НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
482
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
482
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Отношение на два закона
,
НБ
, София, 18.10.1931г.,
Човешкото съзнание е съществувало преди създаването на тия неща.
И тъй, човек трябва
да
приложа в живота
си
двата велики закона – любов към Бога и любов към ближния.
Човек не е създаден за тях, но те са създадени за неговото развитие и усъвършенстване.
Аз искам
да
снема тези закони от небето на земята, за
да
могат
да
се разберат и приложат.
Следователно щом държавата, религията, обществото, моралът са създадени като условие за усъвършенствуване на човека, той трябва
да
ги пази.
Всеки закон е верен в приложението
си
.
Има кой
да
оправя държавата, има кой
да
подобрява религията, има кой
да
възпитава обществото, има кой
да
обновява морала.
Задачата на човека е
да
се грижи за своето усъвършенствуване.
Мъжът трябва
да
се занимава с първия закон, а жената - с втория.
Щом работи върху
себе
си
, той едновременно работи и за всички останали.
С двата закона пък трябва
да
се занимава човекът.
От това не се подразбира, че човек трябва
да
бъде индиферентен към всичко около него, но първо той трябва
да
определи отношението
си
към Бога и към своя ближен.
Мнозина мислят, че светът е направен за тях и казват: земята е създадена за хората, а небето е създадено за други същества.
Сега, като говоря за държава, аз имам предвид една държава по-добра, по-организирана от всички досега съществуващи държави.
Може
да
е така, може и
да
не е така.
Тази държава съществува само в живата Природа.
Защо мъжът, който се занимава с първия закон и мисли, че е всесилен и може
да
оправи света, не го е оправил до днес?
Дали всъщност е така, този въпрос е философски и засега още не е разрешен.
Всички съвременни и бъдещи държави трябва
да
копират своите закони и наредби от тази велика, единствена държава.
Досега мъжът е употребявал силите
си
само
да
завлада жената и
да
я убеди, че веднъж излязла от него, тя сама не може нищо
да
направи.
Какви аргументи могат
да
се представят за доказателство на първото твърдение?
Питам: успя ли мъжът
да
убеди жената в своята мисъл?
Има и друго твърдение, според което някои казват, че и земята, и небето са създадени за хората.
Който иска
да
се развива правилно, той трябва
да
поддържа в ума
си
мисълта: едра правова държава има - държавата на великата разумна Природа.
Сега, като следя историята на човешкото развитие, навсякъде виждам неспазване на тия два закона.
И това твърдение се нуждае от доказателство.
Тази мисъл трябва
да
бъде за него аксиома.
Обаче съществува един важен закон, който всеки трябва
да
има предвид.
Обаче каквито и доказателства
да
се дадат за двете твърдения, те са все човешки, а човешките доказателства не са валидни за по-напредналите същества.
Ако човек върви съобразно законите на тази държава, той ще постигне всички свои желания.
Този закон е следният: когато една жена обича един мъж, тя е в сила
да
го повдигне.
Те не важат даже и за всички хора, а само за известна част от тях.
Следователно една държава, една религия, един морал има в света, общи за всички живи същества, от най-малките до най-големите.
Казано е в Писанието: „И създаде Бог небето и земята." За кого?
Ред статистики в Америка показват, че всички проповедници, които имат добри жени, са известни като видни проповедници. Защо?
Обаче в живота ние виждаме, че хората говорят и се интересуват повече за земята, отколкото за небето.
Стъпчете ли една мравя, ще дойдат по-силни същества, които вас ще стъпчат.
И обратно: всички жени на проповедници, които не обичат мъжете
си
и не споделят техните идеи, са помогнали за падането на мъжете
си
.
Това показва, че само земята е създадена за тях.
Следователно жената е в сила
да
повдигне и
да
събори мъжа.
Щом се натъкнат на някакво голямо противоречие, те започват
да
мислят за небето.
Като отчупите клона, може никой
да
не ви види, па и самото дърво няма
да
се оплаче, но утре ще дойде някой по-силен, който ще отчупи нещо от вас.
Не само това, но вторият закон - любов към ближния, с който жената се занимава, той създава учрежденията, той създава обществения строй.
Щом се намери на тясно, или в известно противоречие, човек започва
да
мисли правилно.
Следователно съвременният строй, както и всичко в него, се дължи именно, на тази унижена жена.
Ще приведа сега един анекдот из училищния живот.
Ще кажете: възможно ли е изворът
да
е жив?
И тогава каква трябва
да
бъде целта на съвременното общество, както и на съвременните държави?
Един инспектор тръгнал
да
ревизира учителите в един от своите райони в България.
Ако вие загасите лампите и огъня в тази къща и направите още някаква пакост, по този начин вие пакостите на разумното същество, което живее в нея.
Инспекторът му казал: „Ти можеше
да
напишеш числото 57 и пак щеше
да
имаш двузначно число." Стоянчо се зачудил защо инспекторът обърнал числото, какво искал
да
каже с това.
Тъй щото всички живи същества, които ни обикалят, имат отношение към великата разумност в живота.
Същевременно те имат отношение и към всички хора.
Не повдигнете ли жената, и не се ли повдигне тя сама, от никъде другаде не може
да
дойде спасението.
За пример има ред статистически данни, от които се вижда, че благоденствието на една страна зависи от състоянието на горите в нея.
И тъй, когато се говори за Любовта като велика, мощна сила, ние имаме предвид, че единствена тя е в състояние
да
повдигне онези унижени и оскърбени, паднали и грешни души, които са в дъното на ада.
Инспекторът му казал: „Ти можеше
да
напишеш 37 и пак щеше
да
имаш двузначно число." Стоянчо гледал числата, мислил и
си
казал: чудна работа!
Следователно горите, както и плодните дървета, трябва
да
се пазят,
да
не се секат.
Казвате: буквално или преносно
да
приемем тази мисъл?
Ако се изсичат, това ще се отрази вредно и върху хората.
По този начин човек ще придобие правилно отношение към всички живи същества: към растенията, към животните и към хората.
При това положение даже кажете
си
: и в този човек има Божествено дихание.
От Силните.
Като срещнете една мечка, вие можете
да
се разговаряте с нея като с човек.
Какво коства днес на самата жена, както и на всички хора,
да
се заемат за повдигането на жената?
Както и
да
се обърне числото 66, все същото остава.
Това може
да
ви се вижда смешно, обаче мнозина, които са имали срещи с животни, са дошли до заключение, че и животните проявяват известна интелигентност, известна признателност.
Не се ли повдигне жената, всички средства за изправяне на човечеството са палиативни.
Един хубав пример от времето на Римската империя още потвърждава факта, че и животните са признателни.
За пример, нахраниш се добре и мислиш, че повече няма
да
имаш нужда от ядене, но не се минават четири-пет часа, и ти отново огладняваш.
- Когато числата накрая свършват с малки числа, като се обърне реда на цифрите им, те стават по-малки от взетото число.
Пиеш вода и мислиш, че повече няма
да
ожадняваш, но не се минават четири-пет часа, и ти отново усещаш жажда.
Като говоря за повдигането на жената, аз имам предвид тази идея
да
проникне в целокупния живот.
Когато пък числата накрая имат по-голям брой единици, при обръщането
си
те стават по-големи от взетите.
Подава главата
си
навън и вижда, един лъв реве, с дигната лапа нагоре.
Тя трябва
да
проникне не само между хората, но и между животните, растенията и минералите.
Този велик закон трябва
да
обхване напълно и човешкото сърце.
Обаче има и такива числа, които, както и
да
се обръщат, не се изменят, те остават едни и същи.
Ако човек унижи сърцето
си
, спасението пак не може
да
дойде.
Такива са числата 11, 22, 33, 44, 55, 66, 77, 88, 99 и т.н." Отишъл
си
Стоянчо на мястото, но останал доволен, че научил нещо ново.
Като се свършила тази малка операция, лъвът погледнал християнина и
си
заминал.
Унижиш ли
себе
си
, унижаваш сърцето
си
.
Обаче има случаи, когато, каквото и
да
правят, както и
да
се мъчат
да
бъдат разнообразни в мисълта
си
, те мислят еднакво, по един и същ начин.
Повдигнеш ли
себе
си
, повдигаш сърцето
си
.
Например при числото 57 хората не могат
да
мислят еднакво. Защо?
Същият ден, в който християнинът трябвало
да
бъде разкъсан от лъвовете, на арената бил изведен и лъвът.
Това е едно педагогическо правило за приложение.
Защото това число може
да
се превърне и в 75.
Като видял своя спасител, лъвът седнал пред краката му и започнал
да
го лиже по ръцете.
Ако педагогията не прилага това правило, каква наука е тя?
С това той искал
да
изрази своята признателност към християнина.
И след това ще говорят за видни педагози.
Това различие в стойността на числата създава у хората различие в мисълта.
Всички присъствуващи останали зачудени от това, което видели на арената.
С това не искам
да
кажа, че няма знаменити, учени хора.
Обаче вземат ли се числата 11, 22, 33, 44, 55, 66 и т.н., хората вече започват
да
мислят еднакво.
Казвам: ако в един лъв има признателност, колко повече човек трябва
да
бъде признателен!
Има учени, които стоят много високо, но не е въпрос
да
изпъква учеността на хората; на пръв план трябва
да
се даде ход на великата Истина, която носи спасението на цялото човечество.
Както и
да
се обръщат тези числа, те всякога остават едни и същи.
Аз говоря за закони, които съществуват в Природата.
2.
Разбраната скърб / Разбраните скърби
,
ООК
, София, 21.10.1931г.,
Започваш
да
съжаляваш, и след известно време се успокоиш.
Кой може
да
утеши майката, на която детето й е умряло?
Ще кажеш, че Бог ще и даде друго дете.
Майката може
да
се утеши само при едно положение: ако детето й оживее.
Стане ли това, тя моментално ще забрави скръбта
си
.
Следователно, всички хора ще се утешат, само когато им се върне загубеното, т.е.
И след като изгуби тези неща, човек се примирява и казва: Изгубеното е изгубено вече, няма защо
да
се жали за него, но
да
потърсим нови печалби.
- Защото приятелството в детинството има условия
да
узрее, когато приятелството в старини е лишено от тези условия.
Въз основа на това и младото поколение трябва
да
води добър живот, за
да
могат принципите на този живот
да
узреят.
Въпреки това, мнозина казват:
Да
оставим младите
да
си
поживеят свободно, на старини те ще подобрят живота
си
.
Това може
да
е вярно, може и
да
не е вярно, но казвам: Добродетел, придобита на младини, струва повече от добродетел, придобита на старини.
Друг човек е онзи, който носи доброто в
себе
си
от младини, а друг е онзи, който носи доброто, което е придобил на старини.
Това не значи, че не сте добри, но работете главно върху онези добродетели, които носите от детинство.
Работете върху онези дарби и способности, които носите от детинство.
С други думи казано: Работете върху онези дарби и способности, върху онези добродетели, които Бог е вложил във вас още при създаването ви.
Какво трябва
да
прави съвременният човек, за
да
се домогне до онова, което е вложено в него?
Нищо друго не му остава, освен
да
намери загубеното.
Какво прави майката със своето красиво, умно дете, което е заболяло от тежка епидемическа болест?
- Тя се въоръжава с всичката
си
любов и с търпение, докато оздравее детето.
Майката го носи на ръце, храни го като малко дете, докато се възстанови всичко, което е загубило: енергия, красота, способност за работа.
Тя понася всичко и се радва, че детето й се е спасило от смъртта.
Има една наука, която може
да
помогне на човека
да
придобие изгубеното, т.е.
да
придобие здравето и силата
си
.
Тази наука е, колкото велика поради благата, толкова велика и поради страданията, които носи.
Например, за
да
изнесе доброто на човека, тя трябва
да
изнесе и някои негови големи недостатъци.
Силният лесно се справя с недостатъците, но слабият така изпада под техния гнет, че и доброто не може
да
му помогне.
Някой иска
да
му посоча недостатъците.
Моята задача е
да
ти покажа доброто, което трябва
да
разработваш.
Що се отнася до недостатъците, с тях само Бог може
да
се разправя.
Като се съберат, те се критикуват, изнасят недостатъците на този, на онзи и, като се върнат по домовете
си
, казват:
Да
ни прости Бог, огрешихме се с тези разговори.
Ще каже някой, че не може
да
търпи погрешките на своя съсед.
Чудно нещо, погрешките на съседа
си
не може
да
търпи, а към своите е снизходителен.
Човек трябва
да
бъде последователен.
Ако не търпиш недостатъците, изобщо, не трябва
да
търпиш и своите.
А тъй, своите нечистотии търпиш, на съседа
си
не можеш - това е несправедливост.
Като възражение на това, някой ще каже, че Бог му говорил така, че Той го напътвал, как
да
живее.
От думите на Господа трябва
да
изработиш скъпоценни камъни, на които всички
да
се радват.
Бог ти казва
да
не правиш това, което
си
намислил.
Ти трябва
да
Го послушаш и
да
кажеш: Господи, ще направя това, което Ти искаш.
Да
направиш това, което Божественото изисква, значи,
да
превърнеш обикновения камък в скъпоценен.
Някой иска
да
направи нещо за мене.
- Искам
да
бъда щастлив.
Тази песен е съставена от две части: първата част - аин фаси - е началото на всяка работа.
- Не мога
да
ги съчетая, само на една радост се натъквам.
- И при това положение ще бъдеш щастлив, но временно, всеки може
да
ти отнеме радостта и щастието.
Събереш ли две радости на едно място - твоята и на твоя ближен, ти
си
в царството на хармонията, в областта на щастието.
Който разбира елементите на думите "аин фаси", може
да
се домогне до смисъла на живота и
да
се ползва от него.
Правете опити в това направление,
да
проверите този закон.
Представете
си
, че имате рана, която носите с месеци и не можете
да
я излекувате.
Да
превърнеш скръбта в радост, това значи,
да
превърнеш неразбраната скръб в разбрана.
Съберете две радости на едно място и ще се уверите в действието и силата на този закон.
Неразбраната скръб причинява страдание, а разбраната - радост.
Три възможности има, чрез които човек е в състояние
да
се излекува и от най-опасната болест.
Колебанието създава големи противоречия.
От него се изисква само едно:
да
събере две радости на едно място.
Обичаш някого, но се колебаеш, дали и той те обича.
След това той трябва
да
се обърне към разумната природа,
да
му помогне по някакъв начин
да
се излекува.
Ако и той те обича, пак се колебаеш, съмняваш се в него,
да
не би
да
те измести някой.
Какво трябва
да
правиш тогава?
Те се съдържат във водата, във въздуха, в светлината и в храната.
Да
влезеш в Божествения живот, където има само радост и веселие.
Бог е създал света и внесъл в него живота и радостта.
Едно се иска:
да
бъдете здрави, за
да
възстановите изгубеното.
Човекът, като не разбрал живота и радостта, създал мъчението и скръбта.
Като се говори за духовния свят, мнозина
си
го представят като физическия.
Стане ли дума за Христа, искат
да
Го видят като човек,
да
се разговарят с Него.
Това показва, че те са в състояние
да
мъчат и
да
причиняват страдания.
Сега ще Го търсите по друг начин.
Ако само евреите са жестоки, и ако жестокостта е причина за разпятието на Христос, как ще
си
обясните жестоките отношения на някой син или на някоя дъщеря към родителите?
И в духовния свят
да
отидете, и там няма
да
видите Христа.
Майката носи детето девет месеца в утробата
си
и, като го роди, кърми го, къпе го, пее му песни за приспиване, грижи се за него
да
порасне,
да
стане велик човек.
Обаче, като порасне, синът е недоволен от майка
си
, нарича я стара, извеяна, иска
да
се освободи от нея.
Светът се нуждае от работници: и млади, и стари трябва
да
работят.
Този син не е евреин.
Младият от най-ранна възраст трябва
да
бъде работник и
да
води добър живот.
Старият не трябва
да
прекъсва импулса
си
за работа.
Понякога човек е недоволен и от
себе
си
- друго противоречие.
На песента "Аин фаси" могат
да
се направят два превода: отрицателен и положителен.
После ще се моли
да
се подмлади, че тогава
да
служи на Господа.
"Аин фаси" - докато
си
глупав; "мекри заси" - докато
си
лаком; "фиан земру" - работата ти няма
да
върви напред; "ашан" - всякога ще плащаш; "суаси зен фесул" - главата ти няма
да
се освободи от мъчнотии.
Ако се подмлади, ще забрави обещанието
си
и ще започне отново лек, безгрижен живот.
Положителният превод на песента е следният: "аин фаси" - ако живееш с любов; "мекри заси" - ако мъдростта те озарява; "фиан земру" - ако истината царува в тебе и т.н.
От това, как ще пее човек тази песен, зависи, дали ще се поддаде на нейното положително, или отрицателно влияние.
От способността на човека
да
приема и предава, зависят неговите вътрешни състояния на скръб или на радост.
И тъй, от пеенето на човека, от неговата музикалност зависи
да
бъдете доволни или недоволни от него.
От вас зависи, кой път
да
изберете.
Няма по-велико нещо за човека от това,
да
върши Божията воля и
да
следва Божия път.
Колкото грешки и недостатъци
да
има, той ще пада и ще става, ще се каля и чисти, но в края на краищата, ще изправи живота
си
.
Следователно, като грешиш и страдаш за погрешката
си
, не се оправдавай, но изправи я по някакъв начин.
Да
изправиш живота
си
, това значи,
да
минеш през известни мъчнотии, през известни скърби и страдания.
Без скърби и страдания не можеш
да
влезеш в Царството Божие.
Един писател пише за необитаемите небесни ширини, висини и глъбини.
Като минеш през страданията, ще дойдеш до двете велики радости, които водят в областта на щастието.
С това той иска
да
каже, доколко небето е необятно и необитаемо.
Всъщност, необитаеми места в природата не съществуват.
Да
се говори на съвременните хора за подмладяване, това значи,
да
се залъгват.
Цялата природа, както и цялата вселена, са обитаеми.
Те не вярват в подмладяването по духовен начин и със съжаление констатират, че едно време са били млади, пламенни, с идеали, а сега са остарели и всичко изгубили.
Как е възможно
да
съществуват необитаеми места, щом се казва, че Бог е вездесъщ?
Според мене, какъвто
си
бил на младини, такъв
си
и на старини.
Защо изгаси огъня на твоята младост?
Изобщо, всички материални светове са свързани един с друг но животът в тях не е навсякъде еднакъв.
Значи, има светове лишени от скърби и страдания.
- Какво
да
се прави тогава със скърбите и страданията на земята?
Сега не ти остава друго, освен
да
запалиш Божествения огън в
себе
си
.
- Не остава нищо друго, освен
да
се превърнат в радост.
Ще направите опит,
да
запалите Божествения огън.
Забелязано е, че човек не може
да
пее добре, ако носи в
себе
си
някаква голяма скръб.
Друг е въпросът, ако той може
да
превърне скръбта в радост.
В любовта се крият всички изгубени неща.
Затова, именно, всеки трябва
да
намери начин, по който
да
възстанови изгубеното.
Щом престане
да
пее, всички пътища в живота му се затварят.
Едно се иска от човека:
да
познае своите изгубени неща.
Дълго време трябва
да
работи той върху
себе
си
, за
да
намери изходен пункт и
да
превърне скръбта
си
в радост.
Много изгубени работи има, но всички не са ваши.
За
да
се изяви, музиката се нуждае от простор.
Във водата не можеш
да
пееш - простор няма.
Да
четем ли темите сега, или
да
ги оставим?
Най-добрата среда за музиката и пеенето е въздухът.
По-добре
да
не ги четем, защото самата тема може
да
се изкаже с две думи.
Значи, разликата между възвишените същества, хората и животните се заключава във възприемането и предаването на нещата.
Турете радостта и любовта за основа на живота
си
, и неразбраната скръб ще се превърне в разбрана.
Всички живи същества изпитват скръб, страдание и болка, но обясненията им за тях са различни.
Каква е целта на страданието и на скръбта?
Кой създаде скръбта?
Хората колективно създадоха скръбта и страданието.
Всеки иска
да
възстанови честта
си
,
да
повдигне името
си
и отваря война на онези, които са го обидили и огорчили.
Първо се бият боговете на небето, а после, като отражение на техния живот, започват
да
се бият и хората.
Тази е причината, където има паднали ангели, паднали божества, дошли между хората
да
се учат,
да
изправят грешките
си
.
И тъй,
да
превърнеш неразбраната скръб в разбрана и
да
се радваш, това значи,
да
си
придобил Великата наука на живота.
Единственото място, където можете
да
чувате тихия глас на Бога, това е областта на скръбта и страданието.
Следователно, като дойде страданието при вас, не го отбягвайте, но вслушайте се в него,
да
чуете гласа на Онзи, Когото търсите.
Къде ли не търсите Бога?
Обаче, не предполагате, че ще Го намерите в страданието.
Той не е във външното страдание, което всички виждат, но във вътрешната тъга, която човек изпитва при съзнаване на своите грешки.
Това наричаме морално страдание.
Като не одобрява твоята постъпка, ти страдаш и
си
недоволен от
себе
си
.
Ако не познаеш Бога в страданието, никъде и никога няма
да
Го познаеш и ще кажеш като философите, че никой не е видял Бога и не може
да
Го види.
Не е важно мнението на философите за Бога, не е важно и мнението на хората, важно е всеки
да
познава
себе
си
.
Знаеш ли, какво представляваш вън от тялото
си
?
Ако можеш
да
излезеш от тялото
си
и
да
запазиш съзнанието
си
, ти ще имаш някаква представа за човека.
И тогава, като познаваш
себе
си
, ще познаваш поне отчасти Бога, като свой Създател.
Някой разглежда
себе
си
от общественото положение, което заема и казва: Аз съм касиер на банка и се познавам.
Следователно, всеки трябва
да
дойде до такова познаване на човека, че нищо
да
не може
да
прибави към него, нито
да
му отнеме.
Докато мислиш, че някой те изместил, ти нямаш представа за
себе
си
; докато скърбиш и се радваш, ти още не се познаваш.
Докато не дойдеш до положението
да
сменяш скръбта в радост, ти още не се познаваш; и докато не използваш радостта
си
за угощение на своите приятели, ти още не знаеш, какво нещо е човекът.
Кой човек, като е угостил приятеля
си
със своята скръб, е видял втори път лицето му?
Друг е въпросът, ако го угостиш с радостта
си
.
Угощавайте и
себе
си
, и своите приятели с радостите
си
, за
да
видите лицето на Бога и
да
познаете
себе
си
.
Да
се върнем към скръбта и радостта.
Скръбта е матката на душата, където всичко расте.
Радостта е утробата на духа, където всичко зрее.
Всичко живо расте, всичко велико и възвишено зрее.
От това гледище, като жива сила, злото расте, но не дава плод, следователно, няма условия
да
зрее.
Такава е съдбата на всички лоши мисли, чувства и постъпки.
Доброто, като жива сила в природата, има условия
да
расте и
да
се увеличава, и понеже носи зародиш в
себе
си
, то дава плод и вечно живее.
Ето защо, ако се питате, каква е разликата между злото и доброто, ще знаете, че злото расте, но плод не дава, затова то е временно - ту се явява, ту изчезва.
Доброто, обаче, расте, развива се, дава плод, който узрява, пръска семената
си
навсякъде и вечно живее.
Затова е казано, че силата на злото е до четири поколения, а на доброто - до тисящи родове.
Как може неразбраната скръб
да
се превърне в разбрана?
Ако разбираш разумните закони на природата и ги прилагаш на място, ти можеш
да
правиш това превръщане.
Това значи,
да
познаваш буквата А, начало на нещата, начало на разумността.
Ето защо, разумността става разбрана, когато й се даде форма, съдържание и смисъл.
Следователно, ще се пазиш
да
не изгубиш нито формата, нито съдържанието, нито смисъла
си
.
Ще пазиш всичко, което ти е дадено, за
да
изпълниш добре своето предназначение.
Не казвай, че са ти дотегнали страданията.
Те са благо, чрез което разумният свят иска
да
те освободи от заблужденията.
Така, именно, ще превърнеш скръбта
си
в радост.
Ако
си
търговец, живей и работи честно,
да
не изгубиш не само външното, но и вътрешното
си
богатство.
Не е страшно, когато губиш външното
си
богатство; страшно е, когато губиш вътрешното богатство.
Докато
си
външно ощетен, лесно се възстановява състоянието ти.
Дръж съзнанието
си
будно,
да
не опетниш ума и сърцето
си
,
да
не заробиш душата
си
.
Бог помага, но те предупреждава
да
не грешиш,
да
не повтаряш погрешките
си
.
Той казва: Давам ти богатство, което сам ще носиш на гърба
си
, без никаква външна помощ.
При това, цялото
си
богатство ще пренесеш на един път.
Не можеш ли
да
направиш това, ще вземеш от него толкова, колкото сам можеш
да
носиш.
Останалото ще дадеш на своя ближен.
Докато богатството ти е малко, лесно го носиш.
Най-после идваш до положение
да
не можеш сам
да
носиш товара
си
и казваш, че няма смисъл
да
се живее.
Тогава ангелите започват
да
четат присъдата ти: първия път поиска десет хиляди лева - дадоха ти се; втория път поиска 20 000 лв., и тях получи.
Колкото искаше, толкова ти се даваше.
Най-после, дойде до милиони, които вече не можеш
да
носиш и питаш, какво трябва
да
правиш.
Изплащането става насилствено.
Искаш, не искаш, ще даваш от
себе
си
, докато се облекчиш.
Ако започне
да
се оплаква, че губи богатството
си
, те го взимат на онзи свят и го пращат в по-долна форма, между конете и воловете,
да
оре земята.
- Защото досега ядохме и пихме, не слушахме Господа.
Сега носим последствията на своята лакомия.
Като изплатим дълговете
си
, ще приемем първоначалната
си
форма на човек, създаден по образ и подобие Божие.
Днес всички хора търсят някакво разрешение на живота, искат по магически начин
да
разрешат въпросите.
Докато живеят само за
себе
си
, никакво човешко разрешение на въпросите не може
да
им помогне.
Те трябва
да
се свържат с Бога,
да
се вслушват в Неговия глас, Който им нашепва, кое е право и кое криво, и така
да
изправят живота
си
.
Докато не разбере смисъла на живота, предназначението на всички живи същества, човек всякога ще греши.
На растенията и на животните гледа като на низши същества, които не заслужават неговото внимание.
Те служат като символи, като азбука, чрез която природата говори.
Първият адепт, който влезе в райската градина, взе форма на змия, с цел
да
изкуси Ева.
На небето той заемаше високо положение, но като слезе на земята, прие една от ниските животински форми, уви се около дървото и започна
да
се разговаря с Ева на чуден, красив език.
За пръв път тя чу змия
да
говори толкова разумно и убедително.
Като постигна целта
си
, адептът свали змийската кожа от гърба
си
и застана пред Ева като млад, красив момък, облечен в черни, хубави дрехи.
Като го видя, Ева се изненада и
си
каза: Невъзможно е този човек
да
си
служи с лъжата.
Той знае
да
се преобразява, следователно, владее великата наука на живота.
След всичко това, тя беше готова
да
слуша, каквото той й говореше.
Тя се убеди, яде от забранения плод, като даде и на Адам от него.
Ще кажете, че това е приказка, Адам и Ева не са съществували.
Дали вярвате, или не, това е пак ваша работа.
Следователно, всичко, което става в човека, е вярно.
Ти стоиш пред един въпрос, искаш
да
го разрешиш правилно.
Отвътре нещо ти нашепва, как
да
постъпиш, но идва някой отвън и дава криво направление на мисълта ти.
Щом го послушаш, виждаш, че
си
сгрешил.
Като знаеш това, давай ухо на вътрешния глас в
себе
си
, а не на своята мисъл или на своето чувство.
Те са твоите външни съветници, които лесно могат
да
те заблудят.
Каже ли ти вътрешният глас
да
не предприемеш нещо, слушай го.
Но ти започваш
да
философстваш, че времената са добри, че условията са благоприятни за тази работа и като постъпиш по своя ум, виждаш, че не
си
на прав път.
Като станат двайсет хиляди лева, пак могат
да
се носят.
(втори вариант)
Но колкото повече твоята лакомия се увеличава, Бог толкова повече ти дава в торбата.
(втори вариант)
И когато най-после станат един, два или повече милиони, ти не можеш вече
да
ги носиш.
(втори вариант)
Дойдат ангелите
да
ти турят торбата на гърба и ти трябва сам на един път
да
пренесеш тези пари.
(втори вариант)
Положението ти става вече много трудно и ти казваш: "Зная какво ще се прави с този живот." Тогава ангелите започват
да
ти четат присъдата.
(втори вариант)
Първия път ти искаш десет хиляди лева - дадоха ти се.
(втори вариант)
Колкото повече искаше, все получаваше, докато дойде до милиони, които не можеш вече
да
носиш на гърба
си
.
(втори вариант)
Знаеш ли, че тия работи трябва
да
ги плащаш?
(втори вариант)
А ти искаш непременно Бог
да
ти говори и
да
те възпитава.
(втори вариант)
Като те хване един архангел, той ще те направи вол, крава или кон и ще те изпрати на земята като негов син
да
работиш.
(втори вариант)
Впрегнат те заедно с другаря ти и
си
приказвате.
(втори вариант)
Не слушахме господа, но сега носим последствията на нашия живот.
(втори вариант)
Както ни виждате, дойдохме до това положение..
(втори вариант)
Сега вие търсите друго разрешение.
(втори вариант)
Могат
да
ви дадат хиляда разрешения, но за нас е важно онова съзнание, което може
да
ни доведе до Господа.
(втори вариант)
Вие казвате: "Бабини деветини."
Да
, но по този начин няма
да
дойдете до никаква философия.
(втори вариант)
Трябва
да
се вслушате в гласа, който ви казва: "Не прави така.
(втори вариант)
То е обаче едно спасително средство.
(втори вариант)
Питам, защо онзи адепт, който влезе в райската градина
да
изкуси Ева, избра змийска форма.
(втори вариант)
Този адепт, който заемаше едно високо положение на един архангел, слезе на земята и взе едно такова незавидно положение, яви се като змия, която се уви около дървото, а остави само една свободна красива глава и заговори с Ева.
(втори вариант)
Тя за пръв път видя змия
да
говори толкова разумно.
(втори вариант)
Когато дойде моментът
да
я убеди, той свали своята змийска форма, представи се като човек, добре облечен, с черен гердан на врата.
(втори вариант)
Ева, като го видя толкова млад и красив, а и самата тя беше млада и красива, каза
си
: "Този човек не може
да
лъже.
(втори вариант)
При това той знае това изкуство,
да
се преобразява." Значи истина, наука има в него и знания.
(втори вариант)
Тази песен може
да
се преведе.
(втори вариант)
От змия
да
стане на човек, това е много нещо.
(втори вариант)
"Готова съм
да
го слушам във всичко."
(втори вариант)
Аин фаси е началото, но какъв ще бъде краят, не се знае.
(втори вариант)
Сега дали това нещо е така, или не, то не е за вас, вие не сте били през това време там.
(втори вариант)
Когато се прави превод на нещо, непременно трябва
да
се знае какъв ще бъде краят.
(втори вариант)
Вие можете
да
ми вярвате, можете и
да
не ми вярвате.
(втори вариант)
Това значи аин фаси.
(втори вариант)
Аз не искам от вас
да
вярвате, но има нещо, което е вярно, защото става и в самия човек.
(втори вариант)
Ти седиш пред една своя постъпка, искаш
да
разрешиш едно дело, но
си
поставяш лъжлива задача.
(втори вариант)
Някой ти казва, че ти няма
да
успееш в работата.
(втори вариант)
Аз съм избрал всички думи на тази песен в положителна смисъл.
(втори вариант)
Сега, като пеете песента "Аин фаси", какво може тя
да
ви помогне?
(втори вариант)
Казваш: "Ще спечеля аз." Започваш работата и излиза, че онзи, който не разбирал, е прав, а ти, който разбираш,
си
направил крива сметка.
(втори вариант)
Който разбира смисъла на елементите, които образуват думата "аин фаси", той ще се домогне до една наука, по която ще може
да
познае как ще се свърши животът.
(втори вариант)
Да
се свърши животът, това подразбира
да
се превърнат всички скърби в радости.
(втори вариант)
Тя ще излезе добре." Направиш, както
си
мислиш, и после
си
казваш: "Казваше ми нещо отвътре, че това не е право, но аз не го послушах." И това нещо се случва по няколко пъти на ден.
(втори вариант)
Да
се свърши животът, това подразбира
да
се свърши с онзи скръбен, неразбран живот.
(втори вариант)
" И след това, като го направиш, виждаш, че
си
сгрешил.
(втори вариант)
Ходиш тук-там, съжаляваш и трябва
да
мине дълго време, докато се утешим.
(втори вариант)
Например ти
си
гладен и казваш: "Трябва
да
се яде." Това е начатък на работа.
(втори вариант)
Обаче никой не може
да
те утеши.
(втори вариант)
Какво трябва
да
се прави?
(втори вариант)
Ти мислиш, мислиш, и най-после започваш
да
ядеш.
(втори вариант)
Какво можеш
да
й кажеш?
(втори вариант)
Питам, след като
си
свършил с първото ядене, какво трябвa дa направиш?
(втори вариант)
Да
й кажеш: "Нищо, не плачи.
(втори вариант)
Ти казваш: "Повече не ми трябва
да
ям, нямам нужда от ядене вече." Не, ти не
си
разрешил правилно въпроса.
(втори вариант)
Господ ще ти даде друго дете." Утеха ли е това?
(втори вариант)
Да
кажем, че днес се намирате при един добър приятел, който добре ви е угостил.
(втори вариант)
Утехата е само в това, детето й
да
се върне.
(втори вариант)
Но утре се намирате при един лош господар, който не ви угощава добре.
(втори вариант)
Казвам, сега ние трябва
да
дойдем до онова положение -
да
възстановим изгубеното.
(втори вариант)
Ние трябва
да
възстановим изгубените добродетели, изгубените добрини, изгубените добри мисли и желания, както и изгубените добри постъпки.
(втори вариант)
Всичко това трябва
да
го намерим някъде и
да
го възстановим.
(втори вариант)
Кой създава тия противоречия?
(втори вариант)
И след като сме изгубили всички тия неща, казваме: "Отидоха тия неща.
(втори вариант)
Създава ги онзи, който най-много ви обича.
(втори вариант)
Сега трябва
да
търсим нови печалби." Не, новите печалби няма
да
ви ползват, ако не намерите старите изгубени неща.
(втори вариант)
Онзи пък, който никак не ви обича, никак няма и
да
ви мъчи.
(втори вариант)
Сега вие можете
да
отречете тази философия, но дали ще я отречете, или няма
да
я отречете, тя сама по
себе
си
съществува.
(втори вариант)
Защото приятелството в старини не е имало условия
да
узрее, а приятелството, направено в детинството, е имало условия
да
узрее.
(втори вариант)
На основание на този закон и младото поколение трябва от детинство
да
води добър живот.
(втори вариант)
Мъчението съществува в един свят, който Бог е създал.
(втори вариант)
Мнозина казваш: "
Да
оставим младото поколение
да
си
поживее, а на старини то ще се подобри." Може и
да
е така, но казвам - добродетел, която е придобита на младини, струва повече от добродетел, придобита в старини.
(втори вариант)
Тогава как ще
си
обясните работите?
(втори вариант)
Каквото и
да
казвате, но де е онзи човек, който още от младини
да
носи доброто в
себе
си
, а де е онзи, който в старините
си
го създава.
(втори вариант)
Бог създаде и радостите, и скърбите.
(втори вариант)
С това не искам
да
ви кажа, че нямате добро в
себе
си
, но казвам, работете върху онези дарби, които имате още от детинство.
(втори вариант)
Не, Бог създаде живота и радостите, а ние създадохме мъчението.
(втори вариант)
И сега трябва
да
се върнем
да
работим върху онези заложби у нас, които сме имали не като предмет на някакво увлечение, но
да
работим върху онези заложби, които имаме още от детинство.
(втори вариант)
Следователно ние, като мислим-мислим и виждаме, че не можем
да
бъдем като Бога, създадохме най-после мъчението.
(втори вариант)
Или другояче казано:
да
се върнем към онези заложби, които Бог е вложил в нас още отначало.
(втори вариант)
Тъй щото скърбите, мъчението, ние ги създадохме.
(втори вариант)
Сега ние сме изгубили много в живота
си
.
(втори вариант)
Сегашното положение аз го уподобявам на положението, в което е изпаднало вашето красиво дете, което е боледувало от някаква епидемическа болест, че е останало само кости и лицето му е пожълтяло, очите хлътнали, едва може
да
се познае.
(втори вариант)
И сега трябва дълго време
да
чакате
да
се възстанови здравето му,
да
се възвърнат силите му и след като придобие онова, което е изгубило, тогава ще можете
да
се зарадвате, че това дете се е избавило от смърт.
(втори вариант)
Има една наука, която може
да
им помогне, но аз не искам
да
се спра на нея.
(втори вариант)
Добре, ще отидем по-далеч.
(втори вариант)
Тази наука носи и велики блага за човека, но същевременно тя е опасна, защото носи и велики страдания.
(втори вариант)
Майката, която е създала своя син, която го е родила и по цели дни и нощи му е пяла, пяла е и плакала, като изливала своите възлюбени песни, своите въжделения, като е казвала: "Ти, моят син, моето ангелче, ти, моята надежда, моето спасение, моята радост, ти, мой идеал в живота ми, на тебе във всичко уповавам и на тебе се надея." И ред още излияния.
(втори вариант)
Но виждаше, един ден този син натупва майка
си
, изпъжда я навън и казва: "Хайде, вън върви, ти, старуха такава!
(втори вариант)
Например, за
да
ти изнесе доброто, тя трябва
да
ти изнесе и някои твои недостатъци, които могат
да
оставят толкова дълбоки места, че после и доброто
да
не може корен
да
хване.
(втори вариант)
Иди
си
, отдето
си
дошла!
(втори вариант)
Казвате: "Покажете ни недостатъците." За мене е важно
да
ви покажа доброто и
да
знаете как
да
го разработвате, как можете
да
го отхранвате.
(втори вариант)
Аз не искам
да
се занимавам с посторонни въпроси, но питам, как ще
си
обясните това противоречие?
(втори вариант)
Аз не говоря въображаеми неща, но такива, които съществуват навсякъде по света - и в Лондон, в Париж, и в Берлин, и във всички най-малки села и градове.
(втори вариант)
И после казвате: "Хайде
да
се помолим на Бога
да
ни прости.
(втори вариант)
Как ще
си
обясните тия неща?
(втори вариант)
Казвате - Господ е създал света така.
(втори вариант)
Идва при мене една сестра и ми казва: "Учителю, еди-кой
си
брат не може
да
живее повече на Изгрева." "Защо?
(втори вариант)
Но ако човек дойде сам в
себе
си
, той най-после ще намери и тук едно голямо противоречие.
(втори вариант)
" "Той видял някои неща, които не може
да
търпи." Ако пък той би могъл
да
вижда толкова, колкото аз виждам, той би се стопил досега.
(втори вариант)
Един ден той се разсърди сам на
себе
си
.
(втори вариант)
Тогава отварям радиото
си
,
да
видя какво толкова го е смутило.
(втори вариант)
Аин фаси - като
си
глупав, мекри заси - докато
си
лаком, фин земру - работите всякога са скъсани, Ашан меру - всякога ще имаш
да
плащаш, сума
си
зен фесул - главата ти от беля никога няма
да
се освободи.
(втори вариант)
Представете
си
, че видите един брат, отишъл
да
се къпе по бяла риза.
(втори вариант)
И след това някой
си
казва, че не могъл
да
търпи това сополиво дете.
(втори вариант)
А може
да
търпи откраднатите пари.
(втори вариант)
Аин фаси - ако живееш с любов, мекри заси - ако мъдростта те озарява, фин земру - ако истината в тебе цари.
(втори вариант)
Съгласен съм с това, че не може
да
търпи сополивото дете, но чуждите пари в джоба
си
може
да
търпи.
(втори вариант)
Но всичко това зависи от човека как ще се изпее.
(втори вариант)
Ако кажеш аин фаси твърдо, а после се изпее същото нещо меко, имате два различни резултата.
(втори вариант)
Мекри заси - твърдо или меко, пак два различни резултата.
(втори вариант)
Суа
си
син месул - два различни резултата ще имате, ако го изпеете твърдо или меко.
(втори вариант)
Пред някоя постъпка лоша на някого, не могат
да
издържат, а към някоя своя лоша постъпка са снизходителни.
(втори вариант)
Резултатът не зависи от това, как ще се възприемат и как ще се произнесат нещата.
(втори вариант)
Значи своите сополи можеш
да
гледаш.
(втори вариант)
Това значи - от всяко благо, което Бог ви изпраща, вие можете
да
си
създадете и скръб, и радост - от вас зависи.
(втори вариант)
Не, последователни трябва
да
бъдем.
(втори вариант)
Сега вие можете
да
казвате: "Това ми казва Господ, онова ми казва Господ." Господ може
да
ви говори всеки ден, но какво прилагате от това, което той ви говори?
(втори вариант)
Аз трябва
да
направя скъпоценни камъни от това, което Господ ми е говорил.
(втори вариант)
Великият идеал на живота, който е в нас, ни кара
да
скърбим.
(втори вариант)
" "Добре, Господи, няма
да
го направя." Но трябва
да
си
кажа: "Господ ми каза
да
не правя това, но затуй пък трябва
да
направя нещо, което съответства на него.
(втори вариант)
Трябва
да
направя това, което той иска." Това ще ми донесе една радост.
(втори вариант)
Това са скъпоценните камъни -
да
направим това, което Божественото изисква от нас.
(втори вариант)
Някой ми казва: "Учителю, какво искаш от мене
да
направя?
(втори вариант)
Ти започваш
да
въртиш натук-натам,
да
разправяш, че условията, че раждането, това-онова, но Господ ти казва: "Не е така!
(втори вариант)
" Казвам: "Направи това, което Бог иска
да
направиш, и тогава ще бъдеш радостен." Щом ти направиш това, което Господ иска, и аз ще направя това, което Господ иска.
(втори вариант)
" И ти започваш
да
скърбиш.
(втори вариант)
Тогава ще се съберат две радости на едно място, а те раждат щастието.
(втори вариант)
Няма защо
да
убеждаваш Бога в едно противоречие.
(втори вариант)
За
да
бъдеш щастлив, трябва
да
събереш две радости на едно място.
(втори вариант)
Ти
си
направил една погрешка и Бог ти казва: "Изправи я.
(втори вариант)
Някой казва: "Щастлив искам
да
бъда." Ако ти не можеш
да
събереш две радости на едно място, ти щастлив не можеш
да
бъдеш.
(втори вариант)
Това е една погрешка." Ти започваш
да
се оправдаваш.
(втори вариант)
Временно ти можеш
да
бъдеш щастлив, но ако събереш две радости на едно място, тогава ти ще имаш един постоянен импулс и ще се намериш в едно царство на хармония.
(втори вариант)
Ще се оправдаеш, когато изправиш погрешката
си
.
(втори вариант)
Но трябва
да
се научиш
да
събираш две радости на едно място.
(втори вариант)
Сега някой седи, размишлява в
себе
си
и казва: "Лош е този живот." Аин фаси - твърдо.
(втори вариант)
Сега, време е
да
се направи един опит.
(втори вариант)
После казваш: "Добър е този живот." Аин фаси - меко.
(втори вариант)
Вие седите и ме гледате, но работа трябва.
(втори вариант)
Това значи - погрешките, които аз съм правил, аз сам съм господар на
себе
си
да
ги изправя.
(втори вариант)
Може
да
направим опит.
(втори вариант)
Ако трябваше
да
изправям погрешките на хората, то е друг въпрос.
(втори вариант)
Някой например има една рана, която от години не може
да
оздравее.
(втори вариант)
Сега
да
ви докажа, че ако вие можете
да
съберете две радости на едно място, раната ви най-много след десет-петнайсет минути ще изчезне.
(втори вариант)
Това значи
да
учим това, което е невъзможно
да
научим.
(втори вариант)
Това мога
да
ви докажа научно.
(втори вариант)
Сега един съвременен писател би написал така: "В необитаемите небесни висини, в необитаемите небесни ширини." Той иска
да
покаже доколко небесните висини и ширини са големи, че са необитаеми.
(втори вариант)
Но ако не можете
да
съберете две радости на едно място, могат тогава
да
минат ден, два, три, пет и повече, без
да
ви заздравее раната.
(втори вариант)
Не, няма места, които
да
не са обитаеми.
(втори вариант)
Тогава в природата действа друг един закон.
(втори вариант)
Да
се говори за необитаеми места, това е една неразбрана философия.
(втори вариант)
Ако вие имате някаква болка, която сами не можете
да
излекувате, природата разполага е лекари.
(втори вариант)
Ако казваме, че Бог е навсякъде, че е вездесъщ, как може
да
има необитаеми места?
(втори вариант)
Ако Бог изпълва навсякъде живота, как може
да
има необитаеми места?
(втори вариант)
Ако и този лекар не може
да
ви помогне, тогава природата ще изпрати някои разумни същества, напреднали, те
да
ви помогнат.
(втори вариант)
Казват: "Необятни и необитаеми ширини на небето, които никой не може
да
ги обитава." Те искат
да
кажат, че на тези места не съществува живот като нашия.
(втори вариант)
Ако и те не могат, тогава ще се обърнете с молитва към Бога - той
да
ви помогне.
(втори вариант)
Но изобщо всички материални светове са свързани един е друг.
(втори вариант)
Но въпросът, който човек трябва
да
разреши, е въпросът със скърбите и страданията.
(втори вариант)
При това разрешение човек трябва
да
намери един преходен период,
да
превърне скърбите в радости.
(втори вариант)
Вие очаквате
да
видите Христа, той
да
ви приеме в онзи свят.
(втори вариант)
Казвам, ако във вашата вяра към Христа и към Бога вие не можете
да
намерите една наука за превръщане на скърбите в радости, ние ще имаме един живот, който ще бъде подобен на работите на българите, когато те постоянно ту разтурят, ту притурят по нещо - и работата остава все недовършена.
(втори вариант)
Там, като видите Христа, той е толкова зает, че няма
да
има никакво време
да
ви даде аудиенция.
(втори вариант)
И наистина човек никога не може
да
пее, ако той не е радостен.
(втори вариант)
Ако има някаква радост в
себе
си
, той може
да
пее добре.
(втори вариант)
Вие мислите, че той ще се усмихне, ще се зарадва и ще каже: "Много се радвам, че дойдохте на небето." Та оня свят сега се нуждае от работници.
(втори вариант)
Но ако има някаква тъга в
себе
си
, ако той е сгъстен в
себе
си
, той не се усеща разположен и не може
да
пее.
(втори вариант)
Като казвам, че се нуждае от работници, вие ще разберете криво и ще кажете: "Ако ние отидем тъй млади и зелени
да
работим за Христа, какво ще стане с нас?
(втори вариант)
Ако скръбният човек започне
да
пее, това показва, че той е намерил един пункт, един преходен момент, една точка, отдето животът, колкото и
да
е тежък, все ще се намери в него един изходен път, за
да
се превърнат скърбите в радости.
(втори вариант)
И тогава човек ще почне
да
пее.
(втори вариант)
Мислите, че младите трябва
да
водят разпуснат живот, че после ще водят добър живот.
(втори вариант)
Щом човек престане
да
пее, това показва, че той се намира в едно затруднено положение и няма нийде простор.
(втори вариант)
Не зная какъв добър живот може
да
води старият, ако той на младините
си
не е водил добър живот.
(втори вариант)
Човек може
да
живее добър живот, докато е млад.
(втори вариант)
Човек трябва
да
намери този простор, за
да
може
да
пее.
(втори вариант)
Като остарее, тогава
да
се поправя
да
води добър живот, това вече е мъчно.
(втори вариант)
Ти не можеш
да
пееш във водата например, както и рибите не могат
да
пеят.
(втори вариант)
В нашия свят въздухът дава възможност
да
се пее, а в другите светове, дето съществата дишат още по-префинена материя от въздуха, там трептенията са още по-добри.
(втори вариант)
Той постоянно се моли на Господа
да
го прости.
(втори вариант)
Казвам, във Всяка песен музикалните тонове трябва
да
съответстват на вътрешното й съдържание.
(втори вариант)
Има един общ език в света, по който всички хора трябва
да
се разбират.
(втори вариант)
При този език всички хора чувстват еднакво.
(втори вариант)
Едно животно - колкото и малко
да
е, то еднакво чувства болки, страдания и радости, кактo и хората.
(втори вариант)
Той казва това, което има
да
направи.
(втори вариант)
Всички живи същества еднакво чувстват радостите и болките в живота.
(втори вариант)
Проси
да
го направи млад и той казва: "Господи, искам
да
си
поживея малко.
(втори вариант)
Обаче животното ще
си
обясни скръбта по един начин, а човек ще
си
обясни по друг начин.
(втори вариант)
На старини ще ти служа." Дойдат старините, за нищо не го бива.
(втори вариант)
Трябва
да
има една последователност в живота на хората.
(втори вариант)
Кой създаде скръбта в света?
(втори вариант)
Те днес могат
да
живеят хиляди пъти по-добре, отколкото някога са живели.
(втори вариант)
Хората колективно създадоха скърбите и страданията.
(втори вариант)
Мнозина от тия на Изгрева често казваха: "Учителят трябва
да
ни даде нещо повече.
(втори вариант)
Например отивате
да
се биете с някого, но в този бой ви ударят, пукнат ви или главата, или ви счупят крак или ръка, и вие тогава страдате. Защо?
(втори вариант)
Да
ни даде възможност
да
се проявим." Добре, даде им се възможност, станаха учители, но повече не се видяха.
(втори вариант)
Защото ходихте
да
се биете за честта
си
,
да
възстановите честта
си
.
(втори вариант)
Е, мислят, че всички ония ученици, които са с мене, ще бъдат натоварени като магарета, ще им се даде много работа.
(втори вариант)
Ще възстановите честта
си
, но ще се върнете с пукната глава или със счупен крак, или със счупена ръка.
(втори вариант)
Не е въпросът за мене, но човек в съзнанието
си
трябва
да
е буден,
да
мисли право.
(втори вариант)
Това не става само между хората, но такава борба съществува даже и между по-напредналите същества.
(втори вариант)
Те се разделят на два лагера и се бият помежду
си
.
(втори вариант)
Все има някаква побудителна причина, която ги заставя
да
се бият.
(втори вариант)
И аз, и вие трябва
да
вървим по Божественото учение.
(втори вариант)
Ама еди-коя
си
църква или еди-кое
си
учение са за предпочитане.
(втори вариант)
След това свършва и войната, обаче ги изпъждат вън от небето.
(втори вариант)
Сега, като се говори за скърбите и за страданията, те представят една наука.
(втори вариант)
В тях има два елемента, с които можем
да
основем и
да
си
създадем щастлив живот.
(втори вариант)
Това, което уча, и аз трябва
да
го живея, и вие трябва
да
го живеете.
(втори вариант)
Единственото място, дето можем
да
слушаме Божия глас, това е скръбта.
(втори вариант)
Ама ще
си
помисля.
(втори вариант)
И след това вие търсите Бога, искате
да
чуете гласа му, а не знаете, че като дойде някое страдание, в това страдание Бог вече ви говори.
(втори вариант)
Всеки ден, по няколко пъти на ден даже Бог ви говори.
(втори вариант)
Ти трябва
да
живееш.
(втори вариант)
Бог не е в скърбите, но Бог е в онова болезнено тежко чувство, което се заражда у вас, когато постъпката ви не е права.
(втори вариант)
Аз още не искам
да
ви глобя, но не мислете, че съм от много добрите.
(втори вариант)
Този глас именно ви създава скръбта.
(втори вариант)
И аз не
си
правя илюзии, че вие сте от добрите.
(втори вариант)
Много от вас можете
да
ми целувате ръка, но не се лъжа аз от вашите целувания.
(втори вариант)
И после търсите Бог тук-там и започвате
да
разсъждавате като философите, като богословите и казвате, че Бог е непостижим.
(втори вариант)
Нека той
си
дава усмивката, комуто иска.
(втори вариант)
Всеки философ, който ни разправя за Бога, и той
си
прави известни коментарии.
(втори вариант)
Обаче, ако човек - който и
да
е той, върши волята Божия, неговото целуване на ръка за мене е ценно.
(втори вариант)
За
да
разберем този философ, ние трябва
да
имаме неговия вътрешен речник, в който той излага своите вътрешни понятия за Бога.
(втори вариант)
Той - после не е важно
да
знаем де е Бог, но трябва
да
знаем какво представяме ние с него вън от своето тяло.
(втори вариант)
Няма по-хубаво от това, човек
да
върши волята Божия.
(втори вариант)
Не само за
себе
си
, трябва
да
имаме ясна представа за човека.
(втори вариант)
Като се освободи човек от всички придобивки, които сега има,
да
го поставим в неговия първоначален вид, тогава
да
видим какви представи ще добием за човека.
(втори вариант)
Представете
си
какво нещо е човекът вън от неговото тяло.
(втори вариант)
Аз считам скъпоценни камъни онези души, които, като са слезли, че са се окаляли, оцапали, но са се борили със своите грехове и недостатъци, та най-после са успели
да
се изправят.
(втори вариант)
Вие
си
представете човека такъв, какъвто не е.
(втори вариант)
Сега аз искам
да
ви дам някакви познания.
(втори вариант)
То е все едно вие, които сте някакво длъжностно лице, например касиер в някаква банка или учител, или друга почтена служба заемате и се ползвате от уважението и почитанието на хората.
(втори вариант)
Изберете един ден от седмицата - сутрин или вечер, най-малко по три часа,
да
направим някои опити.
(втори вариант)
При това
да
не очаквате някакви големи чудеса.
(втори вариант)
Това ни най-малко не показва, че сте човек, защото още утре могат други
да
се поставят на вашето място, и тогава какво остава от вас?
(втори вариант)
Тези опити ще бъдат малки - както когато човек влезе в баня, дето не е много студено, но повече е горещо, че като влезете там, в първо време ще се изпотите, ще падне всичкият кир от вас, но порите ви ще се отворят и ще се почувствате в приятно разположение.
(втори вариант)
Щом се намеритe в това положение, ще кажете: "Какво ми трябваше
да
дохождам тук!
(втори вариант)
Той трябва
да
дойде до онова място, отдето никой не може
да
го извади, никой не може
да
го смени.
(втори вариант)
Ето, намокрих се само." Няма никаква умора тук, но за
да
се изправи един живот, непременно трябва
да
се минат известни мъчнотии.
(втори вариант)
Дотогава, докато всеки може
да
те измести от мястото ти, ти още сам не се познаваш.
(втори вариант)
Все трябва
да
се премине през скръбта.
(втори вариант)
Днес
си
радостен, утре ще бъдеш скръбен.
(втори вариант)
Ако някой би ви казал, че може
да
се влезе в Царството Божие без скърби и страдания, вие ще се излъжете.
(втори вариант)
Аз не искам това, но за когото и
да
е - той непременно трябва
да
мине през ред скърби и страдания.
(втори вариант)
След това пък ще премине през две велики радости, за
да
отиде при Бога и
да
се съедини с него.
(втори вариант)
Казвам, тази ще бъде отчасти задачата ви през годината.
(втори вариант)
След това ти трябва
да
дойдеш до втората фаза -
да
превръщаш скърбите в радости.
(втори вариант)
Или казано на ваш език, вие трябва малко
да
се подмладите.
(втори вариант)
Защото, ако нагостиш своя приятел със скърбите
си
, той втори път няма
да
дойде при тебе.
(втори вариант)
Старият дядо казва: "Едно време колко пламенен бях." Та, ако сте били пламенни едно време, и сега можете
да
бъдете такива.
(втори вариант)
И
себе
си
по този начин ще храните - не със скърби, а с радости.
(втори вариант)
Аз наричам скръбта, това е матката на душата - от всичко расте.
(втори вариант)
Радостта пък, това е утробата на духа, дето всичко зрее.
(втори вариант)
В матката всичко се мъти, а в утробата всичко зрее.
(втори вариант)
Та сега и на вас казвам: като направите първия опит, той няма
да
стане сполучлив, но като направите втория опит, той ще излезе сполучлив.
(втори вариант)
Също така и злото може
да
расте, но то не може
да
зрее.
(втори вариант)
Като започнах първия път
да
правя опита, половината от восъка отиде в огъня и се стопи.
(втори вариант)
Значи злото расте, увеличава се, но слабата му страна е там, че то не дава плод.
(втори вариант)
С половината восък вече опитът не може
да
се направи.
(втори вариант)
То не може
да
живее и затова в края на краищата то умира.
(втори вариант)
Та всички лоши постъпки в живота сами по
себе
си
растат и се увеличават.
(втори вариант)
Трябваше
да
взема предвид восъкът ми
да
не изгори половината,
да
се запази целият.
(втори вариант)
Изкуството беше при този огън нито капка от восъка
да
не падне в огъня.
(втори вариант)
А доброто, всяка добра постъпка в
себе
си
има зародиш, плод дава.
(втори вариант)
Аз трябваше
да
го задържа с мисълта
си
, но не стана така.
(втори вариант)
Ще кажете: "Слаба е мисълта на Учителя." Както и
да
е.
(втори вариант)
Колкото и
да
е малко доброто, което
си
направил, то все ще бъде един придатък в твоя живот, това са твърдения, разбира се.
(втори вариант)
Но след това хванах огъня и му казах: "Ти ще ми върнеш восъка назад." Вторият опит ще се състои в това,
да
си
взема восъка назад.
(втори вариант)
Да
допуснем, че вие сте в природата.
(втори вариант)
Сега това е алегория, но аз ви привеждам този пример, за
да
видите, че и
да
претърпите някакъв неуспех в работата
си
- нищо от това,
да
не се обезсърчавате.
(втори вариант)
Трябва
да
я разбирате, трябва
да
разбирате езика й.
(втори вариант)
Тези неща са неразбрани, но вие постоянно
си
служите с тях.
(втори вариант)
Ако ти разбираш закона на любовта, всички неща, които са изчезнали от света, ще знаете, че те се намират в огъня на любовта.
(втори вариант)
Оттам можете
да
си
ги вземете назад.
(втори вариант)
Питам, онзи, който е създал всички тия знаци в азбуката, произволни ли са, или имат някакъв смисъл?
(втори вариант)
И ако вие проповядвате любовта, ще знаете, че в нея се намират всички изгубени неща още отпреди вековете.
(втори вариант)
Щом разбирате закона, ще
си
ги намерите изгубените неща и трябва
да
познаете кои са вашите.
(втори вариант)
Щом познаете кои неща са ваши, тя е готова
да
ви ги върне.
(втори вариант)
Сега вече нищо не искам
да
чета от вашите теми за произхода на въшката.
(втори вариант)
Буквата "А" е начало на нещата, което показва, че всички неща са разумни.
(втори вариант)
И досега хората все
си
чешат главите, защото още не са разбрали скърбите.
(втори вариант)
Ако има друга някаква теория, по-вярна от тази, за произхода на въшките, аз бих желал
да
я послушам.
(втори вариант)
Нещата не могат
да
бъдат разумни, ако нямат форма.
(втори вариант)
Нещата не могат
да
бъдат разумни, ако нямат съдържание.
(втори вариант)
Нещата не могат
да
бъдат разумни, ако нямат смисъл.
(втори вариант)
Това е философия, която трябва
да
се има предвид.
(втори вариант)
Значи преди всичко човек трябва
да
има форма.
(втори вариант)
Това, което той вижда, това е формата му.
(втори вариант)
Той вижда
себе
си
.
(втори вариант)
Следователно ти трябва
да
се пазиш
да
не изгубиш смисъла на твоя живот, нито пък
да
изгубиш съдържанието на твоя живот.
(втори вариант)
Казваш: "Дотегна ми
да
страдам." Не, в страданията Бог идва
да
те спаси, понеже Бог ти казва, че това, което правиш, не е добро и с това именно иска
да
те спаси.
(втори вариант)
По този начин той ти дава един елемент
да
превърнеш скръбта в радост.
(втори вариант)
Бог казва: "Ти
си
направил една търговска сделка и
си
изгубил." Освен че не
си
спечелил нищо, но
си
изгубил.
(втори вариант)
Тогава ти казваш: "Какво
да
правя тогава?
(втори вариант)
Не трябва
да
губиш.
(втори вариант)
И след като ти каже, че не трябва
да
губиш, той ти оставя една торба от десет хиляди лева, като ти казва: "Втория момент бъди внимателен,
да
не направиш същата погрешка.
(втори вариант)
Ти, като вземеш торбата, зарадваш се и казваш: "Спечелих." От този момент, като спечелиш тази сума, която Бог ти е дал, ти отново се поддадеш на лакомията и влезеш в по-голяма търговска сделка и сега забатачиш не с десет, но с двайсет хиляди лева.
(втори вариант)
Господ е толкова умен, че като ти даде една или две торби, той ще те научи, ще ти даде един хубав урок.
(втори вариант)
Ти казваш: "Бог е всеблаг, Бог е всемъдър." Но Бог ти казва: "Това, което ти давам, ще го носиш сам на гърба
си
.
(втори вариант)
Никой няма
да
ти помага.
(втори вариант)
При това няма
да
го пренасяш на два пъти, но непременно на един път ще го пренесеш."
(втори вариант)
И наистина, докато торбата съдържа десет хиляди лева, лесно се носи.
(втори вариант)
3.
Методи за усилване на паметта / Памет. Методи за усилване на паметта
,
МОК
, София, 23.10.1931г.,
Това са процеси, които не трябва
да
смесвате.
Всеки момент трябва
да
знаеш придобиваш ли или губиш.
Ако придобиваш, ще знаеш какви процеси стават в тебе; ако губиш, също ще знаеш какви процеси се извършват в тебе.
Учиш в гимназия, в университет, събираш знания.
В един ден преживяваш нещо силно и изгубваш всичкото знание.
Преди това
си
бил виден математик, решавал
си
трудни задачи.
Щом изгубиш паметта
си
, всичко забравяш, не можеш
да
смяташ, не знаеш
да
решаваш и най-простите задачи.
Едно силно душевно сътресение или един мозъчен удар е в състояние
да
обърка човека.
Той губи паметта
си
, губи всичкото
си
знание.
–
Да
живее правилно, за
да
запази онова знание, ония опитности, които е придобил по наследство от майка
си
и баща
си
, от деди и прадеди.
Изгуби ли това знание, мъчно може
да
го придобие.
Той може
да
работи върху придобитото, като прилага всеки ден по нещо ново към своите сили и способности.
Един от методите за усилване на паметта е дружбата с паметливи хора.
Както мисълта се предава от един човек на друг, така се предава и енергията на паметта.
Един виден музикант разправяше следната своя опитност: Когато дохождаше някой виртуоз-музикант в България, аз свирех много добре.
Щом
си
заминаваше артистът, аз свирех по-лошо.
Значи, артистът предаваше част от енергията на своето музикално чувство на ония музиканти, които се отличават с добре организирано музикално чувство и с голяма чувствителност.
Така се подхранват всички дарби и способности в човека.
Без
да
четях вестниците, по трептенията му аз го познавах.
Енергиите не се предават изведнъж.
Така ще усилите и вашата памет.
Ако попаднете между хора, които обичат
да
спорят и
да
се карат, и вие ще се настроите като тях.
Това се случило на площада, пред двореца.
Като видял, че хората се карат и бият, той влязъл между тях с добро намерение,
да
ги помири, но не усетил, как се поддал на желанието
да
се кара – взел страната на воюващите, навел се, вдигнал камък
да
удари един от стражарите.
Вместо него, ударил една стара жена.
Това го опомнило и той започнал
да
се чуди, как станало, че се настроил толкова войнствено.
По естество той е миролюбив човек, но се поддал на отрицателното настроение на тълпата.
Ето защо, още при ставане от сън, човек трябва
да
се наблюдава дали е в нормално състояние или не.
Ако се е поддал на чуждо влияние, той трябва
да
регулира чувствата
си
и тогава
да
започне работа.
И тъй, докато не дойдете до едно вътрешно нормално състояние на душата, вие не можете
да
мислите право, не може
да
разбирате законите на природата.
Ако искаш
да
преместиш нещо от едно място на друго, и тук трябва
да
имаш разбиране.
Например, носиш вода от чешмата до нивата,
да
задоволиш жаждата на жътварите.
Пренасяш яденето от дома до нивата,
да
нахраниш жътварите.
Обаче, носиш една торба пясък и я оставиш насред пътя.
Сега,
да
се върнем към въпроса за засилване на паметта.
За
да
усилиш паметта
си
, съзнанието ти трябва
да
бъде свободно от тревожни мисли.
Освободи ума
си
от вътрешното безпокойство.
Най-малката тревога и безпокойство събуждат у човека вътрешен страх.
Някога страхът е спасително средство, но някога е безсмислен, няма никакъв обект.
Например, ставаш сутрин и се безпокоиш
да
не се разболееш.
Страхуваш се, че дрехите ти са тънки, чорапите също – страхуваш се от простуда.
Ако не се страхуваш, и с тънки дрехи и чорапи
да
си
, няма
да
се простудиш.
При безстрашието тялото запазва енергията
си
и човек се справя лесно с окръжаващата среда и условия, с всички противоречия.
– Аномалиите в живота и лошите отношения на човека към природата.
Сегашният човек е в постоянно стълкновение и война с природата, поради което тя безпощадно го глобява.
Както ти постъпваш с природата, така и тя постъпва с тебе.
Ти престъпваш законите на природата, а изискваш от нея снизхождение.
Природата те възпитава.
Трябва
да
работиш, но не можеш – кракът те боли.
Ученик
си
, имаш изпит, но те боли глава – не можеш
да
учиш.
Отиваш на изпит и пропадаш.
Природата не иска
да
знае, че имаш изпит.
Казваш: Аз реших вече
да
изправя живота
си
.
– Решил
си
, но още не
си
го изправил.
Решил
си
да
станеш учен човек, но докато станеш учен, време и работа се иска, изведнъж не се постигат желанията.
Според мене, истински учен е оня, който е определил най-напред отношенията
си
към Първата Причина и природата.
После ще определи отношенията
си
към хората.
Това значи
да
бъдеш учен.
Това е качество на всички велики хора.
И ти, като ученик на великата школа, ще се стремиш
да
нормализираш своя живот.
– Ще се свързваш с учени хора, с хора, на които паметта е всякога силна.
Истинско знание е онова, което никаква сила, никаква болест не е в състояние
да
заличи.
Всяко знание, което се заличава, е временно, както плодовете в природата.
Няма
да
платите дълга
си
, но и урока
си
няма
да
научите.
Полицата ви ще бъде чиста, но природата ще ви наложи глоба.
За предпочитане е полицата
да
бъде написана, отколкото
да
плащате глоба на природата.
Ако разумната природа те е поставила при условие
да
сгрешиш, приеми тази погрешка.
За предпочитане е
да
грешиш под надзора на природата, отколкото
да
не грешиш и
да
не зачиташ тази разумност.
Казвате: Човек не трябва
да
греши.
За предпочитане е човек
да
има ум и сърце, макар и някога
да
греши, отколкото
да
не греши и
да
няма ум и сърце.
По-добре е
да
мразиш и
да
обичаш,
да
грешиш и
да
изправяш грешките в смятането, но
да
имаш ум, сърце и воля, отколкото
да
си
свободен от греха и лишен от ум, сърце и воля.
Като знаете това, приемете противоречията с любов, за
да
приемете и дарбите, които са свързани с тях.
На всяко противоречие отговаря известна дарба.
Приемете противоречията с любов, за
да
се ползвате от енергията, свързана с тях.
Не казвай, защо
си
се родил в тия неблагоприятни времена,
да
отиваш на война.
Не казвай, защо
си
се родил по-рано.
Като пишете темата, трябва
да
мислите, тя не е лесна.
Радвай се, че сега
си
роден.
Когото и
да
питате днес, даже и малките деца, как се пали огън, как се запалват кибритените клечки, в един момент могат
да
ви отговорят.
Благодари и за тази стая.
Всички хора имат въпроси за разрешаване, като кибритените клечки.
Ти
си
временно в нея.
Обаче, имаш една клечка, която те интересува много – как
да
усилиш паметта
си
.
Някога сте живели в толкова малки стаички, че едва с микроскоп са ви виждали.
Ако ви накарам
да
прочетете един псалом, клечката се пали лесно.
Днес аз се чудя на големите стаи, в които живеете – не мога
да
ви позная.
Ако ви кажа след това,
да
го възпроизведете наизуст, клечката не се пали лесно.
Могат
да
се дадат много обяснения, но те не разрешават въпроса.
И
да
искам
да
ви посетя, не мога, няма място.
Важно е
да
се намери метод за усилване на паметта.
Казвам: Ако човек не може
да
намери връзка между миналото и сегашното, както и между сегашното и бъдещето, той никога не може
да
схване същественото в живота и природата.
Какъв начин знаете за усилване на паметта?
Въпросът за миналото, сегашното и бъдещето на живите същества е относителен.
За него е идеал
да
бъде като човека.
Идеалът на човека е
да
бъде като ангелите; идеалът на малкото дете е
да
порасне,
да
стане ученик; идеалът на млекопитаещото е
да
стане човек.
Ако кажеш на някого, че причината за отслабване на паметта му се крие в неправилното разпределяне на енергиите, той ще каже: Чудно нещо, ям добре, спя спокойно, чета, работя, ходя, като всички хора, при това, моята памет отслабва.
Затова казвам, че миналото, настоящето и бъдещето са относителни неща.
– Между воденицата и паметта не може
да
се прави сравнение.
Обаче, в Бога всичко е настояще.
Паметта събира в
себе
си
енергия, а воденицата произвежда енергия, т.
В Бога всичко съществува в настоящия момент.
За воденицата се казва, че, като се намали енергията й, намалява се и работата, която произвежда.
Сега,
да
дойдем до извода на всичко казано.
Колкото и
да
ви е тежка съдбата, каквито противоречия и
да
имате, ще знаете, че всичко това е неизбежно.
С какво число може
да
изразите противоречието?
Например, когато богатият изгуби богатството
си
, на което е разчитал, между ума и сърцето му става известно стълкновение.
Изгубих всичко!
Цял 30-40 годишен труд пропада!
За обикновените хора тая дроб е неделима, обаче за математиците може
да
се дели още, но ще се получат дробни числа.
На същото основание казвам: Има мисли, които не могат
да
се делят, т. е.
не могат
да
се разрешат.
Когато майката изгуби детето
си
, изпада в отчаяние и започва
да
забравя всичко, което е знаела.
Както и
да
се делят, все ще остане едно неделимо число.
Като дойдеш до такава мисъл, остави други
да
я решават.
И в живота има такива верижни дроби, които не могат
да
се разрешат.
Виждаш го за пръв път, не
си
казал нещо лошо за него, не
си
го обидил, а защо той е неразположен към тебе, не знаеш.
Обичаш една храна, ядеш я с приятност и помниш, кога
си
ял; не я обичаш, не помниш, кога
си
ял от нея.
Ако
си
амбициозен, лесно запомняш нещата; не
си
амбициозен, не запомняш лесно.
Казвам: Колкото и добре
да
е организиран един град, все ще има коли за изхвърляне на боклука.
Тя освобождава хората от техните нечистотии.
Ще благодариш на боклукчийските коли.
Едно се иска от вас:
да
усилите паметта
си
.
И млади, и стари искате
да
цитирате някой стих, но не можете – не
си
го спомняте.
Едно нещо е
да
цитираш нещата буквално, а друго –
да
ги предаваш по смисъл.
В заключение на всичко казвам: Пазете ума и сърцето
си
от противоречия.
За
да
запазите мира
си
, търсете причината за всяка несполука в
себе
си
.
Никога не обвинявайте другите хора, преди
да
се вгледате в
себе
си
, в своите постъпки.
Причината за всички нещастия се крие във вас, в самия човек.
Той е господар на положението, в което се намира.
Щом намерите причината в
себе
си
, лесно ще изправите последствията.
Ако в съзнанието на човека се вмъкне една чужда мисъл, която постоянно го безпокои, паметта му постепенно отслабва.
Казваш: Без причина страдам.
Например, когато човек се уплаши, всичко забравя.
Това сте опитали всички като ученици.
Неблагоприятните условия са вън от тебе, но причината за всичко
си
ти сам.
Някой ученик знае добре урока
си
, но като го накарат
да
го разкаже, той се стресне и всичко забравя.
Ще приведа един пример за изяснение на горната мисъл.
Щом седне на мястото
си
и се успокои, отново
си
спомня всичко, което учил.
Един студент се явява втори път на последния
си
изпит, но и тоя път пропаднал.
Чуди се, какво
да
прави.
Професорът му не го обича и по никой начин няма
да
допусне
да
свърши университета.
Студентът мисли
да
убие професора
си
, но вижда, че тая работа е затворена.
Тогава човек вижда опасността, а не вижда средствата, чрез които може
да
си
помогне.
Да
убие
себе
си
, пак затворено.
Ти виждаш, че някой се готви
да
те убие, а не се сещаш, как
да
си
помогнеш.
Най-после му дохожда на ум
да
се домогне до дъщерята на професора,
да
отвори сърцето му, но как?
Заекът е страхлив, но същевременно мисли, търси начин
да
се спаси.
Случайно разбрал, че дъщерята на професора обичала много
да
плува.
Затова той наредил с другарите
си
следното: когато дъщерята отиде
да
плува, един от тях
да
се приближи до нея и леко
да
я бутне,
да
изгуби равновесие и
да
падне във водата.
Най-после, той кляка на земята, знае, че хрътката, като се е засилила, не може веднага
да
се спре – ще го прескочи.
Пропадналият студент веднага ще се хвърли
да
я спасява.
В тоя момент той става и започва
да
бяга, но в друга посока.
Докато хрътката се върне по следите му, той е на стотина метра далеч от нея.
Сега и на вас казвам: Когато се натъкнете на верижна дроб, намерете професорската дъщеря и я бутнете във водата.
Щом видите, че потъва, веднага се спуснете
да
я извадите от водата.
Не е лошо, че е страхлив, но
да
мисли като заека.
Така ще разрешите противоречието
си
.
Учен човек
си
, правиш наблюдения в планината.
Виждаш, че една голяма канара ще падне.
Знаеш опасността, страхуваш се, но не се сещаш
да
се отместиш малко настрана.
Не може
да
говориш за неща, които никога не се случват.
Все ще се случи някога професорската дъщеря
да
падне във водата и на помощ
да
й се яви пропадналият студент.
Канара пада!
Да
убиеш професора
си
, не може.
Да
се хвърлиш от канара, пак не може.
Не ти остава нищо друго, освен
да
бутнеш дъщерята на професора във водата и веднага
да
я извадиш.
Какво
да
прави?
Но трябва
да
бъдеш сигурен, че можеш
да
я спасиш.
Веднага съобразил
да
скочи в близкия трап и там
да
се сгуши, докато мине камъкът.
Така се спасил от голямата опасност.
Човек трябва
да
бъде съобразителен,
да
решава бързо.
– За
да
си
послужа с него за пример.
Няма защо
да
мисли много.
Ако никой не се ползваше от тоя пример, никога професорът не би късал студентите
си
.
Природата допуща противоречията в живота, защото има предвид разумните хора, разумните общества, на които тя иска
да
помогне.
Ще скочиш в трапа и ще чакаш
да
мине канарата.
Ако мислиш, без
да
действаш, канарата ще те смаже.
Помнете: При всички опасности в живота Божият Промисъл бди и помага.
Който не го разбере, ще се мъчи и страда.
– Когато човек нарушава законите на природата.
Щом престъпиш един закон в природата, страхът се явява като естествено последствие на нарушението.
Някой иска
да
мине незабелязано,
да
не бутне никого и се свива.
За
да
бъде кръвообращението ти правилно, трябва
да
живееш добре.
Лошият живот произвежда свиване на капилярите и неправилно кръвообращение.
И тъй, свиването има отношение към студа, а разширяването – към топлината.
И водата, като замръзва, трябва
да
се свие, но тя прави изключение.
И на заека, като водата, при страха, т. е.
при студа, стъпките му стават по-големи, той се разширява.
Ако напълня една гумена топка с вода и започна
да
я стискам, водата ще намери отвор и ще започне
да
изтича навън.
Топката се свива, а водата се разширява.
Мисълта трябва
да
е права.
(втори вариант)
Само временно
си
там, един час, два часа, една година, две години, три години и след това ще излезнеш от тази стая.
(втори вариант)
Виждаме същите процеси, някои отричат еволюцията.
(втори вариант)
Щом дойде едно такова стълкновение и паметта почва
да
отслабва.
(втори вариант)
Та едно време вие всички живеехте в такива малки стаички, че едва с микроскоп могат
да
ви видят.
(втори вариант)
Вземете един човек богат, може
да
правите наблюдение, но му се случи едно голямо нещастие, пропадне, стане едно стълкновение между неговия ум и чувствата, че е изгубил парите
си
.
(втори вариант)
Разбирате ли и аз сега като ви гледам, се чудя, не мога
да
ви позная.
(втори вариант)
Едно време ви посещавах в тия малки стаи и пак имаше място за мен, в тази малка стая, макар
да
беше толкова малка, пак имаше място
да
влезна.
(втори вариант)
И умът му, и сърдцето му така са вдадени, така отвлечени в тези въображаеми работи – парите, че всички други работи той ги забравя.
(втори вариант)
Вземете някоя майка, която е загубила детето
си
, това тъй влиза в ума ѝ, че всичко забравя.
(втори вариант)
Ако един човек не може
да
види връзката между миналото и настоящето и не може
да
намери една връзка между настоящето и бъдещето, той не може
да
разбере онази дълбока връзка, която съществува в природата.
(втори вариант)
Защото въпросът на миналото и въпросът на настоящето, и въпросът на бъдещето те са неща относителни.
(втори вариант)
Настоящите неща заради нас, хората, степента, до която сме развити, за животните, млекопитающите, които са най-близо до хората, за тях това положение е един идеал, който те очакват за бъдеще,
да
бъдат като хората.
(втори вариант)
А нашият идеал, ние очакваме
да
бъдем като ангелите, като тях
да
живеем.
(втори вариант)
И тъй, другия факт, който трябва
да
имате предвид: Това, което обичате, него запомвате, а което не обичате, него не запомвате, забравяте го.
(втори вариант)
Това е една реалност, която съществува в ума на всички.
(втори вариант)
Та казвам, миналото, настоящето и бъдещето са неща относителни.
(втори вариант)
Всичко в света е все настояще, то съществува!
(втори вариант)
Тогава ние казваме, в Бога едновременно всичко съществува!
(втори вариант)
Могат
да
кажат някои, той е много амбициозен.
(втори вариант)
Сега изводът, който трябва
да
си
направите за
себе
си
, за самовъзпитанието.
(втори вариант)
Понеже в него има амбиция, той казва, трябва
да
помня, трябва
да
уча.
(втори вариант)
Колкото и
да
ви бъде тежка скръбта, противоречия ще дойдат във вашата душа, неизбежни са те.
(втори вариант)
Сега за нас е важно,
да
се изтъкне един факт правилен.
(втори вариант)
И мнозина от вас трябва
да
поправите паметта
си
!
(втори вариант)
Ама не може
да
го обясниш.
(втори вариант)
Аз забелязвам мнозина и млади, и стари, някой път когато трябва
да
се цитира някой стих, те цитират това, което не е.
(втори вариант)
Как може
да
изразите едно число на противоречие?
(втори вариант)
Защо не може
да
я делите?
(втори вариант)
Защото може
да
се цитира едно изречение в буквален смисъл, тъй както е, а може
да
се преведе и неговия смисъл, на изречението.
(втори вариант)
Делите, делите, делите и дойдат математиците до там, до едно положение, турят една точка и много точки.
(втори вариант)
Защо не може
да
се дели?
(втори вариант)
Делят я и не може
да
се раздели.
(втори вариант)
Питам, това число може ли
да
се дели с едно друго число, за
да
даде резултат?
(втори вариант)
При дадените условия, при които този математик работи, той знае и казва: Повече не може
да
се дели или с тези числа, които имаме, с които разполагаме, по-нататък не може
да
се дели.
(втори вариант)
Сега тъй както математиците делят, вие не може
да
делите с тези числа, с които сега разполагаме.
(втори вариант)
Най-доброто състояние на паметта зависи от отношението, което съществува между подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието на човека.
(втори вариант)
Сега може ли
да
определите каква част остава неделима?
(втори вариант)
Запример, всички вие сте били студенти, ученици, знаете чувството на страх като влезне в ученика, учениците забравят всичко.
(втори вариант)
Добре учил урока
си
, знае го хубаво, но като излезе на дъската, стресне се, уплаши се и забрави всичко, като
си
иде на мястото, пак му хрумне всичко, което е учил.
(втори вариант)
(Най-малко на 2.) Нечетните, например 7⁄9, значи, все ще остане една единица, няма другар заради нея, не може
да
се дели.
(втори вариант)
Но в дадения случай на дъската, страхът е това.
(втори вариант)
И тогава кажете: Имате една мисъл, не може
да
се разреши, не търси.
(втори вариант)
Тогава, тя не може
да
се разреши.
(втори вариант)
Има една мисъл, на която не можеш
да
дадеш категоричен отговор и не можеш
да
дадеш крайния резултат.
(втори вариант)
Значи при страха, съзнанието на човека, неговата свещ е била отвлечена отзад, задната част е останала с много светлина, а отпред всичко е потъмняло.
(втори вариант)
Все ще ви остане една част неделима, неразрешена, тя остава, хората
да
я разрешат.
(втори вариант)
Значи този човек вижда опасностите, а не вижда средствата, чрез които може
да
се избави, тях забравя.
(втори вариант)
Сега, ако ние се спрем върху тези неща, но никой не се е спирал върху една дроб, която не може
да
се дели, все остава някоя малка част.
(втори вариант)
Запример, един човек вижда, че ще го убият, но не му иде на ума как
да
се избави.
(втори вариант)
Той се уплаши, вижда, че ще го убият, но не му иде на ума как може
да
се избави.
(втори вариант)
Някоя хрътка отподире му хукнала, той вижда, че хрътката ще го настигне, той се свие, простре се на земята, той мисли, клекне на земята, хрътката го настигне и мине отгоре над него, понеже тя се е замислила, прескочи го.
(втори вариант)
Срещнете един човек, но усещате, че спрямо вас е несимпатично разположен.
(втори вариант)
Заекът разбира закона, тя не може
да
се спре изведнъж, ще го прескочи, тогава заекът стане и тръгне на другата страна и хукне нагоре.
(втори вариант)
Направите му услуга, всичко това, но той неприязнено се държи.
(втори вариант)
Този заек му иде на ум как
да
се избави.
(втори вариант)
Да
си
му направил някоя пакост, не.
(втори вариант)
Да
си
се отнесъл зле спрямо него, не.
(втори вариант)
Но трябва и
да
мислиш като заека.
(втори вариант)
Ти
си
учен човек, виждаш някоя голяма канара пада отгоре ти, голяма опасност виждаш!
(втори вариант)
Как ще
си
го обясните това?
(втори вариант)
Канара пада!
(втори вариант)
Мене ми разправяше един господин, той вече е доста голям турист, качва се на планината и вижда един голям камък се търкаля, иде отгоре му и казва, няма накъде.
(втори вариант)
Следователно, тия коли все вършат най-почтителната работа, че ни освобождават от боклука.
(втори вариант)
Но вижда един голям трап и една височина и казва, ако не бях се спрял в трапа, тя щеше
да
ме помете, но аз като заека се свих и тя мина отгоре ми.
(втори вариант)
Та и тия неспособните ученици в училището, те създават гения.
(втори вариант)
Логически извод, бързо решаваш, няма дa се питаш дали
да
влезнеш или не.
(втори вариант)
Той веднага решава, трябва
да
влезна.
(втори вариант)
Но тия твърдения, те трябва
да
се докажат и могат
да
се докажат.
(втори вариант)
Геният, това са ред поколения, които са работили, а той е наследил всичко това.
(втори вариант)
Защо тази кола е непочтена, дето изхвърля нечистотиите на града, обаче, в един разбран свят вече, това показва, щом в един град аз правя моето заключение, казвам, щом хората не почитат своите боклукчийски коли, тия хора не са много културни.
(втори вариант)
Запример, ако вие влезнете в един ангелски свят, техните боклукчийски коли са, (че) даже нашите най-чисти коли не могат
да
се сравнят с техните боклукчийски коли.
(втори вариант)
Не му иде на ум как
да
се избави.
(втори вариант)
Най-чистите коли, които тук имаме, които се считат за светли, те не могат
да
се сравнят с техните боклукчийски.
(втори вариант)
Следователно, каква култура може
да
има там?
(втори вариант)
При всяка една опасност трябва
да
има някой,
да
те ръководи.
(втори вариант)
Вие ще кажете, това не може
да
бъде.
(втори вариант)
(Вследствие на какво се явява страхът?) Вследствие нарушение на някой закон в природата.
(втори вариант)
Щом пристъпиш един закон в природата, страхът се явява като последица.
(втори вариант)
Имаме един пример, виждаме първия човек, той беше невинен, ходеше из рая, не знаеше какво нещо е страхът, но щом той пристъпи само една заповед, веднага чува глас, Господ ходеше из градината и извика: Адаме.
(втори вариант)
Но той казва, чух Те, но убоях се, за пръв път му дошло едно чувство на страх и как му дошло на ум
да
се скрие?
(втори вариант)
И второто противоречие, откъде му дошло на ум
да
се скрие в една шубрака?
(втори вариант)
Стремете се
да
не поставяте ума
си
, сърдцето
си
в противоречие.
(втори вариант)
Най-първо пазете
да
има един вътрешен мир.
(втори вариант)
Човек трябва
да
има мир в ума
си
, мир в сърдцето
си
.
(втори вариант)
Ти се свиваш от страх, този
да
не бутнеш, онзи
да
не бутнеш, все се свиваш, свиваш, а при безстрашието ти се разширяваш; отпускаш се.
(втори вариант)
А причината на всичко търсете в
себе
си
.
(втори вариант)
Щом човек се уплаши, даже най-големият герой
да
е, все малко приклекне на земята, а щом няма никаква опасност, тогава има разширение.
(втори вариант)
ПЪРВАТА ПРИЧИНА НА ВСИЧКО ТЪРСЕТЕ В
СЕБЕ
СИ
И ПОСЛЕ ТЪРСЕТЕ ПОСЛЕДСТВИЯТА ОТВЪНКА.
(втори вариант)
Но причината на всяка една несполука се търси само у
себе
си
!
(втори вариант)
Вие сте господарят.
(втори вариант)
В един неправилен живот има свиване, а свиването е свойство на студа.
(втори вариант)
Щом причината за всичко е у вас, и щом намерите тази причина, вие всичко може
да
изправите!
(втори вариант)
Всички тела от студ се свиват.
(втори вариант)
Сега вие ще преведете примера, че водата като замръзне..., но и тя се свива, до известно време се свива, а после какво образува?
(втори вариант)
Щом не можете
да
намерите причината, не може
да
намерите и последствията.
(втори вариант)
Може
да
кажете: Без причина!
(втори вариант)
Значи, в свиването, ... Сега вие може
да
вземете смешната страна, че заекът бяга,
да
се направи умен, че много прескача.
(втори вариант)
Да
преведа един пример, за
да
изясня работата.
(втори вариант)
Ако студът произведе едно свиване, тази енергия, ... Допуснете сега, че в една гумена топка, в която има вода и в която има една малка дупка, аз стискам гумената топка, водата изскача.
(втори вариант)
Един студент се готви за последния
си
изпит.
(втори вариант)
Свиване в едно направление, а разширение на водата, която излиза, излиза в друго направление.
(втори вариант)
И той е решил
да
не го пуска по никой начин.
(втори вариант)
Те изпускат повече енергия от
себе
си
навън, изтича енергията.
(втори вариант)
Студентът казва: Няма
да
свърша и остава само един шанс.
(втори вариант)
Следователно, тялото, което изтича, изгубва нещо от
себе
си
, а онова тяло, което се стоплюва, се разширява, придобива нещо.
(втори вариант)
Мисли, какво
да
прави?
(втори вариант)
И на студента му идва на ум
да
вземе револвера и
да
го утрепе.
(втори вариант)
Те са процеси, съответствующи процеси.
(втори вариант)
После му иде
да
иде
да
се хвърли някъде
да
се самоубие.
(втори вариант)
Та не трябва
да
смесвате процесите.
(втори вариант)
Имаш един процес, трябва
да
се види, придобиваш ли или губиш в него?
(втори вариант)
И най-после му идва една мисъл, една идея, той вижда, че професорът има една дъщеря, която много обича, а тази дъщеря обичала
да
се разхожда покрай една река дълбока.
(втори вариант)
И той казва на някои студенти, идете, че я бутнете вътре, пък аз ще се хвърля
да
я спасявам.
(втори вариант)
Да
кажем, ти
си
учил 4, 5 години в университета, насъбираш знания по всичките клонове, но представи
си
, че в един момент дойде едно състояние и веднага това знание изчезне, отлети.
(втори вариант)
Това е само
да
ви изясня.
(втори вариант)
И представете
си
, вие сте били един знаменит математик, но след това изчезне знанието от ума ви, ти не знаеш
да
смяташ, всичко забравиш.
(втори вариант)
Питам тогава, можеш
да
го забравиш в един ден отгоре всичкото
си
знание.
(втори вариант)
Казвам, изобретателността, която вижда, че само едно средство има за спасение –
да
бутне дъщерята на професора и после
да
я спаси.
(втори вариант)
Може чрез един удар или чрез някое голямо вътрешно душевно преживяване и т.н.
(втори вариант)
Та на първо място ви трябва една наука,
да
схващате всичко правилно.
(втори вариант)
Трябва
да
се научите най-първо
да
спазвате придобитото, което имате.
(втори вариант)
Ще намерите отношенията, сега не се спирайте
да
казвате: Дали ли е право или не?
(втори вариант)
Онова, което майка ти, баща ти са дали и ред поколения още.
(втори вариант)
Ако ти него изгубиш, много мъчно може
да
го получиш,
да
се възобнови.
(втори вариант)
Възможно е
да
е било.
(втори вариант)
А вече на това придобитото има правила, по които може
да
развиете вашите способности и сили.
(втори вариант)
Сега има един закон, който действува: Винаги, ако искате
да
имате една добра памет, събирайте се с хора, които са паметливи.
(втори вариант)
Не може
да
се разправя за нещо, което не се е случило някога.
(втори вариант)
Дали го знаете или не.
(втори вариант)
Може би преди хиляди години
да
е имало една такава дъщеря на професор, та някой студент
да
я извади от водата.
(втори вариант)
Може
да
го знаете, в мнемониката има много правила, те се основават на други закони, но най-простото правило е това, което ви давам.
(втори вариант)
И казвам: Има един изходен път за всички противоречия.
(втори вариант)
Всеки човек, който е паметлив, от него излиза една енергия и тази енергия се докосва до тебе, до паметта и дава подхранване на паметта и човек е паметлив, и ти дружиш с него, веднага в тебе ще се събуди паметта.
(втори вариант)
Та мисълта се предава.
(втори вариант)
Да
направя убийство, не!
(втори вариант)
Да
се хвърля, не става.
(втори вариант)
3,4 дена, той като е в България, аз свиря много хубаво, щом
си
замине той,... Значи, той като музикант възприема тия трептения на този виртуоз и неговото музикално чувство се усилва.
(втори вариант)
Но мога
да
бутна дъщерята, нека се омокрят малко дрехите ѝ, аз ще я спася и след това ще помогна на
себе
си
.
(втори вариант)
Щом
си
замине музикантът, у него стане едно отслабване, изгубване.
(втори вариант)
И друго забелязвам, когато почна
да
свиря, казвам дошъл е онзи.
(втори вариант)
–
Да
ви го дам запример.
(втори вариант)
Това става навсякъде и в математиката, някой човек е способен, той ще ти предаде по памет.
(втори вариант)
У някои това чувство е развито, не у всички хора това морално чувство е еднакво развито, у някои хора то е много слабо развито.
(втори вариант)
Щом природата допуща известни противоречия вътре в живота, тя има предвид едно разумно общество, разумни хора, на които тя иска
да
помогне.
(втори вариант)
После не всички хора са еднакво съвестни, не всички еднакво разсъждават, разсъдителните чувства не са еднакво развити, има хора, у които разсъдъкът е слабо развит, те могат
да
го развият, но се изисква време.
(втори вариант)
Някои хора са родени така, с едно малко пробуждане само.
(втори вариант)
Всичките противоречия в живота
си
имат свои разумни разрешения; и те са допуснати за някакво благо.
(втори вариант)
Та казвам, онова, което може
да
използувате, именно, дружете с хора, на които паметта е развита.
(втори вариант)
Ако се свържете с онез, които обичат спорове,
да
се бият и ти ако влезнеш в една тълпа, дето така са възбудени, мен ми разправяше един наш приятел, мирен човек, казва, не мога
да
си
обясня един факт, аз никога не съм взимал камък
да
ударя някого, един ден гледам тук, на площада пред двореца, в двора тълпа се карат, влезнах и аз там, ще направят нещо и тръгнах с тях и аз, наелектризирах се и задигнах един камък
да
ударя един противник, но ударих една стара баба и казах на
себе
си
: И ти
си
отишъл
да
избавиш някои хора!
(втори вариант)
Мислех
да
ударя един от стражарите, който ще препятствува, а ударих наместо стражара старата баба.
(втори вариант)
Не може
да
си
обясни и той как.
(втори вариант)
Тогава питайте ме другия път: Като няма дъщеря професорът, какво трябва
да
правите?
(втори вариант)
Казва на
себе
си
: Слушай, тези работи с каране и с хвърляне на камъни не стават.
(втори вариант)
Ти искаш
да
удариш стражарина, пък удари старата баба.
(втори вариант)
У този човек се събуждат онези възбудените чувства.
(втори вариант)
Такова положение съществува в природата, едно нормално положение.
(втори вариант)
Та първо при самовъзпитание, всеки ден като ставате, всяка сутрин, трябва
да
знаете намирате ли се при едно нормално състояние.
(втори вариант)
А щом влезнеш в едно анормално състояние, ти
си
смутен целия ден, ще ходиш не можеш
да
си
намериш спокойствие.
(втори вариант)
Или аз мога
да
го уподобя,
да
го преведа,
да
не ви се вижда трудно.
(втори вариант)
Навънка мраз, сгушиш се, ходиш, неразположен
си
, анормално състояние е това.
(втори вариант)
Но дойде някой и ти даде дебели дрехи, хубави чорапи, вълнени, една хубава фланела, после дебели такива вътрешни гащи, ти се обличаш и тогава се усещаш нормален, усещаш приятност и можеш
да
работиш.
(втори вариант)
Трябва
да
си
спомагате
да
имате нормални състояния.
(втори вариант)
Докато ти не дойдеш до едно нормално състояние, ти не можеш
да
мислиш и не можеш
да
разбираш нещата в природата.
(втори вариант)
Не само
да
ви предам едно знание, но знанието трябва
да
го научиш.
(втори вариант)
Да
кажем пренасяш един предмет от едно място на друго, но трябва
да
имаш някаква мисъл.
(втори вариант)
Пренасяш вода от едно място на друго; от чешмата и нивата, дето работят жетварите.
(втори вариант)
Има
си
смисъл!
(втори вариант)
Но носиш една торба пясък и я оставиш насред пътя...
(втори вариант)
И човек, за
да
помни добре той трябва
да
очисти съзнанието
си
от всичките безпокойни мисли.
(втори вариант)
Станеш сутрин, освободи ума
си
от всичките вътрешни ненужни безпокойства, които може
да
съществуват; и у човек се заражда един вътрешен страх.
(втори вариант)
И страхът е едно спасително средство, но някой път страхът няма никакъв обект.
(втори вариант)
Например,
да
кажем, станеш сутрин и почнеш
да
мислиш, казваш: Може
да
се разболея или обуеш се и виждаш чорапите ти тънки, казваш: Може
да
се простудя, дрехите ми са тънки, пък и чорапите ми са тънки, пак може
да
се разболея,
да
се простудя.
(втори вариант)
А можеш
да
туриш и обратното.
(втори вариант)
За тези тънките чорапи можеш
да
кажеш, те са много хубави, много хубаво топлят.
(втори вариант)
А ако кажеш: Няма
да
изстина!
(втори вариант)
Защото тази енергия ще остане вътре, тогава с тази енергия ти можеш
да
се справиш с окръжающата среда и окръжающите условия, които съществуват – противоречията.
(втори вариант)
Сега
да
се повърнем, съществуват временни условия и понеже животът сега е почти анормален, влезнал е в едно анормално състояние.
(втори вариант)
Ние не сме в едно нормално състояние, ние не сме в добро отношение с природата, а сме в едно отношение на воюване, в стълкновение сме и вследствие на това, природата и тя, дето те срещне, тя те глобява.
(втори вариант)
Ти пристъпваш закона и мислиш, тя
да
бъде малко снизходителна към тебе.
(втори вариант)
Най-първо ще дойдат болестите, заболи те крака, а трябва
да
работиш.
(втори вариант)
Някъде трябва
да
се качиш, някъде те връщат и целия ден изгубваш.
(втори вариант)
Ти
си
ученик.
(втори вариант)
Изпит имаш, а заболи те глава, а трябва
да
издържиш изпита
си
.
(втори вариант)
Природата ни пет пари не дава, че тебе щели
да
те скъсат, това, онова, не мисли за тебе.
(втори вариант)
Е, какво трябва
да
(се) прави?
(втори вариант)
Можеш
да
кажеш, аз вече реших
да
поправя живота
си
.
(втори вариант)
Решил
си
, но докато го поправяш.
(втори вариант)
Решил
си
да
станеш учен човек, но докато станеш учен човек в пълната смисъл на думата.
(втори вариант)
В какво трябва
да
седи учеността на един човек?
(втори вариант)
Според мен един учен човек трябва
да
разбира отношенията, които съществуват в него.
(втори вариант)
Тези отношения той трябва
да
знае, че после
да
изправи другите отношения отвънка.
(втори вариант)
И действително, с това се отличават всички велики хора в света.
(втори вариант)
И най-нормалните хора са били учените хора, всичките и в древността и сега, те се отличават с нормалност във всяко едно отношение.
(втори вариант)
Та всеки един от вас трябва
да
има за правило, той трябва
да
има тази мярка,
да
бъде нормален!
(втори вариант)
И вие не трябва
да
вървите по обратния път.
(втори вариант)
Имате един недостатък и трябва
да
намериш един учен човек, за
да
изходиш своя недъг.
(втори вариант)
Да
кажем, например, някъде слаба ти е паметта, ти ще цитираш някой учен капацитет, че неговата памет била такава.
(втори вариант)
НАГОРЕ