НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
328
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
328
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Роден от Бога
,
МС
, София, 8.7.1928г.,
Като се връщали дома
си
, той й казвал: "Много ти благодаря за подсещането, но не трябваше
да
забиваш иглата така дълбоко.
Някои от младите ученици казват: какво
да
правим при тия мъчни условия на живота, като виждаме, как хората се разколебават в своите убеждения?
Достатъчно беше само
да
допреш иглата, аз щях
да
се сетя, какво искаш
да
ми кажеш." Сега и на вас казвам: носете иглите
си
, но не ги забивайте тъй дълбоко.
Допуснете, че вие носите на гърба
си
един чувал, пълен със скъпоценни камъни и цял сте в пот от тежестта на този товар.
Хората лесно разбират, какво искате
да
им кажете.
Питам: ако намерите по пътя още един такъв чувал, пълен със скъпоценности, ще го вземете ли на гърба
си
?
— Защо са охладнели в любовта
си
?
Достатъчно е
да
кажеш на мъжа
си
следните думи: "Мъжо, знаеш ли де е иглата ми?
— Не, ще оставите този чувал за друг път, той сега не може
да
ви съблазнява.
— Те не са имали силна любов.
Искам
да
шия." Символично ще
си
говорите.
Истинската, правилната любов никога не охлажда.
Мъжът ви ще разбере, че не трябва
да
преяжда.
Когато се явяват противоречията в живота ви, това показва, че вие не можете
да
се справите с положението, защо едни хора носят пълни чували на гърба
си
, а други носят празни чували.
Всеки човек, който носи на гърба
си
празен чувал, има изкушения.
Понеже ми се вкуси [услади], аз не се задоволих с малко, но изядох цял кебап.
Всички изкушения, скърби и страдания в живота произтичат от празните чували.
Човек, който носи на гърба
си
чувал, пълен със скъпоценности, е цял в пот, пъшка, страда от тежестта на чувала, но той има планове, мечти, мисли, предприема едно, друго — разчита на нещо.
Човек, който носи празен чувал на гърба
си
, обръща се натук-натам, навсякъде вижда безсмислие и пустота, и казва: празен е животът, няма смисъл в него.
Казвам: нека този, който носи празния чувал на гърба
си
, хване пътя на Севадин и отиде на морския бряг
да
пише велики мисли.
Онзи пък, който носи пълния чувал на гърба
си
, е граф Карнаци.
Не разрешавайте всички задачи изведнъж.
Нека той преписва изреченията от морския бряг и ги прилага в живота
си
.
Казвате: ние трябва
да
знаем всичко, което става на небето и под небето.
Не постъпвате ли така, всякога ще се намерите пред противоречия в живота
си
.
Обаче, не се опитвайте сами
да
разрешавате противоречията!
Това са велики задачи, достъпни само за Бога.
— Неправда той не познава.
Млади наричам тия, които сега започват работата
си
, а стари — тия, които отдавна работят.
Резки и положителни трябва
да
бъдете!
Нашата задача е
да
се радваме на живота,
да
използваме добре благата, които Бог ни е дал.
Казвате: ние можем
да
грешим — можем и
да
не грешим.
Ние трябва
да
се радваме, като гледаме, как Бог разрешава задачите.
Ако в даден случай някой човек прави добро, той не може
да
греши.
За всеки ден Бог има определена задача, която трябва
да
изпълни.
Някой ученик може
да
е постъпил в училището преди няколко години, но не учи, не работи.
Това показва, че той е още млад, не съзнава, какво трябва
да
прави.
Щом вашият ум е зает с каква и
да
е добра мисъл, злото не може
да
се вмъкне в него.
И както Той работи, така и аз работя." Така и всички ние трябва разумно
да
работим и правилно
да
разбираме живота.
Друг може
да
е постъпил само преди една година, но той учи, работи.
Следователно, в даден момент, всеки човек може
да
направи някакво зло или някакво добро — зависи от неговите мисли, чувства и настроения през това време.
Сега, аз вярвам, че родените от Бога ще започнат
да
работят.
Този ученик е стар, съзнава задълженията
си
и учи.
Както мисли, както чувства и както действа, такива ще бъдат и резултатите.
Работят ли за Бога, животът им ще се оформи, ще стане по-красив.
Каквито са причините, такива ще бъдат и действията.
Каквито са схващанията, такива ще бъдат и заключенията.
Няма по-голяма радост за майката от тази,
да
вижда, че детето й се развива правилно!
Способен ученик е този, който идва в училището с готови дарби и таланти в
себе
си
, а училището му дава само условия за тяхното развитие.
Младите ученици са дошли до едно крайно заключение и казват: какво трябва
да
правим по нататък?
Няма по-голяма радост за Бога от тази,
да
вижда, че родените от Него деца вървят по Неговите пътища и славят името Му!
Благородните чувства също така не се създават нито в училището, нито в обществото, но училището и обществото са само фактори, условия за тяхното развитие.
Казвам: най-първо трябва
да
се родите.
Следователно, човек иде отнякъде с готови заложби в
себе
си
, които той развива и разработва в живота.
Това ще приемете като аксиома.
Обаче, раждането не е еднократен, а многократен процес: постоянно ще се раждаме и възраждаме.
Действително, всеки свят, който не може
да
даде отпечатък на физическия свят, се счита нереален.
Тази теория, която наричат "закон за прераждане", подразбира същото раждане, за което се говори в Евангелието.
Малко добро е, ако аз мога
да
отворя кепенците на своите прозорци.
Обаче, има светове, които могат
да
се отпечатват на физическия свят.
Раждане, прераждане, вселяване е едно и също нещо.
Ако мога
да
отворя кепенците на прозорците
си
, всичко ще мога
да
направя.
Когато човек се преражда, той не разбира дълбокия смисъл на живота, но когато се ражда, той разбира своето Божествено произхождение.
Ако мога
да
изпея гамата, както трябва, ще мога
да
изпълня и композициите на Бетовен.
Има идеи, които могат
да
се отпечатват в нашия ум, а има идеи, които не могат
да
се отпечатват в нашия ум.
И тогава, приятно е
да
бъде човек роден.
— Това е началото на истинския, разумния живот в човека, някой казва: за
да
бъде човек роден от Бога, трябва
да
е високо учен!
Приятно е човек и
да
умре.
Не мога ли
да
изпея гамата, както трябва, нищо не мога
да
направя.
Ученикът трябва
да
започне с тази велика проблема на живота
си
—
да
бъде роден от Бога.
Приятно е
да
страда, приятно е и
да
се радва.
Вие трябва
да
започвате с елементарни работи.
Правилен ли е процесът на физическото раждане?
Ако мога
да
напиша числата от 1 до 10, както трябва, с най-голямо разбиране, аз съм велик математик.
Разбирам ли смисъла на тия числа, ще мога
да
решавам всички задачи в математиката.
За добрия човек е еднакво приятно и когато му се дава, и когато му се взима нещо.
През този период зародишът минава през 400,000 форми в утробата на майката, докато се създаде като човек.
Някои казват, че по-приятно е
да
се дава на човека, отколкото
да
му се взима.
Не може ли човек
да
напише, както трябва, числата от 1 до 10, от него нищо не може
да
стане.
Освен 400,000 форми, зародишът през тия девет месеца минава и ред други форми, за които сега няма
да
говоря.
"Роденият от Бога грях не прави." Двата примера, които ви дадох, за Карнаци и за Севадин, както и за ангела и царската дъщеря, постоянно ще държите в ума
си
, като елементи, необходими за разрешаване задачата на вашия живот.
През цялото време на бременността вие можете
да
изчислите, по колко от тия форми се падат на минута, на час, на ден.
За съвършения, за Божествения човек процесите и на взимането, и на даването са еднакви.
Който не държи в ума
си
мисълта, че роденият от Бога грях не прави, от него нищо не може
да
излезе.
Когато кажем, че някой е роден от Бога, ние подразбираме пак процеси подобни на зачеването и раждането, както това става и във физическия свят на Земята.
При това, важно е какво се дава и какво се взима.
Който не държи в ума
си
образите на Карнаци, Севадин, ангела и царската дъщеря, от него нищо не може
да
излезе.
Роденият от Бога постепенно ще минава от слава в слава, от знание в знание, от любов в любов, от правда в правда, от истина в истина и т.н.
Еднакво приятно ли ще бъде ако някой ви дава своите дългове, своите престъпления, или ако ви дава скъпоценни камъни, или своето голямо наследство?
Когато някой казва, че има широки схващания за живота, аз разбирам, че той се намира в процеса на ново зачеване и отива към новораждането, защото само в този процес има постепенно разширяване.
Сегашният живот не иска слабохарактерни хора; той не иска листа, откъснати от дърветата, които вятърът навсякъде може
да
отнася.
Ще ви приведа още един разказ, без
да
споменавам имена на лицата, за които се говори в разказа.
За съвършения човек, обаче, и мъчнотията, и благото, което му се дава, са от еднаква цена и важност, защото в тях той вижда сериозни задачи за разрешение.
Сегашният живот иска хора с определени убеждения и разбирания за Божествената Истина; той иска хора, които могат разумно
да
носят страданията.
Ще ви предам разказа в проста форма, както децата разправят приказки.
Който носи страданията разумно, като го бият, не страда.
— Това е първият контакт, чрез който човек може
да
влезе в съгласие с Първичната Причина, от която е излязъл.
Изкуство е като богат
да
носиш сиромашията, като учен
да
носиш невежеството, като праведен
да
носиш неправдата.
Тя се обърнала към Бога с гореща молба
да
продължи живота й,
да
поживее още на Земята.
Да
си
неправеден [праведен] и
да
носиш неправдата, това е тежък товар.
Бог чул нейната молба и решил
да
продължи живота й с 20 години.
В същност, водата на края става по-чиста, отколкото е била в началото.
Сега вече тя се намерила пред една дилема, която не могла
да
разреши.
Поставете този въпрос идейно в ума
си
.
Да
отиде с ангела на небето — не може, Бог продължил живота й с още 20 години.
Сега ще ви дам още един пример, с който ще
си
изясните някои от противоречията, които срещате в живота
си
.
Освен това, мъчно ще й бъде за майка й, за баща й — искало й се
да
поживее на Земята.
Например, често вие казвате, че водата тече между два бряга.
Да
остане ангелът при нея — и това не може.
Той дошъл на Земята с мисия:
да
предаде писмото на царската дъщеря и
да
се върне горе.
— Водата може
да
тече и без брегове.
Какво
да
прави?
Ако под думата "брегове" вие разбирате твърда, суха почва, питам: как можете
да
си
обясните образуването на топлото течение Голфщром в Атлантическия океан, което заема пространство около 150 км.?
Който върви по стария път, нищо не може
да
изкара, и в края на краищата казва: "Празна Мара тъпан била".
Ако знаеше съдържанието на писмото преди
да
го отвори, тя би пожелала
да
отиде с ангела заедно на небето.
Как може
да
се образува това топло течение всред водата, без
да
има брегове от твърда почва?
— Не трябва
да
се бие тъпана напразно.
Следователно, по-слабото движение на водата в морето или в океана може
да
образува брегове на по силно течение.
Ако рече
да
напусне Земята и отиде с ангела, тя ще престъпи Божия закон.
Значи, слабото течение образува бреговете на силното течение.
— Когато се удари тъпанът, всички войници тръгват на поход.
Тъй щото, оттук извличаме следния закон: силните хора са реки, които текат, а слабите хора са брегове, между които тия реки текат.
Тъпанът за войниците е важен, надалеч се чува гласът му.
Ако ангелът остане на Земята при нея, той престъпва Божия закон, не е изпълнил мисията
си
, както трябва.
В това отношение човек може
да
бъде или бряг, или река — няма друго положение.
Сега вие ще се натъкнете на едно противоречие с досегашните
си
разбирания.
Какво
да
се прави?
Ако
си
силен, река ще бъдеш и ще се движиш в морето; ако
си
слаб, бряг ще бъдеш, и много бавно ще се движиш в морето.
— Вие ще разрешите тази задача.
Казвам: човек може
да
заема две положения в живота.
Не разрешавайте сами мъчните въпроси.
Този разказ изобразява сегашния ви живот с всички противоречия, които се срещат в него.
Ще ви дам обяснение в общ смисъл на следното правило: "Не късай най-тънкия конец!
Сега животът на всинца ви е продължен с 20 години.
Ако питате, защо еди-коя
си
река постоянно завлича своите брегове, ние отговаряме: тази река завлича бреговете
си
, защото е силна в своето движение, живот има в нея.
Кажат ли за някого, че този човек завлича всичко, това показва, че той се движи силно, бързо.
Любовта дойде, донесе ви писмо от Господа, но ще
си
замине.
Ако се противопоставяте на живота, който движи света, той всичко ще завлече.
Каквото и
да
ви се случи в живота, не късайте този конец!
С нея не можете
да
отидете.
Страданията в света произтичат от факта, че тялото, сърцето или умът на човека са нечисти.
Беше време, когато можахте
да
отидете с нея, но тогава се отказахте.
И тогава, Божествените сили, като влязат в човека, срещат известно съпротивление; но понеже те се движат бързо, завличат всички тия препятствия, вследствие на което се явяват страданията.
Сега, младите ученици, нека мислят, а старите нека разгадават.
Ако човек е чист, ако неговото тяло, сърце и ум са чисти, свободни от всякакви нечистотии, върху него могат
да
падат хиляди електрически искри, без
да
го умъртвят.
Тури дрехите
си
на него, но не го късай!
Младите ученици
да
орат, а старите
да
сеят!
Електричеството ще мине и замине през него, без
да
му направи някаква пакост.
Късате ли тънкия конец и дебелото въже, ще изгубите времето
си
.
Младите
да
жънат, а старите
да
вършеят!
Ако вашето тяло, сърце и ум са чисти, страданието, както и електричеството ще мине покрай вас без
да
ви докосне.
Младите
да
копаят лозето, а старите
да
берат гроздето!
Когато в Писанието се казва, че трябва
да
бъдем чисти, това е по отношение изявленията на живота.
Дайте място и на този конец в
себе
си
!
Младите
да
готвят, а старите
да
ядат!
Вие сами трябва
да
намерите вътрешния смисъл на третия конец.
Младите
да
печелят, а старите
да
харчат!
Ако искаш
да
бъдеш здрав, тялото ти трябва
да
бъде чисто; ако искаш
да
бъдеш щастлив, сърцето ти трябва
да
бъде чисто; ако искаш
да
бъдеш поет,
да
имаш светли идеи, умът ти трябва
да
бъде чист.
Някои казват, че едни хора са надарени богато от Бога, а други са по-малко надарени.
— Първоначално всички хора са били еднакво надарени, но всички не са обработвали еднакво дарбите
си
.
Най-тънкият конец и най-дебелото въже ще бъдат в услуга на новия конец, който сега се създава.
Сега казвам на младите ученици: понеже всички вие сте призвани
да
се учите, правете съзнателни усилия — от вас зависи всичко.
Той е коментарът на всички прояви в живота.
Аз няма
да
говоря подробно върху този въпрос, но казвам: когато човек е роден, животът вече има смисъл.
Всеки, който започва с най-голямото добро, се заема с много трудна задача.
Питам: можете ли
да
определите дължината на една река, която още не е започнала
да
тече?
Третият конец, който сега се проектира, е новата светлина, която иде в света, за
да
обясни всички противоречия и страдания, които смущават човечеството.
Можете ли
да
определите светлината на слънцето, което още не е изгряло?
Тази светлина ще ви обясни, че всичко, което вие сте считали за зло, за лошо в света, е добро, смисъла на което не сте разбирали.
Както Бог преподава на хората Любовта, така и майката я преподава, на своите деца, така и учителят — на своите ученици.
Следователно, животът не може
да
има някакъв смисъл за човека, който още не е роден.
Някой пита: може ли
да
излезе нещо от мене?
Пребъдете в моята Любов, както и аз пребъдвам в Любовта на Отца
си
".
— Ако не
си
роден, нищо не може
да
излезе.
Само роденият от Бога може
да
пребъдва в Любовта.
На човешки език преведено, то представлява Духа Божий, Който отива при царската дъщеря
да
й каже, че Бог продължава живота й с още 20 години.
Добре е всяка сутрин, като ставате,
да
се запитвате, не само веднъж, но много пъти през деня, родени ли сте от Бога, или ще се раждате и прераждате.
Как може
да
излезе нещо от това, което не е родено?
Никой не може
да
говори за трудностите на целокупния живот.
Някои казват: дотегна ми вече
да
се раждам и прераждам.
Това е ваша лична погрешка, която вие сами трябва
да
разрешите.
Как може
да
излезе нещо от земя, на която нищо не
си
сял?
Казвам: тия хора още не са започнали процеса на истинското раждане.
Щом нищо не
си
сял, нищо не може
да
излезе.
Това, което в даден случай е вярно за едного, не е вярно за всички.
Щастлив е моментът, когато човек почувства онзи велик акт на своето раждане от Бога.
Когато Христос се роди, не само един, но много ангели слязоха от небето
да
известят, че Христос се роди.
Ако
си
сял жито, ще излезе жито; ако
си
сял царевица, ще излезе царевица.
В този момент Бог усилено работи върху човешката душа.
Желая на всинца ви тази опитност —
да
слезе при вас поне един ангел.
Изобщо, каквото
си
сял, това ще излезе.
Може ли някой
да
се оплаква при това положение?
Може
да
дойдат двама, трима, четирима, петима, дори и цяла дружина ангели при вас, но задръжте тази опитност за
себе
си
.
Да
разискваш върху това, какво може
да
роди една нива, на която нищо не
си
сял, това е празно философстване.
Нима камъкът, който скулпторът вае със своя чук, трябва
да
се оплаква,
да
казва, че му е дотегнало това положение?
Когато дойдат ангелите, бъдете радостни.
На вашето небе ще се яви една звезда, която ще означава, че сте се родили от Бога.
Мнозина от съвременните хора питат: как можем
да
се спасим?
Двама души могат
да
имат една и съща опитност, но все пак ще има някакви малки различия в опитността на двамата.
Обаче, ако камъкът е оставен вън, на произвола на природата, тя ще го разсипе на малки парченца, на пясък ще го направи.
Който се роди от Бога, звезда на небето ще се яви, и ангел ще слезе върху него.
— Ако не
си
роден, не можеш
да
се спасиш; ако
си
роден, можеш
да
се спасиш.
Когато Бог работи върху вас, Той все ще извае нещо; когато хората и механическата природа работят върху вас, на пясък ще станете.
Желая на всички
да
бъдете родени от Бога, с чисти сърца и умове, духовно добре облечени, за
да
бъдете приятни на Бога!
Който не е роден, той не е грешил, и няма какво
да
се спасява.
Размишлявайте всички върху тази мисъл.
Сега ще ви запитам: Бог ли трябва
да
работи върху вас, или хората?
"Роденият от Бога грях не прави." Той на всичко се радва — във всичко намира смисъл.
Ако хората работят върху вас, на пясък ще станете; ако кажете "
да
бъде волята Божия", от вас, макар и камък, хубава статуя ще се извае.
За него Бог прониква навсякъде и във всичко.
— Ако
си
роден, ще Го познаеш; ако не
си
роден, няма какво
да
Го познаваш.
Вие трябва
да
разглеждате нещата в техния оптимистичен смисъл.
Той не къса най-тънкия конец, не къса и най-дебелото въже и създава условия за новата светлина, която слиза от Бога.
Намерите ли се пред известно противоречие в живота
си
, разсъждавайте философски: роден ли съм аз, или не съм роден.
За Бога всичко е възможно.
Любовта ражда живота." Значи, същевременно Бог е животът, в който се пишат хубавите неща, но идват вълните на морския бряг и заличават написаното.
Тогава, и за човека на правата мисъл всичко е възможно.
— Ама аз трябва
да
мисля.
Вълните, това е бурният живот, който заличава всичко.
В този смисъл Христос казва: "Ако думите ми не пребъдват във вас, нямате живот в
себе
си
".
— Ако не
си
роден, нищо не можеш
да
мислиш, главата ти нищо не може
да
роди.
Ако вие, като граф Карнаци, нямате обичай
да
пишете, светът, бурното море у вас ще заличи всичко.
То значи: ако Любовта, Мъдростта и Истината не пребъдват във вас, и вие не пребъдвате в мене, нямате живот в
себе
си
.
Роден ли
си
, ще мислиш и ще чувстваш — главата ти ще ражда и сърцето ти ще ражда — всичко в теб ще ражда.
Вие трябва
да
намерите в
себе
си
този Севадин, който пише всеки ден по нещо ново на морския бряг и после го преписва в чиста тетрадка.
По-нататък Христос казва: "Ако Словото ми пребъдва във вас и вие в мене, Аз и Отец ми ще дойдем и жилище във вас ще направим." Това са дълбоки философски въпроси, които за в бъдеще ще разрешават и младите, и старите ученици.
То значи: роденият ще сее и плод ще ражда.
Прочетете шеста глава от Евангелието на Йоан, за
да
придобиете по-широки разбирания за живота.
Сега, за мене не е важно, дали ще разберете това, което ви говоря, или не.
Севадин не е богат, не е силен, не е знатен човек за света, но той разбира живота и за всеки даден случай може
да
ви помогне.
Всеки, който е роден от Бога,
да
започне
да
пише велики мисли върху морския бряг.
Красиво е
да
срещне човек някой млад ученик идеалист, с велики мисли и с широки разбирания!
У вас ще се зароди мисълта, дали сте родени или не.
Всеки човек, който не иска
да
се състезава с мъчнотиите в живота; който не иска
да
разрешава проблема на греха, на злобата, на омразата, на съмнението в
себе
си
, той е първокласен охлюв, с два рога.
Жалко е
да
срещнете някой млад ученик, който едва що влиза в училището, започва
да
мисли, как
да
се препитава, каква работа
да
започне, като свърши училището.
Това е задача, разрешението на която се отнася лично до всеки едного.
Някой може
да
запита: аз роден ли съм, или не?
Онзи човек, който не иска
да
страда, той е в положението на охлюв.
Който задава такъв въпрос, ще мяза на онзи българин Стоян, на когото откраднали магарето.
Станеш ли като охлюва, никакво страдание няма
да
имаш.
Един ден той тръгнал за града
да
продава магарето
си
, но по пътя се уморил и легнал под едно дърво
да
си
почине.
Искаш ли човек
да
станеш, ще напуснеш своя охлювообразен живот.
Всяко дете, което е родено, има кой
да
се грижи за него — майка му се грижи.
За
да
не открадне някой магарето му, той го завързал с юлара за ръката
си
и спокойно заспал.
Човешкият живот е придружен, ако не с най-великите задачи, поне с по-високи задачи от тия на охлюва.
На основание на този Божествен закон, човек трябва
да
размишлява върху нещата.
Като се събудил, Стоян видял в ръката
си
само юлара, а магарето го нямало.
Едно време живеех чист и свят живот, всички мъчнотии в живота
си
разрешавах лесно.
Той поразтъркал очите
си
,
да
види, дали не се лъже, и
си
казал: "Стоян ли съм аз, или не съм?
Какво стана сега с мене, че не мога вече лесно
да
решавам задачите
си
, не мога
да
живия такъв чист живот?
Ако съм Стоян, магарето отиде; ако не съм Стоян, спечелих един юлар." Защо Стоян се запитва, дали е той, или не е?
Казвам: едно време, като охлюв, ти разрешаваше лесно задачите
си
, но сега
си
човек.
По този път, по който сега вървите, и хиляди години
да
живеете, пак няма
да
постигнете своите идеали.
Значи, той е изгубил нещо съществено и казва: "Ако аз съм Стоян, изгубих магарето и съжалявам за него; ако пък не съм Стоян, спечелих един юлар." Той съзнава, че е изгубил нещо важно, но все пак
си
дава малка утеха и казва: "Поне един юлар спечелих".
И като човек твоите задачи сега са по-трудни, от тебе изискват повече.
Като дойдат съмненията в живота, те така го обезсмислят, както морските вълни заличават всичко, което вие пишете на морския бряг.
Често и ние, съвременните хора, като изгубим нещо съществено в живота — магарето
си
— се утешаваме поне с юлара.
Какво лошо има в това, че мъчно решаваш задачите
си
?
Какво можете
да
постигнете с такова писане?
Като влезе в живота и изгуби магарето
си
, човек съзнава, че по-рано животът му е бил по-лек с магарето.
Радвай се, ти сега
си
човек!
Ако приложите в живота
си
всичко това, което е изписано на морския бряг, животът ви ще се разреши другояче.
Изгуби ли магарето
си
, той казва: тежък е животът ми!
Някой пита: какво
да
правя тогава?
Много от съвременните хора очакват щастието
да
дойде отвън.
— Ще се мъчиш, ще страдаш и ще се радваш, ще разрешаваш задачите
си
.
— Намерих магарето
си
.
Като охлюв няма
да
имаш големи страдания и щастлив ще бъдеш.
Понякога може
да
те турят в тенджерата,
да
те сварят.
Ние не можем
да
изпълним всичко, което се говори.
Думата "роден от Бога, раждане" не подразбира еднократен процес, но вечен, непреривен процес: ежедневно, ежечасно, ежеминутно ще се раждаш.
И тъй, всеки сам ще избере положението, в което трябва
да
работи и
да
решава задачите
си
.
Да
мисли човек, че само един път се ражда, това не е някаква дълбока философия, това е чисто материалистическо схващане.
Такъв е Божественият свят — свят на свобода.
Онзи майстор, който не разбира добре от занаята
си
, мъчно крои, мъчно шие.
От Божествено гледище "раждането" е вечен процес.
Вчера може
да
си
бил роден, а днес
да
не
си
роден и обратно: вчера може
да
не
си
бил роден, а днес
да
си
роден.
Когато детето отива на училище
да
учи, учителят ли го заставя
да
направи това?
Поетът, комуто се удава стихотворството, е придобил с усилие това изкуство.
В детето има силно желание
да
учи, ученик
да
бъде.
— Ние не се занимаваме с противоречията в живота, оставяме ги сами
да
се разрешават.
По същия начин и вие сами сте постъпили в училището
да
учите.
Има една философия, която казва: не губете времето
си
с разрешаване на противоречията в живота. Защо?
Младите трябва
да
поставят тая мисъл като мото на своя живот.
С него трябва
да
започне философията на вашия живот.
—
Да
учиш!
Казвате: какъв е смисълът, каква е задачата на родения от Бога?
— Ама не мога
да
уча.
Онзи, който е роден от Бога, намира смисъл в живота и лесно решава задачите
си
.
Днес хората съзнават този факт, и затова всички бързат, като казват: време нямаме!
Предложете на кого и
да
е
да
прочете някоя хубава книга, той ще ви каже: време нямам!
— Но искам
да
уча!
Ако мислите, че можете
да
прекарате живота
си
без мъчнотии и страдания, без
да
ви засегне нещо, вие сте на крив път.
Накарайте някоя домакиня
да
направи нещо извън своята работа, и тя ще каже: време нямам!
— Щом искаш
да
учиш, ще разрешаваш всички задачи, ще приемеш всички страдания и радости, които ще те следват в живота.
Всички хора се оплакват, че нямат време.
Приемете ли тия нища, няма
да
се оплаквате, че Господ е несправедлив към вас, че учителите не ви разбират и ценят правилно, че хората не ви обичат, че вашият живот е малко по-другояче поставен от този на другите и т.н.
Това са второстепенни въпроси.
Думата "раждане" може
да
се разгледа в тесен и в широк смисъл.
Трябва
да
знаете, че към способния ученик всички учители се отнасят благосклонно.
Аз я разглеждам в широк смисъл, за
да
не се спънете, защото в теснотата се крие злото.
Той разрешава всички задачи, които му се дават, колкото трудни и
да
са те.
Казвам: когато хората съзнаят, че положението, в което се намират, е доброволно поето от тях, те ще избегнат голяма част от нещастията и страданията, в които сега изпадат.
Злото живее в тесния смисъл на любовта, на мъдростта, на истината, на правдата, на добродетелта и т.н.
Някой човек страда, като гледа
себе
си
нещастен и прост, а друг живее чист и свят живот и минава за учен.
Всички се обличат за Христа.
Злото търси място в тесногръдството, но дойде ли до широчината, до широкогръдството, то казва: това място не е за мене, тук не мога
да
живея, изгубвам се.
Преди всичко, всеки сам е причина за своето положение.
Кой не мечтае
да
бъде посетен от Христа,
да
изпрати Духа
си
върху него?
И действително, всяко нещо трябва
да
има свое първоначално място, т.е.
При това положение ще може
да
очакваме качествата на раждането.
Христос казва на учениците
си
: "Както аз не съм от тоя свят, така и вие не сте от този свят." Действително, роденият от Бога не е от този свят.
За
да
се обяснят противоречията в живота, ще ви приведа един малък разказ, който се отнася до старите времена.
В природата има една положителна, установена мярка, с която се определя, кой човек е лош и кой - добър, кой човек е прост, кой - учен и т.н.
Ако вие искате едновременно
да
бъдете граждани и на този, и на онзи свят, няма
да
успеете.
В разказа се говори за някой
си
граф Карнаци — чудак човек в своите разбирания и проявления.
Не може
да
се разчита на онзи човек, който няма мярката на природата, с която
да
различава злото от доброто, грозното от красивото.
Вие ще бъдете граждани на земята, а ще работите за онзи свят, та като отидете там, веднага
да
станете граждани на Царството Божие горе на небето.
Той бил затворен, саможив човек, така далеч от хората и техните болки и страдания, че сам не помнил
да
е направил някому най малкото добро.
Днес много от съвременните хора
си
служат с несъвършен език.
В същност, Царството Божие е и долу на земята, и горе на небето — зависи, как живее човек.
Богат човек бил граф Карнаци, живеел близо до морето, дето имал обичай
да
излиза често на разходка.
Турете тази мисъл в ума
си
.
Всички хора, които го познавали, имали лошо мнение за него, като жесток, суров човек — никому благ поглед, никому дума не казвал, на никой просяк милостиня не давал.
Не може
да
се определи дължината на река, която още не е започнала
да
тече.
Тя съществува отдавна, но сега ви давам правилото, как
да
разрешавате правилно мъчнотиите, които срещате в живота
си
.
Не може
да
се определи смисъла на живота, ако той още не е проявен.
Каквито задачи и
да
се дават, ако нямате в ума
си
основната мисъл —
да
бъдете родени от Бога — вие не ще можете
да
разрешите правилно задачите на своя живот.
И той бил голям чудак: бедно облечен, без шапка и без обуща, от никого нищо не приемал, живеел с каквото имал.
Не може
да
се определят качествата на семето, което още не е посято в земята.
Сиромашията е изключена за родения от Бога.
Никога не търсил удобства в живота
си
, задоволявал се с най-малкото, което имал.
Като не прави грях, той не може
да
умре.
Един ден Севадин се заинтересувал от живота на граф Карнаци, започнал внимателно
да
го изучава със сериозното и искрено желание
да
му помогне по някакъв начин
да
измени малко своя характер.
Посели ли сте новото учение в сърцето или в ума
си
?
Роденият от Бога не може
да
бъде нещастен, понеже щастието е с него.
Ред години той проучвал живота на Карнаци, наблюдавал го в неговите редовни разходки покрай морето.
Веднъж му дохожда на ум една светла идея,
да
отвори тази душа, и
си
казва: "Ще направя един опит,
да
видя, какъв резултат имат моите теории."
Опитът му се състоял в следното: отивал всяка сутрин на морето, преди
да
е дошъл още Карнаци, и там, върху пясъка на морския бряг, написвал по едно изречение на някой от великите философи, мъдреци или Учители, които са живели от началото на света, до последно време.
За
да
бъде богат, човек трябва
да
се ползва от опитностите на миналото.
Написвал изречението и се скривал някъде, откъдето могъл
да
наблюдава, какво ще направи Карнаци, като дойде покрай морето.
Можете ли
да
определите характера й по нейния малък портрет?
Опитностите на миналите векове трябва
да
бъдат и ваша опитност.
Идва Карнаци, разхожда се, наблюдава морето, и изведнъж забелязва нещо написано върху пясъка.
— За
да
определите точно характера трябва
да
имате най малко 400,000 портрета от нея, вадени от деня на раждането й до последния час.
Като говоря за миналото, мнозина запитват, дали са съществували в миналото.
Чете, намира, че това изречение е хубаво, дълбока философия има в него и
си
казва: "Чудно нещо!
Днес има физиогномисти, които, щом погледнат лицето на някой човек, могат
да
говорят какъв е той.
— Ако
си
роден, съществувал
си
; ако не
си
роден, не
си
съществувал.
За такива случаи турците казват: "И
да
видиш, не вярвай!
Само роденият човек може
да
разрешава въпроса за раждането.
Жалко, вълните на морето ще дойдат до брега, ще залеят пясъка и ще заличат изречението".
" Факт е, обаче, че лицето на човека е огледало на душата.
Замисля се и
си
заминава.
На втория ден дохожда, вижда друго изречение написано.
Този богаташ отива при американския френолог и му казва: "Господине, ако ми кажете нещо от характера, добре ще ви заплатя." Френологът започва
да
пипа главата му, дано прочете нещо,
да
каже на богаташа някои негови характерни черти.
Един виден инженер преди няколко години ме запита: "Господине, кажи ми някоя черта от моя характер." Аз му казах: "Ти
си
честен човек, но твоята честност може
да
издържи до един милион лева.
Замисля се вече сериозно, как
да
запази тия изречения, едно от друго по-хубави и смислени.
Така ситно е писано върху главата ви, че нищо не мога
да
прочета." Има много хора, на главата на които е писано толкова ситно, че нищо не може
да
се чете.
Севадин отдалеч наблюдавал, какъв ефект произвежда тази замислена от него работа.
С един милион лева могат
да
те подкупят.
Карнаци не могъл
да
си
обясни, кой ще е този човек, който пише тия хубави изречения на морския бряг.
Със 100,000 лева, със 200,000 лева, със 500,000 лева не могат
да
те подкупят, но дойде ли до един милион, ти отстъпваш." — "Прав
си
.
Питам: каква глава искате
да
имате — глава, по която може
да
се чете, или такава, по която нищо не може
да
се чете?
По едно време
си
казал: "
Да
не би това
да
е някаква илюзия на моя ум,
да
се заблуждавам някак!
С един милион лева могат
да
ме подкупят: ще замина за странство, там
да
живея." Казвам:
да
познаваш хората по този начин, това е наука.
Някой казва: аз не искам хората
да
четат по главата ми,
да
ме познаят, какъв съм.
" Продължавал
да
прави всеки ден своите разходки и всякога намирал по едно хубаво изречение, което след малко морските вълни заливали.
Всеки трябва
да
знае, докъде се простират неговите добродетели и колко може
да
издържа.
Казвам: преимущество е
да
може
да
се чете една книга!
"Важни са тия мисли, не трябва
да
се изоставят така на морските вълни,
да
бъдат заличени",
си
казва той.
Ако хората не могат
да
четат по моята глава, защо ми е тя?
Бръква в джоба
си
да
извади молив и намира такъв.
— Колко
си
търпелив?
Ако и аз не мога
да
чета по своята глава, защо ми е тя?
Не много далеч от него седи Севадин и наблюдава.
Като ти ударят една-две пръчки, издържаш, но ударят ли ти 25 пръчки, викаш вече: ох, убиха ме!
Всеки трябва
да
знае
да
чете по своята глава, както и по главата на другите.
Като го забелязва Карнаци, веднага го извиква и го запитва: "Ти без работа ли
си
?
" —
Да
.
Като ти ударят 25 тояги, всичкото ти търпение се изчерпва.
— Беден човек ли
си
?
Аз наричам търпелив човек онзи философ, при когото дошло едно малко дете и започнало
да
го удря с пръчка по главата.
— Може
да
открият някои лоши черти.
—
Да
, беден съм.
Той разрешавал един много важен философски въпрос и тъй дълбоко бил концентриран в мисълта
си
, че не усетил нито един от ударите на това дете.
— Знаеш ли
да
пишеш?
По едно време вдигнал главата
си
нагоре и вижда, че детето седи с пръчка в ръка и го запитва: "Детенце, какво правиш тук?
Така поне ще можете
да
изправите грешките
си
.
Казвам: когато човек чете по главата на някого, той трябва
да
е просветен човек,
да
разбира смисъла на нещата.
Карнаци спира пред първото изречение, започва
да
чете и казва на Севадин: "Пиши, каквото чуваш".
Това показва, че
си
започнал
да
разбираш смисъла на нещата.
В този смисъл, всяка написана книга е отворена книга, която всички трябва
да
четат.
— Не брои ли, колко пъти те ударих?
Когато човек се натъкне на известни противоречия, не трябва
да
казва, че Господ го е създал така, но трябва
да
търси смисъла на тия противоречия.
Колко пъти ме удари?
Севадин преписва всичките написани изречения.
Казва му Карнаци: "Ти
си
прост човек, не разбираш тия изречения, но нищо от това.
Роденият от Бога ученик може
да
бъде, а който не е роден от Бога, никакъв ученик не може
да
бъде.
Нетърпеливият човек, когато разрешава някоя важна задача, още от първия удар на това дете ще каже: "Слушай, ти нямаш ли друга работа, ами се занимаваш с мене?
В старите времена само княжеските, само царските синове отивали на училище.
Всичко, което съм ти продиктувал досега, както и това, което ще ти диктувам за в бъдеще, ще препишеш на чисто и така ще ми го донесеш".
Хайде, иди при баща
си
и майка
си
!
Днес, понеже има много царски синове, отворили са се много училища, дето царските синове се учат.
Ако някой човек не е роден от Бога, за него цялата природа ще бъде една затворена книга, от която той не ще може
да
чете.
И тъй, по този начин, между граф Карнаци и Севадин се създала една вътрешна връзка.
Ако те ударя един път, ще се търколиш на земята." Питам: какво може
да
се направи на Земята при такива разбирания за живота?
За него тя ще бъде ситно написана книга.
Който върши човешки работи, това е лесно, то всякога може
да
стане, но що се отнася до Божественото, друг е въпросът.
За родения от Бога природата ще бъде отворена книга, по която той ще чете и ще се учи.
" След това прочита второ изречение: "Пий от живата вода, която тече".
Във всеки лист на тази свещена книга той ще намира хиляди интересни задачи, които ще го радват.
И най-после прочита трето изречение: "Направи най-малкото добро, което никога досега не
си
направил".
Ето защо, всеки трябва
да
се стреми към основното и дълбоко разбиране [на] смисъла на нещата.
Той се замислил дълбоко върху тия три изречения и казал на Севадин: "Този човек, който пише всеки ден тия изречения по морския бряг, трябва
да
е някой велик философ.
— за него всички хора са майстори.
Някои хора мислят, че знаят много и не искат
да
учат.
Обаче, не е достатъчно само
да
преписваме тия велики изречения, но трябва
да
ги приложим в живота
си
,
да
видим техния резултат.
Един 90 годишен американец прочел Библията 90 пъти през живота
си
.
Ще приложа третото изречение,
да
направя най малкото добро.
Когато Божественото начало живее у хората, те няма
да
се запитват, дали са родени, или не, но веднага ще се разберат.
Двама души, родени от Бога, могат
да
говорят помежду
си
за Божествения живот и ще се разбират.
Двама души, които не са родени от Бога, могат
да
си
говорят за човешкия живот и ще се разбират.
Обаче един човек, роден от Бога, и друг, който не е роден от Бога, не могат
да
се разбират.
Какво може
да
се очаква от човека, който нито веднъж не е прочел своя живот?
Отива Карнаци дома
си
и влиза в своята стая, на която прозорците били затворени с години.
Ще ви приведа един пример за обяснение на мисълта
си
.
Някой казва: аз искам
да
ми се разправи нещо за свещената книга.
Като влязъл вътре, замислил се и
си
казал: "Сега не мога
да
направя друго най-малко добро, освен това,
да
отворя кепенците на прозорците в моята стая, които не са отваряни откак са умрели майка ми и баща ми." Отваря кепенците на прозорците и веднага вижда обстановката на цялата стая.
Едно младо момче среща на пътя
си
старец възседнал едно магаре и му казва: "Дядо, хайде
да
си
поговорим за онова, което не може
да
бъде!
При това, чети я тъй, както е, с праха заедно, без
да
го изтърсваш!
— А, синко, аз съм философ човек, с опитност в живота, всичко може
да
бъде.
Каква е задачата на живота?
" Карнаци
си
казва: имам една такава книга, навярно от никого непипана и неотваряна от ред поколения.
— Не, дядо, има неща, които не могат
да
бъдат.
— Ние сме дошли на земята
да
четем живата, свещената книга на природата, която стои разтворена пред нас.
Влиза в стаята
си
.
Старецът отговаря: "Не е така, дядовото, всичко може
да
бъде." — Добре, тогава, слез от магарето, за
да
се кача аз!
Първо трябва
да
се прочете до край, а след това ще се започне нейното основно проучване.
намира тази книга и без
да
я чисти от праха, започва
да
я чете.
— А, това не може
да
бъде!
Така разбираме ние смисъла на живота, затова няма
да
се спираме върху дребнавостите, кой как живее, кой какво върши и т.н.
Да
четеш една книга, както е прашасала,
да
не чистиш праха й, това е философия!
Както виждате, дядото веднага опровергава своята философия.
За човека, който е роден от Бога, животът е красив във всички свои черти и проявления.
При втори случай дядото среща момчето на пътя
си
, възседнало едно магаре и му казва: "Синко, хайде
да
си
поговорим за онова, което може
да
бъде.
Всички постъпки на добрия човек са красиви.
—
Да
си
поговорим, дядо!
Ако отрежете една малка част от някоя картина, или отчупите една малка част от някоя статуя, можете ли от тази малка част
да
съдите за красотата на цялата картина или статуя?
— Слез от магарето, за
да
се кача аз на него!
Това не може
да
се доказва, но може
да
се опита.
Ако някой цигулар постави внимателно на цигулката една хартия, посипана с прашец, и полека тегли лъка върху струните, от праха ще се образуват известни линии, по които ще се познае, какви са били тоновете.
Питам: защо дядото не можа
да
слезе от магарето, а момчето слезе?
Гениален трябва
да
бъде човек, за
да
постави на своето място една малка част, отчупена от някоя статуя.
Ще кажете: за нас е непонятно, как така прахът върху книгите
да
има свой смисъл и съдържание.
Всичкият спор в живота седи в това, че ние не слизаме от магарето.
Понякога аз употребявам цяла година, за
да
поставя на своето[неговото] място някой малък камък, намерен някъде из Витоша.
Някой казва: аз не слизам от магарето — Прав
си
, но зависи, де
си
отишъл с това магаре.
Поставя ли го на своето[неговото] място, започвам вече
да
чета.
Ако отиваш на гости при своя приятел, няма ли
да
слезеш от магарето?
Някой казва: аз не мога
да
употребя толкова време, за
да
търся мястото на това малко камъче.
Той отваря книгата и попада на следното изречение: "Бог е Любов."
— Ще слезеш, защото е непочтително
да
влезеш с магарето в дома на своя приятел.
Замисля се върху тия думи и
си
казва: "Вярно е, че Бог е Любов, но Той оставя своите деца
да
се напрашат така, както тази книга, затворена от четири поколения насам." Не е ли малко противоречиво, като казваме, че Бог е Любов, а при това съществуват най-големите страдания в света?
Ако искаш
да
се отдаде на магарето ти същата чест, каквато и на тебе, ти ще обидиш своя приятел.
Ами, ако това камъче те е спънало в живота ти, не е ли интересно
да
знаеш, кои са причините за това спъване?
Ако отиваме в Божествения свят с нашето магаре и желаем и на него
да
се отдаде същата почест, каквато на нас, ние сме на крив път.
По същия начин и вие не трябва
да
отделяте своите постъпки от целия ви живот.
Аз приведох този пример, за
да
ви изясня чрез него положението, в което вие се намирате.
Когато хората не сполучват в живота
си
, когато страдат, причината за това е, че те искат
да
наложат своите възгледи на Бога, както и на другите хора.
Обаче, всеки, който иска
да
поучи другите хора, трябва
да
е направил опита на Севадин,
да
пише велики мисли на морския бряг и
да
може
да
заинтересува Карнаци с тях.
Тя е част от цялото, и вие трябва
да
я поставите на своето[нейното] място.
Чудак е бил Севадин, но успял
да
заинтересува Карнаци, който казва: "Велик човек е този, който пише тия изречения на морския бряг.
Щом той пише на морския бряг, дето вълните всичко заличават, значи Господ го е пратил.
Всеки уд, взет в съотношение с цялото, е красив и смислен.
В такъв случай аз мога
да
приложа тия изречения в живота
си
".
Отделно разгледан, той няма вече никаква красота, никакъв смисъл.
Той не беше богат човек, но намери изходен път,
да
спечели сърцето на Карнаци и
да
се сприятелят.
И тъй, младите ученици
да
пишат, а старите —
да
прилагат.
Следователно, намерите ли се пред някое противоречие в живота
си
, трябва правилно
да
го разрешите.
Наблюдавайте новороденото дете.
Този човек преяжда и се разстройва.
То е вашият Карнаци, с когото вашият Севадин трябва
да
се заеме,
да
изучи характера му,
да
спечели сърцето му и най-после
да
се сприятели.
Нали то учи майка
си
?
Вашият Севадин всеки ден трябва
да
пише по едно ново изречение на морския бряг, без
да
се страхува, че вълните ще заличат усилията му.
Тази майка, която като мома била малко мързеливичка, това не могла
да
направи, онова не могла
да
направи, рано не могла
да
става, като дойде първото й детенце, става вече виден професор, лекции чете.
У мене имаше желание
да
изяде всичкото ядене, защото беше хубаво.
Каква е била целта на Севадин, няма
да
обяснявам.
И у него имаше желание
да
изяде всичко, понеже му се харесваше.
2.
Без окови!
,
МС
, София, 9.7.1928г.,
Само просветеният, разумният човек може
да
си
служи с нея.
Мнозина от съвременните хора мислят, че добрият човек трябва
да
бъде кротък, любещ.
Неразумният човек ще я използва,
да
търси недостатъците на хората.
Непросветеният човек, като види някого с типичен белег на носа, ще му каже: „Аз зная, какъв човек
си
; ти
си
от белязаните." Казвам: Бог е белязал всички хора, но едни са белязани за добро, други са белязани за зло.
Хората пък, от своя страна, когато умират, оставят телата
си
, като пособия на други, по-низкостоящи същества от тях, за
да
напредват в своя път.
Добре е човек
да
е белязан от Бога!
Той може, в един момент
да
унищожи хиляди и милиони хора и отново
да
ги създаде.
И тъй, идеалът на всички хора трябва
да
бъде любов към Бога, не пресилена, но естествена, по добра воля и по вътрешен подтик.
Кой може
да
го съди за делата Му?
Вие търсите Бога, само когато сте в нужда.
Щом Бог види, че някоя форма, в движението
си
из света, се е изкривила, Той я унищожава и отново създава.
Ангелът се отличава с голяма разумност и светлина, с голяма пластичност и подвижност; той може
да
бъде видим и невидим.
Само Бог е в сила
да
отнеме живота и
да
създаде живота на всички същества.
Докато сте здрави, силни, богати, учени, не Го търсите.
Всички негови удове са напълно под контрола на волята му.
Ако проникнем в Божията Любов, ще видим, че целият свят е създаден, именно, върху тази Любов.
Изгубите ли всичко това, вие започвате
да
Го търсите, и Той ви проговаря.
Добър човек ние наричаме не само кроткия, но всеки човек, който, в постъпките
си
спрямо другите хора е такъв, какъвто е спрямо
себе
си
.
Ако човек, в постъпките
си
спрямо другите хора не е такъв, какъвто е спрямо
себе
си
, той не може
да
се нарече нито добър, нито правдив, нито любещ човек.
Такъв човек има две различни мярки, с които определя отношенията
си
.
Казвам: когато някой страда, нека не се отчайва, но
да
знае, че това е благоприятен момент в неговия живот,
да
се свърже с Великото Начало в света,
да
чуе гласа Му.
Сега, аз ви желая, като ученици,
да
изучавате
себе
си
,
да
придобиете нова светлина в съзнанието
си
.
Бог е в сила
да
превърне всяко зло в добро за онези, които Го любят.
Съзнанието на всички хора трябва
да
бъде готово, защото все ще дойде ден, когато някой ангел ще ви посети.
Тия, които прилагат новите разбирания в живота
си
, са пред прага на Царството Божие.
Той е в сила и мъртвия
да
възкреси.
На тях вече майка им може
да
говори.
Докато човек се освободи от материалните връзки, от връзките
си
със света, той много пъти трябва
да
умира и
да
възкръсва, много пъти трябва
да
се ражда и преражда.
Онова, което може
да
освободи човека от неговата съдба, това е любовта му към Бога, чрез която ще научи закона на служенето.
Вие ще Го запитате: „Учителю, ще бъда ли спасен, или не?
Когато човек реши и започне
да
служи на Бога, тогава той се освобождава от своята тежка съдба, от тъмното робство, в което е изпаднал.
Сега, приложете всички ваши хубави желания и светли мисли!
Кое е най-същественото нещо, което ученикът трябва
да
каже на своя Учител?
Той трябва
да
Му каже: "Учителю, научи ме
да
вървя правилно по Твоя път,
да
позная Бога, както Ти Го познаваш!
Желая всинца вие
да
пиете от чистата изворна вода, и то направо от самия извор, а не от водата, която е далеч от него с километри.
Научи Ме
да
Му служа така, както Ти Му служиш!
Който пие веднъж от тази вода, той няма
да
казва, че не се нуждае от никого.
Свържете се с всички добри хора, които работят с любов за Божието дело, без разлика на тяхната народност, или на тяхното религиозно верую.
Покажи ми, как
да
придобия Любовта, която Ти имаш към Бога, към своята душа и към своите ближни!
Който опита и разбере Божията Истина, ще се слее с всички и ще види, че от всички има нужда, защото те са части от голямата Единица.
" Пожелае ли ученикът тия качества, той няма
да
ги придобие изведнъж, но ще прави усилия за постигането им, ще работи съзнателно върху тях.
Всички хора, всички същества са части на общия Божествен организъм.
Един е идеалът на всички хора – любов към Бога и изпълнение на Неговата воля.
Тогава Бог ще живее във вас, и вие в Него – ще се влеете в Бога и ще разполагате с Неговата сила.
Мнозина мислят, че като дойде Учителят им, Той ще влее изведнъж всичко в главата им.
Само така може
да
се разбере пълнотата на вътрешния живот.
Желая на всички
да
бъдете родени от Бога!
Мнозина се чувстват далеч от Бога и се нуждаят други хора
да
се молят заради тях.
Ако водата на някоя река започне
да
се влива в една голяма празнина, ще може ли за една година
да
я превърне в езеро?
Те казват: „Вие се молете заради нас, понеже Бог не иска
да
чуе молитвата ни." – Не, всеки човек сам поставя преграда между
себе
си
и Великото Начало в живота.
Питам: колко милиони години са били нужни, докато се създаде Великият океан?
Колко години текоха небесните реки, за
да
се образува този океан?
Това е задача за учените хора, а не за вас.
Запример, някои хора не разбират дълбокия смисъл на плътта в човека и казват: „Добре щеше
да
е, ако не съществуваше плътта в света." Питам: наистина, какво щеше
да
бъде, ако всичко беше само дух?
– Не сме силни.
– Ще станете силни!
В дадения момент, за вас има нещо по-важно от това, как и за колко време се е образувал Великият океан.
Великият Създател знае това нещо.
За всички съвременни хора е важен въпросът за обновяването.
Ако нямаше нужда от плътта, Той не би я създал.
Често на известни места в природата се събира вода, в която, ако не става непрекъснато вливане на ново количество чиста, прясна вода, се развиват отровни, миризливи газове.
Всичко старо във вас трябва
да
изчезне.
Тия места със застояла вода се наричат блата, локви.
Само една Божествена искра трябва, за
да
изгори!
Водата на тия блата се отличава по това, че в нея се образуват жабуняци, а от гниенето на попадналите растителни и животински части започват
да
се развиват отровните газове.
Казано е в Писанието: "Бог ще създаде нова земя и ново небе, а старата ще изчезне, ще изгори." Това, което Бог прави, и ние трябва
да
направим.
Ако не паднат дъждове, или ако не дойдат бури и ветрове, които раздвижват тази вода, тя не може
да
се обнови и става разсадник на най-лошите болести за човека.
В тази борба, именно, се ражда Божественото, което ги примирява.
Бог ще изгори старата земя, и ние трябва
да
изгорим старата земя в
себе
си
.
Бог създава нова земя, и ние трябва
да
създадем нова земя.
Те го правят недоволен от
себе
си
.
Тогава всички хора ще имат ново съзнание, с нова светлина, различна от досегашната, и ще бъдат подобни на ангелите.
Каквото синът вижда от баща
си
, това и той прави.
И ние, като Синове Божии, ще правим точно това, което нашият Баща прави.
– Висшето съзнание, което действа във великата разумна природа, в тези случаи, изпраща на човечеството някое голямо нещастие, за
да
го освободи, както от жабуняците, натрупани върху него, тъй и от отровните миризливи газове, които се развили в него.
И тъй, докато реализирате вашия живот разумно, много вода ще изтече, защото вие ще имате ред мъчнотии и страдания, които трябва
да
надделеете.
Само така можем
да
бъдем силни, мощни, не само за един ден, но през всичките времена и епохи.
Постоянно трябва
да
се работи върху хората!
Сега, като слушате
да
ви се говори, вие се влияете, съгласявате се с това, което слушате.
– Чрез страданията.
Те са онези спасителни за тях ветрове и бури, които раздвижват застоялите води в техния организъм и по този начин ги обновяват.
– Върху тия, които са определени
да
възкръснат и
да
наследят Вечния Живот.
Писанието казва: „Които Бог обича, тях обработва." Христос изказа тази мисъл в следната форма: „Аз съм лозата, вие – пръчките, а Отец ми е земледелецът." Значи, Бог обработва лозовите пръчки, за
да
дадат добър плод.
Когато се говори, че човек трябва
да
бъде роден от Бога, това раждане не е еднократен, но – многократен процес.
Роденият от Бога трябва постоянно
да
расте,
да
се развива.
Всеки ден той трябва
да
има една малка придобивка към своето съзнание.
Те са на път вече
да
влязат в рая.
Задачата на човека е
да
развива и разширява своята душа, защото в нея са складирани опитностите на миналото, а сега се складират тия на настоящето.
Човешкият ум със своите мисли и човешкото сърце със своите чувства, идват като помощници на човешкото съзнание,
да
го разширят и развият.
Следователно, ако чувствата на човека не се подобрят, и съзнанието му не може
да
се подобри.
В светлината, която Христос донесе на света, може
да
се разграничи обикновеното от просветеното съзнание на хората.
Затова, пазете чувствата
си
,
да
не огрубяват.
Следователно, новият път, който се очертава от Христовата светлина, се отличава със следното качество: във всяка душа, която влезе в този път, се заражда непреодолимо желание
да
върви напред.
И тогава, никоя сила не е в състояние
да
спре тази душа от нейния път.
Това желание е толкова силно, колкото е силно течението на водата, която слиза по наклон.
Парите могат
да
служат като средство, като условие за постигане на по-висши цели и идеали, но те сами не могат
да
бъдат нито цел, нито идеал.
Каквото препятствие
да
турите на тази вода, тя продължава безспирно
да
тече.
Да
се влюбиш в парите, значи
да
огрубиш чувствата
си
.
Няма препятствие в света, което може
да
спре душата в нейния стремеж
да
върви към Първоизточника на живота. Защо?
Понякога може
да
обикнете някого така, че тази обич
да
бъде спънка във вашия живот.
– Понеже стремежът й е силен.
Онзи, когото обичате, трябва
да
внася всеки ден по нещо ново в живота ви.
Казвам: не се плашете от препятствията в живота
си
!
Някой казва: „Аз искам еди-кой
си
човек
да
ме обича." Добре, но днес, при условията, в които се намира този човек, той не може
да
ви обича. Защо?
– Днес този човек не може
да
внесе нищо ново във вас.
Придобиете ли новото съзнание, ще знаете, как
да
наредите живота
си
на земята: ще знаете, как
да
се обличате, как
да
се храните, какви жилища
да
си
правите, как
да
възпитавате децата
си
; ще знаете новите начини и методи за възпитание на цялото общество.
Някой пита: „Трябва ли
да
се откажем от живота?
Тя няма
да
ви ползва в нищо.
Ето защо, за
да
дойде Любовта у нас,
да
могат хората
да
ни обичат, и ние
да
обичаме, трябва
да
се пристъпи към един подготовителен процес.
Животът е необходимост за всички.
И тъй, за до дойде Божествената Любов у нас, ние трябва
да
бъдем абсолютно чисти, за
да
не среща тя никакво съпротивление.
Само така Тя ще може
да
предаде своите качества, своите елементи на лицето, което ние любим.
Обаче, животът трябва
да
се разбира от гледището на новата светлина.
Човек, в когото е дошла Божията Любов, трябва
да
има точно определени отношения към мъжа, към жената, към приятелите, към господарите, към слугите и към всички живи същества, от най-малките до най-големите.
Пътят, в който Бог прониква, не трябва
да
се изкривява, служенето, като задача на всяка душа, не трябва
да
се избягва.
Никой не трябва
да
се меси в работите на другия.
Ако някой пияница обикне една жена, която никога в живота
си
не е пила, и той успее
да
събуди в нея желание
да
пие, питам: какво ново е внесъл този човек в душата на своята любима?
Онези, които се месят в работите на другите, не могат
да
бъдат ученици; онези, които не могат
да
пожертват всичко заради Бога, и те не могат
да
бъдат ученици.
Този човек не можа
да
внесе в душата й любов към Истината, или желание
да
се самопожертва за великото, за красивото в света.
При това, не правете жертва за този или онзи човек, но за
себе
си
, със съзнание за вашия дълг към Великото Начало в живота.
Казвам: новите разбирания на живота изискват от всинца ни, когато обичаме някого,
да
имаме силното желание
да
внесем в душата му нещо хубаво, красиво.
Жертвата, която правите, трябва
да
внесе подобрение, подем в живота ви, в дома ви и във всички, които са около вас.
И тогава, всеки ще благодари на Бога, че е срещнал човек, който със своята любов е могъл
да
внесе в ума му една светла мисъл и в сърцето му едно красиво чувство и желание.
Мнозина мислят, че като се самопожертват, ще изгубят живота
си
.
Да
се самопожертва човек, това не значи
да
изгуби живота
си
.
Само чистите хора могат
да
обичат.
Човекът на жертвата е силен човек, истински служител на Бога.
Хора, които не са чисти по сърце, всякога ще губят в любовта
си
.
От гледището на новото учение, Първичната Причина се схваща като вътрешен подтик на душата
да
върви напред и все напред.
Разколебае ли се човек само за момент и спре движението
си
, в него настъпва един свещен, Божествен бунт, и той чува в
себе
си
тих глас, който му говори: „Няма
да
спираш, нито ще се отклоняваш наляво или надясно; всичко
си
опитал.
Когато хората страдат, че никой не ги обича, това се дължи на Божествения глас в тях, който им казва: „Докато вие не сте чисти, докато не се отречете от низшето „аз", не можете
да
използвате моята Любов." Има нещо в човека, което трябва
да
умре!
Сега ще вървиш в красивия живот!
" Не е ли смешно за младия човек
да
търси из стаите на своя дядо и на своята баба вехтории, потънали в прах?
Казвам: запалете всичките вехтории на вашите деди и прабаби
да
изгорят и влезте в склада с нови дрехи!
Иван, Стоян, Драган, това са неща, дадени от хората, затова и при тях ще останат.
Там ще ви посрещнат вашите добри приятели и ще ви предложат
да
си
изберете костюм, какъвто искате.
Изберете ли веднъж новия
си
костюм, няма вече
да
го събличате.
Някои хора се плашат от смъртта й казват: „Как тъй
да
умра!
Колкото и
да
ритате в този костюм, той повече се закрепва.
Това значи: служите ли съзнателно на Бога, вие ще придобиете Новия Живот; откажете ли се
да
служите на Бога, ще изгубите този живот, и отново ще облечете старите
си
дрехи.
Кое е по-хубаво:
да
лежи човек на легло и
да
се превива от болки, или
да
умре това съзнание за болката в него и
да
се замести с ново съзнание за здраве, на което човек
да
уповава в живота
си
и
да
се радва?
Ще ви приведа приказката за „Рибаря и златната рибка." Живели край морето една баба и един дядо.
Някой се оплаква от живота
си
и казва: "Голям грешник съм аз, мислите ми са нечисти, чувствата ми са нечисти, действията – също, не знам, какво
да
правя".
Бабата била лоша, сърдита жена, постоянно се карала с дядото, че работил малко, и цял живот се разправяли със сиромашията.
Питам: не е ли по-добре, това състояние
да
се смени с онова здравословно състояние,
да
се усещаш мощен, здрав,
да
гледаш с открито лице на света?
Праща го тя един ден на морето,
да
налови много риба –
да
ядат и
да
остане за продан.
Отива дядото тъжен на морето, хвърля мрежата, нищо не може
да
хване.
В това време една златна рибка излиза от морето и запитва дядото: "Защо
си
тъжен, дядо?
Те ви създават условия за работа.
– Имам една лоша баба, изпрати ме
да
ловя риба, но ето, нищо не мога
да
хвана.
Чрез тях вие ще създадете характер в
себе
си
, като работите неуморно и постоянно за тяхното изправяне.
– Върви
си
, дядо, вкъщи, и не се безпокой.
Някой човек не обича
да
говори Истината, обича
да
полъгва малко.
Ще имаш риба, колкото искаш." Връща се дядото дома
си
и намира много риба.
Ако този човек погледне малкия
си
пръст, ще забележи на него едно малко изкривяване.
" – Като хвърлях мрежата, една златна рибка излезе от водата и като ме запита, за какво съм дошъл, каза ми
да
се върна дома
си
; тя ще ми изпрати много риба.
– Ех ти, стар глупецо, риба ли трябваше
да
й искаш?
За
да
се изправи пръстът, този човек трябва
да
се върне към първичните причини на това изкривяване,
да
обикне Истината,
да
изправи своите мисли и чувства.
Не виждаш ли, че коритото ни е счупено, нямаме в какво
да
перем?
Питам: кои са причините, дето някой човек обича
да
полъгва?
Хайде, пак иди,
да
й поискаш ново, хубаво корито.
Той казва, например, че е учен човек, свършил два факултета, когато всъщност не е свършил даже и гимназия.
Друг някой казва за
себе
си
, че е много добър човек, подобен на него няма, а в действителност, той не е добър човек.
Рибката пак излиза от морето и го запитва: „Дядо, какво искаш, защо
си
нажален?
Сега ми каза, че имала нужда от корито.
Ако ти
си
учен или добър човек, това е благо и за тебе, и за околните хора.
– Върни се дома
си
, и корито ще има.
Когато се дават малки упътвания в някоя част или глава от Свещената книга, не мислете, че в тях се заключава цялата Истина, или че от тия упътвания ще дойде спасението на човечеството.
Ако ти не
си
такъв, за какъвто се препоръчваш, ще се намериш в безизходно положение.
Отива
си
дядото, вижда, пред бабата седи ново, хубаво корито.
Четенето на нещо аз уподобявам на това, когато някой ваш приятел ви даде един обяд или една малка закуска.
Хората ще те поставят на работа и ще разберат, какво можеш
да
направиш.
Ако не можеш
да
свършиш работата, за която се препоръчваш, ти ще се намериш в положението на онзи българин от южна България, който се хвалил, че може
да
крои и шие хубави български потури.
Той се условил на едно място на работа, дето му дали
да
изработи едни такива потури.
То е равносилно на това, че ви дава един орех, или една ябълка, или лъжичка сладко.
Започнал
да
мери и крои, но потурите се оказвали все още широки.
Иди
да
й поискаш нова къща, нови дрехи и покъщнина!
Умният човек ще бъде благодарен и на това, но онзи, който не разбира, ще каже: защо не ми дадоха
да
се наям, както трябва?
Мерил, кроил, но по едно време вижда, че платът не стига за потурите.
– „Е, нищо", казал
си
този майстор-крояч.
Рибката го вижда, излиза от водата и го запитва: "Какво искаш, дядо, защо
си
тъжен?
Сега могат
да
се родят ред въпроси, трябва ли
да
се яде, или не трябва
да
се яде?
– "Поне една тютюнена кесия ще изкарам" – Питам: ако от вашето верую не можете
да
изкарате поне една тютюнена кесия, какво е това верую; какви хора сте вие?
– Иди
си
спокоен вкъщи, и това ще ви се даде.
Много процеси се извършват в човешкия организъм, но яденето е един от необходимите процеси, без които човек не може
да
продължава живота
си
.
Можете ли от вашето верую
да
изкарате поне една тютюнена кесия?
Отива дядото дома
си
: вижда, вместо старата съборена колибка, нова къща, бабата облечена в нови дрехи, но още по-недоволна и сърдита.
– Стар дъртако, защо не поиска от рибката,
да
те направи цар, а мене царица?
И царят, и простият човек, като дойдат до вратата, ще минат под горния й праг.
Казвате:
да
махнем този праг, който е над главите ни!
– Не, аз вярвам в Бога на своя баща, от когото ми е оставен като предание.
– Ако махнете този праг, друг ще дойде на неговото място, и пак няма
да
бъдете свободни.
Казвам: не се осланяйте на старите предания от миналото!
– Защо не поиска от рибката
да
ни направи като Бога?
По този начин, и във всяка прочетена глава все има няколко зрънца, които трябва
да
сдъвчете и
да
асимилирате.
Не се осланяйте на водата в блатата, в локвите!
Яденето има смисъл само тогава, когато храната, която ви се дава, за
да
подкрепи живота, може
да
се смели.
Ако човек асимилира храната добре, ще може
да
извлече от нея сила, която ще му даде микроскопическа радост за деня.
Осланяйте се на онази прясна, чиста вода от извора, която поддържа живота и винаги свежа остава!
Връща се дядото вкъщи и какво
да
види!
В прочетената глава има важни въпроси, като този, какво значи
да
бъде човек роден от Бога.
За вас е важно
да
проучавате Великото Начало в света тъй, както днес се проявява то, а не както се е проявявало в миналото.
За
да
се разбере този въпрос в своята пълнота, трябва
да
се говори по него с години.
Аз често повтарям следните формули: „Вярвам в Господа, Който е говорил в миналото; вярвам в Господа, Който ми говори сега; вярвам и във Великия и Вечен Дух на Истината, Който ми показва пътя и изработва велики и славни дела на бъдещето.
Казвам: всеки, който не придобие светлината на новия живот в
себе
си
и не разшири своето съзнание, даже и
да
се домогне до Божественото благо, той ще го изгуби.
Той съдържа в
себе
си
Божията Любов, Мъдрост, Истина – всичко велико и красиво в живота се заключава в този въпрос.
Онези, които не разбират дълбокия смисъл на тия формули, ще кажат: Каква полза имам от това,
да
вярвам в онзи Господ, Който е говорил в миналото?
Ние наричаме това благо „любов към Първичната Причина на нещата." Като ви говоря тия идеи, аз не искам учениците на новото, на Божественото учение само
да
преповтарят нещата, но
да
бъдат истински носители на великото, което се включва в това учение.
Каква полза имам от това,
да
вярвам в Неговия Вечен Дух, Който ще ми говори за в бъдеще?
Всички трябва
да
работите съзнателно, за
да
развиете в
себе
си
добродетелите и дарбите, които са вложени във вас.
В Писанието е казано: "Всички трябва
да
бъдете подобни на Бога." Как ще се постигне това?
– Чрез усилена съзнателна дейност върху
себе
си
.
За
да
разбира целокупността на живота, той трябва
да
чете и проучава всичките страници на тази книга.
Това е великата задача за разрешение, дадена за всеки човек, не само за една година, нито за един живот, но през всичките времена на вековете.
Питам: какво значи
да
вярва човек в Бога?
Христос казва: „Аз ще бъда с вас до скончанието на века." Това подразбира, че през всичкото време, докато сте на земята, Той ще ви помага
да
постигнете вашите възвишени желания,
да
разработите всички свои сили и способности.
Онзи, който не се е родил от Бога, може ли
да
възкръсне?
–
Да
вярваш в Бога на миналото, на настоящето и на бъдещето, значи
да
поставиш здрава, солидна основа на живота
си
.
– Когато вие сте готови
да
направите всичко заради Бога.
Значи, всеки, който веднъж се е родил и умрял, може
да
се роди изново и
да
възкръсне.
Ако можете
да
направите за Бога всичко, което се изисква от вас, и Бог ще направи всичко за вас.
И тъй, животът се нуждае от здрава, солидна основа, от строител и от материали за неговия строеж.
Няма нещо, което
да
не може
да
ви се даде и
да
не се направи за вас.
Същото отношение съществува и в живота на отделния човек: той трябва
да
има разумно сърце – основа на живота; светъл ум – строител; и устойчива воля – доставчица на материали за новия строеж.
Не направите ли за Бога това, което се иска от вас, и вие няма
да
получите нищо.
Това е една вътрешна задача, която всеки ще разреши по своему.
Разсъждавайте според това, което Бог ви е говорил в миналото, както ви говори в настоящето и както Неговият Дух ще ви говори в бъдещето.
Архитектът замине, погрешката се замазва отгоре-отгоре, като се самозаблуждават, че всичко е поправено.
Възрастните ученици ще следят, до где е стигнало пробуждането на съзнанието у младите.
Дохожда архитектът втори път, поразчопля постройката тук-там и запитва работниците: "Поправихте ли погрешката?
Обикновените дрехи, които носите, постепенно стават работнически; като започнете
да
носите празничните дрехи по-често, и те стават делнични, а после – работнически.
Щом празничните ви дрехи станат делнични, вие започвате
да
мислите вече за нови дрехи.
Това, което виждаме
да
става вън с човека, става и вътре с него.
Ще развалите стените на зданието до основа и ще ги съградите отново, както трябва.
Казвам: първият акт, когато човек дойде на земята, е
да
се роди.
Де е бил човек, преди
да
се роди?
Каквито са материалните, такива ще бъдат и духовните му работи.
Обаче, ония, които минаха преди вас, прекараха големи мъчения и страдания.
Значи, Бог е първият, Който извадил човека вън от
себе
си
и го направил жива душа.
Те дадоха такива жертви, каквито вие не можете
да
си
представите.
След това Бог започнал
да
работи върху тази душа:
да
я създава и пресъздава,
да
й предава ред качества,
да
я надарява с ред дарби и способности.
С една дума, животът ви представлява непрекъсната връзка от радости и скърби, от падания и ставания и т. н.
От вас не се изискват същите жертви, но нови жертви, с които
да
дадете пример на подрастващото поколение.
Така Бог работил и продължава
да
работи, епоха след епоха, вън и вътре в човека.
Сега, аз ви желая
да
имате абсолютно, положително верую за нещата и
да
не се критикувате.
Ето защо, вие трябва добре
да
разбирате, какво представлява човек сам по
себе
си
, какъв е неговият стремеж, какви са неговите мисли, чувства и действия, какви са неговите задължения, на първо място спрямо Този, Който му е дал живот и импулс за работа в живота.
Ако сте недоволни, и от вас ще бъдат недоволни; ако обичате, и вас ще обичат; ако вярвате във Великото начало на живота, и във вас ще вярват; ако сте справедлив към другите, и към вас ще бъдат справедливи.
Всеки човек, който съзнава своето положение така, и който има ясна представа за
себе
си
, ще мисли правилно, ще чувства правилно и ще действа правилно.
Аз няма
да
обяснявам сега, какво означава права мисъл, право чувство и право действие. Защо?
Спрямо всички хора Бог постъпва така, както и те постъпват към Него.
– Има отношения, които времето, само по
себе
си
, ще обясни; обаче, има и време, когато съзнанието на хората ще се пробуди, и те ще бъдат готови
да
разбират Истината.
Съмнявате ли се в Него, и другите хора ще се съмняват във вас; обичате ли Го, и хората ще ви обичат; считате ли Го съвършен, вие ще можете сам
да
си
поправите погрешките.
Ако сега на съвременното човечество не се откриват известни истини, то е по единствената причина, че още не са готови
да
ги възприемат.
Започне ли този човек
да
се съмнява, той се връща назад, и съзнанието му се замъглява.
Ако Бог бутне някоя ваша погрешка, тя веднага изчезва и вместо нея се явява нещо хубаво и красиво.
Ако известни истини се посадят сега в съзнанието на хората, те ще израснат, но скоро ще увехнат, без
да
дадат плод.
Мнозина от съвременните хора се връщат назад, към своето минало, и по този начин губят светлината на съзнанието
си
.
От разположението ни към Великия принцип в живота зависи и подобрението на нашия живот.
Ако някой човек приеме едно верую, но няма стимул в
себе
си
,
да
го следва, то скоро ще изсъхне.
Всички трябва
да
се пазят от тази погрешка!
Всяка работа в живота, която се започва, трябва
да
се завърши.
Не е достатъчно само човек
да
казва, че е спасен, но спасението трябва
да
съставлява положителен факт в неговия живот.
Младите трябва
да
приложат тази мярка в живота
си
, а старите
да
вървят след тях.
Ако един ученик влезе в отделенията и не свърши този основен курс, той не може
да
влезе и в гимназията; ако влезе в гимназията и не я завърши, той не може
да
влезе в университета.
Въпреки това, ние виждаме много ученици, които се записват в училището, но не свършват.
Да
бъдеш спасен, това не значи царят
да
отмени твоята присъда, и с това
да
се изчерпи въпросът.
Всяка започната работа трябва
да
се завърши!
Спасението подразбира ново направление в живота на човека –
да
върви паралелно с Божия Дух, Който работи в него.
– Понеже младият обича повече
да
говори, старият трябва
да
се смири, внимателно
да
го изслушва.
Във всички тежки случаи на неговия живот, Духът Божий тихо му нашепва: "Не се обезсърчавай, напред върви!
Изкуство е
да
можеш
да
изслушваш човека.
За всичко е нужно пречистване на съзнанието,
да
дойдете до възкресението,
да
възстановите вътрешната връзка с Първичната Причина, за
да
разбирате, в какво седи Нейната воля и
да
я изпълнявате.
Казвам: и във вярата трябва
да
става вътрешно обновяване.
" Проговори ли ви този глас, борбите, изпитанията непременно ще дойдат, но вие ще имате сила
да
ги понесете.
Какъв смисъл има вашата вяра, ако вярваш, че първо
си
дете, после ставаш голям човек, след това – възрастен, докато стигнеш до 120 години и най-после вярваш, че ще умреш, ще отидеш на съд при Бога и оттам ще те изпратят или в ада, или в рая, при светиите, праведните и добрите хора?
Гласът на Бога е толкова силен, че всякога произвежда пертурбации вън и вътре човека.
Питам: след като умрете и отидете на онзи свят, ще можете ли
да
предадете оттам някоя своя опитност на хората, които са останали след вас на земята?
Обаче, тия пертурбации не са нищо друго, освен наместване на всички изместени, отклонени части от своя път.
Когато човек се заеме с приложението на това учение, ще дойдат ред противоречия в живота му, но те са в реда на нещата.
Вашият баща, който е заминал за онзи свят, дошъл ли е някога,
да
ви каже, какво има там?
Питам: как обличате новата
си
дреха?
Не е лесно за юнака
да
повдигне тежък товар.
И той трябва
да
направи усилие, но няма
да
отстъпи на товара.
Казвам: тогава и аз мога
да
ви кажа много неща за онзи свят, но вие ще вярвате ли?
Който не оголее, не може
да
разбере Истината.
Казвам: не туряйте правилата, които ви давам, като спънка във вашия живот.
Досега никой от обикновените заминали хора не са се явили,
да
кажат, какво има на онзи свят.
Когато Бог създаде първите човеци, Той им направи хубави, свещени дрехи, но те ги изцапаха, окаляха.
За
да
могат някои от заминалите за онзи свят
да
дойдат тук и
да
разправят, какво има на онзи свят, тяхното съзнание трябва
да
е будно.
Като съблякоха окаляните
си
дрехи, те вече сами се облякоха с дрехи от кожа.
Тия хора не трябва
да
са умрели.
Като ги видя така облечени, Бог им каза: „Вървете сега, така облечени, в широкия свят
да
работите!
Например, едва сега ние вкусваме от плодоветв на всичко това, което Христос е проповядвал преди 2000 години.
Под „умрели хора" ние подразбираме тези хора, които след смъртта, изгубват част от съзнанието
си
, което са имали тук, на земята.
" И досега ние виждаме всички хора, като блудния син, облечени в тия кожени дрехи, окъсани, немили-недраги.
Тия хора не виждат пътя, през който минават.
За тия два вида дрехи говори Павел в Писанието: „Има тяло естествено, има и тяло духовно".
Днес всички хора се стремят към придобиване на онези светли, първоначални дрехи, които Бог навремето бе приготвил.
Следователно, само този човек може
да
разправя, какво има на онзи свят, който вижда нещата, понеже и в онзи свят той запазва светлината на своето съзнание.
За
да
ни се дадат отново тези дрехи, ние трябва
да
имаме такова обширно верую, което
да
включва в
себе
си
целия свят; и такава велика Любов, която
да
ни свързва с всички живи същества в света.
Често запитвате: "Как трябва
да
си
представяме Бога?
Между хората още не е събудено силното желание за самопожертване.
Само онзи човек вижда, на когото съзнанието е будно
да
разбира отношенията, които съществуват между този и онзи живот.
" Казвам: когато мислите за Бога, вие трябва
да
си
Го представяте като велика, всеобемаща същина, която обгръща и прониква целия свят с всички свои създания.
Ако рече някой
да
се самопожертва, веднага след това ще се роди и човешкото, че дал повече, отколкото трябва.
Във всяко най-малко и най-голямо същество, вие трябва
да
виждате Божественото проявление.
Приложи ли се Божественото учение, всички хора трябва
да
работят заедно, доброволно, всеки според силите
си
, и всичко, което се придобие от общата работа,
да
се разпредели равномерно в живота.
Каже ли някой човек, че еди-кой
си
го обича, това показва, че той не само чувства неговата любов, но вижда още в лицето му образа на Любовта.
Във всичко и навсякъде трябва
да
виждате Божественото съзнание, което ви обгръща.
В това отношение, каквото и
да
ви се случи в света, вие трябва
да
живеете със свещения образ на Бога.
Каквото направи той, всички ще му сърадват.
Не допущайте никакво съмнение в душата
си
, защото то е низшето начало в човека, което може
да
донесе страдания, падания, смърт, изгубване смисъла на живота.
Ако
си
направи къща, другите ще се радват; ако напише нещо, всички ще го харесат; ако говори нещо, ще го изслушват с внимание, без
да
го критикуват.
Когато низшето съзнание у човека отстъпи на висшето, тогава той ще бъде свободен, способен за великата наука на живота,
да
разбере неговия дълбок смисъл и
да
намери това, което търси.
Това трябва
да
бъде идеал за всички!
Правдата, Добродетелта също така имат свои образи.
Само по този начин човек ще може
да
добие истинското щастие.
Всеки, който има очи, той може
да
вижда и
да
разбира тези образи.
Приятно е
да
срещнеш душа чиста, откровена, която говори без преувеличение или намаление на фактите!
Представете
си
, че нарисувам на дъската само чело на човек.
Приятно е
да
срещнеш душа, постъпките на която се диктуват от Любовта!
Ще му даде ключа от тази стаичка и ще го покани
да
влезе вътре.
Да
имаш за всеки човек специално място в своята душа – това трябва
да
бъде идеал за всички, които учат и прилагат Христовото учение!
– Че на този човек се дават условия,
да
вижда и
да
помирисва нещата.
Казано е в Писанието: „Това е Живот Вечен,
да
позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога!
Всеки човек трябва
да
има силно желание
да
приготви в
себе
си
специална стаичка за своя Учител и специални стаички за приятелите
си
.
При това положение няма
да
изпъкват никакви противоречия.
И тъй, познаването на Бога трябва
да
бъде първата и най-важна задача на всеки човек.
– Че този човек може вече
да
говори,
да
яде, а с езика
си
–
да
вкусва.
Учителят не може
да
се яви на физическия свят като завършен акт.
– Значи, не знаете
да
се молите.
– Че този човек започва
да
чува и
да
слуша.
Той не може
да
се яви и като някакво явление вътре или вън от хората.
Когато отидете при някой велик хирург, има ли нужда
да
се молите по няколко пъти, за
да
ви излекува?
– Че този човек може
да
ходи.
Внушението е физически акт на насилие.
Дойде ли някой болен при лекаря и настойчиво го моли по няколко пъти
да
му помогне, без
да
му заплати, той няма
да
получи никаква помощ.
– Че този човек може
да
работи,
да
хваща нещата.
В това говорене има винаги свобода: ученикът може
да
приеме или
да
не приеме съветите на Учителя.
По същия начин и Бог не обича
да
Му се налагаме.
Та казвам: когато говорим за човека, за великата Истина, която той включва в
себе
си
, трябва
да
го нарисуваме такъв, какъвто е.
Той не насилва никого.
Всеки човек, който иска
да
се наложи, той
си
служи с насилие.
Ако вашите желания не са съгласни с Божията воля, Бог никога няма
да
ви отговори.
Поставят го в положение – профил и нарисуват половин чело, изкривен нос, едно око, едно ухо и казват: красив е този образ!
Да
допуснем, че някой баща има син, за когото е определено, на еди-каква
си
възраст
да
замине за другия свят.
Този син причинява големи неприятности на своите родители, но въпреки това, бащата плаче, моли се
да
остане синът му жив.
Може би хората в духовния свят
да
имат по едно око, но тук, във физическия свят, хората имат две очи и две уши.
Това е неговият ум, чрез който той може
да
проверява истинността на нещата, а не само
да
говори, че това знае, онова знае.
Молбата му се чува, и синът остава
да
живее на земята.
– По човешки не можете
да
ги разберете.
Някой баща има добър син, който тежко заболява и предстои
да
замине за другия свят.
Знаещ, учен човек е този, който има не само теоретически знания, но който владее изкуството
да
живее.
Бащата не се моли за оздравяването на сина
си
, не вярва в молитвата, и синът му заминава за другия свят.
Някои питат: „Как трябва
да
се считаме, като Синове Божии, или ангели – служители?
След заминаването на сина, големи нещастия сполетяват бащата.
" – По същина, човек е Син Божий, произлязъл от Бога, а по служене той е ангел – служител.
Значи, онзи, който трябва
да
замине, остава
да
живее; онзи пък, който трябва
да
остане жив, заминава.
Не смесвайте тия две положения, защото всичките ви понятия ще се объркат, каша ще се получи.
Някои души са останали при Бога и се радват на хубостите и красотите около Него, а други души са слезли на Земята,
да
работят.
И сега, аз желая на онези от вас, които трябва
да
останат – подразбирам вашата душа, вашето съзнание –
да
останат на земята, като носители на новото учение.
Много от последните са в постоянен спор помежду
си
, кой получава по-малко, кой повече и т. н.
За
да
бъдете носители на Божественото учение, в пълния смисъл на думата, вие трябва
да
бъдете здраво въоръжени с новите разбирания, с методите на Любовта и със законите на Мъдростта.
Тези души се намират в положението на блудния син, който, след като живял със своите фантастични идеи, напуснал баща
си
и отишъл в широкия свят, дето напълно пропаднал.
Висока е мисията на учениците!
И тъй, ако държите в ума
си
свещения образ на Първичната Причина, вие ще бъдете във връзка и с вашия Учител, който ви говори отвътре всеки ден и час.
По какъв начин можем
да
изпълним своята мисия, своето предназначение на земята?
Учител в света може
да
бъде само Бог, само Първичната Причина.
– В новия път, по който вървите, има много начини и методи за постигане на вашите желания и за разрешение на задачите в живота ви.
Най-първо човек трябва
да
изправи своя ум, за
да
могат
да
се развиват правилно неговите умствени способности.
Вие трябва
да
знаете, че всеки, който е натоварен с мисията
да
предаде на света Божията Истина, той не говори от свое име.
Всеки ще разрешава задачите
си
сам за
себе
си
.
След това той трябва
да
изправи своето сърце, за
да
регулира чувствата
си
.
Затова и Христос казва: „Аз не дойдох в света
да
сторя своята воля, но волята на Онзи, Който ме е проводил." И до днес хората тълкуват Христовото учение, разглеждат стихове един след друг, пишат трактати върху тях и т. н.
Никой няма право
да
се меси в работата на другите.
Казвам: добре е
да
се разглеждат стиховете, както е казал Христос, но важно е
да
се знае, приложимо ли е всичко, което Той е казал, или не.
Запример, някой човек е учител, или чиновник някъде, обаче, иска
да
служи на Бога.
Ако чувствата на някой човек не са правилно оформени, и умствените му изводи и заключения ще бъдат неправилни.
Значи, опити трябва
да
се правят.
Среща го един негов приятел и му казва: „Щом искаш
да
служиш на Бога, напусни службата
си
, напусни дома
си
и иди
да
проповядваш".
Някой казва: аз не обичам еди-кой
си
предмет.
Казвам: всеки
да
остане на своя пост, и при това положение
да
служи на Бога.
– Щом не обичаш този предмет, ти не можеш
да
го изучаваш.
Мнозина казват: „Щом е така, нека се направи опит,
да
възкресят някой мъртав човек." Казвам: може
да
възкръсне само този човек, който е роден от Бога.
Разните служби, които заемате, са условия, елементи, необходими за решение на задачите ви.
Ако не обичаш Правдата, никога не ще можеш
да
я изучаваш.
Може
да
се роди само този човек, който е заченат.
Когато се говори за напущане на дома, това е идея, която може
да
се разгледа в тесен и широк смисъл на думата.
Ако не обичаш Истината, не ще можеш
да
я разбереш.
Коренно може
да
се излекува един човек и от физическите, и от психическите му недъзи, само ако е заживял духовен живот.
Човек може
да
изучава само това, което обича.
Да
се лекува човек физически, това е лесно нещо, но за
да
се лекува психически, иска се духовна обнова.
В такъв случай, бащата или майката имат право
да
сторят това, само след като осигурят напълно близките
си
.
Мнозина питат: „Как може човек
да
придобие свободата
си
?
Друг говори за относителната истина.
Голяма опасност очаква човека, ако той се опита
да
влезе в духовния свят със своите стари разбирания, със своите стари вярвания.
" – За
да
дадеш свобода на човека, ти трябва
да
му върнеш всичко, което
си
му взел.
Трети говори за спасителната истина.
Ако този човек е вложил чувства в тебе, своята любов, ти трябва
да
му я върнеш.
Да
говориш Истината, това не подразбира
да
вярваш в нея.
Ще кажеш: „Приятелю, когато дойде при мене, ти вложи в моята банка еди-колко
си
капитал.
Сега, понеже ние трябва
да
бъдем свободни, ще се разделим, като братя, по любов, за което аз ще върна вложения от тебе капитал, заедно с лихвите по 10 %.
Сам Христос е казал: „Аз отивам при Отца
си
, жилище
да
ви приготвя и ще дойда
да
ви взема." Питам: ами ако Христос не ви направи жилища, какво ще кажете тогава?
И после, каквото аз съм вложил в тебе, по същия начин ще ми го върнеш." Каквото правите,
да
бъде одобрено от Господа, а не от хората.
Съвременните хора се стремят към богатство, като казват: свободен може
да
бъде само богатият човек.
–
Да
, Истината говоря.
Докато сте на земята, разумно използвайте условията, при които се намирате и благодарете на Бога за добрите условия, които ви са дадени.
То значи: тъй ли направи това нещо, както
си
го мислил, или
си
вложил някакъв примес в него?
И
да
имате къща на земята, тя е една временна колибка.
Когато се говори за спасителна, за относителна, както и за абсолютна истина, това подразбира, че понятието Истина е широко и постоянно може
да
се разширява – зависи от самия човек.
Някой пита: "Позволено ли е на религиозния човек
да
мисли за нови дрехи?
Как може
да
се познае широтата на човека?
" – Ако имате средства, направете
си
нови дрехи, но ако нямате, не ходете
да
правите заеми оттук-оттам; и вие
да
изпадате в изкушения, и другите
да
изкушавате.
Ако изпратите едно писмо до ангелите или арахангелите с молба,
да
ви изпратят някаква парична помощ, те няма
да
ви отговорят. Защо?
Носът на човека показва, каква е неговата наблюдателност, неговата интелигентност и разумност.
Той има мярка във всичко и доброволно се ограничава в своите желания.
Не туряйте Божествен характер на човешките
си
желания, защото сами ще
си
създадете нещастие.
Всички тия удове у човека, както и цялото тяло, са подложени на постоянни промени.
Някой казва: „ Аз съм роден от Бога." – Няма защо
да
казвате, че сте родени от Бога.
Питам: на какво основание тогава човек се счита Син Божий?
Човек не може
да
измени външните
си
форми, докато не измени своите вътрешни състояния.
Ако човекът, облечен в тази плът, която умира, може
да
се нарече Син Божий, защо на същото основание и растенията
да
не са синове на ангелите?
Какъв е човек, всичко е написано на него, но вие още не можете
да
си
служите напълно с тази наука.
Карамфилът казва: „Помириши ме и виж, какъв мирис имам." Черешата казва: „Вкуси ме, и сам ще се произнесеш за моя вкус." Който иска
да
знае, добър ли съм, или не, нека ме опита.
Значи, както в човека има един вътрешен образ, в който се включва Божествената проява, така и в растенията и животните има такъв вътрешен, по-висок произход от този, който виждаме във външната им форма.
Чрез тях вие ще създадете характер в
себе
си
, като работите неуморно и постоянно за тяхното изправяне.
(втори вариант)
– Върви
си
, дядо, вкъщи, и не се безпокой.
(втори вариант)
Някой човек не обича
да
говори Истината, обича
да
полъгва малко.
(втори вариант)
Ще имаш риба, колкото искаш." Връща се дядото дома
си
и намира много риба.
(втори вариант)
Ако този човек погледне малкия
си
пръст, ще забележи на него едно малко изкривяване.
(втори вариант)
" – Като хвърлях мрежата, една златна рибка излезе от водата и като ме запита, за какво съм дошъл, каза ми
да
се върна дома
си
; тя ще ми изпрати много риба.
(втори вариант)
– Ех ти, стар глупецо, риба ли трябваше
да
й искаш?
(втори вариант)
За
да
се изправи пръстът, този човек трябва
да
се върне към първичните причини на това изкривяване,
да
обикне Истината,
да
изправи своите мисли и чувства.
(втори вариант)
Не виждаш ли, че коритото ни е счупено, нямаме в какво
да
перем?
(втори вариант)
Питам: кои са причините, дето някой човек обича
да
полъгва?
(втори вариант)
Хайде, пак иди,
да
й поискаш ново, хубаво корито.
(втори вариант)
Той казва, например, че е учен човек, свършил два факултета, когато всъщност не е свършил даже и гимназия.
(втори вариант)
Друг някой казва за
себе
си
, че е много добър човек, подобен на него няма, а в действителност, той не е добър човек.
(втори вариант)
Рибката пак излиза от морето и го запитва: „Дядо, какво искаш, защо
си
нажален?
(втори вариант)
Сега ми каза, че имала нужда от корито.
(втори вариант)
Ако ти
си
учен или добър човек, това е благо и за тебе, и за околните хора.
(втори вариант)
– Върни се дома
си
, и корито ще има.
(втори вариант)
Когато се дават малки упътвания в някоя част или глава от Свещената книга, не мислете, че в тях се заключава цялата Истина, или че от тия упътвания ще дойде спасението на човечеството.
(втори вариант)
Ако ти не
си
такъв, за какъвто се препоръчваш, ще се намериш в безизходно положение.
(втори вариант)
Отива
си
дядото, вижда, пред бабата седи ново, хубаво корито.
(втори вариант)
Четенето на нещо аз уподобявам на това, когато някой ваш приятел ви даде един обяд или една малка закуска.
(втори вариант)
Хората ще те поставят на работа и ще разберат, какво можеш
да
направиш.
(втори вариант)
Ако не можеш
да
свършиш работата, за която се препоръчваш, ти ще се намериш в положението на онзи българин от южна България, който се хвалил, че може
да
крои и шие хубави български потури.
(втори вариант)
Той се условил на едно място на работа, дето му дали
да
изработи едни такива потури.
(втори вариант)
То е равносилно на това, че ви дава един орех, или една ябълка, или лъжичка сладко.
(втори вариант)
Започнал
да
мери и крои, но потурите се оказвали все още широки.
(втори вариант)
Иди
да
й поискаш нова къща, нови дрехи и покъщнина!
(втори вариант)
Умният човек ще бъде благодарен и на това, но онзи, който не разбира, ще каже: защо не ми дадоха
да
се наям, както трябва?
(втори вариант)
Мерил, кроил, но по едно време вижда, че платът не стига за потурите.
(втори вариант)
– „Е, нищо", казал
си
този майстор-крояч.
(втори вариант)
Рибката го вижда, излиза от водата и го запитва: "Какво искаш, дядо, защо
си
тъжен?
(втори вариант)
Сега могат
да
се родят ред въпроси, трябва ли
да
се яде, или не трябва
да
се яде?
(втори вариант)
– "Поне една тютюнена кесия ще изкарам" – Питам: ако от вашето верую не можете
да
изкарате поне една тютюнена кесия, какво е това верую; какви хора сте вие?
(втори вариант)
– Иди
си
спокоен вкъщи, и това ще ви се даде.
(втори вариант)
Много процеси се извършват в човешкия организъм, но яденето е един от необходимите процеси, без които човек не може
да
продължава живота
си
.
(втори вариант)
Можете ли от вашето верую
да
изкарате поне една тютюнена кесия?
(втори вариант)
Отива дядото дома
си
: вижда, вместо старата съборена колибка, нова къща, бабата облечена в нови дрехи, но още по-недоволна и сърдита.
(втори вариант)
– Стар дъртако, защо не поиска от рибката,
да
те направи цар, а мене царица?
(втори вариант)
И царят, и простият човек, като дойдат до вратата, ще минат под горния й праг.
(втори вариант)
Казвате:
да
махнем този праг, който е над главите ни!
(втори вариант)
– Не, аз вярвам в Бога на своя баща, от когото ми е оставен като предание.
(втори вариант)
– Ако махнете този праг, друг ще дойде на неговото място, и пак няма
да
бъдете свободни.
(втори вариант)
Казвам: не се осланяйте на старите предания от миналото!
(втори вариант)
– Защо не поиска от рибката
да
ни направи като Бога?
(втори вариант)
По този начин, и във всяка прочетена глава все има няколко зрънца, които трябва
да
сдъвчете и
да
асимилирате.
(втори вариант)
Не се осланяйте на водата в блатата, в локвите!
(втори вариант)
Яденето има смисъл само тогава, когато храната, която ви се дава, за
да
подкрепи живота, може
да
се смели.
(втори вариант)
Ако човек асимилира храната добре, ще може
да
извлече от нея сила, която ще му даде микроскопическа радост за деня.
(втори вариант)
Осланяйте се на онази прясна, чиста вода от извора, която поддържа живота и винаги свежа остава!
(втори вариант)
Връща се дядото вкъщи и какво
да
види!
(втори вариант)
В прочетената глава има важни въпроси, като този, какво значи
да
бъде човек роден от Бога.
(втори вариант)
За вас е важно
да
проучавате Великото Начало в света тъй, както днес се проявява то, а не както се е проявявало в миналото.
(втори вариант)
За
да
се разбере този въпрос в своята пълнота, трябва
да
се говори по него с години.
(втори вариант)
Аз често повтарям следните формули: „Вярвам в Господа, Който е говорил в миналото; вярвам в Господа, Който ми говори сега; вярвам и във Великия и Вечен Дух на Истината, Който ми показва пътя и изработва велики и славни дела на бъдещето.
(втори вариант)
Казвам: всеки, който не придобие светлината на новия живот в
себе
си
и не разшири своето съзнание, даже и
да
се домогне до Божественото благо, той ще го изгуби.
(втори вариант)
Той съдържа в
себе
си
Божията Любов, Мъдрост, Истина – всичко велико и красиво в живота се заключава в този въпрос.
(втори вариант)
Онези, които не разбират дълбокия смисъл на тия формули, ще кажат: Каква полза имам от това,
да
вярвам в онзи Господ, Който е говорил в миналото?
(втори вариант)
Ние наричаме това благо „любов към Първичната Причина на нещата." Като ви говоря тия идеи, аз не искам учениците на новото, на Божественото учение само
да
преповтарят нещата, но
да
бъдат истински носители на великото, което се включва в това учение.
(втори вариант)
Каква полза имам от това,
да
вярвам в Неговия Вечен Дух, Който ще ми говори за в бъдеще?
(втори вариант)
Всички трябва
да
работите съзнателно, за
да
развиете в
себе
си
добродетелите и дарбите, които са вложени във вас.
(втори вариант)
В Писанието е казано: "Всички трябва
да
бъдете подобни на Бога." Как ще се постигне това?
(втори вариант)
– Чрез усилена съзнателна дейност върху
себе
си
.
(втори вариант)
За
да
разбира целокупността на живота, той трябва
да
чете и проучава всичките страници на тази книга.
(втори вариант)
Това е великата задача за разрешение, дадена за всеки човек, не само за една година, нито за един живот, но през всичките времена на вековете.
(втори вариант)
Питам: какво значи
да
вярва човек в Бога?
(втори вариант)
Христос казва: „Аз ще бъда с вас до скончанието на века." Това подразбира, че през всичкото време, докато сте на земята, Той ще ви помага
да
постигнете вашите възвишени желания,
да
разработите всички свои сили и способности.
(втори вариант)
Онзи, който не се е родил от Бога, може ли
да
възкръсне?
(втори вариант)
–
Да
вярваш в Бога на миналото, на настоящето и на бъдещето, значи
да
поставиш здрава, солидна основа на живота
си
.
(втори вариант)
– Когато вие сте готови
да
направите всичко заради Бога.
(втори вариант)
Значи, всеки, който веднъж се е родил и умрял, може
да
се роди изново и
да
възкръсне.
(втори вариант)
Ако можете
да
направите за Бога всичко, което се изисква от вас, и Бог ще направи всичко за вас.
(втори вариант)
И тъй, животът се нуждае от здрава, солидна основа, от строител и от материали за неговия строеж.
(втори вариант)
Няма нещо, което
да
не може
да
ви се даде и
да
не се направи за вас.
(втори вариант)
Същото отношение съществува и в живота на отделния човек: той трябва
да
има разумно сърце – основа на живота; светъл ум – строител; и устойчива воля – доставчица на материали за новия строеж.
(втори вариант)
Не направите ли за Бога това, което се иска от вас, и вие няма
да
получите нищо.
(втори вариант)
Това е една вътрешна задача, която всеки ще разреши по своему.
(втори вариант)
Разсъждавайте според това, което Бог ви е говорил в миналото, както ви говори в настоящето и както Неговият Дух ще ви говори в бъдещето.
(втори вариант)
Архитектът замине, погрешката се замазва отгоре-отгоре, като се самозаблуждават, че всичко е поправено.
(втори вариант)
Възрастните ученици ще следят, до где е стигнало пробуждането на съзнанието у младите.
(втори вариант)
Дохожда архитектът втори път, поразчопля постройката тук-там и запитва работниците: "Поправихте ли погрешката?
(втори вариант)
Обикновените дрехи, които носите, постепенно стават работнически; като започнете
да
носите празничните дрехи по-често, и те стават делнични, а после – работнически.
(втори вариант)
Щом празничните ви дрехи станат делнични, вие започвате
да
мислите вече за нови дрехи.
(втори вариант)
Това, което виждаме
да
става вън с човека, става и вътре с него.
(втори вариант)
Ще развалите стените на зданието до основа и ще ги съградите отново, както трябва.
(втори вариант)
Казвам: първият акт, когато човек дойде на земята, е
да
се роди.
(втори вариант)
Де е бил човек, преди
да
се роди?
(втори вариант)
НАГОРЕ