НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
534
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
534
:
1000
резултата в
6
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Новите възгледи
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 7.8.1932г.,
Да
обичаш човека, това подразбира
да
откриеш в него една добродетел.
На религиозен език казано:
да
обичаш човека, значи
да
виждаш Бога в него.
Виждаш ли Бога в човека, това подразбира познаване на нещата, т.е.
да
виждаш всичко ясно, без
да
се заблуждаваш.
Щом видиш слънцето, ти веднага ще го познаеш, няма
да
питаш хората, това ли е слънцето, или
да
чакаш друго някое?
Много хора, като видят Бога, съмняват се в Него и започват
да
се допитват до този или онзи философ, какво той ще им каже.
И философът ще почне
да
описва качествата на Бога, ще го сравнява, ще го доказва и докато дойде до някакво заключение, Бог
си
заминал.
В края на краищата виждаме, че и обикновените хора се съмняват в Бога, и философите се съмняват.
Питам: какво може
да
се постигне при такива разбирания?
Съвременните хора имат много ограничени схващания даже и за най-обикновени въпроси.
За пример, някои казват: „Защо трябва
да
ходи човек по планините,
да
се удря по камъните,
да
дивее по горите?
По-добре е
да
стои в къщи, на спокойствие“.
По домовете
си
хората спокойни ли са?
Много хора днес стоят по домовете
си
, но не са спокойни: превиват се от ревматизъм, от ишиас и ред още болести.
Следователно в планината човек има сто пъти по-голяма възможност
да
намери истината, отколкото в долината.
Планините не са създадени за снеговете и ветровете; те са създадени за хората,
да
се учат,
да
се ползват от тях.
Както небето сега се замъглява, така и човек е в сила
да
помрачи живота
си
.
Как може човек
да
помрачи живота
си
?
Днес допусне една отрицателна мисъл в ума
си
и едно отрицателно чувство в сърцето
си
, утре допусне още една отрицателна мисъл и едно отрицателно чувство, и не забелязва как хоризонтът му постепенно се заоблачава и потъмнява.
Той прилича на пътник, който върви по прашен път, тропа с краката
си
, вдига прах, шум и нищо повече.
Днешната мъгла е дадена за предметно учение.
Между горните и долните слоеве на мъглата се води усилена война.
Долните слоеве искат
да
се вдигнат нагоре, но горните не ги пущат.
Ако долните успеят
да
се вдигнат нагоре, небето ще се изясни.
В тази борба човек е главният фактор, който примирява, убеждава, съветва, докато най-после борбата се свърши.
След това човек иска
да
разбере Любовта, Мъдростта, Истината.
Обаче той трябва
да
знае, че тези неща не са за него.
Той може
да
се интересува от проявите им, но не и от самите тях.
– „И тях не разбирам.“ – Наблюдавай, изследвай, учи!
Казано е, че хората трябва
да
се обичат,
да
хранят добри чувства помежду
си
.
Защо човек трябва
да
обича другите хора?
Човек трябва
да
обича хората за
себе
си
, за своето добро.
Обича ли ги, той ще може правилно
да
расте и
да
се развива.
Не, тази е истинската любов –
да
обичаш хората за
себе
си
.
Не прави зло на хората пак за
себе
си
.
– „Не зная.“ Щом човек не знае къде живее Бог, дали вън или вътре в него, той не разбира въпроса.
Каже ли, че Бог живее в него, той трябва
да
подразбира цялото човечество, всички живи същества на земята и на небето.
Ако той не разбира въпроса така, то е все едно
да
доказва, че цялото дърво се заключава в един лист.
Не, листът е само частица от голямото дърво, но той подразбира всички останали листа, клончета, цветове, плодове и т.н.
Този човек е в положението на лист от дърво, който всеки вятър може
да
откъсне и
да
разиграва.
Който разбира Истината, той е лист от дървото на живота и никой не е в сила
да
го откъсне.
През цялата вечност този лист стои на мястото
си
и върши своята работа.
Сега, като ви говоря по този начин, пазете се от следното: не слагайте старите
си
възгледи в разрез с новите.
След коренчетата излиза стъбло, което постепенно се разклонява, разлиства и продължава
да
се развива.
Питам: трябва ли
да
мислите, че първите коренчета не са важни, защото са най-стари?
Първите усилват живота на младото дърво.
На същото основание някой казва: „Едно време бях дете, по детски разсъждавах“.
Не се смей на
себе
си
.
Ти и като дете
си
разсъждавал добре.
Като дете ти
си
бил откровен, искрен, не
си
лъгал, а сега, като възрастен, послъгваш малко.
Кога
си
бил по-добър?
Като дете ти
си
бил готов
да
разделиш хапката
си
със своите другарчета, бил
си
щедър, а сега
си
станал скъперник, затворил
си
се, чакаш
да
ти дават.
Кога
си
бил по-добър?
Съвременните хора имат голямо мнение за
себе
си
и някои от тях приличат на един от младите английски проповедници, който свършил Оксфордския университет по богословие.
Той станал проповедник в една от баптистките църкви и решил един ден
да
посети Спържена, стар, знаменит проповедник в Лондон.
Той отишъл в дома му, подал картичката
си
на слугата и написал: „Твой брат в Христа те чака вън“.
Спържен прочел картичката и написал на другата страна: „Сега имам работа с Господа.
Ще имаш добрината
да
почакаш още малко вън“.
Старият проповедник се молил в това време, зает бил, а младият искал веднага
да
го приеме,
да
не чака дълго време вън.
Много хора бързат, като младия проповедник, не искат
да
чакат вън.
Те имат голямо мнение за
себе
си
, свършили са университет, учени хора са.
Съвременните хора искат
да
разберат нещата изведнъж.
За всеки ден е определено какво може човек
да
разбере,
да
научи.
Той не може
да
разбере нито йота повече от това, което е определено.
Закон е: човек не може
да
види или
да
чуе повече от това, което му е определено за даден момент.
За пример, главата на човека може
да
се обърне най-много под ъгъл 45 градуса, надясно или наляво, но по никой начин не може
да
се обърне назад,
да
образува ъгъл от 180 градуса.
Рече ли
да
обърне главата
си
назад, той коренно изменя своето положение.
Ето защо човек вижда нещата пред
себе
си
по-добре от тия, които са зад него.
Ако миналото изглежда нереално, това се дължи на гърба ви.
Миналото остава зад гърба ви и като не го виждате, мислите, че не е реално.
И тъй, като се говори за разбиране, за различаване, човек трябва
да
схваща нещата, както са поставени в живата природа.
За тази цел той трябва
да
разбира езика, граматиката на природата, както знае граматиката на матерния
си
език.
Трябва ли човек
да
се срамува от любовта?
Да
любиш, това е равносилно на храненето.
Трябва ли човек
да
се срамува, като яде?
Следователно най-великите неща, които човек може
да
направи в живота
си
, са следните:
да
яде,
да
пие вода,
да
учи,
да
мисли,
да
чувства,
да
действа,
да
скърби,
да
страда,
да
се разкайва и т.н.
Щом има толкова велики работи в света, има за какво човек
да
живее.
Сега, дойде някой при мене и казва: „Няма кой
да
ме обича!
“ Казвам: сложи думата „нима“ пред „няма“ и вместо удивителна, сложи въпросителна и виж какво ще излезе.
Ще излезе: „Нима няма кой
да
ме обича?
“ Ще получите отговора: „Има кой
да
ви обича“.
Щом Бог ви обича, всички ще ви обичат.
Сега, както виждате, небето започна
да
се прояснява.
И те философстват помежду
си
; и те, като нас, се разговарят за велики работи.
Когато човек започне
да
разбира, и мъглата постепенно ще се оттегли от неговото съзнание.
За пример, ти моментално можеш
да
станеш наследник, но за
да
се реализира този акт, време се изисква.
Обаче, за
да
се реализира и оформи този акт, изисква се време. Защо?
– Трябва
да
се прочете завещанието, трябва
да
се заверят всички документи и след това ще влезеш в правото на законен наследник.
Казвам: за човек, който не е приложил знанията
си
, животът, наистина, няма смисъл.
Да
питате какъв е смисълът на живота, то е все едно
да
питате защо снегът се топи, защо дъждът вали, защо тревата расте и съхне?
Вие можете
да
дадете някакви обяснения на тези въпроси, но трябва
да
знаете, че между всички явления в природата съществуват известни отношения.
Въпросът е
да
изчезнат мъглите от умовете и сърцата на хората.
Снегът не се топи сам за
себе
си
, нито пък тревата никне и съхне за
себе
си
.
Щом те изчезнат, работите веднага се нареждат.
Ако запитате защо устата яде, ще ви се отговори, че и тя не яде за
себе
си
.
Преди всичко, устата няма съзнание.
Тя работи за другиго, а не за
себе
си
.
Ако господарят ѝ даде нещо, тя ще го вземе, но пак не за
себе
си
.
На същото основание, ако се запитате за кого живеете, ще знаете, че не живеете за
себе
си
.
Те се явяват и изчезват, без
да
оставят следи след
себе
си
.
Сега, аз нямам предвид
да
обяснявам противоречията в живота, защото според мене, противоречия в живота няма; скърби, страдания, грях в живота също няма.
Казвам: човек трябва
да
работи над
себе
си
,
да
развива силата, която е вложена в него.
Той трябва
да
развива тази сила в
себе
си
, не
да
се показва, че е по-силен от другите, но чрез нея
да
придобие свободата
си
.
Ако човек падне някъде и счупи крака
си
, животът ли е виновен за това?
Кой е по-силен: който се топли на огъня, или който кладе огъня?
Животът даже не е мислил, че човек може
да
падне и
да
счупи крака
си
.
Обаче и този, който се топли на огъня, и този, който кладе огъня, трябва
да
благодарят на клековете, че стават жертва за тях.
Някой казва: „Нима аз живея, за
да
падам?
Ако вие използвате разумно благата, които планината ви дава, и обработите полученото, както за вас, така и за ближните
си
, тази жертва е оправдана.
“ – Не, ти живееш, за
да
ходиш,
да
мислиш,
да
се радваш.
Че
си
паднал, то е твоя работа.
Който разбира живота, той се радва; който не го разбира, той страда.
Следователно от вашата разумна работа зависи и подобрението на техните условия.
Съвременните хора говорят все за смисъла на живота, има ли защо
да
се живее, или няма.
В края на краищата всеки казва: „Смисълът на живота е
да
познаеш
себе
си
“.
С други думи казано: смисълът на живота е
да
познаеш Бога в
себе
си
.
“ Ако след смъртта
си
разберете Истината, вие ще оживеете.
Същината пък е цялото битие: растенията, животните, хората, слънцето, луната, звездите, въздухът, водата, почвата и т.н.
Всичко в света е изявление на Бога в разни форми.
Словото Божие, вие ще имате хиляди приятели, които в случай на нужда или нещастие ще се притекат
да
ви помогнат.
Видиш ли един клек, разгледай го с окото на учения, а не с окото на простия.
Ученият ще го вземе близо до
себе
си
, ще разгледа формата, големината, устройството му.
“ Като виждате, че ви помагат, вие ще се чудите защо е така, но трябва
да
знаете, че всички тия помощници са изпратени от Бога, защото Го обичате, защото разбирате Словото Му.
После под микроскоп ще разгледа тъканите му.
Виждате ли неприятелите
си
около вас, ще знаете, че и това става по същата причина, че не обичате Господа, не разбирате Словото Му.
Той няма
да
го остави, докато не проникне в неговия вътрешен смисъл.
Като наблюдавате и изучавате живота, вие
си
казвате: „Защо светът е създаден по този начин?
В това отношение планината крие много тайни, много богатства, но още не ги дава на хората. Защо?
Аз бих желал
да
се намери някой,
да
даде нов план за създаване на света.
Ако им открие богатствата
си
преждевременно, тя ще ги спъне в техния път.
Преди всичко,
да
се роди човек, това не зависи от него.
Дръжте старите
си
възгледи и не считайте, че те не са прави.
Майка му и баща му са главните фактори за неговото раждане.
Родителите му са стрелочниците, които са дали направление, път за идването на човека на земята.
Той е точно на своето място; без него дървото не може
да
живее.
Човек сам не може
да
избере родителите
си
, но веднъж дошъл на земята, той има свобода
да
избере приятелите
си
.
Обаче, едно е важно: дървото не може
да
живее само с тия коренчета, листа и цветове.
Щом излезе от утробата на майка
си
, човек е вече свободен.
Нови коренчета, нови листа, нови цветове са нужни на това дърво, за
да
продължи новия
си
живот.
Някой казва: „Защо трябва
да
имам баща и майка?
“ – За
да
се освободиш от робството, в което живееш.
– „Защо трябва
да
се женят хората?
“ – За
да
освобождават робите.
Докато човек не стане баща или майка, той не може
да
отиде на фронта,
да
воюва за освобождаване на своите деца от робство.
Какво повече може
да
иска човек, след като баща му и майка му са воювали за него и са го освободили?
Всяко нещо е ценно на времето
си
и на мястото
си
.
След всичко това трябва ли
да
пита защо се е родил?
Благодарете на Бога за старите възгледи.
Родил се е, за
да
бъде свободен.
Благодарете и за новите възгледи.
Раждане, значи освобождение.
Раждане, значи още разбиране на Словото.
“ – Благодари, че
си
минал, именно, по този път.
Почне ли човек
да
разбира Словото, мъглите около него се разпръсват, както става сега около нас.
– „
Да
, но не съм израснал достатъчно, не съм като другите хора.“ – Благодари, че не
си
като другите хора.
– „Направих една голяма погрешка.“ – Благодари и за това.
Ако не беше я направил, ти нямаше
да
знаеш къде е слабото ти място.
Няма по-голяма красота от зависимостта между явленията на външната природа и тези, които стават в самия човек.
Може би твоята погрешка носи благо на друго някое същество.
Когато художникът рисува една картина и внесе мисъл в нея, тя е красива, защото представлява част от него.
Ти пущаш кофата в кладенеца и вадиш вода.
Кладенецът вика след тебе, ругае те, че
си
взел от водата му.
Обаче ти занасяш водата на някой жаден пътник и се радваш, че
си
му услужил.
Каква по-красива музика от милионите дъждовни капчици, които непрекъснато пеят и свирят?
След това завали дъжд, в кладенеца се събере не една, а две кофи вода.
Следователно човек трябва
да
има дълбоко разбиране за всичко, което става в живота.
Глухият вижда движението на телата, но не ги чува – той не разбира смисъла на тяхното движение.
Каквото става в даден момент, то е най-доброто.
Слепият пък чува движението на телата, но не ги вижда – и той не разбира смисъла на тяхното движение.
Една кофа вода ще изтеглят от вас, две ще дойдат.
Затова, именно, слепият казва: „Чувам някакъв шум около
себе
си
“.
Едно страдание ще преживееш, две радости ще дойдат. Кога?
Казвам: докато мравята не излезе от своята форма, тя не може
да
се весели като човек.
Има една вътрешна сила в живота, която примирява, разрешава всички противоречия.
Тя винаги ще
си
остане в същата форма.
Когато живеете в съгласие с Бога, всички несгоди, всички противоречия се разрешават правилно.
Докато мравята живее в мравуняка, тя ще носи шушулки от дърветата, ще прави купчинки от тях и ще мисли, че в това се състои смисълът на живота.
Понякога човек е смешен: направи
си
една малка къщичка с два прозореца и една врата и почва
да
я обикаля,
да
смята колко сламки трябва
да
донесе в къщи.
Той ще събере всички сламки от овците и с тях ще
си
напълни един юрган.
При това положение човек има очи, но не вижда.
Дойде ли Божият Дух, мъглата се вдига, хоризонтът става чист, противоречията изчезват, и човек вижда ясно.
После ще
си
направи една дреха от тези косми и ще каже: „Красива е моята дреха“.
“ Не се поставяйте в противоречие със
себе
си
и знайте, че Божественото съдейства за добро.
Не очаквайте щастието ви
да
дойде в бъдеще.
Питам: какво щастие може
да
съществува при такова разбиране на живота?
Щастие, което зависи от сламките, не е истинско щастие.
Гледайте на настоящето като на топлина и светлина, които организмът възприема.
Както чувствате светлината на ума и топлината на сърцето
си
, така трябва
да
чувствате Божието присъствие в
себе
си
.
Кой може след това
да
ви разубеди в съществуването на Бога?
Ще завърша беседата
си
със следното изречение: Не затваряй прозореца на живота
си
, когато приятелят ти се усмихва.
За пример, вие стрижете вълната на овците и се радвате, че ще
си
направите една дреха.
И овцата се радва на вълната
си
, но никой не я пита.
Обаче дойде ли някой при вас
да
ви стриже, вие веднага се сърдите и казвате: „Кой смее
да
ме стриже?
“ Когато вас стрижат, това било кражба, а когато овците стрижат, то било необходимо, за
да
им поникне нова вълна.
2.
Книжници и фарисеи
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 8.8.1932г.,
И след всичко направено те се самоосъждат.
Обаче самоосъждането нищо не допринася.
Да
се самоосъжда човек, то е все едно
да
се излива пороен дъжд върху някоя скала.
Колкото скалата се ползва от дъжда, толкова и фарисеите се ползват от Христовите думи.
Питам: кой може
да
се ползва от дъжда, който пада върху скалите?
Само долината, полето може
да
се ползва от него.
Тази вода е мътна, понеже при слизането
си
надолу тя влече различни нечистотии.
Щом чуя, че тази круша е гнила, продължавам пътя
си
, не спирам пред нея.
Аз ѝ подавам ръката
си
, и тя подава своята.
На гнила круша целувка не давам.
Заключението: на гнила круша не давай целувка.
На зряла круша давай целувка.
Който целува зряла круша, той остава доволен и на всички казва: „За пръв път в живота
си
ядох такава сладка, вкусна круша.
Желал бих и втори път
да
ми се падне такава“.
Зрялата круша представлява чистото, красивото в човека.
Не е достатъчно само
да
изяде човек една зряла, сладка круша, но той трябва
да
я обезсмърти в
себе
си
.
– Паметник
да
ѝ направи.
Направете един паметник от живи камъни, че който мине покрай него,
да
остане доволен.
Време е вече
да
се правят само живи паметници!
Ако човек няма в
себе
си
жив паметник, който
да
говори за Любовта, за Мъдростта и за Истината, той нищо не е направил.
Следователно, ако човек не се справи с книжниците и фарисеите в
себе
си
, те ще го разпнат по всички правила на изкуството.
Те ще намерят най-голямото и здраво дърво, ще вземат гвоздеи по 25 сантиметра дълги и 9 сантиметра дебели и ще ги забият на гърдите, на ръцете и на краката, че колкото и
да
се тегли,
да
не може
да
се освободи.
„Боже мой, Боже мой, защо
си
ме оставил?
Този е въпросът, който Христос е задал, а какъв е отговорът, не се знае.
Когато някой страда, това показва, че Бог го е забравил.
Бог забравя понякога човека, защото последният трябва
да
мине през изпитание, необходимо за неговото развитие.
Тъй щото, само тогава има смисъл
да
пита човек Бога защо го е оставил, когато може
да
получи отговор на своя въпрос.
Сега, аз мога
да
ви кажа какъв е бил отговорът на въпроса, който Христос е задал, но ако го кажа, много от вас ще пострадат.
Аз не искам
да
страдате, не е време за това.
Когато бъдете на кръста и зададете въпроса, ще получите отговора.
Казвате: „Как ще пострадаме?
“ – Както страдат кокошките и агънцата, когато господарите им дават някому угощение.
Чорбаджията любезно ги поканил
да
седнат и веднага сложил пред тях печени кокошки, агнета, хубава баница, старо шестгодишно вино и обикалял около тях, канил ги
да
си
хапнат.
Те седнали пред трапезата, нахранили се добре и доволни, напълно укротени,
си
отишли.
По този начин и аз мога
да
ви кажа истината, но не искам, защото агънцата и кокошките ще пострадат.
Няма защо
да
жертвам кокошките и агънцата за дели-бейовете, когато мога
да
им приготвя хубава вегетарианска храна и напълно
да
ги задоволя с нея.
Това е една притча, която трябва
да
разберете.
Като се говори за склоненията на имената и за спреженията на глаголите, трябва
да
знаете, че има два вида спрежения.
Учителят казва: „Иване, излез на дъската
да
спрегнеш глагола „крада“!
“ Ученикът отговаря: „Аз крада, ти (учителю) крадеш, той краде; ние крадем, вие крадете, те крадат“.
Значи вярно е, че всички хора крадат.
Ако те не крадяха, този глагол нямаше
да
съществува в речта.
Веднъж съществува, значи всички хора, изобщо, крадат.
Учителят казва: „Иване, тази работа не може
да
остане така, тя трябва
да
се изправи“.
На това действие трябва
да
се противопостави друго, точно обратно на първото.
Кой глагол може
да
се спрегне по втория начин?
– Глаголът „давам“.
Ученикът започва: „Аз давам, ти даваш, той дава; ние даваме, вие давате, те дават“.
Следователно, ако всички хора могат
да
крадат, също така те могат и
да
дават.
Иска ли
да
изправи погрешката
си
, той трябва
да
спряга глагол от втория вид, т.е.
да
намери такъв глагол, който
да
има точно обратно значение на първия.
И тъй, глаголите и глаголните форми показват отношението на човека към неговите ближни, а имената и падежните форми показват отношението на човека към
себе
си
.
За пример, глаголите давам, любя, обичам, крада, злословя и др.
Ако хората могат правилно
да
спрягат глаголите, те биха се превъзпитали.
Тъй щото, направите ли някаква погрешка, изгубите ли разположението на духа
си
, отворете граматиката и започнете
да
скланяте ту едно съществително, ту друго, и
да
спрягате глаголи, докато най-после изправите погрешката
си
и подобрите състоянието
си
.
Започнете
да
скланяте съществителното „гняв“.
Всичката мъчнотия се състои в това,
да
намерите този глагол, защото той ще бъде точно обратен по смисъл на първия.
Намерите ли го, вие ще поправите погрешката
си
, а с това заедно и състоянието ви ще се измени.
Ако спрем вниманието
си
върху произхода на думите в езиците, ще видим, че съюзите имат най-стар произход.
Когато някой човек се умопобърка и забрави
да
говори, първо той забравя съществителните имена, после прилагателните, глаголите и
си
служи само със съюзите, като звукове: „че“, „а“, „и“, „но“ и т.н.
Вземе ли
да
се поправя,
да
дохожда в нормалното
си
положение, той започва по обратен път
да
си
спомня думите: първо глаголите, после прилагателните и най-после съществителните имена.
Има болни хора, които вместо
да
се служат направо със съществителни имена, употребяват описателен език.
За пример, ако такъв човек иска
да
каже думата брадва, той не може
да
си
я спомни и затова казва: „Дайте ми това, с което се сече“.
Казвам: съвременните хора са не само физически болни, но и психически.
За пример, някой казва: „Не трябва
да
лъжем“.
Човек всякога трябва
да
говори истината, без
да
мисли за лъжата.
Истината е капитал, с който всякога трябва
да
се разполага.
Проявявам ли Любовта, Мъдростта или Истината, аз трябва
да
имам предвид
себе
си
, никой друг.
За мене е важно, дали аз обичам, дали аз съм мъдър, дали аз съм истинолюбив.
Ако говоря за Любовта и мисля, дали другите хора любят, това е философията на книжниците и фарисеите.
Следователно на
себе
си
говоря за Любовта, за Мъдростта и за Истината.
Тази е най-красивата реч.
Дойде ли
да
се разправям с хората, ще разбъркам брашно и вода, ще го омеся добре.
После ще сложа в него сирене и яйца, ще направя една баница, ще я опека и ще кажа: „Заповядайте!
Обаче, ако на тия хора дам от моето ядене, те ще се откажат под предлог, че тази храна не е за болни хора.
Ядат ли от нея, те ще умрат.
Не е въпросът там, но всичко това говори, че между хората няма разбирания.
Когато някой адвокат защитава един престъпник, или един крадец, той представя фактите така, за
да
го оправдае,
да
го изкара невинен.
Той извърта фактите, обикаля законите, и ако успее
да
го оправдае, съдиите казват: „Добър адвокат е този човек, умее
да
говори!
“ На този адвокат аз казвам: за лъжата ти
си
учен, но за истината
си
невежа.
Той се понавъси малко, остава недоволен от мене.
На онзи пък, който обича истината, казвам: за истината ти
си
учен човек, но за лъжата
си
първокласен невежа.
– Защото от болни ще станете здрави, от сиромаси ще станете богати.
Сега ще ви дам няколко мисли за размишление.
Не се обезверявай във вярата
си
.
Не узаконявай робството в свободата.
Като размишлявате върху 23-ти стих, трябва
да
знаете, че фарисеите и книжниците са вътре в човека.
Тежкият живот, който човек прекарва на земята, се дължи на тези две партии в него, които узаконяват беззаконието и карат човека
да
върви по техния път.
3.
Ценни мисли из книгата на Великия живот (VI)
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 9.8.1932г.,
В пътя на живота се изпитва вярата и надеждата на човека.
В пътя на свободата се изпитва благородството на душата и милосърдието на сърцето.
Там, където малкото зрънце пада, камъкът стои.
Там, където камъкът пада, малкото зрънце стои.
Когато сиромашията хлопа на вратата, студът се показва.
Там, където мравята се дави, човек се забавлява.
Глупавият слуша с едното
си
ухо, умният – с двете, а глухият и от двете не се интересува.
Ако
си
у дома – дете
си
; ако
си
на нивата – млад
си
; ако държиш перото – стар
си
; ако
си
на леглото – уморен
си
от живота.
Не разваляй това, което природата е наредила.
Не ѝ давай съвет, какво
да
прави.
С нея на състезание не ходи и нищо насила от нея не взимай.
Взимай, когато добрият ти дава.
Давай, когато умният от тебе иска.
– Както в къща без врата никой не може
да
живее, така и в училище без прозорец нищо не може
да
се научи.
4.
Което остарява
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 10.8.1932г.,
Слизай там, където водата слиза.
Любовта живее, Мъдростта свети, а Истината носи бъднините.
Аз употребявам думата „бъднини“ вместо „свобода“, понеже в случая думата „свобода“ изразява едно ограничено състояние.
Когато човек минава от едно състояние в друго, той се освобождава от нещо.
Тъй щото, дойде ли човек до едно освобождение, той не трябва
да
мисли, че е достигнал крайния предел на свободата.
Следователно, като замествам думата свобода с бъднини, имам предвид проявите на Духа, които напълно задоволяват човека.
Представете
си
, че имате една хубава кола, но много прашна.
Пълна свобода ще се придобие само след като се махне и последната прашинка от колата.
Човек може
да
не прави добро някому, и пак
да
е добър.
За пример, срещате един лош човек, който проси, но вие не му давате нито пари, нито хляб. Защо?
– Защото виждате, че този лош човек има намерение
да
направи някаква пакост на един добър човек.
Щом добрият човек замине и се отдалечи от лошия, тогава можете
да
дадете на последния пари или хляб, каквото пожелаете.
Иска ли един човек хляб от вас, дайте му“.
Обаче, ако знаехте какво нещо е правото, вие не бихте дошли на земята
да
го учите.
На лошия човек всичко се противопоставя, съзнателно или несъзнателно.
Един човек кладе огън,
да
си
опече една пита.
Дохожда при него един лош човек, иска хляб.
Първият му казва: „Ще почакаш малко,
да
накладя огъня“.
Той духне оттук-оттам, но огънят не гори, не може
да
се запали.
Лошият човек не иска
да
чака, заминава
си
.
Дохожда след това един добър човек, моли се, иска малко хляб.
Слага питата на огъня, и след 10–20 минути и двамата ядат прясна, топла питка.
Така се нареждат работите и за добрия, и за лошия човек.
Бъркате в джоба
си
, пет пари нямате.
След време дойде един добър човек при вас, иска
да
му услужите с нещо.
Бъркате в джоба
си
, намирате пари и му давате известна сума.
Значи всички неща, които стават в живота, са резултат на дейността на разумни същества.
Коя вода пълни коритото?
– Чистата вода.
Докато водата не е чиста, домакинята не я събира в коритото, тя все я излива навън.
Щом водата е чиста, тя оставя коритото под чешмата, докато се напълни.
Сега има ново разпореждане във вселената до всички,
да
сменят старите мерки, с които са работили досега, с нови.
По старому вече не може
да
се живее.
Нова мярка има в света, обща за всички хора, на която се превеждат всички работи.
Тази обща мярка гласи: Мери другите тъй, както искаш и тебе
да
мерят.
Храни другите тъй, както искаш и тебе
да
хранят.
Обличай другите тъй, както искаш и тебе
да
обличат.
Говори за другите тъй, както искаш и за тебе
да
говорят.
Тази мярка е добра, но всички трябва
да
я прилагат с абсолютна вяра.
Всеки трябва
да
знае, че благото, което те искат за
себе
си
, е благо и за другите.
Иначе, продължават ли
да
прилагат за
себе
си
една мярка, а за другите особена мярка, светът ще бъде такъв, какъвто е бил досега.
Човек трябва
да
знае, че силата на нещата е във вярата, както и в мисълта му.
За изяснение на тази мисъл ще приведа следния пример.
Представете
си
един болен от ревматизъм, който отива при лекар
да
го лекува.
Те лекуват чрез вяра, чрез мисъл, понеже знаят, че причината на всички болести се крие в мисълта на човека.
Затова, именно, лекарят казва на болния: „Стани от леглото, не мисли, че
си
болен, и ходи.
Излагай се на слънце, на чист въздух, мисли за всичко, но не и за болестта
си
, и ще видиш, че след известно време ще бъдеш здрав“.
“ Не, ти трябва
да
мислиш положително.
Щом престане
да
се съмнява, болестта
си
отива.
Престане ли
да
мисли за това нещо, то губи вече силата
си
.
Това, в което човек вярва, то има сила за него.
Съвременните хора не се поддават на новите методи на лекуване, защото те бързат, в малко време искат
да
получат големи придобивки.
За пример, срещам един ученик, говоря с него, виждам, че и той бърза, иска час по-скоро
да
свърши училище.
Той иска
да
свърши гимназия, университет,
да
заеме висока служба, с голяма заплата,
да
се прехранва.
Какво ще кажат тогава ония хора, които нито гимназия, нито университет са свършили, а при това са заели някакви служби?
Не е въпросът в службата, която човек заема, но важно е защо бърза
да
свърши училище.
Човек трябва
да
знае, че никога няма
да
се освободи от училище.
Външно човек може
да
се освободи от отделенията, от прогимназията, от гимназията, най-после и от университета, но има един университет, който никога не се свършва.
Главата на човека ще побелее, но този университет няма
да
се свърши.
Законите на този университет са точно обратни на този от света.
При свършване на годината, студентите, които са завършили с успех, получават една стотинка като възнаграждение на труда им.
Който получи една стотинка, той дава голямо угощение на приятелите
си
.
Така ще минават години и университетът все няма
да
се свърши.
Този университет няма начало, няма и край.
Сега, ще вдигна малко завесата,
да
надзърнете само с едното
си
око, и то с лявото, не с дясното,
да
видите какъв е вътрешният смисъл на тази стотинка.
В този велик университет има и царски дъщери.
За тази стотинка той е готов
да
даде голямо угощение,
да
се повесели и
да
благодари на Бога, че я получил.
Следната година той продължава
да
учи пак така усърдно, с Любов, с надежда и очакване
да
получи още една такава стотинка.
Ето защо ученикът следва този университет.
Той постъпва млад, остарява, побелява, но университетът не се свършва.
Какво по-велико нещо от това,
да
кажеш една дума на царската дъщеря и тя
да
ти отговори!
Струва
си
човек
да
учи,
да
работи за една дума, за една усмивка на царската дъщеря!
Някой казва: „Какъв ще е този университет, без начало и без край?
“ Университетите, които хората на земята следват, са подобни на този велик университет.
И тукашните университети нямат начало и край, но понеже хората обичат разнообразието, за
да
не се отегчат, програмата на учението им се сменя често.
И те започват най-напред с основно образование, после с прогимназиално, след това с гимназиално и най-после с университетско.
Щом свършат университет, те мислят, че са завършили курса на училището.
Не, цял живот те още учат, само че при разни програми и задачи.
Няма по-красиво нещо за човека от това,
да
учи,
да
срещне царската дъщеря,
да
чуе гласа ѝ!
От тази дума, от този глас ученикът ще оживее, ще придобие сила, импулс за по-нататъшна работа.
Днес ще прекараме в този велик университет.
Всичко това е хубаво, защото днес ние сме във всемирния университет, където се учат хора от разни възрасти, на разни науки и професии.
Мнозина се безпокоят дали царската дъщеря ще им обърне внимание.
Те погледнат дрехите, обущата, шапката
си
, виждат, че са стари, скъсани, боят се
да
не би царската дъщеря
да
ги пренебрегне.
Вие трябва
да
бъдете будни,
да
чуете тази дума,
да
разберете смисъла ѝ и
да
я преведете.
Казвате: „Каква ли е тази дума, която съдържа толкова много в
себе
си
?
Когато срещнете човек, когото обичате, той само ви погледне, хвърли един бърз поглед и
си
замине.
Този момент може
да
трае само една секунда, но колко много струва за вас!
Вие по цели дни и нощи мислите за този поглед, как ви погледнал, какво искал
да
ви каже, как ви се усмихнал и т.н.
В този поглед човек разбира цялата граматика, с всичките ѝ подробности и значения.
Който види този поглед, той всичко разбира, не се нуждае от никакви преводчици.
Рече ли
да
се намеси някой отвън,
да
превежда, той ще развали работата.
Има неща в живота, които не се обясняват, нито се нуждаят от обяснения.
Мнозина искат
да
им се каже нещо за насърчение, за усилване на вярата, на силата им.
Казвам: досега аз не съм срещал по-насърчени, по-вярващи и по-силни хора от съвременните.
Те имат и вяра, и сила, но не са проявени.
Силата им е толкова голяма, че никой не може
да
ги мръдне от мястото им.
Те приличат на параход, на автомобил или на трен, който е силно напрегнат, готов за тръгване, но стои, чака, не му е даден още последният сигнал.
Тръгне ли веднъж, нищо не трябва
да
се изпречва на пътя му.
Той ще се прояви с всичката
си
сила, знание, вяра.
Те се съмняват, дали ще могат
да
се проявят в доброто, в хубавото, което имат в
себе
си
.
Щом сте силни, добри, ще се проявите.
Няма сила в света, която може
да
препятства на Духа.
Всичко, което Той е намислил и обещал
да
направи за вас, ще го изпълни.
Никой не може
да
препятства на Бога.
Всичко е според вярата ви.
Обаче този е един от най-трудните въпроси, който досега е останал неразрешен.
Искате ли
да
го разрешите, не трябва
да
мислите по стария начин, не трябва
да
ходите по стария път.
За пример, някой проповедник говори за Любов, за Мъдрост, за Истина, за добро, но след това тръгне по прашен път, вдига прах наоколо
си
, и всички след него викат, протестират, че не могат
да
дишат от праха.
Какво трябва
да
направи този проповедник?
Казвам: който е проповядвал веднъж само за Любовта, за Мъдростта, за Истината, той никога вече не трябва
да
върви по прашен път.
Той трябва или
да
хвърка, или
да
върви без
да
се допира до земята.
Този е начинът, по който може
да
се избегне праха.
Работа, усилие, постоянство се изисква от всички хора, от всички ученици.
Той иска
да
ми докаже, че страда.
Парите, с които човек
си
служи, минават-заминават, и в края на краищата, остаряват.
Казвам: ако от очите ти могат
да
излязат два извора,
да
полеят градината ти, плачи; тези сълзи са на място.
Дрехите, които той носи, късат се и остаряват.
Голяма суша има сега, ти трябва
да
плачеш,
да
полееш цветята на твоята градина.
Каквото положение и
да
заема човек, то все ще се измени.
Ако човек плаче, за
да
измие очите
си
, тия сълзи са на място.
Обаче, ако той плаче, за
да
докаже на хората, че много страда, тия сълзи не са на мястото
си
.
Който много плаче, той хубаво измива прозорците
си
.
Ако зародишът на яйцето остане завинаги затворен в черупката, той никога няма
да
разбере външния свят.
На такъв човек може
да
се разчита.
Какво трябва
да
стане с него?
Неговите прозорци са чисти, той вижда ясно през тях.
Той трябва
да
се превърне на пиле,
да
излезе вън от черупката на яйцето.
Щом вижда ясно, добре, ще може
да
върви свободно, без
да
се спъва.
Който плаче много, това показва, че той страда много.
Излезе ли вън от яйцето, пилето започва
да
се движи, запознава се с външния свят.
Страда ли много, значи той има много работа, цанил се е при лош господар.
Следователно, добре, че се изменя черупката на яйцето, за
да
може пилето
да
излезе вън от него.
За в бъдеще този човек трябва
да
бъде внимателен,
да
си
избере добър господар, който
да
му дава малко работа.
Човек расте и остарява, възгледите му се изменят, всичко около него се мени, обаче, стремежът му остава неизменен.
Сега няма какво
да
прави, освен
да
търпи.
Стремежът на човека не остарява, той е траен и служи като верен двигател на човешката душа, тласка я
да
върви нагоре и напред.
Веднъж се условил при този господар, дал му дума, ще гледа
да
свърши работата
си
добре, за
да
се освободи от него.
Сега, каквито обяснения и
да
се дадат, те са излишни украшения, каквито хората често слагат по костюмите
си
.
Значи Любовта е вечното начало в човека, което твори, което създава.
Иска ли човек
да
не остарява,
да
бъде вечно млад, той трябва
да
се държи за стремежите на духа
си
.
Верен ли е на своя дух, той никога няма
да
съжалява за онова, което се е изменило. Защо?
Такъв костюм трябва
да
носи човек.
Те дават сила на човешкия дух.
Силата на яденето не е толкова в самото ядене, колкото в чувството, което се изпитва при него.
Силата на мисълта не е толкова в самата мисъл, колкото в нейния процес, в онова вътрешно ободряване, което тя дава.
Лошият човек е сиромах, той само престъпления прави.
Силата на дадено желание не се състои в самото желание, но в онова движение, което то създава у човека.
Силата на кибритената клечка не е в самата клечка, нито в нейната главичка, но в малкия пламък, който тя дава.
Кон, който носи на гърба
си
сто килограма товар, може ли
да
рита,
да
хапе,
да
бяга?
Значи силата на всички неща не се състои в голямото, в грандиозното, но в малкото, едва уловимото начало в тях.
Обаче, кон, който стои в дома без работа и само яде и спи, щом излезе вън, той веднага започва
да
скача,
да
рита,
да
хапе!
Само свещеният огън е в сила
да
реализира копнежите на човешката душа и на човешкия дух.
Който върши престъпления, той трябва
да
излезе от дома,
да
срещне един свой приятел и
да
му каже: „Моля ти се, дай ми сто килограма от твоя товар,
да
го пренеса на десет километра разстояние,
да
ти помогна.
– Любовта не е товар, Любовта не носи разочарования, Любовта не може
да
се нарече и сила.
Любовта е това начало в човека, което го освобождава от всички мъчители, били те във вид на противоречия, заблуждения или ограничения.
Когато някой човек върши престъпление, страданието се качва на гърба му, кара го
да
мисли.
Любовта е това начало в човека, което внася в него богатство, сила, мощ.
Казвам: ако е въпрос
да
те товарят, нека те натоварят с нещо ценно, добро, красиво, та кой как те срещне,
да
те спре и помилва.
От сиромах то прави човека богат; от слаб прави го силен; от немощен прави го мощен.
Ако
си
натоварен с камъни, с дърва, с боклуци, никой няма
да
ти обърне внимание.
Благодари на това, което носи богатството, а не на самото богатство.
Обаче натоварен ли
си
с някои свещени, класически книги, всеки ще иска
да
се разговаря с тебе,
да
ти обърне внимание.
Кое е това, което носи богатството?
Ти се качваш на една кола, поставена на четири колела и благодариш на самата кола и на колелата, чрез които тя се движи.
Тази кола се тегли от две живи, разумни същества, на които също така трябва
да
благодариш.
Ти ще вървиш с авторитет, като човек, който носи ценни работи, а след тебе и с тебе ще вървят хора, заинтересовани от твоето богатство, и ще се разговаряте.
По този начин няма
да
усетиш
как се е минало времето и как
си
пренесъл товара от едно място на друго.
На това разумно същество трябва
да
благодариш най-много.
И за това същество трябва
да
се държиш.
Значи половин час е минало, откак човекът е бил създаден.
Тъй щото, качиш ли се на една кола, с краката
си
ще благодариш на самата кола.
В едно предание се казва, че Когато Господ направил човека от пръст, сложил го на плет
да
съхне.
С очите
си
ще благодариш на конете, които теглят, а с устата
си
ще благодариш на разумното същество, което направлява и конете, и колата,
да
върви напред.
Като се събудил от този сън, от това сушене, човекът стъпил на краката
си
и започнал
да
се запитва откъде е дошъл, какво е правил досега и т.н.
Най-после, ще благодариш на Бога в
себе
си
, че те е създал и поставил при условия
да
се радваш на живота и
да
го използваш.
Половин час се изминал, докато той
си
спомнил всичко, което преживял.
Казвам: ако човек съзнава това нещо за една обикновена кола и благодари за нея, колко повече той трябва
да
благодари на земята, като основа, на която е стъпил.
След това Господ сложил пред него едно огледало,
да
се огледа.
Като се видял човекът в това огледало, той останал доволен от
себе
си
: никакво петно, никакво престъпление нямал на лицето
си
.
Той гледал лицето
си
, носа
си
, с всички кривини по него; гледал устата, ръцете, краката
си
и останал доволен от всичко, което Бог направил.
Съзнава ли това, човек трябва
да
благодари на земята, на която е стъпил, на големия кон, който неуморно припка, тегли колата и на Духа, на закона, който направлява и ръководи цялата работа.
След всичко това не трябва ли човек
да
благодари, че му е дадена възможност
да
живее,
да
вижда Божиите творения и
да
им се радва?
Той се чувствал леко, приятно разположен и се чудил на всичката красота, дело на Господа.
Сега ще ви дам няколко изречения за размишление.
Сегашният човек не се чуди на всичко това, защото то е зацапано.
След като
си
ял сладки круши, не яж киселици.
Дълго време трябва
да
се чисти той, докато се върне в първото
си
положение.
След като
си
пил сладък сок, не пий пелин.
Казвате: „Какво
да
правим?
След като
си
казал няколко сладки думи някому, не ги обличай със своите дрипели.
Как
да
се изчистим?
След като
си
направил едно добро, не го разгласявай с тъпан.
“ Ще дойде време и вие
да
се чистите.
След като
си
изказал една велика мисъл, не ѝ прави затвор.
Които първи нарушиха чистотата на своя образ, те първи трябва
да
се изчистят.
След като
си
писал едно любовно писмо, не дрънкай звънец.
След тях ще се чистят всички останали.
След като
си
нагостил някого, не му взимай пари, не го глобявай за яденето.
Нечист е онзи човек, който не може ясно
да
вижда и
да
разбира нещата.
В това отношение всеки вижда, че има нещо нечисто в
себе
си
, за което е недоволен.
Всеки съзнава, че условията, при които живее, не са такива, каквито желае
да
бъдат, вследствие на което се мъчи
да
се освободи,
да
надрасне тия условия.
Не давай маслото
си
, когато те чукат.
Този стремеж на душата,
да
се освободи от ограничителните условия на живота, говори за вътрешна чистота.
Вътрешно душата е чиста и не може
да
се оцапа.
Не благодари, когато те мият.
Благодари само тогава, когато знаеш, че Любовта е с тебе и виждаш какво тя върши.
Когато младата мома за пръв път меси хляб, тя оцапва ръцете
си
, но само външно.
Може ли
да
я обвини някой в нечистота?
Ако младата мома пере и топи ръцете
си
в корито с вода, ръцете ѝ се мокрят, но това е само външно.
Щом изплакне ръцете
си
в чиста вода и ги изтрие, те пак са чисти.
Вярвай във всичките нейни уста.
Злото не е в това, че ръцете са нечисти от тесто, или са мокри от вода, но човек трябва
да
бъде внимателен,
да
не пипа никоя книга с нечисти ръце,
да
не я оцапа.
Следователно човек трябва
да
бъде умен, внимателен,
да
не прави грешки.
Когато пипате Божествената книга, и мокри
да
са ръцете ви, тя не се цапа: по-чиста, по-светла става, но петно не хваща.
Един е Бог, много са Божиите синове и дъщери.
Като заключение на това, ще ви кажа следната мисъл: стара, гнила круша не продавай, нито препоръчвай някому.
Единственото добро, което можеш
да
ѝ направиш е,
да
я посадиш.
Ако оставите тия мисли в ума
си
, вие ги препоръчвате и на другите, а с това им давате живот.
Когато казват, че злото трябва
да
се забрави, това значи
да
се посади то някъде дълбоко в земята и
да
не се мисли за него.
И Господ даже не мисли за злото, за
да
не му дава живот.
И тъй, искате ли
да
дадете живот на доброто в
себе
си
, мислете за него: занимавайте се с добрите мисли, чувства и постъпки, за
да
оживеят те във вас.
Живот, изпълнен с мъчнотии, е живот на страдание.
5.
Общото благо
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 11.8.1932г.,
В живота на човека има много ненужни, непотребни работи, от които той трябва
да
се освободи.
Те представляват ровка почва, която трябва
да
се обработи.
За
да
се освободи, той трябва
да
има знания,
да
знае как, именно,
да
постъпи.
Мъчнотията за човека се заключава, именно, в това,
да
преработи той тази почва,
да
я облагороди.
Значи свободата произтича от знанието.
От свършването на тази работа зависи неговият бъдещ успех.
В древността учениците, които свършвали своето духовно образование, преди
да
получат диплом за свършен курс, трябвало
да
издържат последния
си
изпит, който се заключавал в продаване на всички непотребни неща за тях, но потребни за хората.
Работата върху тази почва може
да
се уподоби на изучаването на една хубава книга.
Ученикът слагал на гърба
си
различни предмети, макари, игли, пръстени, чаши, чинии, тигани, котли, подкови, инструменти за оране, чукове и други подобни и трябвало цял ден
да
ходи из града,
да
вика,
да
обърне внимание на минувачите,
да
ги купят.
Вие взимате книгата, разглеждате я, намирате, че хартията и подвързията ѝ са хубави, но тя трябва
да
се чете.
Ако до вечерта успее
да
продаде всички неща, той ще вземе диплом.
Сядате на едно място, отваряте книгата и започвате
да
учите.
Ако не успее
да
ги продаде, няма
да
получи диплом.
След половин час я затваряте и казвате: „Не мога повече
да
уча, главата ми ще се пръсне“.
На другия ден отново тръгва из града,
да
вика,
да
продава.
Не, ще продължаваш
да
учиш,
да
разработваш това вещество, сложено в главата ти.
Докато не продаде всичко, което носи на гърба
си
, диплом не му се дава.
Ще четеш, ще учиш, докато дойде комисия от невидимия свят
да
се произнесе дали
си
свършил работата
си
добре.
Той е принуден
да
вика,
да
обикаля всички улици на града, дано успее
да
продаде стоката
си
.
Върви, вика той, а всички предмети на гърба му се удрят един в друг, дрънкат като звънци.
По същия начин човек трябва
да
разработва и сърцето
си
,
да
стане то обширно,
да
приеме всички хора в
себе
си
.
Сърцето на някои хора е толкова малко, че обхваща само едного –
себе
си
.
Изпитът е такъв, трябва
да
ги продаде.
Обичай
себе
си
, обичай ближните
си
, обичай и Бога, за
да
имаш богато, обширно сърце.
Мисли за
себе
си
, мисли за ближните
си
, мисли за Бога, за
да
имаш светъл ум.
Смешно е, наистина,
да
видиш човек така натоварен.
И тогава, каквото и
да
се случи, вие ще го разглеждате все от добрата му страна.
Грозотата се дължи на лошите мисли, чувства и желания у човека, от които той трябва
да
се освободи.
И този търговец е длъжен
да
вика из улиците,
да
продава,
да
се освободи от този багаж.
Тези мисли и чувства са предадени по наследство от неговите деди и прадеди.
Те представляват необработен материал, който трябва
да
се облагороди.
Цял ден вика, дрънка със звънците, и като се върне вечерта у дома
си
, вижда, че продал едва четвърт от всичкия товар.
Непотребното ще се изхвърли навън, а потребното ще се задържи като основен материал, с който
да
се започне градежът.
Не може
да
не вика, защото диплом трябва
да
получи.
Върви той, размишлява
си
нещо, а тиганите и котлите дрънкат, напомнят му, че не са продадени.
Светията, когото изгарят на кладата, не се ли бои?
Щом ги продаде, и те ще престанат
да
дрънкат.
Страшно е тяхното положение, но те казват: „Господи, дай ни сила
да
понесем тия страдания“.
Разумният човек е над страданията, над мъчнотиите.
“ – Днес са ти дотегнали, но едно време и ти
си
служеше с тях, пържеше
си
яйца, чушки и др.
Човешкият дух е над всичко.
Сега ще ги носиш, ще ги продадеш на хората, които и днес още се нуждаят от тях.
Няма сила в света, която може
да
го съкруши.
Мнозина от съвременните хора се намират в същото положение – продават тигани, котли, чаши, макари и викат из улиците: „Хайде, тигани, котли, чаши, макари!
Знае ли това, човек трябва
да
прави усилия,
да
побеждава мъчнотиите.
Днес всеки иска
да
забогатее,
да
стане учен, добър, за
да
подобри положението
си
.
Както и
да
го наричат, това положение е неизбежно, то трябва
да
се мине,
да
освободи човека от непотребния багаж в ума и в сърцето му.
Викате ли из улиците, все ще дойде някой
да
си
купи чашка, макара или друго нещо.
Не е въпросът, че ще продадете една, две или повече макари, но едновременно с това трябва
да
кажете и по една добра дума на купувача,
да
остане той доволен от вас,
да
ви препоръча и на други.
Иначе никой няма
да
купува от вас и вие напразно ще обикаляте града.
Какво ви ползва светлината или знанието на един човек, щом той го задържа само за
себе
си
?
Вие знаете какво следва по-нататък – диплом няма
да
получите.
Да
разработва човек даденото му от Бога и
да
се стреми още
да
придобива, с цел
да
помогне на
себе
си
и на своите ближни, разбирам.
Казвам: който прави добро, той е търговец, продава вещите на доброто.
Такова богатство, такова знание е на мястото
си
.
Тези вещи се работят на небето, а се продават на земята.
Всеки човек трябва
да
бъде продавач на тия вещи.
Казвам: човек трябва
да
бъде готов на услуги, както на
себе
си
, така и на другите.
Който не умее или не иска
да
ги продава, той минава за лош или за неопитен търговец.
Дойде ли до някаква мъчнотия, нека започне
да
ѝ пее, докато мъчнотията се умори
да
го слуша и
си
замине.
Някой казва: „Аз не съм роден за продавач“.
Дойде ли до някаква погрешка,
да
е готов
да
я поправи.
– За какво
си
роден тогава?
Човек от всичко трябва
да
се учи.
Щом дойде въпрос за оране, за копане, за учене, от всичко се отказваш.
Ако е млад, ако е учен, той не трябва
да
мисли, че знае всичко.
За работа не
си
роден, а
си
роден за удоволствия, за разходки, за лек живот.
Мисли ли, че всичко знае, той ще прилича на онзи млад, буен кон, който изпочупил грънците на господаря
си
.
Старият кон слизал бавно от височината, за
да
не счупи грънците.
Щом е роден за доброто, той трябва
да
го носи на гърба
си
и
да
го продава.
На кого ще го продава?
Никога ли не
си
слизал бързо?
На всички хора: на царе, на князе, на владици, на свещеници, на учители, на държавници, на майки, на бащи.
Ако хората нямат нужда от звънци, поне за говедата им са нужни.
Ела ти на моето място,
да
видим какво ще направиш.“ Младият кон веднага заел мястото на стария и бързо се спуснал от височината.
Сложете му звънец, отдалеч
да
дрънка,
да
не го изгубите.
Сега повечето хора бързат, те искат в малко време
да
свършат много работа.
Казвам: в прав смисъл на думата човек не може
да
тръгне по улиците
да
продава непотребни вещи; обаче в преносен смисъл това е възможно.
Там е всичката им погрешка.
Ако в буквален смисъл човек е принуден
да
направи това нещо, той ще изживее голям срам.
Човек не може
да
се движи по-бързо, отколкото му е определено.
Срамът има смисъл само тогава, когато служи като преграда за греха.
Движи ли се по-бързо, отколкото трябва, той ще предизвика цяла катастрофа в
себе
си
.
Човек трябва
да
пести енергията
си
.
За всеки момент той трябва
да
изразходва само определено количество енергия.
Помнете, че в този път можете
да
постигнете всичко, което желаете, но постепенно, без бързане.
Днес, обаче, срамът трябва
да
се замести с благочестие.
Работете, без
да
се заблуждавате от външната обстановка.
Благочестивият човек не може
да
се срамува.
Ако уловят някого и го сложат в затвор, облекат му халат, намажат лицето му с катран и му дадат огледало,
да
се види, всъщност това той ли е?
Ако човек не е благочестив и няма срам, той е изложен на голяма опасност, той може
да
стане безочлив.
Този човек ще се погледне в огледалото и ще каже: „Това не съм аз“.
Не, ще знаеш, че ако ти
си
остарял, това е лицето на баба ти и на дядо ти, а не твоето.
Днес хората мислят много малко за Господа.
Ти ще вземеш чиста вода и сапун и ще се измиеш добре.
Най-много те мислят за
себе
си
, после за хората, а едва сега са започнали
да
мислят за Господа.
В това отношение те приличат на децата, като тях мислят само за
себе
си
.
Като се погледнеш в огледалото, ще видиш, че
си
съвсем друг, по нищо не приличаш на първия.
Между изреченията, които ви дадох миналата беседа, едно от тях беше: „Не благодари, когато те мият“.
Някой изпадне в лошо разположение на духа и казва: „Няма
да
я бъде тази работа“.
Някои ме запитаха: „Как е възможно
да
мият един човек и той
да
не благодари?
– Намазан
си
с катран.
“ Питам: новороденото дете, което майката мие, къпе в продължение на цяла година, благодари ли за това?
Измий лицето
си
, облечи се и работата ще я бъде.
Не само, че не благодари, но отгоре на това вика, кряска, пъди майка
си
, не иска
да
го къпе.
Защо детето не благодари на майка
си
?
На този въпрос вие сами ще
си
отговорите.
Когато човек изпадне в неразположение, в обезсърчение, това се дължи на души, изостанали в развитието
си
, които като не искат
да
вървят в правия път, влияят на хората и ги спъват.
Има случаи, когато детето ще благодари на майка
си
, ученикът ще благодари на учителя
си
. Кога?
Когато детето порасне и стане голям син или голяма дъщеря, то ще благодари на майка
си
за всички грижи, които тя е положила за него.
Някой намисли
да
направи нещо хубаво, но изведнъж дойде при него едно от тия същества и му нашепва: „Какво мислиш
да
правиш?
Когато ученикът постъпва в училище, той не благодари на учителя
си
.
Защо ще му благодари?
Преди всичко той не знае как ще се отнесе с него учителят, каква бележка ще му постави и т.н.
Аз ще ти покажа лесен начин за постигане на всичко, което желаеш“.
Ако днес му благодари, утре може
да
му постави слаба бележка или
да
го наругае.
Не, не се поддавайте на чужди съвети.
Да
наругаеш някого, значи
да
му слагаш такива епитети,
да
му прикачиш такива панделки, каквито той не обича.
Дойдете ли до противоречие в мислите
си
, спрете, нищо не предприемайте.
Следователно за истинска благодарност може
да
става дума само тогава, когато човек се намира пред един завършен процес.
На вас не остава нищо друго, освен
да
застанете на особено мнение.
Ученикът ще благодари на учителя
си
само след като свърши училището, след като получи нужното образование.
Кажете: „Днес не съм разположен
да
се присъединя нито към едното, нито към другото мнение, имам своя работа“.
Питам: какви епитети може
да
прикачи учителят на ученика
си
?
Този ден трябва
да
бъдете много внимателни, с никого
да
не се разправяте,
да
не се карате, за
да
запазите равновесие в
себе
си
.
Той може
да
му каже, че не е способен, че не е даровит, че не е роден за ученика, че по-добре ще направи, ако отиде на нивата
да
оре или на полето говеда
да
пасе.
Иначе или ще изпаднете в песимизъм, или в гневно състояние.
Има ли право учителят
да
казва на ученика така, или няма право?
Ако сте някой виден философ, облечете се този ден в най-скъсаните
си
дрехи, със скъсаните
си
обуща, а можете
да
тръгнете и бос.
Когато ученикът храни лоши мисли и чувства, не е ли той говедар?
От него нищо не може
да
излезе“.
Лошите, отрицателните мисли, чувства и желания в човека не са нищо друго, освен говеда, свине, които ровят навсякъде.
Щом ви освободят, вие ще се облечете, ще
си
гледате работата.
Има ли такива мисли и чувства в
себе
си
, човек е принуден
да
ги пасе. Докога?
Тъй щото, докато те ви хвалят, че сте способен човек, работите ви няма
да
вървят.
Откажат ли се от вас, като от неспособен, всичко ще ви тръгне напред.
Та когато учителят казва на ученика
си
, че не е роден за ученик и трябва
да
отиде на нивата
да
оре, или на полето
да
пасе говеда, това още не значи, че този ученик е роден за говедар или за овчар, но временно само има такива състояния.
Смирение трябва
да
има човек, за
да
се освободи от тия състояния.
Често срещам из улиците ученици от противоположния лагер, които също така продават своите непотребни вещи: пушки, саби, револвери, разни огнестрелни оръжия и т.н.
В този смисъл не е било случай
да
се каже нещо на човека, което
да
не е вярно.
То не се отнася за всякога и за всички случаи в живота му, но само за даден момент.
Лошата дума, лошата мисъл, лошото чувство не са нищо друго, освен такова оръжие, изработено от някои фабрики още преди хиляди векове, и днес го продават.
И за това, когато човек възпита говедата в
себе
си
, той казва: „Едно време имах говеда, които сам пасях, бях техен говедар, но те се възпитаха вече и днес сами излизат сутрин на паша и вечер сами се връщат“.
Който продаде едно от тези оръжия, той после съжалява, защото носи тежки последствия.
Новото учение изисква от своите ученици
да
се откажат
да
продават произведенията на учениците от противния лагер. Защо?
За обикновените говеда това е невъзможно, но за умствените говеда е възможно.
Защото ако се порежат с едно от техните ножчета, или ще свършат с живота
си
, или ще се осакатят завинаги.
Страшни са техните оръжия и затова трябва
да
се избягват.
При това този човек знае, че тази мисъл е излязла от него и сега я разглежда какво ново носи тя със
себе
си
, как се е видоизменила.
От казаното за учителя и за ученика ще извадя следното заключение: учителят няма право
да
ругае учениците.
Ако става въпрос за светските училища, там, както и
да
е, учителят може
да
си
позволи
да
наругае един ученик, щом последният се е провинил.
Обаче, дойде ли до Божествената Школа, там учителите не ругаят учениците
си
.
Като се събудил, пътникът забелязал, че нищо няма в джобовете
си
.
Учителите на тази Школа са много умни и постъпват особено внимателно с учениците
си
.
Значи, изпушиш ли една цигара, тя ще те упои, ще заспиш, пет пари няма
да
имаш в джоба
си
. Защо?
Те избягват всички случаи за обида, за огорчение.
Когато учителят види, че някой ученик не е приготвил урока
си
, той го праща
да
донесе вода или
да
свърши друга някоя работа,
да
не го изложи.
След това му казва
да
се обърне към другарите
си
,
да
му разправят това, което той е пропуснал
да
чуе.
Методите, с които
си
служат учителите от Божествената Школа, са различни от тия, с които
си
служат учителите от обикновените училища.
Казвам му: ти не
си
направил погрешката, но ония отвътре, които те съветваха
да
я направиш.
В Божествената Школа неспособните ученици заемат първо място, а способните, даровитите заемат последно място.
Твоята вина се състои в това, че
си
изпълнил техния съвет.
Ти се намираш в положението на разсилния в едно училище, който дрънка звънеца и казва: „Ако не бях дрънкал звънеца, учениците нямаше
да
влязат в клас“.
Не, лъже се този разсилен.
Това подразбира стиха, който Христос е казал: „Първите ще бъдат последни, а последните – първи“.
И без него учениците щяха
да
влязат в клас.
Сега ще приведа един анекдот, от който се вижда какво нещо представлява истинското знание.
Двама приятели, след няколко годишна раздяла, се срещнали и разговаряли помежду
си
.
Един техен съученик ги слушал как се разговарят, но той не могъл
да
вземе участие в разговора им, понеже не бил учен, нищо не свършил.
Родителите му били бедни, та не могли
да
го поддържат
да
учи.
Проповедниците още
си
служат със звънци.
Съучениците му го поглеждали из високо, считали го прост, недостоен за техния разговор.
Отчаяни, родителите на това дете се обърнали ту към единия учен, ту към другия, дано могат
да
помогнат на детето им.
Единият казал: „Извинете, нищо не мога
да
направя, аз съм свършил за инженер, нищо не зная от медицина“.
Сега има ново разпореждане,
да
се премахнат всички камбани, всички звънци от църквите, от треновете – всичко
да
става тихо и мълчаливо.
Другият казал: „И аз не мога
да
помогна на детето, свършил съм по астрономия“.
И тъй, всичко е в приложението на нещата.
Третият, който нищо не свършил, се обърнал към майката на детето и казал: „Ще ми позволите
да
видя детето.
Аз мога
да
лекувам, моят дядо ме е учил“.
Той влязъл при детето, прегледал го, дал му нужните наставления и
си
излязъл.
Можете ли
да
наречете вола прилежен?
Следователно истинското знание се заключава само в това, което в даден момент човек може
да
направи,
да
приложи.
Наистина, волът по цели дни работи на нивата, но прилежен е онзи, който го боде с остена, който го кара
да
работи.
С това не искам
да
намаля цената на знанието, но казвам, че всяко знание трябва
да
има приложение.
От друга страна родителите поощряват децата
си
да
учат, като обещават, че ще им купят това-онова, и те учат.
Щом знанието мине през трите свята и във всеки от тях даде плод, то е истинско, съществено знание.
Такова учене не е резултат на прилежание, но на насилие.
Ако един ангел дойде на земята, той ще учуди хората със своята сръчност и сила.
Пътувате с него в гората, но замръкнете, стане студено, а вие нямате дрехи, няма къде
да
се подслоните.
Аз говорих днес много, за
да
продам звънците
си
.
Ангелът веднага ще запали огън
да
се сгреете, ще направи колибка
да
се приберете и
да
прекарате нощта.
Продължавате пътуването
си
.
Като направите нещо лошо, или някаква погрешка, звънците
да
мълчат.
Срещате голяма река, няма мост, не можете
да
я прегазите.
Какво значи звънците ви понякога
да
дрънкат, а понякога
да
мълчат?
Ангелът се поогледа натук-натам и изведнъж ви повежда по най-хубав път.
Моля Те, ела
да
се произнесеш, добре ли е направено, или не“.
Бог ще изпрати комисия
да
прегледа постъпката му, и ако намери, че е направена добре, тя ще сложи марка върху нея, с което разрешава на този човек
да
изнесе постъпката
си
пред целия свят.
Това значи
да
пътувате с приятел, който носи в
себе
си
истинско знание, приложимо във всички светове.
Той взима звънците
си
и дрънка, съобщава на хората, че е направил едно добро.
Той може
да
ви помогне при всички мъчнотии в живота.
В какво ще ви ползва онзи приятел, който на теория знае много, но щом се намери пред някоя мъчнотия, вдига рамене и се чуди какво
да
прави?
Доброто дело е общо за всички.
Те се погледнали и се запитали: „Какво
да
правим сега?
Истинско добро е това, на което всички хора се радват.
“ – „
Да
бягаме.“ Хукват и двамата
да
бягат.
Да
благодарим на Бога за общото благо, което всеки ден ни дава и от което непрекъснато се ползваме.
Мечката била професор, който се произнесъл за пропадналия ученик: „Щом можеш
да
бягаш толкова бързо, ти ще можеш
да
свършиш гимназия отлично“.
Той се уверил в
себе
си
, че има сили, способности
да
учи.
Страхливият човек може
да
свърши много работи с успех.
Понякога в страха умът на човека работи толкова бързо, че той моментално разрешава въпросите.
Щом се уплашите и бягате добре, знайте, че и в учението можете
да
свършите добре.
Сега,
да
се върнем към главната мисъл – мисълта за свободата.
Човек може сам
да
извоюва свободата
си
. Как?
Както ученикът на древната школа трябвало
да
продава всички свои непотребни вещи, за
да
получи диплом.
У човека има много мисли, чувства, желания, от които той трябва
да
се освободи.
И днес той трябва
да
ги сложи на гърба
си
и
да
тръгне из улиците
да
ги продава.
Щом продаде тия непотребни вещи, той трябва
да
си
купи нова, чиста стока.
Тогава няма
да
става нужда
да
ходи той по улиците
да
вика,
да
продава непотребните
си
вещи, но ще
си
отвори дюкянче, ще седне вътре, и купувачите сами ще дохождат
да
купуват.
Днес много хора говорят за кармата, представят
си
я нещо страшно.
Кармата не е нищо друго, освен непотребна стока, която не може
да
се продаде.
Успее ли човек
да
я продаде, ще му олекне, ще се освободи от кармата.
Кармата е тор, с който хората трябва
да
наторяват нивите
си
.
Къде какво стане, те все на кармата го отдават.
Някой пострадал нещо, карма било това.
Ученик пропаднал на изпитите
си
, пак карма.
– Само на онзи, който скъпо продава звънците
си
.
Продава ли ги евтино, главата му остава здрава.
Кармата е задача, дадена на човека, която той трябва правилно
да
реши.
Може ли човек
да
се справи с миналото
си
, той е разрешил задачата
си
, освободил се е от кармата.
Грехът пак се явява като резултат на желанието у човека
да
заобиколи по някакъв начин кармата,
да
я избегне.
Дадат някому някаква работа, но той не иска
да
я свърши, търси този-онзи
да
му я стовари.
Това пък, което християните наричат благодат, представлява добрите условия, чрез които невидимият свят иска
да
помогне на хората,
да
ги освободи от кармата им.
Мъглата представлява лошите условия за човека, при които той се губи, забърква пътя, не може
да
се освободи от кармата.
Изгрее ли слънцето, мъглата се разпръсва, дохождат добрите условия, които отварят пътя на човека, и той може свободно
да
се движи,
да
работи,
да
разрешава задачата
си
.
И тъй, благодарете на Бога за всички блага, за всички добрини, които ви е дал.
Не се оплаквайте от положението
си
, но работете, правилно
да
решите задачите
си
.
Човек е дошъл на земята
да
учи.
Понякога учениците продават звънците
си
един на друг.
Ученик на ученик звънци не може
да
продава.
Ученикът трябва
да
продава звънците
си
вън, на чужди хора.
Когато се казва, че човек не трябва
да
си
създава нова карма, подразбира, че той не трябва
да
продава лоша стока.
Иска ли
да
се освободи от кармата
си
, той трябва
да
продава, макар и непотребна, но хубава стока.
Хубавата стока се заключава в това, където минеш, на каквото нещастие или страдание се натъкнеш,
да
кажеш по една добра дума.
Друг някой счупил крака
си
, притечи се на помощ, услужи му в нещо.
Днес ви държах тази беседа, за
да
размишлявате върху няколко по-важни мисли, а именно: поддържай малката светлина на ума
си
.
Поддържай малката топлина на сърцето
си
.
Поддържай слабото усилие на волята
си
.
Слушай душата
си
, слушай и духа
си
.
Мине ли някоя неприятна мисъл през ума ви, усилете светлината
си
, и тя ще изчезне.
Как ще я усилите?
Както усилвате светлината на газените лампи: хванете фитила отстрана и го повдигнете нагоре.
Те горят с фитил и вие можете
да
усилвате светлината им, колкото желаете.
Тези лампи могат
да
дават светлина като слънчевата.
Газените лампи, с които
си
служите днес, не дават голяма светлина, и затова ги заместиха с електрически.
Мнозина очакват
да
им кажат някои неща направо или
да
им дадат запалени лампи, а те само
да
ги носят.
Всеки сам трябва
да
работи, ако иска
да
придобие нужната светлина.
Има неща, които не могат
да
се кажат. Защо?
Не се ли приложат, те ще бъдат спънка в живота на човека.
Ако дам на някого една торба с десет килограма злато, той веднага ще започне
да
мечтае как по-добре
да
нареди живота
си
: ще мисли за автомобил, за хубава вила, за слуги, за хубави дрехи и т.н.
Обаче всичко това ще го спъне, той ще загуби своята свобода, ще загуби възможността сам
да
работи.
Много ангели желаят
да
слязат при вас,
да
бъдат във вашето положение, но не им позволяват.
Та не забравяйте: добро е вашето положение, но първо вие трябва
да
съзнаете това, за
да
го използвате разумно.
Имате златен пръстен на ръката
си
, вадите го, поглеждате го, радвате му
си
. Защо?
Тази идея е сила, която движи човека.
Речете ли
да
превърнете тази златна халка в златна пръчица, тя губи вече силата
си
.
Следователно всяка мисъл, поставена в Божествената инсталация, е сила, с която човек може всякога
да
си
послужи.
Ето защо, вашите умове и сърца трябва
да
се инсталират, за
да
могат при всички условия на живота
да
ви служат.
Щом той е изгубил възхищението
си
от планината, това показва, че той е живял механически.
Има неща, от които човек не може
да
се отегчи.
Може ли слънцето
да
отегчи човека?
Трябва
да
се благодари на този голям кон, който всеки ден и всяка нощ препуска, тича по равния път, тегли земята, на която ние живеем.
Когато човек размишлява върху нещо, той трябва абсолютно
да
се освободи,
да
се откъсне от всички странични мисли, чувства и постъпки.
Има един път, по който всеки трябва
да
мине, за
да
се пречисти.
6.
Трите свята
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 12.8.1932г.,
Щом има очи, нека спира погледа
си
върху хубави дървета, върху чисти извори, върху красиви, зрели плодове, върху хубави канари.
Виждате някой голям окалян камък – минете-заминете, не го питайте защо и как се е окалял.
Попадне ли човек точно в този момент, той започва
да
яде,
да
се храни.
Щом завали дъжд, те започват
да
плачат.
между главата и краката, като образува един непреривен кръг от сили.
Канарите могат
да
ви разправят, че са пролели много сълзи, че имат големи страдания, но вие не им вярвайте.
Ако доброто не беше долу, човек би потънал и безследно изчезнал, но благодарение на него той се държи и остава в този кръг.
Искате ли
да
не скърбите, идете при канарите.
Те ще ви научат как
да
носите скърбите
си
.
Не паднат ли сълзите ви върху тях, и те нищо не дават.
Те казват: „Който даде нещо от
себе
си
, и ние ще му дадем; не даде ли нещо от
себе
си
, и ние не даваме“.
На същото основание човек не трябва
да
разкъсва своя Божествен кръг.
Виждате, за пример, положението на мъховете.
Те работят с хиляди години върху тия канари, дано изкарат нещо от тях, и едва ще получат някакво микроскопическо благо за големите им усилия, за големия труд.
Докато човек живее в Божествения кръг, той вижда Бога навсякъде и във всичко.
Излезе ли вън от този кръг, той се намира в особена обстановка: животът му се обезсмисля, всичко наоколо става тъмно, не знае коя посока
да
хване и се обърква.
Той се намира в положението на вързан човек, който търси начин
да
се освободи.
Много трябва
да
работиш върху тях, за
да
получиш малко.
Представете
си
, че един човек се върже с въже и по невнимание се спусне в кладенеца.
– За
да
не бъдете скържави като тях.
Първата му работа е
да
търси изход,
да
излезе оттам.
Съществува следният закон в природата: два еднакви процеса произвеждат обратна реакция.
Той се озърта натук-натам,
да
намери някой
да
го изтегли навън.
Аз похвалявам камъните, че от толкова хиляди години те държат в
себе
си
едно съкровище и никому не го дават.
Не, както сам е влязъл, така сам трябва
да
излезе от кладенеца.
Те са банкери, които малко пари дават, но с големи лихви.
Щом въжето е около него, той има вече първата възможност
да
излезе вън от кладенеца.
На глупави хора те нищо не дават.
Когато учени хора работят при канарите и хлопат около десетина години усърдно над тях, най-после канарите казват: „Виж, на учени хора можем
да
дадем нещо“.
Канарите имат една добра страна: своето никому не дават, а чуждото, което са взели, дават.
Човек трябва
да
мисли, т.е.
Слънчевата топлина, която са погълнали през деня, те я дават, всеки може
да
се ползва от нея.
да
навива въжето около
себе
си
, за
да
премине от едно състояние в друго.
Ето защо, иска ли човек
да
приеме слънчева енергия от камъните, нека седне върху тях
да
почива.
Който не мисли, той не може
да
се освободи от ограничените условия на живота.
Обаче това трябва
да
става около обяд, а не сутрин или вечер.
Ако някой ви пита защо трябва
да
мислите, кажете: „Аз трябва
да
мисля, за
да
изляза от кладенеца, в който съм паднал по своя вина“.
Който иска
да
възприеме слънчева топлина от камъните, нека отиде по обяд и седне върху тях
да
се разговаря.
Защо трябва
да
чувствуваш?
Той ще им даде угощение, но и те ще му дадат угощение.
– „За
да
изляза от кладенеца.“ Съвременните хора се оплакват, че нямат големи постижения, че нямат успех в работата
си
.
– Защото те очакват повече от другите, отколкото от
себе
си
.
Щом слънцето залезе, те дават всичко, което са приели от него, а запазват своето, което, обаче, по никой начин не дават никому.
За пример, някой паднал в кладенеца и започва
да
се озърта, кой ще дойде
да
го извади.
Следователно добрата страна на камъните се състои в това, че те дават всичко, което са взели от слънцето.
Той казва: „Кой ще дойде
да
навие макарата,
да
ме изтегли навън?
Чуждото дават, своето ревниво пазят.
“ Глупавият чака
да
дойде някой,
да
го извади от кладенеца.
Вие можете
да
седите върху тях,
да
се местите от камък на камък, те в нищо няма
да
ви пречат.
Те казват: „Седнете, където искате, но ще знаете, че никой няма
да
ви посреща и изпраща.
В кладенеца има една малка пружинка, която щом се натисне, въжето започва
да
се навива.
Глупавият забравя, че има такава пружинка, вследствие на което не може
да
свърже въжето с нея, и стои в кладенеца, чака
да
го освободят.
Когато пожелаете
да
си
отидете, ние ще ви пожелаем добър час – нищо повече“.
Умният е буден, той помни, че в кладенеца има пружинка, с която може
да
си
помогне.
Това са иносказателни думи, които вие трябва
да
преведете в живота
си
.
Седнете ли на канарите в природата, те казват: „Можете
да
седите, колкото искате; можете
да
плачете,
да
се радвате, това е ваша работа.
Никой не може
да
падне в кладенеца, ако не е търсил някакво имане.
Ако сте скръбни, за
себе
си
сте скръбни; ако сте радостни, пак за
себе
си
.
Щом търсите имане вечер, непременно ще паднете в кладенеца.
Ние нямаме време нито скърбите ви
да
слушаме, нито радостите ви.
Денем се търси имане, при изгрева на трите слънца, а не вечер.
Ние
си
гледаме работата.
Казвам: иска ли човек
да
успява в живота
си
, всеки ден той трябва
да
посреща изгрева на трите слънца,
да
се свързва с техните сили.
Ако сте дошли
да
вземете нещо, от своето нищо няма
да
ви дадем.
Изток представлява правдата, която трябва
да
царува в човека.
Ако настоявате
да
искате нещо от нас и продължавате още
да
седите, можем
да
ви дадем само от чуждото, което и ние сме взели.
От слънцето сме взели топлина, и на вас можем
да
дадем от нея.
Там се прилага правдата.
Повече от това нищо не даваме“.
Щом мине през тези четири точки, човек
си
дава отчет за всичко направено през деня.
Бъдете и вие проводници на благата, които Бог ви дава.
На другия ден той отново отива
да
посреща слънцето,
да
възприема и прилага.
Не задържайте Божиите блага само за
себе
си
.
Някой казва: „Защо трябва
да
посрещам слънцето?
Нека те постоянно текат през вас, та кой как мине,
да
се ползва от тях.
“ – Ако не посрещаш слънцето, живот няма
да
имаш.
Ако камъните биха задържали слънчевата топлина в
себе
си
, те биха се стопили, биха престанали
да
съществуват като камъни.
Нямаш ли живот, от тебе нищо не може
да
стане.
На това основание, казвам: Божиите блага, които минават през вас, ще задържате в
себе
си
временно, и веднага след това ще давате – ще бъдете като камъните.
Още преди изгрева на слънцето човек трябва
да
бъде на крак,
да
получи дажбата
си
.
Както ученикът трябва
да
влезе в училището преди удрянето на звънеца, така и всеки човек трябва
да
бъде на крак преди първия лъч на слънцето.
Христос говори символично.
Ако ученикът се излежава след първия лъч на слънцето и се оправдава с някакво неразположение, той никога няма
да
свърши училище.
Той иска
да
каже: човек трябва
да
обработва нивата
си
, ако иска
да
получи нещо от нея.
На време ще работи, за
да
получи на време.
Ученикът трябва
да
е станал няколко минути преди явяването на този лъч.
Когато някой пита защо работата му не се е свършила, както трябва, той трябва
да
знае, че причината за това се крие в него.
Той не е работил на време и не може
да
получи на време.
„А когато дойде Утешителят, когото аз ще ви изпратя от Отца, Духът на Истината, Който от Отца изхожда, Той ще свидетелства за мене.“ „Но и вие свидетелствате, защото от начало сте с мене.“ И тъй, три изтока са важни за човека: първият изток е изгревът на физическото слънце.
Преди още
да
е ударил звънецът, ученикът трябва
да
е напълно готов,
да
посрещне своя изток.
Вторият изток е, когато слънцето се намира в зенита
си
.
Само така той ще има разположение
да
възприеме енергиите на слънцето.
Не знае ли това нещо, и на Хималаите
да
се качи
да
посреща слънцето, пак няма
да
се ползва от енергиите му.
Иска ли човек
да
заякне в доброто, той трябва
да
посреща този изток.
Ако човек знае законите на разумната природа, той ще бъде в положението на ученик, който е научил добре материала на отделенията и минава в прогимназията.
Като научи материала на прогимназията, минава в гимназията, а оттам в университета.
Изток на физическото слънце представлява правдата.
Който свърши университет, той може
да
ходи в отделенията, в прогимназиите и в гимназиите,
да
слуша, как учителите преподават по новите методи.
Нищо унизително няма в това, един висшист
да
ходи в училищата,
да
слуша как учителите преподават.
Основният курс е университет с четири факултета, прогимназията – с три факултета, гимназията – с пет факултета.
Човек трябва
да
направи връзка с трите изтока.
Правилно би било, както основното образование продължава четири години, така
да
бъде и прогимназиалното, гимназиалното и университетското.
С други думи казано: човек трябва
да
направи връзка със своите мисли, чувства и постъпки.
Следователно, в 16 години човек трябва
да
завърши своето образование в училищата на земята.
При това мислите, чувствата и постъпките му трябва
да
бъдат хармонични.
Числото 16 показва, че човек трябва
да
свърши 16 факултета, за
да
разпръсне всичката тъмнина или невежество от главата
си
.
Да
свършиш тия четири факултета, това подразбира
да
работиш,
да
се трудиш, а не
да
стоиш под крушата и
да
чакаш някой плод
да
падне направо в устата ти.
Ако човек не посреща изгрева на физическото слънце, той не може
да
бъде здрав.
Мнозина чакат
да
излезе вятър,
да
разтърси крушата, та плодът ѝ
да
падне пред тях.
Този закон е познат не само на хората, но и на всички живи същества.
Те искат
да
постигнат нещо без усилия.
Ако се качим на крушата, може
да
си
откъснем една–две круши.
И най-после, ако човек не посреща изгрева на Божественото слънце, мислите му ще бъдат разпокъсани.
Обаче, ако я разтърсим, могат
да
паднат всичките круши.
Такъв човек непременно ще боледува по единствената причина, че го мързи
да
става рано и се излежава, чака други
да
му донесат благата.
Сега трябва
да
се направи вътрешен превод, какво означава капането на крушите в човешката мисъл.
Не, всеки трябва сам
да
си
получи благото на деня.
Трябва
да
се направи вътрешен, а не външен превод.
Ако ученикът не отива сам на училище със своята торбичка, той не може
да
придобие знание.
Външните процеси имат различен произход от вътрешните.
Ако човек не отива сам на нивата
да
оре, той гладен ще умре.
Външният свят е сбор от символи, чрез които трябва
да
се изучава вътрешния свят.
Ако човек не отива сам в градината
да
бере зрелите плодове, той няма
да
вкуси от тях.
Когато човек огладнее, той трябва
да
отиде при крушата,
да
си
откъсне една круша,
да
я разгледа,
да
ѝ се порадва и след това
да
я изяде.
Няма по-приятно нещо от това, човек сам
да
посегне към зрелия плод и
да
го откъсне.
После ще благодари на Бога за крушата и за това, че е направил връзка с нея.
Някой казва: „Омръзна ни
да
орем.
Няма ли
да
се свърши това оране,
да
се замести с друго нещо?
Като научи този метод, той ще отиде
да
работи между лошите хора света.
“ Казвам: иде ден, когато орането на нивите ще се замести с по-приятна, с по-деликатна работа, обаче, като процес то никога няма
да
изчезне.
Когато хората престанат
да
орат земята, те ще орат своите чувства.
Лошият човек е подобен на камък, който каменарят всеки ден обработва с чука и длетото
си
: тук удари с чука
си
, там удари, или тук откърти от камъка, там откърти, докато свърши някаква работа.
Когато престанат
да
орат чувствата
си
, те ще орат мислите
си
.
Той не може
да
изкърти цялата канара, но поне част от нея.
Тъй щото, орането никога няма
да
престане.
Някой казва: „Трябва
да
се изправят лошите хора“.
Ако продължавам
да
разправям за орането в по-високите сфери, ще дойда до едно място, където нещата ще станат за вас неразбрани, понеже се отдалечават.
Ако всички лоши хора се изправят, тогава ти няма
да
имаш работа и ще те уволнят като каменар.
Радвай се, че има много камъни в света,
да
имат каменарите работа.
За
да
разберете орането във висшите сфери, на първо място вие трябва
да
научите орането на физическия свят.
Лошите хора са каменни кариери, срещу които трябва
да
отивате с чук.
Орането на нивите, копането на лозята, разработването на градините са първата работа на физическия свят, която човек трябва
да
научи.
Камъните не искат
да
знаят за човека, те могат
да
строшат ръцете, краката, главата му, без
да
се замислят за него.
С тях трябва
да
се работи внимателно.
Отивате ли при лошите, при хапливите хора, трябва
да
имате големи лостове и чукове.
Засега по-красив свят от умствения не може
да
се намери.
При това чуковете трябва
да
бъдат добре закрепени.
Ако човек влезе в умствения свят, той може
да
се захласне от това, което види там.
Не са ли добре закрепени, те могат
да
отскочат и
да
ви ударят.
Той може
да
прекара в този свят цели 250 години, а
да
мисли, че е стоял само две минути.
Речете ли
да
го бутнете,
да
слезе от този свят, той ще каже: „Моля ви се, не ме безпокойте, едва съм влязъл, а вие ме карате
да
се връщам назад“.
Лостовете представляват силната воля, силната мисъл и силните чувства на човека.
Красив е умственият свят.
И тъй, ние сме дошли на земята,
да
научим пътищата на правдата, на истината и на доброто.
Че щяло
да
пука от време на време, нищо от това.
Затова казвам: търсете пътя на правдата, пътя на истината и пътя на доброто, от които слънцето изгрява.
Обаче, когато камъните започнат
да
пукат, човек трябва
да
бяга,
да
се скрие някъде.
Той ще
си
направи една дупка, ще се скрие в нея и ще слуша как пукат камъните.
Вървете по пътищата, по които слънцето изгрява, ако искате
да
ходите винаги в светлина.
Който стои близо до тях и чува как пукат, той трябва
да
вземе мерки, на време
да
офейка.
Сега, ще благодарим на Бога, че сме на планината при чистия въздух, при чистата вода и при изгряващото слънце.
Ако искате
да
се ползвате от чистия въздух, качвайте се по върховете.
Ученик, който не знае урока
си
, офейква.
Ако искате
да
се ползвате от чистата вода, ходете при изворите и оттам я носете.
Който има
да
плаща някаква полица, а не може
да
я изплати, офейква.
Водата е като дете, тя обича
да
я носят.
Искате ли
да
придобиете чистота, вода носете.
Всички хора трябва
да
бъдат изправни в задълженията
си
,
да
не офейкват.
Чистата капка вода е една чиста мисъл.
Ще благодарим на Бога за топлината на слънцето, за големия кон, който препуска всеки ден по небето и изпраща благословение на всички същества по лицето на земята.
Ще благодарим на Бога за всички блага, които ни изпраща тук.
И най-после, ще благодарим на Бога за възможността, която ни дава,
да
вървим по трите пътя, от които слънцето изгрява.
После извади с лъжицата малко от яденето, погледне го отдалеч, а след това го приближи до устата
си
, опитва го на вкус.
Не, като вляза в един дом, приятно ми е
да
гледам как готвят.
От въртенето на лъжицата аз зная вече как живеят хората в този дом, дали са в мир, или не.
Когато някой каменар чука камъни, аз се спирам пред него, но на едно почтено разстояние,
да
не ме засегне нещо от камъните.
Наблюдавам как този човек чука камъни и изучавам какво нещо са те.
И тъй, стремете се
да
дойдете до онова дълбоко разбиране,
да
видите какво Бог е вложил във всички неща.
Всички връзки между нещата могат
да
изчезнат, обаче една връзка само не може
да
изчезне.
Тя е връзката на Любовта, най-важната от всички връзки.
Който дохожда при нас, той сам се връзва; един ден той сам ще се развърже.
По-добре е човек сам
да
прави връзка, т.е.
сам
да
се връзва. Защо?
– Защото, ако ние го завържем, може
да
се случи
да
забравим, че сме го вързали, и той ще стои цял ден вързан,
да
чака някой
да
го развърже.
Който сам се е вързал, той има сила и сам
да
се развърже.
Следователно, не казвам, че не трябва
да
се правят връзки, но съзнателни връзки трябва
да
се правят.
Човек не трябва
да
оставя други
да
го връзват и после
да
очаква
да
го развързват.
Не е въпросът
да
се плаши от връзки, но той трябва
да
прави разумни връзки.
Дойде някой, започне
да
ти чете една своя книга, а ти слушаш.
Обаче връзката ще бъде правилна, ако след това вие започнете
да
му четете някоя своя книга, а той
да
слуша.
Обаче рече ли само той
да
чете, а вие през всичкото време
да
слушате, тази връзка не е правилна.
Преди всичко, той ще се умори от четене.
„Всяка пръчка, която не принася плод, отрязва я; и всяка, що дава плод, очиства я, за
да
даде по-много плод“.
Някой направи едно добро, после трябва
да
почине малко,
да
види как другите правят добро.
Докато аз правя добро, мене ще гледат; щом престана
да
правя добро, ще гледам как другите правят добро.
Значи лозената пръчка трябва
да
даде плод в тези три свята.
Забележете, когато видният цигулар свири дълго време, той престава
да
свири и изпитва удоволствие
да
слуша друг някой цигулар.
Като слуша други цигулари, той все ще намери нещо специфично у тях, от което може
да
се възползва.
Както лозената пръчка не може
да
принесе плод, ако не пребъде в лозата, така нито вие, ако не пребъдете в мене.
Ако мисли, че всичко е придобил, той е на крив път.
Аз съм лозата, вие пръчките; без мене не можете нищо
да
сторите.“ Оттук се вижда, че между всички неща съществува вътрешна връзка.
Ако буквите не се съединят, за
да
образуват думи, и ако думите не се съединят, за
да
образуват изречения, мисли, те нямат никакъв смисъл, никакво значение.
Веднъж живееш на земята, ти имаш нужда от водата, от въздуха, от светлината, от вятъра, от всички растения, животни, хора и т.н.
Щом видите круши, вие веднага ги заобиколите, искате
да
си
купите.
Тялото на човека е съставено от милиарди клетки, непреривно свързани помежду
си
.
Когато видите круши, ябълки, сливи и други плодове, радвайте се, защото имате възможност
да
направите връзки с тях.
Въз основа на този закон човек трябва
да
яде.
НАГОРЕ