НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
384
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
384
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Влязоха в ладията
,
НБ
, София, 24.11.1929г.,
Ако, действително, сегашният порядък на нещата е нареден от Господа, защо хората роптаят?
Ако човек приеме, че законите на една държава са от Господа, той трябва
да
бъде примирен с всичко.
– Не знаят, как
да
хлопат.
Ако сиромашията и богатството са от Бога, човек трябва
да
е доволен и от едното, и от другото.
Ако човек знае, как
да
хлопа на вратата на гостилничаря, той непременно ще отвори, ще го покани
да
седне и ще го нагости добре.
Ако приемем, че всичко е от Бога, а въпреки това роптаем, тогава едно от двете е вярно: или не разбираме света, който Бог е създал, или, тъй както е създаден, не го одобряваме.
Следователно, знае ли човек, как
да
хлопа на сърцето, или на душата на някого, той непременно ще му отвори.
Човек се намира в същото положение и към
себе
си
: или не се разбира, или намира, че не е създаден, както трябва.
Сега, както и
да
разглеждаме нещата, ние виждаме, че всичко в света е строго определено.
Природата признава следния закон: когато всички удове на организма са здрави, целият организъм е здрав.
Бог, Който създаде света, всеки ден е създавал нещо определено, докато в шестия ден създаде човека.
Ако само един уд на организма е болен, целият организъм страда.
Този закон се отнася, както до органическия, така и до психическия свят.
Това виждаме и в живота на човека.
Причината за заболяване на кой
да
е уд на организма е вътрешна, а не външна.
Преди
да
направи нещо, човек фантазира, мечтае, а като го направи, започва
да
преувеличава.
Тя се дължи на някакви примеси във физическото или духовно тяло на човека.
Често в говора хората
си
служат с ред преувеличавания.
Ако човек изложи ръката
си
на някакъв фронт, тя може
да
заболее.
Когато някой иска
да
каже, че някъде били събрани много хора, той казва: Там имаше толкова хора, че яйце
да
хвърлиш, няма къде
да
падне.
Щом ръката заболее, има възможност
да
заболее и друг някой уд, както и цялото тяло.
След това човек може
да
замине за онзи свят.
Колкото хора и
да
са били събрани на едно място, все може
да
се хвърли и едно, па и повече яйца.
Когато искат
да
кажат за някого, че е бавен в работите
си
, в движенията
си
, казват: Този човек пъпли като мравка.
– Не, светът така не може
да
се оправи.
Колкото и
да
са добри техните разбирания, техните теории и философии, те са отживели времето
си
.
Сега трябва
да
се отвори нова врата, нов път, в който хората
да
влязат.
Когато една банка фалира, тя отива на съд, дето се преглеждат сметките й.
В която държава и
да
отидете, вие трябва
да
зачитате нейните закони и
да
им се подчинявате.
Следователно, влезете ли в онзи свят, вие трябва
да
се подчинявате на неговите закони.
Следователно, умрелият отива в съда,
да
се оправят кривите му работи.
Като ви се говори за онзи свят, вие
си
представяте нещо приказно, като приказките от хиляда и една нощ и не вярвате в него.
За тази душа само казваме, че е служила вярно и предано на Бога.
Срещнете ли душа, която през целия
си
живот се е лутала от църква в църква, търсила Бога, очаквала тук или там
да
я убеждават в Неговото съществуване, знайте, че тя не може
да
отиде при Бога.
Тя е била в училище, но това училище не й е дало всичко, което й е необходимо за приближаването й към Бога.
Преди
да
влезете в онзи свят, ще минете през няколко митници.
Училището е място, което посочва на ученика правия път, дава му правила, как
да
живее, как
да
развива ума, сърцето и волята
си
.
Там ще прегледат
да
не би
да
носите нещо от земята.
Това, което сега говоря, е встъпление към онова, което ви предстои
да
изучавате.
И най-малката игла не се позволява
да
прекарате.
За пример, мнозина са ви говорили за морето, за начина, по който можете
да
се къпете, но вие още не сте се къпали.
Всичко, каквото носите, ще го задържат на митницата и тогава ще ви пуснат
да
влезете.
Когато се връщате от онзи свят за земята, пак ще ви преглеждат на митниците.
Отивате до брега на морето, но веднага се спирате, не се решавате
да
влезете във водата. Защо?
Както нямате право
да
носите нещо от земята за онзи свят, така също нямате право
да
носите нещо от онзи свят за земята.
Христос казва: „Събирайте съкровища за онзи свят." – Къде трябва
да
се събират тия съкровища?
Искате ли
да
се къпете, трябва
да
се съблечете и
да
влезете съвършено гол.
Докато е на земята още, човек трябва
да
събира съкровища, които
да
изпраща в банките на невидимия свят, че, като влезе там,
да
има, с какво
да
живее.
–
Да
, в еди-коя банка внесох десет хиляди лева.
Докато се учите
да
плавате, ще се ползвате от гумените пояси, които са пълни с въздух.
– Щом
си
внесъл десет хиляди лева, ти можеш
да
имаш кредите десет милиона най-малко и можеш
да
останеш тук, докогато искаш.
Те ще ви държат над водата.
Даже и десет лева
да
е внесъл в една от банките на невидимия свят, човек пак има право
да
влезе там.
Ще внимавате, поясът всякога
да
бъде пълен с въздух.
Обаче, ако нищо не е внесъл, крачка напред не може
да
пристъпи.
Всички се запитват, дали е реален онзи свят.
Плаването във водата представя новия живот, който приемат само ония хора, които са се освободили от материалното.
– Реален е онзи свят, по-реален, отколкото можете
да
си
представите.
Реалността на нещата не седи в това, което човек може
да
пипне, но в онова, което в даден момент съзнава.
Влезе ли в училището,
да
търси истината,
да
учи, човек трябва
да
се освободи от всичко материално, с което е напълнил главата и сърцето
си
,
да
влезе съвършено гол, както майка му го е родила.
Ще съблечеш дрехите
си
, ще препашеш гумения пояс, ще влезеш във водата, ще поседиш малко и бързо ще излезеш на брега,
да
се печеш на слънце.
Всеки ден ще влизаш и ще излизаш от водата, докато се научиш свободно
да
плаваш в водата, като рибите.
Докато не се научи
да
живее във водата, човек всякога ще страда.
Някой човек има кон, вол, овце, без
да
съзнава, какво представят тия животни, отде са дошли, каква е задачата им и т.н.
Жабите живеят едновременно и във водата, и на сушата.
Той мисли, че е господар в света и може
да
се ползва от всички животни и растения.
Той не се запитва, на какво основание може
да
се ползва от труда на коня и на вола, от вълната, млякото и месото на овцете, без
да
им плаща.
Обаче, човек не трябва
да
бъде като жабата.
Аз съм господар в света, мисли
си
човек и с това изчерпва всички въпроси.
Влезе ли във водата, т.е.
– Не, животните, с които
си
служите, са изпратени на земята от своите бащи, благородни и разумни същества,
да
ви направят известни услуги и след това
да
се върнат назад.
при условията на новия живот, той трябва
да
се пригоди към тях: нито
да
се задушава, нито
да
се дави.
Ако съзнавате това, вие трябва
да
им благодарите,
да
се отнасяте добре с тях, защото един ден ще отговаряте пред техния баща.
Когато от невидимия свят вземат решение
да
отнемат конете, воловете, овцете, кокошките на някой човек, той осиромашава.
Без тия животни хората не могат
да
съществуват.
Той се разбира с всички хора, които се стремят към великото, макар и
да
са по-малки от него.
Ако всички хора на земята – царе, владици, свещеници, учители и ученици, майки и бащи, господари и слуги, за един момент само се замислят върху великата жертва, която се прави за тях, те биха се преобразили, коренно биха изменили живота
си
.
Да
се замисли човек по този въпрос, това значи, широко
да
отвори сърцето
си
за всички.
Болният влиза в положението на болния, но не може
да
му слугува.
Щом отвори сърцето
си
, той ще отвори и хамбара
си
, ще почне
да
раздава и на животните, и на хората.
Следователно, когато някой човек не може
да
слугува, това показва, че той е болен.
Като ги нахрани, ще разпрегне животните, ще им даде почивка, а на слугите и на слугините
си
ще даде свобода.
Този ден ще бъде празник за всички,
да
познаят, че господарят им е отворил хамбара
си
и щедро раздава от своите блага.
Те се оплакват едни от други, че никой от тях не иска
да
им слугува.
Време е вече всички хора широко
да
отворят сърцата
си
за Господа.
Англичаните са дошли вече до тази Божествена идея и посвещават малка част от времето
си
за Бога.
Болен на болен може ли
да
слугува?
Те са дошли до положение
да
посветят две минути за Господа.
Когато хората не
си
услужват взаимно, причината за това е двояка: или са болни, или не съзнават длъжността
си
.
През това време всички железници, параходи, фабрики, учреждения спират работата
си
и отправят мисълта
си
към Бога.
Ако са болни, те ще лежат и ще чакат
да
дойде сестра милосърдна, или лекар,
да
им превърже раната.
Кой където е, спира работата
си
.
Не само две минути, но човек трябва
да
отдели поне един час от времето
си
за Великото в света и
да
отправи към Него благодарността
си
за всичко, което е получил и всеки момент получава.
Те лежат и чакат
да
дойде някой
да
им помогне.
Ако рекат
да
пожертват един час от времето
си
, хората мислят, че ще имат големи загуби, затова отделят само по две минути.
Всеки болен обича
да
разправя за болестта
си
, за времето, което е прекарал в болницата и т.н.
Христос срещна един болен, който е лежал цели 38 години в болницата и го запита: Искаш ли
да
излезеш от това училище?
Който не може
да
направи една малка жертва, той по никой начин не е готов за голяма жертва.
–
Да
, Учителю, 38 години следвам това училище, искам вече
да
свърша учението
си
.
Дошло е вече време за човека, който от хиляди години живее на земята,
да
осъзнае жертвите, които се правят за него и
да
благодари за тях.
Защо този човек искал час по-скоро
да
свърши училището?
Само по този начин той ще чува Божия глас в
себе
си
и в ближния, както Моисей го е чул.
Това значи,
да
се запали свещеният огън в човека, както Бог го запали в Моисея.
Той искал
да
излезе от тази област и
да
влезе в новия живот, в здравословните условия на училището.
Казано е в Писанието, че огън ще изгори всички.
Да
се занимава човек с живота на другите, кой как вярва и как живее, това е болезнената страна на училището, от която трябва
да
се излезе.
Моисей разбра вътрешния смисъл на този стих, но евреите не го разбраха така, и затова Моисей трябваше
да
им проповядва,
да
ги запознае с дълбокия смисъл на живота, Моисей казваше на евреите: Бог ще издигне друг пророк между вас, и вие трябва
да
бъдете готови,
да
изпълните Неговия закон.
Тайната на живота, здравословната страна на училището седи в това, човек
да
се домогне до ония методи, които водят към правилен, възвишен живот.
Ако човек не може
да
приложи Христовия закон, той не може
да
приложи и човешките закони.
Ако човек не обича майка
си
, баща
си
, брата
си
, сестра
си
, той не може
да
обича и другите хора.
„И откак влязоха в ладията, утихна вятърът." За
да
се говори за утихване на вятъра, това значи,
да
е имало вятър и буря.
Ако синът не обича майка
си
, той не може
да
обича и другите жени.
Каквато е любовта на сина към майката, такава ще бъде любовта му и към всички жени.
Щом разреши нещо в
себе
си
, щом дойде до никакво правилно разбиране в живота, вятърът и бурята в него престават.
Каквато е любовта на сина към бащата, такава ще бъде любовта му към всички хора.
Ако човек не живее добре с родителите
си
и не вярва в Бога, по никой начин той не може
да
живее добре с хората и
да
им вярва.
Христос дойде на земята,
да
научи хората, как и къде
да
се подслоняват,
да
се пазят от големите бури и ветрове, които рушат, коренят всичко, каквото срещнат на пътя
си
.
Същевременно, Христос казва: „Огън дойдох
да
запаля в света".
Бог не иска от хората
да
вярват в Него,
да
Му пеят хвалебни песни, но иска
да
изпълнят Неговия закон,
да
подобрят живота
си
.
И досега още хората говорят за този огън, не могат
да
разберат, защо е запален и какво е предназначението му.
Той не иска
да
вижда сиромаси, хилави, сакати, болни хора в света.
Той не иска
да
вижда страданията на хората, на животните, на растенията.
Зимно време, когато вън се пука дърво и камък, и дойде някой човек
да
запали огъня ви, питате ли, защо го е запалил.
Като запали огъня ви, той сам ще каже: Дойдох
да
ви запаля огъня.
След това ще
си
замине.
Това, от което ще се лишат, представя страданията, мъчнотиите, охканията им.
Всички, които могат
да
се греят,
да
варят яденето
си
на този огън, ще кажат: Дойде един човек, запали ни огъня и
си
отиде.
А животът не се заключава в страдания и мъчнотии.
Има нещо красиво в обикновения човешки живот, но красивото се крие зад онова, което причинява болките и страданията.
Огънят трябва
да
се запали!
Не е приятно
да
си
счупи човек крака или ръката, но приятно е, когато той попадне под нежните грижи на някой благ, добър лекар, или милосърдна сестра, които му говорят за великото в живота и го водят към чист и свят живот.
Ако страданията и мъчнотиите поставят човека в съприкосновение със светли, разумни души, които го подигат, те имат смисъл.
Има смисъл
да
живее човек и
да
се радва на живота, ако при мъчнотиите, в които се е намирал, е могъл
да
срещне някой музикант, учен, философ или поет, който му е помогнал, дал му условия
да
се развива, посочил му е пътя към светлината, към новия живот.
Свещеният огън в човека е загаснал и трябва
да
се запали.
– Къде трябва
да
се запали?
Добре е човек
да
влезе в ладията,
да
утихне вятърът, за
да
опита Божественото начало в
себе
си
.
Човек ще влезе в ладията, само когато Божественото проговори в него, за
да
види, как вятърът ще утихне.
Съвременните хора вярват във всичко, но не и в онова, в което трябва
да
вярват.
Това е задача, с която всеки човек трябва
да
се занимава, но за това е определено време.
За пример, те вярват, че могат
да
станат богати, учени, силни, а не се спират пред мисълта, че и като богати, учени и силни могат
да
умрат.
Както трябва човек
да
ляга на време и
да
става на време, така и за всяка задача е определено съответно време.
Не е лошо
да
се стреми човек към богатство, ученост и сила, но той трябва
да
знае, че то не е реално.
Всяка задача трябва
да
се започне и
да
се свърши на определеното за нея време.
Не я ли започне на време, няма
да
я свърши на време.
Човек трябва
да
се стреми към онова, което не се губи.
Сега, започнете със задачата на безсмъртието.
Представете
си
, че двама души стоят на бойното поле и наблюдават, какво става.
Единият от тях знае Божествените закони, разполага с тях и гледа спокойно, как хората се бият, как падат ранени и мъртви на бойната линия.
Когато изучавате историята, обръщате внимание на датите на започване и на свършване на войните.
Другият е обикновен човек, разполага с обикновени знания и, като наблюдава цялата картина, тревожи се, че еди-кой
си
пострадал.
Като изучавате числата, ще видите, какви закони регулират явленията в живота и в природата.
По числата можете
да
познаете, кога човек има условия
да
стане богат и кога – беден; кога може
да
се разболее и кога –
да
оздравее; кога ще започне училище и кога ще свърши.
Първият седи тих и спокоен, а вторият ходи натук – натам, плаче, страда за ранените, превързва раните им, но не може
да
им помогне.
Велико нещо е науката за числата, но тъй както днес възпитават децата, те не могат лесно
да
се домогнат до тази наука.
От време на време той поглежда към другаря
си
и се чуди, как може в такъв момент
да
гледа така спокойно на всичко.
Училищата, църквите трябва
да
се градят на време.
След това той казва на войниците: Съберете всички ранени и убити на едно място.
И Соломон, който беше мъдрец, не можа
да
съгради Йерусалимския храм на време, вследствие на което нищо не остана от него.
И Давид искаше
да
съгради храм на Бога, но не му се позволи, понеже е избил много хора.
Като гледат, какво прави, всички се възмущават от неговата жестокост.
Соломон съгради храм на Бога, но със своя живот той го опетни, вследствие на което храмът не може
да
се запази за дълго време.
Не се минава много време, от огъня започват
да
излизат един след друг ранените и убитите, но вече здрави, бодри, жизнерадостни.
Следователно, докато има даже един порок в
себе
си
, човек не може
да
се домогне до великото, не може
да
съгради Божия храм в
себе
си
.
Който има слабост към жените, който краде, който не пази съботата, както той я разбира, който не люби Господа с всичкия
си
ум, сърце, душа и сила, и ближния
си
, като
себе
си
, той не може
да
съгради Божия храм в своята душа.
Трябва ли и ние
да
изпаднем в положението на циганката, която обещавала на болното
си
дете всичко, но нищо не изпълнила, докато най-после детето й умряло от глад.
Не е жесток човекът, който може мъртви
да
възкресява.
През време на болестта
си
то казвало: Мамо, искам млечице.
–
Да
, мама, ще ти купя.
Тия, които не са разбрани, трябва вече
да
се разберат.
Да
се разберат, това значи,
да
се преведат на езика, с който хората
си
служат.
Вие виждате, как излизат от огъня здрави, бодри хора и благодарят на Бога, че са здрави, свободни от страдания.
–
Да
, мама, ще ти направя и баница.
( – 6 ст.) Значи, идеята за Бога може
да
се изрази с това, че Той дава свобода.
Кое е по-добро за човека:
да
изгори и на пепел
да
стане, или
да
изгори и отново
да
оживее?
–
Да
, мама, и ябълки ще ти купя.
Не дава ли свобода, Той не е Бог.
Най-добро от всичко е човек
да
мине през огъня, но след това отново
да
оживее.
„Не взимай името на Господа Бога твоего напразно".
Значи, голямото противоречие, което съществува между хората, трябва
да
утихне.
Желанието на човека
да
има това-онова е на място, но желанията трябва
да
се реализират на своето време.
Това противоречие произтича от неразбиране на живота и на природата.
Слабите хора създадоха злото и противоречията в света.
Търговец продава прост, недоброкачествен плат за доброкачествен и казва на клиента
си
: Вярвай в Бога!
Силните хора – хората на безсмъртието, създадоха доброто.
Когато в човека се явяват лоши, отрицателни чувства, той трябва
да
знае, че е слаб.
Умрелите не се нуждаят от тия неща.
Това значи,
да
употребява човек името Божие напразно.
– Как може
да
се освободи човек от тия чувства?
С това аз не искам
да
покажа незачитане на чувствата ви, но обръщам внимание на ония ваши действия, които са резултат на неразбиране, на изопачаване на свещените обреди в живота.
„Затова Господ Бог твой ти заповяда
да
пазиш съботния ден".
– Като стане силен.
Ако е необходимо
да
правите третини и деветини, правете ги на новородените деца и то не по един път, а по няколко пъти в годината.
Когато в сърцето на човека се явяват положителни, красиви, мощни чувства, той е силен човек, той ражда доброто в
себе
си
.
– Много неща е казал Христос и още продължава
да
говори.
Изворът на доброто в човека трябва
да
полива всички треви и цветя и
да
им помага
да
растат.
Съботният ден е за слугите, а не за господарите.
Тъй щото, става ли въпрос за силен човек, ще знаете, че силен е онзи, който ражда само доброто.
Човек не може
да
говори всякога, както и каквото иска.
Който ражда злото, той не е силен човек.
И великите хора даже не са говорили всякога еднакво.
– Ако твоята вяра може
да
те застави
да
раждаш доброто, тя е на място.
– Той може
да
говори по Бога, но по задължение.
Но ако твоята вяра те заставя
да
раждаш злото, тя не е на мястото
си
.
Свещеникът, патриотът, майката и бащата могат
да
говорят по Бога, но по задължение.
Ако във вярата
си
ти
си
фанатик и преследваш този-онзи, че не вярвали в Бога и в Христа като тебе, тя не е на мястото
си
.
Ако твоята философия, с която
си
обясняваш причините и последствията на нещата, ражда злото в света, тя не е на мястото
си
.
Да
говори човек по Бога, това значи,
да
говори без никакво задължение.
Някой върви по улицата, но вижда на едно място събрани много хора, които треперят от студ.
Съвременните хора се заблуждават от временния живот, от преходните положения в живота, вследствие на което правят ред опущения, ред погрешки.
На всички силни хора, на всички учени философи, поети, музиканти, художници, които раждат доброто, казвам „добре дошли".
Той се спира, запалва им огъня и продължава пътя
си
.
Всеки човек, колкото и
да
е малък, трябва
да
бъде силен,
да
ражда доброто в света.
Той не остава при тях
да
се топли, но върви по-нататък.
За пример, въздухът, водата, топлината, светлината са общи положения за всички органически същества.
Всеки човек, всеки народ трябва
да
ражда доброто, т.е.
трябва
да
даде ход на Божественото в
себе
си
.
Всички хора трябва
да
проявят Божията Любов от съзнание, безкористно, без никакво външно задължение.
Човек може
да
взима толкова въздух, вода, светлина, топлина и храна, колкото иска: някога повече, някога по-малко.
В който момент човек реши
да
върши волята Божия, той става едно с Бога.
Нека дойдат всички учени, писатели и поети, всички музиканти и художници,
да
опишат красивото, великото в любовта, което досега още не е описано.
Ако взима повече храна, отколкото му трябва, той всякога ще бъде преситен; ако взима по-малко храна, отколкото му трябва, той всякога ще бъде гладен; ако взима толкова храна, колкото му е потребно, той всякога ще бъде доволен и разположен.
Каквото направи в името Божие, човек трябва
да
го принесе пред вратата на Великия олтар и
да
се отдалечи.
Те започват от красивото и свършват с некрасивото.
Като е дошъл на земята, човек трябва
да
разбира сегашното положение, в което се намира.
Не е нужно
да
седи човек пред този олтар,
да
се представи пред всички, че е извършил нещо за Бога.
Великото, красивото излиза от областта на истинската поезия.
Той може
да
се разхожда от една планета на друга и пак
да
слезе на земята.
Хората не могат
да
го опишат, защото нямат образци.
Човек не помни своето минало, но същевременно той не може
да
проникне и в бъдещето
си
.
Той е свободен, разполага с билет, с който може
да
обиколи цялата вселена.
Има възрастни хора, които са забравили своето детинство и считат, че то е било проста работа, че не заслужава даже човек
да
се връща към него,
да
си
спомня известни моменти.
– Защо ние нямаме тази опитност, тази свобода,
да
се движим, дето искаме?
Когато учителят иска
да
предаде на учениците
си
действието изваждане, той трябва
да
постъпи по следния начин:
да
вземе една голяма стъкленица с мед,
да
я закрие с хартия.
–
Да
ви се даде този билет днес, това значи,
да
станете по-нещастни, отколкото сте сега.
Същевременно
да
тури на масата чаша с вода и няколко лъжички.
За
да
може свободно
да
пътува от една планета в друга, човек трябва
да
има съответна форма.
След това
да
извика един ученик навън и
да
му каже: Иванчо, вземи една лъжичка, дигни хартията и бръкни с лъжичката в стъкленицата.
Доколко е важно детството на човека, виждаме от стиха, в който Христос казва: „Ако не станете като децата, няма
да
влезете в Царството Божие".
С човешката форма той може
да
живее само на земята.
Значи, само детето може
да
влезе в Царството Божие, а не възрастният или старият.
Не само това, но съществува твърдението, че колкото по-малко знае човек, толкова по-лесно може
да
разбере истината.
Когато говорим за условията на даден живот, ние подразбираме съответни форми.
Колкото повече знае, толкова по-мъчно може
да
разбере истината.
Обаче, човек трябва
да
знае тия начини.
Изяж този мед и пий една глътка вода.
Всъщност, в живота виждаме точно обратното: богатият изпълнява волята Божия по-малко от бедния.
За всеки човек, който може
да
се ползва от тия начини, казваме, че е добър, праведен.
Бедният казва: Няма какво
да
се прави, трябва
да
се изпълнява волята Божия.
Не може ли
да
се ползва от тях, този човек е грешен.
Веднъж
да
забогатея, аз зная, как
да
живея.
Първо ще наредя работите
си
, и после ще служа на Бога, ще изпълня волята Му.
Обаче, щом забогатее, той забравя обещанията
си
и започва
да
отлага нещата.
Той има добро желание, но няма сила в
себе
си
да
устои на обещанието
си
,
да
живее за Бога.
И двете са добри деца, всички хора ги обичат и им се радват.
Има ли смисъл това събиране и изваждане?
Статистиката показва, че няма богат човек в света, който, след като е уредил материалните
си
работи,
да
се е предал на служене на Бога.
Те се разхождат, радват се на ясното, чисто небе и топлото слънце.
Немирни, злосторни момчета решават
да
им напакостят.
Като се върне у дома
си
, Иванчо разправя на майка
си
, как е събирал и вадил и колко сладко е било събирането и изваждането.
– Естеството на материалното е такова, че увлича човека, и той постоянно го урежда и все неуредено остава.
Взимат едно шише, пълно с черна течност, подобна на катран, напръскват с нея гърба на едното от момиченцата и хукват
да
бягат.
При такова предаване, всички деца ще искат
да
излязат на дъската.
Богатството и сиромашията са дадени на човека като условия за растене, за развиване, а не за уреждане на неговите материални работи.
Като видяло рокличката
си
напръскана с черната течност, момиченцето придружено от другарката
си
, се разплакало и тръгнало за дома
си
.
Този метод на преподаване е добър и за децата, и за възрастните.
На пътя те срещнали един файтонджия, който предложил
да
ги заведе до дома им.
Втория час ще вляза в друго отделение, ще нося една касичка със златни английски монети и ще извикам един от способните, но бедни ученици: Драганчо, бръкни в касичката и извади нещо.
Какво виждаме в живота?
Пакостните момчета се затичали подир файтона, пръснали върху него от същата течност, но този път те не успели
да
направят нищо.
От двете момиченца само едното пострадало.
Единият музикант е добър теоретик, познава всички правила на музиката и излиза на сцената
да
говори нещо върху „теорията на музиката".
Вземи след това монетите и
си
купи нещо с тях.
Това е един нов метод за работа, който никога няма
да
се забрави.
Той взима цигулката и започва
да
свири.
Публиката е възхитена от свиренето му и настоява и втори път
да
свири,
да
даде още един концерт.
Това са методи, с които природата работи с възрастните хора и ги учи, как
да
събират и
да
вадят.
Първият музикант казва, че със свирене нищо не се постига, но трябва
да
се говори на хората.
Тя
си
служи с реални методи.
Добре е
да
се говори на хората, но как трябва
да
се говори?
Като не разбират методите, с които природата
си
служи, хората бързо се произнасят за живота, като го считат лош.
Истинско говорене е онова, когато човек може
да
убеди хората в истината,
да
ги запознае с истината.
В дадения случай тия мисли и чувства засягат само някои хора, а други не засягат.
Да
говори човек по този начин, това значи,
да
бъде първокласен музикант.
Докато външният живот на човека не се изчисти добре, вътрешният никога няма
да
се прояви.
И
да
се прояви, той всякога ще остава скрит от лошия.
Те едва са започнали
да
изучават музиката.
В това отношение, и добрият, и лошият човек представят земни пластове, в дълбочината на които се крие някакво богатство, което може
да
се извлече навън.
Те приличат на ония гостилничари, от които клиентите се оплакват, че с техните яденета, разстройват стомасите им.
Те не са станали господари на условията.
И тъй, докато човек не стане господар на условията, при които живее, той всякога е изложен на грях, на опасности, на страдания.
да
вадят сол.
Щом стане господар на условията, той може
да
се нарече истински човек, той има морален устой и може
да
издържа и в убежденията
си
, и в своето верую.
Може би някои от клиентите
да
не са дъвкали добре храната
си
, и стомахът им се е развалил.
С други думи казано: човек е господар на външните условия дотогава, докато е свързан с Божественото съзнание.
Значи, и при най-добрия живот на човека може
да
дойдете до такъв пласт, дето доброто свършва.
Възможно е грешката
да
се дължи на гостилничаря: или маслото не е било прясно, или зарзаватите не са били пресни и т.н.
Ако се укаже, че грешката е в гостилничаря, тогава две положения могат
да
се явят: или гостилничарят не е майстор в своето изкуство, или пък е алчен човек, който с малко средства, иска
да
печели много, вследствие на което купува евтини материали, а продава скъпо.
Докато Божественото съзнание взима надмощие в човека, той се стреми към доброто, към красивото и благородното в света.
Ако първото положение се укаже вярно, тогава гостилничарят трябва
да
напусне този занаят и
да
започне друг, в който се чувства по-способен.
Има моменти, положения, когато всички живи същества проявяват известно благородство.
Ако второто положение е вярно, гостилничарят трябва
да
познава клиентите
си
,
да
вижда тяхната сиромашия и
да
знае, че от едно агне може
да
одере само една кожа.
И най-свирепото животно се смекчава пред своите малки и започва
да
ги глади,
да
ги лиже с езика
си
.
В човешката душа се крият красиви, ценни неща, които само рудокопачите, само златарите могат
да
оценят.
Иска ли
да
одере две кожи, в края на краищата той ще види гостилницата
си
празна и ще се принуди
да
я затвори.
Затова, именно, на съвременните хора трябва
да
се проповядва новото учение, защото в него има всички възможности за постижения, към които човешката душа се стреми.
При това положение, той ще разбере, че който иска
да
живее добре, той трябва
да
мисли,
да
чувства и
да
действа право.
Това показва, че в известни моменти Божественото проговаря във всички хора, във всички живи същества.
За развитие на човека са дадени ред условия, но те не трябва
да
му станат господари.
Да
мисли,
да
чувства и
да
действа човек добре, това значи,
да
има истинско верую.
Защо грешат хората, не може
да
се отговори.
За
да
живее добре, човек не трябва
да
се стреми към богатство, но и сиромашията не трябва
да
го отчайва.
Веруюто на човека трябва
да
се изрази в добрия му живот, в добрите му отношения към всички живи същества.
Богатството носи блага в живота, а сиромашията продължава живота.
Ако човек не дава отдих на животните, които му служат, какво е неговото верую?
Цялото небе се занимава с въпроса, как
да
се спаси света, а не защо хората грешат.
Ако той не дава нито един час почивка на слугата или на слугинята
си
, какво верую е това?
Жаждата и гладът са стимули за постигане на нещо велико.
Човек трябва
да
отдава и на другите това право, което иска за
себе
си
.
Те се занимават с въпроса, как
да
спасят света.
Който иска
да
придобие нещо велико, той трябва
да
яде малко.
Верую, което не дава на хората това право, което изисква за
себе
си
, поставя Бога далеч от човека.
Вятърът, който измъчва хората, трябва
да
утихне.
Всъщност, едно трябва
да
знаете: Бог е отвън, само когато се проявява като множество.
Кое трябва
да
се спаси в човека?
Бурният вятър къса платната, обръща лодките във водата, а понякога изкоренява дървета.
Този вятър трябва
да
утихне и
да
се превърне в трезва мисъл.
От научно гледище, обаче, единицата, която е създала света, отвън ли е или отвътре?
Дали хората вярват в това, или не, то е друг въпрос.
Лодката, в която влизаме, трябва
да
бъде солидна,
да
издържа на всички бури и ветрове.
Отвън може
да
бъде само онова, което крие зад
себе
си
някаква реалност.
Заедно с душата на човека ще се спаси и умът, и сърцето му.
Лодката представя човешкото сърце, което никога не трябва
да
потъва.
Единицата, която е създала света, сама за
себе
си
е абсолютна реалност; зад нея друга реалност не съществува.
Вятърът е човешкият ум, който не трябва
да
събаря листата на дърветата, но само леко
да
ги разлюлява.
Вън от тия четири свята всичко е несъществено.
Две неща се искат от човека: Вятърът
да
престане
да
духа, и той спокойно
да
влезе в своята лодка.
Следователно, несъщественото трябва
да
се пожертва за същественото.
Само при това положение Христос ще се яви и ще покаже на човека посоката, в която трябва
да
се движи.
Който не разбира закона на единството,
да
търси Бога отвътре, той ще го търси в множеството, и все ще Го намери някъде: в баща
си
, в майка
си
, в приятеля
си
, в някой велик човек, в някой музикант, поет, художник.
Христос е Божественото в човека, което му показва посоката, в която трябва
да
върви.
Когато се проявява едновременно в тия четири свята, човек е в пълно равновесие, в устой.
Прояви ли се само в един от тия светове, равновесието му се нарушава.
Който вложи парите
си
в банка, която всеки ден е изложена на фалит, той ще има един резултат; вложи ли ги в банка, която и след хиляди години няма
да
се поклати, ще има друг резултат.
Ако вземете една топка, тежка един килограм, и я закрепите в една точка на върха на една игла, без
да
се поклати на една или на друга страна, тази точка наричаме средоточие, равновесие, център на тежестта.
Това са реални положения, които човек трябва
да
има предвид, за
да
стабилизира живота
си
.
Следователно, иска ли човек
да
се постави в равновесие, нищо
да
не го безпокои, той трябва
да
застане в своето средоточие, т.е.
Рече ли човек
да
се занимава с въпроси за оправянето на света, за подобряване на политическото положение на народите, той напразно е изгубил времето
си
.
в онази точка на своя живот, дето всички сили се уравновесяват.
Политическото положение на народите може
да
се подобри, без
да
се изменим ние, без
да
се подобрим.
Законите могат
да
се изменят, без
да
се изменим ние.
Докато Божественото взима надмощие над човешкото, човек може
да
запази равновесие на силите
си
.
Нови училища, нови църкви могат
да
се градят, но ако в частния, във вътрешния живот на човека не става някакво вътрешно подобряване, някакво вътрешно преобразование, какво ще се ползва той от външната обстановка?
Какво виждаме в живота на обикновения човек?
Следователно, между човека и външната среда трябва
да
има такова отношение, каквото съществува между външната и вътрешната реалност на нещата.
Докато е богат, силен, здрав, щастлив, той е в равновесие.
Ако изучавате човека от материалистична гледна точка, ще видите, че той е произлязъл от една същина, по-мощна, по-чиста, по-устойчива от материята на окръжаващата среда.
Щом изгуби силата, здравето, вярата, богатството
си
, едновременно с това той губи и равновесието
си
.
Обаче, само за онзи човек казваме, че има истинско вътрешно равновесие, който, след като, изгуби и силата, и здравето, и вярата, и богатството
си
, не изменя нито един мускул на лицето
си
.
Докато човек живее в любовта, като сила, с която може
да
си
служи, светът всякога ще бъде за него отворен.
– Защото силите, които действат в духовното естество на човека, са по-мощни от тия, които действат във физическата природа.
Той е намерил мястото, дето може
да
запали свещения огън.
Като говоря за човека, аз нямам предвид малкия човек, с един килограм мозък в главата
си
, с ръст, най-много до два метра, но имам предвид духовния човек, който е мощен и който е развил в
себе
си
всички вложени сили и способности.
Веднъж запален, свещеният огън, трябва постоянно
да
се разгорява.
Щом придобиеш отново своето щастие, богатство и здраве, ти придобиваш своето равновесие.
(втори вариант)
Хубавото, красивото е един свят на истинска поезия.
(втори вариант)
Ако обаче човек изгуби всичко това и нито един мускул на лицето му не трепне, ние наричаме този човек подобен на Йова.
(втори вариант)
На вас трябва
да
се дадат образци.
(втори вариант)
Ако аз съм учител по предметно обучение, ето как бих го преподавал на децата.
(втори вариант)
Когато ти съзнаеш любовта като една сила, с която можеш
да
оперираш всякога, светът пред тебе и за тебе ще бъде отворен.
(втори вариант)
Ти
си
намерил вече мястото, дето можеш
да
запалиш свещения огън.
(втори вариант)
Наблизо до него ще поставя чаша вода и една лъжичка и ще се обърна към един от учениците: „Драганчо, я излез на черната дъска.
(втори вариант)
Там, дето две прави линии могат
да
се пресекат и образуват кръст, този кръст е от другаде, а мястото, дето се пресичат правите линии, се образува свещеният огън.
(втори вариант)
Какво значи
да
извадиш едно число от друго?
(втори вариант)
Следователно този свещен огън трябва
да
се разгори.
(втори вариант)
За
да
заболее моят крак, за
да
заболее моята ръка или моето ухо, причината не е външна, тя се намира в цялото тяло, дето има някакви примеси, които са причина на това заболяване.
(втори вариант)
И съвременните хора правят кръстове, носят на
себе
си
кръстове, но целта не е
да
се носят кръстове.
(втори вариант)
„Тури сега тази лъжичка в устата
си
." Той я туря.
(втори вариант)
Ръката ми е болна, понеже е била изложена на фронта, но това вече е признак, че може
да
заболее и главата ми, и ухото ми, и окото ми, както и цялото ми тяло.
(втори вариант)
Кръстът е символ, сила, с която
да
се запали свещеният огън.
(втори вариант)
„Вземи сега чашата с водата и глътни една глътка.
(втори вариант)
И с този човек може
да
се случи същото., каквото се случва с всички хора.
(втори вариант)
И запали в
себе
си
свещения огън, че
да
става, каквото ще.
(втори вариант)
Но като запалиш свещения огън в
себе
си
, всички хора наоколо ти, които треперят, те ще почувстват неговото благотворно влияние.
(втори вариант)
Съвременните хора се нуждаят от една блага дума, от една утешителна дума и те казват - светът ще се оправи.
(втори вариант)
Има ли някаква надежда за нас?
(втори вариант)
Питам, има ли смисъл такова събиране и изваждане на числата?
(втори вариант)
Голяма надежда има.
(втори вариант)
Сега това дете, като се върне дома
си
, ще разправя: „Като извадих една лъжичка, колко беше сладка!
(втори вариант)
И после, като ги събрах, пак беше сладко." И събирането, и изваждането в този случай имат смисъл.
(втори вариант)
И след това всяко дете ще иска
да
излезе на дъската.
(втори вариант)
Така трябва
да
се постъпва и с възрастните.
(втори вариант)
Чудни са хората, като изпращат всички фалирали хора при Бога.
(втори вариант)
Изваждам от джоба
си
двайсет стерлинги златни и ги турям на масата.
(втори вариант)
Когато една банка фалира, най-първо тя отива в съдилището, на съда
да
се разглеждат сметките й.
(втори вариант)
Какво представляват за мене някакви
си
двайсет-двайсет и пет стерлинги.
(втори вариант)
Всичко ще стане.
(втори вариант)
Изваждам едно от най-бедните и способни деца на дъската и казвам: „Пенчо, ти знаеш ли
да
вадиш?
(втори вариант)
Казвате: „
Да
вярваме ли в това?
(втори вариант)
" „Зная." Гледам го, дрешките му опърпани, обущата скъсани и му казвам: „Бръкни сега в тази касичка и извади нещо оттам.
(втори вариант)
" Без вяра не може
да
се служи на Бога.
(втори вариант)
Тури тази монета в джоба
си
и пиши: извадиш една златна монета.
(втори вариант)
Тъй щото умрелият човек отива в съдилището
да
му се разглеждат кривите работи,
да
се оправят.
(втори вариант)
Той е беден човек." „Вярвам, но не за дълго време." Каже ли, че вярва, той има нужда от десет хиляди лева.
(втори вариант)
Тогава аз бръквам в джоба
си
и казвам: „Понеже ти повярва в мене, за
да
стабилизирам твоята вяра, аз ти давам десет хиляди лева." Друг път му давам три хиляди лева, после две хиляди, след това хиляда лева и т.н.
(втори вариант)
" „Една." „Събери ги сега,
да
видиш колко ще правят." „Две." „Ще вземеш тези монети за
себе
си
." Това е един процес, един нов метод за работа.
(втори вариант)
При Бог отиват само душите, които любят Бога в пълния смисъл на думата, които са пожертвали живота
си
за Бога, и то не само в един живот, но през цялата вечност са служили предано на Бога.
(втори вариант)
Аз не давам всякога по десет хиляди лева.
(втори вариант)
Някога давам по сто, по двеста лева - според неговата вяра.
(втори вариант)
Така и природата постъпва с възрастните хора.
(втори вариант)
И тя ни учи
да
събираме и
да
изваждаме по този начин.
(втори вариант)
Всичко в нея е реално, не е нещо преходно.
(втори вариант)
А не тези души, които ти трябва
да
убеждаваш, че има Господ, и той трябва
да
отива от една религия в друга,
да
учи,
да
признае, че съществува Бог.
(втори вариант)
Ние сега говорим само за добрия живот, който имаме в
себе
си
.
(втори вариант)
Но ако ти мислиш, че като следваш в едно училище, ще научиш всичко, ти не
си
на прав път.
(втори вариант)
Който вярва, ще мине през всички мъчения.
(втори вариант)
Училището е място, дето ще ти посочат правия път на мисълта и след това ще ти кажат: „Ние станахме ученици по тези правила." И ти така можеш
да
станеш учен човек.
(втори вариант)
И в най-лошия живот има един добър живот, скрит вътре, който ние даже и не подозираме.
(втори вариант)
Всичко ще бъде според твоята вяра.
(втори вариант)
Този живот отвън е оцапан и докато външният не се изчисти хубаво, вътрешният никога няма
да
се прояви.
(втори вариант)
Запример вас са ви говорили много за морето, за начина на къпането, но вие никога не сте се къпали в морето и искате
да
се окъпите.
(втори вариант)
Ако
си
гладен, хляб ще дойде.
(втори вариант)
И
да
се прояви, той се скрива от лошия живот.
(втори вариант)
Ако
си
бос, обуща ще дойдат.
(втори вариант)
А пък и у добрия човек има скрито нещо лошо, което не подозира даже.
(втори вариант)
Казвате: „С дрехи не може
да
се къпя." Казвам, ще съблечете дрехите
си
и ще влезете съвършено гол.
(втори вариант)
Ако
си
болен, здравето ще дойде.
(втори вариант)
Ако
си
невежа, знанието ще дойде.
(втори вариант)
Някъде пущат дълбоко сондите,
да
копаят, както в Провадия например копаха до четиристотин метра дълбочина и щом мина тази дълбочина, вече престана
да
се вижда солта, изчезна тя съвършено.
(втори вариант)
Но от всичко ще дойде толкова, колкото е твоята вяра.
(втори вариант)
Няма
да
се втурнеш изведнъж във водата.
(втори вариант)
Не е ли интересно за нас
да
знаем отде идем.
(втори вариант)
Ако пък искате
да
влезете по-навътре във водата, вземете този гумен пояс и го надуйте с въздух.
(втори вариант)
Питам хората, като се раждате, знаете ли отде идете.
(втори вариант)
Казвам, у човека има събрани хубави неща, но само умните хора, само трудокопачите, само златарите могат
да
оценят човешката душа.
(втори вариант)
Някой път гумените пояси са надути, а някой път ти трябва
да
го надуеш.
(втори вариант)
Затова на съвременните хора трябва
да
се проповядва новото учение, в което има всички възможности за постижения, към които се стреми човешката душа.
(втори вариант)
При това трябва
да
бъдеш толкова внимателен, че въздухът от този пояс
да
не изчезне навън.
(втори вариант)
Има външни условия, при които ние можем
да
се развиваме, но тези условия не трябва
да
станат по-силни от нас.
(втори вариант)
Изчезне ли, ти ще се намериш във водата.
(втори вариант)
„
Да
ядем и
да
пием." Добре, важно е
да
ядем и
да
пием, но няма кой
да
даде това.
(втори вариант)
Богатството не трябва
да
става стимул, за
да
живеем добре.
(втори вариант)
Да
, но гостилничарят е затворил.
(втори вариант)
Нито пък, когато дойде сиромашията, не трябва
да
се отчайваме, защото и сиромашията, и богатството са блага в живота.
(втори вариант)
Само този пояс може
да
те държи над водата, докато се научиш
да
плуваш.
(втори вариант)
Всички се трупат около гостилницата му, викат, дигат шум, но гостилничарят не отваря вратата.
(втори вариант)
Богатството носи блага за живота, а сиромашията продължава живота.
(втори вариант)
Като влезеш във водата, трябва
да
се освободиш от материалното.
(втори вариант)
Казвам, елате всички с мене без шум и без викане.
(втори вариант)
Когато дойде жаждата, гладът, те са стимули за постигане на нещо велико в природата.
(втори вариант)
Новият живот изисква, като влезеш във водата,
да
влезеш тъй, както майка ти те е родила.
(втори вариант)
Завеждам ги пред една врата, тропам три пъти, вратата се отваря и влизаме вътре всички.
(втори вариант)
Гладът е мощна сила, един велик стремеж, на който учените хора трябва
да
дадат насока.
(втори вариант)
Гледам, гостилничарят готви, масите сложени и той кани: „Заповядайте!
(втори вариант)
Яж малко, ако искаш гладът в тебе
да
произведе своя благотворен резултат.
(втори вариант)
Когато отиваш
да
търсиш истината, пак ще спазваш същия закон.
(втори вариант)
Ако влезеш в училището с царска дреха или с дреха на някой виден музикант или поет, или някой философ и главата ти е натъпкана със знания, с багаж, ти ще останеш във водата.
(втори вариант)
" Този гостилничар отваря само тогава, когато знаеш как
да
потропаш и ако потропаш само три пъти.
(втори вариант)
Разбирате ли това, в дадения случай вие сте се домогнали до същественото, и тогава ще започнете истинския живот.
(втори вариант)
Затова именно ти трябва
да
се освободиш от този материал.
(втори вариант)
Трябва
да
се съблечеш от дрехите, с които
си
.
(втори вариант)
Това е един закон, който съществува в природата.
(втори вариант)
„Влязоха в лодката, и вятърът утихна." Този вятър, който сега измъчва хората, трябва
да
утихне.
(втори вариант)
Ще влезеш във водата с този гумен пояс.
(втори вариант)
Ако знаеш как
да
почукаш на едно сърце, това сърце ще се отвори за тебе.
(втори вариант)
Защото бурният вятър скъсва платната, бурният вятър обръща лодките във водата, а понякога изкоренява дърветата и снима листата им.
(втори вариант)
При това дълго време няма
да
седиш във водата, но малко време ще поседиш и бързо ще излезеш на брега
да
се печеш на слънце.
(втори вариант)
Ако знаеш как
да
потропаш на една душа, тя ще отвори за тебе.
(втори вариант)
Този вятър трябва
да
утихне и
да
се превърне в една трезва мисъл.
(втори вариант)
Всичко е определено.
(втори вариант)
Лодката, в която влизаме, трябва
да
има онези солидни качества,
да
не се изменя.
(втори вариант)
Ще влизаш и ще излизаш от водата, докато най-после се научиш
да
живееш във водата, както рибите живеят.
(втори вариант)
Бог, който създаде света, всеки ден създаде нещо определено.
(втори вариант)
И върху тези наши чувства
да
можем навсякъде
да
ходим.
(втори вариант)
Аз поддържам идеята, както рибите живеят, понеже има учени хора, които казват, че водата е символ.
(втори вариант)
Първия ден създаде едно нещо, втория ден създаде друго нещо, третия ден - друго нещо, а шестия ден създаде човека.
(втори вариант)
Лодката е човешкото сърце, което никога не трябва
да
потъва.
(втори вариант)
Ние още не знаем как трябва
да
живеем и вследствие на това страдаме.
(втори вариант)
Човек е създаден на числото шест.
(втори вариант)
Вятърът е нашият ум, който никога не трябва
да
снима нито един лист, а само леко
да
ги размърдва.
(втори вариант)
Човек още не знае
да
живее във водата, но като поседи там пет минути, бързо ще излезе.
(втори вариант)
Той създаде човека според него, а в седмия ден
си
почина.
(втори вариант)
Да
престане този вятър
да
духа и
да
дойде вашето сърце в живота ви и вие
да
влезете в тази лодка.
(втори вариант)
Тогава Христос ще се яви и ще ви покаже коя посока
да
вземете.
(втори вариант)
Половината живот прекарват във водата, а другата половина - на сушата.
(втори вариант)
Често българите
си
служат с особени изрази в говора.
(втори вариант)
Те казват например: „Този човек бяга като куршум." Или: „Там имаше толкова много хора, че яйце
да
хвърлиш, няма де
да
падне." Не, така не се говори.
(втори вариант)
Божественото у вас, ще ви покаже посоката, към която трябва
да
вървите.
(втори вариант)
Много хора имаше наистина, но имаше място за много още яйца
да
се хвърлят, и то свободно могат
да
паднат.
(втори вариант)
Когато човек влиза в тази среда, тя се отличава по това, че е здравословна.
(втори вариант)
Може свободно
да
кажете - имаше там около хиляда, две хиляди и повече хора, около десет хиляди хора, но между тях имаше свободно място за още хора.
(втори вариант)
Той усеща в душата
си
мир и светлина и се разбира с всички хора, т.е.
(втори вариант)
Най-важен момент за теб е този, когато ти започнеш
да
мислиш, когато Божественото в тебе се е запалило.
(втори вариант)
той се разбира с всички хора, които живеят като него и търсят този възвишен живот.
(втори вариант)
„Ама този човек е праведник, като него няма друг." „Той е човек и половина." Ние няма какво
да
спорим.
(втори вариант)
Запали ли се в тебе свещеният огън, ти
си
добил вечното, към което твоята душа винаги се стреми.
(втори вариант)
Лекарят може
да
разбира по-добре състоянието на болния, но болният не може
да
разбира състоянието на лекаря.
(втори вариант)
Светът така няма
да
се оправи.
(втори вариант)
Какво мислят философите, какво пишат поетите, какви вярвания имат религиозните, ние няма
да
обелим зъб срещу всички тия вярвания.
(втори вариант)
И ти
си
болен, и той е болен.
(втори вариант)
Няма
да
кажем нито една лоша дума.
(втори вариант)
Влезеш в една болница и виждаш десет души болни.
(втори вариант)
И всички се оплакват, че еди-кой
си
от тях не им слугувал.
(втори вариант)
Сега трябва
да
се отвори една нова врата, един нов път, в който хората трябва
да
влязат.
(втори вариант)
И единият казва на другия: „Стани
да
ми прислужиш." Че как ще му прислужи?
(втори вариант)
В този път хората няма
да
се лъжат, няма
да
се крадат, няма
да
се убиват, няма
да
умират.
(втори вариант)
Когато хората в света не могат
да
си
служат едни на други, има две положения - или всички са болни, или не съзнават длъжността
си
.
(втори вариант)
Вие може
да
вярвате и в баща
си
, и в майка
си
- във всичко може
да
вярвате, но тази ваша вяра е само за този малък свят, в който живеете.
(втори вариант)
Сестрите могат
да
слугуват, лекарите - също, но болните трябва
да
чакат
да
дойде или лекарят, или милосърдната сестра
да
им превърже раната и
да
им прислужи.
(втори вариант)
Когато аз видя един такъв пациент, той първо започва
да
ми разправя колко години е седял в болницата.
(втори вариант)
Чудни сме ние, като мислим, че законите на една малка държава трябва
да
важат за законите на голямата държава.
(втори вариант)
Христос го запита: „Искаш ли вече
да
свършиш това училище?
(втори вариант)
Отидеш ли в Америка, трябва
да
се подчиняваш на нейните закони.
(втори вариант)
" „
Да
, Учителю.
(втори вариант)
Искам
да
свърша."
(втори вариант)
Онзи свят
си
има свои специални закони.
(втори вариант)
Това именно е вътрешната, болезнената страна в живота, която ни смущава всички.
(втори вариант)
Вие, като слушате за онзи свят, представлявате
си
го като „Хиляда и една нощ", но като влезете в него, струва ви се, като че сте ходили в него.
(втори вариант)
Някой казва за другиго: „Този човек е неверующ, той не вярва в Бога, нито живее по Бога." Това са думи, които няма
да
оправят света.
(втори вариант)
Дали този човек вярва в Бога, или не, дали живее по Бога, или не, така светът няма
да
се оправи.
(втори вариант)
Аз не искам вие
да
вярвате в това, което ви говоря.
(втори вариант)
Обаче има един начин, по който хората могат
да
дойдат до едно вътрешно разумение.
(втори вариант)
Тайната на живота седи в това,
да
научат този таен, скрит метод, по който могат
да
живеят правилно.
(втори вариант)
За
да
бъде човек здрав, той трябва
да
има този закон в
себе
си
.
(втори вариант)
Обаче трябва
да
има известно съотношение между нещата.
(втори вариант)
„И като влязоха в лодката, вятърът утихна." За
да
има известни занятия в света, за
да
има известни разбирания в света, вятърът трябва
да
утихне.
(втори вариант)
Като влезете в другия свят, там в митницата са толкова строги, че няма
да
оставят
да
занесете със
себе
си
абсолютно нищо, нито една игла даже.
(втори вариант)
Бурята, вятърът подразбира всичко онова, което отвътре ни вълнува.
(втори вариант)
Позволиш ли
си
само една игла
да
прекараш, веднага ти я вземат.
(втори вариант)
И после, като влезем в лодката, трябва
да
има де
да
се подслоним.
(втори вариант)
Нищо няма
да
вземете със
себе
си
там.
(втори вариант)
Трябва
да
разбираме напълно живота.
(втори вариант)
Всичко ще задържат в митницата.
(втори вариант)
Има неща, които никога не изгубват смисъла
си
.
(втори вариант)
Казвам, когато Христос дойде на земята, той имаше задачата
да
научи хората на този вътрешен метод.
(втори вариант)
И като се връщате от тази държава, пак ще ви прегледат най-щателно и ще ви кажат: „Чакайте, господине!
(втори вариант)
Има неща, които някога хората не са ги разбрали, но сега трябва
да
ги разберат.
(втори вариант)
И той каза: „Огън дойдох
да
запаля в света." И досега хората тълкуват този огън, който Христос запалил. Хубаво.
(втори вариант)
Според тукашните закони не се позволява нищо
да
се изнася навън." Носите ли със
себе
си
някакви гривни, часовници, пръстени, дрехи или каквото и
да
е, всичко това ще ви го вземат.
(втори вариант)
Ще ви кажат: „Хайде, вървете
си
за онзи свят.
(втори вариант)
Там нямат нужда от тези неща." А като влезете в този свят, най-първо ще ви запитат колко пари имате.
(втори вариант)
стих) Значи идеята за Бога седи в това, че той дава свобода.
(втори вариант)
Защото, като влезете в един, във втори магазин, ще трябва
да
си
купите дрехи.
(втори вариант)
Който не дава свобода, той не е никакъв Бог.
(втори вариант)
Той сам ще ви каже: „Огън дойдох
да
запаля и ще
си
замина." Всички, които могат
да
се греят на този огън, ще кажат: „Господ ни изпрати този човек
да
накладе огън." Всички ще
си
стоплят ръцете на този огън, ще стоплят стаите
си
и ще турят яденето
да
се готви.
(втори вариант)
Затова Христос е казал: „Събирайте
си
съкровища за онзи свят." Влезеш ли там, трябва
да
имаш една банка позната, в която
да
си
внесъл нещо.
(втори вариант)
„Не взимай името на Господа, Бога твоего, напразно." (11.
(втори вариант)
Ще кажеш: „В еди-коя
си
банка имам вложен един чек." И те ще ти го дадат веднага на твое разположение.
(втори вариант)
Кажете ли, че имате вложени в някоя банка поне десет лева, веднага могат
да
ви кредитират и с милиони лева.
(втори вариант)
Продаваш един фалшив плат, и пак взимаш името Божие напразно, казваш: „Вярвай в Бога."
(втори вариант)
Казвам, огънят трябва
да
се запали.
(втори вариант)
„Затова Господ, Бог твой, ти заповяда
да
пазиш съботния ден." (11.
(втори вариант)
Загаснал е този свещен огън и сега той трябва
да
се прояви в сърцата на всички хора.
(втори вариант)
Нямаш ли нито десет лева, няма
да
получиш и повече.
(втори вариант)
Този свещен огън трябва
да
се запали в техните умове и в тяхната воля.
(втори вариант)
Съботният ден е за слугите, а не за господарите.
(втори вариант)
Вие вярвате във всичко, но не и в онова, в което трябва
да
вярвате.
(втори вариант)
Трябва
да
знаете какъв е законът.
(втори вариант)
Вие вярвате, че богати можете
да
станете, но богатите не умират ли?
(втори вариант)
Имаш ли вложени десет лева, могат
да
ви кредитират и повече и ще можете
да
останете там, колкото искате.
(втори вариант)
Вие вярвате, че учени може
да
станете, но учените не умират ли?
(втори вариант)
Всяка епоха
си
има своето разбиране.
(втори вариант)
Вие вярвате в много неща, но всички неща, в които вярвате, умират.
(втори вариант)
Казвам, всичко това, към което се стремите, не е лошо, но то не е реалното в живота.
(втори вариант)
Вие трябва
да
дойдете до положението
да
не губите това, което придобивате в живота
си
.
(втори вариант)
Сега представете
си
, че двама души седите на бойното поле.
(втори вариант)
Тя не е в това, което ние пипаме, но в онова, което ние съзнаваме в
себе
си
и което в даден случай произвежда мир.
(втори вариант)
Вие имате чувството, способността, силата на великия човек
да
възкресявате нещата.
(втори вариант)
Вие и двамата наблюдавате какво се прави.
(втори вариант)
Единият, който има в
себе
си
тайната на знанието, придобил е в
себе
си
Божествения живот, гледа как се бият хората, как се стрелят и на всичко това гледа спокойно.
(втори вариант)
Сцеплението на материята, отношението между всички души се дължи на това съзнание, с което сме свързани.
(втори вариант)
Сега често човек се заблуждава или прави едно малко опущение.
(втори вариант)
Той се заблуждава от временния живот, от общия живот, от общественото положение.
(втори вариант)
И двамата седят и наблюдават.
(втори вариант)
Например въздухът е едно общо положение за всички органически същества.
(втори вариант)
Този, който не разбира законите, отива при един, при друг, плаче за тях, привързва раните им, но нищо с това не може
да
им помогне.
(втори вариант)
Конят е син на един голям благородник.
(втори вариант)
Светлината е едно общо положение на всички органически същества.
(втори вариант)
Той е изпратен от баща
си
тук, на земята, и ви служи цели десет и повече години без пет пари.
(втори вариант)
Топлината е едно общо положение на всички органически същества.
(втори вариант)
Кой от вас може
да
повярва, че конят или волът е син на някой благородник?
(втори вариант)
Водата е едно общо положение на всички органически същества.
(втори вариант)
От тези общи положения всички еднакво се ползват и всеки може
да
вземе толкова, колкото иска.
(втори вариант)
" „Как не, моето сърце отдавна се е трогнало, но светът не може
да
се поправи по този начин.
(втори вариант)
Те ви дават вълната
си
, млякото
си
, децата
си
- всичко, каквото им поискате, и един ден ви казват: „Ние изпълнихме вашата воля, както искахте, време е вече
да
си
отидем на онзи свят." Те
си
отиват, напущат ви и вие започвате
да
осиромашавате.
(втори вариант)
Всеки човек може
да
вземе толкова въздух, колкото иска.
(втори вариант)
Слушай, събери всички тия хора на едно място." Той ги събира на една голяма камара.
(втори вариант)
И тогава казват - еди-кой
си
човек е изгубил овците
си
, конете
си
, воловете
си
, нивите
си
, всичко е изгубил, остава последен бедняк.
(втори вариант)
Той може
да
вземе толкова вода, колкото иска.
(втори вариант)
Тогава човекът на знанието запалва един голям огън и запалва всички тия хора.
(втори вариант)
Питам, как ще живеем ние сами, разумните хора, ако всички кокошки, патици, волове, коне ни напуснат?
(втори вариант)
Той може
да
вземе толкова хляб, колкото иска.
(втори вариант)
Ти можеш
да
ядеш и повече, а можеш
да
ядеш и по- малко.
(втори вариант)
След като ги изгори всички тия хора, сега излизат отново здрави, още по-добре, отколкото по-рано и всички се радват на своето оздравяване и възкръсване.
(втори вариант)
Всички ние, съвременните хора, трябва
да
имаме една голяма благодарност, едно голямо съзнание,
да
се спрем в
себе
си
и
да
кажем: „Колко същества се жертват заради мене.
(втори вариант)
Аз не съм дал нито косъм от
себе
си
." Ако свещеникът се спре, замисли се и каже така, ако владиката каже същото, ако майката или бащата се спрат пред
себе
си
и кажат същото нещо, ако началникът се спре пред
себе
си
и каже същото, ако стражарят, професорът и всички останали кажат това нещо, ако всички хора се спрат един ден само в живота
си
и се замислят за тази велика жертва, какво велико преобразование ще настане в целия живот.
(втори вариант)
Ако ядеш повече, отколкото трябва, всякога ще се усещаш преситен.
(втори вариант)
Ако и слугата, и слугинята, и господарката се замислят върху този въпрос, голяма промяна би настанала и в тяхното положение.
(втори вариант)
Всички хора изгори, нищо няма
да
остане от тях." Но като видите как започват
да
излизат отново един по един, вие се учудвате.
(втори вариант)
Ако господарката види слугинята
си
да
се замисля върху този въпрос, тя не трябва
да
й се кара, какво се е замислила, но и тя самата трябва
да
застане с нея наред и
да
мисли по същия въпрос.
(втори вариант)
Казвам, човек трябва
да
разбира сегашното положение на живота
си
.
(втори вариант)
Казвате: „Това са приказки от „Хиляда и една нощ".
(втори вариант)
Какво голямо преобразование би настанало, ако и котките, и кучетата, и воловете, и конете, и всички млекопитающи, и птиците, и кокошките, и патиците - всички се замислят по този въпрос.
(втори вариант)
Такива работи не могат
да
стават."
Да
, но виждате как един по един започват
да
излизат и
да
казват: „Слава Богу, че оздравяхме.
(втори вариант)
И тогава всички господари ще влязат в хамбара
си
, ще отворят широко неговите врати и ще започнат
да
раздават своите блага.
(втори вариант)
Сега вече отново ще можем
да
живеем.
(втори вариант)
Най-първо ще пръснат една крина жито на кокошките и патиците, след това ще дадат банкет на кучетата, на конете, на воловете, ще ги разпрегнат, ще ги пуснат на полето свободни.
(втори вариант)
Важно е и бъдещето, но то има
да
се реализира.
(втори вариант)
Благодарим на Бога, че ни избави от тези страдания." Питам, кой метод е по-добър -
да
ги изгориш на огъня и на пепел
да
станат или
да
ги изгориш на огъня, но така, че от тях нови човеци
да
излязат.
(втори вариант)
След това ще дадат свобода на слугите и на слугините
си
, цял ден ще ги оставят
да
почиват, а след това и сами те ще излязат на гуляй.
(втори вариант)
Какви ще бъдат бъдещите условия, ние това не знаем.
(втори вариант)
Изкуството е, като ги изгориш, живи
да
останат.
(втори вариант)
Целия ден всички ще
си
почиват, ще гуляят,
да
познаят, че господарят е отворил своя хамбар и раздава своите блага.
(втори вариант)
Ние не знаем даже и миналото какво е било.
(втори вариант)
Казвам, трябва
да
утихне онова голяма противоречие, което съществува сега между хората.
(втори вариант)
Да
се спрат всички хора и
да
мислят по този въпрос, това значи
да
им се отворят сърцата на всички.
(втори вариант)
Голямото противоречие в света произтича от един голям закон на неразбиране между хората, на неразбиране живота и природата.
(втори вариант)
Англичаните например са дошли вече до тази идея, те искат
да
я прокарат.
(втори вариант)
Те, които ценят толкова много времето, вече са дошли до тази Божествена идея,
да
посветят малко от времето
си
на Бога.
(втори вариант)
В дадения случай детинският живот е толкова важен, колкото и животът на възрастния.
(втори вариант)
Слабите хора, които искат
да
бъдат силни, но са слаби, те родиха злото.
(втори вариант)
В това време всички фабрики, всички железници, параходи, всички училища, всички работилници и учреждения през това време спират своята работа.
(втори вариант)
Когато ние дойдем до духовните работи, казват ни: „Ако не станете като децата, няма
да
влезете в Царството Божие." Никъде не е казано, че ако станете като възрастните, ще влезете в Царството Божие.
(втори вариант)
А силните, безсмъртните хора родиха доброто.
(втори вариант)
Всички хора, кой дето е, спира своята работа и в това време отправя мисълта
си
към Бога.
(втори вариант)
Напротив, обратният процес е важен -
да
станете като децата.
(втори вариант)
Когато у човека се заражда онова злокобно чувство, той трябва
да
знае, че е слаб.
(втори вариант)
Даже и за разбиране на истината, колкото по-малко знаеш, толкова по-лесно ще разбираш.
(втори вариант)
Има една аксиома, според която колкото по-малко разбира човек, толкова по-лесно разбира истината и колкото повече знае, толкова по-мъчно разбира истината.
(втори вариант)
Да
станеш силен.
(втори вариант)
Засега обаче те считат това нещо за непоносимо.
(втори вариант)
Ако тълкуваме така закона, тогава трябва и колкото по-малко богатство имаш, толкова повече
да
разбираш истината.
(втори вариант)
Ако в човешкото чувство се заражда хубавото, красивото, мощното, великото, той може
да
ражда доброто.
(втори вариант)
Това е една грамадна загуба и затова сега хората са дошли до положението
да
пожертват само две-три минути.
(втори вариант)
Всъщност богатият човек има повече условия
да
разбира истината и
да
изпълнява волята Божия.
(втори вариант)
Този човек ще знае, че е силен човек.
(втори вариант)
За в бъдеще тази идея ще
си
пробие път.
(втори вариант)
Този човек трябва
да
благодари, че е силен и че у него доброто изтича като от някой извор.
(втори вариант)
Човек, който не може
да
направи една малка жертва, той не може
да
направи и една голяма жертва.
(втори вариант)
Значи богатият трябва повече
да
изпълнява волята Божия, отколкото бедния.
(втори вариант)
Тази вода трябва
да
изтича от него като от някой извор, който
да
полива всички растения, всички тревици и
да
ги заставя
да
растат под благодатта на неговия живот.
(втори вариант)
Та дошло е вече времето за нас, които вече хиляди години живеем,
да
имаме онова велико съзнание в
себе
си
,
да
съзнаваме великото в
себе
си
и във всички хора,
да
чуем гласа на Бога, тъй както и Мойсей го е чул.
(втори вариант)
Всъщност бедният, сиромахът изпълнява повече волята Божия от богатия.
(втори вариант)
Кога трябва
да
бъдем силни?
(втори вариант)
И у вас
да
се запали този свещен огън, който Бог в Мойсея запали.
(втори вариант)
Бедният казва: „Тъй трябва
да
се изпълнява волята Божия и като стана богат един ден, аз ще зная как трябва
да
се живее." Но като стане богат, той започва
да
отлага.
(втори вариант)
Когато раждаме доброто.
(втори вариант)
Казано е - от този огън всички ще бъдем изпоядени.
(втори вариант)
Той казва: „Веднъж
да
уредя всичките
си
работи, тогава ще се занимавам с духовното, тогава ще служа на Бога." Така става с всички хора, когато те забогатеят.
(втори вариант)
Аз наричам силен човек само този, който ражда само доброто.
(втори вариант)
Всички разбраха материалистическата страна.
(втори вариант)
Всички богати хора имат добри въжделения и добри намерения, но все отлагат.
(втори вариант)
Онзи, който ражда злото, той не е силен човек.
(втори вариант)
Мойсей разбра вътрешния смисъл на този стих, но евреите не го разбраха и затова той трябваше
да
им проповядва.
(втори вариант)
Те казват: „Веднъж
да
си
уредим работите, че тогава ще започнем с духовното." Аз зная какво показва статистиката.
(втори вариант)
Не само за едного, но за всички умни хора в света законът е един и същ.
(втори вариант)
Според нея надали ще се намери един човек, който, след като
си
е уредил работите,
да
е започнал
да
служи на Бога и
да
се занимава с духовното.
(втори вариант)
Някой казва: „Аз вярвам в Христа." Казвам, ако твоята вяра в Христа може
да
те застави
да
родиш доброто, тази вяра е на мястото
си
.
(втори вариант)
И вие трябва
да
приложите неговия закон.
(втори вариант)
Остане ли
да
си
нареди работите, и тогава
да
се занимава с това, което желае, то никога няма
да
стане.
(втори вариант)
Но ако твоята вяра в Христа не може
да
те застави
да
родиш доброто и раждаш злото, тази вяра не е намясто.
(втори вариант)
Питам, ако вие не приложите Христовия закон, мислите ли, че ще можете
да
приложите всички други закони, които сега създавате?
(втори вариант)
Богати и сиромаси, това е една промяна, една смяна в живота.
(втори вариант)
Ако ти като фанатик ходиш
да
гониш този-онзи, че не вярвали в Бога, не вървели в Христа, както трябва, тази твоя вяра не е на мястото
си
и ти раждаш злото.
(втори вариант)
Ако не се приложат Христовите закони, всички други закони ще имат същата участ, каквато имаха Христовите закони.
(втори вариант)
Сега аз говоря за разумния човек, който може
да
разбира.
(втори вариант)
Ако ти имаш една философия, която ти обяснява причините и начина, по който е създаден светът, но раждаш злото, тази философия не е на мястото
си
.
(втори вариант)
Ако човек не може
да
обича баща
си
или един син не обича майка
си
, или ако човек не обича брата
си
или сестра
си
, мислите ли, че той ще може
да
обича друг някой?
(втори вариант)
Често много религиозни хора се събират на едно място - философи, поети, музиканти, учени и религиозни - и започват
да
се надпреварват един друг.
(втори вариант)
Ти не можеш
да
родиш доброто и не
си
силен човек, ти
си
от слабите хора.
(втори вариант)
И
да
видите, не вярвайте.
(втори вариант)
Като се съберат например двама богати на едно място, те искат
да
знаят кой от двамата е по-богат.
(втори вариант)
Казвам, добре дошли на всички силни, на всички учени хора, на всички философи, на всички поети, но всички трябва
да
раждаме доброто.
(втори вариант)
Каквато е любовта на някой син към майка му, такава ще бъде и към другите жени.
(втори вариант)
Всеки от нас трябва
да
бъде силен.
(втори вариант)
Каквато е любовта на сина към бащата, точно такава ще бъде и към другите хора.
(втори вариант)
Като се съберат двама учени, и те искат
да
знаят кой от двамата повече знае, кой от двамата има по-верни схващания за нещата и казват: „Ти за Бог нямаш такива схващания, каквито аз имам." Теоретически може
да
е така.
(втори вариант)
Колкото и
да
е малък, всеки един трябва
да
ражда в
себе
си
доброто.
(втори вариант)
Възможно е единият от тях
да
има по-верни схващания за Бога от другия, но като дойде до практиката, до практическия живот, аз, който имам криви схващания за Бога, съм голям виртуоз, взимам цигулката
си
и свиря пред една публика от десет хиляди души и всички ме слушат с внимание.
(втори вариант)
Всеки народ трябва
да
допусне в
себе
си
доброто, той трябва
да
ражда доброто.
(втори вариант)
А ние, съвременните хора, казваме: „Този син не живее добре с баща
си
, в Бога не вярва, но в хората вярва." Как е възможно това?
(втори вариант)
Този пък, който има по-верни схващания за Бога, не може
да
изсвири нито една гама, както трябва.
(втори вариант)
Всеки трябва
да
допусне Божественото в
себе
си
да
се прояви.
(втори вариант)
„Ама аз вярвам в Бога, вярвам и в хората." В баща
си
не вярваш, с него не можеш
да
живееш, как ще живееш с Бога?
(втори вариант)
В момента, в който ти съзнаеш, че вършиш волята Божия, ти
си
едно с Бога и знаеш, че това, което Бог желае, ти го изпълняваш, ти всичко можеш
да
направиш.
(втори вариант)
Ако вярваш в баща
си
, ще можеш
да
вярваш и в Бога, и обратно.
(втори вариант)
Не е важно, след като направиш нещо,
да
кажеш, че това
си
направил ти или че това е твое.
(втори вариант)
" „То е най-хубавото нещо."
Да
говориш и
да
убедиш един човек в истината, то значи
да
бъдеш първокласен музикант,
да
знаеш как
да
говориш,
да
съпоставяш думите в речта.
(втори вариант)
Но след като направиш нещо,
да
кажеш: „Слава Богу, аз направих това, което можах." След като го направиш,
да
го принесеш пред вратата на общия олтар, а ти сам
да
се отдалечиш,
да
останеш втори, трети по ред.
(втори вариант)
В този смисъл Господ няма нужда
да
вярваме в него,
да
му пеем хвалебни песни.
(втори вариант)
Ти няма защо
да
седиш там.
(втори вариант)
Той иска само
да
изпълним неговия закон.
(втори вариант)
Той не иска
да
вижда сиромаси хора.
(втори вариант)
Ти
си
свободен човек.
(втори вариант)
Всичко, което вижда в света като отрицателно, той не иска
да
го вижда.
(втори вариант)
Днес можеш
да
бъдеш на Слънцето, утре - на Луната, после пак
да
слезеш на Земята,
да
ходиш, дето искаш.
(втори вариант)
Той не иска
да
вижда хиляди и милиони изтъпкани буболечици по земята.
(втори вариант)
Погрешката може
да
бъде или в тези, които ядат, или в този, който готви.
(втори вариант)
Ти
си
свободен човек, имаш свободен билет за всякъде.
(втори вариант)
Ще кажете: „Защо ние
да
нямаме тази опитност?
(втори вариант)
Възможно е тези хора
да
не са сдъвкали добре храната
си
и стомахът им
да
се е развалил, а възможно е и гостилничарят
да
има грешка - или маслото
да
не е хубаво, или сиренцето
да
не е било прясно, та и баницата
да
не е излязла нещо добре.
(втори вариант)
Колко страдания, колко нещастия има в света.
(втори вариант)
Ако пък грешката е в гостилничаря, тогава може
да
има две положения.
(втори вариант)
Ако събера няколко хиляди пчели и започна
да
им държа такава една реч като на вас и заразправям за човешката култура, за зданията, за музиката, за всички техни постижения, за книгите им как са написани, те ще слушат и ще кажат: „Можем ли
да
постигнем всичко това?
(втори вариант)
Мнозина казват, че сегашните закони са необходими, но пътят, по който сега вървим, носи само страдания и нещастия на човечеството.
(втори вариант)
Първото предположение е, че или гостилничарят не разбира от изкуството
си
.
(втори вариант)
" Вие като хора може
да
постигнете това, но те като пчели не могат.
(втори вариант)
Второто предположение е, че този гостилничар е един алчен човек, който иска
да
спечели от гърба на хората.
(втори вариант)
Тя като пчела най-първо трябва
да
знае изкуството
да
видоизмени съвършено своята форма, в която живее, и
да
се превърне в онази форма, която е израз на човека, на човешкия живот.
(втори вариант)
" Ние сме дошли до един анормален живот и мислим, че ако напуснем този живот на пъшкания, на охкания и на страдания, няма
да
можем
да
живеем.
(втори вариант)
Ако първото предположение е вярно, че този човек не
си
разбира от изкуството, той трябва
да
хване друго някакво изкуство или
да
научи друг някакъв занаят.
(втори вариант)
Ако пък второто положение излезе вярно, че той е алчен човек и иска
да
спечели повече, отколкото трябва, той трябва
да
знае, че клиентите му са повече сиромаси, и тогава от едно агне той може
да
одере само една кожа, две кожи не може
да
одере.
(втори вариант)
Не, има един красив живот.
(втори вариант)
Втори път тези клиенти няма
да
го посетят.
(втори вариант)
Тази форма трябва
да
се видоизмени.
(втори вариант)
И красивото в болестта не седи в самата болест, но когато човек
си
счупи например крака, той извиква някоя милосърдна сестра, която започва
да
го лекува, започне
да
го превързва с меките
си
нежни ръце,
да
му говори приятни хубави думи, с които
да
го подига към чист и красив живот, и тогава той
си
казва - струва човек
да
си
счупи ръката или крака, щом се натъква на такава нежна помощ, било от страна на лекаря, който е много благ, внимателен човек, или от страна на милосърдната сестра.
(втори вариант)
Право е нашето положение, че който иска
да
живее добре, той трябва
да
мисли добре,
да
чувства добре и
да
постъпва добре.
(втори вариант)
Има начини, по които формите на живота могат
да
се видоизменят.
(втори вариант)
Казвам, нашето верую трябва
да
се изяви в една конкретна, в една определена идея.
(втори вариант)
Често ние дохождаме до положението
да
казваме, че едни хора са праведни, а други са грешни.
(втори вариант)
Добрият живот трябва
да
се изрази в едно любовно чувство.
(втори вариант)
Как
си
обяснявате това?
(втори вариант)
Затова именно идват страданията в живота - за
да
ни доведат до нещо хубаво, благородно,
да
ни доведат до съприкосновение с тия чисти, красиви души, за които се радваме.
(втори вариант)
А ти, след като вярваш в Бога, след като изпълняваш всичките му закони, твоите животни никак не
си
почиват, тогава ти верующ ли
си
?
(втори вариант)
Ще ви дам един малък пример.
(втори вариант)
Ти
си
беден, страдащ човек, но дойде някой и ти помогне.
(втори вариант)
Ако на вола
си
не даваш нито един ден почивка или ако на слугинята
си
или на слугата
си
не даваш нито един час почивка, какъв човек
си
ти?
(втори вариант)
Казваш: „Всичко дължа на този човек, който ми помогна в този момент." Много му благодаря.
(втори вариант)
Всички ги познавали и много им се радвали.
(втори вариант)
Бях едно бедно дете, от всички подхвърлено, но дойде един музикант, взе ме при
себе
си
, научи ме
да
свиря и сега всичко дължа на него.
(втори вариант)
Казвам тогава, давай това право и на хората, каквото искаш и за
себе
си
.
(втори вариант)
Майките им ги облекли с хубави бели роклички и те отишли
да
се поразходят някъде.
(втори вариант)
Много му благодаря." Животът има смисъл, защото, било някой учител, било някой професор или музикант е дал подтик на тази душа, запалил е свещения огън в нея.
(втори вариант)
В това време едни злонамерени момченца ги срещнали и решили
да
им напакостят.
(втори вариант)
Та казвам, хубаво е всички ние
да
превърнем онова Божественото, което Бог е вложил в нас,
да
влезем в лодката и вятърът
да
утихне.
(втори вариант)
Питам, от чисто научно гледище единицата, която е създала света, отвън ли е, или отвътре?
(втори вариант)
За
да
бъде нещо отвънка, то трябва
да
има друга някаква реалност.
(втори вариант)
Момиченцето се връща у дома
си
разплакано. Защо?
(втори вариант)
Това е една задача, с която ние, съвременните хора, има
да
се занимаваме.
(втори вариант)
Ако единицата, която е реална, е създала всички тия неща, питам, де е тя?
(втори вариант)
Като говорим за вътрешния живот, всякога трябва
да
разбираме реалния живот, от който външният живот е произлязъл.
(втори вариант)
В това време един файтонджия минава покрай тези деца и като вижда второто момиченце, веднага го качва на файтона
си
и тръгва.
(втори вариант)
Всяка задача трябва
да
се започне навреме.
(втори вариант)
Ако ние нямаме тези схващания, според втория закон, то като търсим Бога отвън, все можем
да
го намерим някъде.
(втори вариант)
Не я ли започнеш навреме, нищо няма
да
постигнеш.
(втори вариант)
Бога можем
да
намерим в баща
си
, в майка
си
, в някой велик човек, в някой музикант или в някой поет.
(втори вариант)
Защо едното момиченце беше изложено на неблагоприятни условия, а другото момиченце попадна в благоприятни условия и се спаси
да
не се изцапа рокличката му?
(втори вариант)
Навсякъде можем
да
го намерим.
(втори вариант)
По същия начин и дрехите на някои от вас са нашарени по всички правила.
(втори вариант)
Но и това нещо
си
има своите причини.
(втори вариант)
На други някои дрехите са чисти благодарение на благоприятните условия.
(втори вариант)
Тъй както сиромахът е изложен, и той е в положението на тези деца.
(втори вариант)
Като четете историята, трябва
да
обръщате внимание на датите, когато се е отворила една война и когато се е свършила.
(втори вариант)
Ако вложиш парите
си
в една банка, която след десет години ще фалира, ще имаш един резултат.
(втори вариант)
Вие не сте се занимавали със статистиката,
да
видите какви чудни закони има, които регулират нещата.
(втори вариант)
И ако вложиш парите
си
в една банка, която и след хиляди години няма
да
се поклати, ще имаш друг резултат.
(втори вариант)
Това трябва
да
бъде едно реално положение, което
да
даде стабилност на живота ти.
(втори вариант)
Обаче нито едното, нито другото дете не е силно.
(втори вариант)
Например по тях се познава кога човек може
да
стане богат и кога става беден, кога става здрав и кога болен, кога свършва училище и кога започва училище.
(втори вариант)
Ние се занимаваме с въпроса,
да
се оправи светът,
да
се подобри политическото положение.
(втори вариант)
Има една дълбоко вътрешна наука, която учи на тези неща, но тъй както се възпитават днес децата, лесно не може
да
се дойде до тази наука.
(втори вариант)
Това са важни работи, но политическото положение на народа ни може
да
се подобри, без ние
да
се подобряваме.
(втори вариант)
Всичко това е благодарение на условията.
(втори вариант)
Училищата трябва
да
се отварят навреме, църквите трябва
да
се отварят навреме, те навреме трябва
да
се съграждат.
(втори вариант)
Законите може
да
се изменят, без ние
да
се изменяме.
(втори вариант)
Казвам, докато човек не стане по-силен от външните условия, в които живее, той е човек, който всякога е изложен на опасността, на грях, на страдания и т.н.
(втори вариант)
И Соломон, който беше толкова мъдър, не можа
да
съгради Йерусалимския храм навреме.
(втори вариант)
Училища може
да
се градят, свещеници могат
да
се изменят, но ако ние не се изменяме вътрешно, ако в нашия частен живот не стане едно вътрешно подобрение, какво ще ни ползва външната обстановка?
(втори вариант)
Когато човек стане по-силен от външните условия, той вече е истински човек.
(втори вариант)
Следователно трябва
да
има едно отношение между външната среда и самия човек, между външната проявена реалност и вътрешната реалност и същината на живота.
(втори вариант)
И Давид искаше
да
съгради храм на Бога, но той му каза: „Понеже ти
си
избил много хора, с твоята ръка ти не можеш
да
ми съградиш храм, но син ти ще ми съгради." Обаче като дойде Соломон, той пък имаше около
себе
си
много жени, той опетни Божия храм с лошите чувства, които имаше.
(втори вариант)
Когато говоря за човека, аз разбирам, че човек е произлязъл от една същина, която е по-мощна, по-силна от окръжаващата среда.
(втори вариант)
Или
да
поставим въпроса другояче.
(втори вариант)
Вследствие на това този храм не можа
да
устои.
(втори вариант)
Следователно, ако аз разсъждавам като материалист, чисто материалистически, бих казал, че материята, от която човек е направен, е по-чиста, по-мощна, по-устойчива, отколкото окръжаващата материя, от която са направени всички тела във физическия свят.
(втори вариант)
Докато човек е във връзка със съзнанието на Бога, той може
да
влада и външните условия.
(втори вариант)
Ако имаме само един пророк, той всякога ще ни препятства
да
хванем хубавото и
да
съградим Божия храм в
себе
си
.
(втори вариант)
Човек е по-силен от желязото, по-тежък от златото и платината, по-силен от всички задушливи газове, помощен от светлината и топлината.
(втори вариант)
В света съществува едно велико съзнание на любовта, което поощрява всички хора към добро.
(втори вариант)
Ако имаш слабост към жените, Божия храм няма
да
съградиш.
(втори вариант)
Ако турите човек на тази топлина, на която всички физически тела се топят, той ще издържи, ще остане неразтопен.
(втори вариант)
Има моменти в живота, когато всички същества чувстват едно благородно чувство в
себе
си
.
(втори вариант)
Ако крадеш, няма
да
съградиш Божия храм.
(втори вариант)
Има моменти в живота, когато почти всички същества имат един и същ стремеж.
(втори вариант)
Ако ти не празнуваш съботата, както и
да
я разбирате, няма
да
съградите Божия храм.
(втори вариант)
Защото, ако разгледате човека духовно, силите, които функционират в него, са по-силни, по-мощни от силите, които функционират в живата природа.
(втори вариант)
Ако не любиш Господа с всичкото
си
сърце, ум, душа и сила и ако не любиш ближния
си
, и ако не изпълниш всички тези закони навреме, ти няма
да
съградиш Божия храм.
(втори вариант)
Като говоря за човека, аз не разбирам този малък човек, който има едва едно и половина килограма мозък, нито този, който има деветдесет-сто килограма материя в
себе
си
.
(втори вариант)
Трябва ли и ние
да
постъпваме като онази циганка, на която детето се разболяло и искало от майка
си
това-онова, казвало й: „Мамо, искам малко млечице." „
Да
, мама, ще имаш.
(втори вариант)
Та казвам, вие трябва
да
разбирате нещата правилно.
(втори вариант)
И млечице ще ти купя." „Ама искам баница." „
Да
, мамо, и баница ще имаш, ще ти купя." Купувала му това-онова, докато детето умряло от глад.
(втори вариант)
Аз не искам вие
да
имате разбиранията на мравите, нито разбиранията на червеите, нито разбиранията на вълците, нито тези на мечките, на тигрите, на паяците, нито разбиранията на слоновете, на овците, на козите, нито разбиранията на обикновените хора, нито пък разбиранията на чиновниците, нито на съвременните философи и т.н.
(втори вариант)
Ние трябва
да
искаме
да
имаме всичко като циганчето, но всяко нещо трябва
да
дойде на своето време.
(втори вариант)
Вие трябва
да
имате разбиранията на човек, който е дошъл
да
върши волята Божия на земята.
(втори вариант)
Аз няма
да
ви обяснявам защо грешат хората.
(втори вариант)
Ако искате
да
знаете, всичката сила на човека седи в изпълнението волята Божия.
(втори вариант)
И цялото небе, и Бог са заети не с въпроса за произхода на греха, но с въпроса, как
да
се спаси светът.
(втори вариант)
Умрелите нямат нужда от тези неща.
(втори вариант)
Там, дето я има любовта, там трябва
да
има служене.
(втори вариант)
Защо и как е произлязъл грехът, това е друг въпрос, но има един план вече, по който светът може
да
се спаси.
(втори вариант)
Там, дето няма служене, любовта не може
да
се прояви.
(втори вариант)
Този план е създаден от невидимия свят и по него, по тази форма светът ще се спаси.
(втори вариант)
В закона е писано
да
не правиш третини и деветини на умрелите, но на детето, което се ражда, на него ще правиш третини и деветини.
(втори вариант)
Кое ще се спаси?
(втори вариант)
И то ще им правите всяка година по няколко пъти, а на умрелите нищо няма
да
правите.
(втори вариант)
Външната страна на Бога, това са всички ближни, всички хора, всички растения и животни, в които Бог се проявява.
(втори вариант)
Има случаи, когато човек настъпи един червей и кракът му може
да
изсъхне.
(втори вариант)
" Той е казал много неща и досега продължава
да
казва.
(втори вариант)
Има случаи, когато, човек ако отсече едно дърво, и двата му крака може
да
отидат, а може и
да
заплати с живота
си
.
(втори вариант)
А дали ти вярваш, или не, това е друг въпрос.
(втори вариант)
Някой може
да
отсече и сто дървета, и нищо
да
не му стане, но този човек е спазил някакви закони, които вече не го преследват.
(втори вариант)
С твоята душа заедно ще бъдат спасени и твоят ум, и твоето сърце.
(втори вариант)
Всичко друго ще стане жертва на душата, на ума и на сърцето.
(втори вариант)
Не мислете, че всякога може
да
се говори.
(втори вариант)
той не е прокопсал в живота
си
.
(втори вариант)
Всичко друго не е съществено.
(втори вариант)
Не мислете, че великите хора могат еднакво
да
говорят.
(втори вариант)
Някой воденичар, който е млял брашно, търговец не е могъл
да
стане.
(втори вариант)
Казват за някого: „И той говори по Бога." Така не може
да
се говори по Бога.
(втори вариант)
Всички воденичари са фалирали.
(втори вариант)
Хората казват: „Наука е това,
да
мелиш житото." Никаква наука не е това.
(втори вариант)
Допуснато е
да
се мели житото между два камъка, но в Божествения свят няма такъв закон,
да
се прави житото на брашно. Защо?
(втори вариант)
Ако вие вземете една топка от един килограм тежест и поставите на една от нейните точки върха на една игла и ако тази игла може
да
задържи топката, без тя
да
се поколебае нито на една, нито на друга страна, тази точка именно ние наричаме средоточие, равновесие, защото всички точки на топката имат известно отношение спрямо дадената.
(втори вариант)
Понеже, като се мели житото, всички хранителни масла излизат навън.
(втори вариант)
Да
се постави едно тяло в равновесие, значи
да
се постави то на върха на една игла и така
да
запази пълно равновесие.
(втори вариант)
Да
говориш по Бога, това значи
да
говориш тогава, когато никой не те е задължил.
(втори вариант)
Следователно как може човек
да
се постави в равновесие,
да
не се безпокои?
(втори вариант)
Гледаш, някъде много хора се събрали, зъзнат от студ и ти, без
да
те е пратил някой, отиваш и запалваш огъня и
си
заминаваш.
(втори вариант)
Той трябва
да
намери своето средоточие.
(втори вариант)
Ще смелиш това жито, след четири-пет месеца ще го ядеш, че ще прокопсаш, та никой няма
да
те види.
(втори вариант)
Той трябва
да
намери тази точка, в която всички сили у него
да
се уравновесят, той
да
стане силен.
(втори вариант)
Ти не оставаш при тези хора, но ги съживяваш само и отиваш
да
проповядваш нататък.
(втори вариант)
Ако действително Господ е наредил така, защо трябва
да
роптаем?
(втори вариант)
Допирането на две точки например не е пресичане на тези две точки.
(втори вариант)
Ние всички сме длъжни
да
проявим Божията любов.
(втори вариант)
Ако съвременният порядък на нещата е нареден от Господ, ако всички закони, които съществуват в една държава, са създадени от Господа и ако богатите са поставени на това положение от Бога, и ако сиромасите са поставени пак от Бога, тогава трябва с всичко в света
да
се примирим и
да
няма никакво роптание.
(втори вариант)
И когато две прави линии се пресичат, те всякога образуват известен център, който показва де е средоточието, дето може
да
се роди,
да
се образува равновесието.
(втори вариант)
Нека дойдат учените хора, нека дойдат поети и писатели, които са писали, но и сега имат
да
пишат още по-хубави работи.
(втори вариант)
Ако всички учители в света са такива, каквито трябва, нека кажем, че това е Божия работа и
да
престанем
да
роптаем.
(втори вариант)
Започне някой
да
пише: „Ох, Марийке, каква беше ти едно време хубава и красива, но какво стана с тебе, какво те попари?
(втори вариант)
" Този поет започва от красивото и свършва с некрасивото.
(втори вариант)
Или че светът е такъв, какъвто го виждаме, е направен от Бога, но аз не го разбирам, или пък, че светът не е направен така, както трябва, и трябва
да
роптаем против някого в света.
(втори вариант)
Там, дето се допират до центъра, там е равновесието.
(втори вариант)
Като дойдем до
себе
си
, пак същото положение.
(втори вариант)
Три години болен лежа и
си
замина." Това не е песен.
(втори вариант)
Питам, кое е положението, което ние трябва
да
заемем.
(втори вариант)
Защото в природата съществува следният закон.
(втори вариант)
Някой път мислиш, че
си
силен, но щом изгубиш вярата
си
, богатството
си
, здравето
си
, щастието
си
, ти виждаш, че
си
нещастен.
(втори вариант)
Така може само
да
се говори.
(втори вариант)
2.
Ново разбиране
,
ООК
, София, 27.11.1929г.,
Запали ли се веднъж огънят, горението трябва
да
се подържа.
Огънят може
да
се подържа, но през всичкото време, докато гори, не може
да
бъде еднакво силен, вследствие на което ту се усилва, ту отслабва.
Същите процеси се забелязват в доброто, в злото, в любовта и т. н.
И в тия процеси има ред смени: усилване, отслабване, индиферентност и ново повторение на същите процеси.
При всяко повторение се забелязва повишаване на тия процеси.
Това показва, че каквито усилия
да
прави, човек не може изведнъж
да
бъде добър, любящ и т. н.
За
да
придобие тези качества, той трябва
да
работи съзнателно върху
себе
си
.
Мнозина се стремят към любовта, без
да
се запитват, как могат
да
я придобият.
Значи, човек трябва съзнателно
да
проявява любовта
си
, за
да
придобие живот.
Любовта носи живот, здраве, сила, разположение, доволство.
И който люби, и когото любят, трябва
да
бъдат здрави.
Любов, която кара човека
да
плаче, не е истинска.
Сама по
себе
си
любовта не произвежда нито радост, нито скръб.
Любовта не произвежда противоположни процеси.
Любовта е вечен и неизменен процес, който носи живот в
себе
си
.
Следователно, който иска
да
люби, той трябва
да
си
каже: Аз трябва
да
любя!
Важното е, че трябва
да
любя.
Каже ли някой, че не трябва
да
люби, той сам
си
създава условия за болести.
Не, щом искаш
да
бъдеш здрав, непременно трябва
да
обичаш.
Не можеш ли
да
обичаш някой човек, ще обичаш
себе
си
.
Ако човек
себе
си
не обича, никого не може
да
обича.
Съвременните хора се запитват, защо идат болестите и страданията.
Болестите и страданията, както и отрицателните прояви в живота, се дължат все на безлюбие.
Като знае това, човек трябва
да
работи върху
себе
си
,
да
премахне ония вътрешни причини, които създават безлюбието.
Като се изучават, хората търсят погрешките
си
и казват: Този е лош, грешен човек.
Той обича всички хора и им помага.
Той влиза в положението на всички живи същества и им се притича на помощ.
Заради тази истина, именно, Той помага на всички хора.
Няма сила в света, която може
да
измени доброто в човека,
да
го направи лош, нито лошия
да
направи добър.
От човека зависи
да
проявява доброто или злото в
себе
си
.
От човека зависи
да
проявява любовта
си
, или не.
— Защо човек трябва
да
люби?
— За
да
има живот в
себе
си
,
да
бъде здрав, силен, щастлив,
да
има успех в работите
си
.
Като люби, човек ще носи щастие и на окръжаващите, и на
себе
си
.
Любовта е вътрешна необходимост за човека, както въздухът е необходим за дробовете, светлината — за очите, водата — за целия организъм.
Запитва ли се човек, защо диша, защо пие вода, защо му е светлина, защо живее?
Когото
да
запита по тия въпроси, никой нищо не може
да
му отговори.
Защо човек трябва
да
люби?
Или защо трябва
да
живее?
Понеже животът произтича от любовта, човек трябва
да
люби.
Кой не иска
да
живее?
Животът, който произтича от любовта, непременно ще бъде добър, хармоничен и красив.
Този живот е подобен на река, която лъкатуши в пътя
си
, като се стреми направо към морето.
През каквито места
да
минава, каквито утайки
да
я размътват, в края на краищата тя ще се пречисти и ще бъде еднакво чиста, какъвто е изворът, от който е излязла.
Като ученици на Велика Школа, вие трябва
да
разбирате любовта по нов начин, т. е.
да
живеете по нов начин.
Дето е любовта, там е животът, там са всички постижения.
Живот, който не произлиза от любовта, е живот на мъчения и страдания.
Кравата може
да
роди само теленце, нищо друго; вълчицата — вълче.
Човек, обаче, ще роди човек, който има по-големи възможности и условия за свобода, за постижения от тия на кравата и вълчицата.
Следователно, искате ли
да
постигнете нещо, мислете право върху живота, върху любовта.
Ако продължавате
да
мислите, както досега сте мислили, нищо няма
да
постигнете.
Това значи: ще се раждате и ще умирате, ще учите и ще забравяте наученото, докато един ден заминете за другия свет.
— Кого трябва
да
любят?
— Онзи, Който ги е създал.
Щом любят Бога, те могат
да
любят всички.
Докато търси удоволствия в любовта, човек се нуждае от кредита на хората,
да
има, с какво
да
живее.
Който люби истински, който живее в Божествената любов, той сам е запален огън, не се нуждае от любовта на хората, всеки ден
да
го палят,
да
подържат неговия живот.
Каже ли човек, че никой не го обича, той е свещ, която се нуждае от хора,
да
я палят и гасят.
Той е извор, който, колкото
да
го черпят, никога не пресъхва.
Христос казва: „Овцете, които Отец ми даде, никой не може
да
ми ги отнеме.
Той дойде
да
покаже на хората нов начин на живот, нов път към любовта.
Който поеме този път, той ще има всичко, каквото желае: музика, поезия, изкуство, любов.
Не влезе ли в пътя на любовта, човек ще се превърне в суха пръчка, за която Христос е казал: „Всяка пръчка, която не дава плод, ще се отреже и в огъня ще се хвърли“.
Свърже ли се с любовта, човек се свързва с Извора на живота, който постоянно уталожва неговата жажда.
Сега, като се говори за любовта, мнозина правят сравнение помежду
си
и казват, че един обича повече, а друг — по-малко.
Любовта не може
да
се измерва по количество.
Едно може
да
се каже за любовта, а именно, дали човек обича по Божествен начин, или по човешки.
Да
обича човек по Божествен начин, това значи,
да
бъде изцяло погълнат от любов към Бога,
да
е готов всеки момент
да
изпълни волята Му.
Колкото
да
е малък огънят на вашата любов, щом е запален от Божествения, един ден той ще се увеличи, ще свети и грее надалеч.
Като слушат
да
се говори така, някои се обезсърдчават, мислят, че нищо не са направили, че нямат никакви постижения.
Не, всеки човек, който е работил съзнателно върху
себе
си
, е придобил нещо, но той трябва
да
превърне спечеленото в златни пари, в ефектив.
В турско време още, един стар човек успял
да
спести, с труд и с големи усилия, 20 хиляди лева книжни пари.
Едва при това положение той съзнал, че е трябвало
да
превърне събраните
си
пари в злато, което никога не губи своята стойност.
Запример, слушате някой
да
казва, че чрез внушение човек може всичко
да
придобие.
Като
си
внуши, че трябва
да
работи,
да
учи,
да
люби, той ще постигне всичко.
Питам: на кого можете
да
внушавате?
Ако внушавате на болния, че може
да
работи,
да
учи,
да
люби, вие сте на крив път.
Болният не може
да
работи,
да
учи,
да
люби, преди
да
се е излекувал.
На болния ще внушите първо, че трябва
да
оздравее.
Като оздравее напълно, тогава можете
да
му внушавате
да
работи и
да
учи.
На здравия, обаче, няма защо
да
му внушавате, какво
да
прави.
Той сам може
да
си
внуши, че трябва
да
работи и
да
учи.
Като
си
внуши това, не трябва
да
чака резултат, но
да
се впрегне на работа.
Истинско внушение е онова, при което, каже ли
си
човек нещо, веднага
да
пристъпи към неговото реализиране.
Какво внушение е това,
да
кажеш, че трябва
да
любиш, а същевременно държиш в ума
си
лоши, отрицателни мисли, в сърдцето
си
— лоши чувства?
За
да
възприемеш и приложиш любовта, ти трябва
да
си
приготвил ума и сърдцето
си
за нея.
Любовта търси хора със силна мисъл.
Силна мисъл има онзи човек, който, след като изгуби всичкото
си
богатство, не наруши своето равновесие.
Силна мисъл има онзи, който, след десетгодишно боледуване, не се разколебае в живота.
Силният знае, че никой не е в състояние
да
му отнеме богатството, знанието и живота.
Той знае, че богатството, знанието, животът са неща, които, дадат ли се веднъж на човека, който живее според великите Божии закони, не се губят.
Привидно могат
да
се загубят, но вътрешно те остават с него.
Този човек не се залъгва от думите на някои проповедници, че като умре ще отиде в рая или в ада.
За него раят и адът са тук, няма защо
да
ги търси вън от
себе
си
, вън от своя живот.
Който влезе в рая, той трябва
да
бъде подготвен.
Не е ли готов, скоро ще се отегчи, ще започне
да
се мъчи.
Който иска
да
живее в рая, той трябва
да
бъде отворена книга, всички
да
четат по нея,
да
няма нищо скрито-покрито в него.
Намерят ли най-малкото петно в неговата книга, веднага ще го изпратят на земята
да
се чисти.
Като не мисли по това, човек казва, че е дошъл на земята
да
си
поживее.
Той е дошъл на земята
да
си
поживее, но свършва живота
си
като инвалид.
Съвременните хора се стремят към свобода, без
да
подозират, че свободата се определя от истината, от любовта.
Истината, любовта изключват всякакво насилие.
Най-малкото насилие от страна на кого
да
е, е в състояние
да
прогони любовта и истината.
Най-малката нередовност от страна на всеки човек е в състояние
да
прекъсне връзката му с Божественото.
Любовта е царска дъщеря, която не търпи никакъв безпорядък около
себе
си
.
Нищо не е в състояние
да
я задържи при вас.
Който се свърже с нея, той трябва
да
има средства,
да
я разхожда не само по земята, но и по останалите планети.
Той ще я заведе на Венера, на Юпитер, на Слънцето, ще й покаже всички светове във вселената.
Както постъпва човек с любовта, така трябва
да
постъпва и с Христа.
Домогне ли се до Христа, човек трябва
да
бъде богат,
да
отвори всичките
си
врати за Него, всичките
си
скривалища,
да
Му даде възможност
да
се разхожда навсякъде в неговата държава.
Мнозина се страхуват
да
отворят широко сърдцето и душата
си
за Христа,
да
не изгубят живота
си
.
Сам по
себе
си
животът не може
да
се изгуби, а що се отнася до стария живот, и
да
иска, човек не може изведнъж
да
се откаже от него.
— Ама от мене човек не може
да
стане.
Този, Който е създал света, Той е предвидил всичко.
Той знае, от кого, какво може
да
излезе.
Като ученици, от вас се иска
да
мислите по нов начин,
да
възприемате и прилагате любовта по нов начин.
Новото учение изисква хора за работа, а не само
да
философстват.
Ще се съберат няколко души, ще философстват и ще
си
отидат.
Като работи, човек трябва
да
знае, как е започнал работата и как ще я свърши.
Ако не знае, какви ще бъдат резултатите на известна работа, по-добре
да
не я започва.
Ако не знае абсолютно резултата на дадена работа, поне приблизително трябва
да
знае.
И тъй, човек трябва
да
знае резултата на всяка своя работа.
Ако резултатът е добър, той трябва
да
предприеме тази работа.
Без любов, без живот, никакво постижение не може
да
има.
Ще кажете, че искате изведнъж
да
се освободите от стария живот.
От една страна човек ще гради, от друга ще създава.
От една страна ще се освобождава от стария живот, от друга ще навлиза в новия.
Като иска
да
се освободи от стария живот, едновременно с това иска
да
се освободи от противоречията.
Чрез тях човешката воля се усилва.
Силата на човека се познава по това, как понася мъчнотиите и противоречията в живота.
Срещнете ли човек, който не може
да
издържи най-малката мъчнотия, той е слаб.
Мъчнотиите и противоречията са атлети, борци, с които всеки човек трябва
да
се справя.
Днес от всички хора се иска самообладание,
да
знаят, как
да
се справят с мъчнотиите
си
.
Докато придобие самообладание, човек постоянно ще се натъква на ред мъчнотии и изненади.
Може ли ла се справя разумно с тях, той всеки ден ще прибавя нещо към самообладанието
си
, докато го развие до такава степен, че нищо
да
не нарушава неговото равновесие Това значи,
да
владее човек магическата пръчица, с която може
да
разрешава всички трудни задачи в своя живот.
Този човек знае, кога и как
да
пипа,
да
гледа,
да
слуша,
да
говори.
Следователно, искате ли
да
придобиете магическата пръчица, стремете се към ново разбиране и прилагане на любовта.
Има нещо общо между добрите и лошите хора, а именно, че и едните, и другите страдат.
Често добрите хора страдат повече от лошите, но те проявяват голямо самообладание, чрез което лесно понасят страданията.
Добрият човек дава ход на Божественото в
себе
си
и чрез Него разрешава и най-мъчните задачи.
Когато даде ход на Божественото в
себе
си
, човек придобива любовта.
Тя влиза в него като нещо ново, като малко дете, което той трябва
да
отхрани.
0тхрани ли любовта в
себе
си
, човек става силен и млад.
Отхвърли ли я, той все повече остарява и губи силите
си
.
Като знаете това, отворете се за Божественото, приемете любовта в
себе
си
, за
да
станете силни, млади и разумни.
Като се говори за смени в природата, вие можете
да
разглеждате този процес навсякъде в живота.
Днес се преподава събиране, след няколко дена — изваждане, после — умножение, деление — действията се сменят.
Понякога смените в природата или в живота стават толкова бързо и лесно, че като гледа, човек мисли, че и той може
да
ги извърши.
Запример, някой наблюдава, как борци се борят и като се върне у дома
си
, казва: И аз мога
да
надвивам,
да
се боря с юнаци.
Човек трябва
да
се опита,
да
има ясна представа за своята сила.
Дойдете ли до знанието, и тук има процеси на смени, преминаване от една област в друга.
НАГОРЕ