НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
338
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
338
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Смени в природата
,
ООК
, София, 14.11.1928г.,
- запитала детето
си
.
Всички хора мислят.
- Търсих борец, с който
да
чупя яйцата на другарчетата
си
.
Поради способността
си
да
мисли, човек минава за мислещо същество, а ангелите - за разумно същество, надарено с висока интелигентност.
Често и съвременните хора изпадат в положението на това момче.
Мисълта на човека може
да
бъде положителна и отрицателна.
Като решават въпросите
си
само по пътя на ума, чрез философстване, те дохождат най-после до положение
да
изпочупят всички яйца - условията, дадени в живота им, като остават само с едно здраво яйце в ръката
си
.
Под отрицателна мисъл не трябва
да
разбираме лоши мисли, но мисли с отрицателна енергия.
- Не, въпросите не се решават по този начин.
Сега, каквото и
да
се говори на човека, от него се иска приложение.
С едно здраво яйце в живота нищо не може
да
се постигне, нищо не може
да
се реши.
Човек може
да
разбере живота само чрез приложение.
Човек не е дошъл на земята
да
живее охолно.
Той е дошъл на земята
да
се учи, а що се отнася до радостта и веселието, това са почивки, промени на състоянието му.
Опасно е
да
не го обикнат единиците и двойките.
Обикнат ли го, той не може
да
мръдне в по-горен клас.
Като ученици, вие трябва
да
разбирате отношението, което съществува между обикновените и царските работи.
Единиците и двойките представят преграда, която пречи на ученика
да
мине в по-горен клас.
Като се намери пред тази преграда, ученикът трябва
да
употреби всичките
си
усилия
да
я прескочи.
Мислите менят формата, съдържанието и смисъла
си
.
Мине ли преградата, той е герой.
Тази е причината, поради която дадена мисъл интересува човека до известно време само и после престава
да
го интересува.
Дойде ли до положение
да
получава само единици и двойки, ученикът се превръща в безплодно дърво, което трябва
да
се отсече и хвърли в огъня.
За
да
не го изхвърлят навън, той трябва
да
работи усилено,
да
превърне единицата в двойка, двойката - в тройка, тройката - в четворка,
да
дойде най-после до шесторка.
Обаче, ако знаете, че някои шишета имат красива форма, а същевременно и добро съдържание, вие се интересувате и от формата, и от съдържанието им.
Свърши ли училище с шест, всички го признават за даровит, за способен ученик.
Щом сипят ново съдържание, човек отново се интересува за шишето.
Като знаете, колко е атмосферното налягане, вие ще решите, можете ли
да
отидете на планината, или не можете.
Щом приеме съдържанието им в
себе
си
, той оставя формите им настрана, не се интересува от тях.
Ако при 700 мм налягане отидете на планината, трябва
да
се облечете добре,
да
вземете със
себе
си
мушама, защото дъжд ще вали.
Обаче, има такива мисли, в които формата и съдържанието са неразделни, не могат
да
се отделят една от друга.
Както виждате, всяко число има значение.
Искате ли
да
продавате скъпоценни камъни, едновременно ще продавате и формата, и съдържанието им.
Те крият в
себе
си
известно количество сила, напрежение.
Диамантът, запример, може
да
се уподоби на чистата човешка мисъл, през която слънчевите лъчи на живота се пречупват и образуват спектър.
Следователно, всяко число в природата, както и в живота, има строго определен вътрешен смисъл.
Като знаете цената на вашите мисли, вие не трябва
да
ги продавате.
Продавате ли ги, непременно ще пострадате по някакъв начин.
Страданията ще дойдат неизбежно във вашия живот, но стремете се поне
да
избягвате онези страдания, които вие сами
си
причинявате.
Този род страдания създават противоречия за човека, от които той лесно може
да
се освободи.
Тия страдания представляват неорганизирана материя, която трябва
да
се впрегне на работа.
Каквото и
да
е влиянието на числата, човек трябва
да
държи в ума
си
положителни мисли.
Човек страда от това, че не може
да
задоволи някое свое желание.
Казвате, че за
да
избегне фаталностите на живота, човек трябва
да
бъде набожен.
Запример, някой иска
да
стане цар и страда, че не може
да
постигне желанието
си
.
Преди
да
даде ход на това свое желание, човек трябва
да
направи изчисление, каква е вероятността
да
стане цар.
Да
бъде човек набожен, това значи,
да
вярва в Бога и
да
прави добро.
Щом направи изчисление, той ще види, че това желание не може
да
се реализира и ще се откаже от него, без никакви страдания.
Как се е зародила в човека идеята
да
стане цар?
Дали върши добро или зло, човек постоянно се учи.
Ако трябваше
да
стане цар, със слизането
си
на земята, той щеше
да
носи със
себе
си
акредитивни писма, че го пращат на земята цар
да
стане.
Ако беше определен за цар, с него заедно щеше
да
слезе цяла свита от помощници и придворни, със сила и власт,
да
го учат и
да
му помагат.
А тъй, без никакви писма, без никаква свита, дошъл като обикновен човек на земята, той започва
да
мечтае цар
да
стане.
- Той трябва
да
отговаря, защо мирише толкова много и разваля въздуха.
За
да
освободят хората от умрелия, в помощ им изпращат червеите.
Те се зараждат във всеки човек.
Някой иска
да
бъде философ, учен човек.
От време на време, добрите и разумните хора могат
да
почиват, но глупавите и грешните нямат право
да
почиват.
Философът не се ражда философ, нито ученият се ражда учен.
Те са длъжни всеки момент
да
дават отчет за делата
си
, за
да
могат
да
се учат,
да
вървят напред.
За
да
стане човек философ или учен, той трябва дълго време
да
работи.
Работа, труд, постоянство се иска от човека, за
да
придобие нещо.
Каквито и
да
са идеите на човека, в тях има нещо общо.
В който момент реши
да
върши волята Божия по любов, а не от страх, той е праведен.
От човека зависи
да
бъде добър или лош, праведен или грешен.
Обаче, всички заедно съставят идеите на целокупния живот.
Желанието на Бога е
да
бъдем добри и разумни.
Той има всички условия
да
направи лошия човек добър, а грешника - праведен.
В това положение, той само ще смуче сокове от земята, ще плаче, ще страда, докато един ден мине през състоянието на животно, поне
да
може
да
се движи от едно място на друго.
От животно, той ще се стреми
да
стане човек.
И при Бога
да
отиде, човек все трябва
да
работи.
Човекът пък ще се стреми
да
стане ангел.
Нищо не се дава даром, без работа и труд.
Знание, добродетели, сила се придобиват с работа, с усилия.
Като слушате
да
се говори така, вие
си
задавате въпроса: Къде е краят на живота?
- Не може ли по благодат
да
се получат нещата?
Благодатта подразбира добрите условия, дадени на човека, а от него се иска работа,
да
върши волята Божия.
Тя съдържа всичко в
себе
си
.
Който върши волята Божия, той е под Неговата благодат.
Защо човек трябва
да
се стреми към вечността, какъв е смисълът на това стремление, никой философ не може
да
отговори.
Който не върши волята Му, той няма никаква благодат.
Каквито философи и
да
съществуват в света, някои от тях дохождат до някакъв край, а други - до никакъв край.
Той е изложен на страдания, понеже е престъпил Божиите закони.
Като размишляват по този въпрос, някои хора казват за
себе
си
, че са начало, глава на работата.
За
да
изработите в
себе
си
тази готовност, вие трябва
да
държите в ума
си
мисълта, че Бог е благ, грижи се за всички хора, желае тяхното добро и им помага.
Зараждането на дадена идея е начало на тази идея; реализирането й това е нейният край.
За
да
премахнете облаците от съзнанието
си
, вие трябва
да
живеете по нов начин.
Речете ли пак
да
се върнете в стария живот, облаците още повече ще се сгъстят.
Тъй щото, когато някой казва, че е свършил училище, той е свършил само един род училище, както ученикът свършва една учебна година и
си
почива, за
да
започне нова.
Човек непрестанно учи, минава от училище в училище - всякога има, какво
да
учи.
Като изнасям тия мисли, имам за цел
да
обърна вниманието ви към постоянните промени, на които човешкият живот е изложен.
Един ден ще се намери на дъното на ада, отдето отново трябва
да
иждиви хиляди години, докато излезе на повърхността.
Мисълта , която трябва
да
остане в ума ви, е следната: вашето щастие, вашето добро е в ръцете ви.
Искате ли
да
придобиете наука, изкуство, музика, поезия, всичко зависи от вашето послушание.
Човек минава само през състоянията на растение и на животно, без
да
взима тяхната форма.
Такова е състоянието на новороденото дете, което расте, без
да
се движи от едно място на друго.
Щом в него се роди желание
да
се движи,
да
промени мястото
си
, детето е в положението на животно.
Съвременните хора се нуждаят от търпение.
То започва
да
пълзи,
да
лази по земята на четири крака, като животно.
Те не трябва
да
се отегчават от живота, но
да
гледат на всички неща положително.
Когато мисълта започне
да
действа, в човека се явява желание
да
се изправи на краката
си
и свободно
да
ходи.
Някой се оплаква, че живее в ада.
Той минава вече във фазата на истински човек, който мисли, работи и се стреми
да
мине в ново положение, във фазата на ангел.
- Защо живее в ада?
Като минава от едно положение в друго, човек е изложен на страдания, които го повдигат, т.е.
- Защото мисли за всички хора лошо.
Постоянно го чувате
да
казва, че този е лош, онзи е грешен.
Съвременните хора, особено някои религиозни, мислят, че като отидат на онзи свят, всичко ще им тръгне напред и ще могат
да
научат това, което не са успели
да
придобият на земята.
Понякога толкова се забравя в своята критика, че
си
позволява
да
не одобрява и Бога, и ангелите.
Наистина, много неща могат
да
се научат на онзи свят, но затова се изисква по-усилена работа, отколкото на земята.
Всички са лоши за него, само той е добър.
- Ама ние сме завършили своята еволюция, завършили сме вече развитието
си
на земята.
Какво трябва
да
прави този човек?
Той трябва
да
мисли, че всички хора са добри, че Бог е благ и милостив.
На онзи свят работят, именно тия, които са завършили развитието
си
.
Докато не възстанови хармонията между мислите и чувствата
си
, той няма
да
бъде здрав, няма
да
се развива правилно.
Човек трябва
да
преобрази своя ум,
да
внесе в
себе
си
нови, положителни мисли, които могат
да
го подмладят.
Глупавият може
да
отиде само на гости при ангелите,
да
поседи ден-два и
да
слезе на земята
да
работи.
По този начин само, той може
да
се подмлади.
Докато е на земята, човек не трябва
да
изпуща моментите за работа,
да
мисли, че може
да
живее, както иска, и
да
очаква по-добри условия в бъдеще.
Иска ли
да
се подмлади, човек трябва
да
внесе любовта в
себе
си
,
да
обича всички хора,
да
бъде доволен от живота, от условията, при които се намира.
Той трябва
да
научи урока, който му е даден още днес, без никакво отлагане за утрешния ден, или за друг живот.
Не внесе ли любовта в
себе
си
, колкото и
да
говори за нея, той ще се намира в положението на човек, който се хвали със своите ябълки, но не може
да
ги извади от зашития чувал,
да
ги предложи на хората,
да
ги опитат.
Днешната задача още днес ще решиш - нищо повече.
Ще кажете, че условията ви препятствали, или не сте разбрали задачата.
Какво определение може
да
се даде за любовта?
- Тогава в какво
да
вярваме?
Да
любиш, това значи,
да
даваш на другите от благото, което имаш.
Той е дал условия на хората
да
живеят,
да
работят и
да
учат.
Следователно, Той е вложил разумност в човека, научил го е
да
мисли и
да
чувства.
Когато младата мома и младият момък се влюбят, те мислят, че тогава само чувстват.
Буквата „б“ в българската дума любов, показва, че за
да
люби, човек трябва
да
работи,
да
оре,
да
сее и след време посятата семка
да
израсте.
Той иска посятото семе скоро
да
израсте,
да
получи нещо от него.
Като говорите за любовта, вие трябва
да
научите нейната песен.
За онзи, който
си
играе с огъня, е добре, но за онзи, на ръката на когото е турен огънят, не е добре.
Истински музикалният може
да
изпее думата любов с движения.
За
да
не изгуби вяра, както в
себе
си
, така и в другите, човек трябва
да
възпитава своите чувства.
Всяка дума, музикално изказана и придружена с хармонични движения, е в състояние
да
внесе тласък в човешката душа.
Мисълта е дадена на човека, именно, за това,
да
възпитава неговите чувства.
Представете
си
, че един човек излиза на сцената
да
говори, но стои изправен и неподвижен като дърво, без никакъв израз в думите, без никакво движение.
Той трябва
да
чувства всякога, а не само когато се влюби.
Един след друг хората ще започнат
да
излизат и ще го оставят сам.
Когато човек говори, очите, ръцете, лицето му трябва
да
бъдат израз на думите, които излизат от неговата уста.
Със своя неправилен живот, те се затварят за Бога, вследствие на което Той временно престава
да
им изпраща ония блага, които те искат.
В движенията, в хода на човека трябва
да
има нещо пластично, хармонично,
да
се радва, че живее.
Той знае, че ако при техния неправилен начин на живеене, им изпраща блага, вместо
да
им помогне, ще им причини големи вреди.
Всеки може
да
стане красив,
да
изработи пластика в движенията
си
- от човека зависи това.
Като не разбират това, хората, като своенравни деца, роптаят, защо на еди-кого
си
е дадено повече, а на тях - по-малко.
Усилия, работа се иска от него, за
да
стане той истински човек.
Ако ангелът трябва
да
мине през хиляди изпитания, докато стане истински ангел, през колко повече изпитания трябва
да
мине човек, докато стане истински човек!
2.
Постоянни и непостоянни величини
,
ООК
, София, 21.11.1928г.,
- Касиерът.
Веднага го уволняват от служба,
да
му докажат, че никой няма право
да
бърка в касата на банката.
Гений е всеки човек, който изпълнява волята Божия, дава тласък на цялото човечество.
На същото основание казвам: Никой няма право
да
бърка в Божествената каса,
да
взима златни монети и
да
ги туря в своя джоб.
Ще възразите, че човек е свободен
да
прави, каквото иска.
Гениален човек е всеки, който понася страданията и мъчнотиите в живота
си
с радост.
Ако наистина човек е свободен
да
прави, каквото иска, никакъв закон не би трябвало
да
го хваща.
Той поглеждаше към своите рани и не роптаеше.
Какво представя свободата?
През всичкото време се молеше за богатия,
да
го просвети Господ.
Затова, именно, Лазар отиде в лоното на Аврама, а богатият - в ада.
Свободата се изразява в доброволно и съзнателно ограничаване.
Големи бяха страданията на Лазара, заради което го възнаградиха.
Когато изкушението дойде и кара човека
да
яде, а не яде, той е свободен.
Невежият не може
да
влезе в лоното на Аврама.
Когато има желание
да
пие, а не пие, той е свободен.
Следователно, за
да
се повдигне, човек трябва
да
мине през големи страдания.
Когато има желание
да
бръкне в чужда каса
да
вземе пари, но се въздържа, той е свободен.
Ако човек разумно понесе страданията, без протести и роптания, големи блага го очакват.
Докато задоволява желанията
си
да
яде,
да
пие,
да
се облича, човек не е свободен, той е роб на своите желания.
Тъй щото, страда или се радва, човек трябва съзнателно
да
живее,
да
използва благата и на страданията, и на радостите.
Когато жадният се откаже от водата, той е свободен.
Желая ви
да
имате характера и търпението на Лазара!
Желая ви сега, като мислите и прилагате постоянните величини в живота
си
,
да
направите вътрешна връзка с Първата Причина на нещата.
Когато бедният не поглежда към отворената каса на богатия, той е свободен.
Работете върху
себе
си
така, че ангелите
да
ви носят и в този, и в онзи свят.
Това са психологически моменти в живота на човека, които определят свободата.
Мнозина се страхуват
да
не дойдат ангели
да
ги вземат.
Ще възразите, че човек не може
да
живее без вода, без хляб, без пари, без дрехи и т.н.
- Не, ангелите могат
да
носят само онзи, който е свързан с Бога.
Само онзи може
да
се повдигне,
да
развие своите дарби и способности, който се е свързал с възвишения свят, с Всемирното Бяло Братство.
Човек не може без тия неща, но временно, 40 деня може
да
прекара без вода и без хляб.
Който иска
да
се развива бързо, той трябва
да
се свърже с Великия свят.
Следователно, поне 40 деня човек може
да
бъде свободен.
Тази връзка може
да
превърне простия в учен, обикновения в гениален.
В това време в него ще се роди вътрешна борба между желанието му
да
яде, от страх
да
не умре от глад, и желанието му
да
издържа,
да
бъде свободен.
Възстановяването на тази връзка не става чрез насилие, но доброволно, по любов.
Най-после човек ще дойде до заключението, че трябва
да
яде, за
да
живее.
- Кога може
да
стане това?
И като яде, човек пак не е доволен, намира, че животът е тежък, няма смисъл
да
се живее.
Да
направите съзнателно тази връзка, това значи пробуждане на вашето съзнание.
Не е въпрос човек
да
не яде и
да
не пие, но яденето и пиенето трябва
да
се осмислят.
Да
се пробуди съзнанието на човека, това значи възкресение.
Когато всички хора направят връзка с възвишения свят, т.е.
Той трябва
да
знае защо яде и защо пие.
когато съзнанията им се пробудят, това значи светът
да
се запали от всички страни, от четирите
си
краища.
Свободата към която човек се стреми е извън времето и пространството.
Всички лъжливи теории и учения ще паднат, всички съмнения и заблуждения ще изчезнат, и хората ще се освободят от черния дим и сажди, от влиянието на черната ложа.
На физическия свят свободата има различни прояви.
Те ще започнат
да
се хранят с чистата храна на Словото, ще дишат свеж и пресен въздух, ще пият чиста, кристална вода, ще възприемат Божествената светлина и ще се радват на новия живот, на новата наука, на новата любов, на новата мъдрост и истина.
Тя поема всичкия му товар, а то е свободно
да
ходи,
да
играе, за нищо
да
не мисли.
Когато майката престане
да
се грижи за детето, на свой ред то се ограничава.
Когато гърлото на човека е пресъхнало от жажда, и той пие толкова вода, колкото
да
набави изразходваната енергия, в този случай желанието му е нормално.
Пие ли вода повече, отколкото трябва, желанието му е анормално.
Яде ли повече, отколкото трябва, вследствие на което разстройва стомаха
си
, желанието му към ядене е анормално.
Човек трябва
да
изучава законите на яденето.
Той трябва
да
яде умерено,
да
ходи свободно,
да
не туря букаи на краката
си
.
Който яде много, той трябва
да
бъде богат човек, външно и вътрешно,
да
може
да
носи.
Всеки човек иска
да
бъде богат, но не знае, как
да
печели богатството.
Придобиването на богатството е незавършен процес в природата.
Обаче, хората искат
да
станат толкова богати, че
да
нямат нужда от по-голямо богатство.
С това те искат
да
превърнат този процес от незавършен в завършен.
Тази е причината, поради която между природата и човека се заражда борба.
Запример, богат баща изпраща сина
си
в странство, и всеки месец го осигурява с пет хиляди лева.
Синът е недоволен, иска още пет хиляди лева.
Бащата не му изпраща и започва
да
се сърди, иска сметка от сина
си
, къде харчи тия пари.
Най-после синът дава точна сметка на баща
си
.
Последният изпраща на сина
си
още пет хиляди лева, но се отнася вече към него с недоверие.
Така се явява разногласие между бащата и сина, както между природата и човека.
Когато човек слиза на земята, той намира, че бюджетът, който Бог му е отпуснал, не е достатъчен, и започва
да
иска повече.
Той намира, че баща му е богат и трябва
да
задоволи неговите нужди.
Ако бащата е богат, трябва ли
да
даде всичките пари на сина
си
?
Син, който харчи много, той не обича баща
си
, нито го уважава.
Отношенията между този син и бащата не са правилни.
Когато синът икономисва от парите, които баща му изпраща, това показва, че той обича баща
си
, има правилни, синовни отношения към него.
Отношенията между бащата и сина трябва
да
бъдат такива, каквито са отношенията между цялото и частите.
Бащата представя цялото, а синът - частите.
Следователно, когато между хората съществуват вътрешни, духовни отношения, те трябва
да
бъдат правилни, хармонични.
Ако отношенията на хората, които живеят на земята не са правилни, как ще бъдат правилни отношенията им към небето?
Ако хората на земята не са научили
да
ценят вътрешните отношения помежду
си
, на небето никак не могат
да
ги оценят.
Влезете ли в този свят, всички неща ще бъдат непоносими за вас.
Светлината, топлината, водата ще бъдат съвсем различни от тия на земята, и вие ще гледате час по-скоро
да
слезете долу.
Ако в духовния свят човек изпита най-малкото недоволство или противоречие, веднага го изпъждат, заставят го
да
слезе на земята.
Загнезди ли се някъде, мъчно можеш
да
го изпъдиш навън.
Дойде ли до духовния свят, човек трябва
да
бъде готов за него,
да
има прави мисли и действия.
Такъв човек не може
да
прекрачи границата на духовния свят.
Човек трябва
да
знае, че се намира под влиянието на закона за общността, който има отношение и към доброто, и към злото.
Следователно, по силата на този закон, лошите или добрите мисли на един човек се отразяват върху всички хора.
Всички хора в света, които се съмняват, образуват едно общество.
Всички хора, които имат любов в
себе
си
, които любят, съставят друго общество.
Тъй щото човек трябва
да
знае, че като се усъмни, той вече не е сам.
Около него дохождат по-големи майстори на съмнението, които започват
да
го учат.
Допусне ли човек някаква отрицателна мисъл в ума
си
, чрез нея той се свързва с всички хора, които живеят със същата мисъл.
В това общество той среща учители, майстори, които започват
да
го учат на законите на черната ложа, които до това време той не е знаел.
Допусне ли човек една добра мисъл в ума
си
, той се свързва с общество на добри хора, които живеят със същата мисъл.
Съвременните хора не са се научили още
да
говорят както трябва.
- Не, срещнете ли такъв човек, вие трябва
да
кажете: Този човек се нуждае от повече вяра.
Онзи пък трябва
да
води чист и свет живот.
Невежият не трябва
да
казва за
себе
си
, че е невежа, но
да
каже: „Аз трябва
да
бъда учен човек“.
Съвременните хора се стремят към сила, затова казват: „Правото е на страната на силния“.
Да
каже човек за
себе
си
, че трябва
да
бъде учен, това не подразбира, че може изведнъж
да
стане учен, но
да
внесе в
себе
си
подтик към придобиване на знание.
По какво се отличава силният от слабия, ученият от невежия?
Да
говорите положително,
да
си
служите с положителен език, това значи, съзнателно
да
се самовъзпитавате.
Сега, като задавам известни въпроси, отговаряйте в
себе
си
, не е нужно всеки
да
даде мнението
си
.
Човек трябва
да
се научи
да
говори истината.
За вас е важно
да
мислите.
По какъв начин трябва
да
говори истината?
Само онзи може
да
даде мнението
си
, който знае истината.
Да
кажете за човека, че не вярва в Бога, че обича
да
лъже,
да
краде, това още не е истина.
По този начин той ще помага на ближните
си
.
Да
кажете за човека, че вярва в Бога, че обича правдата, че обича хората, това е истината.
За предпочитане е човек
да
си
служи с положителен, а не с отрицателен език, понеже той не знае крайната цел на миросъзданието.
Кой каквото върши, трябва
да
го върши по свобода, по любов, а не по някакво външно задължение или чрез насилие.
Запример, плодовете на ябълката първоначално са кисели, после узряват, стават сладки, но като поседят известно време, те започват
да
гният и миришат лошо.
Ако е въпрос за помагане на бедни хора, светът отдавна е научил това изкуство и го прилага.
Който има любов във
себе
си
, той свободно може
да
помага на своите ближни.
Турите ли правила, как и доколко
да
помагате, вие нищо няма
да
направите.
Заповядате ли на някой човек
да
ви люби, насила той не може
да
даде любовта
си
.
Можете ли
да
кажете на въздуха
да
бъде чист и
да
влиза в дробовете ви?
Някой човек казва за
себе
си
, че е добър.
Можете ли
да
кажете на светлината
да
ви осветява?
Той е добър, докато го ядат.
Можете ли
да
кажете на любовта
да
ви облива с топлината
си
?
Не го ли ядат и го оставят известно време
да
седи на открито, той започва
да
се разлага,
да
се вкисва и мирише неприятно.
Друг пък казва за
себе
си
, че е кисел.
Изворът сам проправя пътя
си
.
- Радвай се, че
си
кисел, защото ще се запазиш
да
не те изядат преждевременно.
Докато гроздето не е узряло, пчелите и осите не го нападат.
Много ангели, много велики духове са паднали, поради своите лични чувства, поради гордостта
си
.
Хората искат
да
се повдигнат,
да
бъдат обичани и уважавани.
Адам сгреши и излезе от рая, поради своето непослушание.
За
да
бъде обичан и уважаван, човек трябва
да
има добро сърце и светъл ум.
Учениците на окултната школа падат често, поради своето особено мнение върху нещата.
Всеки обича добрия, силния, любещия, разумния човек.
Окултният ученик не може
да
има особено мнение.
Силният всякога се отзовава в помощ на слабия.
Рече ли един ученик
да
се отдели от съучениците
си
, поради своето особено мнение, той се е спънал вече.
В този смисъл, слабите заповядват, а силните изпълняват.
Детето, запример, плаче, вика, заповядва на майка
си
, иска от нея хляб, мляко.
Щом се постави пред този въпрос, той не може
да
даде истинско определение за тия величини.
Тогава започва
да
се смее, прегръща майка
си
, баща
си
, иска
да
им покаже, че тяхното щастие зависи от него.
В този смисъл, Бог е постоянна и абсолютно неизменяема величина, във всичките
си
отношения.
Детето, което насилва майка
си
, е насилник, не е разумно.
Това дете не може
да
стане велик човек.
Същото нещо виждаме и в умствения и в чувствения свят.
Ако един насилник влезе в едно духовно общество, и там ще се прояви като насилник.
Той ще иска
да
заповядва, навсякъде
да
бъде пръв.
Обаче, той скоро ще се натъкне на противоречия, ще види, че на любовта не може
да
се заповядва.
Запример, водата минава за непостоянна величина.
Когато създаваше света, Бог беше абсолютно свободен, никой не Му се налагаше.
Обаче, щом се намали външната температура, водата замръзва и се превръща в лед.
Той доброволно създаде света.
Ако ледът се постави при температура над нула градуса, той постепенно започва
да
се топи и се превръща във вода.
Той даде добри условия на всяко живо същество, правилно
да
расте и
да
се развива.
Значи, външните условия стават причина
да
се прояви естеството на веществата, на величините.
Като знаете това, вие трябва
да
използвате тия условия разумно.
За тази цел, човек трябва
да
се върне към първичния живот,
да
види, какви условия са предвидени за него и
да
почне правилно
да
работи.
Той ще намери името
си
записано в първичния план на живота и ще види, отде трябва
да
започне своята работа.
Като ученици, всеки от вас трябва
да
намери плана на своя живот и
да
го реализира.
Щом има топлина, висока температура, вода и пара ще има.
Да
реализирате плана на своя живот, това значи,
да
работите с постоянни величини.
От студа телата се свиват, т.е.
Днес повечето хора работят с непостоянни величини, вследствие на което един ден се чувстват добре и мислят, че напредват; на другия ден казват, че не са добри, че не прогресират.
Прогресирането е подобно на процесите, през които ябълката минава.
Изключение прави само водата, която от студа се разширява.
След това презрява и започва
да
гние.
В съществуването на студа няма никакво зло.
Това са процеси, през които и човек минава.
Както има добро и зло, светлина и тъмнина, радост и скръб в света, така трябва
да
има студ и топлина.
За
да
се развива правилно, човешката душа трябва
да
минава, именно, през две противоположни състояния.
Обаче, в плода се крие и друго нещо - живот.
Като минава през такива състояния, човек трябва
да
пази вътрешното
си
равновесие.
Когато изядете един плод, вие придобивате неговия живот, който започва постепенно
да
расте във вас,
да
се увеличава.
Тъй щото опасността за човека не седи в това, че минава през противоположни състояния или течения, но в това, че има възможност
да
изгуби своето равновесие.
За
да
пази равновесието
си
, човек трябва
да
има будно съзнание,
да
разбира естеството на своите радости и скърби.
Като се радва или скърби за нещо, той трябва
да
знае, защо се радва или защо скърби, и колко време може
да
трае известна радост или скръб.
Следователно, някога, в близкото или далечно бъдеще, човек ще плаща за всички блага, които днес даром получава: за светлината, за въздуха, за водата.
Човек се стреми към радостта, защото произвежда разширяване, а избягва скръбта, защото причинява свиване.
Ако разбираше законите на природата, той еднакво би се радвал и на радостта, и на скръбта.
Човек не може
да
живее само с радостта, т.е.
той обработва светлината, която приема в
себе
си
, и един ден тази светлина ще излиза от него, ще осветява пътя на страдащите, на заблудените, на обременените.
да
се намира под постоянно разширяване.
Каква по-голяма заплата от тази може
да
се иска?
И най-сладките неща, като се употребяват дълго време, произвеждат втръсване.
Няма по-голямо благо от това,
да
осветиш пътя на човека, когато той броди, търси изход в тъмна, бурна нощ.
Това означават думите: „Даром сте взели, даром давайте“.
Сега, като изучавате процесите в природата, ще видите, че всеки уд, всяко живо същество е натоварено с известна служба, която неизбежно трябва
да
извърши.
Тия анормални състояния в човека създават ред отрицателни прояви, като гняв, отмъщение, злоба и т.н.
Когато намери своята служба, животът му се осмисля, и той започва постепенно
да
се усилва,
да
се проявява като душа.
Щом попадне в една анормална скръб, човек желае
да
отмъсти на онзи, когото той счита за външна причина на неговата скръб.
Ние наричаме този процес „новораждане, раждане от вода и дух, или разцъфтяване на съзнанието“.
Отмъщението в човека не е нищо друго, освен желание
да
се освободи от товара
си
,
да
го прехвърли на гърба на друг някой.
Докато не е дошъл до този процес, човек е недоволен от
себе
си
, от всички окръжаващи.
В който момент съзнанието му се разшири и цъфне, той се повдига над окръжаващата среда и разбира, че причината за неговото недоволство се дължи на сблъскването му с Божественото съзнание.
Отмъщението, само по
себе
си
, не е толкова страшно.
Страшното седи в това, че човек излива гнева
си
тъкмо там, дето няма никакво право.
Почти във всички случаи, отмъщението на хората не почива на реална основа.
Учителят може
да
съдейства на ученика, за развиване на неговите способности, но иска ли
да
придобие знание, ученикът трябва
да
учи,
да
разбира това, което му се преподава.
Като ученици, вие трябва
да
се стремите към придобиване на повече светлина,
да
не се спъвате от противоположните състояния, през които неизбежно минавате.
Ако не можете
да
се справите с тях, вие ще изпаднете в пълна индиферентност.
Влезете ли в скръбта, вие веднага ще изгубите разположението
си
и можете
да
се усъмните във всичко: в любовта, във вярата, в красивото в света.
Който се опита
да
спре движението на любовта в
себе
си
, той се натъква на големи страдания.
Вярата, надеждата, милосърдието, кротостта са постоянни величини.
Като дойде до това състояние човек казва: „Исках
да
стана добър, но не можах.
Следователно, никой човек, никоя сила не е в състояние
да
спре тяхното движение.
Тогава лош ще стана.“ Като говори така, вътрешно той има желание
да
дойде някой при него,
да
го подеме, по някакъв начин
да
му помогне.
Никой не може
да
си
даде отчет, защо вярва в нещо.
Той не иска
да
остане в това положение.
Божественото в човека иска
да
се прояви.
Колкото и както
да
пада човек, Божественото в него е в сила
да
го повдигне.
- По главата на този човек виждате особени ъгли, особени черти, които ви карат
да
разчитате на него.
Човек трябва
да
дойде до положение
да
разбира своите вътрешни състояния,
да
се справя лесно с тях.
Вие виждате, че този човек никога няма
да
ви излъже.
Вие веднага вадите заключение, че той е силен човек.
Опитайте се
да
ритнете някое куче или котка без причина,
да
видите, как ще се обиди.
Съвременните хора съдят за нещата по външната им форма, вследствие на което изпадат в големи противоречия.
Гълъбът, който е приет за символ на кротост, може
да
те клъвне, ако го закачиш.
Как могат
да
се ръководят от външната страна на нещата, когато тя е подложена на постоянни промени?
И той се обижда.
Ще кажете, че животното, пък и човек трябва
да
се защищава.
С него заедно се менят всички величини, чрез които той се проявява.
Искате
да
кажете, че обидата е особен род чувство на самозащита.
В пътя на човешкото развитие, и обидата, и самозащитата имат своето място.
Естествено е, че докато човек се защищава и обижда, той иска хората
да
се интересуват от него.
Обаче, като иска това за
себе
си
, трябва
да
отдава същото право и на другите.
И той трябва
да
се интересува от хората.
През времето, докато стават тия промени, човек е изложен на ред страдания.
Това е естествен процес в природата - процес на поляризиране.
Понякога е нужно едно малко, микроскопическо удължаване на линиите на носа, за
да
може деятелността на човешкия ум
да
се прояви нормално.
Според закона на поляризирането, каквито са мислите на човека, такива ще бъдат и неговите желания.
Понякога едно удължаване на линиите с една стотна част от милиметъра е в състояние
да
внесе подобряване на човешкия живот.
И обратно, каквито са желанията му, такива ще бъдат и неговите мисли.
Следователно, ако иска
да
измени едно свое желание, човек трябва
да
знае, каква мисъл, какъв образ произвежда това желание.
И тъй, за
да
разбира и познава, както
себе
, така и своите ближни, човек трябва
да
бъде добър хиромантик, френолог, физиогномист.
Щом намери мисълта и я измени, с нея заедно ще измени и желанието
си
.
Като знае този закон, човек може
да
го прилага при самовъзпитанието
си
.
Великите, гениалните хора носят в
себе
си
тази наука, и като погледнат човека, те веднага го познават.
Само по този начин той може правилно
да
се развива.
Тази е причината, поради която те гледат на хората спокойно, философски.
При механическите процеси всякога става външно нарастване, натрупване и увеличаване.
Великият, гениалният човек има за задача
да
прокара вода през пустинята, дето хората са изложени на големи страдания.
При органическите процеси, обаче, става вътрешно растене и развитие.
Като не разбират задачата на гениалния човек, хората го считат смахнат.
Това значи,
да
разбира човек законите на своя ум и на своето сърце.
Обаче, един ден, когато видят, че през пустинните места на техния живот тече вода и напоява, подобрява цялото им благосъстояние, тогава едва ще разберат, какво е направил този човек за тях.
Съвременните хора искат
да
бъдат обичани и уважавани.
Гениалните хора идат в света, за
да
дадат тласък на обикновените хора.
Това желание е естествено, но за
да
бъде обичан, човек трябва
да
има такива качества, от които окръжаващите се нуждаят.
Ако един силен човек влезе между слаби хора, всички ще го обичат и уважават, защото се нуждаят от него.
Ако един учен влезе между невежи хора, всички ще го обичат, ще му се радват, защото той ще им бъде полезен, ще отвори очите им.
Въз основа на същия закон, ученикът трябва
да
знае, че и неговата задача не е само във външното изявяване на неговите идеи, в написване на някоя книга или някое музикално произведение, но и в онзи вътрешен подтик, който би могъл
да
внесе със своите идеи в цялото човечество.
Всеки човек, който носи известно изкуство в
себе
си
, било музика, художество, пение, той ще бъде добре приет между хората, защото всички обичат изкуството.
Сега, като ученици, вие ще знаете, че ученикът не е като гения, но със своята чиста мисъл, той може
да
даде поне микроскопически тласък на човечеството.
Някои хора, без
да
имат особени качества, искат
да
бъдат почитани и уважавани.
Може ли това
да
направи, той изпитва доволство в
себе
си
.
Те казват: „Ние имаме достойнство, искаме
да
бъдем уважавани“.
Задачата на ученика е
да
възприема Божествените мисли и
да
ги предава.
Достойнство има онзи човек, който разполага със своето добро сърце и счита, че всички хора са създадени добри.
В този смисъл, геният не е израз на възможността на една душа само, но той представя колективно усилие на множество души, които от векове работят в известно направление.
Гледайте и вие на хората като на добри по естество, а не по прояви.
Оттук изваждаме два важни закона: Закон за цялото и закон за частите.
Каквато велика мисъл мине през вашия ум, вие трябва
да
й дадете ход.
Законът за цялото включва в
себе
си
закона на частите, н2о законът на частите не може
да
обхване закона на цялото.
Щом й дадете ход, вие се свързвате вече с този велик колективитет, отдето тя е излязла.
Законът на частите може
да
има някои специфични закони, които
да
не се отнасят към закона на цялото, но всички закони на цялото са едновременно и закони на частите.
Ако човек вярва в любовта на Бога, той трябва
да
вярва, че по естество всички хора са добри.
Следователно, има кой
да
се грижи за тях.
Това е отношение към цялото, което същевременно трябва
да
бъде закон и за частите.
И
да
заминете за онзи свят, те пак ще продължават
да
текат,
да
проникват в човешките умове.
Който вярва в Бога и Го обича, той трябва
да
има същите отношения и към хората.
Често хората се запитват какво могат
да
направят.
Вън от цялото, човек не може
да
обича.
Казвам: Човек може
да
направи всичко и нищо.
Това значи: докато ръката на човека е свързана с тялото му, тя може
да
работи,
да
прави добро,
да
милва хората.
Когато е свързан с Божествения свят, той може
да
направи всичко.
Откъсне ли се от цялото, тя престава
да
бъде добра - не може вече
да
изпълнява своите функции.
Следователно, докато човек е свързан с цялото, с Божествения организъм, той функционира правилно, изпълнява всички негови заповеди.
При това положение, той нищо не може
да
направи.
За
да
бъде цигуларят гений, ръката му трябва
да
бъде на мястото
си
и
да
се движи със светкавична бързина по струните на цигулката.
В който момент човек се откъсне от общия организъм, от цялото, и престане
да
изпълнява неговите заповеди, той губи своите качества, губи доброто в
себе
си
.
С цигулката
си
само, гениалният музикант трябва
да
представя едновременно и китара, и флейта, и пение - цял оркестър.
Той не може
да
бъде вече полезен нито на
себе
си
, нито на окръжаващите.
Гениите са първите прелетни птици в света, които съобщават на хората, че пролет иде, че още много птици като тях ще дойдат.
Значи, всеки човек може
да
бъде гениален.
За това се изисква работа, усилие.
Откъсне ли се веднъж ръката от тялото, тя не може вече
да
се прилепи.
Ако за гения са нужни десет години усилена работа, за обикновения човек са нужни 102 години усилена работа и труд.
Обаче, човек може повторно
да
се прилепи към Божествения организъм.
Сега, моето желание е
да
бъдете истински ученици,
да
разбирате онова, което природата е вложила във вас.
Както вещият хирург може
да
залепи обелената кожа на ръката на човека и
да
я направи
да
зарасне, така всеки човек се прилепва към Божествения организъм и продължава
да
се храни от Него.
То трябва
да
ви служи за подтик.
Школата, която следвате, изисква от вас, вие сами
да
се подтиквате, а същевременно
да
давате подтик и на другите хора.
Тия процеси се изживяват в съзнанието, затова човек винаги трябва
да
бъде буден.
Това значи,
да
бъдете верни на Бога, верни и на
себе
си
.
Няма ли будно съзнание, той всеки момент може
да
прекъсне връзката
си
с Божественото съзнание.
Щом започне
да
мисли лошо за хората, той пак прекъсва връзката
си
с Божественото съзнание.
Божието благословение се предава чрез хората.
И тъй, ако намерите, че някой човек е лош, знайте, че той се е отделил от Божествения организъм, затова направете опит
да
му помогнете отново
да
се прилепи към Него.
Те са носители на великите Божии блага.
Щом се върне на мястото
си
, той моментално става добър.
Всички дарби, всички таланти, всички блага идат отгоре, от великия свят.
Това значи
да
обърнеш човека към Бога.
Достатъчно е човек съзнателно
да
погледне нагоре, към небето,
да
се учуди на техниката на великите майстори, които са създали хиляди слънца.
Когато искате
да
обърнете човека към Бога, вие трябва
да
поставите съзнанието му на мястото, отдето се е отделило.
Всяко нещо трябва
да
се постави на мястото
си
.
Постави ли се, хармонията сама по
себе
си
се възстановява.
Те са в постоянно движение, и всяка звезда или всяко слънце върви по строго определен път.
Някой човек е касиер на банка.
Достатъчно е човек
да
насочи вниманието
си
към своя организъм, към външните и вътрешните
си
органи,
да
види, каква велика функция изпълнява всеки от тях,
да
разбере величието на света, в който е поставен.
Той изпълнява добре службата
си
.
След всичко това, човек се осмелява
да
говори за
себе
си
, че е грешен, че нищо не може
да
направи и т.н.
- Ти
си
грешен човек, без дарби, само защото
си
се откъснал от Първата Причина.
Като брои парите на банката, той започва
да
се изкушава и взима една златна монета,
да
посрещне нуждите
си
, но с намерение
да
я върне на мястото й.
Свържеш ли се с Нея, всичко в тебе ще потече, както е текло някога.
Тогава ще познаеш
себе
си
, своите дарби и способности, които Бог е вложил в тебе.
Докато се улесни материално и може
да
ги върне, дохожда инспектор на банката и прави внезапна ревизия.
Който иска
да
бъде даровит, гениален, той трябва
да
работи.
Така са работили всички велики музиканти и художници, всички велики хора.
Всеки може
да
бъде гениален.
3.
Не противи се на злото / Основнитѣ идеи на Викторъ Хюго и Толстой въ „Клетницитѣ“ и „Война и миръ“ (продължение)
,
МОК
, София, 23.11.1928г.,
Всяко нещо, което става в живота и в природата, има свои подбудителни причини.
Следователно, за
да
напише Толстой романа „Война и мир“, а Юго – „Клетниците“, и двамата са се ръководили от известни подбуди.
Подбудите били различни, защото те не гледали еднакво на въпросите. Защо?
– Не са еднакво надарени.
Ако двама души наблюдават околността от два различно високи върхове, те ще имат различни схващания.
Колкото върхът е по-висок, толкова и схващанията на човека ще бъдат по-широки, по-общи; колкото е по-нисък върхът, толкова схващанията на човека ще бъдат по-ограничени и индивидуални.
Като изучавате тези романи, дохождате до два различни метода.
Юго
си
служи с метод, чрез който може
да
се влияе върху отделната личност.
За герой на романа той взема Жан Валжан, у когото има скрити сили, способности и чувства, които трябва
да
се събудят.
За събуждането им той поставя като фактори, от една страна, страданията и мъчнотиите, а от друга – благородното отношение на отделните лица към него.
Добрата и благородна постъпка на епископа произвежда преврат в душата на Жан Валжан.
Той беше цвете, което можеше
да
вирее само при добри условия.
В романа
си
Толстой изнася два характера – на Наполеон и на Кутузов, като силни личности.
Характерното у Наполеон е това, че каквото намисли, трябва
да
го направи.
Той
си
казва: Това, което реших, ще го изпълня, другояче не може.
Когато разумният реши нещо, трябва
да
го направи; когато глупавият реши
да
направи нещо, дълго време трябва
да
мисли,
да
го приложи или не.
Глупавият има право
да
отменя решенията
си
.
И разумният, обаче, има право
да
отменя решенията
си
.
– Когато има някакво колебание в
себе
си
.
Например, при Бородино Наполеон даде заповед за сражение, но веднага отмени заповедта
си
– той се разколеба и започна
да
губи почва под краката
си
.
Като четете двата романа, можете
да
сравните Жан Валжан с Наполеона,
да
видите, че между тях има нещо общо.
Толстой, в лицето на Наполеона, представя точно обратното: постепенното падане на човек, който е заемал високо положение.
С това иска
да
каже, че и разумният човек, като не изпълнява Божиите закони, както и законите на Великата Природа, е осъден на падане.
Според Юго и простият човек, като изпълнява Божията воля, може
да
се издигне.
Както разумният може
да
прави погрешки, така и обикновеният и прост човек може
да
изправя погрешките
си
.
Мнозина искат
да
бъдат като Наполеона,
да
станат силни, велики хора.
Само онзи може
да
заеме положението на Наполеон, който преди това е бил на мястото на Жан Валжан.
Тук Наполеон мина през положението на Жан Валжан в затвора,
да
си
завърши школата.
Който се е повдигнал, трябва
да
постъпва разумно,
да
не падне от висотата, до която е достигнал.
Ето защо, в пътя на самовъзпитанието човек трябва
да
започне от положението на Жан Валжан,
да
се издига постепенно, за
да
не се сгромоляса.
Той трябва
да
мине през световния университет,
да
познае мъчението, неправдата, преследването и, като се издигне,
да
запази мястото
си
.
Цели 19 години Жан Валжан следва тази школа, докато най-после издържа изпита и получи свободата
си
.
Той срещна епископ Мириел, който го приема в къщата
си
като гост, поставя го на равни начала със
себе
си
.
Тук се събужда изопачената природа на Жан Валжан и вместо благодарност, той го обира.
Открадва сребърния свещник и се измъква от къщи, когато всички спели.
Когато полицията го улавя и го довежда при епископа, от когото предполага, че е откраднал вещите, вместо
да
бъде изобличен, епископът казва, че той му е подарил и другия свещник, който Жан Валжан забравил
да
вземе.
От този момент се пробужда съзнанието на затворника.
Благородството на епископа силно му действа, в него става вътрешна борба, но все още той е под влиянието на стария живот.
Едва се освободил от ръцете на полицията, той постъпва зле с детето, което
си
играло на пътя с една сребърна монета.
На молбата на детето
да
повдигне крака
си
, за
да
вземе монетата, той го прогонил с такъв страшен глас, че детето избягало далеч.
След това Жан Валжан съзнава погрешката
си
и почва
да
вика момченцето,
да
му върне парите, но то било вече много далеч.
Той се издигна високо пред
себе
си
.
Толстой и Юго дават методи за възпитанието на човека, но те не са единствените, нито най-правилните.
Все пак и те са дали добри резултати.
В своята „Изповед“ Толстой се бори със
себе
си
, не е доволен от живота, не намира смисъл в него и иска
да
тури край на живота
си
.
Най-после, след голяма борба, той дохожда до заключението, че самоубийството не разрешава въпросите на живота и търси друг път.
Един прост случай го довежда до извода, че има правилен начин за разрешаване задачите на живота, който се заключава в мисълта: „Не противи се на злото“.
Следователно, натъкнеш ли се на някакво страдание или на някаква мъчнотия или сиромашия, не питай, защо страдаш и защо
си
сиромах, но давай от
себе
си
, каквото имаш и се оттегли настрана.
Не мисли, че
си
гладен и беден.
Допуснеш ли тази мисъл в
себе
си
, сиромашията и гладът ще те посетят.
Гледай на глада като велико благо, а не като страдание.
Страданието не произтича от глада, а от силното желание
да
го задоволиш час по-скоро.
Ако не
си
ял 24 часа не мисли, че ще умреш от глад.
Който е гладувал 48 часа, страданието му се увеличава.
Значи, колкото повече гладува човек, толкова повече страда.
Има хора, които съзнателно са гладували по 10 – 15 дена, без
да
умрат.
Значи, страхът от смъртта увеличава страданието, а не самият глад.
Един ден дяволът сгрешил с Божественото знание и за наказание го подложили хиляда години на огън.
Като го извадили от огъня, той казал: Готов съм още хиляда години
да
стоя в огъня, но свободата
си
не давам, не се отказвам от своите действия.
Държали го още две хиляди години в огъня, но той все не се отказвал от свободата
си
, не отстъпвал от своето разбиране.
Разумните същества заместили първото наказание с глад, държали го хиляда години гладен.
Като минал срокът, той казал: Отказвам се от свободата
си
, отказвам се от своите убеждения.
Готов съм
да
изпълня Божия закон.
Всички хора искат
да
бъдат свободни; всички говорят за свобода, но не са свободни.
Всяка мисъл, всяко чувство, всяко действие, които ограничават човека, не носят никаква свобода.
Любовта не е насилствен акт, но свободен.
Да
гледаш слънцето, това е свобода.
Слънцето изгрява и дава изобилно светлина и топлина на всички.
Докато гледа слънцето и му се радва, човек всякога е свободен.
Щом затвори очите
си
за него, сам се ограничава и спъва.
Да
казвате, че има сляпа любов, сляпо знание, това значи,
да
си
служите със символи.
Любовта не може
да
бъде сляпа.
Тя всякога носи светлина.
И знанието всякога носи светлина.
Не можеш
да
обичаш нещо, което не
си
видял.
Следователно, човек проявява любов към всичко, което вижда.
Ще възразите, че човек обича Бога, без
да
Го е видял, защото и в Писанието е казано, че никой не е видял Бога.
Думата „никой“ подразбира онзи, който не носи любовта в
себе
си
.
Любящият е видял и вижда Бога.
Който носи любовта в душата
си
, носи образа на Бога.
Щом срещнете такъв човек, в неговото лице виждате образа на Бога.
Сегашният човек е изопачил образа на Бога и затова не можем
да
Го познаем.
Но все пак, ако търсите Бога на земята, ще Го намерите в човешкото лице.
Задачата на човека се заключава именно в това,
да
изправи своя образ,
да
му даде първоначалния вид.
Затова повтарям, че човек може
да
обича само това, което е видял.
Ние говорим за виждането, а не за пипането.
При това, пипат се само близките предмети, а не далечните.
Ще каже някой, че вярва само в онези неща, които може
да
пипне.
Обаче, има неща, които можеш само
да
ги гледаш и то отдалеч.
Виждането предшества пипането, то е качество на ума.
Съвременните хора говорят за любов, за свобода, за сила, за богатство, за знание, но това може
да
се постигне при едно условие –
да
имат права мисъл.
Почне ли
да
се колебае, човек изгубва правата мисъл.
Следователно, ако човек се колебае в реализирането на своята идея, нищо друго не му остава, освен
да
се върне назад,
да
види къде е слабото му място и оттам
да
започне.
Задачата на Наполеона беше
да
обедини Франция, а не
да
отива в Русия
да
я завладее.
Понеже той измени на мисията
си
, пратиха го на остров св.
Елена в положението на Жан Валжан, там
да
научи урока
си
.
Който иска
да
се повдигне, трябва
да
работи върху
себе
си
,
да
изправи погрешките
си
,
да
се освободи от своите недъзи.
Това значи,
да
излезе от затвора и
да
се преобрази,
да
заеме високо положение.
Ще кажете, че човек трябва
да
се бори със
себе
си
.
Не трябва
да
се борите със
себе
си
, но
да
бъдете зрители на борбата, която става във вас и
да
държите равновесие.
Понякога човек се страхува
да
не изгуби вътрешното
си
равновесие.
Задачата му се заключава в това,
да
се присъедини към една от страните, без
да
се бори.
Ако се присъедини към доброто, неговото развитие и напредък са осигурени.
Съществуват три вида посвещения.
Той минава през страдания, докато прояви доброто в
себе
си
.
Талантливият човек минава през второто посвещение, докато развие силата
си
.
Гениалният минава през третото и най-тежко посвещение, докато развие висшата разумност в
себе
си
.
Като се съединят трите придобивки – доброто, силата и разумността, имаме истинския човек.
Колко пъти човек ще пада и става, колко пъти ще бъде неразположен, докато най-после се изправи на краката
си
!
Това са изпити, през които неизбежно трябва
да
се мине.
Всеки трябва
да
си
зададе въпросите: Какво представям аз?
Който е искрен в
себе
си
, ще
си
отговори, че е в положението на Жан Валжан или преди затвора, или в затвора, или избягал вече от затвора.
Обаче, като минава през всички положения, човек дохожда най-после до
себеотричането
.
Ще кажете, че не може
да
се живее без пари.
– Но парите не трябва
да
бъдат идеал на човека.
Например, бомбата е страшна поради съдържанието
си
.
Затова парите трябва
да
бъдат средство за размяна, а не цел на човешкия живот.
Човек не се нуждае от пари, но от отличен ум, отлично сърце и отлична воля.
Човек се нуждае от ново разбиране на живота,
да
цени ума, сърцето и волята, които Бог му е дал.
Щом прекъсне тази връзка, той се лишава от живота; щом изгуби живота
си
, той губи всички свои дарби и способности, чрез които се свързва с разумните души.
Както са свързани светлината, въздухът, водата, храната с човека, така са свързани и разумните души помежду
си
.
Те не трябва
да
се късат, защото чрез тях иде животът.
Естествените връзки са средата, в която човек расте и се развива.
Като знаете това, бъдете внимателни към
себе
си
и към ближните
си
,
да
не излизате от средата, в която сте поставени
да
живеете.
В заключение на лекцията казвам: Носете в ума
си
образа на Наполеона и на Жан Валжан.
Наполеон се издигна до най-високото място, но като наруши великия закон, слезе от висотата на своето положение и завърши живота
си
на заточение.
– За
да
се научите
да
съпоставяте нещата.
Всяко нещо, което работите и изучавате, трябва
да
се свързва така, че
да
се види отношението му към вас.
За
да
се ползва от работата
си
, човек трябва
да
намери връзката, която съществува между него и природата, от една страна, и между него и разумните души, от друга страна.
Като знаете това, вие трябва разумно
да
се справяте със своите герои.
Вие не сте Наполеон, нито Кутузов, нито епископ Мириел, нито Жан Валжан, но имате в
себе
си
Наполеоновци, Кутузовци, епископи, като Мириел, Жан Валжановци и др.
Възпитавайте героите в
себе
си
и не ги сваляйте от високите им места; ако са в затвор, съдействайте за освобождаването им.
Обаче, де седи истинската свобода?
(втори вариант)
Тя е в това: този банкер, като му даде 1000 лева,
да
му каже: „Сега ти
си
свободен, няма
да
ми връщаш тия пари.
(втори вариант)
Ако некога искаш, можеш
да
ми върнеш парите.
(втори вариант)
Ако не искаш, можеш
да
[не] ми ги върнеш.“
(втори вариант)
Следователно, ние наричаме свобода това, дето няма ограничения.
(втори вариант)
Всяко нещо, което те ограничава, това не е свобода.
(втори вариант)
Но
да
допуснем, че аз се разсърдя на слънцето, казвам: „Няма
да
изляза вън, няма
да
те гледам.“ Обаче, като изгрее слънцето, има нещо, което трепва на окото.
(втори вариант)
Колкото и
да
се сърдим, Слънцето казва: „Вашата сръдня не почива на разумни основи.
(втори вариант)
Вследствие на това вие се сърдите.“ Следователно, рекох, не ми струва никакво ограничение
да
изляза вън.
(втори вариант)
Не само това, но като
си
отворя само очите и съм свободен вече.
(втори вариант)
Следователно, като гледам Слънцето, това е свобода.
(втори вариант)
Аз мога
да
кажа: „Няма
да
те гледам.“ Но като тръгна, падам на някой камък.
(втори вариант)
Тогава казвам: „Като не гледам Слънцето, аз съм ограничен, а като
си
отворя очите, ставам свободен.“ Следователно
да
гледаш Слънцето, това е свобода.
(втори вариант)
И хората казват: „Сляпата събота, сляпата любов.“ Не, човек трябва
да
се пази от сляпата любов.
(втори вариант)
Това са символи и метафори, но любовта в света носи своята светлина.
(втори вариант)
Не може
да
има любов в света, дето няма светлина.
(втори вариант)
Не можеш
да
обичаш това, което не
си
видел.
(втори вариант)
Може
да
каже някой: „Как тъй?
(втори вариант)
Бога никой никога не е видел.“
Да
, но портрета на Бога сте видели.
(втори вариант)
Там в Писанието, още в първата глава, се казва: „И направи Бог човека по образ и подобие свое.“ Значи Бог е придал на човека своя външен образ.
(втори вариант)
Значи, постъпките на човека и неговите мисли
да
бъдат като тези на Бога.
(втори вариант)
Сега като гледаш един човек, ти имаш Господа в една карикатура.
(втори вариант)
Сега, не че ти
си
виновен, но фотографът е виновен.
(втори вариант)
Лицето ти не е красиво и ти казваш: „Не съм такъв, какъвто ме представяш.“ И всички ние представляваме лицето Божие, но фотографите не са го снели добре.
(втори вариант)
Некъде виждаме лицето Божие по-красиво, некъде по-грозно, но все таки ние не можем
да
обичаме това, което не сме видели.
(втори вариант)
Ние се спираме на една много реална философия: не можеш
да
обичаш това, което не
си
видел.
(втори вариант)
Пипат се само близките предмети, но не и далечните.
(втори вариант)
Казват: „Това, което аз мога
да
пипна, в него ще вярвам, и това, което не мога
да
пипна, не вярвам в него.“ Некога ще пипнеш, но всички неща не можеш
да
пипаш.
(втори вариант)
Ще знаете едно: ти, докато не видиш нещо, не можеш
да
го пипнеш.
(втори вариант)
Следователно, виждането предшествува пипането.
(втори вариант)
Виждането е качество на ума.
(втори вариант)
Ако питате мравите и те ще ви кажат: „Въпросът за Господа отдавна сме го разрешили.“ Обаче философите на земята ще ви убедят, че мравите нямат никакъв Господ.
(втори вариант)
Ако ти седиш в една мрачна стая, ти не можеш
да
си
представиш, че другите стаи могат
да
бъдат осветлени.
(втори вариант)
Ако обаче твоята стая е осветлена, тогава можеш
да
си
представиш, че и другите стаи, в които хората живеят, също са осветлени.
(втори вариант)
Законът е следния: когато говорим за гения и за талан-тите в живота и за дарбите у хората, ние разбираме неща реални, с които сме в постоянен контакт.
(втори вариант)
Например музиката е развита у тебе, щом ти дойдеш до пианото и почваш
да
трепериш, като видя това, рекох, ти
си
талантлив.
(втори вариант)
“ В тебе стават известни конвулсии.
(втори вариант)
Знаеш, не знаеш, ти искаш
да
го барнеш и като пипнеш един клавиш, само един тон
да
чуеш, мислиш, че много нещо
си
направил.
(втори вариант)
Това показва, че ти имаш вече талант, който трябва
да
разработваш.
(втори вариант)
Едно малко дете, само като бутне някоя свирка, мисли, че то знае
да
свири.
(втори вариант)
Дайте на едно дете една свирка и ако на това дете се ококорят очите, то има талант.
(втори вариант)
Искате
да
бъдете силни, вие можете
да
бъдете силни.
(втори вариант)
Сега правата мисъл: за
да
бъдете всинца свободни в живота, изисква се вашата права мисъл
да
бъде силна.
(втори вариант)
Да
не бъдете един Наполеон, който
да
дава разпореждания, а после
да
се разколебае.
(втори вариант)
Почнете ли
да
се колебаете, вие сте в Русия, вие сте пред сражението на Бородино.
(втори вариант)
Тази идея, каквато форма и
да
има, не може
да
се реализира.
(втори вариант)
Защото предназначението на Наполеона беше
да
образува една конфедерация в Франция.
(втори вариант)
Обаче Наполеон измени на обещанието
си
и след това отиде в Русия
да
преследва известни идеи, които не са осъществими и после се намери в остров Елена Жан Вължан.
(втори вариант)
Ако искате
да
се подигнете морално или в науката, че се намирате в положението на Жан Вължан, борите се със
себе
си
, с известни ваши недъзи, аз ви казвам: на правия път сте.
(втори вариант)
Човек не може
да
се бори със
себе
си
.
(втори вариант)
Немислимо е
да
се бори човек със
себе
си
!
(втори вариант)
Човек трябва
да
бъде зрител на тази борба, която става у него.
(втори вариант)
На нещо възвишено, на две противоположни течения, две противоположни сили.
(втори вариант)
И когато ти
си
зрител, и двете страни са заинтересувани от въпроса, а ти
си
на границата на това равновесие, не взимай участие!
(втори вариант)
Някой път можеш
да
се плашиш, че ще загубиш това равновесие.
(втори вариант)
И човек се плаши някой път, защото може
да
загуби това равновесие.
(втори вариант)
Запример рекох, ако аз изменя на своите убеждения и се откажа, че мога всичко
да
пожертвувам, в това именно седи уплахата.
(втори вариант)
Така и един човек, ако рече
да
стане светия, той се плаши от това.
(втори вариант)
Той трябва
да
се отрече от своя живот,
да
носи хули, поругания.
(втори вариант)
Той казва: „Това съвсем ще измени целия ми бит и всичката ми философия, която съм добил.
(втори вариант)
Ако влезе злото пък ще го разсипе.
(втори вариант)
Та рекох, силите у него се борят.
(втори вариант)
Тъй щото, когато човек започне
да
преживява борбата на силите, които действуват у него, ти
си
на един мощен прогрес.
(втори вариант)
Колкото борбата е по-голяма, по-силна, толкова и той е по-талантлив.
(втори вариант)
Има три вида посвещения: един прост човек, като го просвещават, удрят му десет удара.
(втори вариант)
Знаеш ли де ще ги ударят?
(втори вариант)
Ще му дигнат краката и на краката ще му ударят десет удара.
(втори вариант)
На талантливия човек удрят 20 удара на задницата.
(втори вариант)
А на гениалния човек удрят 30 удара по лицето.
(втори вариант)
Геният бият по лицето, за
да
мисли.
(втори вариант)
Казват му: „Ти знаеш ли защо ти е даден този образ?
(втори вариант)
Да
мислиш.
(втори вариант)
Ти трябва
да
учиш хората.“ Той казва: „Серсемин ме направиха от бой.“ Това са посвещения.
(втори вариант)
Щом искаш
да
бъдеш гениален човек, ще те бият по лицето.
(втори вариант)
Щом искаш
да
бъдеш талантлив по задницата, а щом искаш
да
бъдеш обикновен човек, ще те бият по краката.
(втори вариант)
Най-първо биеха учениците по краката, когато искат
да
ги направят талантливи, биеха ги по задницата.
(втори вариант)
Учителят само ще плесне една две плесници на някой ученик, а с две плесници той не може
да
стане гениален 30 плесници трябват.
(втори вариант)
Кои са подбудителните причини, за
да
напишат тия свои съчинения Толстой и Виктор Хюго?
(втори вариант)
Че като му плесне веднъж, очите
да
му светнат.
(втори вариант)
Следователно, тези двамата не могат
да
гледат еднакво на въпроса по простата причина, че не са еднакво надарени.
(втори вариант)
Сега въпросът се отнася до тази вътрешна интенсивна борба, която става у човека.
(втори вариант)
Ако двама души наблюдават терена на почвата от тия планински върхове А и В, ще имат ли еднакви схващания?
(втори вариант)
Този от А ще вижда повече, ще обхваща повече и неговите заключения ще бъдат по-широки, по-общи, а наблюденията на този от В ще бъдат по индивидуални.
(втори вариант)
Това са закони в природата.
(втори вариант)
Сега
да
се повърнем към метода на Толстой и на Хюго.
(втори вариант)
Сега ние можем
да
мислим по един или по друг начин, можем
да
мислим какви ли не неща за
себе
си
.
(втори вариант)
Всеки един от вас в дадения случай може
да
постъпва като Хюго и като Толстой.
(втори вариант)
Някой път гледам някой пуяк минава из пътя: тър-тър-тър.
(втори вариант)
Гледам веднъж един пуяк минава покрай мене, върви и все
си
обръща задницата пред мене.
(втори вариант)
Хюго застъпва за развитието на личните способности, как
да
се развива човек.
(втори вариант)
Хубаво, той е красив, но после гледам друг един пуяк бяга от мене.
(втори вариант)
И дава пример с епископа, какво влияние може
да
окаже върху Жан Вължан със своята постъпка.
(втори вариант)
Виждам аз, че опашката му е оскубана.
(втори вариант)
След постъпката на Бдинския епископ идат ред други посторонни елементи и постъпки, които упражняват влияние и давление върху Жан Вължана.
(втори вариант)
„ -“Е, сега не съм разположен.“ Обаче на следния ден гледам, че този, който ходи така с вдигната опашка, цяло величие на земята и това величие го хванали по двора, детронирали го и с него всичко се свършва.
(втори вариант)
Значи в него има заложени сили, има нещо, което трябва
да
се събуди.
(втори вариант)
Когато едно цвете се изнесе в известна област, дето могат
да
му се внесат съответните на тях условия, които са необходими за неговото развитие, могат
да
се подобрят тия вътрешни условия.
(втори вариант)
В постъпката на епископа върху Жан Вължана, той започва
да
разсъждава, започва
да
се бори и се събужда неговата духовна природа.
(втори вариант)
Обаче ние виждаме Толстой, след като развива некои подробности на неговия роман, той се спира често върху характера на Кутузова и върху характера на Наполеона.
(втори вариант)
“ Дойде треската и ти започваш
да
трепериш, зъбите ти тракат, но все пак казваш: „Знаеш ли кой съм?
(втори вариант)
Толстой представя този силен човек, каквото Наполеон реши, трябва
да
стане.
(втори вариант)
“ Кой
си
?
(втори вариант)
Наполеон е постоянен и не
си
мени решенията.
(втори вариант)
И ти
си
едно величие човек, на когото треската тресе зъбите.
(втори вариант)
Казва: „Това, което аз реших, трябва
да
стане, не може другояче.“ Като че е един Божествен закон.
(втори вариант)
Питам: Може ли един човек, който не може
да
се справи с една треска
да
представлява някакво величие?
(втори вариант)
Но когато глупавият човек каже нещо, трябва ли
да
стане?
(втори вариант)
Рекох, ако е умно, трябва
да
стане, ако е глупаво, отмени го.
(втори вариант)
И ако го отмениш, пак трябва
да
знаеш един метод.
(втори вариант)
Като дойде тя, ще кажеш: „Три деня можеш
да
седиш, но после
да
те няма вече.“ А,
да
те държи 15-20 деня или три месеца, ти
си
вече слаб тогава.
(втори вариант)
И Наполеон почва
да
се колебае в
себе
си
.
(втори вариант)
Аз считам всичките ви страдания, неразположения на духа, това с изпити.
(втори вариант)
Всяко нещо
си
има своя причина.
(втори вариант)
Запример, преди сражението при Бородино Наполеон е давал няколко пъти заповеди
да
се направи сражение, а после отменя сражението
си
.
(втори вариант)
Това са задачи за умния човек.
(втори вариант)
Като ученици на този обществен строй на живота, вие искате
да
имате философски възгледи, искате
да
си
проправите пътя.
(втори вариант)
Вследствие на това колебание на Наполеона и той почва
да
губи своя терен.
(втори вариант)
Аз ви казвам: може
да
си
проправите пътя като този пуяк: тър-тър-тър.
(втори вариант)
Един паралел може
да
теглим между Жан Вължан и Наполеон.
(втори вариант)
Може
да
си
проправите пътя и като пауна, но отскубват ви задницата.
(втори вариант)
Богатият става сиромах, казва: „Какъв бях едно време, а какъв съм сега?
(втори вариант)
„Едно време имах бели ръкавици.“ А, сега
си
без ръкавици.
(втори вариант)
Толстой иска
да
покаже, че и умният човек, когато не постъпва съобразно великите закони на природата, на обществото, може
да
слезе от висотата, до която е достигнал.
(втори вариант)
Разликата е, че едно време
си
имал бели ръкавици, а сега
си
без ръкавици.
(втори вариант)
Едно време беше [с] шапка, а сега
си
без шапка.
(втори вариант)
И Соломон като цар е казал: „Има време за всичко!
(втори вариант)
Значи имаме два вида времена: за умните хора има един вид времена, а за глупавите хора има други времена.
(втори вариант)
“ Че еди[къ]де
си
бил решителен, но в Русия той отмени думата
си
.
(втори вариант)
Ако четете и двата писатели, ще видите, че и Хюго
си
има хубавите страни.
(втори вариант)
И най-после, ако Наполеон е един гений, защо влезе в Русия?
(втори вариант)
Жан Вължан
си
има хубавите страни, но от окултно гледище, като четеш Виктор Хюго трябва
да
знаеш, че в живота всеки от вас е Жан Вължан, нищо повече.
(втори вариант)
Той не знае ли, че Русия не е победима?
(втори вариант)
При това трябва
да
знаеш от коя степен
си
, дали
си
в затвора или
си
вън от затвора; с пари или без пари; натискаш ли с крак парите на момчето, парите му ли взимаш и казваш: „Без пари не може.“ Щом кажеш, че без пари не може, ти
си
Жан Вължан, който натиска парите и казва на малкото дете: „Ти
си
малък, можеш
да
спечелиш.“ Та, ще знаеш де
си
: при епископа ли
си
, светилниците ли взимаш.
(втори вариант)
За
да
можеш
да
се подигнеш в обществото, ти трябва
да
дойдеш до закона на отричането.
(втори вариант)
И казва още: „Вие французите
си
въобразявате само, че Наполеон е гений, но Наполеон е обикновен човек и прави погрешки, както и другите.“ Той се връща със своята разбита армия.
(втори вариант)
Ние можем
да
живеем и без пари.
(втори вариант)
Не подразбирам, че този ред не може
да
съществува, а ние разбираме, че можем
да
бъдем свободни от това желание.
(втори вариант)
Можем
да
бъдем свободни!
(втори вариант)
Като четеш романа, който разбира Толстоя, ще види, че Толстой иска
да
възбуди мисълта, иска
да
каже: „Ти искаш
да
бъдеш гениален човек, като Наполеона ли?
(втори вариант)
“ -“Аз, казва, искам
да
бъда като Наполеона.“ Рекох, ако не бъдеш Жан Вължан, не можеш
да
бъдеш Наполеон.
(втори вариант)
Като казвам, че можем
да
бъдем свободни, силата не е в формата, а в съдържанието, което сме турили.
(втори вариант)
И ако
си
станал Наполеон, преди
да
станеш Жан Въл-жан, ще бъдеш свален от мястото
си
.
(втори вариант)
И Наполеон в остров Елена беше, Жан Вължан турен в затвора
да
си
довърши школата.
(втори вариант)
И тогава Наполеон се разхожда и казва: „Аз мога
да
бъда съден само от моите предци за моите постъпки.“
(втори вариант)
Човек може
да
се издигне, но трябва разумно
да
се постъпва, затова във възпитанието всеки от вас, за правилното възпитание на живота, трябва
да
започне от Жан Вължан.
(втори вариант)
И в окултния, и в материалния, и в моралния живот всеки трябва
да
започне от Жан Вължан.
(втори вариант)
Да
напишем, например, едно писмо.
(втори вариант)
Четиринадесет години той е бил в каторгата, в светския университет.
(втори вариант)
Няма
да
казвате, че без пари не можете.
(втори вариант)
Той страда, като вижда несправедливостите на хората.
(втори вариант)
Ще кажете: „Мен ми трябва един отличен ум, едно отлично сърце, една отлична воля.“ Умът ще намери скъпоценните места, защото всичко в света е за разумните хора.
(втори вариант)
Най-после той вижда един добър човек, който
си
показва човещината, приема го у дома
си
и му казва, туря го наред със
себе
си
.
(втори вариант)
Защото човек, който няма един отличен ум и едно отлично сърце и една отлична воля, той ще изгуби любовта
си
.
(втори вариант)
Туря му хубаво легло, обаче, щом Жан Вължан остава сам в стаята, в него се събужда старата каторжна натура.
(втори вариант)
А щом загуби любовта, ще загуби живота, щом загуби живота, ще изгуби всичките
си
дарби или той не трябва
да
изгубва любовта
си
.
(втори вариант)
Той вижда сребърните прибори и не мисли по-нататък.
(втори вариант)
Не трябва
да
разкъсва връзките, естествените връзки, които съществуват, които Бог е поставил между душите.
(втори вариант)
Съществува известно съотношение между човека и Слънцето; съществува известно съотношение между въздуха и човека; съществува известно съотношение между водата и човека; съществува известно отношение между храната и човека.
(втори вариант)
Казва: „Тия прибори ми трябват.“ Отива в другата стая при епископа и като го вижда, бори се със
себе
си
.
(втори вариант)
Казва: „Ще ме турят пак в каторгата.“ Хюго прави друго заключение: че моралният човек, този епископ, осветлен от луната, която блясва върху неговото лице, прави силно впечатление на Жан Вължан.
(втори вариант)
Човек не трябва
да
прекъсва своята среда.
(втори вариант)
Той най-първо мисли
да
го удари с тоягата
си
, но после казва: „Дето ще го убивам, нека
си
спи.“ Най-първо в него става едно уплашване, мисли, че го гонят некои и като вижда, че всички спят, че всичко е тихо, влиза и задига сребърните прибори, с които са го гощавали.
(втори вариант)
Всеки може
да
ти прекъсне средата.
(втори вариант)
Щом прережеш гърлото на някой човек, ти прекъсваш тази среда.
(втори вариант)
На обед трима ангели говорят при епископа и му казват: „Ваше преосвещенство, тези сребърни прибори мязат на вашите.“ „Мои са, казва той, аз му ги дадох, само че той е забравил, не е взел и тия светилници“, и му ги дава и тях.
(втори вариант)
Щом прекъснеш нервната система на зрението, ти прекъсваш тази светлина.
(втори вариант)
Казва: „Ще ги вземеш,
да
си
послужиш, те струват 20-30 франка.“ Жан Вължан ги взима и носи светилниците, но с това скритите мисли на епископа действуват върху Жан Вължан.
(втори вариант)
Не трябва
да
прекъсваме онези естествени пътища, през които иде животът ни.
(втори вариант)
Обаче, после на пътя едно детенце
си
играе, като подхвърля парите, като на ашици
си
играе с тях.
(втори вариант)
Зависи от усилената деятелност на човека.
(втори вариант)
Жан Вължан е скрит в гората в някакъв
си
храсталак.
(втори вариант)
Поставят ви на некое страдание.
(втори вариант)
Вие искате
да
бъдете много учен човек.
(втори вариант)
Детето обикаля около него и му казва: „Дигни
си
крака!
(втори вариант)
Дай ми парите!
(втори вариант)
Те са мои, дигни
си
крака.“ Той седи, не се мърда и му казва: „
Да
се махаш оттук, че виждаш ли?
(втори вариант)
Всеки от вас може
да
бъде много учен.
(втори вариант)
Жан Вължан взима парите, 40 су, но веднага
си
казва: „19 години бях в затвора, с мене постъпиха несправедливо.
(втори вариант)
Сега, това дете
си
играеше около мене и аз стъпих върху монетата и задигнах двата лева на това дете.“ Веднага той започва
да
търси момченцето, но момченцето е избягало далеч.
(втори вариант)
А, Толстой иска
да
каже, че този, който е достигнал до най-високото място, това е Наполеон, който пак може
да
влезе в каторгата.
(втори вариант)
Виждаме и друга идея от Хюго.
(втори вариант)
По кой начин трябва човек
да
се възпита?
(втори вариант)
Той поставя Жан Вължан
да
се изповядва.
(втори вариант)
Разбира се, методът на Толстой не е единствения, при това не е и най-правилния, както и методът на Хюго не е единствения и най-правилния метод, но това са методи, които, ако приложите, може
да
имате резултати.
(втори вариант)
Онези от вас, които са чели изповедта на Толстоя, знаете че Толстой се е борил със
себе
си
, искал
да
се самоубие, не намирал смисъл в живота, и веднага се пита: „Кои са причините за това?
(втори вариант)
“ Той вижда, че този живот не струва и решава
да
се самоубие.
(втори вариант)
Но скоро дохожда до едно правилно разрешение и казва: „Самоубийството не разрешава въпроса.“ Един прост случай в гората му разрешава въпроса.
(втори вариант)
И той казва: „Има един път, по който човек може
да
излезе правилно от мъчнотиите в живота.“ И Толстой намира това в: „не противи се злому“.
(втори вариант)
И той е героя, дава
си
светилниците.
(втори вариант)
Дойде ли ти едно страдание, беднотия, не заповядвай, но дай каквото имаш и се оттегли.
(втори вариант)
Психологически не се спирай защо
си
беден.
(втори вариант)
Толстой иска
да
каже: „Не допущай, че
си
беден, не допущай, и че
си
гладен.“ Щом допущаш, че
си
гладен, и гладен ще бъдеш.
(втори вариант)
Дали съществува Жан Вължан като историческа личност, това може
да
се оспорва, когато Кутузов и Наполеон съществуват като исторически личности.
(втори вариант)
Допусни, че гладът е един велик закон, но не и страдание.
(втори вариант)
Толстой е реалист, той борави с факти и казва: „Виждате ли този човек, който не изпълнява своята длъжност, какво става с него?
(втори вариант)
Да
бъдеш гладен е едно велико благо, а не е страдание.
(втори вариант)
“ Един Кутузов в Русия е като една морална личност, имаше нещо хубаво в него.
(втори вариант)
Страданието произтича от факта, че ти бързаш
да
преодолееш и
да
задоволиш глада
си
.
(втори вариант)
Няма
да
ви питам сега, какво разбрахте?
(втори вариант)
Искаш
да
преодолееш другите хора.
(втори вариант)
Как
си
представяте героите на Хюго и героите на Толстоя?
(втори вариант)
Защото всяко нещо, което четете, трябва
да
го съпоставите.
(втори вариант)
След него иде номер втори, който казва: „Не съм ял 48 часа, два пъти ще умра.“ Рекох, два пъти
да
умира този човек, това е голямо страдание.
(втори вариант)
Ако не можем
да
направим връзка между нещата, тогава те са безпредметни за нас.
(втори вариант)
Работа, четене, наука, всичко в света има известно отношение към нас.
(втори вариант)
Рекох, тези страдания са много големи.
(втори вариант)
За
да
знае човек много, той трябва
да
намери тия връзки, които съществуват в природата, за
да
може
да
се ползува.
(втори вариант)
Значи, страданията се увеличават.
(втори вариант)
Сега, по този, новия начин за разсъждение вие ще можете по-лесно
да
се справите със
себе
си
и с вашите герои, защото имате герои в
себе
си
.
(втори вариант)
Защото гладът има свои психологически моменти.
(втори вариант)
Некои от вас са постили десет деня, никак не са яли, но има друг един глад, ти имаш желание
да
ядеш, но няма какво, в пустинята
си
.
(втори вариант)
Вие не сте усещали това психологическо мъчение.
(втори вариант)
То е ужасно нещо
да
се мъчиш от глад.
(втори вариант)
А той е голям юнак, както го представляват индусите.
(втори вариант)
Има едно предание: когато този адепт съгрешил с Божественото знание, най-първо го наказали с огън.
(втори вариант)
Горили го 1000 години, после го изкарали пред Бога и той казал: „Не
си
давам свободата, аз съм свободен, мога
да
работя както искам.“ Турили го още 1000 години в огъня и като излязъл от там, пак казал: „Не
си
давам свободата!
(втори вариант)
“ 3000 години го държали в огъня и той, след като излизал, все казвал: „Не
си
давам свободата!
(втори вариант)
“ Най-после, от Невидимия свят изменили начина на възпитанието: държали го 1000 години гладен и той казал: „Подчинявам се, ще изпълня всички онези разпореждания, които ми давате.“ Значи, има нещо в света, по-силно от свободата, от действието на нашата свобода.
(втори вариант)
Най-първо той казва: „Аз трябва
да
бъда свободен.“ В света съществува известна свобода.
(втори вариант)
Щом човек извърши известна постъпка и се ограничава, това не е свобода.
(втори вариант)
Да
допуснем, че вие сте били гладни три деня.
(втори вариант)
Значи три пъти ще умрете, но преди
да
умрете три пъти, отивате при някой банкер и му казвате: „Слушай, аз не съм ял три деня, три пъти ще умра, ще умра аз, ще умре жена ми и ще умре и детето ми.“ Той живее и в тримата.
(втори вариант)
Казва: „Като умре син ми, една трета от живота ми е умряла.
(втори вариант)
И като умра и аз, три трети ще умрат и всичкият свят ще умре.
(втори вариант)
Ще ми дадеш пари на заем, защото три пъти като умра, от света нищо няма
да
остане.“ И банкерът веднага му дава 1000 лева.
(втори вариант)
Значи 1000 лева те освобождават от ограничението на глада и ти няма
да
умреш.
(втори вариант)
Този банкер му казва: „След три месеца ти ще дойдеш пак при мене и ако не дойдеш, аз ще протестирам своята полица.“ И тогава ще се явят три граждански ангели при тебе.
(втори вариант)
Питам сега: ако вземеш 1000 лева, ти не
си
свободен, ограничаваш се.
(втори вариант)
4.
Насока на живота
,
ООК
, София, 28.11.1928г.,
Като изучаваме формите, през които животът е минал, виждаме, какво голямо усилие са правили тия форми, за
да
подобрят своето положение,
да
дойдат до най-съвършената форма на земята, каквато е човешката.
Вдовицата веднага забравя нещастието
си
, усмихва се и излиза вън
да
посрещне мъжа
си
.
Всички форми са търсили път, насока на своя живот, но само човек е постигнал това.
Мъжът ти
си
иде - това е магическата тояжка, която прави бедната вдовица щастлива.
Благодарение на своето съзнание, човек е дошъл до точно определен път на движение.
Срещам един ученик, държал изпита
си
, но се съмнява в успеха
си
.
Казвам му: „Бъди спокоен, ти изкара изпитите
си
благополучно“.
Той веднага става от мястото
си
, радостен и доволен.
Следователно, знайте, че за всяко положение в живота има по една магическа пръчица, която човек трябва
да
знае, кога и как
да
я приложи.
Сега, като слушате тия неща, вие
си
мислите, на какъв ли край ще излезете, накъде ще ви изкара този път.
Едно трябва
да
знаете: този път ще ви изкара на добър край.
Докато намери своя път, човек непрекъснато се лута в съзнанието
си
.
Тук-там той вижда светлинки, но щом стигне до тях, една след друга те изгасват.
Една дума само е в състояние
да
ви убеди в истинността на това твърдение.
Уморен, измръзнал, той пада на снега, отдето някой негов приятел го изважда и спасява.
Трябва ли
да
ви се доказва с часове, работата е свършена.
Като изучавам живота на съвременните хора, виждам, че положението им не е много сигурно.
Истината не се нуждае от много доказателства.
Щом се стремите към правия път, вие трябва
да
вземете нова насока в живота.
Колко е силна вярата ви и какви са вашите убеждения, това се вижда във време на изпитания.
Вие имате насока на живота, но тя трябва
да
бъде правилна,
да
не предизвиква никакви колебания във вас.
Като се намерите пред някое голямо изпитание, вие веднага се разколебавате, започвате
да
роптаете против съдбата
си
, против Бога и казвате: „Ако, наистина, съществува Бог, Който е Любов, как е възможно
да
изпраща такива големи изпитания?
Да
имате нова насока в живота
си
, това значи
да
вървите по този път смело, с убеждение, никоя сила
да
не е в състояние
да
ви отклони.
Често хората менят убежденията
си
и после страдат.
Не е лошо човек
да
мени убежденията
си
, но важно е новите му убеждения
да
го повдигат,
да
внасят разширяване в неговия ум и в неговото сърце.
Не придобива ли това, по-добре
да
се държи за старите
си
убеждения.
Човек трябва
да
знае, че на каквито влияния се поддава, такъв става.
Човек трябва
да
изучава Бога във всички форми, в които се проявява, докато един ден дойде до положение
да
се слее с Него и безпогрешно
да
изпълнява волята Му.
Дойде ли до това положение, човек никога не се колебае в своя велик Баща, в своя Създател.
Като ученици, вие трябва
да
знаете, че страданията, изпитанията, сиромашията, болестите неизбежно ще ви следват.
Човек трябва
да
завършва деня с някаква придобивка, с нещо ново в
себе
си
.
Като дойде сиромашията при него, той ляга под крушата и
си
почива.
Каквито мъчнотии и
да
имате, те представят условия, с които можете
да
опитате Божественото начало в
себе
си
,
да
видите, доколко сте му дали ход
да
се прояви.
От време на време хапва една круша и разхлажда устата
си
.
Като мисли и работи върху
себе
си
, човек може
да
разреши задачите
си
правилно.
Като дойде богатството при него, той го туря на гърба
си
като раница и тръгва с него по света
да
раздава на бедни, на страдащи.
Рече ли
да
плаче и
да
се вайка, той нищо няма
да
направи.
Който не разбира смисъла на сиромашията, той казва: „
Да
не ти дава Господ сиромашия!
Сълзите не могат
да
умилостивят Господа.
Голямо тегло е тя.“ Според него, тегло е за човека, ако му се дадат условия
да
си
почине.
Да
отхвърляте сиромашията от
себе
си
, това значи,
да
отбягвате от почивката.
Хората се плашат от сиромашията, защото мислят, че ако тя ги посети, те са осъдени на глад, на голотия.
Човек плаче, когато иска
да
влезе в новия живот.
- Не, сиромашията е облечена с хубави дрехи, като пеперуда, която цял ден хвърка от цвят на цвят.
След като се е разочаровал в стария живот, той иска
да
излезе от него,
да
заживее по нов начин.
Цял ден хвърка и дето закъснее, там остава
да
спи.
Богатият не познава състоянието на сиромаха.
Когато отидеш при Бога и заплачеш, това показва, че ти даваш подписа
си
, в знак на съгласие,
да
изпълняваш волята Божия.
Той мисли, че всякога трябва
да
носи товара на гърба
си
.
Изпълнение на волята Божия подразбира великото, красивото в света.
Рече ли
да
хвърли временно поне товара
си
, тогава разбира, какво нещо е истинската почивка, какво нещо е свободата.
То внася свобода, простор, разширяване на ума, на сърцето и на волята на човека.
Сегашните хора се страхуват от изпитанията, от сиромашията, защото са наплашени.
Ако погледнат на живота с новата светлина, ще видят, каква светлина съществува във всичко.
Каквато задача му даде учителят, той я решава, без никакви спънки и мъчнотии.
Човек трябва
да
разбира процесите, които се извършват в природата, и
да
се въоръжи с търпение,
да
дочака техния край.
Учителят преподава, ученикът учи.
Трябва ли умрелият
да
тъжи и плаче, че тялото му гние и се изгубва?
Като изгние, тялото му ще се превърне във вода и газове.
Водата ще проникне в земните пластове, отдето ще излезе във вид на чист извор.
Достатъчно е
да
тропне с нея на масата, за
да
получи всичко, което му е нужно.
Той ще вдига и слага пръчицата
си
, и ще благодари на Бога за всичко, което му се дава.
Газовете пък ще отидат високо някъде в пространството.
Човек се е превърнал във вода и въздух.
Вярата, надеждата, любовта в човека не са ли тази магическа пръчица?
Страхът в човека е остатък от животинското състояние, през което някога е минавал, благодарение на което той е готов с години
да
се върти на едно и също място, и нищо ново
да
не предприеме.
Обаче, не показвайте магическата
си
пръчица на никого.
Вярвам във водата, която пия.
Заекът скача от мястото
си
и започва
да
бяга.
Колкото и
да
бяга, виждате, че той се върти около старото
си
място, най-много един километър далеч.
Вярвам в светлината, която възприемам с очите
си
.
С лаенето
си
, кучето го заставя
да
бяга.
Ако разбира законите, заекът няма
да
се върти на едно и също място, но ще удари на бяг, ще се отдалечи от опасността най-малко на пет-шест километра.
А тъй, като се върти на едно и също място, заекът попада в устата на неприятеля
си
, или опитва куршума на човека.
- Щом и ти вярваш в същото, ние
си
приличаме - едно сме.
Ако човек не знае, как
да
се ползва от водата, той може
да
се удави в нея.
И човекът, като заек, се движи в един затворен кръг, от който не може
да
излезе.
Ако не знае как
да
използва въздуха, той може
да
го помете.
След това казват, че еди-кой
си
човек умрял.
Той може
да
задига дървета, къщи, добитък, хора и
да
си
играе с тях.
- Не, не е умрял този човек, но ловджията го е убил и го носи в дома
си
, заради вкусното му месце и хубава кожа.
Ако не знае, как
да
използва светлината и топлината, и те могат
да
го задигнат.
- Какво трябва
да
прави човек, за
да
се освободи от мъчнотиите
си
?
Като е дошъл на земята, човек трябва
да
изучава свойствата на водата, на въздуха, на светлината, на топлината, на земята, защото от тях зависи неговият живот.
- Той трябва
да
тръгне по нов път,
да
заживее с нови идеи.
Като се ползвате от тях, вие трябва
да
им благодарите.
Да
диша човек, това значи
да
мисли.
Да
пие вода, това значи,
да
живее.
Да
възприема светлината, топлината, значи
да
твори,
да
бъде свободен.
Светлината е носителка на свободата.
“ Най-после, щеш не щеш, ще се примириш с положението
си
, ще кажеш: Така трябва
да
бъде.
Ако при изгряването на слънцето светлината не влиза в твоя ум, ти няма
да
имаш правилни разбирания.
Какво
да
се прави, старост е това.
Всяка мъчнотия крие зад
себе
си
нещо хубаво.
- Не, така не трябва
да
се разсъждава.
Щом разреши мъчнотията
си
, човек придобива светлина.
Когато изгуби силите
си
, човек започва
да
остарява.
- Защо губи човек силите
си
?
Един млад момък искал
да
изпита своята възлюбена, доколко го обича.
Той решил
да
направи това по особен начин.
За тази цел той се облякъл в груби дрехи, начернил лицето
си
, турил голяма шапка на главата
си
,
да
се не вижда, и в такъв страшен вид влязъл в гората
да
пресрещне своята възлюбена, която обичала сама
да
се разхожда.
Следователно, старостта показва, че човек трябва
да
мине в нова форма на живота,
да
се подмлади.
Старостта е преходна фаза, в която човек не може
да
остане дълго време.
Дойде ли до старостта, той непременно трябва
да
търси изходен път.
Един китайски император искал
да
стане член на Всемирното Бяло Братство.
- Ти не
си
достойна
да
тъпчеш земята.
За тази цел го изпратили между животните,
да
учи техния език.
Ти
си
направила големи злини, опасна
си
.
Като поживял известно време между тях, той започнал
да
разбира езика им.
Един човек се оплаква от тебе, че
си
му причинила голямо зло.
Ако искаш
да
се спасиш, само една дума може
да
ти помогне.
-
Да
кажеш, че го обичаш.
Ако кажеш тази дума, ти
си
спасена.
Всяка мислила, че има право на хапката и не я давала на другата.
Не я ли кажеш, нищо не може
да
ти помогне.
И двете държат хапката, спорят за нея и не ядат.
Императорът наблюдавал този спор и мислил, как
да
го разреши.
Сега и на вас казвам: Само една дума може
да
ви спаси.
Императорът взел в ръката
си
трошиците и ги турил пред спорещите мравки.
- Господа.
Обичам Господа и съм готов всичко
да
направя за Него.
Императорът продължил пътя
си
и видял, че две кучета се давят за една кост.
Да
не разрешавате някакъв научен въпрос?
Наистина, една дума е в състояние
да
спаси човека от известно бедствие.
Едно от кучетата отговорило: „Снощи моят господар даде голямо угощение на гостите
си
, и след свършване на угощението, хвърли и на мене една кост,
да
опитам нещо от яденето.
Ако кажеш на онзи, който те съди, че ще платиш, той веднага ще измени отношението
си
към тебе.
Този неканен гост дойде от някъде и се хвърли върху костта ми, иска
да
я изяде.
И
да
искам
да
я разделя с него, не мога, никакъв инструмент нямам.
Щом кажеш тази дума, и мъчнотията изчезне, ти
си
казал думата, както трябва.
Понеже костта е моя, аз имам право на нея.“ Императорът веднага отишъл при господаря на кучето и го запитал: Имаш ли още една кост, останала от угощението?
Кажеш ли нещо и не стане, ти не
си
казал думата на място.
Всяка дума казана на място, на време и с любов, винаги дава добри резултати.
Той взел няколко кости, хвърлил ги на кучетата, и те престанали
да
спорят.
Под думата „идеал“, ние разбираме стремежа на човека
да
създаде нови форми в живота
си
, в които
да
влее своите нови разбирания.
Императорът се замислил и продължил пътя
си
, но се натъкнал на двама земеделци, които спорили за няколко сантиметра земя.
Всеки ден, от изгрев до залез на слънцето, човек трябва
да
прибавя по нещо ново към своя идеал.
Между тях се повдигнал въпросът, къде трябва
да
бъде синорът на нивите.
Ще кажете, че основният идеал на живота ви е
да
любите Бога.
Това значи,
да
осолите боба.
И двамата цитирали членове от закона, че никой няма право
да
мести синора на съседа
си
, с цел
да
вземе от неговата земя.
Бобът не е осолен, а трябва
да
се осоли.
Императорът се приближил към тях и ги запитал: Можете ли
да
отложите спора до утре и
да
дойдете при мене, аз
да
го разреша?
Като расте и се развива, едновременно с това човек трябва
да
мени и идеала
си
.
- Кой
си
ти?
Това, което днес е идеал за него, не може
да
бъде идеал и за утрешния ден.
Императорът написал своите инициали, дал им бележка, в която определил часа на срещата.
Както детето всеки ден расте и прибавя по нещо към своя ръст, така и човек всеки ден трябва
да
прибавя по нещо към своите разбирания.
Не е достатъчно само
да
предполага, че прави нещо, но той трябва
да
разширява съзнанието
си
,
да
усилва вярата
си
,
да
върви напред.
Щом получили това изобилие на земя, те забравили спора за десетте сантиметра и се върнали дома
си
доволни.
Убежденията на човека трябва
да
пуснат корени в материята,
да
се закрепят.
Материята, наречена според индусите „майя“, представя външната обвивка на нещата.
Дадат ли им се тия блага в изобилие, спорът се прекратява.
Тя съдържа в
себе
си
неизброими богатства.
Материята създава големи мъчнотии и страдания на хората, но това са маски само, чрез които невидимият свят ги изпитва.
Страхливият ще се уплаши и ще бяга, ще се крие от живота, а смелият ще се ползва от мъчнотиите и страданията, ще се учи от тях.
И тъй, намерили насоката на своя живот, човек лесно разрешава мъчнотиите
си
.
Като изучава уроците
си
добре, той ще извлече от материята онова богатство, което Бог е вложил.
Щом намери насоката на живота
си
, той разумно се справя с мъчнотиите, недоразуменията, споровете и страданията
си
.
Следователно, докато е на физическия свят още, човек трябва
да
се справи с материята,
да
реши задачите
си
.
Като разбира законите на природата, човек знае, как
да
трансформира състоянията
си
,
да
превръща скърбите в радости.
За
да
реши задачите
си
правилно, той трябва
да
смята добре,
да
прави верни изчисления.
Като ученици, вие трябва
да
се занимавате, освен със смятане, още и с пение, с рисуване.
Учените са открили някакви малки, микроскопически същества, по-малки от микробите - микрояди, които изяждат микробите.
Щом сте свободни, попейте малко, или вземете
да
нарисувате нещо.
Ако някой човек заболее от някаква заразителна болест, лекарите вкарват в организма му микрояди, които се размножават много бързо, и по този начин изяждат микробите, причинители на болестта.
Човек трябва
да
развива всички свои дарби и способности,
да
не се спира само върху една от тях.
Докато е жив, човек трябва
да
влага капиталите
си
в обръщение,
да
търгува с тях.
Когато се намери пред някаква мъчнотия, човек трябва
да
извика микроядите на помощ,
да
изядат микробите, които са причинили мъчнотията.
Щом микробите на мъчнотиите изчезнат от човека, той се освобождава от тях.
- Зависи, как се прилага?
Всички хора, в които шестото чувство е развито, могат ясно
да
виждат борбата между микробите и микроядите в човешкия организъм.
НАГОРЕ