НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
510
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
510
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Що да сторя
,
НБ
, София, 20.3.1932г.,
Казваш: как само един
да
ме обича?
Ако всеки ден се фотографирате и снимките ги нареждате под система, какво познание щяхте
да
имате.
Та не само това, аз не искам
да
говоря за някои научни работи, защото при сегашните условия
да
се говори за наука, може
да
се дойде до суеверие.
Ако го обичаш, ти даваш начало, твориш нещо в света; ако не го обичаш, ти имаш един излаз.
Ние мислим, че нещата може
да
станат произволни.
Едновременно ти не можеш
да
обичаш всичките: половината ще обичаш, половината ще мразиш.
Тъй щото намират се десет, петнадесет милиарда същества, които мислят за тебе.
Нещата може
да
станат разумно.
Тези същества отвсякъде мислят, пък ти
си
се обезсърчил, мислиш
да
се самоубиеш.
Един човек не ти е симпатичен, но той не е симпатичен, защото нищо не ти дава.
Тези, които разбират онзи свят, казват:
да
вярваме в Господа.
Огънят не ти е симпатичен, защото те изгаря.
Какво разбират те под думите "
да
вярваме в Бога".
Но един закон има само в годината; има само един начин, когато мислим нещо, може
да
стане тъй, както мислим.
Но без туй, което те гори, макар
да
не ти е симпатично, не можеш.
-
Да
вярваме в Бога разбираме вечно единство.
Само един ден има, когато нещата може
да
станат, както ние мислим, другите 364 дни ще станат нещата, както не мислим.
Колкото
да
не ти е симпатичен огънят при известни условия, но той е симпатичен при други.
Като
си
много близо, не е симпатичен, но като се доставиш на известно разстояние, по-симпатичен от него няма.
Но този ден, единият ден има или поне една секунда във всеки ден на годината, когато нещата няма
да
станат.
Като каже някой за някого, че не му е симпатичен, разбирам, че е много близо до него.
Във всеки един час има една секунда, едно време, което на мене принадлежи и нещата ще станат точно тъй, както аз искам.
Ако се тури на известна дистанция, много ще му е симпатичен.
Следователно, ние от Бога искаме Той постоянно
да
мисли и
да
урежда нашите работи.
Така всички мислят.
Как трябва
да
разбираме това?
Тогава туй схващане, че Бог трябва
да
мисли постоянно за нас е несъобразно.
Кога Господ ще мисли за
себе
си
.
Колко внимателно е небето към човешката душа, че е предвидило това време, освен всичките други работи.
Човек
да
се постави на мястото, дето трябва, значи
да
вземе една позиция, която природата му е определила.
Една слугиня, която слугува на сто души, ако за всичките мисли, какво ще стане с нея?
От тебе се изисква най-първо
да
намериш в деня кой е часът, който е за тебе.
Не й дават почивка, тя ден и нощ все мисли, колко дни може
да
издържи?
Всеки човек може
да
се постави в едно или друго отношение с хората.
Тя може 10,15, 20, 40, 50 часа
да
изкара, след туй ще се изгуби нейното съзнание, ще заспи.
В този час ще намериш минутата, в минутата ще намериш секундата.
Не с всички хора, с които сме се поставили в даден момент, ние сме в хармония, и не с всички хора ние сме в дисхармония.
Когато вече можеш
да
се справиш с тия, ти ще бъдеш човек, който предвижда бъдещето.
Даже в строя клекне някъде малко
да
дремне.
Така изясняват нещата индусите; то е донякъде обяснение, но не докрай.
- Казвам: нищо няма
да
стане.
"Що
да
сторя?
Не, ще ти продадат къщата, после ще ходиш под кирия.
След това пак ще фалираш, пак ще ти продадат къщата, после пак ще ходиш по разходки.
Щом се поставиш на тази линия, всичките неща имат отношение към тебе в един кръг.
Отношението на всички тия милиарди същества, това е отношението в множеството на Бога към нас в своето разнообразие.
Един негърски проповедник, след като му задавали разни въпроси учените негри, най-после казват: Ти
си
проповедник.
Вие често ставате сутрин неразположени духом, мъчи ви нещо, всички хора ви се виждат не дотам добри: баща ви ви се вижда не добър, майка ви не е добра, брат ви, сестра ви не е добра, считате всеки за опък, негоден.
Вътре във вечното битие туй отношение към нас никой не може
да
го знае, между нас и Бога никой не може
да
бъде.
Какво правеше Господ преди
да
беше създал света?
Вашата линия на поведение е неправилна, вие сте излезли извън границите на възможностите, които природата е турила в действие.
Ако ти може
да
изкажеш туй, което Бог има спрямо теб, то ще бъде същото
да
вземеш
да
разрежеш сърцето и
да
го покажеш,
да
вземеш дробовете
да
ги покажеш на хората.
Докато създаде земята, тези пръти ги приготовляваше за хора като вас, които не разбирате.
Да
се върнете върху възможностите, които тя е турила.
Или
да
вземеш
да
разрежеш мозъка
да
го покажеш.
Защото човек по някой път мисли, че той не може
да
направи повече от природата. Може.
Така е, когато човек дойде в противоречие с онези творчески сили на природата, много пръти ще се стоварят на гърба му.
Пък ако разбираш, тогава с пръти няма
да
те бият.
Един турски бей седи, мие се на един чучур, става, отива
да
седне на мястото на българина.
Каква форма ще му дадете?
Тогава има закон за преплитане на нещата: ако ти нямаш право отношение към Бога, ти не може
да
имаш право отношение към вечното множество; ако ти нямаш право отношение към вечното множество, не може
да
имаш право отношение към вечното единство.
Българинът казва: Ефенди, заповядай!
Те са две неща, които са в отношение в тясна зависимост.
Казвате: "Този човек не ми се харесва." Тогава дайте един модел, какъвто Господ никога не е мислил.
Ако не разбираш свойствата на онази точка, която се движи, ти не може
да
имаш понятие за правата линия; ако нямаш разбиране за правата линия, ти не може
да
имаш понятие за точката.
Да
копирате нещата,
да
ги правите по сегашния терк, всеки знае.
Беят му казва: Ха
да
се махаш и от тука.
Но без терк
да
ги направите е въпросът.
Представете
си
един свят от едно измерение, аз говоря за първичния свят, който има едно отношение, свят на вечно успокоение.
Българинът рекъл пак: заповядай, ефенди.
Майстор е онзи, който сам създава терка.
Аз виждам много ученици, знаменити, като турят картината на джама*, рисуват, тоест прекопирват отгоре и после казват, че те са го рисували.
Най-после беят му казва: Умен човек
си
, досега не са те бутали, няма и
да
те бутат.
Двойката в дадения случай показва закона на правата линия с една проекция в плоскостта.
Земята е пълна с извори, отвсякъде може
да
пиеш.
На джама рисува, но без джам не може
да
рисува.
Раждането на тройката.
Сега, някой път вие казвате: "Учителят ни занимава с такива едни работи, нещо по-съществено
да
каже." Най-съществените работи в сегашния свят, тава са парите; най-същественото в този свят е службата; най-същественото в този свят е облеклото; най-същественото в този свят е къщата, в която трябва
да
живееш; най-същественото нещо е мекото легло с пружина; най-същественото нещо са лачените обуща; най-същественото е меката капела на главата; най-същественото са дрехите.
Какво
си
седнал и
си
навел глава, че Господ ще оставил
да
страдаш.
Това е в реда на нещата, че човек трябва
да
яде.
Плакала тя от мъжа
си
, тя казва: ходил ми е по друмове, по клисури, пък ми е донесъл кървава кошуля.
Аз съм слушал
да
казват: "Не можеше ли Господ
да
направи хората без
да
ядат?
След като умреш няма
да
ядеш вече.
Значи всичко е концентрирано, има отношение към четвъртото, петото, шестото измерение.
След като умреш, ти ще ходиш при хората, ще гледаш, те ядат, на теб ти се яде, но не можеш
да
ядеш.
Под думата "гора" се разбират всичките хора по земята.
На всички трапези ще гледаш, всички ще виждаш как ядат, но нищо не можеш
да
вкусиш.
Речеш
да
вдигнеш лъжицата, не можеш.
Тъй както е спрямо
себе
си
, спрямо ангелите, спрямо човеците.
Ти ходиш с високо съзнание, вдъхновен
си
нещо, но хората около тебе нищо не мислят.
Трябват ти няколко хиляди души
да
вдигнат една лъжица и
да
я турят в устата.
Защо минаваш от тук хич не искат ида знаят.
Това е гледане отдолу, първият свят.
И благодари, че не се интересуват, иначе ще започнат
да
ти казват отде трябва
да
минеш.
Някои мислят, че душите са много силни.
Ако гледаме на живота отгоре от едно до три е Божественият свят, от четири, пет, шест - това е ангелският свят, а от седем, осем, девет - то е нашият свят.
Защо минаваш оттук, от друго място трябва
да
минеш.
Силни са в едно отношение, но крайно слаби в друго отношение.
Ако гледаме обратно от земята нагоре към небето, там имаме обратния процес.
Ти може
да
минаваш отдето искаш, само тук-там някой стражар ще те срещне и може
да
ти каже по-точно от къде
да
минеш.
Те не могат
да
вдигнат една човешка лъжица.
Благодарение, че на хиляда души един стражар те среща.
Понеже ако рекат
да
вдигнат човешката лъжица, те ще се вплетат в кармичния закон за причина и последствие.
Ако всеки, който те среща, ти казва: не оттук, но оттам мини, ти през града не може
да
минеш.
Някой се чуди как един дух
да
не може
да
вдигне една лъжица.
Що
да
сторя?
Как ще вдигнеш, има един водовъртеж, ако речеш
да
го прескочиш, ще идеш в дупката, няма нищо
да
остане от тебе; този водовъртеж не можеш
да
го прескочиш.
Тя е неразбрана за всичките учени хора на земята.
Не само една душа, но и хиляди души
да
се съберат, пак не могат
да
вдишат една лъжица.
Не трябва
да
се мисли, че всяко нещо, за което говорим, трябва
да
го разбираме.
Може
да
се мисли само за неразбраните работи, за разбраните работи никой не може
да
мисли.
Младият човек е цвят, който цъфти; този цвят ще завърже, ще даде плод.
В друго отношение душите са силни.
Една душа може
да
те вдигне и
да
те пренесе от едно място на друго.
Старият е узрелият плод; ще го турят в коша, ще го изядат.
Лъжица не може
да
вдигне, но тебе може
да
вдигне, къщата може
да
вдигне.
Благодарете, че старите хора хранят света.
Вие мислите за ангелите, но и тях не сте виждали.
Младите ходят, разхождат се, старите опъват каиша.
За Бога мислите, но и Него не сте виждали.
Математическите работи са явления, които има тепърва
да
се разрешават.
Щом знаете едно нещо, вие преставате
да
мислите за него.
Дадат ви една такава задача: какво представлява точката от само
себе
си
.
Малко разбрани работи трябва
да
имаме.
Тогава законът, за
да
не остарява човек е - както в Писанието се казва - че онези, които чакат Господа, тяхната сила ще се обнови.
Съществуваше една култура в света, която смяташе, че движение не трябва
да
има, - Бог създаде точката
да
седи на едно място.
Да
имаме само едно разбрано нещо, всичкото друго, 15 милиарда горе
да
бъдат неразбрани.
Преведено: Онези, които разсъждават и възприемат нещата, както са наредени, и в съгласие с вечното множество и вечното единство, всякога ще бъдат щастливи.
След туй съществуваше друга култура, която мислеше, че точката не трябва
да
стои на едно място, и не може ли малко
да
се подвижи.
Даже не знаете името на слънцето.
Тъй седи онази наука в света, върху която трябва
да
се преустрои дома.
Тогава Господ създаде правата линия - направи точките
да
се движат.
Не се стремете
да
приведете хората под вашия знаменател.
Но точката не може
да
се движи в една посока.
Вие казвате: дали е вярно или не.
Нагласете се вие
себе
си
да
подведете под този знаменател, под който трябва.
Нищо не може вечно
да
се движи в една права посока, такова движение в света не съществува.
Но не се стремете
да
подведете хората под вашия знаменател, понеже над вас има други същества, които са турени, и те искат
да
изменят вашия знаменател,
да
ви подведат точно под този знаменател, който ви подхожда.
Дали е вярно или не.
Вие няма
да
намерите вашия знаменател именно защото не сте само вие факторите в света, но има и други фактори, те ще се намесят.
Една мома носи едно писмо, държи го, не го чете, какво пише вътре не я интересува, но казва, че има писмо от еди-кого
си
и го държи.
От това, което ти
си
направил, нищо няма
да
остане.
Ако вие го разбирате, ще стане упрек; ако и вие не можете
да
го разберете, ще минете с учените.
Казвам: Тази мома не разсъждава.
Възпитал дъщерите
си
и най-после, като оженил по-голямата дъщеря, дал го наследство на зет
си
, който също бил адвокат.
Зетят още първата година разрешил делото и казал на бащата: "Туй, което ти не можа 30 години
да
разрешиш, аз за една година го свърших." Казва му старият адвокат: "Много
си
будала, аз цели 30 години се прехранвах от това дело, ти сега с какво ще се прехранваш?
Тази мома има известни разбирания, но разбиранията на момата не може
да
бъдат разбирания на момъка.
Тя ще остане за онези, които ще дойдат
да
наследят Земята.
" При сегашните условия, ако грехът изчезне, - както едно адвокатско дело, ако го разрешат - всичките проповедници, всичките съдии, адвокати, какво ще правят?
Планините създадоха великите души в миналото.
Щом се разреши грехът, проповедниците няма
да
проповядват, грешни хора няма
да
има, престъпници няма
да
има, стражари няма
да
има, това-онова няма
да
има - ще стане аномалия.
Той трябва
да
напише едно неразбрано писмо, че като го чете тя, нищо
да
не разбере.
Учените хора още не знаят как се е създал планинският връх Еверест, или как се е създал Мусала, или как се е създал Монблан.
Следователно хората като дойдат до разрешението, казват: "Този въпрос не го бутайте, понеже икономически ще ни засегне." Те знаят как се разрешава, но не го разрешават.
Щом го разбере, тази работа няма
да
иде на добре.
Създадени са, но кой именно ги е създал?
Нека остане нещо неразбрано, такъв е законът в природата.
Някои от вас казват: "
Да
се освободим от греха!
Ние искаме всичките работи
да
бъдат разбрани,
да
бъдем наредени светийски като ангели.
Монблан кой го е създал?
" Не е във ваш интерес
да
се освободите.
Такъв живот е въображаем, той не може
да
съществува.
Братството на Европа създаде Монблан.
Аз изхождам от нашето гледище.
Кой създаде Еверест?
Аз разсъждавам обективно, съпоставям нещата, тъй както са, не че хората тъй ги виждат.
Може такъв живот
да
съществува някъде, но на земята не може
да
съществува.
Братството в Индия създаде Еверест.
Няма неща, за които ти може
да
помислиш и то
да
не съществува.
А пък египтяните, като нямаха връх създадоха пирамиди, по-високи места, понеже е забелязано, че в една равнина, в която няма издигнато място, човек не може
да
мисли.
Има много научни теории сега в света, които са много по-прави от досегашните теории Но ако те се приемат, трябва
да
стане едно преустройство в науката, пък то е грамадна работа.
Следователно за
да
може
да
мисли човек, непременно трябва
да
има височина.
Даже в православната църква, която беше в Русия, ставаше въпрос
да
приемат западния календар, но за това трябваше
да
се изменят празниците.
Ако мислиш еднообразно, ти
си
на плоскост.
Отказаха в църквата
да
приемат новото леточисление, понеже трябва
да
стане едно такова преустройство.
Трябва
да
имаш планински връх.
В един свят на микробите на една игла отгоре милиони микроби може
да
ги туриш.
Египтяните най-после създадоха няколко пирамиди нависоко - създадоха само един идеал
да
си
осмислят живота.
Най-малко един идеал трябва
да
имаш в
себе
си
.
Защото трябва
да
стане преустройство.
Ще говорят за грандиозен свят, а за нас той е толкова дребен, милиони същества може
да
се турят на една игла.
Сега, не искам
да
привеждам най-оптимистичната страна на живота Ако ме разберете, ще знаете колко същества има в света, които мислят за вас, постоянно ви хлопат.
Даже тия милиони микроби те са празна работа за нас.
Казвате: "Мислим сега, много сме заети." Те са живи същества, които хлопат в твоето съзнание, но ти не знаеш, толкова
си
оплетен, че питаш: "Какво
да
правя?
Но все таки, светът трябва
да
разреши този въпрос.
От гледището на тия същества, за които съзнанието е така повдигнато, всичките хора са като микроби.
Частично поне трябва разрешение, за
да
не дойде тогава друго противоречие.
Що
да
сторя?
Силната вода тече, някои брегове подкопава, създава противоречие.
- Ще се разговаряш с тях любовно, писма ще им пишеш на всичките от сутрин, като станеш, до вечер, все ще пишеш.
Казват: трябва
да
турим микроскопа
да
ги видим.
Ти намериш един възлюблен на земята и изгубиш всичкото
си
време по него.
Но другата опасност е, ако тази вода остане в застой или съвсем пресъхне.
Ние мислим за
себе
си
грандиозни работи, как тъй.
Този човек не може
да
те обича, понеже него го обичат 15 милиарда същества.
Тогава ще дойдем до онази поговорка: "Ела зло, че без тебе по- зло." Новото е всякога за предпочитане пред старото, при всичките несгоди, понеже то е закон в природата.
Обаче ако тия микроби се поставят вътре в нашето тяло, веднага ще се покажат, че те имат грамадна сила.
Вие казвате: "Ако можеше по стария начин, както ние мислим." Това е все едно
да
казвате: защо слънцето
да
не изгрява веднъж, защо постоянно изгрява, залязва, изгрява, залязва,
да
изгрее веднъж и
да
седи на едно място.
Сега: Що
да
сторя?
Въпросът е сега: "Що
да
сторя?
Ще работиш, ще мислиш, ще чувстваш, няма
да
искаш
да
уреждаш живота
си
.
Щом ти искаш
да
уреждаш живота
си
, ти се поставяш на лъжлива основа, значи животът не е уреден, че ти ще го уреждаш.
Може би относително
да
е вярно.
Любовта и омразата
си
имай две величини: плюс и минус.
Но по отношение на природата, всичката наша погрешка е там, че ние искаме
да
уредим живота,
да
го подобрим.
Няма защо, нито
да
го уреждаме, нито
да
го подобряваме.
Що
да
сторя?
Любовта за небето е омраза за ада, и омразата за ада е любов за небето.
- Ще ядеш, ще пиеш, ще спиш, ще казваш: всичко е добро.
Дали го разбирате вие, то е друг въпрос, но така
си
е.
Някой казва: "Аз съм готов всичко
да
сторя." Аз зная какво значи всичко, то е нещо много определено.
Сега, ако туй учение нямаше известно съотношение към строежа на сегашния наш живот, към сегашното наше състояние, то щеше
да
е безполезна работа
да
говориш за нещо, което хората не разбират; но всичко, което се говори, има отношение към сегашния живот.
Ще станеш сутрин, няма
да
кажеш, че животът е лош, ще се учиш и ще считаш, че всичко е на мястото
си
.
Ако има някой
да
мисли, нека му мисли Господ, какво ще му мисля аз?
Псалмопевецът казва: "Господи, опитай ме, виж в момента което мога
да
направя, то е." Опитай какво можеш
да
направиш.
Защо
да
мисля за Божествения свят.
Туй, което в даден случай мога
да
направя, то е силата на човешкия характер.
Когато те изпитват и издържиш, това е силата на твоята вяра, на твоето знание.
С най-малкото изпитание, на което те поставя, този Разумният, невидимият свят веднага те изпитват докъде
си
достигнал.
Върху
себе
си
като пренесем закона, то значи, че всякога, когато не разберем известно положение в природата, създаваме
си
омраза в нас, а всякога, когато разберем известно положение, създаваме
си
едно благо - ние го наричаме това любов.
Тези разумни същества имат красиво чувство към нас, искат
да
знаят външната ни форма каква е, интересуват се докъде сме достигнали.
Както ние се радваме на едно плодно дърво, че цъфнало, дало плод, така и те ни се радват, че едно същество цъфнало и дало плод.
Казва се: човек не е в духа
си
.
Всяко същество взема участие в процесите на растенето, цъфтенето и зреенето на дървото и човека, понеже всички участвуват в Дървото на Живота, всеки се ползва от туй Дърво.
Не е в духа
си
значи, че не е разбрал.
Като кажем, че не е в духа
си
, обикновено ние разбираме, че той излиза и влиза, тоест ние разбираме нещата по механичен начин.
Нова виделина
да
имате.
Всичката погрешка е там.
Вие забележете този път, по който вървят всички животни.
Механически се разрешават само завършените процеси.
Вие очаквате
да
видите само тези, които познавате.
Но има процеси в света, които не са завършени, има процеси, които едва сега започват.
Защото те казват: светът е уреден, няма какво
да
го уреждаме.
Със завършените процеси разбирам, лесно може
да
се справиш, но когато един процес е незавършен, когато един процес е в проекции?
Те
си
правят килийки, събират мед.
Сега, вие може
да
построите един дом върху завършените процеси; аз ви казвам тогава, с изключение едно на сто, че този дом може
да
успее.
Казват: ако ние искаме
да
го уредим, трябва
да
напуснем своята форма.
Но може
да
построите един дом върху незавършените процеси - с изключение две на сто мога
да
ви кажа дали ще успее.
Щом искаме
да
го уредим, можем.
Ако го построите върху процесите в проекция, от този дом нищо няма
да
стане.
Ако пчелата иска
да
уреди своя живот, трябва
да
напусне кошера; ако човек иска
да
уреди своя живот, трябва
да
напусне човешката форма.
То не може
да
бъде нито отвън, нито отвътре, то
си
има само отношение към тебе.
Но като човек трябва
да
седи в тези граници, в които е поставен.
Може
да
произведе туй щастие и блаженство.
Ако вие градите една къща с устойчив материал, тя ще устои; но ако материалът не е здрав - тухлите печени-недопечени, гредите слаби, от слаби дърва направени, какво здание може
да
стане?
Не
да
не мисли,
да
не разсъждава,
да
каже: дотегна ми този живот.
"Що
да
сторя?
В един критически свят може
да
направите туй от паяжина, една къща, каквато паяците правят, но най-малката буря или някакво стълкновение и вашата къща ще се събори.
Няма какво
да
му дотяга.
" Ще работите, ще развивате вашия ум, ще образувате тази новата мрежа, за
да
схванете новата светлина.
Някой път вие ще мязате на един рибар; ще
си
оплетете хубава мрежа, ще идете
да
се учите от рибарите на тяхното изкуство.
Туй е вярно и по отношение на вашите идеи, които създавате.
Вие не сте ходили
да
гледате как правят рибарите мрежите.
Някой път седим и мислим, правим красиви планове, въодушевяваме се.
Има два вида мрежи: едните, като се хвърлят в широчина, те се свиват; има и други, които потъват, те са с куршуми отдолу, че като се събере рибата, остава вътре.
Дойде буря, задигне всичките идеи, остане празно цялото място.
Даже най-нещастната мисъл е едно голямо богатство.
Всички твои вярвания, възгледи изчезнат, остане само някоя малка кост и месце.
Страданията на човека, това са капитали от няколко милиарда.
Всеки ден ще излизате като рибаря отвън, ще гледате как хвърля мрежата и как колкото хване, туря в торбата.
Казвате: Какво ще мисля, и за в бъдеще и за хиляди години ще се намерите в същите процеси.
Когато някой път му дотегне животът, тогава отива при Господа, други същества купуват тялото му.
Два пъти не трябва
да
хвърляте.
Но това не е насилие.
Щом ти не работиш дойдат други същества и купят тялото.
Като хванете много, не можете
да
изтеглите мрежата.
Няма
да
казваш, че Господ е направил това.
Смъртта не е нищо друго, освен продаване тялото.
Защото щом не работиш, не уреждаш живота.
Като хвърлиха мрежата, толкова много риба се хвана, че трябваше
да
викат други лодкари
да
я изнесат.
Господ е дал нещо на заем в тази работа.
Има същества, търговци във вселената, дойдат и те купят нещо, един ден те изпъждат навън, вземат всичкия материал, ти ще останеш търговец без дюкян, без стока, без пари.
Божественото е: като хвърлиш мрежата,
да
се хване толкова риба, че
да
не може
да
се изтегли мрежата.
Ти може
да
съградиш една теория, някакъв морал.
По човешки ще хвърлите мрежата, но нищо няма
да
уловите.
От моето гледище някой път, както разглеждам морала, той е относителен морал.
Вие искате
да
станете ангели, нали?
Или казвам: разсъждавайте правилно.
Аз наричам истински морална постъпка тази, която едновременно и навсякъде
да
е еднакво валидна, дето и
да
я вложиш,
да
няма изключение,
да
има хубави последствия.
При сегашното състояние на ангелите, можете
да
търсите един ангел, колкото
си
искате, но той е човек на длъжност, не се намира лесно.
Вие ще кажете тъй: "Тоя живот дали
да
го живеем или не, нищо не струва." Вие много обезценявате Онзи, Който ви е създал тялото, Онзи, от Когото сте излезли, Който е вдъхнал духа ви.
Красивата, морална мисъл има еднаква стойност през всичките векове, през които мине.
Не само
да
казвате:
да
ида на работа.
Той като схване една Божествена мисъл, напуска веднага своето място, отива
да
изпълни Волята Божия.
Какво може
да
стане?
Щом Бог го изпраща, напуска грандиозната
си
работа във вселената и отива дето и
да
е, в слънчевата система.
Но ние много пъти се заблуждаваме с второстепенни мисли.
Може
да
е долу на земята, без значение, където го изпратят.
Свърши
си
работата, върне се при своята работа.
По-добре се помоли, кажи: "Господи, прости ми, че голямо богатство
си
ми дал, а аз не съм работил нито ден за Тебе." Че какво искате повече от това, което имате?
Там е всичката драма на нашия живот.
Аз имам писмо на една англичанка, още като видях нейния почерк отдалече, казвам: ето една добра жена.
Няма нужда
да
му казват, че трябва
да
отива на еди-кое
си
място.
Аз намирам изобщо всички хора за непризнателни.
Каква е на години не е важно, но по почерка, тъй както виждам, че е написано писмото, определям една вътрешна доброта, нейният ум определям, на каква възраст е тя.
Всички искат
да
бъдат царе и князе.
Защото всички Божествени процеси, те са завършени.
Един ангел, мислите вие, едва ли ще се занимава с вас,
да
си
напусне неговата работа,
да
дойде за вашите дребни работи.
Всички до един са царе и князе - какво от това?
На някой човек трепери ръката - седнал той, ще подписва документ за пари, пък мисли сега, бори се, колко
да
пише - хиляда, две хиляди, три хиляди; ред разсъждения се мотаят в главата му.
В една дребна работа се крие цяла една слънчева система.
Скъперникът по това ще го познаеш, - ако туриш ръката
си
на сърцето му и чуеш как неравномерно удря.
Като мине този зъбец, ще дойде друг, всички ще дойдат един път
да
потеглят те първи.
Сега ние отидохме надалече, те са неразбрани работи.
Като завъртят колелото ще царуват, после ще дойдат други.
Онзи човек, който е разрушителен, неговият пулс след 10 редовни удара в експлозия има 9-10 нередовни.
Когато един човек царува в света, никога един не царува, царуват всичките едновременно.
Всички възможности в характера на човека се изразяват с различни числа в пулса.
За днес стои въпросът: що
да
сторя?
Блажени невежите, защото на тях се падат страданията.
С различни числа се определя колко удара има.
Блажени невежите, защото те имат преимущество
да
страдат.
Всички други царуват.
Някой път лекарите забелязват, че пулсът не е равномерен, но не знаят произхода, причината за това.
От страданията ще извадите хубавите работи.
На различните болести по пулса може
да
се определи причината.
Вие не считайте, че всичко е излязло от Бога.
Ако е както разбирате, че всичко е излязло от Бога, де е лошото в света?
"Що
да
сторя!
Да
допуснем, че някой човек се е простудил.
" - Царувайте, опъвайте каиша, теглете колелото, можете; но бъдете благодарни за всичко, което имате, мислете за всички петнадесет милиона във вселената.
Може преди десет години той
да
е намразил някого.
Какво мисли Господ за вас не разправяйте на хората,
да
остане тайна и за вас дори.
Бог другояче гледа на нещата.
Но по отношение на сегашния процес има разногласие, дето тия разумни същества за тяхно собствено добро, трябва
да
изменят начина на своята мисъл, понеже тия същества искат
да
наложат своето вето на Бога,
да
мисли и Той като тях.
"Какво мислите
да
направите заради Него?
Може една-две години
да
се мъчи с тази болест, тя сега е последствие, резултат.
Най-първо великите духове се опитаха
да
наложат своята мисъл и Той
да
мисли като тях.
" Нищо не мисля
да
направя.
Днешната беседа аз я кръщавам "Що
да
сторя." - Що
да
сторя?
Ние се опитахме
да
наложим нашата мисъл на духовете и това не става.
От какво ще се нуждае Господ, аз
да
му направя?
Но казвам, че в основата
си
тези заболявания имат омразата и мрачните мисли.
Да
му принеса в жертва агне - то е Негово.
"Щ"-то означава една активна сила - трябва
да
работиш.
Сега аз правя тези обяснения, за
да
ви дам общия закон: какво отношение има между човешките мисли вътре в строежа на чувствата, във волевите действия.
Всеки един от вас се стреми
да
наложи своето вето.
Да
му направя къща или някой храм - камъните са Негови.
"Д"-то показва смисъла на работата, "С"-то означава всичките условия.
Виждам някой приятел минава покрай мене неразположен духом.
Има едно нещо, което можете
да
направите - това, което не знаете.
Значи трябва
да
се опретнеш
да
работиш.
Това, което не знаете, постарайте се
да
го разберете.
"Що
да
сторя?
За
себе
си
зная каква е моята топлина.
Той ми се сърди сега, как
да
не влизам в положението му.
Кажи: "Господи, макар
да
не Те познавам, искам
да
Те обичам по своему.
" Какво
да
правя сега?
Измервам топлината с градуси, имам термометър, с който измервам топлината на тялото на три места.
Аз казвам: ами аз кому
да
се сърдя?
Ако
си
дете, което
си
родено от утробата на майката, какво ще правиш?
Този недоволният казва: Учителят не трябва тъй
да
говори.
Искам
да
те обичам!
Ще слушаш, ще ядеш храната, която ти дават.
Че как трябва
да
говоря.
" Това е най-хубавото, което можеш
да
направиш.
Няма
да
даваш правила как трябва
да
се храниш.
Всеки от вас може
да
измери своята топлина.
Аз както говоря съм прав и ти както мислиш,
си
прав.
Не питай къде е Господ, дали
си
Го обичал досега - ти
си
мисли
да
обичаш Господа.
Аз ще ви дам един метод, вие сами
да
си
правите своите наблюдения.
Ти трябва
да
се сърдиш, пък аз трябва
да
се посмея.
После няма
да
учиш майка
си
накъде
да
те носи, няма
да
я караш
да
създава нови условия.
Ти ще се учиш само на едно изкуство -
да
ядеш добре.
Не мисли дали е право или не.
– Що
да
сторя?
Ти
си
недоволен.
Ти остави тази любов
да
излезе,
да
тече към Бога.
Когато Бог те обича, Той оставя животът
да
тече.
Измерете топлината на гърдите
си
, но не туряйте термометъра под мишниците, а в тази хлътнина, която има на гърдите - турете там термометъра и пак отбележете.
Утре аз ще бъда недоволен, пък ти ще бъдеш доволен.
Дали ти го разбираш или не разбираш, хиляди години Неговото благоволение
си
върви.
Всяко нещо, което се разбира, може
да
се направи, всяко нещо, което не се разбира, не може
да
се направи.
Да
мислиш, че можеш
да
правиш нещо е едно, а
да
го правиш е друго.
Във всички твои недоволства и доволства Той не взима участие, за
да
не те смути.
2.
Единният живот
,
ИБ
, София, 22.3.1932г.,
Също така се различават езика на живота, на светлината и на свободата.
И тъй, най-първо човек трябва
да
изучава езика на живота.
Всички те представят форми на живота.
Изучавате ли този език, вие ще видите, какъв простор, каква велика област седи пред вас, която трябва
да
изследвате.
Това значи
да
имате любов към Бога.
Аз познавам любовта, но какво нещо е тя, не определям, не смея
да
я бутам.
Това е реалност, която аз абсолютно познавам, но вие сами трябва
да
я разберете.
Казано е в Писанието: „Това е живот вечен,
да
позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога".
Аз не искам
да
вярвате в моето верую, защото по този начин сами ще изпаднете в противоречие.
Следователно, живот вечен е
да
познавате любовта.
За
да
вярвате в това, в което и аз вярвам, вие трябва
да
имате моите мисли, чувства и постъпки.
Ако дойдете до положението, в което аз се намирам, тогава, дето и
да
турите окото
си
, ще виждате като мене; дето и
да
турите ухото
си
, ще чувате като мене.
Човек трябва
да
познава любовта,
да
познава благото, което тя носи за всички същества.
Обаче, ако нямате моята вяра, и
да
чувате това, което аз чувамъ, нищо няма
да
разберете; и ако виждате това, което аз виждаъ, пак нищо няма
да
разберете.
Достатъчно е човек
да
знае, че любовта носи благо за всички същества, а какво е тя, не трябва
да
определя.
Тогава, и вие можете
да
пишете като мене, но между моето и вашето писмо ще има голяма разлика.
Така и много поети пишат, но съчиненията на едни от тях се четат и разбират от всички хора, а съчиненията на други не се четат и не се разбират.
Какво нещо е Господ, също не може
да
се определи.
Който иска
да
познае Бога, ще му кажа, как може
да
Го познае, но по въпроса, какво нещо е Бог, не мога
да
отговоря.
Забележете, Библията, например, и досега не е изгубила силата
си
.
За Бога не мога
да
се произнасям, нито мога
да
Го определям.
В какво седи нейната сила?
" Всички страдания и нещастия в света произтичат от факта, че хората искат
да
знаят, какво нещо е Бог, какво нещо е любовта.
Някой казва: защо Бог ни дава страдания?
Който обича и познава Бога, ще види, че всички страдания са за негово добро.
Който не обича и не познава Бога, и от благата, които Той му дава, ще
си
създаде ад.
Че не сте я разбрали, това зависи от начина, по който четете.
Който обича и познава Бога, и от благата и от страданията ще
си
създаде рай.
Правилно четене е, когато човек може
да
се свърже със съзнанието на този, който е писал книгата.
Можете ли
да
се свържете със съзнанието на даден поет или писател, вие сте вече в реалността на написаното.
Ако обичате и познавате Бога, в рая ще бъдете; ако не обичате и не познавате Бога, в ада ще бъдете.
Тези две неща трябва добре
да
се ломнят.
С какво можем
да
ви бъдем полезни?
Вие се съмнявате, дали това е възможно.
Този въпрос не трябва
да
се разисква.
Ако знаете, отде
да
започнете и как
да
четете Словото на Христа, Той непременно ще се яви пред вас, ще свърже съзнанието
си
с вашето, и вие ще почнете правилно
да
разбирате и прилагате.
Ние не искаме
да
пипаме забраненото дърво.
В забраненото дърво се крият две неща, които човек никога не може
да
разбере.
Този ключ седи в следното :
да
започнете оттам, отдето Христос е започнал.
Започнете ли оттам, дето Христос е свършил, Той няма
да
ви се яви.
Някой проповедник казва: ние трябва
да
започнем оттам, дето Христос е свъшил.
Едно само човек може
да
знае, а именно: в доброто той ще разбере небето, рая, а в злото ще разбере ада.
Когато се говори за дървото на живота, подразбираме целокупния живот, който произтича от любовта, носителка на всички блага в света.
Ние трябва
да
започнем оттам, отдето и Христос е започнал.
Да
познавате дървото на живота, ще рече
да
познавате положителното в
себе
си
, т. е.
любовта, която всеки ден трябва
да
се разширява.
Тъй щото, искате ли
да
дойдете до вътрешно просветление и правилно разбиране, вие трябва
да
започнете оттам, отдето Христос е започнал и
да
свършите там, дето Христо е свършилъ.
За тази цел всеки трябва
да
обича едного, който
да
седи по-високо от него.
По този начин ще се премахне онова дразнене, онова безпокойство, от което страдат всички съвременни хора.
Всички хора са последователи на Христа, изповядват Неговото учение, но пак се дразнят. Защо?
Бога ли
да
обичат, или друг някой.
При това, те се запитват: ние ли трябва
да
обичаме Бога, или Той трябва
да
ни обича?
Ако Христос дойде днес между хората, в един момент Той може
да
премахне причините за дразненето и
да
ги направи ангели, с крила и с корони на главите.
Казвамъ: дали Бог ви обича, това не е ваша работа.
Те ще бъдат ангели, докато Христос е между тях.
Онова, което трябва
да
знаете, то е, дали вие обичате Бога.
Отдели ли се за минута само, те пак ще бъдат такива, каквито и по-рано са били.
Дали Бог ме обича, това е Негова работа.
Това показва, че има неща в човека, които той сам трябва
да
направи.
Той трябва
да
знае това.
Дали аз обичам Бога, това вече е моя работа ; това аз трябва
да
зная.
Запример, докато майката е между децата
си
, те са чисто облечени, със здрави дрешки и обуща.
Ако аз не обичам Бога, не мога
да
зная, дали и Той ме обича.
За такива деца хората казват : горките деца, нямат майка, няма кой
да
ги облече, няма кой
да
ги изчисти и нагледа.
Любовта познава
себе
си
във всички прояви.
И те, горките, и досега ходят окъсани, обеднели, няма кой
да
ги нагледа, очисти и облече.
Когато човек тръгва на път за него не е необходимо
да
вижда края на пътя.Той трябва
да
познава началото на своя път, а кога ще стигне края, това може и
да
не знае.
Ако човек прекара цели 20 години в пустинята, за
да
разбере, дали Бог го обича, и дали той обича Бога, това е един въпрос.
Следователно, човек трябва
да
знае само началото на посоките, в които се движи, но не и техния край.
Време е вече съвременните християни
да
се научат сами
да
се чистят.
Обаче, ако той прекара тия 20 години в пустинята, с цел
да
придобие светост и чистота, това е друг въпрос.
Който се интересува само от резултатите на нещата, той изпада в заблуждение.
Това може
да
се постигне само, когато хората започнатъ оттам, отдето и Христос е започнал.
Ако пък някой прекара 20 години в пустинята, за
да
привлече вниманието и благоволението на Бога, това се отнася само до външния му живот.
Тъй щото, иска ли човек
да
схване нещата изцяло, той ще се намери в механическите процеси на живота.
Когато Христос дойде между хората, в един неразбран свят Той работеше непрекъснато и даваше всичко, каквото имаше.
Изобщо, човек може
да
познае Бога в любовта, в свещения трепет на своята душа към Него.
Ако някой човек иска
да
разбере напълно устройството на една кола само от нейния външен вид, той нищо няма
да
разбере.
Когато се изчерпваше, Той съсредоточаваше ума
си
към по-висок свят, дето прекарваше дълго време в молитва и размишление.
Ако човек обича Бога, едновременно с това ще обича всичко, което Той е създал.
За тази цел, той трябва
да
разглоби колата,
да
разгледа отделните й части, и от тяхната направа
да
съди за цялата кола.
Щом дойде в плът облечен, между хората, Той постоянно даваше, но и постоянно взимаше от невидимия свят.
Щом има представа за направата на отделните части, той ще може вече сам
да
ги сглоби и
да
възстанови първоначалната кола.
И тогава, светът, който е красив, приятен за хората, за слепия ще бъде тормоз, мъчение.
Същото може
да
се направи и с някоя дреха, къща или с някой часовник.
Разглобяванията и сглобяванията на предметите представят забавления за човека, с които той неизбежно трябва
да
се занимава.
Тези забавления са относителното в живота, което отвлича човешкия ум от същественото.
Не, и сега сте добри, но пари нямате в джоба
си
.
Само същественото носи радостите в живота.
Какво трябва
да
направите?
Въпреки всичко, както човек работи с временните, преходни или относителни величини, така трябва
да
работи и с абсолютното, с Божественото.
Да
отидете в някоя банка и оттам
да
извадите известна сума.
Така трябва
да
го разбират хората.
Казвам: тази мисъл трябва
да
бъде ясна в умовете на хората, за
да
не се спъват в пътя
си
.
Ако нямате право
да
вземете пари от банката, ще отидете на някое лозе
да
копаете.
Да
се мисли така, то е все едно,
да
се казва, че всеки зъбец от едно назъбено колело изчезва, щом свърши работата
си
.
Той предчувствува, че ще му дойдат някакви страдания: условията на живота му ще се изменят, ще станат по-лоши от тези, в които сега се намира.
Вие трябва
да
знаете, че малкото става много, и многото става малко.
Не, зъбецът, който е свършил работата
си
, не изчезва; няма
да
мине много време, и той отново ще се яви, ще свърши друга работа.
Млад е този човек, но дойде му мисълта, че ще остарее и няма кой
да
го гледа; здрав е, но се безпокои, че ще се разболее и ще умре; после започва
да
мисли, как ще замине за онзи свят, кой ще го приеме там, какви ще бъдат отношенията на тамошните същества към него и т. н.
Така той постоянно ще се явява и ще изчезва, без
да
се е изгубил.
Ако е женен, той ще се страхува
да
не го напусне жена му; ако е чиновник някъде, ще работи, ще гледа
да
не го уволнят,
да
не останат жената и децата му на пътя.
Такива и ред подобни мисли могат
да
минат през ума на човека, обаче, те не са абсолютни, не са положителни.
Една грозна мома отишла
да
работи на нивата на един чифликчия.
Като я гледал, чифликчията
си
казвал: горката мома, освен че е грозна, но и не работи добре!
Това е закон на прераждане.
Запример,
да
вземем следното положение, което хората считат за положително: всеки човек има майка и баща.
Според този закон, човек не може
да
изчезне.
На другия ден пазарил една красива мома
да
работи на лозето му.
Той е постаен в система, която не може
да
изчезне.
От време на време той поглеждал към нея и му се виждало, че тя работи повече, отколкото трябва.
Щом майката и бащата умрат, човекът казва, че е сираче, т. е.
Човек
си
въобразява само, че слънцето изгрява и залязва.
Вечерта, когато трябвало
да
й плати, той прибавил към парите, за които се условили, още 20 лева.
Защо чифликчията придал на красивата мома 20 лева ?
И тъй, вие сте поставени на едно реално място в дадена система.
— Защото тя работила с любов, поглеждала го красиво, мило и на всеки нейн поглед сърцето му трепвало радостно.
Който ви е поставил на това място, той изисква от вас само едно нещо:
да
познаете любовта.
Сърцето му се отворило толкова много, че той бил готов
да
даде повече, отколкото трябва.
Че действително са отражение, това се вижда от обстоятелството, че майката и бащата не мислят постоянно за своите деца.
След това той казал на красивата мома: утре пак елате на работа при меъ; аз съм доволен от вас.
Майката заспи и не мисли вече за децата
си
.
Питам: по какъв начин трябва
да
се отворят сърцата на хората?
Щом разбирате правилно живота, и
да
ви гонят и хулят хората, това няма
да
ви смущава.
Бащата заспи и не мисли за децата
си
.
Мнозина мислят, че като им се говори за Господа, за светиите, за доброто в света, сърцата им ще се отворят.
Казвам: права ли е жабата, ако каже на човека, че за
да
я разбере, той трябва
да
стане като нея?
Следователно, всеки човекъ, сам за
себе
си
, е отражение на нещо.
Не, от своето положение човек може
да
разбере жабата по-добр, отколкото, ако стане като нея.
И всичко, което човек има вън отъ
себе
си
, е сянка, нещо нереално. Защо?
Тя не е някакво външно верую
Да
се говори на човека, без
да
има той примери, образци, това е външно забавление.
Жабата жаба не може
да
разбере.
Човек може
да
разбере жабата, но жабата не може
да
разбере човека.
И човек не може
да
разбере
себе
си
, докато не мине в по-високо положение, в по-висока форма.
И тъй, относителните неща изчезват, а положителните, абсолютните — никога не изчезват.
Дали хората са светски, или религиозни, ако нямат в
себе
си
абсолютна вяра, те ще живеят по един и същ начин.
Иначе, той не може
да
има ясна представа за
себе
си
.
С други думи казано: относителните неща не са реални, а положителните, абсолютните — са реални.
Сега, като говоря за красивата и за грозната мома, аз взимам красивата като образец на правилен живот.
Иска ли човек
да
се разбере, той трябва
да
заеме положението на ангел, или на някое същество с по-светъл ум и с по-възвишено сърце от неговото.
Запример, човек живее известно време на земята, но един ден му казват, че трябва
да
напусне тялото
си
и
да
замине за другия свят.
Достатътъчно е само красивата мома
да
погледне към богатия чифликчия, за
да
е доволен той от нея и
да
е - готов
да
й придаде повече, отколкото трябва.
Само по този начин той ще
си
състави ясна представа за човека и за това, което той сам е в сжщност.
Сърцето на този човекъ се отваря не само за нея, но за всички хора.
Учените, философите наричат живота на земята временен, или живот на относителната реалност.
Въ този смисълъ, любовьта къмъ едного е любовь къмъ всички.
За едни тази мисъл може
да
е неразбрана; аз се радвам, че е неразбрана.
Аз наричам този живот сянка на живота, или най-малката проекция на целокупния живот; той е вода, която изтича от някоя чешма.
Който обича едного, сърцето му се отваря за всички.
За други тя може
да
е неопределена.; аз се радвамъ, че е неопределена.
Който не обича нито един, сърцето му не може
да
се отвори и за другите.
Ако разполагах с повече време, щях
да
ви поговоря,
да
направя неопределените неща определени, а ясните
да
затворя херметически,
да
не изгубят своето значение.
Следователно, ако мислим, че в изтеклата вода е всичко, ние не познаваме целокупния живот, който всеки момент носи нещо ново.
Искате ли нещата
да
запазят своя смисъл, те трябва
да
се предават на свещен език.
Някой погледне към водата на една чешма, от която някога е пил, и казва : аз познавам тази вода.
Дето има любов към едного, там никакво злоупотребление не може
да
стане; дето няма любов към едного, там ред злоупотребления могат
да
се извършат.
Не, ти не познаваш водата, която в дадения момент изтича, защото всеки момент тя се различава по качество и по количество.
Чифликчията дал на красивата мома 20 лева повече, отколкото се е пазарил с нея, защото с любовьта, която има в
себе
си
, красивата мома му е дала хиляди левове.
Напрежението, налягането на тази вода днес не е такова, каквото е било някога.
Като се говори истината на съвременните хора, те не се вслушват в смисъла на думите, но гледат, дали запетаята и другите препинателни знаци са употребени на място.
От момента, когато чифликчията видял красивата мома, с него станал голям, вътрешен преврат, и той казал в
себе
си
: човек трябва
да
дава!
Според морала на съвременните хора някои ще кажат: този чифликчия е готов
да
даде повече на красивата мома заради красотата й.
Запетаята показва, че когато човек дойде до известен пункт, той трябва дз спре малко и
да
помисли.
Всеки момент те имат различно напрежение, различна сила.
Дето има запетая, човек ще спре движението
си
за малко време и ще се огъне наляво.
Понякога мислите и чувствата на човека едва текат, а понякога те представят велика, мощна сила.
Той дава повече заради любовта.
Когато мислите и чувствата на човека са мощни, велики, той
си
представя, че е по-велик, отколкото в друго време, но това са външни положения.
На любовта всеки дава.
При точката и запетаята човек се натъква на един център, от който трябва
да
излезе по пътя на радиуса.
Сега, ще ви дамъ един пример за изяснение на тази идея.
Всичко зависи от светлината на съзнанието.
Представете
си
, че една дружина от 20 жътварки, от различни възрасти, 30—35—40—50—60 годишни, се условят
да
работят при един богат земледелец.
Когато човек греши, или върши някакво престъпление и му кажат, че не трябва много
да
мисли, с това искат
да
му обърнат внимание, че в случая трябва
да
мисли онзи, който го е накарал
да
направи престъплението.
Само една от тяхъ е 21-годишна; при това, тя е красива, стройна мома.
След кавичките можете
да
продължите речта
си
,
да
я завършите по човешки.
Като го погледне тя, сърцето му трепва и
си
казва: красива е тази мом!
Бог
да
я благослови!
Следователно, лукавият мисли преди
да
е направил престъплението, а човек мисли, когато извърши престжплението.
Коя ли майка я раждала?
Създаването на земните езици е костувало големи усилия на възвишени, на разумни същества.
Щом погледне към нея, той поглежда мило и към другите свои работнички.
Те са работили много, докато създадат всички форми и правила в съвременните езици.
Не може
да
се нарече права мисъл онази, която е пълна с тревоги, безпокойства и съмнения.
Тя завъртя ума на господаря, и според нея, той ще изпъди нас.
Мисли само онзи, който може
да
даде ход на красивото, на възвишеното в
себе
си
да
изтече навън.
Между тях се поражда завист, която създава ред интриги.
Върху български език отсега нататък трябва
да
се работи, докато стане свещен език.
То е Божественото в човека, то е животът, който непременно трябва
да
мине през него и
да
изтече навън.
Всички са неразположени към нея, искат
да
я изпъдят.
Когато един език стане свещен, любовта в него се усилва, и хората започват
да
се разбират.
Животът трябва непреривно
да
влиза навътре и
да
изтича навън, той не може
да
спре.
Обаче, един ден тя сама взима сърпа
си
и заминава, напуща този земледелец.
Като види, че красивата мома напуща работата, земледелецът казва: хайде сега и вие
да
си
вървите!
То трябва
да
мине през всеки човек, за
да
го свърже с окръжаващите.
Ако животът не изтича вън от човека, той не може
да
се свърже с окръжаващите.
Казвам: Бог постъпва с хората по същия начин, когато иска
да
ги извади от по-низко положение и
да
ги постави в по-високо.
Само по този начин може
да
се разбере смисъла на живота.
Защо не харесва погледа му?
Ако от Бога не изтича нещо, което
да
се влее в нас, ние не бихме имали отношения към Него.
Ако Бог се уедини и живее само за
себе
си
, ние не бихме имали връзка с Него.
Ако е въпрос за външна красота, човек лесно може
да
стане красив.
Езикът, на който се разговарят, не съдържа нужния пламък, вследствие на което и любовта между тях не може
да
се прояви.
Майката и бащата могат
да
родят какъвто син, или каквато дъщеря искат.
И тъй, тази година за пръв път искам от вас,
да
се запознаете с езика на любовьта.
Ако животът, който изтича от Бога, не се влива в нас, ние ще живеемъ в относителната реалност, в която мнозина от съвременните хора живеят.
Всеки човек има свои специфични мисли, чувства и желания, но понеже излиза от Бога, понякога той се заблуждава и мисли, че е едно с Него.
Мъчно е, когато ние изискваме от хората
да
направят това, което те не могат.
Запример, часовникът може само
да
показва времето, но не и
да
говори.
Вярно е, че на физическия свят човек може
да
се фотографира по-малък и по-голям, отколкото е в същност, но самият човек не е фотография на Бога.
Човек не може
да
се разговаря с часовника.
В Божествения свят, обаче, човек не може
да
се представи по-голям, отколкото е в действителност.
Иска ли човек
да
направи нещо повече от това, което се крие в неговите възможности, той трябва
да
бъде едно с Бога и
да
вярва в Него.
Речете ли
да
фотографирате, или
да
нарисувате Бога, вие не можете
да
Го нарисувате нито по-голям, нито такъв, какъвто е в същност.
Да
бъдете едно с Бога и
да
вярвате в Него, това подразбира
да
се запишете за ученик в Неговото училище и свещено
да
държите Неговите закони.
Дето огъньт на любовта е запален, там всеки обича
да
се топли, защото изпитва приятно чувство.
За
да
дойдете до това положение, Бог ще ви прекара през хиляди изпитания, и ако можете
да
издържите, само тогава Той ще ви повери едно малко знание.
Не е въпросът огъньт
да
бъде голям, но
да
гори хубаво, горението
да
е пълно, без дим, със силна светлина.
Казвате: какво нещо е абсолютното и какво — относителното в живота?
Който достигне това знание, той ще може
да
възкресява мъртвите.
Вие трябва
да
разбирате любовта правилно,
да
не я изопачавате.
— Всяко нещо, което може
да
се нарисува по-малко, отколкото е в действителност, наричам абсолютно.
Достатъчно е само
да
дигне ръката
си
пред тях,
да
им каже три свещени думи, за
да
оживеят.
Сърцето на човека трябва
да
бъде огнище, на което постоянно
да
гори огън.
Всяко нещо, което може
да
се нарисува по-голямо, отколкото е в действителност, наричам относително.
Човек не трябва
да
се плаши от любовта, но
да
изпитва свещен трепет към нея.
Тъй щото, когато човек се мисли по-голям, отколкото е в същност, той се намира в относителната реалност на живота.
Днес всички искат
да
знаят, какво ги очаква.
Любовта на съвременните хора е толкова малка, че едва мухите могат
да
се топлят на нея.
Изобщо, мухите обичат
да
кацат на човешките глави.
И тогава, от любовта към Бога ще дойдете до любовта към хората и всички същества под тях.
Тъй щото, красивата мома представя доброто между хората, което постоянно работи.
Малко хора има днес, които могат
да
вършат големи работи.
Лесно може
да
се предскаже бъдещето на човека.
Ето, как бих предсказал бъдещето на човека: човек млад ще бъде и ще остарее; богат ще бъде и ще осиромашее; учен ще бъде и ще оглупее; силен ще бъде и ще се обезсили; здрав ще бъде и ще изгуби здравето
си
; после, ще обича, ще мрази, ще се бие с хората, ще лъже, ще краде, ще губи и ще печели, ще прави къщи, ще ги продава и т. н.
Чифликчията представя самия човек, а жътварките на разните възрасти представят хората, които човек трябва
да
обича.
Най-после ще се разкае, ще започне
да
прави добро,
да
се изправя.
Когато човек обича Бога, той ще се научи
да
обича и вечното множество в света.
След всичко това ще умре, ще го заровят в земята, или ще изгорят тялото му, а прахът ще поставятъ в някое гърне, което ще се пази за дълги времена.
Който обича Бога, невъзможно е
да
не обича хората.
Отиде ли красивата мома в кантората на банкера, той отваря касата
си
за нея. Защо?
В любовта
си
към Единния, той ще обича всички.
В тази любов не трябва
да
влиза никаква ревност, никакво подозрение, никакво маловерие.
Тя внася нещо от
себе
си
в душата на банкера, за което и той е готов
да
дава.
Който иска
да
оправи света, в края на краищата, той ще влезе като прах в едно от тия свещени гърнета.
Който иска
да
си
поживее, и той ще влезе като прах в едно от тия свещени гърнета.
Не можете
да
обичате някой човек, ако той не седи по-високо от вас.
Не, банкерът не се е влюбил в момата, но той е познал любота, и затова е готовъ
да
разтвори сърцето
си
и за нея, и за другите хора.
Съврменните хора турят костите на майка
си
и на баща
си
в една торба и казват: тук почиват костит на нашите майки и бащи.
Понеже Бог е над всички същества, затова и Той обича тия малките под Него.
Влиза един човек в къщата на едного и казва: тази къща е моя, не мърдам оттук.
Има нещо скрито в костите на вашите майки и бащи, но изкуството седи в това, човек
да
извади своята майка и своя баща от техните кости.
В това седи идейната любов: всеки човек може
да
обича същество, което седи по-високо от него.
Никой не може
да
ме застави
да
изляза вън от тази къща!
Не мислите ли, че съществото, което обичате, седи по-високо от вас, като погледнете на него, ще кажете: какво особено има в това сжщество, или в този човек, за което заслужава
да
се обича ?
— Не, има нещо, което може
да
те застави
да
излезеш вън.
Да
мисли човек, че в костите има някаква реалност, това е заблуждение, това е мая.
— С камъни
да
ме бият, няма
да
се мръдна от мястото
си
.
Човек трябва
да
се освободи от това заблуждение.
Казвам: никой не може
да
разбере човека.
Човекът, чиято е къщата, подпалва я и наблюдава, какво ще върши другият.
Всички тия неща представят обвивки на човека, но не и самия човек.
Той веднага хуква
да
бяга.
Който разбира реалността на живота, той ще може
да
възкреси човека, който се е превърнал на прах.
Умът, сърцето на човека са сили, които действат в него.
Как ще го възкреси?
Ако в сърцето, в ума, в душата и в духа на човека, както и в техните проявления, не виждате Бога, вие не познавате реалността, от която произлизат всички неща.
Нали каза, че нищо не е в състояние
да
те накара
да
бягаш?
Той ще извади от джоба
си
едно шишенце, пълно с елексира на живота, и ще капне няколко капчици върху свещения прах на майката или на бащата.
— Как
да
не бягам?
Схващате ли нещата по този начин, вие ще имате велик импулс в
себе
си
.
Той ще започне
да
меси тази кашица,
да
я прави на тесто и ще я остави
да
седи няколко часа на спокойствие.
Имате ли този импулс, ако сте богат човек и ви откраднат една сума от 100 000 лева, или един милион, вие няма
да
се смутите.
Обаче, ако нямате този импулс въ
себе
си
, и сте беден човек, който завързва парите
си
в девет възела, един лев
да
ви вземат, вие ще окрякате света.
— Лъжеш се, няма
да
изгориш.
Той ще се поразтърси малко и ще каже: много съм спал!
— Как
да
не изгоря ?
Когато кокошката снесе яйце, тя започва
да
кряка, с което иска
да
каже на господаря
си
: много се измъчих, докато снеса това яйце.
Гледай, поне ти
да
го, вземеш, а не някоя сврака!
Той маха с пръчицата
си
из въздуха, и огънят престава.
Всички в къщи се радват, че бащата се върнал.
Човек трябва
да
разбира смисъла на крякането, както и смисъла на излюпването на яйцата.
Обаче, само магът може
да
възкресява мъртвите.
Вие казвате: тези яйца трябва
да
се излюпят.
Само магът може
да
оживява праха на мъртвите.
Не е достатъчно човек
да
казва само това, но той трябва
да
разбира, как става излюпването на яйцата.
Той има знания, с които може
да
прави чудеса.
Човек е още в яйцето
си
, затова нека се скрие под крилата на някоя квачка и
да
седи там, докато се излюпи.
Той се запалва, гори и непременно трябва
да
излезе вън от къщата
си
.
Когато казвам, че човек е още яйце, което се търкаля, това подразбира, че трябва
да
се постави при добри условия,
да
се излюпи.
Може ли мъртвият
да
оживее, ако не познава Словото Божие?
Когато любовта дойде, всяко нещо трябва
да
падне от ръката на човека.
То трябва
да
стане плът и кръв за него, за
да
бъде в сила
да
го възкреси.
Богатство, слава, величие, всичко това трбва
да
излезе вън от къщата на човека,
да
се раздаде на сиромасите.
Това подразбира „даром
си
взел, даром ще даваш." Материалното трябва
да
се раздаде на сиромасите Когато любовта дойде, ние ще бъдемъ носители на Божиите блага, на новото.
Това яйце трябва
да
се постави под крилата на някоя квачка,
да
се превърне на пиле.
Щом човек стане носител на новото, той става извор, който постоянно блика, тече, без
да
пресъхва.
Време е вече
да
се простите със старото!
Ето защо, човек всеки ден трябва
да
влиза под крилата на тази квачка.
И мухлясал хляб
да
имате, не го хвърляйте, докато не пристигне новия, направен от прясно, хубаво брашно.
Казвате: какво
да
правим със стария хляб?
И сега, за
да
разбере тази реалност, той трябва отново
да
се върне в нея.
Ако един ученик не разбере материала от даден клас, той ще остане
да
повтаря класа, не може
да
мине в по-горен.
Метнете торбата на гърба
си
и тръгнете напред!
В този смисъл, смъртта подразбира връщане в реалността, от която човек е излязъл, за
да
научи началото на Битието, началото на тази реалност.
Ако не разберете любовта, няма
да
разберете и майката.
Сега, от всички искам
да
имате абсолютна вяра в Божественото.
Някой казва: защо трябва
да
повтарям класа?
То носи живот, мисъл, сила, щастие, радост и т. н.
— Защото не сте изучили, не сте усвоили материята, която се преподава в този клас.
Следователно, без майка нищо не може
да
стане.
Ако ученикът минава от клас в клас, без
да
е усвоил материала на по-долния клас, той не може
да
постигне нищо в живота
си
.
Всеки трябва
да
има майка.
Някой казва: защо трябва
да
любя?
Те могат
да
бъдат един, двама, трима, четирма или повече, обаче, всички ще се обединят в името на тази Истина.
Както в съвременните училища, така и в живота на хората, съществува строго определена програма, според която никой човек не може
да
мине в по-горен клас, или на по-горно стъпало, ако не е разбрал, изучил и приложил материята на по-долните класове.
Ти трябва
да
любиш, за
да
дойде майката,
да
те роди.
Когато Божесвеното заговори в сърцата на хората, всички ще се обичат и разбират.
Ако нямаш майка, няма кой
да
те роди.
Ето защо, съзнанието на хората трябва
да
се пробуди,
да
схващат тези неща правилно.
За
да
се пробуди съзнанието, с което
да
разбират любовта, те трябва
да
имат майката в
себе
си
, а същевременно и те
да
живеят в майката.
Не е любов това,
да
се свързват отношения само.
Любовта е велика наука, която трябва
да
се изучава.
Казвате:
да
се обичаме!
Да
се обичаме, това значи
да
се изучаваме.
Ако не можете
да
влезете в положението на човека, ако не можете
да
изучите и разберете живота му, вие не разбирате любовта и не можете
да
се обичате.
Да
обичаш,
да
любиш човека, значи
да
четеш от книгата на неговия живот, всеки ден
да
я прелистваш.
Тук майката ще го люлее, като в люлка, ще мисли, какво
да
направи с това неразбрано дете.
Не можеш ли
да
четеш от книгата на неговия живот, ти не разбираш езика на любовта.
След това ще дойде б¬щата, и върху този прах ще капне няколко капчици от елексира на живота, докато съживи детето.
Тъй щото, не може ли някой човек
да
прелиства книгата на вашия живот и
да
я изучава, между вас не могат
да
съществуват никакви отношения.
Това е закон на прераждане.
И ако човек сам може
да
чете от книгата на своя живот, той ще има правилни отношения към Бога, към
себе
си
и към своя ближен.
По този начин човек ще се преражда, докато разбере, че цета на Бога е
да
го научи, че без любов животът няма смисъл.
Ще отворите тази книга, ще четете от нея, ще я изучавате, ще размишлявате върху съдържанието й и ще гледате на нея, като на свещена книга.
без реалността на живота, всичко е страдание и нещастие.
Питам: какво струва на човека
да
люби?
Ако не можете
да
четете тази книга, това показва, че вие не знаете нейната азбука.
Всички хора са книги, написани на различни езици, които трябва
да
се изучават.
Когато младият човек дойде при Христа и Го запита, какво
да
направи, за
да
наследи вечен живот, Христос му каза: „Иди, продай имането
си
и го раздай на сиромасите!
Това не трябва
да
ви смущава, но
да
се заемете за работа,
да
учите.
И тъй, искате ли
да
обичате един човек, вие трябва
да
разбирате езика, на който е написана книгата на неговия живот.
Всички сте богати, но любов нямате.
Казвате: защо трябва
да
продадем богатството
си
?
Продажбата е първото условие,
да
турите любовта
си
в ход.
Благословение е за човека, сърцето му
да
се запали.
Щомъ раздадете богатството
си
и останете последен бедняк, който ви срещне, ще разбере положението ви и ще каже: вие сте гол и бос.
Всяко сърце не може
да
гори.
Елате при мене, аз имам хубави обуща и дрехи, ще ви ги продам евтино.
Щом не може
да
гори, то само дими, отделя дим, сажди.
После, пак погледне и казва: аз мога
да
ви дам и на кредит, с условие, че ще ми платите.
Казвам: сега и аз съм готов
да
давам на кредит, но не без пари.
Дето има такъв кадеж, таъ вече не може
да
се седи, непременно трябва
да
се излезе вън от къщата.
Когато се казва, че любовта дава даром, без пари, това е символ.
Тогава хората започват
да
казват, че в този дом е станало нещо особено.
Любовният кадеж се обяснява научно с това, че хората в този дом не могат
да
четат книгата на живота на своя ближен.
подир онзи, който има любов в
себе
си
.
И тъй, който погледне красивата мома, той тича подир нея, предлага й услугите
си
и я пита: моля, какво обичате?
Ако някой банкер я срещне, и той й предлага касата
си
.
И след всичко това тия хора очакват
да
отидат на небето, между ангелите.
Банкерите седят с отворени каси пред нея и я питат: какво обичате?
Казвам: отидете ли между ангелите, вие трябва
да
знаете техния език.
Те се чудят на силата, която се крие в тази мома.
В онзи свят има девет ангелски йерархии, които
си
служат с девет различни езика.
Да
, магическа сила е любовта.
Казвате: ами ние какво трябва
да
правим?
При това, тези езици са извънредно богати; те разполагат с грамаден речник от думи, а не с няколко хиляди само, каквито са езиците, с които хората
си
служат.
Ако вие търсите парите, работата ви е свършена.
Мнозина искат
да
знаят нещо за Господа,
да
Го познават?
Парите трябва
да
ви търсят!
Човек може
да
познава Бога, само ако знае Неговия език.
ако търсите знанието, работата ви е свършена.
Знанието трябва
да
ви търси!
Ако търсите силата, работата ви е свършена.
Силата трябва
да
ви търси!
Който има любов, и парите го търсят, и знанието го търси, и силата го търси; и светлината, и въздухът, и водата го търсят — всичко го търси.
Достатъчно е
да
отвори очите
си
, и светлината влиза през тях.
Достатъчно е
да
настрои ушите
си
, и звукът влиза през тях.
Понякога техните речи са така силни, съдържателни и красноречиви, че са в състояние
да
задигнат и дрехите, и шапките, и керемидите от къщите на хората.
Всичко става доброволно, непринудено, без той
да
очаква нещо. Защо?
— и гледате час по-скоро
да
се скриете вътре.
На любовта всички услужват: и светлината, и въздухът, и водата, и растенията, и животните, и хората.
Обаче, аз с удоволствие настройвам ухото
си
,
да
чуя говора на този вятър, или на тази буря.
Верни са думите на Бога: „Дето е любовта, там е животът, там е светлината, там е радостта, там е мирът — в любовта е всичко."
Като види някой, че се излагам на бурята, казва: защо
си
изложил ушите
си
на тази буря?
Бащата ще дойде при вас, ще капне няколко капчици от елексира на живота, ще замеси този прах и след 24 часа ще оживеете.
Реалността на живота е скрита в бурите, във ветровете, в моретата, в слънцето, в луната, във всички планети, които изразяват великата Истина на живота.
Който знае това изкуство, лесно може
да
възкресява.
Всичко, в което човек вярва, е реалност.
Всички хора трябва
да
оживеят!
Това, в което човек не вярва и постоянно се съмнява, то не може
да
бъде реалност.
Мнозина очакват идването на Христа, за
да
оживеят.
Дето има любов, реалността се разкрива във всичката
си
светлина; дето няма любов, реалността не се проявява в своята светлина.
От това небе, което виждате вие?
Дето има свобода, там и реалността се проявява; няма ли свобода, никаква реалност не съществува.
Небето, което виждате, е отражение на друго небе.
Следователно, дето има любов, там ще намерите свобода, светлина и истина; дето няма любов, там няма никаква свобода, светлина и истина.
Казвате може ли всеки
да
оживи праха в гърнето?
Светлина, свобода и истина са трите най-важни неща, с които трябва
да
започнете своя живот.
Който знае, как
да
отвори гърнето,
да
замеси праха и
да
духне върку него, той ще може
да
го оживи.
Затова, започнете първо с любовта, научете нейния език, защото от нея излиза живота; започнете с мъдростта, научете нейния език, защото от нея излиза светлината; започнете с истината, научете езика й, защото от нея излиза свободата.
Казвате: как
да
разберем тези неща — буквално или преносно?
Кой може
да
извади златото от нея?
Онзи, който знае, как
да
отвори торбата, той ще може
да
извади златото от нея.
Вие трябва
да
изучите езика на любовта, на мъдростта и на истината и
да
ги различавате.
Не знае ли
да
отвари торбата, и златото ще остане неизползвано.
Тази торба не се пробива, тя е херметически затворена; вие трябва
да
знаете, отде
да
я бутнете, за
да
се отвори.
3.
Принуждава ни
,
ИБ
,
БС
, София, 24.3.1932г.,
Аз виждам, че Господ ви е дал свобода, а пък понякога виждам, че не искате
да
учите.
Да
оставим домовете и
да
почнем
да
учим!
Христос никога няма
да
дойде насила, ако не Го обичаш.
Тя слага едного в ума
си
, започва
да
си
го представя и казва: „Ела насам, остарях, смеят ми се вече хората, искам
да
се женя!
” Най-после у момъка идва една мисъл, че трябва
да
отиде и
да
я търси – от край света той тръгва
да
я търси и казва: „Едва намерих адреса ти.” Този закон важи и за Духовния свят: ако вие не мислите дълго време за Бога, не може
да
имате постижение.
Когато
си
сложиш трите пръста на главата, значи трябва
да
мислиш – ти ще туриш ръката на челото и ще мислиш.
Накрая ще туриш ръката
си
настрани на раменете и ще кажеш: „Ще отида
да
работя!
Например дойде някое страдание – страданието е кръстене.
Вие трябва
да
мислите върху това защо страдате.
Турете страданието в ума
си
, мислете за него – защо е дошло и за какво.
После турете го на сърцето
си
, после на раменете
си
.
Мисли, мисли и ще дойде в теб Светлина и ще изчезне страданието!
Когато го държиш три дена в главата
си
, три дена в сърцето
си
и три дена на рамената
си
, ще станете приятели.
Ще кажеш: „Досега бях мърморко, но сега вече не съм.” А страданието ще каже: „Какво искаш ти?
„Любовта Христова ни принуждава.” Сега е време, когато всички трябва
да
бъдете носители на Божественото, Божественото във вас
да
блика!
Аз отивам при някоя чешма, спирам се; правя почивка при някой извор, седна и се разговарям с водата.
Тя ми разправя една история: как е ходила при тревите, при цветята, какво е правила там, как влизала в някоя градина, как влизала при някого, който бил болен, и му е помагала, как утолила жаждата на някого, как утешила някого ¬ цяла една история.
Ти казваш: “Водата само
си
мърмори.” Тя не мърмори, тя приказва.
Ако ние можехме
да
работим като нея!
Водата никога не може
да
се окаля, Животът никога не може
да
се окаля.
Сърцето само може
да
страда малко, когато някои работи ви смущават.
Душата някой път страда, но тя никога не става обикновена, защото не е от материалния свят.
Винаги тя може
да
се освободи.
Никакви затвори, никакви окови не могат
да
й попречат; като дойде времето, тя
си
заминава, свободна е.
И човек е свободен, стига
да
обича Доброто.
Любовта принуждава босия
да
се обуе, гладния
да
се наяде, голия
да
се облече, невежия
да
придобие знание, богатия
да
му се отвори сърцето
да
дава.
Разбира се, ще напусне тялото
си
този, който знае.
Любовта ни принуждава на всичко.
Всяко добро, което искате
да
го направите, ще го направите само ако ви принуди Любовта.
Възвишените духове имат сила, владеят законите, за тях няма преграда.
Тази дума е силна.
Вие не сте се молили дълго време, за
да
заставите някой ангел
да
дойде.
Най-способните християни отдавна са свършили своето училище и дипломи са взели на Небето и са на разни места на служба.
Сто и двадесет души се молиха и дойде ангелът и каза на Петра: “
Да
отидеш
да
проповядваш,
да
кажеш, че там, дето има Любов, оковите падат!
Вие сте от посредствените; от изостаналите не сте, от много способните също не сте, защото ако бяхте от много способните, щяхте
да
завършите.
В новото направление трябва
да
се съедините в едно.
Когато има
да
дава, не помни, а когато има
да
взема, помни.
Не мислете, че за малко време много може
да
се постигне.
Когато са го обидили, помни, понеже има
да
взема.
Но аз бих ви препоръчал един опит: всяка една сестра
да
си
вземе по една тетрадка и
да
започне най-първо с Евангелието от Йоана.
Ако ви дойде изведнъж някое съмнение, изберете
си
един стих.
Нали знаете защо вашите синове и дъщери остават в училище по някой път – същите причини са и вашите.
Извадете
си
десетте най-важни стиха от Евангелието от Йоана.
Някои искат
да
си
поживеят.
За
да
проверите дали сте намерили най-важните стихове, които са необходими за вас, когато ви дойде някой изпит или някоя болест, опитайте
да
се лекувате.
Кой е оставал по четири-пет часа вечерно време
да
учи – той казва: „На стари години ще уча”, а на стари години съжалява, че не се е учил.
Имате десет стиха; ще ги прочетете, ще искате болестта
да
я обърнете към Бога.
Тази е една от причините, но причини има и външни – някой ще те разубеждава: „Защо ти трябва
да
ходиш по този път?
Поне сега не трябва
да
оставате в класа.
Миналото е минало –
да
знаете и
да
не знаете неговите причини е все едно, но какво може
да
се направи при сегашните условия – то е важното.
Главното е
да
свършиш училището,
да
се приготвиш за работа, а не само
да
говориш.
После изберете други десет стиха, после пак, докато дойдете до състоянието тази болест
да
се махне.
Аз искам
да
ви наведа на една действителна, реална мисъл.
Когато изберете три пъти по десет стиха, щом кажете последния стих, болестта няма
да
я има.
Например вие не знаете как
да
правите опити.
Ще ви кажа един случай: преди петнадесет години един брат от Видин, който обичаше
да
се занимава със спиритизъм, ме заведе на един свой сеанс.
Били много успешни сеансите му, та ме заведе и аз
да
се радвам. Отидох.
Когато Христос говореше, и тогава хората бяха като вас – не разбраха какво иска
да
каже Той и учениците един ден Му казаха: „Защо им говориш така?
” Христос отговори: „На тях не им е дадено.” Защото слушателите Му не бяха от способните, а бяха невежи, изостанали.
Йоан казва, че от всички евреи сто четиридесет и четири хиляди са способни, но няма български пророк, който
да
каже колко от българите са способни.
Един от учителите се смее и казва: „Празна работа.” Една сестра се обсеби от един дух, а те се смеят, тя удря с ръка и изпада в несвяст – беше
обсебена
от един дух, българин.
Аз не искам
да
пиша за това; ако дойде някой български Йоан, може
да
пише и
да
пророкува.
Искат
да
го пращат на училище, но той не излиза; вече става 12 ч.
Един ученик може до известно време
да
бъде неспособен и после
да
стане способен, възможно е един ученик до известно време
да
бъде много способен и после
да
стане неспособен, възможно е някой до известна възраст
да
не бъде красив и после
да
стане красив.
В „Клетниците” Козет първоначално не е била красива и после стана красива.
Моят приятел идва при мен и ми казва: „Какво
да
правим, язък за учителката!
” Аз казвам: „Сега
да
направим втори сеанс: наредете се всички, коленичете и четете „Отче наш” – ще четете „Отче наш” така, както никога не сте я чели!
” Всички бяха заинтересовани и повдигнати.
Братът държи учителката за ръката и когато казахме думите „Защото е Твое царството и силата, и славата во веки веков. Амин!
Козет беше едно голямо изпитание за Жан Валжан, за
да
се види как ще постъпи.
”, тя се събуди и дойде на
себе
си
.
Братът се убеди, че това не е внушение, а има външна сила.
Всеки един човек ще има някоя Козет, тя ще стане красива и ще го напусне – и той трябва
да
жертва нещо от
себе
си
.
Така духът го пратиха най-после
да
се учи.
В тази книга Юго иска
да
изнесе идеята, че без жертва няма повдигане в света.
Който не разбира законите, ще каже: „Защо ни трябват такива сеанси, ще подлудее човек”, а всъщност целият свят сега е подлудял.
Без жертва не може
да
се издигнете.
Тези убийства, тези кражби, които стават, се дължат все на такива „напреднали” същества, които обсебват хората и прекарват живота
си
в празни работи.
Ако не работите, богати не може
да
станете.
Хората сега трябва
да
се научат на Правия път, на Божествения път, трябва
да
дойдат до истинския Път, който осмисля Живота.
Ако не се облича човек, облечен не може
да
ходи; ако не се обува, обут не може
да
ходи.
„Любовта ни принуждава.” Когато дойде едно страдание, трябва
да
го преобърнем.
В цитирания стих Павел казва: „Любовта Христова ни принуждава.” Имало е случаи, когато сте чувствали Любовта.
На онези, които обичат Господа, всичко им съдейства за Добро.
Когато някой е чувствал
да
го принуждава Любовта, той все глупав е ставал.
Аз самият не съм против кираджиите, но поне
да
бъдат добри кираджии и
да
си
плащат, а пък те идват и развалят къщата.
Когато детето от Любов прави нещо, майка му казва, че е глупаво – навсякъде то все трябва
да
претърпи укори и присмех.
Човек трябва
да
бъде изправен!
Но ако детето постоянства в принудата на тази Любов, то в края на краищата ще се повдигне.
И обратното е вярно – Писанието казва: „Ще изпратя Духа
си
, Духа на Истината.” Тези Светли Духове когато дойдат, ще внесат нещо в човека, той ще стане човек на изкуството, ще почне
да
работи,
да
помага.
Когато Божественият Дух дойде в човека, човек излиза от застоя и почва
да
работи.
Например имате някое неразположение на духа – потърсете един, втори, трети, четвърти стих и този, с който се премахва неразположението и идва във вас Светлината, него стих турете на особено място, за
да
видите Силата на Бога.
Хората могат
да
казват каквото искат, но той нито на смеха, нито на укорите им обръща внимание – той
си
има една идея и все се усмихва.
Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът.” Пътят е материалният живот с всички негови блага, Истината е знанието, а пък Животът, това е сърцето, всичко онова, което желаеш.
А когато изгуби Любовта, той става много умен, почва
да
си
стиска устните,
да
примижава с очи,
да
си
маже лицето, дрехи
си
туря, това-онова
си
туря, но той сам съзнава, че с всичко това нищо не става.
Само когато познаваш Бога, всички материални блага ще дойдат.
Ти ядеш, за
да
се намажеш отвътре, за
да
затлъстееш,
да
станеш мускулест – ядеш и пиеш, но няма я Любовта, няма какво
да
те принуждава.
Най-после затлъстееш и започваш
да
се мъчиш.
Бог не само е създал човека, но е вдъхнал в него жива душа – това е Живият Христос.
Когато животът на Земята почне
да
ти става ясен, ще се зароди в теб желание
да
помагаш – тогава
си
в Пътя на Истината.
Човек, в когото действа Любовта, издържа на всички страдания; човек, който има Любовта, и на пост издържа.
Когато имаш Любов към всичко, тогава
си
в Живота.
Аз съм виждал човек
да
страда и
да
се смее на болестта – казва й: „Ти като нямаш работа, с мен се занимаваш!
Това е цяла една наука, която тепърва трябва
да
учите.
” Ако беше друг, щеше
да
кряска, а пък той се смее и казва: „Болестта ще
си
замине, на крива врата е дошла болестта.” И действително, болестта
си
заминава.
Или казано на друг език, има страдания, които се причиняват от същества, които седят по-ниско от човека.
Това трябва
да
бъде във вас като изкуство, че като вземете цигулката,
да
може
да
свирите.
Страдание, което ожесточава човека, е от по-нисше същество, а пък има страдания, които се причиняват от Висши същества.
Когато човек знае
да
свири хубаво, вдъхновението всякога ще дойде.
Например твоят учител може
да
ти даде една задача или някоя мъчно изпълнима работа – ще се умориш от тази работа, но все таки ще придобиеш нещо.
Казва се в Писанието: „Духът, който Аз ще ви пратя, който ще ви настави на всяка истина.” Любовта трябва
да
ни принуждава на всичко.
Нима майката не работи, нима учителят не работи, нима художникът, архитектът не работят – всички работят.
Следния път
си
донесете тетрадките, на които сте написали избраните десет стиха.
Скулпторът със своето длето удря, има
си
идея – ще извае някоя статуя, за
да
възпитава хората.
После ще има моралното възнаграждение, че е внесъл някоя идея, за
да
видят хората доброто, което е вложено в нея.
Или някой писател, който е писал с години една книга, за
да
четат хората и
да
се ползват.
И Аз ще умоля Отца, и ще ви даде друг Утешител
да
пребъде с вас во веки.”
2. Глава 11: 42: „И Аз знаех, че винаги ме слушаш, но за предстоещия народ рекох това, за
да
повярват, че Ти
си
ме проводил.”
Вие сте дошли в училище
да
учите, а не
да
ви говоря за спасението – вие го знаете, спасението е най-лесната работа.
3. Глава 12: 26: „Ако слугува някой на Мене, Мене
да
последва; и дето съм Аз, там ще бъде и слугата ми; и който слугува на Мене, него ще почете Отец ми.”
Когато Любовта те принуждава, тогава е най-лесната работа, а когато не те принуждава, е най-мъчната работа.
5. Глава 6: 63: „Духът е онова, което дава живот; плътта нищо не ползва; думите, които Аз ви говоря, дух са и живот са.”
Когато Любовта действа, навсякъде те приемат – дето и
да
похлопаш, ще те приемат.
В Любовта има магическа Сила.
7. Глава 3: 3: „Отговори Исус и рече му: Истина, истина ти казвам: Ако се не роди някой изново, не може
да
види царството Божие.”
Тя прилича на гладния, който като види човек, носещ хляб, му казва: „Заповядайте!
” Защото такъв, където и
да
влезе, все ще даде нещо.
Човек трябва
да
носи нещо в ума
си
.
Проверете силата на тези стихове, когато ви дойде неразположение.
А пък който не може всички,
да
научи поне някои от тях.
Ако нямаш душа, ти не можеш
да
живееш, следователно всяко същество, което има душа, живее, има Живот.
От всички души човешките са най-напреднали, а пък животинските души не са напреднали.
Ако оставите едно животно вкъщи, вие знаете какво може то
да
направи.
Както и
да
го възпитавате, много не може
да
се очаква от него, но вие трябва
да
благодарите на животните, че досега те са орали и са работили за нас.
Ако не бяха конете, които
да
превозват необходимите товари, ако не бяха и растенията, които
да
се жертват за нас,
да
ни помагат,
да
ни дават плодове, ако не беше житото!...
Това са все души, растителни души – всички тия души дойдоха на помощ, за
да
помагат на човека.
Някой пита какво трябва
да
правим – аз му казвам: каквото прави житото, прави го; каквото прави крушата, прави го; каквото прави дървото, прави го; каквото прави волът, прави го; каквото прави конят, прави го; каквото правят добрите хора, прави го!
Ако така не се схваща въпросът, не може
да
се разбере правилно.
Някой ученик иска
да
му пишат висока бележка.
Високата бележка трябва
да
съответства на знанието.
При някои разказвателни предмети, които се зазубрят, може
да
се пише шест, но тези предмети в живота не помагат.
Там трябва
да
се вдига и слага мотиката,
да
знаеш
да
копаеш.
Когато трябва
да
съградиш къща, необходимо е
да
разбираш това изкуство, друг път трябва
да
разбираш от тъкачество.
Тези неща, които ви говоря, трябва
да
бъдат за вас един стимул, защото от Невидимия свят вашите Напреднали братя, които са завършили своето развитие, ви преценяват според усилията, които правите.
Когато влезе някой Светъл брат, той гледа усилието ви и дотолкова се интересува от вас, доколкото правите усилие.
Ако имате желание, ще ви научи, а ако сте заспали и чакате наготово, той ще мине и ще
си
замине.
Понеже сте се събудили в Живота, тепърва ще срещате препятствия, защото живите хора страдат, а не мъртвите.
Камъните страдат по-малко, а растенията повече, животните още повече, а човекът, понеже съзнанието му е най-развито, страда най-много.
А у вярващите, у тези, които имат Любовта, страданието е още по-голямо.
Човек, който страда, живее.
Някои страдат, а ги е жал
да
страдат – това не е страдание.
Страданието не може
да
произведе жалост.
Тоз, който жали страдащия, е здрав – той не страда, той иска
да
избави страдащия, иска
да
премахне тези условия, които причиняват страдание.
Докато някой иска
да
премахне тези условия у теб или у другите, има нещо, което помрачава ума.
Някой път се безпокоиш – например у някого влезе мисълта, че ще умре, и не може
да
се освободи.
Влиза вкъщи, мисли, че къщата ще се събори върху него, качва се на колата и мисли, че тя ще се прекатури, не смее
да
мине през реката, за
да
не се удави.
Има нещо, което го плаши много, но той не може
да
го обясни, има у него един вътрешен страх, който му причинява страдание.
Тази душа трябва
да
се освободи.
В твоят ум се е качил някой и пришпорва – ти препускаш, ходиш, обикаляш, търсиш някой
да
те освободи.
Да
те избавят от този, който се е качил.
Ще го свалят от гърба ти, ще те ударят и ще кажат: „Хайде в гората, стой там и паси!
” И ако ти предлагат торба с ечемик, нищо не приемай, никаква зоб не ти трябва – паси само тревата в гората, пий вода там.
Каквито небесни думи
да
ти казват, не обръщай внимание.
Не
си
ли получавал много любезни писма и после с години ги носиш като всадник.
Все имаш надежда, че след години това ще стане, онова ще стане, а онзи, който е възседнал на гърба ти, не ти мисли доброто, той мисли за своя интерес, крадец е.
След като е карал коня няколко години, ще го продаде и ще
си
замине, ти ще ходиш от господар на господар и най-после няма нищо
да
остане от теб.
Щом има някой
да
те обича, ти
си
вече в онова царство на избавлението – това е денят на избавлението.
Щом се говори за Любовта, тя е дошла
да
освободи човека.
Това е цяла наука – човек трябва не само
да
се освободи, но и много пакости, много работи в
себе
си
трябва
да
поправи.
Има пакости в човешкия ум, в човешкото сърце – всичко това трябва
да
се поправи.
Например заражда се във вас съмнение – на какво се дължи то?
После се заражда омраза – и тя се дължи на всадника.
После се заражда озлобяване, отмъстителност.
Всички лоши качества са произлезли от онзи, който те е измъчвал; онзи, който те е яздил, ти е предал всички лоши качества от
себе
си
.
Когато дойде някой лош дух в човека, ще го нацапа, ще му прави като лекар всякакви лоши инжекции и той после с години ще има
да
се чисти.
Например някой ти казва, че със смъртта на човека всичко се свършва и ти веднага повярваш, но знаете ли на какво прилича това?
Представете
си
, че живеете вечерно време; идва един философ, завъртва ключа и казва: „Тази светлина ние я образуваме, аз правя светлината.” Това е вярно само за дванадесет часа; след дванадесет часа може
да
чакате светлина от философа, но когато наближи изгрева на Слънцето, той казва: „Хайде легни
си
, а довечера пак ще ти говоря за това учение.” През целия ден вие спите и вечерта той пак ви говори.
Не, вие трябва
да
направите друг опит: има светлина, която не се получава със завъртане само на ключа и тази светлина не осветява само едно същество, но озарява цялата Земя – почакайте шест часа и вижте, че на изток се явява голяма светлина, изгрява Слънцето.
И ако пак дойде по вечерно време някой
да
ви казва, че той прави светлината, ще му вярвате ли?
Тази любов може
да
се яви, когато запалят лампа или свещ, но изгори ли газта в лампата, изгори ли свещта, свършва се любовта.
При електричеството може
да
се скъсат жиците и изгасва светлината – това е обикновеният живот, за който казват: „Умре ли човек, свършва се всичко.”
Човек, когато мине в другия свят, ще влезе в една област, много по-красива, отколкото е Земята, но трябва
да
е готов за нея.
Даже понякога не е полезно
да
мислим за онзи свят, защото ще забравим този свят и няма
да
свършим работата
си
тук.
В човека трябва
да
се развият нови органи.
Някой казва: „За онзи свят заминаха бате и майка”, но ако ти нямаш органи, не може
да
се съобщаваш с тях.
То е все едно, когато човек е глух, ти
да
кряскаш силно, за
да
те чуе.
Когато кряскаш, той ще се мъчи по устата ти
да
разбере, но я разбере, я не.
Та казвам: за онези ваши близки същества, които са заминали за онзи свят, у някои от вас има изработени органи и може
да
се съобщавате с тях.
Ще направите един опит за предаване на мисълта: сестри, които се обичат,
да
седнат на две отдалечени страни и в 12 ч.
едната
да
предаде мисъл, а другата
да
я приеме.
Сутринта
да
й каже какво е приела или
да
напише мисълта в плик.
Ако по този начин развиете апарата
си
, то близки същества, които са заминали горе, ще могат
да
ви кажат нещо.
Например някои от тях виждат, че ви предстои голямо изпитание и ще ви кажат
да
се пазите.
Например ще дойде у вас крадец – те ще ти кажат
да
се пазите,
да
не го приемате.
Или
да
се пазите от друго нещо: например вашето дете е палаво, може
да
запали къщата.
Съществата от другия свят ще ви укажат благоприятни условия – че еди-кой
си
ще ви помогне, че няма защо
да
се обезсърчавате, че в скоро време работите ще се оправят.
Ако някоя от вас, сестрите, има тази дарба, то тя ще бъде телеграфо-пощенска станция.
Това ще стане на практика –
да
има една връзка между видимия и Невидимия свят.
Някой живее за
себе
си
, за стомаха.
Главата, стомахът, белите дробове и прочее трябва
да
живеят за цялото тяло.
Едно дете трябва
да
има дарба – щом няма дарба, въпросът е решен.
Та сега се постарайте някои от вас
да
си
предадете една на друга мисли.
Някоя казва: „Еди-коя
си
сестра не ме обича” – това не е телепатия.
Или казваш: „Еди-коя
си
сестра ме обича” – това не е телепатия.
Тази сестра, без
да
ви е виждала, ви пише писма – тя дори на портрет не ви е виждала.
Сега трябва
да
се образуват хубави връзки, но вас ви е страх
да
образувате любовни връзки между душите – вас ви е страх от Любовта.
Аз правя сега едно сравнение – може ли
да
се сравнят макароните с хубави ябълки, круши, грозде или с някой тропически плод, или със сварено хубаво жито?
Любовта – трябва
да
схванете каква е тя.
Любовта е това, което създава човека, което внася Живот, Светлина, Радост, Знание, богатство – всичко това.
Вие трябва
да
преминете най-първо през любовта на света, докато дойдете до онази Божествена Любов, до непостижимата Любов.
Най-първо човек трябва
да
започне с малката любов, докато дойде до голямата Любов.
Малкото насекомо колко вода трябва
да
пие?
Колкото по-голяма е мушицата, толкова повече и повече вода пие, докато дойдете до човека.
Само човек знае
да
пие вода.
Животните, млекопитаещите често умират от препиване на вода – така не се пие вода.
Понякога птиците, кокошките по-правилно пият вода – вземат една глътка, вдигат
си
главата нагоре и пак пият.
Това пиене на вода при кокошките го намирам за най-хубаво.
Наблюдавам също как някои хора не знаят
да
ядат.
НАГОРЕ