НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
348
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
348
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Даде плод
,
НБ
, София, 3.3.1929г.,
Слънцето има своя определена орбита на движение; доброто, правдата, интелигентността, също така, имат своя определена орбита на движение.
Най-голямата, най-широката орбита, която включва всички вселени в света, е Любовта.
Работете два часа и
си
починете.
През време на почивката, обиколете нивата, попейте
си
малко, помолете се на Бога,
да
благослови труда ви.
Какво ни интересува нас, че едно семе паднало на добра почва и дало плод стократно?
Той е метод, по който любовта може
да
се прояви.
Ако разгледаме този стих буквално, ние почти не се интересуваме, какво става с растенията.
Ако един час пише стихове, два часа трябва
да
се моли, защото, той е отговорен за своите произведения.
Когато обичате някой човек, при всички промени, които стават с него, вие трябва
да
бъдете благосклонни към този човек, както слънцето е неизменно в пътя на своето движение; то всякога изгрява от изток и залязва на запад.
Те ще въздействат върху хората, а това въздействие трябва
да
бъде добро.
Обаче, всяко съзнание, което не се интересува от процесите, които стават в живота и природата, е състояние на безсъзнателен или полусъзнателен живот.
При това, той ще носи тази отговорност, не само в един живот.
Много светски, учени и религиозни хора живеят ден за ден и казват:
Да
мине времето, че каквото ще
да
става!
Няколко прераждания наред, той ще носи последствията на своите мисли, които е изпратил в пространството.
Други хора, пък, живеят с мечти и желания,
да
имат повече парички,
да
имат къщи, хубави и топли дрехи,
да
имат какво
да
ядат и пият,
да
имат добри приятели, с които
да
си
поживеят, както Бог дал.
Тази отговорност ще го преследва и на земята, и на небето, докато се научи
да
пише, както трябва.
Затова, Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в
себе
си
".
Има хора, които, откак се родят, докато умрат, все щастието търсят, но щастието не дохожда.
Значи, мислите, чувствата и постъпките на човека ще му бъдат негов собствен товар. Кога?
В тази почва човек трябва
да
се посади,
да
изникне отново,
да
придобие нов живот.
Други хора пък, макар и
да
са богати, здрави, вярват в нещастието и казват: Какво ли нещастие ще ни сполети!
Днес сме здрави, но утре можем
да
се разболеем.
Всеки сам ще опита доброто, което е правил, както всеки сам опитва хляба, който е месил.
С тях не може
да
се влезе в новите условия.
Днес имаме приятели, но утре можем
да
ги изгубим.
И когато лекарят препоръчва лекарства на болните, той предварително трябва
да
ги е опитал,
да
знае тяхното действие върху организма.
Старото носи смърт, а човешката душа се стреми към безсмъртие.
Първата категория хора нямат нищо, но все очакват
да
получат, отнякъде, нещо.
Преди
да
се пусне хлябът в продажба, хлебарят, пръв, трябва
да
го е опитал.
Втората категория хора всичко имат, но все очакват, че ще ги сполети някакво нещастие и ще изгубят всичко.
Преди
да
продава стоките
си
, бакалинът, пръв, трябва
да
ги е опитал.
Мислите ли, че знанието и вярата, които сега имате, са в сила
да
ви спасят?
Ако е въпрос за вяра, за интелигентност, за сила, и ангелите, и херувимите, и серафимите имат вяра, интелигентност и сила; но грамадна е разликата между вярата, интелигентността и силата на хората и тези, на високо напредналите, светли същества.
Мнозина мислят, че са силни, но могат ли, със своята сила,
да
пренесат този салон, например, в Америка, или на друго място?
Те са повече сиромаси, но не в обикновения смисъл на думата „сиромаси".
Не е въпросът, така
да
се прояви силата на човека, но всеки трябва
да
се запита, где може
да
приложи силата
си
и какви резултати ще придобие.
Те са щедри хора и без
да
имат пари, във въображението
си
, правят черкви, училища, раздават пари на бедните и т.н.
Не е нужно
да
местите салона, но
себе
си
преместете, от по-лоши в по-добри условия.
Втората категория хора са песимисти.
Те са богати, но вързали са богатството
си
„в девет възела", както българите казват и никому нищо не дават.
Те казват: Парите не трябва
да
се раздават без сметка.
Ние сме ги печелили с труд, с усилия.
За
да
дойде Словото Божие във вас, вие трябва
да
пречистите кръвта
си
, а затова трябва малко
да
ядете,
да
не преяждате.
– Аз мога
да
ви покажа само направлението, посоката към този път, но не и
да
ви заведа.
Голямо изкуство е, човек
да
знае, как и колко
да
яде.
Вие сами трябва
да
влезете в този път.
Оптимистът обръща всичко на добро, а песимистът и под вола търси теле.
От хиляди години насам, хората ядат, но още не са научили това изкуство.
И Христос, на времето
си
, е казал на учениците
си
, че много още има
да
им говори, но сега не може.
Като счупи стомната
си
, оптимистът казва: Няма нищо, всичко е за добро.
След Него други ще дойдат, които ще говорят на човечеството.
Те искат
да
станат добри; и като не постигат резултати, казват: Няма
да
я бъде тази работа.
И сегашните хора не са още готови,
да
чуят всичко онова, което има
да
им се говори.
Песимистът казва: Какво добро можеш
да
очакваш, когато счупиш стомната
си
?
Когато казват за нещо, че няма
да
го бъде, аз имам предвид, че те говорят за семето, което е паднало на пътя, между камъните, или в тръните.
Новата епоха, която иде, носи по-добри условия за разбиране и за приложение.
Обаче, семето, което е паднало на добрата почва, ще го бъде - то ще израсте и ще даде плод стократно.
Казвам: човек трябва
да
изучава закона на различаването,
да
различава доброто и злото в
себе
си
, като две страни на своето естество, които нямат нищо общо със самия човек.
Песимистът казва: Съжалявам за маслото.
Той трябва
да
различава всяка мисъл, всяко желание, което се проявява в него, от какво съзнание се диктува – от по-високо, или по-низко от неговото.
Работете съзнателно, за
да
можете, с двата крака едновременно,
да
влезете в Царството Божке, в новата епоха.
Можа поне на някой беден
да
се даде.
Следователно, ако се поддаде на по-низкото съзнание, човек непременно ще сгреши; ако се поддаде на по-високото съзнание, той ще направи някакво добро.
Кучето изяло хляба, оптимистът казва: Много добре стана, че кучето
си
хапна хлебец.
"А едно падна на добрата почва и даде плод стократно".
Песимистът пък съжалява за хляба, който кучето изяло.
Например, ставате сутрин рано и казвате: Искам
да
се помоля.
Човек трябва
да
познава почвата, върху която ще разработва своето съзнание.
Да
не беше изяло кучето този хляб, можа
да
се даде на някой беден.
Не се минават пет минути, вие казвате: Не искам сега
да
се моля, още повече, че бързам и трябва
да
отида на работа.
Каква трябва
да
бъде тази почва?
Само в такива случаи, песимистът става щедър и
си
спомня за сиромасите.
Тя трябва
да
бъде добра, за
да
може съзнанието на човека
да
се развива правилно и
да
даде плод стократно.
Понякога и оптимистът, и песимистът се поставят на големи изпитания: оптимистът очаква щастието, но то не дохожда; песимистът очаква нещастието, но и то не дохожда.
Иначе, той ще бъде постоянно в съмнение: дали върви в правия път, не трябва ли
да
си
поживее, както всички хора и т.н.
Добре е, понякога, човек
да
бъде оптимист, а понякога - песимист. Защо?
Човек трябва
да
се поддава на съветите на онова съзнание, което седи по-високо от него.
Човек, с такова съзнание е без основа, без почва в живота
си
.
Защото, като се счупи шишето с маслото, песимистът става щедър, започва
да
мисли за сиромасите; сърцето му се отваря и той става оптимист.
Който има добра основа, той може
да
живее добре, при всички условия на живота, между всички хора.
Оптимистът пък, макар
да
не съжалява, че маслото се разляло, все пак започва
да
вижда, че има причини в него, които пречат на щастието
да
дойде.
Само върху такава основа може
да
се гради бъдещето.
Тогава той започва
да
разсъждава по-дълбоко.
Едно трябва
да
имате предвид: ако слушате съзнанието, което седи по-низко от вас, ще се изгубите в него; ако слушате съзнанието, което седи по-високо от вас, ще познаете
себе
си
и ще влезете във връзка с Бога.
Тогава, всеки човек ще бъде камък от голямата Божествена сграда, която сега се създава.
„А едно падна на добрата земя и даде плод стократно".
Сега, аз желая Божественото съзнание, което иде в света,
да
ви намери готови,
да
станете зидари в новата епоха.
Следователно, всяко съзнание, което съдейства на човека,
да
се съедини с Първичната Причина, е добро.
Ако не можете
да
влезете в новата епоха, безполезно е
да
се говори за добрата почва.
Според съвременният човек, добрите условия подразбират здраве, богатство, щастие – много дадени величини.
Всяко съзнание, което противодейства на човека,
да
се свърже с Първичната Причина, е зло.
Като придобиете добрата почва, ще намерите доброто семе – Словото Божие, което ще даде плод стократно.
Според философията на някой съвременни учени, казва се, че в живота е дадено само едно нещо.
Значи, тяхната философия започва от едно дадено.
Всяко нещо, което отдалечава човека от Първичната Причина; което съкращава живота му и внася в него ред нещастия, като разбърква мислите и чувствата му; огрубява го; прави го болен, нервен и недоволен - е зло.
И тогава, ще кажете: Едно време бях сляп, но сега виждам; едно време бях нещастен, а сега съм щастлив; едно време бях невежа, а сега зная повече; едно време живях в безлюбие, а сега живея в любовта; едно време бях в тъмнина, а сега ходя в светлина.
Обаче, философията на живота започва с много дадени: хляб трябва – едно дадено; дрехи трябват – второ дадено; пари трябват – трето дадено; здраве трябва – четвърто дадено; щастие – пето дадено и т.н.
Значи, животът изисква много дадени, а не само едно.
Светът не може
да
се оправи с едно дадено.
Среща ви някой и казва: Знаеш ли, какво мога
да
направя?
Ще дойде новата епоха, ще дойде новата светлина, понеже всички се стремите към съвършенство, към свобода.
Когато някой твърди, че върху едно дадено може
да
се съгради цяла философия, това говори, че той не е поставил тази философия на опит.
– Какво можеш
да
направиш?
Сега, отчасти знаем, отчасти мъдруваме, а когато дойде новото време, тогава ще познаем всичко така, както сме познати.
Как може, с едно дадено,
да
се построи цяла философия?
– Ако пожелая, мога
да
те убия.
То е, все едно, с един камък
да
построите цяла къща.
– Не, никой не може
да
посегне върху човека, ако за това не му е дадена власт отгоре.
Вземете един камък и се опитайте
да
построите с него една къща.
Ако Бог не му е позволил, и
да
тегли куршума, целта
си
няма
да
постигне; ръката му ще се вцепени, но и револверът няма
да
хване.
Един православен свещеник, много добър човек, ми разправяше една случка от живота
си
.
Да
разложиш едно дадено на съставните му части, трябва
да
знаеш качествата на това дадено.
Един ден, този свещеник отишъл в близкия, до неговото село, град,
да
получи от митрополията някакви пари и се връщал в селото
си
, дето бил свещеник.
Всяко дадено съдържа в
себе
си
още много дадени.
Понеже трябвало
да
мине през гора, той взел със
себе
си
един турски гавазин,
да
го придружи до селото.
Следователно, когато философите са казали, че могат
да
построят цяла система, само върху едно дадено, те са подразбирали такова дадено, което съдържа в
себе
си
много още дадени.
Турчинът паднал на колене пред свещеника и започнал
да
се моли: Прости ме, папаз ефенди!
Исках
да
те убия, но ето, че и пушката не хваща, не е допуснато отгоре.
Добрите условия са дадени в живота, но даденото не представя човека.
– Внимавай, втори път
да
не правиш такива работи!
За
да
се познае, човек трябва
да
отдели дадените неща от
себе
си
и
да
остане сам, т.е.
– Няма
да
правя подобни опити.
само с Онзи, Който е дал нещата.
Какво ще разбере говедарят, ако цял ден се занимава с дадените говеда на своя господар?
Говедата не искат
да
знаят за своя господар, нито за говедаря, който ги пасе.
Говедата не мязат на господаря
си
, затова не се интересуват от него.
Когато някой касиер се занимава с парите на даден богаташ – милионер, печели ли нещо?
Преди всичко, парите на този милионер не мязат на самия господар.
Парите не съдържат качествата на своя господар.
Той е великото начало, което почива дълбоко в живота и което никой не може
да
измени.
Мислите ли, че съчиненията на някой философ съдържат в
себе
си
душата на този философ?
Не, в съчиненията
си
, този философ разглежда неща, съвършено чужди на своята душа.
Той е добрата почва и който падне върху тази почва, той ще израсте и ще даде плод стократно.
Само при това положение ще има и философия, и наука, и проза, и поезия, и музика – всичко ще има.
Често, хората говорят за интелигентността, за интелекта на човека, а при това, приемат за реални само тия неща, които се виждат.
Интелектът на човека вижда ли се?
В даден случай, интелектът може
да
се види.
Казвате: Достатъчно е, човек
да
повярва в Господа Исуса Христа, за
да
бъде спасен.
Умът на човека вижда ли се?
Вярно е, че този човек трябва
да
повярва в Господа, но и ти трябва
да
повярваш в Него, че ти казва,
да
хвърлиш въжето на давещия, за
да
се спаси.
И той се вижда, но човек трябва
да
знае, как
да
вижда тия неща.
Обаче, с избавянето
си
, той още не е спасен.
Ако някой не вижда интелекта, ума на човека, това не е доказателство, че те не съществуват.
Той излиза, само, от лошите условия, но няма
да
държи въжето постоянно в ръцете
си
.
Сега, въпросът не седи в това, какво виждаме и какво не виждаме, но в условията, при които сме поставени, за всеки даден случай.
Да
повярваш, това е специфично положение, а
да
живееш, в това седи същината на живота.
Следователно, при известни мъчнотии, вярата е само подтик на мисълта,
да
вървиш напред,
да
знаеш, че ще постигнеш това, което желаеш.
Който иска
да
разбере философията на някой учен, той трябва
да
се постави в неговото положение.
Обаче, вярата не може
да
се постави като основа на живота.
С вяра всичко не се постига.
При съграждане на своята философия, всеки учен е имал предвид известни предпоставки, които не е изказал във философията
си
.
Щом прилагате вярата в живота
си
, тя трябва
да
ви скачи с Бога.
Представете
си
, че някой човек се отнася към вас нежно, учтиво, внимателно, посреща ви и ви изпраща добре.
Скачи ли ви веднъж с Бога, тя престава
да
бъде вяра.
Обаче, вие не знаете, какви са съображенията му,
да
се отнася с вас така.
Щом влезете в контакт с Първичната Причина, вярата престава
да
действа.
Друг някой се отнася към вас грубо, жестоко и бързате
да
се произнесете, че е лош човек.
Докато още не сте получили пари от приятеля
си
, вие вярвате, че той ще ги даде.
Щом получите парите от приятеля
си
, има ли нужда
да
вярвате?
И светия
да
е човек, ако ръката му е счупена, ще го боли.
Вярата има смисъл за човека дотогава, докато докосне съзнанието му; докосне ли съзнанието му, тя престава вече, а любовта започва
да
действа.
Ако искате
да
целунете ръката му, той няма
да
даде, ще дръпне ръката
си
настрана.
Който не разбира този закон, той мисли, че може
да
разреши всички въпроси, само чрез вярата.
С мислене само нещата не се уреждат.
Някой мисли, че при всички условия може
да
бъде добър, но като влезе в живота, вижда, че не може
да
издържи.
И тъй, когато казвате, че някой човек е добър или лош, вие не знаете вътрешните подбудителни причини, които го заставят
да
се прояви по един, или по друг начин.
Значи, нито само вярата, нито само доброто са основни принципи, върху които, животът може
да
се постави.
Когато майката кърми детето
си
, от голяма доброта ли върши това?
И най-лошата майка кърми детето
си
.
Друга причина заставя майката
да
кърми детето
си
.
Млякото, което се събира в гърдите на майката, причинява известно напрежение, известна мъка и тя трябва
да
се освободи от излишното мляко.
Представете
си
, че в някой човек се яви желание
да
стане богат, и за
да
постигне това свое желание, той се принуждава, оттук-оттам,
да
пооткрадне нещо, или
да
поизлъже.
Те са чужди идеи, които проникват съзнанието на човека и той, дълго време, трябва
да
работи върху
себе
си
,
да
се освободи от тях.
Затова, когато се говори за някой човек, че е много добър, аз считам, че той е назначен на някаква служба, например, произведен е генерал, и трябва
да
изпълни тази служба.
За тази цел, той трябва
да
разбира чуждите влияния, за
да
може
да
се освободи от тях.
Значи, доброто не е качество на самия човек, но служба, която той трябва
да
изпълни.
Да
ги разбира,
да
се освободи от тях може; но
да
ги унищожи – не може.
Никой не е в състояние
да
унищожи злото.
И тъй, злото и доброто са две дадени величини, необходими за човешкото развитие.
– Еди-кой
си
е разумен човек.
Без злото и доброто, човек не може
да
направи крачка напред.
Без мисъл, човек не може
да
расте и
да
се развива.
Тъй щото, каквито добри черти видя в човека, аз ги замествам с известни служби, които му са дадени
да
изпълни: майор, капитан, поручик, подпоручик и т.н.
Това не значи, че като развива мисълта
си
, човек може
да
стане щастлив.
Вместо щастие, понякога, мисълта може
да
донесе нещастие за човека.
Докато не намерите
себе
си
, докато не изучите своето естество, вие не можете
да
прогресирате.
Соломон е казал: „Който много знае, той много страда".
Човек не е извор; доброто и злото не извират от него, но могат
да
пребъдат в него.
Философски казано, доброто и злото са извън човека, но могат
да
бъдат и в самия човек.
Добрата почва, върху която живеем, трябва
да
се изучава, именно, при сегашните условия.
Обаче, когато ние възприемем едно желание на Бога и го разберем, приложим в живота
си
и извадим от него плод, това добро вече е наше.
Вие трябва
да
анализирате своите мисли,
да
отделите добрите от лошите,
да
останете сами и свободно
да
се проявявате.
В този смисъл, доброто е качество на Бога, но ние сме го възприели и обработили в
себе
си
, както възприемаме и обработваме храната в своя организъм.
Всеки сам трябва
да
направи тази анализа, без
да
разправя на другите, какво прави и какво е постигнал.
Това, което човек не може
да
възприеме и асимилира в
себе
си
, е грях, нечистота, зло.
Значи, човек, едновременно, образува в
себе
си
и добро, и зло.
След това, пред вас се разкрива по-широк курс – прогимназия, гимназия, университет.
Когато организмът асимилира напълно и правилно приетата от него храна, човек се радва.
Вие влизате в живота, работите година-две и казвате: Добре свърших работата
си
.
Когато не може
да
я асимилира, както трябва, той страда и гледа, час по-скоро,
да
се освободи от нея.
Тази храна образува в организма газове, нечистотии, които трябва
да
се отделят навън.
Понякога се случва и обратното: в първо отделение сте били слаб ученик, а във второ отделение – силен.
За
да
бъде добър, докато е на земята, човек трябва
да
яде малко.
Усилията на човека трябва
да
бъдат постоянни; той всякога трябва
да
се стреми - пръв
да
бъде.
Какво се разбира от идеята, че човек трябва
да
се стреми -
да
бъде пръв?
Ако ядете много, вие никога няма
да
се освободите от злото, защото то върви паралелно с яденето.
Това не показва, че храната е причина за злото, но многото ядене създава условия на злото
да
вирее.
Добрата, чистата храна създава условия за доброто, което иде от Бога.
Обаче, в Божествения свят, може
да
се мине от един клас в друг, само с десеторка.
Лошата, нечистата храна създава условия за злото в човека.
Ако
си
получил бележка - девет - не можеш
да
минеш в по-горен клас.
Когато ученикът държи изпит в Божествения свят и отговори на два въпроса добре, а на третия не отговори, той пропада.
При най-малкото колебание в отговорите
си
, ученикът пропада.
– Това означава доброто, което човек възприема и обработва в организма
си
, вследствие на което, организмът му се пречиства, а кръвта придобива ясно-червен цвят.
Там всичко трябва
да
се знае безпогрешно.
При тези условия само, доброто в човека дава плод стократно.
В училищата на земята, ученикът може
да
повтаря един клас - две години, а при специално разрешение – три години.
Плодовете на това семе са възвишените, светли мисли в човека, които имат условия
да
растат и
да
се развиват.
Сега, при самовъзпитанието
си
, човек трябва
да
знае, че доброто може
да
дойде в него, отвън някъде, като добро семе, за което той трябва
да
приготви благоприятни условия, добра почва – своят организъм.
В невидимия свят, ученикът има право
да
повтаря класа, хиляда години наред.
И затова, когато казвате, че човек трябва
да
бъде добър, интелигентен, морален, ще знаете, че само с „трябва" нищо не се постига.
Ако след това не може
да
мине в по-горен клас, дават му почивка, хиляди години, докато дойде новата епоха, в която той ще влезе и започне отново първо отделение.
И мъжът казва на жена
си
: Жена, трябва
да
омесиш хляб!
В невидимия свят, учителите са крайно взискателни: хиляда години ще държат ученика в първо отделение, докато го научат, както трябва.
Защото: нощви няма, брашно няма, сол няма, дърва няма,
да
се накладе огън – нищо няма.
Някой ученик работил много, приготвил се добре и мисли, че всичко знае и не могат
да
го скъсат, но остава изненадан, когато пропадне на изпита.
– Аз трябва
да
бъда добър.
Няма по-красиво състояние за ученика от това,
да
се яви на изпит в невидимия свят.
– За
да
бъдеш добър, трябват нощви, брашно, сол, гореща вода, огън.
Сега, всички трябва
да
се готвят, защото, за всеки едного ще дойде денят, когато трябва
да
се яви на изпит, пред тази велика комисия.
Като съедините всички тия елементи, вие ще омесите доброто, ще го опечете и ще го сложите на масата, всички
да
хапнат от него.
Преведете на съвременен език, какво означават нощвите, брашното, солта, водата, огъня, за
да
разберете, какво природата иска
да
ви каже.
Вие цял ще потреперите пред погледа на тия светли старци, които ви чакат,
да
отговорите на зададените от тях въпроси.
Ако не разбирате езика на природата, завинаги ще останете невежи.
Те ви поглеждат и
си
казват:
Да
видим сега, дали този млад човек е достоен за това знание.
И философите още не са се научили
да
превеждат езика на природата.
От създаването на света, досега, са се явили много преводчици на природата, но ще дойде ден, когато Бог ще извика всички тия преводчици – философи, учени, проповедници – и ще ги постави на изпит, като накара всеки едного
да
създаде един свят, според своята философия, според своите знания и проповеди.
Когато видят, че някой иска
да
мине повърхностно, както е било на земята, тогава те са строги.
За тази цел, невидимият свят ще изпрати велика комисия, която
да
присъства на този изпит.
Всички учени, философи, проповедници, музиканти, художници ще бъдат поставени на този изпит.
Тези почтени старци са прозорливи, виждат всички скрити неща в учениците.
Нищо не може
да
избегне от очите им.
Много от вас са били видни философи, учени, писатели; някои са били владици, патриарси, с жезли в ръце; други са били жреци, с корони на глави; някои пък, са били царе и царици.
Казвам: който търси истината, той трябва
да
бъде смел, безстрашлив.
Днес, обаче, сте взели една, привидно скромна, форма и незавидно положение, но сте запазили съзнанието
си
за величието, което сте били.
Затова е казано: „Страхливите няма
да
влязат в Царството Божие".
В каквото положение и
да
се намирате днес, няма
да
избегнете изпита.
Ще кажете, че искате
да
служите на Бога.
Какво мислите сега, как сте решили
да
живеете, това е за днес.
Дадено е свобода на човека,
да
избере или едното, или другото.
Като дойде време
да
плаща, той дава само лихвите, а майката на парите оставя за по-благоприятни времена.
Избере ли първото, той трябва
да
говори истината, каквато е всъщност.
Да
, но банкерът следи за майката на парите, а длъжникът гледа,
да
плати лихвите само.
Съзнателният живот може
да
се разбере, само по закона на справедливостта, а не по закона на любовта.
В първата глава на Битието, Моисей пише за създаването на човека: „Взе Бог пръст, направи от нея човек, вдъхна в ноздрите му дихание, и той стана жива душа".
Значи, животът, живото в човека, което седи далеч от неговия интелект, от неговите добродетели, от качествата на неговото сърце, които го смущават, това е истинският човек.
А докато се усъвършенства, той ще се намира под закона на правдата.
Сега, хората се намират под закона на вечната правда, която е безпощадна, строга, но не и жестока.
Който мисли за
себе
си
, че е добър, умен, учен или прост, той е генерал, полковник или на друга някаква служба.
В правдата няма лицеприятие.
Когато някой напише нещо и мисли, че е много хубаво, много умно, той трябва
да
знае, че други пък ще намерят, в какво неговата работа е глупава.
Когато се натъкнете на правдата, тя няма
да
ви пита, защо сте направили известна погрешка, но ще ви пита, какъв начин сте намерили,
да
я изправите и дали, изобщо, сте готови,
да
я изправите.
В този смисъл, погрешките не са нищо друго, освен възможности за човека,
да
прояви своята разумност.
Сега, като разглеждаме разбиранията на съвременните хора за живота, намираме, че в тях има голяма несъобразност.
Например, някой обича
да
послъгва.
Всички хора поддържат мисълта, че трябва
да
живеят добре.
Той трябва
да
намери начин,
да
изправи този лош навик.
Питат го: Гладен ли
си
?
Значи, докато не разбере Божиите закони, докато не постъпва съобразно тях, човек никога не може
да
разбере вътрешния смисъл на живота.
Три деня е пътувал и то, без парче хляб в торбата
си
.
Щом го питат, щом го канят
да
яде, той трябва
да
бъде искрен,
да
каже: Три деня пътувах, но нямах пари
да
си
купя хляб, затова съм гладен.
Същото може
да
се каже и за хората; има нещо светло, хубаво в техните мисли и чувства и те считат, че това е присъствието на Бога в тях, но не е така.
Имаш ли с какво
да
се преоблечеш?
Казвате: Нали човек е създаден по образ и подобие Божие?
Наистина, човек е създаден
да
бъде образ и подобие на Бога, но още не е такъв.
Скоро, даже, се преоблякох.
Той има стремеж
да
бъде подобен на Бога, но още не е такъв.
Да
имаш стремеж -
да
си
добър човек, е едно нещо; а
да
си
добър, това е друго нещо.
За
да
живее добре, човек трябва
да
е минал през живота на растенията, на животните; после, той трябва
да
е минал през моралния живот,
да
различава доброто от злото и най-после, той трябва
да
е влязъл в Божествения живот.
Кое е по-добре:
да
се нахраниш, или
да
ходиш гладен?
Да
облечеш чиста риза, или
да
ходиш с нечиста риза?
По-добре е
да
си
нахранен,
да
си
преоблечен.
2.
Първата буква
,
ООК
, София, 6.3.1929г.,
Запример, хората често страдат от хрема и не могат
да
си
помогнат.
Чистата кръв е в състояние
да
се справи с всички болести.
Тя не позволява
да
се развиват в нея никакви бацили.
Трептенията на чистата кръв са толкова силни, че всички бактерии отскачат от нея.
Може ли
да
има прах на тъпан, който постоянно се удря?
Напуснете ли тъпана, престанете ли
да
го удряте, прахът веднага се натрупва върху него.
Хората искат
да
бъдат кротки.
Да
бъдеш кротък, това не значи,
да
престанеш
да
биеш тъпана
си
.
И като спи даже, кроткият трябва
да
бие тъпана
си
, но музикално.
— Няма ли
да
се повреди тъпанът, като се бие непрекъснато?
— Колкото повече биете тъпана
си
, толкова повече той се развива.
Човек трябва непрестанно
да
мисли,
да
се пази от нечистотиите, от примесите в живота, които могат
да
покварят неговата кръв.
Да
мисли човек право, това значи
да
владее граматиката добре,
да
знае къде
да
поставя думите.
Не знае ли
да
поставя думите на място, човек ще прави такива погрешки, каквито правят децата в училището.
Като е дошъл на земята, ако иска
да
не греши, човек трябва
да
съзнава отде е дошъл и накъде отива.
Ако разбира този закон, човек никога няма
да
се безпокои.
Когато познава и разбира приятеля
си
, човек не се безпокои.
Щом не го разбира, той постоянно се безпокои
да
не го излъже някога.
Разбирайте живота, разбирайте елементите му, ако искате правилно
да
се развивате, без страх и съмнение.
Елипсата в живота не е нищо друго, освен яйце, което може
да
се пукне и
да
излезе от него пиле.
Като погледне буквата И, той вижда теченията в живота.
Той вижда, как едни течения слизат, а други се качват.
Обаче, който не разбира вътрешния смисъл на буквите, той е в положението на ученик от първо отделение, на когото учителят преподава нещо по дескриптивна геометрия.
Той гледа, чува, но нищо не разбира.
Като слушат
да
се говори за живота, за елементите му, мнозина мислят, че това са празни работи, някакви фантазии.
— Животът
си
служи с фантазии.
Без фантазии животът не може
да
работи.
Преди
да
е постъпило в училище, детето е знаело само това, което майка му и баща му са казвали.
Щом влезе в училището, учителят започва
да
разкрива букви и числа и детето се връща у дома
си
с фантазии.
То започва
да
пише буквата „а“ и фантазира вече.
Това не значи, че детето влиза в стълкновение с онова, което е научило от родителите
си
.
То задържа в
себе
си
онова, което е получило от родителите
си
, но и новото приема.
В един ден човек може
да
стане светия, в един ден може
да
стане грешник — от него зависи.
Вярата на човека в Бога е в състояние моментално
да
го очисти.
Вярата може
да
се уподоби на Едисоновия електрически кръг, с който чистил петната от дрехите
си
.
Следователно, изцапате ли дрехата
си
с някакви нечистотии, влезте в областта на вярата, т. е.
в Божествения кръг, пуснете в него силен електрически ток и ще видите, че в един момент сте придобили чистотата
си
.
Добре е човек
да
се разкайва, но трябва
да
знае как
да
се кае.
Сега,
да
оставим разкаянието настрана.
Кой какво има
да
плаща, това е негова работа.
Да
плащаш, това значи
да
даваш нещо от
себе
си
.
Даването има двояко значение.
Човек дава това, което дължи.
Човек дава и без
да
дължи.
Във втория случай даването е по-приятно.
С това даване, именно, човек
си
създава условия
да
го обичат.
Който дава, той прави връзки с хората и те започват
да
го обичат.
„Даром сте взели, даром давайте!
Съвременните хора се оплакват, че не успяват в живота
си
.
Да
, трудно се придобива наука, знание, но без знание е по-лошо, отколкото със знание.
Ще кажете, че за
да
придобие знание, човек трябва
да
чупи главата
си
.
За предпочитане е човек сам
да
чупи главата
си
, отколкото други
да
му я чупят.
Едно трябва
да
имате пред вид: каквото учите, изучавайте го добре.
В първо отделение детето изучава числата от 1 — 20, но като стане виден математик, той
си
служи със същите числа, само че ги взима в различни комбинации.
В първо отделение детето изучава азбуката; като стане виден писател, той
си
служи със същите букви, но ги съчетава в срички, в думи и т. н.
Ако не знае тия букви, човек не може
да
изучава Божествената наука.
Тъй щото, каквото и
да
правите, вие не можете
да
се освободите от азбуката на нещата.
Всички езици, всички изкуства започват с буквата „а“.
Всички неща са възможни, само когато има живот.
Който се е научил
да
пише,
да
прилага първата буква на Божествения език, той може
да
живее правилно.
Съвременните хора разглеждат живота в обикновен смисъл на думата и казват: Животът е добър или лош.
Дали животът е добър или лош, това зависи от умението на човека
да
поставя буквите на определените им места.
Иска ли
да
се освободи от кривите понятия за добро и за зло, човек трябва
да
постави буквата „а“ — живота — на своето място.
Ако не знае къде кой тон
да
постави, музикантът може
да
направи такива погрешки, че
да
го свалят от сцената.
Обаче има тонове, които, както и
да
ги съчетавате, по никой начин не могат
да
образуват хармонични акорди.
Те всякога образуват дисонанси.
Тъй щото, като ученици, вие трябва
да
схващате живота в неговата чистота, като основна буква на Божествената азбука.
Механическите процеси, обаче, са лишени от съзнание.
При обикновеното съзнание човек се терзае, но живее ли във висшето, в Божественото съзнание, той има възможност
да
постигне най-големите височини и най-големите дълбочини.
Какво по-велико нещо може
да
очаква човек от това,
да
се качи на най-високата планина и
да
слезе в най-дълбоката долина?
Дали се е качил високо или е слязъл ниско, човек не става по-добър или по-лош, отколкото е всъщност.
Ако разбойникът се качи на някоя висока планина, той пак разбойник ще
си
остане.
И ако светията слезе в най-голямата долина, пак светия ще
си
остане.
Където и
да
поставяте нещата, те не изменят същината
си
.
И животът сам по
себе
си
е неизменен.
Животът представя усилие на Духа
да
се прояви във външния свят, към периферията.
Каквито и определения
да
се дават за живота, в края на краищата тази идея пак остава неизяснена.
Каквато биография и
да
четете, навсякъде ще срещнете нещо особено върху понятието живот.
Като се намерят пред някакви мъчнотии, хората търсят начин
да
изменят живота
си
,
да
внесат известно подобрение в него.
Обаче, каквото и
да
правят, те няма
да
изменят живота.
Както и
да
пишете буквата „а“, с каквито и знаци
да
я изразявате, тя се изговаря по един и същ начин.
Тъй щото, когато се казва, че животът може
да
се подобри, това е крива идея.
Сам за
себе
си
животът не е нито добър, нито лош.
В живота може
да
има примеси само, но той нито се подобрява, нито се влошава.
Като окултни ученици, вие трябва
да
имате определени идеи за нещата.
Окултен ученик е онзи, който разполага с всички окултни науки.
Само онзи човек разполага с известна наука, който познава основните й белези, които се групират помежду
си
в едно ядро, в една ядка.
Може ли от тази ядка
да
извади живот, човек може
да
се ползва от тази наука.
Наистина, докато познава условията, при които яйцето може
да
прояви своя живот, човек знае какво нещо е яйце.
Не може ли
да
изкара живот от яйцето, човек не знае какво нещо е яйце.
Щом не познава яйцето, човек го лишава от условията
да
прояви живота
си
, вследствие на което в скоро време то се разваля.
Човешките яйца, които могат
да
се уподобят на човешки идеи, лесно се развалят.
Те носят живот в
себе
си
, но нетраен.
Измени ли той отношенията
си
към Бога и към ближните
си
и животът му се изменя, в смисъл, приема чужди елементи в
себе
си
, които намаляват неговата чистота.
При това положение човек приема в
себе
си
повече или по-малко живот.
И тъй, когато човек приема в
себе
си
по-малко живот, отколкото трябва, явява се злото в света.
Когато приема повече живот, отколкото трябва, явява се пресищане.
Приеме ли човек в
себе
си
толкова живот, колкото трябва, явява се доброто в света.
Кой дава всичко в изобилие?
— Природата.
Запример, ако отивате с шише или със стомна за вода на извора, водата прелива навън, но човек взима от изобилието толкова, колкото му е потребно.
Тъй щото, отивате ли на извора, напълнете шишето
си
догоре и чакайте
да
прелее,
да
се измие отвън.
Никога не оставяйте шишето
си
недопълнено.
Мнозина отиват на чешмата с празна стомна и като я напълнят, гледат
да
не прелее навън.
— Не, наливате ли вода, оставете я свободно
да
тече, даже и
да
прелее.
Човек трябва
да
бъде широк във възгледите
си
,
да
не се страхува, че водата ще прелее.
— Ама стомната щяла
да
се изтърка.
Стомната ще се изтърка толкова, колкото можете
да
обръснете едно яйце.
Един бръснар се наел
да
бръсне яйце.
Каквото върши, човек трябва
да
мисли може ли
да
очаква някакъв резултат или не може.
И тъй, всяка сутрин, като става от леглото
си
, човек трябва
да
благодари за първата буква, за живота, който му е даден.
Когато се намери при неблагоприятни условия на живота, човек казва: Дотегна ми вече
да
живея.
Заради условията, той не трябва
да
се отказва от живота.
— Щом не обича тия хора, нищо друго не му остава, освен
да
напусне това общество.
Обаче, не е право
да
се отказва от живота
си
заради известна обстановка на нещата или заради лошите условия, в които е попаднал.
Сам по
себе
си
животът е движение, което не трябва
да
се спира.
Когато слиза от височина, планинският извор непрестанно се движи, като извива на една и на друга страна, напоява всичко, каквото срещне на пътя
си
, но по никой начин не спира движението
си
в зависимост от това, какви предмети среща.
Следователно, каквото и
да
срещнете на пътя
си
, не се отбивайте, нито спирайте движението
си
.
Спрете ли се на едно място, има опасност във вас
да
се образува блато или
да
стане голямо бълникане, вълнение, каквото става в морето.
Тогава нищо друго не ви остава, освен
да
потърсите някой учен човек
да
пробие някъде дупка,
да
отвори пътя ви, отново
да
почнете
да
се движите.
Сега, каквото и
да
правите, колкото и
да
не желаете, все ще има спирания, отклонявания в живота ви, докато най-после дойдете до първичния живот, от който някога сте се отклонили.
Влезете ли в Божествения път, от който сте се отклонили, вие ще се освободите от всички мъчнотии и страдания.
— Докато човек задава такива въпроси, той не може
да
се ползва от този живот.
Той е в положението на ученик, който едва е влязъл в училище и започва
да
пита кога ще свърши.
Щом задава този въпрос, той не е ученик и не може
да
бъде ученик.
Щом влезе в училището, ученикът трябва
да
има само една основна идея —
да
се учи.
Кога ще свърши и как ще свърши, това не трябва
да
го интересува.
Като ученик той не трябва
да
се стреми към отличие, но към съвършенство.
Каквото знае,
да
го знае в съвършенство,
да
може
да
го прилага.
Да
изучаваш живота, това значи
да
изучаваш първата буква, която ще ти помага
да
се справяш с всички мъчнотии, с всички болести.
Щом идеш до една наука, идеите, които влагаш, трябва
да
бъдат основни.
(втори вариант)
Да
бъдеш като вечната канара,
да
кажеш: "Не може другояче."
(втори вариант)
Сега животът сам по
себе
си
е чист.
(втори вариант)
Порадвай се, че Бог ти е разкрил, дал ти една основна идея.
(втори вариант)
Сега може
да
дойдем до произхода на живота, как е произлязъл животът, как се е явила тази идея.
(втори вариант)
Ние се намираме при известна обстановка, заобикалят ни известни предмети и някой път те започват
да
ни безпокоят.
(втори вариант)
Казваме: "Нас не ни се живее, нас ни дотегна
да
живеем." Обстановката, предметите, които ни заобикалят, ни безпокоят и ние не искаме
да
живеем заради тези предмети.
(втори вариант)
Казваш: "Не искам
да
живея."Ама ще кажеш: "Не искам
да
бъда във връзка с тези предмети." Тогава кое те е спряло,
да
живееш при тях?
(втори вариант)
Питам, тази вода, която слиза, трябва ли
да
се спира по пътя и
да
приказва с този, с онзи.
(втори вариант)
Тя минава покрай различни предмети, и колкото и
да
са красиви, тя върви по своята работа.
(втори вариант)
Няма какво
да
ни спъва Драган, Стоян, Петко.
(втори вариант)
Ако те ни спъват, подразбира, че тази вода се е спряла в своя път на движение и образува какво?
(втори вариант)
Отбила се е от пътя
си
и като дойде, какво ще прави тази вода?
(втори вариант)
Тя ходи и
си
търси място, бълника се като морето, докато намери някъде път.
(втори вариант)
Дойде някой умен човек, и току отвори път на тази вода (В).
(втори вариант)
Възможно е в своя път
да
се отбиеш и
да
образуваш някое блато.
(втори вариант)
Спреш се и казваш: "Ограничи се животът ми." Първичната идея е
да
се движиш.
(втори вариант)
Някъде може
да
спрем.
(втори вариант)
Всичко в света е възможно при сегашните условия на живота.
(втори вариант)
Казвам, сега трябва
да
имате една ясна идея за това, което сега схващате.
(втори вариант)
Не
да
го отхвърляте.
(втори вариант)
Защото в сегашните ви схващания, които имате, може
да
сте живели в някоя идея, може
да
има известно отклонение, докато дойдете
да
живеете в онзи естествен път, или в онзи Божествен път, от който първоначално сте тръгнали от високия връх.
(втори вариант)
Вие казвате: "Как може
да
живеем?
(втори вариант)
" Ученикът, който мисли как ще свърши училището, той не е отишъл
да
се учи, той не е ученик.
(втори вариант)
Като влезе в училището, той трябва
да
има една основна идея
да
се учи.
(втори вариант)
Той трябва
да
свърши не с отличие, но със съвършенство.
(втори вариант)
Това, което знае,
да
го знае със съвършенство, опитно.
(втори вариант)
Като дойдат на гости, вие започвате
да
ки
(втори вариант)
хате. Тия гости нямат тези етикеции, те не
си
отиват, оставят своите нечистотии, както малките деца, че трябва
да
ги чистите.
(втори вариант)
Те оставят своите извержения, ти започваш
да
кихаш.
(втори вариант)
Като заминат тия башибозуци, трябва
да
[се] очисти къщата.
(втори вариант)
Ако кръвта ви е чиста, башибозуци няма
да
идват никога.
(втори вариант)
В една чиста кръв турете каквато и
да
е микроба, тя умира, не може
да
живее.
(втори вариант)
Понеже трептенията на живата кръв са толкова силни, като мине една микроба, отскача.
(втори вариант)
Ти ако биеш един барабан, прах може ли
да
остане?
(втори вариант)
Някой път казваме: "
Да
бъдем кротки." Никога не преставайте
да
си
биете барабана.
(втори вариант)
Кроткият трябва хубаво
да
бие барабана, музикално.
(втори вариант)
И като спите, барабанът
да
не престава.
(втори вариант)
Казвате: "Ще се повреди барабанът." Няма
да
се повреди.
(втори вариант)
Това е човешкият ум, който постоянно трябва
да
мисли.
(втори вариант)
Да
се пази животът от своите нечистотии.
(втори вариант)
Тогава вече иде умат като спомагателно средство, за
да
се даде едно упътване, дали
да
влизат тия чужди елементи, които може
да
спънат.
(втори вариант)
То е граматика,
да
знаеш
да
поставяш думите намясто.
(втори вариант)
Не знаеш ли
да
поставяш, и в обикновеното училище ще направиш погрешки, както децата правят.
(втори вариант)
Живот. Сега направете една пермутация от тия букви и създайте една дума друга, хармонична. Витож.
(втори вариант)
Всяка една буква в латинската азбука или в славянската азбука може
да
я преведете в геометрическа форма.
(втори вариант)
За
да
различавате сегашната писменост, трябва много добре
да
сте запознат с геометрията.
(втори вариант)
Понеже евреите са вървели по природата, по онова движение, по което човек е слизал, те са описвали, като един пътешественик, как върви.
(втори вариант)
Тази торбичка на а-то означава, че човек е бременен с някаква идея в
себе
си
, съзнава откъде е излязъл и къде отива.
(втори вариант)
Не
да
разбираш Бога като една механическа сила, но
да
разбираш Онова Велико съзнание, в Което живееш и от Което
си
се отделил и работиш, и пак се връщаш.
(втори вариант)
Когато човек разбира този закон, той не може
да
се безпокои.
(втори вариант)
Когато две души се разбират, безпокойство в тях не може
да
има.
(втори вариант)
Когато не се разбират, има един елемент, който може
да
произведе едно криво разбиране.
(втори вариант)
Когато вие взимате тази чистата идея в нейната първична проява, значи Бог ни е дал този живот, веднага в нас се зароди радост, както децата се радват.
(втори вариант)
То е опит не само на звуковете, но и ръката трябва
да
свикне.
(втори вариант)
Животът сам по
себе
си
, съзнанието на човека, знае откъде слиза и къде отива.
(втори вариант)
Тогава
да
ви кажа: с пари е лошо, без пари е по-лошо.
(втори вариант)
Този живот, за
да
не се поквари, трябва
да
бъде свързан с единицата.
(втори вариант)
То са две максими.
(втори вариант)
Казва някой: "Мъчна е науката, лошо е с науката." Трябва
да
се учи.
(втори вариант)
Човек не разбира, трябва
да
се троши главата.
(втори вариант)
По-добре е ти
да
я трошиш, отколкото
да
я смачкат.
(втори вариант)
Трябва
да
се работи.
(втори вариант)
Казвам сега, ако ние разучаваме нещата, на български думата "разучавам" се разбира и
да
отучи.
(втори вариант)
Много хубаво трябва
да
се разучат нещата.
(втори вариант)
Тъй, както онзи учител, който преподава дескриптивна геометрия.
(втори вариант)
Пишех: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9." Но питам, след като
си
станал възрастен математик, може ли
да
се освободиш от тези цифри?
(втори вариант)
Някой ученик гледа, нищо не вижда, не разбира.
(втори вариант)
Или ако кажете: "Аз, като бях дете, пишех тия букви." Но като стана виден списател, можеш ли
да
се освободиш от тия букви?
(втори вариант)
Само че като дете вие сте писали буквите по един начин, а като списател вие сте виртуоз
да
ги сменяте в разни пермутации, слогове, думи и тъй нататък.
(втори вариант)
Ако във вас въображението не може
да
работи, [няма как]
да
оживи тия букви.
(втори вариант)
И-
да
видиш някой извор, това течение на живота как слиза и как се качва като жива струя.
(втори вариант)
Или Ото -
да
видиш това движение на този първичен зародиш, от който животът излиза навън.
(втори вариант)
От азбуката вие никога не може
да
се освободите.
(втори вариант)
Туй трябва
да
го знаете.
(втори вариант)
Това А ни най-малко не трябва
да
бъде в стълкновение с живота.
(втори вариант)
Не вие
да
напуснете живота.
(втори вариант)
Това е равносилно на а.
(втори вариант)
Онзи може
да
произнася а, когато той съзнава, че е а в света, той може
да
произнесе а.
(втори вариант)
" Човек в един ден може
да
стане светия.
(втори вариант)
Човек никога не може
да
произнесе буквата а или буквата "живот", или
да
му дойде мисъл за живота, ако няма съзнание.
(втори вариант)
И в един ден може
да
станеш голям грешник.
(втори вариант)
От човека зависи.
(втори вариант)
Моментално и светия може
да
станеш, и грешник
да
станеш.
(втори вариант)
Щом допуснеш едно съмнение в ума
си
, какво е направил Господ, може
да
съгрешиш.
(втори вариант)
Помнете, в Божествения свят, като кажеш "живот", ти
си
в първо отделение, но ти
си
вече един първокласен професор на земята.
(втори вариант)
В дадения случай казваш: "Този живот, който аз живея." Влиза една идея, и веднага ти
си
светия, всичко се изменя.
(втори вариант)
Ние казваме: "Трябва
да
живеем." Като изучаваш тази буква, трябва
да
се научиш
да
живееш.
(втори вариант)
Сега вие може
да
схванете обикновеното схващане за живота, то е погрешно.
(втори вариант)
Казвате: "Аз
да
живея един добър живот." Никакъв добър живот.
(втори вариант)
Няма
да
туряш нито добрината, нито ло- шавина в живота.
(втори вариант)
Като пуснеш Божествения кръг в
себе
си
, всичките тия извержения на дявола, които те нацапали отгоре, той пратил една муха, втора, дрехата ти е прашна, веднага ще изчезнат.
(втори вариант)
Вярвате, че вие сте грешници, че трябва
да
се покае- те.
(втори вариант)
А-то може
да
го туриш, че оскърбяваш някой човек, може
да
го туриш, че зарадваш някой човек.
(втори вариант)
Действително трябва
да
се покаем.
(втори вариант)
Това ще зависи от вашето умение.
(втори вариант)
Не е лошавината в буквата, лошавината е в човешкия ум, където ще туриш а-то в дадения случай.
(втори вариант)
Трябва
да
знае човек как
да
се разкае.
(втори вариант)
Някой път започваш оттам, отдето не може
да
се покаеш.
(втори вариант)
Но сега
да
оставим.
(втори вариант)
Един музикант може
да
направи една погрешка, ако не знае как
да
съпостави тоновете.
(втори вариант)
Да
не говорим за старите дългове.
(втори вариант)
Аз взимам това в своята чистота, пък какво има
да
плащате, това е ваша работа.
(втори вариант)
Както и
да
ги туряш, както и
да
ги произнасяш обаче, все се явява един дисонанс.
(втори вариант)
Кой какво има
да
плаща, то е негова работа.
(втори вариант)
Ако човек има
да
плаща, то е много приятна работа.
(втори вариант)
Че много приятно е
да
даваш.
(втори вариант)
Че какво лошо има, ако имаш
да
даваш?
(втори вариант)
На български,
да
даваш има двояко значение.
(втори вариант)
Да
даваш, значи
да
имаш дълг и
да
даваш от
себе
си
.
(втори вариант)
Но казвам, хубаво е
да
имаш
да
даваш в какъвто и
да
е смисъл.
(втори вариант)
Защото, като кажеш, че няма кой
да
те обича в света, ако имаш
да
даваш някому, той веднага ще те търси.
(втори вариант)
Не вашето обикновено съзнание, с което се терзаем, но
да
съзнаваш, че
си
в един свят, дето имаш привилегии, дето имаш възможности
да
достигнеш най-големите висини и най-големите дълбочини.
(втори вариант)
Какво лошо има, че
си
се качил на планината или
си
слязъл в долината?
(втори вариант)
Елате
да
ги вземете."
(втори вариант)
Казва: "Аз много високо се качих." Или: "Аз много ниско слязох." Какво лошо има в това, че
си
слязъл много ниско?
(втори вариант)
Казвате: "Аз искам
да
се кача на планината, може
да
стана светия." Може
да
станеш светия, ако искаш.
(втори вариант)
Ако [
си
разбойник и] те изнесат с един аероплан на планината, ще станеш ли светия?
(втори вариант)
Ако [
си
светия и] те снемат долу, в най-дълбоката низина, пак светия ще останеш.
(втори вариант)
Нещата, където и
да
ги туриш, остават неизменни.
(втори вариант)
Животът съм по
себе
си
не може
да
се измени.
(втори вариант)
Първата основна идея колко време трябва
да
учите.
(втори вариант)
Животът, това е първото усилие на Духа
да
се прояви във външния свят.
(втори вариант)
Този подтик
да
се прояви към периферията,
(втори вариант)
Сега онези от вас, които сте учители, какви приказки давате на децата за буквата А?
(втори вариант)
Адам как е живял, Ева как е живяла, всичките философи как са живели.
(втори вариант)
Животът на еди-коя
си
красива мома, животът на еди-коя
си
грозна мома, еди-кой
си
вълк, еди-коя
си
Кума Лиса и тъй нататък.
(втори вариант)
Ние не знаем какво трябва
да
правим с живота и търсим
да
го изменим.
(втори вариант)
Чудни са хората, когато искат
да
изменят живота, аз
да
изменя а-то запример.
(втори вариант)
Всичките тия знаци изменят ли звука а?
(втори вариант)
Няма
да
измениш живота, както и
да
го пишеш.
(втори вариант)
Тази идея, както и
да
я схванеш, животът остава живот, той не може
да
се измени.
(втори вариант)
Той е един елемент, вътре не може
да
се измени.
(втори вариант)
Ние казваме: "
Да
подобрим живота." Не можеш
да
подобриш живота.
(втори вариант)
Животът лош не може
да
стане.
(втори вариант)
Животът не може
да
се поквари по никой начин.
(втори вариант)
В живота може
да
има само примеси, но че животът може
да
се разваля и подобрява, това не съставлява никаква основна идея, няма защо
да
го търсим.
(втори вариант)
Тази мисъл трябва
да
седи в ума ви, ако искате като окултни ученици
да
работите.
(втори вариант)
Не зная дали мога
да
ви нарека окултни ученици, понеже какво знаете от окултните науки, какво знаете от хиромантия, какво знаете от френология.
(втори вариант)
Те
си
имат основна идея, върху която всичко се групира, имат своя ядка.
(втори вариант)
Вие вземете едно яйце, то
си
има една ядка, около която всичките части се намират в съотношение.
(втори вариант)
Ако туриш това яйце при известни условия, може
да
излезе пиле.
(втори вариант)
Но ако това яйце няма тази основната идея, тази ядка, тогава яйцето само по
себе
си
се разваля.
(втори вариант)
Божественото яйце с милиони, с милиарди години седи в пространството, без
да
се развали.
(втори вариант)
Сега може
да
кажете: "Животът може
да
се развали." Откъде допущате, защо животът ви може
да
се развали?
(втори вариант)
Животът може
да
се развали, само ако вашите отношения към Бога се изменят, ако вашите отношения към вашите ближни се изменят.
(втори вариант)
Всякога, когато приемаме повече живот, може
да
се яви пресищане.
(втори вариант)
Природата дава изобилие, не те пита.
(втори вариант)
Като дойде, изобилието е както в едно шише, това, което е изобилно, трябва
да
прелее отвън.
(втори вариант)
Остави
да
изтече,
да
се измие шишето.
(втори вариант)
Като отидеш на чешмата, остави съда
да
прелее отвън.
(втори вариант)
Вие, като идете на чешмата е вашата стомна, бързате
да
не протече отвън.
(втори вариант)
Като че тази чешма е ваша, гледате
да
не капне една капка навън.
(втори вариант)
Във всичките неща трябва
да
имате широчина на вашите схващания.
(втори вариант)
Ако водата прелее, какво ще стане, защо ще те е страх?
(втори вариант)
Някой, като тури
да
налива, още празен извади своя съд.
(втори вариант)
Питам: "Защо го изваждаш?
(втори вариант)
Каква пакост ще направи водата,
(втори вариант)
" Той мисли, че като прелее водата, ще изтърка стомната.
(втори вариант)
Може
да
се правят упражнения, то е друг въпрос.
(втори вариант)
3.
Отворени форми
,
МОК
, София, 8.3.1929г.,
Каквото и
да
правите с кривия рак, той все настрана ще върви.
Това е навик в него, от който не може
да
се освободи.
Каква култура носи кривият рак?
За
да
придобие нещо повече от това, което носи днес, кривият рак трябва
да
напусне сегашната
си
форма и
да
влезе в друга, с по-големи възможности.
Докато дадена мисъл може
да
излиза вън от своята форма и
да
се реализира, тя има условия за развитие.
Щом не може
да
се проектира навън и
да
се реализира, тя няма условия за развитие.
Щом се намери в такова положение, човек търси външни форми или пособия, чрез които
да
си
помогне.
Както в механиката хората
си
служат с лостове, за
да
извършат онова, което не могат
да
направят с ръцете
си
, така и в мисълта
си
те прибягват до лостове, чрез които пренасят мислите
си
от по-низка в по-висока форма, т.е.
Човек се ражда със способности и дарби, които се проявяват само на земята.
Някои способности и дарби в човека са толкова слабо застъпени, че през целия му живот не могат
да
се проявят.
Човек
си
служи с лостове не само на физическия свят, но и в другите светове.
Например,някои мъчнотии са въпроси извън физическия свят.
Следователно за разрешаването им са нужни не физически, а психически, духовни лостове.
Щом се намериш пред една психическа мъчнотия, ще потърсиш някакъв духовен лост, с който
да
я повдигнеш.
Помнете: мъчнотиите в живота, били те физически или психически, са задачи, които трябва правилно
да
се разрешават.
Докато човек гледа на мъчнотиите като на задачи и се стреми
да
ги разрешава правилно, той може
да
бъде ученик.
Ако гледа на тях като на произволни, случайни явления, наложени от условията, той не може
да
бъде ученик.
Някои учени, философи, писатели минават и заминават покрай мъчнотиите, но не се спират върху тях,
да
ги разгледат като задачи, дадени от съзнателния, разумен свят.
Той знае, че колкото по-силен е вятърът, толкова повече растението се калява и укрепва.
Истинският философ, учен и писател е в състояние сам
да
подобри условията
си
.
Ще каже някой, че светията, философът или ученият не се нуждаят от удобства, от много храна, от хубаво облекло и т.н.
Някои
си
представят светията бедно облечен, с жълто, изпито лице, с хлътнали очи и т.н.
Едно е вярно: светията не живее само за
да
яде и пие; той не мисли само за
себе
си
, но и за другите.
Затова някои казват: Обикновеният човек живее шест деня за
себе
си
, а седмия посвещава на Бога и на ближния
си
.
Животът на светията е точно обратен: шест дни от седмицата той посвещава за служене на Бога, а седмия – за
себе
си
.
Трябва
да
се знае, че всяка мъчнотия може
да
се разреши по пътя на най-малкото съпротивление.
Мъчнотията има за цел
да
събуди човешките способности към дейност,
да
застави човека
да
мисли право.
Само така човек ще разбере, че различните мъчнотии, през които е минал, са го научили как
да
работи и
да
прилага знанията
си
.
Сегашната човешка форма е резултат на усилията, които човек е правил при минаване от една форма в друга,докато е дошъл до сегашната.
Микроскопически са промените, през които човек е минал, но всяка промяна говори за условията, за времената и за усилията, през които е минал той.
Радостта и скръбта също имат свои силови линии, свой път на движение.
Апашът излиза обикновено вечер, когато хората спят, когато градинарите са в домовете
си
.
Добродетелният човек върши работите
си
през деня, когато всички хора са будни и се намират в нужда.
Като мине покрай някоя градина, той не гледа дали дърветата имат плодове,
да
ги обере, но се вглежда в тях,
да
разбере нуждите им и ако са сухи, полива ги и
си
заминава.
– Защо трябва човек
да
скърби?
-За
да
дойде радостта.
Радостта и скръбта са две неразделни сили.
И тъй, който се радва, трябва
да
е готов
да
страда; и който страда, трябва
да
се готви за радостта.
Човек дъвче храната
си
.
Това е особен род страдание.
Това показва, че приятността и неприятността, както и страданието и радостта са тясно свързани.
Гледате някого, докато се радва още, започва
да
скърби; и докато скърби, започва
да
се радва.
Ние отиваме още по-далеч и казваме: Едни хора трябва
да
страдат, за
да
се радват други.
Във Великия живот няма неправда. -Защо?
– Защото силите в разумната природа се сменят.
Който е страдал, ще се радва; който се е радвал, ще страда.
В притчата на Христа за богатия и за Лазара виждаме този закон добре изразен: Лазар страдаше на земята, а на небето се радваше.
Обратно: богатият благуваше на земята, а на небето страдаше.
в рая, а богатият – в ада, т.е.
– В труд, в занимание с тежки, груби работи, които не ви подхождат.
Адът е място на усилена работа.
Както на земята човек учи, работи и живее добре или зле, така и в рая, и в ада той се учи и работи.Колкото по-съзнателно се отнася човек към работата
си
, толкова тя му е по-приятна.
В първия случай той казва, че се намира в рая, а във втория случай – в ада.
Като смениш разположението към работата
си
от неприятно в приятно, ти се качваш в рая; ако работиш с неразположение, ти слизаш в ада.
Ако философът престане
да
работи, става орач; ако орачът учи и работи с разположение, той става философ.
Един ден запитали Сократа: Защо богатите дават милостиня на бедните, а на философите нищо не дават?
Сократ отговорил: Богатите дават милостиня на бедните, защото и те могат някога
да
осиромашеят; на философите нищо не дават, защото не могат
да
станат философи.
Значи, човек влага енергията и средствата
си
там, отдето очаква
да
получи нещо.
Отдето нищо не очаква, там нищо не влага от
себе
си
.
Като се намерите пред някакви мъчнотии, не се оплаквайте, но се опитайте
да
ги отделите от
себе
си
и така
да
ги разрешите.
Някой се мъчи, че не може
да
се прояви.
Друг иска
да
стане добър оратор,
да
владее публиката и, ако не може
да
постигне това, той започва
да
се мъчи.
Какъв смисъл има
да
говориш пред публика?
Има смисъл
да
говори човек пред публика, но ако може
да
й предаде нещо от
себе
си
, тя
да
остане доволна от него.
Всички хора ще кажат за него: Умен човек е,добре и разумно говори.
Задачата на човека е
да
решава мъчнотиите
си
правилно, а какъв е той по професия, това е второстепенен въпрос.
Ще кажете, че трябва
да
се осигурите.
– Природата е осигурила всички живи същества.
Организмът, с който човек разполага, е най-голямата осигуровка.
Който може
да
използва на място своите мисли и чувства, своите дарби и способности, той е осигурен, той минава за богат човек.
Той съзнава своето призвание на земята като човек и се стреми правилно
да
го изпълни.
4.
Лазаре, излез вън!
,
НБ
, София, 10.3.1929г.,
И като изгуби всичко, той се сърди, обижда се, че хората не го почитат.
Човек се е обиждал и в рая даже.
Достатъчно е, само
да
докоснат един човек, за
да
започне
да
вика,
да
плаче.
Това разширяване на съзнанието пък, създава условия за познаване и разбиране величието на Бога.
Докато не бяха съгрешили, Адам и Ева живяха в рая.
Той се обръща към Господа и пита: Де
си
, Господи, не виждаш ли страданията ми?
Но Бог трябва
да
проговори на човека.
Защо ме търсите вън някъде?
Те се изложиха на големи страдания и смърт.
" Той каза на Лазаря същите думи, каквито Бог каза на Адам и Ева.
Когато бият човека, заедно с него бият и Господа, Който е в него, но Той казва: „Имай търпение
да
понесеш и това страдание!
" Хората не могат
да
носят страданията, защото мислят, че Бог е далеч някъде, на небето, в другите светове.
Питам: вие били ли сте в духовния, в съзнателния живот,
да
знаете, какво представя той?
Думите, които Бог каза на първите човеци, означават излизане от живота, а тия, които Христос каза на Лазаря, означават влизане, или въвеждане в живота.
Обаче, едно трябва
да
знаете: Никой не може
да
бие човека, в когото Бог живее.
Да
живеете в този свят, това подразбира,
да
живеете едновременно във всички тела и
да
ги чувствате като свои.
Лазар беше съзнателен човек - той мислеше, разбираше, чуваше всичко и само чакаше, някой
да
му каже -
да
стане и
да
излезе вън.
Като излезете от едно тяло, ще влезете във второ, в трето – всички тела на хората ще бъдат на ваше разположение.
Също така и мъчениците носеха страданията
си
с радост.
Това значи,
да
живее човек в съзнанието на другите хора.
От човека зависи, коя от двете страни ще хване.
Те не усещаха почти никакви болки и страдания, но който ги бие, отпосле, той изпитва страдания.
Мнозина изискват, от живота или природата, всичко.
Не е лесно
да
се бие светия.
Те очакват всичко наготово.
Няма случай, когато някой
да
е ударил светия и
да
не е пострадал.
Други пък, работят, правят усилия и по този начин, предразполагат природата
да
им даде това, което са заслужили.
Да
вдигнеш ръка върху светия, това значи,
да
вдигнеш ръка върху Господа.
Първите седят на едно място, нищо не работят, никакви усилия не правят, а след това се чудят, защо нещата не стават тъй, както ги желаят.
Който е вдигнал ръка против Господа, той е останал със суха ръка.
Ако, наистина, разширяваха съзнанието ви, те би трябвало
да
внесат в него някакъв нов елемент.
Те постъпват според разбиранията на турците, които казват: „Ако е късмет, при краката ми
да
дойде!
Който е ритал с крак Господа, той е останал със сух крак.
Ако някой учен или философ е могъл
да
внесе нов елемент в съзнанието ви, това значи,
да
разполагате с магическата тояжка, с помощта на която можете
да
превръщате желязото в злато.
" Правило е: всеки сам
да
се стреми
да
постигне своите копнежи и идеали.
Който е казал лоша дума против Господа, той е останал със сух език.
Този учен е могъл
да
внесе този нов елемент, с помощта на който можете
да
подобрите живота
си
.
Истинска наука е онази, която, като жизненият еликсир, продължава живота на хората.
Не е позволено, нито
да
се каже лоша дума против Господа, нито
да
се посегне върху Него.
Ако науката може
да
превърне 120-годишния старец в млад момък, това е истинска наука.
Трябваше ли Лазар
да
чака,
да
дойдат хора,
да
го дигнат за ръцете и краката, и така
да
го изнесат вън?
Да
биете Господа, това е равносилно,
да
влезете сред океана и
да
биете с пръчка водата.
Смисълът и силата на тази наука се крие в думите, които Христос е казал на Лазаря.
Ако очакваше на хората, Лазар и до днес щеше
да
лежи в гроба.
Ако сте на брега, оттам можете
да
биете водата с пръчка, но невъзможно е,
да
влезете сред океана и
да
биете водата с пръчка.
Тези думи са в състояние
да
превърнат стогодишния старец в млад момък.
И когато питат, где е старият човек, младият момък ще каже: Старият замина за странство, а вместо него останах аз,
да
продължа неговата работа.
" Трябва ли, след като чуете тези думи,
да
кажете: Господи, извади ме от гроба, извади ме от неблагоприятните условия на моя живот.
Една мисъл трябва
да
остане у вас: не се съмнявайте в Божественото, което работи в душите ви!
Който не се съмнява в Божественото начало в
себе
си
, той е напълно нормален, здрав човек.
– Господ му говорил, а той е последен сиромах и се оплаква от положението
си
.
За
да
разберете този глас, вие трябва
да
бъдете вътрешно подготвени.
Значи, други ще ви поставят в мъчнотиите, а вие сами трябва
да
излезете от тях.
Този глас няма
да
развива научни теории, но направо ще ви каже: „Излез вън!
Ако очаквате на онзи, който ви е поставил в мъчнотиите, той сам
да
дойде и ви извади от тях, дълго време ще чакате.
Чуете ли гласа на Христа, Който ви казва:
да
излезете вън, веднага излезте, момент не губете след Неговите думи.
Ум се иска от човека, за
да
разбере, например, езика на математиката, на геометрията.
Христос каза на Лазаря,
да
излезе вън, и той сам излезе.
И тъй, чуете ли гласа на Христа, който ви казва,
да
излезете вън, веднага трябва
да
излезете.
По-право, той говори на Господа, но Господ не му отговаря.
Вие не трябва
да
мязате на онези деца, които се сърдят на майка
си
и на баща
си
и изискват от тях, те
да
им се молят,
да
ги карат
да
ядат и т.н.
Някоя майка казва на детето
си
: Излез вън!
Ъгълът е едно от противоречията, които се създават в отношенията на двама души.
То излиза вън, но се обижда, не иска вече
да
влезе, накърнило се неговото достойнство.
И това дете седи вън, чака
да
дойдат майка му, баща му,
да
го викат,
да
влезе вътре
да
яде,
да
спи.
Отде се яви това достойнство, това голямо величие в малкото дете, че не иска само
да
влезе, докато не дойдат при него родителите му,
да
го увещават?
И родителите трябва
да
преговарят с детето,
да
водят ред дипломатически отношения, докато най-после го заставят
да
влезе вътре и
да
яде.
Който, веднъж само, е чул Божия глас, той никога няма
да
го забрави.
След това, той продължава още
да
расте и достига до 180 градуса, при което, двете рамене на ъгъла образуват права линия.
С това, детето иска
да
им каже: Знаете ли, кой съм аз?
– Възможно е; обаче, аз зная, че Господ говореше всеки ден само на Адама, когато беше в рая.
Тогава, мъжът и жената, които, до това време, не са се разбирали, подават ръцете
си
за примиряване и взаимно изправят погрешките
си
.
Възможно е и това, но възможно е, туй дете, един ден
да
стане и прост овчар, или говедар.
Тъй щото, всички ония, които казват, че Бог всеки ден им говори, те трябва
да
са в рая.
Няма защо това дете
да
изисква почит от родителите
си
, преди още
да
е станало някакво величие.
Според мене, те сами
си
говорят.
Тъй щото, когато двама души се карат, за мене не е важно, кой от двамата е виновен, нито пък, коя е причината на недоразумението между тях, но те трябва, като ученици,
да
измерят ъгъла, образуван между тях,
да
видят, на колко градуса е равен.
Тогава, кой пред кого трябва
да
отстъпва?
Щом двама души се карат, те започват с ъгъл от един градус, който постепенно се увеличава до 90 градуса, а после – до 180 градуса; като дойдат до 180 градуса, те образуват права линия и подават ръцете
си
за примиряване.
Все-таки, малкото величие, днес се нуждае от грижите и помощта на по-големите величия.
– Ще ликвидираш ли някога със сиромашията?
Аз съм слушал хора, които, сами със
себе
си
се разговарят.
Защо Христос отиде, именно, при гроба на Лазаря, а не отиде на други гробове,
да
вика мъртвите
да
излязат вън?
И тъй, геометрията разполага с методи, начини, чрез които човек може
да
изправя своите погрешки.
По това време, в Израил имаше само един човек, който, след като умря, още можеше
да
чува и
да
разбира, какво му се говори отвън.
По същия начин, учените-геометрици, изправят погрешките
си
.
В цялата еврейска история, от времето на Аврама до идването на Христа, само един евреин имаше способността и след смъртта
си
,
да
чува и
да
разбира, какво му се говори.
При това, сегашните хора нямат още онези органи, чрез които,
да
възприемат Божия глас направо.
За
да
се възприеме енергията от Божия глас, той трябва
да
мине през девет сфери, т.е.
Като изправи погрешките
си
, той ще чуе гласа на баба
си
и на дядо
си
, които ще му кажат: Сега постъпи добре.
Когато Христос дойде на земята, Той искаше
да
провери този закон, затова отиде при гроба на Лазаря и извика: „Лазаре, излез вън!
през девет превода.
Вземете, например, стиха от Евангелието: „Любете враговете
си
!
За онези, които не казват, че са чули този глас, вероятността,
да
са го чули и
да
го чуят за в бъдеще, е по-голяма.
Как я нагласили?
" Не е лесно
да
се разбере този стих.
За предпочитане е, вие
да
сте от вторите, отколкото от първите, които се самоизлъгват.
Христос казал на Лазаря,
да
се престори на умрял,
да
преседи в гроба четири деня и когато Той дойде и го извика,
да
излезе вън.
Бог казва: Ако всички пророци, които твърдят, че са пратени от мене, говорят истината, даже и
да
не са пратени от мене, аз ще им простя.
С това, те ще убедят хората, че Христос може
да
възкресява мъртви.
Сега, аз не искам
да
се обезсърчавате,
да
губите куража
си
от това, което говоря.
От Божествено гледище, този човек ви е направил голямо добро: той изгорил старата ви къща, за
да
направи нова.
Ако разсъждавате така, тогава всички философски и научни твърдения могат
да
се поставят на подобна критика.
Той взел книжните ви пари, за
да
ги смени със златни.
Когато учителят по математика предава на учениците
си
, в първо време, някои от тях не го разбират, но впоследствие се ориентират и започват добре
да
решават задачите
си
.
Така трябва
да
гледате на враговете
си
.
Веднага всички вестници пишат, че еди-кой
си
учен, след ред изчисления, доказал, че на слънцето ставали някакви промени.
Онези врагове, за които Христос е казал, че трябва
да
ги любим, са наши добри приятели.
Всички хора вярват в твърденията на този учен.
Кой може
да
повярва в това?
Обаче, не се минава много време, дохожда втори учен, който опровергава първия и дава някакви нови изчисления.
Едва ли ще се намери един човек, който може
да
повярва на думите ми.
Дето хората не се разбират, там
си
мязат; дето се разбират, там не
си
мязат.
Разумните хора, които не се разбират,
си
мязат.
Това не значи, че нямате вяра, но вие още не сте дошли до онази фаза, когато, както и
да
ви посрещне онзи, който ви обича,
да
не се съблазните.
На кого
да
вярват хората?
От хиляди години насам, хората все за слънцето говорят, изнасят ред научни теории, но нито една от тях, не е дала още положителни данни, какво е слънцето, има ли живот на него, или няма.
Среща един човек свой приятел, който му дължи някаква сума, но приятелят му се превива от болки в стомаха, не иска
да
се спира с никого, търси лекар,
да
му даде първа помощ.
Не се стеснявай, парите сега не ми трябват, аз искам
да
те видя,
да
си
поговорим малко.
За
да
има към какво
да
се стреми.
– Човекът се превива от болки, не може
да
се изправи, а той му говори за някакви пари и задължения.
Един ден, когато чуе гласа на Божественото в
себе
си
, човек ще излезе вън и ще придобие живота, както и Лазар го придоби.
Питам: при такива разбирания, може ли
да
съществува приятелство между хората?
Ако при днешните трудни условия, ако при днешната криза, която хората минават, чуят гласа на Бога и излязат вън, те ще се освободят от всички терзания и смущения.
За
да
има приятелски отношения между хората, нуждите им не трябва
да
зависят от окръжаващите, но от природата.
Човек има нужда от въздух.
Ще приведа един пример, за един светия и за един богат човек.
Трябва ли, той
да
очаква на приятеля
си
,
да
му вдъхне въздух в устата?
При това, всички виждат, че тази планета издава ярка светлина.
Питам: как е възможно, една планета, като Венера,
да
бъде обвита с такава гъста атмосфера, а
да
издава толкова голяма светлина?
Като казвам, че не трябва
да
очаквате на хората и
да
не се нуждаете от тях, имам предвид, че сами трябва
да
приемате въздуха, направо от природата.
Значи, твърдението на тия учени, не може
да
се приеме за истинно.
Не, човек трябва
да
бъде направо свързан с природата!
Казвам: има известни проблеми, които тепърва трябва
да
се проучват.
Обаче, природата спазва великия закон на икономията и, за
да
не хаби своята енергия, тя е създала човешката реч.
Ако устата на някой човек мирише, той трябва
да
каже на събеседника
си
: Моля ти се, стой на известно разстояние от мене и слушай само думите, които излизат от устата ми, но въздухът недей мириса.
Каквото и
да
се говори, факт е, че в земята има огън.
И тъй, отношенията, които съществуват между хората, трябва
да
почиват на идейна база.
Светията спокойно държал в ръката
си
горещата пръчка, а богатият едва се докоснал до нея и ръката му изгоряла.
Това, което те хранят в своите чувства и мисли, едни към други, е реалното, а не хлябът, който
си
дават.
Хлябът, който давате на човека, може
да
го ползва дотолкова, доколкото е проникнат от хубави и чисти мисли и чувства.
И вие можете, като светията,
да
хванете тази пръчка в едната
си
ръка и
да
се топлите с нея.
Ако всичко, което хората вършат и говорят, е проникнато от Божествената Любов, болните около тях лесно ще оздравяват, неразположените ще придобиват разположение.
Това може
да
не стане изведнъж, но постепенно.
Силата на човека е в това, в което той вярва.
Това, в което човек вярва през целия
си
живот и не се разколебава, е Божественото в него.
Този е единственият капитал, който човек има в
себе
си
и с който, всякога може
да
разполага.
Според мене, земята не се върти около слънцето, но слънцето се върти около
себе
си
.
Земята се върти около
себе
си
, но и слънцето, също така, я върти около
себе
си
, играе
си
с нея.
Това са научни въпроси, върху които няма
да
се спирам.
И тъй, първо, човек трябва
да
повярва в
себе
си
, в гласа, който отвътре му говори.
Понеже на малкото
си
бил доволен, влез с него в благоволението на своя господар!
Колкото и
да
избягват противоречията, съвременните хора постоянно се натъкват на тях.
Някой заболява и вика лекар,
да
му помогне.
В живата математика, числото едно, единицата, се е явила при създаването на мъжа, на мъжкия принцип в света, а числото две, двойката – при създаването на жената, на женския принцип.
Като казвам, че 2 Х 2 не е четири, имам предвид следната идея: невъзможно е
да
умножите две жени на още две и
да
получите четири.
От него ще излезе съзнанието на бъдещия човек, който ще се нарече Син Божи, Син на Мъдростта.
Да
умножите две жени на още две, значи,
да
ги умножите на техните мъже.
Казвате: Какво трябва
да
правя?
Тъй щото, 2 X 2 не дава четири, защото подразбира двама мъже и две жени, събрани на едно място.
– Стани от леглото
си
и излез вън!
" Сега и на вас казвам: като ви турят в гроба, при големите мъчнотии, при неразрешените задачи, кажете
си
: Ще дойде Христос и при мене и ще ми каже, като на Лазаря: „излез вън".
В това седи силата на хората с високо съзнание.
Съвременните религии, съвременните вярвания на хората са приготовления за вечното, което ще дойде като наследство, на което всички ще бъдат Синове Божии.
Които не са запознати с философията на живата математика, казват: Ние не се интересуваме от такива дълбоки, отвлечени въпроси; ние се интересуваме от реални въпроси.
Лекарите, които я гледали през това време, се произнесли, че тя няма
да
оздравее и завинаги ще остане инвалид.
Ако някой казва, че е Син Божи, а не чува гласа на Бога, какво показва това?
Един ден, в ръцете на тази жена попаднала една книга, наскоро излязла от печат, за „силата на внушението и лекуване чрез внушение" и тя внимателно я прочела.
Скоро след това, тя чула в
себе
си
тих глас,
да
й говори: Стани от леглото
си
!
Достатъчно е Бог
да
е проговорил веднъж на човека.
Следователно, ако човек искрено търси реалното в живота, това ни най-малко не подразбира, онова реално, което обикновените хора разбират.
Положителните мисли и чувства, които човек търси, не трябва
да
се менят, но трябва
да
оставят траен отпечатък, сигурен капитал в него.
Ако една ваша мисъл, или едно ваше чувство ви напуснат след четири – пет хиляди години, могат ли, те,
да
се нарекат реални?
С всички хора може
да
се случи същото, но те трябва
да
се освободят от ония съмнения, подозрения, недоверия, които днес пълнят умовете и сърцата им.
Онзи, на когото Бог само веднъж е проговорил, той представя добрата почва, на която семето е паднало и дало плод стократно.
Ако днес вярвате в Бога и сте готови, всичко
да
жертвате за Него, а утре се откажете от веруюто
си
, реално ли е това верую?
Като чуят вътрешния глас
да
им говори, те казват: Дали Господ ни говори, или така ни се струва?
Онези пък, на които Бог е говорил много пъти, представят неблагоприятните условия, при които семето се посажда.
Истинско, положително верую е онова, с което, като с добре устроен кораб, можете
да
преплавате океана.
Гласът на Господа не мяза на никой друг глас: нито на майка ти, нито на баща ти, нито на приятеля ти.
Значи, достатъчно е, веднъж само, Бог
да
запали свещта на човека, за
да
продължава тя вечно
да
гори.
Истинско верую е това, на което, при всички условия в живота, може
да
се разчита.
Който чуе гласа на Бога в
себе
си
, той изпитва свещен трепет в душата
си
; този трепет му дава подтик, импулс
да
върви напред.
От памти-века и до днес още, хората страдат от вътрешна илюзия, че тук или там някъде, ще намерят реалното в живота и продължават
да
го търсят.
По този начин, те се отдалечават от правия смисъл на живота и поставят всички неща в него, на абсолютно нереална основа.
Той е като пламъка на кибритената клечка, която е в сила
да
разгори и най-дебелите дърва.
Съвременните хора имат много вярвания, но няма
да
мине много време, и те ще се разочароват в своите вярвания.
От малката клечка кибрит се произвежда цял пожар.
Най-после Божественото трябва
да
чуе гласа на Христа и
да
излезе от гроба.
Представете
си
, че пред вас седи отворена, книгата на мъдростта и цели десет години, вие я държите непрелистена, потънала в прах.
От малка искра той създава цял пожар.
Значи, Бог, в своето динамическо проявление, иде днес
да
спаси човечеството,
да
реализира неговото възкресение.
Тя ще се покрие отгоре с прах и вие не ще можете
да
четете от нея.
Всички велики, учени и идейни хора са слушали, в
себе
си
, този глас и са се подчинявали на него.
Божественото, вложено в човека, трябва вечно
да
живее, защото светът не е създаден за човека на материята, но за духовното в него.
Сега, мога
да
ви пожелая,
да
не се смущавате.
Като слушате
да
се говори за възкресението, казвате: Дали това е вярно, или не?
Тази е причината, поради която, красивото, възвишеното, дето е написано в съзнанието на човека, изгубва своя смисъл.
Заслугата на този учен се заключава само в това, че той е насочил мисълта
си
в дадено направление и оттам е получил нужната светлина.
И наистина, ние виждаме, че след дълги усилия, след упорита работа върху известни въпроси, ученият дохожда, най-после, до някакво откритие.
– Ама можем ли
да
носим това нещо?
Понякога, хората мислят, че ще станат гениални, но като дойдат до 45–50 годишна възраст и видят, че не са постигнали това, те се отчайват и казват: От нас нищо не може
да
излезе.
Този учен не казва на хората, че е получил откровение отгоре, защото ще го нарекат смахнат, побъркан, но той казва: След дълга и упорита работа върху еди-кой
си
въпрос, най-после, аз дойдох до известни научни заключения.
– Ако сте силни, можете
да
го носите; ако не сте силни, не можете.
След всичко това, хората наричат този човек "учен".
Едно трябва
да
знаете: новото учение няма за цел,
да
забавлява хората.
Едно е вярното: има нещо красиво написано в човешкото съзнание, но то трябва
да
се разработва.
В света има много забавачници, няма защо и ние
да
отваряме такива.
След всичко това, хората започват
да
мислят, че със смъртта на човека, всичко се свършва.
Който иска
да
постъпи в забавачница, аз ще му кажа, де има такива; който иска
да
учи, ще му покажа, в кое училище
да
постъпи и при кои професори
да
се запише.
Кой от вас е ходил на онзи свят, или, кой е проникнал във вечността,
да
знае, че като умре човек, всичко с него се свършва?
Влизате в една гостилница и срещу вас излиза гостилничарят, човек, пълен с благоутробие, с лице кръгло, като месечина, с весели, засмени очи и казва: Заповядайте, господине!
Давайте цена на Божественото и не казвайте, че Бог говори само на този, или на онзи.
Това е вярно физиологически, т.е., че след като умре човек, сърцето му престава
да
бие.
Всъщност, Бог говори само на
себе
си
, т.е.
Обаче, клетките на същото това сърце, което е престанало
да
пулсира и което се е разложило вече, свободно живеят в пространството.
Вие туряте на масата златна монета и започвате
да
гледате в листа, какво е приготвено за ядене.
Също така и клетките на мозъка, на дробовете, на всички удове, продължават своя живот и след смъртта на човека.
Като види златната монета, гостилничарят още повече се вдъхновява и започва
да
обикаля около вас, иска
да
ви услужи, както трябва. Защо?
Като видя невежеството на хората, Бог ги остави
да
ходят сами в своите пътища, но като поумняха, Той започна
да
им говори чрез своя Син, Когото изпрати на земята,
да
ги спаси,
да
им покаже правия път и правия начин на живеене.
Значи, след смъртта
си
, човек не умира, но продължава още
да
живее, при което, заема по-голям обем и се храни със съвсем други мисли и чувства от тия, които е имал по-рано.
Значи, Бог първо е говорил на хората чрез духовете, после – чрез ангелите, след това – чрез Сина
си
, а най-после и Той сам ще им проговори.
Трябва ли
да
говорите на този човек?
Достатъчно е
да
му покажете монетата, за
да
ви разбере.
Това значи: всичко непостоянно, всичко променчиво ще изгори, а мислите и чувствата на човека ще се видоизменят.
Кое е по-добро за младия момък:
да
възседне жив кон и
да
се разхожда с него, дето пожелае, или
да
възседне едно мъртво конче, както е правил в детинството
си
и
да
не може, с него
да
мръдне крачка напред или назад?
Под свършване или изгаряне на света се разбира - ликвидиране с всички криви мисли, с всички измами и заблуждения.
Кое дете е по-реално: живото дете, което плаче, сърди се, вика, иска това-онова, но има условия в
себе
си
,
да
расте и
да
се развива; или онази кукла, която нито плаче, нито се сърди, нито яде, но не може
да
расте и
да
се развива?
Ще изгори всичко нереално, а ще остане само истинското, реалното.
Тогава всички ще разберат, че са братя, а Бог – техен Баща.
Има кукли, които плачат, които отварят и затварят очите
си
, но това става по принуждение, а не доброволно.
– Кесията ти е празна.
Тогава всички ще разберат, че земята е създадена за благото на живите същества, а вселената – за научни изследвания.
Онези, които не разбират живота, природата ги залъгва с кукли и с кончета, като малките момченца и момиченца; а онези, които разбират живота, природата ги учи, праща ги на училище.
Онези, в които Божественото е събудено, още днес могат
да
живеят по този начин.
Следователно, природата залъгва простите; любознателните учи, а на даровитите, на мъдрите поверява своите тайни.
– Кесията ти е пълна.
С тия думи Христос възкреси Лазаря, защото той беше единственият човек, по това време в Израиля, който беше минал четвъртото посвещение.
Когато влезе в гроба, кесията на Лазаря беше пълна.
Когато изпразни кесията
си
, Христос дойде пред гроба му и каза: „Излез вън!
Лазар трябваше
да
се освободи от всички връзки, от всички недъзи и заблуждения, и
да
излезе вън.
Следователно, докато не се освободите от всички суеверия, от всички научни и религиозни заблуждения, вие не можете
да
излезете от гроба.
Казвате: Виновни ли сме за своите слабости и недъзи, които, по наследство, носим от своите майки и бащи?
– Ако дядо ти и прадядо ти, преди четири поколения, са пили, трябва ли ти, днес,
да
станеш пияница и
да
се оправдаваш с наследствеността?
Каквото ми заповядаш, ще направя.
Човек може
да
изправи своите лоши наследствени черти, както може и
да
разработи добрите наследствени черти.
Ако трябва, известно време още
да
остана на земята, ще изпълня волята Ти.
Той трябва
да
знае, по какъв начин
да
работи за изправяне на лошите наследени черти и по какъв начин
да
разработва добрите.
– Кой човек, след като е тръгнал за небето, чуе гласа на Бога, Който му повелява,
да
остане на работа на земята, би останал?
Това, което окултизмът нарича „четвърто посвещение" не е нищо друго, освен задача на човека,
да
намери начин за изправяне на своите лоши черти, унаследени от неговите родители и прародители.
И на светиите е дадена задачата, не
да
спасят хората, но
да
ги освободят от лошите им наследствени черти и
да
ги направят щастливи и безсмъртни.
Тази кърпа, на очите на Лазаря, напомня Темида, богиня на правосъдието, която някои художници рисуват със затворени очи; това те тълкуват с обстоятелството, че очите й непременно трябвало
да
бъдат затворени, за
да
не вижда, какво се върши по света.
За вас е важно,
да
се освободите от своите лоши черти и
да
чуете вътрешния глас, който ви казва: „Излез вън!
Според мене, богинята на съдбата, богинята на правосъдието, не само, че не трябва
да
бъде със затворени очи, но тя трябва
да
има четири очи.
" Питам: докато едно дете не излезе от бащиния
си
дом, може ли
да
стане учен човек?
Докато не чуе гласа на баща
си
: „излез вън!
Когато покажат пред съдията кесия със златни монети, той превързва очите
си
и със затворени очи,
да
не вижда очи в очи правдата, започва
да
разглежда делото и казва: Този човек не е виновен и трябва
да
се освободи.
" – синът не може
да
стане учен човек.
Значи, когато в ръцете на съдията турят златни монети, той разглежда делото със затворени очи; когато нищо не турят в ръцете му, той разглежда делото с отворени очи.
Бащата казва на сина
си
: „Излез вън!
Това показва, че съдбата, която хората сами
си
определят, коренно се различава от Божествената съдба, от Божествената Правда.
" – и се нагърбва, с години,
да
го поддържа в странство,
да
стане учен човек.
Когато човек направи някаква погрешка, или някакво престъпление според Божията Правда, той сам се съди, не чака други
да
го съдят.
И при това положение, ако, според тази Висша Правда, му се наложи петгодишен затвор наказание, той сам, ще го увеличи на десет.
Божията Правда смекчава наказанието, а човек сам го увеличава.
Който послуша този глас и напусне службата
си
, той ще получи по-висока от първата.
Ако този човек направи някакво добро, според Висшата Правда, той трябва
да
получи известно възнаграждение.
Който е получил безсмъртието, той седи по-високо от всички царе или князе на земята. Защо?
Например, ако някой човек направи едно престъпление, веднага идват стражари, хващат го, турят го в затвор и против него се завежда дело.
Той е придобил това, за което царят не може и
да
мисли.
Обаче, ако направи някакво добро, никой не го търси,
да
му даде известно възнаграждение.
За
да
бъде съдбата правилна, трябва
да
съществуват съдилища и за добрите, и за лошите хора.
Щом някой праведен човек извърши едно добро дело, веднага трябва
да
го уловят,
да
го затворят, докато се заведе дело против него.
– Ние не гледаме на нещата като обикновените хора.
В съда ще се явят адвокати
да
разискват, в какво се заключава доброто, което е направил и с оглед на него ще решат, какво възнаграждение
да
му се наложи: дали къща
да
му се направи, дали пенсия
да
му се отпусне и т.н.
Ако гледаме на живота като тях, и ние щяхме
да
бъдем нещастни.
Какво ще бъде положението на вярващия, ако, на края на живота
си
, каже: Дали съм спасен, или не?
Ако някой гражданин има големи заслуги към държавата, последната му определя пенсия в известен размер, или го възнаграждава по друг начин.
Следователно, вие трябва
да
различавате източниците на знанието,
да
не изпадате в заблуждения.
Това е един сериозен въпрос и ако хората не разбират смисъла на тия неща, могат
да
извадят криви заключения.
Едно е важно за човежа:
да
се вслушва в гласа на природата. Защо?
Защото природата е първият фактор, който действа върху душите на хората.
Когато иска
да
въздейства върху някоя душа, Бог
си
служи с природата.
Дойде заминалия ви дядо при вас и започва
да
ви говори: Синко, едно време и аз живях като тебе, но нищо не постигнах.
Друг важен фактор в живота е човешката душа, която представя вътрешната негова природа.
Трябва
да
се измени този начин на живеене!
Природата и душата са два живи, вечни принципа, които работят всякога заедно и помагат, както на човека, така и на всички около него.
Когато човек пожелае
да
се разшири като природата, от една страна, и като Бога, от друга страна, ражда се грехът, създават се погрешките.
След него ще се изредят баба ти, прабаба ти и всички ще пеят една и съща песен, че някога живели като тебе, но така не се живее.
Как трябва
да
се живее, и те не знаят.
Защото човек не разполага с такава разумност, с такива знания, с каквито природата оперира.
След тях ще дойде чичо ти, братовчед ти и като
си
отидат, ще кажеш: Главата ме заболя от тези приказки.
Ще приведа един пример,
да
видите, защо хората грешат.
Той обичал масло и често
си
купувал, но виждало му се, че маслото скоро се свършвало и мислил, че светията го яде, скрито от него.
Човек трябва
да
дойде до вътрешна опитност,
да
различава тези гласове от Божествения.
Затова, попът решил
да
избяга от светията.
Преди
да
се раздели с попа, светията намислил
да
му даде един добър урок и затова, тръгнал заедно с него на път.
Ако кажете на някой ваш познат, или на някой ваш приятел, който ви е дошъл на гости,
да
излезе вън, той непременно ще се обиди.
Като вървели известно време, те замръкнали и трябвало
да
се отбият в някой дом,
да
пренощуват.
– Може ли разумен човек
да
говори така?
Кой се обижда?
Обижда се само онзи, който разбира буквата на живота, т.е.
Моля ви,
да
му помогнете.
– Добре, ще се опитам
да
го излекувам.
Само онзи може
да
каже, че обича, който постъпва спрямо хората така, както и спрямо
себе
си
.
Донесете едно корито с чиста гореща вода, донесете и детето и излезте вън.
Когато правите добро на
себе
си
, говорите ли
си
предварително, какво ще направите?
онзи живот, който всички хора разбират.
Свещеникът останал при него на работа и наблюдавал, какво ще прави.
Слагате на господаря
си
да
яде и му услужвате.
Няма същество на земята, което
да
не разбира материалната страна на живота.
Питате господаря
си
: Какво желаете, господарю?
После, разпрал корема, извадил всички органи навън и ги измил, изчистил добре.
Като изчистил цялата вътрешност на детето, той започнал
да
събира всички части от тялото му,
да
ги поставя, всяка на своето място.
Като видял всичко това, свещеникът се уплашил и
си
помислил: Каква е тази работа?
Докато исках
да
се освободя от една неприятност, нападнах на друга.
Няма
да
мине много време и тази дума, в български език, окончателно ще изгуби смисъла
си
.
Не зная, как
да
изляза вън,
да
не ме държат отговорен за това, което светията върши.
Той се озъртал, поглеждал към вратата, дано някак се отвори, че
да
излезе вън.
Тъй щото, когато се каже за някой, че е духовен, всички се смеят.
В това време, светията поставил всички части, от тялото на детето, на мястото им, духнал два пъти и детето се съживило, но вече здраво и весело.
И така, изреждате едно ядене след друго, докато господарят се задоволи.
Думата „духовен" трябва
да
се замести със „съзнателен".
Като видял всичко това, свещеникът
си
казал: Доволен съм сега, че научих поне един занаят.
Господарят заповядва, а аз, който го обичам, изпълнявам с любов, с разположение, без
да
говоря нещо.
Значи, дойде ли някой ваш приятел, на гости в дома ви, вие го поканвате
да
седне и започвате
да
му услужвате.
За тази цел, той се обърнал към светията и му казал: Имам писмо от домашните ми, викат ме в село по една важна работа, трябва
да
си
отида.
Той излъгал светията, но лъжата му била явна; той искал
да
тръгне на печалба с новия
си
занаят.
И наистина, често слушате
да
се говори, че „икономическите условия" на живота налагат това, или онова.
" С тези думи, Христос искаше
да
каже на Лазаря, че е готов
да
му услужи.
– Дайте го, аз мога
да
лекувам.
Лазар пък, мина през четвъртото посвещение, след което беше абсолютно готов,
да
се подчини на Божествения глас.
Ако не беше се подчинил на този глас, Лазар и досега щеше
да
лежи в гроба.
– Дайте сега коритото с чиста гореща вода.
По-важна и по-силна дума е икономията в живота.
Майката донесла всичко, каквото свещеникът искал и излязла вън.
" Този въпрос стои пред вас и вие сами трябва
да
го решите.
Като останал сам в стаята, той пристъпил към операцията по същия начин, както постъпил и светията - взел ножа и отрязал ръцете и краката на детето; после, разпорил корема, извадил червата навън и всички тия части, измил внимателно с гореща вода.
Ако питате този-онзи, какво трябва
да
правите,
да
излезете, или не, вие ще останете в гроба, ще пропуснете благоприятните моменти в живота.
След това, започнал
да
поставя всяка част на своето място.
Когато чу гласа на Христа, Лазар не запита, защо трябва
да
излезе, как
да
излезе и т.н.
Каква била изненадата му, когато видял, че частите не прилепвали към тялото.
В ужаса, в който изпаднал, той
си
спомнил последните думи на светията: Синко, когато се намериш в някакво затруднение, обърни се към мене, аз ще ти помогна.
Днес всички хора се стремят към Божествен живот, защото той печели, а духовният губи.
Той започнал
да
вика на помощ светията,
да
го избави от това трудно положение.
Когато Павел, който беше в първото
си
посвещение, чу гласа на Христа, запита: „Кой
си
ти, дето ме гониш"?
И съвременните хора често изпадат в положението на този гръцки свещеник.
Като виждат, какво прави природата, те искат
да
й подражават.
И след като стана от земята, Павел разбра, какво трябва
да
прави.
Започват и те
да
режат ръцете и краката на болното дете, вадят червата му, измиват ги с гореща вода, но после, тия удове не се залепват.
Лазар, обаче, не запита Христа, кой
си
Ти, но веднага каза: „Какво ще заповядаш, Господи?
" Какво е искал
да
каже Христос с думите: „излез вън"?
Тогава те се обръщат към този, към онзи светия,
да
им дойде на помощ.
Само на съзнателния човек, който мисли и разбира, може
да
се каже „излез вън"!
Хората трябва
да
знаят, че това, което природата върши, те, по никой начин, не могат
да
направят.
Лазар слушаше, разбираше гласа и изпълняваше всичко, каквото му казваше.
Безпредметно е,
да
кажете на камъка,
да
се махне от мястото
си
.
НАГОРЕ