НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
325
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
325
:
1000
резултата в
6
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Плащане и прощаване
,
ООК
, София, 23.5.1928г.,
Те представляват отражение на силните моменти.
Като направите този опит, можете
да
произнасяте думата „любов“ още 10 дни, по 10 пъти на ден.
Произнасянето на думата може
да
бъде мислено, гласно, или като я почувствате.
Представете
си
, че някой човек седи при един извор и размишлява.
Върху какво може
да
мисли този човек?
– Върху две неща:
да
измие добре лицето, краката и ръцете
си
на този извор и след това
да
пие от неговата чиста вода.
Това показва, че онзи, който не разбира Любовта, слага човека, когото обича, на устните
си
, между зъбите, и го ухапва.
Като направи и едното, и другото, той започва
да
мисли за почивка.
– Това показва, че във всяка дума има динамическа сила, която се проявява по един или по друг начин.
Той мисли първо как
да
се измие от лекцията.
После, как
да
пие от нея.
Енергиите в природата не могат
да
се задържат дълго време, без
да
се проявят.
И най-после, той иска
да
си
почине.
Те все ще се проявят, но това трябва
да
стане по естествени пътища.
Следователно,
да
се ползва човек от лекциите на някой учител или професор, това не е механически процес, както и подобряването на живота не е механически процес.
Който не иска доброволно
да
прояви своите енергии, невидимият свят ще го застави чрез големи страдания
да
даде всичко, което е взел.
Когато някой приятел дойде
да
ви помогне в нещо, това става по някаква вътрешна връзка, вътрешна причина.
Нещастията и страданията имат за цел
да
заставят човека
да
даде нещо от
себе
си
,
да
се откаже от своя егоизъм.
Когато Любовта посети някого, той вижда, че трябва усилено
да
работи върху
себе
си
,
да
облагороди своя характер.
Ако причината не действа отвътре, никой не може
да
ви помогне отвън.
Ако Любовта би се приложила като метод при възпитанието на децата, резултатите щяха коренно
да
се различават от тия, които имаме сега.
Хората говорят за Любов, за свобода, но като не знаят как
да
приложат Любовта при възпитанието, получават обратни резултати.
Мнозина мислят, че като влязат веднъж в новия живот, повече няма
да
излязат.
– Защото говорят само, без
да
изпълняват това, което говорят.
Любовта, свободата са достояние на всички живи същества.
Едно е важно за човека: като влиза в новия живот,
да
използва енергиите на Божественото в този живот и
да
върви напред.
Когато Любовта посети човека, той се превръща в градина, в която всичко започва
да
расте,
да
се развива и
да
цъфти: стремеж, нежност, благоговение, мекота, разсъдителност и т.н.
Когато израилският цар Давид трябваше
да
се бие с Голиат, Саул го извикал и му дал нови дрехи и оръжия, с които
да
воюва.
Като облякъл новите дрехи и взел стрела в ръката
си
, Давид се почувствал ограничен.
Това е в реда на нещата.
Той хвърлил дрехите и оръжието настрана, взел прашката
си
и няколко камъка, облякъл старите
си
дрехи и така излязъл
да
се бие с Голиат.
Това показва, че Любовта е сила, под влиянието на която всичко расте и се развива.
Значи Давид не могъл веднага
да
се приспособи към новите условия за воюване.
Щом е дошъл на земята, човек не може
да
бъде ангел.
Давид ги хвърлил настрана и излязъл
да
се бие с Голиат със своите стари, прости методи.
По прояви човек може
да
бъде ангел, но по същество не може още
да
бъде ангел.
Съвременните хора се стремят към знания, с които
да
разрешат отвлечените въпроси.
Сега, пристъпете към първия опит –
да
любите, без
да
очаквате други
да
ви любят.
Те искат със знания
да
докажат съществуването на Бога.
Нищо друго не ви остава, освен
да
проявите Любовта
си
.
Каквото външно знание и
да
има човек, ако той вътрешно не е убеден в съществуването на Бога, външно по никой начин не може
да
Го докаже.
Който се осмели
да
каже, че никой не го обича, той не говори истината.
Ученият доказва съществуването на Бога чрез науката, философът – по пътя на мисълта, но при най-малкото нещастие, което ги сполетява, и двамата изпадат в съмнение.
– „Ама любовта им не била голяма.“ – Когато се говори за проява на Любовта, важно е, че тя се проявява, а за силата, за големината на Любовта не трябва
да
се говори.
На всяко живо същество се дава толкова Любов, колкото му е нужна.
Понеже се намират между два живота, те изпадат в противоречия, в ред заблуждения.
Когато някой казва, че не е обичан от никого, той иска
да
каже, че не е обичан от тези, от които иска любовта им.
Днес всички хора живеят в противоречия, защото старото и новото в тях се преплитат.
Въпреки това те говорят за Любов, за братство, за равенство между хората, но не успяват
да
ги реализират.
Важно е човек
да
бъде обичан и е обичан.
– За
да
живее човек в Любов със своите братя, от него се иска мекота.
Едно трябва
да
знаете: Любовта е израз на голяма разумност.
Да
търси човек Любовта и
да
се стреми
да
живее в Любов, това е естествено, защото в Любовта се пести време и енергия.
Тя представлява съвкупност от висши същества, които са завършили развитието
си
.
Любовта носи придобивки.
Те са вкусили от Божията Любов, познават я, прилагат я и затова слизат на земята.
Да
обичаш някого, това значи
да
спечелиш една душа.
Те са богати, щедро раздават от своите блага и на праведни, и на грешни.
Като види някой лош човек, Любовта го хваща в обятията
си
, прегръща го и злото веднага го напуска.
Всичко, което човек прави за другите, един ден ще му се върне.
Жертвата, служенето на Бога, в каквато форма и в какъвто смисъл
да
са изявени, представляват капитал, който един ден ще се върне с лихвите
си
към онзи, който го е вложил.
Когато военният срещне Любовта, той веднага предава сабята
си
.
Обаче това може
да
постигне само този, който работи безкористно.
Като се отдалечи от Любовта, той се чуди как се е предал толкова лесно.
Някои хора стават религиозни, с цел
да
придобият повече материални блага.
Те искат
да
станат богати,
да
уредят живота
си
,
да
разплетат обърканите
си
работи.
Докато Любовта е в човека, той е готов на всички жертви.
Вместо
да
оправят живота
си
, те се спъват в него.
Като ученици на Великата Школа, вие трябва
да
започнете с Любовта, която носи живот, която дава подтици, импулси.
Трябва
да
знаете, че се дава само на онзи, който работи безкористно, от любов към Истината.
Без Любов животът сам по
себе
си
се обезсмисля.
Един богат търговец от Варна решил
да
стане евангелист,
да
се предаде на служене на Истината.
Не казвайте, че животът няма смисъл, че няма защо
да
живеете.
Щом станал евангелист, той изгубил всичко.
Ако нямате условия
да
живеете като риби, ще живеете като птици; ако нямате условия
да
живеете като птици, ще живеете като млекопитаещи; ако нямате условия
да
живеете като млекопитаещи, ще живеете като човек; ако нямате условия и като човек
да
живеете, ще живеете като светия.
От ден на ден положението му се влошавало, докато се видял съвършено сиромах.
В каквато форма и на каквото положение
да
се намирате, вие все ще имате условия за живот.
Ако този човек е неразумен, ще се чуди защо, като се е решил
да
живее добре,
да
служи на Истината, всичко губи.
Не може ли
да
си
отговори на този въпрос, той ще изпадне в друга крайност, ще отрече всичко възвишено в света.
Той има толкова много и красиви занимания, че заслужава човек всичко
да
пожертва, за
да
придобие неговия живот.
Обаче ако е разумен, искрен човек, той ще разбере, че това положение е естествено, защото всичкото му богатство е спечелено по нечестен начин, чрез неправда.
Аз нямам предвид светиите, които църквите са провъзгласили, но говоря за светии, любимци на Бога.
Той ще разбере, че за
да
стане истински богат, трябва
да
загуби всичко, което е придобил чрез неправда.
Който иска
да
бъде любимец на Бога, той трябва
да
стане светия.
Има начини, чрез които човек може
да
стане богат.
Това не значи, че той трябва
да
се моли на Бога
да
му даде пари.
Парите не са създадени от Бога, нито сиромашията е предвидена от Него.
Богатството и сиромашията са методи, чрез които човек се изпитва.
Всички наредби на земята са взети от невидимия свят, но те са така изопачени, че са създали някаква каша.
Бащата има право
да
лиши сина
си
от известни блага, за
да
го изпита.
Щом издържи изпита
си
, той ще му върне всичко, което е взел.
Следователно, когато обичате някого, първата ви работа е
да
го произведете в чин капитан.
Ето защо, като изучавате живота, вие трябва
да
знаете кое е дадено от Бога и кое не; от кое Той лишава хората и от кое те сами се лишават.
Това значи
да
имате особено мнение за него,
да
се отнасяте към него с голямо благоговение, с голямо уважение.
Всичко, което става в света, не е все от Бога.
В душата и в духа
си
да
му определите високо място и оттам
да
го гледате.
Вие трябва
да
бъдете разумни, справедливи,
да
ги различавате и
да
поставяте всяко нещо на своето място.
Не можете ли
да
запазите това отношение, всички усилия, които правите в Любовта
си
, ще останат напразно.
Това значи
да
има човек ясна представа за вътрешния, за духовния живот.
Същите отношения трябва
да
се спазват и в науката.
Ако студентът не обича професора
си
, той не може
да
стане учен.
Това се отнася до студента в университета, в музикалната или в художествената академия.
За
да
прогресира, човек трябва
да
има висок идеал.
Този човек е влязъл в обществото с цел
да
оправи материалните
си
работи и като не е постигнал това, разочаровал се.
Той гледа на живота от човешко становище.
За
да
не останете обикновени хора, стремете се към висок идеал.
Който се обърне към Бога, той трябва
да
знае, че работите му непременно ще се наредят.
– „Тогава
да
живеем като Христос.“ – Христос не живее по един начин.
2.
Правилно дъвчене
,
МОК
, София, 25.5.1928г.,
Това желание е естествено, но за
да
придобият знания, те трябва
да
разглеждат нещата в естествените им прояви.
Запример, за
да
дойде до понятието „число“, човек се е запознавал с числата постепенно, както вървят в естествения
си
ред, от 1 до 10 и т.н.
Така наредени числата, между тях има едно механическо отношение, каквото виждаме и между органите на човешкото тяло.
Ако искате
да
наредите органите в такъв ред, както нареждате числата, това е невъзможно.
Освен механическото нареждане на числата, можем
да
ги наредим и по съдържание, но трябва
да
знаем какво е тяхното съдържание.
Обаче какво представя събирането, като съдържание на даден процес?
Ако под единицата разбирате активна сила, каквато е кибритената клечка, а под двойката – дървата, поставени на огнището, като цъкнете клечката, дървата се запалват и горят.
Те стават активни, благодарение на клечката, от нея са приели енергия.
Важно е
да
разбирате числата като механически величини, като съдържание и като смисъл.
След това трябва
да
разбирате отношенията между числата, например отношението 1:2.
Единицата е активно число, което предава активността
си
на числото две.
Като учен, който знае значението на дъвченето, професорът би трябвало
да
дъвче храната
си
по-правилно от работника, но понеже умът му е зает с важни задачи, той не обръща голямо внимание на яденето.
В това отношение работникът го превъзхожда.
Той мисли за работата
си
, докато работи.
Щом свърши работата
си
и започне
да
яде, мисли само за яденето и дъвче правилно.
Професорът мисли върху важни въпроси, например върху явяването на една комета в пространството и прави изчисления за бързината на движението ѝ и т.н.
Какво допринася на човечеството с това, че дъвчел храната
си
правилно или неправилно?
Дъвче, както
си
иска“.
Едно трябва
да
имате предвид: Когато се отнася за научни въпроси, мислете като професора; когато дойдете до яденето, яжте и дъвчете като работника, който е гладен и мисли само за хляба.
Следователно всяко нещо, което вършите в даден момент, е най-важно.
Ако човек се отнася небрежно към дъвченето на храната, какво отношение ще има към другите
си
задължения?
Важен процес е дъвченето – от него зависи бъдещето на човека.
Като наблюдавате младия и стария професор, ще видите, че те се различават в дъвченето: младият дъвче бързо, а старият – бавно.
Той дъвче храната
си
и мисли защо Господ е създал света така, сам човек
да
си
търси храната и
да
я дъвче.
Ученият, който се занимава с важни въпроси, трябва
да
дъвче, както обикновения и прост работник, който по цял ден вдига и слага чука или мотиката.
Да
сдъвчеш една хапка хляб правилно и
да
я приемеш в организма
си
, това е велика работа.
Никакво бързане не се позволява при дъвченето, никакво излизане от релсите.
Защо
си
служим със сравнението
да
не излиза човек от релсите?
– Защото живеем в 20-ти век, когато хората
си
служат с превозни средства, които се движат по релси.
В миналото, преди 2,000 години, хората не са познавали релсите и са казвали: „Внимавай
да
не се отклониш от пътя
си
“.
Рибите, за които не съществува никаква суша, нямат понятие нито от релси, нито от път.
Релсите, пътищата по суша и по вода са установени положения, според времето и епохата, но въпреки това те съграждат вътрешния мироглед или вътрешния живот на човека.
Представете
си
, че ви предложат един билет за театър или концерт, но ви го донасят половин час преди започване на представлението.
В дадения случай вие считате концерта за по-важно нещо от яденето.
Но представете
си
, че ви поканят на обяд, дето присъства комисия от няколко лица, която от начина на храненето ви, от държането на вилицата, на ножа и на хляба определя дали
да
ви назначат на някоя висока служба, или не.
От нея зависи бъдещето ви.
Ако пък сте войник и трябва
да
присъствате на парад по случай пристигането на виден гост, княз или цар, трябва
да
се явите в пълна изправност: с чист шинел, с лъснати копчета, лъснати обуща, с добре поставена фуражка и т.н.
Ако само едно от копчетата ви не е лъснато, вие пропадате.
Значи важността на нещата бива относителна и абсолютна.
Ние спираме вниманието ви върху абсолютната важност на нещата, която остава една и съща за всички хора, за всички времена и епохи.
Какво ще каже природата ако види човека с едно нелъснато копче?
– Нищо няма
да
му каже.
Тя ще мине край него, ще му се усмихне и ще продължи пътя
си
.
Обаче ако види, че той не дъвче добре храната
си
, а направо я гълта, тя ще го спре и ще го запита: „Как смееш
да
гълташ цели хапки, без
да
ги дъвчеш?
Това, от което хората се интересуват, природата не се интересува.
Методите, с които хората
си
служат, не са методи и на природата.
Добре е човек
да
знае методите на природата и
да
ги различава от човешките.
Същото можем
да
кажем и за реда на човешките мисли и чувства.
Този ред се различава коренно от реда на мислите в природата.
Ето защо, който има отношение към природата, трябва
да
се съобразява с хода на нейните мисли.
Каже ли някой, че иска
да
бъде свободен,
да
мисли, както намира за добре, той влиза в стълкновение с природата.
Зданието гори, ти не можеш
да
бъдеш на особено мнение.
Всички бягат, и ти ще бягаш.
– „Имам
да
разреша един важен въпрос.“ – Ще го отложиш за друг път, а сега ще бягаш.
– „Срамота е човек
да
бяга!
Кое е по-добро:
да
бягаш, или
да
останеш в къщата и
да
изгориш?
Друг е въпросът, ако можеш
да
изгасиш пожара – тогава ще минеш за герой.
Но ако не можеш
да
го изгасиш, бягай вън.
“ – Ще кажеш, че къщата, в която живееш, гори; температурата е много висока и при тези условия не можеш
да
се занимаваш.
Кажеш ли така, всички ще те разберат и ще влязат в положението ти.
– „Как
да
изляза от къщата:
да
бягам, или
да
вървя бавно?
Даже и старият учен, който дъвче бавно, като види огъня, ще ускори движението
си
.
И тъй, когато описвате нещо, ще се стремите
да
бъдете по-възможност точни.
Дали предавате чувствата или мислите
си
, ще бъдете точни, ще ги предадете в тяхната действителност, без преувеличаване или намаляване.
Някой казва, например, че не се интересува от вестниците, не ги чете, а всъщност по цели часове чете вестници; друг казва, че обича науката, всъщност нищо не учи; трети казва, че обича висшата математика, но не се интересува от елементарната математика, която работи с действията на простите числа, но всъщност не познава даже и простите действия с числата.
Всички процеси в математиката са важни, от най-простите до най-сложните.
Важно е това, което в дадения момент занимава ума и сърцето ви.
Природата
си
служи със строго определени мерки, с които оценява нещата.
Всяко нещо е ценно, каквото
си
е.
Каквато работа му дадете, ще я свърши добре и навреме.
Който иска
да
бъде учен, трябва
да
върши работите
си
добре; ходът на неговите мисли
да
бъде в съгласие с тези на живата природа или с Божествените мисли.
Истинският учен, музикант или художник върви в съгласие със законите на разумната природа.
Всяко нещо в тях е естествено, защото те имат ясна представа за
себе
си
и за окръжаващите.
Те не се самозаблуждават, но и другите не заблуждават.
От сън
да
ги събудите и
да
ги питате за часа, ще ви кажат точно, едва ли ще има разлика от 2–3 минути.
Който може
да
определя точно времето, и като музикант ще бъде точен, ще има верен, сигурен такт.
За
да
се умори човек, това зависи и от музикантите, които свирят на хорото.
– Че в природата съществува правилен ритъм, който се възприема и предава чрез хората.
Музикантът го предава чрез свиренето; художникът – чрез четката; ученият – чрез мисълта; любещият – чрез сърцето
си
.
Ако мислите, чувствата и постъпките на човека се подчиняват на този ритъм в природата, той може
да
предаде своя основен тон на мислите, на чувствата и на постъпките
си
и на другите хора.
Няма ли този ритъм, никакъв тон не може
да
предаде.
И тогава, ако е учен, ще говори на хората, но те няма
да
го разбират; ако е музикант, ще им свири, без
да
ги въодушевява.
Стремете се към положителните методи, за
да
знаете как
да
развивате своите дарби и способности.
Някои са намерили начин за развиване на дарбите
си
и лесно се справят с мъчнотиите
си
.
Други не са намерили съответен начин и повече страдат и се мъчат.
А всеки трябва
да
намери специфичен метод за
себе
си
.
Иначе даже и способни
да
сте, дарбите ви ще останат неизползвани.
Запалила се къщата на някого и той разправя на всички, че го сполетяло нещастие.
Защо се запалила къщата му, той не мисли, не търси причината на това нещастие.
Който търси причините и последствията на нещата, той работи с мисълта
си
, прави анализ и синтез на своите мисли.
Значи има два вида дъвчене: дъвчене на физическия свят и дъвчене в умствения свят.
Истински ученият дъвче добре мислите
си
, смила ги и така ги изпраща в умствения свят.
Всеки човек трябва
да
преработва мислите
си
, т.е.
да
ги дъвче,
да
намери начин за развиване на своите дарби и способности.
Те се интересуват и от болния, лошия, несправедливия и неразумния човек дотолкова, доколкото могат
да
му помогнат.
Това са контрасти в живота, които трябва
да
се изучават не с цел
да
се измени естествения ред на нещата, но като условия за човека,
да
познае равноценностите в природата.
Върху тях, именно, е построен красивият, истинският живот; върху равноценностите се крепи човешкият идеал.
Ако не може
да
се домогне до равноценното на морала, на религията, на науката, на красотата, на доброто, човек нищо не може
да
постигне.
Който не може
да
се домогне до равноценното, той остава в стария живот, дето няма напредък.
Старият живот е пълен с противоречия, от които човек трябва
да
се освободи.
Ако кажете на пияницата, който живее в стария порядък, че не трябва
да
пие, той ще се намери в противоречие и ще каже: „Човек не може
да
не пие“.
– Не може
да
не пие, но какво?
Без вода не може, а не без вино.
– „Нямам ли право
да
мисля?
“ – Имаш право, но какво трябва
да
мислиш?
Ако и ти по цели часове държиш отрицателни мисли в ума
си
, не приличаш ли на пияницата?
Не само че нищо не печели, но губи силите и здравето
си
.
Не внасяй в ума
си
мисли, които опетняват и понижават.
Допущай в ума
си
само такива мисли, които идат от Божествения източник.
И тъй, стремете се
да
нареждате нещата в естествения им ред.
Ако напишете няколко глагола, за
да
ги наредите в естествения им ред, трябва
да
имате предвид граматическото и логическо нареждане.
Запример, глаголите „пиша“, „работя“, „искам“, „живея“, „проектирам“, „виждам“, „уча“, „дишам“, „чувствам“, „ям“ са в безпорядък, не представят нещо цяло.
Обаче те могат
да
се поставят в такъв ред,
да
изкажат нещо цяло.
Като се роди детето, първият звук, който издава, е звукът „в-ва-а“.
Значи с раждането
си
детето разрешава едно противоречие.
Като издаде първия звук и заплаче, детето започва
да
диша.
След това вече му се дава малко мляко и то започва
да
се храни.
Нареждането на глаголите в този ред, именно, наричаме естествено или логично: живея, дишам, ям и т.н.
За
да
върви в естествения път на живота, човек трябва
да
има будно съзнание,
да
реализира желанията, които Бог е вложил в него.
3.
Бог е Дух
,
НБ
, София, 27.5.1928г.,
Дето Духът се проявява, там животът се ражда.
Те са на разстояние едни от други с хиляди километри, но се виждат и се разговарят „Богатият, като беше изложен на големи мъки в ада, дигна очите
си
и видя отдалеч Авраама и Лазара в неговите обятия.
Следователно, ако ние учим, и при най-бедните условия на живота
да
сме, пак ще можем
да
надделеем трудностите; не учим ли, и при добри условия
да
сме, нищо няма
да
направим.
Писанието казва: „Изпраща Духа
си
и оживява, оттегля Духа
си
и умъртвява".
Той извика и рече: „Отче Аврааме, помилвай ме и проводи Лазара
да
накваси края на пръста
си
с вода и
да
разхлади езика ми, защото съм на мъки в този пламък." Аврам му рече: „Синко, припомни
си
, че ти
си
приел твоите добрини на земята, а Лазар – злините; сега той е на утешение, а ти на мъки".
При сегашните условия на живота човек не е в състояние
да
използува богатствата, които се крият в него.
Следователно, от чисто научно гледище, Духът се разглежда като вторичен принцип, произлязъл от най-великата и могъща сила в света - от Бога.
Това показва, че има вътрешно равновесие в целия живот.
Например, той не е в състояние
да
използува силата на своите очи, на своя мозък, на своето сърце.
Значи, в Писанието се изнася живота и опитностите на велики души, които трябва
да
се изучават.
Знаете ли, какви сили се крият в човешкото сърце, например!
Някои ще запитат: „Дали е вярно всичко това, което се говори?
Когато човешкото сърце свърши своята работа, в него винаги остава излишна енергия, с която човек би могъл
да
направи чудеса. Кога?
Не е достатъчно само
да
се създаде семето, но се изискват ред условия за неговото растене и развитие.
" Тогава аз ще ви запитам: „Всичко, което е писано в книгите, в учебниците, вярно ли е?
– Когато знае, как
да
я използува.
Всичко, каквото проповядват учителите и свещениците, вярно ли е?
Ако не се дадат на този зародиш съответните условия – светлина, топлина, влага, почва и нужните в нея елементи – неговото развитие ще се прекрати, ще се опорочи.
Днес хората очакват
да
дойде богатството им някъде отвън.
В това отношение, не е достатъчно човек
да
работи и
да
се развива само през един живот, но трябва
да
продължава своето развитие и през втори, трети и ред още животи.
Те не се спират върху богатството, което Бог е вложил в тяхното сърце и в техния ум и него
да
разработват.
Умът на много съвременни хора е толкова плитък, че той не може
да
възприеме идеята за прераждането, т. е.
Обаче, за Бога може
да
говори само този, който има велик ум и възвишено сърце.
Знаете ли, какво богатство, каква динамическа сила, какви блага са скрити в мозъка на човека?
за съществуването на човека в много предишни животи и казва: „Ние живеем на земята само един път и след това умираме." Тия хора мязат на плитки барички, водата на които е дълбока само 3-4 сантиметра.
И след всичко това съвременните хора чакат, дано дойде някой отвън
да
ги спаси.
Когато някой човек казва, че теорията за прераждането не е за неговата глава, това подразбира, че дълбоката вода не е за него.
Онзи, който може
да
спаси хората, той ще им покаже начин, как
да
използуват своята мозъчна енергия; той ще им покаже начин, как
да
използуват своята сърдечна енергия; той ще им покаже, как
да
използуват своята мускулна енергия; и най-после, той ще им покаже начин, как
да
използуват своята нервна енергия.
Той не може
да
плава в такава вода, има опасност
да
се удави.
Причината за неврастенията в сегашните хора се дължи на това, че те не знаят, как
да
използуват излишната енергия, която изтича от организма им.
И наистина, коя философия може
да
докаже, че човек в един живот може
да
добие всичко това, с което разполага днес?
Човек разполага с ред дарби и способности, с ред положителни и отрицателни качества в своя характер, за които едва ли и най-гениалният философ би могъл
да
докаже, че те са резултат само на един живот.
Ще ме извините за тази искреност, но трябва
да
знаете Истината.
В един от американските богословски университети, професорът по богословие разглеждал пред студентите
си
въпроса за създаването на света в буквален смисъл, като им казвал, че светът бил създаден в шест дни, каквито ние познаваме днес: шест денонощия по 24 часа.
И за
да
могат
да
го гледат, той тури було на лицето
си
.
Съвременните християни казват: „Ние искаме
да
отидем при Бога".
Много учени, философи и богослови разглеждат този въпрос другояче.
Децата влизат в училището невежи и след 12 годишни усилия те излизат с диплом за завършено средно образование.
Това показва, че учените хора се различават помежду
си
по степента на своето развитие.
И този страх, който имаме, той е
да
не изгубим живота
си
, защото само живият човек се страхува, но не и мъртвият.
Първото условие за влизане в Божественото училище е
да
осъзнаете, че сте невежи.
Това трябва
да
насърчава,
да
окуражава хората, а не
да
ги обезсърчава.
Казвам: Духът е проявление на Бога, затова Той трябва
да
се изучава във всичкото свое разнообразие.
Осъзнаете ли това, ще ви дадат всички благоприятни условия
да
учите.
Когато Духът действува в ума, в сърцето и във волята на човека, трябва
да
се изучават законите, при които Той действува.
Защото, ако вие не разбирате законите и едновременно поставите в ума
си
два елемента, еднакви по сила, те ще произведат във вас противоположна реакция, която може
да
ви разруши.
Излезте вън в света
да
работите!
В разнообразието на надписите по нея.
Ако едновременно поставите в ума
си
две еднакво силни идеи, те ще произведат в душата ви омраза.
" Някои ще кажат: „Как смее този човек
да
ни нарича невежи, простаци?
Ако тя беше гладка, полирана, нямаше
да
бъде тъй ценна.
Ще ви приведа следния прост пример: когато някоя красива мома дружи с грозни моми, тя е доволна от положението
си
, защото красивите момци обикалят само нея.
Надписите, надраскванията на плочата привличат вниманието на хората.
Яви ли се в обществото й мома, по-красива от нея, тя става недоволна, и в душата й се заражда омраза към хубавата мома, защото тя отнема половината от красивите момци.
Писанието казва: „Бог счита всички народи за нищо".
Те напрягат ума
си
да
четат,
да
разберат смисъла на тия надписи.
Двете хубави моми не могат
да
живеят добре помежду
си
, защото и двете имат положителен, творчески характер.
Всяка красива мома или момък имат желание
да
вземат богатството на своя страна.
Павел казва: „Отчасти знаем, отчасти тълкуваме, отчасти обясняваме, но когато дойде съвършеното у нас, когато дойде Духът на Истината, тогава всичко ще знаем".
Всички богати, всички силни хора, всички управляващи са положителни.
Казвам: сегашните геолози изучават образуването на планините, на канарите, огъването и пречупването на земните пластове, но те едва сега изучават истинската азбука, по която могат
да
четат тия неща.
Добре е хората
да
бъдат положителни, но между тях всякога ще се явява спор.
Питам: каква е първата азбука на геологията, по която можете
да
четете за образуването и промените на земните пластове?
Казвате: „Огъванията, пречупванията на земните пластове стават вследствие външните влияния на природата върху земята и нейните вътрешни промени.
Бог, това е вечността, това е безграничното, това е великият извор на всичко в живота.
Когато говорим за Любовта, разбираме тази сила, именно, която внася живот.
Само Любовта може
да
внесе живот.
Тъй, както виждаме земята, това не е нейния първоначален вид.
Ако при сегашните условия Духът дойде в човека, Той не може
да
внесе живот, но внася знание, сила и интелигентност.
Външно и вътрешно земята някога е представлявала нещо красиво.
Когато Духът дойде у човека, той започва
да
страда повече, отколкото по-рано и казва: „Защо ми трябваше
да
свърша университет?
Но когато боговете дошли на земята, те направили помежду
си
голямо сражение, при което разместили и изпочупили земните пластове, планините разхвърлили и нарушили първоначалния й ред и порядък.
Съвременните хора не могат още
да
възприемат Истината напълно. Защо?
Този човек има вече по-голямо мнение за
себе
си
, по-големи стремежи и изисквания, вследствие на което става по-недоволен от живота.
– Те не са отворили още душите
си
за нея.
Кое е по-хубаво:
да
бъдеш учен, или невежа?
Когато човек отвори душата
си
за Истината, той ще може
да
я възприеме или чрез ума, или чрез сърцето
си
.Различни са пътищата за възприемане на Истината, но тия пътища трябва
да
обединят в
себе
си
всички явления и
да
покажат на хората, че зад границата на видимия свят съществува един интересен свят, населен със светли, възвишени и разумни същества.
И днес, по същия начин, всички управници вършат същото.
Разрешението на въпросите не се постига чрез невежеството.
Нима онзи вол, който по цял ден оре нивата на своя господар и живее в пълно невежество е по-щастлив от човека?
Някое от тия същества дойде при един човек от земята, погледне към него и вижда, че го нападнали малки буболечки, гъсеници и други.Веднага взима мерки
да
го изчисти.
Отива при друг човек, вижда, че и той е малко изсъхнал.
След всичко това учените обясняват, как се образували пещерите в природата.
Веднага взима вода, полива го отгоре, докато се ободри.
Сегашните учени са недоволни от живота главно поради това, че те не вярват, че при всички събития в живота, едно разумно висше съзнание обединява и ръководи всички хора.
В това отношение, молитвата, към която прибягваме, има за цел
да
ни избави от неблагоприятните условия на живота.
Някой учен геолог ще обясни образуването на такава една пещера с влиянието на подземните водни сили и газове и т.н.
Съвременните хора не допущат в ума
си
мисълта, че има Едно висше същество над тях, което ги ръководи и управлява.
Казвам: не са само тия причините за образуване на пещерите в природата.
Например, Наполеон имал свой гений, свой ръководител в живота
си
.
Щом дойдат при нас, те започват
да
ни учат.
Човек трябва
да
се моли, ако иска
да
учи.
Те са копали дълбоко в земята,
да
вадят въглища, вследствие на което се образували големи празнини.
Животът е красив, когато и млади, и стари учат.
Обаче, празни пространства в природата не могат
да
съществуват, затова в тия места нахълтва вода, разни газове, които започват
да
влияят върху земните пластове по физически и химически начин, докато най-после ние виждаме тук-таме образувани пещери.
Ние не трябва
да
мислим, че сме стари, или че много знаем, или че няма кой
да
ни обича в света.
За нас не е важно, какво е било лицето на земята първоначално и какво е днес, защото ние знаем, че между всички явления на миналото и настоящето има неприривна вътрешна връзка.
Разкажи ми
да
се поуча от тебе.
Да
мислиш, че никой не те обича, това е първата лъжа в света.
Според нас, както има връзка между външните и вътрешните явления в природата, така също има връзка и между топлината и Любовта, между светлината и мисълта.
И при най-неблагоприятни условия
да
си
, благодари, че живееш.
– Щом не знаеш нищо за слънцето, няма
да
знаеш нищо и за Бога.
Да
живееш, струва повече, отколкото
да
си
заровен в земята.
С Бога се разговаря, а не може
да
реши най-простата математическа задача.
Сега нека остане у вас следната мисъл: има кой
да
ви обича в света; има кой
да
мисли и кой
да
се грижи за вас; има кой
да
урежда живота ви.
Питам: при колко градуса топлина човешкият живот може
да
функционира правилно?
Когато човек отива при Бога, Той го завежда на слънцето, показва му всички красиви звезди, всички плодни дръвчета в своите градини, представя го на ангелите, като им казва: „Ето един от моите любимци!
Не разваляйте това, което Бог нарежда!
Понякога в химическите лаборатории се изисква голяма топлина, за
да
разлагат някои съединения, или
да
стопяват различни метали.
Никъде по тялото
си
не правете разрази, за
да
не чувствувате болки.
Там
си
служат с температура 00 - 400 -500 - 1000 - 2000 - 3000 градуса, според нуждите.
Пазете ума
си
, пазете сърцето
си
, пазете душата
си
, като зеницата на окото!
Всички религиозни хора се занимават все с такива отвлечени идеи.
Това, което Бог пази, и ние трябва
да
пазим.
Топлината може
да
се увеличава безгранично, тя може
да
достигне до 5000 градуса, до пет милиона градуса, а някога до 250 милиона градуса и повече.
От тия хора нищо не може
да
се очаква." – Не е така.
Туй, което ние можем
да
пазим, това са нашите мисли и чувства.
Обаче, колкото и
да
се увеличава топлината, ние различаваме два разреда топлина: при едното увеличение на топлината човек расте и се развива правилно, а при другото увеличение той се топи и се превръща във въздухообразно вещество.При този случай човек губи формата
си
.
Всеки човек, който има правилно понятие за Бога, той има възвишена душа и мощен дух; той има знание, сила и любов.
Това е задачата на нашия живот.
Представете
си
, че на земята дойде една гореща вълна около 10 000 градуса.
За такъв човек е безразлично, дали е поставен на опашката или на главата, дали има рога или копита – каквото и
да
му турят, всичко приема.
Всичко друго, което ви говоря, се отнася за ангелите, за светиите, за великите души, които са пред вас.
Този човек е учен, знае как
да
се освободи от рогата и от копитата
си
.
Вие трябва
да
пазите вашите мисли и чувства; трябва
да
пазите и вашето тяло, разбирам духовното тяло, защото то е, което ще ви придружава навсякъде – и в този, и в онзи свят.
В каквато форма и
да
го поставят, той ще може
да
излезе навън.
От физическото
си
тяло един ден ще се освободите – то е преходното у вас.
И
да
го варят и
да
го пекат на скара, като риба, докато от едната страна го пекат, той ще се обърне на другата страна и пак ще скочи във водата.
Ако постъпвате така, вие ще се убедите, че над вас има един красив, велик, обилен живот, в който имате приятели, които работят за вас и ви помагат.
От разтопяването на тази земя ще се яви новата земя и новата топлина, при която всички същества ще могат
да
растат и
да
се развиват.
Едно предание разправя, че когато Христос бил разпнат, Пилат, който искал
да
Го освободи, пожелал
да
му опекат няколко риби.
Ако ви кажа, че при условията на живота ви тук на земята ще станете велик поет, или велик музикант, или голям милиардер, няма
да
ви кажа Истината.
В това време Мария и Магдалина дошли при него
да
му съобщят, че Христос възкръснал.
Това могат
да
постигнат само 10-20-30 души, не повече, а останалите ще бъдат обикновени хора, ще водят обикновен живот.
Днес нито един организъм не може
да
достигне своето крайно развитие; нито една пъпка не може
да
цъфне, както трябва, т. е.
Като чул това, Пилат се учудил на тия думи и казал: „Ако е вярно това, нека рибите от скарата скочат във водата".
Колко учени хора може
да
има днес, при тия условия на земята?
да
се развие докрай.
И действително, рибите от скарата скочили направо във водата.
– Най-много хиляда души.
Ако се разцъфти добре, скоро увяхва и не може
да
завърже.
Аз ще се радвам, ако един ден всички хора станат учени.
Защо съществува това предание в света – не се знае.
Какво отговори Моисей на хората, които дойдоха
да
му кажат, че се явили много пророци като него?
И ние виждаме, как хората се раждат и скоро умират.
Казвам: ако човек има дълбоко разбиране и понятие за Бога, и на скара
да
го пекат, той от скарата ще скочи и пак няма
да
се опече.
Аз бих желал всички хора
да
станат пророци, които
да
вършат волята Божия."
Които пък успеят
да
завържат плод, плодът им скоро окапва.
Колкото и
да
пекат този човек, пак не могат
да
го опекат.
Сега и аз ще ви кажа: „Бог е Дух." Аз бих желал всички
да
станете пророци,
да
разберете, че има душа, на която Бог е написал най-хубавите неща.
Всеки учен, всеки млад или стар човек трябва
да
се стреми към новото учение, към новите понятия за Бога и за природата.
Отворете тази книга и започнете
да
четете от нея!
В духовно отношение човек е дошъл до фазата, дето трябва
да
изучава дълбоката наука,
да
изучава законите и силите в природата, чрез които може
да
добие пълно оплодяване.
Имате ли обикновени разбирания по тия въпроси, от вас нищо не може
да
излезе.
Човек не може изведнъж
да
стане светия, но постепенно ще върви от стъпало на стъпало, докато стигне върха.
– Ама аз искам
да
придобия знания.
От правилното разбиране на Духа зависи доброто състояние на човешкия ум.
– Какви знания искаш
да
придобиеш?
Ако имаш знание и при първото заболяване викаш лекари
да
те лекуват, какво знание е това?
Ако имаш знание, но
си
поставен в ограничителни условия на живота – в робство, в лишения, постоянно гладен, нямаш жилище, де
да
се подслониш, и не можеш
да
разрешиш този икономически въпрос на живота, какво те ползува твоето знание?
Понеже веждите са над очите, те определят носа, те дават направлението му.
Ако имаш знание, но
си
роб на модата, цял ден се занимаваш с облеклото
си
, с обущата, чакаш
да
дойде последната мода обуща от Париж,
да
видиш, какви са токовете им, дали тесни или широки, какъв смисъл има твоето знание?
Това са живи геометрически линии, от които зависи, дали човек може
да
стане гениален или
да
си
остане обикновен.
Има много хора, които са свършили университет, а минават за простаци; има и такива пък, които не са свършили университет, а минават за учени.
Кои хора обичат
да
носят високи токове?
Гледате някоя мома, която се хванала на хорото, като нея няма втора: пее, скача, всички наоколо учудва.
Когато някоя дама иска
да
стане по-висока, тя носи обуща с високи токове.
Ожени ли се, родят ли й се деца, не знае, как
да
ги гледа – от нея по-проста няма.
Защо хората искат
да
бъдат високи?
На хорото тропа хубаво, но не знае как
да
живее.
Да
, но интелигентността на човека не се определя от височината на токовете.
Всъщност, кои са подбудителните причини, които карат хората
да
носят ниски или високи токове?
Да
отидат на Хамлет, на Венецианския търговец или на друго някое представление, това не са празни работи.
– Действително, в едно отношение са маловажни, но в друго отношение не са маловажни работи, защото въпроса, какви токове трябва
да
носи човек, има значение за неговото здравословно състояние.
Какво искал
да
каже Шекспир с тия свои произведения?
За в бъдеще учените хора трябва
да
приспособят токовете с пружини, че като стъпва човек, пружината
да
се свива и разпуща,
да
улеснява движението.
Той искал
да
покаже на хората, че за всичко в света има съответно наказание и възнаграждение.
Тъй както днес се правят токовете на обущата, при стъпване токът удря силно земята, и предизвиква сътресение в гръбнака на човека.
Същината на въпроса седи в това, че всичко получава своята равноценност.
Вследствие на това сътресение, много хора заболяват от различни разстройства на нервната система.
Във физически смисъл то подразбира: на всичко, каквото мислим, чувствуваме и действуваме, равноценното ще дойде.
Следователно, когато страданията дохождат в живота, те имат своята равноценност.
Тогава, трябва ли
да
се страхуваме от страданията?
Онзи пък, който стъпва само на пръстите
си
, върви леко, тихо, като котка, той е ловък, хитър по характер.
Някои питат: „Защо този човек удря тъй силно с краката
си
?
Какво трябва
да
прави с тях?
–
Да
ги превърне в скъпоценни камъни.
Той ходи като кон, тропа с краката
си
.
Друг има желязо –
да
го превърне в злато; трети има мед –
да
я превърне в злато.
Ето една задача за бъдещето!
Добрият човек също тъй върви тихо, леко, като по вода.
Такива трябва
да
бъдат духовните хора – хората на шестата раса.
Войникът като върви, цялото здание се тресе.
– Радвам се, че
си
от шестата раса.
Като наблюдаваме възгледите на съвременните хора, много от тях, по какъвто начин стъпват, така разрешават и някои важни житейски и философски въпроси.
– Ти трябва
да
си
решил вече задачата за превръщане на отрицателните мисли в положителни.
Бог е това същество, което е съществувало и съществува преди всички други същества.
Щом хванеш една отрицателна мисъл, веднага ще трябва
да
я превърнеш в положителна,
да
й дадеш друг знаменател.
Той е неограничен, а ограничава всички други същества, като включва всичко в
себе
си
.
Който се препоръчва за човек на шестата раса, трябва
да
знае
да
превръща отрицателното в положително, неблагородното в благородно, а не
да
вземе някоя мома,
да
я обезвери,
да
изчерпи силите й и после
да
я хвърли като парцал на пътя.
Всичко, което влиза в Неговото съзнание, се ограничава, затова именно, и нашата вселена е конечна и ограничена.
Човекът на шестата раса, ако е момък, трябва
да
подигне момата; ако е мома, трябва
да
подигне момъка.
Например, може
да
се изчисли, колко милиарди звезди има във вселената.
Който обича, неговата любов трябва
да
внесе Божествен елемент в душата на своя любим или любима.
Който иска
да
бъде щастлив, трябва
да
обича по всичките правила на Любовта.
Да
обичаме и
да
ни обичат, това е задачата на новата култура.
Картината представя момента, когато цялата вселена умира: всички слънца и планети изгасват, потъмняват, рай и небе изчезват; всички хора, всички ангели, архангели застиват, а остават само Бог и архангел Михаил.
Казвате: „
Да
любим!
Като се огледал архангел Михаил сам всред цялата вселена, станало му много мъчно и не могъл
да
издържи този момент, затова
си
откъснал главата.
Като онази българка, която обрала вуйча
си
?
Един българин имал в джоба
си
хубав златен часовник и разни скъпоценности.
- Може
да
бъде верен само 50 %.
Като вървял по улицата, до него се приближава млада, хубава мома и му казва: „Вуйчо, от кога те чакаме.
Обаче, ако цялата сегашна вселена, с всички свои слънца и планети, с всички живи същества по нея изчезне, животът ще се трансформира, ще мине зад нейните предели.
Толкова време не сме те виждали.
Зад тази материална вселена, която ние познаваме, има друга вселена, създадена от по-ефирни същества, от по-ефирни слънца, недостъпни за нашите очи.
Хайде,
да
те заведа
да
си
починеш у дома." Като я видял, той се захласнал в нея и докато се чудил, коя ще е тази мома, тя успяла
да
бръкне в джоба му, извадила часовника и скъпоценностите и избягала.
Следователно, целият живот ще се пренесе в тази, именно, вселена, хиляди пъти по-красива от нашата.
Той се поогледал натук-натам, но внучката я нямало вече.
Всички същества, които са готови
да
живеят в тази вселена, ще се пренесат там, а тия, които не са готови, ще останат в сегашната вселена,
да
си
късат главите, като архангел Михаил.
Питам: какво по-лошо от това
да
вземеш най-хубавото, най-скъпоценното от човека и
да
го оставиш всред пътя, като един безволев човек?
Еди-кой
си
човек е добър.
Той е носител на живот.
Дали човек е добър или лош, това са елементи, с които ти трябва
да
работиш.
При създаването на човека, Духът е внесъл красотата в него, която наричаме душа.
В науката думата „дух" подразбира сила.
Това ще бъде една от важните задачи във вашия живот.
И затова, когато искат
да
кажат за някой човек, че е силен, мощен, казват: „Този човек има силен дух".
Мнозина хора искат
да
им говорят утешителни думи,
да
им се говори за придобивките на съвременната наука.
И в сегашната наука има едно ядро от учени, които работят върху разрешението на този въпрос, но и техните ученици трябва
да
го подемат.
Учените хора на миналото, както и тия на настоящето, се стремят
да
разрешат въпроса, как се е създал човека.
Не е достатъчно само
да
каже човек за
себе
си
, че е добър или лош и
да
се оправдае за това със закона на наследствеността,
да
каже, че се е родил такъв.
Според условията, при които
си
дошъл на земята, дали
си
добър или лош, всичко това е за добро, но за тебе е важно
да
използуваш разумно своя живот.
Който разбира добре този закон,той може
да
превърне и най-лошите
си
качества в добри; който не го разбира, той може
да
превърне и най-добрите
си
качества в лоши.
Душата е принцип, който сам по
себе
си
никога не умира, но постоянно се изменя.
Душата е онази свещена, велика книга, в която са написани всички прояви на Бога.
Тъй щото, трябва
да
знаете, че законът за наследствеността не е божествен.
Това, което се отнася до нашите деди и прадеди, се предава и върху нас по наследство.
Следователно, висшите духове се грижат за човека, понеже в неговата душа е вложено всичко онова, което е минало преди тях, което сега става и което ще стане в бъдеще.
Обаче, щом дойдем до основата на Божествената душа, която е създадена от Божествения Дух, тя съдържа в
себе
си
велики възможности.
Всичко това е написано в човешката душа, и който знае
да
чете, може
да
учи от нея развитието на цялото Битие.
И тъй, всеки човек трябва
да
се върне към своята първична форма, към своите първични чисти, възвишени желания и мисли, които при никакви условия не се изменят.
И тъй, като погледнем на човешкото лице, или на целия негов организъм, както е построен, ние можем
да
кажем, отде произтича човека.
Затова всеки трябва
да
прави опити, маневри в
себе
си
, докато намери, кое е онова неизменно желание или чувство в него.
Не е лошо
да
обичаш.
Вторият човек е направен от пръст, значи от всички елементи на природата, в която влизат и минералите, и растенията, и животните.
Всички тия елементи, от които е направен човекът, се разглеждат като живи същества.
Човек не може
да
обича всички хора едновременно, затова той ще започне с проверка на своето чувство към дадено лице.
Този човек е елиминирал идеалното, възвишеното в
себе
си
, и затова трябвало
да
излезе от рая,
да
влезе в света, в живота, за
да
проучи своята нисша природа.
Направете следния опит: допуснете в
себе
си
, че лицето, което обичате, взима всичките ви пари, обира ви.
Ето защо днес у човека бушуват различни желания, мисли, различни неразположения, с които той трябва разумно
да
се справи.
След това наблюдавайте, дали вашите чувства към него се изменят, или не.
Казвам: на разумния човек днес е дадена велика задача към
себе
си
–
да
пресъздаде своя характер.
Ако не се изменят, това показва, че чувствата ви са силни, те взимат връх над условията; значи, нищо не може
да
ви разколебае.
Не само това, но той трябва
да
завладее и
да
разработи силите и способностите, които са вложени в неговата душа.
После допуснете, че този, когото обичате, взима службата ви, или ви компрометира с нещо пред цялото общество и т.н.. Значи, ще
си
представяте всички отрицателни качества, които може
да
има любимото ви лице, и ако при всички тия условия любовта ви към него не се разколебава, вие сте над условията, вие сте господар на положението.
Хората, които казват, че душа не съществува, те не са интересни за нас, няма какво
да
се чете по тях.
Представете
си
, че лицето, което обичате, прави големи жертви заради вас, помага ви, дава ви много неща.
Ония хора, които признават съществуването на душата, те са научни книги, те са важни хора в света, и по тях може
да
се чете.
Наблюдавайте сега, дали вашата любов се увеличава само поради това, че получавате облаги от туй лице.
Ние търсим хора с души.
Ако любовта ви се увеличава само за облагите от любимото ви лице, тя не е силна.
Когато обичате някой човек, любовта ви трябва
да
остане непоколебима, една и съща, независимо от това, дали този човек ви прави добрини или пакости.
Той се занимава с простите елементи в природата, както някой учен бактериолог изучава микробите.
Когато той ви прави добрини, ще благодарите, че се проявява в доброто.
Когато ви причинява злини, пакости, пак ще благодарите, защото ви дава възможност
да
научите нещо ново.
Един ден, когато природата няма
да
се нуждае от тия микроскопически същества, те ще изчезнат.
Който иска
да
изучава Божиите наредби, ще се абстрахира и от доброто, и от лошото, което му се прави.
Същото може
да
се каже и за другите отрасли на съвременната наука.
Ако пък искате
да
изучавате човешките наредби, имате право
да
се спирате и влияете от доброто и от злото, което хората ви правят.
Например, някой физик изучава отдела механика, интересува се от въпроса за движенията, за силите и законите, на които се подчиняват те и т.
Ако искате
да
растете и
да
се развивате,
да
станете силни,
да
калите вашия характер,
да
облагородите вашата душа, трябва
да
правите ред такива опити.
н.. Всичко това е хубаво, но какво ще остане от физиката, от механиката на този учен, когато един ден тази механика се видоизмени според новите условия на живота?
Двата опита, които ви давам, са трудни, но трябва
да
ги правите, за
да
станете герои.
Сегашната наука със своите задачи е временна.
Христос казва: „
Да
възлюбиш Господа Бога твоего с всичката
си
душа, с всичкия
си
ум, с всичкото
си
сърце и с всичката
си
сила.
Да
възлюбиш ближния
си
, като
себе
си
.
Да
възлюбиш и врага
си
."
Да
възлюбиш ближния
си
, както
себе
си
, това е Божествен закон, не е нищо обикновено.
Ще дойде ден, когато те няма
да
се нуждаят от готвачи, няма
да
шият дрехите
си
по този начин, както сега ги шият.
Да
обичаш врага
си
, от наше гледище, това е много по-мъчно, отколкото
да
обичаш ближния
си
, като
себе
си
.
Да
проявяваш любовта
си
към своя враг, трябва
да
изхарчиш повече енергия, отколкото за любовта към своя ближен.
Да
обичаш брата
си
, това е естествено, то не съставлява голяма мъчнотия;
да
обичаш онзи, който не ти е брат, затова се изисква Божествена енергия.
Шивачът размери плата, после го разреже с ножиците и започва
да
го шие с железни игли, надупчва го с тях и това нещо наричат шиене на дреха.
Сега ние сме едва в първата фаза на живота, когато започваме
да
се самоизучаваме.
Който облече такава дреха, иска
да
има мек характер.
Например, ти постъпваш в университет – не ти върви. Защо?
Той ще мяза на дрехата
си
.
Това е една интересна задача, която трябва
да
разрешиш.
Каквото прави човек с дрехата
си
, това ще правят и хората с него.
Обущарят взема шилото
си
и дупчи кожата, прави обуща на хората.
Както дупчи кожата, така продупчва и своите мисли; такива отношения
си
създава и към хората.
Това е друга задача, която трябва
да
разрешиш.
Ако
си
окултен ученик, ще трябва
да
разбереш, защо не ти върви в университета, защо те местят от една служба на друга и т.
– С езика
си
.
Такъв човек употребява езика
си
вместо шило.
И рече Господ Аврааму: „Излез из земята
си
и из рода
си
, и из дома бащин, и иди в земята, която ще ти покажа." Авраам послуша Господа и насели се в Ханаанската земя.
После Бог изпрати при него трима ангели
да
го посетят и
да
му кажат, че жена му Сара ще роди дете.
Ние не трябва
да
мислим, че нашите дрехи и обуща са идеални, но трябва
да
създадем нещо по-хубаво, което
да
влияе благотворно върху нашия характер.
Това показва, че човешката душа все трябва
да
роди нещо, иначе човешкият живот ще се обезсмисли.
И ако съвременната култура не може
да
създаде нещо по-хубаво, по-идеално от това, което имаме сега, тази култура е в застой, тя е изиграла вече своята роля.
Когато човек се обезсърчава, той се намира в положението на Авраама, няма наследник, а душата все трябва
да
роди нещо.
Сега, като се говори за новата култура, ние очакваме тя
да
внесе големи преобразования в живота, в религията, в науката на съвременните хора.
Тя трябва
да
внесе обнова за цялото човечество.
Казвам: три вида женитби има в света.
В книгата на Данаила, глава 10, стих 5 се казва следното: „Подигнах очите
си
и видях человек облечен с ленени дрехи ... и гласът на думите му като глас на народ".
Ако
си
завършил с физическата жена, свържи се с душата
си
, тя
да
роди някоя основна идея, за която ти трябва
да
пожертвуваш земния
си
живот,
да
минеш от едно състояние в друго.
„Аз, прочее, останах сам и видях това голямо видение; и не остана сила в мене .
„Чух, обаче, гласа на думите му, и като слушах гласа на думите му, аз бях нечувствителен, паднах на лицето
си
, и лицето ми върху земята" (9 ст.).
Когато душата ражда, и бащата, и майката, и синът се явяват в една и съща форма – те не съществуват отделно.
Както виждате, Данаил, този велик пророк, който тълкуваше сънищата на Новуходоносора, падна пред лицето на този човек и изгуби силата
си
. Защо?
Значи, на физическия свят човек едновременно е и баща, и майка, и син: в едно положение той се проявява като баща, в друго положение - като майка и в трето положение - като син.
Такива ще бъдат и хората на новата култура.
Ако се вземат тия думи в буквален смисъл, питам: мъж може ли
да
ражда?
– Мъжът не може
да
ражда по физически начин, но духовно може
да
ражда.
В такъв случай и моята беседа ще се отрази върху вас различно.
Всяка душа може
да
ражда.
Някои ще кажат: „Такива неща не трябва
да
се говорят.
Умът може
да
възприема идеите, но той не може
да
ги ражда, душата ражда.
Ние искаме нещо по-практично, по-близо до нашия живот.,, Тия хора, в дадения случай, могат
да
се уподобят на петела, който намерил скъпоценния камък.
Един петел излязъл
да
се поразходи малко и се качил на едно бунище.
Той се поогледал наоколо, изгледал кокошките, издигнал главата
си
нагоре и започнал
да
кукурига,
да
покаже своето изкуство.
По едно време взел
да
рови с краката
си
и нещо твърдо, лъскаво блеснало пред него.
Значи, зад сегашния живот, зад всички промени, които стават в него, зад злото и доброто в света седи разумното, великото, безграничното, първичното съзнание.
Клъвнал го и веднага го изхвърлил от устата
си
.
Щом поставите тази велика мисъл в душата
си
, веднага ще ви олекне.
„Това ли трябваше
да
намеря?
Сега някои казват: „Дали действително съществува Божествен свят?
Не можа ли
да
ми се падне някое хубаво зрънце, че
да
го дам на една от своите любимки?
" Ако този петел имаше разбирането и разумността на човека, той би продал този камък и би купил с парите храна за хиляди кокошки и петли като него.
Не е достатъчно човек
да
вярва само с ума
си
, но цялото му същество трябва
да
е пропито от вяра в Бога и
да
каже: „Зад всички явления в света седи Бог, Божественото съзнание." Не схващайте Бога като някаква форма, но знайте, че зад безграничността седи едно Възвишено Съзнание, което във всички случаи бди за вас.
С тази храна те биха прекарали много честити и спокойни дни, без
да
мислят, как
да
се прехранят, без
да
се мъчат
да
ровят земята.
Всякога може
да
опитате това съзнание.
Казвам: когато искаме нещо, най-първо трябва
да
се научим
да
служим на Истината.
Порежеш ръката или крака
си
, веднага почувствуваш болка.
Съвременните хора казват: „Трябва
да
се живее!
За
да
живеем пък, трябва
да
се храним: зрънца са нужни за живота!
" Ти започваш
да
роптаеш,
да
обвиняваш другите хора около тебе.
За известни случаи е така, но в дадения случай скъпоценният камък струва повече, отколкото зрънцата на кокошките.
Не, кажи: „Господи, порязах се; какво
да
правя сега?
Тия зрънца представляват старите идеи на човечеството, които не могат
да
го спасят.
Всеки скъпоценен камък е една нова идея, която може
да
спаси човека.
Такива са идеите, които включва в
себе
си
великата Истина на живота.
Всеки човек трябва
да
има поне една основна идея в
себе
си
, която
да
му служи като огледало на живота,
да
представлява великата Истина, в която
да
се отразява небето.
Обаче, ти казваш: „Раната премина от само
себе
си
, това е естествен процес".
Без такава идея човек не може
да
разбере света.
Тази идея трябва
да
бъде като нашите очи.
Нека гледаме през нея, макар и
да
не разбираме всичко.
По-добре е
да
гледаш, макар и
да
не разбираш всичко, отколкото
да
не гледаш.
Когато се разглежда едно дело, в което те обвиняват за нещо, ти ще извикаш някой опитен адвокат
да
те защитава, защото той добре разбира законите.
От гледането, от виждането идват знанията.
Няма
да
извикаш някой прост човек
да
те защитава.
Не считайте, че със сърцето
си
ще можете
да
разберете всичко.
Божественото съзнание всякога ни нашепва, какво трябва
да
правим.
Някой казва: „Аз искам
да
преживея нещата." – Това е лъжлива философия.
Някога хората прекъсват течението на хубавите мисли в
себе
си
, но Божественото в тях ги запитва: „Защо прекъсна хубавото, красивото в
себе
си
?
" – Какво
да
направим, Господи?
Когато някой каже, че е преживявал много неща ние казваме: този човек е преживял изгарянето на къщата
си
, умирането на баща
си
,на майка
си
, на жена
си
, на децата
си
и т.
– Престанете
да
прекъсвате течението на хубавите мисли в
себе
си
, и аз ще поправя всичко.
Прекъсне ли течението на красивите чувства в
себе
си
, той веднага ще почувствува някаква болка, и Божественото в него ще му каже: „Защо прекъсваш връзката на хубавите чувства в
себе
си
?
" – Какво
да
направя, Господи?
Някои хора казват: „Тази фаза на живота трябва
да
се преживее!
Внимавай
да
не прекъснеш нейде жиците!
Който не служи на Бога, ще страда един, два, три, хиляди животи под ред, докато най-после главата му побелее и каже: „Искам
да
Ти служа, Господи!
Отсега нататък твоята рана ще почне
да
заздравява." С тия и ред други опитности вие ще проверите, как работи Божественото съзнание в света.
– Защото децата не знаят, какво трябва
да
правят.
– Ами възрастните знаят ли, какво трябва
да
правят?
Казвате: „Има ред философски системи, които ни дават методи
да
познаваме Божественото в нас.
Напротив, човек сега, именно, трябва
да
започне с детинското състояние в
себе
си
;
да
бъде тъй чистосърдечен, тъй любещ, като децата; същевременно тъй разумен и интелигентен, като възрастните.
– Хубави са тия методи, но вие трябва
да
правите малки опити,
да
видите, как се проявява Бог във вашия всекидневен живот.
Когато Божественото съзнание работи в нас, ние ставаме меки, внимателни, и хората започват
да
ни обичат; когато направим някаква погрешка, Божественото съзнание се отдалечава от нас, и хората престават
да
ни обичат.
За предмет на тази беседа ще взема изречението: „Бог е дух".
Някои казват: „Не искаме
да
се занимаваме с тези работи, искаме
да
си
починем,
да
дойдем до състояние на упокоение".
Когато някои хора страдат много, те започват постепенно
да
съзнават своите погрешки и се стараят
да
ги изправят.
В Писанието се казва: „И прибра се Авраам при отците
си
и
си
почина".
Тогава близките им започват
да
ги обичат и
да
им съчувствуват.
Някой човек се подигне в живота
си
, започва
да
се държи гордо пред другарите
си
, с което иска
да
им обърне внимание, че е учен човек, от високо произхождение, заема висок пост в обществото и т.н.
В Писанието думата „почивка", почина
си
Авраам, подразбира благоприятните условия на живота, висшия свят, дето душите отиват
да
изучават живота в неговия дълбок смисъл.
В Евангелието на Лука, глава 16 се разправя за един богат човек и за друг сиромах, на име Лазар.
„И умря сиромахът, и занесоха го ангелите на лоното Авраамово" – при благоприятните условия на живота; „умря и богатият и погребан бе.
В такъв случай, ако някой човек е роден от бедно семейство, но работи, той ще има всички условия
да
надмине царския син.
Той движи, оживотворява и определя посоката на всички живи същества.
И занесоха го в ада , при лошите условия на живота.»Тези два свята са далеч един от друг, но жителите им имат радио, с помощта на което се съобщават.
Обаче, ако царският син учи, той ще има по-голям успех от бедния.
4.
Придобиване на щастие
,
ООК
, София, 30.5.1928г.,
Щастието не се намира нито в окръжаващата среда, нито в парите, нито в знанието, нито в красотата.
Човек може
да
бъде красив само когато е щастлив.
Човек може
да
стане музикален, когато е щастлив.
Човек може
да
стане учен, богат, когато е щастлив.
Без щастие човек нищо не може
да
постигне.
Когато придобие това щастие, съзнанието на човека се слива с висшето съзнание на разумната природа, с Духа Божий, Който витае в нея.
Това значи
да
придобие човек единство с Природата.
Това значи, изобщо, единство в Природата.
Щастливият не може
да
бъде беден, не може
да
бъде невежа.
Може ли
да
бъде беден и невежа онзи, който се е слял с Духа на природата?
Той ще разполага с богатствата и със знанията на природата като със свои.
Това щастие може
да
се придобие, само когато човек изпълнява законите на Любовта.
За
да
се обичат хората, между тях трябва
да
има вътрешно сливане.
Сега, като говоря за щастието, аз засягам един закон, който обединява всички явления в природата.
Който е придобил щастието, той е еднакъв в отношенията
си
към всички живи същества.
Щастието не може
да
дойде нито от мъжа, нито от жената, нито от децата, нито от учението.
Щастието идва само от едно място – от Всемирния, Всесилен Божи Дух.
Друг се хвали с голямото
си
богатство.
Колкото голямо
да
е богатството му, с него той може
да
обиколи най-много земята, но не може
да
отиде до слънцето, до Венера, до Сириус.
Обаче със своето богатство щастливият човек може
да
обиколи цялата вселена.
Той няма
да
живее само на земята и
да
трепери като другите хора,
да
не го скъсат на изпит, било в университета, било в живота някъде.
Той е в състояние
да
направи хората около
себе
си
щастливи.
Ако се запише студент в университета, той ще се остави съзнателно
да
го скъсат, за
да
помогне на професора
си
, който не живее добре с жена
си
.
Ще се запознае с професора
си
и ще му помогне.
Невъзможно е щастливият студент
да
бъде скъсан, но това се допуска от невидимия свят, за
да
се създадат отношения между професора и студента.
Много начини има за създаване на отношения, но и този е един от начините, които се допускат в живота.
И доброто, и злото се допускат еднакво, като проява на абсолютния закон на свободата.
Докато със своя живот човек става причина за подпушване на междумолекулните и междуатомните пространства в своята нервна система, а оттам и на земята, злото винаги ще го следва във форма на земетресения, експлозии, нещастия, страдания.
Дали разбира причините на тези неща, не е важно.
Един ден все ще ги разбере, ще престане
да
се подпушва.
Атомът на кислорода, като невеж, внимателен кавалер, пише любовно писмо на два атома водород, като им казва, че не може
да
живее без тях, и ги поканва
да
се съединят,
да
образуват една молекула вода, с която
да
услужват на жадното човечество,
да
утоли жаждата
си
.
По техния пример милиарди още кислородни и водородни атоми се съединяват, за
да
образуват онова грамадно количество вода, източник на живот.
Те говорят нещо, без
да
разбират какво говорят; декламират или пеят нещо, без
да
го разбират.
Знанията, които сега ви давам, са нови.
Петата раса ще
си
замине със своите стари възгледи.
Новият човек ще се разговаря с атомите и молекулите на тялото
си
като с приятели.
Сутрин, като става от леглото
си
, ще ги запитва в какво състояние се намират, имат ли излишна енергия в празните
си
пространства, за
да
вземе мерки,
да
отвори всички пътища,
да
излезе тази енергия навън.
Ако те кажат, че имат излишна енергия в
себе
си
, той веднага ще направи едно добро дело и ще ги освободи от излишния товар.
Затова, именно, се препоръчва на хората
да
правят добро.
Когато някой човек усети в
себе
си
излишна енергия, за
да
се предпази от експлозия, той трябва
да
направи едно добро дело.
В каквато форма и
да
е доброто, то непременно трябва
да
се извърши.
От някого се изисква
да
свърши основно училище, прогимназия, гимназия и университет.
Защо трябва
да
свърши, не е важно.
Ще учи и няма повече
да
пита.
От друг някой се иска
да
следва окултна школа.
Ще влезе в школата и ще учи, без
да
пита защо му е това знание.
Когато започне
да
учи, тогава ще разбере защо е трябвало
да
следва тази школа.
За всеки човек е определена специална служба, която той трябва
да
свърши.
За всеки човек е предвидена специална задача, която той трябва
да
реши.
От правилното решаване и изпълняване на задачата и службата, която му е дадена, зависи
да
му се даде право
да
се ползва от богатствата и привилегиите на разумната природа,
да
бъде съработник с нейните разумни същества.
Главната мисъл в тази лекция е, че всеки човек очаква
да
намери своя Учител, който
да
донесе Божествената запалка на щастието.
Без Учител, като висша съвършена форма, като образец в живота, никой не може правилно
да
се развива.
Чрез висша форма се предава висша енергия.
Често се говори за единство в природата.
Едното разбиране е обективно, външно схващане на живата природа.
Това схващане изхожда от проявите на обективния ум у човека.
Сега, като ученици, вие трябва
да
работите за придобиване на щастието.
Второто разбиране на природата е наречено субективно, вътрешно, или пасивно.
Мнозина мислят, че като отидат на онзи свят, там ще придобият щастие.
Когато разглежда субективния и обективния свят и вади заключения за тях, човек се основава върху отражения и впечатления, получени чрез мозъка.
Каквото човек придобие на земята, това ще занесе със
себе
си
на онзи свят.
Впечатленията, които човек получава по отражение от мозъка, са толкова верни с действителността, колкото са верни образите, които той получава при разглеждането им през лупа.
Едни и същи предмети, гледани през лупа и без лупа, имат различни големини.
Апостол Павел се обръща към своите последователи с думите: „За мене е по-добре
да
отида при Христос, там
да
придобия щастието, но за вас е по-добре
да
остана на земята“.
Никое живо същество не може
да
види нещата в тяхната естествена форма и големина, каквато в действителност те имат.
Апостол Павел можа
да
понесе всички страдания с радост, защото беше щастлив, учен човек.
Както и по какъвто начин и
да
ги разглеждат, те са относителното им положение, а не действителното.
Единствен Бог, единствена Първата Причина вижда нещата в тяхната абсолютна действителност, защото Тя ги е създала.
Всичко това не трябва
да
обезсърчава човека, но
да
му дава подтик, стремеж
да
работи и
да
учи.
Затова той казваше: „Никой не може
да
ме отдели от Любовта Христова“.
Благодарение на тази Любов, на щастието, които придоби, Павел имаше голям ентусиазъм и голяма смелост, вследствие на което като малко дете ходеше от плевник на плевник – човешките души,
да
ги подпалва.
И като ги подпалваше, той се отдалечаваше, гледаше как горят и казваше: „Старата слама трябва
да
изгори, за
да
дойде нова!
Съдържанието на това буре трябва
да
се излее навън и
да
се напълни с ново – съдържание на щастието.
Когото срещнете, все се оплаква, че бил нещастен, и пита какво
да
прави, за
да
се освободи от нещастието
си
.
Нека отвори горното дъно на бурето
си
,
да
излее старото съдържание навън,
да
го измие, дезинфекцира добре,
да
извика един кацар
да
стегне добре обръчите му,
да
го напълни със съдържание на щастието и след това
да
постави горното дъно на място.
Щастието не се придобива чрез закона на еволюцията, нито чрез раждане и прераждане.
Чрез раждане и прераждане човек изкупва греховете
си
, а щастието принадлежи на новата епоха.
Щом остарее, очите му отслабват, не могат правилно
да
регулират светлината и той прекарва повече в тъмнина.
Първо, човек трябва
да
ликвидира с кармата
си
, с прераждането
си
,
да
стане едно с Бога, и тогава
да
дойде до новата фаза на живота – до щастието.
Когато хората говорят за ден и нощ, ние подразбираме два психологически момента, създадени от самия него.
Хората на земята живеят по благодат, но не са щастливи.
– Те не могат
да
използват благодатта, която им е дадена.
От степента на човешкото съзнание зависи дали той ще раздели дните на ден и нощ или ще познава само деня.
Има щастливи хора на земята, но повечето са кандидати за щастие.
Ако старецът знае начин, по който може
да
регулира енергията на своите очи, а също така и
да
уравновесява своята нервна система, той никога не би изпаднал в положение
да
не вижда.
Човек моментално може
да
стане щастлив, няма защо
да
отлага нещата.
За
да
не дойде до това положение, човек трябва
да
повдигне и мисълта, и съзнанието
си
до едно по-високо поле от това, в което се намира.
Обаче като очаква щастието, той трябва
да
бъде доволен на най-малкото, което му се дава, на зазоряване на щастието.
Това значи
да
владее човек законите на подмладяването.
Пълно щастие не може
да
се придобие изведнъж.
За вас е важно
да
придобиете щастието, а как по-нататък ще се развива животът ви, това е въпрос, върху който не трябва
да
се разисква.
Обаче след 10, 20, 50, 1000 или 2500 години, крайният предел на прераждането, той отново ще дойде на земята.
Като дойдете до щастието, благодарете за всичко, което досега сте преживяли; благодарете за всички усилия, които досега сте правили.
Сега мнозина ще се запитат какво отношение имат тия обяснения към техния ежедневен живот, пълен с тревоги и неразрешени задачи.
Придобиването на щастието е в зависимост от миналия живот на човека, от усилията му, от паданията и ставанията, от страданията и изпитанията, през които е минал.
Обясненията, които ви давам, имат отношение към вашия живот, който не е нищо друго, освен проява на вашата душа.
Пред щастието няма
да
говорите за вашето минало нещастие или за добрите животи, които сте прекарали.
Пред щастието няма
да
говорите за добро и за зло.
Като се натъквате на ред противоречия, които не можете
да
си
обясните, вие растете и всеки ден прибавяте по нещо ново към живота на вашата душа.
“ – Защото не е живял съобразно законите на разумната природа.
Когато човек се тревожи много, тревогата произвежда сътресение първо на стомашната му система; оттам сътресението се предава на дробовете; от дробовете – на мозъка, а от мозъка – на очния нерв.
Любовта ще бъде среда, условие за проява на човека.
Щом очният нерв отслабне, човек почва постепенно
да
губи зрението
си
.
За
да
възстанови зрението
си
, човек трябва
да
започне по обратен път
да
възстановява нормалното състояние на органите
си
: първо, на мозъка, после, на дробовете и най-после, на стомаха, където е дошло първото сътресение.
После, трябва
да
намери причината, която е произвела сътресението, и тя
да
се премахне.
Така трябва
да
мисли човек, за
да
има ясна представа за света.
Сътресенията, които човек преживява, всякога произвеждат разширяване или намаляване на пространството между молекулите на живата материя.
Когато в междумолекулните пространства на материята се събере повече енергия, която не може
да
намери изход, там се развива магнетична сила.
Те го търсят в горите и в пустините, но не го намират; търсят го между хората, не го намират; търсят го в женитби, в раждане на деца, и там не го намират; стават учители, свещеници, владици, министри, учени, и в това не го намират.
Който не може правилно
да
използва тази енергия, той започва
да
мечтае за много работи –
да
стане богат, учен, силен.
Макар че не може
да
постигне всичко това, той изпада във фалшиво положение, започва
да
мисли, че е нещо по-особено от другите, и вместо
да
върви напред, спира на едно място.
Сега аз разглеждам щастието в широк смисъл, като първа стъпка, като първа връзка в живота.
Като се говори за щастието, някой казва, че не се нуждае от наука, не се нуждае от богатство, само
да
придобие щастие.
Оттук молекулите на нервната система изгубват своята стабилност и пластичност, вследствие на което магнетизмът не може
да
се предава по нея.
Хората са изложени на сътресения, които разстройват нервната им система, вследствие на което у тях се явяват ред болезнени състояния: припадъци, треперения, земетресения и др.
Има бедни и прости хора, които за
да
добият щастие, нужно им е и богатство, и знание.
Гневът у човека също така се дължи на голямо количество енергия, събрана между молекулите, която търси изход
да
излезе навън.
Има богати и учени хора, които за
да
добият щастие, трябва
да
се откажат от сегашното
си
богатство и знание.
Докато се освободи от тази енергия, човек става, сяда на стола, хваща се за главата, сърди се на този, на онзи.
Щом тази енергия се асимилира от лицето, с което разгневеният се обменя, последният се освобождава от гнева
си
.
По кой от двата метода ще придобият щастие, не е важно.
Всеки човек в живота
си
трябва
да
се обменя с някого.
“ – Хората говорят за щастието, но не вярват в него, вследствие на което гледат
да
се осигурят в различни банки,
да
си
правят къщи и т.н.
Обмяната може
да
става между двама души, които се обичат, но може
да
става и между двама души, които не се обичат.
Природата не обича
да
подпушва енергиите
си
.
Ако днес са доволни на едно ядене, утре няма
да
бъдат доволни и на две.
Този закон съществува в цялата природа, затова, когато един човек се радва, друг скърби.
Когато двама души не се разбират, в помощ ще им дойдат други двама, с противоположни на тях енергии, за
да
се обменят.
От човека зависи
да
бъде роб, от него зависи
да
бъде свободен.
– „Тогава
да
не ядем.“ – Това е друга крайност.
Ако човек подпуши в
себе
си
енергиите на едно висше желание, в него става голямо сътресение, голямо земетресение.
Човек трябва
да
разбере защо природата му е дала органи за хранене, защо някой път го заставя повече
да
яде, а някога – по-малко; защо някога го оставя
да
живее само в една стая и кухня, а друг път – в две и повече.
Не отвори ли път на това желание в
себе
си
, непременно ще го сполети някакво нещастие.
Защо природата постъпва по този начин, тя има свой план.
За
да
не става това, той трябва
да
даде ход на своето желание,
да
му отвори път.
От човека се иска
да
слуша.
Каже ли му природата, че трябва
да
има една стая,
да
благодари на нея; каже ли му, че трябва
да
има две стаи,
да
благодари; каже ли му
да
има десет стаи, десет ще има и ще благодари.
Рече ли му
да
има само една стая, а той иска десет, в скоро време бурето му ще се изпразни.
Каквото природата каже, трябва
да
я слушате.
Мислите на човека проникват в междумолекулното пространство на мозъчната нервна система, а чувствата – в междуатомното пространство на симпатичната нервна система.
Не я ли слушате, тя ще ви сложи далеч от
себе
си
.
След това ще дойдат страдания, нещастия; ще охкате, ще пъшкате, но тя няма
да
ви погледне.
Ще мине покрай вас и дума няма
да
ви каже.
не ѝ даде възможност
да
се реализира, тя ще предизвика взрив в мозъчната нервна система.
Ако пък подпуши някое свое чувство, то ще предизвика взрив в симпатичната нервна система.
Една госпожа от Стара Загора, сега работи в едно сиропиталище, дойде един ден при мене и ми разправи накратко живота
си
.
Ето защо, за
да
се запази човек от разрушителното действие на силите, които се крият в междуатомните и междумолекулните пространства на нервната му система, окултната наука казва: „Не противодействай на своите добри чувства и желания!
От дете тя била религиозна и като младо момиче още, решила
да
постъпи в някой манастир,
да
се предаде в служене на Бога.
После и дошло на ума, че ако се ожени, може
да
бъде по-щастлива.
“ Природата не търпи никакви противодействия.
Който не я слуша, тя ще го разтърси.
Покрай него и тя ударила на ядене и пиене, отклонила се от правия път, забравила Бога.
Родила няколко деца, които измрели; останал ѝ само един син.
Земетресенията се дължат на напрежението, което изпитват силите на земята в междумолекулните ѝ пространства.
Не се минало много време, синът ѝ се самоубил.
Напрежението върху силите на природата не е нищо друго, освен космическа енергия, която идва от хората, от всички живи същества на земята.
Тя останала сама в света, без средства, отчаяна, и решила
да
сложи край на живота
си
.
престане
да
живее на земята, и земята ще умре – няма повече
да
съществува.
Сега отново трябва
да
влезеш в стана,
да
свършиш работата
си
.
Ние сме дошли на земята, за
да
може тя
да
живее.
Щом свършиш платното, всичките ти работи ще се наредят“.
След това жената продължи: „Като се събудих сутринта, спомних
си
съня и започнах
да
търся начин как
да
вляза в стана и
да
завърша започнатото платно“.
Когато казваме, че човек е причина за земетресенията, подразбираме онези човешки мисли, които са в състояние
да
подпушат междумолекулната енергия на земята.
Христос е явил на тази госпожа, казал ѝ какво
да
прави, но по същия начин не може
да
се яви на всички хора.
Чрез земетресенията природата стресва хората, уплашва ги, а по този начин тя трансформира енергиите
си
.
За вас е важна основната идея, че след всички страдания и нещастия, които сполетяват човека, той пак има възможност
да
придобие щастието.
Когато се проповядва на хората
да
живеят добре,
да
не изтезават и
да
не колят животните, целта е
да
ги заставят чрез молитви, чрез добри дела
да
преработят недиференцираната материя на земята,
да
отпуснат запушените ѝ отвори,
да
се избягнат земетресенията и катастрофите, които стават в природата.
Там всичко е абсолютна хармония.
Когато душите започнат
да
се сливат, нова основа се поставя, нов свят се създава.
От този момент нови деца се раждат, нови отношения се поставят, нова култура се възцарява – култура без деление, без програми и налагания – култура на Любовта.
От този ред, който днес съществува в държавите, в обществата, в училищата, в семействата, светът не може
да
се поправи.
За
да
се оправи светът, всички хора, двама по двама, трябва
да
се слеят с Първичния Дух.
Днес хората не могат
да
разберат и
да
приложат този закон поради вътрешно отклоняване, вътрешно заблуждение у тях.
Дойдете ли до щастието, вие ще почнете
да
говорите на понятен език помежду
си
и всички ще се разбирате.
Защо числото 10 без числото 2 не може
да
реализира своите стремежи?
За изяснение на това отношение ще приведа следната проста аналогия.
Представете
си
, че числото 10 е едно буре с 10 обръча, а числото 2 са двете дъна на това буре.
Сега, за
да
придобиете щастието, гледайте философски на нещата.
Каква работа може
да
свърши бурето без двете дъна?
Знайте, че зад всичко, което става в света, седи Бог и коригира.
Зад всичко, което хората говорят, пак седи Божието Слово и коригира.
Поставите ли му дъната, в него можете
да
сложите каквото пожелаете.
Вървете напред и всичко ще
си
изясните.
Кандидатът за щастието гледа другояче на нещата.
А обикновеният човек, като го бутнеш малко, той веднага избухва: устата му започва
да
се криви, ръцете му се движат нагоре-надолу – цяло земетресение става в него.
Причината за това се крие в излишното електричество в междуатомните и междумолекулните пространства на неговата нервна система.
Над и под този обръч поставят по още пет обръча – пет закона, благодарение на които дъските се стягат и бурето върши работа.
Не обвинявайте капитана на парахода, когато последният се клатушка всред бурните морски вълни.
–
Да
държат цялото буре в равновесие.
– „Ама защо не ни казахте кога
да
тръгнем?
Когато бурето се разсъхне, взимат чук и го начукват тук-там по обръчите,
да
се стегне, или наливат в него вода.
– Това значи
да
има човек нови схващания,
да
разбира смисъла на живота.
– Което няма съдържание в
себе
си
.
– Какво съдържание може
да
има?
– Сок от ябълки, от круши, от сливи, или 5-, 6- или 20-годишно вино; то може
да
съдържа още и масло, сирене, жито и др.
Каквото и
да
съдържа, то е идейно буре и като такова, никога не се разсъхва.
Всяко буре, което няма съдържание, непременно ще се разсъхне, ще се образуват междини, през които въздухът ще започне
да
прониква.
Щом въздухът проникне, дъските започват
да
гният,
да
се разлагат.
В заключение на всичко това ние казваме, че човек трябва
да
бъде идеен.
Само онзи човек може
да
бъде идеен, който има в
себе
си
съдържание.
При това той трябва
да
бъде пълен с това съдържание, а не само до половина.
Природата не търпи празни пространства.
Като сипва съдържание в бурето, тя го пълни догоре,
да
не остава място за въздуха.
в идейни бурета, обръчите никога не падат.
В безидейните бурета обръчите и дъната падат, а дъските се разсъхват.
Значи в лошия човек дъната и обръчите падат, дъските се разсъхват, а съдържанието се излива навън.
Тази е причината, за която философите често
си
задават въпроса: „Къде е човекът?
Сега, не остава нищо друго, освен този човек, както и неговите близки,
да
се молят за него,
да
дойдат разумни същества от невидимия свят,
да
сглобят по някакъв начин дъната, обръчите му, отново
да
го възстановят.
Известно е, че в природата нищо не се губи.
Съдържанието на бурето има свой специфичен обем, своя гъстота, тежест, поради което никое друго същество не може
да
се ползва от него.
Никое същество не може
да
се ползва от чуждо съдържание.
Това съдържание ще се движи от едно място на друго, ще приема различни елементи и съединения в
себе
си
, но в края на краищата ще се влее пак в онази нова форма, от която някога се е изляло.
Съдържанието на бурето обаче никога не се губи, не изчезва, нито се пресъздава.
Когато казваме, че човек трябва
да
се откаже от личното в
себе
си
, подразбираме
да
дойде в него нещо велико.
Само великото може
да
замести личността.
Лесно може човек
да
се откаже от едно нещо, ако в замяна на това му се даде друго нещо по-голямо.
Лесно можеш
да
пожертваш 1000 лева за 2000; 10,000 – за 100,000 или 1,000,000, за 10 или 100 милиона и т.н.
Малко хора ще срещнете днес, които могат
да
пожертват голямото за малкото.
Какво ще направите, ако ви кажа още тази вечер
да
пожертвате 10,000 лева, за
да
получите срещу тях 100 лева?
Всички ще започнете
да
се отказвате под предлог, че тия пари ви са нужни.
Обаче ако кажа
да
дадете по 100 лева, за
да
получите по 10,000, и най-бедните ще намерят 100 лева и ще ги внесат.
спирането на човека
да
расте.
Някога е по-добре човек
да
бъде стар и
да
върви към подмладяване, а някога –
да
бъде дете, млад, макар и
да
върви към остаряване.
Това е философия, която не е отвлечена, затова може
да
се приложи в живота.
Днес всеки иска
да
бъде здрав, млад, щастлив.
Всеки търси щастие, но щастието върви по известни закони.
5.
Втичане и изтичане
,
МОК
, София, 1.6.1928г.,
Но при връщането
си
мисълта носи нещо ново в
себе
си
.
Кое е новото, което носи мисълта в
себе
си
?
Ето защо, ученикът трябва
да
се стреми към вечните процеси, които имат начало, но нямат край.
Като свърши първоначалното училище, ученикът трябва
да
мисли за гимназия; като свърши гимназията, ще мисли за университет; като свърши университет, той ще мисли за училището на живота, което е без край.
Страшно е, когато ученикът бърза
да
свърши учението
си
.
Щом престане
да
учи, той не може вече
да
живее.
При ученето, като вечен процес, човек се запознава с процесите прилив и отлив, или с процесите вливане на космическата енергия – прилив, и изливане – отлив, втичане и изтичане на енергия.
Човек извършва два процеса в природата: работа и почивка.
Щом престане
да
играе, то е болно.
Вместо
да
играе, той работи.
След като работи известно време, човек се нуждае от почивка.
Колко време трябва
да
почива?
Човек трябва
да
знае колко време
да
работи и колко
да
почива.
Ако работи или почива повече, отколкото трябва, той губи разположението на духа
си
и започва
да
боледува.
Стремете се към красиви, съзнателни и пластични движения, за
да
се свържете разумно с приливите и отливите на космичната енергия, т.е.
Който иска
да
се развива правилно, трябва
да
знае, че преди всичко той има отношение към Първата Причина и към разумната природа.
Всичко останало в живота на човека е второстепенно.
Съществуват два вида отношения: съзнателни, които са във връзка със съзнанието, и несъзнателни, или механически.
И човекът има съзнателно или несъзнателно отношение към по-високостоящите над
себе
си
същества.
Отношенията му към тия същества определят неговата свобода.
Несъзнателният човек се поддава лесно на чуждо влияние, на внушения.
Достатъчно е
да
дойде при него някой човек с по-силна мисъл, за
да
го постави в магнетичен или хипнотичен сън и
да
му предаде своето желание.
Като се събуди от сън, той не помни нищо, но чуждата мисъл е проникнала в подсъзнанието му и работи там до деня, в който трябва
да
реализира чуждото желание.
Той чувства в
себе
си
силен импулс
да
направи нещо и пристъпва към реализирането точно така, както му е внушено.
Защо върши това, сам не знае, но се поддава на своя вътрешен подтик.
След всичко това човек казва, че е свободен
да
прави, каквото иска, т.е.
Докато не се свърже с Първата Причина и не реши
да
изпълнява нейната воля, човек не може
да
говори за свобода.
Внушението, на което човек се поддава, иде от две страни: от тъмните сили на природата и от светлите сили.
За
да
не попадате под влиянието на тъмните сили в природата, вие трябва
да
правите опити,
да
съсредоточавате мисълта
си
,
да
бъдете господар на мислите и чувствата
си
.
Сам ще се чудите отде идат известни влияния, но въпреки това ще изпълните всичко, което ви се внушава.
Упражнение: За 20 дена ще бъдете будни,
да
наблюдавате мислите, чувствата, постъпките и движенията
си
.
Каквато мисъл мине през ума ви, ще се спрете известно време,
да
изпитате отде иде тази мисъл и трябва ли
да
я реализирате.
Ако трябва
да
направите нещо, преди
да
се проявите, ще обмислите добре каква е целта на вашата постъпка и ако не е нужно, ще я отложите за друг път.
Ако направите някакво движение, веднага ще
си
отговорите защо правите това движение, какво целите с него и т.н.
Разумните движения са красиви, а неразумните не са красиви.
Да
изучавате движенията
си
, това значи
да
изучавате органическата или вътрешна динамика.
Който се е домогнал до тази наука, той е господар на движенията
си
.
Затова всяко негово движение е красиво и пластично.
Има два вида налягане: външно – върху цялото тяло и специфично върху мозъка и сърцето; вътрешно – върху всички органи.
Чрез разумните и съзнателни движения човек може
да
въздейства върху налягането и ако е силно,
да
го намали,
да
го разпредели по цялото тяло.
Ще кажете, че човек трябва
да
се тренира.
Разумната природа
си
служи със съзнателни упражнения, с гимнастика, а не с тренировка.
Няма живо същество, което
да
не взима участие в природните гимнастики.
Изучавайте законите и методите, с които природата
си
служи, за
да
ги прилагате при възпитанието и самовъзпитанието.
Природата разполага с методи за хранене, за дишане, за концентриране на мисълта и т.н.
Като
си
служите с методите на природата, вие дохождате до истинското познаване на нещата, до положителната наука.
Като чете тия мисли, човек може
да
изправи живота
си
.
Значи изправянето на човека става преди
да
е сгрешил.
Същото нещо виждаме и в училищата.
Докато тетрадката е в негови ръце, той може
да
прави, колкото иска корекции.
Предаде ли тетрадката
си
на учителя, ученикът не може вече
да
прави корекции.
Като знаете това, изправяйте мисълта
си
, докато още не е излязла навън, т.е.
Трябва
да
минат месеци и години, когато мисълта отново ще се върне при същия човек и ако има нещо за изправяне,
да
я изправи.
6.
Вечно веселие
,
НБ
, София, 3.6.1928г.,
Човек може
да
слезе на земята по три причини: или
да
се мъчи,
да
изкупва греховете
си
; или
да
се труди,
да
се учи; или
да
помага на другите хора.
" – Ще ми служиш още седем години, ако искаш
да
ти дам Рахила.
Който има тази връзка, той разполага с магическата пръчица: щом удари с нея, и палати се образуват, дрехи и ядене се приготвят – всичко имат на разположение.
Който е във връзка с Божественото съзнание, той всичко може
да
направи.
Яков трябваше
да
служи на Лавана 14 години,
да
му пасе овцете, за
да
изучи Божиите закони и от тях
да
разбере, какви са човешките закони и разпоредби.
Не само Яков, но всеки човек трябва
да
мине през тази вътрешна опитност.
Някои факири, със силата на своята мисъл и воля, могат
да
посадят семка от портокал и в продължение на половин час
да
израсте портокалово дръвче,
да
цъфне,
да
върже плод и
да
узрее.
Яков прекара 14 години на работа при Лаван и реши най-после
да
се върне в бащиния
си
дом.
Той рече на Лаван: „Пусни ме
да
си
отида на моето място, и на моята земя." Лаван му отговори: „Забелязвам, че Господ ме благослови заради тебе.
Затова, определи ми заплатата
си
, и ще ти я дам!
По-скоро, сегашните условия в природата са анормални, но не и тези явления, които хората считат чудеса.
" Яков знаеше изкуството
да
заставя овцете
да
раждат все пръчкави и шарени агнета, затова каза на Лаван: „Всички пръчкави и шарени овце и кози са мои, а останалите – твои".
Това, което става сега в природата, е анормално.
Лаван се съгласи на този договор, но скоро след това измени на условията.
Тогава Яков се обърна към Господа и получи отговор на своята молитва: „Видях всичко, що ти прави Лаван.
Стани сега, та излез из тази земя и се върни в земята на рода
си
".
Той взе жените
си
, децата
си
и богатството
си
и тръгна при баща
си
в Ханаанската земя.
Това са изключения, наистина, но статистиката показва, че за всяка година може
да
се определи количеството на параходите, които ще потънат, на къщите, които ще изгорят, ражданията и умиранията на хората по целия свят.
Нещо повече, тия данни могат
да
се изчислят даже и за отделни градове, като Париж, Лондон, Берлин и други.
Някои хора пък могат
да
определят, колко души, например, има в България, колко в Англия, в Америка и другаде, които са в съприкосновение с Първичното съзнание.
Яков продължи пътя
си
и проводи вестители до брата
си
Исав,
да
му съобщят, че се връща в бащиния
си
дом.
„Вечно веселие ще бъде тям." За
да
добиете вечната радост, приемете дълбоко в ума
си
мисълта, че човек може
да
бъде в съприкосновение с Първичната Причина.
Но понеже се боеше от Исав, изпрати му в дар голяма част от добитъка
си
, за
да
омилостиви лицето му,
да
не му отмъщава.
Това е задача на всеки едного.
Исав се зарадва и сам излезе
да
го посрещне.
Всичко, което алхимиците са изучавали, и вие може
да
изучавате.
Това трябва
да
бъде импулс за вас.
Съвременните хора, като Якова и Исав, могат
да
се примирят по един вътрешен начин.
Може
да
четете много книги,
да
наблюдавате природата, но всичко това са външни обекти, които могат
да
ви въздействат; обаче, едно трябва
да
знаете: има само един път!
Единият принцип е творчески; той гради, създава.
Когато обичате Бога, от другия свят ще дойде едно същество от висша йерархия
да
направи връзка с вас.
Един ангел дойде от невидимия свят, бутна оковите му и каза: „Стани, свободен
си
!
Следователно, когато творческият принцип вземе надмощие в човека, в противодействие на него се явява разрушителния принцип, който го заставя
да
проявява нетърпение,
да
не дочаква реализиране на своите идеи.
Той ражда идеи, пристъпва към тяхното реализиране и след време ги напуща, оставя ги недовършени, неразработени. Защо?
Ангелът махна с ръката
си
и стражарите заспаха.
Гледате, някъде започват
да
строят голяма, хубава къща, но скоро я напущат – нямат средства.
Това изречение е из книгата на един от най-видните израилски пророци и поети; при превода то губи своята вътрешна красота.
Често при превода мисълта се опорочава.
Те започват някакво голямо предприятие, но скоро се убеждават, че нямат средства, необходими за неговото довършване.
Значи, докато
си
в затвора, това е сън; излезеш ли от затвора, това е реалност.
Не се минава много време, виждате, те отпадат духом, изгубват всякакъв смисъл в живота. Защо?
И тъй, аз поздравявам всички онези, при които е дошло едно възвишено същество и ги е бутнало
да
станат!
Красивото в живота не се изразява в силата, която се съдържа в него.
На другите, до които това същество не се е докоснало, пожелавам
да
дойде при тях,
да
ги бутне и
да
им каже: „Станете сега!
Силата не дава красота в живота.
От този ден ще започне вашата вечна радост, вашата вечна свобода." Направите ли връзка с такова възвишено същество, тя вече не се къса, понеже е казано в Писанието : „Привлякох ги с нишката на Любовта." Свърже ли ви Бог с тази нишка, тя никога вече не се къса.
Силният човек не може
да
бъде красив; той може
да
бъде добър или лош.
Ако някой се опита
да
скъса тази нишка, главата му ще пати.
Любещият човек пък може
да
бъде красив, но може
да
бъде и грозен.
Тъй щото, Любовта може
да
се изрази в красота и в грозота.
Силата, т.е.
разумното в живота може
да
те направи или добър, или лош.
В природата няма мъртви неща.
Всички други въпроси оставете настрана!
Значи, разумността дава съдържание на нещата, а Любовта – тяхната форма.
Те сами по
себе
си
ще се разрешат.
Когато любиш, ти не трябва и не можеш
да
търсиш съдържание на Любовта.
Който търси съдържание на Любовта, той погрознява.
В кристалите, в камъните животът се проявява в най-слабия
си
размер; дойдем ли до човека, животът се проявява в най-големия
си
размер.
Хората погрозняват по единствената причина, че започват
да
чоплят, дали близките им ги обичат, както трябва.
Обаче, за
да
се прояви животът в най-големия
си
размер, изискват се съответни условия.
Следователно, всички грозни хора се съмняват; те са хора на съмнението, понеже в характера им има нещо неустойчиво, или казано на научен език: естеството на тия хора не се е доразвило, те не разбират причините и последствията на нещата.
Това значи: не всяка човешка форма може
да
служи за проява на живота в неговата най-висока степен.
Ние не обясняваме причините и последствията на нещата, но засягаме само тяхната форма, тяхното съдържание и техния смисъл, като казваме: ако искаш
да
бъдеш красив, не търси съдържанието на Любовта.
Казвам: всички, които не разбират основния закон на живота, искат
да
подчинят цялото човечество на
себе
си
, т.е.
Ако искаш
да
бъдеш добър, не търси и смисъла на силата.
те искат
да
подчинят цялото на частите.
Силата, сама по
себе
си
, може
да
се употреби и за зло, и за добро.
При това, дали ще се употреби за зло, или за добро, тя не се опорочава.
Частта не може
да
подчини цялото на
себе
си
; нито пък една част може
да
подчини друга част на
себе
си
.
За каквото и
да
се употреби тя, за омраза, или за любов, за престъпления, или за добрини, сама по
себе
си
, тя че се опорочава, но винаги остава девствена.
Те могат само
да
се хармонизират помежду
си
.
Единството, което прониква и владее всичко, това е цялото, т.е.
И силата, сама по
себе
си
, не може
да
изгуби смисъла
си
, нито
да
се опорочи, но всеки човек, който злоупотреби с нея, може
да
се опорочи.
Често хората изгубват своето здраве, сила, щастие, но това не става произволно.
Понякога човек усеща, че някаква сила го държи в ръцете
си
, и той иска
да
се освободи от нея.
Не мислете, че човек може
да
стане добър или лош, когато пожелае.
Хората, като не разбират закона, считат, че тази сила ги заробва, сковава.
Някои хора искат
да
станат добри, но не могат; други искат
да
станат лоши, но не могат.
Това показва, че те вървят в разрез с тази сила.
Някой казва: „Натеглих се
да
бъда добър".
Дойдат ли в хармония с нея, никакво робство, никакво сковаване не биха изпитвали.
Друг казва: „Натеглих се
да
бъда лош".
Никой човек, никое светло същество не може
да
се освободи от тази сила.
Единият иска
да
стане лош, другият иска
да
стане добър и двамата имат своя философия.
Всички опити и усилия в това направление са останали безрезултатни.
Този, които иска
да
бъде добър, той е търговец, който не е намерил място
да
пласира стоката
си
и затова фалира.
Извън Божественото съзнание народ не може
да
съществува; извън Божественото съзнание нито общество, нито дом, нито човек може
да
съществува.
Онзи, който иска
да
бъде лош, той е вече фалирал търговец.
В Божественото съзнание съществува истинска свобода.
Срещат се те, и единият от тях казва: „Не струва човек
да
е добър".
Всички хора, които психологически не приемат Божественото съзнание, те са извън Него, и привидно само са свободни, но нямат съответствие с другите хора.
Другият казва: „Не струва човек
да
е лош".
Те сами се осъждат на вечни страдания и недоволства от живота и казват: „Нас никой не ни обича; за нас никой не мисли." Възможно ли е един разумен, един любещ човек
да
не намери някой
да
го обича?
Те спорят помежду
си
.
Щом няма кой
да
го обича, това показва, че такъв човек се е откъснал от Божественото съзнание.
Насила може ли
да
го обичат?
Някой момък открадне една мома и мисли, че де може
да
я застави
да
го обикне.
Затова, именно, казвам, че не струва човек
да
бъде добър!
Физическото може
да
се вземе чрез насилие, но духовното никога.
Кой каквото ще
да
ми разправя, аз имам вече своя вътрешна опитност, изработил съм своя философия за живота".
Причината за заблужденията, кои го създават нещастията в света, се дължат на това, че хората мислят, какво духовното може
да
се подчини на човешки закони.
Физическото начало в човека, неговото тяло могат
да
се подчиняват на закони, но духовното в човека, неговият дух никога не се подчинява.
Затова, именно, казвам, че не струва човек
да
бъде лош.
Такава философия
си
изработих от своята вътрешна опитност".
Такъв човек може
да
има вечна радост и вечно веселие в
себе
си
.
Не мислете, че свободата сега се придобива.
– Защото единият не е знаел, как
да
прави добро, а другият не е знаел, как
да
прави зло.
Щом е свободен, той ще може и
да
обича.
Човек, който няма свобода, той не може
да
обича.
В този смисъл, когато някой човек казва, че иска
да
бъде лош, това подразбира, че иска
да
бъде енергичен, силен, всестранно
да
се прояви в живота.
НАГОРЕ