НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
535
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
535
:
1000
резултата в
9
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Трите свята
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 12.8.1932г.,
Съзнавате ли това нещо, вие благодарете на Бога за всичко, което ви е дал.
И ние виждаме, че той яде по три пъти на ден, за
да
поддържа тази връзка.
Хапнете ли една круша, кажете: „Господи, благодаря за хубавата круша, която
си
изпратил на земята.
Ако тази връзка не се поддържа, и процесите в целия организъм ще се прекратят.
Изпращай ни повечко от тях,
да
си
хапваме и
да
благодарим за това благо“.
Прекратят ли се процесите в организма, спира и неговото съществуване.
Щом изядете крушата, трябва
да
я сложите на най-хубавото място в
себе
си
.
Следователно вътрешната връзка трябва не само
да
се поддържа, но и постоянно
да
се усилва.
Така трябва
да
мислите и
да
постъпвате.
Това може
да
се постигне само при условие,
да
знае човек духовния закон, който регулира тази връзка.
Съвременните хора искат
да
бъдат щастливи.
В това отношение яденето не е нищо друго, освен съзнателна работа за поддържане и засилване на вътрешната връзка.
Всеки може
да
бъде щастлив, ако знае
да
мисли,
да
чувства и
да
постъпва правилно.
Задачата на човека е всеки ден
да
засилва връзката, както между клетките на своя организъм, така и между своите чувства и мисли.
Тази наука се състои от три факултета, които всеки трябва
да
свърши.
Тъй щото, каже ли някой, че иска
да
бъде щастлив, подразбирам, че той трябва
да
мисли,
да
чувства и
да
постъпва правилно.
Засега човек може
да
бъде щастлив на земята само за момент.
От спазването му зависи благосъстоянието на човека.
Значи Любовта усилва и поддържа живота.
Казвам: представете
си
, че един ден природата ви облече, както облича животните, с най-хубави костюми, украсени с диаманти и брилянти.
Вие се поглеждате, радвате се на своите красиви костюми.
Без Любовта животът се разпада на своите части.
Обаче, изгрее ли слънцето, вие изгубвате тези костюми и започвате
да
скърбите и казвате: „Къде отидоха нашите хубави костюми?
Ако Любовта не влезе в човека като плод, той ще изгуби живота
си
.
“ Вие не трябва
да
скърбите, защото втория ден тя ще ви облече в друг костюм.
И когато хората се разочароват от живота, това се дължи на заблуждението, че те очакват живота
да
дойде по някакъв механически начин,
да
се налее отнякъде.
Стига
да
имате време, природата е готова от сутрин до вечер
да
ви облича в колкото костюми желаете.
Тя може
да
ви облича и съблича всеки ден, но някога ще ви дотегне това и ще заспите.
Когато срещнем някой здрав човек, това показва, че той има живот в
себе
си
, т.е.
Значи, след като природата ви е обличала в много костюми, вие заспивате, защото нищо не сте разбрали от това обличане.
Любовта непрекъснато е минавала и продължава
да
минава през него, вследствие на което е образувала връзка между отделните части.
Вие спите и
си
почивате от обличане и събличане на костюми.
Следователно, който е здрав, който мисли, чувства и постъпва добре, той има в
себе
си
тази вътрешна връзка – Любовта.
От сутрин до вечер слънцето ви е обличало и събличало, като ви е питало: „Кой костюм искате
да
облечете?
“ Казвате: „Не съм решил още, трябва
да
си
помисля“.
Тази философия тепърва трябва
да
се разработи.
Тя представлява семка, която може
да
се посее.
Сега, имайте предвид следното важно положение: не оставяйте други
да
държат връзката ви.
Посее ли се в земята, след 10–12 години тя ще даде плод.
Божествените дървета дават плод на 12-тата година от посаждането
си
.
Ако злото държи връзката ви в ръцете
си
, вие ще бъдете негови роби.
„Ако не пребъде някой в мене, изхвърлен бива вън, както лозената пръчка, и изсъхнува; и събират ги, та ги кладат на огъня и горят“.
„Ако пребъдете в мене, и думите ми пребъдат във вас, каквото искате, ще просите и ще ви бъде.“ В този стих има три връзки, без които нищо не се постига.
Ако пък вие сами държите връзката
си
, ще служите на Бога.
Следователно най-добре е човек сам
да
държи връзката
си
, за
да
служи на Бога.
„И думите ми пребъдат във вас“ – втората връзка.
Който чете този стих, той трябва
да
обръща внимание на тези връзки.
Казвате: „Не е ли достатъчно човек
да
вярва в Бога?
За пример, ученикът седи на чина, а учителят му говори, преподава урок.
След това ученикът възприема тези думи, насажда ги в
себе
си
и размишлява тези думи, насажда ги в
себе
си
и размишлява върху тях – той прави втората връзка.
Най-после учителят вдига ученика на урок, кара го
да
повтори онова, което му е преподал.
„В това се прославя Отец ми,
да
приносяте много плод; и така ще бъдете мои ученици.“ Ако така разбирате Бога, Той ще пребъде във вас.
Казвам:
да
се разколебава човек, това подразбира известно невежество.
За пример, някой човек става рано, излиза
да
посреща изгрева на слънцето и казва: „Какво придобих, като наблюдавах толкова години изгряването на слънцето?
Някой казва: „Каква нужда има Бог
да
Го славим?
“
Да
посрещнеш изгрева на слънцето, това подразбира
да
се свържеш съзнателно с него, за
да
могат неговите сили
да
потекат през твоя организъм.
“ Ние трябва
да
славим Бога, за
да
покажем, че имаме връзка с Него, че Го разбираме.
Не са учениците, които повдигат учителя
си
, но славата на учителя зависи от това, какви ученици той е изкарал.
„Ако държите моите заповеди, ще пребъдете в любовта ми, както съм аз държал заповедите на Отца
си
и пребъдвам в Неговата Любов.“ „Ако държите моите заповеди“ – първата връзка.
„Ще пребъдете в любовта ми, както съм аз държал заповедите на Отца
си
“ – втората връзка.
В кръга, където са вложени силите за създаване на чувствата, функционира духовното слънце.
В кръга, където са вложени силите за създаване на физическите форми, функционира физическото слънце.
„Тази е моята заповед,
да
имате любов помежду
си
, както ви аз възлюбих.“ „Тази е моята заповед“ – първата връзка.
„
Да
имате любов помежду
си
“ – втората връзка.
Истината подхранва чувствата на човека, но същевременно тя ги освобождава.
„А вас ви нарекох приятели, защото всичко, що чух от Отца
си
, явих ви го.“ Значи Христос е направил връзка, за
да
изясни нещата.
Обаче чувствата се освобождават само тогава, когато се поставят във формите на правата мисъл.
И тъй, след като посрещне човек изгрева на физическото слънце, той трябва
да
посрещне духовното и Божественото слънце.
Те изгряват едно след друго, но човек трябва
да
знае точно часа и посоката на изгряването им.
Физическият изток е точката, от която изгрява правдата.
Третата връзка ще бъде с вашето съзнание, за
да
можете
да
слушате и
да
разбирате.
Затова, именно, посрещне ли човек слънцето, през целия ден той трябва
да
урежда своите взимания-давания съобразно правдата,
да
се справи с противоречията
си
,
да
се справи с всичките
си
недоразумения.
Имате ли тези три връзки, каквото поискате от Бога, ще ви се даде.
На другия ден той трябва вече
да
обърне нов лист, с нови задачи за разрешение.
Клетките в човешкия организъм разбират добре тия неща, и ако човек не ги смущава, те ще свършат цялата тази работа тихо, спокойно, без
да
забележи някой как е станало това.
Обаче направи ли той една малка погрешка на дрехата, клиентът остава недоволен и гледа
да
откъсне нещо от парите,
да
не му плати, както е уговорено.
Тъй щото, правим ли нещата, както Бог изисква, Той е готов
да
ни даде нещо повече от това, което очакваме.
Това значи
да
посрещне човек и трите слънца на живота.
Ако не изпълним волята Му, Той не дава и това, което е обещал
да
ни даде.
Посрещне ли ги, той ще придобие активност на клетките, топлина в чувствата и светлина в мислите
си
.
Ако човек мисли, че с едно посрещане на слънцето ще уреди всичките
си
работи, той е на крив път.
Да
мисли човек така, това значи още на втория ден
да
изгуби придобитата светлина.
Вие искате Бог
да
бъде добър спрямо вас, а разваляте цялата инсталация, която Той е направил.
Дълго време трябва
да
мине, за
да
се изправи тази инсталация, или отново
да
се направи.
Изчезне ли тази светлина от ума му, той стои затворен в стаята
си
, със спуснати кепенци на прозорците, без
да
вижда нещо от външния свят.
Мнозина влизат в Божествения свят само за един ден, взимат
си
оттам малко вода в едно шише и казват: „Достатъчна ни е тази вода.
Докато човек няма това дълбоко вътрешно разбиране в
себе
си
, никакво Божие благословение не може
да
мине през него.
С нея ще уредим всичките
си
работи“.
Мине ли Божието благословение през една развалена инсталация, то ще изтече, без
да
се задържи, без
да
остави някаква придобивка за човека.
Обаче, още същия ден водата се свършва, и те седят, чакат някой
да
им напълни шишето.
Не, с едно шише вода работа не се върши.
„Помнете словото, което ви аз рекох: Не е рабът по-голям от господаря
си
.
Всеки ден човек трябва
да
отива сам на Божествения извор,
да
пълни шишето
си
и
да
се ползва от водата.
Мене ако изгониха, и вас ще изгонят; ако са държали словото ми, и вашето ще държат.“ „Всичко това ще ви сторят заради моето име, защото не знаят Тогоз, Който ме е проводил.“ С други думи казано: не се безпокойте, че простите, невежите хора не ви оценяват.
Няма по-голяма радост за човека от тази,
да
ходи на извора,
да
пълни шишето
си
с вода и
да
се връща дома
си
.
Не съжалявайте, че търговците на стари дрехи, „битпазарджиите“ не искат
да
ви продават стари, скъсани дрехи и обуща.
И десет пъти на ден
да
ходи, той няма
да
се отегчи.
Не купувайте стари дрехи, макар и евтино
да
ги продават.
„Ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не щяха
да
имат; сега, обаче, за греховете
си
извинение нямат.“
Сега и аз, като говоря, искам
да
избегна всички отрицателни думи,
да
не хвърлят сянка в съзнанието ви.
Отрицателните думи са вехтории, които продават на „бит-пазара“.
Обаче това слънце има още три забележителни точки, от които също така може
да
се посрещне.
Човек не трябва
да
мисли за тия вехтории.
Изток е правдата.
Когато върви из улиците и гледа, той не трябва
да
спира погледа
си
върху неща нечисти или стари.
2.
Път на зазоряване
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 13.8.1932г.,
Много такива светии има в света, но въпрос е дали те са истински светии.
Ако светийството се заключава в сухотата, всички умрели хора би трябвало
да
бъдат светии.
Сега, аз навеждам тия неща, за
да
не се безпокоите.
Всички искат
да
знаят какво нещо е истината.
Много неща могат
да
се кажат за истината, но се изисква специфично време и специфично състояние на съзнанието, за
да
може човек
да
я възприеме в нейната абсолютност.
Съвременните хора не могат
да
възприемат истината, защото умовете им са занаяти с ред странични въпроси.
Има неща, от които те трябва
да
се освободят.
Господарите им са ги натоварили кое с дърва, кое с въглища и с ред още неща, вследствие на което не са свободни
да
се занимават с въпроса за истината.
В първо време те трябва
да
разтоварят съзнанието
си
,
да
се освободят от ненужния баласт.
И на вас казвам: искате ли
да
ви говоря за истината, първо трябва
да
отидете на езерото
да
се измиете, после
да
се нахраните добре и тогава само мога
да
ви говоря.
Иначе, стои някой, слуша
да
му се говори, а мисълта му тежи, спъва го.
С какво сте натоварени, няма
да
разправям.
Всеки сам знае с какво е натоварен, а при това всеки иска
да
се разтовари.
И наистина, човек трябва
да
се разтовари от непотребното,
да
остане в него само Божественото, което Бог е вложил първоначално още.
Що се отнася до вашите стари господари, няма защо
да
ги жалите.
Дърва, въглища няма
да
им носите, нека се греят на слънце.
Денят е хубав, топъл, и без гориво могат
да
минат.
Ама те били научени
да
си
попийват малко,
да
си
похапват добре,
да
се обличат хубаво.
Вие нищо вече не трябва
да
им носите.
Време е и те
да
се заемат за работа.
Вие пък се обърнете към
себе
си
, работете за вашето освобождение.
Снемете самарите от гърбовете и юларите от главите
си
.
Хвърлете всички подкови, всички петала, освободете краката
си
.
Днес, кой как мине, виждате го навсякъде окован.
Така и доброто в човека е подковано отдолу, но и то трябва
да
се освободи.
Нека остане у вас мисълта, че светът е велико училище, създадено за хората, както и за всички живи същества,
да
учат.
Ще дойде след това някой
да
ви казва, че трябва
да
му слугувате.
Най-напред човек трябва
да
слугува на Бога.
Щом може
да
слугува на Бога, той ще слугува и на другите хора.
Ако човек не люби Бога, той на хората по никой начин не може
да
слугува.
Люби ли Бога, заради любовта
си
към Него, той ще слугува и на хората.
Тъй щото, дръжте в ума
си
мисълта, че светът е велико училище, в което сте дошли
да
учите.
Никой няма право никого
да
лишава от благото, което Бог му е дал.
Щом знае това, той трябва
да
пази, както своята свобода, така и свободата на своите ближни.
Всеки трябва
да
пази своята вътрешна свобода,
да
бъде вътрешно свободен,
да
не допуща в
себе
си
никакви странични мисли, като тия на мухите.
“ – Че откак
си
заел висок пост, подобрил
си
материалното
си
положение: направил
си
хубава къща, наредил
си
добре децата
си
и т.н.
“ – Мисли, че не
си
била вярна жена, че
си
имала много приятели и т.н.
Казвам: светът съществува от хиляди години, но хората и досега още се убеждават едни други, че Бог съществува, че има задгробен живот и т.н.
Мнозина вярват в Бога, вярват в задгробния живот, но щом дойде една муха около тях, наплюе ги, те се разколебават и казват: „Всичко е до смъртта.
Умре ли човек веднъж, с него всичко се свършва“.
Това е философия на мухите, но светът не е създаден нито за мухите, нито за казармите, нито за театрите, нито за свещеници и проповедници, които постоянно рекламират Бога, говорят за Него, говорят за задгробния живот.
Бог не се нуждае от никакви реклами.
Светът е създаден за всички добри хора, които носят Доброто, Любовта, Мъдростта, Истината и Правдата.
Пита ли някой защо е дошъл на земята, казвам: ти
си
дошъл на земята
да
носиш Доброто, Любовта, Мъдростта, Истината и Правдата.
Станеш ли сутрин, веднага кажи: „Аз съм дошъл
да
нося Доброто, Любовта, Мъдростта, Истината и Правдата.
Следователно аз съм дошъл
да
донеса,
да
дам, но дошъл съм още и
да
възприема.
Какво
да
възприема?
Дошъл съм
да
възприема Доброто, Любовта, Мъдростта, Истината и Правдата“.
Ще бъдеш ясен, кратък, категоричен и ще видиш, че никаква сила в света не е в състояние
да
те разубеди.
“ – Щом
си
натоварен с всички добродетели, чудеса ще стават с тебе.
Сега, ще дойде някой
да
ви разтовари от всички добродетели и
да
ви натовари с ред непотребни неща, за
да
ви направи свободен.
Истинското освобождение се състои в това,
да
се разтовари човек от всички непотребни неща, които нищо не му допринасят.
Обаче, натовари ли се с Доброто, с Любовта, с Мъдростта, с Истината и с Правдата, той вече разполага със сили в живота
си
.
С тези сили трябва
да
борави всеки.
Смисълът на сегашния живот е
да
се освободи човек от непотребното и
да
се натовари с онова, което му дава сила, мощ
да
расте и
да
се развива.
Дойдат ли хората до тия сили, те ще дойдат и до новата култура.
Колкото за аероплани, те имат малки аеропланчета, крилцата им, но само за
себе
си
.
Те са умни, изобретателни за
себе
си
, не и за другите.
Можем ли
да
научим нещо от мухите?
Някои естественици, като изучавали мухите, натъкнали се на особен род мухи, които могли
да
летят с бързина 500,000 километра в час.
Човек трябва
да
подражава на тия мухи в бързината на тяхното движение и трябва даже
да
ги надминава.
Днес, когато човек се накани
да
тръгне за някъде, мухата го изпреварила.
Някой проповедник тръгва за някъде, иска
да
проповядва на хората.
Докато стигне на определеното място, мухите отиват преди него, дават обявление, разправят, че такъв и такъв проповедник ще дойде.
По този начин те дават своите афиши за или против този проповедник.
Често и хората
си
служат с подобни афиши, разпространяват различни верни и неверни слухове.
И тъй, основната мисъл, която трябва
да
държите в ума
си
, е, че човек е дошъл на земята във велико училище,
да
учи.
Той трябва
да
стане силен,
да
се освободи,
да
носи в
себе
си
силите на Доброто, на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Правдата и на знанието.
Който носи тия сили в
себе
си
, той е истински човек.
Значи, който носи в
себе
си
Доброто, Любовта, Мъдростта, Истината и Правдата, от Бога е.
От цялата глава този стих е най-важен, върху него трябва
да
се размишлява.
Ако река
да
говоря много върху тия неща, повече ще се забъркате.
За Битието няма какво
да
се говори.
То само по
себе
си
е добро.
Всичко, което Бог е създал, е добро.
Вие трябва
да
се стремите към доброто в света – нищо повече.
Що се отнася до страданията и до подобните на тях, те са временни неща.
Защо и за какво съществуват, днес вие не можете
да
си
отговорите.
Един ден, когато завършите развитието
си
на земята, ще дойде при вас един от видните професори и ще ви разходи по всички светове, ще ви разкаже причините за всички страдания и спънки в живота ви.
Тогава вие ще се посмеете на
себе
си
и ще благодарите на Бога, че благополучно сте минали всичко.
Представете
си
, че вие сте студент в университета и се явявате на изпит: отговаряте за шест, а професорът ви пише единица.
Вие поглеждате професора
си
недоволно и цял ден плачете за единицата.
Професорът ви погледне, усмихне се и казва: „Този мой студент не може
да
разбере урока, който му преподавам с тази единица.
Той още не познава Бога, не познава силите, които се крият в него.
Аз му поставих единица, за
да
му покажа, че той има много
да
воюва в живота.
Иска ли
да
победи,
да
излезе герой, той трябва
да
познава единицата, в която се крият всички сили за победа.
С единицата всичко се побеждава“.
Бога, той всякога пропада.
Някой казва: „В кой път трябва
да
вървим?
Та, когато професорът поставя на студента
си
единица, а не шесторка, с това той му казва: „Докато не поникнеш, не мога
да
ти сложа шест.
С други думи казано: „Щом кажеш урока
си
добре, ще ти пиша шест.
“ Отговарям: пътят на живота е път, в който Доброто царува; пътят на живота е път, в който Любовта царува; пътят на живота е път, в който Правдата царува; пътят на живота е път, в който Истината царува; пътят на живота е път, в който Мъдростта царува.
За
да
научиш урока
си
добре, цяла година трябва
да
работиш,
да
учиш,
да
стоиш заровен в земята при тежки условия.
И тъй, който иска
да
влезе в Царството Божие, той трябва
да
върви в този път.
Тъй щото,
да
повярваш в Бога, значи
да
те посадят като семе в земята.
Щом изгубиш пътя
си
и искаш
да
го намериш, спомни
си
за Доброто, за Любовта, за Правдата, за Истината и за Мъдростта.
Спомниш ли
си
за Доброто, ти
си
при вратата на този път; спомниш ли
си
за Любовта, ти
си
в самия път; спомниш ли
си
за Правдата, ти пътуваш вече с благоговейни крачки, за
да
извървиш този път; спомниш ли
си
за Истината, ти ще бъдеш свободен в пътя; спомниш ли
си
за Мъдростта, ти ще имаш знанието, което пътят съдържа в
себе
си
.
Професорът погледне, види, че студентът е поникнал, и казва: „Хайде, на добър час, издържа изпита
си
!
Следователно, иска ли човек
да
намери този път, той трябва
да
направи едно малко усилие.
Кое е най-малкото усилие?
То дава стъбло, листа, цветове, докато най-после даде и плод.
Най-малкото усилие, което човек може
да
направи, е
да
драсне една клечка кибрит.
Всички хора го обикалят и казват: „Хубаво е това дърво.
От драсването на тази клечка зависи, ще имате ли светлина, или не.
Добри плодове дава“.
От най-малкото усилие ще се яви светлина.
Сега, както виждам, вие искате още
да
ви се говори,
да
прелеят чашите.
Казвате: „Как
да
позная Истината?
Всички хора искат, като купуват мляко, например, мярката
да
прелива.
Според правдата, така трябва
да
бъде.
„Как
да
драсна клечката?
Как мислите, вашите чаши преляха ли, или още може
да
се налива?
“ – С най-малкото усилие, с допиране клечката до кутията, без
да
я махаш из въздуха.
За днес толкова дадоха овцете.
Не
си
ли в този път, с години наред можеш
да
махаш клечката из въздуха, тя пак няма
да
се запали.
Когато в положителния живот се случват страдания, това показва, че някой дух от невидимия свят иска
да
драсне клечка кибрит.
Бъдете днес бодри, весели, радостни,
да
завършите започнатата работа.
– „Аз много пострадах от това драсване.“ – Нищо не сте пострадали, една малка резка се е образувала.
Всички ще донесем по една–две плочи,
да
свършим новата постройка.
Какво от това, че сте имали едно малко страдание?
Малките страдания се заплащат с бъдещите блага.
Казвате: „Ние искаме
да
бъдем чисти,
да
не страдаме“.
Представете
си
, че имате една хубава книга, със скъпа, красива подвързия.
Вие искате
да
я четете, но тя казва: „Не искам
да
ме пипа никой.
Искам
да
остана чиста, свята, каквато съм, затова не позволявам
да
ме пипат“.
Тази книга ще запази чистотата
си
, но никой няма
да
я търси.
Щом една книга е за четене, тя все ще се нацапа, но поне разумно
да
се цапа.
Тя ще изгуби чистотата
си
, но в нея ще се вложи нещо разумно.
Ако книгата се стреми
да
запази чистотата
си
и на никого не е полезна, това говори за механическо разбиране на чистотата.
Кой как отваря листата на нацапаната книга, ще чете греховете ѝ, но в тях ще вижда и мъдри работи.
Ако се нацапа от употребление, тя ще съдържа Мъдрост в
себе
си
, ще има ценни придобивки.
Да
се нацапа човек, това не значи
да
се боядиса.
Значи, има два вида нацапване: едното нацапване се нарича боядисване, а другото – разумно нацапване.
От боядисването никой не може
да
се ползва, а от разумното нацапване всеки чете и прониква в мъдростите на живота.
Ако хиляди хора могат
да
четат от една разумно нацапана книга, те ще видят как Божиите дела се прославят.
Мине трети, четвърти, пети, всички четат, интересуват се от тази книга.
Най-после и ти казваш: „Чакай
да
видя какво интересно има в моята книга.
Гледам, всички четат, назъртат в нея“.
Отваряш книгата
си
, започваш
да
четеш, и ти се заинтересуваш от нея.
Ще четеш, ще изучаваш собствената
си
книга и ще кажеш: „Колко хубави работи имало в моята книга!
Казвам: иска ли човек
да
намери Истината, нека чете и изучава
себе
си
.
Този е начинът, по който Истината може
да
се намери.
Мнозина търсят Истината вън от
себе
си
, но не я намират.
Други искат
да
намерят Истината по пътя на чистотата, но и така не я намират.
Не търсете чистота в
себе
си
.
Чисто е само Вечното Начало, което е създало света.
Никой не може
да
внесе и най-малката нечистота в Бога.
Какво може
да
направи една муха на Мон-Блан или на Мон-Еверес?
Никакво плюене на мухата не е в сила
да
накърни тяхната чистота.
Когато някой мисли, че светът или животът може
да
се оцапа, той не разбира законите.
Да
се оцапа животът, това е равносилно
да
се оцапа някой висок връх от мухата.
Тази е една от основните идеи, която постоянно трябва
да
държите в ума
си
.
Неразбирането пък се дължи на външното разглеждане на нещата.
Иска ли човек
да
разбере нещо, той трябва непременно
да
го разглежда най-малко от две страни: външно и вътрешно.
Каже ли човек, че целият свят е оцапан, той върви по ума на мухата, която мисли, че е оплюла и нацапала всичко.
Дойде мухата и казва: „Аз опетних всичко, нищо чисто не остана в света“.
Тя е дяволът, който заблуждава хората.
Никой не може
да
те убие.
– „Ама ще ме оберат.“ – Никой не може
да
те обере.
Преди всичко, може ли муха
да
убие или
да
обере човека?
Как може муха
да
обере човека, когато тя няма гръб, на който
да
носи откраднатите вещи?
Мухата дойде при човека и го заблуждава, че кара след
себе
си
цяла кола, в която слага откраднатите вещи.
Той вярва, че тя може
да
носи земята на гърба
си
.
Мнозина вярват в това, но истината е, че мухата по никой начин не може
да
носи земята на гърба
си
.
Онези пък, които вярват в силата на мухата, казват, че имало големи мухи.
Всички мухи са малки.
В този смисъл злото не е нищо друго, освен муха или комар, който може тук-там
да
ужили човека.
Няма какво
да
говорите за мухата, но вземете малко сол и намажете мястото, където ви е ухапала.
После хванете мухата, намажете и нея със сол и ще видите, че втори път тя няма
да
ви жили.
Прилагайте този метод и ще видите как мухите няма
да
ви хапят.
Иска ли човек
да
не го жилят мухи и комари, той трябва
да
скрива ония места от тялото
си
, които най-много се нападат.
Те са най-важни места, те са фронтове, които човек не трябва
да
оставя отворени.
Ако са отворени, той трябва
да
постави стража, която
да
ги пази.
Затова, именно, Давид казва: „Господ ми е задна стража“.
Значи, искате ли
да
се запазите от жилото на мухата, употребете сол.
Освен със сол, вие можете
да
повишите температурата на ръката
си
, че като дойде мухата
да
ви жили,
да
изгори жилото ѝ.
И мухата вижда, че всяка ръка не може
да
се жили.
“ Това подразбира: ако мисълта изгуби солта
си
, какво струва тя?
Когато човек изгуби солта на своята мисъл, той почва
да
се колебае и в него става процес на гниене.
Почне ли човек
да
се чопли,
да
се запитва, има ли любов или не, има ли светлина или не, грее ли слънцето или не, той вече се намира под тежкото влияние на гниенето в
себе
си
.
Това са философствания, които не довеждат човека на прав път.
След всичко онова, което човек знае в
себе
си
, ще дойде някой отвън
да
му доказва, има ли слънце, или няма.
Без всякакви доказателства аз казвам на този човек: вземи моята лупа, постави я над ръката
си
и я насочи срещу слънцето.
Трябва ли
да
питаш на какво се дължи тази болка?
Съвременните хора питат кои са причините за страданията.
Казвам: страданията не са нищо друго, освен съсредоточаване на Божествените лъчи върху нас.
Ако ние не сме готови
да
ги приемем, те ни причиняват болка, страдание.
– „Ох, страдания имам, болки имам.“ – Имаш страдания, защото не вярваш в Бога.
Казвате: „Какво нещо са лъжа и истина и как можем
да
ги различим?
“ Който лъже, той всеки ден олеква, губи по нещо от
себе
си
.
Първият може
да
се уподоби на човек, на когото храната всеки ден се намалява, и той от ден на ден олеква, губи от теглото на тялото
си
.
Който говори истината, той е подобен на човек, на когото всеки ден увеличават храната и, в края на краищата, към теглото му се прибавя един малък придатък, с по един грам.
Следователно човекът на лъжата олеква по тегло, губи тежестта
си
, а човекът на истината увеличава своята тежест.
Ако престанат
да
дават храна на човека, той ще стане сух, само кости и кокали, ще заприлича на светия.
Той всеки ден ще губи по малко от теглото
си
.
3.
Оставете децата
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 14.8.1932г.,
малките деца са малките ангели, които слизат на земята
да
спасяват хората.
Наричаха го Цар Юдейски, че е дошъл
да
спаси еврейския народ, но първосвещениците, както и книжниците и фарисеите, казваха: „Не искаме този човек.
Махнете го,
да
си
върви Той!
От Него нищо не може
да
се очаква.
Той не може
да
бъде Месия“.
Те очакват благата
да
дойдат оттам, откъдето нищо не може
да
дойде.
Аз съм наблюдавал как постъпва някоя мома, когато хвърли око на някой левент момък.
Тя го поглежда оттук-оттам, гледа ръцете, краката му и
си
казва: „Силен е този момък.
Той може
да
ми бъде подкрепа в живота“.
Тя
си
мисли това, което не може
да
бъде.
Аз мълча, нищо не ѝ казвам, но се усмихвам и
си
мисля: какво дърво ще ядеш ти от този здрав и силен момък!
Преди
да
се оженим, той ми се виждаше добър човек, а какво излезе?
Да
знаех, че бил такъв, не бих го взела“.
Малкото, слабото няма
да
си
позволи
да
те бие, но голямото, силното и по три пъти на ден може
да
те бие.
И когато някой пита кой е пътят, по който можем
да
служим на Бога, отговарям: Любовта е единственият път, по който човек може правилно
да
служи на Бога.
Любовта е единствената Божествена сила, която се занимава с най-малките величини в света.
При това Любовта е онази мощна сила, която се занимава с дреболиите, на които никой не обръща внимание.
В малките величини стои развръзката на всички трудни задачи; в тях се крият тайните на живота.
Дойде ли Любовта, тя носи в
себе
си
всички изгубени неща.
И тъй, искате ли
да
бъдете силни, свържете приятелство с малките, със слабите; после разработете идеята за Любовта и я приложете в живота
си
.
Вижте най-напред от какво се нуждаят те и веднага им се притечете в услуга.
Не презирайте малкото, слабото в
себе
си
.
Дойде ли в ума ви една малка мисъл, или в сърцето ви едно нежно чувство, дайте им път, реализирайте ги.
Мнозина искат
да
знаят, ще бъдат ли щастливи, или не, как ще свършат децата им училище, ще се наредят ли добре в живота и т.н.
За тази цел, щом чуят, че някъде се явил гадател, те веднага отиват при него
да
им предскаже нещо.
Едно трябва
да
знаят всички хора: Бог определя съдбата на хората – никой друг.
Следователно никой не е в сила
да
избави човека от собствената му съдба.
Ако има някой, който може
да
му помогне, това е той сам. Как?
Щом измени мислите, чувствата и постъпките
си
, едновременно с това и Бог ще измени своите решения към него.
Обаче човек иска
да
станат нещата според неговите желания, без той
да
направи някаква жертва от
себе
си
.
Не, ако човек измени своите мисли, чувства и постъпки в прав смисъл, и Бог ще измени решенията
си
към него.
В Стария Завет е казано: „Според вашите мисли, чувства и постъпки вечно ще ви отхвърля от лицето
си
“.
Питам: могат ли
да
се простят греховете на човек, който никога не се разкайва?
С други думи казано: може ли човек
да
яде в гостилница, където се готви най-лошо месо?
Тъй щото, добрите мисли, чувства и постъпки са най-великото нещо, което човек може
да
направи и
да
даде.
За тази цел човек трябва
да
подхранва в
себе
си
абсолютно чисти мисли, без никаква корист.
Нека той направи една маневра в
себе
си
,
да
си
представи, че жертва всичкото
си
имане за Господа, без
да
очаква нещо.
Или, нека някой цар се опита
да
се откаже от короната
си
и
да
тръгне
да
проповядва за Господа.
Колко пъти този цар ще решава и ще отлага и, в края на краищата, може
да
го направи, може и
да
не го направи.
Това е положението, в което се намират всички хора.
Лесно е
да
се откаже човек от короната, ако той съзнава, че и без корона пак е цар.
Всеки човек е цар за
себе
си
, а има някои хора, които и външно заемат положение на цар.
Обаче трябва
да
се има предвид, че където има царуване, там има и задължения.
Ако
си
цар на един народ и можеш
да
му покажеш пътя на Истината, ти ще бъдеш запалена свещ за него.
Докато не беше запалена свещ за своя народ, никой не те виждаше, но щом стана запалена свещ, всеки те вижда.
Тогава и най-малката ти погрешка ще бъде забелязана от всички.
Когато човек направи някакво добро или само намисли
да
го направи, той веднага бива поставен на изпитания.
Например, някой човек иска
да
го обичат хората, и той
да
ги обича.
Но веднага ще го поставят на изпитание, заслужава ли той
да
го обичат и
да
обича.
След няколко години той намира някакъв дефект във вас и ви отхвърля – търси
си
друг приятел. Защо?
Всеки човек търси нещо съвършено в живота.
Единственото нещо, което човек не може
да
отхвърли в живота
си
, това са малките неща – децата.
Майката, например, никога не може
да
отхвърли децата
си
.
Отхвърли ли децата
си
, тя заличава своето майчинство – нищо повече.
Ако човек отхвърли Любовта от
себе
си
, в каквато форма и
да
е тя, той се лишава от радостта, от щастието, от благата, които може
да
придобие.
Всички тия неща едно по едно го напущат.
Който отхвърля Любовта в
себе
си
, той се излага на най-големи страдания: животът му се обезсмисля, той става недоволен, тъжен, мрачен.
– Тъжен
си
, защото
си
презрял, защото
си
отхвърлил едно от малките деца на Любовта.
Любовта минава и заминава покрай тебе, отива
си
, а ти оставаш със своите велики мисли и чувства.
След всичко това ти ще разправяш, че служиш на Бога, но хората не те обичат, не те разбират и т.н.
И това е възможно, но ако ти действително
си
в съгласие с великия Божи закон – с Любовта – ти не би се тревожил от това, дали хората те обичат, или не.
Обаче, ако не
си
в съгласие с великия закон на Любовта, и
да
те обичат хората, и
да
те уважават, ти ще изпитваш вътрешна тревога.
Силата на човека се състои във вътрешното единство, което той може
да
създаде в
себе
си
.
Към това единство, именно, той трябва
да
се стреми.
Това единство може
да
се постигне само чрез приложение на малките величини в живота.
Дадете някому едно малко упражнение, но той казва: „Какво ще постигна с това малко упражнение?
Какво от това, ако простра ръката
си
напред или настрана?
“ Ако писателят вземе перото в ръка и каже, че нищо не може
да
напише с това малко перце, наистина, той нищо няма
да
направи.
Обаче постоянства ли, перото ще изпише цели редове и страници, ще създаде нещо хубаво.
Ако писателят иска изведнъж
да
създаде нещо грандиозно, той нищо няма
да
напише.
Спасението на света зависи също така от този малък орган.
Започне ли
да
се движи този орган, колкото малък
да
е, той върши велики работи.
Той смекчава, укротява, урежда ред работи.
Гледате ги, две малки органчета, но без тях е невъзможно.
Хората не им обръщат внимание, обаче те не се докачат и мълчаливо вършат работата
си
, вардят очите.
Често съвременните хора се ръководят от амбиции и казват, че те могат
да
тълкуват разни стихове от Евангелието.
Ако е въпрос за обикновено тълкуване, това всеки може, както всеки може
да
каже, че 2х2=4.
И двамата получават един и същ резултат, но има разлика в разрешението на тази задача.
Ако влезете в една градина с философа и с детето, философът ще каже, че 2х2=4 и ще ви даде четири малки ябълки.
И детето ще каже, че 2х2=4, но то ще ви даде четири големи и хубави ябълки.
Кой от двамата бихте желали
да
ви разреши въпроса: философът, който решава задачата буквално и ви дава четири малки ябълки, или детето, което ще ви даде четири големи, хубави ябълки?
Двама души спорят кой има повече обич в сърцето
си
.
И единият обича, и другият обича, но повече обич има онзи, който, като е сметнал, че 2х2=4, същевременно е дал четири хубави, зрели ябълки.
И тъй, силата, величието на човека се състои в приложението на Божия закон.
Според този закон човек трябва
да
постъпва спрямо другите хора така, както постъпва спрямо
себе
си
.
както Бог ги държи в ума
си
.
“ – Защото този човек или не знае как
да
се моли, или е прекъснал връзката на съобщение с Бога.
Дванадесет души владици се събрали в една гора
да
се помолят за него.
В това време покрай тях минал един прост, благочестив селянин, който карал дърва с магарето
си
за продан.
Те го спрели и му казали: „Слушай, моля ти се, помоли се на Бога за уреждане на една важна работа“.
След това владиците се похвалили, че работата им се уредила благодарение на тяхната молитва.
Втори път те пак се събрали
да
се помолят за нещо, но молитвата им пак не била приета.
Колко пъти дърварят се молил на Бога, всякога получавал отговор на молитвата
си
.
Казвам: няма по-велико нещо за човека от това,
да
съзнава, че той заема в ума на Бога едно почетно място.
Слабото в природата е съединителна нишка.
Ето защо, всички трябва
да
се стремите към това,
да
бъдете благоугодни на Бога и
да
заемате в ума Му едно високо място.
Когато хората казват за нещо, че е маловажно, че нищо не струва, те трябва
да
знаят, че тъкмо от това слабо, маловажно нещо зависи техният живот.
Този трябва
да
бъде идеалът на всяка душа.
Той не може
да
се постигне с плач и сълзи.
Без тази съединителна връзка за големи работи даже не може
да
се мисли.
Бог не се нуждае от човешките сълзи и плачове.
И тъй, като се говори за децата, мнозина разглеждат този стих буквално.
Искате ли
да
постигнете своя идеал, занимавайте се с най-малките величини, от които Бог е създал света.
За тази цел вие трябва свещено
да
държите в душата
си
идеята за Бога.
Обаче, външно разгледан стиха, той още не обяснява истината.
Под думата „деца“ Христос разбира най-малката мисъл, най-малкото чувство и най-малката постъпка, които се зараждат в душата на човека.
Повидимому тези най-малки величини са слаби като децата, от тях нищо не може
да
се очаква; те нямат никакво значение, но всъщност те са важни съединителни връзки в живота.
Всичко, което Бог е направил, не търпи никакво изменение, никаква критика.
Следователно за тези малки величини в човека е казал Христос: „Оставете малките деца във вас
да
дохождат при мене, защото на тях принадлежи Царството Божие“.
Дойдете ли до Божественото, дали го разбирате, или не, то всякога е право.
И наистина, не може
да
влезе в Царството Божие големият човек, със съзнание за своя ум и за своето сърце, който не се интересува от малките величини в
себе
си
.
За онези, които се силят
да
влязат в Царството Божие, казвам: не презирайте малката мисъл, малкото добро, малкото любовно чувство, които се зараждат във вашата душа.
Ти искаш
да
служиш на Бога, но започваш
да
мислиш какво ще стане с тебе, ако тръгнеш в този път.
Мнозина гледат на малкото любовно чувство с пренебрежение и казват: „Дребна работа е това!
Решиш ли веднъж
да
служиш на Бога, повече не мисли; ще те колят ли, ще те бесят ли, ще те режат на парчета ли – за нищо не мисли.
“ Те разчитат на големи работи, без
да
знаят, че големите работи са тежест за човека.
Всичко може
да
стане с тебе, но в края на краищата ще стане такова чудо, каквото хората никога не са виждали.
Запитайте онзи голям, силен кон какво е придобил, след като е носил цял живот големи, тежки товари?
Той беше прикован на кръста, където получи най-големите поругания, подигравки, че бил Син Божи, че искал
да
спаси света.
Казваха му: „Ако наистина
си
Син Божи, слез от кръста, докажи това, за
да
ти повярваме“.
Всички големи животни и всички велики хора в заключение биха казали, както Шекспир е казал някога: „To be or not to be“, т.е.
Христос понесе всичко с най-голямо смирение и любов.
да
съм или
да
не съм.
И в последния час въздъхна дълбоко и каза: „Отче, на Тебе предавам Духа
си
.
Аз бих превел това изречение в следния смисъл:
да
съм голям кон и
да
нося голям товар, или
да
съм малък кон и
да
нося малък товар?
Да
бъде волята Ти!
Да
съм голям търговец и
да
се заемам с големи предприятия, или
да
съм малък търговец и
да
се занимавам с малки операции?
“ Христос понесе на кръста най-големите поругания, за което биде въздигнат: даде Му се всяка власт и на земята, и на небето.
Да
съм велик писател и поет и
да
пиша само грандиозни работи, или
да
съм малък писател и поет и
да
възпявам малкото в живота?
Казвам: всичко се състои в приложението.
Сега много хора искат
да
вървят в Божествения път, но ако нямат пред
себе
си
живота на Христа, те не биха могли
да
Го следват.
Обикновено човек започва с големи мисли, с велики проекти, но в края на краищата той завършва работите
си
с малки неща.
Казвате, че искате
да
живеете за Бога, за ближните
си
.
Можете
да
живеете и за Бога, и за ближните
си
, но трябва
да
знаете, че ще дойдат поруганията, гоненията, подигравките.
Вие трябва
да
сте готови
да
посрещнете тия изпитания.
Ако големите мисли не се свържат с малките, първите няма
да
се реализират.
Следователно човек трябва
да
примирява в
себе
си
великите пориви с малките.
Той казва: „Не зная какво
да
правя вече.
Знае ли как
да
ги примирява, той ще се ползва и от едните, и от другите при възпитанието
си
.
Станах негоден за нищо, никой не ме уважава, никой не иска
да
ме знае“.
Понякога един малък порив, или едно малко желание може
да
направи такава важна връзка, че
да
спаси човека от голямо нещастие.
– Ако
си
дошъл на земята, за
да
те уважават хората, ти
си
на крив път.
Ти не
си
дошъл на земята
да
те обичат и уважават, но
да
изявиш Божията Любов.
Те често пренебрегват свои малки пориви, мисли и желания и след всичко това очакват щастие, големи успехи и постижения.
Някоя млада мома фантазира, мечтае
да
дойде отнякъде един царски син, възседнал на кон, и
да
се ожени за нея.
Един ден тя решава
да
избяга от дома
си
и отива в гората, с надежда
да
дойде царският син,
да
я спаси.
Значи вие първо ще изразите Божията Любов към другите, а после Бог ще изрази Любовта
си
към вас.
Ако не можете
да
разберете Божията Любов, вие не можете
да
разберете и любовта на хората.
Тя отива в гората, забърква пътя и дохожда
да
я спаси не царски син, възседнал на кон, но овчарски син, възседнал на магаре.
Ще дойдат съмнения, колебания, ред заблуждения, вследствие на което малко ще научите, а много време ще изгубите.
Момата
си
казва: „Откъде дойде този овчарски син?
Едно трябва
да
се има предвид: за разбиране на една велика истина винаги трябва
да
търсите най-краткият път.
Аз очаквах царски син, но останах излъгана“.
Тази млада мома се счита нещастна, защото не разбира дълбокия смисъл на нещата.
Следователно, искате ли
да
се спасите, търсете правия път.
Казвате: „Силни искаме
да
бъдем“.
В случая магарето представлява царския син, когото момата очаква, а овчарският син представлява малкото, красиво чувство, което е възседнало царския син.
Искате ли
да
бъдете силни, дайте възможност на Божията Любов
да
се изяви чрез вас.
Вие можете
да
сложите един скъпоценен камък в дървена кутия, а едно зрънце от леща в златна кутия.
Докато животът още не е проявен, вие не знаете какво може
да
излезе от вас.
Разбира се, скъпоценният камък струва повече от дървената кутия, както и златната кутия струва повече от лещеното зрънце, но ако преживявате една гладна година, от лещеното зрънце все пак може
да
сварите нещо,
да
уталожите глада
си
, когато златото и скъпоценният камък не могат
да
ви помогнат.
Що се отнася до въпроса, какво ще стане с вас, оставете го други
да
го решават.
Лещеното зрънце може
да
се посади и в няколко месеца ще даде плод, който ще ви спаси от глад в гладна година, а златната кутия и скъпоценният камък никой не иска
да
купи.
От златната кутия можете
да
направите пръстени, обици и други украшения, но кой ще ги купи тогава?
В природата съществува закон на единство, който се потвърждава навсякъде в живота, в науката, в изкуствата.
Едно дете носи желъд в ръката
си
и го пита: „Какво може
да
излезе от тебе?
За пример, ако разгледаме знанието, ще забележим, че между всички негови части пак съществува единство.
“ Желъдът му отговаря: „Ти ме посади в земята и ме остави спокоен, а слънцето ще каже какво може
да
излезе от мене.
В такъв случай истинското знание е това, което може
да
бъде украшение, помощ, светлина на човека.
Един Бог знае какво може
да
излезе от тебе.
Знанието е най-голямото благо, което Бог може
да
даде на човека.
Ти
си
едно малко семенце, което Бог посажда в земята.
Чрез него човек трябва еднакво
да
оценява и големите, и малките мисли, чувства и постъпки.
При голямото
си
знание мъдрецът еднакво цени и малките, и големите неща.
Оставиш ли се на хората, те ще те пренасят от ръка на ръка, като малко дете, но от тебе нищо няма
да
излезе.
Мощни сили крие слънцето, но Бог му отдава същото значение, каквото и на човека.
Щом е така, дръжте се за малките деца, за малките, дълбоко скрити мисли и чувства във вас, за малките блага, които се раждат в душата ви.
Човек казва: „Какво мога
да
направя аз?
Дръжте се за тях и не ги презирайте, ако искате
да
имате Божието благословение.
“ – Твоята цена стои във връзката, която можеш
да
направиш.
При това Бог ще ви благослови не за големите, за великите ви мисли, чувства и постъпки, които всички знаят.
Човешкият ум може
да
направи връзка между слънцето и земята.
Хората са дошли на земята, именно, затова,
да
направят тази връзка.
Който не иска
да
направи тази връзка, той минава за големец.
За проявените неща вие сте получили вече заплатата
си
.
Такъв човек обръща внимание повече на големите величини в живота
си
, отколкото на малките.
Сега, желая на всички
да
възкръснете, както Христос възкръсна.
Обаче, докато дойдете до възкресението, желая на всички
да
бъдете гонени, хулени, поругани, както Христос беше гонен и поруган.
Желая на всички
да
бъдете разпнати на кръста и
да
кажете: „Господи, ако е възможно, нека ме отмине тази чаша.
Бог слага тия големи хора някъде в пространството,
да
се въртят като колела.
Ако не е възможно,
да
бъде Твоята воля!
“ Без страдания, възкресение не може
да
дойде.
В едно предание от миналото земята се представя във вид на млада, красива мома, която Господ искал
да
ожени за млад, красив овчар.
Христос мина през страдания, и хората ще минат.
Тя казала: „Господи, аз не искам
да
се оженя за такъв простак.
Ако майката страда, и децата ще страдат.
Ако децата страдат, и майката ще страда.
Ако дойде някой царски син, за него ще се оженя“.
Аз не съм за страданията, но има страдания неизбежни.
Бог се съгласил
да
изпълни желанието ѝ и я оженил за царски син.
Има неща, които могат
да
се отменят, но има неща, които не могат
да
се отменят.
Наскоро след това тя родила синове и дъщери, всички престъпници.
Ще дойде ден, когато всички мъчения, страдания ще изчезнат.
Земята се оженила за царски син, но и до днес се намира в големи изпитания с родените от него синове и дъщери.
Апостол Павел казва: „Днешните страдания не могат
да
се сравнят с бъдещата слава за онези, които любят Бога“.
Тя съзнала положението
си
и често
си
казвала: „
Да
бях се оженила за овчарския син!
Мнозина казват: „Кой знае, дали е така, ами ние
да
си
поживеем“.
С него поне нямаше
да
имам такива големи изпитания, каквито днес преживявам“.
– Къде са всички ония, които са мислили само
да
си
поживеят?
Не само тя, но и децата ѝ до днес казват: „Колко по-добре щеше
да
направи майка ни, ако беше се оженила за някой по-прост човек, без титла и без име, но
да
донесе щастие за целия дом“.
И наистина, за предпочитане е овчарският син, който носи щастието в
себе
си
, отколкото царският син, който носи нещастието.
Там ще намерите паметници на учени и прости, на богати и бедни, на млади и стари, които са
си
поживели, както са разбирали.
Сега, това са иносказания, върху които трябва
да
се размишлява.
Там са отишли всички велики хора, които са били почитани и уважавани.
И тъй, отхранвайте малките деца, които Бог е възлюбил, ако искате пътищата ви
да
бъдат благоприятни и благоугодни на Господа.
Той иска
да
стане цар,
да
бъде красив, богат, силен.
И това не е лошо, но щастието не се състои в красотата, в силата, в богатството.
Да
бъдеш цар, това още не е щастие;
да
бъдеш красив, това не е щастие.
Когато момата е красива, всички я желаят.
Щом всички хора едновременно пожелават едно и също нещо, те носят нещастие.
В такъв случай красивият човек трябва
да
застане с нож срещу хората,
да
се брани,
да
устоява своята собственост.
Та съществената мисъл е, че човек не трябва
да
влиза в противоречие със своите възгледи и
да
казва: „Напразно прекарах живота
си
.
Толкова години изгубих, без
да
придобия нещо“.
Бих желал
да
зная какво разбирате, като казвате, че сте изгубили една година, например?
Значи, в това време тя е свършила много работа; тя е предала най-малко по един урок на всеки човек.
Следователно, когато някой каже, че годината е минала напразно, аз разбирам, че той не е могъл
да
научи урока, който му бил преподаден.
Ако беше научил урока
си
, той щеше
да
изпълни волята Божия и
да
получи едно малко благо.
Щом е така, човек лесно може
да
спечели тази година.
Ето защо майката намира при детето
си
това, което тя е изгубила.
– Любовта
си
.
Всяка жена, която е изгубила любовта
си
, трябва
да
стане майка,
да
роди дете, за
да
намери изгубената
си
любов.
Защо се раждат децата?
–
Да
донесат изгубената любов на майка
си
.
Защо идат малките мисли у човека?
–
Да
му донесат изгубената любов.
Вървиш отчаян в тъмна нощ, объркал
си
пътя, но изведнъж в далечината някъде съзираш светъл лъч.
Този лъч предизвиква радост в тебе, че
си
намерил пътя.
Една малка свещ в тъмнината носи голяма радост.
Сега, ние трябва
да
благодарим на Бога за малките неща, които служат на големите.
4.
Ценни мисли из книгата на Великия живот (VII)
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 15.8.1932г.,
В живота търси първо обвивката, после – обвитото, след това – семката, и най-после – разумното.
При всички положения на живота разумното еднакво се проявява.
Мери с разумното, което мери, а него не се труди
да
измериш.
Не преяждай, за
да
не ти стане тежко.
Не препивай, за
да
не се обезсмисли животът ти.
Не израствай повече, отколкото трябва, за
да
не се пречупиш.
Не се лакоми за многото, за
да
не се огъне гръбнакът ти.
Мътна вода не пий; скъсани обуща не носи; върху глупавото не гради.
В живота твърдото търси повърхността, течното – наклона, въздухообразното – обема, а светлината – простора.
Духът създава, душата съгражда, умът нарежда, а сърцето изтърсва.
Търси Любовта, която не се придружава от омразата.
Търси Правдата, която не се придружава от безправието.
Търси Истината, която не се придружава от лъжата.
Търси Мъдростта, която не се придружава от заблудата.
Търси Доброто, което не се придружава от злото.
Този е пътят на вечното възходящо благо, което краси духа.
5.
Ще се приложи
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 16.8.1932г.,
То става голям човек, придобива голям ръст, докато най-после дойде до една пределна възраст, от която по-нататък физически не може
да
се развива.
Като дете е израснало, станал е млад човек; като млад е израснал, станал е възрастен; като възрастен е израснал, станал е стар, пригърбил се е – повече не може
да
расте.
Остават още два университета: университетът на човешката душа и университетът на човешкия дух.
Ако човек не може правилно
да
се обхожда със своето тяло, ум и сърце, той не може
да
се обхожда със своята душа и дух.
Като стане млад, той живее със сърцето
си
, иска
да
се влюби,
да
се ожени,
да
има деца.
Ако човек не може правилно
да
се обхожда със
себе
си
, той не може
да
се обхожда и с другите.
Всички трябва
да
имате правилна обхода и в трите посоки: в телесната, в сърдечната и в умствената.
Дохожда ден, когато и деца не може
да
има, любовта му намалява – той свършва с развитието на сърцето.
Ако човек не зачита пътя, в който върви, той на Бога не може
да
служи.
Сега навлиза в областта на ума, където мисълта започва
да
действа.
Трябва
да
знаете, че земята, по която стъпвате, е тяло на някое живо същество.
Той взима перо и книга и започва
да
размишлява, пише, съчинява като писател.
И най-после, като мине и тази фаза, човек престава
да
расте и
да
се развива.
Ако те не живеят, както трябва, и не спазват законите ѝ, един ден тя ще ги изхвърли вън от кожата
си
.
Той дохожда до положение
да
провери закона: там, където няма вливане, има изливане.
В Стария Завет някъде е казано: „Не грешете,
да
не би земята
да
ви избълва“.
Казвам: не грешете,
да
не би животът, тялото ви, сърцето ви и умът ви
да
ви избълват.
И тъй, вие трябва
да
имате правилни схващания за нещата, за
да
имате добър живот.
Представете
си
, че човек не може
да
приеме за тялото, за ума и за сърцето
си
съответна храна.
За
да
не греши човек, преди всичко той не трябва
да
се ражда.
Щом не се е родил, той няма
да
има нито тяло, нито ум, нито сърце, с които
да
греши.
Тялото му ще заболее, а умът и сърцето му ще се атрофират, няма
да
изпълняват функциите, за които са предназначени.
Щом няма тяло, ум и сърце, няма
да
яде,
да
пие,
да
се облича, няма
да
има жена, деца и т.н.
При тези условия няма
да
има възможност
да
греши.
Можете ли
да
си
представите човек без тяло, ум, сърце и
да
живее?
Никой не е в състояние
да
спъне човека в пътя на неговото развитие.
Днес вие учите, а един ден ще кажете: „Като умрем, ще напуснем тялото
си
“.
Когато човек напусне физическото
си
тяло, той влиза в друго тяло.
Следователно човек трябва
да
желае здраво тяло, здраво сърце и здрав ум.
Значи хората искат
да
живеят без
да
цапат листата на книгата.
Желае ли за
себе
си
това, той трябва
да
желае същото и за другите хора. Защо?
Едно от двете: или ще живеете и ще грешите, или няма
да
живеете и няма
да
грешите.
– Защото хората взаимно
си
влияят.
Два вида грях съществува в живота: разумен и неразумен.
Човек трябва
да
бъде внимателен,
да
следи на кой от двата гряха ще се натъкне.
В силата на този закон човек трябва
да
пожелае в душата
си
да
има здраво тяло, благородни чувства и светли мисли.
Ако човек само пише и къса листата на книгата, без
да
остави нещо написано, от което и той, и другите
да
се ползват, това е грях.
Това трябва
да
желае и за своите близки.
Ако пък той пише и от време на време зачерква и пак продължава
да
пише, той изправя своя грях.
Те не
си
помагат, вследствие на което повече затрудняват живота
си
.
Не само хората ще бъдат доволни от него, но и книгата ще бъде доволна, че са ѝ дали известна цена.
За пример, виждате, че един човек
си
хапва повече, вие веднага се нахвърляте върху него, че яде много.
Така е, много яде човекът, защото не знае законите, защото не може
да
си
намери съответна храна.
Значи грях има във всичко онова, което спира растенето на тялото, на ума и на сърцето.
Всеки човек трябва
да
знае колко тежи и съобразно теглото
си
трябва
да
употребява нужното количество храна.
Според моите изчисления, ако човек тежи 60 килограма, той трябва
да
употребява на ден само 150 грама храна, но чиста, префинена.
Обаче вън от тялото, ума и сърцето на човека престъпление не може
да
има.
Има храни, от които и два килограма
да
употреби човек, пак гладен ще остане.
Хората казват, че Бог е навсякъде, че Той прониква всичко.
Ако рекат
да
съдят човек, който нито е ял, нито е пил, нито е търгувал, нито се е обличал, в какво ще го обвинят?
Обаче, видят ли млад момък и мома
да
се разговарят, те веднага казват: „Какво са седнали тия там на приказки?
Как ще обвинят някого, че е откраднал един кон, когато той няма тяло, с което
да
го язди и
да
го открадне?
Не е добре
да
се излагат така пред света,
да
се занимават с любовни работи“.
Преди всичко той няма ръце.
Как ще обвинят някого, че не
си
е платил в гостилницата, когато той няма стомах?
Щом е така, защо не мислят, бе Бог в младата мома се разговаря с Бога в младия момък?
Как ще обвинят някого, че гледал, където не трябва, когато той няма очи?
Това показва, че тия хора не са последователни в мислите
си
.
Сега, ще дойдем до друго положение в живота, а именно: силата, величието на човека се състои в това, че след като той има тяло, ум и сърце,
да
не греши.
Следователно задачата на човека се състои в това, след като има уста,
да
не каже с нея нито една обидна дума през целия
си
живот.
Като има очи,
да
не види с тях нито една лоша постъпка.
След това ще започнат
да
разправят, че младият човек не бил момък, но бил женен.
Като има нос,
да
ходи само между цветята, а не между неща, които са изгубили живота
си
.
Благоуханието е признак на зараждащ се живот, а зловонието е признак на зараждаща се смърт.
Ето защо човек трябва
да
избягва зловонието, а
да
търси благоуханието.
– Ама не било морално женен човек
да
говори с млада мома.
Без приложение той нищо няма
да
постигне.
Ако болният не се храни, той е осъден
да
умре.
Ако още след първото ядене той усети сили в
себе
си
и може
да
пристъпи крачка напред, това ядене му е дало нещо.
Истински морал е онзи, който при всички условия на живота, през всички времена и епохи е останал един и същ.
Ако след второто, третото или стотното ядене той може
да
направи две, три или сто крачки напред, това ядене е допринесло много нещо за него.
Всички хора са опитали човешкият морал.
Някой казва: „Как мога
да
позная, дали дадено ядене ме ползва, или не?
Нека направят един опита
да
видят резултатите на Божествения морал.
“ Ако яденето, което
си
приел в стомаха
си
, дава сила на тялото и подем на мислите и чувствата ти, това ядене е полезно за тебе.
Нека една жена остави мъжа
си
свободен,
да
не го ограничава,
да
не се съмнява в него.
Щом го види
да
приказва с друга жена, или с някоя мома, нека
си
каже: „Господ е между тях“.
Каже ли така, нека спокойно
си
гледа работата, без никакво смущение и съмнение.
В стария път човек слугува на господар, който повече взима, а по-малко дава.
При това положение господарят се увеличава, а слугата се смалява.
Съмнява ли се жената в мъжа
си
, живее ли с човешкия морал, той все повече ще се разваля, ще охладнява към дома
си
, докато един ден вдигне ръка и каже: „Дотегна ми вече това робство!
В новия път е точно обратно: господарят се смалява, а слугата се увеличава.
Искам
да
бъда свободен!
Трябва
да
се дойде до положение, където и господарят, и слугата еднакво
да
растат, еднакво
да
се смаляват.
“ Същото може
да
стане и с жената.
Това подразбира, че трябва
да
има правилна обмяна между господаря и слугата: колкото взимат, толкова ще дават.
Бог е създал света, дал е свобода на хората, а те сами се ограничават, като искат и Бога
да
заставят
да
постъпва като тях.
Съвременният морал не може
да
запази нито жените, нито мъжете.
В шише от един килограм съдържание ще налееш най-много един килограм вода и ще излееш един килограм.
Една жена може
да
е ограничена външно, а вътре в
себе
си
да
мисли за друг мъж.
На търговски език казано: не взимай от маслото повече, отколкото
си
дал.
Чрез външно ограничение хората не могат
да
се опазят.
Ще кажете: „Каква е тази търговия, ако трябва
да
продаваме стоката за толкова, за колкото сме я купили?
Нищо не може
да
запази човека от падение, ако той няма в
себе
си
закон или морал, който
да
го ръководи как
да
постъпва.
Да
бъде човек свободен, това подразбира
да
остави Бога свободно
да
действа в него.
Ако Бог действа в човека, ние знаем, че Бог е Любов, и следователно не трябва
да
се смущаваме нито за
себе
си
, нито за другите. Защо?
Те мислят, че трябва
да
купуват по-евтино, а
да
продават по-скъпо, за
да
прекарат един сносен живот.
Другояче според тях не може
да
се живее.
Всъщност този начин на живеене е най-труден, но всички хора живеят така.
Любовният поглед е сила, той чудеса прави.
Някой иска
да
покаже, че има любов към някого, иска
да
го излъже и започва
да
го гледа втренчено, прави разни гримаси, движения с очите
си
.
Дал е някакви облаги или загуби, но все временни.
Не, ако погледът на човека е пълен с Любов, той ще може
да
вдигне болния от леглото му,
да
оздравее веднага.
Който е купувал по-евтино, а продавал по-скъпо, богат е станал.
Който е купувал по-скъпо, а продавал по-евтино, сиромах е станал.
Опасното в любовта е, когато се дава предпочитание на едного.
Следователно, когато питате защо иде сиромашията, казвам: сиромашията иде, защото сте купували по-скъпо, а продавали по-евтино.
Това проявление поражда ревност, а ревността не е израз на Божията Любов.
– Богатството иде, защото сте купували по-евтино, а продавали по-скъпо.
Когато нямате пълно доверие в някого, у вас се ражда ревност, подозрение, съмнение.
Обаче необходимо е човек някога
да
бъде богат, а някога
да
бъде сиромах.
Ако се съмнявате в едно малко дете, като го пращате
да
купи нещо в едно шише, първо ще му кажете: „Гледай
да
не счупиш шишето!
Богатството и сиромашията са две положения, през които човек неизбежно трябва
да
мине.
“ Имате ли доверие в това дете, няма
да
му кажете нищо.
Ако от дълго седене съдържанието в едно шише изгуби чистотата
си
, то непременно трябва
да
се излее навън.
След това шишето трябва
да
се измие няколко пъти с чиста вода, преди
да
се налее ново съдържание.
Казвам: ако искате
да
се развивате правилно, вие трябва
да
бъдете свободни по ум, сърце и воля, а също така
да
оставяте и другите свободно
да
се проявяват.
Човек не може изведнъж
да
придобие свобода.
Значи то е осиромашало.
След като осиромашее съвършено, отново може
да
се налее чиста вода или друга някаква течност в шишето.
Те трябва
да
се пазят даже от сянката
си
.
В това отношение човек трябва
да
се познава,
да
знае как
да
се справя.
Болестите не са нищо друго, освен осиромашаване.
Той започнал
да
вика,
да
претърсва цялата къща, двора, градината и когато го запитали, в кого се съмнява, той казал: „Във всички хора се съмнявам, във всички окръжаващи, в целия свят“.
Питам: възможно ли е всички хора
да
са лоши?
Възможно ли е всички хора
да
са крадци и разбойници?
– Шишето му било пълно с нечиста течност, която излели навън, вследствие на което изгубило част от теглото
си
, олекнало, т.е. осиромашало.
Следователно, когато се говори за Любовта, тя не трябва
да
предизвиква ревност или подозрение; тя трябва
да
внася живот.
Ако една млада, но болна мома, срещне здрав, красив момък и сърцето ѝ трепне, тя веднага ще се почувства по-добре.
Случва се, че тези, които мият шишето, изпущат го от ръката
си
, то пада на земята и се счупва.
Бог
да
го прости!
Значи Любовта внася сила в организма на човека.
“ Онези, които мият шишето, трябва
да
бъдат много внимателни,
да
не го изпуснат на земята
да
се счупи, защото е много крехко, лесно се троши.
Аз взимам младата мома като общ принцип.
Когато старият, болният види Любовта, здравето му се възстановява, сърцето му започва правилно
да
тупти, умът му се изменя, започва
да
мисли добре.
– Понеже грънчарите, които са го правили, не знаели изкуството как
да
го направят, та
да
устоява на всички външни условия.
Първоначално Бог направил тялото на човека много здраво, хубаво, но той не могъл
да
го запази.
Желая ви сега, от Любовта, която имате в
себе
си
, ако сте болни,
да
оздравеете; ако сте недоволни,
да
станете доволни; ако сте тъжни,
да
се развеселите.
После Бог предоставил на слугите
си
да
направят новото тяло на човека, но като не знаели как
да
го направят, те направили едно тяло крехко, неустойчиво.
Време е вече
да
се откажете от дребните идеали, които имате в живота
си
.
Падне ли човек на камък, той веднага ще
си
счупи крак, ръка или глава.
При това положение той може
да
умре, а може и
да
се осакати за цял живот.
За в бъдеще, обаче, ще дойдат големи, велики майстори, които ще съградят здраво, неразрушимо тяло на човека.
Удари ли човек главата
си
на камък, тя ще отскочи от камъка като топка, без никаква повреда.
Изобщо, те не се целуват, а когато се целуват, правят това тайно, никой
да
не ги види.
Не само това, но и подутини няма
да
остават.
Днес всичко в живота на съвременните религиозни и светски хора е временно, преходно.
Едно трябва
да
имате предвид:
да
не изгубите светостта и чистотата в чувствата
си
.
Изгубите ли тази светост и чистота, вие ще изгубите здравето на тялото, на сърцето и на ума
си
.
И затова виждаме, че до известно време само човек разчита на някои свои мисли, чувства и постъпки.
Оттам насетне той не може
да
разчита.
Човек трябва
да
се пази от греха като от чума.
За пример, старият не може
да
разчита нито на краката
си
, нито на сърцето
си
, нито на ума
си
, като младият. Защо?
Ако вържат краката и ръцете на един заспал човек с въже, след като се събуди, той не ще може нищо
да
направи.
Тя иска
да
му сложи юлар,
да
го върже, цял живот
да
я гледа.
Той не ще може даже и от мястото
си
да
мръдне. Защо?
Съвременният свят се нуждае от свободни хора по тяло, по ум и по сърце, а не от роби.
Изкуство е човек
да
се освободи,
да
се повдигне над условията, в които днес живее.
Той е като вързания: върти очите
си
на една и на друга страна, гледа, мисли, движи се, иска
да
се освободи, но не може, здраво е вързан.
Човек се намира под влиянието на ред тежки условия, от които трябва
да
се освободи.
Той усеща, че нещо чуждо е дошло отвън, което го е обвило и го държи здраво, не му дава
да
мърда.
Това е една опитност, която всички сте минали.
Всичко това един ден той трябва
да
преодолее,
да
придобие истинска, разумна свобода, от която
да
се ползва той, както и окръжаващите.
Такова нещо са болестите, особено артериосклерозата, от която страдат почти всички стари хора.
Оставете човешкия морал настрана и живейте по Божествения, според който сте дошли на земята
да
бъдете проводници на Божията Любов по тяло, по ум, по сърце, по душа и по дух.
Докато човек е млад, той яде, пие, не мисли, че създава в
себе
си
ред болести.
Един ден го хване този, когото цял живот е угощавал, върже го здраво, обере му всичкото богатство и
си
заминава.
Вътрешно свободният човек съзнава, че постъпката, която е извършил в даден момент, е права.
Новият живот носи в
себе
си
тази вътрешна свобода.
Тази свобода прави човека силен, готов
да
приложи Божествените идеи, Божията Любов.
Всички трябва
да
бъдат готови на услуги, без
да
се използват едни други.
Младостта дохожда и заминава, както правят дъщерите на много от съвременните хора.
Който живее по закона на Любовта, всеки ден трябва
да
усеща в
себе
си
малка придобивка, прилив на живот.
Щом се влюбят в някой момък, те напущат бащиния
си
дом и отиват при своя възлюбен.
Живеете ли по този начин, вие ще придобивате повече и ще давате повече.
По същия начин и сърцето, и умът на човека могат
да
се влюбят в някоя мома и
да
си
заминат.
Казвам: вие трябва
да
спазвате законите на тялото, на ума и на сърцето.
Ако не спазвате тия закони, ще изгубите живота
си
.
Той изгубва вече силите
си
, здравето
си
, съзнанието
си
– животът му става мрачен, безсмислен.
Мине ли една лоша мисъл през ума ви или едно лошо чувство през сърцето ви, помислете какво Бог изисква от вас и като
си
отговорите, на мястото на лошата мисъл и на лошото чувство сложете една добра, положителна мисъл и едно благородно чувство.
Следователно тялото, умът и сърцето на човека са пособия, без които той не може
да
живее.
Щом казвате, че Бог живее навсякъде и във всички, тогава погледнете на хората като на Божии създания и лесно ще излезете от всички трудни положения.
Щом Бог живее във всички хора, тогава отношенията помежду им трябва
да
са прави.
Една стъпка
да
направи човек, веднага ще чуе: „Така не постъпвай, така не говори“.
Той вярва в Бога, но ще дойдат редица хора
да
го учат как
да
вярва.
Ако нещата са Божествени, благодарете, че сте имали възможност
да
ги видите.
Обича хората, но те започват
да
го учат как
да
обича.
Ако пък не са Божествени, направете ги
да
бъдат такива.
Най-после той изгубва всякаква идея за вяра, за любов, не знае какво
да
прави.
Сега, желая ви
да
имате помежду
си
вътрешно разбиране.
Питам: ако искате
да
се нахраните, каква храна трябва
да
дадете на тялото
си
?
Стремете се всички процеси в тялото, в ума и в сърцето ви
да
стават свободно.
– Най-чистата, най-здравословната храна, от която
да
остане то доволно и
да
е готово
да
работи за вас.
Ако се явят някои противоречия, не се безпокойте, те са в реда на нещата.
Не го ли нахраните, както трябва, то ще бъде недоволно от вас и няма
да
ви слуша.
Ако не храните сърцето
си
с чисти и благородни чувства и ума
си
със светли и възвишени мисли, те няма
да
ви слушат.
Да
сме в хармония с Бога, това подразбира
да
мислим,
да
чувстваме и
да
постъпваме като Него.
Вървим ли успоредно с Бога, ние ще придобием вътрешна свобода и хармония.
Не, ще храните и тялото, и ума, и сърцето
си
, и то с първокачествена храна.
Мнозина са започнали
да
остаряват от безлюбие, понеже не мислят и не чувстват правилно.
Не ги ли храните, те ще се откажат
да
ви служат и ще
си
заминат.
Такива хора са престанали
да
ядат,
да
мислят и
да
чувстват правилно и не им остава нищо друго, освен
да
чакат смъртта
си
.
Злото не се състои в яденето, но в лакомията на човека, много
да
яде.
Когато ядете, пазете правилото: сладко яжте, но никога не преяждайте.
Основната мисъл, която трябва
да
остане в ума ви, се отнася до хигиената на тялото, на ума и на сърцето.
По-добре станете от трапезата недояли, отколкото преситени.
Който обича
да
изяжда всичко в чинията
си
, до последната трошица, той не успява в живота
си
.
Казано е в Писанието: „Ще им отнема каменното сърце и ще им дам плътско.
Това значи: ще им дам нов закон за сърцето,
да
знаят как
да
постъпват спрямо
себе
си
и спрямо другите хора.
Сега, като говоря за храненето, в широк смисъл, хранене на тялото, на ума и на сърцето, трябва
да
се има предвид следното хигиенично правило: във всяко нещо, което човек върши, трябва
да
взимат участие тялото, ума, сърцето, душата и духът му.
Питам: какво трябва
да
прави реката, която минава покрай дърветата?
Само при това условие и постъпката, и мисълта, и чувството ще имат сила.
– Тя трябва
да
остави нещо от
себе
си
.
Какво трябва
да
прави човек, като минава покрай хората?
– И той трябва
да
остави нещо от
себе
си
.
Първият се оженил за много красива мома, която знаела само
да
играе,
да
тропа на хорото.
Ако те са били мъртви, той
да
ги пробуди,
да
ги запали и
да
светнат.
Каквото пожелавал той, тя нищо не могла
да
направи, а само играела и скачала насреща му.
Ако сърцето на човека е хладно, той не може
да
свърши никаква работа.
Вторият се оженил пак за красива мома, която знаела
да
играе, но знаела и много хубаво
да
готви.
Вън от това нищо не могла
да
направи.
Третият се оженил за красива мома, която знаела и
да
играе, и
да
готви, но знаела още и къща
да
върти, и на мъж
да
услужва.
Преведете тези неща във вашия живот, за
да
можете
да
ги приложите.
След тропането трябва
да
дойде яденето.
Изявявай Божията Любов, без
да
се страхуваш.
След яденето трябва
да
дойдат процесите на дишането, на мисленето и на чувстването.
Изявявай Божията мисъл, без
да
влизаш в противоречие със
себе
си
.
Тия процеси имат и вътрешно приложение.
Постъпвай, както Бог постъпва, без
да
съжаляваш.
Всякога изявявайте Божиите мисли, чувства и постъпки, та като видите двама души, които се обичат,
да
знаете, че Бог е между тях.
Човек трябва
да
тропа.
Ако момата не тропа на хорото, тя няма
да
се ожени.
– Може и без женитба, и без ядене, и без мислене, и без чувстване – без всичко може, но при друг живот.
При този живот, обаче, вие трябва
да
разбирате дълбокия смисъл на всички тия неща и
да
ги прилагате разумно.
Съвременните хора тепърва трябва
да
изучават женитбата.
Казано е: който иска
да
влезе в Царството Божие, той сам ще остане, той ще се пожертва, ще се предаде в служене на Бога.
Някой казва, че женитбата е условие
да
научи човек закона на жертвата, на
себеотричането
.
Много са пътищата, по които могат
да
се постигнат знания и опитности.
Хората сами могат
да
си
изпредат вълната и след това
да
си
изтъкат дрехи, но същевременно те мога
да
отидат в някой дюкян и там
да
си
купят готови дрехи.
Те нямат пазарни места, където могат
да
си
купят готови дрехи.
Всяка птица сама трябва
да
изработи костюма
си
.
Хората могат
да
придобият знанието
си
и от книги, а птиците имат съвсем особен начин за придобиване на знания.
Хората не знаят пътя, по който птиците придобиват знанията
си
.
Техните деца трябва
да
прекарат около 20 години в училище, за
да
придобият известни знания.
За пример, ако синът не се е учил
да
плава, а бащата знае, той не може
да
предаде по наследство това знание на сина
си
.
Синът за своя сметка трябва
да
учи това изкуство.
Малкото юрдече още с излюпването
си
знае
да
плава като майка
си
.
Сложите ли едно дете във водата, то веднага ще се удави.
Ако бащата на това дете не се е учил
да
плава, и той ще се удави във водата.
Човек трябва дълго време
да
учи законите на плаването,
да
простира ръцете и краката
си
, за
да
може
да
плава.
Ако някой влезе във водата и започне
да
вдига голям шум,
да
пляска с ръцете и с краката
си
, той не знае
да
плава.
Истинският плувец се носи леко по водата, без шум, без пляскане с ръце и крака.
Той е голям майстор, леко се извива ту на корем, ту на гръб, ту на една и на друга страна, ту се гмурка под водата, ту излиза на повърхността.
Ако хората вдигат голям шум с добродетелите
си
, те не знаят
да
плават.
Ако вдигат голям шум с краката
си
, те не знаят
да
ходят.
Човек трябва
да
върви тихо и спокойно,
да
не вдига шум нито с краката, нито с ръцете
си
.
Казвам: за всяко нещо има ред правила, които човек трябва
да
приложи в живота
си
.
Много хора седят наготово, очакват от другите, а те се ровят цял ден в книгите на миналото,
да
търсят произхода
си
.
Те искат
да
докажат на другите, че са от високо произхождение, че в жилите им тече царска кръв.
Какво трябва
да
правят те?
– Ще работят като всички хора.
Преди всичко кръвта не може
да
бъде нито царска, нито княжеска, нито графска.
Под думата „царска кръв“ се разбира кръв, която е абсолютно чиста и може
да
способства за правилни мисли, чувства и постъпки.
Кое е за предпочитане:
да
се роди човек в царски дом, но
да
бъде хилав, болнав, или
да
се роди между овчарите, но
да
бъде здрав?
По-добре е човек
да
бъде прост овчар, но здрав, отколкото царски син, но болен.
Ако царският син е здрав, той е за предпочитане пред простия, но болен овчар.
Под думата „прост човек“ разбирам онзи, който има здравето в
себе
си
, но не го оценява.
Той всеки момент може
да
го изгуби.
Изобщо, хората не оценяват онова, което природата им е дала.
За пример, докато са млади, те не оценяват младостта
си
.
Жалко е, когато човек не може
да
събуди в
себе
си
никаква хубава мисъл.
Жалко е, когато в него не могат
да
се явят красиви подтици. Защо?
Момъкът се въодушевява от някоя млада мома и може
да
пише.
Старият не се въодушевява от младата мома и не може
да
пише.
Човек трябва
да
има предвид едно важно правило в живота
си
, а именно: иска ли
да
работи,
да
се прояви, той трябва
да
има един установен ред в работата.
Иска ли човек
да
ходи, той трябва
да
спазва няколко условия:
да
има сили в
себе
си
,
да
има органи, които трябва
да
впрегне в това движение, и най-после той трябва
да
има почва, на която
да
стъпва.
Младият не се въодушевява от тази идея, не може
да
пише.
Иска ли човек
да
чувства, той трябва
да
има материал, който
да
занимава сърцето му.
Забелязано е, че когато поетите остаряват, те започват
да
пишат за Бога.
Иска ли човек
да
мисли, той трябва
да
има материал, който
да
занимава ума му.
Да
мислиш за Бога, и това е любовна работа.
Когато старият започне
да
мисли за Бога, той вече се подмладява.
Често човек се натъква на ред противоречия в живота
си
.
Тъй щото, иска ли човек
да
се подмлади, той трябва
да
намери такъв обект за мисълта
си
, който
да
не остарява.
Той мисли, че много неща знае, а при това вижда, че собствените му работи не вървят.
Едно е важно: младият трябва
да
бъде млад, и старият трябва
да
бъде стар.
Това показва, че той се нуждае от един вътрешен план, от който
да
се ръководи във външните
си
работи.
Ако дигизирате един стар човек,
да
го облечете с дрехи на млад и смените мозъка му с мозъка на млад човек, старият пак ще
си
остане стар.
За тази цел той трябва
да
разбира условията, законите на своето тяло, на своето сърце и на своя ум.
И ако по същия начин дигизирате младия
да
го превърнете в стар, той пак ще
си
остане млад.
Това са най-близките неща, от които той трябва
да
започне външно, а не вътрешно.
При каквито условия поставите човека, младият ще
си
остане млад, и старият ще
си
остане стар.
Искате ли
да
се подмладите, трябва
да
се свържете със закона на единството: между постъпките, мислите и чувствата ви трябва
да
има пълна хармония.
В първо време малкото дете има идеал, иска
да
порасне,
да
стане голям човек, като дядо
си
, като баща
си
.
Значи едновременно човек трябва
да
следва тези три университета.
Този идеал му дава стремеж, подтик
да
расте и
да
се развива.
6.
Ценни мисли из книгата на Великия живот (VIII)
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 17.8.1932г.,
Разбраното противоречие за едни носи радост, за други – скръб.
Ако скърбиш за това, което
си
разбрал, ти не
си
познал живота.
Ако се радваш за това, което
си
разбрал, ти
си
схванал светлите страни на живота.
Носи запалената свещ пред
себе
си
, и пътят ти ще бъде осветлен.
Мисли само за това, което носи живот в
себе
си
.
Ако искаш
да
бъдеш здрав, мисли за радостта и веселието.
Ако искаш
да
бъдеш богат, мисли за знанието и търпението.
Ако искаш
да
бъдеш силен, мисли за светлината.
Ако искаш
да
се не спъваш, бъди всякога доволен, без
да
има защо.
Бъди доволен в недоволството
си
.
Бъди радостен в скръбта
си
.
Бъди весел в непостижението
си
.
Ако видиш, че грешникът греши, дошло е време за тебе
да
станеш праведен.
Ако видиш светия човек и не разбереш неговата святост, има условия
да
паднеш.
Не очаквай много от огъня, където всичко изгаря.
Не очаквай много от богатството, където всичко се изгубва.
Не съжалявай за това, което
си
забравил.
Не се спирай
да
преброяваш прашинките по пътя.
На калната вода паметник не прави.
Не търси доброто, което съблазнява – то не е за тебе.
Не търси богатството, което уморява – то не е за тебе.
Не търси знанието, което разстройва – то не е за тебе.
Помни: ти не
си
пратен в света
да
разрешаваш всичките противоречия.
Ти
си
пратен
да
живееш.
Ако научиш това, ти много ще придобиеш; ако не научиш това, много още има
да
се прозяваш.
Пътищата на младия и на стария, на добрия и на злия, на любещия и на мразещия, на мъдрия и на невежия, на человеколюбивия и на насилника също така се различават.
Не мечтай
да
имаш две глави.
Когато работиш, дръж ръцете
си
винаги спокойни.
Не окачвай завеса на очите
си
.
Не изгасвай свещите на сърцето
си
, когато слънцето изгрява.
7.
Ценни мисли из книгата на Великия живот
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 18.8.1932г.,
Считай петия ден – ден на твоята воля – ден на твоите сили, които са дошли
да
ти помагат.
Считай шестия ден – ден на Вечното Слово, което те е озарило и поставило господар на твоята съдба.
Считай седмия ден – ден на Бога, Вечното Начало на всичко – ден на природата, от която всичко трябва
да
се учи – ден на твоята почивка, когато служиш на всички добродетели.
Помни, че
си
роден, за
да
бъдеш разумен.
Не давай място на безумието.
Само тогава ще придобиеш онова, за което копнееш: сила, красота, доброта и разумност.
8.
Делата Божии
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 19.8.1932г.,
Ще дам едно малко обяснение върху слепородения, за когото се говори в прочетената глава.
Кепенците са затворени, защото хората още
си
почиват.
“ – Нито той, нито бащата, нито майката, но
да
се явят делата Божии на него.
Следователно кепенците на хората се отварят, когато те трябва
да
видят Славата Божия, делата Божии.
Противоречието, което се явява тук, е следното: как е възможно човек
да
се е родил сляп без
да
е сгрешил?
Когато хората спят, всички са слепи.
Щом се събудят, очите им се отварят, и те проглеждат.
Размишление върху 35-ти стих от прочетената глава: „Чу Исус, че са го изпъдили вън, и като го намери, рече му: „Ти вярваш ли в Сина Божия?
“ Изводът от този стих е, че великият свят се интересува от човека, иска
да
знае защо са го изпъдили.
Когато хората те изпъдят вън, само тогава Христос ще те намери и ще те запита: „Ти вярваш ли в Сина Божия?
“ Обаче, за
да
те изпъдят, това показва, че очите ти са отворени.
Значи могат
да
изпъдят вън само хора, очите на които са отворени.
“ Ще ви дам няколко мисли
да
видите как се познава човекът.
За
да
познаеш човека, погледни го в очите, погледни го в ушите, погледни го в носа, погледни го в устата, погледни го в ръцете, погледни го в краката и след това тегли права линия отгоре до долу.
Ако при главата на този човек можеш
да
прочетеш книгата на своя живот, той всякога може
да
ти бъде приятел.
Ако при краката на този човек можеш
да
сготвиш своето ядене, той всякога може
да
ти бъде полезен.
Сега ще ви дам още няколко мисли за приложение в живота.
Ако в пътя на живота, в който
си
тръгнал, твоята звезда постоянно изгрява, ти
си
в пътя на светлината.
Ако в пътя, в който
си
тръгнал, твоята звезда постоянно залязва, ти
си
в пътя на тъмнината.
Следвай пътя на водата: където минеш, мий и задигай всичко.
Каквото намериш по пътя, търкаляй, обръщай, макар и
да
окаляш.
Младата булка вода не кани, тя изпраща водата.
Кал, която не можеш
да
впрегнеш на работа, показва твоето невежество.
Кал, която можеш
да
впрегнеш на работа, показва твоето знание.
Водата е и в океана, и в морето, и в езерото, и в локвата, и в дъждовните капки, но различно се проявява.
В океана водата дава угощение на големите риби, в морето – младите забавлява, в езерото – малките отглежда, в локвите – жабите всред лято на сухо оставя.
Ако
си
на угощение, в океана
си
; ако
си
на забавление, в морето
си
; ако се клатушкаш като лист, в езерото
си
; ако
си
без петаче в джоба, в локвата
си
.
Когато локвата изсъхне, жабите започват
да
скачат от едно място на друго.
Трябва ли
да
плачеш за изсъхналата локва на страданието?
Трябва ли
да
се отчайваш за изсъхналата локва на мъчението?
Защото жабите най-много пеят, когато наближи време локвата
да
изсъхва.
Блажен е онзи, който може
да
чете по този лист.
Когато господарят идва, вратата се отваря.
Когато господарят влиза, вратата се затваря.
Не отваряй вратата, преди Духът
да
е дошъл.
Не затваряй вратата, преди Духът
да
е влязъл.
9.
Открити
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 20.8.1932г.,
Желанието му било
да
я лъсне,
да
светне.
Занесъл монетата на господаря
си
и му казал: „Господарю, много хубаво изчистих монетата.
Не може
да
не останеш доволен, тя цялата блещи.
Господарят погледнал монетата и със съжаление констатирал, че монетата изгубила ценността
си
.
Някои искат преждевременно
да
станат свети.
И наистина, те успяват: изтъркат всичко от
себе
си
, светнат, но и светостта, която Бог е вложил в тях, изчезва съвсем.
Други искат
да
станат красиви.
Стават красиви, но с това заедно изтъркват и красотата, която Бог е написал върху тях.
Тъй щото, човек може
да
стане такъв, какъвто пожелае, но ще изгуби онова ценното, което Бог е написал върху него.
Красив е човек, когато доброто е описано на неговото лице.
Красив е човек, когато всичките добродетели, една след друга, се описват на неговото лице.
Красиво е слънцето, понеже постоянно изпраща своята светлина и топлина.
Какво би станало със света, ако слънцето престане
да
изпраща светлината и топлината
си
?
– Няма
да
има живот.
Слънцето пак изгря, за
да
видите неговата красота.
То е красиво, защото обича и прави всичко около
себе
си
красиво.
Красив човек е онзи, който всичко около
себе
си
прави красиво.
Чист човек е онзи, който всичко около
себе
си
прави чисто.
Търсѝ онази красота, която носи образа на Бога в
себе
си
.
Красотата на Бога се състои в това, че Той едновременно държи в ума
си
живота на всички същества.
Той има предвид техните нужди, страдания, скърби и ги напътва в правия път.
Той улеснява всички същества и в радостите, и в скърбите им.
Това значи: които скърбят и не се радват на скръбта
си
, те са готовановци.
Който иска
да
не е готованец, щом дойде скръбта при него, той ще я приеме учтиво, ще се зарадва и заедно с нея ще отиде на нивата
да
работи.
Светът се нуждае от радостни хора, които работят на нивата и донасят хляб.
Днес повечето хора скърбят и чакат наготово
да
ядат.
Който иска
да
бъде работник на Божията нива, той трябва
да
се радва при всички условия на живота.
Ако се обезвериш, ако станеш лош човек, ти
си
готованец.
По цели дни той философства: „Едно време имаше повече ядене, а сега настана голяма сиромашия.
В такова време хората се изпокриват, бягат в домовете
си
.
– За
да
не заплачат и те с времето заедно.
И тъй, растенията, които разбират вътрешния смисъл на дъжда, приемат росните капчици в
себе
си
, за
да
ги утешат.
Росните капчици са деца, които някога са изгубили майка
си
и непрекъснато я търсят.
Растенията ги утешават, казват им
да
не плачат, защото един ден те ще намерят майка
си
.
Те им дават първия урок в живота.
Отворете торбичките
си
да
видите какви богатства носите със
себе
си
.
Щом отворят торбичките
си
, растенията взимат богатствата им и им показват пътя, по който могат
да
намерят майка
си
.
Следователно, когато мъглата дойде при тебе, не плачи заедно с нея, но ѝ кажи: „Не бой се, ти ще намериш майка
си
“.
Когато колата се счупи, какво трябва
да
правиш:
да
плачеш ли, или
да
се заемеш
да
я поправиш?
Ако можеш
да
го съживиш, плачи; ако не можеш
да
го съживиш, поне не го смущавай.
Ако може
да
чуе, удряй тъпана, колкото искаш; ако не може
да
чуе, поне времето
си
не хаби.
Изправяй погрешките
си
и мисли.
Радвай се за всяка направена погрешка, защото имаш възможност
да
я изправиш и
да
познаеш силата
си
.
Тези мисли може
да
ви се виждат противоречиви, но те почиват на известен закон.
Когато някое разумно същество ви каже една велика мисъл, която не можете
да
разберете, вие непременно ще сгрешите.
Щом разберете погрешката
си
, ще разберете и великата мисъл, която се крие зад нея.
Ще ви дам един пример,
да
видите как можете
да
направите една погрешка.
Дават ви едно змийско яйце и ви казват
да
го държите на студено.
Ако го държите на топло, то ще се излюпи, и един ден ще пострадате от него.
Вие взимате яйцето, но се интересувате какво може
да
излезе от него.
Казвате
си
: „Ще сложа яйцето на топло,
да
видя какво ще се излюпи“.
Един ден тази змия се увива около вас и започва
да
ви души.
В това отношение на змията не може
да
се разчита.
Да
констатираш нещата само, без
да
ги проучиш и приложиш, това не е наука, нито знание.
Ако човек би имал онази положителна наука,
да
разбира, за пример, от цветовете и тяхното приложение, той би направил чудеса с тях.
Цъфтенето на цветята крие в
себе
си
велика сила, както за самите тях, така и за хората.
Голямо нещастие е
да
живее човек в света без цветя.
Когато студът иде на гости, обличай най-дебелата
си
дреха.
Когато топлината иде на гости, обличай най-тънката
си
дреха.
Когато гладът иде на гости, затваряй и двете
си
врати.
Когато ситостта иде на гости, отваряй и двете
си
врати.
Когато
си
здрав, работи.
Когато
си
болен, почивай.
Когато
си
сиромах, радвай се.
Когато
си
богат, плачи.
Източните философи казват, че човек трябва
да
престане
да
плаче.
Казвам:
да
престане умният
да
плаче, разбирам.
Обаче опасно е, когато глупавият престане
да
плаче.
За глупавия плачът е необходим, той е на мястото
си
, той е благословение за него.
Пуснали един голям мързеливец в една стая, в която с помощта на помпа вкарвали и изкарвали вода.
Отворили крана на чешмата и оставили водата
да
тече в стаята,
да
видят какво ще прави този мързеливец.
Водата бързо текла в стаята и дошла до глезените на мързеливеца.
Той седял, не мърдал от мястото
си
.
Водата се изкачвала все по-високо, дошла до коленете му, той пак не мърдал.
Едва сега той се замислил какво
да
прави, защото положението вече станало опасно.
Тогава той взел помпата и започнал с нея
да
извлича водата,
да
я изхвърля навън.
От този пример се вижда, че у всички хора има един мързел, наречен свещен мързел.
НАГОРЕ