НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
439
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
439
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Две категории хора
,
ООК
, София, 1.9.1930г.,
Всяка промяна на нещата, която носи падение, е човешка.
След като проповядвал два месеца на стареца, последният престанал
да
го посещава.
Ако човек променя възгледите и разбиранията
си
за Бога, още по-лесно ще ги промени за подобния
си
.
Сега и на вас казвам: Отваряйте Библията
си
и проповядвайте!
Едно трябва
да
знаете: Лошият човек при всички условия е лош; добрият при всички условия е добър.
Лошият живот не може
да
стане добър; сам по
себе
си
, той е лош.
Умрелият не може
да
стане светия, и светията не може
да
умре.
През каквито перипетии
да
минава, светията всякога живее.
Когато лекувате хората, лекувайте ги по всички правила на науката.
Вековете минават един след друг, но той остава вечно
да
живее.
Пред хората може
да
минава за светия, но не и пред Бога.
2.
Път към живота / Пътят на доброто. Жертвата на страната на Божественото
,
МОК
, София, 5.9.1930г.,
Той не се смущава и вълнува от това, на което се поддават обикновените хора.
Представете
си
, че една млада мома се влюбила в млад, красив момък и желае
да
се ожени за него.
Обаче оказва се, че той извършил някакво престъпление, за което го осъждат на обесване.
Тя му казала, че баща ѝ има власт
да
спаси живота му, но това може
да
стане, ако той се съгласи
да
се ожени за нея.
Само при това положение тя е готова
да
помоли баща
си
да
го освободи от бесилката.
Момъкът се намира пред дилема: ако отговори на княжеската дъщеря, ще спаси живота
си
, но ще изневери на своята възлюбена.
И възлюбената му преживява голяма борба: ако не го отстъпи на княжеската дъщеря, бесилка го чака.
Ако пожертва своето лично благо, животът му ще се спаси.
Как трябва
да
постъпи неговата възлюбена?
Ще кажете, че тя трябва
да
се пожертва.
Тя предпочита той
да
живее, макар че ще се ожени за друга.
Достатъчно е от време на време
да
го среща и
да
се радва, че е жив.
Всеки човек преживява подобна борба в
себе
си
, която може
да
се реши само чрез закона на жертвата.
За предпочитане е човек
да
страда, но
да
спаси някое свое възвишено чувство или някоя възвишена мисъл от смърт, отколкото
да
избегне страданието и
да
лиши от живот едно Божествено чувство или една Божествена мисъл.
Низшето всякога трябва
да
се жертва за висшето.
Като ученици, вие трябва
да
прилагате закона на жертвата.
Какво сърце се крие в момата, която е готова за своето лично щастие
да
изложи момъка на смърт?
Тя трябва
да
се справи със своя егоизъм, със своето жестоко сърце.
И Христос беше предаден на римляните
да
го разпнат, но това не говори добре нито за евреите, нито за римския народ.
Следователно, ако човек, или един народ, не разбира закона на великата жертва и не го прилага, той не може
да
има велик морал.
Днес от всички хора се изисква велик морал, който се обуславя от закона за жертвата.
Само онзи човек може
да
влезе в новия живот, който прилага закона на великата жертва.
Да
разрешиш правилно едно голямо противоречие в
себе
си
, това значи
да
си
приложил закона на жертвата.
Запример, някой се натъква на въпроса, на кого
да
служи: на Бога, на човечеството или на
себе
си
?
Като не може
да
разреши този въпрос, той се намира в голямо противоречие, не знае кой път
да
хване.
Достатъчно е
да
пожертва своето лично „аз“ заради Божественото в
себе
си
, за
да
може
да
служи едновременно и на Бога, и на човечеството, и на
себе
си
.
Като служи на Божественото в
себе
си
, той служи и на Бога, и на цялото човечество.
Да
се върнем към примера за момъка и неговата възлюбена.
По известно стечение на обстоятелствата Божественото се осъжда на смърт.
От човека зависи,
да
спаси Божественото от бесилката, или
да
остави
да
го обесят.
Като знаете това, не ставайте причина
да
осъдят на смърт Божественото във вас.
Отстъпете го на нея, за
да
му се радвате, че живее.
Закон е: Благото на едного е благо на всички.
Ако един човек изгуби благото
си
, цялото човечество също губи.
Когато Адам изгуби живота
си
, и цялото човечество го изгуби.
Когато внесем доброто в една душа, ние го внасяме във всички души.
Не можем ли
да
внесем доброто в една душа, не можем
да
го внесем и в цялото човечество.
Ако можете
да
внесете доброто в една своя мисъл или в едно свое желание, вие го внасяте във всичките
си
мисли и желания.
Когато доброто, като динамическа сила, влезе в една ваша мисъл, в едно ваше чувство и в една ваша постъпка, то влиза във всичките ви мисли, чувства и постъпки и спасява живота ви.
Достатъчно е доброто
да
проникне само в една ваша мисъл, за
да
обхване всичките ви мисли.
Когато иска
да
събере железните стърготини, пръснати по земята, той взима магнит и го докосва до стърготините.
Глупавият, обаче, започва с пръсти
да
събира стърготините една по една.
Кой от двата метода е по-добър?
Следователно турете доброто, като магнит, в една своя мисъл и не се безпокойте – то ще събере около
себе
си
всички останали мисли.
И тъй, основната мисъл на днешната лекция е
да
внесем доброто поне в една своя мисъл, в едно свое чувство и в една своя постъпка.
Като постъпвате по този начин, никога няма
да
съжалявате и ще живеете в съгласие с доброто, с великото в света.
Представете
си
, че на две деца дават по един бонбон.
Първото дете взима бонбона, туря го в устата
си
и на лицето му веднага се явява горчив израз.
Второто дете взима бонбона, туря го в устата
си
и лицето му веднага се прояснява.
Не, причината не се крие в естеството на децата, но в бонбона, който сте им дали.
Горчивите и неприятни неща предизвикват един род свивания и разширявания на мускулите на лицето, а приятните и радостни неща произвеждат друг род свивания и разпущания на мускулите.
Който е дошъл на земята
да
се учи, ще опита и сладките, и горчивите бонбони.
На кого дават сладък бонбон и на кого – горчив?
– На здравия човек всякога дават сладък бонбон, а на болния – горчив.
Следователно, ако ви дават сладък бонбон, ще знаете, че сте здрав; ако ви дават горчив бонбон, болен сте.
Оттук вадим заключението: горчивините в живота крият в
себе
си
лечебни свойства.
Те организират силите на човешкото тяло.
Когато учителят види, че някой от учениците му не е в съгласие с него, веднага изважда пръчицата и го нагласява.
Първоначално ученикът е недоволен от горчивината, която учителят му дава, но после благодари за нея, защото разгласените тонове на цигулката му се нагласяват.
Без горчивини ученикът не може
да
напредва.
Без горчивини човек не може
да
се лекува.
Щом дойде лекарят и сипе няколко капки от горчивото лекарство в лъжичка, болният отваря устата
си
и същевременно се отваря и за близките
си
.
– Защото в него се събужда вяра, че ще оздравее.
Като живее, човек трябва
да
се отваря и затваря на време,
да
приема и
да
дава на време.
Следователно, каквото става с човека, това става и с всички предмети.
Има процеси, които трябва
да
стават на затворено.
Изнесат ли се навън,
да
работят на открито, тяхната дейност се прекратява.
Обаче има прояви, за които човек непременно трябва
да
бъде отворен.
– Каквото и
да
е времето, доволният ще намери нещо, което
да
хареса, а недоволният нищо не харесва.
Тъй щото, искате ли
да
различите доволния от недоволния, слушайте как се произнасят за един и същи факт.
От думите им можете
да
вадите заключение за техните състояния.
Всички хора, които живеят на земята, са екскурзианти.
Всички носят раници и пътуват по широкия свят.
– Защото им дават горчиви бонбони.
Какво ще каже болният, ако му вземете горчивия бонбон и му дадете сладък?
Болният се нуждае от горчив бонбон и всеки, който се осмели
да
му го вземе, минава за лош човек, който не му мисли доброто.
“ Казвам: На здравия човек давайте сладки бонбони, а на болния – горчиви.
Само по този начин хората ще бъдат доволни от вас и ще кажат, че сте добри.
Доброто и злото са относителни неща.
Това, което при дадени условия е добро, при други условия не е добро.
Когато на болния дадете горчив бонбон, а на здравия – сладък, те са на мястото
си
.
Щом са на местата
си
, и горчивият, и сладкият бонбон са добри неща.
– „Не може ли без страдания?
“ – Когато
си
здрав.
Ако
си
болен, непременно ще страдаш.
Страданието е предпазител, който запазва живота на човека.
За предпочитане е човек
да
страда, отколкото
да
загуби живота
си
– най-великото благо в света.
Чрез страданията природата предупреждава човека,
да
бъде внимателен,
да
не падне в пропастта,
да
изгуби живота
си
.
Като страда, човек става внимателен, вглежда се в живота
си
и като намери нещо криво, изправя го.
Ако пък търсите живот без страдания, създайте
си
вие сами такъв живот.
Разумният свят е определил най-голямата премия в света за онзи човек, който може
да
даде план за живот без страдания.
Коя е причината, задето хората са недоволни от живота
си
?
Докато вървят в правия път, всички са доволни от живота
си
.
Техният път се пресича с Божествения и взима друго направление, под ъгъл.
Щом се натъкнат на някакво препятствие, което не могат
да
преодолеят, те се отклоняват от пътя
си
, пресичат се и образуват ъгъл.
Те се отклоняват от пътя
си
и се пресичат.
Значи, когато успоредните линии изменят посоката на движението
си
и вземат посока, перпендикулярна на първата, образува се плоскост.
Това е естествен закон в природата.
Тя
си
служи и с прави, и с криви линии.
Чувате някой
да
казва: „Не искам
да
пречупвам характера
си
“.
– Този човек иска
да
върви все по права линия.
Ще дойде момент, когато трябва не
да
пречупи характера
си
, но
да
го огъне,
да
образува крива линия.
Каквото и
да
прави, човек не може
да
избегне кривите и счупените линии.
Какво правите, когато проточите ръката
си
да
вземете един предмет?
Щом вземете предмета, веднага свивате ръката
си
в лакета, образувате ъгъл и приближавате предмета към
себе
си
.
Когато отправяте погледа
си
към човека, когото обичате, щом го достигнете, погледът ви се пречупва.
Погледът ви не отива по-далеч от предмета, към който е отправен.
Следователно ъгълът показва, че в човека се явява желание
да
вземе известен предмет и
да
го приближи до
себе
си
.
Ако върхът на едно човешко желание е обърнат към изток, а отворената му част – към запад, то ще се реализира правилно – и началото, и краят му ще бъдат добри.
На този въпрос може
да
се отговори с въпроса: Защо телата падат?
Ще кажете, че телата падат под влияние на земната притегателна сила.
Земята привлича телата към
себе
си
и те падат.
Ако някаква външна сила удари двама души и ги застави
да
се срещнат, привличат ли се те?
Ако се привличаха, трябваше
да
останат на едно място.
И обратно: Ако двама души, които се обичат, се ударят така, че отскочат на голямо разстояние един от друг, всъщност, разделени ли са те?
Ако не можете
да
примирите две желания в
себе
си
, това показва, че те са чужди.
Те предизвикват налягане, напрежение, бълникане във вас, вследствие на което не можете
да
ги използвате.
Освобождавайте се от чуждите желания в
себе
си
.
От двете страни на парахода били прикачени две големи огнестрелни оръдия.
Обаче оказало се, че те били слабо прикачени към кувертата на парахода, вследствие на което колелата им започнали
да
се движат.
Капитанът и моряците се видели в чудо, какво
да
направят
да
спрат движението на тези оръдия.
Те са чуждо нещо, не са съставни части на парахода, вследствие на което му причиняват големи повреди.
За
да
не изпада в изненади, човек трябва
да
бъде внимателен към чуждите желания в
себе
си
.
Влезе ли някое чуждо желание в него, той трябва
да
го върже здраво,
да
не му даде възможност
да
се прояви.
Човек трябва
да
бъде господар и на своите, и на чуждите желания в
себе
си
и
да
ги използва, когато му потрябват.
Много от желанията на съвременните хора приличат на оръдията, които се блъскали в парахода.
Най-после, успели
да
ги спрат, но до това време те изпочупили кувертата и причинили големи пакости на парахода.
Пазете се от чужди желания, които нямат нищо общо със системата, към която се отнасят вашите желания.
Запример, желанието на обикновения човек
да
стане знаменит, виден учен, философ, музикант, не е негово.
За
да
го реализирате, вие ще изгубите времето и силите
си
и в края на краищата пак обикновен човек ще останете.
Друг е въпросът, когато взимате участие в работата на възвишеното същество и му помагате
да
стане знаменит човек.
Обаче ако вземете неговото желание за свое, усилията ви ще отидат напразно.
Колкото и
да
се надува жабата, никога няма
да
стигне вола.
Тя ще се пръсне, но вол не може
да
стане.
Жабата е определена
да
живее в блатото, а волът – на сушата.
Човек трябва
да
разчита на своите сили и с тях
да
реализира желанията
си
.
Това, което е ваше, никой не може
да
ви го вземе.
Защо ви е чуждата слава?
Защо ви е чуждото знание, чуждата красота и сила?
Чуждото всеки момент може
да
се вземе.
Ще кажете, че не давате това, което сте взели вече.
Има неща, които сте взели на заем и трябва
да
ги върнете.
Доброволно или насила, един ден ще ги върнете.
Че това е така, вие се уверявате от думите, които чувате около
себе
си
.
Някой казва: „Едно време бях силен, красив и умен, но изгубих вече силата, красотата и разумността
си
“.
Разчитайте на собствения
си
капитал, който никой не може
да
ви отнеме.
Трябва ли
да
съжаляват за това, което не е тяхно?
Някой съжалява, че изгубил мира
си
.
Щом изгубил мира
си
, това показва, че не е бил негов.
Който му го е дал, той
си
го взел.
– „Какво
да
правим, като изгубим ума
си
?
“ – Ще отидете при Онзи, Който ви го е дал,
да
се молите пак
да
ви го даде.
Време е вече хората
да
придобият ново разбиране, нова философия,
да
знаят кои неща са техни и кои – чужди.
Много от противоречията, радостите и страданията на хората не са техни собствени, но чужди, дошли отвън някъде.
С чуждото човек лесно може
да
се справи.
Щом се натъкват на страдания, свои или чужди, хората искат
да
се освободят от тях.
Те търсят някой силен човек
да
им ги отнеме.
Значи те искат
да
натоварят друг някой
да
носи страданията им.
Обаче като дойдат до радостите и до щастието, там прилагат друг метод – не ги дават на никого, задържат ги за
себе
си
.
В природата съществува закон за компенсация: на всяко страдание отговаря една радост; и обратно, на всяка радост отговаря едно страдание.
Следователно, който иска
да
се освободи от страданието, трябва
да
е готов
да
се освободи и от радостта.
Има страдания, които са собствено произведение на човека.
Никой изобретател на страданието не може
да
се освободи от него.
На същото основание, той не може
да
се освободи и от радостта, която съответства на това страдание.
Като се движи между страдания и радости, като полюси на живота, човек изучава самия живот.
Искате ли
да
изучавате живота, ще приемете и страданията.
Не е лесно,
да
носи човек страдания, но страшен е животът му без страдания, защото се лишава и от радости.
При сегашните условия на живота за предпочитане е живот с радости и без страдания.
Това значи
да
изпадне човек в пълно безразличие.
И сладкият бонбон е дал нещо на тебе, и горчивият бонбон е дал нещо, и двата са щедри, и двата те възпитават.
(втори вариант)
Единият като го туриш на езика
си
, те възпитава, и другият като го туриш и той те възпитава.
(втори вариант)
В сегашното състояние, ако ти вземат дрехата, ти викаш, нещо ти мръдне от вътре, от това могат
да
ти прокапят и сълзи от очите ти.
(втори вариант)
Единият казва: Аз съм учен
да
давам, и другият дава.
(втори вариант)
А след като ти дадат дрехата, ти се зарадваш в сърдцето
си
и ходиш
да
разправяш за това.
(втори вариант)
Сега аз правя своите заключения, казвам, нему му е все едно дали му дават дрехата, или му я вземат, нему му е еднакво, не безразлично.
(втори вариант)
А той някой път дава по-изобилно.
(втори вариант)
Сладко може
да
се даде само на един здрав човек, а горчивото – на един болен човек.
(втори вариант)
Понеже той е опитал веднъж горчивините и втори път той не иска
да
го лъжат, не иска
да
се оплита в същите страдания.
(втори вариант)
Но все таки онзи не може
да
гледа спокойно, не че гледа безразлично, но не иска
да
се оплете, казва: Много пъти съм страдал от това.
(втори вариант)
Безразлично ти е, значи, не искам
да
правя опит.
(втори вариант)
Това е един акордиор, като дойде той, той може
да
бъде или лекар, или учител, който носи с тоягата
си
сто% живот.
(втори вариант)
На съвременен език мога
да
го изразя: тези хубавите дрехи, дайте ги на друг.
(втори вариант)
Сега вече имам нещо много хубаво, по-високо от това, дайте тези дрехи на един, който може
да
се радва на тях, тъй както аз едно време.
(втори вариант)
А който не разбира, ще каже: Занимава се този учител, носи
си
една тояга и само изтупва праха на учениците
си
.
(втори вариант)
Акордиорство е това, сондаж.
(втори вариант)
Той казва, дайте ги на друг.
(втори вариант)
Ако той не тури тоягата
си
да
изкара праха, ученикът не може
да
напредне.
(втори вариант)
В него има най-голямото благо, което по-напред щеше
да
му бъде нещастие.
(втори вариант)
Да
вземем примера със сондата.
(втори вариант)
Нали някои тургат една сонда и после изкарват вода от там.
(втори вариант)
Искам
да
ви наведа на мисълта; не можете
да
спрете в душата
си
вие едно желание, не
да
го изпъдите, няма какво
да
се изпъди то.
(втори вариант)
Аналогични явления са следующите; Като направили най-напред платното, учили го на закона,
да
бъде изпънато,
да
се отвори за вятъра, не
да
се затваря.
(втори вариант)
На този, който ги носи, вие няма
да
си
мръднете крака, нито окото, само ще му кажете: много са хубави тези дрехи, всичко това е много хубаво и добро, но дайте ги другиму.
(втори вариант)
Казвам в християнството и всички тези модерни списатели, които пишат, те искат
да
изнесат тази идея на самопожертвувание, че като дойде нещо, ти
да
бъдеш готов
да
се откажеш от него.
(втори вариант)
Сега
да
ви преведа друг един пример на вас младите.
(втори вариант)
В първия случай, като намерили платното отворено, всички се радвали на това.
(втори вариант)
Във втория случай като намерили чувала затворен, всички съжаляват и почнали
да
съдят платното, че във втория случай е било затворено.
(втори вариант)
Представете
си
, че някоя млада мома се е влюбила в един отличен и красив момък, най-красивия момък, който съществува в света.
(втори вариант)
А в първия случай, всички го хвалят, че е отворено.
(втори вариант)
Влюбила се е така, че сърдцето ѝ се е запалило от 4-те краища, и гори по всичките правила, от петите до главата, свети като свещ; но по едно стечение на обстоятелствата този момък е попаднал под углавно дело за престъпление и го осъждат на смърт.
(втори вариант)
Но по друго едно стечение на обстоятелствата една княжеска дъщеря, на която бащата управлява цялата държава, се е влюбила в него и му казва, ако ти можеш
да
се сгодиш за мене, ще те пуснат.
(втори вариант)
Нали някой път природата казва на човека: Бъди отворен!
(втори вариант)
Тогава идват при тебе и ти казват: Какво искаш, твоя възлюблен
да
го обесят или
да
го пуснат жив?
(втори вариант)
Да
го обесят, значи, той ще остане верен на тебе,
да
го пуснат жив, той ще изневери.
(втори вариант)
Питам сега, защо човек трябва
да
се отвори и защо трябва
да
се затвори?
(втори вариант)
Може ли човек
да
бъде отворен?
(втори вариант)
Ако го обесят, за тебе ще се констатира, че ти
си
един егоист, не разбираш закона на жертвата.
(втори вариант)
Ти не искаш
да
пожертвуваш, а искаш той
да
пострада, а ти
да
не пострадаш.
(втори вариант)
Всичко у човека, което има, е все затворено.
(втори вариант)
Във втория случай ще се опита закона на жертвата,
да
го пуснат жив, това показва, че ти
си
разбрал закона на жертвата, казваш, нека го пуснат макар и друга
да
го вземе.
(втори вариант)
Аз само като го виждам, той като живее, мен ще ми бъде приятно.
(втори вариант)
Какво подразбира,
да
се отвориш и
да
не се отвориш?
(втори вариант)
Ще пуснете ли момъка
да
живее, или искате той
да
умре?
(втори вариант)
Вие сега ще кажете:
Да
живее!
(втори вариант)
Следователно, има един елемент, който платното може
да
изгуби.
(втори вариант)
Вследствие на това казват, че платното трябва
да
бъде прибрано и затворено.
(втори вариант)
Няма човек в света, в който това драматическо чувство
да
не става.
(втори вариант)
Та психологически ние разсъждаваме така: какво лошо има в това, човек
да
бъде отворен или затворен.
(втори вариант)
Един факт, който е верен, във всичките линии е верен.
(втори вариант)
Не в буквален смисъл, но в душата на всеки един човек се явява мисъл
да
го обесят ли, или
да
не го обесят,
да
го пуснат.
(втори вариант)
И могат ли нещата
да
бъдат отворени в този случай, дето казват (природата казва) на човека: Бъди отворен!
(втори вариант)
Седиш ти и не можеш
да
решиш,
да
пожертвуваш ли нещо от
себе
си
, или
да
оставиш това чувство.
(втори вариант)
Може ли човек
да
бъде отворен?
(втори вариант)
Много лесно е
да
кажеш: Нека живее, нека го освободят.
(втори вариант)
Ама ще страдаш.
(втори вариант)
Какво лошо има човек
да
бъде отворен или затворен?
(втори вариант)
Но страданието в този случай по-друго яче ще страдаш, това показва, че
си
разбрал закона на жертвата.
(втори вариант)
Всичко у човека, което има, все е затворено.
(втори вариант)
По-добре е в този случай ти
да
страдаш, а той
да
бъде жив.
(втори вариант)
Отворени са само отчасти някои прояви, но онези вътрешни процеси, които стават у човека, например във време на гняв у човека, могат ли
да
бъдат отворени?
(втори вариант)
Това, което става в неговото сърдце, може ли
да
бъде отворено?
(втори вариант)
Та казвам, всички вие сте призвани и в науката, и в разбиранията на живота на тази жертва.
(втори вариант)
Някои от неговите прояви могат
да
бъдат отворени; ако под думата отворени, ние разбираме нормалните прояви на човека
да
бъдат знайни отчасти,
да
знае човекът какво става у него,
да
.
(втори вариант)
По какво можем
да
знаем какво става у човека?
(втори вариант)
Ако ти в дадения случай оставиш и този момък
да
бъде обесен, той може
да
си
замине по своето предназначение, може
да
пострада както Христос е умрял на кръста, но същевременно това показва какъв егоистичен народ бяха евреите и какво управление имаше римският народ.
(втори вариант)
Кой днес може
да
похвали евреите за разпъването на Христа?
(втори вариант)
Кой държавник днес може
да
похвали Римската империя?
(втори вариант)
Следователно, фактът, че могат
да
обесят най-красивия човек заради нищо и никакво, това показва, че онези са станали едни егоисти, а Христос е станал един мъдрец.
(втори вариант)
Следователно, ако ние не разбираме дълбокия смисъл на живота, ние не можем
да
бъдем идеално морални.
(втори вариант)
Сега, как познавате един човек по очите дали е разположен или не?
(втори вариант)
Та във всинца ви трябва
да
има един нов морал.
(втори вариант)
Да
вземем по думите как ще познаете един човек дали е доволен или не?
(втори вариант)
И всички списатели почват
да
нахвърлят известни линии в своето съзнание.
(втори вариант)
Можете ли
да
ми кажете с какви думи започва човек, който е доволен от
себе
си
?
(втори вариант)
И във вашето съзнание почват
да
се появяват тези идеи.
(втори вариант)
Право е, че трябва
да
започне новият живот.
(втори вариант)
Най-правилното разбиране на жертвата е, когато разрешиш едно голямо противоречие в душата
си
.
(втори вариант)
Другият ще каже: времето не е хубаво, облаци има, това онова, все ще намери нещо, от което
да
не е доволен.
(втори вариант)
Вземете идеята за Бога,
да
служиш ли на Бога, или не?
(втори вариант)
Да
служиш ли на човечеството или не?
(втори вариант)
Единият констатира, че облаците са точно на мястото
си
, а другият намира, че има нещо мъгливо, той намира, че еди-кои
си
места не са хубави, а онзи, който е разположен, всичко намира, че е хубаво и се радва.
(втори вариант)
Или
да
служиш ли на
себе
си
или не?
(втори вариант)
Другият намира, известни кривини не са на мястото
си
, тези места не са хубави, а първият ги намира точно на мястото
си
.
(втори вариант)
В този смисъл
да
служиш на
себе
си
, това подразбира
да
служиш на Божественото у
себе
си
.
(втори вариант)
Ако ти не подразбираш
да
служиш на Божественото в
себе
си
, тогава животът не може
да
бъде разбран.
(втори вариант)
Сега, ако вие пренесете тези образи,
да
кажем, че всички вие на земята сте екскурзианти с раниците
си
.
(втори вариант)
Да
преведа конкретно.
(втори вариант)
Аз обичам
да
бъда конкретен, не само символи.
(втори вариант)
Виждали ли сте живота?
(втори вариант)
Животът можеш
да
го стискаш, можеш
да
го целуваш.
(втори вариант)
Момата това
си
ти човекът.
(втори вариант)
И това (показва стола), всичко е все животът.
(втори вариант)
По някой път Божественото у тебе е осъдено
да
го обесят.
(втори вариант)
И от тебе зависи
да
го окачат ли или
да
го пуснат,
да
го освободят.
(втори вариант)
Та това подразбирам, НИКОГА НЕ СТАВАЙТЕ ПРИЧИНА БОЖЕСТВЕНОТО У ВАС
ДА
ГО ОСЪДЯТ!
(втори вариант)
Ако в дадения случай мене ми вземат горчивия бонбон, този човек за мене е добър човек.
(втори вариант)
Та твоя идеал, доброто, което един човек има, и цялото човечество може
да
го има.
(втори вариант)
В дадения случай, ако на болния някой даде горчив бонбон, той е добър, мисли му значи доброто; ако му даде сладкия бонбон, той го залъгва, не е добър човек.
(втори вариант)
И доброто, което един човек може
да
изгуби, и цялото човечество може
да
го изгуби.
(втори вариант)
Когато Адам изгуби живота
си
, и цялото човечество изгуби живота
си
.
(втори вариант)
Това относителното добро?
(втори вариант)
Нали казват, относително е доброто.
(втори вариант)
Когато ние се стараем
да
спасим един човек или когато ние се стараем
да
внесем доброто в един човек, аз подразбирам, ако ние сполучим
да
внесем доброто в една душа, това добро можем
да
внесем и във всички души.
(втори вариант)
Може
да
се измени.
(втори вариант)
И когато не сполучим
да
внесем доброто в една душа, ние никъде не можем
да
го внесем.
(втори вариант)
При дадени условия известни неща са добри.
(втори вариант)
Така трябва за разсъждавате.
(втори вариант)
При други дадени условия, известни неща не са добри.
(втори вариант)
Та в дадения случай ви привеждам този закон и към вашия живот, сега специфично, понеже вие можете
да
кажете: Това са идейни работи.
(втори вариант)
Което в даден случай е било минус, в следующия случай се превръща в плюс, и обратното, което е било плюс, после става минус.
(втори вариант)
Ако ти не можеш
да
внесеш доброто в една твоя мисъл, ти никъде не можеш
да
го внесеш.
(втори вариант)
Ако в своята мисъл можеш
да
внесеш доброто, тази мисъл ще мине във всичките твои желания и ти спасяваш
себе
си
.
(втори вариант)
Следователно, при разумния човек, ние разбираме, така се нареждат нещата.
(втори вариант)
Онзи, който разбира процесите на природата – когато всяко нещо е поставено на своето място, това е добро.
(втори вариант)
За това всеки един от вас трябва
да
се стреми
да
внесе доброто в една своя мисъл, в една своя постъпка, и тогава това добро като влезе в тебе, то е една динамическа сила и това добро ще те спаси.
(втори вариант)
Когато горчивият бонбон е само за болния и сладкият бонбон е само за здравия, те са на мястото
си
.
(втори вариант)
Няма нужда ти
да
внасяш доброто във всяка една твоя мисъл, ти го внеси само на едно место и го остави,
да
се размножава.
(втори вариант)
Следователно, здравият човек може
да
каже, горчивото не е за мене.
(втори вариант)
Да
видиш как то се размножава.
(втори вариант)
Тогава, ако вие ме запитате, не може ли без страдания?
(втори вариант)
Когато
си
здрав, няма нужда
да
страдаш.
(втори вариант)
Умният човек когато иска
да
събере железни стърготини от земята, тури един магнит и изведнъж всичките стърготини се налепват, събират (се) на едно място, тури магнита на друго място и пак ги събира всичките.
(втори вариант)
А когато не
си
здрав, тогава страданията са на място.
(втори вариант)
Страданията са една предпазителна сила,
да
те предпази,
да
не изгубиш живота
си
.
(втори вариант)
За това трябва
да
страдаш.
(втори вариант)
Защо страдаше, предпазителна мярка е за
да
не изгубиш живота
си
.
(втори вариант)
Защото загубата на живота, това е най-голямата загуба, която ти можеш
да
имаш.
(втори вариант)
Като внесеш доброто в една своя мисъл, в едно свое желание, а това е един голям магнит, който събира всичко около
себе
си
.
(втори вариант)
Ако искате
да
знаете целите на природата.
(втори вариант)
Природата всякога чрез страданията предупреждава разумните същества, че те се приближават към една област, която е опасна за тяхното съществувание.
(втори вариант)
И за това идат страданията, за
да
видоизменят те своето поведение.
(втори вариант)
(
Да
внесем доброто в една своя мисъл).
(втори вариант)
Сега някои от вас могат
да
зададат въпроса: не може ли по друг начин
да
се устрои животът?
(втори вариант)
Тогава има една премия, дадена за всички учени хора, в съвременния културен свят, онзи, който може
да
измисли един план, по който може животът
да
се устрои по друг начин без страдания, ще получи най-голямата премия.
(втори вариант)
Да
се създаде значи, животът без страдания.
(втори вариант)
Аз ви говоря за една идея, която трябва
да
проникне в съзнанието на всинца ви.
(втори вариант)
Който от вас може
да
даде един такъв проект, той ще бъде най-богатият човек.
(втори вариант)
Сега всички се намирате в борба, в противоречие, казвам ви, този е един мащаб, който трябва
да
имате като мярка.
(втори вариант)
Нека всичките учени хора в света, от каквато категория и
да
са,
да
дадат един такъв план сега, най-голямата премия ще се даде, на милиони възлиза тя.
(втори вариант)
Имаш каквото и
да
е противоречие, или каквото и
да
е страдание, спри се, ще застанеш на тази страна – не пожертвувай Божественото в
себе
си
!
(втори вариант)
Сега всеки един от вас нека направи един опит
да
измисли, по кой начин може
да
се създаде или устрои животът, че
да
бъде без страдания.
(втори вариант)
Защото всички все страдате и все се оплаквате.
(втори вариант)
Каквито и
да
са резултатите, няма
да
съжаляваш никога.
(втори вариант)
Намерете сега един начин, по който страданията съвършено
да
се изолират или
да
се премахнат,
да
се отдалечат.
(втори вариант)
Постъпиш ли по друг начин, през целия
си
живот ще съжаляваш и няма
да
видиш добро.
(втори вариант)
За
да
се образува известен ъгъл някъде, колко условия са потребни?
(втори вариант)
(трябва
да
имаме най-малко три точки и третата точка
да
е обща за другите две).
(втори вариант)
Или при какви условия може
да
се образува ъгъл?
(втори вариант)
Докато тези двете линии вървят успоредно, никакъв ъгъл не може
да
се образува.
(втори вариант)
Но при най-малкото отклонение на тези двете линии в известна посока, ще се образува пресичане, ще образува ъгъл.
(втори вариант)
Това е точка, това е граница, когато правата линия се продължава, когато силите вървят в едно направление и достигнат своя краен предел, по-надалече не могат
да
отидат, ще вземат друга посока, ще се пресекат, те всякога ще образуват един ъгъл, защото ъгъл се образува само когато известна сила достигне крайния предел на своето движение, по-надалече не може
да
отиде, освен по друга посока.
(втори вариант)
Следователно, от геометрическо гледище, плоскостта е крайният предел на всичките прави линии.
(втори вариант)
Когато правата линия достигне крайния предел, за
да
се образува нова насока на нейната деятелност, тя трябва
да
направи едно пречупване.
(втори вариант)
Сега, от този закон аз искам
да
извадя онзи психологически момент.
(втори вариант)
Ти вървиш в известна посока, но дойдеш до един краен предел, и това, което вие наричате: не искам
да
пречупвам характера.
(втори вариант)
Ти
си
достигнал до крайния предел на своята деятелност.
(втори вариант)
Какво трябва
да
правите?
(втори вариант)
Какво
си
постигнал?
(втори вариант)
Да
допуснем имате известен предмет, това е в разсъждението, ръката ви е една права линия, вие продължавате ръката
си
до предмета, измервате далечината на предмета и дължината на вашата ръка, но вашата ръка не може
да
се проточи безкрайно, и след като проточите ръката
си
до крайния предел на нейната възможност, и като хванете предмета, който искате
да
хванете, какво ще стане с вас?
(втори вариант)
(Учителят сгъва ръката
си
до лакета).
(втори вариант)
Аз мога
да
ви приведа и друг пример, как се образуват кривите линии?
(втори вариант)
Аз ви казах – вземам известен предмет, протягам
си
ръката, след това сгъвам ръката, доближавам предмета.
(втори вариант)
Следователно всички движения в природата по права линия, това са все разумни линии, разумни движения.
(втори вариант)
Тя не е една вечна линия, но правата линия, тя е определена само по
себе
си
.
(втори вариант)
Следователно, във всичките свои ограничения, все се образуват тия пречупвания на ъглите.
(втори вариант)
Да
кажем, вие проектирате известен лъч в известна посока, но щом вашият лъч достигне предмета, който вие обичате, веднага става едно пречупване в окото и пречупване на този лъч, който вие изпращате към предмета.
(втори вариант)
Вследствие на това, във вас се заражда едно обратно желание, обратен процес, щом пожелаете
да
вземете предмета, това показва, че в желанието вече има едно пречупване на светлината, която е излязла от вас.
(втори вариант)
Следователно, всеки един ъгъл, показва, че у човека има вече едно желание
да
вземе един предмет.
(втори вариант)
Ако това желание,
да
кажем желанието A е обърнато с върха
си
към изток, а отворът на ъгъла е обърнат към запад, как ще го изтълкувате?
(втори вариант)
Ако двама човека са обърнати с острието
си
към изток, а с отворената
си
част са обърнати към запад, ето какъв е законът: те ще започнат добре и ще свършат добре.
(втори вариант)
Ако този ъгъл B е обърнат към запад с върха
си
, това показва, че те са на физическото поле, ще започнат едно предприятие много добре, двамата добре се съединили, гугуцат
си
, но аз мога
да
им предскажа, казвам им, вие започвате добре, но като станете идейни, (към изток) един ден тази работа ще се свърши зле, като дойдат на изток и ще се разединят.
(втори вариант)
Сега вие можете
да
запитате, защо е така?
(втори вариант)
Аз ще ви запитам втори въпрос, защо телата падат?
(втори вариант)
Да
кажем, взема двама ви, че ви блъсна, и вие се срещнете, обичате ли се, привличате ли се?
(втори вариант)
Ако двама хора се обичат, после се ударят тези линии и вие казвате: те не се обичат вече.Вие не разбирате явленията.
(втори вариант)
Дойдат тези двамата души, които се обичат, като се блъснат, те се изхвърлят пак в противоположни посоки, после казват, че не се обичат.
(втори вариант)
Аз, който разбирам законите на ъглите, казвам, тези два ъгъла имат налягане, но нямат привличане, защото, ако се привличаха, те трябваше
да
останат на едно място.
(втори вариант)
Следователно, там, дето има налягане, не може
да
има привличане.
(втори вариант)
Не може
да
има обич, дето има налягане на желанията.
(втори вариант)
Законът е такъв, ако една гумена топка я хвърлите и тя се удари о земята, какво ще стане?
(втори вариант)
Тя ще се удари и после пак ще отскочи, и пак ще се удари о земята, и пак ще отскочи.
(втори вариант)
Следователно, ако две ваши желания, които едновременно се зараждат вътре във вас, и вие не можете
да
ги съпоставите,
да
ги примирите тези ваши желания, това показва, че тези желания не са ваши, те са чужди; това са две желания, които имат напрежение, налягане у вас, и вие трябва
да
се освободите от тяхното действие.
(втори вариант)
Когато вие казвате, че трябва
да
се освободите от две ваши желания, подразбираме, две ваши желания, които постоянно се бълникат, не можете
да
ги турите в никаква дейност, не можете
да
ги използувате, освободете се от тях.
(втори вариант)
Да
ви приведа един пример.
(втори вариант)
Но по едно невнимание на кораба, на яхтата не са били завързани добре колелетата с верига, и тези двете оръдия, които са били на кораба, едното от едната страна на кораба, другото от другата страна, тъй не вързани добре, освобождават се от веригите и като погледнеш, едното от едната страна тър тър тър, другото от другата страна тър тър тър, и всички се чудят, търсят начин как
да
ги спрат.
(втори вариант)
Всичките моряци се виждат в чудо, не могат
да
ги спрат, маршируват тези оръдия.
(втори вариант)
Най-после те сполучват
да
ги спрат по някакъв начин; но цялата куварта е била изпочупена и много работи на нищо не замязали.
(втори вариант)
И ако се развълнува твоето море, твоята верига може
да
направи големи пакости, ако ти не я завържеш здраво.
(втори вариант)
Та законът е такъв, когато имате две противоположни желания, които имат своето налягане от някое друго същество от вънка, защото не всички желания са ваши, вие можете
да
бъдете носители на едно желание, което произтича от някое друго същество.
(втори вариант)
Това желание е минало и във вашето съзнание, може
да
се явява като някоя комета и
да
го наблюдавате, то не влиза във вашата система, нито пък това желание иде за някоя ваша полза.
(втори вариант)
То
си
има съвсем друго предназначение.
(втори вариант)
Да
кажем, някой човек иска
да
стане виден,
да
бъде знаменит, възможно ли е това?
(втори вариант)
Да
бъдеш знаменит, това е желание на някое много висше същество, което иска
да
бъде знаменито, и у тебе се зароди желанието
да
бъдеш знаменит,
да
бъдеш философ, но това желание не е твое.
(втори вариант)
И следователно, в този случай ти ще изгубиш времето
си
или ще станеш просто като една спомагателна линия на това съзнание.
(втори вариант)
Ако ти разбираш и се координираш с това същество, и помагаш за неговата слава, добре; но ако ти искаш
да
станеш знаменит, и вземеш това желание като твое, ти ще изгубиш целия
си
живот напразно.
(втори вариант)
Затова се казва, не се старай
да
реализираш желания, които не са твои, които не принадлежат към твоя живот.
(втори вариант)
Всеки иска славата
да
бъде негова.
(втори вариант)
Обаче дотолкова доколкото ние разбираме дадения случай, дотолкова ние можем
да
използуваме нещата, които са създадени за нас, и дотолкова те имат отношение към нас.
(втори вариант)
Но когато ние искаме
да
убедим хората,
да
кажем, ако се питаме, тези недъзи кой ги създаде?
(втори вариант)
Или ако погледнеш земята и кажеш: това всичко наоколо знаеш ли кой го създаде, то съм аз.
(втори вариант)
Ами тази култура от миналото, знаеш ли кой я създаде?
(втори вариант)
Не. Даже този факт на човешката красота, която хората сега имат, и тя е на заем взета.
(втори вариант)
Че е на заем взета, аз
да
ви докажа това.
(втори вариант)
Това, което е твое, никой не може
да
ти го вземе, то е реално само твое.
(втори вариант)
Това, което никой не може
да
ти го вземе, това е твое.
(втори вариант)
Ти за него
си
работил.
(втори вариант)
И това, което принадлежи към твоето собствено съзнание, никое същество не е в състояние
да
ти го вземе; а това, което не е твое, всеки може
да
ти го вземе.
(втори вариант)
Има една власт над тебе, искаш не искаш ще го дадеш.
(втори вариант)
Следователно, щом красотата могат
да
я вземат, назаем
си
я взел.
(втори вариант)
Щом твоята интелигентност може
да
ти се вземе, назаем
си
я взел.
(втори вариант)
Щом твоята сила може
да
ти се вземе, на заем
си
я взел.
(втори вариант)
Нали някои казват: Изгубих
си
силата.
(втори вариант)
Щом
си
изгубил тази интелигентност, тя не е твоя.
(втори вариант)
Само това, на което всякога можеш
да
разчиташ, то е твое.
(втори вариант)
Та казвам, сега тези преходните състояния, които вие претърпявате, като се разочаровате в живота, показва истината, че капиталът, с който оперирате, не е ваш; какво има
да
се безпокоите, че са дошли
да
си
вземат това, което не е ваше.
(втори вариант)
Допуснете, че вие имате две лица, нали и тези лица
си
имат свои желания.
(втори вариант)
Казвате: Изгубих
си
мира.
(втори вариант)
Представете
си
, че тези лица обичат бонбончета.
(втори вариант)
Щом
си
го изгубил, значи, този мир не е твой.
(втори вариант)
Онзи, който ти го е дал,
си
го е взел.
(втори вариант)
Е, какво
да
правя?
(втори вариант)
Ще идеш
да
помолиш
да
ти го върнат пак.
(втори вариант)
Казвам сега, тези противоречия, които съществуват в света, трябва
да
намерите ваши ли са.
(втори вариант)
Най-първо трябва
да
имате една нова философия, едно ново разбиране на живота.
(втори вариант)
Който не знае, ще каже, естеството е такова на детето, самото дете е бляскаво, а който разбира психологията, ще намери едно съответствие между лицето на детето и бонбона.
(втори вариант)
Казва някой – много страдам.
(втори вариант)
Питам тогава: Не могат ли
да
вземат страданието ти хората?
(втори вариант)
Аз навеждам този пример, за
да
се обясни един психологически акт, който се среща в живота.
(втори вариант)
Е, искам
да
ми го вземат.
(втори вариант)
Значи, той търси
да
даде някому страданието
си
.
(втори вариант)
Той търси
да
намери някой, че
да
му го тури на гърба, че
да
се освободи от него.
(втори вариант)
Пък щом дойде до щастието, хората не го дават.
(втори вариант)
Всякога когато имате в живота едно желание, което ви е присъщо, което вие очаквате, веднага това желание се отразява на лицето ви, то произвежда един ефект върху вас.
(втори вариант)
Щом ти искаш
да
се освободиш от твоето страдание, тогава и от много радости трябва
да
се освободиш.
(втори вариант)
Всякога, когато ви дадат някои горчиви бонбони, които не са израз на това, което вие желаете, което вие искате, тогава пак имате известни оттенъци на лицето.
(втори вариант)
В природата съществува едно съответствие: на всяко страдание съответствува и една радост.
(втори вариант)
Сега психологически, когато имате сладки бонбони, те съкратяват мускулите по един начин, а горчивите бонбони съкратяват мускулите по друг начин.
(втори вариант)
Ако ти искаш
да
се освободиш от едно страдание, трябва
да
се освободиш и от една радост.
(втори вариант)
Всеки един горчив бонбон веднага ще изкриви мускулите, лицето произвежда една малка дипломация, огъване, а приятните бонбони произвеждат други съкратявания.
(втори вариант)
Пък има и страдания, които са собствено наше произведение, и от тях по никой начин не можеш
да
се освободиш; но и от радостите
си
тогава, които съответствуват на тези страдания, не можеш
да
се освободиш.
(втори вариант)
Има тогава само един начин, в нас страданието и радостта се проявяват по някой път, за
да
се прояви една собствена наша радост, ние трябва
да
разделим радостта със страданието, тогава се проявява животът.
(втори вариант)
Казвате може и без страдание в живота, но тогава трябва
да
съединим радостта и страданието.
(втори вариант)
Но този бонбон който няма никакво съзнание, щом се допре до езика ти, веднага той произвежда едно движение у тебе, и ти говори много работи.
(втори вариант)
Казва: Всяко страдание трябва
да
изчезне.
(втори вариант)
Значи, произвежда някакво впечатление вътре.
(втори вариант)
Но и всяка радост и тя трябва
да
изчезне.
(втори вариант)
Има един живот, който може
да
се прояви без страдание.
(втори вариант)
Питам какво е това чувство, което
си
придобил от бонбона?
(втори вариант)
Значи, все таки бонбонът е дал нещо от
себе
си
.
(втори вариант)
Опишете ми тогава какъв ще бъде този живот без страдания и без радост.
(втори вариант)
И хубавите сладките работи са дали нещо на тебе.
(втори вариант)
Представете
си
едно състояние и то следующето: тебе ти донесат най-хубавата дреха, каквато човешкият ум може
да
си
представи.
(втори вариант)
3.
Имам ястие
,
НБ
, София, 7.9.1930г.,
Истинският светия трябва
да
коленичи,
да
напише имената на тези, които искат
да
им помогне.
Ако истината е във вас, отде идат нещастията и страданията в живота ви?
Ако не държи този поменик пред
себе
си
и не се моли за тях, ще го държат отговорен.
Страданията на хората се дължат на недоволството, вложено в обувките, в дрехите, които те носят.
И светията носи отговорност, ще го мъмрят отгоре.
Да
се върнем към думите на Христа: „Аз имам храна, която вие не знаете." Тази храна е разумното Слово Божие, което като влезе в човека, внася разширение, светлина, сила, благородство и всички добри подтици.
Дойдете ли до закона на храненето, ще намерите истинската храна, и ще разрешите един от важните въпроси.
Няма
да
се мине много време, с този нож той ще убие
себе
си
, или друг някой.
Виждал съм как деца, недоволни и сърдити, вземат нож и режат обувките
си
.
Докато търсите само знайното, обикновеното, почестите, уважението на хората, това нищо не допринася за вашето развитие.
Те чувствуват лошата мисъл, вложена в ножа, и я прилагат към обувките
си
.
Напротив, всичко това ви спъва.
Който работи ножове, трябва
да
влага в тях своите добри, чисти мисли.
Някога и любовта на хората може
да
ви спъне.
Като вземеш такъв нож в ръката
си
,
да
не изпиташ нито едно лошо чувство или желание.
Възлюбеният ти казва: Сега имам работа, иди
си
, не стой при мене
да
ми пречиш.
Нож, който върши престъпления, е осъден на страдания.
Докато не се освободи от престъпната мисъл,
да
коли и убива, той ще минава през страдания и огън.
Може ли
да
ограничиш човека
да
не яде?
На рало ще го превърнат, на мотика, на чук, ще мине през страдания.
Дали вярвате в това, което ви говоря, не зная.
Аз не говоря, за
да
ви убеждавам, но изнасям факти и закони, които са неумолими.
Това са закони на разумната природа и колкото
да
ги отричате, те указват своето въздействие върху хората.
Докато
си
на небето, ще ядеш; ако
си
на земята, ще постиш, светия ще станеш.
Следователно, ще знаете, че както престъпникът носи наказание за извършеното престъпление, така и ножът му носи известно наказание.
Ако живееш по Божествен начин, няма
да
постиш; щом живееш по човешки, ще постиш.
Ако кажеш, че не искаш
да
говориш за Господа, това показва, че
си
в пост.
Дали съзнанието е вън от него, или вътре, не е важно.
Ти
си
отворил книгата за слизане отгоре и четеш по нея.
Време е
да
отвориш Божествената книга и
да
започнеш
да
ядеш.
Докато
си
на земята, ще събираш; щом влезеш в небето, ще раздаваш.
Може
да
вярвате в това, а може и
да
не вярвате – свободни сте.
Ако събираш, на земята
си
– забогатяваш; и обратно, ако даваш, на небето
си
– забогатяваш.
Който дава на небето, забогатява; който събира, обеднява.
На земята е обратно: който дава, осиромашава; който събира, забогатява.
Казвам: За
да
се разбере животът, нужни са две противоположни гледища.
Тялото виждаме, но де е разумният човек, де е висшето му съзнание?
Като стане от сън, човек е вече съзнателен, започва
да
мисли и чувства.
На същото основание, казвам, че днес камъните спят, за
да
се събудят някога, в далечното бъдеще.
Твоя задача е
да
изпълниш още днес Божията воля, а защо тя е такава, не питай.
Понеже това време е далечно, ние имаме право
да
ги чупим,
да
си
градим къщи с тях.
Какво ще стане с вашите къщи, ако един ден камъните поискат телата
си
назад?
Ако искаш
да
разбереш този въпрос още сега, пи глас, ни услишание.
Тогава вие ще останете на въздуха, както ледът, който се разтопява и водата, която се изпарява и превръща в пара.
– Защо страдам?
Всяко същество, на което сте отнели тялото, някога ще
си
го иска назад.
– Това може
да
разбереш едва в бъдеще.
Може
да
вярвате в това, може и
да
не вярвате.
Сега, каквито обяснения и
да
ти се дадат за страданията, пак ще страдаш.
Един ден ще разбереш, защо страдаш и може ли без страдания.
Едно трябва
да
знаете: Не взимайте чуждото.
„Аз имам ястие
да
ям." Желая и вие
да
имате такова ястие,
да
изпълнявате волята Божия.
Ако ви се налага
да
го вземете, върнете го назад, преди още господарят
да
си
го е поискал.
Отсега нататък ви предстои
да
изучавате положителното знание.
Като се върне той,
да
намери тялото
си
, или вещите
си
на място.
И сегашното знание е добро, но трябва
да
бъдете в положението на ученик, който минава от едно отделение в друго, от един клас в друг; от настоящето към бъдещето, дето има една велика наука, велик живот.
Досега нищо не съм ви говорил за тази наука, защото не искам
да
се опорочава.
„Имам ястие
да
ям, което вие не знаете." Яденето е съзнателен процес.
Ще ядеш съзнателно, за
да
се ползуваш от това, което
си
приел вътрешно.
Търсете красивото, което Бог е вложил в душата на човека, а не погрешките му.
Само тогава имаш право
да
ядеш от тялото на едно същество, когато неговото съзнание работи в по-висок свят.
Един ден, когато това същество се върне в този свят, то ще възстанови тялото
си
.
Достатъчно е
да
погледнете лицето на човека, за
да
видите погрешките, който направил той.
Тогава и тези, които са го използували, ще бъдат на по-висока степен на развитие.
Един ден вълкът и мечката ще се откажат
да
ядат месо.
На тези книги са написани всички аномалии в човека, от памтивека досега.
Също така е написано, как е създадена една човешка душа, как се е развивала, какви перипетии е минала през хилядите и милиони години на своето съществуване.
Тогава никой не ще може
да
ги коли и убива, никой няма
да
ги яде.
Закон е: Който страда, той има условия
да
се развива.
Ако не страдаш, дълго време ще тъпчеш на едно място.
Добрите хора прогресират, а лошите остават на едно място.
Но един ден, когато минете през новата област, не ще бъде нужно
да
знаете, как сте грешили, как сте падали и ставали.
Вълкът всякога ще
си
остане вълк, а овцата има условия
да
се развива.
Грешният всякога ще
си
остане грешен, а праведният ще се развива, ще върви от слава в слава.
Грешния го очакват страдание и смърт, а праведния – радост и веселие.
Който греши, не знае, как
да
се пази.
Ако не знаеш как
да
ядеш и се задоволяваш с храна, каквато ти попадне, смърт те очаква.
Той носел със
себе
си
торба, пълна със злато.
Страхувал се
да
не го нападне някой разбойник и
да
го обере.
Да
събереш двама млади,
да
образуват семейство.
Евреинът помислил: Ето един човек, който ще ме запази – мога
да
разчитам на него.
Те ще живеят по човешки, както ти
си
живял.
Той се приближил при турчина и му казал: Виждам, че
си
набожен човек.
Искам
да
ми направиш една услуга.
Това трябва
да
зная!
Моля те,
да
ми поносиш малко торбата, пълна със злато, защото ме е страх
да
не ме оберат крадци.
Друг е въпросът, ако двама души се съберат
да
живеят по Божествен начин.
Всяко нещо, което човек може
да
направи, то му се подчинява.
Тогава и двамата ще бъдат здрави и ще живеят щастливо.
Ето защо, хората вярват само в това, което могат
да
направят.
Като дошли до едно място, дето гората се сгъстявала, турчинът вдигнал пушката
си
, насочил я към евреина, и му казал: Хайде, час по-скоро
да
си
вървиш!
Малко хора ще срещнете днес, които вярват в това, което не могат
да
направят.
Докато се храниш с Божествено ястие, ти
си
безсмъртен.
Разположението им към своя народ е тясно свързано с техните интереси.
Щом престанеш
да
се храниш с такова ястие, ти влизаш в смъртта.
Те обичат народа
си
дотолкова, доколкото могат
да
го използуват.
Съвременните хора се стремят към изобилна храна; те мислят, че всичко се заключава в изобилието, в многото ядене.
Да
вярваш в Бога, за
да
Го използваш, това не е вяра.
От много ядене и пресищане, човек затлъстява.
Да
се моля на Бога, това е моя длъжност, а
да
обирам хората, това е мой занаят.
Да
обичаш народа
си
, за
да
го използваш, това не е обич.
Кой човек, като се хранил много, е продължил живота
си
и придобил безсмъртие?
Положението на сегашните хора е подобно на това на евреина, който дал парите
си
на други,
да
му ги пазят.
Да
любиш ближния
си
, защото интересите ти диктуват така, и това не е любов.
Днес го обичаш, а на другия ден пренасяш любовта
си
на друго място.
Ти
си
генерал, който пренася действията
си
от едно място на друго.
Като дойдат отново на земята, те ще кажат: Махнете паметниците!
Той ще вземе торбата с парите и ще ви накара
да
си
вървите, отдето сте дошли.
Ако очаквате на турчина
да
запази парите ви, вие сте на крив път.
По-добре, служете
си
със сегашните методи.
Хората четат по каменните паметници, оттам искат
да
получат знания.
Вложете парите
си
в някоя банка, срещу известна лихва.
Някога жената побеждава, някога мъжът.
Банката за тебе е спасителка.
За предпочитане е
да
четете по живия паметник и от него
да
се учите.
Когато мъжът побеждава, светът е много красив за него; когато жената побеждава, светът е много красив за нея.
Ако днес дойде Христос, веднага ще Го питат: Кой
си
ти?
Изкуство е
да
живееш.
Не може
да
се каже, че не сте дошли до това изкуство, но животът трябва още
да
се изучава.
Като изучавам хората, виждам, че те са недоволни не само от външния живот, но и от
себе
си
.
Аз наричам изкуство
да
живееш, като влезеш в някой град,
да
не чуеш нито едно мърморене,
да
не видиш нито една сълза.
Смешно е, когато човек е недоволен от
себе
си
!
Ти
си
самозванец, не те познаваме.
Дето минаваш,
да
срещаш само доволни и щастливи хора.
Той намира, че не е достатъчно силен, не е достатъчно богат или учен и е недоволен от
себе
си
.
Религиозните познават онзи Христос, Който живял преди две хиляди години, а не познават този Христос, Който иде вече в света,
да
работи между тях.
Можете ли
да
намерите такива хора из целия свят?
Ще приведа следния разказ.
С това ние не можем
да
се похвалим.
Как
си
обяснявате психологически недоволството?
На един царски син предложили три моми,
да
си
избере от тях за жена, която му хареса.
Навсякъде по света има страдания, сълзи и нещастия.
Как може
да
бъде човек недоволен от
себе
си
?
Едната била овчарка, най-красивата мома, която той срещнал в живота
си
.
Сега, на всички предстои сериозна и мъчна работа – не само учене, но и служене.
Недоволен
си
от
себе
си
, но не можеш
да
се накажеш, както наказваш другите.
Ще кажеш, че искаш
да
служиш на Господа.
Носиш едно хубаво гърне в ръцете
си
, но го изпуснеш, и то пада на земята, дето се счупва.
Той ти казва: Вземи мотиката и иди
да
копаеш.
Недоволен
си
от
себе
си
, сърдиш се, но не можеш
да
се набиеш.
– Защо не може човек сам
да
се накаже?
– Ще вземеш мотиката и ще отидеш
да
копаеш!
Стои момъкът, поглежда ту към богатата, ту към красивата и
си
казва: Обичам красивата, но бесилка ме чака.
И за
да
се примириш с виновника, ти казваш: По-добре
да
живеем с тебе в мир и съгласие, отколкото
да
се сърдим един на друг.
Не мога
да
се оженя за нея.
Христос казва: „Аз имам ястие
да
ям, което вие не знаете." Под „ястие" Той разбирал знание.
За богатата
си
мисли: Богата е, всичко има, но за нея не мога
да
се оженя.
– По-добре
да
служиш и копаеш, отколкото
да
не копаеш.
Силата на човека се заключава в това, което той не знае, както и в това, което хората не знаят.
Поглежда към грозната и
си
мисли: Грозна е, но с нея ще имам най-добър живот.
В касата
си
имаш пари, ще вземеш хиляда лева и ще отидеш в крайния квартал, дето има една бедна вдовица, която от десет години работи за Бога и се моли.
Ще й дадеш тези пари и ще кажеш, че Бог чул молитвата й.
Вие всички сте оженени за грозната царска дъщеря.
Ако се откажеш
да
изпълниш волята на Бога, Той ще ти вземе парите и ще ги даде по някакъв начин на бедната вдовица, но ще те лиши от своето благословение.
Аз разглеждам женитбата в широк смисъл, като връзка между души.
И цар
да
си
, ако се откажеш
да
изпълниш волята на Бога, Той ще те свали от престола и ще те постави на мястото на бедната вдовица, а нея – на твоето място.
Всички знаете, кое е хубаво и красиво, но смърт ви чака там.
Дали вярвате в това, или не, то е друг въпрос.
Някой казва, че познава Господа.
Всички знаете, що е богатството, но робство има там.
– Ама как мога
да
зная, каква е Божията воля?
– Смешно е
да
се мисли, че познаваш Господа.
Всички бягате от грозотата, но
си
казвате: Няма какво
да
се прави, с нея ще се свържа.
Най-напред ще се учите
да
знаете, а после ще изпълнявате Божията воля.
Не може
да
кажеш, че познаваш някой човек, а още повече
да
говориш за познаване на Господа.
Не казвам
да
изпълните волята на Бога, когато не сте уверени в това, но когато се убедите.
Да
познаваш Господа, това значи Той
да
те слуша във всичко и
да
изпълнява всичките ти желания.
Ще приведа още един разказ.
Говори се за далечното минало.
Готов ли е той
да
си
даде подписа за всички твои желания?
Един царски син, на име Ацек, ходел често на лов, дето срещнал една млада, красива овчарка и останал при нея, заедно
да
пасат овцете.
Ако чувствувате в
себе
си
, че сте придобили нещо, вие сте изпълнили волята Божия.
Един ден царят изпратил свои доверени хора при него, със следното предложение: Ако останеш при овчарката, ще те лиша от всички права и условия
да
се развиваш.
Ако вътрешно
си
спечелил, операцията или сделката е правилна; ако външно
си
изгубил, сделката ти е Божествена.
Така ще
си
останеш завинаги овчар.
Ако се върнеш при мене, ще те оженя за царска дъщеря, ще станеш цар и ще се ползуваш с всички права и привилегии.
Щом губиш вътрешно, ти
си
на физическия свят.
Ако твоята вяра е толкова, колкото познаването на царя, когото
си
видял от прозореца или от балкона, това не е никакво познанство, никаква вяра.
Той извикал овчарката при
себе
си
и казал: Дойдоха хора от страна на баща ми,
да
ми предложат две неща: или
да
се върна при баща
си
, или
да
остана при тебе.
Ако се върна при баща
си
, цар ще стана; ако остана при тебе, овчар ще бъда.
– Ще имаш толкова съзнателна вътрешна придобивка, че няма
да
се нуждаеш абсолютно от никакви доказателства.
Оставам на тебе
да
разрешиш този въпрос.
Тя го погледнала в очите и му казала: На полето няма нужда от двама овчари.
Двама овчари не могат
да
пасат овцете.
Върни се при баща
си
.
Между цар и овчар могат
да
съществуват само приятелски отношения.
Както виждате, овчарката разрешила правилно въпроса.
Значи, двама овчари не могат
да
работят при едни и същи условия.
Ние мислим, че човекът, изобщо, е направен по образ и подобие на Създателя
си
.
Някой може
да
ми възрази с думите, че с един вол не се оре.
Не, с един вол и с един кон може
да
се оре.
Както виждате, днес традициите падат.
„Аз имам ястие." Христос определя, в какво се заключава яденето, а именно,
да
вършим волята на Онзи, Който ни е пратил на земята.
Не само по един начин се разрешават трудните въпроси.
– Как можем
да
изпълним волята Божия?
Ето, и млекопитаещите, които са близко до човека, и те не можаха
да
разрешат своите задачи.
– Щом питаш, ти сам показваш, че още не
си
направен по образ и подобие на Бога.
Даже и хората не могат
да
разрешат задачите
си
.
Направеният по образа на Бога, знае каква е волята на неговия Създател и точно я изпълнява.
Хората говорят за свобода, а се ограничават едни други, и животните ограничават.
Неговата мисъл е насочена към това: всеки момент
да
изпълнява волята на своя Отец.
Когато се говори за свобода на човека, имам пред вид онези ограничителни условия, в които той сам попада.
Ето защо, трябва
да
дойдат разумни същества, по-напреднали от човека,
да
разрешат трудните му задачи.
Учителят решава трудните задачи на ученика.
Ти се смущаваш как ще свършиш живота
си
.
Ако не е Учителят, сам ученикът нищо не може
да
направи.
– Ще свършиш живота
си
както
си
го започнал.
Заблуждение е
да
се мисли, че може без Учител.
Ако
си
роден зле, зле ще свършиш; ако
си
роден добре, добре ще свършиш.
Като възприема и прилага даденото от Учителя, ученикът може
да
го стигне.
Ако
си
роден по Божествен начин, Божествен човек ще бъдеш; ако
си
роден по човешки, като човек ще живееш и като човек ще свършиш.
Но без Учител нищо не може
да
постигне.
Не мисли, че ако
си
роден по човешки, можеш
да
станеш Божествен човек.
Да
мислите, че без Бога и без вяра в Него може
да
постигнете нещо, вие сте на крив път.
Да
мислите, че без любов може
да
имате живот, вие сте на крив път.
Ако никога не
си
учил, не можеш
да
станеш учен или философ.
– Ако някога
си
учил, можеш
да
се родиш учен.
Светлината е необходима разумна сила, без която нищо не може
да
се постигне.
Но ако никога не
си
учил, ще се родиш прост.
Някой казва: Аз няма
да
стана светия?
Ученето е процес, който предшествува раждането.
Кога няма
да
станеш светия?
В широк смисъл на думата „хранене", казваме, че силата на човека зависи, именно, от храната, която той приема, като органическа, психическа или умствена.
Ти се намираш тогава в положението на онзи селянин от варненските села, който бил опопен от жена
си
.
Знанието на ученика зависи от материала, който учителят му преподава.
Ако учителят не предаде знанието
си
ясно и пълно, ученикът нищо не придобива.
Тя постоянно го карала
да
се заеме ту за една, ту за друга работа.
„Имам ястие." Може ли всеки
да
каже така?
Като е дошъл на земята, човек трябва
да
знае онези точки на своя живот, отдето може
да
излезе.
Един ден жена му решила
да
го опопи.
Облякла го с едно женско джубе, дала му китка босилек, в едната ръка, и котле с вода, в другата, и му казала: Слушай, аз намерих един лесен занаят за тебе.
За
да
намери тези точки, той трябва
да
знае методите за проявяването на живота.
Ще тръгнеш из селото и когото срещнеш, ще ръсиш с китката - все ще ти турят нещо в котлето.
Преди
да
поеме първата вдишка, то е било в утробата на майка
си
.
Да
, но това може
да
стане с двама-трима души.
Там то се е хранило, без
да
диша.
Ако всички хора тръгнат с китка в ръка
да
ръсят, кой на кого ще дава?
Съвременните хора не могат
да
постъпват така.
Те само ядат, без
да
дишат.
Само разумната жена може
да
постъпва така, и то само за даден случай.
Значи, те са още в утробата на майка
си
.
Докато не дишаш, ти
си
само ембрио, още
си
в утробата на майка
си
, дето ядеш, без
да
дишаш и мислиш.
Тя казала, че този занаят е лесен, но това може
да
става само до известно време.
– Колко време може човек
да
не диша?
Ако той пожелае
да
излезе малко по-рано или
да
остане малко по-късно в утробата на майка
си
, смъртта му е неизбежна.
До девет месеца човек може само
да
яде и спи, без
да
диша и мисли.
Само така, той може
да
мине от потенциално състояние в кинетическо.
Обаче, дойде ли деветият месец, той е заставен сам
да
реши задачата
си
.
Ако дойде при мене човек, още нероден, и ме пита, какво нещо е Господ, ще му кажа: Ти нямаш право
да
задаваш такъв въпрос.
Нямаш право
да
мислиш за Бога.
Ако в неговото съзнание, в даден момент, няма никакъв импулс, който
да
превърне потенциалната енергия в кинетическа, човек остава в положението на спящо същество.
– Защото силата на човека се крие в правата мисъл.
– Ами, ако аз искам
да
зная нещо за Бога?
– Тогава ще излезеш от утробата на майка
си
.
Ако
си
влязъл в деветия месец, можеш
да
излезеш навън.
Колко месечен
си
?
– Тогава ще седиш още в утробата на майка
си
и ще мълчиш.
„Аз имам ястие
да
ям, което вие не знаете." Тази мисъл няма почти никакво отношение към вашия живот.
Като мисли дълго време и не може
да
разреши задачата
си
, човек отправя мисълта
си
в подсъзнанието, дето се разрешава.
Този стих крие нещо философско в
себе
си
.
Цели две седмици той решавал един въпрос, мислел ден и нощ върху него, но не могъл
да
го реши.
Най-после, той престанал
да
мисли върху задачата
си
.
След всичко това, слушате една беседа като моята.
Една сутрин станал от сън и учуден, видял, че задачата му била решена.
Който не знае, как работи подсъзнанието, ще каже, че някой дух решил задачата вместо него.
Ще кажете: Искаме
да
чуем нещо реално.
– За нероденото още дете е реално
да
седи до деветия месец в утробата на майка
си
,
да
не вдига шум.
Като препратил мисълта в подсъзнанието
си
– склад на човешките опитности и знания – той станал от сън с готова вече задача, която сам написал в тетрадката
си
.
Ако преждевременно напусне къщичката
си
, то трябва
да
има средства
да
плаща наем за друга къща.
Ако напуснеш една къща, трябва
да
намериш друга, там
да
се преместиш.
Всяка сутрин, като влизал в работилницата
си
, намирал по един чифт нови обувки, закачени на стената.
Докато
си
бил в майчината къща, тя е дишала за тебе.
Сега трябва
да
дишаш сам, по специфичен начин.
Докато е в къщата на майка
си
, детето е философ, само размишлява.
През нощта, когато всички спали, той отивал в работилницата
си
, ушивал един чифт нови обувки и се връщал отново вкъщи, дето продължавал съня
си
.
Щом излезе вън от тази къща, то заплаква и се пита, какво
да
прави.
Това показва, че в човека се крият мощни, незнайни сили.
Майката и близките около нея, като чуят този плач, веднага се разтичват,
да
помогнат на новия наемател.
Не само майката се грижи за детето
си
, но всички очакват на тези малки плачльовци, дано те спасят света.
Хората проявяват своите обикновени сили, понеже не вървят в Божествения път, дето работят живите, мощни сили.
Може ли майката
да
очаква спасението
си
от своя син?
Това е все едно, тя
да
стои с вързани крака цели 30 години и
да
очаква
да
роди син,
да
порасне,
да
се изучи и тогава
да
дойде
да
й развърже краката.
През тези 30 години тя сама е могла сто пъти
да
развърже кракати
си
и
да
се спаси.
Като бил с войниците
си
на бойното поле, един вътрешен глас му прошепнал: Слушай, в един час най-много, трябва
да
се оттеглиш от това място.
Синът не се ражда, за
да
спасява майка
си
.
Ако е въпрос за спасение, няма защо
да
се очаква на хората, те
да
спасят света.
Той послушал гласа и се оттеглил далеч от определеното място.
Само Онзи има право
да
спасява света, Който го е създал.
Понеже Бог е създал света, само Той може
да
го спаси.
Неприятелят започнал
да
бие точно там, дето стоял офицерът с войниците
си
.
Хората, родени на земята, могат само
да
участвуват в спасението на света, като съработници на Бога.
Ако не беше се оттеглил, нямаше
да
остане жив нито един войник.
Който се нагърби сам с тази работа, той поема товар вън от неговите сили.
И
да
иска, той не може
да
свърши тази работа.
подсъзнанието му, решава и най-мъчните задачи.
Офицерът не могъл сам
да
реши,
да
остане ли на бойното поле, или
да
отстъпи.
Ако човек не намери тази храна, той не може
да
придобие вътрешно просветление, към което се стреми неговата душа.
Не, халюцинацията не решава въпросите.
Има нещо разумно в човека, което решава и най-трудните задачи.
Наблюдавайте животните,
да
видите, каква голяма разлика има между тревопасните и месоядните.
Дали
си
прост, или учен, земеделец, или учител, незнайното се проявява у всички по един и същ начин.
Уханието на Божественото се предава еднакво на всички хора.
Христос казва: „Аз имам ястие." Тази е храната, която носи живота.
И като ядат от това жито, децата на земеделеца, като по-нежни, заболяват.
Тя създава правата, истинска мисъл.
Не може животинската или човешката кръв, пролята насилствено,
да
не донесе лоши последствия за човека.
Като ми говори някой, аз наблюдавам, истината ли говори, или празни думи,
да
се намира на работа.
Това е строг, неумолим закон на природата.
„Имам ястие, което вие не знаете." То е онази абсолютно чиста храна, свободна от всякакви примеси.
– Може
да
говори, както иска, но мисълта му е обикновена.
Това е онази храна, която не съдържа нито капка кръв, не само от животни и хора, но даже и от най-малките животинки и насекоми.
Жито, расло на такава нива, носи своето благословение.
Например, срещаш ме в тъмна нощ и казваш, че не ме познаваш; важно е, че
си
изгубил пътя – там е истината.
Не само това, но тази нива трябва
да
бъде орана с волове, към които господарят се отнасял добре, като към свои по-малки братя.
Аз нося една тайна в
себе
си
, с която мога
да
спася положението.
Тези волове трябва
да
работят по 3 – 4 часа на ден, а не както сега, по цели дни.
Достатъчно е
да
драсна една клечка кибрит, за
да
осветя пътя ти.
Човек трябва
да
внася своите чисти мисли в производството на храната, както и в цялото производство, изобщо.
Те имат единственото желание
да
забогатеят,
да
придобият, колкото може повече печалби.
Какво ще кажете за обувките, които носите на краката
си
?
Щом изгрее слънцето, и светлината озари всичко около
себе
си
, свещта не е нужна.
Те са направени от кожата на животни, чийто живот е отнет насилствено.
При слънцето, при този голям светия, ние, обикновените хора, събличаме дрехите
си
и вървим по осветения път.
Когато казваш, че не искаш
да
станеш светия, разбирам, че
си
вън от светлината.
Казваш, че едно време и ти
си
бил светия.
Питам: Защо едно време
си
бил светия, а сега не
си
?
Това значи, че, като светия, ти
си
носел нещо в ръката
си
, което може
да
изгори окръжаващите.
Всички са внесли своето недоволство, че трудът им се използува и не се плаща добре.
В такъв случай, по-добре
да
не
си
светия,
да
бъдеш свободен, свободно
да
махаш ръцете
си
.
Всички са вложили още и желанието
си
за забогатяване.
Кой как дойде при него, все иска нещо: това дай, онова дай; това кажи, онова кажи.
Няма
да
се мине много време, и тези обувки ще причинят някакво нещастие на онзи, който ги носи.
Цял живот светията трябва
да
коленичи,
да
се моли за този - за онзи.
Като се скъсат панталоните му, и коленете му се оголят, всички казват: Нищо от това, Бог го слуша и с окъсани дрехи.
– Предпочитам
да
живея в суеверие, отколкото в невежество, което носи нещастие на хората.
Не, във всичко, което изработва, човек трябва
да
влага своите чисти мисли и чувства, своите безкористни желания.
Съвременният живот трябва
да
се постави на идеална основа.
То не е все едно,
да
те закачат на стената, като икона в черквата.
4.
Отличителна черта
,
ООК
, София, 10.9.1930г.,
Има удари, от които човек поумнява, но има и такива, от които оглупява.
В древността един от окултните учители изпратил двама от учениците
си
в града,
да
придобият някаква опитност.
Всеки може
да
живее като пророците и апостолите, ако е готов
да
изпълнява волята Божия.
Като вървели по пътя, те срещнали един от езическите жреци и му казали: „Сине дяволски, къде
си
тръгнал?
Само онзи може
да
изпълнява волята Божия, който обича, който има знания и който е свободен.
Защо напусна капището
си
?
Когато любовта, знанието и свободата се проявяват в човека едновременно, той може
да
изпълни волята Божия.
“ Жрецът ги погледнал, дигнал тоягата
си
, ударил ги с нея и ги повалил на земята.
Липсва ли само един от тия принципи, той не е готов
да
изпълни волята Божия.
И
да
има готовност, условия няма.
Значи, когато Любовта, Мъдростта и Истината доброволно дойдат в помощ на човека, той може
да
изпълни волята Божия.
Употреби ли насилие,
да
привлече тия принципи към
себе
си
, човек не може
да
изпълни волята Божия.
“ – „Не зная дали мога
да
се считам твой брат, понеже преди малко ударих по една тояга на двама твои ученици и ги повалих на земята.“ – „Нищо, ти
си
им дал добър урок.
Приятно и радостно е
да
ви дойде гост, без
да
сте го канили.
Аз ги изпратих затова, именно,
да
получат добър урок и
да
придобият една опитност.“
Каните ли го много, и
да
ви посети, това посещение не е доброволно, не е направено от Любов.
Като не разбират законите на живота, мнозина се запитват защо е позволено на дявола
да
измъчва хората и
да
им създава страдания.
В живота и дяволът е необходим, защото дава добри уроци на хората, учи ги на ум,
да
знаят какво
да
говорят.
В този смисъл човек е онзи, който разбира Божиите мисли, чувства и постъпки в даден момент, не в целокупното проявление на Бога.
Ако върши задълженията
си
, както трябва, той дава добри уроци на хората.
Може ли
да
използва в даден момент Божиите мисли, чувства и желания, човек може
да
разреши и най-мъчните
си
задачи.
Обаче понякога дяволът преувеличава задълженията
си
, вследствие на което прави грешки и престъпления, заради което и той не може
да
се освободи от отговорност.
Не може ли
да
ги използва, той се натъква на това, което индусите наричат карма, а ние наричаме съдба, лоши условия, неустановен живот.
Има кой
да
го съди.
Министър
да
си
в една държава, ти пак носиш отговорност за делата
си
.
То може
да
се сведе към една точка, на която можете
да
поставите най-тънката игла.
Нарушиш ли реда и порядъка в държавата, ти непременно ще бъдеш съден от по-висока инстанция, а не от своите подведомствени.
Помнете, че в даден момент разумният свят има отношение към всеки човек, затова той трябва
да
отвори ума и сърцето
си
,
да
разбира неговите мисли, желания и постъпки.
Разбере ли това, всичко друго ще разбере.
Не разбере ли разумния свят, нищо няма
да
разбере.
Когато не разбира нещо, човек иска
да
му дадат ключ за разбиране.
Разберете ли Божественото в
себе
си
, вие ще разберете Божественото във всички хора.
Като ученици, вие трябва
да
се изучавате,
да
знаете кое е същественото във вас.
С други думи казано: Познаете ли
себе
си
, вие ще познаете всички хора.
Не разберете ли Божественото в
себе
си
, вие не можете
да
разберете и другите хора и ще се движите в тъмнина.
Като знаете това, не бягайте от противоречията и страданията.
И страданието е вън от човека.
Страданието и радостта се отразяват на слънчевия възел в човека.
Когато страда и не може
да
се справи със страданието
си
, човек се намира под центъра на тежестта или в самия център, където нещата се отправят.
За
да
не пострада от предметите, които падат в този център, човек трябва
да
отиде настрана,
да
не го засегнат падащите предмети.
Който разбира смисъла на страданието, той всякога заема такова положение, че
да
не го засягат ударите на страданието.
И тъй, когато човек разбере Божията мисъл и Божието чувство, вложени в страданието, последното се стопява и само по
себе
си
изчезва.
Не разбира ли човек смисъла на страданието, състоянието на неговата душа се сгъстява и той мъчно може
да
се освободи от ударите на страданието.
Щом се извини пред него, страданието му се изменя, олеква му нещо.
Човек не трябва
да
търси реалността в последствията.
Когато синът или дъщерята измени отношенията
си
към майка
си
, в ума ѝ настава тъмнина, на слънчевия възел усеща тежест, стягане, и докато отношенията не се подобрят, тъгата не напуска не само майката, но и целия дом.
Иска ли
да
се освободи от страданието
си
, или
да
се лекува от някаква болест, човек трябва
да
намери причината на тия неща, а не последствията им.
Сегашните хора търсят живот без страдания.
Изобщо, всички болести, всички аномалии в живота
си
имат своя причина.
Искате ли
да
се освободите от тях, трябва
да
отстраните причината им.
Значи човек не е в тялото
си
, но вън от него.
И това е възможно, но човек трябва
да
знае от какво може
да
се съблазни.
Човек, като духовно проявление, живее в целия космос: в Бога, в ангелите, във всички хора, животни, растения, камъни.
Има смисъл човек
да
се изкушава, но от чистия планински въздух, от бистрата планинска вода.
Обаче
да
се изкушава човек от клоака на живота, от въздух, пълен с микроби, това не го оправдава.
Да
съзнава човек, че живее в целия космос, това значи, че той е свързан с живота на Бога, на ангелите, на хората.
Много време се изисква, докато умът и сърцето на човека се просветят и той излезе на чист въздух, на Божествената светлина,
да
води чист и свет живот.
Но той трябва
да
напусне лошите условия,
да
се превърне на какавида, откъдето след известно време
да
изхвръкне навън като пеперуда.
Това значи
да
изхвръкне човек от какавидата, от пелените на стария живот,
да
се облече в нова премяна и като пеперуда
да
каца от цвят на цвят,
да
събира нектара на новия живот.
Това са твърдения, които трябва
да
се докажат.
Дръжте в ума
си
основната мисъл, че Бог иска
да
направи човека щастлив само за един момент.
Ако през целия ден можете само за един момент
да
бъдете щастливи, вие ще запазите щастието
си
за повече време.
Защото човек няма представа какво нещо е, например,
да
има връзка с един ангел.
Това се постига, когато разберете Божиите мисли, чувства и постъпки в даден момент само и ги приложите.
Що се отнася
да
вашите вярвания, вие не трябва
да
се смущавате.
Що се отнася до физическата чистота, донякъде хората имат представа, но дойдат ли до сърдечна и умствена чистота, малцина я познават.
Седи някой беден, бос и окъсан човек пред каса, пълна с пари, и не му дохожда на ума мисълта
да
открадне нещо. Защо?
Това, което детето знае в първата година на живота
си
, се различава коренно от знанията, които 20-годишният младеж има.
Едногодишното дете познава баща
си
по един начин, 20-годишният момък го познава по друг начин.
Гладен човек влиза в една градина, пълна със зрели, вкусни плодове, но той не се съблазнява, в сърцето му не се поражда никакво желание
да
си
откъсне един плод.
Този човек е чист в желанията
си
.
На малкото
си
дете той ще даде една малка стомничка, която едва съдържа един килограм вода; на 20-годишния
си
син той ще даде голяма стомна,
да
донесе повече вода,
да
задоволи нуждите на целия дом.
Млад момък среща в гората млада мома, объркала пътя, и той прекарва цяла нощ около нея, пази я, без
да
смути нейното спокойствие.
Чист е този момък и в мислите, и в желанията
си
.
На силния и способен ученик се дават мъчни задачи, големи изпитания, а на слабия се дават лесни задачи, малки изпитания.
Малцина могат
да
издържат пред пълната каса, пред сладките и вкусни плодове, пред младата и красива мома.
На всеки човек са дадени страдания и изпитания според силите му.
Също така и Любовта се проявява естествено, без никакво външно или вътрешно насилие.
Бог е задържал най-големите страдания за
себе
си
.
Христос казва на учениците
си
: „Ако не разбирате обикновените работи, как ще разберете небесните?
Затова казваме, че Той е дълготърпелив, всесилен, всеблаг и т.н.
Нека всеки
си
каже: „Ако Бог е дълготърпелив, защо аз
да
не бъда поне търпелив?
Ако Той е всесилен, защо аз
да
не бъда поне силен?
Вие искате
да
разберете любовта на човека, без
да
сте разбрали любовта на по-малките същества.
Ако Той е всеблаг и всемъдър, защо аз
да
не бъда поне благ и мъдър?
“ – и
си
заминавате.
Като ученици, вие трябва
да
мислите право,
да
различавате животинските прояви от човешките и човешките – от Божествените.
Като различавате тия неща, вие ще можете
да
се пазите от животинските мисли.
Спри се пред карамфила, разгледай цвета му, помириши го и започни
да
мислиш защо мирише толкова приятно, защо цветът му е бял, червен, жълт и т.н.
Ще слушате какво ви се говори отвън и отвътре, без
да
ставате роби на човешкото и на животинското.
Бъдете свободни
да
приемате Божественото доброволно, без никакво насилие.
Срещне ли ви на пътя човек, който ви предлага пълна торба с пари, откажете се
да
я вземете и продължете пътя
си
.
Ако наистина я е напуснал, той е слязъл в ада на работа.
Понеже там е нечисто, тя плаче за него,
да
го измие.
Ще кажете, че чрез него Бог иска
да
ви даде това злато.
Със сълзите
си
момата мие своя възлюбен.
Не, Бог никога не осигурява човека за цял живот.
Казано е в Господнята молитва: „Хляб наш насъщни, дай ни го днес“.
Ако Бог иска
да
постави човека на изпитание, само тогава може
да
му даде торба със злато.
Аз нямам предвид външния плач, изразен в няколко реда сълзи.
Съвършеният човек никога няма
да
срещне на пътя
си
престъпник, крадец, убиец.
Какъв смисъл е вложила природата в сълзите?
Влезе ли в такъв дом, той има определено желание
да
помогне на хората, които живеят там.
Природата, в която живеем, е разумна и съзнателна.
Ако някой богат човек е извършил престъпление и се моли
да
му се помогне, Бог ще изпрати хора
да
го оберат,
да
стане последен сиромах, и тогава ще го посети.
Ако от време на време човек намазва колелата на машините, които е направил, за
да
не засъхват и
да
вървят гладко, не трябва ли и природата
да
прави същото със своите машини?
Човек е сложна машина, която трябва
да
се намазва, за
да
работи добре,
да
не скърца и
да
не изсъхва.
Аз никого не съдя, но и вие не трябва
да
съдите.
Ето защо, природата е създала сълзите,
да
поддържат влагата на очите,
да
не изсъхват.
Вие трябва
да
си
изработите нова философия на живота и според нея
да
разглеждате нещата.
В този смисъл човек трябва
да
плаче.
Човек, съзнателно или несъзнателно, участва в тия колективни процеси.
Ще кажете, че е срамно за човека
да
плаче.
Въпреки всичкото
си
желание
да
не греши, човек не може
да
се освободи от греховете на майка
си
и на баща
си
.
Затова и Давид казва: „В грях ме зачена майка ми“.
За
да
не изгуби Любовта
си
, човек плаче.
Като знае това, човек трябва
да
работи върху
себе
си
,
да
се освободи от наследството на майка
си
и на баща
си
, което те му предават чрез своята нечиста кръв.
По-добре е човек
да
плаче, отколкото
да
се гневи,
да
вика,
да
се кара.
Когато човек изплати всичките
си
дългове, както и тия на своите деди и прадеди.
По-добре е
да
плачеш за онзи, когото обичаш, отколкото
да
му се сърдиш.
Следователно, за
да
изправят живота
си
, съвременните хора се нуждаят от дълбоко разбиране на психическите или духовни закони, които го управляват.
Казано е в Писанието, че човек е създаден по образ и подобие Божие.
Ако няма тия разбирания, човек нищо не може
да
постигне.
Човек е създаден по образ и подобие Божие, но не е запазил този образ.
Мнозина искат
да
им се дадат голями знания, без
да
са се приготвили за тях.
Той е изгубил своя първичен образ, вследствие на което днес боледува, страда, мъчи се.
За
да
придобие окултно знание в неговата висша степен, човек трябва
да
има здрава нервна система,
да
издържа.
Ако нервната му система не е здрава, той не може
да
издържа.
Предлагаш му ядене – не иска; предлагаш му нови дрехи
да
се облече – не иска; предлагаш му хубава книга за четене – не иска.
Както грубите мисли, чувства и постъпки действат вредно върху човешкия мозък, така и възвишените мисли и чувства изискват здрава нервна система.
Докато дойде човек до това положение, храната, която употребява, трябва
да
се размекне, като на дете.
В дадения момент той не иска нищо друго, освен
да
дойде майстор,
да
намести счупения му крак.
Знаете ли какви пакости може
да
причини твърдата храна на слаб стомах?
Краката символизират добродетелите на човека.
Всички науки, в своето високо проявление, представят твърда храна за съвременния човек.
Следователно, за
да
работи,
да
яде,
да
се облича с радост, човек трябва
да
има здрави крака, т.е.
Като знаят това, учените обличат тия истини в специални формули, с които ги забулват, за
да
не причинят някакви повреди на човешкия мозък.
И тъй, едно малко желание, но реализирано, струва повече от всичките почести и слава на света.
За
да
закрепи състоянието на своите добродетели, човек се обръща към религията.
Да
изядеш един плод и
да
познаеш Бога в него, струва повече от всичката слава и всичкото богатство на земята.
Тя дава методи за усилване на човешките добродетели.
Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в
себе
си
“.
Когато всички добродетели – правда, милосърдие, кротост, любов, функционират правилно, човек е здрав.
Този стих превеждаме в следния смисъл: Ако изядете една ябълка и не познаете в нея най-малкото и най-голямото проявление на Бога, нищо не сте постигнали.
Само здравият човек е запазил своя първичен образ, по който е създаден.
За
да
разбере Божественото в
себе
си
и в своя ближен, човек се нуждае от храна, от чистия въздух и от светлина.
Няма ли тия 3 неща, той нищо не може
да
разбере.
Стремете се към чиста, здравословна храна, към чист въздух и светлина, за
да
имате живот в
себе
си
.
Всичко в него е хармонично.
И болният, който е изкълчил или счупил крака
си
, познава Бога, но по отрицателен път.
Той го познава като майстор, който е дошъл
да
намести крака му.
И това е добре, но за предпочитане е човек
да
не чупи крака
си
.
Като счупи крака
си
, докато оздравее, постоянно ще
си
задава въпроса защо Бог е допуснал това, защо трябваше
да
пострада и т.н.
Едва след оздравяването
си
човек ще се примири със станалото и ще каже: „Познах, че Бог е Любов, защото ми изпрати майстор, лекар,
да
намести крака ми и
да
ме излекува“.
„Ама защо Бог допуснал страданията?
Това трябва
да
се докаже.
Защо създал света по този начин?
“ Престъпление е човек
да
спори с Любовта,
да
роптае против нея.
Искате ли
да
разберете защо светът е създаден по този начин, а не другояче, влезте в положението на Онзи, Който го е създал, както и Той влиза в нашето положение и ни помага.
Следователно само ония неща се нуждаят от доказателства, които не сме видяли; всички неща, които сме видяли, не се нуждаят от никакви доказателства.
Той трябва
да
влезе в положението, в което се намирате,
да
ви ограничи и така
да
ви помогне.
Като гледате на въпроса така, вие ще се домогнете до Истината, която ще ви свърже с Бога и ще ви направи свободни.
Ако сте я видели, няма нужда
да
я доказвате; ако не сте я видели, трябва
да
я докажете.
Да
се върнем към въпроса за същественото в човека, което го отличава от другите живи същества.
Тъй че всяко нещо, за което говорим, трябва
да
е добре обосновано и доказано.
Същественото не е във формата,
да
кажете, че някой е мъж, а друг – жена.
Казвате, например, че даден човек е религиозен, а друг – светски; един е богат, а друг – сиромах; един е учен, а друг – прост; един е здрав, а друг – болен.
Кои са отличителните черти на богатия, и кои – на сиромаха?
Мъжът и жената са полюси, и докато имат съзнание за
себе
си
като мъж и жена, те не са още истински човеци.
Не е достатъчно само
да
докажете, че някой човек е учен, но трябва
да
обосновете неговата ученост.
За
да
стане истински човек.
И жената обича мъжа, за
да
стане истински човек.
Ако наистина е учен, знае математика, нека изчисли за колко време известен човек може
да
свърши дадена наука, при какви условия ще свърши, как ще свърши и т.н.
Когато е създавал света, Бог е предвидил и изчислил всичко математически, до най-малките подробности.
Той има формула за всеки човек, от създаването му до края на неговия живот.
Истински човек е онзи, който включва в
себе
си
и мъжа, и жената.
Той не подценява нещата, но на всичко дава съответна цена.
Той познава всичките добродетели и всички слабости на човека.
Колкото и
да
е учен човек, все ще се намери някой
да
знае повече от него.
Важно е, че всичко е предвидено и математически изчислено.
Ако
си
по-силен от някого, той ще ти се подчинява; ако той е по-силен, ти ще му се подчиняваш.
Предвиждането подразбира знание.
Оттук вадим следния закон: низшето всякога трябва
да
се подчинява на висшето; висшето пък трябва
да
подчини низшето.
Да
предвиждаш нещата, значи
да
ги обгърнеш отвсякъде.
И тъй, истински човек е онзи, който е подчинил низшето в
себе
си
на висшето, т.е.
Обаче човек може
да
обгърне само това, което е вън от него.
Всичко, което е вътре в него, не се обгръща, но само по
себе
си
се определя.
По този начин той е привел всичко в
себе
си
в хармония.
С други думи казано: истински човек е онзи, който е подчинил низшето на
себе
си
, а сам той се е подчинил на висшето, т.е.
Той ги вижда, познава и разполага с тях и външно, и вътрешно.
Не може ли
да
дойде до това подчинение, човек остава в дисхармонията на своя живот.
Той не може
да
се развива правилно, не може
да
придобива никаква наука, никакво изкуство.
Като ученици, вие трябва
да
мислите по въпроса коя е отличителната черта на човека и сами
да
си
отговорите.
Щом е в разногласие със
себе
си
, той е в разногласие и с окръжаващите.
Някои казват, че човек се намира в тялото
си
.
В края на краищата и едните, и другите виждат, че човек не е в очите, не е в никой от удовете на тялото
си
, но все пак е в тялото.
Той е над всички човешки възгледи и вярвания.
Каквито и
да
са вярванията и възгледите на човека, той трябва
да
се пази
да
не хвърля сянка на Божественото съзнание.
Човек не е в тялото
си
, а при това без тяло не може.
Отивате ли при Бога, не се оплаквайте, не казвайте, че страданията ви са големи, но кажете Му, че благодарите за всичко, което досега ви е дал: блага, радости, страдания.
Духовният и религиозният казват, че човек живее в душата
си
.
Благодарете от сърце и душа и върнете се радостен и доволен.
Започнете ли
да
се оплаквате,
да
роптаете, това не е човекът, това са жената и мъжът.
Мъжът се оплаква от жената, а жената – от мъжа; родителите се оплакват от децата; а децата – от родителите; учениците – от учителите; а учителите – от учениците; господарите – от слугите, слугите – от господарите и т.н.
Когото и
да
запитате по този въпрос, той или ще отрече съществуването на душата, или ще каже, че не знае къде живее тя.
Най-после, човек се оплаква и от
себе
си
.
Той е недоволен от ума и от сърцето
си
.
Ако виното не е в чашата, как може
да
го изпие?
Ако е недоволен от ума и от сърцето
си
, от какво ще бъде доволен?
Това е преносен израз, който дава друг смисъл на нещата.
Пак ще ви задам въпроса: Къде е човекът?
Съвременните хора, в своето несъвършенство, са дошли до положението
да
искат
да
подчинят природата, небето, даже и Бога на
себе
си
.
Те искат, каквото пожелаят,
да
стане.
Всеки може
да
каже за
себе
си
, че е учен човек, но къде седи неговата ученост?
Това не трябва
да
се желае.
То е все едно
да
имате един човек, който обикаля около известен център.
Какво ще стане, ако човек, в своето невежество и неразбиране на нещата, пожелае
да
подчини природата на
себе
си
?
Ако първата година обиколи този център един път, втората година го обиколи два пъти, третата година три пъти, докато дойде до положение
да
направи 365 обръщания в една година, какво сте постигнали с ускоряване на движението?
Това значи
да
произведе катаклизъм в света.
Защо човек желае
да
подчини природата, а той не иска
да
се подчини на нея?
Защо той не е готов
да
изпълни волята Божия, а иска от Бога подчинение?
Всеки ден човек прибавя по нещо ново към знанията
си
, към своята ученост.
Кой на кого трябва
да
се подчини?
Така търговецът увеличава печалбите
си
.
Какво разбрахте от всичко казано досега?
Онзи, който работи върху своето физическо развитие, увеличава силата
си
, като прибавя всеки ден по известно количество тежест на гърба
си
.
Ако някога е носил един килограм, той постепенно увеличава тежестта, докато дойде до 100 килограма.
Ако е на сушата, това тегло може
да
се увеличава без
да
причини някаква пакост на човека.
Обаче влезе ли в морето, и тежестта на гърба му се увеличава, той ще отиде на дъното, откъдето не може
да
се върне.
НАГОРЕ