НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
477
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
477
:
1000
резултата в
5
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Соковете на Любовта, Мъдростта и Истината
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 9.8.1931г.,
Следователно искате ли
да
бъдете разбрани и обичани, вие трябва първо Бога
да
обичате.
Казвате: „Как
да
познаем къде е Бог?
“ Питам: тази сутрин, за пример, трябваше ли аз
да
ви доказвам, че това, което виждате, е слънцето?
Сега, ще ви дам няколко важни правила за живота.
Първо правило: всяка мисъл, която носи за човешката душа соковете на Любовта, тя идва от Бога.
Това е слънцето, на което всички плодове зреят.
И обратно: всяка мисъл, която не носи за човешката душа соковете на Любовта, тя не идва от Бога.
Това слънце всички познават, но щом стане въпрос за Бога, казват: „Как ще познаем Бога?
Следователно всяко нещо, което не идва от Бога, носи в
себе
си
отрова, смърт.
“ Щом Бог изгрее в душата на човека, всички облаци, болести, страдания и противоречия изчезват.
Тогава настава мир и радост в душата на човека, каквито той никога не
си
е представял.
Второ правило: всяка мисъл, която носи за човешката душа светлината на Мъдростта, тя идва от Бога.
Значи всички страдания, противоречия в живота на човека се дължат на това, че той е далеч от Бога, далеч от Божията светлина.
Всяка мисъл, която не носи светлината на Мъдростта, тя не е от Бога.
Тази мисъл носи тъмнина и смърт.
Как няма
да
боледуват?
Трето правило: всяка мисъл, която носи за човешката душа свободата на Истината, тя идва от Бога.
Нека Божествената светлина влезе в тази къща,
да
видите какво ще стане с болестите.
Всяка мисъл, която не носи тази свобода, тя не е от Бога.
Тази мисъл носи робство, ограничение.
Не влезе ли Божията Любов и светлина в някой дом, там постоянно ще има страдания и противоречия.
Казвам: понеже искате
да
възкръснете,
да
намерите Бога, трябва
да
живеете според трите правила.
Иначе, в която църква и
да
отидете, навсякъде ще ви кажат: „Елате при нас!
Тя постоянно ще му казва: „Синко, краката ти трябва
да
бъдат дълги, та щом шукне нещо в гората, ти веднага
да
бягаш“.
Дойде ли някой
да
ви говори в името на Любовта, проверете, дали мислите му носят соковете на Любовта.
Ако някой е роден от майка свиня, тя ще го научи
да
рови,
да
търси богатства в земята.
Ако човек мине през всички животински форми, той все ще придобие някакво знание, но свобода няма
да
има.
Не се мъчете
да
ги направите сладки.
Можете ли
да
направите вгорченото, гранясалото масло сладко?
Каквото и
да
правите с него, вие можете само
да
замаскирате малко горчивия му вкус, но не
да
го превърнете в сладко.
Купите ли такова масло, нищо друго не остава, освен
да
го изхвърлите.
“ Всички хора умират, а при това говорят за свобода.
Колкото и
да
струва, не жалете парите.
Той минава спокойно покрай тях, пее
си
някаква песен, от нищо не се смущава.
Ако някой ви обича, но чувствата му са горчиво масло за вас, трябва ли
да
приемете любовта му?
Казано е в Писанието, че след като Христос говори на юдеите, те искаха
да
Го хванат и убият с камъни.
Христос избяга от ръцете им и отиде отвъд Йордан, т.е.
Някой казва: „Аз обичам еди-кого
си
“.
Да
обичаш човека, чиито мисли и чувства носят соковете на Любовта, разбирам, но
да
обичаш човека, чиито мисли и чувства носят ограничение, робство, не разбирам.
Злото, омразата, лъжата, престъплението по никой начин не могат
да
се обичат.
Силата на Христос се прояви във възкресението.
Невъзможно е човек
да
обича отрицателните прояви!
Който идва от Бога и в гроб
да
го сложат, в края на краищата той пак ще излезе навън, ще възкръсне.
Сега, желая на всички, всяка ваша мисъл
да
носи за душата ви соковете на Любовта, светлината на Мъдростта и свободата на Истината!
Смъртта не може
да
се обича от никого и при никакви условия.
Колкото хората
да
се различават, има, обаче, общи положения за всички без разлика.
Както в математиката има общи положения за всички времена и народи, така и в разбиранията на хората има еднакви положения за всички времена, народи и хора.
За пример, човек не може
да
смята, както иска.
Има установени правила, действия, по които той трябва
да
се ръководи.
Можете ли
да
кажете, че 4+5=56?
Вие можете
да
кажете, че е така, можете и
да
напишете тия числа, обаче дойде ли
да
приложите тази ваша аритметика в търговията, от последствията ѝ ще видите, права ли е тя, или крива.
Следователно, както в живота, така и в науката, има ред правила и закони, от които човек не може и не трябва
да
се отклонява.
За пример, може ли човек
да
пререже някъде кръвоносните
си
съдове и
да
каже, че кръвта няма
да
изтече?
Колкото и
да
доказва това, кръвта ще тече на общо основание.
Може ли човек
да
пореже пръста
си
някъде и
да
не усети болка?
Никой няма право, по какъвто и
да
е начин,
да
нарушава законите, върху които е построен неговият организъм.
Организмът е съставен от безброй малки, живи душички, които следят работата на своя господар.
Ако той направи някаква грешка, от която
да
пострада целият организъм, те казват: „Не е умен нашият господар!
“ Не минава много време и цялото съдружие от живи клетки постепенно започва
да
се разпада.
„Който не влиза през вратата в кошарата на овците, той е крадец и разбойник.“ (– 1-ви стих.) – Всяка мисъл, която не носи в
себе
си
светлината на Мъдростта, тя е крадец и разбойник.
Всяко чувство, което не носи в
себе
си
соковете на Любовта, то е крадец и разбойник.
Всяка постъпка, която не носи в
себе
си
свободата на Истината, тя е крадец и разбойник.
Сега, някой казва: „Аз искам
да
служа на Бога, за
да
живея добре“.
Човек трябва
да
знае защо иска
да
служи на Бога!
При това каже ли веднъж, че иска
да
служи, той трябва, без отлагане,
да
пристъпи към реализиране на своето желание.
Казвате на един гладен човек: „Почакай няколко дни, аз ще ти донеса пресен, топъл хляб
да
си
хапнеш“.
Докато се наканите
да
занесете хляб на този човек, той може
да
умре.
“ Каже ли човек нещо, той трябва
да
го направи.
Бог казва на слънцето
да
изгрее, и то изгрява точно на определеното за него време.
Всички желания и обещания, които не се изпълняват на определеното за тях време, те са крадци и разбойници.
Искате ли
да
намерите и познаете истината, търсете я, докато сте още на земята.
Да
мислите, че след като отидете на онзи свят, ще намерите истината, то е все едно окованият в окови затворник
да
мисли, че по този начин ще намери свободата.
Или, все едно е, затворникът
да
мисли, че в затвора може
да
стане светия.
Ако това е вярно, тогава всички крадци и разбойници са все светии.
Човек може
да
стане светия само ако изпълнява волята Божия.
Където ходи, светията на всички свети, както фарът в морето свети на всички кораби, които пристигат и заминават от пристанището.
Дойдат ли други кораби, той веднага загасва своята свещ и те остават в тъмнина.
И забележете, когато крадецът отива
да
обере касата на някой богат човек, той запалва свещ само за
себе
си
; обере ли касата, духва свещта, взима парите и излиза навън.
Който върши волята Божия, той запалва свещта
си
да
свети на всички.
Ето защо, искате ли
да
вървите в пътя на истината, трябва
да
дадете място на Божия Дух у вас, Той
да
ви ръководи и упътва.
Вън или вътре у вас, Духът следи, наблюдава всичко, каквото вършите.
Речете ли
да
съдите някого в Негово име, Той наблюдава и се произнася за постъпката ви.
Мнозина мислят, че никой не вижда какво правят.
Бог следи всичко и се произнася чрез хората.
Вие дойдохте
да
се учите, а вършите големи своеволия и насилия“.
Казвате: „Има ли право Бог
да
се отнася с нас така?
“ Ако мислите, че Бог няма право
да
се отнася с вас така, вие трябва
да
живеете съобразно Божиите закони.
Няма по-страшно нещо за човека от това,
да
изгуби Божието благоволение!
С туй заедно той изгубва и богатство, и сила, и здраве, и приятели, а най-после и живота
си
.
Напуснат ли го всички, и червеите ще се откажат
да
ядат месото му.
Можете ли
да
разчитате на човека, който е изгубил всичко?
Ще дойде такъв човек
да
ви показва мястото на Бога.
То е все едно,
да
влезете в дома на този човек, който запалва пред вас една свещ и започва
да
ви убеждава, че тази свещ е слънцето.
Как
да
разбера истината?
Следователно иска ли човек
да
бъде свободен, той трябва
да
познава истината,
да
я различава от лъжата.
Няма по-отвратително нещо за човека от това,
да
лъже в името Божие, а след това
да
се оправдава.
Някой казва: „Светът ще се оправи сам по
себе
си
, няма защо
да
се безпокоим“.
Единият от тях, като направел някоя грешка, казвал пред другаря
си
: „Направих една грешка, но не може без това.
И светия
да
съм, все ще сгреша, но нищо, грешката сама по
себе
си
ще се оправи“.
Другият светия не бил съгласен с този начин на разсъждение, затова решил един ден
да
му докаже, че грешката сама по
себе
си
не може
да
се изправи, докато човек не пожелае и не направи някакво усилие от своя страна.
Сядат и двамата
да
се хранят, но яденето не върви, сол няма в боба.
Боб не може
да
се яде без сол“.
– „Няма нищо, това е една грешка, но тя сама по
себе
си
ще се изправи.“ – „Как така?
Сол трябва
да
се сложи!
“ – „Нищо, ще почакаме, солта сама ще дойде.“ Едва сега първият светия се убедил, че за изправянето на една грешка човек трябва
да
направи усилия, съзнателно
да
работи върху
себе
си
,
да
изправи тази грешка.
Иска ли човек
да
свари боб, той сам трябва
да
сипе вода в гърнето; после
да
сложи боба, лука във водата и
да
постави гърнето на огъня.
Като заври бобът, ще сложи сол и ще може вече
да
го яде.
Очаква ли тия неща
да
дойдат сами по
себе
си
, той ще гладува.
На същото основание хората са на крив път, когато очакват Бог
да
оправи света.
Казвам: външният свят е оправен, но всеки сам трябва
да
оправи своя свят.
Който сам вари боба
си
, той може
да
оправи своя свят.
Обаче, който очаква на другите, те
да
сварят боба, а той наготово
да
яде, неговият свят ще остане неоправен.
Закон е: всеки сам ще
си
вари боба.
Ако отидете при един светия, той няма
да
ви даде от своя боб.
Ако някой от тях пожелае
да
ви гости, трябва
да
даде всичкия боб на вас, а той
да
гладува; ако не желае
да
ви гости, тогава той ще яде, а вие ще гледате.
Аз го гледам, а той яде, не иска
да
знае“.
Ако пък светията даде на вас боба
си
, тогава той ще каже: „Не е добър този човек!
“ В случая бобът се взима като символ на живота.
Христос казва: „Аз дойдох
да
им дам живот и то преизобилно“.
Следователно човек може
да
пожертва живота
си
за някого, но по свобода, а не чрез насилие.
Ето защо, никой няма право насила
да
застави светията
да
му даде от своя боб.
Ако той сам пожелае
да
даде от Любов, това е друг въпрос.
Когато светията не иска
да
даде от своя боб, той ще ви заведе в градината
си
и ще каже: „Ето, вземете от които плодове искате!
2.
Които чакат Господа
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 10.8.1931г.,
За тази цел не късайте връзката
си
с каракачаните, т.е.
с Живота – нека те слизат и се качват,
да
носят всичко онова, което е необходимо за поддържане на живота в планината.
Желая ви днес
да
прекарате деня весело –
да
орете,
да
сеете,
да
жънете и будни
да
бъдете!
Когато Господ дойде, човек е буден и готов
да
възприема.
Дето е Бог, там има и Живот, и Светлина, и Свобода; дето Бог отсъства, нищо не става, без Бога животът е безплоден – при това положение всеки чувства, че му липсва нещо съществено.
Сега ние почакахме малко
да
изгрее Слънцето – с изгряването на Слънцето и силата на човека се увеличава.
Затова именно е казано в Писанието: „На онези, които чакат Господа, силата им ще се удвои“ – това значи: Любовта, Мъдростта и Истината ще дойдат за онези, които чакат Господа.
Това е казано преди две хиляди години, сега на вас казвам: не е достатъчно само
да
чакате Господа, но
да
бъдете съвършено готови – здрави, облечени, чисти, та като се отвори вратата на Царството Божие, веднага
да
влезете.
Всеки сам ще влезе тържествено и свободно, няма
да
чака някой
да
го бутне или на носилка
да
го внесе.
Бъдете готови, защото вратата скоро ще се отвори; както светлината навсякъде влиза сама, свободно, без
да
я канят, така и вие трябва
да
влезете в Царството Божие – такъв е законът.
” Ако вратата не е отворена, ще се приготвяте и ще чакате, докато се отвори; докато чакате, трябва
да
работите,
да
придобиете нужната Свобода в постъпките
си
.
Бъдете като светлината, ако искате
да
влезете безпрепятствено в Царството Божие – това е първото условие за влизане в Небесното Царство.
Няма по-хубаво нещо от това, когато Господ дохожда
да
събуди онези, които спят – който заспива, той умира за недъзите на живота.
Кой може
да
събужда човека?
Когато майката и бащата събуждат детето
си
, това показва, че те се грижат за него; следователно, когато Бог ни събужда, това показва, че Той се грижи за нас, иска
да
ни вкара в правия път.
Казвате за някого: “Този човек е заспал, трябва
да
го събудим” – защо?
Както събуждат човека от физически сън, така трябва
да
го събудят и в духовно отношение.
Мнозина могат
да
събудят човека, но правилно е Бог
да
го събуди – защо?
Когато това Слънце те събуди, то ще отвори очите ти
да
виждаш и разбираш правилно света,
да
можеш
да
работиш в него; когато друг някой те събуди, той ще те събуди в тъмнина – какво ще правиш в тъмнината?
Събуждането при светлината на деня има смисъл, обаче събуждането в тъмнина няма никакъв смисъл.
Носете тези мисли в ума
си
и чрез тях проверявайте своите състояния.
Казвам: всичко, каквото досега сте чули и продължавате
да
чувате, е Словото Божие.
Който се храни с това Слово, гладен не остава; който не се храни с него, винаги гладен ходи – Словото е хлябът и водата, които поддържат Живота.
Коя вода е по-хубава, тази, която днес извира, или онази, която е извирала преди хиляди години – днешната вода е по-хубава; кое слънце е по-важно за вас, слънцето, което днес изгрява, или онова, което преди хиляди години е изгрявало – днешният изгрев е най-важен.
Когато детето е малко, майка му говори по един начин; като стане голям син или голяма дъщеря, тя говори по друг начин, обаче, било за детето, на което майката говори, било за човека, на когото Бог говори, важен е сегашният момент.
Казвате: „Едно време майка ни ни говореше като на деца, езикът й беше по-строг, по-назидателен; сега ни говори като на големи, като на разумни хора” – обаче между първия език на майката и сегашния няма никакво противоречие.
На малкото дете пък тя говори по негов маниер, тя изкривява думите, приспособява се към него, за
да
я разбере; ще дойде ден, когато майката ще говори на детето
си
със съвършен език – този език е езикът на изгряващото Слънце, т.е.
В езика на Любовта е позволено на майката
да
бъбри,
да
изкривява думите, според развитието на детето, но в езика на Мъдростта не се позволяват никакви изкривявания, никакви промени – Мъдростта всичко изправя, нейният език е съвършен.
Истината пък оценява всичко в своята пълнота.
За тези два живота на настоящето не мислете – мислете само за сегашния
си
живот.
Казвате: „Кое е най-важното нещо за човека” – най-важно нещо за човека е
да
се храни, най-важно нещо за човека е
да
гледа, най-важно нещо за човека е
да
слуша, най-важно нещо за човека е
да
вкусва от сладостта на Словото Божие, най-важно нещо за човека е
да
расте,
да
чисти сърцето
си
,
да
развива ума
си
и т.н.
По-хубави неща за човека от тези няма, всички други неща са преходни.
Човек расте до известна възраст, след което растенето спира; в това отношение растенето на човека мяза на изкачването му на някой планински връх – той бърза
да
се изкачи, иска час по-скоро
да
стигне върха, вследствие на което се изпотява изморява.
Щом се качи на върха, поогледа се наоколо, поседи малко и мисли вече за слизане – той вижда, че не може
да
живее на върха, не познава законите.
Младият се качва на върха, поседи малко, но вижда, че не може
да
живее там дълго време и постепенно започва
да
слиза надолу; слизането надолу е остаряването на човека – той вижда, че силите му го напускат, тялото му се прегърбва, очите и ушите му отслабват, не му се яде, нищо вече не му е сладко и приятно.
Започнем ли
да
слизаме, животът губи своя смисъл – защо?
Обаче във Вечния живот има постоянно качване – в този Живот човек може
да
слезе само когато пожелае
да
помогне на някого, след това пак се връща назад, т.е.
пак продължава качването
си
нагоре.
В този смисъл Любовта, Мъдростта и Истината са високи върхове, на които, качи ли се човек веднъж, там трябва
да
остане – той трябва
да
устои на законите, които съществуват на тия върхове; не устои ли, той ще остарее, а едновременно с това ще изгуби и силата
си
, и здравето
си
– всичко, което дотогава е имал.
И тогава, като мине покрай него Великата майка – Любовта, ще каже: „
Да
ида
да
го събудя” – като го събуди, тя ще го качи отново на върха.
Като знаете това, не трябва
да
се обезсърчавате – който веднъж се е събудил,
да
гледа
да
не заспи; който спи,
да
пожелае Господ
да
го събуди.
Който се качва на планината, той трябва
да
изучава законите на планината, за
да
не слезе долу; който слиза от планината,
да
се моли на Бога
да
го събуди, т.е.
да
го тури в Пътя, за
да
започне
да
се изкачва.
Сега онези от вас, които ще тръгват за София, ще гледат
да
се свържат с Бога, ако искат стъпките, както и пътищата им
да
бъдат прави.
София е емблема на Мъдростта – не трябва
да
слезете в София, но
да
възлезете към нея като място на Мъдростта.
Които няма
да
заминават, те ще останат тук, на високите места.
Искате ли
да
разберете смисъла на Живота, вие трябва
да
направите вътрешна връзка между трите върха – Любовта, Мъдростта и Истината.
Разберете ли смисъла на Живота, ще можете
да
живеете и на високите места.
Ето толкова време вече как ние живеем на рилските височини благодарение на каракачаните и на техните коне – те ни донасят хляб, картофи, боб, масло, сирене и т.н.
Каракачанинът представлява Живота, който иде с конете
си
да
донесе нещо за хората на Земята – докато Животът ни носи нещо, ние ще има какво
да
ядем и пием, а заедно с това ще слушаме Бог
да
ни говори.
Казвам: каквото сте чули досега, приложете го, без
да
се спирате върху миналото.
Най-важно за вас е
да
имате насъщния хляб – хлябът е Словото.
Няма по-хубаво нещо за човека от това
да
слуша Словото Божие!
Казано е в Господнята молитва: „Хлябът наш насъщний дай го нам днес” – Словото е насъщният хляб за душата, от който тя се нуждае всеки ден.
Който е хранил душата
си
със Словото, днес той е гражданин на Царството Божие.
Сега и вие се приготвяте
да
станете граждани на това Царство; ако се храните със Словото Божие, вратата на това Царство ще се отвори и за вас.
За тази цел вие трябва
да
бъдете абсолютно здрави –
да
имате здрави крака, ръце, очи, уши, мозък, сърце.
Не мислете, че ако сте болни, ще ви занесат в Царството Божие на носилка – в Царството Божие болни не приемат.
Отвори ли се веднъж вратата, вътре ще влязат само ония, които са здрави и могат
да
станат; които са болни и не могат
да
станат от леглото
си
, те ще чакат, докато втори път се отвори вратата на Царството Божие.
Това значи: които чуят гласа на Господа, те ще оживеят; които не чуят гласа на Господа, те ще останат за други времена.
Следователно който се е качил на планината, там
да
остане,
да
не слиза долу; който е слязъл вече,
да
се моли на Бога пак
да
се качи.
3.
Сила, разумност и добро
,
СБ
, София, 19.8.1931г.,
При това положение от всеки косъм на човешката глава ще излиза огън, ще пръскат искри; след това ще му израснат криле, с които ще хвърчи навсякъде из пространството, без
да
го види някой, без
да
му се препятства.
Тогава човек може
да
каже: „Сега разбирам дълбокия смисъл на Живота, разбирам какво значи служене на Бога.”
Разправят за един религиозен човек, че обещавал на свои братя, пред които минавал за напреднал в духовно отношение, че може
да
им даде ключовете на Живота.
Казвам: този брат сам се нуждае от хората
да
го хранят, а ще им дава ключовете на Живота; той сам се нуждае от поддръжка, а развива теория за ключовете на Живота.
Като говорил дълго време върху този въпрос, слушателите му го запитали: „Де са ключовете, дай
да
ги опитаме!
” – „Аз развих темата само, а вие ще работите.” Не, човек не трябва
да
говори празни работи.
Който обича, той има ключовете на Живота в
себе
си
и може
да
ги дава и на другите; когото обичат, и той също така може
да
се ползва от тия ключове.
Има начини, методи, чрез които тия ключове могат
да
се прилагат правилно – те са прости методи, и малките деца могат
да
прилагат тия ключове, особено ключа на Любовта.
Който иска
да
се ползва от ключа на Любовта, той трябва
да
стане малко дете; който иска
да
се ползва от ключа на Мъдростта, той трябва
да
стане стар човек на сто и двадесет години; който иска
да
се ползва от ключа на Истината, той трябва
да
стане млада красива мома,
да
се движи с бързината на светлината – стане ли човек дева, девица, той ще придобие Абсолютна свобода.
Тъй щото иска ли човек едновременно
да
се ползва от трите ключа, той трябва
да
стане малко дете, стар човек на сто и двадесет години и млада красива мома, подир която
да
тичат всички хора – малкото дете представлява сърцето, старият човек – ума, а младата мома – душата; и тогава според случая човек ще се проявява или като дете, или като стар дядо, или като красива мома.
Сега аз не питам съвършените дали са разбрали и приложили тия ключове, но казвам на вас: направете опит
да
видите какво сте и докъде сте достигнали – постарайте се
да
станете малки деца, стари дядовци и млади красиви моми.
На съвършения казвам: стани малко дете – покажи, че прилагаш ключа на Любовта; после стани стар дядо на сто и двадесет години – покажи, че прилагаш ключа на Мъдростта; най-после стани дева, млада красива мома, която се движи с бързината на светлината – покажи, че прилагаш ключа на Истината.
В Живота съществува следното основно положение: никога не можеш
да
научиш човека на това, което ти сам не знаеш – знание е само това, което е опитано, проверено.
Който владее тези ключове, той заслужава почитта и уважението на всички разумни и възвишени Същества.
Например, ако човек никога в живота
си
не е опитвал нещо сладко, той не може
да
знае какво нещо е сладчината – колкото и
да
му говорите за сладкото, тази идея ще остане недостъпна за неговия ум.
И наистина младата мома и дядото заслужават почит и уважение, а детето се ползва от обичта на другите – кой как види малко дете, все ще му даде нещо сладко.
Човек може
да
постигне понятието за сладко само в един момент – как?
Като видят стар човек, ще му отдадат почит и уважение, а като видят млада красива мома, всички ще хукнат подир нея – защо хората тичат подир красивата мома?
Достатъчно е само
да
вкуси нещо сладко; оттам насетне каквото и
да
се говори на този човек за сладкото, за степените и качествата му, той всичко разбира.
Защото всички желаят
да
бъдат в нейното положение,
да
имат тази небесна Чистота.
По същия начин, колкото и
да
говорите на човека за Доброто, ако той не го е опитал, нищо няма
да
разбере; опита ли веднъж Доброто, той напълно може
да
ви разбере.
Няма по-красиво нещо от девствеността, от Чистотата.
Доброто не може умствено
да
се предава, същото се отнася и до злото.
Значи има неща, които без опит по никой начин не могат
да
се предадат; тия неща не могат
да
ги предадат нито хората, нито Ангелите даже – само Бог може
да
предаде тия неща.
Който разбира идеала на душата
си
, той ще разбере и смисъла на Живота; не разбира ли идеала на душата
си
по този начин, Животът за него ще остане без цел и без смисъл.
Да
предадеш нещата, както Бог ги предава, това значи
да
предадеш тяхната същност; щом хората знаят същността на нещата, лесно е вече на Разумните същества
да
се проявят.
Тогава хората ще бъдат деца, без
да
знаят защо са деца, ще бъдат стари, без
да
знаят защо са стари, ще бъдат деви, без
да
знаят защо са деви.
Ето защо първо трябва
да
се предаде същината на нещата, т.е.
Човек непреривно трябва
да
мени състоянията
си
в Живота – ту дете трябва
да
бъде, ту стар мъдър човек, ту млада красива мома-дева.
Божественото, което се крие в тях – това значи
да
опита човек Реалността в нейното първо проявление.
Като казвам, че човек трябва
да
минава през фазите на детето, на стария човек и на девата, аз вземам тия състояния като символи.
Детето вземам в смисъл на малко смирено същество, пълно с Радост и Чистота – всички му се радват и то на всички се радва – детето постоянно мисли как
да
зарадва скръбните хора, как
да
ги направи щастливи; старият човек вземам в смисъл на мъдрец – човек пълен със знания, с богатства, със сили, за които търси най-правилен начин
да
ги раздаде; младата мома пък символизира посвещение, смирение, служене на Бога.
Избран човек е онзи, който е силен; избран човек е онзи, който е разумен; избран човек е онзи, който е добър.
Ако някой иска
да
знае дали е от избраните, нищо не може
да
му се отговори, никой не може
да
ви каже дали сте избрани, или не, както никой не може
да
ви каже ще влезете ли в Царството Божие, или не.
И наистина, каква по-висока идея може
да
съществува от служене на Бога?
Ако някой ученик ме пита ще свърши ли училището, ще му отговоря: ако учи, ще свърши благополучно – ако не учи, няма
да
свърши; ако е здрав, ще свърши благополучно – ако не е здрав, няма
да
свърши.
Казано е в Писанието: „Това е живот вечен,
да
позная Тебе, Единаго истиннаго Бога” –
да
познаем Бога като деца, които постоянно мислят
да
направят нещастните хора щастливи;
да
познаем Бога като стари хора, които търсят начин
да
предадат знанието и богатството
си
на другите,
да
се ползват от него;
да
познаем Бога като млади моми, като деви, които искат
да
внесат велик идеал в Живота – Любов към Бога и Любов към ближния.
Ако ученикът е болен, по-добре
да
не влиза в училището – в Школата съществува следното правило: болни ученици не се приемат, мързеливи ученици също не се приемат.
Съвременните хора могат
да
бъдат щастливи, могат
да
бъдат съвършени.
Щастието и съвършенството са извън времето и пространството – няма същество, което може
да
ви ограничи в правене на Добро.
Преходните, временните неща лесно се вземат; всяко нещо, от което могат
да
ви лишат, е човешко.
Дойде ли се до Доброто, даже идват Същества
да
помагат на човека; тъй щото станете ли като дете, всеки ще ви помага, всеки ще се притичва
да
ви услужва – и забележете, когато детето заплаче, всеки се притичва
да
му услужи.
Ако една мисъл, едно чувство или дадено знание се изгубят, те са преходни неща.
Животът не може
да
се изгуби, нито може
да
се задържи на едно място или в една посока – вечните, реалните, Божествените неща никой не може
да
отнеме.
Слаби са децата, които искат
да
направят всички хора щастливи и радостни; с други думи казано, слаби са онези, които абсолютно не мислят за
себе
си
.
Затова именно човек трябва
да
се стреми към неща, които никой не може
да
отнеме – тия неща са в самия човек, дадени му от началото на неговото съществуване.
Това не подразбира, че те са забравили
себе
си
, но те казват: „Ние ще намерим
себе
си
, когато намерим всички хора, понеже всички сме излезли от Бога.” Когато хората са недоволни от нас, и ние сме недоволни от
себе
си
– само по този начин ще разберем, че сме удове на едно цяло.
Всяко нещо, което човек дава, той може и
да
си
го вземе; всяко нещо, което човек не е в състояние
да
даде, той не може
да
го вземе – човек не може
да
даде Божественото, следователно той не може
да
го вземе.
Когато един пръст от ръката заболее, болката ще се предаде на цялото тяло, следователно докато насилието, лъжата и злото съществуват в света, в най-малката форма даже, те винаги се отразяват върху Божествения организъм, в който и ние живеем – при това положение вече ние не можем
да
бъдем щастливи.
Който не е развил Божественото в
себе
си
, той живее в един преходен свят – той е човек на постоянните промени и се чуди на тия промени, чуди се защо някои неща стават по един начин, а други – по друг начин.
Ето защо всички трябва
да
работим заедно с Бога,
да
изхвърлим от Божественото тяло, в което и ние живеем, насилието, лъжата и злото.
Когато човек живее по човешки, в света на промените, той може в един момент
да
стане нещастен и в един момент – щастлив.
И тъй, в Живота има три неща, които всякога трябва
да
се имат предвид: първо, човек трябва
да
бъде силен.
Сега аз искам
да
бъдете свободни,
да
не допускате в ума
си
мисълта, че сте най-грешните хора в света.
Обаче първоначално животните бяха силни – те бяха създадени преди човека и взеха Силата за
себе
си
.
Не е въпросът кой е грешен и кой – не; за художника е важно всяка линия
да
бъде на мястото
си
, а дали тя ще бъде права или крива, това зависи от нейната служба.
Всички животни започнаха
да
се грижат изключително за
себе
си
– защо?
Когато той дръпне една линия, която представлява веждите на човека, тази линия трябва
да
бъде изразителна,
да
е съгласна с действителността; тоновете на музиканта трябва
да
бъдат чисти и верни; красивата мома трябва
да
бъде абсолютно красива във всяко отношение; в речта на красноречивия оратор не трябва
да
има никакво насилие, никаква лъжа, никакво зло.
Защото не бяха разумни; като нямаха Разумност, те използваха Силата неправилно и от Силата създадоха насилието, като поставиха следния закон в царството
си
: правото е на силния – който е силен, той е на правата страна; който е слаб, той е на кривата страна.
Има ли насилие, лъжа и зло, тази реч не е съвършена – Божествената граматика не търпи нищо излишно.
Ето защо в животинското царство слабият се счита грешен, нещастен, а силният ходи горд, изправен, със съзнание за достойнство – биволът, лъвът, слонът минават за силни и ходят със съзнание за достойнство.
Казвате: „Ние трябва
да
бъдем добри” – това не трябва даже и
да
се говори, защото ако човек не е добър, той ще бъде лош.
Същото нещо се забелязва и между хората; оттук може
да
се извади следното заключение: който живее само за
себе
си
и превръща Силата в насилие, той живее с идеите на животните.
Доброто и злото взаимно се изключват – Доброто е абсолютна реалност, върху която всичко може
да
се гради, злото пък е абсолютно ограничение, следователно Доброто е основа, Разумността е градеж, а Силата е придобит резултат.
Второ, човек трябва
да
бъде разумен.
Ако не поставите Доброто за основа, и Разумността не може
да
се прояви; щом Разумността не се прояви, и Силата не може
да
дойде.
Човекът беше създаден след животните и като видя, че Силата мина във властта на животните, той взе Разумността за
себе
си
.
Сега аз не искам
да
възприемате тия неща механически, но казвам на музиканта: „Ти трябва
да
свириш добре – това е в естеството ти!
Животните взеха Силата, но я превърнаха в насилие; хората взеха Разумността, но я превърнаха в лъжа и лицемерие.
”
Да
свириш добре – това е Свобода;
да
бъдеш разумен – това е Светлина в Свободата;
да
бъдеш силен – това значи
да
бъдеш независим.
Те направиха добър избор, но като не можаха
да
използват Разумността правилно, изопачиха я, вследствие на което и до днес носят лошите последствия на своята неразумност.
Човек може
да
бъде добър, разумен и силен, когато е едно с Бога – Бог е цялото, а хората са части от това цяло.
Казват, че Разумността е за хората; право е това, но те не можаха
да
я използват както трябва, обърнаха я натук-натам, огънаха я малко и в края на краищата в света влезе лъжата и лицемерието – това наричат хората грехопадане.
Ако вървим в Божия път, животът ни ще се осмисли; не следваме ли Неговия път, ние Го отделяме от
себе
си
и живеем откъснати от цялото, следвани от нещастия и страдания.
Всеки ден Бог се проявява между хората, но не дава
да
Го видят – щом направи някакво Добро, Той моментално се скрива и остава човека
да
се радва, че е получил нещо хубаво, без
да
знае откъде е дошло.
Лъжата дойде в света, защото като отстъпиха от животните, от силата, хората трябваше
да
дадат,
да
пожертват нещо от
себе
си
, но като не можаха, те огънаха Разумността.
Бог постоянно посещава хората – те се радват; и Бог се радва, като им показва начин, по който и те могат
да
постъпват.
Дето Разумността се огъва, там лъжата изпъква; когато човек огъва Разумността, той изпада в положението на онзи, който получава някаква сума за благотворителни цели и задържа част от нея и за
себе
си
– той вземе парите, оглежда се натук-натам и казва: „Аз ще взема част от тези пари, но ще ги върна.” По този начин именно е влязла лъжата в света.
Който постъпва като Бога, той ще бъде добър, разумен, силен и здрав, в дома му няма
да
има нещастия и несрети, а пътят му ще бъде всякога отворен.
Днес лъжата върви в стъпките на хората – те говорят за Истина, за Правда, но все пак лъжата ги следва.
И наистина, със свещ
да
тръгнете из света, едва ли ще намерите обикновен човек, който
да
не лъже – мислите, чувствата и постъпките на обикновения човек са облечени в лъжа.
” – чудно нещо, вие сте в затвор, с букаи на краката и пазачи с пушки в ръце ви пазят; можете ли при това положение
да
бъдете свободни?
Лъжата е облечена с копринена дреха, със златни, с блестящи етикети; когато човек иска
да
прокара някаква лъжа, той говори в името на Любовта, в името на някакви високи идеали, в името на човещината, но в края на тази работа ще се види дали всичко това е било истина, или лъжа.
Значи едновременно ви пазят два вида братя – едни отвън, които ви помагат, и други отвътре, които следят
да
не избягате.
След това този човек ще се оправдава, ще казва: „Условията на живота са трудни, пък аз бях слаб човек, не можах
да
издържа” – този човек се извинява, но и като се извинява, пак лъже.
Казвате: „Какво трябва
да
се прави?
Също така постъпват хората и по отношение към Бога: те грешат, вършат престъпления и след това се обръщат към Бога с думите: „Прости ми, Господи, слаб човек съм, затова сгреших.” Не, никой не може
да
излъже Бога – Той чува тази молитва и казва: „Дайте му според думите!
” Ще плачете, ще се молите, докато дойде Бог
да
ви освободи – Той ще дойде при вас през една малка дупчица и ще ви каже: „Стани, облечи се!
” Хората се чудят защо Бог не отговаря на молитвите им; както виждате, Той отговаря на молитвите им, но според съдържанието на техните молитви – в лъжата обаче няма съдържание.
” Извикай на помощ твоята първа добродетел – Доброто; след това извикай Любовта, от която Доброто е излязло – по този начин ти ще се смалиш, ще станеш малък като дете и ще излезеш и през най-малката дупчица, без
да
те види някой.
Сега аз говоря на избраните, на съвършените, на тия, които са опитали, разбрали и приложили истините в живота
си
.
Щом излезеш в света, дето е мрак и тъмнина, Бог ще каже: „Сега запали фенерчето
си
, т.е.
За грешните не говоря – според мен грехът е дреха, която човек доброволно е облякъл; глупостта е състояние, което човек доброволно
си
е наложил; насилието е състояние, към което човек доброволно се е стремял.
Знанието, с което разполагаш, и тръгни напред.” Като раздадеш богатството, т.е.
Всичко отрицателно в човека е придобито от самия него с негови собствени усилия, никой не му го е наложил отвън.
Знанието, което имаш, ти ще станеш неузнаваем, от бялата ти коса, брада и мустаци нищо няма
да
остане, ти ще се превърнеш на млада красива мома, подир която ще тичат всички хора – стражари, затворници, началници и т.н.; по този начин затворите ще се изпразнят, никой няма
да
остане в тях.
Когато хората искат
да
се оправдаят за своите лоши и криви постъпки, те казват: „Ние не сме виновни за делата
си
, родили сме се такива, наследили сме тия слабости от баща, от майка, от деди и прадеди.” Обаче, доколкото съм изучавал хората, убедил съм се, че никой не е в сила
да
им наложи злото – те сами, доброволно са възприели и злото, и Доброто.
Следователно който иска
да
излезе от затвора, най-напред той трябва
да
се смали,
да
се превърне на малко дете; като излезе от затвора, той трябва
да
бъде стар сто и двадесет годишен дядо,
да
отиде между хората,
да
раздава от своето богатство и знание; най-после, като раздадете богатството
си
, вие ще се превърнете на млада красива мома, подир която ще хукнат всички хора – така те ще излязат от затвора и ще осмислят живота
си
.
Когато Бог създал света, Той изпратил на Земята Ангел Азраел, или другояче наречен Ханиел,
да
донесе благословенията на света; когато дошъл на Земята, Ангел Азраел поставил разните благословения на различни места – сладките работи поставил на едно място, хлябът – на друго място, книгите – на трето място и т.н.
Ще кажете: „Можем ли и ние
да
направим това?
Той наредил Божиите благословения така, че всеки свободно
да
ги вижда и
да
си
избере каквото благословение желае.
” Аз говоря какво могат
да
направят съвършените, а какво могат
да
направят обикновените хора, то е друг въпрос.
Пчелите, които били тогава много красиви и величествени, дошли първи и веднага се спрели пред масата, на която били сладките работи и ги задигнали изцяло; след тях дошли птиците: те се спрели пред масата, на която били поставени разните козметически средства – парфюми, помади, масла за мазане и т.н.
Както знаете, крилатите същества, наречени в света деви, обичат
да
се мажат с разни масла и парфюми; изобщо, няма човек в света, който
да
не се маже – в това отношение той е птица, крилата на птиците винаги са намазани.
” След един Божествен ден, в който Божественото слънце ще изгрее и няма
да
залезе.
След птиците дошли хората,
да
вземат благословението
си
: те се спрели пред масите, на които били поставени семената и книгите – от книгите те започнали
да
се учат, а семенцата пръснали по целия свят.
Тъй щото иска ли човек
да
види тази картина, той трябва
да
бъде добър, разумен и силен.
Като се свършили благословенията, всички същества започнали
да
спорят помежду
си
кой е взел най-хубавото благословение – дали тези, които са взели сладките неща, козметическите средства, или най-после хората, които са взели книгите и семенцата.
Силата на човека седи в Любовта му към Бога – обикне ли Бога, сърцето му ще се запали и Светлината на съзнанието му ще се увеличи.
Като говоря по този начин, аз искам
да
разбирате нещата в техния дълбок смисъл.
Тъй както е изразен Животът днес, той не е представен още в своята пълнота; например всеки очаква и изисква от живота това, което не му трябва – някой очаква
да
си
вземе малко медец както пчелата,
да
си
хапне и
да
се задоволи; друг очаква
да
получи малко масълце, малко хлебец
да
си
хапне; трети очаква
да
намери семенца, които
да
посее или книги, които
да
изучава.
Ако по лицето на Земята нямаше съвършени хора, и Слънцето нямаше
да
изгрява.
Всеки човек има желания, които иска
да
постигне; някой мисли, че като реализира своите желания, ще се задоволи.
Докато Слънцето не е изгряло, всички трябва
да
вземат участие в изгряването му; изгрее ли веднъж, вие трябва
да
кажете: „
Да
живее Слънцето,
да
живеят съвършените!
Сега ще ви дам три правила, които непременно трябва
да
спазвате.
Първото правило: не презирайте тялото
си
– каквото тяло ви е дал Бог, бъдете благодарни, понеже без него не можете
да
живеете; по-добро тяло от сегашното не можете
да
имате, не искайте друго тяло.
Бъдете благодарни от тялото
си
и го пазете хубаво, защото тялото е резултат на вашите мисли, чувства и постъпки от миналото – сегашното ви тяло е израз на миналото, то е свършен факт, но като градите всеки ден, в бъдеще ще имате друго тяло.
Колкото и
да
е стара или лоша една къща, тя трябва често
да
се намазва; колкото добре
да
се е нахранил човек днес, утре той пак трябва
да
яде, и то три пъти на ден – стомахът на човека, т.е.
Второ правило: не презирайте вашите чувства, вашето сърце – каквито чувства и
да
имате, не ги презирайте.
неговата воденица, трябва често
да
се маже с масълце, за
да
има работа.
Трето правило: не презирайте вашите мисли – каквито и
да
са вашите мисли, не ги презирайте.
Аз разглеждам идеята за Живота в нейния широк, а не ограничен смисъл.
И тъй, пазете тялото
си
здраво, пазете сърцето
си
чисто и светло, пазете ума
си
чист и светъл!
И тъй, човек има задължения не само към стомаха
си
, но и към белите
си
дробове, и към мозъка
си
– ето защо човек трябва
да
диша правилно и
да
мисли правилно.
За
да
бъде тялото ви здраво, силно, не трябва
да
си
служите с насилие; за
да
бъде сърцето ви чисто, никаква лъжа не трябва
да
влиза в него; за
да
бъде умът ви светъл, никакво зло не трябва
да
влиза в него.
Човек не обръща внимание на своите мисли, на дишането, на чувствата
си
, пренебрегва ги, а мечтае за постигането на някакъв висок идеал.
Когато тялото на човека е здраво и силно, отвън нищо не може
да
го засегне – и в затворнически халат
да
го облекат, и букаи на краката
да
му турят, той пак ще
си
остане свободен, напълно неограничен.
Например един мечтае
да
стане богат, друг мечтае
да
стане силен – добре е човек
да
стане богат, но какво ще придобие с това богатство; добре е човек
да
бъде силен, но какво ще придобие с тази сила?
Здравето
си
остава здраве, силата
си
остава Сила, чистотата
си
остава Чистота – никой не може
да
ограничи Свободата, никой не може
да
я засегне.
Когато човек стане силен, той придобива философията на животните; философията на животните пък не е нищо друго освен философия на личния егоизъм – личният живот е най-възвишеното състояние, до което животните са достигнали.
С други думи казано, ако в живота
си
човек не употребява насилие, ако в сърцето
си
не употребява лъжа и ако в ума
си
не внася зло, той е свободен, никой не може
да
го ограничи – само по този начин човек ще има ясен поглед върху всичко, което го заобикаля.
Който върши Волята Божия, той ще бъде едно от Неговите деца – такъв човек ще бъде силен, разумен и добър.
Питам какво може
да
създаде човек, който живее в своята личност или в насилието?
На силния всеки се радва, на разумния всеки се радва и на добрия всеки се радва.
Насилието е родило пак насилие, нищо повече; насилието пък е създало законите – днес законите съществуват за насилниците, но не и за праведните.
Като говоря за силния, за здравия човек, аз изключвам хилавия, за хилавите не говоря.
Ще приведа един анекдот, който се отнася за онова време още, когато насилието се е явило за пръв път между животните.
Ако говоря за хилавите, бих им държал съвсем друга беседа: ще им кажа, че ако и най-хилавият или най-болният приложи правилата, които се дават в Школата, той ще има добри резултати.
Първото дело, което се завело между животните, било по повод оплакванията на един вълк: този вълк подал заявление до първия съдия, в което се оплаквал от една овца, че изяла един вълк.
Ако човек изключи от
себе
си
насилието, лъжата и злото, той ще се свърже с Божественото начало в
себе
си
; тогава всички болести, всички недъзи в тялото, ума и сърцето ще изчезнат – те ще се съблекат от нас така, както змията съблича кожата
си
.
Съдията прочел заявлението и казал: „Понеже този случай е изключителен, аз се отказвам
да
разглеждам такова дело – никъде досега не се е чуло подобно нещо.
Тогава у нас ще влезе нещо ново – нова мисъл, ново чувство, които ще ни подмладят; подмладим ли се ние, и светът около нас ще се преобрази, пречките, които дотогава са съществували в ума и сърцето ни, ще се премахнат и ние ще почувстваме Доброто във всичката му вътрешна красота.
Не е възможно овца
да
изяде вълк, вследствие на това не съществува закон, който може
да
съди овцете за такива престъпления.
Доброто е истинската храна, която хората трябва
да
употребяват.
Това заявление ще се тури настрана, няма
да
му се даде ход, докато не се провери факта; за тази цел ще се свика събрание от възвишени същества, които
да
проверят истинността на факта и ако той се окаже действителен, тогава само ще се издаде закон за съдене на овцете за подобни престъпления.”
Казвате: „Как ще се спаси светът?
Казвам: в света не съществува още закон, по който
да
съдят праведните; аз наричам праведните хора овце, а грешните – вълци.
” Когато всички хора – майки и бащи, братя и сестри, учители и ученици, свещеници и проповедници, управляващи и управляеми – изключат от
себе
си
насилието, лъжата и злото, светът ще се поправи.
Тогава лицата на всички ще светят и те ще
си
подадат ръка като братя за взаимна работа – съвършените могат
да
направят това.
Едни от неписаните закони, по които трябва
да
се ръководят праведните, са следните: те трябва
да
обичат,
да
вършат Добро,
да
се жертват.
При туй положение кой каквото иска, ще му се даде: пари иска – ще му дадат, хляб иска – ще му дадат, дрехи иска – ще му дадат.
Обаче няма закон, който
да
наказва праведния – защо?
Но при условие никой
да
не иска повече от това, което му е нужно; ако той помисли за две ризи, за два чифта обувки, за две дрехи, когато се нуждае само от една, той ще изгуби всичко.
Защото невъзможно е праведният
да
греши – казано е в Писанието: „Роденият от Бога грях не прави.” Праведният е роден от Бога, значи праведният грях не прави, грехът не е присъщ на неговото естество.
Ето защо невъзможно е овцата
да
направи такова престъпление, каквото вълкът прави; в този смисъл всичко може
да
направи овцата, но вълк
да
изяде – никога!
Сега, като говоря, имам предвид практическото приложение на въпросите.
Съвременните хора трябва
да
имат нови разбирания за Живота, ако искат
да
бъдат силни, разумни и добри.
Съвременните хора прилагат истините, както те знаят, обаче трябва
да
им се даде правилен начин за приложение.
Сега, като говоря за избраните, аз предполагам, че те не се обиждат – каквото и
да
се каже, те не трябва
да
се обиждат.
Разумните, добрите хора първо трябва
да
приложат новите идеи, а от тях
да
се научат и останалите.
Някой казва: „Защо тия методи не се дават на управляващите, за
да
знаят как
да
постъпват.” Преди всичко управляващите трябва
да
изключат от
себе
си
насилието, лъжата и злото като стари методи на работа, за
да
получат новите.
Който не е от избраните и върви по закона на животните, той ще каже: „Аз съм силен човек и трябва
да
си
пробия път по който и
да
е начин – било с рогата
си
, било с копитата
си
.” Избраният не може
да
си
служи нито с рога, нито с копита, защото между Силата, Разумността и Доброто съществува тясна връзка.
Дето има насилие, лъжа и зло, там моят крак не стъпва – нищо повече.
Разсъжденията на съвременните хора са диаметрално противоположни на тия от Божествения свят – по силата на своите разсъждения те вървят с главата
си
надолу, обаче трябва
да
се знае, че Разумността се ражда от Доброто, което е основа на Божествения свят.
Може ли човек, който прилага старите методи,
да
бъде избран от Бога?
От Разумността пък се ражда Силата.
Избраният човек не
си
служи с насилие, с лъжа и със зло, т.е.
Следователно ако Доброто не съществува, и Разумността не съществува; ако Разумността не съществува, и Силата не съществува.
той е силен, разумен и добър човек – тази е максимата, по която различаваме избрания от неизбрания човек, по този начин само може
да
се разплете черното от бялото.
Който е силен, той може
да
бъде и самостоятелен – това показва, че този човек е разумен; силният човек трябва
да
бъде и добър.
Те така са се сплели, че постоянно се вижда ту бяла, ту черна нишка: гледам един нож, едно перо или друг някакъв предмет и в него виждам една тъмна и една светла нишка; слушам един поет
да
чете произведенията
си
и виждам един куплет светъл и един тъмен.
Който се отклони от тези правила на Живота, той се изражда, той се натъква на ред нещастия и страдания, тъй щото нещастията в света идат по единствената причина, че в Силата няма Разумност и Доброта – Сила без Разумност и Доброта създава само страдания и нещастия.
Страданията се явяват като резултат на стълкновения между мислите, чувствата и постъпките на хората – който не разбира този закон, той търси причините на злото вън от
себе
си
и постоянно се оплаква; който разбира този закон, той знае, че причините на злото седят в самия него.
Изворът може
да
се възпява само след като се опита силата му, след като човек уталожи жаждата
си
; уталожи ли жаждата
си
, той ще го възпее, ще пожелае и друг път
да
пие от неговата чиста, освежителна вода.
Вън от нас е Бог, който създаде света, тъй щото, ако мислите, че злото е вън от вас, вие ще дойдете до заключението, че злото е в Първата Причина, в Бога.
Обаче съществува следният закон: никога частта не може
да
даде мнението
си
за цялото; никога произведението на човека не може
да
даде мнението
си
за своя творец.
Че сърцето на поета трепнало, че той се омаял, без
да
пие от водата на извора, това не е истинска поезия.
Да
твърди човек, че злото е в Бога, то е все едно вълкът
да
се оплаква от овцата, че тя изяла един вълк; колкото е възможно първото твърдение, толкова е възможно и второто – невъзможно е овца
да
изяде вълк, значи у Бога няма никакъв повод за зло.
След всичко това хората ще кажат: „Отлична поезия”; истинската поезия трябва
да
бъде жива – Живот
да
блика от нея.
Питам какво може
да
се придобие със злото?
Да
трепне сърцето на поета от вида на кокичето, това подразбира
да
е направило то някакъв преврат в сърцето му и поне през този ден той
да
е станал по-силен, по-разумен и по-добър.
Преди всичко злото не може
да
бъде обект за човека.
Нека поетът пише: „Откакто те видях, от силата ми изчезна насилието, от ума ми изчезна лъжата и от сърцето ми изчезна злото.
В теб, кокиче, в твоята белота и невинност видях съвършеното Божие лице.” В това кокиче се крие един Ангел, който седи със затворени очи, мълчи, срамува се
да
погледне наоколо
си
; обаче каже ли поетът, че сърцето му трепва при вида на кокичето, той веднага отваря очите
си
и го поглежда – защо?
Обаче парите могат ли
да
се крадат?
За
да
покаже, че от този момент насилието изчезва от поета и остава Силата, лъжата изчезва и остава Разумността, злото изчезва и остава Доброто.
Човек може
да
открадне златото на някой богаташ,
да
го употреби за свои нужди, но в края на краищата това злато не излиза вън от Земята – златото, скъпоценните камъни могат
да
се използват от един, от друг човек, но замине ли човек за онзи свят, той оставя богатството
си
на Земята.
Кокичето отваря очите
си
за поета и казва: „Сега вече можеш
да
ме гледаш и аз мога
да
те гледам, защото в теб има Сила, Разумност и Добро.”
Сега желая на всинца ви
да
бъдете такива поети, че като възпявате кокичето, наистина сърцето ви
да
трепне.
Казвам: съвременните хора са построили живота
си
на лъжлива основа, която те сами
си
създали.
При това трябва
да
се отворят очите на вашето кокиче, т.е.
Докато човек мисли, че причината на злото е вън от него, той винаги ще изпитва горчивината на това зло; ако мисли, че причината на злото е в него, той ще може
да
премахне тази причина и ще се освободи от злото.
на вашия Ангел – той
да
ви погледне и вие
да
го погледнете.
Злото не е нищо друго освен отношение на нещата; когато човек знае отношенията на нещата, той ще може
да
се въздържа от злото.
Вашият Ангел не трябва
да
остане със затворени очи пред вас.
Какво струва на човека
да
въздържа езика
си
от лоши думи, какво струва на човека
да
въздържа ума
си
от лоши мисли, какво струва на човека
да
въздържа сърцето
си
от лоши чувства?
Кога човек трябва
да
бъде със затворени очи и кога с отворени?
Нищо не коства на човека
да
се въздържа от всичко лошо и нечисто; въздържа ли се от лошото, от злото, той може
да
бъде щастлив.
Един художник поиска
да
ме рисува и ме нарисува със затворени очи; някои запитваха защо този художник ме нарисувал със затворени очи.
Щом хората искат
да
бъдат щастливи, тогава и Бог, който е у тях и от когото те са излезли, и Той иска тяхното щастие – това е Божествено желание.
Казвам: понеже в света има много насилия, много лъжи и много злини, аз не искам
да
гледам.
Бог иска
да
бъде щастлив във всички същества – невъзможно е един човек
да
бъде щастлив, а другите
да
бъдат нещастни; невъзможно е Бог в едного
да
бъде щастлив, а в другите
да
бъде нещастен.
Казвам: понеже в света дойдоха съвършените, аз искам
да
ги гледам.
Който мисли, че това е възможно, той поставя и
себе
си
, и другите хора в противоречие.
По същия начин и вас могат
да
ви рисуват със затворени очи.
Следователно моралът не се отнася само за едного – истинският морал е общ за всички същества.
Когато човек затваря очите
си
, това изразява скръбно състояние; когато отваря очите
си
, туй представя радостно състояние.
Този е пътят за всеки, който иска
да
прогресира,
да
стане съвършен; не вървите ли в този път, вие ще изпаднете в заблуждение и ще очаквате друга епоха, с по-благоприятни условия за вас –
да
дойдат други Учители, други Ангели и т.н.
Желая
да
ви рисуват с отворени очи,
да
бъдете радостни и весели,
да
се радвате на Божията Любов, на Божията Мъдрост и на Божията Истина.
Учители всякога е имало в света, Ангели всякога са слизали на Земята, благоприятни условия всякога са съществували, но човек може
да
използва всичко това, когато Божественото в него се пробуди.
Желая ви
да
се радвате на Живота, който ви е даден на Земята; не е нужно
да
мечтаете за Ангелите – който може
да
живее на Земята добре, той ще живее добре и на Небето между Ангелите.
Учителят, Ангелът не може
да
внесе Божественото в човека, но той може само
да
даде условия за неговото развитие – другояче Животът няма смисъл.
Желая ви
да
се радвате на трите живота – живота на Силата, живота на Разумността и живота на Доброто, т.е.
Ако Животът отсега нататък ще се внесе, ако дарбите отсега нататък ще се придобиват, може
да
се каже, че хората криво разбират или пък те са много закъснели в своето развитие.
Някой казва: „Еди-кой
си
човек не е добър” – какво разбирате от тези думи?
Тези три живота трябва
да
се съединят в едно, за
да
придобиете целокупния Живот.
Това всички можете
да
постигнете не изведнъж, но постепенно.
– „Ти не
си
добър художник.” Вярно е, досега още не съм работил както трябва, отсега нататък ще работя.
Слънцето на Живота е изгряло вече и показва, че Бог е на страната на силните, на разумните, на добрите, с една дума, Бог е на страната на праведните.
– „Ти не
си
даровит човек.” Вярно е, че не съм даровит, защото не съм работил както трябва; ще работя повече, за
да
развия дарбите
си
.
Желая ви
да
прекарате поне един ден такъв живот –
да
покажете своята Сила, Разумност и Доброта,
да
ви видя такива, каквито сте.
Не само това, но хората още не са дошли до положението така
да
правят Добро, че и те
да
са доволни от
себе
си
, и Бог
да
е доволен от тях.
Като казвам, че искам
да
ви видя силни, разумни, добри, разбирам
да
бъдете като Бога – Бог е силен, Бог е мъдър, Бог е добър.
Всеки има опитност, знае какво нещо е Бог
да
е доволен от него и какво нещо е Бог
да
не е доволен от него.
Силният човек е свободен – няма по-хубаво нещо от това, човек
да
бъде свободен.
Някой може
да
е направил голямо добро, съградил църква или училище, и всички вестници
да
пишат за него, но въпреки това той е недоволен от
себе
си
– защо е недоволен от
себе
си
?
Щом човек е силен, разумен и добър, той всичко може
да
постигне.
Защото Бог е недоволен от него, не е видял неговото Добро и не е дал мнението
си
.
Няма нещо в света, което човек не може
да
направи, обаче за това се изисква работа, усилия, жертва.
Някога човек направи толкова малко Добро, едва видимо под микроскоп, но той е доволен от
себе
си
, цял ден е радостен, щастлив – защо?
В една от големите лондонски църкви, дето проповедник бил видният Спържен, се събрали няколко от членовете й
да
обмислят по какъв начин
да
съберат една сума за благотворителни цели.
Най-после те се обърнали към самия проповедник със следното решение: „Понеже се нуждаем от една сума за благотворителни цели, нека се съберем и се помолим на Бога
да
ни достави тази сума по някакъв начин.” Проповедникът им отговорил: „Братя, няма защо
да
изкушаваме Господа; преди
да
се обърнем за помощ от другите, ние трябва
да
пожертваме нещо – ето аз давам една сума, дайте и вие по колкото можете и сумата ще бъде налице.” И съвременните хора постъпват по същия начин – те казват: „Трябва
да
дойде някой
да
оправи света”.
След известно време човешкото дойде в него и той
си
казва: „Направих едно малко добро, но то нищо не струва; сега ще направя едно голямо добро, че
да
хване място.” Наистина, направи едно голямо добро, но с него заедно изгубва и малкото.
Не, всеки сам трябва
да
даде нещо от
себе
си
за оправянето на света.
Светът може
да
се оправи моментално, както става и запалването на клечка кибрит – запалената клечка кибрит може
да
запали и цял град.
С големите работи човек изгубва и малките – който се е стремял към големи работи, той е изгубил всичкото
си
състояние.
Както се запалва клечката кибрит, така тя може и
да
изгасне; по същия начин се запалва и изгасва Слънцето.
Ако някой ви убеждава, че с големите работи, с големите предприятия вие ще станете светии, ще наследите Царството Божие, не хващайте вяра на думите му.
Човек може
да
наследи Царството Божие и с най-малкото Добро.
изгубва светлината
си
и тогава някои от Божествените деца, като видят, че Слънцето е загаснало, драснат клечка кибрит, запалят фитила на Слънцето с Божията Любов и то отново се запалва и гори.
Който е в Рая, той е силен, добър и разумен; който е извън Рая, той е слаб, глупав, лош човек – тази опитност всеки я познава, но не се спира върху нея
да
я обмисли и
да
я проучи.
След това трябва
да
дойде едно от тия Божествени деца или един Учител, който
да
драсне клечица кибрит и
да
запали загасналото Слънце – това може
да
стане по магически начин, моментално.
Сега ние влизаме в свят, в който има установени правила и закони, които абсолютно трябва
да
се спазват.
От Силата, Добротата и Разумността на човека зависи
да
остане ли той в този свят, или
да
излезе вън от него.
Всеки човек може
да
изпълнява службата на тия Божествени деца, на тези Ангели-служители; съвършените хора на Земята са именно такива въплътени Ангели.
Човек иска
да
бъде свободен, но свободата му се обуславя от неговите мисли, чувства и постъпки – ако храни в
себе
си
лоши мисли и чувства, той ще носи техните последствия.
Сега аз говоря на хора, на които очите са отворени, аз говоря за онези кокичета, очите на които са отворени и ни виждат – при това положение сърцето ни непременно ще трепне.
Сърцето трепва само на онази майка, която вижда, че очите на детето, което е родила, са отворени.
Мнозина казват: „Ние не можем
да
спазваме правилата на обществото, защото неговият морал е отживял вече времето
си
.” Питам кой морал днес е жив?
Когато очите на новороденото дете са затворени или когато детето заспи вечен сън и затвори очите
си
, скръбта на майката е голяма.
Живият морал седи в общение с Бога; за тази цел човек трябва
да
започне с Доброто – то е извор на Любовта от всички векове.
Аз желая очите ви
да
са отворени – казано е в Писанието: „Отвориха се очите им.” Когато Адам и Ева бяха в Рая, денем очите им бяха затворени – те гледаха със затворени очи и нищо не виждаха, обаче нощем очите им се отваряха.
Лошото, фаталното беше там, че очите им се отвориха, когато Божественото слънце залезе, но късно беше вече – в Рая настана нощ и те трябваше
да
излязат вън,
да
напуснат Рая; значи очите им не се отвориха навреме.
Грехът на първите човеци не е само в това, че престъпиха Божията заповед, като ядоха от забраненото дърво, но те
си
послужиха с насилието, с лъжата и със злото.
” Който е добър, той ще стане разумен, а после и силен.
Раят беше определен за развитието на първите човеци, но те пуснаха насилието, лъжата и злото вътре и по този начин изгубиха своето място.
Когато злото дойде пред райската врата, те не трябваше
да
го пуснат вътре, докато не питат Господа какво
да
правят с него; обаче без
да
питат Господа, те пуснаха злото в Рая и с това създадоха цяла катастрофа както за
себе
си
, така и за човечеството.
Казвате: „Възможно ли е човек
да
не допусне в живота
си
поне една бяла лъжа?
Тъй щото дойде ли злото пред вратата на вашия Рай, кажете му: „Ще попитам Господа мога ли
да
те пусна вътре, или не.” Ако Господ не ви позволи
да
пуснете злото в Рая, вие ще седите пред вратата и ще пазите, докато най-после то се отегчи
да
чака и се върне назад.
” За съвършения е възможно – казано е в Писанието: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш, който е на небеса.” Ние говорим за учениците, които могат
да
бъдат съвършени.
И тъй,
да
оставим миналото настрана, то е далечна история – за вас е важно настоящето, в което е новото.
Той е единственият мощен фактор, който може
да
спаси света, Той живее в човека и го учи на Добро, на Разумност, като му дава Знание, Сила, Свобода и т.н.
Докато силният човек не
си
служи с насилие, той запазва Силата
си
; допусне ли най-малкото насилие в живота
си
, той губи Силата
си
.
Дето Бог минава, всичко лошо, всичко криво изчезва – насилието, лъжата и злото моментално изчезват.
В каквато малка форма и
да
се изяви насилието обаче, като живо същество в дългия процес на развитието
си
то оказва влияние върху човека и той постепенно губи Силата, както и Разумността
си
.
Ако сте готови
да
изпълните Волята Божия, Той ще мине покрай вас и вие моментално ще станете щастливи; ако не сте готови
да
изпълните Волята Божия, тогава и
да
мине Бог покрай вас, вие пак ще останете нещастни, каквито сте били и по-рано – вие ще искате
да
бъдете господари, но Бог ще ви лиши от господарството.
Какво ще остане от човека, ако той изгуби Силата, Разумността и Добротата
си
– къде е човекът тогава?
Достатъчно е за момент само
да
мине Бог покрай хората, за
да
ги лиши от насилието, от лъжата, от злото, което са техен капитал, помощна сила, с която те работят.
Някой казва, че за
да
не губи човек силите
си
, той трябва
да
вярва в Бога.
Първата категория хора Бог лишава от възможността
да
си
служат с насилието, лъжата и злото; втората категория хора Бог пък освобождава от тия отрицателни прояви на Живота.
– „Трябва
да
се обичаме!
Желая на всинца ви, като дойде Бог между вас,
да
не ви лиши, но
да
ви освободи от отрицателното в Живота, за
да
станете весели, радостни и щастливи.
Сега всички заедно трябва
да
благодарите, че Бог ви е освободил от насилието, а в замяна на него ви е дал Силата; освободил ви е от лъжата, в замяна на която ви е дал Разумността; освободил ви е от злото, в замяна на което ви е дал Доброто.
Трябва
да
се знае за каква обич се говори.
Тъй щото животинското, човешкото трябва
да
остане настрана: насилието е животинско качество –
да
остане настрана, лъжата е човешко качество –
да
остане настрана, злото е придобито от падналите Ангели – и то
да
остане настрана.
Да
обичаме своите
си
,
да
обичаме
себе
си
, това е една обич – тя е частична обич;
да
обичаме Бога, това е друга Обич – който има такава Любов, той и на мравката ще помага и ще я обича.
Нека останат у човека Силата, Разумността и Доброто, в които Бог живее – само по този начин новото ще дойде у човека.
Един ден тази малка мравка ще достигне до положението на Ангел, който ще помага на всеки, който й е помагал, който й е правил добро; и след това този човек ще се чуди защо се излива толкова обич върху него, но мравката ще му каже: „Едно време, когато бях мравка, ти ми помогна, ти спаси моя живот – това, което имам днес, дължа на теб, ти стана причина
да
прогресирам.” Питам знаете ли колко Ангели работят днес върху вас за Доброто, което някога сте им направили?
Сега аз ви говоря по човешки за изяснение на идеята –
да
разберете защо едни същества ви обичат, а други не ви обичат.
С това не искам
да
ви направя повече отговорни, отколкото трябва.
Кое е по-хубаво за вас –
да
срещнете едно същество, което има пълно доверие у вас за Доброто, което някога сте му направили, или
да
ви поглежда с недоверие?
Обичта изключва всякаква лъжа навън; лъжата разрушава човека, затова тя не може
да
се извини – който се опитва
да
извини лъжата, той се опетнява.
Това значи: „Иди
да
изпълниш Волята Божия; щом изпълниш Волята Божия, тогава ще дойдеш при Мен.” Кажете ли, че някой ви е изпъдил, това подразбира, че този човек ви е изпратил
да
изпълните Волята Божия; щом изпълните Волята Божия, ще се върнете при него – искате ли
да
ви обича някой, преди всичко вие трябва
да
изпълните Волята Божия.
Защото нищо не даваш.
Ние обичаме Бога, защото Той ни дава всичко.
Който нищо не дава, а иска
да
го обичат, подразбира, че иска от някого онази любов, която той има към Бога.
Когато обичаме Бога, ние обичаме Божественото в
себе
си
и в другите хора; не Го ли обичаме, ние отхвърляме развитието на Божественото, което ни е дадено от Него – тази е първата лъжа в света.
Днес всички хора очакват спасението
си
от Христа.
Казвам: ако в живота на Силата не можете
да
изключите насилието, ако в живота на Разумността не можете
да
изключите глупостта и ако в живота на Доброто не можете
да
изключите злото, вие нищо не можете
да
постигнете.
” Според мен съвършен човек е силният, разумният, добрият.
Кой е силен човек?
Силен човек е този, у когото няма насилие.
Ако някой пита не може ли без насилие, казвам му: „Махни се!
” По тези въпроси аз не искам
да
се разговарям – нека всеки прави това, което
си
знае.
Може ли без насилие, без лъжа и без зло в света?
Според мен това е възможно, аз съм го проверил хиляди пъти досега и казвам: човек може
да
живее и без насилие, и без лъжа, и без зло.
Казвам: всички същества са дошли в света, седнали са пред Божествената трапеза и
си
взели каквото пожелали.
Едни са взели от меда, станали са пчели, но видели, че с мед само работата не става; други са взели от маслата и парфюмите, станали са птици, но видели, че с масла само работата не става; млекопитаещите взели храната, но видели, че с ядене и пиене само работата не става; най-после дошли хората, едни от тях взели книгите – станали учени, други взели Доброто, някои пък – Разумността.
В края на краищата те разбрали, че нито само с учение, нито само с Добро, нито само с Разумност може
да
се върши работа – какво трябва
да
се прави тогава?
Според закона на Божията Любов всички добродетели трябва
да
се съединят в едно – Любовта е вътрешна сила, която синтезира всички неща.
Ако човек не може
да
съединява частите в едно цяло, ако не може
да
ги осмисли,
да
намери допирните точки между тях, той не може
да
разбере Живота, нито Любовта.
Такъв човек не може и
да
обича – смисълът на Живота е
да
обичаш и
да
те обичат.
Какво коства на човека
да
обича; какво коства на чешмата
да
дава от своята вода и
да
уталожва жаждата ви, какво ви коства след това
да
й благодарите?
На същото основание и човек като чешмата може
да
даде и
да
получи, понеже Божественото извира от него.
Когато човек даде ход на онази непреривна деятелност в
себе
си
, за
да
използва Силата, Разумността и Доброто както Бог изисква, той ще получи одобрението на Бога.
Днес много проповедници говорят за идването на Христа и Го очакват
да
дойде, облечен със слава и великолепие, с мантия на тялото и с корона на главата
си
.
Който иска
да
стане съвършен, той трябва
да
се освободи от всички лъжеучители и лъжеучения вън и вътре в него – защо?
Защото Учителят никога не може
да
лъже; ученикът може
да
лъже ученика, но Учителят никога не може
да
лъже учениците.
Например ученикът може
да
каже за нещо, че тъй е чул, тъй разбрал, тъй мисли и т.н., Учителят обаче никога не може
да
говори неща, които не знае положително.
Учител е само онзи, в когото няма насилие, няма лъжа, няма зло; щом в някой човек има насилие, лъжа и зло, той е ученик – нищо повече.
И тъй, ученикът е изложен на противоречия, вследствие на което той има възможност
да
лъже.
Христос казва: „Достатъчно е на ученика
да
бъде като учителя
си
”, т.е.
да
няма в него насилие, лъжа и зло.
Ученикът трябва
да
бъде силен,
да
изключи насилието от
себе
си
, за
да
могат всички
да
му се радват; ученикът трябва
да
бъде разумен, никога
да
не лъже; той трябва
да
бъде добър, никога
да
не прилага злото.
Някой казва: „Учителят ме излъга” – не, Учителят никога не може
да
лъже; ако някой ви е излъгал, ще знаете, че той е ученик.
Понятието за Учителя е строго определено: в Учителя няма абсолютно никакво насилие, никаква лъжа, никакво зло.
Това правило трябва
да
имате предвид в живота
си
; ръководите ли се от това правило, вие ще разбирате всички попълзновения в
себе
си
, както и тия на хората около вас.
Преди години ме поканиха на гости в едно семейство, мъжът на което се считаше почти за адепт; и той, и жена му намислили
да
ме изпитат по всички правила на изкуството: те ми показват една икона, изровена дълбоко някъде от земята, и ми я препоръчват като старина с особена чудотворна сила.
Наблюдавам и двамата, виждам, че и те не са сигурни в думите
си
; тогава аз им казвам: „Щом казвате, че тази икона е чудотворна, оставете я на същото място, отдето са я изкопали, постройте там една малка барачка –
да
стане това място аязмо, за
да
дохождат хората
да
се лекуват – така само ще опитате силата й.” Аз виждам, че тези хора ме изпитват, но нищо не казвам – преди всичко тази икона е нова, а не стара, както те казват; някои хора са я заровили някъде в земята, а после при правене на разкопки тази икона била намерена и случайно попаднала в ръцете на моите познати.
Казвам: по същия начин постъпват и съвременните хора – вземат някоя своя икона и я препоръчват за чудотворна, обаче всички неща трябва
да
се опитат,
да
се разбере тяхната сила.
Наистина има някои чудотворни икони, дълбоко скрити в душата на човека, но в него има и фалшиви икони – човек може
да
се спаси с истинските чудотворни икони, но не и с фалшивите.
Днес всеки иска
да
бъде свободен, обаче той не може
да
бъде свободен, докато
си
служи с насилие, с лъжа, със зло; най-малкото насилие, най-малката лъжа и най-малкото зло са в състояние
да
привлекат към
себе
си
същества, умовете на които са толкова фини, че веднага заробват човека – те го насилват, ограбват, докато напълно го разрушат.
По този начин човек остава мъртви кости – на какво може
да
се радва тогава?
Мнозина се оплакват от живота и казват, че ги нападали; ще ги нападат, разбира се, провидение има в света.
Било е време, когато вълкът не е могъл
да
напада овцата – защо?
Има причини за това: вълната на овцата съдържала такава енергия, че който вълк се решавал
да
приближи до нея, ставал на пух и прах.
Едно време овцата била най-силното същество – който тигър или вълк се опитвал
да
я нападне, нищо не е оставало от него, никой не е могъл
да
устои срещу нея.
Обаче по някакво стечение на условията в овцата влязла една малка лъжа, вследствие на което тя изгубила силата
си
; от това време вече вълците започнали
да
мачкат,
да
нападат овцете и
да
ги ядат.
Следователно има причини, които карат вълка или мечката
да
нападат човека – причините са в самия човек.
Овцете допуснаха в
себе
си
една малка лъжа и изгубиха силата
си
; същото може
да
се каже и за човека: първоначално човек бил облечен с огнена дреха, вследствие на което нищо не било в състояние
да
му причини зло – значи, като допуснал лъжата в
себе
си
, той отворил вратата на злото.
Каквото става вътре в човека, това става и вън от него, и след всичко това човек се чуди на неуспеха
си
.
Дойде една красива мисъл в ума му, но не се минава много време и тя изчезва – изяжда я някой; дойде едно красиво чувство в сърцето му, но скоро след това изчезва – изяжда го някой.
Казвате: „Какво трябва
да
се прави тогава?
” Ето какво трябва
да
правите: изключете насилието от
себе
си
, изклю-чете лъжата от
себе
си
, изключете злото от
себе
си
!
Не е въпросът външно
да
се освободите от тях, аз не говоря за външните отношения – важно е вътрешно
да
се освободите от тях,
да
дойдете в единство с Бога,
да
Му се подчините.
” Като не вършите насилие, като не говорите лъжливи работи, като не правите зло – по този начин само човек може
да
види красивото лице на Бога,
да
се съедини с Него и
да
получи Неговото одобрение.
4.
Най-високото място
,
СБ
, София, 20.8.1931г.,
Защото всяко ядене, което е влязло в стомаха ви без ваше желание и любов към него, разстройва стомаха ви, а с това заедно изгубвате и разположението
си
.
Казвам: вие трябва взаимно
да
се обичате и уважавате – не външно, но вътрешно; при това, трябва взаимно
да
се обичате, без
да
изисквате тази любов – ако остане на вас
да
изисквате любовта на хората, това е насилие.
Сега, като повдигам въпроса за яденето, аз ви навеждам на мисълта, че всяка нова идея не е нищо друго освен ново ядене, сложено на трапезата на човека.
Следователно иска ли човек
да
се домогне до една нова идея, това желание е на мястото
си
, защото представлява нова храна за ума.
Любовта не се дава с насилие, нито по задължение – никой не може
да
ви обича, защото вие искате това; всеки може
да
ви обича, без
да
искате, без
да
знаете даже.
Желанието на човека
да
бъде непременно обичан от някого само по
себе
си
разрушава връзките на любовта.
Някои казват: „Дали имаме стари или нови идеи, това е безразлично за нас, ние се оставяме на реда, който Бог е поставил, както Бог е наредил нещата.” Питам има ли човек в света, който с положителност
да
каже как Бог е наредил нещата и
да
се води по този ред?
Някой иска
да
бъде обичан от някого, а се съмнява в него – съмнението е първото условие за прекъсване връзките на Любовта, Любовта никога не се изменя.
Ако питате очите как Бог е наредил света, те ще ви отговорят чрез зрението; ако питате ушите как Бог е наредил света, те ще ви отговорят чрез слуха; ако питате устата как трябва
да
ядете, тя ще ви отговори чрез яденето; ако питате краката как Бог е наредил нещата, те ще ви отговорят чрез ходене; ако питате ръцете как Бог е наредил света, те ще ви отговорят чрез работа; ако питате стомаха как Бог е създал света, той ще ви отговори чрез храносмилането; ако питате сърцето и белите дробове как е създаден светът, те ще ви отговорят чрез кръвообращението; ако питате мозъка как е създаден светът, той ще ви отговори чрез мисълта – всеки уд от човешкия организъм е авторитет, професор по своята специалност.
Казано е: „Бог е Любов” – щом Бог е Любов, трябва ли
да
се съмнявате в Неговата Любов?
Всеки орган може
да
отговори на въпроса как Бог е създал света, обаче този отговор е външен само, той не е меродавен във всяко отношение.
Затова по отношение на Божията Любов вие трябва
да
държите положителни мисли,
да
не се съмнявате в нея.
Ако авторитетът е вътре в човека, трябва ли той
да
пита другите хора как е създаден светът или какво нещо е Любовта и т.н.?
Когато става въпрос за любовта между хората, това е друго нещо: вие може
да
не обичате някого – има причини за това; не обичате някого, защото този човек е болен и не може
да
отиде на нивата ви
да
работи.
Кой може
да
определи какво нещо е Любовта, когато тя е в самия човек – човек е сам авторитет за Любовта.
Всеки обича здравия човек – той има благородно сърце и може
да
ви услужва във всичко, каквото пожелаете.
Той може
да
прави сравнения само между резултатите на една и друга любов, но за самата Любов не може
да
се произнася.
И тъй, искате ли
да
бъдете свободни и здрави, трябва
да
впрегнете тялото, сърцето и ума
си
на работа.
Аз вземам Любовта като сила, която расте, развива се и се проявява у човека.
Оставате ли без работа, вие ще се чудите какво
да
правите – ще свивате устата
си
, ще затваряте очите
си
, ще правите разни гримаси.
Тя е подобна на плод, например на плода на ябълката, има резултати подобни на нея, като започнете от посаждането на ябълчното семе и свършите с узряването му.
Движенията ви трябва
да
бъдат естествени; при неестествените движения на устата, на очите, на ръцете, човек губи свободата
си
и по този начин се поддава на известни противоречия.
Както писателят, философът могат
да
се познаят по техните произведения, така и Любовта се познава по своите плодове.
Искате ли
да
се освободите от своите вътрешни противоречия, вие трябва съвършено
да
отпуснете мускулите
си
,
да
разслабите всички връзки на тялото
си
,
да
дойдете до положение, като че всичко сте уредили и след това
да
се предадете на дълбоко размишление – само така ще изпитате пълна почивка.
Художникът се познава по своите картини: разгледате ли картините му, вие познавате какъв е той във физическо, умствено и духовно отношение; по картините на художника се познава неговият темперамент, неговият характер, както и това дали той е материалист или идеалист.
При това положение вие не трябва
да
се интересувате какво ще кажат хората за вас.
Това се отнася не само до художника, но и до всеки обикновен човек: влезете ли в стаята на някой човек, от реда в стаята му, от дрехите, с които се облича, вие ще познаете какви мисли го занимават.
Един познат ми разправяше за подобен случай, когато се поддал на такова пълно съзерцание: един ден той решил
да
си
почине хубаво, затова седнал удобно на един стол, съвършено отпуснал мускулите
си
и прекарал в дълбоко размишление цели двадесет минути.
Между всички външни и вътрешни неща в човека има пълно съотношение – всяка външна проява у човека има своя вътрешна причина.
В това време майка му влязла в стаята и като го видяла в това положение, много се уплашила – тя започнала
да
го бута от една, от друга страна и все го питала: „Майка, какво ти стана,
да
не
си
болен нещо?
Някой човек носи дрехи с такъв цвят, че отдалеч още обръща вниманието на хората и за
да
се оправдае, казва: „Приятелите ме накараха
да
си
ушия такива дрехи;
да
останеше на мен, аз никога не бих носил такъв цвят.” Не, той се оправдава само, всъщност той обича този цвят, но няма смелостта сам
да
си
направи такива дрехи; най-слабо изказаното мнение от страна на приятелите му
да
си
ушие такива дрехи веднага се приема от него.
” Опипала му пулса, но като видяла, че той е спокоен, излязла в друга стая, оставила го на свобода.
Сега аз искам
да
ви наведа на мисълта, че всяка идея, всяко чувство, всяка постъпка оставя някакъв отпечатък у човека – този отпечатък не е нищо друго освен резултат, плод.
Мнозина постъпват по същия начин: като видят, че някой човек се е изменил, те го пипат, бутат –
да
не му е станало нещо лошо,
да
не е изгубил съзнание и т.н.
Например виждате, че някой човек е красив, има красиви черти на лицето
си
като красиви плодове и казвате: „И аз искам
да
бъда красив”; обаче красотата е плод, за изработването или за узряването на който човек е работил с години, с векове – Красотата е Божествена идея.
Вие искате
да
бъдете силни, но трябва
да
сте работили с години и векове, за
да
придобиете тази сила – Силата е Божествена идея.
Тъй щото кажат ли, че някоя мома или някой момък е болен, казвам: „Те са ходили някъде на печалба, сега са се върнали у дома
си
, почиват
си
, предали са се на съзерцание.” Щом кажат, че са здрави, аз подразбирам, че те отиват пак на печалба, излизат от дома
си
.
Красивият, силният човек всеки го обича; когато срещнете един красив човек, вие се зарадвате, носите го в ума
си
и казвате: Днес видях един красив човек, никога няма
да
забравя неговото лице”; срещнете един силен или един добър човек, и него не можете
да
забравите – Добротата е Божествена идея.
Красивият, силният, добрият човек е Божествен човек – всеки му се радва, всеки иска
да
го види.
Казвам: всеки ден употребявайте по няколко минути за съзерцание, за почивка на тялото – отправяйте ума
си
към всички Разумни същества, на които работите са напълно уредени.
Питам какъв трябва
да
бъде идеалният човек?
Освободете се от всички грижи и безпокойствия и кажете: „Благодарим на Бога за всичко, което е направил, благодарим, че ни е изпратил в света!
Според разбиранията на съвременните хора идеалният човек трябва
да
бъде красив, силен, добър и т.н.
” Когато съзерцавате, бъдете така свободни, че никой
да
не се плаши от вас – заемете положението на светия, та кой как ви види,
да
застане с благоговение при вас.
Казвам: идеален човек е този, който изключва от
себе
си
всякакво насилие, всякаква лъжа и всякакво зло – по този начин човек може
да
бъде красив, силен и добър, и този човек само може
да
служи на Бога.
Вие можете
да
седнете на стол, можете
да
легнете на креват, но каквото положение и
да
сте заели, никой не трябва
да
се плаши от вас.
Вие искате
да
служите на Бога, но за това се иска
да
бъдете красиви, силни и добри – това е желанието на Бога, Той иска всички Негови деца
да
бъдат красиви,
да
приличат на Него.
Правете това упражнение по три пъти на ден – сутрин, на обед и вечер, по десет минути най-много; размишлявайте върху Божественото, за
да
се освободите от всички дребнавости.
Когато Бог срещне някое от своите деца нечисто, изцапано, Той му казва: „Ти трябва
да
бъдеш чист, ти трябва
да
бъдеш красив, ти трябва
да
бъдеш добър!
Ако упражнението ви е излязло добре, и вие ще бъдете доволни от
себе
си
.
” – като му говори по този начин, в него се заражда желание
да
се изчисти,
да
стане красив и добър,
да
прилича на Баща
си
, от когото е излязъл.
Човек трябва
да
се вглъбява в
себе
си
, за
да
се издигне над обикновените условия на живота.
Започне ли някой
да
се оплаква на Бога за своето нещастие, Той му казва: „Ако искаш
да
станеш щастлив, ти трябва
да
работиш върху Красотата – тази Красота ще хвърли отпечатък не само върху лицето ти, но и върху цялото ти тяло, външно и вътрешно.” Няма по-желано нещо за човека от Красотата – тя придава на тялото пластичност, музика; когато красивият човек върви, движенията му са музикални.
Представете
си
един свят с красиви, с добри хора; ако някой Ангел от Небето дойде между такива хора, той ще се зарадва, ще остане доволен от тази музика и ще пожелае и втори път
да
слезе на Земята.
Турете ризата във водата и не мислете как тя ще поеме вода в
себе
си
, турете стомната под чешмата и не мислете как тя ще се напълни с вода, отворете сърцето
си
за Божественото и не мислете какво ще стане с вас, отворете ума
си
за възвишените и светли мисли и не се грижете за утрешния ден – тъй щото размишлявайте върху Божественото, дайте свобода на ума, сърцето и волята
си
и не мислете за последствията.
Истинската Свобода носи добри резултати.
Пред Красотата и най-лошият човек отстъпва, пред Красотата и звярът коленичи – Красотата е Божествена сила, пред която всеки отстъпва.
От всичко, казано досега, нека останат в ума ви следните мисли: бъдете удове на Божественото тяло, за
да
се изявяват чрез вас Божествените мисли, чувства и действия – щом сте удове на Бога, ще бъдете носители на всичко Божествено.
В една българска легенда още от турско време се разправя за силата на Красотата, за въздействието й върху човека.
Срещнете ли някой човек, потърсете Божественото в него и върху тези черти се спрете – по същия начин търсете Божественото и в
себе
си
; благодарете на Бога, че имате възможност
да
виждате хубавото.
При това всеки трябва
да
бъде богат, а не беден – с други думи казано, бъдете бедни от грехове, богати с добродетели; бедни от насилие, богати със Сила; бедни от лъжи, богати с Разумност; бедни от зло, богати с Добро.
Един ден той вървял из улиците, възседнал на кон, и срещнал красивата българка Мара.
Не спирайте в
себе
си
, нито в другите хора дарбите и способностите, които Бог е вложил, дайте път на Божественото в
себе
си
и не се безпокойте!
При вида на нейната красота той веднага слязъл от коня и й казал: „Покланям се пред твоята красота, каквото ми заповядаш, ще направя.” Тя му казала: „Едно нещо искам от теб –
да
измениш отношенията
си
към моите братя и сестри българи.
Имайте вяра, че Божественото е в сила
да
разработи своите пътища – посейте семената на Доброто и не мислете за тях, дайте възможност на дарбите и способностите у вас
да
се развиват и не мислете за външните условия!
Сега
си
иди, втори път ще те срещна, ще видя какво
си
направил.” Той се поклонил, качил се на коня
си
и продължил пътя
си
.
Божественото в човека е същественото, върху което той трябва
да
работи – чрез него ще се свържете с добрите хора, със светиите, с Ангелите и с Бога.
От този момент той коренно се изменил – престанал
да
изтезава гяурите, престанал
да
им пакости и винаги носел торба с хляб, че като среща гяури на пътя
си
,
да
им дава.
Дойде ли човек до това положение, мисълта му се изправя, чувствата му се облагородяват и постъпките му стават възвишени – всичките му работи тръгват напред.
Всички се чудили на промяната, която станала с делибея, мнозина мислили, че той е станал християнин.
По този начин само човек се подмладява и в който дом влезе, той носи Божието благословение.
Питам кой накара този делибей
да
слезе от коня
си
,
да
се поклони пред тази българка и
да
отстъпи от злото?
Следователно човек трябва
да
бъде здрав, разумен и добър; има ли тези качества, той ще разполага с добри чувства и с добри, светли мисли.
Красотата. Велика, мощна сила е Красотата като външен израз на Любовта!
Без добри чувства, без светли мисли човек нищо не може
да
направи – защо?
Срещне ли човек Любовта в живота
си
, той е срещнал красивата девица, която крие в
себе
си
сила, мощ; от този момент човек отваря къщата
си
за всички и тогава той казва: „Срещнах Бога и разбрах смисъла на Живота.” Наистина, няма по-велико нещо за човека от това,
да
срещне Любовта,
да
срещне Бога – само Любовта е в сила
да
произведе в човека вътрешен преврат,
да
измени неговия живот,
да
даде нова насока на душата му,
да
го направи истински човек.
Защото ако човек няма добри чувства, които
да
доставят материал на мисълта
да
работи, той нищо не може
да
направи; и ако човек няма здраво тяло, което
да
се кооперира с ума и сърцето, той нищо не може
да
направи.
Казвам: силно влияние е упражнила тази красива българка върху делибея, в нейното лице той е видял Бога.
Казвате: „Ако ние не можем
да
направим нещо, тогава Бог ще го направи” – това не е права философия.
Ако всички българки имаха силата на красивата Мара, те щяха
да
бъдат в състояние
да
преобразят цяла България.
От хиляди години насам Бог работи именно чрез ума, сърцето и волята на хората – трябва ли днес
да
се пренебрегват тия фактори?
Казвате: „Кой знае дали е било така, легенда е това.” Не, всички неща, които ви разправям, са действителни случаи.
Щом знаете това, вие трябва
да
пазите в свещена чистота своя ум, своето сърце и своята воля –
да
бъдат съработници с Бога,
да
са в пълно съгласие с Него.
Когато хората искат
да
запазят някоя истина от изопачаване, те я предават във форма на разказ, на роман, на легенда и т.н., обаче няма роман, няма разказ, няма приказки, митове или легенди, в които
да
се описват неверни факти – всичко, което поетите, романистите и писателите са писали, е вярно.
В това отношение религиите първоначално имаха за цел
да
развият Божественото в човека, за
да
може той правилно
да
служи на Бога, обаче впоследствие те измениха своята задача, спряха се върху външните форми на нещата и днес те очакват спасението на човечеството някъде отвън.
То е станало някога или пък ще стане в бъдеще – човек не може
да
пише нещо или
да
разправя нещо, което не е било или няма
да
бъде.
Някой казва: „Било е то, но преди хиляди години.” Щом нещо е станало преди хиляди години, и сега може
да
стане.
” Славата на хората представлява сенки на Живота, които ще дойдат сами по
себе
си
; достатъчно е художникът
да
постави основните черти на картината, за
да
дойдат сенките сами по
себе
си
; няма защо човек
да
търси сенките – той сам, без
да
иска ще ги тури дето трябва.
Всяка мома може
да
има силата на Мара, но нямат я всички; ако момата няма силата на красивата Мара, и десет бейове могат
да
минат покрай нея, но те няма
да
слязат от конете
си
да
й се поклонят – те ще минат-заминат покрай нея, без
да
я забележат.
Например противоречията в живота на човека не са нищо друго освен сенки – тия сенки могат
да
бъдат малки, могат
да
бъдат и големи.
Ако днес мъж погледне някоя мома или жена, веднага се запитват: „Защо гледа този човек?
”; не е въпросът в това, че мъж погледнал някоя жена, но важно е може ли тази мома
да
предизвика вътрешен преврат в този мъж, може ли след това той
да
каже, че в лицето на еди-коя
си
мома видял Бога?
Турците казват: „Благословение е за човека
да
гледа красивото!
Сега, като говоря така, не мислете, че нямам предвид вашите усилия, както и вашите постижения; аз имам предвид всичко това, но искам
да
насоча вниманието ви към бъдещето, пред което се намирате.
” И тъй, не е лошо
да
гледа човек, но той трябва
да
знае как
да
гледа; има два начина на гледане: човек може
да
гледа и
да
вижда недъзите на хората, а може
да
гледа и
да
вижда доброто у тях; или човек може
да
вижда у хората това, което Бог е направил, а може
да
вижда това, което те са изопачили в
себе
си
.
Ако не работите непрекъснато, с тези лица, които сега имате, няма
да
ви приемат на Небето; най-малката нечистотия
да
имате, няма
да
ви приемат на един Ангелски обяд – на Небето не се допуска никаква нечистотия, никакво недоволство.
Следователно, когато срещнете някого, вие трябва
да
виждате в него само онова, което Бог е вложил – това значи
да
гледа и
да
вижда човек, този е смисълът на виждането.
Ако сте се събрали тук
да
виждате в мен това, което Бог е вложил, вие ще имате Божието благословение; ако гледам на вас с цел
да
видя това, което Бог е вложил, ще имам Божието благословение.
И след всичко това вие искате
да
отидете при Бога с всичкото
си
недоволство.
Тъй щото, докато не намерите Божественото в човека, не бързайте
да
правите връзка с него – връзката, приятелството с хората трябва
да
почива на Божественото у тях.
Пред Бога вие трябва
да
бъдете в положението на блудния син, че като отидете при Него,
да
кажете: „Татко, аз съгреших пред Теб, всичко, което ми даде, изядох и изпих; готов съм сега
да
Ти работя като последен слуга, само
да
ме приемеш.” Голямо вътрешно смирение и дълбоко съзнание се изисква от всички съвременни хора.
Ако не намерите Божественото в човека, никакви отношения, никакво приятелство не може
да
съществува; вън от Божественото всякакви отношения, всякакво приятелство е нетрайно.
Днес има много хора, външно смирени, благочестиви, но светът не се нуждае от такова смирение – от всички се изисква смирението и съзнанието на блудния син.
Божественото ще намерите в истински красивия, добрия и разумния човек – затова именно всеки търси Красотата, Добротата, Разумността.
Всички талантливи, гениални и свети хора са излезли все от блудния син, от този нехранимайко, за когото бащата закла най-угоеното теле; от другия син пък, който се разсърди на баща
си
, че приел блудния син с любов, са излезли всички аристократи, всички недоволни хора.
Красотата е копнеж на човешката душа; дали в
себе
си
, или в другите хора ще намерите Красотата, това е безразлично – човек навсякъде я търси.
От вътрешното смирение на човека се раждат най-хубавите черти, най-хубавите плодове, тъй щото време е вече хората като блудния син
да
се върнат при Баща
си
– Баща им ще ги приеме, ще заколи най-охраненото теле за тях и ще ги благослови.
Ще дойде време, когато всички хора ще бъдат красиви; влезете ли в света на съвършените Същества, ще видите, че всички са красиви – външно всички
си
мязат, но вътрешно се различават.
Сега желая на всички, като се върнете дома
си
,
да
ви дадат едно голямо угощение,
да
ви турят пръстен на ръката,
да
ви облекат с нови чисти дрехи, след което Баща ви
да
ви прегърне в обятията
си
,
да
ви целуне и
да
изкаже Любовта
си
към вас – синът трябва
да
почувства, че се е върнал при Баща
си
.
Искате ли
да
се върнете при Баща
си
, пазете се от стария господар, от стария учител, който пак може
да
ви наметне халата и
да
почне
да
ви учи, че животът седи само в ядене и пиене.
И наистина, който веднъж само е видял красивото, великото, той никога не го е забравил; когато човек срещне Красотата, той постоянно мисли за нея и се чуди откъде се е взела тя, как се е придобила.
Ако искате, можете
да
го слушате, свободни сте, но после ще ядете само рожкови и ще мислите, че всички хора са виновни за вашето положение.
Не е важно откъде е дошла Красотата, важно е какво тя може
да
направи от човека.
Не, вземете в ръка тоягата
си
, която показва, че трябва
да
разсъждавате право, и кажете истината на Баща
си
– идете при Него като блудния син и Му кажете: „Татко, ядох и пих, всичко изхарчих, съзнавам грешките
си
и Те моля
да
ме приемеш като свой слуга.”
Казвам: вие трябва
да
определите отношенията
си
към Бога –
да
бъдат те правилни, естествени.
Казвам: време е вече
да
се върнете при Баща
си
.
Доста сте пасли свинете на стария господар, доста сте яли рожкови – върнете се при Баща
си
, от когото сте излезли!
Който още яде рожковите на стария
си
господар, той мяза на някой
си
богат човек, който цял живот ял боб, но давал пари за различни благотворителни цели с мисълта
да
се прослави; и наистина приживе още му турили бюста всред града, като на почтен гражданин.
Като погледна жабата, аз виждам и в нея усилието на Божествения Дух
да
я повдигне; в нея едва се забелязват някои черти на по-висок живот, обаче тя ще мине ред форми на развитие, докато един ден достигне и най-съвършената форма – във всички същества има зародиши на по-високи форми.
Колкото пъти минавал покрай своя бюст, той
си
казвал: „Много боб изядох, докато дойда на това място” – с други думи казано, през колко страдания, нещастия и мъчнотии трябва
да
мине човек, докато дойде до положението на светия.
Същото може
да
се каже и за човека – човек не е последната форма на живота.
Да
се качиш на такъв пиедестал както този богат човек, това подразбира
да
се качиш на някой висок планински връх и
да
благодариш на Бога, че ти е дал здрави крака, здраво тяло, за
да
достигнеш до върха; и като се върнеш от планината, пак
да
благодариш на Бога, че
си
се върнал благополучно.
Който добре познава законите, в лицето на всеки човек ще види зародиши от черти на обикновени, талантливи и гениални хора, както и такива на светии и Ангели, които някога ще се развият; който не разбира законите на развитието, като погледне някой човек, той ще каже: „Този
си
свива устата, онзи пък седи с отворена уста” – какво означава стиснатата уста и какво – отворената, и той не знае.
Желая на всички
да
се качите на най-високото място, което Бог ви е определил.
Когато човек стисне, затвори устата
си
, той контролира своите чувства – с това той иска
да
каже: „Навсякъде можете
да
ме бутате, само сърцето ми не бутайте.” Когато човек отваря устата
си
, това показва, че той иска
да
възприеме нещо – устата е антена на Чувствения свят.
Желая на всички като стигнете най-високото място на вашия живот, пак
да
слезете и
да
благодарите на Бога, че сте могли благополучно
да
отидете до най-високия връх и пак
да
се върнете назад.
Ето защо човек трябва
да
знае тези неща и
да
не се поддава на модата; мнозина се ръководят от известни правила на модата как
да
държат устата
си
.
Устата е антена, която не трябва
да
се поддава на мода; устните трябва леко
да
се допират, нищо изкуствено не трябва
да
се внася в държането на устата.
Желая ви тази година
да
се качите на най-високото място!
Това, което говоря за устата, се отнася и за очите: ъгълът на зрението трябва
да
бъде естествен, а не по правила на модата.
Когато погледнете към някое високо място, ще забележите две главни точки, на които са написани три важни думи: едната точка е мястото, дето Слънцето изгрява – там е написана думата Добро, на това място се раждат всички добри неща; втората точка е зенитът, мястото, дето Слънцето достига своята сила, своята най-голяма височина – там са написани думите Разумност и Сила, там се извършват най-разумните, най-великите работи.
Дръжте очите
си
толкова отворени, че
да
възприемате само нужната светлина – ни повече, ни по-малко; гледате ли по някакви външни правила, вие ще изкривите очите
си
; изкривите ли очите
си
, ще изопачите и душата
си
.
Значи сутрин човек се радва, защото тогава се раждат добрите, разумните, великите неща, а на обяд всичко това се реализира – и наистина велики работи стават при яденето.
Следователно не гледайте хората нито под ъгъл, нито отдясно или отляво, нито на кръст – гледате ли на кръст, вие сами ще се разпънете; гледайте човека под такъв ъгъл, че
да
виждате неговата красота – гледайте го и
си
кажете: „Велик е Господ, който е създал този човек; Той е започнал
да
го вае,
да
работи върху него, вложил е хубави неща, които един ден ще се развият” – така трябва
да
гледате на хората.
Сутрин човек още не работи, нито яде, а само закусва; най-великата работа човек върши на обяд, като седне пред трапезата
да
яде, тъй щото седнете ли днес пред трапезата
да
се храните, турете в ума
си
новата идея, че в този момент вие вършите най-великата работа – качвате се на най-високото място в своя живот.
Някой погледне своя брат и казва: „Този човек не го бива, няма хубави черти.” Казвам: не бързайте толкова, вие виждате една недовършена картина и се произнасяте вече; Бог е започнал тази картина и един ден ще я завърши, щом я видите завършена, тогава само имате право
да
се произнасяте – сега са нахвърляни сенките само, но като видите тази картина завършена, тогава ще разберете какво е било вложено в нея.
Сега желая на всички
да
поставите Доброто за основа на своя живот, Разумността, Мъдростта – за строеж, а Силата – като резултат.
Изкуство е човек
да
вижда в лицето на своите братя или сестри онова, което Бог първоначално още е вложил в тях и което в бъдеще ще се развие; докато не придобие това изкуство, човек и
себе
си
не може
да
оцени.
Вие носите в
себе
си
добри заложби, много дарби и способности, които трябва
да
развиете – като работите с Доброто, с Разумността и със Силата, вие ще постигнете всичко, каквото желаете.
Затова именно не казвайте, че нищо не струвате – знайте, че всички сте недовършени картини.
Човек може
да
постигне всичко, което желае, но
да
не иска косъм повече от това, което му е определено; всичко ще ви се даде, както е предвидено – нито косъм повече, нито косъм по-малко; желаете ли повече от определеното за вас, вие ще развалите Божия план.
Когато някой се разгневи или кипне много, казвам: „Огънят ви е буен, извадете малко дърва от него, за
да
се намали силата му” – като намалите огъня, и кипенето на водата ще утихне.
Вие трябва
да
мязате на онзи турски дервиш, който срещнал един бей и му поискал една малка помощ; беят извадил кесията
си
и казал на дервиша: „Вземи колкото ти трябва.” Дервишът погледнал в кесията, която била разделена на три преградки (в едната имало златни, в другата – сребърни, а в третата – медни монети), и
си
взел само една медна монета.
И тъй, иска ли човек
да
се справи с трудните условия на Живота, той трябва
да
си
създаде особена философия,
да
знае как
да
гледа на нещата.
Намерите ли се при неблагоприятни условия на Живота, и там търсете ръката на Бога – навсякъде търсете и виждайте Бога!
” – „Толкова ми трябва.” По същия начин и Бог ще ви срещне, ще отвори кесията
си
и ще ви каже: „Заповядайте, вземете
си
колкото ви трябва!
Когато направите една погрешка, тя не е само ваша, едновременно с вашата отговорност седи и отговорността на предишните поколения – на вас предстои
да
изправяте както своите погрешки, така и тия на миналите поколения, на вашите деди и прадеди.
” Вие трябва
да
имате благородството на дервиша
да
вземете само толкова, колкото ви трябва през деня; на другия ден Бог пак ще ви срещне, пак ще отвори кесията
си
и ще ви предложи
да
си
вземете колкото ви трябва – вземете ли повече, отколкото ви е нужно, вие сами ще затворите пътя
си
.
Понякога грешките стават причина човек
да
се прослави: ще видите някое малко дете цял ден играе на войници, на войни; то ходи с пушка из двора, марширува; един ден това малко дете става генерал, отива на война, избива стотици хора и се връща победоносно, награден с кръст за храброст.
Ако човек напълни цял варел с вода, той няма
да
ходи често на чешмата, но и водата няма
да
бъде прясна; ходите ли всеки ден на чешмата с малка стомна, всеки ден ще имате прясна, чиста вода.
Малкото, но с Любов направено, носи благословение; голямото, без Любов направено, носи страдания.
В друго съществуване този генерал съзнал погрешката
си
, разбрал какви престъпления е вършил и започва
да
живее чист живот, става светия – по-напред е ходил с меч, препасан на кръста, а сега взел тояга в ръка и тръгнал от село в село, от град в град
да
проповядва и
да
изправя погрешката
си
; той казва: „Братя, аз съм този, който едно време с меч в ръка режех главите на хората, но след големи страдания, след големи гонения и преследвания от тяхна страна аз съзнах грешката
си
и днес реших
да
помагам на хората,
да
служа на Бога и по този начин
да
изправя погрешката
си
.”
Който се е уморил
да
слуша, ще го заведа в своята градина
да
си
почине и
да
си
хапне плодове – там има круши, ябълки, сливи, череши и т.н.
На онзи, който не се е уморил, ще дадем една престилка и ще го пратим на работа –
да
приготвя обяда, на който ще свършим най-великото дело.
” Докато намери всички ония, на които е причинил зло или направил някаква пакост, и поправи погрешките
си
– щом изкупи греховете
си
, щом изправи погрешките
си
, той става красив.
Кое е по-хубаво за човека –
да
снема глави или
да
поставя глави,
да
руши хубавите мисли на хората или
да
ги възстановява,
да
руши благородните чувства на хората или
да
ги поощрява?
Не е достатъчно само човек
да
мисли кое е по-хубаво, но той трябва
да
върши всичко, което е хубаво и красиво – красивото, възвишеното трябва
да
бъде насъщният хляб за човека!
Днес всеки човек трябва
да
вземе тоягата
си
в ръка и
да
тръгне
да
проповядва, докато възстанови първоначалния ред на нещата, т.е.
докато възстанови всичко, което той някога е разрушил.
Който иска и днес
да
си
служи с меча, свободен е, нищо няма
да
му се каже – щом иска
да
отиде на бойното поле, нека отиде; един ден, когато съзнае грешката
си
и пита какво
да
прави, тогава ще му кажа: „Сега вземи тоягата
си
и тръгни
да
проповядваш,
да
научиш хората как
да
живеят.”
Тъй щото в един живот човек ще бъде генерал с меч в ръка – ще сече и ще коли, в друг живот той ще бъде светия с тояга в ръка – ще ходи
да
учи хората как
да
живеят по Бога.
И едното е на мястото
си
, и другото е на мястото
си
: докато човек не бъде генерал и не получи кръст за храброст, той не може
да
бъде светия – като генерал той
си
е създал работа за светия.
Може ли светията
да
изправи погрешките
си
, които като генерал е направил, той има вече Божието благословение, цялото Небе ще говори за този човек, че наистина е герой, защото знае
да
греши, но знае и
да
изправя погрешките
си
.
Ако човек може само
да
греши, а не може
да
изправя погрешките
си
, Небето не се интересува от него и казва: „Този е един забравен човек от всички, понеже не може
да
изправя погрешките
си
” – всички ще го съжаляват, без
да
му помогнат. Защо?
Всеки сам трябва
да
изправя погрешките
си
.
И Христос е казал: „Когато един грешник реши
да
заживее чист живот, голяма радост настава между ангелите на небето.” Когато светията вземе тоягата
си
и тръгне по света
да
проповядва, цялото Небе се радва, че той е решил
да
изправи погрешките
си
и
да
забрави миналото
си
– миналото е сянка на Живота.
Както човек е станал причина за внасянето на греха в света, така той трябва
да
работи за неговото премахване.
Това не значи, че всеки човек трябва
да
се заеме с великата идея
да
спаси света – достатъчно е човек
да
изправи една своя погрешка, за
да
се нарече велик.
Който може
да
изправи една своя погрешка, той минава за велик човек в Небето; не може ли
да
изправи една своя погрешка, той е обикновен човек и като такъв е осъден на страдания.
Кои хора страдат?
Само обикновените хора страдат, великите хора не страдат.
Какво по-голямо страдание за човека от това,
да
минава между хората и никой
да
не му обръща внимание – всички минават-заминават покрай него, но не го виждат, той няма нито един приятел, нито един близък човек, нито едно близко животно.
Човек разбира от какво значение е вниманието и на животното само когато остане сам, без близки, без приятели; тогава може
да
дойде при него едно малко кученце например,
да
му близне ръката и
да
завърти опашката
си
около него – с това то иска
да
каже: „Ти
си
добър човек, кажи ми нещо.” Тъй щото дойде ли някой при вас, кажете му нещо добро; отхвърлите ли човека, на когото можете
да
кажете нещо добро, и вас ще отхвърлят – казано е в Писанието: „С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери.” Съвременните религиозни хора казват: „Всички сме излезли от Бога, всички сме чада Божии”, обаче дойде ли някой техен брат помежду им, те не постъпват с него, както Бог изисква.
Постъпвайте с хората, както вие искате
да
постъпват с вас – както постъпвате с хората, така ще постъпват и с вас.
За изяснение на тази идея ще ви приведа следния пример: един селянин от горнооряховските села отишъл в Горна Оряховица
да
си
купи билет и
да
дочака един от треновете, с който щял
да
пътува до една близка гара.
Обаче като дошъл до гишето, дето се продавали билетите, видял, че не му достигали само тридесет стотинки за билет; той се поогледал наоколо и видял един солиден господин, адвокат в Горна Оряховица, и поискал от него тридесет стотинки.
Адвокатът отказал
да
му даде под предлог, че нямал пари в
себе
си
.
Тогава селянинът взел тояжката
си
в ръка, турил торбата
си
на рамо и пеш се запътил за селото, дето искал
да
отиде.
След няколко години този адвокат бил в Англия и един ден трябвало
да
отиде с трена до една близка станция; отишъл на гарата
да
си
купи билет, но какво било учудването му, когато видял, че не му стигали само тридесет пени за билета.
Обърнал се тук-там
да
поиска тридесет пени, но не се решил и се принудил
да
тръгне пеш.
Като изпаднал в това положение, той веднага
си
спомнил за селянина на горнооряховската гара, на когото той не пожелал
да
услужи с тридесет стотинки; тогава той
си
казал: „Каквото правиш, ще ти се върне.”
Тази е истинската философия на Живота и затова казвам: искате ли
да
имате Божието благословение, правете това, което Бог изисква от вас – този е пътят, по който можете
да
постигнете своето щастие.
Вършите ли Волята Божия, вие ще осеете своя път със скъпоценни камъни – тогава хората ще дойдат
да
ви помагат.
Тъй щото иска ли някой човек нещо от вас, спрете се, помислете как
да
постъпите и тогава действайте.
Преди години бях в Америка, дето имах една особена опитност: вървя по една улица, срещам един господин, бедно облечен, той ме спира и започва
да
разправя своята история: „Аз съм семеен човек, имам деца и жена, която от дълго време е болна; служба нямам, никакви средства нямам, в голяма мизерия съм, ако обичате, помогнете ми.” Аз го погледнах, влязох в положението му и му дадох една помощ, с която
да
си
услужи.
Дали говори истината, или не, това не проверих – аз приех факта, както ми го предаде.
Той взе парите, които му дадох, и отиде в една кръчма
да
пие; след четири часа пак го срещам, но той не ме позна и започна отново
да
разправя същата история.
Тогава аз му казах: „Слушай, това, което правиш, не е хубаво, аз мога и сега
да
ти помогна, но ти
си
служиш с лъжата, която няма
да
те изведе на добър път – с тази лъжа и жена ти все болна ще бъде, и децата ти гладни ще ходят.
Ела с мен
да
отидем в някоя гостилница.” Завеждам го в една гостилница, заръчвам му ядене
да
се нахрани, купувам хляб за жена му и казвам: „Като се нахраниш добре, вземи този хляб за жена
си
и децата
си
, дай им
да
се нахранят; гледай обаче
да
не го продадеш някъде и не преувеличавай страданията
си
.”
Съвременните хора страдат от преувеличение на не-щата – те преувеличават своите мъчнотии, своите неща-стия, искат
да
минат за мъченици.
Някой казва: „Нещастен човек съм, няма човек с по-големи страдания от моите” – не преувеличавай нещастията
си
, ти играеш роля на някой от нещастниците в света, но не
си
най-голям нещастник.
” Не, хиляди бели дни
си
видял.
– „Никой не ме обича.” И това не е вярно, майка ти толкова време в люлка те е люляла, песни ти е пяла, целувки ти е давала, колко хора още са те целували; и днес има хора, които те обичат – ако никой не те обичаше, ти не би могъл
да
живееш на Земята.
Който не вярва, той трябва
да
прави опити, докато се свърже с Възвишените същества; когато човек се свърже с тия Същества, Невидимият свят ще се разкрие пред него и той ще провери всичко, което иначе не може
да
провери.
Например, за
да
се реализира една идея на Земята, преди всичко човек трябва
да
има органи, които
да
я възприемат; след това тя трябва
да
намери благоприятна почва, в която
да
се насади; най-после трябва
да
се намери човек, който
да
я изгледа
да
се развие,
да
даде плодове – тогава само можем
да
кажем, че тази идея е реализирана.
Може ли човек
да
вижда, ако няма очи; може ли човек
да
чува, ако няма уши; може ли човек
да
начертае една линия, ако няма ръце?
Значи органи се изискват, за
да
може Невидимият свят
да
се прояви в едно или в друго отношение.
Следователно човек трябва
да
стане орган, уд на Божественото тяло, а не роб на външните условия; човек трябва
да
бъде гражданин на Царството Божие, носител на Божествените идеи.
Не е достатъчно само
да
говорим за Бога, за Божествени работи, но трябва
да
дадем нещо от
себе
си
,
да
направим нещо съществено.
Например някой казва за приятеля
си
, че е добър, разумен, красив човек, но нищо не прави за него; друг пък нищо не говори за качествата на приятеля
си
, но намери ли се приятелят му в нужда, той веднага се притича на помощ.
Ако човек само говори, без
да
изпълнява, той ще мяза на онзи богат американец, който на думи само говорил за Бога, но нищо не правил за Него.
Един ден той заболял сериозно и повикал техния пастор
да
се помоли за оздравяването му.
– Как
да
се моля за теб, когато не
си
направил нито едно добро?
– Нищо от това, можеш
да
заминеш, но аз не мога
да
се моля за човек, който през целия
си
живот е хулил църквата и нищо не е направил за Бога.
– Тогава какво
да
правя?
– Раздай имането
си
на бедните и обещай, че ще служиш на Бога!
– Ти се помоли първо на Бога, а след това и аз ще изпълня обещанието
си
.
– Не, докато не направиш контракт, докато не подпишеш, че ще изпълниш обещанието
си
, аз няма
да
се помоля на Бога, аз не вярвам само на думи.
И тъй, искате ли молитвата ви
да
бъде приета от Бога, преди всичко трябва
да
сложите жертвата
си
пред нозете Му – не сте ли готови
да
пожертвате всичко за Божия Дух, който постоянно ви ръководи, нищо не можете
да
направите.
Тъй щото, каквото човек направи за Бога, то трябва
да
е направено по свобода на неговия Дух – Бог не изисква нищо насила.
Той не иска от вас големи работи, например
да
спасите света; спасението на света е Божия работа, а на вас предстои работа, която само вие можете
да
свършите – тази специфична работа определя вашето бъдеще.
На всеки човек е дадена специфична работа, която той сам трябва
да
свърши – каква е тази работа?
Да
бъде носител на Божественото.
В който момент се заеме за тази работа, всички противоречия от ума и сърцето му ще изчезнат.
Бог ще премахне противоречията от живота на всеки, който доброволно е приел
да
Му служи.
Голямото, великото може
да
лекува – малкото не може
да
лекува; в много вода човек може
да
опере ризата
си
до съвършенство – в малко вода той не може
да
я опере както трябва; човешката душа може
да
се очисти само в Божията Любов.
От дългия път на своето развитие в ума, в сърцето и в душата на човека се е събрала много кал, която само Любовта е в сила
да
изчисти; като погледне към тази кал, той се чуди какво
да
направи, за
да
се освободи от нея – единственото спасение за него е
да
влезе във водата на Божествения извор и там
да
се изчисти.
Влезе ли веднъж в тази вода, той трябва
да
спазва всички правила на прането, на чистенето; разните народи имат различни методи за пране: някъде, особено в странство, перат с бухалки, с машини или с разни химически препарати; българите пък перат, търкат дрехите повече с ръце; по който начин
да
перат хората, дрехите скоро се късат – дрехите трябва
да
се перат леко, внимателно, за
да
траят поне десетина години.
Добро е желанието на хората
да
перат дрехите
си
,
да
бъдат чисти, обаче методите им не са хубави; някой казва на другаря
си
: „Тъй ще те опера, че
да
светнеш.” – „Пери ме, но гледай
да
не ме изтъркаш или
да
не ме скъсаш” – в желанието
си
да
се изправят, съвременните хора се ожулват един друг, късат дрехите
си
.
Питам как трябва хората
да
се коригират?
Представете
си
, че искате
да
коригирате един ваш брат, как ще постъпите?
Ако аз съм художник, но искам
да
коригирам един мой брат, също художник, с високо мнение за
себе
си
, ето какво бих направил – ще нарисувам една картина с доста погрешки: носът – изкривен, веждите – неправилни, устата – турена накриво и т.н.
Тогава ще се обърна към своя брат художника ще му кажа: „Братко, моля ти се, ела
да
ми помогнеш
да
изправим картината, която нарисувах – гледам, има доста дефекти в нея, помогни ми
да
ги изправя.” Вземам четката и той взема своята и започваме двамата
да
коригираме: той рече
да
поправи носа, не може – вземам аз четката, помъча се малко, изправя носа; рече
да
изправи устата,
да
я тури на място, пак не може – аз се опитам, поставя я дето трябва.
Работим заедно, но нищо не му казвам; щом се натъкне на нещо, което не може
да
поправи, той сам вижда своите слаби места и се коригира, без
да
му кажа дума; ако аз му правя бележки, той ще се обиди, понеже е крайно честолюбив човек.
Тъй щото искате ли
да
коригирате някой човек, не му посочвайте грешките изведнъж, но започнете
да
работите заедно с него – когато го оставите
да
се прояви, той ще види къде греши и сам ще се изправи.
Затова именно, когато грешният стане праведен, той ще остане по характер същ, какъвто е бил като грешник, само че ще прави усилия
да
се въздържа: например, ако като грешник е бил нервен – и като праведен ще бъде такъв, но ще се въздържа; ако като грешник е обичал
да
полъгва,
да
злослови по адрес на хората – и като праведен ще бъде такъв, но ще се въздържа в проявите
си
.
Въздържание се изисква от съвременните хора; не е достатъчно човек
да
каже за
себе
си
, че е лош, но той трябва
да
се въздържа от лоши мисли, желания и постъпки.
Ще се въздържате, както и Бог се въздържа – с хиляди години Той седи, чака, въздържа гнева
си
срещу хората, докато те се обърнат към Него и пожелаят
да
ги научи как
да
живеят.
Ще задам един въпрос, на който могат
да
се дадат много отговори.
Бог ги поучава, съветва ги, но те не Го слушат; Той търпи всичко това и казва: „Ще дойде ден, когато тия хора ще се изправят.” Как ще се изправят?
Те ще слизат на Земята, ще се качват на Небето, докато един ден окончателно решат
да
заживеят за Бога и приложат Неговото учение.
Ако се отговори, че целта на учениците е
да
учат, може
да
се зададе втори въпрос: какво ще правят те, след като свършат училището?
Това може
да
стане и след осем хиляди години, а може
да
стане и сега – от човека зависи; дали по-рано, или по-късно ще стане това нещо, зависи от усилието, което човек прави, както и от резултатите на това усилие.
” Наистина, дълъг период е осем хиляди години, но и дължината е относителна величина.
Да
уредят работите
си
.
Когато става въпрос за лошото, човек иска час по скоро времето
да
се съкрати; става ли въпрос за Доброто, той иска времето
да
се продължи; обаче дойде ли до страданието, не желайте времето
да
се съкрати – защо?
Какво ще правят, като уредят работите
си
?
Защото на всяко страдание отговаря Радост, следователно колкото време е траело страданието, толкова време ще трае и Радостта – щом страданието се продължи по-дълго време, и радостта ще трае същото време, законът е такъв.
Ще
си
поживеят малко.
Сега, тия неща са второстепенни, същественото за всички хора е
да
бъдат носители на Божественото – само тогава те могат
да
бъдат силни, разумни и добри.
Защо ще
си
поживеят?
Бъде ли човек силен, разумен и добър, той ще бъде в състояние
да
постигне копнежите на своята душа.
Да
се порадват на това, което са придобили.
Щом има тия условия в
себе
си
, той няма
да
се моли на този, на онзи
да
му помагат, но хората сами ще му се притичват на помощ.
Ами ако не постигнат нищо, ако вместо
да
се радват на придобитото, те го изгубят?
Бъдете всички носители на Божественото, а за останалите работи не мислете – не мислете как
да
предадете Любовта
си
на хората или как
да
им правите Добро.
Въз основа на тези и на цял ред още разсъждения някой казва: „Искам
да
забогатея.” Питам какво ще стане, ако осиромашееш, вместо
да
забогатееш?
От вас се изисква
да
вършите Добро,
да
обичате хората и нищо повече.
– „Тогава искам
да
съм здрав.” Ами ако се разболееш?
Не е лесно
да
покаже човек Любовта
си
към хората, не е лесно той
да
направи едно Добро, без
да
внесе съблазън у някого – за всичко това не се грижете.
– „Искам
да
отида при Бога.” Ами ако не можеш
да
отидеш там?
Имайте предвид, че всеки ден трябва
да
изпълнявате Волята Божия, без
да
отлагате.
Следователно когато човек иска нещо, той трябва усилено
да
работи в това направление.
И тъй, нека остане в ума ви идеята, че докато сте орган на Божественото тяло, вие сте на мястото
си
.
Който иска
да
отиде на Небето, той трябва
да
служи на Единния Бог.
Вашата ръка е създадена за тялото ви; в такъв случай първо тя трябва
да
изпълни предназначението
си
към своето тяло, а после и към другите хора.
Няма по-мъчно нещо за човека от това
да
намери Единния Бог и
да
Му служи; днес между съвременните хора има толкова много богове, че докато човек отиде при Единния Бог, главата му ще побелее – главите на всички хора днес са побелели все от търсене на Единния Бог.
Умът, сърцето и волята ви са създадени първо за служене на вашия Дух, на вашата душа, на Бога; служите ли първо на Бога, вие ще можете
да
служите и на другите хора.
Който служи добре на
себе
си
, той ще служи добре и на Бога; щом служи добре на Бога, ще служи добре и на ближните
си
– този е един от великите закони на Битието.
Не вървите ли в този път, ще имате ред разочарования, докато един ден ще заминете за онзи свят и ще кажете: „Нищо не разбрах от Живота, нищо не можах
да
направя.”
” Това именно е важно –
да
се намери причината.
Съвременните религиозни хора казват: „Ние трябва
да
се обичаме,
да
живеем братски”;
да
се обичат хората,
да
живеят братски – това е резултат на служене на Бога.
Вие живеете в една къща, на която някой е затворил кепенците на прозорците, и чакате Слънцето
да
изгрее,
да
стане светло и за вас; вън отдавна Слънцето е изгряло, но в къщата, дето сте вие, е мрачно, тъмно – седите на тъмно, копнеете за светлина, обаче не знаете какво
да
направите, за
да
влязат слънчевите лъчи през прозорците ви.
Не се ли подчиняват на самия човек, те няма
да
се подчиняват и на Бога; ако умът и сърцето на човека не са в съгласие с Божиите мисли и чувства, той ще се намери в голямо противоречие със
себе
си
– противоречията у човека се дължат на лошите мисли и чувства, които той храни в
себе
си
.
Например, някой човек копнее
да
стане Ангел – в този живот обаче той не може
да
стане Ангел; друг копнее
да
стане красив – и това е невъзможно в този живот.
Как може
да
се освободи от тия противоречия?
Волът, който върти опашката
си
нагоре-надолу, и той може
да
има копнеж
да
стане красив, но този копнеж е непостижим – в този живот той ще
си
остане вол, с красотата на вола, и такъв ще умре; той не може
да
стане красив като човек.
– Аз ще се самоубия, не искам повече
да
живея, не намирам смисъл в живота.
За
да
постигне човек известен копнеж, той трябва
да
има определена цел за това,
да
знае защо копнее и какво ще постигне с реализирането на този копнеж; от друга страна, той трябва
да
знае пътя и законите, по които се постига даден копнеж.
Той му ударил две силни плесници.
Същото нещо може
да
се каже и за чувствата на човека; знае ли човек това, той няма
да
се обезсърчава, че не е постигнал нещо, но ще чака
да
дойдат времето и условията за постигане на неговите копнежи – знание, наука се изисква.
– Защото искаш
да
се самоубиеш.
Тези три вида науки се различават една от друга, имат различни закони, които действат в тях, но въпреки това те са тясно свързани помежду
си
.
– От този момент вече няма
да
мисля за самоубийство.
Ако човек не разбере физическата наука, той не може
да
разбере и духовната; ако не разбере духовната, не може
да
разбере и Божествената – така седи въпросът, когато човек се качва отдолу нагоре, т.е.
С двете плесници ти ми даде един добър урок, който ме съвзе – аз се окопитих, разбрах, че има защо
да
се живее.
Казвам: по същия начин и съвременните хора отиват при Бога и казват, че искат
да
се самоубият.
Бог ще им удари по две плесници и те ще се окопитят – двете плесници не са нищо друго освен съдбата или, според индусите, кармата.
от Божествения към физическия свят, тогава положението е точно обратно: ако човек не разбере Божествената наука, той не може
да
разбере и духовната, той не може
да
разбере и физическата.
Бог има много ръце, чрез които удря плесници на хората, за
да
отрезнеят.
На същото основание, когато се задават въпроси, гатанки и ребуси, човек трябва
да
знае как
да
отговаря – в тях се крие някакъв символ, който трябва
да
се разбере.
Бог не извинява погрешките на хората – всяка погрешка носи своите последствия; на същото основание Бог възнаграждава човека и за най-малкото Добро, което той прави.
Той вижда микроскопическото Добро и го възнаграждава, но и микроскопическото зло не забравя, обаче разликата от последствията при правене на зло и на Добро е следната: всяко зло носи последствията
си
за четири поколения, а всяко Добро носи възнагражденията
си
за хиляда поколения.
Той все ще спечели нещо, ще вземе, ако не всичко, поне част от това, което се крие в тях; то е все едно, когато показвате на човека една кутия с някакво съдържание и му казвате: „Ако отгадаеш какво има в кутията, ще получиш нещо от него” – и този човек се напряга, сили се
да
познае какво има в кутията, защото ще получи нещо.
Следователно със злото се ликвидира в четири поколения, а Доброто се възнаграждава до хиляда поколения.
И наистина, интересно е
да
отгатне човек съдържанието в кутията; ако вътре има една глава лук, той ще съжалява, че толкова много напрягал мисълта
си
да
улучи, обаче ако в кутията има един хубав диамант или някаква ценна книга, която съдържа тайните на Природата, тогава заслужава човек
да
се напряга
да
познае какво има в кутията.
Тъй щото и Добро
да
правиш, и зло
да
правиш, знай, че Бог те дебне, Той може
да
те хване и през най-малката дупчица – хване ли те веднъж, ти ще носиш последствията.
Който не разбира цената на нещата и се окаже, че в кутията има една глава лук, той ще каже: „Не
си
струвало
да
мисля толкова много”; ако в кутията има диамант или една хубава книга, той ще остане доволен, че е познал.
Обаче онзи, който знае цената на всички неща, като види лука в кутията, ще остане еднакво доволен, както ако види диаманта или книгата, защото лукът ще му напомни, че един негов приятел страда от малария и ще отиде
да
му помогне.
Има едно око в света, което всичко вижда и от което никой не може
да
се скрие; никой не може
да
се избави от окото на Живота, което поставя всичко в равновесие – тази е една велика истина в Живота.
Ако хората знаеха, че има контрол върху тях, от който не могат
да
се избавят, те лесно щяха
да
се изправят; те не вярват, че Божието око следи всичко.
Ще занесе лука на приятеля
си
и ще го посъветва
да
го счука малко и
да
го тури на стъпалата
си
– по този начин приятелят му ще оздравее от маларията, от която никой лекар не е могъл
да
го излекува.
Сега целият Невидим свят, следи и казва на хората
да
бъдат добри, разумни и справедливи – ако издържат на тия условия, те ще получат по едно възнаграждение.
Ето защо много въпроси в света трябва
да
се разрешат, за
да
може от една страна хората
да
се освободят от някои свои недъзи, а от друга страна
да
придобият известни добродетели; всеки неразрешен въпрос е във връзка с освобождението на човека от един недъг и с придобиването от него на една добродетел.
Някой казва: „Защо трябва човек
да
мисли?
” На много неща може
да
не вярвате, но дойде ли до Божиите думи, там всякакво съмнение трябва
да
се изключи.
” Човек трябва
да
мисли, за
да
се премахнат недъзите от него, а едновременно с това и
да
придобие добродетели.
Единственото същество в света, което постоянно ни държи в ума
си
и мисли нашето Добро, това е Бог – в Бога противоречия няма.
Същото нещо, казано на съвременен политически език, означава: човек трябва
да
мисли, за
да
подобри условията на своя живот.
Никой не може
да
си
представи онова, което Бог е приготвил за тези, които Го любят; дойдем ли до Бога, от всички се изисква непреодолима Любов към Него – всички изкушения трябва
да
се стопят в тази Любов, всеки трябва
да
си
каже: „Има Един, който мисли за мен и ми помага.” Към този Един всички отправят погледа
си
– няма по-красиво нещо за човека от това,
да
отправи ума и сърцето
си
нагоре към Бога!
Човек трябва
да
мисли, за
да
излезе от затвора,
да
възстанови политическите
си
права; само онзи човек може
да
възстанови политическите
си
права, който е станал вече гражданин на Царството Божие – ако не е гражданин на това царство, кракът му не може
да
стъпи там.
Преди няколко дена дойде при мен една сестра и ме запита: „Кажете ми какво
да
правя, доста съм затруднена.” Казвам: „Не се безпокой, всичко ще се нареди – работите ще се оправят.” Тя
си
отиде, замисли се малко и
си
каза: „Как ли ще се оправят работите ми?
Докато човек е на Земята, той може
да
отиде и в Англия, и в Германия, и във Франция, без
да
е английски, германски или френски гражданин, обаче на Небето не е така – на Небето приемат само ония хора, които са негови граждани.
” С това аз искам
да
й кажа: „Ако
си
добра, разумна и силна, работите ти ще се оправят.” Добротата е израз на Любовта – който има Любов в
себе
си
, работите му ще се оправят; човек все трябва
да
има нещо в
себе
си
, от което
да
даде и на другите.
Казвате: „Защо трябва
да
бъда праведен?
”; казвам: Правдата е право на гражданство в света на праведните – ако човек не е праведен, той не може
да
влезе в този свят.
– „Защо трябва
да
любя?
Аз веднага изваждам от джоба
си
една хубава круша, подавам му я и казвам:
” Ако не любиш, не можеш
да
влезеш в света на Любовта, дето тя е право на гражданство.
– Заповядайте, опитайте тази круша!
– „Защо трябва
да
бъда умен?
Той взема крушата и започва
да
яде.
” Ако не
си
умен, не можеш
да
влезеш в света на Разумността, дето тя е право на гражданство.
Следователно ако човек не люби, той не може
да
влезе в света на Любовта; ако не мисли, той не може
да
влезе в Света на мисълта; ако не е истинолюбив, той не може
да
влезе в света на Свободата.
Съвременните хора имат криво понятие за Свободата; това, което те наричат свобода, не е нищо друго освен каша от объркани понятия.
Казвам: засега е важно
да
опитаме благата, които Природата ни е дала.
Мнозина искат
да
убедят и другите хора, както и
себе
си
, че един ден Господ ще ги освободи; Господ все ще освободи хората, но важно е за тях кога ще ги освободи – за вас е важно днес
да
сте свободни.
Чрез тази круша между нас се създаде връзка и ние започнахме
да
се разговаряме.
– Какво можете
да
ми кажете за Господа?
Казвате: „Ние сме свободни
да
говорим и
да
мислим каквото искаме.” Не, вие се самоизлъгвате, днес почти няма хора, които могат
да
мислят свободно; ако се намерят няколко души в света, които
да
мислят свободно, това ще бъде голямо благословение и за тях, и за другите хора – днес свободните хора трябва
да
се търсят със свещ.
Казвате за някого: „Този човек е свободомислещ” – добре е човек
да
бъде свободомислещ, но той трябва
да
прави избор в мислите
си
и
да
си
дава отчет за всяка мисъл, освен това всяка мисъл трябва
да
бъде права.
– Бихте ли желали и утре
да
ви дам такава круша?
Например права мисъл е, че човек трябва
да
служи на Бога; мнозина обаче казват, че тази мисъл е отвлечена, понеже никой не е видял Господа.
Някои, за
да
докажат, че Бог съществува, изнасят факта, че светът е създаден от Бога; онези пък, които отричат съществуването на Бога, казват, че светът е създаден сам по
себе
си
и съществува от памтивека; тези и ред още въпроси създават противоречия у хората.
– Както виждате, добър готвач е Природата – тя е сготвила такива неща, каквито и най-опитният готвач не може
да
сготви.
Противоречията на съвременните хора мязат на тия, на които се натъкнал един българин, който изпратил сина
си
да
учи в странство.
Щом е така, утре пак ще се срещнем при този готвач и ще
си
хапнем от това, което той е приготвил за деня.
Като се върнал от странство, синът искал
да
покаже на баща
си
, че знае много неща, затова му казал: „Татко, аз мога
да
ти докажа математически, че две е равно на три.” Бащата отговорил: „Синко, това е противоречие за мен, аз не мога
да
възприема такава дълбока работа.
Като ядем, ще се разговаряме по въпроси, които ни интересуват.
И тъй, работите на хората могат
да
се оправят напълно, а могат
да
се оправят отчасти само; щом се оправят работите на хората, те ще бъдат и добри, и разумни, и силни.
Що се отнася до теб, ти можеш
да
живееш според своята математика.” Един ден бащата, майката и синът седнали на обед
да
се хранят, сложили на масата две печени кокошки, бащата казал: „Синко, едната кокошка ще взема аз, другата – майка ти, а понеже ти доказваш, че две е равно на три, третата кокошка ще вземеш ти.”
Как могат
да
се оправят работите им?
Казвам: когато някой твърди невъзможни работи, аз вземам за
себе
си
възможното, а за него оставам невъзможното – щом той твърди невъзможното, нека то остане за него.
Като се молят един за друг, като
си
помагат и като
си
желаят доброто – ако хората живеят по този начин, те ще бъдат в сила
да
подобрят света.
Колкото голяма или малка
да
е третата кокошка, тя остава за онзи, който доказва, че две е равно на три.
Какво виждаме днес?
Днес всичкият спор между хората е за третата кокошка, която не съществува.
Някой казва: Аз се молих за еди-кого
си
, но той нищо не е придобил от моята молитва” – защо не е могъл
да
придобие нещо?
По никой начин две не може
да
бъде равно на три; от двойката може
да
излезе тройка, но тройката и без това съществува самостоятелно.
Единицата, двойката, тройката, четворката, петорката и другите числа съществуват самостоятелно и при известни случаи се явяват на сцената, обаче не може
да
се каже, че тройката произлиза от двойката, а двойката – от единицата; то е все едно
да
видите един часовник, затворен в няколко капака и
да
кажете, че часовникът е излязъл от капаците.
Например дойде някой болен при мен, разговарям се с него и му казвам: „Ти ще оздравееш”; той отива у дома
си
и след няколко години го срещам пак болен, не се излекувал.
Турците имат такива часовници: гледате някой турчин, че вади от джоба
си
часовник, голям като костена жаба; той отваря един капак, после втори, трети, четвърти, пети, шести и в него – едно малко часовниче; той погледне часовника, каже колко е часът и после по същия начин го затваря в капаците.
Дохожда друг болен при мен, аз обърна гръб към него и нищо не му казвам; той се връща у дома
си
, стряска се от положението
си
, започва
да
се моли на Бога и в скоро време оздравява.
Може ли
да
се каже, че часовникът е излязъл от капаците?
Казвате: защо първият болен, на когото казахте, че ще оздравее, не оздравя, а вторият, на когото дадохте гръб, оздравя?
Казвам: когато първият болен дойде при мен, аз свърших своята работа – помолих се за него, дадох му начин за лекуване, но той не свърши своята работа, не се лекуваше, той каза: „Така не се оправят работите”; вторият болен се стресна от положението, в което се намираше, започна
да
се моли на Бога и по този начин изправи погрешките
си
.
Сега, като давам тия примери, аз искам
да
ви наведа на правата мисъл, чрез която
да
си
създадете правилна философия за Живота; правилна философия е тази, която носи Свобода на човека.
Първият болен не лягаше и не ставаше навреме, не ядеше навреме, биеше жена
си
и децата
си
, говореше лошо за хората.
Никой не може
да
затвори свободния човек, никой не може
да
го ограничи, той е безсмъртен – няма по-хубаво нещо в света от Свободата.
Докато човек не изправи живота
си
, той не може
да
подобри и здравето
си
.
Съвременните хора не са свободни, те се влияят едни от други; когато им се говори за духовния живот, те не вярват в него, а като им говорят обикновени работи, вярват, поддават се на влияние на този, на онзи.
Тъй щото, когато обърна гърба
си
към някого, с това искам
да
кажа, че тази работа не е моя, тя е Божия работа; тогава Бог казва: „Щом тази работа не е твоя, Аз ще се заема
да
я поправя.” Когато Бог каже, че работите на човека ще се оправят, този човек трябва
да
се заеме
да
свърши поне част от своята работа; Бог съдейства на хората, но и те трябва
да
работят заедно с Него,
да
вземат дял в Неговата работа – вземе ли човек участие в Божията работа, той се свързва с Бога, става Негов съучастник.
Питам как може
да
се влияе един човек от друг – той не е вързан с въже, че
да
го теглят.
Във всяко отношение ние трябва
да
бъдем искрени,
да
знаем, че благата, които Бог ни дава, са общи за всички.
Сега, аз искам
да
считате тази година като нова година,
да
бъдете с нови имена.
Когато човек се намери пред маса, на която е сложено хубаво ядене и той се поддаде на това ядене, кой му е повлиял, яденето ли му е повлияло?
Останете ли със старите
си
имена, не струва; останете ли със старите
си
дрехи, със старата любов, със старото знание, и това не струва.
Не, яденето не е повлияло на човека, но желанието
да
яде,
да
задоволи глада
си
е в сила
да
му повлияе; от друга страна, ако яденето, което готвачът е сготвил, съответства на желанието на човека
да
яде от него, то е също така в сила
да
му повлияе и тогава той сяда пред масата и започва
да
яде.
Вие трябва
да
внесете в
себе
си
новата, чистата Любов на детето, знанието на сто и двадесет годишния дядо и красотата на младата мома, която със светлината
си
осветява целия свят – по този начин само вие ще се почувствате вътрешно силни, та като дойдат върху вас ред мъчнотии и страдания, като се натъкнете на вашето лошо минало,
да
кажете: „Нашето минало умря, днес ние сме толкова силни, че можем
да
се справим с всички мъчнотии и страдания.” Бог лесно заличава миналото на човека, ако той стане работник на Неговата нива.
Отивате при един свой приятел за някаква работа, но бързате
да
си
излезете, защото друга работа ви чака; обаче ако вашият приятел ви покани
да
хапнете от едно ядене, което обичате, то веднага ви повлиява, вие се отказвате от работата
си
и оставате на обяд
да
си
хапнете от любимото ядене – значи вие започвате работа, която по-рано не сте предвиждали.
Желая на всички през идната година
да
свършите част от определената ви работа!
Щом яденето съответства на вашето желание, вие сте свършили една хубава работа – дали сте нещо на тялото
си
; обаче ако яденето не съответства на вашето желание и вие се поддадете на готвача, ядете от това, което той е приготвил, в първо време може
да
изпитате приятност от яденето, но после ще останете недоволни – защо?
5.
Отиване и връщане
,
СБ
, София, 21.8.1931г.,
Когато човек изпадне в тежко, в лошо състояние, при което мисълта му се помрачава, чувствата му огрубяват, нека направи следното упражнение: поставяне дланите на ръцете една срещу друга, при което се допират върховете на пръстите; лявата ръка се тегли по дланта на дясната до края на китката, след което се изправя в положение на прав ъгъл спрямо дясната ръка, без
да
се прекъсва движението.
Според законите, които вие познавате, мъжът ражда мъж, а жената – жена; тогава как е възможно от реброто на Адама
да
излезе жена?
Казвам: когато хората работят в света, те трябва
да
бъдат разделени на мъже и жени, но когато работят за Бога, те трябва
да
се съединят в едно цяло.
Най-после и двете ръце се поставят с дланите
си
една срещу друга, както при започване на упражнението.
Следователно щом мъжът търси жената и жената търси мъжа, те се отдалечават от Бога, от Истината; когато мъжът и жената се обикнат и бъдат готови
да
се жертват един за друг, те се сливат в едно и се движат към Бога.
Направите ли това упражнение няколко пъти, всички лоши състояния от вас ще изчезнат – в него се крие известна житейска философия.
Като давам това упражнение, искам
да
обърна вниманието ви на следното нещо: хлъзгането, изправянето на ръката и поставянето й върху другата трябва
да
става без прекъсване.
Следователно ако умът и сърцето на човека не се съединят в едно, той не може
да
се движи към Бога.
Природата не обича прекъсванията – всяко прекъсване в движенията води след
себе
си
нарушения, изключения в хармонията на Природата; тия нарушения могат
да
се изправят, хармонията на Природата може
да
се възстанови, но затова се изисква дълго време.
Докато умът на човека желае едно, а сърцето му – друго, той се намира в противоречие; докато умът и сърцето на човека са раздвоени, той не може
да
постигне това, което желае.
Всеки може
да
скъса едно въже, но всеки не може
да
го поправи – време и майстор се изискват, докато поправят въжето, докато го възстановят в първоначалния му вид.
Умът и сърцето трябва
да
се слеят в едно, тъй щото човек трябва
да
разбира какво нещо е мъжът и какво – жената.
Когато момата срещне един момък или когато момък срещне една мома, те трябва
да
се гледат като същества, дошли на Земята
да
работят,
да
свършат една работа – ако и двамата се оценят правилно и се обърнат към Бога, животът им ще се осмисли.
Ако спазвате правилата, ще видите, че Божествената наука разполага с ред формули, които, правилно изнесени, създават големи преобразувания в човека.
Ако човек прилага тия формули, той лесно ще се подмлади; това може
да
стане в един ден, но днес не е време за моментално подмладяване – за всяко нещо в Природата има определено време.
Казвате: „Как трябва
да
се готви?
” Хубаво трябва
да
се готви.
Представете
си
, че през една тежка, люта зима у някого се яви желание
да
отиде в градината
си
,
да
откъсне зрели плодове от дърветата; може ли
да
къса зрели плодове?
При това смисълът не е в многото готвене; ще готвите умерено и хубаво, та всеки
да
е доволен от готвенето – в това седи истинската Любов.
Какво трябва
да
прави тогава?
Ако отидете в Германия например и спрете погледа
си
за по-дълго време върху някой човек, той веднага ще ви запита: „Защо ме гледаш така,
да
не искаш
да
ме хипнотизираш?
Той трябва
да
чака
да
дойде лятото,
да
узреят плодовете и тогава
да
си
откъсне колкото иска.
”; в България колкото и
да
гледате човека, той нищо няма
да
каже.
За човека е важно
да
има желания, реализирането на които става точно на определеното за тях време – това значи
да
живее човек в Божествения свят,
да
постъпва съобразно с Божиите пътища.
Питам колко време трябва
да
гледате един човек, за
да
остане той доволен от вашия поглед?
Никой не може
да
застави Бога
да
върви по неговите пътища – Бог е мислил и мисли преди нас, а ние вървим след Него.
Вие така трябва
да
гледате човека, че той
да
остане доволен от погледа ви,
да
пожелае и втори път
да
го погледнете; ако му напишете писмо, това писмо трябва
да
бъде такова, че той
да
пожелае и втори път
да
му напишете писмо.
Следователно който мисли и върви след Бога, той не може
да
измени Неговия план.
Ако нашите погледи, движения, писма не могат
да
събудят Божественото у хората, какъв смисъл имат те?
Ще дойде ден, когато вие ще
си
служите правилно с Божествените формули и те моментално ще окажат своето влияние върху вас: употребите ли формулата за младостта, моментално ще станете млади; след това ще се погледнете в огледалото и ще се зарадвате.
В такъв случай ще излезе, че никой никого не трябва
да
гледа.
Дойдете ли до положението
да
си
служите с тия формули, вие ще минете от детинство в пълна възраст – това е подразбирал Апостол Павел, като изказал стиха: „Докато бях дете, по младенчески постъпвах, но като станах възрастен мъж, напуснах детинството.” Кой напуска детинството?
Не, ще гледате, но хубаво ще гледате: мъжете ще гледат жените, ще се радват на хубавото, на красивото в тях, ще се радват на децата им, на богатството им и т.н.; и жените от своя страна ще гледат мъжете, ще се радват на красивото в тях, ще се радват на дарбите, на способностите им.
Всичко красиво е Божествено, тъй щото злото не е в гледането, но в лошото гледане, в лошото готвене – ще готвите хубаво!
Съвременните хора
си
поставят ограничения, и то криви, като казват, че мъжете не трябвало
да
гледат жените, особено чуждите – те трябвало
да
гледат към земята, понеже били направени от пръст; жената пък имала право
да
гледа мъжа, понеже била направена от неговото ребро.
Важно е обаче още днес всеки
да
разбере какво нещо е Истината.
Казвам: ако жената е огледало, всеки мъж има право
да
се оглежда в това огледало.
Аз проповядвам онази Истина, която може
да
даде на човека всичко, каквото душата му желае; аз проповядвам онази Истина, която внася Свобода, а не ограничения, и при която отиде ли човек веднъж, той сам пожелава
да
се върне,
да
помага на своите братя.
Съвременните светски и религиозни жени имат огледалца, в които се оглеждат; светските се оглеждат свободно пред хората, а религиозните се срамуват.
Всички Божествени желания се реализират именно в тази истина – тя дава възможност на човека
да
реализира ония свои желания, които са потребни за душата му; всички други желания, изостанали от вековете, тя ги отхвърля като непотребни, като чужди за неговата душа.
Ако човек се оглежда, за
да
познае
себе
си
, той има право
да
се оглежда, обаче най-мъчното нещо е човек
да
познае
себе
си
,
да
познае своя истински образ.
Реализирате ли желанията на вашата душа, вие ще бъдете радостни и блажени, животът ви ще се осмисли и каквото пожелаете, ще можете
да
направите, стига това желание
да
е разумно.
И тъй, обичайте всичко, което Бог е създал, изучавайте всичко, което Бог е създал.
Турете тези правила в приложение още днес, понеже днешният ден е ден на Божията дъщеря – ден на Любовта, когато Бог е създал човека.
Когато възрастният върши неща, които отговарят на възрастта му, те са разумни – всяко нещо, което отговаря на случая, е на мястото
си
.
Този ден трябва
да
се освети!
За тази цел всеки трябва
да
мисли, чувства и действа право.
Човек е създаден в деня на Божията Любов, той е Неговото възлюбено дете, ето защо човек трябва
да
бъде израз на Божията Любов, Мъдрост и Истина.
Сега, като ви говоря, виждам, че някои се безпокоят, поглеждат към часовника, гледат
да
не закъснеят – те са чиновници, намират се под закон.
Щом сте изразители на Божията Любов, вие ще можете
да
помагате на вашите братя и сестри.
Това потвърждава мисълта, че само онзи може
да
разбере Истината, който е свободен от външните условия на Живота.
Срещате една сестра или един брат, паднал някъде, окалял се – вие ще му посочите къде
да
се измие; ако е счупил крака
си
, ще го превържете, ще го заведете в дома му.
Други някои пък страдат от главоболие, от коремоболие, от парична криза и т.н.; тия хора също така не са свободни, вследствие на което и те не могат
да
разберат Истината – те искат
да
разберат Истината, но не са свободни, мъчи ги нещо.
Който няма Любов в
себе
си
, ще го пита: „Защо се окаля, къде ходи, защо счупи крака
си
?
Щом е тъй, тези хора трябва съзнателно
да
работят, за
да
се освободят от ограничителните условия на затвора.
” – „Ходих някъде, паднах и
си
счупих крака.” В това положение вие ще мязате на онези, които разпитвали Настрадин Ходжа как е паднал, че
си
изкълчил крака.
При това всеки сам трябва
да
се освободи – освободи ли го друг някой, той пак ще влезе в затвора; освободи ли се сам, втори път няма
да
влезе в затвора.
Един ден Настрадин Ходжа се качил на една круша
да
бере от нейните плодове; както берял крушите, той се плъзнал от клона, но който бил стъпил, паднал на земята и
си
изкълчил крака.
Всички, които го срещали след това, все го питали: „Как падна от крушата, как изкълчи крака
си
?
Слабият. Ако силният влезе в затвора, с едно махване на ръка ще счупи вратите, с едно махване на ръка той ще счупи прозорците, с един поглед само ще приспи стражата, тя ще захвърли оръжието
си
и всеки, който е в затвора, ще излезе навън; и тогава всички ще кажат: „Извадете навън този силен човек, той не е за затвора.” Защо?
” Той разправял на един, на втори, на трети и най-после, когато му дотегнало
да
разправя все една и съща история, казал: „Чудна работа, не се ли намери един между вас
да
е падал от круша –
да
знае как се пада, че
да
престанете
да
ме разпитвате!
– „Защото направи ред пакости.” Ще дойде ден, когато вратите на всички затвори ще се отворят, прозорците ще се счупят и на затворниците ще се каже: „Излезте вън, всички сте свободни.” Кой ще направи това?
Бог ще го направи – Той ще даде разпорежданията
си
на хора, които са в сила
да
сторят това.
Следователно красивото, великото в Живота е
да
помагате на една душа, когато видите, че тя се моли; защо сте дошли на Земята, ако не можете
да
помогнете на една ваша сестра или на един ваш брат, когато те се намират в нужда?
Когато България се освободи, издаде се заповед
да
се разрушат всички турски крепости – веднага дойдоха хора
да
изпълнят тази заповед.
Любовта изисква дълбоко вътрешно внимание един към друг –
да
си
помагате, когато сте в нужда.
Всички заповеди се издават от Невидимия свят, а се изпълняват на физическия.
Всички трябва
да
съзнавате, че сте членове на едно и също Братство и като такива
да
имате помежду
си
повече вътрешни, отколкото външни отношения – само по този начин Бог ще се проявява чрез всеки едного.
Време е вече всички съвременни хора
да
бъдат носители на новите идеи, те трябва
да
възприемат и
да
реализират всичко ново, което иде от Невидимия свят.
Каквото можете
да
носите от тези благословения, ще бъде за вас, а останалото, което не можете
да
носите, ще бъде за нас.
Мнозина американци са ходили в Индия
да
гледат чудесата, които индийските йоги са правили, но те сами нищо не могат
да
направят; каква полза от това, че знаят какви чудеса правят йогите, когато те сами нищо не могат
да
направят?
Приложение се иска сега от всички – вземете за образец Христа и постъпвайте като Него!
Ако мога
да
отворя вратите на затвора, ето какво ще направя: ще извикам едного със
себе
си
и заедно ще отидем в затвора, отдалеч още ще махна с ръка и стражарите пред входа на затвора ще заспят, после ще влезем вътре и всички врати ще се отворят – затворниците ще бъдат свободни и ще се разговаряме с тях.
Той страда, разпнаха Го на кръста и най-после възкръсна; след възкресението Той получи големи блага – даде Му се власт и на Небето, и на Земята.
След това те ще излязат заедно с нас вън от затвора, а вътре ще останат само заспалите стражари; и като се събудят, те ще кажат: „Къде останаха затворниците, кой им отвори вратите
да
излязат?
Тогава Христос се яви на учениците
си
и каза: „Идете из света и проповядвайте, както и Аз проповядвах – каквато работа свърших Аз, такава и вие можете
да
свършите.” И наистина от работата за Бога зависи и подобрението на вашия живот.
Сега желая на всички
да
бъдете свободни, както Бог ви е създал.
Сега този човек може
да
разправя на хората как се отварят и затварят вратите на затвора, как се пускат затворниците на свобода и т.н., обаче не е достатъчно само
да
се говори, всичко това трябва
да
се върши – иначе всичко, което се говори, ще бъде като в приказките от „Хиляда и една нощ“.
Божията Свобода произлиза от Истината, а човешката свобода носи робство, ограничение.
Казвате: Господ всичко може
да
направи; какво може
да
направи Господ, това е едно нещо, а какво вие можете
да
направите, това е друго нещо – последното е важно за вас.
Ако някой носи товар, раница на гърба
си
, нека я тури настрана,
да
се освободи от нея, защото днес е денят на Любовта, която носи Радост и Веселие за човека – тя осмисля и продължава неговия живот.
За тази цел започнете с най-малките неща, които още сега можете
да
направите; едно от малките неща е следното: вземате например Библията, отваряте някъде и четете; в това време една муха кацне на носа ви и вие изгубвате връзката, не помните вече къде сте чели.
Изкуство е
да
не губите връзката на мисълта
си
, веднага
да
продължите размишлението
си
; можете
да
махнете с ръка,
да
изпъдите мухата от носа
си
и веднага след това
да
продължите четенето и размишлението
си
.
Или представете
си
, че един учен размишлява върху някоя идея, но една муха кацва на носа му и от този момент той забравя всичко – какво трябва
да
направи този човек?
Кацне ли мухата на носа му, той не трябва
да
й обръща внимание, той трябва
да
покаже, че нищо не го безпокои; рече ли
да
махне с ръката
си
, цялата му работа се разваля.
Затова считайте, че на носа
си
нямате никаква муха; махнете ли с ръката
си
да
изпъдите мухата, с това махване вие можете
да
изхарчите толкова енергия, че милиони мухи не ще бъдат в състояние
да
я изплатят.
Тази енергия не трябва
да
се изразходва напразно, тя е необходима и трябва на място
да
се използва.
Някой чете една важна книга, която му разкрива Истината; в този момент обаче в ума му дохожда една мисъл като муха, която кацва на носа и спира по-нататъшната му работа; тази мисъл се отнася до някаква сума от пет хиляди лева, която му дължи някой – той започва
да
се безпокои за тази сума, но с това изгубва възможността
да
намери Истината.
Искате ли
да
не губите, считайте, че никой нищо не ви дължи; можете ли
да
се успокоите веднага, вие ще придобиете нещо повече от сумата, която някой ви дължи – това, което придобиете от книгата, е в състояние
да
изплати всичко, то е неоценимо само по
себе
си
.
Махнете ли с ръка
да
изгоните тази мисъл, може
да
получите сумата от пет хиляди лева, но много повече ще изгубите; и след това ще се чудите защо не успявате в живота
си
.
Щом изгубите нещо ценно, вие мязате на майка, която загубва детето
си
– дълго време след това тя плаче, но загубеното не се връща.
И Давид направи едно престъпление, след което му се роди дете; не се мина много време, детето заболя и умря; той плака цяла нощ, моли се на Бога, но детето не можа
да
се спаси – то умря, замина за онзи свят.
Замине ли това дете, ще очаквате второ; ще кажете, че първото е било Ангел – и така
да
е, ще очаквате втори Ангел
да
дойде.
Първият Ангел замина по причина на престъплението, което сте направили; ако искате
да
задържите втория Ангел при
себе
си
, трябва
да
изправите погрешката
си
.
Вашите деца представляват вашите свещени мисли и чувства, които трябва грижливо
да
пазите – не ги оставяйте
да
умрат, т.е.
да
заминат за другия свят, без
да
дадат своите плодове, те трябва
да
живеят!
Ето и Христос замина за онзи свят, но не умря, Той възкръсна, за
да
даде Живот на другите – в този смисъл смъртта е оправдана.
Ако човек умира, за
да
възкръсне,
да
оживее наново, тази смърт е на място, обаче ако човек умира и не възкръсва, тази смърт не е на мястото
си
.
И тъй, силният не умира, той заминава и възкръсва.
Затова пазете се от безсилието, работете и не очаквайте само на Бога!
Вие имате ниви, градини, но не сте учили градинарство, не знаете как
да
обработвате нивите
си
, вследствие на което търсите работници, които
да
свършат тази работа вместо вас; търсите работници, но не намирате и затова нивите, лозята, градините ви остават необработени.
Казвам: ученикът, който иска
да
върви в пътя на Истината, трябва
да
знае, че първият и най-добър работник на своите ниви и градини е той сам – в това се заключава тайната на Живота.
Ако човек мисли, че други хора трябва
да
работят заради него, те
да
обработват нивите му, той е на крив път.
Казвате: „Не трябва ли
да
си
помагаме едни други?
” Казвам: ако доброволно дойдат работници
да
ви помагат от любов към вас, това е друг въпрос, обаче най-добър работник на една нива е нейният господар – този господар сте вие самите.
Забележете, този закон се приложи и по отношение на Христа: преди Христа Бог изпрати на своята нива слугите
си
– пророците, светиите, но те не можаха
да
свършат работата както трябва; най-после Бог изпрати своя Син – Той
да
свърши работата.
Мнозина казват, че Христос дойде на Земята, за
да
пострада; не, идването на Христа на Земята не е въпрос на страдания, страданието е случайно нещо, то не може
да
бъде въпрос, който
да
определя този важен момент – слизането на Христа на земята.
Всички изчезнаха, а останаха резултатите от работата на Христа – всички се смалиха, а Христос израсна.
Тъй щото всичко непотребно у вас, което представлява Ирода, Пилата, Каяфа, Римската империя, ще се смали и ще изчезне, а само Божественото ще остане
да
расте и
да
се развива.
Щом е така, човек трябва
да
разчита на Божественото в
себе
си
– така ли е всъщност?
Защото те не са нито за този, нито за онзи свят: за този свят не са годни, за онзи свят не са приготвени и казват: „Никой не ни разбира.” Вярно е, че никой не ви разбира, но необходимо ли е хората
да
ви разбират?
Ако Бог ви разбира, трябва ли
да
се смущавате, че неколцина не ви разбират?
Защо не държите в ума
си
мисълта, че Бог ви разбира?
Сега ще дам няколко обяснения върху понятието наука.
Щом Бог ви разбира и щом вие изпълнявате Неговата воля, нищо не трябва
да
ви смущава.
Ще дойдат хора
да
ви критикуват,
да
ви осъждат, но те сами ще
си
счупят главите.
Да
се примирят тия неща, това подразбира
да
се намерят между тях две допирни точки; не се ли намерят тия две допирни точки, това е равносилно на положението
да
обикаля човек около един затворен кръг или около къща, вратата на която е затворена, или около книга, езикът на която му е непонятен.
Турците казват: „Остави пияния
да
падне,
да
си
счупи главата, а след това иди
да
я превържеш –
да
разбере той, че има работа с разумен човек.”
НАГОРЕ