НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
303
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
303
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
По-долен от ангелите
,
НБ
, София, 23.10.1927г.,
Земеделецът ще счита, че е дал жито на своя приятел, като израз на любовни отношения към него.
Казвам. любовта трябва
да
се постави като връзка в отношенията на хората.
Тази е задачата на ученика:
да
покаже на хората, как
да
живеят помежду
си
.
За
да
съществуват любовни отношения между хората, на първо място те трябва
да
се освободят от съмнението.
Докато човек живее със съмнение, никой велик Учител, никои велик дух не може
да
му даде онова знание, което разкрива тайните на природата.
Ако оставите водата в една щерна
да
стои цели четири–пет месеца, без
да
се раздвижва, тя ще жабуняса, ще се развали.
С хиляди години можете
да
тропате на вратата на Царството Божие, но докато не изхвърлите от
себе
си
съмнението, подозрението, безверието, омразата, завистта и тем подобни, нито тази врата ще ви се отвори, нито учен човек ще станете.
Обаче, ако от време на време раздвижвате тази вода, тя ще запази своята свежест.
При това положение, вие ще
си
останете обикновен човек, и нещастието, в разни форми, ще ви следва: възлюбеният ви ще ви напусне; богатството
си
ще изгубите, здравето ви ще изчезне; общественото
си
положение ще изгубите.
Следователно, съмнението е така необходимо за човека, както ветровете са необходими за природата.
В края на краищата, вие ще приличате на капка вода, оставена сама в пространството.
Ако нямаше ветрове, водата в природата би стояла в покой, вследствие на което би изгубила своята преснота.
Много хора има в това положение, те са заминали за онзи свят, близките им ги смятат за умрели, а в същност те се движат из пространството, съвършено сами, от всички изоставени.
Ако нямаше ветрове в природата, и растенията не биха могли
да
растат,
да
се обновяват.
Такова нещо представят и страданията в човешкия живот.
Не е лесно
да
живее човек между хората и
да
се съмнява във всички.
Като го запитали, кой е виновен затова, той отговорил: „Синовете ми, слугите ми, ближните ми – всички са виновни." Защо отговарял така?
Човек живее повече във водна среда, отколкото в твърда.
Защото се съмнявал във всички.
Следователно, ако не дойдат ветрове и в човешкия живот – страдания, съмнения, които
да
го раздвижат, има опасност този живот
да
изчезне.
В същност, само един човек може
да
е виновен за този обир.
Историята на народите, както и на отделните лица, през всички времена и епохи до днес, ни показва, че след всяко страдание, индивидуално, или общочовешко, винаги в съзнанието на хората прониква нова светлина, нов проспект, ново разбиране за живота.
Да
се съмнява човек във всички, даже и в най-близките
си
, това говори за неговото вътрешно психологическо състояние.
Значи, в който момент човек разбере вътрешния смисъл на страданията, животът му ще се проясни и осмисли.
В такова състояние е изпаднал скъперникът, благодарение на съмнението.
Ще приведа един пример,
да
видите, какво представят страданията за човека, и кога той може
да
се освободи от тях.
И тъй, когато говоря за окултизма, аз имам пред вид ученика и това, което той трябва
да
изучава.
Представете
си
, че отивате в една пустиня и носите със
себе
си
едно шише с вода.
Главната му задача е
да
изучава,
да
наблюдава своя вътрешен живот,
да
познае
себе
си
.
По невнимание, шишето пада от ръцете ви и се счупва.
Като се наблюдава, ученикът ще види, по колко пъти на ден се променя.
Вие веднага се хващате за главата, ужасен, разтревожен, че сте счупили шишето и разлели водата.
Като се мени, едновременно с това и животът приема за него различни цветове: понякога животът му се струва 6ял, светъл, а понякога – черен, тъмен; понякога животът му се вижда розов, и пътят му цял посипан с рози, а понякога – покрит с тръни.
Понякога очите му изглеждат светли, ясни, а понякога са мътни, премрежени.
Защото разбирате цената на водата в пустинята, а не знаете, отде можете
да
намерите вода за пиене.
Понякога кожата му е мека, гладка, а понякога – суха, твърда.
Ако не намерите вода в пустинята, животът ви е в опасност.
– Как
да
не се смущавам?
Истинският ученик не трябва
да
допуща нищо отрицателно в
себе
си
.
В тази вода беше моят живот.
Дойде ли в ума или в сърцето му нещо нечисто, той трябва
да
го изхвърли навън.
– Елате с мене, аз ще ви покажа, де има чиста, хубава вода.
Дойде ли някаква болест в организма му, като ревматизъм, например, той трябва
да
я изпъди навън.
Тръгваме заедно, и аз ви завеждам на разстояние няколко метра от мястото, дето счупихте шишето.
На това място има извор, от който блика чиста, кристална вода.
– Пийте сега вода, колкото искате!
И като резултат на това, някои клетки в човешкия организъм се силно индивидуализират и започват
да
живеят самостоятелно от другите.
Вие се напивате добре с вода, а след това напълвате друго шише от тази вода.
– При това положение, ще страдате ли още?
Тия, които са се подмладили, за
да
могат
да
се хранят,
да
растат и
да
се развиват, задържат храната за
себе
си
и не оставят за другите, вследствие на което органите, в които са тези стари клетки, заболяват.
Не, при бистрия извор страданието изчезва.
Младите клетки започват
да
си
устройват пиршества, гуляи в организма и се увеличават бързо, както на брой, така и на големина.
И затова казвам: който иска
да
се освободи от страданията, нека отиде при Извора на Вечния Живот и
да
пие от Неговата вода.
Казвам: всички хора, които не разбират смисъла на живота, мязат на малки деца, които носят в ръцете
си
по едно шише с вода, стискат го здраво и мислят, че в това шише седи тяхното богатство.
И след това, тя трябва
да
впрегне своята лекарска артилерия, с всичките
си
далекобойни оръдия, за
да
изхвърли тия излишни вещества вън от човешкия организъм.
Срещате учени хора, музиканти, певци, художници, всеки носи по едно такова шише, пълно с вода, и ако случайно това шише падне на земята и се счупи, казвате: Отиде ученият човек!
Казвам: задачата на ученика седи в това,
да
подмладява всички клетки на организма
си
, а не само частично.
За тази цел той трябва
да
се научи
да
говори на своите клетки.
Всеки ден, преди
да
започне своята дневна работа, ученикът трябва
да
поздрави клетките на тялото
си
, като започне от клетките на мозъка, на очите, на носа, на ушите и постепенно
да
слиза надолу.
Шишетата им паднаха на земята, и водата се разля.
След това ще поздрави клетките на дробовете, на сърцето, на стомаха, на червата и най-после ще поздрави
себе
си
и ще започне работата
си
.
Под думата „
себе
си
", разбирам своя ръководител.
Животът не седи във водата, която е в шишетата.
Само при това положение може
да
се очаква единство и задружна работа между всички клетки на човешкия организъм.
Ако искате
да
видите, какво нещо е истинска наука, музика, красота, истинско художество, идете при Великия Извор на живота, дето нищо не се губи.
Когато не познава това отношение, тази обхода към клетките на своето тяло, човек цял ден се лута нагоре-надолу, и работата му не върви добре.
Там всяко нещо
си
има своето място и вечно съществува.
Той казва: не зная, какво
да
правя; не ми се живее!
Вследствие на това, той ходи сред благата на живота, но не ги вижда, не може
да
ги използва.
Много такива хора виждам, които по цял ден обикалят около своята хижичка, плачат, окайват съдбата
си
, не знаят, защо са дошли на земята.
Какво се изисква, за
да
Го постигнем?
Те не подозират даже, че под тяхната хижичка е заровено голямо богатство, с което могат
да
си
направят голям палат,
да
си
купят хиляди декари земя, и
да
подобрят не само своето положение, но и това на своите ближни.
Казвам на тези хора
да
съборят своята малка хижичка и
да
изровят под нея богатството, което седи скрито от векове.
Те казват: Няма защо
да
се занимаваме с тези предполагаеми богатства,
да
губим времето и силите
си
напразно.
Само ученикът може
да
разбере търпението. Защо?
Ако е наш късмет, при краката ни
да
дойде!
Истинският ученик минава през живота на душата, той не живее в сърцето и в ума
си
, чийто живот е временен, преходен.
Докато човек не дойде до това положение, той при най-малките изпитания и страдания ще хвърля лоши мисли и чувства към своя Създател, ще петни Неговата мантия.
Като не разбира смисъла на страданията, като не е придобил търпението, този човек винаги ще живее със съмнения, с колебания срещу Първата Причина на живота.
Ако философствате още, всичко ще изгубите.
Всяко съмнение води след
себе
си
падане.
И тъй, намерете това богатство, за
да
осмислите живота
си
.
Ако един ангел допусне най-малкото съмнение по отношение на Бога, той е осъден вече на голямо падане.
Да
се усъмниш в Бога, значи,
да
се усъмниш в Любовта.
Дойде някой отвън и започва
да
ви разправя небивали работи: че вашият приятел говорил по ваш адрес лоши думи, че замислял някаква интрига срещу вас и т.н.
– Няма какво
да
говоря по това, но ще ви попитам: изчезнало ли е съмнението от вашите умове?
Не вярвайте на всички хора!
– Не, съмнението трябва съвършено
да
изчезне от вашите умове, от вашите души.
С своите лъжи, те могат
да
изкарат човека от ум.
Помен не трябва
да
остане в душите ви от съмнението!
Дойдат ли при вас
да
ви говорят такива приказки, спомнете
си
, че вие, като душа, сте произлезли от Бога, дето не може
да
живее нищо нечисто, нищо долно.
Значи, не е достатъчно само
да
се намали съмнението, но то трябва абсолютно
да
изчезне от вас и
да
станете съвършени, както е съвършен Отец ваш Небесни.
Съвършен трябва
да
бъде ученикът!
Щом се натъкне на някакво страдание, той пее и благодари на Бога за привилегията, с която го е удостоил.
Той трябва
да
поддържа тази мисъл в
себе
си
, ден и нощ,
да
не
си
прави илюзии, че може
да
мине, както и
да
е.
Следователно, хората могат
да
се разделят главно на две категории: обикновени хора и ученици.
Някой казва: Благодаря на Бога, че поне днес съм добър.
Докато човек плаче, роптае, скърби при страданията, той минава за обикновен човек.
– Значи, утре има възможност
да
бъдеш лош.
Щом започне
да
пее,
да
се моли и
да
благодари на Бога за страданията, които го сполетяват, той влиза вече в Школата, като ученик.
Никое страдание няма
да
избегне от ученика.
Той ще мине и през съмнения, и през изкушения, но винаги ще бъде буден, ще държи връзка с Бога и ще се учи от всичко, което животът му носи.
Щом работи, човек все ще направи някаква погрешка, но ще може и
да
я изправи.
И ученикът понякога прави погрешки, но веднага се заема
да
ги изправи.
Апостол Павел, който добре разбираше тези закони, трябваше
да
получи три пъти по 39 тояги от евреите, за
да
го провери на опит.
„Направил
си
го малко нещо по-долен от ангелите." Защо е дошъл човек на земята?
След като го биха, той започна повече
да
пише и казваше: „Братя, с много скърби ще влезем в Царството Божие." И Христос е казал „Прескръбна е душата ми до смърт." Това са думи, изказани от човека в Христа.
Да
учи закона на смирението.
Не само обикновеният човек трябва
да
учи този закон, но и Христос го учеше.
„Господи,
да
бъде Твоята воля!
Той знаеше този закон, но трябваше
да
го приложи на земята,
да
види, какви резултати ще има.
Който разбира Божествения живот, той вижда, че между всички явления, които стават в този живот, съществува вътрешна връзка.
В Твоите ръце предавам Духа
си
." Тук се забелязват два важни психологически момента: първият момент е, когато Христос беше отишъл
да
се помоли в Гетсиманската градина и се обърна към Бога с думите: „Отче мой, ако е възможно, нека ме замине тази чаша!
Като дойде на земята, Христос трябваше
да
приложи двата велики закона: Законът на смирението и законът на търпението.
Обаче, за онзи, който не разбира този живот, всички факти, всички явления, които стават там, изглеждат загадки, които непременно трябва
да
му се тълкуват,
да
се доказват. Защо?
Не, обаче, както искам аз, но както искаш Ти." Вторият момент е момент на просветление, на вътрешно примирение, когато повторно отиде
да
се помоли в Гетсиманската градина и казваше: „Отче мой, ако не е възможно тази чаша
да
замине от мене, без
да
я пия, нека бъде Твоята воля!
Като наблюдавам съвременните хора, виждам, че им липсват, именно, смирение и търпение.
Защото той разглежда тия явления по начин, какъвто познава в физическия свят.
В Твоите ръце предавам Духа
си
." Какво означават думите „в Твоите ръце предавам Духа
си
"?
Следователно, ако някой ви пита, защо сте дошли на земята, ще кажете, че сте дошли
да
учите законите на търпението и на смирението.
Например, всички явления в физическия свят се доказват на хората, за
да
се види техният смисъл.
Това значи: както и
да
изглеждат нещата отвън, аз приемам напълно Твоята Любов и зная, че всичко, което вършиш, е добро. Питам.
Това се дължи на обстоятелството, че физическият свят е проявен, вследствие на което неговите явления могат
да
се подложат на опит и
да
се проверят.
като положи Духа
си
в Божиите ръце, Христос изгуби ли нещо, или спечели?
Едва сега съвременната наука започва
да
съобщава на хората, че в природата има закони, на които те непременно трябва
да
се подчиняват.
Душата крие в
себе
си
велики блага, които едва сега човек започва
да
прозира.
В миналото науката е разглеждала тия закони като механически прояви, а днес вече тя вижда, че те са съзнателни, разумни прояви.
Всеки човек на земята търси нещо, стреми се към постигане на някакъв свой идеал.
Така са гледали някога и на душата.
Те са носители на светлината, вследствие на което са крайно взискателни и строги.
Когато слушате материалиста
да
говори за душата, той отрича нейното съществуване.
Ако би останало на тях
да
управляват света, те биха изгонили всички престъпници, всички грешни хора.
Но има вече просветени хора, които гледат на душата като на нещо реално, което съществува.
Те не биха оставили нито един човек на земята
да
греши.
Вън от тези условия, при някаква нова обстановка на нещата, всичко е постижимо.
Тъй щото, когато Бог иска
да
изправи света, Той изпраща на земята един от тия ангели
да
свърши тази работа.
Материалистите казват, че когато човек умре, неговият живот се разлива в общия живот, вследствие на което съзнанието му престава
да
съществува, а заедно с него и човек умира, изчезва.
Ангелът изважда ножа
си
и започва
да
кълца наляво-надясно.
–
Да
имате поне един приятел, който
да
мисли като вас; двамата заедно пък
да
мислите като всички добри, свети и праведни хора; всички тия пък
да
мислят като Христа, като Бога.
Идеалистите пък поддържат, че и след смъртта
си
човек продължава
да
живее.
Той гледа на грешните хора така, както грънчарят гледа на своите недобре изработени грънци.
Не, никакви причини не могат
да
оправдаят човека щом се отнася до реализиране на нещо Божествено.
Казвам: смъртта не е мярка, с която нещата, както и явленията в живота могат
да
се обясняват.
Погледне един, вижда, че е крив, пропукан, удари го с тоягата, и хайде навън!
Ето защо, вие трябва
да
бъдете внимателни,
да
се пазите от натрапени мисли и чувства, които могат
да
парализират дейността на човека.
Това са ред отрицателни внушения, на които човек не трябва
да
се поддава.
В такъв смисъл, аномалията не може
да
служи за мярка на нещата.
Ако имате някакъв недостатък и считате, че не можете
да
го изправите, това е вече някакво внушение във вас.
Всяка погрешка, всеки недъг лесно може
да
се изправи, стига човек
да
намери съответен метод затова.
Преди всичко, смъртта не е неизбежен закон в природата.
Тази е символичната страна на въпроса.
Ако е въпрос за методи, за начини, такива има много, но какъвто метод и
да
приложите, за един ден не можете
да
имате постижение.
Всичко не подлежи на смърт.
„Направил
си
го малко нещо по-долен от ангелите; със слава и почест
си
го венчал, и поставил
си
го над далата на Твоите ръце." Кога идва славата?
Ред упражнения трябва
да
направите, за
да
се освободите от някой свой недъг и на местото му
да
поставите една добродетел.
Значи, от дефектите на човешкия живот, не може
да
се доказва, какво нещо е човекът.
Щом имате в
себе
си
една добре развита добродетел, тя е в сила вече
да
се справи с ред ваши недъзи.
По-добре е
да
имате един разумен приятел, който постоянно ви обича, отколкото
да
имате сто глупави приятели, които днес ви обичат, а утре не ви обичат.
Човек може
да
се познае от своите положителни качества.
Тъй щото, не е достатъчно само
да
не се съмняваме в Бога, но трябва
да
работим.
По-добре е
да
имате само хиляда английски лири, отколкото
да
имате 50 милиарда германски марки.
Казвате: Ние вярваме в Бога, но първо трябва
да
уредим своите работи, че като ни остане свободно време, тогава ще мислим за работата на Бога.
Съвременният живот на хората се е обезсмислил толкова много, че той е паднал даже под цената на германската марка.
Когото срещал, той го разглеждал с цел
да
види, какви отрицателни черти се крият в него.
При сегашните условия, и сто години
да
живеете на земята
да
печелите, едва ли ще можете с парите, които спечелите,
да
си
заплатите за един обяд на небето.
Първата му работа е
да
свърши всичко онова, което Бог му е определил.
Като му остане свободно време, ще работи за ближните
си
.
Всяка наука, която се занимава с тези прояви, носи нещо болезнено в
себе
си
.
И най-после, колкото свободно време му остане, ще го употреби за
себе
си
.
Те казват, че някои религиозни хора, като заминавали за онзи свят, имали възможност само за един момент
да
зърнат Бога: за момент само вратата се отваряла, и веднага след това се затваряла.
Когато Ломброзо срещнал Толстой, той не се заинтересувал от него като велик мислител и писател, но го наблюдавал, дали има някаква лоша, отрицателна черта в характера
си
.
Докато постъпва по този начин, той никога няма
да
се натъкне на противоречия, били те външни или вътрешни.
И след всичко това, някои проповядват, че достатъчно е човек
да
повярва в Христа,
да
се обърне към Бога, за
да
може
да
живее вече при Него.
Той пише, че се стеснявал в присъствието на Ломброзо, защото схващал, с каква цел последният го наблюдавал.
Мнозина ще възразят, че човек трябва
да
задоволи и своите желания.
Да
се мисли така, това е равносилно на положението,
да
дойде някои при вас,
да
каже, че ви обича, и вие веднага
да
му предложите
да
живее при вас, като ваш брат.
Не само Ломброзо е разглеждал живота и хората от отрицателната им страна.
Аз пък казвам: не се стремете преждевременно
да
задоволите своите желания, Защо?
Кой американски милиардер ще бъде готов веднага
да
ви осинови, само затова, че сте му изказали любовта
си
към него?
Днес почти всички съвременни християни гледат на хората все от отрицателната им страна.
Така не може
да
се мисли, нито може
да
се поддържа тази крива философия.
Като се запознаят с един човек, първо виждат доброто в него, ангела, но като го разберат по-отблизо, хвърлят от него маската на ангела и казват: Той не бил ангел, както ние мислехме, но цял дявол.
Значи, всяко желание, всяка мисъл, всяко чувство трябва
да
се реализират на определеното за тях време.
Христос може
да
отговори на нашата любов само тогава, когато вършим волята Божия.
Сега ще го изучим добре,
да
видим неговите отрицателни черти.
Ученикът трябва
да
знае това нещо!
Той казва: „Който върши волята на Отца ми, той е мой брат, и сестра, и майка, и приятел." Следователно, не е достатъчно само
да
кажеш, че обичаш Бога, но трябва
да
вършиш Неговата воля.
И наистина, като проследите съвременната култура, ще видите, че всички хора, всички общества, всички вестници, както и науката, всички се занимават само с отрицателната, а не с положителната страна на живота.
Знанието, светостта, силата няма
да
дойдат в един момент.
Който работи по този начин, той осмисля живота
си
и го прави полезен и за
себе
си
, и за другите.
Когато се говори за наука, в правия смисъл на думата, аз разбирам онази, която изучава положителното в живота и в природата.
Душата знае, как се придобиват великите неща, и затова тя има търпение
да
чака.
За обяснение на тази мисъл ще приведа един мистичен разказ.
Когато били създадени животните на земята, между тях била и овцата.
Във втората фаза на живота
си
, обаче, човек всеки ден расте от слава в слава, от величие във величие, като семе, посадено пред бистрите води на някой планински извор.
Всяко нещо, с което човек се занимава, той го подхранва и му дава живот.
Листата и цветовете на това растение всякога ще бъдат живи.
Тя изпаднала в голямо противоречие и често
си
мислила: Чудно нещо!
Толкова добрини правим на хората: млякото, вълната и децата
си
даваме, и въпреки това сме нещастни!
В живота на ученика има силни бури, ветрове, но падания няма.
Какво трябва
да
се прави при това положение?
При всички изпитания на живота
си
ученикът расте и постоянно се развива.
След като мислила дълго по този въпрос, най-после й дошла на ума мисълта
да
отиде при Зевс и
да
го помоли,
да
измени по някакъв начин съдбата й.
– Днес родителите му го гледат, грижат се за него, но и то един ден ще се намери в нужда.
В този смисъл, истински ученик, истински християнин е онзи, който носи образа на Христа.
2.
Посред тях
,
НБ
, София, 30.10.1927г.,
И тази идея е добра, но тя трябва
да
им предаде нещо.
И на кръста
да
сте, пак ще издържите, както издържа Христос.
Любовта, която храните към някой човек, трябва
да
ви предаде нещо.
Той пострада заради тази основна идея, но издържа.
Не е истинска любов онази, която нищо не предава на човека.
Когато беше на кръста, Той извика: „Господи, защо
си
ме оставил?
Не е силна светлина онази, която в тъмна, в мрачна нощ не може
да
осветли пътя на човека.
Не е желано богатство онова, което не може
да
улесни,
да
подобри живота на човека.
Не е осмислен живот онзи, който не носи щастие на човека.
В Твоите ръце предавам Духа
си
." На друго място Христос казва: «Имам власт
да
положа душата
си
, имам власт и
да
я взема".
Не е сила онази, която не освобождава човека.
Това показва, че Той не очакваше
да
дойде някой отвън
да
Му помогне.
Тъй щото, колкото и каквото
да
говорите за вярата
си
в Бога, тя не е истинска вяра, докато всеки ден изпадате в обезсърчения, в отчаяния, в обезсмисляне на живота.
Казвам: когато се намерите на кръста, не очаквайте на хората
да
ви съжаляват.
Като вярвате в Бога, кажете, какво ви е предала тази вяра?
Достатъчно е вие сами
да
се съжалявате.
Мнозина изпадат в друго заблуждение, като очакват
да
придобият вяра, знания в онзи свят.
Вместо
да
плача, по-добре ще бъде
да
взема клещи и
да
извадя гвоздеите от ръцете и краката ви, с които сте заковани.
Да
очаквате на онзи свят, то е все едно
да
сте в положението на слуга, чийто господар казва: ти ми работи сега добре, че идната година аз ще ти дам 30000 лв.
Най-лесно е човек
да
пророни няколко сълзи за вас,
да
ви каже, че волята Божия е такава и
да
си
замине.
Слугата дочаква тази година, но като дойде време
да
му се плати, господарят започва
да
потрива ръцете
си
,
да
се извинява и казва: Идната година ще ти платя.
И слугата все очаква
да
дойде идната година, дано господарят му изпълни обещанието
си
.
Казвате: Нали трябва
да
се говори истината на хората?
Не е лошо човек
да
вярва в идната година, но в дадения случай сегашната година струва повече от идната.
– На кого трябва
да
се говори истината?
Истината трябва
да
се говори само на разумните, на истинолюбивите хора.
Разбраната идея служи за основа, върху която можем
да
градим нашето щастие.
На лъжците, на крадците истината не трябва
да
се говори.
И
да
им кажете истината, те няма
да
вярват.
Всеки човек търси истината, но някой от тях я търсят по крив път.
Когато говоря на хората за Бога, те казват: Ние сме болни, бедни, страдащи, помогни ни, няма какво
да
ни говориш за Господа.
– И това може
да
стане, но при условие, вие първо
да
повярвате.
Някой иска
да
отиде в Америка, друг – в Германия, трети – в Англия, там
да
намерят истината.
Щом повярвате, то е все едно, че сте разбрали това, което ви говоря, Сега, ще прекъсна мисълта
си
, както правят авторите на романите,
да
приведа един пример, който донякъде илюстрира, какво нещо е човек без устой в живота.
Казвам: ако можете там
да
намерите истината, като основна идея във вашия живот, заслужава веднага
да
сторите това,
да
не губите време.
Този пример купих с пари, но не съм извадил заключението
си
, той не е завършен още.
Преди десет години получих подарък една електрическа тенджера, която не употребявах, нямах нужда от нея.
Ако мислите, че на онзи свят ще намерите истината, можете и там
да
отидете, но после
да
не съжалявате,
да
плачете, че сте гладни,
да
искате
да
ви раздават жито на задушница.
Тези дни ми дойде на ум
да
направя опит с нея,
да
видя, може ли
да
ми служи.
Задушниците не са нищо друго, освен условия
да
се задоволи отчасти глада на онези, които са заминали за онзи свят и оттам плачат, че са гладни.
Турих я на контакта, обаче, стана някакво вътрешно изгаряне, и тя не можа
да
се нагрее.
Какъв е онзи свят, ако за душите, които са там, трябва
да
се дава жито от нашия свят?
Това не е истинският „онзи свят", но един беден свят, пълен със страдания.
Като изгоря, аз прибрах тенджерата настрана, ако се окаже някакъв случай,
да
се поправи.
На душите от онзи свят ние ще кажем:
Да
ви избави Господ от това голямо страдание, в което се намирате,
да
очаквате на нашите подаяния!
Два-три деня след това, пристига един млад господин от Пловдив, иска
да
ме види и каза че много бърза.
Аз бях зает, но
си
помислих: ще го приема,
да
видя, защо бърза толкова много.
Първата задача на ученика е
да
дойде в контакт със своя прадядо,
да
види, какви са неговите качества.
Той веднага влезе в стаята ми и започна
да
разправя, че бил електротехник, идвал от Пловдив, но като дошъл в София,
да
търси работа, изхарчил всичките
си
пари, изпокъсал се, и ме моли
да
му услужа с 200 лв., които ще върне, като отиде в Пловдив.
Като влезе в контакт със своя прадядо, той ще го научи, какво
да
прави.
Като чух, че много бърза, аз разбрах вече, в какво седи работата, но не исках
да
правя прибързани заключения.
Ще кажете: „Духът на Истината ще ни научи, какво
да
правим".
Казах му: ето, аз имам една развалена електрическа тенджера, която вие, като електротехник, ще можете
да
направите и
да
си
изкарате пари за път.
– Не ще мога
да
я поправя, бързам
да
замина.
Много духове ви говорят, но кой от тях трябва
да
слушате?
Ако имате пари, разбирам
да
бързате, но при това положение, в което се намирате, няма защо
да
бързате.
Всички хора са въплътени духове.
Както и
да
е, той прегледа тенджерата и намери, че цялата батерия в нея е развалена.
Казвам му: направете сметка, за колко лева материал трябва
да
се купи.
Той направи сметка и ми каза, че трябват всичко 250 лв.
Дадох му 270 лв.,
да
купи материала.
Той отиде в града и след три часа се върна, като каза, че материалът сега бил по-скъп и са нужни още 200 лв.
Каквито материали е купил, оставил в една позната фирма,
да
не ги носи със
себе
си
.
Взе тенджерата, взе парите, и пак отиде в града.
Аз знаех, че повече няма
да
се върне, но оставих
да
се прояви до край,
да
видя, доколко ще издържи.
Той дойде на другия ден, но без тенджерата, и каза, че утре ще я донесе, като ме помоли
да
му дам 250 лв.
да
си
купи обуща.
– Ако живеем по този начин и отлагаме нещата от един живот за друг, ние нищо няма
да
постигнем, няма
да
разрешим задачите на своя живот.
Отиде
си
той, но не се върна повече, и тенджерата остана у него.
Казвам: оживее ли веднъж човек, той трябва
да
използува това положение и
да
направи само още една крачка напред!
Това беше опит с един човек,
да
се види, доколко може
да
издържа, и каква е неговата честност.
– Ама ние правим усилия.
За мене е важно, дали ще направи тенджерата, а не това, че съм му дал пари.
– Аз зачитам вашите усилия, но трябва
да
направите само една крачка напред!
Аз искам той
да
прояви своята честност като човек.
Вярата, като понятие, е едно нещо, а като сила, приложена в живота, е друго нещо.
Всеки ден трябва
да
прилагате по една нишка към вярата
си
,
да
я усилвате.
Честният човек е благороден; той издържа при всички лоши условия на живота.
Вярата, като понятие е едно нещо, а като сила, която дава възможност на човека
да
постигне своите стремежи, е друго нещо.
Да
постъпиш честно, значи
да
победиш лошите условия.
Любовта, като понятие, е едно нещо, а като сила за постижения е друго нещо.
В прочетената глава са изказани велики Истини, някои от които, сами по
себе
си
, са противоречиви.
И на смъртно легло
да
си
, пак можеш
да
бъдеш честен,
да
принесеш красив плод в живота
си
.
Честността е онзи елемент, който алхимиците са търсили – еликсирът на живота, първичният зародиш на живота.
Ако знаехте, какво нещо представя една нишка от вярата, или от любовта, вие щяхте
да
работите за увеличаване на техните нишки.
Аз засягам един от важните въпроси – въпросът за силата на ученика.
Когато изучава религиозния, духовния живот, главната цел на човека е
да
придобие в
себе
си
безсмъртните форми.
Кога човек може
да
бъде силен?
Обаче, в тия неща, именно, които понякога нам се виждат маловажни, се крие ключът на онова знание, което може
да
ни даде права насока в живота.
В човешкия организъм има една безсмъртна клетка – първичната, която всеки трябва
да
намери.
Сам по
себе
си
, животът, т.е, проявяването на живота е изкуство, а изкуството представя външната страна на науката.
Всички усилия на науката, на религията са насочени, именно, в това направление,
да
намерят тази първична клетка.
Докато търси помощ отвън, като царевицата, ръжта, ечемика, ябълката, крушата и др., ти
си
зависим човек.
Следователно, първо човек трябва
да
мисли, после
да
учи,
да
стане учен и най-после
да
се прояви в изкуството,
да
може
да
направи нещо,
да
приложи знанието
си
.
Тя е прадедът на всички клетки.
Под „изкуство", аз не разбирам
да
бъде човек непременно художник, в тесен смисъл на думата.
Като се намери тази клетка, върху нея може
да
се гради бъдещия живот.
Най-великото изкуство в живота е любовта,
да
любиш,
да
съчетаваш цветовете и силите в живота, с една дума-
да
изразяваш възвишеното, благородното, което се крие в човешката душа.
Тя е подобна на прадеда на житото.
Няма по-голямо изкуство от това,
да
разбираш
себе
си
,
да
влизаш в дълбочината на своето естество,
да
разбираш своя произход: причините на твоето съществуване, както и предназначението ти като човек, дошъл на земята.
Тази първична, жива клетка се отличава от другите по това, че съдържа в
себе
си
рогово вещество.
Хранителните вещества в нея са повече, отколкото в другите клетки, а благодарение на роговото вещество тя се отличава с голяма устойчивост, издържа и при най-лошите условия.
Ще кажете: Ние вярваме в Господа Исуса Христа.– Моите почитания към вашите вярвания.
Смисълът на живота се крие в желанието на човека
да
живее.
„Дето са двама или трима, събрани в мое име, там съм аз посред тях." Двама или трима, това са необходимите условия, за
да
дойде Христос.
– Ние се стремим
да
бъдем добри.
Но как трябва
да
живее?
Идването на Христа между хората е основната идея, от която произтича безсмъртието; безсмъртието пък носи щастието.
Ето един важен въпрос, който всеки трябва
да
си
зададе.
Усилията на целия живот днес се свеждат към постигане на това безсмъртие.
Животът е резултат на изкуството
да
се живее, вложено във всеки човек.
Достатъчно е човек
да
добие семката на безсмъртието само, за
да
бъде отличен ученик, проповедник, държавник, отлични баща или майка.
Ето защо, при каквото положение и
да
се намира, човек трябва
да
прави усилия,
да
постигне това безсмъртие.
Ако
си
прост човек, просто ще живееш; ако
си
глупав човек, глупаво ще живееш; ако
си
лош човек, лошо ще живееш; ако
си
добър човек, добре ще живееш; ако
си
умен човек, умно ще живееш и т.н.
Ще прави усилия човек, но и ще вярва в онази жива клетка в
себе
си
, която расте и се развива непрекъснато.
Всяко изкуство се нуждае от ред елементи, за
да
се изяви навън.
Допусне ли в
себе
си
мисълта, че всичко зависи от външните условия, той губи силата на тази първична клетка в
себе
си
, губи своя прадядо.
В който момент повярва, че той е над външните условия и може
да
ги използува, ще намери своя прадядо.
Това значи
да
имаш доверието на Бога и
да
разполагаш с всички сили и богатства, които се крият в Него.
То представя почвата, от която художникът трябва
да
изкара нещо.
Външните условия са толкова променчиви, колкото и самите хора, Срещате един човек, виждате, че днес мисли едно, утре – друго, после – трето и т.н.
Щом придобиете този прадядо в
себе
си
, природата ще ви даде доверието
си
,
да
разполагате с нейните сили и богатства.
За тази цел той трябва
да
знае, де какво
да
тури.
Всеки трябва
да
намери в живота
си
поне един човек, който носи в
себе
си
тази основна идея – безсмъртието, за
да
му покаже начина, по който той сам е намерил в
себе
си
първичната клетка, или прадядото на сегашното жито.
Днес природата е заключила всичките
си
богатства. Защо?
Художникът може
да
вземе четката и безразборно
да
нахвърля върху платното разни бои, но това не е изкуство, това е бояджийство, в най-груба форма.
Който се храни с това жито, той е разрешил за
себе
си
въпроса за храненето.
Истинският художник трябва
да
разбира от цветовете,
да
знае
да
ги съчетава правилно.
Той не се нуждае от никаква друга храна.
Тенджерата представя вашето тяло, което трябва
да
пазите.
Ако рисува човешки образ, например, той трябва
да
знае, де
да
тури червения цвят, де синия, черния или белия цвят.
Следователно, идеята, която може
да
занимава човека, е той сам
да
се опрашва.
Един ден дяволът ще дойде при вас под предлог, че иска
да
поправи тялото ви и ще го задигне.
Всеки цвят трябва
да
се постави на своето място.
Ако заболее, той сам
да
се лекува,
да
не търси хора, които
да
му помагат, и на които
да
разказва своите нещастия и страдания.
Не давайте тялото
си
на дявола!
За онзи, който не разбира от художество, чудно е, как може човек
да
познае, де какъв цвят
да
постави върху платното.
Няма по-лошо нещо от това,
да
разправяш страданията
си
на хората.
Не е благородно
да
товариш хората със страданията
си
.
Аз мога
да
правя такива опити, защото лесно ще намеря този, който взе тенджерата.
Щом намери тези главни точки на своето платно, той може по-нататък
да
рисува.
Че кой не страда в света?
А вие, дадете ли веднъж тенджерата
си
на дявола, мъчно можете
да
го намерите.
Ако не може
да
се ориентира по тези точки, той ще разбърка местата на краските, и от тази картина нищо няма
да
излезе.
Какво ще постигнете, ако разказвате на хората своите радости и страдания като роман?
„Дето са двама или трима, събрани в мое име, там съм и аз посред тях.» Сега, желая ви
да
се събирате по двама или трима,
да
започнете с алхимическата идея,
да
образувате общество от идейни хора, които
да
работят за своето добро, за повдигане на своя ближен и за въдворяване Царството Божие на земята.
Бащата ще започне
да
разказва на децата
си
, как се сражавал на бойното поле, или как го нападнали разбойници.
Щом постигнете това, всички хора ще живеят според великия закон на Любовта.
Следователно, животът, като изкуство, представя обширно, необятно платно, върху което всеки човек трябва
да
се ориентира,
да
намери изтока на своя живот специално, точката на изгряващото за него слънце.
Майката пък ще започне
да
им разправя, какви страдания имала от мъжа
си
, от свекърва
си
и т.н.
Сега, аз желая
да
се намери още един българин, който
да
издири предците на самите българи.
Тези разкази могат
да
се разправят, но при други условия на живота.
Когато това жито се размножи, от него ще се прави най-хубавия хляб, какъвто досега не е могъл
да
се приготви.
Ако търсите един приятел, или учител, каква трябва
да
бъде тяхната основна черта?
Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето." Не е далеч времето, когато хората ще се хранят с този жив хляб.
По единствената причина, че тяхното небе е толкова облачно, че сами не могат
да
се ориентират, не знаят, де е изтокът за тях, не знаят, какъв е смисълът на техния живот.
Или, ако искате
да
се повдигнете, на коя черта във вашия характер трябва
да
разчитате?
Те казват: трябва
да
се живее – нищо повече!
За
да
се повдигнете, вие трябва
да
имате поне една основна идея в
себе
си
, но
да
не е отвлечена.
И тъй, дето са двама или трима от учениците, събрани в името на Христа, те ще могат
да
намерят предците на сегашното жито в
себе
си
.
Ето, този българин имал една основна идея,
да
намери прадядото на сегашното жито.
Да
живее човек, това е резултат на живота, но не и самият живот.
В него се явила идеята
да
намери предците на българското жито.
Той искал
да
издири най-старото жито, което за пръв път се е появило на Балканския полуостров и
да
проследи пътя на неговото изменение, докато дойде в днешната форма, каквото го срещаме в България.
Той започнал
да
изучава произхода на всеки житен клас, докато най-после, след усилени издирвания и труд, намерил в Хасково два класа, които с увереност приел за предци на сегашното жито в България.
Казвам: за
да
бъде добър, човек трябва
да
намери своя прадядо, или своя прародител, т. е.
Той описва точно стъблото, листата, класа, осилите на това жито, като същевременно изтъква разликата между предците на нашето жито и сегашното, с което ние се храним.
Роденият от Бога има в
себе
си
тази основна идея, той не я търси сега.
С това аз не искам
да
кажа, че вие нямате нищо хубаво в
себе
си
.
Не, вие имате жито, но от сегашното; вие имате идеи и вярвания в
себе
си
, които са на израждане вече.
Има убеждения, има добродетели в света, които също така са на израждане.
Светът се нуждае от нещо ново, което, като влезе в хората, коренно
да
ги измени.
Може
да
възразите, че слонът, който живее толкова години на земята, още не е издребнял.
В това отношение, алхимиците отдавна са разбрали тази истина, и на времето
си
още са търсили нещо ново, което
да
подмлади хората.
Да
, засега слонът е философът между животните.
Ако вложи в
себе
си
една Божествена идея, човек моментално ще се подмлади и ще намери начин за разрешаване на противоречията и мъчнотиите в живота.
Не е позволено още
да
се разкриват на хората тези истини.
Едно е важно, че прадедът на житото расте и при най-голяма суша, когато всички сегашни жита изсъхват.
Мнозина искат
да
им се каже нещо от тези истини, но за
да
им се каже нещо, те трябва
да
разбират Божественото начало в
себе
си
,
да
вярват в Първата Причина и
да
са свързани с Нея.
Щом изсъхнат другите жита, посаждат предците им в сухата земя, и те се развиват, завързват и дават плод два пъти по-едър и повече от сегашното.
После, те трябва абсолютно
да
вярват в
себе
си
, както и в своите ближни.
Никакво съмнение не трябва
да
съществува в тях.
Ние сме среда, проводници на Божественото.
Това жито не се изражда и съдържа хранителни вещества два пъти повече от сегашното.
В тази среда работят много напреднали същества.
Всички зрънца на старото жито са еднакви по големина.
Този учен българин е намислил
да
създаде от него нова култура жито.
За
да
дойде във връзка с напредналите, с разумните същества, той трябва
да
се върне към своя първичен живот, към живота на своите предци, които се отличавали с голяма устойчивост, с висок морал.
Ако това жито се посади в добра почва, то ще даде зърна, едри като дренки.
Иначе, каквито закони и теории
да
се прокарват в съвременните, общества, те не могат
да
подобрят живота.
Като гледам картините на съвременните художници, много рядко виждам нещо високо идейно.
Например, ако посадите едно зрънце ръж, от него ще изникне стъбло, което ще израсне, ще цъфне, но плод няма
да
даде, ако наблизо до него няма и други стъбла ръж.
Българите, например, обичат
да
рисуват картини от миналото, прозаични неща.
Те обичат
да
рисуват своите царе, Крум, Симеон, забележителни с големите
си
подвизи.
Житото, обаче, може и само
да
расте и
да
се развива, защото само се опложда.
Коя беше основната идея на Крума, на Симеона?
Кой европеец се е заел
да
търси предците на тяхното жито?
Дълго време и внимателно трябва
да
търсим добрите хора в света, защото те са рядкост.
Ако при най-малките мъчнотии изсъхвате, де е вашата сила?
Ако вашето верую не може
да
устои на изпитания, каквито устройваха на мъчениците, какво верую е това?
Следователно, когато някой говори, проповядва за Бога, това подразбира, че той е готов
да
живее и при най-лошите условия на живота.
Този човек и в дъното на ада
да
слезе, и там ще превъзмогне лошите условия.
Човек може
да
напусне дадено общество или държава, но дето и
да
отиде, той все ще се натъкне на известни ограничения, на известни закони.
За
да
превъзмогне човек лошите условия на живота, изискват се знания.
Никой професор в света не може
да
даде тия знания.
И тъй,
да
се движи човек от едно място на друго,
да
бяга от затрудненията, това не е никакво разрешаване на въпросите.
Докато човек не дойде до положителното знание в
себе
си
, той ще бъде изложен на постоянни промени.
Да
се движи,
да
се разлива човек в своя живот, това е качество, прилещо на водата.
Това знание трябва
да
стане плът и кръв в него, за
да
създаде той в
себе
си
нещо стабилно, неизменно.
Човек трябва
да
бъде стабилен, като почвата, като твърдата материя.
Значи, в човека има неща, които трябва
да
се променят – това е в реда на нещата.
Щом дойде до Бога, до идейния живот, никъде не трябва
да
се местим.
Обаче, има неща в човека, които не трябва
да
се изменят.
Казвам: в проявите на човека се забелязват четири състояния, които отговарят на четирите състояния на материята – твърда, течна, въздухообразна и огнена.
Кръвта трябва
да
тече; мисълта трябва
да
се движи; чувствата трябва
да
се разширяват, но в човека трябва
да
остане поне една основна идея в покой, която
да
образува неговото тяло.
Когато три от тези състояния на материята са в движение, четвъртото непременно трябва
да
бъде в покой.
Когато става промяна в почвата, в твърдата материя, тази промяна носи нещастие на хората; когато става промяна с течната материя, тази промяна носи благословение на хората; когато става промяна с въздухообразната материя, тази промяна обновява хората; и най-после, когато става промяна с огнената материя, с огъня, тази промяна носи блага на хората.
Това, което става с природата, става и със самия човек; следователно, и резултатите са еднакви.
Представете
си
, че почвата, върху която живеете, започне
да
се вълнува, както въздухът и водата се вълнуват от ветровете, какво ще стане с вас?
Ето защо, при всички условия в живота, твърдата материя, почвата винаги трябва
да
бъде в покой.
Водата нека тече, въздухът нека се вълнува, огънят нека гори, но при всички тия промени земята всякога трябва
да
кротува!
И затова, когато се казва, че трябва
да
бъдем кротки, ние разбираме, че основата на нашия живот, като изкуство, трябва
да
бъде устойчива.
Да
, с това тяло, именно, този българин пропътува цяла България, за
да
намери само два класа от предците на българското жито.
Твърдата почва, на която седи нашия принцип, нашето разбиране на живота, не трябва
да
почива върху свойствата на водата, нито върху свойствата на въздуха, нито пък върху свойствата на огъня.
С вашата философия вие можахте ли
да
пропътувате тялото
си
,
да
намерите в него онази първична, безсмъртна клетка?
На какво трябва
да
почива тогава?
Можете ли
да
кажете, в кой уд на организма се намира тази клетка?
Нашето разбиране за живота трябва
да
почива върху свойствата на твърдата почва. Защо?
Нищо не можете
да
кажете, а при това тази клетка е във вас.
Защото житото във вода не се сее, във въздуха – също, а в огъня – по никой начин не можеш
да
го посееш.
Житото се сее само на земята, на твърдата почва, а водата, въздуха, огъня, т.е.
Съвременните хора вярват в щастието и чакат, то
да
им дойде на крака, като казват: Добър е Господ!
светлината са условия, които помагат на посятото, по-скоро
да
израсте.
И тъй, когато се говори за живота, като наука, като изкуство, ние разбираме красивото, великото, което носи всички придобивки.
Да
бъдеш красив, това не е идеал, но резултат;
да
бъдеш учен, това не е идеал, но резултат.
Казвам: В своето Царство, Бог не търпи никакво безредие, затова всеки момент възстановява реда в живота.
Всеки може
да
бъде красив, учен, това е въпрос на времето.
Като види някой смъртен човек, Той казва: „Това гърне не струва,
да
се хвърли вън!
Красотата, учеността са условия на живота, които човек трябва
да
знае, как
да
постигне.
Който знае
да
съчетава краските, тоновете в
себе
си
, той може
да
стане красив.
Но понеже краските съставят елементи на светлината, той трябва
да
разбира тия елементи.
Значи, светлината прави човека красив.
Значи, ако питомното се присади на своето собствено дърво, то ще вирее по-добре и по-добър плод ще дава.
Сега, аз обръщам вниманието ви върху следните положения, ако вярванията ви са като на обикновените религиозни хора, нищо няма
да
направите с тях; ако имате знанието на света, нищо няма
да
направите с него.
Ако растенията могат
да
приемат въглената киселина от въздуха, във вид на въгледвуокис и вода, и
да
я преработят в
себе
си
,
да
я използват като храна, защо човек, който стои по-високо от растенията,
да
не може
да
се храни със светлина?
Да
имате в
себе
си
поне една основна идея.
Дето и
да
отидете, на този или на онзи свят вие трябва
да
имате поне една основна идея.
Както виждате, те приемат въгледвуокиса от въздуха, който представя отрова за хората, и го обработват в
себе
си
, използват го за храна.
Това нещо човек не може
да
направи.
Казвам: две важни неща трябва
да
ви занимават – какво ще оставите на земята след заминаването
си
и какво ще занесете със
себе
си
в онзи свят.
Значи, лабораторията, с която растенията разполагат в
себе
си
, е по-съвършена от тази, която човек има.
Първото е необходимо, за
да
намерите нещо, като дойдете втори път на земята, а второто е необходимо,
да
има какво
да
работите на онзи свят.
Какво искал
да
каже Христос със стиха „ събирайте
си
богатства, които молец не опасва, нито ръжда разяжда"?
Аз не говоря за външните лаборатории, не говоря за външната наука, но имам пред вид вътрешната лаборатория, вътрешната наука на човека, с която той би могъл
да
превръща,
да
преработва своите отровни мисли и чувства и
да
ги използва за храна.
Всяка отрицателна мисъл и всяко отрицателно чувство в човека са отровни вещества, които той трябва
да
знае
да
обработва и
да
използва за храна.
Що се отнася до земните банки, хората знаят, колко са внесли, но дойде ли въпрос до небесната банка, те не знаят, колко са внесли в нея, и дали, изобщо, има внесено нещо.
Това всеки човек трябва
да
знае, защото физическият живот е свързан с Божествения.
Вземете, например, когато домакинята иска
да
извади маслото от млякото, тя знае, какво трябва
да
направи.
Който иска
да
придобие безсмъртието, той трябва
да
изучава живота, като велико изкуство.
Днес всяка домакиня може
да
направи това: първо ще издои млякото, после ще го свари, ще го остави малко
да
изстине и най-после ще пристъпи към биенето.
Не е достатъчно само
да
се цитират стихове от Евангелието, но те трябва
да
се живеят.
Важно е, как е дошла тази мисъл в ума на човека, че може
да
издои млякото от овцата, или от кравата,
да
го вари,
да
го подквасва, или подсирва и т.н.
За съвременните хора тези процеси са прости, но те представят голямо изкуство.
Всички трябва
да
знаете, че когато хората умират, Бог ги учи.
Гледаме, как малкото дете бозае от майка
си
, и намираме, че това е прост процес, но в същност и той представя някаква наука, някакво изкуство.
Казвам: вашия живот лесно може
да
се подобри.
Житото, ръжта и други някои семена той счита благородни, защото лесно се подават на покълване.
– Като внесете в
себе
си
една безсмъртна идея.
Достатъчно е
да
поставите житото, ръжта, ечемика в малко вода и при известна топлина, за
да
видите, че след два-три деня те започват вече
да
покълват.
Не мислете, че с обикновената вяра можете
да
подобрите живота
си
.
Направите ли същия опит с къклицата, тя няма
да
покълне.
Не, ще внесете в
себе
си
такава основна идея, която
да
ви даде вяра, упование и сигурност в живота.
Къклицата казва: „Не трябва
да
се вярва много на условията; днес ги гледаш благоприятни, но не знаеш, каква изненада ти готвят за утрешния ден.
Основната идея дава на човека необходимите елементи за работа.
Затова аз ще чакам,
да
се осигуря добре, и тогава ще се проявя." Това показва, че къклицата е минала през големи изпитания, през големи страдания, вследствие на което е изгубила доверие в окръжаващата среда.
Който намери тази идея в
себе
си
, т. е.
Оттук вадя следното заключение: едни хора мязат на жито, на ечемик, на ръж, а други – на къклица, Колкото и
да
говориш на последните, каквито истини и
да
им разкриваш, те казват: На нас ли ще говориш тия неща?
своя прадядо, той се подмладява, облагородява и престава
да
се занимава с дребнавостите на живота.
Ние не вярваме, ще чакаме благоприятни условия.– Можете
да
чакате, колкото искате, но и вие, като къклицата, няма
да
поникнете.
Докато човек не е намерил тази основна идея, той мяза на малко дете, което цял ден играе на улицата с кал и пясък, прави
си
къщички, цапа се с калта.
Сега ще чакате
да
дойде другата година.
Щом намери тази основна идея, човек е пак същото дете, но вече баща му го завежда в градина, пълна с хубави, зрели плодове.
Казвам: когато изучавате естествените науки, вие трябва
да
се спирате върху известни положения,
да
вадите общи изводи, които
да
поставяте като основа на вашия живот.
То се изчиства външно и вътрешно и започва
да
се храни само с плодове, които внасят в душата му нещо ново, което го повдига и облагородява.
Защото законите в живата природа са едни и същи за всички същества: те работят едновременно и в растенията, и в животните, и в хората, както и във висшите същества.
Това е казал Христос на времето
си
, но то се отнася за вечни времена.
Един закон е добре изучен, когато се разглежда неговото въздействие от най-малките до най-високостоящите същества.
Задайте
си
и вие въпроса, ще можете ли
да
живеете след като умрете?
И общественият живот е резултат на минали животи, макар и той още
да
не е напълно разумен.
Ще можете ли
да
забогатеете, след като осиромашеете?
Разумен живот е животът в своята първична проява, в своя първичен произход, както е излязъл от Първичната Причина, но при постепенното
си
слизане той е изгубил своята разумност, която отново трябва
да
придобие.
Аз взимам думата забогатяване в красив смисъл.
Да
намериш смисъла на живота, това значи
да
забогатееш.
Щом дойдат до известно изобилие, до някаква охолност, те започват
да
водят спор помежду
си
и се разделят.
Днес всички разумни, всички напреднали, високо просветени хора работят за подобрение на обществения живот, за поставянето му на здрава, солидна основа.
Да
бъдеш нищ, това подразбира известно състояние на духа.
От хиляди години насам човек е живял при неблагоприятни условия, които са внесли в него ред наслоявания, ред качества, неприсъщи на неговото първично естество, от които той трябва
да
се освободи.
Нищият духом представя долина, в която всичко расте, цъфти и зрее.
Днес всеки разумен човек се запитва, какво трябва
да
прави, за
да
подобри,
да
видоизмени, или по-право
да
се освободи от примесените към неговото естество отрицателни качества.
Нищият духом е смирен, тих, кротък човек, който е намерил основната идея и казва: Господи, досега съм се лутал в живота, но намерих вече основната идея и започвам
да
се чистя.
Казвам: Тази идея струва повече от всичкото богатство и знание на света.
Ако искате
да
познаете човека, идете в къщата му.
Тази идея е магическата пръчица в живота на човека, която може
да
го направи учен, силен, музикант – с тази идея той може
да
постигне всичко, каквото желае.
Достатъчно е човек
да
насочи мисълта
си
в дадена посока, за
да
може, в 20–30 г.
Можете ли
да
го наречете истински културен човек?
най-много,
да
постигне това, което без тази идея едва ли за цял живот би постигнал.
След това посещавате дома на трети човек и виждате на гвоздеи закачени царевици, в хамбара – жито, ечемик, ръж и т.н.
Работете, молете се,
да
я постигнете.
Бог ще се всели само в ония житни зрънца, които са в състояние
да
възприемат слънчевата светлина по новия начин.
Нашите предци са били в състояние разумно
да
използват богатствата в природата, когато съвременните хора даже не подозират за тия богатства.
Значи, всеки трябва
да
намери в
себе
си
онази първична идея, онова вътрешно изкуство, което е в състояние
да
го обнови.
Сега, ще ви задам въпроса: Може ли всеки от вас
да
намери своя прадядо, от когото е произлязъл?
Казвате: Нали всички сме произлезли ог Бога?
–
Да
, това е твърдение само.
Можете ли
да
докажете това твърдение?
Често слушате съвременните хора
да
си
говорят: Не ни трябва дълбока философия, на дълбоко
да
се оре; отгоре-отгоре само е достатъчно.
Всяко твърдение е вярно, само когато може
да
се докаже, когато може напълно
да
се обоснове.
Например, ученикът пише на дъската числото едно и започва
да
брои: един кон, един човек и т.н.
Земята трябва
да
се обърне на дълбочина 60 см.
Ако посадите семена в така разработена земя, тя ще даде сто пъти по-добри резултати.
В това отношение, страданията са необходими, те представят ралото, което разорава земята.
Страданията са необходими за опресняване, за усилване на елементите.
Който страда, той се усилва, калява се.
Същото може
да
се каже и за болестите.
тя сама създава своя живот, както и живота на всички същества.
Който е боледувал, той става по-издържлив, по-силен.
Ако някой не е боледувал в живота
си
, организмът му е по-изнежен, по-неиздържлив.
Сега, като знаете нещо за единицата, можете ли
да
обясните математически, как се е образувало числото две?
Този човек издържа не само на болести, на страдания и мъчнотии, но и на всяка отрицателна мисъл или отрицателно чувство, които минават през него.
После, можете ли
да
обясните, какви са били условията за създаването на първата единица в света, и какви са били условията за създаването на втората единица?
Примерът с моята тенджера, който ви разказах, е ценен и за вас,
да
знаете, как
да
постъпвате.
Трябва
да
знаете, обаче, че условията за създаването на първата, на втората, на третата и на десетата единица са били съвършено различни.
Когато някой ви иска пари, не му давайте, докато не свърши някаква работа.
Това показва, че различните условия дават различни резултати.
В дадения случай, аз трябваше
да
отида заедно с този електротехник,
да
купим материал за тенджерата, и по този начин той щеше
да
избегне изкушението.
Да
твърдите нещо, без
да
го доказвате, то няма сила.
В това положение вие мязате на онзи слуга, който се наел
да
пасе овцете на един богат земевладелец.
Мнозина поддържат мисълта, че трябва
да
се помага на хората с пари.
Той навсякъде говорил за богатството на своя господар, че имал няколко-стотин овце, че имал хиляди декари земя, ниви, градини, лозя, че бил добър човек, че имал големи знания, но не пасъл добре овцете му: всеки ден се губили по десетина овце; всеки ден заболявали по няколко; всеки ден вълци нападали стадото на господаря му и изяждали по няколко от най-хубавите овце.
Никъде в Евангелието не е казано, че трябва
да
се дават пари на хората.
Питам: какво се ползува господарят от препоръката на своя слуга, който всеки ден му причинява толкова щети?
Аз съм наблюдавал, че парите развалят хората.
Какво се ползува и самият слуга от това, че вярва в богатството, в знанието и в добротата на своя господар, щом не може
да
ги използува за свое добро?
Ако дойде при тебе някой беден, бос, с окъсани дрехи, първо го нахрани, дай му хляб
да
се наяде.
На същото основание, питам: какво се ползувате от това, като говорите за Бога, че е всесилен, всемъдър и всеблаг?
И след това, ако имаш възможност още
да
му помогнеш, купи му нови дрехи и обуща, но старите
си
не давай.
Каква полза от това, че Той е всесилен, когато ти
си
слаб?
Не давай тялото
си
на хората, т. е.
Каква полза от това, че Той е всемъдър, когато ти
си
глупав?
не давай старите
си
дрехи, които са свързани с тялото ти.
Каква полза от това, че Той е всеблаг, когато ти
си
лош?
Купи нови дрехи и му ги подари.
Какво ви ползува тази вяра в Бога, в Неговите качества, щом и вие не можете
да
бъдете като Него?
Старата
си
къща никому не давай!
Какъв е този син, който не прилича на баща
си
?
Следователно, когато говори добре за господаря
си
, слугата трябва
да
бъде добър, разумен,
да
докаже, че той разбира господаря
си
и грижливо пасе стадото му.
Сега, мнозина ще се хванат за думите ми и ще възразят: Значи, не трябва
да
се прави добро на хората.
Като говори добре за слугата
си
, и господарят трябва
да
покаже, че го разбира, познава неговите нужди и ги задоволява.
Започнат ли и господарят, и слугата
да
говорят един за друг лоши работи, това показва, че те нямат вяра помежду
си
.
Задачата на нашия живот не седи в това
да
помагаме на бедните.
А щом няма взаимно доверие между хората, те не могат
да
работят заедно.
Бих желал главно Бог
да
има вяра във вас, че можете
да
вършите Неговата работа.
Постарайте се
да
намерите тази основна идея в
себе
си
.
Убедите ли се във вярата на Бога във вас, вие сте намерили вече своя приятел в живота
си
и можете
да
считате, че имате една основна идея, на която
да
се крепите.
Щом намерите нейните отличителни черти, ще придобиете сила
да
издържате на всички страдания.
Повечето хора днес искат
да
имат доброто мнение на окръжаващите.
Няма сила в света, която може
да
разклати тази идея във вас.
3.
Съответствие на величините
,
МОК
, София, 30.10.1927г.,
Така той ще има възможност
да
направи екскурзия и
да
се излекува.
Ще знаете, че този опит може
да
стане само лятно време и при изпразване на луната.
Как ще
си
обясните лекуването на зъбобола по този начин?
Чрез чукането човек се свързва с потенциалната сила на камъка, която лекува.
Докато сам не направи опита и не получи резултат, нищо
да
не говори за него.
Има още много психически методи, чрез които човек може
да
лекува не само зъбобола, но и други, по-сериозни болести.
Той се състои в следното: чрез храната
да
се доставят на организма онези елементи, от които той се нуждае в даден случай.
Сега и на вас ви трябват два важни елемента за психическия ви живот, т.е.
Значи, за
да
се развива правилно, ученикът трябва
да
има предвид две свещени правила в живота
си
.
Първото правило: Никога
да
не отнемаш на ближния
си
или на своя приятел времето, което не можеш
да
му дадеш.
Щом разбереш, че не е свободен, върни се и му помогни мислено,
да
свърши добре работата
си
.
Като се освободи, той сам ще те извика
да
се разговаряте.
Второто правило: Никога не се отказвай
да
направиш това, което можеш.
От тебе искат
да
направиш една малка услуга – не се отказвай, не мисли, че не можеш
да
я направиш.
Откажеш ли се под предлог, че не искаш, не можеш или нямаш време, ти се свързваш с един отрицателен закон в природата.
Против тебе се опълчва верига от отрицателни сили, които след време ще развалят хубавите ти планове.
Те представят подпочвена вода, която бавно, но сигурно разрушава основите на твоя живот.
Като спазвате тези правила, ще се научите
да
зачитате правата на другите хора.
От вас се изисква
да
минете край тях, без
да
ги смущавате с мисълта
си
.
Ако учениците пазят тези правила в отношенията
си
, те ще се повдигнат в морално отношение, ще създадат помежду
си
благоприятна атмосфера.
Това е първото условие за създаване на добра обхода.
Затова, когато видиш, че приятелят ти е зает, тури десния
си
крак напред и бавно отстъпвай.
Когато някой иска от тебе една малка услуга, тури левия
си
крак напред и сигурно пристъпвай.
В първия случай ти
си
готов
да
покажеш зачитане правото на своя приятел, а във втория
си
готов
да
дадеш нещо от
себе
си
,
да
направиш малка услуга.
Като спазвате правилата към приятелите
си
, ще се научите
да
ги спазвате и към
себе
си
.
В това време някоя странична мисъл влезе в ума ти и започне
да
те смущава.
Казваш
си
: „Какво съм седнал
да
се занимавам с велики идеи.
Важно е
да
прекарам живота
си
леко.
“ – Тури десния
си
крак напред и започни
да
отстъпваш.
Не отнемай свещеното време на духа
си
.
Ако някой хлопа на вратата ви
да
иска услуга от вас, нали ще станете
да
му услужите?
Не трябва ли
да
направите услуга и на вашия приятел, вътре във вас, който хлопа и очаква нещо от вас?
И
да
спите даже, щом чуете хлопването на приятеля
си
вътре във вас, веднага станете, измийте се, облечете се и дайте ухо,
да
видите от какво се нуждае.
Малка услуга иска той от вас, но не трябва
да
му откажете.
Той ще ви зададе един въпрос, и вие ще му отговорите.
Ще дойде ден, той ще ви благодари за направената услуга.
Затова е казано в Писанието, че никой не живее за
себе
си
.
Цялото живее за нас, и ние трябва
да
живеем за Него.
Това е велика идея, която трябва
да
движи човечеството.
Като измервате височината на тялото, гръдната обиколка, врата, дължината на ръката, както и отделните ѝ части, дължината от рамото до лакътя, от лакътя до китката и самата китка, виждате, че между всички величини съществува известно съотношение.
По дължината на ръцете, запример, по тяхната форма съдите още и за условията, при които се създавали ръцете преди хиляди години.
Като измервате гръдния кош на различни хора, виждате, че в различни времена и епохи съществували различни условия, благоприятни или неблагоприятни, за създаването му.
Различните системи в човека – дихателна, стомашна, нервна – са били създадени при различни условия и времена, под влиянието на различни планети.
Същото може
да
се каже и за различните удове на тялото.
Като ученици, вие трябва
да
правите измервания,
да
се домогнете до известни практически данни, от които
да
се ползвате в живота
си
.
Така можете
да
се освободите от някои лоши наследствени черти, или поне
да
се предпазвате от тях.
Забелязано е, че силите или теченията, под влиянието на които човек се намира днес, след 22 години се повтарят.
Това е закон в природата.
Като знаете, че през период от 22 години събитията или явленията в природата, както и в живота на човека, се повтарят, вие можете, чрез усилена работа върху
себе
си
,
да
ги избегнете.
Наистина, има повторения в природата, но не в абсолютно същата форма и сила.
По същество повторението е еднакво, но по форма и сила има известна разлика.
Значи във възможностите на човека е
да
усили доброто и
да
намали слабостите
си
.
Човек желае много неща, запример,
да
стане гений, велик човек, но за това са нужни условия, специално стечение на обстоятелствата.
За
да
се яви един музикален гений в света, нужно е първо среда, която
да
го създаде; после, трябва
да
дойдат двама учители – отвътре и отвън,
да
му дадат подтик и методи за работа.
Вътрешният учител може
да
бъде бащата или майката, които ще го импулсират към музиката; външният учител ще му даде технически методи и начини, за
да
приложи музиката.
При това, когато работи върху своите дарби и способности, човек трябва
да
спазва едно правило:
да
не внася своята личност, своята амбиция.
Ако личността на някой писател или поет е силно развита, мислите му се нареждат по особен начин.
Това дава повод на критиците
да
го нападат яростно.
Следователно, който пише, трябва
да
си
служи с общ, принципен език.
Това се постига чрез усилена работа върху
себе
си
.
Следователно човек трябва
да
познава
себе
си
,
да
знае какви числа, т.е.
какви сили действат върху него.
дължината от рамото до лакътя, от лакътя до китката и дължината на китката, виждате една несъразмерност, която води към разочарования.
Който има тези числа на ръката
си
, започва добре своите работи, но като дойде към средата или края, става нещо особено и той не дохожда до никакви резултати.
Числото 35 дава сбор 3+5=8; то е пасивно число.
Обаче числото 27, сумата на което е 9, е активно число, поради което уравновесява силите на числото 35.
Такива хора са припрени, самообладанието им е слабо.
Те трябва
да
правят големи усилия, за
да
се владеят.
От тях се иска въздържание, за
да
уравновесяват органическите сили, които работят в тялото им.
Като работи съзнателно върху
себе
си
, човек дохожда до познаване на вътрешните сили в
себе
си
, както и на външните сили, които правят времето добро или лошо, благоприятно или неблагоприятно.
Той изучава средата, в която живее, условията, които му съдействат или противодействат и т.н.
Иначе изпада в различни състояния, тъжни или весели, без
да
знае причините им, поради което се гневи, сърди на окръжаващите.
И в края на краищата, вместо
да
си
помогне,
да
се освободи от тежкото състояние, той го влошава.
Човек трябва
да
бъде пластичен.
Това значи
да
познава силите, които действат вън и вътре в него, че като започнат
да
го атакуват,
да
се връщат назад, без
да
го засегнат.
Колкото пъти
да
падне на земята, веднага
да
се изправи на краката
си
неповреден.
Хората стават по-чувствителни, дарбите и способностите им се развиват повече, амбицията им за проявяване, за постижения расте, но външните условия са ограничени, не дават простор на човека
да
се развива.
Какво трябва
да
правите при това положение?
Човек трябва
да
дойде до съзнанието, че не живее само за настоящето, но и за бъдещето.
Ако мислите, че живеете само за настоящето, вие се движите в тесен кръг на съзнанието
си
.
Значи това, което искате
да
постигнете днес, ще го постигнете утре; ако днес не се проявите, утре ще се проявите.
Но за това се иска работа,
да
се приготвите за новите условия.
Мнозина искат
да
знаят нормалните данни за дължината на лицето, за широчината на врата, за дължината на ръката и т.н.
Мъчно може
да
се дадат нормалните мерки, защото те са в зависимост от ръста.
Запример, дължината на лицето може
да
бъде 17, 17.5, 18, 18.5, 19, 19.5, 20 сантиметра, но това зависи от другите величини.
Ако лицето е много дълго, а ръстът – малък, в този човек има някакво несъответствие, благодарение на което се явява известна аномалия.
Ако вратът е много широк, от 35 сантиметра нагоре до 41, 42 сантиметра, този човек е изложен на апоплексия.
Той трябва
да
направи нещо,
да
намали дебелината на врата
си
.
Ще пости ли, диета ли ще пази, не е важно – вратът трябва
да
стане по-тънък.
Вратът на човек, който има височина 165 сантиметра, трябва
да
бъде най-много 35 сантиметра широк.
Трябва
да
се храни по-добре,
да
увеличи дебелината на врата
си
.
Който може
да
увеличи или намали широчината на врата
си
, той може
да
се лекува.
Ако дебелината на врата и на ръката на някой човек постепенно намаляват, той е изложен на опасност
да
заболее от някаква гръдна болест.
Помнете: Преди
да
сте се разболели, вие можете сами
да
си
помогнете,
да
предотвратите известни състояния, които ви очакват.
За тази цел правете
си
сами измервания,
да
определите диагнозата
си
, докато сте още здрави.
Няма по-добър практически метод за определяне диагнозата на здравия човек от измерването и наблюдението първо върху
себе
си
, а после и върху близките
си
.
По състоянието на ноктите може
да
се определи какви болести ви очакват даже след 20 години.
И ако те са наследствени, можете
да
се справите с тях по естествен, разумен начин.
Вземете ли предварително мерки, като дойдете до болестта, която ви дебне, ще минете известни страдания, но лесно ще изплувате над тях.
Изобщо, окултните науки показват на човека какво може
да
го сполети, но същевременно те му посочват и методи за справяне с мъчнотиите и изпитанията, които го очакват.
Като ученици на живота, вие трябва сами
да
си
помагате.
Каквато болест или каквото неразположение
да
ви нападне, първо трябва сами
да
си
помогнете.
Някой се простудил слабо и търси човек, на когото
да
се оплаче.
Направете опит сами
да
си
помогнете.
Това нарушаване може
да
е станало в далечното минало, а днес изпитвате последствията му.
Значи човек може
да
си
помогне по духовен начин,
да
въздейства на ума и на сърцето
си
,
да
изправи отношенията
си
към Любовта.
Ние говорим за Любовта, която носи живот и подтиква човека към придобиване на знание.
Докато не обича нещо или докато не обича някого, човек не може
да
учи.
За
да
се прояви, той трябва
да
обича някого.
В това отношение животът не е нищо друго, освен подтик, любов, стремеж на висшето съзнание
да
се прояви навън.
Има една основна идея във всички живи същества, която им дава тласък
да
живеят,
да
се проявяват,
да
се развиват.
Чувствата се движат около основната идея по спиралата към точка M, а мислите – по радиусите.
Мислите и чувствата на човека се пресичат в известни точки, наречени възли.
Като дойде до един от тези възли, човек може
да
спре,
да
направи изчисления,
да
види какво е отношението между неговите мисли и чувства, съществува ли между тях хармония, или не.
Ако умът и сърцето са силни, и волята е силна.
Тя върви по мъжка линия; значи тя е синът на ума и на сърцето.
Когато волята на човека е силна, синът управлява; щом отслабне волята, дъщерята управлява.
Ето защо, по закона на прераждането, човек се ражда ту с по-силна, ту с по-слаба воля, докато се уравновесят и се създаде среден тип човек, с уравновесен характер.
В някои случаи силната воля е за предпочитане пред слабата, а в някои – обратно.
Следователно човек не трябва
да
дава предимство на волята
си
, но на разумността.
Има опасност, силната воля
да
се превърне в упоритост, а слабата – в мекушавост.
Затова, именно, казваме, че човек трябва
да
прояви разумната
си
воля, която дава представа за среден, или нормално проявен тип, в когото силите на ума, на сърцето и на волята са напълно уравновесени и хармонизирани.
Като дойдем до човешката воля, виждаме различни прояви.
Запример, срещате един генерал или началник на учреждение, на които всички се подчиняват; на генерала се подчинява цяла армия, а на началника – всички чиновници и служащи в учреждението.
Всички се произнасят за тях, че са строги, волеви хора.
Достатъчно е обаче
да
се яви пред тях любимата им дъщеря, за
да
отстъпят веднага.
Пред дъщеря
си
веднага отстъпват, но пред другите хора не правят никакви отстъпки.
В нея той вижда реализиран своя идеал.
Може ли той
да
се бори с идеала
си
, със самия
себе
си
?
Ето защо, дъщерята може
да
повдигне баща
си
, но може и
да
го понижи.
Ако е разумна, тя знае какво може
да
иска от баща
си
, без
да
го понижи; ако е неразумна, тя ще иска от него
да
задоволи всичките ѝ желания и, без
да
съзнава, ще го понижи.
Много неща могат
да
повдигнат или
да
понижат човека.
Представете
си
, че в ума на човека влезе една мощна, разумна идея, която може
да
се реализира.
Щом започне
да
работи за реализирането ѝ, тя го повдига.
Обаче ако в ума му влезе една неразумна идея, недостъпна за човешкия ум, която не може
да
се реализира, тя ще го понижи, ще го съсипе.
Започне ли
да
работи за реализирането ѝ, в скоро време той ще се съсипе и материално, и духовно.
Не е неразумна тази идея, но днес не може
да
се приложи на физическия свят.
Тя е задача за бъдещето; тя е задача за великите същества, които са разрешили вече своя живот.
Днес човешкият ум и човешкото сърце не могат
да
я обхванат.
Запример, как можете
да
вложите в ума
си
мисълта, че ще обичате целия свят?
Човешкото сърце не може
да
обхване целия свят.
Как ще вложите в сърцето
си
желанието
да
станете виден човек,
да
ви познават всички хора на земята и на небето?
Сърцето ви не може
да
издържи на външния напор, което това желание предизвиква.
Как ще реализирате желанието
си
да
пораснете толкова, че
да
стигнете до слънцето?
Съвременните хора вярват само в неща, които могат
да
се докажат.
Обаче има неща, които и без доказване са верни, и дават известни резултати.
Запример, когато някой се оплаква от болки в зъбите, той търси някакво външно лекарство, за
да
успокои болките: компрес, гаргара със солена вода, йод и др.
Как действат тези лекарства, той не се интересува, важно е
да
му помогнат.
Има и психически начини за лекуване.
Само за ученика давам следния начин за лекуване на зъби.
Ако зъбоболът съвпадне с изпразването на луната, нека вземе едно чукче,
да
тури раницата на гърба
си
и ако денят е топъл,
да
тръгне към планината.
Като види на пътя
си
камък,
да
спре там и
да
започне
да
удря с чукчето, докато откърти малки парченца.
Ще чука с чукчето и мислено ще
си
казва: „Както камъкът се кърти, така
да
се откърти болката на зъба ми“.
Същевременно нека брои,
да
види след колко удара болката ще мине.
4.
И рече Бог
,
НБ
, София, 6.11.1927г.,
Земята е завладяна, водата е завладяна и въздухът е завладян.
Ако вие ударите с пръчицата
си
някоя канара, ще потече ли вода от нея?
Когато Моисей удари канарата с пръчицата
си
, от нея потече толкова много вода, че целият еврейски народ уталожи жаждата
си
, но и при това положение те пак не повярваха и казаха: Това е случайно явление.
Каквото чудо
да
направи човек, съмнението неизбежно ще дойде Съвременните хора могат
да
направят електрически човек, който
да
се движи,
да
свети под влиянието на електричеството, но все пак е изкуствен.
Обаче, истинският адепт, сам по
себе
си
, свети без
да
изгаря.
От този човек не можете
да
запалите цигарата
си
, но той непрекъснато свети.
Следователно, и трите елемента са вече завладени, не остава нещо
да
се завладява.
Не е истински огън онзи, от който можеш
да
запалиш цигарата
си
.
И сега, за
да
дойде благословението в света, хората трябва
да
минат през големи страдания.
Истинският огън цигари не запалва, място на съмнението, на омразата и на ред още отрицателни качества не дава, но всичко това в него изгаря.
Когато се приближавате при човек, когото мразите и не можете
да
търпите, вие се намирате при фалшив огън.
Когато е създавал света, Бог е предвидил външните противоречия, но те са неизбежни, те са необходим закон за развитието на човечеството.
Този огън увеличава даже отрицателното в човека.
Когато вадите някаква руда, не срещате ли противоречия?
Ако пък не сте разположени към някой човек, който носи в
себе
си
истинския огън, всякакво неразположение, всяка омраза изчезва.
Големи противоречия срещате, но те се оправдават с благата, които придобивате от тази руда.
Истинският огън дава живот на човека.
Вие поставяте рудата в пещ, нагрявате я с въглища, и непотребното от нея, сгурията, излиза навън, а ценното, металът, остава в пещта и го използвате за разни цели.
Значи, противоречията, страданията в живота са необходими, за
да
се извади непотребното от човека и
да
се изхвърли навън, а потребното, т.е.
Ако някой намисли нещо лошо срещу човек, който има Божествения огън в
себе
си
, той ще опита Божията тояжка.
ценното,
да
остане в него, като качество на човешката душа.
Един от старите еврейски пророци бил изпратен от Бога при израилския цар
да
му каже, че пътят, по който върви, не е прав.
Всяко нещо, което не може
да
се използва за работа, е непотребно.
Недоволен от този упрек, царят заповядал на войниците
си
да
хванат пророка.
Грехът в света е сгурията, шлакът, който, при стопяването на рудата, се отделя настрана.
Спуснали се
да
го уловят, но ръцете им се схванали.
И самият цар останал на мястото
си
, като прикован.
Значи, онзи материал, който влиза в работа при съграждането на нашия бъдещ живот, е доброто.
Тогава царят се обърнал към пророка и му казал: „Слушай, научи ме, как
да
се моля на Бога!
Онзи материал пък, който не влиза при съграждането на нашия бъдещ живот, е злото.
Съзнавам грешката
си
, искам
да
се изправя." Не може човек
да
се поругава с Божественото!
Омразата, лъжата, съмнението, лицемерието не са само състояния, през които човек минава, но са известен род материя, с която той
си
служи.
Пророк Натан се явил при цар Давид и му казал: „Царю, искам
да
ти кажа нещо." – На радо сърце ще те изслушам.
Някой казва: Аз не искам вече
да
лъжа.
– Щом не искаш повече
да
лъжеш, трябва
да
те прекарат през огън, както правят с рудата, за
да
отделят от тебе нечистата материя на лъжата и
да
я изхвърлят навън.
Който
си
служи с лъжата, той създава в
себе
си
известни форми, известни образи, които играят ролята на примамки.
В същия град живял един богат човек, който имал на разположение много стада овце.
Например, как ще може търговецът
да
излъже купувача, ако не му покаже някаква форма?
Един ден, обаче, богатият човек пожелал една от хубавите овце за
себе
си
, но не взел от своите, а пратил
да
му донесат единствената овца на бедния.
Ако нямате каква и
да
е външна форма за нещата, вие не можете
да
лъжете.
– Смърт се пада на този човек!
– Този човек
си
ти!
Който лъже, той се освобождава от материята на лъжата в
себе
си
.
Бог те облече в благословение, постави те на власт,
да
раздаваш Правда, а ти престъпи Неговия закон.
В лъжливите хора умът е силно изострен, те мислят много, но и разрушителните способности в тях са силно развити.
- Величието на цар Давид седеше в това, че той веднага осъзна погрешката
си
, смири се и започна
да
плаче,
да
се разкайва.
Ако искаш
да
разрушаваш, ще вървиш по пътя на злото; ако искаш
да
съграждаш, ще вървиш по пътя на доброто.
Злото и доброто са два противоположни метода, които действат в живота.
Той носеше в
себе
си
Божествения огън, и затова Бог го изпрати при Давид
да
му каже, че не е постъпил добре.
Бог, както и невидимият свят,
си
служи с двата метода.
Казвам: всички съвременни християни са поставени на подобен изпит.
Когато хората
си
служат със злото, те причиняват големи пакости, защото не знаят законите, на които злото се подчинява.
Днес и на мене Господ казва
да
обърна вниманието ви върху известни ваши постъпки.
Обаче, когато Бог
си
служи със злото, понеже знае законите, Той го употребява точно на своето време и место, вследствие на което никому не причинява пакост.
Сега аз няма
да
ви предам, какво ми е казал Господ, ще ви оставя вие сами
да
разберете мисълта ми.
Следователно, в ръцете на Бога и злото, и доброто дават еднакви резултати.
Ако можете
да
разберете мисълта ми, това ще ме радва; ако не, вторият път, като ви срещна, ще ви кажа, какво Бог ми е заповядал.
Затова е казано: „Всичко, което Бог върши, е за добро."
Сега, желая ви
да
бъдете създадени по образ и подобие Божие!
И сега даже, като не разбират законите, щом се намерят в трудно положение, хората прибягват към лъжата.
Желая ви
да
владеете рибите, птиците, всички животни по земята и
да
бъдете готови за новия живот, за новата светлина и
да
работите с новата наука!
Те мислят, че по този начин ще подобрят положението
си
.
Наистина, положението им понякога се подобрява, но временно само, а след това се натъкват на по-големи страдания.
За предпочитане е
да
пострадаш малко, отколкото
да
излъжеш; за предпочитане е
да
полежиш малко в затвор, отколкото
да
излъжеш.
„Блажен този раб, когото, кога господарят му дойде, намери го, че върши онова, което му е заповядал!
Малко хора има на земята, които могат
да
говорят истината.
Казвам: Блажени сте всички, които, кога господарят ви дойде, намери, че вършите онова, което Той първоначално ви е заповядал!
Често, заради своята личност, човек е принуден
да
изменя на Божественото в
себе
си
, вследствие на което се натъква на големи страдания.
Питам: коя майка, след като е лъгала децата
си
с различни караконджовци, със самодиви, е допринесла нещо добро за тях?
Коя майка, като е обещавала разни неща на децата
си
и не изпълнявала своите обещания, е допринесла нещо добро за тях?
В резултат на тия лъжи и неизпълнени обещания, децата са изгубили уважението и почитта към родителите
си
.
Още докато е било в утробата на майка
си
, малкото дете е изгубило уважението
си
към нея. Защо?
Защото през всичкото време на бременността
си
, майката се е съмнявала в Бога, във всичко велико и красиво в живота.
Всяко съмнение във Великото Начало на живота е в сила
да
опорочи душата на човека.
Ние не говорим за някакъв Бог, създаден от хората, принадлежащи към разни черкви, но говорим за Единния Бог, в Когото живеят всички хора и от Когото зависи благото на всички хора.
Ние говорим за онова Първо Начало в живота, което ражда в нас знанието, любовта, което създава в нас вътрешен подтик към освобождаване от мъчнотиите, от злото в света.
Да
, външното, което виждаме в човека, това е той, външният човек, но има друго едно същество в него, което работи; то представя вътрешния човек, или Божественото начало в човека.
Преди няколко деня дойде при мене една госпожа, която преживяла големи душевни кризи и страдания, вследствие на което изгубила смисъла на живота, изгубила вяра в съществуването на Бога, на задгробния живот, и започнала
да
вярва само в съществуването на този живот.
Казвам й: права
си
, вярвай само в този живот, но наблюдавай се и ще видиш, че ти, не само че вярваш в много неща, но дори
си
суеверна.
Тогава тя потвърди думите ми, като каза: Наистина, когато ме осъдиха на смърт чрез обесване, тя била обвинена в нещо, вътре в мене нещо ми подсказваше, че няма
да
ме обесят.
И така излезе, впоследствие ме оправдаха.
Аз погледнах ръката й и казах: Докато линията на живота ти е така добре развита, и два пъти
да
те турят на въже, пак няма
да
те обесят.
Животът не се създава сега.
Приятелите ти от невидимия свят се застъпиха за тебе и спасиха живота ти.
Ако всички неща в живота се създаваха сега, щеше
да
има възможност
да
се изменят, но понеже те са създадени вече, сега не остава нищо друго, освен
да
се използват по разумен начин, и ако се забележат никакви погрешки,
да
се изправят.
Който е запознат с окултните науки, с философията на живота, той може
да
чете ред автори, които са писали по тези въпроси, за
да
си
ги изясни още по-добре.
Той не е и на небето само, но изобщо, Той живее навсякъде в целокупния живот и се проявява, де повече, де по-малко, според това, доколко разните същества са Му дали достъп
да
се прояви.
Един велик закон е взел участие при създаването на човека, като го е извадил от първичните му условия и го е поставил на житейската сцена.
Когато сърцата на хората се пречистят, те ще усетят присъствието на Бога в
себе
си
.
Няма по-велико, по-красиво сдружение в света от дружбата на хората с Бога!
„ Блажен този раб, когото, кога господарят му дойде, намери го
да
върши, каквото му е заповядал!
Ако искате
да
знаете, защо е създадена земята, ще ви кажа, че земята е създадена за човека.
" Какво му е заповядано?
Заповядано му е
да
бъде носител на Божията Любов и Мъдрост.
Следователно, всеки човек може и трябва
да
бъде носител на Божествената Любов и Мъдрост!
Тя е съществувала и тогава, но не в това състояние, в което я виждаме днес.
Съвременните хора са крайно индивидуализирани, вследствие на което любовта им е толкова отслабнала, че всеки мисли само за
себе
си
.
Бог рече: „
Да
направим человека, който
да
владее над рибите, които живеят във водата, над птиците, които живеят във въздуха и над животните, които живеят на твърдата почва." Значи, Бог определи три елемента, които човек може
да
владее.
Днес почти всички хора
си
служат с насилие, всеки иска
да
се наложи на другия.
При това създаване на човека не се казва, че той може
да
владее светлината и огъня.
Вие имате известна идея, известно верую, и като срещнете някой човек, искате той
да
възприеме вашето верую,
да
мисли като вас.
Само първите три елемента се дадоха на човека
да
ги владее.
Ако този човек е създаден по образ и подобие Божие, той ще ви слуша, ще ви се радва, няма защо непременно
да
мисли и
да
вярва като вас.
Като ви говоря по този начин, аз нямам за цел
да
ви карам
да
вярвате в Бога, нито пък
да
ви заставям
да
мислите като мене.
Моята задача не седи в това, но аз искам
да
събудя възпоменанията ви за вашето минало, които
да
свържете с настоящето
си
, за
да
имате възможност някога
да
проникнете във вашето бъдеще.
За тях може
да
се каже, че са били никакво разбойническо царство.
Бъдещето е новият свят, който сега се създава.
Този свят определя условията за новия човек, за новия Адам, който също така сега се създава.
Новият Адам ще бъде създаден по образ и подобие Божие.
Те снасят от 2000-3000 яйца, но всичко това се унищожава, гълта и, в края на краищата, от тия яйца, едва ли ще излязат няколко рибки, които
да
продължат рода.
Той няма
да
убива, няма
да
лъже, няма
да
се съмнява.
Неговата мисъл ще бъде права мисъл; той ще има много по-големи знания от съвременния човек, но ще има много още
да
учи.
Същото може
да
се каже и за човека, когато е бил в диво състояние.
Новият човек, който сега се създава, аз наричам човек на светлината.
Вие живеете в епоха, когато новият Адам се създава, и всички ще го видите.
Не може
да
се нарече философ онзи, който мисли само в усилни времена.
В една от миналите
си
беседи казах.
На съвременен език преведено, това означава: когато старият строй се замени с нов, по-правилен, по-разумен, съгласен с Божиите закони, тогава ще дойде новият човек, новият Адам, Син Человечески.
Когато богатите, учените, духовните хора почнат
да
мислят, тогава ще имаме права мисъл.
Тогава всички хора ще минат през него и ще станат като него.
Да
, и духовните хора още не мислят.
Тогава хората пак ще живеят на земята, но ще могат
да
посещават и слънцето, и луната; ще ходят, дето пожелаят, ще имат свободен билет.
Тогава телата на хората няма
да
бъдат толкова тежки, както сегашните.
Наистина, желанието събужда мисълта, но това още не е права мисъл.
Новите хора ще могат
да
видоизменят телата
си
, според желанието и нуждите
си
: те ще стават видими и невидими, ще ги свиват и разширяват.
Когато пожелаят, те ще отиват на разходка до слънцето и ще се връщат обратно на земята, без
да
става нужда
да
разправят на другите, какво има на слънцето, защото всеки сам ще може
да
провери това.
Когато двама приятели се срещнат, те ще споделят впечатленията
си
от слънцето, ще се разговарят по научни въпроси, без
да
се съмняват един в друг.
Когато говоря за правата мисъл, аз разбирам такава мисъл, която има благоприятни условия за развитие:
да
расте,
да
цъфне,
да
върже и
да
узрее.
Могат ли при това положение хората
да
се карат помежду
си
?
За
да
се предизвика една права, възвишена мисъл, човек трябва
да
има в
себе
си
най-добри условия, т.е.
Когато жената има някаква скръб, понеже има свободен билет до слънцето, тя ще вземе билета
си
, ще отиде
да
се разходи и ще смени скръбта
си
.
да
бъде създаден по образ и подобие Божие.
Когато синът или дъщерята искат
да
се разходят, ще вземат билета
си
и хайде на слънцето!
Ако човек не е образ и подобие Божие, за права мисъл в него не може
да
се говори. Защо?
Всички в дома ще знаят, че дъщерята или синът са отишли на разходка до слънцето.
Казвате: Защо трябва
да
се разхождаме с тия билети?
– За
да
трансформирате състоянията
си
.
Застоят носи смърт, а движението – живот.
Преди всичко, трябва
да
се прави разлика между първичния и първобитния живот на човека.
Като не знае, какво
да
прави, земята се движи около
себе
си
и около слънцето.
В Писанието е казано, че първо се е явила светлината в света, а после тъмнината се е опитала
да
я обсеби.
Когато хората не знаят, какво
да
правят, и те трябва
да
се движат.
Питам: как мислите, в границите на Божиите възможности, само един начин ли съществува, по който светът може
да
се създаде?
Много начини има, по които светът може
да
се създаде.
Когато детето гледа луната, струва му се, че ако простре ръцете
си
, ще я хване.
Казано е в Писанието, че първият ден Бог създаде небето и земята.
Всъщност, детето не може
да
обхване луната с ръцете
си
.
Съвременните учени пък, като говорят за земята, те разглеждат нейните пластове, как били нагънати, пречупени и оттук вадят своите заключения.
Да
мисли, че може
да
я хване с ръцете
си
, това говори за неговото невежество.
Също така някой казва: Моята мисъл е толкова обширна, че с нея мога
да
обгърна целия свят.
Там е казано „ в първия ден", но трябва
да
се добави думата „Божествен".
–
Да
, твоята мисъл може
да
обгърне света толкова, колкото детето може с ръцете
си
да
хване луната.
Едно трябва
да
знаят учените, а именно: каквито огъвания или пречупвания
да
със ставали със земните пластове, във всичко това има голяма разумност.
Ако една мравя започне
да
лази по стените на вашата къща, тя няма
да
се запита, защо са прави, а не перпендикулярни, обаче, всяко разумно същество ще разбере, че тук се крие някаква разумност, някакви закони.
Явило му се някакво препятствие, някаква мъчнотия в живота, която не могъл
да
преодолее.
Ако същата мравя попадне на тухлите, на циглите в тази къща, тя няма
да
разбере, защо са направени тия издадени и хлътнали места между тях.
Тази мъчнотия дойде, за
да
му покаже, че няма търпение.
Та, според условията на миналото, земята е била създадена по един начин, но сега тя ще претърпи такива промени, такова размърдване, че хората ще се принудят
да
напуснат къщите
си
и
да
бягат вън.
Сега, аз говоря върху въпроси, които засягат вашия живот.
Тогава на всички хора ще се даде по един свободен билет и ще им се каже: Издаден е нов закон, според който, за известно време, всеки трябва
да
излезе от къщата
си
.
Ако не искат доброволно, насила ще ги заставят
да
излязат.
Те не могат коренно
да
видоизменят,
да
преобразят човека.
Например, когато човек преживява някакво тежко състояние и не знае, че причините за това се крият в неговия минал живот, той се гневи на съдбата
си
и роптае срещу нея.
Всеки трябва
да
знае, че той сам е създал съдбата
си
.
Съвременният човек, обаче, не може още
да
се кланя на Бога в Дух и Истина. Защо?
Днес човек носи последствията на това, което е създал в миналото
си
.
За в бъдеще всеки християнин трябва
да
има в дома
си
едно свободно легло за свой приятел, че като му дойде на гости,
да
може добре
да
го приеме.
Днес всеки мисли за
себе
си
: нарежда
си
една, две и повече стаи, но не мисли
да
определи едно специално легло за свой приятел.
Първоначално Бог е дал добри условия на всички хора,
да
се развиват, но едни от тях са използвали тия условия правилно, а други не са ги използвали, както трябва.
Когато един студент свърши университет с отличие, по пристрастие ли неговите професори са му турили този венец на главата?
В противовес на користолюбието се създали хотелите.
Не, този студент е работил усърдно, той е развил дарбите и способностите
си
, които Бог е вложил в него първоначално.
Казвам: възгледите, разбиранията на съвременните хора за онзи свят са съвършено изопачени и стоят далеч от истината.
Да
, на чешми, от които тече чиста, хубава вода, поставят мраморни курни, а на чешми, от които тече твърда вода, поставят прости курни.
Например, почти всички религии говорят за онзи свят и казват, че като умре, човек отива при Христа, при ангелите.
Според водата и курната.
Може
да
е вярно и това, но важно е, като отиде човек там, какво ще разбере.
Следователно, добрият син определя своята майка и своя баща.
Когато някой ученик заведе малкото
си
братче или сестриче на училище,
да
слуша, как учителят преподава, какво ще научи това малко дете?
Хубавият сандък определя, какви скъпоценности
да
се турят в него.
Нищо няма
да
научи, нито ще разбере нещо.
Казвате, че бащата и майката създават синовете и дъщерите
си
.
Следователно, отиването в училище има смисъл само тогава, когато ученикът е готов
да
разбира, какво учителят преподава.
Думата „разбиране" означава, като влезе човек в общение с някой свят,
да
може разумно
да
използва условията на този свят.
Бащата и майката не създават синовете и дъщерите
си
, но те представят само условия за тяхното проявяване.
Според развитието
си
, синът и дъщерята сами ще изберат своите родители.
Днес почти всички политически партии искат
да
внесат подобрение в живота на хората,
да
ги засилят икономически и духовно, но нищо не постигат. Защо?
Понеже нямат правилни методи, не знаят, как
да
постигнат това.
Значи, бъдещият живот на човека зависи от настоящия.
Събират пари, дрехи, раздават ги на бедни, но никакъв резултат не постигат.
Хората не подозират даже великата цел, за която са дошли на земята.
Какво може
да
се постигне при такъв ред на нещата?
Мислите и чувствата са материалите, от които ще се създаде бъдещият човек.
Мнозина подържат идеята че трябва
да
се прави добро, но щом дойде до приложение на тази идея, няма хора, които
да
я реализират.
„
Да
направим човека по образу нашему и по подобию нашему." Този образ и подобие се заключава в Божията мисъл.
Впрочем, има такива хора, но те са малко на брой, а трябва
да
се увеличат.
Който може
да
бъде проводник на Божиите мисли, той е човек, създаден по образ и подобие Божие.
За
да
се постигне това увеличаване, всеки трябва
да
се стреми към реализиране на своите вътрешни идеали.
Ако се говори само, без
да
се прилагат идеите в живота, хората ще дойдат до положението
да
се оправдават и
да
казват: Ако не днес, утре все ще се направи нещо повече.
проявеният свят е създаден по образ и подобие на Божествения.
-
Да
, утре ще се постигне нещо повече от вчера, но който отлага от днес за утре, той закъснява.
Погледнете на небето, на небесните светила и ще разберете, с каква точност е създаден този свят!
Затова, нека всеки се научи по-малко
да
говори, а повече
да
прилага Божествените идеи в живота, за
да
ги провери.
При създаването на космоса са взели участие най-учените същества.
Не разказвайте на хората, какво мислите
да
правите, но прилагайте.
Ако се заемете с изучаването на всички слънца и планети, ще видите, с каква съвършена техника, с каква висша механика са
си
служили тия същества.
За тази цел човек ще живее едновременно два живота: той може
да
живее в малка, проста къщичка, но същевременно ще носи в ума
си
мисълта за нещо велико, грандиозно; той може
да
заема най-простата служба в живота, но по мисъл може
да
бъде пръв министър в България.
А всичко това говори за тяхната висока култура.
При същото положение, този човек може
да
има такова знание, с което
да
разрешава всички трудни задачи в живота
си
.
И рече Бог: „
Да
направим человека по образу нашему и по подобию нашему." От този стих се вижда, че до това време човек е съществувал някъде, но не е бил направен по образ и подобие Божие.
Това знание не е ли подобно на еликсира на живота?
Защо Бог е извикал човека отнякъде и отново го е създал, съвременната философия, както и окултната, не дават положителен отговор.
С този еликсир човек може сам
да
се лекува,
да
се подмладява.
И
да
се обясни по някакъв начин този въпрос, той все пак ще остане неразбран.
Да
бъде човек създаден по образ и подобие Божие, това подразбира
да
му са дадени две качества:
да
мисли и
да
чувства.
Който иска
да
познае, какво знание има, каква е неговата сила и любов към Бога, нека тури дясната или лявата
си
ръка на някое болно място в организъма
си
и
да
следи, ще мине ли болката му и за колко време ще мине.
Мъдростта създава условията за живота; тия условия пък създават науката.
Ако имате пълна вяра и любов към Бога, без никакви колебания и съмнения, каквито болки, страдания и противоречия
да
имате в живота
си
, те моментално ще изчезнат.
Ако науката не съществуваше, хората не биха могли
да
поддържат своя организъм,
да
строят къщите
си
,
да
уреждат помежду
си
средства за съобщение.
Велика сила се крие в човека, който има любов към Бога!
Що се отнася до външните условия на живота, те могат
да
останат настрана, но първото необходимо условие за човека е
да
държи своя организъм в пълна изправност.
Този човек е в сила сам
да
се лекува с поставяне на ръката
си
върху болното или парализираното място.
Това е от първа необходимост, защото човек е свързан с всички живи същества, които стоят по-долу и по-горе от него.
Нещо повече даже: ако такъв човек срещне някой свой неприятел, който иска
да
го убие, достатъчно е първият
да
вдигне ръката
си
срещу неприятеля
си
, за
да
го обезсили.
Казвате: Вярно ли е всичко това, или е нещо като приказките „Хиляда и една нощ"?
Един ден, когато хората дойдат до това пълно единение, когато съзнаят тази връзка, и животът им ще придобие смисъл.
Това всеки сам може
да
провери, а може
да
проследи и безброй такива примери в живота.
Всички хора трябва
да
съзнаят, че са едно тяло и един дух.
Щом съзнаят това, те ще бъдат образец на Великия организъм, в който всеки ще намери своето определено место.
Само при това положение човек може
да
бъде свободен.
Аз говоря за човека, който има Божията Любов в
себе
си
.
Такъв човек е в сила
да
направи всичко. Защо?
Защото доброто е по-силно от злото.
от Евангелието на Матея е казано: „Блажен този раб, когото, кога
си
дойде господарят му, намери го
да
прави така!
" И аз казвам: „Блажен този раб, когото, кога
си
дойде господарят му, намери го
да
прави това, за което е поставен!
При живота, който хората прекарват на земята, пълен с безброй примери за проява на Божията Любов и за нейната сила, трябва ли още
да
им се проповядва тази любов?
" Всеки човек е поставен от Бога на определено място за някаква велика цел, която той трябва
да
постигне.
И след всичко това, обаче, срещате хора в света, които и днес питат: Съществува ли, наистина, в света Божията Любов?
Нашите желания не представят задачата, за която сме изпратени на земята.
Защо се задава този въпрос?
Ето защо, ние трябва
да
различаваме временните наши желания от желанията на Любовта, от желанията на Бога.
Когато хората се научат
да
изпълняват Божията воля, те ще дойдат до закона на безсмъртието.
Каквото мнение и
да
има обществото за вас, добро или лошо, достатъчно е
да
кажете на някой вестникар, че подарявате на България два милиона лева, за
да
започнат всички вестници
да
пишат най-добри работи за вас.
Не е достатъчно само
да
чувствате тази Любов, но трябва
да
я изявявате.
Вие още не сте дали парите, но вестниците са пълни вече с хвалби по ваш адрес.
Обаче, ако един човек отиде в редакцията на някой вестник и съобщи, че обича Бога, те ще му кажат: Това не се отнася до нас; с такива работи ние не се занимаваме.
Вестниците считат за по-важно събитие факта, че някой подарил два милиона лева на България, отколкото това, че някой обичал Бога.
Според мене, ако се намери някой
да
пише във вестниците, че еди-кой
си
обича България, това съобщение ще допринесе на България много повече, отколкото факта, че еди-кой
си
ще й подари даже и десет милиона лева.
Неразбирането пък е присъщо за онзи, който няма в
себе
си
развити органи за възприемане на истината.
Любовта на един човек само струва много повече, отколкото десетте милиона лева, подарени на никого.
Аз бих желал
да
срещна в България поне по десет души между проповедниците, управниците, учителите, учените, родителите, които
да
любят Бога, както трябва.
Ако разбирахте законите на светлината, по нюансите, които тя хвърля върху човешкото лице, вие щяхте
да
разберете, какво мисли приятелят ви.
Съвременните хора не любят Бога, затова между тях често се раждат спорове и недоразумения.
Не само това, но и по отделните части на лицето щяхте
да
четете всичко, което мисълта отразява: ще погледнете челото, носа, устата, страните на вашия приятел и ще четете свободно мислите му.
Всичко, което човек мисли, е написано на лицето му.
Защо ще спорят двама братя за имането
си
?
Както съвременните хора се съобщават чрез радио, така един ден ще се създаде апарат, с помощта на който ще се фотографират, както мислите, така и целият живот на хората.
Това ще се постигне само тогава, когато човек дойде до положение
да
владее рибите, т.е.
да
завладее течната материя, понеже тя се отличава с голяма неустойчивост.
Всяка мисъл, която се явява в ума на човека, трябва
да
бъде достъпна за Бога, за ангелите, за светиите, за добрите хора, за добрите риби, птици, животни и растения.
когато завладее въздухообразната материя и започне
да
разполага с полета на своята мисъл.
Понякога въображението на човека е толкова силно, че той започва
да
мисли, какво всичко може
да
направи.
Например, някоя бездетна жена осиновява едно дете и започва
да
си
въобразява, как то ще порасне, ще я гледа на стари години, ще я утешава.
Следователно, права мисъл е онази, която е достъпна за всички живи същества.
Това дете не само че не я гледа и утешава на стари години, но отгоре на това я измъчва.
Когато такава мисъл проникне в ума на човека, той ще почувства в
себе
си
Божието присъствие.
Щом е намислила
да
осиновява дете, тази жена трябваше
да
се обърне за съвет към някой опитен френолог, физиономист и хиромантик и
да
разбере от него, дали детето, което мисли
да
осинови, е създадено по образ и подобие Божие, или не.
Присъствието на Бога в човека пък му дава сила, мощ,
да
гради в
себе
си
.
Ако не е създадено по образ и подобие Божие, нека остане
да
си
живее в морето.
Трябва ли човек
да
вземе при
себе
си
една риба, или едно влечуго, или един вол и
да
живее заедно с него?
Който има тази мисъл в
себе
си
, той може болни
да
лекува, мъртви
да
възкресява.
Много хора държат в домовете
си
котки и кучета, но могат ли котката и кучето
да
влязат в положението им, когато, например, те са затруднени материално?
Ако някой каже, че има правата мисъл в
себе
си
, ще го заведа при един сляп и ще му кажа: Постави сега ръцете
си
на очите на този сляп и се помоли
да
прогледа.
Не, котката ще
си
мяуче, кучето ще
си
лае, без
да
влизат в положението ви.
НАГОРЕ