НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
43
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
43
:
1000
резултата в
5
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Неизвестното
,
НБ
, София, 29.12.1918г.,
Отъ израза „ще се оженимъ за синоветѣ
си
”, разбираме връзка между майката и сина, която се основава на любовьта и на обичьта.
(втори вариант)
— Ако обичате майка
си
, Богъ се изявява чрезъ нея.
(втори вариант)
Чрезъ майка
си
вие се свързвате съ надеждата, вѣрата и любовьта.
(втори вариант)
Чрезъ надеждата се свързвате съ физическия свѣтъ, чрезъ вѣрата — съ умствения и съ духовния и чрезъ любовьта — съ Божествения.
(втори вариант)
„И вкѫщи пакъ ученицитѣ Му попитаха Го за сѫщото.” И доднесъ още хората задаватъ сѫщия въпросъ.
(втори вариант)
И доднесъ още срѣщате хора, които се оплакватъ, че нѣматъ кѫща, пари, нѣматъ възможность
да
пращатъ децата
си
на училище.
(втори вариант)
Да
умре майката, това е лошъ признакъ.
(втори вариант)
Майката трѣбва
да
живѣе, колкото и синътъ живѣе,
да
внесе нѣщо ценно въ него.
(втори вариант)
Синъ, на когото майката е умрѣла рано, е лишенъ отъ много блага.
(втори вариант)
Майката на човѣчеството умрѣ преди осемь хиляди години, като остави Адамъ и Ева сираци.
(втори вариант)
Тѣ трѣбваше
да
минатъ презъ голѣми страдания, за
да
възприематъ по другъ начинъ това, което не получиха направо отъ майка
си
.
(втори вариант)
Ако майката на човѣчеството бѣше жива, нѣмаше
да
има страдания на земята.
(втори вариант)
Умре ли тя, умътъ му се помрачава, сърдцето му се втвърдява, и любовьта престава
да
действува.
(втори вариант)
Той не вижда вече нищо красиво.
(втори вариант)
Кѫщата му постепенно се разрушава, не влиза вече въ нея Учительтъ съ ученицитѣ
си
, не се разисква вече по въпроса, върху който Христосъ е говорилъ.
(втори вариант)
Стихътъ, въ който се казва „Ще изпратя Духа
си
да
ви научи” подразбира, именно, Божествената майка.
(втори вариант)
Велико благо е за човѣка
да
бѫде Божествената майка, т. е.
(втори вариант)
Тя се отдалечава отъ него.
(втори вариант)
Докато Божествената майка е въ човѣка, той има всички благоприятни условия за реализиране на своитѣ желания.
(втори вариант)
Той лесно разрешава задачитѣ
си
, лесно се справя съ своитѣ мѫчнотии.
(втори вариант)
Сега ще ви дамъ една формула за разрешение: Брашното се пренася отъ воденицата съ кола.
(втори вариант)
Колелата, оситѣ на колелата и конетѣ се движатъ; неподвижни оставатъ само поводитѣ на конетѣ.
(втори вариант)
Разрешението е следното: каквото е отношението между колелата и оситѣ, между конетѣ и поводитѣ, такова е отношението между правдата и неправдата отъ една страна, и между любовьта и мѫдростьта отъ друга страна.
(втори вариант)
Значи, само любовьта и мѫдростьта могатъ
да
движатъ колелата на нашия животъ.
(втори вариант)
Поводитѣ представятъ правдата, оситѣ — доброто.
(втори вариант)
Научете се
да
виждате вѫтрешната страна на нѣщата,
да
разбирате символитѣ, съ които
си
служи разумната природа.
(втори вариант)
„И вкѫщи пакъ ученицитѣ Му попитаха Го за сѫщото.” Заключителнитѣ думи на Христа въ този день бѣха следнитѣ: „За
да
изпълните Божията воля на земята, трѣбва
да
се облѣчете съ надеждата,
да
се изпълните съ вѣрата и
да
се съедините съ любовьта.
(втори вариант)
Този е пѫтьтъ, по който трѣбва
да
живѣятъ българитѣ.
(втори вариант)
Този е начинътъ, по който могатъ
да
се обърнатъ къмъ Бога.
(втори вариант)
Само така тѣ ще се Свържатъ съ възвишенитѣ сѫщества, съ добритѣ хора, съ светиитѣ, съ всички, които работятъ за повдигане на човѣчеството.
(втори вариант)
Когато слънцето грѣе, не се занимавайте съ странични работи, но изложете гърба
си
на слънчевитѣ лѫчи,
да
възприемете неговата свѣтлина и топлина,
да
превърнете всичко въ свѣтли мисли и възвишени чувства.
(втори вариант)
Щомъ можете
да
превръщате слънчевата енергия въ мисъль и чувства, ще помагате и на своитѣ ближни.
(втори вариант)
И азъ съмъ дошълъ
да
помагамъ на българитѣ.
(втори вариант)
Този стихъ не съдържа нищо опредѣлено въ
себе
си
.
(втори вариант)
Както и
да
се отнасятъ тѣ съ мене, колкото и
да
ме гонятъ и преследватъ, азъ съмъ решилъ
да
ги стопля,
да
имъ направя такова добро, каквото никой досега не е направилъ за тѣхъ.
(втори вариант)
Ако това е задача, ще бѫде съ две неизвестни.
(втори вариант)
Следъ това ще имъ кажа „до виждане!
(втори вариант)
Азъ вземамъ този стихъ, за
да
покажа, че както въ живота, така и въ природата има известни и неизвестни величини, между които сѫществува нѣкакво отношение.
(втори вариант)
Сегашнитѣ хора, свѣтски и религиозни, мѫчно успѣватъ въ живота
си
, защото се раздвоявать.
(втори вариант)
Свѣтскитѣ и учени хора спорятъ върху различни теории; религиознитѣ търсятъ правия пѫть, искатъ
да
знаятъ, коя църква е най-права.
(втори вариант)
Казано е, че нито въ Ерусалимъ ще се кланяте, нито на тази планина, но ще отправите ума, сърдцето и душата
си
къмъ Господа на любовьта, на мѫдростьта и на истината.
(втори вариант)
Значи, ние приемаме студа като състояние; въ действителность, сѫществува ли студъ въ природата, това е неизвестно.
(втори вариант)
Той носи свобода за всички хора, за всички народи по лицето на земята.
(втори вариант)
Между студа и омразата има нѣщо общо.
(втори вариант)
Сега, приятели, оставямъ ви съ недежда въ сърдцата ви, съ вѣра въ умоветѣ ви и съ любовь въ душитѣ ви,
да
възкръснете и разберете дълбокия смисълъ на думитѣ, които ви говоря.
(втори вариант)
Бѫдете свободни и живѣйте така, както Богъ ви е училъ и продължава
да
ви учи.
(втори вариант)
Бѫдете свободни по умъ, по сърдце и по душа, здрави по тѣло, за
да
носите Божественото учение, което е вложено въ васъ отъ създаването на свѣта.
(втори вариант)
Студътъ се възприема отъ човѣка като усѣщане, а въ природата сѫществува като сила.
(втори вариант)
Този е пѫтьтъ, по който българскиятъ народъ може
да
се повдигне.
(втори вариант)
По сѫщия начинъ и омразата се възприема отъ човѣка като чувство, а въ природата сѫществува като сила.
(втори вариант)
Кѫща се нарежда, когато двама млади се събиратъ
да
живѣятъ заедно.
(втори вариант)
Желая ви, надеждата, вѣрата и любовьта
да
бѫдатъ у васъ, за
да
разберете дълбокия смисълъ на живота.
(втори вариант)
Когато две птички се събиратъ заедно
да
мѫтятъ, и тѣ
си
правятъ кѫща — пологъ, гнѣздо.
(втори вариант)
Когато се събиратъ ученици
да
учатъ заедно, съгражда се училище.
(втори вариант)
Кой създава сѫдията?
(втори вариант)
Кой създава свещеника?
(втори вариант)
Значи, не може
да
сѫществува учитель, ако нѣма ученици.
(втори вариант)
При това, ако учительтъ е добъръ, и ученицитѣ ще бѫдатъ добри.
(втори вариант)
Често ученицитѣ сѫ външенъ потикъ на учителя,
да
прояви той своето вѫтрешно естество.
(втори вариант)
Правилно е учительтъ
да
сѫществува по причина на вѫтрешния стремежъ на ученицитѣ къмъ учене; свещеникътъ сѫществува по причина на вѫтрешна жажда на душата къмъ Бога; сѫдията — поради стремежа на човѣка къмъ търсене на Правдата.
(втори вариант)
— Реални или абсолютни и нереални или относителни.
(втори вариант)
Човѣкъ може
да
се ожени за празенъ глобусъ; може
да
се ожени и за плътенъ глобусъ, направенъ отъ злато.
(втори вариант)
Той може
Да
бѫде учитель на праздни ученици, а може
да
бѫде учитель и на ученици отъ чисто злато.
(втори вариант)
Това сѫ отношения, които иматъ Цена само за онѣзи, които пипатъ, виждатъ нѣщата и желаятъ
да
ги разбератъ.
(втори вариант)
Който нито пипа, нито вижда, нито желае
да
разбере нѣщата, той е въ положението на автоматъ.
(втори вариант)
Той може
да
говори,
да
се движи,
да
е топълъ и пакъ
да
е автоматъ.
(втори вариант)
За
да
се създаде човѣшкиятъ организъмъ, Нуждно е, освенъ топлина, още и чувства.
(втори вариант)
За
да
се създаде духовно тѣло, нуждно е съзнание.
(втори вариант)
За
да
се създаде умствено тѣло, нуждно е участието на мисъльта.
(втори вариант)
„И вкѫщи пакъ ученицитѣ Му попитаха Го за сѫщото.” Съграждането на кѫщата е резултатъ на двама млади.
(втори вариант)
Въ тази кѫща, именно, ученицитѣ на Христа разисквали върху въпроса, позволено ли е мѫжъ
да
напусне жена
си
, или господарь — кѫщата
си
и
да
я даде подъ наемъ.
(втори вариант)
Христосъ отговорилъ: „Мѫжъ може
да
напусне жена
си
само за прелюбодейство.” Съ други думи казано: Господарь може
да
напусне кѫщата
си
и
да
я даде подъ наемъ, само когато жена му е направила нѣкакво престѫпление.
(втори вариант)
Когато пожелае
да
забогатѣе, човѣкъ дава вече кѫщата
си
подъ наемъ.
(втори вариант)
Не е лошо, че
си
далъ кѫщата
си
подъ наемъ; лоши сѫ последствията.
(втори вариант)
И тъй, за решаването на една задача съ неизвестни, излизаме отъ известнитѣ.
(втори вариант)
всѣко тѣло е създадено отъ двама младоженци.
(втори вариант)
Може би ви се вижда чудно, какво отношение има между скѫперничеството на човѣка и малкитѣ и тѣсни прозорци и врати на кѫщата му.
(втори вариант)
Наблюдавайте проявитѣ на хората въ живота и ще се убедите въ отношението, което изнасямъ.
(втори вариант)
Вижте, какъвъ сѫдъ или чувалъ носи алчниятъ, когато иска
да
му даватъ нѣщо.
(втори вариант)
И на дъното на сѫда
да
му турятъ нѣщо, той всѣкога носи въ ума
си
идеята за голѣмъ сѫдъ,
да
побере повече.
(втори вариант)
Българитѣ често
си
служатъ съ поговорката: „На прехвалени ягоди съ голѣма кошница не ходи.” Тази поговорка може
да
се преведе съ други думи: Тамъ, дето всички реалности сѫ неизвестни, не мисли, че можешъ много
да
спечелишъ.
(втори вариант)
Възъ основа на този законъ, човѣкъ знае, въ коя кѫща могатъ
да
го приематъ, и въ коя не го приематъ.
(втори вариант)
Кѫщата, въ която влѣзълъ съ ученицитѣ
си
, била като храмъ.
(втори вариант)
Хората, на които принадлежала, били красиви, щедри, съ широкъ замахъ на ума и на сърдцето.
(втори вариант)
Щомъ влѣзълъ въ тази кѫща, Христосъ се почувствувалъ разположенъ
да
говори.
(втори вариант)
Следователно, здравата, чиста и красива кѫща е акумулаторъ на Божествена енергия.
(втори вариант)
Ако материята, отъ която е направено тѣлото, е черноземъ, тя крие въ
себе
си
благоприятни условия за развиване на сѣменцата на живота.
(втори вариант)
Въ тази кѫща Христосъ говорѣше съ ученицитѣ
си
върху женитбата.
(втори вариант)
Значи, въпросътъ за женитбата трѣбва всѣкога
да
се разисква на закрито, понеже е свързанъ съ любовьта.
(втори вариант)
Като се говори за любовьта, дохождаме и до други два принципа — вѣра и надежда, които иматъ отношение къмъ нея.
(втори вариант)
Тогава казвамъ: Надеждата оживява, вѣрата възкресява, а любовьта съединява.
(втори вариант)
2.
Великите условия на живота
,
НБ
, София, 12.1.1919г.,
Това става всеки ден, в обикновения живот, но стане ли въпрос за духовното, всички се страхуват от него.
Обаче любовта е мощна сила, която внася в човека радост, веселие, активност.
Любов е нужна на съвременните хора, та изпълнени с нея
да
, кажат: Познаваме Христа, както Той ни познава, и полагаме живота
си
за Неговите овце.
Това е новото учение, което осмисля живота и го освобождава от ненужни мъчнотии и страдания.
Защо страдат съвременните хора?
Няма човек в света, който
да
е свободен от илюзии и заблуждения, но това не значи, че цял ден трябва
да
се занимава с тях.
Малкото момиченце се занимава с куклата
си
, а момченцето – с кончето
си
, но това не значи, че трябва
да
се откажат от ядене, защото куклата и кончето не могат
да
ядат с тях.
Човек трябва
да
се храни,
да
работи и
да
се развива, и заблужденията едно след друго ще го изоставят.
Ще се възрази, че Господ трябва
да
премахне заблужденията, мъчнотиите и страданията.
Да
се премахнат страданията, това значи,
да
се спре всякаква дейност, всякаква инициатива на човека.
Ще живееш, ще правиш погрешки, ще страдаш, и сам ще изправяш погрешките
си
.
Съзнателно, или несъзнателно може
да
счупиш крака на брата
си
, но Господ ще те научи на изкуството
да
лекуваш счупени крака.
Ще извадиш окото но брата
си
, но Господ ще те научи
да
лекуваш очи,
да
поставяш на мястото на извадените, нови, здрави очи.
Ще убиеш някого, но в друг живот ще станеш майка, ще събереш нужния материал
да
съградиш нова къща на убития.
Той ще стане твое дете, за
да
разбереш, колко струва живота на човека.
Така ще изучавате закона на събирането и изваждането.
– Страшно нещо е раждането.
– Страшно е, но трябва
да
се научите
да
съграждате.
Колкото по-мъчно ражда жената, толкова повече полици има
да
плаща.
Когато ражда, жената трябва
да
се обърне към Бога с молба,
да
я научи
да
изпълнява волята Му.
– Защо страда човек?
– За
да
научи нещо ново,
да
разбира Божията воля и
да
я изпълнява.
– Като се радват, доволни са; като страдат, роптаят и търсят причината вън от
себе
си
.
Има някой виновен за страданията на хората, но кой е виновникът?
Това е задача с три неизвестни: вината може
да
бъде в Бога, в ближния, или в самите вас.
Важно е
да
се разбере, кой е главният виновник.
Всъщност, вината е в човека, който иска неговата кукла или неговото конче
да
се хранят заедно с него.
Синът направил ред престъпления, а майката иска
да
дойде Божието благословение върху него.
Казвам на майката: Не очаквай това, от което синът ти не може
да
се ползва.
Преди
да
дойде Божието благословение върху него, извикай лекаря
да
го простре върху леглото и
да
го разтрие – кракът му е изкълчен и трябва
да
се намести.
Те трябва
да
се наместят.
Какво по-голямо благословение може
да
се очаква от наместването на изкълчения уд в човешкия организъм?
Ако стомахът ви е разтроен и не може
да
смила храната, по-добре
да
прекарате няколко дни в лишения, отколкото
да
го товарите с излишен материал,
да
загнива храната в него и
да
се явят нови усложнения.
– Когато всеки каже: „Както Христос ме познава, така и аз Го познавам и полагам душата
си
заради Неговите овце.“ Мнозина се запитват, какво отношение има този стих към техния живот.
Защо е нужно
да
познаваме Бога и Христа?
Заради него Бог е пожертвал живота
си
.
Достатъчно е
да
възприемете тази мисъл, за
да
опитате Божието благословение върху вас.
Както слънчевата енергия не достига направо до нас, но минава първо през етерното пространство, така и Божията Любов дохожда до хората чрез Христа, Който се явява като посредник.
Ще дойде ден, когато той ще напусне своята малка къщичка и ще заработи съзнателно върху
себе
си
,
да
си
приготви нова, голяма и хигиенична.
Ще дойде ден, когато човек ще
си
направи ново, здраво тяло, на което ще стане господар.
Обаче, само онзи може
да
стане господар, който е бил слуга.
На небето Христос е бил господар, Син Божи, но със слизането
си
на земята, Той се облече в рабски образ и прие положението на слуга.
И до днес хората още слугуват едни на други, изтезават се, роптаят и не знаят как
да
се освободят от това положение.
Като заминете за другия свят, първият въпрос, който ще ви се зададе, ще бъде: Положихте ли живота
си
за овцете на Христа?
Само така, той ще оправи живота
си
и ще тръгне към великата цел на Битието – безсмъртието.
Защо хората не успяват в живота
си
?
– Защото не се стремят
да
угодят на Бога; те искат едни на други
да
си
угаждат.
Към хората можете
да
бъдете учтиви, внимателни, услужливи, но никога не можете
да
ги задоволите.
И в единия, и в другия случай, обаче не очаквайте те
да
ви бъдат благодарни и задоволени- все ще се намери нещо, заради което
да
бъдат недоволни от вас.
И до сега Бог прави опити
да
угоди на хората и
да
ги задоволи, но не е получил никакъв резултат.
Велика наука е
да
задоволиш човека.
Не се е намерил и до днес човек, който
да
задоволи хората,
да
му бъдат благодарни.
Някоя майка мисли, че е задоволила детето
си
.
Нека го остави два – три часа гладно,
да
види колко го е задоволила.
И мъжът е доволен от жена
си
, когато е нахранен.
Тя не може
да
се изменя,
да
се проявява като светлина и тъмнина.
Светлината всякога
си
остава светлина.
За
да
се разбере този стих, трябва
да
се постави далеч от обикновеното човешко съзнание.
Само онзи може
да
разбере вътрешния смисъл на стиха, който познава езика на слънцето, на светлината и топлината, на въздуха и на водата, на росната капка и на вятъра.
Богат, красив и смислен е езикът на слънцето.
Който знае този език, той може
да
проникне вътрешния смисъл на живота.
Както светлината разкрива всички скрити неща, така и истината, дето мине, всекиго докосва.
Отец и син са обикновени думи, познати не само на хората, но и на животните.
Истината разкрива човека във всичката му голота.
И млекопитаещото познава своя баща; и бащата познава сина и дъщеря
си
.
Наблюдавайте животните и ще се уверите в това.
– Защо
да
е страшна?
Ако конят види дъщеря
си
в стадо коне, изпъжда я навън.
Да
се мисли, че голотата е лошо нещо, това говори за опетнената и изопачена човешка мисъл.
Паякът например, носи в
себе
си
изкуството
да
преде.
Животинското естество в човека не може
да
се възпита, нито може
да
се облагороди.
Той преде такава тънка и издръжлива нишка, каквато и най-модерните предачи не могат
да
постигнат.
Колкото и
да
се възпитава, в края на краищата ще прояви естеството
си
.
Ще се възрази, че човек е създаден по образ и подобие Божие.
Един англичанин намерил едно малко тигърче, някъде в Индия, и го взел със
себе
си
да
го опитоми.
Един ден, увлечен в мислите
си
, той задрямал.
До краката му седял неговият порасъл вече, опитомен тигър, който непрекъснато ближел ръката му от благодарност.
Обаче, кожата на ръката му се претрила от острия език на животното и започнало
да
тече кръв.
Следователно, докато не се смири и познае Отца
си
, човек не може
да
мисли, че носи образ на Бога.
Миризмата на кръвта събудила дивия инстинкт на животното, което се готвело
да
се хвърли върху господаря
си
.
Защо страдат хората?
Слугата влязъл в стаята и го спасил от явна смърт.
– За
да
се смирят.
Нужно е ново възпитание, ново раждане на хората, за
да
се измени дивото естество на животното.
Защо страдат животните?
Не работи ли съзнателно върху
себе
си
, човек всякога се натъква на нежелателни прояви на своето естество, които унищожават доброто и красивото в него.
Често, при добро разположение на духа, в ума на човека прониква някаква отрицателна мисъл, която започва
да
го души и измъчва.
Когато волът насочи рогата
си
към своя господар, последният го мушне няколко пъти с остена
си
и го смирява.
Щом ви обхване едно отрицателно състояние, обърнете се мислено към Христа, без
да
Му говорите, и Той ще измени състоянието ви.
Така и Бог отправя остена
си
към човека, който иска
да
боде,
да
рита,
да
хапе.
Светлината ви посещава без
да
й говорите.
Достатъчно е
да
се отворите за нея, за
да
ви огрее и озари.
Коя е причината за страданията на съвременните хора?
Някои религиозни мислят, че могат
да
оправят работите
си
само с молитви.
Всеки
си
мисли това, което не е, всеки
си
представя нещата такива, каквито не са.
Майката
си
въобразява, че е идеална майка и ако не я признаят за такава, страда.
Ако искаш
да
оправиш работите
си
и
да
бъдеш здрав, легни на топлата земя и отправи погледа
си
нагоре, отдето иде светлината.
Бащата, сестрата, братът също
си
въобразяват, че са по-добри, отколкото са в действителност и като не ги признаят за такива, страдат.
Когато земята е студена, обърни гърба
си
към слънцето, а погледа
си
към земята.
Много от светските хора са богати, учени и здрави, защото излагат гърба
си
на слънцето,
да
се ползват от неговата светлина и топлина.
Закон е: ако искаш
да
бъдеш богат, учен и здрав, изложи гърба
си
на слънцето.
Понятията „майка и баща“ крият велико съдържание и велик смисъл в
себе
си
.
Ако
си
гневен, или мразиш някого, изложи гърба
си
на слънце, отправи погледа
си
към земята, и тя ще отнеме отровата, която се е вмъкнала в кръвта ти.
Някой иска Бог
да
му говори.
Какво ще кажете тогава за тръбата, от която изтича водата?
Преди
да
говори на хората, Той е говорил на земята – тяхната майка.
Следователно, не всичко, което излиза или изтича от човека, е родено от него.
Красива и добра е вашата майка, но, като не я познавате, намирате, че е черна и груба.
Обаче, Христос казва: „Както ме познава Отец, така и аз познавам Отца
си
; и душата
си
полагам заради овцете.“ Казано е в писанието: „Отец люби Сина
си
.“ Това значи – Бог вложи живота
си
в Христа и се пожертва чрез Него.
Тя се грижи за малките тревици, за всички растения и дървета, за всички живи същества, които пълзят по нея.
Бог е Любов, която се проявява чрез Сина.
По цял ден работи за децата
си
,
да
ги отхрани и отгледа.
Бащата познава любовта, която е вложил в сина
си
.
Ръцете й са черни и груби, но тя вдига и слага мотиката, а дъщерята седи на сянка в къщи с бяло лице и меки ръце, но в края на краищата, душата на майката става красива и благородна, а душата на дъщерята остава груба, необработена.
Затова Христос казва: „Както ме познава Отец, така и аз Го познавам.“ Не може синът
да
не познава любовта, която бащата е вложил в него.
Казано е в писанието: „Бог е възлюбил истината в човека.“ Който съзнава това, той е носител на истината, той никога не отпада, никога не лъже.
С това той иска
да
каже, че е направил нещо, което не е съгласно с Божиите закони.
Невъзможно е човек
да
търси нещата в тъмнината и
да
ги намери.
Всъщност, той не се е напил като магаре, защото магарето, освен чиста вода, нищо друго не пие.
Невъзможно е
да
се движиш в тъмнина и
да
не правиш погрешки.
Човек става откровен и готов
да
говори истината, само когато се напие.
Когато е трезв, той мисли, увърта думите
си
, прецежда ги, пръв той
да
плувне над водата, като масло.
„Както ме познава Отец, и аз познавам Отца, и душата
си
полагам заради овцете“.
Който иска
да
осмисли живота
си
, трябва
да
постави мислите и чувствата
си
на определените им места.
Ще дойде ден, когато всички хора ще познаят Отца
си
, ще бъдат готови
да
говорят истината и ще положат живота
си
заради Неговите овце.
Постави мислите и чувствата
си
в строго определено математическо отношение и животът ти ще се осмисли.
Това значи отношение на син към баща и на баща към сина.
Търси смисъла на всички явления в природата и живота, за
да
осмислиш и своя живот.
Велик е Господ, защото пръв е положил живота
си
за своите чада; грижил се е за тях и постоянно се грижи, без
да
им изисква нещо.
Едно е задължението на хората към своя Отец –
да
изпълняват волята Му.
Вятърът, например, носи прах, но едновременно той пречиства въздуха и обновява човешката мисъл.
Ако не я изпълняват, Той не ги съди, но търси причината за това и им помага.
Той вижда човешкото безсилие и не го съди, но го учи и възпитава.
Водата и вятърът обработват почвата, но сами не могат
да
възрастят посятото семе.
В помощ трябва
да
им дойдат светлината и топлината,
да
възрастне или възкръсне животът, посят в земята.
Светлината внася стремеж, а топлината – движение; светлината определя посоката и целта, а топлината дава сила за реализиране на целта; светлината отправя живота нагоре, отдето тя слиза, а топлината го импулсира и разширява.
семето в живота, е Христос, защото Той казва: „Аз познавам Онзи, който ми дава живот и ми показва пътя; виждам светлината, която ми сочи целта; усещам топлината, която ме разширява и движи към целта на моя живот.
Всичко в света се движи около светлината.
Щом познавам светлината, топлината и живота, познавам и Отца
си
.“ Христос казва още: „Полагам и душата
си
за овцете.“
И тъй, каквото е отношението на Христовата душа към човеците, такова е отношението и на въздуха, водата, светлината и топлината към растенията.
Да
се слее човек със светлината, която излиза от Бога, това е смисълът на живота.
Христос трябва
да
полее почвата на нашия живот,
да
я озари със своята светлина и топлина, за
да
възкръсне Божественото.
Както любовта възкреси Христа, така ще възкреси всяка човешка душа.
Христос носеше Божията светлина в
себе
си
и я изяви като мъдрост и знание.
Затова е нужно познаване на Отца и Сина.
Той дойде между хората,
да
им покаже как
да
живеят, за
да
постигнат идеала на своята душа.
Той мина през такива страдания, каквито никой човек досега не е познал.
Спасението няма
да
дойде нито от водата, нито от въздуха, нито от земята.
Хората са минали и минават различни страдания, големи и малки, но още не са дошли до Христовите.
Спасението иде от Слънцето на живота, носител на светлината и топлината.
Тази е причината, дето Христос седи над всички хора.
Водата символизира надеждата, а въздухът – вярата.
Ако имаш вода в
себе
си
, ще имаш и надежда; ако имаш въздух, ще имаш вяра.
Като се ражда и преражда и работи съзнателно върху
себе
си
, човек вае своето лице, докато се представи пред Бога като завършена, съвършена картина.
Надеждата и вярата съществуват в света, но хората не са ги възприели и приложили.
Много недостатъци, необработени линии има върху човешкото лице, но той трябва
да
работи и
да
върви напред.
Вярата развива ума, а надеждата – сърцето.
Всеки трябва
да
си
каже: Аз познавам Бога, както Той ме познава; аз Го любя, както Той ме люби; аз ще се пожертвам за Него, както Той се жертва за мене.
Радвайте се, че водата тече, а въздухът се движи и образува ветровете, защото подтикват хората към мисъл и чувство.
Кажете
си
така, започнете
да
работите тихо и спокойно, без
да
се обезсърчавате.
Защо идат изпитанията и страданията?
Който бърза и желае в скоро време
да
постигне нещо, той само се обезсърчава.
– За
да
се усилят вярата, надеждата и любовта на хората.
Бързите работи не дават добри резултати.
Каквото е отношението между водата, въздуха и светлината, такова е отношението между вярата, надеждата и любовта.
Един младеж отишъл при един прочут германски професор по философия
да
му препоръча някакъв кратък курс – в малко време
да
изучи философията.
Който иска
да
усили вярата, надеждата и любовта
си
, трябва
да
работи съзнателно върху
себе
си
.
Професорът се замислил и му отговорил: Когато Бог иска
да
създаде тиква, употребява само шест месеца; когато иска
да
създаде дъб, нужни Му са десетки години.
Кой борец е придобил сила, без
да
прави упражнения и
да
развива мускулите
си
?
Ако искаш
да
станеш тиква, ще следваш шестмесечен курс по философия; ако искаш
да
станеш дъб, ще учиш десетки години.
Героят е силен човек, но с години е работил върху мускулите
си
.
Следователно, ако искате
да
водите християнски живот с изискванията на тиквата, ще работите малко време върху
себе
си
; ако живеете с изискванията на дъба, ще работите съзнателно върху
себе
си
десетки години; ако искате
да
се усъвършенствате и пречистите като диаманта, ще работите още повече.
Философът се отличава със силен ум и дълбока мисъл, защото постоянно работи със своя мозък.
Много работа се иска от човека, за
да
хармонизира ума, сърцето и волята
си
.
Погледът, движенията на човека трябва
да
бъдат хармонични.
И водата се пречиства след като мине през ред процеси: утаяване, прецеждане, изпаряване.
Така той влияе на ближните
си
и ги повдига.
На мнозина усилията се виждат безпредметни, глупави, но трябва
да
се знае, че мъдрите и умни неща се крият в привидно глупавите, а глупавите – в привидно мъдрите и умни.
Бъдете внимателни към
себе
си
и към ближния
си
.
Когато мисли, че е много умен, човекът престава
да
работи и загубва всичко, което е придобил.
Както слънчевата светлина минава през прозорците на къщите, така и Божествената светлина трябва
да
прониква през очите на човека,
да
осветява пътя му.
Когато богатият мисли само за богатството
си
и разчита на него, той постепенно обеднява.
Достатъчно е една свещ
да
свети на пътя ви, за
да
разберете накъде отивате.
Такива хора влизат и излизат от дома
си
без
да
работят и в края на краищата, нищо не придобиват.
Светлината е жива проповед, от която всички се нуждаят.
Те приличат на търтеите, които бръмчат, влизат и излизат от кошера, без
да
донесат капка мед.
– Защо трябва
да
се проповядва на хората?
Онези търтеи, които оцеляват, обикалят кошера и бръмчат, очакват благоприятни условия,
да
влязат вътре и
да
хапнат от готовия мед.
– Защо майката трябва
да
ражда?
Христос казва: „Както ме познава Отец, така и аз Го познавам; и душата
си
полагам заради овцете.“
Нека всеки
си
каже: „Както ме Отец познава, така и аз Го познавам“.
Това е толкова необходимо, колкото е необходимо на човека
да
яде,
да
пие,
да
диша,
да
мисли,
да
чувства и
да
действа.
Който познава Отца
си
, той взима оралото и мотиката и отива
да
оре и копае.
Да
проповядваш на хората, това значи,
да
дадеш възможност на Бога
да
се прояви, като светлина и топлина,
да
освети пътя на хората и
да
ги стопли.
Както детето прави движения
да
намери майка
си
,
да
се накърми, така и човекът трябва
да
вдига и слага мотиката в земята – своята майка кърмилница,
да
се храни от нея.
Когато на детето израснат зъби, то започва
да
дъвче.
Майката се радва, че детето дъвче хляб, плодове, мачка ги със зъбите
си
, без
да
мисли за жертвата, която те правят за него.
След всичко това, хората се питат защо идат страданията и нещастията.
Често природата е тиха, мълчалива, но човек възприема нейните вибрации без никакво противоречие и смущение.
Светъл ум е нужен на човека, за
да
възприеме любовта без омраза, истината без лъжа, мъдростта без глупост.
– Хората страдат, за
да
научат закона на жертвата.
Това значи,
да
познае човек своя Отец и
да
каже като Христа: „Както ме Отец познава, така и аз Го познавам и съм готов
да
се жертвувам за Неговите овце“.
Растенията, плодовете и животните се жертват за хората, а хората трябва
да
се жертват за по-възвишените същества от тях.
Само за онзи можеш
да
се жертваш, когото познаваш.
Всички животни, растения, насекоми, пеперуди, са символ на нещо Божествено.
Например пеперудата, със своите красиви цветове и шарки, представя нещо Божествено.
Жертвата е Божествен закон, който трябва
да
проникне в умовете и сърцата на хората,
да
ги направи силни.
Жива е природата.
Само любещият може
да
се жертва.
Вижте как и с какво се храни пеперудата.
Той търси светлина, топлина и сила отвън, а не от Божественото начало в
себе
си
.
Който иска
да
се запази от погрешки и престъпления, нека изучава живота на пеперудите.
Силата на човека се крие в любовта, а не в думите.
Изучавайте цветовете, шарките, с които са напъстрени, за
да
разберете великата философия, която се крие в тях.
Който говори само за любов, а не я проявява, е като празна бъчва, която вдига шум и нищо не дава.
Думи, лишени от съдържание и смисъл са като търговски обяви, които имат за цел
да
рекламират стоката и
да
повдигнат цената й.
Съчетавайте буквите на природата в срички, сричките – в думи, думите – в цели изречения, за
да
съставите великите мисли на живота.
Обичаш ябълката и крушата, но ще ги сдъвчеш със зъбите
си
.
Само така ще познаете Отца
си
и ще положите живота
си
за Неговите овце.
Само така ще възприемете и приложите Христовото учение, ехото на което се носи в цялата природа и я оживява и одухотворява.
Желая ви
да
познаете Бога и Христа и
да
се радвате на светлото бъдеще, което ви очаква.
Жертват се те, но насила, а не доброволно.
Узрелият плод сам пада от дървото и се жертва, но откъснеш ли го зелен, ти употребяваш насилие върху него.
Като се говори за познаване на Отца, хората искат
да
чуят гласа Му,
да
им говори.
Бог може
да
говори на хората, но те трябва
да
познават езика Му,
да
Го разбират.
Не го ли разбират, те всякога ще спорят, дали Господ е говорил на човека, или не.
Господ е говорил, и говори, но не на всички хора.
Ако царят влезе в един от своите обори и погали най-хубавия
си
кон, това показва, че се е разговарял с него.
Този кон може
да
каже, че се е разговарял с царя, но другите, или трябва
да
вярват на думите му, или
да
отрекат истината, че царят може
да
се разговаря с конете.
Каже ли някой, че Бог му е говорил, ще го питам: Ти готов ли
си
да
се жертваш за Бога, за човечеството, за народа
си
?
– Щом не
си
готов за жертва, и Бог не може
да
ти проговори.
Невъзможно е Бог
да
говори на човека, и той
да
не е готов за жертва.
Невъзможно е камъкът
да
стои цял ден на слънце и
да
не се стопли.
Бог сам определя момента, когато трябва
да
проговори на една душа.
Милиони житни зрънца има в хамбара, но всички няма
да
бъдат посяти.
Част от тях ще бъдат хвърлени на нивата, а останалите ще се превърнат на хляб.
– Който е силен по ум, по сърце и по душа, т.е.
който носи в
себе
си
вярата, надеждата и любовта.
Не е силен ум този, който възприема и поглъща нещата, както попивателната хартия поглъща водата.
Тогава ще излезе, че и фотографната плоча е силна.
Достатъчно е
да
я изнесете на светло, за
да
отпечата образите, които попадат на пътя й.
Доброто излиза от светлината, а човек така съчетава условията, че дава възможност на светлината
да
се прояви.
Художникът нарисувал добре вашия образ, поставил е съответните цветове на лицето, направил ви е красив, но това не е истинска красота.
Не се заблуждавайте от външни неща.
Някой се поглежда самодоволно в огледалото и
си
казва: Пълничък, здрав, красив съм, пък и богат съм.
– Не се лъжи, това са фотографии в твоя ум, които всеки момент могат
да
се заместят с нови.
Всеки философ или учен може
да
наруши щастието ви.
Достатъчно е
да
прочетеш една песимистична книга, за
да
кажеш, че животът няма смисъл и
да
изгубиш щастието
си
.
Ако любовта е проникнала дълбоко в човешката душа, никаква сила в света не може
да
отнеме мира, който Бог е вложил в нея; никаква сила в света не е в състояние
да
отнеме светлината на човешкия ум и топлината на неговото сърце.
Това значи,
да
живееш в реалност.
Излезе ли от тази реалност, човек изгубва мира
си
и търси помощ отвън.
Вяра е нужна на човека: вяра в Бога, в ближния и в
себе
си
.
Този стих подразбира синовно отношение.
Синът прави това, което бащата прави; и бащата прави това, което синът прави.
С други думи казано: Както Отец е вложил живот в мене, така и аз мога
да
оживя другите.
Защо всеки човек
да
не каже като Христа, че както Христос познава Отца
си
, така и той Го познава и полага душата
си
за Неговите овце?
Не мислете, че е смелост
да
се сравнявате с Христа.
Христос дойде на земята
да
покаже на човека пътя, по който трябва
да
мине.
Благодарение на самопожертването на Христа, днес има 500 милиона християни, които Христос познава.
Защо тогава и християните
да
не познават своя Спасител?
Кой баща днес не познава сина
си
, и синът – баща
си
?
Момата казва на своя възлюбен: Готова съм
да
положа живота
си
за тебе и
да
следвам твоя път.
3.
Встъпление в Любовта
,
ИБ
,
БС
, София, 16.1.1919г.,
Във всяка църква трябва
да
има поне един пророк.
Във всяко най-малко общество трябва
да
има поне един пророк.
На всеки пророк трябва
да
има най-малко десет благовестители.
Този е редът на увеличаване, така че и дарбите по същия начин се увеличават.
Дарбите у човека съответстват на пророците, апостолите, благовестителите, пастирите и учителите и всички те трябва
да
се развиват.
Всеки може
да
бъде за
себе
си
пророк.
Пророк е всеки прозорлив човек, който предвижда нещата отдалеч.
Той е учил в училище, завършил е и започва
да
прилага знанията,
да
прави изчисления и най-после предсказва, че еди-коя
си
комета след толкова и толкова години ще се върне.
Като се сбъдне предсказанието му, казват: „Ето един пророк.” Всички тези дарби са ни дадени, за
да
познаем Сина Божий, докато стигнем до състоянието на съвършен мъж в мярата на възрастта, във възрастта на Христовата пълнота.
Павел казва: „За
да
имате Духа Христов, трябва
да
имате тази връзка между дух и тяло.”
Да
не сме вече младенци, блъскаеми и завличаеми от всеки вятър на учението с человеческото лъстене, с пронирство, по ухищрението на измамата. (4:14)
От това се вижда, че в света ние не трябва
да
бъдем младенци.
Може ли твоето дете
да
отиде до Витоша през някоя бурна нощ?
Тя много се разчула и около нея започнали
да
се събират хора от цялата околия, за
да
им врачува.
Тя събрала много пари, разбогатяла, поради което една вечер я нападат разбойници и я ограбват.
Тя всичко виждала за другите, но не могла за
себе
си
да
предвиди, че ще я оберат.
Всички обичат
да
им врачуват, но то е само за преминаване на времето.
Човек, тръгвайки на път, също
си
има гадания; например срещне празна кола или някой свещеник и започва
да
се смущава.
Тези неща от хиляди години са вложени у вас, само че сте изгубили ключа за разгадаването им и затова се смущавате.
Какво трябва
да
направите?
Трябва
да
научите времето, когато котката няма
да
ви мине път, когато котката не излиза.
Но с истинство в любовта
да
порастем по всичко в Него, Който е главата, Христос. (4:15)
А любовта, в която има привличане и отблъскване, вие я познавате: запознаете се с един човек, привлечете го, но скоро му се насищате и го отблъсквате.
Да
допуснем, че вие лежите на легло, на което само един човек може
да
се побере.
Да
предположим, че по липса на място вашият възлюблен легне отгоре ви.
Вие половин час ще го търпите, но повече не ще можете, ще ви натежи и ще започнете
да
ритате.
Когато обичаш някого, трябва
да
го държиш на половин метър разстояние от
себе
си
.
Като се казва „
да
обичаш ближния
си
като
себе
си
”, то значи
да
го държиш на половин метър разстояние.
Обичаш ли го повече от
себе
си
, ще го носиш на гърба
си
.
В една от приказките на Халима1 се разказва следното: един господин минавал през река и вижда, че на брега стои един старец, който не можел
да
премине.
Взема го той на гърба
си
и преминават заедно реката.
Когато трябвало
да
слезе, старецът не пожелал и този господин бил принуден
да
го носи един, два, три и повече дни на гърба
си
.
По едно време му дохожда на ум
да
извади шишето
си
с вино и
да
си
пийне, за
да
успее
да
напие стареца.
Пие
си
той виното, а старецът го стиска за гърлото – и той иска.
Господинът му давал, давал, докато най-после старецът се напил.
Пуснал се тогава от гърба на младия господин и започнали двамата
да
танцуват.
Тъй че, когато не те пуща обичният човек, понапий го малко, а после и двамата ще
си
поиграете.
Днес всички все от любов страдате.
Всички хора страдат от любов, а после се оплакват, че не ги обичали хората.
Аз бих препоръчал, за
да
се намалят страданията в света,
да
има по-малко любов.
Прочее, това казвам и свидетелствувам в Господа,
да
не ходите вече както ходят и другите езичници в суетата на ума
си
. (4:17)
Ако ви говоря
да
познаем Христа в Неговата пълнота, вие ще ми кажете: „Имаш ли купон, захар имаш ли?
Някой казва: „Като познаем Христа, ще има повече ядене.” Ако ние познаем Христа, за
да
ни даде повече ядене, това е неразбиране на въпроса.
На човека му трябват три катраника: за колата, за коня и за
себе
си
.
Имаш мъж – ще носиш катраник и за него.
Може
да
не го искаш, но който е вързан,
да
се не развързва.
Деца имаш – ще им носиш катраника.
Защо мъжът търси жена и жената – мъж?
Вкаменено сърце не може
да
ражда.
Тялото трябва непременно
да
е здраво.
това, което се произвежда от сърцето, а разум означава плодът от вътрешния процес.
Които, като в нечувствие, са се предали на похотливост
да
вършат ненаситно всяка нечистота. (4:19)
Затова те не трябва
да
бъдат вкаменени.
Ако познавате Христа, когато се разгневите, когато сте недоволни от нещо, трябва веднага
да
се поляризирате и
да
дойдете в състояние на спокойствие.
Като познаем Христа, ще имаме тази Сила
да
не се вълнуваме и ще заповядваме на
себе
си
.
Вие искате
да
заповядате на Сили, които са в Природата.
Не, заповядайте на Силите, които са вътре у вас.
Не може
да
заповядваш на нещата, докато не знаеш езика им.
Докато не научиш езика на едно животно, не можеш
да
го разбираш.
Ние трябва
да
научим езика на тези живи Сили вътре у нас, та като кажем на сърцето
си
да
кротува, то
да
кротува, като кажем на ума
си
да
мирува, и той
да
те чуе.
Да
се съблечете от вехтия человек, според по-предишното
си
поведение, който тлее в прелъстителните похоти; и
да
се подновявате в духа на вашия ум, и
да
се облечете с новия человек, създадения по образа на Бога в правда и в светост на истината. (4:22-24)
Вехтият човек са всички лъжливи навици, мисли и желания, които от миналото са вложени у нас и сега се проявяват.
Духът е съединителната Сила за ума.
Да
се подновявате значи
да
си
слагате всеки ден по малко масло.
Духът е Сила, която превръща работата в гориво, а умът я използва.
Новият човек трябва
да
бъде създаден по образа на Бога в Правда, Святост и Истина; в Правда – по отношение на тялото, в Святост – по отношение на душата, в Истина – по отношение на ума.
Затова отхвърлете лъжата, която е качество на ума, негов недостатък и всякога с ближните
си
говорете само истината.
Всички спорове между близките стават само заради лъжата, защото се заблуждаваме един друг.
Затова отхвърлете лъжата и всеки с ближнаго
си
говорете истина; защото сме удове един на друг. (4:25)
Не лъжете и стомаха
си
.
В Америка често хората, когато са гладни, за
да
потиснат глада
си
, ядат леденица или пият кафе.
Не залъгвайте стомаха
си
с кафенце, с чай или с други неща.
Така няма
да
върви колата.
Ще вложиш в стомаха
си
нещо съществено.
Гневете се и не съгрешавайте; слънцето
да
не зайде в разгневяването ви; нито давайте място на дявола.
Сърцето ви
да
не гори, защото е опасно.
Не давайте място и на дявола, който живее в тялото – не му давайте възможност
да
се загнезди.
Който е крал,
да
не краде вече, а най-вeче
да
се труди
да
работи доброто с ръцете
си
, за
да
има
да
раздава и на тогози, който има нужда. (4:28)
Всяко огорчение и ярост, и гняв, и вик, и хула
да
се дигне от вас наедно с всяка злоба; а бивайте благи един другиму, милосерди: прощавайте
си
един на друг, както ви е Бог простил чрез Христа. (4:30-32)
Работата ви през този месец ще се състои в това
да
намерите най-главните, основни мисли, които Павел е вложил в това послание.
Опитайте
да
намерите метод, чрез който
да
приложите това Учение в Живота
си
.
Не мислете, че искам изведнъж
да
станете учени.
Важно е упражнението
да
се разбере в определен момент.
Второто нещо, което ще спазвате, е
да
въздържате езика
си
,
да
не говорите много.
Обсъждайте предварително всичко, което ще говорите.
Говорете само същественото, контролирайте езика и речта
си
.
Да
няма скърцане на кола,
да
няма преплитане на краката на коня, т.е.
господарят, който кара колата,
да
не е със замаяна глава.
Третото упражнение, което ще изпълнявате поне един път на ден, е следното: ще седнете хубаво на един стол или ще застанете прави, ще отворите прозореца, ще оставите временно раницата
си
, за
да
имате добро разположение, ще затворите дясната
си
ноздра, а с лявата ще поемате въздух, като броите мислено до десет.
След това ще затворите и лявата
си
ноздра и при затворени две ноздри ще задържите въздуха в дробовете
си
, като броите пак до десет.
След това ще отворите дясната
си
ноздра и от нея ще изпуснете въздуха, като броите пак до десет.
После ще затворите лявата
си
ноздра, а с дясната ще поемате въздуха по същия начин, както и в първия случай.
Ще пожелаете
да
разберете основните мисли на тези стихове и най-главната
да
се влее у вас.
Като встъпление на тази беседа ще ви приведа следния пример: представете
си
, че по улицата вървят цял керван от каруци и всеки от вас кара по една от тях.
Какво трябва
да
направите, за
да
не скърцат толкова много?
Ще вземете катраника, ще потопите в него перото и ще намажете осите на колелата, за
да
няма скърцане.
Скърцането – това са страданията в живота ви.
По същия начин и сърцето ви, когато скърца, трябва
да
се намаже с катран.
Всеки от вас
да
се спре върху най-важните пасажи на това послание – тези, които съставляват ядката.
Това встъпление е необходимо, затова го дръжте постоянно в ума
си
.
Знайте, че всяко страдание е встъпление, въведение към Любовта.
Някой пита: „Защо страдам, защо тегля?
Като правя това встъпление, обръщам ви внимание
да
не мислите, че много знаете.
За
да
не остарява човек, най-доброто нещо е
да
мисли, че има много
да
учи.
Същото се забелязва и у децата: те имат ламтеж всичко
да
учат.
Няма
да
забележиш как ще се прегърбиш, ще станеш като въпросителна и всички хора ще кажат, че
си
стар.
За
да
влезете в Царството Божие, необходимо ви е в Живота едно нововъведение –
да
станете млади.
И тъй, аз, узник в Господа, моля ви
да
ходите достойно на званието, в което бидохте призвани, с всяко смиреномъдрие и кротост, с дълготърпение
да
си
претърпявате един друг с любов, като се стараете
да
увардите единството на Духа в свръзката на мира. (4:1-3)
Павел казва: „Аз, който бях призван в Божието училище, моля ви
да
се учите тъй, както аз учих, а именно – с всяко смиреномъдрие, кротост и дълготърпение, като претърпявах другите с любов.” Като стоите в клас, може някой
да
ви стисне,
да
ви мушне, но вие
си
кажете: „Няма нищо, стаята е малка, Любовта ще претърпи!
„Като се стараете
да
увардите единството на Духа в свръзката на мира” значи
да
се стараете
да
свързвате един урок с друг,
да
имате тази вътрешна връзка, която Духът, т.е.
Едно тяло и един Дух, както се и призвахте с една надежда на званието ваше. (4:4)
С това Павел казва: „Аз подчиних своето тяло на Духа, като му служех в надежда.”
Един Господ, една вяра, едно кръщение, един Бог и Отец на всите, Който е над всички, чрез всички и във всички нас.
Павел с тези стихове казва: „Това правих, защото слушах и изпълнявах мислите на Този един Господ, който ми говореше за една Вяра – вяра по отношение на ума.” Едно кръщение значи
да
изпълняваш,
да
понасяш всички скърби и мъчнотии с благодарност.
Не е кръщение това
да
те потопят в котела; кръщението е изпит, през който трябва
да
минеш.
добре отговарях, защото добре проучвах уроците
си
.”
Под един Бог се разбира мястото, условията, които са били дадени на Павла от Бога, защото Павел казва: „В един Бог ние живеем и се движим”, т.е.
А всекиму от нас се даде благодат по мярката на Христовото даруване. (4:7)
Павел в този стих казва: „Аз използвах тази Божия благодат.” Благодатта се състои в това, че във време на нужда по-напреднали духове, наречени Ангели, слизат, за
да
ви окрилят,
да
ви помогнат,
да
ви осветлят по известен въпрос.
Това осветление може
да
стане по различни начини.
То може
да
дойде чрез някакъв сън – чрез внушение на някаква мисъл, когато спите, и щом станете сутрин,
да
я почувствате съвсем ясно.
Помощта не дохожда всякога чрез говорене.
Има три начина, по които може
да
се говори: говорене отвън, говорене отвътре и говорене отгоре, т.е.
да
се говори на тялото, на сърцето и на ума.
Някой казва: „
Да
ядем, обядът е готов!
Аз казвам: „
Да
се обичаме” – това е говорене на сърцето.
Като ви кажа: „
Да
познаем Христа!
За това казва: „Като възлезе на високо, плени плен и даде давания на человеците.” А това „възлезе” що е друго, освен че е и слязъл по-напред в най-долните страни на земята?
Този, който е слязъл, той е, който и възлезе по-горе от всичките небеса
да
изпълни всичко. (4:8-10)
Христос, като е бил на Земята, изпълнил е всичко и казва: „Аз победих света.” Другата победа – над плътта – Той е оставил за вас.
Под всички небеса се разбира проявлението на Бога в целокупността на човешкия Живот.
И той даде едни
да
са апостоли, други пророци, други пък благовестители, а други пастири и учители, за усъвършенствувание на светиите в делото на служенето, в назиданието на тялото Христово.
Забележете, че всички тези неща са дадени, за
да
се усъвършенстват светиите.
Намерете в
себе
си
онова, което съответства на апостолството.
Човек трябва
да
развива своята дарба на апостолство.
Пастир е майката, която кърми детето, овчарят, който пасе овцете, учителят, който предава знания.
Докле достигнем всинца в единството на вярата и на познанието на Сина Божия в съвършен мъж, в мярата на възрастта на Христовата пълнота. (4:13)
4.
Голямата вяра
,
НБ
, София, 19.1.1919г.,
– Кого
да
слушаме?
–
Себе
си
ще слушате, защото там е Бог.
Всеки човек трябва
да
придобие смирение.
Мнозина не успяват в живота
си
, защото слушат много учители.
И млади, и стари, всички трябва
да
се смирят.
Едни се смиряват доброволно, а други – насила.
Умният предвижда злото и го избягва, а глупавият не може
да
го предвиди и се натъква на него.
И обущарят, който работи с любов, прави хубави обувки и задоволява клиентите
си
.
Той може
да
не е свършил висока наука, но има любов в
себе
си
.
Като го принудят
да
се смири, той казва: Няма какво
да
се прави, трябва
да
се подчиня.
Не може ли
да
се живее без смирение?
То може
да
е малка искрица, но с време тя ще се увеличи, ще стане голям огън.
Всеки може
да
помогне за раздухването на тази искрица.
Поне един път в живота
си
трябва
да
се смириш.
Това значи, хората
да
си
помагат и
да
се разбират.
Смиреният търси причината за неуспехите и нещастията
си
в
себе
си
, а не отвън.
Така той усилва смирението
си
и става вътрешно силен и богат.
Истински човек е този, който увеличава дарбите и способностите
си
.
Той работи върху
себе
си
съзнателно и не се заблуждава.
Вие свирите, ангелите ви слушат и дават мнението
си
.
Той не
си
въобразява, че вярата му е голяма.
За
да
не ви съдят строго, аз им казвам, че сега сте започнали
да
свирите.
Той не
си
въобразява, че светостта му е голяма.
Някои родители мислят, че децата им са гениални, всичко разбират.
Външно сте добри, благочестиви, но от всички се иска вътрешно благочестие и доброта.
Човек може
да
разбира нещата, без
да
е гениален.
Ако някой не е станал още добър, красив и благочестив, нека се радва на тези качества у другите хора.
Геният е напреднал дух, който е завършил развитието
си
на земята.
Радвайте се на доброто, което живее във вашия ближен, за
да
стане то основа на вашия живот.
Докато живееш на земята, не можеш
да
бъдеш гениален.
Това е учението, което ви проповядвам днес: благото на едного
да
бъде общо благо, и благото на всички
да
бъде благо за едного.
Ще се приближаваш до гения, без
да
си
истински гений.
Затова е казано в Писанието, че никой ученик не е по—горен от учителя
си
.
– От разумната природа.
Достатъчно е на ученика
да
бъде като учителя
си
.
Използвайте методите, които тя ви дава, за
да
подобрите живота
си
.
Докато ученикът стигне учителя
си
, последният вече го е надминал.
Всяко нещо е на мястото
си
, но вие трябва
да
разбирате съотношенията между нещата.
Някой християнин
си
въобразява, че има голяма вяра, много знания, но разболее ли се детето му, той се отчайва, плаче, страда – не може
да
му помогне.
За
да
не изпаднат в това положение, нека
си
спомнят българската поговорка: „Не съм слънце
да
огрея всички“.
Силата на човека се познава в изпитанията.
– Ще умре детето ми, а то трябва
да
живее.
Ще дойде ден, когато Божествената светлина ще проникне в умовете на хората, и те ще станат по-силни, отколкото са днес.
– Ако е нужно
да
живее, ще живее; ако преждевременно умре, бъди доволен, че е свършило някаква работа на земята и след време ще дойде пак между вас,
да
продължи работата
си
.
Тъй щото, ако
си
силен, знай, че Бог работи чрез тебе.
Дайте път на Бога в
себе
си
, за
да
създадете истинска култура, на която
да
се радват всички.
– Ако
си
вярващ, сам ще провериш това; ако не вярваш, ще се мъчиш, без
да
се домогнеш до истината.
Затворите ли пътя за Божественото в
себе
си
, сами се излагате на страдания.
Раждаш се, значи, мобилизират те; умираш – демобилизират те; събличаш военните дрехи и обличаш онези, с които
си
дошъл на земята.
Така ще познаете Бога,
себе
си
и своя ближен.
Мобилизираният е ограничен човек, а демобилизираният е свободен като пеперуда.
Какво учение е това, което ви освобождава от едни вериги и ви хвърля в други?
Какво представя генералът, който дава заповеди на редовните войници и на мобилизираните?
Така, именно, се вижда връзката между отделните явления.
Той им предава различни лекции по военното изкуство и дисциплина, а те слушат и се съгласяват с всичко, което им се говори.
„Голяма е вярата ти, жено.“ С примера за хананейката, Христос обърна внимание на учениците
си
върху смирението.
Генералът говори, а те потвърждават: Тъй вярно, господин генерал!
Дали всякога разбиранията им са съгласни с тези на генерала, това е друг въпрос.
Важно е, че военната дисциплина изисква ред, порядък и пълно съгласие между войниците.
Това предаване е подобно на забиване гвоздеи в дъската.
Повечето искат
да
седнат на първо място.
Като свърши работата
си
, майсторът казва: Свърших една добра работа.
Ако Христос трябваше
да
се смири, колко повече това е нужно за обикновените хора.
Всички трябва
да
се смирят,
да
дойдат до положение
да
бъдат еднакво доволни при изпълнение на висока или ниска служба.
Докато момата е свободна, облича се хубаво, мие се по няколко пъти на ден; тя не работи много,
да
не цапа ръцете
си
,
да
запази кожата
си
мека и бяла.
Като се ожени и стане майка, тя пере пелените на детето
си
, къпе го, работи по цял ден – учи закона на смирението.
Всички отрицателни мисли и чувства в човешкия живот трябва
да
се премахнат, защото никой не се нуждае от дървени или каменни кръстове.
Светът се нуждае от мислещи същества, от живи кръстове, без никакви гвоздеи.
Чрез същия закон той се задоволява от трошиците на господарската трапеза.
Съвременните хора се хранят с трошиците, които падат от трапезата на ангелите.
От тук се вижда, че силната вяра лекува.
Значи, всички живи същества на земята се хранят все с трошици.
Всеки човек има в
себе
си
три болни дъщери – тялото, умът и сърцето.
Желая ви, в бъдеще вярата ви
да
се усили, и когото от вас срещне Христос,
да
му каже: „Голяма е твоята вяра“.
Трите дъщери имат три майки, но само една от тях потърси Господа и Го намери, затова дъщеря й оздравя.
Желая ви
да
научите закона на смирението и
да
го прилагате.
Желая ви
да
бъдете доволни от трошиците и
да
ги използвате разумно.
Желая и дъщеря ви
да
оздравее.
Това не са само пожелания, но неща, които можете
да
постигнете.
И животните имат добро разположение, играят
си
весело, скачат, но не може
да
се говори за вяра в тях.
Колкото по-добър и разумен живот води човек, толкова повече се усилва вярата му.
Понеже вярата има отношение към ума, за това силата на вярата зависи от светлината и чистотата на човешкия ум.
Така тя почувствала вътрешната сила на Христа и на нея уповава.
Вътрешно тя познала Христа, като Син Божи и смело поискала от Него това, което би поискала от Бога.
Тя разбирала стиха, дето Христос казва за
себе
си
: „Аз и Отец ми едно сме.“
Казано е в Писанието: „Както Отец има живот в
себе
си
, така е дал и на Сина
си
живот.
Както Отец има сила
да
възкресява, и Синът има същата сила.“ Коя е причината за това?
Който обича ближния
си
или
себе
си
повече от Бога, той всякога ще изневери на любовта
си
.
Момък, който обича една мома повече от Бога, всякога може
да
й изневери.
Всеки търси нещо извън
себе
си
и като го намери, не се задоволява.
Търси Бога в
себе
си
, свържи се с Него, за
да
бъдеш всякога доволен и верен на
себе
си
и на своя ближен.
Ето защо, всеки трябва
да
си
каже: „Аз познавам живия Бог, Който е в мене, и изпълнявам волята Му.“ Бог, Който живее в човека, живее във всички живи същества, в цялата природа.
Проявите на този Бог, наричаме Син Божи.
Сегашните хора не издържат в отношенията
си
; те се разделят и разочароват едни от други, защото не разбират законите на вътрешния живот.
Както външният, така и вътрешният живот
си
имат свои закони и нужди.
Веднъж се облякъл в плът, човек не може
да
се отрече от нея.
Той може
да
й стане господар и
да
не задоволява всичките й желания, но няма право
да
я унищожава.
Плътта е форма, в която са поставени душата и духът,
да
изучават живота.
Благодарение на противодействието, между плътта и духа се ражда живота.
Следователно, за
да
има равновесие в човешкия живот, плътта трябва
да
върви надолу, а духът – нагоре.
Мнозина искат
да
унищожат плътта,
да
се отрекат от нея.
Докато е на земята, човек се нуждае от плът.
Само ангелите и светиите могат
да
живеят без плът, но, когато са на небето.
Всички животни, всички хора са облечени във форми, които отговарят на тяхното развитие.
И най-малкото същество, което изпълнява службата
си
както трябва, отива нагоре, към клоните.
Съвременните хора говорят за любовта на Христа, но прилагат старите методи в живота
си
.
Те са внимателни, нежни един към друг, пишат
си
любовни писма, обаче, щом се оженят, всичко се разваля.
– Защото тежестите на живота падат върху тях.
Който иска
да
се удоволства, плаща скъпо.
Тази мисъл Христос изразил чрез стиха: „Не мога
да
взема хляба от децата и
да
го дам на псетата.“ Аз превеждам думите на Христа по следния начин: Не съм дошъл за хора, които искат само
да
се удоволстват.
Жената хананейка отговори на Христа: „И аз искам
да
вляза в добрия път, който показваш на хората.“ Христос каза: „Жено, голяма е твоята вяра!
Нека бъде според вярата ти.“ От този час дъщерята на хананейката оздравя, и тя получи Божията благодат.
Всички хора – учени, философи, музиканти, художници, писатели, имат известни стремежи и идеали, които всеки постига според степента на своята вяра.
Някой става богат, учен, философ или музикант, понеже вярвал, че може
да
стане такъв.
Те вярвали в постигането на своите идеали и станали силни и велики хора.
Който има разумна вяра, преодолява всички мъчнотии и препятствия в живота
си
.
Христос показва на хората начина, по който могат
да
се справят с мъчнотиите
си
.
Който не е придобил тези качества, и християнин
да
стане, ще се проявява такъв, какъвто е бил първоначално: ако е бил нервен, нервен ще
си
остане; ако е бил щедър, такъв ще
си
остане.
Големи усилия трябва
да
прави човек върху
себе
си
, за
да
превърне отрицателните
си
качества в положителни и
да
усили положителните.
Бубата не може в един ден
да
стане пеперуда.
Ако на бубата, която живее толкова кратко време, са нужни 40 дена за превръщането й в пеперуда, колко повече работа и време са нужни на човека, за
да
мине от състояние на буба в пеперуда.
Нотата може
да
бъде цяла, половина, четвъртина, осмина и т.н.
Хората
си
мислят, че знаят азбуката на своя език, както и седемте музикални тона, но като започнат
да
си
служат с тях, нито говорът им говор, нито песента – песен.
Говори за истината, без
да
я познава.
Който не може
да
се жертва, не обича Господа.
След всичко това, той се чуди защо хората не го разбират и работите му не вървят добре.
Човек трябва
да
разбере, че Божествения живот работи в него, но
да
знае, че всяко благо е дадено не само за него, но и за ближните му.
Всеки има право
да
се ползва от благата на живота за своето развитие.
Мъжът, жената, децата са условия, дадени на човека, за
да
мисли,
да
работи за своето развитие, а не само за използване едни – други.
– Как
да
се освободим от страданията?
– Не избягвайте страданията, но се учете от тях.
Всяко страдание е музикален тон, който трябва
да
бъде чист, ясен и мек.
Той трябва
да
бъде в хармония с тона на радостта.
Както в музиката тоновете трябва
да
си
хармонират, за
да
образуват правилен акорд, така и тонът на страданието трябва постепенно
да
се повдига, докато внесе хармония в живота и се превърне в радост.
Следователно, страданието представа понижаване тоновете на човешкия живот, а радостта – повишаване на същите тонове.
Майката може
да
излекува дъщеря
си
, а бащата – сина
си
, ако са в хармония помежду
си
.
Ако майката греши, дъщерята страда; ако бащата греши, синът страда.
За
да
не страдат децата, родителите трябва
да
живеят добре.
За мнозина вярата е толкова разбрана, колкото думите Бог Отец, Бог Син и Бог Дух.
Когато дъщерята заболее, майката трябва
да
се бори със смъртта като тигрица, за
да
я спаси.
Иначе и майката, и дъщерята спират развитието
си
.
Обаче има случаи, когато смъртта на децата носи известно благословение за родителите, но това вече не е смърт, а преселване.
Страшна е смъртта, когато иде преждевременно и лишава човека от възможността
да
реализира своите идеали.
Който разбира отношенията на сина към бащата, той знае, какво означават думите Син Божи.
– Как може човек
да
се спаси от смъртта?
Когато се говори за проявите на сина към хората, разбираме значението на думите Син Человечески.
И най-после, когато се говори за връзка между проявите на Сина към човешкия разум, разбираме понятието разумна светлина.
Това значи
да
пази връзката
си
с Бога, направена още в началото на своя живот.
Затова се казва: Не късай връзката
си
с Бога.
Не късай връзката и на ближния
си
с Бога.
Ако не можеш
да
я усилиш, поне не я късай.
Като не разбират законите на живота, хората късат едни – други нишките на живота
си
и после страдат.
Те късат нишките
си
, защото вярата и светлината им са слаби.
Те съществуват и в природата.
Много пъти те ще се раждат и прераждат, докато завършат работата
си
на земята, т.е.
За
да
каже Христос на жената, че вярата й е голяма, това показва, че Той я подложил на изпитание.
Съвременните хора се спъват едни-други в живота
си
, защото се състезават.
– Защо трябваше
да
я изпитва?
Всеки иска
да
бъде пръв.
– За
да
разбере, дали може
да
се излекува дъщеря й.
Светският човек иска
да
заеме първо място в обществото, а религиозният –
да
бъде близо до Бога.
Ако някой купи много земя и започне
да
я обработва, първият въпрос, който ще му задам, ще бъде, има ли вода на разположение и какво количество.
За много земя е нужна много вода.
Каквото и място
да
заемеш в обществото, все ще има един човек, който
да
стои по-горе от тебе.
Ако водата е малко, по-добре
да
не се заема с обработването на земята.
Що се отнася до близост към Бога, това е относително понятие.
Бог е слънцето на живота, но от човека зависи
да
бъде близо или далече от Него.
Колкото по-голяма е вярата на човека, толкова по-енергичен е той и толкова по-голяма работа може
да
свърши.
Ако скъсаш връзката
си
, ти сам се отдалечаваш от Него.
Христос зададе на жената няколко въпроси и, след като тя отговори разумно на всички въпроси, Той й каза: „Не е добро
да
вземе някой хляба от децата и
да
го хвърли на псетата“.
А тя рече: „Ей, Господи, но и псетата ядат от трошиците, що падат от трапезата на господарите им“.
Можеш
да
бъдеш близо до Бога по дух, а не по плът.
Да
бъде според вярата ти!
Затова казваме: двама души на един стол едновременно не могат
да
стоят, в една кесия не могат
да
бъркат, едни обуща не могат
да
носят и т.н.
Докато е на земята, човек трябва
да
разбира физическите закони и
да
се съобразява с тях.
Който не обръща внимание на малките величини, е разсипник – от него нищо добро не се очаква.
Първоначално, хората са ходели без обуща, но след грехопадението климатическите условия се изменили, станало по-студено и се явила нужда от обувки.
Малките величини водят към големите, които могат
да
се използват за добро на всички хора.
Правилно е
да
се върви от малкото към голямото, а не обратно.
– Защо се бият и карат хората помежду
си
?
Това показва, че и в живота, и в природата съществува известна последователност.
Докато мъжът е богат, жената вярва в него; щом изгуби богатството
си
и вярата на жената изчезва.
Докато мъжът е здрав и заема високо положение, жената вярва в него; щом изгуби здравето и положението
си
, тя се обезверява.
между методите, които прилагате, и неговите енергии,
да
има известно съответствие.
При това, ще започвате от слабите методи и постепенно ще вървите към силните.
Ето защо, някои предпочитат
да
посветят живота
си
за изследване и изучаване на пеперудите и насекомите, отколкото
да
се занимават с подобните
си
, от които често се излагат на разочарования и огорчения.
Какъв метод ще се приложи към даден човек, това зависи от степента на неговото развитие.
“ Тази жена се смири и пожела
да
изправи погрешките
си
, за което получи Божията благодат.
Някои се лекуват с лекарства, с вода, с баене, а други- с вяра.
Мнозина не виждат погрешките
си
, не искат
да
ги признаят и ако някой им ги изнесе, те търсят начин
да
се извинят.
– Отслабването на жизнената енергия в човека, при което тя се превръща в потенциална или пасивна.
Един е Божественият закон и всички трябва
да
го изпълняват.
Не всички хора изпълняват този закон еднакво, защото не са на еднаква степен на развитие.
Това се постига чрез различни лекарства или действия, които възбуждат пасивната енергия.
Понякога българите лекуват трескавия, като го заливат със студена вода.
– Защо не се организират всички хора,
да
се развиват еднакво?
По този начин те произвеждат силна реакция в организма и ако пасивната енергия се превърне в активна, болният оздравява.
Не стане ли това, той не може
да
оздравее.
Както и
да
се лекува болният, важно е
да
съществува известна връзка между него и Бога.
Всички хора на еднаква степен на развитие ли са?
Хананейката, която молеше Христа
да
помогне на болната й дъщеря, се нуждаеше от тази връзка.
Това значи усилване на вярата.
Понякога човек сам прави тази връзка, а понякога се нуждае от чужда помощ.
При такова организиране никой никого не може
да
изнасили.
Който не може
да
направи тази връзка, дълго ще обикаля около болния, без
да
му помогне.
Защо страдат хората?
Тук излишъкът се раздава без задържане от когото и
да
е.
Всеки има право
да
се ползва от излишъка на благата, т.е.
от техните лихви, но в никой случай няма право
да
нарушава основния капитал или майката на дадено благо.
Може
да
си
добър, искрен, но пак страдаш от разместване на мислите и чувствата.
Давай от излишъка
си
, без
да
знаят другите за това.
– Защото започваш работите
си
не навреме и без нужното разбиране.
Ти, който се ползваш от благото на ближния
си
, благодари за полученото и не искай повече, отколкото ти е дадено.
В края на краищата, като се намериш в затруднение, казваш: Господ е всесилен, всичко може
да
направи.
Ако отидеш някъде на гости, не стой повече от три дни без работа; на четвъртия ден вземи участие в общата работа, за
да
покажеш, че
си
близък в този дом.
– Той може
да
направи всичко, но по своя ум и разбиране, а не по твоя.
Не изнудвай близките
си
, нито изпитвай търпението им.
Хората грешат като мислят, че Бог ще ги научи как
да
постъпват, без
да
разсъждават сами върху постъпките
си
.
Само Бог и Христос имат право
да
изпитват хората.
Те се обръщат към Бога само когато имат нужда, без
да
се запитат, разположен ли е Бог
да
им отговори.
Христос изпитва търпението на учениците
си
чрез хананейката.
Всяко нещо трябва
да
става на своето време.
Те искаха от Христа, или
да
й помогне, или
да
я прати
да
си
отиде – нямаха търпение
да
дочакат края.
„Голяма е твоята вяра.“ Нека всеки
си
зададе въпроса: Голяма ли е вярата ми, за
да
поливам градината
си
?
Когато Христос й каза, че не може
да
вземе хляба от децата и
да
го даде на псетата, тя веднага съобрази как
да
отговори.
Те го разбират дотолкова, доколкото
да
си
причиняват страдания.
Тя дойде при Христа
да
вземе само излишъка от трапезата на господарите, без
да
посегне на техния дял.
И кокошките се разбират, но дайте им храна,
да
видите как се кълват.
Тя съзнаваше, че има право
да
живее и
да
се ползва от благата на живота, макар те
да
падат от трапезата на господарите.
Като ги храните, те се мушкат, завиждат
си
и се страхуват,
да
не би единият
да
хапне повече от другия.
“ От този момент животът на хананейката се измени и Христос рече: „
Да
бъде според вярата ти!
Когато хората очакват от вас, давайте храна на всеки поотделно,
да
няма кълване и мушкане между тях.
Сипвайте на всекиго ядене в отделна чиния.
Ако всеки сам
си
сипва, определете по колко лъжици
да
си
вземе.
разбирате всичко, което ви се говори.
За
да
познаете човека, наблюдавайте го как се храни и как постъпва с близките
си
през време на ядене.
Възможно е и това, но между разбиранията на всички живи същества има разлика.
Вместо
да
кълвеш,
да
мушкаш,
да
късаш нишките, а с това
да
прекъсваш благородните пориви на своята душа, както и на своя ближен, изпращай добрите
си
мисли и помагай.
Всеки има излишна енергия, която трябва
да
се впрегне на работа.
Ако сте готови
да
давате от своя излишък, можете
да
помагате на окръжаващите.
Не трябва ли и хората
да
се подчиняват така на своя Отец?
Вижте как копринената буба се смалява постепенно, докато се завие в пашкули и прекара в сън известно време, докато се превърне на пеперуда, и литне в широкия свят.
Когато някой иска
да
му помогнете, това подразбира даване от излишната енергия.
Не трябва ли и човека
да
научи изкуството
да
се смалява и увеличава, когато условията му диктуват едното или другото положение.
Лекарят ще превърже болния, ще намести счупения му крак, но неговият ближен трябва
да
е готов
да
му даде от излишната
си
енергия, т.е.
Като слушат
да
се говори така, мнозина ще възразят, че е свободно, мислещо същество, независимо от условията.
Наистина човек е мислещо същество, но той е господар на условията само когато мисли, чувства и действа правилно.
Който е готов
да
дава от своята излишна енергия, той може
да
прави чудеса.
Следователно, като се обърнете към Бога за помощ, не се питайте, дали ще ви помогне или не, но дайте Му само превръзки и масло.
Много от сегашните хора започват с големи желания, искат
да
блеснат в света, всички
да
говорят за тях.
Чувате някой
да
казва: Ще направя едно угощение на близките
си
, че всички
да
останат учудени.
После мога
да
постя цяла седмица, но поне веднъж
да
се проявя.
Ако всичките опити на човека при лекуване на близките му излязат сполучливи, трябва ли
да
се съмнявате в него.
Това значи
да
започнеш добре, а
да
свършиш зле.
Това е наука, изкуство, което всеки може
да
приложи в живота
си
.
Така са започвали много хора, много народи, но, в края на краищата, всички са завършвали зле и оставали сами, разочаровани.
Ако страдате или сте болни, приложете вярата
си
.
Както и
да
започваш, добре или зле, все ще научиш нещо.
Природата използва всичко и най-после превръща злото в добро.
Ако вярата ви е голяма, лесно ще се справите с отрицателните чувства в
себе
си
, например, с омразата, завистта и др.
Понеже всички хора не са на еднаква степен на развитие, и постъпките им са различни.
Голяма сила се иска от човека, за
да
се справи със злото в
себе
си
.
Понеже човек е свободен в своите действия, погрешките в живота му идат като естествено последствие от неговата свобода.
Кой изправя погрешките
си
?
5.
Лозата и пръчките
,
НБ
, София, 26.1.1919г.,
Някои мислят, че сънищата им са откровения, но те сами се заблуждават.
От създаването на света досега никой обикновен човек не е видял Бога, нито е чул гласа Му.
Даже и най-високостоящите ангели едва надзърват към Него.
Само някои сънища идат от по-висок свят.
Те, както откровенията, произвеждат преврат в човека.
Той прониква навсякъде и във всичко, като енергия, като живот и като светлина.
„Който пребъдва в мене, и аз в него, той допринася плод много.“ Следователно, за
да
принася много плод, човек трябва
да
познае Бога.
Като започнала
да
се подобрява, имала едно откровение, което произвело в нея голям преврат.
Това може
да
се постигне, когато той пребъдва в Христа, и Христос в него.
От този ден, тя изменила коренно живота
си
.
Ако не пребъдва на лозата, пръчката няма
да
се ползва от слънчевата светлина и топлина, следователно, няма
да
принесе никакъв плод.
Външните процеси са механически, а ние говорим за процеси, в които има съдържание и смисъл.
Синът много скърбил за майка
си
.
Мнозина се спират само върху външната страна на живота и мислят, че там е всичко.
Веднъж тя му се явила на сън и му казала: Престани
да
плачеш.
Външно може
да
са близки, но вътрешно отстоят далеч един от друг.
Днес и Христос казва на съвременните християни
да
се откажат от всякакво партизанство и
да
разберат, че ножът играе върху лозата.
Всяка пръчка, която не дава плод, отрязва се и се хвърля в огъня.
Време е вече християните
да
се определят и
да
бъдат или с Христа, или вън от Него.
Който разреши този въпрос в положителен смисъл, ще се повдигне и ще даде сладки, изобилни плодове.
Може ли
да
се каже тогава, че кометата е близо до земята?
Има кой
да
се занимава с България.
И кучето се докосва с опашката
си
до своя господар, но не го познава.
Великият художник, който знае
да
рисува, не се нуждае от помощта на детето
си
.
Разстоянието и близостта между кучето и господаря му са грамадни.
Бог е велик, всесилен и всеблаг.
Хората не се познават помежду
си
, но и човек сам
себе
си
не познава.
Той е промислил за всички.
След всичко това той говори за свръхчовека.
Той има предвид всички живи същества, всички народи, без разлика на нации.
Затова и Христос казва на учениците
си
да
не поддържат никакви партии.
Той се отличава с необикновена сила и възможности.
Каквото пожелае, може
да
го направи.
Който злоупотреби с тази фирма, ще бъде наказан и лишен от правата, които тя дава на своите членове.
Той нищо не говори за
себе
си
, не се хвали, не се препоръчва и работи тихо, никой не го вижда, навсякъде минава незабелязан.
Ако всички членове злоупотребяват, фирмата престава
да
съществува.
Който иска
да
влезе в Царството Божие, трябва
да
се смири.
Това значи,
да
стане свръхчовек.
Днес Христос поставя всеки човек на везните и го тегли,
да
види колко тежи.
Според теглото му Той отсъжда, кой има послушание и кой няма.
Не можеш
да
разшириш нещо, което предварително не е било сгъстено.
Най-голямата служба, която Бог може
да
даде на човека, е
да
го изпрати в дома на някой бедна, нещастна вдовица,
да
я утеши,
да
наглежда сираците й.
Да
утешиш една вдовица е по-велико нещо, отколкото
да
ръководиш съдбата на цял народ.
Когато иска
да
се приближи към Бога, свръхчовекът оставя всичкия
си
багаж на земята, отказва се от материалните
си
блага и започва постепенно
да
се разширява, докато стигне крайната цел на своя живот – Сливането с Бога.
Така той може
да
каже като Христа: „Аз и Отец ми едно сме.“ И Христос е говорил на учениците
си
върху закона на смаляването.
– Защото, който не може
да
зачете една душа, т.е.
Свръхчовек и ученик на Христа, това са синоними.
Бога в
себе
си
, той нищо не може
да
направи.
Когато ученикът придобие способността
да
се смалява и разширява по свое желание, той се слива с Учителя
си
и става едно с Него.
Любовта на човека се определя от това, доколко той зачита душата
си
.
Той се развива по особени закони и се освобождава от ограничителните условия на живота.
Ако не зачитате Христа и Бога, как ще зачитате ближния
си
.
През тези процеси минава и семето: първо се посажда в земята – в ограничителните условия на живота; после пониква, расте, развива се, дава плод и се освобождава от ограниченията.
През каквито процеси минава семето, през такива минава и човешката душа.
Днес повечето хора плачат, страдат и казват, че Бог не ги обича и ги е забравил.
Щом излезе вън от Бога, той изопачава живота
си
.
Затова Христос казва: „Всяка пръчка, която не пребъдва на лозата, отрязва се и се хвърля в огъня.“ Същия стих се отнася и за детето, което е в утробата на майка
си
.
Върнете се всички в домовете
си
и кажете: Господи, искаме
да
се свържем с Тебе.
Ако не е свързано с майка
си
и не се храни от нея, майката ще го пометне.
След това съберете всички камъни, тухли и започнете
да
градите.
Тя помята детето, защото е неспособно
да
използва живота.
Ако майката пожелае
да
пометне детето
си
, това показва, че тя го разбира, съзнава неговата неспособност за живот.
Следователно, всяко заченато дете, от което майката не е доволна, не може
да
стане велик човек.
И добри бележки
да
имат, ако нямат знания, пак няма
да
се спасят.
През времето на своята бременност, тя е пазила детето
си
като зеница на своето око.
Учене е нужно за всички.
Така родено, детето може
да
се уподоби на лозова пръчка, която принася много плод.
На ученика е забранено
да
плаче.
Това е въпросът, върху който Христос е беседвал с учениците
си
.
Турете плача и партизанството настрана, влезте при Христа и кажете: Готови сме вече
да
учим,
да
проникнем във великите тайни на Битието, дето цари радост и веселие, мир и свобода.
Човек трябва много
да
учи, докато дойде до вътрешно разбиране за нещата.
И като женен, и неженен, той еднакво трябва
да
учи.
Това са отношения на величини, на известни сили, които се преплитат в човешкия живот.
Слушайте тихия глас в
себе
си
, който ще внесе съгласие и мир във вас, във всички хора, в целия свят.
Когато хората се научат
да
трансформират енергиите
си
, само тогава може
да
се говори за хармоничен и правилен живот.
Той ще организира всички общества и ще внесе истинската религия в света – Религията на Духа.
Само тогава те ще се разбират, ще могат
да
превръщат своите нисши енергии във висши.
Всеки друг глас, вън от тихия глас, трябва
да
се проверява.
Много хора се отегчават от живота
си
, от беднотията; искат
да
станат богати, но не знаят как и страдат.
Само така можете
да
решавате правилно въпросите на живота.
Те искат
да
придобият изкуството
да
се сгъстяват и разширяват по желание, но не могат и се обезсърчават.
Кой ще ни помогне
да
разрешим въпросите
си
?
И религиозните, и светските хора страдат, без
да
могат
да
си
помогнат.
– Има кой
да
ви помогне.
Религиозните искат
да
слязат от висотата, на която са застанали; светските искат
да
се качат на високо, но и едните, и другите се отбягват.
Ето, аз съм готов
да
ви помогна.
Те не знаят, че едни други могат
да
си
помагат.
Едно е нужно:
да
сменят местата и службите
си
.
Един от великите закони в природата е законът за обмяната.
Ако учите, ако сте готови
да
изправите живота
си
, ще се застъпя за вас пред Господа,
да
ви запише отново за ученици.
Този закон се изявява и в природата.
Ето защо, като се върнете по домовете
си
, отворете нов лист на вашата книга.
Затова, когато един човек пада, друг става; когато един се понижава, друг се въздига.
Това значи,
да
станете отново пръчка на лозата и Божествените сокове
да
потекат във вас.
Христос казва, че всяка пръчка, която не дава плод, се отрязва и на нейно място дохожда друга.
Бъдете смели, бодри, радостни и вслушвайте се в тихия глас в
себе
си
.
Това показва, че в природата няма празни пространства.
С това се обяснява законът на присаждането: едно клонче се отрязва и на негово място се поставя друго.
Страхливият ще каже като Павла: „
Да
не би аз, който се стремя към Бога,
да
бъда отхвърлен?
“ Бог може
да
отхвърли от
себе
си
човека, само когато последният е огорчил Духа.
Представете
си
, че една мома се ожени за богат учен, добър, благороден момък, който е внимателен към нея, създава й всички удобства, задоволява нуждите й, а тя е постоянно недоволна от него.
Работете и изправяйте погрешките
си
.
Какво трябва
да
прави този мъж?
Както можете
да
грешите, така можете
да
изправяте погрешките
си
и
да
градите.
– Нищо друго не му остава, освен
да
даде свобода на жена
си
,
да
я пусне в света, там
да
търси щастието
си
, там
да
научи урока
си
.
Докато живее с мъжа
си
, докато той задоволява всичките й нужди и желания, тя няма
да
го разбере.
Богатият земеделец взима работници, и в един ден свършва работата
си
.
Когато изгуби мъжа
си
и се натъкне на суровите условия на живота, тя ще започне
да
мисли и ще го разбере.
Бедният земеделец сам жъне и много време употребява, докато свърши работата
си
.
Такова е положението на ученика, който слуша уроците на учителя
си
, но не учи и не се ползва от тях.
Учителят е недоволен от ученика
си
и казва: Ще отрежа този ученик от лозата, от която досега се е хранил.
Свържете се с Христа
да
станете богати и скоро
да
свършите работата
си
.
След това учителят ще
си
намери друг ученик, който ще замести първия.
Така трябва
да
се постъпва и с недоволния.
Жътвата е готова, нужни са работници на нивата, по-скоро
да
се свърши работата.
Първият стремеж у всички хора е еднакъв.
Бог е впрегнал оралото и оре нивата
си
.
Всеки се стреми към възвишеното и благородното, но малцина издържат на стремежа
си
.
Значи, Бог разбърква света с ралото
си
, обръща пластовете,
да
ги изложи на новата светлина и топлина,
да
се приготвят за посяване на новото семе.
Малко хора запазват отношенията
си
към Великия, както и към своята душа.
Станете и вие съработници на Господа и кажете: Господи, благослови и нашата работа!
Който е свързан с Бога, той е доволен от всичко, той издържа на своите вътрешни стремежи и разбирания.
Внесете мир и съгласие помежду
си
и не се осъждайте едни други.
Слушайте тихия глас в
себе
си
, за
да
цъфнете, вържете и дадете плод.
Като ви срещна в бъдеще,
да
се зарадвам и
да
кажа: „Никой ученик не е по-горен от Учителя
си
; достатъчно е той
да
бъде като Учителя
си
.“
Облечете се с надеждата, изпълнете се с вярата, съединете се с любовта.
Както пръчката смуче сокове от лозата, расте, развива се и дава плод, така и човек смуче сокове от дървото на живота, преработва ги и като кръв ги изпраща в сърцето за пречистване.
Както стомахът, дробовете, сърцето и мозъкът на човека работят едновременно и всеки принася своя плод, така и трите вида живот – физически, сърдечен и умствен, се проявяват едновременно, принасят своя плод и хранят лозовата пръчка, закрепена към лозата, която черпи соковете
си
от Божествения живот.
Стане ли най-малкото нарушаване в един от трите вида живот, лозовата пръчка започва
да
вехне, за което господарят на лозата я отрязва и хвърля в огъня.
Затова се казва, че днес повечето хора живеят в стомаха
си
.
Иде вече новото време, когато човек влиза в дробовете
си
, пречиства мислите и чувствата
си
, за
да
изпрати в мозъка
си
чиста, червена кръв, чрез която
да
се свърже с възвишените същества и оттам – с Бога.
Виждате една красива, червена ябълка и се радвате на червения цвят и на формата й, но след няколко дена тя загнива и се разваля.
Какво ви даде красивата ябълка?
Тя ви свърза със съдържанието
си
.
Вие изяждате ябълката, използвате сока й и го изпращате в мозъка
си
като преработена, пречистена кръв, която внася енергия за работа на мисълта.
Вие започвате
да
мислите за отношенията на нещата.
Ето защо, като се говори за живота на лозата и на лозовата пръчка, разбираме всичките положения, през които минава човешката душа.
Като се говори върху различни въпроси, мнозина казват, че вместо
да
разберат нещата, повече се объркват.
Говори се за еволюция, за превръщане на енергиите, за сгъстяване и разширяване на материята, но все едно, че се хвърля камък във водата.
Както хвърленият камък във водата образува все по-големи кръгове около
себе
си
, така и неразбирането им расте все повече.
Едно се изисква от човека: Христос
да
пребъдва в него.
Това значи: Христос
да
живее в човека и
да
се проявява като светлина, топлина и сила.
Както животните се ръководят от Божествения ум по инстинкт, така и всеки християнин трябва
да
се ръководи от Христовата светлина.
Докато не приеме Божията мисъл в
себе
си
, човек всякога ще страда.
Всеки казва, че има свои разбирания и възгледи за живота, не иска никого
да
слуша, но, в края на краищата животът на хората се обезсмисля, и работите им всеки ден изостават назад.
Ще кажете, че животните се ръководят от инстинкта
си
, но, въпреки това, животното усеща приближаващата буря или земетресение и взима мерки
да
се запази, а човек, със своя висок ум и с особеното
си
мнение, става жертва.
Като види, че денят е ясен, топъл, той се радва, излиза
да
се разходи, без
да
подозира, че след два-три часа ще дойде буря, вятър, град и се връща у дома
си
цял измокрен.
Затова се казва, че тихата вода прави големи пакости.
Както върви замислен, той може
да
попадне на мочур и
да
потъне в него.
Като не предвиждат изненадите в живота
си
, хората са недоволни и търсят причината за своите страдания вън от
себе
си
.
Докато мисли, че е лоза, а окръжаващите – пръчки, човек всякога ще се изненадва и ще страда.
Някои религиозни мислят за
себе
си
, че са лози, а светските – пръчки.
Който мисли, че е лоза, той или не разбира истината, или се заблуждава.
И той е пръчка, като всички хора.
Да
мислиш, че
си
лоза, това значи,
да
мислиш, че
си
господар на света.
– Аз мисля самостоятелно, свободно и независимо.
– Ти не знаеш още какво представя мисълта и свободата.
Да
мислиш свободно и право, това е велико изкуство.
У някои интуицията е силна и схващат нещата правилно; у други мисълта е силна, но понякога и едните, и другите остават излъгани.
Казвате за даден човек, че е добър, но виждате само външната, празничната му дреха, не знаете, какви са всекидневните му дрехи.
Мнозина цитират мисълта „
да
съм, или
да
не съм“, изказана от Шекспир, без
да
разбират вътрешния й смисъл.
Тази мисъл подразбира:
Да
стоя ли на лозата, или
да
я напусна;
да
уча ли, или
да
напусна училището;
да
работя само за
себе
си
или и за другите.
Това е тълкуване, каквото и Шекспир може
да
даде.
Един от читателите не могъл
да
разбере смисъла на някои изречения и се отправил към автора,
да
му ги обясни.
Той погледнал читателя
си
, усмихнал се и отговорил: И аз сам не зная, какво съм искал
да
кажа с тези мисли.
Правата мисъл се разбира от всички.
При това между писмената и говоримата реч трябва
да
има известно отношение, известна връзка.
Не можеш
да
пишеш едно, а
да
говориш или разбираш друго.
Не е все едно, дали обичаш или любиш някого.
Обичта е закон за създаване, а любовта – за разрушаване.
Обичта съгражда разрушеното, а любовта и руши, и съгражда.
Любовта първо руши старото, гнилото, негодното, а после съгражда нещо ново, здраво, полезно за всички.
Мъчнотиите, страданията и нещастията са първата степен на обичта.
Щом страда, човек започва
да
мисли и
да
гради.
Той възприема Христа в
себе
си
и се ръководи вече от Неговата мисъл.
И тъй, дръжте връзка с Христа, за
да
не разваляте отношенията
си
с хората.
Кой каквото му каже, той е готов
да
се кара с него.
Ако някой развали оградата на къщата му, той веднага го дава под съд.
И това е разрешение на въпроса, но има и друго, правилно разрешение – сам
да
съградиш оградата
си
.
Вместо
да
водиш дело с години,
да
си
създаваш неприятности, по-добре сам
си
помогни.
Ако се съдиш с ближния
си
, ще те отрежат от лозата и ще те хвърлят в огъня, дето ще се изпаряваш.
Външно тази глава изглежда проста, достъпна за всеки човешки ум, но всъщност не е така.
Това значи,
да
обезсмисли човек живота
си
.
През някои нощи небето е ясно, осеяно с множество звезди, но яснотата още не е признак, че всички хора разбират тайните, които небето крие.
След години ще съзнаеш погрешката
си
и ще разбереш, че никой няма право
да
се съди със своя ближен.
Яснотата е само условие, нужно за ученика,
да
отправи мисълта
си
към Божественото.
Който прилага Божествения закон в живота
си
, той повече печели, отколкото губи.
Следователно, яснотата не предполага още, че човек всичко разбира.
Защо ще се мъчиш
да
обърнеш някой богат човек към Бога, ако той не е готов за това?
Защо ще се мъчиш
да
привлечеш учения човек в дома
си
, ако той не иска доброволно
да
те посети?
Всички умове не са нагодени
да
разбират това, което им се говори.
Каквото и
да
правиш, нищо не се постига насила.
Виждате ясно един човек, но не го разбирате.
Чрез насилие нито богатият обръща кесията
си
, нито ученият отваря ума и сърцето
си
.
Има смисъл
да
дойде някой учен в дома ти, но
да
е готов
да
нахвърля в двора ти от своите камъни, с които
да
градиш.
И глупавият не е за осъждане.
Едно се иска от човека:
да
развие опаковката на идеята, която носи в
себе
си
.
Така само ще разберете, че имате знания, от които можете
да
се ползвате.
Когато види, че лозовата пръчка не се ползва от соковете на лозата и не дава плод, Той я отсича и хвърля в огъня.
Това значи: бъди умен, не се заблуждавай от външната страна на живота, от опаковката на нещата.
Всяка лозова пръчка, която не принася плод, отсича се и в огъня се хвърля.“ Езикът, с който Христос
си
служил, е символичен.
Отправи погледа
си
към вътрешната страна на живота, дето се крие истинското съдържание и смисъл на нещата.
Така Той изнасял истината на хората без
да
ги засегне.
„Аз съм лозата, вие – пръчките.“ Чрез този стих Христос определя, какви трябва
да
бъдат отношенията между учителя и учениците.
Не е лесно
да
се говори на хората.
Символичният език е същевременно и научен.
По- нататък се казва: „Който пребъдва в мене, и аз в него, той пренася плод много.“ Пръчката пребъдва върху кочана на лозата, но все пак й липсва нещо, за
да
живее самостоятелно – тя няма свой корен.
Целта на говорителя е
да
повдигне слушателите
си
, а не
да
ги обижда и изобличава.
Лозата, обаче, има свои корени, води самостоятелен живот и предава живота
си
на пръчките.
докато изработи своите корени и се пусне дълбоко в материята, за
да
заживее самостоятелно, както учителят, тя трябва
да
пребъдва върху кочана на лозата.
Съвременните хора се нуждаят от нови разбирания и възгледи, от нов морал.
Само така всеки народ ще се повдигне, обнови и засили.
Плодът носи живота.
Всички народи трябва
да
се обединят,
да
заживеят братски помежду
си
.
Пръчката може
да
израсте високо,
да
се оформи,
да
даде красиви листа, но без
да
цъфне, без
да
завърже плод.
Ще кажете, че Бог е създал и доброто, и злото.
Едно ще знаете: Бог има свой план, който трябва
да
се изпълни.
На всяка душа е определен пътя, по който трябва
да
се движи.
Който се отклони от своя път, страда.
Човек може
да
се движи по права или по крива линия.
Същото може
да
се каже за всеки ученик, който приема учението на учителя
си
и го задържа само за
себе
си
, без
да
го приложи.
Такъв ученик се изпъжда навън.
Сега всеки може
да
се запита: Аз достоен ли съм
да
приема учението на своя учител?
Хората трябва
да
се обединят,
да
станат едно цяло.
Силата е в цялото, а не в частта.
Важно е ученика
да
бъде прилежен.
Един велик учен е казал, че ако хората не се разбират помежду
си
, ще се посрамят.
Той може
да
бъде царски или княжески син, но ако не се учи, учителят не може
да
влее насила знанието
си
в главата му.
Той не иска
да
губи времето
си
с него.
Докато са събрани в стадо, те са смели, решителни и могат
да
се бранят.
Щом се разделят, силата им намалява и лесно попадат в устата на неприятеля.
Учителят трябва
да
пребъдва в ученика
си
, и ученикът – в своя учител.
Христос казва на учениците
си
, че силата им се крие в тяхното обединение.
Докато са пръчки на една лоза, те са силни, развиват се добре и дават много плод.
Следователно, докато умът, сърцето и душата са в единство, човек всякога може
да
бъде добре,
да
се развива правилно.
Когато пръчките дават цвят и плод, духовният живот се превръща в Божествен.
Ще кажете, че човек трябва
да
живее първо за отечеството
си
, а после за душата
си
.
Този живот подразбира семката на плода, която отново дава пръчки и се размножава.
Право е, има едно отечество, за което трябва
да
се живее.
Човек е дошъл на земята
да
стане гражданин на Царството Божие, от което всички царства и държави са клончета.
Отделните държави са букви на азбуката, а Словото
си
служи с всички букви.
Неустойчивият мени убеждението
си
; той всеки момент е готов
да
приеме чуждо мнение,
да
се откаже от убеждението
си
.
Тази е причината, поради която някога даже двама души не се разбират.
Той мисли, че от всичко може
да
се учи, но всъщност никога не дохожда до познаване на истината.
Те се свързват в името на любовта, но скоро се насищат един на друг и пожелават
да
се разделят.
Те могат
да
се разделят, ако знаят действията изваждане и деление.
НАГОРЕ