НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
478
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
478
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Отиване и връщане
,
СБ
, София, 21.8.1931г.,
Вторият елемент на науката определя посоката на човешкото движение; без този елемент на науката човек много лесно може
да
изгуби своя път, значи този елемент на науката е в състояние
да
ориентира човека в неговия път,
да
послужи като компас в неговото движение.
Сега у някои се явява желание
да
докажат на хората кои са и какво могат
да
направят.
Който иска
да
се представи пред хората, че е нещо, ще го пратим в затвора
да
приспи стражата,
да
отвори вратите на затвора и
да
пусне затворниците на свобода.
Моряците пък се ориентират главно по Полярната звезда; четирите посоки на света показват четири пътища, по които човек може
да
се движи.
Тъй щото говорите ли нещо, то трябва
да
се приложи първо от самите вас; ако вие не можете
да
го направите, тогава не карайте тия хора преждевременно
да
излизат от затвора; щом вие не можете
да
им помогнете, ще кажете: „Братя, не бързайте
да
излезете, поседете още малко в затвора, докато изтече определеното време.”
Север е посока или път, който води към Истината – думата север трябва
да
извиква в ума на човека идеята за Истината.
Днес всички хора говорят за спасението на света; питам по кой начин трябва
да
се спаси света – по Божествен или по човешки?
Ако някой иска
да
спаси света по човешки начин, първо той трябва
себе
си
да
спаси,
себе
си
да
освободи – от какво?
От недоволството, което го мъчи и разрушава: ставаш сутрин – неразположен
си
, гледаш
да
не те бутне някой, не искаш
да
направиш нещо, а го правиш; не искаш
да
говориш, а говориш; защо става всичко това – не можеш
да
си
дадеш отчет.
Ще ви дам един пример, за
да
видите на какво се дължи това състояние у човека.
Който иска точно
да
определи точките, отдето изгрява Слънцето, той трябва
да
посвети цяла година на това изучаване; добре е всеки за
себе
си
да
опише кривата линия, която се образува при изгряването на Слънцето в продължение на една година.
Разправяше ми една сестра една своя опитност: седи тя и размишлява, но веднага й дохожда на ума мисълта
да
се самоубие,
да
се хвърли в някое езеро или от някой висок връх, не иска
да
живее.
Ще кажете: „Малко работа имаме, че остана
да
чертаем пътя на Слънцето; и
да
чертаем, нищо няма
да
придобием.” Казвам: вие знаете, че нищо няма
да
придобиете, а не знаете какво ще изгубите; добре ще бъде, ако вие знаете какво ще изгубите, а не знаете какво ще спечелите.
Десет години вече как се подвизава в духовния път, но намира, че нищо не може
да
направи, нищо няма
да
стане от нея.
Сега вие се намирате в положението на мързеливия ученик, който казва: „Какво ще придобия, ако науча урока
си
?
Казвам: „Това състояние е на някое чуждо същество от Невидимия свят, което ти внушава тези мисли – по този начин то иска
да
те спре в развитието ти.” – „Какво
да
правя тогава?
” Добрият ученик трябва
да
каже: „Аз зная какво ще изгубя, ако не науча урока
си
, но не зная какво ще придобия, ако го науча.” Който ученик не научи урока
си
, той ще получи единица, за поправянето на която ще трябва
да
работи цяла година; тази единица трябва
да
се завърти надолу,
да
образува едно кръгче,
да
се превърне в шесторка.
” – „Ще заповядаш на това същество
да
коленичи,
да
се моли на Бога
да
изправи отношенията
си
към Него, към добрите хора и към своите братя.” Сестрата приложи този съвет и след малко дохожда при мен и ми казва: „Приложих Вашия съвет и ми олекна, освободих се от това чуждо влияние.”
Не е лесно
да
превърне човек единицата в шесторка – за
да
постигне това нещо, очите му трябва
да
се отворят,
да
разбира нещата.
Казвам: изпаднете ли в подобно състояние, вие трябва
да
знаете, че сте под влиянието на някое чуждо същество, което не е изпълнило Волята Божия и като не може
да
си
помогне, търси начин как
да
въздейства на други души,
да
ги спъва в техния път.
Искате ли
да
се освободите от такива същества, вие трябва
да
им наложите своята воля,
да
ги учите като учители – едно от двете трябва
да
направите: или вие
да
им станете учител, или те
да
ви станат учители.
И тъй, не е толкова важно
да
знае човек откъде изгрява Слънцето, колкото е важно
да
знае точката, от която може
да
се ориентира в движението
си
– тази точка представлява Истината.
Докато човек не се домогне до тази Истина, той ще бъде изложен на ред страдания и нещастия; непознаването на Истината води след
себе
си
непознаване както на самия
себе
си
, така и на другите.
Защото зад всяко ваше желание седи по едно ненапреднало същество, което вие трябва
да
просвещавате.
Той не знае това, но предполага само; тогава той може
да
твърди и обратното за този учител, той може
да
каже: „Този учител е голям невежа, той нищо не знае.” Питам, вярно ли е това твърдение?
Не е въпросът
да
бъдете груби, но трябва
да
бъдете справедливи – справедливостта е език на Природата.
Представете
си
, че този Учител е изпратен от Невидимия свят с голяма мисия, свързан е с Разумните същества на Небето и на Земята, дадена му е голяма власт, а при това някой обикновен човек се произнася за него, че бил голям невежа – знаете ли какво може
да
стане между Учителя и обикновения човек?
Следователно щом човек разбере законите на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта, той ще разбере защо едни неща стават по един начин, а други – по съвършено особен начин.
Думата Учител символизира Божественото в човека; какво придобива човек, ако влезе в стълкновение с Божественото в
себе
си
, какво става, когато дърветата се карат с огъня?
И затова, когато казваме, че Бог е силен, че Той сам ще оправи работите, това е вярно, но и от ваша страна се иска усилие, работа, приложение на вашата воля.
В тази борба огънят надвива и дърветата съвършено изчезват – което дърво
да
турите на огъня, в края на краищата то ще изчезне, ще стане на пепел.
За
да
може човек
да
приложи волята
си
, преди всичко той трябва
да
се освободи от своя вътрешен страх – иначе ще мязате на заека с кобурите.
Всяко дърво става на пепел, но при известни условия, а именно когато няма Живот в
себе
си
, т.е.
Един заек се въоръжил с два кобура и тръгнал спокойно в гората, като казал: „Каквото и
да
излезе срещу мен, няма
да
се плаша, защото нося два кобура със
себе
си
.” Едва изказал тия думи, той чул, че нещо шумоли в гората – хвърлил кобурите настрана и хукнал
да
бяга.
Когато преминала опасността, той пак взел кобурите, препасал ги на пояса
си
и тръгнал смело из гората.
Като говоря за Учителя, аз нямам предвид
да
поддържам неговия авторитет, но поддържам авторитета на Истината.
Казвате: ние трябва
да
бъдем смели, безстрашни, добри.
Представете
си
, че отивате на пазара
да
си
купите една Библия – колко струва тази книга?
Да
, това е необходимо, защото сегашният век преживява криза, за преминаването на която се изисква взаимна помощ от страна на всички.
Тя не струва много, но цената й се заключава в нейното съдържание, в това, което са писали хората преди хиляди години – то и досега не е изгубило значението
си
.
Който търси Истината, той трябва
да
се откаже от всякаква критика, от всякакво съмнение; това подразбира, докато сте вън от дома на някой човек, вие имате право
да
се интересувате какви са баща му, майка му, какво е състоянието му, как живее и т.н.
Следователно човек е ценен, докато представлява написана книга, която хората могат
да
четат по всяко време.
През това време имате право
да
се съмнявате дали е вярно това, което се говори за него и т.н., обаче влезете ли в дома му, всякакво съмнение, всякаква критика остават настрана.
Докато човек е в Истината, той е написана книга, която всеки може
да
чете; вън от Истината той е ненаписана книга, без съдържание и смисъл –
да
бъдеш ненаписана книга, това подразбира
да
нямаш никакви постижения.
Вие сте вече пред самата Истина, няма защо
да
търсите сведения отвън – тук вече са излишни всякакви съмнения и критики.
Ето защо всеки трябва
да
се стреми
да
бъде написана книга,
да
се напечата Истината върху него.
Тъй щото намерите ли Бога, влезете ли в Неговия дом, вие трябва изведнъж
да
определите отношенията
си
към Него.
Животът на човека се осмисля само тогава, когато Истината е напечатана на неговата книга; тогава и за самия човек имат смисъл Бог, Ангелите, светиите, добрите и праведни хора, както и всички живи същества около него.
Ако сте били гладни, голи и без работа, а Бог ви е нахранил, облякъл и поставил на работа, трябва ли
да
се съмнявате в Него?
Истината е богатството, здравето, силата на човека; има ли той богатство, здраве и сила, всички хора се интересуват от него.
Казвате: „Дали и в бъдеще Бог ще е един и същ спрямо нас?
Богатият интересува хората със своето богатство; здравият интересува хората със своето здраве; силният – със своята сила; умният – със своя ум и т.н.
Казвам: вие сте влезли вече в Божия дом и очаквате Бог
да
ви се изяви такъв, какъвто е, а не такъв, какъвто хората Го рисуват.
Изгуби ли човек Истината, всичко написано на неговата книга се заличава и той остава бяла, ненаписана книга; дойде ли до това положение, той се отчайва, дохожда до състояние на самоубийство и казва: „Празен е животът ми, никакъв смисъл не виждам в него.”
Вие сами, според разбиранията
си
, ще проверите какъв е Бог.
Обаче щом човек се отчае, Разумните същества дохож-дат при него, отварят неговата чиста, ненаписана още книга и започват
да
пишат върху нея – те пишат чрез ръката на страданията.
Първата дума, която те написват, е хляб; от този момент човек започва
да
гладува – мъчи се той ден, два, три или повече, докато се обезсърчи, отчае и каже: „Животът няма смисъл, ще се самоубия, няма
да
живея.” Каже ли така, след това хлябът ще пристигне и той ще каже: „Има смисъл
да
живея!
Щом мухата кацне отгоре му, той махва с ръка
да
я прогони, но с това изгубва всичко красиво в
себе
си
.
” После Разумните същества ще напишат думата вода; с написването й още човек започва
да
усеща жажда, която го мъчи, гори; не се минава много време, някой донася вода и той уталожва жаждата
си
, освежава своето гърло.
Кацне ли мухата на носа ви – тази е първата погрешка, която сте допуснали в
себе
си
; махнете ли с ръка
да
прогоните мухата – тази е втората погрешка.
Хлябът и водата са елементите на Живота, които го поддържат, затова те трябва непреривно
да
се задоволяват.
Следователно не махайте с ръката
си
да
гоните мухата, за
да
не изгубите красивото в
себе
си
!
Хлябът и водата са елементи, необходими за реалния Живот; нямате ли тези елементи, вие се обезсърчавате, отчайвате и изгубвате смисъла на Живота.
Тъй щото вие трябва
да
разберете вътрешния смисъл на думата муха; мухата представлява страданието, което кацва на носа ви и ако вие махнете към него
да
го прогоните, това показва, че не сте разбрали дълбокия смисъл на това страдание.
Някой може
да
каже, че има и други важни елементи за поддържане на Живота – който е опитал липса от хляб и вода, той е разбрал каква необходимост представляват те за Живота.
Който разбира смисъла на страданието, той ще остави мухата на носа
си
– тя сама
да
хвръкне, а през това време той ще учи.
Казвам: всички хора имат хляб и вода, но пак се считат нещастни, искат и други неща.
Значи мухата представлява страданията или изкушенията в Живота – разумният човек лесно се справя с тях.
Някоя мома например казва: „Колко щастлива бих се считала, ако имах едно перо от камилска птица на шапката
си
” – тази мома мисли, че всичкото щастие седи в това перо; някой момък казва: „
Да
имам едни лачени обувки, всичко ще ми тръгне напред”; друг някой желае
да
има един хубав часовник и т.н.
Един руски светия бил поставен на голямо изкушение от една красива, но лека мома, също рускиня; един ден тя се хванала на бас със свои другари и другарки, че може
да
изкуси този светия, за чистотата на когото говорили всички хора от местността, дето той се подвизавал.
Мнозина могат
да
се смеят на желанията на тия хора, но те все влагат някаква идея в тях.
Някои хора имат по-високи желания – те искат
да
намерят един приятел в света, на когото
да
разчитат при всички случаи в живота
си
; щом търсят такъв приятел, те могат
да
го намерят, но трябва
да
го търсят по четирите краища на Земята.
Тя се приближила до прозореца, леко похлопала и казала: „Моля ви се, аз съм пътничка, обърках пътя, не мога
да
се върна дома
си
; вън е страшна буря и виелица, цяла съм замръзнала, приемете ме в килията
си
, защото тук рискувам
да
загина.
Човек може
да
намери своя приятел само ако знае Истината, ако има тази главна точка за ориентиране; имате ли тази точка, вие ще намерите приятеля
си
.
Някои проповедници казват, че загубените души трябва
да
се намерят; не, загубени души няма – заблудени в пътя
си
души има, но загубени души няма.
” Той й отворил, но останал изненадан – пред него не седяла измръзнала нещастна пътница, но красива здрава мома.
Думите „загубени души“ трябва
да
се преведат, идеята, която се съдържа в тия думи, не е права – за една душа може
да
се каже, че тя се е отклонила или заблудила в пътя
си
, но не може
да
се каже, че се е загубила.
Тя веднага се хвърлила към него, започнала
да
го прегръща, обаче той внимателно я отстранил и поканил
да
седне, след това запалил една свещ и турил един от пръстите
си
на пламъка й.
Ето защо човекът на Истината трябва
да
говори само верни неща.
Момата внимателно следяла всичко, което светията вършил, и останала учудена и засрамена в
себе
си
, като чула как пръстът на светията се пържел и църкал в пламъка на свещта.
Той абсолютно не трябва
да
си
служи с бяла или с черна, със съзнателна или с несъзнателна лъжа – всяка дума, излязла от устата му, трябва
да
съдържа в
себе
си
Абсолютната истина.
Тя веднага паднала на колене пред него и започнала
да
иска извинение за своята долна постъпка.
Казвате: „Възможно ли е
да
живеем без лъжа?
От този момент в нея станало коренно вътрешно преобразувание и решила
да
измени своя живот; тя излязла вън и казала на своите приятели: „От този момент аз свършвам с моя лек, порочен живот – един пръст ме спаси.” Когато светията поставил пръста
си
на пламъка на свещта, с това той искал
да
й каже: „Както моят пръст гори, така и твоят живот ще изгори” – тя разбрала този език и веднага се отказала от лошия
си
живот.
Веднъж човек дошъл на Земята, той все ще се оцапа от лъжата, все ще се поддаде на нейната миризма.” Не, човек може
да
живее и без лъжа; докато живее с лъжата, той няма
да
има доверие нито на хората, нито на животните.
И тъй, не изкушавайте Господа; ако Го изкушавате, Той ще тури пръста
си
на запалената свещ и ще го изгори.
Когато една птичка се доближи до някой човек, който
си
служи с лъжа, тя няма доверие в него и хвръква настрана – той й предлага зрънца, но тя не се приближава към тях и казва: „Ти ми даваш едно благо, но то ще ми коства живота и свободата – зад това благо се крие друго нещо.” Казвам: права е тази птичка, как ще я убедиш, че няма
да
я хванеш и затвориш в клетка – птичката не казва, че я лъжете, но тя няма доверие във вас и хвръква надалеч.
Тежко на вас, ако оставите този пръст
да
изгори; опомните ли се веднага, вие сте спасени.
Същото нещо става и между хората: често хората губят доверието
си
един към друг, избягват
да
се срещат, съмняват се и т.н.
С това Бог иска
да
каже на хората: „Както Моят пръст гори и се пържи на огъня, така и вашият живот ще отиде, ще изгори, ще се превърне на прах и пепел, ако не се опомните навреме.”
Преди всичко той няма доверие на
себе
си
.
” Щом красивата мома се върна в правия път, и пръстът на светията оздравя.
Щом няма доверие на
себе
си
, той не може
да
има доверие и на другите хора; който няма вяра в
себе
си
, той не може
да
вярва и в Бога.
Той не помислил за
себе
си
, но пожелал
да
даде един добър урок на красивата мома; той
си
казал: „Нека изгори един от пръстите ми, но поне ще дам добър урок на една заблудена душа
да
се спаси,
да
се върне в пътя на Истината.”
Някой човек не вярва в Бога, а казва, че вярва на хората – това е невъзможно, такава вяра се нарича вярване, но не е онази положителна Вяра, която може
да
прави чудеса.
Аз изнасям тия неща с цел
да
размишлявате,
да
схващате същината на идеите; има идеи, разбирането на които е така необходимо, както водата е необходима за жадния пътник.
Представете
си
, че някой човек е пътувал четири-пет деня, гърлото му е пресъхнало от жажда, но никъде не може
да
намери вода; най-после той вижда един кладенец с чиста, хубава вода, но без кофа, без въже; оглежда се натук-натам, не знае как
да
извади вода,
да
уталожи жаждата
си
,
да
слезе в кладенеца – не може, кладенецът е дълбок десет метра; обикаля около кладенеца, мъчи се от жажда, но жив човек няма около него.
Както светията спаси една душа с изгарянето на своя пръст, така и вие можете с Истината в
себе
си
да
помагате на по-малките от вас.
По едно време той вижда, че иде човек към кладенеца и в ръката
си
носи кофа, вързана с въже.
Ако светията не беше турил пръста
си
на запалената свещ, той не би спасил тази душа; ако Христос се беше уплашил от четирите гвоздея и от копието, което забиха в гърдите Му, Той не би спасил нито една душа и от името Му не би останал никакъв спомен.
В дадения случай най-важните неща в живота на жадния пътник са кофата и въжето, всички други въпроси – за дълбочината на кладенеца, за начина, по който е направен, за формата му – остават настрана като второстепенни, като маловажни.
Христос беше готов
да
понесе нещо много повече от четирите гвоздея, копието и кръста – за Истината Той беше готов на всичко.
Съществените неща за жадния пътник са кофата и въжето – чрез тях той ще разреши една задача, която го измъчва.
Христос носи кръста до едно място само и после каза: „Стига толкова, по-нататък вие можете
да
го носите” – с това Той искаше
да
каже: „Както Аз нося този кръст, така и вие ще го носите.” Мнозина мислят, че Христос се уморил, паднал под тежестта на кръста и затова дал други
да
го носят; не, Христос беше силен, Той можеше докрай
да
носи Своя кръст, но остави други
да
го носят, за
да
покаже на човечеството какво го очаква.
Казвам: ако човекът, който носи въжето, е ваш приятел, вие ще се радвате, че го срещате, той ще ви спаси от голямата жажда.
Герой е онзи, който може
да
понесе четирите гвоздея и копието – от такива герои именно се нуждае светът!
Обаче ако е ваш неприятел, вие няма
да
се радвате, защото той може
да
увие въжето около врата ви и вие като круша
да
увиснете на някое дърво – какво ще стане после с вас?
В този смисъл страданията идват
да
направят човека силен – леко
да
носи изпитанията в живота и
да
каже като Христа: „Господи, в Твоите ръце предавам Духа
си
.” Кажете ли веднъж така, повече не трябва
да
съжалявате.
Ще узреете – който ви опита, ще каже: „Хубава е тази круша”, обаче вие ще кажете: „Само аз зная през колко страдания преминах, докато дойда до това положение.
Съвременните хора очакват Христа
да
ги спаси,
да
ги избави от страданията, обаче дойде ли Христос между тях, Той ще им каже: „И вие ще живеете като Мен, Аз страдах и вие ще страдате – такава е Волята на нашия Баща!
Какво постигнах от това, хората се радват, опитват ме, но аз страдам.” Тъй щото крушите не са нищо друго, освен хора, закачени на дърветата от своите неприятели; тези круши са пролели безброй сълзи, защото са минали през най-лошите условия на Живота – лошите условия за крушите дават добри плодове на хората.
” Христос беше разпнат на кръста, страданията Му не бяха продължителни, но интензивни; както Той издържа, така и вие трябва
да
бъдете герои,
да
издържате – можете
да
пъшкате,
да
плачете, но за вас е важно
да
издържате страданията.
Радостта и доволството на хората от вкусните плодове на крушата мязат на радостта на генерала за славата, която придобил на бойното поле; там той рязал глави, сякъл хора и за тези подвизи се прославил – всички казват за него: „Юнак е нашият генерал, голям герой е, заслужава
да
получи кръст за храброст!
Мнозина говорят, че имат много страдания, че издържат; не е важно какво говорят те, но как носят страданията.
” Даже историята говори за подвизите на този генерал, обаче проповедникът казва: „Жесток е този генерал.” Няма по-голяма жестокост от тази,
да
снемате главите на хората, големи са страданията на пострадалите от сабята на генерала; питам в края на краищата какво е постигнал генералът, който е изсякъл много неприятелски глави – той
си
е навлякъл ред страдания като последствие на насилието, с което
си
е служил.
Дойдат ли ви страдания, кажете като Христа: „Господи, в Твоите ръце предавам Духа
си
!
Казвате: „Такова насилие между нас не съществува, по никой начин ние не можем
да
сваляме главите на хората.” Питам, когато измествате някого от мястото му с цел вие
да
се настаните на неговото място, това не е ли равносилно на снемане глави; когато убивате благородните чувства на човека, не снемате ли главата му; когато противодействате на добрите стремежи на човека, не снемате ли главата му?
В някои отношения съвременните хора поддържат почти животински морал и казват за някого: „Този човек е вреден за обществото,
да
снемем главата му!
Питам, ако Бог е с нас, кой може
да
бъде против нас?
И ако Бог ни изпитва, Той има предвид някаква велика цел, заради която ние трябва
да
кажем: „
Да
бъде благословено Името Божие!
” Докато Христос беше на Земята, и Той беше подложен на големи изпитания, вследствие на което не можа
да
прояви всичката
си
сила и всичкото
си
знание.
Например Той не можа
да
прави пари, но при един случай, когато потрябваха, Той каза на Петра: „Хвърли мрежата в морето и първата риба, която се закачи, измъкни я и като разтвориш устата й, ще намериш един статир; вземи го и дай го и за Мен, и за теб.” Обаче когато Христос влезе в Духовния свят, там Той прояви по-голяма сила – Той бутна вратата на ада, приспа стражата, разтопи оръжията им, отвори вратите на затворниците и каза: „Излезте всички вън!
Ето защо всеки уд в човешкия организъм представлява нещо особено от другите, а целият организъм е в зависимост от всеки уд отделно – човек не може нито без мозък, нито без бели дробове, нито без сърце и т.н.
И тъй, всичко, което ви говоря, представлява истини, положения, които човек трябва
да
разбира; ако не ги разбира, по-добре
да
не ги знае.
Христос ще дойде още веднъж на Земята, ще освободи затворниците, които са влезли след Него в ада и пак ще се върне назад – тогава ще дойде Новата култура, която всички съвременни народи очакват.
Например какво се ползва човек, ако знае, че еди-кой
си
е светия и направил хиляди добрини, а еди-кой
си
е грешник и направил хиляди злини?
Тъй щото всичко добро, което днес става в света, трябва само
да
ни радва и
да
му съдействаме – това показва, че Бог работи в света.
Следователно всички трябва
да
освободите ума, сърцето и волята
си
от ония спънки, вериги, които ви ограничават – само така ще дойдете до истинските отношения на братство, до взаимни отношения на Любов.
Значи известни истини или известно знание трябва
да
се даде на хората само тогава, когато им е необходимо и те могат
да
го използват разумно.
Аз не говоря за любовта, от която утре ще се разочаровате, аз не говоря за знанието, от което утре съзнанието ви ще потъмнее, но имам предвид онази Любов, онова Знание, онези блага, които Бог е дал на хората.
Кому например трябва
да
покажете парите
си
; ако говедарят покаже парите
си
на своите говеда, те ще разберат ли нещо?
Дойде ли положителното в света, ще дойдат и хората от Шестата раса; вие можете
да
вярвате, а можете и
да
не вярвате на моите думи, но един ден ще проверите всичко това.
Първо те ще се приближат към парите, ще ги помиришат и като видят, че не са за ядене, ще се отстранят; обаче ако този говедар отиде в някоя бакалница и покаже парите
си
на бакалина, последният веднага ще стане учтив, готов на всички услуги и ще предложи захар, ориз, брашно, каквото говедарят пожелае – бакалинът казва: „Всичко, каквото имам в дюкяна
си
, е на ваше разположение!
Ще дойде ден, когато хората ще имат деца-ангели; и тогава всеки ден Ангели и светии ще слизат от Небето
да
носят подаръци на вашите деца, домовете на хората ще бъдат пълни с Божиите благословения.
” Магическа сила са парите, те отварят сърцата на хората; нямате ли кесия с пари, бакалинът се затваря и казва: „Господине, днес продавам с пари, утре без пари.”
Каква по-голяма радост за родителите от тази,
да
имат деца-ангели?
Сега аз правя паралел между Истината и парите: ако имате Истината в
себе
си
, дето и
да
идете, ще се намерите в положението на човек с пари, когото бакалинът посреща с отворено сърце – щом носите Истината със
себе
си
, при който бакалин и
да
идете, той ще бъде на ваше разположение.
Дойде ли тази епоха, децата ще помагат на родителите
си
, а не родителите на децата, както е било досега.
Родителите ще казват: „Заслужава човек
да
носи името баща или майка”; децата ще обичат родителите
си
и ще им помагат.
Тя е турска дума и означава бак – виж, ал – вземи; значи бакалинът е човек, който вижда нещата и после ги взема – той е умен човек.
Питам, какво по-хубаво от това,
да
бъде човек обичан – всеки се стреми към това
да
бъде обичан.
Който има Истината в
себе
си
, пътят му е отворен навсякъде, всички бакали, т.е.
всички умни хора го посрещат добре; за онзи, който не носи Истината в
себе
си
, всички пътища са затворени.
Онзи, който истински обича хората, няма
да
им се изяви цял, но ще се изяви или само чрез очите на някого, или само чрез ръцете му и т.н.
Как ще изразят обичта
си
ръцете или очите на човека?
” – не, за човека, който не носи Истината в
себе
си
, никаква милост няма.
– „Не може ли този човек
да
се кредитира поне?
Очите ще погледнат хубаво онзи, когото обичат – какво по-хубаво искате от красивия, от разумния поглед?
Някой се обезсърчил, отчаял се, но дойде при него онзи, който го обича, и го погледне само, без
да
му каже нещо – този поглед е в състояние
да
насърчи човека.
Разумният поглед говори на човека: „Забрави всички мъчнотии, хвърли ги настрана, аз съм с теб!
” Който няма Истината в
себе
си
, той е подобен на прокажен човек; какво ще правите с този човек, ще го приемете ли между вас – всички хора се пазят от прокажения.
” Този поглед е в състояние
да
заличи всички мъчнотии и страдания, а той сам не се заличава, остава паметен в душата на човека.
Ще кажете, че Любовта всичко търпи – така може
да
говори само онзи, който не е опитал нещата.
Да
срещнете човек, който ви обича, значи
да
придобиете сила, която
да
ви освободи от всички мъчнотии и страдания, и
да
се върнете у дома
си
весели и щастливи; тогава всеки ще каже: „Благословен е денят, в който срещнах човека на Любовта!
Прокаженият носи такъв смрад със
себе
си
, че никой не може
да
го търпи – той непременно трябва
да
се отдели от здравите хора;
да
го приемете помежду
си
, това значи
да
слезете в ада и
да
помагате на дявола,
да
му съдействате – това е невъзможно.
”
Да
любиш и
да
те любят – този е идеалът, към който всеки се стреми; този идеал е в сила коренно
да
измени живота на човека.
Може ли кокошката
да
отиде между лисиците,
да
им помага?
Сега аз говоря за Ангелите, за светиите, за онзи свят, но всичко това е теория; в дадения случай за вас е важно следното: животът ви
да
се измени.
И това е невъзможно; колкото е възможно за човека
да
слезе в ада и
да
помага на дявола, толкова е възможно на кокошката
да
помага на лисицата – заеме ли се кокошката с такава работа, с нея всичко е свършено, нищо няма
да
остане от нейната дреха.
Какво ще се ползвате, ако знаете как живеят Ангелите и светиите, а вие се мъчите и страдате – щом знаете как живеят Ангелите, и вие трябва
да
живеете като тях; какво се ползвате, ако знаете как се хранят Ангелите, а вие сте гладни, не сте се хранили няколко деня – щом знаете как се хранят Ангелите, и вие трябва
да
се храните като тях.
Следователно без Истината Животът не съществува, ето защо у всички трябва
да
се яви желание
да
придобият Истината – придобият ли Истината, те ще забогатеят, ще имат условия
да
учат.
Щом знаете нещата, вие трябва
да
ги приложите – това подразбира
да
сте придобили Истината; Истината носи условия, при които човек придобива всичко онова, което при обикновени условия не може
да
придобие.
Богатството, Знанието, Силата се оправдават само тогава, когато човек носи Истината в
себе
си
; Любовта, Мъдростта се оправдават само тогава, когато човек носи Истината в
себе
си
; който не носи Истината в
себе
си
, той няма никаква Любов, никаква Мъдрост – това са максими, които всеки ден се проверяват в Живота.
Какво трябва
да
придобие човек?
Нямате ли Истината в
себе
си
, нищо друго нямате – нито богатство, нито Знание, нито Сила, нито Любов, нито Мъдрост и т.н.
Той трябва
да
придобие онова, което му е определено за сегашния, а не за бъдещия живот.
Има неща, които вие трябва
да
придобиете сега, докато сте още в телата
си
; остане ли
да
ги придобивате в бъдеще, те са загубени вече.
Някои ще кажат, че са разбрали, други ще кажат, че не са разбрали, обаче и едните, и другите трябва
да
знаят следното: за Истината не може
да
се философства – тя е нещо, което не може и не трябва
да
се разбира.
Едно трябва
да
се знае: Истината е необходимост за душата, тъй щото каже ли някой, че животът няма смисъл, това подразбира, че без Истината Животът няма смисъл.
Какво е правил Христос на времето
си
не е важно; какво можете
да
направите вие днес, това е важно.
Който няма Истината в
себе
си
, той не може
да
стане нито учител, нито ученик – от такъв човек нищо не може
да
се очаква; който има Истината в
себе
си
, той всичко може
да
постигне.
Сам Христос е казал: „Който вярва в Мен, ще прави по-големи чудеса от тези, които Аз сега правя.” На времето
си
Христос нямаше условия
да
направи по-големи чудеса от тези, които направи, но днес вече Той има по-богати условия; например Христос не можа
да
обърне умовете на равините към Бога, но днес може
да
направи това.
След Христа обаче всички равини се обърнаха към Бога; Христос им каза: „Вие държите ключовете на Царството Божие и нито вие влизате, нито на другите позволявате
да
влязат.” Човек не може
да
се поправи, докато държи ключовете на Царството Божие в ръцете
си
, без
да
ги използва за
себе
си
или
да
ги даде на другите; за
да
се поправи човек, непременно ключовете трябва
да
се вземат от ръцете му.
Сега ние не трябва
да
се връщаме към миналото,
да
се интересуваме от това, което са правили Ирод, Пилат или Каяфа, но трябва съзнателно
да
ги избягваме с техните грешки и престъпления.
Само свободният човек носи Истината в
себе
си
, само свободният човек познава Бога – тази е скритата мисъл в стиха „Истината ще ви направи свободни”.
Човек трябва
да
бъде силен –
да
се справи с мухата, кацнала на носа му, без
да
маха с ръка
да
я прогони.
За човека на Истината всичко е възможно; за човека, който няма Истината в
себе
си
, всичко е изгубено; с други думи казано, Истината прави човека млад, красив, силен; без Истината той лесно остарява, погрознява, отслабва.
Дойде ли му някакво страдание, той не трябва
да
роптае против него,
да
маха с ръка; дойде ли една лоша мисъл в ума му, той не трябва
да
се пита защо е дошла, но
да
работи върху
себе
си
да
я трансформира.
Казвам: всички хора имат вътрешен стремеж към Истината, но като не могат
да
я постигнат, те се представят такива, каквито не са.
За вас е важен Новият живот, новите правила, които Истината носи; старият живот е ценен само със своите опитности, но той не трябва повече
да
се продължава.
Какъвто и
да
се представя човек, докато той не е намерил Истината, нищо не е; щом намери Истината, той вече може
да
се представя както иска – защо?
Ако изучавате английски език, вие ще се ползвате от английската, а не от българската граматика – колкото и
да
си
мязат двете граматики, за случая е важна английската граматика; ако изучавате френски език, ще се ползвате от правилата на френската граматика – всяка наука има свои правила.
Защото сама по
себе
си
Истината е свещено нещо и тя придава на човека всичко най-възвишено и благородно.
Искате ли
да
изучавате Божествената наука, вие трябва
да
се справите с противоречията,
да
имате цел в живота
си
– само по този начин ще придобиете истинско щастие.
Който не е намерил Истината, той е празна глава, която дрънка само; този човек може
да
е свършил няколко факултета, може
да
говори за Бога, за Ангелите, за светиите, но сам не може
да
направи нищо – той е кимвал, който дрънка само.
Хората на старото
си
служиха с пушки, със саби, с кобури; хората на новото, на Истината заместват тия оръжия с упражнения, със светли мисли и възвишени чувства.
Че е така, можете
да
направите следния опит: накарайте този човек
да
излекува един цирей на ръката на някого; рече ли той
да
ви съветва
да
отидете при един или при друг лекар, вие ще разберете доколко неговите думи са изпитани, доколко този човек познава Истината.
Вие не знаете още
да
употребявате упражнението, което ви дадох, но достатъчно е в първо време само
да
го извадите от калъфа.
Докато хората търсят лекари, учители само отвън, по препоръка на този, на онзи, те не могат
да
се домогнат до Истината, нито могат
да
бъдат свободни.
Динамическа сила се крие в пръстите на ръцете, всеки пръст е свързан с един свят – значи десет пръста, това са десет свята.
Сега, като казвам, че вие или хората не могат
да
бъдат свободни без Истината, аз нямам предвид душите им, понеже всички имат псевдоними; тъй щото, когато говоря за вас, аз не визирам ония лица, имената на които са записани в Божествения свят, но имам предвид вашите псевдоними – никой човек не носи своето същинско име, с което е записан в Божествената книга.
Те са мощни сили, с които трябва
да
се свържете; влезете ли във връзка с тях, от пръстите ви ще излиза толкова голяма Светлина и Сила, че Земята ще се разклати.
Някой казва: „Аз се наричам Иван Стоянов.” Питам кога
си
се родил като Иван Стоянов, знаете ли колко Иван Стояновци има на Земята – Иван Стоянов не е само един.
Ако в ума ви няма никакво съмнение и ако в сърцето и волята ви няма никакво колебание, всичко това може
да
се постигне.
Ако наистина вашето същинско име е Иван Стоянов, тогава само един Иван Стоянов трябваше
да
има в света – всъщност така ли е?
За тази цел вие трябва
да
работите за Бога – каквато работа
да
започвате, работете я от Любов към Бога.
На същото основание някой казва: „аз съм християнин” или „аз съм вярващ”; казвам: ако ти наистина
си
християнин, други християни не трябва
да
съществуват; или ако ти наистина
си
вярващ, други вярващи не трябва
да
съществуват.
В това отношение момата, която напуска майка, баща, дом за своя любим, дава пример какво значи
да
работи човек за Бога; ако тя напуска дома
си
за преходната любов на някой момък, вие не сте ли в състояние поне толкова
да
направите за Бога?
Да
изясня мисълта
си
: когато казвам, че един християнин или един вярващ съществува в света, подразбирам, че този християнин или този вярващ е истински изразител на Христовото учение, вследствие на което всички останали християни ще се разбират едни други.
Вие, които сте получили толкова блага от Бога, трябва ли още
да
се плашите от общественото мнение?
Общественото мнение, порядъкът в света са важни дотогава, докато още не са засегнали Божията Любов, Мъдрост и Истина; засегнат ли ги, ние ще ги ритнем, както Христос ритна вратата на ада.
Съвременните хора едва сега изучават Божествения ред и порядък; за реда и порядъка на този свят именно е казано в Писанието, че око не е видяло и ухо не е чуло това, което има
да
се случи на онези, които любят Господа.
Човек трябва
да
работи,
да
се упражнява, за
да
се домогне до Божествения свят.
Един германец, известен боксьор, отишъл в една гостилница
да
се храни; в същата гостилница влязъл и един англичанин, виден боксьор, и седнал пред една маса близо до германеца.
Не, Слънцето на Живота е едно, Истината е една, и то тази, която прави хората свободни и дава ключове за разрешение на най-трудните въпроси.
Като започнал
да
се храни, той се оплакал на своя приятел от месото, като казал, че германските меса не са хубави.
Това обидило германеца и той поискал обяснение от англичанина; последният му казал: „Ако се чувствате толкова обиден, предлагам
да
се боксираме, но с условие Вие само
да
отбивате ударите, срещу което ще Ви дам една сума” – англичанинът бил уверен в умението
си
да
се боксира.
”; Истината е отвлечена идея, с думи тя не може
да
се обясни – който иска
да
знае какво нещо е истината, ще му кажа: „Ела и виж.” Който отиде при Истината, той не може
да
се върне назад между хората, не може
да
има същите отношения с тях, каквито е имал по-рано; както дървото, което е горяло в огъня и се е превърнало в пепел, не може
да
се върне между дърветата и
да
има предишните
си
отношения с тях, така и човек, който е ходил при Истината и я видял, не може
да
се върне назад между хората.
Германецът се съгласил, приел поканата на англичанина.
Като свършили боксирането, англичанинът казал на германеца: „Елате у дома
да
ви дам няколко правила за боксиране.” Германецът се съгласил
да
отиде в дома на англичанина, за
да
му даде няколко правила за боксиране, след което започнал усилено
да
се упражнява; в продължение на две години той постигнал толкова много, че надминал своя учител.
Защото тя ще го лиши от това, от което той се нуждае.
Казвам: страшна е Истината за неподготвения човек; съвременната култура се плаши от Истината, защото тя ще я стопи, нищо няма
да
остане от нея.
Казвам: ако вие сте слаби, по същия начин трябва
да
се упражнявате, за
да
надвиете известния боксьор.
Всички хора се плашат от Истината, избягват я – защо?
Дяволът. Вие искате
да
го ударите, но не можете, той отбива ударите ви.
всички търсят лесен път – живот без страдания.
Докато дяволът ви надвива, вие никога няма
да
станете знаменит човек; с други думи казано, докато човек не придобие една наука, с която
да
се справя с всички външни и вътрешни неблагоприятни условия, с всички лоши мисли, чувства и постъпки, той всякога ще бъде зависим човек.
Обаче както и
да
живеят, в края на краищата те пак ще отидат при Истината.
Обаче придобие ли тази наука, той ще се справя с всички условия на Живота – такъв човек е свободен, независим.
Следователно вие трябва във всичко
да
виждате Бога.
Щом дойдете до някоя мъчнотия, ще знаете, че зад нея седи Бог, който следи как се боксират двама души; когато види, че един от тях губи баса, т.е.
Защото човек отива болен, стар, а се връща здрав, млад, силен, богат, красив.
пропада, Бог му казва: „Ела у дома
да
ти дам няколко правила; ти добре се биеш, но има нещо, което ти препятства.” В първо време мнозина от вас ще изгубят баса, защото противникът е силен, обаче ако се упражняват според правилата, които Бог им е дал, след две години те ще спечелят първата премия – първата премия представлява развитите дарби и способности у човека.
Тогава той ще каже: „Болен бях – сега съм здрав, стар бяха – сега съм млад, грозен бях – сега съм красив, беден бях – сега съм богат” – това подразбира стиха, който Христос е казал: „Сляп бях, но прогледнах”.
Има чувства у човека, като например любостяжение, скъперничество, разточителност, развитието на които е опасно; обаче има чувства, дарби и способности у човека, които непременно трябва
да
се развият – тяхното развитие е напълно безопасно.
При това положение всеки ще пожелае
да
отиде при Истината; и наистина има едно положение, когато човек отива при Истината и не се връща назад.
Например какво по-хубаво от това,
да
развие човек в
себе
си
дарбата
да
пее – всеки човек трябва
да
стане отличен певец; истински певец е онзи, който може
да
спечели сърцето на своя заемодавец.
Представете
си
един знаменит, но беден певец, който дължи някому десет хиляди лева, а няма пет пари в джоба
си
да
му ги върне; какво трябва
да
направи този певец?
Да
се върне човек назад, подразбира
да
се върне по онзи път, който вече е изминал; не, Истината не връща човека в същия път, по който е минал, защото той нищо няма
да
придобие – Истината връща човека пак на Земята, но вече с нови придобивки и го кара
да
върви напред.
Той трябва
да
отиде при своя заемодавец и
да
му каже: „Пет пари нямам в джоба
си
, но искам
да
изплатя поне лихвите на дълга
си
.” – „Как ще ги изплатиш?
Тъй щото сега и аз искам
да
ви заведа при Истината, от която, като се върнете на Земята,
да
вървите съзнателно напред.
” – „Ще ти попея малко.” – „Добре, изпей ми нещо.” Започва певецът
да
пее, но така, че заемодавецът забравя всичко, унася се от гласа на своя длъжник; като свършва де пее, кредиторът му казва: „Не само че не ми дължиш вече, но отгоре на това ти давам хиляда лева; никога не съм слушал такъв певец, сега разбрах какво нещо е истинското пеене.” Също така и художникът може
да
постъпи със своя кредитор: щом е беден и не може
да
плати дълга
си
, той трябва
да
предложи на своя кредитор
да
го нарисува; ако последният приеме това предложение и остане доволен от портрета
си
, той не само че ще му прости дълга, но отгоре на това ще му даде една малка сума.
Щом намери Истината, човек отново трябва
да
се върне на Земята при онези души, които той обича и които го обичат.
Така може
да
постъпи и поетът: ако няма пари
да
изплати дълга
си
, той ще напише едно хубаво стихотворение на своя кредитор и с това ще компенсира задълженията
си
.
Някои хора, като намерят Истината, не се връщат на Земята под предлог, че имат друга мисия; други хора пък, като намерят Истината, връщат се на Земята
да
помагат на своите братя.
Значи истински певец, художник, поет или оратор е този, който може
да
трогне своя кредитор,
да
го постави в положение
да
прости дълга му.
Желал бих и вие
да
сте от последните –
да
намерите Истината и
да
се върнете
да
помагате на по-слабите от вас.
Сега, като поглеждате пръстите
си
, ще знаете, че всеки пръст представлява свят, от който се черпят ред енергии, сили.
Красив е животът на Земята, когато човек живее съзнателно и разумно!
Когато някой казва, че му е дотегнало вече
да
живее, той подразбира друго нещо – с това той иска
да
каже, че няма пари, няма къща, намира се в големи лишения.
Дадат ли му пари, къща, той става радостен и казва: „Има смисъл
да
се живее на Земята”; утре изгуби парите и къщата, казва: „Животът на Земята няма смисъл.” Докато има брашно в една къща, лесно се живее – няма ли брашно, трудно се живее; докато има мир в една държава, весело се живее – няма ли мир, тъжно се живее; докато училището дава знания, учениците го посещават и учат – престане ли
да
дава знания, учениците го напускат.
Когато възлюбеният й не е при нея и тя трябва
да
го търси; щом не го търси, щом той е на мястото
си
, по-добра от нея няма.
Сега като говоря така, искам
да
имате добро разположение,
да
не се чувствате като подсъдими.
Мнозина се чувстват като подсъдими, водени от стражари в съда, дето ще им четат обвинителен акт.
Вие трябва
да
бъдете свободни,
да
се чувствате в положението на земеделец, който очаква само
да
получи плодове от своя труд; или трябва
да
се намирате в положението на ученик, който е завършил образованието
си
, издържал с успех изпитите
си
и сега очаква
да
получи диплом.
От тях Юпитер и Сатурн са нейни любимци, които се скарали за нея; спорът дошъл до Слънцето, което най-после успяло
да
ги примири.
Човек може
да
придобие тази Свобода само след като намери Истината.
Щом дойде въпрос за работа, всички се съединяват в едно и свършват работата, после пак се отделят – всеки отива на мястото
си
.
Само завършилият образованието
си
ученик може
да
разбере Истината, подсъдимият не може
да
я разбере.
Всички пръсти се стремят към Венера, всеки иска от нея
да
им даде по един поглед.
Докато човек е на подсъдимата скамейка или в затвора, той ще разбере законите на държавата, в която живее, той ще познава ограничителните условия на Живота, но Истината няма
да
разбира; пуснат ли човека от затвора, той вече разбира истината.
Тя отправя към всички по един поглед, с което ги изпитва.
Докато човек е в ада, той не разбира Истината; щом излезе оттам, той отива на Небето, дето намира Истината.
Сатурн, средният пръст, който е израснал най-високо, иска
да
обърне внимание на Венера със своята височина, като й казва: „Аз съм най-високият връх” – Сатурн е философ, той разглежда нещата от причините към последствията.
Докато човек е вън от закона на Любовта, той още търси Истината; щом живее в закона на Любовта, той вече е намерил Истината.
Юпитер пък иска
да
й обърне внимание със своето величие – той е неподражаем в поклоните, които прави на Венера.
Слънцето, четвъртият пръст, е музикант, художник, който носи Живота; той е весел, жизнерадостен, богат, на всички дава – с това той иска
да
обърне внимание на Венера.
Мнозина от вас казват: „Аз съм възрастен човек, четиридесет и пет годишен, много неща съм преживял” – с това той иска
да
си
даде по-голяма тежест; младият пък казва: „Аз съм млад, силен, пълен с живот, с енергия.” Казвам: в пътя на Истината нито годините, нито силата играят роля.
Най-малкият пръст, Меркурий, е опитен търговец, който върти търговия, ходи натук-натам; щом се оплетат работите на другите богове, всички се обръщат към Меркурий – той
да
ги оправя; не само боговете се обръщат към Меркурий, но и целият космос търси неговата помощ.
Човек може
да
носи четиридесет и пет килограма пясък на гърба
си
, а може
да
носи само един килограм злато – кое е по-важно от двете?
Показалецът е най-много влюбен във Венера – дето ходи, той все нея търси.
Златото. Човек може
да
носи в пустинята един чувал с пари, а може
да
носи и само един хляб и едно шише вода – кое е по-важно?
Казвам: човек трябва
да
има ясна представа за ръката
си
,
да
знае какво съдържа тя в
себе
си
; щом погледне ръката
си
, той трябва
да
се зарадва, като че вижда Бога в нея.
Хлябът и водата в пустинята са по-важни и необходими от парите.
Велико нещо е човек
да
обича,
да
излива Любовта
си
; същевременно той иска другите
да
приемат тази Любов и
да
й се отзоват.
Например носите един килограм хляб в ръката
си
, но приятно ви е, разговаряте се с него като с живо същество – още из пътя у вас се явява желание
да
вкусите от този хляб,
да
го опитате,
да
задоволите малко глада
си
.
Например Сатурн е представител на Причинния свят – чрез него човек изучава причините и последствията на нещата; Слънцето е представител на изобилието – то носи радостите и веселието в Живота; Меркурий е представител на практичността – той поставя човека в положение
да
знае какво
да
прави.
Сега аз не говоря за сухата истина, за истината без Любов, без Мъдрост, без Светлина, без Правда, без кротост, без въздържание – без добродетели, изобщо; аз говоря за Истина, пълна с добродетели, аз говоря за Истина, която носи Свобода за всички.
Тъй щото погледнете ли ръката
си
, кажете: „Аз искам
да
обичам Бога,
да
Му служа – аз искам
да
обичам дъщерите на Бога.”
Всички хора търсят специфичен метод за работа, специфичен метод за постижения; казвам: който изпълнява Волята Божия, той сам ще намери този метод и в скоро време ще свърши работата
си
; който не изпълнява Волята Божия, той дълго време ще се лута, ще обикаля натук-натам, докато най-после намери правилен начин за работа.
Като слушате
да
се говори така, някои ще се намерят в противоречие и ще кажат: „Половината човечество ще обича дъщерите на Бога, ами какво трябва
да
прави другата половина?
Искате ли
да
имате бързи резултати, преди всичко вие трябва
да
мислите,
да
чувствате и
да
постъпвате право.
” Питам, вие разсъждавали ли сте по въпроса как Бог създаде жената от Адама, как е възможно от мъж
да
се роди жена.
2.
Душата ми е отегчена от живота ми
,
НБ
, София, 27.9.1931г.,
После е искала той
да
стане богат и учен.
Прочетете тази драма,
да
видите развръзката й.
Но като иска синът й
да
стане богат, силен, учен, тя не знае как
да
внесе тези качества в него и по този начин му предава само лошите страни на тези качества.
Той, казва: „Аз вече се отказвам от всичко старо и няма
да
мисля по стария начин." И на този Бог, който му говорил отвътре, той казва: „Отсега нататък ще Те слушам
да
ми говориш истината." Тъй както ми говориш, кажи ми истината, и аз ще Те слушам, ще приложа тази истина в живота
си
, за
да
придобия новия живот." Щом той приложи тази философия в живота
си
, в него стана едно преобръщане и в този момент всичко му се възвърна: богатството, говедата, камилите, овцете, конете, дъщерите и синовете, и то два пъти по-хубави и красиви, отколкото бяха първите.
Които четат тази история на Йова, ще кажат: този човек е проповядвал за Господа, така ли трябваше
да
пострада?
Ще кажете: аз искам
да
имам едно дете, което
да
расте,
да
порасте,
да
стане голям, учен човек,
да
бъде послушен,
да
ми помага,
да
ходи на нивата,
да
носи вода.
Значи според тях той не трябваше
да
премине тези изпитания.
Всичко това майката трябва
да
каже още преди
да
се е родило детето.
Не, един човек като Йова, който проповядваше за Бога, трябваше
да
се изпита, след което всичките богатства му се възвърнаха, а синовете и дъщерите му също се възвърнаха, но два пъти по-красиви от първите.
Не може
да
се приеме новото учение, докато човек не се изпита във всяко отношение.
Това,
да
получи изведнъж всички блага, то не е никакво ново учение.
Не само това, но съвременните хора
си
самовнушават за всичко.
А така,
да
го залъгват, че като отиде в онзи свят, ще свири на китара и само ще пее, това не е истински онзи свят.
Всеки човек се създава такъв, какъвто е.
Че ние и без
да
сме на онзи свят, пак свирим и пеем с китари.
Някой казва за някого: „Аз ще го убия него" и така става, той
си
самовнушава.
Няма какво
да
ни залъгват с китари.
Под думата „китара" може
да
разбираме хармонично свирене, здраво мислене.
Ножът не може
да
се откаже от своето предназначение.
Така е и с всяка мисъл, която не може
да
внесе в човешкия ум онази велика сила.
Камъкът, от който е направен онзи хребет, не може
да
се откаже от своето предназначение.
Аз не казвам, че няма
да
се тревожите, но и след като се разтревожите и дойдете до крайния предел,
да
можете
да
превърнете тази енергия и
да
произведете в
себе
си
онова щастие, като на онази вдовица,
да
кажете: „Този мъж не трябва
да
умира.
Та в днешния свят малко хора ще намериш такива, каквито Бог ги е създал.
" Досега колко вдовици са дохождали при мен
да
ме питат какво правят мъжете им в онзи свят.
Ти трябва
да
ги търсиш със свещ и ако ги намериш,
да
ги пазиш като писани яйца.
А всички обикновени хора са все по този начин създадени, както майката им е внушила.
Ще бъде смешно хората
да
са направени от Бога, а
да
са нещастни; ще бъде смешно хората
да
са направени от Бога, а
да
са крадци; ще бъде смешно хората
да
са направени от Бога, а
да
са разбойници; ще бъде смешно хората
да
са направени от Бога, а
да
са престъпници.
– Че как може
да
вярвате в нещо, което е умряло вече?
И как може
да
обичате това, което е умряло?
Този живот, който ние имаме, не е от Бога създаден, той е от нас създаден.
Невъзможно е човек
да
обича това, което е умряло, разбирате ли?
– Че как може
да
влезе в мен толкова голям човек?
Това насилие, което съществува в света, безразлично отде иде, е от хората създадено.
Тази жена със своите материалистически схващания мисли, че мъжът й със цялото,
си
тяло е влязъл в нея, такъв голям, левент човек, юнак!...
Насилие навсякъде съществува.
Може някои от вас
да
ми кажат: така не се говори за живота.
Два вида насилие съществува в света: насилие от силните хора и насилие от слабите хора.
И силният изнасилва, но и слабият изнасилва.
Толкова години вече съм в България, но никой още не е дошъл
да
се похвали с живота.
Как изнасилва слабият?
Кой как дойде, все се оплаква: жена от мъжа
си
, мъж, от жена
си
, брат от брата
си
, сестра от сестра
си
, приятелка от приятелката
си
, учител от ученици и обратно.
Като се съберат милиони хора в едно, те образуват едно цяло и така могат
да
употребят насилие върху цял един народ.
Досега не съм срещал нито един учител
да
каже: доволен съм от учениците
си
и от работата
си
.
И така изнасилват.
Един народ в своята компактност щом поиска, изнасилва.
Аз не мога
да
бъда отговорен за греховете на хората.
Тогава един народ може като един човек
да
стане силен.
При такова разбиране ние не можем
да
бъдем щастливи, нито можем
да
имаме щастлив живот.
Всички противоречия в живота ние самите сме ги създали колективно и ни трябва една правилна философия, за
да
се освободим от тях.
Каквато власт и
да
дойде, дали крайно либерална или крайно консервативна, всички
си
служат все с насилието.
Покажете ми една държава без затвори, без бесилки, без смъртни наказания, без казарми!
Има начини, има формули за това и така може
да
се поправи той, че
да
имаме един свят на светии.
Ние говорим за човещина, а насилието се шири.
Може
да
се направи един опит.
Двайсет и пет години трябва
да
пожертвуват съвременните народи, за
да
имат известни резултати.
И в най-свободните държави, дето и
да
са те, светът е пълен със затвори, навред бесят и наказват.
След 25 години ще се докаже може ли или не може
да
се оправи светът.
И ако ние говорим истината, няма
да
се съгласим с онези, които са на власт и казват: не може без тези неща, другояче не може.
Като поддържате, че мисълта е, която създава щастието или нещастието, всеки от вас, ако е внимателен какви мисли влага в съзнанието
си
, ще може
да
оправи своя свят.
Да
, съгласен съм с това - при тези условия, при които живеем, при тези разбирания, не може.
Всяка мисъл, която идва отвън, или която произлиза от човека отвътре, той трябва
да
бъде внимателен заради нея,
да
види реална ли е тя, или не е реална.
Най-първо трябва
да
се създаде друга една философия, а после
да
се махнат затворите.
Следователно човек не трябва
да
приема нищо отвън, което
да
не е вярно.
Ние трябва
да
започнем оттам, отдето наистина трябва
да
се поправи светът.
Също така и нищо не трябва
да
излиза от него, което
да
не е вярно.
Само така може
да
се поправи твоят свят и като се поправи той ще се оправи и външният свят.
И всеки странник, който иде в живота, отдето и
да
е той, все ще се намери в това противоречие.
Ти
си
скържав, но мислиш, че като имаш пари, ще поправиш живота
си
.
Твоята свещ ако е запалена и гори, ще може
да
помага и на другите около теб.
Освен че парите няма
да
поправят живота ти, но и ще го развалят повече.
Но свещ, която не е запалена, не може
да
помага никому.
За
да
може човек
да
разбира живота, той трябва
да
разбира основните закони, които работят за неговото развитие.
Ти мислиш, че трябва
да
имаш знания.
В сегашния
си
живот хората още не са запалени свещи.
За пример хората търсят щастието, без
да
подозират, че всяко щастие носи след
себе
си
нещастие.
Освен че знанието няма
да
ти поправи живота, но и ще го развали.
Тогава как ще
си
обясните онова положение, когато един от видните американски милионери, това било в миналия век, отивал с параход за коронацията на един от тогавашните английски крале и като се размислил из пътя, че триста и шейсетте милиона лири стерлинги, които имал на разположение няма
да
му стигнат за този празник, хвърлил се във водата и се удавил.
Така ти само ще усилиш страданието в живота
си
.
Как ще
си
обясните това?
А главната философия седи в това: по кой начин можем
да
отмахнем страданието,
да
имаме едно естествено положение на живота.
Казват ви, че баща ви е умрял (а той може
да
не е умрял) и веднага става помрачаване на съзнанието ви и вие започвате
да
плачете.
Както виждате, една дума може
да
измени цялото ви съзнание.
Защото едните проповядват за свой интерес, казват: всичко е в онзи свят.
Или могат
да
ви кажат, че светът ще се свърши.
Но светът продължава
да
съществува.
И другите проповядват за свой интерес, като казват: ние трябва
да
се уредим в този свят.
Тези, които казват, че тук трябва
да
се наредят, питам: какво ще стане с тях, когато един ден нашата Земя се изгуби?
Но тези богати милионери и банкери
си
имат съвсем особен възглед за живота.
Тогава е написана тази драма, обширна в своите граници и изяснения на природата на човешкия род, тъй както е, а не тъй както не е.
Йов, 10:1] всички хора се лъжат.
Всички представят живота такъв, какъвто не е: проповедникът представя живота такъв, какъвто не е; майката представя на дъщеря
си
живота такъв, какъвто не е; възлюбеният представя живота на своята възлюбена такъв, какъвто не е; учителят представя на учениците
си
живота такъв, какъвто не е.
Във всички среди и области на живота хората представят живота такъв, какъвто не е.
Това подразбира, че известни музикални сили например може
да
дойдат до своята максимална степен на развитие и след това в музиката ще започне един обрат, едно отслабване, един отлив ще дойде.
Няма какво
да
се сблъскваме.
Някой казва: не бой се, ти няма
да
умреш, а ти умираш.
Като казвам, че животът ще дойде до един край в своето развитие, разбирам, че този съвършено неестествен живот е почти на границата вече, по-далеч той не може
да
отиде и трябва
да
се спре по някакъв начин.
И съвременните хора искат
да
изменят целия ред и порядък на живота на Земята, но това е невъзможно, Те могат
да
го изменят външно: могат
да
затварят хората, могат
да
бият,
да
бесят - всичко могат
да
направят, но живота не могат
да
изменят.
Това няма
да
стане защото такива са предсказанията, но той ще се спре по начин, който Природата е предвидила.
Те могат
да
внесат греха, могат
да
внесат противоречиви мисли, но
да
изменят реда и порядъка на великия Живот - това е абсолютно невъзможно.
Още нови и големи страдания и нещастия ще дойдат за цялото човечество - не защото аз ги предсказвам, но те
си
идват сами по
себе
си
.
Невъзможно е човек сам
себе
си
да
унищожи.
Някой казва: ти ще живееш добре с мъжа
си
, а то, не само че не живееш добре, но се развеждаш.
Когато казвам, че годината ще бъде плодородна, то е не защото аз го казвам, но защото тя е такава сама по
себе
си
.
Може
да
унищожи своите дела, може
да
унищожи една своя мисъл, но сам
себе
си
да
унищожи -това е немислимо.
Ти, казва, деца имаш - ти ги имаш, но те всички измират.
Казваме, че Петлите пеят на промяна на времето -
да
, но и без
да
пеят петлите, времето пак ще се смени.
Аз бих желал някой
да
направи това и
да
докаже, че е успял.
Обаче при всички противоречия човек е голям оптимист.
Когато проповедниците проповядват за Бога, те не го създават, Той и без тях
си
съществува.
Ти можеш
да
убиеш едно свое дело, ти може
да
унищожиш една своя мисъл, но по никой начин не
си
в състояние
да
унищожиш
себе
си
.
При всички тия противоречия, които имаме, ние постоянно ги заглаждаме отгоре.
Този въпрос са задавали и най-древните философи: може ли човек
да
унищожи
себе
си
?
И постоянно живеем с една надежда, с една вяра, че работите ще се оправят.
Проповедникът проповядва за един Бог, когото той никога не е виждал.
Отде произтича това чувство психологически мъчно може
да
се обясни.
Материалистът отрича един Бог, за когото той не знае дали наистина съществува, или не.
Като казвам, че не мога
да
унищожа
себе
си
разбирам, че аз съм един жив елемент от едно цяло и по никой начин не мога
да
унищожа този жив елемент, този живот.
Не е достатъчно само
да
вярвате.
Някой казва: „Е, Господ ще оправи света." Когато допущаме, че Господ ще оправи света, това е друго нещо, но ние трябва
да
обясним нещата конкретно, научно.
Един човек не може
да
унищожи цялото, на което е част.
Защото
да
кажем, че Господ ще уреди нещата, това е механическо разбиране.
Един ден, като вземете овцете, говедата и камилите на този вярващ, той ще каже: „Аз не вярвам вече в този Бог." Вземете пък един материалист, който не вярва в Бога, дайте му щастие - той веднага ще повярва.
Нито пък цялото може
да
разруши някоя от своите части.
Всеки човек трябва
да
уреди първо своите работи, нищо повече.
Аз говорих един ден с един материалист, който казваше, че няма щастие в света и го питам: ако Бог ти даде най-хубава, най-умна, най-даровита жена, тогава ще повярваш ли в Бога?
В света нищо няма
да
се уреди, докато всички хора не дойдат до това съзнание - всеки
да
уреди своите работи и своя живот, а не
да
очаква на този, на онзи - това е едно механично разбиране, механично уреждане.
- „
Да
, тогава ще повярвам." То е според турската поговорка, която казва: дай ми пари, че и в джендема отивам.
Резултатите на частите могат
да
се разрушат; резултатите на цялото могат
да
се разрушат, но отношението, което съществува между частите и цялото, не позволява нито едното, нито другото
да
се разруши.
Както виждате, светът не е лош, той
си
върви по един естествен път на своето развитие.
Ако приемем че това е възможно, тогава трябва
да
допуснем друга една реалност, в която нещата могат
да
се изменят.
Бог никога няма
да
се намесва
да
урежда твоя живот, защото ако Той се намеси, това вече не е твой живот, това е Негов живот.
Обаче в абсолютната реалност, в безграничното, във вечното не могат
да
стават никакви промени.
Следователно при това положение ти няма
да
съществуваш, а за
да
съществуваш, ти трябва
да
имаш битието.
Следователно в едно трябва
да
бъдете сигурни: че вие никога не можете
да
унищожите сами
себе
си
.
Дали ще бъдеш щастлив или не, ти трябва
да
работиш, сам
да
уредиш живота
си
.
В света съществуват две воли: едната воля ражда сладостите, а другата воля ражда горчивините.
Защото под думите „всякога живея" аз подразбирам целокупния живот в безконечността -
да
живея съобразно с всички форми, които живеят,
да
живея във формите на най-висшите същества, както и във формите на най-нисшите;
да
става един прилив от нисшето към висшето и от висшето към нисшето.
Той се постави на такова противоречие, че на едно място изживя едно вътрешно разколебаване в
себе
си
.
Мнозина не знаят положително дали съществува такава воля, но съществуват такива явления.
Всички тези форми са в съотношение една към друга.
Това разколебаване не е показано никъде; то се изразява в думите, които Той казва: „Господи, защо
си
ме оставил?
Горчивината съществува в света, но тя никога не може
да
произтича от един сладък принцип.
"
Да
те остави този, който те обича, не е ли едно противоречие в живота?
Сладчината никога не може
да
произтича от един горчив принцип.
Вие казвате: „Това е нищо, един червей."
Да
казвате така, това значи, че не разбирате смисъла на този червей.
Да
не ти помагат тези, който могат, не е ли едно противоречие в живота?
Така е психологически, от човешко гледище.
Да
не те учи този, който знае, не е ли едно противоречие в живота?
Та в най-старата драма на Йова се разглежда онова лъжливо схващане, което хората имат, че причината за нашето нещастие е извън нас.
Колкото едно същество е по-разумно, толкова и горчивината в него е по-силна.
Така съм говорил, казва Йов, но вече няма
да
говоря така; мислил съм, но вече няма така
да
мисля; живял съм, но вече няма така
да
живея.
Това не е твърдение, за вас то е една аксиома.
И колкото едно същество е по-силно, толкова и радостта в него е по-голяма.
Той съзнал, че вече няма
да
спъне своя живот.
Следователно това, което може
да
стане с Йова, може
да
стане и с вас.
Следователно ние се намираме в една сфера, в едно общо поле, дето сами трябва
да
изправим своя живот, сами
да
станем господари на своя живот.
Това, което може
да
стане с един човек, може
да
.
Или, под думата „душа" разбираме това в света, което не може
да
се измени, което не може
да
изчезне.
Цялото човечество прогресира общо.
То не може
да
изчезне в развоя, в неговото проявление, т.е., в съединенията, в които влиза; тези съединения могат
да
изчезнат, резултатите на този елемент могат
да
изчезнат - всичко е възможно, но самият елемент де ще изчезне?
И хората общо прогресират.
Щом посеете тези две ябълки* те вече не са четири, но стават хиляда ябълки.
Ние не сме такива, каквито сме били в далечните времена.
Това, което е, не може
да
бъде това, което не е.
Бог казва чрез пророка: „Ще обърша сълзите от очите им и скърби няма
да
имат вече." Кога?
Когато всички хора дойдат
да
мислят в единение, както Бог мисли.
Математически това е така, но то не е една аксиома, както вие казвате, то е едно заблуждение.
Можете
да
ми приведете като пример онази грамофонна плоча, която се върти и говори, но самата тя не съзнава, че говори.
Математически, в даден момент, две по две е четири, но след като се измени моментът, вече две по две не е равно на четири.
Тогава няма
да
страдаме, беднотия няма
да
има, скръб няма
да
има, и от единия до другия край всички ще бъдат щастливи, всички ще се учат и ще прогресират.
Ако нямаше промени в света, така е, но в един свят на постоянни промени никаква аксиома не е постоянна.
Неговото съзнание може ли
да
изчезне?
Децата тогава няма
да
умират, но и по много деца няма
да
имат хората.
В света има само три величини, които са постоянни и които постоянно се развиват: едната е величината на любовта, на живота; другата е величината на светлината, на мъдростта; а третата е пространството, в което се проявява човешката свобода.
Плочата може
да
изчезне, но съзнанието не.
Този говор на плочата може
да
се развали, но има един говор, който нито се разваля, нито може
да
изчезне.
И мъжът жена няма
да
има, той сам ще бъде; и жената мъж няма
да
има, тя сама ще бъде.
Любовта никога не може
да
бъде разбрана.
Има нещо у нас, което може
да
изчезне, има стремежи, които могат
да
изчезнат, но има стремежи, които нищо не е в състояние
да
ги обезличи.
Няма същество в света, което може
да
разбере Любовта.
Тя всякога ще остане неразбрана величина, понеже с нея се мери, но нея ти не можеш
да
мериш.
Например материалистите съзнават, че ще живеем в народа и затова казват:
да
живее народът!
Мъдростта е една величина, с която ти мериш нещата; сама по
себе
си
тя е неизмерима, ти не можеш
да
измериш какво нещо е Мъдростта.
Или, казано на друг език: в живота реално е само това, което никога не се изменя, каквито промени и
да
стават в света.
Съгласен съм с вас, но кой от вас, които ме слушате, сега би могъл
да
ми покаже една реалност?
Реалното никога не може
да
се измени, то винаги остава едно и също.
Аз, като елемент, никога не мога
да
изчезна от него.
Още сега бих дал един чек за десет милиона
да
ги вземете от английската банка.
Никой не може
да
ме лиши от този елемент.
Можете ли
да
мислите за любовта изобщо, без никакъв обект?
Виждам хората - днес са весели, утре са тъжни.
Това е психологическо разбиране, дали хората го приемат или не, то е друг въпрос.
От друга страна всички вярват в това.
Аз бих желал всякога
да
ви виждам весели.
Някой може
да
се прояви като вярващ или като безбожник - свободен е.
Свободата в живота е свобода на възгледи.
Един ден ви виждам здрави, на другия ден имате треска - живеете в илюзиите на живота.
Противоречивите възгледи - това е закон на свободата.
Бих желал
да
виждам хората около
себе
си
здрави - и по мисъл, и по чувство, и по тяло.
Ако нямаше тези противоречия, ние не щяхме
да
бъдем свободни.
Искам
да
виждам хората в един живот без противоречия.
Ако един човек не може
да
мисли различно от другите, той не е свободен.
Казвате: „Тежък е животът ми." - Както сега живеете, този живот е по-добре
да
го отпишете - по единствената причина, че той е живот на илюзии и измама.
Ако всички ние мислим по един терк, това показва, че не сме свободни.
Свободата седи в това, че можем
да
мислим върху две противоречиви неща различно.
По едно време той осиромашал; тръгнал един ден по улицата, като се разговарял с един турчин богаташ.
А идеята, че Бог, че Стоян, че Иван ви обича, това са неща проблематични; може
да
е така, аз не отричам тези неща.
Можем и за еднакви неща
да
мислим различно.
Да
оставим тази мисъл малко настрана, понеже тя не е в съгласие със сегашния преходен живот.
– Сега
да
намеря 99 турски лири, няма
да
ги взема, ако не са сто.
Може
да
сте учени, може
да
сте богати, но ще станете възрастни, ще остареете.
Турчинът решил
да
го изпита.
Ние сега изопачаваме реда на нещата и казваме: Бог съществува и Той ни е създал.
А като остареете, може
да
изгубите своето знание, Може
да
сте най-големият красавец, най-силният човек в света, но като дойдете до 60, 70, 80, 100, 120 години, вашата сила ще изчезне.
Турил на земята една кесия, в която имало 99 турски лири.
Настрадин Ходжа като видял кесията с парите, я взел, турил я в джоба
си
и продължил.
То е все едно гърнето
да
мисли за своя господар, който го е създал.
Но умният човек не трябва
да
се лъже,
да
вярва в това, което утре ще му вземат.
Но господарят му съществува вън от него.
Аз не считам умен човек онзи, което се е натоварил с 60-70 килограма злато на гърба
си
и му кажат: ти ми го пренеси, че после аз ще ти го дам на теб; а като го пренесе и като дойде до крайния предел, нищо не му дават.
– Ти не знаеш ли, че в кесията са 99 лири, а не сто?
Никога гърнето не може
да
мисли за своя господар.
Аз не искам
да
ми вземат това злато, което нося на гърба
си
.
И ако ние сме създадени от Бога тъй, както хората мислят, абсолютно нямаше
да
има никаква мисъл.
Това злато трябва
да
си
остане с мен.
Това, че мислим, показва, че това създаване не е такова, каквото философите смятат, нито такова, каквото богословите и мистиците предполагат.
Реално е това, което никой не може
да
ти вземе.
И вие като Настрадин Ходжа взимате кесията, туряте я в джоба
си
, като казвате: онзи, който е турил 99, той ще тури още една.
За мен е реално това, което всеки момент може
да
ми помага във всички радости, скърби, страдания, неволи и мъчения.
Това, което може
да
ми помага вътре в мен тогава, когато някой не може
да
ми помогне, само това е реално за мен.
Ако аз съм в един затвор и знам как
да
изляза, а не излизам, който ме гледа няма ли
да
каже: „Колко е хладнокръвен този човек!
Те са прави само за даден момент.
Може
да
излезе от затвора, а седи вътре." - Представете
си
обаче, че след като съм в затвора, дето отвън ме пазят стражари, те поглеждат по едно време вътре, не ме намират, търсят ме тук-там и най-после ме виждат вън
да
се разхождам свободно.
Същевременно аз предполагам, че и един вярващ е прав само за един даден момент.
Например, че даден човек те обича, това е право само за даден момент, следващия момент той вече не те обича.
Как е възможно същевременно ти
да
обичаш й
да
скърбиш?
Ти,трябва
да
се подчиниш на законите на държавата" След малко отново ме виждат отвън свободно
да
се разхождам.
Аз проповядвам едно: човек прогресира в своето развитие.
Това може ли
да
стане?
Че съм учен, това е относително така.
С това аз не искам
да
разклащам вашата вяра, но искам
да
направите малко гимнастика.
Някой ще попита: ти можеш ли
да
го направиш?
Наука е това, след като те затворят в затвора,
да
излезеш от него; наука е това, като лежиш от няколко епидемични болести, като проказа
да
кажеш на болестта: „Махни се от мен, аз съм човек, с когото не можеш
да
се разправяш.
Вие се намирате в едно торпедно състояние и мислите, че светът ще се оправи сам по
себе
си
.
- За
себе
си
го правя, но за хората никога.
Никой няма право
да
ме закача!
Мен никой не може
да
ме постави в затвор, т.е.
" - и тя
да
се махне.
никой не може
да
постави моите мисли, моите чувства в един затвор.
Никой не може
да
ме накара
да
мисля другояче, а не както мисля сега.
Щом сме учени, защо страдаме?
Учени хора сме, а погубваме радостите
си
.
Защото това, което е предполагаемо, което може
да
бъде, става, и това, което не е предполагаемо, което не може
да
бъде, не става.
Единственото същество, което може
да
ви накара
да
мислите другояче, това сте пак самите вие.
Може
да
е приятно
да
живеем в илюзиите на живота, но това няма смисъл.
Нито мен, нито вас може някое същество
да
ни накара
да
мислим другояче.
Поне
да
съзнаваме това положение.
Но вие в момента сте нещастни, а казвате, че можете
да
бъдете щастливи - следователно в момента, в който казвате, че сте щастливи, в същия момент сте станали щастливи.
И за един живот по-красив от този, който сега живеем.
Друг казва: „Аз мисля, че не мога
да
стана учен, щастлив човек" - и така става.
Както има живот по-красив от животинския, така има живот по-красив от сегашния човешки.
„Аз мисля, че не мога
да
свърша училището" – и така става; „Аз мисля, че жена ми ще ми изневери" – и така става.
„Аз мисля, че децата ми ще умрат" – и така става; „Аз мисля, че ще ме снемат от управлението" – и така става; „Аз мисля, че няма
да
бъда повече министър" – и така става.
Ще дойдат наследници на тази раса.
И сега, виждаме Йова, който казва: „Душата ми е отегчена от живота ми." Или
да
преведа: „Душата ми е отегчена от неразбирането ми." Йов казва: аз имам една крива философия; така ме е учил баща ми, майка ми, те са ме учили на този живот, който сега имам.
Но този живот, на който са ме учили, не ми допада.
Казвам на тези философи: ако вашата философия на безбожие може
да
ме направи щастлив, добре дошла; ако вашата философия поддържа, че има Бог и може
да
ме направи щастлив, добре дошла.
Кое е по-вярно:
да
кажа, че съм бил между тях и съм приказвал, или че съм в общение с тях?
Ако вашата философия, че няма Господ, ме прави нещастен, вземете
си
я; или ако вашата философия, че има Господ, ме прави пак нещастен, дръжте
си
я за
себе
си
.
Да
съм в общение с тях е по-реално, отколкото ако съм бил между тях.
Всеки човек не е достатъчно истинолюбив, за
да
изкаже истината, и той не може
да
я каже; по-добре, че не може.
Не ме интересува една философия на живота, която не може
да
ми уреди живота.
Може
да
си
ходил във Франция - това не е реално; може
да
си
ходил в Англия или в Америка - и то не е реално.
Той не може
да
каже цялата истина и на
себе
си
, и по-добре, че не я казва.
Аз съм за онази истина, за реалното, което може
да
уреди живота ми.
Не може
да
каже истината на никого, даже и на
себе
си
.
Следователно ако твоята душа е изпълнена с Божията Любов и ти чувствуваш импулса и пулса на всичко живо в света, тогава като дойде Смъртта при теб, ти ще я хванеш за краката, ще я вдигнеш във въздуха и ще й кажеш: „Хвърли
си
сега косата!
Допуснете, че се хващате на бас
да
прекарате един нож през ръката
си
,
да
мине от единия край на ръката ви до другия.
Аз не говоря за живота на другите звезди, там може
да
има живот, но това са Предположения още.
Ти трябва
да
знаеш, че пред теб седи човек, който никога не умира!
Реално е само това, което може
да
уреди нашия живот.
Взимате ножа, бутнете го до половината и веднага спирате, не можете
да
изтърпите докрай. Защо?
Казвате: „Аз не съм маг." Друг някой казва: „Аз съм герой, мога
да
прекарам ножа през ръката
си
." Питам: след като прекараш ножа от единия до другия край на ръката
си
, какво
си
спечелил?
" - и ще
си
обърне гърба.
Това е щастието на човека -
да
не дойде за него смъртта.
Но после три-четири месеца ще носиш рана и като те питат защо ти е превързана ръката, ще кажеш: „На бас се хванах." Защо?
Мъжът и бил много богат човек, но по едно време умира и тя изпада в голямо отчаяние.
След това ще дойде Сиромашията.
„За
да
покажа геройство, че мога
да
си
пробия ръката."
„Цели осем години - казва тя - аз не исках
да
живея: искаше ми се
да
се обеся или
да
се хвърля от някоя канара, или
да
се удавя във водата.
Той ще я хване за врата и ще каже: „Знаеш ли, че аз никога не осиромашавам?
В тази далечна драма за Йов имаше и едно друго заинтересовано лице, подобно на Бога, взело участие в един съвет, който станал някъде горе.
Не можех
да
се успокоя, цели осем години се мъчих
да
разреша въпроса защо мъжът ми умря.
Така че, иди
си
веднага!
" Ще кажете: може ли
да
бъде така?
Бог му казал: „Ти обърнал ли
си
внимание на един човек на Земята, подобен на когото досега друг няма?
Ще дойде ден обаче, когато ти ще се запиташ: защо и аз трябва
да
умра.
- С простотията
си
ще
си
умрете - нищо повече.
А трябва
да
знаеш, че и ти ще умреш по същия начин, както и мъжът ти умря.
Може ли
да
бъде това?
Ти имаш добро мнение за него, но ти
си
му дал няколко хиляди говеда, овце, крави, заобиколен е със синове и дъщери, с всички богатства, как няма
да
те хвали?
Когато дойде този ден, не само за мъжа
си
, но и за
себе
си
ще питаш: защо аз трябва
да
умра?
Когато казвам на едно малко дете, че то ще расте, ще порасне, ще стане момък или мома и после ще остарее, това дете ме пита: може ли
да
бъде това?
Но ти трябва
да
се увериш, че имаш криво мнение за него.
Остави сега мъжът ти лично
да
пита за
себе
си
, а ти ще питаш за
себе
си
, когато му дойде времето." Аз й казах: ще се оправи работата.
Я го опитай, вземи му всичките богатства и ще видиш, че всичко това ще изфиряса, и че той не е такъв, какъвто ти
си
го представяш.
И тя
си
каза: „Наистина, и аз мисля, че е само едно въображение, че съм имала мъж.
Следователно ние всички трябва
да
вярваме в онова, което Бог е вложил в нас - то е Божественото, абсолютното, за което всички трябва
да
държите.
Ако той беше истински мъж, не трябваше
да
умира, а щом е умрял, аз повече не го искам.
Ако някой път се обезсърчите, влезте по-дълбоко и по-дълбоко в
себе
си
, докато дойдете във вашия свят на щастие, на радост и на веселие.
Това същество не е употребило тези думи точно така, както аз ги превеждам.
Или според неговите думи, Йов е само привидно такъв, какъвто се представя, той иска
да
се докара.
Той трябваше
да
седи при мен в тези години,
да
ми помага.
Ще ви приведа един пример.
Сатана казва на Господа: „Остави го на мен, аз
да
направя един опит.
Какво трябва
да
плача за този умрял мъж?
Представете
си
, че сте в един затвор, дето постепенно прокопавате, прокопавате и дойдете до едно положение от малката дупчица, която сте прокопали,
да
може малко светлина
да
влезе.
Дай го на мен аз
да
го посетя, че ще го видиш, ще ти го донеса после и ти сам ще се слисаш от това, което ще видиш." Това е пак неточен превод.
И няма го вече при мен." Тя продължи: „Оттам насетне станах съвършено спокойна, съвзех се, ободрих се, и слава Богу, работите ми почнаха
да
се оправят.” После нейни познати я запитвали:
– Ти искаш ли пак
да
се ожениш?
- „Хубаво, позволявам ти
да
направиш опит,
да
му вземеш всичките овце, всичките камили, говеда,
да
го опиташ и после ела при мен; само живота му няма
да
вземаш." Сатаната се запретва (то не е казано точно така, и това е мой превод) и - не се знае по какъв начин - внушава на всички англичани, на всички народи
да
дойдат
да
оберат Йова.
– Този, за когото искате
да
ме жените, ще умира ли?
Докато в Съзнанието съществува този пласт от заблуждения, мисли, идеи, философствувания, че този философ така казал, онзи така казал и вярваме на това, което философите са казали, светлината отвън не може
да
проникне в съзнанието ни.
И дохождат всички тия англичани (един силен народ, който е живял между Мъртво и Червено море) и всички останали народи, като разбойници, като банди, обират Йова, взимат му говедата, камилите, овцете и го оставят съвършено беден.
Това е вярно, а още повече то е вярно за онези времена, когато тия философи са живели; но не е вярно за всички времена.
Всички философи, всички богослови, каквото са казали, то е вярно само за времето
си
.
– Задигнаха ни всички овце, всички говеда и камили.
Аз искам
да
се оженя за някой, който не умира.
Христос, един от великите Учители, каза на еврейския народ: „Много нещо имам
да
ви кажа, но то не се отнася до вас, не е още за вас.
Ако ми намерите такъв, ще го взема, иначе оставете ме, аз ще
си
бъда с това верую, което имам сега.
А за в бъдеще много неща има
да
ви се кажат." - Какво можем
да
кажем за неизказаните неща?
– Господ дал, Господ взел.
Ще ви преведа факта в следната форма: защо трябва
да
вярвате в едно верую, или
да
имате едно верую било в консервативен, или в либерален смисъл, че има Господ, когато един ден този Господ ще умре за вас?
Ако бяхме приложили малкото, което Христос каза, ние щяхме
да
имаме съвсем друга култура, съвсем друг строй, съвсем друго благо.
– Господ дал, Господ взел.
Но такова разбиране, каквото и
да
е, и то е добро.
– Всичко отиде!
От това гледище ти нито можеш
да
отричаш Бога, нито
да
го доказваш.
– Господ дал, Господ взел...
Като се свърши първият процес, иде пак Сатаната и казва на Господа: „Той е хитър, той знае
да
се представя.
Каква нужда има тогава ти
да
отричаш
себе
си
или
да
твърдиш, че съществуваш?
От толкова хиляди години хората са създали този строй, но и той не е лош.
Малко по-далече го хвани.
В съзнанието на всеки трябва
да
има една обща мисъл, че той съществува.
Да
вземеш имота му, говедата му, това е лесно, но
да
се дойде до жена му, до децата му, тогава ще се познае какъв е." Започва вторият изпит за Йова.
Аз не го считам лош, но го разглеждам в широк смисъл: като имам предвид и вярващи, и безверници, той съответствува точно на техните вярвания, на техните копнежи.
Явява се някаква силна вихрушка, събаря къщата и засипва под нея синовете и дъщерите му.
И по-нататък - дали има задгробен живот или не това е второстепенен въпрос: Защото този въпрос говори, че моят живот може
да
се измени.
Йов и в този случай казва: „
Да
е благословено Името Божие.
И тогава казвам: за
да
се измени моят живот, това показва, че в мен има друго някакво същество, което изменя живота ми.
Този строй, този живот, какъвто и
да
е, той повдига цялото човечество.
Господ даде, Господ взе.
Значи ако ме сполети едно нещастие, това показва, че в мен има друго някакво същество, което може
да
измени живота ми,
да
ми направи някаква пакост или някаква вреда.
Господ взема своето." Иде Сатаната пак при Господа и казва: „Този човек е краен егоист, той е затворен в
себе
си
; той жертвува и синовете
си
, и дъщерите
си
, само на него
да
е добре.
Ако аз съм сам в света, кой може
да
ми направи зло?
Опитай се само
да
му бутнеш кожата и той ще каже ред лоши думи за теб." Най-после започва третият изпит, докосва се до кожата му, явява се една болест, подобна на проказата, кожата му се напуква, големи бразди се явяват, големи и дълбоки по един сантиметър.
Да
допуснем, че цялата Земя е ваша, че всичкото богатство на Земята: растенията, животните, овцете, говедата - всичко това е ваше, и вие сте пак нещастни Кой.е причината за това ваше нещастие?
Както нашата слънчева система се стреми към своя център, така и нашият живот се стреми към един център - към великото благо на Живота, към радостта, към Любовта, към Мъдростта, към Истината и към Свободата.
(Това е малко хиперболично казано, два сантиметра напукана кожа, то е както когато кажеш, че яйце
да
хвърлиш, няма къде
да
падне.
Говедата никой не ви е взел, овцете - също, богатствата, парите - също.
И тогава ще кажем като Йова: няма
да
мислим по старому, няма
да
живеем по старому, няма
да
чувствуваме по старому, няма
да
постъпваме по старому!
Като казвам два сантиметра, това е относителна истина.
Тези мисли може
да
ги поставите за основа.
Ако взема
да
изчислявам точно, ще извадя единицата и ще остане нещо като нашенското три милиметра.)
Ако живеете така няколко години, вие ще създадете от
себе
си
такива хора, каквито искате
да
бъдете създадени.
Ще кажете: обществените условия.
Да
!
Казваме тогава: блажени вярващите в новото схващане на Любовта; блажени вярващите в Мъдростта; блажени вярващите в Истината и Свободата!
Философията, с която до това време Йов е живял, той е примирявал с нея всички противоречия, той е мислел, че Бог е благ и така е проповядвал истината; но като го засегнаха така много, започнаха вече
да
идват неговите приятели при него и
да
го изкушават, като му казваха: ти трябва
да
имаш някакъв скрит грях... Той имал не грях, но някакъв голям недъг, аз няма
да
ви го изнеса, но вие, като четете, можете и сами
да
го намерите.
Вярно е, че обществените условия са виновни, но доколкото вие имате отношение към обществото, дотолкова и то може
да
бъде причина за вашето щастие или нещастие.
Ако го намерите, вие сами можете
да
ми го кажете; може
да
намерите и нещо друго.
Щом имате отношения към това общество, не може
да
бъдете извън него.
Ако не го намерите, нищо, аз го зная за
себе
си
.
Аз вярвам, че днешните хора не са всички безверници.
Неговият недъг се състои в това, че не е разбирал живота; той носел в
себе
си
една крива философия: мислел, че всеки човек може
да
бъде щастлив на Земята, че всеки човек трябва винаги
да
бъде благодарен на Бога.
Според мен доброто в хората е следното: въпреки всички най-големи противоречия, които сега съществуват в света, у тях има една непреодолима вяра, че светът ще се подобри.
Аз не съм за това,
да
опровергавам този въпрос.
Всеки казва: „Каквото и
да
е, но на мен ми се струва, че животът ще се подобри." Мен това поне ме радва, че въпреки всички противоречия хората пак не са изгубили вярата
си
в абсолютното.
Всеки може
да
бъде благодарен на Бога, но когато се отнесе добре с него; когато не се отнесе добре с него, всеки не може
да
бъде благодарен.
Всеки може
да
ти благодари, когато му дадеш нещо, но не зная колко хора има, колко може
да
се намерят, които, като им вземеш нещо,
да
ти благодарят.
И тогава няма
да
казваме, както Йов някога е казал, но ще кажем: блажени онези, които идат с новата вяра.
Да
си
благодарен, когато
си
здрав -
да
, но
да
си
благодарен, когато
си
болен, това е малко неестествено.
Блажени онези, които идат с новата любов.
Та в разбиранията
си
отпосле Йов е съзнал, че всеки човек не може
да
бъде щастлив.
Истината е най-мощният елемент, който върви с всички души заедно.
Блажени онези, които идат с новата свобода.
Всеки човек не може
да
бъде благодарен, безкористен.
Блажени онези, които идат с новото знание.
Не само когато Бог ти е дал овце, говеда и камили, тогава
да
бъдеш благодарен.
Или с други думи казано: Истината е най-разумното в света, което урежда щастието и радостите на всички хора.
Казвам: блажени са, защото те ще се нарекат Синове Божии.
Това преди всичко не е благодарност, това е заинтересованост, която всеки може
да
прояви.
Важно е
да
имаш едно определено понятие за живота, та когато съществуват и най-големите противоречия, и от тях
да
извадиш своето щастие.
Това е разбиране на живота или то значи
да
си
силен човек.
Думата „Бог" означава, че Той всичко може.
Силният човек може
да
отбива страданията.
Внушава ти се една мисъл, че баща ти например е умрял - това е една мисъл, която трябва
да
отхвърлиш и
да
знаеш, че баща ти не може
да
умре.
Питам: ако Бог е всесилен, а аз съм слаб човек, как е възможно това нещо?
Или ако ти кажат, че твоето имане е изгубено,
да
съзнаваш, че твоето имане не може
да
се изгуби.
Как е възможно аз, който съм излязъл от Бога,
да
съм инвалид,
да
съм слаб човек?
Имането на човека не може
да
се изгуби.
И най-после, Бог няма
да
иска
да
държи на ръцете
си
един инвалид.
Или ако ти каже някой, че
си
болен, че очите ти пожълтели, ти
да
знаеш, че не можеш
да
се разболееш.
Не, разумното и силното в света ражда само разумни и силни работи, Бог не може
да
роди едно слабо, едно хилаво същество.
Или когато някой ти каже, че ти не можеш добре
да
свършиш университет,
да
не вярваш на това.
Аз не мога
да
защитавам такава, теория, но правя психологически извод.
Когато ти говорят с един противоречив език,
да
можеш
да
превръщаш този език в положителен.
Този Бог, за когото се проповядва в света, че е силен, че е всемогъщ, Той не може
да
роди едно слабо, хилаво и неспособно същество.
От неразбиране на живота произтичат всички нещастия и страдания.
И затова животът, в който живеем, трябва
да
го разрешим много правилно.
Ние сами сме изковали сегашната
си
съдба.
Всички нещастия в света ние сами сме ги образували.
Как ще
си
помогнете тогава?
Аз ще ви обясня отчасти как се създават нещастията в света.
Как ще
си
помогнете, ако в света дойде едно голямо земетресение, или една чума, или един голям циклон, или ураган?
Умният човек предвижда нещата отдалече и затова ги избягва.
Млада мома се жени, иска
да
стане майка,
да
има дете.
Когато един разумен човек пусне един кораб в морето, той сто на сто ще го осигури, ще предвиди всички възможности за аварии и по този начин ще ги избегне.
Тя
си
казва на ума: „Аз
да
имам едно дете, все тъй на ръце ще го държа, като писано яйце ще го гледам!
При сегашните условия на живота трябва
да
бъдете крайно разумни.
" Тя вече е създала едно зло понеже това дете, което тя ще роди, все на ръце не може
да
го държи.
Сега аз говоря на онези, от вас, които са силни, които мислят.
Тя ще го държи на ръцете
си
година, две, три, но като израсне, като стане момък или мома на 21 години, когато ще тежи 60-70 килограма, как ще го държи на ръцете
си
?
После тя
си
мисли: „Като писано яйце ще го гледам, ще искам аз само
да
му услужвам, то само в къщи при мен ще
си
седи." Че то, като седи постоянно в къщи и го държат като писано яйце, ще стане първокласен ленивец, няма
да
работи нищо.
Който е слаб,
да
си
държи старото.
Старият дядо
да
държи патерицата
си
,
да
се подпира на нея, а на младия не трябва никаква патерица.
Като зачене и роди едно дете, то ще стане точно такова: ще иска постоянно
да
го носят на ръце,
да
бъде гледано в къщи като писано яйце.
Това, на което ние трябва
да
разчитаме, е онзи вътрешен закон на живота, който наричаме Любов.
Тя казва: „Иван
да
ми е, нищо друго не искам." А този Иван казва на майка
си
: „Вода ще ми донесе!
Стани
да
ми направиш това-онова!
Втората подпора, това е знанието, Мъдростта; третата подпора, това е свободата, Истината.
" Тя се чуди как е могла
да
създаде такова дете.
Че тя сама го е създала.
Синът й казва: „Харесваш ли сега това дете, което ти искаше
да
гледаш все като писано яйце и все на ръце
да
го държиш?
А човек е само онзи, който във волята
си
има истината, който в сърцето
си
има любовта и който в ума
си
има мъдростта; Човек е само онзи, който използва всички тия закони и живее съобразно тях.
" После, тя
си
е мислела синът и
да
бъде така силен, че кой каквото му каже,
да
му се отговори.
Та казвам: в тази стара драма Йов се оплаква от живота
си
.
3.
Събуждане / Събуди се
,
ООК
, София, 30.9.1931г.,
Всяка форма, колкото и
да
е малка, трябва
да
се усъвършенства, за
да
мине в по-висока форма.
Затова се казва, че любовта ражда любов.
През тези форми минава и човек в утробата на майка
си
, докато дойде до последната форма, чрез която днес се проявява.
Не можеш
да
работиш, ако не обичаш работата
си
; не можеш
да
учиш, ако не обичаш учителя
си
; не можеш
да
се развиваш, ако не обичаш Онзи, Който те е създал.
Ще обичаш ближния
си
и той ще те обича.
Ако
си
ученик, ще обичаш учителя
си
, съучениците
си
, за
да
се ползваш от тяхната любов.
Като забогатее, той
си
прави по-голямо, по-светло и по-хигиенично жилище.
Представете
си
, че вие сте последен по номер в класа.
Следователно, всички по-ниски форми от човешката, представляват минали култури, през които човек е живял, работил и постепенно е напускал, за
да
влезе в по-висока форма.
Всички ще ви погледнат отвисоко, но вие трябва
да
бъдете смирен,
да
понесете всичко с търпение.
И до днес още низшите същества влизат в къщата на човека, ползват се от добрите условия, без
да
плащат.
Понеже те знаят повече от вас, ще ви помогнат
да
ги достигнете.
Разумният човек не ги държи отговорни за това, понеже и той не плаща нищо за къщата
си
.
За предпочитане е
да
заемете последно място и постепенно
да
напредвате, отколкото
да
застанете пръв между всички и не можете
да
задържите мястото
си
.
Обаче, непросветеният и неразумен човек взима наема
си
чрез насилие.
Като види кокошката, агънцето, прасенцето, вън от
себе
си
, той взима ножа и сам се разправя с тях.
Представете
си
, че на пътя ви се изпречи слон.
Какво трябва
да
направите?
Всяко същество е длъжно
да
плаща за добрите условия, които му се дават.
Ако сте разумен, ще се отбиете настрана,
да
мине слонът.
Ако не сте разумен, ще искате слонът
да
се отбие от пътя
си
.
Всеки наемодател има право
да
получава наем, но не повече, отколкото трябва.
Той трябва
да
отстъпи.
И всеки наемател е длъжен
да
плаща наема
си
доброволно и навреме.
Обаче, слонът ще ви качи на хобота
си
, ще ви завърти няколко пъти във въздуха и ще ви сложи настрана,
да
не му пречите.
Със слон не можеш
да
се бориш.
Той отглежда овце, взима млякото, вълната им, но пак е недоволен.
Ако някое дете срещне на пътя
си
слон, няма
да
изисква от него
да
му направи път, но ще се сети
да
му купи малко ориз.
Това е несправедливост, която природата не търпи.
Като му даде
да
си
хапне два-три пъти ориз, слонът ще се разположи приятелски към него и, където го срещне, ще го вдигне на хобота
си
и ще го разходи.
Благородство се иска от човека,
да
знае, докъде се простират правата и задълженията му.
Така трябва
да
постъпва всеки човек с мъчнотиите
си
.
Красива е природата с многобройните и разнообразни форми, чрез които тя опитва условията за живот на земята.
Всяка мъчнотия е слон, с който трябва
да
се справите разумно.
Изучавате една от първичните форми на живота и се чудите, как може
да
се живее в такава малка и незавършена колибка, само с две отверстия - за влизане и излизане, без никакъв прозорец.
Ще и давате отвреме-навреме по малко ориз, ще я гладите, ще я милвате, докато тя се разположи към вас и започне
да
ви носи на гърба
си
.
Докато разглеждате тази форма, виждате друга, по-добре построена, с два прозореца, но сложена във водата.
Като се натъква на мъчнотии,
да
знае, как
да
се справя.
Ако слонът иска
да
си
хапне няколко смокини, трябва ли бакалинът
да
го боде с игла по хобота?
Ако се опита
да
направи това, слонът ще му отговори така, че дълго време ще го помни.
Ще напълни хобота
си
с вода и ще го опръска отгоре до долу.
Човек трябва
да
се обхожда добре с мъчнотиите
си
, за
да
се справя лесно с тях.
- Другарка, която
да
му помага в живота, и с която
да
споделя радости и скърби.
Само така той може
да
развие самообладание.
И това му се дало, но и до ден днешен, човек философства, трябва ли
да
има жена, или и без нея може
да
живее.
Добрата обхода води към самообладание.
Това се иска от всички хора.
Хиляди години чака Бог,
да
види добри плодове от своите деца.
Следователно, не търсете жената вън от
себе
си
.
Той казва: Една ябълка искам
да
изработите, но
да
е доброкачествена.
Само онзи може
да
изработи нещо,
да
даде плод, който се е събудил, осъзнал и смирил.
Ако не се събудиш, не можеш
да
работиш; ако не се смириш, работата ти ще бъде безплодна.
Докато мъжът търси жената вън от
себе
си
, и жената търси мъжа вън от
себе
си
, и двамата се натъкват на противоречия.
Помнете: човешкият дух е минал през всички форми на живота и постепенно ги е напускал, докато най-после е дошъл до последната - човешката форма.
Той никога няма
да
се освободи от тях.
Човек е минал и през различни раси: черна, червена, жълта, бяла - сегашната раса, но и в нея няма
да
остане.
Идва времето на шестата раса, която носи новите и светли идеи.
И в тази раса няма
да
остане завинаги.
Целта на човека е
да
върви напред,
да
дойде до положението на ангел,
да
бъде господар на
себе
си
и на вселената,
да
бъде истински съработник на Бога.
На ангелите е дадена голяма власт -
да
управляват слънчевите системи.
И човек подсъзнателно се стреми към тази власт, но, като не е готов още за нея и не знае, как
да
я постигне, той започва
да
управлява подобните
си
и се натъква на грешки и противоречия.
С подобните
си
ще бъдеш като техен брат, докато дойдеш до положението на ангел,
да
управляваш и работиш заедно с Бога.
И тъй, от гледището на великия закон на развитието, човек се намира в преходно състояние, от което трябва
да
се освободи.
Това значи,
да
стане господар на
себе
си
, сам
да
решава въпросите
си
, сам
да
действа и твори.
Понякога съзнанието на човека се помрачава, той става недоволен от
себе
си
, от окръжаващите и търси причината на това състояние там, където не е.
Най-после той търси причината в Бога, че не му е дал здраво тяло, че не му е дал светъл ум и широко сърце,
да
се справи лесно с мъчнотиите
си
.
И Мойсей завърши живота
си
с недоволство.
Той не беше доволен от работата
си
на земята, но след него дойдоха други пророци, които свършиха това, което той не можа
да
направи.
Съвременните хора търсят начин
да
се свържат с живата природа, за
да
подобрят живота
си
.
Ако не са разумни, те могат
да
изпаднат в положението на червея,
да
ги тъпчат.
Ще кажете, че нещата се постигат лесно, както червеят става пеперуда.
Обаче, всички червеи не стават пеперуди: едни се увиват в какавиди, които се превръщат в пеперуди, а други
си
остават червеи.
Да
бъдеш червей, или пеперуда, това са две различни състояния.
Червеят разбира нещата по един начин, а пеперудата - по друг начин.
Скръбта е състояние на червея, а радостта - на пеперудата.
Червеят, както лошата мисъл, прояжда листата на дърветата, а пеперудата, както добрата мисъл, се храни със сладкия сок на цветята.
Отрицателните и низши мисли са червеи, които глождат съзнанието на човека.
- Какво
да
се прави с червеите?
-
Да
се продадат, както градинарят продава краставици на пазара.
краставици в градината
си
, трябва
да
ги изнесе на пазара,
да
се освободи от тях.
Ако е на земята, тя задоволява своите нужди чрез физическото тяло на човека; когато отиде на небето, та се радва, че задоволява нуждите
си
по особен начин, не както на земята.
Докато се събуди от дълбокия сън, душата минава през много страдания и мъчнотии.
Този момент наричаме пробуждане на съзнанието.
Така е за обикновените хора, а що се отнася до просветените, може и без страдания.
Какво трябва
да
прави обикновеният човек?
-
Да
работи,
да
учи, за
да
не остане невежа.
Значи, физическият живот на човека е сън, в който душата спи дълго време, чака добри условия за пробуждането
си
.
И в Писанието е казано: "Дойде време за пробуждане." Всеки иска
да
се пробуди, но малцина са готови за това.
Днес повечето хора са спящи души: гонят ги разбойници, зверове, черни хора; бягат, крият се и питат: Какво
да
правим, за
да
се освободим от неприятелите?
Като се събудите, ще видите, че мъчнотиите и страданията ви са привидни.
- Докато спиш, ще те гонят; щом се събудиш, ще видиш, че
си
в реалността на живота, където няма гонене и преследване.
- Какво
да
правим, за
да
излезем от мъчнотиите на всекидневния живот?
Човек трябва
да
бъде буден и на този, и на онзи свят.
Каже ли, че на този свят трябва
да
бъде буден, а на онзи може
да
спи, и там ще се намери в същото положение, в каквото е бил на земята.
Влезеш ли буден на онзи свят, мъчнотиите и страданията ще бъдат далеч от тебе.
- Когато разумните същества управляват света; когато пеперудата ще се ползва от сладкия сок на плодовете, а не само на цветята.
Днес пеперудата каца от цвят на цвят, ходи по него, помирисва го и
си
казва: Не мога
да
се ползвам от сладките, зрели плодове.
Съзнанието на пеперудата е готово за цветовете, но не и за плодовете.
Който иска
да
бъде пеперуда, трябва
да
се облича като нея,
да
си
боядисва дрешките.
Да
боядисваш крилцата
си
, както пеперудата, това показва, какви дарби и способности се крият в тебе.
При това, ти трябва
да
ги прилагаш, а не само
да
им се радваш.
И пеперудата се радва на своите дарби и способности, но временно; човек, обаче, се радва всякога.
Задачата на всеки човек е
да
развива своите дарби и способности.
Ще кажете, че това не зависи от вас, но от вложеното във вас.
- Всеки има някаква дарба или способност в
себе
си
, но тя може
да
остане неразвита.
Следователно, от съзнателната работа на човека върху
себе
си
зависи неговото развитие.
Като работи върху
себе
си
, той се свързва с възвишените същества, които му помагат.
Само любовта има предвид интересите на всички хора, на Цялото, а не на отделните части.
Каже ли някой, че обича даден човек, това значи, че обича частта.
За
да
бъде любовта му правилна, той трябва
да
вижда в това лице Бога.
Всичко е създадено от Бога и заради Него.
-
Да
намерите едно същество, което
да
ви обича и
да
мисли, че светът е създаден само за вас.
-
Да
му отговориш на любовта и
да
мислиш, че светът е създаден само за него.
Така и двамата ще дойдете до убеждението, че светът е създаден за вас.
Ако мислите така, ще се убедите, че светът е създаден за всички живи същества.
Всяко същество има право
да
живее и
да
се ползва от благата на живота.
Българинът е философ в живота
си
.
Каквото и
да
му говориш, той казва: "Не продавай краставици на краставичар." Това значи: краставиците не разрешават въпросите.
И състоянието на пеперудата не разрешава смисъла на живота.
Пеперудата е разрешила само един въпрос, а именно,
да
мине в по-високо състояние от червея, но по-нататък не отива.
Значи, пеперудата отива от А до В и от В до А.
от състоянието на червей, той минава в радостта - в състоянието на пеперудата.
Понеже не може
да
задържи радостта
си
, той се връща в състоянието на червей - в скръбта.
Павел казва: "Ние няма
да
умрем, но ще се изменим." Човек трябва
да
се измени,
да
напусне стария живот и
да
се събуди.
Това значи,
да
живееш за Божията слава,
да
се радваш на всичко, което Бог е създал.
Само така човек може
да
се превърне от червей в пеперуда, без
да
се връща в състоянието на червея.
Той е поле, в което всички сили се хармонизират.
Такава форма има яйцето, чрез което се създава животът.
Първоначално човек е живял затворен в
себе
си
, в яйцето - непроявения живот.
Като се видял ограничен в яйцето, човешкият дух започнал
да
търси начин
да
се прояви.
Така той разделил елипсата, без
да
знае, че делението не разрешава въпросите на живота.
Делят се кръговете, умножават се, но вън от тях не може
да
се излезе.
След голямо усилие на мисълта, човек успял
да
направи две отверстия на кръгчетата: отгоре и отдолу.
Така се създало растението - една от формите на живота, през които е минал човешкият дух.
Не съществуват ли външни форми на живота, човешкият дух не би могъл
да
се прояви.
И тъй, човек разбира външния свят дотолкова, доколкото може
да
разбере своя вътрешен свят.
Каква представа ще имаш за ябълката, ако не я приемеш вътре в
себе
си
?
Ще развалиш формата и, ще я опиташ и чрез вкуса, чрез силата, която тя дава, ще се произнесеш за нея.
Нямаш ли вътрешна представа за даден предмет, ти никога не можеш
да
го разбереш и познаеш.
- Не е ли престъпление
да
разваляме формата на ябълката?
- Не само че не е престъпление, но човек има право
да
се ползва от соковете на ябълката,
да
се храни с нея.
Раят е бил плодна градина, от която човек е имал право
да
се ползва.
Важно е, той
да
не спира развитието на съществата под него.
Ще кажете, че човек има право
да
коли животните.
Ако е сигурен, че като заколи и изяде една кокошка, той я повдига и помага за развитието и, има право.
В противен случай, не е позволено на човека
да
коли животните.
- Как се познава, кога човек може
да
помогне за развитието на едно животно?
- Ако кокошката, например, се пожертвува доброволно за вас, свободни сте
да
я заколите, или
да
я оставите
да
живее.
Изучавайте подробно закона за развитието или еволюцията на индивидите,
да
намерите тясната връзка между всички живи същества, от най-малкото до най-голямото.
Въпросът за еволюцията е Божествена идея, която може
да
се разбере само от високи умове, които издържат голямо налягане.
Представете
си
, че имате два планински върха, с определена височина.
Водата от единия връх може
да
мине в другия само по един начин - ако се прокара канал от единия връх до другия.
Това значи: една Божествена идея може
да
мине от един ум в друг, само когато има известно налягане.
Оставите ли водата
да
слезе до полите на един от върховете и оттам
да
се изкачва по другия връх, това е невъзможно.
- Няма нужното налягане, което може
да
повдигне водата нагоре.
Ум или мозък, който не се напряга, или не издържа дадено напрягане, не е готов за Божествените идеи.
възвишените идеи могат
да
се прокарат в разумния свят, между разумни същества.
Обаче, неразумните идеи никога не могат
да
се възприемат от разумните същества.
Представете
си
, че едно дете нарисува една гарга.
Може ли тази картина
да
се изложи пред художници?
Може
да
е гениално, но още не е проявило своя гений.
Картината му е незадоволителна, не може
да
занимава великите художници.
Невъзможно е човек с обикновени идеи и постъпки, като картината на едно дете,
да
влезе в Царството Божие.
Ще възразите, че сте мислили дълго време върху някои идеи и заслужавате
да
влезете между разумни същества.
Колкото и
да
сте мислили върху някоя идея, вие сте нарисували една обикновена гарга, като малкото дете.
И
да
влезете в Царството Божие с вашата гарга, веднага ще я прегледат там, ще се усмихнат и ще кажат, че картината ви се нуждае от много поправки, за което трябва
да
слезете отново на земята, там
да
се учите.
Докато сте на земята, все ще учите: ще рисувате гарги, ще ги изпращате на възвишените същества за преглед, но, докато не ги задоволите абсолютно, не може
да
останете между тях.
Не е лесно
да
станеш велик, гениален художник.
Гаргата, за която говоря, представлява символичен образ на истинския живот.
Докато е на земята, човек рисува
себе
си
, за
да
представи някога своята жива картина, която
да
задоволи всички.
Много пъти човек ще се качва в разумния свят, ще слиза, ще прави разходки, докато стане гражданин на този свят.
При всяко отиване ще преглеждат картината му, ще я поправят и ще го връщат на земята.
- Защо жената трябва
да
мълчи?
Един ден, когато картината му вземе образ на ангел, на светия, или на едно от възвишените същества, между които отива, той ще получи свидетелство за завършен курс на художеството и ще му дадат специална служба -
да
слиза на земята, като помощник на своите братя,
да
ги насочва в правия път.
- За
да
мисли.
Това значи,
да
изработиш
себе
си
като жива картина, достойна
да
живее между жителите на Царството Божие.
Това се иска от човека, това е неговата задача на земята.
И тъй, човек трябва
да
наблюдава и изучава живите форми в природата, като преходни положения на живота.
Една българска пословица казва: "Преклонената или покорната главичка остра сабя не сече." С други думи казано: "Острата сабя не сече умна глава." И сухият клон, и зеленият клон на дървото са покорни, но господарят взима острия нож и ги отрязва.
Обаче, никакъв нож не може
да
сече умния човек.
Само така човек може
да
си
обясни причината на своите скърби и радости.
"А жена
да
поучава не позволявам, нито
да
владее на мъжа, но
да
е в мълчание." (12 ст.).
Да
намериш извора на своята радост или скръб, това значи,
да
знаеш,
да
черпиш ли от него вода, или
да
го заобиколиш, без
да
се ползваш от водата му.
Който не разбира Писанието, търси причината за злото и за греха все в жената.
Кой човек, като знае, че на пътя му се открива голяма пропаст, няма
да
я заобиколи?
Или, кой човек, като знае, къде има чиста планинска вода, няма
да
отиде и задоволи жаждата
си
?
Защо ще се натъкваш на недоволството в
себе
си
?
Следователно, тя се явява като последствие от живота на първата жена, която лесно се поддала на греха.
За това сърце, именно, се казва в Писанието: "Разтле се сърцето на този народ." Преведен с други думи, този стих означава: Развратиха се жените на народа.
Ще кажете, че външните условия са причина
да
се проявява човек по един или по друг начин.
Сложи вкусно, добре сготвено ядене на трапезата, за
да
превърнеш недоволството на човека в доволство.
Всъщност, външните условия са причина
да
прояви човек онова, което се крие дълбоко в него.
Готварството е стара наука, която е съществувала във всички времена и епохи, от клетката до целия човек.
Наистина, всеки човек избира такава среда за живеене, която отговаря на неговия вътрешен стремеж.
Червеят пълзи по земята, защото сам
си
е избрал този начин на живот.
Тя сама
си
приготвя храна и се развива.
Един ден, когато се превърне на пеперуда, той ще напусне стария живот и ще влезе в нов, при нови, по-добри условия.
Ето защо, и религиозният, като слуша някаква проповед, от време навреме мисълта му се разсейва и той
си
казва: Дали ще има ядене на онзи свят?
Пеперудата се отличава от червея с по-голяма интелигентност и с това, че е господар на положението
си
.
- И там ще има ядене, даже по-вкусно и по-фино от това, което хората приготвят на земята.
Много е мислил червеят, докато престане
да
пълзи и се превърне на пеперуда.
Мнозина се запитват: Какъв въпрос трябва
да
ни занимава най-много в живота?
Той казва: Докато пълзя по земята, много ще страдам.
За някои, важен въпрос е яденето, а за други - как
да
угодят на Бога.
Колкото и
да
съм опитен в пълзенето, всеки може
да
ме стъпче.
Искаш ли
да
угодиш на Бога, ще живееш така, че
да
изявиш любовта в живота
си
.
И по дърветата
да
пълзя, пак причинявам пакости, за което хората и птиците ме преследват.
Без любов, животът не може
да
се прояви.
Не се живее така, трябва
да
си
направя пашкул, където
да
си
приготвя крилца за хвъркане.
Когато разумният свят вижда доброто желание на червея,
да
измени живота
си
, с цел
да
се повдигне, той му помага
да
го реализира.
Любовта към Бога подразбира, ти
да
Го обичаш, и Той
да
те обича.
Като се говори за червея и пеперудата, ние ги разглеждаме като състояния, през които е минал човешкият дух.
Не е достатъчно само човек
да
обича някого.
Всички форми на животните и растенията са жилища на същества, чрез които разумната природа е правила своите опити, с цел
да
ги усъвършенства.
Като обичаш, трябва и тебе
да
обичат.
Но този същият червей, като се превърне на пеперуда, не ходи вече в условията, дето трябваше
да
пъпли по земята. Защо?
(втори вариант)
Трябва
да
се събудим.
(втори вариант)
Аз съм за онзи вътрешен душевен живот
да
стане хармоничен.
(втори вариант)
Дошла е една по-голя- ма интелигентност,
да
е господар на своето положение.
(втори вариант)
Може
да
не се измени животът.
(втори вариант)
Ако вие нямате това, тази вътрешна обхода, всичкият живот ще се развали.
(втори вариант)
Значи червеят, след като е ходил дълго време по земята, той е мислил, мислил и казал: "Трябва вече
да
изменя положението
си
,
да
не пъпля вече.
(втори вариант)
Могат нашите мисли
да
не се превръщат в състоянието на червей, защото, каквато мисъл и
да
е, щом ти
си
недоволен, каквото недоволство и
да
се роди, каквато скръб и
да
се яви в тебе, каквато тъга и
да
се роди, ти казваш - тъгуваш за Бога.
(втори вариант)
И всичкото учение е безполезно и нищо не може
да
се разреши.
(втори вариант)
Аз съм изложен на хиляди страдания.
(втори вариант)
Не че нямате обхода, но тази обхода не е тъй идеална.
(втори вариант)
Тъгуването за Бога седи в това, в смисъл
да
живеем за слава Божия.
(втори вариант)
Аз искам обходата, от която вие
да
сте доволни.
(втори вариант)
Кола може
да
ме стъпче, някоя птица, някой човек може
да
мине, някой камък ще се търкули отгоре ми.
(втори вариант)
Да
можеш за Бога
да
се радваш.
(втори вариант)
Колкото ида съм изкусен в лазенето, всеки ще ме стъпче.
(втори вариант)
А ти тъгуваш за Бога, че не ти е дал здраве, че не ти е дал всички материални блага.
(втори вариант)
Аз от
себе
си
съм доволен.
(втори вариант)
И като ходя по дърветата, правя голяма пакост с поведението
си
." Той мисли, мисли, и създава крилата
си
, казва: "Трябва
да
започна
да
хвъркам из въздуха, другояче не може
да
бъде." И сяда
да
работи, започва
да
прави своя пашкул.
(втори вариант)
Но аз искам вие сами
да
сте доволни от вашата обхода.
(втори вариант)
Или на друг език казано, вие
да
сте щастливи.
(втори вариант)
И невидимият свят, разумният свят, като види неговото добро желание, неговата добра мисъл, това, което червеят
си
е помислил, му дава условия
да
го реализира.
(втори вариант)
Това е един символ, това е една азбука.
(втори вариант)
Това е приблизително закона за щастието как може
да
го постигнете.
(втори вариант)
Сега същият закон е, може
да
приведете или
да
пренесете този закон, понеже трябва
да
се направи едно обобщение,
да
се изясни в известна смисъл,
да
се разграничи в Божествена смисъл.
(втори вариант)
И ако знаеш къде
да
туриш този червей, ако знаеш как
да
го туриш, няма
да
ти причини вреда.
(втори вариант)
Не съм ви казал още всичките правила.
(втори вариант)
Това, което сега ви казвам, то трябва
да
остане за вас.
(втори вариант)
Аз не искам
да
го изнасяше навън.
(втори вариант)
Това е първата форма, в която е дошъл човек
да
живее.
(втори вариант)
И който го изнесе навънка, той нищо няма
да
се ползва, и другите хора нищо няма
да
разберат.
(втори вариант)
Тя е най-естествената и най-лесната форма, в която може
да
живее.
(втори вариант)
И защо трябва
да
го нахраните?
(втори вариант)
Вие виждате в целия свят всичките тези форми, които съществуват в най-простия език.
(втори вариант)
Понеже е най-лесната форма, най-лесно може
да
се създаде тя.
(втори вариант)
Не че може
да
го нахраните.
(втори вариант)
От какво произтичат всичките тези живи форми, които съществуват като скъпоценни камъни?
(втори вариант)
Ти малко ще му дадеш веднъж, два пъти, и ти вече в
себе
си
култивираш една вътрешна сила, едно самообладание.
(втори вариант)
Или
да
вземем формата на едно растение, буболечица, птичка?
(втори вариант)
Защо Бог изисква всичките негови деца на земята
да
постъпват разумно и хиляди, милиони години той чака?
(втори вариант)
Каквито и
да
са форми, това са жилища, опити, в които човешкият дух е живял.
(втори вариант)
Това вътре в природата е закон на деление.
(втори вариант)
Бог не гледа, тъй както ти чакаш дванайсет, четиринайсет години, за
да
дойде първият плод на дървото.
(втори вариант)
Като е забогатял, той е направил втора колиба - по-хубава, а онази простата колиба, неговата първа колиба той е дал на следующето създание в наследство.
(втори вариант)
Така се създали първите къщи на човечеството.
(втори вариант)
И като
си
е послужил, той го оставил за бедните.
(втори вариант)
Така и Бог чака дълги години
да
види един плод у тебе.
(втори вариант)
Тъй щото тези форми, които виждаме, това са култури, това са колиби, в които човек по-рано е прекарал, и сега минава през формата на всичките млекопитающи, на растенията, на всички риби, и даже има човешки форми, дето по-нисши същества са влезли и живеят, дето човешкият дух е създал, без кирия
си
живеят там.
(втори вариант)
Този символически знак, камшичето отгоре?
(втори вариант)
Може една ябълка
да
е, но хубава ябълка.
(втори вариант)
От млекопитающите взима кирия, от рибите взима кирия, казва: "Вие бяхте киряши, трябва
да
си
платите данъка.
(втори вариант)
Значи това същество, което е живяло само в този кръг, не е можело
да
прозре извън
себе
си
.
(втори вариант)
За бъдеще това растение ще ражда все такива хубави плодове.
(втори вариант)
- Хваща птиците, казва: - Вие живеете в моите къщи, които аз направих, и трябва
да
си
платите данъка.
(втори вариант)
Най-първо човек е живял в
себе
си
, в неговия дух.
(втори вариант)
Той така ще го окопае, оглежда го, за
да
даде на втората година това дърво повече плод.
(втори вариант)
- Отреже й главата, изяде я, каже: - Хиляди години живееш, нищо не
си
платила, трябва
да
се накаже." Хванеш ти една овца, кажеш: "Толкова време
си
живяла в къщата, не
си
плащала кирия." И по насилствен начин той я принуждава за данъка.
(втори вариант)
Той е дошъл до положението
да
дели кръговете.
(втори вариант)
Всяко добро, което направите вие, все остава на прихода в книгата на наша сметка.
(втори вариант)
И цялата природа, това са все киряши, които живеят в неговата къща, наематели са.
(втори вариант)
Втория път ми напомнете аз
да
не забравя
да
ви изясня какво значи обич.
(втори вариант)
Но той не може
да
познае, че с деление не може
да
се разреши въпросът.
(втори вариант)
Представете
си
колко е благороден.
(втори вариант)
Но такава голяма несправедливост не може
да
има в света.
(втори вариант)
Всичкото мляко, което овцата има през годината, той го взема, всичката вълна събира, после и кожата й взема, и децата й взема.
(втори вариант)
Нищо, толкова хиляди години ги оставил
да
живеят свободно без кирия.
(втори вариант)
И това същество почне
да
мисли, казва: "Трябва
да
има някое друго разрешение.
(втори вариант)
Те ги построиха и ги туриха, но понеже той всякога беше недоволен от построението, той, като погледна една къща, понеже иде от по-високо място, казва: "В тази къща не се живее, нещо по-добро." Най-първо той направи една малка колибка, едва той
да
се помести вътре.
(втори вариант)
Този кръг не може
да
се пробие навънка." Следователно това същество, което е живо, в това свое сечение направя
си
едно отверстие нагоре и почне
да
излиза нагоре.
(втори вариант)
И най-после казва: "Искам малко другояче
да
позная живота." Това същество, като е мислило, мислило, вижда, че не става така.
(втори вариант)
Имаше само две отверстия - едно отверстие, откъдето
да
влиза, а от другото димът му
да
излиза.
(втори вариант)
"Не се живее - казва - тук без прозорци." Дойдоха тогава рибите с прозорци, с по два прозореца във водата направени.
(втори вариант)
Съществото, което живее в първата клетка, е направило две отверстия
да
излиза навънка и след това започва се формата на растение.
(втори вариант)
Тук условията не са хигиенични." След това му направиха една къща във въздуха -
да
се носи във въздуха.
(втори вариант)
Туй е било хиляди години, докато дойде на първата клетка - как й дошло на ума
да
направи растението,
да
строи новото жилище на растението.
(втори вариант)
Долу праща своите корени
да
изтегля своите сокове, които са потребни.
(втори вариант)
НАГОРЕ