НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
365
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
365
:
1000
резултата в
7
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Илия вече дойде
,
НБ
, София, 21.7.1929г.,
Истински човек е този, който има правилни отношения към природата.
Когато Божественото в човека проговори, той е готов
да
изправи погрешките
си
.
За такъв човек не важи, дали е българин, англичанин, французин или какъв и
да
е.
Който няма правилни отношения към природата, той не е осигурен в живота.
Съвременните хора се натъкват на противоречия, на нещастия в живота
си
и постоянно се питат, защо съществуват тия неща, кой ги е допуснал в света.
Хората се осигуряват по различни начини, но все неосигурени остават.
Има неща в живота, за които човек никога не трябва
да
пита и не трябва
да
му се отговаря.
За пример, никога не питай защо трябва
да
ядеш.
– Защото имат един неприятел, от когото не могат
да
се освободят.
Речеш ли
да
питаш, защо трябва
да
ядеш, ще те сполетят най-големи нещастия.
Никога не питай, защо трябва
да
живееш.
Никой не може
да
избегне от смъртта.
Ако река
да
ви отговарям на тия въпроси, ще ви заведа в една специфична област на ума, отдето няма излизане.
Беден или богат, учен или прост, добър или лош, всички хора ще влязат в обятията на смъртта.
Не питайте за неща, на които не може
да
се отговаря.
Някой се дави в морето.
Като умре човек, дойдат свещеници
да
го опяват,
да
му четат молитви, но нищо не помага.
Отивам
да
го спася, но виждам, че на гърба му виси торба с 50 кг злато.
Умрелият иска
да
се молят за него,
да
му осветят пътя, но никой не може
да
му помогне.
– Стой, не хвърляй златото във водата!
– Защото съвременните хора нямат отношения към живата природа, към Първичната Причина на нещата, към Първичното Начало, от което са излезли.
Или тебе само мога
да
спася, или златото.
Те Го определят по някакъв начин, но това определяне е подобно на описанието, което дават, за пример, за българина.
Те казват: Българинът е човек, който има височина еди-колко
си
сантиметра, с черни или кафяви очи, с мургаво лице и т.н.
Щом искаш и тебе
да
спася, и златото ти, ще видиш дъното на морето.
Българин е онзи, който има абсолютно здраво тяло, светъл ум, благородно сърце, силна воля, възвишена душа и мощен дух.
Българинът трябва
да
има здраво тяло, което
да
благоухае, навсякъде
да
разнася своя аромат; умът му трябва надалеч
да
свети; той трябва
да
има такова сърце, което всички
да
сгрява; той трябва
да
има такава воля, че, дето, мине всичко
да
изправя; който няма тия качества, той не може
да
се нарече българин.
Това, което се казва за българина, същевременно се отнася до всички народности.
Има случаи в живота, когато човек трябва
да
се откаже от всичко, каквото има: от богатството
си
, от къщата
си
, от нивите и лозята
си
.
Сега,
да
оставим настрана този въпрос.
Като се откаже от всичко това, ще се намери в още по-трудно положение: жена му и децата му ще го напуснат.
Както и
да
го разглеждате, вие не можете
да
намерите дълбоките причини на нещата.
Той ще се огледа съвсем сам в света, без пет пари в джоба
си
.
Ако речете
да
търсите причините, защо човек не е такъв, какъвто трябва
да
бъде, вие ще се натъкнете на едно кардинално противоречие.
Философите на миналото, както и тия на настоящето, правят опити
да
обяснят причините за човешкия неуспех, но тия обяснения не са допринесли нищо за човечеството.
– Както е възможно
да
се отнеме торбата с златото от гърба на давещия и тогава
да
се спаси, така трябва човек
да
се освободи от всички връзки на земята, от всичкия товар на гърба, ако иска
да
спаси душата
си
.
Който няма никакъв товар на гърба
си
, той лесно ще се спаси.
Обаче, който има товар на гърба
си
, той ще мине през големи страдания, докато се освободи от връзките, от ремъците на своя товар.
От лекаря се иска
да
излекува болния.
За
да
се освободи от тия връзки, човек ще мине през ред опитности.
Щом го излекува, тогава има право
да
определя причините на заболяването.
Всички хора страдат от една болест.
Като казваме, че човек трябва
да
се откаже от нещо, трябва
да
знаем, от какво именно
да
се откаже.
Ако се откаже от животинския живот, за
да
приеме човешкия, това е в реда на нещата.
Да
се откаже от човешкия живот и приеме ангелския, това е в реда на нещата.
Който иска
да
се излекува от тази болест, той трябва
да
приложи в живота
си
закона на любовта.
Да
се откаже от ангелския живот, за
да
приеме Божествения, това е в реда на нещата, това е в съгласие със законите на природата.
Обаче,
да
се откаже от човешкия живот за сметка на животинския, или от ангелския за сметка на човешкия или от Божествения за сметка на ангелския, това е извън реда на нещата, извън законите на разумната природа.
Не може
да
се жертвува висшето заради низшето.
Божественото съдържа всичко в
себе
си
: в него влиза и ангелското, и човешкото, и животинското; в ангелското влиза само човешкото и животинското; в човешкото пък влиза само животинското.
Който не разбира това учение, той нищо не може
да
разбере.
Следователно, когато някой казва за
себе
си
, че е човек, това подразбира две естества: човешко и животинско.
Човек трябва
да
разбере, какви отношения има към любовта и, като я разбере,
да
ги приложи в живота
си
.
Щом разбере отношенията
си
към любовта, човек ще разбере същината на живота.
За
да
запази равновесие и хармония в живота
си
, човек никога не трябва
да
се отделя от любовта.
Той се ражда, живее, без
да
знае, какво го очаква утрешният ден.
Умният човек трябва
да
знае, отде е дошъл, къде отива и какво го очаква.
Срещам един човек, и той започва
да
се хвали, че бил високо интелигентен, че написал някакво философско съчинение и т.н.
Когато ръката на човека не се мръдва от мястото
си
, това показва, че истината е в него.
Следователно, за
да
разбере истината и любовта, човек трябва
да
съзнава положението
си
като уд на Божественото тяло и никога
да
не напуща мястото
си
.
– Нищо няма
да
придобият.
Очите на човека ще придобият нещо само тогава, когато стоят на мястото
си
.
Всеки уд на човешкото тяло може правилно
да
изпълнява своята функция, докато стои на мястото
си
.
2.
Закон на отношения
,
ООК
, София, 24.7.1929г.,
И като се събира на едно място, и като се разпръсва, водата не придобива някакви особени свойства.
Човек я заставя
да
прави и едното, и другото.
Кои са съществените свойства на водата?
Съществените свойства на водата са нейната способност
да
разтваря твърдите тела,
да
смекчава коравите и
да
утолява жаждата.
Значи, задачата на водата в живота е
да
смекчава коравото човешко сърце и
да
овлажнява изсъхналия човешки ум.
Когато сипете няколко капки жива вода върху коравото човешко сърце, то веднага ще се смекчи, ще затрепти, ще се повдигне нагоре, както се повдигат листенцата на изсъхнало цвете, полято с вода.
Водата съществува във всички светове, но навсякъде носи различни имена.
От който свят
да
иде, водата смекчава коравите неща.
Мнозина мислят, че благата на живота идат само от физическия свят.
– Не, физическият свят носи само една трета от благата, които човек търси.
Физическият свят може
да
се уподоби на фабрика, която прави шишета, гърнета от стъкло, от порцелан.
Колкото хубави
да
са, те представлявт благо, което не може
да
задоволи човека напълно.
Щом съдържанието на шишето се изпразни, отново го изпращат във фабриките
да
се напълни.
Когато хората се запитват, какво нещо е смъртта и какво – раждането, ние отговаряме: "Смъртта не е нищо друго, освен празнене на шишета, а раждането – пълнене на тия шишета." При всяко раждане човек носи със
себе
си
ново съдържание.
щом човек се ражда и умира, все има някакъв смисъл в тия процеси.
Когато домакинята напълни едно шише със зехтин, тя знае, защо трябва
да
го напълни.
Трябва ли шишето
да
се запитва, защо го пълнят и празнят?
То не може
да
остане всякога пълно.
Докато не се пълни и празни, човек не може
да
живее.
Ако приема Божественото знание, без
да
го предава навън, човек сам приготвя условия за своята смърт.
Един от законите на Божествения свят гласи: човек е длъжен
да
дава от благата, които приема и на другите.
След като задържи за
себе
си
токова, колкото му е нужно, останалата част, колкото малка
да
е, той трябва
да
я даде на своите ближни.
Задържи ли всичко за
себе
си
, той приготвя условия за собствената
си
смърт.
Тъй щото кажем ли, че човек трябва
да
живее безкористно, ние подразбираме спазването на този закон.
Всяко нещо, което Бог е вложил в човека, трябва
да
излезе навън,
да
се употреби за благото на самия човек, както и за благото на неговите ближни.
Не постъпва ли така, той изгражда своето нещастие, своята смърт.
Върху тия отношения, именно, се съграждат ред философски учения, теории, системи.
Каквито обяснения
да
се дават за кармата, те нищо не допринасят за благото на човека.
Например някой взема от приятеля
си
една голяма сума на заем и обещава, че след две години ще ги върне.
Не само че след две години не може
да
ги върне, но и до края на живота
си
не ги връща.
Като е услужил, приятелят му се е лишил от едно необходимо условие за своя живот, вследствие на което изпада в големи лишения и затруднения.
Не се минава много време, по силата на кармическия закон онзи, който е взел тия пари на заем и не ги е върнал, ще се намери в същото затруднение.
За
да
излезе от трудното положение, в което е изпаднал, той трябва
да
изправи погрешката
си
.
Който иска
да
избегне закона на кармата, той трябва
да
е внимателен в обещанията
си
.
Обещае ли нещо, той трябва
да
го изпълни.
Не може ли
да
го изпълни, по-добре
да
не обещава.
Някой казва: "Аз ще бъда добър." – Ако днес не
си
добър, никога не можеш
да
станеш добър.
– „Аз ще изправя живота
си
." – „Кога?
" – „В бъдеще." – Ако днес, когато се намираш под благодатните лъчи на слънцето, под благодатта на Бога, ти не можеш
да
изправиш живота
си
, в бъдеще още повече няма
да
го изправиш.
– „Ама аз съм лош човек." – Дали
си
лош или добър, това не е важно.
От тебе се иска
да
изправиш отношенията
си
към Бога, към своя ближен, към
себе
си
.
Следователно ти трябва
да
спазваш Божествените закони,
да
не ги нарушаваш.
Нарушиш ли ги, ти изгубваш своя мир, своето здраве, своите дарби и способности.
Щом е дошъл на земята, човек трябва
да
изправя живота
си
и
да
изпълнява волята Божия.
Обаче,
да
изпълниш волята Божия това не значи
да
ти се дадат всички материални блага,
да
те осигурят.
Да
имаш всички материални блага на разположение, това още не значи, че ти
си
разрешил задачите на живота.
Всяко благо има смисъл дотолкова, доколкото човек може
да
го използва разумно.
Какво ще се ползва бръмбарът, ако го поставите
да
живее в светла, голяма стая?
Каквато стая
да
му се даде, бръмбарът не може
да
я използва и пак бръмбар ще
си
остане.
Същото може
да
се каже и за човека.
Каквито блага
да
му се дадат, ако той не е готов за тях, те ще останат неизползвани.
Животът носи всички блага в
себе
си
.
Той е подобен на турист, който носи всички блага в раницата
си
.
Туристът знае, че ако не носи благата
си
в своята раница, ще остане гладен.
Иска ли
да
яде,
да
подкрепи силите
си
, туристът трябва
да
слезе в долината, при благата на живота, и като напълни раницата
си
отново
да
се качи на високия планински връх.
Човек трябва
да
има правилни разбирания за живота,
да
различава обикновения от възвишения живот.
Да
водите чист и свят живот, това значи
да
имате правилни, съвършени отношения към всички живи същества.
Да
бъде човек съвършен, това значи, между Бога и неговата душа
да
съществува пълна хармония.
Тази хармония се поддържа от три велики сили в света: от любовта, от мъдростта и от истината.
Любовта е достъпна за всички, но не може
да
се изясни.
Тя обработва всички неща, с които любовта
си
е служила и ги поставя на техните места във време и пространство.
Истината определя вътрешните стремежи на човек като му показва, какво трябва
да
реализира.
Когато постигне нещо несъществено, човек изгубва своята вътрешна свобода и своя вътрешен мир.
Реално е само това, което човек се стреми
да
постигне, но не може
да
го постигне.
Да
ядеш, без
да
се наядеш напълно, това значи
да
живееш.
Да
ядеш и
да
се наяждаш напълно, това значи,
да
приготвяш условия за смъртта
си
.
Да
постигне човек нещо, това значи
да
направи връзка с Първата Причина на нещата.
Да
се свърже човек с Първата Причина, това не значи, че напълно е разбрал нейните прояви.
Достатъчно е човек
да
върви напред, а въпросът за разбиране и познание на Божественото е въпрос на бъдещето.
Човек трябва
да
е доволен от най-малкото постижение.
То е необходимо като стимул в живота му,
да
върви напред.
Който може
да
използва едно житно зрънце разумно, той ще използва и многото житни зърна.
И най-малката мисъл може
да
избави човека от едно голямо нещастие.
Като не разбират законите на живота хората се запитват, защо страдат.
– Човек страда за
да
намери щастието.
Човек умира, за
да
намери живота.
Човек е невежа, за
да
придобие знание.
– За
да
намерят любовта.
– За
да
намерят истината.
– За
да
намерят доволството.
Следователно, за
да
дойде до положителното в живота, човек неизбежно ще мине през отрицателното.
Колкото
да
се пази, човек все ще мине през закона на контрастите: ако един момент е щастлив, на другия ще бъде нещастен.
Този закон има отношение не само към отделния човек, но и към всички хора на земята.
Например ако тук някъде някой човек е болен, на противоположния полюс на земята някой се радва на голямо здраве; ако тук някой е богат, другаде някъде някой е сиромах; ако тук някой е учен, другаде някой живее в пълно невежество.
Следователно при каквото тежко положение
да
се намира, човек все има възможност
да
излезе от това положение, но трябва
да
знае, как
да
мине от единия полюс на живота в другия.
Като мине през тия изпитания, като мине през огъня на живота, човек излиза чист, обновен и отива на другата страна на живота, дето цари радост и светлина, простор и свобода.
Христос казва на едно място, че е дошъл на земята
да
запали огън.
За
да
се запали този огън, нужно е огнище, горителен материал и мех, който
да
раздухва огъня.
Те трябваше
да
минат през огън,
да
се очистят,
да
се обновят и така
да
влязат в новия живот.
Такова е положението на всички съвременни хора.
Те трябва
да
се очистят от наслоения върху тях прах.
Като е дошъл на земята, въпреки желанието
си
, човек е изложен на оцапване.
Човек постоянно се цапа от своите мисли, чувства и действия, както и от храната, която употребява, затова трябва постоянно
да
се чисти.
Милиони слънчеви лъчи трябва
да
се докоснат до плода, за
да
узрее.
При това всеки лъч предава на плода нещо специфично.
Милиони разумни същества са се докоснали до човешката душа, за
да
и предадат това, което тя днес съдържа.
И още милиони същества трябва
да
се докоснат до човешката душа, за
да
й предадат онова, което ще и бъде нужно за далечните времена и епохи.
В природата съществува закон на отношения: отношения между формите и между силите или енергиите.
Затова е казано в Писанието, че никой не живее за
себе
си
.
Отношенията могат
да
бъдат разумни и неразумни, хармонични и дисхармонични.
Ако знанието, добротата, силата, свободата и богатството на човека представят здрава основа, на която той може
да
се държи при всички условия на живота, те са онази основна валута, която се приема във всички държави.
Не се ли приема навсякъде, тази валута не може
да
бъде основа на живота му.
Когато отношенията са разумни и хармонични, навсякъде в живота виждаме растеж.
Когато влиза в общество на учени, на добри хора, човек трябва
да
има такава обхода, заради която
да
бъде приет.
Хармоничните отношения произвеждат живот, а дисхармоничните – смърт.
Не знае ли как
да
се обхожда с тях, те веднага ще го изпратят навън.
Колкото
да
философства човек, животът и отношенията му към Бога могат
да
бъдат хармонични или дисхармонични.
Минава ли през тесен проход, той ще се огъне на една, на друга страна,
да
излезе на другия край неповреден.
Кой може
да
минава през този път?
Защо един човек трябва
да
живее, а друг
да
умре?
За
да
живее един човек, друг трябва непременно
да
умре.
– Защото, ако слабият, грешният прави погрешки, той още повече ще се оплете и не може
да
се оправи.
Много кокошки, прасета, агнета умират, за
да
живеят хората.
Много мушици умират, за
да
живеят птиците.
Ако синът е глупав, а бащата умен, последният трябва
да
предпазва сина
си
от погрешки.
Много скали се разрушават, за
да
поддържат живота на растенията.
Той не трябва
да
му дава условия
да
греши.
Значи, за
да
се поддържа живота на едни същества, други трябва
да
умрат.
Ако синът обича
да
пие, бащата не трябва
да
му дава пари,
да
задоволява желанието му за пиене.
Тези същества, които умират на физическия свят, създават условия за живот в духовния свят.
В такъв случай за предпочитане е този син
да
стане работник,
да
впрегне енергиите
си
на работа, отколкото
да
отиде в странство
да
учи,
да
даде възможност на своята слабост
да
се развива.
И обратно: тези, които умират в духовния свят, създават условия за живот на физическия свят.
На пиян човек пари в ръцете не давай.
Оттук виждаме, че има два вида смърт: духовна и физическа.
Който иска
да
живее в духовния свят, той трябва
да
умре за физическия; който иска
да
живее на физическия свят, той трябва
да
умре за духовния.
Те искат с малко труд големи постижения и се оплакват, че им е дадена много работа.
Смъртта на физическия свят ражда живот в духовния свят.
Докато човек не познае
себе
си
не знае, какви възможности и сили се крият в него, той все ще се намира под опеката на разумната природа.
Смъртта в духовния свят ражда живот на физическия свят.
Тя ще го тури на такава работа, чрез която
да
се опита и познае.
В умовете на съвременните хора идеите "раждане и смърт" имат съвсем друг смисъл от този, който всъщност трябва
да
се разбира.
Само разумният човек е измерил силите и способностите
си
и знае, с какво разполага.
Те гледат на смъртта като на неприятел, който ги разделя от близките им, от техните възлюбени.
Наистина, смъртта лишава човека от близките му, от неговите приятели, но същевременно го освобождава и от неприятелите му.
Рече ли някой
да
преувеличи способностите
си
, Божественото съзнание веднага му представя хора, които разполагат с по-големи способности и дарби от неговите.
То има пред вид
да
го застави
да
гледа правилно на нещата.
– И това може
да
се провери лесно.
Който върши волята Божия, той носи светлина и за
себе
си
, и за другите.
Щом хората престанат
да
живеят по законите на любовта, на мъдростта и на истината, равенството между тях се нарушава и те започват
да
живеят в неравенството.
Една точка може
да
бъде в покой, когато от всички страни я налягат сили, равни една на друга.
Спазвайте законите на Великия живот, спазвайте законите на хармоничните отношения, за
да
се движите в равенството на живота.
Когато всички сили се съсредоточат към тази точка, тя ги уравновесява и остава в покой.
Тя съсредоточава в
себе
си
тежестта на всички сили, които са отправени към нея.
В природата това състояние е известно под името "зреене на плода".
В този смисъл плодът не е нищо друго, освен събирателна точка на сили.
Всички сили, които действат в плода, се събират в един център, в една точка, която е в пълен покой.
Никаква перспектива, никакъв изходен път не виждам пред
себе
си
.
Когато всичките пътища пред човека се затворят, когато всички проходи в природата се запушат за него, той се намира в едно успокоително състояние на ума и на сърцето
си
, с цел
да
не се разсейва, докато дойде до вътрешно, правилно разбиране на живота.
Като изучавате живота на човека вие виждате неговите различни стремежи.
Докато живее само на физическия свят, той иска
да
бъде голям, силен.
Ако живее в духовния свят, той иска
да
бъде обичан от всички.
Ако живее в умствения свят, той иска
да
бъде свободен, независим,
да
прави, каквото желае.
Обаче, не е достатъчно човек
да
иска само, но той трябва
да
отговаря на всяко свое искане.
Иска ли
да
бъде голям и силен, той трябва
да
изработи правилни отношения към окръжаващите.
Иска ли
да
бъде обичан от всички и той трябва
да
обича всички.
Иска ли
да
бъде свободен, и той трябва
да
дава свобода на всички живи същества.
Иска ли
да
се движи без никакви препятствия в света, и той не трябва
да
поставя препятствия на другите.
Спазва ли всички тези правила и закони, всички сили ще се съсредоточат към него, като към общ център, който може
да
ги уравновеси.
Тази точка е подобна на банка, в която хората внасят капиталите
си
.
Внесените капитали сформират банката, след което тя започва
да
функционира, както слънцето функционира и изпраща навсякъде своите лъчи.
Като изпраща лъчите
си
по целия свят, по този начин слънцето уравновесява всички природни сили.
Обаче, човек не трябва
да
мисли, че ще остане завинаги в състояние на покой, когато всички хора му дават.
Щом вземе, каквото му е нужно, колелото на живот ще се завърти и той ще влезе в друга фаза на живота, когато ще дава.
Каквото е взел, човек трябва
да
го върне назад, но обработено.
Който не разбира закона на даването, той ще попадне под закона на пръскането.
Който не иска доброволно
да
дава, той ще се пръсне като бомба.
Казано е, че Писанието иде в помощ на праведните хора
да
ги предпази от неестествената смърт.
Който не мисли, не чувствува и не постъпва правилно, той може
да
се спъне в своите мисли и
да
попадне в ноктите на неестествената смърт.
– Ама защо светът е създаден така?
Никой няма право
да
се меси в Божиите работи.
Ако признавате, че Бог е създал света, вие нямате право
да
се произнасяте, дали е създаден добре, или не.
Който
си
позволи
да
съди Божиите работи, той ще опита Неговия крак.
От човека се иска
да
живее добре, а що се отнася до въпроса, как е създаден светът, това не е негова работа.
Следователно, който се е опитвал
да
влезе в Божественото съзнание като трън, той е бил изхвърлян навън.
– Как трябва другояче
да
се постъпи с тръна?
Взимате игла, обгаряте я малко, изваждате с нея тръна и го хвърляте навън.
За
да
надникне само за един момент в живота на ангелите и най-добрият човек трябва
да
стои хиляди години пред вратата им.
Светлината, която излиза от човешките очи, от човешкия ум е толкова груба, че за
да
не се опетни, небето е затворило всичките
си
прозорци за нея.
Когато казваме, че човек работи върху
себе
си
, ние разбираме, че той работи за смекчаване на своята светлина.
Като гледате образа на човека върху фотографическо стъкло, вие не го харесвате.
– Ще кажете, че някой човек е красив.
Дойдем ли до черния цвят, ние го наричаме цвят на падане, на отрицание на нещата, на гъстота на материята.
Който иска
да
се освободи от черната светлина в
себе
си
, той трябва
да
работи хармонично и съзнателно върху своя ум, своето сърце и своя организъм.
Като работи по този начин човек ще дойде до обединяване с всички души, които работят по същия начин.
Когато това слънце стане обект, към който всички хора се стремят, тогава само може
да
се говори за съгласие и разбирателство между тях.
Нямат ли за обект на своите стремежи това Слънце, никакво съгласие не може
да
съществува.
Сега, се явява въпросът: защо е трябвало човек
да
излезе от Бога и след време пак
да
се върне при Него?
Кой налива водата в шише и кой я излива?
Водата сама ли се налива и излива от шишето?
Човек сам налива водата в шише и после сам я излива и въпреки това казва, че водата се налива и излива.
Не, водата сама не може нито
да
се налива, нито
да
се излива.
3.
Верният образ
,
МОК
, София, 25.7.1929г.,
Ако
си
хармонизират, те ще се сближат и опознаят.
Ако не
си
хармонизират, ще се отблъснат и от срещата им ще се създаде източен въпрос.
Каквото представят срещите между същества, които са хармонично или дисхармонично настроени помежду
си
, такова нещо представят и думите, които хората
си
подхвърлят.
Ако са обидни, съществата се отблъскват, както се отблъсква гумената топка, хвърлена върху твърда преграда.
Дали хората се разговарят, дали се срещат, има някакъв повод за това.
Някой говори, с цел
да
оправдае
себе
си
или ближния
си
.
Ако успее
да
направи това, той минава за талантлив човек.
Човек може
да
бъде невежа в един момент, а в друг
да
прояви голямо знание,
да
мине за учен.
Невежият и ученият са полюси на живота.
Който знае
да
превръща енергията от нисша във висша и от висша в нисша, той може
да
тълкува и изправя погрешките
си
.
Учителите представят природата.
Следователно, хората, като ученици на живота, се месят в работите на природата и, вместо добри бележки, получават слаби.
– Нямам ли право
да
говоря,
да
кажа мнението
си
?
– Имаш право
да
говориш, но разумно, правилно.
4.
Що трябва да речете
,
НБ
, София, 28.7.1929г.,
Следователно, мил поглед е онзи, който виждат всички хора и в който няма никакво користолюбие.
Който е горял от любов, но не е доизгорял, той трябва отново
да
се запали,
да
изгори напълно.
Тъй щото, и за дядото има възможност
да
гори и четвърти път, докато напълно изгори.
Щом дойдат до някои малки работи, те казват, че са обикновени неща, че не трябва
да
се занимават с тях.
Колкото и
да
се оплаква от любовта, щом му кажете, че може
да
залюби някоя млада мома, той веднага се изправя, усмихва се и казва: Божия работа е това.
Щом дядото е готов и четвърти път
да
люби, това показва, че не е разбрал любовта, както трябва.
От тях зависи щастието на човека.
Дядото продължава
да
разправя, че когато се влюбил за пръв път, бил много неопитен.
Който може
да
решава малки задачи, той ще решава и големи.
Много още има
да
учи от любовта.
Като дойде при тях някой тъжен, скърбен човек, те казват, че не могат
да
го приемат, защото са заети с велики работи, от които зависи щастието на цялото човечество.
Скръбният човек не иска много; той се нуждае само от една-две утешителни думи.
Това осмисля живота на човека, и той се ободрява, става смел и решителен и започва
да
се проявява,
да
вижда, че и от него може
да
излезе нещо.
Ако стремежите и импулсите на всички хора са правилни, човечеството трябваше
да
бъде спасено досега.
В любовта има само една опасност,
да
не се привърже човек към една форма и с това
да
изопачи чувствата
си
.
Всички хора, всички народи искат
да
спасят света,
да
спасят човечеството.
Щом чувствата на човека се изопачават, той се поддава на низши влияния, вследствие на което любовта го напуща.
Тъй както хората искат
да
спасят света, той отдавна е спасен, но те трябва
да
се научат правилно
да
живеят,
да
ценят своето спасение.
За
да
не дойде до това положение, човек предварително трябва
да
се пречисти,
да
освободи ума, сърцето и душата
си
от наслояванията на своето минало.
Истинският човек е извън ума и сърцето
си
.
Той започва
да
пие,
да
се удоволствува,
да
ходи по цели нощи, докато съвършено изгуби здравето
си
.
Той живее в душата
си
, която има правилни разбирания за любовта.
Той иска
да
покаже пред хората, че е герой, че от нищо не се страхува.
Който живее в душата
си
, при пръв поглед още, той може
да
познае, у кого преобладава животинското, у кого – човешкото, у кого – ангелското и кой човек е истински човек, т.е.
Син Божий.
– Болест, безсилие, слабост, даже и смърт.
Когато животинското в човека има предимство, той трябва
да
мисли, за
да
мине в човешкото.
„Що трябва
да
речете." За
да
знаете що
да
речете, трябва
да
съпоставяте нещата правилно.
Ако иска
да
се качи на по-високо стъпало, в положението на ангел, човек трябва
да
ходи в пътя на светлината.
При всяко съпоставяне на нещата се забелязват главно три момента: двата са обикновени, а единият е необикновен – от него зависи правилното разглеждане, правилното решение или заключение.
Ако иска
да
се качи на още по-високо стъпало,
да
стане Син Божий, човек трябва
да
следва пътя на любовта.
Този момент зависи от разумността на човека.
Докато не дойде до този момент, човек живее като всички хора.
Дръжте тази идея в ума
си
, ако искате
да
се повдигнете.
Днес всички хора търсят любовта в разни форми.
Виждате този човек, че яде, пие, ходи по кръчми и кафенета, за нищо не мисли.
Те са я търсили в миналото, но ще я търсят и в бъдеще.
Обаче, като разглежда и съпоставя нещата, най-после той дохожда до разумното начало в
себе
си
, и от този момент решава
да
живее добре.
В миналото старите алхимици са я търсили под названието „жизнен еликсир" – носител на Вечния Живот.
Следователно, философията на живота се заключава, именно, в това,
да
дойде човек до необикновения момент в живота, до разумното начало в
себе
си
, до познаване на същественото.
Щом дойде до този момент, човек вече познава не само
себе
си
, но и хората около
себе
си
.
Следователно, всеки, който търси Божията Любов, той е алхимик.
Духът не е нито вън от човека, нито вътре в него, а при това Той е в състояние
да
научи човека.
Да
вярва човек в Бога и
да
Го люби, това не е обикновена любов.
Това е една от задачите на Вечния Живот.
Той не може
да
се ограничи с човешките разбирания за живота и природата.
Който не е намерил Бога и не е разбрал любовта, той не може
да
разбере и живота.
Физическият свят, в който човек живее, съставя малка част от духовния свят, а още по-малка от Божествения, вследствие на което не може
да
се каже, че Бог живее вътре или вън от човека.
В такъв случай, той е осъден на раждания и прераждания, докато един ден дойде до положение
да
разбере любовта и познае Бога.
Никой не може
да
определи мястото на Бога в природата.
Който познава Бога и разбира любовта, той разбира не само физическия свят, но и всички останали светове, които може
да
посещава, както прави посещенията
си
на хората на земята.
Като разглеждате един часовник, вие не можете
да
кажете, че майсторът, който го е направил, е в самия часовник.
Той лесно излиза от тялото
си
, прави обиколките
си
и, когато пожелае, отново се връща на земята.
Както и
да
наблюдавате часовника, вие не можете
да
кажете, къде, именно, са скрити интелигентността, мислите, чувствата и постъпките на майстора, който го е направил.
Той може
да
се разговаря и с човеците, и с ангелите, и с Синовете Божии, защото знае техните езици.
Въпреки това, по устройството на часовника можете
да
кажете, каква интелигентност, каква мисъл, какви чувства и постъпки е имал майсторът, който е направил часовника.
Днес всички хора се стремят към небето, но не знаят небесния език.
Това може
да
разбере само онзи, който познава законите.
Ако мислят, че могат
да
говорят на български, на френски, на немски, на английски или на друг някакъв език и
да
ги разберат, те се лъжат.
Съвременните хора имат известни разбирания за нещата, които се отнасят за дадено време и за даден случай.
Който отива на небето, той трябва
да
знае небесния език?
Значи, между две точки може
да
се прекара само една права линия.
Или, ако зная всички тайни под небето, а нямам любов, нищо не съм." Зад всички тайни седи Божественото начало.
Това определение за правата линия се отнася само за даден случай.
„Духът ще ви научи, що трябва
да
речете." Слизането на Духа върху човека е само момент.
С други думи казано: между два бряга може
да
тече само една река.
Духът слиза върху човека, когато се намира в най-голяма скръб, страдание или мъчнотия.
В геометрията е известно, че сама по
себе
си
точката е несъизмерима.
Щом Духът го озари, в съзнанието му проблясва светлина, и той вижда нещата ясно.
Следователно, може
да
се каже, че правата линия е измерение на точката.
Колкото по-дълга е правата линия, толкова по-голяма е силата, която я е образувала, и толкова по-дълъг е нейния път.
Когато се казва, че трябва
да
любим Бога, ние имаме пред вид силата на любовта.
Колкото по-къса е дадена линия, толкова по-малка е силата, която я е образувала, и толкова по-къс е нейния път.
Същото можем
да
кажем и за човека.
Дето е любовта, там всичко отрицателно изчезва.
Колкото повече е живял човек на земята, толкова по-голяма е била неговата сила.
Любовта не знае, какво нещо е страдание, сиромашия, болести, грях, невежество, безсилие.
Колкото повече материал гори в огнището, толкова по-силен е огънят.
Това, което казвам за правата линия, за огъня, за водата, са обикновени работи, които не ви интересуват.
Трима души седят един до друг и размишляват върху някакви въпроси.
Те се запитват помежду
си
, какви въпроси ги занимават.
Първият казва: Четох в един вестник, че в моретата и океаните имало четири милиона тона злато, и сега мисля
да
направя едно колело, с което
да
извлека всичката вода, за
да
извадя златото, което се съдържа в нея.
Вторият казва: Аз мисля върху това, какво колело
да
направя, посредством което
да
използувам грамадната водна енергия за осветяване на градовете с електричество.
Третият казва: Мисля
да
направя такова колело, посредством което
да
извадя всички риби от морето, и
да
ги използувам за храна на цялото човечество.
Като не могат
да
си
обяснят това явление, хората казват, че Божественият свят представя някаква илюзия или фантазия.
Как е възможно човек
да
извади всичкото злато от океана, или
да
впрегне всичката водна енергия на океаните и моретата, или
да
извади всичката риба от водите за прехрана на целия свят?
Така
си
мечтае и младата мома.
Тя седи у дома
си
, облечена, причесана добре и
си
представя, как царският син ще дойде при нея
да
я вземе за своя жена.
Как можете
да
говорите за неща, които не знаете?
Тя се усмихва самодоволно, представя
си
, че целият свят е неин, че има на разположение хубави дворци, автомобили, файтони, слуги и т.н.
Какви по-големи илюзии може
да
има от тези?
Като види, че седи без работа, майка й я побутне оттук-оттам, пита я, какво се е захласнала, че никого не вижда наоколо
си
.
– Дойде ми една светла мисъл в главата, и седнах
да
си
помисля, как мога
да
я реализирам.
Другаде виждате втора мома, която
си
мечтае, че се е оженила вече за царския син, родила е син и дъщеря, които изгледала, възпитала и изучила добре.
Дали човек преживява съмнения, колебания, отчаяния, тази малка светлинка в съзнанието му постоянно свети и го напътва, коригира действията му.
Трета мома пък
си
мечтае, че се е оженила за царския син, отгледала децата
си
и сега вече може спокойно
да
си
живее, защото има кой
да
я гледа,
да
се грижи за нея.
Трите моми седят, мечтаят
си
, въртят колелетата, но въпреки техните изобретения, животът не върви в естествения
си
път.
Когато не е в съгласие с Божественото в
себе
си
, човек изпада в големи противоречия и страдания.
Първото колело се върти от осем хиляди години насам и е могло
да
изкара от водите едва около сто милиарди злато.
Щом е в съгласие с Божественото начало в
себе
си
, животът на човека е в пълна хармония.
Това е всичкото богатство, с което светът разполага.
Трябва ли човек
да
възстава срещу Бога?
Второто колело е успяло
да
впрегне част от енергията на водите, с които движи параходи, автомобили и др.
Трябва ли той
да
коригира Неговите действия?
Третото колело създало хамбари за жито, складове за риби, с цел
да
се изхрани цялото човечество.
Дойде ли до Божиите работи, човек трябва
да
знае, че Бог е промислил за всичко и е наредил нещата правилно и хармонично.
Тия колела не са илюзии, Те непрекъснато работят, за
да
подобрят условията на живота.
Следователно, на човека не остава нищо друго, освен
да
изпълнява волята Божия и
да
следва пътя, който Бог отначало още му е начертал.
Съвременните хора се намират в постоянни противоречия, благодарение на разочарованията, които срещат в своя път.
Ако човек не може
да
постигне щастието, той сам е виновен за това.
Всеки тон може
да
се изпее правилно, но ларинксът на певеца трябва
да
бъде нагласен по всички правила на музиката.
Когато музикантът не пее, както трябва, това показва, че той не е много отзивчив по отношение на тоновете, не знае правилно
да
ги възприема и прилага, нито знае законите на музиката.
Днес всички хора говорят за идеален живот, но в края на краищата казват, че този живот е непоносим.
– Защото мъжът бил милосърден, обичал
да
дава на бедни повече, отколкото трябва.
Като не може жена му
да
го убеди в това, че не трябва
да
разпилява толкова много пари, синът и дъщерята започват
да
му правят бележки,
да
не дава големи помощи на сиромаси, за
да
не лиши тях от средства за живеене.
Изобщо, всички идеални неща са постижими.
Ако не вземе тия думи под внимание, най-после идат роднините
да
го съветват, първо
да
мисли за семейството
си
, а след това за ближните
си
.
Мнозина казват, че идеалните неща в живота са илюзии, фантазии, пред които човек не трябва
да
се спира.
Щом изворът включва в
себе
си
реката, той има право
да
раздава от Изобилието
си
на всички.
Реката пък трябва
да
се влее в океана.
Следователно, задачата на всички хора е
да
се слеят с Бога.
Да
се слее човек с Бога, това значи
да
придобие той реалността.
Само положителното, само реалното носи щастие.
Съвременните хора живеят в нереалността, вследствие на което са изложени на страдания, на сиромашия и болести.
Понеже не са доволни от живота
си
, те искат
да
напуснат земята и
да
отидат на небето, там
да
намерят щастие.
Какво щастие можете
да
изпитате, ако при влизането
си
в родния
си
град срещнете човек, който ви показва пътя за влизането ви в този град?
Хората търсят щастието на онзи свят, без
да
знаят, че там има ангели, които са нещастни.
Никакво щастие няма
да
изпитате.
Те не смеят
да
се оплачат, не смеят
да
кажат, че са нещастни.– Защо?
– Защото вие познавате всички кътчета на този град.
Те са нещастни, защото искат нещо, което на небето не могат
да
намерят.
Обаче, ако сте се изгубили в една гъста гора и срещате човек, който ви показва пътя
да
излезете от гората, вие ще изпитате голяма радост, ще се почувствувате един от най-щастливите хора в света.
Като гледат живота на хората, тия ангели пожелават
да
бъдат на тяхно място.
Докато се стремите към Божествения свят, трябва
да
знаете, че всичко, каквото срещате на пътя
си
, има отношение към вашия живот.
Обаче, щом слязат на земята, те започват
да
страдат, че са напуснали своя широк свят и са дошли в света на ограниченията.
Дали съзнавате това, или не го съзнавате, не е важно.
Те отново започват
да
мислят за онзи свят.
Ако го съзнавате, ще се ползувате от всичко; ако не го съзнавате, ще търсите щастието, спасението извън вас.
Следователно, търсете спасението
си
в Бога.
Свободата в онзи свят се дължи на любовта, която съществува там.
Всяко живо същество първо трябва
да
опита ограничението, за
да
разбере свободата.
Всяко живо същество трябва
да
мине през противоречията.
Противоречията са задачи, които трябва
да
се разрешат.
Няма по-голямо благо за човека от това, правилно
да
разрешава задачите на своя живот.
Дигнал глава нагоре, едва пристъпва, съзнава достойнството
си
като човек.
Сиромах
си
- това е задача; грешен
си
– това е задача; праведен
си
- това е задача.
Когато греши, човек губи капитала
си
; когато става праведен, той намира изгубения
си
капитал и започва
да
мисли, къде
да
го вложи.
Той се уплашва и от страх не знае, какво
да
прави, накъде
да
бяга.
Като го видяла, мечката започнала
да
го плюе, но не го нападнала.
– Не, грехът съществува, но хората трябва
да
бъдат разумни,
да
не правят грехове.
Много кладенци съществуват в света, но човек трябва
да
ги запушва, никой
да
не пада в тях.
Тя искала
да
подчертае неговата неразумност.
Ако беше разумен човек, той нямаше
да
ходи тъй захласнат из гората, но отдалеч още щеше
да
се отбие от пътя
си
и
да
остави мечката с мечетата свободно
да
минат.
Ще кажете, че мечката е постъпила много жестоко, по животински, като
си
е позволила
да
плюе човека.
Оттук вадим заключение, че всяко нещо, което Бог е създал, има свои далечни причини.
Защо съществуват долините и планините, това и учените хора даже не знаят.
Какъв човек е този, който насочва пушката
си
срещу мечката и я убива?
Те знаят само, как и кога приблизително са били формирани, но не знаят причините за създаването им.
Каква култура е тази, която
си
служи с убийство?
Защо е създаден човекът, и това не знаят.
Разумният човек се учи от всичко.
Ако човек разбираше естеството
си
, ако знаеше, защо е създаден, ако знаеше мерките, по които е създаден, той би могъл сам
да
си
предскаже, какво му предстои
да
мине в живота.
Като види, че някой убива животно или човек, той веднага изважда някаква поука за
себе
си
.
Мерките, по които е създаден човек, показват, какво може
да
постигне той в сегашния
си
живот.
Като се учи от постъпките на хората, разумният събира ред опитности в живота, които осигуряват щастието му.
Ако човек не се учи от постъпките на другите хора, той сам създава нещастието
си
.
Че наистина мерките определят характера на човека, виждаме по езика, с който хората
си
служат.
И тъй, колкото по-будно е съзнанието на човека, толкова по-големи са възможностите
да
бъде щастлив.
Ученикът трябва
да
бъде всякога буден.
Това показва, че този човек обича
да
краде.
Един човек седи в стаята
си
и чете.
След малко повдига главата
си
нагоре и вижда, че мухата се оплела в паяжината на един паяк, който се готви
да
я изяде.
Изобщо, като погледнете човешкото тяло и удовете му, смело можете
да
кажете, че няма нищо скрито-покрито в природата.
Човекът поглежда към мухата, после към паяка и
си
казва: Нека я изяде паякът.
Без
да
разбира, какви трябва
да
бъдат мерките на нормалния човек, някой погледне очите, ушите, носа, устата
си
и намира, че не са хубави, не е доволен от
себе
си
.
Той погледне ушите
си
, вижда, че са малки и казва, че не е доволен от тях.
Затова, именно, той е направил паяжината
си
,
да
лови мухи и
да
се храни с тях.
По ушите на човека може
да
се определи, колко години ще живее, каква е неговата интелигентност, каква е неговата честност.
Бог го е създал, и Той ще го съди.
Всичко това се определя по извивките на ухото.
Не е моя работа
да
му преча
да
лови мухи и
да
се храни с тях.
Като разгледате ушите на всички народи, ще имате представа за цялото човечество.
Човек, който има будно съзнание, не трябва
да
позволява на паяка
да
върши престъпления в неговата стая.
С мисълта
си
той трябва
да
въздействува на паяка
да
не върши престъпления.
Ухото представя плоскост, върху която светлината пада под различни ъгли; тя се отразява, пречупва по различни начини, от което зависят възприятията на човека.
Паякът е така нагоден, че дълго време може
да
прекара без храна.
И тъй, от ъглите, под които падат слънчевите лъчи върху човешкото ухо, както и върху целия човешки организъм, зависи използуването на тия лъчи.
Ако паякът не го послуша, той има право
да
развали паяжината му и
да
го изхвърли вън.
Когато иска правилно
да
използува слънчевите лъчи, човек трябва
да
изложи гърба
си
под известен наклон.
Когато паякът е вън, далеч от окото на човека, той е свободен
да
прави, каквото иска.
Измени ли този наклон, той няма
да
се ползува от разумните лъчи на слънцето.
Той сам ще носи отговорност за своите постъпки.
Той ще се пече, ще чернее на слънцето, но няма
да
се свърже с неговите разумни, интелигентни сили.
Остане ли равнодушен към постъпките на паяка, човек ще носи отговорност за своето нехайство.
Като говорим за слънцето, ние нямаме пред вид само физическото слънце, но и духовното слънце, като проява на интелигентни, разумни сили, като проява на същества, носители на любов и мъдрост.
От неговото нехайство ще пострадат хиляди хора.
Когато казваме, че слънцето е носител на живота, ние имаме пред вид духовното слънце.
Един ден той ще плаща за страданията на своите братя.
Които не разбират този закон, те лесно ще се оправдаят, като кажат, че паякът прави паяжината
си
, за
да
лови мухи и
да
се храни с тях.
Те ще знаят, кои лъчи срещу какви болести и недъзи могат
да
се използуват.
Бъдещите майки ще лекуват и ще възпитават децата
си
изключително със слънчевите лъчи.
От паяжината на паяка хората изучавали, как е бил създаден светът.
Днес майките лесно се оправдават за лошите постъпки на децата
си
.
Първоначално е съществувал само един център, и постепенно са се създавали различните светове, които са се движили около този център.
Учените, които разбирали това нещо, използували паяжината на паяка за разни изчисления около създаването на света.
Като ги разрежат, виждат, че са зелени и ги хвърлят настрана.
Като хване някоя муха в паяжината
си
, паякът й казва: Ела при мене
да
ти предам една лекция за създаване на света.
По този начин те спират развитието
си
.
Щом започне
да
предава лекцията, той изпраща мухата на онзи свят,
да
провери всичко онова, което й говорил.
Като срещнат известни спънки при реализиране на своите желания, те казват, че желанията им са непостижими, че идеите им не могат
да
се реализират и т.н.
– Не, за разумния човек всичко е постижимо.
Ще ви се види чудно, как е възможно, между паяжината на паяка и създаването на света
да
съществува известно отношение.
Често, между някои явления в живота или в природата, съвършено случайни и независими едни от други, съществува известно съотношение.
В този свят всичко е постижимо.
Например, двама студенти, добри приятели, следвали едновременно в един университет.
Когато иска
да
влезе в Божествения свят, той трябва
да
постави десния
си
крак напред.
Като наближило време за изпит, те се уговорили
да
си
подсказват, но мълчаливо, само с известни знаци.
Един от професорите, при когото трябвало
да
се явят на изпит, бил много строг.
Който влиза с левия крак в Царството Божие, той нищо не може
да
постигне.
Влезе ли с десния крак в Царството Божие, всичките му работи ще вървят добре.
Когато един от приятелите се явил на изпит, другият влязъл в аудиторията
да
слуша, как професорът изпитва.
Оттук можем
да
извадим следното заключение: всяка мисъл, всяко чувство, всяко действие, които нямат за основа любовта, се считат за престъпления.
Когато приятелят му започнал
да
отговаря на зададения от професора въпрос, вторият, който слушал, започнал
да
се почесва по главата, според предварително условените между тях знаци.
Ето защо, каквото мисли, чувствува и върши човек, всякога трябва
да
е подтикнато от любов.
Професорът забелязал, че когато студентът, който седял на чина и слушал, как другарят му отговаря, се почесвал, последният давал добри отговори.
Всичко, което любовта прави, е добро; всяко нещо, което не е направено с любов, не е добро.
С почесването по главата
си
, което единият от приятелите правил, умът на втория се прояснявал, и той отговарял добре на зададените въпроси.
В света съществуват два вида хора: едни, които служат на Бога с любов и други, които служат на Бога без любов.
Двамата студенти
си
послужили с някои условни знаци, и по този начин взаимно
си
помогнали.
Щом страхът изчезне, веднага любовта дохожда.
Следователно, това, което хората наричат съвпадения, не е нищо друго, освен условни знаци, с които някои същества
си
служат.
Христос казва: „Духът ще ви научи, що трябва
да
речете".
Когато някой се почеше отгоре по главата, това напомня за съществуването на Великия Божи закон, който не трябва
да
се престъпва.
– Духът може
да
дойде всеки момент у човека, без той
да
го очаква.
Ако човек се почеше отзад по главата, това показва, че не трябва
да
мисли много.
Първото условие за идване на Духа у човека е той
да
се е освободил от страха.
Както и
да
се почеше човек, ако разбира тия движения, той ще намери в тях известен смисъл.
Когато Духът дойде, човек трябва
да
има готовност
да
направи всичко, каквото Той му рече.
Съвременните хора са изгубили смисъла на движенията, вследствие на което не могат правилно
да
ги използуват.
Духът влиза в хора с чисти умове и сърца, които могат
да
отправят към човека чист, безкористен поглед.
Няма човек в света, който, като се е почесал по тила,
да
не е обезсмислил живота
си
.
За
да
разберете смисъла на движенията и
да
се ползувате от тях, правете наблюдения, как се отразяват различните движения върху психиката ви, или върху състоянията ви.
И двата погледа не са добри.
Значението на движенията може
да
се забележи главно при случаи, когато човек е в лошо разположение на духа.
Пепелянката има премрежен поглед, като че не вижда, но тя може крадливо
да
издебне човека и
да
го клъвне.
Вземете една тетрадка и като направите едно или друго движение или почесване по главата или тялото
си
, записвайте, как се отразява това движение върху разположението ви.
„Духът ще ви научи, що трябва
да
речете.» За
да
може Духът
да
дойде у човека, той трябва
да
има будно съзнание.
Ако разположението ви се измени и се почувствувате добре, ще знаете, че еди-кое
си
движение или почесване е правилно.
Във всяко правилно движение действуват разумни сили.
Мнозина разглеждат движенията като несъществени процеси в живота на хората, вследствие на което не им отдават нужното внимание.
Движенията имат свой дълбок, вътрешен смисъл, заради което трябва съзнателно
да
се изучават, Следователно, ние различаваме два вида процеси: механически или несъзнателни и съзнателни.
При най-малкия неуспех в работите
си
, човек започва
да
се съмнява, дали е в правия път, или не.
Като наблюдавате хората, ще видите, че мнозина от тях нямат установен поглед.
Щом се усъмни в пътя, по който върви, това показва, че той е изгубил истината в живота, а с нея заедно е изгубил и свободата
си
.
Като ви погледне някой, виждате, че погледът му блуждае.
– Покажи ми правия път и ме убеди, че като вярвя в него, ще бъда добре.
По погледа ще познаете, дали даден човек мисли, или не.
– Няма какво
да
те убеждавам, нито доказвам.
Ако мисли правилно, той е човек; ако не мисли, а чувствува само, това показва, че в този човек преобладава животинското.
Предлагам ти една чаша вода от тази, която пия и казвам: заповядай, пий от тази вода и после се произнеси.
Обаче, можете
да
срещнете човек, у когото погледът е отправен нагоре, към великото и възвишеното в света, Този човек е развил в
себе
си
Божественото.
– Какво е твоето мнение за тази вода?
Следователно, по погледа можете
да
познаете, кое в човека преодолява: животинското, човешкото или Божественото.
– Каквото и
да
е мнението ми, то се отнася до мене.
Ако в него се изявява Божественото начало, този човек може
да
се нарече Син Божий.
Що се отнася до тебе, като пиеш от тази вода и я опиташ, тогава ще имаш думата.
Като опиташ водата и придобиеш здраве, и двамата ще се разберем.
– Животно е това, което не разсъждава, но върви по пътя на своите чувства.
Когато двама души едновременно разберат Божия закон, те не се питат, как са го разбрали, но започват
да
го прилагат в правене на добро.
Какво значи двама души едновременно
да
правят добро?
Това подразбира, и двамата
да
се превърнат в котли, в съдове за носене на чиста, хубава вода.
След това ще дойде красивата мома, ще тури котлите на кобилицата
си
и ще отиде с тях до извора,
да
начерпи от него чиста, кристална вода.
Момата, която е турила на рамото
си
кобилицата с двата адепти, превърнати в котли, има висок идеал в
себе
си
.
Какво представя Синът Божий?
Адептите са се превърнали в котли с единственото желание
да
изпълнят волята Божия.
– Синът Божий върви по пътя на необятната Божия Любов.
– Когато свършат мисията
си
, за която са слезли на земята.
Когато ви поставят на известни изпитания, изкушения или лишения, Духът ще ви научи, що трябва
да
речете, за
да
издържите изпита
си
.
Кой как види красивата мома с тия котли, спира се
да
я гледа,
да
се радва на хубавите й котли.
Заедно с водата тя носи щастие на хората.
Всеки дом, всеки човек трябва
да
носи в
себе
си
такива котли, чрез които
да
раздава живот, щастие на своите ближни.
Първата мома се нахвърля върху втората, започва
да
й се сърди, как смее тя
да
обича нейния възлюбен.
– На онази дълбока мисъл, че всичко, което Бог е определил
да
стане, е добро.
Като мислите така, вие ще приемете нещата с отворени сърца, ще примирявате противоречията в живота
си
и на всичко ще се радвате.
Как трябва
да
постъпи младата мома и какво трябва
да
рече на другарката
си
, която обича нейния възлюбен?
Тя трябва
да
й каже: Ако моят възлюбен те обича, аз го отстъпвам и съм готова
да
гласувам за тебе.
Той никого не мрази; той грях не прави, но от всичко се учи и помага на ближните
си
.
И другата мома трябва
да
каже същото.
Мнозина искат
да
знаят, какво ще стане с тях, след като придобият съвършенство.
Значи, за
да
бъде едно изречение пълно, то трябва
да
има подлог и сказуемо,
да
се знае, кой върши действието.
Защо трябва тези моми
да
се карат,
да
делят момъка помежду
си
?
С други думи казано: за
да
бъде едно изречение пълно, между подлога и сказуемото трябва
да
съществува известно отношение, известно съпоставяне.
Хората казват, че момъкът трябвало
да
избира момата.
Съпоставяне трябва
да
съществува не само между думите в изреченията и техните служби, но и между всички неща.
– Не, никой никого не може
да
избере.
Следователно, трябва
да
се съпоставят всички думи в изреченията, всички числа в математиката, всички мисли, чувства и действия в живота на човека, всички идеи и т.н.
Когато срещнете дама облечена с хубава, модерна рокля, кой я облича?
Българинът я туря като символ за сила на знамето
си
, а англичанинът – в сърцето
си
.
– Не, модата е заставила тази дама
да
се облече така.
дръжте любовта в сърцето
си
, а не на знамето
си
, всички
да
я виждат.
И след всичко това ще се говори за свобода на волята.
Този човек никога не може
да
каже за
себе
си
, че така или иначе е помислил, или че това и онова е направил.
Какво нещо е свобода на волята?
Той знае, че пръв Бог е започнал
да
мисли, а после човек.
Само онзи човек има свободна воля, който носи любовта в
себе
си
.
Първо Бог е създавал, а после човек.
Който няма любов в
себе
си
, той не може
да
бъде свободен.
Ако Бог не беше мислил, човек никога не би могъл
да
мисли.
Ние съпоставяме свободата с любовта.
Обаче, не може
да
се каже обратното, т. е.
Значи, свободата седи в любовта.
Свобода без любов не съществува.
Майката влага своите качества в детето
си
, но не и обратното.
Детето не може
да
вложи своите качества в майката.
В този момент, именно, човек се запалва и започва
да
свети.
Само майката или бащата могат
да
кажат, че са вложили известна дарба, способност, или известен талант в детето
си
, но детето не може
да
каже, че е вложило нещо в родителите
си
.
Че това е така, може
да
се провери,
да
се подложи на опит.
– Запалва го едно същество, но кое е то, никой не го вижда.
„Духът ще ви научи, що трябва
да
речете." Как ще ви научи Духът?
Щом запали човека, това същество веднага се скрива някъде и започва отдалеч
да
измерва, каква е температурата на неговата любов.
Представете
си
, че през малък, тесен отвор пущам само един светъл лъч и ви давам книга
да
четете.
Като започне
да
гори, човек казва: Не зная, какво стана с мене, но сърцето ми гори.
Вие взимате книгата, взирате се в нея, но не можете
да
четете, нищо не виждате.
Взимате книгата в ръка
да
четете.
Сега виждате по-добре, но още не можете
да
четете.
Обаче, ако той за момент само забрави за нея, тя веднага започва
да
му изрежда, какво иска
да
й купи.
Вие виждате вече по-добре, но едва можете
да
четете.
Отначало тя иска дребни, малки работи от него, после – все по-големи, докато един ден иска той
да
пожертвува живота
си
заради нея.
Постепенно усилвам светлината, като вкарвам през отвора три, четири, пет, шест лъча.
Вие започвате
да
четете по-свободно.
Колкото повече светлината се увеличава, толкова по-добре виждате, толкова по-свободно четете.
Кой ви даде възможност
да
виждате и
да
четете книгата: аз или светлината?
От този огън, именно, може
да
се заключи, какво горене става, пълно или непълно, съществено или несъществено.
За
да
виждате добре, за
да
разбирате книгата, която четете, три фактора взимат участие: първо – светлината, която разкрива нещата; второ – аз, който пущам светлината през отвора на вашата тъмна стаичка, като постепенно давам възможност на по-голям брой слънчеви лъчи
да
минават през този отвор; трето – разумното начало у вас, което прави известни съотношения или съпоставяния на нещата.
Когато съпоставя явленията в природата или в живота, човек трябва
да
се ръководи от своята разумност,
да
не прави криви изводи или заключения.
Любовта носи безсмъртие, здраве, щастие; любовта носи богатство, слава и почести; любовта включва в
себе
си
интелигентност, разумност, мекота.
Например, някой казва, че еди-кой
си
го обичал.
Любовта включва в
себе
си
всичко красиво и възвишено.
– По погледа.
Този човек го гледал някак особено мило.
Той вижда този мил поглед, а другите не го виждат.
Един дядо се разговарял с един момък: Синко, любил ли
си
?
Ако не
си
любил, пази се от любовта.
– Защото той иска
да
вземе нещо от него.
И вълкът поглежда мило към овцата, но не и към човека.
От човека той се страхува, а от овцата не се страхува, лесно може
да
я задуши.
– Не е достатъчно човек само
да
гори,
да
се превърне на въглен, но той трябва съвършено
да
изгори.
5.
Постоянни и преходни неща. Козметика
,
ООК
, София, 31.7.1929г.,
Тя не прави това нарочно, с цел
да
измъчва човека, но го учи, показва му, как трябва
да
живее.
Казват някои, че Бог нарежда нещата, както разбира и както иска.
Когато се казва, че човек не трябва
да
има много желания, това подразбира освобождаването му от тежестите на живота.
Не спазва ли този закон, без
да
иска природата го мачка.
Той нарежда нещата според великите закони на Битието и Вечността.
Същият закон може
да
се формулира по следния начин: не желай това, което може
да
те смачка.
Бог никого не съди, обаче, влезе ли вътре в човека и се ограничи, Той започва
да
го съветва и му казва, кое е добро и кое не.
Когато природата мачка някого, той казва: "Нищо не искам, нищо не ми трябва." – Това е крайност.
Божественото в човека постоянно му нашепва, кое е добро и кое зло, като му казва, че като същество, което се движи между два полюса, трябва
да
бъде внимателен,
да
се контролира.
Като погладува няколко дена, той казва: "Гладен съм, дайте ми малко хлебец.
Ако от човека се изисква
себеконтрол
, колко повече това е нужно за възвишените, разумни същества!
Всички хора говорят, но говорът на всички не е еднакъв.
Малкото и многото е в зависимост от това, колко може човек
да
носи.
Много хора могат
да
свирят и
да
рисуват, но всички не свирят и не рисуват еднакво.
Ако носи по-малко, отколкото може, човек запазва енергиите
си
.
Достатъчно е музикантът
да
вземе лъка в ръката
си
и
да
започне
да
свири, за
да
познаете кой е майстор и кой – обикновен цигулар.
Ако носи повече, отколкото са възможностите му, човек губи енергиите
си
.
Същото може
да
се каже и за различните художници.
Когато чувате някой
да
казва, че нищо не иска от живота, ще знаете, че неговите чувства са накърнени.
Всички хора могат
да
изговарят думата "любов”, но тя ще звучи различно: един влага поезия, ритъм в тази дума; втори я произнася така, че пробужда съзнанието на заспалите за любовта същества.
Когато казва, че много иска, той е във възходящо състояние на чувствата
си
.
Събудите ли съзнанието на тия същества, те веднага ще ви се притекат на помощ, ще искат
да
ви услужат.
В първия случай човек страда, а във втория – се радва.
Това значи
да
произнесе човек една дума на място и на време.
Като ученици, вие трябва
да
имате ясна представа за скърбите и за радостите.
Щом е дошъл на земята, човек неизбежно ще страда и ще се радва.
Ако знае смисъла на радостите и страданията, той ще се радва и в двата случая.
Който владее езика на любовта, само той е готов
да
буди човешкото съзнание.
Закон е: когато един страда, друг някой се радва; когато един се радва, друг някой страда.
Всеки човек трябва
да
изучава този език и
да
си
служи с него.
Например радостта на господаря е скръб на слугата.
Който владее езика на любовта, като език на разумната природа, той е силен, велик човек.
Последният се е облякъл добре и се готви
да
отиде на разходка.
Господарят го извиква, иска
да
му донесе чиста, прясна вода от близкия извор.
Като четете Свещеното Писание по механически начин и цитирате различните стихове, вие
си
служите с човешкия език.
Слугата взима стомните и отива за вода, но през целия път роптае, недоволен е, че разходката му се развалила.
Когато започнете
да
чувствате смисъла на тия стихове, вие сте дошли до ангелския език.
Господарят пък с нетърпение и с радост го очаква
да
му донесе чиста, изворна вода.
Но има и друг, на който Бог и природата говорят.
Значи, недоволството на слугата е доволство на господаря.
Той е Божественият език, който и вие трябва
да
изучавате.
Ето защо, когато страдате, знайте, че в този момент друг някой се радва.
Колкото малко думи
да
научите, започнете
да
ги съчетавате,
да
образувате от тях цели изречения.
Когато се радвате, в същия момент някой страда.
Научите ли
да
ги прилагате на място и на време, вие сте влезли вече в правия път на живота.
При това положение радостите и страданията са на мястото
си
.
Това значи
да
дойде човек до новата наука, която обяснява нещата по вътрешен път.
Следователно, за
да
дойде до новата наука на живота, човек трябва
да
върви постепенно от човешкото към ангелското и от ангелското към Божественото.
Вие отсега нататък трябва
да
се подмладявате.
В Божествения свят радостта на едного е радост на всички; скръбта на едного е скръб на всички.
Защо е така, днес не може
да
се обясни.
Живите хора, обаче, могат
да
говорят за подмладяване.
Има неща, които колкото и
да
се обясняват, все необяснени ще останат.
Затова е казано в Писанието: "Оставете мъртвите
да
погребват своите умрели".
Има неща, за които човек не трябва
да
пита.
Нека мъртвите се занимават със своите умрели, как
да
ги обличат, какви молитви
да
им четат, какви речи
да
им държат и т.н.
Ако пита, няма
да
получи никакъв отговор.
При известни условия на живота човек може
да
пита, защо нещата стават така, а не иначе.
Ще дойде някой
да
разправя, че сънувал покойния
си
баща бос, със скъсани дрехи, гладен и не знае, какво
да
прави,
да
облекчи положението му на онзи свят.
При известни условия, обаче, той не трябва
да
пита.
Представете
си
, че хващате един човек за врата и го потопявате във водата.
Щом искаш
да
помагаш на баща
си
, ще извикаш в дома
си
един беден и гладен човек и ще го нахраниш добре.
Може ли той
да
пита, защо го потопяват във водата?
Докато е във водата нищо друго не му остава, освен
да
рита и
да
се брани.
Чрез този беден ще помогнеш на баща
си
.
Щом излезе от водата, той е свободен вече
да
пита, защо го потопиха във водата.
Баща ти ще бъде доволен, че
си
го нахранил и облякъл.
Ако беше
си
отворил устата още във водата
да
пита, защо го потопяват, смърт го очакваше.
За
да
не бъде гол, бос и гладен на другия свят, човек трябва
да
се приготвя още докато е на земята.
Значи, има известни страдания, които човек трябва
да
носи, без
да
пита, защо идат.
Така той ще влезе в съгласие с всички ония, които служат на Бога.
Щом не пита нищо, това показва, че той е под водата и не трябва
да
отваря устата
си
.
Той е минал вече през положението на бедните хора на земята и в невидимия свят, опитал и познал е техните страдания и няма защо
да
минава повторно през тях.
Докато е във водата, човек има право
да
рита,
да
прави движения
да
се освободи, но през всичкото време трябва
да
мълчи.
Като ученици вие трябва
да
работите съзнателно за своето подмладяване.
Лесно е
да
се каже, че човек трябва
да
носи страданията
си
, но важно е
да
знае как
да
ги носи.
Употребявайте всеки ден по няколко минути
да
мислите върху младостта.
Страданието не е нищо друго, освен малко дете, което носиш на гърба
си
докато порасне.
Представяйте
си
, че сте в положението на малко дете, което всеки момент може
да
придобие нещо.
Щом порасне, ти ще го свалиш от гърба
си
и ще го оставиш на земята, свободно
да
се движи.
Като се умориш, ще се качиш на гърба му
да
те носи.
– Колко ангели, колко възвишени същества са дошли на земята с единствената цел
да
станат деца,
да
придобият условия
да
растат и
да
се развиват.
Както ти
си
носил страданието на гърба
си
, така и то ще те носи.
Апостол Павел казва: "
Да
съблечем старите
си
дрехи!
Като те носи на гърба
си
, ще те учи, ще ти обяснява, защо идат страданията в света.
" Това значи:
Да
съблечем дрехите на старостта и
да
облечем новите дрехи на младостта, т.е.
Сега, като говоря за страданието, аз
си
служа с фигуративен език, с езика на природата.
да
се подмладим.
Тази промяна в отношението на човека към страданието се обяснява с превръщането на страданието в радост.
Детето е символ.
На физическия свят както страданието се превръща в радост, така и радостта – в страдание.
То представя скрити сили, скрити възможности, които чакат момента на своето проявяване.
Това показва, че физическият живот се движи между полюси.
Ще дойде ден, когато всички заложби и дарби в детето ще се развият и вие ще видите пред
себе
си
велик, голям човек.
Природата поставя човека ту в единия, ту в другия полюс, вследствие на което човек сам не може
да
смени положението
си
.
Вие трябва
да
ги видите в техния свят,
да
разберете какви сили са вложени в тях.
Ако човек сам е създал положението
си
, сам може
да
го отмени.
Обаче, ако друг някой го е поставил на известно положение, колкото
да
е недоволен, ще чака, докато дойде времето
да
го сменят.
От вас, обаче, се изисква
да
имате широки възгледи върху нещата, които могат
да
предадат вътрешна свобода на ума и на сърцето ви.
Има страдания, на които човек сам може
да
си
помогне.
Това се изисква не само от вас, но от всички ония, които се учат във Великата Школа на живота.
Има страдания, на които друг някой човек може
да
му помогне.
Например ако някой счупи ръката или крака
си
, той сам не може
да
си
помогне.
Трябва
да
дойде някой лекар отвън,
да
намести счупената ръка или крак.
Щом се намерят в мъчнотии и страдания, хората казват: Човек трябва
да
бъде търпелив.
– Кой може
да
търпи?
– Само разумният човек понася всичко с търпение.
И през най-трънливи пътища
да
минава, разумният човек остава незасегнат.
страданията го познават и не одират кожата му.
Той минава и заминава край тях без никаква повреда.
Нетърпеливият човек е подобен на електрически волтаж, от който постоянно се отделят искри, които създават неразположение на духа.
Искате ли
да
се справите с един нетърпелив човек, вие трябва
да
дадете нещо от
себе
си
, с което
да
уравновесите енергиите на организма му.
Докато не смекчат характерите
си
, те не могат едни други
да
се търпят.
За
да
се търпят, хората трябва
да
бъдат на известно разстояние един от друг.
Хора, които са дисхармонично разположени помежду
си
, никога не трябва
да
спят на едно легло.
И тъй, за
да
се справи с мъчнотиите и противоречията в живота
си
, човек трябва
да
следва Божествения път.
За тази цел той трябва
да
бъде разумен,
да
изучава първичния живот.
За
да
се домогне до първичния живот, човек трябва
да
изучава своя характер, както и характера на ближните
си
.
Докато не се познава, човек има крива представа за
себе
си
.
Когато в него се проявява красивото и възвишеното, той се чувствува добър.
Щом се прояви низшето начало в него, той казва за
себе
си
, че е лош човек.
В единия и в другия случай в човека се изразяват ред сили, на които той трябва
да
бъде господар.
Като ученици, вие трябва
да
се занимавате с Божествената наука, която дава абсолютна представа за всички неща.
Без тази наука човек живее в относителността на нещата.
Ако човек не може
да
излезе от човешкото царство и
да
влезе в растителното,
да
използва благоприятните условия за растенията и отново
да
се върне в положението на човек, той няма никаква наука в
себе
си
.
Каква наука е тази, с която човек не може
да
се справи с болестите
си
?
Някой човек заболее, краката му отслабнат и той не може
да
излезе вън от стаята
си
,
да
си
донесе вода.
Той се моли ден, два, три,
да
дойде някой
да
му донесе вода, но никой не се явява.
Болният се чуди защо не получава отговор на молитвата
си
.
Той не се вглежда в положението
си
, не разбира, че е получил отговор на молитвата
си
.
Отговорът седи в това, че краката му са развързани вече и той може сам
да
си
услужи.
Онзи, на когото той разчита
да
дойде отвън и
да
му донесе вода, е вътре в него.
Той трябва
да
вземе стомничката и сам
да
си
донесе вода.
Болният изпада в противоречие, защо не е получил отговор на молитвата
си
.
Той очаква
да
получи отговор на молитвата
си
точно така, както
си
е намислил.
Той очаква
да
дойде някой човек отвън във вид на ангел, изпратен от небето,
да
отвори стаята и
да
му донесе вода.
Болният трябва
да
благодари, че молитвата му е приета, че краката му позволяват сам
да
си
услужи.
За Бога всичко е възможно.
Той може
да
изпрати не само един, а няколко ангели даже
да
ви помогнат, но човек трябва
да
бъде разумен,
да
не заставя Бога
да
прави неща, които не влизат в порядъка на природата.
В ума и в сърцето
си
човек
си
поставя такива неща, които изменят целия ред на природата.
Някой казва: Аз имам толкова силна мисъл, че като се помоля, вярвам, молитвата ми
да
се чуе.
Със силата на мисълта
си
, аз мога
да
спра движението на земята.
–
Да
става каквото ще, това не ме интересува.
Този човек иска
да
се задоволи,
да
докаже, че неговата молитва се е чула, а какви ще бъдат резултатите по-нататък, той не се интересува.
За
да
спре движението на земята, човек трябва
да
знае, какво е представлявала тя първоначално и какво представлява днес.
Същевременно той трябва
да
знае, през какви фази е минала земята.
Разумност се иска от човека,
да
мисли право, а не
да
дохожда до крайни идеи и заключения.
Като се намери в някакво затруднение, за свое оправдание той казва: Аз така разбрах.
– Не е важно, какво разбира човек; важно е
да
мисли право.
Следователно, като се произнася върху нещата, човек трябва
да
бъде искрен в
себе
си
,
да
знае, като дете ли мисли, като възрастен или като стар, като мъдрец.
Той никога не трябва
да
настоява на своето убеждение, което всеки ден търпи промени.
Обаче, човешката мисъл е относителна, тя предстои на промени.
Тъй щото, пита ли ви някой дали сте добър човек, кажете: Днес съм добър; как ще се проявя в бъдеще, не зная.
Така ще излагам своите работи една след друга, докато всички хора ги одобрят.
Всеки човек трябва
да
прави ред изложби,
да
покаже на хората, че носи изкуство в
себе
си
.
Следователно, за
да
се произнесете за даден човек, гледайте, какви са проявите му всеки момент на неговия живот.
Той може
да
е морален човек, но какво се ползва от своя морал, ако не е готов в даден момент
да
направи една услуга?
Човек се определя от проявите на своя живот, а не от това, което не може
да
прояви.
Истински човек е онзи, който може
да
схване нуждите на своя ближен в даден момент и веднага
да
му се притече на помощ.
Днес хората са изгубили доверие един на друг, вследствие на което се въздържат
да
си
помагат.
Те са изопачили своя живот, изгубили са ония естествени отношения помежду
си
, оная естествена обхода.
Този човек е изгубил онзи правилен ритъм, по който отваря и затваря очите
си
.
Да
мига човек правилно това не значи, бързо
да
отваря и затваря очите
си
.
Най-късият период в природата наричаме миг.
С този миг, с тази мярка, ние определяме нещата, като им даваме съответна стойност.
Ако мисълта му не е права и мигането няма
да
бъде правилно.
Като погледнете очите на този човек, приятно ви е
да
гледате: от очите му излиза мека, приятна светлина.
Не само в мигането, но и в отварянето и затварянето на устата, във всички движения трябва
да
има известна правилност.
Изобщо, правилността в движенията е в зависимост от правата мисъл.
Когато устата на човека е приела форма на права линия, това показва, че той е работил усилено върху волята
си
, вследствие на което е придобил голяма твърдост.
Казват за някого: "Този човек е много твърд." – Той е много твърд, но в чувствата
си
е фалирал, обеднял.
Устата на човека трябва
да
образува красиво огъната линия,
да
не бъде нито много отворена, нито много затворена.
Устните му трябва
да
бъдат слабо допрени, за
да
могат соковете на живота постоянно
да
прииждат.
Освен това, устните трябва
да
имат известна червенина, признак на чиста кръв.
Придобият ли син цвят, това е признак на нечиста, венозна кръв.
От формата на устата, от цвета на устните зависи и състоянието на сърцето и на чувствата в човека.
Когато формата на устата и цветът на устните са нормални, те отговарят на естествените мерки в природата.
Без
да
разбира тия мерки, като види такава уста, човек изпитва нещо приятно в
себе
си
.
Като е дошъл на земята, човек има задача
да
пресъздаде
себе
си
,
да
извае своето тяло,
да
го направи съвършено.
Казвате: Човек трябва
да
има чисто сърце.
Чистото сърце е като чистата вода.
Който има чисто сърце, той вярва на всичко.
Като се казва, че човек трябва
да
стане като дете, това подразбира
да
има сърце чисто като на детето,
да
вярва във всичко.
Да
има човек чисто сърце, това значи,
да
се намира в здравословно състояние на своя организъм.
За предпочитане е човек
да
бъде лъган, но
да
има вътрешен мир, отколкото
да
не вярва на никого и
да
бъде постоянно смутен и разтревожен.
Ако някой го излъже и вземе от него хиляда лева, от друга страна той ще получи повече от това, което е дал.
Чистото сърце е извор: колкото повече дава, толкова повече изтича от него.
Давай, за
да
получаваш.
За
да
избегнат пакостите, които тя може
да
причини на човека, непременно трябва
да
се изправи.
Когато се натъква на своите дефекти, човек не трябва
да
се стеснява, но
да
прояви готовност
да
се изправи.
Докато не се изправи, той не може
да
се докосне до някое светло, съвършено същество.
След това му посочват, къде какво му липсва и как може
да
се изправи.
Те помагат на човека незабелязано, като че той сам прави всичко.
Те знаят за него това, което той не подозира даже.
Мнозина не успяват в живота
си
, защото искат
да
знаят всичко.
Има неща, които човек трябва
да
знае, но има неща, които не трябва
да
знае.
За всеки даден случай човек трябва
да
знае за
себе
си
добър ли е или лош, добро ли прави или зло.
И като знае това, той трябва
да
се радва,
да
е доволен, че знае нещо за
себе
си
.
Това не значи, че той трябва
да
се радва на лошото в
себе
си
, но
да
се радва, когато вижда погрешката
си
, когато различава доброто от злото и може
да
се изправи.
Като вижда погрешките
си
човек може
да
се изправи.
Докато не ги е видял още, никакво изправяне не може
да
стане.
В човека има нещо, което само вижда погрешките.
Вслушва ли се човек в този глас, той има вече условия
да
не греши.
Ако пък е сгрешил, той има условия
да
се изправи.
Божественото в човека е готово всякога
да
купува неговото зло, неговите погрешки и
да
ги обработва,
да
ги превръща в скъпоценни камъни.
доброто остава капитал за самия човек,
да
работи и
да
се прехранва с него.
Следователно дойдете ли до злото, ще знаете, че то всякога може
да
се продаде, но доброто – никога.
Само силният може
да
се справя със злото.
Като слушат
да
се говори така, мнозина ще цитират стиха: "Бог е Любов".
Те искат
да
кажат, че щом е Любов, Бог не трябва
да
допуща злото и страданията в света.
Питам: "При какви условия изпрати Бог своя син?
Да
благува ли дойде Христос на земята?
" Христос дойде на земята
да
понесе греховете на човечеството,
да
ги купи и
да
ги обработи.
Ако Синът Божи пое греховете на човечеството, защо вие очаквате за
себе
си
друго нещо?
С живота
си
на земята Христос показа пътя, през който всеки човек трябва
да
мине.
На същото основание, иска ли човек
да
бъде Син Божи, той трябва
да
понесе греховете на човечеството и
да
мине през страдания.
– Само аз ли трябва
да
страдам?
Козметиката е остатък от миналото, от далечните времена, когато хората се намирали в първобитно състояние.
– Не, всички хора страдат.
Който страда съзнателно и понася страданията с любов, той може
да
се нарече Син Божи.
Жената ще направи косите
си
, ще се парфюмира, ще сложи червило и пудра на лицето
си
, а птицата ще намаже крилцата
си
, ще ги разпери.
Щом
си
Син Божи, ти ще служиш.
Който страда по необходимост, той е грешник.
Тя не придава нищо особено на човека.
Щом е дошъл на земята, човек неизбежно е изложен на страдания.
Достатъчно е човек един-два пъти
да
измие лицето
си
, за
да
изчезне всякаква козметика.
И като Син Божи, и като слуга, и като грешник, той все ще страда, но като Син Божи, ще страда съзнателно, с любов; като слуга ще страда по задължение, а като грешник – по необходимост.
Които не разбират смисъла на страданията, питат, не може ли без страдания.
Без страдания не може.
Защо страдате, не питайте.
– Защото няма възможност
да
придобие вътрешна красота.
Колкото
да
питате, никакъв отговор няма
да
получите.
Следователно, когато човек не може
да
се домогне до вътрешната наука за живота, която го прави вътрешно красив, той се ползва от външните придобивки на науката, които могат
да
го направят външно красив.
Вие можете само
да
си
изберете начин, по който
да
страдате: по закона на любовта, по закона на задължението или по закона на необходимостта.
Докато дойдат до вътрешната красота, хората прибягват към средства, които могат
да
ги направят външно красиви.
Обаче, докато сте във водата, не питайте защо страдате.
Отворите ли устата
си
, ще погълнете много вода и ще се удавите.
Приемете страданията по закона на любовта, за
да
изпълните великата задача на живота
си
и
да
научите много неща.
Само децата
си
служат с козметични средства.
Това ще ви даде свобода в разбиранията и в отношенията ви.
Като страдате съзнателно, вие ще видите, че всичко, каквото се случва в живота ви, е за ваше добро.
Който е минал периода на детството
си
, той не мисли вече за външна козметика.
Сега, като ученици вие трябва
да
излезете от вашето тесногръдство,
да
придобиете дълбочина в разбиранията
си
.
Като не може
да
излезе от известно затруднение, човек казва: Грешен съм, в грях ме зачена майка ми.
Противоречията в живота се раждат всякога, когато човек не поставя нещата на техните места.
Всяка душа, облечена в материя, има възможност
да
се огреши, но това още не показва, че душата сама по
себе
си
, е грешна.
За детето е естествено
да
върши детински работи; за възрастния –
да
върши неща, които отговарят на възрастта му.
Влезе ли в Божествения път, човек трябва правилно
да
разбира вътрешните прояви на природата.
Природата има свой език, в който всяка буква, дума и мисъл са поставени точно на мястото
си
.
Следователно, каже ли човек за
себе
си
, че е грешен, в ума му трябва
да
изпъкне идеята, че някъде дълбоко в него живее един голям праведник.
Като знаете това, вие не можете
да
имате различни мнения за явленията й.
И тогава големият грешник ще направи връзка с големия праведник в
себе
си
и ще му продаде половината от своите грехове.
Разглеждате ли едно явление, вие ще имате за него точно определено разбиране.
Това, което става в човека, става и в целокупния живот, както и в природата.
Яденето в природата е също на място.
Грешните хора в света, трябва
да
направят връзка с праведните,
да
им продадат половината от своите грехове.
Докато живее, човек трябва
да
яде, но умерено; като приеме 15-20 хапки, той трябва
да
спре.
Така ще се уравновесят силите в живота.
Не спази ли този закон, човек дохожда до пресищане, което се отразява вредно върху организма.
Същия закон наблюдаваме и в природата.
Природата е щедра, но разумна и взискателна.
Върху нечистия тор растат чисти, красиви цветя.
Като срещне някой лаком човек тя заповядва
да
му дадат всичко в изобилие,
да
се задоволи.
Те смучат сокове от тора, обработват ги и в края на краищата от тях излизат красиви цветя и доброкачествени плодове.
Ето, и Христос, най-големият праведник, дойде в света
да
подигне грешните.
Следователно, като даде на човека повече отколкото може
да
носи, с това природата го наказва.
6.
Мълчание и говор
,
МОК
, София, 2.8.1929г.,
– Когато спи, когато пости, когато мисли; когато се страхува от нещо, когато има
да
дава, когато не знае урока
си
и т.н.
Значи, човек мълчи при различни случаи, а това зависи от степента на неговото развитие.
Някой казва, че не иска
да
говори.
Защо не иска
да
говори?
Човек не може
да
говори още при два случая: когато се намира в безвъздушно пространство, или когато пространството е крайно наситено.
Всеки казва: Аз мога
да
говоря.
Това е все едно
да
кажеш, че можеш
да
сееш.
Можеш
да
говориш, ако има условия за говорене.
Можеш
да
сееш, ако има условия за сеене.
Първото условие е
да
имаш семе и нива, на която
да
сееш.
Ако нямаш нива, семето ще падне някъде, но няма
да
израсте.
Обаче и живите могат
да
мълчат.
Умрелият казва на живия: Ако говориш много, както аз съм говорил, ще легнеш на гърба
си
и ще образуваш основата А.
Турците казват: Който много говори, много знае; който много знае, много страда.
Той
си
е изработил особена философия за живота.
Живият пък мълчи и с това иска
да
каже
да
не го предизвикват, защото ще избухне.
Какво е значението на мълчанието в природата?
– Когато слуша, как учителят преподава.
В дадения случай, учителят е подобен на търговец, който разпределя стоката: една туря надясно, друга – наляво; една горе, друга долу.
Да
мълчи човек, това значи,
да
бъде вътрешно тих и спокоен, а в мисълта
си
активен.
Той ще мълчи физически, външно, а ще работи с мисълта
си
.
Кога човек не може
да
мълчи?
Колкото по-силно са засегнати, толкова по-голямо е напрежението му
да
говори.
За
да
мълчи, той трябва
да
успокои чувствата
си
,
да
утихне вълнението на сърдцето му.
Когато учителят иска
да
застави учениците
си
да
мълчат, той приковава вниманието им към нещо важно.
За
да
разберат, какво се крие в този връх, нуждно е мълчание.
Ако влезете в общество, дето всички мълчат, ще усетите голямо напрежение.
Ако ораторът, преди
да
говори, мълчи пет минути, публиката също изпитва голямо напрежение.
Малцина се интересуват от мълчанието, но ако от мълчанието зависи щастието на хората, всички ще се интересуват от този въпрос.
Някой казва, че не обича
да
мълчи.
– Не обичаш
да
мълчиш, защото не знаеш цената на мълчанието.
Ако знаеш цената му, ако от мълчанието зависи твоето щастие, ще мълчиш.
Важно е
да
знае човек, кога
да
мълчи и кога
да
говори.
Ти се оплакваш от съдбата
си
, но един твой приятел ти казва
да
мълчиш една минута.
При това положение ти ще послушаш приятеля
си
и ще млъкнеш.
Значи, има моменти в човешкия живот, когато мълчанието произвежда преврат в съдбата на човека.
Както музикантът трябва
да
знае, кога
да
мълчи, т.е.
да
туря паузи, така всеки човек трябва
да
знае, кога
да
мълчи.
Като мълчи, умрелият иска
да
каже, че неговата работа е свършена вече, няма какво
да
прави.
Когато свърши речта
си
, ораторът млъква.
С това той иска
да
каже, че е свършил работата
си
.
Затова, като мълчи, човек трябва
да
знае, дали е настъпил край в мисълта и в чувствата му, или начало.
Старите окултни школи са налагали на учениците
си
мълчание.
Не е лесно
да
мълчиш четири години.
Като ученици, наблюдавайте лицата
си
,
да
различавате скръбното състояние от радостното.
Същевременно, наблюдавайте, кога човек се отпушва и кога се запушва.
При радостта човек се отпушва, свързва се с природата и тя му проговаря.
При скръбта той се подпушва, влиза в дисхармония с природата и тя се затваря за него.
Три важни моменти има през деня, когато човек може
да
смени радостта
си
със скръб и скръбта – с радост.
Всеки сам трябва
да
намери тези моменти и съзнателно
да
си
въздейства.
Като работите върху самовъзпитанието
си
, трябва
да
знаете, как
да
ставате сутрин и какво състояние
да
си
наложите – радостно или скръбно.
Ако сте радостни, природата ще бъде щедра към вас и ще ви даде всичко, каквото искате.
Ако сте скръбни, природата ще се затвори за вас.
Обаче, за нея не важи, дали сте радостни или скръбни.
Важно е
да
научите нещо.
За природата скръбта и радостта са две състояния, еднакво важни и необходими.
Тя щедро дава на човека, каквото иска.
Ако иска радост, радост му дава; ако иска скръб, скръб му дава; ако иска
да
мечтае, дава му условия за това.
– Защото не знаят как
да
стават сутрин и как
да
лягат вечер.
Вие сте радостни и цялата природа е отворена за вас.
Ако не ставате сутрин правилно, гледайте
да
си
лягате поне правилно.
Правете опити в това направление,
да
се научите правилно
да
ставате и
да
лягате.
Отбелязвайте резултатите и
си
правете научни заключения.
Бъдете смели и искрени в наблюденията и заключенията
си
.
Природата обича смелите хора и на тях помага.
Те чувстват, че този човек не е станал правилно от леглото
си
.
Бедният сам може
да
си
помогне. Как?
Вместо
да
иска помощ от богатия, нека му изпее една песен.
След това ще го покани и друг път
да
го посети,
да
му попее малко.
Богатият ще
си
каже: Ето един човек, който е станал правилно от сън.
Следователно, ако работите ви не вървят добре, влезте всред природата и изпейте й една песен.
Тя обича смелите хора и богато ги възнаграждава.
На добрия и смелия ученик той отговаря с внимание и благоразположение; за страхливия той се затваря и го оставя
да
чака, докато придобие смелост и решителност.
И трите срички са силни, действуват върху нервната система.
Така, човек може
да
се лекува.
Думата “говори” е енергична, силна, отпушва човека и го повдига.
Ще кажете, че не всички хора са родени за пение.
Обаче, ученикът трябва
да
пее.
Ако не пее, сам ще
си
причини нещастие.
– Още не може
да
се говори за заключение. Защо?
Може ли една реч
да
има заключение, когато още не е говорено, както трябва?
Може ли човек
да
скърби, ако още не се е радвал?
Който не се е радвал, не може
да
скърби; и който не е скърбил, не може
да
се радва.
Щом
си
отиде скръбта, настъпва второто начало – радостта.
7.
Който слуша моите думи
,
НБ
, София, 4.8.1929г.,
Този е пътят, по който ученикът може
да
дойде до положението на истински музикант.
Успехът на ученика зависи от начина, по който слуша.
Има ученици, които, още при първото отиване при учителя по музика, започват
да
си
въобразяват, че ще станат велики музиканти, че хората ще се стичат
да
ги слушат.
Такива ученици мъчно прогресират.
Всеки ученик, който в началото още започва
да
фантазира, на края загазва.
Ако човек, от сутрин до вечер, работи физически, за
да
изкара прехраната
си
, той е голям материалист.
Неестествено е, за малкото дете,
да
фантазира.
Или, ако от сутрин до вечер само пише, за
да
изкара прехраната
си
, той пак е голям материалист.
Следователно, има разлика, дали човек свири с цялата
си
ръка, с китката
си
само или от китката надолу.
Същото може
да
се каже и за всеки човек, който влиза в духовния свят и
си
представя, че ще постигне големи, велики работи.
Който свири с китката
си
само, той развива своя мозък; който свири с цялата
си
ръка, той развива главно стомаха
си
, но, ако равновесието между стомаха и мозъка се наруши, човек започва
да
страда от главоболие.
Той ще постигне толкова, колкото може
да
постигне всеки мегаломан.
Докато двете естества на човека са в равновесие, той е напълно нормален.
Щом се наруши това равновесие, в него настава вече една аномалия, вследствие на което се явява главоболие, коремоболие и т.н.
Когато някой страда от коремоболие и от главоболие, това показва, че е нарушил равновесието между умствените и физическите енергии на своя организъм.
Всяко откровение е на място за съответната възраст, но за човека е важно -
да
дойде до Божественото откровение на нещата.
За
да
започне правилно
да
се развива, той трябва
да
престане
да
свири с цялата
си
ръка, както и с китката
си
, а
да
свири така, че
да
движи ръката
си
от лакета надолу.
Как може човек
да
се освободи от едното и от другото свирене?
Чистата храна всякога произвежда добри резултати.
Чистият въздух всякога произвежда добри резултати.
Пред каквато публика и
да
свири, той нищо не губи.
Светлината всякога произвежда добри резултати.
Ако музикантът губи своето изкуство и всеки ден отпада, като се оправдава с немузикалността на публиката, той не е истински музикант.
Доброто ражда добро, лошото ражда лошо.
И тъй, истинският човек трябва
да
се развива правилно,
да
бъде доволен от своето развитие.
Като се проследят миналите епохи, през които човечеството е вървяло, както и сегашната епоха, през която минава, виждаме, че много повърхностни идеи са занимавали хората.
Запример, една повърхностна, предвзета идея е тази, когато човек мисли, че е постигнал много нещо и няма какво повече
да
постига.
Друга предвзета идея е тази, когато човек мисли, че нищо не е постигнал и не може
да
постигне.
Докато влиза в стълкновение със своя вътрешен свят, човек не може
да
върви правилно в живота
си
.
Двете идеи са равносилни, но нищо не дават.
Външните стълкновения не могат
да
се избегнат, но вътрешните – могат.
Който мисли, че много нещо е постигнал, той нищо не дава; и който мисли, че нищо не е постигнал, и той нищо не дава.
Който не може
да
се справи със своите вътрешни стълкновения и не може
да
ги избегне, той е осъден на разрушаване.
Щом се стремите към Божествения живот, те не могат
да
съществуват във вашия живот.
Според закона на наследствеността, всички народи, всички общества, всички семейства, всички индивиди, които не могат
да
се справят със своя вътрешен живот и влизат в постоянно стълкновение с него, са осъдени на постепенно израждане, на постепенно изчезване.
НАГОРЕ