НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
40
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
40
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Да наеме работници
,
НБ
, София, 10.11.1918г.,
На слугата заповядват, а на господаря се подчиняват.
Дали
си
слуга, или господар, това са временни положения, временни служби.
Ако беше неприложима, тя нямаше
да
дойде в ума ви.
Докато
си
на сцената, ще бъдеш и слуга, и господар.
Щом слезеш от сцената, влизаш в истинската
си
роля.
Който не Го приеме, ще ходи от човек на човек
да
се предлага за съдружник,
да
вземе участие поне в изговарянето на звука ха.
Каквато роля и
да
играе човек в живота, тя определя неговия характер.
Може
да
вземе участие, но ще знае, че заплатата му ще бъде тин – звук, който се чува при пускане на десетачетата в тенекиената кутия.
Ако на земята не се научите
да
работите и
да
свирите, на Небето никога няма
да
се научите.
Следователно, необикновени хора са тези; които работят, а които
си
почиват, те са обикновени.
Актьорите са необикновени хора, а които наблюдават работниците, са обикновени.
Това е закон на прераждането.
Домовитият човек е необикновен, защото излязъл на пазара
да
намери свободни хора, без работа,
да
ги направи необикновени.
Човек е дошъл на земята
да
мине през мъчението, през труда и през работата.
Ще кажете, че е невъзможно днес човек
да
работи за един пенез на ден.
С други думи казано: ще се мъчиш със стомаха
си
, докато смелиш храната; после ще се трудиш с ръцете
си
; най-после ще работиш с главата
си
.
Един пенез е символ на нещо, Който научи значението на това число, ще стане обикновен човек и ще
си
почива.
Хората се мъчат, трудят и работят, но мъчно успяват, защото
си
служат с отрицателната глаголна форма не мога.
Домовитият човек излизал няколко пъти на пазара
да
търси работници, а именно в 3, 6, 9 и 11 ч., които на наше време са 9 и 12 часа до обед и 3 и 5 ч.
Как могат
да
вършат отрицателни работи?
Както могат
да
се проявяват в отрицателното, така могат и в положителното.
Колкото работници намерил по това време, на всички платил по един пенез.
За предпочитане е човек
да
се труди и работи, макар и
да
прави погрешки, отколкото
да
не работи и
да
не греши.
Кой е господарят, който отишъл
да
спазарява работници?
Който прави погрешки, може и
да
ги изправя.
Бог, Създателят на света.
Който мрази, може и
да
обича; който прави зло, може
да
прави и добро.
Той изпратил всички хора на земята
да
работят.
Сегашният разсипник един ден ще стане добър пестовник.
Господарят спазарява работници на пет пъти, в различни часове на деня, които отговарят на пет категории хора.
силите, които работят в човека.
Постъпките на човека се определят от резултатите, които те произвеждат.
Защо господарят платил на всички работници по равно, все по един пенез?
Обаче, като види резултатите им, тогава може
да
определи, добри ли са били, или лоши.
Не можеш
да
яздиш едновременно два коня.
Бъдете справедливи в живота
си
, не ощетявайте никого, както е бил справедлив домовитият човек.
Ако имаш два коня, единия ще яздиш, а другия ще водиш подир
себе
си
.
Той даде на първите работници това, което им се падаше, не ги ощети, но и последните не ощети.
Ако отиваш на лозето, ще носиш една мотика; ако отиваш в гората
да
сечеш дърва, нужна ти е една брадва; ако
си
писар, ще пишеш с една писалка; старият се подпира с една тояга; човек носи на главата
си
една шапка и т.н.
Ако хората продължават
да
прилагат стария морал, светът съвсем ще се изопачи.
Дето и
да
се обърнете в живота, виждате, че числото 1 играе важна роля.
Прилагайте Божествения морал в живота
си
, за
да
задоволите нуждите на всички хора.
Както за плащането на една работа е определено колко трябва
да
се даде, така е определено времето и за свършването й.
Който не съдейства за задоволяване необходимите нужди на ума, на сърцето и на душата
си
, той върши зло и престъпление.
Соломон казва: "Всяко нещо
си
има своето време." Значи, определено е времето за проява на човешкия ум, на човешката душа и на човешкото сърце.
Всеки човек трябва
да
има на първо място необходимото, после – потребното и най-после – излишното.
То се дава по благодат.
Благата, от които ние се ползваме, идат от Ангелите.
Право ли е, двайсет и една годишна мома
да
каже, че не иска
да
люби сега, но ще люби на стари години,
да
покаже силата на сърцето
си
.
Ако Ангелите бяха скъперници, като хората, животът на земята щеше
да
се прекрати.
Тогава нищо няма
да
покаже.
Благодарение на тяхната щедрост, ние живеем в изобилие.
Има време, когато човек трябва
да
прояви силата
си
, няма защо
да
смесва времето.
Да
бъдем щедри, и ние
да
изпращаме от своите излишъци на съществата, които живеят под нас.
Времето за Любовта е едно, за Мъдростта – друго, за Силата – трето.
За
да
опитате силата на избухливите вещества, не е нужно
да
ги палите с часове.
Достатъчно е
да
доближите до тях запалена клечка кибрит, за
да
се възпламенят изведнъж и
да
избухнат.
Те проявяват силата
си
в един момент.
Те свършили работата
си
за един час.
Някои работници копаят дупки цял ден, а други, достатъчно е
да
турят само единия
си
пръст в дупката, и
да
свършат цялата работа.
Вярвайте в душата
си
, като проява на Божественото Начало.
Ще каже някой, че вярва само в това, което вижда.
Ако го питам, вярва ли в ума и в сърцето
си
, казва, че вярва.
Вярва ли в мислите и в чувствата
си
, казва, че вярва.
Ако не съберете едното и двете, тези числа ще бъдат всякога в противоречие.
Кой може
да
пипа ума и сърцето, мислите и чувствата
си
?
Тройката е резултат, число на равновесие.
Пипането е външно сетиво, с което
си
служат и животните.
След пипането идат вкусът, обонянието, слухът и зрението.
Следователно, за
да
има ясна представа за нещата, човек трябва
да
ги е проверил с петте
си
сетива, а не само с едно.
Като четете притчата за домовития човек, запитвате защо господарят платил и на последните работници, колкото на първите.
Каже ли някой, че вярва само в това, което може
да
пипне и
да
чуе, той не е влязъл в Реалността.
Питам: на кое дете майката дава най-много?
За
да
има мир вкъщи.
Следователно, когато питате защо Бог дава и на лошите толкова, колкото и на добрите, ще знаете, че Той постъпва така, за
да
има мир в света.
Искате ли мир в света, задоволете първо лошите хора, дайте им колкото може повече блага и богатства.
Интелектът. Защо трябва
да
мисли човек?
Дайте управлението в ръцете на лошите хора,
да
видите как ще постъпват.
За
да
има равновесие.
Ако оставите добрите
да
управляват, нищо няма
да
направят. Защо?
Само уравновесеният може
да
си
избере такива работници, каквито му са нужни.
Защото искат
да
наредят всичко по Божествен начин.
Те могат
да
свършат работата добре, само ако са умни и съвършени.
Човек трябва
да
си
избира само такива мисли, чувства и постъпки, които са необходими за неговото развитие и които дават добри резултати.
– “
Да
живеем според Божиите закони!
” – И това е добре, но за
да
знаеш кога
да
наемеш работници, трябва
да
излезеш навреме.
Господарят на лозето излязъл рано сутринта
да
пазари първите работници.
След това излязъл още четири пъти,
да
пазари и останалите работници.
Ако остане на някого от съвременните господари
да
търси работници, той ще отиде само един път и ще каже: "Повече не излизам." Домовитият господар излязъл пет пъти на пазара,
да
намери пет категории работници.
Като видял, че са свободни, той ги изпратил в главата, там
да
работят.
Някой казва: "Ако се женя, млад
да
се женя." Какво лошо има в това, че някой се оженил на четирийсет години, вместо на двайсет години?
За
да
не го огорчи, тя му казала: "Аз дадох къщата
си
на друг, но ще направя нова къща, която ще дам на тебе." Тя родила дъщеря, която след двайсет години се оженила за него.
Женитбата има смисъл само когато приближава човека до Бога, когато възлюбените
си
помагат взаимно.
Обаче, каква женитба е тази, която отдалечава хората от Бога и разваля отношенията помежду им?
Те представляват моралните чувства в човека, които трябва до слязат от своето високо място и
да
изпълнят службата
си
.
Ако наблюдавате живота на семействата, ще видите, че някъде членовете постоянно удрят главите
си
, разправят се, спорят.
Когато човек минава през големи мъчнотии и страдания, това е обед в Духовния свят.
За
да
си
помогне, той трябва
да
извика на помощ моралните чувства.
В други семейства всички членове имат стремежа на тиквеното семе –
да
обсебят колкото може повече земя, едни
да
се разширят за сметка на други.
Като излязъл в 9 ч., господарят пазарил работниците на сърцето.
И като сплетат стъблата
си
, объркат се и нямат никакъв резултат.
Поживеят така няколко месеца, докато дойде господарят на нивата и обере всичките плодове.
За предпочитане е
да
дадеш по-малък плод и
да
живееш повече, отколкото
да
имаш голям плод, а кратък живот.
Те прекарват живота
си
повече в удоволствия, в ядене и пиене и, към края на живота
си
, казват: "Както и
да
е, прекарахме дните
си
; сега остава
да
си
починем."
Какъв свят щеше
да
бъде този, ако главите на всички хора бяха големи като тиква?
Светът всеки ден се подобрява, благодарение на растенията, между които се явява състезание по интелигентност.
Първата категория работници, които господарят пазарил рано сутринта, са свещениците; след тях идат учителите, съдиите, търговците и най-после земеделците.
Те постепенно се развиват, облагородяват и започват
да
се жертват: дърветата – за горивен и градивен материал, а цветята, със своето благоухание и красиви багри, въздействат върху човешката мисъл.
Когато господарят платил на всички работници по един пенез, работниците от по-високото звание протестирали: "Как е възможно
да
ни приравняват с по-долните работници?
Човек започва
да
ги изучава и размишлява защо едни от тях миришат приятно, а други – не; защо едни от тях са жълти, а други червени; защо едни имат по пет венечни листа и пет тичинки, а други – по-малко или повече?
Ние работихме толкова много, а на всички плащат еднакво." Това е несправедливо!
Всеки човек може
да
се уподоби на известно растение, със специфичен стремеж и развитие.
Някой има стремежа на черешата, иска
да
стане като нея кръгъл и червен.
Добре е човек
да
бъде задоволен, но понякога не е добре.
Не е лошо това желание, но той трябва
да
подбира мислите и чувствата
си
, защото те влизат в него като работници, които
си
създават свой дом.
В Англия имало един знаменит проповедник, който се отличавал с голямото
си
красноречие.
Дали този дом е добре, или зле построен, това не е безразлично за вас.
Като влезете в един дом, дето мъжът и жената се карат, вие не можете
да
се отнесете безразлично към тях.
Все ще кажете нещо
да
им помогнете.
Един ден кралят казал на първия
си
министър:
Колко повече не сте безразлични към
себе
си
, дето вашите мисли и чувства строят своите домове.
- Трябва
да
се увеличи заплатата на този проповедник,
да
бъде улеснен в живота,
да
не се грижи за прехраната
си
.
Ето защо, човек трябва
да
се самовъзпитава,
да
обработва мислите и чувствата
си
.
Като работи върху
себе
си
, той работи и за своите ближни.
Ако е жаден, дай му вода,
да
утоли жаждата
си
.
Както работи във физическия свят, така човек може
да
работи и в Умствения свят.
- Защо проповедникът престана
да
държи своите красноречиви беседи?
Страшно е положението на човек, който живее само за
себе
си
.
Само Бог има право
да
живее за
себе
си
, защото Той включва всичко в
себе
си
.
- Когато затлъстее, петелът престава
да
пее.
Човек
да
живее за Бога, а Бог – за
себе
си
.
Ако майката иска детето й
да
пее добре, не трябва
да
дава ухо на неговите желания.
– "Искам
да
живея за
себе
си
." – Обърни се тогава към Бога, Той
да
дойде в тебе,
да
живее за тебе, а ти – за другите.
Колко хубаво пее детето, когато иска нещо от майка
си
!
Дошло е времето, когато всички хора трябва
да
излязат на пазара: свещениците със своите кадилници, учителите със своите буквари, съдиите със своите законници, търговците със своите крини, пълни с жито, земеделците със своите рала.
Щом се задоволи желанието му, то престава
да
пее и излиза вън
да
играе с другарчетата
си
.
Христос ще излезе рано сутринта на пазара
да
наеме тези работници и
да
ги изпрати на лозето
си
.
В дадения случай, лозето на Христа е българският народ.
Каквито и
да
сте по положение – свещеници, учители, съдии, търговци или земеделци – всички трябва
да
сте готови за работа.
Този е пътят, по който българският народ може
да
се повдигне.
За
да
стане един народ велик, Бог на разума, на интелекта, на сърцето, на душата, на силата трябва
да
живее сред него, и всички
да
бъдат доволни от труда и от работата
си
.
Отворете очите
си
,
да
видите, че живият Господ се изявява на земята.
Всеки
да
Го види в
себе
си
и
да
направи разлика между своя Бог и Бога на другите.
Важно е, всеки
да
Го разбира, познава и възприема според степента на своето развитие.
За хляб работят всички.
Ако
си
музикант, ще намериш Бога в музиката; ако
си
поет, ще Го намериш в Природата; ако
си
търговец – в парите.
Външните предмети събуждат мисъл и чувства, които водят към Бога.
Без хляб не може
да
се живее.
Например, ако получите един букет от красиви цветя, вие мислите за цветята, за човека, който изпратил букета, и във вас се събужда топло, приятно чувство и към Онзи, Който е създал цветята.
Познайте Бога като Справедливост, Който дава на всеки по нещо – най-малко по един пенез.
Ако можеше без хляб, Бог щеше
да
създаде друг свят, а не сегашния.
Един час
да
работите на ден, пак ще получите един пенез, върху който ще работите и сега, и в бъдеще.
Като знаеше това, Той даде много хляб на хората,
да
бъдат всички сити и доволни.
Подарявам ви по един букет с пет различни цветя – петте категории работници.
При това хранене той усеща нужда от ближния
си
,
да
сподели с него своите мисли, чувства и постъпки.
Споделяйте тогава и материалната
си
храна със своя ближен,
да
става правилно обмяната.
"
Да
наеме работници за лозето
си
." Копането е специална работа.
Дълго време човек трябва
да
посещава Божествения университет, докато се научи
да
копае.
Усилие, труд.
Един турчин, кафеджия, чукал кафе в голям каменен хаван пред дюкяна
си
и на всяко слагане на чука се чувал звукът ха.
В това време край дюкяна минал един човек и се спрял
да
гледа какво прави турчинът.
– Приятелю, хайде
да
станем съдружници.
Започнали заедно
да
работят.
Турчинът вдигал и слагал тежкия чук, а съдружникът внимавал
да
улови момента, когато трябва
да
каже ха.
Турчинът правил кафета на посетителите
си
и турял десетачетата в една добре отворена тенекиена кутийка.
– Приятелю, трябва
да
дадеш и на мене половината печалба.
Турчинът
си
мълчал, нищо не му казвал.
Като се явили пред съдията, съдружникът разказал цялата история и настоявал
да
получи част от печалбата.
Съдията пожелал
да
види кутията, в която турчинът събирал парите.
– Това тин, което чуваш при падане на всяко десетаче в кутията, ще бъде твоята заплата.
Днес много хора обикалят работниците,
да
наблюдават какво правят.
Мнозина казват, че Христовото учение не може още
да
се приложи и само Го проповядват.
То трябва
да
се приложи и в училищата.
От числата 3, 6, 9 и 11 виждаме, че в човешкия живот има благоприятни и неблагоприятни дни.
В благоприятните дни ще работиш, в неблагоприятните няма
да
работиш.
Ако не
си
разположен, и работата ти не върви, остави я временно, или я промени.
Само подобнитѣ нѣща могатъ
да
си
хармониратъ.
(втори вариант)
българитѣ се намѣсиха въ общоевропейската война, което показва, че ще минатъ презъ чистене.
(втори вариант)
Подобието въ вибрациитѣ, което създава хармонията, се изчислява математически, като отношение между обема и разширяването на тѣлата.
(втори вариант)
Той излѣзълъ рано сутриньта
да
наеме работници за лозето
си
.
(втори вариант)
И този пѫть тѣ ще минатъ презъ огънь,
да
се пречистятъ, Следъ това нѣма
да
помислятъ вече за война.
(втори вариант)
Който има лозе, радва се, доволенъ е, защото има какво
да
си
хапва.
(втори вариант)
Като обикаля лозето
си
, той хапне оттукъ, хапне оттамъ и се връща вкѫщи доволенъ.
(втори вариант)
Всѣки човѣкъ се ражда на опредѣлено за него време, затова хората се различаватъ помежду
си
.
(втори вариант)
Като изтиска гроздовия сокъ и го остави
да
ферментира, получава вино, което развеселява човѣка.
(втори вариант)
Забелязано е, че онѣзи, които се раждатъ отъ 9 (22) мартъ нататъкъ, сѫ повече идеалисти, умътъ въ тѣхъ работи повече отъ сърдцето и страдатъ главно отъ главоболие.
(втори вариант)
И най-голѣмиятъ песимистъ, като сръбне две-три чаши вино, развеселява се и става оптимистъ.
(втори вариант)
Каже ли нѣкой, че страда отъ главоболие, азъ зная, че той е роденъ презъ мартъ, когато слънцето е въ зодиакалния знакъ Овенъ.
(втори вариант)
Овенътъ е кротъкъ, но когато се срещнатъ два овена, удрятъ главитѣ
си
.
(втори вариант)
Думитѣ, съ които Христосъ
си
служи, представятъ символи, принципи за изяснение на нѣкои идеи.
(втори вариант)
Който се бори съ материята, осакатява ума
си
.
(втори вариант)
Трѣбва
да
разбирате езика на Христа.
(втори вариант)
Започне ли той
да
се грижи за материалната
си
прехрана, поезията му изчезва.
(втори вариант)
Както думитѣ, съ които
си
служимъ, представятъ символи, образи на речьта, така и положенията, презъ които минава човѣкъ, символизиратъ нѣщо.
(втори вариант)
Ето защо, като дойде въ ума ви една свѣтла, Божествена мисъль или въ сърдцето ви красивъ импулсъ, красиво желание, веднага ги приложете.
(втори вариант)
Казваме „слуга и господарь”.
(втори вариант)
Слугата заема едно положение, господарьтъ — друго.
(втори вариант)
Ако бѣше неприложима, тя нѣмаше
да
дойде въ ума ви.
(втори вариант)
Господаритѣ му говорятъ по неговъ адресъ лошо, турятъ му различни епитети, и той е длъженъ
да
търпи.
(втори вариант)
Като господарь, човѣкъ заема високо положение; всички му се кланятъ.
(втори вариант)
На слугата заповѣдватъ, а на господаря се подчиняватъ.
(втори вариант)
Който не Го приеме, ще ходи отъ човѣкъ на човѣкъ
да
се предлага за съдружникъ,
да
вземе участие поне въ изговарянето на звука „ха”.
(втори вариант)
Дали
си
слуга, или господарь, това сѫ временни положения, временни служби.
(втори вариант)
Може
да
вземе участие, но ще знае, че заплатата му ще бѫде „тинъ” — звукъ, който се чува при пущане на десетачетата въ тенекиената кутия.
(втори вариант)
Ако на земята не се научите
да
работите и
да
свирите, на небето никога нѣма
да
се научите.
(втори вариант)
Докато
си
на сцената, ще бѫдешъ и слуга, и господарь.
(втори вариант)
Щомъ слѣзешъ отъ сцената, влизашъ въ истинската
си
роля.
(втори вариант)
Това е законъ на прераждането.
(втори вариант)
Каквато роля и
да
играе човѣкъ въ живота, тя опредѣля неговия характеръ.
(втори вариант)
Човѣкъ е дошълъ на земята
да
мине презъ мѫчението, презъ труда и презъ работата.
(втори вариант)
Следователно, необикновени хора сѫ тѣзи, които работятъ, а които
си
почиватъ, тѣ сѫ обикновени.
(втори вариант)
Актьоритѣ сѫ необикновени хора, а които наблюдаватъ работницитѣ, сѫ обикновени.
(втори вариант)
Съ други думи казано: Ще се мѫчишъ съ стомаха
си
, докато смелишъ храната.
(втори вариант)
Домовитиятъ човѣкъ е необикновенъ, защото излѣзълъ на пазара
да
намѣри свободни хора, безъ работа,
да
ги направи необикновени.
(втори вариант)
После ще се трудишъ съ рѫцетѣ
си
.
(втори вариант)
Най-после ще работишъ съ главата
си
.
(втори вариант)
Ще кажете, че е невъзможно днесъ човѣкъ
да
работи за единъ пенезъ на день.
(втори вариант)
Хората се мѫчатъ, трудятъ и работятъ, но мѫчно успѣватъ, защото
си
служатъ съ отрицателната глаголна форма „не мога.” Какъ могатъ
да
вършатъ отрицателни работи?
(втори вариант)
Единъ пенезъ е символъ на нѣщо.
(втори вариант)
Както могатъ
да
се проявяватъ въ отрицателното, така могатъ и въ положителното.
(втори вариант)
Който научи значението на това число, ще стане обикновенъ човѣкъ и ще
си
почива.
(втори вариант)
Домовитиятъ човѣкъ излизалъ нѣколко пѫти на пазара
да
търси работници, а именно въ 3, 6, 9 и 11 часа, които на наше време сѫ 9 и 12 часа до обѣдъ и 3 и 5 часа следъ обѣдъ.
(втори вариант)
Колкото работници намѣрилъ по това време, на всички платилъ по единъ пенезъ.
(втори вариант)
За предпочитане е човѣкъ
да
се труди и работи, макаръ и
да
прави погрѣшки, отколкото
да
не работи и
да
не грѣши.
(втори вариант)
Който прави погрѣшки, може и
да
ги изправи.
(втори вариант)
Кой е господарьтъ, който отишълъ
да
пазарява работници?
(втори вариант)
Който мрази, може и
да
обича; който прави зло, може
да
прави и добро.
(втори вариант)
— Богъ, Създательтъ на свѣта.
(втори вариант)
Сегашниятъ разсипникъ единъ день ще стане добъръ пестовникъ.
(втори вариант)
Той изпратилъ всички хора на земята
да
работятъ.
(втори вариант)
Господарьтъ пазарява работници на петь пѫти, въ различни часове на деня, които отговарятъ на петь категории хора.
(втори вариант)
Постѫпкитѣ на човѣка се опредѣлятъ отъ резултатитѣ, които тѣ произвеждатъ.
(втори вариант)
силитѣ, които работятъ въ човѣка.
(втори вариант)
— Защо господарьтъ платилъ на всички работници по равно, все по единъ пенезъ?
(втори вариант)
Обаче, като види резултатитѣ имъ, тогава може
да
опредѣли, добри ли сѫ били, или лоши.
(втори вариант)
Бѫдете справедливи въ живота
си
, не ощетявайте никого, както е билъ справедливъ домовитиятъ човѣкъ.
(втори вариант)
Не можешъ
да
ездишъ едновременно два коня.
(втори вариант)
Той даде на първитѣ работници това, което имъ се падаше, не ги ощети, но и последнитѣ не ощети.
(втори вариант)
Ако имашъ два коня, единия ще ездишъ, а другия ще водишъ подиръ
себе
си
.
(втори вариант)
Ако хората продължаватъ
да
прилагатъ стария моралъ, свѣтътъ съвсемъ ще се изопачи.
(втори вариант)
Ако отивашъ на лозето, ще носишъ една мотика; ако отивашъ въ гората
да
сѣчешъ дърва, нуждна ти е една брадва; ако
си
писарь, ще пишешъ съ една писалка; стариятъ се подпира съ една тояга; човѣкъ носи на главата
си
една шапка и т. н.
(втори вариант)
Прилагайте Божествения моралъ въ живота
си
, за
да
задоволите нуждитѣ на всички хора.
(втори вариант)
Дето и
да
се обърнете въ живота, виждате, че числото едно играе важна роля.
(втори вариант)
Който не съдействува за задоволяване необходимитѣ нужди на ума, на сърдцето и на душата
си
, той върши зло и престѫпление.
(втори вариант)
Както за плащането на една работа е опредѣлено, колко трѣбва
да
се даде, така е опредѣлено времето и за свършването ѝ.
(втори вариант)
Всѣки човѣкъ трѣбва
да
има на първо мѣсто необходимото, после — потрѣбното и най-после — излишното.
(втори вариант)
Соломонъ казва: „Всѣко нѣщо
си
има своето време.” Значи, опредѣлено е времето за проява на човѣшкия умъ, на човѣшката душа и на човѣшкото сърдце.
(втори вариант)
То се дава по благодать.
(втори вариант)
Благата, отъ които ние се ползуваме, идатъ отъ ангелитѣ.
(втори вариант)
Ако ангелитѣ бѣха скѫперници, като хората, животътъ на земята щѣше
да
се прекрати.
(втори вариант)
Право ли е, 21 годишна мома
да
каже, че не иска
да
люби сега, но ще люби на стари години,
да
покаже силата на сърдцето
си
.
(втори вариант)
Благодарение на тѣхната щедрость, ние живѣемъ въ изобилие.
(втори вариант)
Тогава нищо нѣма
да
покаже.
(втори вариант)
Да
бѫдемъ щедри, и ние
да
изпращаме отъ своитѣ излишъци на сѫществата, които живѣятъ подъ насъ.
(втори вариант)
Има време, когато човѣкъ трѣбва
да
прояви силата
си
, нѣма защо
да
смѣсва времето.
(втори вариант)
Времето за любовьта е едно, за мѫдростьта — друго, за силата — трето.
(втори вариант)
За
да
опитате силата на избухливитѣ вещества, не е нуждно
да
ги палите съ часове.
(втори вариант)
Достатъчно е
да
доближите до тѣхъ запалена клечка кибритъ, за
да
се възпламенятъ изведнъжъ и
да
избухнатъ.
(втори вариант)
Тѣ проявяватъ силата
си
въ единъ моментъ.
(втори вариант)
Тѣ свършили работата
си
за единъ часъ.
(втори вариант)
Вѣрвайте въ душата
си
, като проява на Божественото Начало.
(втори вариант)
Нѣкои работници копаятъ дупки цѣлъ день, а други, достатъчно е
да
турятъ само единия
си
пръстъ въ дупката, и
да
свършатъ цѣлата работа.
(втори вариант)
Ще каже нѣкой, че вѣрва само въ това, което вижда.
(втори вариант)
Ако го питамъ, вѣрва ли въ ума и въ сърдцето
си
, казва, че вѣрва.
(втори вариант)
Вѣрва ли въ мислитѣ и въ чувствата
си
, казва, че вѣрва.
(втори вариант)
Ако не съберете едното и дветѣ, тѣзи числа ще бѫдатъ всѣкога въ противоречие.
(втори вариант)
Кой може
да
пипа ума и сърдцето, мислитѣ и чувствата
си
?
(втори вариант)
Пипането е външно сѣтиво, съ което
си
служатъ и животнитѣ.
(втори вариант)
Тройката е резултатъ, число на равновесие.
(втори вариант)
Следъ пипането идатъ вкусътъ, обонянието, слухътъ и зрението.
(втори вариант)
Следователно, за
да
има ясна представа за нѣщата, човѣкъ трѣбва
да
ги е провѣрилъ съ петтѣ
си
сѣтива, а не само съ едно.
(втори вариант)
Каже ли нѣкой, че вѣрва само въ това, което може
да
пипне и
да
чуе, той не е влѣзълъ въ реалностьта.
(втори вариант)
Като четете притчата за домовития човѣкъ, запитвате, защо господарьтъ платилъ и на последнитѣ работници, колкото на първитѣ.
(втори вариант)
Питамъ: На кое дете майката дава най-много?
(втори вариант)
— За
да
има миръ вкѫщи.
(втори вариант)
Следователно, когато питате, защо Богъ дава и на лошитѣ толкова, колкото и на добритѣ, ще знаете, че Той постѫпва така, за
да
има миръ въ свѣта.
(втори вариант)
— Защо трѣбва
да
мисли човѣкъ?
(втори вариант)
— За
да
има равновесие.
(втори вариант)
Само уравновесениятъ може
да
си
избере такива работници, каквито му сѫ нуждни.
(втори вариант)
задоволете първо лошитѣ хора, дайте имъ, колкото може повече блага и богатства.
(втори вариант)
Дайте управлението въ рѫцетѣ на лошитѣ хора,
да
видите, какъ ще постѫпватъ.
(втори вариант)
Ако оставите добритѣ
да
управляватъ, нищо нѣма
да
направятъ. Защо?
(втори вариант)
Човѣкъ трѣбва
да
си
избира само такива мисли, чувства и постѫпки, които сѫ необходими за неговото развитие и които даватъ добри резултати.
(втори вариант)
— Защото искатъ
да
наредатъ всичко по Божественъ начинъ.
(втори вариант)
Тѣ могатъ
да
свършатъ работата добре, само ако сѫ умни и съвършени.
(втори вариант)
—
Да
живѣемъ споредъ Божиитѣ закони!
(втори вариант)
— И това е добре, но, за
да
знаешъ, кога
да
наемешъ работници, трѣбва
да
излѣзешъ на време.
(втори вариант)
Господарьтъ на лозето излѣзълъ рано сутриньта
да
пазари първитѣ работници.
(втори вариант)
Следъ това излѣзълъ още четири пѫти,
да
пазари и останалитѣ работници.
(втори вариант)
Нѣкой казва: Ако се женя, младъ
да
се женя.
(втори вариант)
Ако остане на нѣкого отъ съвременнитѣ господари
да
търси работници, той ще отиде само единъ пѫть и ще каже: Повече не излизамъ.
(втори вариант)
Домовитиятъ господарь излѣзълъ петь пѫти на пазара,
да
намѣри петь категории работницн.
(втори вариант)
За
да
не го огорчи, тя му казала: Азъ дадохъ кѫщата,
си
на другъ, но ще направя нова кѫща, която ще дамъ на тебе.
(втори вариант)
Като видѣлъ, че сѫ свободни, той ги изпратилъ въ главата, тамъ
да
работятъ.
(втори вариант)
Женитбата има смисълъ, само когато приближава човѣка до Бога, когато възлюбенитѣ
си
помагатъ взаимно.
(втори вариант)
Обаче, каква женитба е тази, която отдалечава хората отъ Бога и разваля отношенията помежду имъ?
(втори вариант)
Ако наблюдавате живота на семействата, ще видите, че нѣкѫде членоветѣ постоянно удрятъ главитѣ
си
, разправятъ се, спорятъ.
(втори вариант)
Тѣ представятъ моралнитѣ чувства въ човѣка, които трѣбва до слѣзатъ отъ своето високо мѣсто и
Да
изпълнятъ службата
си
.
(втори вариант)
Въ други семейства всички членове иматъ стремежа на тиквеното сѣме —
да
обсебятъ, колкото може повече земя, едни
да
се разширятъ за смѣтка на други.
(втори вариант)
Когато човѣкъ минава презъ голѣми мѫчнотии и страдания, това е обѣдъ въ духовния свѣтъ.
(втори вариант)
И, като сплетатъ стъблата
си
, объркатъ се и нѣматъ никакъвъ резултатъ.
(втори вариант)
За
да
си
помогне, той трѣбва
да
извика на помощь моралнитѣ чувства.
(втори вариант)
Поживѣятъ така нѣколко месеца, докато дойде господарьтъ на нивата и обере всичкитѣ плодове.
(втори вариант)
Като излѣзълъ въ деветь часа, господарьтъ пазарилъ работницитѣ на сърдцето.
(втори вариант)
За предпочитане е
да
дадешъ по-малъкъ плодъ и
да
живѣешъ повече, отколкото
да
имашъ голѣмъ плодъ, а кратъкъ животъ.
(втори вариант)
Какъвъ свѣтъ щѣше
да
бѫде този, ако главитѣ на всички хора бѣха голѣми като тиква?
(втори вариант)
Свѣтътъ всѣки день се подобрява, благодарение на растенията, между които се явява състезание по интелигентность.
(втори вариант)
Тѣ прекарватъ живота
си
повече въ удоволствия, въ ядене и пиене и, къмъ края на живота
си
, казватъ: Както и
да
е, прекарахме днитѣ
си
; сега остава
да
си
починемъ.
(втори вариант)
Тѣ постепенно се развиватъ, облагородяватъ и започватъ
да
се жертвуватъ: дърветата — за горивенъ и градивенъ материалъ, а цвѣтята, съ своето благоухание и красиви багри, въздействуватъ върху човѣшката мисъль.
(втори вариант)
Човѣкъ започва
да
ги изучава и размишлява, защо едни отъ тѣхъ миришатъ приятно, а други — не.
(втори вариант)
Първата категория работници, които господарьтъ пазарилъ рано сутриньта, сѫ свещеницитѣ; следъ тѣхъ идатъ учителитѣ, сѫдиитѣ, търговцитѣ и най-после земедѣлцитѣ.
(втори вариант)
Когато господарьтъ платилъ на всички работници по единъ пенезъ, работницитѣ отъ по-високото звание протестирали: Какъ е възможно
да
ни приравняватъ съ по-долнитѣ работници?
(втори вариант)
Ние работихме толкова много, а на всички плащатъ еднакво.
(втори вариант)
Всѣки човѣкъ може
да
се уподоби на известно растение, съ специфиченъ стремежъ и развитие.
(втори вариант)
Нѣкой има стремежа на черешата, иска
да
стане като нея крѫгълъ и червенъ.
(втори вариант)
Не е лошо това желание, но той трѣбва
да
подбира мислитѣ и чувствата
си
, защото тѣ влизатъ въ него като работници, които
си
създаватъ свой домъ.
(втори вариант)
Добре е човѣкъ
да
бѫде задоволенъ, но понѣкога не е добре.
(втори вариант)
Дали този домъ е добре, или зле построенъ, това не е безразлично за васъ.
(втори вариант)
Въ Англия имало единъ знаменитъ проповѣдникъ, който се отличавалъ съ голѣмото
си
красноречие.
(втори вариант)
Като влѣзете въ единъ домъ, дето мѫжътъ и жената се каратъ, вие не можете
да
се отнесете безразлично къмъ тѣхъ.
(втори вариант)
Все ще кажете нѣщо
да
имъ помогнете.
(втори вариант)
Колко повече не сте безразлични къмъ
себе
си
, дето вашитѣ мисли и чувства строятъ своитѣ домове.
(втори вариант)
Единъ день кральтъ казалъ на първия
си
министъръ: Трѣбва
да
се увеличи заплатата на този проповѣдникъ,
да
бѫде улесненъ въ живота,
да
не се грижи за прехраната
си
.
(втори вариант)
Ето защо, човѣкъ трѣбва
да
се самовъзпитава,
да
обработва мислитѣ и чувствата
си
.
(втори вариант)
Като работи върху
себе
си
, той работи и за своитѣ ближни.
(втори вариант)
Ако е жаденъ, дай му вода,
да
утоли жаждата
си
.
(втори вариант)
Кральтъ запиталъ министра: Защо проповѣдникътъ престана
да
държи своитѣ красноречиви беседи?
(втори вариант)
Както работи въ физическия свѣтъ, така човѣкъ може
да
работи и въ умствения свѣтъ.
(втори вариант)
Министърътъ отговорилъ: Когато затлъстѣе, пѣтелътъ престава
да
пѣе.
(втори вариант)
Страшно е положението на човѣкъ, който живѣе само за
себе
си
.
(втори вариант)
Ако майката иска, детето ѝ
да
пѣе добре, не трѣбва
да
дава ухо на неговитѣ желания.
(втори вариант)
Само Богъ има право
да
живѣе за
себе
си
, защото Той включва всичко въ
себе
си
.
(втори вариант)
Колко хубаво пѣе детето, когато иска нѣщо отъ майка
си
!
(втори вариант)
Човѣкъ
да
живѣе за Бога, а Богъ — за
себе
си
.
(втори вариант)
Щомъ се задоволи желанието му, то престава
да
пѣе и излиза вънъ
да
играе съ другарчетата
си
.
(втори вариант)
— Искамъ
да
живѣя за
себе
си
.
(втори вариант)
— Обърни се тогава къмъ Бога, Той
да
дойде въ тебе,
да
живѣе за тебе, а ти — за другитѣ.
(втори вариант)
Дошло е времето, когато всички хора трѣбва
да
излѣзатъ на пазара: свещеницитѣ съ своитѣ кадилници, учителитѣ съ своитѣ буквари, сѫдиитѣ съ своитѣ законници, търговцитѣ съ своитѣ крини, пълни съ жито, земедѣлцитѣ съ своитѣ рала.
(втори вариант)
Христосъ ще излѣзе рано сутриньта на пазара
да
наеме тѣзи работници и
да
ги изпрати на лозето
си
.
(втори вариант)
Въ дадения случай, лозето на Христа е българскиятъ народъ.
(втори вариант)
Каквито и
да
сте по положение — свещеници, учители, сѫдии, търговци или земедѣлци — всички трѣбва
да
сте готови за работа.
(втори вариант)
Този е пѫтьтъ, по който българскиятъ народъ може
да
се повдигне.
(втори вариант)
За
да
стане единъ народъ великъ, Богъ на разума, на интелекта, на сърдцето, на душата, на силата трѣбва
да
живѣе срѣдъ него, и всички
да
бѫдатъ доволни отъ труда и отъ работата
си
.
(втори вариант)
— За хлѣбъ работятъ всички.
(втори вариант)
Отворете очитѣ
си
,
да
видите, че живиятъ Господъ се изявява на земята.
(втори вариант)
Всѣки
да
Го види въ
себе
си
и
да
направи разлика между своя Богъ и Бога на другитѣ.
(втори вариант)
Важно е, всѣки
да
Го разбира, познава и възприема споредъ степеньта на своето развитие.
(втори вариант)
Безъ хлѣбъ не може
да
се живѣе.
(втори вариант)
Ако
си
музикантъ, ще намѣришъ Бога въ музиката; ако
си
поетъ, ще Го намѣришъ въ природата; ако
си
търговецъ — въ паритѣ.
(втори вариант)
Ако можеше безъ хлѣбъ, Богъ щѣше
да
създаде другъ свѣтъ, а не сегашния.
(втори вариант)
Външнитѣ предмети събуждатъ мисъль и чувства, които водятъ къмъ Бога.
(втори вариант)
Като знаеше това, Той даде много хлѣбъ на хората,
да
бѫдатъ всички сити и доволни.
(втори вариант)
Напримѣръ, ако получите единъ букетъ отъ красиви цвѣтя, вие мислите за цвѣтята, за човѣка, който изпратилъ букета, и въ васъ се събужда топло, приятно чувство и къмъ Онзи, Който е създалъ цвѣтята.
(втори вариант)
Познайте Бога като справедливость, Който дава на всѣки по нѣщо — най-малко по единъ пенезъ.
(втори вариант)
Единъ часъ
да
работите на день, пакъ ще получите единъ пенезъ, върху който ще работите и сега, и въ бѫдеще.
(втори вариант)
Подарявамъ ви по единъ букетъ съ петь различни цвѣтя — петт категории работници.
(втори вариант)
При това хранене той усѣща нужда отъ ближния
си
,
да
сподѣли съ него своитѣ мисли, чувства и постѫпки.
(втори вариант)
Сподѣляйте тогава и материалната
си
храна съ своя ближенъ,
да
става правилно обмѣната.
(втори вариант)
„
Да
наеме работници за лозето
си
.” Копането е специална работа.
(втори вариант)
Дълго време човѣкъ трѣбва
да
посещава Божествения университетъ, докато се научи
да
копае.
(втори вариант)
— Усилие, трудъ.
(втори вариант)
Единъ турчинъ, кафеджия, чукалъ кафе въ голѣмъ камененъ хаванъ предъ дюкяна
си
и на всѣко слагане на чука се чувало звукътъ „ха”.
(втори вариант)
Въ това време край дюкяна миналъ единъ човѣкъ и се спрѣлъ
да
гледа, какво прави турчинътъ.
(втори вариант)
Като чувалъ при всѣко слагане на чука звука „ха”, той казалъ на турчина: Приятелю, хайде
да
станемъ съдружници.
(втори вариант)
Започнали заедно
да
работятъ.
(втори вариант)
Турчинътъ вдигалъ и слагалъ тежкия чукъ, а съдружникътъ внимавалъ
да
улови момента, когато трѣбва
да
каже „ха”.
(втори вариант)
Турчинътъ правилъ кафета на посетителитѣ
си
и турялъ десетачетата въ една добре затворена тенекиена кутийка.
(втори вариант)
Съдружникътъ му казалъ: Приятелю, трѣбва
да
дадешъ и на мене половината печалба.
(втори вариант)
Турчинътъ
си
мълчалъ, нищо не му казвалъ.
(втори вариант)
Като се явили предъ сѫдията, съдружникътъ разказалъ цѣлата история и настоявалъ
да
получи часть отъ печалбата.
(втори вариант)
Сѫдията пожелалъ
да
види кутията, въ която турчинътъ събиралъ паритѣ.
(втори вариант)
Той пусналъ вѫтре едно десетаче и се обърналъ къмъ съдружника съ думитѣ: Това „тинъ”, което чувашъ при падане на всѣко десетаче въ кутията, ще бѫде твоята заплата.
(втори вариант)
Днесъ много хора обикалятъ работницитѣ,
да
наблюдаватъ, какво правятъ.
(втори вариант)
Мнозина казватъ, че Христовото учение не може още
да
се приложи и само Го проповѣдватъ.
(втори вариант)
То трѣбва
да
се приложи и въ училищата.
(втори вариант)
Отъ числата 3, 6, 9 и 11 виждаме, че въ човѣшкия животъ има благоприятни и неблагоприятни дни.
(втори вариант)
Въ благоприятнитѣ дни ще работишъ, въ неблагоприятнитѣ нѣма
да
работишъ.
(втори вариант)
Ако не
си
разположенъ, и работата ти не върви, остави я временно, или я промѣни.
(втори вариант)
Това се отнася до всички работници, проповѣдници, учители, сѫдии, адвокати, търговци.
(втори вариант)
Ако днесъ не сте разположени, отложете работата
си
.
(втори вариант)
И майката не трѣбва
да
милва и цѣлува детето
си
при неразположение.
(втори вариант)
Тогава и
да
го цѣлуне, детето не получава нищо.
(втори вариант)
Човѣкъ се ползува отъ благословението на ближния
си
, когато последниятъ е въ добро разположение по умъ, по сърдце и по духъ.
(втори вариант)
Започвайте работата
си
съ разположение.
(втори вариант)
Ако лѣкарьтъ е неразположенъ, той не може
да
помогне на болния.
(втори вариант)
Който приложи този законъ, ще избѣгне 99% отъ мѫчнотиитѣ и противоречията
си
.
(втори вариант)
Ето защо, когато се изучава християнството, за
да
се прилага, трѣбва
да
се спирате не само върху външната му страна, но и върху неговия дълбокъ, вѫтрешенъ смисълъ.
(втори вариант)
Ако свѣтътъ можеше
да
се спаси съ палене на свѣщи, кандила и съ молитви, досега щѣше
да
бѫде спасенъ.
(втори вариант)
Трѣбва
да
се палятъ свѣщи, но не отъ восъкъ.
(втори вариант)
Трѣбва
да
горятъ кандила, но не съ зехтинъ.
(втори вариант)
Всѣко явление, което става въ природата, става и въ насъ.
(втори вариант)
Затова трѣбва
да
разбираме смисъла на всички явления въ природата и
да
се ползуваме отъ тѣхъ.
(втори вариант)
Като наблюдавамъ падането на листата презъ есеньта, не изпитвамъ тѫга, но размишлявамъ върху този процесъ и го търся въ човѣшкия животъ.
(втори вариант)
Така правя аналогия между явленията въ природата и въ човѣка.
(втори вариант)
Поетътъ наблюдава падането на листата на дърветата и го описва въ поетична форма.
(втори вариант)
Обаче, като види падналъ плодъ отъ дървото, не тѫжи, Защо не тѫжи за плода?
(втори вариант)
Той мисли, че плодътъ е завършилъ своето развитие, а листътъ има още
да
се развива.
(втори вариант)
Не се разсѫждава така.
(втори вариант)
И листътъ е завършилъ развитието
си
като листъ.
(втори вариант)
Отъ листа не може
да
стане плодъ, но може
да
стане по- красивъ и по-съвършенъ листъ.
(втори вариант)
Той пада презъ есеньта, оставя своето благо на земята, за
да
се яви отново на пролѣть.
(втори вариант)
Сѫществуването на съвременната култура се дължи на милионитѣ листа, които падатъ на земята и носятъ своето послание отъ Бога.
(втори вариант)
И човѣкътъ, като листъ, слиза на земята,
да
донесе Божието послание за онѣзи души, които го очакватъ.
(втори вариант)
Христосъ казва: „По-скоро камила ще мине презъ иглени уши, нежели богатиятъ въ Царството Божие.” Наистина, преди
да
влѣзе въ Царството Божие, и бедниятъ и богатиятъ минаватъ много пѫти презъ гроба — презъ игленитѣ уши, дето оставятъ всичко земно.
(втори вариант)
Единственото нѣщо, което взема съ
себе
си
, това е мотиката, т. е.
(втори вариант)
Мотиката символизира работа.
(втори вариант)
Докато е на земята, човѣкъ трѣбва
да
благодари за тѣлото
си
—най-голѣмото богатство, съ което може
да
разполага.
(втори вариант)
Въ него сѫ вложени дарби и способности, които трѣбва
да
развива.
(втори вариант)
Така, той придобива духовно богатство, което занася съ
себе
си
.
(втори вариант)
„Человѣкъ домовитъ излѣзе, щомъ се съмна,
да
наеме работници за лозето
си
”.
(втори вариант)
Той слиза на земята
да
наеме работници за лозето
си
.
(втори вариант)
Българитѣ се питатъ помежду
си
: По колко ли ще ни се плати?
(втори вариант)
— На всички по единъ пенезъ.
(втори вариант)
— Нищо отъ това, на всички ще се плати по единъ пенезъ.
(втори вариант)
Той трѣбва
да
се постави за основа на съвременното общество.
(втори вариант)
Работата на всички хора не е еднаква, въпрѣки това, домовитиятъ господарь платилъ на всички по равно — по единъ пенезъ.
(втори вариант)
2.
Като чуха
,
НБ
, София, 17.11.1918г.,
Сърцето не трябва
да
господства над ума, нито умът над сърцето, но трябва
да
работят в хармония.
Ако в желанието
си
да
разрешите правилно един въпрос, сърцето се притесни повече, отколкото трябва, нарушава се правилният ход на мислите.
Един българин останал неучен, не знаел
да
чете и пише, нямал и занаят.
Ако при разрешаване на едно чувство, мисълта се наложи, вие изгубвате чувството
си
.
– “Как трябва
да
любим?
Той се заел сам
да
се научи
да
чете и успял, но толкова малко, че с това знание не могъл никъде
да
си
отвори път.
Как
да
проявим чувствата
си
?
Ходил тук-там, дано намери някакъв занаят,
да
изкарва прехраната
си
лесно.
” – По тези въпроси не се философства.
Един ден срещнал един свещеник с котле вода в едната ръка и с китка босилек в другата.
Обичта и Любовта не търпят никаква философия, никакво нагаждане.
Той ходел от къща в къща
да
ръси и
да
чете молитва.
Ще вземеш един леген с топла вода, сапун, кърпа и ще ги измиеш.
” –
си
казал българинът.
– “
Да
не му причиня някаква болка.” – Ако ръцете ти са меки и нежни, не се страхувай, няма
да
му причиниш болка; ако ръцете ти са корави и груби като зъбците на колелото, това е друг въпрос.
Отишъл един ден в черква,
да
види какво прави свещеникът там и
да
се запознае с новия
си
занаят.
Като чул какво говори свещеникът, той се върнал у дома
си
, взел едно котленце с вода, китка босилек и тръгнал по улиците
да
ръси, когото срещне на пътя
си
.
Какво трябва
да
правите тогава?
Те казват: “Ще взема котле вода и китка босилек и ще тръгна
да
ръся хората – все ще ми падне нещо в ръката.” Това показва на каква степен на развитие се намират такива хора.
Ако сте честен човек, ще кажете на приятеля
си
: “Не стой близо до мене,
да
не те хванат зъбците на колелото.
След това ще кажат, че трябва
да
бъдем морални.
Мене ме хванаха, поне ти
да
не пострадаш.” Нечестният иска
да
страдат и другите, като него.
Като
си
взел котленце с вода и китка босилек, ще поддържаш този морал.
Той ще започне
да
ги разубеждава в съществуването на Бога, та по този начин и те
да
опитат зъбците на колелото.
Свещеникът казва, че трябва
да
има богомолци.
Не, преди
да
разглеждате този въпрос, размишлявайте върху стиха: „И като чуха, зачудиха се и
си
отидоха." Кои
си
отидоха?
Лекарят казва, че трябва
да
има болни.
И едното, и другото твърдение е право, но преди всичко, казвам: трябва
да
има слушатели, т.е.
Пазете се от крадци и разбойници, пазете и ближните
си
от тях.
хора, които, като слушат, могат
да
прилагат.
Ако лекарят не може
да
помогне на болния, не го критикувай, но помогни и ти с нещо.
Всички търсят лесен занаят.
“И като чуха." Има два вида чуване:
да
чуваш страданията на хората,
да
чуваш и радостите им.
Аз пък уча хората на мъчен занаят:
да
слушат добре и
да
прилагат правилно.
Чуваш, че хората страдат, и казваш: “Нека страдат, без страдания не може.” Лекарят казва: “Без болести не може.” Свещеникът казва: “Смъртта е неизбежна.” Овчарят стриже вълната на овцете и казва: “Добре, че дойде време за стригане.” Който чува за радостите на хората, казва: “Дано се раждат повече добри хора.
Чуването и слушането са синоними.
Да
растат децата и
да
се учат!
Да
има храна за всички хора.
Чуването предхожда слушането.
Да
е добро време, та
да
се изорат нивите на селяните.
Дано всички имат дрехи, къщи,
да
живеят в радост и
да
славят Бога!
Нека всички хора бъдат богати с Добродетели!
към празненето и пълненето, към даването и вземането.
Човек трябва
да
разбира и двата процеса,
да
знае кога
да
дава и кога
да
взема.
“И като чуха, оставиха Го." Когато неприятелят ви чуе вашия отговор, ще ви остави и ще
си
отиде.
Щом
си
отиде той, ще дойде приятелят ви.
Като му се роди дете, той започва
да
дава, но
си
казва: “Дано моят син израсне,
да
вземе котлето и
да
тръгне
да
ръси хората,
да
има някой
да
ме гледа на старини.” Като говоря за котлето и босилека, нямам предвид свещениците, които официално изпълняват службата
си
.
Дяволът се опита
да
изкуси Христа, но Той го изпъди.
След това дойдоха Ангели от Небето
да
Му слугуват.
При вас не могат
да
дойдат Ангели, докато не минете през изпитания, страдания, изкушения.
Голямо благословение е за човечеството,
да
се освободи от хора, които търсят лесния начин.
Като дойдат, те ще ви учат на Мъдрост, ще ви предадат своето Знание.
Желателно е, в бъдеще Божиите служители
да
бъдат облечени в бели дрехи.
Те работят и за градовете, и за селата, и така плащат своята дан и на Бога, и на кесаря.
Давайте и вие своята дан на кесаря и на Бога.
Ако крадецът иска
да
обере някоя къща, той влиза нощем, когато е тъмно, когато всички спят.
Бъдете благодарни за всичко, което ви се дава.
Радвайте се и за страданията, и за радостите.
Изпразвайте пълните
си
кесии и не се страхувайте от нищо.
Отрицателната мисъл разбърква ума му, внася тъмнина, и той казва: “Тъмно ми е в съзнанието.” Когато тъмнината проникне в човешкия ум, всички хора – мъже, жени, деца, стават недоволни.
Бог изпразва кесиите на хората, и пак Той ги пълни.
За
да
изпразниш кесията
си
, трябва
да
отвориш широко сърцето
си
.
Недоволството кара хората
да
търсят лесния път в живота.
Едно трябва
да
се знае: лесният път е най-мъчен, и най-мъчният път е най-лек.
Дайте на един човек с болен крак
да
носи един килограм тежест,
да
видите колко ще се затрудни.
Христос казва: ”Който изгуби живота
си
, ще го намери”.
Дайте на здравия човек
да
носи сто килограма тежест, той ще ги пренесе от едно място на друго с радост.
Тъй щото, каже ли някой, че работата му е тежка, че не може
да
я свърши, това показва, че кракът му е изместен, или има нещо изкълчено в
себе
си
.
Каже ли, че работата му е лека, приятна, това показва, че кракът му е здрав, че всичко в него е на мястото
си
.
Всяко нещо, придобито без труд, с насилие и с бързина, се изгубва лесно.
Каже ли някой, че не може
да
реши известен въпрос, ще знаете, че има нещо изкълчено в него.
– “Мога
да
реша този въпрос.” – Можеш
да
го решиш, защото всичко в тебе е на мястото
си
.
Лесно е
да
се усъмниш в нещо и
да
го отхвърлиш.
За
да
се изкълчи някой уд в човешкия организъм, това показва, че този човек не е знаел как
да
постъпи.
Тук се изискват усилие, постоянство и труд.
В турско време турците влизаха в богати български къщи и, за
да
ги заставят
да
кажат къде са парите им, те ги биели, поставяли ги на нажежена пиростия, докато най-после били принудени
да
кажат къде е скрито богатството им.
Не мислете, че като носите котле с вода и китка босилек
да
ръсите хората, ще успеете много.
Те дават своята дан чрез насилнически начин.
Питайте след това тези българи, трябва ли
да
се дава дан на кесаря.
Те ще ви кажат, че трябва
да
се дава.
След това дойдат неприятелите им и ги оберат.
Който е минал през нажежена пиростия, знае, че трябва
да
се дава дан на кесаря.
Данта на Бога се дава доброволно, а на кесаря – чрез насилие.
Днес Христос казва на всички хора: “Платете своята дан на Господа!
На Бога ще даваш доброволно, колкото искаш и когато искаш.
Не изпълниш ли този закон доброволно, ще дойде кесарят и насила ще те застави
да
дадеш.
Това се отнася до всички народи, до цяла Европа.
Бог и кесар са двама господари.
Ако не служиш доброволно на единия, ще дойде вторият и насила ще те застави
да
му служиш.
Ако европейските народи не приемат Христа в
себе
си
, ще минат през големи страдания.
Двамата господари съществуват в света и като две различни състояния: здраве и болест.
След това те ще се опомнят, няма
да
повтарят погрешките
си
.
Болестта е кесарят, той ще те тури на легло или на нажежена пиростия и колкото и
да
викаш, няма
да
те освободи.
Ако европейските народи платят своята дан на Бога, на земята ще дойде дълготраен мир.
Ще търсиш един лекар, втори, трети, докато най-после дойде някой отвън
да
ти помогне.
Плащането на лекарите не е нищо друго, освен дан на кесаря.
Те събират данъците и ги предават на кесаря.
Важно е всеки човек, всеки народ
да
приложи Любовта и
да
гласува заедно с Ангелите.
Като отговаря на въпроса, трябва ли
да
се дава дан на кесаря, Христос посочва на хората нов начин за живеене.
За
да
пресъздаде живота
си
, човек трябва
да
знае истински методи, с които
да
си
служи.
Така е, но каква трябва
да
бъде Вярата?
Ако Вярата не може
да
ви извади от обикновения живот, тя не е истинска Вяра, не е истински метод.
Каквото знание или изкуство притежаваш, ако то не може
да
те повдигне, не е истинско.
Да
се гласува за партията на Божията Любов, това значи
да
изчезнат всички крамоли, недоразумения, спорове между семействата, обществата и народите.
Каква Вяра е тази, която не може
да
ти помогне при изпитанията в живота?
Всички трябва
да
платят своята дан на Бога доброволно и с Любов.
Какво е това знание, което не може
да
премахне облаците в твоето съзнание?
Тогава няма
да
има бедни и онеправдани, няма
да
царува безправието – в света ще царува великата Божия Правда.
Страданията на хората показват, че те не са изпълнили задълженията
си
към Бога и към своя ближен.
Страданията представляват колело, едната половина на което е назъбена, а другата – гладка.
Като минаваш през гладката част, чуваш тих, мек глас, който ти казва: „Изпълни задълженията
си
.” – нямам време сега.
Щом се отказваш от задълженията
си
, гласът се отдръпва навътре, нищо не чуваш.
Иде новата партия, която ще повдигне всички народи и общества, всички църкви и училища, всички семейства и родове.
Всички хора ще се облекат в бели дрехи, символ на Чистота.
Тук вече нямаш време за избор,
да
изпълниш, или
да
не изпълниш – задължаваш се
да
изпълниш.
Нека всички жени се облекат в бели дрехи и платят първо данта
си
на Бога, а после на кесаря.
Който изпълнява волята на Бога, като дойде до зъбците, вижда една тясна отворена вратичка и през нея излиза навън.
Бъдете смели и решителни и кажете в
себе
си
: “Понеже дадохме данта
си
на Бога, можем вече
да
служим на народа доброволно и с Любов.
Който не изпълнява Божията воля, вижда тясна врата, но понеже живее в съмнения, не се решава
да
мине през нея.
Той продължава пътя
си
по колелото, докато попадне на зъбците му.
“И като чуха, зачудиха се, и оставиха Го.” Желая сега и вие, като чухте обяснението на Христовите думи,
да
не
си
отивате, но
да
останете в
себе
си
, силни и решителни, без колебание и съмнение, с пълно упование на Бога и на своята душа.
Всички познавате Истината, защото сте излезли от Бога.
– “Не сме добри, не сме учени.” От осем хиляди години насам вие сте давали дан само на кесаря.
Така е, но то е създадено от хората след грехопадането.
Отсега нататък ще давате данта
си
само на Бога и на народа.
След грехопадането, дяволът турил ръка на половината колело, обсебил го и му турил собствения
си
печат – зъбците.
Аз признавам само онези анархисти, които се борят против злото в
себе
си
.
Така са направени днес дараците за чепкане на вълна.
Нещастията и страданията се дължат на това, че хората не дават своята дан на Бога.
Хората имат желание
да
разчепкват нещата и каквото ценно и красиво намерят,
да
го задържат за
себе
си
.
Когато приложат този закон, те ще бъдат към Бога в отношение на син към баща.
Обикнете Го, за
да
Го познаете.
Срещам една мома, напета, горда, хвърчи.
Тогава всички ще бъдете царски синове и дъщери.
Казвам й: качила
си
се на дяволското колело.
– “Искаме
да
бъдем щастливи.” – Откажете се от стария живот, от вашия Дон Жуан, от лъжата и лицемерието.
Като попаднеш под неговите зъбци, не само, че нищо няма
да
постигнеш, но на прежда ще станеш.
Срещам друга мома напудрена, червисана, мисли, че всички й обръщат внимание.
Не е лошо
да
се пудри човек – и къщата се белосва отвън.
” България се нуждае от честни и достойни българи, от честни мъже и жени, със здрав гръбнак, които
да
плащат своята дан на Бога и на народа.
Лошото е в заблуждението на човека,
да
мисли, че основата на къщата се крепи върху мазилката.
Идат нови дни за човечеството, нови дни за всички народи, нови дни и за България!
Туряйте на къщата
си
, каквато искате мазилка, шарете я, както намирате за добре, но първата работа е
да
я поставите на здрава основа.
Оставете настрана всички спорове и недоразумения, всички брожения и недоволства.
Ако основата на къщата ви е слаба, а отвън белосана и нашарена, главата ви ще страда много.
"И като чуха, зачудиха се." Аз се чудя на вашите заблуждения, а вие – на моите думи и се запитвате как трябва
да
живеете.
Желая, всички българи
да
са Ангели, с мотики и рала, отколкото първенци, короновани в лъжа и кражба.
– “Може ли
да
се живее така?
Те са дали вече своята дан на лъжата и на кражбата.
Нова страница трябва
да
отворят и
да
напишат доброволно и с Любов: “Отсега нататък ще даваме своята дан на Бога и на народа, на Любовта и на новото име на нашия народ.”
Вие не сте приложили Истината, Любовта, Правдата, Доброто, а се питате как може
да
живее човек с тях.
Приложете великите Добродетели в живота
си
и ще видите как може
да
се живее по нов начин.
Опитайте се
да
служите на Бога, за
да
разберете Неговата същина.
Най-лесното нещо в света е
да
разбереш Бога, при условие че Го обичаш и Му служиш.
Той го изслушва, преглежда и после взема ножа, оперира го.
Ако го питате какво нещо е човекът, той ще ви опише, в най-големи подробности, всичките органи, какви функции изпълняват те.
Съвременните хора искат
да
разберат Бога външно:
да
Го поставят на своята маса и
да
започнат
да
Го разглеждат отвън и отвътре,
да
видят какви органи има и каква е тяхната служба.
Истината не може
да
се постави на никаква маса.
Щом дойде душата във вас, вие трябва
да
й дадете нужната почит, т.е.
да
й дадете съответна дан.
И двамата господари – Бог и кесар са в самия човек: първият е горе, в главата, а вторият – долу, в коремните органи.
Всеки ден трябва
да
отдавате кесаревото кесарю, а Божието – Богу.
За
да
задоволите ума
си
, ще прочетете една хубава книга; за
да
задоволите стомаха
си
, ще се нахраните добре.
Тогава и двамата господари ще кажат: “Нашият поданик изплати дълга
си
.” Ако излъжеш кесаря, той ще бъде недоволен от тебе.
Ако ме питате защо проповядвам, ще отговоря: плащам своята дан към Бога.
Като ме слушате, и вие изплащате данта
си
към Бога.
Тогава аз ще бъда ваш свидетел.
Приложете този морал в живота
си
, за
да
бъдете спокойни.
Ако сте неразположени, дайте
си
отчет на кого дължите – на Бога, или на кесаря.
Като
си
отговорите на въпроса, ще
си
платите дълга и ще бъдете свободни.
Като имат
да
дават на някого, а нямат пари, отиват при някой лихвар, вземат известна сума и плащат дълга
си
.
От един дълг се освобождават, на друг налитат.
Вместо
да
ходиш от един лихвар на друг, иди при Бога.
Той има много банки на разположение, които ще ти дадат или без лихва, или само с 2% лихва.
Излезте в града, вдигнете главата
си
нагоре и четете надписите.
Така ще намерите и Божествените банки: ще вдигнете главата
си
нагоре и ще четете.
Ако някой ви пита какво търсите, ще отговорите: “Търся една Божествена банка.” Който чуе, че търсите такава банка, ще ви се смее, но това
да
не ви смущава.
„Търсете и ще намерите.” Един ден ще прочетете надписа, който с години сте търсили: Божествена банка.
Каквото напрежение изпитва човек, когато очаква някой гост, такова е напрежението му, когато търси Божественото.
Спазвайте и двата закона – на Бога и на кесаря, без
да
ги смесвате.
Когато прочетеш една хубава книга, или направиш добро на някого, това е плащане дан на Господа; когато се нахраниш добре, ти плащаш дан на кесаря.
Благодари, че
си
платил данта
си
и не мисли за утрешния ден.
Благодари, че днес
си
платил своята дан на кесаря.
Той не мисли за утрешния ден, защото разчита на баща
си
.
Това значи,
да
забиеш ноктите
си
в кожата на баща
си
, като кърлеж.
Ще разчиташ на
себе
си
и ще бъдеш готов на всичко, което Животът ти носи.
Каквато работа и
да
ти предложат, ще я приемеш и ще работиш честно и почтено.
Туриш ли тази мисъл за основа на живота
си
, ти
си
намерил Божествената банка.
Бягаш ли от условията, които Животът ти носи, правиш ли разлика между една и друга работа, търсиш ли лекия живот, ти слугуваш на кесаря.
В първо време той ще ти даде добри условия, но после ще те обере и подхвърли.
Който не вярва на думите ми, лесно може
да
ги провери.
Нека отиде на гробищата и види какво е останало от онези богаташи, учени и философи, които вярваха, че могат
да
се спасят с пари, с наука и с философия.
Има едно богатство, една наука и една философия, които могат
да
спасят човека, но те са извън човешките разбирания.
Докато хората служат на закона на кесаря, всички ще отидат на онзи свят, без
да
се спасят.
Има богати, учените и философи, които са в онзи свят и чакат по-скоро
да
слязат на земята. Защо?
Те са прости по отношение на лъжата и на кражбата, не знаят нито
да
лъжат, нито
да
крадат.
Затова Христос казва: "Синовете на този свят са по-умни от синовете на виделината." Помнете, че колелото се върти.
Очаквате ли на кесаря, той ще ви тури на своя дарак и ще ви разчепка.
Време е вече всеки
да
даде своята дан на Господа.
Аз започвам от днес
да
ви товаря,
да
има какво
да
занесете.
Ако има нещо фалшиво в това, което ви давам, аз сам отговарям.
Всеки, който е служил на този закон, който цял живот е ял, пил, удоволствал се, в края на краищата, и той казва като Соломон: “Суета на суетите, всичко е суета!
Когато се пробуждаше съзнанието му, Соломон написа ценни книги, в които изнесе несигурността и преходността на този свят.
Той искаше
да
намери смисъла на живота в знанието, в богатството, в удоволствието, докато се разочарова във всичко и на едно място в притчите
си
казва: „Знай, сине мой, че Господ ще доведе твоите дела до съд." В книгата му ”Песен на песните” се вижда преврата, който станал в Соломон.
Един ден срещнал една овчарка, в която се влюбил, но не могъл
да
я привлече към
себе
си
.
Той виждал спасението
си
в нея и се питал защо не я срещнал по-рано.
Всеки ще срещне на пътя
си
своята овчарка или своя овчар и ще се запита, защо не я срещнал по-рано, а сега, след като опетнил живота
си
.
Най-после човек дохожда до положение
да
обърне другата страница на Живота,
да
служи на Бога, т.е.
да
дава своята дан доброволно и с Любов.
Даването подразбира правилна обмяна.
Като се дава на Бога доброволно и с Любов, обмяната всякога е правилна.
Човек дава и на кесаря, но чрез насилие, затова обмяната не е правилна.
Той събаря, гради, произвежда преврати, отделя потребното от непотребното, овцете от козите.
Чувам и слушам са синоними.
Овцете са символ на Любовта.
На отговора, който Христос даде на въпроса:
да
се дава ли дан на кесаря?
Опитайте се
да
хванете една коза,
да
видите колко ще кряка.
Повдига се въпрос за даването.
Хората, които постоянно се оплакват от страдания и мъчнотии, и които постоянно роптаят, са от категорията на козите.
Овцете носят своите страдания без роптание.
Даването има отношение към дълга, а слугуването, т.е.
Да
даваш, това не е особено качество, защото ти
си
длъжен
да
даваш.
Наистина, овцата символизира Любовта, но в това не подразбираме формата овца.
На въпроса, който учените зададоха на Христа, трябва ли
да
се дава дан на Кесаря, Христос отговори: „Отдайте кесаревото кесарю, а Божието – Богу.” Кесарят е цар, а царят – човек.
Хората не могат
да
отделят формата на нещата от тяхното съдържание и смисъл, затова се чудят как е възможно глупавата овца
да
изразява Любовта.
Значи, същият въпрос може
да
се преведе с думите: трябва ли
да
се дава дан на човека?
Конят е символ на интелекта, но днес като кажат кон, разбират същество, което може
да
се язди.
Животните, като по-нискостоящи от човека, му дават данък: месо, мляко, яйца, вълна, мас, труд и др.
Волът е символ на търпение и издръжливост.
В стария, първичен език, думата вол подразбира
да
желаеш и
да
можеш, а кон –
да
искаш.
"Като чуха, зачудиха се."
Да
се чуди човек, това не показва, че е убеден в Истината.
Ако днес Адам дойде на земята и чуе с какви думи
си
служат хората, какво съдържание и смисъл са вложили в тях, как са ги изменили, той ще се учуди, ще ги остави и ще
си
отиде.
Какво ще кажете за свое оправдание?
Като искаме
да
уловим някое животно, което се изплъзва от ръката ни, чудим се как не сме намерили начин
да
го задържим.
Както и
да
се оправдавате, Адам вижда с какви криви преводи
си
служите.
Сегашните хора се нуждаят от правилен превод на нещата.
Например, говори се, трябва ли хората
да
се обичат.
Едни казват, че трябва
да
се обичат, а други казват, че не трябва.
Правилното изговаряне на думите произвежда специфично въздействие върху човека.
Защото нямат сметка
да
обичат.
Както лимонът събужда в човека усещане за кисело, така и всяка дума, правилно изговорена и разбрана, произвежда съответно действие върху човека.
Който много обича, много дава.
Какво се крие в лимона, всички знаете.
Чува се
да
казват, че който иска
да
бъде щастлив, не трябва
да
служи на Бога. Защо?
Но ако изговоря пред вас думите Правда, Добродетел, Истина, вие ще свиете рамене. Защо?
Защото служенето на Бога е свързано с даване.
Значи, трябва
да
изпразниш кесията
си
, а това не е износно.
Ако разбирахте тези думи, изговарянето им би произвело върху вас такова действие, каквото произвежда лимонът.
Ако даваш на бедни, за тебе нищо няма
да
остане, кесията ти ще се изпразни.
Който разбира съдържанието на думата Бог, той ще стане добър, учен, богат, силен – ще придобие качествата на образа, който се крие в тази дума.
Даването и вземането вървят заедно.
Не мислете, че даването във всички случаи е добродетелен, положителен акт, а вземането – отрицателен.
Произнасяйте често тази дума в
себе
си
, не само по форма.
В едни случаи даването е добро нещо, а в други – лошо.
Влезте в съдържанието и в смисъла й, за
да
произведе тя нужното действие върху вас.
Същото е и за вземането: някога е добре
да
вземаш, някога е лошо.
Освободете се от човешкия образ на Бога, който сте
си
съставили, и Го поставете на мястото Му.
Ако дадеш на човека отрова, горчив хап или ритник, това даване не е добро.
– “Защо страдаме?
Обаче, ако дадеш на бедния дрехи
да
се облече, пари –
да
се нахрани, това даване е на място.
Не е добре
да
вземаш жената, децата, къщата на човека и
да
го оставиш в скръб и лишения.
Той ще упои хората, ще притъпи сърцата им към болките и страданията на близките им.
Добре е
да
вземеш дълга на ближния
си
, ти
да
го изплатиш; добре е
да
му вземеш болестта.
Новият морал изисква от човека такова даване и вземане, при което няма никаква щета.
Това са два процеса, които трябва
да
имат предвид повдигането на човешката душа.
„И като чуха, зачудиха се, и оставиха Го, и отидоха
си
." Фарисеите, които изпитваха Христа, ще дойдат и при вас,
да
ви питат как ще изпълните дълга
си
като учител, свещеник, съдия, баща, майка, брат и сестра.
Който разбира Живота, ще ви каже: “Служете на Бога чрез закона на Любовта, а на дълга
си
служете чрез даването.” Всеки има дълг към своя народ и към отечеството
си
и ще му отдаде това, което е негово.
Който има
да
дава, отрича съществуването на Бога.
Всеки народ е дал и дава нещо на хората, затова всички трябва
да
му върнат неговото.
Който има
да
взема, признава, че Бог съществува.
Същото виждаме и в личните отношения на хората.
Когато Го запитаха трябва ли
да
даваме дан на кесаря, Той им отговори: „Дайте
да
видя образа на това, което трябва
да
дадете на кесаря." Като Му подадоха една монета, на която беше образът на кесаря, Той каза: “Отдайте кесаревото кесарю, а Божието – Богу."
И тъй, под Любов трябва
да
разбирате служене на Бога.
”, той отговаря: “Няма го, не съществува, отдавна е умрял.” – Не съществува, защото има
да
плаща.
Някои хора, и като имат дългове, пак признават съществуването на Бога, защото са готови
да
плащат задълженията
си
.
Книжниците и фарисеите чуха Христа, но
си
отидоха, не искаха
да
Го слушат.
Защото не може
да
намери границата между слугуването на Бога и на кесаря.
Тази е причината, дето човек губи равновесието
си
, т.е.
Чуват
да
се изнася някаква нова идея, но не слушат и
си
отиват по домовете.
съгласието между ума и сърцето
си
.
Благодари, че днесъ
си
платилъ своята дань на Кесаря.
(втори вариант)
Той не мисли за утрешния день, защото разчита на баща
си
.
(втори вариант)
Това значи,
да
забиешъ ноктитѣ
си
въ кожата на баща
си
, като кърлежъ.
(втори вариант)
Ще разчиташъ на
себе
си
и ще бѫдешъ готовъ на всичко, което животътъ ти носи.
(втори вариант)
Каквато работа и
да
ти предложатъ, ще я приемешъ и ще работишъ честно и почтено.
(втори вариант)
Туришъ ли тази мисъль за основа на живота
си
, ти
си
намѣрилъ Божествената банка.
(втори вариант)
Бѣгашъ ли отъ условията, които животътъ ти носи, правишъ ли разлика между една и друга работа, търсишъ ли лекия животъ, ти слугувашъ на Кесаря.
(втори вариант)
Въ първо време той ще ти даде добри условия, но после ще те обере и подхвърли.
(втори вариант)
Който не вѣрва на думитѣ ми, лесно може
да
ги провѣри.
(втори вариант)
Нека отиде на гробищата и види, какво е останало отъ онѣзи богаташи, учени и философи, които вѣрваха, че могатъ
да
се спасятъ съ пари, съ наука и съ философия.
(втори вариант)
Има едно богатство, една наука и една философия, които могатъ
да
спасятъ човѣка, но тѣ сѫ извънъ човѣшкитѣ разбирания.
(втори вариант)
Докато хората служатъ на закона на Кесаря, всички ще отидатъ на онзи свѣтъ, безъ
да
се спасятъ.
(втори вариант)
Има богати, учени и философи, които сѫ въ онзи свѣтъ И чакатъ по-скоро
да
слѣзатъ на земята.
(втори вариант)
Тѣ сѫ прости по отношение на лъжата и на кражбата, не знаятъ нито
да
лъжатъ, нито
да
крадатъ.
(втори вариант)
Затова Христосъ казва: „Синоветѣ на този свѣтъ сѫ по-умни отъ синоветѣ на виделината.” Помнете, че колелото се върти.
(втори вариант)
Очаквате ли на Кесаря, той ще ви тури на своя даракъ и ще ви разчепка.
(втори вариант)
Време е вече, всѣки
да
даде своята дань на Господа.
(втори вариант)
Азъ започвамъ отъ днесъ
да
ви товаря,
да
има какво
да
занесете.
(втори вариант)
Ако има нѣщо фалшиво въ това, което ви давамъ, азъ самъ отговарямъ.
(втори вариант)
Всѣки, който е служилъ на този законъ, който цѣлъ животъ е ялъ, пилъ, удоволствувалъ се, въ края на краищата, и той казва като Соломона: „Суета на суетитѣ, всичко е суета!
(втори вариант)
Когато се пробуждаше съзнанието му, Соломонъ написа ценни книги, въ които изнесе несигурностьта и преходностьта на този свѣтъ.
(втори вариант)
Той искаше
да
намѣри смисъла на живота въ знанието, въ богатството, въ удоволствието, докато се разочарова въ всичко и на едно мѣсто въ притчитѣ
си
казва: „Знай, сине мой, че Господъ ще доведе твоитѣ дѣла до сѫдъ.” Въ книгата му „Пѣсень на пѣснитѣ” се вижда преврата, който станалъ въ Соломона.
(втори вариант)
Единъ день срещналъ една овчарка, въ която се влюбилъ, но не могълъ
да
я привлѣче къмъ
себе
си
.
(втори вариант)
Той виждалъ спасението
си
въ нея и се питалъ, защо не я срещналъ по-рано.
(втори вариант)
Чувамъ и слушамъ сѫ синоними.
(втори вариант)
Всѣки ще срещне на пѫтя
си
своята овчарка или своя овчарь и ще се запита, защо не я срещналъ по-рано, а сега, следъ като опетнилъ живота
си
.
(втори вариант)
Най-после човѣкъ дохожда до положение
да
обърне другата страница на живота,
да
служи на Бога, т. е.
(втори вариант)
— На отговора, който Христосъ даде на въпроса:
Да
се дава ли дань на Кесаря?
(втори вариант)
да
дава своята дань доброволно и съ любовь.
(втори вариант)
Повдига се въпросъ за даването.
(втори вариант)
Даването подразбира правилна обмѣна.
(втори вариант)
Като се дава на Бога доброволно и съ любовь, обмѣната всѣкога е правилна.
(втори вариант)
Даването има отношение къмъ дълга, а слугуването, т. е.
(втори вариант)
Човѣкъ дава и на Кесаря, но чрезъ насилие, затова обмѣната не е правилна.
(втори вариант)
Да
давашъ, това не е особено качество, защото ти
си
длъженъ
да
давашъ.
(втори вариант)
На въпроса, който ученитѣ зададоха на Христа, трѣбва ли
да
се дава дань на Кесаря, Христосъ отговори: „Отдайте Кесаревото Кесарю, а Божието — Богу.” Кесарьтъ е царь, а царьтъ — човѣкъ.
(втори вариант)
Значи, сѫщиятъ въпросъ може
да
се преведе съ думитѣ: Трѣбва ли
да
се дава дань на човѣка?
(втори вариант)
Той събаря, гради, произвежда преврати, отдѣля потрѣбното отъ непотрѣбното, овцетѣ отъ козитѣ.
(втори вариант)
Животнитѣ, като по-низкостоещи отъ човѣка, му даватъ данъкъ: месо, млѣко, яйца, вълна, мась, трудъ и др.
(втори вариант)
Овцетѣ сѫ символъ на любовьта.
(втори вариант)
„Като чуха, зачудиха се.”
Да
се чуди човѣкъ, това не показва, че е убеденъ въ истината.
(втори вариант)
Опитайте се
да
хванете една коза,
да
видите, колко ще крѣка.
(втори вариант)
Хората, които постоянно се оплакватъ отъ страдания и мѫчнотии, и които постоянио роптаятъ, сѫ отъ категорията на козитѣ.
(втори вариант)
Като искаме
да
уловимъ нѣкое животно, което се изплъзва отъ рѫката ни, чудимъ се, какъ не сме намѣрили начинъ
да
го задържимъ.
(втори вариант)
Овцетѣ носятъ своитѣ страдания безъ роптание.
(втори вариант)
Напримѣръ, говори се, трѣбва ли хората
да
се обичатъ.
(втори вариант)
Наистина, овцата символизира любовьта, но въ това не подразбираме формата „овца”.
(втори вариант)
Едни казватъ, че трѣбва
да
се обичатъ, а други казватъ, че не трѣбва.
(втори вариант)
Хората не могатъ
да
отдѣлятъ формата на нѣщата отъ тѣхното съдържание и смисълъ, затова се чудятъ, какъ е възможно глупавата овца
да
изразява любовьта.
(втори вариант)
Коньтъ е символъ на интелекта, но днесъ, като кажатъ конь, разбиратъ сѫщество, което може
да
се езди.
(втори вариант)
— Защото нѣматъ смѣтка
да
обичатъ.
(втори вариант)
Волътъ е символъ на търпение и издръжливость.
(втори вариант)
Който много обича, много дава.
(втори вариант)
Въ стария, първиченъ езикъ, думата „волъ” подразбира
да
желаешъ и
да
можешъ, а конь —
да
искашъ.
(втори вариант)
Чува се
да
казватъ, че който иска
да
бѫде щастливъ, не трѣбва
да
служи на Бога. Защо?
(втори вариант)
Ако днесъ Адамъ дойде на земята и чуе, съ какви думи
си
служатъ хората, какво съдържание и смисълъ сѫ вложили въ тѣхъ, какъ сѫ ги измѣнили, той ще се очуди, ще ги остави и ще
си
отиде.
(втори вариант)
— Защото служенето на Бога е свързано съ даване.
(втори вариант)
Какво ще кажете за свое оправдание?
(втори вариант)
Значи, трѣбва
да
изпразднишъ кесията
си
, а това не е износно.
(втори вариант)
Ако давашъ на бедни, за тебе нищо нѣма
да
остане, кесията ти ще се изпраздни.
(втори вариант)
Както
да
се оправдавате, Адамъ вижда, съ какви криви преводи
си
служите.
(втори вариант)
Даването и вземането вървятъ заедно.
(втори вариант)
Сегашнитѣ хора се нуждаятъ отъ правиленъ преводъ на нѣщата.
(втори вариант)
Не мислете, че даването въ всички случаи е добродетеленъ, положителенъ актъ, а вземането — отрицателенъ.
(втори вариант)
Въ едни случаи даването е добро нѣщо, а въ други — лошо.
(втори вариант)
Сѫщото е и за вземането: нѣкога е добре
да
вземашъ, нѣкога е лошо.
(втори вариант)
Правилното изговаряне на думитѣ произвежда специфично въздействие върху човѣка.
(втори вариант)
Ако дадешъ на човѣка отрова, горчивъ хапъ или ритникъ, това даване не е добро.
(втори вариант)
Както лимонътъ събужда въ човѣка усѣщане за кисело, така и всѣка дума, правилно изговорена и разбрана, произвежда съответно действие върху човѣка.
(втори вариант)
Обаче, ако дадешъ на бедния дрехи
да
се облѣче, пари —
да
се нахрани, това даване е на мѣсто.
(втори вариант)
Какво се крие въ лимона, всички знаете.
(втори вариант)
Но ако изговоря предъ васъ думитѣ „правда, добродетель, истина”, вие ще свиете рамене. Защо?
(втори вариант)
Не е добре
да
вземашъ жената, децата, кѫщата на човѣка и
да
го оставишъ въ скръбь и лишения.
(втори вариант)
Добре е
да
вземешъ дълга на ближния
си
, ти
да
го изплатишъ; добре е
да
му вземешъ болестьта.
(втори вариант)
Ако разбирахте тѣзи думи, изговарянето имъ би произвело върху васъ такова действие, каквото произвежда лимонътъ.
(втори вариант)
Новиятъ моралъ изисква отъ човѣка такова даване и вземане, при което нѣма никаква щета.
(втори вариант)
Който разбира съдържанието на думата „Богъ”, той ще стане добъръ, ученъ, богатъ, силенъ — ще придобие качествата на образа, който се крие въ тази дума.
(втори вариант)
Това сѫ два процеса, които трѣбва
да
иматъ предъ видъ повдигането на човѣшката душа.
(втори вариант)
Затова се казва: „Съ какъвто дружишъ, такъвъ ставашъ.” Произнасяйте често тази дума въ
себе
си
, не само по форма.
(втори вариант)
Влѣзте въ съдържанието и въ смисъла ѝ, за
да
произведе тя нуждното действие върху васъ.
(втори вариант)
Който има
да
дава, отрича сѫществуването на Бога.
(втори вариант)
Освободете се отъ човѣшкия образъ на Бога, който сте
си
съставили, и Го поставете на мѣстото Му.
(втори вариант)
Който има
да
взема, признава, че Богъ сѫществува.
(втори вариант)
— Защо страдаме?
(втори вариант)
Сѫщото виждаме и въ личнитѣ отношения на хората.
(втори вариант)
Ако го питатъ, кѫде е твоятъ кредиторъ, той отговаря: Нѣма го, не сѫществува, отдавна е умрѣлъ.
(втори вариант)
Той ще упои хората, ще притѫпи сърдцата имъ къмъ болкитѣ и страданията на близкитѣ имъ.
(втори вариант)
— Не сѫществува, защото има
да
плаща.
(втори вариант)
Нѣкои хора, и като иматъ дългове, пакъ признаватъ сѫществуването на Бога, защото сѫ готови
да
плащатъ задълженията
си
.
(втори вариант)
Книжницитѣ и фарисеитѣ чуха Христа, но
си
отидоха, не искаха
да
Го слушатъ.
(втори вариант)
„И като чуха, зачудиха се, и оставиха Го, и отидоха
си
.” Фарисеитѣ, които изпитваха Христа, ще дойдатъ и при васъ,
да
ви питатъ, какъ ще изпълните дълга
си
като учитель, свещеникъ, сѫдия, баща, майка, братъ и сестра.
(втори вариант)
Който разбира живота, ще ви каже: Служете на Бога чрезъ закона на любовьта, а на дълга
си
служете чрезъ даването.
(втори вариант)
Чуватъ
да
се изнася нѣкаква нова идея, но не слушатъ и
си
отиватъ по домоветѣ.
(втори вариант)
Всѣки има дългъ къмъ своя народъ и къмъ отечеството
си
и ще му отдаде това, което е негово.
(втори вариант)
Всѣки народъ е далъ и дава нѣщо на хората, затова всички трѣбва
да
му върнатъ неговото.
(втори вариант)
Единъ българинъ останалъ неученъ, не знаелъ
да
чете и пише, нѣмалъ и занаятъ.
(втори вариант)
Когато Го запитаха, трѣбва ли
да
даваме дань на Кесаря, Той имъ отговори: „Дайте
да
видя образа на това, което трѣбва
да
дадете на Кесаря.” Като Му подадоха една монета, на която бѣше образътъ на Кесаря, Той каза:
(втори вариант)
„Отдайте Кесаревото Кесарю, а Божието — Богу.”
(втори вариант)
Той се заелъ самъ
да
се научи
да
чете и успѣлъ, но толкова малко, че съ това знание не могълъ никѫде
да
си
отвори пѫть.
(втори вариант)
И тъй, подъ „любовь” трѣбва
да
разбирате служене на Бога.
(втори вариант)
Ходилъ тукъ-тамъ, дано намѣри нѣкакъвъ занаятъ,
да
изкарва прехраната
си
лесно.
(втори вариант)
Единъ день срещналъ единъ свещеникъ съ котле вода въ едната рѫка и съ китка босилекъ въ другата.
(втори вариант)
Той ходѣлъ отъ кѫща въ кѫща
да
ръси и
да
чете молитва.
(втори вариант)
— Защото не може
да
намѣри границата между слугуването на Бога и на Кесаря.
(втори вариант)
—
си
казалъ българинътъ.
(втори вариант)
Тази е причината, дето човѣкъ губи равновесието
си
, т. е.
(втори вариант)
Отишълъ единъ день въ черква,
да
види, какво прави свещеникътъ тамъ и
да
се запознае съ новия
си
занаятъ.
(втори вариант)
съгласието между ума и сърдцето
си
.
(втори вариант)
Като чулъ, какво говори свещеникътъ, той се върналъ у дома
си
, взелъ едно котленце съ вода, китка босилекъ и тръгналъ по улицитѣ
да
ръси, когото срещне на пѫтя
си
.
(втори вариант)
Сърдцето не трѣбва
да
господствува надъ ума, нито умътъ надъ сърдцето, но трѣбва
да
: работятъ въ хармония.
(втори вариант)
Ако въ желанието
си
,
да
разрешите правилно единъ въпросъ, сърдцето се притѣсни повече, отколкото трѣбва, нарушава се правилниятъ ходъ на мислитѣ.
(втори вариант)
Тѣ казватъ: Ще взема котле вода и китка босилекъ и ще тръгна
да
ръся хората — все ще ми падне нѣщо въ рѫката.
(втори вариант)
Ако при разрешаване на едно чувство, мисъльта се наложи, вие изгубвате чувството
си
.
(втори вариант)
— Какъ трѣбва
да
любимъ?
(втори вариант)
Следъ това ще кажатъ, че трѣбва
да
бѫдемъ морални.
(втори вариант)
Какъ
да
проявимъ чувствата
си
?
(втори вариант)
Като
си
взелъ котленце съ вода и китка босилекъ, ще подържашъ този моралъ.
(втори вариант)
— По тѣзи въпроси не се философствува.
(втори вариант)
Свещеникътъ казва, че трѣбва
да
има богомолци.
(втори вариант)
Обичьта и любовьта не търпятъ никаква философия, никакво нагаждане.
(втори вариант)
Лѣкарьтъ казва, че трѣбва
да
има болни.
(втори вариант)
И едното, и другото твърдение е право, но преди всичко, казвамъ: Трѣбва
да
има слушатели, т. е.
(втори вариант)
Ще вземешъ единъ легенъ съ топла вода, сапунъ, кърпа и ще ги измиешъ.
(втори вариант)
хора, които, като слушатъ, могатъ
да
прилагатъ.
(втори вариант)
Всички търсятъ лесенъ занаятъ.
(втори вариант)
Да
не му причиня нѣкаква болка.
(втори вариант)
Азъ пъкъ уча хората на мѫченъ занаятъ:
да
слушатъ добре и
да
прилагатъ правилно.
(втори вариант)
— Ако рѫцетѣ ти сѫ меки и нѣжни, не се страхувай, нѣма
да
му причинишъ болка; ако рѫцетѣ ти сѫ корави и груби като зѫбцитѣ на колелото, това е другъ въпросъ.
(втори вариант)
Чуването и слушането сѫ синоними.
(втори вариант)
Чуването предхожда слушането.
(втори вариант)
Какво трѣбва
да
правите тогава?
(втори вариант)
Ако сте честенъ човѣкъ, ще кажете на приятеля
си
: Не стой близо до мене,
да
не те хванатъ зѫбцитѣ на колелото.
(втори вариант)
Мене ме хванаха, поне ти
да
не пострадашъ.
(втори вариант)
къмъ празненето и пълненето, къмъ даването и вземането.
(втори вариант)
Нечестниятъ иска
да
страдатъ и другитѣ, като него.
(втори вариант)
Човѣкъ трѣбва
да
разбира и двата процеса,
да
знае, кога
да
дава и кога
да
взема.
(втори вариант)
Той ще започне
да
ги разубеждава въ сѫществуването на Бога, та по този начинъ и тѣ
да
опитатъ зѫбцитѣ на колелото.
(втори вариант)
Не, преди
да
разглеждате този въпросъ, размишлявайте върху стиха: „И като чуха, зачудиха се и
си
отидоха.” — Кои
си
отидоха?
(втори вариант)
Като му се роди дете, той започва
да
дава, но
си
казва: Дано моятъ синъ израстне,
да
вземе котлето и
да
тръгне
да
ръси хората,
да
има нѣкой
да
ме гледа на старини.
(втори вариант)
Като говоря за котлето и босилека, нѣмамъ предъ видъ свещеницитѣ, които официално изпълняватъ службата
си
.
(втори вариант)
Пазете се отъ крадци и разбойници, пазете и ближнитѣ
си
отъ тѣхъ.
(втори вариант)
Ако лѣкарьтъ не може
да
помогне на болния, не го критикувай, но помогни и ти съ нѣщо.
(втори вариант)
„И като чуха.” Има два вида чуване:
да
чувашъ страданията на хората,
да
чувашъ и радоститѣ имъ.
(втори вариант)
Голѣмо благословение е за човѣчеството,
да
се освободи отъ хора, които търсятъ лесния начинъ.
(втори вариант)
Чувашъ, че хората страдатъ, и казвашъ: Нека страдатъ, безъ страдания не може.
(втори вариант)
Желателно е, въ бѫдеще Божиитѣ служители
да
бѫдатъ облѣчени въ бѣли дрехи.
(втори вариант)
Който чува за радоститѣ на хората, казва: Дано се раждатъ повече добри хора.
(втори вариант)
Ако крадецътъ иска
да
обере нѣкоя кѫща, той влиза нощемъ, когато е тъмно, когато всички спятъ.
(втори вариант)
Да
растатъ децата и
да
се учатъ!
(втори вариант)
Да
има храна за всички хора.
(втори вариант)
Да
е добро време, та
да
се изоратъ нивитѣ на селянитѣ.
(втори вариант)
Дано всички иматъ дрехи, кѫщи,
да
живѣятъ въ радость и
да
славятъ Бога!
(втори вариант)
Нека всички хора бѫдатъ богати съ добродетели!
(втори вариант)
Когато тъмнината проникне въ човѣшкия умъ, всички хора — мѫже, жени, деца, ставатъ недоволни.
(втори вариант)
„И като чуха, оставиха Го.” Когато неприятельтъ ви чуе вашия отговоръ, ще ви остави и ще
си
отиде.
(втори вариант)
Недоволството кара хората
да
търсятъ лесния пѫть въ живота.
(втори вариант)
Щомъ
си
отиде той, ще дойде приятельтъ ви.
(втори вариант)
Едно трѣбва
да
се знае: лесниятъ пѫть е най- мѫченъ, и най-мѫчниятъ пѫть е най-лекъ.
(втори вариант)
Дяволътъ се опита
да
изкуси Христа, но Той го изпѫди.
(втори вариант)
Дайте на единъ човѣкъ съ боленъ кракъ
да
носи единъ килограмъ тежесть,
да
видите, колко ще се затрудни.
(втори вариант)
Следъ това дойдоха ангели отъ небето
да
Му слугуватъ.
(втори вариант)
Дайте на здравия човѣкъ
да
носи сто килограма тежесть, той ще ги пренесе отъ едно мѣсто на друго съ радость.
(втори вариант)
При васъ не могатъ
да
дойдатъ ангели, докато не минете презъ изпитания, страдания, изкушения.
(втори вариант)
Тъй щото, каже ли нѣкой, че работата му е тежка, че не може
да
я свърши, това показва, че кракътъ му е измѣстенъ, или има нѣщо изкълчено въ
себе
си
.
(втори вариант)
Като дойдатъ, тѣ ще ви учатъ на мѫдрость, ще ви предадатъ своето знание.
(втори вариант)
че кракътъ му е здравъ, че всичко въ него е на мѣстото
си
.
(втори вариант)
Тѣ работятъ и за градоветѣ, и за селата, и така плащатъ своята дань и на Бога, и на Кесаря.
(втори вариант)
Каже ли нѣкой, че не може
да
реши известенъ въпросъ, ще знаете, че има нѣщо изкълчено въ него.
(втори вариант)
Давайте и вие своята дань на Кесаря и на Бога.
(втори вариант)
— Мога
да
реша този въпросъ.
(втори вариант)
Бѫдете благодарни за всичко, което ви се дава.
(втори вариант)
— Можешъ
да
го решишъ, защото всичко въ тебе е на мѣстото
си
.
(втори вариант)
Радвайте се и за страданията, и за радоститѣ.
(втори вариант)
За
да
се изкълчи нѣкой удъ въ човѣшкия организъмъ, това показва, че този човѣкъ не е знаялъ, какъ
да
постѫпи.
(втори вариант)
Изпразвайте пълнитѣ
си
кесии и не се страхувайте отъ нищо.
(втори вариант)
Въ турско време турцитѣ влизаха въ богати български кѫщи и, за
да
ги заставятъ
да
кажатъ, кѫде сѫ паритѣ имъ, тѣ ги биели, поставяли ги на нажежена пиростия, докато най-после били принудени
да
кажатъ, кѫде е скрито богатството имъ.
(втори вариант)
Богъ изпразва кесиитѣ на хората, и пакъ Той ги пълни.
(втори вариант)
Тѣ даватъ своята дань чрезъ насилнически начинъ.
(втори вариант)
За
да
изпразнишъ кесията
си
, трѣбва
да
отворишъ широко сърдцето
си
.
(втори вариант)
Питайте следъ това тѣзи българи, трѣбва ли
да
се дава дань на Кесаря.
(втори вариант)
Тѣ ще ви кажатъ, че трѣбва
да
се дава.
(втори вариант)
Който е миналъ презъ нажежена пиростия, знае, че трѣбва
да
се дава дань на Кесаря.
(втори вариант)
Христосъ казва: „Който изгуби живота
си
, ще го намѣри.”
(втори вариант)
Даньта на Бога се дава доброволно, а на Кесаря — чрезъ насилие.
(втори вариант)
На Бога ще давашъ доброволно, колкото искашъ и когато искашъ.
(втори вариант)
Не изпълнишъ ли този законъ доброволно, ще дойде Кесарьтъ и насила ще те застави
да
дадешъ.
(втори вариант)
Всѣко нѣщо, придобито безъ трудъ, съ насилие и съ бързина, се изгубва лесно.
(втори вариант)
Богъ и Кесарь сѫ двама господари.
(втори вариант)
Ако не служишъ доброволно на единия, ще дойде вториятъ и насила ще те застави
да
му служишъ.
(втори вариант)
Двамата господари сѫществуватъ въ свѣта и като две различни състояния: здраве и болесть.
(втори вариант)
Лесно е
да
се усъмнишъ въ нѣщо и
да
го отхвърлишъ.
(втори вариант)
Той ще те тури на легло или на нажежена пиростия и, колкото
да
викашъ, нѣма
да
те освободи.
(втори вариант)
Тукъ се изискватъ усилие, постоянство и трудъ.
(втори вариант)
Ще търсишъ единъ лѣкарь, втори, трети, докато най- после дойде нѣкой отвънъ
да
ти помогне.
(втори вариант)
Не мислете, че като носите котле съ вода и китка босилекъ
да
ръсите хората, ще успѣете много.
(втори вариант)
Плащането на лѣкаритѣ не е нищо друго, освенъ дань на Кесаря.
(втори вариант)
Тѣ събиратъ данъцитѣ и ги предаватъ на Кесаря.
(втори вариант)
Като отговаря на въпроса, трѣбва ли
да
се дава дань на Кесаря, Христосъ посочва на хората новъ начинъ за живѣене.
(втори вариант)
Следъ това дойдатъ неприятелитѣ имъ и ги обератъ.
(втори вариант)
За
да
пресъздаде живота
си
, човѣкъ трѣбва
да
знае истински методи, съ които
да
си
служи.
(втори вариант)
Днесъ Христосъ казва на всички хора: Платете своята дань на Господа!
(втори вариант)
Така е, но каква трѣбва
да
бѫде вѣрата?
(втори вариант)
Ако вѣрата не може
да
ви извади отъ обикновения животъ, тя не е истинска вѣра, не е истински методъ.
(втори вариант)
Това се отнася до всички народи, до цѣла Европа.
(втори вариант)
Каквото знание или изкуство притежавашъ, ако то не може
да
те повдигне, не е истинско.
(втори вариант)
Каква вѣра е тази, която не може
да
ти помогне при изпитанията въ живота?
(втори вариант)
Ако европейскитѣ народи не приематъ Христа въ
себе
си
, ще минатъ презъ голѣми страдания.
(втори вариант)
Какво е това знание, което не може
да
премахне облацитѣ въ твоето съзнание?
(втори вариант)
Следъ това тѣ ще се опомнятъ, нѣма
да
повтарятъ погрѣшкитѣ
си
.
(втори вариант)
Страданията на хората показватъ, че тѣ не сѫ изпълнили задълженията
си
къмъ Бога и къмъ своя ближенъ.
(втори вариант)
Ако европейскитѣ народи платятъ своята дань на Бога, на земята ще дойде дълготраенъ миръ.
(втори вариант)
Страданията представятъ колело, едната половина на което е назѫбена, а другата — гладка.
(втори вариант)
Като минавашъ презъ гладката часть, чувашъ тихъ, мекъ гласъ, който ти казва: „Изпълни задълженията
си
.” — Нѣмамъ време сега.
(втори вариант)
Щомъ се отказвашъ отъ задълженията
си
, гласътъ се отдръпва навѫтре, нищо не чувашъ.
(втори вариант)
Важно е, всѣки човѣкъ, всѣки народъ
да
приложи любовьта и
да
гласува заедно съ ангелитѣ.
(втори вариант)
Тукъ вече нѣмашъ време за изборъ,
да
изпълнишъ, или
да
не изпълнишъ — задължавашъ се
да
изпълнишъ.
(втори вариант)
Който изпълнява волята на Бога, като дойде до зѫбцитѣ, вижда една тѣсна отворена вратичка и презъ нея излиза навънъ.
(втори вариант)
Който не изпълнява Божията воля, вижда тѣсна врата, но понеже живѣе въ съмнения, не се решава
да
мине презъ нея.
(втори вариант)
Той продължава пѫтя
си
по колелото, докато попадне на зѫбцитѣ му.
(втори вариант)
Да
се гласува за партията на Божията Любовь, това значи,
да
изчезнатъ всички крамоли, недоразумения, спорове между семействата, обществата и народитѣ.
(втори вариант)
Всички трѣбва
да
платятъ своята дань на Бога доброволно и съ любовь.
(втори вариант)
Така е, но то е създадено отъ хората следъ грѣхопадането.
(втори вариант)
Тогава нѣма
да
има бедни и онеправдани, нѣма
да
царува безправието — въ свѣта ще царува великата Божия Правда.
(втори вариант)
Следъ грѣхопадането, дяволътъ турилъ рѫка на половината колело, обсебилъ го и му турилъ собствения
си
печатъ — зѫбцитѣ.
(втори вариант)
Така сѫ направени днесъ дарацитѣ за чепкане на вълна.
(втори вариант)
Хората иматъ желание
да
разчепкватъ нѣщата и, каквото ценно и красиво намѣрятъ,
да
го задържатъ за
себе
си
.
(втори вариант)
Иде новата партия, която ще повдигне всички народи и общества, всички църкви и училища, всички семейства и родове.
(втори вариант)
Всички хора ще се облѣкатъ въ бѣли дрехи, символъ на чистота.
(втори вариант)
Нека всички жени се облѣкатъ въ бѣли дрехи и платятъ първо даньта
си
на Бога, а после на Кесаря.
(втори вариант)
Срѣщамъ една мома, напѣта, горда, хвърчи.
(втори вариант)
Бѫдете смѣли и решителни и кажете въ
себе
си
: Понеже дадохме даньта
си
на Бога, можемъ вече
да
служимъ на народа доброволно и съ любовь.
(втори вариант)
„И като чуха, зачудиха се, и оставиха Го.” Желая сега и вие, като чухте обяснението на Христовитѣ думи,
да
не
си
отивате, но
да
останете въ
себе
си
, силни и решителни, безъ колебание и съмнение, съ пълно упование на Бога и на своята душа.
(втори вариант)
Казвамъ ѝ: Качила
си
се на дяволското колело.
(втори вариант)
Всички познавате истината, защото сте излѣзли отъ Бога.
(втори вариант)
Като попаднешъ подъ неговитѣ зѫбци, не само че нищо нѣма
да
постигнешъ, но на прежда ще станешъ.
(втори вариант)
Срѣщамъ друга мома напудрена, червисана, мисли, че всички ѝ обръщатъ внимание.
(втори вариант)
Отъ осемь хиляди години насамъ вие сте давали дань само на Кесаря.
(втори вариант)
Не е лошо
да
се пудри човѣкъ — и кѫщата се бѣлосва отвънъ.
(втори вариант)
Отсега нататъкъ ще давате даньта
си
само на Бога и на народа.
(втори вариант)
Лошото е въ заблуждението на човѣка,
да
мисли, че основата на кѫщата се крепи върху мазилката.
(втори вариант)
Туряйте на кѫщата
си
, каквато искате мазилка, шарете я, както намирате за добре, но първата работа е
да
я поставите на здрава основа.
(втори вариант)
Азъ признавамъ само онѣзи анархисти, които се борятъ противъ злото въ
себе
си
.
(втори вариант)
Нещастията и страданията се дължатъ на това, че хората не даватъ своята дань на Бога.
(втори вариант)
Ако основата на кѫщата ви е слаба, а отвънъ бѣлосана и нашарена, главата ви ще страда много.
(втори вариант)
Когато приложатъ този законъ, тѣ ще бѫдатъ къмъ Бога въ отношение на синъ къмъ баща.
(втори вариант)
„И като чуха, зачудиха се.” Азъ се чудя на вашитѣ заблуждения, а вие — на моитѣ думи и се запитвате, какъ трѣбва
да
живѣете.
(втори вариант)
Обикнете Го, за
да
Го познаете.
(втори вариант)
— Може ли
да
се живѣе така?
(втори вариант)
Тогава всички ще бѫдете царски синове и дъщери.
(втори вариант)
Вие не сте приложили истината, любовьта, правдата, доброто, а се питате, какъ може
да
живѣе човѣкъ съ тѣхъ.
(втори вариант)
Приложете великитѣ добродетели въ живота
си
и ще видите, какъ може
да
се живѣе по новъ начинъ.
(втори вариант)
— Искаме
да
бѫдемъ щастливи.
(втори вариант)
Опитайте се
да
служите на Бога, за
да
разберете Неговата сѫщина.
(втори вариант)
Най-лесното нѣщо въ свѣта е
да
разберешъ Бога, при условие, че Го обичашъ и Му служишъ.
(втори вариант)
”. България се нуждае отъ честни и достойни българи, отъ честни мѫже и жени, съ здравъ гръбнакъ, които
да
плащатъ своята дань на, Бога и на народа.
(втори вариант)
Идатъ нови дни за човѣчеството, нови дни за всички народи, нови дни и за България!
(втори вариант)
Той го изслушва, преглежда и после взема ножа, оперира го.
(втори вариант)
Оставете настрана всички спорове и недоразумения, всички брожения и недоволства.
(втори вариант)
Ако го питате, какво нѣщо е човѣкътъ, той ще ви опише, въ най-голѣми подробности, всичкитѣ органи, какви функции изпълняватъ тѣ.
(втори вариант)
Съвременнитѣ хора искатъ
да
разбератъ Бога външно:
да
Го поставятъ на своята маса и
да
започнатъ
да
Го разглеждатъ отвънъ и отвѫтре,
да
видятъ, какви органи има и каква е тѣхната служба.
(втори вариант)
Желая, всички българи
да
сѫ ангели, съ мотики и рала, отколкото първенци, короновани въ лъжа и кражба.
(втори вариант)
Тѣ сѫ дали вече своята дань на лъжата и на кражбата.
(втори вариант)
Нова страница трѣбва
да
отворятъ и
да
напишатъ доброволно и съ любовь: Отсега нататъкъ ще даваме своята дань на Бога и на народа, на любовьта и на новото име на нашия народъ.
(втори вариант)
Истината не може
да
се постави на никаква маса.
(втори вариант)
Щомъ дойде душата въ васъ, вие трѣбва
да
и дадете нуждната почить, т. е.
(втори вариант)
да
ѝ дадете съответна дань.
(втори вариант)
И двамата господари — Богъ и Кесарь сѫ въ самия човѣкъ: Първиятъ е горе, въ главата, а вториятъ — долу, въ коремнитѣ органи.
(втори вариант)
Всѣки день трѣбва
да
отдавате Кесаревото Кесарю, а Божието — Богу.
(втори вариант)
За
да
задоволите ума
си
, ще прочетете една хубава книга; за
да
задоволите стомаха
си
, ще се нахраните добре.
(втори вариант)
Тогава и двамата господари ще кажатъ: Нашиятъ поданикъ изплати дълга
си
.
(втори вариант)
Ако ме питате, защо проповѣдвамъ, ще отговоря: Плащамъ своята дань къмъ Бога.
(втори вариант)
Като ме слушате, и вие изплащате даньта
си
къмъ Бога.
(втори вариант)
Тогава азъ ще бѫда вашъ свидетель.
(втори вариант)
Приложете този моралъ въ живота
си
,
да
бѫдете спокойни.
(втори вариант)
Ако сте неразположени, дайте
си
отчетъ, на кого дължите — на Бога, или на Кесаря.
(втори вариант)
Като
си
отговорите на въпроса, ще
си
платите дълга и ще бѫдете свободни.
(втори вариант)
Като иматъ
да
даватъ на нѣкого, а нѣматъ пари, отиватъ при нѣкой лихварь, взематъ известна сума и плащатъ дълга
си
.
(втори вариант)
Отъ единъ дългъ се освобождаватъ, на другъ налитатъ.
(втори вариант)
Вмѣсто
да
ходишъ отъ единъ лихварь на другъ, иди при Бога.
(втори вариант)
Той има много банки на разположение, които ще ти дадатъ или безъ лихва, или само съ 2% лихва.
(втори вариант)
Излѣзте въ града, вдигнете главата
си
нагоре и четете надписитѣ.
(втори вариант)
Така ще намѣрите и Божественитѣ банки: ще вдигнете главата
си
нагоре и ще четете.
(втори вариант)
Ако нѣкой ви пита, какво търсите, ще отговорите: Търся една Божествена банка.
(втори вариант)
Който чуе, че търсите такава банка, ще ви се смѣе, но това
да
не ви смущава.
(втори вариант)
„Търсете и ще намѣрите.” Единъ день ще прочетете надписа, който съ години сте търсили: „Божествена банка.” Каквото напрежение изпитва човѣкъ, когато очаква нѣкой гостъ, такова е напрежението му, когато търси Божественото.
(втори вариант)
Спазвайте и двата закона — на Бога и на Кесаря, безъ
да
ги смѣсвате.
(втори вариант)
Когато прочетешъ една хубава книга, или направишъ добро на нѣкого, това е плащане дань на Господа.
(втори вариант)
Когато се нахранишъ добре, ти плащашъ дань на Кесаря.
(втори вариант)
Благодари, че
си
платилъ даньта
си
и не мисли за утрешния день.
(втори вариант)
3.
Изобилният живот
,
НБ
, София, 1.12.1918г.,
Когато някой ви се оплаква, че е нечист, не го подигравайте, но извикайте го
да
влезе в коритото, в което сте вие, и заедно
да
се чистите.
Не му казвайте, че трябва
да
дойде при вас,
да
му покажете пътя към Бога.
Достатъчно е
да
го поканите във вашето корито, заедно
да
се чистите.
Един индус отишъл в Париж и се представил за голям адепт, който владее тайните сили на Природата.
Той казвал, че с мисълта
си
могъл
да
спре и най-бързия експрес.
За
да
направи този опит, му били нужни злато и скъпоценни камъни.
Интересуващите му донасяли, каквото иска, само
да
направи опита.
Един ден той се качил на експреса с всички богаташи, от които взел някаква ценност, за
да
направи решителния опит.
Докато всеки момент очаквали
да
спре експресът, те били изненадани от друго нещо: адептът изчезнал.
Тъй щото, чувате ли някой
да
ви казва,
да
вървите след него, за
да
ви направи човек и половина, не му вярвайте.
Който отива при Бога, сам трябва
да
отиде: жената ще остави мъжа
си
, и мъжът – жена
си
, сами ще се явят пред Бога.
Докато полюсите са разделени, всякога има дейност, творчество.
Всеки трябва
да
се откаже от крадеца и
да
остави в
себе
си
само Христос, Той
да
работи.
Който отвори сърцето
си
за Любовта, той има Живот в
себе
си
.
Той се отнася с дълбоко почитание и уважение към всичко живо.
НАГОРЕ