НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
327
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
327
:
1000
резултата в
6
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Задна стража
,
ООК
, София, 20.6.1928г.,
Престъпи ли този закон, двете плесници ще дойдат.
За
да
не дойдат плесниците, вие трябва
да
се пазите от злото.
Човек трябва
да
има една свещена идея в
себе
си
за своя Създател, Който внася в него импулс към знание, към свобода, към истина, към красота, към щастие.
Всичко може
да
критикува човек, но дойде ли до Бога, там трябва
да
се изпълни със свещен трепет и благоговение, със свещен идеал.
По това трябва
да
се отличавате като ученици.
Дали е във физическия или в духовния свят, човек трябва непрестанно
да
учи.
Той ще се учи
да
пее,
да
свири.
Той е минал и минава през такова налягане, което е в състояние
да
превърне въглена в диамант.
При това той ще учи, докато постепенно започне
да
изпълнява и най-мъчни парчета.
Ученикът се отличава по това, че може
да
пречупва светлината, както диаманта, вследствие на което придобива вътрешна стойност.
Никой не е в състояние
да
разколебае неговата вяра и убежденията му.
След тях други, по-съвършени същества, са ги изпрели, изтъкали, скроили, ушили, а на човека дали възможност само
да
се облече с тях и
да
ги рекламира по широкия свят.
На неговата топлина и хляб може
да
се пече.
С каквото и
да
се облече, човек носи все чужди произведения.
Казвате, че човек трябва
да
се облича добре.
Заради тези негови качества разумните същества го носят на ръцете
си
, както хората носят пръстени с диамантени камъни.
Срещате по улицата човек, облечен с царски дрехи, с мантия, с корона на глава, но минавате, заминавате покрай него, без
да
му обръщате внимание.
Дали вярвате в това, или не, то е друг въпрос.
Всички американци го поглеждат, усмихват се, без
да
се спират пред него.
Те
си
казват: „Как и по какъв случай този европейски цар е дошъл в Америка?
Важно е
да
знаете, че ученикът съдържа в
себе
си
свойствата на диаманта.
Погледнете ли го откъм гърба, виждате, че целият му гръб е облепен с обявления, с реклами.
Той казва: „Вместо
да
викам по улиците и
да
рекламирам разните стоки, по-добре
да
нося рекламите на гърба
си
, че който мине покрай мене,
да
чете“.
Ето защо, за
да
излезете от дълбочината на земята, в която сте заровени, от вас се иска работа.
– Вечер се връща у дома
си
, но вече детрониран.
И тъй, научете се
да
мислите по нов начин.
Добре е човек
да
рекламира нещо.
Новият начин на мислене започва с отричане на аксиомата, че 2+2=4.
Какво по-хубаво от това, ако всички стихове и глави на Истината бъдат написани върху човека?
Като механически процес, 2 и 2 дава 4, но като психически процес, 2 и 2 не е 4.
Понякога хората са от онези царски синове, които носят на гърба
си
напечатани различни реклами.
Когато двойката се завърти 4 пъти около
себе
си
във възходяща степен, ще се получи 4, т.е.
Когото и
да
срещнете, на гърба му все има написано нещо: или че е православен, католик или евангелист, или че е свършил някаква наука – теология, биология, астрономия, филология и т.н.
Един ден разумната природа дойде при човека, снеме мантията с надписите от гърба му, снеме короната му и той остава гол, с едно голо съзнание.
Следователно, за
да
се докаже, че 2+2=4, нужни са ред изчисления.
Докато е на земята, човек облича и съблича дрехите
си
, пише и заличава рекламите по тях.
Защото невъзможно е две жени
да
образуват един мъж.
Обаче влезе ли в духовния свят, облече ли една дреха, той никога не я сваля от гърба
си
.
Когато се казва, че Бог извади едно ребро от Адам и създаде жената, това подразбира нещо метафизическо.
Там не е позволено
да
се пише нещо върху дрехата на човека.
Създаването на жената е философски въпрос, за разбирането на който се искат знания.
Когато художниците рисуват ангели, те ги рисуват с бели дрехи, със златни пояси, с широки ръкави, с крилца близо до раменете.
Когато видя Ева, Адам каза: „Това е плът от плътта ми и кост от костта ми“.
Апостол Павел казва, че жената трябва
да
се подчинява на мъжа, защото е произлязла от него.
Всички форми, създадени от Бога, съставят едно цяло.
За
да
дойде до най-високата форма на развитие, човешката душа трябва
да
мине през всички форми.
Достатъчно е човек
да
погледне на този въпрос от положението, на което се намира днес, за
да
види през какъв красив път е минал.
Момъкът среща млада, красива мома и ѝ казва: „Като тебе красива мома не съм виждал досега“.
После, като погледне какъв път му предстои
да
минава, с какви форми
да
се облича, едва тогава ще разбере красотата и смисъла на живота.
Щом чуе тези думи, момата се стресва и започва
да
се оглежда,
да
види къде е изразена нейната красота.
Що се отнася до онова, което е над него и което му предстои
да
мине, той нищо не знае.
Казано е в Писанието, че човек бил създаден по образ и подобие Божие.
Когато момъкът каже на момата, че тя е ангел и не може
да
живее без нея, това представлява четвърта степен на любовта – любовта в ангелския свят.
Много време е нужно на сегашния човек, за
да
придобие образ и подобие Божие.
За него това е далечно постижение.
Щом я постигне, той започва
да
слиза надолу, до точката, откъдето е започнал.
Когато изучавате Любовта, не се спирайте върху вашите лични възгледи, но ръководете се от вашите психологически прояви.
Възлюбете и вие Истината, за
да
бъдете свободни.
Ние сме изследвали проявите на Любовта и в растенията, и в животните, и в хората и виждаме, че те са едни и същи навсякъде.
Истината ще ви направи смели и решителни,
да
работите за придобиване на свободата
си
, за
да
се справите, от една страна с вътрешните мъчнотии в
себе
си
, а от друга – с външните мъчнотии.
За пример, когато обичате един човек, или кое и
да
е живо същество, вие го поставяте на един и същ уровен със
себе
си
.
Придобиете ли Истината в
себе
си
, и щастието ще дойде, т.е.
При това положение, когато човек обича човека, той се намира пред две възможности: или слиза до положението на онзи, когото обича, или го повдига до
себе
си
.
В първия случай той страда, а във втория случай и двамата се радват.
Човек може
да
изпита същите страдания и радости и без
да
е влюбен в някакъв външен обект.
Хиляди години ще го гоните и няма
да
го стигнете.
За пример, когато човек се е надценил, когато има високо мнение за
себе
си
и мисли, че всичко може
да
направи, той се е влюбил в
себе
си
и се е повдигнал на по-висок уровен, отколкото е в действителност.
Това показва, че Истината и свободата трябва
да
бъдат винаги пред вас, пред лицето ви, а щастието – зад вас, като задна стража.
След години, когато види, че не е направил това, което е очаквал, той губи вяра в
себе
си
, отчайва се и се разлюбва.
По този начин щастието казва на човека: „Ако ти възлюбиш Истината и свободата, аз всякога ще те следвам, ще ти бъда задна стража.
Значи, както човек се влюбва в
себе
си
, така може и
да
се разлюби.
Не ги ли възлюбиш, аз нямам доверие в тебе и не мога
да
те следвам“.
Какво трябва
да
прави тогава?
Щастието е светъл, възвишен дух, който следва само човека на Истината и на свободата.
– Той трябва
да
възстанови любовта към
себе
си
; той трябва
да
възстанови вярата в Божественото начало в
себе
си
.
Достатъчно е един път
да
ви погледне този дух, за
да
трепти душата ви през цялата вечност.
Като следва Божествените закони, той трябва
да
вярва, че всичко, към което душата му се стреми, може
да
се реализира.
Да
бъде човек щастлив, това значи Бог
да
го е погледнал,
да
му се е усмихнал.
Като работи, като учи, същевременно той трябва
да
се ползва и от опитностите на своите ближни.
Колкото проста
да
е дадена форма, било човешка или животинска, или на някое растение, човек може
да
се ползва от нея.
Разумният човек се учи от всичко, което е вътре и вън от него.
Човек трябва
да
гледа на всяка форма, на всяко живо същество като на същество, в което Божественото живее.
За ученика този момент е една от задачите на неговия живот.
Щом гледа така, той ще има правилни отношения към тях.
Не е ученик и не може
да
бъде ученик онзи, когото щастието не следва, за когото щастието не е задна стража.
Какви са отношенията на сина към бащата?
Не е ученик и не може
да
бъде ученик онзи, който не държи в душата
си
идеята за постигане на щастието.
Да
бъде човек щастлив, защото Бог го е погледнал и му се усмихнал, това осмисля неговия живот.
Когато момъкът срещне една красива мома, какво ѝ говори?
Да
придобие щастието като задна стража в живота
си
, това е задача на всеки човек.
Когато детето види майка
си
, какво ѝ казва?
При всички тия случаи човек знае как
да
започне разговора
си
и какво
да
каже.
Яви ли се пред Бога, той не знае какво
да
говори.
Казано е в Писанието: „Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат“.
Щом отидете при Господа, няма
да
Му разправяте какви страдания и мъчнотии имате, нито какви добрини сте направили.
Той знае всичко.
Той знае целия ви живот с всички подробности.
Едно само не знае: искате ли
да
учите, или не.
Ако искате
да
учите, ще Му кажете с всичкото
си
смирение, че се радвате на Божия свят и желаете
да
разберете смисъла на всичко, което ви обикаля.
Ще признаете своето невежество и ще пожелаете Бог
да
ви даде светлина
да
учите,
да
виждате и разбирате нещата.
Ако погледът ви е устремен нагоре, Той ще разбере, че имате искрено желание
да
изучавате Неговите пътища.
Както и
да
ви погледне, не се страхувайте от Него.
Обаче докато дойде това време, вие трябва
да
бъдете готови
да
минете пълно разтърсване.
Това значи
да
се намери човек в положение, като че светът се е свършил.
Освободи ли се човек от оковите, които са го ограничавали, той се вижда вече обиколен от своите братя и сестри, които са му помагали.
Като се събуди, вижда, че е беден.
Когато професорът обяснява на студентите въпросите от висшата математика, те не влизат в противоречие със знанията, които са придобили в отделенията.
Това, което ученикът е научил по смятане в отделенията – събиране, изваждане, умножение, деление, влиза и във висшата математика.
Опитностите, които човек е минал в живота
си
, непрестанно функционират в целокупния живот.
Следователно състоянията, през които човек е минал в живота
си
– детство, юношество и зряла възраст, непрестанно се повтарят през всичкото време, докато той е на земята.
Той може
да
е стар, но често се проявява ту като дете, ту като юноша, ту като възрастен.
Като остарее, човек иска
да
се върне в младостта
си
,
да
стане отново млад.
Физически той не може
да
стане млад, но по състояние, по вътрешно разположение може
да
бъде млад.
Иска ли и физически
да
стане млад, той непременно трябва
да
мине през смъртта.
И наистина, старият предпочита
да
умре и отново
да
стане млад, отколкото
да
живее и все повече
да
остарява.
Сега, като казвам, че старият трябва
да
умре, за
да
стане млад, това не се отнася до идеите.
За
да
се възприемат от умовете на хората, идеите не трябва
да
остаряват.
При сегашните разбирания на хората стар човек е онзи, който е отживял времето
си
, който не мисли отново
да
става млад.
Да
се върнем пак към думите „татко“, „баща“ и „отец“.
Значи, който живее на физическия свят, той има татко и майка; който живее в духовния свят, той има баща; който живее в Божествения свят, той има велик Отец, създател на всичко в света.
Този човек е дал ход на Божественото в
себе
си
.
Той се е предал на служене на Бога – най-високото състояние, до което човек може
да
достигне.
Мнозина искат
да
прескочат различните стадии на живота,
да
прескочат грижите на земния живот и
да
влязат направо в духовния – при ангелите.
Това е толкова възможно, колкото е възможно за детето от първи клас
да
отиде между студенти и
да
изучава тяхната наука.
Колкото и
да
е способно и развито, това дете не може
да
следва науката, която се преподава в университета.
За
да
изучава университетската наука, това дете трябва
да
има диплом за завършен гимназиален курс,
да
има знанията на студентите.
Следователно има стъпала в живота, през които всеки човек трябва
да
мине.
Много от окултните ученици са пропадали в знанията, в разбиранията
си
и затова трябва
да
учат,
да
издържат своите изпити.
Не е достатъчно само човек
да
се моли, за
да
го слуша Господ.
Да
се говори така, това значи
да
се качи човек на пиедестал и оттам
да
гледа на нещата.
– Не, човек трябва
да
слезе от своето високо положение и като дете
да
се моли на Бога.
Защо човек трябва
да
се моли на Бога и защо Бог трябва
да
го слуша?
– Кога човек не трябва
да
се моли?
– Когато направи някаква грешка, човек не трябва
да
се моли.
Тогава той трябва
да
се заеме с изправяне на грешката
си
.
Щом изправи грешката
си
, той трябва
да
се моли,
да
му изпрати Бог повече светлина,
да
не повтаря същата грешка.
Ще изправиш грешката
си
, за
да
не се изложиш пред Висшия свят и пред хората.
Представете
си
, че един човек се дави в една дълбока река.
Ти минаваш покрай реката, виждаш даващия се и веднага се обръщаш с молитва към Господа: „Господи, помогни ми
да
спася давещия се!
“ Той веднага ще ти изпрати сили, условия,
да
го спасиш.
Ти влизаш в реката, хващаш давещия се и го изваждаш от водата.
След това казваш: „Едва се помолих на Господа и Той ме послуша“.
–
Да
, Господ те послуша, но не заради тебе, а за онзи, който се давеше.
Като не знаеш причината, защо
си
получил отговор на молитвата, невидимият свят казва, че ти
си
придаваш голяма тежест.
Бог обича този, който се дави, и ти казва: „Ако спасиш давещия се, и на тебе ще помагам“.
– „Ама освен мене нямаше друг, който
да
изпълни тази работа.“ – Който е готов
да
изпълни волята Божия, него Бог слуша и на него отговаря.
Представете
си
, че една Божествена мисъл минава през ума ви.
Какво трябва
да
направите с нея?
Ще ѝ дадете възможност
да
се реализира.
Напишете на дъската думите „татко“, „баща“, „отец“ и мислете върху тях,
да
схванете вътрешния им смисъл, вътрешното им съдържание.
Не я ли реализирате, Той няма
да
ви слуша.
Ако зададете този въпрос на някой професор по филология, той ще започне
да
ги анализира и ще дойде до някакво заключение.
Речете ли
да
искате богатство, сила, знание, молитвата ви няма
да
бъде приета.
Ако съдържанието и смисълът на тия думи са еднакви, нямаше защо
да
съществуват три различни думи за едно и също понятие.
Както тоновете се различават помежду
си
по височина и по интензивност, така също се различават думите „татко“, „баща“ и „отец“.
За
да
определите, коя от трите думи има най-голяма височина и интензивност, вие трябва
да
имате точна мярка, с която
да
си
служите като с ключ.
Изучавайте живота, наблюдавайте пътищата, през които хората минават, за
да
си
обясните защо едни хора се молят, но молитвата им не се приема; защо други хора се молят и молитвата им се приема и най-после, защо трета категория хора не се молят, а въпреки това работите им се уреждат.
Като се спирате върху буквите, с които се пише всяка една от дадените думи, вие ще разберете тяхното съдържание и смисъл.
Всеки иска
да
цъфне,
да
завърже плод и плодът
да
узрее.
Плодовете на живота зреят под влияние на лъчите на Любовта, която носи живот, радост и веселие.
Всички хора искат
да
бъдат обичани.
Като казват за
себе
си
, че са говорили с Баща
си
, те имат предвид Бога.
– За
да
получат нещо от плодовете, които зреят при Любовта.
Тя е семе, посадено в земята, и дава първа издънка, първа проява на живота.
Вътрешната нужда на човека
да
бъде обичан показва, че той търси живота.
Ние знаем, че Любовта носи живота.
Изобщо, Любовта включва в
себе
си
истина, свобода, щастие, живот.
Думата „Отец“ започва с буквата „О“ – мярка на всички неща.
Следователно, когато човек разбере свободата, истината, щастието и живота, той се намира вече в областта на великата Любов.
Когато иска
да
създаде една вселена, Бог начертава един кръг, т.е.
Какво по-голямо щастие за човека от това
да
обича някого, без
да
го ограничава?
2.
Основна идея
,
МОК
, София, 22.6.1928г.,
Искате ли
да
дадете на възлюбения
си
от своята любов, давайте му капка по капка.
Искате ли
да
проявите идейния живот, изнасяйте навън една по една идеите
си
.
Изнесете ли ги изведнъж навън, в скоро време ще почувствате известна празнота в
себе
си
.
При това, започвайте от най-малките
си
идеи и постепенно вървете към големите.
Някой се страхува, че като изнесе идеите
си
навън, няма какво повече
да
работи.
Работа има за всички и за цялата вечност.
За
да
състави оркестър, той събира различни музиканти и на всички дава съответна работа.
Даже и тъпанджията е необходим.
Тъй щото, ако няма с какво
да
се занимавате, вземете тъпана и бийте върху него – все ще излезе нещо.
– Може ли всеки
да
удря на тъпана?
– За вярващия всичко е възможно.
Да
се говори за възможностите на живота, това значи,
да
имаме предвид великата разумност.
Само разумният може
да
постигне, каквото желае.
Благодарение на различието, което съществува между разумния и неразумния, между тях се явява спор.
Неразумният е горд, той възприема само онези идеи, които отговарят на личните му интереси.
Като се говори за нея, той казва, че не може
да
обича всички хора.
Всъщност, човек по-лесно може
да
обича Цялото, отколкото неговите части.
В Цялото влизат всички хора.
Следователно, като обичате Бога, ще обичате всичко, което Той е създал.
Задачата на всеки човек е
да
се проникне от любовта и
да
знае, че в него се крие възможността
да
обича всички.
Ако житното зърно храни цялото човечество, защо човек
да
не е в състояние
да
обича всички?
Достатъчно е
да
се пробуди съзнанието му, за
да
разбере, какви сили и възможности се крият в него.
Докато не е дошъл до това положение, той пада, става, плаче, радва се.
С една дума, той изучава
себе
си
и своя ближен.
Като ученици, пазете правилото: за
да
не се обезсърчавате и обезверявате в човека, първо го изучавайте, а после вярвайте в него.
Съвременните хора се натъкват на мъчносмилателни въпроси, за разрешаването на които са нужни здрави зъби, здрава храносмилателна система.
Ако разглеждате външно семето, вие имате известна представа за него, но това е механическо знание.
За
да
разберете естеството на семето и силите, които крие в
себе
си
, трябва
да
го посадите в земята.
Според силите, които съдържа, семето ще използва благоприятните условия, които му се дават.
Ако не е поставен при условия
да
прояви своите вътрешни възможности, човек не може
да
се познае.
Някой минава за безстрашен, а всъщност носи голям страх в
себе
си
.
Като се натъкне на най-малкото външно изпитание, той проявява страх и тогава вижда, че е страхлив.
Докато не се справи с вътрешния
си
страх, човек не може
да
бъде смел и безстрашен.
Каква сила ще развие човек, ако се страхува
да
яде, за
да
не разстрои стомаха
си
?
Каквато храна
да
му дават, той ще я разглежда, ще мисли,
да
яде ли от нея, или не, как
да
яде и т. н.
Обаче, каквато храна
да
дадете на здравия човек, той ще яде с разположение.
Той разчита на стомаха
си
и не се страхува.
Достатъчно е храната
да
бъде чиста, за
да
яде сладко и с разположение.
Здравият и разумен човек е силен.
Всяко семе, поставено при благоприятни условия, може
да
расте и
да
се развива; ако условията не са благоприятни, то не може
да
расте и започва
да
гние.
За
да
расте, семето трябва
да
взема нещо от почвата и от въздуха.
Ако не взема, човек не може
да
расте.
Обаче, след вземането иде процесът на даването.
Между човешката душа и природата става правилна обмяна само тогава, когато човек спазва процесите на вземане и даване.
С други думи казано: Когато човек няма една основна идея в
себе
си
, той се излага на разрушаване, на гниене.
Както семето не може
да
се развива без зародиш, така и човешката душа не може
да
се прояви без основна идея.
Без основна идея човек не може
да
разбере живота, нито
да
го осмисли.
Че Бог знае нещата, това е факт, но и човек трябва
да
се стреми,
да
знае това, което е в неговите възможности.
Щом учителят знае повече от ученика
си
, последният трябва
да
се стреми
да
придобие знанието на учителя
си
.
Какво ще кажете за ученик, който не учи и мисли, че щом учителят има знания, той не трябва
да
учи?
Следователно, Бог знае всичко, но и вие трябва
да
учите,
да
придобивате знания.
От вас зависи, колко знания ще придобиете.
Нуждата от храна е обща за всички, но количеството й се определя от възрастта на човека и условията, при които се намира.
Малкото дете приема малко храна; младият момък и младата мома употребяват повече храна, а старият човек се нуждае от малко храна.
Каквато е нуждата на човека от храна, такава е нуждата му и от основна идея.
Той започва
да
се разлага и
да
мирише.
За
да
не изпада в това положение, човек трябва
да
държи в ума
си
поне една основна идея, в сърцето
си
– едно основно чувство и в тялото
си
– една основна постъпка.
Някой изпразва сърцето
си
от всички чувства и като се отчае от живота, казва: Никой не ме обича.
Има Един, Който при всички условия в живота ви е с вас и ви обича.
Понеже целият свят е Негов, Той ви обича чрез растенията, чрез животните, чрез мушиците даже, чрез хората и т. н.
И най-малката любов е в състояние
да
повдигне духа на човека.
Дръжте в ума
си
идеята, че Бог е Любов, за
да
запазите през целия
си
живот по една основна идея в ума
си
и по едно основно чувство в сърцето
си
.
Следователно, дали е малка, или голяма, не е важно.
Те внасят в човека живот, радост, светлина и свобода.
Божествените идеи водят към завършени процеси, а човешките – към незавършени.
Да
има човек основна идея, това значи,
да
е непоколебим във вярата и в убежденията
си
.
Каквото и
да
му се говори, той остава верен на своето убеждение.
Никой не е в състояние
да
го разубеди в съществуването на Първата Причина, в съществуването на Великата Разумност в света.
Който признава съществуването на Първата Причина, той вижда ясно нещата; той има очи и уши, вижда и чува всичко, което го окръжава и което става около него.
Представете
си
, че се срещат двама души: единият е сляп и глух, а другият – с отворени очи и уши.
Първият твърди, че няма слънце, че любов не съществува, че всичко е мрак и тишина.
Той казва, че слънцето изгрява и залязва, осветява цялата земя и хората, животните, растенията се радват на светлината му, обичат се помежду
си
.
Да
отричаш мъдростта и светлината, това значи,
да
страдаш от умствена слепота;
да
отричаш любовта и живота, това значи,
да
страдаш от сърдечна глухота.
Правете опити,
да
усилвате светлината на вашия ум и топлината на сърцето
си
,
да
виждате ясно нещата, за
да
не изпадате в заблуждения, в каквито се намират слепият и глухият.
Всяко семе ще даде добри, сладки плодове.
Това са добрите постъпки, които всеки човек може
да
направи.
Представете
си
, че някой учител или професор отива на работа и вижда на пътя, че един кон е паднал на земята от голямата горещина.
Какво трябва
да
направи този професор?
–
Да
се спре пред коня и
да
му даде малко вода
да
пие.
И на умиране
да
е, конят ще благодари за направената му услуга.
В дадения момент той страда като човек.
Ако професорът продължи пътя
си
, без
да
обърне внимание на коня, той е човек без идея.
За свое оправдание, той ще каже, че бърза, че не е негова работа
да
се занимава с падналия кон.
Никакви оправдания не го извиняват.
Щом няма кой
да
помогне на коня, професорът е длъжен
да
се спре и
да
му даде поне малко вода.
Който влиза в положението на всички живи същества и им се притича на помощ, той е човек с идея, на него може
да
се разчита.
Както искате хората
да
ви помагат, така помагайте и вие.
Не казвайте, че това е кон, крава, вол, магаре, че те не страдат като човека.
Има животни, на които съзнанието е по-високо от това на някои хора, поради което минават през големи, интензивни страдания.
Някой мисли, че страданията му са големи и постоянно се оплаква.
Няма човек в света, който
да
е минал през по-големи страдания от Христовите.
Мнозина са бити, текла е кръв от носа, от главата, от устата им, но, въпреки това, те не са познали още страданието.
Когато човек се изкачва на високи планински върхове, от носа му тече кръв, но той не страда.
Колкото по-нагоре се качва човек в духовния свят, толкова по-интензивни са страданията му.
Най-после той дохожда до една област, дето страданията изчезват.
Там страданията се превръщат в радост.
Това показва, че неорганизираните сили се организират.
Каква е целта на страданието?
– Освобождаване на човека от нечистотиите, от неорганизираните енергии.
– За
да
ви освободи от нечистата материя, която се е събрала в някоя част на организма ви.
За
да
извлече нечистата материя от тялото ви, той
си
служи с рог.
Радвайте се, че сте се освободили от нечистотиите
си
.
Капка по капка излиза нечистата материя, но, вместо нея, отвън иде нова, жизнена сила, която обновява и повдига.
Колкото и
да
обичате някого, не отваряйте сърцето
си
изведнъж,
да
не изтече всичката ви любов навън.
Помнете: който отваря сърцето
си
за някого и проявява всичката
си
любов към него, той прави престъпление.
3.
Елипса и парабола
,
ООК
, София, 27.6.1928г.,
За
да
не изпада в такива състояния, човек трябва
да
работи.
И тъй, размишлявайте върху незавършените и завършените процеси.
Завършените процеси са свързани с незавършените.
Незавършените процеси за хората са завършени за същества от по-висока еволюция.
„Невъзможното за човека е възможно за Бога.“ Всичко, което човек не може
да
направи, Бог може
да
го направи.
Това значи: Дайте възможност на душата
си
да
се свърже с Божия Дух, за
да
се осмислят незавършените процеси.
Само тази връзка е в състояние
да
покаже на човека знанието на елипсата, като завършен процес, и на параболата – като незавършен.
Докато снесе яйцето
си
, кокошката страда, мъчи се.
Ако се остави
да
живее при естествени условия, тя може
да
снесе най-много 12 яйца на сезон.
Щом снесе яйцата
си
, тя започва
да
мъти.
Обаче откак човек е започнал
да
отглежда кокошката, той я е поставил при неестествени условия за нея,
да
снася повече яйца.
Чрез своята разумност човек е подобрил външните условия на кокошката, вследствие на което може
да
снася повече от 100 яйца на сезон.
Тя възнаграждава труда и грижите на господаря
си
, но
себе
си
изтощава, като изразходва много енергия.
При всяко снасяне на яйце животът на кокошката е изложен на смърт, както е изложен животът на раждащата жена.
Затова Христос казва: „Жена, кога ражда, на скръб е“.
Следователно от Божествено гледище раждането на дете и снасянето на яйце са един и същ процес.
Колкото и
да
е малка кокошката, нейната работа е толкова важна, колкото и работата на разумния човек.
Който разбира законите на живата природа, той вижда във всички процеси и явления разумна, съзнателна връзка.
Ето защо, чуете ли, че някоя кокошка кудкудяка, знайте, че тя е страдала, мъчила се е и сега се радва, че се е освободила от мъчението
си
.
Ще кажете, че Господ е създал кокошката, че Той знае всичко, има предвид нейните страдания.
– Откъде знаете, че Бог всичко е предвидил?
Някой казват, че Бог всичко знае; други казват, че Той нищо не знае, а трети дори отричат Неговото съществуване.
Как мислят хората за Господа, това зависи от техните възгледи.
Лисицата казва: „Реално е само това, което ходи по земята.
Всичко, което хвърчи във въздуха, не е реално“.
Значи лисицата поддържа една философия, а петелът – друга.
И тъй, каквото е отношението между петела и лисицата, такова е отношението между ангелите и човека.
Няма защо
да
се стреми човек към ангелския свят“.
Когато някой ангел се качи на едно дърво и държи сирене в устата
си
, човек се приближава към дървото и започва
да
ласкае ангела,
да
го хвали за добрите му качества.
Щом ангелът отвори устата
си
,
да
заговори с човека, сиренето пада на земята, човек го взима и казва: „Голям простак е този ангел!
“ Ангелът поглежда отгоре и
си
казва: „Опитай се втори път
да
дойдеш при мене,
да
видиш как ще постъпя.
Един път можеш
да
ме излъжеш, но втори път не се лъжа“.
– Може ли човек
да
излъже ангел?
В далечното минало Господ изпратил на земята милиони ангели, наречени Синове Божии,
да
учат и
да
помагат на по-слабите от тях.
Като слезли на земята и видели красивите човешки дъщери, ангелите се влюбили в тях и забравили за какво са слезли на земята.
Те се оженили за красивите дъщери на света и останали дълго време на земята.
Бог изпратил други ангели,
да
видят какво правят другарите им на земята.
Като ученици на окултна школа, или по-право, като ученици на Истината, вие се нуждаете от такава наука, между явленията на която
да
съществува вътрешна, разумна връзка.
Те слезли при другарите
си
и видели, че всички били женени вече.
Върнали се при Бога и казали, че другарите им били женени, но се оплаквали от живота
си
.
Свободен човек е онзи, който има една връзка в живота
си
.
Господ казал: „Нека останат още на земята,
да
научат урока
си
добре“.
Съвременните хора страдат, пъшкат, оплакват се от живота.
Кой е този, който пъшка и страда у човека?
Същото може
да
се каже и за всяко небесно тяло.
– Това е онзи ангел, който преди хиляди години е слязъл на земята, оплел се е в материята и не може
да
се освободи.
Днес той страда, пъшка, мъчи се, но не може
да
излезе от гъстата материя, с която се е свързал.
Движението на небесните тела в нашата слънчева система се определя от връзката им със слънцето.
Тази е причината, поради която човек се лакоми
да
придобие големи богатства, сила и знания.
Той иска всичко
да
придобие,
да
стане велик, силен човек, но в края на краищата нищо не придобива.
Докато е на земята, човек иска
да
свърже двата края на параболата,
да
я огъне, но не успява.
За пример, когато краката на човека се движат, те не съзнават това действие, но зад движението, зад действието седи разумна сила, която го направлява.
Гигантска сила се иска от човека, за
да
огъне двата края на параболата.
Дали краката, ръцете, очите, устата, или цялото тяло се движи, зад всяко движение седи разумна, съзнателна сила, която го направлява.
Когато някой казва, че има идея, която иска
да
реализира, това подразбира стремежа на човека
да
огъне параболата.
Защо се извършва известно движение, може
да
не знаете, но зад него седи разумна причина, която има строго определена цел и намерение, за
да
стане това движение.
Наистина, като изучавате съвременните науки – естествените науки, математика, геометрия, навсякъде виждате завършени процеси.
Вие сте изучавали тия фигури, изучавали сте и ред теореми върху тях, доказани по математически и геометрически начин, но те крият в
себе
си
идея, която малцина разбират.
В завършените процеси действа механиката.
Ония учени, които са създали геометрията, разбират вътрешния смисъл на всички геометрически знаци, фигури и тела.
Щом е така, завършените процеси не могат
да
бъдат идеални.
той представлява завършено действие, което може
да
бъде съзнателно, а може
да
бъде и механическо.
Завършените процеси, като механически, винаги се отличават с някакъв недостатък.
Сега, като знаете това, благодарете, че половината от процесите на вашия живот са незавършени.
Благодарете, че животът ви представлява отворен кръг, а не елипса.
Всички разумни процеси, които са завършени вече, се превръщат в механически.
Благодарете, че имате зъби, с които дъвчете храната
си
.
Такива процеси има в свиренето, в пеенето.
Благодарете, че имате очи, с които виждате изгряването на слънцето.
За пример, едно дете започва
да
учи музика.
Благодарете, че имате възможност
да
четете книги и
да
размишлявате по тях.
Благодарете, че имате приятели, с които можете
да
се разговаряте.
На първо време то следи всяко движение на ръцете
си
, следи нотите, знаковете – всичко в него е съзнателно.
Благодарете за всичко, което ви е дадено и което можете
да
направите.
Обаче от дълго свирене той става голям виртуоз и започва
да
свири механически.
Това са малки завършени процеси, които отварят пътя към незавършените.
Ръцете му се движат механически по инструмента, без
да
мисли за тях.
“ И като не можете
да
си
отговорите, вие се отчайвате, мислите, че никога няма
да
проникнете в живота на небето.
– Няма защо човек
да
се отчайва.
Достатъчно е всяка вечер
да
наблюдава звездите,
да
ги изучава, за
да
се свърже с тях като с живи, разумни същества.
Само така той ще разбере, че между всички явления в природата съществува тясна връзка.
– Защото това действие е още в процеса на своето създаване.
Защо страдат хората?
Щом нещо е създадено вече, то се изявява навън, като механическа проява, а разумността седи зад него.
– Защото се натъкват на незавършени процеси.
От това гледище параболата представлява разумен процес, за завършването на който могат
да
минат и милиони години.
Щастието се крие в незавършените процеси.
Кое положение бихте предпочели: процесите във вашия организъм
да
бъдат завършени, както в елипсата, или незавършени, както в параболата?
Красотата на живота седи в незавършените процеси.
Вярата, надеждата, знанието са незавършени процеси.
Докато е ново, докато го учи, той е доволен, идея има в
себе
си
.
Всички велики работи в живота се крият в незавършените процеси.
Щом го научи, изсвири го 1–2 пъти и престава
да
го свири, иска нещо ново.
Докато не
си
се нахранил още, приятно ти е
да
ядеш.
завършени процеси.
Детето обича играчките
си
, радва им се, докато са нови.
Мнозина запитват, има ли някаква наука в завършените и незавършените процеси.
Даже сама за
себе
си
науката представлява незавършен процес.
– Защото всичко в тях му е познато.
Всички хора търсят новото в живота.
Те се стремят към новото, като към незавършени процеси, чрез които могат
да
се проявяват.
Всеки незавършен процес дава възможност на човека
да
мисли,
да
работи.
Казвате: „Ако даден незавършен процес представлява някаква каша, пак ли трябва
да
се стремим към него?
“ – Зависи каква е кашата.
Има каши, които могат
да
се ядат; има каши, които съдържат отрова и не могат
да
се ядат.
Какви по-опасни каши можете
да
си
представите от тия, които се приготвят от месо?
Ето защо, като съберем 5 и 5 и като умножим 5 по 5, виждаме какви възможности се крият в човешките чувства.
Ако съберем 2+5, получаваме 7 – число, което представлява мъжки, творчески принцип в природата.
Когато препоръчват растителната храна пред месната, целта е организмът
да
се запаси от отровите, които приема чрез месото, а не толкова
да
не страдат животните.
И
да
не се колят, животните пак умират, пак стават банкет на по-низкостоящите от тях.
Мъжът твори, а жената съгражда.
Ще страдат ли хората тогава?
Ако човек само яде, дъвче, а няма кой
да
гради, тялото ще се разруши.
Напротив, те трябва
да
се радват, че минават от завършен в незавършен процес.
Кои процеси са завършени и кои – незавършени?
Оттук виждаме, че двата принципа, мъжки и женски, винаги трябва
да
присъстват в човека.
Като дъвче, мъжът слага храната в лявата страна на устата и оттам я предава на жената, тя
да
има грижа
да
съгради нещо от нея по правилата на Божията Мъдрост.
Не е достатъчно човек
да
изговаря този стих, но той трябва
да
го живее.
Който не разбира смисъла на дъвкането на храната, от устата
си
той ще я изпрати в стомаха, но с недоволство.
Всяка форма съдържа известна сила в
себе
си
, която може
да
бъде механическа, т.е.
– Защото не разбира живота и иска
да
свърши всичките
си
работи изведнъж.
Когато силата завърши своето действие, тя механически се повтаря.
Човек се радва само при незавършените процеси.
Това механическо повтаряне създава еднообразие в природата.
Искаш ли
да
бъдеш доволен от живота, не събирай двата края на Любовта.
Ако не може и не знае как
да
се храни, човек ще дойде до положение
да
механизира и процеса на яденето.
Щом го механизира, той е изгубил вече една от красивите страни на живота.
Не събирай двата края на Добродетелта, на Правдата, на знанието – на нищо не събирай двата края.
Всички явления в природата са разумни.
Той знае, че като дъвче на лявата
си
страна, ще има един резултат; като дъвче на дясната
си
страна, ще има друг резултат.
– Защото те са незавършени процеси.
Разумният човек осмисля всички явления.
Съвременните учени четат и изучават различни басни, но не се спират върху техния вътрешен смисъл, който може
да
ги ползва в живота им.
Който казва, че много знае, той е още на физическия свят като кокошка и знае само
да
кудкудяка, че яйце е снесъл.
За пример, в баснята „Петел и лисица“ се говори за един красив, напет петел, който намерил парче сирене и за
да
го изяде спокойно, от никого несмущаван, той се качил на едно дърво.
Какво знае музикантът, който едва е започнал
да
свири?
Отнякъде го видяла лисицата и бързо се отправила към него.
За
да
го признаят за виден музикант, той трябва
да
владее класическата музика.
Спряла се под дървото и започнала
да
го хвали,
да
го обсипва с ласкави думи: „Бре, петльо, какъв
си
красавец, каква царска премяна имаш!
Някой иска
да
бъде добродетелен.
Добродетелта е класическа музика.
Я попей ми малко,
да
чуя гласа ти!
Следователно, за
да
стане добродетелен, в широк смисъл на думата, човек трябва
да
е свирил няколко живота наред,
да
научи добре
да
свири класическото парче „Добродетел“.
Слушала съм за тебе, че голям певец
си
бил“.
Да
бъдеш добродетелен, това не е механически процес, но процес на продължително учене.
Петелът погледнал самодоволно към лисицата, отворил уста и закукуригал.
Това не е еднократно действие, което може
да
осигури хляба на човека.
Той забравил, че в устата
си
държал парче сирене.
Истински добродетелен човек е онзи, който може
да
събуди човешката душа.
Това чакала лисицата.
Да
събудиш една човешка душа, това значи така
да
я нахраниш, че като излезе от твоя дом,
да
разбере защо живее,
да
познае Божественото в човека и за вечни времена
да
помни какво е придобил от този човек.
Сиренето паднало на земята и тя бързо го нагълтала.
– „Голям простак е този петел“ –
си
помислила лисицата.
После погледнала нагоре към петела и му казала: „Добър певец
си
, петльо.
И друг път пак ще дойда
да
ми попееш“.
– Тя изисква от човека
да
бъде идеалист, но разумен;
да
знае, че в похвалите на хората се крие известно користолюбие.
– „Дано бъда по-умен тогава, първо
да
опитам сиренето, а после
да
пея“ – отговорил петелът.
И тогава, като започнат
да
го хвалят, той първо ще изяде сиренето, а после ще пее.
Какво представляват петелът и лисицата в живота?
Който е материалист, и той трябва
да
бъде умен,
да
знае какво
да
каже на идеалиста, за
да
може
да
вземе сиренето му.
Петелът представлява човек идеалист, който с мислите
си
хвърчи в небесата.
Ако лисицата не би могла
да
вземе сиренето на петела, баснописецът не би могъл
да
напише баснята „Петел и лисица“, за
да
изнесе хитростта на лисицата.
Лисицата представлява материалист, който има обикновени, материалистични схващания за живота.
Лисицата постъпи по-умно, по-хитро от петела, защото знаеше какво нещо е сиренето.
Когато материалистът срещне някой идеалист, той започва
да
го хвали, че слушал добри отзиви за неговото пеене, за неговата красота и разумност.
Петелът не знаеше какво нещо е сиренето, затова се захласнал в думите на лисицата и започнал
да
пее.
Поласкан от думите му, идеалистът отваря уста и започва
да
пее.
На втората година лисицата постъпила пак хитро, но петелът бил умен.
Обаче в този момент сиренето пада от устата му, а материалистът го сграбчва и казва: „Голям глупец е този човек!
Това са процеси, които стават постоянно у човека.
“ Едва го похвалил и той отваря уста
да
пее.
Щом разбере тия процеси, човек ще знае, че е дошъл на земята
да
бъде или петел, или лисица, не по форма, но по прояви.
Парчето сирене, за което материалистът се лакоми, представлява къща, пари, ниви, лозя и др.
Дали ще бъдеш петел или лисица, не е важно; важно е и при едното, и при другото положение
да
постъпваш разумно, като разумен петел или като разумна лисица.
Идеалистът пее навсякъде, но качи ли се веднъж на дървото, той не трябва
да
слиза от него.
На съвременен език преведено: „Бъдете хитри като лисиците и песнопойци като петела“.
Щом се качи на това дърво, идеалистът трябва
да
бъде умен,
да
не се поддава на ласки и похвали.
Мнозина са недоволни, че не успяват, не постигат желанията
си
.
Подаде ли се, сиренето му ще падне на земята, където материалистът живее, и последният ще го грабне.
Петелът стои по-високо от лисицата.
Мнозина поддържат мисълта, че човек не трябва
да
бъде идеалист.
Тя седи в следното: Религиозните хора от света се движат в завършените процеси, а вие се движите в незавършените.
С други думи казано: Човек не трябва
да
бъде петел.
Смисълът на живота се заключава в незавършените процеси.
– Ако не е петел, лисица ли трябва
да
бъде?
Те са Божествени процеси.
Коя форма е за предпочитане: формата на петела, или на лисицата?
Който работи с незавършени процеси, той е влязъл в смисъла на живота и носи в
себе
си
идеята за щастие, за блаженство, за знание, за Мъдрост, за Любов, не като завършени процеси, а като незавършени.
Ще кажете, че не предпочитате нито една от тях, но искате
да
бъдете човек.
Незавършените процеси обхващат цялата вечност.
Обаче има човек-петел и човек-лисица, т.е.
Докато разсъждавате по човешки, с човешки ум, вие никога няма
да
разберете Божиите работи.
Той е човек на завършените процеси.
Като го запитат какво иска, той казва: „Аз търся нещо определено, нещо завършено, което мога
да
видя,
да
пипна и
да
разбера“.
– Защо страдам?
Параболата създава на човека толкова щастие, колкото и нещастие.
Да
бъдеш идеен човек, това значи
да
приемаш всички неща с радост, с усмивка на устата, защото съзнаваш, че пътят ти е такъв.
Тези действия, именно, представляват пособия за работа, за насърчение на човека към незавършени процеси.
Ти
си
търговец, но един ден изгубваш всичките
си
капитали.
Незавършените процеси са процеси на бъдещето.
Ако
си
идеен човек, ще повикаш приятеля
си
, ще му разправиш какво е положението ти, но ще кажеш, че не съжаляваш, понеже пътят ти е такъв – движиш се по линиите на параболата.
– „Как ще свършим с живота
си
?
Ако разсъждава така, човек прилага Божествения ум в живота
си
.
Сядаш
да
ядеш и щом се нахраниш, казваш: „Свърших“.
Те представляват незавършени процеси, в които се влива Божественият ток и дава права посока на живота.
И тъй, благодарете на Бога за всичко, което се случва в живота ви.
Казано е в Писанието: „Всичко, което се случва с онези, които любят Бога, ще се превърне на добро“.
У човека има един бирник, който излиза на всеки 3–4 часа и го заставя
да
плаща.
Как
си
представяте бирника?
Той е неизбежен процес в природата, който служи като закон за уравновесяване на силите в завършените процеси.
Докато е на земята, човек всякога ще има страдания.
Защо е създадена земята?
На този въпрос всеки може
да
си
отговори, че земята е създадена заради него.
В главата се крият всички богатства, с които човек може
да
разполага.
Който навреме може
да
се ползва от тия богатства, той ще придобие Божиите благословения.
За
да
извади богатствата от своя ум и
да
се ползва от тях, човек трябва
да
има връзка с Първата Причина на нещата, а оттам и със своите ближни.
Те взаимно
си
влияят и един-друг се подтикват към работа.
Тази е причината, която заставя хората
да
се кооперират,
да
образуват домове, общества.
С един ум, с едно сърце, с една воля процесите не се завършват.
Хиляди умове и сърца трябва
да
се съединят в едно,
да
действат задружно, в една посока, за
да
имат някакъв резултат.
Дейността на всички хора трябва
да
бъде насочена към един център – към Бога.
Той е извор на всички възвишени мисли, чувства и действия, които осмислят живота.
Сега, за
да
извади богатствата на своя ум, човек се нуждае от светлина.
Има ли светлина, той може
да
слезе и в най-голямата дълбочина на своята земя – на главата
си
, и
да
извади богатството, което е скрито в нея.
Светлината е пособие, инструмент, с който човек слиза в дълбочината на своята глава и разкопава пластовете ѝ
да
търси в нея злато и скъпоценни камъни.
Всъщност златото не е хомогенно тяло, но съвременните химици и до днес още не са успели
да
го разложат.
Във всички елементи, които се окисляват, процесите не са завършени.
Следователно, докато човек се окислява, докато се тревожи, процесите на неговия живот не са организирани, т.е.
Човек може
да
има много незавършени процеси в
себе
си
, но покрай тях трябва
да
има и някои завършени.
Завършените процеси у човека представляват неговото верую и убеждение, както и неговите идеи.
Човек без идея, без верую, без убеждение, без идеал, живее в незавършени процеси.
Всички експлозии, които причиняват страдания и нещастия на хората, стават все в незавършените процеси.
Ние трябва
да
поставим основата на своя живот върху завършените процеси, за
да
работим съзнателно и с незавършените.
Кои процеси са завършени и кои – незавършени?
Радостта е завършен процес, а страданието – незавършен.
Докато страда, той не знае какво му носи страданието.
Щом изяде плода, човек трябва
да
посади семките в земята, за
да
очаква след години друг завършен процес.
Който не сади, той не може
да
се радва.
Завършените и незавършените процеси осмислят живота.
Завършените процеси осмислят физическия живот, а незавършените – вътрешния, идейния, т.е.
Престане ли
да
мечтае, престава и животът.
Докато мечтае, човек има стремеж
да
работи,
да
предприема,
да
върши велики дела.
Той казва: „Няма за какво повече
да
се живее, освен за черната земя“.
Започне ли
да
разсъждава така, този човек става вече материалист.
Той иска
да
каже, че не може повече
да
бъде петел, не може
да
се занимава с незавършени процеси.
Значи той иска
да
бъде лисица.
Хората умират, за
да
разберат защо живеят.
Смисълът на живота се разбира чрез смъртта; чрез сиромашията човек познава смисъла на богатството, на благата, които му са били дадени, без той
да
ги е оценил.
Щом вземат богатството на човека, умът му започва
да
просветва.
Тогава той разбира, че не е използвал богатството
си
, както трябва.
Слушате някой
да
казва: „Глава имам, но защо ми е тази глава?
– На място е главата ти, но трябва
да
работиш,
да
учиш.
Преди няколко дни дойде при нас един религиозен човек от Рилския манастир и започна
да
разправя, че търси управителя на фараоновия дом – Пентефри.
Имал
да
върши някаква работа с него.
Казвам му, че Пентефри е живял в далечното минало, преди 3–4,000 хиляди години.
Защо не го е търсил навремето, тогава
да
свърши работата
си
, а го търси днес, когато не е на земята.
Ако пък е дошъл на земята, той трябва
да
знае сегашното му име и така
да
го намери.
Този човек се чуди защо хората не могат
да
го разберат.
– Никой не може
да
го разбере, защото той живее в своето далечно минало, в завършените процеси.
Благодарение на това, той минава за човек, на когото липсва нещо.
Всеки човек може
да
изпадне в такова състояние,
да
преживее нещо от своето минало, което
да
не съвпада с времето, в което днес живее.
4.
Закони на красотата
,
МОК
, София, 29.6.1928г.,
Не задържайте кисели чувства в сърцето
си
, за
да
не разстройвате черния
си
дроб.
Ако мразите никого, дайте
си
отчет, защо, именно, го мразите.
Като анализирате искрено чувствата
си
към този човек, виждате, че няма причина
да
го мразите.
Щом се освободите от омразата, вие отпушвате чувствата
си
и психическото ви състояние се подобрява.
Човек има право
да
мисли лошо за някого, само когато този човек има възможност
да
му помогне в нещастието му, но го е отминал, без
да
изпълни дълга
си
към него.
При това, той има право
да
мисли лошо за него само за дадения момент.
И тъй, ако искате
да
подобрите състоянието
си
, трябва
да
дойдете до онзи психически възел на живота, в който се примиряват всички противоречия.
Щом постигнете това, вие ставате любим и привлекателен за всички.
С това се обяснява, защо някой човек привлича хората към
себе
си
, а друг ги отблъсква.
За първия човек казваме, че е хармонизирал мислите и чувствата
си
, а вторият още не е дошъл до истинската хармония в живота.
Ако искаш хората
да
те обичат, първо ти обичай.
Ако искаш хората
да
бъдат доволни от тебе, първо ти трябва
да
бъдеш доволен от
себе
си
.
Затова, като се обличаш, гледай
да
задоволиш първо
себе
си
.
Бъди всякога спретнат, чист, както за другите, така и за
себе
си
.
Някой е нехаен към облеклото
си
, към обущата
си
, но, щом му дойде гост, той веднага бърза
да
се облече,
да
бъде изправен във всяко отношение.
Преди всичко, бъди изправен към
себе
си
, за
да
бъдеш изправен и към окръжаващите.
Стремете се към подмладяване, за
да
запазите енергиите на организма
си
.
Само така можете
да
работите правилно и
да
имате добри резултати.
Не може ли
да
се подмлади, човек лесно се уморява.
Каквато работа и
да
започне, скоро се уморява.
Той работи, без
да
знае как; почива, без
да
знае как
да
си
почива.
За
да
работи и
да
си
почива правилно, човек трябва
да
възприема само такива мисли, които го интересуват.
Гладният се интересува от хляба, жадният – от водата, умореният – от почивката, ученият – от книгата и т. н.
Следователно, интересувайте се само от онези мисли и чувства, които могат
да
внесат във вас сила и живот,
да
ви помогнат.
Силата на човешките мисли се определя от чувствата, и обратно: силата на чувствата се определя от мислите.
Постъпките пък се определят от силата на чувствата и мислите.
Ще дам един метод, чрез който
да
си
въздействате при разстройство на черния дроб.
Турете дясната
си
ръка отпред, на корема, с длан към корема, а лявата – на кръста, пак с длан към тялото и мислено прекарайте енергиите на слънцето към центъра на земята.
Ако този метод не помогне, обърнете се мислено към Онзи, Който носи хармонията в
себе
си
.
За
да
разберете какво е състоянието на черния ви дроб, гледайте какъв е цветът на лицето ви, светлината на очите и тяхната жизненост.
Тези неща предават красота на лицето.
Погледът на човека трябва
да
бъде установен,
да
не блуждае в разни посоки.
Като гледаш един предмет, ще насочиш погледа
си
само върху него, докато го изучиш добре.
След това ще отправиш погледа
си
в друга посока, докато придобиеш известно познание.
Във всяко нещо трябва
да
намирате същественото.
Затова казвам, че всеки трябва
да
има поне една основна, съществена идея, която
да
определя посоката на неговото движение.
Една от съществените идеи за човешкия живот е идеята за Бога, като добро, като сила, като мисъл, като чувство и т. н.
Говорите ли за доброто, за силата, за мисълта и за чувството, чрез които Бог се проявява, разбирайте правата, абсолютна и хармонична мисъл, правото чувство и непреодолимата сила.
Задачата на ученика е
да
бъде красив.
Като работи съзнателно върху
себе
си
, той придобива вътрешна красота, с която привлича вниманието на хората, както красивата мома привлича вниманието на младите момци.
Кое прави човека красив?
Природата е щедра към красивите и морални хора.
Тя ги приема в своите складове и щедро ги дарява.
На грозните и неморални хора тя затваря вратите
си
, дава им малко от своите блага.
Христос казва: „Ако не станете като децата, няма
да
влезете в Царството Божие.“ С други думи казано: Ако не станете красиви, ако не станете чисти и светли, няма
да
влезете в Царството Божие.
Който прилага Божиите закони, той става красив и всеки го обича.
За какво може
да
обичате човека?
Желая ви
да
бъдете красиви,
да
прилагате законите на разумната природа, за
да
бъдете полезни, както на
себе
си
, така и на своите ближни.
Например, вие искате
да
изучавате астрология, хиромантия, физиогномия и др.
Като астролози, вие се интересувате от бъдещия
си
живот.
Докато е в утробата на майка
си
, детето е в пълна неизвестност.
То се намира под влиянието на майка
си
.
То се радва, че се освобождава от ограничителните условия, в които се е намирало.
В утробата на майка
си
то се намирало между живот и смърт.
Човек трябва
да
изучава процесите на развитието, през които са минали всички форми на физическия свят, докато дойдат до последната.
Но и той още не е последната форма на природата.
Ако е бременен в мисълта
си
, тежестта пада на мозъка; ако е бременен в чувствата
си
, тежестта пада върху симпатичната нервна система.
Ако белият дроб се подпуши, човек се задушава и престава
да
мисли; ако черният дроб се подпуши, в човека се зараждат много отрицателни чувства, които тровят кръвта.
Той е представител на един висш свят и служи за трансформиране на енергиите, които идат от центъра на земята.
Белият дроб пречиства кръвта, а сърцето я отправя по всички части на тялото.
Службата на сърцето не се заключава само в изпращане на кръвта по цялото тяло, но то представя още и възел на електрическата енергия, която се предава на всички клетки, като им дава възможност
да
участват в целокупния органически живот.
Белият и черният дроб представят два трансформатора на енергии: белият дроб е трансформатор на умствените енергии на човека, затова отправя енергиите на мисълта към мозъка; черният дроб е трансформатор на чувствените енергии, като ги отправя към симпатичната нервна система.
Чувствата не могат
да
се проявяват без черен дроб.
Без сърце няма живот, но и без жлъчка не може
да
се живее.
Когато човек се гневи, дразни, възбужда, жлъчката не действа добре, и в резултат на това се явяват различни разстройства в организма.
За
да
трансформира чувствата
си
и
да
асимилира правилно сока на жлъчката, човек трябва
да
яде такава храна, която му е приятна – главно плодове.
Отправяйте към мозъка
си
нови и чисти мисли, към сърцето
си
– благородни и възвишени чувства и от нищо не се страхувайте.
Не допущайте в ума
си
изопачени и обезсърчителни мисли и в сърцето
си
отрицателни чувства.
Защо човек
да
не
си
представя красиви картини, които събуждат светли мисли и благородни чувства?
За предпочитане е той
да
храни ума
си
със светли мисли и желания, макар и
да
са непостижими, отколкото
да
се трови от изопачени и обезсърчителни мисли и желания.
Дръжте в ума
си
по една свещена идея и в сърцето
си
– по едно свещено чувство, които постоянно
да
ви повдигат.
Ако падате, пак не се обезсърчавайте.
Знайте, че нищо в природата не се губи, но само се видоизменя.
Защо трябва
да
мисли човек?
– За
да
подобри състоянието на своята мозъчна система.
– Защо трябва
да
чувства?
– За
да
подобри състоянието на черния
си
дроб.
Без мозъчна система и без черен дроб животът не може
да
се прояви.
Като мисли човек, силите на главния мозък отиват в симпатичната нервна система; като чувства, силите на симпатичната нервна система отиват в мозъчната система.
У много хора белият и черният дроб не действат правилно, поради което боледуват, страдат и не мислят право.
Остане ли сам в живота, човек губи всички възможности и условия за щастие.
Не може човек
да
се изолира,
да
се откаже от семейството
си
, от обществото и от Бога и
да
бъде щастлив.
Мнозина казват, че могат
да
живеят сами, без Бога, без всякакви общества.
Обаче, крайният индивидуализъм е създал положителните сили в природата.
Той е причина и за създаване на онези същества, които живеят повече сами.
Тревопасните живеят повече на стада и взаимно
си
помагат.
Ако изпадне в положението на хищните животни, човек започва
да
се уединява, не иска
да
говори с никого.
Той се обезверява, изпитва недоволство, отвращение към всичко, което го заобикаля.
Всички казват за него, че е станал голям философ, че иска
да
живее сам, за
да
размишлява повече.
Според мене, този човек се е уединил, защото има в черния
си
дроб киселини повече, отколкото трябва.
Те го правят неспокоен и го карат
да
се уединява и
да
избягва хората.
За
да
не изпадате в мрачни състояния, трябва
да
подобрите дихателната
си
система и черния дроб.
Щом подобрите дишането и чувствата
си
, подобрява се състоянието на нервната и симпатична системи.
Това се постига чрез систематично изпотяване.
След всяка баня пийте по две чаши гореща вода, облейте се с топла вода и се преоблечете.
Чрез изпотяването се отварят порите на кожата и организмът започва
да
диша правилно.
Повечето хора страдат от подпушване на чувствата, което се отразява на черния дроб, а оттам и на мозъчната нервна система.
5.
Началото на добродетелта
,
ООК
, София, 4.7.1928г.,
Любовта, дойде при човека и се докосне до очите на неговото съзнание, на неговия дух, на неговата душа, той моментално ще прогледне и ще почне
да
слави Бога.
Който иска
да
прогледне, той трябва
да
приложи новото учение в своя живот.
Той трябва
да
започне от малкото и постепенно
да
върви към голямото.
Каквото пожелае художникът, това рисува: днес пожелае
да
сложи едно цветенце на главата ѝ, утре – едно перце и т.н.
Никой Учител, никой светия, никой адепт не се е повдигнал с желанието
си
да
придобие големи добродетели.
– Кога художникът счита картината
си
завършена?
Като ученици, вие трябва
да
знаете какво нещо е молитвата и как
да
се молите.
– Когато я продаде.
Като говорите, трябва
да
знаете какво
да
говорите.
Щом момата се ожени, тя не е нищо друго, освен продадена картина.
Изобщо, каквото правите, всичко трябва
да
минава през вашия ум и сърце едновременно, защото у човека има хубави работи, но има и лоши, от които сам трябва
да
се пази.
Питам: Защо картините трябва
да
се продават, т.е.
Лошото трябва
да
се изкорени и
да
се изхвърли навън.
защо хората трябва
да
се женят?
Човешката душа трябва съвършено
да
се изчисти,
да
се освободи от всички плевели.
Според мене, докато човек не разреши в
себе
си
въпроса за женитбата, той не трябва
да
се жени.
– „Големи са страданията ни.“ – Колкото и
да
са големи страданията ви, не са по-големи от Христовите.
Ако не разреши този въпрос правилно, и
да
се ожени, както е влязъл в брак, така ще излезе.
Щом Христос страда, и вие ще страдате.
Преди грехопадането женитбата е представлявала посвещение.
Като минете веднъж през страданията, втори път няма
да
минавате.
Щом веднъж сте минали или минавате през сиромашията, невежеството, безсмислието, втори път няма
да
минете.
Днес, след женитбата мъжът или жената изпълняват роля на съдебен следовател: „Защо
си
облякъл дрехата
си
така?
Нещата в природата никога не се повтарят.
Защо не
си
се вчесал на път в средата и т.н.?
– Че първо ще страдате, а после ще влезете в новия живот, в който царува Любовта.
Женитбата подразбира свързване на две души с противоположни способности и дарби.
Това трябва
да
бъде вашето разбиране и към него
да
се стремите.
Женитбата подразбира среща на две души, лице с лице, за
да
може Истината
да
се изяви между тях.
Не се поддавайте на чужди мисли, дошли под влияние на ваши приятели, с които дружите.
Мъжът и жената са две огледала, в които човек може
да
се оглежда.
До вчера
си
се молил, обличал
си
се чисто, спретнато, и току изведнъж казваш: „Не искам
да
се моля, не искам
да
се обличам.
Като се оглежда, човек вижда своето вътрешно отражение – мирът.
Тогава той
си
казва: „Защо съм се толкова навъсил?
– Това е влиянието на някой мързелив човек, който не иска
да
се моли, не иска
да
се учи,
да
се облича.
“ Когато навъси веждите
си
, човек мисли.
Турците казват: „Добро е човек
да
гледа красивото в света“.
– Защото е недоволен от окръжаващата среда.
Казвам: Добро е човек
да
люби.
Недоволният трябва
да
намери причината за своето недоволство и
да
я премахне.
Някой се погледне в огледалото, не е доволен от
себе
си
– липсва му нещо.
Който не люби, той не може
да
бъде добродетелен.
Друг пък пише нещо, но и той е недоволен, защото хората щели
да
го критикуват.
Трети е недоволен от
себе
си
, иска
да
бъде добър към всички: към Бога, към ангелите и към хората.
Вложете в
себе
си
мисълта:
Да
любиш, това е начало на добродетелта;
да
любиш, това е начало на новия живот;
да
любиш, това е поставяне първия камък на Божествената сграда.
Никой човек не работи и не живее за
себе
си
.
Да
любиш, това значи
да
съградиш в душата
си
храм, в който Бог
да
обитава.
Със слизането
си
на земята човешката душа влиза в съприкосновение с Божия Дух, както майката влиза в съприкосновение с детето
си
.
Този храм съществува на небето, но той трябва
да
се материализира и на земята.
За този храм, именно, говори и Христос: „Отивам
да
ви приготвя място, та където съм аз, там
да
бъдете и вие“.
И квачката се грижи за пилетата
си
, както майката за своето дете.
Има неща, които на земята не са завършени, но трябва
да
се завършат.
Значи, където и
да
се обърне човек, навсякъде в живота
си
среща Божественото, което работи, повдига всяко живо същество.
Щом се завършат, ще ви се подпише паспорта, ще ви дадат свободен билет за далечната Ханаанска земя, в която царува Любов, щастие и живот.
Като разглеждате нещата по този начин, вие ще имате ясна представа за тях и ще вървите напред, без
да
се спъвате.
Който не е завършил работата
си
, той няма
да
получи паспорт за напускане на земята.
Така само ще освободите ума
си
от излишен товар.
Преждевременно никой не може
да
замине за Ханаанската земя.
Когато влизате в спасителна лодка, колко багаж ви е нужен?
Никога не се поддавайте на влиянието на чужди мисли, дошли отвън някъде.
Съществено за вас е това, което можете
да
вземете със
себе
си
в лодката.
Вън от него всичко друго е излишно.
Всяко пиле трябва
да
излезе от черупката точно на времето
си
.
– Всичко това е за света.
Щом прилагате Любовта в живота
си
, това е приложение на новото учение.
За
да
видя как го прилагате, аз ще посетя гостилниците ви, домовете ви, научните ви кабинети, лабораториите ви, беседите ви и ако видя новото, ще остана между вас; ако нищо ново не намеря, ще взема шапката
си
и след 2,000 години пак ще ви посетя.
Днес сте в парахода, но утре ще получите призовка, с която ще ви поканят
да
заминете за невидимия свят.
Там ви чакат на аудиенция,
да
дадете отчет за всичко, което досега сте направили.
Ако в продължение на 2,000 години хората не можаха
да
приложат Христовото учение, ще им трябват още 2,000 години.
Христос казва: „Когато Син Человечески дойде на земята, ще намери ли достатъчно вяра между хората?
Който е готов с отчета
си
, той ще се радва, че го викат на онзи свят.
Бог е определил на човека хиляди години, за
да
свърши възложената му работа.
Обаче от него зависи
да
я свърши и за по-малко време.
Като се явите на аудиенция при Бога, Той няма
да
ви съди, но ще ви помогне
да
отделите същественото от несъщественото.
Той може
да
я свърши за един месец или за един ден.
Да
се явите на тази аудиенция, това значи
да
изпитате Любовта Божия върху
себе
си
.
Ако я свърши по-рано, останалото време ще помага на ближните
си
.
Той ще изпрати красива, огнена колесница, придружена от два ангела,
да
ви вземе.
Когато някой Учител дойде на земята, той свършва работата
си
за един ден, а останалото време помага на хората, учи ги, лекува ги.
Вие ще оставите на земята кожуха
си
и всичко несъществено, а ще вземете със
себе
си
само същественото.
Той се интересува от всичко.
– отиде
си
.“ – Никъде не е отишъл, но дойде огнена колесница, която го задигна със слава и величие.
Докато е на земята, човек се нуждае от известно припомняне.
Ако сте носители на Божественото, Божието благословение ще дойде върху вас.
Потребно е от време на време
да
се припомни на човека онова, което не знае или което е забравил.
За пример, ако човек е направен от захар, трябва
да
му се напомни
да
не се доближава до вода, за
да
не се разтвори в нея.
Срещне ли вода на пътя
си
, той трябва
да
стои далеч от нея.
За учениците на окултната школа има една опасност: Те могат
да
умрат от преизобилие, от пресищане, от преяждане.
Те искат
да
разрешат всички житейски въпроси: Как е създаден светът, причините за злото, реален ли е животът, какъв е неговият смисъл и т.н.
Доколко земният живот е устойчив се вижда от това, че най-малкото изпитание на човека е в сила
да
го изкара от релсите му и
да
изгуби съзнание, разположение, правата
си
мисъл.
Вследствие на тази голяма алчност за знания те преяждат, разстройват стомаха
си
.
Дръжте в умовете
си
мисълта: Любовта е начало на добродетелта.
Засегнете ли някъде човека, и най-благочестив
да
е, веднага ще измени и морала, и философията
си
.
За
да
задоволят този свой ламтеж, те се натъкват на ред противоречия.
Търсете Любовта в
себе
си
, а не вън от
себе
си
.
Те трябва
да
знаят, че това, което е необходимо за коня или за вола, не е необходимо и за човека.
Докато търсите Любовта у хората, а не в
себе
си
, вие всякога ще бъдете изложени пред големи противоречия и разочарования.
Докато не видиш Любовта в
себе
си
, в другите хора никога няма
да
я видиш.
Конят се хвали с копитата
си
, че може
да
рита,
да
се брани от външни нападения.
Следователно, търсиш ли красивото в живота, в
себе
си
го търси.
Когато захарта срещне вода, тя веднага капитулира.
Волът се хвали с рогата
си
.
Търсиш ли Правдата, в
себе
си
я търси.
Тя казва: „С всичко мога
да
се боря, но не и с водата“.
Приложи Любовта в живота
си
, ако искаш
да
се освободиш от всички противоречия.
Оттук вадим следното заключение: Който не може
да
устоява срещу водата, той е направен от захар.
С тях лесно се разрешават и най-мъчните задачи“.
Някой те обидил и ти отиваш при Бога, молиш се за едно, за друго, но обидата седи в сърцето ти, измъчва те.
Водата и захарта са символи, които трябва правилно
да
се превеждат.
Идете при някой овчар,
да
видите как са наплашени овцете.
Не можете ли правилно
да
ги преведете, вие ще изпаднете в грешки.
Достатъчно е
да
се яви срещу тях някой бик, за
да
се разпръснат веднага.
– Защото ти
си
я пуснал толкова дълбоко в
себе
си
, че образът на Бога съвършено се е закрил.
Хората грешат не само по отношение на тези символи, но и по отношение на духовния живот.
Изхвърлете обидата от сърцето
си
и така се явете пред Бога.
Като не разбират правилно физическия живот, те не разбират и духовния, вследствие на което дават криви обяснения за небето, за ангелите, за Бога.
Всички обиди, всички недоразумения, всички страдания са от захар.
Волът, бикът минават за велики същества, благодарение на рогата, които навсякъде им отварят път.
Пред лицето на Бога всичко се топи, всичко се разтваря.
В това отношение те приличат на някой неопитен учител по рисуване, който предава на учениците как трябва
да
рисуват, а като започне
да
рисува, и той прави грешки като тях.
Ето защо, когато някои казват, че им е все едно дали ще предприемат известна работа, или не, защото и в единия, и в другия случай рогата им няма
да
паднат, те искат
да
представят силата и респекта на рогата.
– „Еди-кой
си
ми каза, че съм неспособен.“ – Какво лошо има в това?
Леките неща и учениците могат
да
ги рисуват.
Сега, става ли въпрос до символите в природата, или до примерите, които ви изнасям от живота, вие трябва
да
ги тълкувате правилно.
Дойдат ли до някои сложни рисунки, там учителят се проявява.
Всеки пример, всеки символ представлява ядка на една Божествена идея.
Всеки символ, правилно изтълкуван, внася светлина в човешкия ум.
Днес всички хора говорят за висок морал, но като дойдат до приложението на този морал, те ще изнесат някаква права или крива линия, която донякъде само се съгласява с морала му.
Всеки пример, добре изтълкуван, свързва човека с невидимия свят, както радиото го свързва с всички хора на земята.
Искате ли вие
да
кажете нещо отрицателно, сложете запетая след частицата „не“ и всичко лошо ще се превърне в добро.
Едва ли ще срещнете човек, който може
да
понесе този морал в неговите тънкости, както е изразен в живата природа.
Щом бутнете ключовете на радиото, вие веднага се свързвате с всички страни по света.
Казваш на някой човек: „Невнимателен човек
си
!
“ Помисли малко, не бързай, сложи мислено запетая след частицата „не“ и кажи: „Не, внимателен човек
си
“.
Бутнете ли една от способностите му, той се свързва вече със съответни сили и енергии в природата.
Малко трябва на човека, за
да
прояви гордостта
си
.
Срещате млад момък или мома, свършили университет, но така дигнали глава, толкова недостъпни, като че цял свят победили.
Колкото повече прозорци има човек, толкова по-големи са възможностите му за прогресиране, за правилно разбиране.
Когато Бог създал комара, последният извадил оръжието
си
и махал надясно-наляво с него.
По едно време той срещнал един лъв в гората, жилнал го с оръжието
си
по носа и го повалил на земята.
А всяко отклоняване създава страдания и мъчнотии на човека.
Комарът се възгордял и
си
казал: „Виждате ли колко съм силен?
Такова голямо и силно животно – цар на животните, повалих на земята“.
„И тъй, понеже Христос пострада за нас по плът, въоръжете се и вие със същата мисъл, защото пострадалият по плът – престанал е от греха.“ (– 1-ви стих.) – Значи, след като страда, човек престава
да
греши.
Паякът веднага започнал
да
го души.
„За
да
живее през останалото по плътта време, не вече по човечески похоти, но по Божията воля.“ (– 2-ри стих.) Когато страданията престанат и човек научи уроците
си
от тях, той започва
да
живее разумно, т.е.
– „Как смееш
да
ме душиш?
Преди малко повалих на земята царя на животните, а ти, толкова малко същество, ме нападаш и душиш!
„А свършването на всичко е приближило.“ (– 7-ми стих.) – Ако свършването, т.е.
“ Преведете тези символи – комарът, лъвът и паякът и вижте в какви случаи в живота могат
да
се използват техните качества.
краят на лошото в света, беше наближил преди 2,000 години още, когато апостолите са живели, какво може
да
се каже днес?
В случая животните се взимат като символи.
От гледището на великия свят всяко живо същество, малко или голямо, е на мястото
си
.
„А преди всичко имайте усърдна Любов помежду
си
, защото Любовта ще покрие множество грехове.“ (– 8-ми стих.) – „Защо трябва
да
любя?
“ – За
да
се покрият множество от твоите грехове.
Представете
си
, че имате няколко букви от азбуката: „И“, „М“, „А“, „Г“, „Р“.
Какво ще правите с тия букви, ако не знаете в какъв ред
да
ги поставите?
Праведният трябва
да
люби, за
да
изкупи както своите грехове, така и тия на своите ближни.
Бог ни люби пък, за
да
ни спаси.
Ако пишете писмо на своя приятел, в което нареждате буквите по начин, какъвто вие желаете, нищо няма
да
излезе: „И“, „М“, „А“, „Г“, „Р“.
„Бивайте едни към други гостолюбиви, без роптание.“ (– 9-ти стих.) – За
да
се каже на някой човек, че трябва
да
бъде гостолюбив, това показва, че той не е гостолюбив.
Това зависи от начина, по който буквите се разместват.
Като разместите буквите, вие сте в състояние
да
образувате и киселини.
Ако не знаете как
да
постъпвате в живота
си
, тия киселини могат
да
произвеждат големи взривове.
Нека ви хулят така, че
да
ви изправят.
Като влезе в духовния живот, човек трябва
да
си
служи с положителната наука.
Той трябва
да
знае къде
да
употребява всяка буква, всеки слог и всяка дума.
Не спазвате ли тези закони и мислите, че всичко знаете, че сте завършили еволюцията
си
, вие сте пред едно голямо отклонение от правия път.
Когато грешният постоянно държи в ума
си
един праведен, последният го изправя и подига.
Да
сготвиш боб – знаеш, но
да
посадиш едно семенце в земята, не знаеш.
Не е лесно човек
да
издържа хулите на грешните хора.
Да
сготвиш някакъв обяд, знаеш.
Обаче дойде ли въпрос
да
помогнеш на някой, който страда от треска, не знаеш как се лекува треска.
Само възрастният може
да
издържа хулите на грешните хора.
Ето защо, човек е дошъл на земята, за
да
научи всичко,
да
се усъвършенства.
Какво значи
да
се усъвършенства човек?
– Самоусъвършенстването представлява велика задача за човека.
Казвате, че Господ е създал космоса, с всички планети и слънца.
Сега сме 1928 година, значи остават още 72 години, за
да
се изпълнят цели 2,000 години.
Казвате още, че слънцето и звездите били създадени за времена и за години.
Нека някой от вас, брат или сестра, се опита
да
напише едно Послание.
Ако не можете
да
напишете ново Послание, преведете четвъртата глава от Първо Петрово послание на съвременен език, според степента на съзнанието на сегашния човек.
Понятието „време“ не е така просто, както някои
си
го представят.
Който се наеме с тази работа, той трябва
да
бъде готов на всичко.
Времето подразбира известни процеси, които се извършват в живота.
Вярващите ще приемат Посланието му както е предадено; невярващите, особено ония, които имат силно критически ум, ще го подложат на голяма критика.
Без тия процеси времето остава непонятно, защото само по
себе
си
то не може
да
се прояви.
И тъй,
да
се върнем пак към първия стих на прочетената глава,
да
видим как може
да
се преведе на сегашен език.
От гледището на Божествения свят времето се уподобява на лист, върху който могат
да
се пишат различни неща.
„Понеже Христос пострада за нас по плът, въоръжете се и вие със същата мисъл.“ – С други думи казано: Понеже едно време Христос пострада, въоръжете се и вие със същата мисъл, т.е.
пригответе се в мисълта
си
, че и вие ще страдате.
Обаче след време, когато човечеството престане
да
греши, и страданията ще престанат.
И тогава, като дойде Христос втори път на земята, няма
да
страда вече.
Всички хора ще Го посрещнат в слава и величие.
Тогава първият стих на това Послание ще бъде преведен по нов начин, със следните думи: „Понеже Христос дойде на земята в слава и величие и учението Му се прие от всички, и вие ще ходите в слава и величие“.
Мисълта дава подтик към живот, но животът не е мисъл.
Много качества могат
да
се припишат на живота, но сам за
себе
си
животът не може
да
се определи.
Каквото Христос носи в
себе
си
, и вие трябва
да
имате същото.
Когато дойде на земята, Христос ли пожела
да
страда, или други Му наложиха страданията?
Той направи опит
да
заобиколи страданията, но видя, че са неизбежни, и доброволно ги прие.
Той имаше ученици, които можеха
да
Го запазят, но трябваше
да
се изпълни волята Божия.
Има известни максими в живота, с които определяме, мерим неговите прояви, но тези максими не съставляват още самия живот.
Той казваше: „Не дойдох
да
изпълня своята воля, но волята на Онзи, Който ме е изпратил“.
Понеже животът, в своята целокупност, не може
да
се определи, ние се спираме върху максимите, с които той
си
служи, и ги изучаваме поотделно.
Ако Христос, Който беше Учител, пострада по плът, колко по-голяма е вероятността вие
да
страдате.
За пример, като дойдем до доброто, ние го изучаваме в кръга на неговата деятелност, без
да
го вадим от рамките му.
Затова пригответе се в мисълта
си
, защото и вие ще страдате.
Какво трябва
да
правите, когато дойдат страданията и за вас?
Само страдащите хора могат
да
се разбират.
Добрият човек не може
да
бъде глупав.
Който се е радвал, само той може
да
разбере радващия се.
Значи страдащият разбира страдащия; който се радва, само той разбира радостта на своя ближен.
Без добро умът не може
да
се развива.
Затова, именно, казват, че богатият не може
да
влезе в положението на бедния; и бедният не може
да
влезе в положението на богатия.
Те едни други не
си
вярват.
Следователно, щом доброто се прояви у човека, едновременно с него започва
да
се развива умът, съвестта, интелигентността.
Тя е човешка доброта, а човек не може
да
взима
себе
си
за мярка на нещата.
Сега, за
да
не изпаднете в криви разбирания, вие трябва
да
изхождате от Божествената мярка на нещата, а не от човешката.
Божествената мярка само е в състояние
да
очертае истинската морална физиономия на човека.
Без тази мярка човек би бил склонен
да
съди хората за всяка тяхна грешка, за всяко тяхно престъпление, без
да
подозира, че и в него се крият възможности за грешки и престъпления.
Колкото по-високо стои човек в духовно отношение, толкова по-големи са страданията му.
Колко хора днес са готови
да
говорят Истината?
Щом замине, той започва
да
се измъчва защо не го е погледнал.
Коя млада жена би се осмелила
да
каже на мъжа
си
, че харесва еди-кой
си
млад човек?
Философът минава покрай стотици бедни, страдащи, без
да
се спира пред тях, без
да
ги погледне, но не страда.
Докато е била мома, тя е могла
да
харесва този или онзи; щом се ожени, тя вече не е свободна.
Светията знае, че Бог се проявява чрез бедния като през фокус и той трябва
да
се спре пред него,
да
го запита за положението му и тогава
да
си
замине.
Бедният се намира в трудно положение и светията трябва
да
го подкрепи.
Тя не познава Истината и не може
да
я изповяда.
Докато нещата се разбират по човешки, вие всякога ще виждате престъпления там, където не съществуват, и ще ги отричате там, където явно съществуват.
Има постъпки, които правят водата нечиста.
И тъй, който върви в Божествения път, той трябва
да
има абсолютно чиста мисъл,
да
остави настрана всички материални предприятия.
Тези постъпки могат
да
се нарекат престъпления.
За
да
издържи на това, той трябва
да
се стреми към Бога като към слънце.
Има постъпки, които правят нечистата вода чиста.
Това не значи, че човек трябва
да
се откаже от благата и радостите на живота.
Те внасят подобрение в тази вода.
– Не, той трябва
да
знае, че придобиването на тия блага и радости се обуславя от стремежа му към Бога.
И единият, и другият резултат се виждат на края.
Докато не е дочакал края на нещата, човек мъчно може
да
се произнесе за дадена постъпка, престъпна ли е тя, или не.
Ще каже някой, че се е молил на Господа, че мислил за Него и в резултат не само че нищо не е получил, но изгубил и това, което е имал.
– За
да
изгуби човек и онова, което има, туй показва, че нито молитвата му, нито мисълта му са били такива, каквито трябва.
И тъй, всяка постъпка, която е в състояние
да
накърни благородството на човека,
да
внесе известен наклон в пътя на душата му или
да
внесе елемент на нечистота в живота му, е престъпление.
Молитвата на човека трябва
да
бъде като тази на детето, което познава майка
си
.
Ама условията в живота заставили човека
да
сгреши,
да
извърши някакво престъпление.
Както детето пристъпва към майка
си
с всичката
си
простота и свобода, така и човек трябва
да
пристъпва към Бога.
Това е философия, която не оправдава човека.
Не е правилно човек
да
пристъпва към Бога със страх.
При всички условия на живота човек може
да
бъде чист – от него зависи.
Кога детето се страхува от майка
си
и от баща
си
?
Щом иска
да
бъде чист, той може
да
запази чистотата
си
.
Щом е чист в малките
си
прояви, човек ще бъде чист и в големите.
Не е ли чист в малките
си
прояви, в големите по никакъв начин не може
да
бъде чист.
Като не разбират законите на живота, хората се виждат в невъзможност
да
се справят с престъпленията и започват
да
се морализират: „Това не трябва
да
се прави, онова не трябва
да
се прави“.
– Какво трябва
да
се прави?
Ако сгреши пред Бога, човек трябва
да
се изповяда,
да
каже истината, както
си
е, и
да
помоли Бога
да
му даде време
да
изправи грешката
си
.
– Разумно трябва
да
се живее.
Представете
си
, че един ученик цяла година бяга от училище, не учи уроците
си
и накрая показва слаб успех.
Въпреки това, когото срещнете, казва, че е свободен
да
живее, както той иска.
Трябва ли той
да
обвинява учителите, другарите
си
, за
да
оправдае своя слаб успех?
– Не, като види труда и разходите на родителите
си
около него, той трябва
да
се разкае и
да
ги помоли
да
му помогнат и следващата година, за
да
изправи грешката
си
.
Ако започне усърдно
да
учи,
да
посещава училище, родителите му ще бъдат доволни от него и ще кажат: „Има нещо добро в нашето дете.
Питам: Ако човек живее както иска или както разбира, може ли
да
бъде щастлив?
Радваме се, че изправи грешката
си
“.
Според мене само онзи може
да
бъде щастлив, който живее според ръководството на Божия Дух в
себе
си
.
Сега, като ви наблюдавам, виждам, че всички имате слаби бележки в училището, но трябва
да
работите,
да
ги поправите.
Божият Дух ръководи всички хора, но всички не Го слушат.
Колкото и
да
криете двойките
си
, както правят учениците от обикновените училища, те все ще се видят.
Ще кажете, че правите усилия
да
изправите слабите
си
бележки.
– Не е въпрос в усилията.
Духът отвътре пошепва на професора: „Прояви милосърдието
си
към този човек.
Придобиване на знание, както и изпълнение на волята Божия, не се постига под влиянието на страха или насилието.
Нахрани го, дай му подслон,
да
си
почине“.
Всичко това се постига при приложение на Великия закон на Любовта.
– „Зает съм, имам
да
приготвям лекция.
От всички се иска изпълнение на волята Божия от Любов.
Това може и слугата ми
да
свърши.“ – И слугата може
да
свърши твоята работа, но каквото той направи, за
себе
си
го прави.
Да
изпълним волята Божия, това е най-малкото, което можем
да
направим заради Господа.
Той мисли за всички същества и на всички изпраща своето благословение.
Затова прекрати работата
си
, нахрани този беден човек, дай му възможност
да
си
почине и като го задоволиш, продължи своята работа.
Според мене, който мисли, че Бог го е забравил, това показва, че той е забравил Господа.
Трябва ли професорът
да
се оправдава с това, че нямал свободно време?
Той ще каже, че пише книга, в която дава ред максими как
да
живеят хората и как
да
се обичат.
Този момент може
да
е кратък, но вие трябва
да
бъдете будни,
да
приемете благото и милостта, които Бог отправя към вас.
Като видят човек, който не изпълнява техните максими, те го считат за престъпник.
То ще внесе в душата ви мир, радост, стремеж към знание и светлина, към истина и свобода.
Като ученици, от всички се иска приложение: ако сте писател, приложете новото във вашата поезия; ако сте художник, приложете новото в художеството; ако сте музикант – в музиката; ако сте готвач – в готвенето.
В това отношение моралистите приличат на онзи свещеник, който проповядвал един ден в черквата върху стиха: „Който има две ризи,
да
даде едната на сиромасите“.
Каквато работа и
да
вършите, във всичко прилагайте идеите на новото учение.
Като чули тия думи, попадията веднага дала едната риза на мъжа
си
на един беден, а другата задържала.
Новото учение се характеризира с даване: ако имаш два чифта обувки, дай единия от тях на бедния
си
приятел; ако имаш два костюма, дай единия на някой беден човек.
След това мъжът ѝ потърсил чиста риза
да
се преоблече.
“ – „Дадох я на един беден.
Нали в неделя ти говори на селяните, че Христос е казал – „Който има две ризи, едната
да
даде на сиромасите“.“ – „Това се отнася до селяните, до хората, които слушат проповедта, но не и до нас.“
Достатъчно е
да
тропнеш само с пръчицата
си
, за
да
разберат хората, че ще им дадеш нещо, за
да
дойдат веднага
да
те слушат.
Следователно, когато проповядва някакъв морал, човек непременно трябва
да
включва в него и
себе
си
.
Преди всичко той сам трябва
да
бъде образец.
Ако проповядва на хората върху милосърдието, неговият живот трябва
да
им служи за пример.
Те не дават на никого нищо.
Не може ли той
да
им даде пример, нека намери друг човек, но без образец
да
не проповядва.
Я отворете тенджерите
си
и започнете
да
раздавате,
да
видите няма ли хората
да
ви слушат.
Всички хора не са еднакво милосърдни, но едни други се допълват.
А така, пред празни тенджери, кой ще остане
да
ви слуша?
Това се отнася не само до милосърдието, но до всички чувства и способности у човека.
И тъй, желая на всеки от вас
да
вземе съответна длъжност, която
да
отговаря на вътрешното му разположение.
Изобщо, всички хора се намират на различни степени на развитие.
Кой каквото желае – готвач, градинар, поет, писател, учен, философ, свещеник – такъв
да
стане.
Важно е
да
изпълни работата
си
според духа на новото учение.
Той може
да
е способен, но способностите му трябва
да
се проявят.
Ако писателят описва живота,
да
го представи такъв, какъвто е в действителност – нито украсен, нито мрачен.
Изнасяш една опитност – изнеси я така, както
си
я преживял, без никакви преувеличения или намаления.
Той ще вземе нужната храна от околната среда.
Като четат разни философски и научни книги, хората започват
да
се влияят от идеите на дадени автори и се запитват защо Господ не оправи света.
За пример, за
да
прояви Любовта
си
, човек трябва
да
живее в общество на хора, а не сам.
Как ще прояви Любовта
си
, ако живее сам?
– Защо трябва
да
чакате идването на Христос по време и пространство, когато Той всеки момент може
да
влезе във вашите умове и сърца?
Питате: „Защо Бог е създал света?
Не очаквайте нещата
да
стават по буква.
“ Този въпрос е задаван от учени и философи, от адепти, но никой не е получил отговор – и до днес още става неразрешен.
Казвате: „Ако светът е създаден за Бога, ние знаем, че Той е съвършен, от нищо не се нуждае“.
Няма човек в света, когото Христос
да
не е посетил, но малцина са Го приели.
– Бог е съвършен, наистина, Той не се нуждае от залъгалки.
Някои очакват
да
ги вземат с колесница, впрегната с два ангела.
При това каква нужда има Той от хора, които непрестанно грешат?
Защо трябва
да
се занимава с тях,
да
ги съди?
Важно е човек
да
чуе хлопането на Христос и
да
Му отвори, а по-нататък как ще го вземат, това не е негова работа.
Това са ред въпроси, които мнозина са задавали и продължават
да
ги задават.
Без Божията Любов и без новата мисъл в
себе
си
човек не може
да
разбере живота, нито може
да
постигне щастието.
Всеки сам трябва
да
си
отговори на тия въпроси.
Какво по-голямо щастие от това
да
обичате някого?
Аз съм
си
отговорил вече, и вие трябва
да
си
отговорите.
Щастлива е майката, когато обича детето
си
и когато то я обича.
Тъй, както аз съм
си
отговорил, никой друг не може
да
си
отговори.
Да
имате една добродетел в
себе
си
, това значи
да
имате любещо и разумно дете.
– Тези въпроси ще се разрешат лично, от всеки един поотделно.
На такава добродетел може напълно
да
разчитате.
Тя е устойчива, както са устойчиви колоните в едно солидно циментово здание.
Като се срещат, една мома
си
хареса един момък и се влюбва в него.
Видите ли, че колоните на това здание се клатят, вие не можете
да
разчитате на неговия подслон.
Следователно човек може
да
разчита само на Божественото в
себе
си
, като на нещо устойчиво, неизменно.
Може
да
се разчита на обещанието само на онзи човек, у когото Божественото се е пробудило.
Той е готов на всякакви услуги, на всички жертви.
Някой казва, че с часове се моли на Бога, но не получава отговор на молитвата
си
.
Ето защо, дойдете ли до разрешаване на високи въпроси, вие трябва
да
имате нужното смирение.
Без смирение човек не може
да
се развива.
Виждате, че някой греши.
Молитвата не е нищо друго, освен свързване на човешката душа с Бога, при което човек изправя грешките
си
и благодари за всички блага, които всеки ден получава.
Щом види портрета
си
, той лесно се коригира.
Не може ли
да
види своя портрет, човек е сляп още и трябва
да
прогледне.
– Тя сама не се кичи, друг някой я кичи и нарежда.
Слепият трябва
да
се моли
да
дойде Христос при него и
да
отвори очите му.
6.
Роден от Бога
,
МС
, София, 8.7.1928г.,
Важното е, че той имал близка и далечна цел в живота
си
, към която се стремял.
Като преподаде лекцията
си
, тя излиза навън и казва: "Ти ще учиш тук урока
си
, аз скоро ще се върна." Този млад професор има вече и търпение, може
да
изтърпява своя пръв ученик.
Аз знаех, че той е болен и трябваше
да
го предупредя
да
не изяжда всичко, за
да
не се повреди повече.
Пък и той, като знае, че е болен, трябваше
да
изяде най много десетина лъжици,
да
не се пресилва, а останалото
да
задържи за втори път.
Това не подразбира, че по време и пространство те не правят грях, но роденият от Бога, за всеки даден момент, когато съзнава това, при каквито изкушения и
да
изпадне, грях не може
да
направи.
Ако майката знаеше, че от това дете нищо няма
да
излезе, тя не би се интересувала от него.
Правилното разрешение на въпроса седи в следното: аз трябва
да
оставя човека свободен
да
постъпва, както намира за добре.
Следователно, и учителят, който преподава на своите ученици, работи по същия закон — по закона на Любовта.
А той, от своя страна трябва
да
знае своето положение и
да
се въздържа.
Богатият не може
да
краде.
И Бог, Който създаде света, работи по закона на Любовта.
Речете ли
да
морализирате човека, вие ще мязате на онази жена, която имала обичай
да
боде мъжа
си
с игла, понеже той обичал
да
яде много и не могъл
да
се въздържа.
Питате: защо богатият не може
да
краде?
Като отивали заедно на гости, тя носела със
себе
си
игла, та като се увличал мъжа й в яденето, бодвала го от време на време с иглата.
— Защото той е задоволен, може
да
има всичко, каквото пожелае.
НАГОРЕ