НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
352
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
352
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Той е реченият
,
НБ
, София, 7.4.1929г.,
Като дойдете до житното зрънце, то е последният и спасителният процес на самопожертване.
Когато дойде до самопожертване, човек трябва
да
разбира Божиите закони, за
да
може
да
работи с тях.
Ще кажете, че сиромашията се дава за изпитание на хората.
Те вярват в Божиите закони, вярват в Бога, но като дойдат до приложението,
да
пожертват всичко за Бога, там спират.
Първото положение, което Абсолютното изисква от човека, е
да
разбира неговия език.
Да
се справи човек със сиромашията, това е един от тежките изпити, който се дава само на факири, на адепти.
Казвате, че вярвате в църквата, но като ви запитат готови ли сте
да
пожертвате всичко за църквата, пак се спирате.
Второто положение е
да
извърши поетата от него работа.
Това задължение се символизира с венец.
Всеки трябва
да
намери Христа, защото Той внесе в живота закона на любовта, който разрешава всички противоречия.
Тя е относителна вяра.
С поставянето на този венец върху главите им, те се задължават
да
изпълнят поетата от тях задача.
Вие сте търсили щастието в калта, в снега, и в праха, но нийде не сте го намерили.
Сега ви остава едно:
да
влезете в Божествения път, който е път без кал, без сняг, без прах.
Когато майките раждат, и на тях турят венци.
Влезте в този път без прах, за
да
може умът ви
да
се освободи от всички смущения.
Съвременните хора се страхуват, че ако станат вярващи, ще изгубят живота
си
.
Хората не държат тези венци дълго време на главата
си
.
Влезте в този път без кал, за
да
се премахнат горчивите чувства от сърцето на човека.
Който вярва в този венец, той е дошъл до положение
да
придобие разумността,
да
разбира отношенията между всички живи същества.
Влезте в този път без сняг, за
да
може грубата, желязна воля на човека
да
отстъпи пред любовта.
Това значи
да
стигне човек до духовния живот, дето ангелите живеят.
Този е пътят, по който могат
да
се разрешат социалните въпроси на живота.
Ако се каже на съвременните проповедници
да
вземат торбата и тояжката
си
в ръка и
да
тръгнат от град в град
да
проповядват Христовото учение без пари, от любов само, колцина от тях биха дигнали знамето на Христа?
При това положение никой няма
да
се страхува от бъдещето, от това, което го очаква.
Тази е причината, поради която християнството не е в сила днес
да
постигне своята задача.
Всеки ще бъде Син Божий и каквато работа започне, ще я свърши успешно.
Днес християнството, християнската църква и разбиранията на съвременните хора се поставят на изпит
да
видят, какъв процент от всичко това ще издържи.
Казано е в Писанието: ”Страхът Господен е начало на мъдростта.” Когато човек започне
да
различава доброто от злото, страхът иде, като последствие на това различаване.
За праведния не е важно, какъв трябва
да
бъде и с какво ще се занимава.
Преди две хиляди години евреите се поставиха на изпит
да
се провери, доколко те познават Бога, но не издържаха.
Човек започва
да
се страхува, дали е в правия път, или не.
За него всяка работа е на мястото
си
.
Те срещнаха Христа на пътя
си
, но Го разпнаха.
Той всичко може
да
бъде, всичко може
да
прави, и всички мъдрости са достъпни за него.
През времето на общоевропейската война, съвременните християни се поставиха на изпит
да
се провери, доколко Христовото учение беше легнало в основите на техния живот, но и те не издържаха.
Те бяха в състояние
да
предотвратят войната.
Съвременните хора се нуждаят от милосърдие.
Ако цялото духовенство и всички християни бяха се обърнали към Бога с обща молитва, войната щеше
да
бъде предотвратена – никаква война нямаше
да
стане.
Сега и който проси, и който дава, и двамата се нуждаят от милосърдие.
Това е благото, което всички хора търсят – благото на праведния.
Мнозина подържат идеята, че войните се допущали от невидимия свят, с цел
да
се изтребят грешните хора от земята.
Който проси, той всякога иска много.
Който дава, той пък намира, че или много е дал, или малко е дал.
За вас е важно
да
вярвате в Божествената църква.
И двамата
си
служат с насилие.
Просякът изнасилва онзи, от когото иска.
– Тя е в Божествения свят, дето живеят всички добри, праведни хора, всички адепти и светии, които са завършили своето развитие на земята.
Който дава, той насилва
себе
си
.
Желал бих
да
срещна просяк, който
да
има милосърдие.
Нима вълкът, като напада овцете, върши волята Божия?
– невъзможно е милосърдният човек
да
проси.
Нима орелът, като напада малките птици, върши волята Божия?
Той може
да
дава, но не и
да
проси.
Някои хора могат
да
кажат, че като се нападат едни-други, животните вършат волята Божия.
Който само проси, той
си
служи с насилие.
– Не трябва ли
да
просим от Господа?
Това отклоняване се дължи на чрезмерното размножаване на всички животни, на всички птици.
– Не, когато отивате при Господа, не трябва
да
просите, но кажете: Господи, научи ме как
да
работя, как
да
изпълня Твоята воля.
Месоядните животни се явяват, за
да
спрат голямото размножаване на птиците.
Вълците пък идват, за
да
спрат голямото размножаване на млекопитаещите.
Ако в сегашния свят имаше разумност, трябваше ли
да
съществуват вълци, лисици и соколи?
Дали е беден, или богат, човек трябва
да
изпълнява волята Божия.
Следователно, всички хищни, всички месоядни животни, се явяват с единствената цел
да
ограничат излишното размножаване в света.
Ако някой отиде при Бога и Го занимава със своята сиромашия, дълго време Божията врата ще бъде затворена за него.
Съвременните хора не са толкова искрени,
да
разглеждат нещата обективно,
да
не се засягат.
Ако
си
беден, иди при тях, те ще ти помогнат.
Те не се запитват, защо са дошли на земята, кой ги е пратил, имат ли някаква задача и т.н.
Бог е раздал богатството
си
между хората, и от тях трябва
да
просите.
Те знаят, че са се родили, имат тяло, с което
си
служат, и нищо повече.
Пък ако сте разумни, ако сте мъдри, ако живеете според закона на милосърдието, вие ще владеете магическата пръчица; тогава няма
да
просите нито от хората, нито от Бога, но сами ще
си
доставяте, каквото ви е нужно.
Кой им е дал това тяло, кой им е дал сърцето, ума, душата и духа – за това даже и не питат, не искат
да
знаят.
Ще вземете една лескова пръчица и с нея ще откриете, де има в природата богатство.
Като намерите това съкровище, ще
си
вземете, колкото ви трябва, а останалото пак ще заровите в земята.
Вие сте българи, англичани, или германци, но капиталът – вашето тяло не ви е даден нито от българите, нито от англичаните, нито от германците.
Който владее магическата пръчица, той разполага със знание, няма защо
да
проси от хората.
Само глупавият човек проси, ученият – никога.
Вие сте учени, но това знание не го дадоха учените хора.
Че някой искал
да
ви подари нещо – това е друг въпрос.
Че сте минали покрай някоя градина и сте поискали разрешение
да
си
откъснете един плод – това е друг въпрос.
Следователно, всички хора имат отношение първо към Бога, а после към
себе
си
и към ближния
си
.
Един цар писал на входа на своята градина: Който мине покрай градината ми, има право
да
си
откъсне от един до три плода, но по никой начин
да
не хвърля на земята нито плода, нито костилката му.
Хората не са дошли на земята
да
оправят света, нито
да
се управляват едни-други.
Има кой
да
управлява хората.
Има кой
да
оправя света.
Оставите ли Бог
да
се прояви чрез вас, Той сам ще оправи света.
Когато влезе
да
живее в човека, Бог ще разгледа първо, как е устроен неговият живот.
И слуга
да
сте, и господар
да
сте, щом Божественото е с вас, няма разлика в работата.
При това положение, всички работи са почетни.
Животът на нейните поданици е съгласен със закона на безсмъртието, или с Вечния живот.
”Той е реченият от пророка Исайя.” – Той е реченият, който ще покаже на хората, как
да
живеят.
Когато иска
да
каже нещо на хората, Бог им говори отвътре, като изпраща за това Духа
си
.
Когато казваме в Господнята молитва: ”
Да
бъде волята Твоя, както на небето, така и на земята” – ние имаме пред вид работата на Божествения Дух върху човека, в неговия живот на земята и на небето.
И тъй, като разглеждате нещата от Божествено становище, вие се намирате пред множество проекти и перспективи.
Случва се понякога нашата атмосфера
да
е толкова гъста, че ангелите не искат
да
слязат на земята
да
се цапат.
Докато сте в човешкия живот, вие се движите в тесен кръг, грижите се само за личния
си
живот.
Тогава те предават словото на светиите.
Щом влезете в Божествения живот, вие разширявате кръга на вашата деятелност и започвате първо
да
мислите за Божествените работи, а после за вашите.
Ако и светиите не искат
да
слязат до хората, те предават Словото на праведните.
Ако и праведните не искат
да
слязат между хората, най-после те предават Словото на техните деди и баби, те
да
им кажат, как
да
живеят, как
да
се изправят.
И търговецът може
да
фалира.
Като се намери в трудно положение, той започва
да
се оплаква, че изгубил парите
си
, изгубил всичкото
си
богатство.
– От човешко гледище, човек може
да
изгуби парите
си
, но от Божествено гледище – никога.
Там нещата са точно на своето време и място, и никой не може
да
ги вземе.
Там всичко се явява и скрива точно на време, както слънцето изгрява и залязва точно на определения момент.
Богатата сестра взела двете деца, с намерение
да
ги изгледа, защото нямало кой
да
ги вземе.
Казват за англичаните, че са точни хора, издържат на думата
си
.
След известно време покойната се явила на сестра
си
и казала: Както виждам, ти не можеш
да
изгледаш двете деца.
Те са много за тебе, затова аз ще взема едното при
себе
си
,
да
облекча положението ти.
По точност англичаните държат първо място пред всички народи.
В това отношение българите не могат
да
се похвалят.
Сега и вие се готвите за онзи свят, но като ви кажат, че трябва
да
заминете, веднага се уплашвате и започвате
да
треперите.
Те не са точни нито като англичаните, нито като славяните даже.
Една баба, негърка, която живяла някъде в Америка, често се молила на Бога
да
я прибере на онзи свят, защото животът на земята и дотегнал, искала
да
се освободи от неговите мъки и страдания.
Бих желал и те
да
придобият тази черта.
Двама американски студенти, които били нейни съседи, често слушали, как тя се моли, и решили
да
и устроят една шега.
Една вечер и двамата се преоблекли,
да
не ги познае бабата, и тихо потропали на вратата и.
– Аз съм архангел Михаил, дойдох
да
взема душата ти, казал единият от студентите.
След това ще започнат
да
разправят, че Христос е Син Божий, излязъл от Бога и дошъл на земята
да
спаси хората.
Каква полза има от това, ако поданиците на една държава се хвалят от своя цар, че бил мъдър, добър, а не изпълняват волята му?
Бог чу молитвата ти и ме изпрати
да
взема душата ти, казал вторият студент.
– Кажете на Бога, че бабата, която търсите, не е тук.
Колкото добър и мъдър е царят, толкова добри и мъдри трябва
да
бъдат поданиците му.
– Както виждам, и вие, като тази баба, говорите за онзи свят, оплаквате се от този, искате
да
си
заминете, но щом дойде въпрос за заминаване на онзи свят, вие се разтрепервате, скривате се и казвате: Кажете на Господа, че няма ни тук, не сме свършили още работата
си
.
Какъвто е царят, такива трябва
да
бъдат и неговите поданици.
Може ли човек с такива ограничени разбирания
да
очаква някакво щастие!
Сега вие ще
си
кажете: Нима ние не сме добри?
Трябва ли той
да
счита, че, като напуща земята, умира и всичко с него се свършва?
– Аз не се спирам върху въпроса, дали хората са добри, или лоши.
Да
напуснеш земята и
да
отидеш в другия свят, това значи
да
съблечеш старата
си
дреха, тялото, и
да
отидеш някъде на гости, но облечен в нова, чиста дреха.
И
да
отговоря на този въпрос, другите въпроси ще останат неразрешени.
Да
заминеш за онзи свят, това значи
да
се развържеш от връзките на тялото
си
и
да
помолиш някой свой приятел
да
пази тялото ти, докато се върнеш.
Ще му кажеш, че ако не се върнеш в срок от десетина дена, или най-много един месец, той е свободен
да
прави с тялото ти каквото намери за добре.
То е подобно на маслиненото дърво, което лесно се присажда.
Злото няма условия
да
се развива самостоятелно.
Да
се освободиш от тялото
си
съзнателно, това значи
да
си
придобил вътрешна свобода на живота.
То е дошло в живота чрез насилие, присадено от някого.
– Как се придобива тази свобода?
Какво трябва
да
направите, за
да
се освободите от злото?
Това значи
да
се освободи човек от заблужденията, от злото в
себе
си
.
Без
да
сте постигнали, това, вие искате хората
да
ви обичат.
Човек всеки момент трябва
да
върши добро, но не за
да
придобие нещо,
да
се възнагради, а за самото добро.
Ако искате хората
да
ви обичат, трябва
да
бъдете богат и млад.
Радвай се, че правиш добро без
да
очакваш нещо, без
да
държиш сметка за направеното добро.
Ако държиш сметка за доброто, което
си
направил, с това ти пакостиш на
себе
си
, пакостиш и на другите.
Обаче, почнете ли
да
раздавате богатството
си
, тогава всички ще ви харесват, ще намерят, че сте умен, добър и т.н.
Щом Божественото се е проявило чрез вас, невъзможно е
да
не получите благодарност от онзи, на когото сте направили доброто.
Първото нещо, което ви се налага, е
да
се освободите от противоречията, които ви тормозят и
да
придобиете вътрешен мир.
Един американец, богаташ, купил на пазара една пуйка и започнал
да
се оглежда
да
намери човек, който
да
му я занесе до дома.
Каквото
да
правите, в сегашния
си
живот вие няма
да
избегнете от противоречията.
Най-после видял един беден човек и му казал: Вземи тази пуйка
да
я занесеш у дома.
Ще ти дам четвърт долар.
Като видя, че евреи бяха влезли в храма и продаваха гълъби, Христос взе камшик в ръката
си
и ги изпъди навън.
За два долара мога
да
я занеса.
Те Го запитаха: Кой ти даде право
да
ни биеш?
– Скъпо ми се вижда, не мога
да
дам два долара.
Кой ти даде власт
да
ни пъдиш навън?
В това време между публиката излязъл един добре облечен господин и казал на богаташа: Моля, аз мога
да
ви услужа.
Казвам: Когато Любовта дойде в света, тя знае, по какъв начин
да
възстанови нарушените Божии закони.
Защо Христос не взе дърво и с него не изпъди продавачите на гълъби от храма, а взе въжета и направи камшик, с който ги прогони?
Като дошъл до дома му, той снел пуйката от гърба
си
, подал я на богаташа, свалил учтиво шапката
си
и тръгнал
да
си
отива.
Мнозина и до сега не могат
да
отговорят на този въпрос.
– Моля ви се, чакайте
да
получите възнаграждението
си
.
При това търговците не дочакаха даже Христос
да
ги удари с камшика.
Богаташът извадил един долар от джоба
си
и го подал на човека, който му услужил.
– Благодаря, нямам нужда.
Христос се възмути от тяхната търговия, от това, че позорят свещените работи, позорят и
себе
си
.
Той веднага извадил една своя визитна картичка и я подал на богаташа.
Съвременните хора отглеждат кокошки, патици, овце, говеда и мислят, че имат право
да
се разполагат с техния живот, както искат:
да
ги колят,
да
ги продават и т.н.
На картичката било написано името, а под него: ”Председател на Съединените Щати.” И съвременните хора постъпват като този богаташ: купят
си
пуйка, дадат я на Христа
да
я носи, и плащат за труда му един долар.
– Не забравяйте, обаче, че Христовият камшик е за всички.
Детето на някой баща заболява, и той започва
да
се моли на Бога
да
оздравее детето му,
да
се смили на неговото положение.
Председателят на Съединените Щати искал
да
даде един пример на богаташа, с което
да
му каже: Ако председателят може
да
носи чужда пуйка, богаташът може
да
носи поне своята пуйка.
Невъзможно е тази молитва
да
бъде чута.
Той не може
да
ни каже всичко, той не може
да
изяви любовта
си
изведнъж, но всеки ден ще ни дава по малко, както слънцето всеки ден дава по малко от своята светлина и топлина.
В старо време хората са принасяли в жертва на Бога разни животни, но Той никога не се е нуждаел от техните жертви.
– Дали мисли слънцето за нас?
Хората се оправдават с пророците.
–
Да
, всеки ден мисли.
Казват, че те ги съветвали
да
принасят животни в жертва на Бога,
да
Го умилостивят, но има нещо криво в жертвоприношението.
С изгряването
си
още то започва
да
мисли за хората, но понеже бързо се движи в своя път, то спира вниманието
си
главно върху онези, които го посрещат.
Жертвоприношението е внесло престъплението в света, от което и до днес още хората не могат
да
се освободят.
Поглежда ги за миг само и продължава своя път.
Казано е в Писанието: ”Който дига нож, той сам пада от ударите на този нож.” Само при един случай може
да
се позволи колене на животните.
Като търси някого и не го намира, слънцето запитва: Де е еди-кой
си
човек?
Ще хванете агнето, ще го потупате малко и ще го питате, съгласно ли е
да
се пожертва за вас.
Ако започне
да
блее,
да
ви гледа жално, ще го пуснете на свобода.
Ако нито едно от агнетата не е готово
да
се пожертва за вас от любов, ще ги пуснете на свобода.
Намери ли се някое агне, което е готово
да
се пожертва за вас, имате право
да
го заколите.
Той няма за цел
да
наказва хората, но чрез страданията Той иска
да
пробуди съзнанието им,
да
излязат от дребнавостите на живота.
– Какво трябва
да
правим, за де се освободим от дребнавостите на живота?
– Един начин има, по който можете
да
се освободите от тия дребнавости.
Има кой
да
свърши тази работа.
Един господин пише на приятеля
си
: Искам
да
те посетя,
да
се видим и приятелски
да
си
поговорим.
Когато хората зачитат живота на агнето, както зачитат своя, и му дават свобода
да
живее при тях без страх, настанало е вече между тях Царството Божие.
Тези хора са влезли вече в закона на любовта, искат
да
живеят според него.
Писмото било писано през пролетта, но той могъл
да
изпълни обещанието
си
едва към есента.
Този закон изключва всякакво насилие.
Тръгнал при приятеля
си
, но понеже есента била дъждовна, той стигнал до колене кален и нечист.
Който живее според закона на любовта, нека се опита
да
види, може ли
да
заколи едно агне, или една кокошка.
Приятелят му излязъл
да
го посрещне, но и той затънал до колене в кал.
Вие знаете примера за персийския цар, който издал следния закон: ако в царството му се случи
да
умре някой беден човек от глад, или от студ, вместо него
да
се накаже със смърт един богат.
Второто
си
посещение той направил през зимата, когато земята навсякъде била покрита с дълбок сняг.
Той се принудил
да
издаде този закон, защото много бедни хора умирали в царството му от глад и от студ, а богатите не искали
да
знаят за това, не се притичали на помощ.
Третото
си
посещение направил през лятото, когато всичко било потънало в прах.
Богатите започнали
да
правят добро на бедните, но от страх
да
не попаднат под този закон.
Есента, зимата и лятото представят трите човешки начина, по които можете
да
посетите приятеля
си
, и той
да
ви приеме на гости.
Тежко на човека, ако закон го заставя
да
живее добре и
да
прави добро.
Невъзможно е
да
посетите приятеля
си
през есента, без
да
се окаляте и двамата; невъзможно е
да
посетите приятеля
си
през зимата, без
да
потънете и двамата до колене в сняг; невъзможно е
да
посетите приятеля
си
през лятото, без
да
се засипете и двамата с прах.
Изкуство е човек
да
живее без закон!
Има само един начин, по който правилно можете
да
посетите приятеля
си
, и той
да
ви посрещне.
Всеки трябва
да
изпълнява волята Божия без закон.
Този начин е Божественият –
да
посетите приятеля
си
през пролетта.
За тази цел трябва
да
има образци.
Преди
да
го посетите, вие ще направите голямо пътешествие, и щом дойде пролетта, ще го посетите.
Всеки народ трябва
да
има помежду
си
хора, които
да
представят ядра, около които другите
да
се групират.
Мнозина мислят, че пророците са излезли от народа и са били прости хора.
Всяко ядро трябва
да
съдържа в
себе
си
голяма морална сила.
Не, пророците са били най-учените хора на времето
си
.
Какво по-хубаво от това човек
да
има на своя страна разумния свят и
да
разполага с богатствата на природата?
Когато приятелят ви посрещне, ще каже: Сега носиш нещо ново.
Ще кажете, че трябва
да
искате тия богатства от Бога.
Заблуждение е
да
се мисли, че простият човек може
да
стане пророк или светия.
Следователно, ако посрещате приятелите
си
през есента, кал ще има; ако ги посрещате през зимата, сняг ще има; ако ги посрещате през лятото, прах ще има.
Простият човек не може
да
стане нито пророк, нито светия, нито праведен.
Какво трябва
да
искате от слънцето?
Тъй щото, за
да
разбере истината, човек непременно трябва
да
бъде праведен.
Или по какъв начин ще искате слънцето
да
ви даде нещо?
Има два вида истини в света: едните са човешки, т.е.
относителни, а другите са Божествени, т.е. абсолютни.
Сега аз искам
да
ме разбирате добре.
Щом излезете вън и се изложите на слънчевата светлина и топлина, нищо друго не ви остава, освен
да
благодарите на Бога.
Тези истини се различават в последствията
си
.
И калта, и снегът, и прахът са потребни, но на времето
си
.
Това се изисква от всички съвременни хора.
Днес житото е толкова много, че всички хора могат
да
се хранят добре.
Който иска
да
стане богат, той трябва кал
да
гази.
Хамбарите на богатите хора са пълни със жито, което те не продават, защото чакат
да
се повдигне цената му и тогава
да
го продават.
Който иска
да
стане учен, той трябва прах
да
диша.
Ако не могат
да
го продадат скъпо, те го хвърлят в морето.
Който иска
да
си
почине на земята, както трябва, той сняг ще гази.
Дюкяните на богатите търговци са пълни със стоки, които чакат времето
си
да
се продадат скъпо.
Когато говоря за огъня на живота, подразбирам светлината на човешкото съзнание, или силата на неговата любов, или възвишеното, красивото, великото, за което човешкият дух копнее.
Ние трябва
да
благодарим на Бога за всичко, което всеки ден ни се дава и
да
се научим
да
преценяваме всичко това.
Когато някой дойде при тебе и пожелае
да
го поставиш на стъпалото, на което ти се намираш, този човек трябва
да
се запита, подобен ли е на тебе, за
да
види, има ли право
да
изисква това място.
Иначе, с такива разбирания, каквито светът има, нищо не може
да
се постигне.
Поет пише на своята възлюбена: О, мила моя какъв беше този нещастен час в моя живот
да
те срещна на пътя
си
,
да
ми причиниш толкова страдания!
Когато се борят за братство и равенство, хората трябва
да
знаят, че братството и равенството са величини, които принадлежат на Божествения свят.
– Не, истинският поет трябва
да
пише на своята възлюбена: Щастлив съм, че те срещнах.
Когато се вдигне във въздуха прахът, докарва дъжда.
Калта, снегът, дъждът, са изкуствени процеси, които предизвикват Божественото в света.
И когато ми даваш, и когато взимаш от мене, ти всякога ще бъдеш възлюбена за моята душа.
Запример, в математиката, според правилата за изваждане, ние вадим малки числа от големи, а не обратно.
– Това значи самоотричане, това значи правилно разрешаване на задачите на вашия живот.
Щом дойдете до страданията, викате към Господа, искате
да
види, колко много страдате.
Хората знаят това нещо в обикновения живот, додето се простират техните търговски отношения на взимане и даване.
Любовта е мястото, отдето започва животът, знанието и свободата.
Защо и при радостите и при скърбите, при красотата и грозотата в живота не се обръщате към Бога с благодарност за всичко, което ви е дал?
Щом дойдат до психическия, до идейния живот, тази математика спира, и те се намират пред една област, наречена ”terra incognita.”
Този живот, това знание и тази свобода имат начало, нямат край.
Защо не носите и страданията, както носите радостите?
В това седи, именно, великото и красивото в живота.
При това положение, ние не можем
да
разглеждаме физическия живот отделно от общия.
– Дай тази любов на мене, аз ще се справя с нея.
Дали ще говорим за физически, за сърдечен, или за умствен живот, това са части на един и същ живот – на Божествения живот.
– А, не я давам.
Как и защо е създаден светът?
– Така е, но за нас не е важно само това, което Бог знае; за нас е важно
да
знаем, че Бог е създал света, но
да
знаем, как е създаден светът, върху какви закони е построен и как
да
спазваме тези закони.
– Създаването на света има дълбок вътрешен замисъл.
Хората създават свои закони, свои разбирания и теории и се мъчат
да
подчинят природата на своите закони и теории.
Бог знае, защо е създал небето, земята, планетите, както и цялата вселена.
От хиляди години насам човечеството се отклонило, вследствие на което всички хора и до днес още продължават
да
правят същите погрешки, каквито са правили техните предшественици, деди и прадеди.
– Какво трябва
да
се прави сега?
Днес те не могат
да
се ползват от нея.
Йоан Кръстител казваше: Ще
си
гледаш работата, ще
си
уреждаш нещата, но и на бедни ще даваш.
– Всички хора трябва
да
се върнат назад,
да
дойдат до мястото на своето отклонение и
да
поемат правия път, от който са се отклонили.
Един ден, когато заслужат това, Бог ще ги остави свободно
да
се разхождат из вселената,
да
я изучават.
Христос казва: ”Продай всичкото
си
имане, раздай го на сиромасите и ела, та ме последвай!
Съвременните хора са дошли вече до края на пропастта, и ако направят още една крачка, ще се намерят в пропастта, в гъстата материя, отдето мъчно могат
да
излязат.
Всички хора имат нужда от развлечения: светски и религиозни, учени и прости, майки и бащи.
” Когато втори път дойде на земята Христос няма
да
позволи на поетите и писателите
да
пишат за любовта с желязно перо.
Който пише за любовта, той трябва
да
има на разположения златно перо.
Ето защо, всички разумни сили, които ръководят човечеството, спират го там, и казват, че трябва
да
се покае.
Всички светове, които виждаме, са създадени за развлечение на малките Божии чада.
– Покаянието подразбира човек
да
престане
да
върши онова, което води към пропастта.
”Той е реченият от пророка Исайя.” Време е вече в душите на всички
да
стане преврат,
да
просветнат лицата ви,
да
станете едно с Христа, едно с Бога.
Ако не престане
да
върши това нещо, той е осъден
да
изгуби живота
си
.
Човек трябва
да
пътува по световете, за
да
разбере реда и порядъка, който съществува в различните светове,
да
разбере вътрешното съдържание на живота.
За
да
се постигне това, необходимо е всеки за
себе
си
да
разреши въпросите на живота.
Може ли след това
да
се нарече умен човек онзи, който не мисли право и изгубва живота
си
?
Като изучи всички светове, човек ще познае Божествения свят – главата на вселената.
Ако един българин разреши тези въпроси за
себе
си
, едновременно с това той е разрешил и за целия български народ.
Няма по-красиво, по-велико нещо в света от главата.
Достатъчно е българите
да
имат един представител само в конгреса на ангелите и светиите, за
да
бъде свършена работата на целия български народ.
– Две предположения могат
да
се направят: или че реченият от пророка Исайя е Йоан Кръстител, или че е Христос.
Външно погледнато на въпроса, може
да
се говори, че реченият е или Йоан Кръстител, или Христос, но вътрешно погледнато, не може
да
се говори така. Защо?
Духовният свят, това са неговите дробове, неговото сърце, което пулсира и движи кръвта, а физическият, материалният свят е човешкият стомах.
Човек трябва
да
яде по три пъти на ден, за
да
помни, че живее във физическия свят.
Когато се изправите пред Божия съд, Христос няма
да
ви защитава, нито
да
ви препоръчва за праведни, но ще каже: Господи, когато този човек вършеше престъпления, и аз бях там.
Йоан кръщаваше с вода, а Христос – с огън.
Той трябва
да
диша по 20 пъти на минута,
да
знае, че живее в духовния свят.
Затова, дай само половината от наказанието на него, а другата половина дай на мене.
Когато дохождаше някой при Йоана, той му казваше: Понеже не
си
достатъчно измит, т.е.
Най-после, той трябва
да
мисли непреривно,
да
знае, че живее в Божествения свят.
Понеже обича Сина
си
, Бог поглежда ту към престъпника, ту към Сина
си
и казва: Хайде, от мене
да
замине!
не
си
кръстен, както трябва, ще се кръстиш от мене с вода.
Следователно, човек трябва
да
знае, че живее едновременно в трите свята.
По никой начин Христос не може
да
направи грешника праведен.
Добро нещо е човек
да
се измие с вода, но когато болният се измие с вода, а болестта му остане в него, измит ли е той, както трябва?
Когато великият живот влезе в нас и внесе в душите ни радост и веселие, това значи, че сме минали през животворната вода, кръстили сме се в нея и сме оживели.
Това е новото разбиране, което всеки човек трябва
да
има.
– Човек не може
да
вярва в някого, ако не го обича.
Казано е в Писанието за Христа: ”И Той понесе греховете на хората.” – Това е награда за Неговото свидетелство.
– Не мога
да
Го любя, ако не е излязъл от Бога.
Човечеството съдържа всички възможности на отделния човек, но той трябва
да
работи,
да
даде възможност на всичко, което е вложено в него,
да
се прояви, и тогава
да
познае
себе
си
,
да
познае и цялото човечество.
Щом са излезли от Бога, те имат един и същ баща, имат нещо общо помежду
си
.
Сега,
да
се върнем към Божественото, което представя идеал в живота на човека.
За
да
проникне Божията любов между хората, те трябва
да
са свързани с един общ елемент – с Христовия Дух, с Христовата кръв.
Ако искате
да
вървите в правия път,
да
напредвате, всеки ден трябва
да
придавате по нещо ново в живота
си
.
Казано е в Писанието: ”Който има Духа Христов в
себе
си
, той ще бъде спасен.
Както всяка капка вода се стреми
да
се върне в морето, отдето е излязла, така и всяка душа се стреми
да
се върне към Бога, отдето е излязла.
Обаче, за
да
видите, че от тази семка, именно, излиза ябълката, трябва
да
посадите семката в земята,
да
израсте от нея дърво,
да
даде плод.
Който няма този Дух в
себе
си
, той няма
да
бъде спасен.” Христос каза на учениците
си
: ”Ако не ядете плътта ми, и не пиете кръвта ми, нямате живот в
себе
си
.” Като чуха тези думи, учениците Христови се съблазниха.
В бъдеще вие ще разполагате с билет за всички планети, за всички слънца и системи.
Семката е съдържала в
себе
си
всички възможности,
да
се развие от нея ябълка.
С това Христос искаше
да
каже: ”Ако не приемете думите ми по дух, нямате живот в
себе
си
.” С други думи казано: Ако не дадете място на Божественото, вие нямате живот в
себе
си
.
Но сега, каквото
да
се говори, съвременните хора не могат
да
се ползват от такива билети.
Семката съдържа в
себе
си
онази динамическа сила, от която може
да
произлезе ябълката.
Наистина, Божественото осмисля всичко.
2.
Спорни въпроси
,
ООК
, София, 10.4.1929г.,
Днес всички хора спорят все за малки работи, дали бобът е осолен или безсолен.
Достатъчно е
да
се опита бобът, за
да
се реши спорът.
Всъщност, правилно е
да
се готви или безсолно, или с малко сол.
И после, според вкуса
си
, всеки ще
си
тури толкова сол, колкото му е нужно.
Всеки човек може
да
направи тази погрешка,
да
забрави
да
тури сол в боба.
Като варил боб, покрай него минала една красива мома, която той проследил.
Като се върнал, той продължил
да
вари боба, но забравил, че не е турил сол.
Така само той разбрал погрешката на приятеля
си
и
си
казал: Навярно и край него е минала красива мома, която отклонила вниманието му.
Моралистите ще кажат: Трябва ли светия
да
се увлича,
да
гледа красиви моми?
Ако красивата мома става причина
да
не се осоли боба, но
да
осоли светиите, т. е.
да
просвети умовете им, заслужава
да
се увлече човек в нея.
Преди
да
видят красивата мома, светиите са мислили, че могат
да
помагат на хората, когато са далеч от тях.
Обаче, като видели красивата мома, те разбрали, че за
да
помагат на хората,
да
им покажат, как
да
живеят правилно, трябва
да
отидат между тях.
След това те напуснали гората и отишли
да
живеят между хората.
Красивата мома внесла в тях нов потик, ново разбиране на живота.
До това време те гледали на живота по особен начин.
Като видели красивата мома, те разбрали, че човек може
да
живее добър, чист живот и всред хората.
По този начин, именно, може
да
им се помага повече, отколкото ако стоите далеч от тях.
Веднъж физическият свят съществува, човек не трябва
да
го отбягва.
Животът на земята е училище, през което всеки неизбежно трябва
да
мине.
— Като греши, ще изправя погрешките
си
и ще се учи.
— Че забравят
да
осолят боба и хляба, с който се хранят.
Докато е на земята, човек се нуждае от сол, но всеки ще туря повече или по-малко, според вкуса
си
.
Замине ли на другия свет, човек не се нуждае от никаква сол.
Следователно, като е дошъл на земята, човек трябва
да
се занимава не само с външните, но и с вътрешните процеси на живота.
Запример, в който дом влезете, ще видите, че всички хора говорят за чистотата, като първо условие на живота.
Външната чистота трябва
да
води човека към вътрешна чистота.
Ако е въпрос за външна чистота, рибите първи са дали образец за тази чистота.
Какъв въпрос са разрешили те, сами ще
си
отговорите.
Като разумно същество, човек трябва
да
се ползва от въпросите, които рибите, птиците и млекопитаещите са разрешили външно и
да
отиде по-нататък,
да
ги разреши вътрешно.
Той не трябва
да
го разрешава нито като рибите, нито като птиците, нито като млекопитаещите, нито като ангелите.
Човек трябва
да
разреши въпроса по свой начин.
Ще кажете, че за
да
разрешите въпроса за любовта, трябва
да
постигнете съвършенство.
— Не, за
да
се усъвършенства, човек преди всичко трябва
да
люби.
За
да
постигне желанията
си
, човек трябва
да
люби.
Велика, мощна сила е любовта.
Любовта е в състояние
да
подигне и падналия човек,
да
го направи силен, здрав и
да
го застави
да
учи.
Една млада мома боледувала 12 години от някаква болест.
Лекарите нямали никаква надежда в нейното излекуване.
Един ден тя видяла един млад, красив момък, който така я погледнал, че събудил живот в нея.
Тя станала моментално от леглото
си
и започнала бавно
да
пристъпва.
Тя започнала
да
се облича добре и
да
излиза навън
да
се разхожда.
Кое й дало сила
да
прави това?
Тя постоянно го носела в ума
си
.
Това показва, че само любовта е в състояние
да
свърже човека с живите сили на природата, с красивото и великото в света и
да
вдъхне желание в него
да
живее.
Това, което освобождава човека от болезнените му състояния, е любовта.
И тъй, любовта не е нищо друго, освен живата, разумна природа.
В този смисъл, всеки трябва
да
обича,
да
люби, но никога
да
не излага любовта на позор.
Обичайте, любете, без
да
се стеснявате, но никога не излагайте любовта на позор.
Наистина, когато се вглъби в
себе
си
, човек престава
да
се интересува от външния свет, от предметите, които го обикалят.
Казано е в Писанието: „Не хвърляйте бисерите
си
на свинете!
Това не значи, че той е прекъснал връзката
си
с външния свят.
Щом съзнанието му е будно, той не може
да
бъде далеч от външния свят.
Никой няма право
да
критикува пътищата на любовта.
Щом любовта внася живот и свобода в човека, тя трябва
да
се приеме с уважение.
Той е ту радостен, ту скърбен; ту гладен, ту сит; ту доволен, ту недоволен.
Всичко това произтича от факта, че човек иска повече неща, отколкото му са нужни.
Вследствие на това, той носи излишен товар.
От какво се нуждае ученикът?
— От перо, мастилница, буквар и торба, в която
да
туря хляб, тетрадка и книга, от която ще учи.
Книгата представя паметта или ума, с който той
си
служи
да
прави връзка между явленията, които наблюдава и изучава.
Като не разбират смисъла на живота, хората се стремят единствено към уреждане на своите работи.
Те не знаят, че ако човек мисли
да
нареди своите работи, никога няма
да
постигне това свое желание.
Иска ли
да
уреди живота
си
, човек трябва
да
го урежда с оглед на общото благо, с живота на другите хора.
Истинска любов е онази, която събужда в човека благородни чувства и светли мисли.
При това положение, като урежда своя живот, той ще съдейства за уреждане живота и на своите ближни.
Любов, която не събужда в човека потик към добро, нито благородни чувства и светли мисли, е любов на човешкия егоизъм, на користолюбието в човека.
Като учи, човек помага и на ближните
си
да
учат.
Човек не трябва
да
допуща нито една користолюбива мисъл, нито едно користолюбиво чувство в
себе
си
.
В пътя на развитието
си
, човек се натъква на закона на обмяната.
Ние виждаме този закон и в живота: един човек се качва, друг слиза; един печели, друг губи; един дава, друг взима; един учи, друг преподава.
Користолюбието ограничава човека и създава кармически отношения между него и ближните му.
Този закон подразбира вечно движение и смяна на явленията: който се е качил, той започва
да
слиза; който е слязъл, той започва
да
се качва.
Този закон уравновесява силите в природата.
Значи, по необходимост, човек ще се натъква на кармически отношения от миналото
си
и, ако не може правилно
да
ги реши, ще страда.
Който не разбира закона за обмяната, той изпада в недоволство и започва
да
страда.
За
да
не страда, за
да
ликвидира правилно с кармата
си
, човек трябва
да
приложи в живота
си
закона на любовта.
Любовта гледа еднакво на млади и стари, на бедни и богати, на учени и прости.
Всички живи същества са недоволни.
За нея всички хора са млади и богати.
Вълкът е недоволен, че не е могъл
да
открадне една овца от кошарата,
да
се нахрани.
Те са млади, защото могат
да
работят и учат, а богати, защото истинското богатство се крие вътре в човека.
Лисицата е недоволна, че не е могла
да
си
открадне една кокошка от курника на селянина.
От гледището на любовта, всички хора са учени, понеже истинското знание е написано в самия човек.
Недоволство съществува навсякъде в живота, но то не разрешава въпросите.
Достатъчно е човек
да
дигне завесата на забравата, за
да
си
спомни всичко, което е учил в далечното минало.
Всички хора, които са дошли на земята
да
се учат, имат слаби страни.
Този, когото обичате, не трябва
да
знае, какви чувства имате към него.
Слабостите не трябва
да
смущават ученика.
Ще му давате от
себе
си
, без той
да
подозира, отде иде тази благодат.
Който иска
да
напредва, той трябва
да
бъде свободен.
Правете добро, без
да
говорите за него.
Какво ще кажат хората за него, това не трябва
да
го смущава.
Доброто трябва
да
бъде импулс на човешката душа,
да
радва човека, но
да
знае, че Бог в него прави доброто, а не той сам.
Бог дава еднакво и на праведни, и на грешни, както слънцето еднакво изпраща светлината и топлината
си
на всички живи същества.
За
да
не те критикуват хората, говори малко, но смислено.
Разликата между всички същества седи в пътя, по който те вървят.
В пет минути човек може
да
каже много нещо.
На човека се позволява
да
говори най-много от 5 — 15 минути.
Любовта примирява всички противоречия.
Не може ли в 15 минути
да
изкаже същественото, и часове няма
да
му стигнат.
Тя разрешава всички мъчнотии.
Днес еволюцията на човека е съкратена, вследствие на което той трябва
да
пести времето и енергията
си
.
Казано е: „Любовта не дири своето право.“ В този смисъл, тя дава, без
да
очаква нещо.
— Защо
да
бягам?
Често най-малката причина може
да
предизвика големи последствия.
Понякога кибритената клечка може
да
произведе голям пожар.
Ако река
да
ти обяснявам, ще пострадаш.
Който живее според законите на любовта, той никога не може
да
пострада.
Ти
си
на бойното поле, дето всеки момент прехвъркват куршумите.
Безсмъртието е свързано с чистотата, със свободата и със светлината.
Иска ли
да
оправи работите
си
, ученикът трябва
да
учи.
— Ама не мога
да
уча.
— Не можеш
да
учиш, защото умът ти е раздвоен.
— Кога ученикът не може
да
учи?
— Когато носи в ума
си
мисълта за полици, които трябва
да
плаща.
Тази мисъл е динамическа сила, която смущава ученика.
Ще кажете, че човек не трябва
да
се смущава.
Ще кажете, че човек трябва
да
се владее.
Добре е
да
се владее, но как ще постигне това?
Ще кажете, че човек може лесно
да
се справи с неприятеля
си
.
Лесно е
да
повалиш слабия, но какво ще правиш със силния?
Ако неприятелят ти е силен, как ще го повалиш?
Хората не успяват в живота
си
, защото се занимават с неразрешими въпроси.
Запример, те разискват върху въпроса, защо съществуват страдания, защо животът не е пълен с радости.
Един ден тези въпроси ще се разрешат, но днес не могат.
Скръбта иде, без
да
я очаквате.
Както виждате, животът е пълен с изненади.
И тъй, за
да
разбере въпроса за страданията и радостите, човек трябва
да
има права, трезва мисъл.
Дойде ли до своето страдание, човек трябва
да
разгледа страданията на всички живи същества и
да
види, на кое място е неговото страдание.
Ако е на опашката, той трябва
да
свърже главата на страданието с опашката му и
да
образува един кръг.
Щом започне
да
се върти около този кръг, човек е разрешил вече въпроса за страданията и скърбите в живота.
Кръгът показва, че страданията, скърбите и мъчнотиите в живота се разрешават само с любов.
Ако млад, 30 годишен човек дължи няколко хиляди лева на някой банкер, но не може
да
ги плати, той ще разреши въпроса само с любов.
Докато младият момък не залюби дъщерята на банкера и не я носи в ума
си
, работите му никога няма
да
се наредят.
Следователно, докато човек не обикне Бога, работите му няма
да
се наредят.
Докато човек не носи една светла идея в ума
си
, животът му не може
да
се подобри.
Да
любиш,
да
бъдеш добър, това е най-голямото изкуство в живота.
Когато изпитва нещата, любовта
си
служи с чувствителни везни.
Ако не му достига само един грам, той веднага се намира далеч от любовта.
— Не, един грам представя голяма динамическа сила.
Когато цигуларят нагласява цигулката
си
, той трябва
да
я нагласи точно, ни по-високо, ни по-низко.
В музиката има един основен тон, по който се нагласяват всички инструменти.
Не знае ли тия основни тонове, не може ли правилно
да
ги взима, той не може и правилно
да
постъпва.
Който взима правилно тоновете на живота, той всякога е радостен , независимо от това, дали работите му вървят или не вървят добре.
Това значи,
да
владее човек изкуството на живеене.
Лесно е
да
прави човек добро, когато има средства, когато е богат.
Обаче,
да
прави човек добро, когато няма средства, това значи,
да
има идея в
себе
си
.
Да
учи човек под някакъв външен натиск, това още не значи любознателност.
Истински любознателен човек е този, който по свое желание учи и преодолява всички препятствия и мъчнотии.
За
да
отиде на училище, детето не трябва
да
чака
да
се стовари върху гърба му тоягата на бащата или на майката.
Преди
да
са станали бащата и майката от сън, детето трябва
да
се е приготвило за училище.
Майката и бащата трябва
да
се радват, че имат прилежен син.
Следователно, като ученици, вие трябва
да
бъдете прилежни.
Каквато мъчнотия и
да
се представи на пътя ви, вие трябва
да
я решите правилно.
Мъчнотиите, препятствията, болестите, страданията, това са задачи за ученика.
Ако не сте ученици и заболеете от ставен ревматизъм, запример, вие ще търсите лекар
да
ви помогне.
Обаче, ученикът не търси никакъв лекар.
Като заболее от ставен ревматизъм, той трябва
да
научи езика му и
да
се разговаря с него, докато го изпъди вън от организма
си
.
Ще ви се види чудно, как е възможно човек
да
говори с ревматизма.
Когато ревматизмът започне
да
стяга ту крака, ту ръката на човека, трябва
да
знаете, че това е неговият език.
Разбере ли човек езика му и започне
да
му отговаря, те стават приятели.
Щом ревматизмът се смекчи, това показва, че той се готви
да
напусне своя приятел.
Когато сам се лекува, човек придобива увереност в
себе
си
, в своите сили.
Остави ли се на лекар, той отдава всичко на него и постепенно губи вяра в своите сили.
Болестите не са нищо друго, освен задачи, които трябва правилно
да
се решават.
Не се ли решават, както трябва, тогава идат истинските болести, които мъчно вече се лекуват.
Всички бодежи, всички болезнени състояния на човека научно се обясняват с неправилно разпределяне на енергиите в неговия организъм.
Колкото по-лесно и правилно човек се справя с болезнените
си
състояния, толкова по-дълбоко е проникнал в смисъла на живота.
Не може ли
да
се справи с тях, той се натъква на големи противоречия в живота
си
.
Болестите, от които съвременните хора страдат, биват три вида: физически, т. е.
С други думи казано, болестите могат
да
засягат твърдата, течната и динамическата, нервна материя на човешкия организъм.
Съвременната медицина не разполага още с методи, чрез които окончателно
да
лекува болестите.
Който има тази наука, и той може
да
си
каже: Стани и ходи!
Това е формула, с която човек може
да
преодолява всички мъчнотии и изпитания.
Говори ли на разумността в
себе
си
, човек може
да
стане,
да
ходи и
да
постигне всички добри и благородни желания.
В това отношение, човек трябва
да
прави ред опити.
Намери ли се в известна мъчнотия, като болния, който лежал 38 години при къпалнята, той трябва
да
си
каже: Стани и ходи!
След това ще дойдат
да
го питат: Кой те излекува?
Дали ще вярвате в това, или не, то е друг въпрос.
Обаче, има неща, които не могат
да
се доказват по физически начин.
Те се доказват от резултатите, които виждаме на лице.
Колкото повече съзнанието на човека забогатява с опитности, толкова повече и вярата му се усилва.
Иска ли
да
оправи работите
си
, човек трябва
да
бъде весел.
— Може ли човек всякога
да
бъде весел?
Като ставате сутрин, мислете за живота в неговата целокупност, за живота на всички хора, които са минали преди вас и днес се намират някъде, дето също продължават
да
работят и
да
учат.
И те са имали скърби и страдания, които са разрешавали по някакъв начин.
Всяка задача, дадена на ученика, може
да
се разреши.
Не поставяйте срок за разрешаване на задачите
си
.
Когато работите съзнателно, вие ще решавате задачите
си
правилно.
Има задачи, които човек трябва
да
реши още в този живот.
Има задачи, които ще реши в друг живот.
Обаче, кога и как ще реши задачите
си
, това не трябва
да
го смущава.
Ако имате приятел, който е завършил развитието
си
на земята и заминава за друга някоя планета, трябва ли
да
съжалявате, че не е останал при вас?
— Някога ще го видиш, но за
да
постигнеш това, трябва
да
се стремиш към него.
Той трябва
да
остане в съзнанието ти като идея, към която
да
насочиш мисълта
си
.
Като не разбират законите на живота, хората спорят върху постъпките
си
, защо някой постъпил така, а не иначе.
Двама светии живели заедно в една гора, дето изучавали законите на природата.
Те взаимно
си
услужвали: един ден работил единият; на другия ден — вторият.
Понеже бил зает, светията забравил
да
тури сол, но мислил, че поставил.
Като започнали
да
ядат, вторият светия казал: Бобът е безсолен.
—
Да
, но моят език казва, че не е солен.
Когато казваме, някога ще се оправят работите, разбираме в някое друго прераждане.
(втори вариант)
Ние трябва
да
виждаме нещата, които другите хора не виждат.
(втори вариант)
В друго прераждане, във второ, трето.
(втори вариант)
По това
да
се отличаваме.
(втори вариант)
Има някои работи, след като се прераждаш хиляди пъти, ще се оправят работите в съвсем други живот.
(втори вариант)
Когато казват, че в тия хора има нещо,
да
е в съждението, в онова разбиране.
(втори вариант)
Да
допуснем, че ти имаш работа с едно същество, което е завършило своята еволюция, замине на друга система.
(втори вариант)
Ние трябва
да
идем крачка напред по-надалеч.
(втори вариант)
Искаш ти
да
го видиш, имаш ти една мярка вътрешна.
(втори вариант)
Ти, като разграждаш, разграждаш, защо трябва
да
умреш?
(втори вариант)
Туй същество няма
да
остане заради тебе, ти ще се повдигнеш, ще го търсиш, идея ще бъде заради тебе.
(втори вариант)
Разгражда се тялото.
(втори вариант)
Ще ти дадат друго.
(втори вариант)
Оцапал
си
една дреха, Господ ще ти даде друга.
(втори вариант)
Те живели в пустинята, шетали
си
сами, яденето било боб.
(втори вариант)
Щом се оцапаш, ти ще се съблечеш, трябва
да
облечеш друга, докато се научиш
да
пазиш чиста дрехата
си
.
(втори вариант)
Когато се научиш
да
пазиш чисти дрехите
си
, ще научиш закона за безсмъртието.
(втори вариант)
Единият светия, като мислил как
да
се спаси светът, турил боба и
да
тури и в хляба сол, и в боба.
(втори вариант)
Трябва
да
знаете, че от чистотата има един живот, който не подозирате.
(втори вариант)
Седнали двамата, виждат хляба опечен и боба сварен.
(втори вариант)
Казва: "Как
да
обичаме?
(втори вариант)
Онзи казва: "Не
си
турил сол." Казва: "Как?
(втори вариант)
" Хората не са били в областта на любовта,
да
знаят какво нещо е истинска любов.
(втори вариант)
Възможно
да
се изменил твоят вкус.
(втори вариант)
Сега трябва
да
се стремите към ония вътрешни схващания.
(втори вариант)
Аз мисля, че турих сол и в хляба, и в боба." Казва: "Ти мислиш, че
си
турил сол, но моят език казва, че не
си
турил." Ще кажете, много дребна работа.
(втори вариант)
Онзи мисли: "Виждам аз, че иска
да
ме обвини."
(втори вариант)
Че не е турил сол, трябваше този светия, трябваше
да
си
тури сол.
(втори вариант)
Някой път, когато човек се вглъби в
себе
си
, не се интересува от външния свят, той разсъждава в душата
си
, мирът е някъде извън.
(втори вариант)
В готварството готвачът не е длъжен
да
туря сол.
(втори вариант)
То е традиция
да
се туря сол.
(втори вариант)
Но първоначално, когато се образувала кухнята, на готвача не се позволявало
да
тури сол в яденето.
(втори вариант)
физическият живот е, ако сега
си
радостен, следующия път ще бъдеш скръбен.
(втори вариант)
Този първият светия върви по традицията, че готвачът трябва
да
туря сол.
(втори вариант)
Или едно състояние - нито ти е приятно, нито ти е неприятно, седиш, не знаеш какво
да
правиш.
(втори вариант)
В другия няма традиция, казва -
да
си
туря сол.
(втори вариант)
Не
си
гладен, не
си
жаден, усещаш, че ти липсва нещо.
(втори вариант)
Когато ученикът дойде или онзи, който иска
да
върви в пътя, той трябва
да
е свободен от ненужен багаж.
(втори вариант)
Според сегашната традиция той трябва
да
тури сол, но при това винаги, когато турям, малко трябва
да
турям, понеже малкото сол лесно се разрешава, но на многото сол мъчно е.
(втори вариант)
Торба му трябва
да
си
носи хляба и книгата, каквото вижда,
да
запише.
(втори вариант)
Между всички тия работи, които вижда и преживява, трябва
да
направи една връзка вътрешна.
(втори вариант)
Ние сега се спираме и казваме: "
Да
си
уредим живота." То е наше схващане.
(втори вариант)
Как се урежда животът?
(втори вариант)
Закон е, когато ти уреждаш своя живот, ти уреждаш живота на другите.
(втори вариант)
Минават десет години, той не може
да
разреши тази задача, защо така
да
му каже.
(втори вариант)
Обаче другият се молил, казва: "Господи, покажи ми един начин
да
изправя тази работа." Той мисли, че е турил.
(втори вариант)
Казва: "Ако не съм турил, покажи ми тази работа как
да
изправя." Един ден останал той
да
готви.
(втори вариант)
Обаче, случва се, че като сядат
да
ядат, виждат, и хлябът не е осолен, виждат, че и бобът не е осолен.
(втори вариант)
Пък той таман наготвил,
да
тури солта, минава през гората много красива мома, че като погледнал, забравил.
(втори вариант)
Запример ние се изолираме, взимаме предвид нашето страдание, недоволни сме, но така не се разрешава въпросът.
(втори вариант)
Той оставил солта, отишъл
да
гледа накъде отишла.
(втори вариант)
В дадения случай не
си
само ти недоволен.
(втори вариант)
И мечки, и вълци, и лисици, и буболечки, и птички, и те са недоволни.
(втори вариант)
Някой тигър, някой лъв - всички те имат съзнание, недоволни са, ще се събере цяла плеяда същества - все сте недоволни.
(втори вариант)
Искате
да
постигнете нещо, но не можете, недоволни сте.
(втори вариант)
Аз носех солта, но мина една мома много красива, видях накъде отиде, увлякох се.
(втори вариант)
Вълкът ходи в някоя кошара, гонили го кучета, искал
да
задигне някоя овца и освен че не задигнал, но са го закърпили.
(втори вариант)
Лисицата ходила при някой курник, тук погледнала
да
хване някоя кокошка, там погледнала, но са я закърпили.
(втори вариант)
Сега моралистите ще кажат - защо той трябваше
да
се увлече, защо
да
ходи подир тази мома.
(втори вариант)
Или какво лошо има, че забравил
да
осоли хляба и боба.
(втори вариант)
Значи, когато красивата мома мине, не се осолява хлябът и бобът, но човек се осолява.
(втори вариант)
След това, като се осолили, двамата светии отишли
да
работят между хората.
(втори вариант)
Вече не готвили хляб и боб, но отишли
да
работят в света.
(втори вариант)
Тази мома, като мина, тя даде подтик и те отишли в света
да
учат хората как
да
живеят.
(втори вариант)
Ако известна идея мене ми даде подтик нов, не бъди дребнав.
(втори вариант)
Вие седите тук и вие се притеснявате, ако говорите, другите ученици ще те критикуват, не може
да
го кажете, както трябва.
(втори вариант)
Ако аз ида, че плача пред Бога, че минала тази мома, че не се осолил бобът и хлябът, питам, как ще погледне Господ на всички мои сълзи?
(втори вариант)
Сега всичките ученици трябва
да
бъдат свободни.
(втори вариант)
Искам
да
ви наведа на примера.
(втори вариант)
Онзи, който става
да
говори, няма какво, няма какво много
да
говори.
(втори вариант)
Ако ти не може в пет минути
да
кажеш една съществена мисъл.
(втори вариант)
Отпосле дошла тази традиция
да
се туря сол в хляба.
(втори вариант)
За
да
бъде умът свободен, трябва
да
се освободите от много грижи и ненужни мисли, неправилни мисли.
(втори вариант)
Сега нямаме много, всичко набързо става.
(втори вариант)
Ще
си
туриш сол, малко трябва.
(втори вариант)
На небето аз никога не може
да
осоля.
(втори вариант)
Всеки сам ще
си
тури.
(втори вариант)
Има един вътрешен процес, с който сега трябва
да
се занимаваме.
(втори вариант)
Ела, защото имам
да
ви дам хубава баница, ябълки.
(втори вариант)
Човек трябва
да
бъде чист.
(втори вариант)
Мислено другото
да
стане.
(втори вариант)
В чиста вода живеят рибите.
(втори вариант)
Не може
да
учиш, понеже умът е раздвоен.
(втори вариант)
Щом се раздвои умът, не може
да
учиш.
(втори вариант)
Ние, когато дойде
да
разрешим въпроса за чистотата, се повръщаме
да
видим как са го разрешили външно рибите, и тогава вътрешно
да
го разрешим.
(втори вариант)
Представете
си
, че вие сте ученик, имате
да
плащате три полици по десет хиляди лева.
(втори вариант)
Щом речеш
да
учиш, полиците излязат.
(втори вариант)
Тия десет хиляди работят, те са динамическа сила, смущават.
(втори вариант)
Както и
да
е, те са свързани с известни космически процеси.
(втори вариант)
Ако някой иска модел за дрехи, трябва
да
го вземе от птиците.
(втори вариант)
Казвам, ти мятал ли
си
го?
(втори вариант)
Сега човек минава ред процеси - всички тия процеси на рибите, на птиците, на млекопитающите.
(втори вариант)
Аз ще ви оставя сега за млекопитающите вие
да
мислите.
(втори вариант)
Като речеш
да
го мяташ, и той те мята.
(втори вариант)
Най- после ще ви запитам какъв е кардиналният въпрос, който трябва
да
разрешим ние.
(втори вариант)
Ние разрешаваме сега кардиналния въпрос на любовта, разрешаваме любовта не тъй, както ангелите са я разрешили, ние трябва
да
разрешим нашия живот.
(втори вариант)
Въпросът за любовта, туй, което всичко прониква, то се ограничава, но въпросът за любовта не сме го разрешили.
(втори вариант)
Всичките усилия, които правим, са хубави, но не сме намерили един правилен метод, с който
да
разрешим.
(втори вариант)
Това, което намираме, е процес на самоусъвършенстване, но човек не може
да
се самоусъвършенства в живота.
(втори вариант)
Никой не може
да
служи, докато той не люби.
(втори вариант)
Докато не любиш, и в никоя област на живота не може
да
успееш.
(втори вариант)
Ще дойде един ден
да
се разреши.
(втори вариант)
Сега психологически даже най-напредналият човек - внеси едно побуждение на любовта в душата на този човек - умът ще сe събуди, ще започне
да
учи и силен ще стане, и здрав ще стане.
(втори вариант)
Аз
да
ви наведа и друг пример.
(втори вариант)
Защо трябва
да
скърбим в света?
(втори вариант)
Ще дойде един ден
да
се разреши.
(втори вариант)
Един ден иде вкъщи един млад момък, поглежда я, и тя го поглежда, поусмихват се, нищо не
си
казват, но тази болна мома се влюбва в него.
(втори вариант)
Този момък само като я поглежда, тя става.
(втори вариант)
Ти я очакваш
да
дойде след два деня, но тя дошла два деня по-рано.
(втори вариант)
Тя става и казва: "Аз може
да
ходя."
Да
го изтълкувам правилно: аз може
да
ходя, както той ходи.
(втори вариант)
Чакаш радостта
да
дойде по-рано, но закъсняла.
(втори вариант)
Значи той е свързан с ония живи сили, с хубавото, красивото.
(втори вариант)
Та най-първо човек ще
си
създаде вътрешно една трезва мисъл.
(втори вариант)
Това, което в даден случай повдига човека от едно болезнено състояние, то е законът на любовта.
(втори вариант)
В дадения случай,
да
кажем, ти страдаш.
(втори вариант)
Може
да
го наречете закон на живата природа.
(втори вариант)
Ще вземеш страданието на всичките хора, ще разгледаш цялото страдание, защото ти, като страдаш, може
да
си
на опашката.
(втори вариант)
Природата, това е любовта, това е Господ, това е Духът Божи, но това е същината на живота.
(втори вариант)
Твоето страдание може
да
съставлява опашката на редица страдания.
(втори вариант)
Трябва човек
да
обича.
(втори вариант)
Ти ще завършиш тази верига, ще хванеш главата на страданието - ти
си
опашката, ще образуваш един кръг, ще започнеш
да
се въртиш около този кръг, и този кръг ще разреши целия въпрос.
(втори вариант)
Когато обичаш, това трябва
да
бъде свещен закон.
(втори вариант)
Сега казваш: "Как
да
се разреши този въпрос?
(втори вариант)
Да
се срамиш само в едно нещо: не излагай любовта на позор.
(втори вариант)
Да
не те е срам, че обичаш, но
да
те е срам, че излагаш любовта на позор,
да
излагаш свещените работи на позор.
(втори вариант)
Три полици по хиляда лева, то са еднакви величини.
(втори вариант)
Казва: "Не давайте свещените работи на свинете." Любовта ти не трябва
да
позориш.
(втори вариант)
Но
да
допуснем сега, че първите десет хиляди
си
взел, когато
си
бил на десет години, вторите - на двадесет, и третите - когато
си
бил на тридесет години.
(втори вариант)
Единственото нещо, което в тебе не трябва
да
позориш, то е любовта.
(втори вариант)
Научиш ли
да
не позориш любовта, ще дойде мъдростта, истината, всичко това ще дойде отпосле.
(втори вариант)
Та казвате сега:
да
не позориш истината.
(втори вариант)
Ти, докато позориш любовта, не познаваш пътя на мъдростта, не може
да
познаваш и истината.
(втори вариант)
Имаш всичкото добро желание, искаш
да
платиш, не върви.
(втори вариант)
Тридесет години са минали, тридесет години той те чакал, не може
да
го обвиниш.
(втори вариант)
За тази болната мома ще кажат - тя не
си
гледа болестта, тръгнала по любовни работи.
(втори вариант)
Този банкерин има дъщеря, ти
си
млад момък, дъщерята се позасмее малко, ще пише едно писмо, ще му уреди работите.
(втори вариант)
Любовта трябва
да
внесе живот, трябва
да
ни освободи от робство.
(втори вариант)
Като тръгнеш по Божия път, започнеш
да
любиш Бога, работите се уреждат.
(втори вариант)
Ако любовта тебе те освобождава от ония връзки, от ограничения, от грешни състояния, от онова глупаво състояние и даде смисъл на живота, ти
си
намясто.
(втори вариант)
В живота трябва
да
знаете, че не може
да
живееш един живот добър, докато нямаш в ума
си
едно разумно същество.
(втори вариант)
Казвам, всички трябва
да
работите за освобождаването,
да
имате свободни разбирания.
(втори вариант)
Туй трябва
да
го знаете.
(втори вариант)
За някого и за
себе
си
казваш - ти, който
си
на земята, и онзи - те са две същества.
(втори вариант)
Та, ако ние схващаме, тъй както е, понеже дават на любовта друго разрешение, ние мислим, че е много лесно.
(втори вариант)
Този пример вие няма
да
го разправяте на другите.
(втори вариант)
Ако ще го разправяте, няма
да
ви го кажа.
(втори вариант)
Всеки ще го запази за
себе
си
.
(втори вариант)
Ред явления има в живота, които може
да
се обяснят психологически.
(втори вариант)
Благочестив владика между 35-40 години, с брада, свят човек, заради него говорят, че като нашия свят владика няма свят човек в света, много благочестив, благодетелен, кой как минал, целунал ръка, почувствал някаква хубава миризма, всички за владиката говорят.
(втори вариант)
Един ден аз присъствам, гледам този владика, поглеждам откъм лявата страна.
(втори вариант)
От лявата страна седи много красива мома.
(втори вариант)
Един грам е една динамическа сила, един грам е много нещо.
(втори вариант)
Всички хора целуват ръка и една стара баба на седемдесет години стои, той седи, благославя, всички искат
да
му целуват ръка.
(втори вариант)
Той гледа нагоре, но все поглежда към красивата мома, другите не го виждат, аз го виждам, незабелязано подава ръката
си
.
(втори вариант)
Точно трябва
да
бъде - ни повече, ни по-малко.
(втори вариант)
Бабата и тя седи, иска
да
целуне ръка.
(втори вариант)
Вземете един цигулар, той нагласява цигулката
си
точно.
(втори вариант)
Като дойде младата мома, тихо въздъхне, той все нагоре гледа, дава ръка на младата мома.
(втори вариант)
Бабата остава и казва: "
Да
съм млада и аз." Младата мома, като му целуне ръка, мисли, че ще й дaдe нещо, казва, че владиката е свят.
(втори вариант)
Онзи вещият артист ухото му е точно, той нагласява цигулката
си
ни по-високо, ни по-ниско.
(втори вариант)
Има един основен тон, по който нагласяват всичките цигулки.
(втори вариант)
И в живота, ако нямаме основни тонове, няма
да
знаем как
да
постъпим.
(втори вариант)
Това никой не вижда.
(втори вариант)
Сега изкуството на живота е - онзи разумният човек трябва
да
бъде весел.
(втори вариант)
Когато работите вървят и когато работите не вървят,
да
бъдеш радостен.
(втори вариант)
Този владика трябваше
да
се върне,
да
повика,
да
й каже: "Сестра, ти
си
много красива, но
си
в един опасен път." Тя трябваше
да
остане,
да
не бърза.
(втори вариант)
Защото, ако ти правиш добро от имането
си
, то е в реда на нещата.
(втори вариант)
Той има право, но трябва
да
даде първо място на бабата.
(втори вариант)
Но ако правиш добро от нямането
си
, в тебе има идея.
(втори вариант)
От гледището на морала той вече е съгрешил в сърцето
си
.
(втори вариант)
Ако баща ти и майка ти те заставят с остен
да
се учиш, баща ти те наложи, прати те
да
се учиш, майка ти те наложи, прати те
да
се учиш.
(втори вариант)
Той се намира като Адама в рая.
(втори вариант)
След това казваш: "Благодаря, че баща ми ме е бил.
(втори вариант)
Благодаря, че майка ми ме е била." Защото тоягата на майката и тоягата на бащата са го направили човек.
(втори вариант)
Нас ще ни кажат, че трябва
да
бъдем добри.
(втори вариант)
По-добро е в нас
да
имаме един импулс, без
да
чакаме тоягата на бащата и тоягата на майката.
(втори вариант)
Аз отивам много по-далеч.
(втори вариант)
Докато те спят,
да
сме станали и
да
идем на училище.
(втори вариант)
Сега и в ума
си
допущам, че аз съм на негово място, казвам: в постъпката ми има нещо, което куца.
(втори вариант)
Бащата
да
съзнава, че син му е прилежен.
(втори вариант)
Защото това положение, което завзима, никой не го вързал насила.
(втори вариант)
Това са мъчнотии в живота, които трябва
да
разрешаваме.
(втори вариант)
Той, като види красивата мома, него ден
да
благодари на Бога, че видял красивата мома.
(втори вариант)
Да
каже: "Аз искам
да
бъда като нея красив." И от него ден, като види красивата мома, десет пъти повече добрини
да
прави.
(втори вариант)
Ще разрешиш една задача.
(втори вариант)
Не користолюбие
да
се зароди, но едно благородно чувство, че Господ му дал едно благословение.
(втори вариант)
Да
схванем и
да
разберем, аз привеждам.
(втори вариант)
Ако ти не
си
ученик, ще търсиш лекар.
(втори вариант)
Всеки един може
да
го вземе върху
себе
си
.
(втори вариант)
Никакъв лекар не търси, защото, ако търсиш лекар, никакъв учен човек не може
да
станеш.
(втори вариант)
Казва някой: "Аз живея много чист живот." Казвам: като владиката ли поглеждаш?
(втори вариант)
От невидимия свят виждат, другите хора нямат никакъв грях.
(втори вариант)
Този ставен ревматизъм е задача, ще я разрешиш.
(втори вариант)
Ако ти с мисълта
си
този ставен ревматизъм не може
да
го изпъдиш от коляното
си
, ти учен човек не може
да
станеш.
(втори вариант)
Това положение може
да
смени човек.
(втори вариант)
Един ученик, който иска
да
прогресира, от това състояние трябва
да
се пази на осоления боб и осоления хляб.
(втори вариант)
Колцина от вас ще бъдат като красивата мома, която може
да
обърне ума на владиката?
(втори вариант)
Никога не трябва
да
допущаш една користолюбива мисъл
да
я присадят на тебе.
(втори вариант)
Казвате, така ли трябва
да
гледаме?
(втори вариант)
Като дойде, кажи: "Може
да
я присадите на друго място.
(втори вариант)
Аз не се нуждая от нея." Де е лошото?
(втори вариант)
Ще разрешим една задача, ставният ревматизъм.
(втори вариант)
Ако ти може
да
го изпъдиш, ще добиеш една самоувереност, че има сила в тебе.
(втори вариант)
Защото идат кармически.
(втори вариант)
Но ти влез в
себе
си
, като дойде ставният ревматизъм.
(втори вариант)
То е задача.
(втори вариант)
Казва, кармата трябва
да
се носи.
(втори вариант)
Когато ходихме на Мусала, тя имаше ишиас на крака
си
, схванат, казва: "Какво трябва
да
правя, Учителю?
(втори вариант)
Тогава вземете младата мома и направете владика, владиката направете млада мома, бабата ще
си
остане на същото място.
(втори вариант)
Да
се кача на Мусала, ишиас имам." Казвам: "Ще се качиш." "Ами ишиасът?
(втори вариант)
Тогава второто положение: направете красивата мома баба, бабата красива мома.
(втори вариант)
По отношение на тази красивата мома разбираме, баща й е богат, тя е добре облечена, затова е красива.
(втори вариант)
Та има мнозина от нас, които се плашат от болестите
си
.
(втори вариант)
Тази старата баба е осиромашала, майка й умряла, бедна, окъсана ходи, беднотия във всяко едно отношение.
(втори вариант)
Гледам, у мнозина има страх.
(втори вариант)
Когато ние остаряваме и губим своите идеи, то е осиромашаване, духовно осиромашаване.
(втори вариант)
Щом майка ми не умира и баща ми не умира, не мога
да
бъда стар.
(втори вариант)
Стисне те малко, поощипе те то, за
да
ти покаже, че присъства някой в тялото.
(втори вариант)
Защото, какъвто е бащата, такъв ще бъде и синът.
(втори вариант)
Каквато е майката, такъв ще бъде и синът.
(втори вариант)
Сега, любовта трябва
да
бъде едно свещено чувство в нас.
(втори вариант)
Всичките наши недъзи, болести в живота, всичките неприятности в живота, това са затвори.
(втори вариант)
Ти като обичаш, той
да
не подозира, че го любиш.
(втори вариант)
Ще дадеш от
себе
си
, без той
да
знае.
(втори вариант)
Тия болести може
да
бъдат от физически характер в тялото, пък може
да
бъдат и в чувствата или в кръвта, или в жидката материя, или може
да
бъдат в нервната система.
(втори вариант)
Може
да
засягат или мозъка, може
да
засягат мускулите, може
да
засягат кръвообращението, може
да
бъдат в твърдата материя или в кръвта, в състава на кръвта, или пък в динамическата сила, в неговата нервна система.
(втори вариант)
Ти се радвай, че по закона на любовта може
да
направиш добро.
(втори вариант)
Туй трябва
да
бъде импулс.
(втори вариант)
Бог дава еднакво и на праведни, и на грешни еднакво.
(втори вариант)
Съвременната наука няма методи, такива положителни методи
да
изчезне болестта няма.
(втори вариант)
Казвам, ние трябва
да
бъдем тъй, както е Бог спрямо нас.
(втори вариант)
В това отношение Бог, като работи, еднакво гледа, само че Бог ще каже, пътят на тази красивата мома се различава от пътя на владиката.
(втори вариант)
И красивата мома има свой път.
(втори вариант)
Сега нямам нито пет пари в джоба, освен че имам
да
давам тридесет хиляди, но видял съм красива мома, трябва
да
се представя, искам
да
ме види здрав, имам ставен ревматизъм, тогава казвам: "Стани и ходи." Вие ще вземете формата и ще замените, тази красивата мома показва разумното в света.
(втори вариант)
И в тримата има нещо красиво.
(втори вариант)
Вие не
си
представяйте момата на физическото поле.
(втори вариант)
В окултната наука, която е синтез на всички науки, има един метод за примиряване на всички противоречия в живота.
(втори вариант)
Като кажа красива мома, разбирам онзи принцип, който работи, разумното, Божественото в света, което работи.
(втори вариант)
Вие може
да
ги знаете, но при това развитие, което имате, и
да
ви се каже, няма
да
изпълните, защото всички търсите лесния път.
(втори вариант)
Заради него може
да
направя.
(втори вариант)
Даже ако вие сте на мястото на този светия,
да
видите, недоволен сте.
(втори вариант)
Казвам на
себе
си
: "Стани и ходи." Веднага ставам като онзи, който лежа тридесет и осем години, казвам: "Варда-а-а." Казват: "Как оздравя?
(втори вариант)
Ако сте на мястото на владиката, ти виждаш, казваш, не е право.
(втори вариант)
Ако
си
на мястото на владиката, ще направиш туй, няма
да
осолиш боба.
(втори вариант)
" "
Да
, и аз станах." Веднъж видях Христа, казано е: "Послушай." Дали това е Христос, или не, вие може
да
се съмнявате.
(втори вариант)
Казвам, много тънко чувство трябва
да
имате.
(втори вариант)
Но че съм здрав, може
да
ви покажа, че мога
да
ходя спокойно.
(втори вариант)
Не
да
се безпокоите.
(втори вариант)
Дали идвал Христос, то е друг въпрос.
(втори вариант)
Ще се поставиш на мястото на красивата мома, на мястото на старата баба.
(втори вариант)
Дали вие вярвате, то е друго, но факт имам.
(втори вариант)
Някои неща има, които ние не може
да
докажем.
(втори вариант)
Че аз, като видя старата баба,
да
се зарадвам.
(втори вариант)
Трябва
да
има един резултат в нас, в съзнанието.
(втори вариант)
Като видя младата мома,
да
се зарадвам.
(втори вариант)
Трябва забогатяване на съзнанието, весел трябва
да
бъде човек.
(втори вариант)
Аз заради
себе
си
да
се зарадвам едновременно.
(втори вариант)
Казва, може ли
да
бъде човек весел.
(втори вариант)
Защото, ако тази мома целуне ръката на този владика, в дадения случай ще се поквари и оттам насетне тази мома ще се поквари.
(втори вариант)
Може
да
бъде весел човек всякога.
(втори вариант)
Като целуне ръка, може четири-пет поколения
да
водят един много разгулен живот.
(втори вариант)
Този владика ще й става син, ще й става дъщеря.
(втори вариант)
Тя казва: "Защо Господ ми даде това?
(втори вариант)
Малките причини дават големи последствия.
(втори вариант)
Кибритената клечка някой път произвежда много големи пакости.
(втори вариант)
Ако искате
да
имате един възвишен идеал, ако туй считате за морал, което всички хора считат, то не е морал.
(втори вариант)
3.
Истинска опора
,
МОК
, София, 12.4.1929г.,
– Не
си
свободен.
Външно можеш
да
бъдеш свободен, но не и вътрешно.
А от него се изисква външна и вътрешна свобода, т.е.
делата
да
отговарят на убеждението му.
Ще кажете, че се нуждаете от знание.
Но ако не може
да
го приложи при самовъзпитанието, знанието е безпредметно.
Какъв смисъл има
да
давате на пияницата пари?
И тъй, пазете връзката
си
с Бога, като истинска опора на живота.
Скъсате ли тази връзка, всичко ще загубите.
Има два вида привличане: частично и общо или колективно.
Казваме, че човек се привлича от земята, благодарение на земното притегляне.
Значи, материалният човек е свързан със земята, а духовният – със слънцето, което символизира Бога.
Чрез съзнанието
си
той е свързан с Бога.
Мнозина се оплакват, че не могат
да
се освободят от влиянието на този или онзи човек.
Защо не могат
да
се освободят?
И мухата не може
да
се освободи от паяка, когато попадне в неговата паяжина.
Следователно, ако искате
да
се освободите от мисълта на човека, в чиято паяжина сте попаднали, скъсайте нишките й.
– С хубавите
си
плодове.
При това, вие не се спирате пред коя и
да
е страна на дървото, но на онази, дето плодовете са най-красиви и зрели.
Важно е, че земята привлича човека и той може
да
се ползва от нейната материя, от всички нейни сили.
Въпреки това, той не може
да
се ползува изцяло от нея.
За
да
се ползува от всичките сили на земята, човек трябва
да
я изучава като живо същество.
Да
се върнем към основната идея, към връзката на човека със земята.
За
да
не скъса нишката
си
с астралния и Божествения свят преждевременно, човек трябва
да
се изучава всестранно и във физическо, и в духовно отношение.
Затова е казано: “Познай
себе
си
!
” Не се ли познава, човек изпада в заблуждения.
Съществуват два вида заблуждения: едни, при които човек се подценява, и други, при които се надценява.
Човек изпада в заблуждение, когато не може
да
реши правилно мъчнотиите и изкушенията
си
.
Обидите, противоречията, на които се натъквате, са изкушения и мъчнотии, с които трябва
да
се справите.
Как ще се справите с обидата?
– Ще се повдигнете в съзнанието
си
,
да
не ви засегне.
Работете върху
себе
си
съзнателно, за
да
се справите с мъчнотиите
си
и
да
придобиете практически резултати.
Ако не работите върху
себе
си
, нищо няма
да
придобиете.
Като работи, ученикът развива мозъчните
си
центрове, проявява способностите
си
и лесно решава своите задачи.
Един от въпросите, който спъва мнозина, е въпросът за съществуването на Бога.
Ако връзката ви с Бога е силна, никакви съмнения и колебания няма
да
ви смущават.
Човек трябва
да
има такова убеждение, което
да
издържа на всички сътресения.
Каквито разтърсвания
да
има, физически или душевни, връзката му с Бога трябва
да
бъде канара, опора на неговия живот.
Скъса ли се тази връзка, човек излиза от своята орбита, от орбитата на слънчевата система и отива в друга система.
Не е лесно
да
влезе човек в друга система,
да
прави нови връзки,
да
създава нови отношения.
Това е все едно,
да
скъсате приятелските отношения с някого и
да
създадете нови.
Най- силни приятелски връзки са онези, които съществуват от детинство.
Не е позволено
да
се пренася дърво от едно място на друго.
Колкото повече се пренася, толкова повече губи силата
си
.
Това е все едно
да
режете косата
си
, без
да
знаете, какво представят космите.
Жената, като магнетична натура, носи дълга коса, понеже магнетизмът върви по дълги, криви линии.
Мъжът, като електричен, носи къса коса.
Електричеството се движи по къси, прави линии.
От това гледище, хората трябва
да
знаят кога и колко
да
режат косите
си
.
Космите са израз на известни сили, които действат в организма.
Ако преодолява магнетизмът, жена се създава; ако преодолява електричеството, мъж се създава.
Изобщо, при създаването на един организъм става преместване или придвижване на клетките.
С една дума, всичко в природата е в движение.
Земята се движи в пространството, а заедно с нея се движат всички живи същества.
Обаче, и човек, сам за
себе
си
, се движи в някакво пространство.
Промените, които стават на земята, не се дължат толкова на слънцето, колкото на движението на слънчевата система в космичното пространство.
Казвам: Човек е дошъл на земята и трябва
да
живее,
да
се изучава,
да
познава своето естество.
Не е достатъчно
да
разбирате само отношенията
си
към земята; трябва
да
разбирате и отношенията
си
към слънцето, защото животът иде от него.
Правилно е Слънцето
да
има господстващо влияние върху човека.
С други думи казано: Много идеи вълнуват човека, но една трябва
да
има господство в него.
Тя трябва
да
заема в умствения му свят такова място, каквото Слънцето в слънчевата система.
Ако засилите тази връзка, неврастенията ще изчезне.
Като ученици на Великата школа, вие се интересувате от окултните науки, специално от астрология, за
да
се опознавате.
Трябва
да
изучавате психоастрологията, т.е.
Да
се възпитава човек, това значи,
да
се подчинява на великите Божии закони, не от страх, а от съзнание, както планетите се подчиняват.
На Слънцето, на Земята, на всички планети е казано
да
се движат и те се движат.
И на човека е казано
да
се движи.
Кажат ли ви
да
излезете вън, трябва
да
излезете.
Учителят казва на ученика
да
излезе и той излиза.
Който не е минал през разумния страх, не може
да
бъде мъдър.
Всички познават страха, но има разлика между разумния и неестествения страх.
Когато влезе в разумния свят, човек трябва
да
разбира законите му и
да
се съобразява с тях.
Ти стоиш на релсите на една линия и философстваш, без
да
забележиш, че зад тебе иде трен.
Каква дума трябва
да
ти кажа, за
да
те предпазя от опасността, която те очаква?
Щом съм вън от релсите, ще ти кажа: Ела!
Мога
да
ти кажа още: Излез!
Думата “ела” има отношение към приятел; “излез” означава начало на нещо, а “влез” – създаване на връзка.
Казано е, че истината освобождава човека.
Който не излиза, не може
да
бъде свободен.
Който не влиза, не може
да
образува правилни връзки.
Значи, излизането и влизането трябва
да
се разглеждат като съзнателни, разумни процеси.
Каквото правите, всичко трябва
да
бъде разумно.
Не можете ли
да
постъпите така, по-добре мълчете.
– Свободен съм
да
правя каквото искам.
4.
И огорчи се в сърцето си
,
НБ
, София, 14.4.1929г.,
Красивата мома никога не се жени, а младата мома се жени.
Ако красивата мома се ожени, ще изгуби красотата
си
.
Сега желая на всички следното: когато кажете някоя лоша дума,
да
излезе мехур на езика ви. Защо?
В това отношение красивата мома представя неопределена величина.
– За
да
се благословите.
Бог е дал голямо богатство на красивата мома и на красивия момък, заради което те не трябва
да
се женят, нито служба
да
търсят.
Те трябва
да
ходят между хората,
да
ги учат, как
да
живеят.
Когато кажете някоя добра дума, мед и мляко
да
потече от езика ви.
Турците казват: Благословение е
да
гледаш красив човек.
Когато види красив човек, болният трябва
да
стане от леглото
си
и
да
излезе вън, но вече здрав, ободрен, с нови сили за живот.
Когато отива на черкова, красивият човек трябва
да
се моли и
да
благодари на Бога за богатството, което му е дал.
Привилегия е за човека
да
бъде красив.
Под думите ”красива мома и красив момък” разбирам всички дарби, вложени в човека, които той трябва
да
разработва.
Красивият човек не трябва
да
ходи при един, или при друг
да
иска нещо.
Търси, иска нещо, само онзи, който се жени.
Който е надарен, той трябва само
да
работи,
да
развива своите дарби.
В един от примерите
си
говорих за свещеника, за младата мома и за старата баба.
Свещеникът, младата мома и старата баба са три величини, три символа, които трябва
да
се разбират.
от Битие: ”И разкая се Господ, защото направи человека на земята, и огорчи се в сърцето
си
.”
Да
бъдеш свещеник, това значи
да
ореш,
да
сееш и
да
жънеш, т.е.
да
обработваш това, което е вложено в тебе.
от Посланието към Ефесяните: ”Не пред очи само
да
работите като человекоугодници, но като раби Христови изпълнявайте от душа волята Божия.”
Старата баба не подразбира прегърбената баба, но онази 80-годишна баба, която ходи изправена, стройна и готова на всекиго съвет
да
даде.
Между всички явления в света, както и в природата, съществува известен паралел, известно съотношение.
Тя носи в
себе
си
мъдростта.
Дали хората забелязват това съотношение, то е друг въпрос, но съществува такова съотношение.
Изобщо, стар човек е този, който е събрал вече в хамбара
си
това, което е посял и ожънал и се радва на плодовете
си
.
В зависимост от това съотношение, сегашният живот на хората е резултат на тяхното минало, а бъдещият живот ще се яви като резултат на настоящия.
И сега на всички казвам: Бъдете красиви като младата мома!
Пред очите на светията, който е завършил своето развитие, всички страдания, мъчнотии и противоречия, които преживяват хората днес, са ясни, както казват, като бял ден; За онзи, който има очи и вижда ясно, те са като бял ден; за онзи, който няма очи, те са като черен, тъмен ден.
Той вижда и разбира връзката между всички явления.
Ако между младата мома и старата баба възниква спор, нито младата мома е красива, нито старата баба е мъдра.
Някои от явленията са важни, като верую, общо за всички живи същества.
Когато влезе в църквата и започне
да
се моли, свещеникът забравя всичко около
себе
си
, забравя света.
Когато влезе в църква, младата мома се очиства и почива.
Общото верую за всички е, че и хората, и животните, и растенията се хранят, пият вода и дишат.
Понеже по цели дни ходи между хората
да
ги учи
да
живеят правилно, тя понася техните грехове и нечистотии, вследствие на което влизането и в църква е почивка, чистене.
Чрез храната, чрез водата и чрез въздуха се втича животът във всички същества по лицето на земята.
Когато влезе в църква, старата баба благодари на Бога за всичко, което и е дадено.
В общото верую за всички живи същества влиза топлината и светлината, в малък или в голям размер.
Следователно, дръжте в ума
си
тези три величини и кажете: Искам
да
бъда красив като младата мома, която помага на хората без
да
мисли за женитба.
Също така всички живи същества усещат болка, страдание и радост.
Искам
да
бъда просветен като свещеника, който знае
да
оре,
да
сее,
да
жъне, т.е.
Всички живи същества страдат и се радват.
да
обработва своя капитал.
В общото верую, което изпълняват, всички същества
си
приличат.
Искам
да
бъда като старата баба, която се радва на плодовете
си
, и пред която млади и стари отстъпват.
Щом имате тези величини в
себе
си
, вие ще можете
да
работите правилно и ще имате добри резултати.
Съвременните хора живеят в големи недоразумения и неразбирания помежду
си
. Защо?
В скръбта съществата
си
приличат, стават еднообразни.
– Защото нямат тези три величини в
себе
си
.
В еднообразието хората погрозняват, в разнообразието красиви стават.
Всеки иска другите хора
да
мислят като него,
да
имат еднакви разбирания.
И тъй, разнообразието, различието създава основа за красотата.
Ако не обича разнообразието и не се стреми към него, човек не може
да
бъде красив.
Ако светът може
да
се поправи по този начин, именно, като се заставят всички хора
да
мислят еднакво, пръв Бог може
да
направи това.
Колкото по-разнообразен е вътре в
себе
си
, толкова по-красив става.
Не е този начинът, по който светът може
да
се поправи.
В ума и в сърцето на човека трябва
да
има разнообразие, но не дяволии, както българинът се изразява.
Който е създал света, той лесно може
да
го поправи, но има причини, за които не го поправя.
Дяволиите показват, че умът или сърцето на човека са
обсебени
.
Той е вързан, впрегнат като вол, и на главата
си
има юлар.
– Нали се казва, че Бог е всесилен.
Човек се стреми към свободата, за
да
придобие радостта; щом придобие радостта, той ще придобие щастието.
”И огорчи се в сърцето
си
.” Господ се огорчи и хората се огорчават.
– Като знаеш
да
философстваш толкова много, защо ти не оправиш своя свят?
Ти
си
недоволен от положението
си
, искаш
да
живееш богато,
да
получаваш голяма заплата и т.н.
– Това е лесна работа, от тебе зависи
да
подобриш положението
си
.
Който е недоволен от материалното
си
положение, нека се опита
да
яде по-малко,
да
икономисва от средствата
си
.
За човека е важно
да
прилага учението първо към
себе
си
, а после към другите.
Щом е недоволен от нещо,
да
потърси някакъв метод
да
превърне недоволството
си
в доволство.
Бог не мисли за
себе
си
, а хората мислят главно за
себе
си
.
И огорчи се в сърцето
си
.” – Този стих се отнася до ония хора, които са изчезнали вече.
Докато живеят в еднообразието, хората не могат
да
се обновят, нито
да
се подмладят.
Еднообразието не носи нищо ново.
Обаче, те трябва
да
изучават еднакво и еднообразието, и разнообразието.
Като види, че някой греши, или прави престъпления, Господ казва: Доведете този човек при мене
да
видя, защо греши.
Колкото
да
се възмущава от скърбите и страданията, колкото и
да
протестира, човек не може
да
се освободи от тях.
Приятно е на Бога
да
види човек, който греши.
И колкото
да
се стреми към радостите и
да
ги очаква, той трябва
да
знае, че те не идват преждевременно.
Щом го види, Бог се заема
да
му помогне.
Човек може
да
бъде винаги здрав, весел и радостен, но само след като разбере и изучи законите на еднообразието и разнообразието.
– Нали Господ дава радостите?
Пръв дяволът се е повдигнал против Господа.
– Господ дава радостите, но на кого?
Той е първият черен човек, който се е възбунтувал против Господа.
Той е първият червен човек, който се е възбунтувал против Господа.
Той е първият жълт човек, който се е възбунтувал против Господа.
Той е първият бял човек, който се е възбунтувал против Господа.
Като видял това, Бог решил
да
накаже дявола, чрез огън – държал го хиляда години на огън.
Ако майките са умни и знаят, как
да
постъпят със своите палави, непослушни деца, Господ ли няма
да
знае, как
да
постъпва с хората?
Дяволът казал: Колкото
да
ме държите в огъня, пак няма
да
се уплаша.
”И разкая се Господ, защото направи человека на земята.” – Защо се разкая Господ, няма
да
изнасям причините.
След това Бог го поставил на огън
да
прекара там още две-три хиляди години, но дяволът пак не се уплашил от огъня.
Господ започнал
да
мисли, какво друго наказание
да
наложи на дявола.
–
Да
се задава такъв въпрос, то е все едно
да
се пита, защо човек се храни, защо диша, защо спи, защо мисли, чувства, действа и т.н.
Като видял, че хората ядат, Той решил
да
лиши дявола от хляб, затова го държал известно време гладен.
Много въпроси могат още
да
се задават, но както и
да
се отговори на въпросите, с това светът нито ще се изправи, нито ще се пресъздаде, нито ще се разруши.
От глад дяволът толкова изнемощял, толкова отслабнал, че едва се държал на краката
си
.
Само гладът е в състояние
да
ме победи.
Някой пита, защо трябва
да
живее добре.
Съвременните хора и до днес още продължават
да
вървят по пътя на дявола и като него, от огън не се боят, от ножове, пушки, саби, топове – не се боят, но от глад се боят.
– Ще живееш добре, за
да
си
изясниш някои въпроси.
Те отварят войни помежду
си
, избиват се, раняват се, но не се страхуват.
Щом
си
изясниш някои въпроси правилно, ти ще подобриш живота
си
в смисъл, че ще го измениш.
Дойде ли до хляба, рече ли някой
да
го отнеме, те веднага скачат на крака и казват: Без хляб не може
да
се живее!
Когато някой се отегчи от радостта, иска
да
измени живота
си
.
Щом е така, Бог е решил
да
възпита хората чрез глад.
Тогава той кани скръбта в дома
си
с девет бъклици.
Хлябът е символ на човешкото верую.
Вярно е, че без хляб не може, но всеки трябва
да
яде токова хляб, колкото му е нужно за деня.
Вярно е, че без въздух и вода не може, но всеки трябва
да
приеме толкова вода и въздух, колкото му е потребно за деня.
Вярно е, че без светлина и топлина не може, но всеки трябва
да
възприеме в
себе
си
толкова топлина и светлина.
Ако каните радостта с осем бъклици
да
ви посети, тя ще каже: Този човек не е достоен за мене.
Щом и изпратите девет бъклици, тя намира, че той е достоен вече
да
го посети.
Щом приемете тези елементи в
себе
си
, благодарете за тях.
Ще кажете, че скръбта и радостта са сериозни работи, щом трябва
да
дойдат само при покана с девет бъклици.
Преведете тези символи, приложете ги в живота
си
и ще придобиете истинското верую, близо до истината.
–
Да
, сериозна работа са те, но въпреки това няма същество в света, което
да
не ги познава.
НАГОРЕ