НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
313
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
313
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Равнодействие на силите
,
ООК
, София, 25.1.1928г.,
Достатъчно е човек
да
има само една допирна точка в отношенията
си
с хората, за
да
не може
да
измени направлението
си
в живота.
Веднъж влязъл в правия път съзнателно, човек не може
да
измени отношенията
си
към хората.
Богатството е най-голямото зло, сиромашията е най-малкото зло. Защо?
Това, което любовта прави, не може
да
се определи с друга дума, освен с думата отношение.
– Защото сиромахът никой не може
да
обере, никой не мисли
да
го убива,
да
го трови.
Богатият обаче е в очите на всички.
Апашът дебне
да
го обере; престъпникът замисля
да
го убие.
Два тона могат
да
бъдат хармонични, ако между тях има поне една допирна точка.
Ако богатият
си
направи къща, всички казват: „Ще
си
направи къща, разбира се.
” Ако се облече хубаво, ако облече децата
си
добре, кой как ги види, казва: ,,Лесно е
да
се облече човек на чужд гръб.
Като се вслушате в разговора им, виждате, че нищо сериозно не ги свързва.
И ние искаме
да
се облечем,
да
поживеем добре, но от такива като него, за нас ред не дохожда.” Така мисли всеки, който няма допирна точка в живота
си
.
Те водят разсеян, разхвърлян разговор, не могат
да
се съсредоточат помежду
си
.
Който има допирна точка в живота
си
, той правилно разбира нещата.
За него сиромашията е най-голямото добро, а богатството – най-голямото зло.
Единият се приближава към другия и тихо му пошепва: „Кога ще платиш дълга
си
?
Аз не говоря за сиромаси, които просят по улиците, но имам предвид онези сиромаси, които вътрешно са богати, а външно сиромаси.
Нали знаеш, че имаш
да
ми даваш десет хиляди лева?
Тяхното богатство е скрито, никой го не вижда, освен ако те сами по-желаят
да
го открият на някого.
Влиза един такъв сиромах в богат дом и като поседи малко, казва на домакина:,,Вие имате цигулка.
Вчера изплатих една полица, затова ще те моля
да
отложа дълга
си
към тебе за известно време.” Тези хора са сериозни, имат отношение помежду
си
, имат една допирна точка – полицата, т. е.
Можете ли
да
я дадете малко
да
я опитам?
” – ,,Знаеш ли
да
свириш?
”–,,Малко.” – ,,Ние имаме една цигулка, от години седи на тавана, никой не я пипа.” Сва-лят цигулката от тавана и я дават на този прост, беден човек.
При това положение на нещата, между тях непременно ще се създадат известни отношения.
Всички гледат какво ще прави.
В дадения случай единият представя положителна величина, а другият – отрицателна.
Сиромахът взема цигулката, изчиства я от прах, туря нови струни, нагласява я и започва
да
свири.
Освен полицата допирната точка между тия двама души може
да
бъде любовта.
Всички слушат като замаяни.
Тогава отношенията между тях ще бъдат правилни.
Обаче двама банкери, които представят две положителни величини, не могат
да
се съберат на едно место.
Те го задържат у дома
си
, водят го по роднини, приятели, не го пущат
да
си
отиде.
Децата започват
да
учат,
да
свирят.
Следователно, между две положителни величини не може
да
съществува допирна точка.
След това сиромахът напуща този дом и отива
да
посети друг някой дом, пак така привидно богат, а вътрешно сиромах.
Щом тези величини се докоснат, те веднага ще се ударят една в друга и ще се отдалечат.
Изпейте сега упражненията: „Изгрява слънцето" и „Сила жива, изворна, течуща".
На същото основание в един и същ момент, на едно и също място в ума
си
човек не може
да
постави две положителни мисли, нито в сърцето
си
две положителни чувства, нито във волята
си
две положителни действия.
Тъй щото, за
да
има равнодействаща сила между мислите, чувствата и постъпките на човека, те непременно трябва
да
бъдат противоположни едни на други.
Обаче ако един само пее, песента няма
да
излезе добре.
Този е пътят, по който можете
да
създадете в
себе
си
права мисъл, която помага за съграждане на здраво тяло, а също и за регулиране на силите в организма.
От кого зависи това?
Щом престане
да
спазва тия закони, клетките му започват постепенно
да
се рушат.
Ако публиката не е музикално настроена, и най-добрият певец или музикант няма
да
изпълни програмата
си
добре.
С ума, с мисълта
си
слушателите трябва
да
подкрепват музиканта.
Те трябва
да
вземат такова участие, че мислено
да
придружават певеца или музиканта.
Човек може
да
внесе такава отрицателна мисъл в ума
си
, която след известно време ще експлодира.
Като слушат музиканта, всеки за
себе
си
да
чувства, като че хор пее.
Мислите на всички трябва
да
се отправят към певеца и
да
го придружават.
Тази мисъл е работила с години в него, копала е, докато най-после е намерила път
да
излезе навън.
С излизането
си
обаче тя е предизвикала разкъсване на някой нерв или на някой кръвоносен съд.
Не само философът трябва
да
мисли, но и музикантът.
Като не знае силата на отрицателните мисли, човек не
си
задава въпрос на какво се дължат болестите.
Причината на всички болести се крие в човешката крива и отрицателна мисъл.
Като знаете това, не значи, че трябва
да
се страхувате.
С музиката аз изучавам света, изучавам хората, гадая с нея.
Трябвало е той
да
бъде предпазлив, внимателен преди
да
е съгрешил.
Предпазливостта трябва
да
предшества страха.
Като се свържа с великия свят, създаден от Бога, свиренето ми има отзвук.
Благоразумието трябва
да
предшества предпазливостта.
Ако някой слуша, няма
да
чуе една цигулка, но множество цигулки.
2.
Синове на възкресението
,
НБ
, София, 29.1.1928г.,
Не е достатъчно само
да
се стремите към възкресението, но трябва правилно
да
го разбирате.
Чрез мисълта
си
, той може
да
спре вятъра.
Първо трябва
да
сте равноангели; и като сте синове на възкресението,
да
бъдете Синове Божии.
Ако пък му е приятно вятърът
да
го вее, той се оставя на неговите вълни.
Значи, първо човек трябва
да
се освободи от клещите на смъртта; после,
да
бъде равен на ангелите, и най-после
да
има велик идеал,
да
стане Син Божи.
Когато Христос беше с учениците
си
по морето, излезе вятър, който започна
да
люлее лодката.
Първо, освобождаване от смъртта; второ, връзка с ангелите и трето, създаване на правилни отношения с Бога.
Този вятър беше приятен на Христа, и Той се остави
да
го полюлее малко, но учениците Му се уплашиха, събудиха Го и казаха: „Учителю, ще потънем”!
Това е красивото в живота.
И заповяда Христос на вятъра
да
престане.
Съвременните учени се интересуват, как е могъл вятърът
да
престане.
на възкресението; после, връзка с ангелите и най-после
да
станете Синове Божии
Вятърът не е нищо друго, освен въздушно течение, което може
да
се усилва и отслабва, както железарят, чрез меха, усилва или отслабва огъня, на който ще топи желязото.
Значи, разумни същества, със своите мехове, усилват или намаляват движението на въздуха, т. е.
Докато тия разумни същества натискат меха, има вятър, има и горение; щом те престанат
да
натискат меха, и вятърът престава, и горението престава.
Всяко по-разумно същество от тях може
да
спре тия въздушни течения.
Обаче, това обяснение за ветровете и за спирането им, не е научно, то не може
да
задоволи умовете на учените хора.
Ако е въпрос за научно обяснение, днес всички знаят, че причината за образуване на ветровете е различната температура на въздушните слоеве; вследствие на това, когато се срещнат два въздушни пласта с различна температура, те се стремят
да
уравновесят гъстотите
си
, и между тях започва движение, което наричаме вятър.
И това обяснение е вярно, но всеки духовен човек, който се стреми към възкресението, сам може
да
провери тия неща.
Той може, например,
да
излезе вън, в най-големия студ, и
да
не замръзне. Защо?
Големи и много са възможностите, с които той
си
служи.
Дето стъпи добър човек, всичко тръгва на добре.
Това са хора, които живеят според законите на великата природа и никога не ги нарушават.
Слушате някой
да
говори за тия закони, за волята Божия, но щом се натъкне на известна мъчнотия, казва: Човек може понякога
да
бръкне и в чужда каса, няма какво
да
чака всичко
да
се нарежда по честен начин.
С кражби не може
да
се живее.
Съвременните хора живеят повече с кражби, затова и животът им е пълен с нещастия и страдания.
Някой заколи един вол, или една овца и ги изяжда – това е кражба.
Лесно е
да
се заколи едно животно, но тежко се плаща за него.
Имало е случаи, когато за заколването на един вол човек плаща с живота на някой от своите близки, с една от своите дъщери, или с един от синовете
си
.
Разумно ли е тогава
да
си
позволи човек такъв разкош, за парче волско или агнешко месо,
да
плати с живота на своята дъщеря?
Днес вече не се позволява
да
се колят животни и месото им
да
се яде.
И тъй, за онези, които влизат в новия живот, в новите разбирания, не е достатъчно само
да
разбират волята Божия, но те трябва
да
я изпълняват.
Трябва ли тия хора именно,
да
казват, че Господ е създал животните, за
да
ги колят хората и ядат?
Бог създаде животните по съвсем други причини, като им определи служба,
да
бъдат в услуга на човека,
да
помагат в работата му, но не
да
се колят и ядат от него.
Много от растенията, като жито, царевица, ръж и др., Той определи
да
служат за храна на човека.
А това, че хората ядат месото на много от млекопитаещите и птиците, е случайно явление, вмъкнало се в живота след грехопадането.
За
да
се освободи от тия вметнати явления в живота
си
, човек трябва
да
бъде умен, силен,
да
разполага с знания.
Като няма знания, той ще извика един лекар, ще се остави на него
да
го лекува.
Който има знания, той ще разбере, че причината за сърцебиенето се крие другаде, вследствие на което не може
да
се лекува с инжекции.
Причините за сърцебиенето са психически.
Големите противоречия се дължат на специфичното разглеждане, което хората имат за отделните области на живота.
И наистина, ако проникнете дълбоко в живота на хората, ще видите, че те разглеждат специфично всеки лист, всяко клонче, всеки цвят и плод на дървото, както и живота на всеки човек и казват: Защо един човек е щастлив, а друг – нещастен; защо един е учен, а друг – прост, невежа; защо един е богат, а друг – сиромах?
А природата не търпи никакви нечистотии, никакви отрови, никакви чужди вещества.
Не, по този начин животът не може
да
се разглежда.
Тези чужди елементи са полуорганически вещества, и непременно трябва
да
излязат вън от човешкия организъм.
Въпреки това, и най-видните учени и философи на миналото и днес са разглеждали и продължават
да
разглеждат живота по същия начин.
Малцина са онези, които са търсили и са намерили вътрешна връзка между всички явления и прояви на живота.
За
да
се лекува, т. е.
Ако изучавате строежа на някоя пирамида от древността, или на някое от съвременните здания и запитате, защо едни от гредите, които влизат в постройката са тънки, а други – дебели, ще ви отговорят, че има ред причини за това.
за
да
се освободи от тия чужди вещества, съществуват различни методи.
Едно е важно при строежа: и тънките, и дебелите греди
да
бъдат тясно свързани помежду
си
.
Следователно, ако се разглежда от друго становище, животът би могъл
да
се уподоби на грандиозно здание.
Ако болният обича
да
слуша цигулка, ще му посвирите нещо, но с възходящи вибрации, а не миньорни песни.
В това здание, богатият човек би представял дебела греда, поставена на своето място.
Сиромахът би представял тънка греда, също тъй поставена на своето място.
Тънката греда може
да
бъде поставена на някой прозорец, и там
да
извърши своята работа, Службата не се заключава в големината на удовете.
Ако вземете този тон вярно, веднага ще почувствувате в
себе
си
успокояване, малка радост, като че сте придобили нещо.
Някой уд може
да
е голям, но извършва малка служба.
Колкото малка
да
е тази радост, тя внася в душата ви светлина, проблясък, като че слънце е изгряло.
И обратно: някой уд може
да
е малък, но извършва голяма служба.
При всички тия положения, съвременните хора отделят човека от цялата природа.
Всеки може
да
прави опити в това отношение,
да
провери тази истина.
За пример, те не помислят даже върху въпроса, че между човека и растенията, от една страна, както и между човека и животните, от друга страна, има тясна връзка.
Те поставят
себе
си
като център на вселената.
Всеки тон има определено число вибрации по сила и по височина.
Като погледнат към слънцето, към звездите, те намират, че всичко е създадено само за тях.
Когато иска
да
пее, човек предварително трябва
да
се настрои, за
да
попадне в естествения тон, в естествения ключ.
Ако наистина, всичко е създадено за хората, тогава нека се запитат, те за кого са създадени.
Той ще се изправи, ще постои спокоен 10 – 15 минути, докато се освободи от всички мъчнотии и противоречия, които съществуват в ума му, ще помисли за разумността в живота и ще запее.
Това значи, че този човек е успял
да
завърти правилно един от музикалните ключове, който му е даден.
Това значи още
да
изгрее слънцето в него и разумната енергия
да
потече в организма му.
От него се изисква
да
знае, как
да
използува тази енергия.
Ако тонът ,,до" е правилно взет, човек може
да
възприеме животворната енергия от слънцето и
да
я предаде на всички удове в своя организъм.
Като се молят на Бога, съвременните хора пак
себе
си
разбират.
При това положение, той може и цял ден
да
пее вдъхновено и без умора.
Те се молят за знание, за богатство, за сила и казват: Господи, ако ни дадеш повече сили, повече знание и богатство, ще видиш, как можем
да
преустроим света.
Когато болният пее, той има условия в
себе
си
да
се лекува и
да
оздравее; когато не пее, той е сериозно болен, лишен от условия
да
се лекува.
Ето защо, когато сте духом неразположени, или болни, помъчете се
да
възпроизведете истинския тон ,,до".
Светът е разбъркан, понеже хората правят опити сами, без
да
се допитват и подчиняват на великите Божии закони.
Ако сте взели вярно тона ,,до", но сте болни, веднага ще станете от леглото
си
и ще направите малка разходка из стаята
си
.
Този е единственият въпрос, на който не може
да
се отговори.
На другия ден ще излезете вън от стаята
си
.
Запитали един негърски проповедник: Какво е правил Господ преди създаването на света.
Така ще продължавате ден след ден, докато в продължение на една седмица най-много ще можете
да
правите разходки вън от къщата
си
, на разстояние един-два километра най-малко.
Проповедникът отговорил: Преди създаването на света, Господ сякъл пръти, с които
да
бие неразумните деца.
За това се изисква воля, а не усилие.
И този път е добър, само че науката
си
служи с миньорната, а не с мажорната гама.
Горчивите хапове, с които медицината
си
служи, са миньорните гами в музиката.
Обаче, това обяснение още не разрешава въпросите на живота.
Който не приема мажорната гама – гамата на живота, той ще дойде до миньорната гама – гамата на болните хора; ако не иска
да
приеме и миньорната гама, той ще се натъкне на друга гама – гама на умиращия човек, т. е.
В прочетената глава от Евангелието на Лука се засягат много въпроси, между които и този за женитбата.
Който се жени, той трябва
да
знае, че ще умре.
Низходящата степен ограничава, а възходящата–освобождава, разширява.
В романа „Занони” се говори за безсмъртния Занони, който, като се оженил, заедно с жена
си
били осъдени, в времето на френската революция,
да
бъдат гилотинирани.
Занони е бил член на Бялото Братство, но за отклонението, което направил в живота
си
, трябвало
да
умре, заедно с жена
си
.
Като четете живота на великите хора, ще видите, че всички са били музикални.
Давид знаеше
да
свири.
Те мислят, че като се оженят, ще бъдат щастливи.
Саул не знаеше
да
свири, но когато го нападаха лоши духове, той викаше Давида
да
му свири, и по този начин ги укротяваше.
Като засягам този въпрос, мнозина ще възразят, че бракът е свещен акт, установен от Бога и от самата природа.
Тъй щото, и вие се нуждаете от музика.
Вие трябва
да
знаете поне най-елементарните правила на музиката.
Ако бракът е установен от Бога, защо хората се развеждат?
Щом хората се развеждат, щом се разлюбват, това показва, че бракът не е институт, установен от Бога.
Който пее и свири за
себе
си
, без
да
мисли за окръжаващите, той ще може
да
въздействува добре върху тялото, върху чувствата и мислите
си
.
Днес хората само се влюбват и разлюбват, женят и развеждат.
Да
пееш за
себе
си
, това не подразбира
да
те чува цял град.
За оправдание на всичко това, хората турят на своите постъпки по един Божествен етикет, за по-голям авторитет, но и това не ги спасява.
Те трябва
да
знаят, че женитбата е последната фаза на земния живот.
Истинското пеене съдържа в
себе
си
мекота.
Когато свърши всичките
си
работи и стане философ, най-после човек се оженва и с това завършва учението
си
на земята.
Такова пеене е в състояние
да
спре всеки минувач,
да
го застави
да
слуша.
Преди години във Варна живееше една туркиня, която пееше толкова хубаво, с такъв мек и проницателен глас, че всички хора, които минаваха по улицата, спираха се
да
я слушат.
Хората от съседните къщи отваряха прозорците
си
да
слушат.
Сега ще приведа един разказ, чийто дълбок смисъл трябва
да
се разбере от всички.
И вие трябва
да
изливате душите
си
така,че ангелите от небето
да
отварят прозорците
си
,
да
слушат, кой пее полкова хубаво.
Един от индийските богове се отегчил
да
живее на небето, между боговете, и пожелал
да
слезе на земята,
да
види, как живеят хората.
Като решил
да
дойде на земята, предложили му
да
си
избере, каквато форма хареса, и в нея
да
се въплъти.
Той започнал
да
наблюдава многобройните форми, в които животът на земята се проявява, и най-после се спрял върху тази на свинята.
Слязъл на земята и започнал
да
живее като свиня: ходил от гора в гора, лягал, ставал, ял, каквото намирал из горите, радвал се на свободата
си
, докато един ден се сдружил с една другарка и се оженил за нея.
Когато очаква своя избраник, младата мома пее; щом го срещне, тя престава вече
да
пее.
Наскоро му се родили малки прасенца, и той се почувствувал доволен, щастлив от положението
си
като баща и съпруг.
Година след година минавали, но той не помислял
да
се върне обратно на небето.
Другарите му се затъжили за него и пратили посланици
да
го викат.
Хората се интересуват от живота, от богатството, от силата, от знанието, докато ги придобият.
Щом ги придобият, те престават
да
се интересуват от тях.
Ти реши
да
слезеш за малко време на земята, а ето, толкова години вече изминаха и не мислиш
да
се връщаш.
Мястото ти на небето е свободно, всички те очакваме с нетърпение,
да
ни разправиш, какво
си
научил на земята.
И тъй, възкресението, безсмъртието трябва
да
бъдат цел в живота на човека.
Всеки трябва
да
си
зададе въпроса, може ли
да
възкръсне, и при какви условия може
да
стане това.
Другарите му започнали
да
мислят, какво
да
направят,
да
го свестят,
да
излезе от тази форма и
да
се върне на небето, дето го чакала работа.
Най-после намислили
да
умъртвят прасенцата му.
Брат или сестра са онези, които са готови всякога от тях
да
замине, а не от другите.
Като видели, че и това не помага, приятелите му решили
да
отнемат и другарката му.
Брат е онзи, който е готов
да
се жертвува за другите, както за
себе
си
.
Той видял, че и другарката му умряла, и пак поплакал, но и това не го опомнило, не искал
да
се върне на небето; толкова бил увлечен от земния живот.
Сега всички говорят за братство, за сестринство, за дом, но разбиранията им по тези въпроси са, както тия на светските хора.
Тогава другарите му решили и него
да
вземат на онзи свят,
да
се върне в първото
си
положение.
И религиозните хора говорят за любов към Бога, но не са готови
да
се жертвуват за Него.
Те живеят за
себе
си
само.
Благодаря, че ми помогнахте
да
се освободя от своето голямо заблуждение.
Сега и аз казвам на съвременните хора: докато живеете в тези ограничени форми, не мислете, че ще разрешите въпросите на живота по-добре от индийския бог.
Понеже Бог е Любов, Той жертвува всичко за хората, но те не са готови
да
дадат косъм от главата
си
за Него, макар че говорят за любов.
По тази причина, именно, днес всички хора страдат.
Първото правило: човек трябва
да
пее.
За брата
си
и за сестра
си
.
За такива хора е казано: „Те не могат вече
да
умрат, защото са равноангели; и като са синове на възкресението, синове Божии са".
За сина или за дъщеря
си
.
Христос казва: „Които се сподобят с възкресението и се свържат с ангелите, те са Синове Божии".
Да
възкръсне човек, това значи
да
се върне дома
си
,
да
разбере, какво нещо е братство и сестринство, какво нещо е музиката.
Да
възкръсне човек, значи
да
се свърже с Бога.
Тази връзка се очаква от всички хора.
Условието, при което ще живеят хората на възкресението, ще бъдат ангелите, ангелският свят.
Тя не може
да
стане изведнъж.
Великото, с което ще се занимават, ще бъдат Синовете Божии.
Без нея, обаче, не може
да
се влезе в Вечния живот.
Като се говори за женитбата, мнозина казват, че не искат
да
се женят.
Те имат свобода, или
да
се върнат отново на земята, или
да
останат
да
живеят в дома
си
.
Докато се намира в първата фаза на живота, човек непременно ще се жени; той не може
да
бъде свободен от този закон.
Един ден, когато хората разберат този закон, те ще влязат
да
живеят при Бога и ще бъдат щастливи.
Докато в сърцето на човека се ражда съмнение, безверие и ревност, той, ще не ще, се жени.
Днес хората са нещастни по причина на това, че са далеч от своя дом.
Всички противоречия, които съществуват и между растенията, и между животните, и между хората, се дължат на мъжете и на жените.
Мъжете и жените са причина за всички противоречия, които съществуват, както в живота, така и в цялата природа.
Значи, Адам и Ева, първите човеци, създадоха противоречията.
Те казват: Ако еди-кой
си
ни обичаше, той нямаше
да
постъпи с нас така.
За
да
се освободят от противоречия, хората трябва
да
живеят в закона на Любовта.
Когато нещо се отнася до тях, те много добре разбират, много добре разсъждават.
Днес обект на човешкия живот не е любовта, но силата, знанието и богатството.
Щом дойде нещо до другите хора, там вече те не разбират и започват криво
да
разсъждават.
Днес всички хора се стремят към сила, знание и богатство.
Как трябва
да
ги обичат другите, те разбират; как те трябва
да
обичат, нищо не разбират.
Днес всички хора се стремят към външното, към това, което мами, привлича очите.
Това предвиждат само хотелджиите.
Каквото положение
да
заема човек в света, по отношение на Вечния живот, то трае толкова колкото живота на еднодневката.
Като влезе някой в техния дом, те го приемат любезно, свалят шапката, палтото му, завеждат го в добре мебелирана стая, но на другия ден, като рече
да
си
отива, те го спират пред вратата и му казват:
Да
видим сега сметката!
Сега, като засягам този въпрос, ни най-малко нямам пред вид
да
ви обезсърчавам, но искам
да
ви покажа правата посока на живота, която води от смъртта към безсмъртието.
И ако е някой беден, този гост се вижда в чудо.
Щом излезе, те му казват
да
плати.
Така постъпват всички хора помежду
си
: като дойде някой в дома им, те му казват „добре дошъл", а като
си
отиде, казват му
да
плати.
По-напредналите същества представят клончета от дървото, а най-напредналите, Синовете Божии, представят плодовете на дървото.
Какво щастие може
да
се очаква при такова разбиране на хората?
Значи, влезеш ли в един дом, ще
си
платиш честно и почтено.
Ако не можеш
да
платиш, помежду им ще се създадат горчиви чувства.
Смел човек е онзи, който влиза в парахода и преминава океана в най-голямата буря.
Отвън вълните удрят парахода, но вътре е тихо и спокойно.
Следователно, дисонансът в живота на хората се дължи на това, че те не могат
да
плащат своите задължения.
Смелият човек се приближава към равновесието на живота.
Този дисонанс съществува не само външно между хората, но и в самия човек; той постепенно го разяжда.
Днес всеки се бори в
себе
си
.
Параходът се разрушаваше, а той даваше храна на пътниците, като ги заставяше
да
си
хапнат,
да
подкрепят силите
си
, защото ще стигнат до брега.
И вие трябва
да
вярвате, че параходът, с който пътувате по Божествения океан, ще стигне благополучно до брега.
Всички ще бъдете спасени, а параходът само ще стане жертва.
Писано е, че всичко е създадено за човека.
Следователно, каквото и
да
правите, само тялото ви ще стане жертва.
Каквито учени капацитети
да
дойдат, каквито теории
да
измислят, нищо не могат
да
направят.
Дъщерята е недоволна от майка
си
, че я ограничава.
Тялото трябва
да
се пожертвува за повдигане на човешката душа.
Майката е недоволна от дъщеря
си
, че не я слуша.
Едно трябва
да
знаете: човек е дошъл на земята не като баща или майка, нито като син или дъщеря, но като брат или сестра.
Ако всички мъже и жени се стремят към възкресението, те ще се свържат с вечната любов, а с тази любов мъчнотиите в живота се разрешават поне 50% по-лесно, отколкото без нея.
С любов всичко се върши по-лесно, отколкото без любов.
Ако се вгледате в семейния живот на сегашните хора, ще забележите, че жената почти не взима участие в работите на мъжа.
Дали трябва
да
бъде така, или не, това е друг въпрос, но фактът е такъв.
Един Баща съществува, и всички останали трябва
да
бъдат в единство с Него.
В някои случаи е добре жената
да
не взима участие в живота на мъжа, но има случаи, когато жената непременно трябва
да
участвува в живота на мъжа.
Тази мисъл трябва
да
свърже всички хора в едно цяло.
Ако мъжът е кръчмар, по-добре е жената
да
не взима участие в неговите работи, за
да
не деградира.
Бедните искат богатите
да
им помагат.
Богатите намират, че са работили, спечелили са
си
богатства, и сега трябва
да
си
поживеят свободно, от никого не ограничавани.
Казвате: Ние не се разбираме помежду
си
.
Ако искат
да
бъдат щастливи, и богати и сиромаси трябва
да
живеят по новия начин.
Вие се разбирате дотогава, докато сте здрави, докато можете
да
си
дадете нещо, но щом заболеете, щом изгубите красотата, силата и богатството
си
, вие преставате вече
да
се разбирате, не се интересувате едни от други.
Ако живеят по стария начин, никой не може
да
бъде щастлив.
Болният отделяте от вашата среда, поставяте го в особени институти, в особени учреждения и почти го забравяте.
Смисълът на живота не е в многото ядене, но в благодарността, която сърцето изказва за това, което е получило.
Сиромахът изолирвате, не го посещавате, защото нищо не можете
да
получите от него.
Не е беден онзи, който, като повдигне очите
си
към небето, благодари за всичко, което му е дадено, за живота, който Бог му е дал.
Болният предоставяте на учените хора, те
да
го лекуват,
да
правят опити с него.
Такъв човек разбира смисъла на звездите, на слънцето, на растенията, на животните, на цялата природа около
себе
си
и благодари за всичко, което му се случва.
Сиромахът предоставяте на грижите на богатите, или на милосърдието на минувачите.
Той ще простира ръка пред един, или пред друг минувач и ще
си
мисли, че Бог е наредил живота така, едни
да
бъдат бедни, а други – богати.
Който е недоволен, нека започне
да
рисува.
Днес просят не само стари, но и млади хора, които могат
да
работят.
Нека започне от най-малкото, от някое цветенце и постепенно
да
върви нагоре.
Да
живееш с просия, това значи,
да
гледаш на живота като на нещо временно и
да
живееш ден за ден.
Този живот не носи щастие.
Сегашното възпитание на човечеството трябва коренно
да
се измени.
И възпитателите на човечеството трябва основно
да
се преобразят.
Който разбере смисъла на целокупния живот, той ще се свърже с души, по-напреднали от него, между които ще има учени, богати, силни хора.
За
да
се създаде ново поколение, възпитателите трябва
да
знаят, какво
да
внесат в умовете и в сърцата на хората.
Понеже невидимият свят се интересува от хората, затова, чрез сънища той им показва, какво трябва
да
правят.
Ти трябва
да
обичаш учителя
си
, за
да
учиш, и той
да
те учи.
Някой едва се събудил от сън и започва
да
разправя: Снощи сънувах, че се качих на една висока планина и оттам хвръкнах.
Днес ученикът иска само
да
получи знание от учителя
си
, и с това мисли, че всичко е свършил.
Защо се качвал на планината, защо хвъркал, и той не знае, но трябва
да
мисли.
Като получи известно знание, той престава
да
се интересува от учителя
си
, престава
да
го почита и уважава.
Питам: какво знание може
да
има един уд?
Ако отсечете ръката на един човек, можете ли отново
да
я създадете?
Сънищата са символи, които показват на човека, какво трябва
да
прави в будния
си
живот.
Вие можете само изкуствена ръка
да
му направите, но тази ръка не може
да
му служи.
Качването на планината символизира Високото место – Бога.
Нито пък отсечената ръка може
да
служи на господаря
си
.
Значи, човек трябва
да
мисли за Бога.
Всеки уд може
да
се учи,
да
възприема, докато е свързан с цялото, с целия организъм.
Ученикът може
да
учи, докато е свързан с учителя
си
.
Конят символизира практическия ум на човека.
Следователно, целта на всеки човек, който следва Божествения път, е
да
разбере смисъла на целокупния живот, смисъла на възкресението и към него
да
се стреми.
Ако сънуваш, че
си
офицер, това не значи, че офицер трябва
да
станеш, но
да
възседнеш практическия ум,
да
се препашеш с Словото Божие и
да
започнеш
да
Го прилагаш в живота
си
, Щом започнете
да
мислите по този начин, ще видите, че светът е разумно създаден.
Който тръгне в Божествения път и пожелае
да
се ожени, той непременно ще се спъне. Защо?
Защото и жена му, и децата му ще го заставят
да
се грижи първо за тях,
да
ги осигури, а после
да
мисли за нещо велико.
Вътрешните противоречия могат
да
се избегнат само тогава, когато човек се свърже с същества, по-напреднали от него.
Ето защо, ангелите могат
да
бъдат в услуга на човечеството.
Докато тези две идеи се борят помежду
си
, човек не може
да
се справи с положението
си
.
В свободното
си
време, ангелите слизат на земята
да
помагат на хората, понеже считат, че те са удове, които взимат участие в целокупния живот.
Щастие е за ангела, ако може
да
обърне една душа към Бога.
Всякога давайте ухо на светлите идеи в
себе
си
.
Съвременното човечество е дошло до положение, дето ангелите и напредналите същества му посочват пътя, по който трябва
да
върви.
Сега, каквото и
да
говорим за ангелите, те са щастливи; важно е, как могат хората
да
изменят живота
си
, и те
да
станат щастливи.
На него не остава друго, освен
да
ги послуша, а с това и
да
се благослови.
Какво е нужно на болния, на невежия, на обезсиления, на сиромаха?
Болният се нуждае от здраве, той трябва
да
се освободи от болестта
си
; невежият се нуждае от знание, той трябва
да
се освободи от невежеството
си
; който е изгубил силата
си
, той се нуждае от сила; сиромахът пък се нуждае от богатство.
Питам: ако богатството е цел в живота на човека, как може той
да
го придобие, без
да
накърни с нещо живота на другите хора?
Всички, които ви обичат, не са далеч от вас.
Всеки човек може
да
бъде богат. Как?
Вие трябва
да
се стремите към същества по-напреднали от вас, които са завършили развитието
си
.
Ако успее
да
разработи само един от своите таланти, той ще може
да
подобри живота
си
.
Щом се свържете с тях, вие ставате Синове Божии.
Ако някой може
да
развие в
себе
си
дарбата
да
познава лечебните свойства на растенията, и по този начин
да
лекува хората, той би станал виден лекар в света.
А като Синове Божии, вие разполагате вече с Божията Любов.
В природата има много лечебни растения, които, употребени на място, освобождават човека от всякакви болести.
Да
бъдете Синове Божии, значи всички съзнателни същества
да
ви услужат,
да
имате богатство, знание, сила.
Ако пръста на някой човек започне
да
бере, достатъчно е
да
се употреби едно от тия растения, за
да
отвори на това место естествена дупка, през която всички нечистотии
да
излязат навън.
Дето отивате всички ще ви приемат с радост и ще казват „Добре дошли!
Пред силата на тия лечебни растения, всякакъв хирургически нож пада.
„Като са Синове Божии, Синове на възкресението са".
Човек може
да
развие в
себе
си
таланта,
да
познава, кои храни са най-добри.
Тази е първата задача на човека –
да
бъде Син Божи.
Всеки организъм се нуждае от специфична храна, която, ако човек познава, може
да
помогне за развитието
си
, не само физически, но и умствено, сърдечно и духовно.
Да
бъдеш Син Божи, това значи още, при най-големите бури в живота
си
да
запазиш мекотата на чувствата
си
.
Това показва, че не е достатъчно човек само
да
яде, за
да
задоволи глада
си
, но от голямо значение за него е, каква храна ще употребява.
Отвън морето може
да
се вълнува, но вътрешно, в съзнанието
си
, човек трябва
да
остане тих и спокоен,
да
не загасва светлината на своето кандилце, за
да
може всякога на нея
да
чете.
Казано е в Писанието: „Понеже вие се отказахте от мене, сега ще носите лошите последствия на този отказ".
Обръщането към Бога подразбира възприемане на Божията Любов и възстановяване на прави отношения между човека и Бога, отношения на син към баща.
Растенето се отличава по следните три признака: тялото се развива симетрично; чувствата – хармонично, а мисълта става светла и обхваща всички области на живота.
Това обръщане към Бога води към възкресение, За стария живот не трябва
да
се съжалява.
Новият живот иде сега, и вие трябва
да
го приемете.
Всички ще минете през океана, но щом излезете на другия бряг, в новия живот, в новата култура, ще срещнете ония, към които се стремите.
Кракът на много от съвременните хора няма
да
стъпи на другия бряг на океана.
Значи, причината за
да
постъпват и двамата по два различни начина, е вътрешна, а не външна.
Ако влязат в новата култура, те ще бъдат по-нещастни, отколкото са сега.
Може ли времето отвън
да
се измени за праведния?
Праведният и грешникът пътуват при едно и също време, но праведният знае законите, чрез които
да
акумулира топлината и студа, вследствие на което не усеща студа, нито пък се измъчва от горещината.
При новите условия могат
да
живеят само ония, които са готови
да
изпълняват волята Божия.
Между тези хора ще владее пълен мир, пълно разбиране и съгласие.
За сега важният въпрос е, че всеки трябва
да
се стреми към възкресение.
3.
Дерзай, дъще!
,
НБ
, София, 5.2.1928г.,
Според мене, и тия, които мислят, че са се осигурили, не са напълно осигурени.
Като срещнете човек, който се нуждае от нещо,
да
спрете вниманието
си
върху него и
да
кажете: Дерзай, дъще!
Докато придобият вечния, новия живот, те трябва
да
заинтересуват със
себе
си
много още разумни същества от невидимия свят.
Ще кажете, че Христос, че разумните същества трябва
да
ви обичат.
От вас не се изисква
да
помагате на хората с пари, или
да
ги храните.
От вас се изисква само едно: при всичките работи, които занимават ума и сърцето ви,
да
обърнете внимание на онзи, който се нуждае от нещо, и
да
му кажете само две думи: Дерзай, братко!
Няма защо
да
му говорите, че Господ ще промисли за него.
За тази цел той трябва
да
пази равновесието
си
.
В думите „дерзай, братко" се съдържа идеята, че Бог, Който живее във всички души, грижи се и промисля за тях.
Никой баща не съгражда къща за
себе
си
, но за своите деца.
Който вярва в това, той ще изпита силата на своята вяра.
Птиците не градят гнездата за
себе
си
, но за своите малки.
При това, той абсолютно трябва
да
приеме в ума
си
мисълта, че в света всичко е или добро, или зло, т.е.
Христос вярваше в Божия Промисъл, и в силата на този принцип.
Поетът не пише за
себе
си
, но за хората.
Художникът не рисува за
себе
си
, но за хората.
Обаче,
да
се мисли така, това говори за човешките възгледи.
Който вярва в този принцип, той може
да
направи опит, какъвто Христос направи.
И гладният не яде за
себе
си
; жадният не пие за
себе
си
; ученикът не учи за
себе
си
.
Първоначално, когато Бог е създал света, той е бил съвършен.
Отиваш в едно бедно семейство, и в джоба
си
носиш един малък хляб.
За кого се върши всичко това?
Разчупваш хляба, и всички присъстващи сядат около масата, ядат и после събират остатъците от хляба.
Това показва, че човек има възможност
да
бъде сьвършен; човек има възможност
да
прояви своите добродетели; и най-после, човек има възможност
да
разбира живота на небето.
Великите адепти имат метод, по който могат
да
четат всичко, което е написано на небето.
За
да
се ползва от този метод, първо човек трябва
да
разбира, какво се крие в изгряването на слънцето, в облаците, във ветровете.
Той трябва
да
разбира всичко това.
Когато хората ядат рибите, с това последните изплащат своята карма и минават в по-висока фаза на развитие.
Щастлив е онзи, който може
да
чете по тази книга.
Ако вземете едно малко същество и го разгледате под микроскоп, който увеличава 10–20 пъти от нормалната големина, ще видите, че то има доста обемисто тяло.
При това, всеки човек има сили на разположение, с които може
да
изправи своя живот, без
да
очаква на другите хора.
Какво щеше
да
изглежда това малко същество, ако го наблюдавате под микроскоп, който увеличава телата милион пъти повече от тяхната големина?
Може ли единият от тях
да
проникне в душата на другия,
да
види, какво се крие в него?
Това не значи, че хората трябва
да
се презират едни други.
Може ли единият от тях
да
прочете в очите на другия, като в книгата на небето,
да
види, скръб или радост се таи в душата му?
Не, те трябва
да
се обичат,
да
си
помагат, но
да
не очакват един на друг.
Най-малките и най-големите величини са двата полюса на Битието, за които се казва, че и най-великите умове не могат
да
проникнат в техните предели.
Не, през очите на човека вие не можете
да
проникнете в неговата душа.
Докато уповават един на друг, те всякога ще се разочароват, ще страдат, ще се обезверяват.
През очите на човека може
да
се проникне само в неговия живот, и то за известен период от време и пространство.
Следователно, страданията на съвременните хора се дължат на факта, че те живеят в греха, в безверието.
Следователно, онова, което може
да
радва човека, това са малките работи.
Вие трябва
да
изучавате погледа на човешките очи,
да
видите, какво голямо разнообразие се крие в него.
Когато повярват в Бога и Го поставят за основа на своя живот, те ще имат помощта на всички добри, разумни хора.
Който може
да
се радва на малките работи в живота, той е велик човек.
Такъв човек, като мине покрай някой вол и го пожелае, волът моментално пада на земята и умира.
Щом в душата на човека проникне любовта, всички хора ще изявят любовта
си
към Бога.
Всички последващи, втора, трета, четвърта хапка, не са вече толкова сладки.
Например, някой човек намислил
да
направи някакво добро и тръгва
да
го изпълни.
Тъй щото, когато някой казва, че еди-кой
си
е виновен за неговите нещастия, той не говори истината.
И затова често чувате някой
да
казва: Първата хапка, която взех, ми даде нещо.
По пътя го среща друг някой, който долавя мисълта му, и пак мислено започва
да
му въздейства: Какво
си
тръгнал сега
да
правиш добро?
Човек сам кове съдбата
си
.
Останалите не можаха
да
ми дадат това, което тя ми даде.
Друга работа нямаш ли, ами
си
губиш времето?
Това всички трябва
да
знаете.
Първата дума, която чух от устата на еди-кой
си
проповедник, или оратор, беше най-важна.
Този човек започва
да
се колебае и се отказва от намерението
си
.
" Значи, всеки трябва
да
съзнае, че сам той е виновен за своите неуспехи и страдания, и сам той трябва
да
се обърне към Бога.
Те казват: Наистина, празна работа е
да
върши човек добро.
Щом е така, той никого не трябва
да
обвинява, в никого
да
не се съмнява, на никого
да
не завижда, и
да
знае, че в него са вложени велики блага, велики способности.
Вярата твоя изцели те." С тези думи се обърнал Христос към жената, която страдала цели 12 години от кръвотечение.
За разработването на тия дарби и способности, се изисква работа.
В този стих изпъкват две важни положения: вярата на страдащата жена и вниманието, с което Христос се отнесъл към нея.
Вземете едно яйце, ударете го в челото му,
да
се пукне,
да
потече по лицето му и ще видите, колко скоро ще се върне в правия път.
Покрай великите въпроси, които занимавали ума му в този час, Той се спрял върху този толкова маловажен въпрос, че някаква жена вървяла след Него и се допряла до дрехата Му.
Като се дава този метод за изправяне, хората се смеят, защото не е научен метод.
Тези лъчи ще ви обновят, ще ви дадат разположение
да
гледате на човека като на свой брат.
Както и
да
ви погледне някой човек, не казвайте, че погледът му е страшен, но вижте, какво Бог иска
да
ви каже чрез този поглед.
".
Да
кажеш на човека нещо,
да
го насърчиш на време, това е едно от великите качества, на което може
да
се разчита.
За невъзможните работи турците казват: И
да
видиш, пак не вярвай!
Срещне ви някое куче и започне
да
ви лае.
Тъй щото, не е достатъчно
да
се каже нещо на човека, но тази дума трябва
да
се каже на място и на време.
Това куче иска
да
ви каже, че чисти трябва
да
бъдете.
Щом вярвате в Бога, вие ще можете
да
превърнете противоречията в благословения.
Христос каза на страдащата жена: „Дерзай, дъще!
Сегашните хора се страхуват от всичко.
Тази дума дава подтик, импулс на хората.
Тези две думи представят пръчката, с която Христос проби дупка, за
да
протече през нея вода, т.е. животът.
С тази дума се влага доверие, надежда, че от тебе човек може
да
стане.
Отправете тази мисъл към другите хора, за
да
я отправят и те към вас.
Обаче, страх, който ограничава човека
да
проявява доброто в
себе
си
, е спирачка, която му създава ред страдания.
Пръчката може
да
бъде дървена, оловна, медна, желязна, сребърна, а дори и златна, но важно е, не от какво е направена тя, а какво е произвела.
Закон е: човек сам
себе
си
велик не може
да
направи.
Пръчката, с която Христос
си
послужи, проби дупка, през която потекоха изворите на живота.
Тази мисъл може
да
ви се вижда чудна, но така е.
При всякакъв друг страх, бъдете смели, проявете дързост, както страдащата жена, и се докоснете до вътрешната дреха на своя Учител.
Само по този начин човек може
да
бъде носител на Божията Любов, на Божията Мъдрост, на Божията Истина.
Какво ще ни ползва някоя сребърна или златна пръчка, ако тя не може
да
пробие дупка, през която
да
потече вода?
Само така човек ще стане проводник на Божията Правда и на Божията Добродетел.
Значи, не е важно само човек
да
говори сладки думи, но тия думи
да
имат силата на Христовото Слово,
да
пробият дупка в душата на човека,
да
протекат през нея изворите на живота.
Това, което човек мисли за
себе
си
, не може
да
го направи велик.
Направете опит,
да
проверите моите думи.
Заради вярата, която имаше, тази жена трябваше
да
бъде здрава.
Един българин, от Южна България, религиозен човек, ми казваше: Аз мога
да
направя всичко.
– Можеш
да
направиш, не се съмнявам в това.
Един народ сам не може
да
стане велик, ако другите народи не го признаят такъв.
Действително, каквото му дохождаше на ум, той всичко правеше.
При здравословното състояние на съвременните хора, и въпрос даже не може
да
става за високо познаване на света.
Никой музикант не може
да
стане велик, ако народът му не го обича.
Един ден му дошла идеята
да
вземе кадилница в ръка и
да
тръгне из града
да
кади.
Мнозина твърдят, че за
да
придобие знания, човек трябва
да
страда.
Това отчасти само е вярно, обаче, истинското знание не се добива по пътя на страданията.
Друг път пък, като минавал край едно село, срещнал един бик, който тичал силно.
Страданието е само подготовка за знанието.
Той стигнал бика и започнал
да
му вика: В името на Господа Исуса Христа, заповядвам ти
да
спреш!
Който мисли, че след големи страдания ще придобие много знания, той е на крив път.
Бикът се обърнал към него, повалил го на земята и започнал
да
го натиска,
да
го тъпче.
Той започнал
да
вика за помощ.
Селяните от близките ниви чули вика му, притърчали на помощ и едва го спасили.
Следователно, за
да
може
да
придобие знание и
да
го разбере, човек се нуждае от здраве и спокойствие на духа.
Казвам му: ти трябваше
да
се бориш първо с малки бикчета, а после с голям.
И наистина, ние виждаме, при какви условия са поставени учениците в съвременните училища, за
да
могат правилно и добре
да
учат и
да
се развиват.
Тъй щото, при сегашната еволюция на хората, за
да
се повдигнат, за
да
видоизменят живота
си
, те трябва
да
спазват известни условия.
Освен това, като видя, че вярата ти е слаба, трябваше
да
бягаш,
да
не се залавяш с такъв бик.
Бащите и майките понасят всички тегоби, за
да
могат децата им
да
учат.
Само по този начин те ще могат
да
се освободят от влиянието на окръжаващата среда; само по този начин те ще бъдат независими от водата, от въздуха, от огъня.
Тъй щото, не бъдете като този българин,
да
се борите с биковете, и като видите, че ви тъпчат,
да
викате за помощ и
да
бягате.
Страшно нещо е човек
да
зависи от окръжаващата среда!
Казваме, че трудните условия в живота създават велики хора.
Страшно нещо е човек
да
зависи от водата, от въздуха, от огъня!
Вие направо започвате борба с големите бикове, и като видите, че ви тъпчат, бягате и казвате: Не струва човек
да
прави опити.
Мислите ли, че ако човек влезе в огъня, ще може
да
се спаси?
Не, човек трябва
да
прави опити, но разумни, по силите
си
.
От хилави, болни родители не могат
да
излязат здрави и способни деца.
Обаче, има начин, по който човек може
да
се спаси от огъня.
Сега аз искам
да
оставя в ума ви мисълта: Великият в света минава покрай вас, и всеки човек, болен или здрав, нека се докосне до Неговата мантия.
Хилави, болни хора, били те мъже или жени, не могат
да
родят велики идеи.
Не само болните трябва
да
се докоснат до Неговата дреха.
Съвременните хора се занимават с дребни идеи, които не могат
да
им допринесат нещо особено.
Тогава той може
да
влезе в огъня,
да
стане почти невидим и
да
излезе от него неповреден.
Нито на един от високопоставените равини не дойде на ум
да
се докосне до дрехата на Христа.
Срещате някой, работи за отечеството
си
, или за известна партия, или за дома
си
, или за
себе
си
, но какво представят тия идеи в сравнение с небето и звездите по него?
Има един начин, по който човек може
да
влезе и в най-дълбоката вода, без
да
се удави.
Те казваха: Ние нямаме нужда от Христа, от Неговото учение.
Всички тия идеи са временни, а небето и звездите – вечни.
Ако вземете един народ, колкото голям
да
е, и го сравните с една от звездите на небето, той представя малко яйце.
Да
направи тялото
си
по-обемисто и с по-малка тежест.
Сърцето и ума на човека трябва
да
се докоснат до дрехата на Господа, за
да
се очистят.
Следователно, има начини, по които хората могат
да
се издигнат над мъчнотиите и страданията в живота.
Душата на човека трябва
да
се докосне до дрехата на Господа, за
да
се повдигне.
Иначе, колкото и
да
работите, нищо няма
да
свършите.
Само по този начин човек може
да
живее и
да
работи правилно и
да
бъде винаги радостен и весел.
Ако вие, като българин, отидете в Европа някъде, и сте пренебрегнати от всички, заради което мнозина се принуждават
да
крият името
си
, какво остава, като влезете в небето?
Трябва ли човек постоянно
да
говори за своите страдания и нещастия?
Когато отиват в странство, много наши видни музиканти се принуждават
да
турят чужди окончания на фамилиите
си
,
да
не се издават, че са българи.
Ако говорите за нещастията, вие живеете в ада.
Ако някой българин се покаже по-смел,
да
мине със своята фамилия, ще види и пати, ще бъде изложен на ред изпитания.
Да
имам револвер, бих свършил с живота
си
.
Когато някой се гордее с името българин, или англичанин, или германец, и това не може
да
го повдигне.
Защото
си
въобразил, че никой не мисли за него, че никой не го обича.
" Тези думи Бог отправя към всички хора.
Ако отидете на небето като англичанин, там никакво внимание няма
да
ви обърнат.
Не, има същества, които ви обичат, за които вие даже не подозирате.
Който е малодушен, страхлив, той сам гради съдбата
си
.
За потвърждение на тази мисъл, ще приведа следния пример: Един велик адепт в древността се разхождал в една гора.
Затова Христос казва: „Който люби, той всичко може
да
направи." „Всяка пръчка, която пребъдва на лозата, дава плод много.
Какъвто
да
сте на земята, щом отидете на небето, там ще бъдете ангел без крила.
Всека пръчка, която не пребъдва на лозата, отсича се и в огъня се хвърля." В това отношение, всеки трябва
да
вярва, че е пръчка от лозата, и трябва
да
седи на нея, ако иска правилно
да
расте и
да
се развива.
Мислете всички така, ако искате
да
се освободите от наслояванията на миналите векове.
Сега трябва
да
се върнем при условията, при които човек трябва
да
живее, за
да
може правилно
да
расте и
да
се развива.
Човек трябва
да
живее при най-благоприятни условия, които той сам може
да
си
създаде.
Като видял адепта, заекът се обърнал към него с молба: Моля ти се, спаси ме от тия хрътки!
– Ако има някой, който трябва
да
съди света, това е само Бог.
Ако ме нападнат, нищо няма
да
остане от мене.
Що се отнася до хората, те имат право само
да
учат, за
да
разберат великия Божествен път и
да
използват великите Божии блага.
Щом се натъкне на известно изпитание, душата на човека веднага се смущава, вижда, че условията й стават неблагоприятни и започва усилено
да
работи,
да
възстанови нормалните условия за развитието
си
, за постигане на знания.
Адептът се спрял пред ловеца и наблюдавал, какво ще прави.
В това време ловецът забелязал заека и приготвил стрелата
си
да
го удари.
Те изяждат всичко, каквото имат.
Често ще срещнете родители, които изяждат всичко, каквото са спечелили, като оставят децата
си
в крайни лишения.
В края на краищата, те виждат децата
си
в положението на просяци и казват: Нека бъдат способни сами
да
пробият пътя
си
.
В това време заекът избягал и скрил следите
си
от погледа на ловеца.
Действително, много деца сами
си
пробиват път, но много деца загиват.
Христос каза на страдащата: „Дерзай, дъще!
Вярата твоя изцели те." Това значи: ти криеш в
себе
си
велика сила – вяра, която е благоугодна на Бога.
Не, всичко това е възможно. Как?
Заради тази сила, ти се задоволи с най-малкото,
да
се допреш до дрехата ми.
Мисълта на съвременните християни трябва
да
бъде толкова силна, че
да
е в състояние
да
стопи всички щикове, всички оръдия и топове на неприятеля.
Тъй щото, за
да
постигне известно благо, за
да
придобие някакво знание, човек все трябва
да
има в душата
си
някаква сила, която
да
го насърчава.
И тогава, ако някой каже, че трябва
да
воюва, това подразбира
да
воюва за Господа.
Това, което има човек в
себе
си
, в своя ум и в своето сърце, е добро, но е временно.
Хората не трябва
да
воюват, но трябва
да
работят за Господа.
За него е важно, какво може
да
занесе със
себе
си
от своите опитности, като замине за другия свят.
Ако много хора днес са готови
да
се жертват за народа
си
, защо
да
не могат те по мирен начин
да
разрешават споровете?
Кой може
да
предвиди, какво го чака след заминаването му в онзи свят?
За в бъдеще могат
да
видят, че са спечелили нещо, но днес тази война донесе голям разврат, големи разрушения в съвременната култура.
Кой от вас може
да
каже, дали и в онзи свят ще запази любовта
си
към тия хора, които и на земята е обичал?
Например, слушали сте, че някои хора умират един за друг, не могат
да
живеят един без друг.
Ако двама души делят нещо, не могат ли
да
разрешат този спор по любовен начин?
Не се минава много време, чувате, че тия хора умират един от друг, не могат
да
живеят заедно.
Ако двама души са гладни и спорят помежду
си
, кой повече трябва
да
получи, не могат ли
да
разрешат въпроса за глада по мирен начин?
Гладът, жаждата, невежеството, страданията са условия, дадени на човека
да
научи закона на Любовта.
В любовта
си
човек трябва
да
бъде смел!
Като научи този закон, той ще може
да
го приложи.
Смелостта е красивата страна в човешкия живот.
Само при трудните условия на живота
си
, човек може
да
се докосне до дрехата на своя Учител и всички несгоди моментално ще изчезнат.
Тя е в сила
да
събуди в човека и писателя, и поета, и музиканта, и художника, и скулптора.
Тогава той ще чуе гласа на своя Учител, Който му казва: „Дерзай, твоята вяра те спаси!
Това показва, че има условия в човека, които могат
да
го направят велик.
" Ако се съмнява, човек ще
си
каже: Този ли е Учителят, или не?
Всеки ден той трябва
да
написва по един лист на своето съчинение.
Дали се докосвам до Неговата дреха, или до друга някоя?
Написаното ще се предава в картини и музика.
Нали е въпрос
да
се спасиш,
да
се излекуваш, какво от това, че
си
се докоснал до чужда дреха?
Вие искате
да
бъдете велики, видни хора.
Малко пъти ли
си
бутал ту на тази, ту на онази врата?
Малко пъти ли
си
взимал пари на заем оттук – оттам?
Сега ще се съмняваш, ще се въздържаш
да
не падне достойнството ти,
да
не се урони престижа ти.
Твоето достойнство отдавна е паднало.
Значи,
да
тропаш по вратите на банкера това не уронва твоето достойнство, а
да
се докоснеш до връхната дреха на някой човек, това уронва достойнството ти.
Представи
си
, че като се докоснеш до дрехата на този човек, всичките ти страдания, недоразумения, болести изчезнат.
Това показва, че дрехата, до която
си
се докоснал, е дрехата на твоя Учител.
Представете
си
, че вие имате сила в
себе
си
, всеки ден
да
загасвате по една звезда от небето.
Следователно, ако ти вярваш, че първите лъчи на изгряващото слънце идат от Бога, в живота ти непременно ще стане някаква промяна.
Ще дойде ден, когато ще изгасне и последната звезда на небето.
С каквато сила и
да
разполага, човек никога не може
да
изгаси звездите на небето; обаче, той може
да
изгаси звездите в своята душа.
Казвате: Нямам търпение всеки ден
да
чакам изтриването на слънцето.
Кой е най-красивият момент през 24-те часа на денонощието?
Най красивият момент е изгряването и залязването на слънцето.
Той ще ти каже, че цели 200 години вече, как е заровен в земята, и много още има
да
седи.
Вторият красив момент е изгряването и залязването на Венера.
Само от дърветата човек може
да
разбере, какво нещо е търпението.
Трети красив момент е изгряването и залязването на Сириус.
Търпение се изисква от всички хора!
Търпение се иска, за
да
се постигне една свещена, една велика идея.
Дървото съзнава, че му е дадена някаква задача, която трябва
да
реши, и то търпеливо седи, чака времето, докато я реши.
Венера представя Божествената Любов, която търси път
да
проникне в човешкото сърце.
Сириус символизира Божията Мъдрост.
Който мисли, че може
да
придобие Божествения живот, без
да
наблюдава изгрева на Слънцето, той се самоизлъгва; който мисли, че може
да
придобие Божията Любов, без
да
наблюдава изгрева на Венера, той се самоизлъгва; и най-после, който мисли, че може
да
стане учен човек, или
да
придобие светли, поетични мисли, без
да
наблюдава изгрева на Сириус, и той се самоизлъгва.
Питам: ако дърветата не са разумни същества, отде и как е дошла в ябълката, в крушата и в другите плодни дървета, идеята,
да
създадат такива сладки, вкусни плодове?
Като наблюдавате Слънцето, Венера и Сириус, вие ще се домогнете до красивата страна в тях.
Ще кажете, че в плодовете се извършват ред химически процеси, вследствие на което се образува сладчината и вкуса в тях.
Друга красива звезда е Юпитер, която турците наричат „Керван."
Дълго време трябвало керванът
да
ходи, докато се съмне, вследствие на което се изморил.
Взимате кал, глина, замесвате я, правите от нея каша, тесто, на което придавате разни форми.
Следователно, вървете по пътя на Венера, която носи за човека Любовта Божия.
Въпросът е
да
знаете, как
да
опечете кашата.
Казвам: три важни неща трябва
да
интересуват човека – Слънцето, Венера и Сириус.
Важно е, като сте забъркали кашата,
да
знаете, как
да
я опечете.
Това не значи, че другите звезди и планети не са важни, но те са толкова много на брой, че ако човек се впусне
да
ги изучава, той ще изгуби същественото.
Който не знае
да
забърква каша, той нищо не може
да
направи.
Който разбере небето и смисъла на всичко онова, което е на него, той ще бъде истински мислещ човек.
За
да
направи хляб, домакинята първо прави каша от брашното, която после пече.
Тази каша, именно, дава живот на човека.
" Като погледнете към небето, вие няма
да
казвате, че то не е за вас, но ще бъдете смели, като тази страдаща жена.
Ако тази жена имаше смелост
да
се докосне до дрехата на Христа, Когото не познаваше, и повярва, че ще оздравее, защо и вие
да
нямате смелост
да
се докоснете до дрехата на Божественото знание и
да
вярвате, че ще можете
да
го придобиете?
Сутрин, когато Венера изгрява, излизайте
да
я посрещате.
Достатъчно ви е само
да
я зърнете.
Ако животът на отделния човек е каша, той трябва
да
знае какво
да
направи с тази каша.
Тя е скромна богиня, която пътува далеч от вас.
Той ще опече тази каша, ще направи от нея тухли, керемиди, и после, мнозина заедно ще се съберат
да
направят едно голямо здание, в което ще живеят и приятелски ще се разговарят.
Достатъчно е само
да
се доближите до нейната дреха, без
да
я прегръщате.
Следователно, човек трябва
да
бъде смел, искрен в
себе
си
,
да
признае, как са поставени нещата в самия него.
Мнозина имат желание, като обичат някого,
да
го прегърнат.
Той не трябва
да
се съмнява, дали е на правия път, или не.
За всеки даден случай човек трябва
да
знае, в каква посока върви.
Пазете следните правила в живота
си
: Не се поставяйте на високо място!
Бащата
да
прегърне блудния
си
син, разбирам.
Не се сравнявайте нито с онези, които седят по-високо от вас, нито с онези, които седят по-ниско от вас, за
да
не изпаднете в противоречие.
Обаче, и в този случай бащата не прегръща блудния
си
син, но Бог го прегръща.
Той знае, какво може
да
даде на онзи, когото прегръща.
Както хората се прегръщат, така и мечката прегръща с лапите
си
, но какво може
да
даде тази мечка?
Университетът не създава учениците и професорите.
И змията може
да
прегърне човека, но какво може
да
му даде тя?
Напротив, учениците и професорите създават университета.
Казвам: човек трябва
да
разбира, какви желания се крият в него.
Църквата не създава богомолците, но богомолците създават църквата.
Той трябва
да
се подвижи,
да
разбере живота.
Животът създава теориите, а не теориите живота.
Казвате: Ние трябва
да
живеем!
Животът е над всичко.
– Отлична е тази идея, но трябва
да
знаете, за кого
да
живеете.
Един ден възгледите на хората за живота, за света, сами по
себе
си
, ще се изменят.
Които са женени, те ще кажат, че живеят за децата
си
.
Един ден всички възгледи и понятия на хората за водата, за въздуха, за огъня, за растенията и животните, за химическите и физическите сили ще се изменят.
Затова, именно, апостол Павел е казал: „Отчасти знаем, отчасти мъдруваме." В това отношение, колкото повече живи, разумни частици живеят в дадено същество, толкова на по-висок уровен се намира то.
Не, първо човек трябва
да
се обърне с душата
си
към Бога, към видимото в света.
Това показва, че всички хора нямат еднакво количество от тия разумни души в
себе
си
.
Когато се казва, че Бог е невидим, това подразбира, че Той е невидим за грешните хора, които нищо не виждат.
Гениалните, великите хора съдържат в
себе
си
най-голямо количество от тия разумни души.
Ангелите, светиите, праведните, добрите хора виждат Бога.
Като казвам, че Бог е видим, това не значи, че можете
да
видите Абсолютния, Безграничния Бог, но можете
да
видите Неговите най-малки проявления в живота.
Каква идея имал авторът, за
да
напише този роман?
Той искал
да
покаже на хората, че външните условия развращават хората.
" Христос показа голямо внимание към страдащата жена, като похвали постъпката й.
Ние виждаме, как главният герой, Жан Валжан, за открадването на един хляб е трябвало
да
лежи в затвор цели 19 години.
С това Той искаше
да
каже на хората, че всички имат страдания, мъчнотии, всички имат непостигнати идеали, но нека последват примера на тази жена и в положителните и във възходящите
си
състояния, и в отрицателните и в низходящите
си
състояния, и като болни, и като здрави.
През останалото време е трябвало
да
бяга,
да
се крие,
да
не го хванат.
Тази жена страдаше цели 12 години, но тя не легна на легло, тя не търсеше лекари.
Тя се бореше с болестта
си
, докато най-после оздравя.
Тъй щото, всеки има с какво
да
се бори в живота
си
.
Като се вглеждат в живота, хората казват: По честен начин не може
да
се живее, но
да
станем поне учени хора,
да
открием нещо, че
да
забогатеем.
– Какво искате
да
станете?
В тази борба той има възможност
да
се прояви,
да
види, какво живее в него.
Искате
да
станете химик,
да
превръщате елементите едни в други.
Наистина, крайната цел на химията е
да
превръща елементите един в друг,
да
впряга на работа силите, които се намират в тях.
В този смисъл, всеки човек може
да
бъде виден химик,
да
впрегне силите в своя организъм,
да
превърне неблагородните елементи в
себе
си
в благородни.
За това се изисква разумност, а тази разумност е в зависимост от количеството и качеството на разумните души, които живеят в човека.
Мнозина страдат от това, че имат малко злато в организма
си
; други пък страдат от излишък на желязо в организма
си
.
Ако едно дете може
да
ви донесе някоя хубава книга, четете я.
За
да
не страдате, купете
си
отнякъде злато, а продайте никому от излишното количество желязо.
Тази е химията, с която духовните хора трябва
да
се занимават.
Духовните хора трябва
да
бъдат добри, опитни химици.
Който иска
да
срещне някой от тия учени, той сам трябва
да
отиде при тях, както учениците на древността са ходили в един от храмовете на Египет, там
да
четат една от свещените книги, за която се казва, че била завързана с верига; тъй щото, никой не могъл
да
взима книгата дома
си
да
чете от нея, но трябвало
да
отива в храма, там
да
я чете.
Като отидат на небето, тогава ще учат, каквото им трябва.
– Това е подобно на положението, в което се намирал един българин, който прекарал младините
си
в Багдат.
Учениците, които се удостоявали
да
я четат, трябвало
да
отиват в храма, дето се намирала тази свещена книга.
Като се върнал в България, той разправял на приятелите
си
: Знаете ли като бях в Багдат, аз прескачах трапове по 20 метра широки?
Според едно предание, и Библията някога е била вързана с верига.
Важно е
да
се знае, че Библията, Свещеното Писание не е създадена само от евреите.
В Багдат въздухът беше съвсем друг, по-лек, та ми помагаше.
Казвам: Божественият въздух в природата помага на всички
да
прескачат.
Ако речем
да
разглеждаме произхода на тази книга, ще напишем цял роман.
Който в младини е прескачал, той и в старини ще може
да
прескача.
След това пък трябва
да
дойдат писатели, като Виктор Юго, или Достоевски
да
опишат вътрешния смисъл на този роман.
Учените казват, че ако човек тежи 250 грама, ще може
да
се качва на луната; той лесно ще минава разстояния от четири-пет километра.
Когато слушат
да
се говори за луната, за слънцето, туриетите казват: Кой е ходил там,
да
знае, какво е разстоянието от слънцето до земята, или от луната до земята?
В един свой разказ той описва следния пример: Един руски княз, богат чифликчия, обичал често
да
ходи с кучетата
си
на лов.
Един ден, като отивал на лов, по невнимание, едно малко дете ударило с камък хрътката на този княз, и тя изквичала.
Може
да
е така, но питам: разните теории на учените не са ли измислици?
Князът се обидил от това, и веднага изпратил слугите
си
,
да
разберат чие е това дете, което се осмелило
да
удари неговата хрътка.
Били ли са те на слънцето, например,
да
са видели с очите
си
петната, за които тъй положително говорят?
Като намерили детето, той заповядал
да
му го доведат.
Ще кажете, че те са наблюдавали небето с телескоп.
Съблекли детето голо и го пуснали
да
бяга; същевременно той насъскал кучетата
си
подир детето.
Кучетата се спуснали след него и започнали най-безмилостно
да
го хапят, докато най-после го разкъсали.
Те и с телескоп могат
да
се излъжат.
Едно е важно: учените искат
да
докажат на хората, че в слънцето има известна разумност.
И наистина, за една обида, подобна на тази, която детето нанесло на княза, днес могат
да
осъдят човека на смърт.
Видните адепти пък отдавна са доказали, че слънчевите петна указват влияние върху живота на земята.
Следователно, съвременните хора са дошли до такава фаза на живота, че за
да
излязат от нея, те непременно трябва
да
четат Библията,
да
пишат онова, което са научили.
Слънчевите петна започнаха
да
се явяват на земята, след като хората започнаха
да
грешат.
Ако само четат, без
да
пишат, те нищо няма
да
научат.
Тия петна предупреждават хората,
да
изправят живота
си
.
Щом хората изправят живота
си
, и слънчевите петна ще изчезнат.
И забележете, всички хора, които пишат, са обиколили библиотеките на целия свят.
Те са ходили в Англия, в Америка, в Париж, във Ватикана, и след като са събрали голям, ценен материал, едва тогава са могли
да
напишат нещо и
да
го пуснат в света.
Значи, който пише, той трябва
да
се ползва от книгите на живата природа, от тях
да
чете и
да
се развива.
Минералите, растенията, рибите, птиците, и всички останали животни са книгите на природата, от които всеки може
да
чете и
да
се поучава.
Сега, като говоря за слънчевите петна, това не значи, че вие непременно трябва
да
ми вярвате.
Дълго време трябваше
да
мислят те, докато създадат тази форма, която днес виждаме.
Много от тях
си
направиха лампички, било на хрилете, или на опашката, но останаха без език, без писмена реч.
С тия петна главно учените хора се предупреждават.
Те съзнаваха, че при условията, при които живеят, не може
да
се говори.
По тия петна се определя не само живота на хората, изобщо, но по-тях може
да
се познае, кои народи грешат най-много.
За
да
развият говора
си
, те трябва
да
придобият нови органи, присъщи на новия живот.
Големите грехове на българите, на французите, на англичаните, на италианците, на всички народи, изобщо, се отбелязват на слънцето.
Едва се отвориха вратите на техния рай, и хората започнаха
да
ги пекат, като им казват: Щом искате любов, елате в нашия рай
да
ви опечем.
Те са толкова детински, колкото могат
да
се нарекат детински разните теории за устройството на земята.
Според едни учени, земята е създадена от каша.
Според други – вътрешността на земята представя огнена, нагорещена маса, а отвън е студена, твърда.
Твоята вяра те изцели." Това значи: твоята вяра, в която има стремеж, любов към Бога, е в сила
да
те изцели.
Според трети, във вътрешността на земята имало една твърда топка, а между нея и външността, т.е.
кората на земята, имало празно пространство, около две хиляди километра, в което пространство тази твърда топка се въртяла.
Той минаваше от Стария завет в Новия, а ние – от Новия завет – в Завета на Синовете Божии.
Под „Завет на Синовете Божии," някои разбират епохата, когато светиите ще дойдат
да
управляват света.
На коя от тези теории трябва
да
вярва човек?
Казвам: всички тия неща са вероятни; и огън има в земята, и твърда топка има вътре, и празно пространство има.
Този ред и порядък е започнал вече
да
се прилага в живота.
Като проследим всички тия теории, най-после ние дохождаме до положението на един от турските султани, при когото дошъл един от големите шутове
да
го забавлява.
Тя ще мине навсякъде, във всички държави: в Америка, в Англия, в Германия, във Франция, в Русия, в България, и по този начин ще преустрои земята.
Той започнал: Един ден баща ми отскубна един косъм от брадата
си
и го постави за мост на Дунава.
През този мост минаха всички московски войници.
И в страдащата жена се събори нещо старо, и на негово място се съгради нещо ново, здраво, което се постави като основа на бъдещето.
Шутът разказвал една, втора приказка, султанът все изказвал одобрение, намирал, че всичко това било възможно.
Питам: трябва ли хората още
да
се придържат в старата култура?
Чуди се той, каква лъжа
да
му каже.
Има хубави неща и в тази култура, но тя носи за човечеството повече страдания, отколкото радости.
Пак започнал: Един ден твоят баща взе на заем от баща ми един голям кюп със злато, и с тия пари отвори война на русите.
Ако речете
да
посетите един от тия квартали в Лондон, непременно стражар трябва
да
ви придружава.
– Ето, този е кюпът, с който баща ми даде на заем пари на стария султан.
Онези, които са задоволени, осигурени, ще кажат: Слава Богу, осигурихме се.
– Че са се осигурили, добре е това, но тези хора трябва
да
помислят за онези, които не са се осигурили.
И тъй, едно нещо се изисква от вас: При великите идеи, които занимават ума ви, и при великите желания на вашето сърце,
да
имате характера на Христа.
4.
Състояния на материята
,
ООК
, София, 2.2.1928г.,
Да
се стремиш към придобиване на земя, това значи
да
дадеш условия на душата
си
да
се прояви.
Ето защо човек трябва
да
има само толкова земя, колкото му е нужна – ни повече, ни по-малко.
Вие можете ли
да
върнете на човека това, което му е отнето?
Един ден земята ще бъде така разпределена, че всеки ще вземе такава част, която
да
отговаря на степента на неговото развитие.
Тогава всеки ще
си
направи на своята земя една къща с нужното количество светлина, въздух и вода.
изкривил малко пътя
си
, не питайте защо става това, не хвърляйте камъни върху него,
да
увеличавате спънките му, но помагайте му по някакъв начин
да
се почувства като в свой дом, между близки, които се интересуват от неговото положение.
Какво представят въздухът, водата и земята за човека?
Не му ли помогнете вие, отвън ще дойдат хора
да
му помогнат, но те ще го изопачат, ще го използуват за свои лични цели.
Въздухът символизира ума; водата символизира сърцето, а земята, твърдата материя, символизира душата.
Много противници на Божественото учение чакат вън от Школата,
да
пипнат някоя жертва в ръката
си
,
да
спечелят нещо от нея.
За
да
разберете отношенията между ума, сърцето и душата, трябва
да
разберете отношенията, които съществуват между въздуха, водата и земята.
Не е лесно
да
станеш жертва на някого.
За
да
изучите законите на различните видове материя, ще отидете при земеделците, които обработват земята; после –при рибарите, които ловят риба, и най-после – при птицевъдците, които отглеждат птици.
Това значи,
да
попаднеш в ръце на хора, които ще те ограбят.
И след големи страдания най-после тази жертва ще се върне в пътя, който носи живот, светлина и свобода.
Ако разгледате човека с окото на ясновидеца, ще видите в него всички видове животни и растения, всички реки, морета и океани, всички гори и планини.
Казано е в Писанието: ,, Няма човек в света, който
да
е оставил майка и баща заради мене,
да
не е получил стократно." Не е имало случай в аналите на човечеството
да
служи човек на Бога и
да
не му се е въздало стократно.
Обаче служи ли на човека, не е било случай
да
не му се отнеме стократно.
От човека зависи кой път
да
избере и като избере един или друг път, как
да
използува благата, които му се дават.
Така трябва
да
гледате на
себе
си
, ако искате
да
се самовъзпитавате.
Иначе каквито усилия
да
правите, вие можете само
да
се дресирате, но не и
да
се възпитавате.
Запознавате го с новото, с истината, но каквото му говорите, той вижда във всичко нещо криво, изопачено. Защо?
Дресировката нищо не ползва.
Дресирането е подобно на позлатяването на някой предмет.
Колкото и
да
дресирате едно животно, щом го поставите при старите условия на неговия живот, то отново ще подивее.
Както
да
пипнеш, рана ще му причиниш.
Ако речеш
да
го насър-чиш, ще ти каже
да
се махнеш, нищо
да
не му говориш.
Колкото и
да
дресирате дивака, щом го поставите при условията на неговия живот, той пак дивак остава.
Седнеш близо до него, ще те накара
да
се отдалечиш, настрана
да
отидеш.
И тъй, не развивайте в
себе
си
това, което не е Божествено, защото при пръв удобен за него случай, ще го изгубите.
Щом го изгубите, ще страдате.
Защо трябва
да
страдате за чужди неща?
Често хората страдат от чужди мисли, от чрезмерна работа, от големи тревоги и т. н.
Всяко яйце трябва
да
се излюпи на определеното за него време, за
да
може животът, който излиза от яйцето,
да
се развива правилно.
Във всичко това има нещо чуждо, някакви примеси.
И тогава каквото и
да
говорите на такъв човек, както
да
го пипате, той вижда във всичко само добро и красиво.
Като ученици трябва
да
знаете, че и вие се намирате в такава обвивка, в такава черупка като тази на яйцето, и всеки чака определения за него час,
да
се пукне тази обвивка,
да
излезе животът оттам; всеки чака
да
се пукне пъпката,
да
се разцъфти и
да
разнесе навсякъде своето благоухание.
Човек само копира това, което Бог е създал.
Сега мислете върху всичко, което говорих тази вечер.
Някой минава за изобретател само затова, че използвал някои природни сили и ги впрегнал на работа.
Обаче той не ги е използвал за повдигане на човечеството, но за неговото падане, за унищожаване и убиване на хора.
Ако не го разберете по вашему, и мене няма
да
разберете.
Не се стремете
да
разбирате и
да
решавате въпросите като мене.
Никой не знае как аз решавам въпросите.
Всякабомба, която е ударила на живо месо, ще се отрази и в неговия мозък.
Както и
да
ги решавам, аз работя съобразно своите решения.
Съвременните хора страдат от много огън.
Преди
да
дойде до известни решения, човек се нуждае от опитности.
Те произвеждат големи експлозии помежду
си
.
Тези опитности ще го убедят в нещата и той ще вземе правилно решение по даден въпрос.
В който дом влезете, ще видите, че мъжът и жената цъкат, произвеждат огън със своя кремък и огнило.
Седи някой човек замислен, обезсърчен, гладен, няма сила
да
предприеме нещо, няма кой
да
му помогне.
Това голямо количество огън изпарява водата в организма на мъжа и жената, вследствие на което в ума им настава голяма сухота.
От голямата сухота те не могат
да
мислят.
Като се събужда, на масата намира плодове, хляб, дрехи, обуща и пари.
Какво трябва
да
правят, за
да
намалят количеството на този огън?
– По-силният от тях трябва
да
се заеме
да
трансформира тази енергия,
да
я превърне в мисъл, т. е.
да
я впрегне на работа.
Поставят болния при условия силно
да
се изпоти, от всяка негова пора
да
излезе вода.
Щом се изпоти, вътрешният и външният огън се уравновесяват и болният се успокоява, започва
да
мисли правилно.
След това ангелът се скрива и наблюдава, какво ще прави този човек.
Изобщо, съвременните хора са майстори за произвеждане на огън, но не са майстори за произвеждане на вода.
Ако се зарадва и благодари на Бога за всичко, което му е изпратено, той ще вземе права насока в живота
си
, ще вземе право решение.
Когато човек се успокои, това показва, че той е възстановил своето равновесие.
Обаче ако погледне на всичко това и каже: „Добре, за днес съм осигурен, но утре какво ще правя?
В такъв случай неговото спокойствие трябва
да
се предаде и на окръ-жаващите.
” – този човек не е взел права насока в живота
си
, нито може
да
вземе право решение.
Ако те се успокоят, той е при-добил вътрешното
си
равновесие.
Тази вяра побеждава мъчнотиите и страданията в света.
Вяра е нужна на всички хора днес, защото те минават през дъното на ада.
Герои трябва
да
бъдете!
Истинската вяра включва в
себе
си
такива елементи, които никога не се губят.
Ако не сте герои, големи колебания, големи падания ще преживеете.
Тя е подобна на златото, което банкерът има в касата
си
.
Той казва: ,,Аз имам голямо количесто златни монети в касата
си
.” Като каже това, той не трябва
да
се безпокои, че някога ще ги изгуби.
– Не е важно
да
знаете кое е правото учение.
Когато слънцето изгрява, кое е по-важно за вас:
да
се ползвате от слънчевата светлина и топлина, или
да
знаете колко трептения прави светлината в една секунда?
Когато отваряте Свещената книга, кое е по-важно
да
знаете: какво е писано в тази книга и как може
да
се приложи, или от колко страници е тази книга и колко автори са я писали?
За човека е важно първо
да
познава
себе
си
, своя живот, а после
да
познава авторите, които са работили върху него.
Щом познава
себе
си
, той ще познава и авторите, които са работили върху него.
Ако запитате някой от съвременните учени кога и как е създадено неговото сърце, той нищо не може
да
каже. Защо?
Това не може
да
бъде положителна вяра.
– Защото не познава
себе
си
.
Такива богати лесно губят богатството
си
.
Псалмопевецът е казал: „Бог е работил преди
да
съм се родил, преди създаването на света."
Щом изгубят богатството
си
, те изгубват и вярата
си
.
Тогава нито богатството им е било тяхно, нито вярата им е била силна.
– Под думата „Бог" разбираме съвкупност от всички разумни, възвишени, любещи същества, които са работили преди създаването на света, които и днес продължават
да
работят.
Те не са имали онзи елемент на вярата, с който
да
издържат на изпитанията.
Кой създаде човешкият ум и човешкото сърце?
Спокойствие се иска от човека, за
да
издържа на изпитанията.Луната дава спокойствие.
– Създаде ги Този, Който създаде човешката душа.
Казва се в Писанието: „И вдъхна Бог в ноздрите на човека дихание, и той стана жива душа." И постави Бог човека в рая между всички растения и животни
да
учи,
да
се развива.
Адама определи на служба
да
даде имена на всички животни.
Който има силно развито въображение, той може
да
понася изпитанията с голямо спокойствие.
Сега и от вас се иска, като се върнете отново в рая,
да
дадете имена на всички животни, които са у вас.
Който няма добре развито въображение, той няма спокойствие в
себе
си
.
След това пак ще дойде вашата Ева
да
ви предложи от плода на забраненото дърво, но вие ще се ползвате от опитността на миналото
си
: ще погледнете плода и ще се откажете от него.
Когато се намерите в трудно положение, в някаква мъчнотия, започнете
да
работите с въображението
си
.
Представете
си
, че сте
си
купили много земя, направили сте
си
къща, отишли сте в странство
да
учите езици и се връщате обогатен със знания.
Щом втори път успеете
да
влезете в рая, вие ще останете там за вечни времена като граждани на Царството Божие.
Като
си
представите тия неща, няма
да
забележите как ще се успокоите, ще трансформирате състоянието
си
.
Съществува следният закон: Човек никога не може
да
повтори грешката, която веднъж е направил.
– Възможно ли е
да
постигнем това нещо?
По друг начин, при друга обстановка, при други условия тази погрешка може
да
се повтори, но при същите условия е невъзможно
да
се направи.
– Като
си
въобразите, че сте придобили богатства, знания, че разпореждате на-дясно – наляво, това е достатъчно за вас – повече не ви трябва.
Като сте неразположени, представете
си
, че седите пред един голям оркестър и слушате музика.
Щом
си
представите тази картина живо, ще започнете
да
чувате музиката.
–
Да
казват каквото искат.
Желая сега на всички ви
да
образувате това необятно море, в което се крият великите блага и богатства на целокупния живот.
За предпочитане е човек
да
живее във въображението
си
, на луната, отколкото
да
ходи с увиснала глава, отчаян и обезсърчен,
да
не намира смисъл в живота.
Като ученици вие трябва
да
изучавате желанията
си
,
да
знаете на кои от тях
да
давате предимство.
Не се спирайте върху пороците
си
, но ги изучавайте.
С търпение всичко се постига.
За случая българите
си
служат с пословицата: „Капка по капка море става." За
да
приложи търпението, човек трябва
да
се ръководи от един основен закон, върху който
да
постави живота
си
.
Всеки порок подразбира неразрешена задача.
От гледището на този основен закон той ще
си
обяснява всички неща.
Като знаете това, имайте готовност
да
разрешавате задачите, които ви са дадени.
Всяко желание съдържа в
себе
си
динамическа сила, която трябва
да
се впрегне на работа.
Различни отговори могат
да
се дадат на този въпрос, но важно е първо умът и сърцето
да
се впрегнат на работа и тогава
да
се види какво е тяхното отношение към човека.
Ако тази сила не се впрегне на работа, тя ще произведе лоши резултати.
Да
се впрегнат на работа, това не значи, че трябва
да
им се заповядва.
Ето защо ученикът трябва
да
знае как
да
работи с динамическите сили на своя организъм.
Само умният човек може
да
заповядва, но не и глупавият.
За това не се изискват големи усилия.
Малката искра е в състояние
да
запали цялата земя.
Последният може
да
се моли цял ден, но ни глас, ни услишание на неговите молитви.
Дайте тази запалка в ръцете на малкото дете и то ще запали земята.
Най-малкото усилие, навреме приложено, е в състояние
да
реализира една мисъл.
Когато Илия повдигна ума
си
нагоре и се помоли, веднага получи отговор.
Речете ли
да
философствате дали тази мисъл може
да
се реализира, какъв ще бъде резултатът й, никакво постижение няма
да
имате.
Без
да
мислят, мнозина казват: „Животът е борба, животът е течение, което завлича човека.” Като кажат така, те сами се поставят в безизходно положение.
Докато човек прилага нещата, без
да
философства, те стават лесно.
Според тях животът е течение, което завлича човека, без
да
може
да
му се противопостави.–Не, когато умният попадне в условията на въздуха, той става птица; когато попадне в условията на водата, той става риба; когато попадне при условията на земята, на твърдата почва, той започва
да
ходи на два крака като човек.
Щом философства, без
да
прилага, нещата стават мъчно.
Въздухът представя човешкия ум; водата – човешкото сърце, а твърдата материя – човешката душа.
Следователно който иска
да
развива ума
си
, той трябва
да
изучава свойствата на въздуха; който иска
да
развива сърцето
си
, той трябва
да
изучава свойствата на водата, който иска
да
намери душата
си
, той трябва
да
живее на сушата,
да
изучава свойствата на твърдата материя.
И тъй, човек трябва
да
изучава законите и свойствата на разните видове материя, за
да
може
да
се справя с нея.
Колкото повече философствате върху тях, толкова повече постижението им се отдалечава.
Вие трябва
да
прилагате Божествените мисли, за
да
развиете вътрешна хармония в
себе
си
– хармония в своите мисли, чувства и постъпки.Без тази хармония сърцето и умът не могат
да
се развиват.
Без тази хармония душата не може
да
даде никакви плодове.
Почвата, твърдата материя представя човешката душа, върху която растат ябълки, круши, грозде.
Който върви в Божествения път, той не знае какво значи падане.
Водата и въздухът са потребни като условия за развиване на човешката душа.
Христос дойде на земята
да
покаже на хората как трябва
да
живеят.
Апостол Павел, последовател на Христа, искаше
да
спаси еврейския народ, но с това свое желание той се отклони от своето предназначение. Защо?
– Защото веднъж Христос спаси света, нямаше защо Павел
да
го спасява.
Тя познава техните свойства и може
да
ги управлява, без
да
ги вади от условията, в които те се развиват.
Един е спасителят в света, няма защо повече спасители
да
се явяват.
Умът не може
да
живее вън от въздуха.
Сърцето не може
да
живее вън от водата.
Ние можем
да
бъдем само проводници на Божиите мисли.
И душата не може
да
живее вън от твърдата почва.
Христос изпрати Павла
да
проповядва между езичниците, като му каза
да
не се мъчи
да
спасява еврейския народ.
Думите „не могат
да
живеят" подразбират, че не могат
да
се проявят.
Съвременните хора се раждат и умират, търсят щастие, но не го намират.
Често и вие изпадате в положението на Павла, искате
да
обърнете целия ваш род към Бога.
Има случаи, когато човек може
да
бъде щастлив, но временно само.
Например вървиш по улиците, никъде не намираш вода, а голяма жажда те мъчи.
Докато майките и бащите ви, братята и сестрите ви не споделят вашите идеи и ви противодействат, вие по никой начин не можете
да
им въздействате.
Срещаш един човек, който носи в ръката
си
шише с вода.
Той те погледне, схване положението ти и ти предлага
да
пиеш вода от шишето му.
Ако мислите, че можете
да
обърнете света към Бога, вие ще се намерите в положението на онези 12 души, които в името на Христа и Павла, отишли
да
пъдят духовете от един беснуем.
Ти се напиеш добре с вода и
си
щастлив, че
си
задоволил жаждата
си
.
Друг ден вървиш по полето, но
си
гладен.
Божията сила не се проявява в множеството, но в единството, в хармонията между душите.
Срещаш една крава, която спира пред тебе и ти предлага от млякото
си
.
Ти издоиш малко мляко и
си
щастлив, че
си
задоволил глада
си
.
Такива хора не могат
да
вършат Божиите работи.
Друг път пътуваш в планината и усещаш голяма жажда.
Човек нищо не може
да
направи без ум, без сърце и без душа.
И тъй, който не е намерил душата
си
,
да
я намери.
Приближаваш се при него, гребваш с шепата
си
няколко пъти от неговата чиста, освежителна вода и
си
щастлив, че можа
да
задоволиш жаждата
си
.
Както виждате, три случая в живота ви носят щастие.
Важно е за човека
да
намери своя ум, своето сърце и своята душа и
да
научи законите, които ги управляват.
Обаче кой от трите случая носи най-голямо щастие?
Ние вземаме ума, сърцето, душата и духа като символи.
Въздухът символизира ума, водата символизира сърцето, земята символизира душата, а светлината символизира духа.
– Защото всеки ден не можете
да
срещате човек, който
да
ви дава вода от шишето
си
.
Когато духът се възцари в човека, неговата светлина ще изгрее в душата му и плодовете на тази душа ще почнат
да
зреят.
Всеки ден не можете
да
срещате крава, която
да
ви предлага от млякото
си
.
Всеки ден не можете
да
намирате такъв чист планински извор, който
да
уталожва жаждата ви.
Следователно, ако в човека няма въздух, вода и земя, какво ще го ползва слънцето?
От няколко случая вие не можете
да
вадите заключение, че нещата всякога ще стават по един и същ начин.
Човек трябва
да
има в
себе
си
въздух, вода и земя, за
да
могат топлината и светлината
да
проникнат в него,
да
види изгряването на слънцето.
В природата нещата не се повтарят.
От един и същ човек не можеш
да
пиеш два пъти наред вода.
От едно и също дърво не можеш
да
ядеш два пъти наред плодове.
Сега вие мечтаете за спокоен живот и понеже не го намирате на земята, представяте
си
го на онзи свят.
Казвате: „Като отидем на онзи свят, ще влезем в рая.” И започвате тогава
да
си
въобразявате един особен рай.
Обаче като отидете на онзи свят, ще видите, че нищо няма от това, което сте
си
въобразявали на земята.
“– И
да
се докаже този закон, пак ще знаете толкова, колкото преди доказването му.
Ако действително попаднете в рая, вие ще се намерите при условия, каквито никога не сте
си
въобразявали: богатство, щастие, изобилие.
Ако отидете на театър
да
гледате някаква драма, какво ще научите ?
Като ви дотегне това щастие, ще слезете на земята
да
се разсеете.
Ще видите, че героите страдат, мъчат се.
Този рай е за хората на земята, които са мечтали за него, които са го търсили.
Ако са млади, в края на краищата, ще им турят венец на главите, ще им направят къща и ще ги оставят
да
живеят заедно.
Слънцето, луната, звездите са създадени за човека,
да
ги изучава,
да
се свързва с онези разумни, възвишени същества, които живеят там.
Още на другия ден ще видите, че тази къща, този нов дом започва
да
дими.
Щом тия същества са интелигентни, със сърца и души, там ще има и въздух, и вода, и земя.
Има системи, в които греят три слънца: когато едно от тях залезе, второто изгрява.
– Защото по естество той е двойно същество: едното същество е жител на ада, а другото – жител на рая.
За
да
живее човек там, мозъкът и нервната му система трябва
да
се приспособят към условията на тия системи.
Тези същества са така свързани помежду
си
, че през целия
си
живот човек не може
да
се освободи от тях.
И тъй, за
да
прогресирате, вие трябва
да
възстановите своята вътрешна хармония,
да
хармонизирате душите
си
.
Апостол Павел, велик апостол, много плака и се моли на Господа
да
го освободи от тъмното същество в него, но Господ му каза, че засега това същество му е нужно.
Апостол Павел казва, че е намерил начин как
да
се справя с това същество, но не казва, че абсолютно се е освободил от него.
Затова стремете се
да
използвате условията на сегашния
си
живот,
да
имате добри плодове, с които
да
влезете в рая.
Щом Христос не можа
да
се освободи от това тъмно същество в
себе
си
, за вас още повече няма
да
се направи изключение.
Там ще ви се дадат най-добри условия.
Обаче Христос дава методи как може човек
да
се справи с това същество,
да
го направи слуга на Божественото в
себе
си
.
За
да
не ви сполетят неприятности, мислете, че сте богати, че разполагате с много неща в живота.
И тъй, когато се натъква на известни мъчнотии в
себе
си
, човек трябва добре
да
мисли,
да
търси начини как
да
се справи с мъчнотиите
си
.
Щом човек не може
да
реализира една светла идея, в него се образува празнина, която му причинява ред страдания и нещастия.
Да
просиш, това значи
да
мислиш, че
си
нещастен.
Природата не търпи никакви празнини.
– Не, ще работиш, ще изкарваш прехраната
си
.
Няма
да
очакваш наготово, но ще работиш.
Например дохожда при вас един човек, изпратен от Бога,
да
му помогнете в нещо.
Просията е наказание.
Той
си
отива недоволен, огорчен от вас.
Обаче казано е в Писанието: „Просете и ще ви се даде!
Вашият отказ създава една празнина в живота ви.
" Тази просия коренно се различава от обикновената.
В този стих се говори за просене от Господа.
Като страдате, като се мъчите, най-после ще запълните тази празнина и ще се научите как трябва
да
се изпълнява волята Божия.
Да
просите от Господа е едно,
да
просите от хората е друго.
Тъй щото, когато някой човек ви преследва, ще знаете, че в миналото
си
някога вие не сте му направили онова добро, което е било нужно за неговото повдигане.
Щом е дал живот на човека, Бог му е дал и хляб.
Човек трябва
да
прави добро, за
да
не го сполети зло.
Щом му е дал ум, Той е дал и храна за този ум.
Щом му е дал сърце, Той е дал и храна за това сърце.
Най-малкото добро е капка вода, която се втича в сърцето и увеличава неговите притоци.
Веднъж човек дошъл на земята, Бог е предвидил всички негови нужди.
Задачата на животните е
да
събират магнетизъм.
Широко трябва
да
бъде човешкото сърце, защото в него се складират грамадни богатства.
Докато животните са здрави, и хората ще бъдат здрави; щом животните започнат
да
боледуват, и хората ще боледуват.
Доброто оформява, развива и организира силите на човешкото сърце.
Ето защо, ние трябва
да
бъдем приятелски разположени спрямо животните, за
да
можем
да
се полз-ваме от магнетическите сили, които те скла-дират в
себе
си
.
Щом сърцето се прояви, умът се свързва с него и започват заедно
да
работят за реализиране на великите идеи на душата.
Както виждате, за
да
възприеме човек новия мироглед на живота, той трябва
да
се свърже с Божествения свят,
да
види как разумните същества работят там,
да
научи законите на този свят.
По този начин човек ще види как всичко съдейства за неговото добро и му помага.
Без ум и без сърце душата не може
да
се прояви.
Небето му помага; рибите, птиците, млекопитаещите, растенията му помагат; светлината, въздухът, водата и земята също така му помагат.
Казано е в Битието: „И създаде Бог човека по образ и подобие свое." Вие гледате човека и намирате, че той не представя истинско подобие на Бога.
Изобщо всичко живо в света помага на човека.
Тогава представете
си
мислено идеален човешки образ и приемете, че той е подобие на Бога.
Бог ни помага и говори чрез всичко. Защо?
Сега сме в епоха на ликвидация.
По какво се познава, че е дошло време на ликвидация?
Ромбът има четири ъгъла, от които два по два срещуположните са равни помежду
си
.
Няма
да
остане глава, която
да
не се разтърси и узрее.
2) може
да
се разложи така, че върховете на ъглите А и В
да
са поставени на една плос-кост.
Каквито вярвания и
да
имате, главите на всички ще узреят, ще разберат, че има един закон в света, който управлява цялата вселена.
Резка няма
да
се измени от този закон заради вярванията и теориите на хората.
Правата АВ представя един от диагоналите на ромба, който не се вижда.
Всички хора трябва
да
дойдат до правилно разбиране на живота.
За
да
си
представим ромба в това положение, ние приемаме, че страните му са в движение.
Накъдето и
да
текат реките, все на едно място ще отидат.
Не чакайте деня, когато насила ще ви накарат
да
бягате, защото, като бягате, можете силно
да
се задъхате и
да
не стигнете на определеното време.
При движението на страните на ромба се вижда как функционират силите в живата природа.
Докато има още време, вървете умерено, спокойно,
да
бъдете готови за новата епоха, която иде.
Едни от тия сили са възходящи, а други – низходящи.
Казано е в Писанието: „Всички ще бъдете научени от Бога." – Кога ще дойде това време?
Ако нарисувате човешкото лице геометрически, то представя красива фигура.
– Иде вече времето, когато всички хора ще бъдат научени от Бога.
НАГОРЕ