НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
346
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
346
:
1000
резултата в
5
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Силата на движенията / Замисъл на природата
,
МОК
, София, 15.2.1929г.,
И във всеки даден случай Трябва
да
разбирате състоянията, които минават във вашите мисли и желания.
(втори вариант)
Всякога от две състояния Трябва
да
разбирате кое е правото.
(втори вариант)
Седите някой път, имате свивания на лицето
си
, някои хора правят движения с лицето
си
, устните, носа
си
, този род движения може
да
са предадени по наследство, а някой път, като се намираш в затруднително положение, в мъчение, чрез изкривявания на мускулите тази енергия търси място
да
излезне.
(втори вариант)
Следователно, ако мислите правилно и чувствувате правилно, тази енергия ще излезне, ще се асимилира и няма
да
има нужда
да
се обезобрази тялото.
(втори вариант)
2.
На този камък
,
НБ
, София, 17.2.1929г.,
Идеята, която се съдържа в този стих, трябва
да
се постави като основа на вашия живот и върху нея
да
градите.
Като готвят праз, някой правят насилие над неговата природа.
За
да
го облагородят, за
да
смекчат естеството му, те го готвят с масло.
От този стих се вижда, че много хора имат криви схващания за нещата.
Те искат, великите идеи
да
дойдат при тях, но не знаят, че тези идеи ще ги смажат.
Те искат, великите идеи
да
паднат върху тях, но самите идеи ще ги унищожат.
Като знаят тази негова черта, българите го нарязват на ситно и го сипват в зелева чорба.
Великите идеи имат своя светлина, която дава отражение върху всички неща в живота.
Радвайте се на светлината, която вашата велика идея носи и не се лакомете,
да
я обсебите,
да
я задържите в
себе
си
.
Това са идеи и понятия, чрез които човек трябва
да
разреши вътрешния смисъл на живота,
да
разбере, защо е дошъл на земята.
Някой е свършил университет, станал е професор, учител или чиновник, но с това още не е разрешил основния въпрос на живота.
То представя велика Божествена идея, която носи в
себе
си
светлина.
Трети се е оженил, станал баща, майка, но пак не е разрешил задачата на своя живот.
Какво щеше
да
бъде положението на съвременния свят, ако слънцето ходеше от къща в къща, между хората,
да
яде и
да
пие с тях?
Как ще разрешите въпросите на живота?
Всички тия професии, всички тия служби турете отзад, като нули, а пред тях турете единицата.
Значи, когато турите любовта на мястото на единицата, а всички противоречия, неприятности, страдания турите след нея, на мястото на нулите, вие ще разрешите задачата на вашия живот, ще разберете вътрешния смисъл на целокупния живот.
Тя не може
да
измени пътя на своето движение, а това трябва
да
ви радва.
И тъй, всички хора трябва
да
нареждат живота
си
, по новия начин: единицата – любовта напред, а всичко останало – нулите - назад.
Щом знаете това, не се стремете
да
измените нейния път.
Ако някой пожелае,
да
фотографира своята идея и
да
я покаже на хората, и това е невъзможно. Защо?
Невъзможно е, само днес,
да
е радостен.
Защото идеите не могат
да
се фотографират.
От памти-века са дохождали при мене същества, които са били радостни и весели и са оставили своето благословение на човечеството.
Затова всеки трябва
да
осъзнае в
себе
си
, че животът е добър и пълен с любов.
Никоя идея не може
да
се изрази, нито с думи, нито с образи.
Ако душата на някого е натъжена и скръбна, това не е всичкото.
Идеята не може
да
се събере нито на земята, нито в ума, нито в сърцето на човека.
Всяка идея може, временно само,
да
присъства в човешката душа.
Душата и природата са две фази на Битието.
Природата дава материал, а душата твори.
Природата е кредиторът, който дава материал за обработване, а душата обработва, съгражда този материал.
Човешкото естество пък е това, от което вашата душа и вашата природа се ползват.
Казвате: Природата ми е такава.
– Каква е вашата природа?
Вие се занимавате с дребни мисли и казвате, че естеството, или природата ви е такава.
Не унижавайте естеството
си
!
Естеството на човека не е дребнаво, но той се занимава с дребни мисли, не знае, как
да
работи и отдава всичко това на своята природа.
Вие разхвърляте вашите неща, не знаете още, как
да
ги нареждате.
И това е добре, но ако човек само отрича, без
да
възприеме нещо, какво ще придобие?
Ако се намерите в общество на десет души – лоши хора и успеете
да
ги заставите,
да
мислят право, вие ще минете за тях като учен човек, влязъл между умни хора.
Човек трябва, едновременно,
да
възприема и
да
отрича.
Лош човек е онзи, който не е постигнал своите желания и иска
да
ги постигне по един неестествен начин.
Добър човек е онзи, който е постигнал своите основни желания и ги е впрегнал
да
работят, не само за него, но и за своите ближни.
Някой се стреми към велики работи, но хората веднага му противодействат, съветват го
да
остави тия неща настрана.
Следователно, ако паднем върху своята основна идея и искаме
да
я изнесем пред света, ние ще се строшим.
Той трябва
да
каже: Това, което не ми трябва, оставям за вас.
Който иска
да
изнесе своята идея пред света, той ще се строши.
Който иска
да
изкаже своето верую пред света, той ще се строши.
Какво ще изказвате веруюто
си
пред света?
Ако някой ме пита, в какво вярвам, ще кажа: вярвам в хляба, във водата, във въздуха, в светлината и в топлината.
– По този въпрос, аз бих желал, ти
да
ми говориш.
Аз говоря за неща, които положително зная, а оставям на тебе,
да
ми говориш за неща, които не зная.
Няма защо
да
се разправяте с хората.
И тогава, той започва
да
ми говори, че Господ е всесилен, всемъдър, всеблаг.
Всеки смело трябва
да
застане в правия път, като праведен човек.
– Така е, виждам всичко това.
– Ти
си
грешен човек.
Казвам: човек трябва
да
бъде умен,
да
знае, какво
да
говори.
–
Да
, докато не мислех, бях и грешен, и глупав човек.
Той трябва
да
прояви своята интелигентност и чрез нея
да
разреши мъчнотиите
си
.
Откак започнах
да
мисля право, аз вече съм мъдрец.
Мъчнотиите са задачи, дадени на човека,
да
ги разреши.
Следователно, когато се намерите в някакво затруднение, дръжте в ума
си
мисълта: „Бог е Любов".
Това не значи, че той ще разреши всички задачи – част от задачите
си
ще разреши, а една част ще останат неразрешени.
Когато не можете
да
разрешите някоя задача, започнете
да
говорите на числата на тая задача: „Бог е Любов".
Те са разумни числа и ще разберат всичко, каквото им казвате.
Всеки опит, колкото малък
да
е, никога не остава без последствие.
Числата са разумни сили, с които трябва
да
се нагласите.
Щом се нагласите с тях, ще разрешите задачата
си
.
– Ако, само по един час на ден, мислиш за доброто, за великото в света, този час, ще създаде в твоя бъдещ живот условия за гениалност.
Всеки може
да
направи този опит.
Ако отделяш на ден, само половин час,
да
мислиш за Бога, Той непременно ще те възнагради.
Например: ако седите около една плоскост и няколко деня наред усилено мислите, че тази плоскост може
да
се помести, ще видите, че тя ще се помръдне от мястото
си
.
Колкото малко, колкото грешно
да
е едно същество, достатъчно е
да
отдели за Бога най-малкото време, с което разполага; Той ще го възнагради щедро.
Бог никога не забравя
да
отдаде всекиму нужното, но ние не трябва
да
се налагаме.
Ако се намирате пред трудна задача и цяла година наред, постоянствате в мисълта
си
, че тази задача ще се разреши благополучно, ще видите, че наистина тя ще се реши.
Той не може
да
върви по нашия ум и казва:
Да
мислите за мене, това е добре за вас, но ще знаете, че аз ще ви дам всичко, каквото ви е нужно, когато намеря благоприятни условия.
Някой иска
да
свири на някакъв инструмент, но мисли, че не му се поддава този инструмент.
Не, вземи инструмента в ръка и започни
да
свириш.
Питам: ако вие сте риба и живеете във водата, може ли Бог
да
ви направи, на земята, хубав палат за живеене?
Всеки ден повтаряй, че можеш
да
свириш, ще видиш, как този инструмент, най-после, ще ти се поддаде; сутрин десет пъти, на обяд десет пъти и вечер десет пъти повтаряй в
себе
си
мисълта: „аз мога
да
свиря" и ще видиш, че в продължение на една година, ще имаш резултат.
Ако вие сте птица и живеете във въздуха, може ли Той
да
ви постави пред царска трапеза?
Значи, царските трапези и хубавите работи се дават на човека, само при благоприятни съчетания в живота, за
да
може той разумно
да
ги използва.
Този камък е основата, върху която трябва
да
положите живота
си
, съобразно Божиите закони.
Сега, за изяснение на тази мисъл, ще приведа един разказ.
Бог не създаде света като място за роби, за слуги, нито го създаде за затвори и за наслаждения.
Като се предава някой разказ, мнозина бързат
да
кажат, че знаят този разказ.
Хората сами създадоха затворите и ограниченията.
Едно трябва
да
знаете: който и
да
е написал разказа, който и
да
го предава, той всякога остава нов.
Той създаде света за училище на своите деца, като каза: Ако сте умни, вие ще видите, че в света владее пълен ред и порядък.
Ако не сте умни, вие ще виждате, навсякъде, пълен безпорядък.
Когато някое дете предава един разказ, той пак е нов, защото, това дете, влага в него своя идея, която авторът не е внесъл.
Разказът може
да
е стар, но детето внася в него нещо ново.
Ако очаквате любовта
да
дойде при вас, тя ще ви смачка; ако искате
да
се качите върху нея, ще се строшите.
Не мислете, че детето не може
да
внесе нещо ново.
Приемете светлината на любовта в
себе
си
и оставете сърцето
си
свободно.
И като говори, и като предава нещо, детето всякога може
да
внесе нещо ново от
себе
си
.
Следователно, нито се налагайте на Бога, нито очаквайте, Той
да
дойде при вас.
Когато събира плодовете от това, което е приложил, мъдрецът е старец и очаква наготово
да
му донесат това, което е дал.
Човек трябва с готовност
да
приеме Божията светлина.
Затова и Писанието казва: „Изпраща ми Духа
си
..." „Изпраща ми Духа
си
", значи, изпраща ми своята светлина.
Следователно, всеки трябва
да
възприеме любовта в
себе
си
, защото, след всяка скръб иде радост и след всяка радост иде скръб.
Ако искате
да
знаете нещо за този цар, четете книгите по това време.
Той имал само една дъщеря, наречена Ен-Суфи, която била най-умна от всички моми, живущи по това време в царството.
Дойде ли ви някакво щастие или нещастие, благодарете и за едното, и за другото.
Всеки ден, невидимият свят изпраща на хората щастие, но зависи, как те разбират нещата, а оттам, кое наричат щастие и кое – нещастие.
Понеже Ен-Суфи била най-красивата и най-умната мома, от всички тогавашни моми по света, до нея пристигали млади и красиви момци, княжески и царски синове, от целия свят.
Някой човек седи отчаян, обезсърчен от живота, нищо го не радва, всичко е обезсмислено за него.
Едни от тях я възпявали, други й носили подаръци, цветя, букети, трети й обещавали щастие, но всички имали една цел –
да
се домогнат до ръката й.
Тя не се поддавала на никакви обещания, не се ласкаела от никакви подаръци, защото знаела, че тия обещания никога не се сбъдвали.
Поглежда го отгоре, захвърля го, почеркът му се вижда крив, нечетлив и казва: Няма
да
се оправи работата.
Улиците на ада са постлани и украсени с хубави, скъпоценни камъни и надписи от несбъднати надежди и мечти, от несбъдната вяра, надежда и любов.
Най-после, той отваря писмото и в него вижда един чек, изпратен от негов приятел, който го обича.
В свободното
си
време, правил научни изследвания на небето, изучавал звездите, планетите, за която цел
си
служил с особена тръба.
Когато човешката душа преживява вътрешна криза, от невидимия свят му изпращат един чек, с който
да
разреши мъчнотиите
си
, само за един ден.
В 365 деня, той ще получи 365 любовни писма, с по един чек в тях, с който
да
разреши мъчнотиите за съответния ден.
Като дохождали при него, хората обичали
да
гледат през прозореца на стаичката му,
да
видят, какво прави, с какво се занимава.
Всяка сутрин, той отправял тръбата
си
към прозореца на своята любима, дано, отдалеч поне, я види.
Като я виждал, радвал се и през целия ден работил, занимавал се усърдно.
Като виждал своята любима, започвал
да
наблюдава небето и
да
вади бележки от всичко, което му правило впечатление.
Животът, пък, прониква цялата жива природа, а душата взима материята на природата и твори.
Между душата и природата съществува вечно единство.
Следователно, няма защо
да
се разисква върху въпроса, има ли душа, или няма.
Той гледа през прозореца своята любима, както астрономите, като наблюдават небето, дойдат до Венера, но казват: Съжаляваме, че се яви голяма буря, която ни попречи
да
видим Венера.
За мъдреца има и душа, и природа; за глупавия природата съществува, но безформена, а душата, пък, съвсем не съществува.
Да
, всички гледат Венера през прозорците
си
, но тя всякога се явява с було на лицето
си
,
да
закрива своята красота.
Питам: вие, които искате
да
служите на Бога, на кого ще приличате?
Дали ще приличате на онези царски синове, които дохождали при царската дъщеря с букети, подаръци и цветя в ръце, или на онези, които й писали писма, пълни с обещания за щастлив живот; или най-после, на онзи млад овчар, който живял на планината и всяка сутрин поглеждал от прозореца
си
,
да
зърне красивата царска дъщеря и след това правил научни наблюдения на небето?
След това, като тури нулата зад единицата, всички неща ще се осмислят.
Най-добре е
да
приличате на младия овчар, който написал едно хубаво стихотворение на чужд, стар език, който вие не познавате.
Когато получите любовното писмо с чека, всички объркани работи ще се изправят.
Ако предам стихотворението на този стар език, вие няма
да
го разберете, затова, ще го предам в превод.
Вие можете
да
се занимавате с ред научни теории, но щом получите такова любовно писмо, скачате от радост. Защо?
Всички любовни писма не са реални, но тия, които невидимият свят изпраща, са реални.
Порои води слизаха от върховете и като войници за бой, свличаха канари, камъни, пъсък и със сила, гняв и ярост ги пращаха в подножието, в дълбоките долини: Идете там, долу!
Щом получи такова писмо, човек казва: Има смисъл
да
се живее и
да
се работи!
Тъй щото, когато човек е готов,
да
жертва всичко за Великото в света, това показва, че той е получил и прочел вече своето любовно писмо.
Когато човек не е готов
да
жертва, това показва, че той още не е получил своето любовно писмо, или, ако го е получил, още не го е чел.
Скръб и страдание що е, още не сте познали".
– Не мога
да
свърша тази работа.
Идете долу и кажете „Любов навред цари; в тишина и буря мъдрост владее, а в окови и затвори, всегда свобода и истина говори".
– Прочети писмото
си
и ще я свършиш.
Както виждате, от всички великани на тогавашната епоха, нищо не е останало до нас, а от този царски син-овчар, който живял на планината, е останало нещо, което и досега още живее: и на небето, и на земята, и във водата, и във въздуха, а най-после и в светлината.
за прочетените вече писма в миналото
си
, от които са получили само разочарования.
Следователно, ако живеем като обикновени хора, като царския син Елми-Бар, все ще оставим нещо и името ни винаги ще се споменава, както и сега споменаваме името на Елми-Бар.
Само тези писма могат
да
осмислят живота ви.
Сега, разбрахте ли защо, той, всяка сутрин, с тръбата
си
, поглеждал към нейния прозорец?
Ще кажете, че младият овчар наблюдавал двореца, царския палат, интересувал се
да
разбере, как живеят хората в този дворец.
Ако той нямаше царство, този разказ нямаше
да
се създаде.
Благодарете за най-малкото, което днес се дава за душата ви.
Царската дъщеря Ен-Суфи представя душите на всички хора по земята.
Щом се натъкнете на някаква неприятност, на някакво страдание, вдълбочете се в
себе
си
и вижте, какво е написано във вашето любовно писмо, което сте получили този ден.
Всяка душа, слязла на земята, търси нещо: една – по един начин, друга – по друг начин.
Всяко страдание, всяко изпитание е формула, останала от миналото ви и днес, вие трябва
да
я преведете на ваш език,
да
се ползвате от нея.
Защо царската дъщеря, всяка сутрин, поглеждала през прозореца на своята стая?
Тя поглеждала от прозореца,
да
види своя избранник Елми-Бар, който изгрявал на изток, а залязвал на запад.
Ако кажа нещо на този стар език, вие няма
да
го разберете, но ако го преведа на сегашния език, даже и с някакъв дефект, вие ще разберете поне основната идея.
Когато младата мома се показвала на прозореца
си
, това е изток; когато се скривала от прозореца
си
, това е запад.
Аз не искам
да
превеждам на съвършен език, защото, щом нещата станат съвършени, те веднага се разрушават.
И то търси някого.
За
да
не стават големи разрушения на земята, всякога и навсякъде, трябва
да
се оставя по една отворена врата.
Аз бих желал, слънцето никога
да
не намери този, когото търси, защото, щом го намери, ще престане
да
изгрява и
да
залязва.
Когато някой каже, че е направил една работа съвършено, това показва, че той е затворил вратата след
себе
си
.
Всички хора казват, че човек все трябва
да
се влюби в някого.
До сега не съм срещнал нито един поет, музикант, философ, или учен, който
да
е създал нещо съвършено.
И затова, когато казвате, че нещо е съвършено, хубаво, красиво, добро, аз казвам, че и от това нещо има по-съвършено, по-хубаво, по-красиво, по-добро.
Ако в съзнанието на човека има повече място, тогава и Любовта ще дава повече блага.
Когато старият дядо намери своята възлюбена, съблича старата
си
дреха, облича нова и отива при нея.
И тъй, за всички хора в света има поле за работа.
Хората, близките му казват: Господ
да
го прости!
Като ставате сутрин, насочете мисълта
си
към изгряващото слънце, както Елми-Бар насочваше своя телескоп към прозореца на красивата царска дъщеря.
– Няма какво
да
го прощава Господ.
Днес, от всички, се изисква приложение.
Той сега се разхожда със своята възлюбена, подмладен, пременен, неузнаваем.
В света съществуват два велики закона за развиването на всички живи същества: единият закон разрушава и разхвърля, а другият – съгражда и нарежда.
Които не разбират дълбокия смисъл на моите думи, ще започнат
да
разискват, дали са верни те, или не.
Днес, всички хора, се оплакват от студ. Защо?
Всички живеят в студена атмосфера.
Съвременните хора се нуждаят от положително знание и от методи за приложение на това знание.
Във втория закон, който съгражда и нарежда, той вижда Божието благо, а в първия – своето нещастие.
Всички въпроси трябва рязко
да
се поставят.
Тъй щото, когато мислите, чувствата и желанията му се разхвърлят, че не може двата края
да
събере на едно място, той казва: Работите ми не вървят добре.
Който разбира света, вселената, той щеше
да
разбере смисъла и на самото име: Абу-Бен-Фура.
Аз оставям прозорците
си
отворени, под специален ъгъл, вследствие на което, между въздушните частички става известно триене и в резултат на това, се образува топлина.
Когато всичките му мисли, желания и чувства са в ред и порядък, т.е.
Ще кажете: Дали не може
да
се даде друго име за света?
Разбира се, щом впрегнете в колата
си
вашите угоени, добре изхранени коне, работата върви; обаче, щом впрегнете вашите изпосталяли, слаби коне, колата не върви; тук спирате, там спирате, докато най-после тръгвате пеш.
За създаването на света, англичаните имат едно изречение, българите – друго, но общата идея, която е изразена с дадените окултни звукове, е една и съща.
Какво е донесло и какво може
да
донесе безверието?
Навсякъде и във всичко прониква един общ закон.
Защото няма кой
да
тегли колата.
Например, когато някой човек, бил той българин, французин, германец, или какъв и
да
е, се влюби, в него настава една и съща промяна.
Докато конете ви са здрави и теглят колата, вие мислите, че причината,
да
вървят работите ви добре, е във вас.
Той
да
изправи тия работи, а от нас се изисква,
да
решим своите задачи, за
да
бъдем доволни и благодарни от живота.
В първия случай, конете са силни и могат
да
карат колата.
ако мярката се намалява, това показва, че той е изгубил любовта
си
.
На този камък ще поставим живота
си
и нито ние ще падаме върху него, нито ще искаме, той
да
пада върху нас.
Във втория случай, конете са слаби, не могат
да
карат колата и казват: Я по-добре ни освободете, та и вашата, и нашата работа
да
върви напред.
Затова, трябва
да
бъдем в пълна хармония с Любовта и
да
се ползваме от нейната светлина.
Така поне ще знаете, че разчитате само на
себе
си
.
Ставате ли сутрин, поне три пъти през деня проверявайте, дали сте на този камък, или не.
Когато някой остане назад с колата
си
, той се чуди, какво
да
прави.
И тъй, когато човек изгуби любовта
си
, в душата му настава мрак, тъмнина.
Тази проверка е необходима, понеже земята се движи, условията се менят и човек може
да
се измести от тази основа.
Всичко в живота му се обезсмисля и изгасва.
Ние виждаме, как състоянията на хората всеки момент се менят.
Дойде ли, отнякъде, най-малката светлинка, най-малката надежда, животът отново придобива смисъл.
И в първия, и във втория случай, животът има смисъл, но психичните състояния в човека се изменят, вследствие на което, той губи своето равновесие, губи смисъла на своя живот.
Същото може
да
се каже и за чувствата и мислите в човека.
Затова, именно, човек трябва
да
работи,
да
дойде в първото
си
положение,
да
се намести на този камък.
Обаче, хората трябва
да
разчитат на двата велики закона – на съграждане и на разрушаване.
Достатъчно е, една любовна дума
да
ви каже някой, за
да
се измени и вашето състояние.
Любовта е основата, на която всеки трябва
да
застане, за
да
разреши своите мъчнотии,
да
превърне страданията
си
в радост.
Те нареждат нещата, поставят ги в пълен ред и порядък и по този начин, указват възпитателно въздействие върху хората.
Това значи,
да
бъде човек, мъдрец!
И затова, когато разумният човек поставя безпорядъка в
себе
си
– в пълен порядък, казваме, че той се намира под влиянието на закона на съграждането.
Например, среща ви един умен човек и казва, че вие имате добри заложби и от вас може
да
излезе нещо.
Когато неразумният човек вижда около
себе
си
пълен безпорядък – колата счупена, конете слаби, пътищата развалени, мостовете – задигнати от водите, той се намира под закона на разрушението и казва: Тежък е моят живот!
След това ви среща един глупав човек и казва, че от вас нищо не може
да
се очаква.
Когато мъдрецът се намери под влиянието на този закон, той не се обезсърчава, той вижда настъпващия ред и порядък и започва усилено
да
работи,
да
поставя всяко нещо на своето място, и в скоро време, изпада под влиянието на закона на съграждането.
Това значи мъдрец – от безпорядъка създава ред и порядък.
Когато ставате радостен от леглото
си
, това показва, че ви е срещнал някой ангел.
Глупецът представя закона, който разхвърля нещата, а мъдрецът – закона, който нарежда нещата.
Когато слизат на земята, ангелите трябва
да
срещнат поне една душа, в която
да
се влюбят.
Като се говори за камък, ние имаме предвид твърдата материя.
Докато не се влюбят, те не могат
да
се върнат на небето.
Но материята, в която живеем, има четири агрегатни състояния: твърда, течна, въздухообразна и лъчиста.
Защо е необходимо ангелите
да
се влюбват?
Днес ние живеем и се ползваме най-много от твърдата материя, от почвата.
Влюбването подразбира - някаква придобивка, някаква печалба, която трябва
да
се занесе в Божествената каса.
Докато кракът ни е стъпил на земята, ние сме решителни, осигурени и се намираме в света на порядъка.
Щом изгубим тази почва под
себе
си
, ние вече сме в света на безпорядъка.
Ако мома се влюби в момък, когото родителите не харесват, това предизвиква цял скандал в дома на момата.
И обратно: ако момък се влюби в някоя бедна мома, това създава ред тревоги и неприятности в дома на момъка.
Достатъчно е за момент само
да
извадите рибата от водата и
да
я турите на твърдата почва, за
да
започне тя, с ужас,
да
се блъска в тази почва,
да
търси своята среда – водата.
Кое е правилото за влюбването, че момите и момците
да
знаят, в кого
да
се влюбват и в кого
да
не се влюбват?
На твърдата почва поставена, тя е в света на безпорядъка.
Какво лошо има в това, ако всички души, излезли от Бога, се влюбят в някого?
Докато птицата е във въздуха, тя е способна
да
живее,
да
се проявява.
Момата, в която някой момък се е влюбил, е негова сестра, излязла от Бога, от хиляди години насам и днес той я среща, хваща я за ръка и я завежда при родителите
си
, като им казва, че намерил своята сестра.
И родителите трябва
да
се радват, както синът се радва.
Те живеят в светлината, в лъчистата материя, дето имат условия
да
се проявяват.
И религиозните хора се намират пред същата опасност,
да
изопачат своите възгледи и вярвания.
Виждате, един човек върви в правия път, но изведнъж, минава някакво съмнение в ума му и той се запитва: дали е в правия път, или не.
И тогава казваме: който се спъва в твърдата почва, той е риба; който стъпва сигурно на твърдата почва, той е човек.
Всички хора вървят в пътя, който Бог им е начертал.
Който се спъва във водата, той е птица; който нарежда работите
си
добре във водата, той е риба.
Който се спъва във въздуха, той е прашинка; който нарежда работите
си
във въздуха, той е птица.
Докато живее само в съзнанието и самосъзнанието
си
, човек има възможност
да
се отклони от правия, от Божествения път.
И най-после, който се спъва в светлината, той е сгурия; който нарежда работите
си
в светлината, той е същество на светлината.
Това не значи още, че онзи, който се отклонява в живота
си
, няма определен път от Бога, по който той трябва
да
върви.
Сега, на вас оставям,
да
преведете всички тия величини и
да
извадите от тях ред заключения, ред максими за живота.
Синът, на някои родители, се отклонява от правия път и започва
да
посещава кръчми, вариетета, никого не слуша, от никого не се поучава.
Мъдрецът вижда и разбира всички тия неща, в техния ред и порядък, с техните светлини и сенки, а глупецът вижда само сенките им.
Дохождат при него проповедници, говорят му, че не е на прав път, че трябва
да
се опомни, но той не иска
да
чуе.
Като влезете в някоя художествена галерия и наблюдавате картините, по тях ще познаете, какъв е художникът.
Викат го родителите му, и те го съветват, но той пак не слуша, намира, че всичкото им говорене, са празни думи.
Ако пък художникът наблюдава посетителите, как разглеждате картините, ще познае, каква е тяхната култура, ще познае разбиранията им по художеството.
Обаче, един ден, той среща красивата мома Ен-Суфи и веднага в него става промяна: той започва
да
се прибира дома
си
,
да
ходи чисто облечен, добре причесан, всякога и към всички внимателен, учтив.
Същото нещо може
да
се каже и за музиката.
Когато някой отиде на концерт и започне
да
критикува музиканта, че някъде не взел такта правилно, или че някъде се образувал малък дисонанс, той е човек на дреболиите, на сенките в живота.
Когато срещне млад, красив момък, и тя започва
да
се чисти,
да
се облича добре.
Защото красивият момък обича чистотата, и тя иска
да
бъде чиста, за
да
се хареса.
Който не разбира този закон, той е готов,
да
осъди момата, че губи напразно времето
си
да
чопли,
да
чисти ноктите
си
.
Тя създава тонове, тя създава такт, тя създава ритъм.
Не, като чисти ноктите
си
, момата върши важна работа.
Съвременните хора се спират повече върху сенките на живота и затова, като им се случват нещастия, казват: Защо трябваше
да
стане така?
Тя иска
да
изчисти и най-малката
си
погрешка, която се е скрила, някъде, под ноктите й.
Като влезе в човека, любовта внася в него възвишеното и благородното и той казва: Аз трябва
да
бъда абсолютно чист в мислите, в чувствата и в действията
си
, за
да
задържа любовта в
себе
си
.
Иначе, изгубя ли чистотата, ще изгубя и любовта
си
.
Казвам: хората трябва
да
се спират върху хубавото, красивото в живота, а не върху сенките.
Някой религиозен говори за Любовта Христова, но външно се напуща, не се облича добре, не се мие, с което иска
да
покаже, че нищо не го интересува.
Защо трябва всички
да
се занимавате с него?
Като се приберат децата в дома
си
, нека майката и бащата започнат
да
се разговарят с четирите деца,
да
ги питат, какво са свършили през деня, какво имате предвид за утрешния ден и
да
оставят непослушника настрана.
Първият е грешник, който има условия,
да
стане праведен.
Нека те се занимават с добрите
си
деца и привидно,
да
забравят лошото дете.
Вторият е праведен, който има условия,
да
стане грешник.
Ако мъдрецът види това непослушно дете, ще разбере, че в него се крие една особена черта, която, като не знае, как
да
изяви, изразява я по съвсем особен, нежелателен начин.
По този начин, именно, то иска
да
обърне внимание на хората.
Казвам: всеки порив, всеки импулс на човешката душа трябва
да
се насърчава.
Когато се натъкнете на някоя лоша черта в
себе
си
, потърсете начин,
да
я превърнете в добра.
С изгарянето на този храм, той искаше
да
каже на хората,
да
съградят нещо по-хубаво от него.
Хората трябва
да
изменят своя начин на мислене,
да
дойдат в правата мисъл, в която няма никакво насилие, никакви противоречия.
Днешните хора се нуждаят от здрава, положителна основа на живота, от разумни правила и максими.
Такова правило е дал един педагог на своите ученици.
Той взел това правило от един древен разказ, в който се говорило за ученик, в когото се явило силно желание, силен копнеж,
да
влезе в някоя окултна школа.
Единицата е основа на всички останали числа.
За тази цел, той се явил при един от учителите на тази школа,
да
държи приемен изпит.
Двойката пък, в своята вътрешна същина, подразбира познаване на законите, чрез които човек може
да
измени положението
си
в живота.
Който иска
да
внесе равновесие в своя живот, той трябва
да
оперира с числото три.
Който иска
да
бъде производителен,
да
твори, той трябва
да
разбира единицата и двойката.
Ако някой иска
да
съгради в
себе
си
твърд характер, като диамант, той трябва
да
разбира закона на числото четири.
Като видял успеха
си
, ученикът изпаднал в голямо обезсърчение и започнал
да
плаче,
да
се чуди, как е възможно:
да
мисли, че е толкова способен, а
да
даде такива слаби резултати?
Ако иска
да
бъде поет,
да
пише така, че
да
стане известен на целия свят, той трябва
да
разбира закона на числото пет.
Като видял обезсърчението му, учителят казал: За
да
разбереш, какъв е твоят успех, тури единицата отпред, а трите нули след нея.
Всяко число, разбрано в своята вътрешна същина, представя жив елемент, жива сила в природата.
Ако
си
представите числото две във вид на два ангела, слезли от небето,
да
ви придружават, единият - от лявата ви страна, а другият – от дясната ви страна, вие ще разберете, какво значи благоприятни условия.
Това показва, че и в хубавите работи има пресищане.
Ако човек яде много мед, има опасност,
да
се развали стомаха му.
Следователно, когато срещна човек, който се е обезсърчил, казвам: Твоите работи не вървят добре, защото
си
турил нулите отпред, единицата отзад.
Ако искаш всичко
да
ти тръгне добре, размени местата на тия цифри: тури единицата напред, а нулите – отзад.
Ще приведа един разказ за опитността на една майка, която имала три деца.
В къщата
си
тя имала три стаи, които всякога заключвала.
Живи са тия числа и затова, всяка промяна на местата им създава известни отклонения в мисълта.
Като излизала от дома
си
, тя скривала ключовете,
да
не ги намерят децата.
Ето защо, окултната наука иде днес, в услуга на човечеството,
да
му покаже начин за право мислене.
Например, някой казва, че светът не е създаден, както трябва.
Един ден, майката излязла из града и пак заключила стаите, но забравила
да
скрие ключовете на мястото, което децата не знаели, а ги турила някъде на открито.
Като останали сами, децата започнали
да
тършуват из къщи,
да
видят, какво има за ядене,
да
си
хапнат.
Какво представяш ти, за
да
можеш
да
се произнасяш по този въпрос?
Те намерили трите ключа от стаите и всяко от тях взело по един ключ, и отишло с него
да
отключи една от стаите,
да
види, какво крие майка му там.
За
да
казваш, че светът не е създаден добре, това подразбира, че ти
си
най-великият мъдрец в света и можеш
да
създадеш нещо по-хубаво от това, което Бог е направил.
То взело хляб от долапа и започнало
да
яде хляб с мед.
Ако не
си
такъв мъдрец, който можеш
да
създаваш светове, тогава кажи, както мъдрецът казва: Светът е създаден добре.
Тъй, както Бог го е създал, никой друг не може
да
го създаде.
Взело хляб и започнало
да
маже върху него маслото.
Тури тази мисъл в ума
си
и работи с онова, което е вече създадено.
Това не значи, че хората не са свободни
да
мислят за света, както искат.
И то започнало
да
яде хляб с праз.
Свободни са хората
да
имат, каквито искат мнения за създаването на света, но в своите разисквания и твърдения, те трябва
да
се пазят,
да
не изопачат мисълта
си
.
Никой никого не може
да
ограничава: нито мъдрецът може
да
ограничава другите хора, в начина на мисленето им, нито пък глупецът може
да
ги ограничава.
Чрез тези ключове, те се домогнали до известни неща в живота
си
.
Обаче, в края на краищата, всеки сам ще носи последствията на своята права, или крива мисъл.
Тя криела меда, маслото и праза от децата
си
.
Медът, маслото и празът представят три условия в живота, които природата грижливо крие от човека.
Тя ще му даде тия условия, когато намери, че той може
да
ги използва правилно.
Празът представя бедните условия, при които умът и сърцето на човека могат
да
се развиват.
Маслото представя пластичните условия в живота, под влиянието на които човек се огъва, без
да
се строши.
– Ти не
си
гений, но се намираш в общество на гениални хора.
И обратно: когато кажеш, че
си
глупав, ще знаеш, че се намираш в общество на глупави хора.
Това са две състояния, в които човек често изпада.
Понякога човек не е нито между мъдрите, нито между глупавите; той мисли, че няма нито наука, нито религия, от нищо не е доволен, на нищо не се радва и чака, само
да
дойде някой отвън,
да
го предизвика,
да
му докаже, че с бой, с насилие работите могат
да
се наредят.
Това са новите преводи на меда, маслото и праза, които разумно трябва
да
съпоставяте в живота
си
.
– И това е състояние, в което човек временно може
да
изпадне.
Някой казва: Трябва ли
да
се яде праз?
– Ако имате на разположение мед и масло, праз не трябва
да
ядете; ако нямате мед и масло, праз ще ядете.
3.
Форми в природата / Истинската реалност
,
ООК
, София, 20.2.1929г.,
Днес чувате
да
се говори, че трябва
да
се проповядва на хората
да
се обърнат към Бога.
Ако Бог е направил човека, защо трябва той
да
се обръща към Него?
Когато скулпторът направи една статуя, трябва ли тя
да
се обръща към него?
Статуята трябва
да
прилича на създателя
си
и
да
може
да
говори.
Ако не трябва
да
говори, тя мълчи.
— Може ли статуята
да
говори?
Тя има живот в
себе
си
и може
да
говори когато я накарате.
Не само статуята, но всяко нещо може
да
стане ценно,
да
проговори.
Тебеширът който нищо не струва, може
да
стане ценен.
Кое придава цена на този тебешир?
Сам за
себе
си
, тебеширът е ценен защото пише.
Радостта в началото когато иде, носи щастие за човека.
В края когато
си
отива тя носи скръб.
Скръбта в началото носи скръб а в края — радост.
Понеже умният човек иска всякога
да
бъде радостен затова той трябва едновременно
да
има и радост, и скръб.
Глупавият обаче, всякога носи скръб.
Едва се зарадва за нещо и веднага изгубва радостта
си
.
Щом я изгуби той започва
да
скърби.
Скръбта и радостта са полюси на живота.
Когато изучавате човешката психология, наблюдавате следното: колкото и каквото благо
да
се даде на човека, всякога му се вижда малко.
Колкото и каквото страдание
да
му се даде всякога му се вижда много.
Запример, ако ви дадат 20 лв.
виждат ви се малко; ако вие трябва
да
дадете 20 лв.
виждат ви се много.
Този, който считате приятел и му се радвате е княжески син който не иска нищо от вас.
Вторият гост на когото не се радвате е пак княжески син но е обеднял, нищо не носи, очаква на вас вие
да
му дадете нещо.
От този гост всички се оплакват както е било в турско време.
Когато някой турчин е отивал на гости в българска къща, той веднага се е поставял на мястото на господар и започвали
да
му пекат кокошка или агне
да
го нагостят добре.
Сегашните хора се нуждаят от будност на съзнанието.
За тази цел те трябва
да
подигнат съзнанието
си
поне на една степен по-високо,
да
могат
да
превръщат скръбта
си
в радост както в математиката превръщат дроби с различни знаменатели към еднакъв знаменател.
В един момент господарят може
да
обикне слугата
си
и в един момент може
да
го намрази и изпъди от дома
си
.
Достатъчно е
да
кажете на един господар че слугата му е получил наследство от един милион лева, за
да
измени той отношенията
си
към него.
Веднага господарят се вглежда в положението на слугата
си
, вижда, че няма обуща, дрехи и му купува.
И обратно: ако кажете на господаря, че бащата на неговия слуга е пропаднал и че сега търсят сина му, господарят веднага ще го изпъди от къщата
си
да
се освободи от всякаква материална отговорност.
Запример, някога човек намира, че някоя негова идея е ценна, заслужава
да
я задържи в
себе
си
, както задържа слугата
си
, който е получил наследство от един милион лева.
— Защото, вместо
да
му даде нещо, тя взима от него.
Промените, които стават в човешкото съзнание, показват, че човек няма постоянен вътрешен мироглед в
себе
си
.
Той няма една постоянна величина в
себе
си
, с която
да
работи.
Докато живее в объркания човешки свят, човек непрестанно ще се лута и един ден ще каже: Теле дойдох, вол
си
отивам.
Каквото направих в живота
си
, все насила го правих, доброволно нищо не направих.
Трябваше
да
чакам с остен
да
ме мушкат, за
да
се проявя.
Такова е състоянието на всички хора.
Те не могат лесно
да
се освободят от него.
Да
се освободи човек от миналото
си
, това подразбира
да
стане вътрешен преврат в него.
Убедят ли се, че нищо няма
да
получат, ще го отхвърлят настрана.
Докато човек е здрав, всички го използват.
Щом се разболее, почват
да
го пренебрегват.
Ако е чиновник, държавата ще му даде няколко месеца отпуск,
да
се лекува.
Даже и майката се радва на детето
си
, докато е здраво.
Ако се разболее и боледува няколко години, тя казва: По-добре
да
го прибере Господ, че и то
да
се освободи, и ние
да
се освободим.
Те казват: В живота може
да
се обича само богатият, здравият ученият човек.
Едно е вярно: човек обича това, от което може
да
вземе нещо.
Но като обичате някого, вие трябва
да
бъдете внимателни, никога
да
не докоснете,
да
не отнемете ценното, същественото в него, което той пази като зеницата на окото
си
.
Не разрушавайте, не разваляйте красивото чувство, което човек има в
себе
си
.
На същественото, на ценното в човека, което съставя неговия живот, гледайте по същия начин, както и той гледа.
Кое е същественото качество на ученика, за което може
да
бъде обичан?
Ще кажете, че за
да
бъде обичан, ученикът трябва
да
учи.
Кое е същественото качество на учителя, за което трябва
да
бъде обичан?
Ще кажете, че учениците обичат учителя
си
, защото ги учи.
— Че учителят учи учениците
си
, това е негова длъжност.
Учениците обичат учителя
си
, когато той ги учи
да
се обичат, свещено
да
пазят и зачитат чувствата
си
.
Човек трябва
да
си
изработи правилни отношения към всички разумни същества, които съставят един общ организъм.
Следователно, засегне ли се само един уд на този организъм, целият организъм страда.
Ето защо ученикът трябва
да
има отношения не само към няколко души, но и към цялото Битие.
Като греши, ученикът причинява вреда не само върху своя живот, но и върху цялото Битие.
Предаде ли се на човешка любов, ученикът се излага на големи изпитания.
— Защото днес ще обича, утре няма
да
обича.
В началото любовта носи радост, а в края — скръб.
В омразата процесите са обратни: в началото омразата носи скръб, а в края — радост.
Сега, като говоря върху тия въпроси, мнозина се запитват, реални ли са тия неща или не са.
Мислите ли, че реалните неща могат
да
се пипат?
Реалността издава благоухание, но досега никой не се е докосвал до нея.
Даже умът не се е докосвал до реалността.
Няма същество в света, което е могло
да
се докосне даже до дрехата на реалността, вследствие на което тя остава всякога чиста.
Такава е дрехата на природата, такава е дрехата и на човешката душа.
Следователно, всяко нещо, до което човек не може
да
се докосне, е реалност.
Всяко нещо, към което човек не може нито
да
прибави, нито
да
отнеме нещо, е реалност.
Не само човек, но и целият свят
да
се събере, никой не може нито
да
прибави, нито
да
отнеме нещо от реалността.
Тя е съвършена, нито може
да
се прибави нещо към нея, нито може
да
се отнеме нещо от нея.
Когато се говори за малка форма в обикновения живот имаме пред вид капка вода.
Обаче, със своите микроскопи, учените откриват в една капка вода милиони живи същества.
Те са толкова малки, че едва се виждат с микроскоп.
Като ги наблюдавате, ще видите, че и между тях има същите отношения, каквито и между висшите същества.
И те спорят помежду
си
кой
да
вземе по-голям дял от нещо.
Ако гледате водните капки с обикновено око, ще кажете, че те представят свят на спокойствие, на чистота.
И тогава ние казваме: Най-малката форма се е проявила при създаването на света, т. е.
Следователно, всяко тяло, което има най-малка форма, се намира далеч от нашето съзнание.
Според някои философи, нещата в природата нито се увеличават, нито се намаляват.
Ако се съгласим с твърденията на философите, ще излезе, че растенето, развиването на телата е привиден, а не действителен процес.
Тия философи са прави в едно отношение, а именно, материята и енергията в природата не се увеличават нито намаляват, но се видоизменят.
Запример, ако налеем вода в едно шише, ние сме преместили тази вода от едно място на друго, но като вода в природата, тя нито се е загубила, нито се е увеличила.
Всъщност, това, което се прибавя, е взето от природата.
Значи, нещата се взимат от едно място в природата и се турят на друго място.
Какъвто е човек в началото на живота
си
, такъв остава и до края.
Глупавият винаги има господар.
Той може
да
стане слуга на умния, но умният — никога.
Само умният е господар.
Глупавият слуга коства на господаря
си
много повече, отколкото работата, която ще му свърши: днес ще счупи нещо, утре — друго и т. н.
Съвременните хора искат
да
живеят добре,
да
бъдат щастливи, но не правят никакви усилия за
да
придобият щастието.
Щастлив може
да
бъде само онзи, който е изправил погрешките
си
.
Той чака времето, когато хората ще изправят погрешките
си
и ще поумнеят.
Докато са здрави, те са недоволни от здравето
си
, намират, че със здраве само нищо не могат
да
постигнат.
Като са болни, от болестта
си
са недоволни.
Малко се иска от човека, за
да
стане доволен.
Когато е здрав,
да
се пази
да
не се разболее.
Когато е болен,
да
се лекува.
Който не се съобразява с времето и не цени това, което му е дадено той е глупав.
Всички хора нямат еднакви разбирания за нещата, нито еднакъв вкус.
Това, което за едного е красиво, за другиго е нещо обикновено.
Някой вижда най-малките неща, а друг не вижда и най-големите.
Някой вижда най-малкото петно на дрехата
си
и бърза
да
го изчисти.
Друг не вижда и големите петна.
Ако му кажете
да
ги изчисти, той намира, че не заслужава
да
се занимава с дребни неща.
Ще кажете, че това зависи от културата на човека.
Това показва, че понятията за добро, за ученост, за сила са относителни, а не абсолютни величини.
Някой може
да
брои до милиони и милиарди и минава за учен.
Друг може
да
брои само до десет и минава за глупав, за прост човек.
Ако накараш учения, който може
да
брои много
да
обясни, какво нещо е вселената, той нищо не може
да
каже.
Ако вселената беше образувана от много слънца, би ли могъл този учен
да
ги обхване всички в съзнанието
си
?
Може ли той
да
изчисли, каква е тежината на един квадралион микроскопически прашинки?
Тъй щото, не е достатъчно само
да
кажете, че някой е добър или красив, но трябва
да
знаете, в какво седи добротата или красотата на този човек.
Ще кажете, че очите му са хубави, носът правилен, веждите красиви и т. н.
Всяко нещо трябва
да
отговаря на една вътрешна мярка.
Щом отговарят на тази норма, те са красиви.
Ако отидете между черните, ще видите, че те считат за красив онзи, който има дебели устни и черно лъскаво лице.
Според тях, белите са грозни и затова ги ядат.
Тъмнината всякога се стреми
да
погълне светлината.
Тъмнината намира, че светлината е грозна и се стреми
да
я погълне.
Срещате един престъпник и го предавате на властта, защото е извършил престъпление.
Той е недоволен от вашата постъпка и намира, че вие нямате право
да
се месите в неговата работа.
Той казва, че държавата само има право
да
го преследва, но не и вие, който имате грехове като него.
За оправдание вие ще кажете, че държавата изисква съдействието на гражданите
си
, вследствие на което вие сте длъжни
да
й помагате.
Вие сте прави отчасти докато сте в дадена държава.
Излезете ли вън от тази държава вън от влиянието на нейните закони вие попадате под друг закон.
Ако излезете от държава, в която законите са свободни, и влезете в държава с драконовски закони, няма
да
се чувствате добре.
Съвременните хора се оплакват, че не се разбират, че нямат любов помежду
си
.
— Защото идат от различни държави, с различен морал, с различни култури.
Всеки човек е представител на отделна държава, с различни понятия за добро и зло с различна обхода.
Всеки човек носи в
себе
си
специфичен морал.
Ако всички хора бяха граждани на една и съща държава, те щяха
да
имат еднакъв морал, еднакви разбирания и нямаше
да
им се говори за морал за добро и т. н.
Казва,
да
видим какъв ще бъде краят.
(втори вариант)
Сега забележете психологически, че когато ви дават едно благо, вие го намирате малко.
(втори вариант)
Ако ви дадат една златна монета, вас ви се струва малко.
(втори вариант)
Когато ви дадат хубава къща, вас ви се струва малко.
(втори вариант)
Когато ви дадат лошите работи, вас ви се струва много.
(втори вариант)
Запример, ако ви дадат двайсет златни лева, казвате, малко са.
(втори вариант)
Но ако ви кажат, че вие трябва
да
дадете двайсет лева, казвате, много са.
(втори вариант)
Този, когото обичате, може
да
седи година, вие се радвате.
(втори вариант)
Разликата е, че първият е княжески син, десет дена седи, но от вас нищо не е ял, вие сте яли от него.
(втори вариант)
А вторият е княжески син, който всичко от вас яде, нищо не е донесъл, празни се вашата каса.
(втори вариант)
Ако попитате този втория княжески син, ако иска
да
не дойде, казвате, халал
да
ви е,
да
дойде,
да
видите какво нещо е гостенин.
(втори вариант)
Нaceкат месото на дребно, турят дафинов лист в супата, после едно яйце разбито, малко фиде първокласно, после един лимон.
(втори вариант)
Сега ние, съвременните хора, има
да
преместим нашето съзнание.
(втори вариант)
Когато дойдем до човешкото съзнание, 6 неговия ум, в неговата воля има нещо, което трябва
да
превърнем.
(втори вариант)
Цялата наука е в даден случай
да
можеш
да
превръщаш.
(втори вариант)
Да
кажем,
да
превръщаш дроби в еднакъв знаменател.
(втори вариант)
Може
да
превърнеш своята радост в скръб - ти вече
си
дошъл в началото на магията.
(втори вариант)
Може
да
превръщаш.
(втори вариант)
Аз всякога може
да
превърна вашия слуга
да
ви стане обичен.
(втори вариант)
Идвам при вас, имате един слуга, казвате: "Той не е културен, глупав е, такъв не го искам,
да
си
върви." Вие не го обичате.
(втори вариант)
" Изведнъж казвате: "Я
да
ти купя обуща, че нямаш, дрешки нямаш." Слугата се чуди отде дошло това, защо се изменил неговият господар, показва голямо внимание.
(втори вариант)
Може
да
направя и най-добрия ви господар
да
не го почитате.
(втори вариант)
Казвам: "То освен че няма наследство един милион лева, но баща му има десет милиона дълг, търсят го
да
плаща." Казвате: "Нямаме нужда от слуга." Изпъждате го навън.
(втори вариант)
Вътрешният наш мироглед постоянно се мени, нямаме една постоянна величина, с която
да
работим.
(втори вариант)
Най-после виждаш някой човек остарял, както някой турчин, хване се за брадата, поклати главата, казва: "Животно дойдох, вол
си
отивам, нищо не разбрах." До такова понятие дошъл.
(втори вариант)
Казва: "Като едно животно прекарах, трябваше
да
ме впрегнат.
(втори вариант)
Тук и там - навсякъде насила ме караха, нищо доброволно не направих, все с остен ме караха." Хване се за главата, казва: "Не ми Върви." Как с такива разбирания ще върви?
(втори вариант)
Миналото върви отподир като сянка, не
си
правете илюзии.
(втори вариант)
" Господарят днес има уважение и почитание, понеже мисли, че имаш десет милиона наследство.
(втори вариант)
Днес
си
здрав, утре се разболееш, пет-шест месеца държавата даде отпуск, после казва - няма
да
го бъде - и по някакъв параграф те уволняват.
(втори вариант)
Държавата казва: "Нам здрави хора ни трябват, болните хора
да
си
вървят."
(втори вариант)
Казвам сега, даже майката, като има дете, целува го, но като боледува десет години, казва -
да
го прибере Господ, то
да
бъде свободно, пък и ние
да
бъдем свободни.
(втори вариант)
Тя иска
да
го уволни.
(втори вариант)
Може онзи, който ме препоръчва, че имам десет хиляди лева наследство или че имам толкова дълг, може и едното, и другото
да
не е вярно.
(втори вариант)
Казвате на господаря, че имам десет хиляди лева, отношението се променя.
(втори вариант)
Само виждам отношенията на хората, които се изменят не по същина като една величина в своята целокупност.
(втори вариант)
Дали аз изливам вода от шишето, или наливам, то е все едно.
(втори вариант)
Ако вие напълните нашата гарафа, не мислете, че сте внесли нещо в света, пък и ако излеете водата от вашето шише, не мислете, че сте изнесли.
(втори вариант)
Не мислете, че е добродетел
да
наливате вода или като изливате, е лошо.
(втори вариант)
Ако напълня вашата гарафа, аз съм добър по отношение на вас, казвате: "Много добър човек, напълни ми шишето с вода." Моята постъпка,
да
напълня вашето шише с вода, е добро.
(втори вариант)
Или ви дам едно парче хляб - е добро.
(втори вариант)
Добрината седи по отношение на това, че съм дал едно парче хляб.
(втори вариант)
После желанието
да
ви услужа,
да
премахна една ваша мъчнотия.
(втори вариант)
То е едно относително добро, което съществува.
(втори вариант)
Хората отвън може
да
препятстват своите мисли.
(втори вариант)
Ние сами може
да
си
препятстваме със своето неразбиране.
(втори вариант)
Защото има
да
дава.
(втори вариант)
Вие ще кажете сега: "Така ли трябва
да
бъде животът?
(втори вариант)
Който знае латински,
да
каже.
(втори вариант)
" Дайте ми един идеален живот,
да
обичаш някого, без
да
искаш
да
взимаш нещо от него.
(втори вариант)
("Значи нещо, което се носи")
(втори вариант)
Представете
си
тия научни изследвания, дето няколко милиона от тези дребни същества живеят в една капка вода, имат форма.
(втори вариант)
Представете
си
, че в този свят съществуват по-малки, по-дребни, милиарди съществуват в една капка вода.
(втори вариант)
Пък някоя малка форма хванала друга - още по-малка, и я носи.
(втори вариант)
Любовта седи в това,
да
не обереш това, което другият човек има.
(втори вариант)
Това, което ние не може
да
видим,
да
измерим, в този свят съществуват спорове за неща, които за нас не съществуват, но за тях съществуват спорове, гняв, докачение и т.н.
(втори вариант)
Това, което е ценно за него, което е съществено,
да
не го обереш.
(втори вариант)
В тази капка има една микроба, която се дави с друга, ядат се, гневят се, преследват се.
(втори вариант)
Ако той има красиво чувство и ти го обичаш, това красивото чувство
да
не го развалиш.
(втори вариант)
Ние от наше гледище мислим, че този свят е свят на спокойствие, казваме - водата е чиста.
(втори вариант)
Да
не бутнеш това, което той пази като зеницата на окото
си
.
(втори вариант)
Следователно тия тела, дето са най-далеч от нас, имат най- малка форма, а тия тела, които са най-близо, имат най-голямата форма.
(втори вариант)
Най-малките неща показват, че са най-далеч от нашето съзнание.
(втори вариант)
Не това, което е ценно за тебе, но това, което е ценно за него, което е съществено, което съставлява неговия живот в дадения случай.
(втори вариант)
Значи на същественото в него
да
гледаш от същото ниво, както той гледа.
(втори вариант)
Много философи има, които казват, че в природата нещата нито се увеличават, нито се намаляват.
(втори вариант)
Каква обич може
да
има, ако той не пази твоето свещено чувство.
(втори вариант)
Ако някой от нас би казал, че в природата нищо нито се развива, нито расте, че растенето е само привидно, какво ще мислите?
(втори вариант)
Следователно, казвам, кое е онова качество в един ученик, за което той може
да
бъде обичан?
(втори вариант)
Да
допуснем, че вие една гарафа за вода я напълните с вода, увеличили ли сте вие водата в света?
(втори вариант)
Да
кажем, че сте пренесли цяла една каца вода, казвате: "Много вода пренесох." Но казвам, към това количество, което съществува в света, вие прибавихте ли нещо?
(втори вариант)
Казвам, за
да
растат нещата и
да
се увеличават, трябва
да
се притуря нещо.
(втори вариант)
Глупавият
си
е винаги глупав, умният
си
е винаги умен.
(втори вариант)
Той сам се създава.
(втори вариант)
Дойде, казва: "Аз учител искам
да
бъда, присърце ми е
да
уча деца." Ако онзи учител научи всичките деца
да
се обичат еднакво,
да
пазят това свещеното в тях, то е учителят, то е същественото.
(втори вариант)
Отношението, което имат хората между
себе
си
- не само отношението към един човек, но разбирам в дадения случай
да
имаш отношение към всички разумни същества, понеже светът е така чувствителен като един организъм, че дето бутнеш, той страда от това бутване.
(втори вариант)
Следователно ученикът трябва
да
има отношение не само към няколко души, но той трябва
да
има отношение към цялото битие.
(втори вариант)
Глупавият може
да
си
намери господар.
(втори вариант)
Умният може
да
стане господар на глупавия.
(втори вариант)
Глупавият може
да
стане слуга на умния.
(втори вариант)
Двама души
да
се обичат, то е един начин, те може
да
прекарат времето напразно.
(втори вариант)
Защото любовта, и тя
си
заминава.
(втори вариант)
Този глупавият човек за една година ще направи толкова бели, че няма
да
му стигне заплатата, за
да
се отплати, ще изхарчи десет пъти повече.
(втори вариант)
Любовта какво носи в началото?
(втори вариант)
Казвам, ние, хората на земята, за
да
изправим една погрешка, се изискват хиляди години
да
правим добро.
(втори вариант)
Радост. Омразата какво носи в началото?
(втори вариант)
Една година като живееш и хиляда години ако живееш, едва ли ще може
да
поправиш погрешките.
(втори вариант)
Скръб. Любовта в края какво носи?
(втори вариант)
Затуй казваме, че Господ е дълготърпелив, има
да
се занимава с глупави хора.
(втори вариант)
Скръб. Омразата в края какво носи?
(втори вариант)
Да
допуснем, че болният, най- първо, е недоволен, защото е болен - разглеждаме живота от наше гледище.
(втори вариант)
Сега вие може
да
попитате дали тия неща са реални, или не.
(втори вариант)
Има чорапи, но ако е зимно време, казва: "Що ми са дебели чорапи, тънки
да
са." Не знаеш какви
да
му дадеш, тънки или дебели.
(втори вариант)
Вие, когато питате дали това нещо е реално, или не, какво разбирате?
(втори вариант)
Сега, онзи, който размесва тънки и дебели чорапи, умен човек може ли
да
бъде?
(втори вариант)
Ние казваме - реално е това нещо, което може
да
схванем.
(втори вариант)
Това, което вие може
да
пипнете, не е реално.
(втори вариант)
Казвам, господарят, за
да
си
направи работата, сам трябва
да
иде.
(втори вариант)
Реалните неща не се пипат, те се виждат.
(втори вариант)
Никой досега не е могъл
да
пипне реалното.
(втори вариант)
Сега вие мислите, че всички хора разбират еднакво. Не.
(втори вариант)
Никой не е могъл
да
го помирише.
(втори вариант)
Това, което вие разбирате, други даже не се сещат за него, то не съществува за тях.
(втори вариант)
То издава едно благоухание, но никой нос до реалността не се е добрал.
(втори вариант)
Някой човек има вкус за хубавото, вижда най-малките лекета, друг не ги вижда.
(втори вариант)
Реалността е толкоз красива, че тя не дава никой
да
се допира.
(втори вариант)
Няма същество, което е могло
да
се допре до реалността, нейната дреха е чиста.
(втори вариант)
" Има хора, които виждат най-малката съдрана дупка.
(втори вариант)
Затуй дрехата на природата и дрехата на човешката душа е всякога чиста, понеже до природата никой не може
да
се добере и до човешката душа никой не може
да
се добере.
(втори вариант)
Туй, до което ти не може
да
се приближиш, туй, което ти не може
да
оцапаш, туй, на което ти не може
да
притуриш, нито
да
отнемеш нещо, то е реалността.
(втори вариант)
Към реалността никой не може нито
да
притури, нито
да
отнеме.
(втори вариант)
Не само ти, но
да
се събере и целият свят, не само целият свят, но и
да
се съберат и всичките богове - и те не може
да
притурят нещо към реалността.
(втори вариант)
На реалността нищо не се прилага, понеже е пълна, понеже е съвършена в
себе
си
.
(втори вариант)
В природата доброто не е едно и също.
(втори вариант)
- Казва: - Ти ме тури в едно затруднение, казваш, че в онзи свят ще има скърцане със зъби, а моите са опадали.
(втори вариант)
Ние спрямо
себе
си
не сме еднакви.
(втори вариант)
Аз какво ще правя, как ще
си
изкупя греховете?
(втори вариант)
Ние се смеем на
себе
си
, че като деца сме правили известни погрешки.
(втори вариант)
Сега като възрастни
си
въобразяваме, че сме станали по-умни.
(втори вариант)
Единият знае
да
брои до десет, другият разбира повече.
(втори вариант)
Този големият философ може ли
да
обхване с ума
си
количествено какво нещо е вселената.
(втори вариант)
Да
кажем, ако Вселената беше образувана от толкоз слънца, може ли този мъдрец
да
обхване всичките тези слънца?
(втори вариант)
Той може ли
да
произнесе това число,
да
кажем, пет милиона или квадрилиона, или секстилиона?
(втори вариант)
Казвам сега, не само
да
кажем, че някой е добър човек.
(втори вариант)
Черните считат, че дебелите устни са красиви и че колкото лицето е по-лъскаво, е по-красиво.
(втори вариант)
Ако един бял иде между черните, той е грозен - затова го изяждат.
(втори вариант)
Като иде белият, те го изяждат.
(втори вариант)
Ако тъмнината се стреми
да
погълне светлината, смятаме, че светлината и тъмнината са живи.
(втори вариант)
Тъмнината, като види светлината, казва: "Грозна
си
." Тогава, ако тъмнината мисли, че светлината е грозна, какво мисли светлината за тъмнината.
(втори вариант)
Ако дойде един престъпник, направи престъпление, вие го виждате, предавате го на властта, казвате: "Ти
си
престъпник, един вагабонтин, безчестник." Той казва: "Що ти влиза тебе в работата
да
се разправяш с моята работа?
(втори вариант)
Нека властта
да
ме дири.
(втори вариант)
Ти
си
грешник.
(втори вариант)
Що ти влиза в работата
да
се занимаваш с мене?
(втори вариант)
Питам сега, вън от законите ли е един гражданин сега
да
го предаде на властта?
(втори вариант)
Властта в коя и
да
е държава заставя гражданина.
(втори вариант)
Че аз може
да
пиша един закон,
да
кажа - това ще правите, валидно ли е това?
(втори вариант)
Ако аз изляза от една държава, дето е по свобода, и вляза в друга, дето законите са малко драконовски, как ще се чувствам?
(втори вариант)
Всичките хора сега са излезли от различни култури, от различни държави.
(втори вариант)
Вие, хората, не идете от една и съща държава, не сте граждани на една и съща държава.
(втори вариант)
Вие сте граждани от различни държави, или вие имате различни понятия за добро, за обхода, за морал.
(втори вариант)
Тогава, ако всички идехте от една и съща държава, нямаше защо
да
се проповядва,
да
се говори за морал на хората.
(втори вариант)
Казваме,
да
обърнем хората към Бога.
(втори вариант)
Защо трябва
да
се обърнат хората към Бога?
(втори вариант)
Бог ги е направил, а трябва
да
се обръщат към него.
(втори вариант)
Казвам, ако Бог е направил човека, каква нужда има
да
се обръща към него?
(втори вариант)
Ако аз направя една статуя някъде, какво трябва
да
ми даде тази статуя?
(втори вариант)
Какво трябва
да
ми каже?
(втори вариант)
Статуята трябва
да
знае
да
говори.
(втори вариант)
Вие, като турите тази статуя, тя трябва
да
мълчи, няма
да
говори.
(втори вариант)
Като мине някой, тя няма право
да
говори.
(втори вариант)
Еди-кой
си
.
(втори вариант)
Да
започне
да
описва лицето, мъж ли бил, жена ли била.
(втори вариант)
Представете
си
, че аз минавам покрай тази статуя и говоря с нея.
(втори вариант)
Може ли статуя
да
говори?
(втори вариант)
Може
да
говори.
(втори вариант)
Ние може
да
накараме статуята
да
говори.
(втори вариант)
Това, което никога не е говорило, не може
да
говори.
(втори вариант)
Под "статуя" разбираме неорганизирана материя, която принадлежи на друго царство, тя има живот в
себе
си
, може
да
я накараме
да
говори.
(втори вариант)
Тогава може
да
накараме този тебешир
да
говори,
да
стане ценен заради нас.
(втори вариант)
Вие го гледате - ни пет пари не струва.
(втори вариант)
Може
да
стане ценен. Как?
(втори вариант)
Представете
си
, че един велик човек, когото вие обичате, някое божество напише само една дума на този тебешир, веднага тебеширът стане ценен.
(втори вариант)
Всеки ден ти може
да
се радваш.
(втори вариант)
Ти пишеш: 50 000
да
взимам, 600 000
да
давам." Съкрати нулите.
(втори вариант)
6
да
дам, 5
да
взимам.
(втори вариант)
Ти ще търсиш място на нея, ще се страхуваш
да
не би
да
я изгубиш.
(втори вариант)
Радостта в началото носи своето качество.
(втори вариант)
Тя като иде, ти се радваш, но когато
си
замине, ти скърбиш.
(втори вариант)
Радостта в началото носи щастие.
(втори вариант)
Скръбта в началото носи скръб.
(втори вариант)
И тъй, това, което не носи радост в началото, е радост.
(втори вариант)
Когато радостта
си
замине, ще носи скръб.
(втори вариант)
Следователно умният човек иска всякога
да
има радост.
(втори вариант)
Затуй именно едновременно трябва
да
имаш скръб и радост, че
да
може и в началото, и в края
да
бъде радост.
(втори вариант)
Глупавият човек постоянно носи скръбта.
(втори вариант)
4.
Закон за действие и противодействие / Силите на противодействието и законът на съпротивлението
,
МОК
, София, 22.2.1929г.,
Значи, две сили действат в природата: едната привлича, а другата – отблъсква.
С каквато сила се привличат нещата, с такава се отблъскват.
Благодарение на закона за действието и противодействието, на привличането и отблъскването, в природата съществува движение.
Първата задача на ученика е
да
учи закона за действието и противодействието,
да
знае, на всяка акция, каква реакция отговаря.
Той трябва
да
знае, с каква външна и вътрешна сила разполага, за
да
се справя с противодействията.
Когато минавате през гора, в която има диви зверове, трябва
да
разчитате на нещо: или
да
сте въоръжени, или
да
сте духовно силни.
Ако не разполагате нито с едното, нито с другото средства, ще предвидите нещо особено, което
да
произведе ефект на животните.
Звукът на тъпана, ще произведе особено действие върху животните, и те ще се оттеглят в скривалищата
си
.
Следователно, докато се намира в опасност, човек трябва
да
бие тъпана
си
.
Сега и на вас казвам: Когато се намерите в опасност, бийте непрекъснато тъпана
си
и смело вървете напред.
Щом минете опасността, свалете тъпана от рамото
си
и седнете
да
си
починете.
– Тя ще подскочи и ще се върне в първото
си
положение.
На каква височина ще подскочи топката след удрянето
си
в плоскостта?
Може ли
да
се изчисли, колко пъти топката ще подскочи и ще се удари в плоскостта?
Защо след падането
си
топката не може
да
стигне първоначалната височина?
Ако топката се движи в безвъздушно пространство, след първия удар тя ще стигне същата височина, от която е била хвърлена.
Значи, ако топката не среща на пътя
си
никакво противодействие, нито от въздуха, нито от плоскостта, при отскачането
си
, тя ще запази една и съща височина.
Ако хвърлите гумената топка върху водна повърхност, тя няма
да
отскочи. Защо?
– Защото съпротивлението, което среща на пътя
си
, е малко.
Ако топката представя едно живо, разумно същество, а плоскостта – условията, в които то попада, какво ще стане с нея?
– Ще се удари в условията и ще отскочи от тях.
За
да
преодолее условията, живото същество, например, човек, се нуждае от силна воля, или от характер.
За
да
разбие плоскостта, разумното същество трябва
да
познава големината на съпротивлението.
Следователно, за
да
си
пробие път в живота, човек трябва
да
познава големината на противодействието, което му оказва плоскостта.
Като знае големината на противодействието, той взима предварителни мерки, за
да
се справи с него.
Тези мерки са в зависимост от условията, при които човек се намира.
Представете
си
, че разумното същество попада в други условия, по-мъчни и страшни от първите – в гъста гора, населена с диви зверове – тигри, змии, леопарди и др.
То изпитва страх и колебание, не се решава
да
мине през тази гора.
Най-после то се престрашава и тръгва със силно желание
да
се изпита, как ще мине тежките условия.
То иска
да
изпита силата
си
.
То лесно ще мине пътя, ако има крила, с които
да
хвърчи нагоре.
Щом срещне някаква опасност, разперва крилете
си
и хвръква нагоре.
Значи, то уповава на
себе
си
.
Ето защо, когато се намери в големи мъчнотии, човек трябва
да
потърси начин
да
ги преодолее.
Ако по един начин не може, ще потърси втори начин; ако и по този начин не може, ще потърси трети начин и т. н.
От всекиго се изисква
да
познава условията, в които се намира, и възможностите, с които разполага, за
да
може лесно
да
се справя с мъчнотиите
си
.
Професорът му върви след него, дебне го
да
намери някое слабо място,
да
го скъса.
Много време сте работили върху материята, но още не сте придобили увереност в
себе
си
, страх ви е
да
не ви скъса професорът.
Обаче, като се приготвите добре, вие ще се явите спокойно на изпит; тогава професорът ви няма
да
бъде зад вас, но пред лицето ви, и няма
да
ви скъса.
Щом дойде до нея, той започва
да
трепери, страх го е
да
не пропадне на изпита.
Защо, докато слуша професора
си
, студентът е тих и спокоен, а когато професорът му го слуша, трепери?
– Не е един и същ, двама са: единият му преподава, а другият го изпитва.
И студентът има две лица: едното лице, което слуша лекциите на професора
си
, а второто лице, което държи изпит.
Коя е причината, че при изпита професорът променя отношенията
си
към студента, и студентът променя отношенията
си
към професора?
Професорът иска
да
знае, достоен ли е студентът за знанията, които му е предал.
Той се страхува,
да
не би студентът
да
не е готов
да
възприеме знанието и
да
злоупотреби с него в обществото.
Студентът пък се страхува,
да
не би професорът
да
бъде много строг и взискателен,
да
изисква повече от това, което е предал, и
да
го скъса.
Както студентът пропада на изпита, така всеки човек може
да
пропадне в едно или в друго отношение.
Например, слугата се изпитва от господаря
си
в различни посоки.
Ако господарят даде на слугата
си
една сума от пет-шест хиляди лева,
да
ги занесе някъде, слугата може
да
постъпи по два начина: или веднага
да
ги занесе на определеното място и
да
се върне при господаря
си
, или
да
ги задържи за
себе
си
и
да
не се върне при господаря
си
.
В първия случай казваме, че слугата е издържал изпита
си
отлично, а във втория случай не е издържал изпита
си
– скъсан е.
Така постъпва студентът, който знае предмета
си
.
Професорът му задава въпроси, и той веднага отговаря.
Нечестният слуга взима парите, мисли, колебае се, как
да
постъпи,
да
занесе парите, дето трябва, или
да
ги задържи за
себе
си
.
Най-после решава
да
ги задържи за
себе
си
и пропада на изпита.
Професорът му задава въпроси, а той мисли, колебае се, не знае, какво
да
каже, и пропада на изпита.
Докато е на земята, човек се изпитва постоянно, сам
да
види, колко е устойчив в морално, или във физическо отношение.
При един турски ходжа, който постоянно живял с мисълта
да
забогатява, се явил един мукалитин
да
иска пари на заем.
– 500 лири; готов съм
да
платя 100% лихва.
Ходжата се съгласил, дал 500 лири на мукалитина.
След шест месеца мукалитинът се явил при ходжата
да
плати лихвата на парите и го запитал, доволен ли
си
от тази лихва.
Дал 500 лири, а получил нула лири.
– Знанието, дарбите, способностите, характера и т. н.
Когато изпитват някого, колко знае, все едно, че изпитват силата му.
Колкото повече положителни знания има, толкова по-голяма е силата му.
Колкото по-голяма е силата му, толкова повече възможности има
да
свърши работите
си
добре.
При това, силата трябва
да
се прилага разумно.
Тя трябва
да
бъде производителна.
Ако знанието е товар за човека, силата, която излиза от него, не е производителна.
Какъв смисъл има вашата сила, ако, при минаването ви през някоя гора, не можете
да
се справите със зверовете, които ще срещнете на пътя
си
?
Имате някакво знание, имате сила, но не знаете езика на зверовете.
В случая, вашата сила не е производителна.
За
да
минете благополучно гората, силата ви трябва
да
се превърне в знание на езика на зверовете.
Да
знаеш един език и
да
го приложиш навреме, това значи производителна сила.
Казано е в Писанието: „И рече Бог
да
бъде виделина, и стана виделина“.
На същото основание, казвам: Ако човек говори и не влага сила в думите и в мислите
си
, това не е говор.
Всяка произнесена дума трябва
да
се превърне в сила.
Какво се ползва майката от децата
си
, ако всички обещават
да
донесат вода, а никое не донася?
Каква полза ще извлечете от упражнението, което учителят ви дава, а вие не го правите?
Когато се възпитава, човек трябва
да
спазва правилото: Каже ли, че ще направи нещо,
да
го направи.
Видиш ли някоя книжка, лист или камък на пътя
си
, не казвай само, че ще го вдигнеш, но веднага се наведи и го вдигни.
Както чистиш пътя
си
, по който вървиш, така ще чистиш мислите и желанията
си
от ненужните прашинки по тях.
Като чистите мислите и желанията
си
, превръщайте ги в сила.
Това значи,
да
ги приложите в живота.
Всяка мисъл трябва
да
се тури в действие.
Ако мисълта не срещне противодействие, не може
да
се изпита силата й.
Ако човек среща противодействие на своите мисли и желания и отлага реализирането им, тяхната сила е малка.
Днес отлага, утре отлага, докато изгуби добрите условия, които му са дадени.
Ако противодействието е голямо, отлагането не се оправдава.
Трябва
да
се търси друг път, с по-малко съпротивление, но в никой случай
да
не се отлага реализирането на добрите мисли и желания.
Дръжте в ума
си
мисълта, че силата на противодействието е равна на силата на действието.
Ако сте се натъкнали на голямо противодействие и не можете
да
се справите с него, ще обиколите,
да
намерите по-благоприятни условия, но няма
да
отлагате.
Съзнание се иска от хората При създаване на характера, съзнанието взима голямо участие.
Тогава човек върши всичко доброволно, а не насила.
Време е вече, съзнанието
да
ръководи човека.
Като придобивате знания, вие трябва
да
ги превеждате,
да
проникнете във вътрешния им смисъл.
Например, законът във физиката, че „всяко действие е равно на своето противодействие“, придобива сила, когато се приложи не само на физическия, но и в духовния, и в умствения свят.
Този закон може
да
се изрази с думите: „Привличането е равно на отблъскването“.
На някои студенти пък, професорът зададе някой общ въпрос не отговаря, пише му две.
(втори вариант)
Този слуга носи парите, това е предмета, на който той държи изпит.
(втори вариант)
Той се колебае, казва:
да
го занесе ли или не?
(втори вариант)
Най-после казва: „
Да
го занеса.“ Тук-там се спира, закъснява.
(втори вариант)
Питам, този господар може
да
му тури 6, 5, 4, 3, 2, 1, 0.
(втори вариант)
Имало един турски ходжа, който искал
да
стане много богат.
(втори вариант)
Турчинът му казва: „Дай ми 500 лири, 100% ще ти давам лихви.“ Той, като чул това, дава му.
(втори вариант)
За 6 месеца той му давал 100%.
(втори вариант)
Пита го: „Доволен ли
си
?
(втори вариант)
Благодарен ли
си
?
(втори вариант)
“ „Много съм благодарен.“ „Ами майката?
(втори вариант)
Всички изпитания в живота не са нищо друго, освен
да
се изпита стабилността на някоя ваша способност.
(втори вариант)
Запример знанието, в даден случай, е силата.
(втори вариант)
Когато се изпитва човек колко знае, изпитва се неговата сила, с която той разполага.
(втори вариант)
Колкото повече положително знание има за предмета, толкова неговата сила е по-голяма.
(втори вариант)
Колкото силата е по-голяма, толкова повече има възможност
да
си
свърши работата по-добре.
(втори вариант)
Съзнанието трябва
да
расте с знанието.
(втори вариант)
Всякога, когато придобивате знание, трябва
да
имате пред вид туй знание, трябва
да
произвежда сила във вас.
(втори вариант)
И тази сила трябва
да
бъде разумна.
(втори вариант)
Ако знанието е един товар върху когото и
да
е, то е една непроизводителна сила, която спъва човека, като един товар непотребен.
(втори вариант)
Допуснете сега в първия случай, В има
да
мине тази гора, там има тигри, мечки и други зверове, може
да
платите с живота
си
, може
да
ви изядат.
(втори вариант)
Какво може
да
ви застави
да
минете тази местност?
(втори вариант)
Най-първо ще изучите езика на мечките, после ще изучите езика на лъвовете, на тигрите, на змиите и като знаете техния език, може
да
минете.
(втори вариант)
Под думата език аз разбирам
да
имаш сила.
(втори вариант)
Да
знаеш един език, това е сила.
(втори вариант)
Да
знаеш как
да
говориш и на време
да
говориш, то е сила.
(втори вариант)
Ако ние говорим, без
да
имаме сила в нашите думи и в нашите мисли, ние не говорим.
(втори вариант)
Всека една дума, която кажеш, тя трябва
да
се превърне в сила.
(втори вариант)
Имате 4-5 деца, едното казва на майка
си
: „Ще донеса вода.“ Минава час, два, три, вода не се донася.
(втори вариант)
Другото казва: „Ще донеса вода“.
(втори вариант)
Най-последното отива и донася вода.
(втори вариант)
Или: дават ви едно упражнение, вие казвате: „Ще го направим“.
(втори вариант)
Значи, туй упражнение не може
да
произведе сила във вас.
(втори вариант)
Всякога, когато човек се възпитава, трябва
да
спазва следното правило: „Кажи и направи!
(втори вариант)
(Учителят вдигна едно малко парченце книжка от пода.) Колцина сте минали днес тук в салона, не сте забелязали тази книжчица.
(втори вариант)
Кое е по-хубаво:
да
се вдигне ли или
да
се измете?
(втори вариант)
Тази малка шушкалинка може
да
се вдигне.
(втори вариант)
Такива шушкалинки може
да
има във вашия ум или във вашите мисли, във вашия характер.
(втори вариант)
Най-първо ще се стремите към един навик,
да
превръщате вашите мисли в сила.
(втори вариант)
Значи, щом решиш
да
направиш едно действие, ще имаш едно противодействие, едно съпротивление.
(втори вариант)
Виждаме този път не е, отлагаме го.
(втори вариант)
Та именно при създаването на човешкия характер, на човешките способности, при сегашните условия има един нов метод, който хората не прилагат.
(втори вариант)
Сега трябва
да
те принудят по закон, за
да
направиш нещо.
(втори вариант)
Бащата и майката те заставят и ти отиваш
да
се учиш.
(втори вариант)
А това трябва
да
става по любов.
(втори вариант)
Свършиш университета по Мойсеевия закон, казваш: „Ако съм прост човек, не мога
да
преживея.“ Това е по принуждение.
(втори вариант)
Та рекох, трябва
да
преведете съвременната наука.
(втори вариант)
Какво означава падането на телата?
(втори вариант)
И веднага
да
го използувате.
(втори вариант)
В какво отношение може
да
използувате туй падане на телата?
(втори вариант)
Всички тела в пространството падат.
(втори вариант)
От падането какво се образува?
(втори вариант)
Месечината пада към Земята, Земята пада към Слънцето.
(втори вариант)
Всички падат, а не допадат.
(втори вариант)
Месечината, като пада към Земята, стига ли до нейната повърхност?
(втори вариант)
Колко вида падания има?
(втори вариант)
Учените хора твърдят: едновременно има две сили, едната, която привлича, а другата, която отблъсква.
(втори вариант)
Следователно, с каквато сила се привлича Месечината, с такава се отблъсква.
(втори вариант)
Не само Месечината се привлича към Земята, но и Месечината привлича Земята към
себе
си
.
(втори вариант)
Всеки един предмет, който вие искате
да
обсебите или
да
постигнете, вие ще окажете влияние върху тази идея и тя ще окаже влияние върху вас.
(втори вариант)
Запример вие искате
да
станете прочут астроном.
(втори вариант)
Кой може
да
бъде стимула за вас
да
станете такъв?
(втори вариант)
Коя е основната идея, която може
да
подтикне към тази наука.
(втори вариант)
Коя е идеята, която може
да
изпъкне във вашия ум?
(втори вариант)
Най-първо той иска
да
се запознае с всички небесни тела.
(втори вариант)
Може
да
се зароди у него обич към тях.
(втори вариант)
След туй се зададат втора, трета, четвърта, пета побудителни причини.
(втори вариант)
Той иска
да
стане прочут, ония знания, които е получил, иска
да
ги предаде в един труд.
(втори вариант)
Запример, вие може
да
предадете тия познания, може
да
разправяте за Месечината, за Слънцето, за звездите, за строежа им.
(втори вариант)
Сега коя е побудителната причина
да
стане той астроном, от де у него се заражда това желание?
(втори вариант)
Друг има желание
да
стане естественик, трети химик, четвърти иска
да
свърши по физика, пети механика, кои са побудителните причини за този избор?
(втори вариант)
Най-първо вас ви трябва
да
изучите онзи закон на съпротивление, защото, ако не изучите закона на съпротивлението, вие ще срещнете големи мъчнотии в живота
си
.
(втори вариант)
Вие трябва
да
знаете какво съпротивление ще окажат нещата върху вас и с каква сила разполагате
да
противодействувате разумно в дадения случай.
(втори вариант)
Да
допуснем, че В трябва
да
мине през тази област на тия животни.
(втори вариант)
Той трябва
да
се въоръжи с оръжие, защото на един съвременен човек трябва оръжие.
(втори вариант)
Но допуснете, че вие нямате никакво оръжие, а с голи ръце не се минава от там, но вие имате само един цигански тъпан, който го носите със
себе
си
за препитание.
(втори вариант)
Вие може
да
употребите този тъпан и
да
минете тази местност.
(втори вариант)
Бумтенето на тъпана ще произведе в животните един силен ефект, защото тъпан никога не е минавал през тази област.
(втори вариант)
Вие, като минавате: бум-бум, тъй ще
си
пробиете път, защото нещо странно се произвежда в техния ум и те се оттеглят.
(втори вариант)
Сега преведете биенето на тъпан с нуждата, този с тъпана ще мине по-безопасно, отколкото друг без тъпан.
(втори вариант)
Но трябва
да
се бие тъпана, в известни случаи ще биеш тъпан от единия край до другия и колкото повече биеш, толкова по-безопасно ще минеш.
(втори вариант)
Може някой, като те чуе,
да
каже: „Защо този човек така силно бие тъпана?
(втори вариант)
“
Да
допуснем, имате друго едно същество А, то отгоре наблюдава, то разбира: като биеш тъпана, ти
си
стъпил в опасната зона.
(втори вариант)
А биенето на тъпана е само един признак, за
да
се пази.
(втори вариант)
Сега аз ви давам тази тема за силите на противодействието и закона на съпротивлението.
(втори вариант)
Представете
си
, че имате едно тяло като топка А.* Имате и една площ АВ.
(втори вариант)
Сега, ако тази топка спуснете по направление на площта, какво действие ще се получи след падането?
(втори вариант)
Какво направление ще вземе топката в движението
си
след падането?
(втори вариант)
(Топката ще върне по същия път.) Можете ли
да
определите колко ще подскочи топката нагоре?
(втори вариант)
(-По-малко, отколкото първоначално.) Може ли
да
се определи колко пъти ще се покачи и ще падне топката?
(втори вариант)
Вие може
да
определите защо топката, като падне, не може
да
се върне пак на същото място?
(втори вариант)
Допуснете, че туй падане е към известна площ, която оказва известно съпротивление.
(втори вариант)
Според съвременната наука, кои са причините
да
отскочи топката?
(втори вариант)
(-Пъргавината на топката е причина тя
да
отскочи, в топката става едно огъване и свиване.) Нали човек, като
си
тури ръката до печката и ако тя гори, той прави едно бързо движение, едно отскачане има.
(втори вариант)
Да
кажем, ако топката е спусната от 10 метра височина.
(втори вариант)
Да
допуснем, че вие сте една топка, искате
да
преодолеете една мъчнотия.
(втори вариант)
Да
вземем топката А, представлява едно ядро, пращате го към същата площ, ще подскочи ли?
(втори вариант)
(-Ако е снаряд, няма
да
подскочи.) Значи ще се забие в същата площ.
(втори вариант)
А това ще зависи от съпротивлението на тази площ.
(втори вариант)
Сега забележете законът, който трябва
да
извадите от падането на тия тела.
(втори вариант)
Да
кажем това са трудности в живота.
(втори вариант)
Представете
си
, топката е едно съзнателно същество, един човек, който е разумен.
(втори вариант)
Площта, това са условията, които той трябва
да
преодолее.
(втори вариант)
Непременно той трябва
да
падне върху тия условия.
(втори вариант)
Да
допуснем, той иска
да
преодолее тия условия, а не
да
остане в тях.
(втори вариант)
Какво трябва
да
има той?
(втори вариант)
Сила трябва
да
има, за
да
ги преодолее.
(втори вариант)
Това, дето казват сила на характера или сила на човешката воля.
(втори вариант)
Но характерът е едно пасивно състояние.
(втори вариант)
Тогава, ако ние искаме
да
пробием тази площ, трябва
да
разбираме силата на нейното съпротивление.
(втори вариант)
Да
кажем, искаме
да
си
пробием един път.
(втори вариант)
Най-първо ще определим силата на тази площ, която противодействува, каква е.
(втори вариант)
Каква е нейната дебелина или силата на нейното съпротивление.
(втори вариант)
И ще вземем съответни мерки, за
да
можем
да
се подвижим.
(втори вариант)
В дадения случай човек трябва
да
вземе тия мерки, които са необходими, при условията, при които се намира, за
да
може
да
си
пробие пътя.
(втори вариант)
Сега представете
си
, че туй падане става в друга посока.
(втори вариант)
Друго едно същество В, разумно същество, пада върху тази площ АВ*.
(втори вариант)
И това същество В трябва
да
мине,
да
изходи тази област.
(втори вариант)
И трябва
да
ходи целия ден от 12 часа.
(втори вариант)
Ако това същество не е въоръжено, ще може ли
да
мине без съдран кожух?
(втори вариант)
Каква е възможността, че като мине през тази област,
да
не излезе със съдран кожух?
(втори вариант)
Какво ще забележите най-първо в това същество, което проектира
да
мине този път или през тази област?
(втори вариант)
Най-първо ще има едно колебание, той ще
си
помисли, не може ли
да
мине по друг път?
(втори вариант)
Щом други съображения няма, той ще се реши
да
мине този път или през тази област.
(втори вариант)
Колебание. Колко дълго ще продължава това състояние
да
се колебае?
(втори вариант)
Преди
да
тръгне то се колебае, дали
да
тръгне или не, докато най-после в него дойде едно силно желание
да
мине пътя.
(втори вариант)
Допуснете сега, че туй същество, което тръгва по суша, има възможността
да
има и крила.
(втори вариант)
Тогава на туй същество му е по-лека задачата из пътя, като види опасност, то може и
да
хвръкне.
(втори вариант)
При опасност, то
си
разпери крилата и ще се изкачи нагоре.
(втори вариант)
Значи, то има едно упование в
себе
си
.
(втори вариант)
Когато човек дойде до известни мъчнотии, най-първо той трябва
да
намери възможности, чрез които
да
може
да
преодолее мъчнотиите.
(втори вариант)
Сега
да
видим, вие как познавате, че може
да
преодолеете една мъчнотия или не?
(втори вариант)
Да
допуснем, че това същество В е един студент в университета и ще държи изпит по висшия анализис.
(втори вариант)
Вие трябва
да
минете тази зона от единия край до другия.
(втори вариант)
Тази област АВ е предмета, по който той има
да
държи изпит.
(втори вариант)
Тази площ АВ, е разделена на много въпроси, един въпрос, втори, трети и т.н.
(втори вариант)
Професорът ви дебне, той върви по пътя ви и ви преследва, гледа къде ще намери място, дето
да
не знаете, че
да
ви скъса.
(втори вариант)
Вие отивате в университета, страх ви е, но то не е една гора, там няма нито мечки, нито тигри има там, но и тук вие треперите
да
не ви скъсат.
(втори вариант)
“ Ще ви вземе доста време, докато се приготвите,
да
имате онази самоувереност в
себе
си
,
да
владеете материята, тогава няма
да
оставите професора зад гърба ви
да
ви нападне.
(втори вариант)
Цяла година професорът е предавал, ти
си
го слушал, дойдеш
да
те изпита професорът, страх те е вече.
(втори вариант)
Онзи, който предава и който изпитва, те са двама професори.
(втори вариант)
Когато отиваш в университета и професорът предава, ти
си
тих и спокоен, слушаш с внимание.
(втори вариант)
Но отиваш при професора,
да
те изпита, друго отношение има вече.
(втори вариант)
Сега ние се приближаваме
да
намерим основните причини, защо професорът е изменил своите отношения към онзи студент, когото ще изпитва и защо отношението на онзи студент, в известно отношение се изменя, става известно колебание, известна пертурбация в неговия ум.
(втори вариант)
Професорът иска
да
предаде известни познания и после иска
да
знае, дали този студент е достоен за знанията, които му е предал.
(втори вариант)
Иска
да
го изпита, понеже ще го пусне пред обществото с тези знания, иска
да
види, дали няма
да
злоупотреби с това знание.
(втори вариант)
Да
поставим другояче въпроса.
(втори вариант)
А е господар, а В е слугата.
(втори вариант)
Господарят иска
да
даде една сума от 5-6 хиляди лева на слугата,
да
ги занесе някъде.
(втори вариант)
Най-първо господарят ще подложи своя слуга на изпит.
(втори вариант)
И слугата трябва
да
издържи този изпит, за
да
остане при господаря
си
.
(втори вариант)
Как ще познае господарят, че слугата няма
да
задигне парите?
(втори вариант)
Пък, ако занесе парите на мястото, без никакво колебание, той е издържал изпита
си
добре и ще получи 7.
(втори вариант)
Ако слугата без никакво колебание, без никаква съблазън тръгне и занесе парите, той е дал отличен изпит.
(втори вариант)
Пък, ако се колебае, значи за отиването до мястото има известно време
да
чака.
(втори вариант)
Значи този професор, който изпитва слугата
си
, може от времето, което ще употреби слугата
да
занесе парите,
да
разбере каква е неговата честност.
(втори вариант)
Някой път вие не можете
да
отговорите на въпроса.
(втори вариант)
Зададе ви професорът един въпрос, вие се спирате, колебаете се.
(втори вариант)
И от това съди професорът дали знаете предмета.
(втори вариант)
5.
Променява времената
,
НБ
, София, 24.2.1929г.,
Съвременните хора падат, стават, грешат и очакват, като отидат в другия свят, тогава
да
се изправят.
Не, станете от гробовете
си
, влезте в новия живот и повече не грешете!
Тя е същественото нещо в живота, а другите работи идат след нея.
Мъдростта, истината и другите добродетели идат след любовта. Защо?
Защото първо ние трябва
да
имаме нещо дадено, или на съвременен език казано, ние трябва
да
имаме една реалност, към която нито можем
да
прибавим, нито можем
да
отнемем нищо.
Днес хората седят един до друг и не се интересуват
да
проникнат в душите
си
,
да
видят красивото в
себе
си
.
Човекът на любовта е всякога сит, доволен; той е здрав и богат.
Не, погледнете го внимателно,
да
видите, колко красива е душата му.
Любовта е магическата сила в света.
Когато Бог каза: „
Да
бъде виделина!
– Вижда се тази красота, но любов трябва
да
има в сърцето ви, за
да
я видите.
Казвам: в очите на християнството, или в очите на новото учение, вие също така трябва
да
видите красивото, Божественото,
да
Го обикнете и
да
тръгнете в пътя без страх, без съмнение.
– Как
да
се простим със старото?
Любовта създаде света, любовта създаде цялата вселена.
Старото е дало вече, каквото ви трябва, новото търсете сега.
Ето защо, първият и най-силен подтик на човешката душа е
да
възприеме любовта във всичката й пълнота, за
да
се освободи от ограниченията на живота.
Бащата казва на сина
си
: Синко, досега те носих на гърба
си
, но повече не мога.
Иди сега в света, работи за
себе
си
и за ближния
си
, и нека Бог бъде с тебе!
Ако с вашата вяра вие не можете
да
добиете безсмъртие, тази вяра е детинска.
Всички трябва
да
придобият истинския живот, в който няма никаква лъжа.
Ако вашата вяра не може
да
ви отвори вратата за невидимия свят, и ако не може
да
ви свърже с всички разумни и напреднали същества, тя е детинска вяра.
Младите се лъжат, че като се оженят , щастливи ще бъдат.
Ще се запитате, дали има същества по-напреднали и по-разумни от хората.
Старите се лъжат, че като израснат децата им, ще ги гледат и щастливи ще бъдат.
Ангелите слизат на земята
да
видят, как живеят хората и се усмихват на тяхното богослужение, на тяхното безверие.
Защо трябва хората
да
се съмняват в Бога, щом имат живот в
себе
си
?
Ние сме за онова знание, което никой не може
да
отнеме; ние сме за онова здраве, което нищо не е в сила
да
разклати.
От този живот трябва
да
се започне.
Ние сме за живота, за любовта, които никой не може
да
отнеме.
В случая, думата „променя" няма такъв смисъл, какъвто обикновените хора й дават.
В царството на персийския владетел, за когото споменах по-горе, върлували голям студ и сиромашия, вследствие на което всяка година умирали голямо число от поданиците му.
Това е реалното, върху което животът трябва
да
се постави.
Той ги съветвал
да
живеят добре, но нито сиромасите, нито богатите изпълнявали неговите съвети.
Всичко това човек сам може
да
постигне.
Като гледал страданията на сиромасите, дошла му на ум следната идея: за всеки сиромах, умрял от студ и глад,
да
се обесва по един богат.
В това, именно, седи разрешението на великата задача в живота.
Царят веднага турил идеята
си
в приложение.
лошите времена трябва
да
се променят в добри; и вековете, и епохите трябва
да
се променят в добри.
И наистина, когато съобщавали, че някой сиромах умрял от студ и глад, в същия ден още обесвали един богат.
Когато любите, вие ще имате сила
да
възкръснете.
Като гледали това нещо, богатите започнали
да
се стряскат и отворили кесиите
си
.
На това основание, човешката душа очаква онова бъдеще, което дава израз на целокупния живот; тя очаква онова бъдеще, което дава израз на човешкия дух, на човешкия ум, на човешкото сърце.
Всеки богат се задължил
да
се грижи за един сиромах,
да
не го остави
да
умре от глад и студ.
Ако заместим думата „израз" с думата „излез", това означава, като заминеш някъде,
да
ти дадат излаз,
да
излезеш някъде на свобода, отдето ще виждаш нещата тъй, както са в действителност.
С тази мярка на царя, числото на умиращите сиромаси от глад и студ значително намаляло.
Този подтик към свобода съществува в цялото органическо и неорганическо царство, т.е.
„Той променява времената; сваля царе и поставя царе; дава мъдрост на мъдрите и знание на разумните".
в цялата природа.
Че докато страданията не дойдат близо до човека, той никога не може
да
влезе в положението на страдащите, на бедните.
Това значи: Бог променя лошите условия на живота; премахва големите препятствия от пътя ви; в Него се крие голямата наука; в Него се заключава Великото, Божественото, което всички търсят.
В всички тела, независимо това, дали са разумни, или не, съществува стремеж
да
намерят нещо, което мъчно се намира, или по-право, което нийде не се намира.
Само по този начин човек може
да
стане внимателен и отзивчив към страданията на ближните
си
.
И религия, и наука, всичко е от Бога, но не по външна форма, а по съдържание и смисъл.
Този стремеж може
да
се уподоби на водата.
Казвате: Защо Бог е създал светът така?
Когато излезе от своя източник, водата тръгва по известен наклон.
Защо е внесъл страданията в живота?
Учените могат
да
обяснят движението на водата, но същественият въпрос не седи в причината на това движение, а във въпроса: разумно ли е това движение или не; има ли смисъл това движение, или не?
– Това са въпроси и разсъждения, останали от онзи философски жаргон, който е съществувал от преди хиляди години насам.
Според този философски жаргон, всички хора казват, че животът няма смисъл, че правда не съществува в света, че Бог не гледа еднакво благосклонно към хората, че праведните били привилегировани, а грешните пъшкали под тежестта на своята карма и т. н.
Тъй щото, когато някой казва, че в природата не съществува никаква разумност, това подразбира, че нещата нито се отричат, нито се приемат.
любовта и мъдростта трябва
да
се примирят във вас,
да
работите и с двете едновременно, за
да
се освободите от вътрешното робство, в което сега се намирате.
Това значи още
да
престанем
да
говорим,
да
престанем
да
мислим,
да
престанем
да
се интересуваме за миналото, за настоящето и за бъдещето и т.н.
Хората сами създадоха своята карма, и ако вървят в правия път, кармата им, сама по
себе
си
, ще се махне.
Тази е великата задача на човека.
При това, забелязано е, че тези хора, именно, които отричат разумността в природата, които казват, че светът е създаден случайно, те искат
да
си
обяснят този случаен свят.
Какво виждаме днес?
Човек трябва
да
съзнава, че е дошъл на земята, първо
да
слугува, а после
да
благува.
Явяват се ред учени, които се занимават с въпроса за създаването на земята; те казват, че материята е в постоянно движение, че слънцето, земята и всички планети също така са в движение.
За тази цел, той трябва
да
намери опорната точка на своя организъм, на своето сърце и на своя ум.
Не само това, но тия учени разглеждат въпроса за посоките, в които слънцето, например, се движи.
Когато някой казва, че за него Бог е Баща, от Когото получава всичко, каквото пожелае, той се намира в положението на дете, което познава баща
си
по това, че каквото пожелае, получава.
Те казват, че слънцето се движи в две посоки - около
себе
си
и около друг някакъв център.
И наистина, каквото пожелае детето – пари, дрехи, обуща, играчки, книги – всичко получава.
Както знаете, много научни теории съществуват за създаването на земята, на слънцето, но въпреки това, нито един от съвременните учени не е присъствувал при създаването на вселената.
Учените са намерили всичко на готово, създадено вече, а на тях е останало само
да
правят свои предположения, свои допушения и след редица такива предположения, по близо или по-далеч от истината,
да
казват, че това са научни теории.
Питам: как ще
си
обясните причината, задето някой млад, здрав момък е мързелив, груб, невнимателен към родителите
си
, към ближните
си
?
Когато отстъпиха от Бога, евреите
си
направиха един идол и му се кланяха.
Как ще
си
обясните после промяната, която един ден става с него?
Тогава пророк Илия им каза: Хайде
да
направим един опит,
да
видим, кой е истинският Бог и чие верую е право.
Срещате същия този момък спретнат, работлив, ходи на нивата, помага на родителите
си
, учи, занимава се, обича родителите
си
, ближните
си
?
И в първия, и във втория случай можете
да
правите свои заключения, свои предположения; това са философски догадки само, но не и самата истина.
Пророк Илия направи един кръг, тури на него дърва, а върху тях жертвата и каза на еврейските пророци, на брой 400,
да
се помолят на своя бог,
да
пусне огън от небето,
да
запали жертвеника.
Можете
да
кажете, че тази причина се крие в някаква придобивка, или че някоя мома е запалила чергата на този момък.
Пророк Илия им каза: „Викайте по-силно, може
да
е заспал вашият бог, или пък може
да
е зает с нещо.
Сега пък аз ще са помоля на моя Бог,
да
видим, ще се чуе ли молитвата ми.
Аз не зная, как мома може
да
пали чергата на момъка.
НАГОРЕ