НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
406
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
406
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Закони на доброто / Доброто и времето
,
МОК
, София, 28.2.1930г.,
Това е един начин за подмладяване, за подобряване на способностите и за засилване на живота.
(втори вариант)
Другояче човек все чака
да
стане някаква промяна на условията.
(втори вариант)
Сега у всинца ви трябва
да
се зароди мисълта,
да
бъдете точни спрямо
себе
си
,
да
имате един морал, не външен, не външно
да
бъдете точни пред него, но пред своето висше съзнание, защото иначе вие ще изгубите пред висшето съзнание, вие ще изгубите неговата сила и ще се намали вътрешната ви сила.
(втори вариант)
Че от мене зависи тази промяна, от мене зависи
да
изменя условията.
(втори вариант)
Нали човек трябва
да
знае къде му е собата?
(втори вариант)
Ще се намали връзката между твоето съзнание и висшето съзнание и то ще престане
да
те кредитира.
(втори вариант)
Имам един приятел, от десет години например съм се скарал с него, обидил съм го с нещо, обаче не взимам никаква стъпка
да
се помиря с него.
(втори вариант)
За
да
знае откъде
да
я пали, трябва
да
знае къде се намира собата?
(втори вариант)
И всичкият упадък на човека се дължи на това, че неговото висше съзнание не го кредитира.
(втори вариант)
Той трябва
да
знае къде са и неговите слуги.
(втори вариант)
Аз казвам, аз създадох условията и аз трябва
да
ги поправя.
(втори вариант)
Сега всички имате по 10 лева, които не сте върнали.
(втори вариант)
Той непременно трябва
да
знае къде е печката в стаята.
(втори вариант)
Най-после трябва
да
знаете къде е отоплението на вашите чувства.
(втори вариант)
При самовъзпитанието за в бъдеще, ако вие в новата култура не можете
да
бъдете нови хора, ако не вземете тази максима - дадено обещание
да
се изпълни точно навреме, къде е новият човек тогава?
(втори вариант)
Или трябва
да
имаш една топла мисъл.
(втори вариант)
Но обещаеш ли веднъж, точно навреме
да
го изпълниш.
(втори вариант)
Ти
си
човек на точното време.
(втори вариант)
Пък и ще каже как мога
да
си
взема думите назад?
(втори вариант)
Сега почти на всички ви мисълта е заръчана.
(втори вариант)
Защо
да
не ги отнема?
(втори вариант)
Те казват: “Всяко нещо на своето време.” Даде ли той обещание, той е като Уилям Скот каквото е казал, ще го изпълни.
(втори вариант)
Аз думите
си
назад няма
да
взема, те са отишли вече, но аз трябва
да
туря нови думи.
(втори вариант)
Мъчно можеш
да
го заставиш
да
даде обещание, но даде ли обещание, с малки изключения, изпълнява го.
(втори вариант)
Най-първо аз му казах: “Ти
си
един вагабонтин, голям шмекер
си
, съжалявам, че те познавах.” Но отивам сега
да
си
взема думите назад.
(втори вариант)
Аз ще му кажа: “Ще ме извиниш за всичко, което ти казах, но сега ще внеса нови думи.” Раните, които съм причинил там, ще ги намажа с мехлем и веднага и двамата ще тръгнем из пътя и ще почнем
да
си
гугукаме.
(втори вариант)
Та това е един дипломиран недъг, който трябва
да
се изправи.
(втори вариант)
Дойде друг и казва: “Епидемия има, чума има.” И тази мисъл започва
да
обикаля: “Епидемия има, чума има.” И най-после се образува известен страх у всички хора.
(втори вариант)
Вътре в
себе
си
трябва
да
бъдете изправни.
(втори вариант)
Викат лекар
да
изпъди епидемията.
(втори вариант)
Само тогава всички науки имат смисъл.
(втори вариант)
2.
Както светът дава
,
НБ
, София, 2.3.1930г.,
Всички хора търсят любовта, без
да
подозират, че тя е в самите тях.
Доброто е в сила
да
организира неорганизираната материя.
И най-после, когато законът действува върху човека със своята психическа страна, разумността му е и вън, и вътре в него.
Бог е Любов, а Той е скрит в човека, във всичко живо, в цялата вселена.
Сега, като знаете силата на доброто, нека всеки прояви доброто в
себе
си
.
И тъй, за
да
бъде строител в света, човек трябва
да
изпълнява волята Божия.
Синът обича баща
си
, поради Великата реалност, която е скрита и в бащата, и в самия него.
Дали сте музиканти, художници, архитекти, учители, свещеници, проявете доброто в
себе
си
, като творческа сила, като живот.
За
да
я изпълнява, той трябва
да
знае, какво значи изпълнение на волята Божия.
Дъщерята обича майка
си
по същата причина.
Отдалечи ли се тази реалност от човека, и любовта му изчезва.
Какъв човек е този, който не може
да
одухотвори и освети своята материя?
Какво значи
да
направи човек добро?
Този човек не е проявил доброто в
себе
си
.
Само онзи може
да
прави добро, у когото доброто е написано на главата, на лицето, на ръката, на цялото му тяло.
Може ли такъв човек
да
бъде наследник на Христа?
Не е ли написано доброто върху целия човек, той не може
да
прави добро.
Къде е любовта на сегашните хора – майки, бащи, учители, проповедници, управници, синове и дъщери?
Какъв трябва
да
бъде човекът, който очаква наследството на Христа?
След всичко това човек очаква спасението
си
от своите ближни.
Той трябва
да
бъде като Христа – човек на постоянна работа.
Щом не го разбира, не може и
да
го прилага.
Може ли
да
те спаси човек, който е изгубил любовта
си
, или който не я проявил още?
За
да
прави добро, преди всичко човек трябва
да
приложи доброто към
себе
си
, към своето тяло.
„Аз не ви давам, както светът дава”.
Той отправяше мисълта
си
към цялото човечество, към всичко живо, с цел
да
ги повдигне.
Щом го приложи към
себе
си
, той може
да
го приложи и към окръжаващите.
Наистина, сегашните хора не дават, както трябва.
Как можеш
да
направиш добро на онзи, който стои по-долу от тебе, ако не
си
направил добро на
себе
си
?
Който дава, не дава, както трябва; който взима, и той не взима, както трябва.
Как можеш
да
бъдеш красноречив, ако твоят ларинкс не е така нагоден,
да
възприема висшите трептения на твоята мисъл?
Кой е по-умен: който дава, или който взима?
Енергията, която християнството криеше в
себе
си
, е почти към своя край.
Красноречието не подразбира само красиви форми на речта.
По-умен е онзи, който дава.
Речта е красноречива, когато има красива форма, дълбоко съдържание и смисъл.
Въпреки това, повечето хора гледат
да
вземат, за даване малцина мислят.
Християнството крие в
себе
си
запасна енергия за около 1200 години още, но я държи като неприкосновен основен капитал.
По този начин човек иска
да
надхитри природата.
Този капитал трябва
да
остане непокътнат.
Бог каза
да
бъде виделина,
да
израсте трева,
да
стане човек и, каквото каза, това стана. Защо?
Досега никой човек не е надхитрил природата.
За
да
поддържа живота
си
, християнството трябва
да
бъде кредитирано.
В края на краищата човек
си
е платил дълговете на общо основание, вследствие на което не е постигнал това, което душата му желае.
Не му ли се отпусне нов кредит, в света ще настане небивал глад и сиромашия.
Следва ли законите на природата, човек постига своите желания.
Той се намира в положението на поета, който във всичко вижда красивата страна.
Ако види едно малко кокиченце, поетът го одухотворява с перото
си
.
Те носят финансите.
Те носят голям запас от енергия за създаване на нови форми, за което някои от сегашните хора са призвани
да
вземат участие.
Мнозина отричат душата, защото искат
да
я видят в някаква материална форма.
Истинският поет вижда живот навсякъде.
Това са хората, които ще създадат нещо велико в света.
Душата е онова възвишено начало в човека, което се стреми, което страда, което се радва.
Това са хората, които ще носят истината и свободата в света.
Това са хората на вечния мир, на реда и порядъка в света.
Дух, душа, ум и сърце са четири пособия, без които човек не може
да
съществува.
Някой казва, че е добре
да
се ожени,
да
има жена.
Съвременните хора трябва
да
разбират законите на живота,
да
знаят, как действат те върху човешкото тяло и как го организират.
Жената пък казва, че е добре
да
се омъжи,
да
има мъж.
Интересно е човек
да
знае, как са организирани умът, сърцето и тялото му.
Добре е човек
да
се ожени или омъжи, за
да
има другарка, или другар, с които
да
споделя радостите и скърбите в живота
си
.
Това, което виждаме днес и наричаме човешко тяло, представя само скеле на бъдещето тяло – на бъдещето здание.
Тъй щото, мислите ли за живота, гледайте на него като на чиста девица, родена от Бога.
Човек едва е започнал
да
съгражда своето тяло.
Мъжът пък е израз на любовта към девицата, която във всички случаи
си
остава девица.
Казано е обаче, че човек е създаден по образ и подобие Божие.
Ако след женитбата
си
момата не остане девица, тя не е разбрала смисъла на живота, нито е разбрала женитбата.
Сегашният човек не е създаден от Бога.
Ако беше създаден от Бога, той щеше
да
съзнава това.
Тя е служителка на природата и всякога
си
остава девствена.
Че не го съзнава, ние разбираме по думите, които бащата и майката казват на децата
си
: Ние ви родихме.
Аз не разглеждам въпроса, кой как е роден, но казвам, че човек може
да
бъде роден от Бога.
Когато Адам видя Ева, извика: „Тази е плът от плътта ми и кост от костта ми”.
Днес Бог разглежда хората,
да
види, кои могат вече
да
се родят от Духа.
Щом помисли така, Адам направи първата погрешка.
Какво означава раждане на човека от Духа?
Съвременните хора не знаят тайните на живота, не знаят, как е бил създаден Адам, праотецът на човечеството.
Историята за създаването на Адам, която се разказва в Битието, е детинска история.
Днес всички хора поддържат мисълта, че Ева е произлязла от ребрата на Адам.
Бог е извадил две ребра от Адам, като материал за създаване на жената.
Това не значи, че Ева е излязла от ребрата на Адам.
Когато човек отива в някой магазин
да
си
купи плат за костюм, можете ли
да
кажете, че той е произлязъл от плата?
Ако човек има материали, а не знае
да
гради, тези материали са безпредметни.
Ако ученикът има цигулка, а няма учител, който
да
го учи, цигулката остава безпредметна.
Като четете Битието, виждате, че в известно отношение животните имат по-висок произход от този на човека. Защо?
Годините ще минават, цигулката ще се покрива с прах, а ученикът няма
да
научи нищо.
Защото, за
да
създаде животните, Бог приложи силата на Словото
си
.
Той каза
да
се създадат животните, и те се създадоха.
За създаването на човека, Бог взе пръст, направи от нея човек, в когото после вдъхна живо дихание.
Плътският човек едва сега започва
да
работи за създаването на свой морал, който
да
отговаря на неговото развитие.
Те очакват
да
дойде Христос
да
ги спаси,
да
отвори вратите на Царството Божие и
да
ги покани
да
влязат.
Добре е човек
да
наследи Царството Божие, но за
да
стане наследник на Бога, преди всичко той трябва
да
е дошъл до съзнание,
да
разбира, какво нещо е Бог и
да
Го познава.
В зависимост от това, което животното днес представя, моралът му е по-висок в сравнение с този на човека.
Не познава ли Бога, той не може
да
стане Негов наследник.
Време е вече човекът на плътта
да
се преобрази, отново
да
се пресъздаде!
Докато не се видоизмени, той не може
да
пристъпи прага на Царството Божие.
Можете ли
да
направите овцата наследница на вашето богатство?
Казано е в Писанието, че Бог създава ново небе и нова земя.
Докато е овца, тя всякога ще бъде далеч от вас.
Ние трябва
да
се радваме на новото небе и на новата земя, които се създават, защото в тях е спасението на човека.
Тъй щото, каквото
да
говорите на съвременния човек за Бога, той не може
да
Го разбере.
Казано е в Писанието: „Ако се не родите отново, не можете
да
влезете в Царството Божие”.
Човекът на плътта трябва
да
се роди отново, от вода и дух, т. е.
Той постепенно изучава символите, с които природата
си
служи.
За
да
влезе съзнателно в правия път на живота, човек трябва
да
изучи всички сили в природата, както и тия, които действат в неговия организъм.
С тия символи тя е написала една голяма, велика книга, която всеки човек трябва
да
прочете.
По този начин само той може съзнателно
да
ги използува при възпитанието на младото поколение и при своето самовъзпитание.
Докато не прочете тази книга и я приложи за съграждане на своето ново тяло, човек не може
да
влезе в Царството Божие.
Човек трябва
да
знае, какво представят светлината, топлината, електричеството и магнетизмът.
Сега всички ангелски йерархии, всички разумни и възвишени същества са заети с велика работа.
Той трябва
да
знае състава на различните храни и влиянието им върху неговия организъм.
Те строят нова вселена, нов свят, в който могат
да
живеят само нови хора, с идеално организирани тела, умове и сърца.
Човек трябва
да
познава свойствата на своите мисли и чувства, както и тия, които идат отвън.
За
да
не им пречат сегашните хора, те са им дали един малък свят на разположение,
да
се занимават с него, както разбират.
Като знае свойствата на мислите и чувствата, той може
да
се предпазва от ония, които действат като бомби.
И на малките деца, момиченца и момченца, са дадени играчки,
да
не пречат на майка
си
.
Дойдете ли до мисли и чувства, които имат свойство
да
избухват, не ги пипайте.
По цял ден момченцето се занимава със своето конче, храни го, но то не расте; язди го, но кончето не се мърда от мястото
си
.
Ако са чужди, не ги приемайте в
себе
си
, оставете ги вън от вас,
да
не предизвикват някакво разрушение в организма ви.
Момиченцето пък по цели дни се разговаря с куклата
си
, къпе я, облича и съблича, но тя остава чужда за него.
Има мисли и чувства, които са в състояние
да
разрушат живота на човека.
Всеки човек, който живее на земята, непременно трябва
да
се измени.
Какви по-страшни бомби можете
да
търсите от омразата, от завистта, от лицемерието?
Не се ли измени, той остава в положението на дървеното конче и кукличката, с които децата
си
играят.
Даже и ангелите се пазят от тях.
Един ден той ще умре, ще го заровят в земята, дето веднага ще го оберат, ще отнемат всичкия му капитал.
Князът на този свят обира всички хора, които счита свои поданици.
Какво може
да
допринесе този морал на човека?
Кое ви дава повод
да
мислите така?
Можете ли
да
отидете при човек, когото не сте обичали и за когото никога не сте мислили?
Те знаят, че с тях не може
да
се играе.
Експлозивите или трябва
да
се изхвърлят навън, дето няма живи същества, или
да
се употребят в някаква война.
Следователно, как е възможно човек
да
отиде при Бога, ако нито Го е обичал, нито Го е познавал, нито е мислил за Него?
Останат ли дълго време в складовете, един ден те ще произведат големи пакости.
В света съществува закон на подобие, според който, разумното привлича разумното към
себе
си
.
Човек обича само подобното на
себе
си
и се привлича от него.
Любовта обича само това, което е произлязло от нея; мъдростта обича само подобното на нея; истината също обича подобното
си
.
Следователно, и Бог не може
да
обича това, което е вън от Него.
Вземете мерки, или
да
ги употребите за някаква полезна работа, или
да
ги направите безвредни.
Христос казва: „Аз не давам, както светът дава”.
Сега, като наблюдавам хората, на пръв план виждам тяхното невежество и безверие.
Сега и вие очаквате нещо
да
ви се даде.
Ще кажете, че всички хора
си
припичат.
Не, всички хора не
си
приличат.
Живот. Кой може
да
ви даде живот?
Само Онзи може
да
ви даде живот, от Когото животът произлиза.
Те работят усилено върху
себе
си
,
да
се освободят от ония отрицателни качества на своята нация, с чиято дреха се облекли.
Светът не може
да
даде живот на хората.
Като българи, вие носите дреха, т.е.
Ще се спра върху три думи от цитирания стих: „Както светът дава.”
Даването е един от великите процеси на природата.
Човек трябва
да
намери мястото
си
в света и
да
бъде полезен за другите и щастлив за
себе
си
дотолкова, доколкото е способен
да
се бори с условията на окръжаващата среда.
Следователно, като българи, вие трябва
да
работите върху
себе
си
,
да
се освободите от ония недъзи, свойствени на българската материя или почва.
Мечтите, надеждите, очакванията на всички хора, млади и стари, са отправени към този процес.
Не може ли разумно
да
се бори с окръжаващата среда, човек ще се намери в положението на параход, който се люшка от морските вълни на една и на друга страна.
Като човеци пък, всички хора имат общи задачи,
да
преодоляват в
себе
си
някои общочовешки качества.
Всеки очаква
да
му се даде нещо.
Например, като човек, никой не трябва
да
лъже.
От раждането
си
до заминаването
си
за онзи свят, човек все очаква
да
му се даде нещо.
Хората постоянно се разочароват от живота и не искат
да
живеят.
Христос прави сравнение между начина, по който светът дава, и този, по който Той дава и затова казва: „Аз не ви давам, както светът дава.” И едното е даване, и другото е даване, но има разлика в даването на света и в даването на Христа.
Защото не са достатъчно разумни,
да
се справят с мъчнотиите
си
.
Светът дава, но после взима всичко с лихвите.
Човек трябва
да
се освободи от разочарованията на света и
да
се държи здраво за канарата на живота.
Като му дадат някое съединение, той първо го пречиства,
да
няма никакви примеси в него, и след това започва
да
го анализира.
Ако светът ти даде десет хиляди лева на заем и не ги върнеш на време, ще платиш двойно.
На всеки човек, като на химик, е дадено известно количество материя, която той трябва
да
пречисти и обработи.
Ако са ти дали 10, ще ти вземат 20; или ако
си
взел 10, ще дадеш 20.
Когато пречисти и обработи материята, която му е дадена, само тогава човек може
да
мисли, чувствува и действува правилно.
Тъй щото, запитате ли се, какво трябва
да
правите на земята, ще
си
отговорите: Аз съм дошъл на земята
да
пречистя и обработя известно количество материя, т. е.
Майката дава живот на детето
си
, за което ще плати двойно.
Въпреки това, някои се оплакват от живота
си
, казват, че колкото
да
се молят на Бога, молитвата им не се приема.
да
я организирам.
Бащата възпитава сина
си
, но след време плаща двойно.
Щом свърша задачата
си
, свободен съм
да
напусна земята, когато пожелая.
Светът дава едно, взима две.
Това се отнася до всички хора, а не само за едного.
Бог дава и нищо не взима.
В това седи обществената разлика между даването на Бога и даването на човека, т.е.
Ако ученикът работи върху задачите
си
, но учителят му остава недоволен от него, причината е в самия ученик.
Всеки може
да
бъде аз, ти и той.
Той не е работил редовно през годината, вследствие на което не може
да
задоволи учителя
си
.
Ще възразите, че Бог дава живот на човека и после пак го взима.
Ред години той е пропускал уроците
си
.
В проявите на всички лица човек изучава
себе
си
, както и своя ближен.
Той няма основа, върху която
да
гради.
Човек сам губи живота
си
.
Ще кажете, че задачите ви са мъчни.
Ако живее неразумно, в няколко години човек може
да
изгуби живота
си
, или
да
го разруши.
На всеки ученик се дават задачи според силите му.
Веднъж е дал живот на човека, Бог го е направил пълен господар.
Ако ученикът е в първи клас, дават му се съответни задачи.
Истинската жертва има за основа любовта и свободата, а не дълга и насилието.
От човека зависи
да
запази живота
си
, или
да
го изгуби.
Как могат неговите съученици
да
решават същите задачи?
Тъй щото, намерите ли се в затруднение, не търсете причината вън от
себе
си
.
При това, когато се жертва, човек трябва
да
знае точно времето, определено за жертва.
Като тури яйца под някоя квачка,
да
се измътят пиленца, човек започва
да
се грижи за тях, дава им храна, докато израснат.
Вгледайте се в
себе
си
и вижте, какво ви липсва.
Значи, не е безразлично, кога трябва човек
да
се жертва.
Един ден той взима нож, влиза в курника, избира една от тлъстите кокошки, туря ножа на врата и, и казва: Аз ти дадох живот, аз имам право
да
го отнема.
Всеки ден
си
има своя програма.
Казано е в Писанието, че за всяко нещо е определено време, когато трябва
да
стане.
Ти трябва
да
платиш с живота
си
за това, което ти дадох.
Ако ученикът изпълни програмата на този ден, както трябва, той може
да
изпълни добре програмата и на целия
си
живот.
Съвременните хора не спазват времето, което е определено за извършване на дадена работа, и след това се запитват, защо нямат успех в живота
си
.
Човек се грижи за вола
си
, но, в замяна на това, волът цял ден оре на нивата–плаща на господаря
си
.
Като слушате
да
ви се говори така, казвате, че, за
да
успява в живота
си
, човек трябва
да
има вяра в Бога и в
себе
си
.
В това отношение, светът е най-умният господар: една кожа дава, две взима.
Други питат, какво верую трябва
да
поддържат.
Който не вярва в моите думи, все ще дойде ден
да
опита учението на света.
Това е въпрос, който всеки за
себе
си
може
да
реши.
Христос казва: „Аз не ви давам, както светът дава.” Сегашният човек се намира между две давания, между двама господари.
И двамата господари са умни.
Господарят на света е умен, защото от една кожа взима две кожи.
Той знае това по-добре от всички.
Съвременните хора трябва
да
лягат вечер най-късно в десет часа и
да
стават най-късно в пет часа.
Той е човек без капитал, с неуредени работи, но оттук взима, оттам взима, с цел
да
уреди материалното
си
положение,
да
се замогне.
Ако могат
да
стават в три или в четири часа, още по-добре.
Засега господарят на света все още успява
да
балансира своите приходи и разходи, но престане ли
да
ги балансира, той ще фалира.
Той знае това по-добре от всички.
Който иска
да
живее хигиенично,
да
бъде здрав, трябва
да
ляга и
да
става рано.
За
да
не фалира, човек трябва
да
бъде разумен,
да
разбира законите и условията, при които живее.
Също така той трябва
да
се храни сутрин след изгрева на слънцето, а вечер – преди залязване на слънцето.
Ако господарят на света е разумен, колко по-разумен трябва
да
бъде Господарят на цялата вселена!
Някой иска
да
бъде само добър, а друг – само лош.
Значи, не е правилно
да
се храни човек след залязване и преди изгряване на слънцето.
Той дава без
да
взима.
За
да
живее хигиеничнои, човек трябва
да
знае всеки ден каква храна
да
употребява.
Някой се хвали, че дава много.
Ако човек не разбира отношението между противоположностите, или полюсите на живота, нищо не може
да
направи.
Например, за всеки ден от седмицата е точно определено, каква храна трябва
да
употребява човек.
Питам този човек: Как даваш ти – като света, или като Бога?
Като даваш, взимаш ли?
Като дойдете до магнетизма и електричеството в науката като сили, вие знаете много нещо.
Те знаят главно съставните елементи на храните, техните процентни отношения, но каква храна е определена за понеделник, каква – за вторник, за сряда, за четвъртък – не знаят.
– Това не е важно.– Щом не е важно, това показва, че ти даваш, както светът дава: едно даваш, две взимаш.
Обаче, ако разглеждате тия сили в живота, между хората, ще кажете, че нищо не знаете.
В света съществуват три важни закона: закон на необходимостта – закон на света; закон на свободата– закон на вярата и закон на любовта – закон на Бога.
Първите човеци знаеха тази наука, но след грехопадението всичко забравиха.
Този, който привлича, е мек, добър човек, защото има повече магнетизъм в
себе
си
.
На тях беше определено, от кои плодове
да
се хранят.
Когато даваш пари на никого, ти
си
внимателен към него, разговаряш се сладко, указваш му пълно доверие, казваш, че познаваш майка му и баща му и на края и двамата се почерпите с кафе.
Онзи пък, който е остър, сприхав по характер, ви отблъсква, защото има повече електричество в
себе
си
.
Казано им беше
да
ядат от всички плодове, с изключение на плодовете от дървото за познаване на доброто и на злото.
Ако този човек не върне парите ти на време, или съвсем не ги върне, ти започваш
да
го мразиш, наричаш го изедник, лъжец и т. н.
Ти казваш: Едно време имах добро мнение за тебе, но сега изменям мнението
си
.
Като се намерят в затруднения, хората казват, че трябва
да
бъдат умни като света.
Някои се хранят само с месо, следствие на което заболяват от подагра.
Наистина, един от двамата трябва
да
бъде по-умен: или човек, или светът.
Когато отрицателният магнетизъм преодолява в човека, той е осъден на психическо гниене.
Вие сами трябва
да
си
отговорите, кой от двамата трябва
да
бъде по-умен.
За
да
избегне отрицателните прояви на вътрешните сили в своя организъм, човек трябва
да
изучава
себе
си
, не само теоретически, но и практически,
да
следи всяка своя проява.
Изобщо, човек трябва
да
разнообразява храната
си
.
Свинята ли трябва
да
бъде по-умна, или господарят и?
Само по този начин той ще провери истината в
себе
си
.
Когато евреите бяха в пустинята, от небето падаше манна, с която те се хранеха, но не бяха доволни – искаха разнообразна храна.
Когато силите на човешкия организъм вървят в съгласие със законите и силите на природата, човек се чувствува вътрешно самоуверен.
Манната им дотегна, и те започнаха
да
роптаят.
Господарят и е бил умен, затова е турил свинята в кочината.
Каквито мъчнотии
да
срещне на пътя
си
, той никога не губи своята самоувереност.
Сегашните хора изразходват всичката
си
енергия за придобиване на храна, облекло, но не мислят, че трябва
да
се приготвят за служене на Бога.
Сега е ред на свинята, тя
да
бъде умна,
да
напусне кочината и
да
отиде в гората на свобода.
Какво трябва
да
прави човек, за
да
не губи своята самоувереност?
За всичко мислят и се суетят, но за служене на Бога не мислят.
Той трябва
да
изучава живота и природата не само отвън, както очите му виждат, но и вътрешно, с помощта на своите вътрешни сили и възможности.
Преди всичко човек трябва
да
се запознае с основния закон на любовта, във всички нейни прояви.
– Ама условията на живота били такива, че трябвало
да
се живее в кочина.
Щом отправи своя външен и вътрешен поглед към природата, човек разбира, че съществува Велика Разумност в света, че космосът е изпълнен с разумни, възвишени същества, подчинени на тази Разумност.
Любовта изключва всички противоречия и недоразумения, всички недъзи.
Ако условията на живота въвеждат човека в кочина, в яхър, в затвор, трябва ли той
да
бъде толкова неразумен, до края на живота
си
да
остане при тия условия?
Има ли някакъв недъг в
себе
си
, това показва, че човек не е дошъл още до положението на истински човек.
Какви ще бъдат последствията на този живот?
Разумност се иска днес от майката и бащата, от учителите – от всички хора.
Ти ще седиш затворен и ще се оставиш в ръцете на господаря
си
.
Може ли при такова разбиране на природата и на света човек
да
губи своята самоувереност?
Не е ли разумен, човек носи отговорност, както за
себе
си
, така и за бъдещето поколение, което излиза от него.
Два дни преди Коледа господарят ти ще застане пред тебе с дигната пръчка във въздуха и, като капелмайстор, ще почне
да
те управлява.
Той е стъпил на канара, която нищо в света не може
да
разклати и разбие.
Ако майката и бащата са живели нередовно и са допускали в ума и в сърцето
си
отрицателни мисли и чувства, те стават причина за нещастията на своите деца.
Децата възприемат техните слабости и цял живот страдат, не могат
да
се освободят.
Като наблюдавате някой човек, казвате, че е неразумен. Защо?
Следователно, за
да
се освободят от миньорните песни на живота, хората трябва
да
го разбират,
да
имат ясна представа за него.
Те носят недъзите на своите родители, деди и прадеди и, вместо
да
допринесат нещо ценно, те сами се разрушават.
Те трябва
да
освободят живота от примесите в него,
да
разплетат заплетените конци.
Какво можете
да
очаквате от дете, което не обича Бога, нито своите родители.
Ония, които разбират законите и силите, по които всеки човек е построен, могат
да
четат и в затворена книга и
да
се произнасят, доколко даден човек е добър и разумен.
Искате ли
да
свържете приятелство с някой човек, търсете такъв, който
да
обича първо Бога, а после
себе
си
.
Вероятни и невероятни неща има и в религията, и в науката, и в изкуството, а всичко това трябва
да
се отдели: вероятното
да
се тури на една страна, невероятното – на друга.
Щом обича Бога, той може
да
обича и своя ближен.
И тогава, попадне ли човек на едното, или на другото,
да
знае точно, кое от тях, какво представя.
Човек е построен според своите вътрешни сили.
Това са социални въпроси, които чакат времето на своето разрешаване.
Това не значи, че ония, които са работили в областта на науката, на религията и на изкуството са имали лоши намерения към хората и живота и съзнателно са внесли примеси.
Каквито са вътрешните сили на човека, така е построен неговият организъм.
Когато се срещат, хората, се запитват: Женен ли
си
, имаш ли деца, какво работиш?
Без
да
искат, те сами са се натъкнали на примесите в живота и, като не са знаели, как
да
се освободят от тях, оставили са ги като второстепенни, странични елементи.
Когато слушате някой
да
казва, че ще осиромашее, ще знаете, че той е щерна, на която водата лесно се изчерпва.
Лесно се задават тези въпроси, но как ще се отговори?
Защо съществуват примеси в живота, кой ги е внесъл, не е важно.
Обаче, ако е извор, той никога няма
да
осиромашее.
Каква полза от това, че
си
женен, а между тебе, жена ти и децата ти няма никакво разбиране?
Важно е, животът
да
се освободи от чуждите примеси.
Колкото и
да
тече, той никога няма
да
обеднее.
Примесите в живота не са нищо друго, освен камъни, поставени на пътя, от където минават много хора.
Ако пък човек е извор и съзнателно се подпуши,
да
не дава, той сам се излага на катастрофа.
Имаш деца, но знаеш ли, какво носят те в
себе
си
?
Кой как мине, непременно ще се спъне в тия камъни и ще удари крака
си
.
Той се отбива от пътя
си
.
Нито жена ти е твоя другарка, нито децата
си
познаваш.
Трябва ли човек
да
се спре пред камъка и
да
започне
да
протестира: Кой е турил този камък сред пътя,
да
се удрят хората в него?
Щом се отбие от пътя
си
, човек се излага на големи страдания.
Да
родиш едно дете по физически начин, това е лесна работа; важно е
да
го родиш духовно.
За
да
не се отклони от правия път на живота
си
, човек трябва
да
дава.
Истинското раждане подразбира
да
родиш детето
си
едновременно в четири света: в света на истината, в света на мъдростта, в света на любовта и най-после във физическия свят,
да
се облече в плът.
Така протестират мнозина, но ще се намери някой разумен човек, който, без никакво роптание, ще се наведе, ще дигне камъка, ще го тури настрана и ще продължи пътя
си
.
И тъй, иска ли
да
създаде здраво, способно дете, човек трябва
да
се отнася сериозно към женитбата и раждането.
Всеки може
да
бъде в положението на разумния пътник, който ще се наеме
да
очисти живота от ония примеси, на които сам се натъква.
Кой
си
ти?
В древните времена, при решаване на тия въпроси, хората са се ползвали от окултните науки, специално от астрологията.
Светът се нуждае от разумни хора, от разумни семейства, от разумни общества и държави, от разумни народи.
Ти
си
река, която изворът е образувал.
Те са се допитвали до опитни астролози, кога, с кого и как трябва
да
се оженят.
Изобщо, те се ползвали от астрологията при възпитанието и самовъзпитанието
си
.
Като хване някой престъпник, държавата го дава под съд за извършеното престъпление и го осъжда на няколкогодишен затвор.
Престъплението се състои в открадване на сто или хиляда лева, а държавата го осъжда на две-тригодишен затвор.
да
бъде извор, който изтича от планината;
да
бъде река, образувана от извора, за
да
тече и пои всичко, каквото срещне на пътя
си
, и
да
бъде море, в което реката се втича.
Съвременните хора не подозират, че всичко е определено на човека: кога ще се роди, от какви родители, с какви дарби и способности ще разполага, при какви учители ще се учи, как ще свърши живота
си
и т. н.
Опитният астролог може
да
предскаже всичко това с най-големи подробности.
Това не значи, че престъпниците не трябва
да
се наказват, но държавата трябва
да
потърси нови наказания, при които тя
да
не се ощетява, а престъпникът
да
научи урока
си
, и втори път
да
не върши престъпления.
Ти
си
човекът, който се разливаш като река навсякъде и поливаш, каквото срещнеш на пътя
си
.
Държавата трябва
да
вземе пример от природата, която във всички свои прояви прилага закона на икономията: с най-малко разходи по възможност по-големи придобивки.
Той е човекът, който се влива в голямото море, за
да
вложи своя живот в него и
да
придобие нов живот, нови сили.
Те отварят Евангелието,
да
видят, какво ще им се падне и четат: „Повярвай в Господа Исуса Христа и ще бъдеш спасен”.
Каквото и
да
прави на земята, човек всякога дава и взима.
Няма човек в света, когото Бог е оставил
да
осиромашее.
Той знае, че ако се спре
да
го съди, ще изразходва повече енергия и време, отколкото
да
го остави свободен.
Ако някой осиромашава, той сам е виновен за положението
си
.
На всеки човек е дадена възможност
да
бъде извор и река, която
да
се влива в Голямото море на живота и отново
да
се пълни.
Чувстването не решава въпросите.
Съвременните хора се нуждаят от дълбоко, вътрешно разбиране на живота.
Човек трябва
да
има ясна представа за нещата,
да
ги разбира в техния вътрешен смисъл.
Това разбиране се вижда в речта и в постъпките на хората.
Не е достатъчно само
да
прочетете един – два стиха от Евангелието и
да
мислите, че всичко знаете и разбирате.
Ако
си
баща, или майка, на място трябва
да
бъдеш.
Някои казват, че речта трябва
да
бъде свързана.
Като баща, или майка, ти трябва
да
предадеш едно от ценните
си
качества на своето дете.
Съвременният човек е дошъл на земята
да
реши една важна задача.
Ако
си
свещеник, трябва
да
внесеш светлина в ума на детето.
Не е ли разумен човек, и речта му не може
да
бъде свързана.
Каква е тази задача?
Вземеш ли детето в ръце
да
го кръстиш, ти трябва
да
имаш съзнание за този акт, който извършваш.
Щом е дошъл на земята, човек трябва
да
живее разумно.
Да
научи закона за подмладяването.
Той е изпратен на земята
да
учи,
да
вземе участие в строежа на великата сграда на бъдещия живот.
Да
се подмлади човек, това значи,
да
измени своето естество.
Ако
си
учител, трябва
да
научиш ученика
да
мисли право и
да
му посочиш пътя на истината.
Да
измени човек естеството
си
, това значи,
да
мине от световното към вечното, към Божественото.
Какво дават днес родителите, проповедниците и учителите на младото поколение?
Който няма съзнание за работата, която му е дадена, той живее ден за ден.
Може ли
да
се подмлади, т. е.
Съвременният свят се нуждае от нов морал, от ново разбиране на живота, от нов начин за възпитание на младото поколение.
да
измени естеството
си
, човек разбира вече смисъла на стиха, който Христос е казал: „Аз не ви давам, както светът дава”.
Старият не трябва
да
казва на младите, че животът е тежък, че с труд и мъка трябва
да
си
пробиват път, но
да
им покаже нов начин на работа.
В това отношение той се намира в положението на онзи френски селянин, който отишъл в Париж
да
види прочутата църква „св. Богородица”.
Всеки трябва
да
се запита: Как давам аз – като света, или като Бога?
Ще каже някой, че не е важно, как дава, но
да
даде нещо,
да
влезе нещо в кошарата.
Нови пътища има към живота, свободата и знанието.
Като видял, че много хора се трупат пред едно прозорче, спрял се и той,
да
си
купи свещ.
В такива случаи българинът
си
служи с поговорката: „По-добре
да
имаш, един заек в кошарата, отколкото два в гората”.
Човек трябва
да
направи крачка напред и
да
потърси тия пътища.
Каква била изненадата му, когато, вместо свещ, му дали един билет и му казали
да
дойде с билета
си
вечерта.
Ако на едно и също място тъпче, той нищо няма
да
постигне.
На определения час селянинът отишъл в театъра и като всички хора, влязъл в един голям салон и седнал на мястото, което му посочили.
За заека е по-добре
да
бъде в гората, отколкото в кошарата на човека.
Младият трябва
да
знае, че животът му е написан на лицето.
Той започнал
да
се оглежда натук-натам, чудил се, къде се намира.
За свинята е по-добре
да
бъде в гората, отколкото в кочината.
Както живее, каквото мисли и чувствува, всичко е написано на неговото лице.
За кокошката е по-добре
да
бъде в гората, отколкото в курника.
Ако иска
да
провери това, нека се оглежда често.
На сцената се явили актьори и започнали
да
се разговарят.
И за птичката е по-добре
да
бъде в гората, отколкото в кафеза.
Намисли ли
да
върши някакво престъпление, нека се огледа.
Въпреки вярата
си
в Бога и в Христа, и човек изпитва страх и трепет в живота. Защо?
В очите, в линиите на лицето
си
той ще види това, което е намислил
да
прави.
Преди
да
извърши престъплението, той може
да
се изправи.
Селянинът слушал, как се разговарят на сцената и се чудел, как не могат
да
разберат, кой е виновникът.
И човек се намира в кошарата на своя господар – в света.
Щом изправи мислите и чувствата
си
, всякаква погрешка е избегната.
Най-после, възмутен от истинския престъпник, той станал от мястото
си
и се обърнал към престъпника с думите: Слушай, приятелю, няма ли човещина в тебе?
От време на време този господар минава край човека, помилва го, но един ден ще дойде при него с нож в ръка и ще му каже: Аз те отгледах и храних, аз имам право на твоя живот.
Днес младите, главно влюбените моми и момци, обичат
да
се оглеждат.
Не виждаш ли, че друг съдят заради тебе?
Като не може
да
разреши въпроса, човек стои и мълчи.
Добре е
да
се оглежда човек, но не само, когато е влюбен.
Защо оставяш човека
да
отиде невинен в затвора?
Той е избрал вече кривия път на живота и иска
да
се примири по някакъв начин.
Когато момъкът и момата постигнат своята цел, те не се интересуват вече от външността
си
.
Кажи
си
истината.
С кривото човек не може и не трябва
да
се примирява.
Щом престанат
да
се интересуват от външността
си
, любовта ги напуща.
Ние всички видехме, че ти извърши престъплението.
Преди
да
е избрал своята професия, преди
да
е начертал пътя
си
, човек трябва
да
е избрал същината на живота,
да
е намерил правия път,
да
е намерил и познал своята майка и своя баща.
След това селянинът се обърнал към публиката с учудване, защо всички мълчат, щом са свидетели на извършеното престъпление.
Човек трябва
да
намери онази майка и онзи баща, които никога не умират.
Който се е домогнал до тази дева, той трябва
да
я пази като зеницата на окото
си
.
Сега, аз говоря като човек, който разглежда научно, въпросите без
да
имам никого пред вид.
Злоупотреби ли с нея, тя взима всичките
си
пособия и
си
заминава.
Колко пъти в живота хващат някой праведен човек вместо престъпника и го съдят, а престъпникът се разхожда свободно из града.
Някои, обаче, мислят, че знаят всичко и намират, че не е нужно
да
слушат, какво им се говори.
Щом любовта ги напусне, те остават самотни, чужди на всички в света.
Така не се разрешават въпросите.
Колкото повече сребро има човек в кръвта
си
, толкова повече ще се ползува от енергиите на луната.
Животът им се превръща в страдание.
Среброто е най-добрият проводник на енергиите, които идат от луната.
Както и
да
се оправдавате, любовта не може
да
остане при вас.
Който иска
да
се очисти от греховете
си
, той трябва
да
се свърже с луната.
Тя живее само в хармонична среда.
За
да
стане нещо, не е достатъчно само
да
се помисли.
Луната пък може
да
действува само върху онзи човек, който има сребро в кръвта
си
.
Щом нарушите хармонията, тя се отдалечава, отива в своя свят.
Като помисли нещо, човек трябва
да
пристъпи към действие.
Новите учени са забелязали, че, когато минава през своите фази на пълнене и празнене, луната оказва различно действие върху среброто: когато се празни, тя произвежда върху него едно действие; когато се пълни – друго действие.
Тя ще ви посети само след като научите урока
си
.
Мисъл без работа нищо не дава.
Човек трябва
да
познава
себе
си
, както и своя ближен.
Ако човек няма злато в кръвта
си
, слънцето не може
да
му действува.
Това значи,
да
познавате Божественото в човека.
Светията често казвал на ученика
си
: Каквото човек помисли, това става.
Има хора, които не могат
да
се лекуват на слънце. Защо?
Познаете ли Божественото в човека, вие сте готови
да
влезете в положението и на най-големия престъпник.
Един ден светията слязъл в града по работа, а ученикът останал в дома
да
чисти и готви.
Те нямат нужното количество злато в кръвта
си
.
Вие ще погледнете на него като на душа, излязла от Бога, без
да
се спирате върху неговите грешки и престъпления.
Той сварил боб, но забравил
да
тури сол.
Гледате ли на човека като на душа, вие се свързвате с него и го повдигате.
Като се върнал светията, яденето било готово, затова седнали
да
ядат.
Обаче, всички хора не са еднакво интелигентни, понеже нямат в организма
си
ония елементи, нужни за проява на интелигентността.
Гледате ли на животното като на същество, създадено от Бога, колкото свирепо
да
е, то няма
да
ви нападне.
Още при първата лъжица светията усетил, че бобът е безсолен и казал на ученика
си
: Ти
си
забравил
да
туриш сол, в боба.
Ако свирепото животно може
да
бъде за вас добро, колко по-добър е от него човекът.
Те искат
да
видят, какво е влиянието на тия секреции върху мозъка.
Достатъчно е
да
помислиш, че има сол, и бобът ще стане солен.
Мислете за ближния
си
добре, за
да
прояви и той доброто към вас.
Започне ли човек
да
оглупява, лекарите взимат секреция от същата жлеза на някое животно и я впръскват в кръвта на човека.
Следователно, искате ли
да
бъдете добри, отворете умовете
си
за Божествената светлина, а сърцата
си
– за Божествената топлина.
Светът се нуждае от добри хора.
Като се говори върху тия въпроси, хората не могат
да
си
ги обяснят научно, вследствие на което се разделят във възгледите
си
: едни от тях гледат на живота и на всички живи същества като на неща, произволно създадени; други – като на същества, създадени от една Велика разумност.
Както човек не може без щитовидна жлеза в организма
си
, така и светът не може без добри хора.
За
да
стане нещо, първо трябва
да
се помисли и след това
да
се пристъпи към действие, към реализиране на замисленото.
Първите гледат на Бога като на отвлечено същество, което няма отношение към земята.
Човек трябва
да
бъде последователен в мисълта, в чувствата и в действията
си
.
Вторите гледат на Бога като на Велика разумност и реалност.
Изгубят ли добротата
си
, хората постепенно заболяват, докато дойдат
да
идиотизиране.
Като е дошъл на земята, човек трябва
да
се свърже с разумните закони на природата и
да
ги изучава.
Значи, доброто в човека, добрите хора дават права посока на мисълта, на бъдещата култура на човечеството.
Докато
си
свързан с Него, ти Го чувстваш, и животът ти се осмисля.
Добрите хора създават добри семейства, добри домове.
Усъмниш ли се в Него, Той се оттегля, скрива се някъде, и ти оставаш самотен, чужд за окръжаващите, за всичко, което те обикаля.
Доброто, като елемент в космоса, внася подтик във всички живи същества, във всички звезди и планети.
Всеки закон има трояко приложение: механическо, органическо и психическо.
С Бога ли е, човек има всичко: здраве, богатство, сила, любов.
Без доброто, като запалка, свещеният огън не може
да
гори.
3.
Термометъра на човека / Човешкият термометър
,
ООК
, София, 5.3.1930г.,
Който има добър глас, той трябва
да
продължава
да
пее,
да
развива гласа
си
.
И който няма добър глас, също трябва
да
се упражнява в пението.
Без пение и музика никой не може
да
се домогне до музиката на висшите светове.
Кой се стреми
да
отиде на концерт?
Който донякъде поне знае
да
пее и
да
свири, или който обича музиката.
Ако това е условие за посещаване на концертите на физическия свят, колко повече се изисква от човека, за
да
може
да
слуша концерт в невидимия свят.
Не, стари или млади, всички трябва
да
пеете и свирите.
С музиката са свързани ред дарби и способности.
Не пее ли човек, никакви дарби не могат
да
се развиват.
мислено човек трябва
да
пее.
Колкото
да
отрича музиката тя пак се движи в нея.
И гъсеницата е привикнала
да
се храни с листа, но като се превърне на пеперуда, храната и коренно се различава от първата.
За
да
подобрят яденето, сегашните жени трябва
да
внесат в него музикален елемент.
Като готви, жената трябва
да
пее.
Ако няколко жени се съберат и започнат
да
пеят и свирят през време на готвенето, яденето ще бъде много по-вкусно и здравословно от онова, което е готвено без музика и песен.
Идеята, която искам
да
ви оставя, е
да
внасяте Божествен елемент във всичко, каквото правите.
Когато плодовете узреят, в природата всичко пее и се весели.
Малката стомна събира малко вода; голямата стомна събира много вода.
Кое от двете положения е за предпочитане:
да
има човек голяма или малка стомна?
Той се радва на всичко.
Ако водата е чиста, свежа, за предпочитане е човек
да
има голяма стомна.
Каквото срещне в живота
си
, той го разглежда от добрата му страна.
Ако водата е нечиста, за предпочитане е тогава
да
има малка стомна. Защо?
Иска ли
да
придобие красивото и великото в
себе
си
, човек трябва
да
отправи погледа
си
към природата.
Защото, като нечиста, водата остава утайки.
В нея се крие всичко велико: и музика, и песен, и знание, и красота.
Следователно, малката стомна, която събира малко вода, има и малко утайки.
Иска ли
да
придобие тези качества, човек трябва
да
следва пътя на природата.
Да
следва пътя на природата, това значи,
да
изучава законите и и
да
ги прилага.
Добре е човек
да
има много знания, но
да
са чисти.
Като прилага законите на разумната природа, човек дохожда до положението, което някога апостол Павел е преживял.
Не са ли чисти, по-добре е човек
да
има малко знания.
Съвременните хора се ползват малко от знанието, от силата, от богатството, които придобиват, защото мислят повече за
себе
си
.
И тъй, работете съобразно законите на природата,
да
се самоусъвършенствувате.
Откакто се е родил, докато умре, човек постоянно мисли за
себе
си
.
Не спазвате ли тия закони, вие ще бъдете изложени на големи страдания.
Добре човек
да
мисли за
себе
си
, но трябва
да
знае, че колкото много
да
мисли,
себе
-то не може
да
стане по-голямо, отколкото са неговите възможности.
Който не работи върху
себе
си
, ще се намери в пещта, при високата температура.
Първоначално детето е малко, слабо, ниско, но като израсте, като стане голям човек, на височина 160-170 см., колкото
да
мисли за
себе
си
, по-висок не може
да
стане.
Като се пречисти и опече, той ще бъде готов
да
живее според великите закони на природата.
Преди
да
е дошъл до 21 годишна възраст, човек може
да
мисли за растенето
си
, но след 21 годишна възраст той трябва
да
престане
да
мисли за своята височина.
Каквото
да
правите, както
да
работите, все ще придобиете нещо.
В природата няма загуба.
От 21-33 годишна възраст човек трябва
да
мисли за здравето
си
,
да
се закрепи и усили.
Там всичко се преработва и видоизменя.
От 33 до 60 годишна възраст човек трябва
да
мисли, как
да
стане умен,
да
придобие знания.
Не е далеч времето, когато човек ще придобие онова, към което се стреми.
От 60 годишна възраст нататък човек може
да
мисли за плодотворна работа: малко работи, но правилно, с любов.
Тогава той ще има по-красиво, по-здраво и усъвършенствувано тяло.
Дали ще копае, оре, жъне, чете, пише или учи, навсякъде
да
прилага закона на любовта.
Когато изработи своето ново тяло, той ще живее в мир и равновесие.
Преди всичко младостта и старостта са непостоянни неща.
Основната идея, която трябва
да
остане в ума ви, е
да
работите за развиване на своите дарби, за
да
се ползвате от благата на живота.
Като работи за развиване на своите дарби и способности, човек се освобождава от своите слабости и недъзи.
Достатъчно е човек
да
е готов
да
изправя недъзите
си
, за
да
има поне малък резултат.
От усилията, които той прави, зависи, дали по-скоро или по-бавно ще се освободи от някой свой недостатък.
Защото при днешните условия на живота нито младостта, нито старостта имат условия
да
се проявят на земята.
Днешните условия, добри или лоши, са дадени за развиване на сегашните ви дарби.
След това тя дига пособията
си
и заминава.
Едва човек се почувствува малко обновен и подигнат, отново започва
да
губи силите
си
и
да
остарява.
Бъдещите условия ще се дадат за постигане на други дарби.
За
да
се развивате добре, вие трябва
да
работите съзнателно.
Следователно, ако трябва
да
свирите днес, не отлагайте работата
си
за друг ден.
Дали сте млади или стари, не е важно.
Любещият човек внася в окръжаващите мир, равновесие, доволство.
За
да
се свърши известна работа, старият трябва
да
влезе в главата на младия.
Старият може
да
укроти младия, само когато влезе в главата му като мисъл.
Който живее в света на любовта, той има всичко на разположение.
Представете
си
, че младият е глава на змията, а старият - нейна опашка.
Ако апаш или крадец влезе в този свят и се опита
да
открадне нещо, докато протопи ръце към някой предмет, предметът изчезва пред очите му.
За
да
не ви ухапе, старият, във вид на опашка, трябва
да
влезе в устата на змията.
Каквото
да
правите със змията, каквото
да
и говорите, щом е свободна, тя всякога ще хапе.
Що се отнася до душата му, там въпрос даже не става.
Човешкият живот може
да
се уподоби на термометър.
Понеже на човека е определено
да
живее 120 години, всяка година представя един градус.
Никаква сила не е в състояние
да
опетни човешката душа.
Обикновеният, слабият човек може
да
се опетни външно, но душата му никога не се опетнява.
Както живакът в термометъра се подига при известно атмосферно налягане, или при висока температура, така и при растенето на човека жизнените сили се подигат нагоре.
Като знаете това, разчитайте на чистотата на душата
си
и престанете
да
говорите за вашите грехове.
От деня на раждането
си
до 21 годишна възраст човек постепенно расте, по-силно или по-слабо, в зависимост от условията.
Човешкият термометър, обаче, не спира действието
си
само до 21 годишна възраст, но продължава до 120 години.
Грехът представя руда, която трябва
да
се тури в пещта,
да
се стопи, за
да
отделят от нея ценното - метала, който ще се използва в живота.
По-нагоре от 120 години човек не може
да
живее.
Доброто пък представя съвокупност от всички условия, необходими за изваждане на ценното, което се съдържа в рудата.
И тъй, вие трябва
да
знаете, че във всеки човек са вложени дарби и способности, които трябва още сега
да
развива.
От тази възраст нагоре силите на човешкия организъм се оттеглят, и душата му излиза от цевта на неговия живот.
Някои питат къде трябва
да
работят: на този, или на онзи свят.
Ако живее правилно, човек може
да
стигне до 120 годишна възраст, т.е.
до 120 градуса, след което започва
да
се топи и изчезва.
Някои хора се топят в ранната
си
възраст, около 30-40-50 градуса, а други - към 60 градуса.
- Можем ли
да
виждаме ангелите?
- Човек всеки момент може
да
срещне някой ангел, но като се усъмни в него, веднага ще го изгуби.
И тъй, искате ли
да
изучавате живот, спрете вниманието
си
върху промените, които стават в тялото ви.
Вън от тялото
си
вие не можете
да
изучавате живота.
За
да
го задържите по-дълго време при
себе
си
, вярвайте във всичко възвишено и благородно, в когото
да
сте го видели.
Вярвайте във всичко, което ви подига, и благодарете за всичко, което ви се случва.
За
да
се справя с мъчнотиите
си
, приди всичко човек трябва
да
изучава
себе
си
.
Дали сте здрави или болни, богати или сиромаси, учени или прости, благодарете, че ще научите нещо.
Какво ще се ползвате от доброто свирене, говорене, отнасяне на един човек към вас, ако сте сляп и глух, не виждате и не чувате?
Боли ви крак, благодарете, че не ви болят двата.
Какво ще ви ползва красотата на природата, ако не можете
да
я видите?
Боли ви глава, благодарете, че краката и ръцете ви са здрави.
Какво ще ви ползва светлината, ако не можете
да
я възприемете?
Като благодарите за всичко, няма
да
забележите, как ще изчезне болестта ви.
За
да
се ползва от благата на живота и на природата, човек трябва
да
знае, с какви сили, с какви дарби и способности разполага, за
да
може
да
ги развива.
Той трябва
да
познава
себе
си
.
Какво представят болестите и страданията?
За
да
познае
себе
си
, човек трябва
да
изучава своите мисли, чувства и постъпки.
Ако те са хармонични, тази хармония ще се предаде на всички негови удове, на цялото му тяло.
Човек може
да
се лекува чрез мисълта
си
.
Колкото по-силна и съсредоточена е мисълта на човека, толкова по-лесно може
да
се излекува от известна болест.
Достатъчно е
да
каже една дума, за
да
се излекува.
Защо покриват тялото
си
?
От друга страна, те се обличат, за
да
прикрият дефектите на своето тяло.
Той трябва
да
знае, кога
да
каже думата.
Днес почти всички хора имат повече или по-малко дефекти на тялото
си
: голяма пълнота, голяма сухота, изкривяване на раменете, на врата, на гръбнака, на ръцете, на краката и т.н.
Всяко нещо трябва
да
става на своето място и време.
Например, можете ли
да
посадите лозови пръчки в блато?
Днес хората откриват само лицето и ръцете
си
.
Например, дебелите устни говорят за човек, който обича
да
яде много,
да
се удоволствува.
Мнозина се запитват, какво трябва
да
работят.
- Дали ще ме послуша Бог?
Тази линия не може
да
се определи с думи, тя се чувствува.
Като дойдат до добродетелите, мнозина мислят, че те произхождат от тях.
Вие виждате на земята един камък.
Ваша работа е
да
го отместите от пътя,
да
не спъва хората.
За
да
разберете заблуждението, в което се намирате, ще
си
послужа със следния пример.
Вие отивате при един майстор грънчар и му заръчвате
да
ви направи едно гърне от най-чист и доброкачествен порцелан.
За
да
изпълни поръчката ви, той трябва
да
потърси отнякъде първокачествен материал, най-чиста глина - каолин.
Помолете се за него, Бог
да
обърне неговото красноречие в друга посока,
да
проповядва за славата Божия.
Като намери глината, той я счуква на ситно, пресява я и залива с чиста вода,
да
образува глинено тесто.
Помолете се техния удар
да
се превърне в музикален такт, и двамата
да
станат добри приятели.
Като приготви гърнето, майсторът го слага в пещта
да
се пече, както виждате, за
да
се приготви гърнето грънчарят
си
служи с глина, вода, огън - материали, които са вън от него.
Изкуство е
да
се бият, а ти
да
стоиш тих и спокоен,
да
запазиш пълно самообладание.
Такъв пример даде Христос.
След като Го биха и разпнаха на кръста, Той запази пълно самообладание и се обърна към Господа с думите: Господи, прости ги.
Те нямат нужната светлина,
да
видят и разберат, какво правят.
Ако Христос не беше се помолил за евреите, страданията им щяха
да
бъдат по-големи от тия, през които днес минават.
Христос показа на човечеството, как трябва
да
се живее.
Търсите ли добродетелите, като неща същестени за вашия живот, ще ги намерите в Бога.
Оттук виждаме, че и любовта иде отнякъде.
Човек е гърне, което трябва
да
се опече добре,за
да
не се пука лесно.
Преди
да
се сложи в пещта, гърнето се пече на слънце.
Докато се пече на слънце, то е доволно, няма страдания.
Сложат ли го в пещта, то започва
да
плаче,
да
вика,
да
търси помощ.
Колкото
да
вика, няма
да
го извадят от пещта.
То трябва
да
се нагрее до 33 градуса, най-високата температура, която определя неговото бъдеще.
Ако издържи на тази температура, ще продължат
да
го пекат до 120 градуса.
Ако не се пукне, той го изважда от първата пещ и го излага на показ.
Мъчнотиите и страданията, от които съвременните хора се оплакват, не са нищо друго, освен процес на печене в пещ, презз който всички хора неизбежно трябва
да
минат.
Не минат ли през печене, пръстта, от която са направени, ще се разсипе и от тях нищо няма
да
излезе.
В този смисъл страданията са необходими.
Без страдания няма живот.
Без страдания никаква форма не съществува.
Страданията се уравновесяват с радостите.
Колкото страда човек, толкова и ще се радва.
Страданието представя необработен материал, даден на човека за работа.
За
да
я използва добре, човек трябва
да
я чисти, пере, преде и тогава
да
си
служи с нея за различни цели.
- Не може ли
да
се избегнат страданията?
Ако искаш
да
станеш човек, непременно ще страдаш.
При това, колкото повече страдаш, толкова по-добре за тебе.
Силата на човека се крие в издържливостта му.
- Докато дойдеш до положение
да
отговаряш на известни условия.
Като извади гърнето от пещта, майсторът го чука оттук-оттам и, ако е опечено, изважда го навън; ако не е добре опечено, пак го туря в пещта.
По чукането той познава, дали е готово, или не.
Който не иска
да
го пекат, той не е трябвало
да
става гърне.
Колкото
да
вика, той трябва
да
знае, че майсторът е по-умен от него.
Той разбира от работата
си
и знае, колко време трябва
да
пече всяко гърне.
Ако е разумно, през време на печенето гърнето трябва
да
търпи.
Някой едва го напекли до 10 градуса и започва
да
вика.
Ако не може
да
издържи на 10 градуса температура, какво ще прави по-нататък, когато температурата се увеличи на 120, 500, 1000 градуса?
Човек трябва
да
знае, че докато е в разумния живот, няма от какво
да
се страхува.
В този живот всичко е строго определено.
Сега, като говоря за страданията, аз имам предвид разумните страдания, а не ненужните, които човек сам
си
създава.
Влезе ли в стълкновение с естествените процеси на природата, човек се натъква вече на неразумни страдания.
Ти не
си
нито беден, нито богат.
Ти
си
гърне, което трябва
да
се пече.
Докато страдаш и се радваш, ти още не
си
опечен, пекат те в пещта.
Като те опекат, ще те занесат на пазар,
да
те продават.
Кой как мине, ще се спре
да
гледа.
Тук се стичат благородници, добри хора, светии, а понякога от небето слизат ангели, арахангели, даже и богове,
да
гледат, какво има на пазара и
да
си
купят нещо.
Като
си
харесат някое гърне, те го взимат, слагат го под мишца и го занасят на небето.
Останалите гърнета съжаляват, че не ги е харесал някой светия или ангел, но най-после се примиряват с положението
си
.
За тях дохождат обикновени хора.
Като ученици, вие трябва
да
имате ясна представа за всичко, което става с вас,
да
се познавате.
Като се изучава, като анализира мислите, чувствата и постъпките
си
, човек лесно може
да
види грешките
си
и
да
ги изправи.
Който не мисли за изправяне на грешките
си
, той само се изобличава, нарича се грешник.
Не е важно, защо греши човек, важно е
да
се изправя.
Като изправя грешките
си
, той се учи.
Ако не изправя грешките
си
, човек не може
да
се ползва от благата на живота и на природата.
Същевременно човек трябва
да
познава добре устройството на своето тяло.
Ако знае, как
да
управлява тялото
си
, човек ще може
да
даде израз на всичко онова, което става в него.
Както цигуларят трябва
да
знае
да
управлява лъка
си
, така всеки човек трябва
да
знае, как
да
управлява силите на своя организъм,
да
им бъде господар.
Мнозина мислят, че това може
да
се постигне с един замах, по механически начин.
В един момент човек не може
да
стане учен, богат, силен, здрав.
Работа, усилия, упражнения, учене се иска, за
да
придобие човек онова, което душата му желае.
Това са задачи, които той трябва
да
реши.
Не е важно, дали ще ги реши правилно.
Добре е
да
ги реши правилно, обаче, както
да
ги реши, ценни са усилията, които той е правил.
Усилията помагат за развитието му.
Като ученици, вие трябва
да
се стремите към всичко онова, което е в състояние
да
ви възпита.
Дали ще учите, пеете, свирите или рисувате, всякога имайте предвид самовъзпитанието
си
.
Не може ли дадена наука, или известен инструмент, на който свирите,
да
ви възпита, оставете ги настрана.
За
да
успява в работата
си
, човек трябва
да
работи за
себе
си
,
да
задоволи своя вътрешен стремеж.
Задоволи ли
себе
си
, той ще задоволи и своите ближни.
Дали човек свири на някакъв инструмент, или не свири, това не е важно.
Най-добрият инструмент, на който всеки човек може
да
свири, това е животът.
Като свири на този инструмент, той трябва
да
се стреми
да
излезе майстор - музикант.
като живее, той трябва
да
знае, че всеки момент има кой
да
го слуша.
Все някое същество от невидимия свят ще даде ухо на неговото свирене.
Не свири ли добре, ще запуши ушите
си
и бързо ще отмине.
Не само разумните същества възприемат тази музика, но и вие можете
да
я чувате.
Достатъчно е
да
имате добре развит вътрешен слух, за
да
чуете музиката, която излиза от всеки добър, любещ човек.
Засега тази цигулка издава само тонове, но ще дойде ден, когато тя ще проговори.
Днес доброто издава само музикални тонове, но един ден то само ще проговори.
Ако слушате някой цигулар
да
свири и решите в
себе
си
да
направите някакво добро, това показва, че цигуларят е свирил добре.
Не сте ли готови
да
направите някакво добро, цигуларят не е свирил добре.
При това, като слушате някой добър цигулар, вие сте готови
да
му платите повече, отколкото той е искал.
- Не може ли
да
слушаме даром?
- Това зависи от онзи, който свири.
Който много дава, той всякога е готов
да
дава даром.
Бог дава даром, понеже работи със закона на любовта.
Пък и този, който взима даром, също трябва
да
е готов
да
дава даром.
Колкото и
да
плащат на добрия цигулар, в края на краищата изразходваната енергия от него с нищо не може
да
се плати.
Докато публиката не престане
да
критикува цигуларя, той всякога ще чувствува, че е изразходвал много енергия, вследствие на което се изтощава.
Ето защо, като свири, цигуларят трябва
да
омагьоса слушателите
си
,
да
престане всякаква критика в тях.
Като се унесе сам в музиката, той забравя критиците
си
на същото основание казваме: като се унесе в живота, човек забравя критиците.
Следователно, докато критикува живота, човек не може
да
бъде музикант.
За
да
се освободите от влиянието на окръжаващите, поставете
си
задача
да
не критикувате живота.
За
да
разреши тази задача, човек трябва
да
пее и
да
свири.
Ти се спри и благодари.
(втори вариант)
Най-първо, отправи душата
си
към Бога и благодари, че той го е изпратил.
(втори вариант)
Благодари на Бога.
(втори вариант)
Не искай
да
хванеш дрехата му, но благодари, че е дошъл.
(втори вариант)
Най-първо, ти благодари на Бога, че е изпратил някой ангел.
(втори вариант)
Ти казваш: „Видях нещо, но дали е реално, или не, не зная."
(втори вариант)
Всеки ден ще благодарите на Бога.
(втори вариант)
Дойде красиво чувство, благодарете на Бога.
(втори вариант)
Дойде красива мисъл, благодарете на Бога.
(втори вариант)
Извършите малко добро, благодарете на Бога.
(втори вариант)
Случи се страдание, благодарете на Бога.
(втори вариант)
Направите една малка погрешка, благодарете на Бога, че не е по-голяма.
(втори вариант)
Някому имате
да
давате, благодарете, че нямате повече
да
давате.
(втори вариант)
За всичко благодарете, за добро и за зло.
(втори вариант)
Нервен сте, благодарете, че не сте повече.
(втори вариант)
Боли те кракът, благодари, че не са двата.
(втори вариант)
Ти като благодариш, по този начин ще дойде оздравяването.
(втори вариант)
Може ли
да
приложите онази формула, която ви дадох в неделя, кой както я разбрал?
(втори вариант)
Онзи, който дава болестта, като духне, изчезне.
(втори вариант)
Ако някой не я доразбрал, трябва
да
я доразберете.
(втори вариант)
Аз може
да
ви приведа хиляди примери, когато болестта отведнъж е изчезвала, моментално.
(втори вариант)
Пък болестта може
да
дойде изведнъж.
(втори вариант)
Малката стомна малко вода събира, голямата стомна много вода събира.
(втори вариант)
Сега това са опити, които правят върху вас, за
да
видят каква ще бъде вярата ни.
(втори вариант)
Някой казва: „Имам ревматизъм." „Много е слаба вярата ти." Той казва за
себе
си
: „Много ме боли коляното." Ти концентрирай ума
си
да
се махне ревматизмът.
(втори вариант)
Затова е хубаво
да
имаш голяма стомна, когато водата е чиста, а малка стомна, когато водата е нечиста, когато има кал.
(втори вариант)
Ти му казваш: „Слаба е вярата ти." Ти му кажи: „Ще мине." „Много нетърпелив човек съм, много сприхав." Казвам: „Много добър човек
си
, от тебе ще се яви нещо хубаво." Сега, като казваш, че ще се усили, веднага той не става, но все трябва
да
напънеш нещо.
(втори вариант)
Хубаво е
да
имаш много знание, когато знанието е чисто, но когато е нечисто, хубаво е
да
имаш малко знание.
(втори вариант)
Това още не е цялата наука, защото, за
да
употребиш една дума, трябва
да
разбираш.
(втори вариант)
Пет минути размишление,
да
пожелаете
да
дойде Царството Божие,
да
пожелаете
да
станете проводници на тия великите духове,
да
се освободите от тези ограничения на обикновения живот.
(втори вариант)
Време
си
има, кога
да
кажеш тази дума.
(втори вариант)
Човек, откакто се роди и умре, все за
себе
си
мисли.
(втори вариант)
Запример ти не може в едно блато, което е пълно с вода, има малко пръст,
да
посееш каквото и
да
е, ти не може
да
сееш лозови пръчки, защото те ще изгният.
(втори вариант)
Хубаво било, толкоз години за
себе
си
да
мисли човек е достатъчно.
(втори вариант)
Себето
от това по-голямо няма
да
стане.
(втори вариант)
Ако някой човек се е разболял, помоли се заради него, кой и
да
е този брат, понеже същевременно това благо ще мине през тебе, и ти ще се ползваш.
(втори вариант)
Едно дете, като израсне до 160-170 сантиметра, през целия
си
живот на земята толкова ще остане.
(втори вариант)
Колкото и
да
мисли, все 170 ще бъде.
(втори вариант)
Преди
да
е станал на двайсет и една години, нека мисли за растенето
си
.
(втори вариант)
От двайсет и една година
да
престане
да
мисли колко висок ще стане.
(втори вариант)
Казваш: „Дали ще ме послуша Господ?
(втори вариант)
То е оформено,
да
мисли за други работи.
(втори вариант)
Тогава
да
мисли
да
е здрав.
(втори вариант)
Като стане на трийсет и три години,
да
започне
да
мисли
да
стане умен.
(втори вариант)
Сега вие питате какво
да
работите.
(втори вариант)
Като стане на шейсет години за какво трябва
да
мисли?
(втори вариант)
Като стане на шейсет години трябва
да
се стегне
да
работи.
(втори вариант)
Той като млад не може
да
работи, но на шейсет години може
да
работи.
(втори вариант)
Кажи: „Господи, обърни това в красноречие,
да
бъде .за твоята слава." Срещнеш някой - бие някого.
(втори вариант)
Помоли се, нека това бъде музикален такт, и двамата
да
станат най-добрите приятели.
(втори вариант)
Няма
да
мине много, ще видиш, онзи, който бие, казва: „Братко, ще ме извиниш." Подаде ръка.
(втори вариант)
Може
да
приложи закона на любовта.
(втори вариант)
Младите
да
ги оставим нагоре
да
вървят." От двайсет и осем години до трийсет години
да
бъдат умни
да
се разширяват.
(втори вариант)
Ако искаш,
да
ти стане най-добрият приятел.
(втори вариант)
Сега спесифично не ги вземайте кои са млади между нас.
(втори вариант)
Вземете като символ, като стадия, през която човек минава, всяка душа минава.
(втори вариант)
Значи, ако един човек, който те бие, ти издържиш и нищо не му кажеш, стоиш спокоен, тих, кажеш: „Братко, много ти благодаря, много хубаво знаеш
да
биеш." Тогава, когато някой ме е набил тъй хубаво, казвам: „Много ти благодаря, приятно ми е
да
те срещна." После извади от джоба
си
десет английски лири и му дай.
(втори вариант)
Не зная дали младостта има обективен израз отвън, понеже е непостоянна.
(втори вариант)
Виждам човек млад, остарее.
(втори вариант)
Трябва самовладане.
(втори вариант)
Това много мъчно може
да
се направи.
(втори вариант)
И адепти мъчно може
да
го направят,
да
ги бият, и той
да
извади и
да
даде.
(втори вариант)
Скрита е някъде, не тъй обективно
да
се прояви, но остава
да
съществува.
(втори вариант)
Между нас я няма, младостта
да
живее с нас не е дошла, понеже няма условия заради нея.
(втори вариант)
Три месеца след туй
си
вдигне чергата и
си
заминава, откъдето е дошла.
(втори вариант)
По-малко
да
бъде тяхното наказание." Защото, ако той не беше се молил, страданията щяха
да
бъдат по-големи.
(втори вариант)
Три месеца се пробуди съзнанието за младостта, няколко деня ти ще почувстваш, че
си
млад.
(втори вариант)
Погледаш се, казваш: „Не са онези години." Казваш: „Не е заради нас."
(втори вариант)
Разбира се, всичките не може
да
приложите, но може
да
се приложи.
(втори вариант)
Вие носите на ръцете
си
пръстени.
(втори вариант)
Аз съм слушал много хубави работи, много красиви.
(втори вариант)
Може
да
ги похваля, много хубаво препоръчват другите.
(втори вариант)
Бих желал още по-добре
да
се препоръчвате.
(втори вариант)
Някой път старият човек трябва
да
влезе в устата на младия човек,
да
върши работа.
(втори вариант)
Ако не знаеш как
да
се справиш, как
да
туриш опашка, младият все ще хапе.
(втори вариант)
Но както и
да
постъпиш, непременно главата, щом е свободна, ще хапе.
(втори вариант)
Човешкия живот можеш
да
го разделим на сто и двайсет години.
(втори вариант)
Значи растенето на човека започва от нула, при неговото раждане.
(втори вариант)
В живота жизнените тонове по същия закон вървят, като се нагрява човек, започва
да
расте.
(втори вариант)
Някой път растенето е по-силно, някой път е по-слабо, зависи от условията.
(втори вариант)
Той не може
да
живее на земята, няма вече условия, душата излиза из тази цев.
(втори вариант)
Тялото е една цев, както душата влиза, така излиза и
си
заминава.
(втори вариант)
Като достигне до сто и двайсет, всичко се разтопява, сто и двайсет е най-голямата височина.
(втори вариант)
Следователно тялото достига до 120 градуса, повече не може
да
достигне.
(втори вариант)
Човек, като дойде до 40 градуса, започва
да
се топи.
(втори вариант)
Вие не може
да
изучавате живота вън от вашето тяло.
(втори вариант)
Всеки човек е спесифичен уред за измерване неговата енергия.
(втори вариант)
Човек, за
да
може
да
се справи с мъчнотиите в живота, той трябва
да
разбира туй, което е той.
(втори вариант)
Какво ще ви ползва, ако вие не знаете как
да
управлявате вашите чувства?
(втори вариант)
Да
кажем, някой човек е красив.
(втори вариант)
Ако вашият инструмент не е правилен, не може
да
възприема светлината, вас какво ще ви ползва красотата на природата?
(втори вариант)
Или ако в света има знание, и вашият ум не е способен
да
възприеме знанието, вас какво ще ви ползва това знание?
(втори вариант)
Значи непременно човек трябва
да
разбира
себе
си
,
да
разбира своите способности, това, което му е дадено,
да
развива и
да
знае азът в какво седи.
(втори вариант)
Той има някакъв талант, има някаква дарбица, казва: „Аз съм човек." В какво седи човещината?
(втори вариант)
Ти трябва
да
имаш мисли като човек, тоест мисълта ти трябва
да
бъде разумна.
(втори вариант)
Като човек не трябва
да
имаш вълчи зъби, като човек не трябва
да
имаш нокти на орел.
(втори вариант)
Може
да
изредя ред неща още.
(втори вариант)
Тогава какво трябва
да
имаш като човек?
(втори вариант)
Не трябва
да
пълзиш по земята,
да
ходиш на четири крака като животните, но трябва
да
се изправиш на краката
си
и трябва
да
имаш отвесна Стойка.
(втори вариант)
Защото всякога Стойката на човека, движенията, които прави, когато ходи, всичките грехове, които човек има, наследствените грехове, се изразяват в движенията.
(втори вариант)
Ако съблечете един човек в неговото естествено положение, ако той правилно се развива, ще забележите ония красиви, хубави линии, които аз наричам линии на доброто.
(втори вариант)
Природата е извор и на мъдрост, и на музика, и на какво ли не, на всичко.
(втори вариант)
Следователно трябва
да
вървим по нейните пътища.
(втори вариант)
Ако някой път не може
да
видим хубостта, то се дължи, че ние, хората, своенравните деца, сме изменили нейната красота.
(втори вариант)
Но в природата има красота.
(втори вариант)
Ти, като погледнеш на небето, даже като погледнеш на птиците, тия птици, които виждаш, са облечени много хубаво.
(втори вариант)
Даже нашите царе не са така облечени, както са облечени райските птици с онази корона.
(втори вариант)
Казва апостол Павел: „Око не е виждало и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за тези, които го любят." Вие ще влезете в един свят, дето външно и вътрешно ще бъдат така възвишени.
(втори вариант)
Казвам, тази трябва
да
бъде идеята във вашия ум, за самоусъвършенстване.
(втори вариант)
Само така ще се яви едно равновесие.
(втори вариант)
Но сега, като не сте музиканти и като не сте певци, много работи липсват, пък имате известна енергия, която по един или друг начин
да
мине.
(втори вариант)
Та тази енергия, която не може
да
се употребява в пеенето, ако не се употребява в науката, най-после ще се изрази там, дето не трябва, и ще създаде излишни страдания.
(втори вариант)
Затуй сега трябва пек,
да
се печете и като се изпечете, ще бъде.
(втори вариант)
Този материал, от който е направена, е взет от природата.
(втори вариант)
Тези ще
си
потърсят и тази част, която е обработена, ще вземат, ще имат вече нещо обработено.
(втори вариант)
В природата нищо не е изгубено, но като свири свирецът, ще обработи вече материята, те ще вземат и ще запазят за бъдеще.
(втори вариант)
В природата няма достатъчно материя, от която
да
се направят по-хубави, по-фини тела.
(втори вариант)
Затова трябва
да
живеем,
да
създаваме известна материя.
(втори вариант)
Затова туй, което искаме, не е далеч.
(втори вариант)
Казвам сега, каква е основната мисъл, която трябва
да
остане 6 ума ви?
(втори вариант)
Основната мисъл, която трябва
да
остане в ума ви, благата и дарбите, които Бог е вложил във вас,
да
ги изпълните.
(втори вариант)
Не
да
станете артисти.
(втори вариант)
Защото има нещо, което сега не може
да
постигнем.
(втори вариант)
Да
станете музиканти,
да
станете учени хора, това са пътища за постижение.
(втори вариант)
Каквото положение и
да
вземете, не
да
го използвате, понеже вие още не сте господари на вашата съдба,
да
се освободите от този вътрешен страх, от това вътрешно робство.
(втори вариант)
Всички трябва
да
се освободите.
(втори вариант)
Защото не е въпросът само
да
говорим за недъзите.
(втори вариант)
Даже между нас и въпрос не трябва
да
става за недъзите, които хората имат.
(втори вариант)
Недъгът лесно може
да
се изправи.
(втори вариант)
Казвам: „Изправете
си
гърбиците." И станаха прави.
(втори вариант)
Имаше една ученичка във Варна, която не можеше три тона
да
произнесе.
(втори вариант)
Всички й се смееха.
(втори вариант)
Дадох й няколко правила, разви й се гласът и след три-четири години беше една от най-хубавите хористки в хора.
(втори вариант)
Някой от вас може
да
каже: „Не съм роден." То е самоизмама.
(втори вариант)
Ти
си
роден, но понеже не вярваш.
(втори вариант)
Казва: „Аз не може
да
бъда добър човек." То е една лъжа.
(втори вариант)
„Не съм даровит." То е втора лъжа.
(втори вариант)
„Не съм силен." Трета лъжа.
(втори вариант)
Условията, каквито и
да
са добри, много дарби вие имате, но малко мързел имате и един страх.
(втори вариант)
Всичко това трябва
да
се изхвърли.
(втори вариант)
Сега заложбите, които Бог е вложил, сега е времето
да
ги развиете, не чакайте по-благоприятно време.
(втори вариант)
По-благоприятното време за бъдеще е за друго определено, пък днешното време е определено
да
развиете тия дарби, които сега имате.
(втори вариант)
Да
допусна, ще направя един опит.
(втори вариант)
Аз
да
ви кажа какво ще направите, аз зная какво ще направите.
(втори вариант)
Всеки може
да
свири.
(втори вариант)
Когато видите някое дете
да
свири като зрял музикант, казвате: „Даровито е това дете." Като се върнете в живота,
да
свирите като майстор.
(втори вариант)
Не че онези пориви са лоши, но всяка една дарба, всеки един порив, който Бог е вложил в човека, все трябва
да
се проявят по някакъв начин.
(втори вариант)
Ние говорим за любовта, най-красивото нещо в света, което имаме.
(втори вариант)
Любовта се отличава по това, че ако един човек, който люби в своята душа, като влезе в едно общество, всичките хора стават разположени.
(втори вариант)
Съмнение, безверие, всички неща изчезват.
(втори вариант)
Като погледне, усмихне се, и в тази усмивка се вижда човещина.
(втори вариант)
В неговите очи виждаш нещо, за което човек може
да
се радва.
(втори вариант)
Питам, ако вие влезете в един свят, тъй както на ангелите, и
да
кажем, имате желание, без
да
ви види някой,
да
барнете нещо, защото всичките грехове седят, че ние бараме нещо, без
да
питаме, вие се приближавате до някои цветя, искате
да
ги барнете, то се изгуби.
(втори вариант)
Да
кажем, вие, млад момък, в ангелския свят срещнете една мома, искате
да
я барнете, момата изчезне.
(втори вариант)
Казвате: „Това е омагьосан свят." Каквото помислите хубаво, всичко иде.
(втори вариант)
Каквото помислите нещо лошо, всичко изчезва.
(втори вариант)
Тогава ще забележите едно състояние, че при хубавото състояние всичко се явява, а при лошите състояния на нещата животът изчезва.
(втори вариант)
Дойде някой, наблюдава обущата, наблюдава дрехите, най- после видял, че има лекета.
(втори вариант)
Казва: „Как стана,
да
остане това леке на дрехата?
(втори вариант)
" Казвам, само по дрехата
да
е, нищо, то е хубаво.
(втори вариант)
Помнете едно, човешките души не страдат, никакво леке не хващат.
(втори вариант)
Тя не страда, човешката душа е чиста, не може
да
се опетни.
(втори вариант)
Казва: „Има нещо в мене, не може
да
се прояви." Той страда, понеже доброто, което той схваща, той още не знае законите как
да
прояви, иска
да
направи добро, пък не знае как.
(втори вариант)
Ние сега се противим за онова изкуство,
да
проявим живота.
(втори вариант)
Турете в
себе
си
хубавото по възможност.
(втори вариант)
Престанете
да
говорите за вашите грехове.
(втори вариант)
Трябва
да
знаете, че грехът, грешната материя, е материал, който постоянно трябва
да
се обработва, руда, от която постоянно се изважда.
(втори вариант)
Доброто е, което работи,
да
извади всичко онова ценното.
(втори вариант)
Но заложби има във всинца ви.
(втори вариант)
„
Да
видим ангелите." Всеки ден ангелите ви обикалят.
(втори вариант)
Един трен, който се движи, аз го виждам, после изчезва.
(втори вариант)
Ангелът - трябва
да
знаеш - накъде се движи.
(втори вариант)
Понеже той се движи бързо, дойде до очното зрение, дето вие виждате, после той замине.
(втори вариант)
Казвате: „Мина от ляво на дясно, накъде, не можах
да
видя." Вие не сте схванали посоката, накъде се движат ангелите.
(втори вариант)
Той се показва от ляво на дясно, но трябва
да
знаете накъде отива.
(втори вариант)
Като видиш някой ангел, казваш: „Дали е ангел?
(втори вариант)
Ти не мисли, не разсъждавай.
(втори вариант)
4.
Идеалният човек
,
МОК
, София, 7.3.1930г.,
Ако Орфей, със своята песен, могъл
да
укротява дивите зверове, не можете ли и вие чрез своята музика и песен
да
се справяте с мъчнотиите и неблагоприятните условия в живота?
Лесно е
да
свири човек, но той трябва
да
свири така, че
да
укротява зверовете в
себе
си
.
Без
да
правите усилия, вие казвате, че не можете
да
пеете и
да
свирите и по този начин сами
си
поставяте преграда.
Всеки може
да
пее.
Ако жабата, която не е певица, започва
да
пее, когато змията я хване за крачето, колко повече вие можете
да
станете певци и музиканти.
Ако осъдят човека на смъртно наказание и, за
да
го помилват, трябва
да
пее или
да
направи едно добро, няма ли
да
се научи
да
пее и
да
прави добро?
Големи наказания налага Природата на човека, но малко нещо се иска от него, за
да
се отмени наказанието.
Мнозина мислят, че за
да
се простят греховете им, трябва
да
правят големи добрини, или
да
станат видни певци и музиканти.
Достатъчно е той
да
попадне в една от гамите на Природата, за
да
започне
да
пее.
Като мисли право, човек може
да
пее.
Следователно, щом станете сутрин, започнете
да
пеете, мислено или гласно, но без колебание и съмнение в
себе
си
.
Не казвайте, че не можете
да
пеете.
Сам по
себе
си
животът е музика и хармония.
Следователно, музиката не е чужда за душата му.
Той е потопен в музиката, и на това основание може
да
пее и
да
свири.
Той трябва
да
направи крачка назад,
да
се върне в своето първично състояние на музика и песен, на хармония и мелодия и оттам
да
тръгне напред.
Като знаете това, дръжте в ума
си
мисълта, че животът е музика и песен.
Всичко в живота е добро и хармонично.
Като ученици на Великата школа на живота, вие трябва
да
изучавате музиката, както съществува в Природата.
Щом се домогнете до природната музика, вие ще научите онези природни, творчески гами, чрез които е създаден светът.
Състоянията на всички живи същества се сменят според природните гами, т.е. музикално.
Като знаете това, чрез музиката вие можете
да
въздействувате на мислите и на чувствата
си
,
да
се повдигате.
Често хората губят основния тон на живота
си
, вследствие на което произвеждат вътрешен дисонанс в състоянията
си
.
Ако сте нервен, неразположен, раздразнен, започнете
да
пеете тихо, гласно или мислено, докато смените състоянието
си
.
Музиката, пеенето помагат за развиване на дарбите в човека.
Всички велики, гениални хора, които са минали през големи страдания и изпитания, са били музикални.
Докато не почнете
да
мислите идеално, докато не носите в
себе
си
образа на идеалния човек, вие нищо не можете
да
постигнете.
Не търсете образа на идеалния човек вън от
себе
си
.
Той е вложен във всички хора, но трябва
да
се прояви навън.
Ако идеалният човек не е във вас, как можете
да
знаете, кое е добро и кое не, кое е морално и кое не е морално?
Опитайте се
да
опишете отличителните черти на идеалния човек, не както го описват поетите, художниците, но както вие го схващате.
Ако трябва
да
се произнесете за качествата на идеалната свещ, веднага ще направите това.
Обаче, за идеалния човек мъчно можете
да
се произнесете.
Пламъкът на свещта трябва
да
бъде ясен, светъл и чист.
За
да
свети, причината се крие в това, че той обръща внимание на всичко, без
да
се спира върху дефектите.
Недостатъци в Природата не съществуват.
Ако успее
да
ги изхвърли от мисълта
си
, човек става чист и светъл.
Следователно, искате ли
да
се доближите до образа на идеалния човек, не дръжте в ума и в съзнанието
си
недостатъците на хората.
Колкото по-малко се спирате върху недостатъците на хората, толкова по-близо сте до образа на идеалния човек; колкото повече се спирате върху недостатъците на хората, толкова по-далеч сте от образа на идеалния човек.
Колкото повече товарите съзнанието
си
, толкова повече се отклонявате от пътя на идеалния човек.
Представете
си
, че имате две жици, през които прекарвате електрически ток.
Горната жица е от метал, който е добър проводник на електричеството, поради което силно се нажежава и започва
да
свети.
Тя запазва тъмния
си
цвят, какъвто първоначално е имала.
Значи, белотата на жицата зависи от способността й
да
провежда по-лесно електрическия ток.
Следователно, каже ли някой, че е лош, това значи, че не е добър проводник на енергиите, които идат от пространството.
Какво трябва
да
прави човек, за
да
прояви доброто в
себе
си
?
Той трябва
да
смени жицата, по която идат енергиите - от лош проводник
да
я превърне в добър.
Да
смените жицата, това значи,
да
смените състоянието
си
, от лошо в добро.
Вие можете
да
сменяте състоянията
си
дотогава, докато намерите такава жица, която
да
звучи в унисон с дадена гама на Природата.
Това значи,
да
намерите жица, която е добър проводник на Природата.
Низшето естество на човека се нуждае от култура, от развитие, докато се рафинират грубите прояви, т.е.
Съвременните хора се запитват, защо идат страданията.
Страданията са огън, на който човек се пече.
- Защо трябва
да
страдам?
- За
да
станеш добър проводник.
Колкото по-лош проводник е човек, толкова по-голямо е желанието на Природата
да
го направи добър проводник.
Щом пусне ток към този човек, той започва
да
свети.
Човек страда главно по две причини: когато не иска
да
даде път на силите в Природата
да
се проявят и когато Природата не му дава това, което той желае.
Тя поставя до устата му това, което желае и, щом отвори уста
да
го приеме, тя веднага го дръпва.
Желанието на Природата не е
да
застави човека
да
страда, но
да
го направи щастлив.
Той не може
да
бъде щастлив, докато не стане проводник на енергиите в Природата.
За пример, вълкът по традиция дави овцете; овцата по традиция пасе трева.
Овцата коси тревата и я събира на едно място.
Един ден, когато овцата се превърне на човек, как ще проявява старата
си
традиция?
Човек не пасе трева, но от време на време се навежда, откъсне
си
малко тревица и продължава пътя
си
.
Това е остатък от желанието на птиците
да
чистят клюна
си
в цветята.
Като чистят клюна
си
, те късат цветята.
Като се наблюдава и изучава, човек може
да
познае, отде иде началото на някои негови прояви и традиции.
Някои от страданията са естествени, а други - неестествени.
Много време трябва
да
мине, докато вълкът се откаже от желанието
си
да
дави овцете.
Тъй щото, помнете: човек може
да
бъде щастлив, когато във всички случаи на живота
си
е бил добър проводник.
За
да
запази щастието
си
, преди всичко, човек трябва
да
знае, как
да
възпитава тялото
си
, а също така мислите и чувствата
си
.
Това е задачата на новото възпитание.
Какви нови методи предлагат психологията и етиката за възпитанието на човека?
Човек трябва
да
поддържа чистотата на тялото
си
с често миене, изпотяване, преобличане, чесане на косата и т.н.
Като приложи чистотата към тялото
си
, човек започва
да
мисли за чистотата на чувствата и на мислите
си
.
Колкото по-малко е златото в кръвта на човека, толкова повече той е изложен на страдания и болести.
Следователно, органическото злато в кръвта на човека е проводник на енергиите в Природата.
Като знаят силата и цената на златото, хората се стремят към него, искат
да
бъдат богати.
Всеки човек иска
да
има някакъв златен предмет като украшение.
Ако не може
да
носи златно украшение, добре е
да
носи златен наполеон в джоба
си
.
Няма човек в света, който
да
не обича златото.
Обаче, това не значи, че цял живот човек трябва
да
придобива злато.
Щом придобие нужното количество злато, човек започва
да
търси други елементи.
Човешкият организъм се нуждае от различни елементи, а не само от злато.
Ако организмът придобива само един елемент, човек дохожда до еднообразие, което убива.
Изобщо, човек трябва
да
се пази от еднообразието в живота.
Като дойде до еднообразието, и богатият се отказва от богатството
си
.
Когато човек преяде, и най-приятната храна произвежда в него тягостно състояние, вследствие на което стомахът му се отказва
да
приема тази храна.
Човек се нуждае от разнообразна храна.
В бъдеще, при самовъзпитанието, човек трябва
да
има предвид, какви елементи
да
внася в организма
си
.
Той трябва
да
знае, в какво количествено отношение се намират тия елементи един към друг, за
да
не внесе нито един от тях в по-голямо количество, отколкото е нужно.
Дойдете ли до златото, ще знаете, че всеки човек трябва
да
има на разположение по няколко грама външно и вътрешно злато, като неприкосновен запас.
Който иска
да
бъде морално чист, той трябва
да
има известно количество сребро в
себе
си
.
Без сребро човек не може
да
бъде чист.
Златото е носител на жизнени енергии в Природата, а среброто чисти човека от непотребни вещества в организма му.
Желязото пък усилва организма.
НАГОРЕ