НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
473
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
473
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Денят на доброто
,
РБ
, 7-те езера, 14.7.1931г.,
Апостол Павел казва: „Ние няма
да
умрем, но ще се изменим“.
Следователно всички трябва така
да
се измените, че никой
да
не ви познае.
Обаче всяка възвишена, всяка красива мисъл е малка, като семенце, или като житно зърно.
Тя не се нуждае от големи бъчви.
На това място, именно, е стъпил някога Моисей, заради което Бог му каза: „Изуй обущата
си
, защото мястото, на което
си
стъпил, е свято“.
От този момент вече Моисей стана силен, мощен и беше в състояние
да
изведе израилския народ из Египет.
Попадне ли в почва, благоприятна за развитието ѝ, тя изниква и започва
да
расте,
да
се развива.
Обаче, Моисей дълго време се колеба,
да
приеме ли тази задача или не.
Такива мисли не се нуждаят нито от бъчви, нито от хамбари.
Откак Бог започна
да
му говори, той стана смирен.
Моисей имаше много знания, но не се решаваше
да
приеме възложената от Бога работа и казваше: „Господи, тази задача е трудна за мене.
Ще кажете: тези мисли могат
да
се поставят в хамбарите,
да
се запазят.
Аз не съм готов
да
се излагам на такива изпитания, аз съм гъгнив.
Не, всички мисли, които се поставят в хамбари, са определени за продан.
Ние уподобяваме възвишените мисли с житното зърно, защото в него природата крие своите велики тайни.
Господ му каза: „Понеже ти стъпи на свещената земя, на тебе възлагам тази мисия“.
Житото символизира великата жертва в живота.
Една от задачите на житото е
да
подобри живота на хората,
да
им помогне в еволюцията.
Ако човек в яденето на хляба не може
да
разбере и осмисли жертвата, която житото прави за него, той никога не би могъл
да
разбере думите, които Христос е изказал в стиха: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето; който ме яде, ще придобие живот в
себе
си
“.
Разберете ли дълбокия смисъл на този стих, вие ще сложите хляба в устата
си
с трепет и с благоговение, защото ще знаете, че Божественото влиза във вас.
Моисей нямаше право
да
убива, понеже беше член на Бялото Братство, а всеки член, който извършваше убийство, се наказваше строго.
За
да
изкупи този грях, Моисей трябваше цели 40 години
да
пасе овци в пустинята.
И след това той трябваше
да
се ожени, за
да
може убитият египтянин
да
се прероди чрез него.
Има хора, които и така не използват трошиците, но ги оставят
да
се тъпчат по земята.
Както виждате, всеки грях се изкупва скъпо.
Правилно е, когато човек се нахрани,
да
събере внимателно трошиците и
да
измие мястото, където те са паднали.
Дълго време ще трябва овци
да
се пасат, докато човек изкупи греховете
си
.
След това нека остави тези трошици на някое специално за тях място, където нито крак
да
ги тъпче, нито вода
да
ги залива.
Изобщо, иска ли човек
да
живее правилно, той трябва
да
има верни понятия за постъпките
си
в живота.
Един такъв учен, като него, известен на целия Египет, трябваше 40 години
да
бъде овчар, за
да
изкупи греха
си
.
Например, човек трябва
да
знае как
да
се храни, как
да
се мие, къде
да
изсипва водата, с която е измил лицето и ръцете
си
.
Сега хората се мият, където намерят, и след това хвърлят водата безразборно, където им е най-близо.
Ще кажете: „Ако всеки момент обръщаме внимание, къде сме хвърлили трошиците от яденето, къде сме хвърлили водата след измиването
си
, ние ще живеем в постоянен страх“.
Един ден Бог му се яви в пустинята и каза: „Чух страданията и воплите на моя народ, затова ти ще отидеш
да
го освободиш от египетското робство“.
Както живеят съвременните хора, те сами създават анормалности в живота
си
, които се отразяват зле върху организма им.
Ако сте на планината и трябва
да
измиете лицето
си
, какво ще направите?
Всеки човек трябва
да
мине през тези изпитания, за
да
може един ден, когато Бог му се яви,
да
знае какво
да
прави.
Ще отидете при някой извор, ще гребнете от водата му и малко настрана от него, ще измиете ръцете и лицето
си
.
Ако на това място има езера, както тук, ще отидете до най-близкото езеро, ще влезете две–три крачки навътре, за
да
не пада водата от лицето ви вън от езерото.
И в който ден Бог го изпрати на работа, той трябва
да
бъде готов.
Ако пък се намирате в местност, където има цветя, ще се измиете върху тях, водата
да
падне отгоре им.
На първо време ще се поколебае малко, но после ще стане силен, ще приеме възложената работа и ще я свърши благополучно.
Бог се яви на Ион, когото изпрати в Ниневия
да
проповядва на жителите от този град
да
се разкаят.
Не се ли разкаят, всички ще загинат.
В замяна на това той е развил в
себе
си
прекомерна гордост.
Като се качи на парахода, по пътя се яви буря в морето.
И хвърлиха Ион във водата, където го погълна една голяма риба, в утробата на която той прекара три дни и три нощи.
Ако някой човек е дошъл до положението на адепт, но има най-малката гордост в
себе
си
, той може
да
стигне пред вратата на Царството Божие, но веднага ще го върнат оттам.
Когато съзна грешката
си
, рибата го изхвърли на брега на морето.
И най-малкият недостатък у човека е в състояние
да
го спре пред вратата на рая.
Каквото ме накараш, аз съм готов
да
го изпълня“.
И в окултната наука се казва, че който иска
да
влезе в Царството Божие, той трябва
да
бъде абсолютно чист!
Господ го запита: „Ще отидеш ли сега
да
проповядваш?
Без чистота, без смирение нищо не може
да
се постигне.
“ – „Ще отида, Господи, където ме пратиш.“ Той отиде в Ниневия
да
проповядва на хората, че ако не се разкаят, в продължение на 40 дни ще загинат.
След това той се качи на едно високо място,
да
види дали ще се изпълнят Божиите думи.
Горделивият представлява висок скалист връх, който нищо не дава.
Горделивият човек е скъперник, той мисли само за
себе
си
, иска всички хора
да
говорят само за него.
Той мисли, че целият свят е създаден само за него.
Сега всички ще кажат за мене: „Ето, един голям лъжец!
Всички стремежи на горделивия се дължат на неговия егоизъм, на желанието му
да
стане голям, велик.
“ Тогава Бог го запита: „Как мислиш, не трябва ли
да
се смиля над тези хора, които, от цар до последен, се смириха и разкаяха?
От осем хиляди години насам човек се сили
да
стане голям, но освен че не е успял в това, той даже е издребнял и в мислите, и в чувствата, и в постъпките
си
.
“ След това Бог му даде един добър урок.
Ион
си
направи една колиба, а заради скръбта му Бог определи една тиква
да
му пази сянка.
“ Преди години ме поканиха в една гръцка църква в Анхиало,
да
видя какво е нарисувал един виден художник.
Ион остана пак на открито,
да
го пече слънцето.
Влизам в църквата, на стената виси една картина, образа на Христос.
Той се обърна към Бога с думите: „Господи, Ти ме прати
да
проповядвам и
да
предам Твоите думи на жителите от град Ниневия, но те не се сбъднаха.
Този художник искал
да
нарисува Христос, но го нарисувал с несъразмерно голяма глава, а чертите му по скоро представляват черти на престъпник, отколкото тези на Христос.
Даде ми една тиква и нея ми отне.
Трябваше ли и тази тиква
да
ми вземеш?
Тя трябваше
да
се изхвърли навън.
Бог го запита: „Ако на тебе ти домъчня за една тиква, за която нищо не
си
направил, не трябваше ли аз
да
пожаля и
да
се смиля над целия народ, който се разкая?
Казвам: на същото основание всеки човек трябва
да
се запита: „Образът, който нося, отговаря ли на Божественото в мен?
Искаме ли
да
познаем Божиите пътища, не трябва
да
бъдем страхливи като Моисей и като Ион.
“ – Кой
си
?
Трябва ли
да
проповядваме в Ниневия и след това
да
следим дали ще се изпълнят Божиите думи?
Този човек мисли, че е създаден по образ и подобие Божие.
Трябва ли, като ни даде Бог една тиква и тя изсъхне,
да
негодуваме за нея пред Господа?
Казвам: който мисли така, нека каже кои са отличителните черти на образ, създаден по подобие на Бога.
Трябва ли, като Моисей,
да
се отказваме от работата, която Бог ни възлага, защото сме гъгниви?
Бог запита Моисей: „Кой създава красивата реч?
Никаква кал не може
да
се задържи на такова лице.
При това ти знаеш причината, защото
си
гъгнив“.
Сега ще приведа една положителна мисъл, разгледана и в буквален, и в преносен смисъл.
Днес и вие, като Моисей, не искате
да
напуснете овците
си
и
да
отидете
да
освободите народа
си
.
Когато Бог се яви на Моисей, той беше на 80 години и
си
каза: „Как е възможно на тази възраст
да
се наема с толкова трудна задача,
да
освобождавам своя народ?
“ Казвам му: ти
си
пръв на яденето, последен на работата.
По-добре ще
си
паса овците, както досега съм ги пасъл.
При това, аз съм гъгнив, не мога
да
говоря красноречиво“.
Бог му каза: „Ти приеми тази работа, всичко друго ще се нареди.
Преди
да
започне някаква работа, човек първо яде, а после работи.
Ще извикам брат ти, Арон,
да
ти помага.
Вземи тояжката
си
, т.е.
знанието, напусни овцете
си
и тръгни“.
При един случай Моисей се обърна към Господа с думите: „Господи, овците, които ми даде, без малко щяха
да
ме убият с камъни“.
Сега ще преведа този закон.
През цялото време, което евреите прекараха в пустинята, ангел Господен постоянно ги придружаваше и казваше им какво трябва
да
правят.
Човек не може
да
извърши някаква работа, докато не е взел нещо от храната на Любовта.
От пребиваването
си
в пустинята Моисей придоби нови знания и издържа изпита
си
, вследствие на което ликвидира със своята карма.
Не приеме ли нещо от тази храна, той не може
да
работи.
След завършване на работата
си
, той остави еврейския народ в ръцете на своя заместник,
да
продължи пътя
си
за Ханаанската земя.
Такъв човек не трябва
да
има на лицето
си
никаква кал, която
да
запушва порите; мислите му трябва
да
бъдат чисти, ясни.
Всяко нещо е на мястото
си
.
Първото нещо, което се изисква от всички, които сте дошли на екскурзия в Рила, е абсолютна чистота: чистота физически, чистота сърдечна и чистота умствена.
Това значи: всяка мисъл, всяко желание и всяка постъпка трябва
да
се анализират,
да
се види кои от тях са животински, кои – човешки и кои – Божествени.
И неговият път не е абсолютно прав; и той ще обикаля оттук-оттам, но стъпката му е сигурна.
След това човек трябва
да
ги отдели едни от други, както се отделят металите от примесите, или от елементите, с които са съединени.
Когато минава през опасни места в живота
си
, той поставя крака
си
така, като че го забива.
И най-после, след като е отделил и класифицирал желанията, според техните места,
да
вземе от тях само Божествените.
Щом дигне крака
си
, той пак е свободен.
Това значи
да
бъде човек праведен.
Има желания, които му са необходими – тях той ще употреби като градиво при строежа на Божественото здание.
Второ, необходимо нещо за всички ви е
да
ставате рано,
да
не се обленявате.
Щом сте дошли тук, всички ще пеете заедно, ще работите заедно, ще се молите заедно и т.н.
Като вървите по високи, стръмни места, вие се ужасявате, страхувате се
да
не се подхлъзнете и паднете.
Човек може
да
бъде уединен и всред обществото.
Като погледнете към тези места, вие се страхувате и казвате: „Как ще изкараме живота
си
, как ще се прехраним?
Представете
си
, че някой човек управлява един кораб всред бурно море.
От какво зависи неговото благополучно пристигане на определеното място?
– От неговия ум, от умението му
да
направлява своя кораб.
Обаче, през целия
си
живот той няма
да
бъде все в кораба.
Някога ще изгубите вярата
си
в Бога, ще изгубите смисъла на живота
си
, ще изгубите всякаква светлина и около вас ще настане пълен мрак.
Друг път ще се намерите пред големи земетресения; около вас ще гърми, ще се светка; хоризонтът ви ще се заоблачи, ще започне
да
вали дъжд, камъни ще се събарят около вас и надеждите ви една след друга ще се рушат, ще изчезват.
Следователно уединението на човека е временно, то не може
да
продължава цял живот.
Обаче, който следва в закона на Любовта, той ще види, че всички тези неща са привидни.
След това той трябва
да
влезе между хората,
да
работи с тях и за тях, като съзнава, че всички души са едно и също нещо, понеже всички души са излезли от Бога.
Привилегия е за човека
да
има общение с една душа, или с растение, с животно, с водата, с въздуха, с вятъра, с камъните и т.н. Защо?
Разправяше един познат, че една вечер му било много студено и като
си
легнал, сложил на краката
си
един нагорещен камък,
да
ги стопли.
– Понеже всичко е създадено от Бога.
Следователно, който не разсъждава по този начин, той ще остане само с първоначалното
си
образование.
Като станал сутринта, спомнил
си
съня и разбрал, че този сън бил предизвикан от нагорещения камък, който сложил през нощта на краката
си
.
Който има такова образование, той вижда навсякъде в живота пълен ред и порядък.
На другата нощ той не сложил нагорещен камък на краката
си
и затова не сънувал, че ходи по нагорещени планини.
Без този поглед, човек вижда нещата разхвърляни, но и това положение съставя предметно обучение.
Всички камъни около нас са разхвърляни, те чакат
да
дойде някой отвън,
да
ги нареди.
Сега, мисълта, която искам
да
остане в ума ви за днес, е, че днешният ден е ден на доброто.
Човек трябва
да
воюва за доброто в света, но той трябва
да
знае как
да
воюва.
Сега всички планини на Балканския полуостров претърпяват едно снишаване и след няколко хиляди години те ще се превърнат в долини, в полета.
Значи човек не трябва
да
бъде миролюбив.
Ако въпросът е за мир, човек трябва
да
е в мир с доброто, но не и със злото.
Между доброто и злото не може
да
има нито мир, нито съгласие, нито равновесие.
Или, другояче казано: почвата, която е била под водата, ще излезе над водата, като полета за обработване, а тази, която е била над водата, ще остане под водата.
Злото всякога се стреми
да
подчини доброто,
да
му стане господар и
да
го използва, но и доброто, от своя страна, се стреми
да
подчини злото.
В края на краищата един от двата принципа ще подчини другия, ще го застави
да
му слугува.
Искате ли
да
бъдете свободни, станете господари на злото.
Вие не можете
да
бъдете приятели със злото, но господари можете
да
му станете.
Сега, като държа тази беседа, идва ми на ум следния пример.
Един ревностен евангелист имал едно малко дете, което често молило баща
си
да
го заведе на църква,
да
види как хората се молят.
Бащата отказвал на детето, намирал, че още е малко
да
го води на църква, но то все настоявало.
Щом стане слуга, може
да
му се предскаже какво го чака.
Най-после бащата се съгласил, завел детето
си
на църква.
В миналото добрите хора са били слуги, а лошите – господари.
Техният проповедник имал обичай през времето, докато траела молитвата и проповедта,
да
стои на колене.
Сега ще стане обратното: добрите хора ще бъдат господари, а лошите – слуги.
Следователно ще имаме добри господари, а лоши слуги.
Бащата казал на детето
си
: „И ти трябва
да
стоиш на колене“.
И така, опасността, която заплашва съвременното човечество, идва от слугите, а не от господарите.
Детето послушало баща
си
и коленичило.
Понеже в миналото злото е било господар, а доброто слуга, затова са казали, че който е господар, той е на крив път, а който е слуга, той е на прав път.
Като постояло половин час на колене, детето се уморило и запитало баща
си
: „Татко, много ли още ще стоим на колене?
Днес, обаче, трябва
да
бъде обратното: доброто
да
е господар, а злото слуга.
В миналото доброто се е оплаквало от своя господар, но сега, за
да
се оправят работите, злото трябва
да
се хвали със своя господар.
Той трябва
да
излезе оттам,
да
премине целия Стар Завет и най-после
да
навлезе в Новия Завет, а за това се иска много време“.
Само по този начин ще се реализира мисълта, изказана от пророк Исай: „Вълкът и агнето ще пасат заедно; и лъвът ще яде плява, както говедото, а храна на змията ще бъде пръстта: не ще предизвикват нито вреда, нито гибел“.
Сега, целта на нашето пребиваване тук е
да
направим връзка между невидимия и реалния свят.
Детето, като стояло толкова време на колене, казало на баща
си
: „Татко, много се уморих.
Ще
си
помисля дали втори път ще дойда на църква“.
Не, безброй очи има в планината, които следят всичко и ви изпитват.
Сега, като ви говоря аз и вие
си
казвате: „Много трудна работа е тази, ще
си
помислим дали можем
да
я изпълним“.
Щом има очи, има и уши, всичко се вижда и чува.
Това дете трябваше
да
стои на колене само 15 минути и след това
да
седне на стол,
да
слуша какво говори проповедникът.
Когато Моисей изведе евреите из Египет, той ги заведе в пустинята, където като деца трябваше
да
ги учи как
да
стъпват, как
да
пазят абсолютна чистота.
Казвам: всяка истина, която може
да
се приложи в живота, има форма, която съответства на състоянието на ума, на сърцето и на волята на човека.
Той им казваше: „Понеже Бог се движи между вас, вие трябва
да
пазите голяма чистота,
да
не се натъкне Той на някаква нечистотия“.
Ако биха приложили чистотата в живота
си
, те щяха
да
прогресират по-бързо.
Представете
си
, че някой познат ви среща и пожелае
да
му кажете нещо за Господа.
Откъде ще започнете
да
говорите?
Ето какво трябва
да
правите.
Лагерът ни трябва
да
бъде абсолютно чист, та който мине оттук,
да
остане доволен.
Щом излизате из града, вие всякога трябва
да
носите със
себе
си
торба, пълна с ябълки, с круши, със сливи, с праскови и т.н.
И така, ако искате
да
се ползвате от благата на природата, всеки ден трябва
да
си
миете краката до коленете и то поне по три пъти: сутрин се мийте с топла вода, на обяд можете
да
се измивате в езерото и вечер – пак с топла вода.
Като ви помоли някой
да
му кажете нещо за Господа, вие извадете от торбата
си
една ябълка и кажете: „Заповядай!
Мийте
си
краката и не се страхувайте.
Добре е
да
се правят частични измивания на тялото.
“ – „Кажи ми нещо за Господа!
“ Извадете една круша и кажете: „Заповядай!
Изобщо, природата обича разнообразието.
“ Той взима и крушата, но пак иска
да
му кажете нещо за Господа.
да
се измива само едната половина на тялото, а другата
да
остане суха.
Вие ще вадите от торбата
си
още плодове и ще му давате, докато престане
да
пита.
Например, ако един ден човек измие горната част на тялото
си
, до кръста, другата част, долната, трябва
да
остане суха; на другия ден ще измие долната част на тялото
си
, от кръста нататък, а горната част ще остане суха.
След това ще се разделите и ще му кажете: „Като се срещнем втори път, пак ще
си
поговорим“.
Или ако сутрин човек измие лицето
си
, на обяд
да
намокри малко главата
си
отзад.
Който знае как
да
мие ръцете
си
, тяхното измиване ще се отрази добре върху краката.
Питах го
да
ми каже нещо за Господа, той извади от една торба една хубава ябълка и ми я подаде.
При това, като миете краката
си
, не бързайте изведнъж
да
ги измиете.
Той ми подаде една хубава круша.
Потопете краката
си
във водата и поседете в това положение малко време.
Мислено измивайте краката
си
, докато усетите някаква приятност, някаква реакция в ръцете.
Щом го запитвах нещо за Господа, той само ми подаваше по един плод и нищо не ми отговаряше.
След това бавно измивайте краката
си
.
Най-после, като престанах
да
го питам, той затвори торбата
си
и ми каза: „Втори път пак ще поговорим“.
Като се миете по този начин, силите в организма се разпределят правилно.
Щом започне реакция в организма, човек може постепенно
да
измие всички части на тялото
си
.
Само по този начин може
да
се предизвика уравновесяване на енергиите в организма на човека.
И така, сега и на вас давам тази задача.
Често хората се повреждат от баните, понеже не знаят как
да
ги използват.
Всеки трябва
да
носи със
себе
си
по една торба, пълна с плодове, та като ви помоли някой
да
му кажете нещо за Господа, предложете му един от плодовете, които носите.
Ако не искате
да
носите торба с плодове, тогава можете
да
носите една торбичка със златни монети, които
да
раздавате на всеки, който би ви запитал нещо за Господа.
Който не е кален, той трябва
да
прави топли бани, като оставя енергиите на топлината
да
действат върху организма.
Така могат
да
проповядват само милионерите.
Студените душове, които срещате в природата, са добри, но само при известни условия.
За вас е първият начин –
да
проповядвате с плодове.
Някой казва: „Аз правя студени бани,
да
се каля“.
Ето защо, всички трябва
да
имате по една торба, пълна с различни и то най-хубави плодове.
Щом носите тази торба с плодове, и за вас ще има, и за ближните ви ще има.
Ако е въпрос за студени бани, аз бих препоръчал на всички хора дъждовните бани, главно през месеците май, юни, юли и най-много до половината на август.
Какъв по-практичен и по-реален метод за проповед може
да
има?
И тогава стихът, че агнето, вълкът, лъвът и змията ще се хранят заедно и никому зло няма
да
правят, ще бъде верен.
Когато не можете
да
правите дъждовни бани, добре е
да
правите бани с вода, която е нагрята най-много от 35 до 40 градуса, близо до естествената топлина на тялото.
Над тази температура водата има вече отпускаща сила, която не е приятна за тялото.
Добре е дъждовните бани
да
не се правят направо на тялото, но през някаква тънка дреха.
Природата ги е покрила със специални дрехи, посредством които дъждовните капки извършват своята служба много правилно.
Чрез козината
си
те възприемат енергии на природата и ги използват правилно.
И така, човек трябва
да
държи тялото
си
в голяма чистота.
Той трябва
да
прави ред опити, докато намери един правилен и положителен начин за миене на ръцете, на лицето, на краката и на останалите части от тялото.
Има много начини за правилно миене, но всеки сам трябва
да
намери подходящ за
себе
си
.
2.
Денят на Божията работа
,
РБ
, 7-те езера, 16.7.1931г.,
Когато някой запита защо трябва
да
вярва в Бога, то е все едно
да
пита защо слънцето трябва
да
изгрява?
(– „Три часа.“) Значи всеки ще даде три часа от времето
си
за работа, за чистене; като погледнете около лагера и вие
да
сте доволни, и външните хора, които идват тук,
да
са доволни.
Който дойде отвън,
да
види, че тук живеят хора с велики идеи.
Вие трябва
да
изчистите така, като че Господ ще ви посети.
Мнозина седят, мислят за работите
си
, безпокоят се, че не са уредени.
Трябва
да
знаете, че днешният ден съдържа всички блага в
себе
си
.
Често хората не успяват в живота
си
, понеже влизат в стълкновение с две идеи.
Те мислят за неща, за които не трябва
да
се мисли.
Стават сутрин, виждат, че времето е хубаво, но казват: „Какъв ли ще бъде утрешният ден?
Думата „по-добър“ означава степен за сравнение, а думата „добър“ означава нещо, което може
да
се реализира.
Затова, именно, днешният ден е всякога добър, понеже той ни дава възможност
да
реализираме нещо.
Казвам: който е дошъл сега на Рила, той непременно трябва
да
се освободи от някакъв недъг, или от някакъв лош навик.
Щом сте дошли тук, никакви гърбици, никакви болки, никакъв недъг не трябва
да
имате!
Всички болки, всички недъзи трябва
да
оставите във водата и
да
отидете в дома
си
свободни.
Всички можете
да
се лекувате с чистия въздух на планината.
Например, вие можете
да
миете ръцете
си
по 5, 6, 10 пъти на ден и при всяко миене
да
си
казвате по едно хубаво изречение.
Водата има свойство, където я сложите, тя пада, нищо не остава от нея.
Миете ли лицето
си
с вода, тя слиза надолу, без
да
остава върху него.
Ето защо, значението на водата в живота е двояко, което се вижда от стиховете, които Христос някога е казал: „Ако се не родите от вода и дух, не можете
да
влезете в Царството Божие.
Роденият от вода и дух всякога е чист“.
Значи, водата е символ на чистота.
Може ли рибата
да
има кал на гърба
си
?
Щом рибата излезе от водата и започне
да
се търкаля на сушата, тя вече може
да
се окаля.
Например, невъзможно е
да
се спъва онзи човек, който наблюдава изгряването на слънцето, или в душата на когото прониква слънчевата светлина. Защо?
– Защото той вижда, очи има този човек.
Който има очи, той не може и не трябва при слънчевата светлина
да
се спъва.
Когато човек се спъва и пада, това показва, че два елемента липсват в душата му: мир и светлина.
Вън е ден, светло е, няма защо
да
се обезсърчаваш“.
Пророк Исай казва: „Ни едно оръжие, устроено против тебе, няма
да
благоуспее“.
Отвън могат
да
я обсаждат,
да
я атакуват, но нито едно оръжие не е в състояние
да
я победи.
Някой върви сам из гората и
си
казва: „Ами ако излезе отнякъде мечка!
“ Бог отвътре му казва: „Няма оръжие, няма разорител, които могат
да
се опълчат против твоята душа“.
Мечката пък, от своя страна, ще го пита: „Знаеш ли кой ме създаде?
“ – „Господ.“ – „Щом признаваш, че Бог ме е създал, колкото и
да
обичам
да
давя коне и магарета, на тебе нищо няма
да
направя.“ Ако те срещне един разбойник и той ще те пита: „Знаеш ли кой ме създаде?
“ – „Господ.“ – „Щом признаваш, че Господ ме създаде, колкото и
да
се занимавам с обиране и ограбване на хората, на тебе нищо няма
да
направя.
Ти
си
свободен.“ Ще дойде при него чума, или друга някаква болест, и ще го пита: „Знаеш ли кой ме създаде?
“ – „Господ.“ – „Щом признаваш това, ще мина-замина покрай тебе и нищо няма
да
ти направя.“ Така е казал Господ чрез пророк Исай: „Няма разорител, няма оръжие, които могат
да
напакостят на човешката душа.“
Когато човек има някакви нечистотии в
себе
си
, тогава болестта, като боклукчия, ще дойде със своята кола
да
изхвърли навън тези нечистотии.
Като оздравее, нека се претегли,
да
види, че болестта е отнела около десетина килограма от теглото му.
Докато е бил здрав, той се е карал с този, с онзи, но щом заболее, всичко това излиза навън и този човек казва: „Слава Богу, че се освободих от едно голямо нещастие!
“ В това отношение всички болести, страдания, нещастия в живота на човека не са нищо друго, освен благословения, които Бог му изпраща и за които той трябва
да
благодари.
След всяко подобно изпитание умът и сърцето на човека се намесват и той се радва, доволен е, че всичките му работи вървят напред.
В съзнанието
си
той придобива вътрешен мир и светлина.
Сега, заемете се
да
очистите мястото около палатките
си
,
да
ги окопаете добре,
да
махнете всички клечки около тях.
После, излейте три кофи вода върху палатките
си
,
да
изчистите праха, който е полепнал по тях.
Не чакайте
да
завали дъжд, че той
да
свърши тази работа.
Водата е благословение в живота.
Взета като символ, тя измива, разтваря и отнася всички нечистотии.
Когато сте неразположени, натъжени от нещо, правете различни опити,
да
трансформирате състоянието
си
.
Ако човек е посветен, той ще се ползва от всичко.
Камъните, които не могат
да
служат като почва за висшите растения, са добра почва за мъха.
За
да
живее върху камъните, мъхът все извлича някаква храна от тях.
В такъв случай, когато сте скръбни, обременени от нещо, направете следния опит: вземете една кофа и полейте с нея десет пъти вода върху някой голям камък, като
си
кажете: „Както водата измива камъка, така нека измие, нека отнесе и моята скръб“.
Вие ще кажете, че такъв опит е смешен, защото не може
да
даде никакви резултати.
Опитайте се, може този камък, като на мъха,
да
ви даде нещо.
Питам: камъните, като се пекат, не дават ли нещо?
Вие пак ще кажете, че е невъзможно камък
да
се пече.
И после, когато негасената вар се залее с вода, тя се превръща в гасена, която има голямо приложение в живота.
Следователно, при заливането на камъка с вода все може
да
стане някаква реакция, подобна на гасенето на варта.
Наистина, не всички камъни, като се заливат с вода и като се пекат на огъня, дават нещо ново, но ученикът трябва
да
търси,
да
прави опити.
Търсенето, опитите ще го доведат до някакви резултати.
Един турчин го наели за работник на едно лозе,
да
го прекопае,
да
го изчисти от тревите, от бурените.
Той работил цял ден усилено, но много се измъчил.
Вечерта, когато
си
отивал, взел малко от тросака в джоба
си
, понеже не знаел името му, та друг път
да
не отива на работа там, където има тросак.
На другия ден пак отишъл на пазара,
да
си
намери работа.
Приближава се към него един господин и го повиква
да
отиде с него заедно,
да
прекопае лозето му.
Турчинът изважда тревата от джоба
си
и пита господина: „В лозето ви има ли такава трева?
И тъй, ще започнем деня с работа и ще благодарим за хубавите дни, които имаме.
Който вярва, че душата е излязла от Бога, той никога няма
да
се лиши от Неговата Любов.
Човек не е във външната форма, която виждаме, облечен в плът и кръв, но той е в душата
си
, която е излязла от Бога.
В цялата книга на пророк Исай ние виждаме какво голямо съзнание е имал той, макар че е живял преди Христос.
Ако земята не съществуваше, а слънцето изгряваше, както и сега, то щеше
да
свети за
себе
си
.
Следователно само идеята за Бога е в сила
да
оплодотвори човешката душа,
да
помага за нейния растеж и развитие.
Докато това слънце грее и човек се развива; престане ли
да
грее и човек престава
да
се развива.
3.
Човекът на новото
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 19.7.1931г.,
– Когато я види, помирише и вкуси.
Колкото малко
да
е това добро, то трябва
да
се направи.
Само по този начин той може
да
познае крушата.
Ела при мен,
да
напълня торбата ти догоре, и после продължи пътя
си
.
И след това ще дойде някой
да
го съветва
да
не пипа крушата,
да
не я изяжда, защото ще ѝ причини големи страдания.
Из целия път раздавай от това, което
си
получила.
Отидеш ли между хората, пак раздавай.
Научи се
да
раздаваш!
„Даром сте взели, даром давайте!
Сега, аз искам
да
ви представя Божественото учение в достъпна форма за приложение още сега, а не за в бъдеще.
Тя благодари, когато я запалите, и казва: „Макар един ден само
да
живея, но искам
да
видя своя живот и
да
му се порадвам“.
Остане ли
да
се разбере и приложи за в бъдеще, то е неразбрано учение.
Срещна ли някой, който е бил при мене, аз зная вече, че той има в торбата
си
нещо и може
да
даде от нея всекиму по една ябълка, круша и кифла.
Щом е готов
да
даде и не скрива това, което е получил, той има Любов в
себе
си
.
Казвам: ако те не могат
да
разберат днешния събор и другият ще остане неразбран за тях.
В това състояние тя може
да
прекара цяла година, но все мъртва ще остане.
Да
разберем Божията Любов, това е събор;
да
разберем Божията Мъдрост, това е събор;
да
разберем Божията Истина, това е събор.
Съберем ли всичко това, то представлява най-великия събор в света.
И така, човек плаче, защото няма кой
да
му вярва; той страда, скърби, защото няма кой
да
му вярва; отчайва се, защото няма кой
да
му вярва.
Той не дава на никого нищо, защото многото богове са изяли всичко, каквото е носил в торбата
си
.
Ако се съберем на едно място,
да
обменим своята Любов, своето добро,
да
изпратим своята мисъл в света,
да
утешим бедните, страдащите, това е най-великия събор.
Сега, вие виждате, че се смея, но защо, не знаете.
Когато някой дойде при мене
да
се оплаква, че е сам в света, ще му кажа: аз зная Един, Който, като тебе, е сам.
Ела
да
те заведа при него.
“ Казвам: Бог не може
да
не прости греховете на онзи, който Го обича, колкото големи и каквито
да
са неговите грехове.
Любовта всичко заличава.
“ – Той е създателят на небето и земята.
Казвам: който няма пари, нека донесе торбата
си
,
да
я напълня догоре.
Понеже ти искаш
да
станеш божество, аз ще вляза в тебе и ще се проявявам, като се радвам на всичко, което правиш.
Внесе ли се Любовта като основа в живота, всички грехове, които съществуват, ще изчезнат; всичко старо ще изгори.
Законът е следният: всеки трябва
да
носи торбата
си
сам.
Ако иска много, а не може
да
носи толкова и търси други
да
му помагат, той не е на прав път.
Невидимият свят знае, кой колко може
да
носи.
Следователно, човек мисли, чувства и действа, но трябва
да
съзнава, че вътре в него Бог работи.
Някой може
да
носи десет килограма, друг – 20, трети – 30, малцина, обаче, могат
да
носят 70 килограма на гърба
си
.
Едно трябва
да
се знае: колкото килограма злато
да
носите на гърба
си
, само три монети са ваши, а всички останали са за другите хора.
заслужава
да
бъде обичано. Защо?
Помисли ли човек, че всичко сам върши, той вече е на крив път.
Откъдето минавате, все трябва
да
раздавате.
Казвате ли „аз“, „ти“, „той“, „ние“, „вие“, „те“, трябва
да
съзнавате, че в тези лица винаги Бог се проявява.
Някой направи нещо и
си
въобрази, че той е автор на това дело, обаче привидно, за външно благочестие, казва: „Бог направи тази работа“.
Който иска торбата му само за него
да
се пълни, той пак ще остане с празна торба.
Не, човек трябва
да
бъде искрен в
себе
си
,
да
съзнава, че Бог работи в него, а той външно само се проявява.
Този ден е съборен за онези, които разбират и могат
да
го използват.
Често те изпадат в следното положение.
За онези, които не разбират, колкото събори и
да
има, те нищо няма
да
придобият.
Мухата трябва
да
знае, че с хапане няма
да
отиде далеч.
Например, някой човек се храни редовно, яде по три–четири пъти на ден и го виждате бодър, весел, доволен от положението
си
.
Например, всички говорят за възкресението на Христос, за ангелите, но питам: какво ще придобият те, ако не разбират какво нещо е ангел, какво нещо е възкресение?
Мухата се оправдава, че това е навик, от който тя не може
да
се освободи.
Това става не само с обикновения човек, но даже и със светията.
За този лош навик, обаче, тя плаща с живота
си
.
Дръжте един светия 10–15 дни гладен, вие ще видите колко недоволен ще стане: ще ходи нагоре-надолу, ще се сърди на хората около
себе
си
, че го държат гладен.
Всеки човек трябва
да
яде и светията трябва
да
яде.
Ще кажете: „Възможно ли е Христос, такава голяма величина,
да
се крие в една малка круша?
Мухата казва: „Едно време Бог ни изпрати в света
да
хапем животните, понеже те бяха много мързеливи.
Мнозина казват, че не трябва
да
се яде много.
Вярно е, не трябва
да
се яде много, но и малко не трябва
да
се яде.
Днес мухата не хапе само говедата, но тя хапе и човека, който е свършил четири факултета и който не се нуждае от остен.
Този човек може лесно
да
се справи с тази муха.
Затова Христос казва: „Който яде плътта ми и пие кръвта ми, ще има живот в
себе
си
“.
Той е във всички плодове и растения, във всички дървета, във всички извори, във всички камъни, във всички животни и хора.
Той затваря прозорците на стаята
си
, улавя мухата, забожда я на специална игла и започва
да
я изучава.
Следователно, хората трябва
да
стигнат до положение
да
не умират,
да
не остаряват,
да
не скърбят и плачат,
да
не изпадат в безверие, в малодушие и т.н.
После поставя под нея датата на изследването, мястото, където е уловена, и латинското ѝ име.
Всички тези отрицателни състояния у тях са остатъци от миналите векове, които сега не трябва
да
се повтарят.
Хлябът дава живот и поддържа живота, затова трябва
да
бъдем в постоянно общение с него.
Да
възприемем хляба, т.е.
Който носи старостта в ума
си
, той не е познал Господа.
Словото Божие отвътре, това означава:
да
бъдем свободни, независими.
Старостта е извехтяла дреха, която човек трябва
да
съблече и
да
облече нова.
Ако някой човек прояви в
себе
си
един от тези навици, той трябва
да
си
каже: „Аз не трябва
да
се връщам към миналото,
да
се проявявам по този начин.
Възприемем ли Словото само отвън, ние сме зависими.
Едно време хапех, жилих, но сега съм човек и трябва
да
постъпвам благородно“.
Разбира се, все трябва
да
дойде някой отвън,
да
ни го предаде.
Всичко това е така, понеже не вярвате в Господа.
Каже ли човек така, той осмисля вече съществуването на всички живи същества под него.
Обаче, нашата работа е
да
възприемем това Слово и вътре в
себе
си
,
да
го преработим,
да
го направим плът и кръв.
Днес човек трябва
да
води чист и свят живот.
Хлебарят трябва
да
прави хляба; земеделецът трябва
да
сее житото; градинарят трябва
да
отглежда плодните дървета.
Всеки ден човек трябва
да
се обновява.
Любовта трябва
да
се излива от сърцето му като от извор.
За в бъдеще хлябът, плодовете, всички храни изобщо, ще бъдат в самия човек.
Той трябва
да
върши волята Божия и
да
се радва на всичко, което го заобикаля: на камъните, на дърветата, на изворите, на животните.
Достатъчно е
да
помисли за крушата и тя веднага ще се изпречи пред него.
Когато човек се качи на някоя планина, той трябва
да
разглежда,
да
изучава всички картини, които се откриват пред неговия поглед.
Ако е в планината, достатъчно е само
да
помисли за някой извор и този извор ще блика веднага пред него.
Представете
си
, че някой ви предложи
да
се качите на един висок планински връх.
Когато гледате картината на някой художник, вие знаете, че той е имал предвид какви цветове
да
употреби, за
да
представи предмета по възможност по-вярно и точно.
Понякога цветовете, чертите на тази картина са сполучливо предадени, някога не са сполучливи.
Който вярва в много богове, той ще ходи
да
оре и
да
копае.
Не, вие не знаете още, какво нещо е истинската екскурзия, какво богатство е
да
се качите на висок връх.
По същия начин и всяко камъче, всяко дърво или извор в картините на живата природа са поставени на местата
си
, според разбирането на художника или декоратора.
Следователно, хората страдат, защото вярват в много богове.
Някой казва: аз се качих на еди-кой
си
връх и много нещо научих.
На вас предстои красивата задача
да
изучавате тези картини.
Докато вярват в много богове, те ще се раждат и умират, ще се женят и развеждат и т.н.
- Нищо още не
си
научил.
От природата човек ще изучава законите на съвършенството и ще ги прилага в живота
си
.
При това положение хората ще изгубят вяра едни в други, ще изгубят вяра и в
себе
си
.
За нас денят има смисъл дотолкова, доколкото през този ден ние сме могли
да
видим Бога, скрит някъде в необятната природа.
И така, човек трябва
да
се стреми към съвършенство.
Докато бащата е богат и може
да
поддържа децата
си
, те вярват в него.
Това може
да
се постигне, когато човек е в съгласие с Любовта, когато е готов на всички жертви за нея.
Щом бащата осиромашее, и децата изгубват вяра в него.
Ето защо, ако отидете на Еленин връх, или на кой и
да
е друг връх, трябва
да
считате, че там ще видите Бога.
Щом видите Бога, кажете
си
: желал бих през целия
си
живот
да
виждам Бога!
Който казва, че се е уморил и втори път не мисли
да
се качва по върховете, това показва, че той не е видял Бога.
Причината за това е неговото скъперничество: той или много рядко отваря торбата
си
, или никак не я отваря.
Докато бащата се надява, че децата му ще го гледат на старини, той им вярва; не се ли оправдаят надеждите му, и той губи вяра в тях.
И сега, като излизаме всяка сутрин, някои казват: защо трябва
да
излизаме толкова рано?
Много от съвременните хора имат хубави торби от коприна, от лен или от друга фина материя, пълни с всякакви плодове и кифли, но понеже не се отварят често, плодовете в тях са изсъхнали, а кифлите са се превърнали на пексимит.
Някой казва: „Знаеш ли какво нося в торбата
си
?
Днес хората се движат в широкия свят, създаден от Бога, радват се на слънцето, на луната, на звездите, на всички растения и животни, но не знаят кой е създал всичко това.
- Ние излизаме рано сутрин, за
да
видим Господа.
“ – Зная какво носиш: изсъхнали ябълки, круши, сливи, кифли и т.н.
Съвременните хора не познават Баща
си
и не вярват в Него.
Днес, например, Господ ни поговори малко чрез дъжда.
Според мен всяко сърце, което от сутрин до вечер не се отваря, за
да
даде всичко, каквото има, и
да
приеме всичко, което му се пада, е анормално сърце, което не тупти, както трябва.
Понеже братята и сестрите отдавна не бяха мили палатките
си
от прах, Господ им изпрати малко дъжд,
да
ги измият добре.
Нормалното сърце е торба, която постоянно се отваря и раздава от нея на бедни, на страдащи.
Обаче, обърнат ли се към Него, те вече разбират, че всичко в света е на Бога.
За
себе
си
пък ще остави само една ябълка, една круша, една кифла и ще благодари на Бога за всичко, което му е дал.
Дойдат ли до това съзнание, те стават Синове Божии и наследници на всички Негови богатства.
Някои ще кажат: „Защо дойдохме на тази планина,
да
дивеем?
Сега, вие трябва
да
разберете, в какво се състои същината на деня.
И така, торбите на всички трябва
да
бъдат пълни,
да
раздават.
“ Не, вие дойдохте тук,
да
разгледате именията на Баща
си
.
За тази цел разглеждам пред вас една обща Божествена идея, а именно: в какво се заключава същината на всеки ден.
Затова, именно, е казано в Писанието: „Даром сте взели, даром давайте!
“ В това отношение природата ни дава пример на абсолютно безкористие.
Някои се колебаеха,
да
дойдат, или не.
Животът е в настоящето; той носи условията и възможностите за утрешния ден, който пък става настояще.
Вечер, събрани около големия огън, ние имаме възможност
да
попеем,
да
посвирим малко и
да
благодарим на Бога за благата, от които се ползваме през деня.
Една от възрастните сестри не се решаваше
да
дойде, но после каза: „Толкова годишна съм вече и ако сега не отида, един ден ще съжалявам, че не видях хубостите на природата“.
Следователно, за днес човек трябва
да
знае, че има само един Бог и една любов; една мъдрост и едно знание; една истина и една свобода; една правда и абсолютно равновесие; една добродетел, една торба с блага.
Братята, които свирят на цигулка, дадоха добър пример на безкористие.
Който вярва в Единния Бог, в една мъдрост, в една истина, в една правда и в една добродетел, само той е човек на новото.
Дойде един от тях около огъня, вземе цигулката
си
и раздава.
Вън от тези единични мерки, всичко друго са празни думи.
И тази сестра, след като
си
почина един–два часа, каза: „Сега вече съм готова за нова екскурзия.
Който иска
да
бъде ученик, в пълния смисъл на думата, той трябва
да
разбере и приложи тази беседа, която считам встъпителна беседа при влизането на ученика в училището.
Всеки брат и сестра, които свирят, трябва
да
изпълнят най-много по три парчета.
Ако нямате пълни торби, каквито и усилия
да
положите, ученици не можете
да
бъдете.
Ако при 14-часова разходка из планината ние видяхме такива чудни гледни, какво щеше
да
бъде, ако бяхме обикаляли цели години имението на Баща
си
?
Ето защо, ние сме дошли в света
да
видим какво Бог е направил,
да
влезем във връзка с Него,
да
вземем участие в Неговата работа.
Да
, ще четеш, докато бъдеш в състояние
да
дадеш от торбата
си
на всеки, когото срещнеш, по една круша, ябълка и кифла; вечерта, като се върнеш у дома
си
, ще преброиш колко круши, ябълки и кифли
си
дал, на кого, именно,
си
дал и всичко това ще запишеш в специален за това дневник.
Тези са новите възгледи, които трябва
да
приложи всеки, който иска
да
бъде ученик.
Това значи:
да
мислим,
да
чувстваме и
да
работим като Бога.
Торбата на ученика трябва
да
е пълна и той щедро
да
раздава от нея.
Много от съвременните учени не знаят истинските причини за изпразването и пълненето на луната, а разискват върху създаването на слънцето, защо е създадено и т.н.
Някой казва: „Ще бъдат ли простени греховете ми?
Казвам: странник е човек, но странник в своите заблуждения, понеже мисли, че може
да
направи много нещо, а всъщност няма нищо реално пред
себе
си
.
Учените са създали ред теории за сътворяването на земята и небето, но те са далеч още от онази абсолютна, положителна истина по този въпрос.
“ – Ако обичаш, ще бъдат простени; ако не обичаш, няма
да
бъдат простени.
Как са създадени небето и земята, защо слънцето изгрява и залязва, това са въпроси, върху които бъдещата наука ще даде последната
си
дума.
– „Ще се усили ли вярата ми?
Обаче, работите на хората са толкова сигурни, колкото и те са сигурни.
Когато човек започне
да
търси истината, неговото слънце изгрява.
“ – Ако обичаш, вярата ти ще се усили.
Докато я търси, слънцето му непрестанно грее.
– „Мога ли
да
стана учен човек?
“ – Ако обичаш, можеш
да
станеш и учен, и философ, и поет, и художник.
Ако обичаш, ако имаш Любов в
себе
си
и раздаваш от нея на всички живи същества, можеш
да
станеш, каквото пожелаеш.
В Любовта се крият всички възможности и условия за растене и развитие.
Апостол Павел казва: „С тояга ли
да
дойда при вас, или с Любов и кротък дух?
Минава един човек покрай градината на свой брат, добре заградена, но вижда вътре хубави, зрели круши, увиснали на дърветата.
“ Често старите учители
си
служеха с тояга, като възпитателен метод.
Той прескача оградата, влиза в градината и
си
откъсва една–две круши.
Когато предаваха уроците
си
, те не носеха тояга, но щом изпитваха, те прилагаха тояга за онзи ученик, който не знаеше уроците
си
.
Господарят на градината вижда това, бързо хваща влезлия човек за ръката и го пита: „Кой ти даде право
да
късаш от плодовете на моята градина?
Значи при изгряване на слънцето човек учи, а при залеза той вече е научил урока
си
и го повтаря,
да
не го забрави.
“ – „Който е направил градината, Който е създал плодовете, Той ми даде право
да
си
откъсна няколко от тези плодове.“ – „Кой е този, който ти е дал това право?
Когато човек е радостен, когато придобива нещо, той има изгрев в
себе
си
; когато е тъжен, когато губи нещо, той има залез в
себе
си
.
Следователно, когато слънцето изгрява, човек учи; когато слънцето залязва, той вече е научил урока
си
.
Когато ученикът получи единица или двойка, той се връща у дома
си
недоволен, тъжен, че не е могъл
да
задоволи учителите
си
.
Не е ли научил урока
си
, той трябва
да
се помоли на Бога,
да
продължи деня още малко.
Тази беседа се отнася за онези ученици, които искат
да
свършат училището.
За най-даровитите, за най-способните ученици денят има 12 часа; за по-малко даровитите денят има 24 часа; за обикновените ученици денят продължава шест месеца.
Едно от основните правила в това училище е всеки ученик
да
има хубава торба, с хубави плодове.
И така, обикновените ученици идват от северния полюс, защото за тях денят продължава шест месеца, докато научат уроците
си
.
Второ основно правило е ученикът
да
отваря торбата
си
навреме и
да
раздава от нея на всеки, който се нуждае.
“ – „Те струват 20 лева.“ – „Аз ще ви дам 40 лева, за
да
бъда напълно свободен.“ – „Благодаря, вие сте благороден човек.“ – „
Да
, трябва
да
благодарите, че дойдох
да
си
хапна от вашите плодове и по този начин
да
се запознаем.“ Питам: кой от двата морала е по-добър?
Такъв трябва
да
бъде човекът на новото време!
Сега, ако дадеш някому нещо, той счита, че това е лошо; ако не му дадеш, пак лошо.
Когато някой ученик се намира в неблагоприятни условия за своето развитие, това показва, че той не е даровит.
Казвате: „Как трябва
да
проповядваме?
Какво трябва
да
се направи тогава?
Някой казва: „Много страдания претърпях“. Защо?
“ – Ще проповядвате като кифладжията и като онзи, който продава плодове.
– Понеже не
си
от даровитите ученици.
Ще натоварите един кон с два коша, единият с ябълки, другият с круши, а в ръката
си
ще носите една кошница с кифли, и ще тръгнете от град в град и от село в село и ще викате: „Хайде, круши, ябълки, кифли!
Истинският морал се състои в това, всяко нещо, което човек върши,
да
бъде продиктувано от Любов и от добро.
– „От баща ми остана голямо наследство, но аз го раздадох на хората и сега страдам.“ – Радвай се, че
си
го раздал на другите.
“ Хората ще започнат
да
се събират около вас,
да
искат от вашите ябълки, круши и кифли.
Каквото веднъж
си
направил, не съжалявай за него.
На бедните ще давате даром, на средна ръка хора ще давате евтино, а на богатите – по-скъпичко.
Когато съжаляваш, това значи: много хора обичах, разпилях обичта
си
, но сега никой не ме обича.
Като се срещнат тези хора, ще
си
разправят едни-други: „Чудно нещо!
Срещнах един търговец, който раздаваше плодове на бедните хора без пари.
“ Представете
си
, че отивате при един човек, който ви дава чаша вода, чиста, свежа, и ви казва
да
пиете от нея,
да
я опитате.
Докато имаш, раздавай от торбата
си
и не съжалявай.
Каквото
да
се говори на хората, те всякога са имали външни схващания за живота.
Вие пиете от тази вода и казвате: „Този човек говори истината“. Защо?
Ако твоята торба не се пълни и празни, ти не
си
на прав път.
Богатият казва: „На мене ги продаде малко по-скъпо“.
Ние виждаме, че и след възкресението на Христос хората са търсили и търсят тялото Му в гроба.
– Защото водата, която ни препоръчва за добра, излезе такава.
Торбата ти всякога трябва
да
бъде пълна!
Обаче, всички тези хора са много доволни от плодовете на този търговец.
Още повече, че според тогавашните обичаи тялото на умрелия трябвало
да
се помаже с някакво масло.
Ако пиете от водата и тя се окаже нечиста, застояла, този човек не говори истината; той ви е излъгал.
Ето защо, в най-скоро време искам
да
ви видя с кон, натоварен с два големи коша с плодове и с една кошница кифли в ръка.
– „Защото и мене никой не обича.“ – Тогава ти
си
търговец, който има само взимания и давания, загуби и печалби.
Ще кажете, че не ви е удобно
да
направите това нещо.
Те искали
да
видят тялото на Христос,
да
се уверят, че наистина Той е умрял и погребан.
Докато хората разсъждават по този начин, те не могат
да
създадат нищо ново.
Той може
да
скърби, или когато другите хора нямат Любов, или когато той сам няма Любов.
Ако по този начин се образува някакво общество, хората в него пак ще умират, ще страдат и нищо ново няма
да
създадат.
Не само, че ще продавате, но трябва
да
викате: „Хайде, тука са хубавите ябълки и круши!
Когато някой техен ближен замине за онзи свят, те не плачат толкова за самия човек, но плачат за тялото му, че не могат
да
го виждат вече, не могат
да
разговарят с него.
Ако скърби, когато хората нямам Любов, той трябва
да
им даде от своята; ако пък скърби за
себе
си
, че няма Любов, той трябва
да
отиде при Бога,
да
поиска от Неговата Любов.
Ето защо, истинският човек никога не съжалява, че е обичал хората; той обича и не се интересува дали другите го обичат.
“ Някой ще каже: „Всичко мога
да
направя, но тази задача не мога
да
изпълня по никакъв начин!
Преведено на обикновен език: ние плачем повече за дрехите, отколкото за тялото
си
.
Питам: трябва ли при единия или при другия случай
да
плаче?
Който ви обича, той намира, че всичко у вас е добро.
“ Който иска ученик
да
бъде, той трябва
да
изпълни всички задачи, които се дават в училището.
Казвам: при разрешението на известни въпроси, човек винаги трябва
да
има предвид две важни неща.
Седи някой в стаята
си
и плаче, че е жаден.
Прави ли избор в задачите, една от тях изпълнява, а друга не може
да
изпълни, той не е ученик.
Първо, човек не може
да
разреши въпроса за живота със сърцето
си
.
Казвам: защо трябва
да
плачеш?
Каквото и
да
направи детето ѝ, тя се радва, намира, че всичко у него е добро.
Сега, вие искате
да
знаете, ще има ли днес още една беседа.
Второ, той не може
да
разреши същия въпрос и с ума
си
. Защо?
Иди в планината, там ще намериш хубави извори и ще пиеш вода, колкото искаш.
Казвам: днес целият ден торбата ми ще бъде отворена и на всеки, който дойде при мене, ще му дам по една ябълка, круша и кифла.
– Защото със сърцето
си
човек винаги се привързва към видимите неща.
– „Няма с кого
да
отида.“ – Как
да
няма с кого
да
отидеш?
Искате ли
да
се освободите от старото, приемете Любовта в
себе
си
.
Сега дадох на всички по една ябълка.
Той не вярва в това, което не вижда.
Кажи първо на главата
си
, че искаш
да
отидеш на планината и почакай малко.
На обяд ще ви дам по една круша; надвечер ще ви дам по една кифла.
С ума
си
пък човек всякога се привързва към формите на нещата.
Главата ще заповяда на ръцете и на краката ти
да
тръгнат с тебе и те ще я послушат.
Едно време е имало цена, но сега никой не го търси.
Ябълката, крушата и кифлата са символи, които трябва
да
се преведат.
Щом се приготвят всички, и ти ще тръгнеш.
Който иска
да
се освободи от старото учение, той трябва
да
го замести с новото, от което човек може
да
стане.
Ябълката представлява живота, който се ражда от Любовта; крушата представлява Мъдростта, а кифлата – Словото, т.е. Истината.
– „Там ще бъда сам.“ – Нищо от това, тръгни сам.
Често слушаме хората
да
съдят някого,
да
се произнасят за морала, за нравите и т.н.
– „Ами, ако изворът е далеч?
“ – Продайте го на мене, аз ще го купя като антика, ще дам за него едно петаче.
Следователно, в Божията Любов, Мъдрост и Истина се заключава целокупния живот, цялата вечност, както и щастието, благото на всички души.
“ – Колкото изворът е по-далеч, толкова и водата му е по-чиста, по-свежа.
Искате ли
да
постъпите в Божествената Школа, Любовта, Мъдростта и Истината трябва
да
бъдат основа на вашия живот.
Близките неща не са така хубави, както далечните.
Казвате: „Тогава кое е сигурното в живота?
Само по този начин вие ще разберете смисъла на всичко, което Бог е създал.
Например, мнозина считат добър човек онзи, който приема хората у дома
си
добре, угощава ги, разговаря с тях любезно и приветливо.
Близките неща лесно могат
да
се придобият.
“ Сигурно е само това, което може
да
издържи на всички изпитания в живота.
Затова, именно, и ние сме дошли на Рила,
да
научим и разберем смисъла на Божиите творения.
Сега, това са ред правила, които трябва
да
поставите в живота
си
като основа, ако искате
да
се освободите от лъжливите богове, от кривите убеждения.
Някой казва: „Аз боледувах известно време и се обърнах към Бога, като към най-сигурно място, но молитвата ми не се прие.“ – Значи, има някаква причина за това.
Тогава и разбойникът е добър човек, когато посреща приятелите
си
добре; ако не ги посреща, както трябва, той не е добър човек.
Например, някой човек мисли за
себе
си
, че е умен, че е много добър и силен, че много нещо може
да
направи.
Ти не се обезсърчавай, пак се помоли, докато получиш отговор на молитвата
си
.
Представете
си
, че всички са тук, но стомасите им са развалени.
За всеки ден човек трябва
да
си
поставя по една малка програма, която той непременно трябва
да
извърши.
Реалността, или сигурността на живота, е във връзката ни с Бога.
Какво ще се ползват те от благата, които Бог е дал?
Представете
си
, че някой човек влиза в едно общество на добри хора.
Например, днес, неделя, всеки трябва
да
извърши нещо, което
да
отговаря на програмата за този ден.
– „Поне две–три екскурзии
да
бяха направили.“ – Представете
си
още, че те са тук, но краката им са изкълчени и не могат
да
вървят, а само шум вдигат.
Един ден тези хора тръгват на екскурзия и той иска
да
отиде с тях.
Някой може
да
извърши нещо, което точно
да
отговаря на този ден, а друг може
да
си
мисли за неща, които нямат нищо общо с неговия живот.
Обаче, оказва се, че кракът на този човек е счупен и той не може
да
върви по планината.
Този човек може
да
мечтае
да
се качи на самолет, или на цепелин,
да
се разхожда из въздуха.
Питам: сигурен ли
си
, че като умреш, ще отидеш при Бога и ще Го познаеш?
Щом вие мислите за братята и сестрите, които не са тук, ето какво трябва
да
направите: всичко, каквото сте придобили, ще натоварите на един кон и като отидете в София, ще раздавате на всеки, който не е бил между вас.
Какво трябва
да
направят тези хора?
Ако умреш и не отидеш при Бога, тогава нито страданията, нито смъртта имат смисъл.
Сега, вие трябва
да
преведете значението на коня и на магарето, като символи.
Те ще се качват нагоре по планината, а той ще остане в дома
си
, не може
да
върви с тях.
Обаче, ако след смъртта
си
отидеш при Бога и Го познаеш, и страданията, и смъртта са оправдани.
Никой не може
да
влезе в закона на посвещението, ако не води магаре със
себе
си
.
Въпреки доброто им желание и той
да
бъде с тях, те не могат
да
го вземат със
себе
си
.
Дойде ли на височина десет километра, той ще започне
да
вика,
да
се моли
да
слезе на земята.
Когато младата мома отива на планината
да
срещне своя възлюбен, всичките ѝ трудности се оправдават, ако срещата ѝ излезе пълна.
Никой не може
да
воюва, ако не язди кон.
Условията за качването по планината са такива, че само човек със здрави крака може
да
върви нагоре и
да
стигне върха на планината.
Като слезе на земята, ще каже: „На такава височина не може
да
се живее“.
Обаче, ако тя отиде на планината и не срещне там своя възлюбен, страданията ѝ не се оправдават.
Следователно магарето е символ на посвещение.
В този случай трябва ли тези хора
да
се считат лоши?
Обаче, ако човек вярва в Живия Господ и Му служи, той ще дойде до положение,
да
се качи на самолет или цепелин, с помощта на който ще може
да
пътува до луната, до слънцето, и
да
стои там, колкото време желае.
Едно трябва
да
знаете: възлюбеният на човешката душа е само Бог.
Конят е символ на воюване.
При това тези цепелини ще бъдат така устроени, че ще спират на всички станции, на които вие желаете: ще спрете, например, на луната, ще разговаряте с нейните жители, които ще ви покажат всички забележителни места; след това ще ви дадат подаръци и най-после тържествено ще ви изпратят.
И тогава, качи ли се човек на планината,
да
срещне Бога, той всякога ще има успех.
Когато невидимият свят иска
да
научи човека на законите на смирението и на жертвата, той ще го застави
да
се качи на магаре, което ще му запее своята сладка песен и ще го заставя всеки ден
да
се моли.
Намерите ли Господа, всички хора ще намерите.
Конят пък, на който човек язди, ще му казва: „Господарю, всеки ден трябва
да
точиш ножа
си
,
да
бъдеш смел и решителен, твърдо
да
защитаваш своите възгледи“.
Трябва ли този човек
да
се сърди,
да
нарича тези хора лоши само защото не го чакат?
Намерите ли Господа, ще придобиете устойчивост и ще кажете: „Сега вече съм богат човек!
Големите уши на магарето говорят, че човек трябва
да
бъде щедър.
При това те даже и не подозират, че той върви след тях, за
да
го дочакат.
Като ме слушате, мнозина ще кажат, като турците: „И така
да
е, пак не вярвайте“.
Торбата ми е пълна и мога
да
раздавам на всеки, който има нужда“.
Смелостта, решителността на коня във воюването показват, че и човек, като воюва, трябва
да
бъде смел, решителен и
да
вземе всичко,
да
обере всичко от тези, с които воюва.
Питам: ако човек вярва в
себе
си
, че е божество, защо
да
не вярва и на моите думи?
След това ще върне всичко, което е взел и ще каже: „Хайде, от мене
да
мине!
Представете
си
сега, че канят този човек на богато угощение, но стомахът му е разстроен.
Новото трябва
да
се посее вече!
“ Ето защо, при магарето човек дава, а при коня – взима.
Отива той на гости, но не може
да
яде.
Човек трябва
да
бъде чист, последователен в своите възгледи и никога
да
не се разколебава.
Казвам: който повярва в Единния Бог, в една Любов, в една Мъдрост, в една Истина, в една Правда и в една Добродетел, той ще има всичко в света.
Гледа, всички ядат весело, разположени, а той не може
да
хапне нищо.
Например, някой възприема новото учение, но скоро се разколебава и казва: „Дали не е по-добре за мене
да
се върна към своите стари разбирания?
Сега, кое положение предпочитате: вие
да
отидете при Господа, или Той
да
дойде при вас?
“ Пуснали една свиня в гората на свобода.
Който отива при Господа, торбата му трябва
да
бъде пълна, та отдалеч още
да
принесе нещо хубаво.
У коня има творчество, а у магарето живее стремеж към истината, към правдата.
Хората са го поканили, сложили са и за него ядене, както и за всички останали, но той сам се въздържа, не иска
да
яде.
Тя прекарала там няколко месеца, но щом дошла зимата, уплашила се и казала: „Я
да
се върна пак в кочината, при стария
си
господар!
И Бог ще погледне, носи ли този човек нещо в торбата
си
, или е празен.
Магарето обича
да
води стадото, затова винаги върви напред.
Конят обича
да
воюва.
И друго нещо може
да
се случи.
Другояче казано: човек трябва
да
има сърце, пълно с Любов.
Той казва: „Аз не мога
да
водя овци“.
Докато човек зависи само от храната и мисли какво ще яде и ще пие, той се намира в положението на животно, на свиня, т.е.
Види ли сърцето на човека, пълно с Любов, Бог ще му даде нещо, но и човек трябва
да
даде нещо на Бога.
Казвам: тези въпроси са странични.
Всички гости вече ядат и той сяда, започва
да
яде.
Ако дойде при човека, Бог ще му даде пълна торба.
Първото нещо, важно и необходимо за всички, е
да
имате пълни торби, пълни сърца.
Стомахът му е здрав, той остава малко по-назад от другите, но всичко му е сладко, доволен е от яденето.
Като говоря за свинята, аз я разглеждам като символ на повърхностна мисъл.
Сърцето трябва
да
бъде пълно с Любов, със светлина, със свобода.
– С подаръци.
Губи ли нещо от това, че не е наред с всички?
Като рови, тя счита, че всичко се намира в земята и трябва
да
рови, за
да
извади всичко, каквото е поставено там.
Подаръците, които Бог дава на хората, това са разумните страдания.
Следователно, човек трябва
да
разбира смисъла, духа на нещата.
Бог е дал ум на човека и с това иска
да
му каже, че не трябва
да
рови.
В тях се крият великите тайни на живота, които хората трябва
да
разберат и проучат.
И така, пръв е онзи, който може
да
възприеме истината и
да
я приложи.
И така, човек трябва
да
се откаже от навика
си
да
рови.
В тях се крият духовни опитности, които трябва
да
се използват.
Последен е онзи, който не може
да
възприеме истината; щом не може
да
я възприеме, той не може и
да
я приложи.
Например, когато човек пита за въпроси, които не може
да
разбере, той рови.
Съвременните религиозни хора, като не разбират езика на духовния свят, те изпадат в ред заблуждения и самоизлъгвания.
Някой казва: аз пръв стигнах на еди-кое
си
място, пръв прочетох Евангелието, пръв чух еди-коя
си
реч и т.н.
Някой пита: „Кой създаде света?
Например, някой казва: „Аз видях Господа, облечен с бяла, шопска аба“.
Как е създаден светът?
Такъв човек сам знае дали е пръв или не.
“ Тези въпроси не са още за неговия ум.
Навярно от Любов към тебе, който
си
шоп.
Трябва ли той
да
пита другите прилага ли истината в живота
си
?
Друг пита: „Как е създадена крушата?
Днес човек трябва
да
се подмлади!
Смешно е, когато човек се нахрани добре,
да
пита другите хора, нахранил ли се е, или не.
“ – Днес всеки може
да
създаде крушата.
Благодарение на това, този човек се колебае, дали Бог го е посетил, или не.
Той трябва
да
обнови сърцето, ума и волята са,
да
внесе в нея стремеж към истината.
Той сам знае това, той сам е господар на положението.
За
да
разбере и познае Бога, на човека са нужни не една, а няколко вечности.
Като се говори за добро, за доброта, трябва
да
се има предвид следният закон: доброто всякога се явява след Любовта.
Затова посети ли Бог някого, той трябва само
да
се радва, без
да
се рови в
себе
си
, Бог ли го е посетил, или друг някой.
Изгубих младост, сила, живот“.
Това значи: ако човек не ви обича, той не може
да
бъде добър с вас.
След време крушата ще израсте и ще даде плод.
Човек трябва
да
се освободи от стария
си
навик
да
рови.
Той трябва
да
каже: „Едно време, като свиня, като прасе, рових със зурлата
си
, но сега ще ровя с пръсти, ще правя дупки в земята и във всяка от тях ще посаждам по едно семенце“.
Дойде ли подобно желание,
да
ровите, ще вземете перо в ръката, между пръстите
си
, и вместо
да
ровите, ще напишете някаква хубава мисъл.
– Ако любиш, само тогава можеш
да
бъдеш добър.
– „Аз не искам
да
се затваря устата ми.“ – Щом не искаш, не питай кой е създал крушата.
По този начин ще възпитате свинята, като я заставите вместо
да
рови с муцуната
си
,
да
заравя с пръста
си
семенца в земята и
да
пише с пръста
си
хубави мисли и стихотворения.
Ако търсите един модерен часовник, който не можете
да
използвате, какво струва той за вас?
Плодът не може
да
се яви преди дървото.
Това, което днес ви дава Бог, струва повече, отколкото онова, което ви е дал в миналото.
Влезе ли в ума ви една мисъл, тя се посажда там и след време дава плод.
Тя е символ на неразумен живот, на неразумна философия.
– „Едно време ядох сладко.“ – Как
си
ял едно време, не е важно; днешният обяд, например, струва повече от вчерашния – той струва хиляди радости.
Следователно, не може
да
очаквате плод, докато Любовта не дойде.
Когато дървото даде плод, то променя мястото
си
, т.е.
Лошото в свинята е нейният навик
да
рови.
плодът му вече отива на друго място, където отново се посажда.
Щом влезе в някоя градина, тя веднага започва
да
рови, без
да
обръща внимание на това, че ще повреди хубавите цветя и плодни дръвчета.
Използвайте това, което сегашният момент носи.
Не мислете за утрешния ден; той сам ще се погрижи за
себе
си
.
Тези схващания могат
да
се уподобят на цветя еднодневки, или на дървета едногодишни, които не дават плод.
Възгледите, мислите на хората в основата
си
трябва
да
бъдат едни и същи през всички времена и епохи, но в методите на своето приложение те трябва
да
бъдат различни.
Те влизат в някой дом или в някое религиозно общество и започват
да
учат хората как
да
живеят, как
да
се молят на Бога и т.н.
Миналото се е погрижило за
себе
си
; днешният ден се грижи за
себе
си
; следователно и ние, които сме в днешния ден, трябва
да
мислим и
да
се грижим само за него.
Положителните схващания за живота са подобни на цветя, или на дървета, които дават плод.
Искате ли
да
научите някой човек как
да
се моли на Бога, заведете го в една плодна градина, спрете се пред някое дърво, с увиснали на него плодове и кажете: „Дигни ръцете
си
нагоре,
да
си
откъснеш един хубав, зрял плод!
Какво ще ви ползват цветята, или дърветата в градината ви, ако те не дават никакви плодове?
“ Щом дигне ръцете
си
нагоре, вие ще му кажете: „Ето, така трябва
да
се моли човек!
Казвам: докато човек се намира пред хубавите ябълки, круши и кифли, нека забрави всичко.
Тези цветя, които не дават никакъв плод, хората наричат глашатаи.
Нека свърже мисълта
си
с тях и каже: „Господи, благодаря за всичко, което
си
ми дал“.
Слънцето и като изгрява, и като залязва, е едно и също, все слънце
си
остава.
Като дигне човек ръцете
си
нагоре,
да
откъсне един плод, но не може
да
го улови, той трябва
да
коленичи на земята и оттам
да
го вземе.
Изпита ли тази благодарност към Бога, всичко друго – знание, добродетели, богатства – ще дойдат сами по
себе
си
.
То се различава само по начина на изгряването и залязването
си
.
Значи човек ще коленичи, за
да
вземе плода, който е паднал от дървото, и ще каже: „Господи, сгреших, не можах
да
уловя плода, създаден от дървото на живота“.
Какво мислите
да
правите?
Казвам: човек всеки ден трябва
да
се подмладява.
Обаче, може
да
коленичи само онзи, който има смирение в
себе
си
.
Ако човек не е готов
да
коленичи пред всяка страдаща душа и
да
ѝ помогне, той не е коленичил.
Един след друг тези ангели започват
да
посещават добрия човек и всеки от тях му носи по един ценен подарък.
“ Тези цветя действат на обонянието, на зрението, на слуха на хората и по този начин ги канят
да
се събудят.
Повярва ли човек в живота, Бог ще го освободи от всички ограничения.
Видите ли една страдаща душа, не питайте защо страда, но дайте ѝ един плод, без
да
я учите как
да
го яде.
Питам: какво по-добро от това, човек
да
бъде обект на ангелите, на светиите и на добрите хора?
Тогава той ще види, че във всичко има смисъл.
Кажете на този човек: „Братко, целият свят – небето, земята, слънцето, луната, звездите – всичко е създадено за тебе.
Какъв по-велик смисъл може
да
има животът от този?
Защо трябва
да
страдаш?
Казвате: „Как
да
се подмладим?
Ако всички хора се събудят навреме, тогава и безплодните растения ще дават плод.
“ – Отворете торбите
си
, раздавайте на страдащи и нуждаещи се и вие ще се подмладите.
Когато хората спят и не могат
да
се пробудят, това показва, че тези хора още не са повярвали в Бога.
Който е остарял и закъсал, той не отваря торбата
си
и никому не дава.
Когато всички повярват в Бога, няма
да
остане растение на земята, което
да
не дава плод.
Бог е създал всичко за хората,
да
учат и
да
работят.“ След това дайте му няколко златни монети и кажете: „Братко, ти
си
млад човек.
Отваряйте и затваряйте торбата
си
, ако искате
да
бъдете млади и радостни.
Имаш възлюбена, която не иска
да
те вижда в този жалък вид.
Купи
си
нови дрехи, облечи се и иди при нея.
Днес всички хора искат
да
бъдат обичани.
Купи
си
един часовник,
да
определяш времето“.
И ако не се намери някой
да
ги обича, те страдат, оплакват се, че са самотни.
Всеки трябва
да
има часовник, като мярка за времето.
Казано е в Писанието: „Жена, като ражда, на скръб е, но когато роди, скръбта ѝ се превръща в радост, че се е родил човек на света“.
Питам: какво значи
да
ви обича някой?
Така той ще се ориентира в живота и ще може правилно
да
разреши някои от своите задачи.
При възпитанието на съвременните хора трябва
да
се внесе новото, което коренно
да
измени възгледите им за живота.
Като говоря за часовник, аз го разглеждам като символ на живота.
Поставяте зъбите
си
на нея и я опитвате.
При всяка скръб се ражда нещо ново, нещо велико в душата на човека.
Когато хората ви обичат, и те по същия начин поставят зъбите
си
върху вас.
Това прави човека буден,
да
не губи нито секунда от времето
си
.
Значи, когато хората се обичат, те започват
да
се ядат, както ядат крушите.
Има хора, които са дошли до положение
да
не губят часовете
си
; други са отишли още по-напред, те не губят напразно минутите
си
; малцина са дошли до положението
да
не губят секундите.
Щом се роди новото, той не помни вече скръбта
си
и радостта му е двойно по-голяма от скръбта.
Човекът на минутите среща на пътя един, бързо вади от торбата
си
една круша и му я подава.
При скръбта човек вижда Бога и затова трябва
да
се радва.
Иска ли някой
да
го обичаш, ти трябва
да
го изядеш.
– „Защо ми даваш тази круша?
Сега, за обяснение на неверието на хората, ще приведа следния пример.
“ Той взима крушата назад, слага я в торбата
си
и продължава
да
върви.
Представете
си
един ученик, който има пълно доверие в учителя
си
: каквото учителят му каже, той всичко изпълнява и слуша.
Някой казва: „Аз не искам
да
ме ядат“.
Този човек се чуди защо му дават круша.
След време ученикът среща друг учител, който му се вижда привидно по-умен, по-интелигентен, и той се приближава към него, признава го за авторитет.
– Щом не искаш
да
те ядат, не искай
да
те обичат.
Това, което заставя един
да
не взима, заставя другиго
да
дава.
– „Мъчно ми е, когато никой не ме обича.“ – Тогава, ще избереш едно от двете: или ще те обичат и ще се оставиш
да
те ядат, или няма
да
те обичат и няма
да
те ядат.
Този човек се е молил дълго време за някакъв плод, а като му дават, чуди се защо става това.
Освен това, тези дни имаше и малко влага, която показва, че някои неща трябва
да
растат.
Покрай всички благоприятни съчетания на природата, имахме възможност
да
се разходим по езерата с лодка.
Например, вие обичате водата и затова я пиете.
Който носи торба с плодове, той е пощаджия и къде кого срещне, дава по един плод.
Ето защо, когато говорите за обичта на физическия човек, трябва
да
знаете, че той не е още истинският човек.
И всеки ще го пита защо му дава този плод.
Външно тези неща са съвпадения, но те са символи, които имат дълбок вътрешен смисъл.
Такова запитване е подобно на въпроса, който хората
си
задават: „Този човек обича ли ме, или не?
Когато черният адепт дойде в рая, пред дървото, където седеше Ева, той ѝ каза: „Ако ядете от това дърво, вие ще станете богове, като Бога, и ще правите всичко, каквото и Той прави.
Вземете плода, който те ви предлагат, опитайте го и ще видите, че той е необикновено вкусен, пресен, току-що откъснат от градината.
И когато вършим волята Божия, Той всичко записва.
Защо трябва като деца
да
слушате Бога във всичко?
Това значи: когато човек приеме Словото Божие в
себе
си
, то влиза в него като живо тяло, като нещо цяло, което не се раздробява.
Мнозина казват: „Ние трябва
да
уредим живота
си
“.
Сега и аз отворих торбата
си
и дадох всекиму по нещо.
И без Него вие можете
да
следвате правия път“.
Ако Словото, което е станало в човека плът, можеше
да
се раздробява, тогава всеки щеше
да
иска, от Любов към него,
да
си
отреже по едно парченце.
Как може
да
се уреди животът?
Благодарете на Бога, че навреме отворих торбата!
Ева послуша този адепт, но затова опита последствията на непослушанието
си
към Бога.
На всеки, който ви обича, ще му кажете: „Аз не давам от плътта
си
да
правите кебапчета“.
Без Любов животът не може
да
се уреди; без добро животът не може
да
се уреди; без участието на ума, сърцето и волята, животът не може
да
се уреди.
Благодарете още и за това, което чухте!
Докато човек живее само физически живот, той ще иска
да
реже от вашата плът,
да
ви опитва.
Някой мисли, че животът на земята не може
да
се уреди и казват: „Както
си
се родил, така ще
си
отидеш“.
Втори път като дойда, моята торба пак ще бъде отворена и по-хубави работи ще извадя от нея.
Следователно, каже ли някой, че не вярва в Бога, това означава, че той е Бог за
себе
си
.
Други пък казват: „Дано след смъртта бъдем по-добре!
Все по-хубави и по-велики работи ще се вадят от тази торба, но вие трябва разумно
да
ги използвате.
И ако наблюдавате как живее и постъпва този човек, ще видите, че той се стреми
да
се прояви особено от другите хора.
Казвам: в обичта
си
човек трябва
да
се издигне едно стъпало по-високо,
да
мине във фазата на вегетарианството и
да
влезе в духовния живот.
“ Не, смъртта не може
да
разреши въпросите на живота.
Желая на всички
да
бъдете като времето днес: с чисти и ясни умове, като небето; със сърца топли и любящи, като слънцето; бодри и свежи по дух, като въздуха.
Обаче, след 20–30 години виждате, че този Бог носят в особена кола, пред която върви поп с кадилница в ръка, опъва го.
Дойде ли такъв човек при вас и ви пита, обичате ли го, извадете от торбата
си
една хубава ябълка и му я дайте.
Смъртта идва, когато човек е недоволен от това, което Бог му е дал.
После го заравят в земята и над гроба му поставят камък с надпис: „Тук почива еди-кой
си
, с особени заслуги към обществото, към отечеството
си
“.
Пита ли ви пак дали го обичате, дайте му една хубава круша.
Тя казва: „Бог ме изпрати
да
ви науча
да
станете благодарни“.
Срещате друг някой, пак минава пред
себе
си
за някакво божество, но след два–три дни го виждате с четири реда сълзи на очите.
Ако още продължава
да
ви пита, дайте му една кифла.
Смъртта е тояга, която казва на човека: „Отвори торбата
си
!
След всичко това има ли смисъл
да
питате, обича ли ви този човек, или не?
“ Той отваря торбата
си
и смъртта започва
да
бие,
да
взима всичко, каквото има в нея.
Ябълката, крушата и кифлата, които той ви дава, са написани писма, които сами говорят.
Любовта всичко дава, смъртта всичко взима.
– „Искам
да
зная, от сърце ли давате тези неща?
Следователно смъртта има смисъл само тогава, когато освобождава човека от злото.
Трябва ли божествата
да
плачат?
“ – Ако нямаш разположение, нямаше
да
ги дам.
Обаче тя няма смисъл, ако освобождава човека от Любовта.
Следователно днес всички хора плачат. Защо?
Аз нося тези плодове в сърцето
си
и оттам ги вадя.
Да
умре човек за старите
си
възгледи, в това има смисъл;
да
умре за Божиите блага, в това няма никакъв смисъл.
– Защото като станат богове, няма кой
да
вярва в тях; само те вярват в
себе
си
.
Сърцето означава торба, от която вадя тези плодове и ги давам на тези, които обичам.
Следователно, като се срещнем в новия живот и ме запитате нещо за Любовта, ще кажа: който има торба, той има Любов; който няма торба и Любов няма в
себе
си
.
И ние сме дошли на планината
да
живеем,
да
се радваме на именията на своя Баща.
Когато хората не вярват в Бога, Той оставя
да
изпитат последствията на своето неверие.
Днес може
да
се вярва само на този човек, който има торба.
Щом сте дошли тук, временно поне забравете всичко.
Някой казва: „Тогава какво трябва
да
се прави?
Като видя някой човек, отдалеч още гледам, носи ли торба на гърба
си
, или не.
Във възгледите на всички трябва
да
стане голям преврат,
да
се обновите,
да
започнете
да
мислите, чувствате и действате по нов начин.
“ Всеки трябва
да
се запита: „Ако аз
си
въобразявам, че съм божество, къде са небето и земята, които съм създал?
След това гледам, пълна ли е торбата му, или празна.
Аз говоря за онези, които се интересуват от тези въпроси.
Които не се интересуват, те нищо няма
да
получат.
Ако, наистина, съм божество, все трябваше
да
създам нещо велико, вън и вътре в
себе
си
, което
да
поддържа моята божественост.
Срещна ли човек, който говори за небето, за ангелите, за Бога, а на гърба
си
носи празна торба, казвам: този е един от учениците на Настрадин Ходжа.
Мнозина питат: „Кой е пътят, методът, по който мога
да
стана ученик?
Ако аз сам не виждам дела, създадени от мене, на какво основание изисквам хората
да
ми вярват?
Искате ли
да
станете истински Христови ученици, трябва
да
се освободите от всичко старо, което ви спъва.
“ Който иска
да
стане ученик, той трябва
да
има пълна торба, т.е. сърце.
Сърцето пък трябва
да
бъде пълно с Любов.
Ако те устоят на водите, вземете ги назад; не устоят ли, обаче, разтворят ли се в чистите води на езерата, оставете ги там и благодарете, че сте се освободили от преходното, от временното.
Понякога сърцето на човека тупти по-силно от обикновено и той се плаши.
Ти
си
човек, който нищо още не
си
създал.
Тогава вземете нови теории, създайте
си
нови разбирания,
да
опитате какво значи приятел в живота.
Щом нищо не
си
създал, по-добре мълчи.
дава и взима.
Ако пък
си
създал нещо, кажи какво
си
създал.
Сега всички хора говорят за Любов, копнеят и въздишат за нея, търсят някой
да
ги обича.
Някой написал една книга, или едно стихотворение, и се хвали, че е създал нещо.
Казвам: понеже този човек е живял на земята и е видял много неща, сега ги описва с перото
си
, както художникът с четката
си
, но това още не са неща, създадени от него.
Той много пъти е виждал изгряването и залязването на слънцето, на луната, на звездите и ги описва.
Кому какво сте дали?
Човек трябва
да
има ясна представа за нещата,
да
знае какво нещо е оригинал, творение, и какво нещо е копие.
Отварянето и затварянето, свиването и разширението са два процеса, които стават и в самата природа.
Съвременните хора често се запитват: „В какво трябва
да
вярва човек?
Всички хора трябва
да
отворят торбите
си
и
да
дават.
Когато сърцето се свива, Бог взима нещо от него; когато сърцето се разширява, Бог дава нещо в него.
“ Казвам: вярвайте в това, което расте; вярвай в това, което дава плод; вярвай в това, което извира; вярвай в това, което уталожва жаждата; вярвай в това, което дава светлина и упътва хората; вярвай в това, което носи знание; вярвай в това, което носи живот на всички същества.
Вие трябва
да
поставите в ума
си
мисълта
да
бъдете щедри.
Бог дава, Бог взима.
Бог е щедър и вие трябва
да
бъдете щедри.
Казвам на един: ще дадеш!
Вярваш ли, че има много богове в света, ти ще се разделиш в съзнанието
си
.
Бог е благоутробен и вие трябва
да
бъдете благоутробни.
Много хора забъркват понятията
си
, когато тълкуват триединството на Бога, и казват: „Кой е Господ, кой е Исус и кой Дух свети?
Бог е светлина и вие трябва
да
бъдете светлина.
Бог е Любов и вие трябва
да
бъдете Любов.
Който се грижи, безпокои за ежедневните работи, той няма Любов в
себе
си
.
На този даваш кръв, на онзи даваш кръв и всички се радват.
Който не се тревожи за обикновените, за дребните работи в живота, той има Любов в
себе
си
.
Казвате: „Тогава защо хората страдат?
Мнозина се безпокоят, дали това лято ще има събор, или не.
Само по този начин човек може
да
види всички процеси, чрез които Бог ни учи как трябва
да
живеем.
В ума
си
човек трябва
да
държи мисълта, че колкото дава, толкова ще взима, плюс един малък придатък, равен на лихвите на дадената сума.
Например, ако някой направи едно добро, още до вечерта може
да
му се върне, но с лихвите.
– „Дали ще дойдат братя и сестри от провинцията?
Ако някой прави усилие
да
се качи на планината, щом се върне оттам, той ще има малък придатък, който ще се отрази благотворно върху организма му.
“ – Както всякога, така и сега, ще дойдат, но всички с празни торби.
Това е правилното положение:
да
дойдат с празни торби,
да
ги напълнят и през течение на годината
да
имат и за
себе
си
, и за другите.
Следователно всеки ден човек трябва
да
направи поне най-малкото добро, изразено в мисъл, чувство или действие.
Това добро може
да
бъде направено на някой извор, на някое растение, на някоя мушица, или на някой човек.
4.
Теория и приложение
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 20.7.1931г.,
В прилагането на истината човек се заинатява, става толкова упорит, че трябва
да
се вземат десет лоста, за
да
го подместят оттам, където е заседнал.
Това не значи, че не иска
да
излезе от това място, но той се намира в противоречие със
себе
си
и непременно трябва
да
дойде някой,
да
му помогне.
Освен със
себе
си
, човек може
да
влезе в противоречие с окръжаващата среда, както и с Бога.
Ето защо, при прилагане на истината, човек трябва
да
се пази,
да
не стига до противоречие с великата Истина.
Когато противоречията възникнат сами за
себе
си
, това е друг въпрос; обаче сам човек не трябва
да
си
предизвиква никакви страдания, никакви противоречия.
“ Ще ви дам един пример за обяснение на противоречията, които вие сами създавате.
Представете
си
, че имате един добър приятел или благодетел, който всякога е бил добър към вас, правил ви е всякакви услуги и добрини.
Един ден той се обръща към вас с молба,
да
му услужите в нещо, но вие веднага отказвате под претекст, че имате работа.
С този отказ вие сами се натъквате на противоречие: няма
да
мине много време и той ще постъпи с вас така, както вие постъпихте с него.
По същия начин хората постъпват и с Духа, от когото получават всички блага.
Мнозина мислят, че трябва
да
служат на Бога само при добро разположение на духа.
Не, човек всякога може
да
служи на Бога.
Ако той е неразположен, но реши
да
служи на Бога, неразположението му веднага изчезва.
Например, най-малкото противоречие в Божествения свят произвежда най-голямо нарушение във физическия.
Влезе ли човек там, той трябва само
да
учи.
Искате ли
да
постигнете това съвършенство, мислите и чувствата ви трябва
да
бъдат абсолютно хармонични.
Щом в Божествения свят се запази хармонията, и на физическия свят последствията ще бъдат хармонични.
Съвременните хора искат
да
бъдат силни,
да
бъдат почитани и уважавани, всички
да
им правят път,
да
им отстъпват.
Казвам: който има такива желания, той не е силен човек.
Представете
си
, че по пътя върви човек, който минава за силен, и среща едно малко дете.
В ума на този човек минава мисълта: „Отбий се от пътя
си
!
Стори място на това дете, то
да
мине“.
Обаче той казва: „Нима аз, големият, силният човек, трябва
да
отстъпя на това малко дете, то
да
мине първо?
Това дете е малко, нека то се отбие от пътя
си
!
Въпросът не е в това, че трябва
да
се отстъпва на малките деца, а в непослушанието.
Каже ли ви някой
да
направите път на някое дете, или на някой беден, прост човек, не питайте защо трябва
да
направите това.
После ще разберете защо е трябвало
да
постъпите така.
Сега, като срещнете някой човек на пътя
си
, вие не знаете как
да
се отнесете с него, какво
да
направите.
Всеки човек, когото срещате, той представлява за вас задача, която правилно трябва
да
решите.
Той е едно благо, което или ще придобиете, или ще изгубите – от вас зависи.
В отношенията с хората вие трябва
да
прилагате Божията мярка, както войникът на бойното поле
си
служи с мерник на пушката, за
да
стреля право в целта.
Ако направлява мерника добре, и резултатите на стрелбата ще бъдат добри.
Следователно, ако човек не постъпва съобразно законите на Божията мисъл, той нищо не може
да
постигне.
Не, без мерник не трябва
да
се стреля.
Човек трябва
да
изпраща мисълта
си
точно на нейното място, както войникът отправя патрона точно към целта.
Ако човек не знае къде и как
да
отправи мисълта
си
да
работи за него, той нищо не може
да
свърши.
С благоуханието
си
цветовете привличат пчелите, пеперудите и насекомите, за
да
помагат за оплодяването им.
Ето защо, ако човек иска
да
запази благоуханието на своите мисли и чувства, той трябва
да
посвети живота
си
на служене на Бога.
Служенето не трябва
да
става по принуда.
Принудата не е Божествен метод.
Служенето на Бога не става нито по закон, нито по насилие, но доброволно, от Любов.
Няма по-красиво, по-хубаво нещо за човека от това,
да
става всяка сутрин рано,
да
се помоли на Бога и
да
влезе в общение с Него.
Често хората се търсят едни-други, искат
да
се срещнат,
да
се поразговорят.
Питам: кой е най-важният, Когото всеки ден трябва
да
срещате?
Няма по-важен момент в живота на човека от този,
да
зърне само лицето на Бога.
Обаче, ако излезете сутрин с желание
да
посрещнете Бога, но се усъмните в това и кажете, че Бог няма
да
се занимава с вас, наистина, няма
да
Го срещнете.
Как е възможно Бог
да
не се интересува днес от тебе, от твоята работа, щом Той сам те е създал и се е интересувал от тебе още преди създаването ти?
Веднъж те е създал, Той се интересува вече от тебе, но ти не се интересуваш от Него.
Който не се интересува от Бога, той постепенно губи силите
си
и остава назад в развитието
си
, не прогресира.
Да
не се интересувате от Бога, означава
да
не се интересувате от това, което учителите ви преподават.
Баща изпраща сина
си
на училище, но той не учи уроците
си
, бяга от училище и в края на краищата, остава невежа.
Действително, когато е трябвало
да
учат, те са бягали от училище, затова и до днес мнозина не разбират от музика, изкуство и от ред клонове на науката.
Много от съвременните хора не знаят правилно
да
се хранят, вследствие на което стомахът им не работи добре.
Хората са кръшнали в много работи, затова са останали назад в развитието
си
.
По тази причина невидимият свят е приготвил план, с който иска
да
помогне на човечеството,
да
го върне в правия път,
да
продължи развитието
си
.
Казвам: досега Бог изпращаше посланици от невидимия свят,
да
работят върху хората, като ги запитваше, желаят ли това, или не.
Днес, обаче, Бог изпраща работници от невидимия свят, които никого нищо не питат: те взимат чуковете
си
и започват
да
работят върху къщите на хората.
Време е вече те
да
излязат вън от къщите
си
, под открито небе, на чист въздух.
С хубавото време, което имаме днес, невидимият свят обръща внимание на всички хора, че ако те изпълняват волята Божия, и за в бъдеще небето ще бъде така ясно и чисто като днес; и слънцето ще грее и топли така приятно като днес.
Обаче, яви ли се между хората най-малката дисхармония, условията се изменят, а с тях заедно и природата.
Живата природа не е нищо друго, освен съвкупност от деятелността на безброй разумни същества.
Затова, именно, грехът се отразява вредно, както върху хората, така и върху природата.
И така, за
да
се избегнат лошите условия на живота, хората трябва
да
бъдат внимателни в приложението на своите знания.
Обаче, те трябва
да
знаят, че вчерашното знание не може
да
им помогне.
Днес хората се нуждаят от това знание, от нова наука.
Казвате: „Защо вчерашното знание не може
да
ни помогне?
“ Вчерашното е дало вече своите резултати, важно е днешното.
Трябва ли дървото, което вчера е израснало един сантиметър, например,
да
каже днес, че повече не трябва
да
расте?
Вчерашното е било за вчера; днес се изисква нещо ново, един малък придатък към старото.
Малкият придатък, именно, аз наричам ново знание, нова наука.
Някой казва: „Аз вчера станах рано, качих се на върха, днес мога
да
си
почина малко,
да
си
поспя“.
Не, вчерашното се е минало, то е влязло вече в градежа на твоето здание.
Трябва ли, обаче,
да
спреш този градеж?
Всеки ден трябва
да
се гради по малко; всеки ден трябва
да
се прибавя нещо към зданието.
Сега, искате ли
да
градите правилно, трябва
да
държите в ума
си
само хармонични, прави мисли.
Тези мисли ще се предадат и на окръжаващата среда.
Мисълта е сила, която движи нещата.
Ако човек мисли дълго време върху един въпрос, той ще направи чудеса в това направление; ако пък мисли дълго време върху един предмет,
да
го предвижи в известна посока, той и това може
да
направи.
Щом мисълта на човека е непрекъсната, тя може
да
измени цялата обстановка, тя може
да
измени окръжаващата среда.
Обаче, ако човек един ден мисли едно, а на другия ден мисли друго, или ако пет години наред мисли по един начин, а други пет години мисли по друг начин, той нищо няма
да
постигне.
В мислите на човека върху даден въпрос трябва
да
има обща връзка, една непрекъснатост.
Съвременните хора поставят преграда между физическия и духовния живот, като казват, че между физическото и духовното няма никаква връзка.
Физическият живот е живот на повърхността на водата, живот на морските вълни.
Когато наблюдавате морето, повърхността му може
да
бъде спокойна или развълнувана.
Ако морето се вълнува, движението на водата се предава на дълбочина най-много от 10–15 метра.
Животът на водата до тази дълбочина представлява физическия живот.
Питам: при това положение на нещата може ли
да
се постави граница между физическия и духовния живот и
да
се каже, че има разлика между материализъм и идеализъм?
Това не може
да
се вземе за общо правило, защото ще срещнете в живота
си
материалисти, които са набожни хора и идеалисти, които не вярват в Бога.
Срещате един материалист, оглеждате го от главата до петите, казвате: „Този човек не вярва в Бога, той мисли само за своето благоденствие“.
Обаче, тъкмо този човек ще ви покани у дома
си
и ще ви нагости.
Срещате след това един идеалист, духовен човек, който по няколко пъти на ден се моли, чете молитви, обаче, в случай на нужда нито парче хляб, нито пара ви дава.
Истинска вяра има този, който може
да
ви услужи,
да
ви помогне в случай на нужда.
Силата на човека е в прилагането, а не в теорията.
Който не е готов
да
прилага, той не трябва
да
се самоосъжда, но всеки ден трябва
да
прибавя по нещо ново в своя живот.
Да
се мисли така, това е заблуждение.
Младият човек може
да
бъде по-духовен от стария, както и старият може
да
бъде по-голям материалист от младия.
Старият не обича
да
услужва.
Ако накарате стария
да
ви услужи в нещо, той веднага започва
да
се отдръпва под предлог, че краката му не държат, че е неразположен и т.н.
“ –
Да
, ти
си
се уморил, защото не прилагаш.
Който правилно прилага, той
си
почива; който неправилно прилага, той се уморява.
Някой чука по цял ден, но като не знае как
да
чука, отслабва, уморява се и се отказва по-нататък
да
работи.
Който знае
да
чука, той за пет минути може
да
свърши работата
си
.
Приложението иска умение, а не усилие.
Някой взима гвоздей, иска
да
го забие в една дъска; удари един път, не може
да
го забие; удари втори път, пак не успява; удари трети път, но майсторски, и гвоздеят влиза в дъската.
Следователно всичко е в умението
да
се прилагат нещата.
Някой иска
да
свърши една работа, но като не успява, започва
да
плаче,
да
се моли на Господ
да
му помогне.
Няма защо
да
плаче този човек, той трябва
да
работи,
да
постоянства.
Някой мисли, че като изтощава тялото
си
, като яде малко, ще стане духовен човек.
Казвам: най-важно нещо при яденето е
да
ядеш с благодарност.
Най-важно нещо в търговията е
да
продаваш и
да
купуваш често.
Дали ще работите във физическия или в духовния свят, важно е
да
работите с Любов.
И така, сложете в ума
си
мисълта
да
не остарявате, а вечно
да
се подмладявате.
Старият човек иска
да
бъде почитан и уважаван, но за какво отгоре?
Ако той има Любов в сърцето
си
, всички ще го обичат и уважават.
НАГОРЕ