НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
366
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
366
:
1000
резултата в
5
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Който слуша моите думи
,
НБ
, София, 4.8.1929г.,
Въпреки всичко, обаче, вие се натъквате на тия минуси и по този начин, се заблуждавате.
Христос казва: "Някой съградил къщата
си
на камък; и нападнаха върху нея ред изпитания, но тя устоя.
За
да
не се самоизлъгва, човек трябва
да
има такава мярка, с която точно
да
мери нещата,
да
знае истинското им тегло.
Друг пък съградил къщата
си
на пясък, но тя не устоя." Пясъкът представя външните условия на живота, към които всички се стремят.
Ученият трябва
да
си
служи с толкова чувствителни везни, с които
да
измерва теглото на най-малките величини.
Всички хора се стремят към външен, охолен живот, но не може
да
се разчита на този живот.
Същият закон има отношение не само към психическия, но и към физическия живот на човека.
Следователно, онези хора, които градят живота
си
на външни условия, ще имат съвършено различни резултати и последствия от тези, които градят живота
си
на вътрешни условия.
Запример: на трескавия дават известна доза хинин.
Всеки, който гради живота
си
на вътрешни условия, той е в съгласие с цялото Битие.
Обаче, ако, по невнимание, му се даде по-голяма доза, животът му се излага на опасност.
Който разбира този закон, той е в съгласие и с Мойсея, и с Христа.
Ето защо, когато се дават отровни лекарства на болните, дозата на тия лекарства трябва
да
бъде точно измерена, с най-чувствителни везни.
Той не може
да
бъде в противоречие с Мойсея.
Да
си
служим с такива везни и в психическия живот, това значи, всеки момент,
да
имаме будно съзнание към своите мисли и чувства,
да
ги различаваме като вредни и безвредни и с оглед на това,
да
ги допущаме
да
минават през съзнанието ни, само в точно определено тегловно отношение.
Мнозина не могат
да
се докоснат даже до малкия пръст на Мойсея.
Има мисли и чувства, толкова отровни, че, в един момент, могат
да
отровят човека.
Като са знаели това, от най-стари времена даже, в окултните школи не се е позволявало
да
влизат неподготвени ученици.
Преди
да
постъпи в окултна школа, ученикът трябвало
да
различава отровните мисли и чувства от безвредните, от възвишените и
да
знае, кои в каква доза
да
употребява.
Гражданските закони, които Мойсей създаде, говорят за това, че той бил умен човек.
Които не разбират този закон, те мислят, че човек е свободен
да
мисли,
да
чувства и
да
действа, както намери за добре.
И всеки, който не се е подчинявал на тези закони, той трябвало
да
носи последствията на своето непослушание.
Човек не е свободен
да
върши, каквото иска.
Някой дигне камък и пукне главата на приятеля
си
.
Следователно, ние трвбва
да
бъдем в съгласие с всички хора на миналите ввкове, които са имали същите стремежи, каквито имаме и ние днес.
Свобода ли е това?
Докато не гледат на нещата по този начин, хората никога няма
да
дойдат до вътрешно разбирателство, никога няма
да
придобият своето вътрешно равновесие.
Свободен човек е онзи, който може
да
се освобождава от ограничителните условия, при които се намира.
Съвременните хора поддържат мисълта, че човек трябва
да
бъде свободен, трябва
да
бъде съвършен.
Нима още не сме придобили това вътрешно равновесие?
До днес, на всички хора е платено за всяка молитва, за всяка работа, която са свършили.
И ние виждаме този свободен, съвършен човек,
да
плаче.
– Така е било в миналото, но така трябва
да
бъде и занапред.
С плача
си
, Той искаше
да
им каже: Аз направих всичко възможно, за
да
ви освободя от страданията ви, но вие не ме послушахте, не изпълнихте това, което ви проповядвах.
Речете ли, че достатъчно сте водили чист и свят живот, вие се връщате назад и губите всичко, каквото сте постигнали.
Речете ли пък,
да
се пресилите,
да
водите един неестествен живот на чистота и святост, ще минете за прекален светец.
Вие знаете пословицата за прекаления светец: „Прекаленият светец и на Бога не е драг." Един начин има, по който може
да
се води чист и свят живот.
Плачът на детето се определя от плача на майката: ако майката е плакала много, и детето ще плаче много; ако майката е плакала малко, и детето ще плаче малко; ако майката никак не е плакала, и детето няма
да
плаче.
Срещате един музикант, който ви казва: Аз зная
да
свиря по два начина – с китката и с цялата ръка.
Тъй щото, за
да
избегне от страданията, за
да
може лесно
да
ги понася, човек трябва
да
има правилни разбирания за нещата.
Как искате
да
ви свиря?
– Не, човек не може
да
свири, едновременно, по два начина.
Какво се иска от човека, за
да
има правилни разбирания?
Природата признава само един начин за правилно свирене.
Всички останали начини са човешки.
Обаче, има неща, които могат
да
се извършат или
да
се приложат само при известни условия.
Поглеждате топката, но не забелязвате никаква промяна.
Външно наблюдавани, тези центрове са на големина - като малки лешници.
Като знаете това, вие не можете
да
определите, кой седи по-горе – математикът, поетът, художникът, или ученият.
Като повдигнете температурата до 75°, 80°, 85°, 90° виждате, че снежната топка постепенно омеква и започва
да
се топи.
Като увеличите температурата до 90°– 100°, забелязвате, че снежната топка съвършено се стопява и се превръща на вода.
Обаче, ако съберете на едно място и математикът, и философът, и религиозният, и поетът, и художникът, и музикантът, вие ще имате целокупния човек, който съдържа всички способности едновременно.
Следователно, топлината от 90° – 100° е крайният предел, при който снежната топка може
да
издържа.
Над 90° топлина снегът не може повече
да
издържа.
Дойде ли до тази топлина, той непременно се стопява и превръща на вода.
Така е с водата само, но не и с всички тела.
Щом Бог е най-съвършеното същество в света, тогава, ние ли разбираме света по-добре, или Бог, Който го създаде?
Ако вземете парче желязо и го нагреете до 10°, то няма
да
се измени.
Съвременните хора често се запитват: Защо Бог създаде света по този начин, защо хората умират, защо боледуват?
Ако продължавате
да
увеличавате градусите, вече не с десетки, но със стотици, ще забележите, че едва към 600°–700° желязото започва
да
омеква, докато дойде до 900°– 1000°– 1200°.
Да
се задавзт такива въпроси, това значи,
да
критикувате Бога.
Сега,
да
се върнем към същественото у човека.
Сега, като имате предвид температурата, при която снегът се топи, както и тази, при която желязото се топи, къде можете
да
приложите тези примери в живота
си
?
Казвате, че човек трябва
да
дойде до известно място в този живот,
да
постигне нещо.
Каква аналогия можете
да
направите между тези явления и някои явления в живота ви?
Въпреки това, повечето хора умират, без
да
са достигнали до мястото, което им е било определено
да
стигнат.
При какви случаи, в живота
си
, ще приложите примера за стопяването на леда и при какви – примера за стопяването на желязото?
Много хора не са придобили даже половината от това, което им предстои, което Бог изисква от тях.
Всички свойства на водата, на желязото, както и на останалите елементи, имат приложение в много области на живота.
Никъде няма
да
срещнете човек, който
да
е постигнал това, което му е било определено, бил той поет, музикант, художник или философ.
Запример, съвременната медицина
си
служи вече и с лекуване с вода, по нов начин, наречен магнетически начин на лекуване.
Тази наука, този начин на лекуване не е познат още на всички лекари.
Обаче, докато не завършите програмата, която ви е дадена, нищо ново не можете
да
очаквате.
Христос казва: „Който слуша моите думи и ги прилага, ще го уподобя на човек разумен, който е съградил къщата
си
на камък." Аз засягам този въпрос, понеже, цялото човечество е човечество на нещастия.
Забелязано е, че известни болести се дължат на излишно количество вода в човешкия организъм.
За
да
се освободи организмът от излишната вода, лекарите практикуват първия метод: те поставят човека при такива условия, при такава топлина, при която, излишната вода
да
се изпари.
Ако пък количеството на желязото в човешкия организъм е в излишък, зараждат се друг род болести.
– Защото не може
да
използва възможностите, които се крият в нея.
За
да
освободят човека от излишното желязо в неговия организъм, необходимо е
да
бъде той поставен при такива психически условия, при коитоq желязото се топи и изпарява.
Всеки високо организиран човек, който не може
да
използва възможностите, които се крият в него, е нещастен.
Следователно, когато в човешкия организъм има излишък, от който и
да
е елемент, този излишък е причина за явяване на някаква болест.
За
да
се излекува от известна болест, човешкият организъм трябва
да
се постави на голямо напрежение, на голям огън, който
да
премахне излишъка от ония елементи, които препятстват на правилното развитие на човека.
Всеки религиозен човек, който се явява пред известно общество,
да
проповядва и нито хората го разбират, нито той ги разбира, е нещастен.
Лекарите делят болестите на активни и пасивни, на положителни и отрицателни.
Сега от всички се иска приложение на Христовото, на Божественото учение.
Каквато болест и
да
се яви в човешкия организъм, тя се дължи на мисълта на човека.
Да
приложи човек Божественото учение и Бог
да
бъде доволен от него, е едно нещо, а
да
не бъде доволен от него, е друго нещо.
Всяка отрицателна мисъл, в човека, ражда и съответни състояния.
Когато човек се занимава изключително с погрешките на хората, той дохожда до състояние -
да
привлича към
себе
си
астрални бактерии, които разстройват неговия организъм.
Всички се оплакват от страданията
си
, от болестите
си
и съжаляват, че благодарение на това не са изпълнили задачата
си
, не са изпълнили волята Божия.
Да
се занимава човек с погрешките на хората, това значи,
да
се свързва с тях и
да
носи лошите влияния на тия погрешки.
– И за това има изходен път: ако досега не са я изпълнили, сега могат
да
я изпълнят; и в бъдеще могат
да
я изпълнят.
Затова и Христос е казал: „Дето е мършата, там са орлите." Лошите мисли и чувства, у човека, представят мърша, около която се събират орли,
да
се хранят.
Ето защо, всички религиозни общества, пък и самото християнство, от най-стари времена още, е препоръчвало на хората чист живот.
Виждате, че, за
да
придобие търпение, болният, за когото се говори в Евангелието, е трябвало
да
чака, цели 38 години, около къпалнята, за
да
влезе във водата и
да
се излекува.
Христос казва: „Пази окото
си
чисто, за
да
бъде чисто цялото ти тяло." Чистотата, това е хигиена на душата.
Той каза на болния: „Стани, дигни одъра
си
и ходи!
Чистотата, светостта е най-голямата хигиена, до която християнството е могло
да
достигне.
" И до днес още, всички хора седят около същата къпалня, чакат,
да
слезе ангел Господен от небето,
да
размъти водата и който от тях пръв се хвърли във водата, ще бъде излекуван.
Днес пък, когато говоря за любовта, аз имам предвид най-съвършената хигиена, която може
да
се препоръча на съвременния свят.
Ето, две хиляди години вече са се изминали след Христа и всеки чака,
да
дойде неговият ред,
да
се потопи в къпалнята, за
да
се излекува.
Къпалнята, това е светът, болницата, в която съвременните хора прекарват по-голяма част от живота
си
и чакат своето изцеление.
Приложението на любовта в живота представя онова здравословно състояние на човешкия организъм, при което, човек може
да
изпълни своето предназначение.
Колкото и
да
чакат, обаче, те няма
да
имат никакви придобивки.
Не прилага ли любовта в живота
си
, човек не може
да
изпълни предназначението
си
, за което е дошъл на земята.
И днес, Христос казва на всеки човек, поотделно: „Стани, дигни одъра
си
и ходи!
Без материал никаква форма не може
да
се създаде.
Всеки се оплаква, че няма кой
да
го тури в къпалнята.
За
да
се изяви това същество, т.е., за
да
се материализира на физическия свят, то се нуждае от съответен материал.
Докато чакате ангел Господен,
да
слезе от небето,
да
размъти водата в къпалнята и
да
се намери някой,
да
ви пусне във водата, все ще ви изпреварят.
Обърнете се към Христа, Той
да
дойде при вас и
да
ви каже: „Стани, дигни одъра
си
и върви!
Тази форма на мисълта се нуждае още и от съдържание.
Така изявена, тя се възприема от ума на хората, които я прилагат в живота
си
.
И тъй, като слушате
да
ви се говори по този начин, казвате: Това е непостижимо.
Като знаят това, хората трябва
да
създават красиви форми на мисълта, които
да
се пълнят с красиво съдържание.
Да
служи човек на Бога,
да
изпълнява волята Му, е нещо неразбрано.
Това може
да
се постигне само с възвишената любов, която дава устойчивост на човешкия характер.
Хората се оправдават с неразбиране на волята Божия, но всъщност, много добре я разбират.
Ако материята, от която е съставена идеята, не е устойчива, идеята не може
да
живее дълго време на земята.
Ние виждаме, че от хиляди години насам, светът се пълни с идеи - едни изчезват, други се раждат, но малко са идеите, които съществуват от създаването на света досега.
Истинска идея е тази, която преживява своя създател.
– Ти
си
цял ангел.
Към такива идеи човек трябва
да
се стреми.
– Не виждаш ли някакъв недостатък в мене?
Съвременните религиозни хора поддържат в
себе
си
една преходна, неустойчива идея, вследствие на което не успяват.
– Никакъв недостатък не виждам.
Те казват, че Бог ще спаси хората, ще уреди работите им и чакат,
да
дойде това време.
Като се оженят, по невнимание, той й казва една сбидна дума и тя веднага се нахвърля върху него с думите: Ти
си
голям грубиян, невежа, човек без култура.
Тези хора се намират в положението на сина, който казва, че баща му ще купи обуща, дрехи, шапка, книги и ще го прати на училище.
– Защото исках
да
се оженя за тебе.
Бащата може
да
купи на сина
си
всичко, което е необходимо, за
да
го прати на училище, но влезе ли в училището, синът сам трябва
да
учи.
И тогава виждах всичките ти недостатъци, но исках
да
постигна целта
си
.
Бащата не може
да
учи за сина
си
, той не може
да
го спаси.
Щом постигнах целта
си
, свободно мога
да
ти кажа, какво мисля за тебе.
Ако бащата живее добре, неговият живот не може напълно
да
се предаде на сина.
– Тогава и аз ще ти кажа, че
си
лицемерка, фалшива жена.
До известна степен, синът може
да
се влияе от добрия живот на баща
си
, но вън от това влияние, той трябва
да
приложи и своето собствено добро.
Както виждаш, какъвто съм аз, такава
си
и ти.
Щом е така, нека се разделим,
да
бъдем свободни,
да
не се измъчваме.
Че Христос живял добре, че имал знания, че бил свят човек, това не подразбира, че и хората, след Него, ще бъдат такива.
– Това са несъществени неща в живота, пред които ние не трябва
да
се спираме.
Такава е съвременната християнска философия, в резултат на която виждаме, че светът цъфти, но не вързва.
Дефектите, недостатъците не са присъщи на нашето естество, вследствие на което, ние можем
да
се освободим от тях.
– Не, когато един се мъчи, това не показва, че и другите трябва
да
се мъчат.
Следователно, за
да
се освободи от всички свои дефекти и недостатъци, човек трябва
да
се свърже, в съзнанието
си
, с всички напреднали души, които са завършили развитието
си
.
Който не е запознат, поне с една от тия души, той не може
да
се освободи от своите слабости и недъзи.
Когато един се мъчи, другите трябва
да
търсят причините за това мъчение и
да
го избягват.
Тъй щото, който иска
да
бъде ученик, той трябва
да
бъде във връзка с три същества: с Бога, с един от ангелите в невидимия свят и с човека, представител на човечеството на земята.
Когато един живее добре, другите трябва
да
прилагат неговите методи в живота
си
и
да
го подражават.
Който не познава тези три същества, каквото и
да
се опитва
да
говори, всичко е празна работа.
Нищо не се дава наготово.
Работа, приложение се иска от всички хора.
За него знаем, че съществува, но дали останалите двама, съществуват, за тях нищо не знаем.
Едно трябва
да
се има предвид, а именно: във всички времена и епохи е имало напреднали души, които са образували ядрото на истинските учени, на високо духовните хора в света.
Като не могат
да
намерят двамата, хората казват: Първият е Бог, Който е горе някъде.
Известно е, че, за
да
се прояви на земята, човек се нуждае от форма.
Без форма той не може
да
се прояви.
Когато дойдат до човек, който има високи идеи, за него казват, че е Божествена душа.
И наистина, ние виждаме човека
да
се проявява чрез ръцете, чрез краката, чрез очите, чрез ушите
си
и т.н.
Следователно, човек трябва
да
бъде запознат с Бога, с ангелите и с цялото човечество.
Значи, всяка форма, малка или голяма, се нуждае от известни органи, които
да
изпълняват съответни за тях функции.
Който има тези три познанства, той е поставил живота
си
на такава основа, върху която може
да
гради.
Като влезе в училището, този човек ще бъде доволен, че може
да
учи и
да
се развива.
Следователно, всички напреднали души представят форми, чрез които Бог се изявява на физическия свят.
Те са носители на Божествените идеи.
На каквито мъчнотии и
да
се натъкне, той ще се справя лесно.
Като не разбират тия неща, хората са започнали
да
обожават тия ръце, крака, очи, уши и са ги превърнали в идоли.
Ако всички, които ме слушате сега, имате това познанство, салонът, в който сте днес, моментално ще светне.
Ето защо, когато Мойсей извел еврейския народ от Египет, той им дал десет заповеди.
Щом това не става, можем
да
заключим, че инсталацията на тази светлина не е здрава, има някаква повреда в нея.
В една от заповедите е казано: „Не се кланяйте на никакви богове, освен на Единния, истинския Бог." Всички божества не са нищо друго, освен напреднали души, носители на Божествени идеи.
От всички се иска прилагане на тези идеи.
Евреите са разбирали добре тази заповед и затова им е казано, че човек, първо, трябва
да
възлюби Господа с всичкото
си
сърце, с всичкия
си
ум, с всичката
си
душа и с всичката
си
сила, а после,
да
възлюби и ближния
си
, като
себе
си
.
Има начини, чрез които, инсталацията може
да
се поправи.
Обаче, във времето на Мойсея, не е имало условия,
да
се изпълни тази велика заповед.
След Мойсея идват по-добри условия, които разшириха сърцата на хората и Христос даде заповедта: „Почитай баща
си
и майка
си
, ако искаш
да
ти е добре." От десетте заповеди на Мойсея, евреите, както и християните, са изпълнявали и до днес изпълняват само осем.
Но с числото осем нищо не може
да
се постигне.
Той развил тази мисъл в следните думи: „Който слуша моите думи и ги прави, ще го уподобя на человек, който е съзидал къщата
си
на камък".
Тази е причината за неуспеха на всички християнски народи до днес.
Същото мога
да
ви кажа и аз: Ако слушате моите думи и ги приложите, ще бъдете подобни на человек, който е съзидал къщата
си
на камък.
Когато Христос дойде на земята, Той остави настрана осемте заповеди, а се спря, главно, върху две от тях, именно върху следните: „
Да
възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото
си
сърце, с всичкия
си
ум, с всичката
си
душа и с всичката
си
сила." По-нататък, Той казва: „Върху тези две заповеди лежи целия закон." Който изпълни тези две заповеди, останалите осем лесно се изпълняват.
Обаче, малцина могат
да
забележат разликата между горните две заповеди и останалите осем.
Който иска
да
приложи учението на любовта, т.е.
великия закон на любовта, според който е съграден сегашния живот, той трябва
да
изучава
себе
си
.
Кой човек е най-важен: който знае
да
дроби хляб; който знае само
да
го меси, а не меси; или, който знае
да
меси и омесва хубав хляб?
Съвременните хора са дошли в развитието
си
до едно положение, по-горе от което не могат
да
се повдигнат.
Кой е по-учен човек: който може
да
намалява погрешките на хората; или, който може
да
им помогне -
да
се развие хубавото, красивото у тях?
– Защото, като им се изнесат някои истини, те започват, едни на други,
да
се подиграват.
Тази черта се забелязва особено у българите, които не оценяват нещата и са готови
да
се подиграват,
да
се подсмиват.
Често казвате, че някой човек е красив.
Лесно е
да
се каже, че някой човек е красив, но трябва
да
се отбележат чертите на красивия човек, всеки
да
познава красотата.
Като придобие знание, той накриви шапката
си
и за нищо не иска
да
знае.
Като се казва, че някой човек е красив, вие трябва точно
да
определите формата на очите, на носа, на устата му.
Знанието е свещено нещо и от него зависи повдигането на човека.
Не е достатъчно само
да
кажете, че някой човек има красиви очи, но трябва
да
знаете, какви са красивите очи.
Затова, вие трябва
да
имате към него всичкото уважение и почитание.
Като го разглеждате с окото на естетика, ухото седи, някак особено, прилепено отстрана на главата, има нещо неправилно.
Ако за знанието, което ви преподава, иска
да
му се плаща, той е на крив път.
Ако пък не уважавате този, който ви дава знание, и вие сте на крив път.
Да
, но правилно развитото ухо определя човешката разумност.
Чрез когото и
да
дойде, той е носител на Божественото.
И тъй, за
да
даде път на Божественото в
себе
си
, човек трябва
да
бъде смел,
да
воюва със злото в
себе
си
.
В това направление, човек е постигнал нещо повече, но все още има
да
работи, не е напълно усъвършенстван.
Ако носът у човека е малко закривен надолу, във вид на кука, това показва, че песимизмът взима надмощие пред оптимизма.
– Не, героят не разсъждава така.
За
да
се освободи от песимизма
си
, човек трябва
да
измени формата на носа
си
.
Героят знае, че той трябва
да
уреди своя вътрешен живот,
да
дойде в съгласие с всички велики и мощни души, които са живели преди него.
Те му казват: Понеже ти
си
герой, като нас, ние сме готови
да
те подкрепим.
Те искат всичко
да
знаят, всичко
да
видят и разберат.
И в Писанието е казано: „Страхливите няма
да
влязат в Царството Божие".
Любопитството е вътрешно чувство, слабост, от която човек трябва
да
се освободи.
Значи, само смелите, решителните във всяко отношение, могат
да
влязат в Царството Божие.
Ако любопитството е нормално развито, то служи като подтик на човека,
да
расте и
да
се развива.
В този смисъл, всеки човек, който е приложил Христовото учение, той е съградил къщата
си
на камък.
Този човек може
да
издържи на всички изпитания и изкушения.
Човек трябва
да
работи върху
себе
си
,
да
придобие възвишения, идейния живот.
Съвременните хора искат
да
бъдат уважавани и почитани, но, за
да
бъдат уважавани и почитани, те трябва
да
имат знание, любов; те трябва
да
бъдат силни, здрави.
Може ли слабият, хилавият човек
да
не почита един герой като гръцкия Херкулес, или като българския Крали Марко, или като израилския Самсон?
Такива герои не могат
да
не се почитат и уважават.
Всички хора трябва
да
вървят по пътя на тия герои.
Те не са само физически силни хора, те притежават и умствена, и духовна сила.
Това показва, че човешкият дух трябва
да
се движи, едновременно, в три посоки: той трябва
да
развива в
себе
си
физическа, умствена и духовна сила.
Христос казва: „Който има уши
да
слуша, нека слуша." Това значи: Само разумният човек, само героят може
да
слуша добре.
Който не е разумен, той не може добре
да
слуша.
Те търсят нещо, без
да
знаят, какво е това, което търсят.
Слабият човек иска
да
бъде здрав, красив, учен, но какво нещо е красотата, учеността и здравето и как ще го постигнат, не знаят.
Те мязат на един младеж - американец, който свършил гимназия в Америка, но пожелал
да
следва в Германия - по философия.
За тази цел, той отишъл при един виден германски професор по философия и му казал: Господин професоре, понеже нямам много време за следване, искам, в най-скоро време,
да
свърша курса по философия.
Професорът го изслушал и му казал: Виж, младо момче, ще ти дам два метода,
да
видиш, как природата постъпва.
Ти ще избереш един от двата метода.
Те са следните: когато природата иска
да
създаде дъб, тя употребява сто години; когато иска
да
създаде тиква, тя употребява само шест месеца.
Правилното слушане се определя от това, как човек поставя ухото
си
.
Тъй щото, ако искаш, в няколко месеца само,
да
свършиш курса по философия, и това може
да
стане, но и резултатите ще бъдат съответни.
Умният човек поставя ухото
си
, за слушане, по един начин; глупавият – по друг начин.
Когато наблюдавате човека, веднага можете
да
познаете, правилно ли слуша той, или не.
Те искат, в малко време,
да
имат големи постижения.
По линиите, по формите на човешките постъпки можете
да
познаете, какъв е човекът.
Децата искат преждевременно
да
станат възрастни; възрастните искат преждевременно
да
станат стари, защото мислят, че по този начин ще придобият мъдрост и знание.
Същото може
да
се каже и за слушането.
Един възрастен господин, чужденец във Франция, вижда, че едно малко дете пуши тютюн.
По слушането на човека, по ъглите, образувани от поставяне на ухото, можете
да
познаете, какъв е даден човек.
Той спира детето и му казва на французки език: Слушай, дете, не е хубаво толкова рано, на такава възраст,
да
пушиш тютюн.
Величието на една държава се заключава в това,
да
има деца, но разумни, а не
да
няма деца.
Като наблюдавам живота на съвременните хора, виждам, че кой как се натъкне на някаква мъчнотия, казва: Лесно ще се справя с тази мъчнотия.
Това зависи от степента на човешкото съзнание, или, от степента на Божественото съзнание в човека.
Що се отнася до човека, за него е необходимо, понякога,
да
се движи и в двата свята – и във външния, и във вътрешния, т.е.
– Дали се справя лесно или мъчно, това е друг въпрос; важно е, че той не иска
да
признае своята слабост.
„Който слуша моите думи." Всички хора слушат, но всички еднакво не разбират.
Пушенето на тютюн показва една слабост у човека, от която той не може лесно
да
се освободи.
Това зависи от чувствата и способностите на човека.
Същото може
да
се каже и за пеленачето.
Кой каквото
си
мисли, това слуша.
Докато е в пелени, детето не може
да
не се цапа.
Един селянин среща съседа
си
, който се връща от града и го пита: Къде
си
ходил, дядо?
Можете ли
да
наречете това дете герой?
– Купих
си
калпак.
Можете ли
да
му дадете кръст за храброст?
– Къде
си
ходил?
Един ден, когато порасне, когато излезе от живота на пелените, тогава можете
да
разчитате на неговата сила.
Тогава може
да
се говори за него, че е герой.
Ако някое от съществата на невидимия свят, у което всички сетива са развити в съвършенство, погледне към вас, ще
си
състави понятие като за малки деца, които едва излизат от своето детинство.
Единият иска
да
му се отговори направо, категорично, а другият му отговаря така, че изключва въпроса на първия.
Съвременните хора се намират в положението на онези професори по музика, които преподават на учениците
си
по свой, специфичен метод.
За първия е важно
да
знае, къде е ходил съседът му.
Ученик следвал десет години музика при един от тия професори, който го учил
да
свири с цялата
си
ръка, т.е.
За втория е важно, че
си
е купил калпак.
движението на ръката
да
става от рамото надолу.
Ако стане нужда
да
отиде при друг професор, той му препоръчвал друг метод: движението на ръката
да
става само в китката.
И ученикът започва
да
прилага този метод.
Когато някой казва, че е ходил на черква, това е все едно, когато някой казва, че трябва
да
си
поживее малко.
Рече ли
да
промени и този професор, ще попадне на друг, който ще иска
да
приложи своя метод: движение на ръката от рамото надолу.
Да
разбере човек вътрешния смисъл на живота, това значи,
да
съпоставя нещата правилно.
Следователно, онзи, който слуша Христовите думи и ги прави, само той може
да
се уподоби на човек, който е съзидал къщата
си
на камък.
През всичкото време, той е изучавал само това, как
да
движи ръката
си
.
В Писанието е казано още: „Съзиждайте се като тела духовни, като живи камъни." Учените разглеждат камъните в природата като мъртви тела, а Писанието ги счита за живи тела.
Едно е важно за ученика:
да
напредва.
Писанието
си
служи с всичко, което съществува в природата, като условия за уподобяване, с цел, духовните неща
да
станат понятни за човешкия ум.
„Който слуша моите думи." От слушането зависи развитието на човешкия ум; от слушането зависи успеха или неуспеха в живота на човека.
И трите метода имат свои добри и лоши страни.
След като се домогне до това слушане, човек пристъпва към третата фаза на слушането -
да
приложи това, което е слушал.
Всички хора се мислят за многознаещи, за учени, но кой е истински учен човек?
Ако ученикът по цигулка слуша, как учителят му свири, а сам не се упражнява и не прилага, той нищо няма
да
постигне.
Истински учен е онзи, който знае
да
превежда явленията в природата.
Да
слушаш само, без
да
прилагаш, каквото
си
слушал, това е първата фаза на слушането.
Той трябва
да
познава езика на природата и
да
си
служи с него.
Ученикът трябва
да
слуша, как учителят му свири и веднага
да
приложи това, което е научил.
Запример: според езика на природата, движението на цялата ръка означава едно нещо; движението на китката само – друго нещо, а движението й от лакета надолу – трето нещо.
Този е правият път за създаване на връзка между ученика и учителя.
2.
Промени в света
,
ООК
, София, 7.8.1929г.,
Обикновените хора, които не познават Бога,
си
създават свои богове, на които приписват качества подобни на своите.
Като изпаднат в някакво затруднение, те казват: Бог знае всичко.
–
Да
, Бог знае всичко, но вие не знаете всичко.
Бог е силен, но вие сте безсилни.
Тъй щото не е достатъчно човек само
да
говори, но трябва
да
има ясна представа за
себе
си
.
Не е достатъчно човек само
да
желае свобода, но той трябва
да
знае, че външната свобода се обуславя от вътрешната свобода на неговите чувства, мисли и постъпки.
Не е ли минала през съзнанието, тя не може
да
има такива резултати, каквито очаквате.
Външно тази постъпка може
да
е права, може
да
е истинна, но ако не е минала през съзнанието, хората не я приемат.
Защо всички хора не могат
да
приемат истината?
Истината е скъпоценен камък, който може
да
се притежава само от богатите или от ония, които силно го желаят.
Наистина, ако всички хора могат
да
си
доставят скъпоценни камъни, в скоро време тия камъни щяха
да
се обезценят.
Ако човек би постигнал всичко, каквото пожелае, сами по
себе
си
желанията му биха се обезценили.
Има неща, които не могат
да
се постигнат лесно.
Само онзи човек може
да
си
купи скъпоценен камък, който го оценява и който има пари.
Като види скъпоценния камък той е готов
да
даде за него всичко, каквото има.
Който има пари, но не ги дава за скъпоценния камък, той не го е оценил, както трябва.
В разбиранията
си
този човек стои по-ниско от бедния, който е готов и живота
си
да
заложи, но
да
придобие скъпоценния камък.
Същото може
да
се каже и за истината.
Само онзи човек може
да
придобие истината, който е готов
да
пожертвува всичко за нея.
Човекът на истината се движи свободно всред бурите и вълните на живота, без
да
потъва.
Той има тежест подобна на тези, които турят в параходите,
да
ги държат в равновесие.
Изгуби ли тази тежест, параходът започва
да
се клатушка на една и на друга страна, а може и
да
потъне.
Докато е на земята, човек се нуждае от известна тежест, т.е.
Кой човек е готов
да
възприеме истината?
Представете
си
, че срещате млада, красива мома, която ви предава истината.
Ако възприемете истината от младата мома заради красотата й, вие не сте готови още за истината.
За
да
възприеме човек истината за самата истина, той не трябва
да
се влияе нито от грозотата, нито от красотата.
Истината е неподкупна, никой нищо не може
да
й придаде, нито
да
отнеме.
Истината стои над всички външни форми.
Грозотата не я опетнява, но и красотата не може
да
й придаде нещо особено.
Онзи, който при възприемане на истината се влияе от външните форми на нещата, той е лишен от онова дълбоко, вътрешно разбиране, което му препятства
да
вижда нещата ясно.
Ако вярваш, че богатият може
да
ти даде голяма сума на заем само защото е богат, ти не
си
готов още за истината.
И ако не вярваш, че бедният може
да
ти даде същата сума на заем, само защото е беден, и в този случай не
си
готов за истината.
Истината се изявява еднакво и чрез богатия, и чрез сиромаха.
Хората не могат
да
възприемат истината, благодарение на заблужденията и противоречията, които имат в
себе
си
.
За свое оправдание те казват: Какво
да
правим, когато животът е такъв?
Не, животът, през който сегашните хора минават, е относителна действителност.
Ако животът на сегашните хора беше идеален, те трябваше
да
бъдат свободни, външно и вътрешно,
да
се разбират добре,
да
имат правилни отношения помежду
си
като между здрави организми.
И тъй, докато между хората не съществуват правилни отношения, те са далеч от идеалния живот, те не са още здрави хора.
Той не се оплаква от нищо, не страда физически от никаква болест.
Той е готов
да
помага на всички.
Има ли най-малка болка в
себе
си
, човек губи своето разположение.
– Какво трябва
да
прави тогава?
–
Да
работи.
Всяка болка, колкото малка
да
е, има свои духовни причини.
Тя показва, че човек е направил някакво отклонение в живота
си
, макар и микроскопическо, което трябва
да
изправи.
Като намери причината на своята болка, човек трябва
да
работи върху
себе
си
, за
да
я отстрани.
Ако имат пари, добре е
да
търсят лекари.
Има болести, на които обикновеният лекар не може
да
помогне.
Здравият човек се отличава по това, че познава добре проявите на природата и лесно се справя с тях.
Както на физическия свят стават депресии, така и в духовния, т.е.
в психическия свят на човека стават депресии.
Понеже знае, че между явленията на физическия и на духовния свят има известна зависимост, той може
да
си
обяснява причините на всички промени в своя живот.
Щом е дошъл на земята, човек не може
да
се освободи от влияния: физическият му живот се влияе от духовния, а духовният – от физическия.
Колкото
да
се пази от влияние, човек все ще се подаде на влиянието на чужди мисли и чувства.
Като знае това, човек се стреми
да
придобие вътрешна свобода,
да
не се поддава на чужди влияния.
Стремежът на човека към освобождаване показва, че съществува вътрешна хигиена, която той трябва
да
придобие.
Ще кажете, че за
да
дойде до вътрешната хигиена в
себе
си
, човек трябва
да
има прави възгледи.
Мисли, чувства и постъпки, които се диктуват от някаква мода, не са прави.
Неща, които се ръководят от модата, са мъртви.
Обаче всички неща, които стават по законите на природата, са живи и постоянни.
Обаче, ако природата хвърли някоя от своите бои, тя няма
да
го оцапа.
Те имат живот в
себе
си
.
Иска ли
да
придобие вътрешна свобода, човек трябва всеки ден
да
внася по нещо ново във своите възгледи.
Докато не освободи ума, сърцето и волята
си
от угнетителните условия, при които се намира, човек не може
да
придобие своята вътрешна свобода.
Една от задачите на човека е
да
извоюва своята свобода.
Човек сам се е заробил, сам трябва
да
се освободи.
Бог може
да
даде на човека методи за освобождаването му, но по никой начин Той сам няма
да
го освободи.
Който сам се е заробил, той сам трябва
да
извоюва свободата
си
.
Бог може
да
му помогне само тогава, когато види готовността му
да
пожертвува всичко за придобиване на свободата
си
.
Някои хора казват, че не трябва
да
правят жертви за една гола свобода, за една гола истина.
Който мисли, че свободата и истината са голи неща, той не разбира нито свободата, нито истината.
Истината и свободата никога не могат
да
бъдат голи.
Истината е вечното начало в живота, което не може
да
се сравнява с нищо.
Който не е готов
да
пожертвува всичко за истината, той не може
да
познае Бога, не може
да
види Неговото лице.
Като не искат
да
използуват разумно условията на физическия свят, мнозина
си
въобразяват, че могат
да
видят Божието лице след смъртта
си
.
Наистина, след смъртта
си
човек може
да
види много неща, но всичко, каквото види, няма
да
го ползува.
Докато е на земята човек вижда слънцето, но той не знае нищо за него.
Преди всичко слънцето, което човек вижда, нито е такова, каквото е в действителност, нито е на това място, на което е всъщност.
Какво нещо е слънцето в действителност, къде е неговото място в природата, това малцина знаят.
В пътя на развитието
си
човек постепенно се домогва до истината, до онези положителни знания, които представляват стремеж на неговата душа.
Коя истина може
да
направи човека свободен?
Той е честен, защото е богат, няма нужда от пари.
Казват за друг някой, че не е честен, защото е беден, лишен от хляб и като се намери пред изкушение, позволява
си
да
бърка в чужди каси.
Ако богатият е честен по причина на богатството
си
, което задоволява всичките му материални нужди, къде е истината тогава?
И ако сиромахът не е честен по причина на сиромашията
си
, която го заставя
да
лъже и
да
краде, къде е истината?
Богатството скрива греха на човека, а сиромашията го разкрива.
От гледището на истината и богатият, и сиромахът са грешни, само че грехът на богатия не е проявен, а на сиромаха е проявен.
Като видите, че някой коленичи, вдига ръцете
си
нагоре и се моли, ще знаете, че той е богат човек, моли се за богатството
си
.
Видите ли, че някой върви недоволен, от нищо не се интересува, ще знаете, че той е крайно беден човек, няма за какво
да
се моли.
Всеки мисли само за
себе
си
.
По отношение на Бога и двамата се ръководят от правилата на модата.
Единият се води по правилото, че е модно човек
да
се моли.
Другият казва, че не е модно човек
да
се моли.
И богатият, и бедният трябва
да
работят във всички области: в областта на своите мисли, чувства и постъпки.
Казвате, че трябва
да
се живее добре.
Може
да
чуете много истинни неща от някого, които
да
не ви харесват, но това не значи, че те не съдържат истината в
себе
си
.
Само онзи може
да
разбере истината, който не се спъва от външните, от преходните положения на нещата.
Когато по отношение на другите човек постъпва както към
себе
си
, той е дошъл до правилно разбиране на истината.
Който е придобил истината и живее в нея, той трябва
да
бъде образец във всичко.
Иска ли
да
намери истината, той трябва
да
бъде абсолютно чист в мислите, в чувствата и в проявите
си
.
И като намери истината, той ще види, че тя е това начало, на което нито може
да
се прибави нещо, нито
да
й се отнеме.
Които не търсят истината, казват, че не може
да
се живее без грехове.
Да
живее човек в грехове и престъпления, това значи
да
живее в робство.
Аз говоря за първичния грях, който е начало на всички грехове.
Който държи тази мисъл в ума
си
, той е радостен и весел, готов за всякаква работа.
Той е доволен от живота, от проявите на всички живи същества.
Във всичко той вижда Бога.
Този човек може
да
каже за
себе
си
, че молитвата му е чута.
Онзи, който е недоволен от живота, който постоянно критикува Бога, че не е създал света както трябва, той е изложен на ред нещастия и болести.
Като знае много, като не одобрява това, което Бог е създал, нека сам
си
помогне.
Щом се намери в безизходно положение, той започва
да
се моли на Бога.
Като се моли или ще получи отговор на молитвата
си
, или няма
да
получи.
Ако не получи веднага отговор на молитвата
си
, това не значи, че Бог не иска
да
му отговори.
Не е дошло още времето
да
му се отговори.
Фактът, че при всички трудности, на които се натъква, човек продължава
да
живее,
да
се радва и скърби, показва, че молитвите му са приети.
Едно трябва
да
знае човек: иска ли
да
уреди работите
си
,
да
изправи външния
си
живот, преди всичко той трябва
да
изправи отношенията
си
към истината.
Не изправи ли отношенията
си
към истината, човек никога не може
да
уреди работите
си
на физическия свят.
Колкото
да
урежда работите
си
, без истината човек нищо не може
да
уреди.
– Богатството не урежда работите.
– И учеността не разрешава въпросите на живота.
– Силен е.
– И силата не разрешава въпросите.
Човек може
да
е сиромах, неучен, но има ли истината в
себе
си
, той правилно разрешава всички житейски въпроси.
Истината прави човека богат, силен, учен и красив.
Едно дете среща една мома, която носи на рамото
си
кошница, пълна с червени, зрели череши.
Детето поглежда към черешите, после – към момата и казва: Како, много
си
красива.
Момата поглежда към детето и се усмихва.
Тя знае, защо е красива.
Това, което носи на рамото
си
, я прави по-красива, отколкото е в действителност.
Без кошницата на рамо детето не би спряло вниманието
си
върху момата.
Кошницата с череши може
да
се уподоби на истината в човека, която го прави силен, красив, учен, добър.
И тъй, когато човек дойде до Бога, в Който е абсолютната истина, казва, че Бог е всеблаг, всемъдър, всесилен, дълготърпелив и т.н.
Наистина, такъв е Бог, но хората виждат това, само когато Го срещнат с кошница, пълна с череши.
Тя раздава от
себе
си
, но никога не взема.
Истината е богата, от нищо не се нуждае.
Тя носи на рамото
си
пълна кошница с блага.
Среща я един и казва: Много
си
красива.
Тя бърка в кошницата и дава.
– Много
си
добра.
– Пак бърка в кошницата и дава.
– Много
си
учена.
– Пак дава нещо от кошницата
си
.
Вечерта, като се върне у дома
си
с празна кошница, истината отново я напълва, без
да
каже дума за това, което е направила.
Днес всички хора се стремят към нещо.
Момата иска
да
се влюби, затова търси момък.
Момъкът също иска
да
се влюби.
Още със ставането
си
от сън всички хора, на всички възрасти, започват
да
мислят.
Старата баба и старият дядо искат
да
имат внуци,
да
им услужват.
Любещият трябва
да
помага,
да
служи, а онзи, когото обичат, трябва
да
дава нещо от
себе
си
за услугите, които му правят.
Каквито стремежи
да
има човек, те водят към придобиване на истината.
За
да
реализират желанията
си
, младите се нуждаят от подкрепата на възрастните.
Според тежестта, налягането и напрежението, тя произвежда съответната депресия върху човешкия ум, както различно тежките чували произвеждат различна депресия върху гърба на човека.
И възрастните се нуждаят от помощта на младите.
Иска ли
да
се освободи от депресията на известна мисъл върху своя ум, човек трябва
да
потърси някакъв правилен метод за мислене, чрез който
да
извоюва свободата
си
.
От младини до старини, човек работи за своето освобождаване.
Докато се безпокои, в каквото
да
е направление, човек не може
да
бъде свободен.
Когато мъжът и жената искат
да
имат дете, това подразбира стремежа им към придобиване на истината.
Щом се справи с безпокойството, той се освобождава.
Освобождаването на човека показва, че е влязъл в една хармонична среда.
Тази е причината, поради която всички членове в дома се грижат и радват на детето.
Тази хармонична среда наричат Вечно начало, или Божественото начало в човека.
Например влизате в един дом и виждате, че синът е смутен.
Той се възмущава от постъпките на баща
си
.
Обаче, постави ли се на мястото на баща
си
, и той ще постъпи по същия начин.
В този случай той не се възмущава, не осъжда поведението
си
.
Истинско възмущение е това, което при всички условия, при всички времена е едно и също.
Да
излезе човек от затвора, това значи
да
се освободи от ограничителните условия на живота.
За какво се възмущава този син?
Човек сам е създал ограничителните условия на своя живот.
Следователно той трябва сам
да
се освободи от тях.
Синът изисква от баща
си
да
говори по всички граматически правила.
За
да
се освободи от болестта, болният трябва
да
отвори прозорците на стаята
си
,
да
влиза през тях чист въздух.
Да
се говори точно по граматическите правила, определени от хората, това значи,
да
се спазва известна мода при говоренето.
Скъперникът трябва
да
отвори кесията
си
,
да
се храни с чиста, здрава храна.
И в модата има нещо съществено, но много неща са несъществени.
Щом се отнася за здравето, човек трябва
да
бъде щедър.
Разумният човек спазва съществените неща на модата, а несъществените туря настрана.
В цялата природа има мода: в растенията, в птиците, в животните и в хората.
Всички живи същества са облечени по някаква мода.
Като намери истината богатият се освобождава от товара
си
, както параходът стоваря стоката
си
от едно пристанище на друго и се облекчава.
Сега вече иде нова мода в света, която ще изненада всички хора.
Като се освободи от мъчнотиите на живота човек придобива крила и като ангел започва
да
обикаля световете.
Които са готови, те няма
да
се изненадат.
Обаче, които не са готови, те ще бъдат изненадани.
Като минава от физическия в духовния и в Божествения свят човек трябва непрестанно
да
се чисти.
Изненадата не подразбира смущение.
Както домакинята всеки ден чисти къщата
си
, така и човек трябва постоянно
да
чисти своя ум и своето сърце.
Като живее, човек трябва
да
знае, че има неща, които той сам трябва
да
свърши.
Той постепенно се готви за онова, което предстои
да
дойде.
Но има неща, които другите хора трябва
да
направят.
Той съпоставя всички свои възгледи според законите на истината.
Не спазвате ли тия правила, нищо не можете
да
постигнете.
Следователно, докато сте здрави, разчитайте на
себе
си
.
Това, от което не можете нито
да
отнемете, нито
да
придадете нещо, наричаме истина.
Изгубите ли здравето
си
, без
да
искате, ще очаквате помощта на другите хора.
Казват за някого, че бил много учен, могъл
да
снема истината от небето.
Как може
да
ви утеши един човек, дошъл отвън?
Не, никой не може
да
снеме истината от небето.
Вие най-добре познавате състоянието
си
, вследствие на което сами можете
да
си
помогнете.
Който търси истината, той трябва
да
отиде при нея.
Когато човек е недоволен, трябва
да
се запита, коя е причината за недоволството му.
Истината никога не слиза от своето високо място, за
да
отиде при човека.
Щом има здрави очи, уши, език, ръце и крака, човек трябва
да
е доволен.
Тъй щото това, което хората наричат истина, е относителна истина, а не абсолютна.
Ако изгуби едно от тия блага, той има право
да
бъде недоволен и
да
роптае.
За
да
познаете, доколко този човек ви обича, вие го поставяте на изпит.
Като се страхува от това предчувствие, той започва
да
плаче.
Плачът е зов на човека към природата.
Какво е отношението на детето към майката, такова е отношението на всеки човек към природата.
Човек плаче, защото иска нещо от природата.
Каже ли някой, че е готов
да
се жертва за човечеството, веднага го поставят на изпит.
Още този момент на вратата му похлопва един просяк, иска
да
му даде нещо.
Този човек, който говори за жертва към цялото човечество в дадения момент отделя само един лев за просяка.
Затова, когато е гладен, трябва
да
го нахранят.
За децата
си
, обаче, той е готов
да
даде всичко, каквото има.
Значи това, което човек не може
да
направи за другите, за децата
си
може
да
направи.
Ето защо, иска ли
да
бъде свободен, човек трябва
да
се чисти и къпе,
да
поддържа чистотата на своя ум и на своето сърце.
Всеки ден човек трябва
да
храни душата
си
с чиста, възвишена храна, както майка редовно храни своето дете с чиста, здравословна храна.
Съвременните хора искат
да
постигнат своите желания по лесен начин.
Желая на всички
да
възприемате истината и от грозната, и от красивата мома, и след това
да
изработите свое разбиране.
Те мислят, че като се помолят на Бога, веднага ще постигнат желанията
си
.
Те гледат на Бога като на човек, подобен на
себе
си
.
3.
Абсолютна и относителна реалност
,
МОК
, София, 9.8.1929г.,
Често се говори за абсолютна и относителна реалност.
Представете
си
,че напишете числата десет и сто.
Те могат
да
бъдат слънца, животни, дървета, камъни и др.
Тези числа могат
да
означават нещо реално, което има свой смисъл.
Ще кажете, че числата крият в
себе
си
абсолютна и относителна реалност.
Представете
си
, че един пияница има в джоба
си
само десет лева.
С това той влага парите
си
в банката на кръчмаря.
Преди
да
пие, той е бил мрачен, неразположен.
Излиза от кръчмата и започва
да
пее,
да
говори високо и казва: Никого не искам
да
зная.
Това е относителна истина.
Млад момък, студент, получава сто хиляди лева наследство от чичо
си
, и веднага изменя живота
си
.
Преди това е бил беден, окъсан, но сега се облича добре, разхожда се с автомобил.
И пияницата стана по-смел с десетте лева, и студентът стана по-смел със стоте хиляди лева, но тази смелост е относителна, а не абсолютна.
Ако пияницата изгуби десетте лева и не може
да
пие, ако студентът изгуби стоте хиляди лева, и двамата ще изгубят смелостта
си
.
Щом се нахрани, тя става аристократка, едва се движи, поглежда самодоволно натук-натам.
Явяват се въпросите: Кой направи пияницата толкова смел?
Кой даде възможност на бедния студент
да
се облича хубаво,
да
се разхожда с автомобил и
да
държи главата
си
нагоре?
– Кой застави гъсеницата
да
лази по дървото?
Нуждата от листа, с които се храни.
Ще дойде ден, когато пияницата ще изтрезнее; студентът ще придобие вътрешно богатство, на което всякога може
да
разчита; гъсеницата ще се превърне в пеперуда, и ще напусне дърветата.
Следователно, каквото е отношението между гъсеницата и пеперудата, такова е отношението между човека и ангела.
Обаче, като се превърне на ангел, ще разбере, че се е намирал в относителната реалност на живота.
Благодарение на това, той изменя, както начина на храненето
си
, така и своите мисли и чувства.
Невъзможно е
да
се храниш по един и същ начин и с една и съща храна през целия
си
живот.
Невъзможно е
да
мислиш и
да
чувстваш по един и същ начин през целия
си
живот.
Ако не възприемаш всеки ден по една нова мисъл, ти
си
осъден на смърт.
Старите колове са изгнили, наведени; в скоро време ще паднат, и водата ще нахлуе, дето не трябва.
– Ще престане
да
работи.
Престане ли тя
да
мели брашно, воденичарят пропада.
Коловете постоянно трябва
да
се подновяват, за
да
бъде бентът ви в изправност.
Вие сте млади, предприемчиви, искате
да
се проявите,
да
забогатеете.
Всичко можете
да
постигнете, но зависи, какъв път ще изберете.
Чрез тях той се повдига в обществото, храни
себе
си
и семейството
си
.
Ако питате, защо съществуват опасните микроби и бацили, ще
си
отговорите, че чрез тях хората стават учени.
За
да
се запазят от тях, те изучават живота им, условията за размножаването им, и така минават за защитници на човечеството.
Кой е създал микробите: човек или Бог?
На този въпрос вие сами ще
си
отговорите.
Някой пита, кой е създал динамита?
Съществува ли динамит в природата?
Значи, човек сам е създал динамита.
Сам по
себе
си
, азотът е инертен газ, но азотната киселина лесно образува експлозивни вещества.
В желанието
си
да
твори,
да
съчетава нещата, човек не предвижда последствията на своите изобретения и, вместо полза, причинява пакости на своите ближни.
Като не предвижда нещата, човек произвежда експлозии и с езика
си
.
Тук каже една обидна дума – там друга и произвежда голям пожар.
Много отговори могат
да
се дадат на този въпрос, но един е истинският.
Майката им дава две ябълки,
да
си
ги разделят.
Обаче, братът иска
да
вземе и двете ябълки.
Той започва
да
разказва приказки на сестричката
си
,
да
отвлече вниманието й от ябълките, за
да
ги вземе за
себе
си
.
Ако така не успее, дава бонбони на сестричето
си
,
да
го залъже.
Ако и това не помогне, той сграбчва ябълките и ги туря в джоба
си
.
Сестричето се разплаква, вика майка
си
, тя
да
разреши въпроса.
Както виждате, една неправилна проява в отношението на брата към сестричето създава големи неприятности в дома.
Това са въпроси, които трябва
да
се изяснят.
Всеки сам трябва
да
си
отговори, защо постъпва по един или по друг начин,
да
знае причините, които го подбуждат.
Като говорим за неправилните прояви на брата към сестричето
си
, имаме пред вид различната степен на развитие на хората.
Това показва, че всички хора не са еднакво развити, нямат еднакво пробудено съзнание.
Следователно, те не дохождат от едно и също място.
Водата слиза от планинските върхове, но всички върхове не са еднакво високи.
Всички хора не са на еднаква степен на развитие, защото съзнанието им не е еднакво високо.
Богатият и бедният се различават по съзнанието, което имат за материалното
си
положение.
Богатият съзнава, че има пари и може
да
направи, каквото иска.
Ако бедният е здрав и силен, той се чувствува свободен.
Като говорите за брак, за женитба, за съчетание, трябва
да
ги разглеждате във всички случаи, а не само като отношения между мома и момък.
Например, ако водородът и кислородът се съединят в отношение 2:1, получава се вода.
Като ученици, вие трябва
да
изучавате не само материалната химия, но и духовната,
да
изучавате съединенията, които се образуват от две мисли, от две чувства, от две добродетели и т.н.
Какво съединение ще се образува от елементите правда и любов?
Ще кажете, че такова съединение не може
да
стане.
За онзи, който гледа само на материалната страна на нещата, това е невъзможно.
Обаче за онзи, който разбира вътрешния смисъл на живота, всичко е възможно.
Той не гледа само на механичната страна на явленията.
Който гледа механически на нещата, той изпада в убийствена еднообразие.
Тъкмо това трябва
да
се избягва в съвременното възпитание.
Човек трябва
да
дойде до дълбоко, вътрешно разбиране на живота,
да
различава същественото от несъщественото.
Той трябва
да
осмисли живота
си
.
Човек не е дошъл на земята
да
разкрива тайните на Битието и на природата, но е дошъл
да
учи,
да
преустрои организма
си
.
Всеки може
да
измени живота
си
. Как?
Който търси истината, който иска
да
разбере смисъла на живота, ще върви по специален за него път.
Млад, но беден студент търси начин
да
си
изкара хляба.
Отива при един фурнаджия и
си
мисли: Много неща мога
да
кажа на фурнаджията.
Как
да
му поискам хляб?
Той вижда, че хлебарят има нужда от вода.
Взема стомните и му донася вода.
Фурнаджията го поглежда, благодари и му дава половин килограм хляб.
Между хлебаря и студента се завързват правилни отношения и те взаимно
си
услужват.
Такива трябва
да
бъдат отношенията на всеки човек към природата.
Стане ли сутрин от сън, той трябва
да
се свърже с природата, като с разумно същество.
Няма по-разумно същество от природата, не само в нейните прояви, но и в силите, които действуват зад тези прояви.
Виждате, един човек пали кибрит.
Радвате се на светлината, но, в същност, зад светлината се крие разумната, реалната сила.
Светлината те привлича, ти отиваш в посока към нея и виждаш разумното същество, което пали кибрита.
Така постъпва и природата.
Ти се намираш в бурна, тъмна нощ вън и се обезсърдчаваш, мислиш, че всичко е свършено с тебе.
В този момент в ума ти прониква една светла мисъл, която ти посочва пътя, по който трябва
да
вървиш.
Зад светлата мисъл се крие разумната природа, която те вика при
себе
си
.
Престане ли
да
работи, животът му се обезсмисля.
Страшно е, когато човек избягва работата, ученето и търси лек път за постигане на своите желания.
Някой иска
да
работи само с мисълта
си
,
да
не учи,
да
не копае и оре.
Мощна сила е мисълта, но резултатите й не са всякога добри.
Мисъл, чувства и действия, съединени в едно, дават условия на човека
да
расте и
да
се развива.
Ако мислиш само, ти можеш
да
попаднеш в миналото
си
, което е подобно на мъртвите, стари езици.
Иска ли
да
напредва,
да
се свързва с културата на напредналите народи, той трябва
да
изучава новите, живите езици.
Работете с мисълта, с чувствата и с волята, за
да
създадете своето светло бъдеще.
Миналото, мъртвите езици са мъртви хора, за които Христос казва: “Оставете мъртвите
да
погребват своите умрели.” Какво трябва
да
правят живите?
–
Да
се занимават с това, което животът им предлага.
Човек трябва
да
се свърже със
себе
си
, със своето висше съзнание, с живата природа.
Само така той може
да
познае Бога.
Ще кажете, че всички хора търсят Бога, но не могат
да
го намерят.
Той иска всички хора
да
участвуват в Неговото дело,
да
станат съработници с Него.
Вън от Бога човек не може
да
се справи с мъчнотиите
си
.
Без него и богатството, и знанието, и силата нямат смисъл.
С Него и сиромашията, и болестите, и страданията се осмислят.
Мисълта, която искам
да
ви оставя, е следната:
Да
имате връзка с Бога.
Тази връзка е реалност, на която можете
да
разчитате при всички условия: като болен и здрав, като беден и богат, като нещастен и щастлив.
И
да
се обезсърдчи, и
да
се обезвери, щом има тази връзка, той лесно се справя със своите състояния.
Скъса ли се връзката, всичко пропада: и знание, и вяра, и сила, и богатство.
Изгуби ли вярата в
себе
си
, човек изгубва живота
си
.
Щом е така, пазете връзката
си
с Бога.
Бъдете готови на всички страдания, но
да
не изгубите връзката
си
.
Бъдете готови
да
жертвате всичко за тази връзка.
Който е направил връзка с Бога и подържа отношенията
си
с Него, той е намерил магическата пръчица в живота
си
.
И през най-големи страдания
да
мине, той е смел и решителен.
Упражнение. За една седмица правете наблюдения: как лягате вечер
да
спите, в какво положение, на коя страна, и как се събуждате сутрин.
Отбелязвайте
си
, какви отклонения сте направили през съня
си
, в каква посока и под какъв ъгъл.
Забелязано е, че когато човек страда от крак, ръка, корем, в него се явява желание
да
тури болния уд по-близо до центъра.
Като правите наблюдения върху отклоненията на тялото
си
, правете наблюдения и върху влиянието, което различните идеи ви оказват.
Първият свят произвежда несъзнателните, неволните движения, а вторият – съзнателните, волевите движения.
И тъй, стремете се към онази основна мисъл в
себе
си
, върху която почива вашата свобода и развитието ви.
4.
Моите овце слушат моя глас
,
НБ
, София, 11.8.1929г.,
От този момент той престанал
да
яде чесън, защото с него
си
създал голямо нещастие.
Като го запитвали, иска ли чесън
да
яде, той казвал, че не иска
да
го види, нито помирише.
Някога, в далечното минало, човек е бил в положението на овца, с руно на гърба
си
.
Наистина, понякога и най-малкото парченце чесън разваля всички добри работи.
Някои отричат този факт, а други го поддържат, но и едните, и другите имат причини
да
твърдят, или
да
го отричат.
Чесънът, в случая, представя греха, за който човек получава по 25 тояги на гърба
си
.
За човека е важно, че от опитността
си
, която е придобил, когато е бил в положението на овца и слушал гласа на своя пастир, той е извлякъл ценни придобивки, от които се ползува днес като човек.
И светия
да
е човек, щом сгреши, веднага ще получи 25 тояги.
Някои отричат придобивките от положението
си
като овца, но фактът е на лице.
Като греши, и за светия
да
минава на земята, щом отиде на онзи свят, няма
да
го пуснат даже пред вратата на рая.
Всички ценности, които човек носи със
себе
си
, се дължат на миналите опитности, на миналите състояния, през които той някога е минавал.
От осем хиляди години насам Адам е вън от рая.
Какво е придобила почвата, върху която в продължение на хиляди години са падали листа от дърветата?
И досега още той не може
да
влезе в рая.
Ако листата не бяха падали върху почвата, последната не би се наторила, не би разбогатяла.
Някои проповядват, че Адам е извън рая, но синовете му са в рая.
Почвата дава добри условия за растене и развиване върху нея на всички растения и плодове, от които цялото човечество се ползува като от блага на природата.
Невъзможно е бащата
да
е в ада, а синовете му – в рая.
Дето е бащата, там са и синовете; дето са синовете, там е и бащата.
Той сега прави опити
да
влезе в рая, но както тържествено изпъдиха него, жена му и децата му, така тържествено един ден цялото му домочадие ще се събере на едно място и ще влезе в рая.
Затова, именно, казват, че какъвто е бащата, такива са и синовете.
Когато излезе от рая, Адам се обърна към Господа и каза: Искам
да
направя един опит,
да
поживея свободно.
– Не, това говори за разбирателство между души, които са взели форма на овца, с цел
да
си
починат.
Щом се отдели от Бога, Адам се натъкна на големи противоречия, които и до днес съществуват в света.
Някога те са били същества от високо произхождение, с висока култура, но за
да
могат добре
да
си
починат, те доброволно са взели форма на овца.
Изобщо, всяка по-ниска форма, в която животът може
да
се прояви, представя почивка за възвишените същества.
Сега, не смесвайте понятието за Христа с понятието за Адама.
На мнозина тази идея може
да
се види малко противоречива, но това още нищо не значи.
Апостол Павел нарича Христа втори Адам, но като Адам, Христос никога не е вървял по пътя на човешката еволюция, което значи, че Той никога не е грешил.
Много идеи изглеждат противоречиви, недостъпни за хората, и то по единствената причина, че те не разполагат с възможности в
себе
си
за тяхното възприемане.
Христос е слязъл от друг свят, за
да
опита живота на хората, но Той сам не е от човешка еволюция.
Те се намират в положението на онзи човек, който видял на пазаря хубави риби и пожелал
да
си
купи една-две от тях, но като се приближил към рибаря и го запитал за цената им, веднага се отдалечил и казал: Тази риба не струва.
В Писанието е казано, че Христос не е дошъл
да
помага на ангелите, но е дошъл
да
помага на хората.
Той дойде в света
да
послужи като съединителна нишка между еволюцията на ангелите и еволюцията на хората и
да
покаже на последните, по кой път могат
да
придобият Божествения живот.
Вярващите мислят, че лесно могат
да
придобият този живот.
След малко друг човек минал покрай рибаря, и веднага
си
купил от същата риба, като казал: Отлична е тази риба.
Те казват, че с вяра всичко се придобива.
– Защото имал пари в джоба
си
и могъл
да
купи, колкото иска.
Който е успял
да
направи тази връзка, той е придобил истинския живот и го е разбрал.
Познали ли сте силата й?
Следователно, когато хората дойдат до новите разбирания в живота, ония от тях, които нямат пари, т.е.
Това не трябва
да
ви плаши, но трябва
да
знаете, че тази връзка постепенно се създава.
Като влезе в гимназията, там ще започне
да
изучава алгебра,
да
се запознава с нейните правила и закони.
В дадения случай алгебрата представя новите форми на живота, които човек постепенно изучава.
Те
си
купуват от нея, колкото искат, и се ползуват разумно.
За всяко нещо трябва
да
се плаща.
Ние имаме пред вид онази висша Божествена математика, която разрешава всички неща, всички процеси, които стават и предстоят
да
станат.
Някои казват, че и без пари може
да
се живее.
Сега, като става въпрос за Божествената, за възвишената математика, мнозина запитват, с какви задачи се занимава тя.
– Може
да
се живее без пари, но без плащане не може.
Не е било време, когато
да
не се плаща за всяко нещо.
Когато вълкът хване овцата, одере кожата й, той изяжда месото й и казва: Месото е за мене, като заплата, задето одрах кожата на овцата.
Кожата може
да
вземе господарят.
Някога вълкът е бил слуга при човека, а сега, за
да
оправдае лошата
си
постъпка по отношение на овцата, той казва: Аз одирам кожата на овцата заради своя господар, но като възнаграждение за тази услуга, месото задържам за
себе
си
.
Ако направите правилна връзка с някое от тия същества, вие можете
да
го запитате, например, кой билет печели от дадена лотария и него
да
вземете.
Обаче, положението, при което вълкът днес живее, ни най-малко не оправдава лошото му поведение към овцата.
Ако ви се каже, че еди-кой
си
номер печели, вие ще вземете този номер и ще видите, че наистина той печели.
Той не може
да
се извини с това, че господарят му го заставя
да
дере кожата на овцата.
Някой ще се запита, възможно ли е висшите същества
да
се занимават с такива дребни работи.–Ями когато някой мъж бие жена
си
, и тя се обръща за помощ към Бога, тази жена не се ли запитва, дали Бог ще се занимава с такава дребна работа?
Ако вълкът може
да
одере кожата на овцата така, че
да
остави животът й ненарушен, разбирам.
Не е въпрос, дали Бог се занимава с човешките недоразумения, но важно е, защо мъжът и жената не могат
да
се споразумеят помежду
си
, а трябва
да
викат към Господа за помощ.
Ще даде кожата на господаря
си
, а съдържанието, т. е.
Ето какъв съвет бих дал на жена, която мъжът й я бие.
Тя трябва
да
се обърне към Господа с молба
да
й даде начин
да
придобие сила, че каквото хване,
да
струва силата й.
Понеже това е невъзможно, вълкът не може
да
се оправдае с нищо за своята постъпка.
Ако хване парче желязо в ръка и го стисне,
да
издрънка.
Ако хване стъблото на едно дърво, с корен
да
го изтегли от земята.
И ако мъж има жена, която разполага й магическа пръчица, се опита
да
я бие, тя ще му даде такъв урок, който завинаги
да
му остане паметен.
Достатъчно е само
да
вдигне тази пръчица из въздуха и
да
заповяда нещо, за
да
започне той веднага
да
й се подчинява.
Ще го питат след това, как може
да
се подчинява на една жена.–Много естествено.
Дето магическата пръчица владее, там всички се подчиняват.
Слабият трябва
да
се подчинява на силния; глупавият–на учения.
Съвременните хора искат
да
се освободят от лошите условия на живота, но за това се иска работа, усилия, готовност за нов живот.
В духовния свят формата никога не може
да
се отдели от своето съдържание, и съдържанието никога не може
да
се отдели от своя смисъл.
На физическия свят, обаче, формата може
да
се отделя от съдържанието, и от съдържанието смисъла.
Питам: този човек може ли
да
задържи днешната
си
радост за дълго време?
Каква радост е тази, която утре още може
да
я изгуби?
След година той се записва в университет,
да
следва висша наука.
Или, каква сила е тази, която човек днес я има, а утре я няма?
Щом свърши университета, той се отказва от своите религиозни възгледи, намира ги за празна работа.
Той намира че с тях губи времето
си
и започва
да
ги изхвърля вън от
себе
си
.
Следователно, човек може
да
бъде силен, само когато има единство между човешката душа и Бога.
На това, което по-рано му е причинявало радост, сега той гледа с презрение.
И ако овцата винаги слуша гласа на своя пастир, никога вълк не би я нападал.
Кое заставя този човек
да
изхвърли това свое съдържание навън?
Формата му е малка, вследствие на което той не може
да
налее ново съдържание.
Тъй щото, когато човек заболее от някаква болест, той трябва
да
се запита от кои вярващи е.
Който отива на училище
да
се учи, той трябва
да
има ново шише за новото знание.
Не е въпрос
да
се обезсърчава човек, но той трябва
да
търси причините на своето заболяване.
Той не трябва
да
мисли, че в старо шише може
да
натъпче ново знание.
Ако някой заболее от ревматизъм, той трябва
да
хване ревматизма,
да
го разтърси малко и
да
започне
да
му говори, че е забъркал пътя
си
и трябва
да
напусне организма му.
Тази идея Христос е изказал в стиха: „Новото вино изисква нови мехове." Следователно, каквито и
да
са вашите религиозни вярвания, оставете ги
да
стоят в тяхната форма, не ги изливайте навън.
Ако ревматизмът се е загнездил някъде в китката или в рамото, човек трябва постепенно
да
го закара към лакътя
си
, после към пръстите на ръката, после
да
го изкара навън.
След като се разговаря с ревматизма две, три, седмици, най-после ревматизмът излезе от човека и го освобождава.
Какво печели човек, ако днес служи на един господар, а утре го отхвърли?
Съвременните хора, като не разбират дълбокия смисъл на слугуването, казват: Дотегна ни
да
слугуваме на хората.
Мисълта може
да
изпъжда всяка болест в човешкия организъм.
Че мисълта е главната сила, ще познаете по това, че 20–30 сантиграма хинин са достатъчни
да
излекуват болния.
Да
бъдеш слуга на хората, това значи
да
те изтощят,
да
одерат кожата ти,
да
пропаднеш.
Има смисъл
да
слугува човек на хората, но заради Бога, а не за
себе
си
.
Днес всеки човек служи на другите заради
себе
си
и, като се измори, казва: Аз искам
да
бъда господар.
Мощна е силата на мисълта.
– Господар може
да
бъде само онзи, който никога не осиромашава, нито умира.
Един от чиновниците в едно учреждение, като отивал на работа, още на първия етаж го срещнал един от другарите му със следните думи: Как
си
, приятелю?
Какъв господар е този, който днес е богат, а утре осиромашава?
Истински господар е онзи, който владее живота
си
; истински господар е онзи, който владее своята мисъл.
– Не ми се виждаш добре.
Той е господар на
себе
си
не само за ден, два, за месец, два или за година, но за вечни времена.
Той продължил
да
се качва нагоре, но на втория етаж го посрещнал вторият му другар и казал: Как
си
?
Цял свят, цял ад
да
го нападнат, нищо не могат
да
му отнемат.
Виждаш ми се малко пожълтял.
Хиляди и милиони комари
да
обявят война на слона, те не биха могли
да
извадят нито една кост от него.
Такова нещо представя силният човек.
На третия етаж го посрещнал третият другар и го запитал:
Да
не
си
болен?
Такова нещо представя онзи човек, който е господар на
себе
си
.
Виждаш ми се слаб, измъчен.
Сега аз правя известна аналогия между слона и човека и казвам, че каквото слонът представя в животинското царство, такова нещо е човекът – господар на
себе
си
, пред обикновените хора.
Между животните слонът е най-умен, но колкото и
да
е умен и интелигентен, той не може
да
се сравни с човека.
Той казал на другарите
си
, че е здрав, но тяхната мисъл започнала
да
работи в него.
Докато се качвал на четвъртия етаж, той взел вече
да
се чувствува слаб, немощен.
По отношение големината на слона мозъкът му е даже малък.
И на този етаж го посрещнал четвъртият му другар, който дал вид, че се учудва на неговата слабост.
Това било достатъчно вече
да
се убеди, че наистина е болен.
Слонът има едно качество, по което може
да
се мери с човека.
Като влязъл в стаята
си
, той решил
да
отиде при началника и
да
го помоли за десетдневен отпуск по болест.
Началникът му дал отпуск, но всичката негова работа възложил на четиримата му другари, за тяхната необмислена шега.
Съвременните хора често
си
служат с този метод.
Слонът е пропадал само от много ум.
Някой тръгне в правия път, но кой как го срещне, все му казва, че нищо няма
да
придобие в този път.
И тъй, не само слонът, но и човек пропада от много ум.
Всички професори са доволни от него и му съдействуват
да
вземе докторат.
Следователно, хората сами могат
да
си
внушават и доброто, и злото.
Един ден той се запознава с една професорка, по-млада и по-учена от него.
Те сами могат
да
се вдъхновяват,
да
се поощряват към добро.
Той се заинтересува от нейната наука и желае
да
я научи.
Човек не може
да
намери истината изведнъж, но като вложи в
себе
си
мисълта, че ще я постигне, един ден все ще я намери.
Тази наука ние наричаме „наука на влюбването." По тази наука, именно, той трябва
да
държи последния
си
изпит.
И тъй, мисълта е мощна сила, но за
да
се проектира, човек не трябва
да
допуща никакво съмнение.
Тази професорка се държи пред него така високо, че той не знае, какво
да
прави.
Каже ли, че нещо може
да
стане, той трябва
да
остави мисълта
да
работи.
На другите хора заповядва, но като се намери пред нея, седи със скръстени ръце, не знае, какво
да
й направи; чуди се, кое й е приятно и кое не.
Който оставя мисълта
си
да
работи, той е онзи, който слуша гласа на своя пастир.
Тази млада професорка току се облича с нови дрехи: днес с едни, утре – с други.
Не е човекът, който слуша своя пастир, но мисълта му; не е почвата, която е създала дървото.
И цялото
си
имане
да
изхарчи за дрехи, мисли ли тя, че с външността
си
само ще може
да
привлече този или онзи?
С този метод временно само може
да
успее
да
привлече човека, но не и за постоянно.
Не е човекът, който е създал мисълта.
Като четете арабските приказки от 1001 нощ, виждате, че женското сърце има много желания, на които мъчно се угажда.
Гледате, че някой поет пише хубави работи.
Каквито и
да
са тия приказки, любовта на обикновените хора е много материалистична.
Аз не мога
да
издържа на неговия режим:
да
постя,
да
не ям месо.
Този режим на хранене съвсем ще ме съсипе.
Те не подозират даже, че светлината носи известни мисли с
себе
си
.
Светските са учените хора, които се произнасят за духовните: Ние не се интересуваме от идеите на духовните, които не могат
да
се реализират; какъв е онзи свят, за който ни говорят, не ни интересува.
Всеки цвят отделно също носи нещо специфично в
себе
си
.
За нас е важен този живот,
да
си
хапнем,
да
си
пийнем,
да
се разговорим с хората,
да
се повеселим малко – в това седи смисълът на живота.
Например, ако внесете червения цвят в организма на някой анемичен човек, веднага червените кръвни телца в кръвта му ще започнат
да
се увеличават, и животът в него ще се засили.
Ако внесете портокаловия цвят в организма на човека, той става самостоятелен, започва
да
мисли свободно.
Ако внесете зеления цвят в човешкия организъм, човек започва
да
гради,
да
създава.
Това е само пасивната страна на всеки цвят, но те имат и своя активна страна, което показва, че във всеки цвят природата е скрила известен род сили.
Като знае това, чрез всеки цвят разумният човек може
да
придобие това, което му липсва.
Чрез възприемане на червените цветове на светлината, човек може
да
си
създаде здраво, хубаво лице.
– Не, зад въжето се крие силата, която ви тегли.
Някой червисва, пудри, маже лицето
си
с разни червила и помади.
Всеки може
да
види тази сила.
Вие хващате въжето и се мъчите
да
се освободите.
Ако вашата сила е по-голяма от тази, която е зад въжето, вие лесно ще се освободите.
Ако е въпрос за пудрене, само болните имат право
да
се пудрят.
Въжето е една форма, но трябва
да
знаете, че всяка форма съдържа известна сила.
Следователно, когато една форма омотае човека, той се намира под влиянието на силата, която се съдържа в дадената форма.
Но здравият човек
да
маже лицето
си
с пудра, това няма смисъл.
На това основание се казва, че каквато форма
си
създаде човек, такъв ще бъде и животът му.
Това значи преждевременно човек
да
запуши порите
си
.
Лошият живот на хората създава лоши форми; добрият живот създава добри форми.
Когато хората мият лицето
си
, когато се къпят, те имат пред вид
да
отворят порите на тялото
си
, правилно
да
възприемат и дават.
Всяка красива форма изменя състоянието на човека.
Човек не може
да
бъде тъжен пред красивия изгрев; човек не може
да
бъде тъжен пред касата на богатия; човек не може
да
бъде тъжен пред вида на диамант, голям като лешник, като орех, или като кокошо яйце; човек не може
да
бъде тъжен пред красивите дрехи на своя ближен.
Успехът на човека в живота му зависи от неговото лице.
Лицето на човека трябва
да
бъде красиво, пластично.
Как
да
не му трябват дрехи?
Мускулите на лицето трябва
да
бъдат възприемчиви към всичко, което ги заобикаля.
И тъй, когато се казва, че трябва
да
слушаме вътрешния
си
глас, ние подразбираме изучаването на законите от духовния и Божествения свят.
Съвременните хора казват, че изучават само това, което виждат.
Обаче, това, което те виждат, едва съставя микроскопическа част от цялата вселена.
Те виждат ли цялата земя?
Господарят на тази къща има десет слуги на разположение – десет пръста.
Чудни са хората, като казват, че реални неща са само тия, които се виждат.– Не, реални неща са и тия, които се виждат, както и тия, които не се виждат.
Когото от тях бутнеш, всеки е готов
да
служи на господаря
си
.
Що се отнася до ония неща, които се виждат, това показва, че хората са дошли до прямо съприкосновение с тях.
„Моите овце слушат моя глас." За
да
разбере този стих, човек трябва
да
схване отношението, което съществува между овчаря и овцете, които той пасе.
Следователно, за
да
види цялата земя, човек трябва
да
разшири своя кръгозор,
да
разшири своето зрение, за
да
види земята с всичките й части, с всички гори, морета, хора, животни и растения по нея,
да
има представа за целия й външен и вътрешен състав, вид и форма.
Питате: кое е заставило овчаря
да
пасе овцете?
Първокласният адепт има свойството,
да
вижда всичко.
Ако проследите човешката история и отидете в далечното минало, ще разберете, защо човек е напуснал света и станал овчар.
Със своето зрение той може
да
обхване цялата земя, с всичките й части: Европа, Азия, Африка, Америка и Австралия.
Да
питате, защо човек е станал овчар, то е все едно
да
питате младия момък, защо е напуснал красивия живот и се е оженил,
да
се мъчи и
да
храни деца.
Той може
да
вижда, какво правят хората из целия свят и какво говорят помежду
си
.
Те ще бъдат с такива дарби и способности, с каквито днес се раждат даровитите деца.
Жените ще се обидят от това сравнение, но щом се обиждат, туй показва, че те не разбират дълбокия смисъл на тази идея.
Това, което един съвременен 25 годишен музикант свири, в далечното бъдеще ще го свирят малките деца.
Това зависи от зрението, от полета на човешката мисъл.
Следователно, когато говорим за духовния свят, ние подразбираме онези условия, при които човек може
да
се развива.
Кой е по-силен в дадения случай: огънят, който гори, или човекът, който пали огъня?
Кой е по силен: овцата или овчарят?
Овчарят е по-силен.
Но това, което в едно отношение е по-слабо, в друго отношение е по-силно.
Какво добро можете
да
видите между хората?
Следователно, в известни случаи огънят е по-силен от онзи, който го пали, и овцата – по-силна от овчаря.
Ако не нахраните три деня възлюбената, на която се радвате, тя ще започне
да
ви гледа накриво.
В известни случаи овчарят не може без овцата: той взима вълната, млякото й, за
да
поддържа живота
си
.
Ако бащата и майката не гледат детето
си
, то ще започне
да
протестира, какъв баща и каква майка са, че тъй са го изоставили.
Например, докато майката и бащата хранят и отглеждат детето
си
, то ги обича.
Щом престанат
да
го хранят, то веднага се отказва от тях.
Който е опитал, какво нещо е огънят, особено зимно време, той знае, защо трябва
да
се кладе огън.
Следователно, когато се говори за невидимия свят, подразбират се всички блага, които поддържат живота.
„Моите овце слушат моя глас." За
да
могат овцете
да
слушат гласа на своя пастир, това показва, че между пастира и овцете съществува известно разумно отношение.
Обаче, отношението, което днес съществува между овчаря и овцете, не е още истинското отношение, което трябва
да
съществува между хората.
Следователно, за
да
има правилни отношения между овчаря и овцете, последните трябва
да
слушат гласа на своя господар и
да
го разбират.
Сега ще дам едно малко разяснение.
Който се радва, той може и
да
търпи, но търпението още не е радост.
Представете
си
, че ви трябва едно дебело въже.
И сърцето на човека може
да
мръдне,
да
трепне, но това още не е радост.
Търсите тук-там по бакалите
да
купите едно дебело въже.
Никой не може
да
отнеме истинската радост на човека.
Най-после отивате при един бакалин и намирате точно такова въже, каквото търсите.
Всички питат, защо ви е това дебело въже.
Ангелът, например, никога не може
да
бъде тъжен.
Какво заключение може
да
се извади от това?
Всички ще кажат, че дебелото въже ви е нужно за вадене на вода от кладенеца.
Да
мислите, че човекът създава радостта, това е заблуждение.
– Защо трябва
да
се копаят дълбоки кладенци?
Никой човек в света не може
да
създаде радост на своя ближен.
–Защото водата е дълбоко потънала в земята.
Има места, в които кладенци не са нужни, но има места, дето непременно трябва
да
се копаят кладенци.
Щом се изкопае един кладенец, в който се спуща кофа за вадене на вода, непременно трябва
да
се знае, какво е въжето.
Затова Христос казва на учениците
си
: „Сега сте скръбни, но когато ви се явя, вие ще се зарадвате.
С тънко въже не може
да
се спуща кофа в кладенец, нито вода може
да
се вади.
И радостта ви никой няма
да
отнеме." Апостол Павел казва: „Никой не може
да
отнеме радостта ми." Скръбта се дължи на падналите ангели.
Следователно, когато Христос говори за слушането, Той има пред вид онова духовно сцепление между мислите и чувствата на човека, между отделните му удове, посредством което той може
да
извърши известна работа.
Ония ангели, които създават радост на хората, имат желание
да
се приближат към тях,
да
им слугуват.
За
да
съществува някакво отношение между овцата и овчаря, за
да
върви след него, това показва, че тя има известна задача.
„Моите овце слушат моя глас." Сега и на вас желая
да
слушате гласа на своя пастир.
Когато ученикът върви след учителя
си
, това показва, че той има някаква цел, някаква задача.
Не е въпрос до механическо слушане, но до вътрешно слушане, в което се крие силата, мощта на човешката душа.
Каква е целта на ученика, който въври след учителя
си
?
Да
слуша човек вътрешно, това е условие на човешката душа
да
се развива,
да
придобива онези необходими качества, потребни за обширния живот, който й предстои в бъдеще.
–
Да
научи нещо.
Ако ученикът върви десетки години след учителя
си
и нищо не е научил, какъв е този учител?
Вие не можете
да
останете на онзи свят за дълго време.
Ако ти вярваш, че в едно шише има някакво съдържание, без
да
си
го опитвал и познал, какво
си
спечелил?
Ако ви оставят
да
свирите в един първокласен оркестър, какво ще бъде положението ви?
Ако вярваш, че в касата на един богат човек има милиони левове, какво
си
спечелил?
Вие не знаете
да
свирите на никакъв инструмент.
Ако ви поставят между най-видните художници
да
рисувате, какво ще правите?
Ползата седи в това, човек
да
възприема слънчевата енергия, и тя
да
допринася нещо за неговото растене и развитие.
И тъй, човек трябва
да
превърне всички въглени в живота
си
, които му служат като спирачки,
да
се освободи от тях.
Представете
си
, че искат от вас
да
ушиете една дреха, която
да
носите най-малко хиляда години.
Това, което се говори в свещените книги за самоотричането, не е нищо друго, освен освобождаване на човека от старите форми на миналото, от старите възгледи, които днес могат
да
служат само за спънка.
Следователно,
да
се самоотрече човек от
себе
си
, това значи
да
изхвърли старите форми вън от
себе
си
и
да
постави на тяхно място нови форми, чрез които
да
подобри живота
си
.
Ами когато носите скъсани дрехи, това не са ли приказки от „1001 нощ"?
„Моите овце познават моя глас." Значи, само онази овца може
да
се ползува от своя пастир, която слуша неговия глас.
Благодарение на това, че вие късате дрехите и обущата
си
, шивачите и обущарите поддържат своя живот.
Само онзи ученик може
да
се ползува от своя учител, който слуша неговия глас.
Обаче, когато Божественият живот дойде у вас, вие ще поставите живота
си
на нови начала.
Ако едно учение, или една наука не може
да
създаде такива условия, които
да
се използуват разумно и
да
подобрят живота на ученика, какво учение, каква наука е тази?
Който не слуша своя пастир, той не може
да
се моли.
Ако слушането не може
да
даде истинско разбиране на живота, какво слушане е това?
Ако отиваш при един свой приятел и не вярваш, че ще те приеме, той ще излезе 20 минути по-рано от определеното за излизането му време и няма
да
го завариш у дома му.
Ако отиваш при един банкер с вяра, с любов към него, той ще извади от касата
си
пари и ще ти услужи.
Затова, именно, Бог казва на човека: Внимавай
да
изпълниш закона.
– Ама аз искам
да
видя това.
Ако не го изпълниш, ще страдаш.
– Няма какво
да
го виждате.
Да
искате
да
виждате нещата, без
да
сте направили каквото и
да
е от ваша страна, това е развлечение.
За
да
се освободи от главоболието
си
, човек трябва
да
изправи мисълта
си
, т.е.
да
приложи в живота
си
законите на правата мисъл.
Когато някой човек иска
да
живее в радостта, пращат го при ангелите.
Когато някой ангел иска
да
изпита скръбта, пращат го на земята.
Те търсят лекари
да
им помагат.
За
да
не съществуват, хората трябва
да
изправят законите, които са нарушили.
Даже и най-светите и чисти хора на земята, които минават за праведни, се молят на Господа
да
ги спаси.
Те не могат
да
достигнат даже и пред вратата на рая.
Те не могат на
себе
си
да
помогнат, че на хората ще помагат.
Руснаците имаха един такъв светия – свети Николай чудотворец, който не можа
да
ги спаси от ръцете на болшевиките.
Много риби изядоха те в негово име, но той не можа
да
ги спаси.
Ако беше силен, като божество, той трябваше
да
освободи Русия.
Въпреки това слушате мнозина
да
казват: Свещените традиции не трябва
да
се нарушават.
Значи, ако мостът, по който хората минават, е слаб, и те рискуват
да
потънат, той не трябва
да
се премахне,
да
се разруши.– Не, гредите на този мост са изгнили, и той трябва
да
се премахне.
Който е светия, той трябва
да
покаже своето светийство; който е божество, той трябва
да
покаже своята божественост.
Лесно е
да
се каже, че този или онзи е светия.
Много от съвременните хора са все светии и божества, които нито на другите могат
да
помогнат, нито на
себе
си
.
Време е вече човек
да
направи коренно преобразование в своите възгледи,
да
се освободи от заблужденията
си
, защото те са причина за нещастията му.
Всяко красиво чувство в душата на човека, всеки възвишен порив на любовта, който днес се заражда в човека, утре може
да
бъде смачкан от собствените му заблуждения.
Ама не трябвало
да
се живее физически, трябвало
да
се води само духовен и Божествен живот.
Каква е разликата между тези три вида живот?
Физическият живот представя камъните, тухлите – изобщо, материалът за съграждане на една къща.
Божественият живот пък представя завършена къща, в която човек влиза
да
живее и спокойно отваря и затваря вратата, влиза и излиза от къщата, когато пожелае, и води разумен живот.
Следователно, ако всеки ден чука камъни, човек води физически живот само; ако всеки ден маже къщата
си
, той води духовен живот; ако всеки ден влиза и излиза от къщата
си
и живее разумно, човек е влязъл вече в Божествения свят.
За
да
покаже на хората, че се е отвратил от физическия живот, някой казва: Не искам повече
да
готвя.– Не искаш
да
готвиш, но искаш
да
ти готвят.
Друг казва: Не искам
да
слугувам.– Не искаш
да
слугуваш, но искаш
да
ти слугуват.
Ако слугуването е лошо нещо, то трябва
да
се отхвърли за всички.
Който не иска
да
слугува, това показва, че той иска
да
господарува.
Който не иска
да
слугува, той не може и
да
господарува.
Един цар извикал един млад момък при
себе
си
и му казал: Давам ти дъщеря
си
да
живееш с нея.
Царят, обаче, продължил: С две условия само – и слуга
да
й бъдеш, и господар
да
й бъдеш.
Момъкът отговорил на царя: Досега съм учил само изкуството
да
слугувам, но не и
да
господарувам.
Какво искал
да
каже Христос с тези думи?
Един ден, когато науча и последното изкуство, ще дам кандидатурата
си
за твоята красива дъщеря.
Какво могат
да
придобият овцете, които слушат гласа на своя пастир?
Днес всеки човек
си
е подал кандидатурата за царски зет, но още на другия ден го свалят от трона. Защо?
– Защото не знае нито
да
слугува, както трябва, нито
да
господарува.
Интимната страна на тяхното послушание се заключава в обстоятелството, че пастирът ще покаже на овцете, къде има хубави пасбища, къде има чиста вода.
Какво заключение може
да
се извади от факта, че овцете слушат гласа на своя пастир.
От този стих може
да
се извади заключението, че някои хора разбират живота така просто, така елементарно, както овцете разбират своя пастир и слушат неговия глас.
Обаче, мъжът й обичал
да
яде чесън, особено вечер, за
да
заспива добре.
Недоволна от този навик на мъжа
си
, тя издала заповед
да
му ударят 25 тояги.
5.
Пробният камък
,
ООК
, София, 14.8.1929г.,
Пренебрегне ли това Слово в
себе
си
, човек отпада, губи силата
си
и постепенно се изражда.
Изгуби ли вяра в Божественото, в своя основен капитал, човек отпада духом, с което и деятелността му се прекратява.
Този капитал е център, около който всичко останало се стреми.
Изгуби ли този капитал, той всичко изгубва.
Вярата на човека в един велик център, в едно велико общество е толкова силна, колкото и вярата му в една душа, около която всички души се стремят.
Този общ център е Бог, към Когото всичко се стреми.
От Него всичко излиза и към Него всичко се връща.
И в човешкия организъм има също така една обща монада, обща единица, към която всички се стремят.
В чувствения и в умствения светове има едно общо чувство и една обща мисъл, към които всички останали мисли и чувства се групират.
Същевременно в човека има едно убеждение, към което се стремят всички останали убеждения.
Този централен фокус, към който се стреми всичко в човека, е Божественото начало.
Не е достатъчно
да
знае човек това, но той трябва и
да
познава проявите му,
да
знае, как
да
манипулира с него.
Ако не знае
да
манипулира с телескопа, човек нищо няма
да
види на небето.
Той трябва
да
знае накъде
да
го насочва.
Тази е причината, поради която двама души гледат през един и същ телескоп, но единият вижда, а другият нищо не вижда.
– Единият знае посоката, към която трябва
да
гледа, а другият не знае.
Каквото човек преживява, всичко се отразява в съзнанието му.
Ако е разумен, човек трябва
да
се вглежда в промените, които стават в съзнанието му, и
да
се учи, както астрономът наблюдава промените на небето и ги изучава.
Трябва ли човек
да
очаква всичко
да
му се даде наготово, както детето очаква на майка
си
?
Докато е в люлката още, майката се грижи за детето
си
, всичко му доставя наготово.
Проходи ли, обаче, започне ли
да
расте, тя го оставя само
да
дойде при нея,
да
каже, от какво има нужда.
Човек трябва сам
да
дойде до вътрешното търсене, сам
да
открива нещата и
да
ги изучава.
Съвременните хора се нуждаят от правилен възглед за нещата.
Те трябва определено
да
знаят, кое е онова, което ги спъва в живота им.
Злото ограничава човека и го лишава от всички блага.
Доброто освобождава човека и му дава всички блага.
Ще изнеса един пример от живота,
да
видите как действат доброто и злото.
Той веднага търси помощта на лекарите.
Вика един, двама, трима лекари, плаща скъпо
да
му помогнат.
Той се вижда в чудо, пак вика лекари, които се събират на съвещание и решават
да
оперират жена му.
Най-после този богат човек осиромашава, изгубва здравето и силите
си
, децата му умират, жена му остава слаба, немощна.
Той изпада в пълно отчаяние.
То е взело от него, каквото му трябва, ограничило го е и се отдалечава.
В това време Божественото в него се събужда и той започва
да
си
говори: Господи, късно идеш при мене.
Тогава можех
да
Ти служа, но сега вече пари нямам, силите
си
изгубих, радостта ми ме напусна, не мога
да
Ти служа.
Богатият съзнава вече, какво е трябвало
да
направи, разкайва се, но намира, че не може
да
си
помогне.
Като види, че се разкайва, че е готов
да
служи, Бог го подкрепва и го изпраща отново в света
да
работи,
да
помага,
да
изпълнява волята Му.
Този човек се повдига, животът му се осмисля, и започва
да
работи съзнателно и с любов.
То освобождава заробения и отново му връща отнетите блага.
Христос казва: "Крадецът не иде, освен
да
открадне,
да
заколи и
да
погуби, а аз дойдох
да
им дам живот, и то преизобилно".
Когато човек пожелае
да
задържи най-хубавото нещо за
себе
си
, злото е влязло вече в него.
Той се е съблазнил от нещо, а всяка съблазън, на която човек не може
да
устои, води към зло.
Има само един път, по който злото може
да
се прояви.
Пожелае ли човек нещо само за
себе
си
, той е роб вече на своето желание.
Доброто, обаче, може
да
се прояви по хиляди пътища.
Ето защо, когато мрази някого, човек има само един начин
да
се освободи от него.Той гледа, как и колко по-скоро
да
го унищожи,
да
го махне от пътя
си
.
НАГОРЕ