НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
331
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
331
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Дейност и почивка / Лѣность и прилежание
,
МОК
, София, 24.8.1928г.,
Само лѣнивиятъ човѣкъ мисли, че желанията му не могатъ
да
се постигнатъ.
(втори вариант)
Който е лѣнивъ, непрѣменно ще има вѫтрѣшно недоволство въ
себе
си
.
(втори вариант)
Та казвамъ: ако искате психологически
да
разберете качествата на лѣностьта и прилежанието, ще се доберете до външната страна на новия животъ, който искате
да
придобиете.
(втори вариант)
Прилежанието ще ви покаже методитѣ и законитѣ, които сѫществуватъ въ живота; то ще ви покаже още и съ кои хора ще можете
да
работите.
(втори вариант)
Това е вѫтрѣшно, психологическо разграничение между злото и доброто.
(втори вариант)
Силата на злото не е постоянна, но то има ефектъ, понеже въ него ставатъ чести избухвания.
(втори вариант)
Коньтъ тича, служи на господаря
си
, защото камшикътъ се упражнява върху него.
(втори вариант)
Слѣдователно, ако човѣкъ има въ
себе
си
стимулъ, подобенъ на остенъ или камшикъ, който го заставя
да
работи и върви напрѣдъ, това не е правилна дѣятелность.
(втори вариант)
По този начинъ и лѣнивиятъ може
да
работи.
(втори вариант)
Когато иска
да
извърши нѣкоя работа, лѣнивиятъ ще накара нѣкого
да
го застави насила
да
работи.
(втори вариант)
Силитѣ въ лѣнивия човѣкъ сѫ пасивни.
(втори вариант)
Той казва: „Кой ще
си
чупи главата
да
учи това или онова?
(втори вариант)
Господъ не е създалъ живота за мѫчение.
(втори вариант)
Нѣма защо
да
се мѫча.“ Излѣзе вънъ, понапече се малко на слънце, пакъ влѣзе вѫтрѣ, легне
да
си
почива.
(втори вариант)
Лѣнивиятъ човѣкъ търси удоволствията въ живота.
(втори вариант)
Нѣкой казва: азъ не искамъ
да
уча.
(втори вариант)
– Азъ не искамъ
да
се моля.
(втори вариант)
Кой тѣ заставя на сила
да
се молишъ?
(втори вариант)
Ако те заставятъ на сила
да
се молишъ, това не е молитва.
(втори вариант)
Ако те заставятъ на сила
да
правишъ добро, това не е добро.
(втори вариант)
Човѣкъ винаги трѣбва
да
държи прилежанието въ
себе
си
.
(втори вариант)
Дойде ли до нѣкоя спънка въ живота
си
, той трѣбва абсолютно
да
отхвърли лѣностьта отъ
себе
си
.
(втори вариант)
Само чрѣзъ него ще разрѣшите въпроситѣ: защо сѫществува злото въ свѣта, защо сѫществуватъ и противорѣчията.
(втори вариант)
Ако бѫдете внимателни съ нея, тя ще ви каже истината, отдѣ води произхода
си
, какъ се е загнѣздила въ човѣка и т.н.
(втори вариант)
Не мислете, че е лесно
да
се освободите отъ лѣностьта.
(втори вариант)
Тя е жива сила, която разполага съ такиза тънки похвати, че ако не знаете, какъ
да
постѫпите съ нея, тя ще се метне на гърба ви и цѣлъ животъ ще я носите.
(втори вариант)
Тя ще се промъкне и въ най-добрия ви приятель, когото обичате, за
да
ви заблуди и изкара отъ правия пѫть на живота.
(втори вариант)
Ще ви приведа единъ примѣръ,
да
видите, съ какви тънки похвати работи лѣностьта.
(втори вариант)
Прѣдставете
си
, че при васъ дохожда най-добрия ви приятель, когото не сте виждали цѣли 20 години.
(втори вариант)
Въ това врѣме вие трѣбва
да
направите своята молитва, и приятельтъ ви, като види това, казва: „Остави сега молитвата
си
, първо
да
се видимъ, че тогава.
(втори вариант)
Отъ толкова врѣме не сме се виждали!
(втори вариант)
“ Подадете ли се на неговитѣ думи и съвѣти, вие изпадате въ закона на лѣностьта.
(втори вариант)
Ако вашиятъ приятель върви по закона на прилежанието, той трѣбва
да
се моли заедно съ васъ.
(втори вариант)
Молитвата е свещенъ актъ, който всѣки човѣкъ трѣбва
да
извърши.
(втори вариант)
Какъ ще направи той своята молитва, това зависи отъ неговото развитие.
(втори вариант)
Докато е спалъ, очитѣ му сѫ били затворени, но щомъ се събуди, най-напрѣдъ той отваря очитѣ
си
, послѣ вдига рѫцѣтѣ
си
и става.
(втори вариант)
И тогава азъ казвамъ: пробуждането на човѣшката душа се съпровожда съ отваряне на очитѣ.
(втори вариант)
Кой отваря очитѣ
си
рано сутринь?
(втори вариант)
Да
се молишъ, значи
да
отворишъ очитѣ
си
,
да
погледнешъ на всичко красиво въ свѣта, което Богъ е направилъ и
да
тръгнешъ напрѣдъ,
да
свършишъ малката работа, опрѣдѣлена за деня.
(втори вариант)
Лѣнивиятъ човѣкъ обича
да
се удоволствува, а прилежниятъ –
да
работи, той е работливъ човѣкъ.
(втори вариант)
Лѣностьта изключва истинската култура отъ
себе
си
.
(втори вариант)
Азъ имахъ нужда отъ 10–15,000 лева, отъ 10–15 слуги.
(втори вариант)
Той може
да
се нарече цивилизованъ, но не и културенъ човѣкъ.
(втори вариант)
Този човѣкъ
си
прѣдставя най-хубави нѣща и се чуди, какъ тъй, Господъ се осмѣлява
да
не отговори на молитвтата на такова величие, на такова божество, като него!
(втори вариант)
Той мисли, че и Господъ трѣбва
да
му слугува.
(втори вариант)
Този човѣкъ има голѣмо мнѣние за
себе
си
.
(втори вариант)
Лѣнивиятъ човѣкъ търси удобства, той не обича
да
промѣня мѣстото
си
, не обича
да
се движи.
(втори вариант)
Та казвамъ: всички отрицателни чърти въ нашия животъ се раждатъ все отъ лѣностьта.
(втори вариант)
Той обича
да
има 10 – 20 слуги на разположение,
да
е обиколенъ съ звънци, и щомъ бутне нѣкой отъ звънцитѣ съ пръста
си
, желанието му
да
се изпълни веднага, по магически начинъ.
(втори вариант)
Щомъ се явятъ тия отрицателни чърти, животътъ става несносенъ, изгубва смисъла
си
, а съ това и съзнанието на хората потъмнява, и тѣ вече не могатъ
да
разбиратъ нѣщата.
(втори вариант)
Обаче, кога трѣбва човѣкъ
да
затвори очитѣ
си
?
(втори вариант)
Всички противорѣчия, които сѫществуватъ въ свѣта, се дължатъ на лѣнивитѣ състояния на човѣка, които понѣкога обхващатъ душата му изцѣло и я възпиратъ въ нейнитѣ благородни стремежи.
(втори вариант)
Всѣки човѣкъ, който пита, защо работитѣ ставатъ по единъ, а не по другъ начинъ, това показва, че той е лѣнивъ човѣкъ, който търси лесния пѫть.
(втори вариант)
Сега, като говоря за лѣностьта и прилежанието, азъ ги разглеждамъ въ тѣхната вѫтрѣшна сѫщина, а не тъй, както се разбиратъ въ живота.
(втори вариант)
Всички лѣниви хора сѫ умни.
(втори вариант)
Когато човѣкъ почива, трѣбва
да
знае причинитѣ, защо трѣбва
да
почива; когато човѣкъ иска
да
се моли, трѣбва
да
знае причинитѣ, защо
да
се моли; когато човѣкъ иска
да
мисли,
да
работи, или
да
учи, трѣбва
да
знае причинитѣ, защо иска тия нѣща.
(втори вариант)
Ако е въпросъ
да
се плаща за нѣщо, лѣнивиятъ човѣкъ отлага; ако е за извършване на нѣкоя работа – отлага; ако е за молитва – отлага; ако е за учене – отлага; ако е за умиране – пакъ отлага.
(втори вариант)
Питамъ: какъ е възможно, Богъ, Който е създалъ свѣта и го е осмислилъ,
да
нѣма никакъвъ смисълъ?
(втори вариант)
На каквато работа и
да
накарате лѣнивия човѣкъ, той постоянно отлага, като казва: не може ли
да
се отложи за малко тази работа?
(втори вариант)
Или: дайте ми малко врѣме
да
помисля.
(втори вариант)
Това е философията на лѣнивия човѣкъ отъ която трѣбва
да
се пазите.
(втори вариант)
Ако искате
да
придобиете новия животъ, трѣбва
да
се пазите, трѣбва
да
се откажете отъ философията на лѣностьта.
(втори вариант)
Който иска
да
живѣе съ новитѣ разбирания, трѣбва
да
бѫде благоугоденъ на Бога.
(втори вариант)
Какъ може човѣкъ
да
бѫде благоугоденъ на Бога?
(втори вариант)
Лѣнивиятъ човѣкъ обича
да
се оглежда въ огледалото, бои се
да
не би лицето му
да
се е набръчкало.
(втори вариант)
Ще ви попитамъ: кои ученици сѫ любими на учителя
си
?
(втори вариант)
Или, ако види, че кожата на рѫцѣтѣ му е малко огрубѣла, веднага казва: дайте ми малко масло
да
си
намажа рѫцѣтѣ!
(втори вариант)
Лѣнивиятъ човѣкъ обича
да
има меки рѫцѣ.
(втори вариант)
Способниятъ ученикъ е даровитъ.
(втори вариант)
При първия случай, напримѣръ, ако човѣкъ е богатъ, може
да
бѫде мързеливъ.
(втори вариант)
Даровитиятъ ученикъ е любимецъ на учителя
си
и на Бога.
(втори вариант)
Богатскиятъ синъ често не учи, мързеливъ е, защото знае, че баща му е богатъ.
(втори вариант)
Лѣностьта въ нѣкои случаи става причина
да
се роди лъжата.
(втори вариант)
Ето защо, когато човѣкъ тръгне въ истинския пѫть на живота, той трѣбва
да
се пази отъ това състояние.
(втори вариант)
Лѣностьта е едно тихо течение въ природата, но попадне ли човѣкъ въ него, натъква се на редъ противорѣчия и започва
да
търси щастието, което никога не може
да
постигне.
(втори вариант)
Това значи: колкото пѫти природата мине покрай лѣнивия човѣкъ, който седи въ бездѣйствие, все ще тури по една прашинка на гърба му.
(втори вариант)
Богъ поглежда къмъ този човѣкъ и казва: „Това мое дѣте единъ день ще пожъне послѣдствията на своята лѣность, но ще научи урока
си
“.
(втори вариант)
Казвамъ: само прилежанието е въ състояние
да
запази добродѣтелитѣ на човѣка.
(втори вариант)
За
да
се развива човѣкъ, той трѣбва
да
бѫде прилеженъ!
(втори вариант)
Вие трѣбва
да
знаете причинитѣ, защо не ви интересуватъ тия въпроси.
(втори вариант)
Може
да
се каже, че прилежанието е спасително срѣдство противъ вѫтрѣшната лѣность у човѣка.
(втори вариант)
Двѣ причини може
да
има за това: или вие не сте готови
да
възприемете тия въпроси, или този, който ви говори, не засѣга въпроситѣ по сѫщество.
(втори вариант)
Ще кажете: може ли всѣки човѣкъ
да
бѫде прилеженъ?
(втори вариант)
Прѣди всичко, и материалниятъ, и духовниятъ свѣтъ иматъ своитѣ добри страни.
(втори вариант)
Тази реалность, именно, прѣдставлява вѫтрѣшната връзка между всички прояви на живота.
(втори вариант)
Въ това отношение вие ще видите, че прилежниятъ човѣкъ се солидаризира съ дѣятелностьта на сѫществата отъ всички свѣтове и работи заедно съ тѣхъ.
(втори вариант)
Прилежанието е качество, което подбутва човѣка къмъ работа,
да
свърши всички свои започнати, но недовършени работи.
(втори вариант)
Прилежниятъ ученикъ всѣкога ще
си
научи уроцитѣ; прилежниятъ работникъ всѣкога ще
си
свърши работата за деня; прилежниятъ богомолецъ ще
си
направи молитвата наврѣме.
(втори вариант)
Чрѣзъ лѣностьта у човѣка може
да
се развие вѫтрѣшното криво разбиране на нѣщата, което
да
го отклони отъ правия пѫть на онази естествена дѣятелность, потрѣбна за душата.
(втори вариант)
И тъй, ще държите въ ума
си
идеята за прилежанието и лѣностьта.
(втори вариант)
Младитѣ трѣбва
да
се пазятъ отъ лѣностьта.
(втори вариант)
Богатството е родило лѣностьта, а сиромашията – прилежанието.
(втори вариант)
Старитѣ, които иматъ опитность отъ нея, все сѫ научили нѣщо, и сега трѣбва
да
се подмладяватъ.
(втори вариант)
Дойде ли въ съзнанието имъ идеята, че сѫ се подмладили, трѣбва вече съзнателно
да
се пазятъ отъ лѣностьта.
(втори вариант)
Какво бихте писали, ако ви се дадеше темата: „Кога се ражда лѣностьта и кога – прилежанието?
(втори вариант)
Всички велики добродѣтели живѣятъ въ закона на прилежанието; всички слабости и пороци живѣятъ въ закона на лѣностьта.
(втори вариант)
Младиятъ трѣбва
да
върви въ закона на прилежанието и
да
използува и най-малкитѣ блага, които Богъ му е далъ за разрѣшение на задачитѣ, опрѣдѣлени въ живота му.
(втори вариант)
Изгуби ли човѣкъ посоката на своя вѫтрѣшенъ животъ, въ него се заражда лѣностьта.
(втори вариант)
Влѣзе ли лѣностьта въ сърцето на младия, тя ще каже: ти трѣбва
да
пазишъ сърцето
си
отъ Любовьта,
да
не изгори; не трѣбва
да
обичашъ всички хора, не
си
ги родилъ ти.
(втори вариант)
2.
Ограничаване и освобождаване
,
ООК
, София, 29.8.1928г.,
Ето защо, човек трябва
да
се разширява, докато се задоволи.
Ето защо, когато говорите за дадено общество, трябва
да
имате предвид за какво се произнасяте: за духа, за душата или за тялото на това общество.
Щом се задоволи, по-далеч
да
не отива.
Като ученици, вие трябва правилно
да
разсъждавате,
да
не се натъквате на същите мъчнотии, на каквито се натъкват всички хора.
Отиде ли по-далеч, той всичко ще изгуби.
Пазете се
да
не изпадате в противоречия.
И тъй, ако искате
да
бъдете ученици,
да
живеете в света, в който няма страдания, няма мъчнотии, няма смърт, вие не трябва
да
мислите за условията.
За пример, казвате, че Бог царува на земята и на небето, а същевременно осъждате даден човек или дадено общество.
Ако така разглеждате нещата, каквото мислите, каквото желаете, ще стане.
– Как е възможно Бог
да
царува навсякъде на земята, а същевременно
да
е създал толкова лоши хора и общества?
Няма
да
има нещо невъзможно.
Щом Бог е създал света, как ще го оправяте вие?
Само силният е в състояние
да
оправя нещата.
Когато иска
да
оправи една желязна ос, железарят трябва
да
има съответни инструменти, чрез които
да
изправи оста.
Това нещо е изразено чрез стиха: „Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат“.
Той трябва
да
има огнище, въглища, мех, чук и
да
знае как
да
си
служи с тия пособия.
Те представляват неговата сила.
На тях Бог всичко дава.
Не е достатъчно железарят само
да
вдига и слага чука, но той трябва
да
знае как
да
го вдига и слага.
Не владее ли това изкуство, той ще се срещне с онзи, който му е дал
да
оправи оста, и ще
си
създаде големи неприятности.
Каквато работа и
да
започне човек, той трябва
да
я изпълни, както трябва.
Не я ли изпълни добре, ще го заставят
да
плати,
да
понесе последствията на своето невнимание и небрежност.
Оттук е излязло мнението, че за
да
стане лекарят добър, опитен, трябва
да
умори поне 100 души.
Вярно ли е това, или не, то е друг въпрос, но казвам: Лекар, който може
да
умори 100 души, за
да
спаси един човек, не е никакъв лекар.
Какво учение е това, което уморява 100 души, за
да
спаси един?
Това не е никакво учение, то не може и не трябва
да
съществува.
Сега, като говоря по този начин, някои могат
да
се съблазнят.
Аз говоря за души, които и
да
паднат, не се нараняват.
За тях ние казваме, че слизат, но не падат.
Всеки човек, който се съблазнява, който пада и се наранява, е човек с непробудено съзнание.
За онези, които слизат и се качват, без
да
се нараняват, е казано в Писанието, че тях Бог ще въздигне.
Докато човек греши и не се разкайва, докато върши престъпления, без
да
се бори, този човек отсъства от Божественото съзнание.
Следователно само онзи човек има възможност
да
се повдигне, който съществува в съзнанието на Бога.
– Тогава какво трябва
да
правят лошите хора?
– Много просто – трябва
да
станат добри.
В който момент лошият човек измени посоката на своето движение, Бог моментално го записва в книгата на учениците и в него започва
да
блика нов живот.
Ето защо, първата работа на човека е
да
се запита и
да
си
отговори, съществува ли той в съзнанието на Бога, записан ли е в книгата на учениците?
Ако в мисълта, в чувствата, в постъпките
си
човек се ръководи от желанието
да
изпълнява волята Божия, той непременно присъства в съзнанието на Бога.
В това се състои неговата сила.
Който може
да
държи Бога в съзнанието
си
, и Бог го държи в своето съзнание.
Казано е в Писанието: „Това е живот Вечен,
да
позная Тебе, Единнаго Истиннаго Бога“.
Щом престане
да
чувства присъствието на Бога в своето съзнание, човек прекъсва връзката
си
с Него и умира.
Когато този процес настане в човека, той започва
да
се чувства стар, немощен, без никакъв подем, без никакъв идеал в живота
си
.
Той казва: „Всичко е свършено с мене“.
Дойде ли до това състояние, човек мъчно може
да
се повдигне.
Той не се подава на никакво възпитание.
Той се намира в положението на муха, на която мъчно може
да
се въздейства.
Аз обичам
да
наблюдавам мухите,
да
изучавам техните прояви.
Щом съзнанието му се отклони, тя каца на носа, на челото му, започва
да
го безпокои.
Щом постигне целта
си
, тя излиза вън, доволна, че е успяла
да
го отклони от работата му.
После пак се връща и започва
да
играе,
да
се върти из въздуха, като че танцува.
С това тя иска
да
обърне внимание на човека.
Ако той спре работата
си
и започне
да
я гледа, тя остава доволна и продължава
да
играе около него.
Казвате: „Какво особено има в една муха, заради което заслужава
да
се занимава човек толкова много с нея?
“ Както вие задавате този въпрос, така и едно възвишено същество може
да
си
зададе въпроса: „Какво особено има в човека, заради което заслужава
да
му се обърне внимание?
Когато Бог е най-много зает, някой човек ще кацне на носа му и ще почне
да
го безпокои.
“ – „Искам
да
ми обърнеш внимание,
да
ме погледнеш.“
Те започват
да
роптаят против Бога, защо ги е поставил при толкова трудни условия, защо на еди-кого
си
е дал толкова много, а на него – толкова малко.
Има право човек
да
задава такива въпроси, но когато той е предприемал една или друга работа, питал ли е Господа,
да
я започне, или не?
Ако човек, като разумно същество, иска сметка от Бога, защо не иска сметка и от
себе
си
, за своите отношения към подобните
си
?
Човек трябва
да
бъде справедлив: Каквото изисква от Бога, това трябва
да
изисква и от
себе
си
.
За
да
не изпадат в противоречия, религиозните хора казват: „Бог е свободен
да
прави, каквото иска, а ние трябва
да
мълчим“.
Те имат право
да
запитват Господа по различни въпроси, но каквото Той им отговори, те трябва
да
разбират.
И каквото разберат, трябва
да
го приложат.
Човек трябва
да
има права мисъл, която
да
го ръководи.
Правата мисъл трябва
да
бъде авторитет за човека.
Той трябва
да
гради живота
си
върху правата мисъл.
Само тя може
да
го ориентира в живота му.
Каквото преживява, всичко ще му бъде ясно – сам може
да
си
отговори на въпросите, които го занимават.
Трябва
да
го напуснем!
“ – Не, докато сте в морето, вие не трябва
да
пускате въжето, за което се държите.
Щом ви дадат друго въже, по-здраво от първото, хванете се за него, а старото пуснете.
Живот, който произтича от душата, който не се нуждае от доказателства, е живот на реалността.
Той приема новия живот за свой господар, а стария живот – за слуга на новия.
Който може
да
застави новия живот в
себе
си
да
царува над стария, той минава за божество.
За
да
се постигне и едното, и другото, хората се нуждаят от свобода.
Какво нещо е свободата?
Как може
да
се постигне тя?
Апашът, разбойникът обират, убиват хората, с цел
да
разбогатеят,
да
придобият свободата
си
.
Те търсят свободата
си
по крив път, вследствие на което не я намират.
Прилежният човек усърдно работи, но и той не придобива свободата
си
.
Обаче животът на крадеца се изражда, а на прилежния – съгражда.
За придобиване на свободата има само един път – пътят на Любовта.
Вън от този път няма свобода, няма живот.
Казано е в Писанието: „Изпраща Духа
си
да
ни оживи“.
Ученикът трябва
да
размишлява всеки ден върху следните мисли и
да
си
казва: „Като ученик, аз трябва
да
имам сърце чисто като кристал, ум светъл като слънцето, душа обширна като Вселената и дух мощен като Бога и едно с Бога“.
Съвременните хора често
си
служат с израза: „Щом се е родил, човек непременно трябва
да
умре“.
Ако не изпълнява наредбите и законите, които Бог или разумната природа е установила, човек постепенно отпада и най-после умира.
Това показва, че той е скъсал връзката
си
с Бога.
Държи ли тази връзка здрава, и
да
умре, човек пак живее.
Щом организмът започва
да
се разлага, образуват се газове с неприятна миризма.
При това положение животът и на земята, и на небето е красив.
Като съзнае това, човек започва
да
работи върху
себе
си
,
да
живее правилно, съобразно законите на разумната природа.
Красив е животът на радостта, тежък е животът на мъчението.
Красив е животът на щедростта и изобилието, тежък е животът на просията.
За
да
не бъде тежък живота на човека, той трябва
да
пази своята вътрешна връзка с Бога.
Мнозина искат
да
бъдат независими, самостоятелни в живота
си
, вследствие на което считат всичко глупаво.
Който е намерил разумното в живота, той има право
да
се отрича от обикновените, от глупавите неща.
Когато малкото момиченце порасне, то се отказва от куклите
си
.
Значи два вида смърт съществува в света: физическа и духовна.
Щом порасне, тя започва
да
търси другарки,
да
се разговаря и весели с тях.
За
да
се освободи от смъртта, човек трябва
да
върви в правия път, в пътя на Любовта.
Като стане мома, тя започва
да
се облича хубаво,
да
се докарва, за
да
обърне внимание на момците.
Нали всички живи същества умират?
“ – Има два вида смърт: смърт, която ограничава човека, и смърт, която го освобождава.
В края на краищата той се обезсърчава и казва: „Не струва човек
да
се моли на Бога.
Ето защо, дали физически или духовно ще умре човек, за него е важно
да
се освободи,
да
излезе над ограниченията, в които се е намирал.
За душата и за духа тялото е затвор, от който може
да
се освободи само съзнателният, добрият и разумният човек.
– „Трай, коньо, за зелена трева.“ Ако Бог не отговори още днес на молитвата ти, никога друг път няма
да
ти отговори.
Като ученици, вие трябва съзнателно
да
учите,
да
дойдете до разумно разбиране и различаване на доброто и на злото.
Ако днес може
да
ти отговори, всякога можеш
да
очакваш отговор.
Ученикът трябва
да
изучава произхода на доброто и на злото,
да
знае условията и причините на тяхното зараждане.
Това са въпроси, които вие сами трябва
да
разрешите.
От правилното разрешаване на тия въпроси зависи вашият бъдещ прогрес.
Ако Бог днес не дойде, и в бъдеще няма
да
дойде.
Докато не разреши правилно тия въпроси, човек всякога ще се смущава.
Много въпроси има
да
разрешава човек, но за
да
ги разреши правилно, той трябва
да
съзнава положението
си
като ученик в живота и
да
учи.
За пример, срещате един млад момък, който иска
да
служи на Бога,
да
живее за благото на своите ближни.
Ако Бог не дойде при човека днес, когато съзнанието му е будно, никога друг път няма
да
дойде.
Не се минава много време, виждате, че този момък се е отклонил от пътя
си
.
Ако със сегашното съзнание човек не разбере Бога, никога няма
да
Го разбере.
Сега, аз говоря по този въпрос, за
да
се създаде у вас убеждение.
– Срещнал една млада мома, влюбил се в нея и всичко друго забравил.
Днес хората страдат от липса на убеждение.
Ако някой обещава
да
ви даде 100 английски лири, вие сте доволни от него.
На другия ден той отказва
да
изпълни обещанието
си
.
– Не е достатъчно човек
да
каже, че любовта е празна работа или че животът няма смисъл.
И като се влюбва, и като разлюбва, човек трябва
да
учи.
Той трябва
да
търси причината първо в
себе
си
, защо се е влюбил и защо е разлюбил.
Докато получават блага в живота
си
, те вярват в Бога и Го славословят.
При това той трябва
да
си
отговори кое от двете положения е по-право:
да
люби, или
да
разлюбва?
Щом благата им се отнемат, те започват
да
роптаят срещу Него.
И тъй, не е важно, че човек се е влюбил или че е разлюбил, но той трябва
да
търси причината на тези явления в своя живот и
да
се изучава,
да
дойде до положение
да
познава
себе
си
.
– Не, човек трябва
да
бъде справедлив,
да
има едно мнение за Бога.
При всички изпитания в живота
си
той
да
не се поколебае,
да
не измени отношенията
си
към Първата причина.
После, като видял, че не е толкова красива, както
си
я представял, че имало по-красиви моми от нея, той я разлюбил.
Щом е справедлив към Първата Причина, той ще бъде справедлив и към
себе
си
.
– Не, красотата не е единственият елемент, който може
да
застави момъка или момата
да
се влюби.
И тогава, каквато грешка и
да
направи, няма
да
се оправдава със своите слабости, но ще бъде готов веднага
да
я изправи.
Ние виждаме моми и момци, които се влюбват едни в други само заради богатството.
Когато съчинява нещо, поетът не трябва
да
се смущава от това, че римите не вървят гладко, но
да
пише и преписва, докато сам хареса това, което е написал.
Човек не трябва
да
гледа повърхностно на любовта.
Докато дойде до съвършенство в работата
си
, човек постоянно трябва
да
се коригира.
Дойде ли до този въпрос, той трябва
да
изучава своите мисли и чувства,
да
прави избор,
да
отделя низшето от висшето, както прави при храненето.
Така трябва
да
постъпва човек и по отношение на живота
си
,
да
изправя своите мисли, чувства и постъпки непреривно.
Ще каже някой, че като се е влюбил, той е изгубил свободата
си
и за
да
придобие изгубената
си
свобода, разлюбил.
Ако при разлюбване човек веднъж завинаги придобива свободата
си
, това има смисъл, но ако разлюби и отново се влюби, какво ще придобие?
Химикът разлага съединенията и освобождава елементите.
Който иска
да
знае, ученик ли е, или не, той трябва
да
си
отговори на въпроса, живее ли в съзнанието на Бога и Бог присъства ли в неговото съзнание.
Какво придобиха тези елементи при първото
си
освобождаване?
Това значи
да
имате връзка с Бога.
Едва разбраха, че са свободни, и отново изгубиха свободата
си
.
При светлината на този живот вие трябва
да
изучавате опитността на миналите векове, опитностите на вашите по-стари братя, които и до днес още са живи и взимат участие във вашия живот.
– Това показва, че за човека на земята придобиването на свободата е временен процес.
Ако срещнете някой светия на пътя
си
, той ще ви каже: „Преди хиляди години аз бях пак на земята, минах през мъчнотии, през които и вие минавате, и ги разреших по еди-кой
си
начин“.
Можете ли
да
наречете свободен онзи момък, който разлюбва една мома, а се влюбва в друга?
– „Може би тогава условията
да
са били по-добри.“ – Условията и днес, и тогава са били еднакви, но методите за разрешаване на мъчнотиите са различни.
За свобода може
да
говори само онзи, който е придобил известна стабилност, известен устой в силите на своя организъм.
Докато не е придобил морален устой в
себе
си
, човек всякога ще губи красивото и великото, което е придобил.
Представете
си
, че бащата на един млад момък му купил скъпа цигулка, на Страдивариус, хубав лък, кутия, ноти, облякъл го добре и го пратил при най-добрия учител
да
учи.
При всички добри условия, обаче, този млад човек не напредва, нищо не може
да
научи.
Тогава как ще запази той идеалното, свещеното, което в бъдеще може
да
придобие?
Майсторът-цигулар свири добре и на проста цигулка, а ученикът, чиракът не може
да
свири и на хубава.
Какво остава в човека, ако той загуби в
себе
си
, именно, този живот?
Да
загубиш Божественото в
себе
си
, това значи преждевременно
да
умреш.
Мнозина чакат
да
придобият дарба наготово, по някакъв магически начин.
Човек не трябва
да
губи нищо от онова, което съставя неговата същина, т.е.
– Не, докато не развие в
себе
си
абсолютна, непоколебима вяра, човек нищо не може
да
придобие.
Изучавайте живота на великите хора,
да
видите как са придобили те своите дарби.
При всички условия на живота
си
, добри и лоши, при големи изпитания и страдания те са работили, постоянствали са с пълна вяра и надежда за успех.
Само по този начин те са дошли до положение имената им
да
бъдат записани в книгата на великите хора.
Като дойде втора свещ, по-силна от първата, не хвърляйте първата навън, но към нея прибавете втората,
да
увеличите светлината
си
и
да
можете по-добре
да
четете на нея и
да
придобиете по-широки възгледи за живота.
Който не е записан в Божественото съзнание, той не може
да
бъде виден човек в света.
Човек трябва
да
бъде виден едновременно и на земята, и на небето.
Дръжте се за реалността на нещата, в какъвто мащаб и сила
да
сте я придобили, и ще видите, че тя постепенно расте и се усилва.
С други думи казано: Човек трябва
да
бъде виден в
себе
си
.
Човек трябва
да
бъде проникнат от съзнанието, Бог
да
бъде виден в него.
Човек счита реални неща ония, от които може
да
се ползва всеки момент.
Само онази храна е реална за човека, която може
да
го задоволи в момента, когато той се нуждае от нея.
Представете
си
, че някой ви говори за хубаво ядене, за сладки, първокачествени плодове, без
да
ги слага на трапезата пред вас.
Действително, всеки иска неговия възлюбен
да
го държи в съзнанието
си
.
Вие го слушате, очаквате
да
ви се предложат, но очакванията ви излизат напразно.
Ето защо, невъзможно е някой
да
ви обича, ако не ви държи като свещен образ в съзнанието
си
.
Можете ли
да
наречете тази храна реална?
Докато вашият възлюбен ви държи в съзнанието
си
, вие сте сигурни, че ви обича.
Следователно, колкото и
да
не е идеален животът ви, той струва много повече от онзи възвишен, идеален живот, който може само
да
се описва.
За вас този живот не е реален още, защото е далеч, непостижим.
Да
държиш един човек в съзнанието
си
като душа, това значи
да
имаш пълна вяра в него.
Като слушате
да
се говори за него, вие казвате: „Възможно е
да
съществува такъв живот, но не сме го опитали, не го познаваме“.
Животът, който прекарваме на земята, колкото и
да
не е идеален, поне го познаваме.
За
да
се освободи от съмнението, човек трябва
да
държи прави мисли в ума
си
и стремеж към свещена чистота в сърцето
си
.
Едно е важно за вас:
Да
живеете разумно,
да
подобрите сегашния
си
живот.
Само по този начин човек може
да
се освободи от противоречията на живота.
Работете съзнателно върху
себе
си
,
да
развивате търпение,
да
издържате на всички условия в живота
си
,
да
се ползвате от тях.
Всяко условие крие в
себе
си
известно благо.
Мнозина се оплакват от условията на живота
си
, от хората и казват, че не могат
да
търпят този или онзи.
Защо не могат
да
търпят?
Длъжниците му нямат възможност
да
платят дълга
си
и го избягват.
Те казват, че за
да
търпят хората, трябва
да
им станат мост, или трябва
да
станат посмешище на света.
Който от тях го срещне, скрива се, не иска
да
се яви пред очите му, като казва: „
Да
не ме види моят кредитор!
Тези хора не
си
дават отчет, кой може
да
им се смее и какво значение има смеха на разумния и смеха на глупавия.
“ Един велик мъдрец познава този богаташ, затова отива в дома му и започва
да
се разговаря приятелски с него: „Приятелю, гледам, че нещо не
си
разположен“.
Ако разумен човек ви се смее, има смисъл
да
обърнете внимание на този смях.
– „Имам 1,000 длъжници, които нито ми плащат, нито ме поглеждат като човек.
Обаче ако глупав човек ви се смее, това не трябва
да
ви засяга.
Където ме срещнат, всички ме избягват, един поглед не ми отправят.“ – „Тогава прости им задълженията към тебе!
Следователно, като е дошъл на земята, човек трябва
да
работи върху
себе
си
,
да
организира своите мисли и чувства,
да
ги постави в известна връзка помежду им.
И аз искам
да
живея.“ – „Кажи ми колко ти дължат?
Той ще третира въпроса за доброто и злото, без
да
си
дава отчет, че и едното, и другото се крият в самия него.
Аз съм готов
да
платя за тях.
Отгоре на това ще ти дам още толкова, колкото ти дължат.“ – „Добре, съгласен съм.“ Мъдрецът плаща задълженията на хилядата души и по този начин освобождава и тях, и кредитора им.
Питам: Всеки от вас не може ли
да
плати или
да
прости задълженията на брата
си
?
Значи злото е процес на разлагане, на разрушаване; доброто е процес на съграждане, на творчество.
Каква е вашата любов, ако не можете
да
простите?
Това, което разгражда и не съгражда, е зло.
Който не може
да
прости на брата
си
, той е или говедо, с рога и копита, или мечка – с нокти, или змия – със своята отрова и т.н.
Това, което разгражда и съгражда, е добро.
Който е готов
да
прости на брата
си
заради Бога, той е създаден по Негов образ и подобие.
Наистина, за
да
съгради нещо добро, човек първо трябва
да
разгради,
да
разруши старото и отпосле
да
гради.
Готовността на човека
да
върши всичко заради Бога се изявява извън времето и пространството.
Да
прощава човек на ближните
си
, когато Бог му каже, това трябва
да
служи като велик импулс в живота му.
Дойдете ли обаче до Любовта, там няма никакво разграждане.
Ако искате
да
подновите един стар град, вие трябва
да
разградите,
да
разрушите старите къщи и вместо тях
да
построите нови.
За мене е важно готови ли сте още днес, в този момент,
да
простите на брата
си
,
да
скъсате старата полица, срещу която той ви дължи.
– „
Да
си
направим сметка, че тогава
да
видим, можем ли
да
простим, или не.“ – Не няма какво
да
мислите.
Там няма какво
да
разграждате.
Едно трябва
да
знаете: Моментът определя човека.
Това, че сте били богати, че сте завещали къщите и парите
си
на своите близки, че сте свършили четири факултета – нищо не значи.
Важно е можете ли
да
простите на брата
си
заради Господа?
Каквото и
да
правите, стремете се
да
бъдете господари на
себе
си
.
Само онзи може
да
бъде господар на
себе
си
, който не влиза в стълкновение със своето вътрешно Аз.
За
да
не се натъква на това стълкновение, той трябва
да
бъде доволен в недоволството
си
.
Учен е само Бог, понеже Той твори вселената, Той всичко знае.
Кога е недоволен човек от
себе
си
?
Ти, който не знаеш всичко, трябва
да
имаш смирение и
да
кажеш: „Аз съм от учениците, които съзнават, че трябва
да
учат“.
– Често човек е недоволен от
себе
си
, когато не е постигнал желанията
си
.
Тогава, като на ученик, казвам: Бъди готов всякога
да
възприемеш новото!
Някой иска
да
стане добър цигулар и ако не може
да
постигне желанието
си
, той страда, недоволен е от
себе
си
.
Никога не настоявай за старото, което носи смърт.
Той иска
да
излезе пред публика,
да
го слушат и
да
се възхищават от него.
Новото подразбира разумния, съзнателния живот, който носи радост и веселие за човека.
Който иска
да
стане добър цигулар за хората, той никога не може
да
постигне това.
Новото изключва смъртта от
себе
си
.
Добрият цигулар първо свири за
себе
си
, а после за хората.
Това, което човек може
да
направи за
себе
си
, може
да
го направи и за другите.
Така трябва
да
разбирате новия и стария живот.
Това, което човек обича за
себе
си
, може
да
го даде и на другите.
Така трябва
да
бъдат поставени те в съзнанието на човека.
Не обича ли нещо за
себе
си
, той не може нито
да
го предаде, нито
да
го даде на другите.
Истински музикалният човек може
да
свири на обикновена дъска, върху която са опнати четири струни.
Да
ви изнеса нещата, както са в действителност, това значи
да
ви нарисувам една картина и
да
дам
да
я изучавате.
Щом музиката е в човека, той може и навън
да
я прояви.
И тогава красивото и великото, което вие възприемате в нея, ще бъде едновременно красиво и велико за всички хора, за всички ученици, на които съзнанието е пробудено.
Няма ли музика в
себе
си
, той не може
да
я прояви навън.
Когато двама души се обичат, те трябва едновременно
да
бъдат красиви, добри, любещи.
Човек може
да
бъде музикален и без инструмент.
Щом музиката е в него, той може
да
си
направи какъвто инструмент иска.
Според мене истински цигулар е онзи, който сам може
да
си
направи цигулка.
– Хиляда души черпят вода от един и същ източник – великият извор на живота.
Очаква ли на хората, те
да
му направят цигулка, той не е никакъв цигулар.
Отивате при първия от тях,
да
пиете вода.
Той ви завежда при една чешма, която едва тече.
Съвременните хора се ползват от всичко онова, което е създадено в миналото, и към него те прибавят по нещо, с цел
да
внесат някакво подобрение или усъвършенстване.
Водата от нея се точи като конец.
Сегашните хора свирят на цигулки, създадени в миналото.
Отивате при втория, при третия – водата тече малко по-силно, струята е малко по-голяма.
За
да
не изпадне в трудно положение, човек трябва
да
работи,
да
развива своите творчески способности, сам
да
твори,
да
създава,
да
преобразява формите.
Той ви завежда при извора на живота, откъдето водата се изтича от самата глава – широко, изобилно.
Сега, задачата ми не е
да
говоря върху музиката.
Там водата не тече, но блика.
Моята цел е
да
говоря върху живота, който сам създава своите форми.
Водата при хилядата души е все от Божествения извор, но користолюбивите човешки сърца я прекарват през тесни отверстия.
Оттук вадим заключението, че и човек е в състояние
да
твори,
да
създава нови форми.
Те не дават възможност на Божественото в тях
да
се прояви в своята пълнота.
Като не познават
себе
си
, нито познават силите, които се крият в тях, хората се оплакват от условията, от обществото, в което живеят, от народа и т.н.
Те ограничават Божественото в
себе
си
и дават простор на човешкото.
Те не подозират, че като творци, като хора със способности, те могат
да
излязат над всички условия, над всички среди и
да
живеят, както разбират.
Следователно, когато искате
да
пиете вода, не се спирайте при първата чешма, от която, вместо
да
задоволите жаждата
си
, вие повече ще я усилите, но спрете се при последния извор – изворът на Божествената Любов, и пийте от нея.
Тя задоволява всички хора едновременно.
Събрали се 20–30 души на едно място, не се разбират помежду
си
и се наричат общество.
Под думата „общество“ ние разбираме сбор от хора, които се разбират, които живеят в мир и съгласие помежду
си
.
3.
Гордост и ревност / Гордость и ревность
,
МОК
, София, 31.8.1928г.,
Тя го носи на ръце, радва му се и казва, че като нейното няма подобно.
Един ден вижда друго дете, по-красиво, и скърби, че и нейното не е толкова красиво.
Време е вече, хората
да
дойдат до здрави, правилни отношения на къщата.
Има ли право красивият момък
да
хване една здрава, силна мома под ръка и
да
се разхожда с нея?
Ако
си
позволи това, той е направил вече първата погрешка, която има отношение към съзнанието му.
Здравият и красив човек, бил той мома или момък, представя красива ваза, пълна догоре с вода.
Правилно ли е, от ваша страна,
да
наливате още вода във вазата?
Красивата мома е пълна ваза, но, въпреки това, вие искате
да
налеете още вода в нея.
Тя е богата, има всичко на разположение, а вие искате
да
й предадете още нещо, с което
да
заставите хората
да
ви отдават нужната почит.
Да
се мисли, че знанието възгордява, това говори за изопачаване на правата мисъл.
Само горделивият човек мисли, че всичко знае, или че никой не знае работите като него.
Един момък среща приятеля
си
с една красива мома, хванали се под ръка и нежно се разговарят.
Обаче,
да
знаеш всичко, или
да
знаеш нещата, както никой друг, това е достояние само на Бога, на висшето съзнание в човека, което схваща всички неща едновременно.
Той поглежда към тях, въздъхва и
си
казва:
Да
бих имал и аз такава мома, и моят живот щеше
да
има друг смисъл.
Когато някой казва, че знае всичко, че като него няма друг в света, подразбираме, че този човек се намира на първото стъпало на възрастващия живот и едва започва
да
мисли.
Този момък търси смисъла на живота в женитбата, но той е на крив път.
Мисълта, която Павел е вложил в цитирания стих, е следната: нито животът може
да
се прояви без ум, нито умът може
да
се прояви без живот.
Една от опасностите, в които горделивият изпада, е, че той заема особено положение към всички същества и мисли, че за него са нужни особени условия, особена обстановка в живота.
Това показва, че животът и умът не са две различни същини, независими една от друга.
Горделивият постепенно губи своята вътрешна мекота, чрез която може правилно
да
се развива.
Те са тясно свързани помежду
си
и не могат една без друга.
Ще кажете, понеже знанието възгордява, човек не трябва
да
се стреми към него.
В този смисъл, истинската женитба се заключава в създаване на тясна връзка между ума и живота, като велика целокупност.
Има едно знание, което възгордява, но то не е истинското знание, което душата търси.
Онези, на които съзнанието не е пробудено, правят разлика между ума и живота, между мъжа и жената и ги разглеждат като отделни части, без никаква връзка.
И тогава, съберат се мъж и жена
да
живеят заедно, но веднага се скарват, явяват се спорове и недоразумения между тях.
Знанието, което личността търси, препятства на човека
да
се развива правилно.
Ние не отричаме женитбата, защото за мнозина тя е такава радост, каквато е радостта на децата, които
си
играят с кукли.
То събужда неговата гордост и му пречи за добрия живот.
Ние сме против неестествените положения в живота, каквито са гордостта и запичането на съзнанието, защото те лишават човека от възможността
да
расте и
да
се развива правилно.
Човек, в когото гордостта взима връх, престава
да
се учи.
Гордостта и ревността внасят сиромашията в живота.
Той мисли вече, че всичко знае.
Който е научил законите на прилежанието и леността, нека направи сравнение между гордостта и ревността от една страна, запичането и сиромашията от друга.
Щом престане
да
учи, той престава и
да
живее и казва: Аз съм живял достатъчно, всичко съм опитал и разбрал, няма какво повече
да
уча.
Как се изразява сиромашията в живота?
Горделивият човек намира, че всички хора трябва
да
вървят по неговия път.
Щом знае и разбира всичко, той е мярка и за живота на другите.
Парите, къщите, говедата, нивите представят разнообразието в живота.
Дойде ли сиромашията, и ревността иде след нея, като нейна спътница.
Павел казва за
себе
си
, че бил ревнив в любовта.
– Най-голямата суша, която може
да
се яви в живота на човека, това е гордостта.
Да
бъде човек ревнив в любовта, това подразбира стремежа на душата
да
постигне нещо велико в живота.
Може ли
да
се яде такъв хляб?
Покажете ми един философ, или учен, който
да
не се е мъчил.
Когато хлябът се опече, тогава човек може
да
го яде сладко и с разположение.
Значи, човек яде житото по два начина: или както природата го е дала, в естествен вид, или като го превърне в хляб.
– За
да
създаде една велика идея.
И крушата може
да
се яде по два начина: в естествения й вид, и печена.
Как може човек
да
създаде такава идея?
– Като съедини всички части в едно цяло.
Следователно, за предпочитане е
да
се употребяват плодовете в естествения им вид.
Човек трябва
да
се стреми към онзи вътрешен процес в природата, в който животът се проявява естествено.
Каквото направи човек в духовния свят, то е общо за всички.
Когато житното зърно расте и зрее на слънце, то придобива този живот в
себе
си
.
Там идеалът на едного е идеал за всички.
Обаче, печете ли го във вашите пещи, то губи живота, който природата е вложила в него.
Ако в духовния свят един момък хване някоя мома под ръка, никой няма
да
го пита, защо прави това.
На другия ден се разхожда с втора, после с трета, без
да
му се сърдят другите моми.
Ето защо, когато се запече или напълно опече житото, или какъв и
да
е плод, в човешка пещ, намираме се пред процес, който е резултат на човешката наука, на човешкото знание.
Ако това стане на физическия свят, между двете моми се явява ревност, спор, несъгласие.
Първата мома мисли, че само тя може
да
бъде идеал за своя възлюбен.
Какво е допринесло готварството за човека в сегашната
си
форма?
Като обръща внимание на втора, на трета мома, с това момъкът иска
да
й каже, че има и по-красиви моми от нея, не трябва
да
си
въобразява, че тя е най-красивата мома в света.
То е довело след
себе
си
редица изопачавания.
Ще кажете: Какво трябва
да
се прави с житото, ако не се мели, меси и пече?
Как ще живее човек, ако не готви храните, които природата му дава в суров вид?
За
да
бъде духовен, човек трябва
да
знае, как
да
се освобождава от болезнените състояния на своята душа.
Човек има право
да
си
задава този въпрос, но той не е зададен правилно.
Не може ли
да
се освободи, той ще се намери в областта на външното разнообразие и вътрешното еднообразие.
Трябва
да
си
зададе въпроса така: Необходим процес ли е запичането?
Еднообразието се заключава в това, че всички се чувстват здрави и намират, че животът има смисъл.
Нещата не трябва
да
се запичат.
Също така разнообразието се заключава в това, че всички започват
да
мислят право и свободно.
Като процес, запичането не трябва
да
съществува в човешкото съзнание.
Докато мислите и чувствате, вие сте здрави; престанете ли
да
мислите и чувствате, вие сте болни.
Като ученици, вие трябва
да
се пазите от запичане на съзнанието, което се ражда от гордостта и от сиромашията, която е последствие на ревността.
За
да
се освободи от болезненото състояние на гордостта, човек трябва
да
превърне гордостта в самоуважение; за
да
се освободи от болезненото състояние на ревността, той трябва
да
превърне ревността в прилежание.
Като постои два-три дена, той започва
да
мухлясва.
Да
се освобождава човек от своите болезнени състояния, това значи,
да
е опитал силата
си
като културен човек.
Затова справедливо можем
да
кажем, че горделивият човек мухлясва.
Под думите „нова култура“, ние разбираме новите схващания, новата философия за живота, чрез която може
да
се реализира високият идеал на човешката душа.
И тъй, първият процес, който трябва
да
се яви в мисълта на хората, които искат
да
живеят правилно, е отказването им от желанието
да
пекат нещата, които природата е създала.
В съзнанието
си
човек се стреми
да
съедини всички части на своя свят в едно цяло и
да
създаде първичния образ на Бога в
себе
си
, за
да
има на кого
да
се моли.
Не е лесно
да
печете нещата.
Да
се молиш на Бога, това значи,
да
се свържеш с Него.
Чувате някой
да
се оплаква, че го пекат на ръжен.
Да
се говори на човека за самоусъвършенстване, това не е нещо ново.
Ако го печете и го спасите и освободите от мъчнотиите му, това печене е на място.
Важно е, всеки човек
да
има любов към Бога, към
себе
си
и към своя ближен.
Но ако го печете, и той цял живот се оплаква от това печене, нищо не сте му дали.
Който е придобил тази любов, той е на прав път в живота
си
.
Следователно, всички неправилни отношения, мисли и желания на човека представят неестествени процеси на неговото съзнание.
Горделивият
си
мисли, че притежава някакви особени качества, каквито другите хора нямат.
И външно, и вътрешно той счита
себе
си
за особен човек.
Който се учи и във физическия, и в духовния свят, той е дошъл до естествения път на развитието
си
.
Да
се учи човек,
да
се стреми към съвършенство, това е правият път на живота.
Само онзи човек може
да
постигне съвършенство, който се учи; не се ли учи, никакво съвършенство не може
да
постигне.
Мнозина казват, че човек може
да
се учи само на земята, но не и на онзи свят.
Рече ли
да
се моли по стар начин, както някога се е молил, той казва: Дотегна ми вече
да
се моля.
След тебе пък идат други същества, за които ти
си
съвършен.
Ако
си
милосърден, ще учиш другите на милосърдие.
Всеки човек може
да
бъде идеал за онези, които по развитие стоят по-долу от него.
Най-после всеки ще дойде до Бога, Който е идеал за всички.
Някои се отказват от ученето, мислят, че са завършили развитието
си
.
Ако след като порасне, то продължава
да
иска от майка
си
по същия начин, нищо няма
да
придобие.
Признай в
себе
си
, че
си
ленив и се обърни към прилежния човек.
Значи, молитвата на духовния човек трябва
да
се отличава от тази на физическия; молитвата на Божествения човек пък трябва
да
се отличава от тази на духовния.
Съвременните хора са дошли до положение само
да
искат от Бога: едни искат къщи и имоти, други – дрехи и обуща, трети – сила, здраве, четвърти – удобства и лек живот, без мъчнотии и страдания.
Други казват, че няма защо
да
се молят, това отдавна вече са научили.
Който отива при Бога, трябва
да
се откаже от просията.
Сега, именно, трябва
да
се молиш.
На едного дава, на втори дава, докато най-после сърцето му се затвори и ожесточи.
Бог не се ожесточава, но затваря сърцето
си
за онези, които само просят, без
да
дават нещо от
себе
си
.
Като отвори очите
си
, човек вижда красотата на света.
Пазете
себе
си
, и другите от ожесточаване.
Само така може
да
се разбере дълбокият смисъл на молитвата.
Понеже горделивият има особено мнение за
себе
си
, като не получи отговор на своята молитва, той се ожесточава и пита, как е възможно
да
не се отговори на неговите искания.
Няма по-приятно чувство за човека от това,
да
се моли по свобода на духа, а не насила.
Който се моли насила, той затваря очите
си
.
Особен може
да
бъде само съвършеният човек.
Ако обикновеният човек мисли за
себе
си
, че е особен, той сам се натъква на противоречия.
Има смисъл
да
затвори човек очите
си
във време на молитва, но ако пред него се разкрие красотата на великото разнообразие на духовния свят.
Когато човек дойде до положение
да
се отегчава от земния, т. е.
Като хване под ръка някоя мома, момъкът може
да
й се радва,
да
се разговаря с нея – това не е грях.
от физическия живот, той трябва
да
влезе в духовния.
Момъкът не знае, дали първата мома, с която се разхожда и разговаря, не е по-добра, по-умна и способна от втората, която после среща.
Гордостта така се подкрадва в него, както в младия момък – мисълта за някоя красива мома, че само той има право
да
се разхожда,
да
се разговаря с нея и
да
й се радва.
И момата, в която гордостта взима надмощие, мисли, че само тя има право
да
се разхожда и разговаря с красивия момък.
Време е вече
да
поставите живота
си
на съзнателна преценка, т. е.
Горделивият момък и горделивата мома се разхождат заедно и от време на време поглеждат към хората, за
да
разберат, мислят ли и те, че са един за друг, че само те имат право
да
се разговарят и разхождат заедно, че само те са особени и необикновени хора.
на щателен анализ, а не
да
гледате на него като на забава, както децата се забавляват със своите кубчета и картинки.
Всяко кубче трябва
да
се поставя на мястото
си
, никъде в живота ви
да
не остава празнина.
Момъкът среща по-красива мома от своята възлюбена; момата среща по-красив момък от своя възлюбен.
Като изучавате частите на своя живот, ще се научите
да
ги сглобявате и разглобявате,
да
си
образувате нов, подходящ за вас живот.
И двамата пожелават
да
постигнат по-красивото, но не успяват.
Като видят, че има нещо красиво, което не могат
да
постигнат, те започват
да
се страхуват от своята мисъл, гордостта ги плаши и постепенно изправят разбирането
си
.
Това са вътрешни процеси на съзнанието, изучаването на които представя цяла наука.
Да
влезете в Божествения свят,
да
наследите Царството Божие, това е идеалът на човешката душа.
Същевременно, и на двамата е минала мисълта, че красивата мома и красивият момък могат
да
ги изместят.
Който се е домогнал до своя идеал, той се е освободил от болезнените състояния на своята душа, както и от всички наследствени или отпосле придобити недъзи и слабости.
Тази мисъл събужда в тях ревността – вторият грях.
Грехът е едно от мъчителните болезнени състояния на душата, от който разумните същества се стремят
да
освободят човечеството.
Първият грях е желанието им
да
постигнат красивото, което се изпречило на пътя им.
От това гледище, страданието е метод за лекуване на хората от греха.
Като разглеждаме отношението на момъка към момата, имаме два случая: първият случай, когато момъкът замества своята възлюбена с друга мома, по-красива от нея.
Докато момъкът увещавал възлюбената
си
, че ще остане верен само на нея, в един момент само той измени на обещанието
си
.
Тя започва
да
плаче,
да
страда и
да
ревнува.
Докато говори за верност на своя възлюбен, щом срещне първия по-красив момък от него, тя изменя на своите думи.
Тя се възмущава от възлюбения
си
, но не ревнува.
В желанието
си
да
се разхожда и разговаря с този момък, тя изменя на своя възлюбен.
Това сравнение има отношение към положението, в което съвременните хора често изпадат.
Красивата мома, с която се разхождате днес, представя някаква ваша идея, която наричате идеал на вашия живот и на която обещавате
да
бъдете всякога верни.
Как смее той
да
предпочита по-грозна мома от мене!
Обаче, като се натъкнете на друга, по-красива и велика идея, напущате първата и пожелавате
да
придобиете новата,
да
работите с нея и за нея.
Ако всеки момент човек мени идеалите
си
, той дохожда до уровена на обикновения човек, който живее без собствен идеал и без свои разбирания.
Въпросите не се разрешават нито с ревност, нито с гордост.
Под думата „идеал“ разбираме това, което не може
да
се замести с нищо друго.
Това са процеси, които стават в съзнанието на човека.
Идеалът е това, което може
да
издържи на всички бури и ветрове, на всички изпитания и страдания.
Като изучава
себе
си
, както и процесите в природата, човек вижда, че каквито процеси стават във физическия свят, същите стават и в духовния.
Ако се осмели
да
замести своя възвишен идеал с друг някой, човек престава
да
живее.
Или, каквито процеси стават в съзнанието на човека, такива стават и вън от съзнанието му.
Да
заместиш своя идеал с друг някой, това е все едно,
да
заместиш своя живот с живота на друг човек.
Колкото е възможно
да
направиш това, толкова е възможно
да
става смяна на един идеал с друг.
Следователно, видите ли, че някой пада духом, ще знаете, че неговата възлюбена е срещнала по-красив момък от него и на другия отдала всичкото
си
внимание.
Някой казва, че идеята, която Христос вложил в стиха, „
Да
станете като децата“, била негов идеал, възхищавал се от нея, но днес отстъпил от тази идея, нещо по-велико го занимавало.
Мислите ли, че този идеал може
да
се замести с друг някой?
Който разбира дълбокия смисъл на човешките отношения, ще каже на по-красивата мома от
себе
си
: Сестра, ела между нас,
да
бъдеш идеал и за двама ни.
На физическия свят можете
да
го заместите, но в духовния – никога.
На по-грозната мома ще каже: Сестра, ела между нас,
да
те поставим на твоето място.
Никой не може
да
замени любовта с друго нещо.
Външните неща не могат
да
бъдат подбудителна причина, за
да
изместят вътрешните, съществените неща.
В цялото тя не е грозна; вън от него тя губи красотата
си
и минава за грозна.
Грозота съществува само там, дето частите не са поставени на местата
си
.
Поставите ли ги на местата им, както са в Божествения свят, те стават красиви.
Затова, ако погледнете хората в духовния свят, ще видите, че всички са еднакво красиви.
Ако един момък от физическия свят влезе в духовния свят и види момите, няма
да
даде предпочитание на никоя, защото всички са еднакво красиви.
Тъй щото, когато някоя идея изглежда грозна, това се дължи на факта, че не е поставена на мястото
си
.
Всяка идея трябва
да
бъде поставена на това място в ума ви, което Бог й е определил.
Тя изглежда противоречива, защото е в сянка.
Изнесете я на светло,
да
я огряват слънчевите лъчи, и тя ще стане красива.
Бъдете носители на светлината, на новата култура, която иде вече в света.
Когато някой човек сгреши в духовния свят, пращат го на земята,
да
изправи погрешката
си
.
Ако той има известна идея в духовния свят и настоява, че тя е права, пращат го на земята,
да
разбере истината,
да
провери, доколко идеята му е права.
Будно съзнание се изисква от всички; само така ще разберат, защо живеят.
Като слезе на земята, той започва
да
учи,
да
работи,
да
прави опити: днес се разхожда с една мома, после с втора, с трета; пада, става, плаче, радва се, докато най-после казва: Побеля ми главата вече!
Възвишените същества следят, какво прави той и му казват: Сега можем
да
те поздравим.
Дойде ли при тях богатият, сиромахът, ученият, простият, те ги поставят на местата им и така избягват всички противоречия.
Ти разбра, в какво се заключава твоята идея и как може
да
се реализира.
Това значи,
да
придобие човек вътрешно щастие,
да
дойде любовта в душите на хората.
В първо време този човек е бил горделив, мислил е, че всичко знае и всичко може
да
направи, но, като се натъкнал на неуспехи, станал ревнив.
Значи, гордостта ражда ревността.
Да
любиш, това значи,
да
поставиш всяка част на мястото й и така
да
образуваш цялото.
– Сиромашията на живота.
Всеки може
да
намери частите на цялото в
себе
си
още сега, а не след хиляди години.
Гордостта произвежда запичане на съзнанието, а запичането създава суша в човешкия живот.
Успее ли
да
постигне това, човек влиза в закона на съвършенството и става възрастен, на 33 години.
Какви плодове могат
да
излязат от сухата почва?
В заключение на всичко, казано досега, повтарям: За
да
се освободи от своето болезнено състояние, горделивият трябва
да
внесе в
себе
си
самоуважението, а ревнивият – прилежанието.
Затова, именно, запичането създава сиромашията, т.
На всички хора, изобщо, предстои велика задача –
да
станат носители на новите идеи.
Когато се казва за някого, че е ревнив, това значи, че той е осиромашал и умствено, и сърдечно – във всяко отношение.
За героя нито светът, със своите изкушения, нито страданията, нито смъртта са в състояние
да
го отклонят от пътя му, или
да
го снемат от неговото място.
Това може всеки
да
провери, а мнозина имат опитността на вътрешната и на външната сиромашия.
Гордият и ревнив човек губи всичко ценно в живота
си
– своите велики мисли и чувства.
С това той изгубва и радостта
си
.
Като говоря за гордостта, не разбирам проявената гордост, но за състоянието, което е резултат на гордостта – запичането на съзнанието, когато човек престава
да
мисли и чувства.
Каквото и
да
се каже на такъв човек, той отговаря: Аз зная всичко това.
– Няма защо
да
гледам небето и звездите; аз зная, от какво и как са направени звездите; зная, каква светлина имат, зная, че са населени с разумни същества – няма какво повече
да
уча.
Дръжте в ума
си
закона: докато има запичане на човешкото съзнание, ще има безплодие.
Щом има неплодородие, сиромашията ще дойде като естествено последствие.
При неплодородие и сиромашия, човек естествено се лишава от нещо.
Ако види, че съседът му разполага с повече неща от него, ревността обхваща сърцето му, и той започва
да
критикува Господа, че е несправедлив, че на едного дава повече, на друг – по-малко.
Той се чуди, как може Бог
да
постъпва с него така,
да
му отнема правата и
да
не го оценява, както трябва.
Не знае ли Той, че аз разбирам всичко, че не съм обикновен човек, като другите?
Докато се разхождал и разговарял с красивата мома, той поглеждал самодоволно и гордо към всички хора и мислел, че няма по-красива мома от възлюбената му.
Като се разхожда нагоре-надолу с красивата мома, все едно, че изнася на изложба нейната красота.
Не се минава много време, той среща друга мома, по-красива от неговата, и спира погледа
си
на нея.
И момата среща друг момък, по-красив от нейния възлюбен, и спира погледа
си
върху него.
Тя върви с възлюбения
си
, но вече й става отегчителен, иска
да
се освободи от него.
Това показва, че тя иска
да
бяга.
Тя иска
да
бъде свободна, той иска
да
се уедини, оплаква се от обезличаване.
В това се крие друга идея, а именно: и двамата са намерили друго божество, на което трябва
да
се кланят по друг начин.
Обаче, между всички форми на живота съществува известна връзка.
Който не може
да
схване тази велика идея и дава предимство на една или на друга част, сам внася смут в душата
си
.
Духовният човек разбира тази идея и събира всички части на едно място, за
да
образува от тях целия организъм.
Един ден, когато всички разнообразни форми на живота се съединят в едно цяло, тогава ще излезе на лице истинският, красив и велик образ на Бога, и всички противоречия ще изчезнат.
Задачата на човека е, чрез своето висше съзнание,
да
намери
себе
си
,
да
намери Бога и най-после – смисъла на живота.
Само така той може
да
съедини всички части в едно цяло – в образа на Бога.
Това значи,
да
се домогне човек до Вечното Начало.
Който не Го признава и не Го търси, той е дал място на гордостта в
себе
си
.
Оттук, като естествено последствие, иде сиромашията в човека, която го прави ревнив.
Когато минава край изораните ниви и увисналите от плод лозя на съседите
си
, ревнивият поглежда със завистливо око към тях и казва:
Да
е мое това нещо!
Той пожелава това за
себе
си
, но сам не се хваща на работа.
Горделивият не може
да
работи върху своята почва.
– Твърда, суха е тя.
Той страда от твърдост и сухота на съзнанието
си
.
Какво трябва
да
прави горделивият,за
да
се освободи от сухотата на съзнанието
си
?
– Той трябва
да
се смири.
Като разбирали това състояние, в древността още, Великите Учители са проповядвали на учениците
си
смирение.
За
да
работи човек, непременно трябва
да
се сменят вътрешните условия на живота му.
На такава почва нищо не може
да
расте.
– Какво трябва
да
правят тези хора?
–
Да
вземат кофи, пълни с вода, и
да
поливат.
След време тревата ще се освежи, ще стане зелена, и всичко наоколо ще почне
да
расте.
За
да
разбере смисъла на разнообразието, което съществува във физическия свят човек трябва
да
влезе в духовния свят, дето се крие смисълът и идеалът на живота.
За тази цел, трябва
да
се съедини външният, физическият живот, с вътрешния, т. е.
с духовния; или, външното разнообразие на физическия живот трябва
да
се съедини с вътрешното разнообразие на духовния живот.
Само така животът може
да
се осмисли; само така може
да
се разбере голямото разнообразие, което се включва в идеята „Вечно Начало“.
Който люби Бога, може
да
се радва на всичко, което Той е създал – небето и земята, звездите, слънцата, растенията и животните.
Той знае, че всичко е създадено за него и за неговите ближни.
Помисли ли човек, че всичко, което съществува, е само за него, той веднага ще се намери на физическия свят и ще вижда само частите, но не и цялото.
Всички хора, като части на едно Велико Цяло, трябва
да
влязат в духовния свят,
да
образуват Великия Божествен организъм.
Който може
да
съедини всички форми на физическия и на духовния свят в едно цяло, той е завършил своето развитие, т. е.
престанал е
да
еволюира, но само се проявява.
Той ще минава от физическия свят, дето разглежда външното разнообразие, в духовния – светът на вътрешното разнообразие.
Който не разбира разнообразието и на двата свята, натъква се на едно безразличие, като
си
казва: Защо ли живея?
Всичко опитах и разбрах – животът няма смисъл.
Онези, които не са се справили с противоречията, казват, че това е далечна, непостижима цел.
Обаче, приложите ли любовта, вие ще ги съедините в един момент и ще образувате общия, красив образ на Бога.
Когато любовта действа, всички части се съединяват моментално и образуват Цялото.
За
да
постигне желанията и идеалите
си
, глупавият се мъчи и иждивява много време и енергия.
Съвременните хора
си
служат с понятията „време и пространство“ за изяснение на дадени състояния.
Някой казва, че се движи само по земята, не може
да
отиде на слънцето и на звездите.
Защо не може
да
посети някоя звезда?
Във физическия свят се изучават процеси и състояния, които имат отношения до времето – разнообразието на всички предмети и явления, както и състоянията, които се раждат от тях: недоволство, скръб, радост и др.
Отиваш на училище, учиш се, пишеш съчинения, декламираш – радваш се на всичко.
Срещнеш някоя мома, влюбиш се в нея, разхождаш се, разговаряш се и казваш, че
си
намерил смисъла на живота.
Не се минава много време, вземат ти възлюбената, и ти започваш
да
плачеш.
Въ физическия животъ се срѣщатъ редъ противоречия, които ще се разяснятъ само тогава, когато всичкото разнообразие на този животъ се съедини въ едно цѣло, въ което ще изпѫкне великиятъ, красивиятъ образъ на Бога.
(втори вариант)
Задачата на човѣка е: въ своето висше съзнание
да
намѣри
себе
си
,
да
намѣри Бога,
да
намѣри истинския смисълъ на живота.
(втори вариант)
По този начинъ той ще може
да
съедини всички части въ едно цѣло, въ единъ образъ – въ образа на Бога.
(втори вариант)
Това значи
да
намѣришъ Вѣчното Начало.
(втори вариант)
Който не Го е намѣрилъ, далъ е мѣсто на гордостьта въ
себе
си
.
(втори вариант)
Влѣзе ли гордостьта въ човѣка, като естествена послѣдица на нея се ражда запичане на съзнанието.
(втори вариант)
Послѣдното създава сиромашията у човѣка.
(втори вариант)
Да
бѫде човѣкъ сиромахъ въ този смисъль на думата, това е голѣмъ недѫгъ.
(втори вариант)
Ревнивиитъ човѣкъ, като минава прѣзъ нивитѣ и лозята на своитѣ съсѣди, вижда, че нивитѣ имъ сѫ добрѣ изорани и лозитѣ добрѣ вързали и
си
казва:
да
е мое сега това нѣщо!
(втори вариант)
Той пожелава всичко туй
да
е негово, но самъ не се залавя за работа.
(втори вариант)
Горделивиятъ човѣкъ не може
да
работи въ твърдата почва, въ твърдата земя. Защо?
(втори вариант)
Слѣдователно, горделивиятъ човѣкъ, за
да
се освободи отъ това състояние на съзнанието
си
, трѣбва
да
влѣзе въ закона на смирението.
(втори вариант)
Непремѣнно трѣбва
да
се смѣнятъ вѫтрѣшнитѣ условия на човѣка, за
да
се почне, работата въ живота.
(втори вариант)
Въ тия хора нищо не може
да
расте.
(втори вариант)
Казватъ: какво трѣбва
да
се прави?
(втори вариант)
– Вземете стомнитѣ
си
и почнете
да
поливате.
(втори вариант)
Веднага трѣвата наоколо ще стане свѣжа, зелена, и всичко ще започне
да
расте.
(втори вариант)
За
да
се разбере смисълътъ на разнообразието, което сѫществува въ физическия свѣтъ, трѣбва
да
се влѣзе въ духовния свѣтъ, дѣто се намира идеалътъ на живота.
(втори вариант)
Ето защо, трѣбва
да
се съедини външниятъ физически животъ съ вѫтрѣшния духовенъ животъ, т.е.
(втори вариант)
Само така животътъ може
да
се осмисли.
(втори вариант)
Като говоримъ за Вѣчното Начало, ние вече разбираме всичкото разнообразие, което съществува въ свѣта.
(втори вариант)
Всѣки може
да
опита тази идея.
(втори вариант)
Който обича Бога, всичко, което сѫществува въ свѣта – небето, звѣздитѣ – всичко е заради него.
(втори вариант)
Обаче, събератъ ли се двама души и всѣки отъ тѣхъ казва, че всичко въ свѣта сѫществува само заради него, и двамата ще се намѣрятъ на физическия свѣтъ и ще видятъ само частитѣ, но не и цѣлото.
(втори вариант)
Всички хора трѣбва
да
влѣзатъ въ духовния свѣтъ,
да
образуватъ едно цѣло, единъ общъ организъмъ.
(втори вариант)
Всѣки човѣкъ, който може
да
съедини всички форми на физическия и на духовния свѣтъ въ едно цѣло, той е завършилъ своето развитие, т.е.
(втори вариант)
прѣстаналъ е
да
еволюира,
да
се развива, а само ще се проявява.
(втори вариант)
Този човѣкъ ще минава отъ свѣтъ въ свѣтъ: ще влѣзе въ физическия свѣтъ и ще гледа външното разнообразие; послѣ ще влѣзе въ духовния свѣтъ и ще гледа вѫтрѣшното разнообразие.
(втори вариант)
Ако човѣкъ не разбира живота по този начинъ, въ него ще се зароди едно безсмислие, и той ще каже: защо трѣбва
да
живѣя повече?
(втори вариант)
Азъ опитахъ всичко въ живота, и намирамъ, че животътъ нѣма смисълъ.
(втори вариант)
Онѣзи отъ васъ, които не сѫ примирили нѣщата, казватъ: Далечни сѫ тѣзи нѣща!
(втори вариант)
Каже ли нѣкой човѣкъ, че милиони години му сѫ нужни, за
да
се развие и напълно усъвършенствува, той е глупавъ човѣкъ.
(втори вариант)
Ако вземете отдѣлнитѣ части на цѣлото и ги съединявате една по една, наистина сѫ потрѣбни милиони години докато се създаде цѣлото, но ако насочите любовьта
си
къмъ всички тия части, веднага ще образувате общия, красивъ образъ на Бога.
(втори вариант)
Тъй че, по закона на Любовьта всички части могатъ моментално
да
се съединятъ и
да
образуватъ цѣлото.
(втори вариант)
Нѣкой казва: азъ съмъ работилъ милиони години, за
да
създамъ своя идеалъ.
(втори вариант)
Другъ нѣкой казва: азъ пъкъ само помислихъ и създадохъ своя идеалъ.
(втори вариант)
Глупавиятъ се мѫчи и казва: дайте ми врѣме!
(втори вариант)
Питамъ нѣкого: „Ти можешъ ли
да
отидешъ на звѣздитѣ?
(втори вариант)
Въ физическия свѣтъ се изучаватъ процеси и състояния, които се отнасятъ до врѣмето – разнообразието на всички прѣдмети и явления, както и състоянията, които се раждатъ отъ тѣхъ: недоволство, скръбь, радость и т.н.
(втори вариант)
Отивашъ на училище, учишъ се, правишъ съчинения, декламирашъ – радвашъ се на всичко това.
(втори вариант)
Не се минава много врѣме, взиматъ ти алабрацето, тя умира, и ти започвашъ
да
плачешъ.
(втори вариант)
И майката има такова алабраце – дѣтето
си
.
(втори вариант)
Носи го на рѫцѣ, радва му се и казва: като моето дѣте подобно нѣма.
(втори вариант)
Единъ день, обаче, вижда друго по-хубаво отъ нейното дѣте и започва
да
скърби.
(втори вариант)
Питамъ: хубавиятъ момъкъ има ли право
да
хване нѣкоя красива, здрава мома алабраце?
(втори вариант)
Казвамъ: красивиятъ, здравиятъ човѣкъ е една хубава ваза, догорѣ пълна съ вода.
(втори вариант)
Въ такъвъ случай, разумно ли е отъ ваша страна
да
наливате още вода въ тази ваза?
(втори вариант)
Когато искате
да
хванете красивата, здравата мома алабраце, това показва, че вие искате
да
налѣете въ нея, като въ ваза, още вода.
(втори вариант)
Значи, вие искате
да
й придадете нѣщо, а хората като ви видятъ, че правите това,
да
ви отдадатъ почить и уважение.
(втори вариант)
Нѣкой момъкъ срѣща своя приятель съ една мома алабраце, той въздъхва и
си
казва: „Ехъ, и азъ
да
имамъ едно алабраце, другъ смисълъ ще има моятъ животъ!
(втори вариант)
Мисъльта, която Павелъ е внесълъ въ цитирания стихъ, е слѣдната: нито животътъ може
да
се прояви безъ умъ, нито умътъ може
да
се прояви безъ животъ.
(втори вариант)
Животътъ и умътъ не сѫ двѣ различни сѫщини, независими една отъ друга.
(втори вариант)
Тѣ сѫ тѣсно свързани помежду
си
и не могатъ една безъ друга.
(втори вариант)
Истинската женитба, въ този случай, седи въ създаване тѣсна връзка между ума и живота, като велика цѣлокупность.
(втори вариант)
Това обяснение е за тѣзи хора, у които съзнанието е пробудено; тѣзи пъкъ, на които съзнанието не е пробудено, ще правятъ разлика между ума и живота, между мѫжа и жената и ще ги разглеждатъ като отдѣлни части, безъ никаква връзка.
(втори вариант)
Събератъ се мѫжъ и жена
да
живѣятъ заедно и веднага се скарватъ, явява се споръ и разногласие между тѣхъ.
(втори вариант)
Ние не осѫждаме женитбата, защото, тя е такава радость за тия хора, каквато сѫ радоститѣ на дѣцата.
(втори вариант)
Гордостьта и ревностьта внасятъ сиромашия въ живота на човѣка, а човѣкътъ днесъ иска
да
бѫде богатъ.
(втори вариант)
Та казвамъ: който е научилъ закона на прилежанието и на лѣностьта,
да
направи паралелъ между гордостьта и ревностьта отъ една страна, и запичането и сиромашията отъ друга.
(втори вариант)
Въ Писанието има едно изречение, което гласи: „Знанието възгордява, а Любовьта назидава“.
(втори вариант)
Оставете настрана запичането и сиромашията, не се интересувайте отъ тѣхъ.
(втори вариант)
Какъ се изразява сиромашията въ живота?
(втори вариант)
Да
се мисли, че знанието възгордява, това говори за изопачаване на правата мисъль.
(втори вариант)
Паритѣ, кѫщитѣ, говедата сѫ разнообразието въ живота.
(втори вариант)
Само гордиятъ човѣкъ мисли, че всичко знае, че никой не знае работитѣ, както него.
(втори вариант)
Дойде ли сиромашията, и ревностьта иде слѣдъ нея.
(втори вариант)
Обаче,
да
знаешъ всичко,
да
знаешъ нѣщата тъй, както никой другъ, това е качество само на Бога, на онова висше съзнание у човѣка, което схваща всички нѣща едновременно.
(втори вариант)
Когато нѣкой човѣкъ каже, че той знае всичко, че като него нѣма подобенъ въ свѣта, това показва, че този човѣкъ е на първото стѫпало на възрастващия животъ и едва сега започва
да
мисли.
(втори вариант)
Павелъ казва за
себе
си
, че билъ ревнивъ въ Любовьта.
(втори вариант)
Мисли ли, че всичко знае, той е на пѫтя на гордостьта, т.е.
(втори вариант)
Да
бѫде човѣкъ ревнивъ въ Любовьта, това подразбира стремежа на душата
да
постигне нѣщо велико въ живота.
(втори вариант)
„Знанието възгордява, а Любовьта назидава“.
(втори вариант)
Друго едно положение, въ което горделивиятъ човѣкъ изпада е, че той заема особено положение къмъ всички сѫщества; мисли, че за него трѣбва особено положение, особена обстановка въ живота.
(втори вариант)
Горделивиятъ човѣкъ изгубва своята вѫтрѣшна мекота, чрѣзъ която може правилно
да
се развива.
(втори вариант)
Човѣкъ, у когото живѣе гордостьта, прѣстава
да
се учи.
(втори вариант)
Покажете ми единъ философъ въ свѣта, който
да
не се е мѫчилъ!
(втори вариант)
Той казва: азъ зная всичко.
(втори вариант)
Прѣстане ли
да
се учи, той прѣстава и
да
живѣе и казва: азъ съмъ живѣлъ достатъчно, всичко съмъ опиталъ, нѣма какво повече
да
уча.
(втори вариант)
–
Да
създаде една велика идея въ
себе
си
.
(втори вариант)
Горделивиятъ човѣкъ намира, че всички хора трѣбва
да
вървятъ по неговия пѫть, понеже той всичко знае, всичко разбира – той е мѣрка за живота на другитѣ.
(втори вариант)
Какъ ще може
да
създаде човѣкъ тази велика идея въ
себе
си
?
(втори вариант)
Споредъ менъ, гордостьта е най-голѣмата суша, която може
да
се яви въ живота на човѣка.
(втори вариант)
– Като съедини всички части въ едно цѣло.
(втори вариант)
Гордостьта може
да
се нарече още запичане на съзнанието.
(втори вариант)
Когато хлѣбътъ се тури въ фурната
да
се пече, още докато не се е напълно опекълъ, казватъ, че хлѣбътъ се запича.
(втори вариант)
Въ духовния свѣтъ всички нѣща сѫ поставени малко по-другояче отъ тѣзи въ физическия свѣтъ.
(втори вариант)
Каквото създаде единъ човѣкъ въ духовния свѣтъ, то е общо за всички.
(втори вариант)
Тамъ идеалътъ на едного е идеалъ за всички.
(втори вариант)
Ако въ духовния свѣтъ нѣкой момъкъ хване една мома алабраце, тамъ никой нѣма
да
го пита, защо прави това.
(втори вариант)
Вие може
да
ядете житото тъй, както природата ви го дава, а може и
да
го опечете, като хлѣбъ.
(втори вариант)
Утрѣ хване друга мома алабраце, първата нѣма
да
му се сърди.
(втори вариант)
Като вземете една круша, вие може
да
я опечете, и така
да
я ядете, а може
да
я ядете и въ естествения й видъ.
(втори вариант)
Ако въ физическия свѣтъ нѣкой момъкъ хване днесъ една мома алабраце, а утрѣ – друга, веднага между двѣтѣ моми ще се яви споръ, ревность, несъгласие.
(втори вариант)
И житото, и крушата, както и всички плодове сѫ печени веднъжъ отъ слънцето.
(втори вариант)
Първата мома мисли, че само тя може
да
бѫде идеалъ за този момъкъ.
(втори вариант)
Въ природата сѫшествува единъ вѫтрѣшенъ процесъ, въ който се проявява животътъ.
(втори вариант)
Той й казва: „Слушай, и по-красиви моми има отъ тебе, нѣма защо
да
си
въобразявашъ, че само ти
си
най-хубавата мома въ свѣта и
да
се сърдишъ.“
(втори вариант)
Когато житното зърно расте и зрѣе, то придобива животъ въ
себе
си
.
(втори вариант)
Слѣдователно, когато се запече или напълно опече хлѣбъ, или какъвъ и
да
е плодъ, или друго нѣщо, този процесъ е резултатъ на човѣшката наука, наречена на съврѣмененъ езикъ „готварство“.
(втори вариант)
За
да
бѫде човѣкъ духовенъ, трѣбва
да
знае, какъ
да
се освобождава отъ болезненитѣ състояния на своята душа.
(втори вариант)
Ако разгледате научно, какво е донесло готварството въ днешната му форма, въ която Сѫществува, ще видите, че то води слѣдъ
себе
си
редица изопачавания.
(втори вариант)
Упражнението, което правите съ водата, има за цѣль
да
очисти тѣлото ви отъ утайкитѣ въ него, за
да
се отворятъ всички седемь милиона пори.
(втори вариант)
Въ такъвъ случай ще се яви въпросътъ: ако не се готви, какъ трѣбва
да
живѣе човѣкъ?
(втори вариант)
Ако човѣкъ не пече хлѣба, какво трѣбва
да
прави?
(втори вариант)
Еднообразието се заключава въ това, че всички ще се чувствувате здрави и ще намѣрите, че животътъ има смисълъ.
(втори вариант)
Този въпросъ е на мѣстото
си
, но не е зададенъ правилно.
(втори вариант)
Разнообразието се заключава въ това, че всички ще започнѣте
да
мислите свободно.
(втори вариант)
Трѣбва
да
се зададе въпросътъ: необходимъ процесъ ли е запичането?
(втори вариант)
Докато мислите, вие сте здрави; прѣстанете ли
да
мислите, вие сте болни.
(втори вариант)
Казвамъ: нѣщата не трѣбва
да
се запичатъ.
(втори вариант)
Докато чувствувате, вие сте здрави; прѣстанете ли
да
чувствувате, вие сте болни.
(втори вариант)
Особено този процесъ на запичането не трѣбва
да
сѫществува въ човѣшкото съзнание!
(втори вариант)
И тъй, ще се пазите отъ запичане на съзнанието, което се ражда отъ гордостьта; ще се пазите и отъ онази ужасна сиромашия, която е послѣдствие на ревностьта.
(втори вариант)
Горделивиятъ човѣкъ, за
да
се избави отъ своето болезнено състояние, трѣбва
да
прѣвърне гордостьта въ самоуважение.
(втори вариант)
Ревнивиятъ пъкъ, за
да
се избави отъ своето болезнено състояние, трѣбва
да
прѣвърне ревностьта вѣ прилежание.
(втори вариант)
Вземете единъ хлѣбъ едва запеченъ или напълно опеченъ и го оставете
да
поседи 5 – 6 деня.
(втори вариант)
Турите ли ревностьта на своето мѣсто,
да
помага на прилежанието, това е знание.
(втори вариант)
Да
може човѣкъ
да
се освобождава отъ своитѣ болезнени състояния, въ това седи красотата на новия животъ, въ това седи силата на културния човѣкъ.
(втори вариант)
Подъ нова култура ние подразбираме ново схващане, нова философия на нѣщата, съ която може
да
се реализира онзи високъ идеалъ, къмъ който се стреми всѣка душа.
(втори вариант)
Дойде ли гордостьта у човѣка, ще видите, че слѣдъ 5 – 6 – 10 деня най-много той започва
да
мухлясва.
(втори вариант)
Всѣки човѣкъ въ съзнанието
си
се стреми
да
съедини всички части на своя свѣтъ въ едно цѣло и
да
създаде първичния образъ на Бога въ
себе
си
, за
да
има на какво
да
се моли.
(втори вариант)
Сега, ако ви кажа, че човѣкъ трѣбва
да
се самоусъвършенствува, то не е ново за васъ, но казвамъ: всѣки човѣкъ, който има любовь въ
себе
си
, той е на правия пѫть.
(втори вариант)
Първиятъ процесъ, който трѣбва
да
се яви въ мисъльта на хората, които искатъ
да
живѣятъ правилно, е
да
се откажатъ отъ желанието
да
пекатъ нѣщата.
(втори вариант)
Ще се учите
да
минавате отъ едно състояние въ друго.
(втори вариант)
Слѣдователно, всички неестествени отношения, всички неестествени мисли и желания, това сѫ неестествени процеси на човѣшкото съзнание.
(втори вариант)
Горделивиятъ човѣкъ мисли за
себе
си
, че той притежава нѣкакви особени качества, каквито другитѣ хора не притежаватъ.
(втори вариант)
Да
се учи човѣкъ,
да
се стреми къмъ съвършенство, това е естествениятъ пѫть на неговото развитие.
(втори вариант)
И външно, и вѫтрѣшно той счита
себе
си
за особенъ човѣкъ.
(втори вариант)
Съвършенъ може
да
стане само онзи човѣкъ, който се учи; не се ли учи, съвършенъ не може
да
стане.
(втори вариант)
Нѣкои хора казватъ, че на онзи свѣтъ не могло
да
се учи.
(втори вариант)
Слѣдъ тебе пъкъ има много сѫщества, за които ти
си
съвършенъ.
(втори вариант)
И затова, ще видите, че когато нѣкой човѣкъ започва
да
живѣе духовенъ животъ, той се отекчава отъ външнитѣ форми на нещата и, ако рече
да
се моли по стария, начинъ, казва: дотегна ми вече
да
се моля!
(втори вариант)
Запримѣръ, ти може
да
си
милосърденъ човѣкъ.
(втори вариант)
Тъй щото, като казва, че молитвата му дотегва, той възстава въ
себе
си
противъ формата на молитвата, но не и противъ съдържанието и смисъла на молитвата.
(втори вариант)
Този човѣкъ търси вече вѫтрѣшенъ изразъ на нѣщата.
(втори вариант)
Азъ мога
да
бѫда идеалъ за едни; други ще бѫдатъ идеалъ за мене; тѣ пъкъ ще иматъ за идеалъ трети и т.н.
(втори вариант)
Молитвата на духовния човѣкъ трѣбва
да
бѫде тъй естествена, каквато е молитвата на дѣтето къмъ майката.
(втори вариант)
Най-послѣ идваме до Бога, Който е идеалъ за всички.
(втори вариант)
Дѣтето се моли на майката: „Мамо, дай ми хлѣбъ, дай ми круши, дай ми това – онова!
(втори вариант)
“ Дѣтето иска, а майката дава.
(втори вариант)
Но, ако това дѣте и слѣдъ като порасне, слѣдъ като стане възрастенъ човѣкъ, все още продължава,
да
иска отъ майка
си
, и тя все дава, какво ще придобие човѣкъ съ това постоянно искане?
(втори вариант)
– Не, ще признаешъ въ
себе
си
, че
си
лѣнивъ, и ще се обърнешъ къмъ прилежния човѣкъ.
(втори вариант)
Значи, и за духовния човѣкъ молитвата трѣбва
да
получи новъ изразъ.
(втори вариант)
Той трѣбва
да
се моли вече тъй, както се моли Божествениятъ човѣкъ.
(втори вариант)
Другъ казва: „Азъ не обичамъ
да
се моля, завършилъ съмъ своето развитие.“ Казвамъ: Щомъ
си
завършилъ развитието
си
, сега, именно, ще се молишъ.
(втори вариант)
При сегашното, състояние на човѣчеството хората сѫ дошли до положението само
да
искатъ.
(втори вариант)
Тѣ се обръщатъ къмъ Бога и казвзтъ: „Господи, кѫща нѣмаме, дай ни двѣ стаи и кухня!
(втори вариант)
“ Други искатъ дрехи, обуща; трети се оплакватъ, че страдатъ отъ главоболие, оть коремъ, отъ стомахъ – здраве искатъ оть Бога.
(втори вариант)
Човѣкъ, като отвори очитѣ
си
, вижда всичката красота и хубость на свѣта.
(втори вариант)
Всички искатъ удобства, добри условия, въ живота: и т.н.
(втори вариант)
Само така може
да
се разбере дълбокиятъ смисълъ на молитвата.
(втори вариант)
Казвамъ: като отидете при Бога, нищо нѣма
да
искате.
(втори вариант)
Нѣма по-приятно чувство за човѣка отъ това,
да
се моли, по свобода на духа, а не насила.
(втори вариант)
Постоянното искане довежда човѣка до ожесточение.
(втори вариант)
Който е заставенъ
да
се моли, той затваря очитѣ
си
, мижи.
(втори вариант)
Горделивиятъ човѣкъ, понеже има особено мнѣние за
себе
си
, като не получи това, което иска, казва: „Какъ смѣятъ
да
не задоволятъ моитѣ искания?
(втори вариант)
Да
затвори човѣкъ очитѣ
си
, като се моли, разбирамъ, но веднага прѣдъ него
да
се разкриятъ хубоститѣ на онова велико разнообразие, което сѫществува въ духовния свѣтъ.
(втори вариант)
“ – Не, особенъ може
да
бѫде само съвършениятъ човѣкъ!
(втори вариант)
Нѣкой момъкъ, като хване алабраце нѣкоя красива мома, той може
да
я държи отдѣсно, иди отлѣво на
себе
си
– това сѫ методи.
(втори вариант)
И тъй, когато човѣкъ дойде до положение
да
не се задоволява отъ физическия, отъ земния животъ, той трѣбва
да
навлѣзе въ духовния животъ.
(втори вариант)
Вие не знаете още, дали първата мома, съ която вървите алабраце, не е по-способна, по-умна, по-добра отъ втората, която послѣ срѣщате.
(втори вариант)
Духовниятъ човѣкъ не може
да
грѣши на земята, понеже той живѣе вѫтрѣшенъ, а не външенъ животъ.
(втори вариант)
И тъй, вие трѣбва
да
подложите живота
си
на съзнателна критика, на единъ щателенъ анализъ, а не
да
гледате повърхностно на нѣщата, както дѣцата нареждатъ своитѣ кубчета.
(втори вариант)
Прѣдставете
си
, че единъ младъ, красивъ момъкъ хваналъ подъ рѫка, или, както казватъ още „алабраце“, нѣкоя хубава, прѣдставителна мома и гордо, самодоволно върви съ нея.
(втори вариант)
Вие трѣбва
да
знаете, на кое мѣсто
да
турите всѣко кубче.
(втори вариант)
Тъй трѣбва
да
ги нареждате, че нийдѣ
да
не остане празнина въ живота ви.
(втори вариант)
Само азъ мога
да
се разхождамъ съ нея „алабраце“.
(втори вариант)
Като изучите нѣщата въ положението, въ което се намирате, ще създадете своя свѣтъ, отново ще разглобите частитѣ му, ще образувате отъ тѣхъ другъ, подходящъ за васъ свѣтъ и т.н.
(втори вариант)
И момата, отъ своя страна, върви съ момъка и
си
мисли: „Като този момъкъ нѣма втори въ свѣта.“ Гордостьта се промъква и въ нейното съзнание.
(втори вариант)
И двамата вървятъ, оглеждатъ се надѣсно-налѣво,
да
разбератъ, дали и хората наоколо имъ признаватъ този фактъ.
(втори вариант)
Това сѫ вѫтрѣшни процеси на съзнанието, изучаването на които прѣдставлява цѣла наука.
(втори вариант)
Това е красивата страна на живота, фигуративно прѣдставена.
(втори вариант)
Имате ли този идеалъ –
да
влѣзете въ Божествения свѣтъ,
да
наслѣдите Царството Божие – вие ще надделѣете всички болезнени състояния у васъ, както и всичитѣ недѫзи, които се явяватъ у васъ, било по наслѣдство, било по невѣжество.
(втори вариант)
Той веднага хвърля погледъ къмъ нея, прѣцѣнява я, че е хубава мома, и въ съзнанието му се прокрадва мисъльта: „Защо сега не мога
да
хвана тази мома алабраце?
(втори вариант)
Грѣхътъ е мѫчително болезнено състояние на душата, отъ което великитѣ, разумнитѣ сѫщества се стремятъ
да
избавятъ човѣчеството.
(втори вариант)
“ Като не може
да
постигне това свое желание, въздъхва
си
само.
(втори вариант)
Отъ това гледище, страданието е методъ за лѣкуване на хората отъ грѣха.
(втори вариант)
Щомъ отмине хубавата мома, той се замисля малко и се уплашва отъ
себе
си
, че такава мисьль, такова желание е могло
да
мине прѣзъ него.
(втори вариант)
Хубавата мома, като забѣлѣзва, че този момъкъ става малко гузенъ, тя се възгордѣва, но
си
казва: „Докато ти ходишъ алабраце съ тази мома, не заслужавашъ моето внимание.“ Момата, която той води алабраце, въ този случай започва
да
става ревнива.
(втори вариант)
Прѣдставете
си
, че нѣкой красивъ момъкъ се разхожда алабраце съ една грозна мома.
(втори вариант)
Тази срѣща съ хубавата мома и желанието на момъка
да
се разхожда съ нея, е причина за първия грѣхъ, който се явява въ неговото съзнание.
(втори вариант)
По едно врѣме той срѣща друга мома, по-грозна отъ неговата и
си
казва: „Ще напусна моето алабраце и ще хвана тази, по-грозната мома, и съ нея ще вървя изъ улицитѣ.“ Какво ще каже въ този случай първата мома?
(втори вариант)
На първата мома той е казвалъ, че никога нѣма
да
се откаже отъ нея, а едва вижда втората мома и е готовъ вече
да
замѣни първата съ нея.
(втори вариант)
– Тя ще се върне дома
си
обидена, унизена, че той прѣдпочита по-грозната прѣдъ нея, но веднага ще се окопити; въ нея ще се събуди сила и мощь и ще каже: „Азъ ще му дамъ
да
разбере!
(втори вариант)
Азъ ви привеждамъ този примѣръ, за
да
се схване положението, въ което много отъ съврѣменнитѣ хора често изпадатъ.
(втори вариант)
Този човѣкъ не е достоенъ за моята любовь, не заслужава
да
го погледна повече.
(втори вариант)
Тази мома, съ която се разхождате алабраце, може
да
бѫде нѣкаква ваша идея, за която казвате: това е идеалътъ на моя животъ, отъ който никога нѣма
да
се откажа.
(втори вариант)
Не искамъ
да
го зная!
(втори вариант)
Обаче, виждате друга по-хубава идея и веднага казвате: какъ бихъ желалъ
да
имамъ тази идея и
да
се разхождамъ съ нея алабраце!
(втори вариант)
“ Ако втората мома бѣше по-красива, първата щѣше
да
плаче,
да
се отчае, и въ нея щѣше
да
се събуди ревность.
(втори вариант)
Но щомъ втората мома е по-грозна, въ първата се събужда гордость.
(втори вариант)
Питамъ красивата мома: „Защо плачешъ?
(втори вариант)
Ако вие можете
да
смѣняте единъ идеалъ съ другъ, това не е никакъвъ идеалъ, това е една обикновена мисъль.
(втори вариант)
“ – По красива отъ мене дойде и ме замѣсти.
(втори вариант)
Подъ думата „идеалъ“ азъ разбирамъ това, което не може
да
се замѣни съ нищо друго въ живота ви; това, което може
да
издържи на всички бури и вѣтрове, на всички страдания и изпитания.
(втори вариант)
Питамъ грозната мома: „Защо стана така горда, надмѣнна?
(втори вариант)
Успѣе ли човѣкъ
да
замѣни своя възвишенъ идеалъ съ другъ нѣкой, той прѣстава
да
живѣе.
(втори вариант)
Както животътъ на човѣка не може
да
се замѣня, така и идеалътъ му не може
да
се замѣня.
(втори вариант)
Сега азъ ви говоря за процеси, които ставатъ въ съзнанието.
(втори вариант)
Всички процеси, които ставатъ вънъ, въ физическия свѣтъ, ставатъ и вѫтрѣ, въ духовния свѣтъ.
(втори вариант)
Нѣкой пѫть човѣкъ пада духомъ. Защо?
(втори вариант)
“ Питамъ: мислите ли, че вие можете
да
замѣните този идеалъ съ другъ нѣкой?
(втори вариант)
– По-красиво „алабраце“ дошла.
(втори вариант)
– Въ физическия свѣтъ може
да
го замѣните, но въ духовния – не можете.
(втори вариант)
Вие не може
да
замѣните Любовьта съ нищо друго въ свѣта.
(втори вариант)
Външнитѣ нѣща не могатъ
да
бѫдатъ побудителна причина въ свѣта.
(втори вариант)
Слѣдователно, красотата не ражда Любовьта.
(втори вариант)
Ако човѣкъ разбира дълбокия смисълъ на тия отношения, ще каже на по-красивата мома: „Ела, сестра, при насъ!
(втори вариант)
Въ този случай външната красота на нѣкоя мома или на нѣкой момъкъ не ражда Любовьта.
(втори вариант)
Затова, ако погледнете външно хората въ духовния свѣтъ, ще забѣлѣжите, че всички сѫ еднакво красиви.
(втори вариант)
И тогава, ако единъ младъ момъкъ влѣзе въ духовния свѣтъ и види нѣкоя красива мома, той никога не би казалъ: защо не мога
да
хвана тази мома алабраце?
(втори вариант)
Нѣкоя идея изглежда грозна само затова, защото не е поставена въ ума ви на това мѣсто, което Богъ й опрѣдѣлилъ.
(втори вариант)
Тамъ всички моми сѫ еднакво красиви.
(втори вариант)
Вие я виждате противорѣчива, защото е въ сѣнка.
(втори вариант)
Слѣдователно, въ духовния свѣтъ прѣстѫпление не може
да
се направи.
(втори вариант)
Поставите ли я, обаче, на нейното мѣсто, тя става красива.
(втори вариант)
Обаче, прѣстѫпление отвѫтрѣ може
да
се направи: мислено или сърдечно.
(втори вариант)
И тъй, бѫдете носители на новата култура!
(втори вариант)
Всички хора, на които съзнанието е пробудено, разбиратъ, защо живѣятъ.
(втори вариант)
Когато нѣкой човѣкъ сгрѣши въ духовния свѣтъ, пращатъ го на земята
да
изправи погрѣшката
си
.
(втори вариант)
Ако той има извѣстна идея въ духовния свѣтъ и настоява, че идеята му е права, пращатъ го на земята
да
разбере истината по въпроса, и за тази цѣль възвишенитѣ сѫщества му казватъ; „Когато идеята ти стане обективна, ти самъ ще се произнесешъ за нея“.
(втори вариант)
И наистина, този човѣкъ дохожда тукъ на земята, учи, работи, пада, става; днесъ хване една алабраце, утрѣ друга; днесъ него хванатъ алабраце, утрѣ му даватъ пѫтя, докато най-послѣ казва: „Побѣлѣ ми главата!
(втори вариант)
Дойде ли нѣкоя противоречива идея въ ума имъ, тѣ й казватъ: ела на мѣстото
си
!
(втори вариант)
Дойде сиромахътъ при тѣхъ.
(втори вариант)
Разбра вече, въ какво седи твоята идея и какъ тя ще може
да
се реализира“.
(втори вариант)
Този човѣкъ въ първо врѣме е билъ горделивъ, мислилъ е, че всичко може
да
направи, но слѣдъ като видѣлъ своя неуспѣхъ, започва
да
става ревнивъ.
(втори вариант)
Значи, гордостьта ражда ревностьта.
(втори вариант)
Ние наричаме ревностьта сиромашия на живота. Защо?
(втори вариант)
Гордостьта произвежда запичане на съзнанието, а запичането създава суша въ живота на човѣка.
(втори вариант)
Питамъ тогава: какви плодове могатъ
да
се родятъ на суха почва?
(втори вариант)
Ето защо, слѣдъ запичането се ражда сиромашията, т.
(втори вариант)
Само така може
да
се придобие вѫтрѣшното щастие.
(втори вариант)
Само така може
да
дойде Любовьта въ душитѣ на хората.
(втори вариант)
Когато се каже за нѣкой човѣкъ, че е много ревнивъ, това подразбира, че той е осиромашелъ и умствено, и духовно – всестранно е осиромашелъ.
(втори вариант)
Сега азъ развивамъ тѣзи въпроси, защото и вие може
да
ги провѣрите, а мнозина вече иматъ опитность по тѣхъ.
(втори вариант)
Гордиятъ и ревнивиятъ човѣкъ изгубватъ всичко хубаво въ живота
си
: своитѣ велики мисли, своитѣ велики чувства.
(втори вариант)
Да
любишъ, значи
да
поставишъ всички части на своето мѣсто и
да
образувашъ отъ тѣхъ цѣлото.
(втори вариант)
Той изгубва всичко онова, което го е радвало въ живота му.
(втори вариант)
Като говоря за гордостьта, азъ не разбирамъ проявената гордость, но – състоянието, което е резултатъ на гордостьта – запичането на съзнанието, когато човѣкъ прѣстава
да
мисли и
да
чувствува.
(втори вариант)
Всѣки може
да
намѣри частитѣ на цѣлото въ
себе
си
още сега, а не слѣдъ хиляди и милиони голини.
(втори вариант)
Каквото и
да
се каже на такъвъ човѣкъ, той все казва: „Азъ зная всичко това.“ – Погледни небето, вижъ какви сѫ свѣтли звѣздитѣ!
(втори вариант)
Успѣе ли човѣкъ
да
постигне това нѣщо, той е въ закона на съвършенството и става възрастенъ, на 33 години.
(втори вариант)
– Нѣма какво
да
гледамъ небето и звѣздитѣ.
(втори вариант)
Въ заключение на всичко това, питамъ: какво трѣбва
да
направи горделивиятъ, за
да
се освободи отъ своето болезнено състояние?
(втори вариант)
Азъ зная отъ какво сѫ направени звѣздитѣ, зная каква свѣтлина иматъ, зная, че сѫ населени отъ разумни сѫщества – нѣма какво повече
да
уча.
(втори вариант)
–
Да
внесе въ
себе
си
самоуважението.
(втори вариант)
Какво трѣбва
да
направи ревнивиятъ, за
да
се избави отъ своето болезнено състояние?
(втори вариант)
Сега, отъ това, което се знае за гордостьта и за ревностьта, може
да
се извлѣче слѣдниятъ законъ: докато има запичане на човѣшкото съзнание, ще има сиромашия, ще има и безплодие.
(втори вариант)
–
Да
стане прилеженъ.
(втори вариант)
Казвамъ: като живѣете въ физическия свѣтъ, като живѣете и въ духовния свѣтъ, на всички прѣдстои великата задача,
да
бѫдете носители на новитѣ идеи.
(втори вариант)
Такъвъ човѣкъ, като вижда, че съсѣдътъ му има нѣщо повече отъ него, въ сърцето му се явява ревность и веднага почва
да
критикува Господа: несправедливъ е Богъ къмъ мене!
(втори вариант)
Какъ може Той
да
се отнася тъй къмъ мене,
да
ми отнема правата,
да
не ме оцѣнява, както трѣбва?
(втори вариант)
За героя нито свѣтътъ съ своитѣ изкушения, нито страданията, нито смъртьта сѫ въ състояние
да
го смъкнатъ отъ неговото мѣсто.
(втори вариант)
Не знае ли, че азъ всичко разбирамъ, че не съмъ обикновенъ човѣкъ, като другитѣ?
(втори вариант)
Този човѣкъ, докато се разхождалъ алабраце съ красивата мома, гордѣелъ се, поглеждалъ самодоволно къмъ всички хора, като
си
казвалъ: по-красива мома отъ тази нѣма!
(втори вариант)
Като постѫпва така съ тази мома, все едно, че дава обявление прѣдъ свѣта за нейната красота.
(втори вариант)
Обаче, не минава много врѣме, той срѣща по-красива мома отъ неговата и спира погледа
си
върху нея.
(втори вариант)
И момата отъ своя страна, като срещне другъ момъкъ, по-красивъ отъ нейния, поглежда го и казва на своя момъкъ: „Ако обичашъ, пусни ме
да
вървя свободно.
(втори вариант)
Горещо ми е малко.“ Тя отдръпва рѫката
си
, подъ прѣдлогъ и двамата
да
бѫдатъ свободни.
(втори вариант)
Това показва, че тя е намислила
да
бѣга.
(втори вариант)
И той, отъ своя страна, й казва: „Искамъ малко
да
се уединя, защото се обезличихме.“ Въ това обезличаване се крие друга идея.
(втори вариант)
Казвамъ: ако вие искате разнообразие въ живота
си
отвънъ, трѣбва
да
знаете, че сте въ физическия свѣтъ.
(втори вариант)
Обаче, между всички форми на живота сѫществува извѣстна връзка.
(втори вариант)
Ако вие не можете
да
схванете тази велика идея и давате прѣдпочитане на една часть прѣдъ друга, ще внесете смутъ въ душата
си
.
(втори вариант)
Въ това отношение духовниятъ човѣкъ трѣбва
да
събере всичкитѣ тия части на едно и
да
образува отъ тѣхъ цѣлото.
(втори вариант)
4.
Планински върхове
,
ООК
, София, 5.9.1928г.,
Ако в друг някой надеждата или любовта е най-силна, той трябва
да
започне с тях – с надеждата или с любовта в
себе
си
.
вашите земни пластове са претърпели големи сътресения, вследствие на което тръбите на канализицията ви са огънати, пречупени и не могат
да
пропускат водата през тях.
Едно трябва
да
знаете: като сте дошли на земята, вие можете всичко
да
постигнете, но затова се изискват работа и условия.
Щом е така, вие можете
да
постигнете онова, което при дадени условия е възможно.
Изпотяването ще предизвика голям напор, ще изтласка пясъка навън и ще даде възможност на водата
да
тече през тръбите.
За пример, човек може и трябва
да
приложи своя ум в живота
си
,
да
съобрази къде
да
постави къщата
си
, далеч или близо до реката, далеч или близо до планината.
Не е достатъчно само
да
констатирате, че воденицата ви е спряла по нямане на вода или че градината и зеленчуците в нея са изсъхнали.
Обаче по никой начин той не може
да
намали или увеличи топлината на слънцето, за
да
се топят или
да
не се топят снеговете.
Човек трябва
да
знае причината на тия явления и
да
потърси начин
да
я премахне.
Като ученици вие трябва
да
се отличавате със своята разумност, със своя живот.
Каква полза ако човек философства върху въпроса, защо се е развалила канализацията, а не се заеме
да
я поправи?
Някои учени философстват върху въпроса, защо Господ е създал света, защо е допуснал злото и страданията в него.
Тези философи приличат на овчари, които запитват защо е създаден вълкът.
Ако вълкът не нападаше овцете им, те никога нямаше
да
задават този въпрос.
По този камертон именно и вие ще нагласявате живота
си
.
Ако вълкът живееше някъде в горите, без
да
напада стадата им, те никога нямаше
да
се интересуват от него.
Като ставате сутрин, първата ви работа е
да
се нагласите според този камертон, и ако сте сам, ще изпълните едно соло.
Нападне ли обаче стадото и вземе най-тлъстата им овца, те веднага започват
да
разискват върху въпроса, защо е създаден вълкът.
Ако сте двама в дома
си
, мъж и жена, ще изпълните един дует.
Вълкът е създаден, за
да
държи съзнанието на човека будно,
да
го застави
да
се моли,
да
мисли за Бога.
Ако сте четирима – мъж, жена, дъщеря и син, ще изпълните един квартет.
Човек най-добре мисли, когато засегнат интересите му, когато го засегнат материално.
Щом пострада веднъж, овчарят започва
да
се моли.
Всеки трябва
да
свири,
да
владее своя инструмент и добре
да
изнася своята част.
Щом му се представи случай
да
свири, той трябва
да
бъде готов
да
изпълни своя номер.
Никога обаче той не трябва
да
се извинява, че не му се свири.
Хората плащат и искат
да
слушат музика.
– Втората овца му задигат, за
да
го научат
да
се моли усърдно.
Който не свири, той нищо няма
да
получи.
Всяка разумна работа се възнаграждава.
Ето защо, като разисквате върху въпроса, защо Господ е създал вълка, ще знаете, че той е създаден, за
да
научи овчаря
да
търси Бога,
да
придобие по-голямо внимание и будност на съзнанието.
Какво ще бъде възнаграждението, това зависи от хората, които ще оценяват работата.
Вие трябва
да
знаете, че живеете между разумни, между добродетелни същества.
Като намери дупката, откъдето вълкът се е промъкнал в кошарата, веднага
да
я запуши, за
да
не идва вълкът и втори, и трети път.
Ако се окаже, че няма никаква дупка в кошарата, тогава овчарят трябва
да
провери
да
не би вълкът
да
е прескочил през оградата.
– За
да
придобие някаква добродетел, човек трябва
да
мисли,
да
чувства и
да
постъпва правилно.
Като се увери в това, нека направи по-висока ограда,
да
не може вълкът
да
я прескача.
Това подразбира човек
да
върви по пътищата, които Бог е начертал.
Овчарят трябва
да
вземе всички мерки,
да
запуши дупките в кошарата,
да
направи висока ограда,
да
запази стадото
си
от нападения на вълци.
Който се отрече от тези пътища, той създава злото в
себе
си
.
И тъй, каквото и
да
се случва в живота на човека, природата има предвид неговото възпитание.
Да
се възпитава или
да
се самовъзпитава човек, това значи
да
запуши добре дупките на своята кошара,
да
не се промъква вълкът през тях; или
да
направи оградата на кошарата по-висока,
да
не може вълкът
да
я прескача.
Доброто и злото всякога са в стълкновение помежду
си
.
Когато ученият човек мине покрай такава ограда, той разбира, че в тази околност има вълци.
Като резултат на това стълкновение, всякога може
да
стане следното: или маслото
да
се отдели от млякото, т.е.
Същевременно той разбира, че овчарят, който е оградил добре кошарата
си
, е патил от вълци.
доброто
да
възтържествува, или съдът
да
се счупи – злото
да
вземе връх над доброто.
Казват за някой човек, че се блъска много в
себе
си
.
Като види висока ограда, вълкът не може
да
прескача.
Не само вълк, но и човек може
да
прескача оградите на хората.
Доброто създава истинската култура на живота.
Те са създали хорото.
Обаче ако доброто не се приложи в живота, новата култура няма
да
дойде.
Следователно хорото не е нищо друго, освен прескачане през оградата на хората и влизане в кошарата им,
да
грабят овце.
За
да
дойде тази култура на земята, мъже и жени, всички трябва
да
мислят,
да
чувстват и
да
постъпват по новия начин.
Щом грабне една овца, човек прескача оградата и с нея заедно излиза навън.
Значи, ако нямаше вълци в света, и хората нямаше
да
знаят изкуството
да
скачат и прескачат.
Ако сърцето спре
да
работи и мозъкът спира своята деятелност.
Ако мозъкът спре
да
работи и сърцето спира.
И обратното е вярно: ако мозъкът работи добре и сърцето няма
да
престане.
То вижда последствията на нещата, но причините на явленията не знае.
Между мозъка и сърцето на човека трябва
да
съществува правилно отношение.
Казано е в Писанието: „Плът и кръв няма
да
наследят Царството Божие." Мнозина са говорили върху този стих, но не са го изяснили правилно.
”- Каквото обяснение и
да
се даде на нещата, детето винаги ще задава въпроса ,,защо".
Ето защо дали нещата са верни, или не, това зависи от разбиранията на човека.
Без плът на земята той не може
да
расте, не може
да
се развива.
Ако дадете известно обяснение на възрастния, той веднага разбира и нищо по-нататък не пита.
Възрастният знае, че когато реката се разширява повече, отколкото коритото и събира, може
да
стане наводнение.
Движението, което духът предава на плътта, е хармонично.
Стане ли наводнение, много къщи ще пострадат.
– Какво трябва
да
се прави тогава?
Ето защо стихът: „Плът и кръв няма
да
наследят Царството Божие", се отнася до неразумната плът.
– Вие трябва
да
изнесете дрехите
си
навън и
да
напуснете къщата
си
временно, докато водата се оттегли.
Щом водата се прибере в коритото
си
, и вие можете
да
се приберете в къщата
си
.
След всичко това ще дойде някой
да
пита защо трябва
да
излезе от къщата
си
.
Значи злото няма
да
наследи Царството Божие.
Разумната плът, доброто е дрехата, с която духът се облича, за
да
влезе в Царството Божие.
Ти непременно трябва
да
бягаш далеч от къщата
си
, защото
си
я поставил близо до реката.
И тъй, за
да
превърне неразумната плът в разумна, човек трябва
да
вярва в Бога.
Когато
си
я строил, тогава още трябваше
да
мислиш къде и как
да
я построиш.
Да
вярва човек, това значи
да
има интуиция,
да
предвижда нещата.
Сега не остава нищо друго, освен
да
носиш последствията на своето невежество.
Който няма интуиция, той не може
да
вярва.
Щом реката се подчинява на известни закони и човек трябва
да
спазва същите закони.
Реката казва: ,,Водата, която е в мене, има свойство
да
се разширява и стеснява.
НАГОРЕ