НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
326
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
326
:
1000
резултата в
6
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Вечно веселие
,
НБ
, София, 3.6.1928г.,
Здравият човек може
да
обича, а болният ще се учи на Любовта; той ще се учи
да
обича, като гледа, как другите хора му прислужват.
Този човек, като прекарал дълго време на земята, изгубил е смисълът и значението на силата; и днес, понеже иска
да
бъде силен, придава на силата качество, което тя не съдържа – лошавина.
Като гледа само, как близките прислужват наоколо му, той ще види, какви чудеса върши Божествената Любов.
Когато някой човек казва, че иска
да
бъде добър, това подразбира, че той иска
да
бъде любещ човек.
Днес всеки човек иска
да
бъде радостен, затова той трябва
да
се заеме с изучаване на радостта.
Тя трябва
да
се изучава така, както се изучават растенията, които се посаждат в земята.
Не можеш
да
направиш добро на човека, ако нямаш любов.
Тя трябва
да
се изучава така, както се изучават условията, при които се градят къщите.
Питам: при какви условия човек може
да
бъде радостен?
– Човек не може
да
бъде радостен, ако окръжаващите не са радостни.
Обаче, ние знаем, че Божиите разпоредби са съвсем други от тия, които се нареждат от хората.
Човек може
да
бъде радостен, даже и при скръбни хора, ако той внася между тях своята радост.
Бог е дал много блага и много обещания на израилския народ; въпреки това, няма друг народ в света, който
да
е страдал толкова много, както израилският.
Един човек може
да
бъде търговец само тогава, когато умее
да
пласира своето производство, или своята стока.
Като говорим за израилтяните, ние не разбираме всички съвременни израилтяни по плът, които са разпръснати по целия свят.
Един човек може
да
бъде учен само тогава, когато знае
да
пласира своето знание между хората.
Не може ля търговецът
да
пласира своята стока, и ученият своето знание, и двамата са осъдени
да
фалират.
В това отношение, ако човекът на радостта крие своята радост, както банкерът – парите
си
, той неизбежно ще фалира.
Всеки духовен човек е Божий човек, той принадлежи към народа Божий.
Обаче, в духовния свят съществува следния закон: който разумно влага своята радост, която е живо нещо, той никога няма
да
я изгуби.
Сега, когато някой каже, че принадлежи към народа Божий, той трябва
да
има известни качества, които определят този народ.
Радостният човек всякога се стреми
да
направи и другите хора радостни.
Като разглеждате един скъпоценен камък, вие го оценявате по неговите специфични качества.
Диамантът, например, има свои специфични качества, по които се отличава от другите скъпоценни камъни: по своята твърдост и по силното пречупване на слънчевата светлина.
" – Има ред причини за нещастията на хората: те могат
да
бъдат от физически, от духовен и от умствен характер.
Причини от духовен характер са, когато хората няма де
да
пласират своите чувства.
Например, някой човек няма нито майка, нито баща, нито брат, нито сестра, които
да
го обичат.
за всякога, във всички времена и епохи, но докато човек постъпва разумно, и радостта му ще бъде разумна, дълга; в момента, когато той постъпи неразумно, неговата радост изчезва.
Умствените причини за нещастията на хората се дължат на това, че те нямат знания, а съзнават, че трябва
да
имат; те имат идеали, но не могат
да
ги реализират.
Всички хора имат такава опитност.
Внесете в ума на един нещастен човек мисълта, че той постепенно може
да
постигне своите идеали, и нещастието му ще изчезне.
Човек може
да
постигне всички идеали на своята душа, но постепенно, не изведнъж.
Няма закон в света, по който нещата могат
да
се постигнат изведнъж.
Ако пуснеш водата на някой океан
да
изтича през един отвор, тя не може
да
изтече наведнъж, колкото голям и
да
е този отвор.
Обаче, нарушението на радостта не показва отдалечаване от Бога.
Дълго време ще мине, докато изтече всичката вода на този океан.
Има два метода, по които човек познава, дали се отдалечава от Бога, или не се отдалечава.
Когато се отдалечава от Бога, мрак и тъмнина го нападат.
Ето защо, ще се пуща по малко радост от този океан,
да
не би съществата, които живеят в него,
да
преядат.
Както има опасност от пресищане в яденето, така също има опасност от претъпяване на чувствата при голяма радост.
Който иска
да
бъде щастлив на физическия свят, нека остава винаги недоял,
да
оставя място в стомаха
си
поне за още 20 хапки.
Когато светлината в тебе се намалява, ти се отдалечаваш от Бога.
Ще кажете: „Как става приближаването и отдалечаването от Бога?
Не желайте
да
бъдете по-щастливи, нито по-нещастни от другите хора!
" – Това е дълбок философски въпрос, който не може
да
се обясни.
Защо човек при един случай се приближава към Бога, а при друг се отдалечава, този въпрос ще остане неразяснен.
Казвате: „Защо
да
не желаем повече щастие и по-голяма радост от тази на другите хора?
Може ли
да
попитате кацаря
да
ви обясни, защо е събрал толкова дъски на едно място и направил от тях една каца?
" Ще ви обясня, защо човек, при сегашните условия на живота, не може
да
бъде по-радостен и по-щастлив от другите хора.
Могат ли самите дъски
да
ви кажат, по силата на какъв закон са събрани заедно
да
образуват кацата?
Може ли човек на земята
да
преживява радостта на херувимите, серафимите и ангелите?
Те ще ви кажат: „И ние сами не знаем дълбоката причина, която е накарала кацаря
да
ни събере всички заедно".
Знаем само, че един закон ни държи така здраво, че никой не може
да
ни разедини.
– Тъй както е създадена днес нервната система на човека, тя не е в състояние
да
издържи на трептенията на висшата радост, каквато изживяват възвишените същества.
Освен железните обръчи, едно здраво дъно така ни е стегнало, че никакво съдържание не може
да
се извади из тази каца.
Попадне ли човек в трептенията на такава радост, неговата нервна система, както и мозъкът му съвършено ще се разстроят.
Тъй както е устроен човек, той не може
да
издържа нито на висшите, нито на нисшите трептения на Някои същества.
И от едните, и от другите той остава с лоши последствия, защото нервната му система не е приспособена към тях.
Подобно е състоянието на човека, когато физическият му живот е в зависимост от неговия дух.
Един български медик, който се отличаваше със силно критически ум, разправяше за опитността на една 90 годишна баба.
Тя разправяла, че когато била млада булка, един змей се влюбил в нея.
Той е астрално същество, което не може
да
съществува на земята, между обикновените хора.
Когато човек се радва, той е също така буден, но и това състояние не може
да
се нарече будност на съзнанието.
Според преданието, за него се говори, че той имал малки крилца под мишците
си
.
Когато човек се радва, или когато се тревожи, това са странични явления, които не можем
да
наречем будност на съзнанието.
Дават някому сто хиляди лева
да
си
направи една къща.
Той й казал: „Ако бях се влюбил в тебе преди оженването ти, и след това ти се оженеше, щях
да
убия мъжа ти, но сега вече няма
да
сторя това.
Въпреки всичко, той я посещавал често и я милвал, но неговите милувки оставяли сини петна по тялото й.
Дълго време след отдалечаването на змея, тази жена трябвало
да
лекува своите сини петна.
По едно време, трябвало и той
да
вземе участие в Херцеговинската война и затова, преди заминаването
си
се явил на своята любима и казал: „Тук, наблизо, има едно кладенче, от което водата ще извира, докато бъда жив.
Това ще послужи като емблема, по която ще познаеш, дали съм още жив.
Има един закон, който гласи: това, което се придобива, се изгубва; и това, което се изгубва, се придобива.
Ако някой съвременен лекар констатира сините петна по тялото на тази жена, той ще каже, че това е някакво патологично състояние.
Ако се вслушваме в такива разкази, ще видим, че едни от тях могат
да
бъдат верни, а други - неверни.
Такава е опитността на всички добри хора.
Когато някое възвишено, разумно същество иска
да
ни предаде своята радост, своята любов, то избира някоя човешка форма, чрез която я предава.
Това възвишено същество се вселява, например, в една красива мома, която запалва чергата на някой млад момък от четирите краища.
След това, тя започва бавно
да
слиза, докато дойде до една долина, дето съвършено изчезва.
По гази причина, именно, ние виждаме, че хората постоянно се влюбват и разлюбват.
В това отношение тя мяза на прелетните птици – дохожда и
си
отива.
Колкото спадането на барометрите е по-голямо, толкова и промените в атмосферата са по-големи; колкото спадането е по-малко, толкова и промените в атмосферата са по-малки.
Не скърбете, но гответе се
да
я посрещнете, тя пак ще дойде.
Човек трябва
да
съпоставя явленията в разумната природа и в живота,
да
намира връзка между тях.
Тя идва и
си
отива периодически.
Нищо в природата не става произволно.
Съвременните хора живеят в свят, дето скърбите и радостите се редуват правилно; затова, ако човек знае закона, на който те се подчиняват, той ще може
да
определи, кога ще му дойде някоя радост или скръб и кога ще
си
отиде.
Съвременните хора са още далеч от Бога.
При сегашното развитие на човека, скърбите и страданията са неизбежни за него.
Разумните хора могат
да
избягват скърбите и страданията, защото те знаят друг един закон, според който ги предвиждат.
Любовта осмисля живота и му придава израз.
Разумният човек, като предвижда страданията, може и
да
ги избягва.
Обикновеният човек, като не може
да
ги предвижда, той трябва
да
изучава закона на отклонението; щом знае този закон, като дойде страданието, той ще може чрез огъване
да
избегне най-големия му удар.
Днес всички хора се стремят
да
избегнат страданията, или поне
да
ги намалят.
Няма мъчнотия, която той не може
да
преодолее.
Човекът на Любовта се отличава с здраве и красота: очи, уста, нос – всичко в него е красиво; движенията му са хармонични и пластични.
Дето мине, всички се обръщат
да
го гледат.
Какво е искал
да
каже пророк Исайя с тези думи?
Всеки човек, бил той светски, или духовен, може
да
придобие Любовта.
Да
разбереш живота, не значи
да
се примириш с него.
Обаче, съществува следният законът всеки, който иска
да
придобие Любовта, трябва
да
бъде в контакт с Божественото съзнание, защото То прониква тялото на човека: в клетките на неговия мозък, на дробовете, на стомаха му и т.н.
Всеки, който разбира това нещо,като изучава вътрешните причини на живота, той е в състояние
да
направи най-малкия контакт с Бога.
– Човек нито може
да
се примирява с живота, нито
да
го отрича.
По същия начин човек нито може
да
възприеме Любовта, нито
да
я отрича.
Няма човек в света, който
да
се е борил с Любовта и
да
е придобил нещо добро.
Достатъчно е
да
имате най-малкото съприкосновение с Бога, и кармата ви ще се смекчи.
Няма човек в света, който
да
се е борил със силата и
да
е придобил нещо добро.
И тъй, всички усилия на съвременната култура са насочени към това,
да
поставят бялата раса поне за момент в съприкосновение с Божественото съзнание.
Любовта, силата са абсолютни неща, с които не можете
да
се борите.
Дойде ли до това съприкосновение, между всички народи, между всички хора – свещеници, учители, управници, търговци – ще настане вътрешен преврат; всички хора ще възприемат идеята за Бога, която ще внесе в душите, в умовете и в сърцата им нещо ново, светло и възвишено.
В Писанието се казва, че Яков се борил с Бога, но Той го бутнал само с малкия
си
пръст, и Яков окуцял.
Когато се говори за развитието на индивида, на обществото или на народа, ние подразбираме, именно, момента на съприкосновение с Бога, или тъй наречения „възел" в историята на човешкото развитие.
Обаче, ако той философства и се съмнява, животът му няма
да
се преобрази.
В положителния живот човек трябва
да
има абсолютна вяра в доброто, в Любовта, в Мъдростта и в Истината, които ръководят целия живот.
на име Исав, но между тях съществуваше някакво недоразумение, някакво неразбиране, вследствие на което Яков напусна бащиния
си
дом.
Те са космически сили, според които, между всички явления, в какъвто ред и
да
са, има вътрешна връзка.
Исав, по-големият син на Исак, беше космат, като кожена дреха.
В това отношение всеки човек може
да
подобри живота
си
.
Един ден Яков
си
вареше леща.
Трети нека го изтъкат, а четвърти –
да
се облекат с него.
И рече Исав Якову: „Я ми дай малко от твоята леща, защото съм изнемощял"!
Той трябва
да
учи,
да
чете и
да
пише.
И рече Яков: „Продай ми днес първородството
си
".
То трябва
да
знае цялата азбука, от която първо
да
образува срички, после – цели думи, след това – цели изречения и т.н.
Освен това, не е достатъчно ученикът
да
има само красив почерк, но в този почерк трябва
да
има съдържание и смисъл.
" И закле му се и продаде първородството
си
Якову.
Яков, като сегашните адвокати, направи договор с брата
си
и му каза: „Подпиши се тук!
От този ден Яков стана богат, щастлив човек, придоби сила.
Той взе полица от брата
си
и отиде
да
я шконтира в банката на майка
си
, но парите трябваше
да
се изтеглят от бащата.
Някъде ще видите еднообразни и слаби отпечатъци; другаде ще видите силни отпечатъци.
По това се познава, доколко вашите мисли и чувства са били силни.
Някой мисли
да
си
прави къща.
Остаря Исак и започна
да
недовижда.
Той повика Исав и рече му: „Сине мой, аз вече остарях, не знам деня на смъртта
си
.
Когато някой момък обича една мома и силно мисли за нея, обикаля около дома й, ще видите най-малко на хиляда места отпечатана у него мисълта, че той обича.
Вземи сега оръжията
си
, излез на полето и улови ми лов: сготви ми вкусно ястие и донеси ми
да
ям, за
да
те благослови душата ми преди
да
умра".
Тази мисъл е наредена в неговата книга много пъти и то систематично, едно след друго, като броеници.
Отиде Исав на полето
да
улови лов и
да
го донесе.
Питам: кое е по-хубаво,
да
напишете една и съща мисъл 10 000 пъти, или
да
я напишете само веднъж?
Тя извика Яков и му рече: „Чух всичко, което отец ти говори на Исав.
Ще кажете: „Това са приказки от 1001 нощ." – Това е наука, която всеки може
да
провери.
Сега, прочее, сине мой, послушай гласа ми в това, което ти поръчвам.
Иди в стадото, вземи от там две ярета,
да
направя вкусно ястие за отца ти, както той обича; и ще ги принесеш на отца
си
да
яде, за
да
те благослови преди смъртта
си
".
Онези, които се занимават със записите на природата, знаят, че там всичко е напечатано – достатъчно е човек
да
знае
да
чете това писмо.
Рече (Яков на майка
си
: „Исав е мъж космат, а аз - мъж гладък.
Често от невидимия свят слиза комисия
да
разглежда книгите на живота, при което ликвидира със старите, а отваря нови, неписани още книги.
Баща ми може
да
ме попипа и ще се явя пред очите му като прелъстник и ще навлека на
себе
си
проклятието му, а не благословението".
Майка му знаеше, как
да
го преобрази и каза: „На мене
да
бъде проклятието!
Ти само послушай гласа ми и донеси две ярета!
Тази комисия постъпва така, както постъпват много комисии, назначавани от разни началници на светски учреждения.
Преди години в Америка било издадено решение
да
се записва всичко, което американското правителство предприемало и изпълнявало.
В продължение на 20-30 години се напълнили толкова много книги с всички разпоредби и решения на правителството, че станало нужда
да
се търси специално здание за съхранение на тия книги.
И даде в ръцете на Яков вкусното ястие и хляба, който приготви.
По тази причина станало нужда
да
се избере комисия, която
да
прегледа тези книги, и непотребните от тях
да
изгори,
да
бракува; и после, за същата цел пък
да
отвори нови, чисти, ненаписани книги.
Яков отиде при баща
си
и рече му: „Отче мой, ето ме!
Същото нещо става и в живата природа.
– Кой
си
ти?
От невидимия свят слиза комисия, която взима участие в ликвидацията на човешката карма.
– Аз съм Исав, първородният ти син.
Тя ще прегледа всички книги на човешкия живот и което може
да
остане, ще го остави; което е за изгаряне, ще го изгори и ще освободи човечеството от ненужен материал.
Сторих, каквото
си
ми рекъл, за
да
ме благослови душата ти.
И рече Исак Якову: „Приближи се, чадо мое,
да
те попипам, дали
си
ти Исав, или не.
Ти ли
си
моя син Исав?
Красиво е, обаче,
да
не чакаме Божествения огън
да
дойде и тогава
да
се чистим, но
да
се очистим преди
да
е дошъл Той върху нас.
Донеси ми
да
ям от лова ти, за
да
те благословя".
Приложението седи в това,
да
знае човек, как
да
запазва благата на Любовта, благата на Мъдростта и благата на Истината.
Бащата яде от лова на сина
си
и го благослови.
В това отношение той трябва
да
изучава състоянието на своя ум.
Тук Яков
си
послужи с една дипломатическа лъжа.
Умът може
да
се разглежда обективно.
Той взе парите от баща
си
– благословението – и
си
отиде радостен и богат.
В нашето съзнание има известни явления, които ние не можем
да
разглеждаме.
Като свърши Исак
да
благославя Якова, дойде Исав от лова
си
.
Ако започнем
да
мислим за тях, изпадаме в сънно състояние.
Сготви и той вкусно ястие и донесе на отца
си
и рече му: „
Да
стане отец ми
да
ме благослови!
Казвам: там, дето човек е буден
да
разглежда
себе
си
и
да
разсъждава върху известни свои прояви, нека разсъждава, нека се учи; дойде ли до една област, в която почва
да
заспива,
да
не отива по-нататък, там
да
спре.
" И рече му Исак: „Кой
си
ти?
Това показва, че тия явления не се подават на разглеждане.
" – Аз съм Исав, твоят първороден син.
Попаднеш ли в някое дисхармонично състояние, постарай се
да
го изолираш от
себе
,
си
без
да
го чоплиш.
„Вечно веселие ще бъде там." Това състояние не зависи от самия човек, но от Първичното съзнание.
" Като чу бащините
си
думи, Исав извика с голям и горестен вик: „Благослови и мене, отче мой!
Когато човек е свързан с Първичното съзнание, ще има вечна радост в
себе
си
.
Не
си
ли задържал за мене поне малко благословение?
Как може
да
се поддържа тази връзка?
" Баща му рече: „Поставих вече господар над тебе; ще дойде ден, когато ще скъсаш този ярем, но ще мине дълго време още".
Както виждате, голям ловджия, силен човек беше Исав, но заплака като дете.
Тя представлява метод, чрез който човек може
да
се държи в постоянно съприкосновение с Първичното съзнание, от което
да
черпи сили за света.
Сега, от гледището на съвременните хора, вие ще кажете: „Яков е постъпил умно, а Исав, който продаде първородството
си
за една чинии леща, постъпи глупаво".
Всички духовни, всички умствено развити хора могат
да
имат тази връзка.
Но след това, понеже Яков
си
послужи с измама спрямо Исав, в отношенията на двамата братя се зароди омраза.
Тя е много естествена, не прилича на изкуствените връзки, които хората създават помежду
си
.
Исав се закани срещу Яков, искаше
да
му отмъсти, като казваше: „Нека умре само баща ми, аз ще ти дам първородство!
Ще употребя оръжието и насила ще взема първородството
си
".
Тя е нещо подобно на „еликсира на живота", който някога алхимиците са търсили и изучавали.
По какво се различава еликсирът на живота от обикновения цяр?
Отиде той при вуйчо
си
Лаван и трябваше
да
му слугува цели 14 години за две жени.
Когато човек употребява обикновен цяр, той може
да
вземе от него 2-3 пъти наред и пак
да
не му подейства.
Той беше над 40 годишна възраст, когато напусна бащиния
си
дом.
Дадете ли, обаче, на някой умиращ само една капчица от еликсира на живота, и то разредена, този човек веднага ще стане от леглото
си
и ще придобие безсмъртие.
Тези изпитания му бяха необходими, за
да
развие хубавото, което беше вложено в неговата душа.
Той може
да
живее 100-200-500-1000-2000 години, колкото желае, докато се насити на живота.
Никой не може
да
отнеме живота на човек, който е пил от еликсира на живота, освен той сам.
Ако
си
мъртъв и се докоснеш до тях, ще оживееш.
Така той видя славата Господня, видя реда и порядъка, който царува в небето и разбра, че Божието око бди навсякъде.
Той почувства, че това място е Божествено, свещено и принесе жертва Богу, като направи обрек и рече: „Ако бъде Бог с мене и ме опази в този път, по който отхождам и се върна с мир в дома на отца
си
, тогаз Господ ще бъде Бог мой.
Любовта, сама по
себе
си
, е мощна сила, която се приспособява и към условията на земния живот.
И от всичко, каквото ми дадеш, ще дам десятък на Тебе".
Господ обеща
да
го благослови.
Щом се докосне до физическия му живот, тя му показва, защо и как трябва
да
живее, като физическо същество; щом се докосне до духовния му живот, тя му показва, защо и как трябва
да
живее, като духовно същество.
Отиде Яков при вуйчо
си
Лаван, който постъпи с него така, както той се отнесе с Исав.
След това тя съединява всички тия неща в едно.
Някой казва: „ Защо трябва
да
живея на земята?
Лаван му отговори: „Ще ти дам Рахила, но ще ми работиш седем години заради нея".
Аз искам
да
живея на небето." Казвам: едно време ти живя на небето.
След изтичането на тия седем години Лаван му даде за жена по-голямата
си
дъщеря Лия.
Кой те накара
да
слезеш на земята?
Ти дойде от небето, без
да
разбираш защо ще дойдеш: и сега, пак без
да
разбираш, искаш
да
бягаш нагоре.
Всеки, който слиза на земята, трябва
да
знае, защо слиза.
2.
Божествена светлина
,
ООК
, София, 6.6.1928г.,
Седи една млада сестра в стаята
си
и размишлява върху един въпрос, който я занимава.
В това време един стършел влиза в стаята и започва
да
хвърчи над главата ѝ.
Тя става от мястото
си
и излиза вън.
Тя влиза в стаята
си
и той след нея.
Чуди се какво
да
прави, страхува се, защото стършелът може
да
я ужили.
От страх, от напрежение тя започва усилено
да
мисли и в това време се спира върху въпроса, който я занимава.
Щом изправила мисълта
си
и започнала
да
мисли право, стършелът хвръкнал далеч от нея.
Ако речем
да
обясняваме тия неща, ще дойдем до суеверието в живота.
Едно е важно
да
знаете, че между всички явления в природата има непреривна връзка.
От човека се иска
да
мисли правилно,
да
съпоставя фактите и
да
вади верни заключения.
Сега ще приведа още един пример,
да
видите как невидимият свят работи.
Един наш приятел имал една важна работа, за свършването на която трябвало
да
става всяка сутрин в три часа.
Обаче той нямал будилник, а не могъл сам
да
се събужда.
Легнал
си
вечерта и дълбоко в
себе
си
се помолил
да
се събуди по някакъв начин в три часа, за
да
започне работата
си
.
Като наближило три часа, той чул, че една голяма муха бръмчи над главата му, не го оставя
да
спи.
Той станал, погледнал джобния
си
часовник и видял, че часът е три.
Веднага скочил от леглото
си
, облякъл се и започнал
да
работи.
На другата сутрин мухата пак започнала
да
бръмчи и той се принудил
да
стане.
Това се продължило цял месец, през което време той свършил работата
си
.
Който мисли право, той вижда връзката между всички явления; той се ползва от светлината на това знание и върви напред.
За
да
се ползва от тази светлина, човек трябва
да
бъде отворен за нея,
да
има добро разположение на духа.
За
да
разбере света, човек трябва
да
има разположение,
да
вижда нещата правилно.
По лицата на всички хора той вижда само сенки.
Неразположението на един човек само е в състояние
да
произведе пертурбация във всички окръжаващи.
Тъгата, скръбта, мрачните мисли се предават от човек на човек.
Щом изучите законите на тази светлина, вие ще се домогнете до духовната светлина, ще започнете
да
изучавате и нейните закони.
Това е признак, който показва, че слънчевите лъчи се отразяват благотворно върху човека и могат
да
го лекуват.
Който не почернява от слънцето, той не се подава на неговите лъчи, т.е.
слънцето не може
да
го лекува.
За
да
се ползва от светлината, човек трябва
да
разбира нейните закони,
да
не се страхува от нея.
Някой се страхува от силната светлина и гледа по някакъв начин
да
я намали или
да
я закрие.
За тази цел той
си
служи с различни цветни абажури: червени, зелени, сини и т.н.
Вместо
да
слага абажури отвън, човек може в съзнанието
си
да
слага каквито щѐ абажури.
Когато чете, когато учи, човек се нуждае от светлина.
За пример, ако иска
да
сложи червен абажур, нека започне
да
чете някой любовен роман.
Когато краката на човека са изстинали, той се нуждае от топлина.
За
да
се ползва правилно от светлината и от топлината, човек трябва
да
работи върху
себе
си
,
да
научи законите на светлината и на топлината,
да
знае как и кога
да
ги прилага.
Ако иска
да
сложи на лампата
си
зелен абажур, нека започне
да
мисли върху богатството, как може
да
го придобие; или нека се заеме с изучаване на ботаника.
Ако иска син абажур, нека мисли за Истината; или нека излиза вечер
да
наблюдава звездите.
Това е стар възглед, останал от далечното минало на човечеството.
Живата природа разполага с ред условия за създаване в съзнанието на човека различни цветове.
Тази е причината, поради която детето очаква всичко от майка
си
, синът – от баща
си
, дъщерята – от майка
си
, ученикът – от учителя
си
, болният – от лекаря и т.н.
Денят и нощта крият в
себе
си
големи богатства.
Обаче и на физическия свят за предпочитане е човек
да
прави усилия, сам
да
придобива благата на живота.
Щом светлината не може
да
мине през тези пластове, в съзнанието на човека настава тъмнина, нощ.
Изобщо, на стари години хората постепенно губят силата на своето зрение, вследствие на което чувстват нужда от очила.
Цял живот бащата работи за сина
си
, копае на лозето, оре нивата, за
да
може синът
да
учи,
да
се образова,
да
придобие знания.
Когато очите на човека отслабват, пречупването на светлината не става правилно и той не вижда предметите ясно.
Бащата носи скъсани дрехи и обувки,
да
има повече пари,
да
облече добре сина
си
.
Навсякъде, където светлината не се пречупва и отразява правилно, образите, предметите изглеждат криви.
А синът чете, пише, облича се добре, ходи по разходки с другари, не мисли, че трябва
да
помогне на баща
си
.
Той счита, че в реда на нещата е бащата
да
копае,
да
вдига и слага мотиката.
Той е готов
да
се сърди,
да
се кара с хората.
Бащата се въодушевява от надеждата, че един ден синът му ще стане учен човек, и затова има сили
да
работи на лозето и на нивата, но синът не цени тези грижи, този тежък труд.
Той не казва, че един ден, като стане баща, ще следва примера, който е видял в дома
си
.
Като гледа, че баща му ден след ден старее, синът казва: „Остаря вече баща ми, трябва
да
си
замине за онзи свят“.
Най-после, бащата заминава, но синът не е придобил онова, от което сърцето и душата му се нуждаят.
Защо не виждате грешките на човека, когото обичате?
Каквото и
да
ви говори този човек, все ще ви дразни.
Ако приемете, че известно противоречие в живота се дължи на кармически отношения, вие трябва
да
го докажете.
Обичта и омразата към човека се обяснява не само чрез законите за падането и отразяването на светлината, но и чрез Великия закон на Любовта.
Всяко нещо, което човек приема, трябва
да
се докаже.
Като ученици, вие трябва
да
изучавате Науката на светлината, за
да
се ползвате от нея.
Мнозина очакват всичко
да
им дойде наготово.
За
да
не поддържа синът в
себе
си
мисълта, че баща му трябва
да
си
замине, самият баща не трябва
да
допуска тази мисъл.
– Не, те сами трябва
да
учат,
да
прилагат ред методи в живота
си
.
Като започне
да
остарява, бащата мисли, че е време вече
да
замине за другия свят,
да
не пречи на младите
да
живеят.
Без работа и приложение нищо не може
да
се придобие.
Щом той мисли така, синът възприема мисълта му и очаква вече заминаването на баща
си
.
– Не, докато живее на земята, човек трябва
да
мисли каква работа му предстои още
да
извърши, а не кога по-скоро
да
замине за другия свят.
Те вървят по бащина линия, наследили са от баща
си
повече електричество, отколкото им е нужно.
Какъв смисъл има разбирането на бащата, че трябва
да
се живее, ако той сам за
себе
си
говори, че трябва
да
замине?
Те трябва
да
превърнат излишното електричество в магнетизъм.
Човек трябва
да
бъде последователен в това, което говори.
– Как може
да
стане това?
Какъв смисъл има
да
проповядваш един морал, а
да
изпълняваш друг?
Българите казват: „Ако барутът на човека е сух, той трябва
да
го полее с вода“.
Господарят казва на слугите
си
, че не трябва
да
лъжат, а като дойде до своите отношения към тях, той
си
позволява понякога
да
ги лъже.
Това значи: Ако човек има много електричество в организма
си
, той трябва
да
внесе в него известно количество влага.
Някой изисква от хората
да
го обичат,
да
му се подчиняват, а щом дойде до него, счита, че е свободен, т.е.
Организмът се нуждае от известно количество вода.
не е длъжен
да
ги обича.
Ако няма това количество вода, той трябва
да
си
я достави по някакъв начин.
От една страна водата улеснява смилането на храната; от друга – провежда електричеството.
– Защото не могъл
да
обича.
Слабите, сухите хора имат в организма
си
излишно количество електричество, а пълните – излишно количество магнетизъм.
Щом не може
да
обича, а изисква от хората
да
го обичат, той няма никакъв морал в
себе
си
.
За
да
се освободят от излишните енергии в
себе
си
, сухите хора трябва
да
дружат с пълни,
да
става правилна обмяна между тях.
Който живее по закона на Любовта, той едновременно трябва
да
дава и
да
взима.
Не постъпва ли така, нищо не може
да
го извини.
Когато някой пълен човек заболее, в организма му трябва
да
се внесе електричество; когато някой сух човек заболее, в организма му трябва
да
се внесе магнетизъм.
Колкото и
да
се извинява човек, природата не приема неговите извинения.
Какво трябва
да
прави окултният ученик в такива случаи?
На човешките извинения природата отговаря по следния начин: Който обича, той придобива живот; който не обича, той намира смъртта.
Когато окултният ученик заболее, той не трябва
да
прибягва до лекар.
– Защо трябва
да
обичате?
– За
да
придобиете живота.
– Защото тази болест му е дадена като задача за разрешаване, в която
да
приложи своя ум и своето сърце.
За
да
се излекува, ученикът трябва
да
приложи следната формула: Л2М4Р5.
– Смърт, страдания, мъчнотии и неуспехи.
Тази формула подразбира, че той трябва
да
вземе две части любов, четири части милосърдие и пет части разумност,
да
ги смеси заедно и
да
образува от тях разтвор, с който
да
се лекува.
Мнозина поддържат кривата философия, че за
да
те обича един, ти трябва
да
мразиш друг.
Сместа ще направите по следния начин: ще вземете един чист стъклен съд и ще налеете в него половин килограм чиста вода.
След това ще потопите във водата трите
си
пръста – палец, показалец и среден, ще ги държите 10 секунди и ще вложите в нея две части от Любовта.
След известно време ще потопите четирите
си
пръста във водата, ще ги държите 15 секунди и ще вложите четири части от милосърдието.
Каква любов е тази, която се дава от страх ?
Най-после, ще потопите и петте пръста във водата, ще ги държите 20 секунди и ще вложите пет части от разумността.
Ще дойде някой млад момък при една мома, ще извади револвер насреща ѝ и ще я застави
да
му каже, че го обича.
Като приготвите тази рецепта, благодарете на Бога, че ви е дадена, за
да
се ползвате от нея.
Любов, която се дава от страх, не е истинска.
Щом сте неразположени духом или страдате от някаква болест, взимайте от тази вода по три пъти на ден – сутрин, на обяд и вечер, по една супена лъжица.
Любовта е сила, която не отстъпва пред никакви външни насилия.
Като правите този опит, никой не трябва
да
ви вижда, особено външни хора.
Тя е дадена само за учениците.
Изнесете ли я навън, тя няма
да
даде никакви резултати.
За
да
разбере това, човек трябва
да
познава естеството
си
.
Без опити нищо няма
да
придобиете.
Като познава
себе
си
, човек ще познава и другите хора.
Опитът играе важна роля във всички области на живота и на науката.
Така той ще разбере, че като форма, всеки човек, всяко същество носи в
себе
си
известен род сили, които оказват добро или лошо влияние върху хората.
Какво значение има потопяването на пръстите във водата?
Всички хора обичат малкото агънце, радват му се, галят го.
Обаче като видят змия, всички отстъпват настрана, страхуват се от нея.
– Агънцето носи един род сила, а змията – други сили, съвършено противоположни на тия, които са в агнето.
Когато благославяше, Христос дигаше ръцете
си
.
Значи според устройството
си
външните форми пречупват светлината в
себе
си
по особен начин, вследствие на което произвеждат благоприятно или неблагоприятно влияние върху човека.
Така и Яков благослови синовете
си
.
Змията, за пример, така пречупва светлината в
себе
си
, че произвежда големи сътресения върху човешкия мозък.
Всеки човек е опитал и знае, че от пръстите на човешката ръка изтичат енергии, които той може
да
използва съзнателно за лекуване.
Като наблюдавате черепа на змията, намирате голяма дисхармония в него.
Като знаете това, направете опита с водата.
Водата трябва предварително
да
бъде приготвена, та когато ви потрябва,
да
бъде на разположението ви.
Змията е лишена от нежност, от съчувствие, в замяна на което в нея са силно развити разрушителните елементи.
Страхът прекъсва връзката в човешкото съзнание и той може
да
припадне.
За
да
не се прекъсва тази връзка, на помощ идва вярата.
Щом изгуби вярата
си
, страхът идва на първи план.
– Страхът е остатък от далечното минало, когато човек се е отделил от Бога, т.е.
когато е скъсал връзката
си
с Първата Причина.
Въпреки отклоняването на човека, Бог пак го държи в съзнанието
си
и го заставя
да
се подчини на Неговите закони.
За
да
се развие страха в него, помогнали му са големите сътресения, големите преживявания, през които е минал.
От силни сътресения той е бил подхвърлян във въздуха като перце.
И до днес още хората носят последствията на тия силни преживявания.
Той е страдал много пъти от змия, вследствие на което и до днес носи спомена от тази опитност.
Страхът, който човек е преживял в миналото, днес се е видоизменил, преминал е през разни фази: страх за прехрана, страх от външни условия на живота, страх от болести, от сиромашия, от пожари, от природни стихии и т.н.
Като се страхува, човек започва
да
мисли.
Без страх никаква мисъл не може
да
се събуди у човека.
Вместо
да
се пазят от злото, хората се пазят от правене на добро.
Те казват: „Не е нужно човек
да
прави добро“.
Богатият иска
да
му даде някаква монета, но като
си
представи, че при отваряне на кесията
си
просякът ще види златните монети, ще се съблазни и може
да
го нападне, той казва: „Нямам пари“.
Значи от страх той се отказва
да
направи добро.
Богатият може
да
постъпи и по друг начин.
За
да
не настрои просяка против
себе
си
, той му казва: „Понеже нямам пари в джоба
си
, ела у дома
да
ти дам“.
В правене на доброто човек не трябва
да
се ръководи от страха, но от благото, което доброто ще допринесе, както за него, така и за онзи, на когото се прави.
И в правене на доброто човек пак трябва
да
знае как
да
приложи светлината.
Следователно, който иска
да
подобри живота
си
, той трябва
да
познава законите на светлината и
да
ги прилага.
Човек не може
да
бъде морален, нито духовен, ако не разбира законите на светлината.
Тя влиза не само през очите на човека, но и през всичките му пори.
Като минава през всички части на тялото, от едни органи тя се приема като във вдлъбнати огледала, а от други се отразява като в изпъкнали огледала.
В това отношение някои от органите играят роля на среди, които разпръсват светлината като изпъкнали огледала, а други я събират като вдлъбнати огледала.
Когато човек събира известни енергии в
себе
си
като вдлъбнато огледало, той трябва
да
знае как
да
ги събира.
Като разпръсва известни енергии, той трябва
да
знае как
да
ги разпръсва, т.е.
как
да
ги отразява.
Медиумите са хора, подобни на вдлъбнатите огледала.
Те събират в
себе
си
духове като живи енергии, с които трябва
да
знаят как
да
се справят.
Някои медиуми знаят начини за събиране на духове около
себе
си
, но не знаят как
да
се освободят от тях, т.е.
как
да
ги разпръснат.
Като се намери натясно, медиумът започва
да
бяга, но с него заедно и духовете бягат.
Тогава той търси човек, който може
да
го освободи от духовете.
В ума им влиза някаква мисъл, от която ден и нощ не могат
да
се освободят.
За пример, някой
си
внуши, че го преследват
да
го убият, и не може
да
се освободи от тази мисъл.
Където и
да
отиде, каквото и
да
направи, все тази мисъл го преследва.
Той сам
си
е внушил тази мисъл или я е приел отнякъде.
Може би в това време
да
преследват друг някой човек или някое животно.
Заекът е много активен, бяга, иска
да
избегне преследването, търси начин
да
скрие следите
си
.
Вие пък сте пасивен и готов
да
възприемете чужди мисли и състояния.
Като минете покрай мястото, където заекът е бил гонен, вие възприемате неговия страх, неговите мисли и започвате
да
се страхувате,
да
чувствате, че някой ви гони.
Като окултен ученик, вие трябва
да
се замислите,
да
влезете в положението на заека и
да
отправите мисълта
си
към ловеца,
да
му кажете, че това, което прави, не е добро.
Посъветвайте го мислено
да
прибере пушката
си
,
да
се върне у дома
си
, а заека
да
остави на спокойствие.
Ако ловджията не съзнава, че
си
служи с насилие, ваш дълг е
да
му кажете това.
Човек, като разумно същество, трябва
да
помага на по-слабите от
себе
си
.
Не позволявайте във ваше присъствие
да
се вършат престъпления.
Видите ли, че някой паяк е хванал муха, или някоя змия е хванала жаба, или някой човек е хванал заек, или някой сокол е хванал птичка, насочете мисълта
си
към тях и кажете им
да
пуснат жертвата
си
.
Кажете им, че във ваше присъствие, пред очите
си
не позволявате
да
вършат престъпления.
Далеч от очите ви могат
да
правят, каквото искат.
Някои ще възразят, че Господ е създал всички животни, че Той е наредил животните
да
се изтребват едни-други.
– Вие трябва
да
знаете, че всичко, което става около вас, е предметно учение и човек трябва
да
учи от това,
да
прояви своята разумност.
Когато види, че пред очите му се върши някакво престъпление, разумният човек не чака
да
слезе Господ от небето и
да
го спре, но с мисълта, с чувствата и с волята
си
той го предотвратява.
Волята на Бога се заключава в помощта, която можете
да
дадете на по-слабите, на по-малките от вас.
Кажете ли, че се страхувате
да
противодействате на престъплението, което се върши пред очите ви, ще ви поставят в положението на заек,
да
ви гонят,
да
ви преследват, докато развиете смелост и безстрашие.
Като ученици, вие трябва
да
приложите същия морал и в отношенията
си
към хората.
Срещате един беден, отчаян човек, който е решил
да
се самоубие.
Не го съдете, не търсете причината на отчаянието му, но отправете своята добра мисъл към него,
да
му въздействате,
да
го отклоните от решението му
да
се самоубие.
Опитайте се после
да
поговорите с него,
да
създадете връзка.
Щом
си
кажете така, вие се успокоявате и продължавате пътя
си
.
Какво ще бъде положението на вашето тяло, ако ръцете ви кажат, че и без
да
работят, светът ще се оправи?
Тогава краката ще кажат, че и без
да
ходят, без
да
се движат, светът ще се оправи.
Сърцето ще каже, че и без
да
тупа, животът
си
тече.
Мозъкът ще каже, че и без мисъл нещата
си
съществуват.
– Не, щом сте дошли на земята, всичките ви органи, външни и вътрешни, трябва
да
работят: ръце, крака, очи, нос, уста, сърце, мозък, стомах – всичко в човека трябва
да
работи правилно, съзнателно, разумно.
Само по този начин светът може
да
се оправи.
И тъй, като ученици, вие трябва
да
започнете с малки опити.
Разберете ли, че тя се е оплела в паяжината на някой паяк, който се готви
да
я удуши, веднага станете на крак.
Идете близо до паяжината и отправете мисълта
си
към паяка
да
пусне мухата на свобода.
Ако човек не се трогва от страданията на мухата, на птичката, на заека, той няма
да
се трогва и от страданията на хората.
Ако човек страда само за своите близки, че жена му умряла или дъщеря му се разболяла, това е обикновен, прозаичен живот.
Да
страда човек за мухата, за жабата, за птичката, за заека, за човека, това подразбира поетичен, съзнателен живот.
Разгледайте я с лупа,
да
видите колко е красива.
Свържете се с нея в астралния свят,
да
видите, че и тя е интелигентна.
Това не се отнася до всички мухи, но само до ония, които са запазили своите първични качества.
Ако такава муха кацне на носа, на челото, на главата ви някъде, с това тя иска
да
ви каже нещо.
Мухата, както и всички живи същества, може
да
бъде проводник на възвишени мисли.
Някой човек намислил
да
извърши едно престъпление.
Мухата кацне трети, четвърти, десети път на носа му, докато го застави най-после
да
мисли право и
да
се откаже от престъплението, което е решил
да
направи.
Някой пише писмо, с което иска
да
развали една добра работа.
Докато не се откаже от писмото
си
, мухата не го оставя на спокойствие.
Щом с кацането
си
мухата е в състояние
да
отклони човека от кривия път, това кацане е съзнателно и на място.
Важно е, че в колективното съзнание на живата природа всички явления са неразривно свързани.
Живата природа праща един човек
да
каже на приятеля
си
, че това, което е намислил
да
прави, не е добро.
Не искам
да
влизам в лоши отношения с приятеля
си
.“ След това тя праща вола.
– „Не мога
да
вляза в човека, голям съм, не мога
да
му предам твоите мисли.“ Тя казва на коня
да
отиде при човека, но и той се отказва под предлог, че е впрегнат.
Най-после, живата природа използва мухата.
Мухата кацне един, два, три пъти върху носа на човека, с което го заставя
да
мисли правилно и
да
се откаже от злото, което е решил
да
прави.
3.
Тънкият конец и дебелото въже
,
МОК
, София, 8.6.1928г.,
Представете
си
, че някой човек влиза в света на светлината, но нищо не вижда. Защо?
С него заедно влиза друг човек, на когото всичките сетива са добре развити.
Ако този свят има форма на билярдна топка, не можете
да
познаете кой е сляп и кой – не.
Как ще познаете кой от двамата не вижда?
Колкото и
да
е малко препятствието, онзи, който не вижда, веднага ще се спъне, ще забави движението
си
; който вижда, ще прескочи препятствието и свободно ще се движи.
Докато не се натъквал на препятствия, слепият
си
мислил, че всичко ще му върви наред.
Той мисли, че е като всички хора.
Тъй щото, не питайте защо се спъвате, но благодарете, че ви дават възможност
да
видите своя недостатък.
Може би той е единственият ви недостатък, но трябва
да
го видите,
да
не живеете със заблуждението, че сте съвършен.
На всички хора липсва нещо; всички хора имат някакъв недостатък, който носят от далечното минало.
Ако не може
да
прескочи препятствието, което разумните същества са поставили на пътя му, той се обезверява.
Първите човеци, създадени от Бога, били безгрешни.
Докато се движели на билярдната топка, и двамата били с отворени очи; щом поставили на пътя им дървото за познаване на доброто и на злото, и двамата се спънали и разбрали, че нямат зрение, не виждат ясно.
Често хората се запитват защо не могат
да
се обичат.
Най-малкият недостатък е в състояние
да
лиши човека от едно велико благо.
Те се обичали и
си
живели добре.
Младоженикът имал голяма слабост към чесъна, но възлюбената му органически не могла
да
го понася.
Случило се, един ден тя го помирисала и толкова се ужасила от миризмата на чесъна, че изпаднала в изстъпление: започнала
да
го бие, ругае и го изпъдила вън от къщата
си
.
Да
се върнем към въпроса за отличителните качества на ученика.
Най-важното качество на ученика е стремежът му
да
учи,
да
придобива знания,
да
открива тайните на природата, за
да
може, като Архимеда,
да
извика: „Еврика!
Великите хора работят, създават, откриват, но не за своите съвременници.
Те се раждат по-рано, отколкото трябва.
Някои се раждат 100, 200 години по-рано, а някои – 1000, даже 2000 години.
Красотата работи с късите вълни или с бързите трептения, а грозотата – с дългите вълни или с бавните трептения.
Значи красивият човек предизвиква съкращаване на мускулите, а грозният – удължаване.
Колкото и
да
е добър музикант, нищо хубаво не може
да
изсвири.
За
да
се произведе музикален тон, непременно трябва
да
срещнете някакво препятствие.
Ако удряте с камертон в празно пространство, никакъв звук не може
да
се произведе.
Като знаете това, благодарете за препятствията в живота
си
, чрез които можете
да
произвеждате музикални тонове.
От който свят и
да
идат, те са временни.
Това показва, че препятствията се поставят от разумни същества, които следят за действието, което произвеждат те.
Едно от качествата на ученика е изразено в желанието му по-скоро
да
завърши учението
си
.
Той трябва
да
знае, че учението няма край.
Ще свърши едно училище, ще влезе в друго; ще издържи едни изпити, ще дойдат други.
Каквото и
да
правите, ще знаете, че има неразрешими въпроси.
Запример, как ще разрешите въпроса за глада?
Никое същество, на земята или на друг някой свят, колкото и
да
е учено, не може
да
разреши този въпрос.
Въпросът за глада е неразрешим.
Като знаял това, един стар, опитен адвокат, приложил разбиранията
си
на практика.
Той водел едно дело цели 40 години и с него изхранил семейството
си
.
В деня на сватбата на дъщеря
си
бащата предал това дело в ръцете на зета
си
,
да
му послужи като зестра.
Дядото му казал: „Синко, гладен ще ходиш.
Аз цял живот прехранвах
себе
си
и семейството
си
с това дело, а ти го разреши за 2 години.
Щом разрешаваш въпросите толкова бързо, ти не можеш
да
бъдеш адвокат, ще вземеш друга служба“.
Искате ли
да
напредвате, работете за развиване на благоговение, на почит към учителите
си
, към другарите
си
и към
себе
си
.
Без това чувство никой не може
да
бъде ученик.
Любовта ражда любов към знанието.
Почитта към учителя подразбира любов и почит към източника, отдето излиза знанието; почитта към
себе
си
подразбира любов и почит към резервоара, в който се влива знанието; почитта към ближния подразбира умение на ученика
да
използва външните условия за прилагане на знанието.
Може ли растението
да
се развива без почва?
Може ли
да
расте, ако не е пуснало корени надолу и стъбло и клончета нагоре?
Може ли
да
расте, ако няма светлина, топлина и влага?
Сега ще ви дам две важни правила в живота: Никога не късайте тънкия конец.
Що се отнася до останалите конци и въжета, между най-тънкия конец и най-дебелото въже, можете
да
ги късате свободно.
Който не разбира тези правила, сам
си
причинява пакости и нещастия.
Който се осмели
да
скъса най-тънкия конец, той ще скъса и най-дебелото въже.
Задача: Всеки от вас
да
изреже един картон с елипсоидна форма, с дължина 20 сантиметра и широчина 15 сантиметра.
На картона ще напишете с едър, красив почерк двете правила: „Не късай най-тънкия конец!
След това ще окачите картона на източната стена на стаята
си
и ще го четете поне по 3 пъти на ден.
Картонът ще остане в стаята ви 20 дена, докато трае задачата.
След това можете
да
го свалите.
Прилагайте правилата първо към
себе
си
, после и към окръжаващите.
4.
Кога ражда
,
НБ
, София, 10.6.1928г.,
Не може
да
се разчита на човек, който губи своята сила.
Казвам: за
да
имаме прогрес, трябва
да
придобием Божията Любов.
Мнозина искат
да
имат Божието благоволение и Божията Любов, но не са готови за жертви.
Няма по-хубаво нещо от това,
да
бъде човек свързан с Божественото съзнание и
да
влезе като ученик в Божествената Школа.
Свързан ли
си
с Бога, и беден
да
си
, ще се чувстваш богат в съзнанието
си
: и в който град влезеш, на която врата
да
похлопаш, навсякъде ще ти отворят, ще те приемат в своите обятия.
Христос представлява възвишеното съзнание на човека, което, за
да
се оформи, трябва
да
има вътрешна опора.
Дето и
да
идеш по света, навсякъде ще намериш свои братя.
Който няма тази вътрешна опора, той не може
да
бъде безсмъртен.
– Вие търсите само богатите банкери, но трябва
да
знаете, че богатите банкери не раждат лесно.
Това е философски въпрос, но питам: безсмъртни ли са душите на всички хора?
Казват, че всички хора са чада Божии.
Да
, всеки човек, който има Божие дихание, той е чадо Божие, той е Син Божий.
– Умират и оставят всичката работа на синовете
си
, те
да
я довършат.
За онези души, които имат Божие дихание, няма защо
да
доказваме това; онези пък, душите на които нямат Божие дихание, ще оставим,
да
вървят по естествения път на своето развитие.
След това, синовете питат: „Сега какво
да
правим с парите?
Често хората изпадат в известни противоречия. Защо?
" - Раздайте ги на бедните!
Питам: какво ще се ползвате, ако в аудиторията на някой виден, съвременен професор вкарате вашите най-хубави коне и волове,
да
слушат лекцията му?
Като казвам, че парите трябва
да
се раздадат на бедните, не подразбирам раздаване, в буквален смисъл на думата, но имам предвид, това злато
да
се разтопи по алхимически начин и
да
се разтвори във вода.
Или, какво ще се ползвате, ако ги запишете студенти в университета?
И като дойде при мене някой беден,
да
иска пари назаем, ще му дам три лъжици от този разтвор: сутрин една, на обяд една и вечер една.
Казвате: „Има коне, които знаят
да
смятат,
да
вадят квадратен корен от някои числа." Казвам: това са конски квадратни корени!
Когато на един трън се присади някоя благородна присадка, и този трън ражда хубави, благородни плодове, от кого зависи това?
Който не може
да
приеме златото по такъв начин, той ще се стреми
да
го придобие по външен път, но това злато ще му коства живота.
– Това не зависи от тръна, а от онази благородна присадка, която някой разумен човек е присадил.
Ако има такова злато в джоба
си
, дето и
да
бъде, все ще се озърта,
да
не го следи някой.
И тъй, първият въпрос, който човек трябва
да
знае за
себе
си
, е следният: има ли той душа, или няма?
Всички души не са излезли от Бога изведнъж, в едно и също време, но последователно, във време и пространство.
Там той трябва
да
реши: или живота
си
да
даде, или златото – едно от двете трябва
да
пожертва.
В тази последователност на своето излизане, те се намират помежду
си
в такова отношение, в каквото се намират музикалните тонове, един спрямо друг.
В отношенията
си
, душите съставляват помежду
си
известни хармонични групи.
Ако дойде един апаш, при мене,
да
иска пари, аз ще му кажа: „Ти искаш пари, нали?
Хората на сегашната еволюция отчасти само разрешават въпроса за произхода на човека.
Добре, ще ти дам, но първо ще те попитам: „Съгласен ли
си
да
се простиш със своя занаят?
Ако той каже, че е съгласен, ще му дам три лъжици от разтвореното по алхимически начин злато.
Значи, те разглеждат въпроса еволюционно.
Те разглеждат въпроса инволюционно, т.е.
Дотук те спират, по-нататък не разглеждат въпроса, защото мислят, че знаят всичко.
Обаче, след тях, идват западните народи и казват: „Вярно е, че от това място, додето човек е слязъл, по-нататък не може
да
върви.
Но там ли трябва
да
остане?
Ако
си
здрав, държавата ще те вземе войник и ще те тури в казармата.
Не, той може
да
направи малка кривина и
да
извие нагоре, за
да
започне своето възкачване." Значи, западните народи, в развитието на всички същества, приеха закона на еволюцията, който се поддържа и до днес.
Оттам ще те праща на работа: шосета
да
правиш, улици
да
регулираш, релси на железниците
да
прокарваш,
да
взимаш участие в някои държавни постройки и т.н.
Ако пък дойде някоя болест, туря те на легло,
да
лежиш на гърба
си
, не можеш
да
се обърнеш нито наляво, нито надясно.
Питам: защо е трябвало човек
да
слиза, а после
да
възлиза нагоре?
Коя е била вътрешната причина, която е заставила човека
да
се облече в материална дреха и
да
слезе на земята
да
живее,
да
го събуждат,
да
го учат,
да
му разправят, че има рай и ад, че има небе и земя, че има Господ и т.н.?
Турците казват: „Най-лекият живот е:
да
се намираш пред наргелето,
да
си
пиеш, едно след друго, кафенцата и за нищо в света
да
не мислиш." Казвам: турците изпиха толкова хиляди наргелета, но не можаха
да
съградят Турция, не можаха
да
направят преобразования.
Защо му е това учение, когато, след време, той ще започне
да
отрича всичко това,
да
казва, че няма нито рай, нито небе, че Бог не съществува?
Като
си
отидоха старите турци – и наргелетата отидоха.
Като слязъл в материята, този човек става материалист и казва: „Когато бях в Господа, имаше само един Господ, никакъв човек не съществуваше; но сега, като излязох от Бога, Той остана горе, а у мене няма никакъв Бог." Казвам: този човек живял в Господа, но като излязъл от Него, вече не Го помни.
Дойдоха младо-турците и Турция взе
да
се съвзема.
Така може
да
разсъждава и пилето, което се е измътило от яйцето.
Най-първо, те се заеха
да
освободят Турция от кучетата, които се бяха много размножили.
" Питам: трябва ли тази кокошка
да
следва подир пилето през целия му живот и постоянно
да
му показва, как трябва
да
се храни, и как трябва
да
мисли?
И тъй, всички съвременни християни трябва
да
се освободят от своите наргелета. Защо?
Ако вие имате материалистични схващания за Бога, тогава, вашите отношения към Него ще се продължат, само докато ви измъти и научи, как
да
се храните, а след това, Той няма
да
ви обръща никакво внимание, ще ви остави сами
да
си
изкарвате прехраната.
– За
да
придобият Любовта.
Само по такъв начин човек може
да
добие Любовта.
Докато са малки, тя ходи след тях, учи ги
да
се хранят,
да
си
търсят сами храната, но като израснат, тя започва
да
ги кълве и казва: „От днес вече, вие сами можете
да
се храните." Някои хора казват: „Бог ще промисли за нас." –
Да
, Бог промисля за вас, докато сте малки, докато сте пилета, но щом станете петли, по-големи от баща
си
, и кокошки, по-големи от майка
си
, трябва ли
да
промисля за вас?
Любовта на земята може
да
се изрази чрез някой човек, който ви обича.
Той може
да
бъде вашата майка или вашият баща, вашите брат или сестра, вашата жена или вашите деца и най-после, някой ваш приятел, или някое животно.
Само при такива условия, човек може
да
придобие щастие.
Всяка душа ще мине през този път, като спазва, за това, всички Божествени правила и закони.
В това направление, всеки от вас може
да
направи един опит, за
да
се убеди, че смисълът на живота не се крие в сегашните, временни блага, за постигането на които, може
да
си
разбие главата.
Не, има нов начин, по който може
да
се живее; има нов начин, по който жените могат
да
раждат –
да
раждат без скръб.
Тя няма
да
чака като царската дъщеря,
да
й слугуват други наоколо.
Започнат ли хората
да
живеят по новия начин, те ще трябва
да
постъпят в първо отделение на живота и
да
възприемат, и слушат като деца това, което им се преподава.
Тя е попаднала вече в периода на самовъзпитанието.
Днес всички хора казват, че народите трябва
да
съществуват.
И когато хората завършат своето самовъзпитание, всички противоречия в техния живот ще изчезнат.
– Така е, народите трябва
да
съществуват, но, за
да
бъде един народ здрав, той трябва
да
постави Божията Любов като основа на своя живот.
Противоречията в света се дължат на това, че хората искат
да
им слугуват.
Ако се откажеш
да
слугуваш на някое дете, което е привикнало
да
му служат, то веднага ще заплаче.
Дойде ли Любовта между хората, майките ще раждат добри, разумни, здрави деца.
Бащата на това дете може
да
е княз, или цар, то не иска
да
знае и казва: „Дали
си
цар, или княз, това не ме интересува.
Всички добри, всички гениални деца, били те поети, музиканти или художници, се раждат при условията на Любовта.
Ще ми слугуваш на общо основание; храната трябва
да
ми се даде навреме"!
За
да
дойде човек до това състояние, той трябва
да
е направил ред усилия в живота
си
,
да
се е трудил и работил с постоянство.
Мнозина казват: „Ние се молим." –
Да
, молите се, но не учите.
Когато някой човек плаче, докато не е изтеглил още вложените
си
пари в банката, той има право
да
плаче.
Да
се моли човек, това не е още всичкото; то е само приготовление за работа.
Но, след като изтегли парите
си
, има ли право
да
плаче и
да
задява касиера?
Когато ученикът влезе в училището, той не трябва, през целия ден, само
да
се моли, но трябва и
да
учи.
Да
допуснем, че според степента на твоето развитие, според икономията на твоя живот, Бог ти дава 5000 лева, но ти
си
недоволен от тях и казваш: „Не се живее с 5000 лева.
Ако той се моли, но не учи, учителят ще му каже: „Ти трябва
да
се молиш, но едновременно с това, трябва и
да
учиш." Ученикът казва: „ Като изляза на дъската, аз ще се моля и задачата ми ще се реши." – Не, задачата не може
да
се разреши само по този начин.
Трябва
да
се намерят още някакви ресурси!
Молитвата и учението трябва
да
вървят паралелно.
" Казвам: за
да
намериш отнякъде още ресурси за
себе
си
, това значи,
да
ощетиш икономически друго някое същество.
Когато аз разрешавам една задача, трябва
да
се моля, но същевременно и
да
работя, като се радвам, че решавам задачата
си
по един правилен начин.
Тази е страшната икономическа борба, която става между всички народи в Европа.
Когато правя едно добро дело, не само аз трябва
да
се радвам, но и този, на когото правя доброто; и след това, всеки, който види това дело извършено,
да
каже: „По-добро дело от това не може
да
бъде!
Днес на всички народи не достигат парите.
Христос казва: „Жена, кога ражда, на скръб е".
Отде взимат тези ресурси?
Ние виждаме, че днес човекът е дошъл до положение –
да
чувства само своите страдания и нещастия.
Такова ощетяване се отразява и на природата.
За човешката душа има раждане, но няма смърт.
Човешката душа трябва
да
се ражда, без
да
умира.
Съвременните народи малко мислят върху лошите последствия от тези ощетявания, защото, преди всичко, много от тях са безверници.
Когато човек дойде до положението
да
осъзнае, че е излязъл от смъртта, от ограниченията, в него настава вътрешна радост.
Малко народи днес вярват във вътрешната връзка, която съществува между живота и разумната природа.
Казвам: ние трябва
да
се върнем към първичния живот.
Повечето народи вярват само в
себе
си
.
Англия вярва в
себе
си
.
– Когато дойдат големите страдания в света, големият недоимък.
Германия вярва в
себе
си
.
Представете
си
, че някой човек иска
да
направи добро, но се чувства ограничен, с голяма тъмнина на съзнанието, недоволен от
себе
си
и не знае, как
да
направи доброто.
Франция вярва в
себе
си
.
Този човек се пооглежда натук-натам, позамисля се, но нещо му не достига, не разбира, как и отде
да
започне работата.
България също вярва в
себе
си
.
Кой от старите народи не вярваше в
себе
си
?
Най-после, дохожда в света някакво общо страдание, и той обръща мисълта
си
към него.
Нима Рим не вярваше в
себе
си
?
Не се минава много време, мисълта му се прояснява и този човек започва
да
разбира, какво трябва
да
направи, как
да
пристъпи към разрешението на своята задача.
Нима Асирия не вярваше в
себе
си
?
Ще ви приведа друг пример.
Нима Персия не вярваше в
себе
си
?
Един американски милионер имал син ученик, който бил много слаб по математика.
Когато трябвало
да
се яви на изпит по този предмет, той се чудел, как
да
подкупи учителя
си
, за
да
премине в по-горен курс, но никога не успявал в това.
По едно време, когато трябвало втори път
да
се яви на изпит по математика, съобщават му, че бащата изгубил всичкото
си
имане и остава последен сиромах.
Като чул тази новина, синът се стреснал силно, понеже, до това време, всякога уповавал на богатството на баща
си
, и вследствие силното сътресение, в мозъка му става голямо прояснение.
Мнозина се интересуват
да
знаят, на кой орган от човешкия организъм отговаря всеки народ.
От този момент, синът на богаташа започнал
да
разбира задачите и сам
да
ги решава.
Аз ще ви кажа само тия органи, които съответстват на българите и на евреите, а за другите народи няма
да
ви кажа.
След продължителни усилия, в това направление, той успял
да
стане даже виден математик.
Окултистите казват, че славяните представляват стомашната система от общия организъм; българите представляват черния дроб, специално жлъчката, а евреите представляват един малък възел, който се намира близо до сърцето.
Докато бащата бил богат, синът бил последен ученик по математика; щом бащата изгубил имането
си
, синът станал пръв ученик по този предмет.
Тази е била службата на евреите в общия организъм, още от най-старите времена на човечеството, но сега, те се мъчат
да
запушат отверстието в гърдите на Христа, което се е образувало при пробождането Му на кръста.
На това основание, докато човек е богат, той не може
да
стане гений или светия.
Значи, в бъдеще, евреите трябва
да
станат запушалки на дупки.
Това не показва, че богатството е лошо нещо, но докато човек е богат, върху него се натрупват мислите на хората, които сковават ума му и той не може
да
работи.
Ще попитате: „На какво величие може
да
се надява един народ, който се използва за запушване на малки дупки"?
Изгуби ли богатството
си
, той се освобождава от натрупаните мисли върху него, умът му се избистря и започва
да
работи.
Някой казва: „Защо
да
не бъда богат човек?
Ако ти можеш
да
запушиш една дупка, която зее в раната на някой човек, това е голяма привилегия за тебе.
" – Ако искаш
да
бъдеш обикновен човек, можеш
да
бъдеш богат; но ако искаш
да
се повдигнеш,
да
придобиеш знания, трябва
да
се освободиш от богатството, което смущава твоя ум и по този начин, спъва твоето развитие.
Този човек ще ти благодари, че
си
му облекчил болката.
Ако
си
богат, хората постоянно ще ти дават проекти, какво
да
правиш; и ако ги слушаш, главата ти ще се забърка.
Съвременните хора искат
да
спасят своите тела,
да
придобият безсмъртие.
Няма гений в света, който
да
е разширил своето богатство.
Той го е оставил на други, те
да
се занимават с него.
Безсмъртието на тялото зависи от душата.
Затова, всички Велики Учители на човечеството, са казвали: „Който иска
да
придобие Вечния Живот, трябва
да
се отрече от своето богатство,
да
го раздаде на 6едните, а той сам
да
работи за своето усъвършенстване.
Да
се спаси човек,
да
получи безсмъртие, това е една от великите задачи на окултната наука.
Христос казва: „Продай имането
си
и го раздай на сиромасите." Това не се отнася до обикновените хора.
Всеки знае, какво значи
да
бъде спасен; не е достатъчно
да
бъде човек спасен за година, две или повече, но за цялата вечност.
Те нека държат имането
си
"вързано в девет възела", както казват българите.
И като влезе в живота на безсмъртието, той трябва
да
бъде в хармония с цялото Битие,
да
бъде в хармония с всички разумни същества.
Това се отнася до онези, които искат
да
се повдигнат, които искат
да
станат гении, светии.
Вземете, например, някой светия, проследете живота му и ще видите, че всички негови мисли, чувства и действия са насочени към единствената цел –
да
поддържат тази връзка и хармония със съществата от невидимия свят.
Те трябва
да
бъдат доволни в
себе
си
от условията, които разумното Провидение им е наложило.
Такъв човек трябва правилно
да
разрешава задачата
си
и всяка сутрин, като стане, той трябва
да
знае, има ли връзка с разумните същества от невидимия свят, или няма; той трябва
да
знае още, ще може ли
да
свърши работата, която започва.
Това нещо може
да
знае и всеки обикновен човек.
Много от съвременните хора страдат от това, че започват една работа и я оставят недовършена.
Те не искат
да
бъдат турени на високи места,
да
служат като икони на своя народ, но работят за народа, всред който живеят.
Смисълът седи в това, когато една жена зачене, тя трябва
да
роди!
Те носят своята култура, по-висока от тази на народа, всред който са дошли.
Започнеш ли с образованието
си
, трябва
да
имаш резултат; започнеш ли с Любовта, трябва
да
имаш резултат; започнеш ли с Мъдростта, трябва
да
имаш резултат; започнеш ли с Правдата, трябва
да
имаш резултат; започнеш ли с Добродетелта, трябва
да
имаш резултат.
Българските светии работят за българския народ, но един ден, когато завършат работата
си
, ще задигнат чуковете
си
и ще заминат.
Всички резултати, в земния живот, трябва
да
бъдат свързани в едно цяло.
Ако отидете при някой от тия светии и поискате
да
ви даде половината от своето имущество, ще го даде ли той?
Казвам: първият човек, Адам, е имал съвсем друга форма от тази, на сегашния човек.
Светията не дава пари назаем; кесия в джоб не носи; пари в ръка никога не държи.
Първите хора са имали знания, те са били ясновидци и са виждали нещата, които стават не само в настоящето, но и тия, които ще станат в бъдеще.
Единственото нещо, което той може
да
ви направи е,
да
ви нагости хубаво и
да
ви даде отличен прием.
Първите хора са боравили с чистата наука; и това, което виждаме в съвременната математика, както и в другите отрасли на науката, е останало от тях.
Той ще ви даде легло, с копринени покривки; сламеникът ще бъде пълен с най-хубавата трева, не рязана с нож, а късана с ръка; юрганът ви ще бъде от най-фин ленен плат, дебел 5 мм, който държи много топло.
Бог
да
бъде с вас!
" Речете ли
да
му поискате пари, той ще ви отговори: „Щом Бог е с вас и без пари се живее в света." – Ама имам жена, деца, какво
да
правя с тях?
– Децата и жена ви нека се учат
да
служат на Бога.
Обаче, всички тия същества, взимат колективно участие в развитието на човечеството, понеже имат любов към първичния човек.
Значи, на земята съществува един човек, който служи за образец на другите, а всички останали хора съставляват неговото тяло.
Преди два дни, един господин намерил някаква малка птичка, която дава на една позната, като казва: „Вземете тази малка птичка, хранете я, докато израсне.
По причина на този общ човек, всички разумни същества имат любов към цялото човечество, което съставлява неговото тяло.
Тя се храни само с хляб." Госпожата взима птичката и започва
да
я храни.
Този, когото те обичат, ние наричаме проявения Бог, или Господ, или Спасител.
Дава й хляб, но тя не
си
отваря устата.
Под тези имена ние подразбираме космичния човек, който включва всичко в
себе
си
.
Според положителната религия, за
да
вървят работите на човека добре и в материалния, и в духовния, и в Божествения свят, той трябва
да
бъде свързан с космичния човек.
Сега пък не искала
да
глътне хляба.
Свърже ли се с него, няма защо
да
ходи из целия свят,
да
търси това, което му е необходимо. Защо?
Чудела се госпожата, какво
да
прави с тази малка птичка.
Тя не могла
да
намери метод, как
да
я храни.
Какво заключение можем
да
извадим от този пример?
Искате ли нещо от него, пожелайте го само един път, няма защо
да
го искате 20 пъти.
– Само онзи човек може
да
разбере Истината, който има вътрешна жажда, вътрешен импулс
да
учи.
Някои казват: „Ние не се нуждаем от знания." Защо?
Комичният човек ще стане, ще се облече хубаво, ще вземе книжата
си
, и докато ви отговори, може
да
минат час - два, нищо от това; не бързайте и не се безпокойте за отговора му.
– Понеже, тези хора, мислят само за прехраната
си
.
След това, той ще отвори вратата на стаята
си
и ще каже: „Заповядайте в моя палат!
Добре е
да
мислите за прехраната
си
, но Бог, като ни е дал живот, Той, същевременно, ни е осигурил.
Той ни осигурява само за един ден, а не за повече.
Едно е вярно, че всички ще дойдат до тази опитност.
За другия ден пак ни осигурява.
Казва Христос: „Жена кога ражда, на скръб е." Момата казва: „Какво ме интересува скръбта на родилката?
Обаче, пристъпим ли Неговите закони, Той нищо не ни дава.
" Казвам: и ти ще дойдеш до това положение, и ти ще трябва
да
родиш!
По същия начин постъпва и светията: като отидеш при него, той ще те нахрани, ще ти даде прием, но само за един ден.
Питам съвременните хора: всичкото изобилие на жито, на плодове и на много още храни, случайни явления ли са на земята?
Баща ми
да
му мисли!
Значи, в сегашната еволюция на човечеството има достатъчно, даже преизобилно храна, от която всички живи същества могат
да
се хранят умерено.
Има хора, които не са женени, но Господ няма
да
ги остави така, все ще ги застави, поне една жена
да
хранят.
На някои хора ще даде десет жени
да
гледат.
Някога човек се е хранил изобилно, а сега трябва
да
се храни умерено, за
да
развие своите морални сили.
Една лека жена дойде при някой светия и му казва: „Няма какво
да
правиш, ще ме гледаш, ще ме храниш, ще се молиш за моето спасение!
В сиромашията човек се развива морално повече, отколкото в богатството.
" Той, горкият, не може
да
се освободи от нейните лоши мисли.
Обръща се към Господа, моли се, казва: „Моля Ти се, Господи, освободи ме от тази жена!
Онзи, който не е гладувал, не може
да
разбере, какви блага носи гладът, и колко време може
да
се гладува.
Един английски инженер направил следния опит: той зазидал паяк в един камък, като циментирал добре камъка, отнейде
да
не влиза въздух; и го оставил така цели 14 години.
Не, десет паднали жени ще се изредят при вас, че косите ви ще побелеят от чудо.
Значи, паякът могъл
да
прекара 14 години в този камък, лишен от въздух и храна.
Питам: ако един паяк може
да
живее 14 години без храна и след това, веднага пак
да
продължи всички функции на живота
си
, какво остава за човека?
„Жена кога ражда, на скръб е, но като роди, скръбта й се превръща в радост." Това подразбира, че тя се свързва с Бога.
Но биха ли могли
да
издържат, като този паяк, 14 години затворени в камък, лишени от въздух и храна?
Няма по-хубаво нещо от това,
да
се свърже човек с Бога.
При тези условия, те не биха могли
да
издържат.
Ние, обаче, не разбираме
да
се направи връзка с обикновения Бог, както Го схващат религиозните хора, но подразбираме – връзка с възвишеното, тихото състояние у човека, което всякога му посочва правия път в живота.
Това Божествено начало говори във всички хора, били те царе, князе, министри, светии, или най-последни бедняци.
Значи, светиите позволяват
да
ги заравят, но след това, сами излизат вън от гробовете
си
.
Обаче, това, което става със светиите, е непонятно за един съвременен ум, който е привикнал
да
разсъждава материалистически за явленията в живата природа.
Великият Господ може
да
ви постави на различни служби – всички са почтени.
Той не може
да
си
обясни, как е възможно, човек, който е умрял веднъж и е заровен в гроба,
да
излезе сам от него.
При всяка служба човек има възможност
да
изучава хората, а едновременно с това
да
проучва и
себе
си
.
Чрез тези служби Бог ви изпраша някъде,
да
предадете Неговото благословение.
Бог ви изпраща
да
предадете някое писмо от Него.
Към тази връзка, именно, трябва
да
се стремите!
Значи, има сила в света, която възкресява хората.
Направите ли тази връзка, вие ще бъдете сигурни, че никой не може
да
ви вземе това, което имате.
Аз наричам тази сила с едно източно име „Лемру".
То не значи, че ако сте свързани с Бога, няма
да
имате мъчнотии.
Тази сила съдържа Първичния Закон, чрез който Бог е създал цялото човечество.
Ще имате мъчнотии, но ще бъдете силни
да
ги разрешавате.
В този Първичен Закон съществуват известни условия, при които животът може правилно
да
се развива.
Сега, при пресъздаване вашия характер, турете
си
като задача, в продължение на една година,
да
решавате правилно и с радост мъчнотиите
си
.
Като дойде някоя мъчнотия, кажете
си
: „Жена кога ражда, на скръб е, но като роди, не помни скръбта
си
.
Човек не може
да
стане разумен, велик и гениален, ако не е свързан с тези разумни същества.
Щом е така, и аз мога
да
родя.
Сега скърбя, защото съм заченала нещо, но като родя, ще се радвам." Казвате: „Кой знае, дали е така!
Христос казва: „Жена кога ражда, на скръб е".
Той подразбира разумния, Първичния закон, при който, човек може сам
да
се роди.
Христос казва: „Овците, които Бог ми е дал, никой не може
да
ги отнеме, понеже няма по-голям от Отца ми." Бог е най-голям в цялото Царство.
Питам: кой може
да
попречи на вашите идеи?
За
да
роди човек нещо, непременно трябва
да
мине през ограничителните условия на живота.
Ако някой може
да
попречи на идеите ви, те не са силни.
При всеки даден случай, скръбта не се отнася до зародиша, но до самия закон.
За обяснение на мисълта
си
, ще ви приведа следния пример.
Майката скърби, понеже се опасява, че не ще може
да
роди детето, както трябва, и с това ще напакости на
себе
си
и на Първичния закон.
Един човек се заел
да
поддържа правото навред по света.
Понякога, у човека се заражда вътрешно съмнение,
да
не изгуби душата
си
.
Тя му казва: „Докато
си
в мене, ти ще кротуваш, няма
да
вдигаш шум, защото условията, при които живееш, са опасни.
" Той му отговорил: „Аз поддържам правото, но не смея
да
го изповядвам, понеже, на десет места ме биха, а тебе само на едно място са те били." Днес хората са наплашени и всеки от тях казва: „И аз поддържам правото, но понеже, на десет места ме биха, повече не смея
да
го поддържам, сега ще мълча." Не е важно
да
поддържаме правото на думи, но
да
го устояваме в дела.
Вдигаш ли шум, ще напакостиш и на
себе
си
, и на мене.
В турско време, българите с мисълта
си
късаха въжетата, на които бесеха техните братя.
През бременния
си
период, майката трябва
да
се стреми,
да
не събуди преждевременно съзнанието на детето.
Цели девет месеца то спи дълбок сън и се събужда, само след като се образува първата нишка на дихателната система.
Турците имаха обичай, като се скъса въжето, на което бесят някого, сваляха го от бесилката.
И затова, когато детето излезе от утробата на майка
си
, чува се първата вдишка.
В сегашните времена, между съвременните християнски народи, и десет пъти
да
се скъса въжето, пак ще обесят човека.
Днес, много хора се интересуват
да
гледат, как бесят.
Питам: какъв е този човек, който иска
да
гледа зрелища, който се интересува
да
види, как бесят някого?
Мисълта на всеки човек трябва
да
бъде толкова силна, че
да
къса въжетата, с които бесят.
Никакви въжета не трябва
да
се турят на врата на човека!
Търговецът скърби, докато парите му не са пласирани; щом ги пласира, той се радва.
Мисълта на всеки човек трябва
да
бъде насочена към следното:
да
къса въжетата,
да
разрушава затворите,
да
разтопява веригите от краката и ръцете на затворниците.
Земеделецът скърби, докато изоре нивите
си
; щом ги изоре, ожъне и прибере житото, той вече не скърби.
Такава мощна мисъл и такова мощно чувство трябва
да
има в ума и в сърцето на праведния.
Така трябва
да
мислят и чувстват всички хора, та като ги види Господ,
да
каже: „Тези хора мислят и чувстват така, както аз ги създадох първоначално.
Всеки човек се радва на идеите
си
, след като те принесат плод.
Те живеят според моя закон." Кой създаде бесилките, затворите, веригите?
Казвам: при сегашното развитие на човечеството, хората скърбят, докато придобият капитал; като го придобият и пласират, скръбта им се превръща в радост.
- Някой създаде и бесилките, и затворите, и веригите.
Днес всички хора се стремят
да
придобият Божията Любов, т.е.
" Ако сегашните християни имат такава мощна мисъл, каквато имаха старите българи, всички въжета на бесилките щяха
да
се скъсат, както това ставаше в турско време.
Трябва ли
да
чакате,
да
дойде някой,
да
пререже въжетата?
Достатъчно ли ви е само
да
знаете, че Бог ви обича?
В Индия има факири, които владеят закона, чрез силата на мисълта
да
прерязват въжета,
да
разтопяват железни вериги.
Тя може и железни вериги
да
разтопява, въжета на бесилки
да
къса и пътя на хората
да
отваря.
Това е резултат на мощната сила Божия, която действа в нас.
Когато момък и мома се обичат, единият от тях казва: „Или аз ще дойда
да
живея при тебе, или ти ще дойдеш при мене".
Бог, Който живее в нас, казва: „Продай всичкото
си
имане и го раздай на сиромасите!
Тогава и момата напуска майка
си
и баща
си
, и момъкът напуска майка
си
и баща
си
– двамата напускат своя дом.
" Но ти се усъмниш, прекъснеш връзката
си
с Него и тялото ти остава без глава, обесват те.
Не е добро положението на онзи, който остава при майка
си
и при баща
си
.
Всеки човек трябва
да
се стреми,
да
роди Божественото добро,
да
придобие своята свобода.
За нас всяка форма трябва
да
бъде тъй свещена, както душата е свещена.
Съвременните хора са изгубили тази святост, затова, именно, всички религиозни и светски хора ще минат през голям изпит.
" – Знаем, какво са казали пророците, но най-важно е, какво са въплътили в думите
си
; важно е, какъв пример са оставили, със своя живот, на човечеството.
Човек трябва
да
дойде до това положение, че като срещне подобния
си
,
да
вижда Божественото в него.
Пророк Данаил беше в рова, между лъвовете.
Така трябва
да
схващат нещата и страдащият, и онзи, който не страда.
И двамата еднакво трябва
да
съзнават положението
си
, като братя, за
да
спомогнат при създаване на новата култура, новото възпитание.
Тримата момци, Сидрах, Мисах, Авденаго, бяха в огнена пещ.
Тъй както живеят хората днес, техните мисли и чувства раждат само условия за смърт и страдания.
Днес и при най-благоприятните условия на живота, всички хора лягат и стават със страх, умират и се раждат със страх и казват: „Какво ли има на онзи свят?
Такъв трябва
да
бъде религиозният човек: нито лъвове
да
го ядат, нито огън
да
го гори!
Ние сме грешни; като отидем на онзи свят, ще има мъчения и страдания." Умът на съвременните хора е изпълнен само с отрицателни мисли.
Истински религиозен човек е този, който има такава силна мисъл, която пред никакви препятствия не се спира.
Питам: какво може
да
се постигне от един такъв живот, пълен само с отрицателни мисли?
Като отиде при някой богат човек, той няма
да
му се моли за пари, но с мисълта
си
само, ще го застави
да
даде, колкото му трябват.
Казвам: всички непотребни неща в човешкия ум и в човешкото сърце трябва
да
се изхвърлят навън.
Ще кажете: „Тогава ще стават големи злоупотребления." – Не, само мисълта на абсолютно чистия човек е в състояние
да
преодолява всички спънки и мъчнотии в живота.
Човек трябва
да
се освободи от всичкия кир, от всички физически нечистотии; човек трябва
да
се освободи от всички нечисти мисли и желания.
И тъй, правете опити,
да
видите, каква е силата на вашата мисъл.
Той трябва абсолютно
да
се освободи от тях и
да
се пречисти, като вземе очистително, по всички правила на науката.
Виждате в паяжината на паяка една муха.
Разбира се, това не става с насилие.
Концентрирайте мисълта
си
към паяжината и следете, ще можете ли
да
скъсате паяжината и
да
освободите мухата.
Една ханъмка от Цариград, която била от високо произхождение, дъщеря на бей, веднъж запитала: „Как се ражда хляба по дърветата?
Ако можете
да
освободите мухата, вашата мисъл и вашето християнство са силни; не можете ли
да
я освободите, и мисълта ви, и християнството ви, като идея, са слаби.
Такива големи ли са самуните, каквито ги купуваме?." Подобни въпроси задават, например, и някои от съвременните хора; те говорят за това, що е животът, какъв е неговият характер и т.н.
Това индусите могат
да
правят.
Един българин, който се занимавал с тайните науки, правил опити за усилване на мисълта
си
и дошъл до убеждението, че с мисълта човек може
да
прави различни чудеса.
И наистина, със силата на своята мисъл, той могъл
да
пренася малки предмети от едно място на друго.
" – Човек е създаден по образ и подобие Божие.
Христос казва: „Всеки, който вярва в мене и изпълнява моите заповеди, ще прави чудеса, като моите, и по-големи от моите." Ние не говорим за чудеса, които залъгват хората, но за такива, от които можем
да
добием пълна самоувереност, че сме свързани с Бога и с Неговата помощ само, можем
да
разрешим големите мъчнотии, които сега идат в света.
Запитайте някой религиозен човек нещо за Бога, той ще ви даде всевъзможни обяснения, като че Го е виждал.
Това подразбира,
да
се освободиш от всички тягости на живота, или, казано на съвременен език:
да
имаш свободен билет,
да
пътуваш разумно навсякъде, дето пожелаеш.
Изобщо, в сегашната култура, учениците на християнството или на Божествената Школа, ще преминат през голямо пресяване, за
да
се опита, до где е стигнала тяхната вяра, тяхната интелигентност и техните способности.
Запитайте някой учен човек нещо за Бога, и той, без
да
Го познава, ще ви даде различни определения, ще ви говори за създаването на света така, като че е присъствал при този акт.
Една религиозна жена се качила един ден на трена без билет, искала
да
пропътува България безплатно.
Тия хора започнали
да
третират такива важни въпроси: що е Бог; как е създаден светът и т.н.
„Жена кога ражда, на скръб е." И ако вие, сега скърбите, причината е, че раждате великата идея, която е дълбоко скрита във вас.
Като родите, няма
да
помните скръбта
си
.
" – Кой
си
ти?
– Царски син съм.
– Не, ти
си
човекът, с когото кондукторът лесно ще се справи.
„Жена кога ражда, на скръб е, а като роди, забравя скръбта
си
и се радва, че се е родил човек на света."
Съвременните хора трябва
да
се освободят от своите заблуждения.
Разумното в нас съзнава, че Бог живее в нашата глава; ние вървим по Неговите пътища, прилагаме Неговите закони и затова, каквото поискаме, можем
да
постигнем.
Ако някой човек иска
да
покаже, че е духовен, преди всичко, той трябва
да
има в
себе
си
сила и мощ,
да
прави чудеса, каквито обикновените хора не могат
да
правят.
Един човек разправял, че преди 20 години могъл
да
лекува болни,
да
възкресява мъртви и т.н.
Добре щеше
да
бъде, ако имахме главата на първия човек, на Адама,
да
разгледаме черепа му, какъв е бил по форма, по размери.
Казват му: „Хайде, опитай се и сега
да
излекуваш някой умиращ или
да
възкресиш някой умрял, както
си
правил това, преди 20 години!
Цели 8000 години вече, откак главата на Адама е била тласкана във вълните на морето, та сега вече е обезличен първичният вид, който Бог му е дал.
– Сега вече изгубих силата
си
.
За тази първична глава се говори в Битието: „И направи Бог човека по образ и подобие свое." Едва ли може
да
се намери днес човек в света, който
да
е запазил първичния образ на своята глава.
Защо преди 20 години
си
имал сила, а сега
си
я изгубил?
Човек, който има сила
да
лекува, той и сега ще има сила
да
лекува, както и преди 20 години.
Когато майката се радва на своето живо, здраво дете, тя има едни разбирания; когато изгуби детето
си
, тя има други разбирания.
Законът и в миналото, и сега, трябва
да
бъде един и същ.
Не може
да
има изключения от този закон.
Мнозина питат: „Защо Христос е казвал, че когато жена ражда, скърби?
Това представлява положението на жената след грехопадението, затова Христос казва, че, от това време насам, жената ражда със скръб и страдания.
Когато човек помисли за
себе
си
, че е фактор в света, той е вече на погрешната страна.
Значи, било е време, когато тя е раждала без скърби.
Човек трябва
да
знае, че Бог е начало и край на нещата, и когато започва някаква работа, той трябва
да
съзнава, че Бог действа чрез него.
Това положение има и символично значение.
Отиде ли при някой болен, нека първо се обърне към Господа и каже: „Господи, моля ти се, помогни ми
да
излекувам този болен!
То подразбира: всяка нова идея, или всяка нова мисъл, която се зачева в човешката душа, среща съпротивление, още преди
да
се е появила в света.
" Не може ли
да
го излекува, той трябва
да
знае, че между Бога и неговото съзнание няма никаква връзка.
Днес, всички съвременни хора, разрешават въпросите колективно.
Щом осъзнае това, веднага трябва
да
потърси причината на неговия неуспех.
Затова, именно, всеки народ, всяка държава казва: „Ако е добре на държавата, добре ще бъде и на поданиците й." Това правило е вярно за държавата; но и обратното е вярно: ако е добре на поданиците, добре ще бъде и на държавата; ако не е добре на поданиците, няма
да
бъде добре и на държавата.
Под думата „държава" ние разбираме сбор от разумни същества, събрани на едно място, ръководени от известни разумни закони, с цел,
да
живеят организиран, разумен живот.
И като отиде този човек при някой болен, достатъчно е,
да
постави ръката
си
върху главата на болния и след три минути болният ще стане от леглото
си
.
Този човек вече вижда, че между него и Божието съзнание има връзка.
Например, дъбовите дървета, като отделен народ, живеят в известна област; буковите дървета, като отделен народ, живеят в известна област; плодните дървета, като отделен народ, също тъй имат своя специална област – всички дървета и растения, като отделни народи, имат свои определени зони, в които растат и се развиват.
Ако един духовен човек успее
да
излекува сина на някои богати хора, той трябва
да
им каже: „Сега, вие трябва
да
продадете вашето имане,
да
го раздадете на сиромасите и
да
заживеете нов живот." От този момент и болният, и здравите около него ще станат слуги на Бога.
Това, което давате на другите, правите заради мене.
Развитието на човека се отнася до неговите сили – проявява се волевата страна на човека.
Тъй трябва
да
постъпва всеки човек, който се наема
да
лекува, в името Божие.
Щом се създадат условия за развитието му, първо се проявява ума, а после Божественото в него.
Не постъпва ли така, той все ще говори за своята сила, която е имал преди 20 години.
Да
излекуваш днес един болен, а утре
да
не можеш
да
лекуваш, това не е лекуване.
5.
Търпение и безстрашие
,
МОК
, София, 15.6.1928г.,
Хората се оплакват от противоречията на живота, но лесно могат
да
се справят с тях. Как?
Като изучава законите на земята и на небето, човек изучава
себе
си
– от една страна организма
си
, а от друга – своите мисли и чувства.
Така той се домогва до онова, което му липсва и върху което трябва
да
работи.
Запример, човек трябва
да
работи върху безстрашието, търпението, милосърдието.
Чувството на страх е силно развито в човека, като остатък от животинското му състояние.
Не е лесно
да
живее човек под постоянен страх,
да
не заболее,
да
не бъде убит и т.н.
Прилагайте Любовта, за
да
се справите със страха.
И милосърдието, върху което трябва
да
се работи, също е свързано с Любовта.
Само любещият може
да
бъде милосърден човек.
Като се говори за тези качества, човек дохожда до паметта и намира, че тя постепенно отслабва.
За
да
усили паметта
си
, той трябва
да
укрепи нервната
си
система.
Значи отслабването на паметта е във връзка с отслабване на нервната система.
Това показва, че почти всички хора са болни в известно отношение – физическо, сърдечно или умствено, поради което трябва
да
се лекуват.
Човек не се познава, не знае какви сили се крият в него, затова казва, че е в състояние
да
разруши света.
Той не може
да
вдигне един камък, а ще разруши света.
Той е изпратил човека на земята
да
учи, а не
да
разрушава.
Който
си
въобразява, че може
да
направи много неща, той се намира под влиянието на същества от ниска култура, които искат
да
го изложат и спрат в развитието му.
Като изпитвате духовете, вие придобивате знание
да
ги различавате,
да
знаете положително кой дух ви говори и дали казаното ще се сбъдне.
Някой ви нашепва, че на еди-кое
си
място в земята има заровени пари – голямо богатство.
Вие можете
да
направите опит,
да
се уверите в истинността на това, което ви се нашепва.
Като разкопаете земята на определеното място, ще видите, че всичко е било лъжа, никакво богатство няма там.
Ако вместо
да
търсите пари бихте разорали земята и засели с жито, наистина щяхте
да
придобиете известно богатство.
Ако Бог ви каже
да
обърнете някой човек към Него и успеете
да
направите това, вие се повдигате.
Няма по-голямо благо за човешката душа от това,
да
покаже правия път на човека и
да
го научи как
да
живее.
Ето защо, човек трябва
да
се свърже с Бога,
да
се стреми към великия идеал на живота.
Разумност се иска от човека,
да
знае как
да
постъпва, какво
да
говори, как
да
се отнася с хората.
Без
да
иска, той
си
служи с лъжа.
От страх може
да
му се е видяла много дълга, но страхът преувеличава нещата.
За
да
не изпадате в неестествени състояния, работете върху
себе
си
, за
да
се справите със страха.
Вложете Любовта в сърцето
си
, и страхът ще излезе вън.
Там той може
да
остане като външна стража, но по никой начин вътре.
Изучавайте Божествените закони, които ще ви доведат до Божественото знание.
Имате ли това знание, вие ще бъдете безстрашни, силни, търпеливи.
Без него вие никога не можете
да
бъдете силни.
Христос казва: „Ако имате вяра, колкото синаповото семе, можете
да
кажете на планината
да
се премести, и тя ще се премести“.
С това знание, наистина, човек може
да
мести планини.
Желая ви не
да
вдигате и местите планините, но
да
се справяте с големите
си
мъчнотии, които за вас представят нещо по-голямо от планина.
6.
Задна стража
,
ООК
, София, 20.6.1928г.,
Обичайте човека така, че той
да
се чувства свободен, щастлив, пълен с живот и потопен в простора на Истината.
Буквата „О“ съдържа възможностите, до които човешкото съзнание може
да
достигне.
Човек може
да
бъде щастлив само когато е свободен.
Значи от трите дадени думи първите две започват със съгласни букви, а третата – с гласна.
Вън от свободата никакво щастие не съществува.
За
да
придобие щастието, човек трябва
да
мине през физическия свят, който неизбежно носи страдания.
Може
да
се образува и думата „бот“, която на български значи бодене, шиене с игла, а на английски означава „двама“.
– „Не може ли без страдания?
Значи двама души могат
да
направят нещо.
“ – И без страдания може, но живот без страдания е живот без опитности.
Ето защо, за
да
ушие нещо, човек непременно трябва
да
има бод, игла, шило.
В бъдеще, при други условия на живота, възможно е
да
няма страдания, но днес, при сегашните условия, при сегашното развитие на човека, страданията са метод, предвиден от самата природа.
Без шило, без игла и най-опитният шивач не може
да
ушие.
Един американски студент отишъл при един виден професор по философия и му казал: „Господин професоре, искам
да
ми препоръчате един кратък, няколкомесечен курс по философия“.
И тъй, като разглеждате буквите, от които са съставени думите, вие ще се домогнете до вътрешното съдържание на думите, а също и до техния смисъл.
В заключение на това, ето какво ще ти кажа: Когато Бог иска
да
създаде тиква, нужни Му са само шест месеца.
Можете ли
да
кажете коя е първата дума, с която българският народ е започнал своето съществуване?
Когато иска
да
създаде дъб, нужни Му са 100 години“.
Философия, придобита в продължение на няколко години, представлява солидна основа, върху която човек може
да
гради живота
си
.
По употребата на едни или други думи може
да
се каже кой човек къде живее – на физическия, в духовния или в Божествения свят.
Живот без страдания е живот на тиквата.
Живот със страдания е живот на стогодишния дъб.
Дали този човек е бил на земята цар, княз, министър, това не е важно.
От онзи свят погледнат, той е подобен на всички хора, които са на еднаква степен на развитие.
Бури, ветрове, стихии са напукали кората на дъба, но той мълчи, не се оплаква от страданията
си
.
От големите страдания дъбът е придобил големи знания.
Той знае козметика, разбира от бояджийство и затова всяка година боядисва листата
си
, прави ги зелени.
Ако дъбът нищо не говори за страданията
си
, колко повече това може човек
да
направи.
Мнозина се хвалят, че са говорили с Татко
си
, т.е.
Добре е човек
да
има търпението и устойчивостта на дъба.
Да
прекара цели 100 години със заровена глава в земята, това говори за голямото търпение на дъба, за неговата голяма устойчивост.
Като говорим за великата Любов, мнозина се страхуват
да
не би тя
да
измести човешката любов.
Тогава нека кажат колко звезди има в нашата слънчева система.
– Не, при идване на великата Любов у човека човешката любов ще се освободи, ще се разграничи, ще може свободно
да
се проявява.
Ето защо, когато Христос казва на учениците
си
, че който не се отрече от баща
си
и от майка
си
, не може
да
Го последва, Той има предвид отричането на човека от онзи ум, който търси охолен живот, от онова изопачено сърце, което всякога ще го спъва.
Ако отидете при някое малко овчарче и го запитате колко овце, говеда или коне има баща му, то ще ви отговори.
Щом се отрече от своя изопачен ум и от своето изопачено сърце, човек ще влезе в пътя на великата Любов, която носи щастието.
„Който се отрече от баща
си
и от майка
си
, от братята и от сестрите
си
, както и от своя живот, той ще приеме стократно в бъдещия вечен живот“.
Как е възможно малкото овчарче
да
знае всичко, което го питат, а ти, големият човек, който
си
говорил с Бога,
да
не знаеш колко звезди има в нашата слънчева система, колко добри и лоши хора има на земята, колко ангели има на небето?
Бъдещето започва вече
да
се реализира.
Сега, някои ще кажат, че не се нуждаят от братя и сестри и лесно могат
да
се откажат от тях.
От това гледище ние не можем още
да
наречем добър човек онзи, който е направил някакво добро.
Значи, каквото е отношението на Бога към човека, такива трябва
да
бъдат и неговите отношения към хората.
Като храни говедата и овцете
си
, той се ръководи от мисълта
да
ги угои, че като ги заколи,
да
продаде месото им по-скъпо, повече
да
спечели от тях.
Той може
да
слиза и
да
се качва, той може
да
върви напред и назад, наляво и надясно, но всякога е добър, понеже стремежът му винаги е насочен нагоре.
Бог носи в ума и в сърцето
си
всички души.
Който се стреми към центъра на земята и се отдалечава от Бога, каквито добрини
да
прави, той не може
да
мине за добър човек, понеже користолюбието прониква в неговите стремежи.
Той иска
да
ги повдигне,
да
им даде знание, Мъдрост,
да
вложи в душите им свобода, Истина и живот,
да
ги направи щастливи.
Сега, като разсъждаваме върху доброто и злото, някои се обезсърчават и казват, че не са добри хора.
Той държи в ръцете
си
всички блага, които е предвидил за хората, и чака времето
да
ги даде.
Казано е в Писанието: „
Да
възлюбиш Господа Бога твоего с всичката
си
душа, с всичкия
си
ум, с всичкото
си
сърце и с всичката
си
сила!
Докато се движи нагоре, човек не трябва
да
се безпокои, нито
да
се самокритикува.
Да
възлюбиш ближния
си
като
себе
си
!
– „Ама не се движа бързо.“ – Върви и не спирай в пътя
си
.
“ Христос казва още: „Любете враговете
си
!
– „Грешки правя.“ – Изправяй грешките
си
и продължавай своя път.
“ Това са три закона, три степени, три прояви на Любовта, които се намират в известно отношение помежду
си
.
Когато видният музикант, художник или писател направи някаква грешка, той не се спира
да
се извинява, но изправя грешката
си
и продължава
да
върви напред.
Ако не люби Бога, човек не може
да
люби ближния
си
, а още повече той не може
да
люби врага
си
.
Всяка грешка може
да
се изправи.
И тъй, човек първо трябва
да
люби Бога, после – ближния
си
и най-после – своя враг.
Какво струва на виртуоза
да
изправи грешката
си
?
Тези отношения образуват кръг, в средата на който се намира Любовта.
Ако тоновете на музиката не са правилни, причината за това може
да
бъде или в лъка, или в струните на цигулката, или в друга някоя нейна част.
Тя дава храна на живота.
Обаче ако първият момен тоновете не са правилни, следващия момент могат
да
се изправят.
Истината, посадена в живота като в почва, дава условия на свободата
да
покълне,
да
изкара своите издънки.
За
да
дойде до положение
да
изправи грешките
си
, човек трябва
да
работи върху
себе
си
,
да
мисли,
да
разсъждава право.
Който се стреми към свобода, той трябва
да
се бунтува в
себе
си
,
да
храни свещен бунт, свещен гняв в душата
си
, за
да
разкъса връзките на старото.
Като разсъждава правилно, той ще има ясна представа за думите „татко“, „баща“ и „отец“.
– Силният човек е кротък, а не слабият, мекушавият.
Един проповедник, известен между своите слушатели за добър и кротък човек, чул едного
да
говори лоши думи за Господа.
Проповедникът се приближил до него, ударил му две плесници и го повалил на земята.
Той говори за духовно, а не за физическо раждане.
Отец пък е Онзи, Който е дал възможност на човека
да
се прояви в света.
“ – „
Да
знаеш какво говориш!
Бог те създаде, за
да
мислиш право и всякога
да
говориш Истината.
Следователно, що се отнася до Отца, с Него човек не може
да
се разговаря, но съставя едно цяло.
В мое присъствие не позволявам
да
се говори лошо за Господа!
Може ли човек
да
говори с ръката
си
?
“ Истината трябва
да
се говори!
Може ли ръката
да
каже на човека, че няма нужда от него?
Не се ли говори Истината, всеки ще получи това, което му се пада.
Ръката не може
да
говори.
Дойде ли до Истината, не само човек може
да
ви удари две плесници, но сам Христос може
да
направи това.
Езикът говори за всички удове.
Щом се събирал с другари, първата му работа била
да
се гаври с името на Христос.
Той се наема
да
ги защитава пред върховния господар.
Когато пострада нещо, ръката се отнася до мозъка.
По едно време той видял, че Христос излязъл от олтара, отправил се към него, ударил му две плесници и го повалил на земята.
Мозъкът заповядва на езика
да
съобщи това нещо, където трябва.
На сутринта, като се събудил, спомнил съня
си
и започнал
да
плаче.
Езикът веднага съобщава на окръжаващата среда
да
се вземат нужните мерки.
“ Той разправил съня на майка
си
и казал, че предчувства нещо лошо.
– Че всички имате желание
да
учите.
– Човек трябва
да
държи съзнанието
си
будно,
да
не се колебае във вярата
си
,
да
не говори лошо за своя Създател.
Някои от вас пък искат час по-скоро
да
свършат училището.
НАГОРЕ