НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
445
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
445
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Отец люби Сина
,
НБ
, София, 19.10.1930г.,
В една минута човек може
да
стане, каквото иска: и музикант, и поет, и учен, и философ.
Питам: Може ли този слуга
да
те обича?
Като казвам, че смъртта съблича човека, това показва, че тя е силна.
В една минута в човека може
да
стане вътрешен преврат,
да
се повдигне.
Може ли човекът, когото величаеш,
да
те обича?
Няма по-красив ангел от смъртта.
Няма по-велико нещо от това,
да
видиш, как расте човек и се развива, как се повдига той в умствено и сърдечно отношение.
След тази опитност, ако те питат, защо се пазиш от греха, казваш: Ти виждал ли
си
смъртта?
– Не съм я виждал.
Христос имал дълбоко разбиране за живота, затова дошъл на земята,
да
учи хората, как
да
живеят.
Когато се казва, че е добре
да
бъде човек богат, разбираме земята, която дава изобилно.
– Аз я видях само веднъж, втори път не искам
да
я видя.
Днес трябва
да
дойде един гений или светия, чрез когото Христос
да
каже, доволен ли е от своите последователи, от проповедниците и пастирите.
Добре е човек
да
бъде светия.
„Отец люби Сина." Син е онзи, който възприема с открито, любещо сърце всичко, което става във вселената.
Като влезе в нея, пред каквото и
да
се намери – богатство или беднотия, слава или безславие, грях или правда,
да
е готов
да
каже: Така е определено от Бога.
Христос не плаче за света, но казва: „ Даде ми се всяка власт на небето и на земята.
Идете и проповядвайте в мое име." Казвате: Защо Този, Който има всичката власт на земята, не дойде
да
оправи света?
Той може
да
съжителствува с хората дотолкова, доколкото светлината съжителствува с тях.
Христа натовариха с вековните грехове, Той
да
ги изплати.
в секунда.
Никой, освен Христос, не се нае
да
понесе греховете на хората.
Като минават през земята, слънчевите лъчи се движат с голяма бързина, за
да
не се опетнят.
Съвременните хора са поставени на един дармон,
да
се пресяват.
Ето защо, всеки светлинен лъч остава на земята само една триста-хилядна част от секундата, след което отива в пространството.
Има едно предание, в което се казва, че когато Христос бил на кръста, една жена се приближила до Него и Му казала: Господи, ти още не
си
поел моя товар, т.е.
Понеже всеки лъч носи благословение, щом го остави на земята, той веднага
си
заминава.
За тази цел
си
служат с дъски, поставени наклонено, с различни по големина дупки.
Той помолил
да
отковат ръката Му,
да
изпълни последното
си
задължение.
Като падат по дъските, плодовете се сортират.
След като поел и нейния товар, Той казал: Сега можете отново
да
заковете ръката ми.
През големите дупки падат големите плодове, а през малките дупки – малките плодове.
Днес Христос не може
да
бъде прикован на кръста.
–
Да
мислиш, че се разговаряш със светлината, това е едно; всъщност,
да
се разговаряш, това е друго.
Всеки, който веднъж е бил закован на кръста, втори път не могат
да
го заковат.
Казваш, че се разговаряш с Господа.
Сега, всички вие сте заковани.
– Като казваш така, ти трябва
да
имаш ясна представа, какво значи,
да
говориш с Господа.
Аз виждам майки и бащи, братя и сестри, деца – всички са заковани.
Има разтърсване на идеите, на чувствата и желанията на хората – на всичко, съществуващо досега.
Други носят кръста
си
към Голгота – мъже и жени, всички отиват там.
Това разтърсване ще стане с всички – царе, духовници, учени и прости, богати и бедни, всеки ще падне в някой кош.
Като слушаш някой
да
говори по радио, това подразбира ли, че се разговаряш с него, когато той е на 8,000 км.
Аз искам
да
разбирате Бога такъв, какъвто е, и такъв, какъвто не е.
Да
се разговаряш с човека, това значи
да
си
близо до него,
да
го виждаш, и той
да
те вижда.
Искам и вие
да
се познавате такива, каквито сте, и такива, каквито не сте.
Като казваш, че се разговаряш с Бога, трябва
да
обясниш как става това,
да
не мислят, че по форма
си
се разговарял.
И в двата случая трябва
да
имате правилно разбиране за отношенията ви към Бога.
Съвременните хора
си
представят човека по форма, но това не е истинският човек.
Трябва
да
имате правилно разбиране за тази вътрешна идея –
да
познавате Бога такъв, какъвто е, и такъв, какъвто не е.
Искате ли
да
ви дам един ключ за живота?
„Отец люби Сина." За
да
има правилни отношения между бащата и сина, нужно е знание.
Бащата всякога обича своя разумен син.
Но за
да
го разберете и
да
го използувате разумно, нужно ви е толкова време, колкото е числото, съставено от единица с 14 нули.
Той най-много обича своя добър, умен и любещ син, затова всичко оставя в негови ръце.
Бащата знае, че разумният син никога няма
да
онеправдае другите.
Закон е: Всяко същество, което се опитва
да
онеправдае другите, изгубва своята интелигентност.
– Всички хора страдат от изобилие – резултат на което е болестта диабет.
Като направи най-малкия грях, той постепенно губи своите дарби и способности.
Съвременните хора се нуждаят от сладка храна.
Словото трябва
да
се дава на хората.
Някои казват за мене, че искам
да
заповядвам.
Обаче, като направи добро, единицата дохожда на мястото
си
, взима мястото пред нулите, и те се осмислят.
„Отец люби Сина." – Защо бащата люби сина
си
?
Аз не искам
да
бъда нито владика, нито цар, нито майка, нито баща.
Ето защо, най-голямо право
да
живее има онзи, който разбира живота.
– Какъв искаш
да
бъдеш сега?
– Аз искам
да
бъда служител на Бога.
Вие сте създали тези условия.
Останалите хора ще бъдат и царе, и владици, и майки, и бащи.
Каквото мислите и чувствувате днес, не може
да
се реализира в този живот.
Казвате за мене: Този човек иска
да
ни устрои някаква засада, някаква примка.
– Някога аз съм правил тези примки, но като видях техните резултати, отказах се от всичко.
Като изживеете миналото
си
, тогава ще живеете настоящето.
Едно време бях господар, видях резултата на господарството и се отказах от него.
„Отец люби Сина." – Отец, това е Разумното Начало в човека.
Велико нещо е
да
имаш баща.
Аз говоря за
себе
си
, нямате право
да
ме обвинявате, че говоря за свещениците.
Докато ражда, бащата е богат.
Щом престане
да
ражда, той обеднява.
Всичко видях и опитах, и от всичко се отказах.
Бедната майка не ражда.
Като опитах всичко в живота, отказах се от него, защото разбрах, че има нещо по-хубаво от преживяното и сега остава само едно:
да
служа на Бога.
Бедният не може
да
стане учител.
И като се върна при Него, отново
да
сляза на земята.
Тогава пак ще искам
да
стана и цар, и владика, и майка, и баща, но вече с ново разбиране и с нова светлина
да
изпълня задължението
си
както трябва.
И сега, всичко, каквото имам, оставям на вас.
И вие като мене, ще минете през същите положения, за
да
се откажете от всичко.
Той може външно
да
не е богат, а
да
е светия.
Христос казва: „Който мине през всички изпитания и всички положения, той разбира великата истина.
Всеки трябва
да
приеме доброволно нещата, без
да
убеждава другите.
Аз не искам
да
ви убеждавам в това, което говоря.
Днес, в която църква, в което общество, в която партия или държава влезете, всички искат
да
им се подчинявате,
да
се съобразявате с техните закони.
Казваш: Аз искам
да
живея за Бога.
Не е лошо това, но като се подчинявате, ако усетите, че ви ограничават, отнемат свободата ви, какво сте придобили?
–
Да
искаш, и
да
живееш за Бога, това са две противоположни неща.
Църквата, обществото, партиите дават големи обещания.
– Аз искам
да
помогна на хората.
Изпълниха ли обещанията
си
?
–
Да
искаш, и
да
можеш
да
помагаш, това са две различни неща.
И човек, като слизал от небето, дал обещание, че ще се отнася с животните като със свои по-малки братя.
Трябва
да
знаеш как
да
помагаш, без
да
унижаваш човека.
Дойде някой при мене, иска
да
му дам пари на заем.
Едва сега някои хора почват
да
съзнават какви отношения трябва
да
имат към животните, и се стараят
да
ги облекчават,
да
не ги товарят много.
– Ако аз му дам пари, ще унижа неговото достойнство, затова трябва
да
избера такъв начин, та като му дам парите,
да
не го унижа.
Например, искаш вода от мене.
Сегашните млекопитаещи са кандидати за човеци.
Казвам: Приятелю, радвам се, че
си
дошъл при мене.
– Може ли
да
стане това?
И аз съм жаден, и ти
си
жаден.
В една легенда се разказва, как един от вавилонските царе станал животно.
Хайде
да
отидем заедно.
Това е легенда, а в индуските книги се говори като факт за преминаването на човека в животно, и на животното в човешка форма.
Казвам му: Тури
си
ръката, отдето извира водата, и пий.
Казва му Никодим: „Как може стар человек
да
се роди?
Това се изучава даже в училищата.
Според мене, това е най-голямото добро, което мога
да
направя.
Може ли втори път
да
влезе в утробата на майка
си
и
да
се роди?
Вместо
да
налея една чаша вода от стомната, аз го завеждам на извора.
" (4 ст.) – Никодим можеше сам
да
си
отговори, но той искаше
да
знае, какво ще му каже по този въпрос новият Учител.
Казва се в Писанието, че който даде на жадния една чаша вода, той е направил голямо добро.
Отговори Исус: „Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой от вода и Дух, не може
да
влезе в Царството Божие." (5 ст.) Тогавашните евреи знаеха, че човек може
да
се роди отново, но как, не разбираха.
Добре е
да
дадеш на човека чаша вода, но трябва
да
знаеш, как
да
даваш.
Съществуват няколко закони: за наследствеността, за странствуването на душата и за прераждането.
Щом дойдем до извора, сядаме
да
си
починем и пием от водата му.
– Защото неговите възгледи не се съвпадаха с тези на Христа.
– Как ти се вижда водата?
Недей се чуди, че ти рекох: „Трябва
да
се родиш изново." (7 ст.).
Странствуването на душата е велика реалност, според която душата излиза от Бога, слиза в материята
да
се учи и отново се връща при Бога.
За обяснение на този стих, Христос казва: „Вятърът вее, дето ще; и гласът му чуваш, но не знаеш, отде иде и де отива." (8 ст.) Под „вятър", Христос разбира нещо разумно, а не обикновения вятър, който вее, дето
си
ще, отвява хората и вдига прах навсякъде.
Законът за прераждането подразбира слизане на душата в материалния свят, докато се усъвършенствува.
Този пример е за разсъждение,
да
се научите как
да
правите добро, без
да
накърнявате достойнството на човека.
Законът за наследствеността подразбира предаване на известни черти, стремежи и качества от бащата на сина.
Един ден, след беседа, излизам от салона.
„Отец люби сина
си
." – Защо?
Отговори Никодим и рече Му: „Как може
да
бъде това?
– Защото Синът носи качествата на Отца
си
.
– Аз се отказах
да
Го проповядвам като вас.
Когато дойде на земята, Христос искаше
да
намери готови хора,
да
им предаде учението, което носеше от небето.
Отговори Исус и рече му: „Ти
си
учител израилев и не знаеш ли това?
Той искаше
да
се отвори път към небето,
да
отидат някои души от земята,
да
следвате небесния университет.
Между кои вярваща можа Христос
да
намери такива души?
Христос казва на Никодима: Ти
си
останал назад; отдавна трябваше
да
знаеш тия неща.
Те нямаше
да
умрат, но щяха
да
отидат на небето
да
изучават по-висока наука от земната и като се върнат на земята,
да
разказват какво са видели и научили.
Ако отидете в Америка, ще видите, че най-красноречивите проповедници
си
имат вили, живеят като царе, с всички удобства.
Има ли такива хора между вас, които са следвали университета на небето,
да
разкажат какво има там?
След всичко това ще проповядват, че Христос умрял на кръста.
Христос не е отговорил точно така на Никодима, но аз превеждам думите Му.
Всеки, който е дошъл с диплом от небето, веднага са го изпъждали от земята.
По-добре е
да
проповядват Христа по този начин, отколкото
да
вършат грехове и престъпления.
Той поверил на учениците
си
това, което виждал и съзнавал.
Колкото и
да
ви убеждава, че е свършил университета на небето, няма
да
му вярвате.
По-скоро бихте повярвали в приказките „1001 нощ", отколкото в това, че някой ходил на небето
да
се учи и се върнал оттам на земята.
Под „разбойник" разбирам, човек, който иска
да
вкара хората в крив път.
Ангелите, които са дошли на земята, няма защо
да
се раждат и прераждат.
И съвременните вярващи трябва
да
се запитат, как проповядват Христа.
Само хората се прераждат, защото имат нужда от това.
Представете
си
, че в клетките на човешкия организъм живеят микроби, които се хранят и развиват самостоятелно, без
да
подозират, че са в човека.
Много пъти аз съм се занимавал с тежката задача, как
да
науча хората
да
познаят Бога.
Хората имат нужда от къщи, а не ангелите.
Ако между тези микроби се яви един учен философ, пак микроб, и започне
да
им разправя за човека, за неговото царство, ще повярват ли те на думите му?
Хората създават градове, села, прекарват улици, които поливат с вода
да
не се събира много прах.
Ангелите нямат нужда от тези неща.
Също така, и хората, като микроби, живеят в клетките на разумните същества, без
да
съзнават това.
Хората се нуждаят от стражари,
да
ги пазят.
Има същества на земята, които виждат под пълен ъгъл, т. е.
Закон е: Бог може
да
ми се изяви такъв, какъвто е; може
да
се прояви и такъв, какъвто не е.
„Който вярва в Него, не ще бъде осъден, а който не вярва, той е вече осъден, защото не е повярвал в името на Единороднаго Сина Божия." (18 ст.) – Който не разбира езика на Писанието, вади много странни заключения.
Той се пита, как може човек
да
бъде осъден.
Те виждат навсякъде.
– Аз разглеждам въпроса философски.
Колко лесно човек може
да
бъде осъден!
Ако Бог се прояви към мене такъв, какъвто не е, аз трябва
да
се проявя към Него такъв, какъвто съм.
Например, ако не ядеш хляб, ти
си
вече осъден на смърт.
– Лесно може
да
се докаже, но трябва
да
заемем положение от знанието към незнанието.
Ако Бог се прояви към мене такъв, какъвто е, аз имам възможност
да
се проявя към Него такъв, какъвто не съм.
Това е философска мисъл, върху която трябва
да
разсъждавате.
Който не ме яде, няма живот в
себе
си
." Значи, ако не вярваш в живия хляб, т. е.
Като го вкусите, сами ще се убедите, че е сладко.
ако не ядеш от него, ти нямаш живот в
себе
си
.
Колкото
да
е изопачен вкусът ви, все ще познаете, че е сладко.
Какво дават две отрицателни величини?
Можете ли
да
отречете, че това вещество е сладко?
Това е един от Христовите закони, който дава разрешение на един социален въпрос: „Не противи се на злото.“ Това значи: Не, увеличавай злото, но не увеличавай и доброто.
Ако го носиш в
себе
си
, ще живееш; ако не го носиш, ще умреш и ще ти направят паметник със следния надпис: Тук почива един голям философ.
Следователно, когато казваме, че даден човек говори истината, ние подразбираме, че в него са вложени качества на истината.
Така мислел и той за
себе
си
.
Този човек е изключил абсолютно лъжата от
себе
си
.
Който се е опитал
да
умножи доброто, той е вече сгрешил.
И дойдоха при Йоана и рекоха му: „Равви, Онзи, Който беше с тебе отвъд Йордан, за Когото ти свидетелствуваше, ето, Той кръщава и всички отиват при Него." (26 ст.) – Има два вида кръщение: Иоановото кръщение, което се отнася към роденото по плът, и Христовото кръщение – към роденото по Дух.
Дето и
да
го поставите, той всякога ще заеме едно и също положение към истината.
И всеки, който се опитал
да
увеличи злото, и той е сгрешил.
Щом те потопят във вода, ти
си
роден по плът.
Сладчината
си
е всякога сладчина.
Ще проявяваш доброто в света, като мярка, без
да
го увеличаваш.
Мислиш ли, че с такова кръщение можеш
да
влезеш в Царството Божие?
Щом го увеличиш, ти
си
вън от законите на разумната природа, извън Божиите закони.
„Той трябва
да
расте, а аз
да
се смалявам." (30 ст.) – Много естествено.
То не значи,
да
отречеш сладкото за сметка на горчивото.
Ако увеличаваш доброто във физическия свят, ти
си
на крив път.
Духът трябва
да
расте, а плътта –
да
се смалява.
Също така, и човешкото сърце има способността
да
различава доброто от злото,
да
различава тяхната сладчина и горчивина.
Ти можеш
да
увеличиш доброто само в
себе
си
, но не и вън от
себе
си
.
Чудни са хората, когато искат
да
растат по плът.
Човек, на когото имаш пълно доверие, носи истината в
себе
си
.
Плодът никога не може
да
бъде по голям от дървото.
Най-силните храни са сладките, но трябва
да
знаете, как
да
преработите тази сладчина.
Той е, сам по
себе
си
, добро.
Плътта е малък плод от дървото на Духа и трябва
да
се смалява.
Ако организмът не може
да
я обработи, тя ще причини в него захарна болест – диабет.
Следователно, с твоето добро ти не можеш
да
направиш света по-добър, отколкото е всъщност.
Даже най-големият плод не може
да
стане по-голям от динята.
След сладките храни идат киселите.
И с твоето зло не можеш
да
причиниш на света по-голямо зло.
Тя е смела и може
да
на прави плода
си
голям, но затова лежи на земята.
Не е като другите плодове,
да
виси на клонете.
„Който иде отгоре, над всички е отгоре; който е от земята, от земята е и от земята говори.
Той разяжда материята, както киселините.
Обаче, ние във всички случаи трябва
да
се проявяваме към Бога такива, каквито сме.
Който иде от небето, над всичко е отгоре." (З ст.) – Думата „отгоре" означава от Духа, а „отдолу" – от плътта." Който иска
да
бъде богат,
да
живее в охолство, той е роден по плът, кръстен по плът, живял по плът и умира по плът.
„Бог люби Сина, и всичко е дал в „Неговите ръце." „Отец люби Сина." – Това е твърдение, а всяко твърдение, трябва
да
се докаже.
За
да
дойде в нормалното
си
състояние, той трябва
да
яде повече кисели храни, после сладки и след това
да
употребява в малко количество вода, главно водни храни.
То показва нашата готовност
да
служим на Бога.
И в математиката се изнасят много закони, отношения, но те трябва
да
се докажат.
Следователно, кажи на човека една блага дума,
да
го повдигнеш и успокоиш.
Ако една жена дойде при мене
да
я лекувам и се прояви такава, каквато не е, аз ще й препоръчам един мъж, който
да
се прояви към нея такъв, какъвто е.
За
да
се намери неизвестното, нужно е
да
има нещо дадено.
Острата, груба дума възбужда, дразни човека.
Дай му сладка храна, ако искаш
да
ти благодари.
Ще кажете, че Отец люби, защото Христос е Негов Син.
Казано е в Писанието: „Истината ще ви направи свободни." Всеки се стреми
да
извоюва своята свобода.
– Какво означава думата син?
За
да
я извоюва, той трябва
да
изучава формите, законите на истината, както и отношенията между живите същества.
Ако Бог се проявява към тебе такъв, какъвто е, ти ще се радваш и веселиш и ще се проявиш към Него такъв, какъвто
си
.
После, той трябва
да
изучава съдържанието и вътрешния смисъл на тези форми.
Щом Бог се прояви такъв, какъвто не е, ти пак трябва
да
се проявиш такъв, какъвто
си
, и ще се учиш.
трябва
да
се преведе.
Без това знание, човек не може
да
познае своето собствено съдържание.
Ако не се учиш, никога няма
да
станеш мъдър, никога няма
да
придобиеш знание.
Ако човекът е син, и малкото пиле може
да
бъде син на голямата птица.
Значи, той трябва
да
изучава законите на своето тяло, на своя ум и на своето сърце.
В такъв случай, какво наследство получава пилето от баща
си
?
Лесно се казва, какво трябва
да
се учи, но как ще се изучи?
Радвайте се, обичайте всички хора, всички живи същества, когато Бог се проявява към вас такъв, какъвто е.
И малкото дръвче, издънката може
да
бъде син на голямото дърво.
Какво може
да
й даде бащата?
Ето защо, като се правят сравнения, трябва
да
се знае, в каква категория, в какво отношение се намират величините, които се сравняват.
Кое е това, за което Отец люби Сина?
„Отец люби Сина." – Защо Христос е Син Божи?
Ако ти обичаш приятеля
си
, трябва
да
има подбудителна причина за това.
– Защото показа синовни отношения към Бога.
Навсякъде
си
служат с примитивни методи.
Той понесе всички страдания, хули и подигравки с любов и се прояви към Бога такъв, какъвто е.
Чувството е изразител, проводник на разумна сила, която се проектира в природата.
Така Христос показа на хората, какви трябва
да
бъдат.
Обаче, приятелството, само по
себе
си
, е разумна връзка.
За
да
въздействуваш върху някое дете, трябва
да
го пипнеш на специално място на брадата.
Той каза: Аз минах през страданията.
Но нужно е
да
се знае точно мястото, и как
да
пипнеш.
Ако и вие искате
да
бъдете Синове Божии, трябва
да
минете през същите страдания.
Пипнеш ли това място както трябва, ти произвеждаш магическо действие върху неговата воля.
Казваш: Искам
да
бъда Син Божи.
Значи, синът е син дотогава, докато има разумно отношение към баща
си
.
– И това може, но ще се готвиш
да
минеш през големи страдания.
Щом разумното отношение изчезне, и синовността изчезва.
Ако бащата пипне детето
си
на това място, той може
да
направи от него, каквото
си
поиска.
Това за мене е факт, опитан и проверен, а вие можете
да
го приемете на доверие, а можете и
да
го отречете.
Вие не можете
да
избегнете смъртта, колкото и
да
се криете от нея.
И тогава, според думите „Отец люби Сина", разбираме разумен син, който върши волята на баща
си
във всяко отношение.
Една 80-годишна негърка, обременена от живота, постоянно се молела на архангел Михаил
да
й вземе душата.
Всеки човек, който върши волята Божия, той може
да
бъде Негов Син.
Аз никога не градя знанието
си
на теории.
– Тогава
да
бъдем Синове на Бога.
За
да
изнеса един факт, аз съм го проверил най-малко десет пъти.
Един ден решили
да
се пошегуват с нея.
–
Да
, можете
да
бъдете.
Следователно, за
да
подтикнеш волята на човека към дейност, намери специфичното място на брадата му и там го пипни.
Къде трябва
да
пипнеш човека, ако той има мъчнотия в сърдечния свят?
Ще кажете, че трябва
да
се засегне сърцето му.
Сега още не сте Синове Божии.
Когато твърдите, че сте Синове Божии, това е идея на миналото, която сега се реализира.
Ако някой твърди, че е Син Божи, той трябва
да
притежава качествата на своя Баща.
Това място е отбелязано на лицето, но няма
да
го кажа.
– Идем
да
вземем душата ти.
Не е достатъчно само
да
кажеш, че еди-кой
си
ти е баща.
Ако хората имаха правилно отношение към Бога, можех
да
ви посоча това място, но засега се въздържам.
Ако дадат обещание пред Бога, че няма
да
злоупотребяват с истината, само тогава мога
да
им покажа тези места.
Помнете: Има много начини за разрешаване на задачите в живота.
Три качества се изискват от сина: той трябва
да
прилича по тяло, по ум и по сърце на своя баща; той трябва
да
прилича по ум, по душа и по дух на своя баща.
Приликата по душа и дух оставям настрана, защото те са спорни въпроси.
Ако не опази закона на истината, човек губи всичко, което му е дадено.
Те ще останат за разглеждане в бъдещата култура, когато дойдат на земята гениите и светиите.
–
Да
проявите синовно отношение към Бога и
да
Го познавате, независимо това, как се проявява Той към вас: дали ще се прояви такъв, какъвто е, или такъв, какъвто не е.
Тогава за учители на земята ще бъдат само гении и светии.
Ако пипнеш някой човек на тези места, трябва
да
пристъпиш с всичкото
си
почитание и всичката чистота и светост.
Засега даже в университетите преподават обикновени хора, най-много талантливи.
Затова Бог каза на Моисея: „Изуй обувките
си
, защото мястото, на което стоиш, е свето." Когато човек се намира в умствено затруднение, може
да
му се помогне по същия начин:
да
се намери специфичното място, което произвежда добър резултат.
Който се домогне до философията на живота, никога няма
да
изпада в противоречия.
Почти в никой европейски университет няма нито един гений или светия за професор.
Кое е това място, не мога
да
ви кажа.
Стремете се винаги
да
проявявате синовни отношения към Бога.
Това твърдение е само за мене, за вас може
да
не е валидно.
Казвате: Трябва
да
вярваме в съществуването на Бога.
Това значи,
да
дадете път на Христа в
себе
си
.
Вие може
да
твърдите, че в университетите има гении и светии.
Само така ще ви се даде това, което желаете.
Запитайте се, дал ли е Христос всичко на ваше разположение.
– Важно е как
да
вярваме.
Ако още не ви е дал, не се отказвайте, но вървете напред.
Според моите изследвания, в университетите още няма нито гении, нито светии.
Днес всички хора вървят към осиновяване.
Бащата казва: Синко, вярвай, че аз съм при тебе.
Каквото и
да
правят хората, не могат
да
избегнат това.
Обаче, вярата изисква правилни отношения между бащата и сина.
То е един от начините за разрешаване на въпросите.
Като син, когато съм при баща
си
и когато не съм при него, аз пазя свещено неговия образ.
И края на краищата, всеки ще стане Син Божи.
Този е начинът за разрешаване на задачите.
Според тях, гениалността граничи с лудостта, а обикновеният, талантливият са далеч от лудостта.
Аз храня синовни отношения пред баща
си
, а не господарски, нито робски.
Казвам: Каквото става в държавата, в църквата, в народа, то става за самите тях.
Някога бащата иска
да
застане на мястото
си
, като господар.
Не, бащата може
да
се държи господарски, без
да
е баща; може
да
се държи приятелски и
да
е, всъщност, баща.
От това зависи твоят бъдещ живот, твоята свобода.
Като говоря за гениите и светиите, аз искам
да
кажа, че те разбират законите, методите и силите, с които разумната природа оперира.
Бащата не може
да
бъде едновременно и баща, и господар.
Но ти не можеш
да
отречеш нито народа, нито държавата, нито църквата.
Геният прилага законите и методите на природата, както за
себе
си
, така и за своите ближни.
И синът не може
да
бъде едновременно и син, и роб.
Всичко, което става в света, е резултат на целокупната дейност на живота.
Аз нямам нищо против това, че бащата е господар, а синът – роб.
Всички души работят за общото, за целокупната проява на живота.
Те са над гениите и пазят равновесие между живота и законите.
Казвам: В природата съществува закон, според който едновременно не можеш
да
вършиш две неща.
Развитието, до което е дошло човечеството, е резултат на целокупната дейност на всички души.
Те са равнодействуващата сила в света.
Ако баща ми се отнася към мене господарски, аз ще бъда роб, слуга.
Ние не можем
да
изменим този резултат, но можем
да
внесем нещо ново в нашите души.
Но ако постъпва към мене приятелски, като баща, тогава аз ще му бъда син.
Значи, не мога
да
бъда в едно и също време и роб, и син.
Мнозина мислят, че силата на човека е във външните удобства.
Казвате: Ние считаме Бога за баща, а всъщност, Той е господар.
Геният носи силата в
себе
си
.
Ако познавате Бога като ваш баща, това е едно нещо; ако Го познавате като господар, това е друго нещо.
Дето отиде, дето бутне, силите на природата му се отзовават.
Ако познавате Бога като ваш Учител, това е едно; ако Го познавате като ваш спасител, това е друго нещо.
В това отношение, аз мога
да
ви наведа ред доказателства, които ще ви съблазнят.
Ще кажете, че е невъзможно светията
да
бъде и прост работник, и учен човек, и художник.
Например, какво ще кажете, ако трябва
да
печелите със знанието
си
, като виден гадател, който чете по чертите на лицето и ръцете?
Щом смесвате тези идеи, вие създавате цяла каша.
Ако Христос, Син Божи, можа
да
работи с часове с ренде в ръка в работилницата на баща
си
, или
да
носи вода на майка
си
, нима светията стои по-високо от Христа?
Изкуство е
да
не злоупотребяваш с това знание.
Срещаш един богат човек и виждаш, че дъщеря му ще заболее от тежка болест и ще умре.
Тогава
да
не ви е чудно, че ще срещнете светията на работа във всички области на живота.
Понеже владееш изкуството
да
лекуваш, можеш
да
й помогнеш, срещу което ще бъдеш добре възнаграден.
Христос носеше сандали на краката
си
, а не модерни обувки, каквито съвременните хора носят.
Ние трябва
да
поддържаме отношенията
си
към Бога и своите ближни в изправност, понеже силите, вложени в нас, трябва
да
се разработват.
Трябва ли
да
приложиш изкуството
си
за печалба?
Но ти не трябва
да
носиш в съзнанието
си
мисълта за печалба.
Светията трябва
да
има следните три неща: тяло, което
да
не се разрушава при никакви условия; сърце, което
да
не се подава на никакви изкушения; ум, който
да
не се подава на никакви заблуждения.
Следователно, бъди готов
да
помагаш, без
да
очакваш възнаграждение.
Значи, тялото на светията не трябва
да
умира, от нищо
да
не се разрушава; сърцето му
да
устоява на всички съблазни, и умът му
да
се справя с всички противоречия.
Всеки, който е излязъл от Бога, разполага с големи дарби и способности за реализиране на един Божествен ден, равен на число, образувано от единица с 14 нули.
Да
се спасиш, това значи,
да
се освободиш от греховете
си
, както и от страданията, и от сиромашията.
Който може
да
даде друго определение за светията, аз съм готов
да
го приема.
Като живо същество, ти не трябва
да
се задоволиш
да
останеш във формата на риба, птица или млекопитаещо, нито във формата на някое предпотопно животно, нито във формата на човек, но
да
вървиш нагоре, по възходящата стълба, докато стигнеш до първичния човек, т. е.
Ако не можеш
да
се спасиш в името на Христа, де е твоята вяра?
Който не вярва на думите ми, нека даде свое определение за светията.
до космическия човек, или във формата на библейския човек, създаден по образ и подобие на Бога.
Ако сам не можеш
да
си
помогнеш, съберете се десет, сто души или цял народ, помолете се заедно, и в скоро време ще имате резултат.
Казвам: Всички имате дарби и способности, които трябва
да
развивате.
Аз съм готов
да
заема мястото на светията, за когото давам определение; в никой случай не желая
да
бъда на мястото на някой светия от църквата.
Толкова време е нужно, докато се качиш на високия връх, отдето ще виждаш всички разумни същества и отношенията им към тебе, както и твоите отношения към Бога.
Някои от вас имат големи дарби, но работа се иска,
да
ги развиете.
Също така съм готов
да
заема мястото на гений, който разбира и прилага правилно законите на природата.
И тогава, за
да
се слееш с Бога, нужно е още толкова време равно на число, съставено от единица и 14 нули.
Вие сте готови, работили сте в миналото, и сега не трябва
да
чакате на станцията.
Обаче, не желая
да
заема мястото на гений, какъвто описват физиолозите.
След като живееш на всички слънца и планети и прекратиш този живот, ще отидеш при Бога, ще влезеш в Него – там ще опиташ дълбочината на Божественото.
Влакът е готов, и вие трябва
да
тръгвате вече.
За такива гении и досега спорят, дали са истински, или не.
Първият влак, експресът ви чака, гледайте
да
не го пропуснете.
И самите физиолози, като определят понятието „гений" има още много
да
учат.
Какво ще кажете на всичко това?
Те са далеч от истината за органическия свят.
Индусите не пишеха тези числа.
Той ви носи сполука и щастие.
Сега,
да
дойдем до въпроса за храненето.
Те казват, че в нощта всичко заспива.
Аз не говоря за сполуката на онзи търновски адвокат, който носил в джоба
си
два револвера и 600 лева.
По пътя го нападнали разбойници, с цел
да
го оберат.
– С какво трябва
да
се храни човек?
– Така е, за глупавия всичко спи, а за разумния всичко живее.
Като претърсили джобовете му и намерили само 600 лв., те го набили добре и му казали: Като адвокат, ти трябва
да
носиш повече пари със
себе
си
, а не само 600 лв.
Според физиолозите, определено е, каква храна
да
употребява човек.
После го запитали: Защо носиш два револвера?
2.
Един и същ
,
ООК
, София, 22.10.1930г.,
Всеки човек, който носи живот в
себе
си
, е подобен на цвят, който току що се е разцъфтял и разнася надалеч своето благоухание.
Той отваря цвета
си
към слънцето на живота и благодари за благата, които му са дадени.
Щом благодари на своя Създател, човек се връща между подобните
си
,
да
раздава от Любовта, от благото, което е получил.
Тъй щото, искате ли
да
ви обичат, вие трябва
да
имате някакво съдържание в
себе
си
.
Щом съзнаеш това, иди веднага при Бога или при светлите и възвишени същества, и помоли
да
напишат нещо хубаво в тебе.
В краен случай ти сам напиши нещо хубаво в
себе
си
.
Всяка сутрин, когато слънцето изгрява, човек трябва
да
вземе перото
си
– своя ум,
да
го натопи в мастилото на сърцето
си
и
да
напише нещо хубаво в книгата на своя живот.
Щом съзнаваш, че нищо не
си
писал, вземи перото и пиши.
– „Ама не мога.“ – Щом не можеш, ти трябва
да
умреш, отново
да
оживееш и
да
влезеш в новия живот.
Желая ви, щом станете от сън,
да
цъфнете.
Човек трябва
да
цъфти непрекъснато.
Като не разбира този закон, човек казва: „Аз цъфнах вече, повече не мога
да
цъфтя“.
Като държи тази мисъл в ума
си
, той съзнателно се поддава на остаряване.
Не, дръжте в ума
си
мисълта за вечното цъфтене, за вечното подмладяване.
изправете я и гледайте на настоящия момент.
Като ученици, вие трябва
да
изучавате живота в неговата външна и вътрешна страна.
Външно разгледан, животът може
да
се уподоби на представление, дето всеки човек играе някаква роля.
Всеки човек е актор и като такъв, той трябва
да
знае добре ролята
си
.
Ако не знае
да
играе, не го приемат на сцената.
Тогава той остава
да
гледа как другите хора играят.
Да
гледате на живота като на театър, това не значи, че той няма смисъл.
Като изучавате живота, вие трябва
да
си
отговорите, реален ли е вашият живот, или сте актьори само.
Докато се занимавате с погрешките на хората, с безверието, със съмнението и подозрението, със страданията, вие сте актьори, не живеете свой собствен живот; докато се занимавате с въпросите кой е създал света, защо светът е създаден по този начин, кое верую е най-право, вие сте актьори.
Вие трябва
да
слезете от сцената,
да
влезете в реалния живот, дето ще намерите доброто, Любовта, Истината, Мъдростта, свободата, които са общи за всички хора.
Животът, в своята същина, не може
да
се занимава със специфични неща.
Като не могат
да
разберат живота, хората дохождат до заключението, че са нужни правилни отношения между тях, че трябва
да
се обичат и т.н.
Можете ли с думи
да
определите правилните отношения?
Можете ли с думи
да
кажете как трябва хората
да
се обичат?
За
да
се обичат, хората трябва
да
са готови
да
си
услужват.
Ти не можеш
да
обичаш един човек, ако не
си
му направил никаква услуга, никакво добро.
Видите ли, че някой се дави, идете
да
му помогнете.
Разумният свят е предвидил този случай в живота ви с цел
да
се създаде връзка между вас и него.
Използвайте този случай за създаване на красива връзка с вашия ближен.
Не може ли
да
използва случаите, които Бог е наредил в живота, човек разваля това, именно, което влиза в Божия план.
Като знаете това, трябва
да
бъдете будни,
да
не разваляте естествения ред на нещата.
Мнозина искат
да
бъдат силни,
да
оправят света.
Истинско говорене е това, при което умрелият може
да
оживее.
Един ученик отишъл при един индуски учител и го помолил
да
му каже какво трябва
да
направи, за
да
стане проповедник.
Учителят му казал: „За
да
станеш проповедник, ти трябва
да
се научиш първо
да
говориш на умрелите.
Иди сега на гробищата и започни
да
говориш на умрелите.
Всички хора търсят пътя към щастието, без
да
подозират, че пътят към щастието и нещастието е един и същ.
Ако можеш с говора
си
да
събудиш поне един умрял и
да
го доведеш при мене, аз ще ти открия тайната, как можеш
да
станеш проповедник“.
Това е твърдение, което трябва
да
се докаже.
Ученикът отишъл на гробищата и започнал
да
обикаля гробовете,
да
говори на умрелите.
Колкото и
да
им говорил, нито един от тях не се събудил и не го последвал.
От гроб на гроб той викал
да
се събудят,
да
чуят какво им говори, но никой не се събудил.
Когато бие или милва детето
си
, майката не прави разлика с коя ръка върши това: някога го милва с дясната ръка, а бие с лявата; някога го милва с лявата, а бие с дясната.
Ученикът се върнал при учителя
си
и казал, че умрелите не са в гробовете
си
.
Сега и на вас казвам: Докато и вие не доведете при мене поне един умрял, не можете
да
разберете тайната на вътрешния живот, нито Любовта може
да
ви се изяви.
с едно дело на жертвата, никаква тайна не може
да
ви се открие.
Всеки човек трябва
да
принесе някаква жертва пред олтара на Бога.
Онзи, на когото съзнанието не е будно, постепенно се отклонява от правия път и вместо
да
намери щастието, намира нещастието.
Даже висши духове слизат на земята, за
да
принесат своята жертва пред великия жертвеник на живота.
Като върви внимателно, човек стига благополучно до върха и пожелава втори път
да
го посети.
Ако не върви внимателно, той може
да
падне,
да
счупи крака
си
и
да
не пожелае втори път
да
се качи на върха.
В същото положение изпадат и ония, които търсят Бога.
Ако сте направили жертвата, а страдате и сте недоволни от живота, вие се самоизлъгвате – никаква жертва не сте направили.
Някой търси Бога, стреми се към Него, с цел
да
намери щастието, но намира нещастието.
Който е пожертвал всичко, всичко е получил.
Друг се стреми към Бога с цел
да
Го познае,
да
изпълни волята Му, и намира щастието.
Той е получил нова светлина, нова сила, нов подем в живота.
Първата работа на човека е, като стане сутрин,
да
се запита: „Какво мога
да
пожертвам днес?
Следователно, за
да
намери правия път на живота – пътят към щастието, човек трябва
да
се освободи от своите криви разбирания, от учителите на миналото, които са го учили криво.
“ Който нищо не жертва, той се самоосъжда на смърт.
Ако начертая една права линия и я разделя на 6 равни части, вие поглеждате към нея, но веднага се отдалечавате, защото нямате никакъв интерес.
В този смисъл смъртта е насилие на закона на жертвата.
Всеки ден ще жертваш нещо от
себе
си
и ще го прилагаш към великия олтар, както писателят пише и прилага по нещо ново към своята книга.
Като права линия само, тя не представя никакъв интерес за него; като отражение, като сянка на някаква реалност, тя може вече
да
го интересува.
С перото
си
той ниже огърлицата на своя живот, която украсява със скъпоценни камъни и диаманти.
Всеки човек трябва
да
бъде писател, сам
да
пише своя живот, в който
да
влага душата
си
като скъпоценен камък.
Той веднага се спира пред нея и започва
да
я разглежда,
да
гадае по нея.
Само онзи живот е ценен, в който човек е вложил душата
си
.
Като мисли известно време, пътникът разбира, че в планината има още 5 души, също така гладни, на които ще се даде по едно парче хляб.
Който гадае, непременно ще задържи нещо и за
себе
си
.
Всеки може
да
говори,
да
пее, но малцина са ония, които с говора и с пеенето
си
могат
да
трогнат човешката душа,
да
направят преврат в човека.
Като ученик на великия живот, човек трябва
да
се стреми, каквото придобие,
да
бъде в съвършенство.
Като прави кафе на клиентите
си
, кафеджията прави и за
себе
си
.
Ако иска
да
бъде красив, той трябва
да
се стреми към красотата на ангелите.
Истинският кафеджия задържа за
себе
си
първото кафе, най-доброто.
Ако иска
да
бъде богат, той трябва
да
се стреми към такова богатство, което никой не може
да
го отнеме.
Простият кафеджия задържа за
себе
си
последното, което е останало на дъното.
Човек трябва
да
бъде вътрешно богат.
Сега, като съпоставям нещата, нямам намерение
да
критикувам.
Защото не им е позволено
да
пият кафе.
Като говоря, аз имам предвид
да
разбулвам нещата първо за
себе
си
, а после за вас.
Някой философ обрал каймака на кафето, а след него идат обикновените хора,
да
пият това, което е останало на дъното на чашата му.
Някой учен обрал каймака на кафето, а след него идат обикновените хора, дигат чашата му и обират остатъка от кафето.
Това са символи, които трябва
да
се превеждат.
Качество на светлината е
да
разкрива нещата.
Обаче, който пали свещта, той трябва
да
знае как
да
я употребява.
Искаш ли
да
осветиш пътя на хората със своята свещ, дръж я на известно разстояние от тях,
да
не ги изгори.
На никого не позволявай
да
се грее на свещта ти.
Каже ли някой, че знае нещо, той трябва
да
го приложи.
Запали свещта
си
, сложи я нависоко и на такова разстояние от хората,
да
могат свободно
да
четат на светлината ѝ, без
да
се изгарят.
Ако религиозният казва, че знае
да
се моли, той трябва
да
покаже това на опит.
Нека се ползват от светлината ти, без
да
се горят.
Нека отиде при някой болен
да
се помоли.
Не се мъчи
да
проникнеш със светлината
си
вътре в тях,
да
видиш какво се крие в гънките на душата им.
Ако положението на болния се подобри, можем
да
признаем, че този човек знае
да
се моли.
Това е тяхна задача, а не твоя.
Достатъчно е, че ти им даваш от своята светлина,
да
четат и
да
се учат на нея.
Който иска
да
се приближи към Бога, трябва
да
знае, че това не става по един и същ начин за всички хора.
Ако разбираш законите на този път и правилно ги прилагаш, ти
си
намерил щастието; ако не разбираш тия закони, макар че
си
в същия път, ти
си
влязал в областта на нещастието.
Човек трябва
да
се стреми към новото, а старото
да
оставя след
себе
си
като капитал, необходим за съществата, които идат след него.
Вие сте дошли на земята – великото училище на живота,
да
се учите, но не трябва
да
бъдете нито критици, нито бирници.
Бирникът събира, и вие събирате, но като съберете достатъчно вода, трябва
да
отворите крановете и
да
раздавате.
Човек трябва
да
знае как
да
дава.
Ако излеете водата от стомната
си
на земята, нищо не сте постигнали.
Той гори, изпраща светлината
си
за онези, които искат
да
четат и
да
се учат от неговата опитност.
Но ако с нея полеете едно изсъхнало цвете или задоволите жаждата на човек, който 3 дена е жадувал, постъпката ви е добра.
Някои искат
да
скрият светлината
си
за
себе
си
.
Ако отправите една добра мисъл към някой болен или страдащ и му помогнете, вие сте постъпили разумно.
Христос казва, че е невъзможно запалена свещ
да
се скрие под шиник.
Това не трябва
да
бъде.
Щом запали свещта
си
, човек непременно трябва
да
я извади на открито.
Само користолюбивият иска
да
задържи светлината за
себе
си
, но каквито опити и
да
прави, не може
да
постигне желанието
си
.
Никой не може
да
обсеби светлината и
да
я задържи за
себе
си
.
Оставете свещта
си
на открито,
да
се ползват окръжаващите от светлината ѝ.
Ако човек губи светлината
си
, с нея заедно губи и цената
си
.
Който иска
да
живее с радост, трябва
да
бъде запалена свещ.
Щом придобива опитности, човек помага и на ближните
си
.
Те се ползват от неговата светлина и благодарят за доброто, което им е направил.
Човек се храни от благодарността на ония, които са получили нещо от него.
Затова е казано, че човек не живее и не умира за
себе
си
.
Думата „умира“ означава отиване в света – „у“-„мира“ –
да
научи нещо,
да
придобие знания.
В смъртта човек изучава един от великите закони на живота – даването.
Като умре, човек дава всичко, което е придобил на земята.
Смъртта подразбира закон на даване.
Като дава, човек става щедър.
През целия
си
живот той е събирал, мислил само за
себе
си
.
Смъртта му налага
да
мисли за другите –
да
раздава.
Около него се събират по-малките му братчета и
си
устройват пиршество.
Ще кажете, че даването е доброволен акт, а в смъртта човек дава принудено.
Истинската любов подразбира доброволно даване – доброволна жертва от страна на двама.
Щом се оженят, те изменят отношенията
си
, никой не е готов за жертва.
Момъкът казва на момата: „Готов съм
да
умра за тебе“.
Който не е готов
да
умре, той не може и
да
оживее.
И тъй,
да
умираш и
да
живееш, това са два велики процеса в живота, между които съществува тясна връзка.
Който не разбира тия два процеса, той не може
да
се жертва.
Умирането е процес, при който пасивните енергии минават в активни.
Срещате един богат, здрав, силен човек, който яде по 3–4 пъти на ден, има здрави, добри деца, но не се радва на живота
си
, от всичко е недоволен.
Този човек е в пасивно състояние.
За
да
го заставят
да
бъде активен, изпращат му една болест, която го поставя на легло.
Ако и при това положение не осмисли живота
си
, задигат го на онзи свят.
Близките му плачат, скърбят за него, считат, че са го изгубили, а всъщност той продължава живота
си
, става по-активен.
Той влиза ту в жена
си
, ту в децата
си
и започва
да
разбира живота.
Ето защо, ако искате
да
живеете на земята и
да
се учите, използвайте условията, при които се намирате,
да
разберете смисъла на всички блага, които ви са дадени.
Като сте дошли на земята, вие трябва
да
се учите,
да
развивате тия дарби и способности, тия качества, които са вложени във вас още при създаването ви.
Не работите ли върху
себе
си
, вие не можете
да
ги развиете.
Въпреки това хората казват, че са създадени по образ и подобие Божие, че са чада Божии.
Как е възможно
да
бъдат чада Божии, а
да
не проявяват качествата на Бога?
Може ли синът
да
не прилича на баща
си
, и дъщерята – на майка
си
?
Ако синът не прилича на баща
си
, а дъщерята – на майка
си
, те или не са от техния род, или не са се още проявили.
Значи има една реалност в света, на която човек всякога може
да
разчита.
Като знаете това, вие не трябва
да
коригирате Божиите пътища, но
да
се учите от тях.
Какво значи
да
коригира човек Божиите пътища?
Всеки човек, който е недоволен от положението
си
и роптае, без
да
съзнава, коригира Божественото в света.
Той е недоволен от това, което му е дадено.
Защото мисли, че е пренебрегнат, изоставен, онеправдан и т.н.
И като се е ползвал от всички блага, които природата дава, какво особено е направил?
Все за
себе
си
.
Докато учи, той се моли на Бога
да
му помогне
да
свърши училището, че тогава
да
Му служи.
Като свърши учението
си
, моли се
да
се нареди на добра служба,
да
се ожени,
да
има дечица.
Като се ожени, той се грижи изключително за жена
си
и за децата
си
, не му остава време
да
направи една малка жертва за Господа.
Светските хора пък искат
да
бъдат богати, учени, силни, пак с користолюбива цел.
Като богати, силни и учени, те искат
да
се налагат на слабите,
да
управляват,
да
оправят света.
И това е добро, но те не знаят, че вместо
да
придобият нещо реално, бързо се изтощават и разрушават.
Силният се изтощава скоро, вследствие на което съкращава живота
си
.
Често слабите хора живеят повече от силните.
Ако има власт, силният ще осъди този, онзи за някакви престъпления и с това ще
си
навлече неприятели.
Господарят съди слугата
си
, че крал пари от него и пиянствал.
Който разбира законите на разумния живот, ще съди слугата не за това, че е пил вино, но че не е пил вода.
Не се позволява на човека
да
пие вино, докато не се е научил
да
пие вода.
Не се позволява на човека
да
прави зло, докато не се е научил
да
прави добро.
Не се позволява на човека
да
изразходва времето
си
напразно, докато не се е научил
да
го цени.
Днес всички хора се осъждат едни други, че този не живял както трябва, онзи не постъпвал право и т.н.
Ако гледате човека външно, той прилича на светия.
Жената стои като стражар при мъжа
си
, гледа какво прави, накъде се движат очите му.
Мъжът също следи жена
си
като стражар.
Когато видите, че някой се стреми към Бога, че иска
да
живее чист живот, понякога и това желание не е истинско.
Той се страхува от нещо, затова иска
да
живее добре.
Когато изучава живота и прави своите заключения, човек трябва
да
разбира същината на нещата.
Ако прави добро, човек трябва
да
го прави заради самото добро, като същина, като вътрешна необходимост на живота.
Някой обича някого, мисли само за него, но изисква същото и за
себе
си
.
Не е лошо, че мислите за един човек, но не е правилно
да
изисквате от него същото.
Всеки има право
да
мисли за някого, но
да
не го слага много близо до очите
си
.
Сложи ли го близо до очите
си
, той сам се лишава от възможността
да
вижда и разбира правилните отношения.
Той престава
да
разбира реалността на живота.
Когато отива при някой извор, човек гребва малко вода с ръцете
си
и задоволява жаждата
си
.
Може ли
да
изпие всичката вода на извора?
Ако ти не можеш
да
изпиеш всичката вода на извора, трябва ли
да
изискваш от него
да
мисли само за тебе и
да
дава само на тебе?
Ти имаш право само на онази вода, която
си
погълнал.
И тази вода не може
да
остане много време в тебе.
Щом свърши работата
си
, тя ще излезе навън.
Ако съществува такъв закон, трябва ли човек
да
изисква
да
мислят само за него?
Даже Бог, Който е създал света и всички живи същества, от никого не изисква
да
мислят само за Него.
На човека е дадена следната заповед: „Любете Бога, любете ближния
си
, любете и врага
си
“.
Съвършенството подразбира Любовта на човека към самия
себе
.
Думата „ближен“ включва всички хора, както и самия човек.
Любовта към ближния, към самия
себе
и към врага определя отношенията му към физическия свят.
Като прилага Любовта във всички светове, човек регулира своите мисли, чувства и постъпки, хармонизира ги и придобива вътрешен мир и спокойствие.
Този е пътят, който Бог е начертал за всички ония, които искат
да
изправят живота
си
.
Следователно, искате ли
да
успявате, приложете закона на Любовта в живота
си
и не очаквайте от човека повече от това, което той в даден момент може
да
ви даде.
Всеки човек е запалена свещ, която може
да
даде само толкова, колкото е светлината ѝ.
Приемете това, което той ви дава, и благодарете.
Защо на еди-кого
си
дал повече, защо с някого се разговарял повече, това е негова работа.
Що се отнася до любовта на човека към този или онзи, това не зависи от него.
Като знаете това, ще благодарите за онова, което в даден момент се излива от Бога.
Приемете с благодарност това, което ви се дава, и го приложете в живота
си
.
Човек има право
да
изучава
себе
си
,
да
се вглежда в своите прояви,
да
се критикува и одобрява, но що се отнася за живота на другите хора, това не е негова работа.
И тъй, задачата на човека е
да
придобие живота,
да
определи отношенията
си
към Първата Причина и
да
приложи Любовта
си
.
3.
Движение на силите / Посока на движението на световете. Развитие на линиите
,
МОК
, София, 24.10.1930г.,
– Гладен е, отива на фурната
да
си
купи хляб, страхува се, че хлябът ще се свърши.
Вие изваждате от торбата
си
един топъл хляб и му го предлагате.
Това, което става с приятеля ви, става с всички хора.
Всички бързат, час по-скоро
да
стигнат до фурната,
да
си
купят хляб.
Ако се осмелите
да
спрете някого на пътя му, той непременно ще се разгневи.
Обаче дадете ли му топъл, хубав хляб, той го взима, благодари за него и неразположението му изчезва.
За
да
се справяте с енергиите, които рушат, вие трябва
да
се ползвате от всичко, което учите.
В края на краищата той ще остане с малък капитал в
себе
си
, и то с този, който е приложил при самовъзпитанието
си
.
Щом е така, работете съзнателно върху
себе
си
и прилагайте всичко, което сте придобили.
Каквото придобие и приложи в тия полета, това ще занесе със
себе
си
.
Съзнателно или несъзнателно, те се намират в известно отношение помежду
си
.
Запример, всички хора, които работят на физическия свят, са свързани помежду
си
.
Някой казва, че живее за
себе
си
.
Никой не може
да
живее за
себе
си
.
Да
живееш за
себе
си
, това значи
да
живееш в затвор.
Да
излезеш от
себе
си
и
да
живееш за другите, това значи свобода.
Когато се разочарова от живота, човек иска
да
се уедини,
да
остане сам.
Ученикът се уединява
да
учи.
Той взима 5–6 книги със
себе
си
и мисли, че е сам.
Няма място, дето човек може
да
бъде сам.
Радвайте се, че е така, защото самотията е най-голямото нещастие, в което човек може
да
изпадне.
Докато е свързан с хората по ум, по сърце и по воля, човек никога не може
да
бъде сам.
Колкото и
да
се уединява, той не може
да
остане сам.
Съвременните хора се нуждаят от нови възгледи за живота и за природата.
Те се радват и страдат, без
да
знаят защо; забогатяват и осиромашават, без
да
знаят защо; грешат и правят добрини, без
да
знаят защо.
Някой е сиромах, няма пет пари в джоба
си
, но мисли за автомобили, за големи къщи, за богати трапези.
Този човек не може
да
се освободи лесно от сиромашията.
Друг е въпросът, ако сиромахът мисли за възвишени работи.
Ако и богатият иска
да
прави добрини, за
да
се спаси, и той е на крив път.
Какво ще придобие богатият, ако задоволи желанията на сиромаха, който мечтае за автомобил, за къщи, за ядене и пиене?
Вместо
да
му помогне, той ще опорочи душата му.
Богатият трябва
да
знае как и на кого
да
прави добро.
И сиромахът трябва
да
знае какво
да
желае.
Щом го виждал, ставал на крака и му давал чаша студена вода,
да
се разхлади.
Възхитен от този благочестив каменар, светията често се молел за него,
да
го освободи Бог от сиромашията.
Каменарят забогатял и започнал
да
живее нашироко.
Така той загубил своето благочестие, изопачил характера
си
.
С желанието
си
да
го освободиш от сиромашията, ти погуби душата му.
Сега ще ти дам един урок,
да
знаеш втори път как
да
постъпваш“.
Той го набил добре и продължил пътя
си
.
След това ангелът поставил забогателия каменар на големи изпитания, за
да
загуби богатството
си
.
Като осиромашал, каменарят се заел отново със стария
си
занаят.
Като виждал светията
да
минава по същия път, той му казвал: „Моля ти се, помогни ми по някакъв начин, отново
да
забогатея“.
– „Не се наемам втори път
да
правя такова добро.
Научих вече урока
си
, не искам
да
повторя същата грешка.“
Като млади, ползвайте се от този пример,
да
не правите погрешки като тази на светията.
Доброто, което правите, трябва
да
ползва първо душата на човека.
Някой иска
да
напише една книга, за
да
се прослави.
Може
да
се прослави, но може и
да
го бият за тази книга.
Друг някой иска
да
реформира света.
Няма по-голямо добро от това,
да
обърнеш една душа към Бога.
Хората няма
да
ви славят, но Бог ще ви слави.
Турете в ума
си
мисълта, каквото придобивате – знание, добродетели, изкуства – всичко
да
е за благото на вашата душа, както и за благото на вашия ближен.
Който се стреми към това благо, той знае как
да
го придобие.
Който не мисли по този начин, той търси благото по външен, механичен път.
– Кога трябва
да
отваряте този прозорец?
Отворете прозорците на своето тяло, и силата ще влезе.
И тъй, вие трябва
да
учите,
да
превръщате соковете на знанието в светлина, топлина и сила,
да
се ползвате от тях.
Така постъпват съвременните хора с водата,
да
използват енергията ѝ като светлинна и топлинна.
Да
се върнем към основната мисъл – за движението на силите в различните светове.
Ако в Божествения свят силите се движат от дясно към ляво, в духовния свят се движат отляво към дясно.
Във физическия свят пък силите се движат в обратна посока на духовния свят, но в една и съща посока с Божествения.
Значи посоката на силите от физическия свят съответстват на тия от разумния свят.
челото излиза навън, и брадата трябва
да
излезе навън.
Линията на носа пък трябва
да
се оттегля навътре, но в никой случай
да
не мине зад своя перпендикуляр.
Какво се разбира под думата „зависимост“?
Може ли двама души
да
се намират в известна зависимост и при какви условия съществува тази зависимост?
Казват, че човек зависи от своя ум, от своето сърце и от своята воля.
По какво познаваме, че даден човек зависи от ума, от сърцето или от волята
си
?
– Как можете
да
изразите ума, сърцето и волята на човека геометрически?
Представете
си
, че имате три полета – A, B, C, в които действат различни сили (фиг. 1).
В полето A действат сили от Божествения, т.е.
от разумния свят, в B – сили от духовния свят, а в C – сили от физическия свят.
Силите на трите свята се намират в зависимост едни от други.
Запример, ако се измени посоката на силата C1D ще се измени посоката и силата DE1, като зависима от първата.
Ако се измени посоката на силата DE1, ще се измени и посоката на силата E1E2.
И обратно: Ако тръгнете от физическия свят нагоре, ще забележите, че всяка промяна в посоката на силите от този свят се отразява и в посоката на силите от другите два свята, понеже те се намират в зависимост един от друг.
В четвъртото измерение телата започват
да
растат.
Когато линията се продължава, плоскостта се разширява, тялото увеличава дълбочината
си
.
Когато дължината, широчината и дълбочината се увеличават, тялото започва
да
расте, т.е.
Като знаете това, вие можете
да
си
представите човешкия нос в четири измерения последователно.
Колкото повече сили са работили върху човешкия нос, толкова повече измерения обхваща той.
За
да
разберете коя линия на носа отговаря на четвъртото измерение, трябва
да
наблюдавате нервната система на човека под силно увеличение.
Така ще видите как работи природата.
Ако изучавате човека геометрически, можете
да
си
го представите във вид на два конуса, които имат обща основа (фиг. 2).
Точката B е център, в който се събират силите от духовния свят.
Върхът C пък представя поле, в което действат силите на физическия свят.
Това показва, че между всички светове съществува известна зависимост.
Зависимост съществува и между скачените съдове, а именно: на каквато височина се намира водата в един от скачените съдове, на такава височина се намира във всички останали съдове, независимо тяхната форма.
Всички хора помежду
си
се намират в положението на скачени съдове, вследствие на което, колкото повече се издига или понижава водата в един от съдовете, с които те са свързани, толкова повече се повдига или понижава водата и в тях.
Дето има повече вода, там растителността е богата.
Ако растителността е слаба, животните не могат
да
се развиват.
Ако в някой човек преобладава азотът, това показва, че в него се проявява разумното начало.
Като ученици, вие трябва
да
прониквате в дълбочината на нещата, за
да
имате по-големи постижения.
Старите египтяни изучаваха геометрията, но спряха вниманието
си
върху линиите, плоскостите и телата, без
да
проникнат в дълбочината на телата.
Едва индусите започнаха
да
проникват в дълбочината на телата, но и те не са постигнали много в тази област.
И на индусите липсва още дълбочина в схващанията.
Има области, дето те са силни, но не навсякъде.
Като дойдат до философията на нещата, те се натъкват на големи празнини.
Запример, някои индуси твърдят, че никакво движение в света не съществува.
Всички тела се движат, но с такава бързина, че движението им не се забелязва.
При нулата човек се запознава със закона на намаляването, на израждане на нещата.
Когато природата види, че някой човек се е натоварил много, тя му изпраща някаква болест,
да
отнеме част от материята му.
Какво трябва
да
прави болният в болницата?
–
Да
проповядва на хората,
да
ги обърне към Бога.
За
да
проповядва, преди всичко болният трябва
да
знае причината на заболяването
си
и
да
е готов
да
се изповяда.
Когато студент или ученик пропадне на изпитите
си
, той пада духом и се намира в положението на болен.
– Много причини има за пропадането на ученика.
Той може
да
не е учил достатъчно, но може
да
е учил и
да
пропадне; може
да
е неспособен, но може
да
е способен и пак
да
пропадне.
Човек може
да
вади вода от кладенеца с тънко въже, без
да
се скъса въжето; въжето може
да
е дебело и пак
да
се скъса.
Значи ученикът може
да
е способен, но
да
не е разумен.
Тогава, ако разумността отсъства, ученикът може
да
пропадне.
Обаче случва се, че способен ученик пропада на изпитите
си
.
– Времето, както и действащите сили в природата, са указали влияние върху професора или върху ученика, и последният пропада.
Някой ученик е много самонадеян и казва, че никой учител не може
да
го скъса.
Той се самозаблуждава.
Силното всякога може
да
спре движението на слабото.
Професорът е силният, а ученикът – слабият.
Следователно професорът всякога може
да
скъса студента или ученика.
Като ученици, вие трябва
да
изучавате средата и условията, при които живеете.
Без това знание не можете
да
се хармонизирате.
В този смисъл професорът е среда, с която студентът трябва
да
се хармонизира.
Не може ли
да
се хармонизира, колкото и
да
е учил, ще стане нещо неочаквано и той ще пропадне на изпита.
– Какво може
да
стане?
Ученикът трябва
да
бъде разумен.
Ако един камък се търкаля от планината, трябва ли
да
вървите срещу него?
Вие ще се отбиете от пътя
си
, за
да
не падне камъкът върху вас.
В дадения случай професорът е камъкът, който слиза отвисоко, а студентът е пътникът, който се качва на планината.
За
да
не падне камъкът върху него и го удари, той трябва
да
бъде разумен,
да
се отбие от пътя
си
.
– Кой ще носи отговорността за това злополучие?
Той трябваше
да
бъде разумен,
да
отстъпи на професора
си
.
Когато професорът мине по своя път, студентът ще продължи движението
си
нагоре.
Когато изучавате природата, вие се натъквате на два вида процеси: механически и съзнателни.
В механическите процеси разумността е отвън, а в съзнателните – вътре.
Колкото и
да
се борите с него, няма
да
го победите.
Ще кажете, че искате
да
намерите причината на гнева,
да
се освободите от него.
Каквито усилия
да
правите, не можете
да
намерите причината на гнева.
Гневът е космическа сила, срещу която човек не може
да
се бори.
Той не се поддава на нашата воля.
Следователно човек трябва
да
има знания,
да
гледа на предмета така, че
да
не се дразни от него.
Наистина, докато гледа на нещата широко, човек никога няма
да
се гневи.
– Знаете, че къщата ви е празна, апашът няма какво
да
вземе.
Ако пък има нещо за крадене, ще знаете че сте направили някакво опущение, заради което ще понесете последствията
си
.
За
да
не се гневи, човек трябва
да
гледа философски на живота.
И ти имаш отношение с тях дали съзнателно, или несъзнателно.
(втори вариант)
Като прегледаме тактовете, ще видим, че те са все същите, но той казва, че той турил нещо, турил повече чувство.
(втори вариант)
Аз не виждам никакви чувства.
(втори вариант)
Ти трябва
да
се съпоставиш и
да
имаш известно съотношение към тях.
(втори вариант)
Та, казвам, трябва
да
се изсвири „Цвете мило, цвете красно“, тъй както никой не го е свирил.
(втори вариант)
Ако някой каже тъй: аз искам
да
живея само за
себе
си
.
(втори вариант)
Да
туриш някои нови работи, че никой
да
не разбере, че ти свириш „Цвете мило, цвете красно“.
(втори вариант)
Ако искаш в даден случай това цвете мило
да
е просто един квадрат.
(втори вариант)
Да
живееш само за
себе
си
, това е един закон.
(втори вариант)
Но ти искаш този квадрат
да
го свириш в един по-висш свят.
(втори вариант)
Често индусите казват:
да
влезнеш в
себе
си
.
(втори вариант)
Да
излезнеш от
себе
си
, това е свобода.
(втори вариант)
Искаш
да
го свириш в още по-висш свят
да
го свириш, как ще го свириш?
(втори вариант)
Вземете един калугер, отива в планината сам
да
живее,
да
се уедини.
(втори вариант)
Та казвам, ако по закона на аналогиите, ние съпоставим нещата, и
да
им се даде все по-голяма и по-голяма дълбочина, може
да
се достигне до нови положения.
(втори вариант)
На нещата може
да
се даде много голяма дълбочина.
(втори вариант)
Даже, едва гърците започнаха
да
забелязват дълбочината на формите.
(втори вариант)
Ученикът се уединява
да
учи.
(втори вариант)
Културата на индусите, те дадоха дълбочина вече.
(втори вариант)
И след като свършиш училището, след като се уединиш, ще идеш в света
да
работиш.
(втори вариант)
На философията на египтяните и на индусите липсва нещо.
(втори вариант)
Какво
си
придобил от уединението?
(втори вариант)
Запример един индусин може
да
те убеди, след като
си
ходил някъде по света, той може
да
ти докаже, че ти не
си
ходил.
(втори вариант)
Значи, пак не
си
в уединение.
(втори вариант)
Ти
си
със своята смятаница.
(втори вариант)
И той може
да
ти докаже, че никакво физическо движение няма.Той ще ти каже така,
да
вземем точката A., тя се движи в такава въобразяема бързина, че тя едновременно може
да
бъде дадена във всичките точки на цялата наша видима вселена система.
(втори вариант)
Или в своята геометрия, събрал
си
14, 15 предмета около
себе
си
, че това са все умовете на учени хора, де е тогава мястото, дето човек е сам?
(втори вариант)
Когато имаш отношение с хората, ти
си
сам.
(втори вариант)
Той предпоставя една аксиома, която не е доказана.
(втори вариант)
Когато нямаш отношение с хората, ти
си
сам.
(втори вариант)
Трябва
да
го вземеш на вяра.
(втори вариант)
Някой казва, чакай
да
се отделя от хората.
(втори вариант)
Тялото се движи бързо, и едновременно може
да
бъде навсякъде и моментално, вследствие на това нам се показва, че бързината е голяма.
(втори вариант)
Че ти от тях отдавна
си
отделен.
(втори вариант)
Отношение трябва
да
намериш в света между хората.
(втори вариант)
Онзи, който не разбира философията, изведнъж ще каже, как е възможно тази красота и тази разумност всичко това изведнъж
да
изчезне и светът веднага
да
изчезне?
(втори вариант)
Той ще изчезне и ти ще кажеш, всичко е било една нула.
(втори вариант)
Това е една задача на възпитанието,
да
се възпита човек.
(втори вариант)
Ако ти нямаш един такъв възглед, със сегашната философия, тъй както сега хората разбират, не може
да
имаме никакви резултати.
(втори вариант)
Ние не разбираме природата, всичко в нас е тъй разхвърлено; всеки прави погрешки и не знае защо прави погрешки.
(втори вариант)
Осиромашаваш и не знаеш защо осиромашаваш.
(втори вариант)
При единицата всички неща се уголемяват.
(втори вариант)
Забогатяваш и не знаеш защо забогатяваш; страдаш и не знаеш защо страдаш.
(втори вариант)
Че няма по-голямо нещастие
да
бъдеш сиромах с богати идеи.
(втори вариант)
Ти
си
сиромах, все корици ядеш, но вечерно време като седнеш, в ума
си
имаш автомобили, къщи, волове; с треска се чешеш и големи работи мислиш.
(втори вариант)
(Всички числа на ляво от нулата се намаляват).
(втори вариант)
Ето това е един сиромах, който с нищо не може
да
се оправи.
(втори вариант)
Имаш един богат човек, милиони има, а седи и мисли какво трябва
да
направи зарад хората.
(втори вариант)
Това е един сиромах богат.
(втори вариант)
Този богат човек мисли в ума
си
как
да
се спаси, той е богат.
(втори вариант)
(голямо). Тогава можете ли
да
направите разлика между 0,001 и 111?
(втори вариант)
Ако ти намериш този сиромах човек и му дадеш пари, искаш
да
направиш добро, дадеш пари
да
си
постигне своите идеи, какво добро
си
направил?
(втори вариант)
Аз съм превеждал този пример, срещали сте го в беседите.
(втори вариант)
Как можем
да
пишем за нещата, които са от нищото?
(втори вариант)
Моли се един светия за един каменар
да
стане богат.
(втори вариант)
И като забогатял каменарят, започнал
да
живее нашироко.
(втори вариант)
Ти добиваш знание, добродетели; и обратният процес, става израждане, когато хората загубят своята добродетел, своята сила, няма интелигентност, намалява се здравето.
(втори вариант)
Тогава се явява неговият ангел при светията и му казва, ти знаеш ли, че стана причина този човек, каменарят,
да
загуби душата
си
.
(втори вариант)
И хваща ангелът светията с камшика
си
, и го налага по всичките правила, и му казва: още веднъж
да
знаеш как се помага на един беден човек.
(втори вариант)
И ангелът пак взел всичкото богатство на каменаря.
(втори вариант)
Сега вие ще преведете един аргумент, понеже не е живял съобразно законите на природата.
(втори вариант)
Това може
да
е една от причините, но съществената причина не е там.
(втори вариант)
Каменарят пак му казва, помоли се на Бога
да
стана богат.
(втори вариант)
Един път правих добро, втори път не искам
да
ме бият.
(втори вариант)
Аз казвам, причината е следната, този човек е бил много натоварен и следователно, за
да
му олекне, той е получил една болест.
(втори вариант)
Аз ви казвам на вас, младите,
да
не бъдете от тази категория,
да
помагате, дето не трябва.
(втори вариант)
А причината е, турил е повече товар на
себе
си
, натрупал е повече материя и природата го смалява, направя го болен и отнема от тежестта на тялото.
(втори вариант)
Често в ума ви има една идея
да
станете учен човек, философ,
да
напишете една книга, някое съчинение.
(втори вариант)
И за бъдеще може
да
се направи опит, има една норма за тежестта на човека; като се тури здравият човек на една везна,
да
се види неговата тежест с нормата, щом този човек почне
да
се разболява, неговата тежест почва
да
се уголемява, увеличава.
(втори вариант)
Този, който ви е дал това знание, може
да
го бият, ще ви вземат знанието.
(втори вариант)
Някой велик реформатор иска
да
каже, че спасил света, това направил, онова направил.
(втори вариант)
Казвам, когато нещата стават нормално, хубаво е
да
бъде човек тежък в даден случай.
(втори вариант)
Ако ти
си
над водата, и станеш тежък, и те спуснат във водата, какъв шанс имаш
да
оживееш?
(втори вариант)
Ако седи знанието, което имаш, каква полза можеш
да
принесеш с твоето знание?
(втори вариант)
Тогава аз мога
да
ви кажа, че болният човек съдържа по-голямо количество от живота, отколкото здравият човек.
(втори вариант)
Да
спасиш един човек не е лошо; една душа
да
обърнеш към Бога струва повече, отколкото всички науки и философии, които ги има по света.
(втори вариант)
Но това, което трябва
да
научите, е следующето: След като сте турили един болен човек в болницата, каква е неговата задача там?
(втори вариант)
Кажете ми сега, каква е задачата на болния,
да
пъшка ли?
(втори вариант)
Локомотивът може
да
пъшка, но целта на локомотива
да
пъшка ли е?
(втори вариант)
То е като светлината, отвориш ли прозореца можеш
да
имаш, колкото искаш светлина.
(втори вариант)
Но щом затвориш прозореца, ти няма
да
имаш светлина.
(втори вариант)
Та казвам,
да
си
направите една аналогия, защо сте болни и защо лежите на леглото?
(втори вариант)
Ти можеш
да
бъдеш добър всеки момент.
(втори вариант)
Представете
си
, че вие сте болен и дойде един цар при вас, и зависи от вашия отговор дали
да
седите в болницата или не.
(втори вариант)
Отвори прозореца
си
и ще бъдеш добър, колкото искаш.
(втори вариант)
(Ако някой трен е много натоварен и го карат по някой баир, и той не може
да
върви, той седи на едно място; същото става и при болника).
(втори вариант)
Ние схващаме, че доброто можем
да
го добием като любовта.
(втори вариант)
Тогава какво трябва
да
направи той?
(втори вариант)
Че това е материално нещо, което можем
да
добием.
(втори вариант)
(Трябва
да
му откачат от вагоните и той ще потегли). Така.
(втори вариант)
Да
допуснем, че вие се разболявате и ви пращат в болница.
(втори вариант)
Вие сте един проповедник в болницата на болните и трябва
да
проповядваш на болните, защо
си
болен и те защо са болни.
(втори вариант)
Така всеки един от вас може
да
бъде учен.
(втори вариант)
Значи, и проповядването е една задача.
(втори вариант)
Аз
да
ви дам едно положение.
(втори вариант)
Представете
си
, че този болният човек е много разумен и дойде лекарят, и го прегледа, и каже: Сърдцето ти не бие нормално, после, имаш едно разслабване на стомаха, на черния дроб и т.н.
(втори вариант)
Но болният каже: Г-н докторе, аз бях едно време много здрав човек, но с майка
си
не живеех много добре и оттам насетне се разболях.
(втори вариант)
Та трябва
да
знаем как
да
отваряме прозореца, в ума
си
да
отвориш прозореца, когато слънцето грее.
(втори вариант)
Причината на болния човек се дължи, че той не е живял добре с майка
си
.
(втори вариант)
И той казва: Слушай, г-н докторе, ако и ти с майка
си
не живееш добре, същата болест и до тебе ще дойде.
(втори вариант)
Това е наука,
да
знаеш кога
да
отвориш прозореца.
(втори вариант)
Да
допуснем, че този лекар каже: Каква фантазия има у този болен?
(втори вариант)
И тепърва трябва
да
учите.
(втори вариант)
Всичките болести, които сега съществуват в света, и анормалности, се дължат на разните тези отношения, това са нарушения, в която и
да
е област.
(втори вариант)
Превърнете съвременната наука с всичките свои процеси.
(втори вариант)
Всяка една болест дали физическа или органическа, причината ѝ лежи далеч.
(втори вариант)
Това са действующи сили.
(втори вариант)
Когато се премахне духовната причина и се възстанови отношението
да
стане правилно, и болестта се оттегля.
(втори вариант)
Едно време тук реките са текли, въздухът се е движил и сегашните хора, които разбират природата, са впрегнали водата, значи, могат
да
извадят енергия от водата за осветление.
(втори вариант)
Не е лошо човек
да
бъде болен.
(втори вариант)
Те изваждат от въздуха това, което хората не могат
да
изваждат.
(втори вариант)
Да
проповядваш като здрав е много лесно, но
да
проповядваш като болен,
да
се обърнат тези хора към Бога, и след като обърнеш тези 10 души ти ще оздравееш, и те ще оздравеят.
(втори вариант)
–
Да
проповядвам.
(втори вариант)
Да
вземем сега другото положение.
(втори вариант)
Тебе те скъсат в университета.
(втори вариант)
И когато аз отивам в противоположна посока, в дадения случай аз съм резултат – B.
(втори вариант)
Много ученици, които ги скъсаха в университета, не показаха, че са неспособни.
(втори вариант)
Но ако в даден случай движението на един висш свят отива в една посока A., и движението на физическия свят – в обратна посока – B., и аз се движа в посоката на същия разумен свят C, отношението е правилно.
(втори вариант)
Напротив, те може
да
са много способни.
(втори вариант)
Значи, между три величини крайните трябва
да
се движат в една посока.
(втори вариант)
Та казвам, в триъгълника имате това движение: пресичането какво показва?
(втори вариант)
Представете
си
един разумен човек, той може с една малка кофичка
да
изважда вода и
да
не скъса конеца.
(втори вариант)
А един неразумен човек може с едно дебело въже
да
изважда вода и въжето
да
се скъса.
(втори вариант)
В триъгълниците са дадени отношенията.
(втори вариант)
Дадени са правилата на тези движения.
(втори вариант)
Някой път може
да
стане и обратното.
(втори вариант)
Винаги посоката на разумния свят трябва
да
съответствува на физическия свят или по-право посоката на физическия свят трябва
да
съответствува на разумното.
(втори вариант)
Можем
да
кажем и така: когато челото на човека изпъква навън и брадата се движи навън, носът се оттегля навътре, прави една линия на оттеглене .
(втори вариант)
Но носът на човека никога не може
да
мине зад своя отвес.
(втори вариант)
Да
допуснем, скъсали един ученик, как ще докажете това?
(втори вариант)
Материята знаеш, учил
си
, разбираш всичко това, но скъсат те.
(втори вариант)
надолу, носът не може
да
мине никога тази линия CB.
(втори вариант)
Искат
да
ти докажат, че ти
си
скъсан.
(втори вариант)
До своя перпендикуляр може
да
дойде.
(втори вариант)
Ти как ще докажеш, че не
си
скъсан?
(втори вариант)
Следователно, колкото тази линия се оттегля, тогава и силите на духовния свят падат нормално върху нас.
(втори вариант)
Представете
си
, че аз имам един професор, изучавам математика, и той ме скъса.
(втори вариант)
Скъса ме и по геометрия, по всичките правила ме скъса.
(втори вариант)
Иска
да
ми докаже той, че аз нищо не разбирам по математика.
(втори вариант)
Носът е силно издаден навън и челото е издадено, но много малко.
(втори вариант)
Да
кажем, имате формулата n = r + 1.
(втори вариант)
Защо в даден случай n е равно на r плюс едно?
(втори вариант)
Значи, за
да
бъдат нещата равни на r, трябва
да
се притури една единица още.
(втори вариант)
Тогава аз съм превеждал онзи пример, в турско време един от подсъдимите по едно дело отива при съдията и му дава сто гроша такива турски, една лира.
(втори вариант)
дава му сто.
(втори вариант)
Същевременно, това значи, гледай на лицето ми.
(втори вариант)
Казва му: Г-н съдия, аз като дойда и кажа на лицето ми гледай, ти
да
знаеш, че съм ти дал сто, т.е.
(втори вариант)
една турска лира, и
да
отсъдиш в моя полза.
(втори вариант)
Иде обаче и другият, и той казва на съдията: Отсъди в моя полза делото, и му казва, два пъти гледай на лицето ми, два пъти юз.
(втори вариант)
Най-първо дошъл този, който казал на съдията (лицето) ми гледай.
(втори вариант)
Съдията казва,
да
гледам на твоето лице, но какво
да
правя аз с двете лица на онзи?
(втори вариант)
И той осъжда първия. Защо?
(втори вариант)
Какво разбирате, когато се каже, че двама души са зависими един от друг?
(втори вариант)
При какви условия могат
да
бъдат зависими те?
(втори вариант)
По какво познаваме, когато човек е зависим от своя ум или от своето сърдце?
(втори вариант)
Какви са признаците, които показват, че човек е зависим от своя ум или от своето сърдце?
(втори вариант)
Че как е премерил той знанието, че ти
си
отговорил за две и половина?
(втори вариант)
Защо
да
не тури той още половинка?
(втори вариант)
Може ли някой от вас геометрически
да
начертае тази зависимост?
(втори вариант)
(Това показва, че бележката на писмения е,
да
кажем, две, и на устния три, обща бележка става две и половина).
(втори вариант)
Ако вземем страните на един триъгълник за ума, сърдцето и волята, която е по-дълга, от нея са зависими останалите две.
(втори вариант)
Сега онзи, който не разбира закона, ще каже, защо
да
не ми тури още половина, какво му липсва?
(втори вариант)
Това скъсване на учениците в университета
си
има други причини.
(втори вариант)
Не е очевидно, а трябва
да
е нагледно.
(втори вариант)
Това са предположения, които трябва
да
докажете.
(втори вариант)
Някой път професорът е тъй неумолим, непременно той трябва
да
те скъса; като че му е заповядано
да
те скъса.
(втори вариант)
Представете
си
, че това са разни полета A, B, C, на действувающи сили.
(втори вариант)
Представете
си
, че има известно съприкосновение на известни сили в точката C.
(втори вариант)
Като че той трябва
да
те скъса.
(втори вариант)
Сега, ако стане известно променение на линията CD2, понеже тази линия е в зависимост, какво променение ще стане в линията CE3?
(втори вариант)
Даже и учениците знаят това, те вече предчувствуват.
(втори вариант)
И отива той, не че не е учил, но съчетанието на времето и действующите сили е такова.
(втори вариант)
Всякога един професор може
да
скъса който и
да
е ученик.
(втори вариант)
Сега, както са начертани тези триъгълници, имаме сили, които действуват в трите полета, във физическия свят, на нашето зрение.
(втори вариант)
Всякога силното може
да
спре един предмет, който се движи.
(втори вариант)
Всякога се разбира, че професорът е по-силен.
(втори вариант)
Пред по-силното ти трябва
да
отстъпиш – ще спреш!
(втори вариант)
Вие на книга не можете
да
фотографирате един куб.
(втори вариант)
Но ако не може професорът
да
те скъса, тогава?
(втори вариант)
Може
да
го фотографирате, но той не показва реалността.
(втори вариант)
Да
кажем, някой път професорът е искал
да
те скъса, а не може, тогава?
(втори вариант)
Вие можете
да
приведете лицето на книга, но какво представлява лицето на книгата?
(втори вариант)
И като не може
да
те скъса професорът съжалява, че не може
да
те скъса.
(втори вариант)
Нали на книга трябва
да
преведете тази реалност.
(втори вариант)
Сега това са отвлечени въпроси, отвлечени, значи, не са реални въпроси.
(втори вариант)
Когато ти кажеш, аз това не мога
да
го постигна, постижението е един момент.
(втори вариант)
Запример, професорът може
да
съжалява, че не е можал
да
скъса ученика.
(втори вариант)
И ученикът може
да
съжалява, че не е можал
да
отговори; не че не е можал
да
отговори, но в дадения случай има нещо, което му препятствува.
(втори вариант)
(три).
Да
, четвъртата ще остане.
(втори вариант)
И затова е необходимо, когато човек влезе в света, той трябва
да
намери една хармонична среда,
да
бъде в хармония с всички среди, които действуват около него.
(втори вариант)
Същото, както ако фотографирате един свят от 3 измерения, ние третото го подразбираме, а виждаме само двете измерения.
(втори вариант)
Има една среда, която е в хармония с него, и той трябва
да
я намери.
(втори вариант)
А в умствения свят трябва дълго време
да
мислим, за
да
видим тъй нагледно какво е това тяхно отношение.
(втори вариант)
Всички тези среди, които ти противодействуват, те те спъват.
(втори вариант)
Допуснете, че имате една фотография, от трето измерение; и кубът може
да
сe представи на една книга в две измерения, като квадрат B.
(втори вариант)
Вие можете
да
турите и плоскости на куба, нали?
(втори вариант)
Ако ти не можеш
да
дойдеш във връзка с него, ти ще се спреш.
(втори вариант)
Да
кажем, имаш някой удар или стане ти лошо, в дадения случай умът ти не работи.
(втори вариант)
Тогава, за
да
представиш четвърто измерение, започваш на всяка една страна
да
начертаваш по един куб.
(втори вариант)
Стане едно нарушение в кръвта ти, паметта ти се помрачи, известна формула ти не можеш
да
я напишеш, погрешиш, какво ще направиш тогава?
(втори вариант)
C. (Съвкупност от кубове.) Този куб ще почнеш
да
го увеличаваш, тогава нещата растат.
(втори вариант)
След като те скъса професорът, ти минеш този процес и като излезеш навънка, умът ти просветне, напишеш формулата, и ти можеш на целия клас
да
помогнеш,
да
покажеш; всички минават, но тебе скъсат.
(втори вариант)
Разумният професор няма
да
го направи това.
(втори вариант)
Кубът почва
да
се повтаря от всяка една страна.
(втори вариант)
Един камък, който пада от една височина, той не може
да
се спре, той се търкаля.
(втори вариант)
А във всички тези кубове се представя едно число, с което може
да
се действува.
(втори вариант)
Ти на един професор не можеш
да
му четеш никакъв морал.
(втори вариант)
Това в математиката може
да
се представи, като че постоянно се разширява нещо.
(втори вариант)
Аз го вземам като един камък, който пада от върха на една планина, търкаля се, върви, и пада в известна посока.
(втори вариант)
Питам кой трябва
да
се отбие – камъкът ли или аз?
(втори вариант)
Така, и всички служат за растене.
(втори вариант)
Аз трябва
да
се отбия.
(втори вариант)
Тогава, като изучаваме във физиологията процесите, които стават, ние изучаваме действующите сили на четвъртото измерение, проектирани на третото измерение.
(втори вариант)
В дадения случай той е професорът, от високо слиза той.
(втори вариант)
Кой трябва
да
се отбие?
(втори вариант)
(ученикът). И ако ме смачка камъкът, кой е отговорен, кой ще носи отговорността?
(втори вариант)
Това можете
да
наблюдавате много добре, когато наблюдавате нервната система под микроскоп; там, дето се увеличават нервите по отношение на цялото.
(втори вариант)
Там можете
да
забележите как работи природата.
(втори вариант)
Когато ние говорим за разумност в света, ние трябва
да
подразбираме известни действия в света, които ние наричаме механически, на които съзнанието е отвънка.
(втори вариант)
(Там, дето има такива преплитания на нервните възли, там има същото преплитане, както и в този ромб – виж чертежа C.) Вие можете
да
забележите един конус, който се движи като един център.
(втори вариант)
Не се бори с процеси, които са механически!
(втори вариант)
Не ги регулирай тези процеси отвънка, но ги регулирай отвътре!
(втори вариант)
Не търси причината на гнева вънка от
себе
си
, но и вътре в
себе
си
не я търси.
(втори вариант)
Някой се разсърди, колкото и
да
търсиш причината на гнева отвънка или отвътре, де ще намериш гнева?
(втори вариант)
Има ли някой, който
да
е хванал гнева?
(втори вариант)
Та, като разглеждате човека, трябва
да
го разглеждате от три становища, от три полета, A, B и C.
(втори вариант)
И има ли някой от вас, който
да
е намерил мястото на гнева у
себе
си
?
(втори вариант)
(Това е един процес, който не се подава на нашата воля).
(втори вариант)
Да
допуснем A.
(втори вариант)
Предметът, който ме предизвиква на гняв, всякога е външен, следователно, ти можеш
да
го преодолееш.
(втори вариант)
Докато ти съзнаваш, че един предмет не може
да
ти предизвика гнева, ти не се гневиш, ти
си
спокоен.
(втори вариант)
Допуснете, че някой дойде и ми каже, че отишли
да
оберат къщата ми.
(втори вариант)
Сега
да
допуснем, че горният триъгълник е отворен на горе.
(втори вариант)
Да
допуснем, че се сипва една водна течност от действующите сили в този съд. D2CD3.
(втори вариант)
Да
допуснем този съд е във връзка с долния съд и там има едно малко отверстие, и тази течност може
да
премине в съда E2CE3.
(втори вариант)
И онзи, който ми съобщава това, и неговите сведения не са верни, понеже в дадения случай аз зная как седи реалността.
(втори вариант)
И не мога
да
се гневя.
(втори вариант)
Но всякога когато аз не зная какво става с мене, аз мога
да
се гневя.
(втори вариант)
Той каже, не трябва
да
ме спираш.
(втори вариант)
Да
кажем, че в ъгъла 1 напрежението остава същото, а в 2 напрежението се изменя.
(втори вариант)
Ако гладният, който се е запътил, отива на фурната, и бърза, понеже, ако не иде навреме, ще остане гладен, но ти го спреш насред пътя, той ще се разгневи, но ти
си
скрил под палтото
си
един топъл хляб, той ти каже, не знаеш ли, че аз на фурната отивам, това, онова, и се дразни.
(втори вариант)
Но ти кажеш: Аз купих за тебе един хляб, и му го даваш.
(втори вариант)
(Когато един слънчев лъч проникне от една по-рядка среда в една по-гъста среда, става едно пречупване).
(втори вариант)
Получил
си
хляба.
(втори вариант)
(При разлагането има пак пречупване, но понеже всичките лъчи различно се пречупват, имаме разлагане).
(втори вариант)
И когато ние кажем, че човек трябва
да
има истински понятия за живота, трябва
да
разбираме вътрешните отношения на ежедневните нужди, които се случват в нашия умствен и физически живот.
(втори вариант)
Да
допуснем известен предмет се разлага, нали така се проучват нещата.
(втори вариант)
Трябва
да
знаете основните нужди, които имате.
(втори вариант)
И при възпитанието трябва
да
знаете основното, което ви е потребно.
(втори вариант)
НАГОРЕ