НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
364
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
364
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Първите стъпки / Ден без възли
,
МС
, София, 7.7.1929г.,
Казвам: сестра, ти
си
плела добре, нишката на работата ти е съвсем здрава.
Истински цар е този, за когото никой от поданиците му не може
да
каже нито една лоша дума.
Тази мощна сила е Божественото начало в човека.
Когато видя някоя работа с много възли, казвам на тази сестра
да
започне нова работа, която
да
няма възли.
На мястото ли
си
е този господар, слугите на когото говорят лошо за него?
Когато То дойде в нас, ние ставаме мощни, виждаме ясно нещата и лесно
си
намираме пътя.
Ако някой слуга зачита и уважава своя господар, той не може
да
каже една лоша дума за него.
Някой казва: "Съсипа се душата ми от скърб." – Не говорете така.
Той носи в съзнанието
си
свещен образ за своя господар.
Работете усърдно, но гледайте конецът ви
да
бъде без възли.
Достатъчно е господарят
да
махне с пръчицата
си
, и слугата му е вече пред него.
Старите разбирания трябва
да
се напуснат, за
да
дойде човек до положение
да
вижда Божественото във всички хора.
Не е все едно, дали ще работиш с възли, или без възли.
Той се разговаря със слугата
си
и му заповядва.
Като погледна кой и
да
е човек, аз
си
го представям в съзнанието като плодна градина, насадена с най-доброкачествени плодни дръвчета, обкичени със зрели, сладки плодове.
Да
работиш без възли, значи,
да
имаш непреривна връзка с Любовта, постоянно
да
чувствуваш Нейното присъствие.
После пак махне с пръчицата
си
, и слугата изчезва.
Между тези дръвчета виждам едно светло същество
да
се разхожда, обиколено с животни, както едно време Адам и Ева се разхождали из райската градина.
Всеки човек е изпратен с известна мисия на земята,
да
свърши една благородна работа.
Слугата остава пак сам, без господаря
си
.
Дето мине това светло същество, всички му отварят път.
Той може
да
свърши своята работа само тогава, когато е свързан с Любовта, с Божественото и когато се намира под Неговото ръководство.
При такъв случай, когато господарят може всеки момент
да
се яви на слугата
си
неочаквано, може ли слугата
да
говори лошо зад гърба му?
Ние можем
да
бъдем силни, мощни само, когато сме свързани с Великото Начало.
Някой казва: "Как е възможно господарят
да
разполага с такава пръчица?
" Когато хората разсъждават върху някой въпрос, Божествената мисъл постоянно се движи около тях, и след дълги разисквания по въпроса, те или я възприемат, или я отблъскват.
Искаме ли
да
бъдем тихи и спокойни при всички бури и страдания, трябва
да
сме в непреривна връзка с Него.
Ако човек отблъсне Божествената мисъл, след това изпитва една тяжест, едно забъркване в
себе
си
и казва: "Дойде ми една светла, възвишена идея, но
си
замина".
Само по този начин можем
да
бъдем весели и радостни.
Тия възможности са достояние на истинския цар, на истинския господар.
Като се намери в това положение, той започва
да
се моли, апелира към Бога за помощ, докато Божествената мисъл отново го посети.
Тогава този Велик принцип ще изпрати върху нас Любовта
си
.
Махне ли с пръчицата
си
, слугата му е пред него; махне ли втори път с пръчицата
си
, слугата изчезва.
Имаме ли Божията Любов, всички хора ще ни приемат добре, защото знаят, че им носим нещо от Господа.
Печели ли нещо слугата от такъв господар?
Всяка нова идея е Божественото, което се проявява в човека и после пак
си
заминава.
Една минута е нужна на Бога, за
да
уреди всичките работи на хората.
При всяко явяване пред господаря
си
, той получава неговото благословение, което му служи като светлина за изясняване на нещата.
След това Той продължава работата
си
във вселената.
" То значи:
да
ходиш без тъмнина в светлината!
Само по този начин слугата влиза от обикновеното в Божественото съзнание, с помощта на което той разбира защо е дошълъ на земята, защо съществува, каква работа трябва
да
свърши и т.н.
Значи, Бог посвещава само една минута за цялото човечество, но понеже Божествената минута е дълга, има достатъчно време за всички.
Стремете се всички
да
носите в
себе
си
непреривно тази светлина.
Някой казва: "Докажи съществуването на Вечното Начало, на Първичната Причина." – Съществуването на Първичната Причина не се доказва, нито пък могат
да
се пишат философски трактати по този въпрос.
Между Божественото и човешкото трябва
да
съществува постоянна връзка.
Като знаете това, изправяйте погрешките
си
.
Докосне ли се веднъж Божественото до човека, погали ли го веднъж само, тази връзка трябва завинаги
да
остане постоянна и неразривна.
Тогава, какво могат
да
напишат те сами по този тъй дълбок и отвлечен въпрос?
Ако едно котенце можа
да
ме намери в моята стая, не можете ли вие по същия начин
да
намерите Бога?
Как могат те
да
осветляват другите хора, когато на самите тях е смътна идеята за Бога?
Търсите ли Го всеки ден, в това седи смисълът на живота, в това седи Мъдростта.
Ако сте спънали някой човек в пътя му, идете при него, извинете му се и изправете погрешката
си
.
Ще кажете: "Дотегна ни
да
живеем на земята, дето нищо не научихме." Искате ли
да
осмислите живота
си
на земята, пожелавайте всеки ден
да
отивате при Великото, поне за една минута.
Направете това в душата
си
, с дълбоко съзнание за вашата грешка.
Ако не можете
да
направите това от любов към вашия Учител, де е тогава вашата Любов?
Ако заради вашия възлюблен не можете
да
се молите един за друг, де е вашата любов?
– Човек, който не може
да
се мръдне от мястото
си
.
Да
се молиш, значи
да
изправяш погрешките
си
.
Да
се молиш за някого, значи
да
му помогнеш
да
се свърже той с Божественото съзнание.
Като поседите там известно време, ще кажете: "Не струва
да
се живее на небето." Животът на земята е живот на вечни промени.
" Наша длъжност е
да
се молим един за друг.
Щастлив ли
си
, Бог е в тебе.
" Ако е въпрос за съществено, аз по-скоро бих желал
да
имам един жив хляб, отколкото сто хамбари с жито.
Блажен ли
си
, ти
си
на небето.
Или, с други думи казано: щастлив ли
си
, Бог е на земята при тебе; блажен ли
си
, ти
си
на небето при Бога.
– Житото от хамбарите ви всеки може
да
вземе; или пък хлябът, направен от това жито, може
да
причини някакво разстройство на стомаха ви, или другаде някъде.
Значи, Бог всеки ден ни посещава,
да
види как работим.
Ако Бог, ангелите, светиите и всички добри хора не мислят за вас, знаете ли, какво щеше
да
стане с вас?
Обаче, имате ли жив хляб, с който се храните, той винаги ще върви след вас, и никой не ще може
да
ви го вземе.
Щом е така, ние трябва
да
се радваме, че сме изпра-тени на земята
да
работим, и Бог ни посещава.
Вашият живот е резултат на съвкупна деятелност, каквато вие не можете
да
си
представите.
Помисли ли някой
да
вземе този хляб, той веднага изчезва.
Когато
си
замине Той от земята, ние пак трябва
да
се радваме, че като дойде втори път, ще ни намери на работа.
Вашият живот се развива правилно, благодарение на това, че Великата Същина мисли за вас.
Посегнете ли вие към него, той веднага ви се поддава. Защо?
Бог работи, и ние трябва
да
работим!
Паднал
си
, обезсърчил
си
се, Тя казва: "Стани, напред върви!
Казвам: такива трябва
да
бъдат новите схващания за живота.
Всички трябва
да
работят постоянно, сърцата им
да
са пълни с любов и всякога
да
чувстват Божественото в
себе
си
.
Така се молете, че светът
да
не вижда и
да
не знае, че се молите.
Той носи живота.
Някои казват: "Дотегна ми животът на земята, искаме вече
да
заминем за онзи свят".
Когато при молитвата чувствате връзка с Великото Начало, всяка мисъл у вас ще бъде ясна, а всяко чувство – силно и мощно.
Човек може
да
отива по десет пъти на ден на небето и пак
да
се връща на земята.
Пожелае ли
да
остане на небето, този човек не разбира живота.
Този хляб има свойството
да
расте, без
да
се свършва: вие го ядете, а той все цял
си
остава.
Пожелае ли някой
да
остане за постоянно на земята, и той не разбира живота.
Трябва ли
да
казвате за този човек, че от него нищо няма
да
излезе, само за това, защото го мразите?
Ще кажете: "Как
да
разберем това, буквално или в преносен смисъл?
Всеки, който иска
да
остане или само на небето, или само на земята, той е човек без стремеж.
Когато правя бележки някому, с това аз искам
да
му кажа следното: "Слушай, ти не постъпваш добре.
" – Тази идея може
да
се разбере и буквално, и в преносен смисъл.
Мнозина казват: "Защо трябва
да
живеем на земята, дето има само страдания и мъчнотии?
" Що е страданието?
Ти още живееш на чужд гръб, нищо свое не
си
изработил.
който има абсолютна вяра, никакво съмнение не може
да
влезе в ума му по отношение на това, дали нещата могат
да
бъдат, или
да
не бъдат при известни условия.
– Страдание има само там, дето е станало прекъсване между човешкото и Божественото съзнание.
Време е вече
да
започнеш ти сам
да
работиш и
да
изнесеш нещо от своето.
Трябва
да
съзнаеш вече това, което другите са направили за тебе и
да
им благодариш".
Когато говорим за силата на живия хляб, за Божественото съзнание, подразбираме, че в това съзнание се крият всички възможности.
Когато виждаме това, ние се радваме; когато Божественото ни напуща, ние скърбим.
– Ами дали Висшето, Великото в света ще приеме моята молитва?
За човека, който живее в Божественото съзнание, всичко е възможно.
Не живее ли той в Божественото съзнание, нещата могат
да
стават, или
да
не стават.
Живот вечен е
да
видиш и познаеш Единнаго, Истиннаго Бога.
Когато живият хляб дойде при някой човек, който е болен, тъжен, обезсърчен, достатъчно е само
да
се зададе, и болестта или обезсърчението веднага изчезва.
А това,
да
четете разни фило-софски трактати,
да
разисквате върху живота на ангелите, без
да
живеете като тях, туй са залъгалки, забавления в света.
Няма сила в света, която може
да
се противопостави на живия хляб.
Всичко, което сега ви говоря, е реалност.
Всичко отрицателно, което среща той по пътя
си
, превръща го в прах и пепел.
Ще кажете: "Може ли хлябът
да
се движи,
да
се търкаля по пътя?
Павел казва: "Ние не знаем как трябва
да
се молим.
" Питам: ако човек може
да
се търкаля, защо хлябът
да
не се търкаля?
Той е множество, в Него всички се молят, помагат, работят".
Чудни са хората, когато говорят за запазване на достойнството
си
, а на всяка крачка го губят.
По същия начин и вие се молете за всеки, когото не обичате, или не можете
да
търпите.
Разправяше ми един познат следния случай: "Една вечер се приготвих
да
отида с жена
си
на бал.
Без тебе не мога
да
живея.
Помагайте чрез молитвата
си
да
се подигне духа на този човек.
Ти
си
за мене божество." Не се минават 5-6 деня, тия приятели тръгват на път и след известно време изпадат в една пустиня, дето няма капка вода,
да
задоволят жаждата
си
.
Във време на приготовлението единственото ми детенце
си
играеше с топка, която се търколи на земята и се скри под кревата.
Те вървят уморени, измъчени, със засъхнали гърла и за нищо друго не мислят, освен за вода.
То започна
да
плаче и
да
ми казва: "Тате, дай ми топката!
Този, който говореше на приятеля
си
за любов, престава
да
му говори вече; той вижда, че не може
да
му достави това, от което и двамата се нуждаят – вода няма.
–
Да
, светските хора са диаманти, а духовните – семенца.
Тя отиде под кревата." Аз, макар и облечен с фрак, се наведах под кревата, отдето извадих топката и я подадох на детенцето
си
.
Както виждате, детето заповядва на баща
си
.
Казвам: този, който истински ви обича, той няма
да
ви говори за любов, но ще ви хване за ръка, ще ви заведе при полите на планината, дето цветя цъвтят, като в рай, дето чиста кристална вода блика и ще ви каже: "Пий от водата на този чист планински извор, измий лицето
си
, освежи главата
си
и благодари за благата, които ти са дадени".
Дали той е облечен във фрак, или не, детето казва: "Татко дай ми топката!
Вашият приятел се измива, освежава и казва: "Благодаря ти, че ме доведе до този извор".
" И бащата веднага се пъха под кревата, изважда оттам топката и я подава на детето
си
.
Сега вече вие можете
да
му говорите за Любовта.
Сила е това!
Докато сте в пустинята, със засъхнали от жажда гърла, не се говори за Любов.
Мощното, силното се крие в живота.
– Защото обича детето
си
.
Да
заведеш своя приятел при извора
да
се напие с вода и
да
се освежи, това е Любовта.
Каква щеше
да
бъде любовта на бащата, ако той не беше готов
да
се пъхне под кревата,
да
извади топката на детето
си
?
За това малкото, което имате в живота
си
, и цялата земя
да
се продаде, не бихте могли
да
го откупите.
Де щеше
да
бъде вашата любов, ако и вие не сте готови
да
направите това нещо за вашето дете?
Само тогава ти ще можеш
да
се радваш на приятеля
си
, и той на тебе.
Ако някоя Божествена идея падне под кревата, и вие не се пъхнете под него
да
я извадите, тъй както сте облечени във фрак, каква е вашата философия, каква е вашата любов?
Трябва ли след всичко това
да
казвате, че не искате този живот, че не сте доволни от него?
Колцина от вас сте готови
да
влезете под леглото и оттам
да
извадите топката на вашето дете?
Ако бихте продали цялата земя, с всичките й жители, пак не бихте могли
да
откупите това малкото, което се съдържа във вашия живот.
Ще кажете на детето: "Не мога
да
се търкалям с фрака
си
под кревата.
Тази нова идея за извора трябва
да
седи в ума ви, постоянно
да
блика от извора вода.
Наведи се ти,
да
си
вземеш топката." В този случай детето представлява Любовта, а бащата – слугата.
А тъй, както е било до сега,
да
говориш само на приятеля
си
, че го обичаш много, че безсънни нощи прекарваш за него и т.н., това не е любов.
Много бащи са слуги, а децата им – господари.
Това са празни думи, без форма, съдържание и смисъл, за които Павел е казал: "Ако говоря с человечески и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти и кимвал, що дрънка." Не, заведи приятеля
си
при Извора.
Щом знаете това, ще гледате на живота с благоговение и ще благодарите, че има кой
да
мисли за вас, има кой
да
се моли за вас.
Не
си
ти, който можеш
да
говориш за любовта – Изворът ще говори.
И тъй, ще знаете: има бащи на робството, има бащи на свободата; има бащи на Любовта, има бащи на безлюбието; има бащи на разума, има бащи на глупостта.
Някой казва: "Ти виждал ли
си
Господа"?
Тия са новите схващания, които трябва
да
станат за вас плът и кръв.
– Всеки ден Го виждам най-малко по един път на ден, а някога и повече пъти.
Каквито други схващания и
да
имате, дръжте Божественото в
себе
си
, като запалена свещ!
Ще извините, но аз не виждам Бога такъв, какъвто философите Го описват, нито такъв, какъвто богословите Го познават.
Щом имате тази запалена свещ, трябва ли
да
ви се доказва, че свещта гори?
Когато свещта гори, и аз, който искам
да
ти доказвам, че тя гори, и ти, който носиш тази запалена свещ, ще можем
да
четем на нейната светлина.
Ти можеш
да
имаш всеки ден по един баща.
Не можеш ли
да
четеш, това показва, че свещта не гори.
Ако, наистина, имаш само един баща, питам: можеш ли
да
хвърлиш твоята топка под кревата и
да
заставиш баща
си
да
се наведе под кревата,
да
извади топката оттам и
да
ти я подаде?
Ще кажете: "
Да
говори човек така, това е голямо заблуждение".
Ако пък този баща е, наистина, твоят единствен баща, ще се наведе ли той под кревата
да
извади топката оттам?
Дали е заблуждение това, или не, не зная, но когато виждам Бога, аз мога всичко
да
направя.
Не Го ли виждам, нищо не мога
да
направя.
Дали Я виждаме, или не, то е друг въпрос.
Сега, като изнасям тези понятия, вие ще кажете: "Всичко се обърка у нас.
Това е една идея, която всички хора трябва еднакво
да
схващат.
Има известни идеи и неща в живота, които са еднакви за всички хора, и без които те не могатъ
да
живеят.
"Ти целувание ми не даде; а тя, откак съм влязъл, не е престанала
да
целува нозете ми".
Например, водата е нужна за всички хора, както и за всички живи същества; въздухът също така е необходим за всички живи същества.
Сега ще ви дам следното правило.
В Божествения свят съществува следният закон: това, което човек не може изведнъж
да
разбере, остава неразбрано за всякога; и това, което човек може изведнъж
да
разбере, остава разбрано за всякога.
ако изворът на нашия живот не тръгне напред и образува река, какви ще бъдат нашите идеи?
Когато хората имат вода, въздух и хляб, техният живот на земята е осигурен.
Този човек трябва
да
целува, който седи на по-низко стъпало в своето развитие.
Някой казва: "Аз трябва
да
разбера това нещо!
Ако аз, който съм облечен във фрак, не мога
да
се наведа под кревата,
да
извадя топката на своето дете, каква е моята любов?
Грешницата жена целуваше краката на Христа, мажеше ги с миро и изтриваше ги с космите на главата
си
.
" -
Да
, изведнъж трябва
да
го разбереш.
Тази постъпка в дадения случай показва каква и колко е нашата любов.
Фарисеят, който Го беше призовал у дома
си
, виждаше това нещо и се запитваше: "Как позволява Христос на тази жена
да
целува краката Му?
Не го ли разбереш изведнъж, не можеш и
да
го приложиш в живота
си
.
Всеки ден човек може
да
прави маневри в
себе
си
,
да
се изпитва, каква е неговата любов.
По същия начин идеята за Великото, за Красивото в света е насъщна храна за всички хора.
Ако Той беше пророк, щеше
да
знае, коя и каква е жената, която се допира до Него".
Човек, който не може
да
разбере някое учение изведнъж, той не ще може
да
го приложи.
Той трябва
да
си
зададе въпроса: готов ли съм заради Великото, заради Любовта
да
се откажа от всичко, което имам?
Не сте ли свързани с Него, вие не можете и
да
Го виждате; щом не Го виждате, вие непременно ще страдате.
Христос отговори: "Влязох в къщата ти, и ти вода за нозете ми не даде, а тя със сълзи обля нозете ми и с косите
си
ги изтри." Значи, низшето ще целува, а висшето ще благославя.
И след това, като дойде Любовта, готов ли съм заради нея
да
приема всичко, което тя ми дава?
Веднъж вие живеете, този живот ви е даден от Великия Принцип.
Двама души едновременно не могат
да
целуват.
Като дойде Любовта, човек трябва
да
е готов всичко свое
да
даде и
да
приеме всичко, което му се дава, без
да
казва: "Това-онова нямам"; или, "това не ми трябва, онова не ми трябва".
Затова, именно, всяка сутрин, като ставате, трябва
да
възстановявате връзката между човешкото и Божественото съзнание и
да
благодарите, че живеете.
Който не може
да
направи първата стъпка в живота, той не може
да
направи втората, третата и т.н.
Дойде ли Любовта и ми каже "всичко дай!
" – Трябва
да
съм готов
да
дам.
Казано е: "Ако не станете като малки деца, няма
да
влезете в Царството Божие".
Каже ли ми: "Вземи всичко това!
Небето не се нуждае от възрастни хора, а още повече от стари.
Когато Любовта дойде в тебе, тя ще те научи
да
целуваш краката на съвършения човек.
Разбирането е първоначален подтик, импулс, събуждане на съзнанието.
" – Трябва
да
съм готов
да
взема.
Да
целуваш краката на грешния, това не е никаква философия.
Не разбереш ли нещо изведнъж, никакъв подтик няма
да
имаш; разбереш ли го изведнъж, ти
си
направил първата стъпка, която решава съдбата на целия ти живот.
Когато тя взима всичко, което ми е дала, аз се радвам.
Когато дойде Мъдростта, тя ще те научи
да
благославяш.
Преди
да
разбере човек нещо, в него съществува дълг, задължение
да
го разбере.
Когато младият човек се стреми към стария, той става силен.
Всеки, който нищо не ви дава и нищо не взима, той не ви обича.
Стане ли човек силен, след известно време той трябва
да
направи обратно движение; не направи ли това, той ще отслабне.
Казвате: "Първото задължение е
да
видим нещата." Обаче, виждането на нещата често спъва човека.
Този, който само дава, без
да
взима, и той не ви обича.
И когато старият човек трябва
да
стане умен, разбираме пак обратно движение.
Праведен ли
си
, Господ ще те благослави.
Да
видиш нещо, това още не значи, че
си
разрешил някой въпрос.
Този, който само взима, без
да
дава, както и този, който само дава, без
да
взима, и двамата еднакво не ви обичат.
Силният трябва
да
върви от старост към младост, за
да
стане умен; умният пък трябва
да
върви от младост към старост, за
да
стане силен.
Някой казва: "Ти трябва
да
ме целунеш".
Запример,
да
видиш хляба, това не подразбира, че
си
се нахранил;
да
видиш хубави, красиви дрехи по витрините на магазините, това не подразбира още, че
си
облечен с тях.
Вие казвате: "Бог постоянно дава".
– Мога
да
те целуна, но когато станеш съвършен.
Да
вижда човек нещата, без
да
ги опитва, без
да
ги притежава, това значи
да
бъде изложен на изкушения, които могат
да
го спънат в живота му.
–
Да
, но Той и взима.
Ако човек не може
да
влезе от Любовта в закона на Мъдростта, и ако от Мъдростта не може
да
влезе в закона на Любовта, той ще се намери в крайно противоречие, в едно вътрешно неразбиране на живота.
– Трябва
да
ме благословиш!
Следователно, виждането е достояние само на любещия човек.
Като ти даде едно дете, после ти дава второ, но едва израсло второто, и Той ти взима първото.
В тия идеи, които сега ви изнасям, вие трябва
да
вярвате, като децата.
Може и трябва
да
вижда само човекът, който люби.
Ти казваш: "Това не е истинска любов,
да
ми взима детето".
Вие трябва
да
разберете, какво нещо е целувката в нейната първична чистота.
Който не люби, трябва
да
остане сляп.
Когато Бог взима първото ти дете, с това Той казва: "Първото дете ще изпратиш при мене, а второто ще задържиш за
себе
си
".
Когато чистият целува, той носи благословение.
Който казва, че вижда, а не люби, той лъже
себе
си
, лъже ближните
си
, лъже и Бога - той е сляп човек.
Повечето философски трактати са написани на един странен, непонятен за всички хора език.
Тия са новите схващания, които трябва
да
имате.
Някой казва: "Аз искам
да
зная какво нещо е виждането".
И тъй, аз желая всички
да
бъдете млади: млади в Любовта, стари в Мъдростта; свободни в Любовта, вързани в Мъдростта.
– Виждането е свързано с Любовта.
Ако някое дете има две топки и играе с баща
си
, като му подхвърля едната, а бащата, от своя страна, подхвърля другата топка на детето, и по този начин ги разменят помежду
си
, какво лошо има в тази размяна на топките?
Много философи казват, че всяка идея, която се изнася пред човечеството, трябва
да
бъде разбрана и ясна.
Павел беше вързан с вериги, но в проявите на Любовта той беше свободен, понеже отиваше
да
проповядва.
Без Любов няма виждане.
Да
бъде разбрана, това значи
да
се направи първата стъпка към нея.
Това значи: когато сърцето е свободно, умът трябва
да
бъде вързан; когато умът е свободен, сърцето трябва
да
бъде вързано.
И когато казваме, че светът е илюзия, измама, подразбираме виждане без Любов.
Обаче, според сегашните разбирания на хората, вие ще кажете: "По-добре е човек
да
не умира".
Когато корабът спре на пристанището, все трябва
да
има една котва, за която
да
се закрепи.
Който иска
да
вижда, той трябва
да
люби.
Всяко нещо, което е разбрано, може
да
се опита.
Всеки човек трябва
да
има една котва, която
да
го държи вързан за почвата.
Той трябва
да
има една идея, за която
да
бъде свързан: или с ума
си
, или със сърцето
си
.
Когато умът му се развърже, сърцето му трябва
да
се свърже; когато сърцето му се развърже, умът му трябва
да
се свърже.
Яснотата зависи от опита.
Дали умът или сърцето ще бъде свързано, безразлично е, но човек трябва
да
има непреривна връзка с Вечната Светлина на живота.
Това са максими, закони, положения.
Някой казва: "Любовта ми е ясна." Значи, ти
си
я опитал.
Прекъсне ли тази връзка, мрак и тъмнина настава в съзнанието му, което го довежда до отчаяние, до обезнадежване.
Първо
си
я разбрал и
си
направил първата стъпка към нея.
Някои питат: "Как можем
да
се освободим от отчаянието, от безнадеждието?
– Щом не
си
го разбрал, ти не
си
направил още първата стъпка.
". За
да
се освободите от тях, ще ви дам следната рецепта: надеждата лекува отчаянието; вярата лекува без-надеждието; Любовта лекува безверието.
С други думи казано: Любовта крепи Вярата; Вярата крепи Надеждата, а Надеждата крепи Живота.
Имаш ли надежда, крепиш живота
си
; имаш ли вяра, крепиш надеждата
си
; имаш ли Любов, крепишъ вярата
си
.
– Как можеш
да
го видиш, без
да
го разбереш?
Всеки момент ще Го разбирате и познавате, няма само един път
да
Го познаете и
да
спрете.
Обаче, всички тия добродетели трябва взаимно
да
се подкрепват.
Искате ли
да
се развивате правилно, трябва
да
знаете тия максими, тия закони и
да
ги прилагате в живота
си
.
Сега аз ще ви говоря неща постижими още днес, а не в далечното бъдеще.
Всяко друго схващане на нещата включва в
себе
си
гъста, тежка материя, която обременява сърцето, и човек не може
да
постигне нищо.
Някой казва: "Аз трябва
да
обичам абсолютното".
С други думи казано: човек, който няма правилни схващания за живота, нищо не може
да
постигне.
" В това, именно, седи хубавото: всеки ден
да
имате по една нова стъпка, по едно ново разбиране.
Това значи: така
да
обичам, че каквото и
да
стане, каквото и
да
ми направят, в никой случай
да
не съдя.
Колкото и
да
работи той, в нищо няма
да
намира смисъл.
Човек трябва
да
благодари, че всеки ден влиза в нова фаза на разбиране на онова, което Първичната Същина е създала.
Така
да
обичам, че
да
съм готов всичко
да
направя.
Щом изгрее слънцето, то носи своите блага.
Да
трошиш камъни през целия
си
живот – това не е наука; само
да
ядеш през целия
си
живот – това не е наука; само
да
четеш през целия
си
живот – това не е наука;
да
чоплиш и преобръщаш книги през целия
си
живот – и от това не се придобива нищо.
Мнозина, като направят първата стъпка в живота
си
, веднага се спират и казват: "Аз разбрах какво нещо е Тя.
Щом залезе слънцето, вие изпадате в противоречие; изгрее ли отново, то пак започва
да
ви говори за същите блага.
Няма какво повече
да
я разбирам.
Казвам: за
да
се уверите, че това, което ви говоря, е постижимо, вие може
да
направите опит.
Еди-кой
си
философ е казал така и така за Нея".
Христос казва: "Първо вие ще възридаете, ще заплачете, ще стане прекъсване на връзката с Божественото Начало, но после пак ще ви видя, и вие ще се зарадвате, и радостта ви никой няма
да
отнеме." Божията Любов носи тази радост.
– Така може
да
говори само човекът на заблужденията, но онзи, който иска сърцето му
да
не пресъхва, умът му
да
не загасва и силата му
да
не отслабва, той трябва
да
има съвсем друго понятие за Великата същина.
Когато Божественото се прояви в човека, всички скърби престават.
Мнозина запитват: "От какво произлизат противоречията, страданията и мъчнотиите в живота?
Казвам: сега всички хора трябва
да
се радват.
Днес аз желая
да
престанат скърбите ви!
" – Всичко това се дължи на обстоятелството, че хората искат
да
опитат Любовта в нейната пълнота.
Защо трябва
да
се радват?
Да
бъдем съвършени, значи
да
живеем в закона на вечните промени.
Защото казано е в Писанието: "Бог оттегля старото, и създава всичко ново".
Някой казва: "Ако всичко това е вярно, защо Господ трябва
да
премахне стария свят и
да
създава нов?
Този ден може
да
наречем ден без възли.
За 5 минути може
да
стане тази работа, по един час максимум.
(втори вариант)
Когато ти одумваш един брат, ти със своите думи създаваш една форма, от която ангелите се гнусят.
(втори вариант)
Ако този грешен брат не можеш
да
обикнеш, как ще обикнеш прасето?
(втори вариант)
Ти го обикни; ида превърнеш всички негови грехове в добри качества.
(втори вариант)
А не
да
говориш за греховете му.
(втори вариант)
Има една мощна сила.
(втори вариант)
Когато Божественото у нас дойде, ние ставаме мощни, ние
си
намираме пътя.
(втори вариант)
Всеки ден аз виждам Божието съзнание, като погледна в хората.
(втори вариант)
Бог го виждам в хората.
(втори вариант)
Виждам Божието съзнание как живее в тебе.
(втори вариант)
Когато то дойде, ти казваш: „Дойде ми една нова идея." После пак дойде и
си
замине.
(втори вариант)
И всеки ден вие ще го търсите.
(втори вариант)
Щом
си
радостен, имаш връзката.
(втори вариант)
Щом
си
скърбен, нямаш връзката.
(втори вариант)
Като съм радостен, знам, че Бог е при мене, макар и
да
не го виждам.
(втори вариант)
Щом съм скърбен, казвам: „заминал
си
." Тогаз отварям телефона и казвам: „Господи, ще ме простиш, че като дойде последния път, не Те видях.
(втори вариант)
Да
виждам всеки ден Бога, това е живот.
(втори вариант)
Ще ви представя една форма, за
да
знаете какво нещо е любовта.
(втори вариант)
Представете
си
, че имате двама братя, които се обичат.
(втори вариант)
Единият казва: „Много те обичам, без тебе не мога." А другият казва: „Вода, вода." Те пътували през пустинята.
(втори вариант)
Онзи, който обича, няма
да
му говори за любовта, но ще го хване за ръката и ще го заведе при полите на планината в едно място хубаво като рай, при един извор.
(втори вариант)
Онзи веднага ще
си
измие лицето и краката ще пие и ще ти каже: „Много ти благодаря.'" И тогаз можеш
да
му говориш за любовта.
(втори вариант)
Не
си
ти любовта.
(втори вариант)
Той ще пие и много ще ти благодари.
(втори вариант)
Този извор трябва
да
блика.
(втори вариант)
Ще ти кажат: „Ти Господа виждал ли
си
го?
(втори вариант)
" Ще кажеш: „Всеки ден го виждам, някой път по веднъж, някой път по няколко пъти.
(втори вариант)
И тогаз много съм скърбен." Виждането на Бога, то е една насъщна храна.
(втори вариант)
Ако не го виждаш, ще страдаш.
(втори вариант)
Аз трябва
да
съзнавам ида благодаря на Бога.
(втори вариант)
Вашето схващане трябва
да
бъде както малките деца.
(втори вариант)
Вие трябва
да
се подмладите.
(втори вариант)
Както младите деца
да
се радвате.
(втори вариант)
Небето не се нуждае от възрастни хора, а от стари хора ни най-малко не се нуждае.
(втори вариант)
Силният човек трябва
да
бъде умен човек.
(втори вариант)
Ако ти не можеш
да
влезеш от закона на любовта в закона на мъдростта и от закона на мъдростта в закона на любовта, ти ще се намираш в крайни противоречия.
(втори вариант)
Под абсолютна любов разбирам любов, в която няма никакъв дефект: всичко съм готов
да
направя за тебе.
(втори вариант)
За
да
бъдете силни, трябва
да
имате това присъствие на Бога.
(втори вариант)
Някой път чувствувате, че Бог е далеч.
(втори вариант)
Това не трябва
да
ви озадачава.
(втори вариант)
Бог от високо ви вижда, но вие не Го виждате.
(втори вариант)
Вие се заблуждавате.
(втори вариант)
Но не подхранвайте това заблуждение в
себе
си
.
(втори вариант)
Не казвайте: „Бог ме изостави." Че ако Господ ви изостави, вие веднага ще изчезнете, от вас нито помен няма
да
остане.
(втори вариант)
Имаш тежко състояние на душата
си
, отчаян
си
.
(втори вариант)
Търсете ме, докато съм близо." Много пъти хората могат
да
влизат между нас и Бога.
(втори вариант)
Тези хора могат
да
ни сгънат.
(втори вариант)
Хората трябва
да
бъдат наоколо.
(втори вариант)
Някой път ние допущаме ред идеи, хора между нас и Бога и тогаз идат ред нещастия.
(втори вариант)
А пък като Го молите, и днес можете
да
имате тази опитност.
(втори вариант)
Трябва
да
бъдете мощни, силни,
да
бъдете и смирени като децата.
(втори вариант)
Като те срещна радостен, ще кажа: „Много хубаво плетеш, без възли е днес." А пък като те срещна някой път скърбен, ще кажа: „Много възли." Нека имаме постоянно непреривна връзка,
да
чувствуваме присъствието на Бога, който взема участие във всичките наши работи.
(втори вариант)
Ние сме пратени с известна мисия на земята.
(втори вариант)
Ние искаме
да
свършим една благородна работа; тая работа можем
да
я свършим само като сме свързани, като сме под Неговото ръководство.
(втори вариант)
Всички постижения имаме, като сме свързани.
(втори вариант)
И тогаз ще бъдеш тих и спокоен при всички положения в живота.
(втори вариант)
В каквото и положение
да
си
, ще бъдеш радостен и весел.
(втори вариант)
И всички ще те посрещнат с радост, че ти им носиш нещо от Господа.
(втори вариант)
Спънал
си
някой твой брат.
(втори вариант)
В душата
си
поправи това.
(втори вариант)
Помоли се в душата
си
за него.
(втори вариант)
Наша длъжност е
да
се молим един за друг.
(втори вариант)
Ако Бог, ангелите, светиите не мислят за тебе, ти не можеш
да
напредваш.
(втори вариант)
Непрестанно
да
се молите.
(втори вариант)
Вашият ум
да
свети.
(втори вариант)
Не мисли, че от тебе нищо няма
да
стане.
(втори вариант)
Че тези, които работят за тебе, ако мислят, че от тебе нищо няма
да
стане, те няма
да
работят за тебе.
(втори вариант)
Това малкото, което вие имате, и цялата земя
да
се продаде, не може
да
се купи.
(втори вариант)
В Божествения свят съществува един закон: тоза, което изведнъж не може
да
се разбере, остава неразбрано за всякога.
(втори вариант)
Изведнъж трябва
да
се разбере.
(втори вариант)
Онзи; който не разбира, не може
да
приложи едно учение.
(втори вариант)
Разбирането не значи приложение, но който не вземе първата стъпка, нито една друга стъпка не може
да
вземе.
(втори вариант)
Който може
да
направи първата стъпка, може и втората, третата и т. н.
(втори вариант)
Първата стъпка е първоначалният подтик, събуждане, импулс.
(втори вариант)
Разбирането е събуждане на съзнанието.
(втори вариант)
Първото заблуждение в света е: „
Да
видим!
(втори вариант)
"
Да
видим, това не значи че
си
разрешил един въпрос.
(втори вариант)
Да
видиш хляба, не значи, че
си
се наял.
(втори вариант)
Виждането спъва човека.
(втори вариант)
Виждането кога трябва
да
се яви?
(втори вариант)
Трябва
да
вижда само онзи, който люби.
(втори вариант)
Който не люби, всякога трябва
да
остане сляп.
(втори вариант)
Щом казваш, че виждаш, а не любиш, ти лъжеш
себе
си
, лъжеш и другите, лъжеш и Бога.
(втори вариант)
Без любов няма виждане в света.
(втори вариант)
Следователно когато кажеш: „Аз искам
да
видя", трябва
да
свързвате това с любовта.
(втори вариант)
Имате ли любовта, тогаз имате виждане.
(втори вариант)
Щом не
си
разбрал - не
си
взел първата стъпка.
(втори вариант)
Необходими са тези правилни схващания, защото човек, който няма правилни възгледи за живота, нищо не може
да
постигне: можеш
да
работиш, но всичко това ще е безполезно.
(втори вариант)
Да
трошиш камъни цял един живот, това не е наука.
(втори вариант)
Да
чоплиш книга цял един живот, това не е наука.
(втори вариант)
Мнозина от вас искате
да
опитате любовта във всичката нейна пълнота.
(втори вариант)
Любовта и в своите малки, микроскопични прояви; и в своите велики прояви по сила е една и съща.
(втори вариант)
Зад една капка любов седи толкоз сила, колкото седи зад цяло едно море от любов.
(втори вариант)
Силата седи в схващането.
(втори вариант)
Вие казвате: „Това е котка, това е свиня.'" Но когато обикнеш една свиня, тя престава
да
е свиня.
(втори вариант)
Ще видиш истинския му смисъл: ще видиш нещата в тяхната първична форма, в която те са създадени.
(втори вариант)
Когато говорим за Божествения живот, позразбираме, че всички схващания трябва съвсем
да
се преобразят.
(втори вариант)
Като видиш прасето,
да
ти е приятно.
(втори вариант)
Като знае прасето, че го обичаш, то никога няма
да
рови в градината ти, ще дойде при тебе.
(втори вариант)
Вие очаквате
да
дойде Господ
да
се прояви и
да
го видите.
(втори вариант)
Хубаво, ако дойде Господ на земята и вие не можете
да
възприемете любовта му, какво ще разберете?
(втори вариант)
" Представете
си
една река.
(втори вариант)
Човек в сегашното
си
проявление има обикновено съзнание.
(втори вариант)
То носи всички противоречия в
себе
си
: радости и скърби и пр.
(втори вариант)
Ако това обикновено съзнание на човека не се свърже с Божественото съзнание, то целият му живот ще бъде вечно разочарование и нищо не може
да
постигне.
(втори вариант)
Двете, като се съединят в едно, стават мощна сила; тогаз няма желание възвишено, хубаво, което човек
да
не постигне.
(втори вариант)
Когато имате жив хляб, никой не може
да
го вземе.
(втори вариант)
Всичко може щом има връзка между обикновеното и божественото съзнание.
(втори вариант)
Болестта, като види живия хляб,
си
отива.
(втори вариант)
Всички болести, всички тъги и скърби на прах и пепел стават.
(втори вариант)
Няма сила, която
да
може
да
противостои на живия хляб.
(втори вариант)
ако изворът не тръгне, няма
да
се образува река.
(втори вариант)
Готов ли съм за Бога
да
се отрека моментално от всичко, всичко, каквото имам
да
напущам, и като дойде любовта, всичко
да
взема?
(втори вариант)
И като го искат, пак се радвам и го давам.
(втори вариант)
Като ми го дават, радвам се и като го давам, пак се радвам.
(втори вариант)
Ти се спираш и казваш: „Аз вече разбрах: еди-кой
си
философ е дал хубава дефиниция.
(втори вариант)
Няма какво повече." Онзи, който иска
да
бъде силен, онзи, който иска сърцето му
да
не пресяква и умът му
да
не отслабва, той трябва постоянно
да
прави нови стъпки.
(втори вариант)
Старият свят трябва
да
си
замине.
(втори вариант)
Не е ли хубаво
да
си
заминат всички наши заблуждения, този стар свят?
(втори вариант)
Срещнеш една сестра, не я обичаш; казваш, че не говори красиво.
(втори вариант)
Като я обикнеш, тогаз всичко, каквото ти каже, ще ти се вижда красиво.
(втори вариант)
Прасето казващ „ Обикни ме, за
да
те обикна и аз."
(втори вариант)
Първо силният трябва
да
обича.
(втори вариант)
И Писанието казва: „Вие, силните, носете слабостите на другите." Силните ще вземат първата стъпка.
(втори вариант)
Христос отиде първо на гората и после всред народа (в прочетената глава.) Най-първо сутринта трябва
да
отидеш при Бога.
(втори вариант)
И като станеш от кревата
си
, домашните ти ще кажат: „Къде отиде той?
(втори вариант)
" За един час ти трябва
да
се изгубиш.
(втори вариант)
2.
Господар и слуга
,
ООК
, Мусала, 10.7.1929г.,
Дойдете ли до знанието, което произтича от Бога, пазете го свещено в
себе
си
.
Като видели, че агата не разбира български, един от тях му извикал силно, но вече на турски: "Ага ефенди, чалмата ти гори!
" – Така кажете,
да
ви разбере човек.
– Ама празен съм, нищо нямам в главата
си
.
В същото положение изпадат някои от съвременните хора.
– За предпочитане стомната ти временно
да
бъде празна, но чиста, отколкото
да
бъде пълна с нечиста, мътна вода.
Докато им се говори на непознат за тях език, те казват, че знаят, какво им говорят, не искат
да
покажат своето невежество.
Като дойдат до някое трудно положение в живота, вие се принуждавате вече
да
им говорите на техния език,
да
им кажете, че чалмата им гори.
Ако е пълна с нечиста течност, Божественото знание ще дойде при тебе, но като не намери място къде
да
се налее, ще мине и замине, без
да
ти даде нещо.
Като ученици вие трябва
да
бъдете естествени,
да
не изпадате в положението на този турчин,
да
се представяте пред хората, че сте нещо повече от това, което сте в действителност.
Добре е човек
да
бъде оригинален, но на място.
От вас се иска
да
отворите душите
си
за ония блага, които природата всеки ден праща на земята.
Всички лекари се произнасят, че положението е сериозно и болният не може
да
издържи.
Задачата на цвета е
да
се отвори за влагата, за слънчевата светлина и топлина.
И на вас казвам: отворете душите
си
за Божиите блага, които слизат отгоре.
Дето човешкото свършва, там Божественото започва
да
се проявява.
Престане ли
да
уповава на Бога, човек се намира под влиянието на човешкото.
Той страда, пъшка, мисли, че товарът не е по силите му.
В момента, когато се обезсърчи, слънцето започва
да
грее силно и снегът в раницата му се стопява.
Той е сам в гората, забъркал пътя
си
, не вижда никакъв изходен път.
Искате ли работите ви
да
вървят добре, сложете Божественото за основа на живота
си
, а човешкото – за допълнение.
Направите ли обратното, човешкото
да
сложите за основа, а Божественото за допълнение, работите ви не само, че няма
да
се оправят, но ще се объркат още повече.
Какво значи човек
да
даде първо място на Божественото в
себе
си
?
Това значи
да
спре вниманието
си
върху най-малките величини, в които Бог живее.
Виждате как ученият иждивява десетки години за изследване живота на микробите.
Обаче, ако някой овчар помоли този учен
да
се спре при него и
да
му поговори нещо, ученият ще откаже под предлог, че му предстои сериозна работа,
да
държи реферат върху важен, научен въпрос.
Този учен не подозира, че ако се спре
да
поговори малко с овчаря, рефератът му ще излезе по-добре, отколкото ако му откаже.
Прост е овчарят, но желанието му
да
поговори с един учен човек е Божествено.
Водата в него не пресъхва, но постоянно извира и пои, каквото срещне на пътя
си
.
Всички овчари не са извори, но вие трябва
да
познаете добрия овчар, който носи Божественото в
себе
си
.
Един е този овчар, но вие трябва
да
го познаете между многото и
да
се отзовете на желанието му
да
поговори с вас.
Като знаете това, бъдете всякога готови
да
се спирате пред Божественото.
Щом ви покани
да
се разговаряте с Него, не Го пренебрегвайте.
В каквато външна форма
да
ви се представи, във формата на учен или на прост, на дете или на възрастен, отдайте му известно внимание.
Като ученици вие трябва
да
бъдете внимателни към Божественото във всеки човек и
да
Го зачитате, както зачитате
себе
си
.
Не му ли отдавате нужното внимание, вие ще се намерите в положението на онази млада княгиня, която заради лошото отношение със слугите
си
, всяка вечер била заливана с кофа студена вода от неизвестно за нея лице.
Младата княгиня била женена също така за княз, добър, разумен човек, който се отнасял с нея внимателно, любезно.
За най-малкото неизпълнение на нещо от страна на слугите
си
, тя прибягвала до бой.
Не се минавало ден
да
не бие слугите
си
.
Като се връщал князът от работа, жена му го посрещала с оплаквания, че слугите й не я слушали, не вършели работата
си
добре.
Князът я изслушвал без
да
каже дума по нейните оплаквания.
От друга страна, той често наблюдавал поведението й към слугите, но никога нищо не казвал.
Княгинята имала обичай
да
излиза вечер на разходка в градината,
да
си
почива от дневната работа и безпокойства.
Мъжът й знаел това и решил
да
я възпита.
Той се преобличал, дегизирал се и отивал в градината, дето жена му ходела, за
да
я залива с вода.
Той носел със
себе
си
кофа със студена вода и в момента, когато жена му минавала край него, бързо я заливал със студената вода и се скривал някъде между дърветата.
Недоволна и обидена от постъпката на неизвестния, тя веднага се връщала дома
си
и разказвала на княза за случката.
Той я изслушвал внимателно, вземал участие в обидата й, но не предприемал нищо за
да
я запази от непознатия човек.
Княгинята се връщала от разходката
си
все по-сърдита и недоволна.
Като се оплаквала на мъжа
си
той й казвал: "Помисли малко,
да
не би някой от слугите
да
е подкупил непознатия,
да
ти отмъсти вместо тях." Тя започнала
да
мисли по това и решила в
себе
си
да
измени отношенията
си
към слугите.
Щом престанала
да
ги бие, непознатият изчезнал от градината.
Оттук можем
да
извадим следното заключение: "Когато човек изправи своите вътрешни отношения към Първата Причина на нещата, към Божественото в
себе
си
, заедно с това се подобряват и неговите външни условия." Значи, между външния и вътрешния живот на човека има известна зависимост.
Често хората страдат от много желания.
Като не могат
да
ги реализират, те търсят причината вън някъде, вследствие на което стават нервни, сприхави.
Многото желания на човека представляват брашно, което той иска
да
замеси,
да
направи хляб от него и
да
го опече.
Той има брашно, но вода няма на разположение.
Какво трябва
да
направи?
Докато не намери вода, която
да
спои частиците на брашното,
да
го превърне в тесто, всичките му желания остават нереализирани.
Когато човек разсъждава по даден въпрос, пак му са нужни два елемента.
Искате ли
да
омесите хляб, ще знаете, че нито брашно без вода може, нито вода без брашно.
Това значи: всяко чувство, всяка мисъл и всяка постъпка могат
да
се реализират,
да
се превърнат в хляб, ако има поне два елемента.
– Не, всеки човек трябва
да
знае
да
меси хляб.
Ако може сам
да
си
прави хляба, той е разрешил един важен въпрос в живота.
Нека в ума на всички остане идеята за живия хляб, от който ако ядете, вечно ще живеете.
За
да
дойде до идеята за живия хляб, човек трябва
да
започне от физическия хляб.
За този хляб се изисква чиста вода, чисто, прясно брашно, получено от жито, расло и узряло на лъчите на любовта.
Днес всички религиозни и духовни препоръчват на хората вяра.
Няма защо
да
се говори на хората за вяра.
Всъщност, няма човек в света, който
да
не вярва, както няма човек, който
да
не може
да
си
меси хляб.
– Кой може
да
омеси по-хубав хляб, господарката или слугинята?
Господарката доставя материал за приготвяне на хляба, а слугинята замесва този материал и прави от него хляб.
Господарката представлява идейния живот на човека, отдето слизат идеите.
Слугинята пък представя човека, който може
да
се реализира идеите.
– Като мисли, че е господарка, тя иска
да
й се отдаде нужното почитание и уважение.
Щом не получи това, тя започва
да
се сърди, става недоволна от положението
си
.
Защо трябва слугинята
да
заеме положението на господарката
си
?
Сегашният свят е пълен с господари, но не и със слуги.
В миналото господарите са били все слуги и слугини.
Единственият господар в света е Бог.
Следователно човек е в заблуждение докато мисли, че е господар в света.
Този господар иска
да
заповядва на хората и с това мисли, че е изпълнил предназначението
си
на земята.
Той иска
да
заповядва на подобните
си
, също така господари като него.
Обаче, невъзможно е господар
да
заповядва на господар.
Щом не може
да
заповядва, човек се чувствува нещастен и казва: "Защо никой не ме слуша?
" – Защото не
си
господар по призвание, а сам
си
се произвел за такъв, както Дон Кихот, който постоянно воюва в името на своята Дулцинея и Санчо Панчо, който иска
да
заеме високо положение.
И тъй, като е дошъл на земята, човек трябва
да
служи,
да
стане слуга,
да
познае
себе
си
.
И Христос дойде
да
служи.
Той казва: "Не дойдох
да
ми служат, но
да
послужа".
Когато искаха
да
Го направят цар, Той се отказа.
Съвременните хора още не съзнават своето предназначение и като се натъкнат на някакво страдание, те роптаят, не искат
да
страдат.
Когото срещнете, ще чуете
да
казва: "Все на мен ли трябваше
да
се дадат тия страдания?
Все аз ли трябва
да
страдам?
" – Кой друг ще страда, ако не слугата?
Страданието е за слугата, а радостта и веселието – за господаря.
Закон е: ако господарят е щастлив и слугата ще бъде щастлив.
Ако слугата направи господаря
си
нещастен, заедно с него и той ще бъде нещастен.
Няма по-добро положение за човека от това, когато дълбоко в душата
си
съзнае, че е слуга, дошъл на земята
да
направи нещо и за другите хора, а не само за
себе
си
.
Много хора са нещастни, понеже не могат
да
слугуват даже и на своя господар.
Щом е дошъл на земята, човек трябва
да
признае господаря в
себе
си
,
да
му служи с любов.
Каквото му заповяда,
да
го изпълни и
да
каже: "
Да
бъде Твоята воля!
" Каже ли ти господарят, че днес трябва
да
ядеш само хляб, изпълни заповедта му, без
да
питаш защо.
Когато господарят види, че слугата му е готов
да
изпълни всичко заради него и той ще му отговори със същото.
Защо хората не успяват в живота
си
?
– Защото слугите измъчват господарите
си
.
Обикновените идеи се налагат на великите, вследствие на което човек минава през големи страдания.
То полива човека с кофа студена вода.
Страданията, които човек преживява на земята, не са нищо друго, освен заливане със студена вода.
Какво трябва
да
направи човек, за
да
се освободи от страданията?
Той трябва
да
изпълни своето велико предназначение –
да
служи на Бога.
Велико е това предназначение, защото като служи на Бога, човек ще познае
себе
си
и своите ближни, ще служи и ще помага и на тях с любов.
След като
си
служил на Бога добре, тогава само можеш
да
се наречеш Син Божи.
Докато не
си
бил слуга, ти не можеш
да
бъдеш син.
Само синът знае, как трябва
да
служи на баща
си
.
Най-добрият слуга на един баща, това е неговият син.
Не може ли синът
да
служи на баща
си
, той не може
да
бъде негов син.
Хората са изопачили понятието "слуга" и въпреки това искат
да
бъдат щастливи.
За
да
бъде щастлив, преди всичко, човек трябва
да
е бил слуга.
Само в служенето човек познава
себе
си
.
Първото положение, което човек трябва
да
заеме, е
да
стане слуга и
да
съзнае своята работа,
да
я изпълнява с любов.
– Защото още не
си
станал слуга.
– Много страдам!
– Господар
си
още.
– Стани слуга, съзнателно изпълнявай задълженията
си
и страданията ти ще изчезнат.
– Не мога
да
уча.
– Слуга не
си
станал.
Съзнаваш ли, че можеш и трябва
да
слугуваш, всичките ти работи ще се оправят.
В каквото положение
да
поставите слугата, той е в състояние
да
разреши всички мъчнотии.
– Когато слугата има разположението на господаря
си
.
На такъв слуга и камъните, и водата, и вятърът, и растенията, и животните са в негова услуга.
За хората, които не живеят в Божественото съзнание, камъните
си
остават камъни.
Христос казва: "Ако хората млъкнат
да
проповядват Словото Божие, тия камъни ще оживеят и ще проговорят." Под думата "камъни" Христос подразбирал вътрешното знание в човека, което спи.
Престане ли човек отвън
да
говори, отвътре ще проговори.
Да
бъдеш слуга в правия смисъл на думата, това значи
да
познаваш Бога като благост,
да
Го познаваш като всесилен, всемъдър, дълготърпелив.
И тогава при какъвто господар
да
попаднеш, няма
да
се страхуваш, но ще казваш в
себе
си
: "Благ е Господ!
" Изгубиш ли силата
си
кажи: "Бог е всесилен, и аз искам
да
съм силен." Изгубиш ли знанието, разумността
си
, кажи: "Бог е всемъдър, аз искам
да
бъда мъдър." Бог прилага благостта, а човек милосърдието.
Бог е всесилен, всемъдър, дълготърпелив, а човек трябва
да
бъде силен, мъдър, търпелив.
Като ученици вие трябва
да
имате ясна представа за Бога,
да
Го познавате.
При това положение съзнанието ви всеки ден ще се пробужда.
Не служите ли от любов, вие ще плачете, ще страдате, ще роптаете против съдбата
си
, както правят всички несъзнателни слуги.
Какво правят господарите с такива слуги?
Няма човек в света, който
да
не е бит.
За
да
не го бият, той трябва
да
обича господаря
си
и
да
му служи от любов.
Не само слугите са бити, но много жени са бити от мъжете
си
и много мъже – от жените
си
.
Жена, която обича мъжа
си
, не може
да
бъде бита.. Мъж, който обича жена
си
, не може
да
бъде бит.
Дето е любовта, там бой не може
да
има.
Един овчар се оженил за една млада, красива и разумна овчарка.
Понеже я обичал, той пазарил десет слугини
да
й слугуват, а тя
да
им заповядва само.
Като излизал овчарят на работа, възлюбената му оставала в къщи
да
нарежда домакинството
си
.
Тя извиквала слугините
си
и им казвала: "Щом видите, че господарят се връща от работа, вие първи ще го посрещнете, ще му целунете ръка, ще му кажете няколко добри думи и ще му измиете краката." Тя сама им казвала с какви думи
да
посрещнат господаря
си
.
Това, което ще говоря на Мусала, другаде не може
да
се каже.
Всяка жена би казала: "Как е възможно
да
оставя слугинята
си
първа
да
посрещне господаря?
Например на неразорано поле жито не може
да
се сее.
В празна саксия цвете не може
да
се сади.
Слугата е синът в дома, а слугинята – дъщерята.
На цигулка без струни не може
да
се свири.
Следователно дъщерята трябва
да
посрещне баща
си
,
да
му целуне ръка,
да
го въведе вътре и
да
му предложи
да
му краката измие.
От празно шише вода не може
да
се пие.
После ще се яви господарката, неговата възлюбена.
Поет без перо не може
да
пише.
Низшето ще целуне ръка на висшето, ще измие краката му и ще го въведе в дома, където всички го очакват.
Без очи човек не може
да
вижда; без уши не може
да
чува; без език не може
да
говори; без ръце не може
да
работи; без крака не може
да
ходи.
Висшето ще простре ръцете
си
и ще благослови низшето.
Сега, като наблюдавате водните капки във въздуха, виждате, че макар и по-тежки от него, те се държат във въздуха без
да
падат долу.
Разберете ли отношенията помежду
си
като правилни отношения между господари и слуги, вие ще осмислите живота
си
.
– Една особена сила.
Като ученици вие сте дошли на земята
да
учите и
да
служите.
Това показва, че невъзможното за въздуха е възможно за тази сила.
Две пособия са дадени на човека, за
да
изпълни службата
си
добре.
Сам по
себе
си
въздухът не може
да
задържи водните капчици на тази височина.
Те са най-добрите пособия, с които човек може
да
изпълни предназначението
си
на земята.
Макар човек
да
е по-тежък от средата, в която живее, Божественото може
да
го дигне във въздуха, в света на възвишената мисъл.
Следователно на земята човек ще бъде слуга, а на небето – Син Божи.
Дръжте в ума
си
мисълта, че тази сила, която крепи света, е всесилна.
Да
бъдеш Син Божи, това значи
да
бъдеш създаден по образ и подобие Божие, т.е.
Тя е всесилна, защото е всеразумна.
да
бъдеш подобен на Бога по сила, по разумност, по любов и по истина.
Бог е всесилен, всеразумен, вселюбящ и всеистинен.
Всесилието почива на разумността; всеразумността – на любовта; вселюбието – на истината.
За тази сила няма нещо невъзможно.
На научен език казано: силата се направлява – от разумността, разумността – от любовта, а любовта – от истината.
Тя може
да
пресъздаде и преустрои света както пожелае.
С други думи казано: помощник на силата е разумността; помощник на разумността е любовта; помощник на любовта е истината.
Човек, обаче, може само
да
подражава на тая сила, но по никой начин не носи в
себе
си
тази велика инициатива и мощ.
Следователно силен е само разумният; мъдър е онзи, който носи любовта в
себе
си
; любящ е онзи, който носи истината в
себе
си
.
Това не значи, че човек не трябва
да
се проявява.
Казано е в Писанието: "Възлюбил
Си
истината в човека".
Той трябва
да
се проявява, но без страх.
И човек може
да
обича само онзи, който носи истината в
себе
си
.
Който се страхува, той скоро осиромашава.
В който ден разбере, че този човек не носи истината, той се затваря за него.
Човек трябва
да
се освободи от животинския страх в
себе
си
, а
да
остане само със свещения страх, за който е казано, че начало на мъдростта в човека е в зависимост от страха му от Господа.
Сега, дръжте в ума
си
мисълта, че всичко, което става в света, в каквато форма
да
е и колкото
да
е противоречиво, се допуща, за
да
се прояви природата с всичките и разумни сили и закони.
Дали човек разбира всичко, това е друг въпрос.
Тя гледа, какво крие човек вътре в
себе
си
.
За природата това е необходимо.
Като знаете това пазете се
да
не влизате в противоречие с природата и нейните разумни закони.
Невъзможно е
да
ви обича човек отвън, ако преди това не ви е обикнал отвътре.
Човек може
да
бъде обичан дотогава, докато някое светло същество живее в него.
Щом светлото същество го напусне, едновременно с това го напущат всички ония, които са го обичали.
Трябва ли тогава
да
се стълкновявате с нея?
Докато някое светло същество живее в тебе, всички хора те обичат и казват, че
си
идеален човек.
Сблъскате ли се с природата, вие се сблъсквате с най-добрия
си
приятел.
Напусне ли те това същество, хората се произнасят за тебе, че
си
прост човек, празна глава и т. н.
– Ама защо страдаме?
Велико нещо е за човека
да
бъде посетен от някой ангел!
– Ако страданията ви са дадени от природата, те представляват за вас велико благословение.
И ангелът се радва, когато го изпращат на земята
да
посети някой човек.
Ако сами
си
ги причинявате, въпросът е друг.
Те са ненужни страдания, а всички ненужни страдания трябва
да
се избягват.
През този ден всички прозорци на душата му са отворени, навсякъде е светло.
Следователно всяка раница, която човек сам туря на гърба
си
, може
да
я снеме, когато пожелае.
На тази раница той е господар.
Обаче раница, сложена от природата, е свещена.
Тя не може
да
се сваля и туря по желанието на човека.
Каквато работа започне, дето
да
отиде, той е доволен от всичко.
За този ден, именно, Давид казва: "Господи, не отнемай светия
си
Дух от мене!
Турят ли я веднъж на гърба му, той ще я носи, докато му я снемат.
" За същия ден Апостол Павел се изказва в следния смисъл: "Всичко считам за измет, само
да
позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога.”
Колкото
да
се потите и пъшкате под тежестта на тази раница, ще мълчите, ще чакате момента, когато природата дойде при вас.
И тъй, искате ли
да
придобиете любовта,
да
живеете в "деня на любовта”, станете слуги на Бога или Божии служители.
Тя сама ще разкопчее ремъците, ще снеме раницата ви, ще я тури на земята и ще ви каже
да
отидете на баня,
да
се преоблечете с чисти дрехи и
да
се явите при нея,
да
кажете какво сте научили.
Малко нещо се иска от човека, за
да
бъде служител на Бога: чист поглед, красив жест, блага дума.
Не питайте, защо природата е сложила раница на гърба ви, но
си
кажете: – Това е Божия работа.
Не е нужно много
да
се говори на човека, за
да
го задоволите.
Едно ангелско чувство струва много повече от хиляда човешки чувства.
Днес всички хора се стремят към това именно,
да
ги посети един ангел,
да
им остави нещо светло и възвишено от
себе
си
.
Преди всичко вие трябва
да
разбирате неговия език,
да
разбирате, какво ще ви говори.
Един турски ага отишъл в едно българско село и казал на селяните: "Ще бъдете внимателни,
да
не говорите пред мене на български, защото добре разбирам вашия език." Те се разположили с него на една маса, яли, пили, докато се напили добре.
Ако всичко това е от Бога, то е на място.
Това знание и невежество могат
да
създават големи нещастия на човека.
Понеже никак не разбирал български език, агата продължавал спокойно
да
пуши, но и чалмата спокойно
си
горяла.
3.
Специфичната светлина и топлина
,
МОК
, Мусала, 12.7.1929г.,
Когато се почувствува осигурен, човек лесно заспива.
Те са задоволени, не мислят за ядене, всичко им е дадено в изобилие.
Други пък гладуват, но са дейни, търсят начин
да
задоволят глада
си
.
Има нещо приятно и в ситостта, и в глада.
За
да
не се изгуби приятността, човек не трябва
да
бъде всякога сит, нито всякога гладен.
Гладът стимулира човека, кара го
да
мисли,
да
работи.
той предвкусва удоволствието, което ще изпита в момента, когато започне
да
яде.
След това в него се зараждат други желания.
Следователно, добре е човек
да
реализира едно свое желание, но веднага след това трябва
да
се роди друго желание, което
да
му дава импулс, подтик към работа и движение.
Една стара философия казва, че човек трябва
да
убие всяко желание в
себе
си
.
На тази мисъл Христос се противопоставя с думите: “Бъдете съвършени, както е съвършен Отец наш небесни.” Значи, човек трябва
да
усъвършенства своите желания, а не
да
ги убива.
Бог, който е създал света, дал условия на всички живи същества
да
растат,
да
се развиват и усъвършенстват.
Той знае, какви мисли и чувства вълнуват човека, затова дава на всекиго съответни условия.
На ученика, на младия дава едни условия, на възрастния и на стария – други.
Да
учиш, това още не значи, че
си
ученик.
Много ученици учат, но пропадат на изпитите, повтарят класовете.
Според мене, ученик е този, който никога не пропада на изпит и минава безпрепятствено от един клас в друг.
Ученикът всякога свършва добре изпитите
си
, т.е.
лесно решава мъчнотиите и затрудненията
си
.
Каквато задача
да
дадете на ученика, той лесно я решава.
Няма работа, която той не може
да
свърши.
Сега ще ви задам въпроса: коя река се размътва?
Ако е дълбока, широка и буйна, тя не може
да
се размъти.
Какво трябва
да
направите с вода, която лесно се размътва?
–
Да
я прекарате през тясна, стъклена цев, т.е.
Голямата река, обаче, не може
да
се прекара през цев.
Само част от нея може
да
прекарате, но не всичката.
Оттук можем
да
извадим заключението: обикновените мисли и чувства могат
да
се ограничат,
да
се прекарат през цев, но великите мисли, чувства и добродетели не се ограничават.
В този смисъл, велик, съвършен човек е онзи, когото никой не може
да
ограничи.
Ако става въпрос за ограничаване, той сам се ограничава и сам се освобождава.
Престане ли
да
греши, престават и ограниченията му.
За оправдание на погрешките
си
, грешният казва: Понеже светлината ми е отнета, затова правя погрешки.
Когато вятърът затвори капаците на вашите прозорци и попречи на светлината
да
влиза в къщата ви, след време той пак ще ги отвори и светлината отново ще проникне.
Когато вие затваряте капаците на прозорците
си
, най-добре знаете, кога ще ги отворите, за
да
проникне светлината в къщата ви.
Всеки сам трябва
да
си
отговори, кой от трите случая е за предпочитане: вятърът ли
да
затвори капаците на прозорците ви, окръжаващите, или вие сами?
Как се прекъсва светлината на вашия ум и как се възстановява, това са съзнателни процеси, които се извършват, както в отделния човек, така и в природата.
Всеки процес в човека се основава на разумността, която работи в природата.
Седите на брега на морето и близо до вас виждате човек, добре облечен, държи се с достойнство, със съзнание за някакво величие.
Вие го поглеждате, но той не ви обръща внимание, не иска
да
има никакво отношение с вас.
По едно време, той усеща глад, иска
да
намери отнякъде хляб,
да
задоволи нуждата на стомаха,
да
си
хапне.
Обръща се натук-натам, докато най-после се принуждава
да
ви заговори,
да
иска парче хляб от вас.
Вие веднага отваряте торбата
си
и му предлагате част от своя хляб.
Чрез глада гордият човек се запознава с вас.
Следователното, Божественото Начало дава на човека първия урок на смирение.
Чрез глада хората се опознават, правят връзки помежду
си
.
Който не е гладувал, не може
да
стане учен човек.
Докога може
да
гладува човек?
В това време той има приятни преживявания, радва се, че след известно време ще задоволи глада
си
.
Почне ли
да
чувства неприятност, човек трябва
да
задоволи по някакъв начин глада
си
.
Не го ли задоволи, той се превръща в разрушителен процес: по-силните клетки изяждат по-слабите.
Това наричаме процес на самоизяждане, на вътрешно месоядство.
Желанието на човека
да
задоволи глада
си
е Божествено.
Следователно, ако не дадете ход на Божествените желания в
себе
си
, иде разрушението.
Ако го задоволите и не благодарите за това, което ви е дадено, ражда се злото, грехът, който е по-страшен от смъртта.
Човек трябва
да
отвори душата
си
за лъчите на любовта, за
да
бъде чист, добър и любещ.
Като се говори за благодарност, имаме пред вид онази вътрешна благодарност, а не обикновената.
Още със ставането
си
от сън, човек трябва
да
благодари за живота и за благата, които му са дадени.
Щом има живот, всичко може
да
придобиете: и знание, и свобода, и светлина.
Постоянно се молете и благодарете за великия дар, който Бог ви е дал.
Да
се молиш, това значи,
да
работиш.
Да
се молиш, това значи,
да
отваряш прозорците на душата
си
за светлите лъчи на любовта.
Благодарността е един от узрелите плодове на душата.
Имате ли зъби, вие ще ядете свободно от плодовете на своята душа и ще благодарите.
Старият, който няма зъби, не може
да
се ползува от Божествените плодове и не може
да
благодари.
Дадете ли му плод, той казва: Защо не ми го дадохте на младини, когато имах зъби,
да
го опитам,
да
вкуся от него и
да
благодаря?
Пазете зъбите
си
, за
да
бъдете всякога млади и
да
благодарите за всичко, което ви се дава.
За
да
се излюпите, вие трябва
да
работите усилено върху ума и сърдцето
си
,
да
не се вкисвате от малки работи и
да
не губите лесно радостта
си
.
Съзнателна, вътрешна работа се изисква от всички.
Който се вкисва и лесно губи радостта
си
, той е играчка на условията.
Затова трябва
да
бъдете разумни.
Представете
си
, че се намирате на брега на дълбока и буйна река.
Искате
да
минете на другия бряг,
да
отидете в града
да
свършите една важна работа.
Мост няма, не знаете
да
плавате, не се решавате
да
я прегазите и се чудите, отде ще ви дойде помощта.
След известно време виждате, че десетина души носят една голяма греда, която ще поставят за мост на реката.
С общи усилия ще се построи мостът и всеки ще мине реката, ще свърши работата
си
.
За
да
разрешите мъчнотията
си
, трябва
да
знаете, как и къде
да
поставите моста.
Сега вие сте дошли на Мусала
да
прекарате няколко деня.
Как ще използвате времето
си
?
За
да
се ползвате от планината, вие трябва
да
възприемате слънчевата светлина чрез ума
си
, слънчевата топлина чрез сърдцето
си
и въздуха чрез дробовете
си
.
Трябва
да
знаете, кой момент през деня
да
възприемате светлината и топлината, за
да
се ползвате разумно от тях.
Това значи,
да
приемете специфична светлина и топлина от слънцето.
Който може
да
възприеме слънчевата светлина и топлина чрез ума и сърдцето
си
, той се чувства радостен, свободен и разположен.
Упражнение. Всеки ще
си
избере един камък и ще го полее десет пъти с вода, която сам ще носи от едно от езерата.
Ще кажете, че дъждът полива камъните, няма защо вие
да
ги поливате.
Като поливате камъка, ще наблюдавате, колко вода поглъща той и как се разлива водата по него.
Ще мислите върху лекцията и ще я свържете с водата.
4.
Илия вече дойде
,
НБ
, София, 21.7.1929г.,
Съвременните хора се занимават с въпроси, които не могат
да
разрешат.
За пример, те се запитват, какво представя Бог, какъв е другият свят, защо идват страданията и нещастията в света и т.н.
Според мене, човек първо трябва
да
се занимава с въпроса за любовта,
да
я възприеме,
да
я разбере и
да
я приложи.
Ако на земята е хранил омраза, завист, неразположение към някого, в духовния свят всичко това изчезва.
Щом разбере и приложи любовта, той може
да
се занимава с всички останали въпроси.
В духовния свят извира само чиста, кристална вода.
Ще кажете, че не можете
да
възприемете любовта.
Там всички се обичат.
Ако не можете доброволно
да
я възприемете, тя сама ще ви се наложи.
Ако някой влезе в духовния свят с най-малка омраза към кого и
да
е, той веднага ще се види изоставен от всички и ще разбере, че всички хора са едно неразделно цяло.
Щом изхвърли омразата от сърцето
си
, всички хора ще излязат вън от него, ще го заобиколят и ще му се радват.
Следователно, когато люби всички хора, човек се намира в духовния свят.
Само глупавият човек не може
да
възприема.
Когато светлината влезе в очите ви, вие трябва
да
я възприемете – нищо повече.
Човек първо трябва
да
възприеме любовта; после –
да
я разбере и най-после –
да
я приложи.
Докато не може
да
уреди материалните, физическите
си
работи, човек не може
да
уреди и духовните
си
работи.
В този случай духовните му работи ще бъдат толкова объркани, колкото и физическите.
Като вземете житното зърно в ръката
си
, това е равносилно на възприемането.
Когато материалните работи на човека не са уредени, той започва
да
си
служи с хитрини, дано някак ги нареди.
Вие го приемате в ръката
си
и го предавате от ръка на ръка.
Не успее ли и при това положение, той се отчайва от живота и търси причините за неуспеха
си
в обществения строй, в условията.
Обаче, житното зърно е живо, има стремеж в
себе
си
, иска
да
се прояви.
Той изважда заключение, че за
да
нареди работите
си
на физическия свят, човек трябва
да
се огъва пред този, пред онзи.
Вие разбирате, че то се нуждае от почва, от светлина и влага и го поставяте при тези условия.
Посаждате го и следите, как става развитието му.
Не е мъчно човек
да
се огъне.
Всеки, който харчи повече, отколкото силите му позволяват, той се огъва; който яде повече, отколкото трябва, той се разболява; който се хвърля отвисоко във водата, той непременно умира.
Вашият живот зависи от плода на житното зърно.
От каквато височина и
да
хвърлите риба във водата, тя няма
да
умре, защото знае
да
плава.
И тъй, всяка идея, която можем
да
възприемем, разберем и приложим, дава плод, който осмисля живота.
Ето защо човек първо трябва
да
научи изкуството
да
плава и тогава
да
влиза във водата.
Човек трябва първо
да
научи изкуството
да
хвърчи, и тогава
да
прави опити
да
хвърчи из въздуха.
И в Писанието е казано, че трябва
да
бъдем удове на Божественото тяло.
Когато някой пита, какво нещо е Бог, това показва, че той отдавна се е отделил от Него, вследствие на което Го е забравил.
Птицата никога не може
да
падне тъй главоломно, както човек пада от аероплан.
Щом е дошъл до това положение, той е осъден
да
го глождят кучета.
Никога досега не се е чуло
да
стане някаква катастрофа с някоя птица при летенето й из въздуха, а при летенето на човека, с аероплан, стават много катастрофи.
Какво трябва
да
прави този човек?
Той трябва
да
се обърне към Онзи, Който единствен може отново
да
го постави на мястото му.
Докато човек е уд, отделен от Цялото, нищо не може
да
възприеме и разбере.
Човек иска
да
завладее въздуха по механически начин.
Щом се върне на мястото
си
и започне
да
функционира правилно, той може вече
да
възприеме, разбере и приложи любовта.
Съвременната наука не е дошла още до положение толкова
да
намали теглото на човека, че, като падне от аероплан,
да
не се повреди.
– Може ли умрял човек
да
живее?
Преди хиляди години още Господ е запитал Иезекиила, един от еврейските пророци: „Тези кости могат ли
да
оживеят?
– Ти кажи на тези кости, че могат
да
оживеят.
Той ще се качи на аероплан и при някаква повреда ще падне на земята и ще счупи главата
си
.
Щом казал така, костите започнали
да
се събират на едно място и
да
оживяват.
След това ще дойдат свещеници
да
го погребват,
да
държат речи, че еди-кой
си
велик авиатор паднал на земята и пострадал.
– Тези кости могат ли
да
се облекат в плът?
Съвременните учени и духовни хора знаят много неща, проповядват на хората, но като се намерят в трудно положение, и те не могат
да
се справят.
– Кажи на тези кости, че могат
да
се облекат.
Много вярващи, много духовни хора, като се намерят пред последния час на живота
си
, и те се разколебават.
И Толстой, със своята велика философия, на смъртното
си
легло се разколебал за момент, не могъл
да
си
отговори, какво ще стане с него.
След смъртта
си
, обаче, веднага се почувствувал доволен, че се освободил.
Велика наука, велико изкуство е човек
да
може правилно
да
възприема,
да
разбира и
да
прилага нещата.
Като се срещнал с един познат в невидимия свят, казал му, че искрено желае хората до поумнеят по-скоро,
да
престанат войните и изтребленията между тях.
Мнозина казват, че трябва
да
се молят на Господа,
да
им даде нещо.
Значи, желанието на Толстоя било
да
поумнеят хората.
– От какво се нуждаят хората?
Сега, като говоря за невидимия, за духовния свят, за мнозина това е terra incognita, някаква чужда, непонятна област, или отвлечена философия.
Всеки човек се нуждае от хляб.
Синът седи и се моли на баща
си
да
му даде хляб.
Някои искат
да
знаят, как трябва
да
се отнасят със своите заминали за онзи свят.
Бащата е донесъл цяла кошница хляб, а синът се моли, иска от баща
си
обяснение, какво нещо е хлябът.
Защо трябва
да
се моли, когато хлябът е пред него?
И със заминалите
си
ще се отнасяте, както с хората на земята, които вие наричате живи.
Той трябва
да
възприеме, т.е.
Когато искате
да
се срещнете с някое видно лице в държавата, в която живеете, или в друга някоя държава, вие отивате на самото място, давате картичката
си
да
ви приемат и след като ви приемат, започвате
да
се разговаряте.
да
вземе хляба в ръката
си
,
да
го разчупи,
да
тури едно парче в устата
си
и без
да
мисли много, ще разбере, какво нещо е хлябът.
Същата процедура се извършва, когато искате
да
влезете в съобщение със същества от невидимия свят.
Щом го опита, той ще възприеме силата му и ще го приложи.
Ако пожелаете, можете
да
се срещнете и с Толстоя,
да
се разговорите върху известни въпроси.
А тъй,
да
седи пред хляба,
да
го остави
да
мухляса и
да
се вайка, че баща му не е донесъл туй, от което се нуждае, това говори за неразбиране на живота.
Какво щастие можете
да
очаквате при такова разбиране на живота?
– Не, човек може
да
бъде щастлив, само когато оживее.
Той там ще се застъпва за животните,
да
не ги измъчват.
Следователно, благородното, което Толстой е проявил на земята, ще го занесе със
себе
си
и на онзи свят.
Същото може
да
се каже за всички заминали души.
И тъй, най-главното, което се изисква от човека, е
да
има вътрешна връзка с Бога.
Който няма любов в
себе
си
, той е мъртъв.
Любовта носи живот, а безлюбието – смърт.
Човек трябва
да
прави връзка с Бога всеки ден.
Който люби и умира, той не се обезличава, той продължава
да
живее и след смъртта.
Щом стане от леглото
си
, първата работа, която му предстои, е
да
направи тази връзка.
Като умре, той може
да
каже: Всичко е свършено вече.
Тя трае от изгряването до залязването на слънцето, но при будно съзнание от страна на човека, за
да
не се прекъсне през деня.
Това значи: аз изплатих дълговете
си
и съм свободен вече от моите кредитори.
На другата сутрин той пак трябва
да
направи връзката
си
.
Който е живял в безлюбие, след смъртта
си
, той напълно се обезличава.
Само по този начин човек ще придобие всичко, каквото любовта може
да
му даде.
Той не може
да
каже, че всичко е свършено с него, защото кредиторите му го следват и на онзи свят.
Той не е свободен от своите дългове, и отново трябва
да
дойде на земята
да
се разплаща.
Когато изплати дълговете
си
, човек може вече
да
възприеме живота,
да
го разбере и приложи.
Вътрешното знание внася в човека сила, радост, мир, но външно не може
да
се предава.
Да
възприеме, разбере и приложи човек живота, това значи
да
се свърже с любовта.
Как ще говорите на хората за любовта, ако те я нямат в
себе
си
?
Сега ние говорим за съзнателния живот, който всички хора трябва
да
придобият.
Както водата не се задържа в счупена стомна, така и любовта не седи в пробито сърце.
Със стария живот нищо не може
да
се постигне.
Какво може
да
направи човек днес с една банкнота от пет лева?
Любовта търси здрави сърца.
Освен едно кило хляб, с една банкнота от пет лева, човек нищо друго не може
да
купи.
Когато някой се оплаква, че не го обичат, това показва, че той налива любовта
си
в пукнати сърца, вследствие на което тя веднага изтича навън.
Дето отидете с този живот, нищо не можете
да
придобиете.
Любовта се отличава главно с две качества: тя всякога дава.
Тя е извор, който непрекъснато блика, тече, на всички дава.
Любовта дава много, взима малко.
– Не, с този живот нищо не може
да
се постигне.
Човек може
да
постигне желанията на своята душа само тогава, когато разполага с живот, който струва стотици хиляди и милиони златни левове.
Който не разбира това качество на любовта, той започва
да
се плаши и бяга далеч от нея.
Такъв живот могат
да
имат само онези души, на които съзнанието е пробудено и които мислят сериозно.
Като дойде любовта в човека, той трябва правилно
да
я възприеме, разбере и приложи, за
да
не се роди в него желание
да
вземе повече, отколкото може
да
обработи.
За всички останали души, с низко съзнание, дребният, обикновеният живот е достатъчен.
Всеки трябва
да
взима от любовта само толкова, колкото му е необходимо за дадения момент.
Той може
да
ги задоволи.
Вземе ли повече, отколкото му трябва, той всичко ще изгуби.
Когато друг някой взима повече от тебе, не внасяй в
себе
си
мисълта, че на тебе се дава по-малко, защото
си
неспособен.
На всяко живо, на всяко разумно същество се дава толкова любов, колкото може
да
възприеме и обработи.
Усъмните ли се в този закон, вие сами се натъквате на страдания.
Започне ли човек
да
се оплаква от живота
си
, това показва, че той е получил повече, отколкото може
да
обработи.
Съвременните хора говорят за човещина, за разумни, правилни отношения, но как трябва
да
бъдат изразени тези отношения, и те не знаят.
Следователно, за
да
не се страхува от любовта, човек трябва
да
измени своето разбиране за нея, за Божественото начало в човека.
Ще ви представя алегорично, какви трябва
да
бъдат отношенията между разумните същества от една страна и между разумните същества и природата – от друга страна.
Човек трябва
да
възприема,
да
разбира и прилага нещата правилно.
Един господин
си
направил хубава, голяма градина, в която насадил множество ароматни цветя, които разнасяли благоуханието
си
далеч някъде, вследствие на което привличали към
себе
си
работните пчелички.
Не възприема ли и не разбира ли нещата правилно, той неизбежно ще страда.
Една от пчелите започнала
да
хвърчи от цвят на цвят и весело бръмчала.
Така и Син Человечески ще пострада от тях." Същото става и в домовете.
Когато бащата дойде в дома
си
и не го познаят, и той ще пострада, и окръжаващите ще пострадат.
– запитал я господинът.– Почивам
си
.
Тъй щото, ако човек нареди вътрешните
си
работи, той ще нареди и външните.
Хвърках от цвят на цвят, пях им свои песни, а сега влязох
да
си
почина.
Обаче, за
да
дойде до това положение, човек трябва
да
има духовно разбиране за живота.
Тя се възползвала от гостоприемството на цвета, взела
си
нещо сладко и отново литнала на разходка по благоуханните цветове.
Не разбира ли нещата по духовен начин, никакви проповеди, никакви философии не могат
да
му помогнат.
За
да
дойдете до духовното разбиране на нещата, вие трябва всеки ден
да
правите връзка с Бога.
Всичко това им се вижда невъзможно.
И най-после, като събере достатъчно нектар от цветовете, заминава за кошера
си
,
да
сподели придобивката
си
със своите ближни.
Тогава аз се намирам в положението на човек, който ви предлага
да
си
купите лотарийни билети, които са скъпи наистина, но обещават големи печалби.
Едно трябва
да
знаете: аз говоря истината.
Тя остава на топло в кошера и чака
да
дойде нова пролет,
да
посети градината,
да
попее на познатия господин и
да
се разговори с него.
Тя
си
философства по един начин, той – по друг начин.
Но и при това положение те се разбират и взаимно
си
помагат.
Най-малката печалба е от сто английски лири – сума, която донякъде може
да
осигури живота на човека.
Такива трябва
да
бъдат отношенията на разумните същества помежду им; такива трябва
да
бъдат отношенията на разумните същества към природата.
Пчелите представят хората, а господинът – човекът представя природата, от която хората черпят.
Хората са певците, които посещават природата заради благоуханните й цветя, пеят й песни, разхождат се, кацат от цвят на цвят, докато се скрият някъде
да
си
починат, а същевременно
да
вкусят и
да
вземат нещо от сладкия нектар на цвета.
Сега въпросът се поставя другояче: Когато Син Человечески дойде на земята, ще намери ли достатъчно вяра между хората?
Каквото вземат от цветовете, те го занасят в кошерите
си
, дето остават на топло до следната пролет.
Хората се спират пред този стих и се питат, какво искал
да
каже Христос с тия думи?
Те се оправдават с обществения строй, с църквата, с училищата, със семейния живот и казват, че не могат
да
излязат вън от условията на този живот.
За
да
я разберете, от вас се иска сериозна работа, съсредоточена, концентрирана мисъл.
Т са прави, старото ще
си
върви по старому: старият обществен и държавен строй така ще
си
отиде.
Той едва-едва се движи, пъшка, плаче и се моли: Дай ми някакъв съвет
да
развържа това въже,
да
се освободя от него.
Старото не трябва
да
се стълкновява с новото.
– Късно
си
се сетил.
Ти трябваше
да
дойдеш при мене за съвет още в началото, когато
си
бил вързан само с един конец.
Ти постепенно
си
се обвързвал, конец след конец, докато днес се намираш в невъзможност
да
се освободиш.
По същия начин, когато новото дойде в света, няма
да
влезе в противоречие със старото.
Както
си
се насновавал конец след конец, така можеш
да
късаш конец след конец, докато скъсаш и последния и спокойно въздъхнеш.
Когато Бог създаде Адама, Той го постави на специално място – в райската градина.
Който сам се е обвързал, той сам трябва
да
се развърже.
Той няма
да
влезе в стълкновение със стария.
Съвременните хора мислят, че могат
да
постъпват свободно, както намират за добре, без
да
носят някаква отговорност.
Може ли малкото дете
да
влезе в стълкновение със стария човек?
Те сами се заблуждават.
Невъзможно е човек
да
мисли,
да
чувствува и
да
постъпва по някакъв начин, без
да
изпита отношението на своите мисли, чувства и действия към самия него.
Като се наиграе, влезе вътре, запитва дядото, какво прави, иска ли нещо
да
му донесе и пак излиза на двора.
Като знае това, щом възприеме една идея, човек трябва
да
я разбира и прилага в живота
си
.
Дядото седи и
си
казва: Дано пак дойде детето,
да
ми донесе една-две крушки,
да
наквася устата
си
.
Тъй щото, страданията и нещастията, които сполетяват човека, се дължат на неправилно възприемане, разбиране и прилагане на идеите.
Детето влиза в стаята при дядо
си
и казва: Дядо, излез вън!
Тази идея втори път няма
да
ви посети.
Едно от заблужденията на съвременните хора, което ги спъва в живота, е мисълта, че са млади или стари и не могат
да
вършат една или друга работа.
Младият казва, че е млад и не може
да
върши работата на възрастните и на старите.
Детето представя Син Человечески.
Възрастният трябва
да
върши работата на възрастните.
Когато Син Человечески дойде на земята, всички хора ще бъдат млади, в положението на деца, които ще излязат вън
да
пеят,
да
скачат,
да
играят –
да
славят Бога.
Старият трябва
да
върши работата, която старите вършат.
Изобщо, в работата
си
всеки човек трябва
да
бъде на своето място и време.
Старият мисли, че трябва само
да
седи,
да
почива, а младите
да
му прислужват.
И ако не става така, той страда, счита се нещастен.
Да
бъдеш стар е едно нещо,
да
бъдеш инвалид е друго нещо.
Не смесвайте тези две понятия в
себе
си
.
Природата не признава никакви инвалиди.
Това, което човек не може
да
възприеме, не може и
да
го разбере; това, което не може
да
разбере, той не може и
да
го приложи.
И младият, и възрастният, и старият са в природата.
Следователно, за
да
се осъществи разумният живот, за
да
стане достъпен за всички хора, човек трябва
да
мине през тези три положения.
Тя не изключва човека от
себе
си
, на каквато възраст и
да
е той.
Те разбират живота, а същевременно страдат.
Тези неща са извън Божествения живот, извън природата.
Следователно, всичко нечисто, всичко глупаво и неразумно е извън Бога, извън живата природа.
Грехът носи смърт.
Дето и
да
търсят причината за страданията на хората, важното е, че нещо съществено не им достига.
Следователно, всяко нещо, което носи смърт, е извън Бога.
Всяко нещо, което носи безсмъртие, живее в Бога.
Всяко нещо извън любовта не може
да
живее в Бога.
Отнемете любовта от кое и
да
е живо същество, то веднага ще престане
да
живее.
И тъй, ако човек може
да
разбере същината на новите идеи и ги приложи в живота
си
, в него ще настане голям преврат, коренна промяна.
За
да
се реши това уравнение, първо трябва
да
се разбира смисъла на числата, които го съставят.
Значи, числата трябва
да
се разбират и прилагат.
Ако не дойде някой човек отвън,
да
свърже болния с изворите на живота, с изворите на любовта, той не може
да
оздравее.
За пример, изброяваме няколко числа: десет, сто, хиляда, десет хиляди и т. н.
Какъв трябва
да
бъде този човек?
Той трябва
да
бъде свързан с любовта, с живота.
Никой друг не може
да
помогне на болния.
Ако болният не може
да
възстанови връзката
си
с любовта, с живота, неговата песен е вече изпята.
Обаче, ако кажа на някого, че му давам пет хиляди английски лири, това число веднага ще придобие смисъл.
Той трябва
да
замине за другия свят, т. е.
да
напусне земята.
След всичко това ще разправят, че еди-кой
си
човек умрял, отишъл при Бога.
Щом чуете, че някой човек ви дава пет хиляди английски лири, това число става интересно за вас.
Ние казваме, че той е отишъл някъде, но въпрос е, дали е отишъл при Бога.
Вие вече го осмисляте, разбирате и можете
да
го приложите в живота
си
.
Може ли празната каса
да
отиде при господаря
си
?
Касата отива при господаря
си
, само когато е пълна.
Само онзи човек може
да
отиде при Бога, който се е отказал от всички свои слабости и грехове, който се е свързал с разумната природа, който е възстановил течението на изворите на любовта в
себе
си
.
За този човек казваме, че заминава, че се освобождава, а не умира.
Всеки друг, който се отделя от тялото
си
и носи със
себе
си
своите грехове и престъпления, той не се освобождава, но умира.
Щом една идея няма никакво отношение към даден човек, тя остава безпредметна, тя не занимава неговия ум.
Той се освобождава само от болките на физическото тяло, но не и от своите грехове, от своите отрицателни мисли и чувства.
Невъзможно е този човек
да
отиде при Бога.
Илия представя физическия живот, в който човек трябва
да
се прояви.
Той може
да
отиде при Бога дотолкова, доколкото нечестният човек може
да
върне парите, които е взел от приятеля
си
на заем.
Илия представя формата, начина, по който може
да
се прояви грубото човешко съзнание.
Един ден, когато Божественото съзнание в този човек се пробуди, той ще изправи погрешките
си
, ще се свърже с любовта и ще отиде при Бога.
Всеки човек, който иска
да
си
направи къща,
да
има жена, деца, той е Илия.
Илия дойде на земята, направи
си
къща, ожени се, родиха му се деца, които той изучи, станаха учени, но след време той остаря, погребаха го в гроба, опяха го, и всички негови ближни се провикнаха: Отиде Илия!
Илия заминава за онзи свят, но остава къщата
си
на своите наследници,
да
се съдят помежду
си
, кой взел повече, или кой кого изиграл.
Щом болният възстанови връзката
си
с любовта, животът в него започва
да
тече: органите му правилно функционират, животът му се осмисля, всичко около него събужда интереса му, и той става от леглото
си
моментално, съвършено здрав и бодър.
След наследниците идат кредиторите, които разкарват жена му по съдилища, докато вземат това, което им се пада.
Следователно, всеки трябва
да
работи съзнателно върху
себе
си
,
да
използва всички условия, благоприятни и неблагоприятни, за
да
се пробуди в него висшето, Божественото съзнание.
Децата остават на произвола на съдбата, и страданията едно след друго започват
да
ги следват.
Щом висшето съзнание в човека се пробуди, той се освобождава от вътрешния
си
страх.
Какво трябваше
да
направи Илия, за
да
не се опропасти неговия дом,
да
не пострада Син Человечески?
Той става смел и решителен, готов
да
служи на Бога.
Илия трябваше първо
да
уреди работите
си
, за
да
не пострада Син Человечески.
Мнозина схващат процеса за пробуждане на висшето съзнание като външен, механически процес.
Той дойде на земята, но не можа
да
уреди работите
си
, заради което Син Человечески пострада.
Ако в държавите няма законност, няма мир, и между гражданите не може
да
съществува добър, правилен живот.
Които го разглеждат като механически процес, те се молят на Бога и очакват Божието благословение
да
дойде отвън някъде.
Каквито са отношенията на хората към външния свят, такива ще бъдат отношенията и помежду им.
Каквито са отношенията на държавите към външния свят, такива ще бъдат отношенията им една към друга.
Какво по-голямо благо можете
да
очаквате от това,
да
срещнете звяр в гората, и той
да
ви стори път, или
да
срещнете разбойник на пътя
си
, и той
да
сложи оръжието
си
пред вас и
да
ви покани
да
споделите с него придобитото богатство?
Разбойникът ще отвори торбата с парите
си
пред вас и ще каже: Братко, заповядай, седни при мене
да
споделим благото, което придобих.
И тъй, за
да
не се заблуждава от външния свят, човек първо трябва
да
изучи същината на своя живот, отношението му към разумната природа, към реалността, която го обикаля.
Ще те помоля
да
ме посъветваш, как
да
употребя спечеленото богатство.
Вие ще тръгнете с него и от къща на къща ще обиколите всички сиромаси, всички ония, които разбойникът някога е ощетил.
За него е важно, какви са отношенията му към разумната природа.
След това този човек ще ви благодари, че сте му дали възможност
да
прави добро.
Името не прави човека щастлив, нито може
да
го спаси.
Името може
да
спаси човека само тогава, когато в него има ред и законност.
Обаче, трябва
да
знаете, как и къде
да
го пипнете.
НАГОРЕ