НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
476
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
476
:
1000
резултата в
5
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Мястото на Бога
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 5.8.1931г.,
Свържете ли се с тия разумни души, не питайте, дали Христос ви разбира, дали Бог ще приеме молитвата ви.
Щом отправите съзнанието
си
към общото съзнание на всички същества, все ще получите нещо от общото благо, независимо от това, дали го заслужавате, или не.
Достатъчно е
да
отправите съзнанието
си
нагоре, за
да
получите поне по едно самунче – на човешки език казано.
Не отправите ли съзнанието
си
към съзнанията на всички същества, колкото
да
плачете и
да
се молите на Бога, нищо няма
да
получите.
Бог не обича
да
се занимава само с едно лице.
“ На другия ден ще станеш рано и ще чакаш
да
дойде определения момент, когато всички души отправят съзнанието
си
към Бога.
Тогава и ти ще отправиш мисълта
си
към Него и няма
да
питаш, дали
си
в права посока, или не, дали ще видиш Бога.
Това са второстепенни въпроси.
За тебе е важно
да
отправиш ума
си
нагоре и
да
чакаш – все ще получиш нещо от общото благо.
И слепият не вижда, но като погледне нагоре, все ще дойде някой
да
му сложи едно самунче в ръката.
И тъй, всички хора трябва
да
отправят съзнанието
си
към Бога.
– Бог е на това място, към което всички разумни и добри хора оправят ума
си
.
Не само хората, но всички същества, от най-малките до най-големите, отправят ума
си
към Бога.
“ – Дигни ума
си
нагоре и не питай!
Като ви говоря за мястото на Бога, към което всички трябва
да
отправят ума
си
, това не трябва
да
ви хвърли в противоречие с вашата работа.
Каквото и
да
работите, всеки е на мястото
си
.
В този смисъл и келевото е на мястото
си
, и водата е на мястото
си
.
Разликата между келевото и водата е тази, че келевото се върти около своя център и мисли само за
себе
си
, а водата върви напред и мисли за всички.
Който мисли само за
себе
си
, той е келево.
Такъв човек през целия
си
живот мисли само за
себе
си
: че има нужда от пари,
да
се облече хубаво, хората
да
го почитат и уважават.
Един след друг чувалите се пълнят с прясно брашно, което се разнася от търговците за продан.
Този работа и вие вършите в живота
си
, но не сте доволни.
Покажете един воденичар, който
да
е станал философ, писател или поет!
Досега, аз поне не съм срещнал нито един воденичар, който
да
е написал някаква книга.
Как ще се спаси воденичарят?
Не е нужно житото
да
се мели.
Достатъчно е житото
да
се счука и така
да
се яде.
Ако човек може
да
се добере до правилния начин, по който житото трябва
да
се яде, той ще разбере смисъла на живота.
Това са странични въпроси, които ще послужат само за изяснение на идеята.
Воденичарят може сам
да
се справи.
Когато хората престанат
да
му носят жито за мелене, той ще се принуди
да
напусне воденицата.
Като поседи ден–два без работа, той ще каже: „Тази работа няма
да
я бъде!
Ето защо, вие не трябва
да
се безпокоите какво ще стане със старото.
Старото само по
себе
си
ще
си
отиде и новото ще дойде.
Вашата задача е
да
се държите за новото.
“ Новата мисъл е следната: отправете ума, сърцето и волята
си
към мястото на Бога!
Станете ли сутрин, първата ви работа е
да
отправите сърцата и умовете
си
към онази посока, където в този момент милиони сърца и умове се отправят.
И в името на това място всички живи същества се обединяват.
Гледате някой цар, пред когото всички се прекланят, дойде ли този момент и той, като дете, от нищо не смущаван, отправя мисълта
си
към Бога.
След това царят взима жезъла
си
, качва се на трона, започва всекидневната
си
работа.
На другата сутрин царят, заедно с всички същества под него, пак отправя мисълта
си
към Бога.
На това място всички хора се познават.
Следователно истинската любов се изразява чрез отправяне мисълта на всички същества в една посока.
Когато съзнанията на всички същества се отправят към една посока, те ще имат много допирни точки помежду
си
.
Обаче започне ли човек
да
се върти само около своя център, около
себе
си
, всичко е изгубено.
Казвам: искате ли животът ви
да
има смисъл, отправяйте ума
си
нагоре!
Какво по-лесно от това, човек
да
мисли в една посока?
Според мен по-мъчно е човек
да
мисли в две и повече посоки, както правят това съвременните хора, отколкото
да
мисли в една посока.
Много пъти хората са отправяли мисълта
си
нагоре; те знаят посоката на това място, но не им е идвало на ум, че има един общ момент, когато всички същества едновременно отправят мисълта
си
към Бога.
Който не иска
да
се подчини на този закон, на сила ще го заставят. Как?
Ще го хване някоя болест и той ще потърси Бога, ще отправи мисълта
си
към Него и ще благодари, че се е разболял, за
да
помисли за Бога.
Не само чрез болести, но и по много начини още може
да
се спре келевото на човека, за
да
го заставят
да
потърси мястото на Бога.
Един час, една минута или една секунда се изисква, за
да
се отправят съзнанията на всички същества към Бога.
Велика е тази секунда от минутата!
„И ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни.“ (– 32-ри стих.) Тези стихове, преведени според езика на новото учение, означават: ако всички отправите ума
си
към Бога, вие сте мои ученици.
Значи, когато човек отправи ума
си
към Бога, той ще се свърже с Неговата Любов; понеже Бог същевременно е Истина, човек ще познае Истината, която ще го направи свободен.
“ (– 33-ти стих.) „Отговори им Исус: „Истина, истина ви казвам, че всеки, който прави грях, раб е на греха“.“ (– 34-ти стих.) „И рабът не остава вечно в къщата, а синът вечно пребъдва.“ (– 35-ти стих.) Това значи: всеки, който не отправя ума
си
към Бога, раб е на греха.
И рабът не остава вечно в къщата, а синът вечно пребъдва.
Следователно келевото не може
да
съществува дълго време.
Като свърши известна работа, то се разрушава и водата го завлича – не може
да
остане дълго време на мястото
си
.
„Зная, че сте семе Аврамово, но искате
да
ме убиете, защото моята дума във вас се не вмещава.“ (– 37-ми стих.) – Христос не е разбирал само външното убийство, но и вътрешното.
Когато човек жертва Божественото в
себе
си
за нищо и никакво, все едно, че го убива.
И тогава той е син на убиец.
„Аз говоря това, което съм видял у Отца
си
; и вие правите това, което сте видели от отца
си
.“ (– 38-ми стих.)
Казва им Исус: „Ако бяхте чада Аврамови, делата Аврамови бихте правили.“ (– 39-ти стих.) – Аврам познаваше Бога.
„А сега искате
да
ме убиете, мене, человека, който ви говорих Истината, която чух от Бога: това Аврам не е правил.“ (– 40-ти стих.)
„Вие правите делата бащини
си
.“ (– 41-ви стих.) – Ако вие правите делата Божии, защо укорявате Неговото Слово?
Всяко нещо, което отделя човека от Бога, е от баща дявол; всяко нещо, което покваря красивото, възвишеното, благородното в човека и го отстранява от него, и то е от баща дявол.
„Вие сте от баща дявол и похотите бащини искате
да
правите.“ (– 44-ти стих.) „А пък аз, защото искам Истината, не ми вярвате.“ (– 45-ти стих.) „Аз познавам Бога и думата Му държа.“ (– 55-ти стих.) – Не е достатъчно човек само
да
познава Бога, но той трябва
да
държи думата Му, т.е.
да
изпълнява Неговата воля.
„Тогаз взеха камъни
да
хвърлят върху Него.
Исус се скри, излезе из храма, мина през сред тях и така
си
отиде.“ (– 59-ти стих.) Следователно, който хвърля камъни върху Истината, тя ще
си
излезе от него и той ще остане сам.
Дали един народ, или един човек ще се прояви така, последствията ще бъдат едни и същи.
Искате ли
да
имате Божията милост върху
себе
си
, всяка сутрин отправяйте ума
си
в посоката, където всички същества отправят своята мисъл.
Казвате: „Как
да
се разбира стихът, в който се казва, че Христос се скрил от народа?
“ Представете
си
, че аз нося една запалена свещ и показвам с нея пътя на стотици души.
Обаче те не разбират това, което правя за тях, и започват
да
се карат помежду
си
, бият се, кой от тях
да
вземе запалената свещ.
За
да
се избегне този спор, аз духам свещта и те остават на тъмно.
Те вече не ме виждат, за тях аз съм се скрил някъде.
Така направи Христос: духна свещта, която носеше, и съзнанието на всички се помрачи, не виждаха вече.
Човек може
да
има представа за формата на телата само тогава, когато те са ясни в съзнанието му.
Щом един предмет, или едно тяло не е ясно в съзнанието ви, вие не можете
да
имате представа и за неговата форма.
Силата на човека се състои в светлината на неговото съзнание.
Казвате: „Какво е Бог, не можем
да
схванем, но искаме
да
знаем поне, къде е Неговото място“.
Щом вземат светлината му, той губи вече своята сила.
Мястото на Бога е тази посока, където всички живи същества, с пробуждането
си
още, отправят съзнанието, ума или мисълта
си
.
Когато човек остане на тъмно, той ходи тромаво, не е сигурен в стъпките
си
.
Като започнете от най-малките и стигнете до най-големите, всички тия същества отправят съзнанието
си
в една посока нагоре.
Това става едновременно по целия свят, между всички същества от различни йерархии.
Няма по-велик момент за човека и за всяко живо същество от този, като се пробуди сутрин,
да
отправи съзнанието или мисълта
си
към онази посока, където са насочени съзнанията и мислите на всички останали същества.
Само по този начин човек може
да
възприеме благото, което излиза от Бога.
Който се откаже
да
приеме това благо, той изпада в тъмнина и самотност.
Турците имат обичай, като им дойде някой на гости, вечерта те затварят вратата на стаята, в която гостът ще спи, и сутринта, когато иска
да
излезе, той трябва
да
потропа на вратата,
да
дойде домакинът на къщата,
да
му отвори.
Някой казва: „Защо трябва
да
се моля?
Същото става и с всеки човек, който изгубва светлината на съзнанието
си
.
“ Молитвата е необходима, защото човек тогава отправя ума
си
към Бога,
да
възприеме нещо от Него.
Щом изгуби светлината
си
, той остава на тъмно, не може
да
излезе навън.
Той не знае коя посока
да
хване и чака
да
дойде господарят,
да
врътне ключа,
да
му отвори,
да
излезе навън.
Казвам: искате ли
да
се развивате, постоянно дръжте в ума
си
мисълта за Бога, като единствено място, като единствен фокус, където се събират съзнанията на всички разумни същества.
За жадния най-важно е
да
дойде до извора на живота.
Дръжте мисълта
си
към тази единствена посока, откъдето идва светлината и топлината на вашия живот.
За невежия, за неучения най-важно е
да
се добере до книгите на някоя библиотека.
Отклоните ли ума
си
от това място, вие загубвате пътя
си
и оставате в тъмнина.
Човек е пътник в живота
си
.
Рече ли
да
се отклони малко от пътя,
да
се позабавлява с това-онова, той ще се забърка, ще се заблуди и не ще може
да
настигне другарите
си
.
Това място всички търсят.
Когато всички същества отправят съзнанието
си
към мястото, където е Бог, с това те правят стъпка напред.
Хората търсят това място тук или там, но никъде не могат
да
го намерят.
Направят ли стъпка напред, те вече не се връщат назад,
да
чакат закъснелите или забъркалите се в пътя.
Храмът е на онова място, където всички същества едновременно отправят мисълта
си
.
Ако те и втория и третия ден не отправят ума
си
към Бога, ще остават все по-назад и по-назад, докато един ден животът им абсолютно се обезсмисли.
Които мислят за Бога и отправят ума
си
към Него, те все напред и напред вървят.
Това значи прогрес в мисълта, а всичко се състои в прогреса.
Да
се помоли човек в
себе
си
, това е степен на съзнание, но не онова велико съзнание, в което участват всички души.
И в леглото
си
човек пак може
да
отправи мисълта
си
нагоре и
да
върви напред.
В това положение те едновременно приемат и дават от общото благо.
Всичко се състои в мисълта на човека.
Достатъчно е човек
да
отправи ума
си
към мястото на Бога, за
да
приеме част от общото благо.
Някой може
да
е излязъл рано сутринта на молитва, но
си
казва: „Що ми трябваше
да
ставам толкова рано,
да
се изморявам?
Защо не останах
да
полежа още малко?
когато човек отправи ума
си
към Бога, заедно с всички, за половин час само, той ще получи същото благо, което би получил, ако цял ден хлопаше на Божията врата.
“ Такъв човек, макар и
да
е дошъл на молитва, той е назад от другите, защото мисълта му не е права.
И последен
да
си
, стига навреме
да
пристигнеш; ако можеш само за момент
да
се слееш с общото съзнание, ти пак ще получиш Божието благословение.
Искате ли
да
прогресирате,
да
се развивате правилно, където и
да
сте, в каквото положение и
да
се намирате, отделете половин или един час
да
се позанимавате в съзнанието
си
с мисълта за Бога.
Бог не прави разлика, дали някой е стигнал пръв или последен.
Искате ли
да
придобиете светлина на съзнанието
си
, мислете за Бога.
Казвате: „Какво ще стане, като гледаме към посоката, където е мястото на Бога?
Общото благо е за всички.
“ – Не е важно, какво ще стане; гледайте и не питайте!
Всички очакват момента, когато Божието благословение ще се излее върху тях.
“ – И това не трябва
да
знаете.
Гледайте само!
“ – Всеки ще слезе
да
работи в
себе
си
.
Казвате: „Ние виждаме, че денят е ясен“.
Ако Бог не слезе в човека и ако човек не работи над
себе
си
, той нищо не може
да
направи.
–
Да
, денят е ясен, всичко наоколо е хубаво, но вие никога не сте виждали как изгрява слънцето на живота.
Ако Бог не слезе в човека, каквото и
да
работи, той прилича на жена, която цял ден върти хурката и нищо не изприда, понеже вълна няма.
Вие сте виждали само изгрева на физическото слънце, но никога не сте виждали изгрева на слънцето на живота.
Който е ходил при Бога, той работи през целия ден и изкарва нещо, защото има достатъчно вълна на хурката
си
.
Понякога виждате физическото слънце през облаци и се радвате.
Като имате предвид това, вие ще
си
съставите ясна представа, къде е мястото на Бога и какво човек придобива, когато отправя съзнанието
си
към Него.
Обаче, ако видите изгряването на слънцето на живота, вие никога няма
да
го забравите и нищо не ще бъде в състояние
да
го замести.
Има три момента през деня, когато човек отправя съзнанието
си
към Бога: сутрин, при изгрев слънце; на обяд, когато слънцето е в зенита
си
, и вечер, при залез слънце.
За съществата, които отправят ума
си
към Бога, има само изгрев.
Щом Бог излезе, всички приемат Неговото благословение.
През целия ден това слънце продължава
да
грее.
На такъв човек не остава нищо друго, освен
да
върви по течението на реката.
У него се явява желание
да
оправи пътищата в живота
си
,
да
разоре нивите
си
,
да
насади градините
си
,
да
си
направи къщи и т.н.
И тъй, който търси Бога сам, той е на крив път.
Щом изгрява слънцето на живота, у човека се явява желание
да
оправи отношенията
си
с всички хора.
Индусите казват, че човек трябва
да
се съсредоточи в
себе
си
и там
да
намери Бога.
Едновременно с това, всички хора, както и всички живи същества, от най-малките до най-големите, му стават мили, обични.
Който веднъж е огрян от слънцето на живота, той вече влиза в положението на всички страдащи, на всички грешници, защото ги разбира.
И до днес хората търсят Бога в
себе
си
, но не могат
да
Го намерят.
Грешникът за него е затворник, когото той иска
да
освободи.
Когато се казва, че Бог е в човека, трябва
да
се знае на кое място, именно, е Той.
Едни търсят Бога в ума
си
, други – в сърцето
си
, но още не са Го намерили.
Останеш ли още малко в затвора, всички ще те изоставят.
Човек може
да
намери Бога, като спре вниманието
си
върху всички хора, които също като него търсят Бога.
Ти ще останеш сам, ще закъснееш в пътя
си
и никой няма
да
те погледне: няма кой хляб
да
ти даде, няма кой вода
да
ти донесе.
Те трябва
да
бъдат в положението на ученици, които гледат към учителя
си
, какво той прави.
Без
да
искат другите хора, нещастията ще следват подир тебе, защото
си
сам в пътя, объркан и заблуден“.
Учителят има пособия, с които
си
служи.
Човек трябва
да
върви напред!
И ученикът гледа към тези пособия, ползва се от знанията на своя учител.
Никой не трябва и не може
да
остане в съзнанието
си
на едно и също място.
Неговият учител гледа към друг учител; той пък към друг свой учител и т.н.
За всеки ден има определен път, който човек трябва
да
извърви в съзнанието
си
.
Ученикът трябва
да
черпи знанията
си
от мястото, където учителят черпи знания.
От това място всички същества черпят знанията
си
.
Отправи ли човек ума
си
към посоката, където всички същества се отправят, той ще придобие толкова, колкото би придобил, ако чукаше хиляди години на едно и също място.
Този е единственият начин, по който човек може
да
познае Бога.
Някой казва: „Какво от това, че съм изминал един малък път в съзнанието
си
?
“ Казвам: ученикът трябва
да
отправя мисълта
си
в посоката, където учителят му отправя своята мисъл.
“ Много нещо може
да
се постигне.
Колкото малък път и
да
изминава човек в съзнанието
си
, той всеки ден върви напред, а щом върви напред, все повече и повече се приближава към Бога.
Не постъпва ли ученикът като своя учител, нищо не е в състояние
да
му помогне.
С десет сантиметра
да
напредва човек в пътуването или в движението
си
към Бога, това е равносилно на милиони километра във физическия свят.
Подигнете мисълта
си
нагоре!
“
Да
погледнете към Бога, или само
да
помислите за Него, това струва повече от всички материални богатства, с които човек разполага на земята.
Каквото друго
да
ви говорят – не вярвайте.
Отправете мисълта
си
нагоре, където и богове, и херувими, и ангели, и светии, и майки, и бащи, и праведни, и грешни, и животни отправят своята мисъл!
Наблюдавайте щуреца,
да
видите как той, с всички заедно, отправя мисълта
си
към Бога.
Някой казва: „Толкова много работа имам, че ми останало само за Бога
да
мисля и за мястото, където Той се намира.
Гледате го, седи пред дупчицата
си
, мисли нещо.
Аз трябва
да
работя,
да
се погрижа за своите материални нужди“.
Казвам: единственото място, откъдето можете
да
приемете всичко необходимо в живота
си
, е мястото на Бога.
– Отправя ума
си
нагоре.
Помислите ли за Бога, слеете ли се със съзнанието на всички същества, които се отправят към Него, това е достатъчно.
Питам: какво коства на човека
да
живее за Бога?
Той мисли за Бога и
си
казва: „Само мисълта ми за Бога е в състояние
да
ме изкара от тази дупка“.
Представете
си
, че се намирате пред една суха вада, в която се състои едно келево.
Келевото иска
да
се движи, но вадата му казва: „Как мога
да
те въртя като нямам вода?
Следователно само мисълта към Бога е в състояние
да
извади човека от ограничителните условия, в които се намира.
“ Когато дойде водата, келевото започва
да
се движи.
Водата знае и може
да
движи келевото; тя не трябва сега
да
учи това изкуство.
Слезе ли Бог между хората, Той всичко ще направи.
Водата казва на келевото: „Слушай, ти ще вървиш в посоката, в която и аз вървя“.
Той ще ги спаси.
Келевото обещава, че ще върви с нея, но щом дойде водата, на първо време то се издигне нагоре и скоро след това слиза надолу.
Неговото движение е нагоре и надолу, а не като това на водата – напред.
И хората, като келевото, често обещават: „Аз ще вървя напред, ще вървя по движението на водата“.
Някой казва: „Как
да
разбера тази работа?
Обаче, дойде ли водата, те веднага изменят на обещанието
си
; водата върви напред, а те се движат ту нагоре, ту надолу и остават почти на едно и също място.
“ Няма какво
да
разбираш, ще отправиш мисълта
си
там, където всички живи същества отправят своята мисъл.
Водата и келевото се разговарят.
Водата казва на келевото: „Защо седиш на едно място и нищо не работиш?
“ – „Как
да
не работя?
Първо го поканвате при огъня,
да
се стопли; после му давате чаша гореща вода или чай,
да
накваси гърлото
си
; след това му давате
да
се нахрани; и най-после, като
си
почине добре, той сам започва
да
ви разправя откъде идва и какво е преживял.
Ако те не следват пътя и движението на водата, винаги на едно място ще седят и само брашно ще мелят.
Имате ли този талисман в
себе
си
и като се давите и помислите за Бога, ще се спасите.
И хората, като келевото, вършат работа, но тяхната работа не е като тази на водата.
Утре сутринта ще се качим на новия връх, където разчистихме пътя – там
да
се помолим и благодарим на Бога.
Водата е минала през много места, напоила е безброй растения и животни, дала е живот на милиони същества.
След това ще отидем на Бъбрека (– пето езеро),
да
измием ръцете и краката
си
от дългия път.
Докато човек търси Бога, краката му са все кални.
“ Обаче, ако сравните работата на водата с тази на келевото, ще видите грамадната разлика помежду им.
Щом Го намери, той измива краката
си
.
Сега, мнозина
си
въобразяват като келевото на воденицата, че са свършили много работа.
Тяхната работа е физическа, обаче, истинската работа е на водата.
Той всичко е постигнал.
Тя е подигнала благосъстоянието на всички живи същества.
Какво ще стане с умрелите, с бедните, със страдащите, той за нищо вече не мисли.
Където е минала тя, навсякъде е оставила благословението
си
.
В Божествения свят няма умрели, няма бедни, няма страдащи.
2.
Тези три неща
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 6.8.1931г.,
Дигнете вашите учители от троновете на Мъдростта и започнете
да
се ползвате от светлината на знанието!
Дигнете вашите учители от троновете на Истината и започнете
да
служите на Бога!
Както небето е чисто и свято, както сутринта е тиха и приятна, така
да
стане и в душата ви.
Този ден е Божи ден и затова трябва
да
остане за вас жив образ, както слънцето е живо.
– Който се обезсърчава и мисли, че от него нищо няма
да
стане.
Казвам: ако Любовта е път за всички, които живеят за Бога; ако Мъдростта е път за всички, на които Бог се изявява, и ако Истината е път за всички, които се учат
да
служат на Бога, ще бъде така, както ви пожелавам, без никакво изключение.
Този човек предава своето обезсърчение и на другите хора.
Същото може
да
се каже и за живота на човека.
Не, той разорава нивата добре, изхвърля старото семе навън и посажда ново.
Казвам: време е вече
да
се ликвидира със старото,
да
се изхвърли навън и
да
се замести с ново!
от пътя, в който е поставен
да
върви, той непременно ще се забърка в някакъв клек или храсталак, вследствие на което дрехите му ще почнат
да
се късат.
Всичко, което досега е измъчвало човека и внасяло смут в душата му, трябва
да
се изхвърли навън и замести с нещо ново.
С други думи казано: всеки ден от живота на човека трябва
да
бъде ден, в който Любовта царува; Любовта пък е пътят на живота.
Всеки ден от живота на човека трябва
да
бъде ден, в който Божията Мъдрост се изявява.
Искате ли постепенно
да
дойдете до това положение, всяка сутрин отправяйте ума
си
към Бога!
Всеки ден от живота на човека трябва
да
бъде ден, в който Истината го учи
да
служи на Бога.
Велик е този момент, защото тогава малки и големи, добри и лоши същества отправят мисълта
си
към Бога и придобиват нещо.
Сега, всички трябва
да
знаят, че този час, в който сме се събрали, е часът, в който всички същества отправят ума
си
към Бога.
След това всеки проявява естеството
си
.
Следователно, когато някой човек е добър, това показва, че или е отправил мисълта
си
към Бога, или без
да
е направил това, той е добър, защото естеството му е такова.
Следователно, когато времето е облачно, туй показва, че хората са взели нещо от това, което излиза от Бога, и слизат на земята,
да
работят.
Значи човек може
да
бъде добър по две причини: или когато Бог работи в него, или когато човек работи в Бога.
За пример, срещате някоя майка и наблюдавате отношенията ѝ към нейното дете.
Те са благо за хората, защото преди тях всеки е взел, каквото му е нужно, и богат, доволен се връща на земята,
да
разработва придобитото.
Сега, като говоря за хубавия ден, у мнозина, по стар навик, се явява мисълта: „За кого е създаден този хубав ден?
С други думи казано: в първия случай тя отправя мисълта
си
към Бога, а във втория случай не отправя мисълта
си
към Бога.
“ Казвам: радвайте се, че Бог е създал такъв ден, като днешния!
И тъй, две положения са необходими за човека:
да
бъде добър, когато отправя ума
си
към Бога, и
да
бъде добър, когато не отправя ума
си
към Бога.
Радвайте се, че всички живи, разумни същества са събрани тук,
да
отдадат слава на Бога!
Първото положение е особено необходимо, за
да
дойде второто.
Радвайте се, че и вие участвате заедно с тях, в отдаване слава на Бога!
Когато човек почувства, че не е добър, нека отправя ума
си
към Бога, толкова по-добър става.
Да
отправя човек ума
си
към Бога, това подразбира смяна на състоянията.
“ Всеки човек заема точно това място, което му се пада.
“ Защо трябва
да
мислите за утре?
Обаче от нас се изисква и когато ние сме у Бога и работим за Него, пак
да
сме добри.
В това отношение човек трябва
да
се поучи от Бога,
да
стане добър и тогава, когато работи в Бога, както е добър, когато Бог работи в него.
По-добре е човек
да
пие вода от извор, на който водата е чиста, кристална, отколкото
да
пие вода от сто най-хубави щерни.
Този хубав ден, единствен в живота ви, трябва
да
носите навсякъде.
Като знаете това, ще различавате добрия човек по естество от временно добрия и ще се стремите
да
придобиете първата доброта.
Дали ще отидете в София, или в друг град, дали ще отидете в България, или в друга държава, носете този ден със
себе
си
.
Щом знаете това, ще работите съзнателно, ще прилагате, ще се учите, както от опитността на миналото
си
, така и от знанията, които сега придобивате.
Ако не можете
да
го носите навсякъде със
себе
си
, все едно, че не сте идвали на Рила.
Не е достатъчно
да
занесете този ден в София, но София трябва
да
живее в този ден!
За човека са важни неговите дарби и способности, които всеки ден трябва
да
се разработват и
да
растат.
Не е достатъчно
да
занесете този ден навсякъде в света, но целият свят трябва
да
живее в този ден!
Тези неща могат
да
се постигнат, като вървите в пътя, който Бог ви е определил.
Този ден включва всичко в
себе
си
.
Каквото придобием този ден, всичко трябва
да
занесем със
себе
си
,
да
го пръснем между хората.
Да
прави човек зло е по-мъчно, отколкото
да
върви в пътя, който от векове още му е определен.
Представете
си
положението на човек, който замисля
да
открадне от някой богат човек една сума от 100–200 хиляди лева.
Където ходи, той все крои, планува как
да
се добере до тия пари.
Слънцето на този ден никога няма
да
залезе!
Цяла година ходи, обикаля около къщата, гледа към прозорците, все мисли как
да
извърши кражбата без
да
го уловят.
Идва му на ум най-после
да
се запознае със слугите на този богат човек.
И тъй, три неща ви желая: нека Любовта у вас бъде запалена,
да
носи живот!
Запознава се с един, с втори, с трети, изучава ги, иска
да
разбере кой от тях би могъл
да
се подкупи.
Нека Мъдростта у вас бъде запалена,
да
носи Божията светлина!
Целият план му коства време, усилия, тревоги, страх.
Нека Истината у вас бъде запалена,
да
ви научи как
да
служите на Бога!
Обаче рече ли човек
да
направи добро, то няма
да
му коства нищо: нито страх, нито тревоги, нито смущения.
Който служи на Бога, само той може
да
бъде свободен.
Никой не може
да
зароби свободният човек.
Ако човек, който мисли
да
направи някакво зло или престъпление, би използвал тази енергия и това време за някаква добра, полезна работа, той би учудил хората с това, което може
да
направи.
Никой не може
да
разклати свободният човек.
Рече ли
да
служи на злото, в края на краищата пак ще го уловят, ще го затворят,
да
лежи около десетина години.
Човек може
да
живее, както иска; той може
да
работи, както иска; обаче човек може
да
бъде свободен само ако служи на Бога.
Да
бъде човек свободен!
И сега от съвременните хора се изисква геройство,
да
вървят в новия път.
С други думи казано:
да
се върнат в пътя, от който са се отклонили.
– Защото Истината подразбира вътрешно служене на Бога, което е в сила
да
направи човека свободен.
Тогава и при най-лошите условия
да
изпаднат, те всякога ще запазят своето равновесие.
Корабът им ще се люшка всред развълнуваното море, но вълните няма
да
го пробият и той благополучно ще стигне на пристанището, благополучно ще стъпи на твърда почва.
Сега, ще слезем долу на бивака,
да
закусим малко,
да
увековечим този ден,
да
стане паметен за нас; след това ще отидем на „Езерото на чистотата“.
„А Исус рече на учениците
си
: „Истина ви казвам, че мъчно ще влезе богат в Царството небесно“.
Когато човек иска
да
стане богат, той много се огрешава.
– Защото греховете и престъпленията му ще го задържат, те няма
да
го пуснат в Братството небесно.
Следователно с такова богатство никой не може
да
влезе в Царството небесно.
Това богатство отдалечава човека от Бога.
Обаче рече ли човек със земното богатство
да
влезе в небето, камилата ще го превари в пътя му.
Затова, именно, Христос казва: „По-лесно е
да
мине камила през иглени уши, а не богат
да
влезе в Царството Божие“.
(– 24-ти стих.) На небето богатият не може
да
се ползва с такова уважение и почитание, каквото има на земята.
Няма
да
обяснявам тези въпроси, но трябва
да
имате предвид, че всичко в света е строго определено, а не механически.
За пример, слънцето върви по определен път; растенията растат по определен път; реките текат по определен път; ветровете духат по определен път; изобщо, всичко което се случва в живота на човека, е точно определено.
За пример, те срещат някоя вадичка и като видят, че водата ѝ е добра за воденица, отклоняват я от пътя ѝ, като я използват за работа.
Някое дърво по естество е киселец, дивачка, но опитни земеделци и градинари го присаждат с някое благородно дърво и с това го видоизменят.
Те могат
да
го видоизменят в каквото дърво искат.
Много деди и прадеди са работили върху тях и така са ги изменили, че те се чудят на
себе
си
, сами не се познават.
Те приличат на квачка, която насаждат с кокоши, пачи и юрдечи яйца.
Като дойдат до някоя река, патенцата и юрдеченцата се нахвърлят във водата и започват
да
плуват.
“ После юрдеченцата излизат от водата и хвръкват из въздуха.
Те замислят една работа, взимат предвид ред условия, но в края на краищата се намират пред изненада: патенцата им влизат във водата, някои от юрдеченцата им хвръкват във въздуха, а с тях остават само пиленцата.
Те представляват неговите груби желания, които влизат във водата.
Обаче няма по-големи страдания от живота във водата.
Във водата се вършат големи престъпления, за които няма никакъв съд.
Съвременните хора използват водата за различни цели, а също така и като средство за чистене.
Защо хората пият вода?
– За
да
ги изчисти от онези престъпления, които някога са вършили във водата.
Казвам: в края на краищата у човека трябва
да
остане само Божественото.
Всички останали неща у него са пособия, дадени само за известно време.
Войникът трябва
да
има пушка и нож, но само когато отива на бойното поле.
Отива ли на църква,
да
се моли, пушка и нож не му трябват.
Писарят има нужда от перо и мастило, когато е в канцеларията; щом отиде на църква, перо и мастило вече не му трябват.
Когато търговецът върши своите търговски операции, той има нужда от торба, пълна с пари; обаче отиде ли на църква, още отвън пазачите взимат торбата му и казват: „Тук ще оставиш парите
си
!
Ето защо, погледнете ли пред входа на църквата, ще видите цели купове от оръжия, от пера и мастила, от торби с пари и т.н.
Който отива при Бога, той трябва
да
се освободи от всички занаяти и изкуства, които е придобил в живота
си
, и
да
влезе при Него само с това, което Бог някога му е дал.
Какво е дал Бог на човека?
Следователно богатството на съвременния човек се състои в това, което умът и сърцето съдържат в
себе
си
.
Всички придобивки, вън от придобивките на сърцето и ума, остават настрана.
Когато войникът излезе от църква, той взима ножа и пушката
си
и ги употребява, където стане нужда.
Когато писарят излезе от църква, той взима перото и мастилото
си
и отива в канцеларията
да
пише.
Когато търговецът излезе от църква, той взима торбата с парите
си
и отново започва
да
търгува.
Когато орачът излезе от църква, той взима ралото и мотиката
си
и започва
да
оре земята.
И тъй, едно е важно за вас:
да
знаете, че всички хора заедно съставят един общ организъм, на който те са удове, както са удове корените, стъблото, листата и клоните на дървото.
Всеки човек трябва
да
знае за
себе
си
какъв уд от дървото е и на кое място е поставен.
За пример, ако е клон, той трябва
да
знае, голям ли е, или малък; на каква посока гледа – на изток, запад, север или юг.
Знае ли човек това нещо, той ще знае още доколко зависи от другите хора.
Зависимостта на един човек от друг се определя от съприкосновението помежду им и от функцията, която изпълняват в общия организъм.
Малките клончета са важни за големите дотолкова, доколкото те приемат Божието благословение отгоре и го предават на цялото дърво.
Божието благословение, което идва отдолу, от земята, се предава на цялото дърво чрез корените.
Вследствие на това цялото дърво е в зависимост от своите корени.
Значи в един случай вие можете
да
бъдете полезен някому, а в друг случай той може
да
ви бъде полезен.
Рече ли един клон
да
се отдели от цялото дърво, зависимостта се нарушава и този клон в най-скоро време изсъхва.
На същото основание, рече ли човек
да
се отдели от цялото, и той вече изсъхва, не може
да
бъде полезен нито на
себе
си
, нито на другите.
Защо малкото клонче трябва
да
се сили непременно
да
стигне големия клон?
За всяко клонче е определено колко трябва
да
израсте.
При това неговото растене е в зависимост от цялото дърво, както и от големите клони.
Колкото
да
се сили малкото клонче
да
стане като големия клон, то никога няма
да
постигне това.
Туй негово желание няма
да
го ползва в нищо.
По-добре е
да
бъдеш малко клонче на върха на дървото, но всякога
да
имаш плод, отколкото
да
бъдеш голям клон, без никакъв плод.
По-добре е
да
имате в ума
си
една свещена идея и в сърцето
си
едно свещено чувство, на които
да
се радвате, отколкото
да
носите на гърба
си
големи богатства, като натоварено животно.
Свободата подразбира човещина, а в животинските състояния няма закон.
Днес товарят едно магаре, утре го товарят и всеки ден увеличават товара му, без
да
има закон, който
да
определи колко трябва
да
се товари.
Също така могат
да
го бият, колкото искат – и за боя няма закон.
Казвам: всеки човек е изложен на мъчения от старите
си
господари.
Искате ли
да
се освободите от тях, трябва
да
признаете, че единственият господар в света е Бог.
Признаете ли Бога за свой господар, юларите от главите и букаите от краката ви ще паднат.
Тогава ще вършите работата
си
без остен, без външно насилие.
Това значи свобода!
Господарят само ще ви запита: „Разорахте ли нивата?
“ – „Ожънахме.“ Към тази свобода, именно, се стремят днес всички народи, както и всички хора по лицето на земята.
Обаче тази свобода се придобива при правилно разбиране на отношенията на частите към цялото и на цялото към частите.
разбере ли отношенията
си
към Бога, той ще се освободи от всички ограничения.
Колкото повече давате на болния, толкова повече той се разстройва.
Обаче, ако изберете за болния човек храна, която му подхожда, той от ден на ден ще се подобрява.
Следователно, както храната на човека всеки ден трябва
да
се подобрява, така и знанието, и мъдростта всеки ден трябва
да
се подобряват.
Не се ли подобряват, ще дойдете до положението, в което Соломон изпаднал, и ще кажете като него: „Суета на суетите, всичко е суета!
Както слънцето върви по свой определен път, така и вие трябва
да
вървите по пътя, който Бог ви е определил.
Никой няма право
да
се отклони от този път!
Щом се отклоните, върху вас ще дойдат ред нещастия.
Докато сте в пътя, вие сте свободни; отклоните ли се, изгубвате свободата
си
и не знаете накъде вървите.
Докато пръстът е на ръката ви, последната се ползва с вашето уважение и почитание; отрежете ли пръста
си
, и ръката ви изгубва своето уважение и почитание.
Ето защо, уважението и почитанието на човека зависи от съзнанието му, че той живее в Бога, заема определеното от Него място и върши своята работа.
Казвам: главното нещо, което трябва
да
занесете в домовете
си
, като спомен от прекарването
си
на Рила, е
да
проникне у вас идеята, че както слънцето, звездите, луната и останалите планети имат свой определен път на движение, така и вие имате свой определен път, който неизбежно трябва
да
следвате.
Толкова хиляди години, как слънцето изгрява и залязва, обаче никога досега то не се е отклонило от своя път, нито е прибързало или закъсняло в движението
си
.
Голяма катастрофа ще настане на земята, даже при най-малкото отклонение на слънцето от неговия път.
Когато човек се намери пред такава катастрофа, всичко за него е изгубено и той живее като в пустиня.
Той се лишава от най-хубавите
си
мисли и чувства, от всичко благородно и възвишено.
Затова, именно, никаква сила не трябва
да
бъде в състояние
да
отклони човека от пътя му.
Върви ли човек в пътя
си
, всяка работа, която му се дава, е свещена.
При това всяка работа трябва
да
принесе своя плод.
Това е разбирал Христос, когато изказал стиха: „Всяка пръчка, която не дава плод, отрязва се и се хвърля настрана“.
Тогава всички са готови
да
му помагат,
да
му се притичат на помощ, когато той се намира в нужда.
Отклони ли се от пътя
си
, всички го изоставят, всички го забравят.
Не е ли същото и с хора, които живеят и работят само за
себе
си
?
Докато човек е богат, всички му се кланят, почитат го; западне ли, всички го изоставят.
Има ли човек някакви блага в
себе
си
, и хората се трупат около него; изгуби ли тия блага, всички го изостават.
Кой е причината
да
изгуби човек богатствата и благата
си
?
За него е казано в Писанието: „Крадецът не идва, освен
да
открадне, погуби и заколи“.
Той дава лоши съвети на хората, докато ги бутне в някакви несигурни предприятия.
Те изгубват богатствата
си
и остават съвършено бедни, немили-недраги за всички.
След това той ги оставя сами
да
плащат дълговете
си
.
Това показва, че този стар господар обича своите поданици.
Че той обича хората, се вижда по това, където снима кожите им – има какво
да
вземе от тях.
Обаче не зная защо хората обичат своя стар господар, който със съветите
си
ги е довел до крайно осиромашаване.
Казвам: ако при сегашния живот хората знаеха какво има
да
им се случи, те щяха съвършено
да
се обезсърчат.
Банкерът, за пример, дава пари на хората, услужва им, но в
себе
си
той има предвид, че срещу това ще вземе една голяма лихва, най-малко 25%.
Когато човек работи цял ден, той има право
да
очаква известно възнаграждение, но няма право
да
използва другите.
Сега, мисълта, която искам
да
оставя, е
да
се пробуди съзнанието ви,
да
бъдете благодарни на всеки, който ви услужва, или дава нещо от Любов.
Обаче дойде ли някой при вас и започне
да
се хвали, че той ви направил някаква услуга, или някакво добро, този човек не говори истината.
Христос казва: „Аз не дойдох
да
изпълня своята воля, но волята на Отца, Който ме е проводил.
Аз дойдох
да
ви разправя това, на което Той ме е научил.
От благото, което Той ми е дал, и на вас давам“.
И след туй ще дойде някой
да
разправя, че ви дал толкова и толкова пари, или че ви направил еди-какво
си
добро и т.н.
Този човек не е застанал на сигурна почва.
Аз ти благодаря, но и ти, от своя страна, благодари на Бога, че ти е дал възможност
да
се проявиш.
Обаче всеки ден
да
ми разправяш едно и също нещо, не мога
да
търпя.“
Като преподавал на ученика
си
някакъв урок, той слагал на масата пред него едно от най-хубавите яденета и казвал: „Това е царско ядене, но ти не
си
достоен още за него“.
Адептът седял пред масата и сам изяждал яденето, а ученикът поглеждал само към него, но знаел, че не е достоен за такова царско ядене.
Ученикът често запитвал учителя
си
: „Кога и аз ще бъда достоен
да
хапна от царското ядене?
Ако беше достоен, щеше
да
ти се даде от това ядене.“ Днес и проповедници, и философи, и писатели – всички говорят за Любовта, но всеки я задържа за
себе
си
, счита, че другите още не са достойни
да
вкусят от нея.
Който говори някому за Любовта, той му показва едно царско ядене, като добавя: „Не ти е дошло още времето
да
вкусиш от това ядене“.
Не съм ли достоен вече
да
вкуся от това царско ядене?
Докога ще бъда зрител само на тази царска трапеза?
“ Един ангел отговорил на молитвата му по следния начин: „Утре, като отидеш при учителя
си
и той пак сложи пред тебе царско ядене, без
да
ти даде от него, дигни внимателно учителя
си
от стола, седни на неговото място и изяж яденето в паницата!
Като отишъл при учителя
си
, последният пак сложил пред
себе
си
чиния с царско ядене, но в момента, когато се готвил
да
яде, ученикът леко го подигнал от стола и седнал на неговото място, като казал: „Учителю, в името на твоето достойнство днес ще ям от царското ядене; аз вече съм от достойните ученици“.
Днес, във всички съвременни хора се крие по един от тези адепти, който казва: „Господ е далеч от хората; Любовта още не е за вас; вие не сте достойни за царското ядене; знанието не е за вас; вие сте малки деца още, не сте готови за красивите Божии работи“.
Започнете след това
да
се храните с яденето на Любовта!
3.
Ден на Божието изявление
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 7.8.1931г.,
Не е позволено
да
се играе с духа, с душата, с ума и със сърцето на човека!
Помнете следното правило на Божественото учение: за много неща можете
да
накажете човека, но абсолютно не е позволено
да
си
играете с човешкия дух, с човешката душа, с човешкия ум и с човешкото сърце!
С чувствата на човека не може
да
се играе!
Що се отнася до дрехите на човека, можете
да
го съблечете и
да
ги вземете, но абсолютно нямате право
да
разваляте,
да
покварявате в човека онова, което Бог му е дал.
Никой няма право
да
покварява своето сърце, своя ум, своята душа и своя дух!
Казвам: човек трябва
да
бъде искрен в
себе
си
– каквото говори, това
да
е в сърцето му.
Затова е казано в Писанието: „Тези люде се приближават при мене с устата
си
и с устните
си
ме почитат, а сърцето им отстои от мене.
Следователно Бог не се нуждае от лъжливи учения.
Всеки учител трябва
да
проповядва Божественото учение.
Учителят трябва
да
знае, че каквото проповядва, той се намира пред лицето на Бога.
Щом е тъй, той всякога трябва
да
говори истината.
Те гледат външно
да
окажат най-голямо внимание и почитание към учителя
си
, а сърцето им е далеч от него.
Поканят ли го между тях, ще му сложат най-хубаво ядене и най-хубави плодове, а после ще кажат: „Ако ние бяхме учители, така щеше
да
бъде и с нас“.
Обаче истинският учител отговаря на неговите залъгвания по следния начин: той изважда от джоба
си
една круша или ябълка, взима парченце хляб и започва
да
яде, като не поглежда към ястията, сложени пред него.
Ако някой ученик иска
да
похвали учителя
си
, аз ще му кажа как трябва
да
направи това.
Нека отиде при някой беден човек и го покани у дома
си
да
го стопли, нахрани и облече.
След туй
да
му каже: „Това е учението на нашия учител!
Обаче, ако този ученик срещне някого и за една обидна дума, казана от него, го набие, със своето поведение той кори учителя
си
.
Каквито са отношенията на човека към Бога, такива ще бъдат отношенията му и към всички хора.
Каквото друго и
да
каже, то не е истина.
Иска ли някой
да
ви хвали, нека ви хвали чрез своите добри мисли, чувства и постъпки.
Ако синът иска
да
хвали баща
си
,
да
го хвали по този начин.
Ако дъщерята иска
да
хвали майка
си
, и тя
да
я хвали по този начин.
Казвам: който хвали някого чрез своите добри мисли, чувства и постъпки, това не подразбира, че той няма право
да
изказва похвалата
си
и с думи.
Добрият ученик казва за учителя
си
: „Много добър е моят учител.
Той ми посочи правия път, научи ме
да
върша волята Божия“.
Следователно само онзи ученик има право
да
хвали учителя
си
, който изпълнява неговото учение; и само онзи учител има право
да
хвали ученика
си
, който му е дал ред доказателства, че правилно разбира и прилага неговото учение.
Учителят дава на такъв ученик една хубава книга и казва: „Чети тази книга и прилагай!
“ Като види, че ученикът прогресира в знанието, той му подарява втора книга, после трета и т.н.
Учителят се радва на такъв ученик, а ученикът обича учителя
си
и работи усърдно за приложение на неговото учение.
Езикът на учителя трябва
да
бъде определен.
Той трябва
да
отговори точно, определено, положително.
Аз имам всички фотографии на вашите постъпки, от първия ден на ученичеството ви до днес; ще представя тия фотографии на разумните същества от невидимия свят и ще кажа: „Ето какво са правили моите ученици през времето на своето ученичество“.
Ако ме питат за вас, аз не мога
да
премълча, но ще извадя тези фотографии, ще ги наредя по ред и ще кажа: „Ето, гледайте и сами съдете!
Ако нищо не ме запитат за вас, няма
да
вадя тия фотографии, нито пък ще говоря нещо.
ако човек няма Любов в
себе
си
, всички останали неща в живота му не струват – нищо не го ползват.
„Любовта не дири своето
си
.“ (– 5-ти стих.) Действително, който дири своето, той не е в Любовта.
Сега, аз желая всички хора
да
дойдат в единение,
да
придобият Божествена свобода.
Който живее в тази свобода, той няма страх от нищо.
„А сега остават тези трите: вяра, надежда, любов; но най-голяма от тях е Любовта.“ (– 13-ти стих.) Следователно в надеждата е физическият свят; във вярата – духовният свят, а в Любовта – Божественият свят.
Че някой щял
да
фотографира делата му, той не се смущава. Защо?
Всичко излиза от Любовта, от Божествения свят.
Когато хората говорят помежду
си
за Любовта, това е само отчасти, а което е отчасти, то ще се прекрати.
Щом делата на хората са чисти, те всякога ще бъдат радостни и весели.
Когато капката вода е оставена сама, тя лесно се оцапва.
Нямат ли тази чистота в
себе
си
, те ще бъдат изложени на ред мъчнотии и страдания.
Аз желая хората
да
бъдат доволни, радостни и щастливи.
Същото може
да
се каже и за Любовта.
И тъй, три пътища има, по които човек може
да
достигне истинското щастие: пътят на Любовта, пътят на Мъдростта и пътят на Истината.
Ето защо, човек трябва
да
се стреми към Божията Любов, която е цялото и която никога не се цапа.
Вървите ли по тези пътища, където и
да
отидете, в рая или в ада, на този или на онзи свят, Истината е навсякъде една и съща.
И най-хубавата храна
да
му дадат, той казва: „Не струва това нищо“.
Един голям дявол учил едно малко дяволче как
да
лъже хората.
Здравият човек, обаче, всичко харесва.
Веднъж дяволчето
си
послужило с този урок и спрямо своя учител.
Следователно докато човек е болен, той нито разбира храната, нито може сам
да
я избира.
Дяволът му казал: „Слушай, лъжата на която те учих, ще прилагаш към всички хора, но не и към мен.
Аз не обичам
да
ме лъжат“.
Докато човек греши, той не може
да
разбере Божията Любов.
Значи този голям дявол, който преподава уроци по лъжата, съзнава, че истината е необходима в живота.
Любовта носи живот, а човекът на греха не може
да
разбере живота.
Ето защо, каже ли някой, че на него трябва
да
говорят истината, а на други могат
да
говорят лъжа, той не мисли добро.
И болният не може
да
разбере живота, както и човекът на греха не го разбира.
Вие сами трябва
да
съзнавате, че и отвътре, и отвън трябва
да
говорите истината.
Дават на болния едно ядене, той е недоволен.
Аз пък казвам: вие ще говорите истината и на мен, и на всички хора.
Дават му друго ядене, той пак е недоволен.
Той намира, че всички хора около него са виновни, че не са сготвили, както трябва.
Следователно вие ще проповядвате това учение и на мен, и на всички, а не само на едного.
Както проявявате Любов към хората, така трябва
да
я проявите и към мравките.
–
Да
бъдете внимателни,
да
не я стъпчете и
да
ѝ дадете няколко трошици – нищо повече.
Сега, всички трябва
да
бъдете истинолюбиви,
да
бъдете запалени свещи, защото сте проповедници на Божественото учение.
Някой казва: „Дай ми
да
пия вода от твоето шише!
Това учение не се ражда сега, то е съществувало от началото на Битието.
“ Казвам: по-добре иди на някоя чешма, или на някой извор, там
да
се напиеш, отколкото
да
пиеш вода от моето шише.
Ако някой иска
да
знае защо е създаден светът, той трябва
да
знае, че светът е създаден, за
да
се прояви Божията Любов, Мъдрост и Истина.
Колкото
да
е прясна и чиста водата в моето шише, все пак тя не струва толкова, колкото водата на извора.
Обаче отидете ли между хората в света, няма
да
разправяте защо е създаден светът, а ще бъдете носители на Божията Любов, Мъдрост и Истина.
Питам: трябва ли и вие
да
пиете вода от вашите шишета?
От това, което проповядвате, хората трябва сами
да
намерят причините за създаването на света.
На всички препоръчвам: изсипете водата от вашите шишета, идете с тях на чешмата или на извора и ги налейте с чиста, свежа вода.
Само тогава проповедта ви е дала плод.
Да
давате вода от вашите шишета на другите хора, това подразбира
да
се явявате като техни учители.
Трябва ли англичанинът
да
се хвали, че е англичанин?
Ето защо, най-добре е човек
да
пие вода направо от извора.
Като се прояви той, всички трябва
да
познаят, че е англичанин.
Трябва ли ученикът
да
се хвали, че е ученик на Всемирното Бяло Братство?
Който иска
да
се наложи на хората със своето учение, той им дава
да
пият вода от неговото шише.
От делата му трябва
да
познаят какъв е.
Колкото и
да
е чиста тази вода, тя е недостатъчна, не може
да
задоволи човека напълно.
Всички деления между хората се дължат, именно, на водата в техните шишета.
Законът на Англия е закон на природата!
Тези деления пък създават страданията.
“ Какво трябва
да
каже ученикът?
Той трябва
да
каже: „Законът на Бога е закон на света!
Аз съм поданик на една държава, чиито закони са общи за целия свят, но не и обратно“.
За пример, някой слуга изпълнява добре волята на господаря
си
: каквото господарят му каже, той върши всичко, както трябва.
Не се минават две години, слугата обира господаря
си
и заема неговото място.
Слугата става господар, а господарят – слуга.
Божиите закони, във всички свои форми и изявления, са закони за целия свят, за всички държави, общества и семейства, както и за всички разумни същества.
Тъй се състои великата Истина, към която всички трябва
да
се стремят.
– Когато господарят осиромашава, слугата е безчестен; когато господарят забогатява, слугата е честен.
Този е пътят, по който всеки може
да
се добере до новия живот, до възкресението, и
да
стане гражданин на Царството Божие.
Почне ли Любовта
да
намалява, мислите, чувствата и желанията на човека губят своята чистота.
Вследствие на това той постепенно осиромашава.
В този път, обаче, може
да
очаквате всякакви постижения.
Духът, който ръководи всички души, няма
да
ги остави
да
пропаднат.
Желая на всички свобода, която дава условия за постижения на копнежите на душата.
Някой казва: „Дали Учителят ни вижда, като грешим?
Където има топлина, светлина и свобода, само там има растене.
“ Казвам: за грешките, за престъпленията на хората аз затварям очите
си
.
Вън от тези условия, никакво растене не може
да
има.
Дойде ли до техните добри дела, там отварям очите
си
на четири.
Методът, с който
си
служа за познаване на хората, е положителен, а не негативен.
Когато хората грешат, и това е наука, но тя трябва
да
се остави настрана.
За човека е важно, има ли Любов в
себе
си
, каква е тази Любов и колко тежи.
Иска ли човек
да
отиде при Бога, при своя единствен Баща, той трябва
да
се откаже от живота на своите деди и прадеди,
да
заживее в Любовта.
Дойдат дядо му, баща му и казват: „Синко, ти мене трябва
да
слушаш, аз съм те родил!
“ Не, бащата трябва
да
каже на сина
си
: „Синко, ти трябва
да
слушаш Бога и
да
изпълняваш Неговата воля.
Ето защо, искате ли
да
вървите по този път, изучавайте хората чрез положителния метод.
Ти
си
излязъл от Него, Той е твой Баща“.
След това бабата отива при дъщеря
си
и казва: „Не бой се, дъще, аз ще ти кажа как можеш
да
станеш щастлива“.
Казвам: „Бабата сама не е щастлива, а дъщеря
си
ще направи щастлива“.
Днес всички хора търсят и очакват щастие от нещастните.
Кое може
да
направи човека щастлив?
Днес сте богати, утре – осиромашавате.
И тъй, според мен, хората трябва
да
се определят по Любовта, Мъдростта и Истината, които имат в
себе
си
.
Да
очаквате на временното здраве, то е все едно
да
гоните Михала из горите.
Всичко друго вън от тях оставям настрана, те сами ще се справят с него.
Някой казва: „Аз искам
да
бъда свободен!
Така и вие трябва
да
определяте хората, ако искате
да
бъдете свободни, смели и
да
имате съдействието на всички напреднали същества.
“ Този човек иска
да
бъде свободен, а налага мнението
си
на другите.
Вълкът казва, че иска
да
бъде свободен, а сграбчва едно агне от стадото, мята го на гърба
си
и бяга в гората.
Какво по-хубаво от това,
да
ни погледне Бог,
да
ни се усмихне,
да
изкаже своето одобрение, че вървим в Неговия път!
Питам вълка: на какво основание ти отнемаш свободата на агнето, а искаш свобода за
себе
си
?
Мнозина искат
да
им се посочи специфичен път, по който
да
вървят.
Това не е свобода!
В стария живот няма свобода.
Пътят е един за всички.
Който живее по старото учение, той винаги ще бъде роб на
себе
си
и на условията.
Ако е въпрос за специфичност, за това може
да
се говори само в приложението.
Такъв човек все повече и повече остарява, осиромашава, докато най-после умира и го занасят с кола на гробищата.
Обаче тези методи не могат
да
се кажат тук.
Те се прилагат във вътрешната лаборатория на човека, за която цел той трябва
да
се впрегне на работа.
– Остане ли други
да
се молят за вас, работата ви е свършена.
Остане ли
да
пълните шишето
си
отвън, работата ви е свършена.
Когато някой иска специфични методи, това подразбира, че той иска
да
знае начина, по който едно дърво може бързо
да
изникне,
да
израсте и
да
даде плод.
Всичко, което се пълни отвън, отвътре се изпразва.
И това може
да
се постигне, но не тук, на скалата.
Остане ли човек
да
се пълни от това, което излиза от хората, неговата работа е свършена.
За тази цел вие трябва
да
влезете в лабораторията на природата, оттам
да
изучите методите, с които тя работи.
Каквото човек дава на другите, той пак го взима назад.
Вие не вярвате в разумността на природата, в плодовете, в реките, в животните, в растенията, в хората, които разумната природа създава, а търсите начини за бързи постижения.
Каквото бащата и майката дават, те пак го взимат назад.
Вие не вярвате в чудесата, които разумната природа върши, а сами искате
да
правите чудеса.
Според закона на прераждането бащата дава тяло на своя син, но в друг живот той ще стане син или дъщеря на сегашния
си
син, който по този начин ще се изплати на баща
си
.
Когато някой търси бърз начин за развитие, той иска
да
постигне някакво чудо.
В третото прераждане синът пак ще стане баща и т.н.
Казвам: само онзи може
да
направи някакво чудо, който има абсолютна, непоколебима вяра в Бога, във възможностите на разумната природа.
Щом вярвате в Бога, ще вярвате и в
себе
си
, понеже Бог живее в душата на всеки човек.
За съществата от Божествения свят няма смърт, няма прераждане.
Ето защо, ако човек вярва в Бога, той ще вярва в
себе
си
.
Под думата „
себе
си
“ аз не разбирам човека на ограниченията, на слабостите.
И след всичко това хората се делят на черни и бели.
Искате ли
да
постигнете нещо, кажете: „Господи, Ти, Който
си
направил и създал цялата вселена, дай ми възможност
да
проявя Твоята сила,
да
създам и аз нещо, с което
да
Те прославя!
Истината дава свобода на човека.
Ония хора пък, които не разбират още значението на думата „аз“, при всяко нейно произнасяне мислят, че те са творци, те са създатели на всичко, което ги заобикаля.
Питам тогава: ако обичате някого, трябва ли
да
го заробвате?
Свещена е думата „аз“ и трябва правилно
да
се произнася.
Ако обичате някого, трябва ли
да
го измъчвате?
Думата „аз“ в българския език е така свещена, както е свещена в индусите думата „аум“, обаче и те не могат правилно
да
я произнасят.
Трябва ли господарят
да
измъчва своя слуга?
Само техните адепти могат правилно
да
я произнасят, но те не съобщават този начин на непосветените.
Той го праща дърва
да
реже, лозето му
да
прекопава, нивата
да
оре, а наесен се радва на хамбари, пълни с жито.
За господаря е добре, но какво ще бъде положението на слугата?
Възможно е всички
да
са прави, а възможно е и всички
да
не са прави.
Същият господар днес одрал кожата на един вол, утре одрал кожата на друг вол и в края на краищата забогатял, станал търговец на кожи и милиони спечелил.
Когато се научите
да
любите,
да
мислите правилно и
да
говорите истината, вие ще можете
да
произнасяте правилно думата „аз“.
Докато сърцето ви не затрепти, докато умът ви не светне и докато не придобиете необходимата свобода, вие не можете правилно
да
произнасяте тази дума.
Тя трябва
да
се произнася в нейната широта и смисъл.
Няма защо
да
търсите Бога в онзи свят.
Обаче, според степента на развитието
си
, хората различават три свята: физически или видим свят, който виждат около
себе
си
; духовен свят или свят на чувствата, и умствен свят или Божествен.
Чисти трябва
да
бъдат тоновете на цигулката!
Дяволът обича
да
дере кожата на хората.
Правилно трябва
да
се движи лъкът по нея!
Всеки човек, който има някакво користолюбиво желание в
себе
си
, служи на дявола.
Свобода трябва
да
има ръката, която държи цигулката!
Рече ли
да
служи на истината, дяволът казва: „Няма защо
да
говорите истината, няма защо
да
се придържате в Божиите закони.
Вие трябва
да
бъдете свободни!
Да
се кара някой, това не е наука.
“ Щом чуете тези съвети, вън или вътре в
себе
си
, знайте, че те са дяволски, и кажете: „Това не е твоя работа.
Дръж учението за
себе
си
, аз не искам
да
слушам съвети на даскал-дявол“.
Който слуша съветите му, ще види какви ще бъдат резултатите на неговия живот.
За такъв дом казва Христос, че той не може
да
устои на бурите и дъждовете.
Аз бих желал
да
ми държите една лекция за караницата,
да
разбера какво значи двама души
да
се скарат.
Трябва ли
да
се качвате на този параход?
Може ли компанията на този параход
да
осигури живота на пътниците?
Знаете ли колко страшно е човек
да
изгуби живота
си
!
Изгуби ли живота
си
, едновременно с това той се лишава от условия за развитие.
Най-напред започва единият: говори, убеждава другите, след което спира.
Защо бързате
да
се качите на този параход?
После започва вторият: говори, разсъждава и той иска
да
убеди слушателите
си
.
– „Искаме
да
отидем в Америка,
да
забогатеем, понеже там има много злато.“ – Почакайте, нека компанията направи един здрав параход!
Адвокатите виждам: единият е пред палатката, а другият – зад палатката.
Бързате ли, вие можете преждевременно
да
потънете в дълбочините на океана, там
да
намерите нещастието
си
, а не богатство.
Обаче къде е съдията, не виждам.
Изглежда, че адвокатите се упражняват, пледират.
Обаче, който върви според Божиите закони, той ще чуе в
себе
си
тихия глас, който ще му проговори: „Ела при мене, благословени, на тебе принадлежи Царството Божие.
“ Христос казва: „Идете вие, проклети, в дъното на ада!
И светии
да
са, и ангели
да
са, щом се отклонят от този път, те ще намерят дъното на ада.
Няма по-голямо наказание за човека от това,
да
опита живота в ада!
И тъй, внимавайте в пътя
си
!
Една работа или едно дело е завършено само тогава, когато при разглеждането му участват четирима души: двама адвокати, съдия и подсъдим.
Следете, наблюдавайте кой какво говори, за
да
различавате черния брат от белия.
Само по този начин може
да
се изнесе истината.
И тъй, искате ли
да
разглеждате едно дело, непременно трябва
да
имате налице четири фактора: прокурор, който произнася обвинителната реч; той е дяволът.
Христос, който се явява като адвокат,
да
защитава делото.
Той дава окончателната резолюция.
Без тези четири фактора всякаква присъда е невалидна.
И когато одумват някого, пак трябва
да
се спазва същото нещо.
Питам: как искате Бог
да
ви обича?
Един ден, когато човечеството прогресира, ще има такова съдилище.
По какъв начин Бог трябва
да
прояви Любовта
си
към човека?
Този съд ще разреши всички трудни въпроси в живота.
Следователно искате ли
да
обвините кого и
да
е в нещо, извикайте Бога като върховен съдия.
И най-после, когато човек няма дом, Бог ще му даде дом.
Какво повече може
да
иска човек?
Дяволът започва: вие считате този човек за светия, но аз имам съвсем други данни, други фактори – изрежда тия факти един след друг.
Само за четири неща Бог може
да
мисли,
да
се интересува от човека: ако е гладен, ще го нахрани; ако е гол, ще го облече; ако е болен, ще го излекува; ако е без дом, и дом ще му даде.
Подсъдимият слуша, но няма право
да
се защитава, Христос ще го защитава.
Има ли човек тия четири неща, не му остава друго, освен
да
учи.
Ако Христос го оправдае, той ще бъде спасен.
Този човек е щастлив, няма защо Бог
да
мисли за него.
За положението на този човек може само
да
се радваме – нищо повече!
Та ще знаете: искате ли
да
не ви съдят, трябва
да
живеете по законите на Любовта, Мъдростта и Истината, чрез които Бог се изявява.
След всичко това трябва ли Бог
да
дойде специално при този човек и
да
започне
да
го хвали, че е добър, че е учен?
Сега, ще измием ръцете, лицето и краката
си
в езерото, в името на Великия Закон, който управлява и регулира всички работи на земята.
Милиони хора има добри и учени, които очакват похвала, одобрение от Господа.
Ако всички добри и учени хора се съберат на едно място, тогава Бог ще дойде при тях и ще им каже: „Вие сте много добри и учени хора“.
Питам: каква нужда има от тази похвала?
Обаче човек трябва
да
констатира фактите, както са – без преувеличение или намаление.
Дадат ли ти един хубав плод, ще кажеш: „Този плод е хубав!
“ Дадат ли ти един гнил плод, ще кажеш: „Този плод е гнил!
“ Следователно даваш ли някому една круша, за пример, трябва
да
я разгледаш от всички страни и тогава
да
каже: „Заповядай една хубава круша!
“ Изобщо, човек трябва
да
има определен морал за всички неща,
да
знае какви са и какво представляват в даден момент.
Сега, като излизате сутрин, вие казвате: „Дано изгрее слънцето!
“ Казвам: не е само физическото слънце, което трябва
да
изгрее.
Освен него има още две слънца, които също така трябва
да
изгреят.
Може ли човек
да
види изгрева на тия слънца, той ще бъде смирен, ще работи съзнателно върху
себе
си
, ще изправя грешките
си
.
Такъв човек не се обижда от истината, нито пък другите обижда.
4.
Запечатал е
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 8.8.1931г.,
Пръстът на Бога всеки може
да
хване, вследствие на което ще се яви спор между хората.
По същия начин един ден ще дойдат вашите приятели от невидимия свят, ще разбият вратите на вашите затвори и ще кажат: „Излезте вън, на свобода!
Вие трябва
да
се влюбите във вечното, в безграничното начало на Бога, т.е.
“ Днес всички съвременни хора се намират под духовното робство на турците, от което трябва
да
се освободят.
Който се влюби в пръста на човека, той може
да
задигне този пръст.
Казвате: „Добре е човек
да
се освободи от оковите и от затвора, но опасно е
да
не го хванат отново“.
Не, освободи ли се човек веднъж, той трябва вече
да
се определи,
да
служи на Бога.
И затова, всяка сутрин, като става, той трябва
да
се затова: „Живее ли Бог в мен и живея ли аз в Бога?
Пръстът, в който се влюбват хората, е символ, който трябва
да
се разреши.
“ Няма по-красива мисъл от тази!
Някой казва: „Еди-кой
си
ме люби“.
Само по този начин човек ще мисли право и ще има правилни отношения към Бога и към ближните
си
.
Ако пиете от водата на някое блато, в което жабите оставят нечистотиите
си
, от вас човек не може
да
стане.
Ако някой човек отива
да
проповядва истината, каква истина ще проповядва той, ако първо дойде при вас,
да
иска хляб,
да
се нахрани?
Размишлявайте върху тази мисъл и ще разберете, че този е единственият път, по който трябва
да
вървите.
Ние трябва
да
вярваме, че Бог е Любов, Мъдрост, Истина, правда, добродетел, кротост, въздържание, милосърдие и т.н.
Казвам: при любовта хората се натъкват на ред заблуждения, от които трябва
да
се освободят.
Ние трябва
да
вярваме, че Бог е всесилен, всезнаещ.
За пример, има ли право първият пръст на ръката
да
завладява всички останали пръсти и
да
им заповядва като господар?
Ако хората, наистина, вярваха, че Бог е всезнаещ, те щяха
да
имат предвид това, когато замислят някои лоши работи, или престъпления.
Ако те, наистина, вярваха, че Бог е всесилен, щяха
да
уповават на Него, даже и в ада
да
са паднали.
Петте пръста трябва винаги
да
бъдат заедно и когато господарят им заповяда
да
свършат една работа, те трябва едновременно
да
я изпълнят: ще се свият, ще посегнат към даден предмет, ще го хванат и преместят от едно място на друго.
Те ще знаят, че Бог е в сила и оттам
да
ги извади.
Чрез многократното изпълнение на този процес, те свършват работата, определена от господаря им.
Като ги извади, ще каже: „Кой ви даде право
да
грешите?
Ако само единият пръст иска
да
свърши работата, а другите не взимат участие, той сам нищо не може
да
постигне.
“ Като слушате
да
говоря така, някои казват: „Ние не сме се отживели още, не сме
си
отспали, както трябва“.
Ако човек, като единия пръст на ръката, мисли, че всичко може сам
да
свърши, че като него няма друг в света, той е на крив път.
Хиляди хора още могат
да
мислят за
себе
си
същото, но всички са далеч от истината.
Затова казвам: ако хората не се събудят и станат след пет минути, всички юргани, в които се завиват, ще изгорят; всички къщи, в които се крият от външните условия, ще изгорят; всичко, което човек е създал, ще изгори!
Единият събаря другия на земята и казва: „Ти трябва
да
знаеш, че аз съм по-силен от теб, ти не можеш
да
се бориш с мен!
Всичко ще изгори, ще се превърне на прах и пепел.
“ Идва трети, той събаря и двамата, като казва: „Вие трябва
да
знаете кой съм аз и с кого имате работа!
Който мисли, че има още време
да
спи под юргана
си
, той се лъже.
Най-после, идва господарят, който събаря всички и казва: „Скоро долу!
“ Тези герои са пръстите на ръцете, които щръкват нагоре и всеки мисли за
себе
си
, че е нещо особено, но когато дойде господарят им, той казва: „Всички долу!
“ Пръстите, един след друг, отиват на мястото
си
.
Сега и аз ви казвам: като се върнете у дома
си
, драснете един кибрит и запалете юрганите
си
!
Сега, всички хора искат
да
бъдат свободни.
Обаче, ако старите изгорите, а започнете
да
търсите нови, с тях
да
си
доспите, вие не сте разбрали смисъла на думите ми.
Питам: ако те служат на своите страсти, могат ли
да
бъдат свободни?
Ако не сте ме разбрали, аз ще съжалявам, че съм станал причина
да
изгорите юрганите
си
.
За пример, някой човек прекарва цял ден по кръчмите, а иска
да
бъде свободен.
Под думите „стари юргани“, аз разбирам всичко онова, което внася смърт в тялото и смут в сърцето и ума на човека.
Такъв човек не може
да
бъде свободен.
Старото трябва
да
изгори!
Който изгори старите
си
юргани и старата
си
къща, той трябва
да
даде угощение на приятелите
си
и
да
благодари на Бога, че се е освободил от всичко старо в
себе
си
.
Ако хората служат изключително на
себе
си
и на своите ближни, могат ли
да
бъдат свободни?
Ще приведа същия пример в друга форма.
Какво печели слугата, който цял ден работи на нивата на господаря
си
?
Представете
си
, че някой човек е боледувал десет години от проказа, но Бог иска
да
му помогне,
да
го излекува.
Той цял ден дига и слага мотиката, изморява се, изпотява се и вечерта се връща у дома
си
изтощен, съсипан, за нищо вече негоден.
Какво трябва
да
направи този човек?
Господарят почели много, а слугата – малко.
Щом забележи, че Бог му се притича на помощ, първата работа е
да
вземе един кибрит,
да
драсне и
да
запали дрехите
си
,
да
изгорят.
След като изгори дрехите
си
, трябва ли
да
съжалява за тях?
С това аз не въставам против работата, но тя трябва
да
бъде умерена.
Не, той трябва
да
благодари на Бога, че се е освободил от тях, защото докато е с тях, и на
себе
си
ще вреди, и на околните
си
.
Когато бащата изпраща синовете
си
на нивата, трябва ли един
да
работи, а другите
да
почиват на негова сметка?
Искате ли
да
вървите направо – направо ще вървите; нагоре – нагоре.
Всички синове трябва
да
работят задружно – всеки според силите
си
.
Искате ли право
да
мислите – право ще мислите.
Преди грехопадането хората не са работили на нивите.
Никакви компромиси не се позволяват в новия живот!
Също така крушите, ябълките, всички плодове са расли сами и са отивали направо при човека.
Човек е имал грижата само
да
остави кошницата под дървото и плодовете сами влизали вътре.
Сега, ако продължавам още
да
говоря по този въпрос, ще кажете, че това са приказки от "Хиляда и една нощ".
Като казвам, че Истината има само един метод, разбирам, че този метод включва в
себе
си
всички останали методи.
Днес това са приказки, наистина, но преди грехопадането тия неща са били факти.
Истината подразбира свобода, която включва в
себе
си
всички видове свободи.
Истината разполага с такова знание, в което се включват всички видове знания.
Който има тази Истина в
себе
си
, той има всичко останало в света.
“ Представете
си
един млад човек, който иска
да
живее, обаче, ляга тежко болен от някаква болест.
Щом Бог е с човека, и ангели, и свети, и праведни хора – всички ще бъдат с него.
Иска
да
се обърне на една или друга страна в леглото
си
, не може, все на гърба
си
лежи; иска
да
подигне малко крака
си
, не може;
да
отвори очите
си
, пак не може.
Ако Бог не е с него, той ще бъде сам, от всички изоставен.
Той започва
да
плаче и казва: „Нищо не може
да
излезе от мен!
Самотният човек може
да
се уподоби на пръст, отрязан от ръката и захвърлен някъде далеч от нея.
Той иска
да
работи, чувства, че не е завършил работата
си
.
Няма по-голямо нещастие за този пръст от това,
да
седи далеч от цялото!
Как може
да
му се помогне?
И няма по-голямо щастие за пръста,
да
седи на ръката,
да
върши своята служба в цялото!
Подигне ли се този пръст нагоре, всички отправят погледа
си
към него.
Трябва
да
дойде някой човек при него,
да
го убеди, че той може
да
стане от леглото
си
, може
да
отвори очите
си
и
да
си
хапне нещо.
Направи ли това, той започва
да
се движи,
да
ходи из стаята,
да
яде по малко и скръбта му се превръща на радост.
Сега, желая на всички
да
бъдете свободни!
Той се убеждава, че Бог не го е сложил на леглото,
да
лежи с месеци на гърба
си
, но го е изпратил в света
да
работи,
да
разреши някоя задача.
Днес ви давам по една кибритена клечка, че като отидете у дома
си
,
да
запалите старите
си
юргани,
да
ликвидирате с тях.
Следователно животът на човека е мил, защото той съзнава в
себе
си
, че не е завършил работата
си
, а трябва
да
замине за онзи свят неподготвен.
Обаче не бързайте, помислете
си
, готови ли сте
да
направите това, или не.
Ако не сте готови, запазете клечката
си
за друго време, когато бъдете готови.
Какво иска
да
каже с това?
Аз не искам
да
прибързате,
да
изгорите юргана
си
, а после
да
съжалявате, че нямате юрган и
да
тръгнете
да
търсите чужди юргани.
Той иска
да
каже, че е много буден.
Казвате: „Как
да
разберем това нещо?
Това значи: както конят е буден, когато види господаря
си
, така и той е всякога буден.
Да
разберете, или не разберете, това зависи от вашата вътрешна подготовка.
Който не разбере как трябва
да
постъпи, той ще се намери в положението на един цар от древността, който не знаел как се ядат череши и предвид на това не могъл
да
ги вкуси.
Конят спи прав, но при първото явяване на господаря
си
той е буден.
Един градинар от неговото царство решил
да
занесе на царя в една тепсия от най-хубавите
си
череши,
да
ги вкуси и опита.
Като вървял из пътя, от време на време градинарят опитвал по една от черешите,
да
им се порадва, че били много хубави.
Като легне, той се омотае добре в юргана
си
и като дойде господарят му, не може
да
се събуди, не може веднага
да
се развие.
Като стигнал до двореца, в тепсията останали само една череша, но градинарят
си
казал: „Нищо от това, че е останала една череша.
Цяла нощ той се обръща ту на една, ту на друга страна, поглежда вън, дали се е съмнало; отново се завива
да
спи, докато най-после се съмне добре и казва: „Няма какво, трябва
да
се става!
Ще я занеса на царя,
да
види какви хубави череши имам в градината
си
“.
Като влязъл при царя, поклонил се и казал: „Царю честити, заповядай от моите череши,
да
видиш колко са хубави и сладки!
Така правят мнозина от вас: лягат, стават, пак заспиват, гледат, дали се е зазорило, и казват: „Как не се нареди
да
ставаме по-късно, след като изгрее слънцето?
“ Царят взел черешата, погледнал я оттук-оттам и казал: „Аз не зная как се ядат череши“.
“ Обаче по едно време се стреснат и казват: „Я
да
станем!
Градинарят взел черешата, сложил я в устата
си
и показал на царя как се ядат череши.
Ако продължаваме
да
спим, може би,
да
ни се случи нещо лошо“.
Царят научил вече как се ядат череши, но късно – последната череша отишла пак в устата на градинаря.
Казвам: ако не питате как
да
разберете това нещо, ще взема последната череша, ще я сложа в устата
си
, но вие нищо няма
да
вкусите от нея.
Истинско зазоряване в живота е моментът, когато човек се изправи на краката
си
и почувства, че е във връзка с всички хора по лицето на земята.
Не питайте другите как
да
го ядете, защото ще останете и без него.
Тогава той може
да
разбира и разглежда смисъла на всичко, което Бог е създал.
Докато питате този-онзи, аз ще взема клечката, ще драсна, ще запаля юргана ви и всичко ще се свърши.
Ако в живота на човека не дойде истинското зазоряване, той ще живее един преривен, прекъснат живот, отделен от всички живи същества.
Юрганът ви ще изгори, но вие нищо няма
да
придобиете.
Смисълът на живота, обаче, се състои в непреривността,
да
вижда човек връзката между всички явления.
Ако искате
да
научите нещо, вие трябва
да
бъдете свободни, смели.
И тъй, преди всичко, човек трябва
да
служи на Бога.
“ Хората изпадат много лесно в робство.
Хвърлете халатите
си
, свалете букаите от краката
си
, идете на банята
да
се измиете и бъдете свободни!
Ако останете още за дълго време в затворите, други ще дойдат
да
ги запалят отвън, но с тях заедно и вие ще изгорите.
Време е вече всички затвори
да
се изгорят!
Няма
да
остане затвор в света, който
да
не се запали и изгори.
Някой казва: „Кой човек може
да
се нарече брат?
“ Брат е само онзи, който в Любовта
си
към тебе те остава абсолютно свободен.
Следователно само онзи може
да
ви даде свобода, който е запечатал в
себе
си
, че Бог е истинен.
И тогава, ако Бог е освободил някого, братът няма право
да
го заробва.
Това показва, че е дошло времето
да
излезете от вратата на затвора.
Кой е дал право на господаря
да
заробва слугата
си
и на слугата
да
заробва господаря
си
?
Благодарете на Бога за всички блага, които ви е дал от памтивека досега!
Ще излезе, че Бог създал едни хора господари, други – роби; едни създал здрави, други – болни; едни създал
да
живеят в радост и щастие, а други –
да
бъдат изнасилвани.
Нека сърцата ви днес бъдат радостни и весели и кажете: „
Да
е благословено името Божие!
Да
вървим по Божиите пътища!
Та когато казвате, че Бог е създал света с всички ограничения, противоречия, болести, насилия и ред още отрицателни прояви, това е заблуждение.
“ Само по този начин Бог ще бъде с нас през всички векове и ние ще бъдем с Бога през цялата вечност и ще вкусим от всички Негови блага.
Бог е свободен и вие можете
да
бъдете свободни като Него.
Божиите блага ще бъдат наши блага.
Синът запитва баща
си
: „Как мога
да
бъда свободен?
“ – „Като постъпваш като мене.“ Дъщерята запитва майка
си
: „Как мога
да
бъда свободна?
Тя е една от най-хубавите картини, каквито някога сте виждали.
“ – „Като постъпваш като мене.“ Значи, ако синът и дъщерята правят това, което майката и бащата правят, те ще бъдат свободни.
Никой художник не може
да
нарисува по-хубава картина от тази.
Пиленцето, което върви след майка
си
, цял ден рови, търси храна.
Сега, благодарете на Бога за водата, за въздуха, за светлината и за всичко, което ви е дал.
Някой казва: „Какво
да
правя?
– „Това е кокоша работа.“ – Вярно, че е кокоша работа, но малкото пиленце знае какво
да
прави.
То върви след майка
си
и щом тя клъвне, и то клъвне.
Човек, обаче, не знае какво
да
прави.
Казвате: „Ние не искаме
да
бъдем като кокошките“.
Вие не трябва
да
бъдете като кокошките, но както те слушат майка
си
, така и вие трябва
да
слушате своята велика майка – Любовта.
– „Как
да
намерим Бога?
“ – Ако пиленцето намира майка
си
, влиза под крилцата ѝ и придобива знание, защо човек не може
да
намери своята майка,
да
се скрие под крилцата ѝ и
да
придобие знание?
Блато е това място, там само жаби крякат; в него не можете
да
намерите Бога.
Ядете ли от този хляб, вие никога няма
да
огладнеете, но знание ще получите.
Пиете ли от този извор, вие никога няма
да
ожаднеете, но знание ще получите.
Човек трябва
да
съзнава, че Бог е вложил Истината в него.
Истината се заключава в това,
да
съзнава човек, че Бог живее в него и той живее в Бога.
Казвам: живейте в пълни хамбари, където има жито, където има какво
да
се яде и пие.
Животът е в Божията Любов, в благата, които Той дава.
Животът е в Божията Истина и свобода.
Първата работа, която предстои на човека, е
да
се освободи от всички отрицателни черти на своя характер.
За пример, ако писарят или цигуларят не движат пръстите на ръцете
си
свободно, те нищо не могат
да
направят.
Как ще може писарят
да
пише, ако не движи пръстите
си
бързо?
Как ще може цигуларят
да
свири, ако не движи пръстите
си
бързо?
Какво можете
да
направите без пръсти?
Някой казва: „Аз не мога
да
живея без пръста на Бога.
Ако не го видя, нищо не мога
да
направя“.
Добре, може
да
ти се даде възможност цял ден
да
гледаш пръста на Бога, но през това време
да
не хапнеш хапка хляб и
да
не глътнеш капка вода.
– „А, това не може.“ – Значи не е всичко в пръста.
Живият хляб е живият въздух, който човек приема в
себе
си
.
Когато Бог дигне този пръст нагоре, с това Той казва на човека: „Ти трябва
да
се подчиниш на моя закон!
“ Законът не търси Любов, но изпълнение.
Питам: може ли човек
да
се влюби в закона?
Това значи: може ли човек
да
се влюби в една тояга?
Човек трябва
да
седи най-малко четири–пет метра далеч от закона,
да
не го засегне.
Необходимо е
да
се спазва Божия Закон, за
да
дойде Любовта.
На същото основание, който иска
да
прояви Божията Любов, той трябва
да
бъде съвършен.
С други думи казано: когато човек иска
да
прояви Божията Любов, Бог трябва
да
живее в него и той трябва
да
живее в Бога.
За
да
обичаш някого, ти трябва
да
проникнеш в него и той трябва
да
проникне в тебе.
Пада един камък върху нас и ни смазва.
Камъкът не прониква в нас и затова не може
да
ни обича.
Всяко нещо, което прониква в човека и внася живот в него, то го обича; не прониква ли в него, не внася ли живот, то не може
да
го обича.
Когато някой е тъжен, бременен, Бог прониква в него и му казва: „Не се обезсърчавай, всичко ще се оправи!
Никой не може
да
задържи Божия пръст само за
себе
си
. Защо?
– Защото този пръст е чучур на великия извор на живота, от който непрекъснато тече вода.
Следователно всеки има право
да
вземе част от тази вода.
Водата на този извор представлява великия живот на Бога, т.е.
Христос казва: „Който люби баща
си
и майка
си
повече от мене, не е достоен за моята любов“.
Някой казва: „Аз обичам еди-кого
си
, не мога без него“.
Питам: ако ти искаш
да
влезеш в Царството Божие, трябва ли
да
вземеш със
себе
си
своя възлюбен?
– „Аз не мога без него.“ – Какво ще правиш, ако твоят възлюбен не може
да
влезе заедно с тебе в Царството Божие?
– „Защо не може
да
дойде и той с мене?
Обаче всеки трябва
да
се стреми към Царството Божие, понеже там е истинският живот.
По същия начин всички, които ни обичат и които ние обичаме, трябва
да
влизаме и излизаме от Царството Божие.
Там всички трябва
да
сме в единение, в единство.
Преди всичко никой художник не може
да
нарисува образа на някой човек. Защо?
– Той не може
да
представи чертите му такива, каквито са в действителност.
По никой начин той не може
да
нарисува човека като жив.
Който е майстор, нека духне този портрет,
да
оживи човека, когото е нарисувал.
Добрият художник може
да
направи следното: върху портрета на някой човек той може
да
изрази законите и силите, които са работили за създаването му.
Тези закони и сили изразяват вътрешния живот на човека.
Носът, ушите, очите, челото, устата, брадата на човека са важни точки, които характеризират човека.
Затова, когато някой човек не обича
да
слуша, той трябва
да
се хване за ухото и
да
си
каже: „Слушай, ти трябва
да
бъдеш разумен,
да
се вслушваш в съветите на по-напредналите от теб!
“ Ако е ударил на широк живот, той трябва
да
се хване за носа
си
и
да
каже: „Слушай, ти трябва
да
мислиш право,
да
мислиш какво вършиш!
“ Изобщо, човек трябва
да
се изучава,
да
познава своите характерни черти и където трябва,
да
се коригира.
Освен тези две физиономии съществува и трета, която аз наричам физиономия на Синовете Божии.
Третата физиономия пък изучава чертите на Синовете Божии.
Обаче иска ли човек
да
изучава коя и
да
е от трите физиономии, той непременно трябва
да
ги изучава сравнително,
да
прави сравнения между трите типа и след това
да
вади своите заключения.
Казвам: и при най-голямото различие между тези три категории хора, все има нещо общо – всички се стремят към свобода.
Затворникът погледне към оковите на краката
си
, погледне към железните решетки на прозорците, погледне към пазача, който седи пред вратата му с гол нож, па
си
въздъхне дълбоко и каже: „Не мога
да
се освободя, може би тук ще свърша живота
си
като затворник, завинаги лишен от свобода“.
Мнозина искат
да
им се говори Истината.
Чувам страданията на тоя затворник, влизам при него и го питам: „Искаш ли
да
те освободя?
Истината може
да
се говори само на онзи, сърцето на когото трепти от Любов.
Истината може
да
се говори само на онзи, умът на когото е пълен със светлина.
“ – „Ще те запаля
да
изгориш и във вид на въздухообразно тяло ще излезеш през някоя малка дупчица, без
да
те види някой.“ Ако този човек не се съгласи и предпочете затвора, ще го оставя
да
си
лежи там.
Когато в сърцето на човека няма Любов и когато в ума му няма светлина, той не може
да
разбере Истината.
Обаче, ако се съгласи, аз драсвам кибрит, запалвам го и като газ го пускам на свобода.
Когато сърцето на човека е раздвоено и когато умът му е помрачен, той не може
да
разбере Истината.
След това пазачът влиза в стаята и какво
да
види!
“ Представете
си
, че вие се влюбвате в един от пръстите на вашия приятел и като отивате при него, все с пръста му се занимавате.
Казвате: „Не мога
да
не пипна пръста на своя приятел“.
Питам: какво печелите, ако постоянно носите в ума
си
мисълта за пръста на вашия приятел?
После аз връщам живота на този затворник, но вече свободен, далеч от затвора, от мъките, от железните окови.
След това му казвам: ти ще живееш сега правилно и никому няма
да
казваш, че
си
от свободните хора, придобил свободата
си
чрез изгаряне.
Преди всичко той е една малка част от вашия приятел.
Следователно, когато майка се влюби в детето
си
, тя се е влюбила в пръста на Бога.
И тъй, когато питате защо хората умират, казвам: хората умират, за
да
се освободят от затворите на земята.
Когато някой се влюби в приятеля
си
, той се е влюбил в пръста на Бога.
Всичко трябва
да
изгори, за
да
се изчисти!
Когато господарят се влюби в слугата
си
, той се е влюбил в пръста на Бога.
И хората трябва
да
изгорят, за
да
се пречистят и освободят от затворите!
Когато слуга се влюби в господаря
си
, и той се е влюбил в пръста на Бога.
Казано е в Писанието: „Земята ще изгори, за
да
се пречисти!
В когото и
да
се влюби човек, той изпада в смешно положение.
“ Дали вярвате, или не, това не е важно, но като дойде това време, всички ще повярват.
Когато Божественият огън дойде, той ще премахне всички условия, които ограничават, измъчват и заробват човека.
Те не могат
да
се освободят от тях.
Кой може
да
ги освободи?
Тази пепел може
да
се употреби само като лекарство в някои случаи, но нищо повече не може
да
даде на човека.
Така постъпиха русите с нас в освободителната война.
Следователно искате ли
да
любите Бога, не трябва
да
се влюбвате само в неговия пръст.
5.
Соковете на Любовта, Мъдростта и Истината
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 9.8.1931г.,
В градината ми има и неварен боб; вземете
си
, колкото искате“.
Вареният боб представлява преработена мисъл, която се дава само на достойния, защото той може
да
я възприеме и приложи.
Който не е готов за тази мисъл, той сам ще
си
свари боб, т.е.
Българите обичат боба и затова го ядат.
За
да
даде бобът нещо от
себе
си
, вие трябва
да
го прекарате през ред страдания:
да
го печете, варите, мачкате, докато стане по-мек, по-добър.
Когато човек страда, той става по-мек, по-добър, прилича на варен боб.
Някой казва: „Аз искам
да
служа на Бога“.
Питам: по какъв начин ще служиш на Бога – чрез страдания, или доброволно, по Любов?
Много деца не слушат родителите
си
, но те взимат тоягата и ги намагнитизират.
След това тия деца стават послушни: каквото родителите ги накарат, те всичко вършат – за вода ходят, на фурна ходят, в къщи метат, чистят.
По-добре, обаче, тия деца
да
слушат родителите
си
без намагнетизирване.
Следователно по-добре е човек
да
служи на Бога от Любов, доброволно, а не чрез страдания.
И тъй, добро нещо са страданията, но те не са единственият фактор за оправянето на света.
Страданията са нещо подобно на строгата реч.
Обаче, строгата реч, строгите думи не могат
да
оправят света.
Само Божествените думи са в сила
да
оправят света.
Всяка Божествена дума е узрял плод, който всеки сам може
да
откъсне от градината на Бога.
С Божествени плодове трябва
да
се храни човек!
Някой казва: „Аз мога
да
се храня с всякаква храна“.
Бобът представлява човешките обещания и мечти, за които се искат много усилия, докато се постигнат.
Можете ли
да
варите боб на слънцето?
– Защото по никой начин не можете
да
го ядете суров.
Докато е млад, все още може
да
се яде, но щом остарее, не може.
Той казва: „Докато съм млад, можеш
да
ме опитваш в естествения ми вид, но остарея ли, не можеш.
Щом остарея, дълго време трябва
да
ме вариш, за
да
можеш
да
ме ядеш“.
Също така и някои хора, докато са млади и богати, все могат
да
дадат нещо; остареят ли, осиромашеят ли, те нищо не дават.
Когато човек изгуби знанието
си
, той е стар боб; когато човек се отклони от правия път на живота, той е стар боб.
Той става упорит, своенравен, всичко наоколо му се вижда криво.
Той остарява и разбира, че причината на неговото състояние се дължи на обстоятелството, че той се е хранил с мисли, които не носят соковете на Любовта, светлината на Мъдростта и свободата на Истината.
Следователно иска ли
да
излезе от това състояние, той трябва
да
се върне назад и
да
започне
да
се храни с мисли, които носят соковете на Любовта, светлината на Мъдростта и свободата на Истината.
Има ли тия неща в
себе
си
, той ще бъде от всички обичан и уважаван.
Ние търсим правия живот, а той идва от Бога.
Ние търсим истинското знание, което идва от Бога.
Ние търсим свободата, която също идва от Бога.
Трябва ли
да
търсим живота, светлината и свободата, където ги няма?
Казвам: искате ли
да
бъдете силни и
да
постигнете всичко, което желаете, дръжте в ума
си
трите правила – мислите, чувствата и постъпките ви
да
вървят по законите на Любовта, Мъдростта и Истината.
И тогава, ако се натъкнете на някакво противоречие, кажете: „По-добре
да
угодя на Бога, отколкото на хората“.
(– 15-ти стих.) „Затова Отец ме люби, защото аз полагам душата
си
, за
да
я взема пак.“ (– 17-ти стих.) „Имам власт
да
я положа, имам власт пак
да
я взема.“ (– 18-ти стих.) – В това се състои силата на Христос.
По този начин Той даде пример на цялото човечество.
Когато вашата мисъл носи свободата на Истината.
Когато вашата мисъл носи соковете на Любовта.
Когато вашата мисъл носи светлината на Мъдростта.
Ако не живеете според тези правила, и след хиляди години вие ще
си
останете такива, каквито сте сега.
Без тези правила, каквото и
да
правите, вие ще приличате на кюнец, през който водата ще влиза и излиза навън, без
да
остави нещо.
Ще кажете: „Колко вода е преминала през мен!
“ Питам: от всичко това, остана ли нещо у вас?
Да
, но това магаре светия не стана, а пак магаре
си
остана.
Едно е важно за човека:
да
има страх и благоговение към Бога.
Съвременните хора се страхуват едни от други: синът се страхува от баща
си
.
Когато синът стане по-силен от баща
си
, тогава пък бащата се страхува от сина.
Дъщерята трепери от майка
си
, но понякога майката трепери от дъщеря
си
.
Едни ще възкръснат в осъждане, а други – в живот.
Когато Йосиф бил в затвора, с него заедно били затворени хлебарят и виночерпецът на царя.
Те сънували някакви сънища и помолили Йосиф
да
ги изтълкува.
Хлебарят сънувал, че носил на главата
си
три бели кошници.
В горната кошница имало от всичките фараонови ястия, направа хлебарска.
Йосиф му казал, че след три дни царят ще го осъди на обесване и тялото му ще бъде разкъсано от птиците небесни.
Виночерпецът сънувал лоза пред
себе
си
.
Чашата на Фараона била в ръката му и той я подал на Фараона.
Йосиф му казал, че след три дни той ще бъде помилван от царя, който ще го постави на същата служба, която по-рано заемал.
Ето защо, все ще дойде някой
да
ви извади от затвора, но важно е каква ще бъде съдбата ви – като тази на хлебаря, или на виночерпеца.
Аз искам, като ви извадят от затвора,
да
имате участта на виночерпеца, а не тази на хлебаря.
Който има уши
да
слуша и
да
разбира, той ще върви в пътя на Христос.
Днешният ден аз наричам ден за реализиране на вашата свобода.
Той е първият ден, в който вие взимате нови книги и започвате
да
живеете по нов начин.
Каквито мисли дойдат в ума ви, всички
да
изтичат от Любовта, Мъдростта и Истината.
Живеете ли по този начин, вие ще приличате на онази английска кантора, която в продължение на десет години имала само загуби; като променила начина на своите операции, в една година имала толкова големи печалби, че покрила всичките
си
загуби.
– Защото всичките им операции са поставени на вътрешна лъжа и измама.
Лъжата и измамата са старият живот, с който трябва вече
да
се ликвидира!
Щом се ликвидира със стария живот, ще дойде новият живот, с нови системи и наредби, които почиват върху законите на Любовта, Мъдростта и Истината.
И тъй, основната мисъл, която трябва
да
остане в ума ви, е мисълта за трите правила.
Когато Бог говори, всички трябва
да
мълчат.
Ако не мълчат, ще има страдания.
Който не мълчи, страданията се качват на гърба му, както децата се качват на някой кон.
И той, ще не ще, носи.
Когато някоя круша роди плодове, хората се натрупват около нея, обират плодовете ѝ, изпочупват клоните ѝ и след това казват: „Хайде, догодина пак ще дойдем
да
те оберем!
“ Ако и вие бъдете круши, които хората обират, нищо няма
да
спечелите.
Обаче, както виждам, никой човек не иска
да
страда.
Въпреки това всички страдат, защото искат хората
да
ги разбират и обичат.
Докато очакват разбиране и любов от хората, всякога ще страдат.
Всички имат такива опитности и знаят, че истината не е в тази философия на живота.
Тези стихове и навремето
си
са били неразбрани, и сега са неразбрани.
НАГОРЕ