НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
461
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
461
:
1000
резултата в
5
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Първичната храна
,
УС
, София, 1.3.1931г.,
Преведете думите „
да
простиш“.
Ще кажете, че законът учи
да
бъдем честни, добри.
Казват: „
Да
те пази Господ от злото!
От думите на първия
си
приятел той забравил всичко, но запомнил думите на втория
си
приятел: „Ще ти помогна“.
Като се огледал, видял, че имал всичко на разположение: дрехи, обувки, храна – всичко, от което се нуждаел.
От думите на първия нищо не остава, освен голите думи на обичта: „Ти
си
добър“.
– „Че съм добър, това е моя работа.“ – „Като тебе човек няма.“ – „И това е моя работа.“ – „Лош човек
си
бил!
Всички взимат сладкото грозде от коша, ядат от него и казват: „Иди
да
донесеш още“.
“ – „И това е моя работа.“ Всичко, каквото хората могат
да
кажат – добро или зло, не се отнася до мене.
– „Ти
си
добър.“ – Много добре, но между две допирни точки трябва
да
има отношение.
– Когато Господ иска
да
види децата
си
, пръснати из света, праща слугите
си
да
ги викат.
Ще ви приведа примера за онзи индуски ученик, на когото Учителят дал един урок по Любовта.
Обаче те не идат.
На въпроса, що е Любов, Учителят сложил ученика
си
във водата, където го държал десет минути.
Тогава Той праща лъва
да
ги вика.
Ученикът ритал във водата, искал
да
излезе навън.
Като го извадил от водата, Учителят го попитал: „Какво усети?
“ – „Голяма, непреодолима нужда от въздух“.
Следователно, докато и вие нямате голямо, непреодолимо желание за нещо, то не може
да
ви се даде.
Ако искаш
да
сближиш хората, повикай отвън злото.
Казвате: „Ако искат,
да
ми го дадат“.
“ – майката е готова вече
да
му даде мляко.
Ако в духовния свят вие не ревнете, няма
да
придобиете Любовта.
Ако майката не открие гърдите
си
, вие не знаете
да
ревете.
Ако вашата молитва не отвори вратата на Любовта, вие не знаете
да
се молите.
На същото основание питам: Какво трябва
да
направи човек, за
да
го обичат?
За мене, нуждата от млякото е вашият рев.
За
да
го обичаш, той ти е направил някакво добро.
Ако и пред Бога на знаеш
да
ревеш, както трябва, Той няма
да
чуе.
Не може
да
обичаш човека, ако не ти е направил поне едно малко добро.
Като реве, детето не мисли, че безпокои майка
си
.
Ученикът обича учителя
си
за знанието, което му дава.
Защо детето обича майка
си
?
Ще кажете, че то обича майка
си
, защото му е майка.
Аз ще ви дам един нов начин.
Ако не ревеш правилно, майка ти няма
да
ти даде мляко.
Тази идея още му е чужда.
Ще ревеш както трябва, докато ти се даде мляко, и след това майка ти започва
да
те подхвърля във въздуха,
да
си
играе с тебе, и ти
да
си
играеш с нея.
Детето обича майка
си
за млякото, което приема от нея.
Следователно, ако ме питат какво е мляко, отговарям: Това, което може
да
накара детето
да
обича майка
си
, е мляко.
Ако молитвата ти е приета, Той ще ти даде мляко и ще те подхвърля във въздуха,
да
си
поиграе с тебе.
Значи всяка жена, която му дава мляко, може
да
бъде негова майка и то ще я обича.
Бедност, страдания, това са милувки на майката.
Който не разбира това, казва: „Побеля ми главата от страдания“.
– Много просто, не те обичат, защото нищо не даваш.
Майката е обичана, защото дава мляко.
Учителя обичат, защото дава знание.
Колко пъти майката от любов хване детете
си
за бузката и го ощипе.
Обичаме свещта заради светлината, която дава.
То започва
да
плаче.
– Тя му предава нещо, това не е щипане.
– Онази същина на живота, която и великите Учители на света не смеят
да
бутат.
Млякото никога не трябва
да
престава.
Христос казва: „Физическият хляб трябва
да
се превърне в духовен“.
Така хваща и природата.
И тъй, не искайте
да
бъдете обичани без
да
има защо.
Обичаме ябълката, защото дава плод.
Обичаме магарето, защото носи товара ни.
Всички болести показват отношенията, които съществуват между хората.
Казваш: „Аз искам
да
служа на Бога“.
Вземете примера за онзи болен, който лежал 38 години и всяка година очаквал
да
го пуснат в къпалнята.
От две хиляди години се говори за него, и като четат Евангелието, всички се възхищават.
Трябва
да
имате една конкретна идея, служенето
да
не ви унижава.
Дойде някой, каже ти една обидна дума, например каже, че
си
магаре.
Щом не разбираш вътрешния смисъл на думата „магаре“, ти се обиждаш.
Ако ти кажа „гълъбче“, всъщност гълъбче ли
си
?
– Не, аз зная друго нещо, за което не искам
да
говоря.
Не
си
, но ти става приятно.
Да
чака 38 години, докато слезе ангелът
да
размъти водата!
Други преди него взимали благословението, и той
си
казвал: „И моят ангел ще дойде“.
Не струва ли
да
чакаш 38 години,
да
дойде твоят възлюбен и
да
ти се усмихне?
Христос го погледнал и го запитал: „Искаш ли
да
бъдеш здрав?
“ – „Господи, няма кой
да
ме сложи във водата, когато тя се размъти.“ Какво голямо търпение имал този човек!
Както майката не може
да
бъде обичана, ако няма мляко, така и учителят не може
да
бъде обичан, ако няма знания.
Той казвал: „Други, които имаха по-голяма нужда от мене, взеха благословението, и аз трябваше
да
чакам“.
Ученикът има нужда от знанието на учителя, както детето – от млякото на майка
си
.
Христос му отговори: „Има друг начин
да
оздравееш: Вземи
си
одъра и тръгни!
А какво трябва
да
има детето, за
да
го обича майка му?
Нещата трябва
да
се съпоставят.
Ако на една идея не можете
да
съпоставите противоположна, тя остава неясна за вас.
И ако вие мислите
да
влезете в небето без страдания; ако вие не можете
да
чакате 38 години, къде е вашето търпение?
Например, казваш: „
Да
обичаме Бога, защото е Любов“.
Така е, но ти какво трябва
да
бъдеш, за
да
те обичат?
Казано е: „
Да
възлюбиш Господа Бога твоего“.
“
Да
чакаш 38 години, това е герой, това е човек, който със спокойствие очаква
да
дойде неговият възлюбен.
– Защо
да
го любим?
Христос му казва: „Дигни одъра
си
и ходи!
“ – стана човекът, вдигна
си
одъра и го понесе.
– „Дигни одъра
си
и ходи!
А ти какво имаш, за
да
те обичат?
– „Аз живея обикновен живот.“ – Какво особено има в твоя живот, за
да
те обичат?
„Дигни одъра
си
!
– „Не мога
да
ги изнеса.“ – Значи има неща, които не могат
да
се изкажат.
То е хиляда без едно.
В деветката се крият всички възможности за твоето повдигане.
То се ражда невежа, но майка му го обича.
Като дойдеш до числото 999, не отлагай, в него са всички възможности.
То знае
да
плаче, т.е.
Ти имаш всички условия и в трите свята – във физическия, духовния и Божествения.
да
говори на особен език.
Започни
да
работиш.
Плачът е най-красивият език, който някога сте слушали на земята.
За
да
не забравите този език, вие трябва
да
плачете,
да
си
го припомняте,
да
знаете кой е старият език, на който сте говорили.
Като се каже шест, отвори прозорците
си
,
да
ти стане светло.
Казваш: „Представете
си
, накараха ме
да
плача!
Ако искаш
да
разбереш природата, започни
да
работиш с нейните сили.
“ –
Да
накараш някого
да
плаче, това е най-голямото добро, което можеш
да
му направиш.
Вътрешна идея е, когато майката дава мляко на детето
си
и то го приема.
Като дойде известно страдание върху тебе,
да
ти е приятно.
Ако сгрешиш, пак
да
ти е приятно.
Не е правилно млякото
да
пада на земята и
да
не се използува,
да
не влезе в организма на детето.
– Защото имаш възможност
да
се изправиш.
Като влезе в черния цвят, човек се прибира в
себе
си
и се приготвя за работа.
Ще кажете, че отдавна сте били деца, не помните; сега сте възрастни.
А като излезе навън, човек започва
да
работи,
да
твори.
2.
Послушание
,
ООК
, София, 4.3.1931г.,
Първият човек е изкупил прегрешението
си
, но време е вече сегашните хора
да
се замислят за изправянето на своите погрешки.
Старият Адам е отживял времето
си
.
Сега е думата за новия Адам и за новата Ева, представители на новата култура.
Новата култура подразбира раждане от вода и дух, което Христос е изказал със стиха: „Ако се не родите от вода и дух, не можете
да
влезете в Царството Божие." Защо първите хора сгрешиха и изгубиха добрите условия на живота?
Адам беше направен от пръст, а Ева - от неговото ребро, т.е.
Какво може
да
се очаква от хора, направени от кал и от кости?
Обаче новите хора - новият Адам и новата Ева, които ще бъдат създадени от вода и от дух, ще внесат новото в света.
Време е вече хората
да
приемат новото в неговата вътрешна пълнота.
За тази цел любовта трябва
да
влезе като елемент в живота и
да
го преобрази.
Зависи каква любов сте познали.
Не е все едно дали човек се грее на слънце през зимата или на края на пролетта.
За
да
разбере живота в неговата пълнота, човек трябва
да
се качи в горните сфери на любовта, дето средата е чиста и прозрачна.
Като гледа отвисоко към земята човек вижда каква е нейната атмосфера.
Сега,
да
се върнем към любовта, която трябва
да
обхване човешкото сърце.
Когато любовта се проявява в човешкото сърце човек е доволен от всичко.
Човек се чувствува богат, разположен, готов
да
уреди отношенията
си
с всички свои неприятели или кредитори.
Щом изгуби любовта
си
, той отново се връща в кармата
си
- закон за причини и последствие.
При това положение човек се натъква на неприятелите
си
, на болести и нещастия.
Той се вижда заобиколен от всички страни с мъчнотии и неприятности, с които сам мъчно може
да
се справи.
В тези трудни моменти на неговия живот идат приятелите за
да
му помогнат.
Тук се проявява законът: който обича, никога не може
да
измени на любовта.
Следователно, той никога не може
да
ви възлюби.
Това е аксиома, която всички са опитали.
Въз основа на тази аксиома казваме: веднъж Бог възлюбил човека, никога не може
да
го разлюби.
Ако го разлюби, това значи
да
измени на своето естество.
Невъзможно е Бог
да
измени на естеството
си
.
Махнете бента за
да
се прояви любовта.
Без любов никакви постижения не можете
да
имате.
Важно е човек
да
се зачене.
„Ако се не родите отново от вода и от дух, не можете
да
влезете в Царството Божие".
Значи Духът трябва
да
вземе участие в зачеването и раждането на човека.
Той носи запалена свещ в ръката
си
, от която всички хора могат
да
запалят своите свещи.
Те горят, но силно кадят.
За
да
пречисти любовта
си
,
да
усили нейната светлина, човек трябва
да
следва Божиите пътища и
да
помага на ближните
си
.
Това значи
да
се свърже с възвишените същества.
Като ученици вие трябва
да
бъдете доволни от живота.
Да
бъдеш доволен това не значи
да
не работиш и
да
чакаш каквото ти се случи.
Изкуство е човек
да
бъде доволен в недоволството
си
.
Каквото и
да
му се случи, приятно или неприятно, той трябва
да
каже: такава е волята Божия.И обикновеният човек, и адептът, трябва
да
се ръководят от волята Божия без
да
прилагат насилие.
Истински маг е онзи, който прилага силата
си
разумно.
Ако магът не прилага силата
си
на място, резултатите на неговите постъпки ще бъдат неуспешни.
Един маг отишъл с един от учениците
си
в гостилница
да
се нахранят.
За
да
покаже пред ученика
си
с какви сили работи, адептът казал: сега ще се нахраним добре и с мисълта
си
ще внуша на гостилничаря
да
не иска пари от нас, даром
да
минем.
Ученикът се нахранил добре и следял с интерес
да
види резултата на опита.
Адептът внушил няколко пъти на гостилничаря
да
не дохожда за пари, но последният се явил със сметка за обяда.
Като видял, че опитът излязъл несполучлив, ученикът извадил кесията
си
, пълна с звонкови монети, заплатил на гостилничаря.
След това се обърнал към учителя
си
със следните думи: моята философия в живота е
да
работя и
да
получавам възнаграждение за работата
си
.
Така постъпвам с всички хора.
Те правят опити в различни направления, но работите им не се нареждат.
Какво трябва
да
направят, за
да
имат успех в живота?
Нищо друго не им остава, освен
да
извадят златните монети от кесията
си
и
да
платят за това, което са получили.
Златните монети представляват знанието, с което човек може
да
разполага във всички моменти на живота
си
.
Гостилничарят не се поддава на вашите опити.
Той иска
да
му се плати - нищо повече.
Като слушате
да
се говори за любовта някои намират, че най-мъчното нещо е приложението на любовта.
Искате ли
да
се домогнете до нея, дръжте се за принципа давай без
да
очакваш.
Предпочитай
да
даваш, отколкото
да
вземаш.
Каквото любовта ти заповядва
да
направиш, изпълни го.
Истинското послушание се основава на любовта, а не на страха и насилието.
Защо е нужно
да
прилага човек Божията Любов в живота
си
?
За
да
бъде здрав, за
да
придобие безсмъртие.
Защото ангелите изпълняват волята Божия както Бог изисква, а човек изпълнява волята Божия, както той намира за добре, както диктуват неговите интереси.
За
да
дойде до съзнанието на ангелите, човек трябва
да
се новороди,
да
се откаже от старото в
себе
си
.
И вие като Никодима ще кажете, че стар човек не може
да
влезе в утробата на майка
си
и
да
се роди.
Това значи, че те са дегизирани като стари хора без
да
са придобили качествата на мъдрия човек.
Всички обикновени старци са дегизирани.
Те искат
да
играят ролята на мъдреци, но още не са такива.
За
да
стане мъдрец, човек трябва много пъти
да
се новоражда.
Новораждането е многократен процес, както слънцето всеки ден изгрява и залязва, т.е.
Казано е в Писанието: „Старият човек трябва
да
умре,
да
се замести с нов." Новият човек е човек на любовта.
Човек не може
да
придобие любовта изведнъж но постепенно, както настъпва зазоряването.
Любовта се проявява първоначално в малък размер, като се увеличава постепенно, издига се нагоре до зенита, до най-високата
си
точка, и там спира.
Във всеки момент на проявлението
си
тя носи нещо ново за човешката душа.
Съвременните хора се намират пред разрешението на трудни социални въпроси но не знаят как
да
ги разрешат.
Само любовта е в състояние
да
разреши всички социални въпроси.
Следователно, за
да
разреши въпросите на живота, човек трябва
да
се свърже с любовта в нейната целокупност, т.е.
Сега ще ви дам едно упражнение за разрешаване на мъчнотиите в живота.
Като се намерите в известна мъчнотия, хванете с лявата ръка палеца на дясната
си
ръка и го погладете.
Значи за
да
се свърже с Божествения свят, човек трябва
да
хармонизира в
себе
си
силите на волята, на ума и на любовта.
Ако искате
да
внесете тази хармония в
себе
си
, нежно гладете палеца
си
и пожелайте
да
се свържете с Божията Любов.
Ако иска
да
бъде благоугоден на Бога, човек трябва
да
постигне вътрешно послушание, всеки момент
да
е готов
да
изпълни волята Божия.
Ще кажете, че като се моли човек постига всичко.
Вярно е, че молитвата е велик акт, но за
да
се моли човек пак трябва
да
бъде свързан с Бога.
Как трябва човек
да
държи ръцете
си
във време на молитва, това е въпрос на вътрешно разбиране.
Като ученици вие трябва
да
проявите послушанието
си
.
Казано е, че за
да
се освободи човек, трябва
да
се съблече от старото в
себе
си
.
Да
съблече човек старите
си
дрехи и
да
се облече в нови, това значи
да
бъде разумен и любящ.
Без разумност и любов човек не може
да
реформира вътрешния
си
живот.
Упражнението за палеца, което ви дадох, няма
да
освети цялата местност, по която се движите, но ще ви даде поне права посока на движение.
Колкото малка светлина
да
се хвърли в съзнанието ви.
Вие сте добри, но трябва
да
проявите добротата
си
.
Състоянието на доброто у вас е подобно на лед, който трябва
да
се разтопи,
да
се превърне във вода.
Доброто у вас е още в потенциално състояние, то трябва
да
стане кинетическо.
Понеже снегът бил ново нещо за всички царят заповядал
да
го пазят войници, никой
да
не смее
да
го бутне.
През това време той събрал всички учени от царството
си
да
се произнесат как се е образувал снегът.
Докато получи отговор на зададения въпрос царят забелязал, че снегът изчезнал, превърнал се във вода и потънал дълбоко в земята.
Като сняг неговата енергия била потенциална; като се превърнал във вода, енергията му станала кинетическа.
Следователно добър човек наричаме онзи, в когото енергията на доброто минава от потенциална в кинетическа, за
да
може
да
се прояви като работа.
Преди две хиляди години при Христа дошъл един богат човек
да
иска метод, чрез който
да
придобие вечен живот.
Различни отговори се дават на този въпрос.
Ние казваме : човек се нуждае от послушание.
Само разумният, добрият и любещият човек може
да
бъде послушен.
Христос казва: „Не дойдох
да
изпълня Моята воля, но волята на Онзи, Който ме е проводил".
Като се вглеждате в миналия и в настоящия живот на хората виждате, че те са имали смущения и в миналото, и в настоящето.
И псалмопевецът се смущавал, че въпреки вярата му в Бога, въпреки молитвите
си
работите му не вървят добре.
За
да
прояви послушание, човек трябва
да
познава Христа, както Христос познаваше Бога.
За
да
изпълни волята на своя Отец, Христос вярваше в Него и Го обичаше.
Така Той устоя на всички изпитания.
Много учители са дохождали в света
да
проповядват на хората какво нещо е животът и как трябва
да
се живее, но ние виждаме, че животът е изопачен.
Ако вярвате и обичате Бога и Христа, и вие ще издържите на всички изпитания и страдания.
Какво представят страданията за съвременния човек?
Изпитанията и страданията са условия за проява на любовта, която човек крие в душата
си
.
Учителите предавали добре науката за живота, но учениците не я възприели правилно, вследствие на което я изопачили.
Ако страданията не доведат човека до любовта, те остават безпредметни.
Затова казваме, че учителите са пострадали от ония свои ученици, които не могли правилно
да
възприемат и предават учението им.
Страдания, които водят към безлюбие, не са на мястото
си
.
Те са ненужни страдания.
Първите ученици на Христа донякъде възприеха и предадоха учението на Учителя
си
правилно, обаче последващите го изопачаваха все повече и повече, вследствие на което днес е останало малко от това, което Христос проповядвал.
Наблюдавайте
да
видите какво правят децата от първо отделение, когато се учат
да
четат.
С други думи казано: ако любите Бога, ще проявите послушанието
си
към Него.
Те вземат буквара
си
в ръка и на всеки ред от четивото прекарват пръста
си
отгоре.
Някои се запитват как могат
да
любят Бога като не са Го видели?
Който се опитва
да
чете от такъв буквар вижда, че някои букви липсват, не могат
да
се четат.
Всички хора, които имат очи и се ползват от благата на живота, са видели Бога.
Когато отрича това, човек се поддава на различни философски разсъждения.
От хиляди години насам хората четат тия книги и прекарват пръста
си
отгоре, вследствие на което много букви са изтъркани.
Дълбоко в
себе
си
той знае, че няма човек на земята, който не е познал любовта.
Няма по-велик момент в живота на човека от този
да
почувства присъствието на Бога в своя живот.
Че тия букви не се съвпадат с първообраза, това нищо не значи.
Мойсей дигна жезъла
си
и раздели Червеното море.
И те продължават
да
ги четат но вече в изопачен вид, който не се съгласява с оригинала.
Следователно, искате ли
да
разгледате живота, разглеждайте го от положението както някога е бил даден, а не както днес са го изопачили.
Мойсей удари канарата с жезъла
си
и вода потече от нея.
Аз наричам това положение „ново разглеждане на живота".
Всеки човек е изпитал присъствието на тази мощна ръка в
себе
си
.
За пример, приятно е понякога на човека
да
пие вино, обаче това е вметнато, неестествено човешко желание.
Природата не е предвидила виното.
Да
вярва в това, което е опитал.
Тя е създала водата като първа и необходима течност за човека.
И тъй, дайте път на разумността в
себе
си
да
се прояви навън,
да
познаете любовта във всички нейни прояви.
Щом познаете любовта, вие ще се освободите от всички противоречия.
Виното, за пример, не съдържа онези елементи, които са необходими за човека, но водата ги съдържа.
Казано е в Писанието: „Съвършената любов изпъжда страха навън." Съвършената любов дава възможност на човека
да
изпълнява волята Божия - смисъла на целокупния живот.
Освен виното, като вметната течност в живота съществуват някои философски и религиозни системи, които временно доставят известна приятност и удоволствие на човека.
Занимава ли се с тях повече, отколкото трябва, човек протрива езика
си
и започва
да
страда.
Животът тече като водата, но не е вода.
В живота има страдания, но той сам не е страдание.
Страданията са вметнати в живота и се дължат на причини, които нямат нищо общо с него.
Една от причините за страданията е недоимъкът.
За
да
се избегне недоимъкът любовта трябва
да
заеме първо място в живота.
Тя носи външно и вътрешно изобилие.
Човек може
да
има много неща, но ако му липсва само едно нещо, той не живее в любовта.
За пример, човек може
да
е богат,
да
разполага със слуги, с богати трапези, но ако стомахът му е разстроен той не се ползва от това изобилие.
Ако краката и ръцете му са слаби той не може сам
да
се движи, има нужда от чужда помощ.
Ако очите му са слаби и не вижда, той пак има нужда от чужда помощ.
Следователно, любовта посещава човека ако той живее в пълна хармония със
себе
си
и със своите ближни.
Най-малката дисхармония в човешкия живот произвежда страдания.
Страданието се явява, когато човек сравнява две различни неща.
Той започва
да
се вглежда в хората и, като види някой красив човек, започва
да
страда защо този човек е красив, а той е толкова грозен.
Той не търси причината за погрозняването в
себе
си
, а е готов
да
обвини Бога.
След всичко това той се нарича чедо Божие.
Възможно ли е един и същ баща
да
роди един красив и един грозен син?
Коя майка би желала
да
роди грозна и хилава дъщеря?
Следователно, искате ли
да
се освободите от страданията и
да
осмислите живота
си
, приложете любовта в отношенията
си
към хората, към
себе
си
и към Бога.
Приложите ли любовта във всичките
си
отношения Бог ще живее във вас, и вие - в Него.
Мнозина искат
да
бъдат свободни,
да
живеят както намират за добре, но в края на краищата плащат за всички злоупотребления.
Те казват, че докато живеят на земята, имат право
да
си
хапнат и пийнат до насита.
Те имат право
да
живеят както искат, но не могат
да
избегнат последствията на своя живот.
Съвременните хора разглеждат въпроса каква храна трябва
да
употребява човек - месна или растителна.
Едни от тях поддържат, че човек трябва
да
се храни с месо, защото месото съдържа повече хранителни елементи, които съграждат човешкия организъм и продължават живота.
Те казват, че човек трябва
да
се храни с растителна храна.
И те дават същите заключения за растителната храна.
Ние казваме: човек трябва
да
употребява такава храна, която доставя необходимите елементи за организма, която продължава живота и го прави приятен и която помага за развитието на неговите добродетели.
Като употребява месна храна, човек приема от животните такива неестествени енергии и елементи в своя организъм, за освобождаването от които се изискват стотици и хиляди години чист живот.
Продължителността на живота е в зависимост от интензивността на човешките мисли и чувства.
Всяко нещо, за което човек говори, трябва предварително
да
го е опитал и то не на половина, а в неговата пълнота.
Хората говорят за живота без
да
са го опитали, без
да
са познали любовта.
Коя е причината за израстването и отглеждането на малкото дете?
Майката. С какво го отглежда тя?
Казано е там, че за
да
бъде човек здрав, силен, красив, трябва
да
се храни със Словесното мляко, т.е.
Те се заблуждават.
Понякога елементарните работи крият в
себе
си
по-голяма наука от сложните.
Какво ще кажете за разбирането на някой човек, който от една лоша дума изгубва своя вътрешен мир и любовта
си
към Бога?
Трябва ли една дума
да
наруши правилното течение на силите в неговия организъм?
Следователно, ако с една лоша дума човек би могъл
да
наруши твоя мир и
да
те подпуши това показва, че течението на силите в твоя организъм е слабо.
Ти
си
дал възможност
да
се подпуши течението на Божествените сили в твоя организъм.
Трябва ли за една лоша дума, която се отнася до всички хора,
да
изгубиш това, което
си
придобивал с векове?
- Ама защо
да
ми каже, че съм невежа?
В израза „ти
си
невежа" влизат всички хора.
Който страда, който мрази, който лъже, който убива е невежа.
Който иска
да
се домогне до любовта, трябва
да
приложи Божественото учение в живота
си
във всичката пълнота.
Казвате, че светът трябва
да
стане добър.
От човека зависи изправянето на света.
Тъй щото, от изправянето на едного зависи изправянето на всички, които са свързани с него.
Като знаете това помнете, че носите отговорност освен за
себе
си
още и за всички ония, с които сте свързани.
3.
Ханизе
,
МОК
, София, 6.3.1931г.,
Щом започне
да
свири, той се разговаря вече с „ми“, със „сол“ – с всичките струни.
Следователно, ако и вие, като великия музикант, не можете
да
вземете една ваша идея присърце и
да
я поставите на цигулката или на арфата
си
и
да
започнете
да
се разговаряте с нея, вие ще останете един обикновен човек, без възможности за развитие и постигане на своите идеали.
Човек не може
да
реализира идеите
си
, докато не знае
да
управлява инструмента
си
.
Ще кажете, че за
да
постигне идеалите
си
, човек трябва
да
бъде вярващ.
Какво значи
да
вярва човек?
Вярващият има възможност
да
се разговаря с Бога като със свой приятел.
Така можете
да
се разговаряте и с Бога.
Той никога не може
да
вземе слушалката
си
и
да
се разговаря с Бога.
Изчезне ли вярата, връзката се скъсва и приятелството престава
да
съществува.
И тъй, ако вярата представлява приятелски разговор с Бога, с ближния и със самия
себе
си
, можете
да
си
представите какво нещо е Любовта.
Вие говорите за любов, за приятелство, без
да
ги разбирате.
Да
имаш абсолютна вяра в някого, това значи той
да
бъде готов на всякакви услуги и жертви за тебе.
Преди
да
си
казал нуждите
си
, той вече ги задоволява.
Пояснението – „Слънцето я огря“ – на думата „ханизе“ показва при какви условия хората могат
да
живеят в пълна хармония.
Слънцето не може
да
дойде, докато „ханизе“ не съществува.
Можете ли
да
очаквате слънцето
да
се подаде зад планината, ако тя не съществува?
Същото можем
да
кажем за идването на Любовта.
Може ли Любовта
да
посети човека, ако не намери в него нещо, за което
да
се залови?
Невъзможно е Любовта
да
отиде на празно място.
За
да
влезе някъде, тя трябва
да
намери нещо, за което
да
се хване.
Тази дума е неразбрана, но за онзи, който я разбира, тя крие в
себе
си
велико съдържание и смисъл.
Значи думата „ханизе“ предизвиква слънцето
да
се прояви.
Думата „беримезаи“ пък показва, че светлината идва
да
разкрие нещата.
Думата „земеразахеси“ определя пътя на живота.
Ето защо, първо трябва
да
се яви слънцето,
да
огрее пътя на човека.
Щом слънцето изгрее, той поема пътя
си
.
Щом тръгне на път, около него е светло, всички неща се разкриват вътре и вън от него.
Ако разложите думата „ханизе“ на срички, ще получите 3 думи, с които българите
си
служат: „ха“ – като междуметие, „ни“ – нас или ни – местоимение – и „зе“ – минало време от глагола вземам, трето лице, единствено число – той взе.
Като ученици, вие трябва
да
работите върху вярата
си
в Бога, във Великото в света.
Само то може
да
ви повдигне,
да
ви даде подтик за работа.
Без вяра в живота човек лесно отпада, губи дух и разположение.
Достатъчно е
да
повдигне погледа
си
нагоре, към Бога, за
да
почувства Неговото присъствие.
Ще кажете, че Бог е далеч.
Той е толкова далеч, колкото и близо.
Той ходи по света и посещава всички страдащи, обременени и отчаяни.
Докато мислиш, че всичко е свършено, че ще умреш, Бог те чукне леко по рамото, раздвижи те и ти казваш: „Дойде ми една светла идея.
Ще работя, ще се трудя, за
да
постигна своите идеали“.
Бог пак те разтърси и ти отново продължаваш пътя
си
.
Те ви довеждат в съприкосновение с Бога, с „ханизе“.
Който разбира смисъла на тази дума, той е разтворил прозорците
си
за слънцето на своята душа.
Когато слънцето огрее върховете на планината, след време ще огрее и долината; когато дъждът пада от планината, ще слезе и в долината, където идеите се реализират.
За
да
се реализира една идея, първо трябва
да
се освети, после
да
се посади и полее.
Който е реализирал идеята
си
, той е готов
да
работи за благото на обществото, на народа
си
и на цялото човечество.
Като млади, вие трябва
да
работите за излизане от тъмнината.
Вашето слънце не е изгряло още, а трябва
да
изгрее.
Това значи
да
излезете от състоянието „ханизе“, в което се блъскате още ту на една, ту на друга страна.
Когато слънцето ви огрее, вие ще минете от тъмнина в светлина, от сиромашия в богатство, от невежество в знание, от безсилие в сила.
Обаче като минава от едно състояние в друго, човек трябва
да
вземе само толкова, колкото може
да
носи.
Постъпва ли така, ще му се даде повече, отколкото е предполагал; вземе ли повече, отколкото може
да
носи, той е проявил лакомията
си
, заради което ще му се отнеме и това, което има.
Такъв е законът в природата.
Изобщо, човек трябва
да
носи толкова, че
да
изпитва приятност.
Претовари ли се, той сам
си
създава мъчнотии и страдания.
Всеки трябва
да
носи такава раница, която
да
не го спъва при изкачването му по планините.
Достатъчно е
да
отидете при Бога, или при някой цар или княз, за
да
получите високо обществено положение.
Щом заемете висок пост, парите лесно ще дойдат.
След освобождаването на България, един млад българин отишъл
да
се учи в Америка.
Като свършил науките
си
, той се върнал в родния
си
град, откъдето отишъл в София и се явил при тогавашния княз, Александър Батенберг,
да
иска някаква работа.
Като образован човек, свършил в Америка, князът намислил
да
го направи министър, но преди
да
каже думата
си
, той го запитал каква работа иска.
– „Искам
да
ме назначите за директор в една от софийските гимназии.“ – „Щом искате
да
бъдете директор на гимназия, идете при министъра на просветата, той се занимава с такива назначавания.“
Бог иска
да
им даде висок пост,
да
ги направи министри, а те искат директорско място.
Щом искат
да
стават директори, няма защо
да
ходят при Бога.
Достатъчно е
да
отидат при някой министър, за
да
им даде някаква служба – директор, началник на отделение и т.н.
Като не познават законите, мнозина искат или по-малко от това, което им се пада, или повече.
И в единия, и в другия случай те изпадат в заблуждения.
Чувате някой
да
казва за
себе
си
, че не е като другите хора, че не живее като хората от света.
Той още живее със старите
си
разбирания, а мисли, че е влязъл в новия живот.
Ще дойде ден, когато човек ще влезе в новия живот, но за тази цел той трябва
да
се откаже от старото.
Новите идеи внасят подтик в човешката душа, и човек се стреми
да
ги реализира.
Не може човек
да
приеме една нова идея и
да
не се стреми
да
я реализира.
Само по
себе
си
, новото е свързано с вярата, която го подкрепва.
– „В
себе
си
.“ –
Да
вярваш в
себе
си
, това значи
да
бъдеш силен, добър, умен и благороден.
Вярата в
себе
си
подразбира вяра в Божественото.
Като вярва в Божественото Начало, човек е наистина и добър, и силен, и разумен, и благороден.
Съвременните хора се оплакват от неуспехите
си
.
– Защото потъпкват своите желания, потъпкват Божественото в
себе
си
и дават ход на чуждите желания, които приемат за свои.
Каквото и
да
правят, те трябва
да
знаят, че чуждото всякога
си
остава чуждо.
Чуждото може
да
е развалено яйце, запъртък.
Ако го сложиш под квачка, нищо няма
да
излезе от него.
Бог помага на човека, но когато той иска
да
реализира своите желания.
За пример, някой иска
да
учи,
да
свърши училище.
Ако желанието му
да
учи е свързано с реализиране на някаква Божествена идея, Бог ще му помогне.
Обаче ако той желае
да
учи, за
да
стане виден човек, всички
да
му се кланят, Бог не взима участие в реализиране на желанието му.
Не стане ли проводник на Божественото, само по
себе
си
знанието се обезсмисля.
Желанието на Бога е всички хора
да
учат,
да
работят, за
да
станат проводници на Божественото.
По този начин те ще реализират своите идеали и ще осмислят живота
си
.
Направете опит
да
изпеете думата „ханизе“.
Ще кажете, че е мъчно
да
намерите мелодия на тази дума.
И на скулптора не е лесно
да
прави статуи от камъните, но като вдига и слага чука, все ще изкара нещо.
И на химика не е лесно
да
прави анализи, но като се упражнява, ще стане добър химик.
Ако пък искате
да
проявите доброто в
себе
си
, всеки ден правете поне по едно микроскопическо добро, първо на
себе
си
, а после и на ближния
си
.
За пример, ставате сутрин от сън, но се чувствате неразположен и казвате: „Не мърдам от мястото
си
, не ми се работи“.
Искате ли
да
си
направите едно добро, станете, облечете се бързо и донесете вода от чешмата.
Ако вчера, когато сте били разположени, донесохте едно буре вода, днес, при неразположение, донесете две бурета.
Като носите вода, вие се лекувате, сменяте състоянието
си
.
Като сменяте разположението
си
, правете добро на човек, когато не обичате.
За предпочитане е човек
да
прави добро, отколкото
да
обижда и тъпче хората.
Сега, задачата на всеки човек, като ученик на живота, е
да
се стреми към реализиране на своя идеал.
Това значи
да
има поне една основна идея, за която
да
е готов на всякакви жертви.
Пред каквото изпитание и
да
се намира,
да
не се страхува, но
да
гледа на него като на велика привилегия.
Няма по-голяма привилегия за човека от това,
да
бъде подложен на изпитания и мъчнотии, но когато разбира смисъла им.
Ако не ги разбира, той търси начин по-скоро
да
се освободи от тях.
В изпитанията, в мъчнотиите, в сиромашията и в глада природата крие големи блага.
Може ли
да
се справя с мъчнотиите
си
разумно, човек се ползва и от благата им.
Обаче ако не се справя с мъчнотиите
си
, той не може
да
използва благата, които се крият в тях.
Ще кажете, че искате
да
живеете.
Ще живеете, но разумно; ще понасяте с любов всичко, което се изпречи на пътя ви.
И животните даже страдат и се мъчат.
Следователно дойдат ли страдания в живота ви, използвайте ги разумно, защото в тях се крият скъпоценни камъни.
Той разбира смисъла на страданията и не казва, че са блажени щастливите, но нажалените.
Без страдания няма развитие, няма и радости.
Да
анализираме пак думата „ханизе“.
Сричката „ха“ означава нещо приятно; „ни“ – закон за приемане и справяне с противоречието; „зе“ – закон за произвеждане на нещо, което променя сиромашията в богатство.
Като пишете буквите, добре е
да
не ги затваряте напълно,
да
има по един малък отвор, откъдето
да
излизат мъчнотиите.
За
да
се освободи от това състояние, човек трябва
да
остави малък отвор на буквата.
Тази къща е осъдена на разпадане.
Който мисли право, продължава живота
си
.
Мнозина казват, че животът е кратковременен, и като умре човек, всичко се свършва.
И геологът се намира в същото положение: разглежда земните пластове, изучава ги, но докато ги разбере, намира се, като вас, пред нещо неразбрано – „ханизе“.
Обаче колкото и
да
живее, човек не може
да
бъде съвършен.
Ако за един свят е съвършен, за друг няма
да
бъде съвършен.
За
да
се разбере, трябва
да
прибавите към нея думите „слънце я огря“.
В този смисъл, човек никога не може
да
стигне върха.
Значи при всяко неразбрано нещо трябва
да
сложите нещо разбрано.
И тъй, помнете изреченията, с които преведохме ватанските думи: „ханизе“, „беримезаи“, „земеразахеси“.
Наистина, когато ученият започне
да
изучава някой въпрос, на първо време се намира в тъмнина.
Преводът е свободен и означава: „Слънцето ни огря, и тайната
си
пред нас разкри“.
След големи усилия и работа, той придобива светлина върху въпроса и неразбраните неща стават вече разбрани.
Сега ще направим опит
да
преведем горните изречения в музикална форма.
Самата дума „ханизе“ е музикална и крие в
себе
си
положителна енергия.
В пътя на развитието
си
, човек върви от неизвестното към известното.
Макар и неразбрана тази дума, вие можете
да
правите различни тълкувания върху нея.
За пример, казвате „дар-дере“.
На български език думата „дар“ означава даване, подарявам нещо, а „дере“ – отнемам кожата на някое живо същество.
Между дар и дере има известна зависимост.
Като дереш кожата на нещо, ти получаваш някакъв дар.
За пример, като дереш кожата на агнето, ти получаваш дар от него – кожата и месото му.
Не можеш
да
дереш някого и
да
не му причиниш болка.
– Когато човек се освобождава от заблужденията
си
.
За
да
съблече тази дреха, той трябва
да
я одере.
Като я дере, непременно ще
си
причини известна болка, но в края на краищата той ще бъде доволен, че се е освободил от нещо старо и изопачено, което постоянно го е спъвало.
На кого не е приятно
да
съблече старата
си
дреха и
да
облече нова?
Затова, именно, всеки съблича старата
си
дреха и облича нова.
Ето защо, когато дерем кожата на животните, ние им причиняваме болка и страдания.
И тъй, всеки човек има известни навици, от които мъчно се освобождава.
Докато се освободи от тях, той се намира на тясно, в дар-дере.
Щом се освободи, той е получил дар.
Значи само тясното положение приготвя пътя към придобиване на някакъв дар.
Преди
да
я реализираш, ти трябва
да
я осмислиш, т.е.
да
я ограничиш,
да
я поставиш на тясно.
Като ученици, вие трябва
да
изучавате живота и музиката едновременно.
Като не съзнават това, мнозина разглеждат живота отделно от музиката и се запитват: „Какъв е смисълът на живота?
Обаче когато влязат в ръката на музиканта, който ги поставя на инструмента
си
и започва
да
свири, струните придобиват голяма цена.
Без тях и най-видният цигулар не може
да
се прояви.
И тъй, докато човек не попадне на тясно, в дар-дере, и не употреби всичкото
си
знание и изкуство,
да
излезе вън, на свобода, той не може
да
си
служи с цигулката,
да
издава чисти и хармонични тонове.
Ще кажете, че човек трябва
да
влезе в обществото,
да
се прояви.
За
да
влезете в обществото, трябва
да
дойде някой професор,
да
ви въведе там.
Когато дойде видният арфист, той започва
да
тегли струните една след друга,
да
излиза своите хармонични и мелодични тонове.
Прочее, съзнавайте предназначението
си
, като струни на великия инструмент, като удове на великия Божествен организъм, и го изпълнявайте добре.
Като знаете това, мислете върху задачата, която ви е дадена, и не считайте, че животът няма смисъл.
Какъвто тон
да
сте, трябва
да
звучите чисто и ясно.
Обаче щом излезе от пликчето и попадне в ръката на някой велик цигулар или арфист, тя изпълнява вече някаква задача.
Ако човек е, за пример, струна „ми“, търговецът ще се интересува от него дотолкова, доколкото може
да
го продаде и
да
получи някаква сума.
Обаче в това „ми“ музикантът вижда реализирането на своето бъдеще.
Без „ми“ той не може
да
свири и
да
се прояви.
Като извади струната от пликчето, той я поглежда и
си
казва: „Скъпо платих за струната „ми“, но добре ще свиря с нея“.
След това я слага на цигулката
си
, обтяга я добре, насочва ухото
си
към нея и казва: „Добра е струната“.
ЗЕ-МЕР-А-ЗА-ХЕ-
СИ
. Пътят на живота тя определи.
(втори вариант)
Учителят вижда, че паякът хваща една муха и казва: Блаженна е мухата, благословени са страданията, чрез тях мухата се освобождава от положението на муха.
(втори вариант)
Виждам един човек, страда той – минава в някоя по-висока фаза и т.н.
(втори вариант)
Или ХАНИЗЕ предизвиква слънцето
да
дойде
да
грее.
(втори вариант)
Светът е прогресивен, животът е прогресивен, всичко в света е прогресивно.
(втори вариант)
Или ХАНИЗЕ предизвиква слънцето, слънцето
да
изгрее.
(втори вариант)
Всичко за добро отива.
(втори вариант)
И ако ние виждаме, че нещата са лоши, то това е наше лично разбиране.
(втори вариант)
БЕРИМЕЗАИ, значи, разкрий светлината у човека,
да
мисли човек,
да
разкрива нещата,
да
ги съчетава.
(втори вариант)
А животът в своята пълнота, всичко към добро отива.
(втори вариант)
ЗЕМЕРА – ЗАХЕСИ, това е реалност.
(втори вариант)
Какво може
да
се тури?
(втори вариант)
ХАН на старобългарски значи господар.
(втори вариант)
Може
да
го турите религия, наука, култура, това е пътят.
(втори вариант)
Можете
да
турите каквато искате дума – слънцето огре.
(втори вариант)
НИ, каква друга българска дума може
да
дадете?
(втори вариант)
Всичко, по което можем
да
вървим, е път.
(втори вариант)
Сега Станке, я донеси лъжички
да
си
вземат всички от меда.
(втори вариант)
Учителят
си
извади цигулката и пее ХАНИЗЕ.
(втори вариант)
Тези думи са творчески, могат
да
произведат нещо.
(втори вариант)
Учителят с цигулката, но гледа как всички
си
вземат от меда по една лъжичка – взимайте
си
по повече.
(втори вариант)
А НИ е законът, как
да
приемеш противоречието в света.
(втори вариант)
Казват: Ха
да
ядем!
(втори вариант)
Ти
си
беден, ЗЕ-то показва начина как може
да
забогатееш.
(втори вариант)
Това великото, мощното в света, което може
да
те подигне на работа.
(втори вариант)
Та казвам сега, вярата ни в Бога и това разумното, което може
да
ни подтикне към каквато и
да
е деятелност.
(втори вариант)
Ти
си
отпаднал духом, седиш и казваш, няма смисъл животът.
(втори вариант)
Това сега, което в даден случай изменя твоето състояние, то е Бог в тебе.
(втори вариант)
Не затваряй слоговете,
да
има връзка между тях, всяка една мисъл
да
има отделение,
да
живее за
себе
си
.
(втори вариант)
Тогава човек не може
да
разбира вътрешния смисъл на живота.
(втори вариант)
Той
си
носи своето чукче, вижда те, че ти
си
съвсем замислен, Той току те чукне,
да
види какво е станало с тебе.
(втори вариант)
Когато затвориш една врата, ти я осъждаш на смърт; и затова, когато пишете буквата А, винаги я оставяйте малко отворена.
(втори вариант)
Той ти каже: Аз съм нагласил нещо много хубаво за тебе.
(втори вариант)
Казвам, при една права мисъл не затваряй буквите, слоговете, нека те преминават от едно състояние в друго и
да
има връзка между тях.
(втори вариант)
И пак
си
замине.
(втори вариант)
Между всяка права мисъл
да
има връзка с втората, с третата буква, всяка мисъл
да
не живее отделно за
себе
си
.
(втори вариант)
Ако живеят отделно, тогава човек не може
да
разбира вътрешния смисъл на живота.
(втори вариант)
Но няма
да
мине може би час, може след една седмица или един месец, след една година, гледаш, Той пак дойде при тебе, казва: Какво има?
(втори вариант)
– Няма
да
се мре!
(втори вариант)
Та всичките противоположности в света водят към реалността!
(втори вариант)
Ние постоянно идем в съприкосновение с Бога; и тогава от преизобилието, което Той има в
себе
си
, ни дава.
(втори вариант)
И даже след хиляди години, той пак няма
да
бъде завършен.
(втори вариант)
Той внася от голямото изобилие в живота ви, тогава от мъчнотиите, които имате в живота
си
, противоречията, които имате в живота, вие идете в съприкосновение с живота на Бога, с ХАНИЗЕ.
(втори вариант)
Този философ като идете
да
гледате на тази висша мъдрост и ангелите, и боговете като дойдат при Бога, те са като малки деца, като че сега започват.
(втори вариант)
Ти никога не гледай
да
достигнеш върха, че ти
да
бъдеш като едно божество.
(втори вариант)
Запример някой министър, който ще оправи работите, той поглежда отвисоко, мисли, че ще може
да
оправи света и като дойде, урежда, урежда и след 4 години погледнеш го, той слезнал.
(втори вариант)
Остави едно отверстие
да
продължава твоя живот.
(втори вариант)
Най-първо той е дошъл с една програма, казва: Ще наредя тази работа, но след 4 години министърът не може
да
си
уреди работите.
(втори вариант)
Не тургай външни форми, които може
да
те спънат.
(втори вариант)
На мен ми трябват 9 чифта биволи
да
разбия някои клинове от вас.
(втори вариант)
Защото, ако той не може
да
накара слънцето
да
изгрее, той е твърда почва, твърда канара, камък е това.
(втори вариант)
Но ако светлината изгрее върху тази канара, ако дъждът дойде, той ще слезне долу в долината; ти една идея можеш
да
реализираш само тогава, когато тя се осветли.
(втори вариант)
Ама защо Господ създал света.
(втори вариант)
Че еди кой
си
философ тъй казал.
(втори вариант)
И онова ХАНИЗЕ, като го вземеш, скрий го в
себе
си
.
(втори вариант)
Най-разумният човек като хване нещо и като вземе нещо, той не го взема за
себе
си
, но той отива
да
работи, иска за човечеството
да
работи, той се усеща, че той е част от един организъм и следователно благото на този организъм е и негово благо, а зад този организъм седи реалното ХАНИЗЕ.
(втори вариант)
Даже опитността на Толстой и Шопенхауер
си
мязат.
(втори вариант)
Той е бил преди ние
да
сме.
(втори вариант)
Знаете ли защо Шопенхауер е станал песимист?
(втори вариант)
Една млада мома му е турила нещо на релсите и той дерайлирал.
(втори вариант)
СЛЪНЦЕТО НАС ОГРЕ И СВЕТЛИНАТА ТАЙНАТА
СИ
В НАС ОТКРИ.
(втори вариант)
При ХАНИ, ти имаш толкова, всичко е пълно и ти
си
благодарен.
(втори вариант)
ХАНИ е
да
си
доволен.
(втори вариант)
ЗЕ-МЕР-А-ЗА-ХЕ-
СИ
(втори вариант)
Та казвам на вас младите, на които слънцето още не е изгряло: Вие сте още ХАНИЗЕ, в тъмнината сте вие, понеже като идвате, блъскате се и страдате.
(втори вариант)
Като дойде Любовта, ти го обичаш, а като замине Любовта, ти виждаш едно говедо пред
себе
си
.
(втори вариант)
Хора, които страдат, аз наричам блъскат се в тъмнината.
(втори вариант)
Сега за
да
стане ХАНИЗЕ нещо понятно, какво трябва
да
му турим?
(втори вариант)
Всички противоположности водят към реалността.
(втори вариант)
ХАНИЗЕ е положителна дума; можем
да
турим: СЛЪНЦЕ Я ОГРЕ, но това е отрицателно.
(втори вариант)
На второто изречение какво трябва
да
турим БЕРИМЕЗАИ?
(втори вариант)
Та казвам сега, вие седите и казвате: Е, какво трябва
да
правим?
(втори вариант)
Според вас какво трябва
да
правим сега?
(втори вариант)
Ученият човек като започне
да
разучава нещата, работите не са разкрити, той трябва
да
работи, той
си
носи един чук.
(втори вариант)
Ха сега кажете ми на мен, аз какво
да
правя сега?
(втори вариант)
Аз
да
ви кажа, ето какво искате вие
да
ми кажете, скритата мисъл, която имате: Ти, Учителю, не ни говори за това ХАНИЗЕ, тази работа остави я.
(втори вариант)
Сега
да
преведем написаното в музика.
(втори вариант)
Ти ни
си
говорил за ХАНИЗЕ, ХАНИЗЕ, оголяхме вече, обущата ни се скъсаха, шапките, пък ти не
си
бил на нашето място, ние зимно време мръзнем, дърва нямаме, кюмюр няма.
(втори вариант)
Като имаме тези пари
да
си
купим дрехи, ще
си
направим къща, ще се обзаведем, ниви ще
си
вземем, това ще направим, онова ще направим и светът ще се осмисли!
(втори вариант)
По същия закон в математиката вие имате Х, но при този Х вие имате едно известно число, с което вие разрешавате скритото количество или силата на някоя материя, или силата на някоя интелигентност.
(втори вариант)
Аз ви питам тогава, дайте
си
вашето прошение именно, колко пари ви трябват?
(втори вариант)
Вечността сама по
себе
си
е една неизвестност; вие не можете
да
си
представите какво е тя.
(втори вариант)
Когато ще искате, искайте, но на мярка, толкова колкото можете
да
носите; а ако искате толкова, колкото не може
да
носите и това което имате, ще го взема аз.
(втори вариант)
Всеки, който иска
да
носи повече, отколкото може
да
носи, ние му вземаме и това, което има.
(втори вариант)
А който иска
да
носи толкова, колкото може
да
носи, ние му даваме точно толкова.
(втори вариант)
Така е законът в природата!
(втори вариант)
Тогава аз ще ви дам друго изречение: ДАР – ДЕРЕ, ще ви дам нещо, което е по-известно и ще извлека от него една българска дума.
(втори вариант)
На турски дар значи тясно, а на български дар какво значи знаете.
(втори вариант)
(Аз не зная колко мога
да
нося).
(втори вариант)
Та на български ги има тези думи ДАР и ДЕРЕ.
(втори вариант)
Ти се опитай, втори път,
да
видим колко можеш
да
носиш.
(втори вариант)
Ама тъй
да
ти е приятно като носиш,
да
не се прекамбуриш.
(втори вариант)
Значи от дрането винаги излиза дар.
(втори вариант)
Тъй като носиш,
да
ти е приятно.
(втори вариант)
Защото, ако ти не дереш някого, ти не можеш
да
го дариш.
(втори вариант)
Ако речеш тогава
да
пъплиш, то не е хубаво, но тъй свободно колкото можеш
да
носиш.
(втори вариант)
Има ли такъв случай, когато дереш нещо
да
ти е приятно?
(втори вариант)
Ами когато събличаш старата дреха, не е ли
да
се дереш?
(втори вариант)
По-лесно нещо от това
да
се носят пари няма.
(втори вариант)
Една вехта дреха не е ли приятно
да
я дереш?
(втори вариант)
Ако е за пари, аз
да
ви дам.
(втори вариант)
Но в този случай ти казваш, събличам дрехата
си
, а не дране.
(втори вариант)
Защото онази дума дране е твърда дума, показва голямо съпротивление има, не излиза така лесно.
(втори вариант)
Ако вие искате от мен пари, аз съм ви привеждал онзи пример, онзи българин който свършил в Америка, че се явил при Александър Батемберг.
(втори вариант)
Това животно, на което ти одираш кожата, то е свързано с нея и то страда.
(втори вариант)
А това е бил първият българин, който свършил образованието
си
в Америка и Александър Батемберг искал
да
го направи пръв министър в България и му казва: Каква служба искаш
да
ти дам?
(втори вариант)
Искам
да
бъда директор на гимназията.
(втори вариант)
Та казвам: Сега свързваме един закон; а има някои навици у вас, които много мъчно може
да
ги снемете, те са като ДАР – ДЕРЕ.
(втори вариант)
Казваш, дар – дере – тясно значи!
(втори вариант)
Като идете при Бога, Той иска
да
ви направи пръв министър, а вие искате
да
станете директор.
(втори вариант)
На български значи дар, почти същият закон.
(втори вариант)
За
да
дариш някого, ти трябва
да
стесниш идеята.
(втори вариант)
Целият ден
си
маха пръчицата, такт дава.
(втори вариант)
Ти целия свят не можеш
да
го даряваш.
(втори вариант)
Можеш
да
даряваш само този, когото обичаш.
(втори вариант)
Следователно, само тясното може
да
приготви пътя на един дар!
(втори вариант)
Вземете вие която и
да
е българска мома като свири.
(втори вариант)
И само в това тясното ти можеш
да
хванеш някого и
да
го одереш.
(втори вариант)
Няма наука в това, това е най-простата работа
да
бъде човек диригент.
(втори вариант)
Как ще хванеш на широко място едно животно и
да
го одереш?
(втори вариант)
Да
бъде човек доктор, това е най-простата работа!
(втори вариант)
Но като го хванеш натясно можеш
да
го одереш.
(втори вариант)
За постиженията на известни идеи, значи трябва
да
ги осмислиш, а за
да
ги осмислиш нещата, ти трябва
да
ги ограничиш.
(втори вариант)
В историята има ли
да
са пели по същия начин, както сега пеят?
(втори вариант)
Който е богат на топло, живее, а който е сиромах, виждате онези къщи там.
(втори вариант)
Но в сравнение с музиката на миналото, която е била повече индивидуална, а сегашната музика изразява нещо идейно; по някой път искат
да
изразят и музика на един дом, на едно общество, на един народ.
(втори вариант)
Или в сегашната музика искат
да
изразят нещо Божествено!
(втори вариант)
Трябва
да
се образува едно разбиране, което ще образува бъдещето, ако ние не можем
да
образуваме новото разбиране, та това е новият живот, който ще осмисли живота – силата, която ще придобием.
(втори вариант)
В древността нямаме пример
да
има пиано или орган, но е имало арфа.
(втори вариант)
Това, което може
да
внесе, аз наричам словото, здравето у човека.
(втори вариант)
И
да
го направи способен за живота!
(втори вариант)
Една идея, която не може
да
ме подтикне към една работа, която
да
реализирам днес, не за бъдеще, за днес малко
да
реализирам, тази идея не е мощна, не е силна.
(втори вариант)
И ние
си
обясняваме, понеже сега материята е по-отзивчива; когато човешкият дух е слизал, тази материя е била в едно инволюционно състояние, не е била тъй устойчива.
(втори вариант)
Е, хубаво, в Бога не вярвам, в това не вярвам и най-после в какво може
да
вярваш?
(втори вариант)
Ама аз вярвам в
себе
си
.
(втори вариант)
Та в едно отношение човек е оставил висшата музика зад
себе
си
, а отива към онази музика, която не е определена; и следователно, животът, към който той се е стремял, е бил живот неопределен; защото животът от гледището на небето е бил едно музикално произведение, но понеже не знаем ние законите на живота, вследствие на това вземаме фалшиво тоновете.
(втори вариант)
Ако в
себе
си
не мога
да
вярвам, тогава в какво ще вярвам?
(втори вариант)
А фалшивите тонове произвеждат една реакция.
(втори вариант)
Та сега трябва
да
се преведат тези неща, във вашия живот има много неща, които не са организирани.
(втори вариант)
За
да
вярваш в
себе
си
, трябва
да
бъдеш силен; за
да
вярваш в
себе
си
, трябва
да
бъдеш умен; трябва
да
бъдеш благороден; трябва
да
има в тебе нещо неизменно.
(втори вариант)
Ако ти само се изменяш, ти не можеш
да
вярваш, как ще вярваш.
(втори вариант)
Кога можеш
да
говориш с един човек, който е разумен?
(втори вариант)
(Учителят се обръща към масата, дето са портокалът, ябълката и бурканът с меда).
(втори вариант)
Ти може ли
да
говориш с умрелия?
(втори вариант)
С камъните можеш ли
да
говориш?
(втори вариант)
Сега при такава една лекция, какво искате още
да
ви кажа?
(втори вариант)
Аз според вас бих желал някой път
да
ви говоря тъй както вие искате.
(втори вариант)
Да
искате, но
да
са ваши собствени искания това.
(втори вариант)
Аз съм готов всякога
да
услужа на всеки един човек, когато желанията са негови, а щом са чужди желанията му, аз му взема желанието и го ударя по главата.
(втори вариант)
(буркана с меда).
(втори вариант)
Аз съм много строг човек, за мен всяко едно чуждо желание, което той носи в
себе
си
, е като едно развалено яйце или изгнила ябълка.
(втори вариант)
Двете неща, портокалът и ябълката, са на природата, а медът е на човека.
(втори вариант)
За
да
станеш човек, трябва това Божественото
да
държиш в
себе
си
.
(втори вариант)
Ако ти
си
турил чуждите запъртъци под квачката, ти
си
първият глупец в света.
(втори вариант)
И кажи, нямам нужда от тези яйца!
(втори вариант)
Тури едно здраво яйце под квачката, за
да
се излюпи.
(втори вариант)
Или ти ще намериш наследството
си
.
(втори вариант)
Но няма
да
носиш чуждото богатство.
(втори вариант)
Такива книжчици там може
да
има стотина, двеста и тя седи там неизвестна.
(втори вариант)
Чуждата дреха, ядене, каквото и
да
е, то се взима, а твоето всякога при тебе остава.
(втори вариант)
Но един ден дойде някой виртуоз от Европа като Крайслер, казва: Дайте ми струна МИ.
(втори вариант)
И в идеята на природата, и в ума на Бога.
(втори вариант)
Той я взима и като я опъне на цигулката
си
струната МИ стане известна, като се опъне тази безжизнена струна от ръцете на Крайслер тя вече има известност, всеки говори за струната МИ.
(втори вариант)
Той иска вие
да
израснете и плод
да
дадете в живота.
(втори вариант)
Вие сега казвате, вашият живот, или някоя ваша струна е в някое пликче, турена вътре, вие седите и чакате, все трябва
да
дойде някой Крайслер
да
ви извади оттам,
да
ви опъне на своята цигулка.
(втори вариант)
Ти искаш
да
свършиш училището, нали?
(втори вариант)
Ако ти можеш
да
възприемеш знание и ако това знание може
да
стане като проводник на онази великата Божествена идея, която ти искаш
да
реализираш в света, тогава училището и знанието имат смисъл.
(втори вариант)
Ако ти влезнеш в училището и придобиеш знание и това знание не е проводник на онази същинска идея, която е у тебе, на това твое училище, тогава ти
си
проводник на една чужда идея.
(втори вариант)
Най-първо докато се нагласи, в опъването, или докато се хармонира струната, тя минава през големи страдания!
(втори вариант)
Докато не ви извадят отвътре,
да
ви одерат, докато не ви стане тясно ДАР – ДЕРЕ, вие не можете
да
дойдете до тази цигулка и
да
дадете онзи тон, който се изисква от вас.
(втори вариант)
Вие ще кажете,
да
влезнете в обществото.
(втори вариант)
Та казвам, вие всички трябва
да
станете проводници на Божествената идея.
(втори вариант)
Трябва
да
дойде някой професор
да
ви извади.
(втори вариант)
Някой професор като Крайслер Е, какво е обществото само по
себе
си
?
(втори вариант)
Представете
си
сега
да
превърнем този портокал в злато.
(втори вариант)
Обществото това е една арфа, на която ти искаш
да
се окачиш като някоя струна.
(втори вариант)
Казвам, сега бихте ли го пожертвували
да
го направим злато?
(втори вариант)
Една струна
си
ти на арфата, на това общество.
(втори вариант)
Бихте ли желали този портокал
да
го превърнем в неговото първично състояние, когато той е бил злато?
(втори вариант)
В състоянието на златото или чрез него
да
привлечем златото.
(втори вариант)
Аз мога от този портокал
да
извадя златото.
(втори вариант)
Обществото само по
себе
си
е един инструмент, тъй го считам аз, а всички хора, които вземат видни служби, все те са главните струни на този инструмент отгоре.
(втори вариант)
Сега аз ви навождам на онзи закон
да
мислите.
(втори вариант)
На всинца не можем
да
дадем по един портокал, но ако чакате по десет хиляди дена.
(втори вариант)
Вие казвате, не
си
струва
да
се живее!
(втори вариант)
Но на всинца ви мога
да
дам по нещо, сега като се свърши класа, всинца може
да
опитате това гърне.
(втори вариант)
Ако
си
в склада вътре, там ще седиш и ще чакаш.
(втори вариант)
Има неща, които Бог ги дава като гърнето, но има неща които са като портокала, за които Бог казва, ще чакате Извод е това.
(втори вариант)
Натрупан
си
там отгоре, ще чакаш.
(втори вариант)
Все трябва
да
дойде един Крайслер отнякъде.
(втори вариант)
Ако не дойде, имаш ти един господар, то е един материалист, някой път ще дойде при тебе
да
провери колко такива пликчета има, казва, толкова пликчета има, тури ги на тефтера
си
, ще ги продаде и не иска
да
знае какво е състоянието на МИ.
(втори вариант)
А този портокал, той търси само
да
се посади.
(втори вариант)
Продава ги по сто лева или двеста, ако е от по-високо произхождение.
(втори вариант)
Я,
да
видим сега Ханизе, може ли някой от вас
да
изпее Ханизе.
(втори вариант)
Той ще я хване, ще я прекара през жицата, ще я погледне хубаво, ще я тури на цигулката, ще я попипне, ще я поглади, ще я опъне и като я опъне с ръката
си
, ще подръпне струната, дрън, дрън, после пак я навива, навива, пак опъне; и след това тури лъка
си
отгоре, пак я погледне и той каже: Хубавичка е!
(втори вариант)
Разговарят
си
те двамата Крайслер и тя, която беше в онзи склад, той
си
тури слуха, тя пее, той турга ръцете
си
така и двамата
си
разговарят.
(втори вариант)
И той каже: Ще може
да
се върши работа с нея, със струната МИ.
(втори вариант)
Най-първо направи едно добро на
себе
си
.
(втори вариант)
Сега по аналогия, ако вие не можете
да
вземете една ваша идея, тъй както Крайслер взе струната МИ, или Феурйерман или Пшихода; но Крайслер заслужава
си
!
(втори вариант)
И
да
я турите във вашия ум или на вашата арфа и
да
я турите
да
свири както струната МИ, че
да
можете
да
разговаряте с нея.
(втори вариант)
Ще станеш сутринта
си
неразположен, малко кисел
си
, ще кажеш: Днес не
си
мърдам крака от тук.
(втори вариант)
И с тази ваша идея ще прекарате много ваши мисли и желания на Онзи, Който ще ви даде подтик.
(втори вариант)
Няма
да
ставам посмешище на хората.
(втори вариант)
Под думата Бог, аз разбирам, вие не можете
да
прекарате една ваша идея, не можете
да
реализирате нещата, докато нямате едно право понятие за Бога!
(втори вариант)
Никому няма
да
услужвам.
(втори вариант)
Ама, казвате,
да
вярваме. Не.
(втори вариант)
На вас ще ви преведа един пример.
(втори вариант)
Ако през другите дни
си
носил едно буре вода, него ден две носи!
(втори вариант)
Като питали един от старите мистици, какво нещо е
да
вярваш в Бога?
(втори вариант)
Е, казал,
да
си
разговаряш с приятеля
си
!
(втори вариант)
Кажи: За онази идея, която живее в мене, две бурета ще донеса на Господа!
(втори вариант)
Какво нещо е вярата или
да
вярваш в Бога?
(втори вариант)
– Ама виждал ли
си
Господа?
(втори вариант)
Това е
да
си
разговаряш с приятеля
си
лице с лице.
(втори вариант)
– Виждах Го!
(втори вариант)
Днес се разговарях и обещах, ще донеса две бурета вода заради Господа.
(втори вариант)
Ще вземе някой
да
ви говори, цели трактати, говори, говори и ти кажеш, не те разбирам.
(втори вариант)
Вземете
си
вода колкото искате.
(втори вариант)
А този го разбира много просто, той казва:
Да
се разговарям с приятеля
си
!
(втори вариант)
Те ще ти дадат такава сила!
(втори вариант)
Че най-лесното нещо е
да
разговаряш с Господа.
(втори вариант)
Всеки ден може
да
разговаряш с Господа, Който разбира!
(втори вариант)
Сега втория ден ще станеш, ще направиш добро, не на
себе
си
.
(втори вариант)
Няма по-лесно нещо от това
да
се разговаряш с Него всеки ден.
(втори вариант)
Втория ден искаш
да
направиш едно добро някому, ти казваш, не мога
да
направя добро никому.
(втори вариант)
Имаш някого, когото
си
намразил, казваш, само
да
ми падне.
(втори вариант)
Тъй
си
казваш ти.
(втори вариант)
Аз определям вярата, това, което може
да
те подтикне към реалността на нещата,
да
направи една връзка, това е вярата.
(втори вариант)
Кажи: Няма
да
го тъпча!
(втори вариант)
Тази връзка, която се образува между тебе и един твой приятел,
да
се разговаряте и
да
се разбирате, това е вярата.
(втори вариант)
Него ден ще идеш, ще му купиш един хубав костюм дрехи, едни хубави чепичета, една хубава шапка, че му ги дай.
(втори вариант)
Образува се една връзка, ти не можеш
да
определиш каква е връзката, но тази връзка е, която ви държи разговора и разбирането.
(втори вариант)
Ти като го погледнеш, казваш
си
, много хубав костюм.
(втори вариант)
Като се скъса тази нишка, вие не можете
да
се разбирате, не можете
да
се разговаряте.
(втори вариант)
Не е ли по-хубаво
да
го облека, отколкото
да
го стъпча?
(втори вариант)
Ние ги оставяме, има известни научни работи, аз ги наричам, те са символистични.
(втори вариант)
Ти го погледнеш и казваш, по-хубаво е
да
го облека, отколкото
да
го тъпча.
(втори вариант)
Ако вярата е
да
се разговаряш с приятеля
си
, тогава Любовта какво е?
(втори вариант)
Като работи човек по този начин, той човек може
да
стане!
(втори вариант)
Значи вярата е едно отношение, ти
си
разговаряш и
си
свободен; и приятелите се разговарят с тебе, между вас и приятеля
да
няма никакво препятствие.
(втори вариант)
Сега желанието в школата е, всеки един
да
има известна идея и тия идеи като се оплодяват,
да
израсне човек.
(втори вариант)
Щом се явят известни препятствия в тези отношения, тогава тези препятствия могат във вас
да
изменят условията на вашата вяра; и колкото повече мъчнотиите се премахват, и средата, в която живеете става хармонична, това е съвършената вяра, дето няма никакви препятствия.
(втори вариант)
Тогава вие ставате по-силни.
(втори вариант)
Съвършена вяра значи, абсолютно
да
няма никакви препятствия между отношенията, които съществуват.
(втори вариант)
Да
сте готови, че като ви турят на някое изпитание,
да
можете
да
го издържите.
(втори вариант)
И онзи човек, в когото ти вярваш, ти още не го предвиждаш и той веднага изпълнява желанието ти.
(втори вариант)
Защото според мен страданията в живота, който разбира, и всичките изпитания, които идат, това са възможности, това са привилегии за напредналите души.
(втори вариант)
И няма по-хубаво нещо от това,
да
имаш изпитание!
(втори вариант)
И няма по-хубаво нещо от мъчнотиите, но когато ги разбираш, тогава можеш
да
извадиш някоя полза от тях.
(втори вариант)
Та животът, който имате сега, казваш, няма по-хубаво нещо от това
да
имате пари.
(втори вариант)
Слънцето не може
да
огрее, докато ХАНИЗЕ не е дошло.
(втори вариант)
Няма по-хубаво нещо от това
да
си
гладен някой път, защото и гладът
си
има своята дълбока причина.
(втори вариант)
Ако гладът се явява в природата, той
си
има своя произход.
(втори вариант)
За
да
изгрее слънцето на планината, трябва
да
съществува тази планина.
(втори вариант)
Ако една дървеница може
да
пости 6 месеца и
да
чака; и ако един паяк със седмици седи и пости и какво търпение, горкият там чака, чака, муха не идва; а един човек като седи един, два дена гладен, казва, не мога
да
търпя.
(втори вариант)
Вие искате
да
дойде Любовта.
(втори вариант)
А този паяк тогава, какво трябва
да
каже?
(втори вариант)
Но Любовта трябва
да
намери нещо у вас.
(втори вариант)
Ако аз не мога
да
се покажа в съзнанието на един паяк, той може
да
издържи на глада, ако една дървеница може
да
издържи тогава?
(втори вариант)
Сега какво трябва
да
намери Любовта вътре във вас?
(втори вариант)
Казваш: Ама аз трябва
да
живея?
(втори вариант)
Ще имаш търпението на този паяк, ще имаш желанието на този паяк, като хване мухата, той не я изяда, но той
си
дигне очите нагоре и казва: Господи, много хубава е мухата и като я изяде първата муха; тази муха, след като я изяде паякът, той като е постил три дена, тя свършва своята еволюция на мухите.
(втори вариант)
И тя
си
заминава и вече тя муха не е.
(втори вариант)
Е, не струва ли тогава паякът
да
те изяде, че
да
си
минеш в по-висш свят?
(втори вариант)
Ти не можеш
да
го определиш.
(втори вариант)
Сега това не са само изводи, но са философски заключения на великите учители, които като разбират великия Божи път, държат своето лице нагоре, те не гледат мрачно, но като видят, че някой страда, те се радват.
(втори вариант)
4.
Реалности и сенки
,
ООК
, София, 11.3.1931г.,
За
да
не претърпи катастрофа, параходът трябва
да
е здрав,
да
не допуска морските вълни
да
проникват в него.
Морето може
да
бъде тихо или развълнувано, но корабът трябва
да
бъде здрав,
да
познава естеството на вълните, за
да
стигне благополучно на определеното пристанище.
Достатъчно е
да
минете само един път през развълнувано море или океан, за
да
опитате силата на вълните.
Попаднеш ли в тази стихия, трябва
да
се държиш здраво за парахода.
Достатъчно е само няколко часа
да
те полюлеят вълните, за
да
изгубиш основа под краката
си
.
Щом напуснеш парахода, веднага се съвземаш.
Дали
си
философ, учен, музикант или министър, то не иска
да
знае.
Щом
си
попаднал под ударите на вълните, ще те търкалят на общо основание.
Щом утихне морето, ти мислиш, че всичко е свършено.
Интересно е
да
наблюдава човек какво става с пътниците, които пътуват в развълнувано море.
Щом се качат на парахода, вълните започват
да
се проявяват.
Докато трае люлеенето, един след друг пътниците започват
да
се превиват,
да
пъшкат.
Един яде лимон, друг пие вода – търсят начин
да
си
помогнат.
Следователно човек трябва
да
познава основните закони на живота,
да
се справя лесно с житейските бури.
Ще кажете, че вярата, надеждата и любовта са основни закони.
За коя вяра, надежда и любов говорите вие?
Ако имате предвид обикновената вяра, при която човек всеки момент може
да
се разколебае, това не е истинска вяра, но сянка на вярата.
Каква надежда е тази, при която човек се обезнадеждава?
Това е сянка на надеждата.
Каква любов е тази, която може
да
се превърне в безлюбие?
Ще кажете, че вярата, надеждата и любовта имат и светли сенки.
Дали сенките са тъмни или светли, не е важно, все са сенки.
Важно е
да
се домогне човек до реалността.
Всички хора, всички живи същества приемат слънчевата светлина и се ползват от нея.
Наистина, те познават светлината на слънцето, която се трансформира при минаването
си
през земята.
Светлината, която достига до очите ни, е сянка на онази светлина, която излиза от слънцето, преди
да
дойде до нас.
Захарта, разтворена във водата, се различава от твърдата, кристална захар.
Ако с вашата вяра не можете
да
премествате гори и планини, т.е.
да
правите чудеса, това значи, че вярата ви е разтворена във вода, не е в естественото
си
състояние.
Вие често се оплаквате от болки в главата, в сърцето, в корема, но не можете
да
приложите вярата
си
и търсите лекари.
Щом имате вяра, надежда и любов, защо не се лекувате с тях?
Вие викате лекар,
да
ви помогне
да
родите детенце, но времето за раждане още не е дошло.
И без
да
родите нещо, плащате на лекаря.
Какво означава думата „раждане“?
Да
родиш нещо, значи
да
придобиеш известна опитност.
Много пъти ще ражда човек, но всякога по различен начин.
Невъзможно е, човек
да
има една и съща опитност два пъти.
Невъзможно е, от една и съща пъпка
да
излязат два клона.
Как може човек
да
се справи със своя ревматизъм, например?
Преди
да
пристъпи към лекуване, той трябва
да
разбере от какъв произход е неговият ревматизъм: растителен, животински, човешки или дяволски.
Ако ревматизъмът му е от растителен произход, той трябва
да
го клъцне с брадва, както сече дърва; ако е от животински произход, трябва
да
го подмами по някакъв начин с мляко.
Ако ревматизмът е от човешки произход, въпросът лесно се урежда: ще му говори, ще му внушава
да
го напусне, докато най-после го изпрати.
Единствената сила, която може
да
изпъди дяволския ревматизъм от човека, е вярата.
Тук идва на помощ вярата, за която Христос казва: „Ако имате вяра, колкото синапово зърно, и кажете на тази гора
да
се премести, ще се премести“.
Тук, именно, се познава доколко вярата на човека е силна.
Значи този човек е забравил езика, който Бог някога му е предавал.
За
да
ви разбере баща ви, ще говорите на бащиния
си
език.
Бог може
да
ви разбере, ако говорите на Неговия език – езикът на Любовта.
Ако молитвата ви е приета, под лъжичката
си
ще усетите малка топлина и светлина.
Няма
да
се мине много време и вие ще получите това, за което сте се молили.
Когато сте болни, радвайте се, ако сте попаднали в Божиите ръце, Той
да
ви лекува.
И в ръцете на лекар
да
ви предаде, пак се намирате под прякото влияние на Бога.
За
да
призовете Бога на помощ, трябва
да
приложите вярата
си
.
Днес
си
влюбен в нещо, следваш обекта на своето влюбване, а на другия ден всичко изчезва.
Не е лошо
да
пише човек любовни писма, но всичко трябва
да
става навреме.
Каквото прави човек – мисли, чувства, скърби, радва се или обича, всичко трябва
да
става навреме.
Всяко нещо има сила, когато е направено навреме.
Като казвам, че ревматизъмът може
да
се лекува по четири начина – с брадва, с мляко, с внушение и с вяра, това са четири различни формули, които имат приложение в четирите свята.
Лесно може
да
се лекува човек, ако между мислите, чувствата и постъпките му има единство.
Обаче ако притиснете някъде ръката
си
така, че кръвта не може добре
да
я храни, тя постепенно отслабва.
Както притиска ръката
си
и спира правилното кръвообръщение в организма
си
, така човек може
да
притисне някъде мисълта и чувствата
си
,
да
спре техния правилен ход.
Апостол Павел казва: „Не внасяйте никакво гнило слово в ума
си
“.
Следователно, ако искате
да
бъдете здрави, освободете ума и сърцето
си
от непотребни мисли и чувства, които след време загниват и правят кръвта нечиста.
Ако пък кръвта ви е нечиста вече, внесете Любовта в живота
си
.
Тя е единствената сила, която чисти, оживява, развеселява и възкресява.
За
да
познаете дървото, трябва
да
опитате плода му.
Всички незнайни неща имат свои плодове.
Следователно, когато искаме
да
разберем незнайното, трябва
да
опитаме неговия плод.
Искаме ли
да
познаем реалността, трябва
да
опитаме нейните плодове.
Това, което подкрепва цялото Битие, мисълта, чувствата и постъпките на всички разумни същества, наричаме Любов.
Това, което свързва умовете и сърцата на всички хора и прониква в целия космос, наричаме Любов.
Каква е тази връзка, не може
да
се каже.
Чувате някой
да
казва, че известен човек го привлича.
Много хора имат благородни сърца, но всички не го привличат.
При това той вижда благородното му сърце, а други не го виждат.
Съвременните хора трябва
да
имат ясна представа за реалността на нещата, за
да
знаят как
да
постъпват със
себе
си
и с ближните
си
.
Като знае как
да
постъпва с ближните
си
, ако е болен, човек лесно може
да
се лекува.
За всяка пакост, злина или неправда, направена на някого, човек възприема неговото недоволство и заклинание, което внася дисхармония в организма му и предразположение към заболяване.
Каквито пожелания отправят хората към подобните
си
, добри или лоши, в края на краищата са ги постигнали.
Мощна сила е човешката мисъл.
Тя може
да
се използва и като разрушителна, и като творческа сила.
Като знае това, човек трябва
да
просвещава ума
си
,
да
облагородява сърцето
си
, за
да
не причинява пакости нито на
себе
си
, нито на своите ближни.
Хората са влезли в света на противоречия, създадени от самите тях.
Те не са господари на мислите, на чувствата и на постъпките
си
.
– Кой може
да
бъде господар на
себе
си
?
– Сиромахът.
Първата сричка „сир“ в думата „сиромах“ на английски език „сир“ – „сър“, означава господар, господин, мъдрец, т.е.
Само смиреният човек познава Божиите пътища, независимо от това, дали е богат, или сиромах.
Смиреният знае кога
да
вдигне ръката
си
и кога
да
я свали, т.е.
той знае как
да
постъпва.
Един ден Моисей вдигна ръката
си
не навреме и на място и уби египтянина, заради което не влезе в Обетованата земя.
– Кога може човек
да
влезе в Обетованата земя?
– Когато стане господар на своите мисли, чувства и постъпки и когато завладее седемте
си
тела.
В невидимия свят човек трябва
да
влезе със седемте
си
тела, а не само с едно.
Когато се облече в тялото на Любовта, най-красивото и съвършено тяло, човек може
да
се яви при Бога.
Дрехата на Любовта включва в
себе
си
дрехите на Мъдростта и на Истината.
Който се е облякъл с трицветната дреха на Любовта, на Мъдростта и на Истината, той е опитал топлината на Любовта, светлината на знанието и на Мъдростта, както и силата и свободата на Истината.
Да
облече човек дрехата на великата Любов, Мъдрост и Истина, това значи
да
е придобил вечния живот, т.е.
Сега мога
да
ви дам няколко формули, но опасно е, не сте готови още.
Вместо полза, вие ще
си
причините вреда.
Българите вярват, че срещу Йорданов ден, в 12 часа по полунощ, небето се отваря.
Един българин пъхнал главата
си
през една малка дупка на прозореца и чакал
да
се отвори небето,
да
поиска нещо.
Като видял, че небето се отваря, за
да
не пропусне момента, вместо
да
иска крина, пълна със злато, той набързо извикал: „Господи, дай ми глава, голяма като крина“.
Желанието му веднага се изпълнило: главата му пораснала, станала като крина, вследствие на което не могъл
да
я извади от малката дупка на прозореца.
Трябвало
да
пожелае крина, пълна с жито, а той пожелал крина, пълна с злато.
Но в бързината
си
и това не могъл
да
изкаже, объркал се и пожелал голяма глава.
Мнозина искат
да
бъдат големи, велики: всички
да
ги познават и
да
им се кланят, но те се объркват и вместо големи знания и богатство, те пожелават външно голяма глава.
Опасно е
да
има човек голяма глава.
Като влезе в някоя малка дупка, ще се заклещи вътре и не може
да
се върне назад.
Като се намери в мъчнотии и затруднения, човек търси причината вън от
себе
си
– в майка
си
, в баща
си
, в деди и прадеди.
Желая всички
да
се облечете с дрехата на Любовта.
Каква е тази дреха и по какъв начин
да
се облечете, оставям на вас, вие
да
я намерите и сами
да
се облечете.
Мощна сила е Любовта, но не сте готови още за нея.
Да
чуете нещо за Любовта, това значи
да
настане за вас нова епоха на живот.
Засега благодарете, че ви се говори за светлите сенки на Любовта, които внасят радост в човешката душа.
Сиромашия и бедност са две различни неща.
Да
си
беден, това значи
да
ставаш рано сутрин.
Децата са бедни, защото стават рано и отиват на училище,
да
придобият знания.
Сиромахът пък е натоварен с нещо.
Той носи нещо на гърба
си
, от което не е доволен.
За
да
отиде детето на училище, майка му го буди, облича го, дава му закуска и тогава го пуска вън.
Ако не е дошло още до училищната възраст, то прекарва вкъщи, около майка
си
.
Думата „сиромах“ е съставена от сричките „сир“ и „мах“ или „маг“.
Значи сиромахът е голям мъдрец.
Чрез сиромашията той има условия
да
придобие Мъдростта, но не знае как, вследствие на което е недоволен от условията на своя живот.
Следователно, като не знае, че носи най-голямото богатство в
себе
си
– условия за придобиване на Мъдростта, сиромахът пъшка под тежестта на незнайното богатство и яде сух хляб.
Днес никой човек не желае
да
бъде сиромах.
Един ден, когато хората разберат смисъла на сиромашията, ще видят, че е голяма привилегия
да
бъдат сиромаси.
Царството Божие е за сиромасите, т.е.
Мнозина се представят за сиромаси, без
да
са такива.
Това е голотия, немотия, а не сиромашия.
– Когато съблече изцапаните
си
дрехи,
да
ги опере.
Изучавайте сиромашията, отнасяйте се към нея с внимание, за
да
ви разкрие тя философията, която носи в
себе
си
.
Днес трябва отново
да
я изучават.
Вие сами ще
си
направите превод на тази глава.
Като пише Посланието, Павел иска
да
обърне внимание на по-раншния
си
живот, когато е ял и пил, а за Господа не е мислил.
След това трябваше
да
го вържат,
да
го заставят насила
да
напусне гуляите.
Много от сегашните хора продължават
да
гуляят, не мислят
да
се откажат от този живот.
„Прочее, това казвам и свидетелствам в Господа,
да
не ходите вече, както ходят и другите езичници, в суетата на ума
си
.“ (– 17-ти стих.) – Това се иска не от простите хора, даже не и от вярващите, а от светиите.
Прочетената глава крие голяма философия в
себе
си
.
Тя посочва на човека правия път, показва му как
да
живее.
Той трябва
да
знае, че всяка дума, всяко чувство, всяка мисъл съдържат положителни или отрицателни сили, които му въздействат.
Какво действие произвежда горчивата дума, отровният хап или развалената храна върху организма, човек знае това.
Дойде ли до своите мисли и чувства, забравя, че и те оказват добро или лошо влияние върху него, в зависимост от тяхното съдържание.
Чувате
да
се говори, че трябва
да
бъдем мъдри.
Ако я разглеждате като понятие, тя не е нищо друго, освен сянка на нещо.
Може ли
да
съществува сянка без предмет, който
да
хвърля тази сянка?
Ако не е за вашия ум, няма
да
я приемете.
Но как ще се оправдаете, когато някои идеи са нагодени за вашия ум, а не ги приемате?
Съвременните християни говорят за максимите на християнството, но не ги прилагат.
Ще кажете, че човек трябва
да
вярва в Христос.
Вярата трябва
да
се обуславя от нещо.
За пример, ти вярваш в богатия човек, защото има какво
да
вземеш от него.
Ти можеш
да
вземеш част от богатството му.
Вярваш в мъдреца, защото можеш
да
се поучиш от неговите опитности.
Вярваш в учения, защото можеш
да
придобиеш нещо от неговото знание.
Вярваш в светията, защото имаш нужда от неговата светост.
Където влезе, светията носи светлина и здраве.
Лесно е
да
вържеш човека, но мъчно е
да
го развържеш.
Някои хора лесно се поддават на внушение.
Да
не
си
болен?
Сега трябва
да
изправите грешката
си
.
Щом чуе тия ободрителни думи, той ще стане от леглото
си
и след 2–3 дни ще отиде на работа.
Абсолютно здрав човек е този, който не се поддава на никакво внушение.
5.
Справедливи
,
МОК
, София, 13.3.1931г.,
Изобщо, когато се проявява свободно, без
да
мисли, човек вижда, че не е фактор в живота.
Други фактори има над него, разумни и справедливи, на които той трябва
да
се подчинява.
Има случаи, когато човек е фактор, но има случаи, когато той трябва
да
бъде послушен като дете.
Днес повечето хора се оплакват от условията на живота, но малцина
си
задават въпроса, кое е съществено за тях при дадените условия.
Някои ще кажат, че съществено е за хората
да
имат любов,
да
бъдат умни и добри.
И това е необходимо за човека, но в даден момент кое е съществено за него?
Представете
си
, че срещате човек бос, окъсан, без хляб в торбата
си
, без наука и го запитвате от какво има нужда в дадения момент.
Макар че той е бос, окъсан, неучен, но веднага ще ви отговори, че се нуждае от хляб.
Щом има хляб, който поддържа живота му, той може всичко
да
постигне.
Както гладният се нуждае от хляб, така сегашните хора се нуждаят от справедливост.
Човек трябва
да
бъде справедлив!
Щом се натъкне на известно страдание или на някаква мъчнотия, той не трябва
да
търси вината в Провидението, в окръжаващите или в условията, но трябва
да
се вгледа в
себе
си
,
да
признае, че вината за всички неуспехи се крие в самия него.
Каквото и
да
му дадат, той го хвърля настрана; мисли, че хората са виновни за положението му.
Обаче като погладува няколко дни, гладът го възпитава и той приема с благодарност всичко, каквото му дават.
Той благодари и за сухия хляб; взима парчето хляб, накисва го във вода и казва: „Добре, че се намери и това парче хляб.
Без него бях осъден на големи страдания“.
Като ученици, вие трябва
да
дадете възможност на справедливостта
да
се прояви във вас.
За
да
бъдете справедливи, спазвайте следните правила: Никога не обвинявайте хората за това, което вие сами сте
си
причинили.
Никога не изисквайте от хората това, което сами не можете
да
направите.
Преди всичко, човек е несправедлив към
себе
си
, към своите удове.
Цял ден той ходи без работа из града, умори се и като се върне у дома
си
, оплаква се, че краката го болят.
Бъдете справедливи към ръцете и краката
си
, не ги уморявайте.
Ще кажете, че сте заставени
да
работите много, поради тежките условия на живота.
Като отидеш при някой господар, ще му кажеш, че ще работиш 4 часа физически труд, след което ще се заемеш с духовна работа.
Не пресилвайте удовете
си
.
Вие се пресилвате, нарушавате чистотата на своите очи и уши, като ги заставяте
да
гледат и
да
чуват непотребни неща, а след това се чудите какво е станало, че сте се уморили, че зрението и слухът ви отслабнали.
Бъдете справедливи към
себе
си
, към своите удове, за
да
бъдете справедливи и към окръжаващите.
– „Ама не мога
да
обичам всички хора.“ – Това е друг въпрос.
Важно е, че човек може
да
бъде справедлив.
Дали някой човек е добър или лош, това е негова работа.
Обаче ти трябва
да
бъдеш справедлив към него.
Следователно, който иска
да
приложи Любовта, трябва
да
бъде справедлив.
Не можеш
да
обичаш, преди
да
си
бил справедлив.
Не казвай, че за нищо не те бива, че от тебе нищо не може
да
излезе, че не
си
умен.
Казваш ли така за
себе
си
, ти
си
несправедлив.
Природата е вложила в тебе дарби и способности,
да
се развиваш, човек
да
станеш, а ти не работиш, мързелив
си
.
Щом не работиш, не можеш
да
постигнеш желанията
си
, но ще знаеш, че причината е в тебе.
Ще кажеш, че
си
сиромах, или болен човек.
– Ти не говориш истината, не
си
справедлив.
Как може човек
да
бъде беден, когато разполага с едно тяло, което струва милиарди?
Как може
да
бъде болен, когато изяжда на ден по един килограм хляб?
– „Ама не съм даровит.“ – Това не е истина.
Ти имаш дарби, но не
си
работил за развиването им.
Като ги развиеш, ще видиш, че
си
даровит.
Стегни се, започни сериозно
да
работиш и ще видиш, че имаш време не само за
себе
си
, но и за другите.
Като работи съзнателно, човек може даже
да
продава част от своето време.
– „Може ли времето
да
се продава?
Когато художникът нарисува една хубава картина, за която е употребил известно време, един ден той ще я продаде.
При това, цената на картината се определя в зависимост и от времето, което той е употребил, за
да
я нарисува.
И тъй, за
да
имате успех в живота
си
, трябва
да
работите със закона на справедливостта.
Намериш ли се пред някаква мъчнотия, бъди справедлив, не казвай, че животът ти е дотегнал, че
си
сиромах, че
си
неспособен и т.н.
Ако човекът се оплаква от сиромашия и глад, какво трябва
да
правят дървеницата и паякът, които по няколко дни и седмици гладуват?
Като гладува 2–3 дни, той надава вик за помощ, мисли, че ще умре.
Той трябва
да
бъде справедлив,
да
не мисли само за
себе
си
и
да
изхожда само от своето положение, но
да
се вглежда в положението на ония, които стоят под него.
Тя усилва дарбите и способностите му.
При това положение, именно, той може
да
работи съзнателно върху
себе
си
и
да
има успех.
Някой се оплаква, че паметта му започнала
да
отслабва.
Ако иска
да
усили паметта
си
, нека приложи справедливостта в отношенията
си
към всички същества, от най-малките до най-големите.
Справедливостта има отношение към всички светове – видими и невидими.
Видим и невидим свят, вечност, това са понятия, които стават толкова по-разбрани, колкото повече съзнанието се пробужда.
Обаче всички понятия, с които човек
си
служи, съществуват в неговото съзнание, но не и в природата.
В природата не се говори за справедливост и несправедливост.
Проявите на природата са, сами по
себе
си
, справедливи и разумни.
Следователно, от нейно гледище, мисълта, чувствата и постъпките на човека трябва
да
бъдат прави.
Щом са прави, те непременно ще бъдат и справедливи.
Ще кажете, че можете
да
мислите, както искате.
Не мислите ли право, ще опитате закона на справедливостта върху гърба
си
.
Когато богатият донесе своите машини, рала, както и житото
си
, бедният ще ги приложи на полето
си
и в скоро време необработеното поле ще се превърне в богата и плодородна нива, от която и двамата ще се ползват.
Когато съчетава нещата, човек вижда непреривната връзка, която съществува между тях.
При това разбиране той не може
да
не бъде справедлив.
Който не разбира тия неща, той се опитва
да
критикува и Бога, и природата.
Вместо
да
критикува, човек трябва
да
се учи от всичко, което става около него.
Критикът е човек, който се вглежда в живота и в отношенията на хората, а затваря очите
си
за своя живот и отношения.
Поради тази причина, именно, той изпада в небрежност към
себе
си
.
Обаче ще дойде ден, когато природата ще го хване под ръка и ще го разведе между хората,
да
им покаже и неговите слабости.
Само по този начин той ще разбере какво значи
да
критикуваш природата.
Човек трябва
да
бъде справедлив в своите мисли и чувства.
По този начин той ще регулира и желанията
си
.
Като говорите за справедливост и несправедливост, вие трябва
да
разбирате дълбоката причина на нещата.
Защо, преди
да
се произнесе за професора
си
, студентът не потърси причината в
себе
си
?
От друга страна, той ще види, че и природата е справедлива.
Ако беше отворила сърцето на професора,
да
сложи по-висока бележка на студента, последният щеше
да
се отпусне и
да
не работи.
Като знае характера на хората, природата избира специфични методи за възпитанието на всеки човек.
Тройката е подбудителна сила, която заставя човека
да
работи.
Числото 3 е закон на волята, която уравновесява силите на ума и на сърцето.
За
да
не се смущава, студентът трябва
да
събере бележката, която професорът му писал, както и тази, която той очаквал, и
да
ги раздели на две.
Студентът ще
си
пише четворка, и с това въпросът ще се разреши.
Когато има спор, нещата трябва
да
се съберат и разделят поравно.
Каква поука можете
да
извадите от примера за професора и студента?
Когато има две противоположни мисли в
себе
си
, човек е едновременно и професор, и студент.
За
да
разреши спора между противоположните мисли в
себе
си
, той трябва
да
събере положителния и отрицателния резултат и
да
ги раздели на 2.
Щом извърши тези процеси, той се намира вече пред истината, която ще го освободи от мъчнотията.
За пример, срещате един беден човек и нещо ви нашепва
да
му дадете 20 лева.
Обаче вие намирате, че 20 лева са много, искате
да
му дадете 5 лева.
НАГОРЕ