НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
44
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
44
:
1000
резултата в
5
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Лозата и пръчките
,
НБ
, София, 26.1.1919г.,
Някоя жена иска
да
напусне мъжа
си
.
Днес
си
купят един лотариен билет, утре – друг, дано спечелят нещо, но нищо не печелят.
Това е възможно, само ако тя знае всичките правила на математиката.
Обаче, надеждата не ги напуща.
Ако искаш
да
извадиш една лоша мисъл от ума
си
, трябва
да
знаеш общия сбор на мислите
си
, които предварително
си
разпределил на добри и лоши и тогава, от лошите мисли ще извадиш лошата, а добрите ще оставиш настрана.
Те
си
казват:
Да
научим някои окултни закони, че
да
видят хората, какво можем
да
направим.
Ако
си
ощетил някого с хиляда лева, ще отвориш кесията
си
, ще извадиш хиляда лева и ще му ги върнеш.
Създателят на света, Който е всемъдър и велик, познава добрите и лоши черти на човека, заради което не позволява нито на хората, нито на ангелите
да
злоупотребяват с Неговата благодат и сила.
Който се е опитал
да
наруши Божествения закон, той скъпо е платил.
Там процесите се извършват правилно и систематично.
Казано е в Писанието: „Слушайте тихия глас на Онзи, Който постоянно ви говори и в радости, и в скърби.“ И днес, когато аз ви говоря, не правя нищо друго, освен
да
поливам корените на живота във вас.
Седем пъти трябва
да
минеш през огъня, за
да
разбереш донякъде смисъла на живота, в който има различни видове огън; важно е през какъв огън ще минеш, за
да
осмислиш живота
си
.
Същевременно аз отварям прозорците на вашия ум,
да
проникне повече светлина,
да
разбирате нещата.
Всеки трябва
да
се запита, на какъв огън се грее и на каква светлина се учи.
Само така хората могат
да
се разбират и
да
станат братя помежду
си
.
„Който пребъдва в мене, и аз в него, той принася плод много.“ Който пребъдва на лозата, той може
да
разбере дълбокия смисъл на любовта.
Какво вижда обикновения човек в огъня и какво – ясновидеца?
Като се говори за лозата, някои я уподобяват на народа
си
, на отечеството
си
, на своя дом и са готови
да
се жертват.
Мнозина
си
въобразяват, че са ясновидци, но те сами се заблуждават.
Слушаш ли тихия глас на Бога вътре в
себе
си
, ти
си
здрав, бодър, свободен, готов на всякаква разумна жертва.
Да
виждаш ясно и
да
разбираш ясно, това е голямо постижение.
Който губи връзката
си
с Божественото, придобива тъмночервен цвят на лицето
си
, става недоволен, мрачен, груб.
Какъв смисъл има, ако човек вижда ясно, а не разбира това, което вижда?
Обърнете се към Бога с молитва,
да
възстановите вътрешния
си
мир,
да
придобиете загубената
си
любов.
Това значи
да
прави погрешки, без
да
знае как
да
ги изправя.
Пазете добрите
си
отношения към близките
си
, за
да
се радвате на здраве и вътрешен мир.
Какъв смисъл има
да
слушаш Божието Слово, без
да
го разбираш и прилагаш?
Отношенията на хората трябва
да
бъдат като тези на майката и на бащата към децата, на братята към сестрите и на сестрите към братята.
За
да
изправи отношенията
си
към Бога, човек трябва
да
слуша, разбира и прилага Словото на Онзи Бог, Който не е нарисуван нито на книга, нито на дъска.
Ще каже някой, че знае тези неща, че всичко му е открито.
Някои
си
представят Бога като стар човек, с бяла брада, с тояга в ръка и т.н.
2.
Като себе си
,
НБ
, София, 2.2.1919г.,
Бръснарят отговорил: Когато философа вдигна единия
си
пръст нагоре, искаше
да
каже, че ще ми извади едното око.
Помнете: природата
си
служи със символи, които трябва
да
се изучават.
Аз вдигнах двата
си
пръста, за
да
му докажа, че съм по-силен, ще извадя и двете му очи.
Реките, цветята, дърветата, рибите, птиците, млекопитаещите, хората са символи, с които природата изразява своите тайни.
Когато простря ръката
си
във въздуха, с това искаше
да
каже, че ще излезе срещу мен с пет души,
да
ме накаже.
Който разбира езика на природата, ще чете в нейната книга миналата, настоящата и бъдещата история на човечеството.
И аз прострях ръката
си
във въздуха,
да
докажа, че ще му се противопоставя с пет души по-силни от неговите.
И лекарят, като постави ръката
си
върху пулса на болния, веднага определя състоянието му.
Шахът се усмихнал и
си
казал: Това ми било разбиране!
После той отваря очите, устата на болния,
да
види, в какво състояние се намират стомаха и черния му дроб.
Така се разбират хората в семействата, в обществата, благодарение на което идат нещастията и страданията.
Виждате, че някой мълчи и казвате, че той размишлява.
Следователно, както за преживянето говедото се нуждае от храна, така и човешкият мозък се нуждае от мисли, за
да
размишлява.
Който люби Бога с всичкото
си
сърце, с всичкия
си
ум, с всичката
си
душа и сила, а ближния
си
като
себе
си
, той е придобил вечния живот и не се страхува от смъртта.
– Как
да
запази любовта на жена
си
.
И жената мисли, как
да
запази любовта на мъжа
си
.
Това е мъчна задача, но има разрешение.
Ще кажете, че тя може
да
се реши на небето.
Момък плаче, страда, че някой отвлякъл, т.е.
От вас зависи
да
живеете едновременно на небето и на земята.
Как живеят бубата и пеперудата заедно на земята?
Никой не може
да
отвлече любовта на човека, освен той сам.
Пеперудата се храни с нектара на цветята, т.е.
Щом се усъмни в любовта
си
, тя сама го напуща.
Значи, съмнението, подозрението в човека става причина за отвличане на неговите красиви и възвишени идеи, на неговата любов.
Той губи своя вътрешен мир и търси причината за нещастието
си
вън от
себе
си
.
Кога човек е като пеперудата?
Причината за всичко е сам той.
– Когато дава място на Духа, т.е.
на Учителя в
себе
си
.
Каквото е състоянието на индивида, такова е и на цялото общество.
Какво се иска от човека, за
да
служи на любовта?
– Пълно
себеотричане
.
Следователно, всичко зависи от индивида.
В далечното минало, в едно руско село, се извършило голямо престъпление, но не могли
да
намелят виновника.
Той съгражда човечеството, а не човечеството индивида.
Съдът решил
да
я изпратят в Сибир на заточение.
За мнозина е противоречие
да
се говори за индивид и душа, като идентични понятия.
Присъдата трябвало
да
се изпълни в 24 часа.
Противоречие е
да
се каже, че 10 е равно на 1.
Един младеж от същото село чул за присъдата на вдовицата и се ужасил от мисълта на кого ще останат четирите малки деца.
Обаче, купувате един килограм ябълки, преброявате ги и виждате, че са десет на брой.
Той
си
казал: Аз съм без баща и майка, минавам за нехранимайко, на никого не съм нужен.
Ще отида в съда и ще кажа, че аз извърших престъплението.
В този смисъл, индивидът, в който живее душата е единица – в нея се крият всички условия и възможности за създаване на цялото човечество.
Същия ден той се явил пред съда и казал на прокурора и съдията, че престъплението е негово дело, а не на вдовицата.
Житното зърно крие в
себе
си
условия за създаване на стоте житни зърна.
Така той освободил нещастната майка от затвора и поел нейната съдба върху
себе
си
.
Така трябва
да
се разбират хората, а не като философът и бръснарят.
Последният открил тайната, която носел десет години на съвестта
си
: признал
си
, че е истински виновник за престъплението, направено преди десет години.
Не е права мисълта на онзи, който се счита за нищожество, за грешник и търси причината в майка
си
и баща
си
.
Веднага властта се разпоредила
да
освободят младия момък от затвора, но се оказало, че той е вече умрял.
Майсторът, който е градил твоята къща, може
да
не е знаел законите на съграждането и вместо голяма, здрава къща,
да
е излязла колибка, но трябва
да
знаеш, че колибката и ти сте две различни неща.
Сегашната ти къща може
да
е малка, нехигиенична, но въпреки това, ти можеш
да
се проявиш; ти можеш
да
пуснеш светлината в къщичката
си
и
да
проявиш любовта
си
.
Външно, този младеж носел дрехата на нехранимайко, на апаш, но вътрешно той работел върху
себе
си
, облагородявал своята душа.
Заслужава човек
да
се възхищава от подобни герои, които са готови на жертва.
– Колкото и
да
е малка, прояви я, не затваряй сърцето
си
за Бога и за своя ближен.
Дай път на любовта
си
, за
да
се разшириш.
Да
възлюбиш Бога и ближния
си
, това са два велики закона, чрез прилагането на които човек може
да
се освободи от мъчнотиите и противоречията в живота.
Няма защо
да
чакате това време.
Христос може
да
дойде след две хиляди години.
Ще живееш и ще градиш, ще разширяваш къщата
си
, за
да
изявиш любовта на Онзи, Който те е създал.
Не трябва ли
да
работите през това време?
Ще умреш и ще занесеш със
себе
си
онова, което не гние и не умира.
И
да
дойде на земята, Христос не би могъл
да
обиколи всички градове и села,
да
държи навсякъде по една беседа.
Значи, ще се възползват от Неговата беседа само онези, които ще я чуят.
„
Да
възлюбиш ближния
си
като
себе
си
“.
Това значи,
да
възлюбиш всяка душа вън от
себе
си
.
Вие очаквате невъзможни неща и губите времето
си
.
Знайте, че Христос е в светлината, която възприемате; във въздуха, който дишате; във водата, която пиете; в храната, която ядете.
Ако при това положение можеш
да
го възлюбиш като
себе
си
, ти
си
изпълнил втория велик закон на любовта.
Ще възразите, че не помните ближния ви
да
е бил във вас и
да
е излязъл.
И житното зърно не знае, че от него са излезли всички житни зрънца на класа.
Следователно, ти трябва
да
любиш ближния
си
, като свое дете, което е живяло и живее в тебе.
Смисълът на живот е в любовта –
да
вършиш всичко с любов.
Ближният, който живее като душа във всеки човек, не се е проявил още, защото не са му дадени условия.
Дайте му условия, и той ще се прояви.
Щом изгуби вярата и любовта
си
, той казва: Мина хубавото време.
Колкото и
да
е малък, все ще излезе нещо красиво от него.
Днес повечето хора страдат за изгубената
си
любов.
Всеки се стреми към красивото и съвършеното.
Любовта е сила, която повдига човека.
Сегашните хора не могат още
да
се похвалят с онази красота и свобода, към която се стремят.
Както едно престъпление може
да
опорочи живота на човека, така в един момент любовта може
да
го очисти и повдигне.
Свободният човек издържа на всички изпитания.
Както смъртта в един момент може
да
окоси хиляди глави, така и животът в един момент може
да
възстанови падналите глави.
Говори се за свобода, за любов, но, ако ви подложат на няколкодневен глад, веднага ще се откажете от идеята, която преследвате.
Животът е по-силен от смъртта, а любовта – по-силна от омразата.
С такава любов и свобода не се постига безсмъртие.
Само онзи може
да
говори за свобода, който е скъсал веригите на смъртта.
Който е силен, само той има право понякога
да
се излежава под сянката на смъртта и омразата.
Докато е неин роб, нито свободата му е свобода, нито любовта – любов.
Който мрази, той може и
да
обича.
Как се обяснява омразата между майка и дъщеря, между баща и син, между приятели?
Който не мрази, не може
да
обича.
Не е достатъчно
да
дадете научно обяснение на въпроса.
Омразата е пак любов, облечена с чужда дреха, с цел
да
изпита какво се крие в човешкото сърце.
Всеки лекар знае как се лекуват различните болести, но не може
да
лекува всички хора.
Просякът хлопа на вратите на хората, за
да
изпита тяхното милосърдие.
Следователно, истинското обяснение на омразата е това, което може
да
я превърне в любов.
Видите ли много добре облечен и нагизден човек, ще знаете, че той не е онзи, когото душата ви търси.
Ако днес може
да
излекувате тази проказа поне 25 на сто, вие сте постигнали много нещо.
Истинския човек ще намерите в окъсания, беден, страдащ човек.
Това значи,
да
настане мир и радост в домовете.
Който искрено ги търси, ще се научи
да
различава доброто от злото и няма
да
се лъже от външните неща, т.е.
Затова казваме: Не чакайте помощта
да
дойде отвън!
Впрегнете се всички на работа!
Прилагайте Христовото учение, за
да
разберете, защо трябва
да
любите и защо
да
мразите.
Всички хора, семейства, общества и народи очакват външна помощ, отгоре
да
им се помогне.
Ако искаш
да
любиш, трябва
да
знаеш
да
мразиш.
Силата и благоденствието е в отделния човек.
Не можеш
да
любиш, ако никога не
си
мразил.
Любовта и омразата са две сили, които работят едновременно в природата.
Частите трябва
да
разчитат на онези блага, които природата дава, а не на преходни, временни неща.
– Какво общо има между дъжда, слънцето и човешката култура?
За
да
избегне този закон, човек трябва
да
се отрече от
себе
си
.
Достатъчно е
да
отидете за момент на слънцето, между слънчевите жители,
да
видите, колко много се интересуват те от земята.
Усетиш
ли, че омразата прониква в сърцето ти, отречи се от
себе
си
.
Затова Христос казва: „Който не се отрече от
себе
си
, не може
да
бъде мой ученик“.
Приложете
себеотричането
,
да
видите, какъв ще бъде вашия живот.
Един баща умрял и оставил голямо наследство,
да
се разпредели между четирите му сина.
Земята изпраща любовта
си
на хората всеки момент, но любовта на слънцето е още по-голяма.
Те започнали
да
се карат, кой повече
да
вземе.
Ако слънцето отнеме любовта
си
от хората само за момент, те веднага ще разберат, отде иде живота, развитието и културата.
Най-малкият син схваща положението и за
да
избегне раздора, отрича се от своя дял и казва на братята
си
: Вземете моя дял и го разпределете помежду
си
.
Аз предпочитам
да
имам вашата любов, отколкото
да
се караме.
Както и
да
я наричат, тя е една и съща – любов на частите и любов на цялото.
Няма атом, йон, молекула, които
да
не съдържат енергията на любовта.
Малък е атомът, но крие в
себе
си
цялата вселена в миниатюр.
Когато мъжът и жената станат отрицателни, раждат им се деца, но не могат дълго време
да
живеят.
Следователно, в любовта между двама души, единият трябва
да
бъде положителен, а другият – отрицателен; единият
да
създава, а другият
да
гради.
Ако и двамата създават, не могат
да
раждат.
Когато се явят двама души кандидати за един и същи министерски пост, работите на държавата не вървят добре.
Значи, два закона действат в природата: закон за разширяване и закон за смаляване.
Ако държавата иска
да
успява, половината от нейните поданици трябва
да
бъдат положителни, а другата половина – отрицателни, т.е.
При смаляването човешката душа прониква в дълбоките тайни на природата.
едните
да
създават, а другите
да
градят, едните
да
слугуват, а другите
да
господаруват.
Не е добре човек
да
разваля.
На всички е позната истината, че хората не обичат старите неща.
Затова Христос казва: „По-лесно може камила
да
мине през иглени уши, отколкото богатият
да
влезе в Царството Божие.“ Този стих има отношение към жертвата.
Когато майката и бащата остареят, синът и дъщерята са недоволни от тях, искат час по-скоро
да
останат свободни.
Само онзи може
да
влезе в Царството Божие, който е готов
да
се отрече от
себе
си
и се самопожертва.
Който само руши, не е научил закона на създаването и съграждането.
Те гледат на старите като на препятствие в живота
си
.
Да
любиш Господа, това значи,
да
се смириш;
да
любиш ближния
си
, това значи,
да
се разшириш.
Един от великите закони на Битието изисква от човека
да
гради, или
да
създава.
Всъщност, старите хора са на мястото
си
.
Следователно, човек трябва едновременно
да
се смалява и разширява т.е.
Този е начинът, по който човек може
да
даде ход на Божественото Начало в
себе
си
и
да
изпълни предназначението, което природата му е определила.
да
става малък като атома и голям като вселената.
Много вярвания може
да
има човек, но нека опита и Христовото учение, което преобразява нещата.
Изобщо, старите хора носят в
себе
си
всички условия, при които детето може
да
се роди и отгледа.
Който люби, става велик; който не люби, страда.
За мнозина Христовото учение е старо, отживяло времето
си
.
В първоначалния език думата „стар“ имала съвсем различно значение от това, което днес й отдават.
За
да
се развива правилно, младият трябва
да
служи на два велики закона: любов към Бога и любов към ближния.
Без любов нищо не се ражда.
Ако искате
да
бъдете здрави, вложете любовта в ума, в сърцето, в душата и в цялото
си
тяло.
Ако считате, че е старо, радвайте се, защото старата майка ражда разумни, добри деца.
Да
се говори за любов, това не значи, че имаме предвид човешката любов, която води към разочарования.
Без любов в сърцето ще приличате на човек, който вода гази, жаден ходи; хляб носи, а гладува.
Младата майка ражда деца, с любещи сърца.
Христос казва: „
Да
възлюбиш Господа и ближния
си
“.
Христос казва, че любовта се изявява чрез два велики закона:
Да
възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото
си
сърце, с всичкия
си
ум, с всичката
си
душа, с всичката
си
сила, а ближния
си
, като
себе
си
.
Това значи: съвременните хора се нуждаят от повече светлина, повече въздух, повече влага, повече храна.
Грижете се за мозъка, за белите дробове и за стомаха
си
.
Който иска
да
намери Бога, трябва
да
Го търси в брата
си
, т.е.
Слушайте гласа на разумната природа, свързвайте се с Бога и светлото бъдеще ще е на ваша страна.
Ще говорите на хората по три начина: или с езика на въздуха, или с езика на водата, или с езика на слънцето.
Как ще любиш Бога, ако не
си
възлюбил своя ближен, когото виждаш?
Който люби, той вижда Бога.
Ще говориш на този език и ще мислиш за чистия въздух, за кислорода, за цялата дихателна система.
Като говори с езика на въздуха, човек трябва
да
мисли право,
да
съгласува своята мисъл с Божията.
Любовта не се вижда, но се чувства, затова Бог е достъпен за всички умове, сърца и души.
Не съгласува ли мисълта
си
с Божията, той непременно ще страда.
Достатъчно е човек
да
се отвори за любовта, за
да
я познае.
Като мисли право, човек превръща умствената
си
енергия в електрична и магнетична и така създава условия в
себе
си
за здрав, нормален живот.
Да
говориш с езика на водата, това значи
да
проявяваш нейните свойства, т.е.
Няма сърце, ум и душа, които
да
не са опитали любовта.
да
бъдеш пъргав, енергичен, чист като нея.
Дето минаваш, всичко
да
напояваш и оросяваш, а твърдите вещества
да
разтваряш и препращаш като хранителни сокове за всички живи същества.
Затова всички същества я носят в
себе
си
, в малка или в голяма степен, като нисша и висша проява.
Езикът на водата има отношение към храносмилателната система.
Казано е: „
Да
възлюбиш Господа с всичкото
си
сърце, с всичкия
си
ум, с всичката
си
душа и с всичката
си
сила.“ Дето се проявява сърцето, там има чувства и желания, т.е.
Да
говориш с езика на слънцето, т.е.
с езика на светлината, това значи
да
превръщаш нисшата енергия във висша и
да
я препращаш направо в мозъка, като динамична, творческа енергия.
Който дава ход на чувствата и желанията
си
, без
да
работи с тях, скоро се насища на любовта и казва, че няма смисъл
да
люби.
Има смисъл всякога
да
любиш, но правилно.
Повдигне ли се над 37, човек започва
да
боледува.
Следователно, ако се отегчиш от живота и кръвта ти стане нечиста, потърси ближния
си
.
Колкото по-силна е вярата ти, толкова по-силна ще бъде любовта и надеждата ти.
Значи на физическия свят любовта може
да
достигне най-висока температура до 41 градуса.
Какво представляват любовта, вярата и надеждата?
Любовта е Бог, вярата – ангелите, а надеждата – цялото човечество.
Докато общественикът се движи между 36-37 градуса температура, всички го считат за нормален човек.
Облечете се с одеждите на любовта, вярата и надеждата.
Повиши ли се температурата му, той започва
да
бълнува, говори несвързани неща и веднага го завеждат в лудница.
Само така ще оправите живота
си
.
Всъщност, мъчно може
да
се постави граница, докъде стига нормалния и докъде – ненормалния живот.
Ако искате
да
излекувате раната на ръката
си
, очистете я, превържете я и не я бутайте повече.
Казвате, че прасето трябва
да
се угои,
да
има повече сланина.
Както в организма се крият всички условия за лекуване, така и в Божествения план са предвидени всички условия за изправяне на цялото човечество.
Тя ще се стопи, и прасето ще дойде в нормалния
си
вид.
Всичко, което става в живота е предвидено, нищо не е случайно.
Следователно, понятията нормален и ненормален са относителни.
Какъв е бил човекът в миналото, какъв е днес и какъв трябва
да
бъде в бъдеще, това са три различни неща, три реалности.
Виждали сте, как тръгват пътниците, които ще пътуват по море, и как слизат по пристанищата.
Който носи в
себе
си
и трите живота, наричаме човек на любовта.
Близките им ги изпращат, поднасят им букети, всички са радостни.
Той се ръководи от три велики закона: закон на необходимостта, закон на свободата и закон на природата.
Щом се качат на парахода и навлязат в морето, разположението им се загубва.
Законът на необходимостта разрешава 25 на сто от човешките мъчнотии; законът на свободата разрешава също 25 на сто от мъчнотиите, а законът на природата – 50 на сто.
Те пребледняват, започват
да
повръщат и един след друг лягат на креватите.
На третия ден положението им е още по-лошо, но надеждата им за подобрение се усилва, защото наближават някое пристанище.
Според първия закон, той
си
е сам лекар, затова ще
си
помогне 25 на сто; според втория закон, ще прибегне до лекар, който ще му помогне още 25 на сто.
Щом слязат на сушата, всички се усмихват, стават весели и разположени и започват
да
се разговарят, като че нищо не са преживели.
И най-после, като се остави на природата, тя ще го лекува 50 на сто.
Всички ги питат, как са минали морето и те разправят със засмени лица за морската болест.
Ако болният се остави сам на
себе
си
, или само на лекаря, ще се излекува отчасти.
Докато е млад, човек е радостен и весел, обича всички.
Обаче, болният и лекарят трябва
да
призоват на помощ и природата; тогава лекуването е сто на сто рационално.
Той се качва на парахода и близките му го изпращат.
Когато двама млади се женят, момъкът трябва
да
вземе участие за добрия живот с 25 на сто от своите сили и възможности; момата също с 25 на сто.
След това и двамата трябва
да
се обърнат към Бога,
да
искат Неговото участие в живота
си
.
Той ще им помогне с 50 на сто от своите сили, и животът им ще бъде сто на сто нормален.
Раждат му се деца, които не го уважават и той се обърква съвсем, не може вече
да
играе ролята
си
.
Съвременните семейства не почиват на здрава основа, защото единият от младите дава 25 на сто от
себе
си
, а очаква от другия 75 на сто.
Синът и дъщеря му са недоволни от него, намират, че е изостанал назад, не може
да
възприема новото.
Всеки човек може
да
даде от
себе
си
само 25 на сто.
Като се види в това положение, той слиза от сцената и отстъпва мястото
си
на новите актьори.
Останалата част до сто трябва
да
очаква от ближния и от Господа.
Публиката му дава букет и го запитва, доволен ли е от положението
си
.
„
Да
възлюбиш Бога и ближния
си
.“ Това значи,
да
мине човек безопасно през океана или морето.
Прилагайте и трите закона, за
да
опитате тяхната сила.
Който има любов в
себе
си
, ще избере такова време за пътуване, когато морето или океанът е тих, спокоен.
Служите ли
си
само с единия или с двата, всякога ще бъдете недоволни.
Причината за смъртността в домовете, за болестите, за бездетството се дължат, именно на прилагане на закона на необходимостта и свободата, а отричане участието на Божествения принцип в живота, или на разумната природа.
Трябва
да
обичаш поне един човек.
„
Да
възлюбиш Господа с всичката
си
душа“.
Сегашните хора страдат от любов, придружена с ревност.
Движение има в цялата природа.
Всички езера, реки, морета, се движат.
Дето има растене, там всичко е в движение.
Ще кажете, че момата и момъкът не трябва
да
изневеряват на своята любов.
Не упреквам младите, нито старите, но хората трябва
да
се върнат назад,
да
изправят погрешките
си
и
да
се подмладят.
Понеже в любовта има движение, човек трябва
да
обича всички живи същества, които се изпречват на пътя му.
Само така, той дава възможност на Бога в
себе
си
да
се прояви.
Те говорят за старост, без
да
разбират, какво представя старостта.
Това значи,
да
чувстваш пулса на живота.
Това значи,
да
чувстваш величието и красотата на природата, както и могъществото на Твореца.
Само така човек може
да
разбере и приложи стиха, в който Христос казва, как трябва
да
възлюбим Бога.
Без стремеж към красотата, любовта не може
да
се прояви.
„
Да
възлюбиш Господа с всичката
си
сила.“ Силата подразбира интензивност.
Теософите дават различни обяснения за тия старци.
Това значи,
да
възлюбиш Господа така, че
да
си
готов
да
преодолееш всички мъчнотии и препятствия.
Всъщност, те символизират времето, т.е.
Времето е в Бога, който носи началото и края на нещата.
Всички велики хора са дали жертва първо за любовта.
Когато Христос казва, че трябва
да
станете като децата, Той има предвид, че старият не може
да
влезе в Царството Божие.
Мнозина се съмняват, дали, наистина, са съществували или съществуват хора, готови на пълно
себеотричане
за любовта.
Време е човек
да
се откаже от кривата идея за старостта и
да
се подмлади.
Могат
да
се съмняват, но съмнението не разрешава въпросите.
Иначе, той всякога ще се оправдава, че е стар, не може
да
работи,
да
учи,
да
люби и т.н.
На санскритски език под „стар“ разбират същество, което се е проявило, научило е законите на природата и на безсмъртието.
Ще кажете, че старият се познава по белите
си
коси.
Там младият става стар, а старият – млад, без
да
са такива всъщност.
Следователно, докато
си
свързан с Бога, всякога ще живееш, безразлично, дали
си
на този, или на онзи свят.
Достатъчно е
да
обърнете страниците на вашия минал живот,
да
видите, колко пъти сте се качвали и слизали от сцената и какви роли сте играли.
Като изиграете ролята
си
, слизате от сцената и оставате с неизменното в
себе
си
.
Всичко в живота се мени, но Божественото в човека остава неизменно и вечно.
Който не познава закона на прераждането, той се чуди, защо някой го мрази.
Много просто – направил
си
му пакост в миналото.
Обърни една от страниците на миналия
си
живот и ще видиш, че
си
отнел несправедливо къщата на този човек.
Сега ще изправиш погрешката
си
.
Значи, който е работил и работи, има право
да
седне под сянката на някое дърво
да
си
почине.
За
да
те обикне и прости, не само къщата му ще върнеш, но даже ще я мебелираш.
Каже ли се, че някой умрял, това подразбира, че той се е скрил на сянка,
да
си
почине.
Това значи,
да
живееш според закона на любовта.
Според мнозина, смъртта е конвулсия, гърчене, агония, мъчение и т.н.
За предпочитане е човек
да
живее по втория начин.
Да
живееш така, това значи
да
си
постоянно радостен и весел.
Може
да
внушите на някой човек, че умира, и той ще преживее всички прояви на агонизиращия, без
да
умре в действителност.
Любовта подмладява, освежава човека и му дава сила
да
понася мъчнотиите и противоречията в живота.
Като се освободи от чуждата мисъл, той сам ще се убеди, че е жив и здрав.
Любовта разрешава всички недоразумения.
Може ли след това
да
се мисли, че е възкръснал?
Любещият вижда във всички хора своя ближен, с когото има допирни точки: в ядене, в дишане и в живеене.
Тук именно, всички хора
си
приличат.
Като дошъл на земята и разбрал, че всичко, което го обикаля, е Божие създание, човек пожелал
да
направи нещо, и, в заключение, работил за създаване на смъртта, т.е.
Всички живеят, дишат и се хранят.
Сегашният човек се страхува от смъртта, без
да
се замисля върху нея, като свое изобретение.
Едно е важно: Всички хора трябва
да
живеят разумно,
да
дишат чист въздух и
да
приемат чиста, здравословна храна.
Как може
да
се страхува човек от собственото
си
изобретение?
Той казва, че след смъртта идат страдания, огън и вечно мъчение.
Всичко живо се движи и работи.
Кой е ходил на онзи свят и се е върнал оттам, за
да
опише, какво има и какво го очаква?
Нека дойдат учените, философите, които говорят за онзи свят,
да
се разберат помежду
си
,
да
видят, на какъв език пишат и обясняват истината.
Между всички клетки съществува известна хармония, затова те вършат добре своята работа.
В далечното минало, в Индия някъде, в дома на тогавашния шах, живял един виден философ, който изучавал тайните на природата.
Какво ще стане с човека, ако клетките се откажат от службата
си
?
Покрай големите философски познания, той научил изкуството
да
се разговаря с движения на ръцете.
Човек престава
да
съществува.
Шахът се интересувал от това изкуство и, за
да
види, как могат хората
да
се разбират само с движения, казал на философа
да
потърси някой познавач на това изкуство, с когото
да
се разговаря.
Философът не познавал такова лице, затова шахът възложил тази задача на един от своите учени брамини, като му казал: Искам
да
намериш човек, който
да
се разговаря с движение на ръце, като философа.
Мнозина не успяват в живота
си
, защото живеят със своето минало величие.
Вместо
да
погледнат реално на настоящето, те казват: Знаете ли, какъв съм бил в миналото?
– Не е важно миналото, важно е какъв
си
сега.
Потърсил такъв човек, но не намерил.
Замислен и тъжен, той напуснал двореца и се вглъбил в
себе
си
.
Като мине през миналото и настоящето, човек дохожда до закона на необходимостта и свободата, които водят към любовта.
Един ден той срещнал своя бръснар, който го запитал: Защо
си
толкова замислен?
Не мога
да
ти кажа.
Ти не
си
в състояние
да
ми помогнеш.
Един ден лисицата се разговаряла със
себе
си
: Хората ме преследват несправедливо.
– Шахът ми възложи задачата
да
намеря човек, който се разговаря с движение на ръцете, но никъде не се оказа такова лице.
Обвиняват ме, че съм нападала кокошките и затова ме убиват.
Понеже не можах
да
изпълня желанието му, напуснах двореца.
Ще се разговарям с философа в присъствие на шаха,
да
покажа и аз моето изкуство.
Философът вдигнал едната ръка и единия
си
пръст, а бръснарят – двете ръце и двата пръста; философът спуснал едната
си
ръка отгоре, с разтворени пръсти, а бръснарят изнесъл ръката
си
, с разтворени пръсти нагоре.
Шахът запитал философа какъв разговор е водил с бръснаря, и той отговорил: С вдигането на ръката и на единия
си
пръст, аз казах, че само едно същество управлява света – Бог.
Щом попаднат в устата на неприятеля, за тях е безразлично, дали дрехата им е запазена, или не.
Бръснарят вдигна две ръце и два пръста, с което искаше
да
ми каже, че две същества управляват света – Бог и цар.
Със сваляне на ръката
си
надолу, с разтворени пръсти, аз исках
да
кажа, че в скоро време ще вали дъжд.
Ще дойде ден, когато лисицата ще съзнае погрешката
си
и ще изправи своя живот.
Бръснарят противопостави по същия начин срещу ръката ми своята, с което искаше
да
каже, че след този дъжд иде голямо плодородие.
След това шахът запитал бръснаря, какво разбрал от разговора
си
с философа.
3.
Противоречие в съзвучието
,
НБ
, София, 9.2.1919г.,
В Битието се говори за змията, която изкушавала Ева
да
яде от забранения плод, за
да
се отворят очите й.
Наистина, Ева яде от този плод, даде и на Адама
да
яде и от този момент се отвориха очите им.
Бог прощава на човека, когато той сам се заема
да
изправи погрешките
си
.
Желая ви
да
дойде бъдещата култура, а вие
да
бъдете носители на любовта.
С дясното
си
око те гледаха към света, т.е.
Този човек е отнел къщата, нивата на своя ближен и след това иска
да
го простят.
Казва се, че Адам и Ева били голи в рая; всъщност, не е така.
А така, без
да
изправиш погрешките
си
, никой няма
да
ти прости или
да
те извини.
От хиляди години хората все се извиняват, без
да
изправят погрешките
си
.
И за развитието на човечеството учените дават различни обяснения, но истината стои далеч от тях.
В развитието
си
, човечеството е минало по пътя на еволюцията, но в какво се заключава тя, малцина знаят.
Вярно е, всеки е опитал Божията милост и благост, но, въпреки това, Той изисква от хората
да
изправят погрешките
си
, т.е.
Не е достатъчно
да
се каже, че еволюцията е развитие.
да
изплатят задълженията
си
.
И днес всички се питат, защо съществува смъртта.
И най-простата българка знае
да
развива платното, но това още не е еволюция.
Много просто, смъртта е бирник, който заставя длъжниците
да
изплатят дълговете
си
.
Ще кажат някои, че еволюцията е създала всичко.
Ако еволюцията може
да
създава, тя би била мощна сила, която преобразява, пресъздава и видоизменя.
Като дойде смъртта, всички се плашат.
Смъртта иде
да
ликвидира с греховете и престъпленията на хората, т.е.
Ето защо, като се говори за еволюция, трябва
да
я разбираме в нейната същина, без
да
й приписваме качества, каквито не притежава.
Ако кажем, че еволюцията е закон на развитие, това е достатъчно, няма нужда от повече обяснения.
Ето защо, по-добре е човек
да
се плаши от греха и
да
не греши, а не
да
се плаши, след като е сгрешил.
Аз считам добри, почтени хора онези, които се страхуват, преди
да
са извършили някакво престъпление.
Кога се създават закони и къде, именно?
Истински герой е онзи, който не бяга от дълговете
си
, но ги признава и започва
да
плаща.
Закони съществуват и в живота, и в природата.
Съзнавам погрешката
си
и съм готов
да
приема наказанието, което ми се полага.
Законите се създават против кражбите, престъпленията, беззаконията на хората.
И в природата съществуват закони; там всички същества, от малки до големи, живеят в борба и изтребление помежду
си
.
–
Да
каже и мисли каквото
си
иска.
Мнозина се запитват, защо Христос е говорил повече с притчи и символи.
– Целта на Христа е била
да
каже истината на хората,
да
им посочи правия път, без
да
ги обижда.
Но, въпреки това, те не можаха
да
Го изтърпят и Го разпнаха.
Те са синоними.
Той казваше на свещениците: „Вие държите ключовете от небето и нито сами влизате вътре, нито другите пущате
да
влязат.“ Така и съвременните християни се готвят за небето, без
да
отговарят на името „истински християни“.
Затова и Христос казва: „По-лесно е камила
да
мине през иглени уши, отколкото богат човек
да
влезе в Царството Божие.“ Под „Царство Божие“ хората разбират нещо съвсем различно от това, което Христос разбира.
За
да
носиш това име, трябва
да
се проникнеш от великото учение на Христа, от едно дълбоко разбиране за всичко, което става в света, и от готовността
да
изправиш всяка своя погрешка.
Много са заблужденията на хората и то, по причина на друго заблуждение, че човек е короната на създанията, че е създаден по образ и подобие на Бога.
Какво всъщност е любовта, мъчно може
да
се определи, но лесно се разбира.
Истинските човеци, създадени по образ и подобие Божие са на небето, а Адам и Ева, направени от кал, са още на земята.
И детето разбира любовта, но не може
да
я определи.
Любовта е единствената сила, която може
да
направи всичко, което човек пожелае.
Тя дава подтик, импулс, стремеж.
Без любов волята нищо не може
да
направи.
Всичко, което човек обича, може
да
го реализира.
Старата херметическа школа дава точно определение на любовта.
Хермес, в своята философия, обяснявал всички противоречия в живота чрез седем принципа.
Конят е важен дотолкова, доколкото
да
чуеш отдалеч пристигането на твоя приятел.
Ако конят е бял, също така отдалеч ще видиш приятеля
си
, който бързо се приближава към тебе.
Тя не се занимава с тях, но въпреки това, им дава нужните имена.
Значи, ако някой борец е тежал 100 – 120 кг., след възкресението
си
ще се яви пак толкова силен, едър, тежък човек.
Четвъртият принцип се разглежда като принцип за раздвояване на силите в природата.
Той е причина за съществуването на положителни и отрицателни сили.
В този смисъл, човек може
да
възкръсва по няколко пъти на ден.
Той поддържа, че всичко, което става в природата е точно определено, както приливите и отливите и навсякъде съществува ритъм.
Достатъчно е
да
се откаже от едно свое заблуждение, за
да
възкръсне нещо в него.
Възкресението подразбира освобождаване.
Това не е било и няма
да
бъде.
Затова и Павел казва: „Ние няма
да
умрем, но ще се изменим.“ Това е било и всякога ще бъде.
Като се говори за мъже и жени, не разбираме техните форми, но принципите мъж и жена като противоположни сили в природата.
Съвременните хора говорят за достойнство, за воля, за силна мисъл и т.н.
За
да
съградиш нещо, трябва
да
събереш градивен материал: тухли, вар, пясък, греди, керемиди и т.н.
Според мене, само онзи има силна воля, който може
да
се откаже от злото, което е намислил
да
прави, и
да
го замести с добро.
Когато се гради къща, едни се радват, други страдат.
Човек се радва на новата
си
къща, а дърветата, камъните, растенията скърбят.
Знаели са го, но не са разбирали, по какъв начин може злото
да
се превърне в добро.
Един ангел се провинил нещо пред Господа и за наказание го изпратили на земята, между конете,
да
изучава техния език.
Случва се някой от работниците
да
падне от къщата и
да
се осакати.
Същото става и със създаването на човешкия живот.
Ангелът научил езика на конете, разговарял се с тях, но когато трябвало
да
се зарадва и
да
каже „и-ху-ху“, не могъл
да
произнесе тези звукове, за което всички му се смеели.
Не било лесно
да
се изговорят тези звукове.
Значи, благото на едного не е благо за всички.
С това те изказват доволството
си
, че са придобили нещо ценно.
Най-напред родителите на момъка харесват една мома и пращат някой
да
я иска.
За
да
не се лъже от привидността на нещата и
да
ги разбира, човек трябва
да
познава законите на физическия свят.
Който не разбира тези закони, всякога пропада.
Първо тя се осведомява за материалното положение на момата, иска
да
разбере, имат ли родителите й ниви, лозя, говеда.
Среща го един познат и му обещава, че ще го осигури, ще нареди работите му.
Като се убеди, че момата е заможна, тя започва
да
хвали момъка,
да
говори, че е много работлив, добър, пък и от имане не е лишен.
Родителите на момата слушат, но не дават още отговор.
За
да
прикрие чувствата
си
, той играе роля на благодетел, който има желание
да
помогне на цялото семейство.
Те довеждат момата, и тя
да
каже, съгласна ли е, или не.
В края на краищата, добрият човек вижда, че непознатият имал користна цел,
да
използва жена му.
Да
прикрива човек лошите
си
намерения с нещо добро, това говори за лоши черти от неговия характер, които и днес се проявяват по атавизъм.
Тя носи сито, пълно с орехи, сушени плодове и пари.
В Америка някъде, в далечното минало, живял един знаменит лекар, който страдал от манията
да
реже хора.
След тях вървят всички роднини, приятели и познати.
Всички са радостни, засмени, музика свири.
Като изпадал под влиянието на слабостта
си
, той изваждал ножа
си
и нарязвал болния на парчета.
Като се изпълнят всички обреди, музиката засвирва, хорото кръшно се залюлява и някой от играчите се провиква: „И-ху-ху“.
По едно време, той решил
да
нареже на парчета членовете на едно семейство, в чиито дом бил домашен лекар, обаче тук го хванали и го предали на властта.
– Какво представя ситото, плодовете и парите?
– Ситото е човешкият ум, който носи богатства – орехи, лешници, плодове, пари.
Давайте от богатствата на ума
си
щедро на всички, които се нуждаят от него.
Умът трябва
да
им дава подтик,
да
растат и
да
се развиват.
Затова, именно, Христос казва: „Ако дясното око те съблазни и пожелаеш
да
убиеш брата
си
, по-добре го извади.
Ако питат кръстницата, защо носи сито с плодове и ги раздава, тя ще каже, че това е обичай, но какво се крие в него, не знае.
Ако дясната ръка те съблазни и пожелаеш
да
направиш някакво престъпление, по-добре я отсечи.“
Да
извадиш окото
си
и
да
отсечеш ръката
си
, това са думи, взети в преносен смисъл.
Съвременните хора имат много обичаи, изпълняват много обреди без
да
знаят вътрешния им смисъл.
Човек може
да
извади окото
си
и пак
да
се съблазнява и върши престъпления.
Първоначално храмът е бил вътре в човека, но, след като го изгубил, той започнал
да
си
строи външни храмове и там
да
се кланя и моли.
Със загубване на чистотата
си
, човек изгубил всичко, което било написано в сърцето и душата му.
Следователно, ако умът те съблазнява и пожелаеш
да
извършиш някакво престъпление и насочиш волята
си
в тази посока, спри ги и въздействай върху
себе
си
,
да
се запазиш от злото.
Какъв по-велик храм ще търси той от онзи, който е в него, и онзи, който вижда в цялата природа?
Ще кажете, че вълкът всякога
си
остава вълк, а овцата – овца.
Достатъчно е
да
излезе вън, сред природата,
да
види небето,
да
се изложи на слънцето,
да
диша чистия въздух и благодари на Онзи, Който е създал цялата вселена.
Да
излезе вечер, когато небето е осеяно с безброй звезди, за
да
почувства влиянието на Твореца.
Вълкът
си
е вълк, дави овцете, но той може
да
живее и като овца.
Всичко, което ни обикаля, е в състояние
да
повдигне мисълта и чувствата ни,
да
ни свърже с Бога.
В човека са събрани качествата на всички животни.
От него зависи
да
даде предимство на едни или на други качества.
Като работи върху
себе
си
, човек може
да
възпита своите слабости и страсти и
да
се облагороди.
Когато хората се обединят и заживеят в любов и братски помежду
си
, те влизат в Божествения храм.
Всички хора не са на еднакъв уровен, но всички могат
да
бъдат братя и
да
се ползват еднакво от благата на живота.
Съвременните хора трябва
да
изучават животните като символи и
да
се ползват от тях.
За онези, които се съблазняват от чуждите добрини и блага, Христос казва
да
се извади дясното им око и
да
се отсече дясната им ръка.
Като изучавате коня, виждате, че задните му крака приличат на човешки ръце.
Дошло е време, когато християнските народи трябва
да
се побратимят и приготвят за бъдещата религия, която иде.
За
да
се превъзпита тази черта, Създателят превърнал задните крака на коня в ръце на човека, с които
да
работи и върви напред.
Наистина, човек е лишен от изкуството
да
рита.
Тя е религията на труда.
Вместо ритането, той впрегнал ръцете
си
на работа: цял ден вдига и слага мотиката, влачи ралото и обработва земята.
Докато съзнава службата на ръцете
си
и работи с тях, човек помага на ближния
си
да
се повдигне.
Докато живеят в религията на труда, хората все още ще се карат, ще се бият, но влязат ли в учението на живота, всичко това ще изчезне.
Щом забрави каква е службата на ръцете му, той веднага прилага стария
си
занаят – ритането, и смъква ближния
си
надолу.
– Защото любовта ражда живота.
Затова Христос казва: „Отсечи дясната
си
ръка, която прилага старото изкуство – ритането.
Следователно, всеки трябва
да
си
даде отчет, в коя религия живее: в религията на труда, или в религията на любовта.
Престани
да
риташ и започни
да
работиш.
В религията на труда има две категории хора: едните живеят по Божествен начин, а се проявяват по човешки; другите живеят по човешки, а постъпват по Божествен начин.
Повдигай ближния
си
нагоре, а ти сам върви напред!
Дайте път на Бога в
себе
си
.
Всички хора – учени и прости, млади и стари, искат
да
живеят добре.
Той
да
се прояви и
да
заработи чрез вас.
Майката иска
да
има добри деца, децата –
да
имат добри родители и т.н.
Обаче, никой не може
да
бъде добър, ако няма живот в
себе
си
.
Затова Христос казва: „Аз съм пътят, истината и животът.“ И Христос не е проповядвал някаква религия, но е говорил за пътя, истината и живота, към които човек трябва
да
се стреми.
Когато запитали Христа, на кой Бог
да
се кланят, Той отговорил: „Иде ден и сега е, когато нито в Ерусалим ще се кланят, нито на тази гора, но ще се кланят на Бога в дух и истина.“ Това не е религия, но служене на истинския Бог в дух и истина.
То дава възможност и на най-ненаситната змия
да
се нагълта толкова много, че
да
се насити поне за пет-шест дена.
Старото се руши само по
себе
си
.
Така и на съвременните алчни хора дава толкова много материални блага, че
да
не помислят с години за тях.
Провидението дава на някои хора изобилни блага,
да
се наситят и преситят.
Всеки човек трябва
да
се откаже от старото, за
да
съгради нещо ново, по-красиво и здраво.
Според закона на втръсването, човек престава
да
мисли за неща, за които някога е мечтал.
И старата религия ще се разруши; ще дойде нова религия – религия на труда.
Правилно е
да
се откажеш от преходните неща в живота преди
да
си
дошъл до втръсване от тях.
Новото се отличава от старото по това, че постепенно се освобождава от лъжата и от кривите възгледи.
Трябва ли пияницата
да
се откаже от пиенето, след като му се е втръснало виното?
Днес всички проповедници се молят, Бог
да
благослови оръжието на народа им.
По-добре е
да
се откаже преди това, защото след втръсването може и организмът
да
заболее.
Имат право
да
се молят за оръжието
си
, но като националисти, като патриоти, но не и като християни.
Трябва ли войникът от бойното поле
да
се откаже от убийство, след като му се втръснат убийствата?
Добре е войникът
да
се откаже от убийството на време, преди
да
му се е втръснало.
Следователно, никой няма право в Негово име
да
се моли за благословение на оръжието и за успех във войната.
Някой иска
да
си
поживее,
да
изпита всички удоволствия от живота, но веднага се излага на критиката на хората.
Мнозина се крият зад Христа, оправдават делата
си
в Негово име и казват, че в някои стихове се говори за войната, като неизбежен процес.
Когато хората се убиват на бойното поле, считат, че това е в реда на нещата.
Напротив, Христос казва: „Възлюби врага
си
“.
Ако едното е позволено, и другото трябва
да
се позволи.
Ако едното се критикува и осъжда, и другото трябва
да
се осъди.
„Ако дясното око те съблазнява, извади го.“ Това значи, откажи се от изопачения
си
ум, който е поставил в крива посока твоите мисли, чувства и постъпки.
Дайте на хората нещо по-добро от това, към което се стремят, и не ги осъждайте.
Този ум е изхабил сърцето ти и силите на твоя организъм.
Като слушате
да
ви се говори така, казвате: Лесно се говори, мъчно се изправят погрешките; лесно се проповядва, мъчно се постигат великите неща.
Да
се отречеш от изопачения
си
ум, това е в реда на нещата.
Вярно е това, но човек трябва
да
се справя със своите слабости и недостатъци.
„Ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я.“ Казваш за някого: Той ми е дясната ръка, не мога
да
се откажа от него.
Не е въпрос
да
ограничавате човека, но трябва
да
знае, какво му е нужно за пиене и за ядене.
Ако този човек има предвид твоите интереси и твоето благо, като свои, не трябва
да
се отказваш от него.
Обаче, щом върши престъпления, щом те ощетява, ти трябва
да
се откажеш от него.
– Чиста, прясна вода.
Ако дясната ти ръка върши престъпления, непременно трябва
да
се откажеш от нея.
Който иска
да
мисли, нека мисли, но умът му
да
е зает с възвишени и светли мисли.
Следователно, яжте, пийте, мислете, но не разрушавайте бъдещето
си
, не се противопоставяйте на стремежите на вашата душа.
Да
изхвърлите човека вън от
себе
си
, това значи,
да
не се поддавате на неговите влияния.
Ако трябва
да
се поддавате на нещо, това е любовта.
Ако тя може
да
го спаси, нищо лошо няма в това.
Само любовта има право
да
влияе на хората.
Има танцьорки, които са спасили десетки мъже от падение.
– Който се поддава на безлюбието, той е лош човек.
В този смисъл, за предпочитане е
да
има танцьорки на света, които
да
спасяват хората, отколкото
да
ги няма, а хората
да
живеят в безпътица и престъпления.
След всичко това той мисли, че, като замине за другия свят, ще го приемат с почести.
Премахнете злото, като причина, за
да
се справите и с последствията му.
Тези жертви се оправдават, само ако с тях се повдига цялото човечество.
–
Да
се повдигнат всички народи, както и цялото човечество.
Ако една държава има стотици параходи на разположение, те имат значение само ако помагат за благосъстоянието на всички поданици.
В противен случай, за предпочитане е
да
се освободи от тях.
Всички народи се бият за повече земя; в края на краищата, освен че нищо не печелят, но животът им поскъпва толкова много, че едва дишат под тежестта му.
Гледайте този лъч и не се заблуждавайте от убежденията на човека.
И България се би за Македония, без
да
я спечели.
Каквито и
да
са убежденията му, щом лъчът на окото му е над плоскостта, той е добър.
Днес всички се чудят, как
да
плащат дълговете
си
.
И за светия
да
минава пред хората, той е лош и не може
да
се разчита на него.
Това е в реда на историческите събития, в реда на човешката култура, но не е в реда на Божественото учение, нито в реда на културата преди съгрешаването на Адама.
Като изучавате „боваризма“, дохождате до заключението, че съществуват три категории хора: първата категория живеят за Бога и за всичко, което Той е създал; те са сто на сто добри хора.
Втората категория живеят за ближния
си
и за всичко около тях; те са 50 на сто добри хора.
Преди Адама са живели възвишени, чисти и умни хора.
Третата категория живеят само за
себе
си
; те са 25 на сто добри.
Ако родителите не се отнасят добре със децата
си
и мислят само за
себе
си
, те не са на мястото
си
.
Ако трябва
да
се доказва на сегашните хора този факт, нужни са специални пособия и време, с каквито днес не разполагаме.
Ако децата не уважават родителите
си
и те не са на мястото
си
.
Ще кажете, че това е само за оправдание.
Ако мъжът и жената нямат добри отношения помежду
си
, не могат
да
се нарекат идеални хора.
И
да
имам време и пособия, не бих могъл
да
докажа истинността на думите
си
.
Истината не се нуждае от доказателства.
Техният ум е изопачен и прилича на змия, която всеки момент може
да
ги изненада.
Достатъчно било
да
каже няколко думи на змиите, за
да
ги застави
да
се увиват около него и по заповед
да
се развиват и отиват по местата
си
.
Много мъже и жени
си
дават големи обещания, без
да
ги изпълняват.
Обаче, един ден тя се обвила около него и когато трябвало
да
се развие, тя не послушала.
Така те губят вярата
си
и се разочароват.
Вместо
да
се развие, тя повече го притискала.
Като обещаваш нещо, ще говориш в съгласие с Божествената граматика и логика, дето всички знаци и всяка дума са на мястото
си
.
Когато костите на укротителя изпращели, змията се развила и отишла на мястото
си
.
Какво означава запетаята при обещанията, които един човек дава на друг?
Затова Христос казва: „Извади главата и опашката на змията от
себе
си
, т.е.
Запетаята показва, че речта му още не е завършена, и той трябва
да
приготви перото
си
,
да
я завърши.
Докато речта не е завършена, можете
да
поставяте запетая, точка и запетая, двоеточие и др.
Изучавайте живота
си
, и сами ще се обедите в това сравнение.
Сега, всички, които ме слушате, излязохте от рая и започнахте със запетая, после с точка и запетая, с двоеточие, докато най-после свършихте с точка.
Виждате едно стъкло, казвате, че е стъкло, но не се замисляте, колко пречупвания е претърпяла светлината, докато получите изображението на стъклото в очите
си
.
И фотографът, като светлината, ходи от един предмет на друг, прави снимки и след това ги продава на хората, като реални образи,
да
ги изучават.
Всеки предмет трябва
да
бъде в естествено положение, както листата, клончетата, цветовете и плодовете на дърветата.
Някой казва за
себе
си
: Аз, – поставя запетая, богатият някога търговец, днес фалирах; живях неправилно и неразумно.
Искам вече
да
изправя живота
си
, но затова трябва
да
бъда кредитиран.
Искам
да
живея разумно,
да
изправя погрешките
си
.
Някой се радва на цветята, на техните краски и аромат и казва: Всичко това е създадено заради мене.
Онзи, който кредитира,
си
служи с въпросителна и удивителна.
Той пита: готов ли
си
да
изплатиш дълговете
си
?
Краските и ароматът на цветята са създадени за привличане на насекомите, чрез които става опрашването и оплождането им.
Ако отговориш положително, той поставя удивителна, с което иска
да
каже, че като изплатиш дълговете
си
, трябва
да
останеш около него,
да
му слугуваш.
Ако при това положение и ти можеш
да
се ползваш от краските и аромата на цветята, свободен
си
да
ги използваш, но нямаш право
да
мислиш, че са създадени само заради тебе.
Ще слугуваш на кредитора
си
, но той ще постъпва към тебе с любов.
Някои богослови поддържат идеята, че светът е създаден за човека.
Приятно е
да
слугуваш на любовта.
Мома и момък, които се обичат,
си
изпращат въздушни целувки.
Трябва
да
се знае, за кой свят се говори.
Ако говорите за света, създаден от човека, с негови собствени разбирания, наистина, този свят е за него.
Ако говорите за необятния, безграничен и велик свят, в който се движат милиони същества, той не е създаден за човека.
Тя е съществувала преди създаването на човека.
Растенията, птиците се целували помежду
си
.
Възвишеният свят се интересува от работите на Европа дотолкова, доколкото вижда в тях изпълнението на Божията воля.
„Ако дясното око те съблазнява, извади го; ако дясната ръка те съблазнява, отсечи я; ако те ударят от едната страна, обърни другата.“ За съвременните хора този език е неразбран.
Така трябва
да
целуват всички хора.
Ако глухият и невежият попадне на концерта, няма
да
остане там.
Мома, на която целувката е чиста като светлината, казва на своя възлюбен: Искам и твоята целувка
да
бъде така чиста и светла,
да
носиш светъл ум, благородно сърце и здраво тяло.
Днес има много черкви, дето служат в името на Христа и песни Му пеят, но ако той дойде и говори между последователите
си
, както преди две хиляди години, ще Го считат за неуравновесен човек.
Който пожелае
да
го слуша, ще се натъкне на големи противоречия.
Всяка друга целувка носи зараза.
Всички хора поддържат, че са излезли от Бога, а като им се говори с езика на любовта, не разбират какво трябва
да
правят.
Следователно, и целувката им носи нещо болезнено.
Те се питат: Как е възможно овца
да
роди вълк, или вълкът
да
стане агне?
Някой от тях събира сламчици, нарежда ги на купчинки, пренася ги от едно място на друго, докато се умори и легне
да
спи.
Всички говорят за братство, равенство, любов,
себеотричане
, но дойде ли до прилагане на тези идеи, те се объркват и нищо не разбират.
Ще кажете, че има хора, които изпълняват това учение и не е нужно всички
да
го изпълняват.
Много от съвременните хора вършат подобна работа, пренасят сламките от едно място на друго и, като дойде края на живота им, казват: Слава Богу, изпълнихме предназначението
си
на земята, както трябва.
– Защото в основата на живота им се крие нещо користно; те служат на Бога, но в тяхното служене има корист: Чрез службата
си
те искат
да
се прехранват.
Всички хора, всички народи съставят част от голямото, Божествено дърво.
Други стават търговци с единствената цел
да
забогатеят – пак личен интерес ги движи.
Който е определен
да
отиде право при Бога, нямаше
да
го изпращат на земята
да
се учи.
Следователно, всеки трябва
да
изпълнява службата
си
като лист, клон, цвят или плод на дървото.
Наистина, като живее, човек трябва
да
се прехранва, но важно е
да
работи с любов.
Много пъти човек слиза на земята, докато бъде готов
да
стане жител на небето.
Иначе, той всякога ще се извинява, че окръжаващите или външните условия го заставят
да
се проявява, както не желае.
Животът на индивида и на цялото се изменя така, както ембриона в утробата на майката.
И вълкът се оправдава, че яде овцете, защото занаятът му е такъв.
Като се намери в затруднение, той казва: Ако човек одира кожата на хиляди вълци и лисици, нямам ли право
да
одера кожата поне на една овца?
Да
се отречеш от
себе
си
, това значи,
да
се откажеш от излишния
си
товар.
В духовно отношение, различните хора приемат различни форми: един прилича на точка, друг на запетая, трети на точка и запетая, четвърти – на въпросителна, удивителна, на лист, на клон, на цвят и т.н.
Когато вълкът напада овцете, веднага му теглят куршум; когато човек убива подобния
си
, във време на война, не само че не го съдят, но получава награда, кръст за храброст.
Затова Христос казва: „Ако имаш две ризи, дай едната на ближния
си
, който няма нито една.“ Страшно е, когато цял свят гладува, а ти мислиш за своето благоденствие.
От гледище на сравнителната физиогномия, само външно човек носи човешка форма; вътрешно, обаче, той има форма на растение или на животно.
Ще кажете, че така е писано – във време на война хората
да
се убиват.
Който мисли за
себе
си
, прилича на Настрадин ходжа, който казва: „Когато жена ми умре, половината свят е загубен за мене; когато умра аз, целият свят е загубен.“
Време е вече хората
да
се справят с противоречията
си
и
да
престанат
да
се залъгват едни други.
Както орелът сграбчва жертвата
си
със своите нокти, така и човек може
да
напакости на ближния
си
със своя нос.
И простите, и учените хора трябва
да
се сближат,
да
се почувстват братя помежду
си
.
Носът символизира ума.
– Кой разваля народа?
Като се говори на хората за добър живот, за самопожертване, за любов помежду им, това няма
да
се постигне изведнъж, но трябва
да
се знае, че добрият и правилен живот иде като последствие от прилагане на Христовото учение.
Следователно, когато християните воюват, трябва
да
признаят и пред
себе
си
, и пред целия свят, че постъпват по Мойсеевия закон, а не по закона на Христа, който подразбира абсолютно прилагане на любовта.
Когато майките и бащите изменят мислите и чувствата
си
, ще се роди ново, здраво поколение с права мисъл.
На всяка ваша постъпка давайте съответното име.
Всеки човек носи в
себе
си
материал за бъдещо развитие.
Мойсей казва: „Око за око, зъб за зъб.“ Христос казва: „Ако те ударят по едната страна, обърни и другата“.
Затова се казва, че от човека зависи
да
живее добре, или зле.
Който живее по Божествения принцип, ще бъде в мир и любов със
себе
си
и със своите ближни, даже и с враговете
си
.
Нека всички мъже и жени, свещеници и учители, управници и управляеми се обединят и заработят заедно за изправяне на своя народ.
Който не служи на този пророк, сам подписва смъртната
си
присъда“.
Мойсей говорел за Христа и сам признавал учението
си
за несъвършено.
След всичко това, хората се запитват, защо, като са излезли от Бога, не живеят добре.
Който лъже, който престъпва Божия закон, сам определя мястото
си
, сам се отделя от обществото на добрите и почтени хора.
Светът се нуждае от здрави хора, със светли умове и благородни сърца.
Тъпанът трябва
да
се бие на време и на място.
Срещате ли хора с извадени очи и отрязани ръце, били те учители, духовници, бащи и майки, общественици, на тях не може
да
разчитате.
Така трябва
да
бие тъпанът на майката и на децата, на свещениците и учителите, на управниците и управляемите.
Тя очаква
да
роди син, който
да
отмъсти за нея.
Стойте далеч от човек, на когото дясното око е извадено и дясната ръка отрязана.
Може ли този син
да
се роди от Бога?
Дясното им око и дясната им ръка ще бъдат заместени с нови, здрави, но те ще работят под импулса на лявото око и лявата ръка.
Законът за наследствеността не е разбран от всички.
Той вижда чистото съзвучие, без никакъв фалш и никаква грубост.
Египтяните са вярвали в преселването на душите; индусите вярват в прераждането, а съвременните учени – в наследствеността.
То отговорило: Избрах лявата страна, за
да
покажа, че нямам нищо общо с дясната ръка и дясното око на човека.
И тъй,
да
извадим дясното око и
да
отсечем дясната ръка, които внасят съблазън в живота.
Когато се говори на хората за недостатъците им, те казват, че не искат
да
слушат думите на този, или на онзи.
И след това
да
възлюбим враговете
си
.
Наследствеността е закон за физическия свят, прераждането е закон за душата, а преселването на душата – закон за духа.
Ако не слушате думите на вашия приятел, ще слушате думите на природата.
Който люби врага
си
, той е човек на бъдещата култура.
С други думи казано: египтяните учели за слизането на Духа, индусите – за еволюцията на душата, а съвременните учени – за наследствеността.
И ако онези, които заседават сега на конференцията в Париж, любят враговете
си
, ще дойде истински мир между народите.
Те говорят за ниви, къщи, за лозя, за имоти, за наследяване на дарби и способности.
Когато съди някого, тя го простира на земята и започва постепенно
да
отнема мазнините, мускулите му и, като го отправи на онзи свят, запитва го: Къде остана твоята философия?
Не любят ли враговете
си
, и
да
дойде мир, той ще бъде временен.
Като не може
да
й отговори, близките му казват: Бог
да
го прости!
Истински мир е този, който носи бъдещата култура на работата, на живота и на любовта.
4.
Ако не бях дошъл
,
НБ
, София, 2.3.1919г.,
Излязат ли вън от кафеза, те разбират вече смисъла на живота и на свободата.
Диамантите не са дадени за октоподите.
Някоя красива, черноока мома, с розов цвят на лицето, жизнерадостна, се ожени за някой Дон Жуан, който веднага я затваря в кафез и я залъгва с малко просо.
Всеки може
да
изработи такива диаманти и
да
ги носи в
себе
си
.
Тя подскача в кафеза нагоре-надолу, върти се, но престава
да
пее.
Само така човек може
да
бъде смел, силен и готов на всякакви жертви.
Като й се насити, той я захвърля и я замества с друга птичка.
Пита ли някой, какво бъдеще го очаква, ще му отговоря: Бъдещето ти е завидно, ако се топиш, ако
си
кротък, ако
си
нажален, ако гладуваш и жадуваш за правдата.
Много жени днес са изхвърлени от кафезите навън и страдат, оплакват дните
си
.
– Все пак може
да
се постигне.
– Защото Бог им е говорил
да
не влизат в кафеза, но те не са Го слушали.
Дали вярвате, или не на думите ми, не е важно – ще ги опитате.
Колкото пъти и
да
я разтваряте във вода, тя не се уморява.
Жената символизира любовта, а мъжът – мъдростта.
И тъй, блаженствата, върху които Христос говори на учениците
си
, имат отношение към солта.
Ако дойде някой приятел при вас, питайте го, желае ли
да
се разтваря и топи като солта; желае ли
да
бъде кротък и нажален,
да
гладува и жадува за правдата.
Ако отговори положително на всички въпроси, той е добър човек; ако отговори положително само на един въпрос, а на другите не дава отговор, пазете се от него.
Така трябва
да
се говори и на сегашните учени, проповедници, общественици и др.
Така трябва
да
се разбира Христовото учение, за
да
не кажете един ден:Вода газихме, жадни бяхме.
Любовта на съвременните хора е преходна, като на птичаря, който отглежда пойни птички във кафез.
Приятна и лесна работа е човек
да
се разтопява.
Като порасне птичката, той я продава и почва
да
отглежда друга.
Като се къпе, той може
да
провери, разтваря ли се, или не.
Един от синовете на Давида опита тази любов.
Децата обичат
да
се къпят, но и възрастните обичат това.
Той се влюби в сестра
си
и се престори на болен, за
да
я изпрати баща му
да
го гледа.
От тях се изисква внимание,
да
се изпитват, могат ли
да
се разтварят и топят.
Щом изпита човешката любов, той презря сестра
си
и я изпъди.
Това ще ги доведе до
себепознаване
.
– Как ще позная дали се топя?
– Ако някой ти открадне голяма сума, и ти не се смутиш, способен
си
да
се разтопяваш.
Смутиш ли се, ти не можеш
да
се топиш.
Момък гори от любов към момата, но като свари яденето
си
на огъня й, нахрани се и после казва: Не ми трябва вече това гърне.
Ако влизаш в положението на онзи, който страда, ти
си
способен
да
се разтопяваш.
Приятно е
да
срещнеш такъв човек.
Така постъпват всички хора.
Като сварят ядене на огъня
си
, захвърлят гърнето и казват: Нашият живот е чергарски.
Заслужава
да
слезеш на дъното на ада за един добър човек.
Защо ще носим гърнета със
себе
си
,
да
ни тежат?
Приятно е
да
слушаш музиканти, които не само свирят, но чувстват и живеят във това, което изпълняват.
Дето спрем, там ще търсим гърне.
Мнозина говорят за любовта, без
да
я чувстват, без
да
се проникват от нея и без
да
я прилагат.
Човек умира, защото господарят му
си
сварил ядене в неговото гърне, нахранил се добре и хвърлил гърнето.
Това значи: няма ли човек, който
да
покаже в действителност любов към мене?
Ти обичаш агнето, но мислиш, че като го заколят, ще
си
хапнеш от него.
Като отговор на тяхното разбиране, Христос казва: „Ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не щяха
да
имат; сега, обаче, за греховете
си
извинение нямат.“
В края на краищата, един от тях все ще стане жертва, както агнето от ножа на своя господар – касапин.
За каква съблазън може
да
говори гърнето, което е пълно с нечистотии?
Той вижда всички престъпления на хората и търпи.
Всяко гърне е изцапано, външно или вътрешно, то носи нечистотии.
Аз не се лъжа, отдалече усещам миризмата на нечистотиите.
Щом престане изобилието, всички се отдръпват от него.
За
да
придобие чистота и святост, гърнето трябва
да
се мие и отвън, и отвътре.
Не ви упреквам, но посочвам слабите ви страни,
да
се вгледате в
себе
си
и
да
научите правилно
да
се разтопявате.
Светът е преситен от обяснения в любов.
Той казва на момата, че е готов
да
умре за нея.
Не искам
да
се жертвате за мене, нито
да
умирате за мене.
От всички се иска
да
се откажат от греха, от престъплението и непослушанието.
Как е възможно тогава умрелият
да
умира?
Има смисъл живият
да
се жертва за възлюбения
си
, но в никой случай умрелият
да
се жертва и
да
умира за другите хора.
Очистете къщите
си
и тогава очаквайте Христос
да
ви посети.
Следователно, не вярвайте на човек, който отдавна е умрял.
Вложете повече любов в живота
си
.
Има смисъл човек
да
се жертва, но не и
да
умира.
Като месите хляб, като готвите, приложете любовта
си
.
Хляб, омесен без любов, носи отрова за човека.
Той няма
да
умре, но ще изяде жертвата
си
.
Не тровете
себе
си
, не тровете и близките
си
.
Никой няма право
да
става причина за страданията и смъртта на своя ближен.
Отивате при кошер с пчели, кадите ги, за
да
вземете меда им, и казвате, че обичате кошера.
Чист и свят живот се изисква от всички.
Не обичате кошера, но меда му.
Всеки трябва
да
се разтопи,
да
стане кротък и нажален,
да
жадува и гладува за правдата.
Христос казва: „Аз съм виделината на света.“ Следователно, който търси тази виделина, ще се просвети; който не я търси, ще ходи в мрак и тъмнина.
Докато се обърнете, той отреже плода от дървото ви и казва: До виждане!
Всяка светлина, отдето и
да
иде, е отражение на Божествената светлина, но отражението изчезва, ако не е свързано с главния източник.
Който възприеме Божествения живот в
себе
си
, той започва
да
свети като слънцето.
И тъй, докато сте в света, между хората, работете съзнателно, не се отчайвайте,
да
не се спъвате едни други.
Всички хора говорят за любовта, но никой не я видял.
Ако някой каже, че е виждал любовта, това е любовта на пепелта.
Не ставайте причина
да
прогоните добрите хора между вас.
Човешката любов може
да
се види само на огнището, дето гори, изгаря и се превръща на пепел.
Те са дошли
да
ви помагат.
Коя жена и кой мъж са доволни от живота
си
като женени?
Ако не отворите сърцата
си
за тях, ще ви напуснат.
Всеки мечтае
да
се ожени, но в края на краищата, казва, че не заслужава човек
да
се жени.
Ако е
да
опитват жилото на човека, те могат
да
отидат между бръмбарите и буболечките.
Малко хора са се оженили, както трябва, и са доволни от живота
си
.
И там ще бъдат жилени, но поне ще се предпазват.
Буболечката носи жилото
си
отпред, на хобота,
да
се вижда.
Тя е резултат на възбуждане на малкия мозък в човека.
А човек носи жилото
си
отзад.
Благодарение на това, младите се влюбват, привличат се, и като се отделят един от друг, се разлюбват.
Който може
да
извади отровата на своя език, той минава за учен и велик човек.
За
да
се магнетизират, младите се хващат за ръце, целуват се.
Христос дойде между хората,
да
им покаже, как
да
живеят, как
да
изпълняват Божията воля,
да
работят за идване на Царството Божие на земята и за въдворяване на славата Божия.
Тази е положителната страна на стиха: „Ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях, не щяха
да
имат.“
Като се влюби, момата се дразни, сърди се, никого не може
да
търпи.
Майката мисли, че е болна, вика лекар
да
я прегледа.
Понеже момата не е привикнала на този огън, мъчи се и страда.
Като не може
да
издържи на огъня, момата се отчайва, иска
да
се самоубие.
Това, което го кара
да
се самоубие, е резултат на неустойчивите човешки чувства.
За
да
не изпадне под тяхно влияние, човек трябва
да
се вслушва в гласа на Божествената
си
душа, който го предпазва от нечистото гърне.
– Искам
да
си
сготвя в него.
Всеки човек иска
да
има приятел, с когото
да
споделя своите мисли и чувства.
Но и приятелството не е устойчиво, лесно може
да
се развали.
За
да
устои, то трябва
да
има три допирни точки: на физическия, на духовния и на Божествения свят.
Те стават съюзници, но не минава много време, приятелството им се разваля, не може
да
устои само на една връзка.
Когато двама души имат сродни мисли, чувства и постъпки, те не се привличат, нито се сприятеляват, но се свързват в името на Божественото в
себе
си
.
Нищо не е в състояние
да
ги раздели.
Ако хората бяха приели Христовото учение, грях нямаше
да
имат и щяха
да
станат безсмъртни.
Хората още не познават сродството, като проява на любовта, затова боледуват, страдат и умират.
Сродството между душите подразбира единство в проявите им, единство във възгледите им, в разбиране на великите добродетели: любовта, мъдростта, истината, правдата и доброто.
Велико нещо е
да
си
свързан с една душа по вътрешно сродство.
„Грях не щяха
да
имат“.
Ние разглеждаме греха от особено становище, а не както съвременните хора го разбират.
Всички търсят истината, но не я намират, защото я търсят по крив път, там, дето не е.
Като им се насити, той ги изхвърля навън.
Който му дава пари на заем, минава за добър човек; който не му дава, минава за лош човек.
Като се говори на хората за магнетичната любов, те се страхуват
да
не изгубят ценното в
себе
си
.
Някой може
да
ви даде пари на заем, но е лош човек; друг не ви дава, а всъщност е добър човек.
Те временно се намагнетисват и скоро изгубват свойството
да
привличат леки телца.
Следователно, ние разглеждаме греха принципиално, независимо от човешката личност и човешките разбирания.
Днес всички хора говорят за греха, без
да
могат
да
го разрешат.
На същото основание, и човек, който се поддава на магнетичната любов, временно се привлича от нея и само външно се изменя.
Обаче, той запазва вътрешните
си
качества.
Ако апаш обере някого, веднага започват
да
го преследват, защото считат лъжата и кражбата за големи престъпления.
Щом се освободи от влиянието на тази любов, и външно, и вътрешно
си
остава такъв, какъвто природата го е създала.
Ако някой вземе парите ви, давате го под съд, повдига се цял източен въпрос, докато ги върнат.
Никаква сила в света не е в състояние
да
измени вътрешните качества в човека.
Всички считат парите за голямо благо.
С други думи казано: никаква сила в света не е в състояние
да
измени Божественото в човека.
Какви трябва
да
бъдат вашите възлюбени?
– Те трябва
да
бъдат нищи духом,
да
се разтопяват; трябва
да
бъдат нажалени, за
да
се утешат; трябва
да
бъдат кротки, за
да
наследят земята; трябва
да
гладуват и жадуват за правдата, за
да
се наситят.
И без пари може
да
се живее, и без грях може.
Христос казва: „Ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не щяха
да
имат.“ Той свързва отговорността за греха със своето идване.
– За ближния
си
, с цел
да
го повдигне.
Христос казва: „Дойдох на света за
да
положа душата
си
за своя ближен.
Имам власт
да
я положа, имам власт и
да
я отнема.“ Ще кажете, че всичко, което ви се говори, е добро, но не можете
да
се съгласите с мисълта, че вашата любов води към смъртта.
Не е нужно
да
се съгласявате с моите думи.
Важно е
да
изучавате любовта
си
и
да
видите, какви резултати произвежда тя.
Пита ли някой, защо не трябва
да
греши, ще знае, че грехът ще го лиши от най-великото благо, което му се дава.
Отговорът е в стиха: „Ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не щяха
да
имат.“
В първата глава от Битието, Бог заповяда на Адам и Ева
да
не ядат от плодовете на дървото за познаване на доброто и злото.
Проследете живота на своите близки и ще видите, че който е умрял, причината за смъртта му е или магнетичната любов, или приятелската любов, на които се е поддал.
Съвременните хора се нуждаят от чистене, но не както се чистят в банята.
Така те внесоха греха в човешкия живот, от който хората и до днес още не могат
да
се освободят.
Някой влиза в банята и вика човек
да
го търка, докато се махне кирта от тялото му.
Така не се постига чистота и святост, с които можеш
да
влезеш в Царството Божие.
Едно трябва
да
се знае: Както ръждата разяжда желязото, така и грехът подкопава основите на човешкия живот.
Който се стреми към чистота и святост, сам трябва
да
се разтопи и
да
влезе в банята на Божествения живот.
Грехът е огън, който разяжда, опетнява и покваря човешката душа, като я лишава от тялото й.
– Не може ли душата
да
се прояви без тяло?
Не можеш
да
растеш в добродетели, ако не жалиш.
Както солта не може
да
се прояви без киселина и основа, така и човешката душа не се проявява без тяло.
Ако жалиш за майка
си
, или ти трябва
да
отидеш при нея, или тя трябва
да
дойде при тебе.
Ако жалиш за светлината, ти трябва
да
отидеш при нея.
Следователно, за
да
се извърши една химическа реакция, нужни са две тела, които взаимодействат помежду
си
и се получава трето тяло.
Следователно, ако искаш
да
растеш и
да
се развиваш в добродетели, първо трябва
да
отидеш при Бога.
Това значи,
да
се откажеш от всички временни връзки на земята, които спъват развитието ти.
– Как се среща солта в природата?
от гледището на алхимическия закон, кои са двете тела, които
си
взаимодействат?
– В разтворено състояние, в морската вода, и като минерал – каменна сол.
Това са небето и земята, съставени от четирите главни елемента: въздух, вода, огън и земя, т.е.
Тя трябва
да
се отдели и от морската вода, и от каменната сол и
да
се пречисти.
от твърда, течна, въздухообразна и светлинна или лъчиста материя.
Получи ли се в чисто състояние, тя представя Божествения живот, към който всички се стремят.
За
да
разбере, какво нещо е любовта и мъдростта, преди всичко, човек трябва
да
знае, може ли
да
се разтопи, или не може.
– Много просто, ще намерите тайна врата на Царството Божие и там ще разберете, можете ли
да
се разтопите.
Под „киселина“ се разбира Божествена сила, която прониква навсякъде и твори, създава нови светове.
Така ще разберете и стиха: „Блажени кротките, защото те ще наследят земята.“ За това е нужно труд и работа,
да
се потите по 99 пъти на ден, и всичко във вас
да
се разтвори за Божествения живот.
Под „основа“ се разбира съвкупност от сили, които съдействат на Божествената сила
да
събере необходимите елементи за създаването на човека – малкия свят.
Само така ще разберете смисъла на труда и работата, на радостите и страданията.
Като се разтопите, ще се повдигнете нагоре, в Божествения свят, и всичко земно ще остане на земята.
Като говори на учениците
си
за блаженствата, Христос пак разбира състояния, които човек преживява.
Сънят не е истинско виждане.
Да
виждаш само външната форма на нещата, това още не е познаване и разбиране.
Добрият човек трябва
да
се топи като солта.
Това е все едно
да
казвате, че някой човек е чист, само защото външно е чист.
Туриш ли сол във водата, тя веднага се разтваря, без протест, затова Царството небесно е нейно.
Водата е основа, носителка на живота, а животът – едно от условията за придобиване на Царството Божие.
Ако не сте готови, ще преживеете големи страдания.
Като пада на земята, снегът се топи и така носи своето благословение за живота.
Той не иска
да
страдате, но вашето неразбиране ви носи тъмнина и мрак.
А тъмнината и смъртта са синоними.
„Блажени нажалените, защото те ще се утешат.“ Готварската сол, като стои на въздуха, поглъща водата и овлажнява, т.е.
започва
да
сълзи.
Следователно, който се отказва от Христа, влиза в ада, мястото на тъмнината, на разлагането, на прекъсване на връзките с всички живи същества.
Това значи,
да
съдействаш за разрушаването на своя живот, както и на този на своя ближен.
живота, и така осолява средата, в която живее.
Ако съзнаваш това, няма ли
да
страдаш?
Ако не правите същото и вие, не може
да
се утешите.
Мнозина се страхуват от страданията.
Като се разтвори във вода, тя не ферментира, не вдига шум около
себе
си
.
И в разтопено състояние, солта спокойно чака времето
си
,
да
дойде топлина отвън,
да
изпари водата, и отново
да
се яви в първоначалния
си
вид, като чиста, кристална сол.
Затова е казано: „Страхът от Господа е начало на мъдростта.“ Ако скърбите преди съгрешаването, добро е; ако скърбите след съгрешаването, зло е.
Който скърби преди
да
е съгрешил, той може
да
подобри живота
си
; който скърби след съгрешаването, натъква се на непоносими страдания.
Следователно, кротките хора са сол, която овлажнява въздуха и започва
да
плаче, разтваря се във водата и това състояние се разнася навсякъде по земята, докато най-после отново кристализира в хубави, чисти кристали.
Казано е, че гневът Божи се излива върху чедата на непослушанието.
„Блажени, които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят.“ – Кога човек усеща жажда?
Така е за сегашната епоха, но бъдещата епоха носи благословение за праведните.
Тогава той има нужда от повече вода.
Само човек изпитва жажда в различни направления: жажда за вода, за знание, за светлина, за свобода и т.н.
– Ако искаш
да
знаеш от кои
си
, попитай се и
си
отговори, разтопяваш ли се, т.е.
Казано е, обаче: „които жадуват и гладуват за правдата, те ще се наситят“.
кротък ли
си
, гладуваш и жадуваш ли за правдата?
Кроткият, който се уподобява на сол, трябва
да
гладува за правдата.
Христос казва на учениците
си
: „Вие сте солта на земята“.
За
себе
си
казва: „Аз съм виделината на света.“ Солта играе важна роля на земята.
Даже и светлината не може
да
се прояви без сол.
Нажален ли
си
?
Наистина, учениците на Христа бяха среда, чрез която той се прояви.
– Жадуваш и гладуваш ли за правдата?
За
да
си
обясните, как се образуват солите, посейте едно житно зрънце и наблюдавайте, как расте и се развива то.
След това, каквото и
да
ти говорят проповедниците, както и
да
те успокояват хората, ще знаеш, че не
си
спасен.
Земята и небето, съединени в едно, дават условия на духа
да
се прояви.
Старите учени са признавали съществуването на четири елемента в природата: земя, вода, въздух и огън.
Момъкът туря пипалата
си
върху момата, като октопод, и я изсмуква.
Земята крие в
себе
си
много сили, някои от които хората в бъдеще ще изучават.
При новото възпитание, майката трябва
да
каже истината на дъщеря
си
, а бащата – на сина
си
.
Ако дъщерята се е влюбила и страда, майката трябва
да
й каже: Дъще, това не е любов.
Твоето гърне и гърнето на възлюбения ти не са още чисти, не можете
да
готвите в тях.
Възложи надеждата
си
на Бога, и Той ще ти покаже, къде е твоят възлюбен и как ще го намериш.
Аз вярвам само в един Бог, Който е в сила
да
ни научи на великия закон на любовта.
Всеки друг, дошъл с мисълта
да
сватува, непременно крие в
себе
си
някаква лоша мисъл.
Той трябва
да
познава тяхната служба и
да
им съдейства.
Сватовниците искат
да
съберат двама млади,
да
си
помагат.
Желанията и идеите идат от небето, а се реализират на земята.
Вместо
да
си
помагат, те започват
да
воюват, кой
да
вземе първото място.
Те са работили, за
да
го създадат, те работят още, за
да
го усъвършенстват.
Ето, и българите воюваха,
да
стане България велика.
Христос казва: „Ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не щяха
да
имат.“ Щом няма грях, и смърт няма
да
има.
Ако киселината и основата не
си
взаимодействаха, щяха
да
се проявят като разрушителни сили.
Понеже
си
взаимодействат и образуват сол – носителка на живота, разрушителните сили не се проявяват.
Бог е решил
да
прекара България през огън,
да
изчисти нейното гърне.
„Ако не бях дошъл.“ Христос дойде на земята, за
да
избави хората от греха, а с това заедно
да
освободи човешката душа от материята, с която се е оплела.
Той казва: Аз не се нуждая от българи, които не се разтопяват, не са кротки и нажалени, не гладуват и жадуват за правдата и истината.
Същото се отнася и до всички народи.
– Чрез киселината, която носи в света.
„Ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не щяха
да
имат.“ Днес във всички черкви се молят за България, дано не дойдат страдания върху нея, т.е.
Само киселината е в състояние
да
разкъса връзките на материята.
да
не мине гърнето й през огън.
Само човек е в сила
да
освободи затворената птичка от кафеза.
Българите се страхуват,
да
не би съседните държави
да
вземат повече земя,
да
станат по-силни.
Да
вземат повече земя, това значи,
да
варят повече кокали в гърнетата
си
.
Значи, свободата е нейният живот.
Много от сегашните хора са осъдени
да
живеят в кафез, т.е.
Това се отнася до всички хора и народи без изключение.
Всички хора и народи могат
да
се разтопяват, но не искат, защото са в обятията на своя възлюбен, който им дава различни обещания.
Колкото и
да
им предлагат
да
напуснат кафеза, те отказват под предлог, че свободата е празна работа.
Той им казва, че ще ги украси с диаманти, отдалеч
да
светят.
5.
Моето иго
,
НБ
, София, 9.3.1919г.,
Като я гледа дълго време, нищо лошо не вижда – пак я туря настрана.
Така той изправя погрешките
си
, докато един ден не вижда нищо лошо в нея и счита, че картината е завършена.
Като срещна някой човек, аз считам, че той е една от моите незавършени картини и веднага взимам четката
си
да
изправя един от недостатъците му.
Знаете ли, с какви бои
си
служа?
Обикновено аз използвам всички цветове на спектъра.
Обаче, никога не
си
служа с черна боя.
Това са вътрешни качества, които дават възможност на човека
да
се развива правилно.
Така той дохожда не само до външното, но и до вътрешното знание.
Тогава той се проявява свободно и познава
себе
си
, но и окръжаващите го познават.
С присъствието
си
, той внася мир между хората.
– Възможно ли е различни хора, с различни характери
да
се обединяват в едно цяло?
Ако искате
да
създадете красива и възвишена музика, турете кротостта в действие; ако искате
да
създадете нова религия, която почива на любовта, вложете за основа кротостта; ако искате
да
преобразите земния
си
живот,
да
изчистите отношенията
си
, вложете кротостта за основа на вашите постъпки.
С двата пръста жената рови в земята,
да
посади нещо.
В тези пръсти се крие човешката религия, съвест, воля и правда.
Ето защо, когато казвате, че човек трябва
да
се познае, това значи,
да
бръкне с двата
си
пръста в своето гърне и
да
види, чисти ли са пръстите му, или оцапани.
Смиреният никога не говори за
себе
си
.
Той изпълнява задълженията
си
тихо и добросъвестно и така се проявява.
Христос дойде на земята, именно затова,
да
покаже на хората как
да
живеят.
– Защо трябва
да
вземем Христовото иго?
– Ще се научим
да
бъдем кротки и смирени.
Защо трябва
да
се смущава сърцето ви?
Писателят се смущава за своето произведение,
да
не би критиката
да
се произнесе много строго.
Игото е символ на робство – отрицателна страна на живота.
Всички живи същества, от най-малкото до най-голямото носят по едно иго.
Ако съчинението ви почива на истината, няма защо
да
се смущавате.
Няма същество в света, което
да
е абсолютно свободно от иго.
Ето защо, като предлага на хората своето иго, Христос го сравнява с игото, което те сами
си
налагат.
Важно е човек
да
бъде искрен към
себе
си
и към своите ближни,
да
не изпада в лицемерие.
Лицето на някого се изкривило от страдание, а той се представа за спокоен.
Лицето на спокойния е огледало на душата му.
И
да
страда, той понася всичко със съзнание и любов, знае, че сам е виновен за страданието
си
, не хвърля отговорността върху другите хора.
– Не се носи лесно бремето.
– От човека зависи.
приемете го като учител в
себе
си
и се научете от него.
И бременната жена носи иго, но се радва, че ще се роди човек на света.
В широк смисъл на думата, под „иго“, турчинът разбира отсъствие на свобода; англичанинът съветва човека
да
си
тури хомот и
да
върви напред; индусът вижда в игото учител, който учи човека на добро.
Бременната жена трябва
да
носи детето
си
с кротост и смирение, за
да
предаде тези качества и на него.
Само така може
да
се подобри бъдещото поколение.
Той знае това от
себе
си
.
Следователно, дето и
да
носите иго – на врата, на гърба, в утробата
си
, в ума, в сърцето – носете го с радост, кротост и смирение.
Като стане сутрин, туря хомот на биволите
си
, тръгва след тях с остена
си
и казва: Дий!
Вземете моето иго на
себе
си
, защото съм кротък и смирен по сърце.“ Ето един стих, който заслужава
да
се приложи в живота; всеки трябва
да
го напише в ума
си
и в сърцето
си
.
Биволите се обръщат назад и питат господаря
си
: Защо ни мушкат?
Бременната жена
да
повтаря този стих през всичкото време на бременността
си
.
– Защото няма свобода на този свят.
Понякога
си
спомня този стих, но след като роди детето, а тогава е късно вече.
Какво значи
да
живее човек с изопачени мисли и желания?
След това започва
да
се труди, и най-после животът му се осмисля.
Щом осмисли живота
си
, човек работи.
За
да
се създаде една мисъл, нужни са два елемента: а – висшият манас и в – нисшият манас.
Щом наближи време
да
се излюпи, то започва
да
чука върху черупката, докато я пробие и излезе вън, на свобода.
И в свободния живот има иго, но пилето се труди вече
да
осигури прехраната
си
.
Всички хора са затворени в черупка, от която трябва
да
излязат.
Докато не я усеща, човек стои в черупката
си
тих и спокоен.
Щом му дотегне, той се мъчи, прави опити
да
я пробие и
да
излезе навън.
Важно е
да
спази момента на пробиването й.
Внимавайте
да
счупите черупката
си
навреме.
Някои искат
да
възпитат ума и сърцето чрез волята.
Този момент в живота наричаме придобиване на свобода, влизане в новия живот.
И това е възможно, обаче синът ви ще играе роля на вашата воля.
Той ще се ожени и заедно с жена
си
ще ви възпитават.
Синът ще бъде а, жена му – в, а вие – с, т.е.
Чувате ли някой постоянно
да
говори за Царството Божие, ще знаете, че той е далеч от него.
Колкото повече говори човек за правда, истина, любов, морал, богатство, толкова по-далеч стои от тях.
Този въпрос оставям отворен, вие
да
го разрешите.
Кротост и смирение – две велики качества на астралния свят, които създават истинските желания и стремежи на сърцето.
Който иска
да
влезе в общение с възвишените жители на астралния свят, трябва
да
бъде кротък и смирен.
Като огладнее, отново започва
да
мисли за хляб, въображението му работи, представя
си
фурна, пълна с топли, зачервени хлябове.
Без тези качества, пак ще отидете в астралния свят и ще се върнете, без
да
сте придобили нещо.
– Остенът изчезва, слугите стават едно с господарите, жената и мъжът тръгват задружно в живота.
Без кротост и смирение никаква идея не може
да
се приложи.
Който е влязъл в тази епоха, казва: Хвърлям вече остена, пущам воловете
си
на свобода, свързвам със слугата
си
отношения на приятелство и най-после влизам в кухнята и започвам
да
готвя заедно с жена
си
, тръгвам рамо до рамо с нея в живота.
Христос казва: „Вземете моето иго на
себе
си
.“ Веднага ще се запитате: Може ли
да
се вземе това иго?
Той знае силата на грубите отношения, на лошите думи и ги уподобява на отровните и вредни питиета.
НАГОРЕ