НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
492
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
492
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Стимул и любов
,
МОК
, София, 18.12.1931г.,
Това зависи от третата дума, която определя посоката на твоята мисъл.
Даден ти е материал
да
съградиш къщата
си
.
От тебе зависи какъв план и каква форма ще й дадеш, какви прозорци ще направиш.
Като направиш къщата
си
, ти пръв ще я опиташ, пръв ще познаеш какво ти носи тя – радост или страдание.
Ако оставиш други хора
да
градят къщата ти, те ще я съградят по свой план и разбиране.
Кое е по-хубаво: ти сам
да
се възпееш,
да
си
напишеш едно стихотворение, или други
да
те възпеят?
Някой очаква след смъртта му
да
го възпеят.
Каква нужда има от възпяване?
Всички тези, които възпяват умрелите, имат предвид
себе
си
.
Така го възпял, че като четеш поезията му, и ти
да
пожелаеш
да
умреш.
Някой спира погледа
си
на един паметник и казва: Много красив паметник!
И мене ми се иска
да
умра,
да
ми направят такъв паметник.
Ще кажете, че това е пресилено.
Не е въпрос нито
да
пресилвам нещата, нито
да
ги отслабвам.
Мислите ли, че е нещо лошо
да
бъдете в прозата?
(втори вариант)
А идеалистът ще каже: Аз подозирах по тази светлина, че може
да
има нещо вън.
(втори вариант)
Ако са отсечени клоните, тогава не може
да
се появи поезията.
(втори вариант)
Аз наричам прозаичния живот материалистичен живот, а поетичният живот е животът на идеалиста, който едвам вижда един малък лъч, върху който той пише цели томове, но и той още не е излязъл вън.
(втори вариант)
Та прозата и поезията
да
станат едно и също нещо,
да
дойде до една и съща реалност.
(втори вариант)
Да
ви дам една картина на прозата и поезията, на материализма и идеализма.
(втори вариант)
Да
ви наведа още един пример за идеалиста, материалиста и окултиста, какви са отношенията.
(втори вариант)
Всеки един може
да
опита красивото в живота, но това още не е поезия.
(втори вариант)
Онзи материалист казва, че не може
да
се предскаже бъдещето.
(втори вариант)
Аз съм минавал в океана няколко пъти, казвам: Мога
да
мина.
(втори вариант)
Онзи казва, не можеш
да
минеш.
(втори вариант)
Онзи се хваща на бас и казва: Аз влагам хиляда английски лири стерлинги.
(втори вариант)
Животът не може
да
бъде нито поетичен, нито прозаичен.
(втори вариант)
Ако аз мина, ти ще дадеш хиляда лири стерлинги; ако аз не мина, аз ще ти ги дам.
(втори вариант)
Ако аз мина и замина, ще
си
взема парите.
(втори вариант)
Ако аз ида и се върна, това казвам е реално.
(втори вариант)
В един красив живот някой човек е лишен от органи на зрението и слуха и започва
да
се блъска.
(втори вариант)
Ако отида и се върна, значи съм прав.
(втори вариант)
10 пъти съм отивал и съм се връщал: Има нещо, в което не трябва
да
се съмняваш.
(втори вариант)
Тези нови положения трябва
да
бъдат една опорна точка, понеже пътят, животът, по който вървите, не е една равна плоскост.
(втори вариант)
Всичкият този безпорядък е произлязъл оттам, че той не е вървял в правия път на живота.
(втори вариант)
Вие ако влезете в цялата вселена, ако я посетите, ще намерите такова голямо разнообразие в слънчевата система, че даже човешкият ум не може
да
си
представи това велико разнообразие.
(втори вариант)
А пък като му се отворят очите, ще види, че животът му не е така нещастен, както е мислел, тогава кучетата няма
да
го хапят, няма
да
се блъска у камъните.
(втори вариант)
Колкото повече се увеличават, толкоз по-добре за вас, значи движението ви се е усилило.
(втори вариант)
Та сега мисълта, която трябва
да
остане у вас е.
(втори вариант)
От всичко казано, кое е най-важното, кое остава във вас?
(втори вариант)
– (
Да
излезем вън от стаята в реалния живот.) Или казано в една контрастна форма: Обичай, без
да
те обичат.
(втори вариант)
– Представете
си
, че тука имате едно течение.
(втори вариант)
Представете
си
, че вие туряте тези препятствия на това течение.
(втори вариант)
Любовта у тебе
да
произтича без никакъв стимул.
(втори вариант)
Представете
си
, че на тази вода отгоре има едно колело, което се движи.
(втори вариант)
Щом се тури препятствие и се намали водата, тогава се намалява въртението и тогава воденичарят казва, че не върви тази вода.
(втори вариант)
Любовта трябва
да
произтича, понеже аз живея, самият живот в мене трябва
да
предизвиква Любовта.
(втори вариант)
Ако моят живот не може
да
предизвиква Любовта в мене, то никое друго разбиране не може
да
предизвика Любовта.
(втори вариант)
Ако тези две препятствия се съберат на едно място, тогава ще престане водата, ще престане течението, ще престане
да
се движи воденицата.
(втори вариант)
А пък щом моят живот може
да
предизвика моята любов, то всеки живот, вън от мене, може
да
стане отзвук на любовта в мен.
(втори вариант)
Тогава ставате песимистични и казвате, че има нещо съдбоносно в хората, във времето.
(втори вариант)
Ако вятърът задуха, казвате, че на лошо духа, ще отдуха всичко.
(втори вариант)
Защото този стимул ще престане и тогава ще се намериш в противоречие, но ако твоят живот, вътре е самият стимул, то тогава този живот е по-сигурен отколкото външният живот.
(втори вариант)
Както казва Христос: „Имам власт
да
положа живота
си
, имам власт и
да
го взема“.
(втори вариант)
Хората на новото трябва
да
имат тези убеждения.
(втори вариант)
Когато дойде страданието във вас, страданията не са нищо друго, освен изпит, изпитват вашата любов на какви основи седи.
(втори вариант)
Това трябва
да
се премахне.
(втори вариант)
Имате ли една основа в
себе
си
или една външна основа.
(втори вариант)
Животът трябва
да
тече нормално.
(втори вариант)
Ако основата е външна, тя може
да
се катурне.
(втори вариант)
Ние търсим живота там, дето го няма.
(втори вариант)
Сега, ако ви попитат в какво седи силата на живота:
Да
обичаш или
да
те обичат.
(втори вариант)
Защото успехът на човека зависи от неговия вътрешен успех, от крайния успех, а не временния успех.
(втори вариант)
Господарят слушал, че голямо веселие има в хамбаря.
(втори вариант)
Сега хората говорят за международно право, но като дойде за една права постъпка, вършат насилието.
(втори вариант)
А пък законът казва: Насилието, насилие ражда.
(втори вариант)
Един ден господарят дошъл и пренесъл житото в друг хамбар, а този хамбар оставил празен.
(втори вариант)
Тогава мишките започнали
да
мислят где отиде житото.
(втори вариант)
И господарят изпразни хамбаря.
(втори вариант)
– Аз ги похвалявам студентите в едно отношение, че те жертвуват живота
си
за едно глупаво положение.
(втори вариант)
Те казват:
Да
слезе оттам.
(втори вариант)
То е хубаво, но готовото трябва
да
бъде случайност в живота.
(втори вариант)
Казвам: Всеки един трябва
да
снеме престъпника в
себе
си
от катедрата долу, нищо повече.
(втори вариант)
Всяка една идея, която знае
да
прави престъпление,
да
се снеме от катедрата.
(втори вариант)
Да
те обичат, това е намереното жито в някой намерен хамбар.
(втори вариант)
Хубаво е по някой път, ще пееш, ще се разхождаш.
(втори вариант)
Това
да
важи и за вътрешния живот, не само за външния.
(втори вариант)
Но могат
да
ти вземат житото и тогава ще кажеш: Защо взеха житото?
(втори вариант)
Всичките студенти
да
снемат всичките престъпни идеи вътре в тях
си
.
(втори вариант)
– Защото този господар, когато е турил житото в хамбара, ни най-малко не е имал предвид мишките.
(втори вариант)
Да
престанат престъпленията в света.
(втори вариант)
Те случайно са дошли там и те мислят така, и ние сега мислим, че светът е създаден заради нас.
(втори вариант)
Всички трябва
да
слязат от престъпните катедри.
(втори вариант)
Всеки трябва
да
жертвува живота
си
, за
да
се освободи.
(втори вариант)
Никой не ни забранява
да
мислим, че е създаден заради нас, но дали е така, то е друг въпрос.
(втори вариант)
Докато не дойде това положение, хората не могат
да
бъдат свободни.
(втори вариант)
И господарят след като преместил житото от един хамбар в друг и той не разрешава въпроса.
(втори вариант)
Но един правилен възглед трябва
да
имате всички.
(втори вариант)
При този хамбар се явила котката на господаря и казала на господаря: Тежка работа е
да
преместиш житото.
(втори вариант)
Човек трябва
да
бъде всякога готов, като дойде до истината
да
каже не.
(втори вариант)
Идат пожарникари.
(втори вариант)
Котката казала и аз искам
да
споделя тяхната радост.
(втори вариант)
Отворете ми място и като влязла котката в хамбаря, започнала всеки ден
да
изяжда по една мишка.
(втори вариант)
Защото бе
да
има пукнати глави, де е геройството?
(втори вариант)
– Сега всички трябва
да
бъдете мъжествени.
(втори вариант)
Казвам: При сегашните условия, при които живеете, трябва
да
имате правилно схващане.
(втори вариант)
Аз наричам правилно схващане това:
Да
мислите така, както всичките разумни хора в света мислят.
(втори вариант)
Те казват: Нека
да
цирикат, има колкото искат.
(втори вариант)
Да
си
представите вашата програма.
(втори вариант)
Какво бихте искали
да
ви дадат?
(втори вариант)
– От всичките дарби коя дарба бихте избрали:
Да
бъдете здрави,
да
бъдете силни,
да
бъдете богати, музиканти, поети, писатели?
(втори вариант)
– Ако
си
поет, ще те изпратят на месечината, ако искаш
да
станеш богат, ще те изпратят при някоя мина долу, дето има злато.
(втори вариант)
В живота този въпрос го задал един: Вие мислили ли сте кое е най-хубавото в живота, без което човек не може.
(втори вариант)
Нито една майка не би желала
да
разправи историята
си
на своята дъщеря.
(втори вариант)
Тя може
да
разправя историята от раждането ѝ, но никога не разправя историята преди раждането.
(втори вариант)
Вие всякога обичате
да
разправяте за своя живот, след като сте се родили.
(втори вариант)
И зъб не обелвате за вашия живот преди
да
сте се родили и ако ви попитат, вие ще кажете, че нищо не знаете.
(втори вариант)
Тогава може
да
ви попитат защо не помните вашето минало.
(втори вариант)
Когато някой човек се напил, дали е той професор или княз, или светия, помни ли той своя живот.
(втори вариант)
В пиянството той не помни своето достойнство, че трябва
да
живее разумно, затова пет пари не дава.
(втори вариант)
И тогава той не обича
да
говори за своето красиво поведение.
(втори вариант)
Писателите, като описват живота на някой велик човек, като дойдат до някоя негова отрицателна черта, позагладят, смачкат, направят един мост и пак продължават.
(втори вариант)
Срещат друга някоя некрасива страна и пак позагладят.
(втори вариант)
Както младата мома, като
си
скъса роклята някъде, тури някоя панделка и казва, че станала много модна.
(втори вариант)
Аз имам мнение за модата.
(втори вариант)
Да
имаш една дреха, която е цяла,
да
е скроена така, че
да
има само две дупки, една дупка, през която можеш
да
нахлузиш и друга, през която може
да
мине главата.
(втори вариант)
Да
има други две дупки, през които
да
си
туряш ръцете.
(втори вариант)
Има една важна страна: Как трябва
да
се гледа на живота?
(втори вариант)
Кой е най-красивият живот.
(втори вариант)
Аз наричам живот, който
да
съставя едно цяло от младост до старост.
(втори вариант)
И човек никога
да
не съжалява, че е минал през този живот.
(втори вариант)
И като остарее
да
е млад, и като е млад
да
е стар.
(втори вариант)
В природата това е.
(втори вариант)
Малкото дете има желание
да
стане стар.
(втори вариант)
Старият като остарее, в него има копнеж
да
стане млад.
(втори вариант)
Не само
да
има копнеж, но като
си
стар
да
се чувствуваш, че
си
млад.
(втори вариант)
Представете
си
един човек, който е научил смисъла на живота, защото старостта е една дупчица.
(втори вариант)
Представете
си
, че
си
остарял.
(втори вариант)
Като няма никой ти като малко дете
си
играеш, търкаляш се в стаята, а пък като дойде някой вземеш старата форма.
(втори вариант)
Като
си
отиде онзи пак се търкаляш и
си
играеш като дете.
(втори вариант)
– Вие сте забравили изкуството
да
ставате деца.
(втори вариант)
Нали има един стих в Писанието, който казва: „Ако не станете като малките деца, не можете
да
влезете в Царството Божие“.
(втори вариант)
Да
се върнем сега в реалното в живота.
(втори вариант)
Този свят, който вие виждате, сгъстената материя, която виждате и която вие наричате реално, то е вече един изживян живот.
(втори вариант)
Един завършен резултат вътре в природата, ние наричаме реалния свят.
(втори вариант)
Но реалният свят може
да
се измени.
(втори вариант)
Както житото, събрано в хамбаря, може
да
се изнесе и мишките
да
останат в празния хамбар, така и реалният свят може
да
се измени.
(втори вариант)
Представете
си
, че вие се намирате в реалния клас, както сега, обичате се един друг, но един ден, този се хване на работа, онзи се хване на работа, някой се ожени и тогава ставате чужди един на друг.
(втори вариант)
След 40, 50 години
си
казвате: Едно време как беше в класа?
(втори вариант)
А пък сега имаме
да
даваме полици.
(втори вариант)
В противоречията на света има една истина, която трябва
да
намерим.
(втори вариант)
Да
ви приведа: Ключът на тази истина, вие можете
да
я намерите в азбуката.
(втори вариант)
–
Да
кажем, че вие имате тези елементи ТИ/
СИ
.
(втори вариант)
Ако туриш тази третата дума и ако не знаеш какво
да
правиш, отиде та се не види.
(втори вариант)
Ако знаеш какво
да
кажеш, веднага ще намериш своето щастие.
(втори вариант)
Запример можеш
да
кажеш: Ти
си
гениален човек, ти
си
гений или ти
си
вагабонтин.
(втори вариант)
Мисълта ти може
да
върви правилно, но туриш една неправилна мисъл и веднага стане експлозия.
(втори вариант)
Казваш: Ти
си
– третата дума, която поставиш, тя определя.
(втори вариант)
Понеже, дадено ни е
да
го съградим.
(втори вариант)
Даден ти е материалът, от тебе зависи как
да
го съградиш, какви прозорци
да
туриш и каква форма
да
дадеш на къщата, как
да
я направиш по твой план.
(втори вариант)
Ще страдаш.
(втори вариант)
Но ако оставиш другите хора
да
направят твоята къща, те ще я направят, съобразно техния ум.
(втори вариант)
Сега кое е хубаво, ти
да
съчиниш за тебе една поезия или другите
да
съчинят една поезия.
(втори вариант)
Понякога очакват някои като умрат
да
ги възпеят.
(втори вариант)
Каква нужда има умрелият
да
го възпяват?
(втори вариант)
– Всичките онези поети, които пишат за умрелите, те пишат за
себе
си
.
(втори вариант)
Така го възпял, че всеки иска
да
умре, че
да
го възпеят така.
(втори вариант)
Като видите някой голям паметник, казвате: Някой път и аз искам
да
умра,
да
ми турят такъв паметник, с поетически надпис.
(втори вариант)
Ще кажете, че моите думи са пресилени.
(втори вариант)
Да
приведа: Беден
си
, невежа
си
.
(втори вариант)
Работиш някъде и не ти дават пари.
(втори вариант)
Не
си
честен.
(втори вариант)
Фасона отвън ти го смачкват, но вътре
си
честен, имаш съзнание.
(втори вариант)
Казваш
си
: Има нещо в мене, може
да
ме тъпчат.
(втори вариант)
Онзи богаташ богат е, всички го уважават, почитат го, задигне от този, от онзи, отвън е добре, но отвътре е смачкан.
(втори вариант)
Сега мнозина от вас казват: Искам
да
ми бъде фасонът като на онзи богатия.
(втори вариант)
Питам кое е за предпочитане, външният фасон ли
да
ти е смачкан или вътрешният.
(втори вариант)
Разбира се външният, отвътре
да
не е смачкан.
(втори вариант)
Аз наблюдавам хората и у хората има една гримаса, няма
да
я кажа, вие може
да
я намерите.
(втори вариант)
Най-често съм виждал стари хора на 80–90 години някое малко детенце дойде, вземе стомничката, донесе вода.
(втори вариант)
Дядото му казва: Много ти благодаря.
(втори вариант)
Дядото можа
да
каже: Аз останах това дете
да
ми носи вода.
(втори вариант)
А пък той трябва
да
каже: Благодаря, че детето ми донесе вода.
(втори вариант)
Когато един човек ти направи едно добро, ти
да
имаш едно правилно отношение,
да
разбираш една велика истина.
(втори вариант)
Благодари на Бога, че го е изпратил, че не те е забравил Бог.
(втори вариант)
Да
не кажеш: До този ли хал дойдохме ние, това дете
да
ни носи вода.
(втори вариант)
Някой може
да
е цар или генерал, като го наранят на бойното поле, нали го носят милосердните сестри от един креват на друг?
(втори вариант)
– На всинца ви трябва една много правилна философия.
(втори вариант)
Аз
да
ви кажа как разбирам материалист и идеалист.
(втори вариант)
Аз уподобявам на следното: Материалистът живее в едно здание, с една стена е разделен от идеалиста.
(втори вариант)
Материалистът се отличава по това, че всичките му прозорци са затворени.
(втори вариант)
Той има всичките удобства вътре, електричество, библиотека, книги и той казва, че това е реалният свят.
(втори вариант)
Има меки столове, всичко му е наредено, яденето, облеклото.
(втори вариант)
Идеалистът и той има всичките удобства като материалиста.
(втори вариант)
А пък материалистът казва, няма нищо вън, всичко е вътре.
(втори вариант)
Материалистът казва: През тази дупка какво може
да
се види.
(втори вариант)
Има два вида проза: положителна и отрицателна.
(втори вариант)
Също така има и два вида поезия – положителна и отрицателна.
(втори вариант)
Материалистът го вижда и идеалистът го вижда.
(втори вариант)
Казват му: Ти какво търсиш.
(втори вариант)
В поезията вие често можете
да
преувеличавате нещата, поетически може
да
опишете нещата, които не са верни.
(втори вариант)
Той им казва: Искам
да
ви изведа от този свят навън,
да
ви покажа друг свят.
(втори вариант)
Поетически можете
да
предадете на змията, която се движи, гъвкавост, красота, интелигентност.
(втори вариант)
Сега искам
да
ви представя: Когато дойде една съществена идея вътре във вас.
(втори вариант)
Когато иска
да
ви изведе навън, материалистът казва: Ти
да
не поддържаш идеята на онзи идеалист.
(втори вариант)
А идеалистът казва: Ти
да
не поддържаш идеята на онзи материалист.
(втори вариант)
– Тя е единствено съсредоточена
да
си
добие храната.
(втори вариант)
Окултистът казва: Аз не поддържам нито твоята, нито неговата идея, но мога
да
ви изведа навън.
(втори вариант)
Пък поетът вижда поезия.
(втори вариант)
Тя търси онези мушици като един търговец на дребно обаче, поетът вижда някаква поезия в това.
(втори вариант)
– Това, което хората наричат, той се обърнал, иска
да
измени живота
си
.
(втори вариант)
Онзи дойде и им казва: Няма какво
да
спорите, този въпрос с писане на книги и със спорове не може
да
се разреши.
(втори вариант)
Тя
си
обръща главата навсякъде.
(втори вариант)
Аз ще ви изведа.
(втори вариант)
2.
Според делата
,
НБ
, София, 20.12.1931г.,
Бръкнете в джоба
си
- изгубили сте 1000 лева!
Като приближи старостта, Господ казва: „Няма
да
ядеш." Това, от което най-много те е страх -
да
не ядеш.
Ние нямаме онова спокойствие на Сократа, който завел веднъж своя приятел в дома
си
, а в това време Ксантипа, неговата жена, изляла върху него кофа с вода.
Гледаш, гледаш и казваш: „Отиде вече." Страх те е
да
не би
да
изгубиш здравето
си
- и ще го изгубиш.
Гледат, иде една светлина отвън.
Той казва: „Не се безпокой, тази сутрин не се мих и моята възлюбена, като отлична жена, е решила
да
ме умие.
Теб те е страх
да
не би
да
изгубиш ума
си
- и ще го изгубиш.
Нищо не виждат, но казват: „Има нещо отвън!
Страх те е
да
не изгубиш репутацията
си
- всичко ще изгубиш.
И най-после ще те повдигнат, и онези, които те носят, ще ти отдадат последното почитание, за
да
те заблудят.
Вие
си
въобразявате, че има нещо." Едните пишат един том, другите пишат друг том, спорят за пукнатината.
Тук само в дадения случай е така.
Ще те заринат под земята и ще почнеш
да
гниеш.
Сега някои ще вземат
да
казват, че жената била много лоша.
Ще дойдат после отгоре
да
те поливат с малко винце и вода.
Но един ден, без те
да
знаят в замъка се промъква трето лице.
Благодарим за такава утеха.
Аз го наричам същество от Божествения свят, или
да
кажем един окултист.
Аз не бих желал
да
ме поливат отгоре, аз не бих желал
да
ме погребват, даже
да
се съберат всичките попове и владици от целия свят, не бих желал
да
ме носят.
Да
живееш,
да
ходиш по земята,
да
гледаш небето,
да
гледаш звездите, светлината, всичко туй има смисъл.
Има смисъл
да
живееш.
Но
да
затвориш очите
си
,
да
затвориш устата
си
и
да
има нужда хората
да
те носят, това е представление.
Жената по естество е едно от най-красивите създания, което може
да
съществува.
И после казват: „
Да
направим един паметник." Аз не искам такива паметници
да
ми правите.
Направете
си
паметник, но като турите любовта във вашето сърце.
– Господа, оставете вашата пукнатина, аз ще ви изведа от вашите стаи.
Ние трябва
да
се откажем от идеята, че сме лоши.
Има цяла врата, през която ще ви изведа.
Не можеш в общия живот
да
кажеш: лош човек съм аз.
Тази дума „лош"
да
я заменим с друга дума.
Станете сутрин неразположени, потупайте се по дясното рамо и
си
кажете: „Ти
си
много добър.
Всеки един от нас може
да
бъде добър.
За в бъдеще ще бъдеш много добър." Няма
да
се минат 5-10 минути и веднага ще дойде туй състояние.
Ако искате още сега може
да
излезете.
По някой път аз правя наблюдения; за пример, когато някой ще се разгневи, аз виждам какви брожения стават в него.
Той отваря вратата и ти извежда навън.
Тогава около устата му нещо започва
да
се мърда.
Щом започнат устата
да
се мърдат, трябва
да
излезете навън.
" Човешката ръка е магическа сила, ако знаете как
да
я освободите.
Идва един кредитор, който има
да
взема от един беден човек.
Това са вашите сили, Божествените енергии, които изтичат от вашите пръсти, и ако вие концентрирате вашата мисъл в пръстите, каквото пожелаете, то ще стане.
Какво значи
да
познаеш истината!
На човека така му е докипяло, че кредиторът, като влезе вижда, че почват
да
се мърдат устата на бедния.
В ръката Бог е турил всичкото ваше бъдеще.
Кредиторът казва: „Извинете, аз не ви ги дадох на време" – изважда кесията
си
и дава.
Вие чакате някой
да
ви спаси.
Излиза навън, казва: „Благодаря, че кесията беше при мен." Това е умен човек.
Вдигни ръката и кажи: „Бог създаде тази ръка.
Отишла една пеперуда при цветята.
Носи джоба
си
пълен.
Аз ще бъде господар!
Облечена е много хубаво, красива й е дрешката като на някоя знатна дама.
Като видиш някого, че
си
мърда устата, извади кесията.
Дори нито една дама няма такива хубави дрехи, каквито има една красива пеперуда.
Господар на въздуха, господар на рибите, на водата, господар на земята, на яденето, на дишането, господар на мислите, на чувствата, на своите постъпки.
Пеперудата има 40-45 цвята на дрешката
си
- голямо разнообразие.
Носи пълна кесията
си
.
Облекли се цветята и те в пъстрите
си
дрешки и й казват:
Като излезе кредиторът, бедният човек ще каже: „Умен е този човек." Казвате: „Че какво има от мърдане-то?
Искаш
да
си
отмъстиш - хвани за го гушата!
" Опасно е това мърдане на устата.
– казала пеперудата.
Някой път някой човек направи една гримаса, изкриви устата
си
.
Аз съм от онези, които благославят, които са дошли
да
вършат волята Божия на Земята.
– Тогава ще дадете заявление до Господа
да
премахне тези червеи.
Отишли, дали заявление на Господа, че гъсениците им изпояли листата.
Някой път помръднеш окото
си
, някой път свиеш едното око.
Не можете
да
си
представите какво влияние оказват тия физически гримаси, мръщене, кривене върху мозъка.
–
Да
се премахне той,
да
се махне от света!
Сега, разбира се, аз не искам
да
внеса във вашия ум мисълта
да
бъдете ката мумии, неподвижни.
Ако сега не искам
да
стана ученик, никога няма
да
стана.
Трябва
да
знаете къде ходите, има места опасни.
С нашите криви разбирания ние
си
създаваме ред нещастия, ред тежки преживявания и затова не усещаме хубавия, красивия живот, който имаме и не можем
да
живеем тъй, както трябва.
И ако сте невнимателни, може
да
произведете някъде цяла катастрофа.
В новия живот трябва нови мисли
да
влязат у нас,
да
видим съотношението между нещата,
да
преценим точно какво имаме и какво е излишно.
Тази свещ веднага ще почне
да
свети.
„Най-първо трябва
да
се проучи защо злото съществува в света, защо неправдата съществува, този ред и порядък защо съществуват!
Няма
да
изгасне.
Ако искате
да
знаете, злото е едно благо, благо за онзи, който знае, но нещастие за онзи, който не знае.
Той като върви по въжето, всичкото му внимание е съсредоточено.
Ще запалиш
себе
си
, своето съзнание ще запалиш.
Сила трябва,
да
задвижва машините, но тази сила може
да
бъде нещастие за едно дете, което не разбира законите и може
да
си
тури пръстите между колелата, че
да
му ги откъснат.
В дадения случай трябва
да
минете благополучно по въжето и там е вашето спасение.
Запали съзнанието
си
и остави последствията.
Тогава какво ще кажете, колелото
да
се не върти ли?
Не бъдете страхливци,
да
служите на Луната.
Това дете не трябва
да
влиза във фабриката
да
върти колелото, трябва
да
бъде внимателно,
да
гледа отстрани,
да
не пипа.
Като не Знае
да
пътува по въже, защо ли се захваща?
После, не бъдете критици като Сатурн, който вижда само лошото в света.
Злото седи в незнанието как
да
се справим с известни сили, които съществуват в света.
Хората на новото трябва
да
знаят магията на човешката мисъл и магията на човешкия говор.
Всичките най-добри състояния се дължат на Слънцето.
Много неща са изучили те, но туй, което са изучили в сравнение с онова, което трябва
да
се учи, то е капка в морето.
Ако човек не знае как
да
постъпи, той ще създаде зло в света.
Имате
да
вземате от него.
Любовта е една от най-великите сили в света.
Идете и му "кажете: „Няма нищо, след една година можеш
да
ми платиш." Потупай го по рамото, внеси едно хубаво чувство в него.
Ако не знаем как
да
употребим нейната енергия, ще
си
създадем най-ужасни страдания.
В човешкото тяло има една много малка жлеза, за която физиолозите нищо не знаят (то е мое твърдение, те ще го опитат за в бъдеще), от която жлеза зависи всичката редовност на функциите на сърцето; тя е като часовник, тя регулира движението.
Кое е по-хубаво -
да
вземаш или
да
даваш?
Да
даваш е по-хубаво.
Че прочетете, какви ли не примери няма за ония глупави подозрения на някой мъж дали не се е скрил някой в къщи, ще отваря долапите, скриновете, навсякъде ще ходи
да
търси и казва: „Идвал е някой, усещам." Някой е идвал, това е вярно.
Когато по някой път тази енергия се изразходва изцяло навън, сърцето започва
да
тупти ту бързо, ту полека и тогава кръвообращението не става правилно.
Следователно във всинца ни трябва
да
има желание
да
дадем нещо от
себе
си
.
Наруши ли се нормалното действие на тази жлеза, започват
да
се пукат вените и артериите, и става едно изтичане на кръвта.
Всеки трябва
да
има в
себе
си
желание
да
дава.
Физиолозите казват, че сърцето спира, защото нямало достатъчно кръв, която
да
го движи.
Всеки трябва
да
даде нещо от
себе
си
.
Щом като види такъв, жената трябва
да
му изпрати една мисъл в неговата жлеза, като влезе в мозъка му
да
го освободи.
Не
да
се спре върху тефтера
да
види какво има
да
взема и откъде има
да
взема.
Жените трябва
да
освобождават мъжете
си
.
В момента, в който ти започнеш
да
се страхуваш, че твоето сърце може
да
спре, ти въздействаш върху тази жлеза.
Само фалиралите търговци отварят тефтерите
си
да
видят откъде имат
да
вземат.
От де ти е хрумнало, че сърцето ти може
да
спре?
Той казва: „Аз виждам как ти играят очите", а тя, горката, я е страх.
После, има друга жлеза, която регулира дейността на дихателната система; нейното здравословно състояние зависи напълно от тази жлеза.
Един ден ти дойде на ум, че може
да
заболеят дробовете и ти вече започваш
да
работиш върху тази жлеза.
Човек, който иска
да
живее, никога не трябва
да
отваря старите тефтери,
да
гледа от кого колко има
да
взема.
Той трябва
да
знае кому има
да
дава, а от кого има
да
взема
да
остави настрана.
Само
да
дава.
Един ден ти дойде на ум: ами ако стане някакъв удар в мозъка - ти започваш
да
разваляш тази жлеза.
Но ако вие давате, без
да
имате любов... Трябва
да
имате основна идея за какво именно давате някому.
Защо давате?
Ревността е една сила в света, но в която глава проникне е опасно.
Вие знаете всички хора, които са се влюбили как умеят
да
дават.
В първия момент съзнанието ви трябва
да
бъде будно.
Опасно е, че всичко, каквото
си
помислим в един живот, в следващия може
да
се реализира, а може и след 3-4 живота
да
се реализира.
Да
имате кого
да
обичате.
Казвате: „Свободен съм
да
мисля каквото искам." - Всяка една мисъл има своите последствия.
Влюбването е набиране на известна енергия, която после изведнъж събаря и завлича всичко.
Вие няма кого
да
обичате.
Като мислиш, че твоите дробове са здрави, че няма
да
се заразят, и тъй става.
Тя като влиза в душата на човека, той почва
да
обича.
Вие сте вложили в едно същество всичкия
си
капитал и искате туй същество
да
ви обича.
Та вие сте научени
да
обичате не от сега.
Детето най-първо люби майка
си
, прегръща я, целува я.
Като прегръщате майка
си
, то е вече този закон на любовта.
Той не е нагласен като вашия, не може
да
мисли като вас, не може
да
чувствува като вас.
От Онзи, Който създаде света.
След туй се изопачава вашият ум, започвате
да
се преструвате - като обичате някого, показвате гърба
си
.
Като че не искате
да
знаете нищо за него.
Уж не искате, пък се интересувате, следите
да
видите какво прави.
Той
си
фантазира.
Всичко в Него е положително.
Мъжът казва: „Аз не искам
да
зная нищо за жена
си
." Жената и тя уж не го обича, но и двамата като детективи ходят един подир друг.
За него жената казва; „Моят мъж е захласнат, той хвърчи някъде по небето." Може и жената
да
е такава, а мъжът обратно.
Тогава казвате: „Откъде се родиха всички тия отрицателни черти в нас?
Хората трябва
да
се хармонират със своите чувства и способности като започнат
да
живеят заедно; трябва
да
си
хармонират, както небесните тела
си
хармонират.
" Вие
си
ги създадохте.
Набрана енергия, която иска
да
излезе навън,
да
изтече.
Като мислехте
да
станете като Бога, станахте като Него – създадохте злото.
Виждаме в много домове братя и сестри не могат
да
живеят в любов.
В света всяко създадено нещо има отношение към теб, ти трябва
да
го поддържаш.
Син ви, дъщеря ви - това са същества, изпратени от невидимия свят в едно училище вие
да
ги възпитавате.
Има крайна дисхармония и в самото раждане на децата.
Злото само по
себе
си
е една мисъл родена, или едно чувство, или една постъпка.
Казвате: „Син ми е, дъщеря ми е, трябва
да
ме гледат." Че къде е казано, че син ти или дъщеря ти трябва цял живот
да
те гледат?
След 10 години син ти се опъне, отиде в небето.
Например ако
си
направил някога една лоша постъпка на
себе
си
, ти никога няма
да
я забравиш.
Ти казваш: „Умря син ми." Не, не е умрял син ти!
Ако
си
направил зло някому, то ще живее у него и той ще мисли как
да
ти отмъсти.
Синът ти като се върне в другия свят, ще ти пише един чек от 10-тина хиляди лева, ще ги прати и ще уреди работата.
Казвам: за в бъдеще изисква се една наука, която
да
преобрази съвременния живот от дъно.
Направиш едно добро някому и този човек мисли с години по кой начин
да
ти се отплати.
Той знае, че имаш нужда.
Като говоря за жената, разбирам закона на Любовта като малка единица, която може
да
преустрои живота.
И въпреки този закон, който съществува, ти казваш: „Аз
да
поживея добре, че тогава
да
правят с мед каквото искат.
Да
построим новия човек, който трябва
да
дойде.
Като умра, вече не ме интересува." Аз не зная каква философия има в израза „аз като умра,
да
правят с мен каквото искат." На тази философия отгоре седят тези, които така мислят.
Трябва
да
се образува едно ново общество.
Видяхме, че като дойдохме в този свят, плащат се работите, нищо не можем
да
избегнем.
„Родени сме
да
страдаме." – Това е лъжа!
Ще кажете, че много лесно е
да
ви говоря от моя страна, но аз виждам колко е мъчно
да
се каже нещо, за
да
се даде един правилен израз на това, което говоря.
Туй е, което индусите наричат закон на кармата.
Ние сме родени в света
да
живеем,
да
се учим,
да
се самоусъвършенствуваме.
Страданията - това са само известни опитности, несполуки.
Не казвам
да
се откажете от вашия живот.
Съществува в природата специфично умиране.
Страданията идват от неразбиране на онзи ред, който вече съществува.
За
да
си
почине човек, той трябва
да
умре.
„Всекиму според делата." Та първата мисъл, която искам
да
внеса у вас, е следната: трябва
да
се развържете от мислите на хилядите поколения, които в миналото са мислили криво.
Няма
да
ги изхвърляте.
Но за
да
се освободи от дълговете, той трябва
да
живее.
Но всичко отрицателно ще вземете и ще го превърнете в скъпоценност.
Като заспиш, ти известно време ще спиш, няма
да
мислиш, че имаш
да
даваш.
Да
кажем, имате един раздразнителен характер, обичате
да
се карате.
Знаете ли, че ако дойде един истински учен човек, ако му дадете едно кило въглища, той на другия ден ще ви даде едно кило диамант.
Същевременно
си
свободен.
Изваждате ножа навсякъде и казвате: „Знаеш ли кой съм аз?
Но понеже този сън се определя, ти няма
да
спиш цяла вечност, ще спиш 10-20-56-100 години и ще те събудят.
Щом се събудиш, леглото, което
си
имал, ще ти го вземат.
Имате насреща
си
човек, който има достойнство, държи на своята чест.
Без тази наука вие не можете
да
влезете в Царството Божие.
Започват всички
да
хлопат.
Ако не се родите изново, ако светлината не може
да
озари вашето небе, ако светлината не може
да
озари вашите сърца и вашата водя, по никой начин не можете
да
влезете в това Царство, към което се стремите.
Хубаво нещо е
да
умира човек.
Мислете върху три неща: сила, живот и здраве.
Приятно е
да
умира човек, не е голямо нещастие.
Почива
си
.
Силата - заради Мъдростта и здравето - заради Истината.
Здравето носи истината в
себе
си
, тя има свои физиологични резултати.
Когато човек говори истината, той всякога дава.
" – Ами като се наспи хубаво, ще
си
почине и като се събуди, ще стане и ще се върне от оня свят.
Всички болести в света се дължат на лъжата, без изключение.
Тогава работите мязат на онази приказка за Настрадин Ходжа, който ходил някога
да
събира дърва.
Казва
си
: „
Да
ида и аз
да
набера дърва." Но никога не бил сякъл.
Така вярват всичките, малките животни.
Качил се на един клон и започнал
да
пее, хем сече клона под
себе
си
, хем пее: „Ето че и аз мога нещо
да
правя." Минава един човек и казва:
Ако вие сте човек, който разбирате законите, тогава Юпитер ще даде у вас онзи подтик към благородство, няма
да
има честолюбие, дразнене, гняв у вас.
Късият живот се дължи на това, че ние винаги имаме едно съмнение в законите на Любовта.
Ако вие сте под доброто влияние на Марс, или казано на астрологичен език, ако Марс е хармонично поставен във вашия хороскоп, вие ще се застъпвате всякога за правото и няма
да
избухвате.
Малкото сила, безсилието се дължи пак на същата причина.
– Ти – отговоря Настрадин Ходжа, – не казвай такова нещо, аз не падам.
Че сте марсианец, нищо не значи.
Та казвам сега: вложете в душата
си
не силната мисъл, но правата мисъл, която ще внесе сила, правите чувства, които ще внесат живот и правите постъпки, които внасят здраве.
Може
да
вземете целия стих.
Ако във вас се набере чрезмерно енергия и ако не знаете как
да
я употребите, ще се роди във вас нещо неприятно, ще се биете, ще ви пукат главата и вие ще искате
да
мушкате.
Човек като внесе една мисъл в
себе
си
, като внесе едно чувство в
себе
си
, те ще внесат от своето действие.
Един художник, един музикант или религиозен човек, ако са под влиянието на Марс, няма
да
се справят така.
Не е само до това
да
имате едно влияние, но трябва
да
имате благородното влияние на Венера,
да
обичате.
Изкушенията в света не идват от невежите хора, но от най-учените; злото в света не е създадено от глупавите хора, то е създадено от най-гениалните.
Трябва
да
имате онази сила на Марс,
да
воювате за правото.
Лошите закони в света са създадени от най-гениалните хора.
Върнал се той и казва на жена
си
:
Не трябва
да
бъдете страхливи като заек.
Насилието, всичко това е създадено от хора, които са много умни.
– Отсякох дървото, но три дни ми остават
да
живея.
Простил се той с ней, простил се с децата
си
и тръгнал за оня свят.
Всички ония хора, които са под влиянието на Луната, са крайно страхливи.
Туй голямото разклащане, финансовото разклащане, всичко, което иде, това са най-големите доказателства, че доброто разклаща целия свят.
Сегашният ред на нещата не е така наследен, в смисъл: той е създаден последователно, после е станал наследствен, по причина на факта, че се е повтарял хиляди пъти и е станал навик у хората.
Какво трябва
да
направите, за
да
не сте страхливи?
Всичко това ще се стопи и ще дойде новият век в света; и без
да
искаме ще заспим и после ще се събудим.
Трябва
да
влезете под влиянието на Марс.
И от любопитство повдига
си
главата
да
види.
Не е Адам, защото онези, които бяха преди Адама, животните ядяха, а той се научи от тях
да
яде.
В това време минавали камили, натоварени с грънци и той като
си
подал главата, изплашили се камилите, хукнали
да
бягат и счупили грънците.
Ще бъде точно тъй, както когато турците навлязоха в България: тогава турците бяха свободни, но русите като освободиха българите, турците се върнаха назад, върнаха се бити.
Не е Адам, който научи животните как
да
ядат, но животните научиха Адама как
да
яде.
И досега заекът не се е научил
да
бъде смел.
Така и сега всичко отрицателно ще изчезне и ще видим новия порядък.
Животните, които бяха създадени преди Адама, мислеха.
Той
си
казва: „Под крушата беше много добре." - Много добре е
да
седиш, но опасно е
да
си
покажеш главата.
Заекът трябва
да
измени своята форма, начинът на своето мислене, трябва
да
го измени съвършено.
Абсолютна свобода трябва, Божественото трябва
да
дойде.
Не е Адам, който ги научи как
да
мислят и как
да
живеят, а те го научиха до известна степен на някои неща, те бяха един авторитет за него.
Връща се той при жена
си
и тя го пита: „Как е на оня свят, Настрадин Ходжа?
Туй човек може
да
го направи.
Всеки, който мисли, че е човек, трябва
да
се повдигне.
Ние имаме предразположението, слабостта
да
мислим, че ние сме фактори за всичко в света.
– Всичко е хубаво, крушите падат от горе направо в устата ти, но ако подплашиш камилите, бой има." Ние можем
да
се смеем на Настрадин Ходжа, но същите неща стават я с нас.
На тази височина
да
достигне три неща: една права мисъл, един възвишен и благороден живот и благородни постъпки.
Колко пъти плашим ние камилите от гроба и
си
създаваме сами нещастията.
Който се съмнява, подозира, гледа мрачно на нещата, е под сатурново влияние.
Божествените мисли, Божествените чувства и Божествените постъпки са, които ще внесат новите елементи за свобода.
Въздухът, светлината и много още фактори мога
да
ви дам,
да
ви ги наредя.
Еднообразието в света всякога произвежда известно разрушение.
Може
да
се съмнявате, но ако се съмнявате, вие ще
си
носите страданията.
Ако някой поддържа, че той е фактор, трябва
да
докаже това на опит.
Ако бих имал време, щях
да
ви покажа как всички планети действуват различно върху човешкия череп.
Не очаквайте
да
влезете в онзи свят.
Ти
си
нарушил енергията за регулирането на твоето сърце.
Или
си
допуснал в своята мисъл една чужда мисъл, която нарушава хармонията на твоята мисъл, или
си
нарушил хармонията на своите чувства, нарушил
си
онзи духовен свят и след това, разбира се, че ще стане една промяна вътре, в самия организъм.
Юпитер дава широчина на задната част, развива личните чувства и крайно честолюбие.
Казвате, че човек ще се прероди 777 пъти и то епохални прераждания, а и други още безброй прераждания извън тези ще има.
На какво се дължи човешката интелигентност мъчно може
да
се определи.
Сега, от материалистическо гледище тези неща са заблуждения, вас ще ви интересува сегашния живот -
да
живеете,
да
ядете,
да
се удоволствувате.
Един обикновен човек ще останеш, ще страдаш.
Свободни са мъчениците, светиите, които са умирали за вярата
си
.
Ако може
да
се отвори мозъкът и
да
се разпростре като едно платно, колкото по-голяма площ има то, толкова по-голяма е човешката интелигентност.
Но аз вярвам, че всички вие, които ме слушате, не сте от тези, които сте като охлюви,
да
останете в положението на обикновени хора.
Онзи, който може
да
умре гладен, той е свободен.
Ако
си
осъден на 20 години затвор как ще живееш?
Няма нито един от вас, който иска
да
остане от тези обикновените.
Всеки, който не го е страх от страданията, всеки, който не го е страх от смъртта, всеки, който не го е страх от студа, всеки, който не го е страх от беднотията, всеки, който не го е страх от безпаричието, е свободен човек.
Ти не
си
свободен най-първо, в затвор
си
.
Няма нито един от вас, който
да
остане в тинята, в калта на блатото, вие не сте от онези, които бихте желали
да
останете в мътната вода.
Ти всяка вечер се страхуваш
да
не умреш,
да
не обеднееш,
да
не се разболееш,
да
не оглупееш и се мислиш за свободен човек.
Защото трябва
да
знаете, че клетките, от които е образуван човешкият организъм, това са живи, разумни същества, те са създадени но същия начин, както е създаден и човекът.
Това е малко специална свобода.
Да
бъдете верни на туй желание, което имате в
себе
си
, на това желание, което Бог е вложил у вас!
Първо, те имат съобщения помежду
си
; между две клетки има течения, хармонични течения.
Как може
да
бъдеш човек, когато не знаеш
да
владееш
себе
си
?
Ако ти
си
учител, ще загазиш.
Даже някои хора миришат.
Ако
си
майка, ще загазиш.
Ако
си
баща, ще загазиш.
Когато говорим за истината, нямам предвид
да
нападам някого; но когато се произнасяме за известно художествено произведение, по всички правила, които съществуват в разумната Природа, аз ще се изкажа тъй, както трябва
да
бъде.
Ти, след като
си
в общение с този човек, се усещаш крайно неразположен.
Ако
си
свещеник, ще загазиш.
Дали е в художеството, музиката, математиката - има известни правила, които не може
да
се пренебрегват и отминават.
Тази миризма
си
я попил в
себе
си
.
И в туй отношение всеки един човек трябва
да
бъде внимателен, нито
да
увеличава, нито
да
намалява.
Той трябва
да
постави във фактите известни норми, по които
да
се отличава.
Ти
си
бил малко неразположен, но се връщаш след такава среща добре, оздравееш, освежиш се.
Да
бъдем като Него.
Този човек от своята чистота, от своята енергия ти е предал нещо.
Не само
да
вярваме, но
да
носим онези вътрешни духовни богатства,
да
разбираме живота.
Поне в един момент трябва
да
се отличаваш коренно от всички хора в света.
И
да
сме готови
да
бъдем като Христа, какъвто Той беше,
да
бъдем готови за такива дела.
Твоята мисъл трябва
да
се различава така, че
да
няма друго същество, което
да
мисли като теб.
И всеки един човек трябва
да
приеме Божествената енергия, не само за самия него, но изобилието на тази енергия той трябва
да
предаде на другите хора - това е правилният живот.
Ти
си
човек, в този момент ти
си
онзи, който ще кажеш: „Аз съм!
Сега всеки се огражда и казва: този е лош, онзи е лош.
" Няма ли такъв момент, ти
си
вече един обикновен човек, едно обикновено същество, което ходи по общото течение.
Искате
да
живеете само за
себе
си
.
Дойде Петър и му каза: „Не ти трябва сега
да
страдаш." Христос отговори: „Аз затова дойдох." Смел е значи.
Той има туй марсианското в
себе
си
, има и достойнството на Юпитер в
себе
си
.
Аз искам
да
ви направя една връзка с живота.
И казва: „Не може
да
ме унижат хората.
Моята цел не е
да
повтарям като автомат едни и същи неща.
Вие трябва
да
отворите прозорците,
да
възприемете друга енергия.
Може
да
ми препишат каквото искат качество, но аз зная: аз дойдох
да
изпълня Волята на Онзи, Който ме е пратил." Всички вие трябва
да
осъзнаете, че сте пратени
да
изпълните волята Божия.
Това не е знание, не е и моя работа
да
повтарям, че Бог е благ, те Бог е Мъдрост, че Бог е Истина.
Не сте пратени
да
бъдете стражари, не сте пратени
да
бъдете професори някъде, не сте пратени
да
бъдете чиновници, не сте пратени
да
бъдете мъже или жени или туй, или онуй.
Вие сте пратени със специална мисия на Земята, а че може
да
вземате друга служба, то е друг въпрос.
Да
повтарям, че аз съм добър, няма смисъл.
Вие трябва
да
знаете вашите отношения с Бога какви са.
Затворете прозорците, течение има,
да
не се простудим." – Течението, което иде отгоре, никога не може
да
простуди човека.
Щом имате правилни отношения към Бога, ще имате един вътрешен мир на чувствата, такъв мир, който ще уравновеси вашите сили.
Отде могат
да
знаят хората дали аз съм добър или не, дали вие сте добри или не?
Пътник съм, приемеш ме вечерно време - ти
си
добър човек.
Всички течения идват отгоре надолу.
И тогава
да
кажем, някой ваш противник, с когото не се спогаждате, казва: „Никакъв друг свят не съществува." Ако с мен спори, ще му кажа: кажи поне, че един свят има и то е този свят.
Обираш ме - лош човек
си
.
И всички трябва
да
се поставим така, че
да
ги възприемем.
Кажеш една добра дума, насърчиш ме - добър човек
си
.
Дали той вярва или не, други светове съществуват.
Вземеш, че ме наскърбиш - лош човек
си
.
Никога тялото не трябва
да
поглъща чрезмерно топлина, нито пък
да
изстива повече, отколкото трябва.
Дали зад гроба има живот, той някой ден ще види.
Вземеш дрехите от гърба ми - какъв човек
си
.
Две крайности има, човек може
да
се простуди и в единия, и в другия случай.
Облечеш ме, на човешки казано - добър човек
си
.
Може
да
се простуди и когато съзнанието му не е будно.
В другия живот ти няма
да
лазиш, с много крака няма
да
ходиш, но ще хвъркаш.
Вечерно време, ако му е студено,
да
изпие две-три чаши топла вода.
Някои хора искат
да
я определят като нещо субективно.
Някой казва: „Урочасах." Това урочасване не е нищо друго, освен ако е пил студена вода и тя е погълнала голямо количество от неговата топлина, вследствие на това кръвоносните съдове са се свили и тия енергии, които текат в тялото, не текат правилно, затова той усеща едно стягане.
Ако е имал топла вода в термоса или ако е имал търпение
да
стопли вода на примуса и
да
пие, хич не щеше
да
урочаса.
Ти не можеш
да
бъдеш добър, без
да
направиш добро.
Някои християни говорят само за Христа, как е дошъл, как ще спаси света.
" – Има, но той няма
да
бъде като сегашния.
Може
да
мислиш, че
си
добър, то е друг въпрос.
Че Христос дойде най-първо
да
ни научи как
да
мислим, как
да
чувстваме правилно.
В този живот, в който ще влезеш, даже няма
да
тежиш нито един грам.
В туй, което
си
направил, твоята мисъл трябва
да
бъде права.
Христос дойде
да
ни научи как
да
постъпваме правилно, не само в един момент, но и във всеки момент на нашия живот.
Ще бъдеш съвършено без тежест или освободен от всички влияния на земното привличане.
И тогава като умреш, ще те привлекат насила, ще идеш някъде.
„Ама аз съм с пламенен характер." – И то не е лошо, с пламенен характер
да
е човек.
Едно мое чувство, което тук може
да
не се вижда, туй чувство е тъй конкретно, както моята постъпка.
Пламенният характер дава пламъци.
Като влезеш в онзи свят, още като умираш, най-първо ще
усетиш
, че потъваш, но след туй ще
усетиш
друго едно движение, ще вървиш нагоре.
И тогава, вашите постъпки на Земята там ще бъдат отвлечени.
Норма е, когато всички сили не само са в равновесие, но действуват правилно, ти усещаш приятно настроение вътре в мозъка и в дробовете, навсякъде работиш добре.
Човек вече е млад, няма
да
боледува и от храна няма
да
има нужда.
То е нормата, която трябва
да
спазваш - приятно настроение
да
имаш на духа.
Няма
да
се храни както сега, а храната ще взема от въздуха.
Понеже на Земята сте едновременно в тези светове, макар че мислите тук не са тъй конкретни, те са дадени, за
да
се изпълни известна постъпка.
Ти почнеш тъй, но
си
казваш: „Пази се, че туй настроение може
да
се измени." Че ти всеки ден със закона на внушението нарушаваш хармонията на живота.
Мисълта е причината и чувствата са силата, за
да
се изпълни тази постъпка.
Имаш един приятел, за когото ти казват: „Не му вярвай, защото утре може
да
ти изневери." Имаш един учител, за когото казват: „Не му вярвай, той може утре
да
ти измени." Туряш
си
тогава отрицателни мисли в главата и започваш
да
се пазиш.
От учителя, защото може
да
те скъса.
Но всяка една постъпка съдържа в
себе
си
мисъл.
Какъв интерес има един разумен учител
да
скъса ученика?
Казвате: „Това е крайно заблуждение." – Заблуждение е за един сиромах
да
мисли, че е богат.
Всяка една постъпка съдържа в
себе
си
чувство.
Някой път може
да
се зароди такова желание, но при този естествен начин, когато един ученик изучава добре предмета, който учителят преподава и има любов към учителя
си
, няма абсолютно никаква възможност учителят
да
го скъса.
Заблуждение е за един богат
да
мисли, че е сиромах.
Та казвам: ние трябва
да
имаме едно правилно схващане за реалността на нещата, която постепенно прогресира.
Учителят има най-доброто желание ученикът
да
изкара добре.
Неспособните ученици в училището
си
създават едно мнение за учителя и мислят, че той взема страна.
Но този учител, както
си
го представят, той може
да
се справи и с най-лошите ученици.
Но аз, който съм ходил в онзи свят и живея там, аз
да
мисля като него, това няма смисъл.
Той, който не е ходил, казвам му: прав
си
, не
си
ходил там.
Аз съм виждал много пъти учители, които без
да
знаят правят това несъзнателно.
– Той е голям лентяй." Казвам му: ти го потупай в еди коя
си
част, по дясното рамо и му кажи тъй: „Ти
си
добро момче, в което има хубави заложби, след една година ще станеш добър ученик." Направи това и след време ще ми кажеш резултатите.
Не значи, че всички може
да
идат.
Но аз като съм ходил, значи че и всички могат
да
отидат.
Когато някой мислител мисли, че света можем механически
да
го обясним, това значи
да
се обясни само плочата.
" Всеки от вас може
да
прояви това.
И хората очакват
да
се домогнат
да
живеят в онзи свят, който наричат живот на Вечността, или щастливия живот, или блажения живот, или този идеал, към който вие се стремите.
Казвам: действително, материални са плочите, не съзнават като говорят, радват се, без
да
знаят, че се радват.
Какво щастие искате вие
да
смъкнете от небето не зная, но на Земята човек щастлив не може
да
бъде.
Ти
си
млад, остарееш, побелее ти главата и казваш: „Не дойде щастието." Или очакваш мъжът ти
да
те възлюби?
Вие някой път се мъчите
да
плачете.
Аз в това дете виждам умствените му възможности.
Не ви се плаче, но искате
да
представите пред хората, че плачете.
Челото му виждам.
Първата година като се оженят, много силна е любовта.
Една ученичка в гимназията имала много забележки; директорът на гимназията й прави бележка и тя, за
да
покаже, че е много чувствителна, иска
да
заплаче, но не може; започнала тогава
да
плюе и маже очите
си
, за
да
се представи, че плаче.
Питам: един човек, крито е наплюнчил очите
си
, за
да
се покаже, че плаче, какъв плач е този?
Психологически всеки трябва
да
бъде подготвен,
да
знае тия неща.
Тия положения мязат на случая с Настрадин Ходжа: като обеднял, той тръгнал
да
иска пари на заем от този и от онзи богат.
Те са необходими, за
да
се избавим от всички нещастия в света, които сега съществуват.
После идва осиромашаване.
Накрая един ден
си
купил една пила.
Мъжът осиромашава и жената осиромашава.
Отишъл при един магазин, заключен с кофар и започнал
да
реже кофара.
В тях любовта можеше
да
се увеличава.
Всичките тия течения, всички замръзнали, изостанали идеи, всичко туй ще се разтопи и ще се преорганизира.
Аз бих желал у всички вас любовта не
да
се намалява, а
да
се увеличава.
Ние сме тук, в тази Божествена школа, за
да
се учим
да
разбираме дълбокия смисъл на живота.
За един, който нарежда законите, и за него имат авторитет критиците.
Този дълбок смисъл няма
да
се разбере само от една сказка.
Тази болка е борба между положителните и отрицателните сили в природата.
Положителните сили асимилират, превръщат отрицателните.
Ние се намираме в един свят, дето трябва
да
разрешим един важен въпрос, Има въпроси, които трябва специално
да
разрешим.
Човек трябва
да
живее с разбиране в ония условия, в които той е поставен.
Докато всичко отрицателно се превърне и се постави в хармония.
Казвам на всинца ви: условията, които Бог ви е дал,
да
ги използвате разумно.
Какво трябва
да
свършим ние, на това
да
се спрем.
Защото всеки един от нас трябва
да
свърши нещо.
Най-първо кажете така: „СИЛА, ЖИВОТ, ЗДРАВЕ.
Ако седите и казвате: „Аз вярвам в Христа", аз питам: каква нужда има Христос
да
вярвате в Него?
Изисква се вътрешно бдение, положителна вяра в онази абсолютна разумност, която съществува в живата природа.
Сила за ума ми, живот за сърцето ми и здраве за волята ми!
Ако вашето вярване в Христа допринася нещо - добре, но само
да
вярвате, че Христос дошъл, живял, проповядвал - какво може
да
се ползва Христос от това?
Онези от вас, които са материалисти,
да
вярват че има врата, от която може
да
излязат.
Какво мога
да
се ползувам аз, когато ме оберат 10 души разбойници, вземат ми парите - какво се ползувам от това, че са ме обрали?
Дали вие знаете това или не, то е друг въпрос.
Като дойдете на обед, не бързайте
да
ядете, кажете: „Сила за ума ми, живот за сърцето ми и здраве за волята ми!
Тази врата може
да
се отвори и вие може
да
излезете.
" И като вземете супената лъжица, ще кажете: „Сила за ума ми!
Силата на мисълта седи в онова единство на хората
да
мислят по един правилен начин.
Няма
да
остане нито един материалист, който
да
не излезе из своя замък навън.
Може ние
да
нямаме уважение и почитание към самата истина, понеже не знаем, че в истината седи основата на нашия живот, на нашето бъдеще и на всички сполуки, на всичкото щастие, не само в съвременния живот, но и в хилядите съществувания, които ще дойдат, до самата вечност.
Няма
да
остане нито един идеалист, който
да
не види, че пукнатината има връзка с външния свят.
" Но вие ще възразите: „Какво
да
казвам такива работи.
Дали вие вярвате в това или не, то е друг въпрос, но туй е една истина, която ще проверите.
Някой казва: „Ти вярвай, че това ще се докаже." Не, суеверието иска
да
се докаже.
Да
се нагълтам час по-скоро." Като седнете
да
се храните, ще мислите за всяка дума.
От какво зависи разумността?
" Като седнете
да
ядете, ще напишете и вие едно писмо.
Аз наричам истина само това, което сме проверили, знаем положително, можем
да
опитаме.
Като ядете не можете ли
да
напишете едно хубаво писмо,
да
благодарите на онзи, който е приготвил това хубаво ядене,
да
благодарите на всички онези, които са приготвили туй хубаво ядене и
да
кажете: „Много хубаво ядене са приготвили нашите приятели, много се радвам!
То е същото като
да
мислим, че онзи, който умре, с него всичко се свършва.
" А вие сте кисели, намусени, гледате насам-натам и казвате: „Не се живее вече!
Може ли
да
се свърши?
" Ние мислим по един механически начин -
да
ни дадат пари,
да
ни направят къща,
да
ни облекат.
Хубаво е, ако има кой, но ако няма кой
да
ги даде всичките тия неща?
В моя ум аз не виждам много голяма разлика между материалисти и идеалисти.
„Всекиму според делата." Бог казва сега: „
Да
се спретнете!
Ти, който
си
материалист, вярваш, че със смъртта всичко ще се свърши.
" Спретнете се всички
да
работите,
да
бъдете синове на Бога,
да
бъдете като Баща
си
.
Да
предполагаш само
да
, но не
да
кажеш положително.
Вие не сте синове на Бога, понеже не живеете както Той живее, не живеете както Баща
си
.
Да
ви представя една картина.
Съжалявам, християни сте, но за Баща
си
не зная колко от вас сте готови
да
пожертвувате всичко.
Материалист и идеалист живеят в един замък, имат две стаи най-модерно направени, с осветление, с модерни бани, с кухни, всичко имат, нищо не им липсва.
Един евангелски проповедник проповядва, че като умират хората не трябва
да
се плаче, понеже при Господа отиват.
Свършва той своята беседа и дохожда една телеграма, в която му съобщават, че сестрата на неговата жена е умряла.
Ако Той ви каже: „Я раздай всичко", веднага ти ще кажеш: „Ами сега!
Те мислят, че в тези стаи е всичкият живот.
Викнала жена му
да
плаче и той започнал
да
плаче.
Тъй са раждат и умират ред поколения материалисти и идеалисти.
Но все ще дойде едно време, когато ще каже: „Раздай всичко." Ще го раздадеш ли?
Или казвате, че не трябва
да
се безпокоите.
Как ще го раздадеш?
3.
Сила, живот и здраве
,
ООК
, София, 23.12.1931г.,
Остави детето
да
се храни само, както знае.
Трябва
да
минете през изпитанията, за
да
станете смели.
Някои майки заемат положението на професори, постоянно учат децата
си
, как
да
ядат,
да
спят, поради което ги осакатяват.
Не е въпрос
да
страдаш за човешкото.
Страдай за Божественото.
Ще я съблечеш, ще окачиш дрехата й вън и ще кажеш: Ще ме почакаш тук, докато видя близките
си
.
Когато следваш Божественото, не давай ухо на човешките думи.
Щом излезеш вън, ще вземеш със
себе
си
и философията.
Каквото и
да
ти говорят хората, смело върви напред.
Ако има правилно разбиране, той знае, кога и как
да
говори.
Да
изпълняваш Божията воля, това е благо за всички хора в света.
Не му препятствай
да
се прояви.
Ще му кажеш, как трябва
да
говори.
Ако говори високо, тихо трябвало
да
говори; ако говори пламенно, трябвало
да
се въздържа.
Оставете човека
да
си
говори, както знае, а не както вие разбирате.
То носи новото в света.
Някой, млад или стар, иска
да
се прояви.
Оставете го свободен,
да
се прояви, както желае.
Защо ще го отваряш
да
гледаш, как върви?
Ако светът трябваше
да
бъде идеален, какво търсите вие сред него,
да
губите времето
си
?
То носи сила, живот и здраве; мир и благоденствие; търпение и милосърдие; кротост и въздържание.
Като ученици, вие трябва
да
бъдете снизходителни едни към други.
Някой брат иска
да
се изкаже - изслушай го.
Както и
да
бъдеш облечен, това е временно, външно положение.
Какъв смисъл има, хлебарят
да
е облечен с бели дрехи, а хлябът
да
не е добър?
За предпочитане е хлебарят
да
бъде облечен със стари, скъсани дрехи, но хлябът
да
е хубав, отколкото
да
е облечен с бели дрехи, а
да
вади лош хляб.
Колкото и
да
е бурен, ще го слушаш.
Идеално положение е, дрехите на хлебаря
да
бъдат чисти и хлябът
да
е хубав.
Водопадът не може
да
бъде тих, спокоен.
- Дотегна ми
да
го слушам.
Трябва
да
живеем за Бога!
- Дотегна ни
да
го слушаме.
Затова не трябва
да
се съмняваме в Него, не трябва и
да
реагираме срещу Него.
Обаче, Той ни е дал свобода във всичко, можем
да
се съмняваме в Него, можем
да
се проявяваме и в доброто и в злото.
Виждам, че съдовете ви преливат, налятото изтича, но правя опит.
Всичко можем
да
правим, но всяко нещо, което правим, носи своите последствия.
Казвам: Ако вдигнете капаците
си
, колкото
да
ви говоря, всичко ще се събере, без
да
се излее капка навън.
Помни: Никога не противодействай на силата на Божията любов, която работи в тебе.
Не противодействай на силата на доброто, което работи в тебе.
Ако мислиш, че
си
добър и съзнаваш, че доброто е резултат на Божественото начало в тебе, ти
си
на прав път.
Ако мислиш, че доброто
си
ти, веднага изпадаш в заблуждение.
Не мисли, че ти
си
запалил огъня.
Той не позволява на човека
да
направи нещо, добро или зло, преди
да
го е опитал сам.
Ти
си
създал условия за запалване на огъня, но той гори по причини, които са вън от тебе.
Пръв ти ще опиташ попарата, която
си
направил и ако я харесаш, ще дадеш на другите.
Тази причина действува, защото между тебе и огъня има съгласие.
Всички хора говорят за любовта, търсят я и мислят, че я разбират.
Бог казва: И в тебе може
да
гори огън.
Но видят ли, че някой прояви любовта
си
, веднага го критикуват.
Тогава турям вода на огъня
да
ври и пия топла водица.
Не критикувай никого, но запитай се, дали тази любов е в състояние
да
чисти калта.
Пия топла вода, ям пресен хляб и благодаря на Бога за всичко, което ми е дал.
Само така имам ясна представа и за водата, и за хляба.
Запитай се, дали тази целувка очиства твоята кал.
Следователно, каже ли ти Бог
да
направиш нещо, направи го и не мисли.
Ако любовта ти не може
да
очисти моята кал, не е истинска любов.
Казваш, че
си
стар, че тази работа не е за тебе.
И ако моята любов не може
да
изчисти калта на брата ми, не е истинска.
Това правило се отнася до любовта на всички хора.
Не мислете, че прегръдката на някого може
да
ограничи човека или
да
го окаля.
Ще отидеш при шивача, ще
си
поръчаш нова дреха.
Никой не е в състояние
да
окаля или
да
ограничи извора.
Докато вярваш в старостта, ти
си
стар; щом престанеш
да
вярваш в старостта, ти
си
млад.
Следователно, докато Бог живее в човека, никой не е в състояние
да
го окаля.
Ако престанеш
да
вярваш в младостта, пак
си
стар.
Всички искате
да
станете добри.
Не се стремете
да
станете светии по външен път, както едно време са ставали чрез пост.
Какво ще стане със светиите, ако всички се хранят по един и същ начин?
Никой не може
да
опетни чистия човек.
Който има желание
да
използва другите, той
себе
си
петни.
Когато синът и дъщерята целуват родителите
си
, те се радват, приятно им е.
Ако някой от вас иска
да
стане светия, бих му дал следния съвет:
да
стане такъв, без
да
го знаят.
Външно светията трябва
да
бъде толкова обикновен човек, че никой
да
не вижда светийството му.
Само той
да
знае, но не и обкръжаващите.
И на Христос гледаха като на обикновен човек, който ходи по сватби, яде и пие с митари и грешници.
Някой
си
представя Христос с корона на глава, с голяма мантия.
Не само бащата е доволен, или недоволен от целувката на децата, но и децата не обичат всякога
да
ги целуват.
Но Христос, Който живя преди две хиляди години, е външно обикновен човек, дошъл на земята за страдащите, бедните, онеправданите.
Той всеки момент хлопа на вратата на някой страдащ и се вслушва в страданието му.
Съзнанието на Христа прониква във всички хора.
Някой път
си
добре разположен, имаш желание
да
направиш едно добро, но
си
казваш: Не му е времето сега, утре ще го направя.
Не, щом Божественото те посети, напусни всичко друго, изпълни това, което Бог ти заповядва.
Веднъж казах на един ученик: Днес няма
да
отидеш на училище.
Всяко действие трябва
да
се основава на чистота и святост.
Само така хората могат
да
се разбират и
да
си
помагат.
Свобода е нужна на хората.
Чист трябва
да
бъде човек!
Когато трябва
да
извършите Божията воля, не туряйте никакво препятствие на пътя
си
.
Понякога хората се ограничават едни-други, поставят
си
условности, които ги спъват.
Когато вършите Божията воля, не само вие няма
да
си
препятствате, но никой няма
да
ви препятства.
Майка
си
, имаш малко дете, не можеш
да
го оставиш само в къщи.
Ако
си
чист и живееш за Бога, не се страхувай от нищо.
Искаш
да
изпълниш Божията воля,
да
направиш едно добро някъде, но не смееш
да
оставиш детето
си
само.
Каквото и
да
правиш, не можеш
да
избегнеш целувката: светлината те целува, водата те целува, хлябът те целува.
Не се страхувай, остави детето
си
и иди
да
свършиш работата за Бога.
Благодари на Бога за всичко.
Детето ти ще се събуди от сън, след като свършиш работата
си
за Бога.
Моли се на Бога,
да
превърне всичко на добро.
Цветето всички го целуват, навеждат се
да
го миришат.
Чиновник
си
, не искаш
да
изпълниш Божията воля, но ще се разболееш и ще боледуваш няколко месеца.
Могат
да
те уволнят и завинаги.
Като цъфне пъпката, всички я целуват, всички и се радват.
Бъди готов
да
направиш за Бога поне едно малко добро.
Работата, която вършиш за Бога, може
да
бъде приятна, може
да
бъде и неприятна.
Ако те гледаха на този въпрос по човешки, цялата история щеше
да
се повдигне.
Например, дава ти се задача
да
наглеждаш някой стар, болен човек:
да
миеш лицето му,
да
чистиш очите му,
да
миеш краката му.
Цветята благодарят за всичко, защото целувката и любовта на насекомите съдейства за тяхното оплождане.
Може
да
ти се даде задача
да
се наведеш и завържеш връзката на обувката на царската дъщеря.
Първата задача е неприятна, втората - приятна.
Ако обичаш Бога и
си
готов
да
Му служиш, ще свършиш и двете работи с еднакво разположение и любов.
За Бога и едната, и другата задачи са еднакво важни.
Сам човек не може
да
се спаси.
Бог е създал човека, както и всички живи същества.
Който съзнава, че е създаден от Бога, той прилага любовта и живее според нейния закон.
Страшно е, ако целувката ти отнема чистото, красивото, ценното в тебе.
Ако
си
прокажен, пази
себе
си
, пази и другите.
Не е позволено на прокажения
да
целува.
И на светията не е позволено
да
целува.
На светията дават задача
да
целуне един прокажен и ако не го целуне, носи отговорност.
Тя носи благословение за него.
Задачата на светията е
да
лекува болни,
да
повдига паднали,
да
възкресява мъртви.
Може ли след това болният, който е оздравял, мъртвият, който е възкръснал,
да
не благодарят?
Прокаженият, който е излекуван, ще благодари, ще целуне светията, но неговата целувка е чиста, пропита с благодарност и любов.
В друг живот прокаженият може
да
бъде млада, красива мома и където срещне светията, тя ще го целуне и прегърне.
Трябва ли
да
гледате на тази целувка като на престъпление?
Как гледат обикновените хора на целувката, това е друг въпрос.
Важно е
да
целуваш с благодарност, че някой ти е помогнал,
да
се излекуваш.
Духът на човека трябва
да
бъде свободен,
да
се прояви навреме.
Няма по-велико нещо за човека от свободата на духа.
Това значи:
да
дадем свобода на Бога в
себе
си
,
да
не Го ограничаваме,
да
не Го морализираме,
да
не Му даваме съвети, как
да
действа.
Когато Бог дойде между хората, няма
да
се спира върху техните мисли, но направо ще чисти: непотребното ще слага настрана, а нечистото ще прекара през огън.
Момата трябва свободно
да
пристъпи към момъка и момъкът - към момата,
да
предизвикат доброто в
себе
си
.
Целувката е символ на нещо.
В нея трябва
да
взимат участие умът и сърцето.
Като отвори устата
си
, човек възприема нещо.
Така и чрез целувката се възприема и предава нещо.
Майката целува детето
си
.
Тя взима нещо от него и му предава нещо.
Ако чрез нея се предаде едно неестествено желание и влезе в сърцето, човек или ще пометне това желание, или ще го реализира.
Сега ще разгледам ръкуването и целувката, като прояви още от далечното минало.
При ръкуването пръстите се допират; така се предават енергии от едно лице на друго.
И целувката има далечен произход.
Трябва
да
гледате на целувката с всичката чистота и святост.
Разумният свят работи върху разбирането на човека,
да
превърне всичко на добро.
В какво се заключава силата на човека?
Хората страдат не от много целувки, но от недостатъчно целувки.
Кога губи човек силата
си
?
Ще кажете, че човек губи силата
си
, когато боледува.
На друго място в Писанието е казано: "Дойдох в дома ти и не ми даде никаква целувка".
Защо болният губи силата
си
?
Ако човек губи мисълта
си
, защо я губи?
Ако вляза в дома ти и мога
да
сменя скръбта ти в радост, недоволството ти в доволство, аз съм те целунал.
- Защото е изгубил чувството
си
.
- Защо губи чувството
си
?
- Защото е изгубил постъпките
си
, не знае, как
да
постъпва.
Казва се, че човек трябва
да
бъде силен.
Човек трябва
да
има знание.
Целувката има вътрешна, духовна страна, за която не трябва
да
се говори.
Какво ще кажете за целувката на онзи, който спасява давещия, обезсърчения, болния, падналия човек?
Истинско знание е онова, с което човек може
да
си
послужи, когато потрябва.
Дави се някой.
Представете
си
, че някой се задушава, не може
да
диша.
Млад момък стои на брега, хвърля се във водата и спасява давещия.
Ако има знание, той сам трябва
да
си
помогне,
да
възстанови дишането
си
.
После го целува, помага му
да
си
отиде в дома
си
.
Ако сам не може
да
си
помогне,
да
потърси човек, който носи истинското знание в
себе
си
.
Знаещият е силен човек.
Млада мома седи скръбна, обезсърчила се нещо.
Ще кажете, че силата на човека е в неговата вяра.
След това момата се оплаква, че момъкът
си
позволил
да
я целуне.
Ако между вас има ясновидци, може ли
да
предскажете, какво ще свиря?
Сега ще изсвиря думите: "Сила, живот и здраве".
Момъкът понесе греховете на момата, спаси я от отчаяние, но, като не разбира вътрешния смисъл на целувката, момата го осъжда.
Вие нямате представа, как се свири думата "сила".
Мнозина могат
да
изпеят, или
да
изсвирят тази дума, но всъщност, как трябва
да
се изпее или изсвири?
Когато работите ви се объркат, пейте думите: "Сила, живот и здраве; те са едно, те са служители на Духа".
Когато сте обезсърчени, изпейте тези думи,
да
видите, какво влияние ще окажат върху вашето състояние.
За
да
се промени състоянието ви, трябва
да
приложите някакъв специфичен метод.
Казвам:
Да
не ограничаваме силите на Божествената любов, която се проявява чрез нас.
Да
не ограничаваме силите на доброто, което се проявява чрез нас.
Какво трябва
да
ограничаваме?
Да
ограничаваме нашите мисли, чувства и постъпки.
За
да
се възстанови кръвообръщението, болният трябва
да
се разтрие с дървено масло, или с камфоров спирт.
Да
ограничаваме човешкото,
да
отваряме път на Божественото, в каквато и
да
е форма.
Има мисли, които действуват като студа, свиват капилярните съдове.
Ако искате
да
придобиете Божието благословение, не се противете на Божественото Начало.
И в този случай, човек трябва
да
има начини, чрез които
да
се лекува.
Съществуват три течения в живота: течение на мисли и чувства, които излизат от индивида; течение на мисли и чувства, които идват от окръжаващите - от вашите майка, баща, братя и сестри; течения на мисли и чувства, които идват от възвишения свят, от Бога.
За
да
се лекува човек физически и психически, трябва
да
има знание.
Физическият живот се управлява от физически закони, а психическият - от психически закони.
Бъдете будни,
да
различавате теченията.
Човешките можете
да
ограничавате, а на Божествените ще давате път,
да
се проявят.
Няма случай в живота, когато човек е целунал някого по човешки и
да
го е повдигнал.
И обратно - няма случай в живота, когато човек е целунал някого със света целувка и
да
не го е повдигнал.
Милиарди същества образуват едно търговско сдружение, с единствената цел
да
задигат всичко, което харесват и
да
го продават.
Дяволът срещне един човек, хареса го, задигне го и го продаде.
Да
бъдем носители на Божията любов!
Да
бъдем цветя, които растат под лъчите на Божественото слънце.
Кой не
си
е служил с рогата на вола?
Да
бъдем извори, в които
да
се влива Божествената любов.
Те представляват чаша, с която може
да
се пие вода, вино.
Само така човек ще придобие сила, живот, здраве.
Когато
си
неразположен, не
си
ли свързан с рогата на дявола?
Помнете: Когато се говори за Божествените енергии, човек може свободно
да
се проявява.
Дойдете ли до човешкото, там енергиите трябва
да
се пестят.
Възмущавате се от дяволските рога, но без тях не можете
да
ушиете никаква дреха.
Човешките отношения са подобни на търговските: повече даваш, по-малко получаваш.
Човек е недоволен, когато почувствува, че е дал повече, а е взел по-малко.
Случи ли се нещо лошо в живота, всички казват, че дяволът е причина за това.
Стане ли обратното,
да
получиш повече, а
да
дадеш по-малко, ти
си
всякога доволен.
Божественият закон произвежда радост и доволство.
Да
съберем следните числа: 1 + 2 = 3; 4 + 5 = 9; 8 + 7 = 15.
Има нещо лошо в дявола, а именно, той може
да
спъне развитието на човека -
да
подобри своето положение, а
да
влоши неговото.
Той гледа на дявола като на човек.
Той нашепва на човека различни неща, докато го накара
да
направи някаква грешка и после отива при Господа
да
го клевети; ще представи грешката му по-голяма, отколкото е в действителност.
Бог вижда, какво прави дяволът, разбира намеренията му, но нищо не казва - само се усмихва.
Във всеки човек може
да
се яви желание като в дявола,
да
наклевети своя ближен.
Да
влезеш в храма, това значи,
да
влезеш в душата
си
, където се извършват свещени процеси.
Това е една отровна област, в която не трябва
да
влизате.
Занимавате ли се с дявола, има възможност
да
се отровите.
За
да
влезеш в този храм, едно се иска от тебе -
да
имаш любов.
Не трябва
да
се говори много за дявола.
Каквито усилия и
да
правиш, ако нямаш любов, не можеш
да
влезеш в този храм.
Говориш ли за него и в тебе може
да
се яви желание
да
намериш някаква погрешка в ближния
си
и
да
го наклеветиш.
Без любов ти не можеш
да
възлезеш към храма, т.е.
-
Да
служи на Бога.
- Не може ли само с молитва
да
се влезе в храма на душата?
Страшно е
да
служиш без любов.
Постоянно трябва
да
се молим!
Помнете: Никога не ограничавайте силите на любовта и силите на доброто в
себе
си
.
Молитвата е нужна за нас, а не за Бога, за
да
раздаваме от благата, които носим.
Ограничите ли ги, ще се натъкнете на злото в
себе
си
.
Ще се молиш и ще раздаваш от своето благо.
Влезе ли любовта
да
действува в тебе, остави я свободна,
да
се прояви, както тя знае.
Ще се молиш, ще търсиш Господа в душата
си
и ще се разговаряш с Него.
Не давай упътвания на любовта, как
да
действува, ако искаш
да
бъдеш далеч от злото.
Ако мислиш, че Бог е вън от тебе, ти
си
на крив път.
Който дава упътвания на любовта, той се поставя по-горе от Първата Причина на нещата.
Докато
си
свързан с Бога, всичко можеш
да
направиш.
Не спъвай любовта, в каквато форма и
да
се проявява.
Ако
си
болен, веднага ще оздравееш; ако
си
обезсърчен, ще се насърчиш.
Ти мислиш, че любовта прави зло, затова искаш
да
я спънеш.
Иначе, колкото и
да
се молиш, ще приличаш на Вааловите пророци, които се молеха цял ден на своя бог, но не получиха никакъв отговор на молитвата
си
.
Илия се помоли на Господа и молитвата му се прие: от небето слезе огън и запали дървата на жертвеника.
Тя гледа към всички същества еднакво.
Дайте пълна свобода на любовта в
себе
си
,
да
се прояви, както тя желае.
Туриш ли на силите на доброто в
себе
си
преграда, ти сам се спъваш.
Стане ли въпрос за доброто, не се спирай, не мисли,
да
го направиш, или не.
Да
мислиш, че Бог е вън от тебе и подобен на тебе, това е твой някакъв Бог.
Каже ли господарят ти
да
дадеш нещо на някого, веднага изпълни желанието му.
Ако искаш
да
познаеш Бога, остави Го свободно
да
се прояви в тебе, без никакво ограничение.
И скъпоценен камък
да
е, веднага го занеси, където трябва.
Болен
си
- обърни се към Господа, веднага ще
усетиш
малка топлина в сърцето
си
, светлина в ума
си
и болката ти ще изчезне.
Ако
си
беден, гладен, пак се обърни към Бога.
Каквото и
да
е времето, изпълни го.
Че времето е лошо, бурно, това
да
не те спъва.
Изпитанието на Йов ни показа, как можем
да
намерим Господа.
Преди големите
си
страдания, Йов жертвуваше воловете
си
, овцете
си
и благодареше на Господа.
Но след като изгуби всичко, нямаше вече какво
да
жертвува.
Ако разбираш закона на любовта, вятърът ще дойде зад гърба ти, ще те подтикне вместо
да
те спъне.
Той се разкая, осъзна всичките
си
заблуждения, вглъби се в
себе
си
и там намери Господа.
Тогава струпеите изчезнаха от тялото му и каквото беше изгубил - синове, дъщери, волове, овце, имот - всичко му се върна двойно.
Понякога, със своята философска мисъл, вие разваляте най-хубавите
си
състояния.
Казвам: Всички ще минете през страданията на Йов.
Ако тази мисъл е вън от нас, ние й благодарим.
Ще минете през изпит, за
да
се освободите от заблужденията
си
.
Влезе ли в дома ни, вътре в нас, тя разваля всичко.
Всичко ще изгубите, но като намерите Господа, загубеното ще се върне двойно.
Когато бащата влезе в къщи, децата трябва
да
знаят, какви отношения
да
имат към него.
Ще стане голяма промяна във вас и като се обърнете към Господа, ще Го намерите вътре в
себе
си
.
- Знаят ли децата, какви отношения трябва
да
имат към бащата?
Както човек знае
да
яде, така и децата знаят, какви отношения трябва
да
имат към баща
си
.
4.
Вътрешното богатство
,
МОК
, София, 25.12.1931г.,
Всеки човек има поне по един минус в
себе
си
, който трябва
да
се превърне на плюс.
Това значи,
да
превърне отрицателните
си
мисли и чувства в положителни.
Който не работи, не страда.
Много естествено, той е в пасивно състояние.
Щом започне
да
работи, той страда.
В началото страда, а после се радва.
Когато природата събужда човека към дейност, той страда.
Щом започне
да
се движи, страданието му престава.
Справих се със страданието.
Когато
си
в пасивно състояние, ти само чувстваш нещата.
Ако можеш
да
предизвикаш една силна мисъл, имаш положително състояние – плюс.
Тогава ще предизвикаш едно положително чувство в
себе
си
.
Човек трябва
да
знае
да
говори.
Ако вярва в силата на словото, човек владее магията на живота.
Той носи тая магия в устата
си
.
Вие търсите магията в книгите, а не знаете, че тя е в думите, които излизат от устата ви.
Например, думата „светлина” на български език, la lumière на френски, light на английски, licht на немски, крие известна сила.
Тя минава и заминава, тече през тях, без
да
я впрегнат на работа.
Дето има светлина, там всичко става лесно.
Първата сричка е „ла”, която има отношение към синия цвят.
Тази лекция може
да
бъде много интересна за вас.
Обаче, аз мога в един момент
да
направя и двата цвята интересни.
Всяка сутрин, като ставаш от сън, природата влага в тебе известно благо във вид на светли мисли, добри чувства или някаква добродетел.
В това време, ти мислиш за други неща, не обръщаш внимание на говора на природата.
Ти мислиш само за земята, а природата ти казва: Стани, събуди се, голям
да
станеш.
Ти не обръщаш внимание на тези думи, а
си
мислиш, че имаш
да
взимаш пари от Иван Драганов.
– Има
да
ми дава хиляда лева.
Ти се обръщаш към природата и казваш: Като свърша работата
си
с Иван Драганов, тогава ще видя, какво искаш от мене.
В дадения случай, това, което природата дава, хиляда Драгановци не могат
да
ти го дадат.
Знаете ли, коя е най-малката единица, с която природата оперира?
Да
допуснем, че природата дава един богат обяд на човека.
Може ли
да
изчислите, на колко хиляди пчели ще стигне тоя обяд?
Трябва
да
знаете по колко грама дневно яде една пчела.
Знаете ли колко грама мед изяжда дневно един кошер?
мед, той ще стигне на всички пчели в кошера за около шест месеца.
Ако един обяд на човека, приготвен от природата, струва хиляда лева, и на пчелата обядът ще струва хиляда лева.
Следователно, обядът на всички пчели за един ден ще струва 30,000 X 1000 = 30,000,000 лева.
Значи, най-малкият подарък, който природата дава на човека, е 30 милиона златни левове.
Какво представят 30 милиона за природата?
Тя не прави разлика, дали ще нахрани една пчела, или един човек.
Обядът, който природата дава на човека, на пчелата, или на кое и
да
е живо същество, струва все по хиляда лева.
Когато природата иска
да
ти даде едно благо за 30 милиона лева, ти губиш времето
си
да
търсиш Иван Драганов по телефона.
Сега и аз ви говоря, но вие държите слушалката на телефона и търсите Иван Драганов, който ви дължи хиляда лева.
Всеки има по една слушалка, вика Иван Драганов
да
се яви на телефона и пренебрегва благото, което му дава природата.
Ти гледаш към земните работи, искаш по-скоро
да
придобиеш знание, богатство, а не виждаш благото, което природата ти предлага.
– Мъчно се ядат плодове зимно време при 35° студ.
Лятно време лесно се ядат плодове.
Имате плодове, но не можете
да
ги използвате.
В това отношение, вие приличате на млада мома, която мечтае
да
има пръстени, огърлици, украшения, но нищо не получава.
Те дойдоха навреме, но тогава ти не ги виждаше, заета беше.
Страданията и нещастията на сегашните хора се дължат на телефонните слушалки на миналото.
Седиш със слушалка в ръка пред телефона и запитваш този или онзи: Как ще прекарам живота
си
?
Смешно е
да
питаш, ще станеш ли музикант.
Ти
си
музикант, но не
си
се опитвал
да
пееш и
да
свириш.
– Ти
си
богат, няма защо сега
да
ставаш такъв.
– Ти
си
учен човек.
Като умираш, ще видиш, колко неща
си
знаел.
Цял живот се мъчиш
да
прогледаш по начина на западните или източните окултисти, а като умираш, започваш
да
виждаш.
Защо ти е това виждане, именно, сега?
По-рано трябваше
да
виждаш, а не сега, като умираш.
Ти влизаш в нова област, за която не
си
готов.
Сърцето ти е смутено, страхуваш се, защото
си
изгубил условията.
Без
да
иска, човек е ясновидец.
Било е време, когато хората са виждали без телескоп: те виждали каналите на луната, жителите на планетите, но днес всичко това е загубено.
НАГОРЕ