НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
472
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
472
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Любовта към Бога
,
РБ
, 7-те езера, 12.7.1931г.,
Никой не може
да
има повече от 300 жени.
Досега десет проповедници са ме учили
да
се моля, но аз все гладен съм оставал.“ Този човек се молил и очаквал Господ
да
дойде и
да
го нахрани.
Не, ти, който го учиш
да
се моли, покани човека у дома
си
и му кажи: „Първо ще се нахраним, а после и двамата заедно ще четем „Отче наш“.“.
И така, каквото и
да
ви се говори, вие никога няма
да
разберете Словото Божие, докато не възлюбите Бога.
– Защото
си
скаран с близките
си
и не можеш
да
им простиш.
Освен това, сърдиш се, недоволен
си
, че този бил богат, че онзи бил учен и т.н.
Пък и от моя страна, ако и аз не обичам Бога, никога не бих могъл
да
предам Неговото Слово.
И така, когато Христос дойде на земята, Той пострада за греховете на хората,
да
ги спаси.
Значи праведният трябва
да
страда, за
да
спаси грешния.
Ако обичате Бога, ще разберете дали това, което ви говоря, е истина.
Това значи, че той иска
да
се отдалечи от Бога.
Съвременните хора искат
да
се женят,
да
станат щастливи.
Кой праведен ще дойде
да
ни спаси?
Щом не обичате Бога, любовта ви към вашите желания е много силна.
Не, ако човек се ожени, той трябва
да
има желание
да
намери Бога.
Както се вижда, от нас нищо няма
да
излезе.
Тогава, каквото и
да
ви се говори, всичко е безполезно.
Във всяко желание човек трябва
да
търси Бога.
Следователно и като ви говоря, и като ви слушам, Божията Любов трябва
да
е в мен.
Някой казва: „Имам желание
да
ям“.
По-добре е за нас
да
се върнем в света.
Ако говоря с Божията Любов, всичко мога
да
предам; ако слушам с Божията Любов, всичко мога
да
възприема.
– Значи чрез храната имаш желание
да
намериш Бога,
да
познаеш Божията Любов.
Остаряхме, не сме способни
да
ходим вече по планините,
да
се обновяваме,
да
се развиваме.
Същото се отнася и до вас: ако слушате с Божията Любов, всичко можете
да
възприемете; ако говорите с Божията Любов, всичко можете
да
предадете.
Щом човек намери Бога и познае Любовта Му, той всичко е придобил.
Бог е милостив, и
да
грешим, един ден Той все ще ни спаси“.
Всички хора искат
да
слушат и
да
говорят с Божията Любов, но какво правят?
Наистина, никой няма
да
остане неспасен, защото Бог има желание всички
да
Го познаят, но спасението ще дойде чрез закона на Любовта.
Вие може
да
сте видели Христос, но такова виждане не допринася още нищо на човека.
Деня, в който залюбиш Господа, товарът от гърба ти ще се снеме.
“ Като се напълни стомната, запушват я добре, залепват отгоре един печат и издават диплом: в тази стомна се съдържа еди-какво
си
количество вода, черпано от еди-кой
си
извор, на това и това число.
Много неща вижда човек, но важно е как ги вижда.
Не залюбиш ли Господа и
да
придобиеш спасението
си
, пак ще го изгубиш.
Като дойде професорът, отваря стомната и започва
да
предава на учениците
си
: „Къл-къл-къл!
То е все едно
да
каже човек, че го боли крака.
Докато човек дойде до положение
да
бъде спасен, той ще прекара продължителна вътрешна борба и най-после ще даде ход на Божественото в
себе
си
.
“ Щом водата в стомната се свърши и професорът свършва лекцията
си
.
Не е достатъчно
да
каже, че го боли кракът, но той трябва
да
знае причината, защо го боли.
Тогава той ще стане силен, няма
да
лъже, няма
да
бъде самотен, ще има много братя и сестри.
Той отново става ученик: отива при чешмата, поставя празната стомна под чучура на чешмата и слуша какво говори водата: „Къл-къл-къл!
Когато човек знае причината на известна болка, той ще може и
да
я лекува.
Казвам: съвременният човек иска
да
има на разположение слуги и слугини. Защо?
“ Професорът взима стомната, занася я в университета, където на другия ден ще държи втората
си
лекция.
Един важен въпрос, който може
да
се зададе на съвременните хора, е следният: в първите времена на създаването
си
плодовете падаха ли от дърветата?
Да
носят товара му.
В първоначалния
си
живот плодовете не са падали от дърветата.
Той надигнал на гърба
си
голям товар, но като не може
да
го носи, казва: „
Да
дойде някой
да
ми помогне!
Сега,
да
оставим настрана въпроса за смисъла на живота, който съвременните хора често задават.
Те са били на клоните, докато дойде някой
да
ги откъсне.
“ Дойде един слуга, втори, трети, четвърти, вдигат товара, мъчат се, пъшкат, но товарът остава на мястото
си
, не могат
да
го поклатят. Защо?
За вас е важно, като отивате в света,
да
говорите и
да
слушате с Божията Любов.
След грехопадането, обаче, и плодовете започнали
да
падат от дърветата, било от вятър брулени, било по друга някаква причина.
– Товарът може
да
се вдигне само при взаимна помощ от страна на няколко души едновременно.
Ето защо, докато човек е плодът на Божественото дърво, докато живее чист и светъл живот, той ще има Божията Любов в
себе
си
и никога няма
да
пада от това дърво – винаги на него ще пребъдва.
На същото основание мнозина
си
мислят: „Как ли ще се оправят работите ми тази година?
Някой отива в света, иска
да
го подобри,
да
го оправи, но опълчва хората против
себе
си
.
Няма ли Любовта в
себе
си
, той ще пада от Божественото дърво, като изгнил плод, и ще изсъхва.
Отивате ли в света, първо ще се справите със
себе
си
, ще проверите любовта ви към Бога по-силна ли е, отколкото към всяко ваше желание, или към всяка ваша мисъл.
И така, на млади и на стари казвам: преди всичко вие трябва
да
бъдете такава реалност за
себе
си
, че нищо в света
да
не е в състояние
да
ви разклати или измести.
Щом се справите със
себе
си
, щом се опитате, само тогава ще можете
да
говорите и на хората.
Ще дойде при него някой, по-голям простак и невежа от самия него, и ще почне
да
го учи как
да
вярва в Бога, как
да
се разкае, как
да
се обърне към Бога и т.н.
Ако има някаква сила, която е в състояние
да
измести Божественото у вас, това показва, че нямате Любов.
Ще им кажете, че ако искат
да
бъдат щастливи, радостни и весели,
да
имат на страната
си
всички възвишени, добри и разумни хора, те трябва
да
обичат Бога повече от всички свои желания.
Хиляди дървета
да
има около вас, не ги пипайте, не ги сечете, но кажете
си
: „И без тях може; животът е отвътре, а не отвън“.
Една от нашите сестри ми каза: „Аз дойдох на езерата, на тези високи места и на този чист въздух,
да
се освежа,
да
разреша един въпрос“.
Ако човек се обърне с лицето
си
към света и очите му са отворени за него, а няма Любов в
себе
си
, той ще изпадне в изкушение.
“ – „Ще се моля на Бога, постоянно ще бъда в молитва.“ Казвам: ти можеш цял ден
да
се молиш, но това е само външна молитва.
Мома види някой млад момък и веднага го хареса, пожелае го за
себе
си
.
Или, покажете ми един момък, който
да
е пожертвал своята свещена идея за някоя мома и
да
е станал щастлив!
Или обратно: момък види някоя красива мома, хареса я, пожелава я за
себе
си
.
Когато момата каже на момъка, че се е влюбила в него, той трябва
да
я заведе при баща
си
и
да
ѝ каже: „Ако ти обикнеш баща ми и той те хареса, тогава и аз ще се съглася
да
се оженя за тебе“.
Ти трябва
да
си
зададеш въпроса: „Мога ли
да
обичам Бога повече от своите желания?
Така трябва
да
постъпи и момата.
Ако момъкът ѝ каже, че чергата му от четирите краища се запалила за нея, тя трябва
да
му каже: „Най-напред аз трябва
да
те заведа при баща
си
и ако ти го обикнеш, тогава и аз ще се съглася
да
се оженя за тебе.
Човек се е родил, за
да
обича Бога и
да
запечата живота
си
с тази Любов, а не
да
бъде слуга на хората.
Иначе, не давам сърцето
си
.
Постигне ли това, всички въпроси са разрешени.
Този е смисълът на стиха, който Христос е изказал: „Това е Живот Вечен,
да
позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога“.
Кой дава право на момата или на момъка
да
се следят един-друг,
да
тичат един подир друг, както сянката подир човека?
По същия начин и всяка ваша мисъл, или всяко ваше желание, които ви харесват, най-напред трябва
да
ги представите пред окото на Бога,
да
ги одобри, и ако Той се произнесе за тях, че са добри, тогава и вие можете
да
ги задържите в
себе
си
.
Възлюби ли човек Бога, където и
да
отиде, пътят му винаги ще бъде отворен.
Преди всичко те трябва
да
знаят, че това, подир което тича момата или момъкът, е сянката на човека, но не и самият човек.
Вие можете и
да
не правите това, но ще се самоизлъгвате и после ще страдате.
И в ада
да
е, между грешниците, той винаги ще бъде радостен и весел.
Ако аз държа в ръката
си
запалена свещ и вие тръгнете подир свещта ми, какво ще стане с вас?
Тогава вие няма
да
знаете кой ви говори, кой ви нашепва и внушава известни мисли и желания.
Сега, няма
да
ви желая
да
постигнете това нещо, но ще ви питам: обичате ли Бога?
Представете
си
, че свещта ми изгори; какво ще правите тогава?
Един английски проповедник отишъл в кантората на един свой познат, богат търговец, и започнал
да
му проповядва: „Трябва
да
се служи на Бога!
“ Изведнъж чул зад
себе
си
някакъв глас: „Няма съмнение!
“ Ако обичате Бога, вие ще приличате на онова момче, което яздело магаре и по пътя го настигнал един старец, който започнал
да
разговаря с него.
Разумното в човека, което вие търсите, е някъде зад свещта, където вашият поглед не може
да
проникне.
Старецът казал: „Момче, хайде
да
се поразговорим за възможни неща, които могат
да
станат“.
Слънцето изгрява, виждате неговата светлина, но както и при свещта, вие още не сте намерили разумното в човека; вие не сте намерили Истината, която слънцето носи.
Значи папагалът повторил: „Няма съмнение, че трябва
да
се служи на Бога!
Момчето отговорило: „Добре, дядо, можем
да
поговорим“.
Вие имате някакво желание, но това желание не е нищо друго, освен запалена свещ – която някое разумно същество носи.
“ Проповедникът харесал папагала и помолил търговеца
да
му го продаде.
– „Тогава, дядовото, я слез от магарето, аз
да
се кача малко на него, че се изморих, дълго време вече пеш вървя.“ – „Добре, дядо, може.“ Момчето веднага скочило; дядото се качил на магарето.
Последният се съгласил на това предложение и продал папагала за 250 английски лири.
Като изминали така доста път, момчето се уморило и казало на дядото: „Дядо, хайде пак
да
поговорим за неща, които са възможни.
подир тази запалена свещ, но щом тя изгори и вие изгубвате желанието
си
.
Той взел папагала и го занесъл на жена
си
, като ѝ казал: „Знаеш ли, този папагал потвърждава, че наистина, трябва
да
се служи на Бога и че смисълът на живота се състои именно в това служене“.
Сега пък ти слез от магарето,
да
се кача аз на него,
да
си
почина малко“.
След това се срамувате, че не сте постигнали желанието
си
.
Един ден проповедникът направил една голяма грешка и казал на жена
си
: „Знаеш ли, аз направих една голяма глупост“.
“ Значи,
да
се качи дядото на магарето, това е възможно, а
да
слезе от магарето, това е невъзможно.
Момата, като отива при своя възлюбен, при своята любов, срамува се
да
каже, че е ходила при него, и казва: „Ходих някъде“.
Сега аз желая вие
да
бъдете млади, като момчето, и готови
да
слезете от магарето, щом някой желае
да
поговори с вас за възможни работи.
Тя не смее
да
каже, че е ходила при своята любов. Защо?
Аз не желая
да
бъдете стари, като дядото, и
да
не искате
да
слезете от магарето, щом някой желае
да
поговори с вас за възможни работи.
Защото е ходила при него с цел
да
проследи какво прави той, с кого се среща и т.н.
Съвестта у човека му показва къде и кога той има право
да
се съмнява или
да
подозира.
Който се е научил само
да
се качва на магарето, а
да
не слиза от него, той нищо не може
да
постигне.
Тя се безпокои, че свещта, която той носи, скоро ще изгасне и отново ще се намери в тъмнина.
Например,
да
се съмняваш в Любовта, това е едно нещо;
да
се съмняваш в безлюбието, това е друго нещо.
Знаеш ли
да
се качваш, ще знаеш и
да
слизаш.
Казвам: всеки човек има един професор в
себе
си
, който всеки ден го учи какво
да
прави и какво
да
не прави.
И той по същите причини се срамува
да
каже, че е ходил при своята възлюбена, при своята любов.
Например, този професор казва: „Който иска
да
стане човек,
да
внуши респект и уважение на хората, той трябва
да
бъде строг, намръщен, недоволен и т.н.“ И след като слушате този ваш професор, вие сте скръбни, тъжни и се измъчвате.
Ще слезеш, ще се изправиш на краката
си
, т.е.
Сега аз правя вътрешен извод на нещата,
да
видите откъде произлизат нещастията в живота.
на закона на Любовта и ще кажеш: „За Бога съм готов всичко
да
направя“.
Например, в ума на някого се вмъкне идеята
да
си
направи къща и той започва
да
мисли, че ако
си
направи една къща, всичките му работи ще се уредят.
Като кажеш, че за Бога
си
готов всичко
да
направиш, това не означава, че се ангажираш за хиляди и милиони години.
Където ходи, каквото прави, все за къща
си
мисли.
Преди всичко, няма причини
да
скърбите.
Ти трябва
да
си
готов
да
направиш всичко за Бога само за даден момент, за една хилядна част от секундата.
Казвам: Бог е дал на всеки човек по една хубава, здрава къща.
Ако някой намисли
да
направи зло някому, той се бори, мисли, решава и най-после казва: „Любовта ми към Бога е по-силна от всякакво мое желание, или от всякаква моя мисъл“.
– Мъчно ти е, защото вчера изяде една кокошка, която още не може
да
се смели в стомаха ти.
Това значи
да
обича човек Бога.
Каква по-хубава къща може
да
има от тялото на човека?
Какво му коства
да
избере правия, добрия път?
Ако с тази къща, която Бог ви е дал, вие не можете
да
станете човеци, още по-малко ще станете човеци с къщи, направени от камък и тухли.
Някой се оплаквал, че се оженил едва преди една година и вече не може
да
живее с жена
си
.
Какво по-хубаво от това
да
бъдете млади?
Казвате: „Поне пари
да
спечеля, богат
да
стана, че така
да
си
уредя работите“.
Ще ви срещне дядото и ще каже: „Синко, искам
да
поговорим за възможни неща“.
Ако е въпрос за богатство, питам: какво по-голямо богатство търсите от това, което Бог ви е дал?
Когато взел тази мома за своя жена, той не я обичал и днес се оплаква, че тя не влиза в положението му, иска от него
да
ѝ задоволи всичките нужди, а той няма средства и се принуждава
да
краде.
– „Може, дядо,
да
поговорим.“ – „Можем ли
да
обичаме Бога?
Той е дал всекиму вътрешно богатство.
Питам: кое заставя човека
да
краде?
“ – „Можем.“ – „Можем ли
да
победим света?
Ако не можеш
да
станеш човек с вътрешното богатство, което Бог ти е дал, още повече не можеш
да
станеш човек с външното богатство.
– Ненаситните човешки желания го заставят
да
краде и
да
върши ред престъпления.
“ – „Можем.“ – „Можем ли
да
преодолеем всички трудности?
Да
се мисли, че в къщите, във външното богатство се състои щастието на човека, това са заблуждения, от които той трябва
да
се освободи.
Ненаситните желания заставиха човека
да
напусне рая.
“ – „Можем.“ Всичко можем
да
направим, като имаме Божията Любов в
себе
си
.
Заблужденията са примамки в света, от които човек трябва
да
се пази.
Има желания, които всеки ден хлопат пред вратата на човека и го поставят в положение
да
изгуби своя мир, своите светли мисли и възвишени чувства.
Бог е Любов, Разумно начало, което е вложило всичко в живота.
Като наблюдавам хората, от единия до другия край на света, виждам, че те са роби на своето честолюбие.
Държим ли тази мисъл постоянно в ума
си
, ние ще имаме съзнанието, че умът, сърцето, душата, духът ни са дадени от Бога.
Не, желанията на човека са на мястото
си
.
Всеки човек има високо мнение за
себе
си
.
Лошото не е в желанията, но грешката се състои в това, че човек има по-голяма любов към желанията
си
, отколкото към Бога.
След всичко това, какво ни пречи
да
Го обичаме?
Добре е
да
има високо мнение за
себе
си
, но той трябва
да
го оправдае.
Защо
да
не обичаме Онзи, Който ни е дал всичко?
Щом имаме ум, сърце, душа и дух, какво повече може
да
се желае?
Умът, който Бог ни е дал, може
да
се поддържа само с Божествени мисли.
Едно време тя струваше много.“ – „Едно време може
да
е струвала нещо, но днес е остаряла, изцапана.“ – „Как смееш
да
ме обиждаш!
И тогава вече всички ще знаете, че спасението на човека зависи изключително от Любовта.
Сърцето, което Бог ни е дал, може
да
се поддържа само с Божествени чувства.
“ – „Че се обиждаш, то е друг въпрос, но това, което ти казвам, е истина.“ На друг казвам: „Ти никак не мислиш“.
Момента, в който Любовта ви към Бога е по-силна, отколкото към вашите желания, вие сте вече в областта на безсмъртието.
Душата, която Бог ни е дал, може
да
се развива само с красивото и хубавото, което излиза от Бога.
– „Как
да
не мисля?
Ако пък изпаднете в ада, достатъчно е
да
се хванете за една от машините, която произвежда светлина, за
да
излезете навън.
Само по този начин нашите умове, сърца и души ще дадат плодове.
Тогава вашите неприятели от ада ще се накачат за вас.
“ – „
Да
, ти имаш ум; едно време мислеше хубаво, но сега умът ти е оцапан и не мислиш правилно.“ На трети казвам: „Ти нямаш Любов в сърцето
си
“.
Вие трябва
да
си
мълчите и
да
продължавате
да
се качвате нагоре.
Ако първото отношение не съществува, и второто няма
да
съществува.
Най-голямата война, в която Христос взимаше участие и пострада, беше обвинението срещу Него, че се наричал Син Божи.
При изкачването нагоре и Любовта ви постепенно се усилва.
Христос пострада и хората страдат.
Казвате: „Като дойде Христос, всичко ще се оправи“.
Минава-заминава покрай нея, не я поглежда.
Следователно, страданията са неизбежни, каквито и
да
са причините за тях.
Следователно, ако нямате Любов в
себе
си
, всеки може
да
се качи на гърба ви и
да
ви смуче като дървеница.
Тя му казва: „Ти не ме поглеждаш, не ме обичаш, понеже съм грозна“.
Защо и за какво страда човек?
Казвате: „Ние искаме
да
знаем дали Христос ни обича или не“.
– „Аз не те обичам, не защото
си
грозна, но защото не
си
добродетелна.“ И действително, има една грозота в света, която не може
да
се обича.
Ако страда за греховете
си
, той заслужава тези страдания.
Не е достатъчно
да
очаквате Христос
да
сложи венец на главата ви,
да
ви вземе с колесница,
да
ви заведе в рая и
да
каже: „Ето един човек от величията на земята, който беше реформатор, управляваше света“.
Христос е доказал дали ви обича или не; важно е сега вие
да
докажете, вие сами
да
се убедите, дали обичате Христос.
После, същият момък среща една красива мома, която поглежда, замисля се и заминава.
Обаче, ако върши волята Божия и пак страда, коя е причината за тези страдания?
Думите на Христос трябва
да
бъдат истинни.
Важно е сега вие сами
да
проверите дали Любовта към желанията ви е по-силна, или по-слаба от Любовта ви към Бога.
Как трябва
да
се гледа на този род страдания?
Ако Христос каже така за някой човек, той действително трябва
да
бъде такъв.
Че еди-кой
си
ви обичал, това не трябва
да
ви ласкае.
Обичаш ме пък, защото съм красива“.
Значи две неща трябва
да
има човек предвид в живота
си
: за Истината ли
да
страда, или за своите лични грехове?
Няма защо
да
си
въобразява човек, че е бил някакъв голям проповедник, или реформатор, или друго някакво величие.
Вие трябва
да
си
кажете: „За мене е важно, че Любовта ми към Бога е по-силна, отколкото любовта ми към този човек“.
Момъкът отговаря: „Не че те обичам, но те погледнах и се замислих, защото видях, че
си
красива, но не и добродетелна“.
Няма по-велико страдание от това,
да
страда човек за Истината!
За човека е важно, в каквото обществено положение и
да
се намира днес,
да
изпълни волята Божия, като Син Божи.
Че парите ви пропаднали, че къщата ви изгоряла, и това не трябва
да
ви смущава.
Значи, има една красота в света, която не може
да
се обича.
Питам: в какво се заключава свободата?
Каквото заповяда Бог, той
да
го изпълни.
За вас е важно Любовта ви към Бога
да
е по-силна и от парите, и от къщата, и от всички материални блага и желания.
След това среща една грозна мома, на която казва: „Тебе мога
да
обичам, защото
си
добродетелна“.
Птицата е свободна, когато хвърчи; щом не може
да
хвърчи, тя греши.
И каквото изпълни, ще го носи със
себе
си
през всички времена и епохи.
Среща една красива мома, на която също така казва: „Тебе мога
да
обичам, защото
си
добродетелна“.
Рибата е свободна, когато плува; щом не може
да
плува, тя греши.
Трябва ли ябълката, която дава плодове,
да
се препоръчва от хората?
Следователно, човек трябва
да
бъде добродетелен!
Огънят е жив, когато гори; щом не може
да
гори, той е мъртъв.
Вятърът върши работа, когато духа; щом престане
да
духа, той не може
да
извърши никаква работа, той е мъртъв.
Ябълката, със своите тежки, увиснали плодове, казва: „Каквото Бог ми заповяда, аз всичко изпълних!
Отвън човек може
да
е грозен, но отвътре трябва
да
е добродетелен.
Водата е жива и върши работа, като тече; щом престане
да
тече, тя не е способна за работа, тя е мъртва.
Който е съгласен с тази философия, нека приложи Любовта в живота
си
и работите му ще се оправят.
И сега, ще дойде някой
да
ме пита, дали е вярващ, или не; дали е тръгнал вече в пътя, или не.
Зад грозотата се крие нещо красиво.
Престане ли
да
мисли, той изгубва свободата
си
.
– Ти сам трябва
да
знаеш това.
Започнат ли хората
да
прилагат този живот, и светът ще се оправи.
Навсякъде има нещо, което измамва, излъгва хората, за
да
привикнат
да
гледат на нещата не така, както са представени.
Следователно птицата хвърчи, рибата плува, огънят гори, вятърът вее, водата тече, а човек мисли.
Ако страдаш, ти
си
вече в пътя.
Истинската красота, както и силата на живота, се заключава в Любовта.
Ако се дига прах около тебе, ти
си
в пътя.
Те не знаят какво ще стане с тях, нито пък знаят как ще уредят работите
си
.
Вие трябва
да
схващате правилно нещата.
– Не е въпросът в парите, дали малко или много сте изхарчили, но важно е
да
използвате времето, както трябва.
Всеки човек върви в пътя, но ту пада, ту става.
“ – От вас зависи.
Представете
си
, че човек има само едно чувство, например осезанието, и с него изпитва нещата, твърди ли са или меки, студени или топли и т.н.
Като падне, изпъждат го от рая.
Вие дойдохте за чистия въздух, но трябва
да
изразите Любовта
си
към Бога.
Придобиете ли тази свобода, ще се освободите и от страха.
Върви така ден-два и пак сгреши нещо – изпъждат го от рая.
Преди всичко вие се намирате на кръстопът.
Представете
си
, че у човека се яви и второ чувство, вкусът, чрез което
да
опитва нещата, сладки ли са или горчиви, солени или кисели и т.н.
След това почва
да
плаче,
да
се моли, пак го приемат.
Какво ви коства
да
вземете онази посока, която ще ви изведе в правия път?
Това чувство събужда у човека желание
да
яде.
По същия начин и Адам сгреши, за което го изпъдиха от рая.
Такова раждане е на мястото
си
.
Следователно човек яде по единствената причина
да
опитва вкуса на нещата.
Той слезе в ада, където плака, разкая се, докато пак го приеха в рая.
То носи Божието благословение.
Откак Адам сгреши, много пъти досега той е влизал и излизал от рая.
Някой пита: когато Адам и Ева сгрешиха в рая, Бог беше ли между тях?
Имате ли Божията Любов в
себе
си
, каквото и
да
ви се случи в живота, всичко ще се превърне на добро.
Той иска вече отдалеч или отблизо
да
опознае предмета,
да
го опита, как мирише, приятно или неприятно.
Сутрин е в рая, вечер е в ада.
Как мислите, ако Бог беше застанал до дървото на познаване доброто и злото, щяха ли
да
сгрешат първите хора?
След това у човека се събужда желание
да
чуе как говорят живите същества около него и
да
ги различава едно от друго.
И съвременните хора сутрин са в рая, весели, радостни; сгрешат ли нещо, изпъдят ги оттам и те слизат в ада.
Те лесно се поддадоха на изкушението, защото Любовта им към Бога беше по-слаба от желанието им
да
придобият знания,
да
станат богове.
И най-после у човека се явява интерес
да
види външния образ на нещата.
Така с години се повтаря една и съща история, докато дойде ден, когато човек вече няма
да
греши и ще запази своето място в рая.
Там е спънката и на всички съвременни хора.
Веднъж има такива хора, макар и малко на брой, и вие можете
да
живеете като тях.
Той иска
да
види какво е написано върху всеки предмет.
Сега, току-що упътят човека как
да
живее, поставят го в рая, но не се минава много, той пак сгреши и вечерта е в ада.
Любовта към Бога трябва
да
се разглежда вътрешно; тя не трябва
да
се изразява само с думи, но трябва
да
се изразява в чисти, светли мисли и чувства и възвишени дела.
Някой, като вижда, че не може
да
запази положението
си
в рая, казва: „Сега не мога
да
се изправя, ще остане за друг живот.
Само така човек може
да
бъде силен и мощен.
Аз наричам истински човек този, който е възлюбил Господа.
Уж влязох в пътя, но не можах
да
устоя, затова поне ще се оженя,
да
си
уредя работите“.
Щастието на силния се крие в Божественото.
Моментът, в който той се е определил и възлюбил Господа, го определя като човек.
– Бог не те е пратил на земята
да
се жениш.
Такъв човек привлича вниманието на всички добри и разумни хора и те казват: „Днес става нещо Божествено!
– „Поне
да
забогатея.“ – Бог не те е пратил на земята
да
събираш богатства.
Животните се намират далеч от този закон, но и у тях е вложено Божественото, макар още
да
не е проявено.
Този човек може
да
яде и пие, но това никого не интересува.
Бог те е пратил на земята
да
учиш,
да
придобиеш Любовта.
Да
възлюбиш Бога – този е най-славният момент в твоя живот.
Докато човек не чувства, той не може
да
познае Бога, не може
да
възприеме Божията Любов.
Следователно, каквото вършите, то трябва
да
бъде проникнато от Любов.
Това значи
да
цъфтиш,
да
разнасят благоуханието
си
надалеч.
Оттук следва: не може ли човек
да
почувства Божията Любов, той не може и
да
мисли.
Образът на Бога трябва
да
е и в ума, и в сърцето, и във волята, и в душата, и в духа ви.
Това значи
да
бликаш постоянно, като извор, който знае само
да
дава.
Щом не мисли, той не може
да
бъде свободен, той е мъртъв човек.
Имате ли предвид Любовта към Бога, всичките ви работи ще бъдат оправени.
В този момент всички разумни желания са постижими.
Значи, който няма Божията Любов в
себе
си
, той не мисли, той не е свободен, той е мъртъв човек.
Без тази Любов страданията ще ви следват на всяка стъпка.
И обратно: мисли ли човек правилно, той е свободен, той носи в
себе
си
Божията Любов.
Качите ли се на някой от тези каменисти върхове около вас, вие можете
да
паднете оттам,
да
се ударите някъде.
Страданията на хората показват, че те са в ада.
Мнозина искат
да
знаят причините за страданията.
Казвам: много са причините за страданията.
“ Като ги гледате отдалеч, казвате, че са красиви; щом се ударите в някой камък, казвате, че са лоши.
Като наблюдавам съвременните хора, виждам как те се смеят едни на други.
Например, ако главата, гърдите и стомахът на човека са здрави, а единият му крак е болен, той непременно ще изпитва някаква болка, някакво страдание.
Те са лоши, защото Бог не ги е създал.
Една вечер американските милионери, които напоследък фалирали, се събрали на угощение, на което решили всеки
да
присъства с най-скъсаните дрехи, каквито може
да
намери у дома
си
.
Или, ако ръцете и краката му са здрави, а само едното ухо е болно, той пак ще усеща болка, ще чувства някакво страдание.
Развалините, които ви обикалят, не са Божие създание.
Като се видели в това жалко и смешно положение, те започнали един друг
да
се закачат: „Колко са хубави твоите дрехи!
Казвате: „Ние искаме
да
бъдем учени“.
Болезнените състояния създават вътрешна дисхармония в организма.
Надали могат
да
се намерят подобни в целия свят.“ – „Ами твоите обувки!
– Вие страдате от много учение.
Следователно вътрешната дисхармония е резултат от онова грешно състояние, което човек сам
си
е създал.
Паднете ли върху такъв камък, той ще ви хване меко с ръцете
си
, ще ви сложи
да
седнете до него и ще каже: „Много хубаво падате.
Погледни, те представляват модел от най-последна мода!
– Искаме силни
да
бъдем.
Казвате: „Защо страда човек?
Научили сте изкуството на падането“.
– „Вие и без това сте силни.“ Едно нещо ви е необходимо –
да
залюбите Бога!
“ Човек страда, понеже се е отдалечил от Бога и не знае как
да
се върне.
Вие ще кажете на камъка: „Ти пък умееш
да
хващаш и предпазваш човека от удар“.
Преди няколко дни около езерото бяха дошли двама рибари
да
ловят риба.
Веднъж отдалечен от Бога, той се намира в положението на човек, който не стъпва здраво на земята: той върви, но постоянно се подхлъзва и пада.
Паднете ли, обаче, върху един от тези камъни, ще натъртите добре крака
си
, а отгоре на това той ще ви каже: „Кой ти даде право
да
скачаш върху мене?
Така и съвременните хора седят, констатират ред факти из живота на този или онзи и казват: „Голям грешник е еди-кой
си
човек!
Ние работихме наблизо и гледахме как рибите се бяха разиграли.
Щом скачаш без позволение, и аз зная
да
превивам крака“.
“ – Ами ти по-малък грешник ли
си
от него?
И така, искам
да
остане у вас мисълта, че страданията, които имате в живота
си
, се дължат на безлюбието.
Казвам: има смисъл
да
се жертва рибата, но ако от лошите условия отива при по-добри; обаче, тя отива в стомаха на човека.
Това не значи, че нямате любов, но, изобщо, към желанията
си
вие имате по-голяма любов, отколкото към Бога.
В царството на един от древните царе се образувало едно голямо съдружие от просяци, от бедни хора, които
си
поставили известни задачи в живота.
На другия ден рибарите пак дойдоха, цял ден хвърляха мрежите
си
, но нищо не уловиха.
За изяснение на мисълта
си
ще взема за пример момата и момъка.
Рибите не се излъгаха
да
излязат.
Страданията на съвременните хора показват, че и те не обичат Бога.
Някоя мома иска
да
служи на Бога, но щом срещне един момък, който ѝ харесва, тя веднага тръгва подир него и напуска Бога.
Като съобщили на просяците за царската заповед,
да
им се раздаде част от богатствата му, те решили
да
се съберат заедно на угощение, за
да
си
разделят царските пари.
Бог каза на Адам: „От дървото за познаване доброто и злото
да
не ядеш!
И обратно: момък иска
да
служи на Бога, но среща една мома, която му харесва, той веднага тръгва подир нея и напуска идеала
си
.
Всички просяци дошли на угощението хубаво облечени, но всеки с просешката
си
тояга в ръка.
И най-после, събират се мома и момък, оженват се,
да
оправят света.
Тя се убеди в неговите думи, яде от плодовете на забраненото дърво, а после даде и на Адам
да
ги опита.
Благодарение на тояжките
си
ние заслужихме тези нови, хубави дрехи“.
Казвам: който е с Бога, и риби ще има, и хляб ще има; без Бога нищо няма
да
има.
Кое от двете положения е по-хубаво:
да
се облечете като американските милионери, с най-скъсаните
си
дрехи, или
да
се облечете като тия просяци, с най-хубави дрехи?
Сега, вие искате
да
знаете как е станала тази работа с първите хора.
Това положение може
да
се уподоби на следния случай: в една болница лежат в една стая двама инвалиди, с ампутирани крака.
Просякът трябва
да
се облече с хубави дрехи,
да
остави настрана просешките.
Стани моля ти се,
да
ми дадеш чаша вода!
Хвана човека в мрежата
си
, опече го и го изяде.
Каквото направиха Адам и Ева в миналото, това правят съвременните хора всеки ден.
“ – „Как
да
стана, краката ми са отрязани!
Ако с обръщането ти
си
подобрил живота, условията на този човек, това обръщане има смисъл.
И тогава хората
си
създават една крива философия и казват: „Наистина, днес и ние ядем от забранения плод, но утре ще изправим живота
си
“.
Ти стани
да
се напиеш, пък и на мене донеси!
Ето защо, поставете
си
за задача днес
да
не направите нито едно прегрешение,
да
не ви изпъдят от рая.
Тогава, постъпвайте по същия начин и с вашите желания: хванете ги едно след друго в мрежите
си
, сложете ги на огъня и ги изяжте.
Сега вие сте пред дървото за познаване доброто и злото и питате, можете ли
да
влезете в рая.
Нека те се преработят вътре у вас и след това
да
се реализират.
Вие сте в рая; от вас зависи
да
не вкусите от плодовете на това дърво,
да
не ви изпъдят от рая.
Отиваш при някого, искаш
да
ти даде 10,000 лева на заем.
Казвате: „Бог ще ни помогне, Той знае всичко“.
Сега и на вас се проповядва ново учение, но вие, по стар начин, седите с мрежите
си
на брега на езерото и казвате: „Чакайте
да
уловим поне една риба!
–
Да
, Той знае всичко, но важно е какво вие знаете.
“ Вие мислите, че ако уловите три–четири килограма пъстърва, ще се осигурите.
И тук се явява трагедията на живота, че хората искат
да
оправят работите
си
в нощта.
– „Аз пък мислех от тебе
да
поискам 5000 лева!
Не, освен че няма
да
се осигурите, но завинаги ще останете рибари и ще гладувате.
Ти пътуваш през някоя тъмна, черна нощ; нито звезда, нито луна на небето; сбъркаш пътя, заблудиш се някъде и казваш: „Нищо, все ще намеря пътя“.
“ – „Нали виждаш, че нямам никакви пари, затова исках от тебе 10,000 лева.“ – На този човек пък и двата крака са ампутирани.
– „Бог е Любов.“ – Бог е Любов, Той обича всички, но каква е вашата любов към Бога?
В новия живот човек трябва
да
живее по закона на Любовта.
Ето защо, момъкът върви подир красивата мома, но тя е празна кесия, отвън хубава, красива, но погледнеш ли вътре – нито една златна монета.
– „Бог ще ни даде от своята Любов.“ – Това е просия, а с просия работа не става.
Който върви по този път, достатъчно му е
да
хване само един сом.
Не виждаш ли, че отникъде светъл лъч не прониква?
И момъкът представлява такава празна кесия.
Вие не трябва
да
бъдете просяци.
Тази беседа, която сега ви държах, е една от сериозните.
Ти
си
в пълен мрак, повече можеш
да
се заблудиш, но не и
да
се оправиш.
Защо са празни кесии в живота ви?
Просията е леност.
Ако сте я разбрали, вие ще можете
да
я приложите за
себе
си
, ще можете
да
я предадете и на другите.
Съвременните хора често се връщат към историята на първите хора и казват: „Какво ли са мислили Адам и Ева?
Животът се нуждае от съдържанието на кесиите, а не от техните външни форми.
Това подразбира човек
да
очаква на другите хора, те
да
работят за него, а той само
да
седи,
да
дрънка на звънци,
да
му донесат това-онова.
Ако приложите тази беседа, тя ще осмисли живота ви.
Златните монети в кесиите отговарят на вътрешното богатство в човека.
Ако хората искат светът
да
се оправи, всички проповедници, владици, управляващи трябва
да
хвърлят одеждите
си
и
да
сложат престилки,
да
се запретнат
да
слугуват на другите.
Например, седи един човек, вярващ в Бога, и
си
размишлява: „Искам
да
имам хубава къща,
да
съм богато облечен,
да
се разхождам с автомобил из града,
да
ме посещават богати хора, но нямам пет пари в джоба
си
“.
Казвам: ако желанията на хората имат съдържание, те са на мястото
си
.
Докато съвременните хора обличат своите парадни одежди, докато поставят корони на главите
си
и държат патерици в ръка и очакват на другите
да
работят за тях, светът няма
да
се оправи.
Не се минава много време и този човек се натъква на една чужда каса, пълна със златни пари.
Пък и майките, и бащите трябва
да
постъпват правилно.
Хвърли ли се на място и на време, тя произвежда щастие в живота.
Сега пак
си
размишлява: „Ако бръкна в касата и
си
взема няколко от тези пари, аз ще постигна желанията
си
“.
Сега, някои от вас, като седят тук, на бивака, казват: „
Да
се качим нагоре по планината!
Срещате днес една майка, взема детето
си
на ръце, носи го и казва: „Мое е това детенце, аз го родих“.
Попадне ли не на място и без време, тя произвежда нещастие.
Колебае се, бори се в
себе
си
и най-после казва: „Кой ще ме види?
На другия ден я срещате с четири реда сълзи, плаче, детето ѝ заминало за онзи свят.
Ще бръкна само един път и всичко ще се свърши, всичките ми работи ще се оправят“.
И тогава, ако се качваме на планината, за
да
разберем какво иска Бог от нас, това качване има смисъл.
Казвам: чуждата каса представлява „дървото за познаване на доброто и злото“.
И ако слизаме в долината, за
да
занесем от онова, което сме взели от планината, това слизане има смисъл.
Питам: кой човек, след като е бъркал в чужда каса, е оправил работите
си
?
Следователно, ако се качваме при Бога и не взимаме нищо от Него и ако слизаме при хората и не им занасяме нищо, ние сме хора, осъдени на страдания.
Срещате някой, хвали се с богатството
си
.
Един важен въпрос, който много от съвременните хора задават, е следният: „Христос, като знаеше, че ще Го разпнат, защо дойде на земята?
Който е бъркал в чужди каси, той повече е заплитал работите
си
, отколкото
да
ги е оправил.
“ И всеки обикновен човек не иска
да
го разпнат.
Минава някой покрай една чужда, богато сложена трапеза с ядене и
си
казва: „Ако хапна от яденето на тази трапеза, работите ми ще се оправят и животът ми ще се подобри“.
Хапне
си
той от чуждото ядене, но вижда, че и с това работите му остават пак неоправени.
Какво трябва
да
правите тогава с идеите, които проповядвате на хората?
– „Дяволът ме обра.“ Казвам: може
да
те обере само този, с когото
си
бил съдружник.
Казвам: изисква се правилно съпоставяне между явленията в природата и в живота.
Вие трябва
да
се обърнете към Бога и Той ще ви постави в среда, между по-напреднали хора, които ще ви разберат и ще кажат: „Дошъл е между нас един пророк“.
Сега, аз искам
да
схващате мисълта ми правилно, за което ви цитирам факти, опитности от самия живот.
Съвременният свят, както е създаден, представлява богата трапеза с ядене, на която има много места за изкушения.
Като ви говоря за дявола, имам предвид изкушенията, на които всеки ден можете
да
се натъкнете.
Всеки бърза, иска
да
седне,
да
се нахрани от тази трапеза, но в бързината
си
, в лакомията
си
ще попадне, именно, на едно от тези места за изкушение и от този момент ще изгуби здравето
си
.
Казвате ли така, веднага ще почнат
да
идват в ума ви ред мисли, които ще ви изкушават: ще мислите, че сте праведен, че всичко знаете, че можете
да
лекувате разни болести, че каквото пожелаете, можете
да
направите и т.н.
Трябва
да
бъдете внимателни,
да
се пазите от тях.
Същото може
да
се каже и за книгите.
Да
мислите така, това е заблуждение.
Питате: „Виждали ли сте дявола?
Има книги, които не трябва
да
се пипат.
Човек, който има Любов в
себе
си
, трябва
да
знае, че Любовта не лекува хората, нито богатства им дава – тя свързва само хората с Бога.
“ – Аз не искам
да
го виждам.
Вие минавате някъде, виждате една книга, казвате: „Ще я отворя, ще надзърна само,
да
видя какво е написано в нея“.
Щом човек се свърже с Бога, той моментално може
да
разреши всички въпроси.
С него не искам
да
имам никакво съдружие, нито срещи, нито казано-речено.
Обаче, Любовта сама нищо не дава.
Като го срещна на пътя
си
, питам го: ти научи ли се
да
любиш Бога?
Върви някой войник, изпратен по работа от една войскова част в друга, но по пътя, още отдалеч, вижда, че нещо свети.
Той
си
мисли, че някой е изгубил или ножче хубаво, или кесия и бързо се навежда
да
го вземе.
“ – Върви
си
по работата, повече не се занимавам с тебе!
– „Ама ти трябва
да
ме обичаш!
Той иска
да
лъже, затова пита: „Има ли Бог, или не“.
“ – Ако искаш
да
знаеш дали те обичам, най-напред трябва
да
разбереш обичам ли Бога.
Ако обичам Бога и тебе ще обичам; ако не обичам Бога и тебе няма
да
обичам.
“ – Върви
си
по работата!
Не ви трябва нито ножчето, нито кесията на вашия ближен.
“ – Върви
си
по работата!
Който разбира закона на Истината, той ще се съгласи с това положение.
Ще дойде той
да
ми дава ум, има ли Бог, или не; има ли животът смисъл, или не и т.н.
Бог е поставил всяко нещо на своето място, ето защо никой нищо не може
да
вземе от това, което Той е наредил.
Мнозина мислят, че като влязат в някоя библиотека, имат право
да
бъркат,
да
ровят книгите без позволение.
И тогава, когото и
да
обичаш, той ще ти каже: „Аз не се нуждая от твоята Любов“.
Той
да
си
върви по пътя!
Никой не може
да
бута книги или други неща без позволение!
Дойде ли човек до положението
да
разглежда въпроса за съществуването на Бога от причини към последствия, неговата работа е свършена.
Чудни са съвременните хора, които всеки ден грешат, бъркат в чуждите каси и библиотеки, а при това къде кого срещнат, казват: „Ела
да
те научим как
да
обичаш Бога, как
да
обичаш ближния
си
и какво
да
правиш за
себе
си
“.
– Каква нужда има царят от твоята любов?
Той няма
да
дойде до никакъв резултат и ще го изпъдят от рая.
Те сами не знаят какво
да
правят, а другите ще учат.
Той даже не подозира, че ти го обичаш.
Ти
си
изгубил Бога, Когото някога
си
познавал.
Или, ти обичаш някой светия, по цял ден държиш портрета му пред
себе
си
и го гледаш.
Сега не ти остава нищо друго, освен
да
си
вървиш по работата.
Те сами даже се чудят как хората са ги произвели за светии и са ги поставили в църквите,
да
им се кланят.
“ Проповедникът го взима близо до
себе
си
и му налага хубав бой.
Светия може
да
бъде само онзи човек, у когото Бог постоянно пребъдва.
Ако беше в сила
да
оправи България, преди всичко той не би станал министър.
Светия може
да
бъде само онзи, у когото Любовта живее и Господ се проявява.
Някой човек мисли за
себе
си
, че е праведен, че знае всичко, че е светия, но казвам:
да
мислиш, че
си
светия, е едно нещо, а всъщност
да
си
такъв е друго нещо.
“ Който е в състояние
да
оправи света, той поп няма
да
става.
“ Сега, аз не искам
да
ви се присмивам, но казвам, че много пъти и вие се намирате в положението на този безверник.
Докато страданията още не са дошли върху вас, вие отивате при някой възвишен дух и го питате: „Има ли Бог, или не?
“ – Ако ти досега не
си
станал човек, за в бъдеще по-мъчно ще станеш човек.
Те ви казват: „Възможно ли е човек
да
живее без пари?
“ Щом страданията дойдат върху вас и почнат
да
ви налагат, вие казвате: „Олеле, Боже, помилвай ме!
Да
станеш човек, това не зависи от тебе.
“ Преди всичко, ние създадохме парите и човек трябва
да
живее за тях, защото те ще го спасят.
Който те е създал, само той има право и сила
да
те направи човек.
“ Щом отричате Бога и не вярвате в Него, страданията идват.
Ако под думите „ще стана човек“ се разбира, че ще се проявиш такъв, какъвто Бог те е създал, това е друг въпрос.
Ще излезе, че те са ограбили Бога и са сложили името
си
над това злато.
Щом Го признаете и повярвате в Него, страданията изчезват.
Ако човек забогатее и не може
да
използва своето богатство, както трябва, той ще се намери в положението на магаре, което само пренася товара на господаря
си
.
Щом питате, има ли Любов, страданията пак ще дойдат.
Ако човек стане силен и не използва силата
си
на място, той ще изпадне в положението на бик, който знае само
да
муши с рогата
си
.
Когато запитаха Христос, трябва ли
да
се плаща данък на Кесар, Христос отговори: „Отдайте кесаревото Кесарю, а Божието Богу“.
Значи това, което е Божие, някой го е използвал, сложил му е надписа
си
отгоре и го представя на хората като свое.
Няма какво
да
се съмнявате в Бога, но вижте Любовта ви към Бога по-силна ли е от любовта ви към някои ваши желания.
Стихът „Дайте кесаревото Кесарю, а Божието – Богу“, аз превеждам в следната форма: дайте заблужденията
си
на хората!
Ако любовта ви към Бога е по-силна, отколкото към желанията ви, всичките ви работи ще се оправят.
Щом Любовта напусне човека, той вече е изложен на страдания.
Всеки ден правете сравнение между любовта ви към Бога и вашите желания, за
да
разберете на какво се дължат успехите или неуспехите в живота ви.
Хора, които нямат Любов в
себе
си
, не могат
да
търпят човека на Любовта.
Те казват Истината само на
себе
си
.
Друго разрешение на въпросите няма.
Дойде ли при тях такъв човек, те казват: „
Да
се махне този човек оттук!
Днес искам
да
си
припомните нещо, което сте знаели и което много пъти сте слушали
да
ви се говори.
Каквото друго разрешение търсите, вие ще се натъкнете на ред неразрешими въпроси.
Например, вие често се запитвате: „Кога ще се спасим?
Няма какво
да
се спирате пред изкушенията и
да
ги обяснявате.
Те казваха: „Махнете, разпнете този човек, защото се нарича Син Божи“.
Дойде ли изкушението, кажете: „Върви
си
по работата!
Евреите искаха
да
подчинят Христос на своята воля: едни искаха от Него пари, богатства; други искаха
да
ги направи щастливи,
да
им помогне
да
се оженят за добри жени,
да
имат добри деца и т.н.
“ И като не успявате скоро
да
постигнете всичко, каквото желаете, казвате: „Трудна работа е тази!
Обаче Христос казваше: „Аз не дойдох
да
изпълня нито своята воля, нито вашата, но дойдох
да
изпълня волята на Отца, Който ме е проводил.
Казвам: ако се спрете пред тази нескончаема философия на разискване, която не води към положителни резултати, ще се намерите в положението на онзи българин от турско време, който постоянно се хвалил пред своите съселяни, че всичко знаел, че знаел турски език толкова добре, че и със султана можел
да
се разговаря.
Аз съм Син Божи, изпратен на земята
да
науча хората как
да
живеят“.
Докато любовта ви към временните, към преходните неща е по-силна, отколкото към Бога, вие винаги ще се намирате в преходния, във временния живот и няма
да
постигнете това, което желаете.
По едно време в селото им дошъл един турски бей и трябвало
да
се намери някой между селяните, който знае турски,
да
превежда какво иска беят от тях.
Те не останаха доволни от Неговия отговор и казаха: „Такъв човек, който не иска
да
изпълни нашата воля, ние го поставяме на кръста“.
Вие ще остарявате преждевременно, ще се подпирате на тояги и ще
си
казвате: „Остаряхме вече!
Тогава извикали този селянин, който се хвалил, че знае турски и го накарали
да
превежда думите на бея.
“ Казвам: когато човек остарява, той същевременно и осиромашава.
Обаче, той не разбирал какво му говорил беят и предавал думите му криво.
Кой не е разпнал Божественото в
себе
си
?
Обаче, под „старост“ във верния смисъл на думата се разбира придобиване на опитност, за което положение, именно, Писанието казва: „Които уповават на Господа, те ще се подмладят, а телата им ще се обновят“.
Като влизал в стаята при бея, последният го набивал добре, като му казвал: „Ти трябва
да
научиш хубаво турски език!
Христос казва: „Това е живот Вечен,
да
позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога“.
– Мъчи те нещо, защото
си
изгубил мира
си
.
“ – „Защото го наддумах.“ Не, човек се бие само тогава, когато не знае какво
да
приказва и как
да
приказва.
2.
Симон Петър
,
РБ
, 7-те езера, 12.7.1931г.,
Питам: какво се разбира под думите „Ти
си
Син на Бога живого“?
Човек трябва
да
има фар, но и фенерджия трябва
да
има на разположение.
Оттам всеки човек трябва
да
съзнава, че от положението, в което се намира в даден момент, той може
да
расте,
да
се развива, докато дойде ден
да
се нарече Син Божи.
– Това са възможностите, които денят крие в
себе
си
.
Най-красивото нещо в живота е процесът на събирането.
Като се каже „нощ“, разбираме възможностите, които нощта крие в
себе
си
.
Обратният процес на събирането е изваждането, което в живота се нарича още разпиляване.
Когато в изваждането няма разумност, тогава имаме разпиляване.
Всяка една от тези думи изразява сили, светове, в които човек може
да
расте и
да
се развива.
Събирането пък има смисъл, когато човек събира доброто в
себе
си
.
Числото девет, в деветия събор, означава даване отчет, какво е направено през изминалите досега години.
Тези възможности дават условия
да
растеш и
да
се развиваш.
Предишните събори ставаха в София, вследствие на което мнозина мислеха, че тази година няма
да
има събор.
И тогава, ако
си
ученик, където влезеш, всички ще ти услужват.
Отиваш в университета – всички студенти, професори са на твое разположение.
Ако на земята е така, колко повече в Божествения свят, където владее абсолютно съвършенство, където всичко е в пълен ред и порядък.
Те дойдоха като делегати, изпратени от невидимия свят,
да
заместят нашите братя и сестри от провинцията, които идваха за събора.
Мнозина се страхуват от работата, която им предстои и казват: „Аз не мога
да
бъда Син Божи“.
Това показва, че между всички явления в живота има тясна връзка.
Да
казвате, че не можете
да
бъдете Синове Божии, то е все едно
да
казвате, че не можете
да
учите.
Бог ръководи всички работи.
Ако сте ученик в едно училище, как
да
не можете
да
учите?
Той отваря и затваря съборите – всичко става по Негова воля.
Да
казвате, че не можете
да
учите, то е равносилно на това,
да
се отказвате от живота
си
.
Вие не можете
да
си
представите, че съборът може
да
стане на Рила без музика, без никакви особени приготовления.
Когато ви казах, че тази година няма
да
има събор, исках
да
ви обърна вниманието на това, че съборът няма
да
стане по обикновения начин, който вие познавате, но ще стане по съвсем особен начин.
В притчата за сеятеля Христос каза: „Друго падна на добрата земя и даваше плод: едно – 100, друго – 60, а друго – 30“.
Какво искаш
да
постигнеш?
Като седнеш на обяд
да
ядеш, какво искаш
да
постигнеш?
От него нищо не може
да
се очаква.
Други семена паднали между тръните и на каменисти места, където скоро израснали, но не могли
да
дадат плод.
Човек може
да
изяде десет килограма хляб, а може
да
изяде само сто грама, но и в двата случая
да
има един и същ резултат.
Следователно истинското постижение се състои в това, приетата храна от организма
да
се преработи,
да
се превърне в динамическа сила,
да
стане „плът и кръв“ в човека.
И най-после едно семе паднало на добра земя и дало плодове: 30, 60 и 100.
Под думите „плът и кръв“ разбираме организиране на силите.
Ето защо, истинските плодове трябва
да
се очакват от Божествения свят.
Щом силите в човека се организират, той става мощен, силен.
„Ти
си
Син на Бога живого.“ Когато Петър е казал на Христос, че е Син на Бога живого, той имал предвид силата, която се криела в Христос.
Докато силите в човека не са организирани, той е слаб, има нужда от чужда помощ.
Следователно Петър прави паралел между Бога и Христос и намира, че Христос е Син Божи.
Сега, ако аз гледах на нещата по човешки, тази вечер не трябваше
да
говоря.
Например, ако някой човек е дошъл до положението на Син Божи, той може
да
говори някъде в стаята
си
, а същевременно
да
го слушат и тревите, и цветята, и животните, както и милион хора още.
Ето защо, който казва, че сам нищо не може
да
направи, той не разбира закона.
Например, тези доброволци музиканти, всички образовани и интелигентни хора, изпълниха волята Божия.
Ако човек има една свещена идея в
себе
си
, не е възможно тази идея
да
не се възприеме от хиляди хора още.
Те дадоха и на вас добър пример.
Като свириха безплатно, те искаха
да
ви кажат: „Работете и вие като нас, даром, от Любов и за Бога“.
Те казват: „Ние имаме велики идеи в
себе
си
, но никому не искаме
да
ги поверим, защото няма
да
ги разберат“.
Невидимият свят пък искаше
да
ви покаже, че когато Бог нарежда работите, те стават без програма.
Не, ти изкажи своята идея и не мисли по-нататък кой ще я разбере и кой няма
да
я разбере.
И така, дойде ли ви някакво изпитание, благодарете на Бога.
Ще ви приведа един пример,
да
видите как се предават идеите.
В древността имало един цар, който извършил ред престъпления, и за наказание Бог поставил на главата му два рога,
да
го държат всякога буден,
да
помни престъпленията
си
.
Той грижливо криел рогата
си
от хората, за което в повечето случаи носил шапка на главата
си
.
Когато викали бръснар
да
му услужва, след свършване на работата
си
царят заповядвал
да
обезглавят бръснаря,
да
не издаде някому тайната, че царят имал рога.
Когато дойдохме тук, още на другия ден заваля силен дъжд, като че се изливаше с ведра от небето, а същевременно като че извираше и от земята.
Един ден в двореца бил повикан един млад бръснар, но той знаел какво го чака и затова, като свършил работата
си
, казал на царя: „Царю честити, смили се над мене!
Братята се бяха сгушили, умълчали, гледат какво ще стане.
При това дъждът беше толкова силен, че се чуваше някакво особено бучене от земята.
Обещавам, че никому няма
да
издам тайната и ще ти услужвам, както искаш“.
По едно време се чуха силни топовни гърмежи, а небето се разкъсваше от светкавици.
Царят се смилил над него и го пуснал
да
си
отиде, като имал предвид обещанието му.
Бръснарят излязъл от двореца свободен, радостен, че животът му е подарен.
Освен това те ни дадоха концерт със силни музикални тонове, които бяха много дълбоки.
Той дълго време пазил тайната на царя, но по едно време почувствал, че отвътре нещо силно го мъчи, не могъл повече
да
държи тайната в
себе
си
.
Всички прекараха цялата нощ в молитва.
Какво
да
прави, как
да
се освободи от тази мъка?
На сутринта всичко утихна и те започнаха
да
се смеят,
да
разказват как се страхували,
да
не се скъсат палатките им.
Да
каже някому, главата му ще отиде.
След това изпитание всички се почувстваха бодри, свежи, подмладени, като деца.
Един ден отишъл в гората и там му дошла една светла идея,
да
направи под някое дърво една дупка и в нея
да
изговори тихичко: „Нашият цар има рога“.
Казвам: човек трябва
да
носи в
себе
си
качествата на детето,
да
има Божествена чистота.
Докато живее на земята, той трябва
да
е постоянно млад,
да
работи,
да
свети, като запалена свещ.
След време един овчар отрязал едно клонче от дървото, под което бръснарят направил дупката, и от това клонче
си
изрязал свирка.
Той трябва
да
е фар в морето, който отдалеч осветява пътя на параходите.
Що се отнася до страданията на човека, те са временни неща.
И така, имате ли някаква мисъл в
себе
си
, не се страхувайте дали тя ще се реализира или не.
Страданията могат
да
изчезнат моментално.
Докато човек страда, той мисли, че никога няма
да
излезе от това положение.
Каквито мисли хората са изказали преди хиляди години, едва днес са започнали
да
се реализират.
Освободи ли се от страданието, той всичко забравя и запазва само опитността, която е придобил.
Това, което пророците са казали някога, или това, което Христос е казал някога, едва сега започва
да
се реализира.
Сега, съществената идея, която трябва
да
запазите от този събор, е идеята за Сина Божи.
Думата „млад“ подразбира възможността на човека
да
свети,
да
има Божието разположение,
да
бъде Син Божи.
В такъв случай всеки човек е важен дотолкова, доколкото е носител на Божествени идеи.
Само онзи човек може
да
се нарече Син Божи, който върши Неговата воля.
И наистина, чрез нас Бог всичко може
да
направи.
Ръката, например, не ражда идеите; тя сама не ражда и доброто, но е посредник при извършване на всяко добро.
И ние трябва
да
се радваме за това.
След всяко посредничество на ръката в доброто тя заслужава
да
ѝ се благодари.
Обаче, ако ръката се отдели от тялото, тя вече губи условия
да
бъде посредница за предаване на доброто, което човек замисля.
Казвам: вие трябва
да
схващате вътрешната сила на нещата.
Обаче, натъкне ли се човек до отношенията
си
към Бога и към хората, той се разколебава. Защо?
Тази сила не се крие в старите, но в новите разбирания.
Когато Бог създал света, начертал колелото и го пуснал в движение.
Да
се самовъзпита човек,
да
се владее,
да
обуздава
себе
си
, това е най-трудната работа.
Колелото започнало
да
се хвали,
да
разправя на всички, че Бог го направил.
В човека има сили, които преди всичко той трябва
да
познава.
След това Бог запитал колелото: „Сега какво искаш
да
ти дам?
Същевременно той трябва
да
знае и законите, на които тези сили се подчиняват.
“ – „Искам
да
ми дадеш една ос,
да
стана точило, на което
да
точа хората.
Освен хората, искам
да
наточа всички ножове в света,
да
познаят, че и аз мога
да
върша работа.
У човека има мисли, желания и постъпки, с които той не може
да
борави, както иска.
Обаче и ножовете, които се точат на мене, също така могат
да
вършат работа.“ Всички ножове, които се острили на точилото, дошли
да
му благодарят, че могат
да
вършат работа.
Например, чувството „омраза“ трябва
да
се трансформира у човека по най-правилен начин.
Не се минало много време, ножовете станали много недоволни от точилото, защото с тях започнали
да
режат главите на хората.
Когато човек мрази някого, той мрази и
себе
си
; той пакости на другия, но едновременно с това пакости и на
себе
си
.
Днес заколят един, утре – друг, докато най-после хората се оплакали на Бога, че главите им падат от раменете.
Когато човек обича някого, той обича и
себе
си
; той прави добро на другия, но едновременно с това прави добро и на
себе
си
.
И така, съвременните хора искат
да
острят ножовете
си
на точилото.
Омразата руши, любовта съгражда.
Защо трябва
да
мразите?
Защо трябва
да
си
отмъщавате?
Не забравяйте, че Божието око следи всичко.
Когато някой ви напада, не бързайте вие
да
се разправяте с него; оставете тази работа на Бога.
И като погледнете, този остър нож започва
да
коли този-онзи, докато всички вземат
да
се оплакват от него.
Тогава Бог извикал колелото и го запитал: „Ти какво направи, че предизвика толкова оплаквания против
себе
си
?
“ Колелото отговорило: „Господи, аз преподадох урока
си
много добре, но те не ме разбраха“.
Като видя, че урокът, който преподаде на колелото, се използва за зло, Бог впрегна колелото на работа в колата, а ножът превърна в ос на колелото.
Те трябва
да
проникнат навсякъде, където има Божии работници.
Значи всички ножове ще се превърнат в оси, а всички колела ще се превърнат в коли,
да
карат хората.
Всички, които сте дошли тук, изпратете по едно кратко писмо до някои от вашите приятели в София или в провинцията,
да
ги зарадвате.
След това Господ казал на колелото: „Сега ще ти предам още един урок, как
да
се движиш от едно място на друго“.
След беседата ще се нахраните добре, а после ще можете
да
служите и на другите.
Щом разумният човек се качи на колата и впрегне конете
си
, всичките му работи ще се уредят.
Първо човек слугува на
себе
си
, а после на ближните
си
.
В миналото човек е точил ножове, но сега, като господар, той е превърнал ножа в ос на колело,
да
се върти,
да
върши работа.
От сутрин до вечер човек непрестанно трябва
да
благодари на Бога за всички възможности, които Той му е дал.
Колелото е сложил в колата, конете впрегнал
да
теглят колата, а той се качил отгоре –
да
управлява.
Досега сте се задоволявали само с едно колело, но сега вече са нужни десетки колела
да
се въртят.
Щом знаете това, вие не трябва
да
се обезсърчавате.
Обезсърчи ли се човек, той губи правата посока в живота
си
; насърчи ли се, той отново я намира.
И сега, ако човек върви по този път на разсъждение, той ще дойде до правилно разрешение на въпросите.
Щом мисли човек, той ще може
да
обуздава езика
си
.
Щом изгуби майка
си
, плаче; като я намери, радва се.
Казвам: ние сме тук като на радиоактивна станция и трябва
да
поддържаме в ума
си
чисти, красиви мисли, които после
да
изпращаме навред из света.
Както се предават мислите по телеграфните станции, така и ние ще изпращаме нашите добри мисли през пространството.
Ето защо, преди
да
кажете някому обидни думи, помислете
си
, кое е по-добре:
да
оставите човека свободен, сам
да
се изправи, или с вашите обидни думи, не навреме казани,
да
го настроите като бръснач?
Закон е: нищо в природата не се губи, нито се създава.
Казвате: „Какво трябва
да
се прави, когато някой ме предизвика с нещо?
Следователно и мислите не се губят, нито се създават, но се пренасят само от една станция в друга.
“ Ще ви приведа един пример, от който можете
да
извлечете поука, как
да
постъпвате в такива случаи.
Сега, ще благодарим на Бога за Словото, за храната, за изобилието, което ни се дава тук.
Ще внимавате фаровете ви постоянно
да
светят, а фенерджиите навреме
да
ги чистят и палят.
Едно дете минава покрай бедния старец, навежда се, взима камък от улицата и го хвърля след стареца.
Последният се обръща към детето и кротко, незлобно му казва: „Ела, синко, при мене.
Ти ми даде отличен урок.
Ето, аз имам 40 лева в джоба
си
, вземи ги
да
си
купиш нещо с тях“.
Той се обръща сърдито към детето и му казва: „Ела при мене,
да
ти кажа нещо“.
Бедният старец разбрал защо детето го замерило с камък и му благодарил; богатият не разбрал и наказал детето.
И детето, от своя страна, се намерило в противоречие: то не разбрало защо бедният старец благодарил и му дал пари; също така то не разбрало защо богатият го наказал за постъпката му.
“ Защо бедният старец трябвало
да
благодари на детето, което го замервало с камък?
Ти
си
в положението на дете и отиваш
да
спориш с един философ, който знае много неща.
Обаче този философ е благороден човек, нищо не казва, но ти благодари за урока, който му даваш.
Във втория случай четеш книгата на някой философ, опълчваш се против него и пишеш мнението
си
в някой вестник, или в някое критическо списание.
Този философ те среща, удря ти няколко тояги и
си
заминава.
Не, прочетеш ли книгата на този философ, пиши: „Книгата на еди-кой
си
философ е отлична!
Той трябва
да
напише още една, по-сериозна, по-строга от първата“.
Така постъпва и природата.
Тя дава възможност на злото
да
се прояви до своя краен предел, за
да
се излекува.
Злото не може
да
се лекува в началото
си
.
Докато е в началото
си
, то може само
да
се използва, като работна сила.
Следователно злото може
да
се използва в началото, а доброто – в своя край.
“ – Щом престанете
да
живеете зле, доброто ще дойде.
Щом престанете
да
живеете добре, злото ще дойде.
Вие сте направили някакво отклонение или някакъв пропуск в живота
си
, вследствие на което идват тези нещастия.
Малките отклонения произвеждат големи последствия.
В Стария Завет се говори за един пророк, когото Бог изпратил при цар Иеровоам,
да
му предаде Словото Господне.
И рече царят на Божия човек: „Влез с мене у дома и обядвай и ще ти дам дар“.
Човекът Божи рече на царя: „Не искам, защото ми е заповядано чрез Словото Господне
да
не ям хляб,
да
не пия вода и
да
не се връщам през пътя, по който съм дошъл“.
“ – „Не мога, защото ми е заповядано нито хляб
да
ям, нито вода
да
пия, нито
да
се върна през пътя, по който съм дошъл.“ – „И аз съм пророк, както и ти.
И ангел ми говори чрез Слово Господне и рече: „Върни го с тебе в къщата
си
, за
да
яде хляб и
да
пие вода“.“ Той го излъга.
И върна се с него, та яде хляб в къщата му и пи вода.
И рече му Господ: „Понеже не послуша гласа ми и не опази заповедта ми, тялото ти няма
да
влезе в гроба на отците ти“.
И отиде
си
човекът Божи, но намери го лъв на пътя и го умъртви.
Казвам: каквото и
да
ви говори старият пророк, не се отбивайте от пътя
си
.
Ако ви кани у дома
си
, кажете му, че друг път ще дойдете.
Изпълнете волята Божия, както ви е заповядано, и втори път, като минете покрай това място, отбийте се в дома на стария пророк
да
си
поговорите.
Свършете първо работата
си
с царя, както ви е заповядано.
Не изпълните ли волята Божия, както трябва, с това вие прекъсвате връзката
си
с Бога.
Като свършите работата
си
, тогава разгледайте новия план.
Не изпълните ли волята Божия, както ви е заповядано, лъв ще ви настигне по пътя и ще ви умъртви.
Някой тръгнал вече в пътя, Бог го води, обаче, срещат го и му казват: „Ти не
си
в правия път“.
Ти
си
вече в пътя.
Слушаш ли стария пророк, лъв ще те дави по пътя.
Казвате: „Ние искаме
да
влезем в света,
да
се учим“.
Няма защо
да
отивате в света
да
се учите.
Светът е създаден като поле за работа, като театър.
За вас е достатъчно
да
отидете за малко време там,
да
видите как живеят хората,
да
се поучите от тях и
да
се върнете.
На сцената виждате особени картини – води, гори, планини, морета, но всичко това реално ли е?
После виждате актьорите се хранят, но това нещо реално ли е?
Реално е само това, което днес можете
да
направите за Бога.
То дава сила, мощ
да
се движите,
да
живеете,
да
се радвате на Божия свят.
Сега, за пет минути всички ще се концентрираме,
да
изпратим по една възвишена мисъл из целия свят.
Ако тази мисъл попадне на място, тя е в състояние
да
произведе по-голям ефект от работата, която бихме свършили през целия живот.
Закон е: ако някой работи един час интензивно, работата му се равнява на тази, която някой ще свърши, ако работи цял ден с малки усилия.
Един час работа може
да
се сравни с цял ден работа. Защо?
Някой човек може
да
работи цял ден, но
да
се сърди, че слънцето го изгорило, че се уморил и т.н.
Количеството време, колкото и
да
е много, не определя цената на работата.
Цял живот можеш
да
точиш ножове, но в края на краищата нищо не
си
придобил.
С тази работа ти
си
навлякъл на главата
си
редица неприятности.
Например, казваш някому: „Слушай, ти не трябва така свободно
да
си
изказваш мнението.
Гледай
да
уредиш работите
си
на земята: направи
си
къща, купи
си
лозе, нива!
За потвърждение на последната мисъл, ще ви приведа следния пример.
„Ти
си
Христос, Син на Бога живого.“ Животът има освен външен, още и вътрешен смисъл, поради което човек трябва
да
знае откъде
да
започне.
Когато някой ученик иска
да
учи в някое училище, било гимназия или в университет, какво трябва
да
направи за тази цел?
Каменарят се оплаквал, че положението му било много тежко, едва могъл
да
си
набави насъщния хляб, а жена му, децата му, пък и той самият били принудени
да
ходят боси и окъсани.
Най-напред този ученик трябва
да
подаде заявление до съответното училище,
да
бъде приет за ученик.
Светията му съчувствал и затова винаги се молил на Бога
да
помогне някак на този каменар,
да
се подобри положението му.
Заявлението му трябва
да
бъде придружено с документи, от които се вижда какво училище е свършил ученикът и с какъв успех.
Второто положение, което предстои на ученика, е
да
дочака деня, когато професорите ще се съберат на заседание,
да
разгледат заявлението му.
Какво било учудването на светията, когато каменарят престанал вече
да
чука камъните, забравил Бога, забравил дома
си
, забравил приятелите
си
и се впуснал в охолен живот.
Третото и най-тревожно положение за ученика е
да
получи отговор, приет ли е за ученик или не.
Сутринната беседа представлява подаването на заявлението и документите от ученика.
В този живот човек може всичко
да
направи.
Втората беседа отговаря на събранието на професорите, за
да
разгледат заявлението и документите на ученика.
Третата беседа, т.е.
тази, която сега държа, представлява отговора на професорите, че ученикът е приет за студент в университета.
Светът може
да
се обърне с главата надолу, но тази работа ще се свърши благополучно.
След това положение какво трябва
да
прави студентът?
И бури могат
да
се явят, и потоп може
да
стане, но в края на краищата Любовта ще надвие.
– Той трябва
да
се заеме
да
учи.
Казвам: вашето положение е подобно на това, в което се намира студентът, който е приет вече в университета.
Той беше поставен на кръста, където сатаната му казваше: „Ти искаше
да
оправиш света, но не можа.
Той е подал заявлението и документите
си
, приели са го и сега не му остава нищо друго, освен
да
учи.
Та и на вас сега предстои само
да
учите, без
да
разправяте на хората, че сте ученици.
Аз исках
да
ти дам
да
управляваш всички светове, само
да
ми се поклониш, но ти не се съгласи.
Ако не бяхте постъпили в по-горното училище, дипломът ви, сам по
себе
си
, нямаше
да
има голямо значение.
В твое име ще се вършат престъпления и всичко това ти ще гледаш“.
И сега, ако ученикът не учи, той не може
да
се издига; ако учи, той се издига.
Христос въздъхна, дигна очите
си
към Бога и каза: „Господи, защо
си
ме оставил?
Ако ученикът не учи, професорите му го изпъждат от училището и той преждевременно свършва курса на учението
си
.
“ Обаче, веднага след това погледна към сатаната и каза: „Сега аз виждам кой
си
и какво можеш
да
направиш, но после ти ще видиш кой съм и какво аз мога
да
направя“.
И наистина, Христос възкръсна и с това показа на хората какво може
да
направи.
Обаче падането е неестествен процес.
Той понесе всички страдания и след това каза: „Даде ми се всяка власт на небето и на земята.
В сегашния живот има една опасност, от която хората трябва
да
се пазят.
Идете и проповядвайте, аз ще бъда с вас до скончанието на века!
Например, те искат
да
придобиват нови чувства, нови мисли, нови знания, с които
да
се забавляват само, но в края на краищата изпадат в положение на натоварени камили.
“ Казвам: от страданията на Христос трябва
да
се извади поука.
Те трябва
да
асимилират всичко придобито,
да
го разработят,
да
не останат у тях известни наслоявания.
Всеки ще бъде поставен на позорния стълб и той трябва
да
устоява.
Явят ли се такива наслоявания, те трябва
да
се освободят от тях.
Тогава сатаната и вас ще пита: „Ти знаеш ли кой съм аз и какво мога
да
направя?
Природата, като вижда опасното положение, в което хората изпадат, без
да
могат
да
си
помогнат, тя казва: „Стига толкова!
“ Вие ще му отговорите: „Какво можеш
да
направиш, зная, но и ти ще видиш какво аз мога
да
направя“.
Казвате: „Ще има ли страдания за нас?
Когато човек е гладен, незадоволен, това показва, че той е подал заявлението и документите
си
до професорското тяло и очаква неговия отговор.
“ – За онзи, който не е страдал, ще има страдания.
Когато човек започне
да
яде, това показва, че той е получил вече благоприятния отговор на професорското тяло за приемането
си
в университета.
За онзи пък, който е изтърпял страданията до края, няма
да
има вече страдания.
Чудни са хората, като питат ще страдат ли или не!
Възможно ли е ученикът
да
премине един клас, или цял курс от училището, без
да
е учил?
Някой казва: „Аз се нахраних добре, няма
да
помисля вече за ядене“.
Ще учите четири години в основно училище, три години в прогимназия, пет години в гимназия и четири години в университет, докато свършите курса на учението.
Може ли четиригодишното дете
да
свърши работата на 25-годишния момък?
Ти пак ще трябва
да
подадеш заявлението и документите
си
и
да
чакаш отговора на професорското тяло.
С едно подаване на заявление и на документи работата не се свършва.
Човек учи от най-ранната до най-зрялата
си
възраст.
Всяка сутрин ще подавате заявлението и диплома
си
и ще чакате отговор.
Макар съзнанието на малкото дете
да
е в спящо състояние, обаче, духът му е буден и оттам то възприема и учи.
Не постъпвате ли всеки ден по този начин, животът ви ще се обезсмисли, няма
да
има връзка между състоянията, които всеки ден преживявате.
Всички живи клетки в организма вършат известна служба, но заедно с това те учат.
Животът на младия може
да
се уподоби на фар, поставен в морето,
да
свети,
да
направлява движението на корабите към пристанището.
Значи човек едновременно следва три университета.
Длъжността му е всеки ден
да
чисти фара,
да
му набавя горителен материал, за
да
може, когато пожелае,
да
го запали.
Ако не разбирате дълбокия смисъл на живота, вие ще кажете: „Ние се раждаме, живеем и умираме“.
Като млад, ще имаш грижата
да
светиш,
да
посочваш пътя на корабите.
Като стар, ще имаш грижата всеки ден
да
чистиш фара,
да
го нареждаш и като дойде часа, когато трябва
да
светне,
да
бутнеш бутончето и
да
го запалиш.
Животът съдържа в
себе
си
най-благоприятните условия за растене и развитие.
аз престанах
да
светя, – но затова пък грижата ми е
да
чистя фара и
да
го запалвам“.
Той носи най-големите богатства, най-голямата свобода, каквато човек не може
да
си
представи.
Младият ще каже: „Аз имам само една задача –
да
светя!
Който знае това, той не трябва
да
употребява живота
си
за точило.
И така, младите трябва
да
светят,
да
бъдат запалени фарове.
Те не трябва
да
искат стари
да
станат, защото ще изгаснат.
Много стари хора са напуснали фаровете
си
, станали са преждевременно мъдреци.
Всеки стар човек трябва
да
има по един фар, за който
да
се грижи.
Ако има един млад човек повече от броя на фаровете, които светят, и ако има един стар човек повече от броя на фенерите, за които те се грижат, работите в света няма
да
вървят правилно.
При всеки млад трябва
да
има по един стар човек; и при всеки стар трябва
да
има по един млад човек.
Значи и младият, и старият са закъсали в живота
си
.
В това отношение аз съпоставям тези неща в следната аналогия: душата е фарът, който свети; духът е фенерджията, който се грижи за душата; той я направлява, грижи се за нея
да
свети.
Това подразбира, че човек ще свети, но същевременно ще има грижата
да
чисти своя фар.
Каже ли някой, че духът съществува, а душата не съществува, това означава, че фенерджията е на мястото
си
, но фарът не действа.
3.
Старите накити
,
РБ
, 7-те езера, 13.7.1931г.,
Изпаднете ли в някакво тежко състояние, в неразположение на духа, кажете
си
: „Едва ли ще дойдат слугите ми днес, ами аз сам
да
се заема,
да
променя състоянието
си
, т.е.
да
сменя накитите
си
; ето, сутринта
си
отиде вече, а по същия начин ще отиде и останалата част от деня“.
И така, за
да
се освободи човек от свещения мързел, той трябва
да
прави усилия
да
работи.
Тук имате благоприятни условия за работа, за служене, както на
себе
си
, така и на другите.
Ще разпределите времето
си
така, че
да
поработите за
себе
си
, за ближните
си
и за Бога.
Другояче казано: част от времето ще употребите за ума
си
, част от времето – за сърцето
си
и част от времето – за тялото
си
.
Или, една част от времето ще употребите за духа
си
, част – за душата
си
и част – за самите вас.
Всеки
да
разпредели времето
си
, както разбира.
Всяка работа, която вършите, трябва
да
има отношение към физическия, към духовния и към Божествения свят.
Днес ще ви дам за четиво 55-та глава от Исай, 5-ти стих: „Ето, ще призовеш народ, когото ти не знаеш; и народи, които не те знаеха, ще тичат при тебе, заради Господа Бога твоего и заради Светия Израилев, защото те прослави“.
Съвременните хора трябва
да
се пазят от една слабост – от свещения мързел.
Обаче, забогатее ли този човек, той веднага се отпуска, поддава се на мързела.
Мързелът
си
пробива път и в духовния живот на човека.
Когато някой човек влезе в духовния път, на първо време той се моли на Бога, работи, помага на ближните
си
.
Забогатее ли, той престава вече
да
се моли, не работи много и казва: „Сега нека другите се молят; аз достатъчно се молих и работих“.
Според мене, духовният човек трябва
да
работи повече от всеки друг.
Това означава: богатият трябва
да
работи повече от сиромаха.
Здравият трябва
да
работи повече от болния.
Богатият човек представлява здравия, а сиромахът – болния.
здравият, трябва
да
работи повече от сиромаха, от болния.
– Точно обратното: сиромахът, болният работи повече, а богатият, здравият работи по-малко.
Когато мързелът хване богатия човек, той слага някаква тежест на крака му, направи някаква инжекция на гърба му, или другаде някъде и казва: „Не виждаш ли, че кракът ти се е подул?
Я
си
легни, почивай
си
, докато оздравееш напълно.
Има време за всичко, после ще работиш“.
На друг някой казва: „Виж какви бодежи имаш в гърба
си
!
Знаеш ли какви последствия могат
да
се явят от тези бодежи!
Това са измислици на дявола, който иска
да
си
създаде удобства в къщата на човека.
Не, придобие ли човек богатства, стане ли духовен, той трябва
да
разчита на здравето
си
,
да
се уповава на Бога и от нищо
да
не се плаши.
Ако във физическия живот човек се страхува, той трябва
да
знае, че в духовния живот има по-големи мъчнотии.
Следователно преди създаването на небето и земята всичко беше хаос, неустроено, неорганизирано.
Преди
да
се създадат слънцето, луната и звездите, навсякъде беше само тъмнина.
Ето защо, когато човек посреща изгрева на слънцето и се радва на неговата светлина, нека има предвид, че той още не е свършил работата
си
на земята. Защо?
– Защото както преди създаването на слънцето е имало много неустроени работи, така и след създаването му има много още работи неустроени и пусти.
Днес слънцето свети, именно, за
да
ни покаже какво има още
да
работим.
Човек трябва
да
се върне назад в съзнанието
си
, към миналото,
да
дойде до реалния свят,
да
види онова, което е ставало някога на физическия свят.
Не дойде ли до този реален свят, той нищо не може
да
разбере от духовния.
Едно от качествата на строителя е
да
бъде верен.
Не е въпросът крушата
да
бъде много голяма, нито много клончеста, или с много листа, но важно е тя
да
дава плод и то доброкачествен.
Значи ние се интересуваме от плода на крушата.
И човек е интересен за нас поради плода, който той дава.
Добрият човек не е захар; ако е захар, ще го изядат.
Това са ред контрасти, които заставят човека
да
мисли.
Захарта, златото, свещта са човешки произведения, без които може
да
се живее.
Казвате: как може
да
се ходи без свещ в тъмнината?
Да
, съвременните хора не могат
да
ходят вечер без свещ, но има същества, които ходят в тъмнината без свещ.
Сега,
да
дойдем до вътрешната страна на въпроса.
Когато човек е зависим от условията, той се уповава на свещта.
Щом свещта му изгори, без нея той не може
да
ходи в тъмнината.
На какво може
да
се уподоби свещта?
Тези пари представляват неговата свещ, която гори и му помага
да
излиза вечер в тъмнината.
Той се намира в положението на фалирал търговец и не знае какво
да
прави.
Сега вече той не може
да
се движи в тъмнината.
Друг някой разчита на къщата
си
, обаче избухне пожар и къщата отива.
Седи този човек замислен, тъжен, свещта му изгоряла и той не може
да
ходи в тъмнина – на всяка крачка се спъва и пада.
Аз не казвам, че може
да
се живее без къща, но този човек е вложил всичките
си
надежди в нея и сега животът му се обезсмисля.
Казвате: „Защо Господ допусна свещта
да
изгори?
“ Господ казва: „Ако искаш свещта ти
да
не изгаря, трябва
да
я направиш от материал, който не се подава на горене.
Заеми се
да
си
направиш нова свещ“.
– „Ама много време, много работа трябва.“ –
Да
, ако човек иска
да
си
направи свещ, която
да
не изгаря, изискват се най-малко 15–20 години усилена работа.
Взимат няколко цилиндрични калъпи, поставят в тях фитили и отгоре сипват разтопена лой.
Колкото повече лой сипват, толкова и свещта става по-дебела.
Едно е важно за човека: през каквито промени
да
минава, той трябва
да
запази в
себе
си
онези качества, които и на този, и на онзи свят следват подир него.
Което не върви заедно с него при всички условия на живота му, не е негово, то е чуждо.
Чуждото пък всеки може
да
го вземе.
Никой не може
да
отнеме доброто на човека.
Казвам: като сте дошли на планината, вие трябва разумно
да
използвате благата, които ви се дават.
“
Да
се говори така, това значи
да
разчита човек на условията.
Ето защо, когато казвате, че ще дойде ден
да
слезете от планината, това може
да
се уподоби на слизането от гърба на коня.
“ Като слезеш от коня, няма
да
бъдеш по-добър, но поне ще разчиташ на
себе
си
.
Човек не трябва
да
се уповава на условията, на дните и т.н.
Следователно, като говорим за дните, трябва
да
разбираме един ден – само Божествения ден.
Например, виждате един клон и казвате: „Този клон е от еди-кое
си
дърво“.
Този клон е от Божественото дърво, защото само едно дърво има в света, а всички останали дървета са удове на това голямо, Божествено дърво.
Божественият ден, като не може напълно
да
се проектира само в един ден, той се разпределя в много дни, които, събрани заедно, съдържат материала на Божествения ден.
Следователно всичките дни заедно, както и Божественият ден отделно, изразяват цялата истина.
Ако не виждаме слънцето, щеше ли
да
съществува за нас ден?
Какво щеше
да
бъде положението на човека, ако той виждаше слънцето и вечер, когато за всички други същества то е вече залязло?
Тогава човек щеше
да
живее в постоянен ден.
За него нямаше
да
съществува нощ; за него нямаше
да
има вечер, утро, други дни и т.н.
Където и
да
се обърне човек, навсякъде ще вижда слънцето.
Вярванията на някои хора са временни, изменчиви, понеже те вярват само в неща, които някога са виждали, или които днес виждат.
Питам: каква нужда има тук от вяра?
Истинската вяра се отнася до неща, които нито
си
виждал някога, нито днес виждаш.
Някой казва, че изгубил вярата
си
.
Какво значи
да
изгуби човек вярата
си
?
Изгубване на вярата означава, че човек е изгубил условията
да
вижда нещата.
Например, някой заминава за странство, където прекарва няколко години, далеч от близките
си
.
Той изгубва вяра, че ще дойде ден
да
се види със своите близки.
Виждането е процес, който възстановява вярата.
Следователно вярата е сила, която ръководи човека в неговия път.
Докато човек не вижда нещата, той трябва
да
ходи с вяра.
Щом вижда нещата, той ще ходи със знание.
Като сме дошли на планината, ние ставаме рано
да
се помолим и благодарим на Бога за всички блага.
На някои не им се става рано, искат
да
си
полежат и намират ред оправдания, че не са разположени, или че са уморени и т.н.
Питам: какво ще правите, ако сте слуга при някой сприхав господар, който иска
да
започвате работата
си
рано сутрин и навреме?
“ Вие мислите, че на планината няма господари.
И тук има господари, и какви при това!
Знаете ли какво могат
да
направят тези господари, като се разгневят?
Те веднага ще изпратят гръмотевици, светкавици, дъжд, град, че ще се чудите какво
да
правите, къде
да
се скриете.
Дъждът ще ви намокри хубаво, а градът може
да
изпокъса палатките ви.
Тези господари ще ви кажат: „Хайде, дигайте се оттук!
Братята, които бяха дошли първи тук, опитаха какво могат
да
направят господарите на планината.
“ При такива господари човек става много смирен.
Тези господари казваха: „Като дойдат вашите братя и сестри тук, вие ще ги предупредите
да
бъдат внимателни към задълженията
си
, защото и тях ще измокрим“.
Утре сутринта ще отидем на пето езеро (Маха-Бур), бъбрека,
да
видим, има ли разлика във водата от миналата година.
Сутрин в четири часа всички трябва
да
сте на крак.
Сложете настрана всички украшения, всички накити!
Боли те крак, кажи
си
: „Този накит не ми трябва!
“ Боли те ухо, кажи
си
: „Този накит не ми трябва!
“ Имаш някакво неразположение, кажи
си
: „Този накит не ми трябва!
“ Оставете всички накити в къщи и излезте вън, на чист въздух, без всякакви накити.
– „Не мога
да
мисля.“ – Остави и този накит настрана.
Като се освобождавате постепенно от накитите
си
, вие ги хвърляйте настрана от вас и останете само с Божественото, което ви следва навсякъде.
Щом сте неразположени, вие чакате
да
дойдат слугите,
да
подобрят състоянието ви, но докато дойдат те, целият ден ще отиде.
4.
Денят на доброто
,
РБ
, 7-те езера, 14.7.1931г.,
И вие трябва
да
правите опити,
да
се домогнете до един специфичен начин за всеки един.
Ще ви дам един съвет: не правете студени душове!
По никой начин не мийте краката
си
със студена вода, особено след хранене.
Един наш познат през един горещ летен ден се нахранил, след това измил краката
си
със студена вода и задрямал малко.
Когато човек прави бани, той трябва
да
има предвид и разположението на духа
си
.
Той трябва
да
е абсолютно свободен и разположен по дух,
да
забрави всички трудности и грижи; така направена банята, тя доставя голямо удоволствие на човека и благодарност от топлата вода.
В яденето, в спането трябва
да
се спазва същият закон.
Човек трябва
да
яде и
да
спи при най-голямо разположение на духа.
При всички положения в живота
си
човек трябва
да
бъде господар.
Една житейска мъдрост, една житейска философия казва: когато човек се нахрани, той не трябва
да
се безпокои как ще се смели храната.
Казвате: „Човек трябва
да
се пази от вятър, от течение,
да
не се простуди“.
Следователно седне ли човек пред трапезата, първо той трябва
да
изпита благодарност, че има възможност
да
се нахрани,
да
опита Божиите блага; после, трябва
да
започне
да
яде, като изпитва удоволствие от храната, която приема, и най-после трябва
да
благодари, че се е нахранил.
Вярно е, че човек трябва
да
се пази,
да
не се излага на силни, големи ветрове, но има един приятен, тих ветрец, от който не трябва
да
се крие.
Как ще се смели и преработи приетата храна от стомаха, по това не трябва
да
се прави никакъв въпрос.
Гладният мисли само за едно: дали ще намери храна и колко храна ще намери.
Съществата от невидимия свят, които ни обичат, изпращат този приятен, тих ветрец
да
ни облъхне.
Обаче, има силни, големи ветрове, топли течения, които са опасни за човека, понеже извличат влагата от тялото му.
Човек може
да
се излага на тях без никакъв страх.
Днес из цяла Европа хората правят такива въздушни бани, но понеже не знаят по какъв начин и по кое време
да
ги правят, те нямат добри резултати.
Когато човек се домогне до правилния начин, по който могат
да
се правят въздушните бани, той ще разбере закона, на който се подчиняват неговите мисли.
Същевременно той ще научи закона, според който ще може правилно
да
разпределя дневната
си
работа: той ще знае какво трябва
да
върши сутрин, какво следобед и какво – вечер.
Съвременните хора се намират в голям хаос, не знаят кога, какво
да
работят, вследствие на което много енергия изхабяват, а получават слаби резултати.
Трябва ли чучурът от своя страна
да
остави цялата
си
работа и
да
разправя на хората каква му е службата?
Искате ли
да
имате успех в работата, щом станете сутрин, още докато се в леглото
си
, благодарете на Бога за всичко, което ви е дал.
Чучурът изпълнява работата
си
и мълчи, а който дойде до чешмата, той разбира, че чучурът е на мястото
си
.
Конете, които теглят кола, трябва ли
да
спират на пътя,
да
разправят на този, на онзи, каква работа вършат?
“ – Господ е зад слънцето, зад небето, зад земята, зад водата, зад въздуха, зад вятъра, зад камъните, зад растенията, зад животните, зад хората – навсякъде е Бог.
Трябва ли коларят
да
спре колата и
да
разправя на минувачите кой тегли колата и кой кара конете?
Няма нещо в света, зад което
да
не е Бог.
Достатъчно е само
да
се погледне към колата, за
да
се разбере кой каква роля изпълнява.
Всичко, което е в нас и извън нас, всичко, което ни заобикаля, представлява фон, зад който се крие Бог, като велик художник.
Не е наша работа
да
разискваме върху въпроса, кой тегли колата и кой кара конете.
Той иска
да
ни изпита,
да
провери как ние разбираме нещата.
Да
спирате колата,
да
разпитвате кой я кара, това не е на място.
Щом гледам природата и я разбирам, аз зная вече, че зад мене, над мене и около мене, навсякъде е Бог; аз се радвам на всичко, което Той е направил, и мисля за Неговите дела.
Спира ви някой и пита: „Защо
си
дошъл на земята?
Докато мисля за Господа, Той е пред мене; престана ли
да
мисля за Него, Той е зад мене.
“ Ще отговориш: „Аз съм дошъл на земята за това, за което и ти
си
дошъл.“ – „Аз не зная защо съм дошъл.“ – „И аз не зная.“ Красотата е, именно, в незнанието.
Ако знаем защо сме дошли, нямаше
да
дойдем на земята.
Понеже не знаем, дошли сме
да
научим каква е задачата ни на земята.
Представете
си
, че вие сте сам в гората, объркали сте пътя, не знаете накъде
да
вървите.
Ако някоя риба се хване на въдицата, но успее
да
се освободи, втори път ще се хване ли?
Изведнъж виждате насреща
си
човек и веднага се зарадвате, че той ще може
да
ви ориентира.
Снощи една сестра отишла
да
се разходи малко и се отдалечила от лагера.
Като се видяла сама, тя започнала
да
вика,
да
се моли, но никой не ѝ се обадил.
Казвам: в съвременния свят има много хора, заинтересувани от рибите, искат
да
ги ловят.
По едно време чува стъпки зад
себе
си
, обръща се и вижда един брат.
Тя била доволна, че има близък човек, с когото
да
се върне в лагера.
Тя викала, молила се, без
да
подозира, че Господ е зад нея.
Човек пък е риба, която свободно се разхожда в морето, докато се натъкне на някоя въдица.
В дадения случай, в лицето на този брат тя видяла Бога.
Зърне ли отдалеч още някоя въдица, той отива към нея, понеже мисли, че ще намери нещо особено.
Често хората изпадат в такова положение в живота
си
.
Например, някой е затруднен, намира се в безизходно положение, не знае какво
да
прави.
Щом излезе от Бога, изгубва свободата
си
, не е господар на своето положение и го виждате или върху някоя перустия на огъня, или в някоя тенджера, или в някой човешки стомах.
В първия момент той се стряска, но после вижда, че този човек е неговият приятел, който идва
да
го изведе от трудното положение, в което се намира.
“ Той ще отговори, като онзи американец, който влязъл в добре осмолена и затворена бъчва и с нея се спуснал от Ниагарския водопад, по течението на водата.
Ето защо, при най-големите изпитания, страдания и трудности за човека, Бог ще му се яви в една или в друга форма,
да
го утеши,
да
му помогне.
Казвам: ние сме дошли тук
да
изучаваме Божиите дела,
да
видим какво Бог е направил; после, ще се срещнем с Него и ще
си
поговорим малко.
Едно важно нещо научих: и целия свят
да
ми дават, втори път не влизам в бъчва,
да
преминавам с нея водопада“.
Този човек искал
да
се прослави, всички вестници
да
пишат за неговия подвиг.
На хора, които не ви разбират, трябва ли
да
им разправяте какво сте видели и с кого сте разговаряли?
Обаче, след опита
си
, той казал: „Какво ще пишат сега вестниците за мене, това не ме интересува.
Ако срещна художника, чиито картини съм разглеждал, ще му кажа: много се радвам, че видях твоите картини, много ми харесват.
Едно зная: втори път не влизам в бъчва, която се върти на всички страни.
Трябва ли
да
разправям за картините на този художник на човек, който нищо не разбира от изобразително изкуство?
На човек, който не обича екскурзии и не прави никакви излети из планините, трябва ли
да
разправям защо ходя на екскурзии?
Каквото и
да
му кажа, той няма
да
ме разбере.
Който попадне в този живот, ще знае толкова, колкото е знаел преди влизането
си
в него.
Колкото и
да
не обича екскурзиите, макар и никога
да
не е ходил по планините, той веднага ще се приготви и ще тръгне на път.
Стремежът
да
намери заровеното злато ще му даде сила
да
премине и най-трудния път.
“ С този пример искам
да
ви наведа на мисълта, че бъчвите са създадени за изкушение.
Те веднага казаха: „Кажете ни къде тук има злато, защото ни дотегна вече сиромашията“.
Казвам: на много места из Рила, където човешки крак не е стъпвал, се намира този първичен, жизнен елемент, който още старите алхимици са търсили.
Достатъчно е човек
да
стъпи на мястото, където е този елемент, за
да
се подмлади моментално.
Ако е бил стар, подмладява се; ако брадата му е побеляла и окапала, изведнъж става черна и гъста; ако косата му е побеляла, моментално става черна.
– Търговецът на дървено масло и на други растителни масла, които продава на хората.
Най-после идваме до онези хора, които нямат бъчви, но наливат гореща вода в термосите
си
, когато отиват на екскурзии по планините.
Ако някой прекара известно време в Рилската пустиня и се върне между познатите
си
така преобразен и подмладен, какво ще кажат за него?
Питам: нашите мисли и желания в големи или в малки бъчви трябва
да
се затварят?
Никой няма
да
вярва.
Всички ще го питат: „Кой
си
ти?
Такава мисъл може
да
се уподоби на ново вино, което още не е ферментирало.
Колкото и
да
им обяснява, че той е същият техен познат, те няма
да
му вярват.
Както младото вино, затворено в бъчва, може
да
пръсне бъчвата и
да
се излее навън, така и голямата мисъл, като влезе в човека, предизвиква същата експлозия.
НАГОРЕ