НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
414
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
414
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Хармоничен избор / Първата задача
,
МОК
, София, 11.4.1930г.,
Благостта сама по
себе
си
може ли
да
носи нещо?
(втори вариант)
Ако искате
да
възпитате
себе
си
, този е пътят.
(втори вариант)
Ще работите върху сърцето
си
и затова ще ви кажа едно правило: устата не трябва
да
бъде бледа и лицето не трябва
да
бъде бледо.
(втори вариант)
Благият човек може
да
носи, но благостта вън от човека може ли
да
носи нещо?
(втори вариант)
Устата трябва
да
бъде червена, това е основният цвят на природата.
(втори вариант)
В природата съществуват само два цвята - червеният и белият, от които се явяват всички останали цветове.
(втори вариант)
Чрез него може
да
се прояви благостта.
(втори вариант)
Погледнете човека в неговата пълнота, той може
да
изяви благостта.
(втори вариант)
Затова, когато станеш сутрин, гледай се в огледалото.
(втори вариант)
Сега
да
не се ражда някое противоречие във вас.
(втори вариант)
Езикът трябва
да
е червен и устните трябва
да
са червени, и лицето
да
е розово, не алено.
(втори вариант)
(Душата носи живот, пълна младост с добрини, благост и радост.)
(втори вариант)
Сега
да
допуснем, че тук имате пет лавици, полици.
(втори вариант)
Изменете мислите
си
.
(втори вариант)
Представете
си
едно седемгодишно дете, което достига едва първата лавица.
(втори вариант)
Направете опит, турете една мисъл, втора, трета, четвърта, пета, тургайте мисли, които може
да
изменят вашето кръвообращение.
(втори вариант)
Какво ще
си
вземе то?
(втори вариант)
Представете
си
и друго едно дете на 14 години, трето на 21 години и четвърто едно дете на 28 години, най-високо.
(втори вариант)
Всеки един от вас може
да
има бледи устни.
(втори вариант)
Може
да
стане и другото.
(втори вариант)
Вие седите и сте замислен, побледнели сте, но кажат ви - баща ви, когото вие много обичате,
си
иде.
(втори вариант)
И в това отношение разните душевни състояния
си
имат свой темп.
(втори вариант)
Благост носи душа.
(втори вариант)
Ако изчислявате удара на сърцето
си
, пулсът бива различен.
(втори вариант)
В дадения случай ние можем
да
си
поставим нещата в живота в едно положение.
(втори вариант)
Нещата могат
да
се представят тъй.
(втори вариант)
Ти виждаш само каквото има в първата лавица, а другите неща ти виждаш само перспективно.
(втори вариант)
Даже ако правите измерване на вашата ръка, ще забележите една разлика, значи пулсът зависи от състоянието на вашите мисли и вашите чувства.
(втори вариант)
Колко удара трябва
да
има сърцето?
(втори вариант)
(Живот.) Но едновременно животът носи и скръб.
(втори вариант)
Но тези удари могат
да
се увеличат и могат
да
се намалят, пък може и много малко удари
да
има сърцето, малко пулсиране.
(втори вариант)
Младостта какво носи?
(втори вариант)
Когато у вас действа законът на любовта, вие имате едно отмерено пулсиране, един бавен ритъм и дълбочина има.
(втори вариант)
Младостта носи радост, но ако не знае как
да
живее човек, младостта носи и болести.
(втори вариант)
Тогава, когато сърцето ви пулсира правилно, имате и гладък пулс, и дълбоко дишане.
(втори вариант)
За мен най-силната дума е „душа".
(втори вариант)
Тогава, когато сърцето ти удря правилно, и дишането е правилно, когато сърцето не пулсира правилно - и дишането не е правилно.
(втори вариант)
Тя е каката на всичките.
(втори вариант)
А това зависи от мисълта, от ума и сърцето едновременно.
(втори вариант)
Душата между всички други думи, каквото и
да
кажете, всичките думи са подчинени на душата и благост, и живот, и младини, и пълни, добрини, радост, носи.
(втори вариант)
Затова, ако човек иска
да
измени състоянието на своето тяло, понеже той е продукт на своя ум, следователно трябва
да
измени ритъма на своите мисли, ритъма на своите чувства.
(втори вариант)
Душата само мълчи, сгушила се е някъде и слуша, всички й служат, тя е княжеската дъщеря, която уж на последното място се показва, но където и
да
я турите, всичко се отнася все до душата.
(втори вариант)
Да
ги хармонира.
(втори вариант)
А всички други се явяват в душата.
(втори вариант)
Та правилно ще започнете
да
работите над
себе
си
.
(втори вариант)
Нов строеж трябва
да
имаме.
(втори вариант)
Или
да
поддържа организма, или
да
го пресъздава.
(втори вариант)
(
Да
бъде млада.)
Да
, душата трябва
да
бъде млада.
(втори вариант)
На това основание отгоре всеки един за в бъдеще може
да
се лекува сам.
(втори вариант)
Та първото нещо - не трябва
да
се дразните.
(втори вариант)
Не че е невежа, до известна степен
да
, но той има в
себе
си
всичките възможности.
(втори вариант)
В това отношение не трябва
да
се дразните.
(втори вариант)
Да
се развива човек, не значи
да
придобива нещо.
(втори вариант)
Никога не се произнасяй за кой
да
е човек.
(втори вариант)
Не изказвай мнението
си
, не казвай нищо за Божиите работи.
(втори вариант)
Сега аз
да
ви наведа на едно научно противоречие.
(втори вариант)
Да
кажеш - този човек не струва, онзи човек не струва.
(втори вариант)
Представете
си
, че вие всеки ден сте фотографирали едно дете.
(втори вариант)
Недейте гледа на външността.
(втори вариант)
Да
кажем, за сто години вие имате всичките негови фотографии.
(втори вариант)
Не гледайте на кутията, тъй увита с книга, но какво има в тази кутия или в тази книга, или какво има в ума.
(втори вариант)
Питам, фотографиите изменят ли човека, създават ли го?
(втори вариант)
И в закона на еволюцията ние виждаме всичките форми, през които душата е минала.
(втори вариант)
A ти не cи oт онези учени хора,
да
знаеш дa видиш какво има в тази кутия.
(втори вариант)
Ние мислим, че всяка една форма е създала нещо за човека. Не.
(втори вариант)
Ти трябва
да
познаеш, че вътре има нещо скъпоценно за тебе.
(втори вариант)
Но човекът е създал неща за всяка една форма.
(втори вариант)
Някоя сутрин аз ще донеса една кутия,
да
познаете какво има в кутията вътре, защото не всеки може
да
познае какво има в кутията.
(втори вариант)
А формите нищо не са създали за човека.
(втори вариант)
Ако един плъх горе на тавана, може
да
познае какво сладко има затворено в буркана и разпознава сладкото, той най-първо отвори сладкото с боровинки, после дойде до сладкото с боровинки.
(втори вариант)
Но вярно е, че във всяка една форма, която е последвала, човек е употребил повече усилие.
(втори вариант)
Да
кажем, той почне от най-малките микроскопически форми.
(втори вариант)
Но във всяка една последующа форма той е употребил повече сила, за
да
създаде тази форма.
(втори вариант)
Ние сега казваме по обратния път, наместо
да
кажем това, което човек е употребил, за
да
създаде формите, казваме формите са създали човека.
(втори вариант)
Та сега казвам, не трябва
да
мислите, че вие сте по-глупави от този плъх.
(втори вариант)
Казваш: „Иван еди-кой
си
е донесъл на господаря
си
една стомна вода." Нали?
(втори вариант)
Един, като турил един наполеон в ръката
си
, казва: „Познай какво държа в ръката." „Аз не зная, ти кажи." И той самият е забравил какво държи в ръката
си
.
(втори вариант)
Сега как бихте наредили тези думи,
да
ги турите 6 поетическа форма?
(втори вариант)
Или както онзи испански поет, който написал едно стихотворение и го питали какво иска
да
каже с това стихотворение, той казва: „Ами аз сам не зная." Значи в даден случай може
да
напишем нещо и
да
загубим смисъла на написаното.
(втори вариант)
Има една вътрешна връзка, с която може
да
изгубите смисъла на нещата.
(втори вариант)
Запример неща, които се виждат в известни години със смисъл, след пет или десет години погледнеш - изгубват смисъла
си
.
(втори вариант)
Тази ябълка е пратена за тебе, ти
да
я ядеш и ти ще
си
изкажеш мнението за нея - хубава ли е, или не.
(втори вариант)
И, представете
си
сега, тези думи, това е една математическа формула, с която всичко можете
да
постигнете.
(втори вариант)
Та и в нашия ум може
да
изгубите смисъла и
да
обезцените нещата и може
да
ги надцените.
(втори вариант)
Ако знаете как
да
съчетаете линиите, думите, можете и богат
да
станете, и поет можете
да
станете, и здрав можете
да
станете, и талантлив можете
да
станете, и силен можете
да
станете.
(втори вариант)
Но трябва
да
имате едно правилно схващане за цената на нещата.
(втори вариант)
Пък ако не знаете как
да
ги съчетаете,
да
ги наместите, можете и слаб
да
станете, може и болен
да
станете.
(втори вариант)
Значи всичко зависи от съчетанието на думите.
(втори вариант)
И мислите, и желанията на хората
си
имат определена стойност.
(втори вариант)
Та трябва
да
знаете как
да
ги наместите.
(втори вариант)
Вие сега ще кажете аз
да
ги наместя.
(втори вариант)
Много ваши мисли трябва
да
ги оперете, тъй абсолютно, със сапун
да
ги оперете.
(втори вариант)
(Тъй е, защото ние както и
да
ги турим} Все ще има известен дефект.) Дефект няма
да
има,.
(втори вариант)
Има и много ваши желания, които трябва
да
оперете.
(втори вариант)
Които нямат нужда от пране, оставете ги, а които имат нужда - с топла вода и сапун, за
да
се изчистят.
(втори вариант)
Сега съчинете от тези думи нещо,
да
Видим каква поезия ще изкарате.
(втори вариант)
Като местите думите, можете
да
получите здраве.
(втори вариант)
Всички напишете по нещо и ще изберем петчленна комисия, която
да
се произнесе Върху написаното на Вашите работи.
(втори вариант)
Да
кажем ревматизъм имате, но като местите думите, ревматизмът може
да
изчезне.
(втори вариант)
Комисията ще се произнесе Върху най-хубавата работа и тук от тези думи ще изкараме една песен.
(втори вариант)
Или липсва ви памет и вие се занимавате с тези думи един ден, два дена, три и може паметта ви
да
се усили.
(втори вариант)
Едно време паметта ми беше слаба, но сега се усилила." Или,
да
кажем, не сте весел.
(втори вариант)
(Може ли други думи
да
прибавим?) Можете
да
прибавите колкото думи искате.
(втори вариант)
Може
да
прибавите някои думи, ако тези думи могат
да
се облекат, тогава те са намясто.
(втори вариант)
Но ако не им подхожда костюмът, тогава няма
да
турите други думи.
(втори вариант)
Вие трябва
да
имате една мярка, с която винаги
да
намествате едно противоречие.
(втори вариант)
Всяка част може
да
бъде толкова голяма, колкото цялото, но никога не може
да
бъде по-голяма от цялото.
(втори вариант)
А цялото всякога може
да
бъде по-голямо от своята част.
(втори вариант)
И частта никога не може
да
бъде по-голяма от цялото, а цялото всякога може
да
бъде по-голямо от своите части.
(втори вариант)
Всяко голямо цяло може
да
бъде толкова малко, колкото своята част, но никога не може
да
бъде по-малко от своята част.
(втори вариант)
Цялото не може
да
стане по-малко от своята част.
(втори вариант)
От единицата не може
да
има по-малко, тя е най-малката част.
(втори вариант)
Сега законът е този: ние не можем
да
бъдем повече от Бога.
(втори вариант)
Но и Бог не може
да
знае по-малко от нас.
(втори вариант)
Той слиза до нас, но Бог не може
да
знае по-малко от нас.
(втори вариант)
И по-долу от нас не може
да
слезе.
(втори вариант)
Или, казано на друг език, Божественото у тебе не може
да
бъде по невежа от самия тебе.
(втори вариант)
Божественото у човека е неговият ум в даден случай.
(втори вариант)
А можем
да
кажем - в ума има две неща: има воля, има и разбиране.
(втори вариант)
Умът е създаден от две неща.
(втори вариант)
Сега в дадения случай кое е по-силното - волята и разбирането или самият ум?
(втори вариант)
Защото, най-първо, за
да
прояви човек воля, той трябва
да
е намислил нещо и
да
го почувства, и тогава, ако това, което е намислил и почувствал, е право, той има право
да
го направи, защото умът е по-силен.
(втори вариант)
Правият ум включва в
себе
си
и правите чувства.
(втори вариант)
А правите мисли и правите чувства се изразяват в силата на волята.
(втори вариант)
Правата мисъл и правото чувство се проявяват в силната разумна воля.
(втори вариант)
Следователно волята сама по
себе
си
, без човешкия ум и сърце, тя не може
да
се прояви.
(втори вариант)
Но и човешкото разбиране без воля пак не може
да
се прояви.
(втори вариант)
Но и умът без воля и без разбирането, това са два органа, без които той не може
да
се прояви.
(втори вариант)
Като кажеш: „Аз нямам воля", значи ти не искаш
да
проявиш своя ум.
(втори вариант)
Не искаш
да
проявиш волята
си
.
(втори вариант)
Може
да
кажеш: „Не разбирам ума
си
." Но ти трябва
да
туриш ума в неговото разбиране.
(втори вариант)
А в разбирането ти трябва
да
знаеш закона
да
наместваш мислите
си
и как
да
разместваш мислите
си
.
(втори вариант)
Кога се раждат мислите у човека?
(втори вариант)
Мисълта - това е раждане у човека.
(втори вариант)
И ако дойдете до човека, всеки един човек трябва
да
роди нещо.
(втори вариант)
Сега ние не говорим за външното раждане.
(втори вариант)
Ние вземаме, както е в природата.
(втори вариант)
Да
кажем, когато се роди детето, кое е първото желание, което се ражда у него?
(втори вариант)
Дишането почва с раждането.
(втори вариант)
Детето не диша в майка
си
, но с раждането започва този процес на дишането.
(втори вариант)
А с дишането се ражда първият звук - плачът, който е глас на волята.
(втори вариант)
Звукът винаги показва една интензивност - че то има нужда от нещо, но не знае как
да
изкаже нуждата
си
.
(втори вариант)
То издава първия звук, майката го разбира.
(втори вариант)
Кой е първият звук, който издава детето?
(втори вариант)
„Ву-а-а." Вас ви се вижда смешно.
(втори вариант)
Когато заплаче детето, майката се радва и всички се радват, казват: „Заплака." Детето е живо.
(втори вариант)
А като каже „Уа-а", всички се радват.
(втори вариант)
„А-а" - сега за ядене дайте.
(втори вариант)
Дават му един предмет, и то следующия - това е една бутилка.
(втори вариант)
Майката казва: „Отвори бутилката." И детето тури устата, извади запушалката и после изважда съдържанието на шишето.
(втори вариант)
Значи то като каже „В-у-а", веднага му дават едно шише,
да
разреши тази задача.
(втори вариант)
Хората дълго време са мислили - и инженери,
да
намерят една помпа, за
да
могат
да
изваждат вода, а това дете изведнъж знае това изкуство.
(втори вариант)
Та казвам, всичките неща човек ги носи в заложба у
себе
си
.
(втори вариант)
Най-основното нещо е, че онова дете носи вече в
себе
си
онова понятие за добиване на храната.
(втори вариант)
С първата
си
дума то дава сигнал.
(втори вариант)
То не знае къде
да
я намери, но майката, като я тури в устата, като намести това шише в устата, ръцете и краката не работят, но то щом напипа с езика
си
, съзнанието се събужда и първият опит излиза сполучлив.
(втори вариант)
„В-а-в" показва, че е започнала дихателната система
да
функционира.
(втори вариант)
А с дишането умът е започнал
да
мисли.
(втори вариант)
Тогава с дихателната система започва процесът на мисленето, значи и процесът на мисленето е излязъл сполучлив.
(втори вариант)
Щом това дете е започнало
да
суче, това показва, че това дете е здраво.
(втори вариант)
Не може ли
да
суче, не може ли
да
диша, това дете е болно.
(втори вариант)
А ако може
да
разреши тази първа задача -
да
диша и
да
суче, това дете може
да
мисли то е здраво.
(втори вариант)
Щом имаш една задача,
да
я решиш правилно, значи умът е здрав.
(втори вариант)
Но щом не може
да
разрешиш задачата, значи не може
да
извадиш това мляко от шише.
(втори вариант)
Ти се събуждаш, искаш
да
направиш едно добро.
(втори вариант)
Значи твоето съзнание се събужда, доброто се ражда.
(втори вариант)
Сега, ако ти не приложиш това добро, ти
си
болен човек.
(втори вариант)
Та казвам, при новия начин на разсъждение ти не може
да
кажеш: „Аз не мога
да
го направя." Ако вие кажете така, това е едно болезнено състояние, затова е по-добре
да
казва човек „мога", отколкото „не мога".
(втори вариант)
Защото онзи, който казва „мога", е всякога по-силен, отколкото онзи, който казва „не мога".
(втори вариант)
Който започва с „м", е по-силен от онзи, който започва с „н", защото само отрицателното е носител на неможенето.
(втори вариант)
Казваш „н" - не мога
да
мисля.
(втори вариант)
Защо не можеш
да
мислиш?
(втори вариант)
Някой път
си
има причини.
(втори вариант)
Ако върху една малка трева вие турите един голям камък, питам, тази трева може ли
да
расте?
(втори вариант)
Не може
да
расте.
(втори вариант)
Всичките благородни мисли се осакатяват от някое тежко желание.
(втори вариант)
Пишете думата „благост", „носи", „душа", „живот", „младост", „пълна", „добрини", „радост".
(втори вариант)
Какво трябва
да
се направи?
(втори вариант)
Сега всички съчетайте тези думи, направете нещо цяло.
(втори вариант)
Махни това желание, тури го настрана, за
да
може добрата мисъл
да
израсне.
(втори вариант)
С връзки може
да
си
послужите, съюзи и предлози може
да
турите.
(втори вариант)
Значи от нашите благородни мисли ние трябва
да
отстраним тежките желания, за
да
могат
да
израснат.
(втори вариант)
(Значи канапът е от нас.) Представете
си
сега, че от съчетанието на тези думи зависи целият ви живот.
(втори вариант)
Сегашната психология има хубави неща, но процесът на развитие, който те внасят в психологията, е просто един механически процес.
(втори вариант)
Те внасят и доброто, и всичките морали, правила, закони, но това е един механически път.
(втори вариант)
(Всички мислят и пишат.) Които са написали,
да
четат.
(втори вариант)
Та в самовъзпитанието трябва
да
се поставят нови методи.
(втори вариант)
(Душа, пълна с благост и добрини, носи живот, младост и радост.
(втори вариант)
Виждам, по този начин, както хората възпитават от толкова хиляди години, не че не правят никакво усилие - човечеството прави грамадни усилия, колко милиони хора работят върху това, но щом останат сами, те не прилагат.
(втори вариант)
Благостта носи живот на душата, а добрините пълнят младостта с радост.) Сега нали има закони за реда на нещата.
(втори вариант)
Казвате,
да
турим едно правило.
(втори вариант)
И ние казваме всеки
да
направи нещо за Бога.
(втори вариант)
Обаче, щом замине учителят, другите казват: „Той доброволно няма
да
го направи, но
да
наложим този закон." Та ние трябва
да
заставим някого
да
направи едно добро.
(втори вариант)
(Пак от Бога.) Но за
да
излезе душата, как
да
направим съединение?
(втори вариант)
Днес се наложи един закон, утре - друг закон и така се раждат противоречията в света.
(втори вариант)
Та сега човек и
да
се освободи от
себе
си
, защото този закон е верен само по отношение на
себе
си
.
(втори вариант)
Никой от вас не трябва
да
изнасилва
себе
си
,
да
оставим това изнасилване отвън.
(втори вариант)
Питам, ако ти изнасилваш
себе
си
, какво ще добиеш или ако измъчваш
себе
си
, какво ще добиеш, или ако побеждаваш
себе
си
?
(втори вариант)
Не казвай - човек трябва
да
победи
себе
си
, защото, ако ти победиш
себе
си
, ти ще разслабиш
себе
си
, ще разклатиш
себе
си
и ще унищожиш
себе
си
.
(втори вариант)
Душата носи в
себе
си
едно съединение на любов и мъдрост.
(втори вариант)
Казват: „Победи
себе
си
." Не, въздигни
себе
си
.
(втори вариант)
И извадете любовта и мъдростта от душата, душата сама по
себе
си
изчезва.
(втори вариант)
Не казвай
да
победиш
себе
си
, защото тогава ти
си
роб на някой отвън, някои външни сили са те заробили.
(втори вариант)
Освободи
себе
си
от робството, подигни
себе
си
, въздигни
себе
си
.
(втори вариант)
Тогава какво носи животът?
(втори вариант)
За
да
се възпитава човекът, най-първо той трябва
да
се научи
да
се храни.
(втори вариант)
Младост. А тази младост какво носи?
(втори вариант)
Казва някой - не може
да
се храни.
(втори вариант)
Ако на това дете ръцете не могат
да
работят и неговият ум е толкова слаб, и майка му като му тури това шише, изведнъж здравото дете започва своята работа и свършва опита сполучливо.
(втори вариант)
Значи детето почва
да
яде.
(втори вариант)
Можете
да
си
турнете думите както искате.
(втори вариант)
В дадения случай, щом ти дадат една бутилка, гледай
да
разрешиш задачата.
(втори вариант)
Но естественият път, психологичният път е - нещата трябва
да
произлизат последователно.
(втори вариант)
На малкото дете дават най-малката бутилка, с най-малката шийка.
(втори вариант)
То не казва: „Дайте ми някоя златна." Веднага започва своята работа.
(втори вариант)
Благостта от душата може ли
да
излезе?
(втори вариант)
Следователно законът е такъв: най-малкото благо в дадения случай ти не го считай, че е унижение.
(втори вариант)
Могат те
да
се различават, но може това
да
е едно раздвояване.
(втори вариант)
Ако не знаеш как
да
започнеш, кажи: „В-а-а-а".
(втори вариант)
Душата означава това, което любовта ражда, което излиза от любовта, а духът носи това, което излиза от мъдростта.
(втори вариант)
Любовта създава един по-висок свят, а мъдростта е създала един по-низш свят, по човешки ако се говори.
(втори вариант)
Но може ли душата
да
бъде благост?
(втори вариант)
Значи непременно умът, мисълта или мозъкът трябва
да
работи, но трябва
да
знаете, че и вашето сърце трябва
да
работи.
(втори вариант)
2.
Господар на съботата
,
НБ
, София, 13.4.1930г.,
Често бащата и майката създават закони за децата
си
и следят за тяхното изпълнение.
Сегашните хора се страхуват от мнението на близките
си
, на обществото и старателно прикриват своите престъпни мисли, чувства и постъпки.
Майката свари сладко, иска
да
го скрие от непослушното
си
дете.
Който крие своето безверие, безлюбие, невежество, той е по-страшен от онзи, който открито показва безверието, безлюбието и невежеството
си
.
Същевременно бащата закачва една пръчица на стената и казва на детето
си
: Слушай, виждаш ли тази пръчица?
Ако
си
позволиш, без разрешение,
да
взимаш сладко, ще опиташ пръчицата на гърба
си
.
Последният казва: Може
да
съществува Бог, но може и
да
не съществува.
Детето не смее
да
пипа без позволение.
Обаче, когато порасне, стане момък или мома на 21 година, свободно може
да
си
взима сладко, когато пожелае.
Тази философия не може
да
изкара човека на добър край.
Кажете ли, че или съществува Бог, или не съществува, това е механическо гледане на въпроса.
Когато бащата остарее, синът закачва също такава пръчица на стената и казва на баща
си
: Татко, ако
си
позволиш
да
взимаш нещо без разрешение от мене, ще опиташ пръчицата.
Не е безразлично, дали Бог съществува, или не.
И старият не трябва
да
пипа, без разрешение, за
да
не опита пръчицата на гърба
си
.
Разумният човек не може
да
разсъждава така.
Той не може
да
си
задава въпроса, съществува ли животът, или не; той не може
да
каже, че това знаят родителите му.
Не, и за децата, и за възрастните трябва
да
съществува един закон.
– Защо само родителите му
да
знаят, той
да
не знае?
За
да
се прилага еднакво закона и за децата, и за възрастните, не прави шкаф, в който
да
криеш сладкото.
Всякога давай добър пример на децата.
– Така не се разсъждава.
Не изисквай от тях повече работа от тази, която те могат
да
свършат.
Вие посаждате едно семе в земята, и то пораства.
Ще приведа един пример от руския живот.
Бащата на някоя княгиня, Матилда Богачевска, млада, високо интелигентна, благородна и даровита мома, решил
да
я ожени за един млад княз, с когото се запознал в последно време.
Не, семето носи живота в
себе
си
; почвата, влагата, светлината и топлината с условия за проявяване и за диференциране на живота, който е вложен в семето.
Бащите на младите дошли до убеждение, че може
да
се сродят.
И тъй, както животът в семето дава подтик за растене, така и животът, вложен в човека, дава потил, импулс за работа.
Като чул разговора на баща
си
, синът се обнадеждил и решил
да
се срещне с младата княгиня,
да
се запознаят.
В дена, определен за срещата, княгинята намислила
да
устрои на княза една изненада.
Ако престане
да
мисли и чувствува, човек прекъсва връзката
си
с живота.
Тя била духовита, съобразителна, искала
да
изпита княза,
да
разбере, какво го заставя
да
се жени.
Наруши ли отношението между правите мисли и чувства, човек внася в
себе
си
условия за болестите,.
Извикала при
себе
си
слугинята и казала: Днес ние ще разменим ролите
си
.
Каквито физиологически обяснения
да
се дават за живота, в същност, той е проява на мисли и на чувства.
Княз Мерик Мелизовски ще ни посети, но и пред него ще играеш ролята
си
.
Слугинята изпълнила желанието на своята господарка, която веднага поела работата на Соня.
Днес всички говорят за новото възпитание на младежта.
Ново възпитание е онова, което може
да
внесе здраве, веселие и бодрост в човека,
да
се справя лесно с мъчнотиите на живота
си
.
Той поглеждал ту към Соня, ту към Матилда и след един час се обърнал към Матилда и казал: Имам една молба към вас.
Който познава тези закони, той е господар на своя живот.
Някои казват, че познават законите на ума и на сърцето
си
, а при това отричат концентрацията на ума и молитвата като методи за работа и за постигане на желанията
си
.
Ще ми позволите днес
да
стана слуга на княгинята и на вас.
Каквото ми заповядате, ще направя.
Като получил съгласието на двете жени, той съблякъл своите дрехи, облякъл се като слуга и очаквал заповеди.
Молитвата, например, е метод, чрез който човек се свързва с природата, както химикът с химическите действия.
Княгинята го накарала
да
отиде на реката,
да
опере всички нечисти чували.
Вие не можете
да
се свържете с природата, ако нямате в
себе
си
онзи непрекъснат молитвен дух.
Като изпрал чувалите, накарали го
да
очисти обора на конете.
И химикът не може
да
се свърже с химическите реакции, ако няма лампичка, с която постоянно
да
нагрява веществата.
Най-после го изпратили на лозето
да
копае.
В този смисъл, молитвата представя светлина и топлина, необходими за свързване на човешката душа с Бога, с разумната природа.
Той свършил всичката работа отлично, и вечерта тръгнал
да
си
отива.
Наистина, ако не направиш връзка с природата, с всички разумни същества и с всичко разумно в света, ти нищо не можеш
да
постигнеш.
Като отишъл у дома
си
той
си
казал: Аз няма
да
се оженя за княгинята, не ми харесва.
Следователно, който иска
да
постигне своите идеали, преди всичко, трябва
да
има вяра във великото, абсолютно начало, а после и в
себе
си
, като част от това начало.
Обаче, като княз не ми е позволено
да
взема мома от простолюдието.
Предпочитам
да
не се женя, отколкото
да
ми натрапят княгинята, която не харесвам.
Щом е така, човек може
да
вярва в обществото дотолкова, доколкото и в
себе
си
.
Така, той решил
да
не се жени.
Колкото е добър отделният човек, толкова може
да
бъде добро и обществото.
Затова Христос казва: „Достатъчно е ученикът
да
бъде като учителя
си
”.
На каквото място и
да
го турите, каквото име и
да
му дадете, Соня
си
остава Соня, т. е.
И ученикът може
да
бъде толкова способен, колкото учителя
си
, но никога учителят не може
да
бъде по-долу от ученика.
слугинята
си
остава слугиня.
Колкото него може
да
бъде, но не и по-долен от него.
Същото се отнася и до княгинята: колкото низко и
да
я поставите, княгинята
си
остава княгиня.
Ако науката, към която се стремим, стане основа на нашия живот и не може
да
ни преобрази, каква наука е тя?
Каква наука е тази, която не може
да
свърже личния, семейния и обществения живот в едно цяло?
Дето и
да
я турите, любовта
си
остава любов.
Каква наука е тази, която не може
да
свърже живота на ума, на сърцето, на душата и на духа в едно цяло?
Тя носи светлина навсякъде.
Някои се опитват
да
говорят за душата, разглеждат състава й, но не знаят, какво в същност представя тя.
Любовта е единствената сила, която постъпва абсолютно безпристрастно.
Докато се държиш здраво за тези принципи, ти
си
човек, ти
си
жива душа.
То има определен ритъм, с определено число удари в минута, които се определят от степента на човешкото развитие, т. е.
Какво представя човек, ако извади от
себе
си
любовта и мъдростта?
Като се изследва пулса на човека, може
да
се разбере, какво го очаква в бъдеще.
Какво става с шишето, ако извадите водата от него?
Шишето е важно, докато има вода.
Без вода то губи цената
си
.
Водата е важна като елемент, който утолява жаждата на човека.
Дейността на човешкия ум се направлява от сърцето, както и от симпатичната нервна система, която също не се подчинява на човешката воля.
Дали е в шишето, или вън от него, водата не губи значението
си
.
Мнозина се оплакват от неуспехи в живота
си
.
Шишето е ценно, докато има вода в него; изгуби ли водата
си
, то се обезценява.
– Защото са влезли в разрез със сърцето
си
и искат
да
го подчинят на волята
си
.
Ако човек проявява своята разумна воля, защо трябва
да
подчини сърцето
си
?
Коя мома, или кой момък отговарят на молитвите
си
?
Докато момъкът не коленичи пред момата и не й обещае, че е готов на всички жертви за нея, тя не го поглежда.
Щом е така, трябва ли
да
подчините или
да
победите сърцето
си
?
Щом коленичи пред нея и каже, че е готов
да
й служи,
да
й стане роб, момата поглежда благосклонно към него и му се усмихва.
Какво печели човек, ако победи
себе
си
?
Да
победиш
себе
си
, това значи,
да
победиш Бога.
Когато иска
да
постигне желанието
си
, тя обещава на момъка, че е готова
да
се пожертвува за него,
да
му служи.
– Ама трябва
да
се възпитаваме.
Едва тогава момъкът спира вниманието
си
върху момата.
– По естество човек е добър, следователно, няма защо
да
се възпитава.
Обаче, ако те не са готови
да
обещаят, че ще се жертват взаимно, те ще останат далеч един от друг.
Как можете
да
възпитате доброто?
Ако момъкът и момата не са готови
да
се жертват един за друг, любовта никога няма
да
им се разкрие.
Човек трябва
да
запази доброто в
себе
си
, т.е.
Думата „коленичене” подразбира даване нещо от
себе
си
.
На същото основание питам: Мислите ли, че ще познаете любовта, ако не сте готови
да
коленичите пред Бога и
да
обещаете, че сте готови
да
Му служите?
Поставете човека на естественото му положение и ще видите, че в него ще се проявят всички благородни качества.
За
да
се убедите в истинността на моите думи, направете следния опит: предайте едно дете в ръцете на видни педагози, а друго оставете
да
се развива свободно, без никакви педагогически правила.
Без
да
дадат нещо от
себе
си
, те искат даже
да
заповядват на Бога.
Първото дете ще се възпитава под строгия надзор и морал на педагозите, а второто – под влиянието на добрите примери в живота.
Молитвите им не съответстват на човек, който люби Бога и иска
да
Му служи, но са на господар, който знае само
да
заповядва.
Резултатите от възпитанието на двете деца ще бъдат различни.
Хората, религиозни и светски, не са доволни от живота
си
, искат нещо друго, и затова често се запитват: Какво, наистина, е Бог?
Много лесно може
да
се отговори на този въпрос.
Хора, които са излезли от калта на живота, проявяват по-голямо благородство, отколкото тези, които са израсли в благородна среда, обиколени от внимание и грижи на окръжаващите.
Бог е Онзи, Който те е създал, Който ти е дал живот.
И едните, и другите примери са ценни дотолкова, доколкото ни убеждават в силата на доброто, вложено в човека.
А ти, който не можеш
да
създадеш Бога, нито
си
създал живота, се осмеляваш
да
Го отричаш,
да
се питаш, какво представя Той.
Ето защо, задачата на съвременните педагози се свежда към това, именно,
да
се даде възможност и условия на детето
да
прояви доброто в
себе
си
.
Следователно, ти нямаш право
да
бъдеш господар на своя Създател.
Той ти е дал ум и сърце
да
Му служиш.
В природата, т.е.
След това четете индуската религиозна философия, в която се казва: „Убий всяко желание в
себе
си
”.
Ние ще разгледаме този стих в преносен смисъл.
Днес всички говорят за възпитанието на младото поколение и вярват, че чрез него могат
да
постигнат всичко, каквото желаят.
Да
убиеш желанията
си
, значи,
да
унищожиш сърцето
си
.
Ако някой се осмеляваше
да
не празнува съботата, наказваше се със смърт – животът му се отнемаше.
Като познава законите на ума, човек вижда, че единственото нещо, на което може
да
разчита, е неговият ум, вследствие на което той може
да
прави различни опити с него.
Тежко на онзи, който се осмеляваше
да
каже нещо против държавата и нейните закони!
Според тях, самоотричането подразбира отричане от живота, от желанията
си
.
; Обаче, Христос казваше, кой е Син Человечески.
Под думата „самоотричане” Христос разбира отричане на човека от всички свои глупости и беззакония, от лъжата, от безверието, малодушието недоволството, болестите, от всички лоши наследствени черти.
Значи, по това време и съботата имала господар.
Следователно, ако човек не даде място на Бога в сърцето
си
, сам затваря пътя
си
в живота.
С други думи казано: Човек трябва
да
се отрече от всичко животинско в
себе
си
, от лошите черти на вълка, на мечката, на тигъра, на змията, на комара, на паяка и т.н.
Щом имала господар, ще излезе, че съботата била слугиня.
А
да
се отрече човек от живота който Бог му е дал, това не е подразбирал Христос.
Следователно, който не се подчинява на тази слугиня, плаща с живота
си
.
Трябвало той
да
стане жертва на слугинята.
Той казва: „Това е живот вечен,
да
позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото
си
проводил на земята”.
Смешно е тогава
да
поставяте слугинята на мястото на една царица или княгиня.
Значи, една от задачите на човека е
да
познае Бога във всичките Му прояви.
„Син Человeчески е господар и на съботата”.
– Защо Син Человeчески може
да
бъде господар на съботата?
Изучавайте, живота във всички живи същества – в човека, в коня, в овцата, във вола и подражавайте на добрите черти.
Само разумният човек може
да
бъде господар.
Бъдете търпеливи, като вола,
да
ви впрягат и
да
мълчите; бъдете пожертвователни като овцата,
да
взимат млекото, вълната ви и
да
не роптаете; бъдете като коня, всеки момент готови за работа –
да
ви яздят,
да
ви впрягат в кола и т. н.
Преди всичко господарят трябва
да
бъде умен, волев човек.
Човек трябва
да
си
състави ясна представа за вътрешния смисъл на живота, а не
да
се задоволява само с разглеждането му от социално становище.
Социалното гледище за живота представя външно гледане, което не води към онези практически резултати, нежни за едно здраво, положително възпитание.
Воля без любов не може
да
се прояви.
И обратно: дойдете ли до ада, дето е мъчението, нещастието, болестите – там Бог не съществува.
Дето има любов, там може
да
има воля; дето няма любов, никаква воля не може
да
има.
Днес са изнамерени такива електрически лъчи, които могат не само
да
изгарят телата, но и
да
топят мъчнотопимите метали.
— Здрав ли
си
?
–Не съм здрав.– Щом боледуваш, първата ти работа е
да
се примириш с Бога,
да
изправиш живота
си
.
Ние наричаме истинска, положителна наука онази, която прилага откритията
си
за благото, както на отделния човек, така и на всички народи, на цялото човечество.
Ако своеволието, инстинктът и нагонът наричате воля, такава воля имат всички животни: и лъвът, и тигърът, и мечката, и вълкът.
Наука, която унищожава човека, своя изобретател, носи повече регрес, отколкото прогрес.
Своеволие има и канарата, която се спуща от някой планински връх; своеволие има и водопадът, който се спуща с шум и бучене от някоя планинска канара; своеволие има и вятърът, който изкоренява дървета, събаря камъни, завлича хора и говеда.
Затова е казано: От здрав баща и от здрава майка всякога се раждат здрави деца.
След всичко това чувате
да
казват за някого, че е волев човек.– Защо е волев?
Невъзможно е здрави родители
да
родят болни деца.
Един ден те решили, всеки от тях
да
направи някакъв опит,
да
покаже, докъде е достигнал във възможностите
си
.
–Защото бил смел, излязъл срещу врага
си
и го убил.
Ако родителите са болни, и децата им ще бъдат болни.
Даровитите родители всякога раждат даровити деца, а бездарните родители – бездарни деца.
Каква воля е тази, чрез която човек в един момент може
да
разруши великото и красивото, което Бог е създал в продължение на милиони и милиарди години?
Каква воля е тази, която взима чука в ръка и разрушава красивата статуя на един виден художник?
Казвате, че човек не може
да
не греши, не може
да
бъде даровете, но когато Духът го посети, всичко ще се изправи.
След това вторият адепт пристъпил към опита
си
.
Така не се разсъждава.
Каква воля е тази, която унищожава съчинението на един велик учен, което има за цел
да
подобри състоянието на цялото човечество?
Ако остане на човека отсега нататък
да
се изправя,
да
стане умен и даровит, всичко е свършено с него.
Ако отсега нататък Духът трябва
да
го посещава всичко за него е изгубено.
Положителната, истинската воля преди всичко включва в
себе
си
разумността.
При това, човек не трябва
да
очаква наготово
да
го посети Духът и
да
работи за него.
Той трябва
да
работи над
себе
си
,
да
приготви условия за посещението на Духа.
Големи са постиженията и на двамата адепти, но за предпочитане е
да
превърнеш стария човек в млад, отколкото
да
превърнеш човека в злато.
Съвременните хора се мъчат и страдат.
Светът е създаден разумно.
От човека се изисква
да
разбере тази вътрешна разумност.
– Не са доволни от живота
си
.
Мнозина искат
да
знаят, къде е онзи свят и какъв е той.
Ако се вгледате в живота, ще видите, че във всички негови прояви, във всички области, между всички общества и народи, отсъства истината.
Това не може
да
се разказва, нито описва.
Тя сгрухва човека и го превръща в злато, като казва: Ние се нуждаем от пари, от злато.
Представете
си
, че получите едно писмо.
Като се натъкват на неверни слухове, хората се оправдават с думите: Няма нищо, това са, бели лъжи.
Този стремеж отживя времето
си
.
Значи, белите лъжи са невинни, оправдават се.
Днес всички хора търсят науката на втория адепт,
да
сгрухат човека, но
да
го подмладят,
да
го направят способен
да
възприема новите идеи и
да
ги прилага.
Съвременните християни очакват
да
дойде Христос на земята по чуден начин,
да
слезе от облаците, придружен с множество ангели.
Опашките на белите лъжи се виждат, а на черните не се виждат.
Ако дадете същото писмо на друг някой
да
го прочете, той ще го обърне натук – натам и ще каже: Нищо особено няма в това писмо – обикновено писмо.
Друг пък може
да
каже, че е глупаво написано.
Според мене, моралът представя онова разумно начало, което действува в света и се прилага еднакво към всички живи същества.
Когато слезе на земята, в своята пълнота, тя ще запали сърцата на всички хора, ще просвети умовете им.
Великият морален закон засяга всички същества и еднакво ги държи отговорни.
Те ще бъдат един ум и едно сърце и ще кажат: Отричаме се от досегашния
си
живот, отричаме се от всички заблуждения и погрешки, от всички глупости и недоразумения.
Това значи, че Бог е слязъл на земята: В който момент хората се обикнат, заживеят помежду
си
братски и са готови
да
споделят всички блага без насилие, ние казваме, че Бог е дошъл на земята.
Друг начин за дохождането на Бога между хората не съществува.
То често се катерило по дърветата, разваляло гнездата на птичките, взимало яйчицата им.
Само по този начин хората могат
да
очакват въдворяване на Царството Божие на земята.
Ако пък имало малки, взимало ги
да
си
играе с тях.
Всеки може
да
направи опита,
да
види, как истината регулира живота.
Не е лошо, че хората създават закони, но те трябва
да
бъдат разумни; не е лошо, че има църкви и училища на земята, но те трябва
да
се изменят,
да
поставят любовта за основа на своята работа; не е лошо, че хората се женят, стават майки и бащи, раждат деца, но, преди всичко, те сами трябва
да
се възпитат,
да
приемат новите идеи, като основа на своя живот.
Един ден то взело пет малки лястовички от едно гнезда и им отрязало езичетата, след което ги захвърлило.
Например, достатъчно е при най-голямата
си
тъга човек
да
помисли, че някой го обича, за
да
стане радостен.
Новите идеи подразбират приложение на великите Божии закони; не е лошо, че в света има господари и слуги, но базата на техните отношения трябва
да
се измени.
Майката видяла това и, вместо
да
се скара на детето,
да
го посъветва, втори път
да
не постъпва така с малките птиченца, тя започнала
да
разправя на съседките
си
, какво направил нейният Иванчо.
Нов ред и порядък трябва
да
се постави в света.
Могат ли скръбта и страданието
да
устоят на любовта и на истината?
Родили му се пет деца едно след друго, но всички били неми.
И обратното е вярно: достатъчно е човек
да
помисли, че никой не го обича, за
да
изгуби радостта
си
.
Достатъчно е човек
да
отвори сърцето
си
за Божествените чувства и ума
си
– за Божествените мисли, за
да
постигне, каквото желае.
Щом радостта го напуща, на нейно място иде страданието.
Може ли такъв човек
да
реагира срещу Божественото?
Страданието е признак на обезверяването на човека.
Той не само че няма
да
се противопоставя на Божественото, но става извор, от който започва
да
тече чиста планинска вода.
Никой няма право
да
отнема от човека или от живите същества това, което не може сам
да
направи или
да
им го върне.
– Колко вода ще извира от него?
Мъчението пък иде, когато човек помисли, че няма кого
да
обича.
Един касапин искал
да
заколи един вол.
Обаче, когато намериш човек, когото обичаш и който те обича, ти
си
намерил вътрешния смисъл на живота.
Следователно, дойдете ли до любовта, няма
да
казвате, че някого обичате повече, а някого – по-малко.
Обаче, волът не се давал.
Единственото същество, което може
да
прояви любовта
си
чрез нашите близки, братя и сестри, е Бог.
След като се борил цял час с вола, касапинът дошъл до една хитрост: съборил вола на земята, извадил едното му око и, като го обезсилил, заклал го.
В любовта няма закон, с който
да
определяте, колко
да
обичате, или колко
да
не обичате.
След две седмици касапинът получил наказанието
си
.
Сам Бог никога не може
да
се прояви в своята целокупност.
Ако мислите, че обичате едного повече, а другиго по-малко, вие се самозаблуждавате.
Как може Великото
да
се прояви в малкото?
Даже и когато мислите, че не обичате някого, при известен случай вие го обиквате.
Голяма била изненадата му, когато видял, че пострадал тъкмо с това око, което той извадил на вола.
Представете
си
, че по невнимание вие падате в една дълбока река и започвате
да
се давите.
Каквито примери и
да
се изнасят на хората, те са готови
да
отрекат всичко.
Бъдещето носи по-големи условия за проявите на Бога.
Прави са, има неща, които могат
да
се отричат, но има такива неща, които по никой начин не могат
да
се отричат.
Както и
да
се проявява Той всякога ще остане нещо не проявено.
Няма ли
да
го обикнете след това?
Всичко, което може
да
се отрече, почива на фалшива основа.
До този момент вие не сте го обичали, защото не сте му дали възможност
да
се приближи до вас.
То е създадено от хората и се отличава със своя временен, преходен характер.
Ако се сравнят с ангелите, тогава само може
да
се види грамадната разлика между човека и ангела.
За
да
се прояви любовта между хората, непременно трябва
да
се създадат благоприятни моменти.
Обаче, има неща, които са от Божествен ред и порядък и не могат
да
се отричат.
Тъй щото, когато казвате, че не обичате никого, в същност, вие не знаете още, дали не го обичате.
На тях се подчиняват всички хора, всички общества и народи, както и всички възвишени същества.
Мъчението и страданието на човека са радост и щастие за ангела.
Обичайте всички хора, които Бог обича.
„Син Человeчески е господар и на съботата”.
„Син Человeчески е господар и на съботата”.
Законът за зачитане на съботата, който се даде на евреите, има отношение към закона на жертвата.
Това, в което човек вижда някакъв смисъл, ангелът не намира нищо смислено.
Чрез този закон те трябваше
да
дойдат до понятието на абсолютната чистота – жертва в най-чиста форма.
Христос казва: „Син Человъчески е господар и на съботата”.
Моисей създаде закона на съботата, а Христос каза, че човек трябва
да
стане господар на този закон.
Всеки човек трябва
да
стане господар на своята събота.
Това не значи, че трябва
да
изхвърлим съботата, но
да
й станем господари.
След Моисей трябваше
да
дойде Христос,
да
замести този закон с любовта и
да
каже, че Син Человечески, т. е.
Ако се оплаквате от неуспехи в живота
си
, това се дължи на вашите разбирания за съботата.
Време е вече съвременните хора
да
станат господари на закона, а не законът на тях.
законът на любовта е господар и на съботата.
Ако не измените понятието
си
за съботата, дълго време още ще носите ярема на живота.
Докато законът е господар на хората, те няма
да
видят добро.
Когато всички вярвания, всички религии се застъпят за съботата, казвам: Любовта е господарка на всички религии, на всички вярвания, на всички човешки наредби.
И вие трябва
да
кажете като Христа, че сте господари на съботата.
– Кога човек може
да
стане господар на закона?
Любовта мълчи, не вдига гласа
си
, но не от слабост.
Кой е Син Человeчески: който впряга воловете, или който ги разпряга?
– Когато престане
да
греши.
Силният човек минава за слаб, не иска
да
покаже силата и знанието
си
.
Кой е Син Человечески: който носи богатството, знанието и здравето, или който носи сиромашията, невежеството и болестите?
Праведният не греши, защото е господар на закона.
Слабият постъпва точно обратно: той се представя за силен и дава вид, че всичко знае.
Това са въпроси, на които съвременните хора трябва
да
отговорят.
Казвате, че първата задача на човека е
да
уреди живота
си
.
Знаеш ли, че мога
да
те накажа?
Той иска
да
се представи, че всичко е видял и всичко знае.
А затова той трябва
да
знае, че е част от един велик организъм и
да
намери мястото
си
в него.
Праведният отговаря: Ти
си
закон, аз съм разумност.
Да
се стреми човек към знания, това е в реда на нещата, но
да
мисли, че всичко знае, това не е правилно.
Като част от цялото, той трябва
да
знае, какво е отношението му към него.
Както
си
ме хванал, така ще ме пуснеш.
При днешното развитие на човека невъзможно е той
да
знае всичко.
Докато не
си
създаде положителен възглед за Бога, за отношенията
си
към Него, към своя ближен и към
себе
си
, човек не може
да
уреди живота
си
, нито
да
определи мястото
си
във великата природа.
Човешкият мозък е така устроен, че не може
да
понесе тежестите на знанието, което съществува в света.
Задача на всеки човек е
да
познава душата и духа
си
.
При това, човек не е проявил още всички свои умствени способности.
Като невидими величини, той не може
да
ги изучи, докато не излезе от нещо видимо, разбрано, близко до неговото съзнание.
със сегашния
си
мозък човек не може
да
обхване вселената.
Христос казва: „Син Человeчески е господар и на съботата.” Когато стане господар на съботата, човек придобива вътрешно спокойствие, вътрешен мир.
Мнозина се запитват, какво ще правят на земята, като изучат всичкото земно знание.
– Как
да
вярваме в духа и душата, като не ги виждаме?
Тази е причината, дето днес синовете и дъщерите, майките и бащите, учителите и учениците, съдиите, свещениците се намират в противоречия помежду
си
.
Докато е в сегашната
си
форма, човек има още много
да
учи, но когато завърши развитието
си
, той ще дойде в друга форма, по-съвършена, по-красива.
– И
да
не ги виждате, трябва
да
вярвате в тях.
Има неща, в които човек непременно трябва
да
вярва.
При това, колкото по-съвършена е формата, толкова повече има
да
учи.
Ако не вярва, не може
да
живее.
Например, човек, който стои по-високо от млекопитаещите, има големи знания, в сравнение с тях, но не може още
да
се нарече съвършен.
Например, ако не вярва, че може
да
живее разумно, човек ще бъде нещастен.
Така може
да
гледа и жената.
Ти трябва
да
вярваш в разумния живот; ти трябва
да
вярваш, че положението ти ще се подобри; ти трябва
да
вярваш, че от тебе човек ще излезе.
Това показва, че хората не са свободни още от животинското
си
естество.
Защо трябва
да
се обезсърчаваш?
Какво ти пречи
да
вярваш?
Какъв лекар е този, който мисли само, как по-лесно
да
използува своите клиенти?
Срещате някого, той ви сграбчва в обятията
си
, както маймуната се хваща с опашката
си
за някое дърво.
Трябва ли капитанът на парахода
да
се отчайва, че е попаднал в бурното море?
Той вярва, че ще излезе благополучно от вълните и ще изкара парахода на тихото пристанище.
Когато хората се поставят във взаимна нужда един от друг, природата има пред вид тяхното опознаване.
Той взима предпазни мерки и спасява парахода и пасажерите от катастрофа.
Като не мислят за това, хората искат
да
намерят начин,
да
прекарат по-лесно живота
си
.
– Че знае
да
скача.
Чувате някой
да
казва:
Да
прекараме живота
си
, както и
да
е,
да
не мислим много.
Капитанът на парахода е опитен, знае посоките на движението и условията, при които пътува.
– Не е така, животът има цел, смисъл, не е само
да
си
поживее човек.
Защо трябва
да
се плашите тогава?
Старите възгледи за живота са отживели времето
си
.
Освен това, сегашните параходи са снабдени с различни уреди, с които дават сигнал за помощ.
Понякога и човек, като маймуната,
си
представя, че знае повече, отколкото в действителност.
Няма по-красиво състояние за човека от това,
да
бъде чист пред
себе
си
.
Натъкне ли се на нещо страшно, което не може
да
си
обясни, той изпитва страх и забравя и това, което знае.
Като се намерите пред някаква мъчнотия, спирате сред пътя, вдигате ръце и казвате: Не мога
да
живея повече!
Погледне ли никого, каже ли му нещо, от него
да
блика чистота и искреност.
Тогава само той разбира, че почти нищо не знае, или, ако има никакво знание, не може
да
го използва.
Не, капитанът трябва
да
изведе парахода на пристанището,
да
го остави в безопасност.
„Син Человечески е господар и на съботата.”– Какво представя съботата?
След това той може
да
се откаже от поста
си
.
Достатъчно е
да
погледне някого, за
да
го прецени.
– Нищо друго, освен онези традиции, които човек носи в ума
си
, като наследени черти от свои деди и прадеди.
Обаче,
да
остави парахода сред океана,
да
изложи живота на хиляди хора на опасност, това е безумие.
По главата, по челото, по линиите на лицето, по очите, по веждите и по брадата му той чете всичко, което сам е написал.
Срещна ли човек с традиции в живота
си
, казвам, че той носи съботата в
себе
си
.
Когато човек иска
да
посегне на живота
си
, има право
да
стори това, но ако е извън океана.
Но, докато е сред океана, той няма право
да
посяга на живота
си
.
Не можете
да
припишете на човека качества, които не са отбелязани на главата, на лицето и на ръцете му.
Той се оправдава, че така е роден.
Ако се бесиш, не обесвай и другите хора със
себе
си
.
Кажете ли, че някой е светия, той трябва
да
има качествата на светията.
Той носи съботата в
себе
си
.
В турско време, като са хващали някой българин, заставяли го
да
изкаже другарите
си
.
Всеки носи свидетелството
си
със
себе
си
.
Друг някой казва за
себе
си
, че е положителен човек, не може
да
вярва в каквото и
да
е.
Ще го бият, ще го заплашват с обесване, докато най-после издаде другарите
си
.
Ако тялото на човека не е съградено от фина, чиста материя, той не може
да
бъде нито способен, нито добродетелен; ако мускулите и костите му не са изработени от фина материя, той не може
да
има здраво, издръжливо тяло.
– Съботата носи в
себе
си
.
За
да
не го обесят, той издава другарите
си
.
Не се заблуждавайте от външната форма на нещата.
Щом са те хванали, нека те обесят, но ти не трябва
да
издаваш другарите
си
.
Не е ли здрав човек, не е ли изработен от устойчива и здрава материя, и цар
да
го направят, пак няма
да
издържи на външните условия и на вътрешните бури.
– Ти носиш съботата в
себе
си
.
Той се плаши и, за
да
не го обесят, изказва останалите.
„Син Человeчески е господар и на съботата”.
Богатият обича пищна храна, меко и удобно легло, лека работа, за
да
запази кожата на ръцете
си
мека и нежна.
– На какво може
да
бъде господар обикновеният човек?
Каквото пожелае, природата му дава, но го оставя
да
носи последствията на своите желания.
По-добре
да
обесят един, отколкото всички.
– На съдбата
си
и на своите задачи.
Ти разполагаш със своя живот, можеш
да
се оставиш
да
те обесят, но нямаш право
да
издаваш другарите
си
.
Не оставяйте другите хора
да
решават задачите ви.
Наистина, ако се вгледате в живота, ще видите, че богатите страдат от страшни болести.
Често се задава въпросът: Има ли право човек
да
се самоубие?
Какво ще правят учениците, ако учителите решават задачите и ако учат уроците им вместо тях?
Те страдат от неразбиране на законите.
–Понеже човек е свободен, може
да
го направи, но няма право
да
дава лош пример на другите.
Заслужават ли те
да
носят името ученици?
Какво става с тебе, другите не трябва
да
знаят.
Ако ученикът иска
да
стане учен, сам трябва
да
учи.
Ако проследят далечното
си
минало, те ще видят, че никога са били богати, които само са яли и пили.
Защо ще даваш лош пример?
Следователно, човек сам трябва
да
решава мъчнотиите
си
.
Защо ще даваш възможност на тщеславието в тебе
да
се шири?
Дойде ли сиромашията на гости в дома ви, не се молете на Бога
да
ви освободи от нея, но молете се,
да
ви покаже начин,
да
я впрегнете на работа.
Ако някой човек и в миналото, както в настоящето
си
, се отличава с добър и редовен живот, съгласен със законите на разумната природа, той се радва на отлично здраве.
Ще се хвърлиш от някоя канара, или ще се обесиш и ще оставиш писмо до близките
си
, че не
си
могъл
да
издържиш страданията и изпитанията в живота
си
.
По-добра учителка от сиромашията няма.
Значи, радостите издържаш, а страданията не издържаш.
Обаче, ако човек не знае езика и на богатството, и на сиромашията, те ще му причинят скърби и мъчнотии.
Като изучавате закона на наследствеността, виждате, че всички хора страдат все от неразбиране закона на съботата.
Ако гледате на богатството като на механически процес, вие ще започнете
да
изнудвате слугите
си
, вследствие на което те ще ви мразят.
Светът се нуждае от герои, които носят еднакво и радостите, и скърбите.
Ако и на сиромашията гледате по същия начин, постоянно ще роптаете и ще се оплаквате.
те се хранеха с манна, която падаше от небето.
Сега,
да
дойдем до другата страна на въпроса: отговорно ли е обществото за самоубийството на неговите членове?
Моисей ги съветваше
да
събират манна само за един ден,
да
не се разваля.–Добър е Бог, ще се погрижи за утрешния ден, – казваше им той.
Никога обществото не трябва
да
позволява на някой от своите членове
да
посегне на живота
си
.
Дали сте сиромах, или богат, бъдете радостни и благодарете на Бога.
Обаче, те не го слушаха и му казваха: Ние знаем, какво
да
правим, няма защо ти
да
ни учиш.
Обществото носи отговорност за своите членове.
Какво по-голямо благо може
да
очаква човек от това,
да
бъде слуга и съзнателно
да
изпълнява службата
си
?
Като практичен народ, евреите събираха манна за няколко дена,
да
се осигурят, но тя се разваляше.
Не е достатъчно
да
пишат във вестниците, че еди-кой
си
се убил или обесил и
да
съжаляват хората за случилото се нещастие.
Нали така постъпи младият княжески син?
Важно е
да
се предотврати това нещастие.
Той доброволно стана слуга на младата княгиня и слугинята й, като изпълняваше добросъвестно заповедите им.
Само в петък, по закон, те трябваше
да
събират манна за два дена,
да
не се грижат за храна за събота, която беше определена за служене на Бога и за почивка.
Срещнете ли отчаян човек, който е решил
да
се самоубие, спрете го, поговорете с него и го питайте, защо е отчаян.
Обаче, и княгинята слъже от висотата на своето положение
да
слугува,
да
изпита княжеския син, а същевременно
да
изпита и
себе
си
.
Този ден те се освобождаваха от всички грижи и терзания, които им създаваха традициите.
Ако той ви каже, че е гладен, че не е ял няколко дена и няма възможност
да
изкара хляба
си
, осигурете го за цял месец.
Ако и вие, като младия княз и младата княгиня, не можете
да
слезете от положението, в което се намирате, и поне един ден
да
слугувате, нищо не можете
да
постигнете.
През този ден търговците затваряха дюкяните
си
; кой каквато работа имаше, преустановяваше я.
Защо
да
не отвори човек сърцето
си
за своя ближен?
„Син Человечески е господар и на съботата.” Желая и на вас
да
станете господари на вашата събота,
да
поставите като основа в живота
си
закона на любовта, с който
да
унищожите всички закони, от които страдат вашите поданици.
Ако някой е обиден от някого, не трябва
да
мисли за обидата; ако има
да
учи, не трябва
да
мисли за учене.
Какво струва на обществото
да
има на разположение няколко агенти, на които
да
възложи задачата
да
обикалят града,
да
следят и
да
откриват отчаяни от живота хора?
„Любов и свобода”
да
бъде девизът на вашия живот.
Този ден всички трябва
да
бъдат радостни и весели, чисти по сърце,
да
не мислят за нищо,
да
се чувстват като новородени деца.
Срещнат ли такъв човек, те трябва
да
го спрат,
да
го предразположат
да
се изкаже.
Когато вие дадете свобода на вашите поданици, и на вас ще дадат свобода.
Кой на кого има
да
дава, кой от кого има
да
взима, всичко това трябва
да
се забрави.
Ако видят, че, е годен за работа,
да
му намерят такава; ако е неспособен за работа,
да
му помогнат по някакъв начин.
В това отношение индивидът, семейството, обществото трябва
да
бъдат готови
да
изпълняват волята Божия.
Днес разумният свят изпитва любовта на всички хора.
Ако шест дена са яли постна храна, за неделя ще заколят кокошка или агне, ще направят баница,
да
заблудят съботата или неделята.
Видите ли, че пред очите ви се върши престъпление, не казвайте, че волята Божия е такава и с това
да
измиете ръцете
си
, но опитайте се
да
помогнете по някакъв начин.
Тогава ще ядат и пият най-много.
И след всичко това искат
да
турят ред и порядък в живота.
– Всички хора ще падат преждевременно, както окапват плодовете от дърветата.
Бог е дал живота, а хората искат чрез един или друг закон
да
го поддържат.
– Ще дойде този ден, но много хора ще станат жертва, а ние можем
да
подобрим нашия живот още днес.
Можаха ли хората
да
задържат живота?
Да
подобриш живота
си
, това не значи, че можеш
да
подобриш целокупния живот.
Когато законът престане
да
действува, тогава ще дойде вечният живот.
разбереш, че някой човек мисли
да
се самоубие, ти трябва
да
се противопоставиш на неговото намерение.
Животът не може
да
се изправя и ръководи от закона.
В твое присъствие не трябва
да
позволяваш
да
се върши какво и
да
е престъпление.
Законът за живота не трябва
да
излиза от хората.
Изобщо, не се позволява на човека
да
допуска в ума
си
нечисти и лукави мисли.
Човек не е в състояние
да
създава закони.
Те могат
да
минават през ума му, но той трябва
да
постави на пътя им добри, възвишени мисли, чрез които
да
ги неутрализира.
Ако рече
да
се заеме с тази работа, той ще създаде закон, подобен на
себе
си
.
Човек трябва
да
спира всяка престъпна мисъл, всяко престъпно чувство на пътя им,
да
се поразговори с тях,
да
ги застави
да
изменят намерението
си
.
Друг е въпросът, ако човек създава закони за ръководене на своите ближни и на
себе
си
.
Обаче, само онзи, може
да
управлява живота, който го е създал.
Важно е, че човек трябва
да
се чисти и от малките, и от големите престъпления, които минават през ума, сърцето и волята му.
3.
Хваление
,
ООК
, София, 16.4.1930г.,
Заболее ли сърцето, веднага търсите лекари
да
ви помагат.
За вас е важно
да
знаете, като сте жени и мъже, с какво трябва
да
се занимавате.
Сърцето на човека не трябва
да
боледува.
Ако сте жени, ще се занимавате със сърцето
си
; ако сте мъже, ще се занимавате с главата
си
, със своя ум.
Когато жените престанат
да
се занимават със сърцето
си
, а мъжете – с ума
си
, всичко е изгубено.
Българите често употребяват поговорката: „Къща без жена и мъж без пари, огън
да
ги гори!
Бог е дал сърце на хората, а те казват, че нямат сърце, други пък се оплакват, че нямат ум.
“ Ние правим следния превод на тази поговорка: „Жена без сърце и мъж без ум, огън
да
ги гори“.
Жената трябва
да
урежда сърцето
си
, а мъжът – ума
си
.
Бог им е дал ум, а те го отричат.
Иде време, когато мъжът и жената трябва
да
гледат по друг начин на живота, на отношенията помежду
си
.
След като имат сърце, ум, тяло, хората отричат тия неща и създават в умовете
си
една философска каша.
Добре е човек
да
прави каши, но от прясно и доброкачествено брашно и масло.
Докато
си
вън от светлината, ти виждаш нещата по един начин; щом влезеш в областта на светлината, ти ги виждаш по друг начин.
Направи ли каша от горчиво брашно и гранясало масло, той пръв ще разстрои стомаха
си
.
За
да
дойде до правилно разбиране на живота, човек трябва
да
се вглъби в
себе
си
,
да
бъде доволен и разумен при всички условия на живота
си
– добри или лоши.
Мнозина имат такива гранясали мисли, горчиви чувства, вследствие на което разстройват стомасите
си
и страдат.
Какво трябва
да
прави човек, докато дойде до това положение?
Започнат ли
да
страдат от своите мисли и чувства, те трябва
да
вземат очистително,
да
се освободят от тях.
Той трябва
да
прилага музиката като метод за тониране.
За
да
не страда, човек трябва
да
се храни само с чисти мисли и чувства.
Ще каже някой, че не може
да
пее или
да
свири.
„Брои множеството на звездите; нарича ги всички по име.“ (– 4-ти стих.) Под думата „звезда“ ние разбираме разумното в света.
Колкото и каквото може, той трябва
да
прилага пеенето.
В Божествения свят всеки разумен човек представя звезда.
Силният човек се познава по това, че и при най-голямата скръб пее.
Всяка звезда носи специално име.
Може ли при скръбта и недоволството
си
да
пее, той е силен човек.
„Приготвя дъжд за земята.“ (– 8-ми стих.) Значи Бог се интересува за облаците и за дъжда.
Ако във време на болестта
си
тежкоболният може
да
пее, той непременно ще оздравее.
Не може ли
да
пее, оздравяването му е проблематично.
Следователно, дето ходите, каквото правите, каквито скърби
да
имате, пейте в
себе
си
и хвалете Господа.
Единственото нещо, на което можем
да
разчитаме и в което можем
да
призоваваме Бога, това е Неговата милост, а не Любовта Му. Защо?
Да
пее човек, това не значи
да
бъде певец.
Защото Любовта, сама по
себе
си
, е непреривна.
Каквото
да
му се говори, той постоянно роптае, съмнява се в истинността на думите.
Трябва ли човек
да
се съмнява в задачата, която решава?
Пеенето и свиренето не е достигнало още до онази степен на развитие, до която трябва
да
дойде, но постепенно се развива, върви напред.
Щом я реши правилно, щом резултатът е верен, той няма право
да
се съмнява.
За
да
не съмнява, човек трябва
да
има мярка за нещата, както бакалинът има везни, с които точно мери.
Например, те мислят че трябва
да
пеят,
да
свирят само ако са добри певци или музиканти.
Тури ли мярката на едното блюдо и стоката на другото, той гледа
да
ги уравновеси.
Не са ли добри певци, не се решават
да
пеят.
Щом ги уравновеси, той не се съмнява дали е дал повече или по-малко.
И тъй, иска ли човек
да
има вярна преценка за нещата,
да
не се съмнява в тях, той трябва
да
се ръководи от това, което носи живот, светлина и свобода в
себе
си
.
Всички хора не могат
да
бъдат добри певци.
Дето е животът, светлината и свободата, там е разумният живот.
Когато един пее, другите трябва
да
бъдат готови
да
слушат.
Ако една мисъл съдържа живот, светлина и свобода в
себе
си
, приемете я.
Ако няма кой
да
го слуша, той не може
да
пее.
Ако едно чувство носи живот, светлина и свобода в
себе
си
, приемете го.
Ако не мисли за някое живо същество, човек не може
да
пее.
Изпадне ли в това състояние, той започва
да
се спъва.
Искате ли
да
помогнете на този човек, внесете светлина в съзнанието му.
Когато хората наредят работите
си
, те
си
хапват, пийват и пеят.
Докато не познава законите на разумния живот, човек не познава и
себе
си
.
Който мисли, той може
да
пее.
И който пее, той може
да
мисли.
Музиката крие в
себе
си
магическа сила, която трябва
да
се използва разумно.
Карате го
да
изпее нещо, но той казва, че е неразположен, не може
да
пее.
Колкото по-съзнателно човек пее, толкова повече може
да
се ползва от магическата сила на музиката.
Без
да
подозира, той се свързва с всички разумни, възвишени същества, които му се притичват на помощ.
Той не се оправдава с неразположение.
За
да
се свърже с разумния свят, човек трябва
да
пее с разположение и
да
съзнава, че не пее само той – цялата природа пее.
Човек не може
да
каже, че е неразположен
да
се моли.
И като скърби, и като се радва, човек трябва
да
е готов
да
се моли.
Молитвата, ученето, Любовта са непреривни процеси.
Не може днес
да
обичате някого, а на другия ден
да
не го обичате.
Днес всички хора говорят за любов, за обич, но как изразяват любовта
си
?
Никъде в природата няма
да
срещнете такава любов.
Хората наричат любов много от изопачените
си
чувства, но се разочароват от своята любов.
Истинската Любов носи всички блага в живота.
Докато обича, човек е радостен, вдъхновен; престане ли
да
обича, всичко се обезсмисля за него.
С изгубване на любовта
си
човек престава
да
живее.
Той ходи, яде, говори, но всичко му е празно.
За
да
не го обича никой, причината е той сам.
Той е затворил сърцето
си
, не пропуща един слънчев лъч в него.
Щом отвори сърцето
си
, много слънчеви лъчи ще проникнат в него.
Както музикантът знае как и къде
да
поставя пръстите
си
на пианото или на цигулката, така всеки човек трябва
да
знае как
да
разтваря сърцето
си
за слънчевите лъчи.
Като ученици, вие трябва
да
изучавате съзнанието
си
,
да
можете лесно
да
се справяте с всички свои прояви.
Веднъж има този инструмент, човек трябва
да
го изучава,
да
знае кога какъв клавиш
да
натисне.
Ако бутне клавиша на съмнението, човек започва
да
се съмнява, дето трябва и не трябва.
Като клавиш на съзнанието, съмнението е необходимо, но човек трябва
да
знае кога
да
го натисне.
След това той трябва
да
натисне клавиша на вярата, за
да
дойде отново светлина.
Клавишите на съзнанието са ред възможности, които човек трябва от време на време
да
натиска, за
да
възприеме впечатления и образи от външния и вътрешния светове.
Ако всички удове на човешкия организъм се откажат
да
служат, човек се ограничава напълно.
Сега става ли въпрос за Любовта, не очаквайте хората
да
ви обичат, но вие обичайте.
Ако всеки очаква
да
бъде обичан, светът би се обърнал на мъртвило.
Когато сте били малки, майките са ви къпели, обличали и събличали, носели на ръце, но днес, когато сте станали на 21 година, трябва ли
да
изисквате същото?
Щом сте станали пълнолетни, сега вие ще помагате на майка
си
, вие ще проявите любовта
си
към нея.
Щом сте израсли, щом съзнанието ви се е пробудило, вие не трябва
да
очаквате другите
да
ви обичат,
да
ви носят на ръце, но сами трябва
да
се грижите за
себе
си
.
Всеки има специфично разбиране на правото, обаче правото на едного не е право на всички хора.
Търси ли човек абсолютното право в света, това е правото, което изтича от Бога.
Който живее според Божественото право, той лесно решава задачите
си
.
Трима мъдреци, които боравили с човешкото право, се събрали заедно пред една печена кокошка и започнали
да
философстват как трябва
да
се раздели кокошката.
След дълги разисквания те дошли до заключение, че кокошката не трябва
да
се дели, но
да
се изяде цялата.
Сега се явил въпросът, кой от тримата трябва
да
я изяде.
За тази цел те решили
да
заспят и като се събудят, всеки
да
разкаже съня
си
.
И тримата легнали
да
спят.
Двамата заспали веднага, а третият не могъл
да
заспи.
Като нямал какво
да
прави, той се приближил тихо до кокошката и я изял.
След малко двамата мъдреци се събудили от сън и започнали
да
разправят съня
си
.
Първият казал, че в съня
си
се подигнал високо в пространството, дето видял необикновени неща.
Като се разхождал известно време в пространството, най-после разбрал, че бил на небето.
“ – запитали третия
си
другар.
Веднага се стреснах и не можах повече
да
заспя.
Останах сам
да
ви чакам.
След много чакане разбрах, че вие няма
да
се върнете скоро, затова реших
да
изям кокошката.“
Значи, докато единият мъдрец се разхождал по небето, вторият – към центъра на земята, третият се приближил към кокошката и я изял.
Право ли са разрешили задачата тримата мъдреци?
Те трябваше
да
оставят кокошката
да
живее,
да
снася яйца.
Като снася яйца, и тримата мъдреци щяха
да
се ползват от нея.
Според мене, възникне ли въпрос за делене на кокошката, най-правилното разрешение на въпроса е
да
оставят кокошката жива.
Щом е жива, тя ще може
да
снася яйца, от които мнозина ще се ползват.
Разумният човек оставя своята мъдрост на свобода, за
да
произвежда все по-нови и нови форми.
Казано е в Писанието: „И създаде Бог човека по образ и подобие свое“.
Има нещо, по което човек е подобен на Бога, но поради отклонението
си
от правия път човек значително е загубил подобието
си
с Бога.
Например, човек се съмнява в своя Създател, а Бог никога не се съмнява в своите създания.
Като знае това, Бог е готов всякога
да
помага.
Той дава изобилно от своите блага на всички същества, без
да
си
задава въпроса, заслужават ли те, или не.
Няма същество на земята, на което
да
не е дадено изобилно от благата на живота.
И ако при това положение човек се счита сиромах, причината е в самия него.
Той не е готов
да
възприеме и обработи получените блага, вследствие на което
си
остава сиромах.
Не се ли отваря, нищо не може
да
възприеме.
Следователно достатъчно е човек
да
излезе вън,
да
направи усилие
да
отвори устата
си
и
да
започне
да
говори, за
да
получи нещо.
Не може ли
да
отвори устата
си
, нищо не може
да
се получи.
Значи за една минута той получава 20 подаръка.
Като издишва погълнатия въздух, човек се освобождава от непотребните вещества в дробовете
си
.
При всяко вдишване човек приема нещо; като издишва, той дава и на другите от това, което е получил.
По този начин човек приема и изявява любовта
си
.
Любов, която се изявява само с взимане, без даване, не е истинска Любов.
В едно предание се разправя за любовта на комарите към една царска дъщеря.
Комарите се влюбили в нея и един след друг започнали
да
я посещават,
да
взимат нещо от нея за спомен.
Като се изредили десетки комари, всички кацали на лицето ѝ и взимали по малко кръвчица.
Като се погледнала в огледалото, царската дъщеря се ужасила: лицето ѝ било надупчено от комарите.
Кой би желал
да
има такава любов?
Най-после, дошло друго същество, кацнало на лицето на царската дъщеря и загладило всичките ѝ рани.
Ако със своята любов ти не можеш
да
загладиш раните на своя брат, това не е Любов.
Влезе ли някъде, Любовта трябва
да
заличи поне най-малката рана.
Всеки, който те обича, трябва
да
даде нещо живо от
себе
си
.
И ако
си
бил болен, слаб, недъгав, ти непременно ще оздравееш и ще се засилиш.
Колкото
да
разискват по тия въпроси, те няма
да
дойдат до никакви заключения. Защо?
Отвлечени въпроси са това.
Важен въпрос е този за Любовта, за
да
можете още днес
да
се ползвате от нея.
Ако на гладния човек предложите една прясна пита със сирене и един чек за няколко хиляди лева, кое от двете неща ще предпочете?
Гладният ще предпочете прясната пита със сирене пред парите, които ще получи в бъдеще.
Любовта трябва
да
се опита сега, в момента още, а не в далечното бъдеще.
Остане ли
да
чакаш обещания, нищо няма
да
постигнеш.
Но Любов без Мъдрост не може
да
се прояви.
Съединят ли се, те раждат Истината.
Истината иска
да
освободи човека от ненужния товар, а той седи, разисква въпроса кой го обича и кой не, дали ще бъде щастлив и т.н.
Когато пожелае, човек може
да
бъде щастлив.
От него зависи
да
бъде щастлив или нещастен.
Нещастието на хората произтича от факта, че те искат сами
да
наредят живота
си
и мислят, че могат
да
направят това.
Те се заблуждават.
Никой не може сам
да
нареди живота
си
.
Преди
да
се явил човек, Бог е съществувал.
Това е красивото, именно, че Бог е съществувал отначало и като Любов, и като Мъдрост.
Следователно, като се появява в Любовта и в Мъдростта на Бога, човек не трябва
да
се плаши, че ще бъде нещастен.
Може ли при това положение
да
се говори за нещастия, за болести, за сиромашия?
– „Ама не мога
да
се примиря с мъчнотиите
си
.“ – Ако доброволно не се примириш, насила ще те заставят.
Всички богомолци, заедно със свещеника, избягали навън и всеки поел, накъдето очите му виждали.
Той бил слаб, болнав, едва отивал до църква,
да
изпълнява службата
си
.
Обаче като чул гърба от бомбата, той се изплашил много и в страха
си
ударил на бяг.
Като се успокоил, той спрял
да
си
почине.
Каква била изненадата му, като видял, че се намира на няколко километра вън от града.
До този момент той се чувствал слаб, немощен, не могъл
да
ходи, а под влиянието на страха той могъл
да
извърви няколко километра път с тичане.
След това той се окуражил, разбрал, че не е толкова слаб, колкото
си
мислил.
Една граната го заставила
да
излезе вън от града.
Той
си
мислил: „Чудно нещо!
Защо не направих опит,
да
изляза вън от града без тази граната?
Гранатата, бомбата не е нищо друго, освен страданието, от което хората се оплакват.
Като дойде голямото страдание, човек стъпва на краката
си
и бяга вън от дома
си
.
Ако е въпрос човек
да
излезе вън на открито, далеч от ограничителните условия на живота, защо трябва
да
дойде страданието,
да
го застави
да
направи това?
Не може ли и без страдание
да
излезе вън, на свобода?
Станеш ли от сън, съблечи старите дрехи на недоволството, благодари на Бога, че живееш, и излез вън.
Всеки човек има известни дарби и способности, но иска нещо повече.
Всеки иска
да
бъде виден музикант, художник, учен, философ,
да
говорят всички хора за него.
Ако работи за развиване на своите дарби, той ще постигне това.
Когато някой голям артист даде няколко концерта, той се отделя някъде на уединение,
да
си
почине.
Следователно всеки човек, който не се е проявил още, трябва
да
знае, че е на почивка някъде, дето замисля известен план.
Те са работили усилено върху своя инструмент, по 7–8 часа на ден, а понякога и повече.
Дали човек ще работи за развиване на своите способности или добродетели, той трябва
да
знае, че работа, усилия се искат от него.
Например, за
да
бъде добър, човек е работил върху ума и сърцето
си
с хиляди години наред.
В един ден човек не може
да
стане добър.
И тъй за
да
развие доброто в
себе
си
, човек трябва
да
живее добре.
Добрият живот пък е основа за развиване на човешкото сърце и на човешкия ум с всички негови способности.
Като се говори за дарби и способности на човека, мнозина се запитват какво представя човек.
Като не могат
да
си
отговорят на въпроса, те казват, че човешкият живот има смисъл, докато сърцето бие.
Клетките на тялото са живи, затова, като съблече човек дрехата
си
, клетките се освобождават и всяка отива на своето място.
Докато клетките се разпръснат извън пространството, тялото минава през процеса гниене, който показва, че човек плаща дълговете
си
.
Докато не плати дълговете
си
, докато не разреши въпросите на взимане и даване, гниенето не престава.
Щом разреши тия въпроси, гниенето спира.
Човек пък, заедно с духовното
си
тяло, излиза от стария живот, съблича старата
си
дреха и влиза в Божествения свят,
да
ремонтира съзнанието
си
.
Къде ще го ремонтират, това зависи от човека: тялото на едни хора се ремонтира в ада, на други – на небето, а на трети – на земята, дето се дошли
да
живеят.
И тъй, който иска
да
умре, той трябва
да
си
вземе билет за ада, дето мъчението ще бъде неговото възнаграждение.
Като четете Свещената книга, вие не разбирате всичко, което е писано в нея.
Който иска
да
живее, той трябва
да
остане на земята, дето скръбта ще бъде неговото възнаграждение.
Който иска
да
възкръсне, той ще отиде на небето, дето го очаква радост и веселие.
Следователно, ако искаш
да
изследваш мъчнотиите, трябва
да
умреш,
да
отидеш в ада.
Ако искаш
да
изследваш скръбта, трябва
да
останеш на земята, между хората.
Ако искаш
да
изследваш радостта, трябва
да
възкръснеш,
да
отидеш на небето.
Ако разглеждаме младия и стария в Божествен смисъл, съзнанието не се прекъсва нито на младия, нито на стария.
С други думи казано: ако не се мъчиш, не можеш
да
разбереш ада.
Ако не скърбиш, не можеш
да
разбереш хората.
Ако не се радваш, не можеш
да
разбереш ангелите.
Мъчението подразбира лошите условия на живота – ада.
Обаче ако рекат
да
използват своите знания и опитности, едва ли ще могат
да
си
приготвят от тях ядене за един обяд.
„Хвалете Господа, защото е добро
да
пеем на Бога нашего.“ (– 1-ви стих.) – Защо трябва
да
се пее на Господа?
Каже ли някой, че не иска
да
живее, той не говори истината.
Зададе ли се този въпрос, следва въпросът: Защо човек трябва
да
скърби?
Друг някой казва, че не иска
да
бъде жена.
Например, приятно е на човека
да
яде,
да
пие,
да
се облича добре,
да
се разхожда,
да
учи.
Трети не иска
да
бъде мъж.
– Защо тогава не му е приятно
да
хвали Господа?
„Господ гради Ерусалим.“ – Защо са нужни градове на Господа?
Той може
да
се нарече човек, в пълния смисъл на думата.
Не могат ли
да
ходят голи?
Сега, пазете съзнанието
си
будно,
да
не се раздвоявате,
да
не се запитвате защо някои от вас са жени, а други – мъже.
„Изцелява съкрушените в сърце и обвързва раните им.“ (– 3-ти стих.) Сърцето на човека трябва
да
бъде здраво, защото е източник на живот.
Не се ли отваря, нищо не може
да
възприеме.
(втори вариант)
Следователно достатъчно е човек
да
излезе вън,
да
направи усилие
да
отвори устата
си
и
да
започне
да
говори, за
да
получи нещо.
(втори вариант)
Не може ли
да
отвори устата
си
, нищо не може
да
получи.
(втори вариант)
Значи за една минута той получава двадесет подаръка.
(втори вариант)
Като издишва погълнатия въздух, човек се освобождава от непотребните вещества в дробовете
си
.
(втори вариант)
Като издишва, той дава и на другите от това, което е получил.
(втори вариант)
По този начин човек приема и изявява любовта
си
.
(втори вариант)
Любов, която се изявява само с взимане, без даване, не е истинска любов.
(втори вариант)
В едно предание се разправя за любовта на комарите към една царска дъщеря.
(втори вариант)
Комарите се влюбили в нея и един след друг започнали
да
я посещават,
да
взимат нещо от нея за спомен.
(втори вариант)
Като се изредили десетки комари, всички кацали на лицето й и взимали по малко кръвчица.
(втори вариант)
Като се погледнала в огледало, царската дъщеря се ужасила - лицето й било надупчено от комарите.
(втори вариант)
Кой би желал
да
има такава любов?
(втори вариант)
Кацнало на лицето на царската дъщеря и загладило всичките й рани.
(втори вариант)
Ако със своята любов ти не можеш
да
загладиш раните на своя брат, това не е любов.
(втори вариант)
Влезе ли някъде, любовта трябва
да
заличи поне най-малката рана.
(втори вариант)
Всеки, който те обича, трябва
да
даде нещо живо от
себе
си
.
(втори вариант)
И ако
си
бил болен, слаб, недъгав, ти непременно ще оздравееш и ще се засилиш.
(втори вариант)
Колкото
да
разискват по тия въпроси, няма
да
дойдат до никакви заключения. Защо?
(втори вариант)
Отвлечени въпроси са това.
(втори вариант)
Важен въпрос е този за любовта, за
да
можете още днес
да
се ползвате от нея.
(втори вариант)
Ако на гладния човек предложите една прясна пита със сирене и един чек за няколко хиляди лева, кое от двете неща ще предпочете?
(втори вариант)
Гладният ще предпочете прясната пита със сирене пред парите, които ще получи в бъдеще.
(втори вариант)
Любовта трябва
да
се опита сега, в момента още, а не в далечното бъдеще.
(втори вариант)
Остане ли
да
чакаш обещания, нищо няма
да
постигнеш.
(втори вариант)
Но любов без мъдрост не може
да
се прояви.
(втори вариант)
Съединят ли се, те раждат истината.
(втори вариант)
Истината иска
да
освободи човека от ненужния товар, а той седи и разисква по въпроса, кой го обича и кой не, дали ще бъде щастлив и т.н.
(втори вариант)
Когато пожелае, човек може
да
бъде щастлив.
(втори вариант)
От него зависи
да
бъде щастлив или нещастен.
(втори вариант)
Нещастието на хората произтича от факта, че те искат сами
да
наредят живота
си
и мислят, че могат
да
направят това.
(втори вариант)
Те се заблуждават.
(втори вариант)
Никой не може сам
да
нареди живота
си
.
(втори вариант)
Преди
да
се е явил човек, Бог е съществувал.
(втори вариант)
Христос казва: „Преди Аврама аз бях." Това е красивото именно, че Бог е съществувал от начало и като любов, и като мъдрост.
(втори вариант)
Следователно, като се проявява в любовта и в мъдростта на Бога, човек не трябва
да
се плаши, че ще бъде нещастен.
(втори вариант)
Може ли при това положение
да
се говори за нещастия, за болести, за сиромашия?
(втори вариант)
Ама не мога
да
се примиря с мъчнотиите
си
.
(втори вариант)
Ако доброволно не се примириш, насила ще те заставят.
(втори вариант)
Всички богомолци заедно със свещеника избягали навън и всеки поел, накъдето очите му виждали.
(втори вариант)
Той бил слаб, болнав, едва отивал до църквата,
да
изпълнява службата
си
.
(втори вариант)
Обаче, като чул гърма от бомбата, той се изплашил много и в страха
си
ударил на бяг.
(втори вариант)
Като се успокоил, той спрял
да
си
почине.
(втори вариант)
Каква била изненадата му, като видял, че се намира на няколко километра вън от града.
(втори вариант)
До този момент той се чувствал слаб, немощен, не могъл
да
ходи, а под влиянието на страха той могъл
да
извърви няколко километра път с тичане.
(втори вариант)
След това той се окуражил, разбрал, че не е толкова слаб, колкото
си
мислил.
(втори вариант)
Една граната го заставила
да
излезе вън от града.
(втори вариант)
Той
си
мислил: „Чудно нещо!
(втори вариант)
Защо не направих опит
да
изляза вън от града без тази граната?
(втори вариант)
Гранатата, бомбата не е нищо друго освен страданието, от което хората се оплакват.
(втори вариант)
Като дойде голямото страдание, човек стъпва на краката
си
и бяга вън от дома
си
.
(втори вариант)
Ако е въпрос човек
да
излезе вън, на открито, далеч от ограничителните условия на живота, защо трябва
да
дойде страданието,
да
го застави
да
направи това?
(втори вариант)
Не може ли и без страдание
да
излезе вън, на свобода?
(втори вариант)
Станеш ли от сън, съблечи старите дрехи на недоволството, благодари на Бога, че живееш и излез вън.
(втори вариант)
Всеки човек има известни дарби и способности, но иска нещо повече.
(втори вариант)
Всеки иска
да
бъде виден музикант, художник, философ,
да
говорят всички хора за него.
(втори вариант)
Ако работи за развиване на своите дарби, той ще постигне това.
(втори вариант)
Когато някой голям артист даде няколко концерта, той се отделя някъде на уединение,
да
си
почине.
(втори вариант)
Следователно всеки човек, който не се е проявил още, трябва
да
знае, че е на почивка някъде, дето замисля известен план.
(втори вариант)
Те са работили усилено върху своя инструмент, по седем-осем часа на ден, а понякога и повече.
(втори вариант)
Дали човек ще работи за развиване на своите способности или добродетели, той трябва
да
знае, че работа, усилия се искат от него.
(втори вариант)
Запример, за
да
бъде добър, човек е работил върху ума и сърцето
си
с хиляди години наред.
(втори вариант)
В един ден човек не може
да
стане добър.
(втори вариант)
И тъй, за
да
развие доброто в
себе
си
, човек трябва
да
живее добре.
(втори вариант)
Добрият живот пък е основа за развиване на човешкото сърце и на човешкия ум с всички негови способности.
(втори вариант)
Като се говори за дарби и способности на човека, мнозина се запитват какво представя човек.
(втори вариант)
Като не могат
да
си
отговорят на въпроса, те казват, че човешкият живот има смисъл, докато сърцето бие.
(втори вариант)
Като четете Свещената книга, вие не разбирате всичко, което е писано в нея.
(втори вариант)
Затова, като съблече човек дрехата
си
, клетките се освобождават и всяка отива на своето място.
(втори вариант)
Докато клетките се разпръснат из пространството, тялото минава през процеса гниене, който показва, че човек плаща дълговете
си
.
(втори вариант)
Ако разглеждаме младия и стария в Божествен смисъл, съзнанието не се прекъсва нито на младия, нито на стария.
(втори вариант)
Докато не плати дълговете
си
, докато не разреши въпросите на взимане и даване, гниенето не престава.
(втори вариант)
Щом разреши тия въпроси, гниенето спира.
(втори вариант)
Човек пък заедно с духовното
си
тяло излиза от стария живот, съблича старата
си
дреха и влиза в Божествения свят,
да
ремонтира съзнанието
си
.
(втори вариант)
Обаче, ако рекат
да
използват своите знания и опитности, едва ли ще могат
да
си
приготвят от тях ядене за един обед.
(втори вариант)
Къде ще го ремонтират, това зависи от човека: тялото на едни хора се ремонтира в ада, на други - на небето, а на трети - на земята, дето са дошли
да
живеят.
(втори вариант)
„Хвалете Господа, защото е добро
да
пеем на Бога нашего." (1.
(втори вариант)
И тъй, който иска
да
умре, той трябва
да
си
вземе билет за ада, дето мъчението ще бъде неговото възнаграждение.
(втори вариант)
стих) Защо трябва
да
се пее на Господа?
(втори вариант)
Който иска
да
живее, той трябва
да
остане на земята, дето скръбта ще бъде неговото възнаграждение.
(втори вариант)
Зададе ли се този въпрос, следва въпросът: защо човек трябва
да
скърби?
(втори вариант)
Който иска
да
възкръсне, той ще отиде на небето, дето го очаква радост и веселие.
(втори вариант)
Следователно, ако искаш
да
изследваш мъчнотиите, трябва
да
умреш,
да
отидеш в ада.
(втори вариант)
Ако искаш
да
изследваш скръбта, трябва
да
останеш на земята между хората.
(втори вариант)
Запример приятно е на човека
да
яде,
да
пие,
да
се облича добре,
да
се разхожда,
да
учи.
(втори вариант)
Ако искаш
да
изследваш радостта, трябва
да
възкръснеш,
да
отидеш на небето.
(втори вариант)
Защо тогава
да
не му е приятно
да
хвали Господа?
(втори вариант)
С други думи казано: ако не се мъчиш, не можеш
да
разбереш ада.
(втори вариант)
„Господ гради Ерусалим." Защо са нужни градове на Господа?
(втори вариант)
Ако не скърбиш, не можеш
да
разбереш хората.
(втори вариант)
Ако не се радваш, не можеш
да
разбереш ангелите.
(втори вариант)
Не могат ли
да
ходят голи?
(втори вариант)
Мъчението подразбира лошите условия на живота - ада.
(втори вариант)
стих) Сърцето на човека трябва
да
бъде здраво, защото е източник на живот.
(втори вариант)
Каже ли някой, че не иска
да
живее, той не говори истината.
(втори вариант)
Заболее ли сърцето, веднага търсите лекари
да
ви помагат.
(втори вариант)
Сърцето на човека не трябва
да
боледува.
(втори вариант)
Друг някой казва, че не иска
да
бъде жена.
(втори вариант)
Трети не иска
да
бъде мъж.
(втори вариант)
Бог е дал сърце на хората, а те казват, че нямат сърце.
(втори вариант)
Той може
да
се нарече човек в пълния смисъл на думата.
(втори вариант)
Сега, пазете съзнанието
си
будно,
да
не се раздвоявате,
да
не се запитвате защо някои от вас са жени, а други мъже.
(втори вариант)
Бог им е дал ум, а те го отричат.
(втори вариант)
За вас е важно
да
знаете, като сте жени и мъже, с какво трябва
да
се занимавате.
(втори вариант)
След като имат сърце, ум, тяло, хората отричат тия неща и създават в умовете
си
една философска каша.
(втори вариант)
Ако сте жени, ще се занимавате със сърцето
си
.
(втори вариант)
Добре е човек
да
прави каши, но от прясно и доброкачествено брашно и масло.
(втори вариант)
Ако сте мъже, ще се занимавате с главата
си
, със своя ум.
(втори вариант)
Направи ли каша от горчиво брашно и гранясало масло, той пръв ще разстрои стомаха
си
.
(втори вариант)
Когато жените престанат
да
се занимават със сърцето
си
, а мъжете с ума
си
, всичко е изгубено.
(втори вариант)
Мнозина имат такива гранясали мисли, горчиви чувства, вследствие на което разстройват стомасите
си
и страдат.
(втори вариант)
Българите често употребяват поговорката: „Къща без жена и мъж без пари - огън
да
ги гори!
(втори вариант)
Започнат ли
да
страдат от своите мисли и чувства, те трябва
да
вземат очистително,
да
се освободят от тях.
(втори вариант)
За
да
не страда, човек трябва
да
се храни само с чисти мисли и чувства.
(втори вариант)
Жена без сърце и мъж без ум - огън
да
ги гори.
(втори вариант)
„Брои множеството на звездите, нарича ги всички по име." (4.
(втори вариант)
Жената трябва
да
урежда сърцето
си
, а мъжът ума
си
.
(втори вариант)
стих) Под думата „звезда" ние разбираме разумното в света.
(втори вариант)
Иде време, когато мъжът и жената трябва
да
гледат по друг начин на живота, на отношенията помежду
си
.
(втори вариант)
НАГОРЕ