НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
374
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
374
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Духовното в човека
,
НБ
,
СБ
, София, 22.9.1929г.,
Значи, както твоите мисли имат свободен път
да
минават през умовете на другите хора, така и техните мисли ще минат през твоя ум.
– Какво бихте направили с тази кесия?
Ще отидете с нея при царската дъщеря, която ще вземе кесията ви, а вас ще изпъди навън.
Голямо изкуство е
да
знае човек, как
да
задържа в
себе
си
хубавото, което придобива.
Представете
си
, че някой ви даде тази чудна кесия,
да
разполагате с нея, както разбирате.
Днес ти не можеш
да
се ползуваш от тази истина.
Дали съзнавате това, или не, безразлично е, но това е дълбока философия и наука, която всички хора трябва
да
опитат и проверят.
Първо вие се чувствувате силен, мощен, мислите, че всичко можете
да
направите.
Днес съзнанието на човека е дошло до положение
да
изказва и разбира Истината по три начина.
Някой казва: Това може
да
са само предположения, които подлежат на щателно проучване и доказване.
Казвате: Имам ли тази кесия в ръката
си
, целият свят е мой!
Например, дойде при тебе някой и ти казва: Миналата година аз ти дадох 1000 лева.
След това пожелавате
да
видите царската дъщеря.
Когато говоря за един извор, аз съм бил при него, пил съм от водата му, изследвал съм я и я познавам.
Отивате при нея и тя взима не само кесията ви, но и пръстена, и чашата, и тояжката ви, и вие оставате сам сред пътя, в лишения и мъчнотии.
Питам: какво те ползува обстоятелството, че някой -
си
в миналото ти е дал 1000 лева?
На връщане аз напълвам шишето
си
от водата на извора и я донасям пред вас, като казвам: Аз бях на извора и нося тази вода оттам.
Ти още тогава
си
изхарчил тия пари и
си
ги забравил вече.
Много от съвременните хора сега седят, чакат наготово
да
им дойде нещо.
– Това което и галеният син направил.
След това дойде друг човек при тебе и казва: За в бъдеще, когато дойде пролетта, аз ще ти дам 1000 лева.
– Нещата не могат
да
дойдат наготово.
Той се принудил
да
отиде на един самотен остров, далеч от хората, далеч и от майка
си
, от която взел всичко, което тя имала.
Станете, вземете шишето
си
и сами идете на извора,
да
си
налеете от него чиста, кристална вода.
Питам: Какво те ползува обстоятелството, че някой-
си
ще ти даде за в бъдеще 1000 лева, когато ти днес, именно, се нуждаеш от тези пари?
Хапнал той една от ябълките,
да
ги опита, но какво било учудването му, когато се видял с рога?
И най-после, дойде при тебе трети, изважда от джоба
си
пари и казва: Заповядай, давам ти още сега 1000 лева!
Казвам: Ако вие не знаете правилно
да
се молите, работите ви няма
да
се наредят.
Когато човек се моли, или когато мисли, в ума му все трябва
да
остане нещо от тази молитва, или от тази мисъл.
Това го навело на една хубава идея,
да
напълни две големи кошници от плодовете,които намерил на острова: едната кошница
да
напълни с ябълки а другата – със смокини.
– Последният момент е най-важен, защото човекът иде при тебе, изважда парите и ги дава.
Ако човек е кюнец, през който водата само минава, без
да
остави нещо, този кюнец след време ще се изтрие.
Сега вече той намерил начин, как
да
си
отмъсти на царската дъщеря.
В съзнанието на човека всякога трябва
да
остава нещо, и то най-хубавото и най-красивото.
Качил се той на един параход и отпътувал с него за царството, дето живеела красивата царска дъщеря.
Същите три положения, три момента ние виждаме и в процеса на разбирането.
Такъв трябва
да
бъде неговият идеал.
Влязъл в столицата на царството и отишъл в дома на една стара баба, дето оставил кошницата със смокините, и излязъл из града с кошницата, в която имало ябълки,
да
ги продава.
Когато отива при някой извор, той трябва
да
напълни шишето
си
от главата на този извор.
Обикалял той около двореца и продавал ябълките
си
, хубави, едри, червени, подобни на които никъде из царството не могли
да
намерят.
Той трябва пръв
да
напълни своето шише.
Царските слуги видели този човек и го извикали в двора,
да
купят и те от тези хубави ябълки.
Сложили от тях на масата пред царя, и всички ги опитали: и царят, и жена му, и дъщеря му, както и много от неговите придворни.
Напълни ли шишето
си
от опашката на този извор, той става чешма за другите хора.
Веднага след това израсли рога на всички, които яли от ябълките.
Царят издал заповед
да
намерят продавача на ябълките, но всички усилия отишли напразно – никъде не могли
да
го намерят.
Който не разбира този закон, ще каже: Много скъпо ми излезе това шише,
да
ходя на извора
да
го пълня!
Царят се видял в чудо и започнал
да
вика един след друг лекари
да
махнат рогата на всички, които яли от ябълките,но не се намерил такъв лекар.
Дошъл един лекар
да
лекува царя, но не успял.
Сега вие се молите на Бога, песни Му пеете, но какви са резултатите от вашите усилия?
Дошъл втори и той не могъл
да
го излекува.
Значи, настоящият момент в разбирането, в даването, в ученето, в яденето и в ред още процеси е най-важен.
Ставате, лягате, пак ставате и всяка сутрин забелязвате по един нов бял косъм на главата
си
.
Една след друга падали главите на лекарите, които не могли
да
излекуват болните,но рогата още седели върху царските глави.
Важен е сегашният ден; важно е усилието, което днес, сега,в този момент правиш.
Искате
да
се движите,
да
работите и виждате, че краката ви, наместо
да
заякват, започват
да
отслабват,
да
треперят.
Най-после царят обещал
да
даде дъщеря
си
и половината царство на онзи лекар или учен, който може
да
им снеме рогата.
Че някога
си
правил усилия, че ще правиш усилия в бъдеще, това не е толкова важно.
Наместо
да
ставате по-здрави, вие губите силите
си
и заболявате.
През това време галеният син
си
пуснал дълга брада,
да
не го познае никой и отишъл в двореца, дето се представил на царя, като учен човек, като велик маг.
На днешните усилия се надявай, от тях очаквай плодове!
Той казал на царя: Чух, че вие, и много хора около вас страдате от някаква особена болест.
Известно е на всички че глаголът има три основни времена: сегашно, минало и бъдеще, които характеризират три епохи на човечеството – настоящата епоха, миналата и бъдещата.
Аз съм учен човек и се наемам
да
ви излекувам.
Побелях, остарях, хората престанаха
да
ме зачитат.
Които го видели,
да
влиза при царя с такава сериозна задача, споглеждали се помежду
си
и казвали: Горкият човек!
– Ако живеете със старите възгледи, никакви молитви няма
да
ви помогнат.
Истинска молитва е тази, от която почерняват косите на стария човек.
–
Да
, в миналото
си
бил добър.
Когато пък младият се моли, косите му трябва
да
побелеят.
Ученият човек продължил: Аз видях много хора във вашето царство с рога, както и тук, в двореца, но владея изкуството
да
снемам рога.
Ако старият се моли, и косите му не почерняват, той не се е молил, както трябва.
–
Да
, в бъдеще ще станеш добър човек.
И ако младият се моли, а косите му не побеляват, и той не се е молил, както трябва.
За целта, обаче, ми са нужни няколко пособия: първо, имам нужда от една кесия.
Питам:Какво трябва
да
каже човекът на настоящето?
Царят заповядал
да
му донесат някоя хубава кожена кесия.
Донесли му една кожена кесия.
Сега, щом се говори за Истината, ще ви дам един пример, с който
да
обясня причините на известни страдания и мъчнотии, които ви сполетяват.
Представи
си
, че
си
гладувал цели три деня, и никой не се сеща за тебе, от никъде помощ не иде.
– Тогава не
си
се молил.
Донесли му втора, от някаква особена материя, цяла обсипана с диаманти.
– И тази не може
да
се употреби.
– Заключваш се в стаята, за
да
не те смущава никой, и започваш
да
се молиш на Бога,
да
ти помогне.
Най-после царят отишъл при дъщеря
си
и намерил чудната кесия, но дъщерята не я давала.
Невидимият свят чува молитвата ти и в резултат на нея казва на хляба: Иди на гости у еди-кой
си
човек, той те вика!
Бащата я взел и я дал на учения лекар.
– Тогава и ти не
си
се молил.
Като дойде до вратата, той похлопва, иска
да
му отвориш,
да
влезе в стаята.
След усърдната молитва на стария ,ако не му изпратят малко черна боя, с която
да
боядиса косите
си
,каква е била неговата молитва?
При това, той казал на царя, че ще задържи всички тия предмети за
себе
си
, защото само по този начин лекарството ще може
да
действува.
Обаче, ти не прекъсваш молитвата
си
, продължаваш
да
се молиш и питаш: Кой е там?
Това се вижда малко смешно на хората, но смешните неща са верни.
Като получил исканите предмети, той дал от смокините на царя и на царицата.
Няма защо
да
питаш, кой е там, но стани, отвори на хляба и го покани вътре.
Всички хора трябва
да
дойдат до едно дълбоко, вътрешно разбиране на молитвата,
да
разберат, че тя съдържа три качества в
себе
си
.
2.
Разумни методи
,
ООК
, София, 25.9.1929г.,
Като разбере, че материализмът не е истинският живот, но движение само по права линия, той ще се върне отново в живота,
да
изучи проявите на Бога и на природата.
Да
бъде човек материалист, това значи
да
се учи,
да
ходи,
да
оре,
да
сее,
да
чете и
да
пише,
да
върти търговия и т.н.
— Това е фалшива монета, с която те не могат
да
си
служат.
Това е все движение, но за
да
се движи, човек трябва
да
слиза от високо място.
Колкото е по-високо мястото, отдето човек слиза, толкова и движението му е по-бързо и по-силно.
От всички се иска вяра в любовта и непреодолима любов към Бога.
Имате ли тази любов, нищо в света не може
да
ви разколебае, нищо не може
да
наруши вашето равновесие.
Ако скъсява пътя на своите мисли и чувства, човек забавя движението
си
.
Слушате ли някой
да
казва, че човек не трябва
да
бъде толкова голям идеалист, не трябва
да
бъде много добър и благороден, знайте, че той намалява линиите на своите мисли и чувства и свежда целия живот към правата линия, към равнина.
Стремете се към вътрешно самовъзпитание, като прилагате всеки ден по нещо ново в живота
си
, което
да
служи за градиво на вашето светло, красиво бъдеще.
Дойде ли до това положение, той сам подписва своята смъртна присъда.
Обаче, изгуби ли мисълта и чувствата
си
, той е осъден на смърт.
За
да
се развива правилно, човек трябва
да
хармонизира своите мисли, чувства и постъпки.
Вие можете
да
познаете характера, мислите и чувствата на човека и по неговия почерк.
По почерка на човека се познава, дали е тщеславен или горд, скромен или алчен.
Като ученици, вие трябва
да
вървите съобразно законите на разумната природа.
Тя е определила за всеки човек известна дажба за деня, и всеки трябва
да
се задоволи с нея.
Отделя ли някой от своята дажба на други, а той остава гладен, природата го обвинява в пристрастие.
Има смисъл
да
отделя човек от своята дажба за другите, само ако те нямат нищо.
Имат ли еднаква дажба, всеки трябва
да
се задоволи с това, което му е дадено.
Човек не трябва
да
проявява пристрастие не само по отношение на материалния свят, но и по отношение на своите мисли и чувства.
Както се грижи за тялото
си
, така трябва
да
се грижи за сърдцето и за ума
си
.
Пренебрегне ли сърдцето и ума
си
, човек преждевременно остарява и изсъхва.
Докато е на земята, човек трябва
да
храни еднакво и тялото, и сърдцето, и ума
си
.
Ако
си
музикант, задоволи първо
себе
си
със своята музика, а после окръжаващите.
Ако
си
поет, задоволи първо
себе
си
, а после ближните
си
.
И ако музикантът или поетът, чрез своята музика или поезия могат
да
се справят със своите мъчнотии и противоречия, те ще могат
да
помогнат и на своите ближни.
Тъй щото, каквото искате
да
дадете на хората, първо трябва
да
го опитате върху
себе
си
.
Съвременните хора се стремят към известно верую, към известни идеи, без
да
се спират върху въпроса, защо им е това верую, или защо им са тия идеи.
Има смисъл човек
да
подържа известно верую, но не само за някакво материално благо.
Едно верую или една идея има смисъл само тогава, когато може
да
се приложи във всички области на човешкия живот: в материално, в сърдечно и в умствено отношение.
Каква идея е тази, която не може
да
повдигне човека над обикновеното ниво в живота?
Какво верую е това, с което човек не може
да
разреши мъчнотиите и противоречията на своето сърдце?
Веруюто, идеите на човека, трябва
да
бъдат такива, че
да
предизвикват постоянен растеж в неговия триъгълник.
По лицето на човека физиономистът чете всички чувства и мисли, били те прави или криви, които минават през неговото сърдце и неговия ум.
По бръчките на лицето също така може
да
се чете, какъв живот е минал човек, какви преживявания е имал.
Като види бръчки на лицето
си
, човек казва: Остарях вече.
Да
каже човек за
себе
си
, че е остарял, това е лесно, но важно е
да
си
отговори, като е остарял, дали е поумнял или оглупял.
Можете ли
да
наречете умен човек този, който, след като е живял десетки години на земята, казва, че душа не съществува, че Бог не съществува и човек трябва
да
гледа интереса
си
,
да
не се разсейва с отвлечени въпроси.
Всяко животно подържа своите интереси.
Защо преследвате вълците, лисиците, мечките?
Оставете вълка свободно
да
напада овцете, а лисицата — кокошките.
Докато разсъждава по този начин, старият не е поумнял.
Той разбира
себе
си
, разбира и хората.
Представете
си
, че отивате при един банкер
да
искате пари на заем.
— От какво зависи това?
Който знае френология, той познава центровете на главата и, според почесването на човека, на едно или на друго място, може
да
каже, готов ли е такъв човек на услуги, или не.
Ако банкерът се почеше по мястото, дето е центърът на милосърдието, той е готов
да
даде пари на заем.
Обаче, ако се почеше отзад на главата, той взима в съображение семейното
си
положение, мисли за жена
си
и децата
си
и отказва всякаква услуга.
Когато човек се почесва тук-там по главата
си
, това показва, че главата му още не е доразвита, нито доокопана.
Когато лозарят престане
да
копае лозето
си
, това показва, че то е минало през копане и остава вече гроздето спокойно
да
зрее.
— Аз трябва
да
имам определени възгледи за живота.
— Ако от днес нататък започнеш
да
изработваш някакви определени възгледи за живота, ти
си
в положението на лист, който всеки вятър може
да
свали от дървото и
да
го разнесе по целия свят.
И тъй, за
да
изработи човек нещо от
себе
си
,
да
се определи, природата го е поставила на големи изпитания.
Много от изпитанията и страданията на човека са създадени от разумния свят съзнателно, за
да
го изпитат.
Кой създава мъчните задачи?
Те създават ред задачи на ученика и настояват
да
ги реши.
Разумният човек решава всичките
си
задачи правилно.
За
да
решава задачите
си
правилно, човек трябва
да
има право разбиране.
Мнозина от вас говорят за нови идеи, а същевременно ходят в старите
си
разбирания.
Нито който вярва, нито който не вярва, могат
да
се освободят от мъчнотиите.
Мъчнотиите и страданията представят ралото, което разорава нивата.
Когато ралото оре земята, това показва, че господарят му има вяра в своята почва.
Престане ли
да
се разорава, господарят и я продава на други,
да
се освободи от нея.
Човек живее докато има мъчнотии и страдания.
Престанат ли мъчнотиите и страданията, престанат ли умът и сърдцето
да
работят, човек е осъден на смърт.
При сегашните условия на живота, невъзможно е човек
да
се намира в пълно задоволяване на своите нужди.
На човека никога не се дават страдания и мъчнотии извън неговите сили.
Всичко, което става в природата, е разумно.
Следователно, страданията, които природата налага на човека, са според силите му.
Дойде ли до положение
да
не понася страданията, човек изгубва съзнанието
си
.
Докато човек може
да
издържа, страданията му са в рамките на неговата сила.
Не може ли
да
издържа, на помощ му идват същества, по-силни от него.
Страданията, през които човек минава, се подчиняват на специален закон: първоначално страданието е слабо и постепенно се усилва, докато стигне до най-високата
си
точка.
Щом се забележи този критичен процес, ние казваме, че настъпва освобождаване на човека.
Някои хора се стряскат даже от най-малките
си
страдания, а въпреки това казват, че са вярващи.
Каква е тази вяра, която допуща
да
се стряскаш от най-малкото страдание?
Истинска вяра е тази, чрез която човек може
да
издържа и при най-големи мъчнотии и страдания.
Който има вяра, той може
да
мине и през най-страшното сражение на бойното поле и
да
излезе незасегнат.
Бог му е казал
да
мине през сражението, и той вярва и проявява послушание.
Той има вътрешно убеждение, че съществува една сила в света, която управлява всички.
При това положение той знае, че без волята Божия косъм няма
да
падне от главата му.
Обаче, ако на своя глава човек мине през сражението,
да
се покаже пред хората, още на първата крачка ще бъде убит.
Следователно, всяка работа, която човек започва в името Божие, дава добри резултати.
Не започва ли работата
си
в името Божие, още на първата крачка ще бъде убит, т.е.
ще се обезсърдчи и обезсили.
И тъй, силата на едно верую се заключава не в това, което човек може
да
направи, но в запазване на връзката
си
с Първата Причина.
Каквото и
да
се случи в живота ви, дръжте тази връзка в ума
си
.
Някой се моли на Бога и на другия ден още очаква
да
получи отговор.
Защо трябва
да
се сърди?
Милиони и милиарди същества отправят молитвата
си
към Бога.
Те трябва
да
чакат реда
си
.
— Ама защо аз
да
не съм пръв?
Казано е, че Бог не гледа на лице, но на сърдце.
Друг някой пък не се моли, под предлог, че не иска
да
занимава Бога със
себе
си
.
Той не иска
да
занимава Бога със
себе
си
, а като се намери в затруднение, купува
си
един лотариен билет и очаква
да
спечели.
В деня на теглене на лотарията той започва
да
се моли, дано спечели нещо,
да
подобри положението
си
.
За
да
спечели, човек трябва
да
има разбиране,
да
знае, кой билет е пълен.
Вземе ли, запример, билет № 1565 или № 1676, той нищо няма
да
спечели.
Единицата е бащата, а седморката — синът, които постоянно се карат.
Ако можете
да
разложите числото осем на съставните му части, вие ще знаете, кой билет печели.
Има едно вътрешно съчетание на числата, по което можете
да
познаете, кои билети печелят, и кои — не печелят.
Като ученици, вие трябва
да
работите в съгласие със законите на разумността.
Всеки от вас трябва
да
има убеждение,
да
знае, че това, в което вярва, е абсолютно право,
да
не се съмнява в него.
Всеки трябва
да
знае, живее ли според законите на разумността, или не.
Човек не знае най-важните работи за
себе
си
, а мисли, че като умре, ще отиде между ангелите и там ще научи всичко онова, което на земята не е могъл
да
научи.
Не е въпрос
да
мисли, че е възможно, но той трябва
да
бъде абсолютно убеден в това, което мисли.
За тази цел, човек трябва
да
подигне вярата
си
,
да
влезе в по-висок свят.
Влезе ли в по-висок свят, той няма
да
се съмнява и колебае, няма
да
преживява вътрешни пертурбации.
Човек не живее според законите на любовта и страда, защото не вярва в Бога, в
себе
си
и в своя ближен.
Следователно, за
да
живее в любовта, човек трябва
да
съзнава, че животът му излиза от Първата Причина — основа на нещата.
После, той трябва
да
проявява живота
си
, който е вложен в него.
И най-после, той съзнателно трябва
да
прилага и към ближния
си
всичко, което е вложено в него.
За
да
запази доброто
си
разположение, човек трябва
да
бъде мъдър, предвидлив,
да
вижда препятствията на пътя
си
и
да
знае, как
да
ги премахва.
Щом може
да
запази своето разположение, той е дошъл до вътрешно равновесие.
Съвременният човек губи равновесието на живота
си
, защото се занимава със задачи, които не влизат в неговата програма.
Запример, слушате някой
да
пита, ще живее ли, или ще умре.
Щом пита, човек трябва
да
знае, че донякъде от него зависи
да
живее или
да
умре.
Той не се спира върху отговорността, която носи за своя живот, но се запитва, отде дойдоха Адам и Ева
да
съгрешат и
да
оставят цялото човечество
да
им изкупва греха.
Човек търси причината и последствията на нещата, без
да
разглежда своя живот и отговорността, която лежи върху него.
Адам беше поставен в рая, между растенията и животните, на които трябваше
да
даде имена.
Като минаваха животните пред него, две по две, всяко с другарката
си
, Адам видя, че няма нито едно животно, с което би могъл
да
се разбере.
Тогава той помоли Бога
да
му изпрати другарка, подобна на него, с която
да
се разбира.
Като я видя, Адам извика: „Тази е плът от плътта ми и кост от костта ми“.
Тази е втората погрешка на Адама.
Той помисли, че Ева е негова плът и кръв, но Бог му показа, колко е прав в мисълта
си
.
Един ден, когато Ева се разхождаше в райската градина, тя видя една змия, обвита около дървото за познаване на доброто и на злото, от което им беше забранено
да
ядат.
Змията отговори: Няма
да
умрете, но ще станете като Него.
Ева се изкуси от тия думи, веднага взе един плод и даде от него и на Адама.
И тук Адам направи трета погрешка.
Той измоли от Бога другарка, но не Го попита, как трябва
да
се отнася с нея.
Без
да
питат Господа и двамата ядоха от забранения плод и оголяха.
Като четат историята на първите човеци, съвременните хора турят всичката вина за неуспехите
си
върху тях, без
да
се замислят и видят, че и те правят същото.
Днес и мъжът и жената се женят, без
да
питат Господа.
Деца раждат, пак не питат Господа.
Те вършат всичко на своя глава, вследствие на което оголяват.
Не струва човек
да
се жени.
Човек трябва
да
възстанови отношенията
си
към Първата Причина.
Каквото предприема, той трябва
да
се отнесе към ума
си
,
да
вземе неговото съгласие.
Иска ли
да
удари някого, човек трябва
да
запита чувствата
си
,
да
иска тяхното съгласие.
Значи, той трябва
да
запита ума и сърдцето
си
и, каквото му отговорят, така
да
постъпи.
Отличителната черта на непостоянния е тази, че каквато работа
да
започне, не я свършва докрай.
Всички хора на земята и до днес играят ролите на Адам и Ева, вследствие на което светът още не е оправен.
Кога домакинята не може
да
завърши готвенето?
Майката се жертва за дъщерята, бащата — за сина, но един ден и дъщерята, и синът ги изпъждат от дома им.
Следователно, всяка работа, която човек започва без желание, без любов, остава незавършена Когато желанията са силни, човек свършва работата, която е започнал.
—
Да
оженим децата
си
,
да
ги наредим.
— В коя Божествена книга е писано, че родителите трябва
да
женят децата
си
?
Оттук можем
да
извадим заключение, че постоянството на човека се определя от силата на неговите желания.
Адам поиска другарка от Господа, но не запита, къде
да
я тури.
Ако отидете в някоя банка, ще видите, че всичко е на мястото
си
: левовете при левовете, стотинките при стотинките, наполеоните при наполеоните и т.н.
Хората са намерили място на всички неща, но само мъжът не знае, къде
да
постави жена
си
, и жената не знае, къде
да
постави мъжа
си
.
Видите ли, че някой човек при излизане от дома
си
тича, ще знаете, че той няма
да
свърши навреме работата
си
.
Понеже жената е излязла от реброто на мъжа, там трябва
да
се постави тя.
Днес всички хора се запитват, кога ще се оправи светът.
За предпочитане е, в началото човек
да
върви бавно, спокойно и постепенно
да
усилва хода
си
, отколкото в началото
да
бърза.
Видите ли човек, който се залавя с големи работи, не по силите му, ще знаете, че той скоро ще отстъпи.
Следователно, успехът на човека в работите му се определя от силата на чувствата и на желанията му.
Мъжът и жената постепенно ще сменят ролите
си
, но ще представят едно цяло: ту жената ще бъде отвън, а мъжът — отвътре, ту мъжът отвън, а жената — отвътре.
Това се отнася не само до мъжа и жената, но до всички общества, народи, държави.
Когато започне една работа, той знае, защо я започнал и прилага всичкото
си
постоянство и усилие
да
я свърши.
Всякога един ще говори, ще се движи, а другите ще бъдат негови сподвижници в мисли и в чувства.
Човек може
да
бъде постоянен и в доброто, и в злото.
За всеки даден случай един човек ще бъде на лице, а другите — негов тил.
Щом желанието на лошия човек е силно, той постоянства
да
го реализира и успява.
Днес обаче, стремежът на човечеството е по-силен към разумните работи, вследствие на което прилага постоянството
си
в това направление.
— Ама аз не мога
да
бъда еднакво разположен към всички хора.
Бавно издигане на дясната ръка и поставяне над лявата, със свити пръсти, като че изсипва нещо.
— Ако външно не можеш
да
бъдеш еднакво разположен, стреми се поне по мисъл
да
постигнеш това.
Запример, с мисълта
си
човек може
да
отиде до слънцето за осем минути, с трен — за 250 г., а с биволска кола — за десет милиона години.
От човека зависи
да
съкрати или
да
удължи времето за постигане на някоя своя идея.
След това свалете ръцете
си
.
Сега, ако допрете лявата ръка до тялото
си
и само от лакътя я вдигнете нагоре, с длан също нагоре, нищо няма
да
получите.
Който иска
да
икономисва времето
си
, с цел
да
го употреби за някаква важна работа, той ще
си
послужи с бързината на светлината.
Това е пасивно движение.
Желая ви отсега нататък
да
се движите с краката на светлината.
Ако с това движение на ръката отидете при някоя чешма или извор, цял ден можете
да
седите, без
да
получите нещо.
Когато крадецът обмисля как
да
краде, той е бавен.
Това движение означава: ако искаш, дай; ако не искаш, не давай.
Щом постигне целта
си
и открадне нещо, той става бърз.
Изворът ще
си
тече и нищо няма
да
ви даде.
Когато добрият човек иска
да
помогне на болен, на страдащ, той е бърз.
Искате ли
да
получите нещо от него, вие трябва
да
се наведете,
да
проточите цялата
си
ръка напред,
да
обърнете дланта
си
нагоре,
да
я свиете като чашка и така
да
гребнете от извора.
Когато свърши работата
си
, той става бавен.
Това значи,
да
влезете в контакт с него.
Също така трябва
да
постъпва човек и когато се моли, когато иска нещо от Бога.
Свиеш ли ръката
си
и кажеш: Господи, ако обичаш, дай ми нещо!
— ти нищо няма
да
получиш.
Молиш ли се, ти трябва
да
бъдеш активен,
да
направиш такова движение и с ръцете
си
, и със сърдцето
си
, и с мисълта
си
,
да
почувства Бог, че искаш нещо, че
си
готов
да
приемеш и
да
приложиш.
При злото трябва
да
мислите много,
да
го направите или не.
Без
да
заповядвате, ще искате настоятелно, с готовност
да
приемете нещо.
Ще каже някой, че не е знаел, как
да
иска.
Бъдете готови
да
понесете последствията на своите постъпки.
Това значи, че не е знаел, как
да
постави ръката
си
.
Чуете ли някъде
да
се говори истината, не ходете
да
питате този-онзи
да
я приемете или не.
Ако беше знаел, как
да
постави ръката
си
, щеше
да
получи нещо.
Остане ли
да
ходите от къща на къща
да
се съветвате с всички хора, вие сте фалирали.
Упражнения, които не почиват на някакъв вътрешен закон, които нямат съдържание, дават лоши резултати, или пък нямат никакви резултати.
На каквато възраст
да
е, човек трябва
да
прави разумни, правилни движения.
Време е вече
да
възприемете истината,
да
дадете път на Божественото в
себе
си
, за
да
помагате и на ближните
си
.
Това изисква и Бог, и природата от човека.
Като прави разумни упражнения, човек помага при самовъзпитанието
си
, както и при възпитанието на младото поколение.
Всеки трябва
да
си
създаде такава стабилна идея за Бога, за природата, за
себе
си
и за своя ближен, че никой
да
не е в състояние
да
го разклати.
Няма ли разумност в движенията и в упражненията, по-добре
да
не се правят.
На тази идея той трябва
да
разчита при всички случаи на своя живот.
Това е първата и пряка задача на човека, а не
да
решава задачите на цялото човечество.
Ако е право хората
да
се занимават със задачите на човечеството, Бог, който е съвършен, сам би решил тази задача.
И без упражнения може, но ще дойдат болести и страдания.
Той е дал задачи на всеки човек отделно.
Когато сте неразположени, когато сте в дисхармонично състояние, преди
да
започнете работата
си
, направете едно-две упражнения.
Реши ли човек правилно задачите
си
, с това се решават и задачите на цялото човечество.
Всичко в природата е в движение.
— Защо са допуснати страданията в света?
Следователно, и човек трябва
да
се движи,
да
прави съзнателни упражнения.
— В страданията се крият велики блага, които човек трябва
да
използва.
Радостите и страданията в живота имат свое велико предназначение.
От човека се иска само едно:
да
се учи от радостите и страданията.
По мисълта, по чувството и по постъпката на човека може
да
се определи посоката на неговото движение.
Който разбира това, той може геометрически
да
определи движението на човешките мисли, чувства и действия.
Днес между страданията и радостите съществува голяма преграда.
Един ден, когато хората разберат тяхното предназначение, преградата помежду им ще се махне, и те ще се примирят.
И тъй, дръжте в ума
си
само такива мисли и в сърдцето
си
такива чувства, които минават за чисти монети.
3.
Три идеи / Последният опит
,
МОК
, София, 27.9.1929г.,
Колко и какви положения могат
да
съществуват между три точки?
Какъв превод можете
да
направите на отношението между тези точки в живота?
Представете
си
, че ви предстои
да
извървите един път пеш.
Ако минете един път по него, можете ли
да
кажете, че го познавате?
Вие можете
да
сте минали десет пъти по него, само зимно време.
Значи, ще познавате пътя, но при зимна обстановка; ще знаете, колко сняг пада на това място, как изглежда околната обстановка и т. н.
И най-после есента ще ви даде също така специфични познания за този път.
Всяко годишно време дава специфични познания и опитности на човека.
Има. Като умре, човек влиза в ново училище, пред вратата на което го посреща професорът и му казва: Каквото носиш, ще го дадеш.
Като отнемат от човека всичко, най-после остава съзнанието му.
Единственото нещо, което човек запазва след смъртта
си
, това е неговото съзнание.
И тъй, когато влезе в училището на смъртта, първо, човек минава през периода на старостта.
Отличителната черта на старостта е даването.
Като остарее, човек дава всичко, което е спечелил, понеже не може
да
го носи със
себе
си
и става последен сиромах.
Когато товарът му става непоносим, той започва
да
се прегърбва, краката му не държат и най-после умира.
Тя го освобождава от излишния товар и го праща отново на училище.
Неестествените желания представят непоносим товар за човека.
Също така има идеи, които са непоносими за човешкия ум, въпреки това той се наема
да
ги реализира.
Като не може
да
издържи на тежестта им, той най-после остарява и заминава за другия свят.
Той започва със старостта, минава в зрялата възраст, юношеството и най-после отново дохожда до детинството.
Като дете, той става толкова малък и лек, че може
да
мине през най-малките дупчици на училището, което е херметически затворено.
Щом влезе във фазата на детинството, човек иска вече
да
бяга.
Нищо не е в състояние
да
го задържи в училището на смъртта.
Той не чака никакво разрешение,
да
излезе от училището, не пита и професорите
си
, може ли
да
излезе, но бяга.
Най-малката дупчица
да
намери, той се измъква и излиза навън.
Освобождаването на човешката душа от училището на смъртта наричаме „раждане“, или „завършване курса на училището на смъртта“.
Затова, че
си
е позволил
да
излезе от тази врата, професорите му налагат наказание – обличат го отново в плът и го пращат на училище
да
учи.
Ще кажете, че вие не искате
да
се занимавате с неща, за които не знаете, съществуват ли, или не.
При това, ако се даде тласък на точката, тя започва
да
се движи и образува права линия, която заема пространство – има едно измерение.
Как е възможно от нещо, което не съществува и не заема пространство,
да
излезе нещо пространствено?
Значи, точката крие в
себе
си
възможността
да
създаде нещо пространствено.
Ако плоскостта започне
да
се движи в перпендикулярна посока на
себе
си
, ще се образува тяло.
На същото основание казвам: Смъртта не е в живота, но животът може
да
произведе смъртта.
И обратното е вярно: смъртта не е живот, тя не съдържа живота в
себе
си
, но може
да
го произведе.
Следователно, ако животът може
да
произведе живота, животът може
да
произведе и смъртта.
енергия в покой,
да
се превърне в кинетическа?
Вие гледате, как млади моми и момци играят на хорото и се чудите, как се залавят за тази работа.
Ще кажете, че е глупаво човек
да
се върти.
Ако питате младата мома и младия момък, защо се въртят, защо играят на хорото те ще ви отговорят, че изучават свойствата на кривата линия.
Като се въртят известно време, те вадят заключение, че всички точки на периферията са еднакво отдалечени от една вътрешна точка, наречена център.
Значи, младите моми и момци изучават свойствата на кривата линия на хорото, дето центърът е гайдарджията.
Вниманието на всички точки от периферията е насочено към гайдарджията.
Всички слушат, какво ще свири той.
Чукът не позволява
да
се приближи някой до наковалнята.
Който се е опитал веднъж само
да
влезе между чука и наковалнята, втори път не
си
позволява.
Той знае, какво значи,
да
се намираш между чук и наковалня.
С други думи казано, между момата и момъка може
да
съществува един център.
Ако се опита някой
да
стане втори център, той е намерил смъртта
си
, или най-малко, гърбът му е познал, какво значи чук и наковалня.
Съвременните хора се оплакват от страданията
си
и се питат, коя е причината, че страдат.
Те страдат, защото са застанали на пътя между чука и наковалнята.
В първо време човек не може
да
понася страданията, вследствие на което умира.
Какво трябва
да
направят, за
да
осмислят живота
си
?
Ако сами не могат
да
осмислят живота
си
, страданията ще дойдат.
Страданията ще ви съживят.
Колкото повече страданията шибат човека, толкова по-лесно го съживяват.
Щом чукът започне
да
се слага върху гърба му, той започва
да
мисли право.
Някои хора се оплакват, че нямат успех в живота
си
, че работите им не се нареждат добре, че не могат
да
постигнат желанията
си
.
Те не знаят, че в който ден реализират желанията
си
, ще умрат.
Като знаете това, радвайте се, че не сте реализирали всичките
си
желания, за
да
се продължи живота ви.
Що се отнася до страданията, каквото и
да
правите, те са неизбежни.
За
да
се реализира една идея, или едно желание, те непременно трябва
да
минат през страдания, през чука и наковалнята.
И тъй, не е страшно човек
да
страда, но страшно е, когато не разбира, защо идат страданията.
Някой се оплаква, че е беден, че дядо му умрял, без
да
остави никакво наследство.
Питам: Какво можете
да
очаквате от човек, който се надява на дядо
си
и на баба
си
?
Преди всичко, този човек не вярва, че дядо му е жив, а започнал
да
го осъжда, защо не му оставил наследство.
Как е възможно
да
съдите умрял човек?
Вие можете
да
осъждате само живи хора, но не и мъртвите.
Вие трябва
да
знаете, че когато човек не може
да
разреши някой въпрос по един начин, трябва
да
потърси друг начин.
Ако не можете
да
подобрите положението
си
с наследството, което сте очаквали, ще го разрешите по друг начин.
Когато правата линия срещне препятствие на пътя
си
и не може
да
върви напред, тя се пречупва, взима перпендикулярно положение на
себе
си
и образува плоскост.
Следователно, ако не можете
да
разрешите един въпрос по пътя на първото измерение, ще го решите по пътя на второто измерение.
Ако не можете
да
го решите по пътя на второто измерение, ще го решите по пътя на третото измерение и т. н.
Страданията в света идат, именно, затова,
да
заставят човека
да
работи,
да
решава задачите
си
самостоятелно.
Ако пътуваш от София за Варна и по-нататък не можеш
да
вървиш, ти ще бъдеш принуден
да
слезеш в града и
да
измениш посоката на своята дейност.
Вместо
да
продължаваш пътя
си
, ще влезеш в нови отношения с хората от този град и ще потърсиш работа.
Ако имаш някакво изкуство или някакъв занаят, лесно ще прекараш, но ако нямаш нищо в ръцете
си
, тогава ще започнеш отново
да
работиш и
да
се учиш.
Щом е дошъл на земята, човек трябва
да
се учи.
При каквито условия
да
се намира, той трябва
да
търси начин
да
прояви своите сили и способности.
Какво ще направите, ако попаднете в чужд град, без стотинка в джоба
си
, без знание на език, без познати и близки?
Той изпаднал между чужденци, без никаква пара в
себе
си
, без познати, без знание на език и след дълго лутане – гладен и уморен, дошъл най-после до пълно отчаяние.
По едно време намислил
да
се обърне към Христа с молба,
да
му помогне
да
излезе от това положение.
Той
си
казал: Господи, ако ми помогнеш
да
се справя с това положение, обещавам, че ще тръгна в Твоя път.
Един ден, като се молил, стаята му се изпълнила с голяма светлина, и той чул глас: „Аз дойдох
да
спася света и се пожертвах за него.
Трябва ли сега, при това малко изпитание, в което
си
изпаднал,
да
се самоубиваш?
Започни
да
работиш, и аз ще ти помагам“.
Като дошъл на
себе
си
от тази опитност, той изпитал голяма радост и решил
да
изпълни обещанието
си
,
да
тръгне след Христа.
Дълго време след това, той
си
спомнял своята опитност и
си
казвал: Христос дойде при мене, каза ми няколко думи и
си
замина, но думите Му произведоха преврат в душата ми.
Да
има човек знания, това значи,
да
тури повече или по-малко товар в мозъка или в сърцето
си
.
Към какво знание трябва
да
се стреми той?
Към Божественото, защото само то може
да
осмисли живота.
Придобие ли Божествено знание, човек дохожда в положението, в което се е намерил апостол Павел и казал: „Всичко считам за измет, за
да
позная Христа“.
В този случай Христос представя идея, която разрешава всички житейски въпроси.
Човек се ражда, расте, развива се, но това не са идеи, това са само възможности.
Най-после човек умира, но и с това всичко не се свършва.
Той отива в училището на смъртта с единствената задача,
да
се смали толкова много, че
да
мине през тясната дупчица на живота, през вратата, от която само професорите минават.
Не е достатъчно само човек
да
мине през пътната врата, но той трябва
да
бъде свободен, т. е.
така
да
мине, че никой
да
не го хване.
Хванат ли го, ще го облекат в плът и ще го изпратят отново на земята
да
се учи.
Да
придобие човек свободата
си
и
да
може по свое желание
да
се качва на небето и
да
слиза на земята, това е задачата на неговия живот.
Съвременният човек разполага с много възможности, които трябва
да
използва за реализиране на своите идеали.
Една от възможностите, която му е дадена, е младостта.
Той се ражда, расте, минава през детинство и юношество и се проявява като цвят в живота.
Целта на този цвят е
да
завърже,
да
даде плод, и плодът
да
узрее, но и това не е крайната цел на живота. Защо?
Защото, ако човек се прояви като круша или ябълка, ще го изядат.
Ако е жито, ще мине през воденичния камък и ще го месят, пекат, за
да
послужи за храна на другите.
Важно е, през каквито процеси и
да
минава,
да
запази будно съзнанието
си
.
Като млади, вие трябва
да
си
създадете нов мироглед за живота.
Ще кажете, че не струва човек
да
живее.
Ще излезе, че ако не иска
да
живее, човек трябва
да
се самоубие.
Аз пък казвам: Преди
да
се самоубие човек, т. е.
преди
да
даде път на обезсърчението и на отчаянието в
себе
си
, човек трябва
да
направи един важен опит в живота
си
.
Заслужава човек
да
търси истината и
да
я намери, защото единствена тя осмисля целокупния живот.
Всеки човек трябва съзнателно
да
търси истината.
Не я ли търси, страданията ще дойдат.
Една е задачата на всеки човек –
да
осмисли живота
си
.
Той ще го осмисли по два начина: или чрез търсене и намиране на истината, или чрез страданията.
Страданията идат като последствие на нежеланието на човека
да
търси истината.
Религиозните ще кажат, че задачата на човека е
да
служи на Бога,
да
Го обича и
да
изпълнява волята Му.
Всичко това представя съществена храна за човешката душа.
Ще кажете, че храната трябва
да
се дъвче добре.
От хиляди години насам хората ядат, дъвчат храната
си
, почиват
си
, но нито се нахраниха, нито сдъвкаха добре храната
си
, нито
си
починаха, както трябва.
Като видят, че нищо не са постигнали, те казват: Ние сме длъжни
да
живеем добре,
да
се обичаме, че каквото дойде.
Какво ще правите след всичко това?
Не е достатъчно само
да
се говори.
Ако говори за красиви и добри работи, човек трябва
да
знае, че тъкмо за тях не може
да
се говори.
Силни, добри и красиви неща са тия, за които човек никога не говори.
Вие носите пълна торба с хляб.
Трябва ли
да
му говорите,
да
вярва в Бога,
да
се моли?
В дадения случай, каквото и
да
му кажете, вашите думи не хващат място.
Единственото нещо, което можете
да
направите, е
да
извадите един хляб от торбата
си
и
да
го сложите пред него.
Това ще бъдат най-силните думи.
Той взима хляба, хапва
си
добре, възстановява силите
си
и благодари.
Какви по-силни моменти можете
да
очаквате от това –
да
дадеш и
да
вземеш?
В случая, и даването, и взимането са на място.
Даване и взимане с любов са изразители на новите идеи в света.
И тъй, ние наричаме Нова идея онази, която може
да
накара човека
да
стане,
да
оживее и възкръсне, т. е.
да
напусне старото.
Новите идеи носят в
себе
си
кремък, огниво и прахан.
Обаче, ако в джоба
си
напипате кремъка, огнивото и праханта, вие сте спасени.
Значи, идеите на човека трябва
да
носят в
себе
си
огън, на всяко време
да
го стоплят и изсушат.
Ако те не носят огън в
себе
си
, по-добре
да
се изхвърлят навън.
Каква наука е тази, която не може
да
запали праханта на човека,
да
си
направи огън, на който
да
се грее?
Науката трябва
да
се приложи,
да
осмисли човешкия живот.
Не може ли
да
направи това, тя трябва
да
се изхвърли навън.
Стремете се към онази наука и философия, които могат
да
запалят праханта ви,
да
произведат огън, на който
да
се греете.
Истинска наука е онази, която произвежда светлина в човешкия ум и топлина в сърцето му.
Дръжте тази наука в
себе
си
, защото във всички критични моменти на живота ви тя може
да
просвети ума ви и
да
стопли сърцето ви.
Сега ви оставям
да
мислите върху трите нови идеи – огнивото, кремъкът и праханта.
Ако можете с тях
да
запалите огъня на своето огнище, животът ви ще се осмисли.
И защо ме бият, пак не зная.” Можете ли
да
знаете защо бият един гвоздей?
(втори вариант)
Той
си
има едно огнище с въглища.
(втори вариант)
Но това е един процес,
да
види дали е почнал
да
оживява.
(втори вариант)
Всяка една идея, или всяко едно желание, което трябва
да
се роди в света, непременно минава през тази наковалня.
(втори вариант)
И като излезе навънка, тя няма желание
да
влезе в тази наковалня.
(втори вариант)
Това са проблеми, които, ако вие можете
да
ги превърнете, те са магически величини АС, АВ, ВС, СД.
(втори вариант)
С тях вие можете
да
разтопите всичко в света.
(втори вариант)
Можете
да
минете през всяка дупка, през всяка стена, отвсякъде можете
да
минете и можете
да
се пренесете през пространството.
(втори вариант)
Е, питам, докато ти мислиш за дядо
си
, който е умрял и не ти е оставил никакво наследство, какъв човек може
да
излезе от тебе?
(втори вариант)
Казваш: “Господ
да
го прости.” И този, който го няма, хората не вярват, че той е жив, а ти седиш и го съдиш.
(втори вариант)
Как можеш
да
съдиш един умрял човек?
(втори вариант)
А как можеш
да
съдиш един човек, който го няма никъде?
(втори вариант)
Питам тогава, ако ти съдиш дядо
си
, че не ти е оставил наследство и баща
си
, какви ще бъдат резултатите?
(втори вариант)
А3 : А4 : А3 това
си
ти.
(втори вариант)
А3 може
да
има отношение към А4, но А4 не е от този свят.
(втори вариант)
Тогава, ако вие мислите за баща
си
или за дядо
си
, че не ви оставили наследство, какво ще стане с вас?
(втори вариант)
Имали ли сте някоя опитност,
да
знаете какво ще стане?
(втори вариант)
Всякога, когато човек достигне до едно положение, дето няма разрешение на въпроса по пътя, по който върви, той трябва
да
вземе друга посока, перпендикулярна на правата линия.
(втори вариант)
Да
вземем тази линия АВ.
(втори вариант)
Това са две станции,
да
кажем, от София до Варна.
(втори вариант)
Да
кажем, за пръв път тръгваш, нямаш никакви отношения там, никого не познаваш.
(втори вариант)
Ще се спреш и ще мислиш къде
да
отидеш.
(втори вариант)
Значи пътят се е свършил, по-нататък няма къде
да
отидеш, ти
си
стигнал до последната станция.
(втори вариант)
Ти, като слезеш в града, ще
си
образуваш нови отношения.
(втори вариант)
Ще гледаш
да
се запознаеш с някои хора и ще
си
търсиш работа.
(втори вариант)
Ще искаш
да
приложиш занаята
си
или ако знаеш някое изкуство, или ще искаш
да
станеш слуга.
(втори вариант)
Ще дойдат ред положения, които ще те накарат
да
измениш философските
си
мисли.
(втори вариант)
Да
кажем, ти отиваш на екскурзия, имаш пари, но те обират по пътя, вземат ти всичките пари и ти оставаш тъй хафиф, без никакви пари.
(втори вариант)
Представете
си
, че вие попадате в Лондон, обран сте напълно, езика не знаете.
(втори вариант)
Говориш на български на този, на онзи, всеки
си
отминава по пътя, не те разбират.
(втори вариант)
Тогава може
да
имате положението на онзи индусин Сандо, който дошъл до едно противоречие в живота, молил се една вечер, казва: “Аз ще се самоубия, животът за мене няма никакъв смисъл.
(втори вариант)
Няма защо
да
живея повече.” Той се обръща към Господа и казва: “Ако ти съществуваш, кажи ми.
(втори вариант)
Христос му се явява и му казва: “Защо искаш
да
се самоубиеш?
(втори вариант)
Аз пострадах за света,
да
го спася, ти можеш
да
работиш.
(втори вариант)
Тъй както вървиш, аз ще ти помагам.” Като дошъл на
себе
си
, той видял, че стаята му светнала от идването на Христа и после пак станало по обикновеному.
(втори вариант)
Че
да
се самоубия, всичко туй изчезна от лицето ми.
(втори вариант)
Философията не седи в това, човек
да
тури един товар на гърба
си
или в мозъка
си
, или в сърцето
си
, но в това,
да
се осмисли животът.
(втори вариант)
Онова знание, което може
да
осмисли живота, това знание наричаме ние знание на живота.
(втори вариант)
Значи нужно е знанието, което може
да
осмисли живота.
(втори вариант)
Ти се обезсърчаваш не е знание туй, което обезсърчава, но това, което може
да
осмисли.
(втори вариант)
Та всеки един, който е имал такава една опитност, той казва както апостол Павел: “Всичко считам за измет,
да
позная Христа.” Христос в този случай е една идея, която дава разрешение на всички въпроси в дадения случай.
(втори вариант)
Запример ти се раждаш.
(втори вариант)
Туй, което имаш, никой
да
не може
да
ти го вземе.
(втори вариант)
И след като умреш,
да
можеш
да
минеш през тази малката дупчица, през която професорите минават.
(втори вариант)
Щом те хванат и те пратят на земята пак, ти отчасти
си
познал, че има друг един свят.
(втори вариант)
Но като минеш туй, и
да
бъдеш свободен, по свой начин
да
възприемеш и
да
слезеш на земята.
(втори вариант)
Щом тебе те хващат и те пращат на земята, още
си
в зависимост.
(втори вариант)
Та казвам, всички вие имате
да
разрешите една важна задача в живота
си
.
(втори вариант)
Но какво може
да
излезе от вас?
(втори вариант)
Ако човек стане круша, ако стане растение, може
да
обиколи цялото растително царство, все ще ражда круши, ябълки, череши.
(втори вариант)
Може
да
стане
да
ражда големи дини или пък тикви
да
ражда, а може и жито
да
стане, ръж, ечемик и т.н.
(втори вариант)
Все ще ражда, ражда, ражда.
(втори вариант)
Колко естествени положения може
да
има между три точки, които имат съотношение една към друга .А .В .С?
(втори вариант)
Дай каквото имаш.” Че не е ли това цяло разбойничество, обиране.
(втори вариант)
Да
допуснем, че точката А е централна, а В и С имат отношение към А.
(втори вариант)
Вие казвате не
си
струва
да
се живее.
(втори вариант)
Ако ги наредим така: А:В, А:С, В:А, В:С, С:А, С:В, какво правило можем
да
извадим?
(втори вариант)
Тъй не
си
струва
да
се живее при такъв глупав живот както сегашния.
(втори вариант)
Ако А се отнася към В, тъй както към С, и В се отнася към А, тъй както към С, можете ли
да
направите един превод от това?
(втори вариант)
Добре, искаш
да
се самоубиеш, но ще направиш един опит.
(втори вариант)
Обикновеното мислене дава обикновени резултати.
(втори вариант)
Преди
да
си
се самоубил, ще направиш последния опит.
(втори вариант)
Да
допуснем другото положение.
(втори вариант)
И действително човек трябва
да
направи своя последен опит, за
да
намери онази вътрешна истина в живота.
(втори вариант)
Ако вие пътувате през един и същ път и сте минали десетина пъти по този път, можете ли
да
кажете, че познавате този път?
(втори вариант)
Ако човек не намери тази истина, ще дойдат страданията в живота.
(втори вариант)
И те имат същата цел
да
събудят мисълта у човека,
да
намери човек смисъл в живота.
(втори вариант)
Да
го определим като АB.
(втори вариант)
И всеки един от вас, по който и
да
е начин, трябва
да
осмисли живота
си
.
(втори вариант)
Вие можете
да
кажете, че познавате пътя, но този път има отношение и към окръжаващата природа.
(втори вариант)
И
да
го осмисли тъй, че вашият живот, който имате сега,
да
стане за вас смислен.
(втори вариант)
Ако този път сте го минали само зимно време, какви ще бъдат вашите познания за него?
(втори вариант)
Не само туй, философите казват: “
Да
се живее за Бога.”
Да
се живее за Бога, значи
да
ядем.
(втори вариант)
Ще познавате само колко сняг пада.
(втори вариант)
Е, хубаво, вие сте гладни, казвате: “
Да
ядем.” Но наядохте ли се?
(втори вариант)
Не. Хубаво
да
се наядем.
(втори вариант)
Но ако вие минете по този път 10 пъти през пролетта, тогава ще знаете достатъчно за всичките цветя, които растат по него път.
(втори вариант)
Ама храната
да
се сдъвче хубаво.
(втори вариант)
Като минете за всяко годишно време по 10 пъти, значи всичко 40 пъти като минете, какво остава още
да
учите?
(втори вариант)
Е,
да
си
починем.
(втори вариант)
Да
заменим тогава числата.
(втори вариант)
Е, починахте ли
си
?
(втори вариант)
Да
започнем работа.
(втори вариант)
Е,
да
обичаме Бога,
да
живеем добре,
да
си
гледаме училището, той, животът, ще се осмисли.
(втори вариант)
Това са добри дни, които ще дойдат за бъдеще.
(втори вариант)
Е, ще оздравеем, ще остареем всичко това са неща обикновени.
(втори вариант)
Всички така говорят, но това не е никакво разрешение на задачата.
(втори вариант)
И най-силните работи в живота са тия, когато не се говори.
(втори вариант)
Таргата, това е един файтон, един автомобил за всички, които отиват в това училище.
(втори вариант)
И там умрелите не седят, но на гърба
си
лежат.
(втори вариант)
Ти
си
гладен.
(втори вариант)
Казвам тъй, подавам ти я.
(втори вариант)
Там професорът ще те посрещне при вратата, ще ти каже: “Всичко, каквото имаш, ще дадеш.
(втори вариант)
И ти оставаш всичко.
(втори вариант)
Зная, ти
си
учен човек.
(втори вариант)
И с каквото
си
бил облечен, и него ще оставиш.
(втори вариант)
Тия естественици нали обичат
да
човъркат.
(втори вариант)
Без
да
съм ти говорил, ти сам
си
правиш своя опит.
(втори вариант)
Може някой
да
каже това са глупави работи.
(втори вариант)
Ти
си
дъвчеш.
(втори вариант)
Преди краката ти не държат, но след като дъвчеш, кажеш: “Гледай сега какво ще стане с мене.” Краката ти се засилят, и ти
си
бодър вече.
(втори вариант)
Най-първо той започва
да
изучава в туй училище старостта.
(втори вариант)
И онзи, който казва: “Няма смисъл животът, настрадах се, ще умрем”, краката не държат.
(втори вариант)
Че в старостта човек дава всичко.
(втори вариант)
Той не може
да
се вдигне от земята.
(втори вариант)
И понеже той дава, той осиромашава.
(втори вариант)
Ти започнеш с хляба, дадеш му един самун, той подъвче малко и се освежи, стане и започне
да
се движи.
(втори вариант)
Старият човек е стар по причина, че е натрупал повече, отколкото трябва, и вследствие на това товарът му е непоносим и краката му не могат
да
държат.
(втори вариант)
Това, дето казва, че няма сили, това е едно погрешно положение.
(втори вариант)
Най-първо почни като мен
да
дъвчеш.” “Какво ще стане?
(втори вариант)
Че старият човек, който дава на всички хора, той е толкова натоварен, че не може
да
се мръдне от мястото
си
.
(втори вариант)
Даже ако натоварите една голяма кола, и тя не може
да
се мръдне от своето място.
(втори вариант)
Та новите идеи, ако не могат
да
ви направят
да
станете и
да
бъдете свободни,
да
напуснете старото
си
място, тя е неразбрана идея.
(втори вариант)
Ако в една съвременна кола вие турите 100 хиляди тона на железницата и закачите най-силния локомотив, ще може ли той
да
потегли тази кола?
(втори вариант)
Аз ще ви дам един пример, той е следующият.
(втори вариант)
Знаете ли колко тона може
да
кара една съвременна машина?
(втори вариант)
Това е един пример, който вие трябва
да
държите в ума
си
.
(втори вариант)
Да
кажем, 30 вагона по 10 тона колко правят?
(втори вариант)
Турите една идея в ума
си
.
(втори вариант)
Какво трябва
да
направите?
(втори вариант)
Вие изваждате вашето огнило и цъкате.
(втори вариант)
Ако вашето огнило може
да
запали праханта, вие можете
да
запалите и вашия огън.
(втори вариант)
Понеже всички същества, като се съблекат от всичките
си
тела, които имат, придобиват едно качество, че каквато и най-малка дупчица намерят, те имат желание
да
бягат.
(втори вариант)
Никакъв професор не питат, веднага изскачат навънка и се освобождават.
(втори вариант)
Направете сега вие превода.
(втори вариант)
И туй освобождаване на смъртта ние го наричаме раждане.
(втори вариант)
Да
го преведа на съвременен език.
(втори вариант)
Значи свършва училището и му дават диплом.
(втори вариант)
Запалите ли веднъж огъня, в дадения случай вие можете всичко
да
направите.
(втори вариант)
Тогава този кремък и туй огниво и тази прахан са намясто и всичко има смисъл.
(втори вариант)
Но в дадения случай, ако вашето огниво не може
да
произведе тия искри и праханта не може
да
се запали, вземете и ги изхвърлете навънка.
(втори вариант)
Но този, който се е съблякъл от всички облекла, като мине 40 пъти през тия 4 пътища на смъртта, един ден се домогне до тази дупчица, дето професорите минават.
(втори вариант)
Ако съвременната философия и съвременната наука не влязат в съприкосновение с вашия ум и с вашия живот, ако тия познания не могат
да
запалят праханта, която сега имате, и не могат
да
запалят огън тази наука и тази философия, хвърлете ги навънка.
(втори вариант)
Дръжте вашата идея в джоба
си
като една светиня.
(втори вариант)
Вие казвате: “Може ли
да
бъде туй?
(втори вариант)
”
Да
кажем, че може
да
бъде.
(втори вариант)
Но казвате: “Туй, което не съществува, ние не можем
да
говорим за него.”
Да
ви докажа, че неща, които не съществуват, могат
да
бъдат реални.
(втори вариант)
Сега ще ви оставя
да
мислите върху вашето огнило, вашия кремък и за вашата прахан.
(втори вариант)
Не. Хубаво, безпространствена е тя, но ако на тази точка й се даде тази динамическа сила движение, какво ще образува?
(втори вариант)
Точката сама по
себе
си
няма пространство, а като се движи, образува едно пространство А.
(втори вариант)
Пространство е
да
простреш нещо.
(втори вариант)
Значи в точката е вложена възможността
да
образува пространство.
(втори вариант)
Тя създава първото измерение.
(втори вариант)
Как го създава?
(втори вариант)
Има ли правата линия в
себе
си
широчина?
(втори вариант)
Няма. Но ако я подвижите в прав ъгъл на
себе
си
, какво ще образува?
(втори вариант)
Подвижете плоскостта в прав ъгъл на
себе
си
и какво ще образува?
(втори вариант)
Нямаше го, но отпосле се създаде.
(втори вариант)
Тогава казвам, може ли животът
да
произведе смъртта?
(втори вариант)
Смъртта не е в живота, но животът отпосле може
да
произведе смъртта.
(втори вариант)
Тогава казвам, и смъртта може
да
произведе живота.
(втори вариант)
Макар че смъртта не е живот, но смъртта може
да
произведе живот.
(втори вариант)
Ако животът може
да
се превърне на смърт, тогава и смъртта може
да
се превърне на живот.
(втори вариант)
Сега за размишление аз казвам тъй: ако смъртта се превръща в потенциална енергия, енергия в покой, може ли тази енергия
да
се превърне в кинетическа?
(втори вариант)
Може.
Да
турим, че кинетическата енергия представлява живота.
(втори вариант)
Докато има смърт, значи, докато има потенциална енергия, кинетическата може
да
бъде в действие.
(втори вариант)
Но докато има кинетическа енергия, може
да
има и потенциална енергия.
(втори вариант)
Кинетическата енергия и тя може
да
се превърне в потенциална.
(втори вариант)
Питам, какво я интересува онази младата мома
да
играе на хорото?
(втори вариант)
Вие казвате това е глупава работа
да
се играе.
(втори вариант)
Но философски какво я интересува
да
се върти?
(втори вариант)
Всяка една млада мома най-първо изучава кръга.
(втори вариант)
Вие минавате, гледате тия млади моми и момци, казвате тия работи са глупави.
(втори вариант)
Как наричате туй положение, когато всички неща се въртят?
(втори вариант)
Да
видите колко сложно изучава тя въпроса.
(втори вариант)
Сега тази е млада мома, минавам покрай нея и я питам: “Млада моме, защо играеш?
(втори вариант)
” Тя започва научно
да
ми доказва туй.
(втори вариант)
Между тия точки могат
да
се прекарат безброй прави линии.
(втори вариант)
И тя започва
да
прави тия прави линии около този център А.
(втори вариант)
И тя казва, когато всички точки се завъртят около своя център, ще се образува една фигура, която се нарича крива или кръг.
(втори вариант)
Сега дали тия точки се движат поотделно?
(втори вариант)
Ако една точка, която седи на еднакво разстояние от центъра, постоянно се движи, тя, за
да
се движи, трябва
да
има съответстваща точка, трябва
да
има някакъв идеал.
(втори вариант)
За
да
образува кривата линия.
(втори вариант)
Но питам, всички положения, всички линии на един кръг еднакви ли са?
(втори вариант)
(Ако е окръжност, всички точки са еднакво отдалечени от центъра.) Но отношенията на всички точки еднакви ли са?
(втори вариант)
(“Помежду
си
те нямат никакви отношения.”) Допуснете сега, че в този кръг гайдарджията е в центъра.
(втори вариант)
Следователно този център и той се движи, но с гайдата
си
, а всички моми и момци, които се въртят наоколо, са все точки на тази окръжност.
(втори вариант)
Питам, какви са отношенията на всички моми и момци, които се движат вътре?
(втори вариант)
Момата. Значи всички точки в кръга са все положителни и негативни.
(втори вариант)
И изведнъж чукът се спуска, той не допуща никой
да
дойде до наковалнята.
(втори вариант)
И вторият, който е дошъл, казва: “Тук не се живее.” Следователно между една мома и един момък може
да
има само един център.
(втори вариант)
И онзи, който се опита
да
влезе там, той ще намери смъртта.
(втори вариант)
Та в окултната наука има един разказ, няма
да
ви го приведа сега.
(втори вариант)
Какво са страданията в новата философия или в живота?
(втори вариант)
Страданията са един процес в тази наковалня.
(втори вариант)
Ти
си
мъртъв, казваш: “Животът няма смисъл, какво
да
правя?
(втори вариант)
” Най-после, като дойде този чук, като те бият, почнеш
да
мислиш, че животът има смисъл.
(втори вариант)
И у вас се заражда една философия, тъй както живеете на земята, мислите, човек, като има всичките удобства на земята, ще бъде щастлив.
(втори вариант)
Ти можеш
да
добиеш знание,
да
говориш на човечеството, това е измама.
(втори вариант)
Ако на земята ви се задоволят всичките ваши желания, последния ден, като ви се задоволи последното ваше желание, вие ще умрете, ще изгубите всяко съдържание.
(втори вариант)
Сега това са ред разсъждения за процесите, които съществуват в природата.
(втори вариант)
По някой път гвоздеят, който попада на наковалнята, казва: “Не зная защо дойдох тук.
(втори вариант)
4.
Дух Господен / Духът Господен
,
НБ
, София, 29.9.1929г.,
Какво е придобил от вярата
си
в този извор?
Ако е въпрос за слава и почести, ако е въпрос, името ви
да
бъде записано някъде, нека се напише там, дето никой не е в състояние
да
го заличи.
Друг вярва в хляба и
си
купува един хляб.
Какъв смисъл има
да
се напише името ви на дъска, отдето, на другия ден още, може
да
се заличи?
Като не могат
да
реализират стремежите
си
в света, хората казват: Трябва
да
вярваме в Бога!
Какво може
да
придобие човек с вярата
си
в хляба, или в парите, ако стомахът му е разстроен и не може
да
яде?
– Не, човек трябва
да
отиде по-далеч в своята вяра.
Какво ще се ползва той от вярата
си
в извора, ако не може
да
пие от неговата чиста, кристална вода?
Не е достатъчно само
да
вярва в Бога, но вярата му трябва
да
бъде такава, че
да
създаде от него истински човек.
Вярата на човека в нещо има смисъл, само тогава, когато това нещо може правилно
да
се използва и приложи в живота.
Ако вярата ви в Бога не е в сила
да
ви пресъздаде,
да
ви направи талантливи, гениални и свети хора, каква вяра е тази?
Възможностите на човека са два вида: външни и вътрешни.
Мнозина мислят, че като отидат на онзи свят, там всичко ще постигнат.
Външно, богатият има възможност
да
си
купи всичко, каквото пожелае, но няма вътрешна възможност,
да
се ползва от това, което
си
е купил: стомахът му може
да
е разстроен, или пък не знае правилно
да
се храни.
В първия случай – той всякога ще бъде гладен, а във втория – всякога ще преяжда.
На онзи свят не приемат бездарници и грешници.
Вътрешно, сиромахът има здрав стомах, знае правилно
да
се храни, но няма пари, не може
да
задоволи желанията
си
,
да
си
купи, каквото иска.
Първият казва:
Да
имах здрав стомах!
Вторият казва:
Да
имах пари!
Човек не може
да
бъде едновременно и музикант, и поет, и художник, и учен, и философ, но какъвто клон от науката или изкуството избере,
да
го усъвършенства.
Какво трябва
да
направят тия двама души?
Богатият, който разполага с много пари, трябва
да
даде част от богатството
си
на сиромаха.
– Най-право учение е това, което може
да
направи хората талантливи, гениални, светии, учени, философи, музиканти, истинолюбиви, любещи, и т.н.
Сиромахът пък, който разполага с вътрешно богатство, трябва
да
даде част от своето знание и разбиране на първия.
Обаче,
да
бъде вярващ човек, това не значи, че трябва
да
принадлежи към православната, към евангелската, към католическата, или към каква и
да
е друга църква.
Всеки човек трябва
да
даде нещо от
себе
си
.
Човек се ражда с нещо красиво в
себе
си
, но, за
да
може красивото
да
се развива, Духът Господен трябва
да
дойде върху него.
Като съзнава това, той никога няма
да
се осмели
да
простре ръка за просия.
Всеки човек има свой определен път, по който трябва
да
върви, за
да
се развива правилно.
Докато между хората става правилна обмяна, бедни няма
да
има, а просяци – още повече.
В такъв случай, просията съвършено ще изчезне.
Те отдалеч изпращат поздравите
си
, не се доближават.
Днес, обаче, една част от хората са външно богати, а вътрешно сиромаси, лишени от възможности
да
приложат своето богатство.
Втората категория хора са външно сиромаси, а вътрешно богати, но и те са лишени от условия
да
приложат своето богатство.
Така трябва
да
живеят и хората помежду
си
.
Религиозните хора разчитат на своята вяра в Господа, в Исуса Христа и мислят, че като умрат, ангели ще слязат от небето и ще ги занесат при Господа.
Всеки човек трябва
да
се движи по своя път, а на ближните
си
да
изпраща от своята светлина.
Когато завършат развитието
си
, планетите ще се посещават една друга.
В това отношение, те мязат на турците, които
си
въобразяват, че като отидат на онзи свят, ще се намерят пред планини от сладък пилаф, от който ще ядат до насита.
Слънцето, най–големият брат между планетите, ще покани всички планети на гости.
Въпрос е, дали ще намерят на небето това, което
си
представят.
Добре е, понякога, хората
да
си
въобразяват, че ще станат богати, учени, силни.
Като им устрои голям пир, всички планети ще се сбогуват и ще отидат по местата
си
.
Това ще ги насърчи,
да
могат
да
работят,
да
се стремят към нещо.
По този начин, ще се създаде нов свят, с нови закони и условия за нов живот.
За човека е важно
да
гледа на настоящето, какво, днес, може
да
постигне.
Те казват: Човек се ражда, живее, умира и отива на небето, отдето е дошъл.
Той трябва, съзнателно,
да
използва условията на настоящето,
да
си
приготви светло бъдеще.
След 40 – 50 години той отново се ражда на земята.
Какво трябва
да
направи богатият, в този
си
живот?
От живота, който днес прекарвате на земята, зависи вашият бъдещ живот.
И какво трябва
да
направи сиромахът?
От вас зависи –
да
бъдете цар или просяк.
Богатият трябва
да
пренесе богатството
си
, от едно място на друго.
Един персийски шах, богат и учен човек, не знаел, какво нещо е нещастието.
Всички клиенти на богатия човек са сиромаси.
Един ден той излязъл, вън от града, на размишление.
Ето защо, той трябва
да
пренесе част от богатството
си
при тях, в натура – във вид на жито, царевица, дрехи, обуща и т.н.
На пътя го срещнал един просяк, който го спрял,
да
му иска помощ.
Сиромахът пък, като счетоводител – приема нещата и записва, какво е получил.
Той държи точна сметка – какво и колко дават богатите.
Той
си
казал: Как смее този човек
да
ме спира на пътя!
Богатите ще бъдат съдени по списъците на сиромасите.
Шахът не му обърнал никакво внимание и
си
заминал.
Когато, в невидимия свят, съдят някой богат, сведения за неговите добри и лоши дела се взимат от сиромасите.
По-нататък, една бедна вдовица, с дете на ръка, срещнала шаха и го спряла с молба,
да
й помогне.
Ако наказанието му е по-голямо, отколкото трябва, богатият има право
да
апелира,
да
се провери, дали сиромасите не са направили някаква грешка в изчисленията
си
.
Той погледнал към нея, почудил се също за смелостта й и продължил пътя
си
, без
да
й обърне внимание.
Богатите пък, ще дават сведения за сиромасите.
Те ще се произнасят върху наказанието на сиромасите.
И богати, и сиромаси, всички ще бъдат съдени.
Ядосан от тези срещи, шахът се върнал у дома
си
.
Ако сиромасите са наложили по-големи наказания върху богатите, и ако богатите са наложили по-големи наказания върху сиромасите, делата се прекратяват.
Той
си
казал: Отде се намериха тези хора,
да
ми развалят мира!
Тогава и богатите, и сиромасите се изпращат отново на земята,
да
изравнят сметките
си
.
Като се уединил, шахът започнал
да
размишлява върху това, което видял и сега едва разбрал, какво нещо е нещастието.
Ако сиромахът е научил урока
си
като сиромах, той се отказва от счетоводителската
си
служба и заема друга някоя.
Той веднага извикал своя адютант, дал му една торба със злато и казал: Вземи тази торба и иди в града,
да
намериш онези трима души, които днес срещнах на пътя
си
.
Той казва: Не искам вече сиромах
да
бъда.
Като срещнеш просяка, ще му дадеш една шепа злато.
Наситих се на затвори, на съдилища.
На бедната вдовица ще дадеш две шепи злато, а на сакатия ще дадеш останалото.
От този ден, той редовно изпращал по един от слугите
си
в града,
да
раздават пари на бедни и нещастни, че като излиза на разходка,
да
не го спират и безпокоят с молбите
си
.
Като полежи в затвора, месец – два, той започва
да
се оправдава със сиромашията
си
.
Така той могъл свободно
да
се отдава на своите размишления.
Ами, ако богатият е в затвор, той с какво може
да
се оправдава.
Богатият се оправдава с това, че не занесъл навреме част от богатството
си
на сиромасите.
Не бях съвършен, но богатството
си
раздадох на бедни и нещастни.
Като му дотегне затвора, той казва: Не искам повече богат
да
бъда.
–
Да
, ти раздаде богатството
си
на бедни, но не от любов, а от желание –
да
не те безпокоят.
По-добре
да
осиромашея, отколкото
да
се занимавам с разнасяне на богатството
си
, от едно място на друго.
За
да
се научиш
да
служиш на ближния
си
от любов, ще те изпратя пак на земята, но не като цар, а като работник.
И богатият, и сиромахът носят отговорности.
И наистина, шахът се преродил, на земята, като син на беден работник.
Следователно, човек не трябва
да
бяга от отговорности в живота, но
да
ги изпълнява, точно навреме и правилно.
Бащата предал занаята на сина
си
.
Щом и богатият, и сиромахът изпълняват отговорностите
си
, и богатството, и сиромашията са намясто.
Един ден синът работил на едно високо здание, отдето паднал и счупил краката
си
.
Чрез богатството, човек може
да
развива такива добродетели, каквито, чрез сиромашията, не може.
Неспособен вече за работа, той се принудил
да
стане просяк.
И обратно: чрез сиромашията може
да
развива такива добродетели, каквито чрез богатството не може.
Отвреме–навреме Ормузд го запитвал: Как ти се вижда това положение?
Съвременните хора не разбират смисъла на богатството и сиромашията и без
да
мислят много, някои набързо се произнасят, че богатите хора са крадци и разбойници.
Други пък казват, че сиромасите са крадци и разбойници.
В момента, когато положението му станало много тежко, една бедна вдовица го прибрала в дома
си
,
да
го гледа, докато е жив.
Нито всички сиромаси, нито всички богати са крадци.
Питам: каква полза имате от Христовото учение, ако не искате хората
да
ви смущават?
Има крадци в света, но те не са нито само сиромаси, нито само богати.
Това значи,
да
носите само името християни, без
да
сте приели Христа в
себе
си
.
Другаде слушате
да
се казва, че учените развалят света.
Един индус решил
да
изучи живота, във всички негови прояви.
Като дошъл до духовния живот, той се натъкнал на големи противоречия, на въпроси, които не могъл
да
разбере, нито
да
приложи.
Това го довело до отчаяние, заради което решил
да
се самоубие.
Преди
да
изпълни решението
си
, той се обърнал към Бога, със следната молба: Господи, моля ти се, покажи ми правия път.
– Който знае пътя, той може
да
обърне някъде колата, но пак ще я оправи и ще продължи пътя
си
.
Дошъл съм до отчаяние, и ако не мога
да
се справя с положението
си
, ще се самоубия.
Обаче, който не знае пътя, той може
да
попадне в някоя задънена улица и мъчно може
да
се оправи.
Скоро след молитвата му, Христос се явил при него и му казал: Ти знаеш, че аз дойдох
да
спася света, като се пожертвах за него.
Който иска
да
бъде господар на положението, той трябва
да
върви пеш, че нито
да
обръща колата сред пътя, нито
да
влиза в задънени улици.
Ако искаш
да
ме следваш, започни
да
работиш.
Като не разбират законите на живота, мнозина казват:
Да
се оправи веднъж светът, че и аз
да
се оправя.
Така животът ти ще се осмисли и ще научиш и разбереш всичко, което днес не разбираш.
Индусът изпълнил съвета на Христа и започнал съзнателно
да
работи.
И защо трябва
да
чакат, светът
да
се оправи, че, след това, те
да
се оправят?
Ако чакат светът
да
се оправи, ще минат хиляди и милиони години.
Той преживял такива неща, за които, като апостол Павел, смело могъл
да
каже: „Око не е видяло и ухо не е чуло това, което преживях." – Защо този индус е дошъл до такива опитности?
Трябва ли човек
да
чака, всички хора
да
минат пред него, че тогава той
да
поеме същата пътека?
Много хора, религиозни и светски, мислят върху проявите на живота, но не могат
да
дойдат до такива духовни постижения, защото не мислят право.
Щом види, че много хора се блъскат по една и съща пътека, той трябва
да
вземе друга посока и по нея
да
се върне у дома
си
.
Съвременните религиозни хора не се нуждаят само от вяра в Бога, или в Христа.
Ако рече
да
чака, всички хора
да
се извървят, той трябва
да
се въоръжи с търпение.
Те се нуждаят от нещо съществено.
Тяхната вяра може
да
се уподоби на хубава, доброкачествена свещ и кибрит, с които постоянно се хвалят.
Защо трябва
да
чака той, хиляди години наред?
Те трябва
да
запалят своята свещ и
да
четат на нея.
С кибритените клечки те трябва
да
запалят своя огън, на който, зимно време,
да
се греят и
да
си
варят вода за пиене.
Веднъж свързани с Първата Причина на нещата, вие трябва
да
пазите тази връзка; и във всички моменти на изпитания и мъчнотии,
да
съзнавате, че в нея е живота, в нея е свободата.
Днес хората постоянно отлагат нещата за благоприятни времена и казват: Сега ще
си
поживеем, а като остареем, тогава ще служим на Бога.
Човек трябва
да
служи на Бога, именно, като млад.
– Каква опитност може
да
придобие човек, който, ден след ден, трупа дългове?
Колкото повече дълговете на човека се увеличават, толкова повече расте и отчаянието му, докато, един ден,
си
тегли куршум и свършва.
Докато е на земята, човек трябва
да
работи,
да
служи на Бога.
Щом отиде в другия свят, той трябва
да
учи закона на жертвата.
Куршумът нито оправя работите, нито разрешава задачите на живота.
Докато е млад, човек трябва
да
служи на Бога, за
да
не дойде до положение –
да
се поквари и
да
носи последствията на греховете
си
.
Той представя край на една философия, в която няма никаква логика, никакво оправдание.
Христос казва: „Духът Господен ме прати
да
благоветствувам на сиромасите".
– Защо се жени младата мома?
Духът Господен представя разумното, възвишеното начало, което може
да
посети човека и
да
работи в него.
– За
да
намери своя възлюбен – детето
си
, в което
да
внесе своята вяра, надежда и любов.
Дали ще Го приеме човек в
себе
си
, или не, това е друг въпрос.
Който служи на ближния
си
с любов, той е изпълнил предназначението
си
, а с това заедно, той е осмислил живота
си
.
Когато Духът Господен влезе в човека, той го праща
да
благоветствува на сиромасите разумното Слово.
Тази радост осмисля неговия живот и той съзнава
себе
си
като човек.
Ако Духът не влезе
да
работи в човека, неговата участ ще бъде като тази, на животните.
Този човек е готов на всички страдания.
Той понася страданията и изпитанията в живота
си
с радост и съзнание, че изпълнява волята Божия.
Без Духа Господен, човек не може
да
има никакво светло бъдеще.
„Духът Господен е на мене и ме проводи
да
благоветствувам на сиромасите." Няма по-велико нещо от това, Духът Господен
да
е на човека.
Това значи, Бог
да
е задна стража на човека, а човек
да
Му служи.
Всеки индивид, всяко семейство, всяко общество, пък и цялото човечество имат своя специфична мисия, която трябва
да
изпълнят.
Човек трябва
да
държи в ума
си
мисълта, че Бог е с него, заради което, трябва
да
изпълнява волята Му с всичката
си
чистота и безкористие.
Ако индивидът, семейството, обществото, народът и цялото човечество не изпълнят мисията, за която са предназначени, очакват ги страдания, разочарования и смърт.
„Духът Господен е на мене и ме помаза
да
благоветствувам на сиромасите".
И в ада
да
се намира, Бог ще смекчи страданията му.
Помазването е реална опитност, която човек изживява, вътре в
себе
си
.
Всеки трябва
да
дойде до тази опитност,
да
направи връзка с Бога.
Всички хора могат
да
минат през процеса на помазването, но по различен начин.
В тази връзка, именно, се крие силата на отделния човек, на семейството, на обществото, на народа, както и на цялото човечество.
Невидимият свят никога не дава еднакви опитности.
Няма двама души в света, които
да
са минали през еднакви опитности.
Ако човек попадне в херметически затворен салон, той може
да
прекара в него само известно време.
Скоро след това той ще почувства нужда от чист въздух.
Значи, всички хора, като се движат по точките на окръжността, със стремежа
си
към своята основна идея, се срещат в центъра на вселената, в центъра на Битието.
Всяко верую, което внася светлина в човешкия ум, топлина – в сърцето му, а същевременно, увеличава неговата доброта и разумност и го следва непреривно в живота му, е верую, което създава истинска връзка между човешката душа и Бога.
Кой може
да
се съмнява в такова верую?
„Духът Господен е на мене, защото ме проводи
да
благоветствувам на сиромасите".
Това виждаме и в геометрията.
Докато Духът Господен не е между хората, те се делят на близки и на далечни, на хора от различни народности и вери.
Когато една точка, в движението
си
, образува крива линия, еднакво отдалечена от една вътрешна точка, наречена център, получаваме окръжност – крива линия и кръг – пространство, заградено от тази крива линия.
Щом Духът Господен дойде между тях, всички народности, всички вери изчезват пред лицето им и те се чувстват като братя.
Всички точки на окръжността са еднакво отдалечени от центъра, но нямат еднакви прояви.
Тогава всички противоречия между хората изчезват.
Ако това разнообразие не съществуваше, кръгът не би могъл
да
се образува.
Всички хора не са еднакво готови
да
възприемат истината, обаче, няма защо
да
се чака, всички едновременно
да
я възприемат.
Сега, като се говори за душа, някои от съвременните учени и философи
си
задават въпроса: Как е възможно, душата, която е духовно начало, безпространствена,
да
живее във физическото тяло на човека, което заема място в пространството?
Който е узрял, той трябва
да
се прояви.
Какво представя безпространствеността, те не могат
да
обяснят.
Когато един от плодовете узрее, той пада от дървото, никого не чака.
Донякъде, само геометрията разглежда въпроса за безпространствеността.
Не е достатъчно само
да
узрее плодът.
Узряването на плода не разрешава всички въпроси.
Узряването на плода е само една възможност за проява на любовта.
Обаче, ако точката придобие някакъв импулс и започне
да
се движи, тя ще образува права линия, която заема пространство и придобива едно измерение – дължина.
Някой мисли, че като е узрял, като е станал Син Божий, всичко е разрешил, т.е.
И тук можем
да
зададем въпроса: Как е възможно, нещо безпространствено, при движението
си
да
образува нещо пространствено?
Ние можем
да
отговорим на въпроса, по следния начин: Всяко безпространствено нещо, при движението
си
, образува нещо пространствено.
Да
станеш Син Божий, това значи,
да
проникнеш в истинския живот, без
да
си
го придобил.
Към този живот трябва всеки
да
се стреми.
Като Син Божий, човек има задача
да
въплъти Бога в
себе
си
, в съзнанието
си
.
Без постигане на тази задача, всички учения остават безпредметни.
Ако плоскостта продължава
да
се движи под прав ъгъл, тя образува тяло, което има три измерения – дължина, широчина и височина, или дълбочина.
Постигне ли това нещо, човек става господар на условията.
Казвате: Как е възможно, Духът Господен, духовното начало,
да
присъства във физическия човек?
Представете
си
, че някъде на планината има един чист, дълбок извор.
Вие харесвате този извор и пожелавате
да
прекарате водата му във вашия дом.
За тази цел, започвате
да
копаете, за
да
пробиете път, от дома ви до извора.
Големи усилия, продължителна работа се изисква, за
да
постигнете това желание.
Вие копаете ден, два, три, месеци, години, векове, докато водата от извора потече във вашия дом.
Какво печели той с отричането
си
?
Един ден поглеждате към работата, която сте свършили и виждате, че ви остава само един метър земя, която трябва
да
изкопаете, за
да
постигнете целта
си
.
Колкото и
да
се отказва от дълга
си
, това е външен процес.
Този метър земя не е нищо друго, освен сегашният ви живот, през който, също така трябва
да
направите известни усилия.
Дълбоко в
себе
си
той знае, че дължи десет хиляди лева, но ги отрича, казва, че нищо не дължи.
Щом го разкопаете, водата ще бликне и във вашия дом.
Каквото и
да
прави човек, както и
да
се отказва от задълженията
си
, в края на краищата, законът ще го улови.
Тъй щото, когато казвате за някой човек, че е щастлив, че работите му вървят добре, това се дължи на факта, че той е работил в миналото
си
, а сега е разкопал останалия метър и се ползва от резултата на своите усилия.
Има хитри хора, които
си
служат с ред незаконни начини, за
да
се освободят от задълженията
си
.
Това значи,
да
бъде човек помазан.
Моля ти се, покажи ми полицата,
да
видя, кога трябва
да
я платя, забравил съм срока й.
Като се намери в трудно положение, започва
да
копае, но вижда, че е закъснял.
Банкерът изважда полицата, подава му я в ръката,
да
си
вземе бележка за сумата и срока на изплащането й.
Човек трябва
да
работи непреривно.
От деня на слизането
си
, от небето, до днешния ден, той трябва постоянно
да
работи,
да
не прекъсва връзката
си
с Бога.
Щом му остане само един метър
да
разкопае, той е дошъл вече до прага на Царството Божие.
Погледне натук-натам, не вижда никакъв човек около
себе
си
, който
да
се яви като свидетел.
Ще разкопае и последния метър, и водата на извора ще бликне в неговия дом.
Обаче, съществува един закон, според който, никой не е в състояние
да
скъса полица, подписана от природата.
Както човек може
да
пренесе водата – от великия извор на живота – в своята душа, така и богатството на своята душа трябва
да
занесе на небето.
Полиците на природата са написани на пергамент, който нито се разваля, нито се къса.
И тъй, каквото спечели на земята, човек трябва
да
го пренесе на небето.
Рече ли някой
да
къса този пергамент, той се полепва върху него и след това, никаква сила не може
да
го отлепи.
Не може ли
да
направи това, неговият живот остава безпредметен.
В това отношение, съвременните хора са дошли до заключение, че няма дело, извършено от човека, добро или лошо, което
да
не се отпечата върху лицето му, или върху кой и
да
е от удовете му.
Човек трябва
да
знае, че на земята не го чака щастие, удоволствия, но му предстои усилие, труд и работа.
На земята ще печели, ще придобива богатства, които трябва
да
занесе на небето и там
да
разполага с тях.
Кой каквото е вършил през живота
си
, добро или зло – всичко е отпечатано върху човека.
Това значи, Духът Господен
да
бъде на вас и
да
ви помаже,
да
благоветствувате на сиромасите.
Затова е казано в Писанието: „Няма скрито-покрито в природата.
Няма тайна, която
да
се не узнае."
В бъдеще, от делата на хората могат
да
се създадат интересни филми.
Без
да
подозира, човек непрекъснато играе роли в живота
си
, от които, той сам се учи, а покрай него и ближните му.
Когато някой се оплаква от
себе
си
, че е нетърпелив, това не се дължи нито на майка му, нито на баща му, но на самия него.
Мислете върху идеята: „Духът Господен е на мене и ме помаза." Разберете ли дълбокия смисъл на тази идея, и вие, като слепия, който прогледал, ще кажете: „Сляп бях едно време, но сега вече виждам." Много слепи хора има на земята: едни са слепи за физическия свят, а други – за духовния.
Човек трябва
да
има отворени очи и за двата свята.
Само при това положение той може
да
се нарече „човек с отворени очи." Той работи и на земята, и на небето едновременно: корените му са в земята, а клонете – на небето, в духовния свят.
Щом напусне работата
си
, спънката, която му е противодействала, веднага се премахва.
„Дух Господен е на мене, защото ме проводи
да
благоветствувам на сиромасите." Дето е Духът Господен, там е творчеството.
Те започват работите
си
и не ги свършват.
Благодарение на това, техните опити са излизали несполучливи.
Един християнин отива при един болен, иска
да
му помогне.
Той започва
да
се моли за него,
да
оздравее, но болният не оздравява.
Християнинът
си
казва: Втори път не правя такъв опит,
да
се излагам.
Той трябваше
да
постоянства,
да
приложи всичкото
си
търпение и тогава
да
очаква някакъв резултат.
Като свършил проповедта
си
, той чул един тих глас,
да
му говори отвътре: Излез на улицата и пред вратата на зданието ще видиш един сляп човек.
Тури ръката
си
на очите му и кажи: В името на Господа Исуса Христа, ти трябва
да
прогледаш!
Придружен от последователите
си
, той се спрял пред него, турил ръката
си
върху очите му, но в момента, когато трябвало
да
произнесе думите: „В името на Господа Исуса Христа, прогледай", дошло съмнението.
Той
си
казал: Ами, ако не прогледа?
Като видял, че може
да
се изложи пред хората, той се спрял, започнал
да
се колебае,
да
мисли, какво
да
прави и решил,
да
се помоли у дома
си
за слепеца,
да
не би опитът му
да
излезе несполучлив.
След този несполучлив опит, той се върнал в Русия.
Вавилонският цар, по това време, издал заповед към всички свои поданици:
да
отидат и се поклонят на техните идоли.
Всички негови поданици отишли
да
се поклонят на идолите, но тримата момци се отказали
да
направят това.
Завистници ги наклеветили на царя, че не искат
да
изпълнят заповедта му.
Те му отговорили: Нашият Бог, на Когото служим, е в състояние
да
ни избави от пламъците на огнената пещ, но и
да
не ни избави, ние няма
да
се поклоним на вашите идоли.
Каква вяра е тази, която може
да
се разколебае, от една огнена пещ?
За тази цел, Бог му дал два револвера,
да
се брани срещу неприятелите
си
.
Като се въоръжил добре, заекът
си
казал: Сега мога свободно
да
отида в гората, дето ще държа изпита
си
.
Като издържа изпита
си
, ще бъда назначен за градоначалник, в един от Божиите градове.
Заекът закачил револверите от двете
си
страни и влязъл в гората, като
си
казал:
Да
смее само, някой
да
излезе срещу мене!
Всеки, който се осмели
да
ме нападне, ще опита силата ми.
Заекът се вслушал, но толкова се уплашил, че хвърлил револверите и хукнал
да
бяга.
Като се убедил, че е вън от всякаква опасност, той се спрял и
си
казал: Господи, тази служба не е за мене.
Дай ми друга някаква служба.
Следователно, който решава големи, трудни задачи в живота, той не трябва
да
има заешко сърце.
Няма човек в света, който
да
не е минавал през мъчнотии.
Всички хора са минавали и минават през мъчнотии, с единствената разлика, че едни са устояли на мъчнотиите; други пък, още в началото, не са устоявали.
За
да
развие в
себе
си
нужната устойчивост, човек не трябва
да
се задоволява само с един опит.
Много опити, много усилия трябва
да
направи той, за
да
развие в
себе
си
морален устой.
Съвременните хора предприемат ред опити, но малцина успяват, защото лесно изпадат в съмнения и колебания.
Той мисли, че Бог не го слуша и се обръща към други, те
да
се молят за него.
– Всеки може
да
се моли за вас, но първо вие трябва
да
имате вяра.
Никой няма право
да
престъпва Божиите закони.
Мнозина искат
да
отидат направо при Господа.
Бог работи вътре в човека, а резултатът на Неговата работа се вижда отвън.
Търсете Бога в
себе
си
, а резултатът на неговата работа – вън от
себе
си
.
Англичанинът Хиншън изучавал, десет години наред, четвъртото измерение, но въпреки това, не могъл
да
си
обясни, къде се намира духовният свят и къде – Божественият.
За
да
разбере, донякъде само, духовния свят, човек трябва
да
се вглъби в
себе
си
, в своето съзнание.
Щом разреши въпроса, той излиза от съзнанието
си
, т.е.
За
да
се разреши даден въпрос, или, за
да
се реализира известно желание, първо, то трябва
да
мине през съзнанието на човека, там
да
узрее и после,
да
излезе навън.
3апример, някой иска
да
стане певец.
Той започва
да
мисли върху това свое желание.
Той пренася желанието
си
в мозъка, дето узрява.
Обаче, не се минава много време, той започва
да
пее.
Всички около него чуват гласа му и се възхищават.
Щом престане
да
пее, и гласът не се чува вече.
Учените, както и простите хора, често се запитват, какво може
да
им се говори и трябва ли
да
им се говори.
Някои хора казват, че трябва
да
им се говори, а други, че не трябва.
Това, което е излязло от човека при пението, ще пропътува пространството, но по-далеч от слънцето, няма
да
отиде.
За
да
докажат правотата на своя възглед, последните се спират върху животните и казват: Ето, никой не говори на животните, но въпреки това, те живеят, растат и се размножават.
На същото основание – и на хората може
да
не се говори, и те пак
да
си
живеят,
да
растат и
да
се развиват.
Да
говори човек, това е тъй необходимо, както и
да
яде.
До която планета стигне гласът на човека, такъв певец може
да
стане той: ако гласът му стигне до Марс, той ще стане певец на Марс; ако стигне до Юпитер, той ще стане певец на Юпитер; ако стигне до Меркурий, до Венера, или до Сатурн, такъв певец ще стане той.
През целия
си
живот, човек яде и говори.
Певецът на Венера обича
да
пее вечер, пред прозореца на някоя млада мома.
Ако само един или два пъти яде човек, това още не разрешава въпросите на живота.
Той взима китара в ръце, пее и свири на младата мома, докато се ожени за нея.
Щом се ожени за нея, той захвърля китарата настрана и престава
да
пее.
Човек трябва правилно
да
се храни, право
да
мисли и
да
чувства, както и право
да
действа.
Съвременните хора казват, че човек трябва
да
има вяра.
– Какво може
да
допринесе вярата на човека?
Тъй представен животът, това е една от неговите красиви страни.
Един ден, когато тези планети завършат своето развитие, те ще
си
ходят на гости.
(втори вариант)
Това става, ако богатите са наложили по-голямо наказание на сиромасите и ако сиромасите са наложили по-голямо наказание на богатите.
(втори вариант)
Тогава Господ ще пита сиромаха: „Какъв искаш
да
бъдеш?
(втори вариант)
Слънцето, техният най-голям брат, един ден ще повика всички планети на гости.
(втори вариант)
" „Счетоводител не искам
да
бъда.
(втори вариант)
То ще има за това специален голям салон и там ще покани всички планети - Венера, Марс, Юпитер, Меркурий и останалите.
(втори вариант)
Не искам вече
да
лежа по затворите.
(втори вариант)
Тогава и Земята ще простре една голяма маса и всички същества, които са около нея, ще бъдат на пир.
(втори вариант)
Сиромах не искам вече
да
бъда.
(втори вариант)
Заради сиромашията се продадох и лежах в затвора."
(втори вариант)
Всички ще кажат: „Ходихме на Слънцето и се върнахме и сега всички с новите придобивки ще започнем новия живот."
(втори вариант)
Колко сиромаси днес лежат в затвора от сиромашия.
(втори вариант)
Добре, като турят сиромаха в затвора, той се оправдава със сиромашията.
(втори вариант)
Казвате, човек се ражда, ще умре и след това ще отиде на небето.
(втори вариант)
Ами, когато богатият лежи в затвора, с какво се оправдава той?
(втори вариант)
Богатият казва: „Аз пък не искам повече богат
да
бъда.
(втори вариант)
При това първия път
си
бил цар, а после ще се преродиш като някой просяк.
(втори вариант)
Искам сиромах
да
бъда."
(втори вариант)
Един френски писател написал един хубав разказ, в който разправял за един персийски шейх, който бил много богат и учен човек, но не знаел какво нещо е нещастието.
(втори вариант)
Казвам, и сиромах
да
си
, и богат
да
си
- всичко лежи в изпълнението.
(втори вариант)
Един ден излязъл вън от града на уединено място за размишление, но по пътя го среща един просяк, който го спрял и му искал нещо.
(втори вариант)
Ако навреме не изпълниш задълженията
си
, пак носиш отговорност.
(втори вариант)
Той се почудил на неговата смелост как
си
позволил
да
го спре.
(втори вариант)
Обаче в богатството има една добродетел, която в сиромашията я няма.
(втори вариант)
Но шейхът
си
отминал, без
да
му обърне някакво внимание.
(втори вариант)
И в сиромашията има една добродетел, която в богатството я няма.
(втори вариант)
Казвате - всички богати хора са все крадци, разбойници.
(втори вариант)
И тя го спряла, но по същия начин шейхът
си
заминал, само учуден от смелостта й.
(втори вариант)
И всички сиромаси, всички бедни хора също така са крадци и престъпници. Не.
(втори вариант)
И той го спрял, но шейхът ядосан се върнал у дома
си
.
(втори вариант)
НАГОРЕ