НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
436
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
436
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Виждане и съзнаване
,
СБ
,
РБ
, Рила, 19.8.1930г.,
Например вие сте дошли вече до извора – това е постижение, но трябва
да
опитате водата на извора.
Първо, вие трябва
да
опитате силата на водата, която извира, т.е.
Добрите мисли и желания създават възвишени енергии, които ние днес чувстваме.
живота, който изворът носи.
После, трябва
да
опитате съзнанието на този извор, т.е.
Ако тези възвишени същества не участват между нас със своите светли мисли и благородни желания, небето и досега можеше
да
бъде забулено, а ние щяхме
да
бъдем като в затвор.
благословението, което той носи със своята вода.
Например един човек може случайно някъде
да
се спъне и
да
си
счупи крак или ръка, но
да
се спънат всички същества едновременно – това е невъзможно.
“ Това подразбира: кога ще се реализира пиенето на водата?
Един човек може
да
сгреши,
да
направи някаква погрешка, но
да
поддържате, че в този момент всички хора могат
да
сгрешат, това е неразбиране на законите в живота.
Това зависи от вас.
С един човек може
да
се случи нещо, но с цялата Вселена не може
да
се случи същото.
Щом поседите малко около извора, за
да
си
починете, след това вече можете
да
пиете вода, колкото искате.
Целокупността не може
да
се изложи на това, на което отделният човек се излага.
През целия ден, докато сте при извора, можете
да
пиете вода, колкото пъти пожелаете.
Значи човек в своята битност, тъй, както е произлязъл от Бога като душа и дух, не може
да
се спъне, не може
да
греши.
И вечер можете
да
пиете от водата на този извор.
Казвам: когато говорим за реалността на човека, ние разбираме това, което едновременно виждаме и съзнаваме.
Сега основната мисъл, която трябва
да
задържите в
себе
си
, е
да
се стремите към постигане на съществени знания.
Ние виждаме например своето тяло като резултат на нашия минал живот.
Например някой човек е много наблюдателен, но само по отношение на външната страна на нещата.
Едновременно с това ние съзнаваме, че можем
да
мислим,
да
чувстваме и
да
действаме.
Той срещне някого и веднага започва
да
ви разправя с какви дрехи е бил облечен, каква шапка е имал на главата
си
, какви са били обущата му; но какъв е самият човек – нищо не може
да
ви каже.
И тогава, според степента на неговото съзнание, всичко, което той мисли и чувства, се отразява върху лицето му.
И затова, срещнете ли човек, гледайте на неговото лице, а не на неговите дрехи.
Който е наблюдателен, той ще забележи, че всяка мисъл или всяко чувство, които минават през съзнанието на човека, се отразяват върху лицето му като в огледало.
Например някоя мисъл, някое чувство или някое действие може
да
се отразят върху съзнанието на някой ангел във формата на карамфил, роза или друго някое цвете, каквито ние отглеждаме в градините
си
, радваме им се, без
да
знаем техния произход.
– Многото народ показва какви са били всички събрани там същества от видимия и невидимия свят.
И тъй, когато казваме, че трябва
да
бъдем внимателни с цветята, подразбираме
да
бъдем внимателни с мислите на ангелите.
И отвори устата
Си
, та ги поучаваше и говореше.
Някога вашето невнимание може
да
мине безнаказано, но някога това възвишено същество ще ви хване за ухото и ще ви възпита по свой начин: веднъж завинаги
да
помните – чужди мисли и чувства
да
не тъпчете.
Ако народът не беше дошъл, ако Христос не беше се качил на високо място и ако учениците Му не бяха пристъпили до Него, Христос не би отворил устата
Си
да
ги поучава.
Значи тия три неща бяха необходими, за
да
отвори Христос устата
Си
и
да
говори.
Като срещнете едно малко дете, какво отношение трябва
да
имате към него?
Това дете носи в
себе
си
едновременно мислите и желанията на своите родители.
На същото основание трябва
да
бъдете внимателни и със своите мисли и чувства.
Някой казва: „Аз съм лош човек, от мене нищо не може
да
стане.“ – Така може
да
говори човек за известни свои постъпки в даден момент, но
да
мисли, че по естество е лош, с това той огорчава Бога, Който го е създал: той тъпче Неговите мисли и чувства.
Щом Бог е помислил за тебе, Той е пожелал и
да
те създаде,
да
направи нещо от тебе, за което те е изпратил на Земята.
Обаче кажеш ли, че нищо няма
да
излезе от тебе, с това ти цапаш Божията мисъл и грешиш.
Нажалени са тези, които имат будно съзнание и сърцето им е всякога изпълнено от благородни стремежи и желания за правене на добро на ближните
си
.
Искаш ли
да
изправиш погрешката
си
, кажи: „Това, което Бог е помислил за мене, ще се реализира.
И сто пъти на ден
да
греша, Бог пак ще ме измие.
Кроткият човек е винаги снизходителен към слабите и немощните, макар
да
вижда, че нещата не стават, както трябва.
Той не може
да
бъде неверен на
Себе
Си
.“ В Бога противоречия няма.
Блажени, които гладуват и жадуват за Правдата;
Дръжте тази мисъл в ума
си
, ако искате
да
се самовъзпитате правилно.
блажени гонените заради Правдата…
Дръжте в съзнанието
си
образа на всички хора, животни и растения, като на Божии създания.
Постъпвате ли така, всички работи в живота ви ще се наредят добре.
Като наблюдавате времето днес, вие считате, че е в реда на нещата този ден
да
бъде ясен, хубав, какъвто е в действителност.
Нека всички тия блаженства бъдат и върху вас.
Така
да
просветне вашата виделина пред человеците,
за
да
видят добрите ваши дела
и
да
прославят Отца вашего, Който е на небеса.
Питам тогава: ако вашите напреднали братя се радват, трябва ли вие
да
плачете?
Това означава, че във висшето съзнание на всички хора трябва
да
има единство.
Пощата носи вече техните писма и подаръци, чрез които се предава Божието благословение.
От вас зависи
да
ги приемете ли навреме, или не.
Няма ли това единство в съзнанието на хората, те ще изпаднат в съмнения, подозрения, противоречия, недоволства и неразположения в живота
си
.
Ако изпълнявате Волята Божия, всичките благословения ще дойдат навреме; не изпълнявате ли Волята Божия, и благословенията ще закъснеят.
Казвам: всички недоволства, неразположения, завист и други подобни чувства и състояния, се дължат на някои паднали ангели, адепти или божества, които ви влияят.
Закъсняването на благословенията показва, че вие сте се отделили от мястото или от специфичните условия, при които е трябвало
да
ги получите.
Ако седите на същото място, в същата къща, до която е адресирано писмото, ще го получите навреме.
Нека те сами носят товара
си
!
Не помагайте на силните.
Защото, казвам ви, че ако вашата правда
Някой казва: „Ние искаме
да
ги видим.“ Вие искате
да
видите съществата, които се срещат, но виждането е вътрешно отношение, вътрешен процес: то е въпрос, който се отнася до съзнанието на човека.
не надмине правдата на книжниците и фарисеите,
От неговото съзнание зависи и далечината на предметите.
няма
да
влезете в Царството Небесно.
Когато един предмет е близо до вас, вие виждате ясно всичките негови подробности.
Ако не виждате предмета ясно, това показва, че той е далече от вас.
Значи светът и неговите действия не могат
да
бъдат мерило за морала.
Сега вие виждате нещата, защото са близо до вас.
Радвайте се, че ги виждате!
И тъй, ако принесеш дара
си
на олтаря,
Ако не виждате всички неща, виждате поне Слънцето, Месечината, а те съставляват вече половината реалност.
и там се
усетиш
, че брат ти има нещо на тебе,
И тъй, аз искам
да
разберете реалността,
да
разберете онзи вътрешен закон – че човек трябва
да
дойде до положение, когато едновременно ще вижда и ще съзнава нещата.
остави дара
си
там пред олтаря
и иди първом се примири с брата
си
,
Усилия, съзнателна работа се изискват от човека.
и тогаз ела, та принеси дара
си
. (23.
Дойдете ли до реалност¬та, вие ще забравите външния свят така, както някой човек, като прочете една книга и я запомни, втори път не я чете; той затваря книгата и се отдава на размишление върху прочетеното.
Човек трябва
да
се примирява не само със своите братя на Земята, но и с тия от невидимия свят.
Човек, който е видял нещата в тяхната реалност, той затваря вече Книгата на живота и започва
да
помага на страдащите, на бедните, които обича и разбира, както разбира и
себе
си
.
Представете
си
, че някой човек е скръбен, обременен от нещо, и дойде един ангел
да
му помогне, но той го обиди нещо и с това го отблъсне.
Онези, които не разбират този закон, като наблюдават хората, които живеят в реалния свят, казват: „Тези хора се пренесоха вече.“
Да
се пренесеш от едно място на друго, това е ходене, движение, в което не седи реалност¬та на живота.
Може ли след това този човек
да
се моли?
Ако рече
да
се моли, той ще изпитва някаква тежест в душата
си
.
Истинското пренасяне подразбира едновременно виждане на живота отвън и съзнаване на живота отвътре.
Какво трябва
да
направи?
– Първо ще отиде
да
намери адреса на този ангел и след това ще се обърне към Бога с молба
да
му прости за неговото невежество, за неговата лоша постъпка.
Следователно съществата действат върху нас едновременно по два различни начина: едни от тях действат със своята мисъл, като образуват външния свят; други от тях действат със своите чувства, с Любовта
си
, като образуват вътрешния свят.
Прости ли му веднъж, след това той може
да
принесе своята молитва пред олтара.
Някога се случва и обратното: едни същества действат с чувствата
си
върху нас и образуват външния, физическия свят; други пък действат с мислите
си
и образуват вътрешния свят.
Само такава молитва може
да
бъде приета.
В такъв случай човек трябва
да
разбира дали обективният, външният свят, в който живее, е произлязъл от мислите или от чувствата на някои напреднали същества.
Той трябва
да
разбира още дали светлината на неговото съзнание в даден случай се дължи на мислите или на чувствата на някои от напредналите същества.
Тъй щото, когато хората едновременно виждат и съзнават нещата, тогава вече има вътрешна връзка между тях и ангелите.
Човек сам по
себе
си
е колективно същество.
Щом е така, той сам не създава нито мислите
си
, нито своите чувства.
Ако той е сам творец на своите мисли и желания, те всякога трябва
да
бъдат с него.
Когато човек обича света във всички негови форми повече от Бога, той прелюбодейства вече.
Понеже човешките мисли и желания се изгубват, напущат човека, това показва, че те идват отнякъде, спират се в човешкия ум и в човешкото сърце временно, и после пак
си
заминават.
Едновременно десет души могат
да
имат една и съща мисъл или едно и също чувство.
Човек трябва
да
освободи душата
си
от всички утайки и нечистотии и
да
знае, че реалното е горе, а не на Земята.
Мислите и чувствата търсят условия
да
се проявят – и дето намерят благоприятни условия, там спират.
Всеки, който вярва в света и иска
да
го придобие, той ще обезсмисли живота
си
.
извади го и хвърли го от
себе
си
.
Значи ако външното ти разбиране те съблазнява, ако това, което виждаш, те съблазнява, отхвърли го от
себе
си
и влез в съзнанието
си
, провери го и направи корекция.
Божествената мисъл е по-реална от човека, когото виждаме само външно
да
се движи,
да
говори или
да
върши нещо.
По-добре е
да
погине едно твое лъжливо мнение или една твоя лъжлива теория, отколкото
да
бъдеш изложен на безкрайни вътрешни страдания.
Какво струва на човека
да
се откаже от своята лъжлива теория?
В това отношение силата на Божествените мисли е в приложението им, а не само в усилието, което правим, за
да
ги приложим.
Някой човек създаде една теория, защитава я, но дойде време, когато трябва
да
я отрече и
да
се откаже от нея.
Наистина, не е лесно изведнъж
да
се откаже от нея.
Да
приложиш една мисъл в живота
си
, това подразбира
да
съзнаваш, че тя е вярна, че е време
да
се приложи, и
да
нямаш никакво съмнение в нея.
Работил е върху нея, живял е с нея, и току изведнъж
да
я отхвърли.
Само при това положение ти можеш
да
приложиш тази мисъл с радост в душата
си
.
Някой казва: „Дали е навременна тази мисъл?
Той казва: „Как така
да
призная, че съм се лъгал?
“ – Божествените мисли идат всякога навреме – следователно и приложението им е навреме.
Дойде ли една Божествена мисъл в ума ви, каквато работа и
да
имате, напуснете я, за
да
приложите тази мисъл.
Казвам: за
да
се избави човек от вътрешните страдания, по-добре е
да
извади окото
си
и
да
отсече ръката
си
, щом те са причина за тези страдания.
Но Аз ви казвам: Никак
да
се не кълнете…
Щом дойде Божествената мисъл при вас, казвате: „Нека
да
свърша първо своята работа, че тогава ще се занимавам с тази мисъл.“ Обаче, докато свършите работата
си
, Божествената мисъл
си
е отишла.
Но
да
бъде речта ви: ей, ей, не, не;
Вашата работа вие всякога можете
да
я свършите, защото конецът й всякога можете
да
го прекъсвате и завързвате, но Божествената работа не трябва
да
се отлага.
В сегашната среща вашите напреднали братя имат за цел
да
ви предадат своето завещание в следния смисъл: ако искате
да
имате успех във всяко добро начинание на живота
си
, не изпущайте случай
да
приложите всяка Божествена мисъл, която е дошла до вас; не изпущайте случай
да
реализирате всяко Божествено желание, което е дошло до вас!
Питам: може ли човек, който не вярва в думите ми,
да
вярва в моята клетва?
Това е примка, с която иска
да
те улови.
Някой казва: „Какво
да
правим със страха?
Един светия отива при един банкер
да
му иска пари назаем.
“ Вашите напреднали братя казват: „Ако се занимавате с Любовта, страхът ще излезе навън.“ – „Какво
да
правим с лъжата?
“ – „Какво
да
правим с глупостта?
Ни Господа познавам, ни ангелите познавам, ни светиите познавам.
Аз искам трима души поръчители от Земята.“ Светията махнал с ръката
си
и всичкото богатство на банкера изчезнало, при което той останал сам, без пет пари в джоба
си
.
“ Напредналите братя ви поздравяват с думите: „Ако искате
да
бъдете свободни, занимавайте се с Любовта, с Мъдростта и с Истината!
Казвам: дойде ли някой и ви представи Бога за гарант, дайте му, колкото пари иска.
Не дадете ли в Името Божие, всичкото ви богатство ще изхвръкне.
Сега вие можете
да
предадете тази мисъл и на вашите братя и сестри, но без прибавки, без преувеличения, без качулки.
Някой казва: „Защо хората на Земята осиромашават?
“ – Защото когато светията дойде при тях като при богати
да
им иска пари назаем в Божие име, те му казват: „Ни Бога познаваме, ни ангелите познаваме, ни светиите познаваме.“ Кажат ли така, Бог оттегля от тях Своята Светлина и те изгубват всичко, каквото имат.
Така пропадат на Земята богатите хора, така пропадат учените, така пропадат и религиозните.
“ – „
Да
.“ – „Колко?
Споменат ли се тия имена пред вас, кажете: „
Да
бъде Волята Божия!
Нам се вижда, като че само един ангел е слязъл при нас, защото те ходят много бързо.
“ – ще искате
да
ги видите.
Чрез своята светлина външно те искат
да
въздействат върху нашето съзнание.
А пък Аз ви казвам:
Да
се не противите злому;
За изяснение на мисълта
си
ще ви дам един прост пример.
Представете
си
, че вие сте изпаднали всред пътя в голям мрак, нищо наоколо
си
не виждате.
Ангелът ви обича, затова иска
да
осветли пътя ви.
Който проси от тебе, дай му;
Вие веднага виждате светлината на свещта, но ангела още не виждате.
и който иска
да
земе от тебе,
В дадения случай в духовния свят свещта и ангелът са едно и също нещо.
Това е относителна, а не абсолютна реалност.
Ако една градина иска назаем вода, трябва ли
да
й се откаже?
Когато виждате светлината, вие не се радвате толкова на свещта, от която излиза светлината, но се интересувате
да
знаете кой се крие зад свещта, кой я носи.
Човек трябва
да
е извор, който всякога
да
дава.
Значи изгубени ли сте някъде в тъмнината, вие се интересувате от този, който ви носи свещта, а не от самата свещ.
Вие се радвате повече на носителя на светлината.
Дойде ли някой при тебе и ти каже: „Дай, за Бога!
Тъй щото виждате ли светлина в мрака, в първия момент се интересувате от този, който носи светлината; във втория момент вие се радвате вече на този, който я носи.
“ – нищо не мисли и дай.
Щом влезете у дома
си
, вие можете
да
загасите свещта, защото там ще намерите друга запалена свещ.
– „Ако дам на този, на онзи, какво ще остане за мене?
“ – Дай и не мисли.
Щом Бог изпраща някого при тебе
да
ти иска нещо в Негово име, Той знае, че можеш
да
му дадеш.
В живота се крие всичката радост и веселие.
Целта на Бога не е
да
осиромашаваме.
Ще работите за Мъдростта, от която изтича Светлината – като наслада в живота.
Ще работите за Истината, от която изтича Свободата – в свободата се съдържат всички възможности за реализиране на нещата.
В много извори има повече вода, отколкото курната събира.
И тъй, реално е това, което едновременно виждаш и съзнаваш.
Съмнявате ли се, вие ще
си
създадете ред нещастия и спънки в живота.
Ако вие сте касиер в английска банка и дойде при вас някой с документите
си
да
ви иска пари, няма ли
да
му дадете?
Казвам: напредналите, възвишените същества, които днес присъстват тук, уреждат вашия живот.
Например някой ученик има слаба памет: учи, мъчи се, но не постига целта
си
.
– Не, ще му дадете, каквото иска.
Като го види един от тези братя, бутне центъра на паметта му – и от този момент нещо просветва в ума на ученика и той започва
да
помни,
да
учи лесно уроците
си
.
Ще изпълните длъжността
си
, както трябва.
От слаб ученик той става силен, способен.
И тъй, като казвам, че трябва
да
изпълним Волята Божия, разбирам, че сме поставени като касиери в някои банки, за
да
услужваме на хората: на този ще дадем, на онзи ще дадем.
Целия ден ще казваме: заповядайте!
Ангелите, възвишените същества, имат желание
да
помагат на хората, но ако те се съмняват, не могат
да
получат тяхната помощ.
Щом сте турени на служба като касиери, ще услужвате на хората.
Всеки от вас трябва
да
изпълни службата
си
, както той разбира.
Онзи, който ви е дал службата, той ще ви научи как трябва
да
я изпълните.
Хората имат желание
да
им се помага при всички условия: колкото и лоши
да
са, както и
да
се проявяват, те мислят, че трябва
да
им се помага.
Щом се обърнете към един от напредналите братя, той веднага ще се отзове, ще ви каже как
да
работите.
Значи днес всички ще бъдете на работа, външна и вътрешна.
Като хора, като разумни същества, и те имат задължения в света, с които трябва
да
се съобразяват.
Довечера ще видим как сте свършили работата
си
.
Например кой би налял нещо в някое шише, ако е уверен, че нищо няма
да
вземе от съдържанието на това шише?
Всеки, който туря нещо в шишето, има мисълта, че когато му дотрябва, ще може
да
вземе част от това, което е турил в него.
Всеки, който туря пари в касата, мисли, че ще може
да
вземе нещо от нея.
Ако знае, че като тури пари в касата, тя ще се затвори и нищо няма
да
извади от нея, той нищо не би внесъл.
Когато кажеш някому, че го обичаш, това подразбира, че ти влагаш нещо в касата му и го питаш: „Мога ли, когато пожелая,
да
взема част от капитала, който съм вложил в тебе, или ти ще го задигнеш?
“ Всеки човек, в касата на когото сме вложили нещо, и той затвори касата
си
и нищо не връща, той не постъпва според Божия закон.
Касата, в която е вложено нещо, трябва
да
бъде всякога отворена:
да
може от нея и в нея свободно
да
се излива и влива като в извор.
Днес ангелите влагат нещо във вашите каси.
За вас е важно
да
знаете дали това, което те влагат, ще израсте.
И вие трябва
да
вложите нещо в техните каси.
Какво трябва
да
вложите?
– Вашата благодарност към тях.
Няма по-велика поезия в живота на човека от тази –
да
може той
да
благодари.
Ние като хора сме слаби, затова ангелите са дошли на Земята –
да
ни помагат.
Това, което вие не можете
да
направите, те ще го направят.
Вие не можете
да
поправите времето, но те ще го поправят; вие сами не можете
да
подобрите здравето
си
, но те могат.
Те могат
да
направят много неща, но имат ред правила, които никога не престъпват.
И ангелът може някога
да
направи погрешка, но той никога не се изненадва.
Щом забележи погрешката
си
, в момента той я изправя.
От това, че е сгрешил, той не се съмнява в успеха на своята работа: веднага коригира погрешката
си
и резултатът на работата му е сигурен.
Като знаете това нещо, вие не трябва
да
се самоунижавате, но трябва
да
се смирявате.
Да
се самоунижи човек е едно нещо, а
да
се смири е друго нещо.
Смирението подразбира съзнаване, разбиране, виждане на нещата тъй, както са в действителност.
Смиреният човек знае какво представлява в
себе
си
за всеки даден момент: той не се мисли нито за повече, нито за по-малко от това, което е.
Да
си
въобразява, че като дете на пет години е много силно, че много неща може
да
извърши, не е право;
да
си
въобразява, че като дете на пет години е много слабо, това е друго заблуждение.
Много хора искат
да
придобият новото по магически начин:
да
завъртят ключа и
да
влязат в Царството Божие.
Адам, прародителят на човечеството, имаше магическа тояжка, но не можа
да
я използва, както трябва.
Той направи една погрешка: когато Ева отиваше към забраненото дърво, Адам беше зает с друга някаква работа и я остави сама
да
отиде.
Той трябваше
да
остави всичката
си
работа,
да
вземе магическата тояжка и
да
придружи Ева.
Като дойдоха около забраненото дърво, той трябваше
да
направи един магически кръг с тояжката
си
около Ева и погрешката щеше
да
се избегне.
Обаче Адам не приложи магическата тояжка в този случай, вследствие на което я взеха от ръцете му и двамата с Ева бяха изпъдени от рая.
Казвам: умът, който ви е даден, е магическата тояжка, която трябва
да
употребявате на място.
Дойдете ли пред някакво съмнение, направете един магически кръг около
себе
си
.
Някой казва: „Как
да
направя кръга правилен?
Например вие вземате малки камъчета, които имат различна форма – едни са правилни топчета, като сферички, други са неправилни сфери, трети са плоски, и ги хвърляте във водата.
Обаче щом ги хвърлите във водата, всички образуват около
себе
си
правилни концентрични кръгове, които постепенно се разширяват, докато се изгубят във водата.
Камъчето може
да
има кръгла или елипсовидна, или плоска форма, но хвърлено във водата, то произвежда един и същ резултат – концентрични кръгове.
Сега аз искам
да
схванете правилно този закон.
Някой ще каже: „Аз не съм съвършен човек, не мога
да
мисля за Бога – това е невъзможно за мене.“ Питам: ако едно малко, безформено камъче, което още не е завършило своето развитие, хвърлено във водата, образува концентрични кръгове, ти по-слаб ли
си
от това камъче?
Стремиш ли се към Божествения свят, каквато форма и
да
имаш, при каквито условия и
да
попаднеш в този свят, други, по-напреднали от тебе същества ще дойдат
да
ти помогнат.
В света съществува закон на коопериране, на сдружаване между съществата, с цел
да
си
помагат едни други.
Съвършените същества виждат, че някой слаб, несъвършен човек, има в
себе
си
всички добри желания
да
направи нещо хубаво, но не може: оплел се е някъде.
И тогава те бързат
да
му помогнат
да
се разплете,
да
се освободи от ограниченията.
Днес, на този светъл ден, всички възвишени същества се събират не само около вас, но и около ония, които имат мисли, желания, стремежи към възвишеното в света.
Те работят върху всички тия души, помагат им, за
да
могат
да
постигнат онова, което и те са постигнали.
със способността едновременно
да
виждате и съзнавате нещата: това, което виждате отвън,
да
го съзнавате и отвътре.
Сега мнозина се спират върху отделни думи и казват: „Какво ли искат
да
ни кажат с тези думи?
Как
да
го разберем?
“ Казвам: ако вие разберете този ден, тъй както е изявен пред вас, той ще се свърже с всички останали дни и ще изясни нещата.
Оставете изяснението на нещата
да
дойде така, както концентричните кръгове постепенно се разширяват и след като хвърленото във водата камъче е престанало вече
да
се движи.
Ако и след това се запитвате какво иска
да
ви каже този ден, казвам: денят ви обръща внимание на това, че вие още не сте работили за Любовта, за Мъдростта и за Истината.
Да
работите за Любовта, за Мъдростта и за Истината – това подразбира във всеки даден случай
да
прилагате и най-малкото, което едновременно виждате и съзнавате.
Като знаете това, от всички се изисква смирение.
И които малко знаят, и които много знаят, трябва
да
бъдат смирени.
Някой казва: „Аз искам
да
бъда като еди-кой
си
човек.“ Не туряйте никого пред
себе
си
като идеал.
“ – Това, което едновременно виждаме и съзнаваме, е реалност.
И когато
си
поставите даже някого като идеал, пак няма
да
го достигнете. Защо?
2.
Носител на Божиите мисли
,
СБ
,
РБ
, Рила, 19.8.1930г.,
По същия начин и вашият слуга трябва
да
ви даде словесно мляко, за
да
се освободите от грешките на своя живот.
Днес всички хора се нуждаят от словесно мляко.
И тъй, всичко зависи от разбиранията.
Някой казва: „Искам
да
съм учен.“ – Човек всякога може
да
бъде учен, но учеността не разрешава въпросите.
– „Искам
да
съм свят човек.“ – Човек всякога може
да
бъде свят, от него зависи.
– „Искам
да
съм силен.“ – Човек всякога може
да
бъде силен.
– „Искам
да
съм знатен.“ – Човек всякога може
да
бъде знатен.
Да
бъде човек учен, свят, силен, знатен – това са резултати, които той всякога може
да
придобие.
Внимавайте
да
не правите своите милостини
пред человеците, за
да
ви виждат;
Бъдете добри заради Бога, Който ви е създал.
Бъди добър за Бога –
да
види Той, че ти цениш добрината, която ти е дал.
Покажи знанието
си
пред Бога – Той
да
види и разбере, че оценяваш дарбите, които е вложил в тебе.
Вършиш ли всичко за Бога, тогава и хората ще разберат, че ти
си
учен, добър.
И щом хората се нуждаят от твоята помощ, те ще те намерят.
И тъй, кога правиш милостиня, не тръби пред
себе
си
,
за
да
се прославят от человеците; истина ви казвам:
те приемат вече заплатата
си
.
Когато става въпрос за милосърдие, човек трябва
да
бъде такъв пак за Бога, а не за человеците.
да
не узнае лявата ти ръка
Затова, когато човек прави милостиня, той трябва
да
крие това от своя нисш ум.
Значи каквото висшият ум прави, нисшият
да
не знае.
Правиш ли милостините
си
пред хората, ти ги правиш пред своя нисш ум; правиш ли ги пред Бога, правиш ги и пред своя висш ум.
Следователно, каквото прави висшето у човека, нисшето
да
не знае.
За
да
бъде твоята милостиня в тайно;
и Отец твой, Който вижда в тайно,
ще ти въздаде наяве.
защото те обичат
да
си
правят молбата,
за
да
се явят на человеците;
истина ви казвам, че те приемат заплатата
си
.
А ти, кога се молиш, влез в скришната
си
стаичка,
и като
си
затвориш вратата,
и Отец ти, Който вижда в тайно,
ще ти въздаде наяве.
Във вътрешния
си
живот човек трябва
да
започне от Бога и
да
свърши с хората.
Започне ли с хората и свърши с Бога, той нищо няма
да
постигне.
че в многословието
си
ще бъдат послушани.
Всички съвременни хора трябва
да
имат основни, правилни разбирания върху живота.
Нещата трябва
да
се разбират в тяхното първично проявление, както Бог ги е съпоставил.
Това значи
да
се разглеждат те в тяхната реалност.
Малко думи кажете, но
да
са съдържателни.
Питам: какво представлява водата, която пием?
Отче наш, Който
си
на небесата,
да
се свети името Ти.
При сегашните условия, тъй както човек е създаден, немислимо е неговото съществуване на Земята без въздух, без вода и без почва.
Водата е връзка, посредник между въздуха и почвата, т.е.
Аз признавам, че Ти
си
единствен Баща в света.
И в Небето
си
само Ти – освен Тебе няма друг.
Значи пет елемента са необходими за живота на Земята: почва, вода, въздух, светлина и топлина.
Най-важният елемент, с който трябва
да
се занимаваме при сегашните условия на живота, е въздухът.
Всеки човек, който иска
да
се повдигне,
да
придобие силна мисъл,
да
стане мощен в
себе
си
, за
да
преодолява всички мъчнотии, той непременно трябва
да
разбира законите, на които се подчинява въздухът.
Че наистина въздухът е необходим елемент за живота, се вижда от това, че човек без храна може
да
прекара 40 дена, но без въздух никак не може.
Да
се освети Името Ти в моя ум, в моето сърце, в моята воля – в целия ми живот.
Даже най-напредналите адепти в Индия могат
да
прекарат без въздух най-много 20 минути.
Да
дойде царството Твое;
Повече от 20 минути те не могат
да
спрат дишането
си
.
да
бъде волята Твоя, както на небето,
Някои гениални хора могат
да
спрат дишането
си
едва от 1 до 10 минути.
Казвам: въздухът е носител на Божествените мисли, които първо преминават през дихателната система, където се преработват, трансформират, и оттам чрез кръвта отиват в мозъка.
Значи човек не може
да
възприеме Божествените мисли направо чрез мозъка.
Твоето царство
да
дойде в мене; аз
да
живея в Тебе и Ти
да
живееш в мене.
От въздуха, чрез вдишването, те отиват в белите дробове, а после в мозъка на човека, който ги облича във форми и ги изявява навън, за
да
станат видими.
Моята воля
да
служи на Твоята и онова, което става горе, в Тебе,
да
става и долу, в мене.
дай го нам и днес.
Въздухът е главният носител на мислите.
Ако при сегашните условия на живота се отнеме въздухът, човек не би могъл
да
възприеме никаква мисъл.
Ето защо човек трябва
да
диша правилно, за
да
може правилно
да
възприема Божествените мисли от въздуха и
да
ги предава после на мозъка.
Храните ли се с Божественото Слово, другите неща ще дойдат сами по
себе
си
.
Мнозина искат
да
видят чудеса.
Аз не говоря за въздуха като за смес, в която има 4/5 азот и 1/5 кислород, плюс още ред примеси и утайки, но говоря за него като за онзи първичен елемент, като за онази първична есенция, която служи днес на човека като среда, като условие за живот.
Представете
си
, че завали голям, дълбок сняг на планината и всякаква връзка с хората отвън се прекъсне, също и с превозните средства, и вие сте изложени 4–5 дена
да
прекарате без хляб.
Ето защо, когато човек диша, съзнанието му трябва
да
бъде будно. Защо?
Има начин, по който може
да
се достави хлябът.
Това ще бъде голямо чудо, но то не трябва
да
се прави за вярващите.
Ние сме дошли на това високо планинско място, на този чист въздух, за
да
възприемем свещените мисли от него.
Чудесата имат смисъл за безверниците, за
да
се усили вярата им в Бога.
Всеки може
да
възприеме тези мисли, но той трябва
да
бъде с отворена душа.
При това вярващият сам трябва
да
прави чудеса.
Отвори ли душата
си
, човек ще се освободи и от всички ония съмнения и подозрения, които го измъчват.
Остави ли другите
да
правят чудеса, той ще се усъмни в тях.
Ако някой се съмнява в нещо, той трябва
да
разгледа това съмнение,
да
види как и отде е произлязло: всяко съмнение има свое начало и край.
Когато трябва
да
стане чудо, и хлябът ще дойде. Как?
Освен това вие трябва
да
се спрете върху съмнението,
да
видите може ли
да
ви принесе някаква полза, или не: ако ви принесе полза, задръжте го в
себе
си
, но ако никаква полза няма
да
ви принесе, турете го настрана, някъде далече от вас.
– Ще видите, че в палатката на всекиго седи по един топъл хляб, или пък ще видите как едно натоварено магаре, без
да
го придружава някой човек, пристига с хляба при вас.
Ако не можете
да
отстраните едно съмнение от душата
си
, де е вашата сила тогава?
Това може
да
ви се види като приказка от 1001 нощ, като забавление.
Вие трябва
да
хванете съмнението
си
така, както бащата хваща понякога детето
си
за ухото и го държи: то се дърпа, върви напред, а бащата – подир него.
Какви по-големи чудеса искате от малкото семенце, или от костилката на някой плод, която, хвърлена в земята, сама извлича потребните за нея сокове, и след 2–3 години я виждате израсла голямо дърво?
Обаче разумната майка веднага възпитава детето
си
: тя го хваща за ухото и то престава
да
хапе.
Тази материя, която житото и всички останали растения извличат от земята и после преработват в организма
си
, адептът, който разбира законите на Природата, може
да
я вземе от въздуха,
да
я сгъсти и
да
създаде от нея всичко, каквото пожелае.
Като извлече от въздуха елементите, които са необходими за растене на житото, от тях той може в късо време
да
приготви хляб, колкото иска.
То трябва
да
се подчини.
В това отношение всички планини представляват складове от различни елементи.
Вие сте по-силни от всякакво съмнение, от всякакво подозрение, от всякаква болест, от всички препятствия, които могат
да
ви се случат в живота.
Енергията може
да
се превръща,
да
се видоизменя, но трябва
да
се знаят законите, чрез които става това превръщане.
Вие сте по-силни от тях, защото те се родиха след вас.
За
да
стане материята годна за храна, тя трябва първо
да
премине през камъните, после – през растенията, и най-после
да
се приеме и от човека.
Без вас те не биха могли
да
съществуват.
Като забогатеете, дойде някаква болест при вас, тръшне ви на леглото, обере ви оттук-оттам, и като види, че няма какво повече
да
вземе, замине
си
.
Едва се съвземете малко от болестта, дойде при вас съмнението: слабо, мършаво – иска
да
се поправи.
Налегне ви, вземе
си
нещо от вас, и като види, че сте осиромашели, напусне ви.
Щом искаме Бог
да
прости нашите дългове, и ние трябва
да
прощаваме на нашите длъжници.
Едва се окопитите от борбата със съмнението, ето, задава се неверието – бледно, сухо като кука.
И то иска
да
си
вземе нещичко от вас.
Философски трябва
да
гледате на тези въпроси!
Съществува следният закон: човек изпада в изкушения, когато не върши Волята Божия.
Когато ви нападнат някакви паразити из главата, с чесане само можете ли
да
ги извадите?
Докато той върши Волята Божия, никакво изкушение не може
да
дойде за него.
Тези паразити са нещо подобно на съмнението, на неверието, на подозрението, и човек трябва
да
потърси начин как
да
се освободи от тях.
Сега ще обясня мисълта
си
със следния пример.
Когато някой се почесва по главата, това показва, че той мисли нещо, търси начин
да
се освободи от някакво затруднение.
Представете
си
, че някой човек носи на гърба
си
една каса, пълна със злато.
Ако този човек срещне някого, който също така като него носи пълна каса със злато, ще се изкуси ли от неговото злато?
– Вземете един ситен гребен и го прекарайте по главата
си
.
– Няма
да
се изкуси.
Когато паразитите се намерят между два от тия зъби, те не могат вече
да
избегнат тясната врата.
Обаче ако касата на първия беше празна, той веднага щеше
да
се изкуси от златото на втория и щеше
да
си
каже: „
Да
бих могъл
да
взема нещо от касата на този човек!
Попаднат ли там, няма спасение за тях: те са богати, тлъсти гости, не могат
да
се спасят през тази тясна врата.
“ Следователно, когато човек е проникнат от Божествените идеи в
себе
си
и когато вярата му е силна, неговата каса е пълна със злато и той не може
да
изпадне в изкушение.
Някой казва: „Не зная как
да
се справя със съмнението, не мога
да
измисля някакъв начин против него.“ Казвам му: „Купи
си
един здрав ситен гребен – и въпросът лесно ще се разреши.“ Всяко съмнение в този смисъл представлява един паразит, едно чуждо съзнание, от което трябва
да
се освободите.
Слаба ли е вярата на човека, няма ли в
себе
си
стремеж към великото в света, касата му е празна и за него изкушението неизбежно ще дойде.
Ние сме дошли тук, на височина 2230 м, за
да
се освободим малко от своите обикновени мисли, както и от тия на останалите хора.
Дето и
да
се намира човек, и в райската градина
да
е, и извън нея, щом не върши Волята Божия, изкушението ще дойде.
В ниските места, дето живеят много хора и животни, въздухът е пълен с обикновени, с нисши мисли, от които трябва
да
се освободим.
Сега вие трябва
да
използвате чистия въздух, за
да
възприемете от него чисти Божествени мисли.
От няколко дни насам работниците от невидимия свят туриха в ход своите чистачки: бури, ветрове, дъжд, сняг, депресии.
и силата, и славата во веки.
По този начин те пречистиха въздуха на далечно разстояние.
Те запушиха всички канали, откъдето биха могли
да
дойдат нечисти мисли.
Благодарение на техните грижи днес вие се радвате на ясен слънчев ден, на чист и здрав въздух.
Вие имате в
себе
си
грамофонни плочи на съмнението и от време на време туряте ту една, ту друга от тях.
Казвате: „Чакай
да
си
туря една от тези плочи,
да
видя какво ще ми изсвири.“ Какво ще ви изсвири?
Значи съмненията ви днес не идат от въздуха, а идат отвътре, от вас.
то и Отец ваш няма
да
прости
Казвате: „Какво
да
правя с тази плоча на съмнението?
“ – Извади я и вместо нея тури една от плочите на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на свободата, на музиката, на изкуствата, на знанието, на здравето и т.н.
Разболеете ли се, турете на грамофона
си
една от плочите на здравето и завъртете ключа –
да
свири.
Вие трябва
да
простите на человеците съгрешенията им, защото всички хора са излезли от Бога.
И тъй, сега вие трябва
да
учите,
да
се занимавате покрай другите неща и с въздуха като с животворна вътрешна сила.
Ние разглеждаме човека в неговото първично проявление.
Доколкото съзнанието ви е будно и окото ви е чисто, дотолкова ще можете
да
се ползвате и от енергията на въздуха.
Затова и вие разглеждайте човека като душа, произлязла от Бога.
Ползвате ли се правилно от него, вие ще бъдете и външно, и вътрешно силни, с добре устроен организъм, с хармонични мисли и чувства, с големи познания и с широк простор в живота.
Ако не можете
да
простите на човека като на душа заради Бога, вие ще прекъснете връзката
си
с Бога, а с това и Божията благодат към вас.
Следователно човек трябва
да
прощава, понеже всички живеем в Бога и се радваме в Него.
Ние не искаме
да
бъдем сами в живота.
Каквото вършим, за Него трябва
да
го вършим, и то вътрешно, не пред человеците.
Според окултната наука сами могат
да
останат напредналите същества, които са завършили своето развитие на Земята.
Недейте
си
събира съкровища на земята,
При това положение те вече могат
да
се разговарят с Бога и с Природата.
дето молец и ръжда ги разваля
Всички същества, които не са готови за Божествения свят, като влязат там, те се чувстват сами, изоставени, защото нямат радио, с помощта на което
да
влязат във връзка с обществата от този свят, нито пък могат
да
възприемат Божествените мисли.
и дето крадци подкопават и крадат.
Това е така за обикновените хора, но за напредналите същества в Божествения свят съществува такава красота и хармония, каквато никое човешко око не може
да
види, никой човешки ум не може
да
си
въобрази, никое човешко сърце не може
да
почувства.
Но събирайте
си
съкровища на небето,
дето ни молец, нито ръжда ги разваля,
Ако съществата от тия категории разменят местата
си
, тогава тия от тях, които са на по-ниско стъпало, няма
да
разберат мислите и живота на по-възвишените от тях и ще казват, че светът, в който те живеят, е безформен.
и дето крадци ни подкопават, ни крадат.
Съществата там живеят на далечни разстояния едни от други – изглежда, че всяко същество е само.
Достатъчно е обаче
да
си
помислят само едни за други, и те веднага са заедно.
Например, ако сърцето на някой човек от Земята е изпълнено с възвишени и благородни чувства, достатъчно е той
да
помисли за някой ангел, и ангелът ще бъде при него.
Няма ли такова сърце, никой ангел не би напуснал мястото
си
за него.
Закон е: никой ангел, никое напреднало същество, не извършва постъпка, от която
да
има повече загуба, отколкото печалба.
Човек все трябва
да
вложи някъде нещо,
да
събира съкровища.
Той дойде и понесе всички страдания, защото знаеше, че печалбата, постиженията, които един ден ще има, ще бъдат поне десетократно повече, отколкото загубите и разходите, които се направиха.
всичкото ти тяло светло ще бъде.
Ако външно не виждаш правилно, ясно, и в съзнанието ти ще има някакъв дефект, тъмнина.
Виждаш ли външно ясно, и в съзнанието ти ще бъде светло.
Не е въпросът сега
да
се стремите
да
придобиете новото за в бъдеще, но трябва
да
знаете какво може
да
ви донесе новото още днес, т.е.
И обратният процес е верен: тъмно ли е в съзнанието ти, и окото няма
да
вижда ясно; светло ли е в съзнанието ти, и окото външно ще вижда ясно.
да
знаете на какви печалби разчитате.
Някой казва: „Новите идеи ще се насадят у младото поколение.“ Това е друг въпрос вече, но всеки човек трябва така
да
работи, че
да
задоволи и вътрешния копнеж на своята душа.
всичкото ти тяло тъмно ще бъде.
Ако не можеш
да
разбереш материалния живот, и духовния не ще можеш
да
разбереш.
Ако не вярваш в човека, когото виждаш и пипаш, как ще повярваш в духовното, което е по-далечно?
До реалността на нещата може
да
се дойде чрез материалното.
Никой не може на двама господари
да
работи.
Когато духовният човек пипне ръката на някой болен или на някой умрял човек, той веднага може
да
познае дали болният ще оздравее, или дали умрелият ще възкръсне.
Когато човек служи едновременно на двама господари, той се раздвоява.
Да
служи човек на две места – туй подразбира
да
се раздвои в любовта
си
, а това е невъзможно.
Любов¬та не може
да
служи на двама господари.
В 1905 година Шлятър се яви в Америка, където започна
да
лекува болни по особен начин.
Човек може едновременно
да
обича двама души, но не може едновременно
да
им служи, защото всеки ще иска
да
се изпълни волята му, както той разбира.
Това пък ще обезличи този, който се наема и на двамата
да
да
служи.
Достатъчно беше
да
пипне някого по ръката, за
да
оздравее той веднага.
нямайте грижа за живота
си
–
От какво зависи това?
Един ден в едно събрание от 17 000 души той видя един престъпник и се обърна към него с думите: „Ти
си
разбойник, престъпник, излез навън!
“ Като ви говоря това, не подразбирам, че духовният човек трябва
да
хваща престъпниците и
да
се занимава с тях.
Храната сама по
себе
си
ще дойде.
Важно е човек
да
изпълнява Волята Божия – и всичко останало ще се нареди.
“ – Те трябва
да
се разкаят,
да
напуснат своите стари пътища.
Тези са мислите, върху които трябва
да
размишлявате.
Прочетете цялата глава и приложете в живота
си
принципите, които се прокарват в нея.
“ – И за тях въпросът е решен: те трябва
да
се разкаят,
да
очистят сърцата и умовете
си
от всички лоши мисли и желания,
да
напуснат стария живот и
да
се обърнат към Бога.
Работете върху тях, за
да
създадете в
себе
си
свои нови възгледи.
Обаче ако грешникът мисли, че силите и благата, които му се дават, трябва
да
се използват за зло, за престъпления, такова учение не съществува.
Корените на дървото работят за
себе
си
, листата работят за
себе
си
, клоните работят за
себе
си
.
Казвате: „Как ще се спаси светът?
Обаче в края на краищата всички работят солидарно, за общото благо на дървото.
“ – Светът може
да
се спаси в един ден. „Как?
“ – Когато всички грешници, когато всички лоши хора напуснат старите
си
пътища и се обърнат към Бога.
По този начин се усилва и връзката с Бога.
Казвам: ще дойде ден, когато мненията на всички учители ще се съгласуват, ще има единство в убежденията на хората, и тогава те няма
да
бъдат лековерни.
При това положение на нещата ще има ли нужда от проповеди?
Ако имате вяра като синапово зърно,
ще можете гори и планини
да
премествате.
Има ли смисъл този човек
да
ми разправя какъв род са тези череши, как и при какви условия са расли, когато те са налице?
Имаше смисъл
да
ми разправя той всичко това, докато черешите не бяха узрели.
Каква вяра е тази, при която човек уповава на Бога само когато е богат, здрав и силен?
Щом веднъж ги носи узрели, проповедта му вече е излишна.
Човек все трябва
да
положи вярата
си
върху нещо.
Той е на прав път само тогава, когато положи вярата
си
в Бога, Който е жив и Който непрестанно работи в света.
Всичкото красноречие относно черешите ти пропада.
Да
положиш вярата
си
в Бога – това е единствената жива вяра, която гори и планини премества.
Занеси тия череши на друго място – те не са за мене, аз не мога
да
ги взема.
Нямаше нужда
да
ми ги препоръчваш толкова много.“ Следователно всеки човек е в състояние за даден случай
да
провери дали една мисъл е права, или не.
Дойде ли някоя мисъл до положение
да
се препоръчва от другите, тя не е на мястото
си
.
И тогава вие ще се намерите в положението на онези млади момци, които търсили работа, но само чрез препоръка на външни влиятелни хора.
Един американец милионер търсил служащ за фирмата
си
.
Като ги поглеждал само, вниманието му не се спирало на никого от тях, и затова всекиму казвал: „Ще ви имам предвид.“ Най-после дошъл в кантората му един млад скромен момък, който още при влизането
си
видял на земята една захвърлена книжка, навел се и я вдигнал.
След това се обърнал към господаря на фирмата и казал: „Господине, научих, че търсите лице за работа в кантората
си
.
Аз предлагам своя труд, но нямам от никого препоръка.“ – „Вие носите препоръката в
себе
си
.
По същия начин и Бог ви наблюдава, за
да
види дали ще вдигнете книжката, която е захвърлена на земята и препятства на хората в техния път.
Един ден, както вървял по улиците с наведена надолу глава, видял една малка книжка, захвърлена на земята, навел се
да
я вдигне и забелязал, че има нещо, написано на нея.
Той толкова възлюби света, че пожертва за него Своя Единороден Син, за
да
не погине всеки, който вярва в Него.“ До това време този философ се занимавал с големи работи, не обръщал внимание на дребните неща и никога не поглеждал към земята.
Сега обаче, като намерил тази книжка на земята, дълбоко се замислил върху смисъла на стиховете, написани на нея, и казал: „Толкова време вече как търся Истината – и трябваше
да
я намеря в тази малка захвърлена и опрашена книжка.“ Той взел книжката със
себе
си
и я турил в рамка.
От този ден той променил живота
си
, като казал: „Щом Бог е Любов, има смисъл
да
се живее!
“ Днес всички хора страдат, понеже са изгубили най-важния лист от книгата на своя живот.
Той е загубеният ключ, който всички търсят.
Докато човек не разбере Любовта, така както тя днес се проявява, а не както се е проявявала в миналото, нито пък както ще се проявява в бъдещето, той не може
да
намери изгубения ключ.
Ако човек не е разбрал Любовта, както се е проявявала в миналото, той не може
да
разбере и тази в настоящето; не разбере ли Любов¬та, както се проявява в настоящето, той няма
да
разбере и Любовта в бъдещето.
Например един съвременен френолог може
да
познае какви заложби, какви дарби се крият в човека, но не може
да
даде методи за тяхното развитие.
Види ли някое дете, той ще каже на майката какви дарби има в детето, но не може
да
й препоръча методи, с които
да
се разработят неговите дарби. Защо?
Например съвременните естественици изучават зоология, ботаника, но не знаят как и къде
да
приложат знанията за животните и растенията във възпитанието.
Някой човек изпитва омраза към друг, но иска
да
се освободи от това чувство в
себе
си
.
Казвам: има един практически начин за освобождаване от това чувство.
Кой смее
да
пипне мечка, без
да
трепне сърцето му?
За предпочитане е човек
да
срещне мечка и
да
я поглади по гърба, отколкото
да
се качи на някой аероплан, който всеки момент може
да
се повреди.
По-лесно е
да
се справиш с една мечка в гората, отколкото
да
се качиш на някой повреден аероплан.
Питам: щом в света има укротители на злото, и вие не можете ли
да
бъдете такива?
Един индиец ходил из Индия
да
търси особени видове змии и ги занасял в дома
си
, където ги укротявал.
Една вечер, по невнимание, той забравил каците отворени, и всички змии излезли навън, плъзнали из стаята.
Той не посмял
да
се помръдне.
Най-малкото помръдване от негова страна щяло
да
коства живота му, защото змиите били от най-опасните.
Сутринта, когато слугата влязъл в стаята и видял господаря
си
тъй обвит от змиите, веднага турил един голям котел с мляко
да
се вари на огъня и после го внесъл в стаята.
Змиите, привлечени от миризмата на прясното мляко, започнали една по една
да
се отправят към млякото.
Когато индиецът се видял напълно освободен от змиите, той станал от леглото
си
и прибрал всички змии в каците.
Тук слугата спасил господаря
си
.
3.
Познава гласа му
,
СБ
,
РБ
, Рила, 20.8.1930г.,
Значи онзи, който ще дойде
да
ви събуди или
да
внесе първия лъч в съзнанието ви, той трябва
да
бъде носител на Любовта.
Старият, който е станал силен, умен и мъдър, той е разбрал живота; старият, който не е станал силен, умен и мъдър, той не е разбрал живота.
Както виждате, днес денят е много хубав, няма никакви препятствия, за
да
разберете Истината.
– Който ви обича – само той може
да
ви събуди.
Всеки сам може
да
си
постави някакво препятствие като параван и
да
не може
да
разбере Истината.
Някой седи зад паравана и казва: „Не мога
да
изляза оттук.“ Кога човек
си
поставя параван?
Всички, които са дошли преди Мене,
Пръв Адам
си
направи параван и се скри зад него.
Господ го потърси: „Адаме, де
си
?
“ Скрит зад паравана, Адам мълчал.
Всеки, който не събужда съзнанието, а го приспива, той е крадец и разбойник.
Господ го намерил скрит зад паравана и го запитал: „Защо не се обаждаш?
“ – „Господи, чух гласа Ти, но се боях
да
Ти се обадя.“ – „Защо се боиш?
“ – Веднага философията дошла в помощ на Адам.
Той започнал
да
се аргументира: „Господи, аз мислех, че другарката, която ми даде, ще ми бъде помощница, а тя ме тикна в едно предприятие, в което изгубихме всичко, каквото ни даде.“ Бог хвана тогава неговата другарка, предприемача.
Тя каза: „Търговецът, от когото отидох
да
купувам стока, ме излъга – даде ми лоша стока и задигна парите ми.“ Така започнаха редица аргументирания: „Светът не е направен, както трябва; отношенията между хората не са разумни; търговците не са честни хора“, и т.н.
Крадецът не иде, освен
да
открадне,
да
заколи и
да
погуби; Аз дойдох,
“ На онзи адепт, който я изкушаваше около дървото, тя можеше
да
каже: „Преди
да
вкуся от забранения плод, аз ще опитам по някакъв начин истинността на твоите думи.“ По това време в рая имаше много животни.
за
да
имат живот и
да
го имат преизобилно.
Тя трябваше
да
даде този плод на някой кон например – той пръв
да
го опита, за
да
се види дали наистина той ще стане като Бога.
Конете обичат ябълки, тъй щото конят щеше
да
изяде този плод.
Обаче жената не направи опита с коня или с друго някое животно, но го приложи върху
себе
си
.
Христос е дошъл
да
ви даде живот, и то преизобилно.
Разказът за грехопадението на първия човек крие в
себе
си
една от великите тайни на Живота.
Тази тайна е изнесена в Библията в скрита форма: може би и за хиляди години ще остане неразкрита за човечеството, защото хората не са готови още
да
я разберат.
Засега не е позволено
да
се обясняват причините за грехопадението.
От водата, която в даден случай влезе в чашата ви, ще разберете съдържанието и на целия извор.
Онези, които разбират вътрешния смисъл на живота, знаят тия причини: те знаят, че има неизбежни неща в живота, но защо, за какво става всичко това, мълчат.
Съществува следният закон: всичко изпитвайте, доброто дръжте!
добрият пастир душата
Си
Човек не трябва
да
приема всичко на доверие, но той трябва
да
проверява,
да
изпитва нещата.
Представете
си
, че един търговец на въжета дойде при вас и ви предлага от тия въжета, които препоръчва за много здрави.
Най-първо вие трябва
да
ги опитате, за
да
видите дали наистина тези въжета са яки.
Как ще ги опитате: със
себе
си
ли ще направите опита, или с нещо друго?
– Добър е онзи, който полага душата
си
за другите.
Вие имате един дълбок кладенец, от който вадите с кофа вода.
Не може ли
да
положи душата
си
за другите, той не е добър.
За тази цел вие закачате кофата, която събира около 100 кг вода, за въжето, което искате
да
опитате, и я пущате в кладенеца.
“ – Ако можеш
да
положиш душата
си
в служене на Бога – добър
си
; не можеш ли
да
я положиш – не
си
добър.
Тогава може
да
си
купите колкото въжета искате.
Няма нужда много
да
се философства.
Обаче опита ще направите първо с кофата, а после със
себе
си
.
Христос ясно е определил: „Аз съм добрият пастир, защото полагам душата
Си
за овците.“
Ще имате предвид метода: първо ще спуснете въжето с кофата в кладенеца, а после ще влезете вие.
Казвам: Ева направи опит със
себе
си
и сгреши.
Да
прави човек опити със
себе
си
, т.е.
Когато човек не вложи душата
си
в някоя работа, той не може
да
успее.
Всичко изпитвайте, но
себе
си
не изпитвайте!
Ако ученикът не вложи душата
си
в училището, за
да
придобие знание, нищо няма
да
постигне: знанието ще бяга от него.
Това подразбира: изпитвайте условията, в които живеете, но
себе
си
никога!
Работа, в която не се влага душа, всичко бяга от нея: и мислите, и чувствата, и желанията.
Изпитвайте мислите, чувствата, действията
си
, но
себе
си
, т.е.
Вложи ли човек душата
си
в някоя работа, всичко ще постигне.
Защо трябва
да
изпитвате душата и духа
си
?
Какво ще придобиете, ако изпитвате душата и духа
си
?
– Нищо няма
да
придобиете.
Злоупотребите ли с вашите мисли, желания и действия, те могат
да
ви напуснат.
Не правете опит с това, което Бог е създал!
Искате ли
да
бъдете господари на вашите мисли, желания и действия, вие трябва
да
положите душата
си
за тях.
Тази книга ще пазите като зеницата на окото
си
.
Казвате: „Ние трябва
да
бъдем добри,
да
правим добро.“ – За
да
бъдете добри, трябва
да
прилагате в живота
си
всяка добра мисъл.
Обаче част от това, което спечелите от тази работа, трябва
да
дадете и на самата мисъл.
Докато имате тази книга и учите от нея, тя ще ви служи като магическа тояжка: с нея ще можете всичко
да
извършите.
Когато казвате, че някоя мисъл трябва
да
се реализира, това показва, че вие изпълнявате нейното желание, понеже мислите, чувствата и действията на човека са живи същества.
Има неща, с които можете
да
правите опити.
Тъй щото, когато желанието на някоя мисъл
да
се реализира умре, с него заедно и мисълта умира.
Не знаете ли как
да
постъпите с някоя мисъл, тя умира, както и хората.
Да
умре някоя мисъл, това подразбира
да
изчезне формата й, в която се е проявила тя.
Дойдете ли обаче до душата и до духа
си
, тях ще пазите свещено.
Разруши ли се формата й, тази мисъл като същина остава
да
живее, но се връща там, отдето е излязла, и вие не можете вече
да
разполагате с нея.
Мисълта за вас е изгубена, както изгубвате децата
си
.
Имате ли свещени чувства и мисли към душата и духа
си
, вие ще имате такива свещени мисли и чувства и по отношение към Бога.
Що се отнася до вашите физически, преходни мисли, чувства и действия в живота – това е друг въпрос: тях можете
да
подлагате на разни опити.
Дойдете ли до човека като до идейно същество, което търси нещо, стреми се към него и когато става, и когато ляга – това е великото, свещеното, красивото – това са духът и душата.
Когато човек дойде до онова просветление на съзнанието
си
–
да
разбере що е душа и що е дух, той ще намери и своя Учител, който ще го събуди.
Този момент – събуждането на ученика от Учителя, представлява същевременно вътрешно мистично разбиране на нещата.
Учителят може
да
ви намери като книжовник с перо в ръка, като свещеник с кадилница в ръка, като военен със своята сабя, като майка, която къпе детето
си
, или като мома, която пише на своя възлюбен.
Всички тия положения са символи, които трябва
да
се преведат.
При каквото положение и
да
ви намери Господ, едно е важно –
да
знаете как
да
постъпите.
Следователно, ако човек осакати някои от своите мисли, чувства или желания, с това той прекъсва връзките
си
с разумните същества, чиито са тия мисли, чувства и желания.
– Защото той няма вече съответните органи, с които
да
влезе във връзка.
Ето защо човек трябва свещено
да
пази своите мисли и желания, понеже те са пътища, чрез които той се свързва с Божествения свят, с ангелите, със светиите, с всички добри хора, изобщо с всичко онова, което носи радост и веселие за душата.
Казвам: всяко друго обяснение, което може
да
се даде за мислите и желанията, е механическо.
Някой казва: „Имах едно желание, но не можах
да
го постигна; имах една мисъл, но не можах
да
я реализирам.“ Защо?
Вярно е, че мисълта представлява сбор от вибрации, от светлина и топлина, но всъщност тя представлява среда, чрез която човек влиза в общение с висшия разумен свят.
И тогава човек има главно една свещена мисъл и едно свещено чувство в
себе
си
.
– Понеже не можа
да
разбере Истината, той се бори с Господа – Бог го бутна и той окуця.
Унищожи ли човек тази свещена мисъл и това свещено чувство, с това той унищожава и
себе
си
. Защо?
Мъчно можа
да
се изправи нещо в характера на Яков.
Той разбра отчасти само Истината, затова се хвана за Господа и каза: „Няма
да
Те пусна, докато не ме благословиш.“ Господ го благослови, но го остави куц.
Чрез всички останали мисли човек влиза в общение с други същества, но само чрез една специфична мисъл той се съобщава с Бога.
Той взе първородството от брат
си
, излъга баща
си
, като се представи вместо брат
си
Исав, и по този начин взе благословението от баща
си
.
Докато човек пази свещената мисъл в
себе
си
, т.е.
И след това Бог трябваше цели 14 години
да
го учи
да
не се изкушава и
да
не ходи по чужди умове.
духа
си
, и свещеното чувство, т.е.
След изтичането на тези 14 години той трябваше
да
се върне в бащиния
си
дом, но из пътя окуця като резултат на вътрешния недъг в характера
си
.
душата
си
, чрез които влиза в общение с Бога, дотогава той е гражданин на Царството Божие.
Всеки човек иска като Яков
да
се справи с миналото
си
, което наричат карма, но трябва
да
се справи прямо, ребром:
да
отвори сърцето
си
, както готвачът отвори сърцето
си
за Господа, и
да
каже: „Господи, искам
да
напусна този занаят!
В този смисъл човек най-първо трябва
да
люби Бога, защото всички мисли и чувства у него са родени именно от тази свещена мисъл и от това свещено чувство.
“ Казвам: всички вие искате
да
бъдете добри, та като дойде Господ,
да
ви намери такива.
Когато Бог дойде при книжовника, работата му трябваше
да
бъде свършена, а Бог го завари с недовършена работа.
и душата
Си
полагам заради овците.
Когато Бог посети военния, той трябваше
да
тури сабята
си
в ножницата –
да
е свършил вече работата
си
.
Когато Бог отиде при свещеника, той трябваше
да
е свършил службата
си
; когато отиде при майката, тя трябваше
да
е окъпала вече детето
си
; когато отиде при младата мома, тя трябваше
да
е написала писмото на своя възлюбен.
И най-после, когато Бог посети готвача, и той трябваше
да
е сготвил яденето и трябваше
да
каже: „Господи, радвам се, че ме посети.
Заповядай
да
Те угостя!
и тях трябва
да
събера;
Дойде ли Бог при вас, работата ви трябва
да
бъде свършена.
Някой има желание
да
бъде учител.
Тази основна мисъл трябва
да
държите в ума
си
, а не само мисълта, че трябва
да
бъдете добри.
– Учителят трябва
да
познава Бога и Бог
да
го познава.
Когато дойде втори път при вас, как трябва
да
ви намери?
Човек не може
да
бъде учител, докато не познава Бога и докато Бог не го познава.
Пак ли трябва
да
държите перо, сабя и кадилница в ръка?
Някой казва: „Аз мога
да
бъда учител.“ – Ако познаваш Бога и ако Той те познава, можеш
да
бъдеш учител.
Работата на книжовника, на свещеника, на военния, на майката, на младата мома и на готвача трябва
да
бъде свършена, за
да
им даде Бог нова работа.
Не те ли познава Бог, не Го ли познаваш и ти, никакъв учител не можеш
да
бъдеш.
Време е вече
да
ви се даде нова работа.
Казвате: „Нима Бог не може
да
говори и на нас?
Ако държите перо в ръка, ако държите сабя в ръка, ако държите кадилница в ръка, ако къпете детето
си
, ако пишете писмо на възлюбения
си
и ако готвите, когато Бог ви посети, знайте, че ще стане това, което досега е ставало.
“ Бог може
да
говори на всички, но при следното условие:
да
Го познавате и Той
да
ви познава.
Слезе ли Бог на Земята, работата на всички хора трябва
да
бъде свършена!
Познавате ли Го, Той ще ви говори; не Го ли познавате, няма
да
ви говори.
Кога могат двама души
да
си
говорят?
То отговорило: „Бият ме, за
да
не съм магаре.“ – „Ами защо
си
магаре?
“ – „Исках
да
мина през посвещение,
да
разбера тайните на Бога, но не можах и затова станах магаре.
Щом се познават, те имат желание
да
си
поговорят.
“ Следователно, за
да
се дойде до четвъртото посвещение, човек трябва
да
мине през пътя на магарето.
Вие не можете
да
говорите на човек, когото не обичате.
За
да
му говорите, непременно трябва
да
го обичате.
“ Смисълът на посвещението не седи само в това –
да
знаеш, че са те били, но трябва
да
научиш нещо от този бой.
Например натоварят ли те с дърва, трябва
да
знаеш защо те товарят; ударят ли ти десет или повече тояги, трябва
да
знаеш защо те бият.
защото Аз полагам душата
Си
,
Някои ще ти казват, че
си
магаре с дълги уши, че не трябва
да
ревеш тъй силно, че не можеш
да
носиш вода или че
си
упорит, своенравен.
за
да
я взема пак.
При посвещението
си
човек трябва
да
превръща всички тия неща:
да
се освободи от положението, в което се намира, иначе ще минава от едно прераждане в друго и ще се намери все в същото положение – като магаре.
Магарето е символ на неблагоприятните условия, които човек трябва
да
преодолее и с които трябва
да
се справи.
Много хора се мъчат
да
измислят нещо ново в света.
Тъй щото в съзнанието
си
човек трябва
да
мине в по-високо положение от това, в което се намира.
Казвам: всичко, каквото хората знаят, е вехто.
Всичко, което съществува в Природата, е също така вехто.
Запитайте вълка нещо за магарето, и той веднага ще започне
да
се облизва.
И затова Соломон, след като е опитал всичкото знание и мъдрост на света, казал: „Няма нищо ново под Слънцето.
Достатъчно е един път само
да
е ял магарешко месо, за
да
обикаля след това цели девет месеца на същото място, за
да
намери още едно магаре.
Суета на суетите, всичко е суета!
Когато вълкът яде магарешко месо, той вече придобива неговата опитност и не иска втори път
да
минава през същата форма.
Сега ще ви предам накратко един мистичен разказ, за
да
видите какво Бог носи в света, какво Той дава за всяка душа.
И тъй, ако човек не може
да
разреши трудните условия на живота, той се ограничава; разреши ли ги, той се освобождава.
Едно време, когато Господ създал света, решил
да
слезе на Земята, между хората,
да
ги посети.
В това време хората били още безгрешни, всеки изпълнявал работата
си
добре, усърдно.
Когато изучаваме минералите, скъпоценните камъни, растенията и животните, ние трябва
да
се спираме върху смисъла, който се крие в тях.
Най-първо Бог слязъл при един книжовник, когото заварил с перо в ръка, потопено в мастило, готов
да
пише.
Когато изучаваме светлината, топлината, също така трябва
да
изучаваме техния смисъл и предназначение.
След създаването на света Бог е поставил първия човек в райската градина, между растения и животни, като му е казал
да
ги завладее.
Да
не би
да
остане повечко, че
да
изсъхне мастилото на перото ми.“ Бог му казал само една дума: „Пиши!
Да
ги завладее – това подразбира
да
ги изучи,
да
се ползва от тях,
да
бъде разумен господар на Земята, ако иска
да
бъде щастлив.
“ – и
си
отишъл.
Казвам: блажени сте, когато Бог дойде между вас и намери, че сте свършили работата
си
и че чакате
да
ви се даде нова.
След това Бог посетил един свещеник, който се приготовлявал за служба: бил купил от най-скъпия тамян, турил го бил в кадилницата и бил започнал
да
изпълнява службата
си
.
Сега ще направим една малка екскурзия до връх Дамка.
Като видял Господа при
себе
си
, рекъл: „Дали няма
да
остане Бог дълго време при мене, та
да
ми попречи в изпълнението на службата ми, и тамянът ми
да
изгори напразно?
“ – и
си
заминал.
После Бог минал покрай един военен, който тъкмо изваждал сабята и се готвел
да
даде команда на войниците
си
.
Като видял Бога, той казал: „Дали ще остане Бог дълго време при мене, та
да
ми попречи
да
дам командата
си
навреме?
“ – и
си
отишъл.
Отива при една майка, която току-що турила вода в коритото, за
да
къпе детето
си
.
Като видяла Господа, тя рекла: „Дали ще остане Бог дълго време при мене, та
да
ми попречи
да
окъпя детето
си
?
Водата ми ще изстине, отново ще трябва
да
я сгорещявам.“ Бог разбрал и нейната мисъл, но и на нея казал само една дума: „Къпи!
“ – и
си
заминал.
Минава най-после покрай една млада мома, която в този момент именно пишела любовно писмо на своя възлюбен, за
да
се срещнат някъде.
Като видяла Господа, тя
си
казала: „Дали ще остане Бог дълго време при мене, та
да
ми попречи
да
довърша писмото
си
и
да
не успея
да
се срещна със своя възлюбен?
“ – и
си
заминал.
Така посетил Господ още много хора – и от всички научил едно и също нещо.
– Че всеки човек има някакво желание, което поставя в
себе
си
по-високо и от Божественото, от идейното, вследствие на което не може
да
търпи, не може
да
издържа Неговото присъствие.
Питам: каква култура може
да
има при такова разбиране на нещата?
Когато книжовникът останал сам, погледнал към перото
си
и видял, че мастилото по него е засъхнало; топнал в мастилницата – и там мастилото било пресъхнало.
По този начин той повече не могьл
да
пише.
Свещеникът, като изпратил Бога, пристъпил към изпълнение на работата
си
, но какво било неговото учудване, като забелязал, че тамянът в кадилницата не се запалвал; така свещеникът не могъл
да
извърши службата
си
.
Когато Бог заминал, майката се заела
да
изкъпе детето
си
, но водата от котела изчезнала и детето й останало некъпано.
Военният пък, като се обърнал към войниците и започнал
да
ги командва, хванал сабята
си
, но останал много учуден, като видял, че тя цяла била ръждясала.
Момата, която пишела писмо на своя възлюбен, успяла
да
го завърши и
да
го изпрати навреме, но възлюбеният й бил заминал занякъде и тя не могла
да
го види.
След заминаването на Бога всички хора, които Той посетил, останали с убеждението, че слизането на Бога на Земята носи нещастия за хората.
Идването на Бога между хората не носи нещастия за тях, но страданията и нещастията им се дължат на това, че те не приели Бога, както трябва.
Те искали
да
свършат своята работа, а пренебрегнали Божественото в
себе
си
.
От какви подбуждения майката е отглеждала своето дете?
Нима военният не е воювал за истина и свобода?
Нима майката не е отглеждала детето
си
в името на Любовта?
Нима момата не е търсила Бога в своя възлюбен?
Всичко това показва, че стремежите на хората са прави, но пътищата, по които се реализират тия стремежи, не са прави.
Не знае ли човек как
да
постъпи с Божественото в
себе
си
, и най-хубавите копнежи на душата изсъхват, най-красивите мисли и чувства се изгубват.
Дойде ли човек до това положение, той започва
да
отдава всички свои неуспехи на някакви вътрешни или външни причини.
Всъщност това се дължи на неразбирането как
да
се постъпи с Божественото, когато То посети човека.
Ще оставя вие сами
да
разрешите този ребус.
Най-после Господ посетил един готвач, който наскоро завършил курса по готварство и се заел
да
практикува своето изкуство.
Едва що турил на огъня тенджерата с лука
да
се пържи, когато Бог го посетил.
Готвачът се спрял, позамислил се и
си
казал: „Дали ще седи Бог много време при мене?
Боя се, че ако остане повече време тук, лукът ми ще прегори и яденето ще се развали, няма
да
бъде вкусно.“ Обаче готвачът бил най-искрен от всички ония, които Бог посетил.
Още докато
си
помислил, че Бог със Своето присъствие ще му попречи, веднага съзнал погрешката
си
, разкаял се и казал: „Господи, направих една погрешка.“ – „В какво седи погрешката ти?
“ – „Прости ми, Господи, аз
си
помислих, че като дойде при мене, ще останеш за повече време и яденето ми ще прегори.
Искам
да
напусна този занаят – той не е за мене, големи пакости ще ми създаде.
Все ще се случи някога яденето ми
да
прегори и ще мисля, че Ти
си
причина за това.“
– Вие сами трябва
да
отговорите на този въпрос.
Казвам: най-учен от всички, които Бог посетил, бил готвачът, който изповядал грешката
си
.
Готвачът има по-голям шанс за успех и от книжовника, и от свещеника, и от военния, и от майката, и от младата мома. Защо?
Понеже тази мисъл е реална, преведете я и я приложете в живота
си
.
Не употребява ли човек думите, мислите и желанията
си
на място, и за тях той е крадец и разбойник.
Който не постъпва с другите, както със
себе
си
, той е крадец и разбойник.
На всичко това е предпоставен обратният закон: който постъпва с другите, както със
себе
си
, той е пастир на овците, в широк смисъл на думата.
и Своите овци по име зове и ги извежда.
Ние сме свободни
да
действаме, както искаме и разбираме, но Бог наблюдава постъпките ни и съобразно тях организира живота ни.
Може ли бяс
да
отваря
Например човек трябва
да
яде.
Колко трябва
да
яде?
– Колкото Природата му е определила.
Бог е определил на всеки колко трябва
да
яде.
Яж умерено, докато ти е сладко, но без
да
преяждаш.
Когато човек не може
да
постигне някое свое желание, той пак се бунтува, готов е
да
направи големи пакости.
Яденето е от Бога, преяждането – от човека; животът е от Бога, смъртта – от човека; доброто е от Бога, грехът, злото – от човека.
Отец Ми, Който Ми ги даде,
от всички е най-голям;
И когато изкара овците
Си
вън,
и никой не може
да
ги грабне
ходи пред тях: и овците идат след Него,
Значи човек трябва
да
познава гласа на Доброто, гласа на Любовта, на Мъдростта и на Истината.
Казвате: „Как ще познаем гласа на всички тия неща?
“ – Това са елементарни работи, които всеки трябва
да
знае.
Отец Ми, Който Ми ги даде,
Да
се задава такъв въпрос, все едно е
да
ви пита някой как познавате светлината.
от всички е най-голям.
Тогаз пак взеха юдеите камъни
да
Го убият.
Ако можете
да
влезете през вратата, тя е отворена; не можете ли
да
влезете през нея, тя е затворена.
Човек не трябва
да
си
служи със софизми.
В живота има много неща строго определени, които могат
да
се изразят конкретно.
Светлината няма защо
да
се доказва.
като
си
человек, правиш
себе
си
Бог.
Това, което във всеки даден момент буди съзнанието на човека, наричаме светлина.
Оттук се вижда, че Христовите думи са засегнали честолюбието на юдеите, вследствие на което старото у тях влиза в борба с новото.
вярвайте в делата, за
да
познаете
и
да
повярвате, че Отец е в Мене,
Кой човек, след като придобие свободата
си
, ще отиде при някого, за
да
му завърже ръцете и краката?
За
да
им говори Христос така, това показва, че те нито Бога познаваха, нито Христа познаваха.
Сега ще се пазите
да
нямате мисли и желания като тези на евреите.
Всичко, каквото Христос е говорил някога, е останало неразбрано.
Той казва: „На младини беше всичко.
Сега няма нищо ново.“ Ето защо трябва
да
се пазите от греха и от това, което старостта носи.
Не се спирайте върху буквата на нещата: буквата умъртвява, духът носи живот.
Важно е за вас това, което сега сте разбрали,
да
събуди съзнанието ви.
Според процесите, които виждаме в Природата, старият винаги очаква смърт, младият – живот.
Затова казваме: старото носи смърт, младото – живот.
Когато разглеждаме старостта в смисъл на мъдрост, това се отнася към друг свят.
И тогава под думата стар се разбира човек с опитност, със знание, със сила.
4.
Божествена връзка
,
СБ
,
РБ
, Рила, 21.8.1930г.,
Благодарите ли на Бога, давате ли предимство на Божественото у вас, всичките ви желания ще се постигнат.
Като грешен човек трябва
да
умре, но като праведен той трябва
да
живее и
да
учи.
Не признавате ли реда, по който светът е създаден, нищо не можете
да
постигнете.
Следователно човек трябва
да
умре за греха,
да
се освободи от него, а
да
оживее за Правдата, за Бога.
И религиозните, и учените хора трябва
да
вървят по пътя, който Бог е определил.
Иска ли
да
оживее за Бога, той трябва
да
има живот, светлина и свобода.
Бог създаде света, но още не го е завършил.
Ние сме за живота, който трябва
да
е изобилен; ние сме за светлината, която трябва
да
бъде в изобилие; ние сме и за абсолютната свобода!
Тъй както светът се развива, всичко върви към реализиране на Божествените идеи.
И тъй, ние сме за живота на безсмъртието, за изобилната светлина и за абсолютната свобода.
Сега ще работите за възстановяване, за уякване на връзката ви с Бога, за
да
чувствате Неговото присъствие всякога и навсякъде.
Например, като наблюдавате сутрин изгряващото Слънце, а вечер – Луната и звездите по небето, сърцата ви
да
трептят,
да
чувствате Божието присъствие.
На онези, които са умирали веднъж, казвам: „Втори път
да
не умирате!
Може ли този, който е в долината,
да
вижда това, което друг вижда на планината?
“ На онези, които сега са умрели, казвам: „Вие трябва
да
оживеете!
Това не показва, че този, който е в долината, не е способен
да
вижда, както онзи, който е на планината.
“ На живите казвам: „Вие не трябва
да
умирате, а живейте, за
да
дойдете до безсмъртието!
И той може
да
вижда, както този на планината, но днес няма възможност
да
се качи на това високо място, вследствие на което много неща за него не са ясни.
“ Казвате: „Който се е родил веднъж, той все трябва
да
умре.“ – Трябва
да
умре само този, който се е родил и е сгрешил.
Следователно, когато някои неща не са ясни за вас, вие трябва
да
напуснете долината,
да
се качите на планината и оттам
да
ги разглеждате.
И обратно: който е умрял и не греши, той трябва
да
се роди, отново
да
оживее.
Желая на всички
да
имате живот изобилен – живот на безсмъртието;
да
имате светлина изобилна и свобода изобилна!
Искам тази година
да
възстановите връзката
си
с Бога,
да
я съзнавате и за всичко
да
Му благодарите.
Работете всички усърдно, пламенно, за
да
принесете много плод и
да
се радвате на плодовете
си
!
Дойде ли Слънцето до най-високия връх на планината, то започва постепенно
да
слиза, върви към залязване.
На другия ден, от изгрева на Слънцето до обяд, човек пак се качва на планината, а след обяд слиза в долината
да
работи.
Господарят излиза от къщата
си
, т.е.
Сутринта, когато господарят, т.е.
Божественото в човека, се върне в къщата
си
, намира всичко пречистено, в пълен ред и порядък, и започва работата
си
: изкачване на високия връх и после слизане в долината, на работа.
И в съзнанието на хората стават същите процеси: възкачване и слизане.
Когато работите на хората не вървят добре, те се мъчат, страдат.
За
да
излязат от това положение, те трябва
да
направят един полукръг.
Следователно, когато човек страда, той трябва
да
има търпение
да
почака изгряването на Слънцето.
Изгрее ли Слънцето, всичките му страдания и противоречия изчезват.
Изгревът на Слънцето носи Божиите благословения.
Изгревът на Слънцето носи всички възможности за реализиране на човешките желания.
От изгрева на Слънцето до обяд човек не мисли за страданията, защото до това време идат Божиите благословения.
От обяд нататък човек започва
да
мисли за страданията.
При залязване на Слънцето той започва
да
мисли вече за ликвидиране със страданията, с всички вземания – давания.
Хора, у които чувствителността и чувството за време е силно развито, могат без часовник
да
определят точно часа, с разлика най-много от пет минути.
Даже часовниците не определят толкова точно времето, както някои хора го определят вътрешно.
По-хубаво време от това не може
да
се очаква.
Неделя и понеделник бяха подготвителни дни, но последните три дни – вторник, сряда и четвъртък, които бяха определени за работа, времето беше много хубаво.
Времето през последните три дена показва, че ако работите по Божествен начин, всичките ви работи през годината ще вървят добре и ще се оправят.
На това трябва
да
се обръща внимание.
В сряда времето се оправи, денят беше много хубав.
Четвъртък – денят на Божествената връзка, пречисти всичко.
Следователно, когато човек направи връзка с Бога, и неговото небе ще се пречисти съвършено, по него няма
да
има никакви облаци, никакви мъгли.
Казвам: стремете се
да
възстановите в
себе
си
тази жива връзка!
Не мислете, че нещата могат
да
се постигнат по механически начин.
И тогава всичко онова, за което душата ни копнее, ще се постигне; всичко онова, към което нашият ум се стреми, ще се реализира; всичко онова, което човешкото сърце желае, ще се осъществи.
Изобщо всичко, което човек мисли, чувства и желае, той може
да
го постигне.
Обаче не желайте
да
постигнете всичко изведнъж!
Не желайте всичките ви цветя
да
цъфнат наведнъж!
– Ако всички цветя в градината ви цъфнат наведнъж, радостта ви ще бъде голяма наистина, но за кратко време.
Както Природата е наредила – цветята
да
цъфтят през течение на цялата година, тъй е най-хубаво.
Не желайте всичката вода от извора
да
изтече изведнъж!
Изтичането на водата е закон за постепенно реализиране на нещата.
В това отношение и вашата мисъл трябва
да
бъде подобна на течащата вода,
да
няма прекъсване.
Вашата мисъл трябва
да
бъде подвижна като въздуха.
Дойдете ли до някой извор, благодарете, че Бог е създал водата, за
да
се ползвате от това благо.
Поемете ли въздух в дробовете
си
, благодарете на Бога, че Той го е създал, за
да
познавате Неговите мисли.
Видите ли сутрин изгряващото Слънце, благодарете на Бога, че го е създал, за
да
можете под неговите лъчи
да
различавате нещата.
Съвременните хора са се отклонили от Божествения път, забравили са Бога и търсят нещо отвън, което никой не може
да
им даде и което нийде не могат
да
намерят.
Те дишат Божествения въздух, възприемат Божествените мисли, а насочват погледа
си
далече някъде в бъдещето, отдето нищо не могат
да
получат.
Хората казват: „Някога, в далечното бъдеще, все ще постигнем желанията
си
.“ На кое бъдеще се надяват?
В настоящето човек може
да
постигне това, което желае – няма защо
да
очаква от бъдещето.
Достатъчно е още днес
да
поеме той чрез въздуха Божествените мисли и
да
ги обработи в
себе
си
.
Един ден тези мисли ще израснат и ще дадат своя плод.
Те ще създадат това бъдеще, което хората очакват.
Дойде ли това време, хората ще бъдат разположени едни към други: те ще се обичат.
Бъдещето на всички зависи от днешния ден.
Помнете правилото: който се осигурява за един ден, той се осигурява за всички останали дни на живота
си
; и обратно: който се осигурява за всички дни на живота
си
, той се осигурява само за един ден.
Казвам: който мисли, че може
да
се осигури за цял живот, той ще се натъкне на стария живот, дето хората очакват щастие по механически начин.
Например те очакват щастието отвън –
да
ги обичат хората.
Някоя мома се облече хубаво, накичи се и отиде на хорото
да
играе – търси някой момък
да
я хареса,
да
я направи щастлива.
И момъкът се облече, отиде на хорото – гледа някоя мома
да
го хареса.
Желанието на човека
да
бъде щастлив не е лошо, но той го търси по крив път.
Някой човек иска
да
бъде учен, но след като стане учен, пак не е щастлив. Защо?
Вместо
да
стане по-смирен, той се възгордява, вследствие на което хората не го уважават и започват
да
го обиждат.
Този философ, ако напише някоя философска книга, ще иска всички
да
го зачитат,
да
го ценят.
Не срещне ли това от тях, той ги нарича глупци, невежи, а с това ги настройва още повече против
себе
си
.
Този учен нарича хората глупци, невежи, а очаква от тях щастието
си
, иска те
да
го повдигнат.
Друг някой казва: „Аз искам
да
живея по Бога, отричам се от светския живот.“ Питам: какъв е светският и какъв е Божественият живот?
Ще направя едно сравнение между светския и Божествения живот, за
да
видите в какво седи разликата.
Когато човек яде: нахрани се хубаво и не благодари на Бога за яденето, като не признава, че всичко това е дадено от Бога, той е в светския живот.
Когато човек яде и благодари на Бога за всичко, което му е дал, той е в Божествения живот.
Когато някой млад момък се хване на хорото до някоя мома и не благодари на Бога за здравите крака, които има, нито пък съзнава, че момата до него е от Бога създадена и Нему принадлежи, той е в светския живот.
Обаче ако този момък благодари за здравите
си
крака и съзнава, че момата, която е до него, е Божие създание, той е в Божествения живот.
Следователно всичко, което човек върши несъзнателно, е светско; всичко, което човек върши съзнателно, е Божествено.
Който не признава, че благата, които има в живота
си
, са дадени от Бога, той е светски човек; а този, който признава, че благата, които има, са дадени от Бога, е Божествен човек.
Когато съзнавате, че в дадена работа Бог взема участие, тя е Божествена; щом Бог не взема участие в някоя работа, тя е светска.
Щом е така, вършете всичко, което е Божествено!
Защо не благодарите на Бога, че имате здрави крака, с които можете
да
играете и
да
ходите?
Казвате: „Ние трябва
да
се обичаме,
да
се любим.“ Какво разбирате под думата любов?
Когато човек се влюби в някого, това означава, че той иска
да
опита неговия плод, т.е.
иска
да
приеме малко топлина от неговата.
Когато откъснете един плод от някое дърво, вие пожелавате
да
го вкусите,
да
опитате неговата сладост,
да
се уверите, че това, което Бог е създал, наистина е хубаво.
Като вкусите плода, казвате: „Хубав е този плод!
“ На същото основание, приеме ли човек малко топлина от своя възлюбен, вкуси ли от неговия плод, сърцето му непременно трепва.
Значи момъкът се хваща на хорото при някоя мома заради плода й.
Каква беше задачата за днес?
Има ли тя плод, той ще играе, ще скача при нея на хорото; няма ли тя плод, няма
да
се хване при нея – ще отиде при друга мома.
Съвременните хора, които не могат
да
мислят по новия начин, като видят, че някой момък се е хванал на хорото при някоя хубава мома, те разглеждат въпроса по старому и казват: „Този момък се е хванал до онази мома, защото е красива.“ – Това е криво разбиране на нещата.
Те гледат на момъка като на вълк, който обикаля около някое агне.
Задачата, която имате днес, ще важи и през цялата година.
Задачите, които ви се дадоха през тези пет дни, от неделя до четвъртък, ще важат и за цялата година.
–
Да
го изяде.
Значи всеки ще работи за освобождението
си
.
Вълкът не търси агнето заради неговото мляко, но той иска
да
го изяде.
Човек трябва
да
посвети живота
си
в служене на Бога.
Той казва: „Аз обичам агнето.“
Да
обича агнето, това е правилно, но начинът, по който изразява своята любов, не е правилен.
Вълкът казва: „Защо
да
не обичам агнето?
Сряда беше определен ден за Божествената наука.
Бог го е създал за мен.“ Щом вълкът разсъждава така и яде агнетата, за него пък ще се намери още по-голям вълк, който ще обиколи няколко пъти около него, ще го нападне и ще го изяде.
Вълкът ще каже: „Не, това не трябва
да
се допуща!
Питам: какво се изисква на физическия свят, за
да
направите някаква връзка?
Например за
да
свържете един конец, той непременно трябва
да
има два края.
Вълкът може
да
напада по-слабите от
себе
си
и
да
ги яде, а него не може
да
нападне някой по-силен вълк!
Ако конецът имаше само един край, по никой начин не би могъл
да
се свърже.
Както вълкът напада агнето, на същото основание по-силният вълк ще нападне него.
– Конците се свързват един с друг, за
да
послужат за нещо.
Както
си
постъпвал към другите, така ще постъпват и към теб.
Единият край на въжето се връзва за дръжката на кладенеца, а другият край се връзва за кофа, за
да
се извади вода от кладенеца.
Значи и въжетата се свързват, за
да
послужат за нещо.
Следователно, ако човек не направи някаква връзка, той не може
да
постигне своите желания.
Лошите, неблагоприятни условия в живота идват
да
напомнят на хората, че някои техни методи, схващания, учения или служенето им на Бога в някои отношения не са били прави.
Казвам: ние имаме предвид всичко това и то трябва абсолютно
да
се коригира.
Ако имате въже, с което искате
да
извадите вода, какво трябва
да
направите?
Смисълът на живота не седи в изпълнение Волята Божия по буква, но като изпълнявате волята на Бога, трябва постепенно
да
изправяте живота
си
, като му дадете онази цена, каквато той действително заслужава.
– Ще вържете въжето за кофата и така ще извадите вода.
Някой казва: „Непостижими са нашите желания.“ – Непостижими са желанията само за онзи, който не работи, за онзи, който не знае как
да
работи, и за онзи, който няма връзка с Бога.
Нямате ли кофа, която
да
завържете за въжето, не можете
да
извадите вода.
За този, който работи, за този, който знае как
да
работи, и за този, който има връзка с Бога, всичко е постижимо.
Искате ли
да
постигнете желанията на своята душа, първо възстановете връзката
си
с Бога и работете за Него, а не за
себе
си
.
направите ли връзката добре, вие можете
да
работите.
Добродетелният човек работи за Бога, а никога за
себе
си
.
За
да
работи човек правилно, у него трябва
да
стане вътрешно преобразование, което се постига именно чрез връзката.
„Не работи за
себе
си
!
Казвам: човек може
да
работи само след като направи връзка.
“ – под това подразбирам: не работи за нисшето в
себе
си
.
“ – под това подразбирам: работи за висшето в
себе
си
.
Обаче който и
да
направи връзката, важно е човек
да
има тази връзка и
да
работи, за
да
може и Живата Природа
да
работи върху него.
Понеже Бог създаде всичко, човек трябва
да
се учи от Бога –
да
види как Той създаде света; и после по същия начин трябва
да
работи и той, за
да
създаде своя живот.
Такъв е Божественият закон, който носи новото в живота.
Човешкият дух трябва
да
се носи над бездната, за
да
устрои в човека това, което не е устроено.
В живота на човека има голям хаос, затова Божественото в него, господарят му, трябва
да
тури ред и порядък в неговия живот.
Това значи
да
създаде човек характер в
себе
си
.
Кой ще му създаде характера?
Значи връзката произвежда два различни резултата.
Например ако ръката на човека не е свързана за тялото, може ли тя
да
бъде това благо за него, каквото всъщност представлява?
„В начало създаде Бог небето и земята.“ Небето у нас – това е нашият дух, земята – това е нашата душа.
Не пресъздаде ли човек своите мисли и чувства –
да
съзнава, че всичко, което Бог е направил, е добро – той нищо няма
да
постигне.
Колкото и лош
да
е езикът на някой човек, като е свързан, той все пак може
да
каже и нещо добро с него.
Казано е в Писанието, че Бог най-после създаде човека и го постави господар на всички животни.
По същия начин, когато и вие създадете и устроите всичко в
себе
си
, все ще поставите някого за господар, за
да
управлява онова, което сте създали.
Кого ще поставите за господар?
– Духът, висшето
Себе
.
Тази вътрешна връзка е поставена от Бога, благодарение на което Той присъства навсякъде.
И тъй, на всички предстои възстановяване на вътрешната връзка с Бога, вътрешно пречистване, както и придобиване на вътрешно знание, което
да
донесе правилно разбиране на живота.
Ние наричаме тази връзка Божествена, без разлика на това дали я съзнавате, или не.
Придобиете ли тези неща, вие ще можете лесно
да
се справите с мъчнотиите, с противоречията на живота, които ви отдалечават от великата цел.
Тъй щото всяка мисъл, всяко чувство, които се проявяват у нас, не са нищо друго, освен присъствието на Живия Господ, Когото ние търсим навсякъде.
За
да
реализира човек Божественото в
себе
си
, той трябва
да
разбира общия план на Живота, който Бог е поставил.
Който не разбира този общ план на живота и не върви по определения Божествен път, той нищо не може
да
постигне.
Мнозина може
да
не разбират как е станала тази връзка, но това нищо не значи – връзката съществува.
Христос казва: „Ако и Аз постъпвам като вас, ще бъда подобен вам.“ Съзнавате ли всичко, което вършите, вие живеете по Бога.
Едно от условията за възстановяване на вътрешната връзка с Бога е благодарността.
Живеете ли с тази мисъл дълго време, постъпвате ли според нея, тя ще ви помогне
да
реализирате всичко добро, което душата ви желае.
Защо трябва
да
благодари човек на Бога?
И защо трябва
да
се радва?
За изяснение на въпроса ще приведа следния пример.
Представете
си
, че имате кладенец, дълбок 20–30 м.
В началото създаде Бог
Колко време трябва
да
въртите дръжката на колелото, за
да
спуснете кофата в кладенеца и
да
извадите от него вода?
Следователно, ако искате
да
реализирате някое ваше желание, непременно трябва
да
вървите в правия път.
Ако Бог не беше създал небето и Земята, нямаше на какво
да
се радвате.
Вървите ли в този път, няма
да
минат повече от 5–10 минути, и желанието ви ще се реализира.
Затова всяка сутрин, като ставате, благодарете на Бога, че с очите
си
виждате небето, а с краката
си
ходите по земята.
През това време обаче вие трябва
да
въртите дръжката на колелото, за
да
спуснете кофата в кладенеца.
Ако не знаете как
да
я въртите или очаквате други
да
въртят дръжката на колелото, реализирането на вашето желание се отлага.
Някой казва: „Чакам
да
дойде някой по-силен от мене,
да
хване дръжката и
да
ми извади вода.“ – Това подразбира, че този човек чака благоприятни условия.
и Дух Божий се носеше върху водата.
Не чакайте
да
дойде по-силен човек от вас, но сами хванете дръжката на колелото и въртете.
Няма
да
минат 5–10 минути, и ще изкарате водата горе.
Радвайте се, че Дух Божий се носеше върху водата, върху тази безформена материя, и я устройваше, оформяше.
Извадите ли сами вода от кладенеца, останалото време от деня ще употребите за друга работа.
И рече Бог:
Да
бъде виделина!
Мислите ли, че сте деликатни, нежни и чакате
да
мине някой човек
да
извади вода вместо вас, вие ще изгубите целия ден в очакване и никаква друга работа няма
да
свършите.
Радвайте се, че има виделина в света, защото без нея нищо не бихте могли
да
различите: тя разкрива красотата и хармонията в Природата, които и ние сме дошли тук
да
видим.
Тази година ви се дава следната задача:
да
работите,
да
учите и
да
възстановите връзката
си
с Бога.
Вървите ли по Божия път, ще постигнете всичко, което желаете.
Съзнавате ли, че всички положения, които хората заемат в живота, са еднакво важни и от Бога определени, вие вървите в правия път.
Радвайте се на деня и нощта, които Бог създаде: деня – за работа; нощта – за почивка.
Ще приведа следния пример за изяснение на последната мисъл.
И рече Бог:
да
бъде твърд посред водите,
Един ден Бог поставил на един кръстопът една жива ръка, в която имало съзнание,
да
показва на минувачите пътя за един голям извор.
и
да
разлъчи вода от вода.
Радвайте се на водата в езерата и в реките!
В първо време ръката била доволна от положението
си
, че могла
да
посочва пътя към извора, а с това
да
улеснява пътниците.
Радвайте се на водата в изворите – на всичката вода!
Един ден тя се отегчила от своята еднообразна работа и
си
казала: „Дотегна ми вече кой как мине,
да
му посочвам пътя за извора.
Радвайте се на водата в чешмичката, която тук направихме!
При това всички минават-заминават и никой не ми благодари.
Водата, която Бог създаде, е проводник на живота.
Тези хора не заслужават
да
седя заради тях цял ден на кръстопътя и
да
дишам прах.“ Тогава ръката се обърнала към Бога с молба
да
й даде някаква по-висока служба.
“ – „Искам
да
бъда на някоя висока планина,
да
върша някаква важна работа.“ Господ я поставил на един висок планински връх и я направил ветропоказател.
Радвайте се на небето, което е устроено и по което виждате слънце, луна и безброй звезди!
Едва сега разбрала тя, че първото й положение, на кръстопътя, било по-важно, отколкото
да
бъде ветропоказател на някой планински връх.
и събранието на водата нарече море.
Много от съвременните хора като тази ръка искат
да
заемат високи положения в света.
И това е добро, но самотни ще бъдат.
Благодарете и за сушата, по която днес стъпвате!
Всички тия неща, които заобикалят човека, завладяват ума му и той започва
да
учи,
да
се развива правилно.
Тогава тя съзнала грешката
си
и казала: „Толкова време как седя на този връх, показвам на хората какво ще бъде времето, дали ще има вятър, а на мореплавателите показвам посоката на вятъра, ще има ли попътен вятър, но при всички мои услуги никой не ме поглежда, никой не минава покрай мене.
И рече Бог:
да
прорасти земята
зелена трева, която
да
дава семе,
и дърво плодоносно, което
да
ражда
плод по вида
си
, на който семето
да
е в него на земята.
Благодарете за тревите, за дърветата, за всичко, което виждате върху земята, по която ходите.
– Приказката показва, че ръката и в двата случая не съзнавала защо е поставена на едното или на другото място и как трябва
да
изпълни службата
си
.
Значи и днес, заедно с вчерашния ден, благодарете на Бога, че можете
да
виждате Слънцето и Луната на небето, а вечерно време – и звездите.
Следователно, когато човек не съзнава благото, което Бог му е дал, той ще бъде нещастен и при ниското, и при високото положение, което заема.
Когато Бог създаде Слънцето и Луната, тогава и науката се яви у нас.
Бог създаде още рибите, птиците и млекопитаещите, които изразяват Божествени сили.
Бедният, който несъзнателно служи на Бога, е нещастен в беднотията
си
; богатият, който несъзнателно служи на Бога, е нещастен в своето богатство.
Даже и светията, ако мисли, че е светия само за
себе
си
, и той ще бъде нещастен.
и напълнете водата в морята:
Човек може
да
запази своята святост само ако служи на Бога.
Основната идея, която трябва
да
държите в ума
си
, е
да
възстановите вътрешната
си
връзка с Бога.
Тя е ключ към всички тайни.
И рече Бог:
Да
произведе земята
Стремете се към реализиране на тази идея, докато всички неща ви станат ясни.
животни одушевени по вида им,
Когато Божествената светлина ви озари, всичко ще ви стане ясно.
Натъкнете ли се на някои ваши тъмни мисли и желания от миналото, съзнанието ви се помрачава и вие не можете
да
разбирате нещата.
на земята по вида им.
Например, ако говорите на някой болен за Бога, той ще ви каже: „Какво ми говориш за Бога, не виждаш ли, че аз имам нужда от лек?
“ Болният има право
да
казва така, но той не знае, че ако направи връзка с Бога, по-добър лек от този няма за него.
Отивате при някой невежа
да
му говорите за Бога.
И създаде Бог человека по образу Своему,
по образу Божию създаде го:
Аз искам знания, наука, не се нуждая от проповеди.“ Невежият не знае, че най-ученото същество в света е Бог.
мъжки и женски пол ги създаде.
Ето защо човек трябва
да
се свърже с Бога, със своя Учител.
НАГОРЕ