НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
330
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
330
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Единство на съзнанието
,
ООК
, София, 25.7.1928г.,
От човека се иска
да
бъде справедлив, а не
да
бъде любвеобилен.
Ако Бог присъства у човека, последният може
да
люби.
Вън от Бога той не може
да
прояви никаква Любов.
Ето защо, хиляди години човек трябва
да
живее в Любовта, докато се научи как
да
я проявява.
Казано е за човека, че трябва
да
възлюби Господа Бога своего.
Следователно Бог е Любов, а човек трябва
да
бъде истинолюбив и справедлив.
Човек трябва
да
се отличава от животните по своята справедливост.
Никой ученик не може
да
влезе в гимназията, ако не е свършил прогимназия.
Затова човек трябва
да
се стреми към вътрешната връзка на живота, защото само тя осмисля нещата.
Прекъсне ли се тази връзка, той всичко изгубва.
Който го е опитал и научил урока
си
, той знае вече как
да
постъпва.
Съвременните хора са дошли вече до положение правилно
да
смятат.
От тях се иска
да
пристъпят към малки опити, към малки постройки.
Чрез опити те ще проверят докъде са дошли в съзнанието
си
, т.е.
Като не познават живота на съзнанието
си
, хората се запитват съществува ли рай и ад.
Онзи, у когото съзнанието не е пробудено, и пред смъртта, и след смъртта
си
ще прекара в ада, място на големи мъчнотии и страдания.
Човек сам създава ада, сам създава и рая.
Всичко зависи от човека.
Няма ли това съзнание, той е в ада.
Щом живее с хора, които прилагат Божиите закони, той всичко може
да
направи.
Това виждаме в случая с възкресението на Лазар.
Човек, на когото съзнанието е пробудено, никога не може
да
умре.
Събуждали ли сте вие човека с непробудено съзнание?
Такъв човек и от сън даже мъчно можете
да
го събудите, а още по-мъчно
да
го възкресите.
Спи, чува, че някой го вика, но не може
да
стане, като че ли някой го държи вързан.
Щом се разтърси добре, той веднага се освобождава и става от леглото
си
.
В такова състояние човек може
да
изпадне и в будния
си
живот: иска
да
извърши волята Божия, но нещо му препятства, чувства се вързан, нищо не може
да
предприеме.
Дълго време трябва
да
се бори с това, което го свързва, за
да
се освободи и изпълни волята Божия.
Като слушат тази лекция, мнозина ще се намерят в положението на героите в приказките от „Хиляда и една нощ“.
Те не могат
да
си
представят какво вътрешно мъчение може
да
изпита човек, щом разполага с всичко: с къща, с пари, със знания, със сила.
Който влиза в духовния свят, той трябва
да
има будно съзнание.
Не е ли будно съзнанието му, той не може
да
стане гражданин на духовния свят.
Човек с обикновено съзнание може
да
мине само като екскурзиант в духовния свят.
Ще мине, ще замине и нищо няма
да
разбере.
Може ли този човек
да
каже, че е видял нещо?
2.
Правилно хранене
,
ООК
, София, 1.8.1928г.,
– Понеже престават
да
виждат нещата ясно, те слагат очила на очите
си
и през тях гледат.
Както виждате, хората сами
си
създават ред навици, в които се спъват.
Срещате един, сложил букаи на краката
си
, върви с тях и дрънка.
Но като е забравил кога и защо ги е сложил, той мисли, че без букаи на краката не може
да
се живее.
Обаче една сутрин той става от леглото
си
набързо, забравя
да
сложи букаите
си
и тръгва.
Гледа натук-натам, чуди се защо е толкова свободен, защо се чувства толкова любвеобилен, готов на всякакви жертви.
Поглежда към краката
си
, вижда, че букаите му липсват.
Веднага се сепва, разбира, че не трябва
да
се разширява много, слага букаите
си
и тръгва напред.
Върви той напред, но букаите дрънкат, спъват го, отнемат неговата свобода.
Следователно, когато човек започва
да
мисли само за
себе
си
, това не нищо друго, освен дрънкане на неговите букаи.
Снеми букаите от краката
си
и тръгни леко, свободно, подвижно, никакъв прах
да
не дигаш, никой
да
не те чува.
Ако река
да
ви препоръчам как
да
ходите, бих ви дал за пример котката, а не коня.
Котката стъпва по всички правила на модерната гимнастика.
Ако река
да
ви препоръчам
да
научите изкуството
да
намирате чиста, хубава вода, ще ви посоча за пример магарето.
И досега още човек не знае правилно
да
ходи.
Това сътресение се предава на главния мозък, а оттам и на цялата нервна система.
След всичко това хората се чудят защо са нервни.
Как трябва
да
ходи човек, каква вода и храна
да
употребява, видно е, че това са странични неща, които създават, обаче, положителна философия за живота.
Без тази философия всички хора са изложени на големи падания и ставания, на ред противоречия в живота.
Не само обикновените хора се спъват, но и великите духове се спъват в живота
си
по единствената причина, че не са спазили някой Божествен закон.
Никой човек няма право и не може
да
изменя Божествените закони.
Всичко може
да
измени човек, но Божественото – никога.
Човек не може
да
отмени нито един Божествен закон, нито едно Божествено правило, нито една Божествена мисъл.
– „Ама не е време за приложение на тази мисъл.“ – Щом е Божествена, време е
да
се приложи.
Когато човек не може
да
приложи една Божествена мисъл навреме, причината на това се крие в някаква човешка мисъл, която се е намесила в приложението на Божествената.
Когато някой казва, че не може
да
чете без очила, това се дължи на факта, че той сам
си
е внушил тази мисъл.
Бог не го е създал с очила на очите.
Чрез самовнушение в мисълта
си
той е слязъл на физическия свят, вследствие на което очният му нерв е намалил своите трептения.
(Четоха се работите върху темата: „Качествата на свободата“.) Какво разбрахте за свободата от прочетените теми?
Христос казва: „Това е живот вечен,
да
позная Тебе, Единнаго Истиннаго Бога“.
Значи първо трябва
да
се яви животът, а после – свободата.
Животът предизвиква свободата.
Докато живеем на земята, ние говорим, че не сме свободни
да
направим това или онова, защото нямаме достатъчно време.
Свободата изисква простор, пространство.
За
да
бъде свободен, човек трябва
да
има простор,
да
действа.
Човек може
да
бъде абсолютно свободен, когато наред с него, в същото направление, работят ред разумни същества, които му съдействат, но същевременно и той им съдейства.
Когато иска
да
постигне нещо, човек трябва
да
знае, че като е създавал света, Бог е мислил и за него, имал го предвид.
Рече ли
да
създава своя самостоятелна мисъл,
да
наложи волята
си
на другите хора, той ще влезе в противоречие и със
себе
си
, и с окръжаващата среда и ще изгуби свободата
си
.
Свободата е вътрешно качество на човека.
Човек може
да
е в затвор, и пак
да
е свободен; той може външно
да
е свободен, а вътрешно – ограничен.
Има затворници, които разрешават велики въпроси в затвора: въпроса за свободата, за служенето, за любовта.
Има свободни хора, които разполагат с пари, с къщи, но всеки момент се страхуват
да
не изгубят богатството
си
,
да
не изгубят живота
си
.
Външно затворникът може
да
е ограничен, но вътрешно
да
е свободен.
Богатият пък външно може
да
бъде свободен, а вътрешно – ограничен.
Каква свобода е тази, при която човек постоянно живее със страх от смъртта?
Мнозина искат
да
знаят ще се познават ли след смъртта
си
.
За
да
се познават, хората трябва
да
се събудят от сън,
да
оживеят,
да
придобият вечния живот.
Като ученици на окултна школа, вие се нуждаете от чистота.
Вие трябва непрестанно
да
се чистите.
По естество човек е чист, но трябва
да
пази своята чистота.
Детето трябва
да
пази чиста дрехата
си
, с която майка му го е облякла.
От най-ранна възраст детето трябва
да
се учи на чистота.
Следователно задачата на ученика не се заключава в това как
да
се чисти, но той трябва
да
пази чистотата
си
.
Щом има права мисъл и благородни чувства, нищо друго не му остава, освен
да
пази своята чистота.
Това изисква Божественият свят от всички хора.
Като не разбират какво се иска от тях, те
си
поставят задачи, които не им подхождат, нито могат
да
ги постигнат.
В природата съществува един закон, според който всяка храна, която човек приема, трябва
да
се смила добре.
Пазете дрехата
си
чиста, за
да
не става нужда
да
я перете.
Не се ли възприема правилно от човешкия организъм, тя създава болезнени състояния.
Когато мислите и чувствата на човека не се възприемат правилно, те създават известни болезнени прояви – съмнение, гняв, алчност и ред още недъзи, които някога са били добродетели, а впоследствие са се превърнали в отрицателни качества.
Те не знаят
да
перат, вследствие на което
си
причиняват големи пакости.
Желанието на човека
да
придобива знания, добродетели може
да
се превърне в алчност към богатство, слава, почести и вместо
да
се издигне,
да
пропадне в живота.
Дрехите трябва
да
се перат винаги с топла вода.
Като ученици, вие трябва
да
си
отговорите на въпроса: „Главата ли трябва
да
стане знатна,
да
се ползва с почести и уважение, или тялото?
Някои жени перат с топла вода, а други – ту с топла, ту със студена.
Прането с топла и със студена вода предизвиква свиване и разширяване на мускулите, което не се отразява добре върху организма.
– С главата
си
.
Никога не произвеждайте в
себе
си
два противоположни процеса в един и същ момент.
Главата дава направление в живота на човека.
Съвременните хора употребяват голяма част от времето
си
за пране, защото телата им не са чисти.
Главата може
да
създаде тялото, но тялото не може
да
създаде главата.
Цялото създава частите, но частите не могат
да
създадат цялото.
Когато пречистят телата
си
, те ще икономисват времето
си
.
И тъй, всички хора трябва
да
знаят, че те сами създават нещастието
си
.
Според законите на природата човек трябва
да
облича всеки ден чиста риза.
Значи той трябва
да
има на разположение 365 ризи.
Вие можете
да
ядете най-хубав хляб, прясно, хубаво сирене и пак
да
разстроите стомаха
си
.
Един Божествен ден може
да
включва един физически ден, а може
да
включва и 120 физически години.
– Не дъвчете добре храната
си
.
Тази дреха, именно, той трябва
да
пази абсолютно чиста.
Вие слагате храната в устата
си
и бързо я гълтате.
Тази дреха, именно, той трябва всеки ден
да
променя, т.е.
да
я преглежда и тогава
да
я слага на гърба
си
.
Най-малко 365 пъти през годината трябва
да
я преглежда,
да
я слага в ред и порядък.
Да
обличате всеки ден чиста, нова риза, това значи всеки ден
да
възприемате по една нова мисъл.
Новата мисъл внася нещо красиво в живота.
Човек трябва правилно
да
възприема своите мисли и чувства, правилно
да
ги асимилира.
Това са процеси, които се подчиняват на един и същ органически закон.
Сега, от всички млади и стари се иска взаимно почитание и уважение.
– „Не може ли без мисъл, без чувства, без страдания?
От всички се искат хармонични отношения.
“ – Може и без мисли, и без чувства, и без страдания, но в края на краищата ще се намерите в положението на Паганини, който давал концерт с три струни на цигулката
си
.
Като свършил концерта, запитали го може ли
да
свири на две струни.
Както при четенето е определено на какво разстояние трябва
да
бъде поставена книгата от очите на човек с нормално зрение, така е определено разстоянието, на което трябва
да
седи един човек от друг при нормални, правилни отношения между тях.
Човек трябва
да
владее очите
си
, езика
си
, ръцете
си
, както и всички останали удове.
Чрез разумността
си
човек може
да
владее,
да
управлява всички свои удове.
Първоначалните познания, които се дават на ученика, се заключават във владеене на езика, на очите, на ръцете, на краката.
Ученикът трябва
да
има правилни, красиви движения.
Човешката душа разполага с четири струни, чрез които може
да
изрази своите мисли, чувства и действия.
Днес нито ходенето, нито гледането, нито яденето на човека е правилно.
Докато тия струни са на нейно разположение, човек може
да
се развива.
Ученикът трябва съзнателно
да
работи върху
себе
си
,
да
преустрои своя организъм,
да
изправи в
себе
си
всичко онова, което от преди хиляди години е изкривил.
Отнемат ли тия струни от нея, той престава
да
се развива.
Преди
да
са завършили ученичеството
си
, преди
да
са решили своите задачи, те стават учители, започват
да
учат другите хора.
– Не, ученикът трябва
да
бъде учител само на
себе
си
, няма защо
да
учи другите хора.
Каква полза ще допринесете на човека, ако го научите как
да
търгува?
Ще го направите търговец и той ще търгува 20–30 години, но в края на краищата нищо няма
да
спечели.
Има смисъл
да
стане човек бакалин, но ако е решил
да
изправи грешките на миналото
си
.
Той трябва
да
съзнава, че Бог го е изпратил
да
стане честен човек.
Той има само чувствания, които не може
да
изрази,
да
прояви по някакъв начин.
В миналото той пак е бил бакалин, но е давал на клиентите
си
по 10 грама по-малко.
Като замине някой за онзи свят, близките му казват, че е отишъл там
да
прегледа сметките
си
.
Днес ще им дава по 10 грама повече, за
да
изправи грешката
си
.
– Какви сметки ще преглежда той, щом няма глава, ръце, крака?
Не само това, но той трябва
да
продава чиста, доброкачествена стока.
Не само търговецът, но всички хора – учени, философи, бащи, майки, ученици, учители, са дошли на земята
да
свършат една велика работа, с която
да
изправят грешките
си
.
Те нямат представа какво значи
да
излезе човек вечер от тялото
си
и
да
види какви отношения съществуват вън от тялото и вътре в тялото му, вън от Бога и вътре в Бога.
Сега всички трябва
да
се подложите на пълно пречистване: физическо, сърдечно и умствено.
Някой се хвали, че е добър математик, че знае
да
вади квадратни корени от числата.
Както жените коренно пречистват къщите
си
пред големи празници, така и вие трябва
да
се освободите от всичко старо.
Щом знае
да
вади квадратни корени от числата, нека извади квадратен корен от Любовта, от Добродетелта.
Със старото трябва напълно
да
ликвидирате.
Работете върху
себе
си
,
да
се справите с личния елемент у вас, който е взел надмощие над духовния.
Като работи върху
себе
си
, човек трябва
да
различава личния, индивидуалния и духовния живот,
да
познава техните отличителни черти.
И
да
ви се кажат квадратните корени на Любовта и на Добродетелта, вие няма
да
ги разберете.
Да
се върнем сега към основната мисъл.
Ако не държи главата
си
в равновесие, човек никога няма
да
разбере дълбокия смисъл на трите категории живот и
да
се ползва от тях.
Първото нещо, което се изисква от вас, е
да
бъдете строители.
Щом изгуби равновесието на своята глава, човек се излага на големи падания, ставания, пукване на главата и т.н.
Каквато работа и
да
ви дадат,
да
можете
да
я направите тъй точно, така добре, като добри зидари.
Пукне ли веднъж главата
си
, човек трябва
да
бъде много внимателен,
да
пази пълно равновесие.
Ще опънете конеца по права линия и ще започнете
да
нареждате тухлите една след друга по всички правила на строежа.
Защо понякога човек не може
да
пази равновесие?
Не е въпрос до дреболиите на живота, но всеки трябва
да
поставя нещата на мястото им.
Както градите къщите
си
, така ще строите и вашите мисли и чувства,
да
образувате от тях здрава, устойчива сграда.
Като наблюдавам хората, виждам, че едни от тях сега започват живота, а други – свършват.
Като завършите работата
си
, изпитната комисия ще дойде
да
провери какво сте направили.
Едни са в началото на живота
си
, а други – на края.
Ако намери някакъв дефект в работата ви, тя ще я събори и вие отново ще поставите конеца, отново ще почнете
да
градите.
Ония, които са в началото на живота
си
, те се намират пред пълна чиния с мед и потапят първата
си
хапка.
Много от сегашните бакали са били видни философи в миналото
си
, но поради някаква съществена грешка в философията
си
са изпратени като бакали,
да
продават захар, ориз, масло, докато изправят грешката
си
.
Ония пък, които са в края на своя живот, потапят последната
си
хапка в меда.
Какво по-хубаво нещо може
да
желае човек от това,
да
му се даде възможност
да
изправи грешките
си
?
Това не значи, че животът им се свършва, но те отстъпват мястото
си
на новодошлите и започват
да
им служат.
Когато човек не е готов
да
изправи грешките
си
, той иска
да
умре,
да
се освободи от мъчнотиите на живота.
Който се е нахранил, той трябва
да
препаше престилка и
да
започне
да
слугува на другите, а не
да
се мъчи още
да
яде,
да
преяжда.
– И
да
умре, човек пак няма
да
се освободи от грешките
си
.
Пазете се от преяждане.
То носи всички нещастия и злини в живота.
Като умре, човек пак ще иска
да
се върне живота му.
Като знае това, човек не трябва
да
преяжда нито на физическия, нито в духовния, нито в умствения свят.
Дойде ли до физическото хранене, човек трябва
да
яде точно толкова, колкото му е необходимо – ни повече, ни по-малко.
Щом се намери в това положение, човек започва
да
се моли на Бога
да
го избави от безчестието му и
да
го постави в славата Божия.
Казано е в Писанието: „Бог няма
да
остави преподобния
си
да
види изтление,
да
види безчестието
си
“.
Съвършенството подразбира вътрешен процес – съвършенство във всички постъпки.
За
да
съгради нещо устойчиво, човек се нуждае от цимент, от някаква спойка.
Каквато работа започне, човек трябва
да
я извърши в съвършенство.
Когато зидарят гради, той поставя по-малко хоросан, цимент или друга някаква спойка, която държи тухлите здраво.
Пише ли, рисува ли, свири ли, той трябва
да
бъде съвършен във всичко.
Такава спойка трябва
да
съществува между мислите и чувствата на човека.
– Какво ще придобие човек, ако може
да
пише,
да
рисува,
да
свири в съвършенство?
Няма ли никаква спойка, най-малкото изпитание е в сила
да
ги разпръсне.
Да
се задава такъв въпрос, това е все едно
да
питате какво придобива гладният, след като се е нахранил.
Такава връзка трябва
да
съществува навсякъде в живота.
Тази връзка е Божествена и към нея се стремят всички живи същества.
Тогава те започват правилно
да
мислят и
да
чувстват.
Докато е гладен, човек не може
да
мисли и чувства свободно.
Стремете се към Божествената връзка в живота
си
!
Като я придобиете, пазете я
да
не се прекъсне.
Щом се нахрани, в него става разширяване, той се освобождава и започва правилно
да
мисли,
да
чувства и
да
действа.
За
да
не се прекъсне, вие трябва
да
имате будно съзнание.
И тъй, ако човек не разбере правилно въпроса за храненето и не изпълни волята Божия, както трябва, той ще бъде всякога гладен и ще се занимава само със
себе
си
.
Опасно нещо е човек
да
се занимава само със
себе
си
.
Да
се занимава човек само със
себе
си
, това значи напълно
да
се изтощи.
– Правени са опити с хора, които са гладували по 3–4 дни и щом им се даде малко храна, те веднага възстановяват силите
си
.
Ако е вярно, че за усвояване на храната от организма са нужни 4 часа, би трябвало след толкова часа
да
се възстановят силите на човека, който е гладувал няколко дни.
Ако човек често гладува, клетките на организма му започват
да
се разрушават, вследствие на особените процеси, които се извършват в него.
Гладът отваря вратите и прозорците на организма, откъдето клетките излизат навън и казват на господаря
си
, че не могат повече
да
му служат.
Всеки човек има велики стремежи в
себе
си
, иска
да
ги постигне; той иска
да
изпълни волята Божия, както трябва.
Как може
да
постигне своите стремежи?
Ако не яде, човек нищо не може
да
постигне.
Правилно или неправилно, човек все трябва
да
яде.
Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в
себе
си
“.
Той взима яденето в неговия първичен вид, както първоначално природата го е установила.
Философите и учените започват
да
разискват какво значи
да
яде човек плътта на Христос.
– Не е важно яденето на плътта, но важно е, че трябва
да
се яде.
Аз тълкувам този стих пред учениците в следната форма: „Ако не ядете“ – ако не изпълните, ако не опазите, ако не се стремите към Бога и не търсите Неговата слава.
Който търси славата Божия, той търси своето растене.
Само при това положение той може
да
постигне своите желания.
Ако учениците не пазят честта на своя учител, те не могат
да
станат почетни хора.
Ако учителят няма Любов към учениците
си
, и той нищо не може
да
постигне.
Често учениците се натъкват на вътрешно недоволство в
себе
си
, без
да
могат
да
си
помогнат.
За
да
се справят с недоволството
си
, те трябва
да
го анализират,
да
намерят неговия произход,
да
видят съществено ли е тяхното недоволство, или не.
Може
да
се яви само едно изключение – когато гладният има развален стомах.
Каквато храна
да
му се даде, той всякога ще бъде недоволен.
Когато храната не се асимилира правилно, тя причинява ред болезнени състояния в човешкия организъм.
Същото може
да
се каже и за мислите и чувствата на човека.
Щом мислите и чувствата на човека не се асимилират правилно, те създават ред болезнени състояния в неговия умствен и сърдечен живот.
Всеки човек сам трябва
да
мисли и
да
чувства,
да
не се обляга на други хора.
заставя го вече само
да
се храни.
Детето поплаче известно време и започва само
да
се храни.
Разсъждавайте правилно и не се смущавайте, когато майката отбива детето
си
или когато учителят напуска учениците
си
.
– Ще се научи само
да
яде.
– Ще се научи
да
работи самостоятелно.
– Смъртта е неестествено явление в живота, а неестествените явления не могат
да
обясняват естествените.
Естествено явление е майката
да
е жива,
да
отгледа детето
си
.
Но понеже майката не умира, и детето няма
да
умре.
То ще започне само̀
да
се храни,
да
работи,
да
се развива, докато един ден стане годно
да
помага на майка
си
.
Сега, от всички се иска права мисъл, правилно разбиране на процеса на храненето.
Един ден ще ви поставят пред комисия,
да
ви изпита как дъвчете.
За
да
разберат на каква степен на развитие е дошъл даден човек в духовно отношение, ще го държат няколко дни гладен и след това ще му дадат прясна пита със сирене.
Като започне
да
яде, ще го наблюдават как дъвче, как премята храната в устата
си
и т.н.
Процесът на яденето представлява свещен акт, към който трябва
да
се пристъпва с нужната сериозност.
Когато се храните, вие трябва
да
отправите ума
си
към Бога,
да
благодарите,
да
почувствате Божията Любов,
да
се свържете с всички разумни същества, които са взели участие при създаване на хранителните материали.
При яденето трябва
да
присъстват поне две същества.
Ако човек започне
да
яде, той трябва
да
се обърне към Бога в
себе
си
,
да
ядат заедно.
Христос е казал: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в
себе
си
“.
Това подразбира, че вътрешна връзка с живота може
да
се създаде само когато Бог живее у човека.
Това, което сега ви говоря, са елементарни работи, които непременно трябва
да
се знаят.
“ Като започват
да
ядат, някои хора се помолят на Бога и след това казват: „Ела, Боже,
да
ядем!
Като чете някоя хубава книга, човек непременно трябва
да
задържи в ума
си
поне една светла мисъл.
За
да
възприеме и разбере тази мисъл, Божественото трябва
да
дойде в него,
да
го освети.
Ако дадена книга не се разбере в духа, в който е писана, тя завинаги остава неразтворена, не може
да
се възприеме.
Сега, като ви наблюдавам, виждам, че не сте яли, гладни сте, обеднели сте.
Любовта е непреривна сила.
Никой не може
да
попречи на човека в Любовта.
Срещате един стар човек, който се оплаква, че едно време виждал добре, а сега не вижда, зрението му е отслабнало.
Според мене зрението на човека би трябвало все повече
да
се усилва, а не
да
отслабва.
Две причини могат
да
предизвикат отслабване на очите: тревоги и неправилна мисъл.
Тревогите действат върху нервната система и по този начин нарушават вътрешната хармония в организма.
Следователно, ако човек преодолее двете спънки – тревогите и неправилната мисъл, зрението му постепенно ще се усили.
Понякога човек
си
внушава, че не вижда.
Един ден взел една книга и започнал
да
чете.
Понеже виждал ясно, приятно му било.
Както чел, сторило му се, че очилата му се изместили малко и дигнал ръката
си
да
ги настани добре.
Като пипнал носа
си
, видял, че е без очила.
Той се почудил как е възможно
да
вижда толкова добре без очила.
Продължил
да
чете по-нататък, но вече не виждал ясно.
Щом разбрал, че е без очила, той не могъл вече
да
вижда и престанал
да
чете.
– Силата на внушението.
Мнозина казват, че могат
да
служат на Бога, могат
да
обичат хората.
– Докато мислят и постъпват по този начин, те виждат ясно, служат
си
без очила.
Щом съмнението проникне в ума им, те престават вече
да
обичат, сърцето им се втвърдява и намират, че не могат
да
обичат тъй широко, тъй безогледно.
3.
Ключът на живота
,
ООК
, София, 22.8.1928г.,
Някой пита: „Защо Господ не ми даде богатство?
Какъв трябва
да
бъде ученикът на новото учение?
– Ученикът на новото учение трябва
да
има сърце чисто като кристал; ум светъл като слънцето; душа благородна, обширна като цялата вселена и дух мощен като Бога и едно с Бога!
Сам Бог за
себе
си
може
да
извади милиони и милиарди килограма вода, но въжето на вашето съзнание е толкова тънко, че ако го пуснете в кладенеца,
да
извадите с него повече от 10 килограма вода, то ще се скъса.
Като дойде някоя мъчнотия в сърцето ти, извади правилото за сърцето
си
и кажи: „Като ученик, аз трябва
да
имам сърце чисто като кристал – без никаква нечистотия“.
Тогава идва обезсърчаването и вие запитвате не може ли този въпрос
да
се разреши по друг начин.
Като дойде мъчнотия в ума ти, кажи: „Аз трябва
да
имам ум светъл като слънцето – без никаква тъмнина“.
Като дойде мъчнотия в душата ти, кажи: „Аз трябва
да
имам душа благородна, обширна като цялата вселена – без никакви дребнавости“.
И най-после, дойде ли някоя мъчнотия в духа ти, кажи: „Аз трябва
да
имам дух мощен като Бога и едно с Бога!
Изходният път се състои в следното: разумният човек взима 10 тънки въжета, омотава ги едно в друго, закачва на това дебело въже една голяма кофа, пуска я в кладенеца и изважда 100 килограма вода.
“ Следователно, като се намериш в затруднение, извади, според случая, съответното правило и го произнеси няколко пъти наред.
Тук резултатите щяха
да
бъдат еднакви с резултатите при тънкото въже, което 10 пъти слиза в кладенеца.
Щом кажеш така, злото ще дойде при тебе и ще каже: „Ти можеш
да
грешиш“.
Придобивката обаче щеше
да
бъде различна.
Кажи му: „Не, аз трябва
да
имам сърце чисто като кристал!
Докато извършвате работата
си
сами, радостта ви ще бъде по-голяма, отколкото ако се ползвате от чужда помощ.
“ Прочети правилото и го сложи в джоба
си
.
Всички въжета, които взимат участие при вадене на вода, са съзнателни и всяко иска своя дял – плод на извършената работа.
Ако злото дойде и започне
да
влияе върху ума ти и каже: „Тази работа може
да
се направи и по друг начин“.
Като изтеглите водата, ще искате
да
задържите всичко за
себе
си
, но въжетата ще се скарат помежду
си
за дял от придобивката.
– „Не, аз трябва
да
имам ум светъл като слънцето.“ След това злото ще дойде
да
изкушава душата ти.
Едното въже ще каже: „Ако аз не бях, вие нищо нямаше
да
свършите“.
Ще му кажеш: „Моята душа трябва
да
бъде необятна като Вселената“.
Второто въже ще каже: „Ако аз не бях, вие нищо нямаше
да
свършите“.
И най-после, като дойде
да
изкушава и духа ти, ще му кажеш: „Моят дух трябва
да
бъде мощен като Бога и едно с Бога“.
След всички тия опити злото ще се намери в затруднение и ще каже: „Учен е този човек, не мога
да
го изкуся“.
–
Да
, всички въжета са участвали, за
да
извадят стоте килограма вода, но нито едно от тях не е в състояние само̀
да
извади 100 килограма вода.
Чисто сърце, светъл ум, обширна, необятна душа и мощен дух – това е веригата, с която можете
да
вържете злото и
да
бъдете свободни.
Значи десетте въжета заедно, както и едното въже отделно, ще получат една и съща печалба, само че в първия случай печалбата ще се дели на 10 – на всяко въже ще се падне по 10 килограма вода.
Аз искам вие
да
бъдете абсолютно свободни, т.е.
Казвате: „Хайде,
да
се съберем няколко души заедно,
да
свършим някаква работа –
да
извадим заедно вода, или
да
работим на нивата“.
Представете
си
, че сте живели във времето, когато Христос е бил на земята и хората около Него са ви убеждавали, че Той, именно, е Христос, очакваният Месия.
Други пък ви убеждават в противното.
В душата ви се явява смут, вие търсите Христос, смущавате се.
Истинската печалба се състои в насърчаването, което взаимно
си
давате.
Всички ще бъдете радостни и весели, ще работите усърдно и ще се върнете с песни.
Ако
си
сам на работа, ще прекараш един мълчалив ден.
Само свободният човек може
да
намери Бога и
да
има едно мнение за Него.
Ето защо, когато добрите хора работят, трябва
да
се събират по няколко души заедно.
Следователно, като се срещнеме, ние трябва
да
имаме само едно мнение един за друг.
Когато някой иска сам
да
работи, аз подразбирам, че хората около този човек са лоши, пък и той сам не е добър.
Когато всички хора искат само за
себе
си
да
работят, това показва, че между тях няма сговор.
Разсъждавате ли така, ще кажете: „Този брат е отличен, защото Бог работи в него.
Често хората се критикуват, че еди-кои
си
не живеят добре, не живеят по Бога.
Щом сме носители на Божественото, ние ще имаме сърце чисто, ум светъл, душа обширна и дух мощен.
Казвам: Никой не може
да
извърши една работа по Бога, докато уповава само на
себе
си
.
Само Бог в нас може
да
направи това.
Когато работиш нещо, кажи: „Господи, помогни ми
да
свърша работата
си
тъй, както ти разбираш!
– Престанете
да
се мъчите!
– „Ама мъчно е
да
обичаме.“ – Защо се мъчите
да
обичате?
Щом Бог живее във вас, Той ще ви покаже как трябва
да
обичате.
Когато върша своята работа, аз сам не се произнасям за нея, но оставям Бог първо
да
се произнесе.
И тъй, обръщам се към всички млади и стари, към тия, които са започнали, както и към тия, които не са започнали, и казвам: Започнете
да
работите!
Ако всички философи, всички учени хора по света започнат
да
ме разубеждават в това, те няма
да
успеят.
– „Ама нищо не сме научили досега.“ –
Да
, знанието, както и добродетелта, с фуния не могат
да
се влеят в главата ви.
Оставете Божественото
да
работи във вас и като се прояви, постъпете като двамата братя: пожертвайте вашето лично благо за Божественото в
себе
си
.
Както и
да
разглеждам Неговите работи, от коя и
да
е страна, аз зная, че те са съвършени.
Само разумното, Божественото начало в човека може
да
се произнася за Божиите работи.
Мнозина питат: „Трябва ли
да
бъдем учени?
Ако искате
да
знаете какво аз мога
да
направя, не питайте нито мене, нито другите хора, но питайте Господа.
Ние не се задоволяваме с обикновеното знание, с обикновената любов, мъдрост, истина, добродетел и правда.
Ако е въпрос за знание, ние се стремим към онова знание, което Бог има; ако е въпрос за любов, за мъдрост, за истина, за правда и за добродетел, ние се стремим
да
придобием Божията Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел.
Закон е: Блажени сте, ако сами
себе
си
съдите, т.е.
Нашият идеал е към Божественото, към възвишеното, към великото, към реалното, към всичко онова, което създава сенките, без то само
да
е сянка.
Днес много хора имат известна философия, известни убеждения и за
да
угодят на света, казват: „Ние ще излезем пред света,
да
му покажем какви сме“.
Само Бог има право
да
се произнася за човешките постъпки, а разумният човек има право
да
се произнася за Божиите работи.
Павел казва: „Ние, силните, трябва
да
носим слабите“.
Когато се казва, че ще бъдем съдени, това подразбира, че за нашите постъпки, за нашия живот, за всичко, което вършим, Бог е единственият капацитет, Който има право
да
съди и
да
се произнася.
Аз подразбирам, че Бог, Който е силен, може
да
носи нашите слабости.
Всеки, в когото Бог живее, може
да
носи слабите.
На слабия казвам: Бог може
да
живее в тебе и
да
бъдеш силен.
Бог може
да
живее във всинца ви и
да
бъдете силни.
Дойде ли съмнението у вас, вие казвате: „Господ може
да
се произнесе другояче за нас“.
Следователно дайте свобода на Господа в
себе
си
– не Го ограничавайте, не Му давайте правила как трябва
да
постъпва.
Не искайте от Господа дрехи, обувки, шапки – започнете с основното – с живота.
Дрехи, обувки, шапки ще дойдат сами по
себе
си
.
Дойде ли Божественият живот във вас, всичко ще придобиете.
Едно време, в младини, как се обичахме, как живяхме помежду
си
, а днес не остана нищо от тази любов“.
Красив е този живот!
Ще ви приведа един пример за някой
си
дядо Стоян от село Голяма Могила, който често се хвалил за своето голямо юначество в младините
си
.
Той носи свобода за вашите души.
Когато станал на 90 години, той взел тоягата
си
, дошъл до един голям трап и
си
казал: „Едно време, когато бях млад, лесно прескачах и най-големите трапове.
Чакай
да
се опитам, мога ли и сега
да
прескоча този трап“.
Няма по-голямо благословение от това
да
видиш лицето на Господа радостно и весело.
Като се видял в това положение, той
си
казал: „Чудно нещо, на млади години не беше така!
Като излязъл от трапа, поогледал се наоколо,
да
види няма ли някой
да
го слуша, и
си
казал: „Каквото беше на младини, това е и на старини“.
Можа ли Той сам
да
махне камъка от своя гроб?
Силният човек не може
да
стане слаб.
Христос получи 80,000 удари от римските войници и 4 големи гвоздеи на ръцете и на краката
си
, вследствие на което беше слаб сам
да
отмахне камъка върху плочата на своя гроб.
И слабият човек не може
да
стане силен.
Ангел дойде от небето
да
махне камъка от гроба на Христос и Христос възкръсна.
Сам по
себе
си
, слабият човек е слаб.
Всички вие сте разпнати на кръста, имате гвоздеи на ръцете и на краката
си
, обаче между Христос и вас има съществена разлика: Христос умря и възкръсна, а вие сте разпнати на кръста, но още не сте умрели.
Слаб е онзи човек, в когото човешкото е силно; силен е онзи човек, в когото Божественото е силно.
Ще приведа един пример за изяснение на мисълта
си
.
Оттук можем
да
извадим заключението: Ако вашата любов е човешка, тя е слаба; ако любовта ви е Божествена, тя е силна и непреривна.
Той им разправял, че за
да
се спаси, човек трябва
да
се жертва за Бога, т.е.
да
жертва човешкото за Божественото.
Божествената любов – обратно: в началото е слаба, в края – силна.
Един от присъстващите слушатели, голям богаташ, като слушал тази проповед, казал: „И без жертви, и без голяма щедрост човек може
да
се спаси.
Само любовта на майката към детето е еднаква през всичките му възрасти – като започнете от времето, когато детето е било още в утробата на майка
си
, и свършите до неговата крайна възраст.
Как се спаси разбойникът, който беше прикован на кръста заедно с Христос?
Един 90-годишен свещеник често се обръщал към своя 60-годишен син с думите: „Моето момченце!
“ Проповедникът му отговорил: „Разбойникът на кръста беше умиращ човек, а ти
си
още жив разбойник“.
Той не виждал пред
себе
си
възрастен човек, с побелели брада и мустаци, но виждал малко момченце.
Тя нежно се обръща към своите деца с думите: „Синко, моето момченце!
“ Докато хората се заблуждават от външната форма на нещата, животът няма смисъл.
Всичката мъчнотия е докато сте на кръста.
Всеки, който остарява в живота на Любовта, върви в човешкия път; всеки, който отслабва в знанието, върви в човешкия път; всеки, който греши в живота
си
, върви в човешкия път.
И Христос, докато беше жив на кръста, викаше: „Господи, защо
си
ме оставил за присмех, за поругание на хората?
“ Но като разбра волята Божия, Той каза: „Господи,
да
бъде Твоята воля!
– Няма защо
да
се извиняваш, но кажи
си
истината: „Аз вървя в човешкия път“.
В Твоите ръце предавам духа
си
“.
Така и вие ще викате от кръста: „Боже мой, Боже мой, защо
си
ме оставил за присмех и поругание на света?
“ Господ ще каже: „Свърши се всичко“.
След това ще дойде Никодим, ще иска разрешение
да
снеме тялото ви от кръста, ще ви увие в плащеница, ще ви сложи в гроба, а отгоре ще затвори с каменна плоча и камък върху нея.
Няма човек в света, който
да
не греши.
Най-после, ще дойдат свещеници
да
запечатат гроба,
да
не би учениците ви
да
дойдат и задигнат тялото ви.
Един писател написал своя забележителен роман, но пожелал
да
го напечата безпогрешно.
Казвам: Лесно е, когато ви свалят от кръста, но всичката мъчнотия е, докато сте още живи на кръста.
Най-после, вие трябва
да
умрете!
Ако в човешкото искате
да
внесете съвършенство, вие сте на крив път.
Когато новият живот проникне във вас, старият живот ще му отстъпи мястото
си
и вие ще слезете от мистическия кръст на страданието.
След това ще слезе ангел от небето, ще отвали каменната плоча от гроба ви и вие ще влезете в свободата на новия живот – във възкресението.
Не разбирате ли нещата така, вие сте на крив път и в края на краищата нищо няма
да
постигнете.
Само така Бог ще влезе
да
живее във вас и вие ще започнете
да
работите на земята.
Всички велики, всички праведни хора са вървели в Божия път.
След възкресението Христос прекара между учениците
си
цели 40 дни, невидим за света, като продължаваше
да
проповядва.
В света има два вида хора: едни, които вървят в Божия път, безразлично дали са в някое религиозно общество или в света.
Казва се в Евангелието: „И отвори умовете им
да
разбират Писанията“.
Те са вън, безразлично дали са в някое религиозно общество или в света.
Сега вярвам, че разбрахте всичко, което говорих.
Това са думи на освобождаване.
Двата пътя трябва
да
се съединят.
Онези от вас, които са разбрали думите ми, трябва
да
образуват помежду
си
една Божествена верига на хармония и единство: единство в мисли, в чувства, в действия и стремежи във всички посоки.
Когато слабото, човешкото дойде под контрола на Божественото, то се засилва и изправя.
Ние сме за великия живот, който се проявява във всички посоки – във физическия, в духовния и в Божествения живот, като части на общия Божествен организъм.
Само Бог в нас е в сила
да
ни освободи от нашите слабости.
Бъдете носители на това единство!
И само ние сме в състояние
да
използваме Божията сила за добро.
В това се състои Божественото учение, което всеки ден трябва
да
прилагате в живота
си
.
Всеки иска
да
използва Божията сила и може
да
я използва, но трябва
да
има само едно мнение за Бога, а именно – всичко, което Бог върши в него, е добро.
Щом го приложите и опитате, тогава можете
да
разправяте на другите хора как сте намерили този път.
Каже ли, че това, което Бог върши, не е добро, всичко се свършва.
И тъй, работете тази година усилено,
да
приложите Божественото учение.
Каквото и
да
ви се случи, казвайте: „За добро е това!
Като роди детето
си
, майката започва
да
го чисти.
Всичко става според великите закони на разумната природа.
То може
да
стане в бъдеще гений, светия, велик учен, но докато порасне, майката го чисти по 2–3 пъти на ден.
Други пък се запитват кой е правилният начин на молене, къде трябва
да
се събират за молитва или за решаване на някои въпроси.
Щом Божественото във вас се усили и вземе надмощие над човешкото, вие ще станете силни и ще живеете възвишен и идеален живот.
Същият въпрос зададе една жена, самарянка, на Христос, преди две хиляди години.
Всички хора имат слабости.
Тя Му каза: „Господине, гледам, че Ти
си
пророк.
Бащите ни в тази гора се покланяха, а Ти казваш, че Ерусалим е мястото, където трябва
да
се кланяме“.
Когато душата се намери в ограничителни условия, тя започва
да
се лута натук-натам, както пчелата се блъска в затворения прозорец на някоя стая, докато се освободи.
Иде време и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отец с Дух и Истина; защото Отец таквиз иска последователите
си
.
Щом Божественото дойде във вас, то ще освободи душата ви от всички препяствия и ограничения.
Бог е Дух и които Му се кланят, с Дух и Истина трябва
да
Му се кланят“.
Всички хора се нуждаят от абсолютна, положителна вяра.
Колкото трудно и
да
изглежда това учение, кажете: „Ние можем
да
разберем и приложим Божественото учение“.
По отношение служенето на Бога ние трябва
да
бъдем идеални!
Които се кланят на Бога, те трябва
да
Му се поклонят с Дух и Истина!
При това, ако искате
да
бъдете щастливи на земята, не трябва
да
търсите щастието на пясъка, който някои слагат в шишета с чиста вода и постоянно го бълникат и промиват.
Трябва ли
да
напуснем света, за
да
служим на Бога?
И тъй, който иска
да
служи на Бога, той трябва
да
знае, че Бог живее и работи във всички хора.
Който където е, там ще разреши задачата
си
.
Мислите ли така, отношенията помежду ви ще бъдат правилни.
Мнозина казват: „Време се изисква за всичко.
Всички знаете какво са допринесли методите на миналото.
–
Да
, съгласен съм, време, еволюция трябва, но за кого?
Хората на миналото и в горите са живели, и в манастири са служили, и в църкви са се кланяли на Бога, но задачите им и до днес не са разрешени.
Сега остава
да
се приложи служенето по вътрешна свобода.
Еволюция съществува за слабия човек, но не и за силния.
Нека всеки се вслушва дълбоко в
себе
си
,
да
намери истинските начини на служене.
Силният човек еволюира, като помага на слабия, като го повдига в неговия път.
Силни са разумните, великите хора в света.
Пробуди ли се Божественото в човека, то ще бъде в състояние
да
го освободи.
Ако някой човек има едно тънко въже, с което може
да
извади само 10 килограма вода, а трябва
да
извади 1,000 килограма, какво ще направи?
Ще приведа примера за един американски апаш, когото затворили за ред кражби и престъпления.
Завързали краката и ръцете му с въжета и така го оставили
да
лежи на леглото, сигурни, че той е безопасен.
За него се изисква време, докато пусне въжето в кладенеца 100 пъти, за
да
извади 1,000 килограма вода.
Стражарът, който го наглеждал, влязъл една вечер при него със свещ и в бързината
си
забравил свещта в стаята му.
Ако въжето му е здраво, дебело, той може моментално
да
извади 1,000 килограма вода от кладенеца.
Това значи, че еволюцията е необходима за слабия, а не за силния.
“ Вдигнал краката
си
към пламъка на свещата и прегорил въжето.
Няма
да
дам никакви тълкувания по нея.
За силния човек нещата стават моментално.
След това поставил въжето на ръцете
си
към пламъка на свещта и то прегоряло.
Обаче има един основен закон, който гласи: Всяко същество използва храната, която му се дава, според степента на своето развитие.
Обърнете внимание на четвъртия стих: „И видях престоли, и насядаха на тях, и даде се тям съдба; и видях душите на закланите за свидетелството Исусово и за Словото Божие; и които не се поклониха на звяра, нито на образа му, и не приеха белега на челото и на ръката
си
, оживяха и царуваха с Христос тисящата години“.
Ако
си
научил нещо, повече няма
да
искаш
да
влизаш и
да
излизаш от кладенеца.
Ето защо, ако злото в света е вързало ръцете и краката ви с въжета, а Господ е оставил в стаята ви запалена свещ, трябва ли
да
питате какво
да
правите?
– Днес всички хора искат
да
царуват на земята.
Това показва, че ти
си
придобил известна опитност, имаш известни разбирания.
Както виждате, има разлика между техните разбирания за мястото на царуването и това, за което се говори в стиха.
Не
си
ли придобил нужната опитност, нямаш ли необходимите разбирания за живота, ти ще влизаш и ще излизаш от кладенеца.
Къде трябва
да
бъде това царуване: на земята, на небето или във въздуха?
За разумния човек, обаче, водата няма
да
се извлича по механически начин, чрез помпа, но тя сама ще извира на повърхността на земята във вид на извор.
Често хората, от каквото общество и
да
са, приличат на малки деца, които очакват на баща
си
да
им донесе нещо за ядене.
И тъй, за разумните хора водата сама идва при тях, няма нужда те
да
слизат при нея.
Кой е позволил на злото
да
те вързва?
Каквото е отношението им към водата, такова е отношението им към Бога.
По своя воля всеки може
да
сложи въжето на свещта,
да
го прегори и
да
се освободи.
Като посее нивата
си
, земеделецът очаква плод от нея.
Когато обичате Бога, Той е вътре във вас; когато не Го обичате, Той е извън вас: ще Го търсите наляво-надясно, нагоре-надолу, но няма
да
Го намерите.
– „През прозореца ли
да
изляза, или през вратата?
Като насади лозето
си
, лозарят очаква от него грозде.
И тогава, като Псалмопевецът, ще казвате: „Със сълзи обливам възглавницата
си
, но няма Те, Господи“.
Всички хора все очакват нещо.
Коя е причината, че не намирате Господа?
Когато се даде очакваното, хората се радват.
– Бог е във вас, не Го търсете вън от
себе
си
.
Когато представлението излезе сполучливо, всички казват, че ролите са изнесени добре.
Когато нивата даде добър плод, казват: „Добре роди тази нива“.
Правилно е
да
разбирате нещата така, както Бог ги е създал.
Всеки сам трябва
да
извоюва свободата на своята душа.
Когато лозето даде изобилно плод, казват: „Добро е гроздето“.
Наблюдавайте
себе
си
и ще видите, че както вашето съзнание всеки ден се разширява, така и нещата за вас всеки ден придобиват нов израз.
В придобиване на свободата
си
човек се превъзпитава, израства, придобива великия морал на живота, при който злото не е в сила
да
свързва ръцете и краката му с въжета.
Сега, не мислете, че даден човек е в състояние
да
изгаси малкото, микроскопическо светило, което грее във вашата душа и във вашия дух.
Само по този начин новият живот ще влезе в света и ще можете
да
реализирате всичко, което душата и духът ви желаят.
Другата страна на живота се изразява в това, че понякога бащата нищо не донася в къщи, нивата нищо не ражда, лозето не дава плод, играта на сцената не излиза тъй, както се очаква и т.н.
При каквито условия и
да
изпадне човек, този огън никога не изгасва.
Първото положение, когато отвсякъде се дава, това напълно отговаря на изискванията на хората и те са доволни.
Даже и крадецът се радва, когато успее
да
открадне това, което иска.
Момите от някои села кладят на седенките
си
огън от пъздер (останки от конопени стъбла, при обработване на влакното), който се издига високо, но след десетина минути изгасва.
– Когато Бог дойде
да
живее във вас.
Не може ли
да
открадне това, което иска, той скърби.
Знайте, че всичко онова, което като пъздера се издига високо и скоро изгасва, е човешко.
Аз ви предавам своята опитност.
Той скърби, когато не може
да
придобие това, което иска.
Ето защо, върху човешкото не трябва
да
полагате своята вяра.
По същия начин и аз придобих свободата
си
.
Искате ли
да
бъдете крепки, уповавайте на Божественото в
себе
си
!
Помнете следното: Човек трябва
да
има само едно мнение за Бога – всичко, което Бог върши в него, е добро.
Поставете вярата
си
на Него.
И Бог има само едно мнение за човека: Всичко, каквото човек върши за Бога, е добро и правдиво.
Вие трябва
да
различавате дали радостта и скръбта ви са като тези на праведния или на грешника.
В който момент се разколебаете в Него, вие убивате силата
си
.
Това са две различни положения, върху които трябва
да
мислите.
В който момент повярвате на Божественото в
себе
си
, вие ставате силни.
Този е пътят за добиване на вътрешна, духовна свобода и за реализиране на всички блага в света.
Когато някой каже, че се радва, той трябва
да
се запита дали радостта му е като тази на праведния, или като тази на грешника.
Прекъсвате ли връзката
си
с Божията мисъл, вие влизате в човешкото, в закона на еволюцията.
Ако скърби, пак трябва
да
се запита дали скръбта му е като тази на праведния, или като тази на грешника.
Ако не днес, утре, или кога и
да
е, но само по този път ще придобиете свободата
си
.
Към когото и
да
се обърнете, ако той знае Истината, ще ви каже същото нещо.
Вие не трябва
да
имате илюзиите на онези българи-шопи, които ходили някога
да
превземат Цариград със своите голи овчарски сопи.
Щом сте силни, вие влизате в проявите на Божествения свят, в закона на вселяването; щом сте слаби, влизате в закона на въплътяването – слизане в материята.
Може ли град като Цариград
да
се превзема със сопи?
Някой казва, че признава само еволюцията, че само чрез еволюция могат
да
се постигнат човешките идеали.
Отец ми живее в мене и аз живея в Отца
си
.
– Така е, но еволюцията е за слабите хора, а не за силните.
Ако вашите вярвания, ако вашите убеждения, ако вашите молитви и сълзи приличат на тия овчарски сопи, по-силните от вас ще ви ги вземат, ще ги натрупат на куп, а вие ще се върнете назад, без
да
свършите някаква работа.
Божественото трябва
да
вземе надмощие над човешкото.
Сега искам и вие
да
бъдете свободни, защото само тогава ще проявите и разработите вашите дарби и способности.
Когато човек отива
да
превзема нещо, той трябва
да
бъде добре въоръжен.
Не смесвайте тия два свята, а се заемете
да
очистите съзнанието
си
от всички странични неща, всеки даден момент
да
различавате в кой свят живеете.
Тогава и Любовта, и Мъдростта, и Истината, и Правдата, и Добродетелта, които проявявате, ще бъдат на мястото
си
.
Коя е най-важната мисъл от всичко, което чухте?
Ако светските хора, за
да
постигнат дадена цел, се въоръжават с добри и силни оръжия, тогава какви трябва
да
бъдат оръжията на един праведен, на един духовен човек?
Според мене най-важна мисъл за всеки един е тази, която той добре е разбрал и може
да
приложи в живота
си
.
Ще приведа едно сравнение, за
да
видите на какво трябва
да
уповавате в живота
си
.
Тази мисъл представлява за него единия килограм жито, който той може
да
приготви на хляб и
да
яде.
Живеете ли така, каквито страдания и
да
ви дойдат, в ума ви ще изпъкне мисълта, че Бог е с вас и вие сте с Него.
Заек застава пред вас с два револвера и казва: „Докато съм с вас, косъм няма
да
падне от главата ви.
А всичко онова, което не е разбрал, това са хилядата килограма жито в хамбара.
Какво трябва
да
правим за постигане на свободата
си
?
“ След заека идва мечка, също така въоръжена, и казва: „Докато съм с вас, никой не може
да
ви докосне.
Който разбере числата от 1 до 10, той ще разбере всички правила и манипулации в математиката; който не е разбрал първите числа, той не може
да
манипулира и с останалите.
Да
се молим ли?
Трябва ли човек
да
се моли за свободата
си
?
“ Питам: На кого трябва
да
уповавате – на заека, или на мечката?
Ще кажете, че трябва
да
уповавате на мечката.
Ако при това служене дойдат страдания и изпитания, човек се усмихва само и казва: „Такава е волята Божия.
Всичко е за добро“.
– Трябва ли
да
пеем?
Като дойде сиромашията при него, той я запитва: „Кой те изпрати при мене?
Уповавате ли на мечката, като се намери пред опасност, като види по-голяма мечка от
себе
си
, тя пак няма
да
бяга.
“ – „Господ.“ – „Тогава аз ще ти кажа защо
си
сиромахкиня.
– Когато свърши работата
си
.
Ти
си
сиромахкиня, защото не слушаш Господа.“ Като дойде невежеството при него, той го запитва: „Кой те изпрати при мене?
“ – „Господ.“ – „Ти
си
невежество, понеже не слушаш Господа, не искаш
да
учиш.“ След невежеството идва болестта.
Ако мислите, че един заек или една мечка могат
да
ви защитят в живота, това значи
да
се самозаблуждавате.
Заекът и мечката са символи, които изразяват външни прояви на човешкия живот.
“ – „Господ.“ – „Ти
си
болест, понеже не обичаш здравето, изключваш го от
себе
си
.
Вие трябва
да
преведете тези символи в живота
си
.
Ако искаш
да
те обичат, здраве носѝ.
Да
уповава човек на заека, значи
да
уповава на удоволствията в живота.
Хайде, върви
си
сега, на добър час, нямам свободно време
да
се занимавам с тебе.“ Най-после, и грехът дохожда при него.
И като свършите работата
си
, пак ще пеете.
И в такъв случай, както заекът бяга от най-малката опасност, така и човекът на удоволствията пада духом и от най-малките страдания и изпитания.
Най-лесното положение е, когато човек иска
да
се удоволства, всичко в живота
да
му е угодно.
“ – „Господ.“ – „Иди
да
служиш на Господа,
да
изпълняваш Неговата воля.
Ако в някой горещ летен ден ви накарам
да
отидете на Витоша за някаква работа, можете ли
да
пеете?
Като се качвате нагоре, можете
да
пеете в душата
си
само, но като се качите на Витоша и свършите определената работа, можете свободно
да
пеете.
Направи това, което не
си
направил досега!
Обаче нито животът на удоволствията, нито животът на черния труд са в състояние
да
спасят света.
“ – „Ама аз имам слабост, пия.“ – „Нищо, пий от най-чистата вода.“ По този начин, именно, човекът на беззаветната вяра се справя с всички отрицателни положения в живота
си
.
Който се удоволства, стомахът
си
разваля; който прекалено работи, ръцете
си
разваля.
Този е правият начин на действие, чрез който всеки може
да
добие своята свобода.
Какъв смисъл има в това, човек
да
развали стомаха или ръцете
си
?
Всеки, който иска
да
придобие свободата
си
, нека приложи този начин.
– Не, колкото и
да
е малък в сравнение с целокупния живот, човешкият живот има смисъл, но не смисълът на цялото.
Той е един от най-красивите дни в живота на вечността.
Днес всички хора се нуждаят от истинско схващане, от истинско разбиране на живота, който Бог им е дал.
Към какво трябва
да
се стреми човек?
Само Божественото в човека разрешава живота във всички негови фази.
Аз искам сега всички вие
да
сте на работа, понеже сте в деня на работата.
Яденето и пиенето не са цел в живота; домът не е цел в живота; синовете и дъщерите не са цел в живота; богатството не е цел в живота.
Няма по-хубаво, по-красиво нещо от това
да
живее човек в Бога!
Не отлагайте работата
си
за вечерта.
Само тогава той може
да
разбере какво нещо е Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата, Добродетелта, милосърдието, кротостта, въздържанието и т.н.
Ако при сегашните условия искате
да
разрешите една от великите задачи на своя живот, преди всичко трябва
да
знаете какъв е смисълът на целокупния живот.
Някои казват, че не може
да
се живее без ядене и пиене.
Всички същества, които живеят при Бога и с Него, се усмихват.
В една от пустините имало езеро, водата на което била чиста като кристал – всичко се оглеждало в нея.
Яденето и пиенето са условия само за поддържане на живота, а условията са вън от нас, за тях няма какво
да
говорим.
Вечер, през големите горещини, всички животни – мечки, тигри, лъвове, зайци, змии – отивали
да
пият вода, но никое от тях не причинявало пакост на другите.
Разсъждавайте върху тази мисъл, докато ви стане ясна.
– Всяко животно се навеждало
да
пие вода и след като се напивало, доволно
си
отивало на своето място.
Само когато човек работи за Бога той може
да
види Божието Лице и душата му
да
се зарадва.
Представете
си
, че един човек има хиляда килограма жито в хамбара
си
и ги държи заключени.
Голямата жажда изцяло обхващала ума на всички животни и никое от тях не мислило
да
пакости на другите.
Ще кажете: „Добре щеше
да
бъде, ако днес присъстваха всички братя и сестри от провинцията!
Той не ги продава, нито ги смила на брашно, а сам пости, гладува, като казва: „Житото трябва за черни дни.
Тигри, вълци, мечки, зайци, змии – всички заедно пиели вода.
“ – Всички са тук.
Нека седи в хамбара, няма
да
го ям“.
Казвам: Има едно място, където всички хора могат
да
се разбират.
Друг човек има само един килограм жито в хамбара
си
, но го изважда навън, смила го на воденицата, прави
си
от него хляб, опича го, хапва
си
и казва: „Ще ям, каквото Господ ми е дал“.
В кого от двамата е силата – в онзи, който има едно кило жито и го употребява, или в онзи, който има хиляда кила жито и ги затваря в хамбара
си
?
Ето защо, ако тука бяха дошли 1,000 души, всъщност те щяха
да
бъдат 3,000 мощни юнаци: 1,000 души на физическия свят, 1,000 – в ангелския свят и 1,000 – в Божествения свят.
Идете всички при това езеро!
Силата не е във вас, които сте на физическия свят, но в тия 3,000 души, събрани заедно.
Мнозина искат
да
станат учени, свети хора без
да
работят.
То е Божествената Любов, при която човешките души трябва
да
отидат
да
се напият.
Това е човек, който има хиляда килограма жито в хамбара
си
и пости.
Силата на човека седи в това, което той придобива всеки даден момент, както и в това, което се крие в неговото съзнание.
Душа, която не е жадна, не може
да
го намери.
Сега, помнете следното: Когато Бог започне
да
работи в съзнанието ви, това е начало на нещата.
Всички на работа!
Отгоре следят кой се готви за работа и кой е започнал работата
си
.
Религиозните казват, че Бог може всичко
да
направи.
– Вярно е, че Бог може всичко
да
направи за вас, но това зависи от възможностите, които са вложени в душата, в ума и в сърцето ви.
Представете
си
, че вие се намирате пред един кладенец и държите в ръката
си
кофа, вързана с тънко въже, с което можете
да
извадите едва 10 килограма вода.
Аз съм силен човек и със своето въже мога
да
извадя не 10, а 100 килограма вода, и ви наблюдавам какво правите.
Вие пускате вашата кофа с тънкото въже и изваждате само 10 килограма вода.
Ако е съзнателно, живо същество, въжето ще остане недоволно от това количество вода и ще каже: „Не мога ли
да
извадя 100 килограма вода?
– Вие взимате друга кофа, която може
да
събере 100 килограма вода, закачвате я на вашето тънко въже и я пускате в кладенеца.
Започнете
да
работите и за стария живот не мислете.
Вие се чудите защо става това и казвате: „Господ не може ли
да
ми помогне
да
извадя с това въже 100 килограма вода?
“ – С това въже не можеш
да
извадиш 100 килограма вода; с него можеш
да
извадиш само 10 килограма.
Ако мислите, че с това въже можете
да
извадите 100 килограма вода, това показва, че вие имате погрешно заключение за нещата.
Ако сте разумни и живеете съобразно законите на разумната природа, вие можете
да
измените вашата съдба.
Във всяка отделна част, във всеки отделен човек Бог е дотолкова силен, доколкото човек може
да
Го приеме,
да
Го разбере и прояви.
Умният човек прави нещата красиви, а глупавият – хубавите работи разваля.
Следователно, за
да
извърши работа, по-тежка от своите сили и възможности, човек се нуждае от време.
Всичко зависи от човека.
Той трябва
да
пусне кофата 10 пъти в кладенеца, за
да
извади 100 килограма вода.
Ако Бог живее в нас, ние ще бъдем силни и всичко можем
да
направим.
Ако иска
да
свърши тази работа изведнъж,
да
съкрати времето
си
, той трябва
да
търси друг изходен път; иначе въжето ще се скъса.
Не тръбете пред хората, че Бог живее във вас, но покажете на опит силата
си
.
Хората правят грешки в живота
си
, понеже бързат – искат
да
съкратят времето.
Ако Бог живее в тебе, ти ще можеш веднага
да
разрешиш и най-сложните задачи.
4.
Дейност и почивка / Лѣность и прилежание
,
МОК
, София, 24.8.1928г.,
Ленивият, слабият не правят усилия за развитието
си
и казват, че еволюцията, като естествен процес на развитието, ще повдигне и тях.
Как е възможно, Бог, създателят на света, Който е осмислил всичко,
да
е създал безсмислен живот?
Ленивият не обича
да
се движи,
да
мени мястото
си
, затова търси удобства в живота
си
и очаква всичко на слуги.
Това е философията на ленивия човек, от която трябва
да
се пазите.
Той е обиколен със звънци и постоянно дрънка, вика този или онзи слуга,
да
му услужва.
Който се стреми към нов живот и нови разбирания, трябва
да
бъде благоугоден на Бога.
Това значи,
да
бъде човек способен.
Ленивият обича
да
мечтае,
да
се пренася в области, каквито приказките рисуват.
Прилежният ученик е способен, а способният – даровит.
Даровитият ученик е любим на учителя
си
и на Бога.
Бог се занимава с прилежния ученик, а ленивия предоставя на природата, тя
да
се занимава с него.
Който търси лесния път, постоянно пита, защо работите стават по този, а не по друг начин.
Какво прави природата с ленивия?
Една българска поговорка казва: „Накарайте ленивия на работа,
да
ви научи на ум“ Значи, ленивите хора са умни.
След това Бог минава край него и, като го види, потънал в прах, казва: Това дете жъне последствията на своята леност, но ще научи урока
си
.
– Кога ще научи урока
си
?
Ако трябва
да
плаща нещо, ленивият отлага плащането за благоприятни времена; ако трябва
да
свърши някаква работа, отлага я; ако трябва
да
се моли,
да
учи, отлага; ако е дошъл часът на умиране, пак отлага.
– Когато влезе в духовния свят и започне
да
се занимава с духовни работи.
На каквато работа и
да
го турите, все ще намери начин
да
я отложи, или ще поиска време
да
помисли,
да
приеме ли тази работа, или
да
се откаже от нея.
Ленивият не бърза, той гледа през очите на вечността; той няма висок идеал, няма определени идеи.
Защо хората не се интересуват от духовни въпроси?
– По две причини: или не са готови
да
ги възприемат, или този, който говори върху тях, не ги засяга по същество.
Ленивият се оглежда често в огледалото, страхува се
да
не се явят бръчки на лицето му; след това пипа кожата на ръцете
си
,
да
не са огрубели.
Той обича
да
има мека кожа, главно меки ръце.
Тази реалност, именно, представя вътрешна връзка между всички прояви на живота.
В това отношение, прилежният се солидаризира с дейността на разумните същества от всички светове и работи заедно с тях.
Синът на богатия човек често е ленив, не учи, защото разчита на богатството на своя баща.
Ето защо, когато поеме истинския път на живота, човек трябва
да
се пази от леността и от лъжата.
Леността е тихо течение в природата, но попадне ли в него, човек се натъква на големи противоречия и започва
да
търси щастието там, дето не може
да
го постигне.
Чрез леността човек дохожда до криво разбиране на живота, а това го отклонява от правия път на онази естествена дейност, необходима за всяка душа.
И тъй, дръжте в ума
си
двете идеи – за прилежанието и леността, стремете се към първата, а се пазете от втората.
Младите трябва
да
се пазят от леността,
да
не остареят преждевременно; старите трябва
да
прилагат прилежанието, за
да
се подмладят.
Чрез прилежание човек развива добродетелите
си
.
Прилежанието се явява като спасително средство за човека против леността.
Младият трябва
да
прилага закона на прилежанието и
да
се ползва от най-малките блага, които Бог му е дал за разрешаване на задачите в неговия живот.
– Може ли всеки човек
да
бъде прилежен?
Влезе ли в сърцето на младия, леността започва
да
го съветва
да
не обича всички хора,
да
не се отваря за любовта.
– Кого трябва
да
обича младият?
– Само
себе
си
.
Да
обичаш само
себе
си
, това значи,
да
осакатиш сърцето
си
.
Само онзи не може
да
обича други хора, освен
себе
си
, който туря пред очите
си
преграда с тясно отверстие и, от време на време, поглежда през него широкия свят.
Прилежният ученик всякога учи уроците
си
за деня; прилежният работник свършва започнатата
си
работа; прилежният богомолец прави молитвата
си
на време.
Изобщо, прилежният човек върши работите
си
на време и никога не отлага.
– Само онова, което е пред очите му, а то не дава представа за обширния свят, който Бог е създал.
При това положение, естествено е, човек
да
обича само
себе
си
.
Ако един човек виждаш през тясното отверстие, естествено е
да
обичаш само един човек.
– Покажи ми, как
да
обичам всички хора.
Богатството е родило леността, а сиромашията – прилежанието.
– Това става моментално: махам преградата пред очите му, и той веднага вижда всичко около
себе
си
.
Те поглеждат на една, на друга страна и се питат: Как може
да
мине кола по този път?
Кога се ражда леността и кога – прилежанието?
– Тогава нека дойдат хора
да
прокарат нов път.
– Ти върви по пътя, който Бог отдавна е начертал и не чакай
да
дойдат хора отвън,
да
прокарат нов път.
Днес млади и стари, учени и прости критикуват Бога, намират, че светът не е създаден, както трябва, другояче трябвало
да
се създаде.
Човешкият идеализъм роди културата; културата роди цивилизацията, а цивилизацията – диващината – регресиране, упадък на човечеството.
Докато човек прилежава в работите
си
, ще знаете, че той е намерил истинския път на живота.
– Хората започнаха
да
се избиват едни-други.
Чувате някой
да
казва, че не иска
да
учи, не иска
да
стане учен, философ, поет, музикант, не иска
да
бъде знатен човек.
Това не може
да
се нарече еволюция, но – израждане на човечеството.
Той продължава
да
убеждава
себе
си
, както и своите ближни, че човек трябва
да
живее спокойно, без тревоги,
да
знае, защо е живял.
Коя е подбудителната причина, която кара този човек
да
мисли по този начин?
Да
еволюираш, това значи,
да
вървиш в пътя на прилежанието.
С други думи казано, еволюцията включва усилията на човечеството
да
влезе в закона на прилежанието, т. е.
Само ленивият отрича знанието; само ленивият избягва страданията.
Който бяга от страданията и ги отрича, е ленив човек.
Каква е задачата на съвременното човечество?
За
да
избегне страданията, той
си
налага привидно вътрешно спокойствие, но то не произтича от онази дълбока философска мисъл, която внася в човека самообладание.
–
Да
се върне към първичния Божествен живот.
Това е новият живот, чиято философия може
да
се изрази с няколко думи:
да
живеем, както Бог живее;
да
се проявяваме, както Бог се проявява;
да
работим, както Бог работи.
Почивката е естествено състояние, при което човек променя положението
си
, с цел
да
възстанови изразходваните
си
енергии,
да
обнови организма
си
.
Да
бъдем като Бога и едно с Него!
Постигнеш ли това, всички същества ти стават близки, както са на Бога близки; всички спорове се разрешават моментално.
Леността произвежда известна разпуснатост на организма.
Ленивият не може
да
реализира своите идеи.
Нужно е
да
разберете смисъла им, за
да
намерите истината.
Каквото благородно желание
да
се яви в него, щом дойде леността, той всичко отлага и казва: Няма защо
да
бързам толкова за тази работа, не е дошло още времето й; когато дойде време за нея, тогава ще я реализирам.
За
да
изтъкнат резултатите от положителните и отрицателни качества на човека, хората са писали и продължават
да
пишат басни и поговорки с нравоучителни заключения.
Като описвам леността и прилежанието, ще дам същинските им качества, без никакво преувеличаване или намаляване.
Например, в баснята „Щурец и мравка“, щурецът символизира леността, а мравката – прилежанието и трудолюбието.
Само така думите придобиват истинското
си
съдържание и смисъл.
Ще ви дам метод, как
да
се пазите от леността.
Щурецът не е ленив, нито мравката е символ на истинско прилежание и трудолюбие.
Като минавате край нея, турете на гърба й една прашинка и
си
заминете.
Мравката е, наистина, активна, дейна, но чувството, което я заставя
да
се прояви такава, не е прилежанието, а стяженолюбието.
Тя ще се зарадва, защото всяка прашинка носи известно благословение за нея.
За
да
разберете смисъла на прашинките, трябва
да
имате будно съзнание.
Който няма такова съзнание и не разбира живота, не трябва
да
се самоосъжда.
Самоосъждането изключва условията
да
се разбере истината.
От психологическо гледище, за
да
свърши една работа, човек трябва
да
има разположението на щуреца.
Който не се самоосъжда и търси причината на своите погрешки, за
да
ги изправи, той върви в пътя на истината.
В края на краищата, той намира, че всички погрешки и неуспехи в живота се дължат на леността.
Мравките пък символизират старата култура, която е изгубила направлението
си
в живота.
Мнозина се оплакват от съдбата и се чудят, кой ги е довел до това положение,
да
се чувстват вързани и ограничени.
Като се проследи животът на мравките, виждаме причините за спиране развитието на една култура в органическия свят.
– Как
да
се развържем?
Ако търсите отрицателните, т. е.
лошите страни на дадена култура, ще ги намерите в живота на мравките.
От който момент започнете
да
работите със закона на прилежанието, вие ще се освободите от ограничителните условия на своя живот.
Между тях има ред и дисциплина, но дисциплина на насилие и жестокост.
Когато младият човек казва, че трябва
да
се работи на младини, за
да
се почива на старини, тази философия има отношение към културата на мравките.
Като започнал
да
се изкачва по планините, той се уплашил
да
не се пукне сърцето му,
да
не изгуби силите
си
и поел друга посока на движение.
Като се ръководели от принципа, че трябва
да
се работи на младини, за
да
се почива на старини, хората са създали леността.
Под понятието „почивка“ те разбират едно успокоително състояние, в което човек само
си
почива и удоволствува.
Турците, например,
си
представят рая като блаженство: пред тях стои цяла планина от пилаф, полят с масло.
Те държат наргиле в устата
си
и лъжица в ръка и, от време на време,
си
пушат и ядат пилаф.
Че времето било дъждовно и студено, че условията били неблагоприятни, че имал лоши наследствени черти от майка
си
и от баща
си
, той върви напред и работи, не търси причини за оправдание.
Много от съвременните хора
си
представят живота по същия начин и
си
казват: Нищо не желая, освен
да
има пред мене планина от пилаф, и аз
да
седя с лъжица в ръка пред нея,
да
бъркам в пилафа,
да
си
хапвам и за нищо
да
не мисля и
да
не се безпокоя.
Леността се оправдава с лоши наследствени черти, а прилежанието търси дарбите и ги разработва.
Ако питате леността, какво носи, ще ви отговори: Нося слабости и охолен живот.
Какво носи прилежанието?
Това е изопаченият живот, без мъчнотии и страдания.
– Дарби и трудолюбие.
Такъв живот съществува само в главите на онези, които търсят лесен път, но не и на разумните хора, които се справят с мъчнотиите и страданията.
Какви идеи могат
да
се родят при такава култура, при такава цивилизация или при такова разбиране на живота?
Това са интересни въпроси, но ако се говори още по тях, ще забравите другите неща.
В края на краищата, като се натъкват на мъчнотии, противоречия и едните, и другите се запитват, защо светът е създаден така.
Ако продължа още, има опасност от преяждане.
Мислите ли, че Бог, Който е създал света и мислел с векове, как и по какъв най-добър начин
да
го създаде, ще внесе толкова мъчнотии, противоречия и страдания, които
да
ви спъват?
За
да
имате импулс към работа, трябва
да
останете малко гладни.
Мислите ли, че Онзи, Който е създал цялата вселена, не е взел във внимание най-добрите методи за развитието на всички живи същества?
Мислите ли, че Той не е предвидил всички условия за и против общото развитие на живота?
Всичко това е предвидено още преди създаването и проявяването на живота.
Днешният ден
да
бъде последен на леността и пръв ден на прилежанието.
Животът, сам по
себе
си
, както е бил първоначално в съзнанието на Бога и проявен вън от Неговото съзнание, е идеален, възвишен и съвършен.
Ако човек вложи в живота
си
абсолютна вяра, че всичко, което Бог е създал, е добро и съвършено, той ще се домогне до истинския, до дълбокия смисъл на нещата, вложен в целокупния живот.
Само така човек ще разбере предназначението на привидните противоречия; само така той ще разбере, защо идат мъчнотиите и страданията в живота.
И тъй, за
да
придобие дълбоко разбиране за живота, човек трябва
да
схване всички скрити методи, чрез които леността пуща пипалата
си
и го обхваща.
Като открие методите и прийомите, с които леността
си
служи, човек може
да
й се противопоставя.
Леността е съзнателна сила, която се домогва до човека, за
да
му противодейства в развитието.
Когато силите на човека се уравновесят, т. е.
дойдат до границата на безразличието, тогава се явява леността, бездействието.
Такова състояние настъпва, когато се борят двама юнаци с равни сили.
То е сила, импулс, подтик на човешкия дух, който постоянно подтиква ту една, ту друга сила или способност в човека към дейност и го държи в постоянно, съзнателно движение, наречено „работа“.
Ето защо, прилежанието трябва
да
влиза като основен елемент във всеки акт, във всяка мисъл, във всяко чувство.
Прилежанието се отличава по това, че превъзмогва всички мъчнотии в живота, а леността отстъпва и при най-малките спънки.
За
да
не се загнезди леността в ума, в сърцето или във волята на човека и
да
се предаде като болезнено състояние на душата му, той не трябва
да
отстъпва пред никакви мъчнотии в живота
си
.
Всяка мъчнотия, колкото и
да
е малка, представя етап, през който човек трябва
да
мине и замине, без
да
се спира дълго време там.
Всяка мъчнотия е преграда, на която има поне един отвор, през който човек може
да
излезе навън.
С една дума казано, мъчнотиите са формули, подобни на тези, с които
си
служи математиката.
Ако знаеш формулите, ще решаваш правилно задачите.
Следователно, ако решавате правилно мъчнотиите
си
, ще решавате правилно и задачите на своя живот.
Като се говори за леността и прилежанието, трябва
да
слушате и
да
разбирате добре, за
да
не изпадате в противоречия.
Понякога ленивият
си
мисли, че е божество, за което всички трябва
да
работят.
Той счита
себе
си
за център на вселената и мисли, че ако работи или се мръдне от мястото
си
, редът и порядъкът в света ще се наруши, В известен случай ленивият заема положението на философ или учен, който мисли, че само той има право
да
учи хората, как
да
работят и
да
живеят.
Ако някой се осмели
да
му даде някакъв съвет, той казва: Аз свърших моята работа, свърших с ученето и с молитвата, разбрах, какво нещо е любовта.
Сега не ми остава нищо друго, освен
да
седя неподвижно на едно място, като точка във вселената, около която всички останали точки
да
се движат и
да
работят.
Този човек може
да
държи лекции на хората върху прилежанието, без той сам
да
го прилага.
Той търси охолния живот и удоволствията.
Ако някой му противоречи и не иска
да
свърши работата, която му възлага, той вади няколко звонкови монети от кесията
си
, дава му ги и казва: Искаш ли
да
станеш прилежен, направи това, което те съветвам, и не ме заставяй
да
губя спокойствието
си
.
Ако аз наруша спокойствието
си
, ти ще изгубиш живота
си
, защото ще станеш причина
да
се измени равновесието във вселената.
Изпълните ли желанието на ленивия, той казва за вас: Ето един будала, който не разбира смисъла на живота.
Ленивият обича
да
дава съвети на хората.
На еднаго казва: Иди
да
копаеш на лозето!
На друг: Иди
да
ореш на нивата!
На трети: Чети, учи,
да
не останеш сляп!
Той се движи бавно, с достойнство и съзнание за
себе
си
, като
си
дава вид, че всичко разбира.
От кога води началото
си
леността?
Като останал без работа, той пожелал
да
надхитри природата,
да
й се наложи.
Но разумната природа не обича лъжите, не обича бездействието, не обича
да
се престъпват нейните закони.
Дълго време тя мълчала и наблюдавала човека, докъде ще отиде в своето безумие.
Като видяла, че тази работа няма
да
се оправи сама, тя всеки ден туряла на гърба на човека по една прашинка.
Понеже се поддал на леността, човекът не изтърсвал сам праха от гърба
си
, но очаквал
да
дойде някой отвън,
да
го очисти.
Дълго време чакал, но никой не дошъл
да
му помогне, докато най-после на гърба му се събрал толкова прах, че започнал
да
прониква в съзнанието му.
В резултат на това, животът му започнал
да
се изопачава,
да
губи смисъла
си
.
Той се чудил на положението, в което изпаднал, и
си
казвал: Какво стана с мене, че се измених толкова?
Ден след ден той се отпущал, докато се оформил като ленив човек и се поддал на бездействието.
Много от страданията и безпокойствата на съвременните хора се дължат главно на бездействието.
Човек може
да
прояви леността във всяко отношение: в ученето, в придобиване на добродетели, в работата
си
и т. н.
След като Соломон придоби големи знания и голяма мъдрост, леността тури крачето
си
и в неговия ум, и най-после той каза: „Суета на суетите, всичко е суета.
След тази философия Соломон се предаде на ядене и пиене в живота
си
.
Той потърси причината на леността в
себе
си
, но не можа
да
я намери.
Докато прилежанието е заседнало дълбоко в човешката душа, човек върви в правия път на живота, в който всички сили и способности се развиват правилно.
Като се връща от работа, той е тих и спокоен, доволен от
себе
си
, че е свършил нещо.
Той има свой актив и пасив.
Няма по-голямо благо за човека от това,
да
стане прилежен.
Само ленивият мисли, че не може
да
постигне желанията
си
и не прави никакви усилия.
С други думи казано: леността е майка на недоволството, затова ленивият изпитва вътрешно недоволство от
себе
си
.
Изучавайте качествата на леността и на прилежанието от психологическа гледна точка, за
да
разберете външната страна на новия живот, който искате
да
придобиете.
Прилежанието показва на човека методите и законите, с които може
да
работи.
Това е вътрешно, психологическо различие между злото и доброто.
Злото има свой ефект в света, защото често произвежда избухвания, експлозии в човека.
Едно е утешително, че силата на злото не е постоянна.
Конят препуска, служи на господаря
си
, защото камшикът играе върху гърба му.
Следователно, ако човек има в
себе
си
стимул, подобен на остен или на камшик, който го заставя
да
работи и върви напред, това не е правилна дейност.
Когато искат
да
накарат ленивия
да
работи, насила ще го заставят, но това не е доброволен акт, а насилие.
Силите на ленивия са пасивни.
Той
си
казва: Кой ще се мъчи, кой ще прави усилие на мозъка
си
,
да
възприема това или онова знание?
Няма защо
да
се мъча, Бог не е създал човека за мъчение.
Като излезе вън, на слънце, ленивият погрее малко гърба
си
, после влезе в стаята, на сянка, и
си
почива.
Каже ли някой, че не иска
да
учи,
да
се моли,
да
работи, причината за това се крие в леността.
Ако те заставят насила
да
се молиш и
да
учиш, това не е истинска молитва, нито учене с любов.
Ако те заставят насила
да
правиш добро, това не е истинско добро.
Дойдете ли до някоя спънка в живота
си
, отхвърлете абсолютно леността от
себе
си
.
Тя е жива сила, която разполага с такива тънки прийоми и методи, че, ако не знаете, как
да
постъпвате с нея, ще се метне на гърба ви и ще ви накара цял живот
да
я носите.
Не е лесно
да
се освободи човек от леността.
Тя може
да
се вмъкне в ума и на най-добрия и любим ваш приятел, в когото имате доверие, и
да
ви заблуди и изкара от правия път на живота.
Представете
си
, че при вас дохожда най-добрият ви приятел, когото не сте виждали цели 20 години.
Тъкмо в това време вие трябва
да
правите молитвата
си
.
Като види, че се готвите за молитва, приятелят ви казва: Остави сега молитвата
си
,
да
се видим първо, толкова време не сме се виждали!
Ако отложите молитвата
си
и се поддадете на съвета на приятеля
си
, вие влизате в закона на леността.
Ако приятелят ви върви по закона на прилежанието, трябва и той
да
се помоли заедно с вас, а след това
да
се разговаряте.
Молитвата е свещен акт, който всеки човек трябва
да
върши на всяко време и неотложно.
Как ще направи молитвата
си
, това зависи от степента на неговото развитие.
Първо той отваря очите
си
, после вдига ръцете
си
нагоре и става.
В духовен смисъл на думата, отварянето на очите означава „пробуждане на човешката душа“.
Кой отваря очите
си
рано сутрин?
Да
се молиш, значи,
да
отвориш очите
си
,
да
гледаш красивия Божи свят и
да
вървиш напред,
да
свършиш малката работа, която ти е дадена през деня.
Не вижда ли, че имам нужда от пари, от слуги, които
да
ми помагат?
Като работи известно време, той трябва
да
почива; като почине, пак започва
да
работи.
Ако разумно и на място почива, работата му е приятна и дава добри резултати; ако не почива разумно и на време, работата му не е приятна и не дава добри плодове.
Отрицателните сили в човека помрачават съзнанието му, и той изгубва смисъла на живота
си
.
Това значи,
да
затвори човек очите
си
преждевременно.
Кога затваря човек очите
си
?
Който не спи, а затваря очите
си
, той е ленив.
Ленивият обича
да
се удоволствува, а прилежният –
да
работи.
Сега ние разглеждаме вътрешната същина на леността и на прилежанието, а не тъй, както се разбират в живота.
Да
си
почива човек, това не е състояние на леност, а състояние, в което умът взима активно участие.
Когато почива, и когато работи, човек трябва
да
знае причината, защо почива и защо работи; когато се моли и учи, също трябва
да
знае причината на това, което върши; когато мисли, той трябва
да
знае причината, която поражда неговата мисъл и след това
да
мисли право.
Ленивият може
да
се нарече цивилизован, но не и културен човек.
Обичай
себе
си
.
(втори вариант)
Кога се ражда прилежанието?
(втори вариант)
Когато лѣнивиятъ човѣкъ казва, че не може
да
обича всички хора, азъ го уподобявамъ на човѣкъ, който туря прѣдъ очитѣ
си
прѣграда съ тѣсно отверстие и отъ врѣме на врѣме поглежда прѣзъ него, като казва: не мога
да
обичамъ цѣлия свѣтъ!
(втори вариант)
Докато човѣкъ е прилеженъ въ каква и
да
е работа, това показва, че той е на истинския пѫть на живота.
(втори вариант)
Прѣзъ това тѣсно отверстие ти виждашъ само единъ човѣкъ и него можешъ
да
обичашъ.
(втори вариант)
Той казва: тогава покажи ми начинъ, какъ
да
обичамъ всички хора!
(втори вариант)
Прѣдставете
си
слѣднитѣ прости случаи въ живота.
(втори вариант)
Веднага хвърлямъ прѣградата отъ очитѣ му, и той вижда всичко наоколо
си
.
(втори вариант)
Нѣкой човѣкъ казва: азъ не искамъ
да
уча.
(втори вариант)
Или: азъ не искамъ
да
стана философъ, не искамъ
да
бѫда ученъ, поетъ, музикантъ или какъвъ и
да
е знатенъ човѣкъ.
(втори вариант)
Тѣ гледатъ, гледатъ наоколо
си
и казватъ: какъ може
да
мине кола оттукъ?
(втори вариант)
И този човѣкъ, за
да
убѣди и
себе
си
, и другитѣ, че е правъ, ще започне
да
ви цитира стихове отъ Писанието, дѣто се казва, че знанието, придобивкитѣ на човѣка сѫ тягость на духа.
(втори вариант)
Човѣкъ трѣбва
да
живѣе спокойно, тихо,
да
знае защо е живѣлъ.
(втори вариант)
Кои сѫ побудителнитѣ причини, които каратъ този човѣкъ
да
мисли и
да
постѫпва така въ живота
си
?
(втори вариант)
– Тогава нека дойдатъ хора
да
прокаратъ новъ пѫть.
(втори вариант)
Казвамъ: ти върви по пѫтя, който Богъ отдавна е начърталъ и не чакай хората
да
прокарватъ новъ пѫть.
(втори вариант)
Само лѣнивиятъ човѣкъ възстава противъ страданията.
(втори вариант)
Днесъ млади и стари, учени и прости критикуватъ Бога, философствуватъ, намиратъ, че свѣтътъ не е създаденъ, както трѣбва; по другъ начинъ трѣбвало
да
се създаде.
(втори вариант)
Всички хора, които се възмущаватъ отъ страданията, сѫ лѣниви хора.
(втори вариант)
Като имъ се заговори за страдания, сърдцето имъ трепва.
(втори вариант)
За
да
избегнатъ страданията, тѣ запазватъ вѫтрѣшно спокойствие.
(втори вариант)
Човѣшкиятъ идеализъмъ роди културата; културата роди цивилизацията; цивилизацията роди диващината – едно регресиране на човѣчеството.
(втори вариант)
Сега азъ нѣма
да
се впущамъ надълбоко,
да
ви обяснявамъ произхода на лѣностьта, но казвамъ: лѣностьта всѣкога произвежда извѣстна разслабеность, отпуснатость на организма.
(втори вариант)
И какво дойде слѣдъ всичко това?
(втори вариант)
– Хората започнаха
да
се избиватъ.
(втори вариант)
Почивката е едно естествено състояние, при което човѣкъ промѣня положението
си
, придобива загубенитѣ енергии, обновява организма
си
и слѣдъ това се усѣща бодъръ и готовъ за работа.
(втори вариант)
Това не е еволюциция, но – израждане на човѣчеството.
(втори вариант)
Азъ говоря за онзи младъ човѣкъ, който е пригърналъ извѣстна идея въ живота
си
.
(втори вариант)
Да
еволюирашъ, значи
да
вървишъ къмъ прилежанието.
(втори вариант)
Лѣнивъ ли е човѣкъ, той нищо не може
да
реализира отъ своята идея.
(втори вариант)
Еволюцията включва усилията на човѣчеството
да
влѣзе въ закона на прилежанието, т.е.
(втори вариант)
Нѣкои питатъ: каква е задачата на съврѣменното човѣчество?
(втори вариант)
Каквото благородно начинание
да
се зароди у човѣка, дойде ли лѣностьта, ще го чуете
да
казва: нѣма защо
да
бързамъ сега, ще дойде врѣме и за това.
(втори вариант)
Казвамъ: задачата на човѣчеството е
да
се върне къмъ първичния Божественъ животъ.
(втори вариант)
За
да
изтъкнатъ резултатитѣ отъ положителнитѣ и отрицателнитѣ качества на човѣка, хората на миналото сѫ написали редъ басни и пословици съ нравоучителни заключения.
(втори вариант)
Всичката философия може
да
се изрази съ думитѣ:
да
живѣемъ, както Богъ живѣе;
да
се проявяваме, както Богъ се проявява;
да
работимъ, както Богъ работи!
(втори вариант)
Напримѣръ, въ баснята „Щурецъ и мравки“, тѣ прѣдставляватъ щуреца като символъ на лѣностьта, а мравката – символъ на прилежание и трудолюбие.
(втори вариант)
Да
бѫдемъ като Бога и едно съ Бога!
(втори вариант)
Щурецътъ не е лѣнивъ, и мравката не може
да
символизира истинското прилежание и трудолюбие.
(втори вариант)
Постигнешъ ли това, всички сѫщества ти ставатъ близки, както на Бога сѫ близки; всички спорове се разрѣшаватъ моментално.
(втори вариант)
Въ тия нравоучения днесъ трѣбва
да
се направи една малка корекция.
(втори вариант)
Мравката е, наистина, активна, дѣятелна, но чувството, което я заставлява
да
се прояви такава, не е прилежанието, но стяженолюбието.
(втори вариант)
Между щуреца и заека има известно сходство: заднитѣ крака на щуреца сѫ дълги, и той обича
да
скача.
(втори вариант)
Казвамъ: отъ чисто психологическо гледище, за
да
може една работа
да
се свърши добрѣ, човѣкъ трѣбва
да
има разположението на щуреца.
(втори вариант)
Ще ви дамъ правило, какъ
да
се пазите отъ лѣностьта.
(втори вариант)
Като минете покрай нея, турете на гърба й една прашинка и
си
заминете.
(втори вариант)
Мравитѣ пъкъ символизиратъ култура, която е изгубила вече своето направление въ живота.
(втори вариант)
Казвате: какъ
да
разберемъ и приложимъ това правило?
(втори вариант)
Като се прослѣди живота на мравитѣ, може
да
се намѣрятъ причинитѣ въ органическия свѣтъ за спиране развоя на една култура.
(втори вариант)
Буквално ли трѣбва
да
се разбира?
(втори вариант)
И ако търсите, отрицателнитѣ, лошитѣ чърти на дадена култура, ще ги намѣрите въ живота на мравитѣ.
(втори вариант)
Между тѣхъ има редъ и дисциплина, но дисциплина на насилие, дисциплина на жестокость.
(втори вариант)
Който не разбира сѫщностьта на живота, не трѣбва
да
се самоосѫжда.
(втори вариант)
Който се самоосѫжда, той не разбира Истината.
(втори вариант)
Когато младиятъ човѣкъ казва, че трѣбва
да
се работи на младини, за
да
се почива на старини, това подразбира култура на мравитѣ.
(втори вариант)
Онзи човѣкъ, който не се самоосѫжда, но търси причината на своитѣ грѣшки и иска
да
ги изправи, той разбира смисъла на живота.
(втори вариант)
Съврѣменнитѣ хора, като се рѫководятъ отъ принципа
да
работятъ на младини, за
да
почиватъ на старини, сѫ създали лѣностьта.
(втори вариант)
Всички погрѣшки, всички неуспѣхи въ живота се дължатъ на лѣностьта.
(втори вариант)
Подъ почивка тѣ разбиратъ това успокоително състояние, въ което човѣкъ само
си
почива и удоволствува.
(втори вариант)
Върху този принципъ сѫ съградени и нѣкои религиозни системи.
(втори вариант)
Турцитѣ, запримѣръ,
си
прѣдставляватъ рая, като блаженство: прѣдъ тѣхъ седи: цѣла планина отъ пилафъ, полѣтъ съ масло.
(втори вариант)
Тѣ държатъ нергиле въ устата
си
и лъжица въ рѫка, и отъ врѣме на врѣме
си
пушатъ и взиматъ отъ пилафа.
(втори вариант)
Казвате: вѫжето вече е оплетено, вързанъ съмъ съ него, но какво
да
правя сега?
(втори вариант)
И много отъ съврѣменнитѣ хора
си
прѣдставляватъ живота по този начинъ и казватъ:
да
има прѣдъ мене планина отъ пилафъ и азъ
да
седя съ лъжица въ рѫка прѣдъ нея, безъ никаква мѫчнотия
да
бъркамъ въ пилафа,
да
си
хапвамъ и за нищо въ свѣта
да
не мисля – въ това седи смисъла на живота.
(втори вариант)
– За
да
се избавите отъ вашата тежка сѫдба, влѣзте въ закона на прилежанието, и веднага ще разрѣшите мѫчнотиитѣ на вашия животъ.
(втори вариант)
Тия хора търсятъ лесния животъ, безъ мѫчнотии и страдания.
(втори вариант)
Въ момента, когато започнете
да
работите съ закона на прилежанието, вие ще се освободите отъ ограничителнитѣ условия на вашия животъ.
(втори вариант)
Питамъ: каква култура, каква цивилизация или каква идея може
да
се роди при такова разбиране на живота?
(втори вариант)
Днесъ младитѣ се възпитаватъ по единъ начинъ, старитѣ – по другъ начинъ, но въ края на краищата, и еднитѣ, и другитѣ, като се натъкватъ на мѫчнотии и противорѣчия въ живота
си
, казватъ: защо е създаденъ така свѣтътъ?
(втори вариант)
Да
не постѫпите като онзи неврастеникъ, комуто лѣкарьтъ прѣпорѫчалъ по-бързо ходене.
(втори вариант)
Казвамъ: мислите ли, че Богъ, Който е създалъ свѣта и мислилъ съ вѣкове, какъ и по какъвъ най-добъръ начинъ
да
го създаде, ще внесе всички тѣзи противорѣчия, мѫчнотии и страдания, отъ които вие
да
се спъвате?
(втори вариант)
Той послушалъ съвѣтитѣ на лѣкаря и веднага започналъ
да
върви бързо.
(втори вариант)
Мислите ли, че Богъ, Който е създалъ цѣлата вселена, не е прѣгледалъ, не е взелъ въ внимание всички най-правилни начини и методи за развитието на всички сѫщества?
(втори вариант)
Обаче, като изминалъ нѣколко крачки, спрѣлъ се и
си
казалъ: „
Да
не бързамъ толкова много.
(втори вариант)
Мислите ли, че Той не е прѣдвидилъ всички условия за и противъ общото развитие на живота?
(втори вариант)
Като вървя така бързо, мога
да
изгубя силитѣ
си
, мога
да
се задуша, и сърцето ми ще спре.“ Щомъ помислилъ така, той взелъ друга посока въ живота
си
.
(втори вариант)
– Всичко това е прѣдвидено още прѣди създаването и проявяването на живота, и ако днесъ изпѫкватъ повидимому редъ противорѣчия въ живота, тѣ не сѫ Божие дѣло, но тѣ сѫ сѣнки, които сѫществуватъ въ съзнанието на недоразвититѣ още сѫщества.
(втори вариант)
Животътъ, самъ по
себе
си
, тъй както е билъ първоначално въ съзнанието на Бога, е идеаленъ, възвишенъ и съвършенъ.
(втори вариант)
И ако човѣкъ вложи въ живота
си
онази абсолютна вѣра, че всичко, което Богъ е направилъ, е добро и съвършено, той ще се домогне до истинския, до дълбокия смисълъ, който Богъ е вложилъ въ цѣлокупния животъ.
(втори вариант)
Тогава, човѣкъ ще разбере, какво е предназначението на тия привидни противорѣчия; той ще разбере още защо идватъ страданията и мѫчнотиитѣ въ живота.
(втори вариант)
Че врѣмето било студено или дъждовно, че условията били неблагоприятни, че ималъ нѣкакви спънки, наслѣдени отъ майка
си
и баща
си
– за всичко това той не търси причини за извинения, върви напрѣдъ и работи.
(втори вариант)
За
да
се достигнатъ практически тия резултати, и
да
се спаси човѣкъ, той трѣбва
да
схване всички ония най-фини приоми, чрѣзъ които лѣностьта го обхваща, за
да
спре неговото развитие.
(втори вариант)
Лѣностьта очаква на наслѣдство и се оправдава съ лоши наслѣдени чърти, а прилежанието носи дарбитѣ и ги разработва.
(втори вариант)
Лѣностьта е сила, която съзнателно се домогва до човѣка, за
да
му противрдѣйствува въ живота.
(втори вариант)
Нѣкой пита прилежанието: какво носишъ?
(втори вариант)
Когато силитѣ въ човѣка се уравнятъ, въ него се явява лѣность, бездѣйствие.
(втори вариант)
– Дарби и трудолюбие.
(втори вариант)
Прѣдставете
си
, напримѣръ, че двама юнаци, съ равни сили, излизатъ
да
се борятъ единъ срѣщу другъ.
(втори вариант)
Послѣ пита лѣностьта: ти какво носишъ?
(втори вариант)
Тѣ ще се борятъ извѣстно врѣме, но никой отъ тѣхъ нѣма
да
спечели борбата, вслѣдствие на което тя ще се прѣкрати.
(втори вариант)
При това положение не може
да
има вѣчна борба.
(втори вариант)
Тия въпроси сѫ материя, приятна за разискване, но дотукъ ще спра, за
да
не забравите другитѣ нѣща.
(втори вариант)
То е онзи импулсъ на човѣшкия духъ, който постоянно потиква ту една, ту друга сила или способность у човѣка къмъ дѣйность и го държи въ постоянно съзнателно движение, което ние наричаме „работа“.
(втори вариант)
За
да
имате импулсъ къмъ работа, трѣбва
да
останете малко гладни.
(втори вариант)
Ето защо, прилежанието трѣбва
да
влиза като основенъ елементъ въ всѣки акть, въ всѣка мисъль, въ всѣко чувство.
(втори вариант)
И тъй, прилежанието се отличава съ това, че превъзмогва всички трудности и мъчнотии въ живота, а лѣностьтьта отстѫпва и при най-малката спънка.
(втори вариант)
Слѣдователно, за
да
не може лѣностьта
да
се загнѣзди въ ума, въ сърцето или въ волята на човѣка, като болезнено вѫтрѣшно състояние на душата, той не трѣбва
да
се спира прѣдъ никакви мѫчнотии въ живота
си
, защото всѣка мѫчнотия, колкото малка и
да
е тя, прѣдставлява единъ етапъ, прѣзъ който човѣкъ трѣбва
да
мине.
(втори вариант)
Днешниятъ день
да
бѫде послѣденъ день на лѣностьта и пръвъ день на прилежанието.
(втори вариант)
Тя прѣдставлява прѣграда, на която има поне едно отверстие, прѣзъ което може
да
се влѣзе.
(втори вариант)
Ако знаеш формулитѣ ще можешъ
да
рѣшавашъ и задачитѣ.
(втори вариант)
По сѫщия начинъ, ако се справите съ една ваша мѫчнотия, вие ще можете
да
рѣшите и задачата на вашия животъ.
(втори вариант)
Мѫчнотиитѣ сѫ елементи на дадени задачи.
(втори вариант)
Сега азъ искамъ добрѣ
да
ме разбирате, добрѣ
да
ме слушате.
(втори вариант)
Понѣкога лѣнивиятъ човѣкъ
си
мисли, че е божество, за което всички трѣбва
да
работятъ.
(втори вариант)
Той се счита като центъръ на вселената и казва: азъ не трѣбва
да
се движа отъ мѣстото
си
, защото помръдна ли се, всичкиятъ редъ и порядъкъ въ свѣта ще се наруши.
(втори вариант)
Въ това отношение този човѣкъ е философъ, счита, че само той има право
да
учи хората, какъ
да
работятъ и
да
живѣятъ, а щомъ дойде въпросъ до него, той казва: азъ свършихъ своята работа въ свѣта, свършихъ и съ въпроса за учене и за молитва, свършихъ и съ въпроса за Любовьта.
(втори вариант)
Сега не ми остава нищо друго, освѣнъ
да
седя неподвижно, като точка въ вселената, около която всички други
да
се движатъ и
да
работятъ.
(втори вариант)
Който иска
да
му кажа, какво трѣбва
да
прави,
да
дойде при мене.
(втори вариант)
Такъвъ човѣкъ може
да
ви учи, какво нѣщо е прилежанието, безъ
да
го прилага самъ той.
(втори вариант)
Той търси охолния животъ и удоволствията.
(втори вариант)
Съ никого не се кара; повидимому е благъ и спокоенъ, усмихва се налѣво – надѣсно, и ако нѣкой му противорѣчи, ако не иска
да
свърши работата, която му възлага, той ще бръкне въ джоба
си
, ще извади оттамъ една или нѣколко звонкови монети и ще му каже: ако искашъ
да
станешъ прилеженъ човѣкъ, направи тази работа и не ме заставяй
да
изгубя спокойствието
си
.
(втори вариант)
Изгубя ли своето спокойствие, ти ще изгубишъ живота
си
, защото ще се наруши реда и порядъка въ цѣлата вселена.
(втори вариант)
Щомъ се изпълни желанието му, той казва: ето единъ будала човѣкъ, който не разбира смисъла на живота!
(втори вариант)
Лѣнивиятъ човѣкъ постоянно дава съвѣти на другитѣ.
(втори вариант)
На едного казва: иди
да
копаешъ на лозето!
(втори вариант)
На трети казва: иди
да
орешъ на нивата!
(втори вариант)
Лѣнивияъ човѣкъ се движи съ голѣмо достойнство и величие, дава
си
видъ, че всичко разбира.
(втори вариант)
Отъ кога води началото
си
лѣностьта?
(втори вариант)
– Още отъ първия човѣкъ, който, като останалъ безъ работа, искалъ
да
надхитри природата,
да
й се наложи.
(втори вариант)
Но разумната природа не обича лъжитѣ, не обича бездѣйствието, не обича
да
се прѣстѫпватъ нейнитѣ закони.
(втори вариант)
Дълго врѣме тя е мълчала и наблюдавала само, до кога ще се продължи тази работа.
(втори вариант)
И като видѣла, че тази работа нѣма
да
се изправи сама по
себе
си
, като минавала покрай човѣка, тя започнала всѣки день
да
туря на гърба му по една малка прашинка.
(втори вариант)
Лѣнивиятъ човѣкъ, като не обичалъ
да
се чисти, оставялъ праха на гърба
си
.
(втори вариант)
Така той очаквалъ другъ нѣкой
да
го очисти, докато най-послѣ на гърба му се събралъ толкова много прахъ, че той забѣлѣзалъ, какво животътъ му се измѣня и губи смисъла
си
.
(втори вариант)
Той не може
да
разбере, че причината за натрупването на прашинкитѣ по гърба му, това е той самъ.
(втори вариант)
Този човѣкъ затлъстява толкова много, че всичко красиво въ него се обезобразява.
(втори вариант)
Той започва
да
се чуди на всичко това и казва: какъ тъй, азъ, спокойниятъ човѣкъ
да
дойда до това положение?
(втори вариант)
Започва
да
се оглежда оттукъ–оттамъ и казва: какво е станало съ мене, че се измѣнихъ толкова много?
(втори вариант)
Слѣдователно, много отъ сегашнитѣ безпокойствия и страдания въ свѣта се дължатъ единствено на бездѣйствието.
(втори вариант)
За всѣки даденъ моментъ човѣкъ може
да
бѫде лѣнивъ въ добродѣтельта, лѣнивъ въ знанието, лѣнивъ въ истината, лѣнивъ въ мѫдростьта.
(втори вариант)
Слѣдъ като Соломонъ доби всичкото знание на свѣта, лѣностьта първа тури своето краче въ него, и той каза: „Суета на суетитѣ, всичко е суета!
(втори вариант)
Многото знание е тежесть за духа.“ Слѣдъ това Соломонъ се прѣдалъ на ядене и пиене.
(втори вариант)
Той търсилъ причинитѣ на лѣностьта въ
себе
си
, но не могълъ
да
ги намѣри.
(втори вариант)
Най-послѣ напусналъ всичко и свършилъ съ падение.
(втори вариант)
Докато прилежанието е залегнало дълбоко въ човѣка, той върви въ правия пѫть на живота, въ който всички сили и способности се развиватъ правилно.
(втори вариант)
Той има свой активъ и пасивъ.
(втори вариант)
Красиво е, когато човѣкъ успѣе
да
постигне такова състояние въ
себе
си
!
(втори вариант)
НАГОРЕ