НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
318
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
318
:
1000
резултата в
5
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Сфинксът. Начало и край на нещата
,
ООК
, София, 21.3.1928г.,
Ще кажете: „Детински работи са тия“; не, хубави неща са – те ще ви доведат до положение
да
запазите своята енергия,
да
не я прахосвате напразно.
Често заради една дума, за един поглед или че нещо е станало не по ваше желание, вие изгубвате вътрешното
си
спокойствие и всичко се разваля.
Някой казва: „Ще ме извините, аз често избухвам, сприхав човек съм“; казвам: не
си
сприхав, а
си
енергичен – впрегни енергията
си
на работа и ще бъдеш добър, ще запазиш спокойствието на своята душа.
Първият от тях, като усети как огънят го припарва, разколеба се и каза: „Ето, всички излязоха навън, само ние ли
да
останем в зданието и
да
изгорим?
Трябва ли
да
бъдем такива фанатици в своята идея?
Какъв смисъл има
да
оставаме още тук?
“. Вторият му каза: „Как не те мързи
да
говориш?
От толкова години вече лежим тук, няма защо
да
се безпокоим.
Не е наша работа какво ще стане с нас, нашата работа е
да
лежим, а онзи, който е запалил огъня, ще се погрижи
да
го изгаси“.
И наистина, урежда се тази работа.
Ако те действително са убедени в това, нищо не трябва
да
ги обезсърчава и отчайва.
Въпреки това някои казват: „Това нещо можеше
да
стане по друг начин“ – значине вярват абсолютно в това, че няма случайности в живота.
Ако пък вярваха абсолютно в този закон, тогава биха изпаднали във фатализъм – че всичко, което става, е абсолютно предопределено и неизменно.
От страданията на своя живот човек поне е разбрал смисъла им, независимо дали вярва, че всичко става под влиянието на разумни, съзнателни закони, или не вярва.
Ще кажете: „Ние не искаме
да
бъдем в дембелханетата“; добре, тогава ще останете на работа в света, но той е взискателен, иска способни хора.
Условиш ли се на работа при някой светски човек, той ще те разгледа от главата до петите, ще види как
си
облечен и ще разбере можеш ли
да
вършиш работата му, или не; ако можеш
да
работиш умело, ще бъдеш добре дошъл, ще имаш неговото уважение и в скоро време ще се осигуриш.
По същия начин постъпва и Великата разумна природа с нас – тя ни дава работа и ни изпитва.
Понякога се преструва, че не знае какво може
да
излезе от нас и иска
да
провери това с факти, от които и ние сами
да
се убедим на какво сме способни в даден момент.
Справедлива е Разумната природа; щом ни види веднъж, тя вече ни оценява – ще ни постави на различни изпити, ще ни даде възможност
да
се проявим напълно и
да
се познаем.
И ако искаме Природата
да
бъде на наша страна, трябва
да
спазваме нейните закони.
– „Девет стохилядни.“ Допуснете, че числото представлява една микроскопична погрешка, която сте направили в живота
си
.
Ако разгледате това число от другата страна, ще имате едно голямо число – 90000.
Какво показва това – че Доброто и злото, колкото и
да
са малки, се увеличават.
Човек влиза в едно училище, за
да
учи – това е начало; завършва училището – това е край; назначават го на служба – това е начало; уволняват го, пенсионират го – това е край; влиза в една аудитория, за
да
слуша някаква лекция – това е начало; свършва лекцията – иде нейният край.
Питате: „Какво ще бъде началото и какъв ще бъде краят на еди-коя
си
работа?
Ето защо хубаво е човек
да
увеличава броя на своите микроскопични добрини – те се увеличават и образуват големи цели числа; когато се увеличават постепенно добродетелите в човека, те образуват онази сила, която е необходима за неговото пълно развитие.
“. Може точно
да
се определи началото и краят на всяка работа.
Някои от вас разбират нещата чрез сърцето
си
, други – чрез ума
си
, а трети – чрез волята
си
.
По същия начин вие може
да
посрещнете някой ваш приятел: може
да
го посрещнете с ума
си
,
да
му говорите красиви думи; може
да
го посрещнете със сърцето
си
,
да
отправите към него нежни чувства; и най-после – може
да
го посрещнете с волята
си
,
да
му дадете големи угощения, подаръци.
Чрез сърцето
си
хората завързват приятелство; чрез ума
си
се свързват идейно.
Вие може
да
прилагате тия три метода всеки ден.
Какво ви донесе старата година – опитност; какво ви носи новата – надежда.
Ако в първия ден започнете още от сутринта с волята, на обяд ще употребите сърцето
си
, а вечер – ума
си
.
Разумният човек знае какво му носи новата година.
На другия ден ще сменяте тия методи: сутринта ще започнете със сърцето
си
, на обяд – с ума
си
, а вечерта – с волята
си
.
Ние не говорим за абсолютното начало на нещата, а за обикновеното, което съдържа в
себе
си
известни възможности; щом тия възможности се реализират, краят ще бъде добър.
Следователно според реализирането на възможностите, които се съдържат във всяко начало, може
да
се определи какъв ще бъде краят на известна работа – когато всички възможности на началото се използват добре, т.е.
И тъй, всеки ден ще употребявате и трите метода, за
да
реализирате Доброто в
себе
си
,
да
градите върху характера
си
.
Вечер, преди
да
си
легнете, ще преглеждате събитията през целия ден, като
си
дадете искрен отчет какво сте придобили и какво сте загубили.
Казваме: каквато е крушата, такъв ще бъде и нейният плод; крушата е началото с всичките
си
възможности, а плодът й е краят, т.е.
Като видите, че сте направили някаква погрешка, ще се усмихнете и ще
си
кажете: „Ще ми дадете отпуск, защото ще отида на гости при Господа“.
Чиновник ли сте, домакиня ли сте или на каквато и
да
е работа
да
сте, кажете ли, че ще отидете при Господа, веднага ще ви дадат отпуск.
Светът, в който живеем, е предметен, затова най-напред трябва
да
разбираме предметите – с тях са свързани живи същества от хиляди категории.
Какво по-хубаво от това
да
отидеш на гости при Господа и
да
Му кажеш, че
си
обрал десет вдовици?
Тогава Бог ще помогне
да
се върнат сълзите на тия вдовици.
Освен това Той ще ви разкаже дълбоката наука за сълзите, какво допринасят те на човека – Бог ще ви въведе в Райската градина,
да
видите какви хубави плодове са вързали дърветата, поливани със сълзите на хората.
Понякога хората питат защо светът е създаден така; казвам: оставете този въпрос настрани – той е задаван хиляди пъти досега и от обикновени, и от разумни хора, но никому не се е отговорило, никой не знае защо светът е създаден така.
Тогава Той ще откъсне един от тия плодове за теб, за
да
ги опиташ, а десет ще ти даде за десетте вдовици, които
си
разплакал, и ще им кажеш: „Това са плодовете, израснали от вашите сълзи“.
По този въпрос устата на Природата е зат-ворена; като я запиташ, тя е като сфинкс – мълчи, не говори с думи, но говори с образи, със символи.
Всички същества, които са завършили своето развитие, са плакали.
Какво представлява сам по
себе
си
сфинксът – загадка.
Ако сега ви нарисувам едно яйце, какво може
да
излезе от него – щъркел или друга птица?
Все някое плодно дърво сте полели, всички страдания и скърби дават плодове.
Каквото и
да
излезе, все ще мине по пътя на мъчението.
Аз искам и вие
да
гледате на нещата по този начин –
да
знаете, че страданията са метод за работа, метод за възпитание на човечеството.
Малката птичка, като
си
подаде главата от яйцето, ще бъде ли напълно свободна?
И за самовъзпитанието на индивида също има различни начини.
Не, няма
да
бъде свободна изведнъж – първо ще покаже главата
си
, но още дълго ще седи в яйцето, докато излезе, цяла вечност ще е за нея; голямо усилие трябва
да
направи тази птичка.
Един от бързите начини за чистене е хирургическият, само че тогава се засягат и здрави клетки и се създават по-големи болки; има и други три метода за възпитание, а именно – методът на тялото, физически метод, метод на сърцето и метод на ума.
Често говорим за време и пространство, които не се определят от продължителността на годините, месеците, дните, часовете, минутите и секундите, които минават, а по онази вътрешна интензивност, с която нещата се преживяват, с която се движат в съзнанието ни – човек в една минута може
да
преживее толкова неща, колкото в една година.
Например може ли някой
да
извърви за една година този път, който светлината изминава в една секунда – не може.
Ние виждаме, че главата на сфинкса е човешка – значи умът се е освободил от животинското влияние, затова той ще даде методи и начини за възпитанието на човека.
И тъй, сфинксът означава човек, който излиза от състоянието на звяр; той е обвит в звяра тъй, както птичката в яйцето – едва показва главата
си
от тялото на звяра.
Умът трябва
да
оправи пътя на сърцето, а сърцето – пътя на волята; този е методът, който ни води към Божественото.
Засега само главата на човека е излязла, а цялото му тяло още се намира под неговото влияние, затова човекът мис-ли право, а действа криво – следователно задачата му е
да
се освободи от влиянието на звяра; и когато това стане, той ще разбере защо е създадена Вселената.
И тъй, като ви говоря, аз не се интересувам от погрешките на хората – това е тяхна работа; те, като отидат при Господа на гости, сами ще Му разправят за своите погрешки.
Сега вие говорите, молите се, но при едно малко неудобство, при една малка мъчнотия у вас веднага се събуждат лоши чувства – това е звярът, от който човек още не се е освободил; после съзнавате, че това не е хубаво, не харесвате онова, което сте направили, разкайвате се за постъпката
си
, намирате, че не е права.
Аз се интересувам от добрините им и за тях ще говоря – този е най-правилният метод за работа; и всички вие трябва
да
се интересувате от добрините на хората.
Вие говорите, че трябва
да
бъдете милостиви, благородни, но дойде ли
да
се проявите в това, което говорите, не успявате – защо?
Казвам: сега, като влизате в новата година, Доброто трябва
да
ви бъде девиз; трябва
да
се интересувате от Доброто, а не от злото,
да
си
ходите често на гости, както и често
да
ви идват гости – по този начин искам животът ви
да
се осмисли.
2.
Изгревите на слънцето
,
ИБ
, София, 22.3.1928г.,
После разширявайте любовта
си
повече, но никога не изнасилвайте
себе
си
.
Вие казвате: как
да
проявяваме любовта
си
?
- Наблюдавайте как постъпва слънцето, и се старайте
да
придобиете неговия характер.
Като изгрее сутрин слънцето, започва
да
раздава навсякъде и на всички, като казва: нека дойдат всички, които се нуждаят от мене!
Какво мислят хората за него, то не се интересува, понеже не очаква
да
му дадат нещо, а само дава.
Така се проявява Божественото - дава и заминава.
Слънцето никога не казва: от толкова години ви топля и осветявам, платете
си
данъка!
Обаче, хората продават, използват енергията на слънцето. Как?
Например, дървата, въглищата съдържат слънчева енергия, и хората скъпо я продават.
Отивате при дърваря и му казвате: дай ми от благословението на слънцето!
И вие започвате
да
се пазарявате: давате 400 или 350 лева за един метър дърва, а 600-700 лева за тон въглища.
При това, колко души ще могат
да
се стоплят, ако се наредят около една камина?
И едната, и другата любов са дошли от слънцето, но силата им трае за няколко часа само.
Искате ли
да
поддържате тази любов, наново ще купувате дърва и въглища.
Ако мислите
да
прекарате живота
си
с тази любов, ще има пушек, сажди, кюнците ще се запушват, ще дими и често ще трябва
да
ги чистите.
Който не върви по методите на тази любов, дим и пушек в къщата му няма
да
има, стените на стаите ще бъдат чисти, бели, никаква пепел, никаква сгурия няма
да
остава, и кюнците на печките няма
да
се запушват.
Аз желая на всинца ви
да
няма дим и пушек из стаите ви, стените ви
да
бъдат чисти, кюнците ви отпушени и горението в печките
да
бъде пълно.
В бъдеще, когато науката дойде до положението
да
превръща непълното горение в пълно, без никакъв дим и пепел, животът на хората ще се подобри.
Днес всички анормалности в света произтичат от дима.
Като наблюдавате човека с неговите съвременни разбирания, той може
да
се уподоби на огъня, който гори.
То преподава сега своите уроци.
Вие трябва
да
имате отопление и осветление по методите на слънцето - без дим и без пепел.
Стаите ви трябва
да
са чисти, кюнците - отпушени и Божествената Любов
да
тече свободно през вас.
По този начин всички ще бъдете здрави.
Днес не може
да
се помогне на някои хора. Защо?
На всеки човек, който може
да
се отпуши, който люби, може
да
се помогне.
Как може
да
му се помогне?
Ако искате
да
прогресирате и в този, и в бъдещия свят, и в живот, и в смърт, трябва
да
любите.
Когато смъртта дойде при някой човек и го познае, че люби, тя започва
да
го гали и го напуща.
Ако няма кой
да
те обича, и ако ти сам не се обичаш, умираш.
Сега, аз не искам
да
пресилвам нещата.
Не казвам, че вие не обичате, но вашата любов трябва
да
се филтрира,
да
се пречисти,
да
стане Божествена - Вие имате любов, но искате тя
да
бъде съвършена.
Вие имате знания, от толкова години учите и работите, но знанията ви трябва
да
бъдат истински, положителни.
Вие имате и сила, но силата ви трябва
да
стане още по-голяма.
В Писанието се казва: "Трябва
да
растем от слава в слава, от сила в сила, от любов в любов." Това е велик закон за развитието на Божественото у човека.
Например, вие не можете
да
съберете водата на морето в един малък съд.
Можете ли
да
съберете всичката вода от един извор в чашата
си
?
Вие взимате само толкова вода, колкото може
да
събере вашата чаша.
Оттук казвам: нашата задача не е
да
разберем Любовта, но
да
опитаме Любовта.
Който иска
да
разбере Любовта, той не е поста-вил задачата
си
научно.
Ние сме дошли в света само
да
опитаме Любовта.
Ще я опитаме и веднъж, и дваж, и сто, и хиляда, и милиони, и безконечно пъти.
Тази дума подразбира, че Любовта ще се опита във всичката своя пълнота, във всичката й цялост, както Бог се проявява.
Тогава Господ ще ви повика, ще ви потупа по рамото и ще ви прати
да
създадете една нова вселена.
Казвате: какво
да
правя сега, след като свърших своята работа на земята?
- Щом сте опитали Любовта във всичките й проявления, ще правите слънчеви системи.
Като отидете в другия свят, Господ ще ви даде работа.
Ще ви накара
да
въздействате на всички ония по-малки същества от вас, които Той е създал.
Казвам: щом опиташ Любовта във всичките й проявления, жената ще ти даде свободен билет, ще пътуваш навсякъде, дето искаш, ще извървиш милиони километри.
По същия начин и мъжът ще ти даде свободен билет за пътуване.
И тъй, сега поздравявам всички ви с новия изгрев на слънцето!
Пожелавам ви
да
бъдете радостни и весели, а не след като излезете оттук,
да
изгубите радостта
си
.
Стремете се
да
придобиете такава радост и такова веселие, които никой
да
не е в състояние
да
ги отнеме.
Тази година трябва
да
имате предвид законите на природата, в които цари абсолютна свобода, и вашите отношения към тези закони.
За
да
дойдете до Божествените идеи, вие трябва
да
започнете най-първо от елементарните, от видимите, от чисто физическите работи.
Забележете, например, при процеса на яденето, храната, която слиза в стомаха, върви по свой определен път, но при движението
си
надолу, тя среща и един кръстопът.
Преди
да
слезе храната в стомаха, среща отверстието на дихателната система, и ако попадне там, последствията ще бъдат лоши.
Тя трябва
да
отиде на своето местоназначение.
Затова, след като се приеме храната по физически начин правилно, настава друг процес: тази храна трябва
да
се смели и възприеме от организма така хубаво, че човек
да
изпитва от това голяма приятност.
След туй трябва
да
стане процес на разделяне: чистата храна, пръвърната в кръв,
да
се изпрати на цялото тяло,
да
разнася живота, а нечистата храна, т.е.
част от храната, която не се съгласява с човека,
да
се изхвърли навън.
И тогава, човъкът, по един деликатен начин, й казва: "Щом сте на особено мнение, свободни сте
да
вярвате, в каквото искате,
да
живеете според вашето мнение: ето, вратата е отворена, заповядайте навън!
Значи, до известно място и двата вида материя - и тази, която се съгласява с човека, и тази, която не се съгласява, вървят заедно, а после се разделят.
Между тия пътища има абсолютно съгласие.
Храната, която възприемате по пътя на вашия ум, трябва
да
слезе във вашето сърце и после във вашата воля.
Ако храната върви по пътя на вашата воля, после трябва
да
се качи в сърцето и оттам в ума.
Отдето и
да
възприемате храната, два пътя я чакат: тя ще върви или по низходящ, или по възходящ път.
Ние не можем
да
изменим тия закони.
Между физическия и духовния свят няма разединение, те са в абсолютно съгласие.
И днес човечеството трябва
да
се освободи от тия натрупвания, от тези криви разбирания.
Но ако разберем материалния живот тъй, както е даден от Бога, той е красив живот.
Божествено разбиране трябва
да
имаме за материалния живот.
Това слънце всички посрещат: и хора, и животни, и растения.
Няма живо същество по лицето на земята, което
да
не посреща физическото изгряване на слънцето.
Причината за това е, че тогава човек се намира в тази фаза на своя живот, когато слънцето на физическия свят е в своя зенит, в най-голямата
си
сила.
Той е силен, радва се на живота
си
и се весели, не мисли, че иде залез на това слънце.
В този момент на живота му изгрява духовното слънце, но ярка е светлината на физическото слънце, заслепява човека и той не може
да
види онази мека, приятна светлина, що носи слънцето на духовния живот.
Днес хората, които не са разбрали още физическия изгрев на слънцето, отиват
да
наблюдават залеза, т.е.
Божествения изгрев, но не го виждат, не го възприемат, и кават: залезе слънцето!
Не, те още не са готови
да
разберат, какво значи залез на слънцето.
Залезе ли слънцето, хората трябва
да
се радват, че Божественото слънце изгрява.
Това значи: човекът, който се е намирал в своята слава и величие, слиза от това място и започва
да
възлиза към Божествения свят.
Когато остарееш, ти
си
Божествено дете.
Когато
си
на 40 - 50 годишна възраст, ти
си
дете в ангелския свят.
Когато
си
на 4 - 5 години, ти
си
дете във физическия свят.
Тъй трябва
да
схващате различните възрасти във вашия живот.
Ето защо, когато човек стане на 21 годишна възраст, всичко решава лесно, много е смел в постъпкитв
си
- Бог е с него.
От 21 - 28 годишна възраст човек се намира във втората фаза на физическия
си
живот.
Той започва
да
мисли, как по-добре
да
нареди живота
си
: пожелава
да
се ожени,
да
си
направи къща.
Намира жена, оженва се, раждат му се деца и заживява физически живот.
Всички казват за него: този човек стана материалист.
От 28 - 35 годишна възраст той започва
да
мисли и
да
живее по-духовно.
Казва: човек не трябва
да
мисли само за материални работи, но трябва
да
се погрижи и за духовното, за умственото възпитание на децата.
Той вече се предава на истинско служене на Бога.
Тази година аз искам всички
да
видите духовното слънце, погледът ви
да
бъде насочен към него.
Както виждате, на хоризонта вече се е зачервило.
С тази червенина природата казва: човек трябва
да
мисли!
Затова природата казва: ти ще воюваш, но който воюва, трябва
да
мисли!
Не мислиш ли, не можеш
да
воюваш правилно.
Който не мисли във време на воюването, той ще бъде бит, ще го ранят и в резултат на това ще му турят на гърдите кръст за храброст и ще го произведат герой.
Получи ли една-две рани, този човек започва
да
мисли.
Питам: струва ли човек
да
се бие и
да
получи толкова рани?
- Не, не заслужава човек
да
се бие; от последствията на своите постъпки той ще се научи
да
мисли правилно.
Сега, желая у всинца ви
да
се зароди през тази духовна година силно желание за вътрешна светлина, с която
да
работите непринудено.
Физическите работи стават с принуждение, духовните работи стават по съгласие, а Божествените работи стават по абсолютна свобода.
Знаете ли, какво нещо е абсолютната свобода?
Господ не обича
да
вижда своите деца залети в сълзи.
Когато човек плаче, то е все едно, че го заливат с вода.
Щом Бог те види със сълзи на очите, Той се радва, че
си
се окъпал.
Вие ще кажете: буквално ли трябва
да
разбираме това нещо, или фигуративно?
- В Божествения свят няма никакви символи, никакви фигури.
Ти виждаш тяхната форма, опитваш тяхното съдържание и използваш техния смисъл.
Схванеш ли всички тия неща, ще имаш и всичкото Божествено благо.
Но трябва
да
знаете, че при всяко ваше обезсърчение, по-напредналите ви братя са с вас.
Това показва, че имате висок гост у дома
си
.
Когато имате такива високи гости, а нямате достатъчно хляб, нямате някоя кокошчица
да
заколите, вие се стеснявате и казвате: сега ли намери време този гост
да
ни посети?
Не можа ли
да
дойде или през пролетта, или през лятото, ами дойде през зимата?
Вие се стеснявате, че няма с какво
да
ги гостите.
Някога вие ги каните
да
ви посетят, а те все отказват.
Та когато казваме, че трябва
да
се обичаме, когато говорим за Любовта, ние всякога подразбираме онези наши приятели от невидимия свят, коиго са дошли
да
ни посетят.
Под думата „невидим свят" не трябва
да
подразбирате свят без никаква реалност.
Когато дойдат тия гости при нас, те носят със
себе
си
най-възвишени мисли и чувства, взимат участие във всички наши нужди и ни дават най-възвишени упътвания.
Когато обичаш някого, ти знаеш, какви са неговите очи, уши, знаеш, с какви дрехи се облича, каква шапка носи, какви обуща носи и намираш, че всичко в него е красиво.
Когато един твой приятел от невидимия свят ти дойде на гости, той вижда всичко хубаво в тебе.
Не само това, но когато тия приятели идват при вас, те водят със
себе
си
по десет камили, натоварени с подаръци.
Като влязат в двора ви, те започват
да
разтоварват камилите, свалят от тях куфарите и ги внасят в дома ви.
Там отварят куфарите и започват
да
раздават подаръци на вас, на майка ви и на баща ви, на братята и на сестрите ви, и след като поседят 5 - 6 дни у вас на гости, всичките ви работи се уреждат.
Вие трябва само
да
чакате и
да
не се безпокоите.
Ако нямате с какво
да
ги угостите, те ще извадят от куфарите
си
всичко, което е необходимо.
Всички вие трябва
да
се стремите
да
имате вътрешно разположение
да
наблюдавате изгряването на духовното слънце.
Всичко трябва
да
вършите с любов.
Всеки, който не започва с човешката любов, той не може
да
разбере ангелската.
Дайте ход, дайте възможност на всяко благородно чувство в човешката душа
да
се развива.
Този е естественият път, по който може
да
се върви в Божествения свят.
Любовта има мнго форми, чрез които може
да
се проявява, но кой където е дошъл в Любовта,
да
отвори сърцето
си
свободно, както той разбира, за
да
развие хубавото, красивото в
себе
си
.
Всички болести в света, като ревматизъм, ишиас, главоболие и ред други, са резултат на подпушване в чувствата.
Дайте ход на Любовта!
Ще кажете: по какъв начин
да
я пуснем?
Ако пуснете Любовта
да
тече през вас, ще направите по-малко погрешки, отколкото ако я спрете в нейния път.
Не пуснем ли Любовта
да
тече пръз нас, ще се родят болести, нещастия, които Бог после ще изправя чрез ред страдания.
Затова казвам: дайте ход на Любовта свободно
да
се проявява!
Само свободният човек може
да
люби.
Без свобода Любовта не може
да
се проявява.
Няма ли свобода в Любовта, тя не е разумна.
Като се срещнат двама души и
си
разменят разумни погледи, това не е ли любовна обмяна на разумното у тях?
Та казвам: всички трябва
да
се стремите
да
се избавите от ония криви разбирания, които са наслоени във вас от миналото.
Те ще дойдат, но аз не искам
да
говоря за тях, нито пък вие
да
се спирате върху тях, не ги разказвайте никому, но ги разглеждайте само като един естествоизпитател и кажете: тези неща не са мои, те са останали от някого.
Аз зная, че в Божествения живот, в който живея, Любовта се проявява навсякъде, във всички свои отношения.
Започнете най-първо
да
проявявате любовта
си
към близките ваши приятели.
3.
Остани с нас!
,
НБ
, София, 25.3.1928г.,
Казано е в Писанието: „Който яде от забранения плод, той непременно ще умре." Това може
да
се потвърди с ред примери от живота.
Ако новият игумен беше истински служител на Бога, той сам трябваше
да
намери парите, не трябваше
да
се обръща за съдействие към умрелите.
Например, има случаи, когато някой мъж по никой начин не трябва
да
се ожени за дадена жена.
Той трябваше
да
има достатъчно вода на разположение, че като извика стария игумен,
да
го посрещне вън някъде, там
да
го измие, изчисти и после
да
го пусне
да
влезе в манастира.
Силите на единия, или на другия са подобни на динамита и произвеждат взрив в организма.
Те викат един престъпник и казват:
Да
дойде невежият, простакът.
Казвам: ако е въпрос за простащина, всички хора са простаци. Защо?
Какво виждаме в живота?
Защото, ако не бяха простаци, те щяха
да
бъдат щастливи, щяха
да
бъдат безсмъртни.
Някой момък се влюбил в една мома, с която не хармонира, и иска
да
се ожени за нея.
Питам: защо трябва
да
се обижда?
Този момък трябва
да
се ожени за такава мома, с която може
да
живее, а не след една–две години
да
умре.
Няма защо
да
се обиждате.
Който иска
да
умре, той се движи по закон, вън от правилата, които Бог е поставил в живота.
Като не разбират тия закони, хората казват: Каквото и
да
се говори, животът другояче се развива.
Като умре някой, няма защо
да
пишете, че тук почива млад и зелен момък, не вкусил още от живота.
Ако искате
да
знаете, какъв е правилният начин на живеене, четете съчиненията на автори които изнасят новите идеи и ще видите, какви лесни пътища препоръчват те на човечеството.
Какво прави лекарят, като прегледа някой болен и намери в него нечисто, заразено, място.
Той изважда ножчето
си
, изрязва заразеното, нечистото място и започва
да
стърже.
Наистина, когато садите някоя градина, няма
да
я поставите на място, дето духат силни ветрове и бури, но ще я поставите на тихо, спокойно място, дето едва лъха ветрец.
А когато види на дървото някой красив, узрял плод, той внимателно го хваща с двата
си
пръста и го опитва.
Когато правите воденица, няма
да
я турите в някоя долина, но ще я поставите на такова място, дето има голямо течение, че постоянно
да
се върти.
Следователно, който иска
да
бъде обичан, той трябва
да
има идея в
себе
си
,
да
бъде искрен човек.
Също така ще внимавате, теченията
да
не бъдат много големи, че
да
я задигнат.
Когато ловите риба с малка въдица, ще знаете, че с тази въдица можете
да
хващате риби, най-много от 5–6 килограма.
Повечето хора са турили маски на лицата и мислят, че с този морал, който имат, ще могат
да
спасят
себе
си
, ще могат
да
спасят света.
Попадне ли във въдицата ви някой сом, тежък от 50–60 кг., ще оставите въдицата
си
свободна,
да
излезе сомът вън.
Иначе, и вие заедно със сома ще отидете във водата.
Какъв приятел е този, който, преди
да
е познавал твоите слабости, те е обичал, а щом научи слабостите ти, изменя мнението
си
и чувствата
си
към тебе?
В края на краищата, вие теглите, той не излиза, докато ви завлече във водата.
Какъв приятел е този, който ти дава пари с 30–40% лихва?
Хората се търсят днес, за
да
се хвалят едни-други,
да
си
бъдат полезни, за
да
си
помагат, а не защото се обичат.
За
да
се извади от водата голям сом, трябва
да
дойдат най-малко десет души и заедно
да
теглят.
Още в времето на Христа беше казано, че когато някой е нещастен, не трябва
да
влиза в дома на приятеля
си
.
Сега всички хора искат
да
се занимават с големите мъчнотии в своя живот.
В Стария Завет още е казано, когато някой е заразен от чума, от проказа, или от друга някаква опасна болест, той не трябва
да
влиза в дома на приятеля
си
.
Свещено трябва
да
се пази приятелското чувство.
Като ви дойде някоя голяма мъчнотия, извикайте десетина ваши разумни приятели и започнете
да
разисквате философски върху въпроса, защо и за какво е дошла тази мъчнотия, защо и за какво е дошло известно страдание.
Тъй щото, ако някой има известна слабост, той трябва
да
знае, че тези стари форми, тези стари навици и недъзи и при новите убеждения, и при новия живот пак ще се явят, но с нови форми.
И когато ви посети някое голямо благо, пак извикайте няколко ваши добри приятели,
да
разисквате върху въпроса, защо и за какво е дошло това благо.
Като задлъжнеят, те викат своите приятели
да
говорят с тях, защо и за какво им е дошло това страдание, и какво трябва
да
правят
да
се освободят от него.
" Идейното трябва
да
остане с нас.
Идейното в живота носи радост и веселие за душата.
Според мене, като получат известно благо, например, сто хиляди лева, те също така трябва
да
извикат приятелите
си
,
да
се разговарят с тях,
да
се посъветват, какво
да
правят с това благо.
Щом идейното изчезне, страданията дохождат.
Следователно, щом викате приятелите
си
при стоте хиляди лева загуба, ще ги викате и при стоте хиляди лева печалба.
Който не разбира този закон, той се оплаква от живота, от страданията и казва, че братята и сестрите му го измъчвали.
Въз основа на същия закон, когато трябва
да
се произнасяте за някой човек, вие се спирате главно върху неговите недъзи, върху лошата страна у него.
Да
, но този човек има и добра страна.
Никъде в историята на човечеството не се е срещнал случай, дето братя и сестри, които те обичат,
да
те измъчват.
Представете
си
, че някога този човек ви е обрал.
Обаче, няколко години след това той съзнае грешката
си
и се нагърбва
да
издържа сина ви в странство.
Той е върнал вече парите ви, но вие трябва
да
измените мнението
си
за него и
да
кажете: Герой е този човек!
Той изправи грешката
си
.
Сега ние идваме до една фаза, според която всеки трябва
да
бъде справедлив не само
да
не говори за лошото, но ако говори за лошото,
да
говори и за доброто.
Съвременните християни не са
си
обяснили още, кои са причините, задето хората се измъчват едни-други.
Всеки трябва
да
държи в
себе
си
тези два принципа паралелно.
Ще кажете, че някои хора имат слабост
да
бият,
да
измъчват другите.
– Това не може
да
бъде обяснение.
Едно трябва
да
се знае, че човешкият дух е по-силен от всякаква слабост.
Ако не се спрете върху доброто в човека, колкото и
да
се извинявате, че сте говорили за него лошо, той няма
да
ви извини.
— Човешкият дух е по-силен от всякакво настроение.
– Човешкият дух е по-силен и от обществото, и от условията.
" Кое трябва
да
остане с нас?
Ако вярвате, че човек е произлязъл от Бога, Който е Великото Начало на живота, тогава трябва ли
да
се влияете от обществото?
С нас трябва
да
остане Божественото, което
да
ни обясни начина, чрез който можем
да
придобием вътрешен мир.
Някой искат
да
си
направят къща, с две-три стаи, но нямат пари и се чудят, какво
да
правят.
Има два възгледа за обществото и неговото влияние върху човека.
Те съжаляват за своя идеализъм, който са имали на младини, че не са използвали условията
да
се оженят за някоя млада и богата мома, че днес и къща щели
да
имат, и деца щели
да
имат, а сега?
Едното мнение е на един английски писател, който казва, че героите създават обществата.
Седят сами, ходят по чужди къщи, наеми плащат – двата края не могат
да
свържат на едно.
Толстой казва обратното: обществата създават героите.
Друг казва: Едно време бях началник на министерство, имах възможност
да
стана министър, но като идеалист, отказах се от всички тия блага.
Ако той правеше всичко сам, защо при Бородино издаде една заповед, която после отмени?
Трети пък съжалява, че пропуснал условията
да
стане владика.
Кой го накара
да
издаде заповедта и после
да
я отмени?
– Красиви неща са тези, но те представят само външни условия на живота.
В приложенията
си
, и двата възгледа са прави.
Разрешаването на важните въпроси не седи във външните условия.
Не, обществото не може
да
бъде слама. Защо?
Обществото е почва, а героят е семето, което се посажда в тази почва.
Зърното само ли се произвежда, или почвата го произвежда?
Толстой поддържа, че почвата създава семето, а английският писател поддържа точно обратното.
Колкото микроскопическо
да
е това дело, човек изпитва вътрешно доволство в
себе
си
.
Ако почвата не съществуваше, семето нямаше отде
да
черпи сокове.
В този момент, като че всички разумни същества по лицето на земята виждат това нещо и одобряват постъпката му.
И ако семето не е близо до почвата, тя не ще може
да
го издържа.
Този е пътят, по който човечеството може
да
се поправи.
Това са външните страни на тези два възгледа.
Във всички хора трябва
да
се всади мисълта, че те могат
да
направят това.
Като минат добродетелите покрай тях,
да
ги поканят в дома
си
, поне за дадената вечер.
За всеки даден случай, геройството е служба.
Външно е беден, но в същност той е велик адепт, или светия, който носи любовта в
себе
си
.
Геройство е, когато някой човек иска
да
освободи един народ.
Аз не казвам
да
вярвате в суеверия, но обръщам вниманието ви на следното: докато е идеалист, човек е щастлив.
Има учени хора в света, които, от един малък скъпоценен камък, създават цяла история: произходът и образуването на този камък, условията на създаването му и т.н.
Не е въпросът във външното освобождаване.
Съвременните хора и без това се намират в епоха на вътрешно освобождаване, когато се създават условия за друг живот, в който хората трябва
да
бъдат щастливи.
Онези, които имат картината на това животно, чудят се, как е дошло на ума на тия учени
да
възкресяват мъртвите животни от миналите векове.
Материализмът е река, която постоянно тече и завлича всичко, каквото срещне на пътя
си
.
Те се запитват, защо трябва
да
изучават това предпотопно животно.
Сега, като говорим за положението на съвременния живот, веднага
си
спомняме за създаването на човека от пръст.
Химикът пък ще запита, защо е трябвало
да
се знае състава и разположението на земните пластове, когато се е образувал този малък скъпоценен камък.
Ако тази река минава през вашите градини и оставя своята влага на житото, на овеса, на царевицата, на дините, на пипоните и на всички останали растения, тя е на мястото
си
.
Кой как се спре върху историята на скъпоценния камък, ще каже: Ние можем
да
носим скъпоценните камъни на главата, на ръцете, на вратовете
си
, без
да
знаем тяхната история.
Докато реката пои градини, ниви и бостани, тя е на мястото
си
; щом тече и само завлича, каквото срещне на пътя
си
, тя е „Луда Яна." Ако енергията на „Луда Яна" се впрегне разумно, тя може
да
извърши хубави работи.
конгломерат от всевъзможни елементи, свързани с различни сили.
Ако черноземът, в който са посети плодните дървета, не беше обработен, той щеше
да
поквари техните цветове, и те нямаше
да
вържат, нямаше
да
дадат добри плодове.
На научен език казано: първият човек бил създаден от най-фини елементи, свързани помежду
си
с различни сили.
" Тази беседа е само за онези от вас, на които съзнанието е високо повдигнато, и за които е наближило времето
да
цъфнат.
Значи, хубавите цветове се крият в канарите, затова трябва
да
ги изучаваме.
Всеки от тези елементи има свои специфични качества, на които човек още не може
да
6ъде господар.
И затова, казвам: Ставайте рано сутрин,
да
видите, как изгрява Божественото слънце.
Следователно, кажете ли, че миналите форми не ви са потребни, вие падате в друга крайност.
Понеже не разбира законите, по които се управляват тези елементи, човек още не е дошъл до положение
да
ги владее.
Всички предпотопни животни, които са изчезнали вече, са оставили своята плът, своите кости на земята, и досега още ние се храним от изобилието на това, което те са ни оставили.
Например, в някой човек се явява някаква страст, или някакво желание за слава, но той не знае, как
да
се справя с тази страст, или с това желание, понеже не знае, кой е елементът, който е във връзка с тази страст, или с това желание.
Благодарение, че те са измрели, за
да
съществува сегашното човечество.
Иначе, то не би могло
да
съществува.
В Писанието е казано: „Славете Господа!
Ето, съвременните хора считат за свой дълг
да
турят на гроба на някой виден покойник – герой за отечеството
си
, държавник, или някое духовно лице, бюста му.
Тогава и вие, като учениците на Христа, ще слушате
да
ви се говори за великите Божии закони.
Щом Бог иска хората
да
Го славят, и ние искаме
да
ни славят.
Да
покажат на хората, че в света нищо не умира.
" В нея има много недоизказани работи, върху които вие сами трябва
да
мислите.
Лошото е, когато човек иска
да
го славят, без
да
заслужава.
След като са завършили своята работа на земята, те са отишли другаде някъде
да
работят – влезли са в човека.
Някой направи една малка услуга, или едно малко добро, и веднага иска
да
го славят.
Така само ще разберете, защо сте дошли на земята и какво можете
да
постигнете.
Нима машините, които са взели участие при съграждането на някоя голяма стена, след свършването на стената изчезват?
Обаче, ако някой се хвърли във водата
да
спаси някого, с риск на живота
си
, той заслужава слава.
Те не са изчезнали, но са отишли другаде
да
работят.
Когато давате някому средства
да
учи, това заслужава слава.
Ще дойде ден, когато всички единодушно ще кажете: Всичко, каквото Бог е внесъл в нас, и всичко, каквото ние сме внесли в Него, няма
да
се загуби.
В природата съществува непреривен процес, непреривни действия.
Ако някой откаже
да
подаде някому ръката
си
,
да
го спаси, той е загубен човек.
Това, именно, подразбира стиха, в който Христос е казал: „Събирайте съкровища за небето, дето нито крадец, нито молец може
да
влезе!
Ученият, в широк смисъл на думата, трябва
да
познава непреривността в процесите на природата.
И ако спасеният откаже
да
благодари на онзи, който го е спасил, и той е загубен човек.
И всякога, когато се прекъсват процесите, идват страданията.
За изяснение на последната мисъл, ще приведа следния пример.
От такива прекъсвания на бентовете
си
, често американците страдат.
" Така и вие трябва
да
кажете на Божията Любов, на Божията Мъдрост, на Божията Истина, на всички добри хора по лицето на земята, които минават покрай вас.
Американците, които минават за най-културни, за умни, цивилизовани и практични хора, често, поради някаква несъобразителност от тяхна страна, пострадват от своите бентове, не знаят, де
да
ги поставят.
В това време, един селянин отива
да
си
купи билет до една от близките станции, но оказва се, че само 30 стотинки не му достигат за билета.
Обръща се той натук-натам,
да
види някой познат
да
му услужи, но като не вижда никакъв познат около
себе
си
, приближава се към адвоката и му казва: Господине, услужете ми, моля Ви се, с 30 стотинки, защото не ми стигат за билет.
Преди години, над един от своите градове, те подпушили една голяма ръка, направили бент, за
да
заградят едно езеро, в което
да
могат зимно време
да
се разхождат с шейни и с кънки.
Този бент представял грамадна стена, висока 25–30 метра, за
да
събира голямо количество вода.
Той счел за обидно даже
да
се спира,
да
вади пари от кесията
си
да
услужва на този селянин.
Инженерите, които строили тази стена, мислили, че тя ще издържи на напора на водата.
Обаче, един ден тази стена се съборила, и водата заляла града.
Селянинът погледнал към отдалечаващия се трен, въздъхнал
си
и казал: Какво струваше на този господин
да
ми услужи с 30 стотинки?
хиляди къщи били залети с вода и хиляди хора удавени.
Поогледал се пак на една и на друга страна, метнал торбичката
си
на рамо и поел пътя
си
пеш.
На няколко места в Америка са се случили подобни прекъсвания на бентове, от които хиляди хора са пострадали.
Няколко години след това, този адвокат попаднал в Англия, и трябвало
да
пътува от един град за друг.
Ще кажете, че тези американци са излезли глупави, като не са взели пред вид всички възможности за станалите нещастия.
Отишъл на гарата
да
си
купи билет.
Извадил пари от кесията
си
да
плати билета, но каква била изненадата му, когато видял, че 30 стотинки не му достигат за билета.
Понеже нямал никакъв познат, от когото може
да
поиска услуга, той се принудил
да
вземе багажа
си
на рамо и
да
тръгне пеш.
Досега аз не съм срещнал нито един човек, на когото всички бентове
да
са на място.
Едва сега в паметта му изпъкнал образа на селянина в Горна Оряховица, на когото той не пожелал
да
услужи само с 30 стотинки.
Много от вашите бентове са над града, а много са под града, и всякога се очаква
да
дойде някаква опасност в живота.
Ако беше му услужил, щеше
да
се намери човек, който и на него
да
услужи с 30 стотинки.
По този начин, именно, аз обяснявам моралното падане на някои хора.
Когато казват, че някой човек е паднал морално, казвам, че някой бент над града на този човек се е прекъснал някъде и залял голяма част от този град.
Ако някой човек влезе в известно общество, с цел
да
работи за неговото повдигане, веднага ще му прикачат различни епитети, че той бил славолюбив, че имал някаква користна мисъл и т.н.
– И това е възможно, но проверете първо, дали е така.
Този човек не е могъл
да
устои на едно свое силно желание.
Всеки, който работи за дадено общество, или за един народ, трябва
да
бъде изслушан.
Той не е могъл
да
устои пред известна съблазън, пред касата на своя господар.
Който иска
да
каже една добра дума, той трябва
да
бъде изслушан.
Отворената каса на неговия господар е сила, която нахлува в сърцето му, събаря бента и завлича всичко, което е под него.
Следователно, човек трябва
да
гради върху ония здрави основи, на които първоначално още животът е бил поставен.
Ще му кажете, че времето ви е скъпо, не можете
да
повтаряте.
Затова той трябва
да
знае, какво е необходимо за този живот.
И когато някой ви говори, също така трябва
да
му кажете, че времето ви е скъпо, и следователно, нека ви каже само това, което не е казал.
Съвременното общество се нуждае от развиване на Божествените идеи и прилагането им в живота.
В това отношение, човек е дотолкова важен, доколкото е носител на Божествените идеи в света.
Преди
да
цъфне, дървото ще расте ред години.
Същото може
да
се каже и за отделните удове на човешкия организъм.
Значи, всеки трябва
да
се запита, кое е най-същественото за деня.
Ръката, например, е важна дотолкова, доколкото е носителка на нещо хубаво, велико.
Същественото за всеки ден е онова, което можем
да
постигнем.
Значи, при съзнателното растене съществено е онова, което може
да
ни достави необходимите материали,
да
свършим работата, която ни е дадена за деня.
Умът на много хора се осакатява по единствената причина, че се отказват
да
мислят.
Ето защо, когато се натъкват на ред противоречия и страдания, хората не мислят право и считат, че всичко това става произволно.
Всичко, което се случва в света, не е произволно.
Ако постигнете това, което желаете, волята ви се усилва, сърцето ви се усилва и умът ви се усилва.
Но човек трябва
да
мисли, за
да
разбере, че това е действително така.
Ако не постигнете това, което желаете, във вас настава разслабване на силите ви.
Един ден хората ще разберат, че всичко, което се случва в живота им, е за тяхно добро.
На това основание, ударите, които идат отвън, хората наричат съдба.
Ако човек вярва в това, няма
да
минат много години и ще се убеди в този закон.
Не, това не е нищо друго, освен разкъсване, разпадане на бентовете им.
Ударите, които идат отвън, са разумни актове.
Обаче, дали вярва, или не вярва, законът работи.
Когато чукът удря добре, и гвоздеят пада на място.
Който се храни съобразно законите на своето тяло, той се ползва; който не се храни съобразно законите на своето тяло, той не може
да
се ползва от тия закони, той се осакатява, безразлично, дали вярва, или не вярва.
Всеки гвоздей трябва
да
отиде на своето място.
В природата съществуват три важни неща: права мисъл, прави чувства и прави действия.
След възкресението
си
, Христос се яви на учениците
си
, и те Му казаха: „Остани с нас!
Ще правите ред опити, ще проверявате нещата, без
да
падате духом.
" Остани с нас тази вечер
да
ни разправиш нещо от Божественото, което носиш с
себе
си
.
Много тояги се сложиха на гърба на Христа, но Той не каза, защо Бог го постави на този изпит
да
го бият.
Значи, Христос трябва
да
ни остави най-хубавото, което носи с
себе
си
.
В ударите, които се сложиха върху гърба на Христа, се крие някаква тайна.
Защо рударят промива златния пясък?
Ако тия удари не бяха се сложили върху гърба на Христа, човечеството нямаше
да
върви напред.
Той иска
да
отдели златото, а пясъкът
да
тури настрана.
Същевременно, от енергията, която се съдържаше в тия удари, се помете и цялата Римска империя.
Какво е желанието на търговеца, който се занимава с клиентите
си
?
Въз основа на същия закон, ще знаете, че при страданията действа Божествена енергия, която един ден ще помете препятствията от вашия живот и ще ви освободи.
Той има желание всичките му клиенти
да
влязат в неговия дюкян,
да
купят нещо,
да
му оставят част от парите
си
, а после той
да
остане сам със своето съкровище.
Страданията, които хората преживяват, са ударите, тоягите, чрез които Божествената енергия се излива върху тях.
Всеки човек, най-после, все иска
да
остане с някого.
Ударите, страданията представят инсталация, по която тече Божествената енергия.
И тъй, основната идея трябва добре
да
се разбере. Защо?
В такъв случай, който веднъж само те удари, той ще ти стане най-добър приятел.
Ако 50 души те ударят, ще имаш 50 добри приятели.
От Божествено гледище, Бог така е наредил света, че каквото и
да
се случи на онези, които вярват в Него и Го любят, всичко ще се превърне в добро.
И наистина, вие можете
да
срещнете двама лекари, единият силен в теорията, а другият – в практиката.
" Остани с тази мисъл в душата
си
!
Той преглежда крака на болния, констатира на кое място е счупен и на колко парчета е надробена костта.
Питат го: Какво трябва
да
се направи сега?
Той казва: Аз констатирам само, че кракът на еди-кое
си
място е счупен, а вие трябва
да
намерите човек, който може
да
го намести.
Аз няма
да
се сърдя на приятеля
си
, но веднага ще взема телефона и ще запитам Бога, как седи въпросът.
Той веднага пристъпва към работа: туря ръцете
си
на счупената кост, разбира положението на болния и започва
да
поставя всяка част на нейното място.
След това той казва на болния: Ще държите крака
си
неподвижно, 40 дена няма
да
го местите никак.
Следователно, когато някой постъпва неправилно по отношение на вас, вие ще знаете, че той не е разбрал това, което му е предадено.
Питам: кое е по-хубаво –
да
познаете, коя кост е счупена и на колко части, или
да
поставите всяка кост на нейното място.
По същия начин, при съграждане на вашия живот, вие трябва
да
разбирате онези вътрешни процеси, според които
да
знаете, де
да
поставяте всяко ваше чувство.
Казвате: Ами, ако отида до телефона и нищо не ми отговорят?
Във всеки даден момент, в съзнанието на човека се зараждат известни мисли, идеи, желания, които занимават неговия ум.
Той се решава
да
действа,
да
реализира тия свои желания, но няма план, не знае, как и де
да
ги постави.
Например, някой става пръв министър, иска
да
внесе известни реформи, известни подобрения, но няма определен план, отде и с какво най-напред
да
започне.
И чрез детски умове може
да
работи Божественото, но умове на разумни деца, които по сърце са деца, а по ум мъже.
Ако някой стане министър, първата му работа е
да
уволни всички чиновници, всички стражари, които не са от неговата партия, и на тяхно място
да
назначи свои хора.
Такова дете, такъв син знае, че баща му никога не лъже.
Той изисква от баща
си
толкова, колкото в дадения момент може
да
му даде.
Който постъпва по този начин, той ще разбере, че великата Истина се проявява в живота и обединява всички разумни хора в едно.
Ако новите чиновници са хора без морал, без култура, без наука, каквито често се срещат, учени-недоучени, те не могат
да
помогнат на отечеството
си
.
Ако се допитате до тази Истина, вие ще разберете, защо и за какво стават всички неща в живота.
Даже и на място
да
е, с нея не трябва
да
се започва.
Обаче, ако подложите нейните знания на критика, тя веднага ще се оттегли и ще ви остави сами
да
носите последствията
си
.
Когато един министър дойде на власт, той първо трябва
да
се примири с враговете
си
,
да
ги извика и
да
им каже: Вие имате такива и такива възгледи, с които някога можете
да
ми бъдете полезни; когато не постъпвам добре, искам от време на време
да
ми напомняте.
Всички трябва
да
знаете, че светът не е създаден от нас.
Сега ще приведа един случай из живота на един американски проповедник, който обичал
да
преувеличава нещата.
Веднъж той чул някои от слушателите
си
да
се произнасят за него: Нашият проповедник не говори всякога истината.
Като чул това, проповедникът казал на своя приятел: Слушай, приятелю, ще те моля, когато се увлека в проповедта
си
и започна
да
преувеличавам фактите, дай ми знак с пръста
си
да
се коригирам.
Питам: може ли
да
се нарече герой онзи, който не е проявил никакво геройство?
Един ден, когато проповядвал на слушателите
си
, трябвало
да
спомене за един еврейски герой, който хванал 300 лисици, вързал на опашките им по една запалена свещ и така ги пуснал.
Трябва ли
да
се украси онзи, който не се е проявил като герой?
При това, трябва
да
се знае, казвал той, че опашките на тези лисици били по три метра дълги.
В съвременното общество, когато млада мома се жени, турят венец на главата й, букет в ръцете й, огърлица на врата й, без
да
е проявила никакво геройство.
Приятелят му го погледнал, дал му знак с пръста
си
, че преувеличил.
Тогава проповедникът продължил: Като преглеждах писаното от различни автори за тия лисици, намерих, че невъзможно е
да
са имали те по три метра дълги опашки.
Не е достатъчно само
да
роди няколко деца, но тя трябва
да
ги възпита, и то така, че
да
внесе в тях прави мисли, прави чувства и прави действия.
Тя трябва
да
ги възпита така, че един ден те
да
бъдат признати за герои от цялото човечество.
Приятелят му пак дал знак, че и това е много.
– Ще ме извините, драги слушатели, струва ми се, че и два метра не са били дълги опашките на лисиците.
Венци, букети се дават само на герои.
Приятелят пак дал знак, че и това е много.
Докато не е станал герой, човек може
да
носи пръстен и огърлица, но ще знае, че това е по задължение само, а не по заслуга.
Пръстен се дава на човека само за геройство,
да
се знае, че той е извършил нещо велико в света.
Приятелят пак дал знак с пръста
си
.
Всички хубави работи в света се дават само на ония, които са готови, при всички условия на живота,
да
устояват за своите идеи и
да
работят не само за
себе
си
, но и за общото благо.
– Вижте какво, няма защо
да
говоря за ония времена.
Тогава опашките на лисиците може
да
са били и по един метър дълги, но според мене, най-вероятно е
да
има грешка в тия данни, повече от половин метър не могат
да
бъдат дълги.
Христос остана с учениците
си
да
им разправя за Царството Божие, за бъдещето общество, за вярата в Бога, за правилните отношения между хората и т.н.
Приятелят му пак дал знак.
Казвам: трябва
да
се знае, че дължината на опашката на лисицата е точно определена.
Ако този проповедник беше
си
дал малко труд
да
изучи лисицата, щеше
да
види, че невъзможно е от 2500 години насам дължината на лисичата опашка
да
се намали от три метра на половин метър.
Това не е любов, това е само заблуда.
По същия начин един английски проповедник изненадал слушателите
си
, като им казал, че овцете пият вода, само когато са болни.
Вие не можете
да
обичате някого и любовта ви
да
се измени.
Знанието на много хора, които разискват върху известни обществени въпроси, се простира не по-далеч от това на английския проповедник, който казал, че овцете пият вода, само когато са болни.
В същност, когато са болни, овцете или никак не пият вода, или малко пият.
Те мязат на ония хора, които обичат
да
разиграват лотария.
Взимат един билет и с нетърпение чакат деня
да
се тегли лотарията,
да
спечелят нещо.
Щом говори за първата
си
любов, значи той има втора, трета любов и т.н.
Като не спечелят с първия билет, те купуват втори, трети, с надежда, че този път ще спечелят нещо.
Апостол Павел казва: „Отчасти знаем, отчасти разбираме." Когато дойде в света Божествената Любов, не може
да
се мени.
Тя изключва всички съмнения, всички подозрения.
Преди няколко години дохожда при мене един българин иманяр,
да
ме пита, не зная ли, де е имането, което преди две хиляди години някой виден римски адмирал го заровил някъде.
В Бургас се е образувало едно дружество, което търси това злато.
В кого можете
да
се съмнявате?
Интересно е, на какво, именно, се съгражда тази вяра, че човек може
да
спечели.
В слабите хора, а не в силните.
На какво отгоре се крепи вероятността, че може
да
се спечели нещо, било на лотария, било
да
се намерят заровени пари в земята.
В силните хора никога не можете
да
се съмнявате.
Значи, както петелът се обърква в кълчища, така и хората могат
да
се объркат.
Човек може
да
живее 120 години, но той трябва
да
има такова разположение на духа, че отдето и
да
дойдат вълни, каквито страдания и удари
да
му дойдат,
да
не предизвикат в него никакво сътресение.
Ако страданията в живота произвеждат сътресения в човека, той едва ли ще може
да
доживее 50 години.
Така могат
да
мислят само хората на старото учение, но хората на новото, на Божественото или на идейното учение трябва
да
развиват в
себе
си
висшето, т.е.
" Великото, красивото в живота трябва
да
остане с нас.
Думите „остани с нас" могат
да
се отнесат до Христа, а могат
да
се отнесат и до някоя наша основна идея.
В Божественото съзнание той се чувства свързан с всички хора по лицето на земята по мисъл, по чувства и по действия.
Ако при това положение срещнете двама души, с различни професии, с различно обществено положение, това не е пречка за техните отношения.
Добрите хора се познават помежду
си
по своите правилни възгледи и всякога
си
съдействат.
Ако на един добър човек поискате някаква услуга, той не се замисля
да
услужили, или не, но веднага пристъпва към действие.
Следователно, всяка идея, която живее в нас, и от която не можем
да
се освободим, е преплетена с нашия живот и върви паралелно с него.
Той не чупи ръцете
си
, не се колебае.
Ето защо, ние трябва
да
поддържаме разумни отношения с всяка наша идея, като с живо същество.
Когато човек се намери в голяма скръб и не знае, какво
да
прави, тогава само започва
да
чупи ръцете
си
.
Вземете, например, идеята, която всеки човек поддържа в
себе
си
–
да
бъде обичан.
Когато изгуби богатството
си
, богатият започва
да
чупи ръцете
си
,
да
се оплаква,
да
съжалява за изгубеното.
За
да
бъде обичан, човек трябва
да
има нещо в
себе
си
, за което
да
го обичат.
Когато имате нужда от пари, или от друго нещо, идете при човек, който не чупи ръцете
си
.
Всеки иска
да
му дойде един приятел
да
го нагости.
Той веднага ще ви каже: Приятелю, заповядай, колкото искаш.
Ще извади от кесията
си
20–30 хиляди лева и ще ви услужи.
Но за
да
ти дойде някой, трябва
да
има с какво
да
го нагостиш.
Онзи, който се нуждае, той ще вземе само толкова лева, колкото му трябват.
Обаче, ако ти го поканиш
да
дойде, и нямаш с какво
да
го угостиш, а той донесе всичко, ти ще се почувствуваш унизен, че не
си
бил в състояние
да
приемеш един гост, както трябва.
Що се отнася до стария живот, всички го познават, няма защо
да
се критикува този живот.
" Този е важният въпрос, който трябва
да
се разреши на земята.
" Какво трябва
да
остане с нас?
Този въпрос трябва
да
се разреши днес, а не в бъдеще.
Ако тази идея „остани с нас" я разрешите още днес, и вървите паралелно с нея, за вас всичко ще бъде възможно.
При сегашните условия, човек може
да
придобие толкова много знания, че
да
стане сух.
Когато учениците пожелаха Христос
да
остане с тях, Той остана ли?
След като
си
заминал, те били радостни и весели и се върнали при приятелите
си
да
им разправят, че срещнали Учителя
си
, Който им разправил велики работи за бъдещето, за плановете на небето, на невидимия свят и т.н.
Този свят ви упътва, той ви дава посока, направление.
Понякога искате
да
кажете някоя лоша дума, но нещо ви казва: Въздържай езика
си
, защото лошите думи носят лоши последствия.
Тялото на нормалния човек е пластично, а движенията му са хармонични и се предават по всички удове на неговия организъм.
Някога допуснете някоя лоша мисъл в ума
си
, но отвътре нещо ви казва: Не оставяйте тази мисъл в ума
си
, защото лошите мисли оставят след
себе
си
нечистотии, от които мъчно ще се освободите.
Да
работим за Бога – това е веруюто, което всички трябва
да
носим в
себе
си
.
За потвърждение на тази мисъл, ще приведа следния пример.
Да
работим за Бога, това значи
да
преустроим своето физическо тяло.
Игуменът на един манастир заминал за онзи свят, без
да
успее
да
даде отчет на заместника
си
за това, което вършил до негово време.
Когато работи за Бога, човек може
да
възкръсне,
да
придобие безсмъртие.
Новият игумен дълго време се молил, дано се яви по някакъв начин старият игумен от онзи свят,
да
му разправи, де оставил парите, какво
да
прави с тях и т.н.
Той може
да
възкръсне и докато е на земята още.
Най-после старият игумен могъл по някакъв начин
да
излезе от ада, дето се намирал след заминаването
си
от този свят, понеже не бил от праведните, но с присъствието
си
в манастира, внесъл такава неприятна миризма, че служителите били принудени
да
преместят целия манастир другаде някъде.
Новият игумен забравил и манастира, и парите, не помислил вече
да
се връща назад.
Никой не смеел
да
влезе в този манастир.
За
да
бъде възкресението непреривен процес, човек никога не трябва
да
греши.
Игуменът
си
казвал: Защо ми трябваше
да
викам този старец,
да
ми казва, де са парите на манастира?
В този смисъл, възкресението подразбира закон за възпитанието на душите, правилно
да
разбират и прилагат Божествените закони.
4.
По пътя на природата
,
МОК
, София, 25.3.1928г.,
За
да
изкарат прехраната
си
, те работят по няколко часа на ден чужда работа, а през останалото време учат.
И при тези условия те свършват университета с успех.
Славянинът пилее времето
си
и за
да
учи, той търси удобства.
След като работили цяла седмица, в празник те се обличат добре, почиват
си
и се радват на придобивките
си
.
Кой е беден, кой – слуга и кой – господар, не познавате, всички живеят като аристократи.
Славяните са повече песимисти, отколкото оптимисти.
Песимизъмът и недоволството на българите също носи началото
си
от византийците, с които българите са били дълго време в контакт.
Младото поколение трябва
да
работи, за
да
се освободи от старото и чуждо византийско влияние.
Сегашните хора гледат повече мрачно на живота.
За
да
бъде жизнерадостен, човек трябва
да
е развил три основни центрове.
Единият център се намира зад ушите – издадената кост.
Колкото по-издадена е тази кост, толкова по-голяма жизненост има човек, толкова по-издържлив е той.
Има голям запас от енергия, поради което не пада духом.
Второто условие,
да
бъде човек жизнерадостен, е силно въображение.
Когато горната част на челото е широка, човек има силно въображение.
Третото условие, за
да
бъде човек жизнерадостен, е духовният елемент в него.
Който естествено не е жизнерадостен, трябва
да
работи върху
себе
си
, изкуствено
да
си
създава образи, които
да
будят нужните центрове.
Всички знаете поговорката: „С какъвто дружиш, такъв ставаш“.
Закон е: Човек не може
да
се освободи от влиянието на масата.
Тези животни могат
да
образуват не само острови, но и цели континенти.
Един ден, когато те престанат
да
работят, земята ще бъде мъртва.
Също така и човек расте и се развива благодарение на малките разумни същества в
себе
си
.
Престанат ли те
да
работят, и неговият живот престава.
Докато живее, човек трябва
да
работи върху своя мозък,
да
го развива.
Когато мозъкът се развива правилно, животът на всички малки същества в човека върви добре.
Наруши ли се равновесието в мозъка, нарушава се и в целия организъм.
Човешкият мозък има две страни: материална, или физическа, и духовна, или силова.
силовият, в който е написан целият живот, той взима със
себе
си
.
Значи човек взима същественото със
себе
си
, а несъщественото оставя на земята.
Материалният мозък е организиран според силовия.
Докато материалният и силовият мозък са свързани помежду
си
, докато са в хармония, човек учи, възприема знания и помни.
Щом се наруши връзката между тях, той забравя всичко: чете, учи, но нищо не запомня.
Обаче има учени, крайни материалисти, които не вярват в духовната страна на мозъка и отдават всички способности на големината и теглото на мозъка.
Те приемат, че човек работи с целия
си
мозък.
Запример, математикът, който има отношение повече към числата, работи главно с центъра на числата; когато разглежда математическите истини от гледището на философията, той работи повече с центъра на разсъждението; поетът работи повече с въображението.
Той не е дошъл още до положението
да
работи с целия
си
мозък, с всички мозъчни центрове.
Даже
да
развие всичките
си
центрове, той не може
да
работи едновременно с тях.
Също така, от кожата на човека може
да
се определи коя част на мозъка е развита: предната, слепоочната, горната или задната част.
Днес не може
да
се говори на хората за тези работи, защото още не са готови.
Ето защо, начинаещите в тези науки трябва
да
изучават първо положителните страни на живота, както и на човешкото естество, а след това отрицателните.
Задача на човека е
да
работи върху
себе
си
,
да
развива правилно своите мозъчни центрове.
Особено трябва
да
се работи върху центъра на веселието, за
да
понася човек лесно мъчнотиите в живота.
По естество човек е весел, но трябва
да
прилага веселието
си
при мъчнотиите, а не дето не трябва.
Като се изучава, човек по естествен път се запознава с влиянието на планетите върху
себе
си
.
Той забелязва, че влиянието на Марс се проявява при всички случаи, когато става състезание за права.
Влиянието на Меркури се проявява силно, когато човек се стреми към придобивки, материални или духовни.
Добре е
да
изучавате влиянието на планетите в различните възрасти на човека, от 1 до 7 години, от 7 до 14, от 14 до 21, от 21 до 28 и т.н.
В стремежа
си
да
се домогне до положителното знание, човек трябва
да
бъде спокоен,
да
не се тревожи.
Колкото повече се вълнува, умът му не е свободен
да
възприема нещата правилно.
При това положение, той изпада в обезсърчение, което прекъсва хода на правилното развитие на процесите.
При изучаване на човека, добре е
да
правите мислено опити.
Представете
си
, например, че ви се пада голямо наследство, от няколко милиона лева, и започнете
да
мечтаете как
да
ги използвате.
Ако започнете
да
мечтаете за книги, за списания, за пътуване в чужбина, за учене на езици, вие имате умствени стремежи; ако започнете
да
раздавате парите на бедни, страдащи хора,
да
помагате за издържката на бедни и способни учени, сърцето е силно развито у вас.
Вие туряте своите лични интереси на заден план.
Ако пък започнете
да
мислите за строеж на къщи, за купуване на имоти, вие живеете повече на физическия свят, с желание
да
се осигурите на земята.
Освен това, можете
да
си
представите, че заемате високо обществено положение и от висотата на своя пост
да
се наблюдавате как постъпвате с хората.
Човек трябва
да
се изпитва при всички положения,
да
знае какво носи в
себе
си
, какви центрове трябва
да
развива.
Има естествени положения в живота на човека, на които самата природа го поставя, но има и изкуствени, които той сам
си
създава.
Има даровити хора, които естествено заемат положението
си
като актьори, музиканти, учители, професори, проповедници и т.н.
На каквото място
да
турите първите, свойствата им веднага ще блеснат; изкуствените камъни, обаче, в първо време блесват, но накрая показват естеството
си
.
Природата признава само онова, което тя е създала.
Всичко изкуствено остава на последен план.
Едно нещо е
да
бъдеш гениален, признат от природата; друго нещо е ти сам
да
станеш гениален, с неестествени усилия и труд.
В края на краищата ти сам ще
си
кажеш, че не
си
заслужава по изкуствен начин човек
да
става гениален.
За предпочитане е, човек
да
бъде признат от природата за гениален, отколкото от хората.
Помнете: Работите на природата се различават от човешките работи.
Когато човек работи едновременно с природата, инициативата излиза от природата, а човек е изпълнител на нейната инициатива.
Тогава природата върви напред, а човек – след нея.
Има случаи, когато инициативата взима човек, а природата му помага.
В този случай човек върви напред, а природата след него.
Дали човек ще работи по първия или по втория начин, не е важно; важно е само,
да
бъде в съгласие с природата.
Който е в съгласие с природата и работи по нейните методи, всякога дохожда до ценни резултати.
При това, природата прилага за всеки човек различни методи.
Следвате ли методи, които не са за вас, вие може
да
пострадате.
В такъв случай няма
да
имате добри резултати.
При дишането, например, те
си
служат с методите на индуските йоги, но не получават добри резултати.
Вървете по естествения път на природата и не се страхувайте.
Ако се отклоните от нейния път, вие ще
си
създадете изкуствени мъчнотии, с които не можете
да
се справите.
Ще кажете, че сами не можете
да
свършите известна работа.
„Може“ и „не може“ са относителни понятия.
Това, което днес, при дадени условия не можеш
да
свършиш, при други условия ще можеш
да
свършиш.
Представете
си
, че искате
да
отидете за дърва в гората.
Впрягате колата
си
и тръгвате на път.
Колкото и
да
сте силни, ако пътят е много кален, колата ще стигне до едно място и ще се върне назад – невъзможно е
да
прегази голямата кал.
След няколко дена времето се поправя, калта изсъхва и вие можете
да
донесете 1–2 коли дърва от гората.
Значи това, което вчера не можахте
да
направите, сега го направихте. Защо?
За
да
има успех в работата
си
, човек прави поне три опита.
Ако още при първия опит има успех, няма защо
да
прави други опити.
Допуснете
си
, че сте свършили университет с отличен успех в странство и искате
да
се настаните за учител в една от софийските гимназии, но не успявате.
Ще направите втори опит,
да
се назначите в някой голям град в България.
Ако не успеете и този път, ще оставите на министъра, той
да
ви назначи, където намери за добре.
Ще кажете, че искате
да
живеете в София.
Това е вашето желание, но не е желание на природата.
Ще се подчините на желанието на природата, която е предвидила вашето бъдеще.
Тя иска
да
ви изпрати на работа там, дето ще бъдете най-полезен.
Ако речете
да
изнасилите природата, тя ще ви даде, каквото искате, но в края на краищата виждате, че това, което сте желали, не дава никакви придобивки.
Ако се остави на плана на природата, човек се радва на големи придобивки.
От Божествено гледище, човек трябва
да
запази силата и трезвостта на мисълта
си
, за
да
има какво
да
предаде на бъдещото поколение.
Когато някой поеме длъжността библиотекар, той трябва
да
пази книгите,
да
ги държи в изправност, за
да
има какво
да
предаде на следния библиотекар.
Следователно, като напуща земята, човек трябва
да
остави добро наследство след
себе
си
.
Не остави ли такова наследство, природата отваря книгата
си
и пише: „Ето един човек, който не е изпълнил задълженията
си
, както трябва“.
Тя пише името му и се подписва, като туря печата
си
.
Дойде ли втори път на земята, този човек носи вече печата, който природата му е сложила – печата на лош, изопачен живот.
– „Докажи това.“ – Всяко ново поколение носи печата на предидущото.
Ще се убедите сами, че няма нищо скрито–покрито в природата.
Аврам беше на 90 години, а Сарра на 80, когато им се роди син – Исак.
Те трябваше
да
се приготвят,
да
се очистят от отрицателните мисли и желания, за
да
има какво
да
оставят в наследство на своето поколение.
Отличаваше се с голямо послушание: каквото Бог му кажеше, всичко изпълняваше, без никакво разсъждение.
Аврам ходи и в Египет,
да
се запознае със законите на Бялото Братство, и след това се върна в Ханаан, дето го приеха с почести.
Каквото знаеше от учението на Белите Братя, всичко прилагаше, затова се ползваше с почит и уважение между своите.
Сега и на вас казвам: Идете в природата
да
се учите и се върнете обратно при своите,
да
видите как ще ви посрещнат.
Ако прилагате наученото добре, ще ви посрещнат с почести и уважение; ако нищо не прилагате, не сте научили нищо от природата.
Ще се върнете отново в природата,
да
учите.
Докато между теорията и практиката не настане пълна хармония, вие ще отивате в природата и пак ще се връщате.
Щом тя ви даде диплом за свършен курс на учението, вие ще влезете и във външния свят,
да
помагате на цялото, като част от него.
– На когото бащата и майката са умрели и той е принуден
да
работи на чужди хора, само
да
има възможност
да
учи.
5.
Полюси на съзнанието
,
ООК
, София, 28.3.1928г.,
За тази цел вие се спирате в коридора и мислите отде
да
намерите още 30 лв.
Иначе неговата нервна система не би могла
да
издържи вибрациите на любовта.
За
да
се кали нервната система на човека, той трябва
да
се движи между любовта и благостта: той ще минава от полюса на любовта в полюса на благостта.
Вие отивате при един, при втори, при трети познат, искате
да
ви услужат с пет лв., за
да
купите билета.
Като се движи от единия в другия полюс, човек постепенно се облагородява и по този начин става полезен за
себе
си
и за своите ближни.
Щом съберете 50 лв., купувате
си
билет и заедно с всички хора влизате в салона
да
слушате знаменития виртуоз.
И тъй, работете върху
себе
си
тихо, мълчаливо, без
да
тръбите пред света какво правите и какво сте постигнали.
Такова нещо е силното желание.
Нека силните от вас направят следното упражнение: по три пъти на ден, сутрин – в 7 ч., преди обяд – в 11 ч.
Човек е готов
да
употреби труд, усилия, работа, за
да
задоволи едно свое възвишено желание.
Това се иска от ученика: труд, постоянство, усилие.
55 м., концентрират мисълта
си
и се наблюдават какво е състоянието им в това време – любовно, благо или неутрално.
– Не, аз нямам предвид вашите погрешки, но искам
да
ви посоча методи, чрез които
да
засилите поне една от своите добродетели.
Например вие искате
да
бъдете обичани, но не
си
задавате въпроса, какво е нужно, за
да
ви обичат хората.
За
да
ви обичат хората, все трябва
да
има нещо у вас, с което
да
им отговаряте.
59 м., той трябва
да
стане,
да
свърши упражнението
си
и отново
да
си
легне.
Често съвременните хора
си
задават въпроса: Защо Бог е създал света?
Мнозина могат
да
ви обичат, но можете ли вие
да
задържите любовта им ?
Онези ученици, които не искат
да
правят това упражнение и се считат слаби, пак в същите часове, по три пъти на ден, трябва
да
казват за
себе
си
: Слабият става силен, когато се упражнява.
Тези, които задават такъв въпрос, нека
си
от-говорят защо един човек
си
направил едноетажна къща.
За
да
задържите любовта на някой човек, трябва
да
бъдете внимателни,
да
не повтаряте погрешката, която един млад момък направил.
Като ви даваме упражнение за силни и слаби, последните не трябва
да
се обезсърчават, защото никой не знае кой е силен и кой – слаб.
Защо друг
си
направил двуетажна къща?
Този млад момък се запознал с 20 богати, красиви моми и на всяка поотделно се обяснил в любов.
Каквото придобиете от упражнението, ще го пазите за
себе
си
.
Защо трети
си
направил триетажна къща ?
Защо едни хора
си
правят каменни къщи, а други – от дъски ?
Те го обсипвали с подаръци, с голямо внимание.
Колкото и каквито упражнения
да
ви се дават, трябва
да
ги правите, без
да
разправяте какво правите.
Както могат
да
отговорят на тези въпроси, така нека
си
отговорят на въпроса, защо Господ е създал света.
По някакво съвпадение тези моми се запознали една с друга и в разговора
си
узнали, че младият момък е възлюбен на всички.
С тези упражнения вие ще развиете постоянството
си
, а същевременно ще развиете и вярата
си
.
Преди всичко, отде знаят хората, че Господ е създал света?
Един ден те се наговорили в определен час
да
се съберат на едно място, а една от тях
да
го покани
да
се разходят заедно дотам,
да
му дадат добър урок.
Те
си
правят предположения и въз основа на тия предположения продължават
да
задават на Господа ред въпроси и
да
си
отговарят вместо Него.
Без
да
подозира каква засада му се готви, момъкът, с една от своите избраници, излязъл на разходка.
Чувате някой
да
изказва недоволството
си
от Бога и
да
Го пита защо го е създал такъв.
Като стигнал до мястото, дето били събрани 19-те негови познати, той се стреснал, не знаел какво
да
каже, как
да
излезе от това трудно положение.
Отде знае този човек, че Господ именно го е създал?
Красивите моми му дали един урок, който завинаги му останал паметен.
Че Господ го е създал, това е негово предположение.
С любовта не може
да
се играе.
Да
, но колко превода е претърпяла Библията досега ?
Той може
да
обича всички хора, но на всеки човек трябва
да
даде онова, което му е нужно, което може
да
задоволи неговите духовни стремежи.
Как трябваше
да
постъпи този момък?
Колкото повече преводи претърпява една книга, толкова повече се отдалечава от оригинала
си
, от своя първообраз.
– На една от момите той трябваше
да
купи някоя хубава книга за четене; на втората трябваше
да
купи някакъв инструмент; ако третата мома имаше желание
да
следва в странство, той трябваше
да
й съдейства,
да
реализира желанието
си
и т. н.
Изобщо той трябва
да
даде на всяка мома онова, от което душата й се нуждае.
След време всички трябва
да
се върнат при него
да
му изкажат своята благодарност, че той им е помогнал с нещо.
За по-развития тя е писана в символи, които той сам трябва
да
разгадава.
Да
любиш човека, значи
да
му дадеш това, от което душата му се нуждае.
Като я чете, в нея той вижда вътрешния смисъл на живота.
Може ли човек
да
отговори по този начин на всяка душа, той има право
да
обича всички моми и момци,
да
обича всички хора и всички живи същества по лицето на земята.
Кабалиститe пък намират в Библията особени кабалистически закони, каквито никой обикновен човек не може
да
види.
Сега ще ви приведа един пример, който трябва
да
решите сами.
Този пример представя задача за разрешаване.
Възможно ли е
да
се направи човека от пръст?
Представете
си
, че някой от вас има едно шише, пълно с чиста изворна вода.
До вас се нареждат 20 души със своите празни чаши и всеки от тях очаква
да
му напълните чашата.
Какво искал
да
каже Мойсей с този стих?
Според закона на справедливостта вие наливате вода в първата чаша и казвате на първия човек
да
прелее водата от своята чаша в чашата на втория; вторият
да
прелее водата от своята чаша в чашата на третия; третият – в чашата на четвъртия и т. н.
Може би той искал
да
покаже на хората, че Бог лесно
си
прави модели: вземе пръст, направи от нея една форма, вдъхне и живот и тя става човек.
Значи човек е създаден като кукла, за забава на Господа.
На всички е сипано вода, но те пак не остават доволни.
И тази кукла започва
да
гледа ръцете
си
,
да
движи пръстите
си
,
да
се радва.
Те се оплакват, че водата в чашата им не е чиста.
После тя гледа лицето
си
, тялото
си
, космите
си
, радва се на всичко.
Чия вода ще бъде най-нечиста?
– Водата на последния човек ще бъде най-нечиста, а тази на първия ще бъде най-чиста.
Този човек може
да
пише и сам се чуди, че е цял поет.
Вината е в тези, които не са измили чашите
си
.
Водата е била чиста, но чашите, в които са я наливали, не са били достатъчно чисти, вследствие на което са намалили чистотата на водата.
Следователно всички трябва
да
помните, че източникьт на любовта е един.
Любовта сама по
себе
си
е чиста, но съсъдите, в които се сипва, не са еднакво чисти, вследствие на което намаляват чистотата на сипаната в тях любов.
Пазете чисти съсъдите, в които ви сипват от любовта, за
да
бъде и вашата любов всякога чиста.
Следователно когато иска
да
разреши един въпрос правилно, човек трябва
да
знае къде се крият причините, които пречат за доброто разрешаване: в самата вода, в шишето или в чашата.
Това, което сега говоря, не е отричане на Библията, но казвам, че всяка идея трябва
да
бъде разбрана.
Освен това човек трябва
да
има предвид колко време най-много любовта може
да
се задържи в човешкото сърце.
Когато четете Библията, през всичкото време вие трябва
да
водите чист живот, в молитва и съзерцание, за
да
дойдете до високо вътрешно просветление,
да
разберете вътрешния смисъл на всяка дума, на всеки стих.
Тъй както е изтъкано човешкото сърце, любовта не може
да
се задържи в него за дълго време.
Ако налеете вода в една чаша и я оставите на открито, водата ще се изпари толкова по-скоро, колкото външната температура е по-голяма.
Лятно време водата се изпарява по-скоро, отколкото през зимата.
Всяка дума в даден език съдържа една определена идея.
Тъй щото, когато любовта се губи лесно, човек трябва
да
знае, че причината за това е външната температура.
Онзи, който превежда, той пък влага някаква своя идея в думите.
Ако времето е било студено, любовта на този човек щеше
да
се задържи за повече време в сърцето му.
Ето защо когато чете, размишлява и прави коментари, човек трябва
да
има пред- вид различните идеи, които думите съдър-жат и сам
да
се ориентира в прочетеното.
Когато човек има на разположение всичко, каквото желае, той се намира в студена зона за сърцето
си
. Защо?
Такава е думата „рге-vеnt" в английски език, която някога е означавала „застави ме
да
направя нещо", а днес означава „ограничи ме
да
не направя нещо".
В природата съществува следния закон: налее ли се веднъж вода в Божествената чаша, тя трябва или
да
се изпари, или
да
се изпие.
Каква голяма еволюция трябва
да
е претърпяла тази дума, за
да
мине от един полюс в друг.
Преди
да
се налее втори път вода, чашата трябва
да
бъде съвършено празна и суха.
Сега, като навлизате в български език, дохождате до думата „любов".
Има ли най-малкото количество вода в чашата, по никой начин не може
да
се налее нова.
Никой няма право
да
обръща чашата
си
надолу, за
да
излее малкото вода, останала в нея, и
да
чака
да
му се сипе чиста, нова вода.
Оттук можем
да
извадим следния закон: докато човек не преживее най-голямото нещастие, новото няма
да
го посети.
И затова, ако днес кажете пред някого думата „любов", тя няма
да
произведе в него онова възвишено чувство и разположение, каквото някога е съдържала.
В български език силна дума е думата „благ, благост".
Когато чашата на човека се изпразни до дъно, тогава само Божественото ще дойде в него, ще напълни чашата му с прясна, с чиста вода и ще го зарадва отново.
Той не може по никой начин
да
се измени.
Ето защо, за
да
се повдигне значението на думата „любов",
да
заеме своето първоначално положение, непременно благостта трябва
да
се вложи в нея като съставна част.
Една капка вода само
да
е останала в чашата ти, пак не може
да
се сипе нова.
Слабите букви, слабите звуци трябва
да
се съчетават със силни, за
да
повдигнат смисъла на ония думи, които са изгубили своята първоначална сила и чистота.
Ще чакаш, докато и тази капка се изпари, и тогава ще се надяваш за нова, чиста вода.
Запомнете този закон и го приложете навсякъде в живота
си
, даже и по отношение на вашите мисли и чувства.
Всяка мисъл, която се приема от Божествения свят, трябва
да
се използва докрай.
След това само могат
да
се очакват нови мисли.
Но тъй,
да
се приемат мислите и
да
се ту-рят настрана,
да
се намират в запас, това не се позволява.
Ако искаш
да
разделиш,
да
скараш двама души, вмъкни помежду им любовта.
Чашата винаги трябва
да
бъде празна,
да
чака момента, когато може
да
се налее нещо в нея, както пъпката на дръвчето чака първия слънчев лъч
да
влезе в нея и
да
я пукне.
Двама приятели
си
дружат, добре се разбират.
Цветът трябва
да
бъде отворен, за
да
приеме Божественото благо в
себе
си
.
Влезе ли между тях млада мома, те веднага ще се разделят.
Веднъж цветът цъфнал, втори път не може
да
цъфне.
Природата не повтаря нещата.
– Защото невъзможно е двама души
да
се обичат едновременно.
Тя е била пълна, после някой я изпил и сега, като празна, отново се връща при източника
си
,
да
я напълни.
Любовта е положителна сила.
И тъй, цветовете на растенията не са нищо друго освен отворени чаши, пълни с Божествена вода, с нектар, от който разумните същества пият.
Излишъкът от този нектар се дава на мушиците, за
да
могат идната година тия чаши отново
да
се напълнят.
Този закон съществува навсякъде в природата: когато две положителни сили се срещнат, те веднага ще се отблъснат.
Цветове, от които сокът не е изпит до дъно, следната година пак цъфтят, но не завръзват, плод не дават.
Невъзможно е двама души едновременно
да
се обичат.
Следователно само този цвят може
да
връзва, сокът на който е изпит или изсмукан до дъно.
Детето отговаря ли на любовта на майка
си
?
В природата няма бързи действия, бързи резултати.
Майката го милва, гали, облива го с любовта
си
, а то по цели дни плаче, не подозира даже с каква любов, с какви грижи е окръжено.
Те искат в две-три години
да
станат музиканти, учени,
да
придобият големи богатства.
Майката е силна, а детето – слабо.
Такъв закон в природата не съществува.
Когато детето порасне, стане голям син или голяма дъщеря, тогава майката става слаба, а синът–силен.
Човек трябва всеки ден
да
прави упражнения, за
да
може след 10-20- годишна работа в дадено направление
да
има поне микроскопически резултати.
Тя е безпомощна, иска любовта на сина или на дъщеря
си
.
Не е лесно
да
стане човек виртуоз.
И ако синът или дъщерята са добри, те ще дадат от своята любов и на майка
си
.
Той трябва десетки години
да
се упражнява, за
да
стане виден музикант, художник или артист.
И тъй, когато един люби, другият трябва
да
бъде благ.
Да
мисли човек, че без упражнения може
да
постигне нещо, това значи, неговата чаша винаги
да
остава недоизпита.
Такъв е законът в природата.
Това значи, всяка година
да
цъфти, но никога
да
не връзва.
Благостта съдържа в
себе
си
необходимите елементи за растене.
За такъв човек се казва, че цъфти, но плод не дава.
Любовта е мощна, творческа сила, която се посажда в благостта, като в благоприятна за нея почва, и там се обработва, израства и се развива.
Той вдига шум около
себе
си
, но нищо не остава на света.
Тази е причината, задето един трябва
да
люби, а друг –
да
бъде благ.
Следователно колкото малко земя и
да
имате, трябва
да
я обработвате.
Каква ще бъде любовта, това зависи вече от човека, от елементите, които той носи в
себе
си
.
Щом не му харесва нещо, той веднага вади нож.Човек, у когото личните чувства са силно развити, е многа избухлив в любовта
си
.
Не е достатъчно човек
да
знае
да
свири,
да
пее, или
да
говори, но неговата песен, неговият говор трябва
да
отварят сърца.
Достатъчно е
да
види, че неговата въз- любена или възлюбен е погледнал някъде, или мръднал малко с устата
си
, или казал
В това отношение всеки ще бъде поставен на изпит
да
се види,
да
разбере, докъде е достигнал в знанията
си
.
на някого една добра дума, за
да
създаде цял скандал.
Дават ви следната задача:
да
отидете при един милионер, но голям скъперник,
да
му свирите, и по този начин
да
въздействате на сърцето му
да
отвори касата
си
,
да
даде част от богатството
си
на нуждаещите се.
Човек, у когото разсъдъкът е добре развит, придава на любовта
си
философски характер.
Вие отивате при милионера и започвате
да
свирите.
Когато обича някого, той постоянно мисли, разсъждава дали заслужава любовта на този човек.
Тогава изпращат втори, трети цигулар, докато се намери един, който може
да
му въздейства.
Щом този скъперник отвори касата
си
и започне
да
раздава на нуждаещите, той е отворил и сърцето
си
.
Така трябва
да
действа всеки музикант, всеки говорител върху човешките сърца
Един знаменит певец отишъл в Америка
да
дава концерт.
След концерта
си
той бил поканен
да
пее в дома на един милиардер.
Като получил поканата, певецът се приготвил
да
посети милиардера.
Това показва, че на физическия свят двама души не могат едновременно
да
обичат, както двама души не могат едновременно
да
седят на един и същ стол.
Това е закон, който трябва
да
имате предвид.
Като влязъл в залата, дето трябвало
да
свири, той останал изненадан.
Като знаете този закон, любовта никога няма
да
ви изненадва.
В залата бил само милиардерът със своето малко кученце, което дремело около господаря
си
.
Вие ше знаете как може
да
ви обича всеки човек, с какви елементи разполага в любовта
си
и т. н.
– „Заповядайте, господине, започнете
да
пеете.” Певецът започнал
да
пее, но щом чуло гласа му, кученцето скочило на крака и започнало
да
лае,
да
скача Тогава милиардерът казал:- „Достатъчно, господине.” Той взел в ръката
си
един чек, дал го на певеца и го изпратил.
Да
желаете любовта на хората, това значи
да
искате тяхното съдействие във всяко отношение: в умствено, в сърдечно и във волево.
Да
ви обичат хората, това значи
да
се грижат за вас така, както за
себе
си
.
Обаче милиардерът искал
да
му каже, че щом кученцето се събудило от песента и започнало
да
скача,
да
играе,
да
лае, значи, той с добър певец.
Същевременно милиардерът искал
да
достави удоволствие на своето кученце,
да
послуша хубаво пеене и от това, как реагира срещу песента,
да
извади заключение, добър ли е певецът, или не.
Да
люби човек духовно, това значи
да
държи своя възлюбен в ума
си
и постоянно
да
го огражда с хубави мисли и чувства, всякога
да
му желае доброто и
да
мисли добро за него.
То е единственото куче в света, което се е ползвало от щастливия случай
да
слуша такъв виден певец.
Следователно, когото любят, той има условия
да
бъде благ.
Реалната страна е тази, че след хиляди години, когато кученцето мине в по-висока форма на развитие, тази песен ще изпъкне в съзнанието му и ако се е явило в човешка форма, този човек ще пожелае
да
се прояви като певец.
Но двама души едновременно не могат
да
бъдат благи.
Казано е, че нищо в природата не се губи.
Както любовта минава от един полюс на друг, така и благостта мени полюсите
си
.
Значи и тази песен, попаднала дълбоко някъде в съзнанието на кученцето, ще изпъкне някога наново тъкмо когато то се яви на земята като човек, който ще пожелае
да
работи в областта на музиката.
Този закон се отнася, както до самия човек, така и до всички хора.
И тъй, като знаете закона, че нищо в природата не се губи, че и най-малките усилия имат резултати, не се обезсърчавайте.
Ако в първия момент човек е благ, във втория няма
да
бъде благ.
Гледайте на нещата положително.
Ако между двама души единият е благ, другият няма
да
бъде благ.
От Божествено гледище всички неща имат смисъл.
После ще стане обратното: вторият ще бъде благ, а първият няма
да
бъде благ.
Който не гледа така на нещата, той казва: „Защо съм дошъл на земята
да
нося обидите на хората?
Значи, любовта, благостта у хората се мени, движи се по полюси.
Защо съм влязъл в тази Школа, ако не мога
да
се освободя от обидите и страданията?
Това не трябва
да
ви обезсърчава, но
да
ви радва.
Ако гледате на нещата с окото на ясновидеца, ще разберете, че всяко нещо има смисъл; в далечното бъдеще макар, то ще принесе известна полза.
Любовта трае една секунда, но отражението й се продължава дълго време.
Ако нещата имат смисъл за далечното бъдеще, колко повече някои от тях имат смисъл още днес!
Също така и омразата трае една секунда, но сянката, която остава след нея, е голяма.
Като знае това, човек трябва
да
бъде внимателен,
да
не се поддава на омразата.
– Не се стремете
да
разбирате всичко.
Законът на смените е неизбежен, но ученикът трябва
да
сменя любовта с благостта и обратно, а не любовта с омраза.
Достатъчно е
да
имате от всяко нещо по едно малко добро.
Когато смяната в самия човек, както и между всички хора, става правилно, навсякъде съществува мир, хармония.
Това, което преживявате в даден момент, в бъдеще все ще ви донесе някаква малка придобивка.
И от това положение обаче има изход, благодарение на великия закон – законът на любовта, който превръща всичко в добро.
И най-отрицателните сили в природата съдържат нещо добро в
себе
си
.
Знанието се осмисля само когато се превръща в жива сила.
Например, колкото отрицателна сила
да
е омразата, тя все пак съдържа в
себе
си
един обновяващ елемент.
Бъдете доволни от малкото, което ви се дава, било в знание, в сила, в ядене, в ходене, в спане и т. н.
Омразата не създава живота, нито го продължава, но го обновява.
Както вятърът опреснява водите в природата, така и омразата обновява живота.
Една поговорка казва: „Бъдете доволни от малкото, за
да
ви се даде голямото." В Писанието е казано: „Доволният, верният в малкото е верен и в многото."
Да
бъде човек доволен в малкото, това не значи
да
стои на едно място.
– Не, той трябва
да
върви напред и
да
бъде доволен от всичко, което животът му предлага.
Капитаните на параходите трябва
да
вземат в съображение времето, когато става най-голямото опресняване на моретата, за
да
избягват катастрофите със своите параходи.
Те трябва
да
знаят кога прозорците на моретата са затворени, т. е.
кога морето е тихо и тогава
да
предприемат пътешествията
си
.
Тя има смисъл дотолкова, доколкото човек може
да
съзнае едно положение.
Следователно, когато влиза в живота, човек трябва
да
знае кои са опасните зони, в които стават големи бури и урагани, за
да
ги избягва.
Щом го съзнае, самокритиката трябва
да
се тури настрана.
Иначе тя ще му причини излишни страдания.
Човек трябва
да
избягва излишните страдания.
Те съшествуват като сили в природата, които се движат по свой определен път.
От човека се изисква разумност,
да
знае как
да
ги заобикаля,
да
не се натъква на тях.
Любовта е подтик за придобиване на знания, за създаване на характер, за придобиване на добри мисли и желания.
Ако пък се натъкне,
да
знае как
да
ги превърне в добро.
Не е въпрос
да
се използва любовта, но когато тя посети човека, той трябва разумно
да
я използува.
Кога и в какво може човек
да
се съмнява ?
Когато ученикът обича учителя
си
, той учи добре.
Човек трябва
да
вярва във всичко положително, а
да
се съмнява във всичко отрицателно.
Който не обича нито учителя
си
, нито предмета му, той е разсеян, мъчно учи.
Човек трябва
да
вярва в доброто, а
да
се съмнява в злото.
Следователно, разумният човек може
да
използва съмнението само по отношение на злото.
Някой съветва другаря
си
: „Слушай, вместо
да
носиш сиромашията цял живот със
себе
си
, влез в някоя банкерска кантора, бръкни в касата и
си
извади, колкото пари искаш.
Така ще уредиш положението
си
.” Ето тук именно човек трябва
да
се съмнява.
С кражби животът не може
да
се подобри.
Преди
да
посегне към чуждата каса, човек трябва
да
мисли, че го чака затвор, лишаване ог граждански права, безчестие и т. н.
За
да
засили паметта
си
, човек трябва
да
се концентрира,
да
мисли право за нещата.
Сиромахът трябва
да
вярва в доброто, което носи в
себе
си
като условие за подобряване на човешкия живот.
Правата мисъл не създава никакво раздвояване.
Прилагайте съмнението във всичко отрицателно, а вярата – в положителното, в доброто.
Ученикът трябва
да
се пази от съмнението, за
да
не се петни.
Той трябва
да
прибягва към него само в крайни случаи.
Вие се обличате добре, готвите се за обяда, на който сте канени, но започвате
да
се смущавате вътрешно как ще ви приемат, къде ще ви турят
да
седнете, как ще се ръкувате, какво ще говорите с тези хора и т. н.
Служете
си
със съмнението като с щипци, като с лъжица, с която бъркате нечистата храна.
Всичко това внася голямо смущение у вас, вследствие на което мисълта ви се раздвоява и вие се разсейвате.
Не пипайте съмнението направо с пръстите
си
.
Като влезете между тези хора, те виждат смущението ви и не ви отдават това внимание, което заслужавате.
Няма защо
да
се смущавате.
Като влизате между хора, от каквото обществено положение и
да
са, министри, началници, главни секретари, вие трябва
да
заемете едно място и нищо
да
не очаквате.
Не мислете какъв ефект ще произведете; слушайте какво хората говорят и ако трябва
да
дадете мнението
си
, кажете думата
си
спокойно, без никакво стеснение.
Дали ще отидете за служба или като гост, вие трябва
да
пазите едно и също положение.
Не очаквайте
да
направите някакво особено впечатление на хората.
Каквото и
да
се говори за съмнението, за омразата, в края на краищата, и без тях не може.
Псалмопевецът казва: „Господи,
да
не мразя ли тия, които и Ти мразиш?
Често някой учен създава една теория, но се смущава как ще я приемат външните хора, как ще се произнесат другите учени.
Възможно ли е Бог
да
мрази?
Няма защо
да
се смущава.
Невъзможно е Бог
да
мрази.
Другите учени могат
да
не я одобрят – това още нищо не значи.
Псалмопевецт искал
да
каже, че Бог не може
да
се радва на онзи, който краде, който изнасилва и убива, а след това отива
да
принася жертва на Господа.
Съображенията им
да
не я одобрят могат
да
бъдат различни.
Едно от съображенията им може
да
бъде, че не я разбират.
Второто съображение може
да
бъде, че не е достатъчно пълна.
Казано е: „Бог е Любов." Следователно, Той люби всички хора, всички живи същества.
Не е лесно човек
да
изнесе навън своите вътрешни, субективни схващания.
„И отвърна Бог лицето
си
от човека." Това значи: каквато мисъл и
да
изпрати човек към Бога, положителна или отрицателна, в края на краищата тя пак ще се върне към своя източник.
Ако някой музикант е написал една песен, но не се решава
да
я изнесе пред света, нека първо я изсвири пред няколко музикални деца, 4-5-годишни, и
да
следи какво впечатление ще им произведе.
С връщането на мисълта към нейния източник, Бог дава възможност на човека
да
реализира своята мисъл,
да
види резултатите й.
Някой иска
да
стане богат, в най-скоро време
да
забогатее.
Често децата могат
да
служат за мярка на нещата.
Той се обръща с молба към Господа.
Господ му дава условия
да
забогатее.
Преди
да
изнесат произведенията
си
пред света, те ги изпълняват пред няколко интелигентни деца и по ефекта, произведен върху тях, те са предвиждали ефекта, който ще имат пред света.
И този човек, като се намери пред отворената каса на някой банкер, бръква в нея и изважда, колкото пари иска.
Когато пишете нещо, или разказвате нещо, внимавайте
да
няма нито една излишна или двусмислена дума.
Не се минава много време, идват последствията на реализираната мисъл: хващат го, турят го в затвор и го лишават от граждански права.
Ако пишете разказ, той трябва
да
бъде прост, свободен от надути, неестествени изрази.
Съвременните хора се съдят един- други, затварят се и като се намерят в трудно положение, питат: „Право ли е
да
ни затварят?
Такъв пример имаме в Библията – разказът за Йосифа.
Той може
да
послужи като образец за един чист, прост, естествен разказ.
” – Не, така не може
да
се пита.
Бог ли ви е пратил
да
отваряте чуждите каси?
Дойде ли въпрос за любовта и за благостта, всеки трябва
да
си
каже: „Аз мога
да
любя, мога
да
бъда благ.” Но това трябва
да
бъде казано така, че отвън никой
да
не чува.
Вие отваряте чуждите каси и вадите пари от тях, с цел
да
забогатеете по-скоро.
Обаче не е позволено човек
да
търси лесен път за забогатяване.
Няма сила в света, която може
да
попречи на човека
да
люби и
да
бъде благ, но той трябва
да
бъде разумен.
Той трябва
да
работи, с пот на челото
да
изкарва прехраната
си
, но никога
да
не изнасилва и ограбва хората за сметка на своето лично обогатяване.
Който не може
да
люби и
да
бъде благ, той е роб на условията, той не може правилно
да
се развива.
Той не внася нищо ново в човешката душа, той не е в състояние
да
облагороди човека.
Щом е свободен, той може
да
се прояви, той може
да
еволира.
Това трябва
да
знае ученикът, ако иска
да
внесе най-малкото подобряване в живота
си
.
Като работи по този начин, човек може
да
бъде благоугоден на Бога.
Тъй щото, посети ли ви любовта, ще знаете само за
себе
си
, че любите.
Без това съзнание, колкото и
да
мечтае
да
се повдигне, човек нищо няма
да
придобие.
Кажете ли на друг някой, той няма
да
повярва и ще каже, че и той люби.
Когато работи, човек има право
да
мечтае.
Известно е обаче, че в едно и също време двама души не могат
да
любят.
Но
да
мечтае, без
да
работи, в това няма никакъв градеж.
Ако единият люби, другият трябва
да
бъде благ.
Дето няма градеж, там нещата се израждат.
– Защото много от техните мисли, от техните идеи са на израждане.
Божията Любов обаче не се нуждае от никакви обекти, от никакви образи и картини.
Всяка мисъл, всяка идея трябва
да
има определена ширина, дълбочина и дължина.
Когато люби, човек не трябва
да
очаква от никого нищо.
Така измерена и оформена, човек трябва
да
нарисува тази своя идея,
да
бъде ясна, първо – за самия него, а после и за окръжаващите.
Тъй щото, когато люби, човек все трябва
да
има някакъв образ, но той не трябва
да
издигне този образ пред
себе
си
като идеал, като идол.
Това значи
да
мисли човек право.
Затова Мойсей е казал на евреите: „Освен Бога, никакъв образ, никакъв идол не трябва
да
издигате пред
себе
си
." Това значи: почитай слънцето, ползвай се от неговата светлина и топлина, но не го прави идол за душата
си
.
Ако идеите и мислите на човека не са ясни за самия него, той ще се лута в живота
си
, ще търси начин първо
да
се справи с мъчнотиите в живота
си
, а после
да
се занимава с някои възвишени въпроси.
Колкото повече човек се спира върху великото и възвишеното в света, толкова по-скоро ще разреши мъчнотиите в живота
си
.
За
да
си
състави каква и
да
е идея за Бога, детето има предвид образа на майката, която го кърми, отглежда, храни, облича, къпе и т. н.
И тъй, като ученици, работете за създаване на добри връзки, за създаване на правилни отношения с хората.
После то разширява понятието
си
за Бога, като приема в
себе
си
образа на баща
си
, с грижите и любовта, които той полага за него; след това понятието на детето за Бога още повече се разширява и то приема в
себе
си
образите на своя брат, на своята сестра, на учителите
си
, на външните хора и т. н.
Не е лесно човек
да
създаде добра връзка с някого.Помнете следното положение: посредствениятученик никога не може
да
привлече вниманието на един виден професор.
И най-после, когато детето порасне и от всички тия образи извлече само проявите на любовта, то дохожда до най-високото понятие за Бога, в което вече не влизат никакви образи, но само прояви и отношения на любовта.
Даровитият, способният ученик, обаче всякога може
да
обърне внимание на един виден професор.
Същото може
да
се каже и за красивия човек.
Знайте това само за
себе
си
.
Дали другите любят, дали са благи, това не трябва
да
ви интересува.
Ако се интересувате за другите, или ако им разправяте за
себе
си
, вие сами ще
си
напакостите.
– Защото този, който може
да
изработи своята красота, е велик дух.
Законът е такъв, а не, че съзнателно ви се забранява
да
говорите.
Следователно, когато някой иска
да
привлече вниманието на Бога, той непременно трябва
да
има нещо особено в
себе
си
, с което
да
постигне своята цел.
Понеже човек е изложен на постоянни промени, той не трябва
да
говори, защото сам ще се натъкне на противоречия.
С думи само човек не може
да
привлече вниманието на Бога.
Който спазва този закон, той лесно може
да
се справя с противоречията в живота
си
.
– Тогава
да
се молим.
НАГОРЕ