НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
361
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
361
:
1000
резултата в
5
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Достоен
,
НБ
, София, 9.6.1929г.,
В един час, в една минута, в една секунда човек може
да
придобие здравето
си
.
Слабостта на кой и
да
е орган или мускул в организма, говори за недостатъчно прииждане на храна в него.
Ето защо, за
да
функционират правилно органите на човешкото тяло, те трябва добре
да
се хранят.
Такива токове съществуват в природата.
И тъй, за
да
придобият живота, хората трябва
да
имат стимул.
В самото слънце съществуват особени лъчи, особени токове, които могат
да
възкресят човека.
Това, което стимулира човека,
да
намери смисъла на живота, е любовта.
Човек трябва
да
има знания,
да
знае, как и кога
да
възприеме тези лъчи, за
да
се ползва от тях.
любовта, той не може
да
извади необходимите елементи от живота и
да
ги тури на работа.
Който не може
да
впрегне елементите на живота на работа, той ще бъде нещастен човек и всякога ще се утешава с думите: Такава е волята Божия, така е определено, такава е кармата ми, това съм наследил от дядо
си
и от баба
си
и т.н.
Христос свързал Лазара с такива токове в природата, които могат
да
възкресят мъртвия.
Той ще наследи много работи, но в низходяща степен и всякога ще отрича всичко положително.
По този начин, Той го възкресил.
Той ще отрича съществуването на Бога, ще казва, че животът няма смисъл, че не струва
да
се живее, че вселената не е добре устроена, че хората са глупави, лоши и т.н.
Които не разбират законите и силите, с които Христос работил, те мислят, че това става по механически начин.
Той е съзнателен процес, но на такъв процес може
да
се постави само онзи, който го заслужава. Защо?
Как ще се ползва от живота онзи, който, като го е при-добил, не може
да
го оцени?
Каквото им заповядам, всичко изпълняват".
И най-после, когато се казва, че животът трябва
да
се осмисли, разбираме любовта.
Питам: кое е онова, на което човек може
да
заповяда?
Само любовта е в състояние
да
осмисли живота.
Ако не можеш
да
заповядаш на своя разум, на своя живот и на своята любов, какъв човек
си
тогава?
Това трябва
да
се разбере точно обратно.
Да
бъдеш министър, това не значи,
да
се качиш на файтон,
да
вземеш камшик в ръка и
да
шибаш конете в галоп.
Когато казвам, че човек трябва
да
заповядва на своя разум, на своя живот и на своята любов, имам предвид закона за съзнателното подчиняване.
Това всеки може
да
направи.
Човек трябва
да
заповядва на своя разум, разбирам, че той трябва
да
знае, как
да
се подчинява на своя разум.
Да
живееш, това не значи,
да
взимаш вода от една стомна и
да
я преливаш в друга.
Човек трябва
да
заповядва на своя живот, разбирам, че той трябва
да
знае, как
да
се подчинява на своя живот.
Това и глупавите хора могат
да
направят.
И най-после,
да
заповядва човек на своята любов, това значи,
да
знае, как
да
й се подчинява.
Когато някой каже, че трябва
да
заповядва на разума
си
, питам: кое е онова в човека, което може
да
заповядва на разума?
Те разбъркват местата на нещата, или ги пренасят от едно място на друго, без
да
придобиват същественото.
Ти, който заповядваш на разума, сам имаш нужда от него,
да
извърши някаква работа, която сам не
си
способен
да
извършиш.
Ако ти заповядваш на живота, а не
си
в състояние
да
извършиш това, което той върши и което той дава, твоята заповед не е на място.
Влизате в една болница, дето има много такива хора, и виждате един философ, който, дълго време се е занимавал с отвлечени въпроси.
Какъв смисъл има
да
заповядваш на живота, а не можеш
да
извършиш това, което той върши?
Като не могъл
да
ги разреши, най-после, дъската му мръднала и започнал
да
се занимава със събиране на сламки.
Или, как можеш
да
заповядваш на любовта, ако не можеш
да
направиш нищо от това, което тя прави?
Следователно, ако човек не може
да
даде на разума, на живота и на любовта това, което те дават, как може
да
им заповядва?
На другия ден пак започва
да
ги брои,
да
прави друга купчина.
Тя е подобна на заповедта, която, един руски войник давал на своите офицери, само затова, защото временно го облекли в генералски дрехи.
Този философ започва отново
да
ги брои и намира, че в една от купчинките има една сламка повече, отколкото в другите.
В един анекдот се разправя, как няколко апаши успяли
да
облекат един войник в генералски дрехи и
да
го използват за свои специални цели.
Започва отново
да
ги изравнява.
Те видяли един пиян войник, заспал на земята и решили
да
се възползват от него.
Както спял, те го облекли в генераски мундир и го чакали
да
се събуди.
По-добре щеше
да
бъде, ако той беше събирал тези сламки, в света на добродетелите.
По едно време, войникът се събудил и започнал
да
се оглежда, наляво – надясно,
да
се чуди, какво е станало с него, че е облечен в такива дрехи.
Следователно, когато човек навреме не взима това, което природата му дава, той е осъден,
да
събира сламки от земята и
да
ги нарежда на купчинки.
Като говоря по този начин, мнозина казват: Ние искаме
да
живеем добре.
Какво по-хубаво от това, човек
да
бъде разумен?
Апашите го държали при
себе
си
40 деня и каквото им заповядвал, всичко изпълнявали.
Какво по-хубаво от това,
да
има съдържание в този разум?
Те играли роля на офицери, на войници, за
да
поддържат в него мисълта, че наистина е на онзи свят.
Какво по-хубаво от това, туй съдържание
да
има смисъл?
Като искал ракия, казвали му, че на този свят има всичко, но ракия само няма.
Сегашните хора са оставили хубавото, което им е дадено – разумът, съдържанието на този разум и смисълът на това съдържание.
За тази цел, те му намерили една красива мома.
Един ден апашите отишли при него и му казали: Сега ще отидем в един от големите градове на този свят,
да
купим всичко, каквото е необходимо за тебе и за твоята избранница.
Пазарили една хубава каляска и всички заедно, на чело с генерала, отишли в Петроград, в един от най-богатите манифактурни магазини и започнали
да
избират: най-скъпи платове, накити, скъпоценности и др.
Като накупили всичко, каквото им било нужно, търговецът направил сметка и я представил на господата – апашите.
Те дали една малка сума на търговеца и се извинили, че не им достига,
да
платят останалата сума.
Като престане
да
люби, върху него действа само закона на омразата, и той започва
да
се втвърдява.
Един от тях казал на търговеца: Ние веднага ще се върнем у дома,
да
вземем останалите пари, през което време, господин генералът ще ни почака при вас.
Ние превеждаме думата „омраза" с думата „студ." Щом някоя планета започне
да
изстива, нейната песен е изпята вече.
Апашите излязли от магазина, като оставили генерала
да
ги чака.
Докато младата мома играе на хорото и в сърцето
си
има любов, тя живее.
Генералът седял, ставал, разхождал се час, два, три, апашите никакви не се виждали.
Щом престане
да
люби, животът й се свършва.
Генералът излизал на улицата, пак влизал в магазина, но другарите му все още не дохождали.
Ако се ожени и престане
да
люби, между нея и възлюбения й настават крамоли, недоразумения.
По едно време, той видял няколко офицери, които минавали покрай него, без
да
го поздравят.
Като се вгледали в него, те забелязали, че този генерал прилича на един от техните войници и се чудили, как е станал генерал.
– Като заминат всички за онзи свят.
Често някои хора изпадат в положението на пияния войник, който мисли, че е генерал.
В който дом влезе омразата, тя всичко ще помете.
В положението
си
на фиктивен генерал, те
си
представят, че могат
да
се разхождат с най-хубави каляски из града, че могат
да
правят всичко, каквото желаят, докато светът ги използва напълно, вземе им всичко, каквото имат, подиграе се с техните вярвания и убеждения и най-после ги захвърли.
Разочаровани от всичко в света, те казват: Изстискаха ни като лимон, изпиха соковете на живота ни и ни захвърлиха като непотребна вещ.
Сега, аз питам разумните хора: Кой може
да
ни изстиска?
С това, той иска
да
каже, че е свободен
да
се проявява, както желае.
– Само неразумното в човека е в състояние
да
го изстиска.
Ако иска, той може
да
изпита омразата на хората, но сам не трябва
да
мрази.
Ако човек играе ролята на пиян войник, това е неразумното в него, което не разсъждава, което не разбира Божиите закони.
Като обича, човек все ще изпита омразата на хората, но сам не трябва
да
мрази.
То трябва
да
се възпитава,
да
се учи на трезв живот,
да
не се стреми към излишъци, но
да
се задоволява с необходимото.
Да
мразиш, значи
да
изневериш на
себе
си
,
да
изневериш на цялото човечество.
Само трезвото, разумното начало може
да
направи човека щастлив.
Само то може
да
придаде нещо на разума, на живота и на любовта в човека.
Кой човек може, като кажат нещо лошо за него, или за веруюто му,
да
не се обиди,
да
не прояви омразата
си
?
И тъй,
да
се върнем сега към една от основните мисли.
Повечето хора, като ги обидят, веднага се нахвърлят върху тия, които са ги обидили, и търсят начин, как
да
им отмъстят.
И след това, ще се молят на Бога,
да
махне този изедник от земята,
да
се освободят от него.
Защо
да
не се помолят за този човек,
да
му помогне Бог -
да
познае любовта,
да
преобрази живота му?
Трябва ли
да
искат от Бога -
да
отнеме разума за този човек,
да
излее съдържанието му,
да
обезсмисли живота му?
Какво ще стане с тях, ако друг някой се помоли - и на тях
да
се даде същото нещо?
За каквото се помолят, веднага им се давало.
Докато любовта не посети човека, той е подобен на малко дете, което всичко очаква от майка
си
, тя
да
го учи и възпитава.
Когато казвате, че всичко, за което сте се молили, ви е дадено, то е, защото Бог ви е дал всичко това още като сте се родили.
Щом стане голям и любовта го посети, той стъпва вече на краката
си
и започва самостоятелно
да
учи,
да
работи.
И сега като се молите, всичко
си
иде само по
себе
си
.
С помощта на любовта, човек създава в
себе
си
условия за развиване на своето сърце и на своя ум.
Веднъж обещал, Господ не изменя на обещанията
си
.
Само при тези условия любовта може
да
се задържи в чов-вка.
Иначе, без развит ум и без обработено сърце, любовта не може
да
остане в човека.
Казва някой: Помолих се и ми се даде.
Когато хората казват, че трябва
да
се обичат, те имат предвид това, именно –
да
задържат любовта в
себе
си
.
Когато обичате някого, вие се свързвате с него и той става отзивчив към всичко онова, което ви занимава и вълнува.
По този начин, вие взаимно
си
помагате.
Ако мразите някого, вие пак се свързвате с него, но при този случай, става взаимно отблъскване помежду ви, вследствие на което, не можете
да
си
помагате.
Не зная, как
да
се моля за него.
Когато обичате някого, той трябва
да
ви се отплати с вяра,
да
вярва във вас.
– Значи, още не е дошло времето за този болен
да
му се помогне.
Когато някой иска
да
го обичате, кажете му: Щом искаш любовта ми, готов ли
си
да
вярваш в мене?
С празни думи, работите не се уреждат.
Ако може
да
вярва във вас, вие ще го обичате.
Мнозина казват, че всичко, каквото са помислили, е станало.
В живота на човека има три важни момента:
да
говори право,
да
постъпва добре и всяка добра постъпка
да
има резултат.
Те казват: Каквото човек помисли, всичко става.
Когато някой мъж иска
да
усили вярата
си
, той трябва
да
се ожени за жена, която има много любов в
себе
си
, която е любвеобилна.
С други думи казано: почвата, в която човек сее, трябва
да
е добра,
да
е добре наторена, добре напоена и осветена; после, семето, което се посажда, трябва
да
е добро и най-после, посятото в почвата
да
даде добри резултати.
Когато някоя жена иска
да
усили любовта
си
, тя трябва
да
се ожени за мъж, у когото вярата е силна, който не се разколебава и при най-тежките условия на живота.
Този закон трябва
да
се изрази в следната формула: Доброто, което човек помисли и пожелае,
да
стане.
Няма случай в живота, когато някой човек има абсолютна вяра във вас, а вие
да
не го обичате.
Тук законът е предаден в положителен смисъл.
Двама стари светии спорили върху въпроса, дали наистина, каквото човек помисли, може
да
стане.
Ако синът се ражда, само, за
да
очаква на своя богат баща;
да
мисли, по какъв начин
да
вземе от него пари, за
да
се облича добре;
да
се представя пред хората като богатски син, това не са синовни отношения.
Идейният живот, който създава гениите, светиите, великите хора в света, се крепи на двата велики закона: абсолютна вяра и пълна, съвършена любов.
Ако ученикът влиза в гимназията или в университета, с цел,
да
се представи пред хората, че е ученик или студент, това не е никакво ученичество.
Ако набожният ходи на черкова, пали свещи, за
да
покаже пред хората, че е религиозен човек, това не е никаква религиозност.
Един ден, първият светия излязъл из града,
да
свърши някаква работа.
Дето има абсолютна вяра и пълна любов, там съществува разумът, като форма на нещата; там съществува великата любов, която всичко осмисля.
Ако младият момък ходи на хорото
да
играе, а оттам отива с другари
да
пие,
да
се весели и с това иска
да
покаже на хората, че е млад, че е свободен, от никого независим, това не е никаква младост.
Вторият останал у дома и решил
да
наготви боб.
Това са прилагали в живота
си
светиите, гениите, адептите, великите хора, които са завършили развитието
си
.
Като разглеждаме живота, ние виждаме едно вътрешно безсмислие и търсим причината на това безсмислие.
Той сварил боба, но съзнателно не турил в него сол, с което искал
да
докаже на приятеля
си
, че нещата не стават само с мисъл.
Това трябва
да
прилагате и вие.
Има вярващи, които дълго време са били християни и по едно време, става някакъв обрат в живота им, вследствие на което, изгубват вярата
си
и казват: Какво постигнахме досега?
Като се върнал светията от града, седнал с приятеля
си
на обяд и започнал
да
яде.
– Който няма никаква идея в
себе
си
, той е дребнав човек.
Трябваше
да
си
поживеем в света.
Външно може
да
е голям, едър, но вътрешно е дребнав, няма идея в
себе
си
.
Други хора пък, които са живели дълго време в света, по някакъв случай, влизат в духовния път и започват
да
съжаляват, че са изгубили времето
си
в света.
Често, някои религиозни хора поддържат идеята, че и без пари може
да
се живее.
В него всичко е надуто, като сапунен мехур и лесно може
да
се пукне.
Щом има идея в
себе
си
, колкото малък
да
е, той мяза на скъпоценен камък, със скрита вътрешна сила и красота.
Животът се нуждае от осоляване.
Всеки трябва
да
има велика идея в
себе
си
, с помощта на която,
да
открие онези богатства, които са вложени дълбоко в неговата душа.
При сегашните условия, хората се нуждаят от пари, като средства за живеене.
Човек се ражда на земята, за
да
придобие наследството, което му е дадено.
Ако посолите боба толкова, колкото е нужно, той става приятен, вкусен за ядене; ако не го осолите, той не може
да
се яде.
Сега мога свободно
да
си
замина.
Значи, след като иждивил цели 20 години, за изучаване на трите члена в гръцки език, този учен заявява, че не трябвало
да
се занимава само с трите члена в гръцки език, но трябвало
да
се занимава и с нещо по-сериозно.
Кой човек не е иждивил по 20 години от живота
си
за изучаване на нещо обикновено, дребно, което не заслужава голямо внимание?
–
Да
правим добро,
да
мислим добре за хората.
Коя домакиня не е иждивила поне 20 години от живота
си
, за изучаване начина на готвене, на правени баници и т.н.?
в живота, ще турите толкова сол, толкова пари, колкото
да
стане по-приятен.
Питам: правили ли сте такова добро, което
да
се отнася, едновременно, до всички хора?
Днес виждате, как домакинята прави свои научни изследвания върху качеството на брашното, върху направата и опитването на баницата и т.н.
Мислили ли сте добре за всички хора едновременно?
С баници работите не се уреждат.
Ако вие станете милионери и всеки се стреми
да
ви ограби, къде е щастието ви тогава?
Те се уреждат, с правилно разбиране на живота.
Парите са необходими като елемент в живота,
да
внесат известен подтик в човека.
Човешките работи създават нещастията в света.
Водата на вашия живот е нечиста, мътна.
2.
Стари навици
,
ООК
, София, 12.6.1929г.,
Без кокошка яйце не може
да
има.
проявяват се ония сили, които били в ограничено състояние.
Ако иска
да
излезе от тези условия, той трябва
да
отиде под квачката.
– Не може ли яйцето
да
се измъти без квачка?
Първото яйце е било създадено без квачка.
Всички останали яйца се мътят от птици.
Тъй щото, искате ли
да
се измъти яйцето ви, сложете го под някоя квачка, но с добър характер.
Внимавайте
да
не сложите яйцето
си
под някоя своенравна квачка.
Ако е своенравна, тя ще напуща яйцата
си
, ще се разхожда нагоре-надолу.
Много учени, философи, поети, музиканти, напускат работата
си
и се отказват от добрия, от чистия живот.
Те казват: "Искаме
да
си
поживеем." Това е своенравие, подобно на кокошето.
Те напускат яйцата
си
и отиват в света
да
си
поживеят.
Правилно е, каквато работа започне човек,
да
я свърши.
Мнозина се запитват, какво трябва
да
правят, щом са дошли на земята.
Като е дошъл на земята човек трябва
да
излюпи яйцето
си
и
да
се освободи от ограничителните условия на живота.
Като ученици вие трябва
да
знаете, кой е първият плод, който ще родите.
Ето защо, каквато работа свърши човек, едната част трябва
да
определи за
себе
си
, а другата за Бога.
Като започне
да
яде, първата хапка ще вземе за
себе
си
, а втората – за Бога.
Да
отделя човек по няколко хапки от яденето
си
за Бога, това значи,
да
държи в ума
си
мисълта за бедните, страдащите, за нещастните.
Само онзи се е научил
да
яде правилно, който всякога мисли за душите, които Бог е създал, и е готов всеки момент
да
им се притича на помощ.
И тъй, искате ли
да
се развивате правилно, разделяйте живота
си
на две части: едната
да
бъде определена за служене на Бога, а другата за служене на
себе
си
.
Човек все трябва
да
има някого, с когото
да
разделя живота
си
.
Това значи: човек трябва
да
споделя с някого радостите и скърбите
си
, благата и лишенията
си
.
Затова е казано в Писанието, че човек не живее за
себе
си
.
– За Бога, за ближния
си
и най-после за
себе
си
.
В ближния
си
той ще намери
себе
си
.
Следователно, иска ли
да
расте и
да
се развива правилно, човек трябва
да
бъде свързан с висшите светове, с добрите планетарни влияния.
Не се ли свърже с висшите светове, човек изпада в големи трудности.
Страданията и мъчнотиите в живота на човека показват, че той се намира в ограничителните условия на яйцето.
Само Бог е в състояние
да
го извади от тия условия.
Всеки човек има нужда от кокошка, която
да
измъти неговото яйце и
да
го освободи от затвора, в който е поставен.
Освобождаването на човека от ограничителните условия на живота наричаме "пробуждане на съзнанието".
Всяко обезсърчаване, всяка мъчнотия и всяко лишение на човека падат пред погледа и усмивката на Бога.
Като види, че някой се е обезсърчил и отчаял от живота, Бог заповядва
да
му се даде всичко онова, за което душата му копнее.
Задоволи ли желанията
си
, човек се насърчава и тръгва напред.
При каквито трудни положения и
да
се намери човек, всякога може
да
му се помогне.
В това отношение вие трябва
да
бъдете внимателни,
да
не пренебрегвате и най-малките същества, чрез които ще получите помощта от възвишения свят.
Те
си
Го представят като някой страшен, строг, стар човек.
Някой е видял страшния вид на Бога, вследствие на което е запазил този образ в
себе
си
.
Ако може
да
се говори за лице на Бога, както за лице на човека, ще знаете, че лицето на Бога е винаги младо, като лице на дете.
Дойдете ли до човека, който живее физически, в него всичко остарява: идеите му, разбиранията му.
Младото в човека е зародишът на яйцето, който има условия
да
расте и
да
се развива.
Каква къща трябва
да
си
прави човек?
Къщата на човека трябва
да
има много прозорци, през които
да
влиза по възможност повече светлина.
И тъй, всичко, каквото човешката душа желае, трябва
да
й се даде, но то трябва
да
се използва разумно.
За
да
използва разумно всичко, което му се дава, човек трябва
да
има вяра.
Вярата трябва
да
върви паралелно с любовта.
Обичаш ли някого, трябва
да
му вярваш.
Трябва ли
да
се съмняваш в любовта?
– „Ама той ме погледна някак особено, с недоволство." Само онзи може
да
ви гледа с недоволство, който вижда в лицето ви един скъперник, затворил сърцето
си
за всичко онова, което ще му донесе известно благо.
Искате ли някакво благо, отворете сърцето и кесията
си
за всички ония, които истински се нуждаят.
Това значи,
да
живее човек за Бога.
Живее ли за Бога, той няма
да
се подава на никакво недоволство.
В живота на такъв човек всичко трябва
да
бъде от първо качество, както плодовете се делят на първокачествени и долнокачествени.
Като ученици вие трябва
да
се изучавате,
да
знаете, какви сили се крият във вас.
За
да
познаете силите и способностите, които се крият във вас, вие трябва
да
изучавате окултните науки, като същевременно изучавате движенията на ръцете, на краката
си
, на всички мускули на лицето
си
.
Изобщо, всички движения на човека, съзнателни или несъзнателни, изявяват известни прояви.
Например пляскането с двете ръце показва, че любовта и мъдростта на човека се съединяват в едно, за
да
създадат нещо хубаво.
При отдалечаването и при приближаването на ръцете
си
, човек използва всички сили в
себе
си
за извършване на някаква велика работа.
Дойде ли скръбта при тебе, хвани я с ръцете
си
, от които изтичат космически енергии и я запитай, какво иска.
Скръбта и радостта представляват разумни същества, които искат нещо от човека: скръбта иска
да
вземе нещо, а радостта –
да
даде.
Щом я нахраните, тя се задоволява и
си
отива.
Докато скърби и страда, човек мисли, че губи ума и сърцето
си
, но после вижда, че всичко му е на място.
Намери ли се в трудно положение, човек трябва
да
плесне с ръцете
си
да
призове Господа.
Намери ли ума и сърцето
си
, човек ще пее, ще скача и ще благодари на Бога за това, което е придобил.
Бог е в състояние
да
възвърне на човека всичко, което е изгубил: живот, сили, здраве, богатство, знание.
Види ли, че носят някой умрял, Бог му казва: "Ставай веднага от носилката.
" Небето не се нуждае от умрели хора.
Който е умрял за Господа, той трябва
да
възкръсне.
Съвременните хора се нуждаят от здрави, солидни идеи и мисли.
Съзнателен човек е онзи, който знае, кога с кой крак
да
тръгне.
Той знае, че очите му са дадени
да
гледа с тях красиви и чисти образи.
Човек разполага с големи богатства, а при това се оплаква, че бил нещастен, сиромах, че побеляла главата му от мъчнотии.
Той има голяма, богата къща, а се оплаква от сиромашия.
– Вземи вода и се измий.
Всички хора се стремят към чистотата, към красив живот.
Те трябва
да
знаят, че на земята не съществува абсолютна чистота и красота.
За
да
влезе в другия свят, човек трябва
да
има будно съзнание,
да
различава нещата,
да
намира красивото във всички форми.
Там всички същества напълно
си
приличат.
Те са красиви, светли същества, отражение на Великото.
Будно съзнание трябва
да
има човек, за
да
различава реалността от отраженията.
Следователно за
да
се ориентира, както във физическия, така и в духовния свят, човек първо трябва
да
намери центъра, около който нещата се движат.
Всички живи същества се движат около известен център, специфичен за всяко едно от тях.
Всички тия центрове изхождат от общ център, наречен "любов".
И при това положение човек ще има мъчнотии, страдания, но няма
да
бяга от тях.
Той съзнателно носи страданията и се повдига.
Той никога не може
да
изпадне в положението на онзи турчин от Цариград, който като гледал на сцената пиесата "Отело" от Шекспир, на другия ден срещнал актьора, който играл ролята на Отело и му казал: "Слушай, приятелю каква беше тая работа от твоя страна?
Аз смятах, че
си
човек, пък ти направи такова престъпление." „– Ама това не беше в действителност.
Като ученици вие трябва
да
познавате същинския живот.
За тази цел трябва
да
различавате Божественото от човешкото и
да
се стремите
да
се освобождавате от ненужните страдания и мъчнотии.
Много от скърбите и страданията на хората не са нужни.
Например трябва ли човек
да
се безпокои, как ще прекара живота
си
?
Още утре могат
да
го повикат на онзи свят.
Защо трябва тогава
да
мисли за целия
си
живот?
Човек сам
си
препятства.
На всеки човек е дадена задача, сам
да
разреши мъчнотиите
си
.
За
да
реши правилно задачите на живота
си
, човек трябва
да
има висок идеал, а именно –
да
живее за Бога.
Дали ще живее за
себе
си
, или за Бога, човек трябва
да
знае, как
да
живее.
Това са два живота, съчетани от самата природа.
Така съчетани, тези два живота представляват онзи вътрешен подтик в човека, който го кара
да
работи,
да
се движи,
да
мисли и
да
чувствува.
Под влияние на този подтик именно, човек е готов всяка вечер
да
си
дава отчет за своите постъпки през деня и
да
ги изправя.
Реши ли
да
изправя погрешките
си
и
да
желае доброто на своя ближен, както на
себе
си
, човек придобива Божия живот.
Това значи пробуждане на съзнанието.
Следователно, който иска
да
се обнови, той трябва
да
възприема Божествените идеи и
да
им дава ход в
себе
си
.
Държите ли тия идеи в ума
си
, от нищо не трябва
да
се плашите.
Живеете ли с идеята, че Бог царува в света, нищо не трябва
да
ви смущава: никаква сиромашия, никакво невежество, никакво безсилие
да
не ви безпокои.
Като дойдат сиромашията, невежеството, безсилието при вас, вие ще ги поканите, ще се разговорите любезно с тях, ще ги нахраните и ще ги изпратите сити и доволни.
– Ама ние трябва
да
живеем разумно.
–
Да
живее човек разумно, това значи
да
е приел в
себе
си
идеята, че Бог царува навсякъде.
Бог е мислил цяла вечност докато създаде света, който днес виждаме.
Засега този свят е най-красивият.
По-красив свят от него няма.
Той е замислен и създаден много добре.
Обаче днес по-добър план от този, по който Бог е създал света, няма.
Достатъчно е
да
се вгледате в живота на съществата под вас, млекопитаещи, птици, риби, насекоми,
да
видите, колко по-красив, смислен и щастлив е вашият живот пред техния.
Всяко животно би пожелало
да
смени живота
си
с вашия.
Въпреки това, сегашният човек не е доволен от живота
си
и като капризно дете постоянно изисква от баща
си
и майка
си
да
задоволят нуждите му.
Като ученици на Великата Школа, вие трябва
да
се освободите от старите
си
навици.
Който иска
да
се освободи от старите
си
навици, той трябва
да
живее в чистота и святост.
Докато е в обикновения живот, той не може
да
се освободи от старото.
Като изучавате Писанието, виждате, че всички стари пророци са знаели Божествения език на нещата и са живеели според Божиите закони.
В този смисъл животът на обикновения човек може
да
се нарече бакалски живот.
За
да
се домогне до тия закони, човек трябва
да
е свободен.
Този човек постоянно тегли нещата: това не му дали, онова не му дали, не го посрещнали, както трябва и т.н.
Той навсякъде носи везните
си
и постоянно тегли.
Който не е свободен, той не разбира истината и се обижда.
После отваря тефтера
си
и пише: толкова дадено, толкова получено.
Например срещам един човек, отгоре до долу окалян и му казвам: "Съблечи дрехите
си
и се измий добре с чиста вода." „– Срам ме е
да
се съблека." „– Закрий се с нещо и се съблечи.
В който дом влезе, бакалинът мери, изучава, записва нещата и казва, че не го погледнали, както трябва, че липсвало нещо в погледа, в отношенията на тия хора.
След това измий се от главата до краката, по всички правила,
да
не остане и най-малкото петно върху теб.”
Следователно, когато изнасяте погрешките на хората, вие трябва
да
им говорите на Божествен език.
Ако не искате
да
им говорите, ще ги заведете на някоя чешма, която тече в изобилие и ще им покажете, как трябва
да
перат дрехите
си
.
Той туря отношенията им на везните
си
и вижда, че липсват няколко грама.
След това ще ги накарате
да
се окъпят и
да
облекат чисти дрехи.
Голяма привилегия е за човека
да
го научите
да
пере дрехите
си
и
да
се къпе.
Дето ходи, той все опитности купува и продава.
Докато не придобиете тази елементарна чистота в
себе
си
, вие не можете
да
бъдете любими на Бога.
При това, той купува евтино, а продава скъпо.
Идете при Него измит и с чисти дрехи,
да
ви се зарадва.
И тъй, колкото по-горе се качва човек, толкова и животът му става по-красив, по-идеен.
Речете ли
да
отидете при Бога кален, нечист и започнете ли
да
Му говорите за страданията
си
, Той ще ви каже: Добре, че пострадахте малко, че
да
ме намерите.
Само чрез страданията вие можете
да
познаете Божията благост и изобилие.
Той живее с красиви спомени за миналото.
Страданията имат смисъл само тогава, когато човек е постигнал нещо.
Като говорите за някой поет, слушате
да
ви разправя, къде е ходил някога, как добре го приели, колко любезни били домакините, колко хубаво били облечени и т.н.
Не постигне ли нещо, страданията го правят корав.
Като се връща към миналото
си
, поетът изправя погрешките
си
.
Лицето на човека трябва
да
бъде пластично.
Да
се връщаш към миналото
си
, това значи,
да
изправяш погрешките
си
.
Христос казва: "Ако не станете като малките деца, не можете
да
влезете в Царството Божие".
Поетът и светията
си
приличат по това, че изправят погрешките
си
.
Това не подразбира
да
станете глупави деца, но разумни деца на живота.
Те купуват скъпо, а продават евтино.
Всеки може
да
бъде стар, но всеки не може
да
бъде малко, разумно дете.
Като види някое малко клонче, поетът започва
да
го възпява – от нищо нещо прави.
Колко години задържате детинството
си
?
Поетът пише някаква книга с години, а в края на краищата я продава евтино.
Поетът и светията изправят погрешките
си
и придобиват опитности.
Не изправят ли погрешките
си
, те ще бъдат наказани, не по закон, но поради факта, че не са научени
да
живеят в греха.
То започва
да
лъже,
да
крие,
да
се осигурява.
Те приличат на онези хора, които никога не са ходили боси, но през някоя майска сутрин събуват обущата
си
и тръгват по росната трева.
Те не са привикнали
да
ходят боси и считат това за нещо извънредно.
През целия
си
живот човек трябва
да
пази в
себе
си
онова детинско състояние на чистота и вяра,
да
знае, че Баща му е създал всичко за него, разумно
да
се ползва от благата на живота.
За сиромаха, обаче, това е в реда на нещата.
След всичко това хората искат
да
им се каже нещо за Бога.
За богатия е необикновено нещо
да
ходи бос.
Какво повече може
да
им се каже?
На небето и богатият, и сиромахът могат
да
бъдат боси.
Следователно, ако не изправя погрешките
си
, човек ще бъде подложен на страдания.
Косите ви ще настръхнат от това, което ще прочетете, но нищо няма
да
разберете.
Живее ли добре, той няма
да
има никакви страдания.
Това е все едно
да
се говори за добрия съдия, който по външен закон е отсъдил
да
закачат някого на въжето.
Добрият живот е подобен на чиста вода, която не каля човека, но и той не я каля.
Обаче, според закона на любовта той заповядва
да
го откачат от въжето.
Докато е на земята, положението му не е много лошо, защото на всяка стъпка има чешми, дето може
да
мие краката
си
.
Отиде ли на онзи свят с кални крака, по никой начин няма
да
го пуснат
да
влезе вътре.
Чуете ли след това гласа на същия съдия, който заповядва
да
ви откачат от въжето, вие ще разберете, какво нещо е Божията милост и любов.
Съвременните хора искат
да
имат големи успехи, без
да
се спират върху мисълта, че една от причините за неуспехите им се крие в миналите поколения, т.е.
За
да
измие калните
си
крака, човек трябва
да
използва водата, която носи със
себе
си
.
в техните бащи, деди и прадеди, които еднакво трябва
да
носят отговорностите на цялото човечество.
Употреби ли тази вода за измиване на краката
си
, той ще се лиши от нея и ще живее във вечна жажда.
Един баща завел детето
си
на училище и казал на учителя: "Детето ми е много своенравно, мъчно се поддава на възпитание.
Като знаете това, вие трябва
да
живеете добре, краката ви
да
бъдат всякога чисти.
Аз и майка му не можахме
да
го възпитаме.
Не оставяйте нито едно петно на краката
си
.
Видите ли малко кал на краката
си
, веднага ги измийте.
Когато трябва
да
го биете, отбелязвайте
си
на книжка, колко пъти през седмицата е трябвало
да
го биете.
На физическия свят водата е в голямо изобилие.
На края на всяка седмица аз ще дохождам
да
видя, как върви, и колкото бой е трябвало
да
получи, аз ще го получа вместо него.
Следователно не оставяйте калта
да
засъхва на краката ви.
На детето пък всяка сутрин, като отива на училище, казвам: "Слушай, моето момче, гледай
да
правиш по-малко погрешки, за
да
ме бият по-малко.””
Видите ли, че някой човек мие краката
си
по няколко пъти на ден, ще знаете, че животът му не е много добър.
Питам: колко хора днес имат това съзнание,
да
се считат отговорни за поведението и постъпките на своите деца?
От много миене той е осиромашал.
Който има това съзнание, той се е домогнал до метода, чрез който може
да
изправи живота
си
.
Всеки трябва
да
съзнава, че негова длъжност е
да
изправи своя живот, а не живота на другите хора.
Колко години трябва
да
живее човек на земята?
Иска ли
да
изправи живота
си
и
да
живее разумно, човек трябва
да
се свърже с Божественото съзнание.
Казано е, че сегашният човек може
да
живее 120 години.
– Ама дали съществува Бог?
Числото 120 представлява всички възможности, които се крият в човека.
– Искаш ли
да
знаеш, дали съществува Бог, обърни се към птичките, които пеят.
Всеки дом съдържа в
себе
си
по едно Божие благословение.
Трябва ли след всичко това
да
отивате при философите,
да
ви доказват съществува ли Бог или не?
Съберат ли се два овни на едно място, първата им работа е
да
се поборят.
След това иди до Витоша и като се върнеш започни
да
работиш." Отиването до Витоша символизира отиването до извора на живота.
Те се затичват един срещу друг, удрят главите
си
, после се изправят нагоре и се оттеглят.
Само онзи може
да
има успех в работата
си
, който всяка сутрин отива до извора на живота
да
почерпи сила и енергия за през деня.
Като удрят главите
си
, овните намират някаква точка, в която става сблъскването.
За
да
работи с успех, човек трябва
да
разбира законите, които определят работата.
За
да
свържете приятелство с един човек, вие трябва
да
разбирате законите на приятелството.
Той взема кремъка и огнивото в ръката
си
и ги удря, докато получи искра.
Само онзи може
да
ви бъде приятел, който е отворил душата
си
за вас.
Следователно, когато две тела се търкат едно в друго, винаги се произвежда светлина.
Няма ли
да
обичате онзи човек, който е отворил душата и сърцето
си
за вас?
Тъй щото, когато човек удари главата
си
някъде и стане известно разтърсване, всякога се произвежда светлина.
Няма ли
да
обичате онзи богаташ, който е отворил кесията
си
за вас?
Мнозина се страхуват от даването.
Защо идат страданията?
Те мислят, че като дава, човек ще осиромашее.
Чрез страданията човек блъска главата
си
, за
да
придобие повече светлина.
Чрез светлината пък той разрешава големите противоречия в живота
си
.
Като се втича в морето, тя полива всички треви, цветя и растения, които среща на пътя
си
без
да
създава пакости на хората.
Докато не мисли право, човек всякога страда.
Прекратят ли пътя й към морето, тя може
да
се подпуши някъде и
да
причини ред пакости на хората.
Всяко блъскане на главата е страдание, което внася светлина в човешкия ум.
На същото основание, казвам, че като вярва в Бога, човек поне пакости няма
да
прави на ближните
си
.
Човек все трябва
да
има един приятел, който
да
му блъска главата.
Причината, поради която хората
си
правят пакости едни на други, се дължи на факта, че не се втичат в морето.
Някой казва, че иска
да
живее за
себе
си
.
За онзи, който не разбира Божиите пътища, блъскането е разтърсване, което създава противоречия.
Той може
да
живее за
себе
си
дотолкова, доколкото и реката, която не се влива в морето, живее за
себе
си
.
За
да
се справи с това противоречие, човек трябва
да
се обърне към разумността в
себе
си
.
Смисълът на живота седи в това,
да
се освободим от всички ограничителни условия и
да
живеем за Бога.
Дойде ли разумността, човек лесно се справя с противоречията
си
.
Човек е поставен в едно яйце, от което трябва
да
се освободи.
Покажете ми един човек в света, който още в първия ден на живота
си
е призовал името Божие.
Той не се подава на никакви съвети.
Искате ли
да
помогнете на своенравния, не поставяйте никакъв бент в живота му.
Едва от десет години нагоре детето започва
да
се моли за
себе
си
,
да
призовава името Божие.
Той сам ще се стълкновява и ще се учи от
себе
си
.
И тъй, като ученици работете върху
себе
си
, без
да
се занимавате с работите на хората.
Рече ли
да
мисли за работите на хората, че не живеят, както трябва, той ще пропусне благоприятните моменти за работа върху
себе
си
.
Като работи върху
себе
си
човек вижда, колко трудно се преодоляват стари навици.
Тъкмо се успокои, че постигнал нещо, че се справил с известен недъг, изведнъж остава изненадан от постъпките
си
.
Всички останали молитви са молитви на разочарование.
Не е въпрос човек
да
плаче и
да
се вайка, че не е постигнал нещо, но той трябва
да
бъде разумен.
Всички хора познават тия молитви, но малцина познават молитвата на очарованието.
Ако не е разумен, той ще изгуби живота
си
.
За
да
отправи такава молитва към Бога, човек трябва
да
бъде поет.
Изгуби ли живота
си
, с него заедно ще изгуби и любовта
си
.
Докато философства, човек не може
да
се моли.
Изгуби ли всичко това, той ще се превърне в кукувица, ще кука, ще съжалява, че е изгубил разумността, живота и любовта
си
.
Той започва
да
разглежда нещата от причини към последствия и от последствия към причини, но това не е молитва.
За
да
отправи истинска молитва към Бога, философът, ученият, майката, бащата трябва
да
станат поети.
Следователно, за
да
дойде до вътрешно разбиране на живота, човек трябва
да
се домогне до положителната философия и наука.
Съвременните хора обичат
да
философстват и често разсъждават върху въпроса, кое се е явило в света по-рано, кокошката или яйцето.
За
да
съществува яйцето, трябва
да
има кокошка.
3.
Лесно и мъчнопостижими неща
,
МОК
, София, 14.6.1929г.,
После, като се разочароват от живота, казват, че човек трябва
да
бъде разумен.
Не е достатъчно
да
бъде човек разумен, но
да
разбира законите на разумната природа и
да
ги прилага.
Говори се за лесно и за мъчно постижими неща, но, преди всичко, за постигане на каква и
да
е идея, нужно е работа и постоянство.
Невежият казва, че мъчно се постига изкуството
да
четеш и
да
пишеш.
Какво виждаме ние?
И шестгодишното дете се научава
да
чете и
да
пише.
Постоянството не подразбира
да
се седи с месеци върху една и съща буква, нито
да
държиш в ума
си
постоянно една и съща буква.
Буквите трябва
да
се сменят една след друга; всяка предидеща буква трябва
да
отстъпва мястото
си
на последващата.
Само така детето се научава
да
чете, съзнанието му се обогатява и разширява.
Пишеш и четеш думата “любов.” Първо спираш вниманието
си
върху буквата “л”, после – върху “ю”, постепенно се изреждат останалите “б, о, в”, докато възприемеш в съзнанието
си
понятието, което се съдържа в тази дума.
Може
да
любиш хора, дрехи, книги, цветя, животни, ядене и т.н.
Да
любиш, значи,
да
се проявиш в известно направление.
Всички хора са опитали това.
Всички са любили, без
да
бъдат любени.
Има начин, по който можете
да
ги заставите
да
ви обикнат.
– Като дадете добра сума за дрехата.
Тогава туряте дрехата на гърба
си
, тя ви прилегне добре, и вие се радвате, че е отговорила на любовта ви.
Значи, колкото и
да
е мъчнопостижима любовта, има начин, по който може
да
се придобие.
Първата работа на човека, като ученик на Великия живот, се свежда към изучаване външната страна на живота.
Не можеш
да
постигнеш нещата, ако не следваш естествения ход на живота.
Какво трябва
да
правиш, като се върнеш вечер от работа?
Първо ще измиеш ръцете и лицето
си
с чиста, топла вода, ще съблечеш дрехата
си
, ще я изчеткаш от праха и ще я закачиш на кука,
да
не се мачка.
Сутрин пак ще облечеш дрехата
си
.
Каквото е отношението на човека към дрехата, такова трябва
да
бъде и към тялото му.
То трябва
да
се пази чисто,
да
се поддържа здравословното му състояние.
Както в обикновения живот се спазват известни правила, така трябва
да
се пазят правилата на разумната природа.
Ако
си
поканен на вечеря, можеш ли
да
отидеш с простите
си
, работнически дрехи?
Ще облечеш новите
си
дрехи и така ще отидеш на гости.
Нямаш ли специални дрехи за бала, няма
да
те пуснат вътре.
Казвате, че човек трябва
да
има идея,
да
знае, какво му е нужно.
Това значи,
да
се е пробудило висшето съзнание в него.
Когато висшето съзнание действува в човека, всичко е постижимо за него; когато действува обикновеното съзнание, човек мъчно постига желанията
си
.
То импулсира човека; подтиква го към живот, работа и учене.
Той се намира в постоянно движение, дава път и на другите същества
да
се движат.
Трябва ли човек
да
държи само
себе
си
в съзнанието
си
?
Следователно, за
да
се научиш
да
четеш и
да
пишеш,
да
разбираш езика на природата, ти трябва
да
държиш и другите хора в съзнанието
си
, като букви на голямата азбука и така
да
се обогатяваш,
да
придобиваш знания и опитности.
– Много азбуки знаете, с много думи и изречения
си
служите, но, въпреки това ви липсва нещо.
Има нещо, което сте изгубили и непрестанно го търсите.
– Живата вода.
– Знанието, което носи светлина.
Мнозина казват, че са щастливи, но се страхуват
да
не загубят щастието
си
.
Ако се напише или изговори, тя ще се опорочи, ще изгуби своята сила и красота.
Единственият език, на който може
да
се изговори, е езикът на любовта.
На този език говорят всички възвишени същества – адепти, светии, но никой не
си
позволява
да
произнесе тази дума.
всичко в живота и в природата се подчинява на нея.
Чрез нея Бог създаде света.
Чрез нея създаде и човека.
Казано е в Писанието: “И рече Бог.” Много неща рече Бог, и много неща създаде, но чрез коя дума ги създаде, не е казано.
Те мислят, че са я намерили, но след време виждат, че се заблудили, не са я намерили.
Без магическата дума, положението на човека е подобно на капитана на парахода, който има всичко на разположение, параходът му е в изправност, но той не знае, къде
да
го бутне, за
да
тръгне.
Не се иска много, за
да
потегли параходът.
Трябва
да
се натисне бутончето.
Който не знае мястото му, ще обикаля натук-натам, ще търси чужда помощ, докато най-после намери бутона, натисне го, и параходът поеме своя път.
За онзи, който знае мястото на бутона, всичко е лесно.
Представете
си
, че параходът се движи вече, върви по пътя
си
, но не знаете
да
го управлявате, не знаете, как
да
го спрете.
Ще потърсите онзи, който разбира от работата.
Той знае, къде е бутонът, който управлява парахода, дава му направление.Като дойде на пристанището, той пак натисне бутона, и параходът спира.
Не можете ли
да
спрете парахода, ще изпитате ужас.
Бъдете добри капитани,
да
знаете, как и кога
да
натиснете бутона, за до може параходът ви
да
тръгне и
да
спре навреме.
– Параход, който вечер спира движението
си
и сутрин отново започва
да
се движи.
Спирането на парахода наричаме заспиване, а тръгването – събуждане от сън.
Лягате
да
спите и параходът спира някъде.
Като го натисне първия път, параходът започва
да
се движи.
Ако за огъването на една права линия трябва
да
знаете свойствата на крайните й точки, колко по-големи знания трябва
да
има капитанът на парахода.
Две са крайните точки на правата линия, но те представят две съзнания, А и В, на които трябва
да
разбирате езика.
Говори се за движение и за спиране на парахода, но това са относителни неща.
В същност, всичко е в движение.
Когато пътуваме с параход или с железница, вижда ни се, че предметите вън от нас се движат, а параходът стои на едно място.
За
да
имате абсолютна представа за състоянията на движение и покой, вие трябва
да
излезете вън, в пространството, оттам
да
наблюдавате.
Учителят изважда ученика пред дъската
да
решава задачи.
Ученикът взема тебешира и започва
да
се движи, решава задачата.
Той показва, какво е разбрал и научил от учителя
си
.
Има случаи в живота, когато човек се движи пред природата, държи изпита
си
.
Природата го изслушва внимателно и му пише бележка.
Понякога става обратното: Природата се движи пред човека, предава му урок.
Той я слуша и се произнася върху работата й, казва, че предава добре, разбрано.
Каквито са отношенията между добрия учител и добрия ученик, такива трябва
да
бъдат отношенията между природата и човека.
Природата, като добър учител, никога не прави погрешки.
Представете
си
, че двама трезви, добри приятели се отбиват в една кръчма
да
си
починат и
да
си
хапнат нещо.
Природата не позволява на човека
да
влиза в кръчма, била тя физическа или психическа.
Страшно е
да
се стремите към виното, но още по-страшно е пиянството в мислите и в чувствата.
Пазете се от желания, които опропастяват човека и го изкарват от релсите на живота.
Който
си
позволява
да
пие, той дава ход на лошите
си
желания.
няма
да
мине много време, ще дойдат лошите последствия: мъмрене, наказание, унижение и т.н.
За
да
изправи погрешката
си
и
да
възстанови първото
си
положение, човек трябва
да
обещае, че втори път няма
да
влиза в кръчми, дето има вино, лоши мисли и желания.
Работете върху
себе
си
,
да
се самовъзпитавате,
да
станете господари на своето тяло, на своя ум и на своето сърдце.
Докато сте господари на шишето, вие ще се развивате правилно.
Влезете ли в кръчма, шишето ви става господар.
Тогава изпадате в безволие, и шишетата се пълнят и празнят пред вас, без
да
знаете, как става това.
Отивате
си
най-после в къщи, но оставате изненадан, че часовникът, парите, горната дреха ви липсват.
Тяхната задача е
да
обират хората и
да
ги съсипват материално и морално.
Работете върху
себе
си
,
да
имате ясна представа за нещата; за всеки даден случай
да
знаете, вие ли се движите, или предметите около вас се движат.
Пазете се от погрешки, които могат
да
ви опропастят.
– Не трябва ли
да
се пие?
Пийте вода, чай, сладко вино.
Давайте място в ума и в сърдцето
си
на такива мисли и чувства, които повдигат и облагородяват.
Който има криви мисли и чувства, лоши навици, лошо възпитание може така
да
изврати вкуса
си
, че
да
не оценява и най-чистата вода.
Пазете се
да
не изгубите онзи тънък усет към нещата, онази нежност, които природата е вложила в умовете и в сърдцата ви.
Влюбените често попадат в това еднообразие и в скоро време изгубват любовта.
След това плачат, страдат, търсят любовта, но не могат
да
я намерят.
Ако търсите разнообразието в живота, търсете го в света на великата любов.
Ако дрехата ти е чиста, без никакви петна, няма защо
да
се срамуваш.
Каквото и
да
му говорите за любовта, той остава чужд за нея.
Съвременните хора се стремят
да
постигнат някакъв център в живота
си
, около който
да
се наредят всички техни възможности и условия.
Те виждат, че им липсва нещо съществено.
4.
Да изпълня
,
НБ
, София, 16.6.1929г.,
– Не искам
да
чета „Отче наш".– Чети молитвата!
Щом умират, това показва, че светът не е създаден за тях.
– Не, по никой начин нима
да
чета „Отче наш".
След всичко това ще дойдат някои
да
убеждават хората, че светът е създаден за тях, те
да
живеят.
– Не, светът е създаден за съвършените същества, които изпълняват Божия закон.
Майката излязла от търпение, вдигнала детето
си
във въздуха и после го хвърлила на земята.
Всички останали същества, които не изпълняват Божия закон, живеят по благодат, от трошиците на съвършените същества.
– Олеле, майчице, ще чета „Отче наш." Защо детето не искало
да
чете „Отче наш", когато майка му го молила, а щом го вдигнала високо във въздуха и го ударила в земята, веднага се съгласило
да
чете молитвата?
Сега, мисълта ми се свежда към следното: всеки човек трябва
да
се прецени точно колко струва, нито
да
се подценява, нито
да
се надценява.
По същия начин и природата постъпва с хората.
Като види, че някой човек не иска доброволно
да
изпълни Божия закон, тя го хваща, вдига го на високо и после го тръшка на земята.
Природата не търпи хора, които се надценяват; тя не търпи и такива, които се подценяват.
До това време той не е бил готов
да
изпълни Божия закон, но щом се види в ръцете на природата, веднага се съгласява
да
изпълни всичко, каквото тя му заповядва.
Например, когато се измерва диаметъра на земята, трябва
да
се знае точно, колко е голям, ни повече, ни по-малко, а не
да
се измерва приблизително.
След това започва
да
чете „Отче наш."
„Не дойдох
да
разруша, но
да
изпълня".
Всеки човек трябва
да
знае големината на своето съзнание.
Кое е по-важно за човека:
да
разрушава или
да
изпълнява?
Ако не се съзнава като едно малко звено в общото съзнание, той не би могъл
да
се кооперира с него, не би могъл
да
се нарече човек.
Истински майстор е онзи, който едновременно съгражда и разгражда, руши и създава.
Въпреки това днес се проповядва учението, че човек представя съвършено отделно, самостоятелно същество, независимо съзнание, равно на божество.
Разрушаването е временен процес в живота на човека, за
да
се прояви възвишеното и благородното в него.
С думите „не дойдох
да
разруша, но
да
изпълня", Христос иска
да
предпази слушателите
си
от заблуждения, затова им казва, че не е дошъл
да
разрушава, но
да
изпълни закона,
да
внесе ново разбиране при изпълнение на законите.
Понеже във времето на Христа е имало нарушаване на законите, Той искал
да
покаже на хората, че не е достатъчно само
да
съществува закона, но този закон трябва
да
се изпълнява разумно.
Като разбере това нещо за външните закони, човек ще дойде до положение
да
разбере същото и за онези закони, които се отнасят до човешката душа и ще знае, че трябва
да
ги изпълнява, а не
да
ги разрушава.
И тъй, Божественото начало в човека иде всякога не
да
разруши, но
да
изпълни.
Въпросът седи в това, човек
да
се кооперира със своята разумност за постигане на известни идеи.
Като се вглежда в ежедневния
си
живот, човек най-после дохожда до убеждение, че той сам е станал причина
да
изгуби същественото,
да
се отстрани от истинския път на живота.
Философията на живота се заключава в следното: всички съзнания
да
се кооперират чрез своята разумност за придобиване на висшето Божествено съзнание.
Тази е причината, задето в старините
си
човек изкупва греховете на своето минало чрез страдания, болести, сиромашия и мъчения.
В това постижение, именно, са вложени всички възможности за вашето растене и повдигане.
През целия му живот Божественото начало в него му казва, че той трябва
да
се съобразява със законите на природата.
Ако е умен, той ще схване този глас, и всеки ден ще прави по едно малко видоизменение в своя живот,
да
го постави на начала и принципи, каквито природата е поставила.
Той я разглеждал по един, по друг начин, докато най-после дошъл до един положителен начин за изправяне на човечеството.
Ако не може
да
направи това, той всеки ден ще допринася нещо за разрушаване на Божествените принципи и закони.
Той казва, че човек трябва изведнъж
да
ликвидира със старото.
Обаче, от момента, в който човек наруши един от тези закони, страданията започват
да
го следват непрекъснато.
Не е въпрос
да
напусне старото по някакъв неразумен начин, но правилно
да
се освободи от него.
И, ако, вместо
да
тичат по Европа
да
търсят лекари за своите болести, хората биха се събрали заедно и биха започнали
да
търсят причините на своите болести и страдания, те щяха
да
дойдат до правия път на живота.
Той трябва
да
знае, по какъв начин
да
съгради от старото нов закон, в който, като внесе хубавото, възвишеното, сам
да
бъде доволен.
И тогава, положението им щеше
да
бъде десет пъти по-добро, отколкото това, в което днес се намират.
Когато двама души се разговарят за великата истина, те трябва
да
я разбират.
И когато се говори за законите на природата, човек трябва
да
има възможност
да
разбере тези закони и
да
ги приложи.
Той не търси причината на това заболяване някъде в
себе
си
, но веднага прибягва до помощта на лекаря.
Когато се говори за слънцето, за звездите, човек трябва
да
има възможност
да
ги посети.
Повечето от съвременните хора са вплетени в обикновения живот, вследствие на което не могат
да
имат големи постижения.
Ако един българин отиде в странство и се запознае с един от видните европейски професори, след като се върне в България, той смело може
да
каже, че е придобил нещо.
Ако не може
да
се запознае с един от видните професори, той ще се върне в дома
си
без никакви придобивки.
Следователно, всеки човек трябва
да
се запознае поне с един от видните професори на природата, който
да
му помогне в трудните моменти на неговия живот.
От познанството ви с професорите на природата зависи вашето повдигане.
Като се ползуват от тяхното познанство, мнозина изпадат в заблуждение и казват, че имали някакво откровение.
– Не, школата на природата, с нейните видни професори, е научна школа, основана на трезва, съзнателна работа, а не на сънища и откровения.
Съвременните хора разбират живота криво, вследствие на което изпадат в големи противоречия.
Ако тия стихове се разбират криво, ще излезе, че при всяка съблазън човек трябва
да
си
извади дясното око, или
да
си
отсече дясната ръка.
Какъв смисъл има за разумния човек
да
вади окото
си
, или
да
сече ръката
си
?
Това са закони, методи на природата, които хората трябва
да
изучават и правилно
да
прилагат в живота
си
.
Става от леглото
си
, отваря вратата и вижда приятеля
си
, с една кошница ябълки.
Човек не може
да
разчита на щастлив или на разумен живот, ако не разбира и изпълнява законите на природата.
Друг някой сънува, че еди-кой
си
ден, еди-кой
си
час ще му донесат една кошница грозде.
Засега хората едва са дошли до положение
да
изучават законите на обществото, както и законите, на които се гради семейството, но те са далеч още от мисълта
да
се занимават със законите, които оперират в техните умове, в техните сърца и в техните тела.
Наистина, на този ден, в точно определения час пристига в дома му човек, който носи една кошница грозде.
Никой не може
да
се извини с незнание на тези закони.
Следователно, бъдещето на всеки човек зависи от изпълняването на тези велики закони.
Може
да
са съвпадения, но верни съвпадения, а не илюзии.
Ще дойде някой при вас,
да
ви гледа на кафе и ще каже, че след един ден ще получите отнякъде много пари.
В тези закони са предвидени силите, с които човешкият организъм трябва
да
разполага.
Вие повярвате и започвате
да
чакате.
Който изпълнява тези закони, той може
да
се справи с всички мъчнотии, с всички страдания и изненади в живота.
Представете
си
, че срещате човек с оръжие в ръка, който се готви, заради парите ви,
да
стреля срещу вас.
Ще дойде друг някой
да
ви гадае на боб.
Какво трябва
да
правите?
Каквото ви каже, обаче, няма
да
се сбъдне.
Понеже сте човек, който разполага със сили и знание, вие веднага изваждате една спринцовка от джоба
си
и нацърквате срещу него една течност, която предизвиква кихане.
Така всеки може
да
гадае и на кафе, и на боб, и на карти.
От силната течност, очите на този човек започват
да
сълзят.
Всеки може
да
каже нещо, което
да
не се изпълни.
Той киха, кашля и, без
да
иска, изпуща оръжието от ръката
си
.
Живата наука почива върху истински, положителни знания и закони, опитани и проверени, а не на гадания.
По този начин вие се освобождавате.
Съвременните християни са забравили живата наука и
си
служат с предположения, с хипотези.
– Не, ако в този свят не научите тази наука, в онзи свят никога няма
да
я научите.
Веднага вадите от джоба
си
един особен прах, който също така предизвиква сълзене на очите и кихане, и мечката отстъпва, отказва се
да
ви напада.
Ако днес учите, и утре ще учите; ако днес не учите, и утре няма
да
учите.
Ако здравето ти днес се подобри, и утре ще има условия
да
се подобри; ако днес не се подобри, и утре не ще има условия за подобряване.
Следователно, за
да
има постоянно повдигане в живота, постоянен прогрес, хората трябва
да
изменят методите на възпитанието,
да
се възпитават по нов начин.
Ако е въпрос
да
победите неприятеля
си
, това е лесна работа.
Засега те
си
служат повече с отрицателни методи.
Ще извадите спринцовката с особената течност от джоба
си
и ще пръснете от нея в лицето на този или онзи офицер или войник.
Слушате някой
да
казва, че в света има много лъжи, много неверни работи.
И той, иска не иска, ще отстъпи, ще се върне дома
си
като герой.
–
Да
, в света има много лъжи, но има и много истини; в света има много неверни работи, но има и много верни работи.
Има ли смисъл
да
ходят хората на война,
да
се осакатяват,
да
отсичат ръцете или краката
си
, и в края на краищата
да
останат инвалиди за цял живот?
Ние сме за онова, което може
да
внесе мощ в човешкия дух.
Светът се нуждае от силни хора, от работници.
След всичко това тези хора ще се хвалят, че туй направили, онуй направили.
Всички хора желаят изправянето на света, но светът, сам по
себе
си
, не може
да
се поправи.
Когато някоя държава иска
да
отвори война, тя се нуждае от ред материални средства: пари, пушки, топове, картечници – различни оръжия, различни снаряди.
Също така и за разумния живот се изискват различни снаряди, като органи, с които той ще
си
служи.
Същите тия хора се молят на Господа, искат
да
им каже, какво
да
правят.
Това няма
да
стане в един ден, но дълго време трябва
да
се работи в това направление,
да
се добият нужните средства.
Когато Този велик Баща им нашепва, какво
да
правят, те Го молят
да
благослови оръжието им.
Ама докато се дойде до разумния живот, трябвало
да
се мине през големи страдания – това е друг въпрос.
Много хора се хвалят, че лесно могат
да
се справят с врага
си
.
Без страдания няма никакво растене, никакво развиване.
Достатъчно е
да
насочат револвер към него и
да
го убият.
Значи, от една страна се дават страдания на хората, а от друга – помощ.
Мечката отдавна знае това изкуство,
да
напада хората и
да
ги умъртвява.
Въпреки това, хората често изпадат в особено противоречиви положения: молят се на Бога, но ни глас, ни ослушание на техните молитви.
Да
допуснем, че според закона на необходимостта някой човек е хванат и турен в затвор.
– Паякът отдавна знае това изкуство.
Той подава заявления ту до един, ту до друг министър, моли се
да
го амнистират.
От хиляди години насам той тъче паяжината
си
и изсмуква кръвта на своите жертви.
Защо този човек не се помоли на Бога, на Първата Причина в света и от нея
да
иска освобождаване?
Защо тогава те не се молят на Бога за освобождаването на този или онзи човек, а трябва
да
се молят на министри, на държавници?
Рибите отдавна се гълтат цели.
Значи, няма изкуство, което човек
да
е създал.
Каквото каже човек, всички го знаят.
Когато апостол Петър бил затворен, стотина братя и сестри се молили усърдно на Бога за него
да
бъде освободен.
Каквото се опита човек
да
направи, много същества преди него са го направили вече.
Изкуство е човек
да
направи нещо, или
да
каже нещо, което никой друг преди него не е знаел.
Когато една държава създава много закони и съгражда много затвори, това показва, че тя не е високо културна.
Сега, ще се изправи някой пред Господа и ще иска от Него
да
прости греховете му.
Колкото по-малко закони и затвори има една държава, и колкото по-добре се разбират гражданите й помежду
си
, толкова по-културна е тази държава.
Същото може
да
се каже и за веруюто, за убежденията на хората.
Може ли този човек
да
каже един такъв грях, който никой друг
да
не е направил?
Преди всичко той трябва
да
знае, че всички грехове не могат изведнъж
да
се простят.
Някои казват, че за приемане на някаква религия, трябвало
да
съществува закон.–Не, религията трябва
да
бъде написана в душата на човека.
Лесно е
да
се каже, че Господ прощава греховете на хората, но за
да
ги прости, изисква се нещо от тях.
Престъпление е
да
се пишат закони за подкрепа на религията.
Например, някой човек има едно петно на дрехата
си
.
Писано е в закона: „
Да
възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото
си
сърце, с всичката
си
душа, с всичкия
си
ум и с всичката
си
сила." Какъв друг закон, освен този, може
да
се напише?
Какво трябва
да
направи, за
да
махне това петно?
Ще кажете, че трябва
да
се създаде закон за поддържане на религията.
Той трябва
да
изпере дрехата
си
няколко пъти, за
да
се махне окончателно това петно.
Ако човек не люби Бога, какво може
да
направи и
да
изпълни?
Само с едно изпиране на дрехата, петното не може
да
се махне.
Който люби Бога, той всичко може
да
направи; който не люби Бога, той нищо не може
да
направи, нищо не може
да
изпълни.
Някой човек е мислил цели 20 години, докато извърши едно престъпление, а иска с една молитва
да
се заличи престъплението му.
Следователно, когато човек престъпва Божествените закони, той трябва
да
знае, че последствията на тези престъпления са големи.
Това се отнася не само за служителите на Бога, но за всички хора.
Като става въпрос за греховете на хората, ние се натъкваме на въпроса за прераждането.
Някои хора вярват в прераждането, а други не вярват.
Когато хората се запитват, защо страдат, ние им отговаряме по два начина.
Кажете ли така, това значи, че никога няма
да
Го възлюбите.
На онези, които вярват в прераждането, казваме, че страданията им не са нищо друго, освен последствия на онези грехове и престъпления, които са вършили в миналото.
На онези, които не вярват в прераждането, казваме, че страданията им са последствия от греховете на техните деди и прадеди.
Да
се отлагат нещата за някакво бъдеще, това не е никаква наука, никаква философия.
Както внуците и правнуците наследяват богатствата на своите деди и прадеди, така също, без
да
желаят, те наследяват и техните загуби – последствията от техните грехове и престъпления.
Питате: Защо едни хора вярват в прераждането, а други не вярват?
Съзнателно или несъзнателно, всички хора вярват в Бога, вярват в живота.
Да
се задава такъв въпрос, то е все едно
да
се пита: Защо слънчевата светлина минава през някои вещества лесно, а през други не минава?
Много просто: свойствата на някои вещества са такива, че могат
да
пропущат през
себе
си
слънчевите лъчи, а някои вещества не могат
да
ги пропущат.
Страданията на хората, изпитанията на държавите, сиромашията, болестите, земетресенията, наводненията, всичко това говори за разумно, вътрешно отклоняване от първичния закон – от любовта.
На същото основание, онези същества, които са завършили еволюцията
си
, знаят своите прераждания, четат ги като на книга.
Днес майките и бащите не са здрави, вследствие на което и децата не могат
да
бъдат здрави.
Тия пък, които не са завършили еволюцията
си
, нищо не знаят за своите прераждания.
Нито външните, нито вътрешните условия са благоприятни за раждане на здрави, силни деца.
Въпреки това хората казват, че родът трябва
да
се поддържа.
Следователно, пред тях стои велика наука –
да
изучават живота
си
.
Родът трябва
да
се поддържа, но правилно.
Те трябва
да
изучават живота
си
,
да
знаят, отде са дошли и къде отиват.
Когато птичката иска
да
мъти яйцата
си
, тя предварително
си
прави гнездо.
Ако ги питате, отде са дошли и къде отиват, те нищо не могат
да
отговорят.
А съвременният културен човек решава
да
се жени, без
да
си
е направил гнездо, без
да
си
е съградил някаква къща.
Казано е в Писанието, че човек трябва
да
почита майка
си
и баща
си
.
Бъдещата държава трябва
да
поеме грижата за младите върху
себе
си
.
Вие добавяте, че човек трябва
да
обича майка
си
и баща
си
.
Щом двама млади решат
да
се женят, тя трябва
да
им направи две стаи и кухня.
Иначе, какво ще правят без къща,
да
ходят от едно място на друго,
да
ги пъдят хората?
Щом е така, може
да
се зададе въпроса: кой човек е получил писмо от своя Баща?
Днес, и
да
иска държавата
да
вземе участие в живота на младите, тя няма никаква възможност: няма пари, няма материални средства, които
да
остави на разположение на младите.
Не е достатъчно само
да
се говори, но каквото човек говори, всичко трябва
да
бъде обосновано.
Ако България рече
да
задоволи нуждите на младите хора, трябват й стотици милиона лева.
Иначе, всеки може
да
каже, че е царски син, но царски син ли е в същност?
Който казва, че Бог е негов Баща, той трябва
да
заеме в света последно място.
Ако наистина Бог е негов баща, той ще има такъв мир в душата
си
, че нищо не би било в състояние
да
го смути.
Той ще гледа на всички неща философски.
За него е безразлично, дали ще говори с някой виден философ, или с един от най-малките бръмбари.– Възможно ли е това?
След като знаете, че Бог се е явявал на пророците преди две, или три хиляди години, дохождате до днешните времена и казвате: Днес Господ не говори на хората.
Бръмбарът е същество, което говори с Бога отдалеч, затова не му се чува гласа.
И ако сега не говори на хората, и в бъдеще няма
да
им говори.
В природата има бръмбари, които са цели философи.
Те разрешават някои от най-трудните въпроси.
Като разрешават известни въпроси, те извършват такива работи, каквито и човек понякога не може
да
извърши.
Всеки човек може
да
провери тази истина.
За
да
разбере, какви възможности се крият в тези бръмбари, човек трябва
да
ги постави на щателни научни изследвания.
Забелязано е, че при някои специални случаи интелигентността на известен род бръмбари се пробужда и после пак изчезва.
Не за Господа на заблужденията и на лъжите, но за онзи Господ, Който отваря сърцата на богатите към сиромасите, за Единния Господ, Който смекчава сърцата на хората, кара ги
да
се вглеждат в страданията на своите братя,
да
се примиряват помежду
си
.
Когато поставите на пътя на някой бръмбар едно препятствие, в него се събужда онзи запас от енергия, която при благоприятни условия на живота му е в пасивно състояние.
Тъй щото, както е възможно
да
се събуди енергията на един бръмбар, така е възможно
да
се събуди и неговата интелигентност.
„Не дойдох
да
разруша, но
да
изпълня великия Божи закон." Сега и аз ви казвам, че няма
да
се минат десет години, и всички разумни хора от целия свят, на които съзнанието е пробудено, ще
си
подадат взаимно ръка за обща работа.
Всички добри хора от Америка, от Англия, от Германия, от Франция, от Испания, от Италия, от Китай, от Япония, изобщо, от всички краища на света, са решили в продължение на десет години
да
направят един опит.
Ако пред един мравуняк поставите чиния със сладко, в скоро време те ще го преместят, ще го пренесат в жилището
си
.
Следователно, ако за постигане на някои свои желания, или за преодоляване на известни мъчнотии мравките имат свои методи, на които уповават, колко повече човек трябва
да
разполага със свои опитани и проверени методи за постигане на желанията
си
, както и за разрешаване на някои свои мъчнотии.
Когато всички добри, съзнателни хора
си
подадат ръка за обща, велика работа, заедно с тях и вие трябва
да
вземете участие,
да
се присъедините към общото, както малките притоци се втичат в голямата река, или в морето.
Както мравките строят мостове за постигане на своите цели, така и хората трябва
да
прокарват пътища за постигане на свои цели и желания.
Главният метод, с който хората трябва
да
си
служат, за постигане на своите цели, е законът на любовта.
– Не гледайте тъй дребнаво на въпроса.
Любовта е динамическа сила, която може
да
извърши всичко.
Този е начинът, по който човечеството може
да
се избави от голямата катастрофа, която виси над главата му, както и над цялата земя.
Тя не се употребява за завладяване на нещата, но се прилага като сила, чрез която човек може
да
постигне всички свои желания.
Знаете ли, каква катастрофа виси над цялата земя?
Чрез любовта човек постига онези свои желания, които могат
да
му донесат всички блага на живота.
Ако опитът излезе сполучлив, катастрофата ще се размине; ако опитът не излезе сполучлив, тогава ще имате най-хубавото забавление, каквото светът някога е виждал.
У онези, които разбират законите, веднага ще се яви желание
да
работят; онези, които не разбират закона, ще кажат, че тази работа е страшна.
Чрез любовта човек може
да
се домогне до известни условия, които внасят разширяване в живота.
Това зависи от разширяването на човешкото съзнание.
Христос дойде на земята преди две хиляди години, с цел
да
спаси света от катастрофата, която се готвеше на времето.
С една дума, любовта носи живот.
Той успя
да
го спаси, вследствие на което катастрофата се отложи.
Днес разумните, добрите хора в света правят опити
да
отложат предстоящата катастрофа.
По който и
да
е начин, светът трябва
да
се оправи.
Когато някой философ умира, той знае, че смъртта премахва една преграда в съзнанието му, вследствие на което за в бъдеще ще се яви с по-широко съзнание.
По стария начин не може вече
да
се живее.
Следователно, който може
да
разшири съзнанието
си
, той дохожда до положение
да
гледа на смъртта спокойно, без никакъв страх, вследствие на което и смъртта нищо не може
да
му причини.
За в бъдеще трябва
да
се живее според закона на Божията Любов.
Животът трябва
да
се поправи във всички свои области.
И тогава, като срещнете човек, който върши някакво престъпление, смело можете
да
му кажете: Не прави това нещо!
Какво постигат със съмнението
си
?
Не е позволено на човек с четири факултета
да
върши престъпления.
Съмнението може
да
изпъкне на всяка крачка.
Ако срещнете някой виден музикант, който свири в един локал за няколко хиляди лева, можете
да
му кажете: Приятелю, не продавай изкуството
си
толкова евтино.
Например, срещате един млад, жизнерадостен, способен човек и слушате
да
ви разправя, какво може
да
постигне, какви стремежи и идеали има той за в бъдеще.
Иди на друго място
да
свириш.
Обаче, като дойде до 40, 50, или 60 годишната
си
възраст, той вижда, че не е постигнал желанията
си
и казва: Нищо не излезе от мене.
Срещате някоя мома, която търси някой млад момък,
да
се ожени за него.
Колкото по-стар става, толкова повече се обезсърчава и започва
да
се съмнява.
Или, срещате млад момък, който търси някоя мома,
да
се ожени за нея.
Ако някой доживее до дълбока старост, 100 – 120 години, той вижда, че нищо не е направил, т.е.
Нека младата мома намери един момък, който е отчаян от живота, и го спаси.
Какво е необходимо на човека, за
да
може донякъде поне
да
реализира своя идеал?
А сега, момата се облякла хубаво, момъкът се облякъл хубаво, тръгнали
да
се харесват.
На ваш език казано: човек трябва
да
има средства, земя, чрез която
да
придобива онова, което желае.
Парите са ценни за човека, защото всички хора им турят една и съща цена.
При това положение ще родят синове и дъщери, че ще процъфтят.
Каква услуга могат
да
допринесат парите на човека, ако няма кой
да
извърши известна работа срещу тях?
Не е този пътя, по който хората трябва
да
вървят.
Иначе, сами за
себе
си
парите нищо не струват.
Любовта изисква, като обичаш някого, през целия
си
живот
да
не му кажеш една горчива или неискрена дума, и никога лицето ти
да
не се навъси срещу него.
За
да
се намерят хора за различни услуги, те сами са изработили един установен ред и порядък на нещата в живота.
Ще кажете, че сте готови
да
се жертвувате за любовта.
Те сами са дали такава цена на парите, чрез която
да
се оправдае до известна степен поне извършената работа или услуга.
Който е готов
да
се жертвува, той прави всичко това заради любовта, заради Бога.
„Не дойдох
да
разруша, но
да
изпълня".
Ние трябва
да
вземем за основа на живота
си
следния принцип: ако се стремим
да
любим Бога, въпросите на нашия живот са разрешени; ако се стремим
себе
си
да
любим, или другите
да
ни любят, въпросите на живота ни ще останат всякога неразрешени.
Значи, Христос е дошъл в света не
да
разруши, но
да
изпълни закона,
да
покаже на хората начин за тяхното изправяне.
Единственото разрешаване на въпросите се заключава в това –
да
любим Бога,
да
любим Божественото в
себе
си
.
За
да
изпълни закона, човек трябва
да
повдигне съзнанието
си
на по-висока степен,
да
подобри своето положение.
Само по този начин ще дойдем до истинското, до правилното разрешаване на въпросите.
Който вярва в Бога, той може
да
изпълни закона.
Тогава ще се създадат нови държави, нови майки и бащи, нови братя и сестри, нови управници и свещеници.
Като употребявам думата „Бог", виждам, че тя няма никаква сила.
„Не дойдох
да
разруша закона, но
да
изпълня".
Единственото нещо, с което можете
да
занимавате умовете
си
, когато останете свободни, е
да
си
кажете: „Не дойдох
да
разруша, но
да
изпълня Божия закон".
Изпълнението на този закон е в състояние
да
ви повдигне като хора.
Не се спирайте върху това, кой как изпълнява, но всеки
да
каже в
себе
си
: Аз дойдох в България
да
изпълня Божия закон.
Ако не живеете в хармония с Него, изворите на благата му ще бъдат затворени, и вие нищо няма
да
постигнете.
И ако всеки за
себе
си
каже така, великият опит ще даде такива добри резултати, каквито очакваме.
Обаче, ако сте в хармония с това съзнание, всички извори на Неговите блага ще бъдат отворени за вас, и вие ще постигнете много неща.
Като не разбирате великите закони, в своя живот вие затваряте пътищата за съобщение с онзи възвишен свят, отдето идат великите благословения.
Той слезе на земята
да
научи хората, как
да
изпълнят Великия Божи закон.
Това е важно за всички хора, а не
да
им се проповядва учение за щастлив живот на онзи свят.
Докато живеем на земята, ние трябва
да
изпълняваме Божия закон.
Тъй щото, ние трябва
да
бъдем щастливи и на земята, и на небето.
Един философ е казал, че след смъртта
си
човек не може
да
бъде щастлив.
Ако е въпрос за щастие, човек трябва
да
бъде щастлив и на земята, и на небето.
Какво щастие, какво съвършенство може
да
има в смъртта?
Ако човек не познава силата
си
, как ще я използува?
В природата съществуват два органически процеса, с които съвременните хора са запознати.
Ако човек не разбира и не прилага своите дарби, как ще ги използува?
Единият процес е процес на разрушаване, а другият – процес на съграждане, на изпълнение.
Човек трябва
да
търси дарбите в
себе
си
така, както рудокопачът търси в земята скъпоценни камъни и руди и, като ги намери, ги обработва.
Тя иде в помощ и на човека,
да
му покаже начин, как
да
обработва своите дарби и как
да
ги използува.
Малките деца ни най-малко не мислят за грижите на майка
си
и баща
си
.
Майката трябва
да
разбира тази наука дотолкова, че като погледне детето
си
,
да
знае, каква насока може
да
му даде.
Същевременно тя трябва
да
знае, какво могат
да
й дадат нейния син и нейната дъщеря.
Те знаят само
да
искат и
да
заповядват, и то на време и без време.
Интересни са при това положение хората, че като не могат
да
постигнат туй, което искат, започват
да
търсят онова, което не може
да
им се даде.
Наистина, децата
си
служат с военна дисциплина, според която искат, заповядват и на всички налагат мълчание.
Например, някой иска
да
стане цар,
да
управлява народ,
да
има поданици.
Каквото пожелаят, всичко трябва
да
се изпълни.
Това не може
да
му се даде.
Това е едно от положенията на съвършения живот, в който, каквото човек пожелае, може
да
стане.
Обаче, той може
да
стане цар в дома
си
, писател – в дома
си
, поет – в дома
си
.
За съвършения живот всичко е възможно, а същевременно всичко е невъзможно.
Всички хора имат високи стремежи, но в края на краищата те дохождат до най-малкото, което сами могат
да
извършат.
Това зависи от стремежите, от копнежите на човека.
Всеки човек има известни задачи, за разрешаването на които той работи по специфичен начин.
Всеки човек работи за една идея в света, която е толкова възвишена, че едва ли другите хора, които са вън от тази идея, могат
да
я разберат.
Онзи, който не се интересува от никаква идея, иска
да
си
поживее малко, че след него
да
става, каквото ще.
Разбира се, това се отнася до обикновените хора на земята, които разсъждават така.
Например, какво ще се ползува човек от желанието
си
да
се облече с нови, добре скроени и ушити дрехи и
да
се покаже с тях на приятелите
си
?
Когато някой казва, че не се интересува, какво ще стане с него, той иска
да
каже, че не се интересува, какво ще стане след смъртта му.
Той ще получи само една похвала, че дрехите му са хубави, а някои пък могат
да
кажат, че дрехите му не са хубави.
Всеки човек иска
да
споделя с приятелите
си
, било своите преживявания, било впечатленията
си
от прочитането на някоя хубава книга.
Обаче, той иска
да
напомни на близките
си
,
да
не забравят, че оставя наследство на земята.
Защо човек обича
да
споделя своите преживявания и опитности с ближните
си
?
В това отношение човек мяза на извор, или на чешма, които разправят на всички, минаващи покрай тях, какво са им направили, как са им услужили.
В дъното на душата
си
всеки човек вярва, че ще живее и след смъртта
си
.
Кой как мине покрай тях, те ще го спрат, ще му предложат от водата
си
и ще му разправят историята
си
.
Досега във всичките
си
наблюдения и изучавания на хората не съм срещнал нито един човек, който
да
не вярва в някакво специфично бъдещо съществуване.
Сега, онези, които разглеждат живота отблизо, казват, че не се интересуват от далечното, но се интересуват от сегашното, от реалното.
Под думата „реално", разбираме онова, което се проявява във всеки даден момент, и което е свързано с нашето съзнание.
Като влезе в някой цвят, който мирише хубаво, всички ще го милват, ще го миришат, ще му се радват.
Безполезно е
да
живее човек в свят, дето съзнанията на всички хора са заспали и единствен той се движи натук-натам, от никого неразбран, без
да
срещне човек, подобен на
себе
си
.
Следователно, и най-лошият човек, като стане цвят, който хубаво мирише, всички ще му се радват.
Ако това е възможно, представете
си
, какво ще бъде положението на онзи, чието съзнание е пробудено.
Цветето цъфти, защото иска
да
се хареса.
Птичката шари, пъстри перцата
си
, защото иска
да
се хареса.
Например, каквото музикално парче дадете на способния, на даровития музикант, той всичко може
да
изпълни.
Дайте същите парчета на слабо даровития музикант, който е сви-рил години наред, той пак не може
да
изпълни всичко.
Значи, дето има живот, там се проявява известна степен съзнание, и то според развитието на даденото същество.
Следователно, когато казваме, че човек може
да
направи всичко, ние подразбираме всички хора заедно, целокупно.
Съвременните хора не могат
да
се разбират и се чудят, коя е причината за това.
Обаче, единично човек може
да
направи само едно нещо.
Няма човек в света, колкото и
да
е гениален, който може
да
се прояви във всички области на науката, на изкуствата и
да
може всичко
да
направи.
Колкото и
да
е всесилен, човек все пак не може всичко
да
направи.
Това, което сега ви говоря, е потребно, за
да
можете във всеки даден момент
да
схващате, какви постижения имате и какви можете
да
имате.
За тази цел човек трябва
да
изучава тялото
си
, мозъка, сърцето
си
.
С една дума, човек трябва
да
изучава всички свои органи, заедно с функциите, които те изпълняват.
Човек трябва
да
изучава
себе
си
, както земеделецът изучава земята, която обработва.
– Не, причината за неразбирането на хората седи изключително в разногласието между съзнанията им.
Когато земеделецът погледне земята, той знае вече, какво може
да
роди тя: жито, царевица, ечемик, ръж, боб или друго нещо.
Обаче, ще дойде ден, когато нивото на тяхното съзнание ще се регулира, ще дойде в съгласие, и те ще разберат, че между англичанина и българина има допирни точки.
И вие знаете, какво може
да
излезе от вас, но всякога не излиза според това, което знаете.
Какво се изисква от дадена почва, за
да
роди тя боб или други растения?
Ако дойде един гениален българин, той ще преведе всичко на английски; и ако дойде един гениален англичанин, той ще преведе всичко на български.
–За
да
роди боб, почвата се нуждае от известни елементи.
Същото може
да
се каже и за човека: за
да
излезе от него това, което се очаква, той трябва
да
съдържа в
себе
си
съответни елементи.
Тя има един и същ корен в различните езици, но се различава само в произношението
си
, което се дължи на по-малкото или по-голямото количество вибрации в думите.
Ако няма тези елементи в
себе
си
, желаните плодове не могат
да
се родят.
Следователно, ако човек дойде до своето първично състояние, той ще започне
да
произнася думите така, както някога ги е произнасял.
Ето защо, ако човечеството иска
да
постигне своите идеали, то трябва най-малко хиляда години
да
прекара в покой, в пасивно състояние, без стремежи, за
да
складира в
себе
си
нужната за това енергия и после
да
започне работата
си
.
По-голяма част от човечеството представя инертни, недеятелни хора, които седят и само искат, желаят
да
им се дава на готово.
Другата част от човечеството работи, проявява усилена деятелност, изкарва много, без
да
мисли, как ще пласира стоката
си
.
Съвременните народи трябва
да
се заемат
да
изправят езика
си
.
Ако хората произвеждат много стока, а няма пазар, на който
да
я пласират, каква полза имат от своята работа?
Ако цели 20 години наред само мислите, и по този начин приготвите голямо количество умствена енергия, къде ще я пласирате?
Вие ще се видите в чудо, къде и по какъв начин ще пласирате тази умствена енергия, която сте събирали цели 20 години.
Всяка дума трябва
да
има само едно значение.
Да
допуснем, че след 20 години хората ще се разбират и няма
да
имат нужда от закони.
При това, трябва
да
имаме такава наука, която
да
не извъртва нещата логически,
да
вадим криви заключения.
Можете ли
да
предскажете, как ще се уреди животът?
Защото истината не зависи от заключенията, които правим, но заключенията трябва
да
излизат от истината.
И тъй, като говорим за разумния живот, ние имаме пред вид Божественото начало, което работи у всички хора.
Нашата мисъл трябва
да
бъде така построена, както истината изисква.
Казано е, че Бог създаде света.
За кого е създаден светът: за нас или за Бога?
Ние ли
да
живеем, или Бог
да
живее?
Помнете следното: Светът не е създаден за хората.
Една майка накарала детето
си
да
чете „Отче наш".
Ако светът, наистина, беше създаден за хората, те щяха
да
живеят, нямаше
да
умират.
5.
Естествени връзки
,
ООК
, София, 19.6.1929г.,
Представете
си
, че А е дясното око на човека, а В – лявото.
Кой може
да
бъде причина
да
се затвори окото на човека?
Членовете А и В в бинома А+В могат
да
се уподобят още на човешкия ум и на човешкото сърце.
Значи, силата на човешката воля се обуславя от силите на неговия ум и на неговото сърце.
Това значи човек
да
чувствува,
да
обича.
Дойде ли до волята, той ще прояви своята любов и мисълта
си
.
Те се обличат по няколко пъти на ден,
да
се харесат един на друг.
Лекарят лекува пациента
си
, а последният е доволен от него, че му помага.
Постепенно той започва
да
обича лекаря за грижите, които полага за него.
Някой държи в ума
си
една светла мисъл и търси случай
да
я реализира.
Красивата мисъл представлява млада мома или млад момък, които се оженват.
Оженването им не е нищо друго, освен реализиране на красивата мисъл.
Те започват
да
плачат –
да
се оплакват един от друг.
Красивата идея е изчезнала.
За
да
не плаче, човек трябва
да
разбира и трите вида любов: на домата, на ябълката и на лимона.
Разбере ли трите вида любов, това значи,
да
разбира вътрешния смисъл на живота.
Същото може
да
се каже за домата и за лимона.
Докато не свърже съзнанието
си
с Първата Причина, която е създала ябълката, домата и лимона, човек никога не може
да
разбере и последствията, произлезли от тази Причина.
Днес мнозина говорят, че трябва
да
се служи на Бога.
Обаче, тези процеси в човека стават едновременно.
За
да
помогне на някои паднали, страдащи и нещастни души, човешкото сърце непременно трябва
да
слезе на земята.
Когато сърцето помага на падналите и грешни души на земята, по никой начин то не може
да
запази своята чистота.
Когато сърцето се оцапва, душата непременно трябва
да
бъде чиста.
Или, ако душата се оцапа, сърцето трябва
да
бъде чисто.
Изобщо, невъзможно е
да
работи човек и
да
не се оцапа.
За
да
се оцапа човек, не е нужно голямо количество материя.
Човек може
да
се оцапа с една стотинка, с един лев, с един наполеон или с един милион и т.н.
Човек може
да
се оцапа с една стотинка, може
да
се оцапа и с един милион, само че за очистването
си
от една стотинка се изисква по-малко време, отколкото при един милион.
И тъй, за
да
се освободи от погрешки, човек трябва
да
живее в Божественото съзнание.
Положението на човека в това съзнание е подобно на съзнанието на дете, което постоянно се бие с другарчетата
си
.
Децата са в състояние
да
се карат и
да
се бият само за една ябълка.
Представете
си
, че с вашето обикновено съзнание влизате в Божествения свят и за една ябълка се скарвате с другарите
си
.
Не само, че нищо няма
да
спечелите, но веднага ще се намерите вън от този свят.
Защо трябва
да
се карате с другарите
си
?
Вие се карате, защото едно от другарчетата ви взема ябълката, която ви е дадена.
Вие го хващате за косата, разтърсвате го и започвате
да
философствате, има ли право това дете
да
ви взема ябълката.
Нито детето има право
да
взема ябълката ви, нито вие имате право
да
го дърпате за косата.
Човек трябва
да
дойде до положение
да
се самоограничава.
Не се ли ограничава, той не може
да
остане дълго време в Божествения свят.
Днес от всички хора се изисква будно съзнание.
Не е достатъчно
да
констатира човек нещата, нито
да
ги тълкува криво, но той трябва
да
разбира дълбоките причини, които се крият в тях.
Той констатира само един факт, но дали в действителност е така, не се знае.
За
да
види, че някой не го погледнал добре, това показва, че и той не е погледнал добре.
Какво може
да
се мисли за човек, който вижда само недостатъците на хората, без
да
вижда добродетелите им?
Кой е по-добър: който първо дава хляб, а после взема пари, или който първо взема парите, а после дава хляб?
Има и такива хора, които дават хляб, без
да
вземат пари.
Да
даваш без
да
вземаш, такъв закон не съществува на земята.
Да
искаш
да
обичаш само, без
да
те обичат и такъв закон не съществува на земята.
Там дават хляб без
да
искат пари; там обичат и не очакват
да
ги обичат.
На земята всеки иска
да
бъде обичан.
Господарят иска слугата му
да
го обича.
Учителят иска
да
бъде обичан от учениците
си
.
Майката иска
да
бъде обичана от детето
си
.
Когато е здраво, тя
си
играе с него, подхвърля го във въздуха, целува го, но същевременно иска и детето
да
отговаря на нейните ласки и милувки.
Като обичат и като ги обичат, те искат
да
не срещат никакво противодействие.
Те искат като целунат своя възлюбен, той веднага
да
им отговори.
Има смисъл
да
целуваш човека, когато той може
да
ти даде нещо.
Чрез целувката се предават извести енергии, от които хората се нуждаят.
Не може ли човек
да
предаде от
себе
си
енергия, която
да
повдигне ближния му, по-добре
да
не целува.
В този смисъл целувката трябва
да
внася живот, енергия, здраве в човека.
Ако целувката може
да
отпуши запушения извор и водата в него
да
започне
да
блика, тя е на място.
И тъй, целувка съществува и в природата като подбудителна причина.
От устата, от устните на човека трябва
да
изтича такъв нектар, какъвто срещаме в природата.
Пчелите целуват цветята, за
да
вземат част от техния нектар.
Трябва ли цветята
да
дават своя нектар?
Както хлебарят има право
да
продава своя хляб, както бакалинът има право
да
продава стоката
си
, така и цветята имат право
да
раздават своя нектар на всеки, който може разумно
да
го използва.
Аз засягам въпроса за целувката в неговата чистота, тъй както е в природата.
Когато нещата стават правилно, както са поставени в природата, тя възнаграждава всички живи същества.
Когато не стават правилно, природата наказва.
По колко пъти на ден човек трябва
да
целува?
При това всяка целувка, отправена към някого, трябва
да
е проникната от абсолютна чистота.
В това отношение човек трябва
да
възстанови в
себе
си
вътрешната чистота, която е изгубил.
Съвременните хора се стремят към духовния, към Божествения свят, без
да
знаят първата дума, която трябва
да
произнесат при влизане в този свят.
Сега, за една седмица ще ви дам един нов поздрав.
Ще вдигате ръката
си
до известна височина, с длан към този, когото поздравявате.
Вие ще се поздравявате помежду
си
свободно, без
да
се стеснявате.
Какво ще кажат хората, това
да
не ви смущава.
Той вади цигарата от джоба
си
и свободно пуши пред хората.
Срещате една дама, напудрена, червисана, ходи насам-натам и току
си
вее с ветрилото.
Като вдигате ръката
си
нагоре, вие се свързвате с Божествения свят, с разумни, светли същества.
Засега ви давам този поздрав само за една седмица.
Като видя резултатите мога
да
го дам за повече време.
Като поздравявате близките
си
по този начин, ще внимавате съзнанието ви
да
бъде будно.
Две състояния има, през които човек минава: плач и радост, страдание и веселие.
Лесно е
да
се зададе въпросът, защо човек плаче и защо се радва, но мъчно се отговаря на този въпрос.
Ще ви задам следния въпрос: "Защо колата скърца?
В сегашния живот ние се намираме пред процеси, които са станали преди хиляди години.
Ние виждаме последствията на известни процеси, но кои са били причините за тия процеси, нищо не знаем.
Например ние виждаме, че лимонът има жълт цвят, но защо е станал жълт, не знаем.
Той е образувал достатъчно киселина в
себе
си
, след което е спрял развитието
си
.
Той не е разполагал с повече материя
да
завърши процеса на своето развитие.
В развитието
си
лимонът е стигнал до умствения свят.
Затова се казва, че който иска
да
мисли, трябва
да
яде лимон.
Който е апатичен, всяка сутрин трябва
да
употребява по едно парче лимон,
да
се свърже със силите, които действат в него.
Киселините в лимона придават активност на човека.
Ако разглеждате внимателно формата на ябълката, виждате, че тя е кръгла.
Това показва, че в пътя на развитието
си
, ябълката се е стремила към красота и удоволствие, вследствие на което е избрала пътя на най-малкото съпротивление.
Като вкусите една ябълка, вие оставате доволни от нея и казвате: "Сладка, вкусна е тази ябълка.”
Сега, като изучавате характера и проявите на хората, виждате че някой от тях има нещо общо с ябълката, друг – с крушата, трети – с лимона.
Значи, прадядото на първия е имал нещо общо в чувствата
си
с това, което ябълката съдържа в
себе
си
.
Прадядото на втория е имал нещо общо в чувствата
си
с това, което крушата е съдържала в
себе
си
.
Ябълката се е създавала в астралния свят, а крушата и лимонът – в умствения.
Като погледнете формата и цвета на домата ще забележите, че той е останал назад в развитието
си
.
По-далеч от живота на стомаха той не е отишъл.
Яж, пий, весели се и бъди благодарен!
Имаш ли
да
ядеш и
да
пиеш, никаква друга философия не ти трябва.
Те казват: "Ние трябва
да
уредим материалния
си
живот,
да
задоволим материалните
си
нужди." От тези идеи нагоре материалистите не могат
да
отидат.
Сега, дойдем ли до живота на ябълката, виждаме, че тя представлява обществения живот.
Ябълката дава образ за устройване на обществения живот.
Когото срещнете днес всеки казва, че трябва
да
се живее добре.
Да
живеете добре, това значи,
да
събирате нектара на своя живот в стъклени шишета.
Не е достатъчно само
да
имате нектар, но вие трябва
да
имате съобразителност,
да
знаете, в какви шишета
да
го слагате и как
да
ги пазите,
да
не се счупят.
Нектарът е богатството, съкровището, което сте събрали, което трябва внимателно
да
пазите, понеже ще срещнете в живота
си
ред препятствия.
Представете
си
, че както вървите по пътя, спъвате се някъде, счупвате шишето
си
и разсипвате нектара на живота.
За свое оправдание мнозина казват, че всички хора са минавали през същото положение, т.е.
всички хора са счупвали шишетата
си
с нектара поне един път в живота
си
.
Ако хората са сити, а вие три дена не сте яли, какво се ползвате от това?
За човека е важно
да
бъде нахранен,
да
не гладува.
НАГОРЕ