НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
533
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
533
:
1000
резултата в
9
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Добре дошъл / Превръщане на величините (Добре дошъл)
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 29.7.1932г.,
“Блажени чистосърдечните, защото те ще видят Бога.” Ти не можеш
да
видиш Бога, ако не
си
чистосърдечен.
(втори вариант)
Ако
си
чистосърдечен, ще видиш Бога.
(втори вариант)
Като видиш Бога, ще видиш онази вечната красота, която дава радост и мир.
(втори вариант)
Затова трябва
да
бъдеш чист.
(втори вариант)
“Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии.” Защо трябва
да
бъдеш миротворец?
(втори вариант)
За
да
се наречеш Син Божи.
(втори вариант)
Да
бъдеш миротворец, това не значи, че ще помогнеш на света.
(втори вариант)
А за
да
станеш Син Божи.
(втори вариант)
Всеки трябва
да
бъде миротворец, за
да
стане Син Божи.
(втори вариант)
“Блажени гонените заради правдата, защото ще наследят Царството Божие.” Защо трябва
да
те гонят?
(втори вариант)
За
да
ти дадат Царството Божие в наследство.
(втори вариант)
Ако не те гонят, наследство не можеш
да
имаш.
(втори вариант)
Значи, за
да
придобиеш каквото и
да
е наследство от Бога, непременно трябва
да
те гонят.
(втори вариант)
Не те ли гонят, никакво наследство не можеш
да
придобиеш.
(втори вариант)
“Блажени сте, когато ви похулят и върху вас рекат всяка зла реч.” Защо трябва
да
ви хулят?
(втори вариант)
За
да
имате заплата.
(втори вариант)
Сега, за
да
ви се даде заплата, непременно трябва върху вас
да
рекат всяка зла реч заради мене.
(втори вариант)
Значи всички тези неща трябва
да
дойдат, за
да
се зарадвате и
да
се веселите.
(втори вариант)
Това е най-простото изяснение,
да
мислите.
(втори вариант)
Друго тълкувание не може
да
се даде.
(втори вариант)
Някой
си
се разболял и му казали, за
да
оздравее, не трябва
да
яде.
(втори вариант)
По едно време огладнял, казва: “Казаха ми, не трябва
да
ям, но огладнях.” Казвам му, яж.
(втори вариант)
“Как
да
ям?
(втори вариант)
Тури го в торбата
си
и навсякъде ходи с него.
(втори вариант)
Дохожда друг някой и му казва: “Изяж хляба!
(втори вариант)
Казвам, по същия начин и вие досега сте гледали хляба, близали сте го, милвали сте го, носили сте го на главата
си
, но гладът все не е преставал.
(втори вариант)
Но хлябът трябва
да
се вземе в устата и
да
се нахрани човек.
(втори вариант)
Възприемането на хляба подразбира възприемане на Божественото учение в душата
си
.
(втори вариант)
Божественото знание трябва
да
се възприеме в душата на човека като хляб и вода, ако той иска
да
престане гладът и жаждата в него.
(втори вариант)
Не ходи
да
човъркаш, той сам
си
върши работата.
(втори вариант)
Питам тогава, ралото, което не знае
да
оре, орало ли е?
(втори вариант)
Мотика, която не знае
да
копае, мотика ли е?
(втори вариант)
Рало, което знае
да
оре, рало е.
(втори вариант)
Мотика, която знае
да
копае, мотика е.
(втори вариант)
Умът, който не знае
да
мисли, ум ли е?
(втори вариант)
Сърце, което не знае
да
чувства, сърце ли е?
(втори вариант)
Следователно ралото
да
оре, мотиката
да
копае, сърцето
да
чувства и умът
да
мисли.
(втори вариант)
Защо трябва
да
мисли умът?
(втори вариант)
Ти сам ще
си
дадеш отговор.
(втори вариант)
Ако ралото не оре, хляб няма
да
има.
(втори вариант)
Ако мотиката не копае лозето, грозде няма
да
има.
(втори вариант)
Ако сърцето не чувства, хубавото няма
да
дойде.
(втори вариант)
Защо трябва
да
страдаш?
(втори вариант)
За
да
дойде радостта.
(втори вариант)
Защо трябва
да
мислиш?
(втори вариант)
За
да
дойде красотата.
(втори вариант)
Защо трябва
да
живееш?
(втори вариант)
За
да
дойде любовта.
(втори вариант)
Живей, за
да
те посети любовта.
(втори вариант)
Мисли, за
да
те посети красотата.
(втори вариант)
Защо трябва
да
си
красив?
(втори вариант)
За
да
дойде любовта.
(втори вариант)
Когато е красива.
(втори вариант)
Грозотията не може
да
се обича.
(втори вариант)
Ти не можеш
да
обичаш някого, ако той няма красота.
(втори вариант)
Казано е в Писанието: “Възлюбил
си
човека заради истината.” Трябва
да
има нещо у тебе, за
да
те възлюбят.
(втори вариант)
За днешния ден ще ви дам следното изречение.
(втори вариант)
Мисъл, която е красива, чувство, което е благородно, и постъпка, която е добра, са приятели добри.
(втори вариант)
От цялата беседа извадете само правилата и работете върху тях.
(втори вариант)
Щом ви се даде нива, не чакайте друг
да
оре.
(втори вариант)
Ще впрегнете мотиката
си
, оралото
си
и на работа.
(втори вариант)
Колкото и
да
е малко ралото ви, все ще свърши някаква работа.
(втори вариант)
Колкото работа и
да
свършат ралото и плугът, добре е.
(втори вариант)
И тъй, приятелят трябва
да
бъде красив.
(втори вариант)
Приятелят трябва
да
бъде благороден.
(втори вариант)
Приятелят трябва
да
бъде добър.
(втори вариант)
Ако приятелят е красив, благороден и добър, той е добре дошъл.
(втори вариант)
Та като ти кажат: “Добре дошъл” ти трябва
да
носиш три качества:
да
бъдеш красив,
да
бъдеш благороден и
да
бъдеш добър.
(втори вариант)
Сега и аз ви желая и вие
да
бъдете красиви,
да
бъдете благородни,
да
бъдете добри, ако искате
да
сте добре дошли.
(втори вариант)
Хайде сега
да
слезем в долния свят.
(втори вариант)
И те се влюбиха, затова идат.
(втори вариант)
Ще ви дам само едно сравнение.
(втори вариант)
Ако имаш ключ, с който не може
да
се отключи, защо ти е?
(втори вариант)
Перо, с което не можеш
да
пишеш, перо ли е?
(втори вариант)
Крака, които не се мърдат, крака ли са?
(втори вариант)
Очи, които не гледат, очи ли са?
(втори вариант)
Това са зададени въпроси.
(втори вариант)
Крака, които се мърдат, крака са.
(втори вариант)
Очи, които гледат, очи са.
(втори вариант)
Първото блаженство: “Блажени нищите духом, защото тяхно е Царството небесно.” Ти не може
да
влезеш в Царството небесно, ако не
си
нисш.
(втори вариант)
Защо трябва
да
бъдеш нисш?
(втори вариант)
За
да
влезеш в Царството небесно.
(втори вариант)
Нисшият духом е условие, за
да
влезеш в Царството небесно.
(втори вариант)
Ако не
си
нисш, не можеш
да
влезеш в Царството небесно.
(втори вариант)
Сега второто блаженство: “Блажени нажалените, защото те ще се утешат.” Ти не можеш
да
се утешиш никога, ако не станеш нажален.
(втори вариант)
Това е условие, за
да
се утешиш.
(втори вариант)
Нажалението е условие, път, по който трябва
да
минеш, за
да
дойдеш до утешението.
(втори вариант)
“Блажени кротките, защото те ще наследят земята.” Защо трябва
да
бъдеш кротък?
(втори вариант)
Това е условие, за
да
станеш наследник.
(втори вариант)
Ти трябва
да
станеш кротък, за
да
наследиш земята.
(втори вариант)
Ако нямаш това оръжие на кротостта, ти като войник не можеш
да
наследиш земята.
(втори вариант)
Може
да
ви дам обяснения, но не трябва
да
мислите.
(втори вариант)
Може ли военният
да
отиде на бойното поле без оръжие?
(втори вариант)
Неговата пушка, неговият нож, това са условия
да
отиде на бойното поле и
да
победи.
(втори вариант)
Без нож, без патрони той не може
да
победи.
(втори вариант)
Да
воюваш, това не значи
да
убиваш хората.
(втори вариант)
Всеки трябва
да
воюва,
да
победи мъчнотиите.
(втори вариант)
Ти няма
да
ги убиваш, но ще ги победиш,
да
ти платят данък.
(втори вариант)
Няма
да
ги жалиш.
(втори вариант)
Сега някои хора, преди
да
са разбрали нещата, говорят за неразбраните работи.
(втори вариант)
Те говорят за любовта, без
да
знаят какво нещо е любовта.
(втори вариант)
Те говорят за живота, без
да
знаят какво нещо е животът.
(втори вариант)
В резултат виждаме, че те се намират в противоречие.
(втори вариант)
Те говорят за любовта, без
да
я разбират.
(втори вариант)
Ако
си
кротък, ти ще наследиш земята.
(втори вариант)
Положителни трябва
да
бъдем.
(втори вариант)
“Блажени, които жадуват и гладуват за правдата, защото те ще се наситят.” Само когато хората гладуват и жадуват, те ще се наситят.
(втори вариант)
Насищането е хубавото и красивото в живота.
(втори вариант)
2.
Ценни мисли из книгата на Великия живот (V)
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 30.7.1932г.,
Ходи в светлия път на живота, къде огън гори, къде вода тече, къде въздух лъха, къде трева никне, къде цвете цъфти, къде риба плува, къде птица хвърка, къде човек мисли, къде духът бъдеще чертае и истината цари.
Отваряй очите
си
, когато добродетелта се усмихва.
Път без светлина, къща без врата, река без вода празни работи са.
Светли мисли, чисто сърце, възвишена душа, силен дух приятели за човека са.
Вслушвай се в наставленията на духа
си
и в упътванията на душата
си
, за
да
ти бъде всякога добре.
3.
Двата пътя
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 31.7.1932г.,
Два пътя има, по които ходят всички живи същества на земята: пътят на хляба и пътят на водата.
Първият път се казва глад, вторият се казва жажда.
Вторият път е пътят на водата.
Хлябът посещава само гладните, а водата посещава само жадните.
Хлябът и водата представляват реалната страна на живота.
Следователно, когато животът иска
да
се прояви,
да
стане видим, той се проявява като хляб и като вода.
Когато животът отива на гости, той се облича в дрехата на Любовта, която се казва хляб и вода.
И тъй, хлябът и водата са реалната страна на проявения живот.
Без тях животът не може
да
се прояви.
Другояче казано: без хляб и вода животът не е достъпен за живите същества.
Живее само този, при когото хлябът и водата присъстват.
Расте и се развива само този, при когото хлябът и водата присъстват.
Затова, именно, Христос е казал: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето, и живата вода, която извира от човешките сърца“.
Когато беше разпнат на кръста, Христос каза: „Жаден съм“ – и поиска вода.
“ – преклони глава и предаде дух.
– Защото не Му дадоха вода.
Казвам: добрите мисли и добрите чувства са водата на живота – живата вода.
Лошите мисли и лошите чувства представляват оцет, от който всички умират.
Следователно, не пие ли човек само от живата вода и не яде ли само от живия хляб, и него ще сполети това, което сполетя и Христа.
Ако приемеш росата и дъжда, ти ще бъдеш радостен и весел, като малките тревици сутрин и вечер.
Ако приемеш росата и дъжда, ти ще приличаш на отворен цвят, който завързва плод и узрява.
Ако не живееш добре, ти
си
подобен на Пилат, който разпна Исуса; ако не мислиш добре, ти
си
подобен на един от войните, който изплете трънен венец и го положи на главата Исусова.
И най-после, ако не постъпваш добре, ти
си
подобен на един от служителите, който даде на Исуса оцет
да
пие.
– За
да
се видят хората, какви са и доколко изпълняват Божия закон.
– За
да
покаже на хората, какъв трябва
да
бъде истинският човек – човекът на послушанието, който и от смъртта не се бои.
В заключение на всичко говорено тази сутрин, ще кажа следните мисли: Където Любовта присъствува, страхът остава отвън.
Когато човек се облече с дрехата на Любовта, с него всичко се свършва: той или се ражда, или умира; или се погребва, или възкръсва; или расте, или изсъхва.
Добрите постъпки са лъчи, цветове на светлината, които носят живия хляб за душата, за
да
познае Този, Който я е родил.
4.
Опорни точки на живота
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 1.8.1932г.,
Без добродетел движение не може
да
съществува.
Без Мъдрост никаква мисъл не може
да
съществува, никаква уредба не може
да
се извърши.
Следователно, погледне ли човек на краката
си
, той трябва
да
знае, че те са символ, който всякога му напомня, че трябва
да
бъде добър, добродетелен.
“ – За
да
можеш
да
ходиш,
да
се движиш.
Погледне ли човек на главата
си
, той трябва
да
знае, че тя е символ, който всякога му напомня, че трябва
да
бъде разумен, мъдър,
да
мисли.
Някой пита: „Защо ми е дадена главата?
“ – За
да
оправиш всичките
си
работи.
Щом съзнаваш, че имаш глава, която мисли, всичките ти работи ще бъдат оправени.
Щом съзнаваш, че работите ти не са оправени и трябва
да
ги оправиш, това показва, че
си
забъркал някъде пътя на мисълта
си
.
между добродетелта и Мъдростта, всичките работи на човека са оправени.
Докато главата на човека стои на раменете му, той е умен, силен и светлината му винаги изгрява.
И тъй, докато
си
в пролетта на живота, ставай и мисли – служи на главата
си
.
В лятото на живота работи и жъни – служи на краката
си
.
В есента на живота събирай плодовете, сей доброто – служи на сърцето
си
.
В зимата на живота почивай и всичко изправяй.
Когато Бог създаде слънцето, Той показа къде трябва
да
живее главата.
Когато създаде земята, Той показа къде трябва
да
живеят краката.
Следователно, ако главата те боли, ти не
си
на мястото
си
.
Ако краката те болят, ти пак не
си
на мястото
си
.
Ако
си
вън от слънцето, ще имаш болки на главата.
Ако
си
вън от земята, ще имаш болки на краката.
И тъй, искаш ли
да
се освободиш от противоречията на живота, не живей в къща, пълна с прах; не ходи по прашен път; не пий мътна вода; не яж плесенясал хляб; не носи скъсани дрехи и не обувай съдрани обуща.
Майките посрещат децата
си
всякога голи.
Само чистият може
да
бъде гол.
Облеченият е ангелът на Любовта, който носи голия.
Бъди гол, когато идваш при майка
си
.
Бъди облечен, когато отиваш при Бога, или при баща
си
.
На ваш език казано: гол при майка
си
, облечен при баща
си
.
Когато искаш
да
намериш майка
си
, съблечи се гол.
Само гол можеш
да
намериш майка
си
– по никой друг начин.
Когато искаш
да
намериш баща
си
, облечи се.
Ако
си
облечен, само така ще намериш баща
си
и ще възприемеш от него разумното слово на живота.
Радвайте се на краката
си
, радвайте се и на главата
си
.
5.
Завършени и незавършени процеси
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 2.8.1932г.,
За пример, узряването на плода е Божествен процес.
Завършеният процес носи в
себе
си
ново начало, както узрелият плод носи в
себе
си
начало на нов живот.
В този смисъл доброто е завършен процес, с ново начало в
себе
си
.
Умният, добрият човек знае защо е създаден светът, защо са създадени небето и земята.
Той знае и разбира всичко, което става в тези области.
Лошият, глупавият човек не разбира тия неща, и той гледа на тях като на безсмислени, безпредметни явления.
Под думата „начало“ в природата се разбира онзи процес, в който има проявление, т.е.
Завършен процес в природата е онзи, в който има завързване, развиване на сладчина и зреене.
Завършеният процес носи живот в
себе
си
.
Завършеният процес носи в
себе
си
условия за създаване на нови форми, които самостоятелно, за
себе
си
, могат
да
се развиват, цъфтят и узряват.
Незавършените процеси, обаче, не носят живот в
себе
си
.
Раждането е завършен процес, а смъртта – незавършен.
Следователно раждането и смъртта са два процеса, диаметрално противоположни един на друг, вследствие на което и проявите им са различни.
Раждането носи радост в
себе
си
, както и всички възможности, необходими за развитието на човешката душа.
Смъртта носи в
себе
си
скръб и страдания.
Щом човек се лиши от тези добри условия, от благата, които Бог му е дал, той неизбежно е изложен на скърби и страдания.
Тъй щото, доброто се познава по това, че то не лишава човека от благата, които са му дадени от Бога, като негово право.
Добрите хора дават, а лошите взимат.
Закон е: никой няма право
да
вземе това, което не е дал.
С други думи казано: никой няма право
да
жъне там, където не е сял.
Никой не може
да
бъде обичан, ако той сам не е обичал.
Следователно,
да
обичаш, това е начало;
да
те обичат, това е край.
Когато обичаш някого, ти
си
в началото и отиваш към края.
Щом престанеш
да
обичаш, ти
си
в края.
Тогава онзи, когото
си
обичал, той започва
да
те обича.
Същото нещо, казано в положителен смисъл: който сее, той може
да
жъне; който не сее, той никога не може
да
жъне.
Неразбирането на нещата в живота се дължи на смесването на завършените и незавършените процеси.
Плодът, който е завършен процес, след известно време започва
да
гние.
Тайната на живота се състои в това,
да
се спре по някакъв начин процеса на ферментацията.
Само една сила може
да
спре ферментацията.
Тази сила е Истината.
И сега ще знаете: всяко нещо, което не може
да
спре процеса на ферментацията в човека, това не е Истина.
Всяко нещо, което е в сила
да
спре ферментацията в човека, е Истината.
6.
Най-мъчният изпит
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 3.8.1932г.,
Първоначално богатството и сиромашията с били най-труднопоносимите неща за човешкия дух.
Откак светът съществува, човек е минавал през тези две състояния, за
да
научи,
да
разбере техния дълбок смисъл.
Според сегашните разбирания на хората,
да
бъдеш богат, значи
да
си
в положението на натоварен кон,
да
не знаеш какво
да
правиш, как
да
се избавиш от този товар.
Да
бъдеш сиромах, това подразбира
да
станеш толкова лек, че вятърът
да
си
играе с тебе, както с листата на дърветата,
да
не бъдеш господар на
себе
си
.
Било е време, когато на богатството се е гледало като на безчестие и са бягали от него като от чума.
Така се бяга днес от сиромашията.
Обаче, постепенно богатството се е освобождавало от своето безчестие и днес вече то е облечено в хубави, чисти дрехи, вследствие на което всеки го желае.
– За него се е явил онзи велик ученик, който го е окъпал и облякъл в чисти, красиви дрехи.
Първоначално то е било красива мома, облечена в скъсани и нечисти дрехи, за която е трябвало
да
дойде някой,
да
я окъпе и преоблече.
Днес трябва
да
се яви друг ученик,
да
окъпе сиромашията,
да
я избави от нейния позор.
Сега остава последният изпит на ученика,
да
окъпе сиромашията.
Казвам: ако на съвременните хора се даде задачата
да
окъпят сиромашията, те мъчно ще се справят с нея.
Досега още не се е намерил способен ученик, който
да
окъпе сиромашията и
да
я избави от позора ѝ.
Когато Христос е говорил за нищия духом, Той подразбирал такъв човек, именно, който е готов
да
окъпе сиромашията и към него апелирал.
И от две хиляди години насам Христос призовава поне един от своите ученици,
да
се яви като кандидат,
да
окъпе сиромашията.
Това не показва, че никой не желае
да
се отзове на поканата на Христа, но още никой не се чувства толкова силен,
да
свърши тази работа.
Наистина, трудна задача е тя!
И сиромашията е красива мома, като богатството.
И тя е облечена в скъсани, нечисти дрехи, но никой не може
да
я улови.
Понеже богатството е натоварен кон, той стои повече на едно място, не бяга, и всеки може
да
го улови.
Сиромашията, обаче, бяга като луд кон.
Учителят казва на ученика
си
: „Ще гледаш
да
хванеш сиромашията, както бяга, и
да
я потопиш в коритото,
да
я окъпеш хубаво и после
да
я облечеш с чисти, хубави дрехи“.
Да
, но как се хваща този луд кон?
Следователно на всички съвременни хора е дадена една от най-трудните задачи,
да
се справят със сиромашията.
Какво искат те в молитвите
си
?
От две хиляди години насам хората усилено се молят на Бога
да
прати някой ангел,
да
окъпе сиромашията,
да
се освободят от нея,
да
не им прави повече пакости.
Големи пакости прави сиромашията.
Влезе в окото на човека, и той цял ден плаче, търка
си
очите.
Влезе в корема му, и той започва
да
се превива,
да
се търкаля.
Всички болести се дължат все на сиромашията.
Значи сиромашията е причина за болестите, за нещастията в живота.
Блажен е онзи човек, който е разбрал какво се крие в сиромашията и е готов
да
я окъпе.
Ценни работи се крият в сиромашията, но само онзи ученик ще ги намери, който може
да
разреши задачата на сиромашията.
Закон е: човек може
да
има понятие от един плод само след като го вкуси.
Както и
да
разглежда плода отвън, той не може
да
има никакво понятие за неговия вкус, ако не го е опитал.
Щом човек го опита, щом го вкуси, плодът ще внесе своята сила в организма му.
Силата на плода отвън не може
да
се познае.
В това отношение знанието не е нищо друго, освен плод, който непременно трябва
да
се опита,
да
се вкуси.
Богатството, сиромашията са също така плодове, които трябва
да
се опитат, за
да
се разберат.
За пример, вие сте дошли на планината,
да
се обновите,
да
придобиете повече сили, здраве, но въпреки това сиромашията навсякъде ви гази.
Една от сестрите, както вървяла, сиромашията я последвала и ѝ нанесла 1500 удари, и тя паднала, ударила
си
главата на един камък.
Да
ударят 1500 удари на главата ви, и тя
да
остане здрава, това говори за голямата издръжливост на главата.
Пазете се
да
не ви срещне сиромашията!
Тя може
да
удари на човека не само 1500 удара, но и много повече.
Хиляди удари може
да
нанесе на човека, без
да
го пита, иска ли той, или не иска.
Сега се търсят кандидати между вас,
да
окъпят сиромашията.
Това е една от най-красивите, но и от най-трудните задачи.
Лесно е
да
се даде първото място на човека, лесно е
да
се сложи той отдясно или отляво, но преди това той трябва
да
мисли правилно,
да
намери начин за разрешение задачата на сиромашията.
Мислите ли, че е лесна задачата на ангела, който слиза от небето
да
спаси една грешна душа?
Това е една от най-трудните задачи, която се дава на всеки ангел.
Защо е най-трудна задача?
– Защото грешникът не е нищо друго, освен най-голямата сиромашия, с която и ангелите едва се справят.
Първите ангели, които дойдоха на земята
да
решат тази задача, пропаднаха.
Както виждате, и ангелите не можаха
да
я разрешат.
И досега те правят опити
да
я разрешат,
да
издържат най-мъчния
си
изпит, на който някога са пропаднали.
Ще ви дам за размишление следната мисъл: „Търси всякога изворите на живота, на светлината, на въздуха и на водата“.
Сега, като казвам, че решението на задачата за сиромашията е трудно, имам предвид, че тази задача е равносилна на вдигането на земята.
Който може
да
носи земята на гърба
си
, той ще реши задачата на сиромашията.
Мнозина ще се обезсърчат от това сравнение, но казвам: ако човек не може
да
носи земята на гърба
си
, поне едно пясъчно зрънце не може ли
да
носи?
Опитай се
да
вдигнеш едно пясъчно зрънце.
“ Значи, всеки човек може
да
вдигне поне едно пясъчно зрънце, или едно малко камъче.
Следователно, както вярвате, че можете
да
вдигнете пясъчното зрънце или камъчето и го вдигате, така можете
да
вдигнете и земята.
Ако накарате едно същество, милиони пъти по-малко от вас,
да
вдигне туй камъче, за него то ще представлява същата трудна задача, каквато е за вас вдигането на земята.
Това малко същество ще каже: „Невъзможно ми е
да
вдигна камъчето“.
Тъй щото, ако не можете
да
вдигнете земята на гърба
си
, това показва, че сте слаби.
И ако не можете
да
разрешите задачата за сиромашията, това показва, че още сте слаби, нямате знания.
Който е силен, който знае, той ще може
да
вдигне земята на гърба
си
.
Същевременно той ще може
да
се справи със сиромашията.
Като казвам, че задачата за сиромашията е трудна, това не значи, че няма способни, гениални ученици, които могат
да
я разрешат.
Не, много способни ученици има, много кандидати има, които искат
да
слязат на земята,
да
окъпят сиромашията, но не е дошъл още техният ред.
Колкото ученици са дохождали досега, всички са пропадали на този изпит.
Преди всичко никой още не е могъл
да
хване сиромашията в ръцете
си
.
И сега всеки човек носи само по едно малко парченце от дрехата на сиромашията, но не и цялата сиромашия.
Един ден дойде при мене един от способните ученици и ми каза: „Учителю, дай ми една задача, искам
да
вляза в Школата“.
Той отговори: „Тази задача и аз мога
да
реша“.
Последната задача на ученика, окъпването на сиромашията, не му разправих.
Тя е трудна задача, всички кандидати на нея са пропаднали.
Не е лесно човек
да
се справи със сиромашията.
Тя разваля всички неща.
Тя разваля приятелството, любовта, съгласието между хората.
Където влезе тя, все скандали създава.
Голяма скандалджийка е сиромашията!
Всички скандали в света се дължат на сиромашията.
Дойде ли, обаче, сиромашията, тя всичко разваля, прах и пепел вдига наоколо
си
.
Сега всички хора трябва
да
се молят,
да
се яви един способен ученик,
да
окъпе сиромашията,
да
я облече с чисти, нови дрехи.
Само по този начин светът ще се избави от сиромашията, от трудните условия, в които се намира.
Досега всички писатели, поети, философи все за сиромашията питат.
И в народното събрание създават закони, все за сиромашията разискват.
С разни имена са кръстили сиромашията, но още не са я разбрали, както трябва.
Щом разбере, че някой способен ученик ще държи изпит, тя дойде при него, разбърка ума му, и той осиромашава и пропада.
Щом види някой богат човек, тя обикаля ден, два, три около него, разбърка ума му, задига богатството му, оставя го сиромах, без пет пари в джоба.
Види ли някой светия, тя отива при него, разбърка ума му, задига светийството му и го остава в положението на грешник, сиромах човек.
Тя разбърква работите на всички хора, оплита ги в техните предприятия и после казва: „Тези са способните ученици, които се заемат с разрешаване задачата на сиромашията“.
Те плачат, страдат, охкат, а тя им се смее.
Мнозина
си
представят сиромашията като дявол, с опашка и рога.
Не, тя е най-красивата мома в света, която се движи с бързината на светлината, като създава на хората най-големите бели.
Сиромашията прави най-голямото зло на хората, но и най-голямото добро.
Ако бихте се върнали в епохата, когато богатството не беше окъпано, щяхте
да
видите какво е било тогавашното положение.
Благодарете, че поне богатството е окъпано днес.
Вие нямате представа за някогашното положение на света, когато и сиромашията, и богатството не са били окъпани.
Правили ли сте опити
да
къпете сиромашията?
Който веднъж само се е опитал
да
я окъпе, той непрестанно оплаква дните
си
.
Срещал съм големи герои, мъже и жени, с извадено око, със счупени ръка или крак, поставени в затвор, лишени от свобода, от светлина.
И като запитате някого от тези нещастници защо е пострадал, той ще ви каже: „Опитах се
да
се справя със сиромашията, но не успях“.
Ще прочета 14-ти и 15-ти стихове, 59-та глава от Исаия: „И съдбата отстъпи назад, и правдата стои далеч; защото истината падна на стъгдата, и правотата не може
да
влезе.
Да
, но ще дойде ден, когато и най-нечистата и окъсана мома ще бъде окъпана и преоблечена в чисти, нови дрехи.
– Когато хората се справят със сиромашията.
Справят ли се веднъж със сиромашията, Истината ще възтържествува, и Царството Божие ще дойде на земята.
Днес всички хора се стремят към богатата мома: всеки я кани у дома
си
, всеки иска
да
се ожени за нея.
В коя къща
да
отиде по-рано?
Когато Христос е казал „ако дясното ти око те съблазнява, извади го и го хвърли“, Той подразбирал: ако сиромашията те съблазнява, извади я и я хвърли навън.
Това значи: разреши задачата на сиромашията!
Хората не разбират този стих и се чудят как може човек
да
извади окото
си
!
Силата не е в парите, които са в касата, но в парите, които се вадят от касата, защото те имат обръщение в живота.
Силата не е в житото, което остава в хамбара, но в житото, което изваждат от хамбара и го посяват на нивата.
По-добре е хамбарът ви
да
е празен, отколкото пълен.
Няма
да
мине дълго време, и хамбарът отново ще се напълни.
Казвам: човек трябва
да
се научи
да
отваря сърцето
си
, а не
да
го затваря.
Да
затваряш сърцето
си
, това не е наука.
Обаче,
да
отваряш сърцето
си
, това е истинска наука, това е велико изкуство.
Днес хората се самозаблуждават, мислят, че като им дадат хиляда лева, или като придобият малко знание, те са забогатели.
Така е, но утре още могат
да
им вземат хилядата лева.
Ако пък не знаят как
да
употребят знанието
си
, то ще остане безпредметно.
Ето, говорих ви за завършените и незавършените процеси, за ферментацията в живата природа, дадох ви голямо богатство.
Това богатство е цяла мина, която трябва
да
разработите.
Обаче, ако не можете
да
я разработите, какво ви ползва тя?
Или и вие ще кажете, както казва българинът в такива случаи: „Богата е тази мина, но дано се намери някой голям капиталист от странство и дойде
да
я разработи, а на нас
да
даде някой-друг процент.
Там е всичката трудност.
Какво трябва
да
се прави тогава?
Най-после, като направят един–два опита и не успеят, те казват: „Няма
да
я бъде тази работа!
Заболее този човек, викат един лекар, викат втори, трети, десети, всички пипат пулса, потупат го тук-там и казват: „Няма
да
го бъде този човек!
– Защото го изваждат вън от хамбара и го хвърлят на разораната нива, отново
да
поникне.
Сега, за изяснение на мисълта
си
, ще ви разкажа един анекдот.
Един беден човек работил известно време при един богат, но последният не му платил, останал
да
му дължи.
Бедният останал непримирен, но понеже бил физически по-слаб от богатия, не могъл
да
му отмъсти.
Колкото пъти го срещал, той все
си
казвал: „Чакай, ще намеря аз слабото ти място!
Викал няколко лекари, но не могли
да
му помогнат, и той умрял.
Според тогавашния обичай, умрелият трябвало
да
преседи една нощ на гроба и на другия ден го погребвали.
Сиромахът
си
казал: „Ето един случай
да
си
отмъстя“.
Той взел едно дърво и почнал
да
налага умрелия.
Като станал от гроба, богатият повикал бедния човек у дома
си
и му платил десетократно, като му казал: „Много благодаря за налагането.
Ако не беше ме бил, щяха
да
ме заровят в земята“.
Казвам: все трябва
да
се намери някой
да
ви наложи, за
да
оживеете,
да
се съживите.
Според мене страданието не е нищо друго, освен бой, който ти налага онзи, на когото дължиш.
Тази е добрата страна на страданието, както и на сиромашията.
Когото сиромашията е била, той все е оживял.
Който пък имал
да
плаща на сиромашията и не ѝ платил, той е умрял.
Следователно, дължиш ли нещо на сиромашията и не искаш
да
ѝ платиш, ти непременно ще умреш.
Тъй щото, имате ли
да
взимате пари от някого, ако не можете
да
го биете като жив, бийте го, когато умре.
И тъй, едно нещо трябва
да
имате предвид в живота
си
: във всеки даден момент
да
знаете как
да
постъпвате и как
да
се самовъзпитавате.
Днес ще говоря върху темата „Най-мъчният изпит“, на който хората пропадат, вследствие на което не могат
да
постигнат желанията
си
.
В една легенда се разправя за най-мъчния изпит на един от великите ученици, който някога е живял на земята.
Като изучил всички науки и завършил развитието
си
, той трябвало
да
се яви на последния
си
изпит,
да
получи зрелостно свидетелство, диплом, какъвто получават и съвременните ученици.
За тази цел учителят му го подложил на най-мъчния изпит, като му казал: „Като обиколиш цялата държава, ще срещнеш една млада мома, най-красивата от всички моми, но облечена в нечисти и скъсани дрехи.
Както върви тя, ти ще я сграбчиш и ще я занесеш на ръце до една голяма вана с чиста вода и там ще я съблечеш, ще я сложиш във ваната и сам ще я окъпеш.
Всичко това трябва
да
направиш спокойно, с Любов и разположение, без, обаче,
да
се съблазниш от нейната красота.
Понеже трябва
да
изпълниш задачата без знанието и желанието на тази мома, тя ще те ругае, ще ти каже най-лоши думи, но ти няма
да
обръщаш никакво внимание на това, докато не я окъпеш.
Няма
да
се извиняваш, няма
да
ѝ обясняваш, че това е изпит, даден от учителя ти – изобщо, нищо няма
да
ѝ говориш.
Щом свършиш изпита
си
, ти
си
длъжен така
да
постъпиш с тази мома, така
да
смекчиш сърцето ѝ, че
да
я разположиш към
себе
си
,
да
не остане никакво огорчение в нея“.
Както виждате, мъчен изпит имал този ученик.
Сега и вие се намирате пред този изпит и казвате: „Не може ли
да
стане това по друг начин?
Този е изпитът, на който трябва
да
се яви всеки ученик, ако иска
да
получи диплом за свършване на науките
си
.
И когато някой пита какво трябва
да
прави, за
да
завърши развитието
си
, казвам: намерете най-красивата мома, но най-нечисто и лошо облечена, и я окъпете.
Казвам: колкото по-високо се повдига човек в умствено отношение, толкова по-трудни задачи му предстои
да
решава.
Сам по
себе
си
животът за децата е играчка, за възрастните – занимание, а за светиите – трудна задача, която те трябва
да
разрешат.
В прочетената глава се говори за една майка, която искала нещо от Христа за синовете
си
.
Какво може
да
иска една майка за синовете
си
?
Тя иска за синовете
си
това, което иска и за
себе
си
.
Тя иска синовете ѝ
да
заемат висок пост,
да
станат министри,
да
получават големи заплати.
Не е лошо човек
да
се качи на някой висок планински връх, но той трябва
да
знае, че по високите места стават големи бури.
Следователно, качи ли се веднъж човек на висок планински връх, той трябва
да
бъде готов за бурите, които ще го посрещнат там.
Някои от вас имахте опитността,
да
видите какво нещо е буря в долината, но не сте опитали буря на някой висок връх.
Ако бихте попаднали във време на буря на някой планински връх, тогава само щяхте
да
разберете какво значи буря на високи планински върхове.
Сега аз ще разгледам богатството и сиромашията като символи в живота.
Понятията за богатство и сиромашия в ума на съвременните хора са съвършено изопачени.
7.
С притчи
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 4.8.1932г.,
И наистина, в реда на нещата е
да
не се обича лошото.
Трябва
да
знаете какво представляват кваса, брашното, а същевременно трябва
да
знаете как
да
ги приготвите, за
да
подквасите хляба.
Казвате: „Нали хората трябва
да
се обичат?
Щом искате
да
подквасите тестото, вие трябва
да
знаете всички правила на подквасването.
“ Обичат се само онези хора, които имат желание
да
се изправят.
На лошите, на мързеливите не трябва
да
се прави зло, но те не могат
да
бъдат обичани, както добрите и способните.
Като го печете пък, трябва
да
разбирате силата на огъня: нито
да
го прегорите, нито
да
го не допечете.
Работите ли над
себе
си
, вие трябва
да
имате тези дълбоки знания и
да
ги прилагате.
Ако вашето естество е съгласно с Божиите закони, ще имате успех в работата
си
.
Не освобождавай лошия.
Не работите ли по този начин, никакъв успех няма
да
имате.
Никога човек не трябва
да
се обленява, ако иска успехът му
да
бъде непреривен.
Всеки ден той трябва
да
допринася към работата
си
по нещо ново.
Кой трябва
да
се развързва?
Всичко старо
да
се слага настрана, а новото
да
се разработва.
Миналите погрешки
да
се слагат настрана, и
да
се спирате върху всичко онова, което е добро и красиво.
– Кой трябва
да
се връзва?
Оцапа ли се човек,
да
върви напред,
да
бъде внимателен, втори път
да
не се цапа.
Той трябва
да
гледа на доброто семе, което е вложено в душата му.
Не е достатъчно само
да
вържеш грешния, но отгоре на това сложи му хомот, вземи остен и го впрегни цял ден
да
оре.
Когато доброто семе се разработва, то ще даде плод: едно сто, друго шестдесет, а друго тридесет.
Казвам: искате ли
да
устроите живота
си
по новия начин, вие трябва
да
се освободите от всички излишни неща, които ви смущават.
Обаче, той трябва разумно
да
се справи с тях и
да
даде надмощие на доброто в
себе
си
.
Те неизбежно ще дойдат, никой не може
да
се избави от тях.
Някога човек се солидаризира с мързеливото същество и, като простите хора, казва: „Защо ли трябва
да
уча,
да
си
напрягам главата?
Когато в сърцето на човека влезе едно смущение, и светия
да
е, и адепт
да
е, той все ще се безпокои.
Поп няма
да
ставам, я!
Не е лесно човек
да
се освободи от смущенията, които идат, но той трябва
да
бъде буден,
да
се контролира.
Представете
си
един крайно беден човек, с един лев в джоба
си
, само за парче за хляб.
Стои той замислен, решава някаква задача, и току изведнъж, дойде дяволът, задигне всичкото му богатство и избягва.
Кой може
да
краде сиромаха?
Светията се хваща за главата, чуди се какво
да
прави.
Сиромаха никой не може
да
краде.
Пострада малко, поскърби, и най-после се примири, като казва: „Бог ми даде един добър урок,
да
не се забравям.
Само богатия крадат.
Сега отново трябва
да
работя цели 20 години,
да
придобия загубеното.
Направих една малка погрешка, но дяволът ми задигна всичко“.
Лъжата пък придружава сиромашията.
Следователно, ако
си
сиромах, ще те лъжат.
Един търговец имал една дресирана маймуна, която пазила касата с парите му.
Той често се хвалил на другарите
си
с нея, като казвал: „Никой не може
да
вземе парите ми, докато маймуната ги пази“.
Един негов приятел решил
да
изпита маймуната, доколко ще устои на дадената ѝ задача.
Някога, без
да
работи, казва: „Все ще излезе нещо от мене“.
В отсъствие на приятеля
си
той отишъл в дома му, влязъл в стаята, където била касата, и започнал
да
се преструва, че спи.
Като видяла това, маймуната започнала
да
му подражава,
да
заспива, и в това време той взел пари от касата и
си
отишъл.
Някога пък работи, но
си
казва: „Нищо няма
да
излезе от мене“.
Вечерта, като се върнал търговецът у дома
си
, той забелязал, че липсват пари от касата, за което хубаво набил маймуната,
да
помни задълженията
си
.
Оттам насетне, колкото пъти дохождал приятеля му и се преструвал на заспал, маймуната не подражавала.
Друг казва: „То се вижда, че ще се мре, поне
да
се понаям малко“.
Невъзможно е човек
да
повтори два пъти една и съща погрешка.
Който казва, че няма
да
мре, умира.
Някой казва, че щял
да
живее двеста години, но виждаш, че след две години този човек умира.
Иска ли
да
изкуси човека, той ще намери хиляди начини
да
го подхлъзне.
И тъй, лагерът ви трябва
да
бъде чист.
Значи, за
да
се дойде до постиженията на душата, между добрите хора трябва
да
се образува връзка,
да
се създадат отношения.
Вие трябва
да
бъдете чисти.
Забелязано е при това, че някои хора обичат
да
дружат с богати, други – с учени, трети – с добри, свети хора.
Мислите, чувствата и постъпките ви трябва
да
бъдат сортирани.
Младите момци пък обичат
да
дружат с млади моми; младите моми обичат
да
дружат с млади момци.
Като се върнете в София, трябва
да
сте израсли четири сантиметра на височина.
Рядко ще срещнете млад момък или млада мома
да
дружи с някой стар, хилав, болнав човек.
Ще определите какво значи
да
станете четири сантиметра по-високи.
Казвате: „Младите лесно растат, но старите какво
да
правят?
“ – Има начин за израстване и на старите, но те сами трябва
да
го намерят.
Старите ще кажат: „За нас не е толкова важно
да
растем на височина, но как
да
се справим с мъчнотиите и страданията
си
?
Той е следният: стремете се поне един час през деня
да
гледате на хората, като че вие сте в тях; техните страдания и радости
да
бъдат ваши.
В Писанието е казано, че само Бог не се мени, а всичко друго е подложено на постоянни промени.
Постигнете ли това, вие ще изпитате голяма приятност, ще забравите
себе
си
, ще забравите вашите страдания и ще се слеете с общото, с цялото битие.
Щом знаете, че живеете в свят на промени, трябва ли
да
се смущавате?
По този начин вие ще се освободите от излишни мъчнотии и страдания.
Кое е по-добро:
да
се изменя светът, или
да
не се изменя?
Когато човек
си
създава излишни страдания, той прилича на малкото дете, което, като види, че някой голям човек вади вода от кладенеца с кофа, приближава се при него и му казва: „Чичо, дай и на мене
да
извадя вода“.
Какво лошо има в това, ако вашият слуга, който до вчера ви обирал, днес се измени, обърне се към Бога и престане
да
ви обира?
Може ли това дете
да
извади вода от кладенеца?
Всяка промяна в завършения процес е на място; всяка промяна в незавършения или в смесения процес не е на мястото
си
.
То ще
си
създаде само излишни страдания.
– Няма
да
го обвините.
Казвам: не поверявай другиму ръчката, с която вадиш вода.
Промяната, която става с житото, е на мястото
си
.
Не давай другиму кофата, с която
си
започнал
да
вадиш вода.
Спуснал ли
си
веднъж кофата, не я давай другиму, докато ти не извадиш вода с нея.
Тази промяна на житото не е на мястото
си
.
Като свършиш работата
си
, дай кофата на други
да
вадят вода.
Не давай на други
да
ти направят това, което ти сам можеш
да
си
направиш.
Има ред страдания и несгоди в живота, които са резултат на миналото и могат
да
ползват човека, ако той знае причините им.
Обаче, ако не можеш нещо
да
направиш, нека други го направят заради тебе.
Представете
си
, че преди 20 години вие сте направили едно слабо въже и сте го продали някому за здраво, доброкачествено.
Докато можеш
да
направиш нещо, не се лишавай от известна опитност.
Случва се, че по някакъв начин вие падате в един кладенец и трябва
да
ви извадят вън от кладенеца, именно, с това въже.
Сам изтегли кофата, която
си
спуснал в кладенеца.
Връзват ви за въжето, започват
да
ви теглят навън, но като слабо, въжето се скъсва, и вие отново падате в кладенеца.
Казвате: „Тъй ли трябваше
да
стане с мене?
“ Сърдите се, роптаете, без
да
знаете, че причината за това сте вие сам.
Казвате: „Нали е писано в Евангелието, че ако дясното око те съблазнява,
да
го извадиш“.
Вие направихте това слабо въже и го продадохте за здраво, но сам опитахте неговата сила.
В такъв случай аз бих казал: извади окото на дявола, което те съблазнява, и го хвърли; по-добре е
да
влезеш с едно око в Царството Божие, отколкото
да
имаш едно дяволско око.
ако въжето, което сте изплели от вашите мисли, чувства и постъпки е устойчиво, всеки ще може
да
ви извади с него от кладенеца.
Обаче, ако въжето ви не е устойчиво, никой в света не може
да
ви помогне, никой не може
да
ви извади от кладенеца.
Сипват някому в чинията ядене.
Той погледне в чинията
си
и казва: „Малко ми е“.
Сипват му втора лъжица.
Има други разпореждания за оправянето на света, различни от тия, които хората предполагат.
Влезете в някакво общество, слушате, че там се говори за любов, за свобода, за равенство, виждате методите им, но резултатите не ви харесват.
Колкото са ти сипали първия път, вземи чинията
си
и благодари.
Когато някой човек държи в ръцете
си
благата на много хора, а за
себе
си
отделя най-хубавото, постъпва ли право?
Сипят ли ти втори път, може
да
го изядеш, а може и
да
не го изядеш.
Първото, което са ти сипали, е най-сладко.
Когато сипват много в чинията, много сте платили; когато сипват малко, малко сте платили.
Едно е важно: колкото и
да
ви сипват,
да
бъдете благодарни.
Както говори, така трябва и
да
постъпва.
Човек трябва
да
бъде справедлив.
Мнозина виждат, когато другите постъпват несправедливо, но не виждат
себе
си
, когато те постъпват несправедливо, правят се, че не виждат.
Много неща има още
да
ви кажа, но нито ще ги разберете, нито ще ги приложите. Защо?
Обаче те трябва
да
знаят, че с жестокост и користолюбие не може
да
се припари в Царството Божие.
Забележете, днес рядко ще срещнете човек, който, като види двама млади, мома и момък,
да
не предаде изопачен характер на техните отношения.
Това са плевели, от които човек трябва
да
се освободи.
Имате неразположение към някого, трябва
да
обосновете, има ли причини за това, или няма.
Не обосновете ли вашето неразположение, няма
да
мине дълго време, и това неразположение ще дойде върху вас.
Всеки човек е поставен в положение
да
греши.
Какво печели човек, ако осъжда този-онзи, че не живеят по Бога?
По-добре е човек
да
мълчи,
да
остави всеки сам
да
се изправи.
Ти гледай как бият човека за неговите грешки и се поучавай – нищо не му говори.
Когато виждам, че някой страда, аз търся причините за страданията му и се уча.
Виждам, някой спечелил 20,000 лева, скача, радва се.
Казвам: не се радвай за тези пари, защото утре може
да
ги изгубиш, и тогава ще скърбиш.
Щом
си
спечелил 20,000 лева, благодари на Бога, че ще можеш
да
си
услужиш с тях.
Ако ги изгубиш, не скърби, всъщност ти нищо не
си
изгубил.
Нали знаете, че сиромашията често спасява живота на хората, а богатството го погубва.
Ако човек е богат, всеки може
да
го убие,
да
вземе богатството му.
Какво ще вземат на сиромаха?
Той няма пет пари в джоба
си
“.
Угоената овца всеки може
да
заколи, но хилавата, мършавата отделят настрана.
Казвам: ако всички тия сравнения, изводи в притчите не се приложат в живота, те остават безпредметни.
Всеки човек трябва
да
се познава, както земеделецът познава нивите
си
, лозарят – лозята
си
, и градинарят – градините
си
.
Земеделецът трябва
да
познава нивите
си
, дали са слаби или силни, кои места трябва
да
наторява и кои не трябва.
Лозарят трябва
да
познава коя пръчка какво грозде дава, за
да
знае как
да
ги реже, как
да
ги наглежда.
Градинарят трябва
да
знае къде какви цветя
да
сее, как
да
ги сее и т.н.
Ако земеделецът, лозарят и градинарят не знаят условията, при които работят, както и качествата на своите произведения, те нищо няма
да
изкарат.
Те трябва
да
знаят какви постижения ще имат от своята работа.
На същото основание и човек трябва
да
познава
себе
си
,
да
знае какво може
да
излезе от него.
Не е достатъчно
да
бъдете привидно добри, но вашето добро трябва
да
има приложение.
Доброто е сила, с която човек може
да
постигне нещо.
Доброто е истинско богатство, с което човек може
да
разполага.
Мъдростта е истинско богатство на ума, с което човек може
да
разполага.
Ако с доброто, с Мъдростта, с Любовта, които човек има, не може в даден случай
да
разполага, те не са никакво добро, никаква Мъдрост, никаква Любов.
Всяко богатство, което имате, трябва на време
да
се приложи.
По пътя той срещнал един циганин, който му дал
да
му носи един тъпан.
Циганинът се отбил някъде по работа, а българинът продължил
да
върви бавно.
Вечерта българинът се изгубил из гората и понеже бил страхлив, потърсил място
да
пренощува.
По едно време видял, че една мечка влязла във воденицата
да
си
търси храна.
Той се уплашил много и за кураж започнал силно
да
бие тъпана.
Мечката била дресирана.
И тя по някакъв начин се откъснала от въжето на своя господар и избягала в гората.
Като чула тъпана, мечката започнала
да
играе.
Като чул отдалеч тъпана, камиларят пожелал
да
види какво става във воденицата.
Отворил вратата на воденицата и надзърнал, но мечката се уплашила и хукнала
да
бяга.
Като я видели камилите, и те се уплашили, почнали
да
бягат и изпочупили много грънци.
Камиларят хванал тъпанджията и му казал: „Сега ще те водя в Солун, ще те дам под съд.
Ти стана причина
да
се уплашат камилите ми и
да
счупят грънците“.
Явили се в съда и съдията извикал тъпанджията
да
даде своите обяснения, как е станал причина
да
се счупят грънците на камиларя.
Тъпанджията казал: „Аз съм готов
да
заплатя грънците на камиларя, но нека той ми доведе мечката.
С тази мечка аз се прехранвах, а той стана причина тя
да
избяга в гората“.
Казвам: умение се иска, за
да
приложи човек навреме даденото му богатство.
Той нищо не е спечелил, но в случая вие имахте възможност
да
чуете нещо ново, от което аз вадя следния извод: всеки човек има по един тъпан и по една мечка, която разиграва без
да
иска.
Вие трябва
да
знаете, че живеете в един разумен свят, между разумни същества, които ви помагат дотолкова, доколкото вие сте готови
да
учите.
Тези разумни същества нямат свободно време
да
се занимават с вашите грешки и престъпления.
Като минат покрай вас, тези напреднали същества ще се спрат само за момент, ще ви кажат една дума и ще
си
заминат.
Ако сте паднали, те няма
да
ви убеждават
да
станете,
да
си
изтърсите праха, нито пък ще ви утешават, но ще кажат: „Стани и върви!
“ – и ще
си
заминат.
Ако ги послушате, ще видите, че в думите им има сила, мощ.
Думите им са мощни, като кесията на някой американски милионер, който я подхвърля само и заминава.
Който е умен, ще вземе кесията и ще я използва.
Глупавият, обаче, ще спре
да
пита колко има в кесията, кой я подхвърлил, как се казва и т.н.
Възвишените същества не обичат
да
знаят имената им.
Сега, като се качвате и слизате всеки ден по върховете, вие трябва
да
възприемате по една нова мисъл, върху която
да
работите през деня.
За пример, вземете мисълта: „Слабите трябва
да
се насърчават“.
Това е в реда на нещата.
Питам: ако силните се насърчават, на място ли е това?
Същият закон се отнася и до самия човек: слабия в
себе
си
насърчавай, а силния – възпитавай.
Едно нещо трябва
да
имате предвид: щом сте дошли в планината, вие трябва
да
пазите абсолютна чистота.
Дойдете ли на планината, не мислете, че можете
да
живеете, както искате.
Не, вие трябва напълно
да
се съобразявате с условията на планината.
Където мръднете, каквото направите, считайте, че много очи ви следят, наблюдават и преценяват.
И сами
да
сте, знайте, че около вас има много същества, които виждат всичко.
Не се ли съобразявате с правилата, които планината налага, вие ще се подадете на влиянието на лукавия.
Той ще ви каже: „Няма защо
да
се безпокоиш, планината е широка, навред могат
да
се хвърлят боклуците.
Не бъдете толкова глупав,
да
разпилявате силите
си
напразно.
Вие
си
почивайте“.
Наистина, никой не е задължен
да
чисти.
Тук всичко се върши доброволно, по любов.
Никой никого не може
да
съди, защото няма закон за съдене.
Като говоря, че трябва
да
се пази чистота, това се налага от хигиената.
Важно е, че всички имате добро желание, правите усилия,
да
пазите чистота.
Усилията ви са големи, но методите ви не са практични.
За пример, някой се окаля и бърза
да
се опере,
да
изчисти калта.
Оставете калта
да
изсъхне и после я чистете.
Речете ли
да
перете калното място с вода, ще станат петна наоколо.
А тъй, като изсъхне калта, изтъркайте я и ще видите, че нищо няма
да
остане от нея.
Следователно, направиш ли една погрешка, не бързай
да
я измиеш.
Остави я ден–два
да
изсъхне и после внимателно я изтъркай между пръстите
си
.
Тази притча може
да
се разтълкува,
да
ѝ се дадат някои обяснения.
По този начин тя по-лесно ще се изчисти, отколкото
да
я переш с вода.
За пример, сеятелят на доброто семе е Син Человечески.
Като я переш с вода, ще
си
създадеш по-голяма беля.
Добрите семена са синовете на царството.
Той взел счупената чаша и отишъл на пазара
да
купи друга.
С тези тълкувания се дава изяснение на всички противоречия, които съществуват в света.
Намерил съща като счупената, купил я и я занесъл на познатите
си
.
Без
да
им каже нещо, той сложил чашата на мястото ѝ.
“ Питам: какъв трябва
да
бъде светът?
Нека този, който задава въпроса, пръв даде пример,
да
стане добър.
Или, нека той даде план, как трябва светът
да
се създаде, че
да
задоволи всички хора.
Едва сега те разбрали за пакостта, която той направил, и започнали
да
го разпитват: „Как я счупи?
Когато човек
си
задава този въпрос, без
да
прави усилия над
себе
си
да
се подобри, той сам е на крив път.
Ние не обичаме
да
ни чупят чашите и т.н.“ Започнали се ред коментарии и разисквания, които го довели до чудо, не знаял какви обяснения
да
даде.
Сега, обаче, според даденото тълкувание, вие ще знаете, че всяка добра мисъл иде от сеятеля на доброто семе – от Сина Человечески.
Нивата пък сте вие, вашето тяло, вашият ум, вашето сърце, през които минават всички мисли и чувства и се пресяват.
Казвам: в първия случай той изправил погрешката
си
с изтъркване на калта между пръстите
си
, без
да
го знае някой.
Във втория случай той съобщил и на други хора, поискал вода
да
изпере калта, но с това предизвикал ред коментарии.
И в двата случая е важно следното: човек трябва
да
бъде внимателен,
да
не чупи чашите.
Какво трябва
да
правите с една лоша мисъл?
Ще ви задам друг въпрос: какво трябва
да
прави богатият, който отива на небето, а в това време дойде някой
да
го обере?
Трябва ли
да
я изтръгнете като плевел?
Трябва ли той
да
спре,
да
гледа кой го обира и защо го обира?
Не е ли по-добре
да
каже: „Не ме интересува кой ме обира.
За пример, ставате сутрин и наблюдавате, че през ума ви минават две мисли, една добра и една лоша.
Кой каквото ще
да
прави, това е негова работа.
Оставете и двете мисли
да
се развиват свободно.
За мене е важно, че ме викат от небето, и аз трябва
да
се приготвя“.
Вечерта, преди
да
си
легнете, направете сметка, дайте
си
отчет, от каква категория са и двете мисли и като
си
отговорите положително, оставете лошата настрана, а на добрата дайте специални условия
да
се развива.
Когато отидете при някой сараф и му предложите златни и сребърни вещи или монети, той веднага изважда пробния камък и ги опитва, истински ли са или фалшиви.
Тъкмо някоя стара рана е заздравяла, но дойде един и по невнимание започва
да
я човърка.
И вие трябва
да
бъдете вещи като сарафа, който веднага отделя чистите звонкови монети от фалшивите.
Обаче, дойде ли до операция, по-добре е човек сам на
себе
си
да
бъде хирург, отколкото други
да
го оперират. Защо?
На същото основание, който се занимава с окултните науки, той трябва
да
има в
себе
си
пробен камък, чрез който
да
различава качеството на своите мисли, чувства и постъпки.
– Защото, прави ли човек сам операцията
си
, той ще бъде много внимателен.
Чуждият, който иде отвън
да
прави операцията, не може
да
бъде толкова внимателен.
Това чувство е врата, през която ангелите и добрите духове влизат, за
да
помагат на човека.
Който сам изправя погрешките
си
, той е внимателен към
себе
си
.
Ето защо, за всяка мисъл и за всяко чувство, каквито
да
са те, човек трябва
да
бъде смел и решителен,
да
не се страхува.
При това всеки човек сам може
да
изправи погрешките
си
.
Казано е в Деянията на апостолите, че някои скитници Юдеи заклинатели почнали
да
произнасят името на Господа Исуса над тези, които имали зли духове, и казвали: „Заклеваме ви в Исуса, когото Павел проповядва“.
Ако човек работи съзнателно над
себе
си
, той винаги ще има Божието благословение.
Човек не може
да
си
служи с една сила, с която не се е свързал, не се е обединил.
Ако не сте едно с Христа, Неговата сила не може
да
работи във вас.
За пример, химикът познава свойствата на всички елементи, знае техния характер и условията, при които те се съединяват.
Затова, именно, Христос казва: „Ако с Духа Божи изпъждам духовете, настанало е върху вас Царството Божие“.
Щом знае това, той взима всички предпазителни мерки,
да
не стават експлозии при работата с този или с онзи елемент.
Следователно всяка погрешка трябва
да
се изправи разумно.
На същото основание и окултният ученик знае, че в естеството на човека има много елементи с най-разнообразни свойства, които той трябва
да
изучава.
Знае ли свойствата им, той ще вземе всички мерки, за
да
става съединяването правилно.
Знае ли човек естеството на своя характер, на елементите, които влизат в него, той от нищо няма
да
се безпокои.
По същия начин трябва
да
постъпва и всеки човек.
Те са празни работи, които отнемат само силите им.
Той трябва
да
слага добрите мисли, чувства и постъпки на една страна, а лошите на друга страна и
да
ги изучава.
Мнозина плачат, охкат, като мислят, че с това ще омилостивят Бога, ще Го заставят
да
се смили над техните страдания.
Бог може
да
се смили, но само над тия хора, които са готови
да
работят,
да
различават,
да
учат и прилагат Неговите закони.
Щом ги разграничава, с това заедно ще бъдат изключени и неговите грешки и заблуждения.
Учителят никога не може
да
бъде снизходителен към мързеливия ученик.
Нито грешникът може
да
има Любовта на Бога.
Аз говоря по този въпрос, защото човек прилича на нива, която трябва
да
се плеви, разорава, обработва, за
да
могат способностите и дарбите, които има в
себе
си
, по-добре
да
растат и
да
се развиват.
Ако една майка има два сина, единият способен и добър, а другият мързелив и лъжлив, каквото
да
казвате, тя не може
да
обича и двамата еднакво.
Друга притча им каза: „Подобно е Царството небесно на квас, който, като го взе жена, скри го в три мери брашно, докле вкисна всичкото“.
Като погледне втория, макар и
да
има една малка надежда той
да
се изправи, ще
си
каже: „От този син нищо не може
да
стане“.
Ако преведете тази притча, вие ще
си
обясните много важни закони.
8.
Ще и не ще
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 6.8.1932г.,
Всеки човек казва: „Важно е, аз
да
съм спокоен“.
Досега вие сте уреждали само вашите работи, създавали сте
си
ред удобства за живеене, за хранене, за обличане.
Спокойствието разрешава ли въпросите в живота?
Във всичко това сте специалисти, добре сте го научили, но само едно нещо не сте научили – не знаете как
да
бъдете доволни.
Според думите на Христа радостта иде по причина на това, че се е родило нещо разумно – човек се е родил, на когото може
да
се разчита.
„Жена, кога ражда, на скръб е.“ Къде е приложението на този стих в живота?
И тъй, две неща ви са потребни: когато видите мечката,
да
се зарадвате,
да
считате, че тя е вашето щастие, и когато я няма,
да
плачете за нея.
Когато в душата на човека се роди една велика мисъл или едно велико чувство, той трябва
да
се радва.
Във време на въстанията едно българско семейство избягало в гората, но в голямата тревога, момиченцето на това семейство се изгубило от родителите
си
и тръгнало само̀ из гората,
да
ги търси.
Тази велика мисъл или това велико чувство в него не е нищо друго, освен разумното, което се ражда.
Разумното в човека трябва
да
се използва за работа.
Оттук вадя следните изречения: ако при водата, която тече около тебе, не изпереш дрехите
си
, у кого е погрешката?
“ Мечката се снишила, за
да
може детето
да
се качи на гърба ѝ, и го понесла из гората.
Ако при хляба, който имаш, ти стоиш и размишляваш, че е твърд, че трябва много дъвкане, че не струва и те мързи
да
си
вземеш, у кого е погрешката?
Ако дървата са наблизо и тебе те мързи
да
се накладеш огън и се свиваш, духаш ръцете
си
, озърташ се
да
дойде някой
да
ти накладе огъня, у кого е погрешката?
Отдалеч още те видели мечката, изплашили се и затова се качили на това дърво.
Чудиш се защо никой не дойде
да
ти изпере дрехите,
да
ти донесе хляб,
да
ти накладе огън, когато можеш сам
да
си
услужиш.
Като видели детето
си
на гърба на мечката, майката извикала: „Слез, мама, от мечката“.
Мечката пак се снишила и детето слязло, отишло при родителите
си
.
Ако става въпрос, защо съвременните хора страдат, казвам: страданията в живота се дължат на това, че хората очакват други
да
им вършат работата, която те сами могат
да
направят.
Като търсило майка
си
, момиченцето не помислило даже, че мечката може
да
му направи нещо.
Когато правех своите научни изследвания в България, срещнах една млада, 35 годишна жена, която ми разправи своята опитност – как се е справила с една трудна задача.
Казвам: ако човек търси Бога някъде в природата, и за него мечката няма
да
бъде страшна.
„Ожених се – казва тя – млада, и ето, година вече, откак мъжът ми умря.
В първо време изпаднах в голяма скръб, не ми се работи, ще полудея, дохожда ми до самоубийство.
Обръщам се тук-там за някакъв съвет, никой не може
да
ми каже нещо, което
да
ме задоволи.
Мечката нищо няма
да
му направи.
Всички ме съветват
да
се оженя.
Търси ли човек Бога, т.е.
Започнах
да
си
мисля: първият мъж обичах, той умря.
Това е новата философия на живота, според която човек може
да
намери истинският път само във време на мъчнотии.
Взех
да
се плаша.
Започнах
да
се моля на Бога, Той
да
ми даде светлина,
да
дойда до някакво заключение.
Казвате: „Няма ли
да
се вдигне мъглата?
Един ден, когато размишлявах, дойде ми една светла мисъл: ако мъжът ми ме обичаше, както трябва, той нямаше
да
умре.
Ако до довечера времето се поправи, значи и вие имате намерение
да
изправите живота
си
.
Тогава нека
си
върви по работата.
След това пак идваха мои познати
да
ме питат, искам ли
да
се женя?
Казвам: този, за когото мислите
да
ме жените, ще умре ли?
Днешният ден показва не само вашия живот, но и този на всички българи, както и на хората в цяла Европа.
– „Ще умре, разбира се.“ – Тогава,
да
си
върви по пътя!
От този момент аз почнах
да
се развеселявам.
Този ден решава всичко.
Намерих нещо хубаво в
себе
си
, за което трябва
да
живея.
По него може
да
се гадае всичко, което предстои
да
стане.
Започнах
да
се радвам, че намерих смисъл в живота и благодарих на Бога, че дойдох до едно правилно разрешение на въпроса.“ И тъй, приложете следното правило: не дръжте в
себе
си
неща, които умират.
Не дръжте в ума
си
мисли, които умират.
Благодарете, че тази мъгла не е по целия свят, а е само около нас.
Не дръжте в сърцето
си
чувства, които умират.
Мнозина гледат мъглата и треперят.
Питам: ако една малка мъчнотия отнема на човека една–две години, за
да
я реши, къде е неговото геройство.
Ако търсите спасението отвън, вие сте на крив път.
Кредиторът, който дава пари, не трепери ли?
Много банкери, като дават пари, треперят. Защо?
Светлината, влагата са отвън, а силите, които възрастват семето, са вътре в него.
– Не знаят, дали ще ги получат обратно.
Ако силите не действат отвътре, нещата остават нереализирани.
Докато дават, все треперят.
Ще ви дам още едно правило: не се стремете към обикновени постижения. Защо?
Не е лошо
да
трепери човек.
– Защото има важни неща в живота, за постижението на които се изисква труд, усилие.
Това усилие един ден ще се оправдае.
Щом престане
да
трепери, той свършва вече.
Следователно не правете усилия
да
постигате тия неща.
В Писанието е казано: „Всичко
да
трепери,
да
слави Бога“.
Всяко усилие за тях е напрзно харчене на енергия.
Когато стават земетресения, когато идват бури, урагани, ветрове, всичко трепери, всичко се тресе.
Когато гъсеницата достигне 10 сантиметра дължина, това показва, че тя е дошла до крайния предел на растене – повече не може
да
расте.
Тя ходи, обикаля натук-натам, погледне едно дърво, погледне друго, помисли
си
и казва: „На всички дървета се качвах, всички опитах.
Какво трябва
да
правя сега?
Радвайте се, че сте дошли на земята
да
се учите.
Радвайте се, че ще свършите училището и обратно ще се върнете у дома
си
и ще занесете знания със
себе
си
.
С тази дължина тя ще срещне големи препятствия и от всякого може
да
бъде стъпкана.
Ако продължава
да
живее като гъсеница, животът ѝ ще стане еднообразен, ще се обезсмисли.
Казвате: „Дали ще го бъде това, или не ще го бъде?
В това безсмислие на живота
си
гъсеницата дохожда до следното разрешение: тя престава
да
яде и става постница, калугерка.
“ Сега, вместо
да
кажете „далѝ“, сложете ударението на първата сричка „
да
̀ли“, и работата ще се свърши.
След това става капелмайстор, започва
да
маха главата
си
ту на една, ту на друга страна и мотае нишки от единия до другия край около
себе
си
.
Значи,
да
̀ли сте нещо.
Щом сте
да
̀ли нещо, и ще получите нещо.
И тогава ще знаете, че студът и топлината, скръбта и радостта, треперенето и смущението – всичко това е благословение.
Биолозите са изучавали стадиите, през които гъсеницата минава, но въпреки това, те не знаят какво мисли тя, как се трансформира, докато един ден се яви като пеперуда, облечена в царска дрешка и хвръкне на свобода.
Тя изважда хобота
си
, лети от цвят на цвят, смее се на първото
си
положение и казва: „Колко съм била глупава!
Ако не бях станала капелмайстор,
да
махам с главата
си
на една и на друга страна, не бих излязла от положението на гъсеница“.
Той дава всички разпореждания.
Има неща, в които човек трябва абсолютно
да
вярва.
За пример, трябва ли човек
да
се съмнява в извора, че той няма
да
му даде от водата
си
, която тъй изобилно извира?
Няма повод човек
да
се съмнява в извора.
Който е отишъл при извора, той непременно е получил от водата му.
Изворът на никого не е отказал
да
даде от своята вода.
Той е отказал
да
даде само на онези, които не са отишли при него.
Представете
си
, че една жена мечтае за хубава рокля, от най-тънка коприна, но външната температура е около 40 градуса под нулата.
Вън е толкова студено, че ако рече
да
я облече, тя ще измръзне.
Наистина, тази жена има нужда от рокля, но не копринена.
Всеки има право
да
носи тънка копринена дреха, но само при условие,
да
се превърне от гъсеница в пеперуда.
Докато
си
в състоянието на гъсеница, копринена дреха не можеш
да
носиш.
Преминеш ли от гъсеница в пеперуда, ти можеш
да
се облечеш в копринена дреха.
Само пеперудата има право
да
носи копринена дреха.
Докато
си
гъсеница, ще носиш вълнена дреха, като овца.
Едно правило в живота гласи: стой на краката
си
; работи с ръцете
си
; гледай с очите
си
; слушай с ушите
си
; говори с езика
си
; мисли с ума
си
; чувствай със сърцето
си
; служи с духа
си
!
Докато
си
невежа, ще носиш вълнена дреха; щом придобиеш знание, ще носиш копринена дреха.
Ще приведа един окултен разказ.
В древността някой
си
купил един хубав, скъп юлар и тръгнал по света
да
търси кон, също тъй хубав, на който
да
сложи юлара.
“ Излизат двама естественици в планината
да
правят научни изследвания.
Години наред той търсил коня, но не могъл
да
го намери.
Другият казва: „Аз пък зная еди-какво
си
“.
– „Вързахме те, защото още не
си
намерил коня“.
По едно време насреща им излиза мечка и започва
да
реве.
Казвам: когато човек не
си
служи с ума
си
, винаги ще го връзват с юлара, който носи за коня
си
.
Хукват и двамата
да
бягат, и всеки в
себе
си
казва: „Има нещо, което не знаехме“.
Така, именно, човек прави ред погрешки и страда, но не може
да
си
обясни защо страда.
Когато съм казвал някому, че има неща, които не знае, той се обижда.
Вървиш по пътя, захласнеш се някъде, търколиш се на земята, удариш ръката
си
, а после питаш: „Защо паднах?
Казвам му: ти не знаеш какво нещо е
да
бягаш от мечка.
“ Ти падна, защото изгуби равновесие.
Да
ти разправя някой, че е бягал от мечка, това още не е знание.
Изгубването на равновесие в планината има своите дълбоки причини.
Колкото и
да
си
герой, все ще трепне сърцето ти.
Като не можеш
да
си
дадеш отчет, защо
си
паднал, ти казваш: „Спънах се в един камък и паднах“.
Като минала опасността, двамата естественици започнали
да
се шегуват: „Къде се намери тази мечка, че ни попречи
да
довършим изследванията
си
?
Не е така, не е тази причина за падането.
“ И тъй, философията на живота се състои в това,
да
дойде човек до онова звено, което свързва и осмисля всички неща в света.
Ти може и на полето
да
паднеш, както и на планината, без
да
се спънеш в някой камък.
Все трябва
да
се намери човек при някаква мъчнотия, за
да
се осмислят работите му.
На равни места хората не падат ли?
Мъчнотията е такова нещо, което събужда в човека мисъл.
И на равни места падат.
Ако страданието не предизвиква в човека някаква мисъл, то не е страдание.
При това всички хора падат.
Под думите „скръб“, „страдание“ аз разбирам само това, при което може
да
се роди нещо велико.
Съдиите, например, не падат ли?
Ако човек скърби и страда дълго време, и нищо не се ражда в него, това не е никакво страдание.
– Падат.
Само този човек страда, у когото се е родила някаква основна мисъл.
– Учените, философите, поетите, музикантите не падат ли?
При това положение той непременно ще забрави страданието
си
.
– И те падат.
Затова е казано: „Жена, кога ражда, на скръб е; кога роди, забравя скръбта
си
“.
Следователно, който не може
да
се качва по планините и не може добре
да
ходи по тях, той и на равните места не може
да
върви добре и ще пада.
Само тази скръб е на мястото
си
, която може
да
се забрави.
Обаче, онзи, който има здрави крака за планините, той и на равните места ще върви добре, без
да
пада.
Скръбта непременно трябва
да
се забрави.
Мнозина искат
да
бъдат богати.
Сега, като гледате мъглите пред вас, вие
си
казвате: „Защо дойдоха тези мъгли,
да
ни попречат
да
видим изгряването на слънцето?
“ Колко пъти досега сте виждали изгрева на слънцето!
Богатството е едно условие на живота, но ако с богатството, което имате, не можете
да
си
направите една къща, или
да
си
купите хубави дрехи, шапка, или
да
се нахраните добре, защо ви е то?
Ако е въпрос за виждане, питам: какво трябва
да
виждаш?
Ако с богатството, което имате, не можете
да
си
доставите хубави книги за четене, или инструмент за свирене, защо ви е това богатство?
Кое е за предпочитане
да
виждаш: това, което се гради, или това, което се разрушава?
Ако богатството може
да
ви донесе някакво благо, разбирам; ако богатството не донася никакво благо, то няма смисъл.
Да
слушаш онзи, който плаче и окайва съдбата
си
, или
да
слушаш онзи, който разказва за своето щастие?
Хората се стремят към богатството, защото в него те виждат условия за своето развитие.
Да
виждаш младата булка, която извеждат от къщи, или
да
виждаш стария, когото носят на гробищата
да
погребват?
И обратно: хората бягат от сиромашията, защото тя не може
да
им даде условия за някакви постижения.
Да
ти дадат хляб, или
да
ти вземат хляба?
При богатството и сиромашията човек изучава великия закон на самоотричането, на самопожертването.
Като отговор на тези мисли, ще дам следните окултни правила.
Няма същество на земята, което
да
не е научило този закон.
Всичко трябва
да
се даде!
Ако имаш право за нещо
да
скърбиш, то е за укрухите, за малките трошици.
Големите предпотопни животни умряха, оставиха само костите
си
, като се отказаха от своите грамадни тела.
Богатите хора умират, оставят телата
си
, богатствата
си
на земята – от всичко се отказват.
И тъй, жена, кога ражда, на скръб е.
Всичко, което притежаваме, ще оставим на земята.
Ако един вещ цигулар вземе чужда цигулка и свири пред една публика няколко часа, след това той трябва
да
върне цигулката на притежателя.
Той връща цигулката, получава пари, които слагат в джоба
си
, но и тях още утре може
да
изхарчи.
Обаче това, което той носи със
себе
си
– изкуството – е неговото богатство.
Следователно истинското богатство на човека е това, което върви с него, което никой не може
да
му вземе.
Ако роди нещо умряло, няма ли
да
скърби?
Това е неговото добро, неговото знание, неговата сила, любов, истина, свобода и т.н.
Всички останали неща, които всеки може
да
вземе, са лесно постижими.
Колко деца се раждат умрели!
Сега, като говоря за Любовта, за Мъдростта и за Истината, те трябва
да
се разбират в техните елементарни проявления.
Каква радост може
да
причини умрялото дете?
Обаче роди ли се живо дете, всички се радват.
Истината е закон за постижение на свободата.
С други думи казано: човек се радва за разумното, което се ражда от него.
Следователно човек трябва
да
изучава Любовта като закон, с който може
да
придобие живота.
Ако бихте могли
да
преведете правилото, което ви дадох в началото на тази беседа, щяхте
да
се доберете до ред основни положения в живота.
Всеки търси живота, защото той е богатство, без което нищо не може
да
постигне.
За пример, какво значи правилото: „Стой на краката
си
“?
В живота се крият всички възможности.
Да
стоиш на краката
си
, подразбира
да
стоиш на здрава основа – на добродетелта.
Съвременните хора разглеждат любовта в такъв смисъл, в какъвто тя не съществува.
Ти не можеш
да
стоиш разумно на някое място, ако те не е ценно.
Мястото, на което стоиш, непременно трябва
да
е ценно,
да
не е някакво купище, на което се качва петелът
да
кукурига.
Когато петелът се качва на някое купище
да
пее, с това той казва: „Хора, селяни, вземете това купище и го пръснете на нивата.
Тъй щото, когато твоят петел пее на купището в младините ти, той казва: „Работи, понеже идат оскъдни години на старостта.
Ако не вземеш това, на което аз пея, и не го разпръснеш на нивата, когато раждаш, скърби ще имаш“.
Защото младият не ражда, а старият ражда.
Българинът казва: „Не търси яре от млада коза, но търси яре от стара коза“.
В залюбването ограничават човека, а в разлюбването го освобождават.
С други думи казано: силният трябва
да
работи, а не слабият.
Щом излезе от яйцето, то е свободно вече, може
да
ходи навсякъде, може
да
рови,
да
кълве,
да
се движи, където иска.
Аз разглеждам думите „млад“ и „стар“ в широк смисъл, а не както обикновено се разбират.
При залюбването ти
си
в яйцето, при разлюбването
си
вън от яйцето.
Сега, като разглеждаме живота в неговата целокупност, ние намираме най-естествени ония неща, които ни засягат.
– Защото всички желания, които се явяват в душата на човека, са естествени, нужни и за самия него.
Тогава аз се усмихвам, радвам се на свободата на този човек.
На това, именно, се дължат всички несгоди, всички непостижения в живота на човека.
Ако мислиш, че като те разлюби някой, ти
си
изоставен, че никой не се грижи за тебе, това показва, че
си
невежа по този въпрос.
Ако, наистина, ти
си
разлюбен, тогава не би се явил на света, не би съществувал.
Умният, обаче, трябва
да
постави нещата точно на времето
си
.
Този човек трябва
да
дойде на
себе
си
,
да
види, че баща му изпраща всеки месец по три хиляди лева, а майка му, сестрите и братята му пишат любовни писма.
За пример, техникът трябва
да
постави нещата точно на своето време и място.
Трябва ли след всичко това
да
бъде недоволен?
Математикът трябва
да
прави изчисленията
си
точно на своето време и място.
– „Липсва ми нещо в живота.“
Да
, аз зная, какво ти липсва – мечката.
Музикантът трябва
да
постави пръстите
си
на определения тон, на определеното място.
времето, както и ред други правила, нищо няма
да
излезе, нищо не може
да
постигне.
Сега, ще ви разкажа една приказка, известна на всички народи, също и на българите.
Най-после той се отчаял и решил
да
отиде в гората,
да
се самоубие.
В тази приказка се разправя за една царска дъщеря, която живяла някога в далечното минало.
Като навлизал навътре в гората, насреща му излязла една голяма мечка и започнала
да
реве.
Учителят на тази царска дъщеря ѝ казал, че тя трябва
да
се затвори в един подземен палат и там
да
стои, докато ѝ дойде часът
да
се яви пред света.
Той се изплашил много и мислил
да
бяга, но мечката се спряла пред него и започнала
да
го плюе.
След време започнали
да
се носят слухове, че царската дъщеря се затворила в този подземен палат и посрещала всички свои избраници, възседнали на кон.
Те идвали до мястото, където тя прекарвала, поздравявали я и
си
заминавали.
Той казвал: „Никога не бях виждал мечка
да
плюе.
Красивата царска дъщеря се наричала Халказ.
Тръгнали царските синове от целия свят
да
я посещават и като пристигали до нейния палат, поздравявали я и извиквали: „Халказ!
Като се изправи онази мечка пред мене, че като започна
да
реве и
да
ме плюе, аз
си
мислих, че всеки момент ще ме разкъса.
“ Тя им отговаряла: „Ако съм Халказ, на камъни
да
станете“.
След това се обърна назад и продължи пътя
си
.
Един по един, всички се превръщали на камъни и в течение на векове цялата местност се покрила с камъни.
По едно време дошло ред на един умен царски син
да
посети красивата царска дъщеря.
В обикновения живот много рядко се случва, мечка
да
срещне човек и
да
го плюе.
Той възседнал коня
си
и тръгнал на път.
Понеже знаел езика на животните, той казал на коня
си
: „Аз ще кажа няколко думи на царската дъщеря, а в това време ти ще изцвилиш“.
Щом стигнал до палата на царската дъщеря, умният царски син не извикал „Халказ“, както другите царски синове, но казал: „Дъще на красотата!
Никого. Наистина, не е обикновено нещо мечка
да
те плюе.
Сега всички хора са в един преходен период, минават от едно състояние в друго, за
да
се облекат в копринени дрехи.
За
да
се мине от старото към новото, изисква се нова философия за живота.
Царският син веднага я хванал за ръката и казал: „Дъще на красотата, не бъди толкова жестока!
В това преминаване човек трябва
да
бъде смел като онази българка, на която мъжът умрял, и тя сама се насърчила.
Виж колко царски синове са станали жертва за една дума“.
Човек трябва
да
престане с обезсърчението,
да
погледне смело на отрицателните мисли,
да
знае, че зад тях се крие нещо хубаво.
Тя била тъй изненадана, че не могла
да
каже на царския син
да
стане на камък.
Качила се на коня и тръгнала, а царският син вървял след нея и казвал: „Кажи сега на тия камъни
да
станат.
Те представляват най-добрия материал за съграждане на човешкия характер.
Кажи: „Синове на Истината, станете!
“ Тя изпълнила всичко, каквото царският син искал от нея.
Те нарочно са създадени от възвишени, разумни същества, както учените хора нарочно създават трудни задачи за учениците в училищата.
Царските синове, които били превърнати на камъни, оживели и тръгнали подир нея.
Има трудни, сложни задачи, върху които ученикът трябва
да
мисли дълго време, докато ги реши.
Казвам: сега аз мога
да
спра дотук,
да
не обяснявам значението на думата Халказ.
Същото нещо може
да
се каже и за правилата в разните езици.
Всеки човек търси тази красива царска дъщеря, която представлява щастието.
Няма човек в света, който
да
не търси щастието.
Кой не търси щастието?
Преди всичко човек трябва
да
вярва в постижимото.
Щом работите не стават, какво трябва
да
каже?
Той трябва
да
каже: „Аз мога, ти можеш“.
За неразумния човек има непостижими неща, за разумния – всички неща са постижими.
Още какво трябва
да
каже?
Сега трябва
да
каже: „Аз мога, ти можеш, той може“.
Следователно всички несгоди в живота на хората показват, че в даден случай им липсва нещо.
На това основание, скръбта, недоволството, или какво и
да
е друго чувство от отрицателен характер, има свой специфичен произход.
За изяснение на последната мисъл ще приведа следния пример.
Една млада, интелигентна мома ми разправяше една своя опитност.
Щом и сега не могат работите
да
се наредят, ще извика и Бога и ще каже: „Аз, ти, той, ние, вие, те и Бог – всички можем“ – и работите напълно ще се наредят.
Работите на хората не се нареждат, защото те спрягат глаголите без Любовта, без Бога.
Иде ми
да
се хвърля от някоя канара, не ми се живее, нищо не ми се прави – пълна апатия ме е налегнала.“ Питам я: не можеш ли
да
си
дадеш отчет, на какво се дължи това състояние?
Спрягате Любовта, но нищо не се нарежда. Защо?
Тя трябва
да
развърже ремъците и
да
се освободи.
Те не знаят как
да
постъпват с нея.
Конят го товарят и разтоварят, а човек сам може
да
се разтовари.
Любовта има една практична страна, която всякога трябва
да
се има предвид.
За пример, някой се натовари сам и казва: „Няма
да
го бъде!
Представете
си
един беден човек, но голям майстор, вещ в работите.
“ Питам: кое е по-лесно
да
кажете – „Ще го бъде“, или „Няма
да
го бъде“?
Кое е по-лесно
да
кажете: „ще“ или „не ще“?
Последният има вълна, но не знае какво
да
прави с нея: не може
да
преде, не може
да
тъче, не може
да
я използва.
Всичката философия се състои в тези две думи от по две букви.
Какво трябва
да
направи с тази вълна?
–
Да
я даде на бедния, той
да
я изработи и
да
му ушие един костюм.
Кой е заставил човек
да
употребява и
да
предпочита частичката „не“?
Докато богатият не даде вълната
си
на бедния,
да
му я изработи, той никога няма
да
има костюм от своя вълна.
Защо трябва
да
мислите за нещо, че няма
да
го бъде?
Сега вие искате
да
ви обичат, но нищо не давате.
Аз мога
да
ви докажа, че ще го бъде.
Дайте на майстора, на вещия човек
да
ви направи нещо, за
да
ви обикне.
Един българин завел жена
си
, която била зле болна, при един лекар и му казал: „Господин докторе, жена ми е зле болна, няма
да
я бъде, но прегледай я, виж какво може
да
се направи“.
Този човек може
да
е сиромах, това нищо не значи.
Лекарят взел бастона
си
и почнал
да
налага мъжа на болната жена.
Той е майстор, ще ви ушие един хубав костюм, и по този начин помежду ви ще се създаде връзка.
Следователно искате ли някой
да
ви обича, непременно трябва
да
му дадете нещо.
Ще я бъде жена ми, престани
да
ме налагаш, моля ти се!
“ – „Тъй трябва
да
говориш.
Един философ, учен човек, се оженил за една красива жена.
Щом казваш, че няма
да
я бъде, ти ми подбиваш клиентелата.
Кой как влезе при мене, трябва
да
казва, че ще го бъде, за
да
се прослави името ми“.
Казвам: кой как влезе при вас и каже за нещо, че няма
да
го бъде, налагайте го на общо основание, докато най-после каже, че ще го бъде.
Жената на философа пожелала
да
си
купи една рокля и
си
казала: „Ще дам този скъпоценен камък на търговеца, вместо пари, и ще
си
купя една хубава рокля.
Ето, давам ви това правило, което трябва
да
употребявате при всички случаи на живота
си
,
да
се ползвате от него.
Продала камъка, взела
си
рокля и се върнала доволна в къщи.
Тя отишла при мъжа
си
да
се похвали, каква хубава рокля имала.
Второто изречение: „Ако е късмет, на краката ми
да
дойде“.
Не, пътникът трябва
да
отиде при краката на извора.
Вследствие на своя неразумен живот, те не оценяват скъпоценните камъни, откъдето може
да
дойде щастието им.
Тъй щото, когато казват, че късметът трябва
да
дойде при краката на човека, това показва, че преводът на това изречение е крив.
И сега, като са изгубили щастието
си
, хората са недоволни от живота.
Аз ще направя корекция в следния смисъл: ако искаш
да
имаш постижения, иди при краката на късмета
си
.
Едно време, когато Господ създал душите, всички били красиви, облечени с хубави дрехи, но не били много умни, нямали достатъчно знания.
Хората очакват късмета
си
да
им дойде на крака и тогава
да
станат богати, учени, силни.
За тази цел Бог решил
да
ги прати в света,
да
учат,
да
придобият знания.
Не, между богатството и сиромашията съществуват известни отношения, които човек трябва
да
разбира.
Преди
да
отидат по разните светове
да
учат, всички души се изредили пред Господа,
да
Му се представят в дрехите, с които Той ги облякъл.
Богатството жъне и събира, сиромашията разпилява и покрива.
Като се пръснали по разните светове, те страдали, мъчили се, плакали, не могли
да
разберат защо Бог ги е изпратил толкова далеч.
Когато се казва, че сиромашията разпилява, това значи, че тя разхвърля нещата и ги посява.
След дълги лутания по световете те поумнели, придобили знания и разбрали защо трябва
да
страдат.
Сиромашията дохожда, когато всичко е посято на нивата.
Най-после те отишли при Бога
да
благодарят за всички блага и знания, които придобили в своето странстване.
Богатството дохожда, когато всичко е събрано.
Две души, обаче, тръгнали заедно към Бога: едната от тях разбрала защо била изпратена по световете, но другата не разбрала, затова се разгневила на Бога и не искала
да
се върне при Него.
Докато не станеш сиромах, ти никога не можеш
да
бъдеш богат.
За
да
стане човек богат, той първо трябва
да
осиромашее, а не и обратното.
Не е правилно първо човек
да
забогатее, а после
да
осиромашее.
Не можа ли
да
постъпи по друг начин с нас, а ни изложи на такива страдания?
Глупавият
да
поумнее, това е естествено, но умният
да
оглупее, това не е в реда на нещата.
Следователно в естествения ред на нещата е сиромахът
да
забогатее, но не и богатият
да
осиромашее.
Богатият трябва
да
е давал, за
да
осиромашее; ако е осиромашал, без
да
е давал, той не е вървял по естествения път на живота.
Недоволството е царската дъщеря, която протестира, че нямало кой
да
се грижи за нея, че страдала много и т.н.
Казано е: „Жена, кога ражда, на скръб е“.
Казвам: оставете недоволството настрана, върнете се при Бога и Му благодарете за живота, за благата, които ви е дал.
Питам: когато жената не ражда, какво е състоянието ѝ?
Можете ли
да
кажете, че когато жената не ражда, тя е спокойна?
Опретнете се разумно
да
служите на Бога.
9.
Новите възгледи
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 7.8.1932г.,
Един ден, когато станем силни, публично ще изкажем своите разбирания.
На същото основание казвам: ако дойде един ангел
да
остриже човека, ще му тръгне напред.
Овца не може
да
стриже овца.
Човек може
да
стриже овца.
Обаче, човек
да
стриже човека, не е позволено.
Често някой човек се заема
да
стриже хората, и всички намират, че това е в реда на нещата.
Казвам: няма по-лошо нещо за човека от това, други
да
го стрижат.
Всеки трябва сам
да
се стриже.
Аз не ви препоръчвам
да
ходите по бръснарници. Защо?
Често се случва, че бръснарят е болен от някаква заразителна болест и предава болестта
си
на своя клиент.
Случва се още бръснарят
да
е стригал някой болен и по този начин заразява клиента
си
.
Изобщо, много физически болести се предават чрез контакт, чрез общение с болни хора.
Ако шивачът е болен, той може
да
предаде болестта
си
на онези, които шият дрехи при него.
Ако писателят е болен, той може
да
предаде своето тежко състояние на някои от читателите
си
.
Една мисъл, предадена устно или писмено, може
да
внесе в душите на хората живот, но може
да
внесе и смърт.
Ако съдържа Истината в
себе
си
, тя носи живот.
АКо не съдържа Истината, тя носи смърт.
“ – „И Христос, като всички хора, проповядвал едно учение, резултат на някакво свое състояние.“ Казвам: този човек не говори истината, той не стриже правилно.
Истинският християнин би трябвало
да
каже: „Христос е проповядвал Божествено учение, но аз още не съм го приложил, не мога
да
говоря за това учение“.
Помнете следното: търговецът се обича за стоката, за парите, с които разполага; силният – за силата
си
; любещият – за неговото сърце; умният – за знанието и мъдростта и т.н.
Следователно човек се обича само за хубавото, което има в
себе
си
.
Който иска
да
го обичат, той непременно трябва
да
има нещо хубаво в
себе
си
.
Същевременно и той трябва
да
обича хората за хубавото в тях.
Който е намерил за какво го обичат хората и за какво той ги обича, е разрешил един от важните въпроси в живота.
НАГОРЕ