НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
307
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
307
:
1000
резултата в
6
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Вечно обновяване
,
ООК
, София, 7.12.1927г.,
Дойде ли до плащане, човек изпада в положението на онзи българин от провадийските села, който дал назаем осем крини жито на един турчин.
След като плащал десет годиии наред, турчинът останал
да
дължи на българина още 80 крини жито.
При такива случаи българинът
си
служи с пословицата: "Не искам нито жилото му, нито меда".
Страшен е кармическият закон, с който са свързани всички хора.
Докато сте свързани с този закон, вие не можете
да
се откажете от плащане на дълговете
си
.
Когато някой има дългове, но не иска
да
ги плаща, турят го в затвор
да
лежи няколко години,
да
компенсира задълженията
си
.
Кое е за предпочитане:
да
изплати човек дълговете
си
, или
да
лежи в затвор?
Изобщо, за предпочитане е човек
да
изплати дълговете
си
, отколкото
да
лежи в затвор.
Ако при излежаване наказанието
си
в затвора му дават книги
да
чете,
да
се просвещава, това не е лошо.
Сега, турете в ума
си
мисълта, че трябва постоянно
да
се обновявате.
Каквито противоречия
да
срещнете в живота
си
, старайте се разумно
да
ги разрешавате.
Всеки трябва
да
се стреми разумно
да
разреши противоречията на своя живот, но не
да
ги избягва.
Не е въпрос
да
се избягват противоречията – важно е разумно
да
се разрешават.
Щом ги разрешите правилно, ще преживеете най-малката радост като печалба в живота
си
.
Някой ще каже, че вместо обновяване по-добре е
да
има няколко стотици хиляди лева.
Интересно е
да
видим какво ще пишете върху тази тема.
Според гръцката митология времето е създадено от Хроноса, бог на времето.
Когато се ражда, човек се нуждае от пари; когато умира, не се нуждае от пари.
Според астрологията, когато Сатурн паднал, създал времето.
Когато се ражда, човек се нуждае от ядене; когато умира, не се нуждае от ядене.
Когато се ражда, човек се нуждае от знание; когато умира, никакво знание не му е нужно.
Сега оставам вие
да
мислите какво можете
да
напишете за времето.
Когато човек се ражда, могат
да
му дадат, какъвто кредит иска, но трябва
да
чака известно време, докато редът му дойде.
Сега всички трябва
да
се стремите към вътрешно опресняване, към вътрешно обновяване в живота.
Отивате в английската банка
да
извадите сто милиона английски лири.
Лесно е
да
ви дадат тези пари, но трябва
да
чакате ред,
да
свършат работата
си
всички, които са дошли преди вас.
Вие гледате час по-скоро
да
вземете тези пари, но де ще ги турите, не държите сметка.
" Когато лошите и добрите работи се преповтарят, те произвеждат обратни резултати. Защо?
– От честото повтаряне на известни неща става втръсване в човека, вследствие на което се произвежда вътрешна реакция.
Казвате:"
Да
взема това злато, че повече не мисля.
Дойде ли до тази реакция, човек непременно трябва
да
се опресни,
да
се обнови.
То ще бъде един сигурен запас в живота ми."
Като се обнови, той ще може разумно
да
си
обясни причините за противоречията в живота.
По същия начин и вие искате големи блага от Бога, без
да
държите сметка какво представят тия блага.
В края на краищата всеки човек трябва
да
си
изясни противоречията в своя живот.
Следователно и противоречията, на които се натъквате, са на мястото
си
.
Следователно, когато човек иска
да
придобие всички блага изведнъж, това значи
да
изтегли сто милиона английски лири от английската банка.
Като вървя по улиците, гледам как са наредени електрическите стълбове и намирам, че всеки от тях е поставен точно на място, със строго определено предназначение.
–
Да
се искат по този начин блага, това е неразумно.
Ако покрай тия стълбове минава някое дете или един прост човек, той няма
да
се спре върху тази мисъл, как са наредени електрическите стълбове.
Той ще мине– замине покрай тях, без
да
им обърне внимание.
Не е въпрос само
да
придобива човек блага, но като ги придобива,
да
ги впряга на работа.
Като ученици на тази Велика Школа и вие трябва
да
наблюдавате всяко нещо,
да
видите какви закони действат в природата.
Един господин казваше, че могъл
да
впрегне на работа само два и половина милиона лева.
Влизате в някоя гора, минавате покрай дървета, покрай треви и цветя, без
да
наблюдавате как са наредени.
Ако има повече от два и половина милиона лева, не би могъл
да
ги впрегне на работа.
Следователно както па-рите, така и благата, които има, човек трябва
да
ги впрегне на работа, а не
да
ги държи в
себе
си
без употребление.
Тази вечер ще ви дам следната песен: "Тъги, скърби са богатства за живота в душа скрити; за бъдни добрини, за благи плодове, за светли дни – (3 пъти) дни, дни, дни."
– Спирате се пред дърветата и започвате
да
човъркате,
да
чоплите кората им, било с ножче или с някое острие.
Важно е
да
може човек
да
я изпее.
Лесно е
да
се говори, но мъчно е
да
се изпълни.
Някой казва:" Като видиш мечка, цъкни една клечка кибрит и не се безпокой." – Лесно е
да
цъкнеш клечката, но мъчно е
да
ти дойде на ума, че трябва
да
цъкнеш.
Като влезе в някоя гора, българинът вади брадвата
си
и започва
да
сече ту това, ту онова дърво.
След всичко това хората се чудят защо работите им не вървят.
Затова, пейте я веднъж по-слабо, после – по-силно.
Докато между хората и разумната природа съществува дисхармония, постоянна борба, никога работите им няма
да
вървят напред.
Ако я пеете няколко пъти по един и същ начин, тя ще изгуби своята сила и значение.
Хората постоянно секат дърветата – стълбовете на природата, но и тя сече.
В ирационалната музика по никой начин не можете
да
изпеете един и същ тон два пъти.
Когато разумността влезе в човека, и природата ще измени отношенията
си
към него.
За
да
придобие разумност, човек трябва
да
бъде крайно внимателен към всичко, което го заобикаля.
Когато срещнете един човек, вие трябва
да
бъдете внимателни не само към неговото външно положение, но и към службата, която той извършва в природата.
На всеки човек е дадена известна работа от природата, която той трябва
да
извърши.
Няма
да
намерите българска песен, която
да
изразява молитвата на българина.
Когато не изпълнява службата
си
както трябва, човек не се обновява.
Като запее, той удря калпака
си
и казва:" Дай тук половин кило вино!
Думите в песните трябва
да
бъдат така наредени, че
да
смекчават тоновете.
Има известни енергии в човека, които могат
да
се трансформират само със скачане, с тропане, с игра, с викане.
За
да
се обнови, човек трябва
да
пречисти в
себе
си
всички Божествени мисли и чувства, които от миналите векове още е изопачил.
Представете
си
, че имате идеал
да
станете щастливи.
Първо той е весел, скача, вика, играе, пее, докато се успокои и улегне в
себе
си
.
Радостта и скръбта са условия
да
се прояви животът в човека.
От това гледище красивите дрехи могат
да
се уподобят на щастлив човек.
Един старец от търновските села получил писмо от сина
си
, който следвал в странство.
И наистина, само щастливият човек може
да
се облича с най-хубавите
си
дрехи.
Като неграмотен, бащата за-несъл писмото на касапина в селото
да
го прочете.
Нещастният не може и не трябва
да
се облича с хубави дрехи, защото те освен че няма
да
му придадат нещо, но ще увеличат нещастието му, понеже не може
да
ги оцени.
Касапинът отворил писмото и с груб тон прочел:" Татко, изпрати ми малко пари, защото имам нужда!
В такъв случай по-добре е този човек
да
бъде облечен в дрипели, със скъсани дрехи, отколкото с хубави, нови дрехи.
" – " Виж го ти, синковеца!
Защо му са тия хубави, скъпи дрехи, щом всеки, който го срещне на улицата, може
да
го съблече и
да
му ги вземе?
Нищо няма
да
му пратя.
Пет пари не давам за него!
И тъй, за
да
се обнови, човек трябва
да
избягва повторението на нещата, което води към пресищане.
" Върви старецът и мърмори, недоволен от сина
си
.– "Чакай
да
се отбия при фурнаджията, и той
да
прочете писмото." – казал огорченият старец.
На преситения трябва
да
се отнеме нещо, за
да
се обнови.
Този процес се извършва непрекъснато в природата и в живота.
Взел писмото и с тих, кротък глас прочел:" Татко, изпрати ми малко пари, защото имам нужда." – " Виж, така разбирам.
Да
се помоли малко,
да
се обърне човешки към баща
си
, а не
да
ми заповядва.
Сега ще му изпратя пари, но в първия случай не бях готов пет пари
да
му дам." Успокоил се старецът и продължил пътя
си
.
Няма човек в света, на когото
да
не е отнето нещо.
Както виждате, интонацията има голямо значение в живота на човека.
Това е необходимо, за
да
дойде обновяването.
Само душата е в състояние
да
изрази онова меко, красиво чувство, което се крие в човека.
Всеки човек трябва
да
се стреми
да
прояви мекото, топлото, красивото чувство в
себе
си
и
да
престане
да
се занимава с външните работи, с външния свят.
Когато някое общество или някой народ събере много енергия в
себе
си
и не знае как и де
да
я пласира, той започва
да
се стреми към нещо грандиозно, което в края на краищата ше го разруши.
За
да
не стане това, Провидението му създава някаква изненада, от която той губи част от енергията
си
, но започва вътрешно
да
се обновява.
Едновременно с него скърбят и се радват всички живи същества на земята: и хора, и животни, и растения.
Дръжте се за тихото, за великото в
себе
си
, в което се крие животът.
И Русия е подложена на такова обновяване.
Бог е наредил всичко за добро."
Съвременните хора се заблуждават от външните неща.
Като дойдат страданията, те мислят, че всичко са изгубили.
Не, страданията винаги обновяват човека.
Човек може
да
изгуби богатството
си
, без
да
е изгубил нещо съществено.
В една минута само човек може
да
стане и беден, и богат.
Ако някой играе на борсата, той може
да
влезе последен бедняк, а
да
излезе милионер.
Като казвам, че за
да
се обнови човек, трябва
да
му се отнеме нещо, това е само външна страна на въпроса.
Това не значи, че постоянно трябва
да
се отнема нещо от човека.
Отнемането трябва
да
бъде като външно условие, а не като постоянен вътрешен процес.
Всеки ден, всеки час, всеки момент трябва
да
се внася нещо ново в мислите и в чувствата на човека.
Само любовта е в състояние
да
внесе новото в човешката душа.
Любовта изисква
да
обичаш всички и
да
те обичат всички.
Само Бог като Вечно Начало, като Абсолютна величина без начало и без край, обича всички и всички Го обичат.
Той е неизменен, затова всички същества, от малки до големи, Го обичат.
Помежду
си
тия същества спорят, бият се, примиряват се, но дойдат ли до Него, всичко това изчезва.
Следователно идеалът на всяко живо същество е
да
бъде обичано от всички.
Да
ви обичат всички – това е велика идея, която не може
да
се разбере в нейната дълбочина.
Бога всички обичат, защото Той може
да
отговаря на всички.
Значи само онзи е обичан от всички, който може разумно
да
отговаря.
Който иска
да
бъде обичан от всички, той не трябва
да
живее в личността.
Накрая на есента те започват
да
капят, а на другата пролет израстват нови листа.
Такъв е бил стремежът на учениците във всички окултни школи досега.
На времето
си
и апостол Павел е говорил за обновяване.
Красиво нещо е обновяването!
По какъв
да
е начин човек трябва
да
се обнови!
– Не мислете, че това обновяване ще ви наложи
да
влезете в съгласие с окръжаващите.
Не, щом искате
да
се обновите, не мислете за окръжаващата среда.
Щом искате
да
се обновите, не мислете за времето: дали е облачно, дали вали сняг, или дъжд – за нищо друго не мислите, освен за обновяването.
Някой иска
да
направи добро.
Щом иска
да
направи добро, не трябва
да
се ръководи от времето, дали сняг или дъжд вали.
Обаче като се натъкне на някакво противоречие, този човек казва:"Няма смисъл
да
правя добро." – Защо няма смисъл
да
прави добро?
– Защото хората трябвало
да
живеят в хармония и взаимно
да
си
помагат.
Вярно е, че хората трябва
да
живеят в хармония помежду
си
, но вярно е и това, че те трябва
да
минат през сегашния жи-вот,
да
се натъкнат на ред мъчнотии и противоречия.
Преди
да
се внесе хармония в живота, както и в музиката, човек първо се натъква на дисхармония.
Човек трябва
да
мине през всички състояния поне по един път.
Колкото
да
е тежко състоянието му, той трябва
да
знае, че само веднъж ще го мине.
Втори път по никой начин няма
да
мине през същото състояние.
Ще ви приведа един пример.
Снощи седя в стаята
си
и чувам, че някой пъшка пред вратата.
Вслушвам се, чувам, че се напира на вратата, някой иска
да
влезе вътре.
Излязох от стаята
си
и видях на стълбата едно куче.
Разбрах, че не е добре, дошло е
да
иска помощ: яло някаква храна, която развалила стомаха му.
Мисля
си
: как е дошло на ума на това куче
да
напусне топлата кухня и
да
се качи горе
да
иска помощ?
Някой му дал варени горещи картофи, без
да
знае, че кучетата не обичат горещо ядене.
След малко кучето слезе долу, но едва вървеше, губеше равновесие.
Господарят на това куче имал добро желание, искал
да
му даде топла храна, но му напакостил.
Често и вашите господари ви дават горещи картофи, с които развалят стомасите ви.
След това вие мислите, че сте господари на положението
си
.
– Не зная доколко сте господари на
себе
си
.
Когато параходът влезе в морето и започне
да
се движи на една и на друга страна, от него ли зависи това движение?
Движението на парахода се управлява от един разум, по-висок от този на самия параход, но люлеенето му на една или на друга страна, нагоре или надолу се определя от морските вълни.
Разумът, който направлява движението на парахода, е вътре в него.
Казвате:" Защо този човек криволичи в пътя
си
?
Колкото
да
криволичите, това е неизбежно.
Гледайте обаче
да
пазите равновесие.
Докато параходът е в пристанището, никакво криволичене няма
да
има.
Започне ли параходът
да
криволичи, това е добър признак.
Природата обича постоянното опресняване.
Ако въздухът и водата не се опресняваха, шяха
да
бъдат в постоянен застой, който би се отразил неблагоприятно върху целокупния живот.
Като знаете значението на закона за обновяването, приложете го в своя личен живот, за
да
се ползвате от него.
Човек може
да
се обновява и при най-неблагоприятни условия.
Има условия в живота, при които човек не може
да
расте.
Например когато детето трябва
да
се облече с нови дрехи, това правят родителите му.
Те го обличат както искат, стига детето
да
не им препятства.
Когато се разсърди, детето не иска
да
го обличат, не харесва дрехите
си
, плаче, дърпа се назад – недоволно е нещо.
И съвременните хора като децата не са доволни от живота
си
.
Той едва е започнал
да
се проявява.
Ако имате търпение, новият живот ще дойде и ще донесе всичко, каквото желаете.
– Може тази вечер
да
дойде, може и утре вечер.
Ако не дойде днес или утре, ще дойде след месеци, след години – след десет, след сто хиляди години, а може би и след милиони години – важно е
да
дойде.
– Как можем
да
поумнеем?
Ставате сутрин рано, имате добро разположение на духа, искате
да
направите нещо за Бога,
да
извършите Неговата воля,
да
живеете изключително за Бога.
– Не, първо ще свършите нещо за Бога, а после – за
себе
си
.
В това време ще дойде някой отвън
да
свърши вашата работа.
Речете ли първо
да
свършите своите работи, а после Божиите, нито вашите ще свършите както трябва, нито Божииге.
В живота има две течения: в едно от двете течения попада човек и там работи.
Тези две течения се намират в постоянно съприкосновение помежду
си
.
Ето защо човек трябва
да
изучава законите на времето,
да
се освободи от Сатурна, от своята карма.
И наистина, когато някой има
да
взема от вас, той постоянно гледа кога ще дойде времето, падежа на задължението.
Щом получи, каквото има
да
взема, той повече не мисли за времето.
Докато живее във време и пространство, човек мисли и работи само за
себе
си
.
Не само това, но той счита, че и хората, и Бог трябва
да
мислят и работят само за него.
– Няма защо
да
се изисква това от Бога.
Той всичко е направил, при това всичко е направено безпогрешно.
Щом станете сутрин, започнете
да
работите с най-малките условия, които ви са дадени.
Други търговци са започвали с голями капитали и в скоро време всичко са изгубвали.
Следователно който иска
да
стане човек, той трябва
да
започне работата
си
само с три лева.
По същия начин и ученикът трябва
да
започне своята работа с капитал от три лева.
Сега като четете и изучавате беседите, вие не трябва
да
се спирате върху буквата на нещата, а трябва
да
ги изучавате по дух, като се спирате главно върху ония методи, които помагат за вътрешно обновяване.
Същото нещо може
да
се каже за всяка наука.
Докато съзнаваш, че живееш, всички противоречия за тебе изчезват; щом дойдеш до отношения с хората, до кармата, до проява на явленията във време и пространство, противоречията излизат налице и ти виждаш, че имаш
да
даваш.
Това не значи, че няма
да
имаме никакви страдания и мъчнотии.
И при това положение страданията и противоречията ще ни следват, но ще имат разрешение, макар и във вечността.
Тогава човек ще разрешава задачите
си
, ще върви напред и ще намира причините за всяко явление, което става в живота и в природата.
Той ще вижда резултатите на днешните противоречия в далечното бъдеще.
Ако от страданията на човечеството може
да
се изработи един голям, великолепен диамант, който
да
свети на главата на един ангел, тези страдания имат смисъл.
Заслужава
да
се прекара една вечност в страдания, за
да
светиш цели вечности върху главата на един ангел.
Щом е така, заслужава човек
да
страда, за
да
се превърне в диамант, който един ден
да
стои върху главата на някой ангел и
да
отразява неговата светлина.
Всъщност душата на човека в Божествения свят има съвсем друго предназначение, а не само
да
страда.
Това, което ви говоря за страданията, е само за изяснение на нещата.
Следователно, каквито отвлечени въпроси
да
се повдигат в сегашния живот, вие ще се спъвате в тях, без
да
ги разрешите.
Сегашният живот на хората е преходен, той е даден само за определено време и пространство.
Той е подобен на едно ядене, сложено в чиния и валидно само за даден случай.
Това ядене не разрешава въпросите за цял ден.
То разрешава въпросите само за една трета от деня.
Като донесат сутринта ядене, някаква закуска, ти се усмихнеш, хапнеш
си
, доволен
си
.
Като донесат ядене на обяд, пак се усмихнеш, пак
си
доволен.
Ще дойде време, когато няма
да
се задоволяваш от това ядене; ще стане нужда
да
измениш яденето
си
,
да
стане идеално.
Когато се говори за обновяване, разбирам намаляване на тежестта, която човек е турил върху
себе
си
.
Хронос, от една страна, и Сатурн – от друга, са казвали и продължават
да
казват на човека:" Ние можем
да
ти дадем назаем, колкото пари искаш.
Като се основава на техните думи, човек взема и трупа, не мисли, но един ден го изправят пред дълговете му: трябва
да
плаща, а пари няма.
2.
За приятелите си
,
НБ
, София, 11.12.1927г.,
Той пада на колене, вдига ръцете
си
нагоре и започва
да
се моли,
да
не го бият.
И затворникът, и грешният човек се молят по същия начин, но как трябва
да
се моли свободният човек?
Как трябва
да
се моли душата, която търси истината?
Не, истината се търси вечно.
Който търси истината само за един момент, той не е разбрал още, какво представя тя всъщност.
Който е разбрал Божията Истина, той вечно ще я търси.
Любовта, Мъдростта и Истината се разкриват постоянно, затова човек непрекъснато трябва
да
ги търси.
Не е достатъчно човек само веднъж
да
вкуси от Любовта Божия и
да
каже, че се е задоволил вече.
„
Да
положи някой душата
си
за приятелите
си
." Защо трябва човек
да
положи душата
си
за приятелите
си
?
– За
да
създаде в
себе
си
възвишено и благородно сърце, светъл ум, здраво тяло, които
да
бъдат в услуга на неговата душа.
За тази цел той трябва
да
започне от слънцето. Защо?
Като наблюдаваме слънцето, ние
си
представяме Бога светъл като слънце.
Това не означава още, че слънцето е Бог, но донякъде само дава представа на хората от физическия свят за Бога.
Ето защо, хората трябва
да
започнат от слънцето, което носи сила.
Стремежът пък на човешката душа е
да
бъде силна, мощна.
Апостол Павел казва: „Когато съм слаб, тогава съм силен." Това е парадокс, който се нуждае от обяснение.
Кое е силно в човека?
Силно е разумното начало в човека, защото може
да
реализира копнежите на човешката душа, от които
да
се ползват и неговите ближни.
Който люби цялото човечество, той може
да
реализира и своя живот, защото човечеството представя тялото на Бога.
Следователно,
да
любиш всички хора,
да
любиш цялото човечество, това подразбира
да
любиш Бога, Който се изявява в това тяло.
Това е първата степен на любовта, най-високата, най-голямата любов, която човек може
да
прояви на земята.
Да
любиш Бога, това значи
да
любиш всички живи същества на земята, от най-малките до най-големите, както и всички ония същества, които не виждаш, понеже живеят в невидимия свят.
Божията Любов обхваща всички живи същества на земята и на небето.
Да
любиш всички тия същества, значи
да
имаш стремеж към Бога.
Може ли такъв човек
да
бъде нещастен?
Той всяка секунда, всяка минута, всеки час ще бъде свързан със сърцата и душите на ония, които обича и които го обичат.
Този човек ще получава толкова много подаръци, че трябва
да
има на разположение сандък, голям като земята,
да
ги прибира.
Затова е казано в Писанието, че човек трябва
да
се откаже
да
събира богатства на земята.
Велико нещо е
да
положи човек душата
си
за приятелите
си
!
И тъй, човек трябва
да
започне със слънцето,
да
одухотвори слънчевата енергия, за
да
се ползва от нея разумно.
Той трябва
да
приеме, че на земята Бог се проявява чрез слънцето, отдето черпи животворна енергия.
Ако някой е болен, не може
да
диша добре, нека се обърне към слънцето и дълбоко в душата
си
пожелае
да
се свърже с него,
да
приеме от енергията му.
Няма
да
мине много време, и той ще се обнови и засили.
Мнозина ще му говорят, че трябва
да
лежи на леглото
си
, че има опасност
да
се скъса някоя артерия в него, но той не трябва
да
се подава.
Това са външни внушения, които не съдържат истината в
себе
си
.
Който веднъж само е приел слънчевата енергия в
себе
си
, той е опитал вече нейното благотворно влияние върху мислите и чувствата
си
, както и върху всички клетки на своя организъм.
Той вижда наоколо
си
само здрави, силни хора и от нищо не се плаши.
Ако някой се обезсърчи, нека се обърне към слънцето,
да
приеме от неговата енергия.
Слънчевата енергия прави човека здрав, бодър, силен; тя му дава сили
да
понася мъчнотиите и трудностите в живота.
Да
възприемеш слънчевата енергия, това е равносилно
да
се разхождаш из хубави градини, пълни с разноцветни и ароматни цветя, с хубави и сладки плодове, и от време на време
да
опитваш някой от тях.
Не е загуба на време, ако ти иждивиш един-два часа от деня
да
се свържеш със слънцето и
да
приемеш от неговата енергия.
Едно десетгодишно дете се изгубва от дома
си
, но един приятел на баща му го намира, хваща го за ръка и го развежда из най-хубавите градини в града.
В дома на детето настава голямо смущение, всички го търсят, тревожат се, а то се любува на красивите цветя и плодове, опитва техния вкус.
Като се върне дома
си
, всички се радват, че се връща здраво и читаво, но то започва
да
им разказва всичко онова, което е видяло и опитало.
Преди
да
възприеме нещо от слънцето, човек е в положението на загубеното дете, но щом възприеме нещо от него, той е детето в градини с хубави цветя и плодове, от които може
да
се ползва.
Казвам: по същия начин се разхожда и човешката душа.
След като излезе от тялото на човека, тя започва
да
се разхожда по света, посещава най-хубавите градини, а той я търси, вика след нея, иска
да
я намери.
Като се върне от разходката
си
, тя започва
да
разказва на своите ближни за Великото, което е видяла и опитала.
Някой баща се оплаква, че изгубил детето
си
.
То излязло от бащиния
си
дом и отишло
да
се разхожда из градините.
Когато казват за някой човек, че е безверник, това значи, че този човек е отишъл с приятеля на своя баща
да
се разхожда,
да
разглежда и изучава Великото в света.
Като се върне от разходката
си
, този безверник става един от най-усърдните християни. Защо?
Сега ще разкажа един анекдот за двама англичани, атеисти, които решили
да
представят на сцената две различни, напълно противоположни роли.
Първият, който трябвало
да
играе ролята на вярващ, започнал
да
говори на другаря
си
, че Бог съществува, че всичко, което виждаме в природата, е Негово творение, че всеки, който не вярва в Бога, ще бъде хвърлен във вечния огън, изложен на мъки и страдания.
Той говорил толкова пламенно, толкова вдъхновено, че вторият, който трябвало
да
играе ролята на безверник, като го слушал, забравил своята роля и започнал
да
си
мисли: Може
да
е така.
Възможно е Бог
да
съществува.
Като размишлявал върху това, той слязъл от сцената и отишъл дома
си
.
Първият изпълнил ролята
си
, както трябва, но останал сам на сцената, нямало кой
да
му възразява.
На другия ден той отишъл при другаря
си
и запитал: Ти защо не се противопостави на моите думи, но ме остави сам,
да
се срамя пред толкова хора?
– Какво
да
правя?
Като те слушах
да
говориш толкова убедително, аз повярвах напълно в твоите думи.
– Не зная, дали
си
вярвал, или не в думите
си
, но аз не съм слушал такава убедителна проповед и от най-видни проповедници.
Казвам: за
да
може
да
обърне приятеля
си
към Бога, душата на този човек се е върнала от своята разходка, познала е Великото Начало в живота, и затова той могъл
да
говори толкова убедително.
„
Да
положи някой душата
си
за приятелите
си
." Когато положим душата
си
за приятелите
си
, винаги настава никаква промяна; ако сме на физическия свят ще усетим някакво малко страдание; ако сме в духовния свят, ще знаем, че правим малка жертва; ако сме в Божествения свят, това полагане душата
си
за приятелите
си
, ще се изрази във вид на малка услуга.
Следователно, за ученика, който разбира вътрешния смисъл на Христовото учение, не само личните, но и социалните въпроси ще бъдат лесно разрешими.
Като разбира начините и методите, с които природата
си
служи, той ще може
да
ги прилага в своя живот, и по този начин ще бъде полезен и за окръжаващите.
Който обича Бога, и когото Бог обича, той всичко може
да
постигне.
Такъв човек може
да
мине през най-опасни места и никой
да
го не забележи.
Един човек, който обичал Бога, бил преследван от неприятели и, за
да
се спаси, трябвало
да
мине през границата, дето на всеки сто метра имало по един добре въоръжен войник.
Сега ще говоря върху думите: „
Да
положи някой душата
си
за приятелите
си
." Този стих подразбира вътрешно единство на нещата.
Дошъл до това място, но се спрял, започнал
да
мисли, как
да
мине през тази забранена зона.
По едно време чул един глас отвътре
да
му казва: Мини спокойно и не се безпокой, никой няма
да
те види.
Разнообразието в природата пък е израз, проява на Божествената хармония.
Той минал покрай тия въоръжени войници, но забелязал, че всички спят.
Като извървял два километра път, неприятелите му стигнали при стражата и ги запитали: Не видяхте ли
да
мине покрай вас един човек?
Като казвам „разумно начало", аз нямам предвид студения човешки разум, който се проявява при 250° под нулата, но говоря за висшия разум, който носи условия за човешката душа.
Това не значи, че животът се е унищожил, но не може
да
се прояви.
– Как може
да
мине покрай нас човек?
И при 5000° под нулата животът не може
да
се унищожи.
Оттук птичка не може
да
прехвръкне, камо ли човек
да
мине.
Тъй щото, под думата „разумно начало" ние разбираме Любовта, която носи живот.
Покрай тях птичка не може
да
прехвръкне, но когато са будни.
Обаче, щом заспят, и човек може
да
мине, без
да
го забележат.
Всички съвременни хора се страхуват
да
не мине някой през тяхната граница,
да
им причини никаква пакост, но трябва
да
знаят, че докато съзнанието им е будно, никой не може
да
мине пред тях.
Щом заспят, всеки може
да
мине покрай тях и
да
им причини много злини и пакости.
Казвам:
да
не вярвате в хората, били те ваши майка или баща, брат или сестра, разбирам; но
да
не вярвате в Онзи, Който ви е създал, Който ви е пратил на земята
да
се развивате,
да
учите, не разбирам.
Да
не обичате ония, които са ви направили ред пакости и злини, разбирам, това е човешко; но
да
не обичате Онзи, Който ви е дал всички блага в живота – не разбирам.
Изпаднете ли в такова състояние, което някои наричат летаргия, задръжте в
себе
си
мисълта, че Бог е във вас, и след няколко часа ще се събудите.
Аз нахвърлям тия въпроси за разсъждение, без
да
ги обяснявам, защото всичко, което се обяснява, губи своята чистота.
Ако не поддържате тази мисъл в ума
си
, никой не може
да
ви разбуди от това състояние.
Как може
да
се обясни Великото в света?
Някой казва: От мене човек няма
да
стане.
В това отношение, ние постъпваме като музикантите: взимаме няколко тона, съчетаваме ги, образуваме от тях акорд, който влиза в хармония с цялото, без
да
обясняваме на хората, как сме постигнали тази хармония.
Кажете ли
си
така, вие се намирате под закона на внушението.
Следователно,
да
пееш,
да
свириш, това е в реда на нещата, но
да
обясняваш на хората, как пееш, или как свириш, това не е нужно.
Напротив, на всяка подобна мисъл вие трябва
да
въздействате с положителна.
Ще
си
кажете: В продължение на няколко часа само, докато спя, от мене човек не може
да
стане, но щом се събудя и започна
да
работя, от мене човек може
да
стане.
На същото основание казваме и за Любовта, че тя не е нищо друго, освен Божествена симфония, за разбирането на която се изисква само тънко музикално ухо
да
слуша и
да
възприема, Любовта не се нуждае от обяснения.
Ако и при това положение работите ви не вървят добре, кажете
си
: До един месец няма
да
имам успех, но след това всичко ще ми тръгне добре.
Тя съществува в душата на всекиго, но чака само момент
да
се прояви, както всеки музикален тон чака
да
дойде музикантът,
да
удари на клавишите, и той
да
прозвучи.
Човек сам
си
внушава и добри, и лоши неща, вследствие на което от него зависи успеха или неуспеха в неговите работи.
Това значи, че този тон не е в съгласие с друг някой от по-велика гама.
Всеки трябва
да
знае, че Бог живее в него и
да
казва: Господи, искам
да
изявявам доброто, което
Си
вложил в мене, както Ти го изявяваш; искам
да
бъда добър и
да
постъпвам като Тебе!
Сам за
себе
си
, този тон може
да
бъде чист, правилен, но понеже той е попаднал в съзвучие с тон от друга някоя гама, с която не хармонира, явява се някакъв дисонанс.
Това подразбира: Научи ме
да
изпълнявам волята Ти, както Ти искаш.
„Никой няма по-голяма любов от тази, щото
да
положи някой душата
си
за приятелите
си
." Тази е най-великата любов, която човек познава в живота.
В такъв случай, един от двата трябва
да
отстъпи,
да
даде място на другия, само той
да
се прояви.
Тази любов е в сила
да
пресъздаде сегашното общество; тази любов е в сила
да
подобри отношенията между хората; тази любов може
да
послужи като основа за съграждане на бъдещата наука, религия, музика, поезия, изкуство.
Като наблюдавам отношенията на хората, виждам, че много от техните мъчнотии и страдания се дължат на обстоятелството, че те не отстъпват едни на други.
Върху тази любов можем
да
съградим всичко възвишено и благородно.
Който се стреми към тази любов, той трябва
да
се подкрепи,
да
се подтикне
да
върви напред.
Това вечно отстъпване природата нарича вечно обновяване.
Вечно
да
отстъпваш, това значи вечно
да
се обновяваш.
Като срещнат човек с такава любов, или с някаква светла идея, те веднага казват: Ти ли се намери единствен
да
замислиш такова нещо?
Да
не мислиш, че
си
втори Шекспир, или някой велик човек?
Първите водни капки не отстъпват ли местото
си
на вторите?
Казвам: днес този човек не е Шекспир, но един ден може
да
бъде нещо повече от Шекспир.
Значи, в природата се извършва процес на вечно отстъпване.
Само по този начин можете
да
бъдете щастливи.
Искате ли
да
бъдете здрави, щастливи, приемайте енергия от Бога.
Срам е за човека
да
отстъпва.
Излагайте се на слънчевите лъчи, за
да
се свържете с Бога.
Не, разумното отстъпване е свързано с процесите на възрастване и обновяване.
Сега, имайте предвид следното положение: Със слизането
си
на земята, човек се е приспособил към този живот, като
си
е създал сърце и ум, чрез които
да
изпраща благата по цялото тяло.
Благата на сърцето, това са неговите чувства, страсти и желания, като сили, които действат в тялото му.
На тези въпроси всеки сам трябва
да
си
отговори.
Според астролозите, сърцето, с всички свои съдове, представя Венера.
Всяка душа, която е слязла на земята, има по една съществена задача, която сама трябва
да
разреши.
Каква е задачата на Венера?
Със своето грубо тяло, съвременният човек живее повече в низшите области на Венера, но един ден, когато
си
създаде Божествено тяло, той ще навлезе във висшите полета на Венера, на любовта, и по този начин ще постави основа на бъдещата култура.
В процеса на оформяването се забелязват три последователни фази: първата фаза е на личността; втората фаза – на индивидуалността, а третата – проява на душата, или проява на Божественото начало в човека, което се стреми
да
сподели благата
си
с ближните
си
.
Един стар гостилничар имал всичко 30 абонати месечно.
Веднъж слязъл на земята, човек трябва
да
обработва своя мозък, за
да
бъде силен,
да
побеждава мъчнотиите в живота
си
.
За
да
ги задоволи, той имал на разположение 30 тенджери, за всеки клиент по една.
За
да
развие мозъка
си
, в помощ му иде Меркурий.
Един ден, по погрешка, той сипал ядене на един от клиентите
си
от чужда тенджера.
В някои отношения, Меркурий и Сатурн
си
приличат.
Като забелязал това, клиентът взел шапката
си
и излязъл от гостилницата недоволен.
Цял ден обикалял по гостилниците,
да
намери гостилничар, който
да
му сипе ядене от тенджера, от която
да
не е сипвал на никой друг преди него, но не намерил такова нещо.
Той е голям герой, не прави зло на никого, но отдето мине, всичко разтопява и казва: Това е така, онова не е така и т.н.
Най-после той се принудил
да
се върне дома
си
гладен.
Следователно, човек трябва
да
започне с енергиите на Слънцето, на Венера и на Меркурий, т.е.
От този случай гостилничарят придобил по-голяма внимателност, но и клиентът поумнял, втори път не се решавал
да
прави обструкция на гостилничаря и
да
остава гладен.
Който иска
да
възприеме енергиите на любовта, той трябва
да
излиза рано сутрин,
да
наблюдава изгряването на Венера.
Да
, но този господин не иска само
да
се нахрани, той има правило в живота
си
–
да
не яде от чужда тенджера, и не иска
да
нарушава това правило.
Казвате: Любовта иде от Бога, няма защо
да
ставаме рано сутрин,
да
наблюдаваме изгряването на Венера.
Този човек искал
да
бъде последователен.
На това основание, всеки трябва
да
бъде последователен в своите възгледи за живота, особено, ако тия възгледи почиват върху известни разумни закони.
Само при това положение човек може
да
бъде щастлив.
Ако наблюдавате Венера, тя поне няма
да
ви се сърди.
Който разбира тия закони и ги спазва, той не отлага нещата, но взима цигулката
си
и свири, работи, още сега иска
да
придобие нещо, което
да
му послужи за вечността, за живота извън времето и пространството.
„
Да
положи някой душата
си
за приятелите
си
." Какъв е вътрешният смисъл на този стих?
То е все едно господарят
да
иска от слугата
си
да
му се кланя.
Да
иска това нещо, значи
да
обърне нещата наопаки.
Правилното положение е господарят
да
служи на Бога, а слугата – на Бога, който живее в господаря му.
Мъжът трябва
да
люби Бога, а жената трябва
да
люби Бога в мъжа.
Учителят трябва
да
се стреми към Божията Мъдрост, а ученикът – към мъдростта на Учителя
си
.
Изобщо, небето, с всички светила по него, ще стане хиляди пъти по-красиво и голямо от сегашното.
Красиви и големи светове ще има в бъдеще.
Тогава от небето, от слънцето ще пристигат такива звукове, такава музика, каквато не можете
да
си
представите.
Според Дарвин, например, само онези индивиди продължават
да
съществуват, които могат
да
издържат на тежките условия,
да
се приспособяват към тях.
Ако днес се осмели някой
да
каже, че е чул някаква небесна музика, която иде от слънцето, всички ще му се смеят.
Обаче, вие трябва
да
знаете, че засега културата на земята иде от Слънцето, от Венера и от Меркурий.
Що се отнася до Марс, днес той е забъркал такава каша, от която нищо не може
да
излезе.
Едно е спасителното: днес Слънцето влиза в нова фаза, а с него заедно и човечеството, което се издига едно стъпало по-нагоре.
Човек може
да
се прояви в жертвата.
Съвременните хора не са готови още за новия живот, за новата религия и наука, които бъдещето носи.
Значи, животното се бори
да
преодолее условията; човек се жертва, а свръхчовекът, Синът Божи полага душата
си
за приятелите
си
, т.е.
Всеки човек иска
да
има подслон,
да
се храни добре.
Да
положиш душата
си
за приятелите
си
, това е извън закона за жертвата.
Всеки човек иска
да
има здрави мускули, здраво тяло,
да
преодолява мъчнотиите в живота.
Съвременният човек е минал първата и втората фаза и е дошъл вече до положението
да
положи душата
си
за приятелите
си
.
Обаче, не е физическата сила, с която човек може
да
преодолява мъчнотиите.
За
да
преодолее всички мъчнотии в живота,
да
дойде до третата фаза, човек трябва
да
бъде смел, решителен, никога и от нищо
да
се не обезсърчава.
Ако между мислите и чувствата на човека има хармония, той ще може
да
отбива всички онези влияния, които засенчват слънцето.
Той трябва
да
има непреодолима вяра и надежда; неговата вяра трябва
да
бъде извън времето и пространството.
Човек трябва
да
отбива от пътя
си
препятствията, лошите влияния така, както параходът отбива вълните, които се изпречват пред него.
Никакво препятствие не трябва
да
остане на пътя между човека и слънчевите енергии.
И надеждата на човека трябва
да
бъде вечна, никога
да
не престава.
Когато пътниците се качват на някой морски параход, докато той не се е отделил още от пристанището, те
си
подават букети, цветя, чуват се приказки, смехове между тях.
Когато параходът започва
да
се отдалечава от пристанището, шапки, кърпи се махат, и пътниците запяват, чувстват се весели, доволни, в пълна хармония.
Ние говорим за вяра и надежда извън времето и пространството, дето живеят съвършени същества, на които думата е закон.
Щом параходът влезе навътре в морето, всички стават сериозни, замислени, оставят букетите настрана и започват
да
лягат, кой дето намери.
Когато Бог каже или обещае нещо, думите Му нямат обратна сила, те ще се реализират, както са казани.
Външно, привидно, може
да
има измяна и промяна в Божиите думи и обещания, но това се дължи на нашите субективни схващания.
Сега, ще предам накратко един разказ от книгата на Ведите.
Матросите обикалят между пътниците, утешават ги, но те казват: По-добре щеше
да
бъде
да
не бяхме влезли в този параход.
Параходът върви напред, продължава пътя
си
и казва: Който влезе в мене, той трябва
да
знае, че люшкане го чака.
Тук не е тъй спокойно, както на брега,
да
махате с кърпи и
да
ви дават букети.
Всеки човек трябва
да
се прояви, по какъв и
да
е начин на земята, като княжеската дъщеря Савитра.
Човек се намира всред бурните вълни на морето и се запитва, какво
да
прави.
Матросите го успокояват, казват му, че туй ще продължи само два-три деня и след това ще слязат на пристанището.
И наистина, какво става с пътниците в парахода?
След няколко дни те слизат на брега, спокойни, дават вид, като че нищо не се е случило, но се чувстват малко изтощени, от голямото пречистване, и започват
да
ядат с апетит.
– Той ще вземе цигулката
си
и ще свири.
И тъй, имайте търпение, всички ще излезете от житейския параход и ще слезете на брега.
Трябва ли
да
се обезсърчавате, че сте заболяли малко?
Когато се омъжва, жената ще изсвири едно Божествено парче, след което индусите ще се разотидат по домовете
си
.
Не е лошо нещо обезсърчението, но човек трябва
да
знае причината, защо се обезсърчава.
Между индусите съществувал обичай, когато млада мома, от царско произхождение, се омъжва, извикват видни мъдреци и адепти
да
се произнесат върху съдбата й, т.е.
да
изслушат парчето, което тя ще свири, и от това ще определят нейната съдба.
И за това трябва
да
знае причината.
Според мене, парчето, което тя ще свири, представя нейния възлюбен, за когото мъдреците ще определят, ще може ли
да
живее в хармония, по Божествено с младата мома, или не.
Ще кажете, че като заболее, човек престава
да
мисли правилно.
Причината за всички тия неща се заключава в това, че в човека липсват известен род енергии, необходими за поддържане живота в него.
Бащата казал на Савитра за предсказанието на мъдреците, но тя казала: Каквото ще
да
става, но аз ще взема този момък, който ми е определен от съдбата.
Какво трябва
да
прави?
Десет месеца
да
живея с него, но той ще бъде моят избраник.
Той трябва
да
вярва, че тия енергии ще дойдат от слънцето.
Само слънчевата енергия е в състояние
да
възстанови силата, здравето на човека.
И действително, десет месеца след женитбата, дошла смъртта, наречена Яма,
да
задигне душата на истината,
да
я отнесе във вечността.
Ти имаш толкова много души около
себе
си
, защо взимаш и тази душа?
Смъртта върви по пътя
си
, не обръща внимание на Савитра, не чува думите й, но и Савитра върви подир нея, моли се, настоява
да
й върнат Сативана.
„Никой няма по-голяма любов от тази, щото
да
положи някой душата
си
за приятелите
си
." Когато астролозите говорят за Венера, те скриват много неща около нея.
Смъртта й казала: Готова съм на всички услуги.
Няма по-велика сила в света от любовта.
Каквото пожелаеш от мене, ще ти дам, но душата на Сативана не мога
да
върна.
Не само любовта е сила, но и мъдростта.
Няма по-велика сила в света от мъдростта.
Савитра пак продължавала
да
върви след смъртта,
да
се моли за връщането на Сативана.
Смъртта й казала: Всичко, каквото пожелаеш, ще ти дам, но душата на Сативана не мога
да
върна.
Обаче, тази красота може
да
се схване само от добре организиран ум, който се занимава с велики и светли идеи.
– Щом е така, аз искам
да
имам синове,
да
царуват в бащиния ми дом, затова върни ми Сативана.
Ако един мъж
си
позволи
да
погледне някоя красива жена, веднага ще го запитат: Защо гледаш тази жена?
Значи, този човек трябва
да
гледа крадешком, под клепачите
си
,
да
не смее
да
погледне красива жена в очите.
Тъй щото, дойдете ли до някой красив мъж, или до някоя красива жена, трябва или отдалеч
да
гледате, или като ясновидец.
– Ти казваш, че мога
да
имам синове, но забравяш, че според обичаите на Индия жената може
да
води само един мъж.
Турците, обаче, казват: „Привилегия е за човека
да
гледа красивото в живота." Човек ще може свободно
да
гледа красивите жени и красивите мъже, когато дойде до положение
да
положи душата
си
за приятелите
си
и
да
служи на човечеството.
Аз не мога едновременно
да
бъда жена на двама мъже.
Тогава той ще може
да
вижда и Бога.
Смъртта стигнала до Бога и разказала за страданието на Савитра, после се върнала при нея и предала следните думи от Бога: „Понеже
си
умна и добродетелна жена, ще се изпълни и това твое желание." Сативана възкръснал и се върнал отново на земята,
да
продължи живота
си
със Савитра.
Такъв човек ще вижда навсякъде Бога и ще се радва на човешката красота.
– Защо ме гледаш?
За тази цел тя
си
служи със своите добродетели, които прилага на всяка крачка в живота.
– Виждам Го.
Да
настояваш със своите добродетели – това е най-високото положение, до което човек може
да
дойде.
Щом аз виждам Бога, и ти трябва
да
Го виждаш.
Този е пътят, по който човек може
да
реализира своите желания, а не със съмнения, с колебания, с ред отрицателни качества.
Казвам: вие трябва
да
приемете любовта за основа на живота.
„
Да
положи някой душата
си
за приятелите
си
." Това значи: Човек трябва
да
даде възможност
да
се прояви любовта в него.
Обаче, за
да
се прояви любовта в човека, Сативан непременно трябва
да
се върне.
Без Сативана, без душата на истината, любовта по никой начин не може
да
се прояви в човека.
Ако съмнението се вгнезди в човека като червей, който прояжда всички светли идеи, може ли той
да
постигне своите идеали?
Може ли той
да
разбере целта на живота?
Съмнението не може
да
унищожи Божественото начало в човека, но то ще внесе облак в неговото съзнание, който ще му пречи
да
вижда нещата ясно.
Временно Божественото може
да
отстъпи, но не и
да
се унищожи.
Вие можете
да
задържите всеки слънчев лъч за секунда, две, или най-много за една минута, но колкото време и
да
сте го задържали, радвайте се, защото той скоро ще замине.
Бог е всесилен, всичко може
да
направи, но често заема последно място, като съзнателно отстъпва от позиция в позиция.
Тези лъчи ние наричаме светли същества, които са положили душите
си
за приятелите
си
.
Понякога Той слиза толкова долу, както никой друг, но при това положение може
да
извърши такива дела, каквито никой човек в света не е в състояние
да
направи.
Който разбира проявите на Бога, той ще знае, как
да
възприема и предава Неговата Любов.
Съвременните хора искат
да
преустроят своя живот, но отде
да
започне това преустройване, не знаят.
Бъдете смели, ако искате
да
придобиете силата от
Те четат разни научни и философски книги, срещат се с учени хора, разговарят се по тия въпроси, но въпреки това, пак нямат успех. Защо?
На съвременните хора липсва нещо съществено, а именно: те трябва вътрешно
да
се подквасят с Истината.
Те трябва
да
се свържат с всички разумни същества,
да
влязат в допир с тях.
От първата водна капка още могат
да
се определят свойствата на всичката вода.
За тази цел, човек трябва
да
се свърже със слънчевата система,
да
разбере, какви отношения имат Слънцето, Венера и Меркурий към самия него.
Който не е влязъл в това училище, той ще остави другите
да
учат,
да
наблюдават вместо него.
Всички хора виждат Слънцето, Венера, но малцина виждат Меркурий.
Човек сам трябва
да
учи,
да
наблюдава.
Само астрономите, които наблюдават вечер небето, със своите телескопи, са виждали Меркурий.
Видимият свят е създаден за нас: за нашите очи, за нашия ум, за нашето сърце и за нашата сила.
Обикновените хора не могат
да
го видят.
Всички тия неща трябва
да
се развиват,
да
се подхранват.
Мнозина казват: Трябва
да
се молим на Бога!
Вярно е това, но как трябва
да
се молите?
– Като положим душите
си
за приятелите
си
.
Когато ученикът отива при учителя
си
,
да
добие знание, той трябва
да
се постави във възприемателно състояние и
да
каже: Учителю, моля те
да
ми дадеш малко от твоята светлина,
да
си
разреша един труден въпрос.
– За онези, които са пожертвали всичко за нас.
Сегашните хора мислят, че молитвата изисква от човека
да
коленичи,
да
вдигне ръцете
си
нагоре и тихо
да
шепне някакви молитви.
3.
Химия и алхимия
,
МОК
, София, 11.12.1927г.,
Тези процеси вървят успоредно.
Едните процеси започват със сричката „хи“, а другите – със сричката „ал“.
Това са два обратни процеса, каквито са силите, които излизат от левия и от десния палец, показалец на човека.
Тези сили ще се срещнат някога във вечността.
Явява се друг въпрос: Могат ли правите линии
да
се пресичат?
Като се пресичат, те образуват плоскости.
Ако нямаше хора, нямаше
да
съществува нито химия, нито алхимия.
Следователно човек може
да
проникне в науката дотолкова, доколкото има представа за живота.
Казват, че за
да
станат нещата, човек трябва
да
мисли.
Нещата стават само тогава, когато мисълта е носителка на живота.
Под думата „път“ Христос разбира всички науки, събрани в едно цяло; под думата „истина“ Той разбира целите, които науките преследват; под думата „живот“ Той разбира онова начало, което използва науките и техните цели.
Докато не разбира живота, човек не може
да
се нарече дете на природата.
Щом започне
да
разбира живота, той постепенно се оформя и от каша се превръща в твърдо тяло, което може
да
издържа на външните условия.
Живот трябва
да
се внесе в науката, т.е.
така
да
се оформят нещата, че
да
излезе от тях вода.
Водата символизира живота.
Значи всяко нещо трябва
да
носи живот в
себе
си
.
Всички хора се нуждаят от живот.
Каквото хванат,
да
потече от него вода.
Къде е силата на живота?
Алхимиците взимат златото като символ на живота.
За
да
разбере какви сили се крият в слънцето, първо човек трябва
да
изучава благородните метали, свойствата им и законите, на които те се подчиняват.
Старите алхимици са търсили начин
да
превръщат неблагородните метали в благородни.
Те са търсили още и жизнения елексир – някои са го намерили, а някои продължават
да
го търсят.
Съвременната наука трябва
да
служи на живота.
Затова и на вас казвам: Изучавайте всичко онова, в което можете
да
вложите живота.
Дръжте идеята за живота като свещена идея в ума
си
.
Мислите ли за живота, каквато тъмнина и
да
имате в съзнанието
си
, ще се разпръсне.
Любовта ражда живота.
Стремете се тогава към любовта, за
да
придобиете живота, който осмисля нещата.
Вложите ли живот в науката, всички нейни отрасли придобиват смисъл.
Нека всеки от вас почне
да
изучава по един предмет – математика, естествена история, химия, физика, философия, но с ново разбиране, с нова светлина.
Възнаграждението се заключава в развиване на скритите сили в човека, чрез които той се свързва с разумната природа, както и със съществата от разумния свят.
Да
бъдеш истински алхимик, това значи
да
придобиеш безсмъртието.
И като не може още по естествен път
да
го придобие, той пише, изобретява неща, с цел
да
обезсмърти името
си
.
Да
обезсмърти човек името
си
, това значи той сам
да
живее в бъдещите поколения.
Всъщност, и като умре, човек продължава
да
живее в необятната природа.
Дали съзнава или не съзнава това, той живее.
За предпочитане е
да
съзнава нещата, но и като не съзнава, фактите
си
остават верни и неизменни.
Желая ви
да
бъдете истински алхимици,
да
придобиете безсмъртието.
Може ли
да
се говори за неща, които не съществуват?
Може ли
да
се говори за алхимически процеси в природата?
Ако не съществуваха, нямаше
да
се говори.
В природата се извършват и химически, и алхимически процеси, затова се говори за тях.
4.
Време и вечност
,
ООК
, София, 14.12.1927г.,
Щом изгубите разположението на духа
си
, движенията започват
да
стават неестествени.
Какво значи
да
се движи нещо?
Ако това движение е правилно, то събужда красив подтик в човека.
Баща има син, който следва в странство.
За
да
разберете вътрешната страна на въпросите, поставяйте ума
си
във възприемателно състояние.
Един ден синът пише на баща
си
писмо.
Ако иска
да
успява в училището, ученикът първо трябва
да
се научи
да
слуша.
Бащата отваря писмото, чете, взира се в него, нищо не може
да
разбере.
Когато учителят открива буквите на ученика, той трябва
да
внимава,
да
следи всички обяснения, които му се дават.
Докато не знаеш нещата, ти
си
ученик.
Щом знаеш нещо и можеш на други
да
го предадеш, ти
си
учител.
Когато обичате някого, вие пишете красиво, отчетливо, чисто, не бързате.
Когато изучаваш някой предмет и се нуждаеш от помощта на някого, ти
си
ученик.
Вземате хубаво перо, чиста книга, хубаво мастило и тогава пишете – по всички правила на етикецията.
На баща
си
пишете:"Татко, искам
да
изпълня желанието ти, но..." На възлюбения или на възлюбената
си
пишете:" Добрият живот носи щастливи минути." Питам: как трябва
да
напишете писмото на баща
си
?
На баща
си
ще напишете едно красиво писмо,
да
се чете добре, разбрано.
Като го прочете, бащата трябва
да
остане доволен.
Значи, когато влезе в училището, ученикът трябва
да
бъде съвършено здрав,
да
няма абсолютно никакви недъзи.
Ако ученикът е болен и по някакъв начин изкаже това, учителят веднага го изпраща в дома му
да
се лекува.Щом оздравее, ученикът отново влиза в училището.
Ученикът трябва
да
разбира времето и вечността като две величини в живота
си
, в които и около които се движи.
Ако мисълта ни е красива и разсъждението право, ние сме доволни от това писмо.
Вие написвате на баща
си
писмо със следното съдържание:" Любезни татко, намирам се при лоши условия.
Преди всичко, може ли времето
да
бъде нещастно или щастливо?
Може ли времето
да
бъде ограничено или неограничено?
Мислете върху тия въпроси.
Понеже нещата са наредени разумно, невидимият свят ви е поставил при тези условия с цел
да
ви възпита.
Щом се домогнете до причината на вашето положение, вие постепенно почвате
да
се коригирате и положението ви се подобрява.
Интервалите на времето, които ние различаваме, са относителни.
Чрез изпитания и страдания човек намира мястото, което му е определено в живота.
Тази относителност именно ни дава понятие за ограничено и неограничено време.
Ако поставят някого
да
прекара сто години в магнетически сън, като се събуди, той ще бъде толкова млад, колкото преди заспиването.
Който иска
да
бъде пръв на небето, като слезе на земята, той трябва
да
вземе последно място.
Това е задача, която всеки човек трябва
да
реши.
Като ученици у вас трябва
да
се събуди желание
да
разбирате живота.
В науката, в изкуствата, във всички отрасли на живота участва човешката мисъл.
Щом е така, човек непременно трябва
да
се интересува от живота, разбирам от съзнателния, добрия живот.
Щом живеем добре, ние изразяваме Божествения живот в
себе
си
.
Оттук дохождаме до заключение, че времето е знание, т. е.
Без този живот не можем
да
влезем в общение с разумните, с напредналите същества.
За
да
влезем във връзка с мисълта на някой велик писател или учен, ние трябва
да
носим в
себе
си
Великия живот– животът на Бога.
Във времето човек придобива знание, опитности, мъдрости.Щом има тези придобивки, човек лесно може
да
се домогне до външните блага на живота.
При това положение само можем
да
разберем каква е била интимната мисъл на този велик човек.
Здравият по-лесно изкарва прехраната
си
от болния.
Ученият по-лесно може
да
си
създаде приятелски отношения с хората и
да
подобри положението
си
, отколкото невежия.
Тя се е носила от векове насам, минавала е през много умове, разработвала се е, докато най-после е излязла от перото на този учен в стройна, красива форма, за
да
просвещава умовете и сърцата на хората.
Ще разберете при какви условия е работил този учен и защо
си
е послужил с една или с друга дума.
Кармата носи времето от миналото.
Много филолози и досега не могат
да
разберат защо
си
е служил с неопределена форма.
Като направи човек някакъв грях или някакво престъпление, кармата дебне
да
го улови.
Щом
си
е служил с тази форма, той имал някаква идея.
В който живот го хване, тя го заставя
да
плати.
Затова именно всички трябва
да
работите,
да
влезете във връзка с великите, с учените хора на миналото,
да
разберете тяхната интимна мисъл, която ги е заставяла
да
пишат по един или по друг начин.
Човек трябва
да
обича.
Всичко, каквото човек е написал в съзнанието
си
, представя времето на миналите животи.
– Какво трябва
да
обича?
В този смисъл времето може
да
бъде или добро, или лошо.
– Той тряб-ва
да
обича красивото, великото в света и към него
да
се стреми.
Всичко, което човек пише във вечността, представя моменти от времето, т.
И грозното може някога
да
се обича, но само толкова, колкото е контраст на красивото.
Злото може
да
се обича само като контраст на доброто.
Като знае това, човек трябва
да
бъде буден в делата
си
, защото всичко се пише във времето.
Омразата може
да
се обича само като контраст на любовта.
Без съзнанието времето не може
да
се прояви.
Който има изобилна любов в
себе
си
, той може
да
обича и омразата, и злото, и грозотата.
За
да
имате ясна представа за времето и пространството, те трябва
да
се обяснят психологически.
– Когато обичате някого, вие го обичате и с недъзите му, и с погрешките му – всичко му обичате.
Когато не обичате някого, и най-малкият недъг в него, най-малката запетая е в състояние
да
ви отдалечи от този човек.
Затова и Писанието казва: "
Да
възлюбиш Господа Бога твоего с всичката
си
душа, с всичкия
си
ум, с всичкото
си
сърце, с всичката
си
сила.
Сега каквото и колкото
да
се говори, времето не е толкова важно за вас, колкото животът е важен.
Да
възлюбиш ближния
си
като
себе
си
." Значи, първо ще възлюбиш Бога, след това ще възлюбиш ближния
си
– човека.
Ако нямаше идеал в живота
си
, човек не би се задоволил със сегашния
си
живот, който минава на земята.
Когато пък ние проявяваме своята любов в Божествения живот, тогава Бог проявява към нас любовта
си
в нашия живот.
Той търпи всичко, благодарение на своя велик идеал, към който се стреми.
Значи докато имаме висок идеал, докато търсим Бога, животът ни всякога ще има смисъл.
Това е задача за разрешаване.
Както живеете днес, ако нямате идеал в живота
си
, всякога ще завършвате с известни разочарования.
Значи ние трябва
да
разрешаваме Божествената Любов,
да
проявяваме Бога в
себе
си
, а Той трябва
да
проявява нас в
себе
си
.
Когато имаме приятели на земята, животът ни става красив.
Когато имаме приятели в невидимия свят, вечността е красива.
Само така ще разберем разликата между Божията Любов и нашата.Така ще се създаде вътрешна връзка, вътрешна хармония между двата свята.
Няма по-страшно нещо от това, човек
да
няма приятели на земята,
да
няма приятели и в невидимия свят.
Тогава той живее в неблагоприятни, тежки условия на живота, които сам трябва
да
преодолява.
Следователно, ако искате
да
създадете връзка с някой човек, вие трябва
да
намерите в него поне една добра черта, която винаги
да
държите в съзнанието
си
.
Представете
си
, че се виждате увиснал в пространството без почва, без вода и въздух около вас, без никаква светлина.
Поглеждате, не виждате тялото
си
, не виждате никакви органи, а живеете само в съзнанието
си
.
Можете ли
да
си
представите какво ще бъде вашето състояние?
Не е нужно човек много
да
говори, за
да
създаде приятелски отношения с някого.
Като почувствувате, че от вас е останало само голо съзнание, вие ще се ужасите.
Тогава ще разберете каква привилегия е
да
имате органи, чрез които
да
изпълнявате всички функции на вашия ум, на вашето сърце и на вашата воля.
За
да
се домогне до любовта, човек трябва
да
постави за основа на живота
си
такива максими, такива правила и закони, които
да
имат резултати.
Щастието на човека се заключава в това,
да
може чрез органите
си
да
изразява всички подтици на душата и на духа
си
.
Всеки Божествен закон, приложен в живота на човека, произвежда буря, която или ще го повдигне, или ще го разруши.
И досега още хората не са съзнали какво благо е тялото, което им е дадено, вследствие на което сами те още нищо не са направили.
За
да
не пострада, човек трябва
да
върви в съгласие с този закон,
да
не му противодейства.
Дойде ли до положение сам
да
извърши нещо, човек се натъква на противоречия, на съмнения, дали има друг живот, съществува ли Бог, или не.
Този е един от трудноразрешимите въпроси.
Наистина, човек трябва
да
мисли за времето,
да
го цени, но той трябва правилно
да
го използва за придобиване на положителни знания.
– Когато влиза в гъста материя, каквато е човешкият живот, Божественото среща голямо съпротивление, вследствие на което частиците на тази материя се раздвижват силно, сгорещяват се и се образува голяма топлина, от която тялото или ще се стопи, или трябва
да
направи усилие
да
си
пробие път.
Ето защо, когато тръгне в Божествения път, човек не трябва
да
спира,
да
се колебае,
да
се съмнява.
Той трябва
да
върви напред с бързина, която
да
преодолява всички препятствия.
Вечността пък подразбира вътрешна свобода.
Щом сте влезли в Божествения свят, страхът трябва
да
отстъпи,
да
излезе навън.
Когато ги заковавали на кръста, когато ги туряли на кладата, те пеели и славили Бога.
Който носи в
себе
си
Божествени идеи, той не страда.
Изобщо в човека страда низшето, но щом Божественото, висшето съзнание в него се пробуди, той повече не страда.
Според вас кое определение е най-добро: когато се раждате, когато сте в зряла възраст или когато умирате?
Докато е в ада, човек страда; щом влезе в рая, страданията му изчезват.
Определете такова време, когато всички
да
сте доволни.
Човешкото съзнание носи страдания.
Най-доброто време е, когато всички учат: майката и дъщерята, бащата и синът, господарят и слугата.
Божественото съзнание носи радости.
Ако бащата седи дома и нищо не върши, а синът учи, това е ограничение.
Когато работите върху
себе
си
, правете наблюдения, коя е първата дума, с която започвате деня.
Най-красиво време е, когато всички учат, когато всички работят, когато всички почиват, когато всички се радват или скърбят.
Хората философстват върху живота, върху страданията и радостите, но щом им дойде някаква болест, те изменят своята философия.
Страданията, болестите са условия, чрез които проверяват доде е достигнало съзнанието на хората.
Какво съзнание е това, което при най-малкото страдание се прекъсва?
" Друг казва:" Чакай
да
видя, какво имам в кесията." Детето пък казва:"Мамо, хляб искам!
" Всеки човек започва деня с някаква дума, или с цяло изречение, но интересно е
да
направи наблюдение върху
себе
си
поне в продължение на десет деня, с какви думи ще започва своята реч.
Истинският адепт, истинският ученик при никакви изпитания, при никакви болести не прекъсва съзнанието
си
.
Не само това, но правете наблюдения, каква ще бъде първата дума, с която ще посрещнете някой свой приятел или своята жена, или дъщеря
си
.
Много от окултните ученици от най-стари времена досега продължават
да
се съблазняват.
Онези от вас, които са по-свободни, нека направят това наблюдение върху
себе
си
да
видят с какви думи започват деня.
Не, знанията, които сте придобили, могат само
да
ви радват.
Човек трябва
да
дойде до положение
да
не се прекъсва съзнанието му и
да
седи над мъчнотиите в живота.
Обаче вие трябва
да
знаете, че освен знанията, до които човечеството е дошло, има и други знания, за които човек трябва
да
се приготовлява по ум, по сърце и по воля.
Който е постигнал това, той е силен човек.
Упражненията, които се дават в Школата, са приготовление на вашите органи за възприемане на бъдещето знание.
Онзи човек, на когото съзнанието се прекъсва, мяза на малки деца, които искат
да
прескачат големи трапове.
Всеки ден носи ново знание със
себе
си
.
Човек трябва
да
развива своята чувствителност,
да
възприема това знание.
– Засилят се, дойдат до трапа, уплашат се и се върнат назад.
Първото нещо, което се изисква от човека, е
да
бъде доволен от живота
си
.
Ако някой рече
да
им подаде ръка, те не приемат, страхуват се и не вярват на никого.
Ставаш сутрин, бъди доволен, че
си
станал.
Боли те единият крак – бъди доволен и благодари, че само единият крак те боли, а не и двата.
Ако те болят краката, благодари, че поне ръцете не те болят.
– Защото турят за мостове сламки вместо греди и след това искат
да
убедят хората, че ако минат по сламките, никаква опасност не ги чака.
Ако те болят ръцете и краката и не можеш
да
станеш от леглото, благодари, че можеш
да
се молиш.
Всеки, който е повярвал на техните думи, той дълго време е носил последствията на своето лековерие.
И днес, когато някой човек не се поддава на философиите на хората, има право.
Питат го после:" Ами ти не вярваш ли в Господа?
След това ще се развърже единият ти крак, после – вторият и няма
да
забележиш как ще се развърже тялото ти, и ще станеш от леглото
си
здрав, доволен, че можеш
да
се молиш на Бога така, както никога не
си
се молил.
" – " В Господа вярвам, но в твоята философия, подобна на мост от сламки, не вярвам." – "Ами нали Господ е създал сламката, защо не вярваш в нейната здравина?
" – По-скоро вярвам, че крила могат
да
ми израснат, отколкото
да
вярвам, че мога
да
мина през мост от сламки.
Те изискват воля, усилие.
Ако искаше
да
ме прекара през такъв мост, Бог щеше
да
ме направи лек като мравка.
Мъчно е човек
да
бъде благодарен, доволен при всички условия на живота
си
, но трябва
да
работи в това направление,
да
развие тази черта в
себе
си
.
Щом Бог ме е създал човек, Той е предвидил за мене друг мост, а не от сламки.
Мнозина дават външен израз, че са доволни от условията
си
.
Следователно, когато разисквате, когато философствате, внимавайте в изводите
си
.
Те се усмихват и казват, че са благодарни, но това е привидно.
Казвате:" За Бога всичко е възможно." – Вярно, за Бога всичко е възможно, но какво трябва
да
се разбира под думата "всичко"?
Човек вътрешно трябва
да
бъде доволен, вътрешно трябва
да
се усмихва, сам със
себе
си
да
се разговаря,
да
разсъждава и
да
се запитва:" Защо не съм доволен и благодарен от положението
си
?
За Бога е възможно всичко разумно, но не и неразумното.
Бог никога няма
да
застави човека
да
мине през мост от сламки.
Толстой дава един разказ, в който представя разбирането на съвременните хора за християнството.
Бог никога няма
да
застави човека
да
краде, за
да
свърши училище.
Двама братя се разговаряли помежду
си
по въпроса за Христовия за-кон.
Единият от тях казал:" Христовият закон – законът на любовта се изразява в готовността на човека
да
приеме всичко в живота
си
с любов, с търпение, без никаква критика, без никакво роптание." Представете
си
, че някой благочестив човек е прекарал цели 20 години в пустиня в пост и молитва, в служене на Бога и след това слиза в света
да
помага на хората.
Да
краде човек, това значи
да
взема от благата, предвидени за друг някого.
Той не дочаква времето, за
да
получи благата, които са определени за него, но прибързва
да
ги получи.
Ако при това положение този човек се обърне към Бога с молба
да
го напъти там, дето се нуждаят от него, и благодари на тези изпитания, без
да
роптае, без
да
се огорчава, той е постъпил по Христовия закон.
В това прибързване той ги взема от другиго, не чака
да
ги получи по естествен път.
След това Бог ще го напъти към онази врата, дето ще го приемат с благодарност.
Когато разбере това, човек никога не
си
служи с кражба.
Започне ли
да
роптае,
да
съди,
да
критикува хората, че не са внимателни, не са добри, този човек е далеч от Христовия закон, той не може
да
се нарече християнин.
За
да
дойде до това разбиране, съзнанието му трябва
да
се пробуди.
Това е мъчение, а не страдание.
Те не са разглеждали само въпроса за кражбата, но и много други въпроси, пред които трябва съзнателно
да
се пристъпва. Защо?
– Защото, както са разгледани, те не представят обикновена захар за ядене и за приправки, но захарин, който трябва внимателно
да
се употребява.
Те гледат на него като на книжен нож.
Захаринът е 500 пъти по-сладък от обикновената захар, вследствие на което е необходимо
да
се разтвори в много вода, за
да
се използва.
По същия начин, когато някой от тия окултисти говори за вечността, за
да
не се уплашите, вие трябва
да
разредите във вода неговата философия.
Затова душите на тия хора са свободни като птички във висините.
Един виден астроном пожелал
да
проникне за момент само във вечността,
да
види какво нещо е вечност.
На ученика е нужно и самообладание.
Той дълго време се молил на Бога
да
му се даде тази възможност, докато най-после молитвата му била приета.
Чрез самообладание ученикът развива своя ум, своето сърце и своята воля; от друга страна, то помага за усилване на паметта, за подобрение на физическото му здраве, за подобрение отношенията между приятелите му.
Господ казал на един ангел
да
извади от тялото на астронома човешкото съзнание и човешкото сърце,
да
остави тялото му на земята и като дух
да
го разведе из вселената.
Човек трябва
да
прави усилия,
да
работи съзнателно върху
себе
си
, за
да
развива самообладание.
Като разбрал, че молитвата му била приета, астрономът се зарадвал и благодарил на Бога.
Без това качество той не може
да
прогресира.
За следния път напишете по едно изречение или по един стих, но красиво, чисто и се подпишете на листа.
Така пътували от една система на друга, от един свят на друг, от едно слънце на друго и т. н.
Старите гърци са устройвали игри, надбягвания, на които само един е получавал награда – венец.
Ние едва сме започнали пътуването
си
." – Я тогава ме върни на земята, не мога вече
да
издържам.
Считайте, че и на вас ще се даде от невидимия свят такъв венец, затова гледайте
да
напишете нещо хубаво, което
да
задоволи самите вас.
За
да
дойдат всички хора до високо съзнание, невидимият свят работи усилено върху тях, приготовлява ги.
Едно се изисква от човека –
да
има любов към Бога.
Може би тази мисъл
да
ви е предадена от някое възвишено същество.
Вие трябва
да
зачитате всяка мисъл, всяка идея, която минава през ума ви, макар и
да
не ви харесва много.
Представете
си
, че както сте сега неприготвени, някой ангел ви понесе и остави между земята и слънцето.
Често децата могат
да
изнесат по-хубави мисли от възрастните.
Затова, стремете се
да
уважавате и почитате всичко хубаво, което човешката глава може
да
роди.
Ще ви дам един съвет относно космите, които падат от главите ви при ресане.
Когато се решите, не хвърляйте космите
си
, но събирайте ги в торбичка; като съберете повече, занесете ги на Витоша и там, на някой чист камък, ги изгорете.
Няма
да
паднете, но ще останете в пространството.
Нека пепелта от космите се разнесе из въздуха, за
да
се оплодят идеите, които са минали през главите ви.
Благодарете, че сте дошли на земята, че живеете всички заедно, като пчели в кошерите
си
.
Сега ще кажете:" Защо трябва
да
горим космите
си
, а
да
не ги хвърляме?
Хората живеят в кошери като пчели, но за
да
се развиват правилно, те трябва
да
спазват законите на своите кошери.
Ако чоплите, ще го изгубите и после ще съжалявате, защото не можете вече
да
го върнете.
Щом кошерът се разнебити, други пчели дохождат отвън и разграбват меда.
– Той е предоставил това на синовете Божии.
И тъй, кошерът трябва
да
се размножава, трябва
да
се рои.
Значи ние сами
себе
си
съдим.
Като сравняваме нашите работи с Божиите, не ги харесваме и започваме
да
се съдим.
Тази е една от задачите, която съвременните хора, пък и вие като ученици, трябва
да
разрешите.
Когато се отглеждат и възпитават деца, между майката и децата трябва
да
съществува хармония.
Достатъчно е
да
духне веднъж, за
да
изправи всичките ни погрешки.
За Него всичко е възможно.
Сега в резюме ще кажа следното: Не чоплете Божественото в
себе
си
!
Изправяйте недъзите
си
разумно!
Ако за приятел изберете човек, с когото се схождате по ум и сърце, вие ще влезете във връзка с разумни същества от висока йерархия.
Не туряйте излишен товар на гърба
си
!
Ето защо учениците на окултните школи от древни времена досега, са употребявали от половин до един час време за размишление, за медитиране, за
да
се свържат с разумни същества от невидимия свят.
– Размишление върху хубави, красиви неща, които повдигат ума и сърцето на човека, и по този начин го свързват с по-висок, по-възвишен свят от този, в който се движи.
Като медитира, човек първо трябва
да
се спре върху своите добри страни, а после върху лошите с цел сам
да
ги изправи.
Като работи съзнателно върху
себе
си
, човек лесно може
да
се коригира,
да
изправи изопачените страни на своето съзнание.
Като се изправяте, вие постепенно внасяте в
себе
си
весел дух – дух на свобода.
Докато не се стабилизирате във възгледите
си
, вие всякога ще се поддавате на хората, ще се колебаете, ще губите свободата
си
.
Кой каквото ви каже, вие ще се чудите как
да
разберете това.
– Щом се колебаете за нещо, щом не можете
да
го разберете, това показва, че е станало прекъсване на съзнанието ви.
Прекъсването на съзнанието може
да
се представи с права линия, която в началото и накрая е надебелена, а в средата – тънка.
Когато някой се колебае, когато губи самостоятелността
си
, почеркът му се изменя: линиите стават тънки, несигурни.
От почерка на човека може
да
се определи характера, състоянието, професията му и т. н.
Като разглеждате почерците, можете
да
кажете дали даден човек е философ, поет, музикант, художник или писател.
Изкуството
да
се чете характера на човека по почерка се дължи на известен биологически закон.
Когато е сит, задоволен в живота
си
, човек пише по-дебело, линиите са на-дебелени.
Дръжте някой разположен човек няколко дни гладен и след това идете
да
му посвирите малко.
Ако го питате какво желае
да
му изсвирите, той веднага ще каже:" Щом
си
дошъл
да
свириш, изсвири ми някое парче с материален, с физически характер.
“Дайте му след това
да
напише нещо, ще видите, че линиите в него са тънки, слаби, без надебеляване.
Следователно при сегашния живот на земята, човек трябва
да
започне от видимото, от материалното и постепенно, крачка по крачка,
да
върви към невидимото, към идеалното, към духовното.
Да
правите добро,
да
се жертвате за другите,
да
помагате на по-малките,
да
ги учите, това са неща, които се отнасят към идеалния свят.
Всеки има желание
да
прави добро,
да
помага на по-малките от
себе
си
,
да
ги учи, но той трябва
да
знае как
да
направи това.
Мнозина искат
да
познаят Христа, но не знаят как
да
се домогнат до това познаване.
Как може ученикът
да
се представи пред учителя
си
?
Достатъчно е ученикът
да
учи добре, за
да
го намери учителят му.
Щом учителят намери ученика
си
, последният започва постепенно
да
го познава.
Тъй щото, когато ученикът изучава предметите, които учителят му преподава, той влиза освен във външна, още и във вътрешна връзка с учителя
си
.
Следователно, когато искате
да
бъдете обичани от Бога, вие трябва
да
живеете според законите на Божествения живот.
От вас не се изисква
да
разберете работата и проявите на Бога във всички светове и слънца.
Достатъчно е
да
проникнете в онзи малък кръг на дейността Божия, която можете
да
схванете със своето съзнание.
В това отношение вие трябва
да
бъдете като децата,
да
сте доволни от малкото.
Щом искате
да
познаете Бога и Христа, трябва
да
вземете участие в тяхната работа в най-малък размер, в кръга на вашите възможности.
Ако нищо не правите за Бога, за Христа, по никой начин на можете
да
Го познаете.
Мнозина искат първо
да
получат блага от Господа, а после
да
повярват в Него.
Всъщност, законът е обратен: първо трябва
да
повярвате, а после ще получите блага.
Питам: какви блага можете
да
очаквате, когато предварително вече сте получили най-голямото благо – животът?
За следния път всеки от вас
да
напише един стих или едно изречение с най-красив почерк.
Ако пишете азбуката внимателно, бавно, спокойно, ще видите, че всички букви не са еднакво красиви.
Буквите а и б са красиви, но буквите в, г, д, ж не са толкова красиви.
Движенията на ръката оказват влияние върху мозъка, върху нервната система на човека.
Изобщо всички движения, които човек прави, определят неговото състояние, както и характера му.
Срещате един човек с наведена глава, едва влачи краката
си
.
Ако срещнете човек, за когото животът има смисъл, ще видите, че той върви смело, с изправена глава, със сигурна стъпка.
Сега ще ви дам едно упражнение за усилване на паметта.
Които имат силна памет, те са свободни, могат
да
не правят упражнението.
Упражнението е следното: ще турите ръцете
си
на кръста.
След това ще вдигнете десния
си
крак и ще го допрете, колкото може по-нагоре на бедрото на същия крак.
После ще свалите крака
си
и ще направите същото упражнение с левия крак.
Ако искате
да
имате резултати, правете упражнението редовно.
Какво ви струва
да
отделяте всеки ден по десет минути от времето
си
за подобрение на своя организъм?
Ако доброволно не правите движения, природата насила ще ви застави.
Във времето има две точки, които минават пред човека, и той ги наблюдава.
Всяко движение, което правите, трябва
да
бъде разумно,
да
има смисъл.
Значи, времето парадира пред човека и той го вижда.
А човек парадира пред вечността и тя го наблюдава.
5.
Естествена среда
,
МОК
, София, 18.12.1927г.,
Обаче докато е на земята, човек не трябва
да
се вдига много високо.
Даже и авиаторите, които минават за безстрашни, като се намерят на голяма височина в пространството, изпитват страх, чувство на самота, на отдалечаване от земята.
Щом се почувстват сами, те искат
да
се върнат назад.
Чрез мисълта
си
те се издигат високо в пространството и дохождат до такава височина, която не могат
да
издържат повече и веднага слизат на земята.
Чрез мисълта
си
те са стигали и до слънцето, но и там не са останали.
Не е лесно
да
живее човек в среда, за която не е приготвен.
Мнозина мечтаят
да
влязат в общество на благородни, учени, възвишени хора, но като попаднат между тях, чувстват се самотни, никой не им обръща внимание, поради което искат
да
се върнат в домовете
си
.
Тази атмосфера за тях е непоносима.
Ще напуснат обществото на учените, но няма
да
се върнат празни.
Ще им напълнят торбите и ще кажат: „Идете
си
със здраве и кажете на близките
си
какво сте чули и видели между нас“.
Когато влиза в известна среда, човек трябва
да
бъде готов за нея.
Иначе и между учени и възвишени същества
да
влезе, пак ще се почувства незадоволен.
За
да
не се отегчава, човек трябва
да
намери своята естествена среда, която помага за развитието му.
Голямото разнообразие в природата е причина за съществуването на различни среди.
Колко време може
да
живее човек между учените?
Колко време светията може
да
живее в пустинята?
Когато светията прекара известно време в пустинята, той изпитва голямо напрежение и търси начин
да
се освободи от събралата се в него умствена енергия.
Той слиза между хората, разговаря се с тях, споделя придобитото
си
знание и отново се връща в пустинята, доволен и облегчен.
Никой светия не е останал до края на живота
си
в пустинята.
Той трябва
да
влезе между хората,
да
им предаде знанието
си
,
да
се обмени с тях.
Той наблюдава растенията и камъните, от тях взима пример на търпение и издържливост.
Като ученици, вие трябва
да
изучавате средата, в която живеете,
да
знаете, естествена ли е тя, или изкуствена, Божествена, или човешка.
При това, като минавате от една среда в друга, трябва
да
правите разумни връзки със съществата,
да
се обменяте правилно:
да
давате и
да
взимате.
Само по този начин човек може
да
бъде доволен между своите,
да
им даде с любов и разположение от богатството, което носи в
себе
си
.
Каква по-голяма радост търсите от тази,
да
бъдете между близките
си
,
да
се разговорите с тях,
да
си
хапнете заедно и след това
да
си
легнете.
Затова природата е създала съня,
да
даде почивка на своите деца.
Докато спят, като грижлива майка, тя изчиства къщите им, обновява ги и ги събужда,
да
продължат работата
си
.
И тъй, който иска
да
се развива правилно,
да
създава характер в
себе
си
, трябва
да
намери своята естествена среда, своята естествена посока на движение.
– На всички страни.
Вятърът духа от всички посоки и ти трябва
да
знаеш как
да
се справиш с него.
Акробатът, който ходи по въжето, е изложен на външни мъчнотии, но силата е в самия него.
Ако има вътрешно равновесие, той може
да
се справи с всички външни мъчнотии.
Това са неприятелите, които нападат човека от всички страни.
Ако се справи с мъчнотиите
си
, той ще се качи и ще слезе от въжето безпрепятствено; ако не се справи с тях, ще падне от въжето и всички присъстващи ще го осмеят.
Ще дойдат противодействащи сили отляво и отдясно, ще дойдат противоречия в ума и в сърцето ти, но никой няма
да
ти помогне.
Ще влезеш в душата
си
, ще вземеш пръта и с него ще пазиш равновесие.
Когато се намерите в големи противоречия, които ви атакуват от всички страни, ще знаете, че се намирате в естествената среда на живота
си
.
Понеже сте силни в естествената
си
среда, затова, именно, ви атакуват.
Кога и
да
е, всеки човек ще мине по въжето.
Някои се готвят
да
вървят по въжето, други се качили вече, а трети са на края.
Няма човек в света, който може
да
го избегне.
Следователно, като дойдете до най-големите противоречия, ще знаете, че е дошъл моментът
да
се върнете при своите.
Дошло е време и за светията
да
напусне светилището
си
,
да
се върне в света,
да
покаже на хората как
да
живеят.
Хората секат дърветата в горите, трошат камъните и светията се вижда принуден
да
напусне гората.
Хората се оплакват от страданията и искат
да
ги избегнат.
Каквото и
да
правите, ще минете по тънкото въже.
Ще пазите равновесие с върлината на ума и сърцето
си
и ще уповавате на душата
си
.
Може
да
дойде у вас съмнението, страхът, омразата, завистта; ще се наклоните наляво, но пак ще се изправите.
Ще гледате само напред, ще вървите само по законите на душата
си
.
Няма
да
се отклонявате наляво или надясно, по законите на сърцето или на ума.
Тъй щото, не питайте защо идат противоречията, но върнете се в естествената среда, в която Бог ви е поставил, там ще намерите
себе
си
, висшето аз.
Намери ли
себе
си
, човек е придобил своя вътрешен мир, става господар на
себе
си
.
Помнете: Всеки човек е акробат в живота
си
.
Дали е безверник или вярващ, това не е важно.
Надеждата и вярата са степени, фази в живота, които водят към Любовта.
Влезеш ли в този кът, ти
си
вече у дома
си
.
Докато не
си
дошъл до Любовта, ти
си
още между камъните, между изворите, между хората – поети, философи, учени и т.н.
Каквато поезия
да
четеш, каквато музика
да
слушаш, каквато картина
да
гледаш, нищо не се ползваш.
Ти трябва
да
влезеш в Божествения свят,
да
четеш живата поезия,
да
слушаш живата музика,
да
гледаш живите картини.
Това са разрешените задачи на човешката душа.
Желая на всички
да
вървите напред, без никакво отклонение наляво или надясно;
да
се върнете у дома
си
– в отечеството на вашата душа.
Всички хора говорят за свобода, но въпреки това се ограничават едни други и всеки сам се ограничава.
Видни хора, професори, учители, проповедници, като излязат
да
говорят, стесняват се, чувстват се ограничени.
Трябва
да
мине известно време, докато се освободят.
Всеки се страхува
да
не изгуби ценното, което носи в
себе
си
.
Неприятелят ги обстрелва, гранати и куршуми се сипят около тях.
Не е лесно
да
вървиш под дъжд от куршуми и гранати.
Не е лесно
да
обикаляш позициите във време на бой и
да
не мислиш за живота
си
.
Представете
си
, че в този момент накарам някой от вас
да
изпее една песен.
Започваш
да
пееш, но взимаш неверен тон – веднага една граната ще профучи към тебе.
Друг е въпросът, ако излезете
да
пеете в приятелска среда, дето няма куршуми и гранати.
Нека всеки от вас прочете първа глава от Евангелието на Йоана и
да
спре вниманието
си
върху стиховете от 6 до 14, които са наредени музикално.
Както виждате, Словото е предадено в музикална форма.
Това показва, че всяка реч може
да
се изрази музикално.
В бъдеще хората ще могат
да
си
говорят музикално; вместо
да
говорят, ще пеят.
При това, трябва
да
знаете коя дума е най-силна, нея
да
поставите на първо място или
да
ѝ дадете нужното ударение.
Думите могат
да
се степенуват, както и числата.
Първоначално човек се е хранил с вода, понеже се е движил във водна среда, подобно на рибите.
Постепенно той сгъстявал храната
си
, докато дошъл до твърдата храна.
Както външната среда оказва влияние върху характера и развитието на организмите, така също и храната им влияе.
Рибата, запример, живее във водата, но няма вътрешна топлина.
Тя има малко вода в
себе
си
.
Мисълта им е логическа, но студена, малко вода имат в
себе
си
.
В пътя на развитието
си
човек минава от областта на чувствата към мисълта, т.е.
Престане ли
да
чете и
да
учи, той усеща голяма загуба на енергия, каквато при лишението
си
от хляб.
Да
лишиш един човек от умствена храна, това значи
да
го подложиш на глад и страдание.
Като се нахрани, като задоволи жаждата
си
и като подиша чист въздух, той казва: „Нищо повече не ми трябва.
Достатъчно е
да
чуя оттук–оттам, какво става по света – повече не се интересувам“.
Който се интересува от развитието на човека, на всички живи същества, той чете не само писани книги, но и по камъните, по изворите, по листата, по дърветата.
Много книги има в живата природа, но човек трябва
да
се отвори за тях,
да
ги разбира.
В бъдеще, когато хората ще
си
служат с шестото чувство, ще четат книгите на природата, ще ги разбират и ще се ползват от тях.
За
да
се домогнат до живота на низшите същества, каквито са микробите, учените
си
служат с микроскопи, увеличават ги няколко хиляди пъти и така ги изучават.
Не можете
да
увеличите нещата изкуствено,
да
измените естествените мерки, които им са дадени.
С увеличаване размерите на човешкото лице трябва
да
се увеличат размерите на всичките окръжаващи тела, даже и на земята.
Не стане ли това, явява се вече известна дисхармония, която нарушава красотата в природата.
Ако ги увеличите или намалите, вие дохождате до илюзиите на живота.
Големината и тежестта на земята определят големината и тежестта на всички същества, които живеят на нея.
Чрез мисълта
си
човек може
да
увеличи и намали теглото
си
.
Достатъчно е
да
мисли само за земни работи, за
да
увеличи теглото
си
; като мисли за възвишени работи, за небето, теглото му се намалява.
Като изучавате хода, вървежа на човека, ще познаете, дали е материалист, или идеалист.
6.
Твърдата храна
,
НБ
, София, 18.12.1927г.,
Простите ли дълга на брата
си
, няма
да
има вече оплаквания, няма
да
се пишат заявления,
да
се давате под съд.
Съвременните хора страдат от един недъг, че на всичко турят граници: на знанието, на музиката, на добродетелите, на живота и т.н.
Първо, смисълът на живота се отнася до физическото тяло на човека,
да
си
създаде той здраво, добре организирано тяло, в което духът и душата
да
живеят,
да
извършат своята работа на земята.
Какво по-красиво от това,
да
дойде при вас някой ваш приятел,
да
поиска сто лева на заем, с условие, че след десет дена ще ги върне?
Второ, смисълът на живота се отнася до астралното, или звездното тяло на човека,
да
подобри неговото състояние,
да
повдигне неговите чувства и желания на такава степен, че
да
уравновеси силите на неговото сърце.
Вие му давате тия пари и виждате, че точно след десет дена приятелят ви носи парите назад.
Те са прави само в това отношение, че дадени неща само могат
да
се свършат.
Тъй организирано това сърце, любовта ще влезе в него като енергия, като сила, която ще донесе живота.
Иначе, това тяло може
да
бъде пълно с отрицателни чувства и низши желания, които ще му причинят смъртта.
Ако не може
да
ги върне на време, приятелят ви трябва
да
дойде при вас,
да
се извини, че не може
да
върне парите на време и
да
ви помоли, ако можете
да
му дадете някаква работа – по този начин
да
се изплати.
Има области в човешкия живот, които на стари години само човек може
да
обработи.
И най-после, смисълът на живота се отнася до умственото тяло на човека,
да
създаде той в
себе
си
здрав мозък, който
да
възприема само ония мисли, необходими за храненето на неговия дух.
Работете в съгласие с душата
си
,
да
я освободите от всички ограничения и препятствия, които вие сами сте й поставили.
Това не значи, че трябва
да
напуснете този свят, или окръжаващата среда, но трябва
да
използвате тия условия разумно.
За
да
разрешат правилно тия противоречия, те трябва
да
знаят, де именно се явяват тия противоречия, дали във физическото, в астралното или в умственото им тяло.
Желателно е, докато сте на земята още,
да
ликвидирате с всичките
си
сметки, та един ден, като заминете от този свят,
да
не става нужда повече
да
се връщате на земята.
Те трябва
да
знаят, де се заражда доброто и де – злото.
Всички души ще тръгнат едновременно, групово, за мястото, отдето първоначално са излезли, затова, именно, те ще се чакат.
Доброто и злото са сили, които работят, както в природата, така и в организма на човека.
Ония души, които по-рано са напуснали земята, ще чакат на определено место,
да
се съберат, и оттам тържествено ще се отправят към своите жилища.
Тези сили се предават по влияние от един човек на друг, както болестите.
Когато в дома ви дойде някоя шивачка, която страда от заразителна болест, в дрехата, която ще ви ушие, тя ще остави нещо и от болестта
си
.
Колесницата, с която дигнаха пророк Илия на небето, беше огнена, червена, но има друга колесница, с която всеки човек трябва
да
се възнесе.
Външно дрехата може
да
е ушита добре, но вътрешно тя крие в
себе
си
нещо не добро.
Или пък, той може
да
се ръководи от друга математика.
Който напусне земята, като праведен човек, неговият приятел ще дойде
да
го вземе.
Както се предават болестите, така може
да
се предаде и любовта.
Някой българин обещава някому, че ще дойде след половин час, а дохожда след няколко часа.
Как трябва
да
се шие за в бъдеще?
За в бъдеще дрехите няма
да
се шият.
Значи, ако българин каже, че ще дойде след един час, трябва
да
го чакате приблизително 12 европейски часа.
Ако разберете тази мисъл буквално, вие ще се намерите в противоречие и ще кажете: Как е възможно
да
не се шият дрехите?
Като казвам, че за в бъдеще няма
да
има никакво шиене, подразбирам непреривност в мисълта на човека.
Всички световни задачи, които днес ви смущават, тогава ще бъдат разрешени.
Мисълта на съвременните хора е създадена от отделни факти.
Докато не вземе нещо от някого, той казва, че всичко, което човек сам е изработил, принадлежи на него.
Сега вие разрешавате тия въпроси по човешки: един се качва на власт, друг слиза; един разбогатява, друг обеднява; един се ражда, друг умира.
Фактите са граници, които само потвърждават известни истини, но те не представят нещо цяло.
Обаче, щом се домогне до желаното, той казва: Всичко принадлежи на Бога.
Който мисли, че може
да
измени реда и порядъка в този свят, той не го познава.
Един факт може
да
показва признаци на живот, но той още не е самият живот.
В това отношение, ние не се готвим за света, но
да
завършим своята работа в света.
Щом свършим работата
си
, ще оставим богатството
си
на света и ще му кажем „сбогом." Някои казват, че за
да
се оправи света, трябвало първо
да
се разбърка.
Не, човек трябва
да
бъде последователен: ако това е анархия за него, трябва
да
бъде анархия и за другите.
– Няма какво още
да
се разбърква, светът вече е разбъркан.
Това значи
да
изработва човек дрехите
си
по нов начин, без шевове, без кроене.
Турчинът казва: „Каквото давам, не търся, но и каквото взимам, не връщам." Когато не успее на време
да
изплати дълга
си
, българинът се извинява, като излага ред причини: или че имал много работа, че не могъл на време
да
дойде; или че имал гости, които го задържали и т.н.
Щом свършим работата
си
, ще вземем билет и ще
си
заминем.
Който иска
да
си
изработи дреха по новия начин, той трябва
да
пази в чистота своето физическо, астрално и умствено тяло и
да
държи връзка между тях.
Той казва: Нали знаеш, човещина е, все нещо ще те спъне, но колкото време съм просрочил, ще платя лихвите
си
.
„А твърдата храна е за съвършените." И знанието, за което ви говоря, е за съвършените.
Ако отидеш в дома му,
да
му напомниш, че срокът наближава, той ще те посрещне добре, ще те нагости и пак ще ти се извини.
Българинът обича
да
урежда работите
си
, но ако го сравните с англичаните, по отношение на тях, той ще излезе неизправен.
Който не може
да
владее своето физическо, астрално или звездно и умствено тяло, той всякога ще бъде изложен на страдания, противоречия и несполуки в живота.
Тази е характерна черта не само на българите, но на всички славяни, изобщо.
Бъдете в съгласие с Бога, с ближните
си
и с своята душа!
Ако изпишете една книга от странство, например, няма
да
мине много време, и вие ще я получите.
Умът на човека не трябва
да
се колебае.
Ако изпишете някоя книга от Русия, дълго време ще чакате, докато я получите.
Руснакът ще каже: „Ну, посмотрим, находится эта книга здесь или нет." Едно трябва
да
знаете: Природата не обича отлагането.
Дойде някой беден човек в дома ви, нещо ви пошепне
да
го приемете, но понеже сте свидлив, вие отказвате
да
го приемете, като се оправдавате, че днес нямате тази възможност.
Казвате
си
: Днес не можах
да
го приема, но друг някой ден ще стане това.
Човек трябва
да
извършва всяко нещо точно на определеното за него време: ни по-рано, ни по-късно.
Като наблюдавам развитието на съвременната наука, виждам, че тя готви човека за великото бъдеще.
Да
, природата забавя, но не забравя.
Ще дойде ден, когато положението на този беден ще се измени, и тогава вие ще се нуждаете от него.
Умният човек трябва
да
бъде като мъдреца,
да
предвижда нещата и
да
гледа на всеки човек като на душа, излязла от Бога и дошла на земята
да
свърши известна работа.
Мнозина питат: Душата има ли страдания?
Индусите ги наричат богове.
Колкото и
да
е възвишена, душата страда; и тя има свои мъчнотии, свои трудности.
Във връзка с тия ангели разните народи създават ред традиции в своя живот, които, обаче, не са суеверия.
Умът пък и сърцето на човека често изпадат в смущения и колебания.
Колкото възвишен и силен
да
е духът на човека, щом е дошъл на земята, и той носи известни тежести.
Бог предвижда всичко това, вследствие на което е поставил всеки човек при условия, необходими за неговото растене и повдигане.
Той е решил
да
спаси човечеството, заради което изпрати Сина
си
между хората.
Но и при това положение хората са неблагодарни и казват: Защо ни е този ум, щом страдаме толкова много?
– Този ум, именно, ще ви спаси, но вие трябва
да
го използвате разумно.
– Защо ни е това сърце,
да
изпитваме толкова страдания?
В света съществува абсолютна Правда, която въздава всекиму заслуженото.
– Това сърце, именно, ще ви спаси, но трябва правилно
да
използвате неговите сили.
Това не значи още, че тази Правда наказва хората; тя им посочва само закона за изпълнение волята Божия.
Единственото нещо, което ще спаси човека, това са страданията.
Който не изпълни този закон, сам по
себе
си
вече, той попада под отговорност.
Бог говори на човека чрез страданията, а ангелите – чрез радостите.
Съществува Божествен план, според който трябва
да
станат всички неща в света.
Господ пита човека: Ти знаеш ли, защо страдаш?
Колкото и
да
се отклоняват хората от този план, в края на краищата, те пак ще го изпълнят, но ще минат през големи страдания.
Красив е Божественият план!
– Ти страдаш, защото
си
напуснал бащиния
си
дом, забравил
си
майка, баща, братя и сестри, скиташ из света като чужденец.
Питам: какво се изисква от човека, за
да
разбере Божествения план и
да
Го изпълни добре?
Върни се дома
си
, дето всички те чакат.
Той трябва
да
постави в хармония с душата
си
своето астрално и умствено тяло, а душата – с духа
си
.
Вън е студено, 36° под нулата, а ти
си
бос, със скъсани дрехи.
Върни се в дома
си
, дето те чака топла стая и любещи същества!
Ето начинът, по който всички хора, които днес са на 80 годишна възраст, могат
да
се подмладят.
Ако срещнете едно от възвишените същества, които живеят на небето, първо ще се уплашите от него, но после веднага ще се успокоите и ще разберете, че се намирате пред същество, което няма никакви отрицателни мисли и чувства в
себе
си
.
Когато Христос се яви на учениците след възкресението
си
, те първо се уплашиха от Него, но като им каза „Мир вам," те се успокоиха.
Разговорът, който Христос е водил тогава с учениците
си
, не е предаден в Евангелието.
Той е един от най-красивите разговори, които учениците са имали със своя Учител.
Апостол Павел казва, че докато дойде новото знание, старото не трябва
да
се изхвърля. Защо?
Защото човек минава от едно преходно състояние в друго по-постоянно, но докато влезе в новото състояние, трябва
да
има почва под
себе
си
.
Ако разруши старата основа, преди
да
е съградил нова, ще увисне във въздуха.
Ето, едно време Бог слезе в ума на човека, за
да
го повдигне, но той имаше тогава за основа сърцето.
И днес Бог слиза на земята
да
повдигне душата в човека, а едновременно с това ще повдигне и жената, т.е. девата.
НАГОРЕ