НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
475
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
475
:
1000
резултата в
5
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Обич, разумност и истинолюбие
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 1.8.1931г.,
Веднъж човек живее и се движи в Бога, той трябва
да
бъде във връзка с Него, за
да
не прекъсва мисълта
си
.
Каквото
да
му се говори отвън, той трябва
да
има нещо постоянно в
себе
си
.
Само по този начин човек може
да
се подмлади.
Първото условие за подмладяване е
да
имате връзка с Бога.
Ако не късахте тази връзка, досега всички бихте станали светии.
Който има непреривна Любов към Бога, само той може
да
стане светия.
Аз разглеждам Любовта от ново гледище.
Любовта е сила, която дава еднакви блага и еднакви условия за развитие на всички хора.
Тя дава свобода, простор на човека,
да
се прояви във всички посоки на живота.
Казвате: „Може ли всичко
да
се обича?
Човек е разумно същество, следователно той заслужава
да
бъде обичан.
Който е излязъл от Бога, той може
да
бъде обичан; който не е излязъл от Бога, той не заслужава
да
бъде обичан.
И обратно: всички, които са излезли от Бога, трябва
да
Го обичат.
Значи всяка река тече през такива места, където има условия за нея; всяко дърво расте там, където има условия за него; всеки човек живее там, където има условия за неговото развитие, за събуждане на неговата мисъл.
В това отношение, Любовта трябва
да
съществува като вътрешен закон в човека.
Чрез Любовта човек държи връзка с Бога и с всички живи същества.
Ето защо, Любовта е благо преди всичко за самия човек, а после и за окръжаващите.
Реалното в Любовта е връзката между мислите, чувствата и постъпките, както на отделния човек, така и на всички хора.
Какво трябва
да
направят тогава?
Тази Любов е достъпна за всички.
–
Да
изменят условията, в които се намират.
Какво по-голямо благо за човека от това,
да
има връзка между ума, сърцето и волята
си
?
Казвам: дръжте в ума
си
мисълта – любов към Бога.
С тази мисъл ще разрешавате всички въпроси.
Да
посадите житото на камък и
да
очаквате
да
израсте, то е все едно
да
се качите на една скала и
да
кажете: „Няма кой
да
ми донесе парче хляб.
Без нея вие ще се натъкнете на друг принцип в живота, за който не трябва много
да
се говори.
Този принцип съществува и в самата природа.
Дойдете ли до този принцип, не се старайте
да
го укротите.
Хората трябва
да
знаят, че съм се качил на скалата и
да
ми донесат малко хляб.“ – Трябва
да
знаят, но не искат
да
знаят.
Нищо друго не остава, освен
да
слезеш от скалата,
да
отидеш в долината,
да
си
вземеш хляб, колкото искаш.
И като погледнете този човек, виждате, че цял е настръхнал.
Откъде знаеш, може би някои хора знаят, че
си
на планината, знаят, че имаш нужда от хляб, но нямат възможност
да
дойдат при теб.
Може би условията не им позволяват
да
влязат във връзка с теб.
Сега, всички се интересувате от въпроса, какво ще стане с вас.
За пример, като слушат
да
говори някой, те казват: „Еди-кои
си
думи се отнасят точно за мен“.
Ако имате връзка между мислите, чувствата и постъпките
си
, всички ще станете царе.
Казвам: ако наистина думите на някой говорител се отнасят до кривата мисъл на един от слушателите, нека той я хвърли, нека я отстрани от
себе
си
; ако пък думите му се отнасят до неговата права мисъл, нека той я задържи в
себе
си
.
Питам: ако всички станете царе, кои ще бъдат поданици?
При това, като царе, за всички няма
да
има място на земята, вследствие на което ще се разпръснете.
Едни ще отидат на луната, други – по различните звезди, и отдалеч само ще се поздравявате.
Повечето хора днес правят точно като прадедите и прабабите
си
; много хора пък постъпват и като животните, но всички трябва
да
се отвикнат от тия стари навици.
Време е вече хората
да
се откажат от старите навици, придобити от техните прадеди, както и от тия на животните.
За пример, влизате в един чужд двор и кучето веднага започва
да
лае срещу вас.
Абсолютно свободен може
да
бъде само съвършеният.
И светия
да
сте, щом влизате в чужд двор, кучето непременно ще лае.
С лаенето
си
то иска
да
каже: „Как смееш
да
влизаш в чужд двор без позволение?
– Защото съм свободен в мислите, чувствата и постъпките
си
.
Свободата подразбира още и хармония.
“ В този случай кучето се озъбва срещу влезлия и му казва: „Ти знаеш ли, че господар има тук?
Щом човек е свободен в мислите, чувствата и постъпките
си
, той е в хармония със
себе
си
, с природата и с Бога.
“ Вие хвърляте камъка върху кучето и казвате: „Никакъв господар не признавам!
Вие не трябваше
да
хвърляте камък, но
да
се запитате защо кучето лае.
Възстанови връзката
си
, пак става цар.
За
да
лае кучето, все трябва
да
има някаква причина.
Ако срещу това куче излезе мечка, то веднага ще отстъпи, ще се скрие някъде и ще престане
да
лае.
Свобода, хармония и съвършенство са качествата на истинския цар.
Един важен въпрос, който трябва
да
се разгледа, е въпросът за четивата, които ви се дават през деня.
От всяко четиво човек трябва
да
извади поне едно основно правило, или един основен закон, понеже между него и това, което той е прочел, има известна връзка.
Ние виждаме, че царете в света не са свободни, те са зависими от много неща.
Ако между вчерашния ден и днешния няма никаква вътрешна връзка, както и ако между днешния и утрешния ден няма връзка, тогава всичко, което човек върши, е безполезно.
Когато се говори за пречистване на съзнанието, човек трябва
да
е запознат със закона на различаването,
да
различава Божественото от човешкото.
Няма ли връзка между отделните факти и явления в живота, и благословението не може
да
дойде.
Всяка мисъл, която не се изменя при всички условия, тя е Божествена.
Като свързват отделните факти и явления в живота
си
, по този начин хората ще се научат
да
мислят право.
Главната цел в живота им е
да
се научат
да
мислят като Бога.
От хиляди години насам хората са живели и в манастири, и в пустини, следвали са университети и ред други учебни заведения с единствената цел
да
се научат
да
мислят право, като Бога.
Щом се домогнете до тази философия на живота, вие трябва
да
я предадете и на другите хора.
Ако те не могат
да
постигнат това, всякакви усилия, всякаква наука ще бъде безполезна.
Как ще я предадете?
Истината, Любовта се предават чрез контакт, а не по механически начин.
Едно от съществените качества на Божията мисъл е непреривността: между всички Божии мисли има тясна връзка.
Човек не може
да
предаде нещо на другите, ако той не го носи в
себе
си
.
Нищо не е в състояние
да
отдели една Божия мисъл от друга.
Да
мисли човек, че без
да
има нещо в
себе
си
, може
да
го предаде на другите, това е равносилно
да
запали огън без някаква запалка.
Те са неразривно свързани помежду
си
.
Откъде идат запалките?
За пример, някой човек има добро мнение за приятеля
си
.
Той веднага изменя мнението
си
и вече не мисли, както по-рано.
Понеже Любовта, Мъдростта и Истината идват от Бога, ние можем
да
ги възприемаме от Него и
да
ги предаваме на другите хора.
Питам: приятелското чувство може ли
да
се изменя?
В такъв случай всички можем
да
бъдем носители, проводници на Божията Любов, Мъдрост и Истина.
Да
бъдем проводници, това значи
да
имаме връзка с Бога.
Щом приятелството е Божествено чувство, нищо в света не е в състояние
да
го измени.
Казвам: който иска
да
бъде проводник на Бога, той трябва
да
Го намери и
да
се свърже с Него.
Това всякога трябва
да
имате предвид.
Всички трябва
да
знаете това, няма защо
да
ви се казва.
Някой казва: „Аз имах силна вяра, но сега се намали“.
– Ако твоята вяра е от Бога, нищо не е в състояние
да
я измени.
Взимате хляба с двете
си
ръце, прегръщате го близо до
себе
си
, натискате го и започвате
да
си
чупите парченца от него,
да
ядете.
След това аз и хлябът се разхождаме, разговаряме, разглеждаме Божиите имения.
Ето защо, когато разчупвате хляба, той не умира, но влиза у вас,
да
живеете заедно с него.
Докато човек не стисне хляба между ръцете
си
, докато не го разчупи и сдъвче между зъбите
си
, той не може
да
го познае.
Ти
си
се затворил, а искаш
да
те обичат.
С други думи казано: докато човек не обикне хляба, докато не познава елементите, които го съставят, и докато не влезе в съприкосновение с условията на неговия живот, той няма
да
знае какво нещо е хлябът.
Ако детето затвори устата
си
, как ще може майката
да
изяви любовта
си
към него?
Време е вече хората
да
освободят съзнанието
си
от всички наслоявания на миналото.
На тези наслоявания се дължат всички болести, всички неразположения на хората.
Щом отвори устата
си
, и майката ще го обича.
Някой седи, мълчи, но в това време той мисли за някоя своя болест; друг мисли за къщата
си
, че не е уредена; трети мисли, че няма нови дрехи, обувки.
Не казвам, че тези неща са лоши, но те отдалечават човека от правия път, по който той трябва
да
върви.
Те затварят сърцето
си
за Него, не Го пускат вътре, а същевременно искат от Бога
да
ги обича.
И тъй, от всички се изисква единство в мислите, в чувствата и в постъпките.
Всичко, което чухте тук, можете
да
забравите, обаче помнете едно: всеки трябва
да
има единство в мисълта, единство в чувствата и единство в постъпките
си
.
Трябва ли Той
да
дойде с клещи и така
да
отваря сърцата на хората?
Ако дойдете следващата година на езерата и запазите това единство в
себе
си
, вие ще придобиете големи блага и богатства от природата.
Не, това е насилие, а Любовта не
си
служи с насилие.
Нямате ли единство в
себе
си
, неприятелят ще бъде около вас и ще ви обстрелва с картечен огън.
Искате ли неприятелят
да
не ви обстрелва, работете усилено и съзнателно върху чистене, върху освобождаване на съзнанието от всички утайки и наслоявания на миналото.
Казвате: „Еди-кой
си
човек умрял“.
– Този човек е бил едно гърне, за което грънчарят казва на слугата
си
: „Счупи това гърне, то не трябва повече
да
живее!
“ Казвате: „Ние не знаем защо трябва
да
се молим“.
– Който иска
да
живее,
да
не го чупят, като грънчарско гърне, той трябва
да
се моли.
– „Аз искам
да
живея,
да
уча,
да
се радвам на Божия свят.“ – Щом искаш
да
живееш, ще се молиш на Бога, ще вярваш, ще учиш.
Мнозина искат
да
знаят какво представлява Бог.
Казвам: който иска
да
знае какво е Бог, той първо трябва
да
знае нещо за
себе
си
, какво той представлява.
“ – Първо трябва
да
знаеш, дали ти обичаш Бога.
“ – Ако ти
си
справедлив, ще знаеш какво представлява Божията Правда.
Ако ти не
си
справедлив, по никой начин не можеш
да
разбереш Божията Правда.
Казано е в Писанието: „Гневът Божи ще се излее върху синовете на непослушанието“.
На човешки език този стих означава: „Гневът Божи ще се излее върху всички гърнета, които не вършат Неговата воля, и ще ги разчупи на хиляди парчета“.
Кой грънчар, като види, че някои от гърнетата му не са направени, както трябва, не взима чук
да
ги направи на хиляди парчета?
Щом вземе едно гърне или шише в ръцете
си
и забележи, че мирише, той веднага го хвърля на земята,
да
се счупи, и казва: „Ново ще
си
купя!
“ И тъй, от тези разсъждения изваждам следното заключение: всяка мисъл или всяко чувство, които не ви служат, хвърлете настрана, нека се счупят.
Познава ли ви Бог, вие ще бъдете радостни, весели и силни.
Няма по-велико нещо за човека от това,
да
е свързан с Бога!
Някой казва: „Като се свържа с Бога, ще Го виждам ли?
“ Какво значи
да
виждаш нещо?
Човек може
да
вижда един предмет или едно лице само ако го обича.
Човек може
да
вижда нещата само когато съзнанието му е абсолютно будно в света на Любовта, в който живее.
Не е ли будно съзнанието му в този свят, той вижда като през мъгла, а това не е виждане, но прозиране.
Който може
да
се ползва от плода на ябълката, той я вижда и разбира.
Не може ли
да
се ползва от плода ѝ, той нито я вижда, нито разбира.
Щом не се ползва от плодовете на ябълката, колкото и
да
убеждавате другите, че я виждате, вие и
себе
си
заблуждавате, и другите искате
да
заблудите.
Трябва ли
да
дойде някой отвън,
да
ви убеждава, че тази храна е добра?
Казвам: днес всички хора се нуждаят от прави разбирания, от прави възгледи за нещата.
Не е достатъчно човек
да
мисли, че върши волята Божия, но той трябва правилно
да
я изпълнява.
Ние сме дошли тук
да
разберем волята Божия и
да
я изпълним.
Който не е готов за тази работа, той не трябва
да
идва повече на езерата.
Ако иска
да
идва за свое удоволствие, той е свободен, но
да
идва тук,
да
се заблуждава, че върши волята Божия, това не е позволено.
Както аз служа на Бога, така и вие трябва
да
служите.
Няма защо
да
губите времето
си
в залъгвания само, че това ще направите, или онова ще направите.
Небето е сито от залъгвания и неизпълнени обещания на хората.
Съберат се около някой учен и започват
да
го ласкаят,
да
го величаят,
да
изтръгнат нещо от него.
Човек трябва
да
бъде свободен!
Той иска краката и ръцете му
да
бъдат свободни от окови, умът му – свободен от юлар, сърцето му – свободно от самар, а душата и духът му – свободни от всякакви гвоздеи!
2.
Хигиена на живота
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 2.8.1931г.,
Този човек живее в страх, в мъчение,
да
не изгуби своето щастие.
Следователно щастието или благото на този човек му причинява повече страдания, отколкото радости.
Кога благото на един човек му създава страдание, а не радост?
– Когато хората около него искат
да
бъдат богати, без
да
работят.
Нещастието на съвременните хора се състои в това, че малцина от тях обичат
да
работят.
Всеки иска
да
работи, колкото може по-малко.
Ние не сме дошли на земята
да
ставаме роби на труда.
Чрезмерният труд подразбира стремеж на хората към богатство, към осигуряване.
Трудът трябва
да
се замести с разумна работа, а разумна работа може
да
има само тогава, когато между хората съществува поне една допирна точка.
И тъй, ако между хората съществува поне една допирна точка, те ще могат
да
направят разумна връзка между светлината, живота и любовта.
Светлината представлява сбор от съзнанията на всички живи същества, от най-малките до най-големите, включвайки и човека.
Това показва, че между всички живи същества има обща допирна точка, понеже всички живеят, т.е.
в живота на всички има нещо общо.
Има ли разумност, даже най-слабо проявена, там и живот има.
Любовта представлява Божествения свят, върху който са построени всички останали светове.
от света, на който всичко се крепи.
Вън от Любовта не можем
да
познаем Бога.
Както не познаваме Бога вън от Любовта, също така не можем
да
познаем човека вън от разумния живот.
С нея, именно, човек трябва
да
се занимава.
Докато човек люби, той вижда; престане ли
да
люби, животът му се помрачава и той вече не вижда.
Силите, които поддържат общия живот, се взимат от трите главни елемента в него: от светлината, от живота и от любовта.
Същото може
да
се каже частно и за човека.
Той може направо
да
черпи енергия за поддържане на своя организъм от светлината, ако знае нейните закони; от живота, ако го разбира, и от любовта, ако се стреми към нея.
Тези са трите източника, от които човек може
да
черпи сила, живот и здраве.
Има ли тези неща в
себе
си
, той е придобил истинското щастие на земята.
Христос казва: „Аз съм добрият пастир: добрият пастир душата
си
полага за овците“.
Под думите „добрият пастир“, Христос подразбирал благоприятните материални условия, които трябва
да
се дават на всички хора.
Под думата „пастир“ подразбирал Божественото начало в човека, на което той всякога може
да
разчита.
Пастирът в човека е неговата глава; овците, това са дробовете, а светлината, това е стомахът, от който той трябва
да
черпи енергия за живота
си
.
Казвам: какъвто и
да
е човек, колкото и
да
е добър, ако не разбира законите на светлината, той няма
да
се ползва от нея; ако не разбира законите на светлината, той няма
да
има правилни схващания за света и ще го разглежда като изложба на картини.
Обаче, има правила, методи, чрез които човек може
да
използва светлината.
Оттук, всеки човек, който иска
да
бъде здрав, трябва
да
употребява такива храни, които
да
съответстват на неговия организъм.
И тъй, хигиената на живота трябва
да
започне с правилното използване на светлината, складирана в растенията и плодовете.
Ако възприетата светлина не може
да
се превърне в жива енергия, ние казваме, че храната не е добре асимилирана, т.е.
между храната и дадения организъм няма съответствие.
Едни хигиенисти препоръчват на хората месна храна, а други – вегетарианска, но понякога вегетарианската храна от известни масла се разваля толкова много, че е в състояние
да
разстрои стомаха дори повече от месната.
За
да
се избегнат тези разстройства, човек трябва
да
се добере до онази храна, която природата е определила специално за него.
Този е един от важните въпроси, върху който всеки разумен човек трябва
да
се замисли.
Не е важно какво е писано в книгите по този въпрос, но всеки човек трябва сам
да
намери своята храна, както това правят животните.
Кой е научил овцата
да
пасе трева?
При това кой я е научил
да
избира трева специална за нея?
Без
да
е чела някаква научна книга, овцата знае каква трева трябва
да
пасе.
Овцата сама избира храната
си
, а съвременният човек трябва
да
чете ред научни книги, за
да
разбере коя храна е добра и коя – не.
Относно избора на храната, природата е вложила в човека вътрешен инстинкт, или вътрешно чувство за разпознаване.
И ако човек се върне към своето първично състояние на чистота, той ще дойде до положение
да
различава коя храна е добра и определена специално за него.
Ако човек се остави на природата, тя
да
го ръководи, той ще разреши правилно не само въпроса с храната, но ще знае положително какъв живот трябва
да
води и как
да
живее.
Майката дълго време учи дъщеря
си
как трябва
да
живее, но все ненаучена остава.
Питам: как възпитават птиците малките
си
?
Как им предават науката за живота?
Когато един птичи син ще се жени, той съветва ли се с майка
си
и с баща
си
коя другарка
да
си
избере и как
да
живее?
Майката и бащата не правят въпрос даже, защо синът им избира тази, а не онази мома за своя другарка.
Когато пчелите се роят, майката и бащата напускат стария кошер, оставят го на синовете и дъщерите
си
, а те отиват в нов.
Същият закон се прилага и между птиците: старите напускат гнездото
си
, оставят го на младите, а те започват
да
си
правят ново гнездо.
Аз изнасям тия факти, за
да
обърна внимание на обстоятелството, че откак хората са се отклонили от правия път, те са забравили всичко онова, което първоначално им било предадено и днес отново го учат.
Ако птицата може сама
да
се ориентира в живота
си
, ако микробата знае как
да
живее, колко повече човекът, като разумно същество, направен по образ и подобие Божие, ще може сам
да
се справи в живота!
Казвам: който иска правилно
да
се развива, той трябва
да
разбира законите на светлината, на живота и на любовта.
Всички хора казват, че Бог е Любов, но какво е отношението на Божията Любов към тях, те не знаят.
Обаче, ако хората проявят правилно Божията Любов в живота
си
, с това те ще поставят основа на един разумен живот.
Разумният живот е живот на безсмъртие, живот без страдания и мъчения.
Без Божията Любов вие ще имате живот, пълен със страдания и ограничения.
Обаче човек не е дошъл на земята
да
страда.
Той е дошъл
да
учи,
да
се развива правилно.
Ако запитат съвременните хора защо са дошли на земята, те не могат
да
отговорят.
Това показва, че земята продължава
да
пътува в пространството.
Хората са пътници на този параход и разискват в него по разни въпроси: лични, семейни, обществени, народни.
Един ден земята ще пристигне на пристанището
си
, ще изсвири със своята тръба и ще каже: „Всички пътници
да
излязат на брега, вън от парахода!
“ От пристанището пътниците ще продължат живота
си
на сухо, а параходът ще се върне назад,
да
вземе други пътници, които
да
доведе на същото пристанище.
Учените казват, че един ден земята ще изгуби възможността
да
храни хората и те ще трябва
да
търсят друго място, на което
да
се преселят.
Външните форми се разрушават, а животът продължава – нищо не е в състояние
да
го умъртви, т.е.
да
го унищожи.
Животът е по-силен от смъртта.
Да
минеш от по-ниско на по-високо стъпало в живота, тази смърт има смисъл.
Обаче
да
умреш и
да
слезеш по-ниско, откъдето
си
бил, тази смърт няма смисъл.
Когато казват, че със смъртта всичко свършва, това е заблуждение, това е крива мисъл.
След пълнолетието
си
човек възмъжава и започва постепенно
да
остарява.
Старецът заминава от този свят в друг и вместо него някъде се ражда малко дете.
Човек не умира, но променя формата и мястото
си
.
“ Той напуска старата
си
къща, понеже беше нехигиенична, за
да
влезе в нова, чиста, хигиенична.
Ако го търсите в новата къща, той ще ви каже: „Моля, ще ме извините, че не мога
да
ви приема.
Тогава ще ви приема
да
ми гостувате“.
Бог
да
го прости!
Един от присъстващите в събранието, който седял близо до този баща, казал: „Господине, вашата дъщеря не е на небето, но в събранието, при вас.“ Проповедникът казва, че дъщерята е на небето, но не я вижда.
Богомолецът казва, че дъщерята е в събранието, при баща
си
, и я описва каква е на ръст, какви очи има, каква коса и т.н.; същевременно той казва на бащата какво иска дъщеря му от него.
Проповедникът твърди нещо, което не вижда, а богомолецът твърди това, което вижда и знае положително.
Мнозина мислят, че със смъртта всичко свършва.
Ако е така, и това е добре, но ако умрелият и като умрял може
да
говори, какво ще кажете на това?
Да
умре някой, това подразбира съвършено изчезване на неговото съзнание и абсолютно забравяне на
себе
си
; обаче това не става. Защо?
– Защото такова нещо не съществува и в самата природа.
Когато някой умре, той постепенно се забравя от другите, изчезва от тяхното внимание, но за
себе
си
, за своето съзнание, той никога не престава
да
съществува.
По-силното впечатление от някой предмет винаги отвлича вниманието на човека от предмета, който по-слабо го е интересувал.
И наистина, човек може
да
бъде мъртъв по отношение на предмети, които му правят слабо впечатление, и жив – по отношение на такива, които му правят силно впечатление.
Този предмет е умрял само за него, но не и за всички.
Като наблюдавате някой стар човек, ще видите, че той живее на физическия свят, но често преминава в съзнанието
си
и в духовния свят.
По вътрешно чувство човек схваща, че има вечен живот, затова се приготвя
да
мине от едно състояние в друго, т.е.
Дали е изгряло слънцето или не, той не се интересува от това, защото е напълно съсредоточен в мисълта
си
само за живота.
Ако пък разбере Любовта, той ще се интересува изключително от нея и няма
да
обръща внимание на проявите в живота.
Това се отнася за частичния живот; обаче съзнанието на човека едновременно може
да
бъде будно и за живота, и за светлината, и за любовта, т.е.
Ето защо, когато се нарушават законите на светлината, стомахът страда; когато се нарушават законите на живота, дробовете страдат; когато се нарушават законите на любовта, мозъкът, главата страда.
Едни от тях се предават изключително на живота, искат
да
го изучат в неговите най-малки подробности, вследствие на което отиват до крайности.
Трета категория хора са изпадали в дълбок мистицизъм, с единствената цел
да
познаят любовта, но и по този начин не са намерили смисъла на живота.
Пътят на мистика не е лош, но той не трябва
да
предава своето мистично разположение на хора, които нямат неговата опитност.
За
да
разбере човек смисъла на живота и
да
бъде полезен и за
себе
си
, и за другите, той трябва
да
започне от физическия свят, от светлината, и постепенно
да
отива към духовния и Божествения свят.
Който разбира живота правилно, той трябва
да
изучава еднакво и трите свята.
Тя представлява извор на блага, които трябва
да
се използват.
Ако ние можем
да
преработим физическата енергия в духовна и
да
я пренесем в духовния свят, това подразбира пренасяне на физическите богатства в духовния свят.
Това, именно, Христос имал предвид, което изказал в стиха: „Събирайте съкровища за небето, където ни молец ги яде, нито ръжда разяжда!
“ Следователно хората трябва
да
научат законите на живота, на светлината и на любовта и
да
ги прилагат, ако искат
да
бъдат щастливи.
За
да
поддържа живота
си
, човек се нуждае от три важни, съществени неща.
Не е достатъчно само
да
знаят законите, но
да
ги прилагат.
Мнозина казват: „Писано е, че нивата трябва
да
се разоре дълбоко“.
Ако човек не разбира законите на светлината, той не може
да
разбере законите на живота; ако не разбере живота, той не може
да
разбере законите на любовта.
Писано е, че нивата трябва
да
се посее с добро семе.
Ако човек не разбере законите на светлината, на живота и на любовта, в него ще се зароди вътрешно разногласие.
Обаче те не я насаждат с добро семе.
Вътрешното разногласие създава външен дисонанс.
Писано е, че трябва
да
се прави добро.
Без светлина и топлина, никаква храна не може
да
се създаде.
И след всичко това те очакват добри резултати.
Следователно човешкият стомах се намира в пълна зависимост от светлината и топлината.
Не, знания, които не се прилагат в живота, не дават резултати.
Питам: ако човек не може
да
внесе в ума
си
най-възвишени мисли, в сърцето – най-благородни чувства, и във волята – най-прилични постъпки, как ще изрази живота
си
?
Днес всички хора, всички живи същества, от най-малки до най-големи, се стремят към щастие, към осигуряване.
Ако не може
да
даде израз на своя живот, чрез своите мисли, чувства и постъпки, колкото и
да
говори за живота, светлината и любовта, той нищо няма
да
се ползва.
Всички се стремят към организиране.
При това, тази връзка не трябва
да
бъде еднократна, но многократна.
За пример, с раждането
си
още човек е направил връзка с живота, но за
да
не го изгуби, той трябва непрекъснато
да
възстановява тази връзка.
По-разумните семейства, общества и народи, които разбират законите на светлината, на живота и на любовта, те могат донякъде
да
се организират,
да
живеят по-добре.
По същия начин той трябва постоянно
да
възстановява връзката
си
със светлината и с любовта.
Останалите, които не разбират тези закони, изпадат в суеверие и нищо не постигат.
Връзката с Любовта може
да
се поддържа само с мисълта за Бога.
– Понеже те търсят щастието в началото на живота
си
, в началото на всяка работа, когато щастието се състои в крайния резултат на живота.
Който не обича хората, той не може
да
има живот.
Всички съвременни хора се стремят
да
растат,
да
забогатяват,
да
станат учени, силни, с една дума –
да
придобият щастието.
Следователно, ако щастието е цел в живота, тогава всеки трябва
да
се стреми
да
изучи пътищата, по които може
да
се дойде до щастието.
Който не обича физическия живот, той не може
да
има никакво отношение към светлината.
Най-главните, най-високите неща във физическия живот са светлината и топлината, затова ние трябва
да
обичаме целокупно този живот.
Следователно без светлина и топлина ние не можем
да
разберем отношенията, строежа и проявите на целокупния живот.
Щом не разберем живота, и любовта няма
да
разберем.
Човек трябва
да
бъде здрав!
Обаче здравето зависи от физиологическото съотношение между човешките органи.
Истината пък включва в
себе
си
всички разбрани неща.
Лъжата включва в
себе
си
неразбраните неща.
Мнозина смесват търбуха на човека със стомаха и казват: „Човек не трябва много
да
яде“.
Стомахът е свят, напълно независим от търбуха.
Тя съдържа в
себе
си
всички условия, в които животът, светлината и любовта се проявяват в своята пълнота.
Стихът: „Аз съм пътят, истината и животът“, може
да
се преведе с думите: „Аз съм светлината, животът и любовта“.
Ако на всеки работник се плаща само по един лев надница, на ден трябваше
да
се плаща по десет милиона лева за храносмилането.
Оттук се вижда каква грамадна работа вършат тия клетки.
Това говори и за голямото количество енергия, която природата харчи за поддържане живота на тия клетки.
И след всичко това хората не ценят живота. Защо?
– Защото те не подозират, даже, колко много същества работят за тях даром и каква енергия изразходва природата за поддържане на живота.
Следователно всеки може
да
бъде добър пастир за
себе
си
: добър пастир за своите мисли, добър пастир за своите чувства и добър пастир за своите постъпки.
Съвременните хора, управляващи, учени и философи, са заети с една отвлечена идея:
да
внесат в живота законност, справедливост, щастие, без
да
разбират законите на щастието.
Това е проповядвал Христос преди две хиляди години, което и днес може
да
се приложи в частичния и в целокупния живот.
За пример, ако светлината, която прониква в очите, е много силна, очите веднага се свиват, понеже не могат
да
издържат на тази светлина.
Иначе тя ще причини голяма вреда на очите.
Ако пък светлината е много слаба, тогава очите се разтварят широко, като у нощните птици, за
да
приемат повече светлина.
Обаче това чрезмерно разтваряне на очите създава друг дефект.
Очите на човека не трябва
да
бъдат нито като очите на нощните птици, нито като тия на дневните.
Те не трябва
да
бъдат нито много широко отворени, нито много свити.
Това са две различни категории хора, които нямат и не могат
да
имат помежду
си
допирни точки.
Какво може
да
се роди в нощта?
Нощта е създадена само за почивка.
Казвам: нощта представлява страданията в живота, а денят – радостите.
Казвате: защо идват скърбите и страданията?
– Между страданията и радостите има известно съотношение.
Скърбите, страданията са необходими за почивка на човека, а радостите – за работа.
Вън от живота скръбта и радостта не съществуват, нито могат
да
се отделят от него.
И тогава няма по-страшно страдание за човека от това,
да
се обезсмисли живота му.
Само при това положение човек вижда, че страданията, както и радостите в живота, са на мястото
си
.
Обаче, ако страданията и радостите не могат
да
се използват правилно, те не са изиграли ролята
си
.
Който не е използвал радостите и страданията, той се намира в положението на слепец и не вижда благата, които минават пред него.
За пример, срещате човек, който разполага с голямо материално богатство, изразено в пари, но живее в постоянен страх,
да
не вземат парите му,
да
не ги изгуби по някакъв начин и
да
стане сиромах.
Каква радост му носи това богатство?
3.
Ценното в малкото
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 2.8.1931г.,
Или, ако спасите един народ от някакво зло, той пак може
да
се върне към него.
Без вяра никъде не може
да
се отиде.
Изобщо, не можете
да
спасите човек, на когото краката, ръцете, очите, ушите или мозъкът не са здрави.
Давещият можете
да
спасите само когато се моли, когато обича Бога.
Волята пък представлява върлината, която акробатът държи в ръцете
си
за равновесие.
Щом се моли, Бог ще изпрати някой
да
извърши волята Му,
да
спаси този човек.
Ако върлината се загуби, той все пак може
да
се държи на въжето; обаче скъса ли се въжето, той е изгубен.
Който се моли, това показва, че той е здрав човек, и Бог веднага изпраща някой
да
му помогне, като казва: „Помогни на този човек, защото той иска моята помощ!
Скъса ли се въжето, ново въже трябва
да
се постави.
“ Който спасява някого, трябва
да
знае, че той само изпълнява волята Божия; той е свидетел на доброто, което Бог прави.
Това показва, че без вяра по никой начин не може
да
се мине от единия до другия край.
Искате ли
да
преминете въжето от единия до другия край, непременно трябва
да
го обтегнете,
да
вземете върлината в ръка и
да
го преминете.
Така трябва
да
мисли човек!
Ако човек започне
да
мисли как
да
направи някому добро, как
да
обича Бога и как – хората, той ще разбере, че сам, без Бога, нищо не може
да
направи.
Който отива на лозето до копае, получава заплатата
си
, като свърши работата.
И тъй, в разумния живот всяко нещо трябва
да
се постави на своето място.
Изобщо, на работника се плаща, след като свърши работата
си
.
Дървата не могат
да
горят без огън, нито огънят може
да
гори без дърва.
Когато на някой адвокат дават
да
защитава едно дело, той казва: „Ще взема това дело, но предварително трябва
да
ми се заплати“.
Понякога адвокатите искат
да
се заплати предварително поне половината от това, което им се пада за работата.
Сърцето тупти, пулсира, изпраща кръв по цялото тяло, вследствие на което се развива топлина.
Те са изгубили доверие в хората и казват: „На мнозина сме работили, но не са плащали за труда ни, затова искаме предварително
да
се осигурим“.
Сега, същественият въпрос, върху който трябва
да
се спрете, е въпросът за потребните и непотребните неща.
Когато искате
да
накладете огън, трябва
да
имате дърва.
Който не взима участие в тази работа, той мисли, че е лесно
да
се накладе огън.
Добре е всички
да
взимате участие в сеченето и пренасянето на дървата, че като се греете на огъня,
да
изпитвате приятност, че и вие сте взели участие в общата работа.
Това подразбира: топло сърце, светъл ум, силна воля, широка душа и крепък дух.
Като изброявам какво трябва
да
има човек, с това той се ограничава.
Добре е всеки от вас
да
има по едно тефтерче, в което
да
отбелязва по колко желания на ден се явяват
да
даде някому нещо и по колко желания –
да
вземе от някого нещо.
Или, ако кажа, че човек трябва
да
има вяра, това още не значи, че той няма вяра.
Интересно е после
да
направите сметка, колко от желанията ви през деня са от категорията
да
вземете нещо и колко –
да
дадете нещо.
Започнете
да
събирате тези статистически данни още от днес,
да
видите кои желания преодоляват у вас.
Вярата не може
да
се наложи по механически начин.
Ето, вие отсега още започвате
да
събирате в торбите
си
.
Естествено е човек
да
събира, но естествено е и
да
дава.
Сега имате право
да
събирате, но после ще видим, дали ще давате от придобитото и на другите, или ще го сложите в банката
си
.
Докато човек не се обезвери напълно, той не може
да
придобие вяра.
От сутрин до вечер просякът събира, слага в торбата
си
.
С други думи казано: докато човек не се обезвери, не изгуби вяра в лъжливото, в преходното, в което днес вярва, той не може
да
намери правия път на истината.
Като вземе нещо той трябва веднага
да
отиде при Бога,
да
благодари, че е получил някакво благо.
Когато благодари на Бога, с това той дава нещо от
себе
си
.
Цял ден той ходи от къща на къща и навсякъде казва: „Бог ме изпрати
да
ми дадете нещо“.
Всъщност той
си
служи с лъжа.
Бог го е изпратил само на едно място,
да
му дадат нещо, а не
да
ходи по всички къщи.
Като говоря за безлюбието и за Любовта, не искам
да
кажа, че нямате Любов, но много от съвременните хора криво разбират Любовта.
Казвам: просията е отрицателно качество, което съществува и в духовния свят.
Те винаги я свързват в образи на блед момък или на млада мома.
За пример, някой има една малка радост, но не е доволен от нея, иска още радости,
да
напълни торбата
си
.
При това те знаят, че като дойде Любовта, трябва
да
се даде нещо.
Имаш ли една малка радост в
себе
си
, бъди доволен от нея.
При един американец милионер отива една млада, красива мома и го запитва: „Искаш ли някой
да
те обича?
Благодари на Бога, че ти е дал тази радост за деня, и не искай повече радости.
“ Той я поглежда, а после навежда главата
си
, мисли какво
да
ѝ каже.
Вие трябва
да
научите закона, който регулира радостите и скърбите в живота.
Той знае, че ако го обича някой, много долари ще излязат от кесията му.
Представете
си
, че дрехите, шапката, обувките ви са скъсани и вие се чудите какво
да
правите, как
да
излезете пред хората.
Той знае, че много ще му коства красивата мома.
Трябва ли сега
да
мислите, че нямате нови дрехи и нова шапка?
Не, скрийте се някъде, никой
да
не види, и благодарете на Бога за обувките, които сте получили.
Той се намира в борба между любовта на парите и красивата мома, която трябва
да
обича.
Ако благодарите на Бога за обувките, и другите неща ще дойдат.
Благодарете за обувките и за нищо друго не мислете.
Съвременните хора искат
да
любят, знаят
да
любят, но имат предвид голямата жертва, която Любовта изисква.
Когато кажем на някого, че трябва
да
люби Бога, той казва: „Искам
да
си
поживея малко“.
Благодарността дава сила на човека
да
понесе всички несгоди в живота, колкото и големи
да
са: щом е благодарен, с тази благодарност той покрива недостатъците, несгодите
си
и ги носи по-леко.
Този човек не е готов
да
жертва.
Той е банкер, който обича парите и казва: „Ще
си
помисля малко и тогава ще отговоря“.
Който е благодарен на малката добродетел в
себе
си
и я пази и грижливо отглежда, и другите добродетели ще се присъединят към нея и ще му дойдат на помощ.
И тъй, от всички се изисква ново разбиране на живота.
Такова е възнаграждението на всеки, който вярва в малката добродетел и е благодарен от нея.
За тази цел трябва
да
се направи вътрешен превод на външния живот, всеки
да
види своята слаба страна.
Ако човек отдели малката добродетел настрана от другите, тя сама за
себе
си
не може
да
се прояви.
За пример, някой казва: „Трябва
да
се обичаме!
Когато човек има нови обувки, но не е благодарен и мисли, че няма нови дрехи, той изпада в същото положение и към Бога.
За пример, Бог казва, че е заличил всичките ни грехове, но ние се съмняваме в думите Му и казваме: „Дали не е останал някой грях незаличен?
Виждали ли сте как са щръкнали нагоре празните класове?
Първото нещо, което трябва
да
придобиете като ученици, е устойчивост, непоколебима вяра.
Не може
да
се надявам на тях“.
Вярата ви не трябва
да
бъде като на онзи просяк, който срещнал един милионер и му поискал помощ.
Милионерът му дал половин лев и казал: „Ела надвечер у дома,
да
те нахраня добре“.
Просякът останал недоволен от половината лев и
си
казал: „Какво мога
да
направя с половин лев?
С тези пари не мога
да
си
купя даже един пакет тютюн.
Този милионер не беше готов на момента
да
ми даде една по-голяма помощ, че ще остане
да
ходя у дома му, там
да
ми даде нещо повече.
Като влезе Любовта у нас, тя оплодотворява всичко, развива деятелността ни и осмисля нашите мисли, чувства и постъпки.
Дойде ли Любовта у нас, ние ставаме силни, бодри и радостни.
Той ви дава половин лев и казва
да
отидете вечерта у дома му,
да
ви нахрани добре.
Вие, обаче, не познавате Бога, не Му вярвате и казвате: „Този човек едва откъсна от сърцето
си
половин лев, че ще се надявам довечера
да
ме нахрани.
За какво по-напред
да
употребя този половин лев: дали за обувки, за дрехи или за шапка?
“ Не, почакай малко, иди в дома на богатия, както ти е казал, и ще имаш всичко: обувки, дрехи, шапка, а отгоре на това и ще те нахрани.
Питам: ако ние не сме привикнали
да
вярваме на малките добрини и
да
благодарим за тях, на какво друго ще вярваме?
Съвременните хора очакват
да
дойде нещо голямо, затова не обръщат внимание на малките работи.
Младият момък казва: „
Да
имам богат баща,
да
свърша поне два факултета в странство, че
да
стана професор или министър!
“ Младата мома казва: „
Да
дойде отнякъде някой княз,
да
се оженя за него, че
да
разполагам, както разбирам!
“ Всички хора се надяват
да
дойде нещо отвън,
да
подобри положението им.
И професор
да
станеш, и министър
да
станеш, и княз или княгиня
да
станеш, нещата отвън не се уреждат.
Някой казва: „
Да
се оженя, поне едно дете
да
имам!
Детето представлява първата най-малка добродетел, която се ражда в душата на човека.
Ако човек няма тази добродетел в
себе
си
и не я цени, не я разработва, и десет деца
да
има отвън, той пак е бездетен.
Някой казва: „Аз
да
се оженя веднъж, че другите работи лесно ще се наредят“.
Ти можеш
да
имаш връзка с някоя мома,
да
мислиш, че
си
се оженил, но това още не представлява истинска женитба.
Следователно той може
да
се жени само един път!
Дойде ли Любовта в човека, той вече нищо не търси, за нищо друго не мисли.
Днес женени и неженени, учени и прости, бездетни и с деца хора, млади и стари, всички търсят Любовта.
Дойде ли Любовта, всичко придобиват, животът им се осмисля и те живеят в мир и съгласие с Бога.
Казвам: всички неща, които хората вършат на земята, представляват символи, емблеми на духовния свят.
Деца раждат, но те се губят, топят и изчезват пред тях, като лед.
Това дете постоянно върви с баща
си
и му казва „татко“.
С това обръщение то иска
да
каже: „Татко, Ти
си
начало на Любовта“.
Когато детето порасне, то върви след баща
си
и му казва „татко“.
Това значи: „Ти, който
си
излязъл от Любовта, започвай всяка работа с добро и с Любов!
И тъй, когато дадат на човека нови обувки, той веднага проглежда.
Защо със старите, със скъсаните обувки той не вижда?
– Защото краката му са изстинали, той се свива, гледа само към земята и нищо наоколо не вижда.
Когато хората измръзнат, те затварят очите
си
и нищо не виждат.
Щом се стоплят, те отварят очите
си
.
Следователно човек всякога трябва
да
бъде обут!
Казвате: „Какво отношение има между обувките и виждането?
когато доброто дойде в краката му, те стават здрави и той ходи доволен, щастлив, с отворени очи и всичко вижда.
Нуждите и недъзите, които човек има, товарят съзнанието му с непотребен баласт, който го отдалечава от истинската цел на живота.
За пример, някой човек води пет–шест години религиозен живот, но един ден казва: „Защо трябва
да
се моля на Бога?
Казвам: този човек не може
да
води религиозен живот, защото е бос, защото краката му не са здрави.
Ако беше обут, ако краката, ръцете, очите, ушите и мозъкът му бяха здрави, той щеше
да
счита за привилегия
да
се качи на планината и
да
се помоли на Бога,
да
принесе своя дар.
Колкото и
да
е добър този адвокат, след като му разправите какво искате от него, той казва: „За това дело ще ми заплатите пет хиляди лева“.
– Пари трябва
да
му приготвите, той не работи без пари.
Вие казвате: „Въпрос е дали ще спечеля делото“.
Когато адвокатът иска пари от хората, той не отваря очите
си
.
Когато чуе гласа на звонковите, тогава отваря очите
си
.
Днес, каквото
да
работят хората, те все очакват
да
получат нещо.
Не е лошо човек
да
приема,
да
получава нещо за труда, за работата
си
; това е в реда на нещата.
Обаче, като казвам, че човек трябва
да
работи даром, имам предвид следната идея: всяка работа трябва
да
става съобразно закона на Любовта, без оглед на това, ще се плати ли за нея, или не.
Всяка работа, която се върши с Любов, тя не може
да
се изплати; всяка работа, вършена без Любов, тя се плаща.
Адвокатът казва: „Искам за защита на еди-кое
си
дело пет хиляди лева!
Заема се за делото, разглежда, проучва го и го спечелва.
Неговият клиент казва: „На тебе не пет хиляди, но десет хиляди лева ти давам.
Аз не мога
да
платя труда ти, но давам ти поне едно малко възнаграждение“.
Отиваш при един бакалин, искаш
да
ти даде един килограм захар.
Той претегля захарта, дава я и нито на тефтер бележи, нито казва колко струва захарта.
Ти взимаш захарта и му даваш, колкото намираш за добре.
Според сегашните отношения между хората, бакалинът казва: „Ти трябва
да
платиш за захарта 25 лева!
Според закона на Любовта търговецът нищо не казва за цената на захарта, но купувачът вади банкнота от 50 лева, плаща захарта и казва: „Аз съм доволен, че намерих захар в твоя дюкян, а колкото се отнася до цената, и хиляда лева съм готов
да
дам“.
Какъв щеше
да
бъде светът, ако имаше такива отношения между хората?
Казвам: Любовта не може
да
се наложи на хората.
Тя не признава насилието, но дава добри уроци на хората.
За пример, когато хората не дават нищо за Господа, Той изпраща при тях разбойници, на които казва: „Понеже тия хора са богати, нищо не дават в мое име, затова нека дадат на вас“.
Те влизат в някоя богата къща, с парабелите
си
в ръце, оберат това-онова и излизат.
Като излязат навън, богатите хора казват: „Много неща взеха тези разбойници, но благодарим на Бога, че поне живи останахме“.
В този смисъл трябва
да
се знае, че всичко, каквото имате, е Божие, а не наше.
– „Как
да
не съм собственик?
Аз употребих толкова труд, толкова усилия, докато ги спечеля.“ – Трудът, усилието са на живота, а не твои.
Ако някой се нарече господар, собственик на живота, той би трябвало
да
бъде човек на безсмъртието.
Щом научат този закон, те ще знаят вече как
да
любят.
Христос казва: „Това е живот вечен,
да
позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога“.
Щом познаете Бога, в дар на това Той ще ви даде вечния живот – живота на безсмъртието.
След колко прераждания?
“ Това ще стане в бъдеще, в далечната вечност.
Следователно всички неща се реализират в истината.
Дали една идея ще се реализира след година, две, сто, хиляда или повече, това са все граници на истината.
Туй показва, че човек може
да
постигне нещата и в един момент, и в милиони години.
Ако ги постигне в един момент, почти няма
да
има тревоги.
Един ден срещам един познат свещеник, който ми разправи нещо от живота
си
.
Той ми каза: „Не зная какво
да
правя.
Къща имам, деца имам, грижи има около тях, но Бог ми взе попадийката, остави ме сам
да
се справям в живота.
Докато тя беше жива, аз бях сиромах, децата малки, трудно се живееше.
Днес и
да
искам
да
се оженя, не мога, поп съм.
Как бих желал
да
се освободя от него!
Днес всеки се оплаква, че Любовта я няма, че попадийката
си
отишла.
Каквото богатство и
да
има човек, ако няма Любов, животът му е безсмислен.
После, казвам на този поп: твоята попадийка може
да
се върне,
да
възкръсне, защото Любовта никога не умира.
Твоята попадийка може
да
оживее и още тази вечер може
да
дойде при теб.
Как
да
Го обикна?
“ Казвам: ако от ред години насам ти ходиш с кадилницата, проповядваш на хората, говориш им за Бога, а сам не знаеш къде е Той и как
да
Го намериш, защо ги заблуждаваш тогава?
По-добре, ако можеш, дай ми съвет, как
да
се освободя от това джубе, пък аз сам ще
си
намеря попадийка.“ – Прав е човекът.
Аз превеждам: джубето представлява греховете на хората, които ги отдалечават от истината.
Когато човек хвърли джубето от
себе
си
, т.е.
когато се отдалечи от греховете
си
и когато истината оживее в него, той пак ще
си
намери попадийка.
Не влагайте надеждата
си
, където не трябва.
Съграждайте живота
си
върху трите важни основи: върху Божията Любов, Мъдрост и Истина!
Дойдат ли Божията Любов, Мъдрост и Истина у вас, каквато работа и
да
ви дадат, ще я извършите с Любов.
Казвам: в живота
си
човек се нуждае от пет неща.
Те са следните: той трябва
да
има здрави крака, ръце, уши, очи и добре развит мозък,
да
мисли правилно.
Всяка работа, колкото нищожна или колкото малка
да
е, щом се върши в името на Божията Любов, Мъдрост и Истина, тя е добра; така свършена, работата придобива голяма ценност.
Ако човек е добър, и краката му ще бъдат здрави.
Казвате: „Как
да
любим?
Без доброта краката не могат
да
бъдат здрави.
“, или „Как
да
придобием Божията Любов, Мъдрост и Истина?
Ако човек е справедлив, и ръцете му ще бъдат здрави.
“ Аз ще ви отговоря, както отговорих на попа: толкова години вече, как пишете любовни писма, защо казвате, че не знаете как
да
любите?
Без справедливост ръцете не могат
да
бъдат здрави.
Вие говорите на хората за Любов, а при това питате как
да
любите.
Ако човек е разумен, и ушите му ще бъдат здрави.
Без разумност ушите не могат
да
бъдат здрави.
Ако човек обича истината, и очите му ще бъдат здрави.
Той служи на Бога, проповядва на хората за Любов, а като му се каже, че има нов начин, по който може
да
служи и
да
възкреси попадийката, той не вярва и признава само стария начин.
Без любов към истината очите не могат
да
бъдат здрави.
Затова се изисква само една стъпка напред, а именно:
да
реши човек
да
даде нещо от
себе
си
, т.е.
Без любов към Бога умът на човека не може
да
се развива правилно; тогава и човек не може
да
мисли право.
да
принесе една велика жертва на Първото Начало, на Бога.
Някои казват: „Най-мъчното нещо е
да
бъде човек добър“.
Не, най-лесното нещо е
да
бъде човек добър.
И тъй, от тази беседа искам
да
задържите в ума
си
само основната мисъл.
Всички непотребни мисли от нея могат
да
се изхвърлят, а
да
задържите само една, като най-потребна.
И ако човек не започне с тази най-лесна работа,
да
бъде добър, каквато друга работа
да
започва, тя всякога ще остава незапочната.
Хората трябва
да
започват с най-лесните работи, а
да
свършват с най-мъчните.
“ Представете
си
, че получите един скъпоценен пръстен, поставен в кутийка, която е увита в много книги.
За пример, един студен зимен ден отивате при една бедна вдовица, с няколко малки деца, която е сложила в печката
си
няколко дръвца, но няма пари
да
купи кибрит,
да
запали огъня.
Ще развиете кутийката, ще я отворите, ще извадите пръстена от нея и ще го сложите на ръката
си
.
Обаче вие имате кибрит в джоба
си
.
Всичките книги, в които пръстенът беше увит, ще хвърлите настрана като непотребни.
Трябва ли
да
носите на гърба
си
празната кутия с книгите, в които тя беше увита?
Какво малко усилие се изискваше от ваша страна, за
да
запалите огъня на тази вдовица!
И малкото дете може
да
свърши тази работа.
Обаче запалването на клечката кибрит в случая представлява по-голямо добро, отколкото създаването на цял град, или спасението на цял народ. Защо?
Той е поръчителят, гарантът, който се подписва на една полица, срещу който подпис вие можете
да
вземете пари от някоя банка.
– Защото веднъж запален този огън, той може вечно
да
гори.
Полицата, с подписа на гаранта, представлява препоръчителното писмо, което всеки трябва
да
има.
Ако пък избавите един давещ се, той може
да
се подхлъзне и повторно
да
падне във водата.
4.
Съчетание, приложение и изпълнение
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 3.8.1931г.,
Кой не е носил бинтовани крака?
Сложите ли неподготвения човек на работа, той ще се удави в нея.
Иска ли човек
да
успява в живота и
да
не се дави в морето, той трябва
да
се подчинява на Божиите закони, а не Божиите закони
да
се подчиняват на него.
Който го срещне, казва: „Дали този човек се моли, че така спира, шепне нещо и пак продължава пътя
си
?
По пътя той срещнал един турчин с колата
си
, а в колата – неговата кадъна.
“ Не, той се запъхтява, мърмори
си
нещо, не се моли.
Отдалеч още турчинът дал знак на светията
да
се отбие от пътя,
да
не гледа в колата.
Турците много пазят кадъните
си
,
да
ги не виждат чужди мъже.
Някои казват: „Не можа ли
да
намери Учителят някое равно място за излизане, ами трябва
да
ни качва по тия височини?
Тогава светията
си
казал: „Аз ще ти дам един добър урок,
да
знаеш друг път как
да
постъпваш“.
Светията сплашил по някакъв начин коня, който хукнал
да
бяга и малко оставало
да
падне в пропастта.
Турчинът започнал
да
се моли на светията: „Аман, помогни ми!
Обаче, при изкачване на височини, понеже пътят е разнообразен, има и равни, и стръмни места, с което се предизвиква деятелността на всички органи и човек става по-здрав.
“ Светията спрял коня и падането на колата в пропастта било избегнато.
Същото може
да
се каже и за мислите, чувствата и постъпките на човека.
Турчинът му благодарил и продължил пътя
си
.
По този начин всички сили у човека се подбуждат към работа и той става много плодотворен.
Този турчин и кадъната му можеха
да
полетят в пропастта и там
да
останат.
Човек непременно трябва
да
прави усилия,
да
разработи всички дарби, които Бог е вложил в него; той трябва
да
съчетае всички сили, всички дарби в
себе
си
правилно.
Турчинът разбрал урока, който светията му предал.
Във всеки човек Бог е вложил по една основна дарба, която той трябва
да
развие.
Светията не трябваше
да
се отбива от пътя
си
, но турчинът трябваше
да
мине с колата
си
малко настрана и всякакво премеждие щеше
да
се избегне.
От тази дарба зависи неговото щастие.
Когато светия минава покрай кадъната на някой турчин, нека тя сложи на лицето
си
своето фередже, никой
да
не я гледа.
Някой казва: „Веднъж светът
да
се оправи, всичко друго ще дойде само по
себе
си
“.
Не, вие не трябва
да
чакате светът
да
се оправя.
Който не иска светия
да
гледа жена му, нека той се отбие от пътя
си
, а не светията.
Вие трябва
да
работите,
да
станете щастливи преди светът
да
се оправи.
Закон е: светия не може
да
се отбива от пътя
си
за жената на този или онзи.
Нашата задача не зависи от света,
да
очакваме той
да
се подобри; ние не трябва
да
зависим и от обществото даже.
Преведен този закон, той означава: Божиите закони не могат
да
се подчинят на хората, но хората трябва доброволно
да
им се подчинят.
Няма защо
да
чакаме
да
дойде подобрението на обществения строй, че тогава
да
дойде нашето подобрение.
Не Бога
да
подчиняват, но те
да
се подчинят на Бога!
Всеки сам трябва
да
разрешава задачите
си
, независимо всички други обстоятелства.
Ако човек рече
да
чака подобрението на цялото човечество, затова се изисква дълъг период от време.
Мислите ли по този начин, във всичко ще успявате.
Ако чакате българите
да
се събудят,
да
дойдат до това съзнание, или съчетание, до което мнозина вече са дошли, изискват се още хиляди години.
Българинът, например, много обича
да
разрушава.
Ето защо, пожелавам на всички
да
работите съобразно законите на съчетанието, приложението и изпълнението.
Като върви през някоя гора, той без
да
мисли много, взима брадвата и тук клъцне едно дърво, там друго, и заминава по-нататък.
Работите ли по този начин, вие ще се домогнете до нови методи; новите методи пък ще оправдаят вашите усилия.
Често той прави това и без някаква нужда, а само от любов към разрушението.
Пожелавам ви
да
хвърлите бинтовете от краката
си
.
Тези дни дойде при мен един говедар,
да
се поразговори.
Толкова години вече, как ходите с бинтовани крака, но от днес пожелавам на всинца
да
хвърлите бинтовете от краката
си
!
Като се поогледа наоколо, видя две–три дини, които бяха ми донесли от града, и каза: „Ти
си
имал дини тука!
Ако един човек е ходил десет години с бинтове и с патерици, време е вече
да
ги захвърли настрана.
“ –
Да
, дини имам.
Казвам и на вас: хвърлете бинтовете от краката
си
и патериците от ръцете
си
и ходете свободно, без никакви препятствия!
Той се показа благороден, не поиска
да
му дам един резен диня, но само обърна внимание на дините.
Казвате: „Можем ли
да
се освободим от патериците?
Питам го: Ти ял ли
си
диня?
“ Който има воля, той може
да
хвърли патериците и
да
бъде свободен.
Който живее според закона на съчетанието, той ще може
да
се освободи от всичко, което го спъва в развитието му.
При това, аз съм беден човек, сам не мога
да
си
купя.“ Тогава аз взимам една диня, нарязвам я и му давам три четвърти от нея.
Всичко непотребно, всичко отрицателно изхвърлете навън.
– „Много ми даваш.“ – То не е само за тебе, и на другаря
си
ще дадеш.
Имате някакъв тумор в тялото
си
– изхвърлете го навън!
Той седна близо до мен и започна
да
реже с ножчето от динята.
Отряза един резен, изяде го и хвърли кората четири–пет крачки зад гърба
си
.
Отряза
си
втори резен, изяде го и пак хвърли кората зад гърба
си
.
Те са паразити, които смучат само сокове от организма ви, но от своя страна нищо не дават.
Като изяде двата резена, той каза: „Останалото ще занеса на другаря
си
“.
Тези отрицателни мисли и чувства могат
да
се молят
да
не ги изхвърляте, но вие не трябва
да
ги слушате.
Като наблюдавах как този говедар хвърляше корите на динята, аз преведох в
себе
си
този пример в един по-висок свят.
Като ги изхвърлите вън от
себе
си
, кажете им: „За
да
не умрете гладни, аз мога всяка сутрин
да
слагам на определено място по малко храна за вас; обаче
да
ви оставя в ума, в сърцето
си
, там
да
живеете и
да
се размножавате, не позволявам“.
Казвам: ние имаме право
да
използваме благата, които Бог ни е дал, но разумно трябва
да
ги използваме.
Следователно всяка нечиста мисъл, всяко нечисто желание са паразити, от които човек непременно трябва
да
се освободи.
Трябва ли, като приемете една хубава мисъл,
да
изядете доброто в нея, а корите ѝ
да
хвърлите настрана, друг
да
ги прибира?
Можете
да
кажете, че тази нечиста мисъл, или това нечисто желание са от царски произход.
Когато говедарят хвърли корите на динята, аз се наведох, събрах ги и ги сложих настрана.
От какъв произход и
да
са, какъвто етикет и
да
имат, щом са отрицателни – вън!
Той трябваше
да
ги прибере,
да
ги занесе на говедата
си
.
Ако една отрицателна мисъл може
да
носи човека, разбирам; обаче той
да
носи тази мисъл, не разбирам.
От постъпката му аз съдя, че той е стиснат човек, скъперник, а същевременно не мисли за говедата
си
.
Конят
да
носи човека, разбирам; обаче човек
да
носи коня, не разбирам.
Динената кора може
да
свърши някаква работа.
Бог
да
носи човека, разбирам, но човекът
да
носи Бога – това не разбирам.
Този говедар мисли само за своето добро, но не и за доброто на другите хора.
Ние живеем и се движим в Бога, затова Той трябва
да
ни носи.
Такъв човек не може
да
има никакъв капитал.
Някой казва: „Аз нося Божествените мисли в
себе
си
“.
Това са основни положения, принципи, които трябва
да
имате предвид в живота.
Да
носиш Божествените мисли в
себе
си
, това е едно, а
да
носиш Бога в
себе
си
, това е друго нещо.
По външен вид те изглеждат обикновени, вследствие на което вие мислите, че сте ги разбрали.
Никой не може
да
носи Бога в
себе
си
!
Никой не може
да
носи Учителя в
себе
си
!
Човек може
да
бъде самостоятелен само тогава, когато може
да
изсвири едно музикално парче с неговото съчетание, приложение и изпълнение.
Като казвам, че трябва
да
бъдете свободни, имам предвид, че Бог, у когото живеете, е абсолютно свободен.
Може ли човек
да
свири по този начин за
себе
си
, той ще може
да
свири и за другите.
Щом Бог е свободен, и вие трябва
да
бъдете свободни.
Вземе ли само един тон фалшив, той не трябва
да
излиза пред хората
да
свири,
да
позори музиката.
Бог е създал света за нас,
да
се учим,
да
познаваме Божието проявление и
да
Му служим.
Излезе ли неподготвен на сцената
да
свири, с това той излага и учителя
си
; всеки ще иска
да
знае кой е неговият учител.
Докато те не се научат
да
живеят добре, Бог не им дава възможност
да
се проявят.
Като резултат на размишлението от тази сутрин се дадоха законите на съчетанието, приложението и изпълнението.
Научат ли се
да
живеят добре, могат ли правилно
да
свирят Божиите парчета, те вече стават носители на великите Божии блага.
Обаче дълго време още трябва
да
се размишлява върху тези закони, върху тези идеи, за
да
станат ясни в съзнанието на всеки един.
Сега, както сте събрани тук, вие чакате
да
се накладе огън,
да
се свари водата и
да
се приготви яденето.
Казвам: извадете магическата
си
пръчица, тропнете с нея,
да
дойде яденето при вас.
Например, няма по-уморителна, по-неприятна идея от тази,
да
ти повтаря някой постоянно, че
си
добър, богат, свят човек.
Ще кажете, навярно, че не ви е дошло времето още, не можете
да
си
служите с магическата пръчица.
Веднъж
да
чуеш това нещо, както и
да
е, но всякога
да
ти се говори същото, омръзва.
Който говори така, и той може
да
стане свят човек. Как?
Ако можете
да
тропнете с пръчицата
си
и яденето ви дойде тук, това значи, че сте силни хора.
Като го запалят,
да
гори като свещ.
Като ви говоря така, аз искам от вас
да
направите само възможното.
Днес ще говоря върху три думи – съчетание, приложение и изпълнение, които трябва
да
останат в ума ви за вечни времена.
Изобщо, учителят никога не може
да
изисква от учениците
си
това, което и той сам не може
да
направи.
Казвате: „Ще запишем тези думи,
да
не ги забравим“.
Обаче, вие можете
да
направите следното:
да
отидете до палатките
си
и
да
донесете яденето тук, на височинката.
Някой казва: „Аз искам Бог
да
ме обича“.
Не е достатъчно само
да
ги запишете на книга, но трябва
да
отворите сърцата и умовете
си
,
да
разбирате.
Ако можете
да
направите това, краката ви са здрави.
Бог може
да
те обича, но и ти трябва
да
Го обичаш.
От тези три думи ще зависи вашият прогрес.
Не можете ли
да
слезете долу и
да
донесете яденето, краката ви са болни.
Защо човек иска
да
бъде обичан от Бога?
Може ли човек
да
заповядва на краката
си
, значи те са здрави.
Човек иска и търси Божията Любов, за
да
постигне своите желания.
Съчетанието подразбира правилно съпоставяне между всички реални неща, които Бог е създал.
Не може ли
да
им заповядва, те са болни.
Казвам: човек може
да
постигне желанията
си
при два случая – когато Бог го обича и когато той обича Бога.
Съчетание може
да
има в мислите, в чувствата и в постъпките на човека.
Същото заключение можете
да
извадите и по отношение на своя ум и сърце: ако умът и сърцето ви не са здрави, вие не можете
да
кажете нещо и
да
го изпълните.
Когато Бог обича човека, той вижда какво Бог може
да
направи в него и за него; когато човек обича Бога, Бог вижда какво човек може
да
направи за Него.
Съчетание може
да
има между духовете, между хората, между ангелите, както и между боговете.
Всяка дума, която изказвате, трябва
да
се разбере в нейния дълбок смисъл, а след това и
да
се приложи,
да
се живее.
Обаче и в единия, и в другия случай, за
да
бъде обичан и за
да
обича, човек трябва
да
се прояви.
Съчетание може
да
има между два и повече тона.
Казвате, за пример: „Бог е Любов, Мъдрост, Истина, правда, светост, чистота и т.н.“ Щом казвате така, трябва
да
сте дълбоко убедени в тези думи.
И тъй, две положения трябва
да
се имат предвид: или Бог
да
ни обича, или ние
да
обичаме Бога.
Съчетанието между тоновете трябва
да
става не само теоретически, но и на практика.
Искате ли съчетанието
да
става правилно, изпейте тези тонове един, два, три и повече пъти, докато те започнат
да
звучат хармонично.
Казвате, че Бог е справедлив, а същевременно се произнасяте, че еди-кой
си
се ползвал с известни привилегии пред Бога, имал Божието благоволение.
Ако искате
да
изпълните някакво музикално парче,
да
го изсвирите или изпеете, повтаряйте го много пъти в ума
си
, докато отвътре го изпълните добре.
И в този закон отношението ще бъде същото: или ние ще обичаме ближните
си
, или те ще ни обичат.
Щом го изпълните добре, вие ще останете доволни от
себе
си
, че можете
да
пеете или свирите правилно.
Да
благоволи Бог към някого, това подразбира
да
се прояви чрез него.
Казвам: когато между всички удове на човешкия организъм съчетанието, приложението и изпълнението стават правилно, човек се усеща здрав, весел и доволен.
В това отношение, всеки може
да
бъде проводник, Бог
да
се проявява чрез него.
Щом Бог обича хората, всичките им работи се уреждат по магически начин.
Отсъства ли тази хармония между органите на човешкото тяло, той изгубва здравето, разположението и щастието
си
.
Казвате: „Бог ще ни научи какво трябва
да
правим“.
И когато хората обичат Бога, пак работите им се уреждат.
За пример, ставате сутрин, но усещате болки в единия
си
крак.
Това може
да
стане всякога, а не само сега.
на слугата
си
: „Ти знаеш ли, че аз съм болен?
Бог ви е изпратил на земята за един малък опит,
да
види как може
да
се прояви чрез вас.
За пример, някой има
да
плаща полица от сто хиляди лева и се чуди откъде
да
вземе пари,
да
я изплати.
Искам
да
ме свиваш и разпускаш полека,
да
ме разтриваш, с една дума –
да
ме лекуваш.
Той ходи натук-натам, замислен, разтревожен, отникъде не може
да
намери пари.
Не можете ли
да
станете проводници на Бога, вие преждевременно ще остареете, ще се подпирате на патериците
си
, ще ви изоставят синове, дъщери, приятели, познати, докато най-после и животът ви напълно се обезсмисли.
“ Ти ще му разправяш, че имаш жена, деца, имаш работа, че
си
търговец, не можеш
да
напускаш търговията
си
.
Дойде ли човек до това положение, той трябва, като блудният син, отново
да
се върне при баща
си
,
да
му работи,
да
придобие нови приятели, нови синове и дъщери.
– „Не, жена, деца, търговия – всичко ще оставиш настрана.
Човек не може
да
има синове и дъщери, нито приятели и близки, ако не познава Бога.
Освен мене, освен моята болка, нищо друго не трябва
да
те занимава.
Който иска
да
има синове и дъщери, той трябва
да
бъде баща.
Всичко останало е празна работа.“ – „Искам
да
се помоля,
да
се разговоря малко с Бога.“ – „При мене ще се молиш!
Някой казва: аз родих синове и дъщери, аз ги създадох.
Няма къде
да
ходиш сега.“ Ето защо, ако те боли един крак, един господар имаш; ако те болят двата крака, двама господари имаш.
– Ти
си
ги родил, но не
си
ги създал.
Казваш: „Само на един господар
да
служиш, не е лесна работа; дойде ли
да
служиш на двама, то е цяло робство“.
Човек човека не може
да
създаде.
“ Казвам: греховете ви отдавна са изплатени, както е изплатена полицата от сто хиляди лева.
Това значи: никой човек не може
да
създаде една душа.
Ще получите съобщение от Божествената банка, че всичките ви дългове, всичките ви грехове са вече изплатени.
Ако грънчарят направи един хубав съд и го напълни с вода, той ли е създал тази вода?
Трябва ли след това
да
се съмнявате, дали Бог ви обича, или не?
Не е лесно
да
се слугува на двама господари.
Не, той само е напълнил гърнето с вода, а водата не е създадена от него.
И тъй, първото необходимо нещо за всички е
да
създадете правилни отношения към Бога.
Това се постига, когато човек държи в ума
си
светли мисли, в сърцето
си
– благородни чувства, и във волята
си
– красиви постъпки.
И в най-малките работи човек трябва
да
вижда Божията Любов.
Това може човек сам
да
направи, а може и отвън някой
да
му помогне.
Какво по-силно доказателство искате от Божията Любов тук, всред планината?
при господаря
си
, и казват: „Господарю, какво ще заповядаш?
Всеки, който носи светли, неопетнени мисли в
себе
си
и може
да
ги предаде, слушайте го.
“ Господарят тръгва на работа и те тръгват с него.
Който носи нечисти, опетнени мисли, не го слушайте.
Ако Бог не ви обичаше, Той щеше
да
изпрати буря, ветрове, дъжд, сняг, град и ние не бихме могли
да
останем тук даже един ден.
При това положение и господарят е доволен, и двамата слуги, т.е.
Обаче ние седим спокойно, четем, разхождаме се, отопляваме се и разискваме по разни въпроси.
Любов, добродетел, знание, които външно само мамят човека, а нищо съществено не му дават, трябва
да
се избягват.
Хората се нуждаят от Любов, която носи безсмъртен живот; хората се нуждаят от добродетели, които могат
да
ги направят силни, мощни; хората се нуждаят от знание, което освобождава.
Така само може
да
се оправдае горенето им.
Когато освобождаваш някого, всичко е на време и на място; когато заробваш някого, нищо не е на място и на време.
Не е трудно
да
ходи човек, когато краката му са здрави.
Същото може
да
се каже и за самия човек.
Тогава той изпитва трепет в
себе
си
, силно желание
да
ходи,
да
се движи.
Когато човек се освобождава, всичко е на време и на място; когато човек се заробва, нищо не е на време и на място.
Няма по-хубаво нещо от това, краката на човека
да
са здрави.
Сега, желая на всички
да
бъдете радостни и весели, с широки сърца,
да
съзнавате, че Божиите блага са дадени за вас и
да
ги използвате разумно.
Умът и сърцето на човека също тъй трябва
да
бъдат здрави!
Обаче ние трябва
да
бъдем носители на Божиите мисли и
да
работим за Неговата слава.
Сега, като ви наблюдавам, виждам много патерици между вас.
Работим ли за Бога, ние ще се ползваме от Неговото благословение и където минем, всички хора ще ни познават.
Минавате ли покрай някои хора, които се карат, спрете се и отдалеч ги погледайте.
За вас е важно обстоятелството, че кракът ви боли и тази болка ви кара
да
имате особено мнение за всичко около вас.
Пожелайте дълбоко в
себе
си
да
се разберат; в случай, че те се сбият и наранят, повалете ги на земята и след това ги поканете у дома
си
,
да
превържете раните им.
Клетките в болния крак се разправят помежду
си
, делят богатството
си
, воюват – цяла анархия е настанала в тяхното царство.
Като превържете раните им, поговорете им за Божията Правда, за Божията Любов.
Докато войната не се прекрати, те все ще воюват помежду
си
и ще казват на господаря
си
: „Ще знаеш, че сега ние воюваме!
Навсякъде в живота
си
човек трябва
да
проповядва Божественото учение и
да
изпълнява Божията воля.
Срещнете ли човек, който ви говори за Бога, вие трябва
да
имате предвид, дали той слуша Бога и върши волята Му.
От тази война зависи и твоето щастие.
Бих желал всички хора
да
бъдат абсолютно здрави, но затова се изисква спазване на трите основни закона в живота – на съчетанието, на приложението и на изпълнението.
Който слуша Бога и върши волята Му и вие можете
да
го слушате.
Може ли човек
да
разполага с тези закони в
себе
си
, неговият ум никога няма
да
се помрачава, сърцето му никога няма
да
се натъква на противоречия и волята му от нищо няма
да
се разколебава.
Не слуша ли Бога, не върши ли Неговата воля, и вие не трябва
да
го слушате.
Господарят наблюдава внимателно, следи кой ще спечели войната.
За пример, някой ученик иска
да
учи цигулка.
Победата представлява оздравяването на крака.
Щом кракът оздравее, клетките са свободни вече, те се връщат от фронта и казват на господаря
си
: „Победихме вече!
Ако ученикът има в
себе
си
съчетание, приложение и изпълнение, той ще се състои пред вратата на този цигулар година, две три, десет, докато най-после цигуларят каже: „Голямо е желанието ти
да
учиш.
От този момент ти можеш
да
разполагаш с всичките сили на организма
си
“.
Вземи цигулката
си
и ела при мен, ще бъдеш мой ученик“.
Ако човек няма Любов в
себе
си
, той нищо не може
да
съчетае; ако човек не е мъдър, той нищо не може
да
приложи; ако човек няма Истината в
себе
си
, той нищо не може
да
изпълни.
Следователно истинската победа се състои в правилното съчетание на мислите и чувствата, които са вложени в човека.
Следователно искате ли
да
съчетавате нещата, извикайте Любовта; искате ли
да
приложите нещата, извикайте Мъдростта; искате ли
да
изпълните нещата, извикайте Истината.
Човек трябва
да
съчетава правилно само онова, което Бог е вложил в него.
Когато дойде някой ученик при такъв цигулар, последният не му обяснява как трябва
да
свири, но само му посочва с пръста
си
, че тук или там не взима правилно и го остава по-нататък
да
разбира и
да
се изправя.
Учителят не може постоянно
да
показва на ученика как трябва
да
държи лъка и как
да
настройва струните на цигулката
си
.
Той не трябва
да
приема отвън нищо чуждо. Докога?
Ако ученикът разбира лесно, учителят е доволен; не разбира ли, той свива веждите
си
, чуди се как е възможно този ученик
да
не е развил досега своята дарба.
Това нещо ученикът сам трябва
да
прави.
Той трябва постоянно
да
се упражнява, докато започне
да
прилага законите на съчетанието, приложението и изпълнението.
Щом човек завърши тази война, щом даде път на Божественото в
себе
си
, той ще може вече
да
приема отвън чужди неща, които хората и боговете създават.
Те взимат цигулката
си
, постържат малко на нея и казват: „За друг път ще оставя, не ми върви сега“.
Докато човек не е разработил Божественото в
себе
си
, той няма опорна точка в живота, защото, сам по
себе
си
, човек е егоист, мисли само за
себе
си
.
“ Когато две разумни души се съберат на едно място, това е съчетание; когато две разумни души, събрани на едно място, работят заедно за постигане на известна цел, това е приложение; и най-после, когато тези две разумни души са постигнали целта
си
и сега ядат и пият, участват в благото, което са придобили, това е изпълнение.
При това трябва
да
се знае, че съчетанието, приложението и изпълнението не са еднократни, но многократни, вечни процеси.
Ако седнете близо до един камък и започнете
да
плачете,
да
му разправяте страданията
си
, по никой начин той не може
да
влезе в положението ви.
Да
свирите по този начин, то е все едно
да
научите „Цвете мило, цвете красно“ и
да
го свирите всеки ден.
С хиляди години можете
да
му се молите, но той ще остане чужд, затворен за вас, няма
да
ви разбере.
Или все едно е грешникът
да
повтаря всеки ден в
себе
си
: „Аз съм грешен човек“.
Представете
си
, че дойде някой при вас и ви удари няколко пъти.
Трябва ли
да
плачете и
да
се молите,
да
искате пари от един банкер, който не може и не иска
да
влезе в положението ви?
Или все едно е някой човек
да
казва: „Аз съм слаб, нищо не мога
да
направя“.
Удари ви един път и вие казвате: „Дано не дойде втори удар!
Трябва ли
да
влезете в една черква и
да
се молите на кръстовете и на иконите?
Казвам: човек може
да
свири много неща, а не само „Цвете мило, цвете красно“. Как?
“ Удари ви втори път, вие казвате: „Дано не дойде трети удар“ и т.н.
Представете
си
после, че при вас дойде някой и ви даде една хапка хляб.
Ние се интересуваме само от това, което хората могат
да
ни дадат“.
Човек може
да
бъде праведен, а не само грешен. Как?
Вие сте гладен и казвате: „Дано дойде втора хапка!
Ако сте гладни, идете
да
работите.
“ Даде ви втора хапка и казвате: „Дано дойде трета хапка“ и т.н.
Щом работите, ще можете и
да
се нахраните.
Следователно: който удря, той има желание
да
удари още един път, дано този човек се вразуми.
Питам: какво са ви дали досега иконите?
Щом краката му са здрави, той ще бъде силен и ще изпълнява волята Божия.
Когато пък му дава хапки хляб една след друга, той казва: „Дано тази хапка е достатъчна, защото ръката ми омаля
да
му подавам хапки хляб“.
Следователно, човек не трябва
да
се занимава с мисълта, какво е бил в миналото.
Ето защо, когато бият, той гледа час по-скоро боят
да
престане.
Който бие, казва: „Ще ударя още един път,
да
се вразуми този човек“.
Единствената реалност, на която човек може
да
се моли и от която може
да
получи отговор, е Бог, Който се проявява в съчетанието на нещата.
Когато хранят, казва: „Дано ми дадат още една хапка хляб!
“ Който храни някого, казва: „Дано тази хапка бъде последна, защото ръката ме заболя от вдигане и слагане“.
Този капитал се намира в главата му, в неговите мисли, които той трябва
да
разработва.
Срещате един човек и започвате
да
го налагате.
И наистина, за
да
се изпълни нещо, в сърцето на човека трябва
да
се яви някакво желание.
Като знае това, той ще се проникне с дълбоко желание
да
се освободи от тях.
Обаче при всеки удар от ръката ви се изсипва цяла шепа злато.
Който знае законите за освобождението, той ще създаде в ума
си
светли, чисти мисли и букаите моментално ще паднат от краката му.
Този, когото бият, като вижда, че след всеки удар пред него се изсипва толкова много злато, ще каже ли
да
спре биенето?
“ Бога ще намериш не там, където хората искат
да
Го покажат, но там, където Той иска
да
се прояви.
Напротив, той ще мълчи, нищо няма
да
казва.
За пример, някой отива на екскурзия, на върха Дамка, и казва на приятеля
си
: „Ако искаш
да
се срещнеш с мене, ще ме намериш на върха Дамка, точно в седем часа сутринта.
И 50 удара
да
наложат на гърба му, той ще мълчи.
Следователно ти няма
да
ме търсиш нито на Мусала, нито на Белмекен, но само на Дамка, където Бог е определил“.
– С мисълта
си
.
Ето защо, казвам: всяко страдание, за което сме съзнали, че носи някакво велико благо в живота ни, има смисъл.
Понякога и вие търсите Бога, където Го няма.
Мисълта му ще стане толкова силна, че ще може
да
приспи онези, които го пазят.
Затова Павел казва: „Днешните ни страдания не могат
да
се сравнят с онези велики блага, които ще дойдат за в бъдеще“.
Не, ще Го търсите в Неговото съчетание, там, където Той се проявява.
После той ще им внуши
да
отключат вратата и
да
снемат букаите от краката му.
Един ден, когато хората съзнаят какво са донесли страданията им, те ще кажат, като Павел: „Добре ми стана, че се наскърбих“.
Сега, мнозина искат
да
виждат нещата ясно, но те не могат
да
постигнат това, докато не разберат закона на съчетанието.
Той сам ще хвърли халата
си
и ще излезе вън от затвора, на чист въздух, на свобода.
Сега, аз говорих, а ви се уморихте
да
пишете.
За пример, вие идвате при мен, искате
да
видите какво има в стаята ми, но тъмно е, не можете
да
различите предметите един от друг.
След това ще внуши на пазачите
да
сложат букаите и халата на мястото им и
да
заключат вратата.
Ако сте разбрали това, което ви говорих, ще можете
да
кажете на хляба
да
дойде при нас.
Очите ви са здрави, но светлината е недостатъчна, не можете
да
виждате.
Всичко това пазачите ще изпълнят в спящо състояние и като се събудят, ще кажат: „Какво е станало тук?
Тук ли искате
да
закусим, или долу, около палатките?
Аз държа в ръката
си
свещ и кибрит и ако искам, мога веднага
да
запаля свещта,
да
ви направя ясновидци.
(– „Тук.“) Тогава, сами ли ще слезете
да
си
донесете закуската, или ще ударите с магическата пръчица, храната
да
дойде сама?
Ако съм напълно уверен, че вие сте честен човек и няма
да
се изкусите от богатствата в стаята, ще запаля свещта, за
да
ги разгледате.
Хайде, хвърлете вече патериците
си
, развържете бинтовете
си
и свободни от тези препятствия слезте долу
да
донесете закуската
си
!
“ Като разгледат как е станало цялата работа, те ще се убедят, че този престъпник е бил необикновен човек.
Обаче, ако не сте честен, у вас ще се яви желание
да
задигнете нещо от това, което сте видели.
Който познава законите и цяла потеря
да
го преследва, той ще приспи всички и ще мине незабелязано покрай тях.
Докато хората не се научат
да
приспиват своята потеря, все по затворите ще лежат.
Щом се намери в затруднение, той започва
да
плаче,
да
се моли,
да
търси отнякъде помощ.
Влезе ли човек в затвора, там всички ще му заповядват.
Аз нося свещ в ръката
си
, запалвам свещта и той веднага се ориентира, вижда къде се намира.
Казвате: „Как
да
излезем от затвора, в който се намираме?
Той пак започва
да
плаче,
да
се моли и казва: „Не зная защо работите ми не вървят добре“.
“ Днес хората и
да
излязат от затвора, пак ще се върнат в него. Защо?
– Защото те не могат още
да
живеят по новия начин.
Щом я пуснат на свобода, тя скоро след това се връща пак в кафеза
си
.
Ето защо, всички трябва
да
бъдете силни, самостоятелни, ако искате
да
се освободите от ограничителните условия, външни или вътрешни, които сега ви спъват в развитието.
– „Можем ли
да
забогатеем?
Всички трябва
да
имате ясна представа за
себе
си
, за възможностите, които се крият у вас; тогава ще знаете, че каквото пожелаете в името Божие, ще постигнете.
“ – Идете при банкерите, тях питайте, можете ли
да
забогатеете и по какъв начин става това?
Казано е в Писанието: „Който люби Бога и изпълнява Неговата воля, още преди
да
пожелае нещо, ще го получи“.
При това положение краката и ръцете ви ще бъдат здрави, умовете ви – светли, сърцата ви – чисти и изправни.
Имате ли всичко това, няма
да
живеете по правила и закони, а по свобода и съзнание.
Всички тия хора са дошли до това положение все от много знания.
Няма по-лошо нещо за хората от това,
да
си
поставят един-друг правила, как
да
живеят.
Всеки сам знае как
да
живее.
Ако човек не разбира тия думи в тяхната широта, това не значи, че той трябва
да
се самоосъжда, че това или онова не могъл
да
направи.
Искате ли някакви правила, ще ви дам следните думи за размишление: правда, чистота, вяра, надежда и любов.
Който има верен ум и вярно сърце, той знае как
да
живее.
Дойде някой при мен
да
се разговаря, но изведнъж започва
да
се оплаква, че кракът го боли.
Болният, без
да
иска, ще изкриви пътя
си
.
Аз взимам един здрав бинт, превързвам крака му и той
си
отива.
Той не може
да
върви право.
За пример, някой е поел правия път, намерил е един учител,
да
го ръководи, но същевременно търси и други учители,
да
се учи от тях.
Така се продължава седмица, две, три и той все се оплаква, че кракът го боли и не може
да
върши работата
си
.
Той може
да
търси и други учители, но слама ще яде.
Щом земята е подножие на небето, всички трябва
да
изучават законите на съчетанието, на приложението и на изпълнението, които ще ги заведат на самото небе, т.е.
Лъжата пък ще създаде болезнени състояния в него.
Ето защо, помнете: нито
себе
си
лъжете, нито другите.
Невъзможно е човек
да
изучава закона на съчетанието и
да
има болен крак.
Бог иска
да
развиете дарбите, талантите, които е вложил у вас.
Някой има едно желание, но не може
да
го постигне.
Който работи съзнателно върху
себе
си
, той ще развие своите дарби.
За пример, иска
да
отиде при своя приятел,
да
го посети, но не може, боли го кракът.
Развие ли дарбите
си
, това подразбира, че той знае вече
да
свири хубаво.
Днес се опита
да
стане от леглото, не може.
Какво по-голямо богатство за човека от това,
да
е развил поне една от своите дарби, както трябва?
Утре се опита
да
стане от леглото, не може.
Днес срещам хора даровити, талантливи, които, въпреки своето вътрешно богатство, пак отиват при Бога
да
просят.
Най-после той се убеждава, че докато оздравее кракът му, той може само писмо
да
пише на приятеля
си
, но не и
да
го посети.
Досега почти не съм срещнал човек с такива големи богатства, каквито представляват неговите таланти,
да
отиде при Бога и
да
каже: „Господи, милиони
си
ми дал на разположение, но не зная какво
да
правя с тях.
Следователно с болен крак никъде не може
да
се ходи: нито при приятеля
си
, нито при Господа.
Моля Ти се, кажи ми как най-разумно
да
ги използвам“.
Ако умът на човека е болен, може ли
да
отиде при Бога?
Казвам: ако не сме готови
да
вложим богатството
си
за Бога,
да
работим за Него и в Негово име, ние нищо няма
да
постигнем.
Ако не вложим ума, сърцето и волята
си
на работа за Господа, нищо не се постига.
Ако сърцето на човека е болно, може ли
да
отиде при Бога?
Някой казва: „Веднъж
да
уредя работите
си
, че после е лесно“.
Не, докато човек не работи за уреждане на Божиите работи, неговите никога няма
да
се уредят.
Искате ли работите ви
да
се уредят, първо работете за Бога. Защо?
И тогава, ако човек отиде при Господа с болен крак, той веднага ще започне
да
се моли,
да
премине болката му.
Като работите за Бога, вие внасяте капитала
си
в Божествената банка, където той ежегодно дава своите лихви.
Много лесно може
да
мине болката на крака му. Как?
– Като обикне Господа.
Казвам: като ви се говори по този начин, това не значи, че не сте работили за Господа.
Казвате: „Как ще обикнем Господа?
Всички сте правили и правите усилия в това отношение, но трябва
да
знаете как
да
работите.
И болният прави усилия
да
стане от леглото
си
, но малки резултати има.
В музиканта е вложено знанието, как трябва
да
пее или свири.
Големи усилия прави, но резултатите му са слаби.
Ако остане учителят
да
го учи как трябва
да
пее и свири, той нищо няма
да
научи.
Той се мъчи
да
стане от леглото
си
, но скоро отмалява и отново ляга.
Учителят дава само основен тон на ученика и от време на време го коригира в изпълнението, а ученикът пее или свири, според истинските правила на музиката, вложени в неговата душа.
Той трябва
да
знае как
да
прави усилия.
Някой казва: „Иска ли човек
да
служи на Бога, той трябва
да
се откаже от живота
си
“.
Те са неща, подобни на музикалното чувство, вложено у човека, вследствие на което човек сам знае как
да
обича.
– „Трябва
да
бъдем добри,
да
се обичаме!
“ – Хубаво е това, но трябва
да
знаете как
да
направите тези усилия.
Казвате: „Бога ли само трябва
да
обичаме?
За всичко, което желаете
да
постигнете, трябва
да
имате правилни методи на приложение.
Нали е казано
да
обичаме ближния
си
като
себе
си
?
Като наблюдавам съвременните хора, виждам, че всички се стремят за първенство.
Ако някой заема известно положение в обществото, той иска
да
бъде пръв.
Ако някой е ученик, и той иска
да
бъде пръв,
да
бъде близо до учителя
си
.
Хубаво е това желание, но пръв ученик може
да
бъде само този, който свири заедно с учителя
си
.
Такъв ученик може
да
свири и първа цигулка.
– Един съществен елемент, а именно: когато хората обичат своите ближни, трябва
да
обичат Бога в тях.
Който не свири хубаво, той сам определя мястото
си
.
Кажете ми един случай от живота, където някой, като е обичал хората,
да
е спечелил нещо!
Това не значи, че учителят е пристрастен, но даровитият, добродетелният ученик без
да
прави усилия, той всякога заема първо място.
Кажете ми един случай от историята на човечеството, където някой, като е обичал подобния на
себе
си
,
да
е придобил нещо съществено!
Самите дарби и добродетели определят неговото място.
Който е обичал на първо място ближните
си
, той нищо не е придобил.
Който има запалена свещ в ръцете
си
, който носи Любовта в
себе
си
, той е на първо място,
да
свети на ближните
си
,
да
им посочва пътя.
Следователно не е важно какво учителят може
да
даде на ученика, но как той работи, за
да
развие онзи богат материал, който Бог е вложил в душата му.
Който служи на Бога, отношенията му към хората ще бъдат правилни.
Ученикът трябва
да
работи с трите закона – съчетани, приложение и изпълнение.
И на вас казвам: разберете ли правилно тия закони, вие ще се ползвате от тях; не ги ли разберете правилно, каквито усилия
да
правите, нищо не можете
да
постигнете.
Тези усилия ще ви изморят, без
да
имате някакви реални резултати.
Щом отива при хората, той всякога дава, прилага.
Тези усилия ще ви създадат вътрешна умора, която ще ви направи недоволни от
себе
си
.
Който правилно взима и правилно дава, той живее в закона на съчетанието.
За пример, тия дни отидохме
да
нарежем малко дърва.
По едно време наблюдавам как един брат реже дървата.
Той дига-слага брадвата, но с такова усилие, което скоро ще го изтощи.
И тъй, давате ли на хората от благото, което Бог е вложил у вас, помежду ви ще се създаде вътрешна връзка и ще се разбирате.
“ Взимам брадвата, показвам му как
да
реже дървата, без
да
се уморява.
Има специални методи за това, които човек трябва
да
знае.
В Божествения свят сиромашия няма, там тя не се допуска.
После, виждам една група братя, пъшкат, мъчат се
да
дигат чуканите от дърветата,
да
ги свалят долу.
На земята, обаче, сиромашия има.
И този начин е добър, развива физическите сили, но казах им
да
си
послужат с лост.
Те взеха един лост и работата се свърши лесно, приятно, без големи усилия.
Казвам: иска ли човек
да
не се уморява, нека
си
служи с лостове.
Който мисли по този начин, той се приближава до Божествения свят; който не мисли така, той остава
да
живее на земята.
Щом човек живее на земята и се оплаква от болния
си
крак, каквото и
да
обещава, той нищо не може
да
изпълни.
Оздравее ли кракът му, той всичко може
да
изпълни.
Ако някой обещава
да
изпълни нещо и не издържи, кракът го боли.
Този капитал трябва непременно
да
се разработи.
Ученик
си
, не ти върви в училището. Защо?
Търговец
си
, работите ти не вървят добре. Защо?
Не можеш
да
живееш в съгласие със
себе
си
, с хората. Защо?
Изпълнението подразбира истинско знание, за което е казано в Писанието: „И земята ще се изпълни със знание за Господа“.
Аз взимам болния крак като символ на болен ум и болно сърце.
Мнозина казват: „Като четем Свещеното Писание, натъкваме се на ред контрасти, на ред аналогии, които създават у нас мисъл“.
Някой казва на приятеля
си
: „За тебе съм готов на всякакви услуги, на всякакви жертви“.
Казвам: контрастите и аналогиите са необходими за разяснение на символите, на някои философски мисли.
– „Щом казваш това, можеш ли
да
дойдеш утре у дома,
да
ми услужиш в нещо?
Иначе, сами по
себе
си
, аналогиите нищо не представляват.
За пример, ако съчетаете два аналогични предмета, без
да
има между тях приложение и изпълнение, те остават неизползвани.
“ Казвам: щом този човек пита приятеля
си
, дали наистина ще отиде у дома му, това показва, че той вече се е усъмнил в него.
Обаче в приложението и изпълнението на нещата има една тайна, която трябва
да
се знае.
В ума на този човек е влязло съмнение, което може
да
произведе по-нататък голямо нещастие. Защо?
Ако човек не е силен в приложението, той нищо не може
да
постигне.
– Защото най-малкото съмнение, което се заражда в ума на човека по отношение на Божественото, е в сила
да
отложи Божието благословение най-малко за един ден.
Мнозина се оплакват от болести, от страдания и казват: „Не може ли без болести и страдания?
Който прилага, той може
да
изпълни.
“ Както живеят съвременните хора, не може без болести и страдания.
За пример, ако прилагате доброто в живота
си
, тогава ще имате изпълнение, постижение в нещо.
Днес болестите и страданията представляват известни опитности в живота на човека.
Представете
си
, че ви кажа
да
прегазите езерото.
Човек е дошъл на земята
да
учи; следователно той ще се учи и от страданията.
Можете ли
да
направите това?
Казвате: „Който не е опитал какво нещо са болестите, страданията, той нищо не знае“.
Кой не е опитвал тия господари на
себе
си
?
И ако рекат
да
го прегазят, те ще се удавят.
5.
Мястото на Бога
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 5.8.1931г.,
Водата представлява живота, с който всички заедно трябва
да
вървим.
Там всичко е оправено.
Водата няма
да
остане
да
се разправя с келевото, тя ще продължава пътя
си
.
С този пример искам
да
обърна вниманието на двата вида съзнания у хората: съзнанието на келевото, което се върти само около един център – физическото съзнание на човека.
Второто съзнание е това на водата, което се движи, освен около един център, още и към един възвишен идеал, вследствие на което върви напред и върши работа.
Обратното течение на тази посока е течението на водата, която слиза надолу.
Ето защо, Бог всякога ни изпраща нещо отгоре, но и ние трябва
да
изпратим нещо към Него.
И тъй, всяка сутрин отправяйте мисълта
си
към тази посока, където всички разумни същества отправят своята мисъл.
Някой казва: „Аз не искам
да
мисля“.
– Ти можеш
да
не мислиш за този, за онзи, за дреболиите в живота, но за Бога не можеш
да
не мислиш.
Ти
си
длъжен
да
отправиш мисълта
си
към Бога, към онази посока, където всички разумни същества отправят своята мисъл.
Там пространството е широко, не може
да
произлезе никакво разногласие.
Това място ще донесе единство между всички хора.
Когато хората отправят мисълта
си
към една посока, те се приближават към Бога, а с това и отношенията им към хората се оправят.
По този начин хората ще бъдат здрави, весели, ще имат мир в душите
си
, ще се подмладят, ще скачат като телци.
Който не отправя мисълта
си
към Бога, той ще бъде изложен на всякакви болести.
Който отправя мисълта
си
към Бога, той ще бъде свободен от всички болести.
Болестите представляват паразити в аурата на човека, от които той непременно трябва
да
се освободи.
Паразитите пък са отрицателните мисли, които смучат човека, затова той трябва
да
се освободи от тях.
Следователно каже ли някой, че не трябва
да
мисли за Бога, той вече изпада в положението на дете сираче, без майка и баща.
То ходи немило-недраго, докато се намери някой
да
го вземе и отгледа.
Това дете веднага се съвзема: дрешките му са чисти, главата – чиста, косите – добре пригладени.
В скоро време то се засилва, става весело, радва се на живота, на всичко, което го заобикаля.
Ето защо, изпадне ли човек в положението на сираче, той трябва
да
знае, че е престанал вече
да
мисли за Бога.
Тогава паразитите един след друг почват
да
го нападат и той изгубва смисъла на живота.
Казвам: една посока има в живота и към тази посока всички хора трябва
да
вървят.
Не е ли достатъчно
да
четем Библията и Евангелието?
“ Вие можете
да
четете и Библията, и Евангелието, но в четенето на тия книги има особена философия.
Когато четете Библията и Евангелието, където се говори за Христос, за пророците, за добрите хора, които са живели по това време, вие трябва
да
се свържете с тях и
да
отправите мисълта
си
към онази посока, където те са отправяли своята мисъл.
НАГОРЕ