НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
502
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
502
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Тези малките
,
НБ
, София, 7.2.1932г.,
Защото някои стари хора, след като са произвели огън, са го изгасили с вода, и повече като нямат сила
да
запалят огъня, зъзнат на студа.
Да
се радваш, че
си
едно дете в забавачницата, излязло
да
поздрави слънцето,
да
поздрави изворите.
Който не се е влюбил в Бога, той се облича в отрицателни качества, в него ще има завист, злоба, омраза, хитрина, лукавство - всички тези качества ги носи и
си
прави черни дрехи.
Черно носи
да
изгори сърцата на хората.
Туй е мода.
Когато някой се влюби в Бога, той ще почне с добродетелите: той е добър, миротворец, облечен е хубаво, ще
си
направи косата, ще се покаже, че не е стар.
Сега не мога
да
ви го докажа, но ще го вземете за вярно.
Не гледай с презрение на тези форми.
Първата мода в света считам, че е отживяла работа.
Дали ще го вярвате или не, то не може
да
се докаже.
Турците казват "ола белир" - може
да
е тъй.
Бог е казал, те
да
бъдат.
Дали е тъй или не, то е въпрос, който остава за бъдещето; понеже всичко, каквото хората говорят, за в бъдеще ще се провери.
Той прави зло заради любовта, има някого
да
обича.
Онзи вълк, който хойка, 20 кошари обикаля, кой го кара
да
обикаля кошарите.
Пък един ден ще видите дали сте живели добре или не.
Онзи разбойник, който ходи
да
обикаля със своята пушка къщите, той казва: "Заради нея всичко ще направя".
Всичко това ще бъде, ще го видите като на картина.
" Мислиш ли, че един ден Бог няма
да
те хване,
да
ти каже: "Кой ти даде право
да
цапаш вола,
да
цапаш коня?
Някой път в бъдещите векове ще ви дадат едно кино, ще видите кой де е и как е.
Всеки, който не дава, му тегли куршума.
Та в това отношение момите трябва
да
предупреждават своите възлюбени.
Ние мислим, че имаме право, че всичко ни е дадено.
Възможно е от Ваше гледище така
да
е, възможно е половината
да
не е вярно, възможно е три четвърти
да
не е вярно и една четвърт
да
е вярно, 25% допустимо.
Аз допущам всичко.
Или
да
преведа: всеки човек, който се удоволствува, той служи на злото.
Онзи, който има пари, всичко може
да
отпуща, може
да
отпусне хиляда лева, 2, 3, 4, хиляди и повече, а онзи, който няма, нищо не може
да
отпуща.
Най-после, като нямаме никакво уважение и почитание към човека, който носи образа и подобието Божие, един човек, в когото Бог е вложил своя Дух, с какво можем
да
се похвалим?
Той може
да
вярва може и
да
не вярва, но аз нямам нужда от това.
Щом искаш
да
се удоволствуваш, непременно паденията ще дойдат.
Какво ще ми важи дали вярват хората, или не?
Ти искаш
да
бъдеш млад, това е удоволствие.
Кажи му: "Братко, не падай, ти не вървиш както Бог те е направил".
Искаш
да
бъдещ богат, това е удоволствие.
Аз не искам
да
ви наведа на мисълта, че вие не сте добри, както са ви създали.
По-добра публика от
себе
си
досега не съм намерил, а вие сега сте ми гости, искам
да
ви дам едно забавление.
Друго нещо е стремежът в тебе
да
добиеш богатство в пълния смисъл - богатство в своите мисли, богатство в своите чувства и богатство в своята воля; после ще имаш и материални богатства - това е в реда на нещата.
Може някой път това, което съм ви представил,
да
не ви хареса.
Но когато ти искаш
да
добиеш едно материално богатство, без
да
имаш богатство на твоята мисъл, на твоите чувства и воля, и ще накараш другите хора
да
работят за тебе - това е удоволствие.
Ако повикате на гости един американец и му направите една българска лютеница с шопски пиперки, онзи американец ще обиколи за секунда цялата ви къща.
След време те ще станат по-умни от тебе и ще почнат
да
те измъчват.
Вие може
да
станете нещастни.
Психологически е така.
Един американец, продавач на библии, бил поканен от един българин на гости и след като Му дал и една лютеница само от люти пиперки, той извикал: "Вай, вай!
Вие искате
да
имате сега едни установени правила, които обаче не могат
да
оправят сегашния живот.
Като те срещна, ще имаш сила, мощ.
Дал му после зелева чорба
да
пие малко.
Злото в света зависи от една много стара култура, която е съществувала преди появата на човека и на земята са съществували други същества.
Трябва ли
да
плаче детето, че не е възрастно?
Следователно ние като сме се облекли с тази материя, тя придава свойства и качества и на нас, тъй както те са творили.
Носят ги в малки шишенца и когато стомахът на някого е малко развален, ще откъсне малко от краставичките като специалитет, който лекарите дават.
Един проповедник имал слаб стомах, на Запад някъде се случило това, носел
си
шишенце; извадил
си
малко веднъж и с апетит го изял.
" Но Мойсей не е казал всичко.
Не желайте
да
постигнете нещата изведнъж.
Един господин до него казал: "Господине, може ли
да
ми услужите с вашето шишенце?
Искам
да
остане в ума ви една мисъл:
да
благодарите на вашия Баща, Който е направил тази земя, че ви е пратил тук
да
ядете и пиете,
да
се радвате,
да
дишате чистия въздух, светлината.
Той мислел, че онзи е достатъчно опитен в тази работа, изглеждал един доста практичен човек.
Да
Му благодарите, днес
да
Му напишете едно любовно писмо.
Да
кажете: "Татко, благодарим Ти за всички грижи, които
си
поел за нас.
Едва могъл
да
попита: "Господине, ти какъв
си
?
Проповедник ли
си
?
Благодарим за грижите, които
си
дал.
Казват: "Как смееш
да
казваш, че е така?
" Сам Христос е казал: “Има много неща
да
ви кажа, но сега още не сте готови, за в бъдеще когато дойдат благоприятните условия, когато вашето съзнание се повдигне, когато Аз дойда пак на земята със своите избрани, тези неща ще бъдат тогава разбрани".
Ти
си
първият от тези, когото виждам.
Туй е великото, туй е човешкото -
да
признаем, че имаме един Баща,
да
Му благодарим за големите грижи, с които ни е обградил, а не само
да
философствуваме.
Огнени камъни носиш в шишенцето".
Има едно учение в света, което трябва
да
даде импулс за наука, за изкуство, за музика, във всички области, и в религиозно, и в божествено отношение, и в морално.
Има неща, които трябва
да
бъдат съгласни, има неща, които не трябва
да
бъдат съгласни.
Това е онази велика сила, която ни повдига, за
да
не бъдем стари, но
да
бъдем любими деца.
Ако туй е закон, че трябва
да
сме съгласни със старото, питам: Христос беше ли съгласен със старото?
Аз не искам вие
да
станете стари и възрастни, не ви желая това.
Аз искам всички вие
да
бъдете разумни деца,
да
бъдете весели, желая всички
да
припкате.
Американецът след като вземе месо или нещо друго, ще вземе от този сок
да
върви месото по-лесно.
Няма за какво
да
се грижите откъде ще вземете хляб.
До Мойсей беше така - "Око за око, зъб за зъб", има
си
причини, за
да
е било така.
Онова дете, което е на гърба на майка
си
, не трябва
да
скърби че хляб няма.
Христос идва и казва: "Ако ти извадят едното око, ти дай и другото.
Майка му ще му даде.
Ако те ударят от едната страна, ти обърни и другата".
Послушание се изисква от всички, нищо повече.
Ще преведете сега смисъла: "Ако те ударят от едната страна, ти обърни и другата".
Туй е новата философия, така трябва
да
се разбира.
Започват
да
капят сълзи от очите му.
"Ако ти вземат горната дреха, дайте
си
и другата".
А всичко онова, което сега учите, то е остаряло, то е било важно за някога.
" "Спомних
си
, че миналата година баща ми се удави в Голоновското езеро.
Ние придаваме само материален характер на казаното.
"Не плачи, защото и ти ще се удавиш с баща
си
.”
Съвременните хора искат навсякъде природата
да
си
отвори всичките врати и всичко
да
им бъде ясно, понятно.
Не, всичките врати на Природата са затворени, понеже тя е в движение.
Ние не го знаем какво е, но от самия резултат на живота, който дава радост и страдание, може
да
предположим тези велики сили, които функционират, какви са.
Ти имаш едно страдание, не
си
доволен от нещо.
Запитай се най-първо, защо не
си
доволен.
Когато някой аероплан се движи, всичко е затворено.
Всичко ти е дадено даром.
Тия войни, тия спорове, те са начини за уреждане на въпросите според сегашното разбиране.
Когато някой човек излиза от къщи, той
си
затваря вратата, затваря
си
всичките врати.
Майка ти те храни даром, баща ти те храни даром, навсякъде всичко даром получаваш.
Сиромасите и богатите - това е тяхно разбиране.
Но когато тренът спре на някоя главна станция, тогава вратите се отварят,
да
излязат пътуващите вън.
Ти седиш цял ден и правиш въпрос, че не
си
щастлив.
Та питат, когато вратите са затворени, какво трябва
да
прави човек?
Ти не
си
щастлив в тази забавачница, а ангелите биха се радвали на твоето място.
Първото нещо е човек
да
съзнава, че има един Баща, Който го обича, и
да
му напише едно любовно писмо.
Той трябва
да
върши една от най-великите работи - той трябва
да
учи,
да
прави своите наблюдения.
Десет ангела биха се поставили на твоето място, и ти пак
си
недоволен.
Ако той на баща
си
не пише любовното писмо, на никого не може
да
го напише.
Те като те гледат казват: "
Да
идем
да
го заместим".
Към всичките хора ще имате същите отношения.
Един човек, който няма това разбиране, и за
себе
си
той ще бъде нещастен.
Следователно, ако туй малкото игнорираш, то има зад
себе
си
един велик принцип, и тогава ти може
да
пострадаш.
Дохождат
да
Го убеждават.
- Тогава защо трябва
да
скърбим?
Ако ти презираш живота в неговото проявление, ти се поставяш против онзи велик закон, който ще ти даде голямото благо.
Безполезно е вашето твърдение за страданието и скръбта.
Ти може
да
имаш опитността на тези двамата,
да
плачеш. Защо?
Защото
си
взел малко.
Любов може
да
има между две разумни души, които еднакво схващат нещата.
Страдаш. Защо?
Ти искаш
да
вземеш голямо парче, но голямото повече люти.
Първо трябва
да
вземеш по-малко, докато се приспособиш.
Вземете елементите във въздуха, човек се е научил
да
ги понася.
Ако ти не познаваш неговия глад, може
да
му дадеш една храна, която не му съответствува.
Едно същество, което не е свикнало
да
диша нашия въздух, може
да
се отрови.
За пример ако един човек е постил 10 - 20 дни и ти му дадеш една тежка храна, ще му направиш най-голямото зло.
Човек постоянно трябва
да
се приспособява към онези отрови, които са във въздуха.
Ти ще му дадеш най-деликатната храна.
Също и като се учим, ние почваме
да
се тровим.
В Германия, като пости някой 30 - 35 дни, най-първо лекарите ще му дадат едно зърно грозде, дори ще го разделят на четири и една четвърт ще му дадат първо, после ще дадат второ, трето и постепенно ще увеличават храната.
За пример ти имаш едно знание и казваш "наука." - Науката трябва
да
бъде другояче построена.
Неговите черва, които са били в инертно състояние, трябва
да
се събудят,
да
започнат живот.
Защо трябва
да
се трудя?
Ти когато дишаш, трябва
да
имаш едно хармонично съчетание на мислите.
Постът е много хубав метод за лекуване на болести, и на онези болести, които не се поддават на никакво лекарство, даже проказа, сифилис - ако човек може
да
пости по 30 - 35 дни, той ще се пречисти и никакъв сифилис няма
да
остане у него.
Защото ако мисълта ти не е хармонична, въздухът няма
да
те ползува.
Но
да
издържи 35 дни.
Мисълта ти трябва
да
бъде в хармония с чувствата и с волята.
Общият глад ще развие динамическа сила в организма.
Онези хора, които се разгневяват, дишат много бързо, у тях има едно дисхармонично движение на нервната система, която е разстроена.
След 35 дни съвсем няма
да
ви познаят.
В живота човек трябва
да
изучава новите положения, как трябва
да
живее.
Всичко ще опитам, но животът е мощното в мене, което може
да
създаде онзи велик импулс.
Но как
да
се направи постенето?
Няма препятствие, което животът
да
не може
да
преодолее.
Проучили ли сте направения от кал човек,
да
видите елементите и силите, които са скрити в него, кои са скритите чувства у него, какво представлява неговата воля, какво представляват неговите мисли?
Постът не може
да
се установи за всички еднакво.
Всички хора не може еднакво
да
постят.
Неговата глава се върти, за
да
пази равновесие.
Всички хора в едно и също време не може
да
започнат
да
постят.
Като кажат "любов",
да
пламнат хората!
Ако престане
да
мисли правилно, той веднага пада на земята.
Защото ако на някой човек организмът му е във възходящо състояние, той не трябва
да
пости.
Ако тази дума беше силна, ако вие разбирахте думата "любов", като я произнесе някой, вие трябва
да
пламнете всички,
да
станете горящи,
да
светнете.
Всяко падане, всяко подхлъзване, всяко преждевременно остаряване в живота се дължи на една неправилна мисъл, на неправилни чувства и неправилни постъпки.
Организмът когато е в нисходящо състояние трябва
да
почине.
Докато не се запалите,
да
почнете
да
горите, вие все ще бъдете стари.
- Ама другояче не може ли
да
действуваме?
Тогава е най-добрият пост,
да
се освободи от всички влияния.
Като се запалите и почнете
да
горите, тогава вие ще бъдете млади.
Когато човек е неразположен, страда, недоволен е, той има негативно състояние.
Но за твоето благо, ако искаш по-дълго време
да
си
млад, ти непременно трябва
да
проучваш законите на Бога, в които животът седи като един резултат; понеже този живот не иде всякога тъй изобилно.
2.
Любовта на безсмъртието / Любов на безсмъртието
,
ООК
, София, 10.2.1932г.,
Например, говоря на богатия за любовта, казвам му, че трябва
да
се обичаме, но той се усмихва и мълчи.
Чакай
да
чуеш гласа отвътре, отдалеч някъде и от главата.
То не е в състояние
да
отвори сърцето му.
Той даже се страхува
да
не му искат пари на заем.
Да
знаеш нещо, значи,
да
прилагаш знанието
си
.
Знаеш, че любовта дава и взима, а ти само взимаш, без
да
даваш.
Вслушвайте се в Божия глас,
да
разберете, какво значи вдъхновение.
Ако детето не взима от майка
си
, не може
да
расте.
Казвате: Виждам изгряването на слънцето; виждам чисто, лазурно небе; чувам, как изворът блика и напоява растенията; слушам лекия зефир около
себе
си
.
Щом стане на две години, майката отбива детето и го учи само
да
яде.
Не може само
да
даваш, или само
да
взимаш.
Даже и Бог, Създателят на света, сменя нещата.
Лесна работа е, но са нужни големи усилия и труд.
След като ти е давал, Той казва: Сега ти ще даваш.
Има случаи, когато един светия употребява цели 20 години, за
да
придобие необходимата чистота.
Той прекарва 20 години в духовната баня, за
да
се очисти.
Колко години след това трябва
да
работи, за
да
облече дрехата на светийството!
Всичко, което ни е дадено, се дължи на Божията Любов към нас.
И колко още работа му предстои, за
да
стане Божи работник.
Всичко добро и хубаво в нас ни е дадено не само за един живот, но за вечността.
Не се придобиват лесно духовните дарби.
Бог е предвидил всичко, което е нужно за човешката душа.
Като знаете това, трябва само
да
се радвате.
Преди всичко, животът на светиите не е предаден правилно.
Силните моменти, които представят тяхното подвизаване, минават незабелязано.
Родиш се, живееш известно време и умиращ – всичко се свършва с тебе.
Млад
си
, остаряваш и умираш.
Един римски патриций изпратил на един светия големи подаръци от благодарност към него, че излекувал дъщеря му.
Щом получил подаръците, веднага дошло изкушението.
Понеже бил гладен, светията се приготвил
да
си
хапне от хубавото ядене, което получил.
Светията погледнал към него, съжалил го и му дал всичкото
си
ядене,
да
се нахрани добре.
След светлината иде свободата.
После решил
да
облече новия
си
костюм,
да
му се порадва, но друга изненада му се представила.
Ако живееш по човешки, светлината ще се смени с тъмнина, а свободата – с робство.
Окъсан, измръзнал старец се приближил при него и му показал вкоченелите
си
ръце.
Често казвате, че човек трябва
да
олекне.
Без
да
мисли много, светията му дал новите
си
дрехи и го изпратил
да
си
върви.
Някога трябва
да
олекне, а някога
да
стане тежък.
Гладен и уморен от работа, светията намерил една коричка хляб в стаята
си
и решил
да
си
хапне,
да
подкрепи силите
си
.
В тоя момент отнякъде излязла една мишка и започнала
да
обикаля стаята,
да
намери нещо за ядене.
Ето защо, когато минаваш през големи изпитания, ти трябва
да
бъдеш тежък, пълен кораб, за
да
има на какво
да
разчиташ.
Той дал последната
си
хапка на мишката и дълбоко се замислил: Господи, разреши ми това противоречие.
Трябва
да
имаш знания, че като страдаш,
да
знаеш, защо страдаш.
Помогни ми
да
си
отговоря, защо трябваше в един момент
да
се лиша от благото, което ти сам ми даде?
Вие знаете много неща, но не сте приложили всичко.
Христос се явил при него и му казал: Ти издържа изпита
си
.
Някои неща сте приложили, а някои оставяте
да
приложите в бъдеще.
Свободен
си
вече.
Аз съм ви говорил върху много въпроси, които и без моето говорене щяхте
да
научите.
Доволен от отговора и придобивката
си
, светията напуснал старото
си
жилище и продължил своя път.
Питам: Кой художник би могъл
да
нарисува лицето на тоя светия?
Кой би могъл
да
си
представи, как тоя светия напуща жилището
си
и тръгва по нов път, очертан от светлината и любовта?
Казвам на някого, че на еди-кое
си
място има един чист, хубав извор.
И без
да
му кажа ще го намери, но ще се лута повече време.
Обаче, човекът, който се е проникнал от истинска любов и светлина, който се е отдал в пълно служене на Бога, има строго определени черти, специфичен израз на лицето.
Като знае, де е изворът, направо ще отиде
да
се напие.
Всичко в него е положително.
Все има разлика между оня, който сам е придобил знанието
си
и оня, който е имал учител.
Ще кажете, че е по-добре човек сам
да
си
придобие знанието, сам
да
си
изработи свое убеждение или верую.
Той събужда мисъл в човека, води го в нов път.
Не, в реда на нещата е, пръв Бог
да
вложи знанието в човека.
Достатъчно е
да
чуеш, как стъпва той, за
да
се замислиш върху
себе
си
и
да
си
кажеш: И аз съм човек, и аз мога
да
направя нещо, достойно за подражаване.
Който разбира тоя говор, само той може
да
се ползува.
Човек трябва
да
се учи от някого.
Сила излиза от него.
Първият човек беше поставен в рая, за
да
се учи от Бога.
Един ден Христос проповядвал на учениците
си
и около Него се стекъл много народ.
Ще кажете, че той сгреши, яде от плода на забраненото дърво.
Там имало една жена, която страдала от кръвотечение цели 12 години.
Тя
си
казала: Ще се приближа
да
тоя свят човек, за
да
оздравея.
Както детето пали фитила на бомбата и чака
да
види, какво ще стане, така и първият човек яде от забраненото дърво с желание
да
види, какво ще стане.
Ако детето стои и чака бомбата
да
избухне, с нея заедно и то ще отиде.
В тоя момент Христос се обърнал към учениците
си
и ги запитал: Кой се допря до мене?
Казват му, обаче,
да
бяга, и то бяга.
И на първите човеци казаха
да
бягат.
– Сила излезе от мене, отговорил Христос.
Ако не бяха избягали, нищо нямаше
да
остане от тях.
Тя се изповядала, че била болна 12 години и почерпила от Него сила.
Бог им каза
да
не пипат голямата бомба в рая, но Ева първа запали фитила на тая бомба.
Христос ў казал: “Жено, вярата ти те спаси.” Вътрешно, обаче, Той я посъветвал, втори път
да
не постъпва по тоя начин, за
да
не заболее отново.
Те искаха
да
видят, какво ще стане след това.
Добре е, че имала вяра, но трябвало
да
иска позволение, когато взима нещо.
Каза им
да
бягат.
Тя откраднала сила от един велик човек, който я благословил.
Ако беше откраднала нещо от обикновен човек, щеше
да
плати скъпо за тая кражба.
Сега аз изнасям тоя случай, за
да
ви покажа, какво може
да
направи любовта.
Тя е сила, която лекува, повдига, възкресява човека.
След експлодирането нищо друго не остава, освен
да
бягат.
Вашата любов не може
да
лекува, а още повече не може
да
възкресява.
От вас не излиза сила, която може
да
лекува неизличими болести.
Работете съзнателно върху
себе
си
, всеки ден прибавяйте нещо към любовта
си
.
Като разбрал, че е жив, той благодарил за щастливото и чудно спасяване.
Слушали ли сте музика, която
да
ви изкара от равновесието,
да
ви накара
да
забравите
себе
си
и
да
заиграете като дете?
Един българин, цигулар, дал концерт и свирил само български песни и хора.
Публиката се вдъхновила толкова много, че всички напуснали салона и и излезли вън
да
пеят и играят.
Той разбрал силата на бомбата и, заговори ли се нещо за бомба, той все казвал: Пазете се, бомба е това!
Закон е: И най-малката погрешка на човека може
да
причини голям взрив в него.
Не можеш
да
възприемеш музиката, ако нямаш любов в
себе
си
.
Вашата любов губи силата
си
, защото постоянно се натъква на смъртта и трябва
да
я укротява.
Те са в състояние
да
нарушат правилното развитие на човека.
Понеже новата любов е свободна от смъртта, тя дава силата
си
на вас.
Тя е бомба, която всеки момент може
да
експлодира.
– Кога и
да
е, но ще дойде.
Не чакай
да
избухне, не я пипай, но бягай вън.
Пригответе се за тоя ден,
да
посрещнете любовта и
да
заживеете в нея.
Заличи я от ума
си
да
не те смущава.
И тъй, стремете се
да
придобиете новата любов,
да
станете едно с нея.
Дойде някой и ти казва: Какво
си
се изправил като дърво?
Той смущава духа ти, но сам не знае, как трябва
да
се моли човек.
Друг път
си
добре облечен, разположен
си
, имаш хубаво, добро отношение към хората.
Срещне те някой и ти казва: Какво
си
се докарал като княз?
Не те ли е срам
да
ходиш така облечен между хората?
Ти се смутиш, връщаш се вкъщи, по-скоро
да
свалиш новите дрехи.
Чудиш се, какво
да
правиш, как
да
задоволиш хората.
Че
си
добре облечен, с лачени обувки, това не е грях.
Ти свириш и пееш за него, че отишъл при Баща
си
.
Той е жив, заминал за отечеството
си
, а ти му свириш и пращаш много здраве на близките
си
.
Дойдоха при мене и ми казаха, че една жена се мъчи цели три деня
да
роди и не може
да
се освободи, ще умре.
Казах им, че няма
да
умре, нужни и са само пет минути и ще се освободи.
– Зная, виждам и нейното състояние, както и състоянието на детето.
Тя се нуждае от помощта на невидимия свят, който ще и помогне.
Детето объркало пътя
си
, не може
да
излезе.
Тоя псалом трябва
да
се преведе на език, с който
си
служи природата.
Казах му
да
се върне десетина сантиметра назад и отново
да
поеме правия път.
За
да
разбере известен въпрос, човек трябва
да
има разположение към него.
Да
се върнеш назад и оттам
да
поемеш правия път, това значи,
да
се обърнеш към Бога.
Без вътрешно разположение към нещата, той не би могъл
да
възприеме истината.
Объркаш се и не знаеш, какво
да
правиш.
Не можеш
да
разбереш въпроса за вегетарианството, например, докато обичаш
да
си
хапваш месце.
Обърни се към Бога, Той ще ти даде съвет.Раждането, в широк смисъл, е дълбок вътрешен процес.
Виждаш на трапезата сложена печена кокошка или печено агне, а някой ти говори за вегетарианство.
Всеки може
да
се натъкне на тоя процес.
Щом се намериш в затруднение, ще се върнеш десет сантиметра назад, ще се обърнеш към Бога и ще излезеш на свобода.
Сега вие сте дошли до положението
да
възприемете любовта.
– Представяш
си
, как ще
си
хапнеш печена кокошчица и след това ще пийнеш чашка винце.
Хората виждат, как колят кокошки и агнета, виждат страданията им, но не се трогват.
Вие трябва
да
се изчистите, както чистите съдовете, в които туряте най-хубавото съдържание.
Друго нещо е, ако говориш на вегетарианци за страданията на кокошката и на агнето.
Вие очаквате Бог
да
влезе във вас.
Следователно, хората могат
да
се разбират, само когато ги свързва нещо, когато имат разположение едни към други.
Затова трябва
да
Му приготвите жилище.
При това, те влизат в положението
си
, влизат и в положението на окръжаващите.
Щом Бог влезе във вас, животът ви коренно ще се измени: болести, беднотия, страдания няма
да
има.
Ако хората се събират без вътрешно разположение помежду
си
, колкото и
да
си
говорят, нищо няма
да
разберат.
Те ще бъдат в положението на месоядците, на които се говори за страданията на животните.
Ще слушат, какво им се говори, но ще
си
казват: Вкусно е месцето на агнето и на кокошката.
– Колкото искате, от вас зависи.
Сегашният ви живот трябва коренно
да
се измени.
Иначе, и науката, и музиката, и изкуството ще бъдат безпредметни.
Стар е оня, който иска
да
се прояви.
Човек трябва
да
разбира силата на Божията мисъл, която се проявява чрез неговата душа: младият ще разбира като млад, старият – като стар.
Турите ли даначето на работа, нищо не може
да
направи.
Ти трябва
да
знаеш, че мисълта, която се изявява чрез тебе, е Божествена.
Кажеш ли
си
така,
да
не се колебаеш, но всякога
да
проявяваш Божественото.
Не подържай тая мисъл в
себе
си
, Божественото се изявява само чрез Божественото.
Божествената мисъл носи в
себе
си
магическа сила – с нея всичко се постига.
Казвате, че изучаването на езиците трябва
да
се опрости.
– В щедрост, в даване.
За предпочитане е нещата
да
бъдат красиви, макар и усложнени.
Бог отваря път на всички, които Го търсят, които работят и уповават на Него.
Който иска
да
бъде красив, трябва
да
бъде вътрешно богат, или вътрешно сложен.
Един млад брат разправяше една своя опитност, която потвърждава горната мисъл.
Красивото лице е сложно.
По едно време той съвсем объркал материалните
си
работи: оттук-оттам взимал пари на заем, но не могъл
да
ги върне.
По него може
да
се чете много.
Приятелите му започнали
да
странят от него.
Красивият има особени линии на лицето, каквито в обикновения човек не можеш
да
намериш.
Той се видял в чудо, не знаел, какво
да
прави.
И на лицето на мъдреца има сложни, красиви линии.
Решил в
себе
си
, от никого
да
не взима пари на заем, но
да
работи,
да
разчита на Бога.
В мъдреца всичко е особено; неговият ход се отличава коренно от хода на обикновения човек.
Започнал
да
работи, сам
да
се подържа.
Като престанал
да
очаква на другите, работите му започнали
да
се оправят.
– Като забравя
себе
си
.
В кратко време той изплатил дълговете
си
.
Истинска молитва е оная, в която човек забравя
себе
си
и окръжаващите.
Истински певец е оня ,който забравя
себе
си
,забравя, че хора го слушат.
– Защото започваш
да
уповаваш на другите.
Не е така, събранието става далеч някъде.
Имаш
да
решаваш една задача и започваш
да
се допитваш до хората, те
да
ти помогнат – ти взимаш пари на заем.
Имаш една мъчнотия, не можеш сам
да
я решиш, търсиш чужда помощ – ти взимаш пари на заем.
– Какво
да
правя, как
да
си
помогна?
Ако мислите, че работите се нареждат тук, лъжете се.
Всички работи стават далеч някъде, а тук се проявяват техните отражения.
Носиш ли тая мисъл в ума
си
, твоите работи ще се наредят по естествен начин.
Само така човек ще разбере, какви способности и дарби се крият в него.
Само свободният може
да
учи.
Освободете и съзнанието
си
от всичко, което се е наслоило в него от далечното минало.
Колко езика знаете вие и с колко думи разполагате в обикновения
си
живот?
Изорах нивите
си
, посях ги; разработих градините
си
, посадих плодни дръвчета, отглеждам ги; и днес, благодарение на моя труд, земята има друг вид от тоя, който някога е имала.
Средно човек употребява около 500-600 думи, рядко до хиляда думи.
Някои талантливи поети и писатели
си
служат с около четири-пет хиляди думи в езика
си
.
Земята казва, че ти, наистина,
си
я изорал, посял, но тя е отхранила семената.
Милтон в своите произведения
си
е служил с 11 хиляди думи, Шекспир – с 15 хиляди думи.
Като четете Шекспира, натъквате се на думи, които може
да
намерите само в речник.
Питам: Ако работиш по същия начин върху един човек, развиваш доброто в него и, в края на краищата, обереш плодовете му, какво
си
направил за него?
За Омира се казва, че
си
служил с 40 хиляди думи.
С колко думи
си
служи природата?
След всичко това ще кажеш на тоя човек, че
си
работил върху него.
Работил
си
, наистина, но
си
взел най-хубавите му плодове за
себе
си
.
Чуден е езикът на природата.
Ако така работите и разбирате нещата, нищо не може
да
постигнете.
Освободете се от егоизма
си
.
Вложите ли най-малкото егоистично чувство в работата
си
, то ще разяде основите и, както червеят изяжда младите коренчета.
Това, което досега сте придобили е нищо пред онова, което предстои
да
придобиете.
Всяка работа трябва
да
се започва и свършва със свещен трепет и пълно безкористие.
Един ден, като преглеждах дърветата в градината, видях на едно дръвче доста голяма дупка.
Взрях се
да
видя какво има там, и забелязах, че нещо пада от дупката.
Това значи,
да
си
роден от Бога и свободно
да
излизаш и влизаш в тялото
си
.
Когато пожелаеш, ще напуснеш тялото
си
, ще отидеш на разходка и когато пожелаеш, ще се върнеш.
Пазете се от червеи, които рушат и прояждат вътрешността на вашия живот.
Сега вие се учите
да
пеете.
Това се отнася до оня, който сам може
да
излиза и влиза в тялото
си
.
Остане ли хората
да
ви учат на това изкуство, скъпо ще платите.
Добре е
да
пеете,
да
свирите,
да
се занимавате с музика, поезия, наука.
Може
да
излезете от тялото
си
и
да
не се върнете назад.
Обръщайте внимание на всичко,
да
не останете едностранчиви, еднообразни.
Може и
да
се върнете, но в това време са влезли в тялото ви крадци и разбойници, които са ви обрали.
Главата трябва
да
бъде добре развита, всички центрове
да
се подхранват.
Ако развивате главно личните
си
чувства, главата ви ще стане дълга като краставица.
Дойдат в дома ви крадци, счупят вратата, оберат ви и ви изхвърлят вън.
Обаче, ако вие владеете изкуството, сами
да
влизате и излизате от тялото
си
, ще излезете като какавида и ще се върнете преобразени, като пеперуда, нашарена с най-красиви шарки и цветове.
Някой проявява любопитство, иска
да
разбере, как става излизането и влизането в тялото.
За
да
не задоволи човешкото любопитство, природата е скрила някои неща от хората.
Кажете ли, че човек не трябва
да
фантазира, нито
да
живее с въображение, ти не даваш възможност на челото
си
да
се разширява.
Например, никой не може
да
проникне в сърцето,
да
види, как става кръвообращението.
Докато живееш на земята, ще
си
въобразяваш, че
си
богат, че
си
силен, че
си
велик поет, учен, философ.
Никой не може
да
проникне в дробовете,
да
види, как става дишането.
Така поне ще оформиш челото
си
.
Умствено човек може
да
проникне и в сърцето, и в дробовете, но по физичен начин не може.
Казвам: Красиви са тайните неща в природата.
Като свърши работата
си
в тайна, природата изнася делото
си
навън, на изложба.
Когато извадя цигулката
си
пред вас, вие виждате малка част от това, което искам и мога
да
проявя.
Понякога свиря пред вас, но това свирене представя малка част от онова, което мога
да
изразя.
Когато трябва, аз вадя по няколко тонове от тая музика само за
себе
си
.
Човек трябва
да
разбира живота като проява на реалността.
Вярвам, че мога
да
свиря, че мога
да
лекувам с тая музика, че мога и
да
подобря живота
си
с нея.
Това значи,
да
свириш и
да
пееш с любов.
Ако нямаш пари, ако
си
болен, ако жена ти и децата ти са гладни, животът е сериозен.
Помнете: Вярата и любовта ви трябва
да
бъдат прогресивни.
Ако имаш възможност
да
посрещаш всичките
си
нужди, животът не е сериозен.
Като такива, те ще срещат на пътя
си
големи препятствия.
Това
да
не ви плаши.
Без препятствия те не биха могли
да
се проявят.
Някой има много пари, но не знае, как
да
ги употреби.
Без противоречия и противодействие никоя сила не може
да
се прояви.
Някой има дарба
да
пише, но се стеснява, не иска
да
се прояви.
Едно време на цигуларите не гледаха с добро око.
Когато му дадат
да
поправи един часовник, първо, той го разглобява на части.
Ако някой се предаде на музика, казваха: Горкият, взел цигулката и засвирил като циганин.
Други казваха: “Цигулар къща не храни.” За
да
свири, човек трябва
да
обича много музиката,
да
обича и хората, за
да
издържи на подигравките им.
Любовта е велико изкуство, което разглобява и сглобява нещата, за
да
отдели годното от негодното, чистото от нечистото.
Човек трябва
да
дойде до вътрешно разбиране на живота,
да
се освободи от всички предразсъдъци на времето.
Представете
си
, че трябва
да
напишете едно любовно писмо.
Освободи ума
си
от ненужни мисли.
Защо трябва
да
мислиш и
да
се безпокоиш, че ще се разболееш, ще остарееш, или ще обеднееш?
Ако обеднееш, ти ще научиш това, което при богатството никога няма
да
научиш.
В каквото положение и
да
се намериш, или каквато работа
да
вършиш, ти все ще научиш нещо.
Работи така, че
да
придобиваш нещо ценно.
Изкуство е
да
знаете, как
да
започнете писмото.
От любовта към работата и към хората зависи твоят успех.
Един виден майстор-шивач бил поканен в дома на един богат турчин
да
му ушие едни бирбючуклии гащи.
Може
да
се лъжеш, че обичаш.
Майсторът взел със
себе
си
своя чирак, Стоян.
Турчинът заповядал
да
сготвят на шивача кокошка.
Ще видите, че когато са били най-повдигнати, пълни с любов, тогава не са могли нищо
да
направят.
И обратно: Когато са били крайно обезсърчени, недоволни от
себе
си
, тогава са свършвали най-добрата работа.
Има състояния в живота им, когато те не могат
да
се проявят, но се радват на успеха на хората, които стоят по-долу от тях.
Той искал
да
остане цялата кокошка за него.
Те казват: Дано тия хора свършат това, което ние не можем.
Стоян слушал, какво говори господарят му и само въздишал.
С доброто
си
желание те им помагат.
Като се нахранили, слугата казал на домакините: Отвреме-навреме моят господар го хващат нервите и започва
да
се озърта, като че търси нещо.
Това значи,
да
се радваш на успеха на своя ближен и
да
му помагаш в доброто.
В това време той скрил напръстника на господаря
си
.
Започнали
да
шият.
Майсторът търсел напръстника
си
, озъртал се натук-натам, не можал
да
го намери.
Ти
си
поет, искаш
да
напишеш нещо.
Вдъхновиш се и започваш
да
пишеш.
– Ти
си
го написал, но Бог ти е диктувал.
Ясновидците виждат това.
В природата съществува ехо, отзвук или повторение на нещата.
Ти
си
учен, наблюдаваш някое явление, но от двете ти страни стоят възвишени същества, които ти диктуват, насочват вниманието ти на важни неща и ги обясняват.
Природата не е отмъстителна, но спазва своите закони.
Ако бащата е музикален, и синът ще бъде музикален; ако майката е художничка, и дъщерята ще бъде художничка.
– Ако други не бяха ти помогнали, ти сам нищо нямаше
да
направиш.
Това наричаме закон за предаване на дарбите и способностите.
Следователно, ако бащата не може
да
свърши започнатата
си
работа, синът ще я свърши.
Помнете: Всяко нещо, което започваш, трябва
да
се изучи добре, защото след време ще се повтори.
Тя иде от три места: отдалеч, отвътре и през главата.
Само така то може
да
принесе своя плод.
Божият глас иде отдалеч.
Майсторът търси напръстника
си
насам-натам, озърта се, и тогава онези го хващат и го връзват.
(втори вариант)
Вашата вяра, вашата любов, трябва
да
бъдат прогресивни.
(втори вариант)
А прогресивната любов и вяра всякога на пътя
си
имат грамадни препятствия.
(втори вариант)
Без препятствия любовта не може
да
се прояви.
(втори вариант)
В природата съществува следният закон: това, което правиш на другите, ще ти се върне на главата.
(втори вариант)
Без препятствие не може
да
се прояви и вярата.
(втори вариант)
В природата има отзив, ехо.
(втори вариант)
Когато на часовникаря му дадат някой развален часовник, той го рязглоби.
(втори вариант)
Не че тя мисли
да
отмъсти, но всяка постъпка има едно ехо.
(втори вариант)
Да
видиш в какво седи истинската любов.
(втори вариант)
Ако в бащата има един навик, в сина ще се повтори.
(втори вариант)
Не е лошо
да
се повтарят нещата.
(втори вариант)
Представете
си
, че пишете любовно писмо.
(втори вариант)
Ако бащата е музикален, това ще се повтори в сина.
(втори вариант)
Ако бащата е писател, в сина ще се повтори.
(втори вариант)
То ще се повтори или в самия тебе, или в сина ти.
(втори вариант)
Онова, което започваме, трябва
да
го заучим хубаво, защото ще се повтори.
(втори вариант)
Може
да
се лъжеш.
(втори вариант)
Това, което ще се повтори, трябва
да
е хубаво, че ще пренесе известен плод.
(втори вариант)
Вие може
да
имате знание, но то
да
не принася някой плод.
(втори вариант)
Аз привеждам това, което е вярно.
(втори вариант)
Запример аз съм ви говорил много пъти, но когато говоря за любовта някому, той започва
да
подозира.
(втори вариант)
Те когато мислят, че имат любов към Бога, нищо не става, нищо не може
да
направят.
(втори вариант)
Ти говориш на богатия за любовта, че трябва
да
се обичаме.
(втори вариант)
Някой път, когато са били крайно обезсърчени, като че не могат нищо
да
направят, а пък виждат, че нещата стават.
(втори вариант)
Той знае, че като му говориш за любовта, ще му кажеш: "Не можеш ли
да
ми заемеш?
(втори вариант)
" Или дойде някой в къщата ти и почне
да
ти говори за любовта, как хубаво сте се уредили, че много сте благородни, набожни.
(втори вариант)
Този велик човек идва до едно място и казва на
себе
си
: "Тази работа не е за мен." Погледне другите, които нищо не разбират и казва: "Дано те
да
го направят по-добре от мен." И тогава идват
да
им помагат и те успяват.
(втори вариант)
И по едно време ще
си
направи устата
да
каже: "Вие имате дъщеря хубава, красива, аз имам един син.
(втори вариант)
Вашата дъщеря не може ли
да
ми я дадете за нашия син.
(втори вариант)
Най-напред ще ти каже: "Кажи ми нещо за Господа" и след като го научиш нещо за Господа, той няма
да
ти даде нещо за Господа, но ще те изнуди, ще ти вземе.
(втори вариант)
Не е лошо човек
да
взима, но не само
да
вземаш.
(втори вариант)
Ученият човек наблюдава нещата.
(втори вариант)
Трябва
да
даваш и
да
вземаш.
(втори вариант)
Ако детето не вземе, не може
да
расте.
(втори вариант)
Майката трябва
да
дава.
(втори вариант)
И след една-две години тя ще го отбие, няма
да
му дава вече мляко, но ще го научи как
да
яде.
(втори вариант)
Всякога
да
давате или всякога
да
вземате - такъв закон в света не съществува.
(втори вариант)
Ти трябва
да
се пазиш от такава мисъл, която е много близко до ушите ти.
(втори вариант)
Даже и Бог, който е създал света, и той прави смени.
(втори вариант)
След като е давал дълго време, той ще се спре и казва: "Ти ще даваш." Има закон: ще възлюбиш Господа.
(втори вариант)
Това, което ти говори, трябва
да
бъде от два-три метра разстояние или седемдесет и пет сантиметра до ухото ти.
(втори вариант)
Това, което ти говори,
да
не е при пъпа ти долу.
(втори вариант)
Да
не е на едно място.
(втори вариант)
Всичките тия условия се дължат на даването на Бога.
(втори вариант)
Всичкото хубаво в света е за твоята душа, а не само за днешния ден.
(втори вариант)
Бог е предвидил всичко, има за какво
да
се радваш.
(втори вариант)
И трябва
да
чувстваш едновременно, че някой ти говори отдалече и че някой ти говори отвътре и отгоре.
(втори вариант)
Ти
си
представяш небето като земята.
(втори вариант)
"Какво ще гледам небето?
(втори вариант)
Ти казваш: "Роди се човек и остарява." Ти не
си
се родил още.
(втори вариант)
Вие чувствате, като че се намирате при изгряващото слънце, небето е така лазурно, чувствате, като че се намирате при някой извор, който блика, блика - и опитвате водата на този извор, че е хубава.
(втори вариант)
Мисълта
да
е правилна, чувството
да
е правилно и волята
да
е правилна.
(втори вариант)
Някои светии, за
да
придобият някоя малка придобивка, в християнската епоха са иждивявали по десет-двайсет години и са имали много малко резултати само
да
добият чистотата.
(втори вариант)
Свобода. После иде робството, пак свободата, пак робството.
(втори вариант)
Двайсет години са се подвизавали, за
да
се очистят, и след като се очистят - подвизаването двайсет години за добиване на чистотата може
да
го уподобим на вземане на баня.
(втори вариант)
Някои казват: "Трябва
да
олекне човек." Не само
да
олекнеш, но някой път трябва
да
тежиш.
(втори вариант)
Колко години ще ти трябва
да
се облечеш?
(втори вариант)
Когато дойдат най-големите изпитания, ти трябва
да
бъдеш един пълен кораб, за
да
има на какво
да
отстояваш.
(втори вариант)
Колко години ще трябва
да
ходиш?
(втори вариант)
Трябва
да
имаш знание, че като страдаш,
да
знаеш за какво страдаш.
(втори вариант)
Вследствие на това много малко светии в християнската църква има, които
да
са направили нещо много положително.
(втори вариант)
И като имаш знание, трябва
да
знаеш за какво имаш това знание.
(втори вариант)
Аз като гледам как са описани житията на светиите, това не е житие.
(втори вариант)
Те искат
да
изкарат тоя светия, че е много голям.
(втори вариант)
До тези неща щяхте
да
дойдете, без
да
ви ги кажех.
(втори вариант)
Аз не виждам никакво светийство.
(втори вариант)
Защото на някой човек мога
да
кажа къде седи някой хубав извор.
(втори вариант)
В какво седи преимуществото
да
ви покажем извора?
(втори вариант)
Ако онзи светия, който е седял двайсет години, и той вижда, че е оголял.
(втори вариант)
Двайсет години се е подвизавал и като че му се дощяло
да
похапне, хубаво
да
се облече.
(втори вариант)
Този псалом трябва
да
се преведе.
(втори вариант)
Вие може
да
правите сравнение между един човек, който се с учил, и един друг, който сам е добил знанието.
(втори вариант)
В природата има един начин на разбиране.
(втори вариант)
Онзи, който добил своето верую от само
себе
си
, се различава от онзи, който го е добил от някой учител.
(втори вариант)
Всичко му праща.
(втори вариант)
Човек трябва
да
има предразположение за разбиране на нещата.
(втори вариант)
Някой казва: "Човек сам трябва
да
добие знание." Това не е в реда на нещата.
(втори вариант)
Но в това време идва един гладен и светията му дава яденето
си
.
(втори вариант)
Другояче той не може
да
разбере една истина.
(втори вариант)
Идва един гол и той му дава хубавия
си
костюм.
(втори вариант)
Никой не може
да
бъде сам научен.
(втори вариант)
Идва една жена и на нея й дава парите
си
и най после му е останала една хапка, едно парче хляб.
(втори вариант)
Той все трябва
да
се учи отнякъде.
(втори вариант)
Нямате ни най-малко предвид страданието на агнето.
(втори вариант)
Мислите как ще
си
похапнете, ще
си
пийнете малко винце.
(втори вариант)
И той не могъл
да
разреши това противоречие.
(втори вариант)
Не могъл
да
разреши тази работа.
(втори вариант)
Тогава му се явява Христос при него и му казва: "Ти издържа изпита
си
.
(втори вариант)
Когато първият човек се е учил, вие сте гледали през малките дупки.
(втори вариант)
Свободен
си
сега."
(втори вариант)
Тези, които страдат, взема им се нещо, те губят.
(втори вариант)
В този момент в какво седи свободата?
(втори вариант)
Та в живота, когато се събирате, трябва
да
имате едно вътрешно разположение, едно вътрешно разбиране.
(втори вариант)
Сега
да
опишете като художник какво е лицето на отшелника, как напуснал своето старо жилище и как тръгва.
(втори вариант)
Защото на човека може
да
се каже най-хубавата истина и
да
има две различни разбирания.
(втори вариант)
Но тази легенда още нищо не показва.
(втори вариант)
Може
да
имаш първото разбиране, т.е.
(втори вариант)
Ял от плода.
(втори вариант)
да
се веселиш,
да
се радваш, когато колят агнетата.
(втори вариант)
Както онова дете запалва една печка, запалва фитила на една бомба е взривно вещество и чака
да
види какво ще стане.
(втори вариант)
Когато обичаш, когато В душата ти няма никакво противоречие, има истинска любов, има известна осанка, която се вижда.
(втори вариант)
А може
да
имаш и второто разбиране.
(втори вариант)
Седи детето и гледа какво ще стане.
(втори вариант)
То не знае, че като стане този взрив, от самото него няма
да
остане нищо.
(втори вариант)
Когато се раждат децата, когато се роди едно момче вкъщи, всички са радостни.
(втори вариант)
Ти не можеш
да
срещнеш един човек, който върви по Бога, и
да
не се заразиш.
(втори вариант)
И му правят панихида.
(втори вариант)
" Детето хукне
да
бяга.
(втори вариант)
Благодарение, че избягва.
(втори вариант)
Като стъпи само онзи на краката
си
, от чуването на стъпките му в тебе се явява мисъл: човек съм аз.
(втори вариант)
"Пан" значи голям, "хида" - ще почистят за онзи, който отишъл при Бога.
(втори вариант)
Със стъпването
си
този човек говори.
(втори вариант)
Господ му казва
да
не бута голямата бомба в рая.
(втори вариант)
Знаеш, вместо хората
да
бдят сутрин, започнали
да
бдят вечерно време.
(втори вариант)
От него излиза сила.
(втори вариант)
Когато Христос вървеше по пътя, една жена, която се приближила до него, казва
си
: "Само като се допра до него, ще оздравея." И тя се допира до него и оздравява.
(втори вариант)
" Адам казва: "Ще видим последствията." Като избухна бомбата, те избягаха из рая.
(втори вариант)
Христос казва: "Сила излезе от мене." Околните му казват: "Нали много свят има около тебе.
(втори вариант)
Тя произлиза от думата "сад" - значи
да
се повиши.
(втори вариант)
Никаква сила не излязла.
(втори вариант)
"Но много хора има." Той казва: "Не, не, някой се допря до мене." Всички се допирали, но някой се допрял с особена цел.
(втори вариант)
Стар е онзи, който иска
да
се прояви.
(втори вариант)
Той се чудел дали е жив, или не.
(втори вариант)
Христос като погледна тази жена, тя била разтреперана, и тя се изповядала, че тя се е допряла до него.
(втори вариант)
Казва: "Никога няма
да
забравя, хвърках из въздуха.
(втори вариант)
Приближила се до един свят човек и извлича от него сила по един апашки начин.
(втори вариант)
Христос казва: "Кой взе сила от мене без позволение?
(втори вариант)
Да
дойдем сега до идеята: малките постъпки в живота могат
да
причинят известни взривове в човека.
(втори вариант)
В човека стават взривове в мислите, в чувствата и могат
да
повредят процесите на правилното развитие.
(втори вариант)
Нямах кураж, откраднах, взех я." Той казва: "За в бъдеще няма
да
постъпваш така, но аз ти давам." Начинът, с който
си
послужи тя, не е чист.
(втори вариант)
Можеш
да
ореш колкото искаш.
(втори вариант)
Малкото даначе, като го туриш на работа, дърпа се, скача.
(втори вариант)
Запример ти се молиш и някой ти казва: "Какво
си
се изправил като дърво
да
се молиш." А ти имаш разположение.
(втори вариант)
Онзи ти казва: "Така не се моли." Как трябва
да
се моли, и той не знае.
(втори вариант)
Облякъл
си
се хубаво и някой ти каже: "Какво
си
се наконтил така сега като княз.
(втори вариант)
От едно свято същество като Христа може тя
да
открадне.
(втори вариант)
Ако Христос беше някой обикновен човек, тя щеше
да
претърпи такъв удар, щеше
да
й зашлеви две плесници, но благодарение, че той е бил един от великите същества, които са били на земята, той я поглежда и казва: "За в бъдеще ще постъпваш по-хубаво, за
да
не ти идва пак кръвотечение."
(втори вариант)
Тъкмо
си
написал едно хубаво стихотворение и някой ще ти каже: "Тъкмо сега ли намери
да
напишеш такова стихотворение." Или тъкмо свириш, някой ще ти каже: "Тъкмо сега ли намери
да
свириш?
(втори вариант)
Един български цигулар дал концерт, свирил български песни и всички напуснали салона, започнали
да
скачат,
да
се въртят,
да
играят.
(втори вариант)
" Когато онзи човек е умрял, ти носиш лачени обуща.
(втори вариант)
Казва: "Подлудяха тези хора." Представете
си
, че в София някой даде концерт и всички софиянци излязат по улиците и заиграят.
(втори вариант)
Онзи, който разбира езика, ще приложи това, а пък който не го разбира, няма
да
го прилага.
(втори вариант)
Аз бих желал всички хора така
да
пеят.
(втори вариант)
Най-хубавото е човек
да
прави различие по тези тънкости.
(втори вариант)
Баща ти работи, а ти не работиш, а лачени обуща носиш.
(втори вариант)
Защото, колкото се опростотворяват работите, толкова губят от красотата
си
.
(втори вариант)
За
да
може
да
слушате вие хубавата музика, непременно трябва
да
имате любов.
(втори вариант)
Ние опростотворяваме работите, за
да
бъдат разбрани.
(втори вариант)
Трябва
да
обичате.
(втори вариант)
Но когато в работите трябва
да
има красота, те трябва
да
се усложняват.
(втори вариант)
Всеки човек, който иска
да
бъде красив, трябва
да
има усложняване в него.
(втори вариант)
Когато аз свиря и ми кажат, че някой е умрял, аз ще му кажа: "Аз му свиря, че отива при баща
си
.
(втори вариант)
Една красива мома - има сложно нещо в нейното лице.
(втори вариант)
Но има една любов, която трябва
да
притурите към сегашната
си
любов.
(втори вариант)
Когато и
да
е, тя все трябва
да
дойде.
(втори вариант)
Красотата има такива линии, които не може
да
намериш в един обикновен човек.
(втори вариант)
Три дена се мъчи, не може
да
добие.
(втори вариант)
Вашата любов е силна, но понеже тя трябва
да
укротява смъртта, всичката й сила отива в това.
(втори вариант)
- Онези, които ми съобщиха това и ми казаха: Жената ще умре." Казах му: "Няма
да
умре.
(втори вариант)
А пък когато човек е прост, може
да
го познаеш по неговия вървеж.
(втори вариант)
И вместо
да
дава силата
си
да
укротява смъртта, тя ще я дава на вас.
(втори вариант)
(Учителят показва ходенето на някои хора: ходи много бързо и маха ръцете
си
, после ходи полека, без
да
маха ръцете.)
(втори вариант)
" "Тази жена ще се мъчи, а след пет минути ще се освободи от своите страдания." Онзи ми казва: "Ти отде знаеш?
(втори вариант)
Вие искате
да
се молите по някой път.
(втори вариант)
При молитвата човек трябва
да
забрави
себе
си
той.
(втори вариант)
Трябва
да
забрави окръжаващата го среда, за
да
може
да
се моли.
(втори вариант)
Това дете не може
да
се роди, крив път е взело.
(втори вариант)
Човек, за
да
пее, той трябва
да
забрави публиката, той всички тези хора трябва
да
ги тури в
себе
си
.
(втори вариант)
Сбъркало е пътя, не може
да
се роди.
(втори вариант)
Казвам на детето: "Ще се върнеш назад, на десет сантиметра ще се върнеш и ще хванеш правия път
да
излезеш навън.
(втори вариант)
Като
си
влязъл, забравил
си
как
си
влязъл.
(втори вариант)
Тук е един грамофон, а пък събранието е някъде далече.
(втори вариант)
И като не знаеш как
да
излезеш, ще се върнеш назад.
(втори вариант)
Има същевременно някъде събрание толкова далеч, а пък вие сте представители.
(втори вариант)
Ти казваш: "Какво
да
правя?
(втори вариант)
Вие казвате: "Нагласихме тази работа." Не, никога не може
да
нагласите в този живот работите.
(втори вариант)
" Обърни се към Бога
да
ти даде съвет.
(втори вариант)
И девет чифта, и десет чифта цървули
да
скъсате.
(втори вариант)
Раждането аз вземам в по-дълбок смисъл.
(втори вариант)
Всеки може
да
се намери в раждане.
(втори вариант)
Та искам
да
бъдете свободни в разбирането.
(втори вариант)
Ние трябва
да
бъдем свободни, защото, когато сме свободни, можем
да
учим.
(втори вариант)
За
да
учи човек, неговият ум трябва
да
бъде свободен от непотребни вещи, елементи, мисли, желания, движения и образи.
(втори вариант)
В един съд ще се турят най-хубавите работи и този съд трябва
да
го измиеш, за
да
не би нечистотиите
да
развалят онова съдържание, което ще се тури.
(втори вариант)
Има в дадения случай неща, образи непотребни.
(втори вариант)
Ако човек не се почисти, как ще приеме любовта, която трябва
да
влезе в нас
да
живее.
(втори вариант)
Съдържанието на съзнанието трябва
да
бъде свободно в тях.
(втори вариант)
Ние искаме Бог
да
дойде в нас.
(втори вариант)
Това, което ние съзнаваме, то не трябва
да
бъде в стълкновение с нашия минал живот, нито в стълкновение с живота, който иде.
(втори вариант)
Като дойде Бог в нас, ние няма
да
се молим вече.
(втори вариант)
Няма
да
плачем, болест няма
да
имаме, равматизъм няма
да
имаш, сиромашия няма
да
имаш.
(втори вариант)
Ти отиваш при необработената земя, разораваш я, посаждаш дръвчета и след десет години ще имаш една градина.
(втори вариант)
Казваш на земята: "Ако не бях аз, ти щеше
да
бъдеш голяма пустиня, необработена, щяха
да
те тъпчат.
(втори вариант)
И голи няма
да
има.
(втори вариант)
Ти благодари, че аз те заградих и посадих нещо в тебе.
(втори вариант)
Всички ще бъдат облечени в празнични дрехи.
(втори вариант)
Сега имат уважение и почит към тебе, аз те направих такава." А градината ти казва: "Той посади тези дървета, обаче аз ги отхраних и ги отгледах.
(втори вариант)
Ти вземеш всичките плодове, изяждаш ги, пък за мене оставяш сухите листа, аз
да
се храня с тях." Каква философия на живота?
(втори вариант)
Да
направим превод на това.
(втори вариант)
Животът, в който сте сега, трябва
да
се измени.
(втори вариант)
Ако ти работиш върху един човек в живота, както работиш земята, присаждаш доброто в него и обираш всичките плодове, оставяш на него
да
яде листата, тогава какво му допринасяш?
(втори вариант)
" Онзи може
да
ти каже: "Ти
си
ме направил такъв, обаче взимаш най-хубавите плодове." Това е една аналогия.
(втори вариант)
Да
пазите в ума
си
едно свещено правило.
(втори вариант)
Когато работим, работата ни трябва
да
бъде свещена.
(втори вариант)
С този начин на разбиране, който имаме сега, човек не може
да
се развие.
(втори вариант)
Най-малкият егоизъм, който е останал в човека, той може
да
остане в човека като един червей, като един малък червей, който може
да
ви повреди.
(втори вариант)
Трябва
да
разбирате силата на Божията мисъл, която може
да
се прояви в човешката душа.
(втори вариант)
Старият трябва
да
разбира Божията мисъл като стар, младият - като млад.
(втори вариант)
Науката седи в това - ти сам трябва
да
съзнаеш, че мисълта, която имаш, е Божествена и
да
не измениш на тази мисъл.
(втори вариант)
Преди една година дойде един брат
да
обработва градината.
(втори вариант)
Да
поддържаш, че мисълта, която е в тебе, е Божествена, но тя наистина
да
е Божествена.
(втори вариант)
Той казва: "Дървото плаче." Веднага виждам една дупка,'излиза нещо от дупката, виждам цяла купчина там.
(втори вариант)
Да
не туриш на една Божествена мисъл човешки ум.
(втори вариант)
Пада нещо от дупката.
(втори вариант)
Туриш ли човешки ум, няма
да
постигнеш това, което трябва.
(втори вариант)
Като получиш една Божествена мисъл, тя е магическа, всичко може
да
постигнеш с нея.
(втори вариант)
Той трябваше
да
ме пита: "Мога ли
да
вляза аз?
(втори вариант)
Мнозина от Вас сте сиромаси, пари нямате.
(втори вариант)
Един ми разправяше, един млад брат ми казваше: "В живота
си
загазих.
(втори вариант)
Не мога
да
ги посрещна.
(втори вариант)
Обърках работата и виждам, че моите приятели странят от мене.
(втори вариант)
С въображението може
да
допринесе нещо за човека.
(втори вариант)
Казвам
си
- няма
да
вземам пари назаем.
(втори вариант)
С поезията, яденето - всичко, което става, все допринася нещо със своите последствия.
(втори вариант)
Мога
да
гладувам.
(втори вариант)
На всичко човек трябва
да
обръща внимание.
(втори вариант)
Но по никой начин
да
не вземам пари взаем.
(втори вариант)
Ще изкарвам с труда
си
.
(втори вариант)
А пък ако не искате много
да
фантазирате, то вашето чело ще остане сбутано.
(втори вариант)
И след години работите ми започнаха
да
се оправят.
(втори вариант)
Господ е създал хората за нещо много хубаво и всяко нещо трябва
да
бъде навремето
си
.
(втори вариант)
Трябва
да
имаме ново понятие за нещата.
(втори вариант)
Като вземеш пари взаем, ти вече започваш
да
уповаваш на хората.
(втори вариант)
Българинът му дал, когато започнала
да
реже.
(втори вариант)
Цяла година мислиш и като намериш
да
изпъкне това в ума ти, ти добиваш характер.
(втори вариант)
По едно време го хваща виното и казва на чорбаджията: "Дойде ми
да
викам." Българинът му казал: "Викай." Започнал той
да
вика.
(втори вариант)
Ти търсиш откъде и как е дошла.
(втори вариант)
После му казва: "Дойде ми
да
играя." "Играй." Човекът иска
да
пее, иска
да
играе.
(втори вариант)
Бог всякога иска
да
имаме мисъл и
да
чувстваме всякога връзка с Бога.
(втори вариант)
То сила дава на човека." Българинът му казва: "Ще вземеш хубаво грозде, ще го измиеш с вода, ще го изстискаш, ще го туриш в шишета, в гърнета." Беят казва: "Много хубаво.
(втори вариант)
Ще кажа на моята ханъмка
да
направи това."
(втори вариант)
Казвам, трябва
да
разбираме живота.
(втори вариант)
Пари нямаш, болен
си
, краката те болят.
(втори вариант)
Даже някои колко думи употребяват в своя език.
(втори вариант)
Обикновено хората употребяват, служат
си
с петстотин-шестстотин думи.
(втори вариант)
Ти се почесваш за врата и казваш: "Сериозен е животът." Само за тебе е сериозен животът, понеже нямаш с какво
да
го посрещнеш.
(втори вариант)
Някои
си
служат с хиляда думи.
(втори вариант)
Представи
си
, че имаш с какво
да
посрещнеш.
(втори вариант)
Някои талантливи писатели с четири-пет хиляди думи
си
служат.
(втори вариант)
Тогава животът няма
да
бъде сериозен, а ще бъде приятен.
(втори вариант)
Шекспир
си
е служил с петнайсет хиляди думи.
(втори вариант)
Всичките неприятности в живота произтичат от нямането.
(втори вариант)
Първото нещо е от нямането, а второтo е, като имаш нещо, че не знаеш как
да
го употребиш.
(втори вариант)
Имате известни таланти, но ви е срам
да
работите с тях.
(втори вариант)
Можеш
да
пишеш, но не искаш
да
пишеш.
(втори вариант)
Там има такива думи, че трябва
да
ги търсиш в речника.
(втори вариант)
Като дойдете до природата, четете нейната книга.
(втори вариант)
- Казваха: - Горкото момче, къде е отишло с циганите." Трябваше голямо самоотричане,
да
обичаш много хората,
да
издържиш изпита, за
да
свириш.
(втори вариант)
Трябва
да
търсите нейните думи, е които тя
си
служи.
(втори вариант)
Природата има чуден език.
(втори вариант)
Запример някой ходи на молитвено събрание, казва: "Цигания." Някой се моли сутринта, казва: "Цигания." Ако ние имаме тези понятия на хората, ние не може
да
разберем света.
(втори вариант)
Наричат го езика на природата.
(втори вариант)
Има едно вътрешно разбиране - всички трябва
да
бъдете свободни.
(втори вариант)
Когато аз говоря, имам предвид
да
се освободите от ненужни работи.
(втори вариант)
Сега искам
да
остане мисълта - пред вас седи едно бъдеще, което Бог е положил.
(втори вариант)
Трябва
да
се освободите от тях.
(втори вариант)
Това, което сте добили досега, е само предисловие на това, което има
да
добиете.
(втори вариант)
Но ако ти осиромашееш, ще научиш това, което при богатството никога няма
да
го научиш.
(втори вариант)
Да
знаеш, че
си
роден от Бога, че няма
да
умреш, че имаш свобода, че можеш свободно
да
излизаш от тялото
си
.
(втори вариант)
Да
излизаш вън от тялото
си
,
да
се поразходиш, и
да
влезеш пак в него, ще бъдеш свободен
да
влизаш и
да
излизаш.
(втори вариант)
Някои от вас не могат
да
излизат свободно от тялото
си
, нямат това изкуство.
(втори вариант)
Някой път мисля по това, но не смея
да
говоря, не смея
да
кажа как
да
излезете вън от тялото
си
, защото, като излезете, няма
да
се върнете.
(втори вариант)
Някой път не искам
да
ви кажа, защото, като излезете, ще ви оберат.
(втори вариант)
И като се върнете, няма
да
намерите нищо вкъщи.
(втори вариант)
Аз гледам дращенето.
(втори вариант)
И едно дете - казвате - може
да
дращи.
(втори вариант)
Това е едно от най-красивите положения.
(втори вариант)
Да
си
представим, че вие имате дъщеря, която е неразположена.
(втори вариант)
Дойдат разбойници, счупят вратата, оберат те, вземат ти всичко.
(втори вариант)
Сърди се на баща
си
и на майка
си
.
(втори вариант)
А пък другото положение е
да
можеш
да
напуснеш тялото
си
и като излезеш из какавидата, няма
да
бъдеш вече гъсеница, а пеперуда украсена, най-хубава.
(втори вариант)
Казвате за нея: "По-рано беше добро момиче, сега се сърди, нервна е." Един ден идва раздавачът, носи писмо.
(втори вариант)
Като вземе писмото, като го отвори, тя става, тръгва, облича се, прави
си
прическата.
(втори вариант)
Но в природата има нещо скрито.
(втори вариант)
Бащата казва: "Дано
да
идват по-често такива писма." Това писмо може
да
е от някоя приятелка от училището, от обичана приятелка, може
да
е от сродна душа, приятел.
(втори вариант)
Когато природата прави някои неща, тя ги крие.
(втори вариант)
Запример ти не можеш
да
отвориш човешкото сърце, за
да
видиш как става кръвообращението.
(втори вариант)
Все е хубавото един човек
да
му дойде едно хубаво писмо, защото обикновеният живот е живот на мъчение.
(втори вариант)
Ти не може
да
отвориш белите дробове, за
да
видиш как става дишането.
(втори вариант)
Да
те карат сега
да
ядеш сушени сливи или ябълки отпреди четири-пет години, а пък гледаш на дървото пресни круши и ябълки.
(втори вариант)
С ума
си
може
да
отвориш, но физически не можеш.
(втори вариант)
Идва един и казва на абаджията
да
му ушие бир бучуклия гащи.
(втори вариант)
На една много малка част
си
изложен.
(втори вариант)
Да
кажем, че аз извадя моята цигулка.
(втори вариант)
Сварете му боб." За
да
остане кокошката за него.
(втори вариант)
Но има известно свирене, което не искам
да
покажа на другите хора, защото не е полезно.
(втори вариант)
Той
си
казал: "Аз ще му кажа яде ли Стоян кокошка, или боб яде." Майсторът изяжда кокошката и казва: "Хайде на работа, Стояне." Стоян казва на околните: "Моят майстор по някой път го прихваща нещо и като започне
да
се озърта, вържете го.
(втори вариант)
3.
Силата на възможностите
,
МОК
, София, 12.2.1932г.,
Като ви наблюдавам, виждам – едни са доволни, а други – недоволни.
И тъй, на оня, който греши, казвам един път браво, защото е свободен
да
се прояви.
Той има единица свобода.
Който греши и изправя грешката
си
, има две единици свобода.
Следователно, ако изправяш грешката
си
, ти
си
силен човек.
За
да
изпита постоянството
си
, човек трябва
да
види, може ли
да
изправя грешките
си
.
Само при усилието, което правиш за изправяне на грешките
си
, ти имаш право
да
се ползваш от вложения в тебе капитал.
Ако направиш една грешка и не я изправиш, нямаш право
да
направиш втора грешка.
Според мене, той е слаб човек, няма никаква сила в
себе
си
.
Какво ще кажете за оня, който може
да
греши, а не иска?
Той казва: Аз съм решавал вече тази задача, втори път не искам
да
я решавам.
Един беден човек влязъл в една гостилница
да
се нахрани.
Гостилничарят му дал, каквото ядене иска, и се отдалечил.
Като се нахранил, бедният се обърнал към гостилничаря с думите: Ще те моля,
да
ме почакаш за парите, нямам сега пари.
Недоволен от това, гостилничарят му ударил една плесница и го запитал: Не виждаш ли, какво пише тук?
– Днес с пари, утре на вересия.
Ударил му още две плесници и му казал: Сега ще
си
платиш; ще измиеш чиниите и тенджерите, ще изметеш и тогава ще
си
отидеш.
Друг път няма
да
изменям реда в гостилницата.
Казвам: Така постъпва и гостилничарят на природата с вас.
Не мога
да
си
платя.
– Ще измиеш чиниите, ще изметеш гостилницата и така ще
си
платиш.
Правилото гласи: „Днес с пари, утре без пари.“ Ще спазвате това свещено правило.
Днес ще направиш една грешка и ще я изправиш, а за утрешния ден друг
да
му мисли.
– Едва влизаш в университета, първа година
си
, а мислиш, какво ще стане в бъдеще, след четири-пет години.
Каква е задачата на обезсърчението?
Какъв човек е оня, който се обезсърчава, без
да
се насърчава?
Правило е: Който се обезсърчава и не може
да
се насърчи, втори път той не може
да
се обезсърчи.
Обаче, оня, който се обезсърчава и насърчава, и втори път може
да
се обезсърчи.
Който постоянно се обезсърчава и насърчава, влага капитала
си
, като печели и губи, докато
си
направи следния баланс: всяка загуба е условие за нова печалба; и всяка печалба е условие за нова загуба.
Това е проверена истина, от която не може
да
се освободите.
В който университет и
да
отидете, навсякъде ще ви кажат същото.
Питате: Защо е създаден животът?
– Животът не е създаден.
– За
да
направиш една грешка.
– За
да
ти кажат един път браво.
– После трябва
да
изправиш грешката
си
, за
да
ти кажат два пъти браво.
– Защо трябва
да
сгрешиш?
За
да
направиш един опит и
да
имаш поне едно малко страдание.
– Страданието ти ще се превърне на радост.
След всяко страдание иде радост.
Силите в природата се превръщат, минават от едно състояние в друго.
Скръбта е необходима в живота, като акумулатор на силите, т. е.
В това отношение, скръбта е начало на задачата, а радостта – разрешение на задачата.
Сега, разбрахте ли всичко, което ви говорих?
Няма човек на земята, който
да
живее само в радостта.
Казах ви: като скърбиш, имаш право
да
ти се каже един път браво; като се радваш, ще чуеш два пъти браво.
Изпейте песента „Сила, живот и здраве“.
Някога става обратно: налягането се повдига, а гласът спада.
Сега вие сте се нагърбили с тежки задачи, много се тревожите, затова не можете
да
пеете.
Сега, кажете една дума, от която
да
съставим една песен.
Кажете друга дума, която
да
няма залез.
Вие се стеснявате, че не знаете, каква дума
да
изберете.
Като бил на небето, хлябът чул, че се говори за страданията на земята.
Той се заинтересувал
да
разбере, какво нещо е страданието, и пожелал
да
слезе на земята, между хората,
да
го разбере.
– Кой яде: ситият, или гладният?
Той тръгнал от град на град, от село на село, от човек на човек, дано чуе и разбере нещо за страданието.
Обаче, и досега още той не е срещнал нито едно страдание.
Ситият не може
да
яде.
На въпроса, докога ще остане на земята, хлябът отговорил: Докато срещна страданието.
– В кое шише може
да
налееш вода: в празното, или в пълното?
И аз съм упълномощен от хляба, ако срещна някъде страдание,
да
му съобщя,
да
го види и разбере.
Щом намери страданието, хлябът ще се върне на небето.
Благодарете, че нито един от вас още не знае, де е страданието.
Това са ред въпроси, които имат своите естествени отговори.
Какво, всъщност, е страданието?
– Най-красивата мома в света.
И най-малката мъчнотия може
да
ви обезсърчи.
Обаче, тя постоянно се дегизира, че не можеш
да
я познаеш.
Докато я срещнеш красива, напета мома, изведнъж се изменя, скрива красотата
си
.
В каквато наука и
да
попаднете, ще се намерите в една система от сплитания.
Ти тичаш след нея, търсиш изгубената красота и се чувстваш нещастен.
Казвам: Намерете красивата мома и ми я доведете.
Добре е
да
знаеш, как
да
правиш сплитанията, но по-добре е
да
знаеш, как
да
ги разплиташ.
Едно сплитане е една задача, която трябва
да
решиш.
Казваш: Сложна е тази задача.
– За
да
има нещо, което
да
не знаете.
– Сложна е, оплетена от ред формули, които трябва
да
разплетеш.
Казвате: Чудно нещо, защо Бог е допуснал страданието в света, създаден от Него?
Ученият е направил един модел, а ученикът трябва
да
го разплете.
– Щом Бог го е създал, то има свое велико предназначение, но днес тоя въпрос не може и не трябва
да
се разреши.
Някога може
да
го разплете, а някога не може.
И аз не съм съгласен
да
се разреши тоя въпрос.
За това, което не може
да
се разплете, казват, че е неразрешимо.
Питам: Може ли една оплетена задача
да
не се разреши?
Ако хлябът срещне страданието, непременно ще се влюби в него.
Щом една задача е оплетена, може
да
се разплете.
Нека стои далеч от него!
Хлябът казва: Чудно нещо, още не мога
да
срещна страданието!
Казвам: Много време ще седиш на земята, и пак няма
да
го срещнеш.
– Разрешена задача.
Ако и вас пита, кажете му: Няма го страданието!
Срещне ли го, хлябът ще
си
замине.
– Неразрешена задача.
Като знаете това, вие постоянно се оплаквате от страданията
си
,
да
ви чуе хлябът и
да
ви посети.
Щом дойде при вас, вие
си
хапнете достатъчно хляб и преставате
да
се оплаквате.
Гладен
си
, искаш
да
ядеш, но не можеш
да
намериш хляб.
Хлябът пита: Де е страданието?
Това е неразрешена задача.
– Отиде
си
.
Намериш хляб, започваш
да
ядеш и се радваш – задачата е разрешена.
– Не съм виновен, страданието дойде и
си
замина.
Вие искате
да
знаете, какъв е произходът на скръбта и на радостта.
Чуе ли ви, че страдате, пак иде, с надежда
да
срещне страданието.
Там, дето хлябът влиза, страданието излиза.
– Не са отвлечени работи, но аз искам
да
насоча мисълта ви в нова посока,
да
мислите за живота по нов начин.
Велика е задачата на страданието и на хляба!
Представете
си
, че един голям богаташ – милиардер – е поставен в златен ковчег.
Цял роман има за това, но не искам
да
го изнасям пред, хората.
Облечен е с богати дрехи, със златни пръстени на ръцете
си
, с диаманти по тях.
Роман за любовта между хляба и страданието.
Той съзнава, че не е умрял, чува и вижда всичко, каквото се говори и става около него, но не може
да
се обади.
Хората се възхищават от златния ковчег, но не могат
да
му помогнат.
Интересно е, как се е създала тази любов.
Хората го съжаляват, но и на него не могат
да
помогнат.
И най-видните писатели и поети са чели само по два листа от този роман и досега продължават
да
пишат върху тях,
да
ги тълкуват.
Благодарете, че като ядете хляб, и вие научавате нещо за любовта на хляба към страданието.
Достатъчно е
да
чуе хлябът, че някой страда, за
да
се пожертва.
С тия примери аз искам
да
изчисля квадратурата на кръга и от полученото число
да
извадя кубически корен.
За
да
зърне страданието, хлябът е готов на всички жертви:
да
го мелят,
да
го месят, в огън
да
го пекат,
да
го продават.
След това изваждат и двамата от ковчезите им и ги турят в затвор, като оковават краката им, на богатия със златни вериги, а на бедния – с железни.
Но, щом го зърне, страданието веднага бяга, крие се от него.
Те се разхождат из затвора, и веригите им дрънкат на краката.
Хайде, тогава,
да
пеем за любовта на хляба към страданието.
Кой ще даде тона?
Не може човек
да
бъде в затвор, или
да
умре, без
да
е извършил някакво престъпление.
Да
оставим тази песен за друг път.
Той вдига краката
си
един след друг и показва веригите
си
.
Богатият е ограничен с веригите
си
толкова, колкото и бедният.
И двамата лягат и стават с веригите
си
.
Един ден виждаш, че бедният плаче и се вайка, дето нямал златни вериги.
Да
се доставят на всички затворници златни вериги, това е мъчна работа.
Дали веригите са железни или златни, не е важно, те тежат по десет килограма.
– Тежки са за онзи, който ги носи, но не и за онзи, който ги туря.
Той не иска
да
знае, колко тежат, не се интересува за това.
И двамата чуват и виждат, и двамата съзнават положението, но не могат
да
дадат израз на това, което става с тях.
Страданията на сегашните хора са подобни на това, което двамата души преживяват.
Те имат еднакво съзнание за страданията
си
, но окръжаващите не гледат така.
Те предпочитат
да
бъдат в положението на богатия, отколкото в положението на бедния.
Някой казва: Като умра искам
да
бъда в златен ковчег, като богатия.
Като те заровят в земята, смъртта ще почне
да
чопли и в двата сандъка по един и същ начин.
Тя ще
си
вземе лист и молив и ще пише, какво има в главата на богатия и какво – в главата на бедния.
Един ден, като разровите гробовете, в гроба на богатия ще намерите злато и скъпоценни камъни, а в гроба на бедния нищо няма
да
намерите.
Това е ребус, задача за разрешаване.
Според мене, когато изгубите радостта
си
, тя умира; когато изгубите скръбта
си
, и тя умира.
– Защо младите не обичат
да
скърбят и страдат?
Какъв е смисълът тогава,
да
имаш майка на скръбта, баща на скръбта, брат на скръбта и сестра на скръбта?
В реда на нещата е
да
избягваш скръбта.
Колкото и
да
се бяга от скръбта, тя е спътница на човека.
Всяка неразрешена задача в живота ражда скръб.
Ти скърбиш, защото преди осем или повече хиляди години не
си
разрешил една задача.
Като изпъкне това в ума ти, веднага започваш
да
скърбиш.
Всяка разрешена задача в миналото произвежда радост.
Следователно, произходът на вашите скърби и радости се крие в неразрешените и разрешени задачи в миналото.
И тъй, всяка задача очаква своето разрешаване.
Казваш: Трябва
да
се живее.
Това значи: дадени ти са известни задачи, и ти трябва
да
ги решиш.
– Защо трябва
да
живея?
– За
да
разрешиш задачите
си
.
Радостта придава нещо към живота, а скръбта отнема.
– Благото, което носи радостта.
Като гълташ, от устата се отделят повече слюнки, които помагат на яденето
да
минава по-лесно, по-гладко.
Значи, скръбта е дотолкова необходима, доколкото може
да
овлажни гърлото, за
да
минава храната по-лесно.
Без скръб човек не може
да
яде.
Като стане въпрос за хранене, тя казва на човека: Не трябва
да
ядеш.
Той е толкова увлечен в радостта
си
, че може
да
прекара два-три дена без ядене.
Това е закон, който се потвърждава в живота на грешните и на светиите.
– Защото грешният скърби за греховете
си
, а светията живее само с любов и се радва на любовта
си
.
Дето ходи, все за любовта
си
мисли.
От сутрин до вечер той мисли само за своята възлюбена, де
да
я срещне и какво
да
й каже.
И той иска по-красива мома, но момите не го харесват.
Като не може
да
намери по-хубава, той е принуден
да
се задоволи с тази, която има, но постоянно пъшка и плаче от нея.
Като ученици, вие трябва
да
имате ясна представа за живота.
Ако
си
скръбен, ще знаеш, че не
си
разрешил една от задачите
си
.
Ако
си
радостен, ще знаеш, че
си
разрешил една от задачите
си
.
– Защо трябва
да
живея добре?
– За
да
разрешиш задачите на живота
си
.
– Защо трябва
да
ги реша?
– За
да
бъдеш радостен.
Радостта носи благата на живота.
– Не рови живота
си
, не се сравнявай.
Ще кажеш, че тоя човек е голям простак, не може
да
решава задачите
си
.
Ако го разбираш, ти
си
простак.
Искаш
да
знаеш, колко
си
учен.
И ластик
да
опъваш, все ще дойдеш до един предел, дето не може
да
издържи, и ще се скъса.
Следователно, не желай
да
дойдеш до крайното разрешение на задачите.
Не желай
да
постигнеш крайното знание.
Помни: Има два вида реалност в живота – относителна и абсолютна.
Относителна реалност е тази, в която всички задачи могат
да
се решат.
Абсолютна реалност е тази, в която има неразрешени задачи.
В абсолютната реалност всички задачи са разрешими, но няма същество на земята, което
да
е разрешило всичките
си
задачи – все ще останат някои неразрешени.
В аналите на цялото човечество не е отбелязано същество, което
да
е решило всички задачи на живота.
Все ще остане една задача в човешкия ум, която не може
да
се разреши.
А богатият като умре, поне пръстени оставя, затова има за какво
да
се радваш!
(втори вариант)
После пак ти направи гримаси, такъв един фокус, че се уплашиш, не можеш
да
я познаеш.
(втори вариант)
Най-красивата мома в света е страданието.
(втори вариант)
Струва ли
си
да
имаш един баща на скръбта, една майка на скръбта, един брат, една сестра на скръбта?
(втори вариант)
Пак не
си
струва. Защо?
(втори вариант)
Питам тогава: Защо тази красивата мома така изненадва хората?
(втори вариант)
Естественият ред на нещата, ако някои неща се избягват, има
си
известни причини.
(втори вариант)
Да
има нещо, което
да
не знаете.
(втори вариант)
В един свят на съвършенство, в един свят, създаден от Бога и е допуснал страданието!
(втори вариант)
ВСЯКА ЕДНА НЕРАЗРЕШЕНА ЗАДАЧА В ЖИВОТА РАЖДА СКРЪБ.
(втори вариант)
Ако е допуснал това страдание, то
си
има своето разрешение, но сега не трябва
да
се разреши.
(втори вариант)
Като скърбиш някога, може би преди 8 хиляди години или повече, не
си
разрешил една задача; като изпъкне тя носи скръб всякога; а всяка една разрешена задача на миналото тя произвежда радост.
(втори вариант)
Даже и аз не съм съгласен
да
се разреши въпросът на страданието – понеже хлябът ще
си
замине тогава.
(втори вариант)
Произходът на вашите скърби и радости се дължи на разрешението на вашите задачи.
(втори вариант)
Аз не искам ни най-малко хлябът
да
срещне страданието, защото той ще се влюби в него.
(втори вариант)
Дарвиновата теория за произхода на видовете и човека, сега аналогията.
(втори вариант)
Казвам: Хлябът настрана
да
седи!
(втори вариант)
Всяка една задача иска разрешението
си
.
(втори вариант)
И мен, като ме срещне хлябът и каже: Ти срещал ли
си
страданието?
(втори вариант)
Казвате трябва
да
се живее.
(втори вариант)
Но и като питаш хлябът: Ти срещал ли
си
страданието?
(втори вариант)
Известни задачи са дадени и ако ги разрешите умно, и в сегашното ще имате радост, и за в бъдеще ще останат радости; а ако останат известни задачи неразрешени, и в сегашното ще имате скръб, и за бъдеще ще останат скърби.
(втори вариант)
Хлябът отговаря: Няма го страданието.
(втори вариант)
Защо трябва
да
живееш?
(втори вариант)
И аз казвам: Ти още дълго време има
да
седиш на земята – няма го страданието.
(втори вариант)
За
да
разрешиш дадените задачи.
(втори вариант)
И вие казвате: Няма го страданието. Защо?
(втори вариант)
А после всяка разрешена задача носи радост.
(втори вариант)
– За
да
остане хлябът тук.
(втори вариант)
Защото като кажете, че имате страдание, веднага хлябът ще дойде при вас.
(втори вариант)
Като чуе хлябът, че страдате, той идва и пита: Де е страданието?
(втори вариант)
Скръбта отнема нещо от живота, лишава нещо от живота, тя взема онова благо, на което ти можеш
да
се радваш.
(втори вариант)
В това отношение скръбта е полезна дотогава, има нещо в скръбта, само едно нещо намирам аз, като правех своите задачи, намерих само едно нещо.Какво е това?
(втори вариант)
Като кажете, че имате страдание, хлябът идва и казва: Така ли?
(втори вариант)
ЧЕ МАЛКО ОВЛАЖНЯВА ГЪРЛОТО, че като речеш
да
глътнеш, плюнка има турена на устата, че като глътнеш, по-гладко минава яденето.
(втори вариант)
Я
да
го видя!
(втори вариант)
ВСИЧКОТО, КОЕТО СКРЪБТА МОЖЕ
ДА
НАПРАВИ, Е, МАЛКО ПОНАМАЗВА ХАПЧИЦАТА С ПЛЮНКА.
(втори вариант)
Позволи ми... И като се нахраните, казвате: Няма го страданието.
(втори вариант)
– Излезе навън страданието.
(втори вариант)
И СКЪРБИТЕ СЪЩЕСТВУВАТ ДОТОЛКОВА, ДОКОЛКОТО СА НЕОБХОДИМИ
ДА
СЪЗДАДАТ МАЛКО ПЛЮНКА,
ДА
НАКВАСЯТ МАЛКО ГЪРЛОТО.
(втори вариант)
Защото без нея човек не може
да
яде.
(втори вариант)
Ти казваш на хляба – замина
си
страданието.
(втори вариант)
Защото радостта не върши тази работа, тя е много аристократическа.Тя като дойде до яденето, казва: Не ти трябва
да
ядеш.
(втори вариант)
И той отива пак
да
го търси.
(втори вариант)
Като дойде хлябът, пак е дошло страданието.
(втори вариант)
И после пак
си
замине.
(втори вариант)
Там, дето хлябът влезе, страданието бяга оттам.
(втори вариант)
Знаете ли каква е велика задачата на страданието и на хляба?
(втори вариант)
Цял роман има за това, но не искам
да
го разправям.
(втори вариант)
Той е толкова увлечен в радостта, че и два, и три дена не му идва на ум
да
яде.
(втори вариант)
И в моето математическо разрешение, от моето наблюдение намерих, че хора, които много скърбят, много ядат.
(втори вариант)
Той е за любовта между хляба и страданието.
(втори вариант)
На скърбящия дай му хляб; а радостният лиши го от храната, малко му дай, малко му трябва.
(втори вариант)
По-хубав роман не съм чел, но не искам
да
го разправям, той е толкова голям, такива подробности има в него.
(втори вариант)
Сега
да
ви обясня защо грешните хора ядат повече, а светиите не ядат?
(втори вариант)
Та всички тия новелисти, които са писали, са чели само два листа от този роман и са правили все преводи от тези разкази.
(втори вариант)
НАГОРЕ