НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
532
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
532
:
1000
резултата в
10
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Прие го с радост
,
НБ
, София, 10.7.1932г.,
Христос казва: "От вода и дух." Аз ви казвам тъй: Ако не се родите от новия Адам и новата Ева, в Царството Божие не можете
да
влезете.
От вода и дух?
Щом го знаете, тогава тайната е разрешена, няма какво
да
проповядвам.
На онзи, който знае, аз няма какво
да
проповядвам.
Сега, чели сте, че от вода и дух трябва
да
се роди човек, но не го разбирате.
Аз ви казвам: От новия Адам и от Новата Ева.
Трябва
да
се родите, това е по човешки, ще го разберете по човешки.
" Човек, който е роден от Бога, той обича всички.
Роденият от Бога обича всички, това е едно от качествата му.
Не само, че пакост и зло не прави, но той обича всички живи същества.
Там, дето вижда диханието на Бога, той над всичко трепери.
И благодарение, че растенията са говорили, човекът носи тяхната философия, а пък те са онемели.
Всички хора днес са под влиянието и на философията на животните.
Казвате: "Аз няма
да
бъда баба, я." Че то е животинско състояние.
Да
остаряваш, това е едно животинско състояние.
Да
се чувстваш, че
си
богат, това е животинско състояние.
Да
се чувстваш, че
си
сиромах, това е животинско състояние.
Да
чувстваш, че боледуваш, това е животинско състояние.
Да
чувстваш, че умираш, това е животинско състояние.
Може човек
да
бъде радостен само когато възприеме истината, понеже тя ще внесе онова, което той желае.
Може някой път
да
приемете Исус, но какво разбирате вие под името Исус, и какво под името Христос?
Сега, това са ред твърдения, в които не искам
да
вярвате, нито искам
да
ви убеждавам.
Исус или Христос е важен дотолкова, доколкото Той изразява вечното Начало, изразява Бога в
себе
си
, доколкото Той е въплъщение на Бога.
Аз ни най-малко не искам
да
вярвате, сам не съм човек на вярата.
После, и като нас няма, понеже ако нямаше хора на земята като нас, къде щеше
да
проповядва Христос?
За
да
се прояви Бог, трябваше един Христос, а за
да
се прояви Христос, трябва
да
има хора като нас.
Сега ще оставим вашите стари възгледи каквито имате, защото когато слугинята отива на хорото, трябва
да
свали своите готварски дрехи, своята мазна шамия*, обуща, всичко туй трябва
да
напусне и
да
се облече чисто,
да
е спретната, както трябва.
От този извор ние ще създадем една основа, върху която можем
да
градим сегашния социален строй.
Само тогава може
да
иде на хорото.
Всички сегашни хора, които са способни
да
работят, ще им дадем място.
Мнозина от хората може
да
кажат, че вярват в Бога.
Всеки надарен човек ще му дадем възможност
да
се прояви, ще дадем възможност на всички хора
да
се проявят.
Никому няма
да
казвате "недей".
Не съм срещал същество в света, което
да
не вярва.
Ще дадем пълна свобода
да
се проявят хората.
Аз съм забелязал, че и растенията вярват, и мушиците вярват, всички бръмбарчета вярват, но това са степени на вяра.
И всички може
да
имат тази свобода, само ако имат тази Любов в
себе
си
.
При тази вяра ние страдаме и умираме.
Правили ли сте в
себе
си
опита доколко можете
да
обичате хората?
Аз съм ви привеждал пример.
Може
да
обичате ето какъв човек.
Срещнал един дервиш един турски бей и му казва: "Услужи ми." Беят бръква, изважда кесията
си
, отваря я, а там има наредени златни и сребърни монети.
Вяра е само това, в което не може
да
се съмняваме.
И беят му казва: "Вземи
си
." Дервишът
си
взима 20 турски пари.
"Защо не
си
взимаш повече?
" "Не ми трябват." Това е човекът, когото може
да
обичаш.
Един човек, който може
да
те излъже, казва "Ти нали в Христа вярваш, я ми дай 1 000 лева на заем." Не.
Ако има един Христос, в който може
да
се съмняваме, той не е никакъв Христос, той е някаква измислица на нашия ум.
Ако той иде със закона на Любовта, аз ще зная неговите нужди и преди той
да
ми поиска.
2.
Езикът на истината
,
ИБ
, София, 12.7.1932г.,
Казвам: Онзи, който не е проучил дълбоката философия, която съществува в природата, не разбира.
Най-хубаво е
да
прочетете цялата книга, но ако нямате време, ако някой иска
да
чете
Природата е една велика книга, която е всякога отворена.
Библията и ако няма време,
да
прочете само три думи - "Бог е Любов." От край до край, цялото Му Битие, всичко, "Бог е Любов" - който има време, може
да
чете.
Тя не е създадена за съвременните хора, природата е създадена за най-великите същества, които трябва
да
я четат.
Вие разглеждате реките, които текат по лицето на земята, усещате теченията, въздушните течения, греенето на слънцето, на звездите, хилядите промени, които стават в природата, наблюдавате ги.
Хиляди години са го превеждали и днес още го разбират като тия, малките агнета, които стават жертва, а същевременно това агне е емблема на онзи очистителен огън.
Христос казва: "Дойдох
да
запаля огън и ако се е запалил, какво искам повече?
Огънят, това е емблема на Божията Любов, която се пробужда.
Ако вие във вашето съзнание нямате този Божествен образ, то любовта не може
да
се прояви.
Любовта може
да
се прояви само в един абсолютно чист свят.
Там, дето се проявява, всички същества изменят характера
си
.
Вълкът в дадения момент, когато дойде любовта, не е вълк.
Щом престане
да
действува любовта, тогава всяко едно същество проявява своя характер.
Или казано на човешки език, когато не разбираме любовта, тя създава едно вътрешно противоречие.
Вземете елементарното положение - човек иска
да
бъде здрав.
Всякога, когато се изгуби тази нормалност, всичките хора, дали знаят това или не, те заболяват.
Най-първо, когато човек заболее, той казва: "Не съм разположен, мъчно ми е." Става вътрешно потъмняване, след туй идат болезнените състояния.
Хората са дошли до друга една философия,
да
очакват едно механическо спасение:
да
бъдат богати,
да
бъдат добре облечени,
да
бъдат учени.
Учението е резултат, богатството е резултат, здравето е резултат, всичките работи, които сега имаме, са резултати на една разумна деятелност, която седи вън от сегашния живот.
Следователно в момента, в който нарушаваш отношенията на тоя разумен живот, веднага кредитът се намалява, както един търговец, който не постъпва честно с онези, които го кредитират, и веднага изгубва тяхното доверие, и той започва
да
осиромашава.
Същият закон съществува за всичките хора в света.
Защото грешенето не е спрямо хората, но ние грешим спрямо Божиите закони в света и оттам идат всичките нещастия.
Всичките хора сега искат
да
се примирят едни с други.
Две държави се примирят с друга, но силната държава наложи се и мир има.
Слабата държава се готви за в бъдеще
да
се наложи на силната.
Същият закон е и в дома: ако мъжът е по-силен, наложи се.
Гледам, човешкото съзнание е толкова дебело, че хората елементарни работи не могат
да
разберат.
Достатъчно е този инструмент
да
го туря около ръката на човека и
да
покаже каква е любовта.
Достатъчно е
да
му кажа две думи,
да
видя какво разширение ще стане.
Под думата "любов" трябва
да
изпъкне онзи, първият образ, който е събудил това чувство в душата ти.
Ти майка
си
не
си
виждал.
Майка ти може
да
е умряла.
Ти може
да
кажеш, че е някоя кърмачка.
Но тя те е доила не от любов, не е имала туй безкористие, за пари те е гледала.
Баща ти е плащал пребогато, научил те някои работи и ти
си
станал като него.
Да
намериш един човек, който ви е учил без пари.
Или казано на ваш език, което ви е дал,
да
не е очаквал нищо от вас.
Това е Бог, Който е създал света, и Той не очаква нищо от света, понеже светът е Негов.
Ако Бог очаква, трябваше
да
е слаб.
Ако Бог очаква нещо от нас, то е
да
се пробуди нашето съзнание, за
да
участвуваме ние в Неговата радост и Неговото веселие.
Не се иска
да
ни обясняват, че трябва
да
обичаме Бога, за
да
се прослави.
Господ знае, че Той е прославен, всичката сила е в Него, няма какво Той
да
се прослави.
Трябва
да
се прослави Бог за нас, защото, ако не се прослави за нас, ние ще бъдем всякога нещастни.
Мнозина мислят, че първото обяснение дава осмисляне, дава чест и похвала на Господа.
Ние казваме: "Няма като Господа." Питам: Вярно ли е?
Онези, които казват, че няма като Господа, те обичат ли?
Ако Го обичаха, те трябваше
да
изпълнят волята Му.
Той ги оставя свободни, за
да
страдат сами.
Следователно ние сме затворени в света и всеки един от вас е затворен в
себе
си
.
Този рай е създаден за вас и този ад е създаден за вас.
Аз ви обяснявам, ако очаквате един ден, както казва Христос,
да
дойде и
да
ви вземе,
да
ви заведе някъде, мислите ли, че Христос ще ви заведе в някой друг свят
да
печелите пари?
Да
сте някой велик художник, не сте;
да
сте някой велик поет, не сте;
да
сте от силните хора, не сте.
Защото малките деца на небето могат
да
вдигнат топка като земята, може
да
я вземат и
да
си
играят в пространството.
Питам, кой от вас би турил земята на ръката
си
,
да
я хвърли?
Вие даже в сегашното състояние не бихте заемали мястото на комара.
Даже невидимият свят не би обърнал внимание.
Даже няма
да
подозират, че влязъл един светия.
Как трябва
да
бъде?
Аз ще ви приведа примера: ако онази, бедната овчарка вдигне тояжката
си
и влезе в един съвременен град одърпана, ще обърне ли някой внимание на нея?
Но ако тази овчарка се жени за царския син, всеки ще обърне внимание.
Това трябва
да
го знаете.
Вие на земята може
да
носите всичките имена, но ако вие нямате тази любовна връзка с Бога, вие сте без значение, без съдържание в другия свят.
Тази връзка зависи от вас.
Христос казва за
Себе
Си
: "Както Ме е Отец възлюбил, така и Аз ви възлюбих." Но кои възлюби Христос?
Ще вземете Христа, но не този Христос, Който преди две хиляди години се е родил и страдал, но този Христос, Който отначало е бил.
Християнството е като един път,
да
дойде любовта на страдащите хора, на онези, които са изоставени.
То е за силните.
Христос казва: "Аз не дойдох за праведните, но за грешните." Който е силен, той няма нужда от християнство; който има знание, той няма нужда от християнство.
Апостол Павел казва на едно място: "Елементарни работи има, за които трябва
да
се говори." В кой Господ ти вярваш?
Там, дето има много богове, то е само проявление на Бога, ти не може
да
намериш Истината.
За
да
се намери Истината в света, необходимо е една вътрешна връзка.
Тази връзка трябва
да
бъде свързана със сегашния живот.
Ние не трябва
да
очакваме какво ще бъде моето положение след милиони години.
Малката семка носи всичките възможности, но ако не се постави при съответните условия, милиони години може
да
минат, нищо няма
да
те ползува.
Ако ти направиш една връзка, ако ти му създадеш условия за резултати, след като
си
дал възможностите, раят в тебе ще се създаде.
Сегашните учени хора очакват
да
умрат,
да
идат в оня свят,
да
идат в рая.
Или казано другояче, ако вашата нервна система не е достатъчно чувствителна, вие може
да
употребите каквито и
да
са влияния, плачове, но те няма
да
реагират, то няма
да
направи никакво впечатление върху вас.
Ако вашето око не може
да
възприеме светлината, ако вашето око не може
да
реагира или не е в съгласие с трептенията, вие няма
да
може
да
възприемете.
Много хора от страх ослепяват, много хора с вяра проглеждат, възстановят се.
Нещастията в света произтичат от онзи факт, че ние сме изгубили нормалните трептения, които идат от Бога, или закона на Любовта.
Сега търсим спасението по един механически начин.
Слънцето милиони години огрявало, много растения са създадени, много реки са образувани, но питам, всички тия растения, всички тези реки какво са допринесли на земята?
Освен че страданията и изпитанията не са се намалили, но са се увеличили.
Всички ние, съвременните хора, сме недоволни от това, което имаме.
Някой път мислиш, че
си
праведен, някой път мислиш, че
си
грешен; един ден мислиш, че
си
богат, друг ден мислиш, че
си
сиромах; един ден мислиш, че твоят брат е най-добрият човек, друг ден мислиш, че е най-лошият човек.
Съвременните хора са като онези, които са претърпели корабокрушение, всеки се хванал за една дъска и се носи по повърхността на водата и чакат ден тия вълни
да
го изхвърлят на брега.
Някои може
да
бъдат изхвърлени, някои дълго време ще бъдат носени от океанските вълни.
Сега лично вие ще
си
зададете въпроса: "Ние толкоз години търсим Бога, ние мислим, че сме Го намерили." Аз не отричам, че сте Го намерили, но във всичките хора има едно прекъсване.
Те нямат добрата воля
да
служат на Бога постоянно.
Толкоз милиона години ще го държи и след като види, че нищо няма
да
стане, казва: "Тези хора не са пригодени
да
служат на Моето учение." Тогава Той ще ги тури в огън, от тия същества няма
да
остане нищо, или според онова турско поверие, според което, когато се свърши светът, всички същества ще умрат и ще остане само архангел Михаил, най-после и той ще умре.
Вероятността е там, че младият, който не разбира закона на Мъдростта, ще остарее; богатият, който не разбира закона на богатството, ще осиромашее; философът, който не разбира законите на природата, ще изгуби своите условия.
Онази християнка, която не може
да
обича своя другар, за когото се е оженила, мисли ли, че тя може
да
живее с Христа?
Христос ще иска ли последователите Му по този начин
да
живеят?
Жената не трябва
да
иде при Христа без другар.
Сега проповядват едно учение, че за
да
живееш добре с мъжа, с Христа не трябва
да
говори ш.
Учените проповядват, че за
да
станете богоугодни, станете половинки.
Когато се говори за Бога като Любов, която пребъдва в човешката душа, когато се говори, че човешката душа трябва
да
има връзка с Бога, аз подразбирам един живот не такъв, какъвто хората разбират.
Защото вие, които не сте видни, аз може
да
ви направя много видни.
Може
да
накарам и мухите, и пчелите
да
ви обичат.
Поне тази магия може
да
стане.
Някой може
да
каже, че никой не го познава, никой не го обича.
Ако ти намажеш една дреха с мед и я туриш до един кошер, пчелите няма ли
да
оберат меда?
Всичко ще оберат.
Казвам: Това са пчелите, които идат
да
оберат меда.
След като оберат меда, вие ще останете пак такъв, какъвто сте.
Може
да
кажете, че вас никой не ви познава.
Те се интересуват от вас, но заради парите, които носите.
За
да
влезеш в невидимия свят и
да
бъдеш обичан, за какво ще бъдеш обичан?
Тук на земята, за
да
бъдеш виден, трябва
да
бъдеш здрав, трябва
да
бъдеш богат, трябва
да
бъдеш учен, трябва
да
бъдеш музикант, поет, трябва
да
имаш някакво качество, за което
да
те обичат.
Ти не може
да
бъдеш хилав.
Християнинът не може
да
бъде болен човек, трябва
да
е здрав.
Болният човек праведен не може
да
бъде.
Когато греши човек, праведен не може
да
бъде.
Когато греши човек, не може
да
бъде в небето.
На земята може
да
живеете така, но Царството Божие е място за здрави, богати, умни, любещи, праведни с всичко онова възвишено.
Та онези, които искат
да
си
поставят кандидатурата, трябва
да
са такива.
Бъдещата религия няма
да
говори за спасение на хората.
Който не е спасен, ще го пратят на земята,
да
се спасява.
Болният отива в болницата,
да
се спасява.
Някой може
да
каже: "Дали аз съм силен?
Щом излезе от болницата, какво трябва
да
прави?
" - Няма какво
да
доказвам дали е силен или не.
- Ще иде в училището
да
учи, ще иде в работилницата
да
работи.
Всеки от вас може
да
знае дали е силен или не, всеки един от вас може
да
знае дали е праведен или не, дали е умен или не.
Онези от вас, които не искат
да
работят, трябва
да
се учат.
Опитайте се
да
вдигнете един товар и ще знаете колко ви е силата.
Онези, които са в болницата, трябва
да
оздравеят.
Опитайте се
да
прочетете едно съчинение,
да
разберете колко разбирате.
Онези, които излизат от болницата, питат: "Какво
да
правим?
Опитайте се
да
говорите един чужд език и ще знаете доколко знаете езика.
" - Идете в училището
да
учите.
Живейте между хората и ще видите каква е вашата обхода.
Ако не искате
да
учите, идете
да
работите.
Свинята носи своята козина, каквото и
да
философствува, тя е свиня.
Върнете се дома
си
, откъдето сте дошли.
Вълкът носи своята козина, каквото и
да
философствува, носи своите зъби.
Той може
да
си
пише името на светия, може
да
си
пише името на някой философ, но той е вълк.
Змията може
да
философствува както иска,
да
се кичи с каквито имена иска, но тя е змия без крака и ръце.
Трябва
да
идете в онова училище,
да
се добие истинското знание за живота.
Казвам: В света настава една епоха и няма нужда
да
се говори истината на хората.
Когато аз говоря за знанието, между ученика и учителя трябва
да
има вътрешно разбиране.
Всеки, който би искал
да
говори истината, той говори лъжата.
Ако ученикът е болен или ако учителят е болен, какво отношение може
да
има между тях?
Истината сама за
себе
си
говори.
И двамата се нуждаят от лекар.
Ако ученикът е силен и учителят силен, те се борят, те са пехливани.
Ако един човек не е проводник, а само говори, той говори лъжата, но ако е проводник, той само по
себе
си
говори истината.
Той не е език на гръмотевица, той е наречен в природата "тихия глас", той е онова, висшето съзнание.
Обаче Онзи, Който създал света за разумните души, Той иска душите, които са в училището,
да
Го познават.
Каквото и
да
говоря, аз съм опитвал хората, зная.
Може
да
познаваш един човек само по закона на Любовта.
Аз ги познавам за
себе
си
, познавам кой какъв е и няма нужда
да
ми казва кой какъв е.
Никога не обичам
да
ми казва кой какъв е, аз нямам нужда от това.
Някой може
да
каже така: "Действително в младите години човек е готов
да
възприеме истината." Младият човек не е покварен.
Когато минавам покрай някое дърво и то хвърля своя образ покрай очите ми, от мене зависи може ли
да
възприема.
Когато той се товари с грехове, той остарява, научава се
да
лъже.
Но във всичките хора има едно невежество.
Старият човек е артист, който знае
да
прикрива греховете
си
.
Ученикът мисли, че може
да
добие знание от учителя
си
.
Много хора искат
да
кажат, че са откровени.
Ако грешникът мисли, че може
да
добие светийство от светията, и той се лъже.
Откровените хора са напукана стомна, която се е разсъхнала някъде и пуща водата.
Желязото може
да
добие временно известна горещина, но щом излезе отвън, ще изгуби топлината
си
.
Туй, което не е твое, ти никога не може
да
задържиш.
Че Бог пребъдва във всички неща, то не е достойнство заради мене.
Пребъдване в Бога едновременно подразбира: ако ти не Го познаваш, Той в тебе ще създаде ада; ако Го познаваш, Той ще създаде рая.
Без тази виделина човек не може
да
направи никакъв успех в този свят.
Та първото нещо, което трябва
да
се зароди, желанието, което имате всинца, е
да
направите връзка и връзката ви
да
бъде постоянна.
Защото, ако няма тази връзка, човек подозира
себе
си
най-първо, че не живее добре, после подозира другите хора.
Да
зная, че аз имам връзка с Бога и другите хора имат връзка, и когото срещнеш, той носи светлина в
себе
си
.
Някой от вас ще
си
зададе въпроса: "Аз от кои спадам?
Ти като го срещнеш, той носи светлина в
себе
си
и ти носиш светлина в
себе
си
, това е запознанство.
" Това вие сами ще
си
отговорите.
А пък запознанството с хора, които нямат светлина, спада към съвсем друга категория.
Състезанието между хората
да
се показват кой е по-добър и кой по-лош, то е друга философия.
Та казвам: Размишлявайте върху думите "Бог е виделина." Когато човек падне в каквото и
да
е положение в света, аз вземам живота в неговата целокупност, аз не изключвам нищо от живота, каквото положение и
да
имате, ако познавате този закон на виделината, мислите, че Бог е виделина, веднага ще работите в дадения случай, не другите
да
ви помогнат, вие сами ще
си
помогнете.
Защото каквото грамадно различие съществува между всички видове животни, които съществуват в света, такова грамадно различие съществувай между хората, понеже разните хора в света спадат към разни видове животни.
Ако не знаем
да
си
помогнем, тогава, както сега, ще носим нашето страдание, безпокойство и пак ще умрем с безпокойство.
Хора има, които носят образа на човек, но носят характера на змията; има хора, които носят образа на човек, но носят характера на вълка, други - характера на мечката, на лъва, на тигъра, на всички тези звероподобни.
Мислите ли вие, че като дойде едно висше същество от невидимия свят, че няма веднага
да
определи какъв сте?
Полезният живот е
да
се започне със закона на Любовта, със закона на знанието, със закона на свободата.
Или ако вие идете в оня свят, та няма
да
се изяв1Ц вашият характер какъв е?
Ще започнете тогава
да
четете тази велика книга на живота.
Защото има два вида вълци: едните са вълци, а другите вълци мязат на кучета, има една реформа - вълкът станал на куче.
Но някой път ние четем у хората това, което не трябва
да
четем.
3.
Слабото и силното
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 19.7.1932г.,
Човек трябва
да
знае две неща в живота
си
, а именно: кое е слабо и кое – силно, и кое е добро и кое – зло.
Кои са признаците на слабото, и кои – на силното?
Всяко нещо, което в началото е слабо, в края става силно.
Всяко нещо, което в началото е силно, в края става слабо.
Тъй щото, един от важните въпроси в живота е
да
се разберат правилно отношенията на слабото и силното.
Сега,
да
се отговори на втория въпрос: кое е добро и кое – зло?
Всяко нещо, което в началото на своето проявление ограничава, лишава човека от свобода, а в края му дава свобода, е добро.
И наистина, когато човек намисли
да
направи някакво добро, той не е свободен; щом направи доброто, той вече става свободен.
В първо време човек не е свободен, ограничава се, защото постоянно дава.
Обаче, законът за злото е точно обратен: всяко нещо, което в началото на своето проявление дава на човека свобода, а в края му отнема свободата, е зло.
Забелязано е, че в първо време, когато човек намисли
да
извърши някакво зло, той е свободен; щом извърши злото, той изгубва свободата
си
.
В края, обаче, започва
да
губи, а с това заедно губи и свободата
си
.
Тъй щото, всяко нещо, в което човек губи свободата
си
, е зло; всяко нещо, в което човек придобива свободата
си
, е добро.
Знае ли човек тия признаци на доброто и злото, той ще може лесно
да
ги различава и в своя живот.
Казвам: човек може
да
наблюдава тия положения в живота
си
и
да
се убеди, че те са прави.
Като наблюдава и съпоставя тия неща, той ще се добере до правилни разбирания, до една положителна вяра.
Какъв смисъл има такава канализация, тръбата на която, повече или по-малко, е запушена и водата не може
да
тече през нея?
Всяка тръба на канализацията трябва
да
бъде абсолютно свободна от всякакви утайки, за
да
може водата безпрепятствено
да
тече.
Ако тръбите ѝ не са чисти, те непременно трябва
да
се изчистят.
В това отношение човешкият ум представлява една от тръбите на Божествената канализация, вследствие на което той трябва
да
бъде абсолютно чист, без никакви подпушвания, без никаква кал, без никакви заблуждения.
Те са кал, която същевременно ограничава всички благородни пориви на човешката воля.
Следователно първо човек трябва
да
се освободи от калта, от утайките, които са запушили тръбите на Божествената канализация в самия него.
Има само един начин, по който той може
да
се освободи от тази кал, а именно: той трябва
да
познае Бога!
Да
познаеш Бога, значи
да
почувстваш Неговата Любов.
Ако човек не забелязва този последователен процес в
себе
си
, той не може
да
дойде до познаването на Бога.
И тъй,
да
познаем Бога, подразбира възприемане на Неговата Любов.
Възприемането на Божията Любов подразбира прииждане на живот.
Ако се греете на светлината, без
да
я възприемате в
себе
си
, тя нищо няма
да
ви ползва.
Обаче, ако при всеки изгрев на слънцето вие мислите за Бога, искате
да
Го намерите,
да
Го познаете повече, отколкото до вчера сте Го познавали, този изгрев вече придобива смисъл за вас.
Излезете ли на изгрев слънце, съзнавайте дълбоко в
себе
си
, че днес ще познаете Бога малко повече, отколкото досега сте Го познавали.
Не мислите ли и не съзнавате ли това нещо така, изгревът на слънцето ще представлява за вас чисто механически процес, който в нищо няма
да
ви ползва.
Обаче не е достатъчно само
да
вижда човек нещата, но той трябва още и
да
ги разбира.
По същия начин той трябва не само
да
възприема светлината, но още и
да
я разбира.
Без светлина ние не можем
да
видим Бога.
Да
виждаме нещата, това значи
да
ги разбираме,
да
ги познаваме.
Следователно Бог се проявява в това, което човек знае, което може
да
направи, в което може
да
се прояви.
Казвам: щом знаете това, ще ви станат понятни и думите, които Христос е изказал в стиха: „Търсете първо Царството Божие и Неговата Правда, и всичко останало ще ви се даде“.
всичко, което Бог е създал.
Това, именно, трябва
да
се търси.
С други думи казано: човек трябва
да
търси Любовта, Мъдростта и Истината, които са носители на живот, знание и свобода.
Когато човек изучава вселената във всички нейни проявления, той ще се освободи и от погрешките на живота.
Щом престанете
да
грешите, вие намирате пресния хляб, изпратен от баща ви, и започвате
да
го ядете.
Тъй щото, искате ли
да
изчистите ума
си
от всички утайки в него, сложете на първо място в главата
си
мисълта: „Мухлясал хляб няма
да
ядем; развалени храни и плодове няма
да
ядем; мътна вода няма
да
пием; лоши думи няма
да
говорим и
да
слушаме!
“ Какво трябва
да
прави човек?
Той трябва
да
насажда чисти и възвишени мисли и чувства в ума и в сърцето
си
.
Сега ще ви задам следния въпрос: какво е желанието на семето?
Всяко семе, преди
да
е разбрало своята задача, има желание
да
остане на едно място, и там
да
почива.
И те обичат
да
седят на едно място,
да
почиват.
Щом се нахранят, те веднага лягат
да
спят.
Като наблюдавате едно животно, ще видите, че то не мисли за нищо друго, освен за ядене и за спане.
Щом се мъчиш, невежа
си
; щом се трудиш, ученик
си
; щом работиш, добър, посветен
си
.
Мързелив ли
си
, прост и невежа
си
; не учиш ли, не се ли трудиш, не
си
ученик; не работиш ли, не
си
добър, не
си
посветен.
Някой казва: „Как
да
излекувам мързела
си
?
“ – Започни
да
учиш!
– „Аз искам
да
стана добър човек.“ – Щом искаш
да
станеш добър човек, ти трябва
да
работиш!
Мързеливият ще извади семето от хамбара, ще го сложи на земята и ще
си
отиде.
Ученикът ще погледне семето, ще сложи отгоре му малко пръст и ще каже: „
Да
става, каквото ще!
“ Добрият, посветеният човек ще види, че семето е изоставено, и ще го полее
да
расте.
Тъй щото, видите ли, че семето е сложено на земята, без
да
е посадено, ще знаете, че мързеливият е причина за това.
Видите ли, че семето е посадено, полято и започнало
да
расте, ще знаете, че това е направил добрият, посветеният човек.
Въз основа на този закон всяка мисъл минава през три фази, през три състояния: първо, тя се изнася от скривалището
си
, от хамбара, и се оставя върху почвата; после, тя се заравя, и най-после се полива, дават ѝ се условия
да
расте,
да
се развива,
да
даде плод.
Ученикът взима семето, посажда го в земята и казва: „Повече от това не зная какво
да
правя“.
Казвам: който е станал ученик, той трябва
да
намери пътя,
да
върви напред,
да
расте.
Щом почувствате светлината, ще знаете, че Божията Мъдрост и знание са започнали
да
действат.
Щом почувствате топлината, ще знаете, че Божията Любов е започнала
да
действа.
Тогава ще търсите знания от хората, но тия знания ще ви доведат до ред заблуждения.
В този случай едно трябва
да
знаете: всички хора са носители на Божественото начало, но само дотолкова, доколкото те го разбират и му дават път
да
се прояви.
Често ще срещате хора, които са запушили своите тръби за Божественото и трябва
да
правят ред усилия, докато ги отпушат, докато ги изчистят.
Те прашясват отвън и отвътре, и вие трябва
да
вземете чиста вода,
да
ги измиете, за
да
виждате ясно през тях.
И тъй, отпушете тръбите на Божествената канализация у вас, за
да
различавате слабото от силното и доброто от злото.
4.
Най-малкото добро
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 20.7.1932г.,
По този начин, както въртиш ключа, Бога не можеш
да
познаеш.
Не, Бог ви обича такива, каквито сте, заради това, което е вложил във вас още от създанието на света.
– „Ама Бог ме създал такъв.“ – Докато мислиш по този начин, ти няма
да
познаеш Бога.
Няма защо отсега нататък
да
ви обиква.
Сега аз ще дам ново определение за Бога.
Ако вие искате
да
придобиете нещо и тогава Бог
да
ви обикне, вашата работа е свършена.
Бог е най-малкото добро, което може
да
ви помогне в даден случай,
да
излезете от една голяма мъчнотия.
Вие искате
да
облечете професорска дреха и така
да
се явите пред Господа
да
ви обикне.
Вие търсите Господа, но никъде не Го виждате.
Имате ли най-малкото добро в
себе
си
, с което можете
да
си
помогнете, там е Бог, там се проявява Той.
Знайте, че ключът на философите, ключът на баба ви, на дядо ви са чужди ключове, които вие не можете
да
употребявате,
да
отваряте своите стаи.
Някой казва: „Аз благодаря на Бога за всичко, което ми е дал“.
Всеки има свой собствен ключ за стаята
си
.
Ти благодариш, но лежиш болен на леглото
си
.
Ти имаш сърце, за което Господ ти е дал ключ, сам
да
го отваряш и затваряш.
Ако наистина
си
благодарен, ти трябва
да
имаш силата
да
станеш от леглото,
да
излезеш вън,
да
се печеш на слънцето и
да
слугуваш на хората.
Дадеш ли ключа от сърцето
си
на хората, те
да
го отварят и затварят, знай, че твоята работа е свършена, от тебе нищо няма
да
остане.
Който има желание
да
слугува на хората, той има най-малкото добро в
себе
си
, което в даден момент може
да
му помогне.
Ще дойде един, втори, трети, ще отворят сърцето ти и ще пуснат в него
да
влязат говеда, овци, прасета, кокошки, които ще ядат, ще цапат, ще развалят, а ти няма
да
имаш възможност
да
пречистиш,
да
освободиш сърцето
си
от тези неканени гости. Защо?
Сложите ли в ума
си
мисълта
да
слугувате на Бога, и здравето, и силата, и доброто, и разумността – всичко ще дойде.
Не дохожда ли това нещо, ще знаете, че причината е у вас.
Тогава ще работите, ще се молите, докато дойдете в съгласие не само с Бога, но с всички живи същества.
“ Този въпрос не може
да
се разреши.
Придобиете ли това, където и
да
минете, всички ще ви познават, ще гледат на вас като на същество, което не мисли
да
взима, но само дава.
Той е толкова дълбок, че никой досега не е могъл
да
го разреши.
Влезе ли този човек в някоя градина, той веднага ще полее цветята, в благодарност на което те ще му дадат своето благоухание.
И ангелите даже не са разрешили този въпрос.
Следователно не мислете нито за
себе
си
, нито за другите това, което не сте.
Хората са лоши, защото сте им дали вашия ключ,
да
разполагат те с него.
За
да
не бъдат хората лоши, ти трябва
да
държиш в ръцете
си
ключа на своето сърце и никому
да
не го даваш.
Само на Едного можеш
да
повериш ключа на сърцето
си
, а именно, на най-малкото добро, на Бога в
себе
си
.
Само Бог има право
да
държи ключовете на човешките сърца.
Те мислят, че всеки може
да
държи ключа на техните сърца.
Аз казах още в началото на беседата, че ще говоря само една минута и половина, а говорих много повече.
Всичко, което ви говорих извън тази минута и половина, е от вашата стара философия и наука, която съм възприел от вас.
И след всичко това вие питате: „Кой ли е взел ключовете ни?
Аз говорих това, което вие сте учили, за
да
очистя праха около вас и у вас.
“ Не питайте кой е взел ключовете ви, но спомнете
си
кому сте ги дали вие.
Тъй щото, моето, което говорих, беше за най-малкото добро, с което можете
да
си
помогнете.
Някой човек е мързелив, не обича
да
работи,
да
се движи, затова дава своя ключ някому и казва: „Вземи този ключ, отвори стаята ми и донеси това или онова нещо“.
И тъй, най-малкото добро е това, което човек може всеки ден
да
приложи в живота
си
.
Този човек е аристократ, иска другите
да
му служат.
Вън от него всички неща са ненужни терзания.
Обаче онзи, на когото сте дали своя ключ, отваря вратата на стаята ви, взима
си
хляб, затваря после вратата и изчезва.
Където няма закон, там има свобода.
Където има свобода, там се проявява най-малкото добро, с което човек може
да
отвори ума и сърцето
си
.
Дръжте се за най-малкото добро и всичко непотребно отхвърлете настрана.
Отхвърлете болестите, безпокойствията, страданията – те не съществуват.
Хвърлете товара от гърба
си
!
Как може
да
се оправи тя?
Вие сте в състояние
да
се освободите от него.
Освободете се от ненужните страдания и не питайте защо сте се окаляли, защо сте се напрашили.
Трябва ли
да
тръгнете от човек на човек
да
се оплаквате, че еди-кой
си
взел ключа ви и не го върнал?
Ако тръгнете
да
се оплаквате, то е все едно, като намерите стомната
си
пълна с мътна, кална вода,
да
се оплаквате, че някой злосторник е направил това.
Какво се ползвате, ако тръгнете от съсед на съсед
да
разправяте, че стомната ви била пълна с чиста вода, а някой я излял и сипал в нея мътна вода?
Колкото и
да
се оплаквате на съседите
си
, водата в стомната все мътна ще
си
остане.
Из цялото село
да
се знае това, пак няма
да
ви помогне.
Всички съседи ще минават-заминават и все ще питат: „Кой ли е сипал мътната вода в стомната?
“ Колкото и
да
се питат едни-други, никой не знае истината.
Онзи, който ходи из цялото село
да
се оплаква, той прилича на селски кехая.
Някой направил къщата
си
там, където не трябва.
Казвате: „Какво трябва
да
правя?
И затова, като сте дошли на планината, където Бог е определил, мнозина казват: „Защо ли дойдохме тук
да
живеем?
“
Да
, тук се дивее, а по градовете хората умират.
Кое е по-хубаво:
да
дивеете или
да
умирате?
За предпочитане е човек
да
подивее, отколкото
да
умре.
Той се разхождал свободно из горите, ял и пил, прах не е падал на гърба му.
И след всичко това казват: „Аз не искам
да
боледувам, не искам
да
страдам, не искам
да
бъда невежа“.
Той ял най-хубавата храна, пил най-чистата вода и се пекъл на слънце.
Казвам: всичко това може
да
се избегне, като заемете мястото, което Бог ви е определил.
По едно време волът чул, че човекът отворил странноприемница, в която приемали всички пътници много добре.
Той отишъл при него и започнал там
да
се храни.
Казвате: „Как се познава, дали имаме най-малкото добро в
себе
си
?
Впоследствие, когато волът заборчлял, човекът го впрегнал на работа,
да
му оре нивата.
Тъй щото, и до днес още волът не може
да
се освободи от веригите на човека.
– Значи ти не
си
на мястото, където Бог те е поставил.
Вечер, когато се прибере у дома
си
, и тук не е свободен.
– „Какво трябва
да
правя тогава?
“ – Ще намериш мястото
си
, където Бог те е поставил.
Защо го впрегнаха
да
оре?
– „Няма кой
да
ми помага.“ – Не, ти не говориш Истината.
Беше време, когато той свободно ходеше по горите, махаше опашката
си
и нищо не учеше.
Досега ти
си
имал помощта на Бога, на ангелите, на майка ти, на баща ти, на приятели, и ако не признаваш тази помощ, това говори зле за самия тебе.
Същото може
да
се каже и за човека.
Това, което
си
придобил и изработил досега, показва, че
си
имал помощта на много същества и не ти остава нищо друго, освен
да
благодариш.
Който не учи, който не знае как
да
мърда езика, очите, ръцете, краката
си
, той ще изпадне в положението на впрегнатия вол.
От всички сега се изисква
да
съблечете професорската дреха и
да
облечете дрехата на служенето.
Следователно видите ли един впрегнат вол, помислете
си
, че ако не учите, ако не работите, и вие може
да
изпаднете в такива лоши условия.
Само по този начин ще изразите благодарността
си
към Бога за всичко, което ви е дал и направил за вас.
Щом знаете това, не питайте защо Господ е създал така света?
Сега, през целия ден дръжте в ума
си
свещената идея,
да
мислите за всичко, което Бог е направил за вас отначало на създаването ви досега.
Учете и работете, без
да
търсите разрешение на въпроса, защо има страдания.
Едно е важно за вас:
да
намерите най-малкото добро.
Без новото вие не можете
да
растете,
да
се развивате.
Изпаднете ли в трудно положение, потърсете най-малкото добро – Бога – в
себе
си
.
И като дойде новото, трябва
да
го пазите.
Болен
си
, нямаш близки, нямаш слуга
да
ти помага, чудиш се какво
да
правиш.
За тази цел от всички се изисква правилно разбиране,
да
различавате новото от старото.
Потърси най-малкото добро в
себе
си
и поискай то
да
ти помогне.
Не запазите ли новото, нищо повече няма
да
ви се даде.
Щом апелираш към него, то ще ти се притече на помощ: постепенно ще започнеш
да
сваляш левия
си
крак, после десния, ще слизаш на земята, обаче не ще можеш
да
се изправяш на краката
си
; ще пълзиш и полека-лека ще дойдеш до вратата, която ще намериш притворена.
Ако имате една хубава копринена дреха, няма ли
да
я запазите?
Така ще правиш няколко дена наред, докато на десетия ден вече се
усетиш
доста силен и можеш свободно
да
слизаш от леглото
си
,
да
излизаш вън.
Ще потърсиш тук-там в долапите сух хлебец, който ще натопиш в малко вода и сладко ще го изядеш, като благодариш на Бога за сухия хлебец, за водицата, за здравето.
Вие се радвате на копринената
си
дреха, но бубите казват: „Наша работа, наш живот е тази дреха!
Щом се изправиш на краката
си
, това се дължи на най-малкото добро в тебе, което е дошло
да
ти помогне.
“ Вие поглеждате новите
си
обуща и се радвате, но воловете казват: „Отиде кожата ни!
Малкото добро е слугата, който дохожда
да
помогне на своя господар,
да
се изправи на краката
си
,
да
повдигне главата
си
и
да
излезе вън от затвора.
“ За
да
се оправдаят жертвите на бубите или на воловете, вие трябва
да
носите в
себе
си
доброто, което те имат.
Не носите ли тяхното добро, вие ще страдате, ще се мъчите, ще умирате, без
да
знаете защо става това.
Следователно искате ли
да
не страдате, стремете се
да
реализирате най-малкото добро.
– „Не може ли изведнъж
да
се постигне това нещо?
Не бързайте
да
постигнете преждевременно това, което не е по силите ви.
“ – Ако дочакате още десет години, тогава ще ви кажа по кой начин може
да
постигнете нещата изведнъж.
И най-хубавата професорска дреха
да
облечете, пак ще останете това, което сте.
Вие търсите лесния път, но засега ще се задоволите с най-малкия ключ, с най-малкото добро.
Трябва ли
да
очаквате дядо ви
да
умре,
да
получите наследството му и
да
станете богат човек?
Ако вие очаквате наследството на дядо
си
, а друг някой
си
купи десет декара земя, които насажда с хубави плодни дървета, кой от двамата по-скоро ще забогатее?
Случва се, че дядото скоро не умира, и внукът дълго време трябва
да
ходи със скъсани дрехи, защото, докато е жив, дядото не дава пари.
Казвам: не влагайте надеждите
си
в дядо
си
!
Насадете нивата, която Бог ви е дал – вашето сърце, вашият ум и вашата воля – и на тях разчитайте!
Казвам: ако съзнанието ви не е будно, каквото и
да
ви кажа, няма
да
го разберете, но и след десет години няма
да
го разберете.
Бог е създал един разумен свят, но вие не сте вървели правилно, вследствие на което носите последствията на вашия изопачен живот.
Дръжте се за най-малкото добро в
себе
си
, за най-малкия ключ, с който можете
да
отваряте, както своето сърце, така и сърцата на всички добри хора.
Те се радват на чуждото, което всеки момент може
да
им се отнеме.
Някой се радва, че намерил торба с пари и казва: „Ще уредя работите
си
!
Ако не дадете парите на собственика, ще намерите затвора“.
Щом вземат торбата с парите, вие започвате
да
скърбите.
Който има малкия ключ в
себе
си
, т.е.
ключът на най-малкото добро, и знае
да
отваря с него, той ще отиде у дома
си
, ще отвори касата
си
и ще вземе, колкото пари му трябват.
От своето можете
да
вадите, колкото искате, но с чуждото нямате право
да
разполагате.
Някой се натъква на ред страдания и казва: „Голяма беля ме сполетя“.
По-голяма беля или страдание за човека от това няма.
Трябва ли
да
се обижда от това?
Може ли
да
се нарече добър човек този, който не изпълнява волята Божия?
Може ли Бог
да
бъде доволен от този човек?
Обаче истински добър човек е този, който, откак Бог го е създал и досега, всякога е изпълнявал волята Божия.
От такъв човек и Бог, и всички живи същества около него са доволни.
Като пише писмо, човек може
да
сгреши, но веднага след това той зачерква погрешното и отгоре го изправя.
Тъй щото, страданията на съвременните хора са фиктивни, те са страдания насън, в тях няма нищо реално.
Когато някой плаче, аз виждам, че той има мехурчета с вода около очите, и като ги изстисква, те овлажняват очите му, от което и той се трогва, и близките му се трогват.
Всъщност той още не знае какво нещо е скръб, какво е страдание.
Най-малкото добро е това, с което човек може в даден момент
да
си
помогне.
Само онзи човек страда, който знае как
да
завърти ключа и
да
отвори вратата.
При каквито условия и
да
се намира човек, това, с което той може в даден момент
да
си
помогне, е най-малкото добро.
Той е дошъл вече до края на страданията.
Най-малкото добро е в състояние
да
спаси,
да
улесни човека в трудните положения на неговия живот.
Всеки друг, който охка, плаче и не слага ключа
да
отвори вратата, той още се забавлява, той не е познал страданието.
Приближавате се при една голяма врата, искате
да
я отворите, но не можете. Защо?
Тези страдания приличат на страданията на гладния, който има хляб в стаята
си
, има ключ от вратата на стаята
си
, но няма желание сам
да
си
отвори.
Той ходи тук-там, разправя, че три дена е гладувал и пита: „Няма ли кой
да
ми даде малко хляб?
“ Минават покрай него един, двама, трима, заминават
си
, никой не му дава хляб. Защо?
Искат
да
го заставят сам
да
си
вземе хляб.
Някой мине, казва: „Нямам хляб за такива будали като тебе“.
Казвам: все ще се намери някой
да
каже истината в очите.
Със златен гвоздей, даже, пак не се отваря.
Хората и когато се обичат, и когато се мразят, все ще
си
кажат по нещо.
Какво трябва
да
направите?
Като види своята възлюбена, младият момък ѝ казва: „Ти
си
моята спасителка, моето божество.
Да
намерите нов, чист, прав ключ за тази врата и с него, колкото малък
да
е той по отношение на голямата врата,
да
отключите и
да
влезете вътре.
Ти осмисляш живота ми, без тебе не мога
да
живея“.
Не се минава много време, той започва
да
ѝ казва, че е лоша жена, подобна на нея никъде не може
да
се намери и т.н.
Човек може
да
се стреми
да
стане цар,
да
бъде учен, но ако няма най-малкото добро в
себе
си
, той нищо не може
да
постигне.
Нека остане в ума ви мисълта, че най-малкото добро е това, което всеки даден момент може
да
ви помогне.
Тогава каква е разликата между малкия и големия, между слабия и силния човек?
Ако големият, силният човек не яде, той отслабва.
Само човек може
да
забрави човека, но Бог никога не го забравя.
Бог не обича
да
го занимават с празни работи.
Обаче малкият, слабият като яде, колкото малък и слаб
да
е, все придобива сила.
Отидете ли при Него, няма
да
му разправяте, че сте окаляни, че имате много грехове и т.н.
Тъй щото, това, което човек в даден случай придобива, или това, което му помага, е най-малкото добро.
Дойдете ли до Бога, първо ще влезете в банята
да
се измиете, и то сами, без помощта на слуги.
Ако
си
болен или неразположен духом, това показва, че
си
изгубил ключа на твоята врата.
Бог е дал на разположение на човека 31 слуги: две очи, две уши, две ноздри, една уста, два крака, две ръце с по десет слуги на тях.
“ Дали ключът е от желязо, от сребро или от злато, това не е важно.
Природата е дала в услуга на човека много слуги, но той не знае как
да
се разпорежда с тях, не знае имената им.
Едно време българите
си
служили с дървени ключове.
Важно е човек
да
има ключ, с който
да
си
отвори.
Вследствие на това незнание вие сте объркали службите на вашите слуги и търсите други някои
да
ви помагат.
Щом намерите ключа, вие започвате
да
философствате: „Какво ще правя, като отключа вратата?
Ако човек знаеше как
да
завърти ръката
си
или един пръст от ръката
си
, той щеше
да
разреши един от важните въпроси на своя живот.
От правилното движение на ръката се определя, например, решението на една трудна задача.
Отключи вратата, влез в къщата
си
и там ще намериш малко хляб, с който ще се нахраниш.
Щом се нахраниш, ти се спасяваш, продължаваш живота
си
.
Продължиш ли живота
си
, нищо друго не ти трябва.
Представете
си
, че някой човек е затруднен нещо, стои замислен, решава един въпрос.
Следователно най-малкото добро се състои в това,
да
знаеш в кой момент
да
мръднеш езика
си
и как
да
го мръднеш.
Дохожда при него друг и му казва: „Братко, подай
си
ръката!
Мръднеш ли езика
си
на време, всичките ти работи ще се наредят добре.
“ Ако знаеш как
да
подадеш ръката
си
, този човек ще ти даде хляб и ще
си
замине.
Не го ли мръднеш на време, нищо няма
да
постигнеш.
Трябва ли
да
питаш защо е този хляб, кой го дава и т.н.?
Човек трябва правилно
да
мърда езика
си
!
Не, нищо не питай, вземи хляба и заповядай на слугите
си
да
се разпоредят с него, както трябва.
Станете ли сутрин, правилно трябва
да
мръднете езика
си
.
Ще дойде първият слуга – устата, и ще приеме хляба в
себе
си
.
Казвате: „Как става правилното мърдане на езика?
Той ще заповяда на другите 32 слуги, зъбите,
да
приготвят китарите
си
и
да
започнат
да
свирят.
Капелмайсторът – езикът, ще даде тон и оркестърът ще започне.
Ключът на една врата може
да
се постави отвесно, наклонено, нагоре, надолу в ключалката, обаче само един начин има, по който вратата може
да
се отвори.
Ще вземете ключа, ще погледнете накъде и как трябва
да
се постави, след това ще го наместите внимателно в отверстието на ключалката и ще започнете
да
въртите на една или на друга страна.
След това хлябът ще влезе по-навътре, а ти само ще наблюдаваш, няма
да
даваш мнението
си
.
Казвате: „Не зная накъде
да
врътна ключа“.
Казвам: необходимо е понякога човек
да
наблюдава, без
да
говори.
Казвам: „Как можа
да
заключиш, а сега не знаеш
да
отключиш?
Интересно е човек
да
наблюдава привидността на знанието.
“ Както
си
могъл
да
заключиш, така ще можеш и
да
отключиш.
Представете
си
, че един човек се облече хубаво, като професор, и се разхожда между учени хора.
Когато
си
заключвал вратата, ти
си
въртял ключа на една страна.
Той може външно
да
се държи като професор, но има ли знанието на професора?
Дрехите на професора могат ли
да
му предадат знанието?
Същият закон срещаме навсякъде в природата, изразен с думите „прави и обратни действия“.
Не, дрехите на професора не носят със
себе
си
знанието.
Ако в духовния свят човек е завъртял ключа десет пъти, за
да
заключи една врата, също така и на физическия свят трябва
да
го завърти десет пъти, но в обратна страна.
Те намерят един ключ, зарадват се, че са го намерили, и веднага отиват
да
отварят с него.
Доброто не е външна дреха, като тази на професора, от която очаквате
да
ви предаде нещо.
Вие можете
да
облечете дрехата на доброто, можете
да
обуете неговите обуща,
да
сложите неговата шапка, но те ще ви ползват толкова, колкото професорската дреха ползва невежия.
Те казват: „Не можем
да
отворим тази врата“.
Вие можете
да
облечете дрехата на професора,
да
отидете с нея между студентите, но какво ще им преподавате?
Не, когато сте били в духовния свят, вие сте затворили тази врата десет пъти, следователно, по същия начин, и тук трябва десет пъти
да
въртите ключа в обратна посока на първата, за
да
отворите вратата.
Още при отваряне на устата, преди
да
изговорите първата дума, студентите ще ви изпъдят навън.
Трябва
да
дойде някой учен човек,
да
покаже на хората как
да
отключват вратите
си
.
Следователно искате ли
да
бъдете професор, ще носите дрехите на професора, но ще носите и неговото знание.
Той ще им каже: „Колкото пъти сте въртели ключа в една посока, толкова пъти трябва
да
го въртите и в обратна посока“.
Иска ли човек
да
има тежест пред
себе
си
и пред другите, той трябва
да
носи най-малкото добро в
себе
си
.
Има ли най-малкото добро в
себе
си
, той е професор; няма ли го, той не е никакъв професор.
Който няма най-малкото добро, работите му, от единия до другия край, ще бъдат затворени.
Много хора стоят и мислят, че са болни, че работите им не са уредени, че никой не ги обича, че всички са ги забравили и т.н.
За пример, отивате при един ваш съсед и му казвате: „Ти
си
лош човек!
Преди всичко Бог не е изпратил хората на земята
да
очакват любов едни от други.
На другия ден пак отивате при него и му казвате: „Ти
си
лош човек!
Всеки сам трябва
да
си
отговори на този въпрос.
След известно време отивате при същия съсед за някаква услуга,
да
му искате нещо, но той не дава нищо.
–
Да
пие от чистата вода на извора,
да
уталожи жаждата
си
.
Върти
си
главата той и не иска
да
чуе какво му говорите.
Казвате: „Всички хора все за водата на извора ли са дошли?
Сега той не е готов за услуга, нищо не иска
да
ви даде.
Вие, пак по старому, казвате: „Аз нали зная, лош човек е той, не иска
да
ми услужи“.
Обаче едно трябва
да
знаете: когато хората отиват към извора, всички имат едно желание, една цел, един стремеж –
да
пият от водата на този извор,
да
утолят жаждата
си
.
Щом се напиеш от тази вода, благодари на Бога, че
си
я намерил.
Ти трябва
да
завъртиш ключа сега в обратна посока и то толкова пъти, колкото пъти
си
заключвал.
Ще отидеш при съседа
си
и ще кажеш: „Братко, моля те
да
ме извиниш!
Един може
да
пие направо от извора с устата
си
, друг – с ръката
си
, трети – с чашка и т.н.
Аз сгреших, мислих, че
си
лош човек, но съм се лъгал.
Всеки ще пие вода по своему.
Ти
си
добър човек“.
Ако се намерите пред някой кладенец, как ще пиете вода?
Така ще му говориш десет дена наред, докато той те погледне, усмихне се, отвори хамбара
си
и ти даде това, което искаш.
Искате ли
да
пиете вода от кладенеца, там ще имате нужда първо от кофа, а после всеки ще пие по свой начин.
– „Нямам свободно време,
да
му се извинявам.“ Питам: как има време
да
завъртваш ключа, а сега нямаш време
да
го отвъртваш?
Тъй щото, иска ли човек
да
се добере до най-малкото добро в
себе
си
, той трябва
да
се освободи от външните впечатления за хората,
да
остави хората настрана,
да
не се занимава с тях.
Който има време
да
завъртва ключа, той ще има време и
да
го отвъртва.
Преди всичко хората не
си
приличат.
Тази философия трябва
да
прилагате в живота
си
.
Мнозина седят без работа и
си
говорят: „Аз съм лош човек“.
Аз превеждам техните думи: „Господ ме е създал лош“.
– „От мене нищо няма
да
излезе“ – пак завъртваш ключа в същата посока.
Може ли водата в шишето
да
стане по-добра или по-лоша от водата на самия извор?
– „Не вярвам вече в Бога, няма
да
Го слушам“ – пак завъртваш ключа.
Ако става въпрос за извора, за него може
да
се каже, че водата му е добра или лоша, защото водата излиза от него и пълни шишетата.
И наистина, ден след ден ти ставаш по-лош, по-упорит и започваш
да
се бориш,
да
излезеш навън.
Същото може
да
се каже и за хората.
“ Не, ти сам
си
се затворил и продължаваш
да
се затваряш, а Господ те поглежда от време на време.
Изучавайте
себе
си
, изучавайте и хората, както Бог ги е създал.
На Бога не дохожда на ум даже
да
се занимава с глупостите на хората.
Ако не се изучавате по този начин, вие напразно губите времето
си
.
Казвате: „Не вижда ли Бог, че съм затворен?
Искате ли
да
не губите времето
си
, започнете с най-малкото добро в
себе
си
.
Изучавайте най-малкото добро в
себе
си
и в другите!
Защо търсите Бога тогава?
Само то може
да
ви помогне.
“ Представете
си
, че вие сте гладни.
Те трябва
да
знаят, че когато човек греши, Бог не е там.
Отивате при едно дърво, откъсвате
си
един плод и задоволявате глада
си
.
Вие обичате вече това дърво, защото в дадения случай то ви помага.
Имате един учител, който ви преподава по нещо.
Слушате един музикант или певец, и него обиквате, защото ви дава нещо, помага ви.
– Мъчно му е, защото Господ не е при него,
да
види неговия грях.
Обичате хлебаря за хляба, който ви дава.
Човекът на греха казва: „Ако Бог беше при мене, когато грешах, Той щеше
да
ме види и нямаше
да
позволи
да
направя грях“.
Обичате свещта за светлината, която ви дава.
Обичате стомната за водата, която ви дава.
Обичате извора за водата, която уталожва жаждата ви.
Щом се види заключен в къщата
си
, той казва: „Какво ще правя сега?
Обичате Бога за живота, за благата, които всеки ден ви дава.
Следователно искате ли хората
да
ви обичат, непременно трябва
да
им дадете нещо от
себе
си
.
Не давате ли нищо от
себе
си
, не очаквайте
да
ви обичат.
“ – Има изходен път, но трябва
да
знаеш как
да
завъртиш ключа.
Той извира, тече, подскача около камъните, полива всичко, което срещне на пътя
си
, дава и заминава, без
да
се оплаква някому, че непрекъснато работи.
– „Вървя напред, но вратата не се отваря.“ – Значи няма друг изходен път, освен
да
се върнеш в обратна посока назад.
Питам: трябва ли вие
да
се оплаквате?
Думата „обратно, назад“ подразбира
да
намерите онази посока, онзи начин на действие, по който, като вървите,
да
отключите вратата на къщата
си
,
да
излезете вън.
Съвременните хора постоянно се оплакват, че крак ги боли, или глава, или око, или стомах – все от нещо страдат.
Тъй щото, като намерите ключа, ще го въртите нагоре и надолу, напред и назад, надясно и наляво, докато най-после излезете навън на свобода и на светлина.
Искате ли
да
не страдате,
да
не изпитвате никакви болки, вие трябва
да
се освободите от отрицателните състояния на живота.
Някои хора седят затворени в къщите
си
, а при това искат
да
видят Бога.
Как могат
да
Го видят при това положение?
Освен това те не Го познават, а искат
да
Го видят.
И тогава кажете в
себе
си
: „Аз трябва
да
бъда здрав, както Бог иска!
Как е възможно
да
видиш нещо, което не познаваш?
Аз трябва
да
бъда добър, както Бог иска!
Да
виждаш нещо, което не познаваш, е все едно слепият
да
вижда светлината.
Аз трябва
да
бъда силен, както Бог иска!
Може
да
вижда само онзи, който има очи, условия за виждане.
“ Желанието на Бога е
да
бъдете здрави, умни, добри, силни.
Виждането подразбира знание, познаване на нещата.
Това не може
да
стане изведнъж, но постепенно.
Следователно не познавате ли Бога, вие не можете и
да
Го видите.
Всеки ден ще прибавяте по нещо към здравето, добротата, силата и разумността
си
.
Мнозина казват: „Толкова години вече как работим, не сме ли станали по-добри, по-умни, по-силни, по-здрави?
“ – От толкова години насам вие сте затваряли само, и сега трябва
да
отваряте.
С този ум, с това сърце и с тази воля, които имаш сега, Бога не можеш
да
познаеш.
Вие искате
да
станете добри, умни, силни, че тогава Бог
да
ви обикне.
5.
Ценни мисли из книгата на Великия живот (I)
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 23.7.1932г.,
Мислѝ върху водата, която тече надолу, върху вятъра, който вее нагоре, и върху светлината, която свети навсякъде.
6.
Ценни мисли из книгата на Великия живот (II)
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 24.7.1932г.,
Мислете върху изворите на живота, на знанието и на свободата.
Изгряващата звезда показва красотата на нощта, а изгряващото слънце показва славата на деня.
Туй, което носи съблазън и радост, поле се казва.
Туй, което носи опасност и чистота, планина се казва.
Туй, което осмисля всичко, е Истината.
Път без прах, истина без съмнение и живот без страдание, това е безсмъртие.
Тъмнина за силните, светлина за слабите, скърби за здравите, радост за болните.
Здравият
да
се радва на скърбите
си
, а болният – на радостите
си
.
Свободата е дреха на здравето.
Не търси това, което не ти трябва.
Не носи това, което не те задоволява.
Сложи хомота на почивка, а силата
си
на работа.
Постави страха страж на силните.
Начало на всички неща е Духът.
Краят на всички неща е Истината, която носи свобода.
Край има само там, където престават всички противоречия.
Начало има само там, където всичко е в съгласие.
Светът е това, в което всичко се проявява.
Търси произхода на всички неща, за
да
намериш Бога в душата
си
.
Той се нарича силният в силните и слабият в слабите; безсмъртният в безсмъртните и безсмъртният в смъртните; любещият в любещите и любещият в безлюбещите.
Той прониква всичко.
Където е Той, там е животът, там е знанието, там е свободата.
Той е великата безопасност на всичко.
Вода, която се сгрява и изстива, не е вода.
Вода е това, което нито се сгрява, нито изстива.
Туй, което не се постига, е свобода.
Неуловимото е светлината; неразбраното е любовта; непостижимото е свободата.
7.
Ценни мисли из книгата на Великия живот (III)
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 26.7.1932г.,
Те са: живот без страдание, мисъл без съмнение и свобода без ограничение.
Търси това, което не губи сладчината
си
.
Търси това, което не губи светлината
си
.
Не уповавай на безсилието.
Търси общението на разумното.
Търси нива, която е орана, градина, която е копана, и лозе, което е брано.
На лед къща не съграждай.
Когато бягаш, носи страха на гърба
си
; когато се спираш, носи любовта в сърцето
си
.
Три неща в живота
си
не избягвай: вода, която тече, вятър, който вее, и светлина, която грее.
8.
Подражатели на Бога
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 27.7.1932г.,
Срядата някои я наричат рада, което означава възприемане, работене.
Следователно сряда е ден на мисъл, на работа, на учене.
Който не разбира това, за него срядата е ден на почивка.
– Когато е ходил
да
воюва.
Във вторник човек воюва, а в сряда почива, лекува раните
си
.
Не, това не е сряда.
Сряда е ден на учене, на изкачване по високи места, на пиене чиста вода, на ядене чист хляб.
Сряда е ден, в който човек се учи как
да
се моли, как
да
постъпва, как
да
се сприятелява, как
да
забогатява и т.н.
Не знае ли човек тия работи, никаква сряда не съществува за него.
Мъдрецът разбира значението на срядата в нейните букви.
Буквата „С“, обърната с изпъкналата
си
част надясно, представлява нож, с който може
да
се нарани някой.
Когато умът, сърцето и силите в организма на човека действуват хармонично, той пише правилно буквата „С“.
Когато човек е хармоничен, той пише правилно, ходи, движи се красиво.
Щом човек е нехармоничен, той има някакво страдание, някаква мъчнотия.
Вие живеете в един свят, пълен с блага, и при това голямо изобилие ви мързи
да
прострете ръката
си
,
да
си
откъснете един плод.
Минавате покрай една круша и казвате: „
Да
има някой
да
ми откъсне един плод“.
Имате хляб у дома
си
и казвате: „
Да
ще някой
да
ми донесе парче хляб“.
Имате дрехи, обуща у дома
си
и казвате: „
Да
дойде някой
да
ми донесе обущата
да
се обуя,
да
ми помогне
да
се облека.
Кажи на ръката
да
се простре, и хлябът ще бъде пред тебе.
Кажи на краката
да
се подвижат,
да
те заведат до извора.
Направи ръката
си
на чашка и ще се напиеш.
Обаче едно правило спазвам: мътна, кална вода не обичам
да
газя!
Да
се калям, не обичам, нито на вас препоръчвам.
Дойдете ли до мътна вода, прескачайте, не я газете.
Нагазите ли в такава вода, мъжът на тази жена ще ви бие.
Като види, че газите във водата, той ще ви хване, ще ви потопи в нея и ще каже: „Защо петниш жена ми?
“ Затова, видите ли мътна вода, отдалеч още се пригответе
да
прескачате.
Това значи: дойдете ли до положение
да
направите някоя беля, прескочете я.
Като прескочите от единия на другия бряг, вие ще минете за герой, че не сте хвърлили око на чуждата жена.
С други думи казано: не възприемай мисли, които могат
да
размътят ума ти.
Не възприемай чувства, които могат
да
размътят сърцето ти.
Не възприемай сили, които могат
да
покварят тялото ти.
Вие трябва сами
да
си
я сдъвчете.
“ – Сдъвчете всичко, което ви е дадено, после ще ви кажа какво значи дъвченето.
– „Ами като свършим работата
си
?
Някой ще каже: „Защо жената трябва
да
се покорява на мъжа и
да
се бои от него?
Външно, скъсахте обущата
си
, скъсахте тук-там дрехата
си
, но все придобихте нещо.
Планината е кредитор, който дава на своите клиенти.
За онзи, който е на полето, няма никаква опасност
да
падне някъде и
да
си
строши крака; обаче за онзи, който се качва по високи планински върхове и не знае как
да
се качва, има опасност
да
падне и
да
си
строши крака.
Дойдете ли на планината, вие трябва
да
изтеглите нещо от нея.
Въпреки това всеки обича
да
се качва по високи върхове.
Ако запитате човека, защо обича
да
се качва по високи планински върхове, той ще каже: „Приятно ми е
да
се качвам по високи върхове,
да
гледам оттам кръгозора, който се открива“.
Щом сте дошли на планината, ще изтеглите всичко, което ви е определено.
И наистина, няма по-красиво нещо за човека от стремежа му
да
постигне най-високия връх.
Какво е придобил при това изкачване на върха и дали се оправдават усилията му, той сам знае.
Първо ще изтеглите житото, после парите и всичко това ще впрегнете на работа.
Питам: ако гладният яде и не придобива сила, има ли смисъл това ядене?
Казвам: ако не бяхте дошли на планината, нямаше
да
научите тези неща, които днес ви говорих.
Когато човек яде и не придобива сила, той прилича на натоварено животно, което чака само
да
дойде някой и
да
го освободи от товара.
Днес ви казах една толкова възвишена мисъл, за която хората на миналото са посветили десетки години
да
я научат.
Има смисъл
да
се товари човек, но съзнателно.
За тази истина Питагор е посветил цели 30 години, за
да
я научи.
Да
се товариш съзнателно, подразбира сам
да
се товариш и сам
да
се разтоварваш.
За нея той е ходил в Палестина, в Египет, във Вавилон и могъл
да
разбере само три думи.
Който сам се товари и разтоваря, той знае какво има в чувала и може
да
спре, когато пожелае.
Щом спре, ще извади част от товара, ще се облекчи и пак ще продължи пътя
си
.
Остави ли човек други
да
го товарят и разтоварят, това говори за неговото невежество.
Такъв човек, в края на краищата, ще каже: „Условията на живота са такива, така сме създадени от Бога, родени сме със слабости, майка ни и баща ни са били слаби хора, но ще поживеем малко на земята и като умрем един ден, всичко ще се свърши“.
Тази теория е египетска, защото египтяните минавали на времето
си
за добри математици.
Питагоровата теория може
да
се изрази още и със следните думи: светът е направен от разумни същества, които мислят правилно.
Ако има ядене, ще ям и после ще легна
да
си
почина.
Искате ли
да
познаете,
да
разберете тази разумност, трябва
да
дойдете в известно отношение с нея.
Ако няма ядене, ще тръгна
да
търся начин, как
да
се нахраня.
Иначе числата не могат
да
се разберат.
Така ще се нижат ден след ден, докато най-после всичко ще се свърши с мене“.
Достатъчно е човек
да
разбере вътрешното значение и смисъл на числата от 1 до 10.
Така разсъждава животното и маха опашката
си
.
Опашката на животното може
да
се уподоби на бастуна на съвременните хора.
Много аристократски синове, като не могат
да
свършат университета, те се обличат добре, вземат бастуна в ръка, въртят го, с което искат
да
кажат: дали сме свършили университет или не, земята продължава
да
се върти, както ние въртим бастуните
си
.
Девет е също разумно същество, но сбор, общ резултат на всичките числа до него.
Вярно е, че земята непрестанно се върти, но тя носи нещо със
себе
си
.
Обаче в дълбочината човек никога не се дави.
В неразбраното се дави човек.
Какво щеше
да
представлява земята, ако не беше огъната?
Ангелите плуват в дълбочините на небето и никога не се давят.
Тя щеше
да
бъде плоскост, нищо повече.
Правата мисъл е дълбоко място, обаче в нея човек не се дави.
Тъй щото, благодарение, че земята е огъната, ние виждаме по нея полета, долини, високи върхове и т.н.
Човек се дави в мътна, в тинеста вода.
„Бивайте подражатели на Бога, като чада възлюбени!
И до днес още земята продължава
да
се огъва.
“ Тази е най-важната мисъл, която трябва
да
задържите в ума
си
.
В какво трябва
да
бъдете подражатели?
Върхове без полета и полета без върхове
си
приличат.
Ходете в Любов, както Христос ни възлюби и предаде
себе
си
за нас принос и жертва Богу в благовонна миризма.
Сега, в този смисъл, ще дам едно изречение за размишление: „Глава, която храни светли мисли, сърце, което храни светли чувства, тяло, което храни светли сили, и кратуна, която възприема чиста вода, са желателни неща“.
“ Как е възможно
да
подражаваш на нещо, което никога не
си
виждал?
Тази мисъл е неразбрана; дълго време се изисква, за
да
се разбере,
да
стане понятна.
Защото казано е, че Бога никой никога не е виждал.
Кога главата може
да
храни светли мисли?
Философски казано, не е нужно главата
да
храни светли мисли.
Какво се разбира, като казваме, че майката храни детето
си
?
Значи умният прилага нещата, без
да
ги разбира.
В прав смисъл на думата, майката не храни детето
си
, то само̀ се храни.
Обаче майката дава условия само на детето
да
се храни.
Сега, благодарете на Бога за всички добрини, които ви е дал.
Тя му дава храна, а то само дъвче.
Благодарете на Бога за хубавите мисли и чувства, за добрите условия.
Когато детето дъвчи храната
си
, ред фактори взимат участие в този процес.
Благодарете на Бога за ума, за сърцето, за силите, които е вложил в тялото ви.
Старайте се този ден
да
бъдете весели и радостни и не мислете само за
себе
си
, но и за другите.
Тъй щото,
да
храниш една светла мисъл, това подразбира още
да
ѝ дадеш възможност
да
се прояви,
да
намери своето място.
Човек трябва
да
бъде лъч от Божията Любов и винаги
да
дава нещо от
себе
си
.
Въз основа на това правя следния извод: когато мислите са на мястото
си
, когато чувствата са на мястото
си
, когато силите са на мястото
си
, когато кратуната е на мястото
си
, тогава се постигат желаните неща в живота.
Той не трябва само
да
възприема, но каквото възприеме,
да
го преработи в
себе
си
и
да
изпрати от своето изобилие на ближните
си
.
Човек трябва
да
бъде фенер, който изпраща светлина,
да
осветлява, както своя път, така и пътя на своите ближни.
Не може
да
се нарече място онова, за което хората се карат.
Някои хора светят само за едного, други – за повече, а трети изпращат светлината
си
навсякъде.
Казвате: „Ние можем ли
да
направим нещо, можем ли
да
постигнем нещо?
Където стават борби, там има ранени, осакатени, страдащи хора.
“ Всеки човек може
да
направи нещо,
да
извърши някаква работа.
Когато кибритените клечки питат какво е тяхното предназначение, казвам: вашето предназначение е
да
горите,
да
светите,
да
палите огъня.
Всяка клечка пита: „Аз сама мога ли
да
свърша някаква работа?
Тук присъства само кратуната ви, но от нея трябва
да
се започне.
Хората се смеят на думата „кратуна“, и когато казват за някого, че има кратуна, те искат
да
кажат, че този човек има празна глава.
В даден случай всеки човек е запалена свещ, която гори, свети, но не гасне.
Щом главата е пълна, тя не е кратуна, защото дава тон на нещата.
Кибритената клечка се запалва, гори и изгаря, но човек свети, без
да
гасне.
За такава глава може
да
се каже изречението: „Ум без противоречия, сърце без скърби, дъно без кал, желателни добрини са“.
Истински огън, истинска светлина е само тази, която свети, гори, без
да
изгасва.
Слънцето, което грее отгоре и дава условия на зрънцето
да
расте, е мъжът.
“ Подражавайте на Бога, без
да
сте Го видели.
Следователно зрънцето трябва
да
се бои
да
не се лиши от светлината,
да
престане
да
расте.
И на Моисея Бог каза, че не може
да
види лицето Му, но ще види само една малка част от Него.
Такива трябва
да
бъдат отношенията на мъжа към жената.
Бог е благоутробен, милостив, съжалява бедните, сирачетата, страдащите и всякога е готов
да
им помага.
Каквато е любовта на слънцето към зрънцето и на зрънцето към слънцето, такава трябва
да
бъде любовта на мъжа към жената и обратно.
Той помага на всички, които Го призовават.
Така е в природата.
В живота, обаче, жената взима един мъж, натовари го с ред ангажименти и от ден на ден
си
омръзват един на друг, стават нетърпими.
Жената казва: „Омръзна ми този човек, не искам повече
да
го гледам!
“ След всичко това тя ще го накара
да
ѝ свърши някаква работа.
Човешката душа трябва
да
изпитва страх и трепет към Божия Дух, защото животът, растенето ѝ зависи от Него.
Тези отношения определят живота, който по механически начин не може
да
се нареди.
Божият Дух всеки ден изгрява, всеки ден ни донася своите блага доброволно, без
да
сме го канили, без
да
очаква някакво възнаграждение.
И тогава, като излизам
да
посрещна слънцето, аз казвам, че то изгрява за мене и аз излизам за него.
Това не значи, че слънцето може
да
се обсеби от някого.
Не, никой не е в състояние
да
обсеби слънцето.
Обаче едно е вярно: това, което слънцето дава на едного, на никого другиго не може
да
го даде.
То всекиму дава по нещо специално.
Иначе, даде ли някому туй, което се пада на друг човек, това ще предизвика голямо нещастие и за двамата.
Тъй щото, грешките, страданията и нещастията на съвременните хора се дължат на обстоятелството, че те отхвърлят благословенията, които Бог им е дал.
За пример, Бог казва на хората
да
бъдат умни, добри, търпеливи, любещи, ученолюбиви, но те отхвърлят всичко това, отказват се
да
изпълнят Неговата воля.
Това показва, че те трябва
да
бъдат един за друг винаги желателни.
Яви ли се най-малкото нежелание един към друг, всичко между тях изчезва.
Когато мъжът види жената, тя трябва
да
му причини радост.
Когато жената види мъжа, и той трябва
да
ѝ причини радост.
Когато отношенията на хората към слънцето са правилни, и временните им отношения към другите същества ще бъдат правилни.
Всички съвременни хора се приготвят за великото, което иде.
Всички намират, че има някаква анормалност в това момиченце. Защо?
Не, за него мъжът е витрина, на която то ще
си
хареса една кукла.
Щом
си
хареса една кукла, то ще каже на баща
си
: „Татко, искам
да
ми купиш една кукла“.
Бащата го завежда на пазара, влизат в един магазин и след като гледа тези-онези, големи и малки кукли, най-после то казва: „Тази кукла ми хареса“.
Бащата купува куклата и двамата радостни се връщат у дома
си
.
Не е смешно, когато малкото момиченце иска кукла
да
играе с нея, но смешно е, ако това момиченце пожелае
да
се жени, преди
да
е играло с кукли.
Който мисли
да
се жени, той иска
да
живее.
Живееш ли, ти вече
си
женен.
Иначе, искаш ли
да
се жениш, според съвременните разбирания на хората, това подразбира
да
се подложиш доброволно
да
те натоварят като животно.
Натоварен ли
си
, ти
си
женен.
Хората тепърва трябва
да
се женят, в правия смисъл на думата.
Още с раждането
си
човек се жени.
Ако разбира женитбата в този смисъл, през целия
си
живот той трябва
да
търси Онзи, Който му е дал живот.
Създаде ли
си
тази задача, и животът му ще се осмисли, ще стане разбран.
Когато твоите мисли и чувства се развиват правилно, ти
си
жена.
Ти трябва
да
се радваш на Божествения Дух, Който те вади от безсмислието на живота, повдига те и ти дава свобода.
Радвай се на това, което Бог всеки ден ти дава.
И планината дава, но полето дава по-изобилно.
Планината е сиромахкиня, полето е богат човек.
В планината има чист въздух, чиста вода, но тя носи и големи опасности.
Който не разбира сиромашията, той може
да
стане крадец, лъжец,
да
спъне своя живот.
Когато някой не разбира сиромашията, той ще бъде в положението на орел, който се издига високо из въздуха, върти се, следи
да
зърне отдалеч някоя жертва.
Види ли някое пиленце на полето, той се спуща, грабва го и го задига във висините.
Орелът е учител, който задига пилците от полето и ги занася в горното училище,
да
се учат.
Когато орлите ядат малките пиленца, с това въпросът не се разрешава.
Ние сме дошли тук
да
разберем волята Божия и
да
я изпълним.
Някой се плаши, че като се разболее тук, може
да
умре.
Да
умре някой, това не значи, че той ще изчезне.
Смъртта освобождава човека от лошите условия; животът дава на човека нови условия, по-добри от старите, за
да
познае Бога.
Но и вие, всеки един от вас,
да
люби жена
си
така, както
себе
си
; а жената
да
се бои от мъжа
си
“.
(– Стихове 32, 33.) Под думата „Христос“ се разбира една велика идея, Божественото начало в човека, което спасява, носи светлина.
Първо човек се нуждае от светлина в ума, от чистота в сърцето и от благородни пориви и постъпки, за
да
се налее чиста вода в кратуната.
Самият ти кой
си
?
Ти
си
роденото дете от този, който люби, и от този, който се бои.
Бои се, страхува се само онова, което има в
себе
си
Божествено начало, т.е.
Страх, който няма в
себе
си
условия за растене, не е страх.
В страха са вложени три неща: Божествено начало, Божествени условия за растене и възможност слънцето
да
го огрява,
да
му влияе.
Страхът в човека произлиза от това,
да
не спре по някакъв начин вътрешният процес на растене.
Ученикът се страхува
да
не изгуби условията
да
разбере урока, който учителят му е преподал.
“ (– 21-ви стих.) „Жени, покорявайте се на мъжете
си
, както на Господа; защото мъжът е глава на жената, както Христос е глава на църквата, и Той е спасител на тялото.“ (– 22-ри, 23-ти стих.) За
да
се разберат тези стихове, вие трябва
да
се освободите от буквата на нещата.
Освободете ума и сърцето
си
от всички странични, временни разбирания.
Ако дъното на една река е кално, тинесто, а вие искате
да
влезете вътре,
да
я изучите, водата ще се размъти, и вие нищо няма
да
разберете.
Влезеш ли в такава река, ще се окаляш, ще размътиш водата и нищо няма
да
научиш.
Закон е: не гази кална вода,
да
не се размъти.
Жената е вода, която тече.
Сега хората искат със закон
да
направят жената чиста.
Границите, бреговете на реката представляват мъжа, който здраво е прегърнал жена
си
и казва: „Тук ще седиш!
На друго място, при друг мъж няма
да
ходиш“.
За
да
бъде жената чиста, мъжът трябва
да
гледа дъното на реката всякога
да
е чисто.
Задачата на жената е
да
си
направи малък наклон,
да
има силно течение, за
да
може
да
се чисти от утайките на бреговете.
По този начин мъжът изпитва жена
си
, може ли
да
чисти калта, която той прави.
Ако може
да
чисти калта, тя е работна, трудолюбива жена.
Ако не може
да
я чисти, тя е мързелива жена, вследствие на което водата ѝ ще бъде мътна, нечиста.
И тъй, жената е вода, която всякога трябва
да
тече, чиста
да
бъде.
Ако
си
нещастен, в реката
си
.
Ако се страхуваш, семенце на полето
си
.
Днес е сряда, ден, в който не се сяда.
Ако човек седи, ако не ходи и не се движи, той ще пострада.
9.
Ценни мисли из книгата на Великия живот (IV)
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 28.7.1932г.,
Три неща дръж постоянно в живота
си
: мир, който почива в сърцето, светлина, която обитава в ума, и радост, която работи в душата.
Когато изгубиш смисъла на живота, търси това, което свети; търси това, което гори; търси това, което не се спира.
Ставай рано, когато сиромашията хлопа.
Яж, когато пресищането
си
е заминало.
Не прави надгробни плочи над погрешките
си
.
Не връзвай звънци на добродетелите
си
.
С пробита стомна за вода не ходи.
Учи се при този, който носи светлината.
Възпитавай се при този, който носи топлината.
Само диханието на Единния, Вечен оживотворява всичко.
10.
Добре дошъл / Превръщане на величините (Добре дошъл)
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 29.7.1932г.,
Някой
си
се разболял сериозно и за
да
оздравее, казали му, че известно време не трябва
да
яде нищо.
Той не ял ден, два, три, четири, пет дена, но след това толкова огладнял, че не могъл повече
да
се въздържа и казал: "Гладен съм!
" - "Щом
си
гладен, яж!
" -"Казаха ми, че не трябва
да
ям." - "Какво от това, че са ти казали
да
не ядеш?
" - "Как
да
ям?
"Сложи хляба в торбата
си
и върви с него." Той сложил хляба в торбата
си
, тръгнал с него, но гладът все още не преставал.
Най-после дохожда един разумен човек при него и му казва: "Вземи хляба и яж!
Казвам: по същия начин и съвременните хора са гледали хляба, близвали са го, носили са го в торбата
си
, но гладът у тях все не преставал.
Какво трябва
да
направят с хляба?
-
Да
го вземат в устата
си
и
да
го изядат.
Докато хората гледат и слушат отдалече Словото Божие, те всякога гладни ще бъдат.
Докато хората носят в торбите
си
Словото Божие, те всякога гладни ще бъдат.
Словото Божие нито се гледа, нито се слуша, нито на гръб се носи, но се яде като насъщна, необходима за организма храна.
Словото Божие трябва
да
влезе в душата на човека така, както хлябът и водата влизат в неговия организъм.
Само по този начин гладът и жаждата в него ще престанат.
Някой казва: "Как може
да
се приеме Божието знание в душата?
Сложи Словото Божие в душата
си
, както хлябът слагаш в устата
си
, и повече не питай.
Питам: орало, което не знае
да
оре, орало ли е?
Мотика, която не знае
да
копае, мотика ли е?
Орало, което знае
да
оре, орало е.
Мотика, която знае
да
копае, мотика е.
Ако оралото не оре, хляб няма
да
има.
Ако мотиката не копае, грозде няма
да
има.
Ако сърцето не чувства, красивото няма
да
дойде.
Защо трябва
да
страдаш?
--За
да
дойде радостта.
Защо трябва
да
мислиш?
- За
да
разбереш великото.
Защо трябва
да
живееш?
- За
да
дойде Любовта.
Защо трябва
да
бъдеш красив?
- За
да
те посети Любовта.
- Красивата.
Не можете
да
обичате човека, ако той не е красив.
Казано е в Писанието: "Възлюбил е човека заради Истината в него." Следователно все трябва
да
има нещо в човека, за
да
го обичат.
Днес ще ви дам за размишление следното изречение: Красива мисъл, благородно чувство и добра постъпка са верни, желани приятели.
Всеки сам
да
работи върху тази мисъл.
Щом ви дадат нива, не чакайте друг
да
я оре.
Колкото
да
е малко оралото ви, все ще свърши някаква работа.
И тъй, приятелят трябва
да
бъде красив, благороден и добър.
Ако е красив, благороден и добър, той е добре дошъл.
И тогава, кажат ли ти добре дошъл, ти трябва
да
носиш три качества в
себе
си
:
да
бъдеш красив, благороден и добър.
Сега и аз желая на всинца ви
да
бъдете красиви,
да
бъдете благородни и
да
бъдете добри, ако искате
да
сте добре дошли.
Питам: каква е ползата от едно благо или от едно богатство, щом то не може
да
се употреби?
Ако имаш ключ, с който не можеш
да
отваряш, защо ти е?
Следователно ще ви задам следните няколко въпроса, на които искам
да
отговорите положително.
Ключ, с който не можеш
да
отваряш, ключ ли е?
Перо, с което не можеш
да
пишеш, перо ли е?
Крака, които не се мърдат, крака ли са?
Очи, които не гледат, очи ли са?
Това са отрицателни величини, които трябва
да
превърнете в положителни.
Крака, които се мърдат, крака са.
Очи, които гледат, очи са.
"Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството небесно." Защо човек трябва
да
бъде нищ?
- За
да
влезе в Царството небесно.
"Блажени нажалените, защото те ще се утешат." Ако човек не се нажали, той никога не може
да
се утеши.
Нажаляването е условие, път, по който всеки трябва
да
мине, за
да
дойде до утешението.
"Блажени кротките, защото те ще наследят Земята." Кротостта е условие, при което може
да
се наследи Земята,
да
стане човек наследник.
Ако синът не носи в
себе
си
оръжието на кротостта, той не може
да
бъде наследник на баща
си
.
Казвате: "Как е възможно кротостта
да
бъде оръжие!
" Като духовно качество кротостта е оръжие, с което човек побеждава.
Както войникът
си
служи на бойното поле с оръжие, така и духовният човек се нуждае от оръжие, за
да
победи своя враг.
Може ли войникът
да
отиде на бойното поле без оръжие?
Той взема пушка, нож и така отива на бойното поле, за
да
воюва.
Без пушка, без патрони той не може
да
победи.
Да
воюваш, това не подразбира
да
убиваш хората.
Всеки трябва
да
воюва с мъчнотиите на живота.
Те не трябва
да
се убиват, но трябва
да
се победят,
да
се заставят
да
плащат данък.
Човек не трябва
да
жали мъчнотиите, но
да
ги застави всяка година редовно
да
плащат данъка
си
.
Съвременните хора говорят за кротостта, без
да
я разбират, без
да
знаят какво нещо е тя.
Те говорят и за живота, без
да
знаят какво нещо е животът.
Не, човек трябва
да
говори само върху неща, които разбира, които положително знае.
"Блажени, които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят." Хората ще се наситят само тогава, когато гладуват и жадуват.
Приятно нещо е насищането!
- "Жаден съм." - Пий вода!
-" Как
да
се наям?
" Когато някой пита как
да
се нахрани, аз разбирам, че той или очи няма, или уши няма, или езикът му не работи.
Щом казва, че е гладен, нищо друго не остава, освен
да
се нахрани.
Няма защо
да
пита как
да
се нахрани.
Забележете, когато малките пиленца се излюпят, те още на първия ден тръгват след майка
си
и не питат как трябва
да
ядат, но правят това, което и тя прави.
Те веднага научават думата как, никого не питат как се яде, как се пие вода.
Трябва ли лодката
да
пита как се плува?
Докато е на сухо, тя стои спокойно; сложиш ли я във водата, тя веднага тръгва.
Не дръж лодката
си
на сухо.
Сложи я във водата и тя сама ще тръгне.
Не сложиш ли лодката
си
във водата, не вдигнеш ли пръта ѝ, не разпериш ли платното ѝ, тя винаги ще стои на едно и също място.
"Блажени милостивите, защото те помилвани ще бъдат." Искаш ли
да
дойде разумното, Любовта
да
те помилва, ти трябва
да
бъдеш милостив.
Не може Любовта
да
те помилва, ако ти не
си
милосърден.
Не
си
ли милостив, милосърден, ти ще приличаш на сухо дърво, без листа и цветове.
Любовта ще слиза и ще се качва, но при тебе няма
да
дойде.
Помилват ли те, ти ще
усетиш
Любовта в
себе
си
.
"Блажени чистосърдечните, защото те ще видят Бога." Докато не
си
чистосърдечен, ти не можеш
да
видиш Бога.
Чистосърдечен ли
си
, ще видиш Бога.
Каква по-голяма придобивка може
да
има за човека от тази?
"Блажени миротворците, защото те Синове Божии ще се нарекат." Защо трябва
да
бъдеш миротворец?
- За
да
се наречеш Син Божий.
Тъй щото,
да
бъдеш миротворец, това не подразбира, че ще помогнеш на света, ще го изправиш.
Аз разглеждам думата миротворец в друг смисъл.
Да
бъдеш миротворец, значи
да
станеш Син Божий.
В този смисъл всеки трябва
да
се стреми
да
бъде миротворец, за
да
стане Син Божий.
"Блажени гонените заради Правдата, защото е тяхно Царството небесно." Защо трябва
да
те гонят?
- За
да
наследиш Царството небесно.
Когато житното зърно е в хамбара, нали трябва
да
го изгонят оттам, за
да
го посадят на нивата?
Когато посадят житното зърно в земята, нали трябва
да
го изгонят оттам, за
да
подаде главицата
си
над земята, на светлина и на въздух, за
да
може
да
расте и
да
се развива?
Когато работникът свърши работата
си
, нали господарят му трябва
да
го изгони от дома
си
, като му заплати нужното?
Така всички хора трябва
да
бъдат гонени, за
да
получат своята заплата.
Значи за
да
придобиеш някакво наследство от Бога, непременно трябва
да
те гонят.
Не те ли гонят, никакво наследство не можеш
да
придобиеш.
"Блажени сте, когато ви похулят и ви изгонят и върху вас рекат на лъжа всяка зла реч заради Мене." Защо трябва
да
те гонят и похулят?
- За
да
получиш заплата.
"Радвайте се и веселете се, защото е голяма на небеса вашата заплата; понеже така изгониха пророците, които бяха преди вас." Следователно, претърпите ли всички гонения, хули, преследвания, вие ще се зарадвате и развеселите, защото голяма ще бъде заплатата ви на небесата.Тези са най-кратките и прости обяснения върху блаженствата.
Дават ли се дълги, подробни обяснения, те по-скоро ще объркат човека, отколкото
да
го оправят.
Ще приведа един анекдот за разбирането.
Ама как
да
се наям?
(втори вариант)
Щом ме питаш как
да
се наядеш, аз разбирам, че или очи нямаш, или уши нямаш, или език нямаш, т.е.
(втори вариант)
Щом казваш, че
си
гладен, наяж се и повече не питай как
да
се наядеш.
(втори вариант)
Вземете, даже и малките пиленца, като излязат от майка
си
, като се излюпят, и те даже не питат как трябва
да
се яде.
(втори вариант)
Но тя клъвне, и те започнат след нея
да
кълват.
(втори вариант)
Те трябва
да
научат думата “как”.
(втори вариант)
Не дръж лодката
си
на сухо, тури я във водата, и тя сама ще
си
върви.
(втори вариант)
Не туриш ли лодката
си
във водата, не вдигнеш ли своя прът и не държиш ли платното и неговите краища, ти ще седиш на едно място.
(втори вариант)
“Блажени милостивите, защото те помилвани ще бъдат.” Милостив трябва
да
бъдеш, за
да
бъдеш помилван, за
да
усетиш
какво нещо е помилването, разумното
да
дойде в тебе,
да
те помилва.
(втори вариант)
Любовта никога не може
да
дойде при тебе
да
те помилва, ако не дойде милосърдието.
(втори вариант)
Любовта не дохожда при тебе и ще
си
замине.
(втори вариант)
Защо трябва
да
дойде любовта?
(втори вариант)
За
да
бъдеш милосърден.
(втори вариант)
Защо трябва
да
дойде помилването?
(втори вариант)
За
да
усетиш
любовта в душата
си
.
(втори вариант)
НАГОРЕ