НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
474
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
474
:
1000
резултата в
6
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Теория и приложение
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 20.7.1931г.,
Иска ли
да
го обичат, нека вземе на гърба
си
една торба с плодове и
да
влезе в някое село
да
раздава: на едно дете една ябълка, на друго – круша, на трето – орехче.
Няма ли
да
го обичат децата?
Всички деца ще тичат подир него, ще искат
да
го видят, защото всекиму ще даде нещо.
Обаче, влезе ли този стар човек в селото и вместо по един плод, на всяко дете даде по една плесница, те ще го обичат ли?
Не, всички деца ще бягат от този стар човек и отдалеч с пръст ще го сочат.
Срещате някой обезсърчен, замислен, ще му кажете няколко насърчителни думи, ще го поканите у дома
си
, ще го нагостите, ще се разходите с него и по този начин състоянието му ще се измени.
Който може
да
разбере нуждата на човека и
да
му помогне навреме, той е умен човек.
Ще приведа един пример,
да
видите какво нещо е услуга или помощ, направена навреме.
Върви един пътник с колата
си
, но по едно време колата спира, не може
да
върви напред.
Коларят слиза от колата, гледа натук-натам, нищо не вижда, не знае къде е повредата.
Стои замислен, не може
да
продължи пътя
си
.
Минават покрай него един, двама, трима, всички го питат, защо е замислен – и заминават.
Минава четвърти човек, спира се пред колата, поглежда на една, на друга страна и намира, че на едно от колелата е паднал един гвоздей.
Коларят благодари и продължава пътя
си
.
Казвам: не питайте човека защо и за какво мисли и страда, но сложете една клечка на колата му и
си
заминете.
Казвам: на всички хора е паднала по една клечка от колата им и непременно трябва
да
дойде някой
да
я сложи на мястото ѝ.
Който е досетлив, щом види една сестра, или един брат замислен, без
да
му говори той ще вземе една клечка, ще я сложи на колата му и ще
си
замине.
След това ще слезем на бивака
да
обядваме и
да
благодарим за хубавия ден.
С вас ще стане това, което Бог е определил, а то е нещо много хубаво, неочаквано за всички.
Сега, като сте дошли тук, вие трябва
да
бъдете добре разположени,
да
използвате всички условия, които природата предлага.
Следователно силата на мисълта е в добрите мисли, а не в многото мислене.
Да
мисли човек много, това означава
да
се грижи, а грижата нищо не принася.
Като става сутрин, човек започва
да
мисли какво ще яде.
Щом се нахрани човек, той започва
да
мисли какво ще прави през деня.
Обаче, като огладнее, пак започва
да
мисли за ядене.
Те са създали кухнята.
След дълго мислене за ядене и животните са създали своя кухня.
Ако те не дойдат,
да
поставят всеки елемент от храната на своето място, човек непременно ще заболее.
За
да
избегне заболяването, той трябва
да
бъде в съгласие с всички тези работници.
Казвам:
да
бъде човек в съгласие с работниците в своя организъм, това означава
да
бъде той в съгласие с Божествения свят.
Обаче, понякога човек се намира в противоречие с Божествения свят, а оттам в противоречие и със
себе
си
.
Да
бъдеш в противоречие с Божествения свят, това значи
да
си
в положението на ученик, който чува, че учителят му преподава, но вниманието му е отклонено на друга страна.
Човек е силен само тогава, когато умът и сърцето му са на своето място.
Няма човек на земята, който
да
не е изпитал такова обезсмисляне на живота.
Когато слънцето изгрява, сънят е най-сладък, а ние трябва
да
ставаме рано,
да
се качваме нагоре по планината“.
Да
спи човек след изгрев слънце, то е все едно
да
го поставят над водите на някой водопад, чиито вълни отгоре го бият.
Такова действие има и слънчевата енергия върху нервната система на човека.
Ако във време на сън дойдат работници, които
да
работят за човека,
да
изчистят тялото му,
да
го проветрят, на сутринта той ще се почувства спокоен и отпочинал.
Не дойдат ли тези работници
да
работят вместо човека, сутринта той ще се събуди пак изморен, неотпочинал.
Следователно иска ли човек
да
разбира дълбокия смисъл на свещените книги и
да
води правилен живот, той трябва преди всичко
да
бъде в съгласие с Божиите закони.
Силата на човека е в приложението на тези закони.
Всеки може
да
говори за Господа, но това още не е прилагане.
Не е все едно, дали някой ще говори върху теорията на Любовта, или ще я прилага.
Казвате: „Лесно е
да
се приложи Любовта“.
2.
Отпечатъци
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 21.7.1931г.,
Той взе камъка, занесе го, където трябваше, и
си
замина.
Казвам: някога една работа може
да
се свърши само с лявата ръка, някога – само с дясната.
Едно трябва
да
знаете: човек трябва
да
се отнася с Любов към всички свои удове, ако иска работите му
да
се уреждат добре.
Например, няколко братя са донесли тук фотографските
си
апарати,
да
правят снимки.
Те искат
да
имат спомен от прекарването
си
на Рила.
Аз съм имал случай
да
видя, както вярва някой човек замислен нещо, изведнъж някой фотограф цъкне с апарат, фотографира го.
Това вече е кражба с користна цел,
да
продават този портрет,
да
печелят с него.
Казано е в Писанието: „Крадецът не идва, освен
да
открадне, погуби и заколи“.
От този стих искам
да
извадя следната аналогия.
Както някои фотографи дебнат едно лице, без то
да
знае,
да
го фотографират и после
да
продават портрета му, така прави и дяволът.
Дяволът не е нищо друго, освен разумно същество, което изкушава и праведни, и грешни хора, кара ги
да
извършат някакво престъпление,
да
направят някаква грешка.
След това той дебне,
да
улови момента на престъплението,
да
го фотографира със своя апарат.
Ето защо, дяволът постоянно върви след хората и фотографира всичките им постъпки, добри или лоши.
Като види своите постъпки, изнесени пред света, човек се чуди кой го е видял какво прави, кой е изнесъл постъпката му и започва
да
страда,
да
се мъчи.
Той иска
да
купи тази фотографическа плоча,
да
я задържи за
себе
си
, но дяволът не я дава.
И затова човек се моли ту на дявола, ту на Господа,
да
купи от тях плочите на своите престъпления.
След големи молби, най-после той успява
да
купи тези плочи.
Той вече се успокоява, мисли, че никой няма
да
знае за неговите грешки и престъпления, че всичко вече е свършено.
Не се минава много време, дяволът пак тръгва подир него, следи го и току виж, пак цъкне с апарата
си
.
Това показва, че съзнанието на човека трябва
да
бъде будно,
да
мисли какво върши.
Дяволът обича
да
фотографира главно лошите постъпки на човека, понеже те са в негов интерес.
Психолозите обясняват това явление по друг начин.
Следователно човек трябва
да
бъде буден,
да
знае, че има някой, който от сутрин до вечер го следи какво прави и постоянно цъка с фотографията
си
.
Който иска
да
не го фотографира дяволът, нека прави само добри дела.
Казвате: „Няма ли някое добро същество, което
да
фотографира добрите дела?
“ – Има добри същества, наречени ангели, които по същия начин, като дявола, ходят след хората,
да
фотографират добрите им постъпки.
Един ангел среща някой обезсърчен, отчаян човек, който е решил
да
се самоубие.
Той веднага изважда фотографията
си
, цъкне с нея и представя пред отчаяния една от неговите добри постъпки.
Щом е така, има смисъл
да
се живее!
И така, хората трябва
да
разберат дълбокия смисъл на живота.
Дойдат ли до това положение, те от нищо няма
да
се обиждат, нито пък на похвалите ще се поддават.
Често хората се обиждат от неща, които не се отнасят до тях.
Например, мине някой покрай вас и каже: „Ти
си
лош човек!
“ Вие веднага се обиждате, или пък обезсърчавате, и казвате: „От мене човек няма
да
стане!
Всеки може
да
бъде „ти“.
Вие трябва
да
си
кажете: „Това не се отнася до мене.
Това местоимение може
да
се употреби и в множествено число: за много хора може
да
се каже „ти“.
Някой казва за
себе
си
: „Аз съм лош човек“.
И местоимението „аз“ пак обхваща всички хора.
Едно нещо трябва
да
имате предвид.
Само тогава има смисъл човек
да
каже нещо лошо за
себе
си
, т.е.
да
констатира един факт, както е в действителност, когато той може
да
се поправи.
Обаче, ако човек не е готов
да
изправи грешката
си
, тогава няма смисъл
да
казва, че картината, която е нарисувал, или писмото, което е написал, не са хубави.
Не е достатъчно само човек
да
скъса писмото, което е писал, но той трябва
да
го препише няколко пъти, докато сам се задоволи.
Каже ли човек за
себе
си
, че не е добър, това означава, че работата, която той е извършил, не е добра.
Значи ние трябва
да
говорим за
себе
си
само верни неща.
Кажем ли нещо, което не е вярно, трябва
да
го коригираме.
Казвате: „Как ще познаем, дали това, което сме констатирали в
себе
си
, е вярно?
Ако не сте доволни от писмото
си
, това показва, че има неверни факти в него, затова трябва
да
го коригирате.
Предприемаш нещо, което не излезе както трябва, и ти започваш
да
го коригираш.
Ние сме изпратени на земята
да
свършим работата
си
, както трябва.
На всеки човек е дадена специална работа, която той сам трябва
да
свърши.
Ако не свърши работата
си
, както Бог изисква, той не може
да
бъде свободен.
Хиляди пъти ще идва на земята, докато свърши работата
си
, както Бог изисква.
Необходимо е човек
да
идва много пъти на земята,
да
учи нейните закони,
да
се съобразява с тях и
да
ги прилага в живота
си
.
Днешният ден зависи от вчерашния, а бъдещият – от днешния.
Въз основа на това, всяка мисъл и всяко чувство, които вълнуват човека днес, служат за основа на онези мисли и чувства, които ще дойдат у него за в бъдеще.
И затова, като се интересуваме от своите мисли и чувства, трябва
да
знаем, че и невидимият свят е заинтересован от тях.
И когато разумните същества, които са по-горе от нас, видят, че ние не можем
да
свършим работата
си
сами, те веднага ни се притичат на помощ.
Щом дойдат те, грешките лесно се изправят.
Ученикът се стряска от слабия успех и започва
да
учи.
Щом пожелае
да
учи, веднага от невидимия свят му идват на помощ, след което всички учители се произнасят за този ученик, че е даровит.
Когато ученикът има помощ от невидимия свят, всичките му работи тръгват напред.
Щом знаете това и вие не трябва
да
се смущавате.
Имате ли стремеж за работа, правите ли усилия, и невидимият свят ще ви помага.
Имате ли помощта им, ще станете даровити.
Сега искам
да
обърна внимание на баните, които правите в езерата.
Ако искате
да
направите студена баня, потопете се във водата и бързо излезте вън.
Не стойте много време в студената вода.
Можете и десет пъти подред
да
се гмурнете във водата, но веднага
да
излизате на брега.
Какъв смисъл има в това,
да
влезете в студената вода,
да
стоите там известно време и после
да
излезете цял замръзнал и разтреперан?
При това човек трябва
да
се къпе в определени часове през деня, когато в атмосферата има топли, хармонични течения, които правят и водата такава.
Ако се потопите в такава вода, ще изпитате известна приятност, ще се почувствате бодър, весел и разположен.
Когато искате
да
се къпете в студена вода, наблюдавайте дали още с приближаването
си
към нея тя ви привлича или не.
Ако ви привлича, влезте във водата.
Следователно има известни условия при къпането в студена вода, които трябва
да
се спазват.
Трябва
да
се спазва времето, атмосферните течения и ред още условия.
Иначе, той ще остане недоволен, ще усеща тръпки по тялото
си
и ще мисли, че се е простудил.
Казвам: от своите лични опити, както и от опитите на другите хора, човек ще се домогне до положителни резултати по въпроса за къпането в студена вода.
Акробатите, които виждаме в цирковете, изведнъж ли са дошли до тези резултати?
На същото основание всеки човек трябва
да
прави упражнения в областта, в която иска
да
постигне нещо.
Животът представлява непрекъсната система от упражнения.
Не е достатъчно само
да
се направи едно добро, но то трябва
да
бъде направено навреме и на място.
При това почвата, на която сее, трябва
да
бъде добре разорана.
За доброто, обаче, почвата винаги трябва
да
бъде добре разработена.
Като говоря за разработена почва, разбирам освобождението ѝ от всички непотребни вещества и прибавяне към нея на нови елементи.
Той трябва
да
се освободи от тях и от всякакъв атавизъм.
Например, в религиозния живот на хората има много атавистически прояви, било в молитвите, в обредите, във формите на служенето, от които той трябва
да
се освободи.
Някои от тях са полезни, някои са остарели вече и трябва или
да
се подновят, или съвършено
да
се изхвърлят.
Много от убежденията и вярванията на хората са също така стари дрехи, които трябва
да
се заместят с нови.
Например, по стар навик, някой се изпъчва напред, иска
да
бъде смел, решителен,
да
респектира хората.
Това е стара дреха, която трябва вече
да
се замести с нова.
Само тя е в състояние
да
го направи смел, решителен.
Отивате ли при Бога, свещта ви трябва
да
бъде запалена.
Излизате ли вечер, свещта ви трябва
да
бъде запалена.
При това тя трябва
да
гори добре,
да
не пуши.
Никакъв дим не трябва
да
излиза от свещта!
И чувствата на човека трябва
да
бъдат благородни, възвишени.
Казвате: „Какво трябва
да
правим, когато дойде някакво страдание?
“ Скърбите, страданията са на мястото
си
.
Дойде ли някаква скръб или страдание, кажете: „Не страдам само аз; в този момент, с мене заедно, страдат още много хора“.
Някой казва: „Какво ме интересува, че с мене заедно страдали и други хора?
За мене е важно, че аз страдам“.
Казвам: колкото е важно, че ти страдаш, толкова е важно, че и други хора страдат. Защо?
– Защото скръбта, страданието е работа, която трябва
да
се свърши; колкото повече хора страдат едновременно, толкова по-голяма е възможността за успешното свършване на работата.
Ето защо, скърбите, страданията не са произволни неща, но понеже разбиранията на хората за страданията не са прави, те страдат повече, отколкото трябва.
За онези, които разбират страданията, те са Божие благословение.
Аз нямам предвид ненужните страдания, които хората сами създават, но говоря за онези страдания, които се явяват като необходимо условие в развитието на човечеството.
Както при радостите, така и при страданията, човек изпитва, проверява и калява
себе
си
.
Той казва: „Аз съм научил този урок, проявил съм щедростта много пъти и мога смело
да
кажа за
себе
си
, че съм щедър“.
– Можеш ли сега
да
проявиш щедростта
си
?
– „Ще помисля малко.“ Казвам: както те виждам, ръцете ти треперят, не можеш
да
бръкнеш в джоба
си
,
да
извадиш изведнъж пет хиляди лева.
Казвам: когато човек е научил закона на щедростта, той трябва
да
е готов веднага
да
бръкне в кесията
си
и
да
извади, колкото искат.
Ако въпросът е
да
помогнеш на един човек,
да
го извадиш от голямото му затруднение, помогни до край.
Кажеш ли, че можеш
да
помогнеш, бръкни в кесията
си
, извади парите, дай ги на приятеля
си
и тръгни с него
да
се разхождаш.
Няма
да
мине много време и ще видиш, че същите пари ще дойдат от другаде.
Не е лесно
да
дойде човек при тебе,
да
поиска една сума и ти изведнъж
да
бръкнеш в кесията
си
и
да
му дадеш“.
– Това е невъзможно за хора, които са щедри, понеже у едни от тях водата е на дъното, у други – малко повечко.
Един ден, когато всички хора станат извори, чешми, тогава, кой как дойде при тях, ще дават изобилно.
Някой иска пет хиляди лева от вас, вие ще му дадете десет.
Ще давате всекиму, колкото иска, защото водата и без това изтича навън.
Ако някой човек е щедър и дава на всички, това означава, че Бог го е определил за разпоредител на Неговите блага.
Днес хората са затворили кесиите
си
, забравили са, че са назначени на служба „разпоредители на Божиите блага“, и никому нищо не дават.
Някой им иска пет лева, но те казват: „Нямаме пет пари даже, не можем
да
ти услужим“.
Питам: какво ви коства
да
дадете на човека пет лева?
Забелязано е, че когато поискат някому пари в името на Бога и откаже
да
даде, той винаги е загубвал.
Ако някой иска пари за някакво удоволствие, без
да
има нужда, той непременно ще пострада в нещо – някаква беда ще му се случи.
Ако някой поиска пет лева за една хубава книга, или
да
се нахрани, не отказвайте на този човек.
Подтикът у него е правилен и той трябва
да
бъде задоволен.
Този човек ще благодари и ще оправдае малката жертва, направена за него.
Голямо съзнание се изисква, както от онзи, който дава, така и от онзи, който взима.
Който дава, той трябва
да
бъде чувствителен, отзивчив,
да
разбира нуждите на човека и
да
му услужи, преди той
да
е поискал.
Услужвате ли по този начин, вие ще изпълните задачата на деня на доброто.
Смисълът на всичко се състои в приложението.
Ние сме дошли на земята
да
прилагаме,
да
предаваме Божиите блага, а не
да
оправяме света.
Същото може
да
се каже и за живота на отделния човек.
Ако някой среща трудни задачи в живота
си
, има определени хора, специалисти, които ще му дойдат на помощ.
Те ще дойдат, ще намажат тези винтове и машината ще тръгне.
Послание на Яков: „Всяко добро даване и всяка съвършена дарба в повече е и слиза от Отеца на светлините, в когото няма изменение или сянка на променяне“.
Тъкмо той намислил
да
върши много работа, но специалистът идва и замислената работа се преустановява.
Следователно днес трябва
да
правите само добро.
Марс е свързан с този ден, затова трябва
да
воювате.
Ако някой от вас има развъртяни винтове,
да
не се плаши, те ще се завъртят.
Важно е кой ги е развъртял: дали някой от светиите, или дявола.
– С работа около палатките
си
, с чистене, с пране на дрехите
си
.
Както планетите оказват влияние върху дните, така и хората
си
влияят едни-други.
Който и
да
ги е развъртял, като дойдат специалистите, те ще ги оправят.
„Всяко добро даване и всяка съвършена дарба отгоре в повече е и слиза от Отца на светлините, в когото няма изменение, нито сянка на променяне“.
Например, ако хвърляте нечистотии на някое чисто място, то непременно ще започне
да
мирише.
Ето защо, каквито са резултатите във физическия свят, такива ще бъдат и в духовния.
Ето защо, всички проповедници на миналото и на настоящето са препоръчвали и сега препоръчват абсолютна чистота.
Без чистота – лична или обща, никакво развитие не може
да
има.
Казвам: всеки трябва
да
работи върху
себе
си
, а щом работи върху
себе
си
, едновременно той работи и върху другите.
Виждате, че някой направил някаква грешка.
Щом изправите грешката на някой ваш ближен, вие правите добро и на
себе
си
, и на него.
Лошите мисли и чувства произвеждат в умствения и в астралния свят такива нечистотии, каквито се произвеждат и във физическия.
Често човек се чуди откъде е дошла в ума му някоя лоша или добра мисъл, без
да
подозира, че тя е онази мисъл, която той някога е изпратил в пространството.
Като знаете това, трябва
да
бъдете внимателни,
да
пазите всичко в най-голяма чистота.
От всички се изисква физическа, сърдечна и умствена чистота.
Ако умът на човека е нечист, той прилича на замъждял огън, който пуши толкова много, че никой не може
да
се приближи до него,
да
се стопли.
Цялата къща е толкова опушена, че не може спокойно
да
се гледа, очите заболяват от големия пушек.
Казвам: човек трябва постоянно
да
се чисти, за което има ред правила и методи.
Някой казва, че е нечист и се срамува от
себе
си
.
Няма защо
да
казва, че е нечист; то само по
себе
си
се разбира.
Обаче, колкото повече расте, то само вече се чисти и създава своя аура.
Като пуска коренчета и стъбло, то излиза над земята и се освобождава от черната, нечиста пръст.
Който е ясновидец, той ще види това семенце като млада мома, която всяка сутрин взима метлата и чисти, мете къщата.
Здравето на семето зависи от неговата чистота.
Някои градинари наторяват земята, за
да
могат растенията и плодните дръвчета
да
виреят добре.
От тора семето взима онези елементи, които са потребни за неговото развитие, и по този начин придобива сила по-добре
да
се чисти.
Ето защо, човек не трябва
да
се срамува от своята нечистота, но
да
използва от нея потребните за
себе
си
елементи и
да
се чисти.
Нечистотата е тор, гюбре, от което човек може
да
използва някои елементи, необходими за неговото растене и усилване.
Мнозина от вас имат желание
да
бъдат чисти, светли като ангели, като светии.
Човек сам пожела
да
излезе от Бога,
да
напусне небето и
да
слезе на земята,
да
учи.
Щом човек сам пожелал
да
слезе на земята, трябва ли днес
да
се оплаква от положението
си
?
Няма нищо лошо в това, че човек е излязъл от Бога и е дошъл на земята
да
учи; лошото, обаче, се състои в това, че ръцете на съвременния човек са много деликатни и той не може
да
работи.
Той търси други хора
да
работят за него, но не намира такива и се вижда в чудо.
Следователно истинската причина за недоволството на човека не е в слизането му на земята, но в невъзможността
да
намери хора, които
да
работят за него.
Човек иска
да
бъде господар,
да
има няколко слуги на разположение.
Той казва: „
Да
имам поне един верен слуга,
да
мете,
да
чисти къщата ми!
“ Няма ли такъв слуга, той е недоволен от положението
си
.
Тези дни наблюдавах как една сестра се отнесе с един брат.
Сестрата искаше
да
вдигне един голям камък, но не можа.
Тя го спира и много меко, внимателно му казва: „Братко, моля ти се, вдигни този камък, защото е тежък, аз не мога
да
направя това“.
Когато братът беше готов
да
и услужи, тя веднага стана сериозна, промени тона
си
.
Този тон предизвика реакция в брата и той беше готов
да
ѝ откаже.
Той се замисли за един момент и
си
каза: „Нищо, аз ще ѝ услужа.
3.
Недоказани истини
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 22.7.1931г.,
Този млад човек харесва момата, вижда, че е здрава, силна, иска
да
се ожени за нея,
да
я впрегне на работа и след няколко години, когато тя не може вече
да
работи, той ще я напусне.
Ще идват хора отвън
да
ви теглят,
да
отвличат вниманието ви, но вие не трябва
да
се отклонявате.
Ще дойдат някои
да
ви разправят какво мислят по вашата работа.
Каквото и
да
мислят, то е за тях.
Момъкът търси слугиня, а момата – слуга.
Вие трябва
да
стоите пред дупката и
да
работите,
да
чакате онзи момент, когато дупката се пробие и вие постигнете целта
си
.
Казвам: дойде ли момъкът при някоя мома и каже, че иска
да
се ожени за нея, тя трябва
да
разбира правилно отношенията в живота и
да
се откаже от това предложение.
Момата трябва
да
му каже: „Докато съм в бащиния
си
дом, между любовта на майка
си
и на баща
си
, аз съм добре, никому не ставам слугиня.
Докато имам възможност господарка
да
бъда, няма защо слугиня
да
ставам.
Аз познавам Любовта и никой не може
да
ме излъже, нито с писмата
си
, нито с думите
си
.
Бог ми даде живот и аз ще служа на Него.
Някой е недоволен от
себе
си
, че нищо не е направил.
Дойда ли при тебе, не само че не можеш
да
поддържаш живота ми, но отгоре на това ще го отнемеш“.
Същото нещо и момъкът трябва
да
каже на момата.
В живота на съвременните хора почти всеки мъж подозира жена
си
в някакво престъпление и почти всяка жена подозира мъжа
си
в същото.
Ако сте недоволни от положението
си
, какво ще кажете за малките мушици?
Бог едва сега е започнал
да
действа върху тях.
След всичко това мъжът, жената, децата дават вид, че нищо лошо не мислят.
Едно е важно:
да
започне Любовта
да
действа.
Когато се копае кладенец, важно е
да
се яви първата капка вода.
Тя е признак, че има вода в почвата.
От първата капка се образува голям извор, който ще напои всички градини.
Никой никого няма право
да
ограничава!
И така, вие не трябва
да
губите вярата
си
в Бога.
Човек трябва
да
вярва!
Някой върши добро – пак той ще носи последствията на своите дела, няма защо хората
да
го хвалят.
Да
вярва в Бога, това означава
да
направи връзка с Него,
да
се прояви Божията Любов.
Когато някой прави зло, аз мога само
да
съжалявам; ако прави добро, аз мога само
да
се радвам.
С други думи казано: човек трябва
да
направи връзка между ума и сърцето
си
.
Това означава, че той търси работа,
да
нарисува някоя картина.
Като се говори за Любов между хората, това не значи, че трябва
да
обичаш човека външно, но
да
направиш връзка с него,
да
му окажеш пълно доверие.
Ако този художник не рисува, както трябва, никой няма
да
го търси.
Обаче, ако той е велик майстор и може
да
рисува, както трябва, всички ще го търсят.
Ето защо, ако някой се хвали, че е добър човек, добър художник или музикант, това означава, че той иска
да
завърже приятелство с вас.
То е все едно слабият ученик
да
отиде при някой учител и
да
му каже, че иска
да
стане негов ученик.
Този учител ще
си
създаде големи неприятности с такъв ученик. Защо?
Това проблясване на светлина в ума и на радост в сърцето е признак, че вие можете
да
работите,
да
постигнете всичко, което душата ви желае.
– Понеже той няма
да
учи, а ще иска от учителя
си
хубави бележки и ще му се сърди, че не го е възнаградил, както трябва.
Сега, вие трябва
да
направите едно малко усилие,
да
възстановите връзката
си
с Бога,
да
възстановите вярата
си
към Него.
Ако ученикът не вярва на учителя
си
, че справедливо му е сложил слаба бележка, учителят може
да
извика комисия, която
да
прегледа картината му и
да
се произнесе.
Хубавото, красивото всички харесват и правилно оценяват.
Работата хвали човека, а не това, какво той мисли за
себе
си
.
Те казват: „Като правим молитвата
си
сутрин, ние четем едни и същи молитви – „Добрата молитва“, „Отче наш“.
Да
произнасяте тези молитви, без
да
разбирате техния смисъл, това е равносилно
да
произнасяте думите „гладен съм“, без
да
разбирате смисъла на глада.
На този, който ме обича и казва, че има вяра в мене, казвам: дай ми хиляда лева на заем!
Кога човек разбира смисъла на глада?
– „Нямам.“ Той има пари, но не иска
да
ми даде, защото не вярва в мене.
Момък казва на някоя мома: „Хайде
да
отидем на разходка!
“ – Имам работа, не мога
да
ходя по разходки.
Следователно, гладът ще осмисли яденето, а яденето ще осмисли глада.
Всъщност, момата има време
да
се разходи с този момък, но не му вярва, страхува се
да
излезе сама с него.
Любов ли е това,
да
се страхуваш от човека, който те обича?
Значи, между глада и яденето от една страна, както и между страданията и радостите от друга, може
да
се направи паралел.
Страданието е глад, радостта е ядене.
Ако човек не скърби и не се радва, той няма
да
разбере смисъла на живота.
Няма по-красиво нещо от това,
да
намериш човек, в сърцето на когото живее Божествената Любов.
То е все едно
да
намериш един скъпоценен камък,
да
намериш един чист, кристален извор, който непрестанно извира,
да
влезеш в градина с най-хубави плодни дървета, или най-после
да
се запишеш ученик в добре уредено училище.
При това човек няма само един път
да
скърби и
да
се радва, но постоянно ще скърби и постоянно ще се радва.
Казвам: такава трябва
да
бъде вашата представа за Любовта!
При всяка скръб той ще разбира смисъла на яденето и ще
си
представя богата трапеза, на която ще има хубави баници, кокошки и др.
Това събужда в него енергия за работа.
Ситият не работи, гладният работи.
Влезете ли в пустинята с вашите малки шишенца, пълни с вода, пустинята ще остане пустиня, животът никак няма
да
се измени.
Кое кара хората
да
работят?
Време е вече
да
отидете при Божествения извор, оттам
да
черпите.
Шишенцата с вода днес не могат
да
ви задоволят.
И затова, казвам: хората работят, благодарение на глада, благодарение на страданията.
Всички трябва
да
тръгнат в новия път.
Старият път, старите разбирания нищо не дават.
Гладът, страданието са потоци, стимули, които заставят хората
да
работят,
да
се развиват.
Някой казва: „Главата ми побеля от страдания!
“ Този човек иска
да
се радва, без
да
страда.
Някой казва: „Аз искам
да
служа на Бога“.
Невъзможно е радост без страдание и страдание без радост.
Понеже Бог е допуснал страданията, този живот засега е най-добър.
По-добрият живот не изключва страданията, но обяснява техния дълбок смисъл.
Днес хората страдат и са недоволни от страданията.
Работата на учителя тогава се състои в това,
да
отвори първо прозорците и
да
гледа час по-скоро
да
излезе от прашната стая.
Който е недоволен от страданието, той е недоволен и от радостта.
Ако учениците казват, че обичат учителя
си
, а зад гърба му говорят лошо, любов ли е това?
Направих
си
къща, но не зная докога ще бъде моя.
Учениците трябва
да
са доволни от знанието на своя учител и учителят трябва
да
е доволен от учениците
си
.
Ожених се за добра жена, но не зная докога ще бъде моя; утре може
да
я хареса друг някой“.
Между учители и ученици трябва
да
има пълна вяра.
Божественият закон не може
да
се прояви между хората, ако вярата им не е абсолютна
Преди всичко Бог не е изпратил човека на земята
да
има жена, нито жената е създадена
да
има мъж и деца.
Следователно всеки ученик трябва
да
бъде не само прилежен, но и способен.
Срещате един българин, облечен в европейски дрехи, хвърлил своята национална носия, мисли, че никой няма
да
го познае какъв е.
Каквито дрехи
да
облече човек, той все същият ще
си
остане.
– Остарял
си
от леност.
Някой казва: „Дотегна ми вече
да
работя!
Днес френските дрехи са на мода, утре ще дойдат английските.
“ Така може
да
каже само мързеливият.
Човек трябва
да
работи с радост, с Любов, никога
да
не се отегчава.
За неща, които са външно красиви, те казват, че са направени „а ла франсе“.
Художникът рисува, наблюдава, пак рисува, докато най-после свърши картината
си
.
Като говоря за модата, намирам, че тя не е нещо съществено.
Всичко това той прави с Любов.
И без мода може
да
се живее.
На същото основание казвам, че и без религия на формите може
да
се живее.
Докато са млади, работят много; щом започнат
да
остаряват, те казват: „Старини идват, трябва вече
да
си
починем“.
И без такава религия може
да
се живее, както може
да
се живее без кокошки, без баници, без сладкиши.
На стари години човек трябва
да
работи повече, отколкото като млад.
Обаче, без хляб не може
да
се живее.
Стане ли човек на 120 години, тогава, именно, Бог ще го впрегне
да
работи на нивата Му.
Някой казва: „Хлябът може ли без сирене?
Бог не иска деца
да
Му орат и жънат.
Вие искате
да
направите сиренето другар на хляба, но хлябът казва: „Другар не ми трябва.
Казвате: „На стари години трябва
да
се почива; тогава всякаква работа трябва
да
престане.
Аз сам свършвам работата
си
“.
Сиренето само залъгва хората, то не може
да
им даде необходимото, което хлябът дава.
Хранете хората известно време само със сирене и ще видите резултатите от него.
Хората могат
да
се хранят само с хляб, но само със сирене – не могат.
Ще дойдат някои
да
ми говорят, че еди-кой
си
бил много учен.
Ако се хранят само със сирене, след една седмица най-много ще го захвърлят настрана и ще кажат: „Хляб ни дайте!
Ако говорите за учени, които залъгват хората със своите баници със сирене, ние не се нуждаем от техните баници.
“ Следователно, сиренето е притурка в живота, несъществено нещо.
Трябва
да
се различава същественото от несъщественото.
И без баница може
да
се живее, но без хляб не може.
И така, при всички изпитания, които ще минете в живота
си
, гледайте същественото
да
запазите.
Любовта е съществен елемент за живота, защото всичко произтича от него.
Един ден, след като ви напуснат всички хора и останете сам,
да
знаете, че има някой в живота, който е винаги с вас.
Мнозина, като чуят
да
се говори за Любовта, казват, че имало животинска, човешка, ангелска и Божествена Любов.
“ – „Всички заминаха, оставиха ме сам.“ – „Не
си
сам, не се безпокой, аз съм с тебе.“ Мнозина мислят, че са прекарали тази опитност.
Не, вие не сте имали опитността,
да
преживеете тази страшна самотия.
Вие още не сте се видели в ръцете на черния приятел,
да
знаете какво значи страдание.
Човешката любов е вода, затворена в шише.
Слизали ли сте в ада,
да
видите какво представлява вечният огън?
Ако шишето се отвори и обърне с устата надолу, водата изтича.
Слизали ли сте до дъното на ада,
да
видите страшния огън, който гори и никога не изгаря?
Тази Любов означава вечен живот, вечно благо, вечно щастие, вечно знание, вечна светлина, вечна сила.
“ – Аз не обичам
да
говоря за ада, но казвам: влез и виж!
Имате ли Любовта, всички тези неща придобиват смисъл.
Изгубите ли Любовта, всичко се обезсмисля. Защо?
“ – И за небето не обичам
да
говоря, но казвам: иди и виж!
Има смисъл
да
се опита и едното, и другото положение.
Който не е слизал до дъното на ада, той не може
да
се качи и на небето; който пък не се е качвал на небето, той не може
да
слезе и до дъното на ада.
Зад светлината е Любовта; зад силата е Любовта; зад недоволството, зад греха пак е Любовта.
Единствената сила, която направлява и коригира всичко в света, това е Любовта.
И 500 години още
да
говоря, вие пак няма
да
разберете какво нещо е адът и какво небето, докато сами не ги посетите.
Казвате: „Възможно ли е Любовта
да
стои зад греха?
“ Любовта стои зад греха, защото в този случай Любовта още не се е проявила, но чака благоприятен момент
да
се прояви.
– Радвам се, когато някой човек не иска
да
яде баница.
Щом не иска баница, той ме освобождава от ненужен труд,
да
смесвам брашното със сиренето,
да
правя баница.
След всичко това някой проповедник ще разправя какво нещо представлява адът.
Сега, ще обясня как и откъде се раждат престъпленията.
Имате едно хубаво, кристално шише, с вместимост един литър, пълно с вода.
Искате ли
да
знаете какво нещо е адът, какво нещо е мъчението, в ада ще слезете.
Вие пазите това шише като особена ценност и казвате: „Никой
да
не го бута!
Вие не знаете още какво нещо е мъчението, но и аз не искам
да
ви говоря за него.
“ Обаче, дойде един ваш приятел и без
да
знае, налива чаша вода от това шише.
Вие не познавате още нито мъчението, нито страданието.
Дойде втори и той налива една чаша вода.
Казвате: „Как е възможно
да
не познаваме страданието и мъчението?
Дойдат трети, четвърти и те наливат по една чаша вода и погледнеш, шишето се изпразнило.
Ние сме опитали и страдания, и мъчения“.
Дойдете вие, виждате шишето празно и казвате: „Кой се е осмелил
да
направи това престъпление?
Вие познавате страданията и мъченията, но нямате Любов в
себе
си
.
Представете
си
, че този човек има на разположение не само едно шише вода, но голям извор, който непрестанно тече и дава на всички, колкото искат.
Питам тогава: ходили ли сте в ада?
– Не сме ходили, не сме припарили даже до вратата на ада.
Казвам: който е ходил в ада и огънят на ада не е могъл
да
го разруши, той е герой, той вече е облечен в дрехата на Любовта.
Който не е ходил в ада, той не може
да
отиде на небето, той не може
да
говори за Любовта.
Ако по някакъв начин отидете на небето, веднага ще ви питат: „Ходили ли сте в ада?
Някои мислят, че в ада има само прости хора.
– Не, в ада няма нито говедари, нито месари, нито кръчмари – там всичко еднакво изгаря.
Ако внесете ракия и вино в ада, те ще се изпарят, ще изчезнат.
Казвате: „Тогава какъв е животът в ада?
Не искам
да
ми я бутате!
“ Който е ходил в ада, той е научил великия закон на Любовта.
“ Вземе ли някой една капка от тази вода, той веднага вика: „Не взимайте от шишето ми вода!
Христос е скрил тази мисъл в стиха, в който се казва за ангелите: „Идете във вечния огън, приготвен за вас,
да
научите законите на великата Любов и Правда!
Аз взимам един голям съд и поканвам този човек
да
дойде с мене при един голям извор.
Щом минат през ада, те ще разберат тези закони и ще вземат обратния път.
Поставям съда под крана, водата в него тече и прелива и казвам: ето, това е Любов!
Следователно ние не трябва
да
се бъркаме в Божиите работи и
да
питаме защо е създаден адът, защо е създадено небето.
Защо адът е създаден, само Бог знае.
Искате ли Любов, идете при Божествения извор, оттам
да
начерпите, колкото искате.
Защо небето е създадено, само Бог знае.
И адът е на мястото
си
, и небето е на мястото
си
.
Ако искате
да
намерите Бога, трябва
да
отидете при Вечния Извор на живота.
Някой казва на Бога: „Аз не искам
да
отида в ада“.
– „Няма защо
да
ходим толкова далеч, когато може
да
ни разправите нещо за този извор.“ – Идете сами и вижте извора, аз нищо не разправям за него.
Казвам: който иска
да
разбере Божията Любов, той непременно трябва
да
слезе в ада.
Ако започна
да
го описвам, ще направя някаква грешка, няма
да
го опиша вярно.
Сега, аз говоря само за онези от вас, които са кандидати за ада, но не и за небето.
Той не се поддава на никакво разказване.
Казвате: „Ние мислим, че ще отидем на небето, а вие ни пращате в ада“.
Няма език, с който може
да
се опише.
Ако аз го опиша, вие няма
да
останете доволни.
Идете сами
да
го видите.
Давид казва: „И в ада
да
отида, и там ще ме наставляваш“.
Аз ходих сам при този извор, разбрах го и сега мога само
да
ви посъветвам: идете при този извор час по-скоро; не отлагайте!
Аз нямам предвид вашите детински схващания за ада, нито пък средновековните схващания, според които адът е най-страшното място в света.
Едно трябва
да
знаете: ако Бог е в ада, и аз ще отида там; иначе кракът ми няма
да
стъпи там.
Всеки сам може
да
отиде при този извор.
Ако животът на Бога, ако Божията Любов, Мъдрост и Истина проникват в ада и го владеят, и аз ще отида там.
Ето защо, дали имате човешка или ангелска любов, едно е важно за вас: и човешката, и ангелската любов са потребни, но и хората, и ангелите са черпили и черпят любовта
си
все от Божествения извор.
Обаче, ако нито животът на Бога, нито Божията Любов, Мъдрост и Истина не са там, и моят крак няма
да
прекрачи прага на ада.
Казвам: ако искате
да
се освободите от терзанията на човешката любов – завист, съмнение, подозрение – идете при Божествения извор,
да
си
начерпите вода, колкото желаете.
Желая на всички
да
имате трезви мисли и чувства!
Още по-добре, свържете се с този извор,
да
не се изчерпвате никога.
Във всичко можете
да
се усъмните, но в Бога – никога!
Дойдете ли до Бога, вие трябва
да
имате трезва мисъл и трезво чувство, от нищо
да
не се разколебавате.
Вашата мисъл и вашето чувство към Бога не трябва от нищо
да
се разклащат.
Дали сте в ада или на небето, мисълта и чувството ви за Бога не трябва
да
се разколебават от нищо.
Мисълта и чувството на човека могат
да
се разклатят и на небето, и в ада – където и
да
сте.
– Каква нужда имам
да
вярвате в мене?
Иначе не би могло
да
се обясни падането на ангелите.
Кой стана причина те
да
напуснат своето свещено място?
Аз няма
да
обяснявам причините за падането на ангелите, но казвам: човек може
да
се усъмни и на небето, и в ада.
Да
вярваме в Бога, това означава
да
направим връзка,
да
създадем отношения с Бога, за
да
може Неговата Любов
да
тече и през нас.
Когато вярвам в един човек, аз трябва
да
направя връзка с него, за
да
може Любовта ми
да
потече в неговия дом и всички
да
се ползват от нея.
Затова само онзи дух е съвършен, който нито на небето, нито в ада може
да
се усъмни.
Само онзи човек може
да
възприеме Божията Любов, който и в ада, и на небето остава един и същ.
Да
вярваш в някой човек, това значи
да
завържеш правилно отношения с него, за
да
може Божествената Любов
да
се прояви едновременно и в теб, и в него.
Трябва ли човек
да
се усъмни, когато дойдат скърби и страдания?
Ако много страдате, Господ нищо не печели; и ако много се радвате, Той пак нищо не печели.
Бог всичко има, няма какво
да
печели повече.
Един ден вярвате, че съм добър човек, на другия ден не вярвате, изменяте мнението
си
за мене.
И в страданията, и в радостите Бог е предвидил по едно благо за човека.
Тя означава
да
създадеш непрекъсната връзка с Бога, или с даден човек.
Бог оставя тези блага на човека,
да
ги събере и използва.
Той изисква от хората
да
направят връзка,
да
създадат отношения между радостта и скръбта и по този начин
да
ги помирят.
Казвам: на всеки човек е дадена задача,
да
примири радостта със скръбта.
С идването
си
на земята детето помага за развиване на чувствата на майката.
Животът е пълен с такива задачи.
Ако майките нямаха деца, техните чувства биха се атрофирали, а при тези условия и децата не биха могли добре
да
растат и
да
се развиват.
Който може правилно
да
съпостави,
да
примири радостта със скръбта в
себе
си
, той минава за ученик и върви вече в правия път.
Тази е великата задача на живота –
да
примиряваме скърбите с радостите.
И така, главната мисъл на тази беседа е, че в ада и на небето
да
сте,
да
не се роди у вас никакво съмнение, но
да
останете едни и същи и
да
благодарите на Бога, че Той е и в ада, и в рая.
Момента, в който се намирате в ада и дойдете до правилното разрешение на отношенията между скръбта и радостта, вие веднага ще отидете на небето.
Ако пък сте на небето и не можете
да
разберете това отношение, вие веднага ще се намерите в ада.
Ако любовта на съвременните хора се подложи на изпит, едни от тях ще издържат, други няма
да
издържат този изпит.
Например, вие сте в едно добро, щастливо разположение на духа, като че сте на небето, но намерите ли се пред някакво противоречие, веднага изгубвате мястото
си
и слизате в ада.
Вие ставате недоволен, кисел и казвате: „Всичко е изгубено!
Ако някой носи торба, пълна с хляб, за кого е този хляб?
– За онзи, който се нуждае от него.
Ангелите от ада, като ви видят между тях, хващат ви като ябълка и казват: „Не ни трябва тази ябълка тук!
Следователно,
да
обичаш някого, това значи
да
си
готов
да
му дадеш хляб от своята торба.
Представи
си
, че ти, който носиш торба с хляб, имаш нужда от него.
Даден момент имате щастливо състояние.
Първо, ти ще се нахраниш, а после ще дадеш на другите.
Питам: може ли
да
люби онзи, който има нужда от хляб?
Тогава вие излизате от вашето небе и слизате в ада.
Съберете на едно място двама души, които са гладували десет дни, дайте им парче хляб и вижте как са разбрали Любовта.
Който е разбрал Любовта, той ще вземе една чиста кърпа, ще покрие с нея парчето хляб, ще сложи отгоре ръката
си
и ще почака известно време.
Ако се усъмните, дали ще ви приемат на небето, или не, пак слизате в ада.
Няма
да
мине много и парчето хляб ще започне
да
се увеличава, ще стане голям самун.
Ангелите
си
играят с вас, което показва, че вие сте непостоянен човек.
Ако за всеки даден случай човек знае как
да
направи нещо и може
да
го направи, това е път, отношение към истината.
След това и двамата ще започнат
да
ядат братски.
Те трябва
да
престанат
да
си
играят с вас като с ябълка.
Да
знае човек къде е хлябът и
да
може
да
го приеме и обработи в
себе
си
, това е отношение към истината.
Разберете ли същината на този въпрос, вие ще знаете, че Бог присъства и в ада, и на небето.
Ако човек знае мястото на хляба и ако организмът умее
да
го приеме, той ще придобие свобода.
Те имат всичко в изобилие.
Тогава вие ще бъдете в хармония със
себе
си
и с другите и ще кажете: „
Да
бъде волята Божия!
Той ще бъде свободен от глад, който обикновено отнема силите.
Някой вади от торбата
си
парче хляб и казва: „Сух е този хляб, не може
да
се яде“.
“ В каквото положение и
да
се намерите, у вас не трябва
да
има сянка от някакъв страх.
Щом този човек не може
да
направи сухия хляб мек, той е от обикновените хора, които знаят
да
залъгват другите със своята любов.
В света могат
да
стават ред пертурбации, между хората може
да
има безброй падания и ставания, но Бог винаги запазва едни и същи отношения към нас и казва: „Написах ви на дланта
си
“.
Ако не знаете какво е отношението ви към даден човек, вие не го познавате.
Ако не мога
да
превърна сухия хляб в мек, и аз съм от обикновените хора.
Това показва, че Той винаги ни има пред очите
си
, Той никога няма
да
ни забрави.
Когато някой говори за Любовта, а не може
да
превърне сухия хляб в мек, вие не трябва
да
се съблазнявате от него, но ще знаете, че имате работа с обикновен човек.
Тази мисъл трябва
да
остане в умовете на всички, не само за насърчение, но като велика истина.
За онези, които не искат
да
отидат в ада и се страхуват, аз имам мнение за тях, че са страхливци.
Съвременните хора искат
да
знаят къде е Бог и какво Той представлява.
Някой се страхува
да
отиде в ада, защото там имало вечен огън.
Такъв човек нищо не може
да
постигне.
Този човек се намира в положението на ученик, който постоянно променя учителите
си
.
Ето защо, сега няма кандидати нито за небето, нито за ада.
Пък и аз не искам
да
ви пращам нито на небето, нито в ада, защото ще остана без ученици.
Ако вие искате
да
знаете какво нещо е животът, аз пък искам
да
зная откъде дойде този въпрос в ума ви.
Следователно всички трябва
да
имате здрава, трезва мисъл, която от нищо
да
не се разколебава.
Отивате на училище, учителят взима тебешир и написва на черната дъска: „Някой
си
имал 200 овце“.
В края на краищата този ученик нищо няма
да
научи.
Ще дойдат изпитанията – никой няма
да
избяга от тях.
Питам: учениците виждат ли тези овце на дъската?
Ученикът не може
да
бъде по-умен от учителя
си
.
Ако вярвате в Бога, всичко ще придобиете: ако не вярвате, всичко ще изгубите.
Дойде ли такъв ученик при някой учител, последният се затваря за него, защото знае, че той е невежа и не иска
да
учи.
В този случай учителят дава само триците от своите знания.
Ако в училищата беше въведена нагледната система на обучение, тогава, колкото овце напише учителят на дъската, всички тези овце трябваше
да
бъдат пред децата.
Всички трябва
да
знаят, че ако човек живее във вътрешна самоизмама, това вече не е истина.
Защо
да
не дойдат тези овце в класната стая?
Например, някой човек е определен пръв
да
направи едно добро,
да
направи стъпка напред, но той казва: „Друг
да
дойде вместо мене!
Всички хора говорят за реални работи, не признават отвлечените неща.
“ Така всички хора отлагат
да
изпълнят доброто, но по този начин влизат в противоречие с великия закон, който работи у тях.
Някой казва: „Аз искам
да
се помоля на Бога“.
Където Бог отсъства, там нищо не може
да
стане.
– Как ще се помолиш на Бога, когото не виждаш и за когото много хора казват, че не съществува?
Следователно всяка работа, всяко добро дело трябва
да
се гледа в крайните
си
резултати.
– „Аз вярвам в Бога.“ – Как можеш
да
вярваш в нереални неща?
Невъзможно е човек
да
вярва в неща, които не съществуват.
Докато дойде този живот, могат
да
минат години, две, десет, сто, но трябва
да
се чака това време.
Казвам: смисълът на живота е в това, човек
да
дочака времето за идването на абсолютната реалност.
Това е все едно някой ученик
да
каже на учителя
си
: „Аз не вярвам в овцете“.
Какво трябва
да
правят тези дървета?
Те трябва
да
дочакат времето
си
да
цъфнат.
Учителят взима ученика
си
за ръка и го завежда при овцете.
Някой чакал 99 години и казва: „Не мога
да
чакам повече, изгубих търпение!
Ученикът вижда, че овцете са тревопасни животни, покрити с вълна, блеят, дават мляко и т.н.
“ Казвам: толкова години
си
чакал, имай още малко търпение, остава ти само един час, докато цъфнеш.
Той се убеждава в тяхното съществуване, но и без това те съществуват.
Мнозина искат
да
намерят Бога по същия начин, както ученикът видя, пипна овцете и повярва в тяхното съществуване.
Ти
си
чакал цяла вечност, сега
си
на края на вечността.
Бог не се намира само с пипане на ръка и с виждане.
Бог се намира и с пипане, и с виждане, и с чувстване, и с мисъл.
Внимавай
да
не изгубиш този час!
Сега,
да
допуснем, че вие седите и философствате върху свободата, а един от вас казва: „Аз съм свободен човек, никой не може
да
ми заповядва“.
Представете
си
, че както седите, в крака ви се забива една дебела игла.
Колкото повече се движите, толкова по-дълбоко се забива иглата в крака ви и вие усещате силна болка.
Питам: щом сте свободен човек, защо не извадите иглата от крака
си
?
Като привеждам този пример, вие ще кажете: „Какво ли се крие в този пример?
“ – Крие се нещо, но вие сами трябва
да
го разберете.
Вие трябва
да
сте на пост и
да
чакате идването на Любовта.
Представете
си
, че една млада мома обича майка
си
, баща
си
, всички свои ближни, но един ден среща един млад момък, който тръгва подир нея.
Будни ще бъдете, ще следите внимателно и няма
да
отклонявате мисълта
си
на една или на друга страна.
Момата мисли, че този момък се е влюбил в нея и тя започва
да
се интересува от него, става разсеяна, иска и тя
да
го среща.
Отклоните ли мисълта
си
от целта на вашето чакане, вие ще се намерите в положението на онзи човек, който решил
да
пробие дупка в планината,
да
съедини едно царство с друго.
Този момък ни най-малко не се е влюбил в младата мома.
Който минавал покрай него, все го заговарял нещо и той спирал работата
си
, обръщал внимание на всичко, което му се говорило.
Обаче, той е намислил
да
се жени и по този случай търси някоя мома, която
да
изпълнява службата на слугиня.
Като спирал вниманието
си
на този, на онзи, дупката се запушила и той не могъл
да
постигне целта
си
.
4.
Нашето място
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 30.7.1931г.,
Като говоря за връзката между човека и природата, не подразбирам индивидуално човека, но имам предвид цялото човечество, общата хармония в живота на всички хора.
Да
бъдете в хармония с Бога значи
да
разбирате целокупния живот.
Ако човек днес не е добър, той и за в бъдеще не може
да
бъде добър.
Иначе, ще се извади заключение, че в миналото е бил богат, а сега е станал сиромах.
Може ли един човек в миналото
да
е бил богат, а в настоящето
да
е сиромах?
Ако човек някога е бил богат, а после е станал сиромах, това показва, че той не е имал истинско богатство.
Неговото богатство е било някакъв товар, който носил на гърба
си
.
После, снемат товара му и той става сиромах.
Такова забогатяване и осиромашаване представляват механически процеси.
Благото, което Бог е дал на човека, никой не може
да
му отнеме.
Ако някой може
да
отнеме от човека благото, което Бог му е дал, значи той е по-силен от Бога.
Обаче
да
се мисли така, това е криво мислене, криво заключение.
Благото, което Бог е дал на човека, е същественото в неговия живот, а същественото никой никому не може
да
отнеме.
Така трябва
да
се мисли!
Противоречията пък се дължат на вътрешен дисонанс в човека, независимо от това, дали той го съзнава, или не.
Където и
да
е, обаче, в живота на всеки човек все ще има някакво противоречие, някакво неразбиране.
Това противоречие може
да
идва по наследствен път, а може
да
е резултат на някакво криво човешко разбиране.
И най-после, голямо влияние оказва върху човека и самата природа.
За пример, както сте събрани тук, вие едни-други
си
влияете и затова някои от вас казват: „Какво придобиваме, като излизаме всяка сутрин на молитва?
Ако имате един голям цирей някъде на ръката или на крака
си
и той ви причинява голяма болка, кое положение ще бъде по-добро за вас: този цирей
да
продължава
да
бере, все
да
взима, или
да
стане щедър,
да
даде всичко онова, което е събрал в
себе
си
?
Този цирей е богат търговец и в случая за предпочитане е той
да
дава нещо от
себе
си
,
да
кредитира хората, отколкото
да
взима от тях.
Следователно, когато човек излиза сутрин на молитва и мисли, че трябва
да
вземе нещо, той не разбира закона.
Той непременно трябва
да
даде нещо от
себе
си
.
По-велик човек е онзи, който дава, отколкото онзи, който взима.
Рече ли някой, че толкова години се е молил и нищо не е спечелил, той е на крив път в живота
си
.
Който излиза сутрин на молитва с цел
да
спечели нещо, по-добре нека седи у дома
си
и
да
не се моли.
Ако излизаме сутрин
да
посрещнем Бога и
да
Му благодарим за всичко, което ни дава, тази молитва има смисъл и винаги е приета.
– Бих желал
да
обясните какво нещо е студът и ако искате
да
го продадете, аз бих го купил.
Обаче има неща в света, които нито се хващат, нито се продават.
Студът е от тия неща, именно; той нито се хваща, нито се продава.
Като казвам, че студ не съществува, аз имам предвид този студ, който вие
си
представяте.
Не съществува даже такъв студ, какъвто учените
си
представят.
Има нещо в света, чиито влияния са подобни на студа, но то не е студ.
За пример, ако имате малко дърва и печката не гори силно, вие ще кажете, че стаята ви е студена.
Ако сърцето ви е здраво и кръвообращението става правилно, тогава и ръцете, и краката ви ще бъдат топли; ако кръвообращението не става правилно, краищата на тялото ще изстиват и вие ще усещате студ.
Изпратите ли малко повече кръв към краищата на тялото
си
, те ще се стоплят.
По същия начин вие можете
да
кажете на вятъра
да
не духа и времето ще се стопли.
Според мен най-важното нещо за организма е всичките му части, всичките му удове
да
бъдат на мястото
си
.
Второто важно нещо е като дойде време за работа, всички удове
да
вземат участие в общата работа на организма.
Трето важно нещо е тия органи
да
вземат нещо от благата, които са придобити от общата работа.
Следователно най-важното нещо за нас е
да
бъдем на мястото
си
.
После,
да
вземем участие в работата, която Бог върши.
И най-после,
да
участваме в благата, които ще се придобият от тази работа.
Който разбира важните неща в живота
си
по този начин, той никога няма
да
се натъква на противоречия.
Противоречията се явяват по причина на това, че хората не са на местата
си
, не взимат участие в работата, която им е определена, и не се ползват от благата, които тази работа може
да
донесе.
Щом човек не разбира тия три неща, той ще се натъкне на три вида противоречия.
Който разбира тия три неща в живота
си
, за него всякакви противоречия изчезват.
Да
бъдеш на мястото
си
,
да
взимаш участие в работата, която ти е определена, и
да
се ползваш от благата на тази работа, в това се състои новото учение, в това се заключава новата философия на живота.
Не, молитвата е най-приятното нещо, което човек може
да
направи.
Няма по-красиво нещо за човека от молитвата, от разговора му с Бога.
Среща ви някой и казва: „Какво сте се надигнали
да
вървите по планините?
Я по-добре
си
почивайте!
“ Този човек ви съветва
да
седите на едно място,
да
не ходите по планините, защото той сам не обича
да
се движи.
Той е аристократ, обича лекия живот: става сутрин, облича се хубаво и отива в някое кафене,
да
пие кафе, чай или мляко.
Ако сме на негово място, пак можем
да
отидем в кафенето, но ще постъпим по своему: ще вземем участие в работата на кафеджията и след това ще се ползваме заедно с него от благата на тази работа.
Рече ли човек
да
влезе в кафенето на топло и
да
пие кафе, той е разбрал само първото важно нещо в живота
си
.
Той ще
си
заръча кафе, чай или мляко, но след това ще дойде кафеджията и ще му каже: „Плати сега!
“ Ако сте постъпили правилно, кафеджията не трябва
да
иска нищо от вас.
Той ще ви се поклони само и ще каже: „Заповядайте и друг път!
“ Ако искате, вие ще дадете нещо на кафеджията; ако не искате, свободни сте
да
излезете.
Обаче, днес няма нито едно заведение, в което
да
се постъпва по новия начин.
Ако всеки човек, който отива в кафенето, носи своето мляко или кафе и го излива в общ съд, кафеджията ще раздава на всеки посетител, по колкото мляко иска.
Този кафеджия ще има грижа само
да
отопли салона и
да
приеме всекиго с радост.
Ако всички хора отиваха в кафенето
да
дадат нещо, а не само
да
вземат, положението щеше
да
бъде съвсем друго.
Тогава нито посетителите на кафенето, нито кафеджията щяха
да
се натъкват на противоречия.
Ако ние излизаме сутрин
да
се помолим на Бога и мислим само
да
вземем нещо, а не и
да
дадем, при слизане от височината кафеджията ще ни хване и ще каже: „Платете сега!
Разсъждавате ли по този начин, вие ще
си
обясните много от противоречията на живота.
Сега, като разглеждам някои научни въпроси, или научни положения, аз се усмихвам малко, защото виждам, че явленията в природата са съвсем други от тези, които хората разбират.
Те са далеч от истината.
Те тълкуват много от проявите на природата по своеобразен начин, когато целта на природата в този случай е съвършено различна от техните тълкувания.
За пример, много от дисхармоничните прояви на природата не са нейни.
Казвате: „Как е възможно някои от проявите на природата
да
не са нейни?
Представете
си
, че имате дете, което всякога обличате с чисти, нови, хубави дрешки.
Докато е при вас, това дете е весело, радва се на чистите
си
дрешки.
Обаче, детето излиза на улицата
да
поиграе със своите другарчета, но в това време покрай него минава един бояджия и нацапва дрешката му със своята четка.
То започва
да
плаче и се връща при майка
си
, но вече с изцапани, нечисти дрешки.
“ Често и в природата се срещат прояви, които на нас се струват дисхармонични, неправилни.
Това показва, че хората трябва
да
изменят своите стари възгледи за живота.
Докато те живеят с тия стари възгледи, никакъв прогрес не може
да
има в света.
Докато човек живее със старото, колкото и
да
се моли, каквито усилия
да
прави, всичко ще бъде напразно.
Ден след ден ще минават и той няма
да
забележи как остарява: краката започват
да
го болят, не го държат вече и той вижда, че старостта е дошла.
Казвам: когато човек започва
да
остарява, това показва, че той е много забогатял, много е натоварен, вследствие на което едва се движи.
Ако свали товара от колата
си
, той ще почне леко
да
се движи.
Някои учени казват, че една от причините за остаряването се дължи на отслабване на нервната система, отслабване на общата деятелност на организма, вследствие на което стават големи натрупвания в мускулите, в ставите и т.н.
Сега старите представляват предмет за разговор, защото те могат
да
се подмладят.
Всяко нещо, което може
да
се изправи и обнови, трябва
да
се разглежда,
да
се обяснява.
Ако разглеждам грешките на хората, без
да
ги обяснявам, те нищо не се ползват.
Ако всички хора са добри, аз бих се радвал, защото ще има какво
да
взема от тях.
Обаче ако те са сиромаси, няма какво
да
ми дадат.
Сиромахът знае само
да
проси.
Следователно искате ли
да
се подмладите, трябва
да
се освободите от противоречията в живота
си
.
Някой седи и се занимава с маловажни работи: че това не станало, както трябва, че дрехите му били много тънки, пропускали вятър, че това нямал, онова нямал, че еди-кой
си
не го погледнал, както трябва, и т.н.
Същественото е, че той не е на мястото
си
, не взима участие в работата, която му е определена, и, най-после, не се ползва от благата, които тази работа може
да
му достави.
Сега, като ви излагам на вятъра и говоря, вие ще кажете: „Учителят ни изпитва доколко можем
да
издържаме на вятъра“.
Не се минава много време и в класа пристигат инспектор, директор,
да
слушат как учителят преподава.
Щом комисията излезе, учениците казват: „Много ни изпитва учителят, много ни измъчи“.
И учителят
си
казва: „И мене по-малко не измъчиха“.
И тъй, първото нещо, за което излизаме сутрин рано, е
да
се освободим от ненужния багаж.
Трябва
да
се освободим от този багаж!
Казвате: „Как можем
да
се освободим?
“ Много методи има, чрез които човек може
да
се освободи от ненужния багаж.
Обаче не е време още
да
се дадат тези методи, защото хората не са в състояние
да
ги приемат с пълна вяра и ще започнат
да
питат: „Защо трябва
да
се постъпи по този, а не по друг начин?
“ Който пита, без
да
прилага методите, той ще прилича на чехите, които бяха дошли между нас и запитваха какво се прави с пъпеша: вари ли се или направо се яде?
Трябва ли
да
се вари или се яде в този суров вид?
“ Прави са хората
да
питат; те не са яли друг път пъпеш, не знаят как се яде.
Та методите, които бих дал на съвременните хора, са толкова нови и чудни за тях, че и те непременно биха се запитали: „Какво ще се прави с тия методи?
Трябва ли първо
да
се варят и след това
да
се ядат, или направо се ядат?
Човек трябва
да
знае как
да
разтоварва съзнанието
си
от ненужния багаж, който идва от три места: от неговия личен живот, от обществото, от хората, с които е заобиколен, и от природата.
За пример, тръгваме от София за Рила седем–осем души и поръчваме
да
ни изпратят нужното число коне.
След малко към нас се присъединяват още неколцина, ставаме всичко 20 души.
Те вървят с нас и не се сещат, че трябва
да
си
поръчат коне; те мислят, че щом има за нас, ще има и за тях.
При това багажът им е голям, не се носи лесно по височини.
На същото основание излизате ли рано сутрин на молитва, още от вечерта трябва
да
си
кажете: „Утре сутринта ще се качвам на високо място, затова трябва кон за багажа ми“.
Не
си
ли поръчате кон още от вечерта, на другия ден ще останете без него.
Не е лесно
да
се качва човек по високи планински места с голяма раница на гърба
си
!
Който не е носил голяма раница на гърба
си
, той може
да
философства, колкото иска; обаче, който е ходил с голяма раница по планините, той знае какво представлява раницата в този случай.
Който се качва по планините, той трябва
да
носи малко багаж на гърба
си
.
Сега, повече няма
да
говоря,
да
не чуе кафеджията, защото той е човек от старото учение и ще каже: „Не може по този начин, както вие мислите“.
Седим ли по-дълго време тук, той ще ни улови и ще каже: „Моля, платете
си
!
“ Вие сте пили по пет кафета най-малко и трябва
да
платите!
Казвате: „Не може ли друг път
да
платим?
“ Не, още сега ще
си
платите.
Както и
да
е, дали още сега ще платите или не, за всички е важно
да
освободите съзнанието
си
от ненужния товар.
За тази цел вие трябва
да
се домогнете до съответния метод.
Този метод е много труден; има един по-лесен метод, който трябва на първо време
да
се приложи.
Казвам: всеки има право
да
иска.
За пример, искаш
да
ти дадат една книга.
Дават ти книгата.
Тогава ти се затваряш и започваш
да
четеш книгата.
Следователно каже ли някой, че иска известна книга, веднага му я дават и го оставят свободен.
Вземе ли тази книга, докато не я прочете, друга не може
да
иска.
Като я прочете, ще започне
да
иска друго нещо.
И тъй, като ви наблюдавам, виждам, че старият кафеджия е хванал всички и вие току бъркате в джобовете
си
,
да
му платите, каквото сте длъжни.
Някои път се озъртат кога ще дойде до тях,
да
иска и те
да
си
платят дълга.
Всички сте нащрек, като войници, готови за бой.
Сега, вярвам, че разбрахте главната задача, която ви е дадена:
да
освободите,
да
очистите съзнанието
си
от ненужния товар на миналото,
да
се освободите от излишъците на вашия личен живот;
да
се освободите от излишъците,, останали от обществото, от хората, които ви заобикалят, и, най-после,
да
се освободите от излишъците, или от неестествените, нехармонични прояви в природата.
Какво трябва
да
се прави в такъв случай?
Питам: когато търговецът е натрупал много капитал, какво трябва
да
прави?
– Той трябва
да
вложи капитала
си
в търговия, в оборот.
Застоялият капитал е като застоялата вода.
Какво става с водата, когато стои дълго време на едно място?
Всяко вмирисване пък произвежда болка.
Ако човек може
да
си
представи, че няма нищо на пръстите
си
, той не ще усеща никаква болка.
Не е достатъчно само
да
мисли човек така, но той трябва и
да
чувства същото.
На първо време те живеят в мир, в съгласие, разбират се добре.
Един ден, обаче, между тях се яви някаква външна причина, която ги заставя
да
се стълкновят.
Обаче електричеството не разрешава въпросите.
Ти се молиш, но нещо стяга пръстите ти, не можеш
да
се молиш, както трябва, и прекъсваш молитвата
си
.
Молите ли се, всичко трябва
да
забравите.
Стягането, в случая, е дадено за самообладание.
Страданията, мъчнотиите, които невидимият свят или разумната природа изпраща на човека, имат за цел
да
го възпитат,
да
го научат на самообладание.
Щом човек придобие самообладание, страданията и мъчнотиите в живота му сами по
себе
си
изчезват.
Сега, които са недоволни от вятъра, нека направят опит
да
го спрат.
Най-малката дисхармония в природата се дължи на ред причини.
Ако човек е напълно хармоничен с природата, и тя ще бъде в хармония с него.
Човек не е изпратен на земята
да
господарства над природата, но природата трябва
да
бъде училище за него.
Следователно природата отговаря на човека: какъвто е човекът, такава ще бъде и тя по отношение към него.
5.
Чистене на съзнанието
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 31.7.1931г.,
Както мишката се провира оттук-оттам —
да
намери някоя дреха,
да
я прегризе, така също желанията и мислите, които не ви обичат, все ще намерят една малка дупчица във вашето съзнание —
да
се проврат,
да
ви причинят някаква пакост.
Те не искат съзнателно
да
ви правят пакости, но гризачи са, естеството им е такова.
Следователно в съзнанието на всички хора се прокрадват и добри, и лоши желания.
За пример: няма човек, който не желае
да
бъде красив.
Всеки иска
да
бъде красив.
Обаче желанието на човека
да
бъде красив без истината — това е несъвместимо.
Красота без истина е в състояние
да
причини най- голямото зло на човека.
Както красотата не може без истината, така има ред желания, които без любов абсолютно не могат
да
съществуват.
Дойде ли такова желание у вас, то е в състояние
да
ви причини най-голямата вреда.
Щом красотата не е там, тогава и истината не е там — и това желание не е на мястото
си
.
Който има истината в
себе
си
, той е красив човек.
Истината е основа на всички неща в живота.
От какво зависи човек
да
се прояви като честен или нечестен?
Ако се срещнат двама души бедни, голи, могат ли те
да
се крадат?
И единият е гол и бос, и другият е гол и бос — няма какво
да
крадат.
" При какви случаи хората се крадат?
Ако се съберат на едно място един беден човек и един богат, бедният, поради външните условия — студ и глад, ще се принуди
да
обере богатия.
У бедния ще се яви желание
да
открадне поне един костюм от богатия, който има няколко костюма.
Бедният ще каже: „Трябва ли този богат човек
да
разполага с няколко костюма, когато аз нямам нито един и ходя в този студ окъсан?
Кажете ли, че имате някакво желание, това подразбира, че трябва
да
обичате хората.
Да
обикнете един човек — това значи, ако е гол и бос,
да
го облечете.
Сега ще ви дам няколко от най-малките правила на духовната наука по отношение чистене на съзнанието.
Щом срещнете такъв човек, ще отидете близо до него и ще му кажете:„Ела
да
те заведа в дрехарницата,
да
си
избереш каквито дрехи искаш." Той ще се зарадва и ти ще се зарадваш.
Човек може
да
бъде скръбен или защото е гол, или защото е беден, или защото е гладен, или по друга някаква причина.
Изобщо страданията на хората биват от различни категории.
Не мисли, че бъдещето включва всичко в
себе
си
!
Казвам: Често хората изпадат в много смешни положения, като очакват другите
да
ги направят радостни и щастливи.
Да
очаквате щастие от другите хора, то е все едно, като ставате сутрин,
да
очаквате на близките
си
— те
да
ви обличат.
Те трябва
да
бъдат истинските посоки на съзнанието.
Не е ли смешно голяма мома или голям момък
да
очакват на майка
си
сутрин
да
ги облича и вечер
да
ги съблича?
Представете
си
, че някой човек от днес още мисли какво ще яде утре.
Защото очаква
да
дойде някой
да
го облече или
да
свали раницата от гърба му.
Утрешният ден трябва
да
остане настрана.
Казвам: Сам хвърли каишите на раницата
си
!
Няма защо
да
очакваш на другите.
Освен това човек трябва
да
има предвид още и следното положение: Всяко нещо, което е против законите на Природата, е грях.
Следователно всяка мисъл, всяко чувство или желание, които са против законите на Природата, са греховни, противоестествени или неестествени.
За пример: ако у човека дойде желание лятно време, при най-голямата горещина,
да
носи кожена дреха, това е неестествено желание, несъвместимо със законите на Природата.
Или ако у него дойде желание сред зима, при 35 градуса студ,
да
носи копринена шапка — и това е неестествено желание.
Аз срещнах същия този господин преди няколко дена — отиваше в банката
да
внесе на твое име една сума от 25 000 лева.
Може ли
да
се нарече разумно желание това, когато някой човек иска всички хора постоянно
да
го гледат и само с него
да
се занимават?
И
да
искат хората, те пак не могат постоянно
да
гледат някой човек.
Кой може
да
се надява, че този човек бил толкова добър!
Как ще го гледат например, когато спят?
Или как ще го гледат вечер, в тъмна нощ?
Все трябва
да
дойде някой ваш приятел —
да
ви каже кой ви обича; все трябва
да
дойде някой ваш приятел,
да
ви каже, че Бог е вложил доброто у вас, а вие трябва само
да
го проявите.
Като знаете това, щом дойде някакво желание у вас, то трябва
да
се изяви или чрез закона на Любовта, или чрез закона на Мъдростта, или чрез закона на Истината.
Следователно
да
гледате някого постоянно — туй изисква голяма будност на съзнанието.
Тъй щото искате ли
да
се подвизавате, не се отказвайте от желанията
си
, но ги разглеждайте внимателно —
да
видите към коя категория спадат.
Ако дадено желание се отнася към любовта, заведете го при майка му; ако се отнася към мъдростта, заведете го при баща му, ако се отнася към истината, заведете го при брата или при сестра му.
И тъй, ако човек не може
да
повдигне ума
си
към Бога,
да
вярва в Него и
да
има стремеж към възвишените и великите същества, той не може
да
познае
себе
си
; ако не може
да
вади заключение от резултатите, които са пред него, той пак не може
да
познае
себе
си
.
Всеки трябва
да
знае къде
да
заведе едно свое желание: при майка
си
, при баща
си
или при брата и сестра
си
.
Такъв човек не може
да
има будно съзнание.
С други думи казано: всеки трябва
да
знае дали едно негово желание се отнася към закона на Любовта, на Мъдростта или на Истината.
Той ще мяза на онзи българин, който като отишъл на баня, вързал на крака
си
един конец и
си
казал: „Нека седи този конец на крака ми,
да
не се изгубя между толкова голи хора.
С конец ще мога лесно
да
се позная." Обаче в съзнанието на човека съществува една черта, едно качество, по което той всякога може
да
се познае.
Имайте предвид, че науката за чистене на съзнанието едва сега се заражда.
Човек едва сега започва
да
чисти съзнанието
си
, докато дойде един ден до пълно прояснение, до пълно просветление на съзнанието.
Не е лесно
да
се чисти съзнанието!
Изобщо в съня никой не може
да
се познае.
чистенето на съзнанието, представлява една от великите, от красивите науки.
Щом се събуди, той вече познава, съзнава
себе
си
.
Казвате: „Как можем
да
чистим съзнанието
си
?
"
Да
чистите съзнанието
си
— това подразбира
да
се условите като слуга на някое чуждо лозе,
да
го прекопаете, посадите, пречистите и най-после — оберете.
Вие нямате свое лозе, но отивате при някой чужд господар, условите се за работник при него и работите на лозето му, докато дойде гроздоберът.
В деня на гроздобера ще береш грозде, ще туряш в кошницата и даром ще ядеш колкото искаш и от което грозде пожелаеш.
Господарят няма
да
забрани това.
Казвам: когато няма връзка между живота и законите на Любовта, Мъдростта и Истината, хората не могат
да
правят връзка и между радост и страдание Като дойде радостта в живота, те казват, че това е в реда на нещата; дойде ли страданието, те намират, че това не е в реда на нещата.
Питам: На какво основание идването на радостта е в реда на нещата, а идването на скръбта не е в реда на нещата?
Искаш ли
да
чистиш съзнанието
си
, ще се условиш слуга при някой господар на лозе, ще го копаеш и прекопаваш, ще го чистиш, докато един ден го обереш.
Ще напълниш кошниците за господаря
си
, ще ги туриш настрана, а каквото хапнеш от гроздето — то е твое.
Страданието и радостта са брат и сестра.
Вечерта, като
си
отиваш, господарят ще ти плати.
Плащането — това е опитността, която
си
придобил, а гроздето, което
си
ял през целия ден — това е истинската печалба.
Щом радостта влезе в някой дом, тя отваря прозореца, поглежда на пътя и като види страданието, веднага го извиква.
Някой казва: „Днес спечелих еди-колко
си
лева." Нищо не
си
спечелил, ти
си
гонил само Михаля.
Тя не иска
да
знае, че на хората от този дом става неприятно, щом видят страданието.
Истинската печалба седи в това, което
си
ял на лозето.
Защо човек е недоволен от страданието, а доволен от радостта?
И тъй, в процеса на чистенето на съзнанието при който и учител
да
отидете, най- първо той ще ви покани
да
поработите на лозето му,
да
го очистите и после, в деня на гроздобера,
да
вкусите от гроздето му.
Никой учител няма
да
ви напълни цяла кошница с грозде, но ще каже: “Докато сте на лозето ми, ще ядете колкото искате." Има учители, които могат
да
ви напълнят по една кошница грозде за дома ви, но в този случай вие трябва
да
сте напреднали.
Представете
си
, че вие сте по състояние положителен и радостта ви направи посещение.
Сега — всички трябва
да
се научите правилно
да
мислите.
Вие веднага се зарадвате, защото по състояние тя е негативна; тя се явява пред вас като красива мома, на която се радвате.
Имате ли някакви мъчнотии или страдания, идете на лозето на някой чужд човек, прекопайте го, изчистете го и в деня на гроздобера яжте колкото искате.
Тази мома има брат, който е положителен като вас и тя го извиква
да
дойде при нея.
У мнозина се явява желание
да
имат свое лозе.
Те казват: “Друго нещо е
да
имаш свое лозе.
Братът представлява страданието, което предизвиква вашето недоволство.
Ще ядеш, когато искаш, колкото искаш и от което грозде искаш." Не, преди всичко вие трябва
да
научите следния закон: Всичко, което разбирате, е ваше; онова, което не разбирате, не е ваше.
Следователно недоволството ви се дължи на това, че братът взима сестра
си
и заминава заедно с нея.
Тогава вие казвате: „Отде се взе този нехранимайко
да
задигне радостта ми?
Като отивате на гроздобер, вие казвате:„
Да
напълним кошниците
си
добре, че и за утре
да
имаме." Не, докато сте на лозето,яжте колкото можете!
И тъй, има ли човек желание, което силно обича, той изпитва вече неразположение към всяко друго желание, което иде
да
измести или
да
отнеме първото.
Ако сте в духовния свят и пожелаете грозде, трябва
да
се качите на планината, дето всеки ден има гроздобер.
В него се явява съмнение, подозрение, че щом се отнеме желанието му, което пази като зеницата на окото
си
, той ще изгуби вече своето щастие.
Вечер, като се връщаш дома
си
, ще имаш опитността от това, че ще платят за труда ти.
Тя ще извика от пътя скръбта, страданието, което ще бъде в женска форма.
Някой казва: „Аз не искам
да
работя на лозе, не искам
да
бера грозде." Щом не искаш
да
береш грозде, и радости няма
да
имаш.
Христос казва: Ако искаш
да
работиш на някое чуждо лозе,,
да
береш грозде, ти трябва
да
намериш някой беден, окъсан човек и
да
му направиш едно добро.
Същото може
да
се каже и за радостите: женските радости са мъжки, а мъжките — женски.
Той може
да
е някой светия, макар
да
е окъсан, бос и гол.
Това значи: онзи, който може
да
причини радост на жената, той непременно ще бъде мъж.
И обратно: на жената може
да
причини скръб само подобното на нея — пак жената.
Един ден той изпаднал в голямо обезсърчение от
себе
си
, от своята наука и казал: „Толкова години вече как преподавам лекции в университета, но нищо не постигнах!
Мъжът причинява скръб на подобното на
себе
си
; жената причинява радост на мъжа.
Дойде ли подобното в човека, той започва
да
се безпокои, става недоволен, че ще му отнемат радостта.
Той отишъл при нея, поразговорил се и като излязъл от дома й, казал: „Тази бедна, болна вдовица от своето легло ми предаде такива лекции, каквито аз никога не можах
да
предам на студентите
си
.
На научен език това означава: когато в съзнанието на човека се яви идеята, че могат
да
му вземат нещо, което му е потребно, в него се явява недоволство.
За пример: гладен сте, имате парче хляб, което пазите като очите
си
.
Тя е лежала болна на леглото
си
цели 12 години, но каквото е научила, знае го, както трябва.
В този момент срещу вас иде човек, който е също тъй гладен и вие веднага изпитвате неприятност, защото не искате
да
дадете от своя хляб.
Аз се насърчих от нея, разбрах какво значи
да
работиш на лозе, което е пълно с грозде." От този ден професорът по богословие всяка седмица отивал при бедната жена, работел на лозето й и всякога й занасял нещо.
Казвам: Всички трябва
да
ходите при хора, които отвън са нещастни, а отвътре щастливи.
Значи подобното всякога иска
да
отнеме нещо на подобното.
Следователно страданията произтичат всякога от недоимък, от празнота или от неразбиране на живота.
Сега и на вас пожелавам
да
бъдете отвън нещастни, отвътре щастливи.
Когато човек не разбира
себе
си
, той страда.
Лекцията, която тази сутрин ви държах, остана малко неразбрана за вас, понеже мъглата не се вдигна през всичкото време.
Когато иска
да
бъде богат, а не може
да
бъде такъв, той страда.
Когато иска
да
придобие знания, а не може, той пак страда.
Защо човек не разбира
себе
си
?
Защо не може
да
стане богат, силен, учен?
За
да
не постигне човек това, което желае, има ред причини.
Понякога той страда и за другите хора, че не разбират живота или че не могат
да
постигнат желанията
си
.
Тъй щото човек страда за
себе
си
, страда и за хората.
Сега вие сте дошли на Рила за разходка, за почивка, но колко от вас са дошли
да
видят Господа — не зная.
Казвате: „Как
да
не знаете, нали ни познавате?
Например когато искат мнението ми за някой човек — дали е добър или лош, ако не искам
да
се произнеса, казвам, че не зная какъв е този човек.
Той може сам
да
ви каже.
Ако питате нещо за мене, мога
да
ви кажа.
Ще кажете: „Щом е така, кажи отде идеш." Аз ида от небето.
" Щом не знаете де е небето, няма какво
да
ви казвам.
Тогава ще ви кажа, че ида от ада., Де е адът?
" Щом не знаете де е адът, тогава ще ви кажа, че ида от Земята.
Следователно човек може
да
дойде от три места: или от небето, или от ада, или от Земята.
С други думи казано: човек може
да
излезе или от Бога, или от дявола, или от хората.
Под думата дявол се разбира същество, съзнанието на което от сутрин до вечер е заето само със
себе
си
.
Дяволът мисли, че ако неговите работи се уредят — и на всички хора работите ще се уредят; развалят ли се неговите работи — и на всички хора работите ще се развалят.
На нея отгоре можете
да
туряте рога, копита — то е ваша работа.
Рогата му може
да
бъдат къси или дълги — това е пак ваша работа.
Едно е важно за вас: Знайте, че дяволът няма
да
дойде от някоя гора, но винаги седи близо до вас и дебне.
Той взима различна форма —
да
не го познават.
Той може
да
вземе форма на орел,
да
се хвърли върху пиленцата на някоя квачка и
да
вземе едно от тях.
Днес вземе едно, утре — друго и тази квачка започва
да
се интересува от него.
Той може
да
вземе форма на вълк и
да
напада овцете на някой овчар.
Днес вземе една овца, утре — друга, докато овчарят започва
да
се интересува от дявола и
да
го познава.
Ти имаш 10-20 овчици, които грижливо отглеждаш, но ставаш една сутрин и виждаш, че една от тях липсва — задигнал я някой вълк.
Имаш 10-20 пиленца, но ставаш една сутрин и виждаш, че едно от тях липсва — задигнал го някой орел.
" Защо
си
нещастен?
„Защото няма вече на какво
да
се радвам." Из Варненско някъде, в едно село, един орел често обикалял квачките и грабел по едно-две пиленца на ден.
Една селянка казала на мъжа
си
: „Знаеш ли какво?
Тури квачката с пиленцата под една мрежа,
да
видим какво ще прави този хищник, като дойде." Орелът, по свой стар навик, се спуснал към пиленцата и без
да
забележи, че те са под мрежа, пъхнал клюна
си
през една от дупките й и сграбчил едно пиленце.
Дърпа пиленцето — не може
да
го извади.
Седи, чуди се каква е тази работа и не се сеща
да
пусне пиленцето и
да
бяга.
В това време селянката, чиито пиленца често ставали жертва на този орел, хванала орела и
си
казала: „Ще ти дам
да
разбереш как се хващат и ядат пиленца!
Казвам: Искате ли
да
не се крадат овчиците и пиленцата от съзнанието ви, турете
си
една мрежа, подобна на тази, която селянката употребила, и ще ги запазите.
Той бърка с единия крак в една дупка,следствие на което всякога среща препятствия.Щом срещне едно препятствие, той се мъчи
да
скъса връзките му, но по този начин го улавят.
Дойде ли някакво страдание, той започва
да
охка, ходи насам-натам, иска
да
се освободи от него, но не може.
Той пъхнал крака
си
в една от дупките на съзнанието
си
и не може
да
се освободи.
Казвам: Пусни желанието
си
!
Този човек е сграбчил желанието с крака
си
и нито крака
си
може
да
освободи, нито желанието пуща.
Ако човек иска с едно неестествено желание
да
постигне нещо хубаво, той няма
да
успее.
Неестествените желания са не-съвместими със законите на разумната Природа.
Такива желания причиняват скърби, страдания.
При това всяко желание трябва
да
дойде навреме, както радостите и скърбите идат навреме.
Христос казва: „Жена кога ражда — на скръб е, но кога роди, скръбта й се превръща на радост, защото се е родил човек на света!
" казвате: „Защо Господ е създал страданията?
Не можа ли
да
създаде свят без страдания?
" Господ е създал хармоничен свят, а страданията в него са човешко дело.
Желанието на човека
да
яде е Божествено, но ако той яде повече, отколкото трябва, това вече е човешко.
Всяко човешко желание носи скръб.
Когато Христос казва, че всяка раждаща жена скърби, Той е имал предвид, че тази скръб се дължи на неизвестността, в която жената се намира.
Представете
си
, че вие ядете някаква неестествена храна, която ви причинява скръб.
Гладен сте, не сте яли два-три деня и щом ви предложат ядене, вие веднага започвате
да
ядете.
Че храната е развалена, че хлябът е мухлясал — това не виждате.
Вие бързате
да
се нахраните и не мислите какво е яденето.
Обаче нахраните ли се, и горчивото дохожда.
Горчивото предизвиква страдания.
След това трябва
да
изхвърлите тази развалена храна от стомаха
си
,
да
се освободите от нея.
По този начин ще усетите облекчение и страданието ви ще се превърне на радост.
Някой иска
да
бъде постоянно радостен.
Тъй както съвременните хора живеят, те не могат винаги
да
бъдат радостни.
Представете
си
, че вашето дете тежи няколко килограма и вие го носите на ръце — приятно ви е.
Обаче то постепенно расте, теглото му се увеличава и когато стане 35-40 кг, вие не искате вече
да
го носите, защото тежи.
Ако го носите 10 км път, уморявате се, искате
да
се освободите от него.
На същото основание, колкото и
да
е хубаво някое желание, щом се задържи дълго време в съзнанието на човека, то започва
да
го обременява и той иска
да
се освободи от него.Искате ли желанията
да
не ви обременяват, впрегнете ги на работа.
Ще кажете: “Добро нещо е новото, но без старото не може." Това мяза на положението на един българин, който
си
купил нови дрехи и търговецът му ги загънал в хартия.
Тръгнал
да
си
отива за селото, но по пътя му се додрямало.
Той се излегнал под едно дърво, турил вързопа близо до
себе
си
и заспал.
Събужда се селянинът и вижда, че вързопа го няма — новите дрехи изчезнали.
Вие веднага събличате скръбта
си
, т. е.
старите
си
дрехи, и се обличате в радостта, т. е.
в новите
си
дрехи.
Истинска радост обаче е тази, при която човек забравя скръбта
си
.
Затова именно Христос казва: „Жена кога ражда — на скръб е; щом роди, скръбта й се превръща на радост, понеже се е родил човек на света." Следователно ако радостта, която имате, не може
да
заличи скърбите ви, тя не е донесла нищо ценно за вас.
Искате ли
да
работите върху
себе
си
, винаги трябва
да
имате предвид закона за чистене на съзнанието.
Някой казва:” Дали съм напреднал в развитието
си
, дали вървя в правия път?
То е все едно
да
питате дали сте се нахранили добре.
И това само вие знаете; вие сте авторитет сам за
себе
си
.
Ако някой дойде отвън, той може само
да
предполага дали сте се нахранили или не, но вие знаете истинското положение.
Има неща, които вие знаете по-добре от всички.
На същото основание всичко, което се отнася до мен, аз зная по-добре от всеки друг.
Тези неща, които ние знаем за
себе
си
, с тях трябва
да
си
служим — те са пособия, от които ние всякога можем
да
се ползваме в живота
си
.
Сега — всеки човек трябва
да
чисти съзнанието
си
,
да
го освободи от всичко непотребно.
Ако искате
да
знаете как се чисти съзнанието, посетете някой търговец, който продава плодове, и вижте какво прави.
Той всеки ден преглежда плодовете
си
, вади гнилите и ги хвърля настрана, а в кошниците или в сандъците оставя само здравите.
Всяка сутрин, като ставате, преглеждайте състоянието на съзнанието
си
и колкото гнили плодове намерите, из-хвърлете ги вън от него.
Колкото непотребни желания има в съзнанието ви, продайте ги — поне малко пари ще получите от тях.
Представете
си
, че имате десет коша желания.
Достатъчно е
да
имате само един кош желания.
Останалите кошове можете
да
продадете.
Ако продадете девет коша, ще станете много богати.
И тъй, като говоря, че желанията могат
да
се продават, на мнозина се вижда смешно и те казват: „как е възможно желания
да
се продават?
" Какво означава думата продава?
Продава и предава означава едно и също нещо.
Кои желания трябва
да
се продават?
Продавайте само тия желания, които не ви обичат!
Не продавайте желанията, които ви обичат!
Има мисли, които ви обичат — тях не продавайте.
Има мисли, които не ви обичат — тях продавайте, натирете ги в гората!
Защо трябва
да
продавате мислите и желанията, които не ви обичат?
Защото всяко нещо, което не ви обича, непременно ще ви причини вреда.
6.
Обич, разумност и истинолюбие
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 1.8.1931г.,
И след всичко това ще дойдат невежите
да
разправят, че Бог им говорил чрез някаква пророчица, или чрез дядо им и баба им, които са заминали за онзи свят.
– Че трябвало
да
се раздава жито за заминалите.
Казвам: ако вашите заминали за онзи свят искат жито
да
ядат, положението им не е много добро.
Който иска
да
яде жито,
да
дойде на този свят.
Житото не може
да
се раздава от този свят за онзи.
Света Богородица казала чрез някоя пророчица, че ако хората искат
да
успяват в работите
си
, трябвало
да
ѝ палят свещи и кандила.
Света Богородица не се нуждае от вашите свещи и кандила.
“ Срещате някоя религиозна, набожна сестра, която разправя, че с Бога говори, по Бога живее, а ходи при тази или онази гледачка,
да
ѝ гадае на восък.
Казвам: ако тази сестра вярва в Бога и живее съобразно Неговите закони, трябва ли, след като се е нахранила с чиста, здрава храна, каквато природата дава,
да
отиде при някой пророк или при някоя пророчица,
да
яде от техните баници?
Такъв пророк минава за банкер между хората и кой каквото му поиска, той казва: „Лесна работа, всичко ще наредим“.
И наистина, той лесно нарежда работите.
И тъй, Божието благословение минава и върху нас, както мислите се предават от човек на човек.
Обаче, по какъвто път и
да
вървят мислите, резултатите им са едни и същи и за учени, и прости, и за праведни и грешни.
Водата еднакво измива и праведния, и грешния.
Разликата се състои само в следното: от грешния водата става много нечиста, много мътна, а от праведния е по-чиста, по-бистра.
Това зависи от степента на чистотата.
Когато водата, с която се мие някой човек, е съвсем чиста, този човек е светия.
Както водата се опетнява от грешните хора, така и някои мисли са в състояние
да
опетнят човека.
Какво трябва
да
направи този човек?
–
Да
хвърли вмирисалото гърне на земята и
да
го счупи.
Лошата мисъл е нечисто гърне, което непременно трябва
да
се счупи.
“ – Ще работите,
да
направите нови гърнета, които
да
напълните с нови, чисти мисли.
И тъй, като идваме на езерата, ние имаме предвид
да
изпълним волята Божия.
Щом изпълняваме волята Божия, и природата ще бъде по-разположена към нас.
Мислите, чувствата и постъпките на мнозина са неправилни, а въпреки това те искат небето
да
се интересува от тях.
Съвременните хора знаят това, но все-таки са склонни
да
мислят, че и като грешат, Бог пак им прощава.
Тази мисъл е права, но при няколко условия, а именно: Бог прощава греховете на хората, ако те имат Любов в
себе
си
, ако са разумни и ако обичат Истината.
Следователно, ако човек обича Бога, ако е разумен и ако е истинолюбив, какъвто грях и
да
направи, ще му се прости.
Който няма тези три качества в
себе
си
, никакъв грях не може
да
му се прости.
Казвам: няма по-красиво нещо от това, човек
да
има Любов в
себе
си
,
да
е разумен и
да
обича Истината.
Каквото каже такъв човек, всичко става.
Който няма тези качества в
себе
си
, той нищо не може
да
направи.
Рече ли
да
пророкува нещо, той ще излъже.
И това не е лошо, но то всякога трябва
да
се има предвид,
да
не изпада човек в заблуждение.
А на човек, който е работил, трябва
да
се плати нещо за труда.
Дали повече или по-малко ще му се плати, зависи от характера на работата и ползата от нея.
Изобщо, трудът на човека никога не може
да
се плати.
Колкото и
да
му се даде, все ще бъде недостатъчно.
Как и колко може
да
се плати за услугата, която някой ти е направил?
Три условия се изискват от човека, за
да
бъде той в състояние
да
се отплати на всеки, който му е услужил с нещо, или му е направил някакво добро.
Те са следните: той трябва
да
обича човека, който му услужва; той трябва
да
бъде разумен и най-после, той трябва
да
бъде истинолюбив.
Ето защо, ако искате
да
се подигнете,
да
имате постижения, приложете Любовта, разумността и Истината в живота
си
.
Казвате: „Какво може
да
каже човек, което
да
се изпълни?
“ За пример, той може
да
каже на мъглата и облаците
да
се дигнат нагоре, за
да
се изясни времето.
Той може
да
събори всички върхове около нас,
да
предизвика земетресение.
Питам, обаче: при това положение, в което сега се намираме, какъв смисъл има
да
се събарят върховете,
да
става земетресение?
Ако тук има праведни хора и срещу тях дойде голяма армия от войници,
да
ги убива, тогава има смисъл
да
се предизвика земетресение,
да
се събарят планински върхове.
По този начин поне ще се помогне на праведните хора, ще им се отвори път
да
се спасят.
Някои казват: „Значи, този човек, който може
да
предизвика земетресение в природата, той е много силен“.
С един пример ще обясня каква е силата на този човек.
Представете
си
, че някой учен направи една бомба, която съдържа голямо количество взривно вещество.
Тази бомба има една малка запалка, която ученият може само
да
цъкне и бомбата
да
се възпламени и
да
избухне.
Този човек е силен, наистина, защото е могъл
да
направи бомбата и знае как
да
я запали.
Обаче и едно малко, слабо дете може
да
запали бомбата и тя
да
избухне.
Значи и детето може
да
направи чудото, което ученият прави.
Разликата между силата на учения и на детето се състои в следното: когато бомбата избухне, детето ще пострада, а ученият няма
да
пострада. Защо?
– Защото детето е неразумно, а ученият е разумен, знае как
да
я запали.
За тази цел невидимият свят съзнателно е поставил хората далеч от тия бомби,
да
не избухват.
На много места в Рила има такива бомби, затова, като върви човек и дойде до някоя от тях, той трябва
да
бъде внимателен,
да
не докосва запалките им,
да
не избухват.
Места, на които има такива бомби, са много опасни и те трябва
да
се избягват.
Съществената мисъл, върху която човек трябва
да
работи, е
да
намери начин за чистене на съзнанието
си
.
За тази цел той трябва
да
държи връзка с Бога,
да
бъде в единство с Неговите мисли, чувства и постъпки.
НАГОРЕ