НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
302
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
302
:
1000
резултата в
5
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Мек ответ
,
НБ
, Русе, 9.10.1927г.,
Когато езикът не е на местото
си
, хората един на друг съкрушават духа
си
.
В този смисъл, водата е емблема на живота.
„Безумник презира поучението на отца
си
; А който пази обличение, благоразумен е".
Първото условие за поддържане на тази влага в човека е благодарността.
Съвременните хора не обичат
да
им правят бележки.
Затова, ставате ли сутрин, благодарете на Бога първо, че сте здрави, че можете
да
се помолите и
да
започнете работата на деня.
Трябва ли коларят
да
се обижда, когато някое малко дете му обърне вниманието, че една от осите на неговата кола е паднала?
После, благодарете за времето, каквото и
да
е то – дъждовно, слънчево, мъгливо.
Трябва ли той
да
се обърне към това дете и
да
му удари плесница, само затова, че то се осмелило
да
го спре в пътя му?
Напротив, коларят трябва
да
благодари на детето,
да
го качи на колата
си
,
да
го повози малко и
да
му каже: Благодаря ти за голямата услуга, която ми направи; ако ти не беше видело падналата ос от колелото, аз щях
да
остана сред пътя.
За всяка бележка, която ни се прави, от когото и
да
е, по какъвто начин и
да
е, ние трябва
да
благодарим.
Бог изпраща хората
да
ни обърнат внимание на нещо, което ние сами не виждаме.
Промените на времето не са нищо друго за ученика, освен задачи.
Дали този човек, или това дете ще ти говори меко или остро, това е негова работа.
Като вали дъжд, наблюдавайте посоката на валенето, колко часа ще вали и т.н.
За тебе е важно
да
ти се каже, че една от осите на твоите колелета е паднала, а как ще ти се каже, не е важно.
Ако дъждът попречи за определената работа, посветете това време за Господа, кажете по една мека, добра дума на нуждаещите се.
Значи, разумният човек, според времето, може така
да
си
нареди програмата на дневната работа, че сам
да
остане доволен.
И тъй, смиреният се учи от всичко, защото за него всичко е живо.
Kапример, ти влизаш в дома на свой приятел, който те посреща добре, с разположение, радва се, че
си
го посетил, Обаче, ти взимаш една губерка и я забиваш на дълбочина два сантиметра в ръката на приятеля
си
.
Разумният човек от всичко се учи.
Може ли след това приятелят ти
да
запази доброто
си
разположение?
Запример, ако влезе в една гъста гора, с големи, разклонени дървета, той няма
да
ходи с изправена, нагоре вирната глава, но ще се наведе, ще се смири и тъй ще мине през най-малките дупки.
Външно той може
да
се усмихне,
да
не даде вид, че
си
му причинил някаква болка, но вътрешното му разположение е накърнено.
Като излезе от тази гора, на широкото поле, там той ще се изправи, ще дигне главата
си
нагоре.
Човек трябва
да
се съобразява с местото, с терена, по който върви.
Ако вървиш по някой стръмен, висок планински връх, там ще лазиш като дете, ще дигнеш единия
си
крак, после другия, и тъй ще напредваш крачка след крачка.
Когато срещнете приятеля
си
, скрийте вашата губерка в кожена кесия и не дупчете с нея.
Ако се качваш по някоя скала с обуща, трябва
да
мислиш после, как ще слизаш.
Тогава ще седнеш на скалата внимателно, с всичкото
си
смирение и ще събуеш обущата
си
: ще събуеш единия крак, после другия, и ще хвърлиш обущата
си
долу, под скалата – бос ще слизаш надолу.
– Този ден можете и
да
не шиете.
Същото нещо ще правите и в живота
си
: някога ще ходите боси, някога ще бъдете с обуща.
Разговаряйте се меко с приятеля
си
.
На един човек ще говориш по един начин, на друг – по друг начин, а на
себе
си
– по различни начини.
Значи, знанието трябва
да
се сее.
Като станете сутрин, вземете положението на малко дете и
си
кажете: За великия живот, в който живея, аз съм малко дете, и затова ще се уча от всичко, както детето се учи.
Де трябва
да
се сее?
Съвременните хора не успяват в живота
си
, понеже мислят, че са силни, учени, умни.
Който мисли, че е силен, нека направи следния опит:
да
нареди пред
себе
си
десет чувала, всеки от тях тежък 50 кг., и
да
започне
да
ги слага на гърба
си
.
До който чувал спре, толкова е неговата сила и знание.
Ако дигнеш само първия чувал и не можеш повече, кажи
си
: много знание ми е нужно, докато мога
да
нося на гърба
си
и десетте чувала!
Казват за някого: Този човек е щедър, много дава за Господа.
Само по този начин човек може
да
опита силата и знанието
си
.
– Този човек дава за Господа, но след като е обрал десетки хора.
Който иска
да
изпита търпението
си
, ще го поставят на следния изпит: ще му дадат десет чувала жито,
да
преброи, по колко зрънца има във всеки чувал.
Ако се намери човек с по-голямо търпение,
да
изброи зрънцата в петте чувала, след това ще започне
да
философствува: Ще претегля, колко тежат зрънцата в първите пет чувала; после ще претегля вторите пет чувала и ще направя изчисление,
да
видя, колко зрънца жито има и в тях.
Има смисъл
да
жертвуваш, но само от онова, което ти сам
си
спечелил.
Не, за
да
изпиташ търпението
си
до край, трябва
да
преброиш житните зърна и във вторите пет чувала.
Работи, и от онова, което
си
придобил с пот на челото
си
, с работа, можеш
да
жертвуваш.
Като направите този опит, ще ви поставят на друг: ще започнете от първия чувал
да
отделяте лошите зрънца от здравите.
А тъй,
да
взимаш чуждо нещо и
да
го принесеш в жертва, това е мерзост Господу.
Да
печелиш на лотария и от тези пари
да
даваш за Господа, и това още не е истинска жертва.
Ако някой може
да
направи опита само с първите пет чувала, той ще
си
каже: Аз познавам търпението само до петия чувал; от петия нататък не го познавам.
„Пътят на нечестивия е мерзост на Господа; Но Той обича тогози, който тича след Правдата." ( - 9 ст.)
Казвате: Каква полза от това, ако се тича след Правдата?
Да
тичаш след Правдата, подразбира
да
тичаш след Господа.
Щом тичаш след Господа, и благословението ще дойде.
Казано е в Писанието: „На седмия ден Бог
си
почина." Съвременните хора работят шест деня, а седмия посвещават на Господа.
Какво трябва
да
правят през шестте дни, те знаят, но дойдат ли до седмия ден, не знаят, какво
да
правят.
Голямо благословение ще бъде за човека, ако се научи, какво трябва
да
прави седмия ден.
Те имат търпение
да
чакат и казват: И за нас ще дойде Божието благословение.
Какво трябва
да
правите?
Времето днес ви казва: Вие трябва
да
бъдете носители на новия живот!
Разправяйте на всички, че семената, които сте посели някога на нивата, са измрели.
Обаче, щом дойде новият живот, влагата ще възкреси тия семена.
Питам: кое е по-добре –
да
приемеш обличение и
да
живееш, или
да
мразиш обличение и
да
умреш?
Когато ви кажат лоши, обидни думи, обърнете се към Господа и кажете: Слава Богу, че се избавих от смъртта!
Приложението на този стих в живота се свежда към следното: Благодарете на Бога, че ви е избавил от смъртта!
Двама души селяни се напили и започнали
да
спорят за нещо.
Праведният е специалист по всички работи; той и господар може
да
бъде, и слуга може
да
бъде, но времето и свободата
си
на никого не продава.
Едно малко дете ги вижда, спира се при тях и започва
да
им се смее.
Той всичко работи, но като дойде до плащане, там го няма.
В това време минава покрай тях един господин, и като вижда, че детето седи при пияните селяни, удря му плесница и казва:
Да
си
вървиш оттук!
Вие трябва
да
мязате на онзи японски принц, който имал желание
да
изучи живота на японците отблизо, затова отишъл като слуга в едно богато японско семейство.
Не е твоя работа
да
седиш на това място.
Той прекарал там известно време и, като дошъл деня
да
напуща, господарят го извикал
да
му плати.
Детето се разплакало и тръгнало за дома
си
.
Не се минали и десет минути даже, един от пияните селяни извадил револвера
си
и застрелял другия.
Трябва
да
напусна вашия дом, защото друга работа ме чака.
Ако детето беше останало при пияните селяни, и то щеше
да
пострада.
Като
си
отишъл, едва тогава господарите му разбрали, че техният добър слуга бил японския принц, който дошъл у тях с намерение
да
се учи.
В това отношение, всеки човек трябва
да
бъде самостоятелен и
да
знае, че е дошъл на земята
да
се учи.
То получи една плесница, но животът
си
запази.
И царски син
да
си
, трябва
да
бъдеш примерен слуга, че като напуснеш дома на господарите
си
, те
да
кажат: Добър беше нашият слуга!
Следователно, вие трябва
да
благодарите на всеки човек, който може
да
ви избави от смъртта.
Често хората застават там, дето не е мястото им, и трябва
да
дойде някой отвън,
да
им удари една плесница, за
да
ги избави от смърт.
Той беше идеен работник, всичко вършеше с любов.
При това положение, вие трябва
да
благодарите на Бога, че е изпратил човек
да
ви избави от смъртта.
Когато някой се запитва, защо е дошъл на земята, нека
си
отговори, че е дошъл на земята
да
научи закона на служенето, и така
да
го научи, че като напусне дома на своите господари,
да
чуе следните думи: Добър беше нашият слуга!
„Ад и погибелта са явни пред Господа – Колко повече сърцата на человеческите синове!
Сега, ще ви препоръчам
да
четете Притчите, едни от които са по-мъчни за разбиране, а други – по-лесни.
„ Присмивателят не обича обличителя
си
, Нито ще отиде при мъдрите." ( – 12 ст.)
Те съдържат практически правила за всички положения, на които човек може
да
се натъкне в живота
си
.
на Притчите е следният: „Смирението предхожда пред славата." Когато се натъкнете на най-големите мъчнотии и несгоди в живота, вие трябва
да
имате пред вид този стих и всичко
да
претърпявате, като знаете, че сте близо вече до края на мъчнотиите, т.е.
2.
Значение на линиите
,
МОК
, София, 16.10.1927г.,
В който ден приеме новото, той излиза налице: сам се назначава, сам взима висок пост и започва
да
управлява в името на великата Правда,
да
възстанови ред и порядък в държавата,
да
я очисти от всички вредни елементи, които живеят с подкупи на гърба на добрите и трудещи се хора.
Правдата трябва
да
възтържествува!
Всички хора, които се мъчили и страдали, трябва
да
излязат налице,
да
приложат наученото,
да
заживеят братски помежду
си
и
да
внесат свободата в света.
Когато в ръката на човека преобладават успоредните линии, по характер той е независим, на никого не се подчинява.
Следователно човек с успоредни линии на ръката е разумен, има идеи, особено мнение за нещата, не се нуждае от чужди съвети.
Такъв човек е крайно независим и свободолюбив.
Каквото и
да
му говорите, той постъпва, както
си
знае.
Има случаи, когато линията на ума и на живота се пресичат.
Този човек е готов
да
се подчинява на разумността.
Пресичането на линиите в ръката му показва, че той се е намирал под някакво силно външно влияние.
Хиромантиците са констатирали, че в някои ръце линиите на ума и на живота са успоредни, а в някои – в началото се сливат и после се разделят, но какви всъщност трябва
да
бъдат тези линии, не казват.
Те са определили характера на едните и на другите, но не са посочили направлението на тези линии,
да
се знае какво трябва
да
бъде.
Ако линията на сърцето дойде в съприкосновение с линията на живота, такъв човек има някаква фаталност в живота
си
.
Ако линията на ума в някого се слива с линията на сърцето, бъди далеч от него.
Последните условия се дължат на гъстата материя, която се е създала от изопачените човешки умове.
Както учените с помощта на на ниска температура и високо налягане успяват
да
сгъстят газовете и
да
ги превърнат в течности, така и човешкият ум е в сила
да
сгъсти и
да
разреди материята.
В първия случай те създават неблагоприятни условия за живота, а във втория – благоприятни.
По силата на този закон, именно, за сгъстяване на материята, е създадена и земята.
В Битието е казано: „В начало Бог създаде небето и земята, но земята беше неустроена и пуста.
Докато черупката не се махне, пилето не може
да
излезе навън.
Тук действат особени сили на природата.
Налягането върху земята е причина за големите страдания, през които минава човешкият дух, но те са временни.
И Апостол Павел казва, че цялото създание лежи в страдания, в робство и в ограничения, но това е временно.
Един ден, когато се оформят и завършат развитието
си
, капакът от земята ще се вдигне, пилето ще покаже главата
си
и ще излезе вън.
Много неща знаят хиромантиците, но каква трябва
да
бъде дължината на основните линии на ръката, нищо не казват.
За предпочитане е, обаче, линията на сърцето
да
бъде по-дълга от линията на ума.
Каквото и
да
им говорите, те казват: „Никой не може
да
ме излъже, не вярвам на хората“.
Значи има два вида линии на ръката: живи, които са в процес на развитие, и мъртви – спрели вече развитието
си
.
Тъй щото, колкото и
да
са дълги мъртвите линии, те нямат значение, т.е.
Те трябва
да
чакат благоприятни условия,
да
дойде някаква възходяща вълна в живота им,
да
ги подеме.
Докато се намира под влиянието на мъртвите линии, човек е подобен на животно: не иска
да
учи,
да
се моли,
да
работи – от нищо не се интересува.
И при това положение на човека са дадени възможности,
да
прескочи мъртвите линии и
да
върви напред.
Като е дошъл на земята, човек трябва
да
има обич към знанието,
да
не гледа на него като на професия,
да
се прехранва.
Гледа ли на знанието като на условие за прехрана, човек постепенно се изражда.
Обаче отклоняването на тези линии не показва, че теченията, които са ги създавали, не са успоредни.
разумността е първата сила, с която природата работи, но въпреки това, отклоняването е неизбежен процес на физическия свят.
Срещате, запример, човек с правилни линии на лицето, на ръцете, с благороден характер, но опитайте се
да
се докоснете до нещо, което е свързано с неговия личен живот,
да
видите как ще се отклони от разумността, която е работила върху него.
Ако е поет, учен, философ и се опитате
да
докоснете някой пасаж от съчиненията му, той веднага ще се нахвърли върху вас, ще каже, че нямате право
да
пипате работите му.
Обаче при друг случай и той може
да
постъпи по същия начин.
Това показва колко трябва
да
работи човек върху
себе
си
, за
да
не се поддава на силите във физическия свят,
да
го отклоняват от правия път.
Трябва
да
се явят хора, които обичат тази наука,
да
правят точни математически изчисления,
да
поставят хиромантията на почетно място, като абсолютна наука.
Учителят ще погледне ръката на ученика и ще разбере в какво материално положение се намира, какви наследствени черти носи в
себе
си
.
Ако някой иска
да
влезе в съдружие, пак чрез хиромантията ще разбере, трябва ли
да
се свързва с него, или не.
Който
си
служи с хиромантията, никога не се лъже; който не я разбира, много грешки прави.
Представете
си
, че имате числа или букви, повдигнати в различни степени.
Ако имате отношения с A, никога няма
да
се излъжете.
Той
си
служи с една мярка, която прилага еднакво и към
себе
си
, и към ближния
си
.
Човекът A2 непременно ще ви излъже, понеже
си
служи с две различни мерки в отношенията
си
, но все пак можете
да
хванете лъжата му, понеже се движи в плоскост.
Човекът A3 мъчно можете
да
го хванете.
Онзи, пък, който
си
служи с четири мерки – A4, ще хвръкне във въздуха.
движение, освен по права линия, още нагоре и надолу, във въздуха и във водата.
движение във всички посоки.
Праведният съзнава, че всичко, което притежава, е част на великото цяло и му се подчинява.
Който не се подчинява на великото цяло, изпада в отрицателните течения на живота.
И тъй, когато иска
да
решава задачите
си
правилно, човек трябва
да
започне от правата линия, като мярка на нещата.
За
да
се справи с тях, той трябва
да
си
служи с разумните сили, които действат по прави линии.
За
да
бъде човек добър,
да
се развива правилно, трябва
да
живее не само в три, но в много измерения,
да
разполага с много начини за изпълнение на Божията воля.
Разумният човек намира много пътеки, които могат
да
го заведат на планината, даже и с аероплан може
да
се изкачи.
Като е дошъл на земята, човек трябва
да
търси път не само за физическото
си
изкачване по планини и високи върхове, но и за духовното
си
повдигане.
Затова, именно, той трябва
да
избира съответни методи за работа върху
себе
си
.
Ако се обезсърчи, трябва
да
знае как
да
си
помогне.
Докато не се е натъкнал на някаква мъчнотия, той предприема много работи; щом дойде мъчнотията, отказва се от всичко, което е намислил
да
прави.
Като вижда своята неустойчивост, човек се задълбочава и вижда, че има скрити сили в
себе
си
, чрез които може
да
се изправи,
да
измени характера
си
.
Щом види доброто и благородното в другите, човек трябва
да
бъде готов
да
прояви същото.
Ще кажете, че не искате
да
страдате.
Вярно е, че добрият и благородният човек страдат повече, но който иска
да
благува, трябва
да
приеме и страданията.
Без радости и скърби животът не може
да
се прояви; те са две естествени посоки на движение, но за
да
придобие нещо, човек трябва
да
се стреми повече към възходящите, положителните посоки.
Ако всеки ден човек не придава по нещо към живота
си
, той ще се превърне в точка
Представете
си
, че съществото A иска
да
отиде до съществото B по права линия.
На другия ден, обаче, не отива при B, но съкращава пътя
си
и отива при E, на третия ден – при D, на четвъртия – при C и т.н.
– По две причини: или се е разболял и не може
да
върви дълъг път, или е изгубил интереса
си
към живота.
Изгуби ли интереса
си
към живота, към хората, човек се превръща в точка, в неизмътено яйце.
“ – ще му отговорите, че ти
си
едно неизмътено яйце.
Кажи
си
: „Аз съм човек, който иска
да
работи“.
Това значи: Ти
си
човек, който се движи по правата AB, има определена работа, която трябва
да
свърши.
Тръгнал
си
на училище
да
се учиш,
да
придобиеш знания.
Питам го: Готов ли
си
да
извървиш този път?
– „Готов съм.“ Значи правата AB представя дългия път, който човешката душа трябва
да
мине.
В този случай той се намира в положението на остров сред вода.
– Ще измени посоката на своето движение в плоскост и ще образува квадрата, в който всички страни са равни, но две по две срещуположните са успоредни.
Затова казваме, че квадратът разрешава всички въпроси.
Като разглеждате ръката на човека, освен квадрати, ще видите още триъгълници и кръстове.
За
да
се образува този квадрат, върху човека са действали висши разумни сили.
Ако вместо квадрат има триъгълник, този човек притежава особена способност или дарба.
Ако има кръст, очакват го страдания.
Линиите на човешката ръка са резултат на сили, на течения, които работят в природата.
Човек неизбежно попада под влиянието на тези течения и някога съжалява, някога се радва – зависи под влиянието на какви сили е попаднал.
И след това започва
да
разправя на хората какво е извършил.
Направи ли някакво добро, разумно дело, човек трябва
да
мълчи.
Следователно радвай се, че
си
изпълнил Божията воля, че служиш на Господа.
Сега, колкото и
да
се говори върху хиромантията, човек сам трябва
да
работи,
да
проверява знанието, което има, за
да
не се отегчи от него.
В такъв случай, по-добре е
да
знае малко, но
да
се радва на знанието
си
, отколкото много
да
знае и
да
се отегчава.
Затова той трябва
да
свързва знанията
си
по всички окултни науки в едно цяло.
Ще знаете, че всички линии на ръката и на лицето оказват влияние върху мозъчните центрове.
Работете върху всички центрове,
да
ги развивате правилно.
Иначе човек може
да
изпадне в добри и лоши настроения, от които не може
да
се ползва.
За
да
излезе от животинския свят, човек трябва
да
работи съзнателно, всеки ден
да
прибавя по нещо ново към своето знание.
То въвежда човека в Божествения свят, във вечния живот.
Още със ставането от сън внесете поне една малка Божествена мисъл в ума
си
и по едно малко Божествено чувство в сърцето
си
, за
да
осмислите своя живот.
Обаче в желанието
си
да
постигне нещо голямо, велико, човек пропуща малките неща, които, всъщност, ще го ползват най-много.
Един ден султан Махмуд тръгнал с великия везир на разходка из Цариград,
да
види как живеят поданиците му.
За тази цел той се дегизирал, никой
да
не го познае.
Понеже трябвало
да
минат на другия бряг на реката, те взели една лодка.
Лодкарят бил умен човек и веднага познал с кого
си
има работа.
“ – „Моя е, купих я в деня, когато султан Махмуд взе престола.“ – „Доволен ли
си
от работата
си
?
След това той извадил една златна монета,
да
плати на лодкаря.
Последният казал: „Не искам пари, но моля ви,
да
ми напишете за спомен изречението, което ми казахте, много ми хареса“.
Султанът извадил един голям ферман от джоба
си
, написал изречението и се подписал: „Махмуд“.
Като взел фермана в ръката
си
, лодкарят дошъл до една велика идея, за реализирането на която му било нужно съдействието на другарите му лодкари.
На другия ден още той извикал другарите
си
и им казал: „Дойде ми една светла идея.
Много време страдахме с нашия занаят.
Време е вече
да
подобрим живота
си
.
Съберете помежду
си
400 лири: 200 ми са нужни,
да
си
направя дрехи за велик везир, а останалите 200 ще дам на някой добър писар,
да
напише заповед за уволняване на досегашния везир.
Отдолу ще туря подписа на султана, който ми е даден от самия него“.
Лодкарите изпълнили желанието на другаря
си
, понеже знаели, че е умен и добър човек.
Като взел заповедта в ръцете
си
, лодкарят отишъл в джамията, дето великият везир се молел.
Турил го след това в затвора и започнал
да
управлява.
Първата му работа била
да
смени всички по-главни чиновници със своите другари лодкари.
Понеже опитали неправдите на дотогавашните чиновници върху гърба
си
, те проявили голяма справедливост и добросъвестност в работата
си
.
В продължение на 3 месеца новият везир изчистил страната от крадци и разбойници, от рушветчии, благодарение на което всички поданици заживели спокойно, сигурни за своя живот и имот.
В това време старият везир намислил
да
пише писмо на султана,
да
го пита защо не
си
спомни за него,
да
го освободи от затвора.
Той завършил писмото
си
с думите: „Ако има наказание, няма ли прошка?
“ Султанът се почудил кой турил в затвор везира и веднага заповядал
да
го освободят и доведат при него.
След това извикал новия везир,
да
разбере от него как е станала тази работа.
Султанът му казал: „А бе, синко, аз ти казах
да
хванеш едната халка на казана, а ти хвана седемте.
Но понеже управляваш справедливо и всички поданици са доволни от тебе, ще
си
останеш на поста“.
Сега и на вас казвам: Бъдете смели и хванете едната халка на казана, без
да
поставяте стария везир в затвора.
Бъдете смели и решителни
да
управлявате царството
си
по-добре от стария везир, който се подкупва с пари.
Лодкарят представя човека на новото, а везирът – стария, страхливия човек, който след големи страдания се осмели
да
пише писмо на султана и
да
го запита: „Ако има наказание, няма ли прошка?
3.
Призови Симона!
,
НБ
, София, 16.10.1927г.,
На учени и на прости, на бедни и на богати, на добри и на лоши, Господ е определил, с кого
да
се разговарят.
Като видите, че приятелят ви няма пари в касата
си
, вие нито щяхте
да
се наскърбите, нито щяхте
да
се усъмните в него.
Ангелът каза на Корнилиа: „Призови Симона, наречен Петър!
Приятелят ви можа
да
постъпи и по друг начин.
Той трябваше
да
ви каже: Имам
да
взимам от едного една сума, която обеща
да
донесе днес, в 12 ч.
Този Учител им предаде едно учение, което не е писано в Евангелието.
Ако ми донесе тази сума, ще ти услужа; ако не я донесе, не мога
да
ти услужа.
Красивото в живота се заключава в това, което рядко се случва.
И когато някой се обърне към християнството, в правия смисъл на думата, той започва
да
изучава не това, което е написано в Евангелието, но онова, което не е писано там.
По този начин щеше
да
се избегне и радостта, и разочарованието.
Днес всички хора очакват от живота много нещо, но като не получат, разочароват се.
Който започне
да
изучава новото, неписано Евангелие, той влиза в борба със
себе
си
по което разбира, че постепенно навлиза в новия живот.
Например, влиза някой човек в едно религиозно общество и
си
казва: Тези хора са цели ангели!
Когато започне
да
се бори в
себе
си
, тогава, именно, човек навлиза в истинския живот.
–
Да
, ангели са те, но още крилца не са им израсли.
Те седят в полозите на майките
си
, отварят устите
си
„чик – чирик" – и чакат на готово
да
им се даде храна.
За тази борба е казано в Писанието: „Който победи до край, той спасен ще бъде." Това значи: който извоюва свободата
си
, той спасен ще бъде.
Те не могат още
да
хвръкнат,
да
излязат вън от полозите, сами
да
си
търсят храна.
Колкото съм наблюдавал, не съм срещнал досега щастлив човек на земята, нито между учените, нито между простите.
Тази борба ще продължава не година или две, но цял живот, докато човек придобие своята свобода.
Няма учен, писател, философ, музикант или художник, който може
да
каже за
себе
си
, че е останал доволен от живота на земята.
Всеки човек ще има опитността на Корнилиа,
да
разбере, че има Божествено начало в
себе
си
, което му диктува, какво
да
прави.
– Какво
си
очаквал?
Не само това, но и като четете онова, което са писали поетите и писателите, никъде не срещате
да
се говори за някой щастлив човек; никъде не се говори за постигнато щастие, в пълния смисъл на думата.
Да
те поддържат ли?
Интересно е, че при всички тия преходни, непостоянни възгледи на хората за живота, те пак обичат живота.
Обаче, с тази опитност още всичко не е свършено.
Ако
си
очаквал
да
те поддържат, ти
си
бил на крив път.
Кажете на кого и
да
е, че трябва
да
напусне земята, той ще се омъчни. Защо?
Който търси Божественото, преди всичко той разчита на
себе
си
.
След това ще призовете Симона – втората фаза; ще започнете
да
се подвизавате,
да
вършите всичко, което той заповядва.
Дойдеш ли до Бога, първо ти трябва
да
дадеш: ще дадеш на Бога ума, сърцето, волята, душата, духа
си
, а после ще получиш от Него.
Най-после, ще дойдете до най-важната, последната фаза, когато ще вършите всичко, което ангелът ви заповяда, всичко, което Петър ви заповяда и всичко, което вие сами
си
заповядате.
Само при това положение ти можеш
да
разчиташ на любовта на всички хора, били те сдружени в някое религиозно общество, или вън от него.
Колкото и
да
не е добре на земята, този живот поне ми е познат, зная, какво ме очаква.
Всичко това не може
да
се постигне в един ден, нито в два или повече.
Ако нищо не жертвуваш , а само очакваш от другите, ти
си
на крив път.
Цял живот съзнателна работа е необходима, за
да
може човек
да
реализира копнежите на своята душа.
Това изисква разумният живот от всички хора.
Даже и животът на индивидуалния човек не е случаен.
Затова не съжалявайте, когато не можете
да
постигнете всичко изведнъж.
Време е вече
да
се простите с религиозния фанатизъм.
Днес в България има много религиозни секти, и всяка от тях казва за
себе
си
: Спасението на човечеството ще дойде чрез нас.
Те са сигурни.
– Не, спасението не може
да
дойде чрез никоя секта, чрез никоя черква, чрез никое верую, нито пък чрез науката.
Значи, случайни неща са ония, които се съвпадат с общия план.
Понякога случайността се взима като нещо дошло или извършило се само за
себе
си
.
Не, Бог не дава всичко.
Тогава, кое може
да
спаси човека?
Кой от вас, като се е молил
да
придобие Вечния Живот, го е получил?
Само Божественото в човека е в сила
да
го спаси.
Това, което Бог дава, е микроскопическо, в сравнение с онова, което вие искате.
Когато Божията Любов дойде в душата на всеки човек, тя ще обедини всички хора.
Дали сте идеалист, или материалист, ще видите, че това съзнание се движи толкова бързо, че едновременно обхваща всички точки.
В Бога се крият големи богатства, знания, голяма сила и мощ, но хората ще се домогнат до тях с течение на векове.
Значи, Божията Любов ще спаси човечеството.
Тъй щото, всеки може
да
вярва, в каквото иска,
да
изучава, каквато наука иска, но всички трябва
да
поддържат един принцип в света, че Бог живее във всички живи същества и ги ръководи.
Това показва, че при днешното положение на човека, неговият ум, неговото съзнание не е в състояние
да
разбере,
да
схване този живот.
Сега православната черква се солидаризирала с държавата и решила
да
отнеме всички имоти на разните секти, на разните религиозни общества.
Един ден той отишъл при директора на една от големите английски банки и му казал: Господин директоре, искам
да
направя един опит с вас.
Казвам:
да
правят, каквото искат.
Запример, вчерашното ядене не задоволява днешния глад; вчерашното благо не може
да
послужи при днешното нещастие.
Опитът ще се състои в следното: турете силна охрана на касата на вашата банка, и при тази охрана утре сутринта ще ме намерите пред касата.
Ако е въпрос за имоти, за здания, трябва
да
знаете, че новото учение не проповядва строежи на здания, не проповядва закупуване на имоти, на земи.
Ако вчера
си
бил здрав, а днес
си
болен, ти не можеш
да
се радваш на вчерашното
си
здраве.
Ако опитът излезе сполучлив, ще ви помоля
да
ми определите една пожизнена пенсия, без, обаче,
да
изисквате
да
ви кажа нещо за начина, по който правя този опит.
Обаче, същият закон, по отношение на целокупния живот, има друг смисъл: там вчерашната болест се спогажда с днешното здраве, и вчерашното здраве се спогажда с днешната болест.
Ако не издържите обещанието
си
, аз сам ще задигна касата.
Който служи на Бога, той не се нуждае нито от земи, нито от къщи, нито от дрехи и обуща.
Англичаните, които са големи критици, поставили силна стража в стаята, дето била касата, но на сутринта намерили бедния човек пред касата.
Ако еволюцията се разглежда само като външно развитие, това е повърхностно схващане.
Те не могли
да
разберат, как станал този опит.
Според обещанието
си
, те дали определената пенсия на бедния човек.
Той
си
направи една дреха само, и с нея прекара цял живот.
Щом днес ни се дава известно благо, ние не трябва
да
мислим за благото на вчерашния ден, нито за бъдещото благо.
За тази дреха, именно, се говори в Писанието, че римските войници я разделили помежду
си
.
Обаче, миналото трябва
да
служи за поука, а бъдещето – като импулс за постигане на нашите идеали.
За такива случаи турците казват: „И
да
видиш това, пак не вярвай!
Радвайте се за благото, което днес ви се дава, колкото и
да
е малко то.
" Съвременните хора, изобщо, дохождат до голямо неверие по тези въпроси.
Ние не сме невежи, но разполагаме с такова знание, за което съвременните хора даже не подозират.
В турско време един беден човек отишъл при един турчин
да
иска хляб.
Това знание може
да
се даде само на онези, които признават Божествените закони и им се подчиняват.
Турчинът му дал половин хляб.
Когато някой казва, че не вярва в тези неща, това подразбира, че той не иска
да
се занимава с тях, не иска
да
обърква ума
си
.
Той считал за обида
да
му дадат половин хляб.
Един български офицер от Бургас чел спиритическото списание „Светлина" на Д-р Миркович и толкова се наплашил от духове, че вечер винаги излизал въоръжен, а при това, придружаван и от жена
си
.
За онези, които признават тия закони и ги изпълняват, има лаборатории, в които те ще влязат
да
работят,
да
видят резултатите на това, което се говори.
Турчинът схванал неговото недоволство и решил
да
го проследи,
да
види, какво ще прави с този хляб.
Този офицер не бил страхлив по естество, но изпаднал в особено психическо състояние.
Някой казва: Аз искам
да
опитам първо, че после
да
повярвам.
Не съм куче
да
ми дават половин хляб.
За
да
могат
да
издържат на вибрациите на духовния свят, съвременните хора трябва
да
калят своята нервна система.
Турчинът се приближил незабелязано до него, взел хляба и
си
отишъл.
Който иска
да
придобие нещо повече, той първо трябва
да
повярва.
Големите страдания, които хората прекарват днес, говорят, именно, за това, че невидимият свят ги подготвя по такъв начин
да
влязат във връзка със съществата от духовния свят.
Ако някой иска първо
да
получи парите и после
да
повярва в мене, това не е никаква вяра, никаква наука.
Той се обидил, че като на куче му дали половин хляб.
Тъй щото, дойдат ли ви страдания, не се стремете
да
ги премахнете, но гледайте
да
ги осмислите.
Ако предварително дам пари някому, той може
да
не признае, че съм му дал.
Не казвайте на гладния човек, че и без хляб може, но насърчавайте го
да
издържа.
Обаче, едно е важно:
да
съзнаете, че всичко в света принадлежи на Бога.
Човек яде, и кучето яде; човек пие вода, и кучето пие вода; човек диша, и кучето диша.
Хлябът е необходим на хората, той трябва
да
им се даде!
Разумното слово трябва
да
се даде на хората!
И правото верую трябва
да
се даде на хората!
Ако някой човек отхвърля малкото благо и се обижда от него, той изпада в положението на куче.
Не трябва
да
им се казва, че могат и без хляб, че трябва
да
постят, Ако е въпрос за пост, четири-пет деня те могат
да
постят; ако е въпрос за 40 деня, пак могат
да
постят.
Следователно, нито съм давал някому пари, нито съм взимал от някого; нито съм обичал някого, нито ме е обичал някой.
Такъв човек е по-долу от кучето даже, защото кучето никога не отхвърля хляба, който му се дава.
И сто деня даже могат
да
постят, но какво ще кажете за повече от сто деня?
Тогава, в какво могат
да
ме обвинят хората?
Та не е само
да
се говори на хората, но право трябва
да
им се говори.
Ако нямам къща, която
да
давам под наем, кой ще се кара с мене?
Често аз наблюдавам вътрешните прояви на съществата и вадя свои заключения.
Трябва ли
да
се проповядва на хората, че човек за човек е вълк?
Един от древните философи, Епиктет, казва: „Ако отидеш на угощение в някой богат дом, ти трябва
да
се съобразяваш с правилата на този дом.
Един ден давам на една котка ситно нарязани парченца пържени картофи.
Ако не искаш
да
се подчиниш на техните правила, по-добре не ходи там." Следователно, всеки човек трябва
да
бъде свободен,
да
се проявява според своето естество.
Котката ги изяде и започна
да
обикаля около мене,
да
се умилква, с което искаше
да
каже: Дай ми още няколко парченца от тия картофи!
" Когато отива при бедните, които нямат хляб, ангелът ще им каже: „Идете при вашите управници, които сме поставили на власт,
да
ви дадат хляб!
Сега, ако искаме
да
покажем на хората, как трябва
да
живеят по новия начин, ние трябва
да
им дадем образци,
да
видят на практика този живот, и тогава
да
го приемат.
Който гледа отвън само, без
да
знае причината за това умилкване на котката, ще помисли, че тя е силно привързана към мене.
" Управниците непременно трябва
да
се погрижат за бедните,
да
им дадат хляб.
Само по този начин може
да
се мине от стария към новия живот.
Това значи
да
си
управник,
да
имаш власт в
себе
си
!
Мнозина поддържат възгледа, че духовният живот не бил съгласен с физическия, вследствие на което правил хората нещастни.
Ако човек наблюдава външните прояви на нещата, без
да
знае причините за тях, той ще извади едни заключения.
Това значи
да
управляваш народа и
да
живееш за него!
Когато някой човек се нуждае от необходимите, съществените за неговото развитие неща, те непременно трябва
да
се задоволят.
Всички велики хора на миналото, и сега, са били истински духовни хора.
Ученият как трябва
да
вади своите заключения?
Също така трябва
да
се задоволят и съществените нужди на един народ, необходими за неговото развитие.
Ангелът каза на Корнилиа: „Призови Симона"!
Богати и бедни, нека ядат, по колкото пъти на ден искат, но винаги
да
благодарят на Бога.
Тези хора са носили в
себе
си
велик и възвишен идеал.
Защо ангелът трябваше
да
изпраща Корнилиа при Симона, наречен Петър?
Когато богатият седне пред своята трапеза, пълна с блага, нека благодари на Бога за всичко, което Той му е дал, и нека пожертвува част от своето и за другите.
Следователно, който иска
да
извърши нещо велико в живота
си
, той непременно трябва
да
носи в душата
си
велик идеал.
Защото ангелът е същество от по-висока еволюция от тази на хората и не може
да
се спре при Корнилиа
да
му разправя за духовния свят, за живота на съществата от този свят и т.н.
Как трябва
да
жертвува човек, няма
да
казвам; съзнателният човек знае и разбира, как трябва
да
жертвува от великото благо, което му е дадено.
Такъв човек може
да
има за тил цялото небе, всички ангели, светии, праведни хора, всички добри и разумни хора, всички вярващи и всички адепти.
Дали дава човек, или не дава, няма
да
го съдим.
Няма по-велико нещо за човека от това,
да
има зад
себе
си
такъв тил.
И сега, проводи человеци в Иопия, и призови Симона, който се нарича Петър, той ще ти каже, що трябва
да
правиш".
Всички тия хора ще му изпращат добри мисли и чувства и ще кажат: Пътят, в който вървиш, е прав.
Обаче, това може
да
стане само с човек, който има вяра, а не суеверие.
Ще дойдат
да
ми разправят, кой бил прав и кой – крив.
Питам: ако всички тия са с тебе, кой ще бъде против тебе?
Ако дойдете при мене, аз ще ви науча, как
да
живеете правилно, как
да
придобиете Вечния Живот, но със съдене на хората не се занимавам.
Ако е
да
придобиете истинската наука, елате при мене, но ако е за съдба на хората, идете в съдилищата: има мирови, окръжни, апелативни и касационни съдилища – там разглеждат въпросите, кой е прав и кой – крив.
" Това значи: ако Любовта е с нас, нито хората ще бъдат против нас, нито ние против тях.
Значи,
да
обичаш знанието и
да
го търсиш, това е по-високо от вярата. Защо?
Ако пък искате
да
ме занимавате с болести, какво ви боли, затова пък има лекари, които познават симптомите на всички болести.
Който има Любовта Божия в
себе
си
, той е извор, който постоянно блика навън, към всички хора, към всички живи същества.
Защото във вярата нещата не са проверени, не са опитани, когато в знанието всички неща са проверени.
В този смисъл, ние нищо не очакваме от хората, но искаме само
да
възстановим Божия закон, който ще донесе благото за всички хора на земята.
Да
обичаш знанието, това подразбира силно желание
да
проверяваш нещата.
Ще кажете, че някой искал
да
обърква умовете на хората.
Ние искаме свободата на всички хора.
Например, има хора, които от любов към знанието развиват в
себе
си
способността
да
отиват от този в онзи свят,
да
проверят нещата, и после пак се връщат на земята.
Казвам:
да
обърквате умовете на хората,
да
ги разболявате,
да
ги отдалечавате от Бога, това не е наука.
Ще кажете, че това е от приказките „Хиляда и една нощ".
Има една велика наука в живота, която цели
да
научи хората, как
да
се свързват с Бога.
Щом се домогнат до тази наука, всички противоречия и страдания ще изчезнат от живота.
„Призови Симона!
Хората пак ще имат страдания, но ще ги носят с радост.
" Това значи: призови Божественото в
себе
си
, което ще донесе любов в сърцето ти, светлина и знание в ума ти и свобода във волята ти.
Сега, по целия свят учени хора правят спиритически сеанси, и чрез ред опити дохождат до убеждението, че съществува свят, по-висок от нашия.
Ще приведа един разказ из живота на великите адепти в древността.
Дълго време се е молил Корнилий,
да
дойде ангелът при него и
да
му каже: „Твоята молитва е приета от Бога.
Един адепт се заселил в една пустиня, дето прекарал голяма част от живота
си
.
Затова, иди в Иопия и призови Симона,
да
ти каже, какво
да
правиш".
Сега, аз няма
да
обяснявам тия факти, но казвам , че съществува една права, истинска наука, до която един ден вие сами ще се доберете.
Като нямал други цветя около
себе
си
, той често поливал тръните, грижил се за тях.
„Призови Симона!
Аз не обичам
да
говоря за неща, които зная; не обичам
да
казвам, колко пари имам в касата
си
; не обичам
да
казвам, колко книги имам в библиотеката
си
; не обичам
да
казвам, колко костюма, колко чифта обуща имам и по колко пъти на ден се обличам и преобличам.
" – Тази е първата задача на човека.
Защо не обичам
да
говоря по тия неща?
След това той ще положи живота
си
за великата Божия Истина.
Защото тия работи са обикновени и всеки може
да
ги разправя, всеки може
да
говори по тях.
Тръните започнали
да
се разговарят с карамфила, а той им разправял своята история.
След разговора
си
с тръните, карамфилът се обърнал към адепта и казал: Аз съм живял при добра почва, при хубава топлина и светлина и на широко.
Искам и тук
да
ми създадеш същите условия.
За
да
го задоволи, адептът започнал
да
корени един след друг тръните,
да
направи място на карамфила, който бил научен
да
живее на широко.
Тръните започнали
да
се оплакват от карамфила, че заради него адептът ги изхвърлил навън.
Казвам: има хора в света, които мязат на белия карамфил, изместват другите хора около
себе
си
, обаче, те не разрешават въпросите на живота.
И всички останали говорят по тези въпроси, вярват в тия данни, само защото учените са казали, че е така.
Тръните
си
казвали: Този бял карамфил не трябва
да
се гордее толкова много, защото всички тия кошери с мед са пълни все от нас.
В същност, практически, никой учен не е могъл
да
провери своите изчисления.
Ако останеше на белия карамфил само, той едва ли би могъл
да
напълни една пита с мед.
И наистина, от магарешкия трън може
да
се събере много мед, когато от карамфила може
да
се събере малко.
И тъй, задачата на карамфила не е тази, която той
си
мислил.
Някой казва: Аз искам
да
зная абсолютната истина.
Карамфилът е от високо произхождение, наистина, но неговото предназначение е съвсем друго от това, което той
си
въобразявал.
Ти не можеш
да
знаеш абсолютната истина, докато не излезеш от Бога.
Ароматните вещества, които се съдържат в карамфила, могат
да
се използват като лечебно средство, но в определена доза.
Вземат ли се в по-голямо количество, те произвеждат обратни резултати.
Който няма любов към знанието, по-добре
да
седи дома
си
,
да
не се обърква.
Ако ангелът, който се яви на Корнилиа, би се явил на някой от съвременните невярващи хора, той би тръгнал по лекари,
да
констатират неговата нормалност, докато най-после го убедят, че това, което е видял, е илюзия, на която не трябва
да
се подава.
Помиришете розата или карамфила само по един път и ги турете в чаша с вода, там
да
седят.
Следователно, за
да
дойде до абсолютната истина, човек трябва
да
бъде готов,
да
има вяра в
себе
си
, както и любов към знанието.
Това не значи, че трябва
да
се страхувате
да
миришете розата и карамфила, но искам
да
обърна вниманието ви на това, как
да
се ползвате от техните миризми.
Ще приведа един пример на особено преживяване от един виден български писател.
Разумният човек трябва
да
мирише розата и карамфила отдалеч.
Един ден този писател дойде при мене и ми каза: Господине, ще Ви разправя една своя необикновена опитност, която можете
да
използвате като пример, но с условие, името ми
да
остане неизвестно.
Има закони, които определят, на какво разстояние трябва
да
стои човек от цветята, както и разстоянието, на което трябва
да
стои човек от човека.
Аз разчитам на Вашата честност, затова смея
да
споделя с Вас тази моя опитност.
Хората не трябва
да
се приближават много един до друг.
Ето какво ми се случи снощи: Лягам
да
спя и заспивам.
Физическата близост винаги произвежда известна дисхармония, известни недоразумения между хората.
По едно време виждам на леглото
си
своето тяло, простряно, със затворени очи, както обикновено спи човек.
Изведнъж чувам някой зад мене
да
ми шепне: Виждаш ли това тяло на леглото?
– Виждам.
Хора, в идеите и чувствата на които има известна близост, на каквито разстояния и
да
се намират, в същност те са близо едни до други, защото помежду им има някаква връзка.
– Това
си
ти.
Човек с човека може
да
живее добре, ако между тях няма никакво съмнение.
– Ако онзи, който спи на леглото, съм аз, ами този, който гледа сега и съзнава всичко около
себе
си
, кой е?
Човек може
да
живее и с Бога добре, ако никога не се съмнява в Него.
Щом зададох този въпрос, в мене настана едно смущение, и аз почувствах, като че се забърквам.
Гласът, който ми говореше, продължи: Аз ще ти покажа, кой
си
ти.
Казвам: всичко, което Бог е направил, е добро.
Раждат се хората и умират, добро е.
С една дума, всичко, което е от Бога, е добро.
След това не можах повече
да
заспя.
Дълго време размишлявах върху преживяното и
си
казах: Дали не ми е мръднала дъската?
Там е въпросът, човек
да
различава, кои неща са от Бога, и кои не са.
Казвам му: никаква дъска не ти е мръднала, но ти
си
имал една опитност, от която
да
видиш, че човек е двойно същество: физически човек – неговото тяло, с всичките свои функции, и духовен човек – разумното, съзнателното същество, което мисли и чувства.
Когато видя един изсъхнал лист, аз зная вече, че някое същество от по-низък свят от нашия, е правило своето упражнение, вследствие на което този лист е пострадал.
– Така е, аз се страхувам
да
си
легна, не зная, какво бих направил, ако ми се повтори същата опитност.
Който може
да
чете по листата на дърветата в България, например, той ще прочете всичко, което българският народ е преживял през тази година.
Страхувам се, че не ще мога повече
да
пиша.
Когато листата на дърветата не капят, това показва, че върху тях са правили упражненията
си
ученици от по-висока йерархия.
– Бъди спокоен, и
да
искаш, тази опитност няма
да
се повтори.
Тази опитност ти се даде, само за
да
ти докажат, че съществува и друг свят, съществуват и ред други неща около нас.
Ако един престъпник, който убил майка
си
, или баща
си
, се доближи до едно дърво, листата на това дърво веднага окапват; ако този престъпник се доближи до един извор, последният ще изсъхне, или най-малкото, теченията му ще се изменят.
Невидимият свят иска
да
обърне погледа ти към по-високи неща от обикновените,
да
се пробуди съзнанието ти.
„Призови Симона!
" Когато Симон-Петър отиде при Корнилиа, той първо му заговори за Великата Божия Любов, като му каза, че първият закон, който човек трябва до знае е любовта към Бога.
„Призови Симона!
Щом дойде до този закон, човек трябва
да
е готов всичко
да
жертвува за Бога.
" Няма човек в света, на когото ангелът
да
не се е явил в една, или в друга форма, за
да
му посочи онзи път, в който той ще намери разрешаване на онези въпроси, които го интересуват.
Всеки трябва
да
си
каже: Господи, готов съм
да
жертвувам своя ум, своето сърце, своята душа и своя дух заради Тебе!
Някои хора са постъпили като Корнилиа, пратили са
да
повикат Симона, наречен Петър,
да
им помогне при разрешаване на някои въпроси.
Други, обаче, са казали: Не ни трябва Петър, ние сами можем
да
разрешим въпросите
си
.
В края на краищата, те отиват в някое психиатрическо отделение. Защо?
Тогава и връзката ви с Бога всеки ден ще се усилва, докато дойдете до основната, положителната наука в живота.
Забележете, докато е млад, човек обича
да
чете,
да
учи, вдъхновява се от прочетеното, разказва го на този, на онзи, дълго време го помни.
Щом стане на 60–70 г., той започва
да
забравя, каквото е чел, каквото е учил на младини, а това обезсмисля живота му.
Но важната мисъл, на която искам
да
обърна вниманието ви, е вътрешната връзка, която съществува между миналия, сегашния и бъдещия живот.
Мъчно е, когато човек започва
да
забравя нещата.
Едно е важно за него: и като млад, и като стар,
да
е доволен от мястото, през което минава.
Така трябваше
да
бъде доволен и белият карамфил и
да
кажеше на адепта: Посей и мене някъде, макар и по-далеч от другите.
Тези ангели имат повече знания от хората, по-правилни разбирания за живота, затова, именно, Бог ги изпраща при някои благочестиви хора,
да
им покажат правия път.
Моите братчета, тръните, се нуждаят от твоята близост повече, отколкото аз, затова посей ме, дето пожелаеш.
Следователно, идеалът, към който се стреми човешкото съзнание, е
да
достигне положението на този ангел.
Аз ще бъда доволен, ако идваш от време на време само
да
ме поливаш.
Когато дойдете до това положение, когато влезете в този живот, и вас ще изпращат при някои благочестиви хора,
да
им кажете
да
извикат Петра, без
да
развивате пред тях своите теории, без
да
им говорите нещо за истината.
Този карамфил не беше още достигнал до това високо съзнание, и по този начин
си
навлече неразположението на тръните.
Ангелът говори на Корнилиа много лаконически: Пратен съм
да
ти съобщя
да
намериш Симона, наречен Петър, и той
да
ти разправи всичко онова, което те интересува.
Казвам: във всеки човек е вложена една идея, за развитието на която непременно трябва
да
дойде ангел Господен, който
да
го напъти, какво
да
прави.
Те мислят, че като станат духовни хора, страданията им ще се намалят.
Този ангел представя Божественото в човека, което му говори, напътва го, как
да
работи, как
да
се развива.
Не, тогава страданията им не само че няма
да
се намалят, но ще станат още повече и по-големи, обаче, ще се осмислят.
От Божествено гледище, явяването на ангел Господен при човека, означава пробуждане на висшето съзнание в него, с което се създава връзка между невидимия свят, който е извън човешкото съзнание, и физическия свят.
Който е осмислил страданията
си
, той все повече и повече се облагородява и добива по-ценни опитности.
Следователно, когато съзнанието на човека се пробуди, неговата душа може вече
да
пътува с по-голяма бързина из пространството.
Страданията са богатство за човека и го водят към пробуждане на Божественото съзнание.
Казва се, че душата може
да
пътува, защото тя има форма.
След всяко страдание иде радост; след всяко смущение иде успокояване; след всяко незнание се открива нова област на знание, което постепенно води към знанието на мъдреца.
За духа, обаче, не може
да
се каже, че пътува, защото той няма форма.
„Призови Симона!
" Защо трябваше Корнилий
да
призове Симона?
Душата може
да
стане толкова малка, че с никакъв микроскоп
да
се не вижда.
За
да
му покаже, в какво седи вътрешната връзка на живота, и как трябва
да
я пази.
Същевременно, тя може
да
стане толкова голяма, че нищо
да
не е в състояние
да
я обгърне.
Не се съблазнявай в брата
си
, който е тръгнал вече в правия път.
Ако питате, защо сте дошли на земята, ще ви кажа, че сте дошли тук
да
изучавате законите на смаляването и увеличаването.
Някога вие сте били грамадни същества, но сега, в сравнение с по-раншната
си
големина, сте толкова малки, че можете
да
влезете в орехова черупка.
Когато той пада и става, не го подозирай.
Съществува една теория, според която, при преминаването от този за онзи свят, човек трябва
да
знае закона на смаляването,
да
се смали толкова много, че
да
мине съвършено незабелязано между съществата, които са неприятно разположени към него.
Щом душата на човека дойде до тъмната зона на земята, тези същества започват
да
я преследват, както преследват апашите на земята.
Колко пъти той ще пада и на гръб, и на лице, и настрани!
Почти за всяка душа са определени по два-три ангела, които я придружават, за
да
може безопасно
да
мине тази зона.
Казвате: Еди-кой
си
паднал.– Какво от това?
Да
не ви се вижда чудно това нещо!
Ще пада, ще става, докато един ден стигне върха.
Гледай ти
да
разрешиш правилно своята задача.
Срещате един цар, заобиколен с цял ескадрон войници, стражари, всички го пазят.
Англичаните направиха няколко опити
да
се качат на Монт Еверест, но не успяха.
Ако някой обикновен човек попадне в някаква бездна в невидимия свят, и там го спират, както правят с някой автомобил, който вози известен богаташ, и му казват: Скоро дай парите!
Как може
да
се спаси душата, която е толкова много преследвана?
Тя може
да
се спаси само чрез закона на смаляването.
Ето защо, ако влезете в духовния свят и се съблазните, няма
да
се ползвате от благата, които се дават там.
Няма защо повече
да
я преследваме.
Следователно, когато в умовете ви се яви свещената идея
да
вървите в духовния път, започнете
да
отхранвате тази идея в
себе
си
с пълна надежда, без никакво съмнение и колебание.
Значи, когато душата научи закона на смирението, тя дохожда на границата на възвишения свят, дето започва постепенно
да
се разширява и става светла душа.
На всеки човек е определено, кой
да
го обича.
Той разполагаше със знанието, което съществуваше по това време, затова му се яви ангел и каза: „Призови Симона-Петра
да
ти каже истината"!
И всеки трябва
да
намери онзи, който го обича.
С какво се отличаваше Симон-Петър?
Забележете, на Корнилиа се каза
да
отиде при Петра.
Той беше голям консерватор, не влизаше в дома на своите иноплеменници, като казваше: „На нас не е позволено
да
се съобщаваме с иноплеменниците
си
, но Бог ни показа, че всички хора, които имат любов в
себе
си
, на които съзнанието е пробудено, са чада Божии, и не могат
да
се считат за иноплеменници".
Казвам: човек трябва
да
има широки разбирания за нещата.
Казано беше на Павла: „Ще те пратя при езичниците." В това отношение, и ние трябва
да
бъдем готови
да
изпълним волята Божия!
Успехът на всяка работа в живота ни зависи от вътрешната вяра, както и от спокойствието на нашия ум и на нашето сърце.
Те трябва
да
се отличават с широта, а не с тесногръдие.
Поетът може
да
пише само при пълно вътрешно спокойствие.
Т трябва
да
разглеждат явленията в живота и в природата не само по форма, буквално, но и по дух, по смисъл.
Ученият може
да
работи само при пълно вътрешно спокойствие.
Казвам: когато хората разглеждат нещата буквално, те дохождат до заключението на месоядците, които оправдават яденето на месо по съвсем крив начин.
Те казват, че Бог е позволил
да
се яде месо, защото сам Той е спуснал на Петра от небето плащеница с разни животни за ядене.
Външно човек не може всякога
да
бъде спокоен.
Питам: ако е вярно, че трябва
да
се яде месо, защо хората ядат само кокошки и агънца, а не ядат всякакви видове животни и гадини?
Повърхността на човека може
да
се вълнува, но Божественото в него трябва
да
е в мир, в тишина.
Ако месоядците тълкуват този въпрос буквално, тогава нека ядат точно такива животни, каквито имало в плащеницата.
Следователно, ако хората взимат едната страна на въпроса за свое оправдание, нека вземат и другата му страна,
да
бъдат поне последователни.
В същност, сам Петър не разбра този символ буквално.
Ако ясновидецът погледне на умиращия, той вижда, че духовното отсъства от него, напуснало го е, и този човек живее само за тялото
си
.
Тъй щото, когато хората ядат месо, те трябва
да
го обосноват по друг начин,
да
не
си
служат с Писанието.
То моли Бога
да
се намалят страданията на тази душа.
Ще дойде ден, когато хората няма
да
ядат месо.
Казано е в Писанието: „Духът, Който живее в нас, се моли заради нас." Щом Духът ни напусне, ние изгубваме своята красота, ставаме своенравни, груби, нищо хубаво не виждаме около
себе
си
.
Затова, именно, въпросът за месоядството не може
да
се обясни с Писанието.
В това отношение, хората трябва
да
знаят, че въпросът на храненето е временен.
Казвам: ние трябва
да
се стремим
да
запазим Божественото в
себе
си
.
Ще дойде ден, когато хората няма
да
се хранят и с растителна храна.
Божественото не се губи, но се отдалечава от човека; колкото повече Божественото се отдалечава, толкова повече и страданията се увеличават.
Тогава те ще се хранят като ангелите, с чистия нектар на природата.
Когато Божественото се приближава към човека, и страданията му се намаляват.
Докато хората са месоядци и вегетарианци, те ще боледуват, ще страдат и ще умират.
Следователно, възможно е
да
дойде ден, когато страданията на човека напълно
да
изчезнат, Кога може
да
стане това?
Все има малка разлика между вегетарианците и месоядците: вегетарианците по-малко ще страдат и боледуват от месоядците.
И между животните днес има месоядци и вегетарианци: това показва, че и растителната храна още не е толкова чиста,
да
внесе елементите на безсмъртието в живота.
При това положение, и
да
дойде някакво страдание на човека, то ще представя за него едно гимнастическо упражнение.
Ако човек мисли, че само чрез храната, която употребява, може
да
внесе в
себе
си
възвишен морал и чистота, той се лъже.
Тогава човек ще бъде мощен, силен, ще може
да
заповядва на страданието
да
излезе вън.
Без Духа Божий човек нищо не може
да
направи.
И ако човек спазва този закон, той ще може
да
се ползува от храната, която употребява.
Той ще мяза на ония седем души, които ходили
да
изгонват духовете в името на Христа и на Павла.
Този закон гласи: Човек може всичко
да
яде, но ако яде с любов, съзнателно.
Един от человеците, в когото бил лукавият дух, хванал едного от тия заклинатели, набил го и казал: „Павла познаваме, Христа познаваме, но ти кой
си
, не те познаваме".
Ако сложите пред един адепт кокошка, той може
да
я изяде, без
да
му повреди нещо, защото знае закона на превръщането на материята: той ще я превърне първо в растителна материя, после в плодна и в този вид ще я изпрати в организма
си
.
Това показва, че трябва
да
имаме вътрешна връзка с Бог; с Христа.
Често хората
си
задават въпроса: Как е възможно тримата ангели, които дошли при Аврама, сами
да
изядат едно теле?
Ето как седи въпросът: преди
да
ядат телето, те са го превърнали в растителна материя, после – в плодна и най-после – в нектар.
Когато говорите за Бога, вие трябва
да
се считате като част от Великото Божествено съзнание.
В това отношение, всяка душа ще знае, че е произлязла от Бога и, като част от Него, има възможност
да
стане ангел, т.е.
Това подразбира, че те са пречистили материята на телето, изхвърлили са нечистото от нея, а са употребили за
себе
си
само нектара, най-чистата материя.
да
служи на Бога.
И тъй, дойде ли човек до онзи възвишен, духовен живот, той трябва
да
знае закона за превръщане на материята, за
да
пречиства своята храна.
За тази цел той трябва
да
има самообладание.
Един ден ще ви се дадат условия
да
развиете своята гениалност,
да
разработите вложените във вас дарби и способности.
Самообладанието е необходимо качество за човека, за
да
може
да
храни ума и сърцето
си
винаги с чиста, здрава храна.
Човек трябва
да
има абсолютна вяра в
себе
си
,
да
знае, че ще му се даде възможност някога
да
развие в
себе
си
онова, което от векове е вложено в него.
Само при това положение той може
да
бъде здрав, разумен човек.
За всяка душа ще дойдат благоприятни условия.
Под думата „благоприятни условия" разбирам условия на безсмъртие,
да
може човек
да
се движи, според както е определено във великия план на живота.
Не е простено на духовния човек
да
казва, че не може
да
направи това или онова.
Всички добри и велики хора, всички светии са имали тази опитност.
Той не трябва
да
казва, например, че не може
да
се откаже от месото, ако е месоядец.
Някой се препоръчва за християнин , но като му дойде известно страдание, казва: Аз не вярвам вече в Бога.
Впрочем, аз не съм за това,
да
се отказва човек от месото, или от вегетарианската храна.
Аз поддържам, че човек трябва
да
знае закона за превръщането на материята от по-низко в по-високо състояние.
Щом го сполетяло някакво страдание, не вярва вече.
Ако някой е месоядец, той трябва
да
превръща материята на месото в по-високо състояние; ако е вегетарианец, той трябва
да
превръща материята на растителната храна в по-високо състояние.
Действително, страданията се носят мъчно, но когато любовта посети човека, той лесно носи.
За този момент, именно, Павел казва: „Никакви страдания, никакви мъчнотии не са в сила
да
ни отдалечат от Любовта Христова." Любов, която се губи пред страдания и мъчнотии, не е истинска любов.
Тогава, как ще
си
обясните дългия живот на шарана?
Според някои данни, шаранът може
да
живее и до 400 години даже, без
да
е вегетарианец.
Когато в ума ви дойде никаква светлина, ангелът казва; „Призови Симона!
Сега, като говоря за растителната храна, аз имам предвид онова възвишено състояние, което тази храна може
да
даде на човека.
" Симон-Петър ще ви говори отвътре.
Следователно, под растителна храна се разбира онази, която може
да
даде на човека такова разположение на духа, че през целия ден той
да
бъде доволен, както от храната, така и от всичко, което му се е случило.
Всеки трябва
да
има това дълбоко разбиране за нещата, за
да
не влезе в противоречие със
себе
си
.
Тази храна трябва
да
развива в човека такава мощ и сила, такива възвишени състояния, които
да
го карат
да
слави Бога и
да
Му благодари за силите, за здравето, с които разполага, за
да
бъде добър работник на Божествената нива.
Няма по-страшно нещо за човека от това, след като е повярвал и тръгнал веднъж в пътя,
да
се върне назад.
Храната, която употребяваме, трябва
да
бъде връзка между Бога и нас, както между разумните същества и нас.
За такъв човек Писанието препоръчва по-добре
да
си
е седял на мястото.
Важно е, когато човек се храни, винаги
да
благодари на Бога.
Тръгнеш ли веднъж в правия път, за нищо в света не се разколебавай
да
се върнеш назад.
Казвате: По колко пъти на ден трябва
да
се храни човек?
Каквото и
да
се случи, знай, че спасението ти е в този път.
Каквито страдания и изпитания
да
ви се дават в този път, те ще бъдат по силите ви.
Човек може
да
се храни и по три, и по пет, и по десет пъти на ден, но винаги
да
отправя мисълта
си
към Бога и
да
благодари за храната, която Му е дал.
Казвате: Могат ли праведните
да
имат изпитания?
– Който се храни по този начин, той сам трябва
да
си
приготвя яденето,
да
не бъде в тежест на другите.
Съвременните учени разискват върху въпроса, по колко пъти
да
се яде на ден: едни поддържат, че трябва
да
се яде по един път на ден, други – по два пъти, трети – по три пъти и т.н.
Праведен беше, но и Той имаше страдания.
По този въпрос аз не се произнасям, но поддържам мисълта, че ако ядеш много, но с благодарност, ти увеличаваш живота
си
; ако ядеш малко, но без благодарност, намаляваш живота
си
.
И обратно: ако ядеш много, но без благодарност, намаляваш живота
си
; ако ядеш малко, но с благодарност, увеличаваш живота
си
.
Праведни бяха, но и те имаха страдания.
Великите хора имат и са имали най-големи страдания, но техните страдания бяха осмислени, че и до днес още служат за поука на човечеството.
Страданията на великите хора са необходими, за
да
ги доведат до пълна вътрешна връзка с Любовта, с Бога.
Съвременният християнски свят минава през големи страдания, през големи кризи, за
да
се извърши онова велико пресяване между тях, с което ще се изпълнят думите в Писанието: „И ще разлъча овцете от козите." В това пресяване душите ще се пробудят и ще се отделят готовите от неготовите.
Такъв човек всякога ще може
да
служи на Бога.
Сегашните хора са заети повече с материални работи, вследствие на което едни други се излъгват, и по този начин губят вярата
си
.
Питам: какво се изисква от човека, за
да
служи на Бога?
Те са изгубили вяра даже и в приятелите
си
.
Някой казва: Достатъчно е човек
да
вярва в Бога, за
да
Му служи.
Например, отивате при някой ваш приятел и му искате хиляда лева на заем.
Той обещава
да
ви даде, и вие веднага се зарадвате.
Да
служиш на Бога, подразбира
да
спазваш Неговите закони,
да
изпълняваш волята Му, и когато се намериш в някаква мъчнотия,
да
се обърнеш към Него и
да
получиш отговор на молитвата
си
.
Отивате на другия ден
да
вземете парите, но той отказва
да
ви даде, случило се нещо, което му попречило
да
изпълни обещанието
си
.
Няма по-велико нещо за човека от това,
да
се обърне с молба към Бога за нещо и
да
получи отговор.
Вие се връщате дома
си
неразположен, наскърбен.
И в единия, и в другия случай нямахте никакъв обект, който
да
ви застави
да
се радвате, или
да
скърбите.
Той ще изпрати един ангел, който ще му каже само една дума от Бога: „Повикай Симона!
Приятелят обещал
да
ви даде пари, но не ви даде.
" Ако искаш
да
се разговаряш повече, ти ще отидеш при Симона, и той ще ти каже много неща.
Защо трябваше
да
се радвате напразно?
Ако майката иска
да
се разговаря много с Господа, Той ще й изпрати едно дете, с него
да
се разговаря.
Ако учителят иска
да
се разговаря много с Господа, Той ще му изпрати ученици, с тях
да
се разговаря.
Ако приятелят ви беше разумен и желаеше
да
ви услужи, но нямаше пари в
себе
си
, той трябваше
да
отвори касата
си
пред вас и
да
каже: Вземи от касата ми, колкото пари ти трябват.
4.
Научни изследвания
,
МОК
, София, 23.10.1927г.,
Недоволен от госта
си
, който се осмелил
да
погледне жена му, селянинът взел една тояга и се нахвърлил върху него.
Гостът скочил от мястото
си
, затичал се към вратата и едва се спасил от разярения селянин.
Той не могъл
да
си
обясни защо селянинът го приел толкова любезно, а накрая го изпъдил с тоягата.
Селянинът обичал жена
си
и я ревнувал от всеки чужд поглед.
Неговата любов има свойството
да
предизвиква вкисване.
Вкисне ли се веднъж, човек не може
да
бъде господар на
себе
си
.
Представете
си
, че някой свършил два факултета, способен е, но го назначават за подначалник в едно министерство, дето началникът не е образован, нито много способен.
Значи ученият, способният, даровитият трябва
да
се подчинява на по-долен от
себе
си
.
Той се вкисва, сърди се, недоволен е от положението
си
.
Представете
си
, в един дом се раждат две момчета: по-големия наричат „бате“, но той е посредствен, с по-ниска култура от малкия; по естество е груб, невнимателен, лош.
Малкият е с по-висока култура, по природа мек, учтив, добър.
Големият брат, като „бате“, се налага на малкия, бие го, иска
да
го подчини.
В първо време малкият е недоволен от положението
си
, не може
да
търпи, щото брат му, по-некултурен и по-груб,
да
го бие, но като мисли върху положението
си
, намира начин как
да
смекчи брата
си
.
Той вижда, че малкият брат има право
да
бъде на еднакви начала с него и изменя отношенията
си
.
Ако се намерите в положението на малкия брат, не трябва ли и вие
да
се смирите?
Търпение се иска от всички хора, за
да
разрешат задачите
си
правилно.
Пазете равновесието на силите
си
,
да
не излезете от релсите на своя живот.
След това трябва
да
употребите големи усилия, за
да
се върнете в първото
си
положение и
да
набавите изгубената енергия.
Тъй щото, колкото и
да
ви обиждат, бъдете като патиците, по перата на които водата се хлъзга, без
да
ги намокри.
Нека и обидите
да
се сипят върху вас, без
да
ви засягат, без
да
намокрят крилцата ви.
През какви обиди и хули са минали те, без
да
нарушат своето равновесие, без
да
изменят своя живот.
Вие сте учен човек, не се поддавайте на външните условия, но спрете се и започнете
да
мислите коя е причината за неразположението ви, външна или вътрешна; ако е някое същество, питайте го какво иска, отде е дошло и ако има нужда от вас, помогнете му; ако не се нуждае от вашата помощ, поговорете с него и го помолете
да
излезе вън.
Ако доброто ви разположение се е сменило със скръб, направете следното: или помогнете на съществото във вас, което скърби, или му кажете строго, че нямате време
да
се занимавате с него и му отворете вратата
да
излезе вън.
Мнозина мислят, че трябва
да
се отнасят със страданията
си
меко,
да
ги гладят.
Ако много гладите страданията
си
, те ще ви ухапят.
Започнете
да
гладите котката по козината и вижте какво ще направи.
Колкото повече я гладите, тя започва
да
се дразни и се обръща
да
хапе.
От гладенето върху козината се образува електричество, от което котката иска
да
се освободи.
Тъй щото, искате ли
да
имате добри отношения с хората, нито ги хвалете, нито ги укорявайте.
Що се отнася до отрицателното, няма защо
да
го учите.
Всички хора са минали през тази наука.
Разправят за една жена, че когато се карала със съседите
си
, ставала много красноречива, като ораторка.
Когато била тиха и спокойна, езикът ѝ се преплитал, не могла
да
говори.
Щом се възбуждала и разгневи, езикът ѝ се развързвал и тя могла
да
говори по 2–3 часа непрекъснато.
Всички ѝ се чудели как може
да
говори толкова много.
Човек трябва
да
бъде енергичен, но
да
не се гневи.
Ако иска
да
направи някаква забележка на някого, ще я направи смело, с енергия, без
да
се гневи, без
да
внася отрова в организма
си
.
Един от древните философи се разхождал в гората и разсъждавал върху важен въпрос.
Срещнал го един разбойник и се готвел
да
го обере.
Философът свалил дрехата
си
и се хвърлил върху разбойника, набил го добре и му казал: „
Да
помниш как се обира философ!
“ След това наметнал дрехата
си
и продължил пътя
си
, като че нищо не се случило.
Не можете ли и вие
да
постъпвате по същия начин със своите мъчнотии?
Натъкнете ли се на една мъчнотия, хвърлете дрехата
си
и започнете
да
я налагате.
Като я обезсилите, метнете дрехата на гърба
си
, вземете книгата
си
в ръка и, като философа, продължете пътя
си
и размишлявайте върху важните въпроси.
Характер трябва
да
има човек!
Материалният живот, в който се движите, носи условия за създаване на характери.
Тук, именно, вие ще срещнете своя противник, своя неприятел, който ще ви разтърси.
В борбата
си
с него вие ще се калите, ще създадете характер.
Той е изпратен от разумния свят
да
предизвика мисълта ви,
да
ви застави
да
мислите.
Вие ще се калите в борбата
си
с него и след време ще станете герой.
Но каквото и
да
ви говори той, не трябва
да
се обиждате.
Помнете: Мъчнотиите, през които минавате, са вашите неприятели, с които в даден случай не хармонирате.
Мъчнотиите са живи, разумни сили, с които можете
да
се разговаряте.
Като знаят това, проповедниците говорят, проповядват на грешниците, с цел
да
им въздействат.
Те слушат
да
им се говори за доброто, докато един ден решат
да
изменят живота
си
.
И държавниците прилагат същия закон към своите неприятели,
да
ги превърнат в приятели.
Христос казва: „Направете
си
приятели от неправдата“.
Изучавайте
себе
си
, своите състояния и ги възпитавайте.
Говорете им като на разумни същества,
да
разберат, че има един, който стои по-високо от тях.
Ако човек не стане господар на своите състояния и не може
да
им въздейства, той не може
да
се нарече силен.
Като работите върху
себе
си
, вие ще дойдете до положение
да
отделяте чуждото, външното влияние и
да
се справяте с мъчнотиите
си
.
Щом искате
да
се възпитавате, можете
да
прилагате различни методи, но справедливи трябва
да
бъдете.
Не сте ли справедливи, педагогиката ви пропада.
Измените ли на справедливостта, никакви методи не могат
да
им въздействат.
Спазвайте правилата за живота, за
да
преодолявате на съпротивленията на гъстата материя, в която живеете.
Ще каже някой, че при днешните условия на живота човек трябва
да
се огъва.
Днес всички хора се стремят към знание.
Всеки иска
да
стане учен.
Прилагайте разумността навсякъде в живота
си
, за
да
се справяте с мъчнотиите и противоречията
си
.
Като срещнете някой добър, благороден човек, наблюдавайте проявите му.
Изобщо, добре е
да
имате метър, с който
да
измервате дължината на ръката на добри и благородни хора, както и на груби, низки натури,
да
имате представа за противоположностите в живота.
Като правите своите измервания и наблюдения точно, ще дойдете до истинските мерки, които природата е определила.
Не е случайно дадена дължината на ръката на добрия и на лошия човек.
Все пак трябва
да
се знае какво е отношението между ръста и дължината на ръката.
Важно е
да
знаете нормалната височина на човека.
Като изучавате тези неща, вие се домогвате до ценни данни по отношение на човешкия характер.
Добре е човек
да
изучава окултните науки, но трябва
да
бъде готов за тях.
За
да
не изпада в погрешки, нужно е
да
развива наблюдателност, точност, безстрашие,
да
мери вярно, а после
да
си
служи с външни пособия.
Той трябва
да
схваща нещата правилно и каквото му се открие,
да
не се страхува.
Човек не може
да
бъде астролог, френолог, хиромантик, ако не е чувствителен.
Много неща познава той по линиите, по центровете, по влиянието на планетите, но много неща му се откриват при съприкосновението му с даден човек.
Достатъчно е
да
пипне ръката му и ако е чувствителен,
да
каже много неща.
Сухата и слаба ръка с дълги пръсти говори едно, а влажната и пълна ръка с къси пръсти говори друго.
Виждате, че някоя врачка нарежда боб или карти в различни системи и гадае по тях.
Но тя има и друго виждане – вътрешно.
Външните фигури служат само като външен повод,
да
се съсредоточи човек,
да
концентрира мисълта
си
към известен център, отдето идат теченията.
Свърже ли се с този център, човек може
да
предсказва.
Като се упражнява в това направление, човек развива своето вътрешно виждане.
Като се вгледате в линиите на ръката, ще видите, че от някои излиза светлина.
Запример, човек може
да
бъде крайно съвестен, справедлив, а
да
не е развил религиозното чувство – любов към Бога.
Приятно е
да
хванете ръка, на която линиите са живи.
Работете върху
себе
си
, но правете и външни научни изследвания,
да
придобиете знанието на хиромантика, на френолога и на физиогномиста.
И тогава, като погледнете ръката, лицето, главата на човека, а после и цялото му тяло,
да
знаете какво представя той.
Целият човек е жива книга, която трябва
да
изучавате.
Каквото и
да
говори, той все ще каже нещо за своето високо произхождение.
Всички хора могат
да
изучават хиромантията, френологията, физиогномията, но всички не могат
да
бъдат добри гадатели.
Нужно е вътрешно виждане, чувствителност, вярно схващане на нещата.
Истинският гадател никога не бърза в заключенията
си
.
Значи всяка черта трябва
да
се среща на три места.
Няма ли я на трите места, не можете
да
кажете за човека нито добро, нито лошо.
Като се е отклонил от правия път на живота, човек изменил някои линии в
себе
си
, поради което на главата
си
носи една добра черта, която в ръцете
си
е изопачил вече.
Запример, срещате един човек с продълговато лице, с добре оформена глава, а с малка ръка и къси пръсти.
Спрете вниманието
си
върху устните, върху челюстите на човека,
да
видите какво разнообразие съществува и тук.
Долната устна на някои хора е издадена напред, а горната е навътре.
Това показва, че външни причини са оказали влияние върху чувствата му и са го направили пасивен.
По отношение на чувствата той повече възприема, по-малко дава навън.
На това се дължи голямата потенциална сила в него.
Колкото и
да
му говорите, той всичко ще възприеме, но почти нищо няма
да
приложи.
Като противоположност на него се явява човека с издадена горна челюст малко навън.
Като работи върху умствените
си
способности, след време човек може
да
измени неправилностите на лицето, на главата, на ръката
си
,
да
създаде от
себе
си
правилен тип във всяко отношение.
Ако не работи, той може
да
деформира линиите на лицето и на ръцете.
Запример, не е правилно челюстите
да
се издават навън, както в животните, в които умът, изобщо, е слабо развит.
Обективният ум в животните е развит дотолкова, доколкото
да
си
доставят храна.
Те крият в
себе
си
повече магнетизъм, отколкото електричество, затова умът им е слабо развит.
Първата задача на ученика е
да
работи върху лицето
си
,
да
го оформи,
да
изправи отклоненията.
Ако и двете челюсти са издадени навън, трябва
да
се изправят.
Центърът на тежестта в човешкия мозък трябва
да
бъде пред ушите, а не зад тях.
Докато центърът на тежестта на мозъка не дойде пред ушите, за никаква религия не може
да
се говори.
Ако при движението
си
тези плоскости отправят силите на ума в задната част на мозъка, човек се проявява повече като чувствен тип; ако силите на ума се отправят към горната част на мозъка, човек е повече религиозен, съвестен и справедлив; и най-после, ако силите на ума се отправят към предната част на мозъка, човек е интелигентен, наблюдателен.
Когато силите на ума се отправят равномерно към всички посоки, имаме нормално развит човек.
Опасно е, когато силите на човешкия организъм се отправят към задната част на мозъка, дето става голямо горене, което предизвиква омекване на мозъка.
То е причина за неправилното действие на нервната система.
Всички нервни заболявания се дължат, именно, на възпаления, на сътресения в задната част на мозъка.
Човек не трябва
да
се тревожи,
да
се гневи и възбужда.
Ако не можеш
да
разрешиш известен въпрос, ще го оставиш настрана.
Човек носи, докато може
да
издържа.
Щом дойде до крайния предел, дето не може повече
да
издържа, той казва: „Такава е Божията воля“.
Докато можеш
да
издържаш, не казвай, че е такава Божията воля.
Щом не можеш
да
издържаш напрежения, кажи в
себе
си
: „Такава е Божията воля“.
Минеш ли този предел, без
да
си
се смирил, сърцето ти може
да
се пръсне,
да
се скъса някоя вена,
да
стане разрив.
Ако не можеш
да
се смириш, отправи излишната енергия на сърцето
си
към ума
си
и започни
да
мислиш.
Кажи
си
: „Не съм аз единствен в света, който страда.
Защо трябва
да
се обезсърчавам?
Всички хора страдат, и аз страдам“.
Не само хората страдат, но и животните.
Много животни биха желали
да
сменят живота
си
с човешкия.
Колко по-високо стои човек от всички животни!
Защо трябва
да
се отчайва тогава?
Ако сте музикант, вземете инструмента
си
и тръгнете по света
да
свирите; ако сте художник, вземете четката и боите
си
и тръгнете по света
да
рисувате; ако сте лекар, започнете
да
изучавате някоя болест,
да
се специализирате.
Защо не вземете метър, книга и молив и не тръгнете по света
да
правите измервания на човешките глави?
При това, трябва
да
бъдете силни,
да
не се свързвате с енергиите в човека.
Има ръце, които дават, но има такива, които приличат на октопод, смучат.
Достатъчно е
да
хванете ръката на човека,
да
познаете какви сили се крият в него.
Той дава нещо от
себе
си
.
Който има обич към знанието, ще понесе всички мъчнотии и неприятности, но ще бъде възнаграден – много тайни ще му се разкрият.
Природата е щедра към онези, които обичат знанието и го търсят.
Мнозина изучават хиромантията, френологията, но не могат
да
ги прилагат.
Те мислят, че чрез тези науки се дохожда до някои общи положения, но не могат
да
проникват надълбоко,
да
открият специфичните черти на човека.
Обаче ако им кажете всичко, което са проявили от детинство до зряла възраст, те остават изненадани.
Тогава той казва, че окултните науки са положителни и може
да
се разчита на тях.
Викат свидетели,
да
се произнесат, крадецът ли е той, или не.
В края на краищата пак могат
да
се заблудят.
Достатъчно е
да
погледнат на ръката, на лицето и на главата му, за
да
видят, има ли знака на кражбата, или няма.
В един момент те могат
да
се произнесат, крадец ли е даден човек, или не.
Който краде, той носи тази слабост от далечното минало, когато кражбата се е развивала специално, като добродетел.
Като пази равновесие между силите на своя организъм, човек постепенно дохожда до онзи абсолютен, органически морал, който съществува в разумната природа.
Какво трябва
да
правите, за
да
запазите равновесието на своите сили?
Вечер, преди
да
си
легнете, прекарайте всички мисли, чувства и образи, които са минали през ума и сърцето ви.
Оставите ли ги в
себе
си
, те ще внесат известни наслоявания, които ще предизвикат подпушване на чувствата.
Като направите тази равносметка, вие се примирявате със
себе
си
, успокоявате се и заспивате здрав, спокоен сън.
Ликвидирате ли веднъж със старите
си
сметки, повече не ги допущайте в ума
си
.
Постъпвате ли вечер по този начин, сутрин ще бъдете бодри, радостни, като че сега се раждате и започвате нов живот.
Малко хора са примирени със
себе
си
и с ближните
си
.
Повечето са обидени едни от други, не се поздравяват, не могат
да
се търпят.
Само като
си
помислят, че еди-кой
си
ги обидил, те казват: „Никога няма
да
простя на този човек за обидата, която ми нанесе“.
Прав
си
, обидил те е този човек, но какво печелиш, ако не му простиш?
Не само, че нищо не печелиш, но пакостиш на
себе
си
.
Вярно е, че човек не може
да
дружи с всички хора,
да
обича всички еднакво, но все пак ще намери начин
да
превърне енергиите и на най-нехармонично настроения човек.
– Като прекара енергиите на този човек през други хора, които
си
хармонират с него.
Забелязано е, запример, че ако този, когото не можете
да
търпите, влезе в обществото на вашите приятели, той ви става, ако не приятен, поне търпим.
Това показва, че едни за други хората представят среда, през която енергиите се хармонизират.
Не е лесно сам човек
да
се справи с енергиите на някои хора.
Има случаи, когато, въпреки голямото разположение на някого към вас, вие не можете
да
дружите с него.
Друг някой, без
да
е любезен и внимателен към вас, вие го търсите, приятно ви е неговото присъствие.
Един гражданин отишъл в едно село, във Варненско, по работа при един селянин.
По едно време домакинята, угледна жена, влязла в стаята при мъжа
си
, ръкувала се с госта, който я погледнал набързо и пак продължил разговора със селянина.
5.
По-долен от ангелите
,
НБ
, София, 23.10.1927г.,
– Възможно е това дете
да
се провали в живота.
Зевс я погледнал, помислил
си
малко и казал: Наистина, аз те забравих, нищо не направих за тебе.
Тогава, ето какво: Ще направя зъбите ти големи, като на лъва,
да
разкъсваш всеки, който се осмели
да
те нападне.
– Възможно е
да
се разболее и
да
умре.
– Не, моля ти се, не ми давай големи зъби; аз не искам
да
причинявам пакости на другите.
– Тогава ще направя ноктите ти яки и силни, като на вълка,
да
нападаш с тях и
да
разкъсваш.
– Моля ти се, това по никой начин не искам; опитвала съм ноктите на вълка, не искам
да
отмъстявам по същия начин на другите.
– В такъв случай, ще туря в устата ти отровни жлези, като на змията, дето минеш и те нападне някой,
да
клъвнеш и
да
го умъртвиш.
Днес всички философи спорят помежду
си
, един друг се опровергават.
– Не, моля ти се, не ми давай такова нещо,
да
ме намразят хората.
Всеки счита своята философия меродавна, никой не се ползва от философията на другите.
– Не остава друго, освен
да
ти дам рога и копита, като на вола, с които
да
мушкаш.– И тях съм опитвала, не ги искам.
Имаш желание
да
направиш някакво добро,
да
свършиш една хубава работа, но малкият пръст те спира, и ти
си
казваш: Ако направя това нещо, какво ще стане после с мене?
Ние виждаме в живота, как една философия умира, друга се ражда на нейно място; после и тя умира и т.н.
– Тогава,
да
ти дам такава власт, че каквото пожелаеш,
да
стане.
Питам: какво казват философите за живота, как трябва
да
се живее?
Предприемеш известна работа, пак се спреш и
си
казваш: Ами, ако хората ме разберат криво?
– Е, трябва
да
се яде,
да
се поддържа живота.
С тази власт, може би, ще пожелая
да
стана лоша и
да
погубя живота
си
.
– Няма защо
да
мислите по това.
– Какво трябва
да
се яде?
Като виждам злото, което съществува в другите, аз съм доволна от живота, който
си
ми дал, и затова едно само те моля –
да
ме благословиш.
Значи, овцата разрешила въпроса идейно, като предоставила нещата
да
се разрешават постепенно.
Да
ядеш пресен хляб, разбирам, но
да
ядеш мухлясал хляб, който, след половин час, ще повърнеш назад, не разбирам.
Някой казва: Аз искам
да
имам зъби и нокти, като на лъва и на вълка.
Който ви обича, той е готов на всички жертви и услуги заради вас, без
да
забележите даже, че ви е услужил.
Или, какъв смисъл има
да
изучаваш болезнените прояви на живота?
Ако ангелите, светиите, добрите хора, па и сам Бог не се грижеха за нас, какво щеше
да
бъде нашето положение?
Казвате: Човек трябва
да
мисли!
Друг ще пожелае
да
има отрова, като на змията.
Ние сме заобиколени от толкова грижи и внимание, но даже не подозираме това нещо, защото всички тия същества ни услужват, жертват се за нас, без
да
се изявяват външно.
– Какво трябва
да
мисли?
„Направил
си
го малко нещо по-долен от ангелите, със слава и почест
си
го венчал." Щом Бог ни е венчал със слава и почест, каква е нашата длъжност тогава?
Може ли
да
се нарече мисъл грижата на човека, как
да
се прехрани, как
да
се облече, как
да
нареди къщата
си
?
Трети ще пожелае
да
има рога и копита.
Нашата длъжност е
да
бъдем търпеливи, докато Божият план се реализира;
да
имаме смирение
да
понесем обидите на света, за
да
влезем в Новия живот – в бъдещия живот.Само търпеливият, само смиреният е човек на бъдещето.
Никакво оръжие не ще бъде в сила
да
пробие ръката на новия човек – човекът на бъдещето.
Не, кажете на Господа, както е казала овцата на Зевс: „Господи, благослови ме!
В миналото пробиха ръката на Христа с гвоздей, но днес никой не може
да
пробие тази ръка.
Само идеалът на човека дава мисъл; само той ражда възвишени и благородни чувства и импулс за работа.
Изпълни душата ми с Твоята Любов,
да
мога чрез нея
да
разреша задачите
си
и
да
завладявам сърцата на хората".
Съвременните християни, например, са поставили за основа на своя идеал благодатта Божия и очакват
да
дойде спасението чрез благодат.
В миналото разпнаха Христа на кръста, но днес не може
да
се намери дърво, на което могат
да
Го разпнат.
Тази благодат е патологично проявление. Защо?
Защото те очакват тази благодат след като се разболеят, или след като сгрешат.
Павел казва за Христа, че е научил една от великите тайни в живота, че няма зло в света, което може
да
пробие Неговата ръка.
Докато са здрави, докато не са сгрешили, те не мислят нито за благодатта, нито за спасението
си
.
Само ученикът може
да
стане овца, но не и обикновеният човек.
То е все едно
да
търсиш богатия човек, само защото
си
в нужда.
Аз взимам думата „овца" като символ на нещо велико, на велики качества.
Обаче, като дойдете втори път на земята, ще бъдете смели и решителни и ще кажете: Няма оръжие в света, с което можете
да
пробиете ръката ми!
Ако ги посети някой техен беден роднина, те казват: Отде се намери сега този
да
дойде на гости?
Тогава никой не ще може
да
внесе в душата му сянка от съмнение и неверие.
Знаем защо иде, той сигурно пари ще иска.
Мнозина са изучавали психологията на овцата и са забелязали, че когато вълк напада стадото на някой добър, праведен овчар, овцата никога не се плаши и не бяга.
Обаче, ако този беден роднина, по благоприятно стечение на обстоятелствата, се повдигне и стане пръв министър, целият му род започва
да
се изрежда при него,
да
му напомнят, че те са негови роднини, негови близки.
Тя повдига главата
си
нагоре, тропа с крак срещу вълка и го пита: Какво търсиш тука?
Всеки иска
да
изкаже към него своята почит и уважение.
Вълкът поглежда към нея и се връща назад.
Днес вече сърцето на Христа не може
да
бъде пробито.
Няма случай в живота на овчарите, когато вълк
да
е нападал стадото на овчар, който е водил добър и чист живот, и
да
е ял овцете му.
Значи, иде време, когато сърцата на хората не могат
да
се пробиват.
За
да
му напомнят, че имат синове и дъщери, за които той трябва
да
се погрижи,
да
ги нареди на работа.
Обаче, грешен ли е овчарят, стадото му винаги е бивало нападано от вълци.
Днес всички религиозни хора, всички общества, всички народи търсят Бога от нужда,
да
им помогне
да
се назначат на служба,
да
разрешат задачите
си
.
Сега, ще преведа това положение, този закон по отношение на вашия живот.
Днес никой не търси Бога от любов.
Погледът на новия човек е чист, прав, без никакво съмнение в когото и
да
е.
Това е просия, не е любов.
Следователно, ако вие сте добър, праведен овчар, който нито лъже, нито краде, нито върши беззакония, никой вълк отвън не може
да
нападне овцете ви; те винаги ще бъдат здрави, на време ще дават своята вълна и млякото
си
.
Този човек свети, изпуща светлина от
себе
си
, на която хората могат
да
четат своите книги.
Нека гладният умре от глад, но
да
не проси.
Това не е теория, но факт, който всеки момент можете
да
проверите в живота.
За предпочитане е гладен
да
умреш, но
да
не просиш.
Казвам: ако една овца е могла
да
разреши въпросите
си
толкова разумно, колко повече може
да
направи това ученикът!
Какво може
да
се направи с този въглен?
Обаче, това
да
става не от гордост, но от любов към Бога.
Всяка вечер ученикът трябва
да
се чисти.
Той трябва
да
се постави при специални условия, а именно,
да
се постави на двата полюса на Божествения живот, както на катода и анода на някоя електрическа машина, за
да
светне.
А тъй,
да
говориш за Бога,
да
проповядваш за Него и
да
считаш, че хората са длъжни
да
те гледат, това не е любов, това е изнудване.
Денем, като се движи в света, между хората, той може
да
се натъкне на ред изпитания, но длъжен е
да
издържа.
В Писанието е позволено на човека
да
проси, но само от Бога, от никого другиго.
Силата на ученика седи в издържането.
– Като повярвате в Господа Исуса Христа.
Колкото малко и
да
се е окалял през деня, вечер, като се затвори в стаята
си
, той трябва
да
се изчисти,
да
изхвърли навън калта, която светът е турил върху неговата външна дреха.
Днес става точно обратното: от всички други просим, но не и от Бога.
На каквито колебания, съмнения и противоречия
да
се натъкне ученикът, щом, обаче, реши
да
посети някой свой ближен, той непременно трябва
да
се очисти съвършено.
– Като ви поставят па анода и на катода на Божествения живот.
Да
просим от Бога, това считаме за унижение;
да
просим от хората, това било в реда на нещата.
Той трябва
да
измие главата, ръцете, краката
си
, външно и вътрешно, и така
да
отиде при своя ближен,
да
му занесе своето благословение.
Отдалечите ли се от тези две жици, токът ще се прекъсне, и вие отново ще станете въглен.
Някой е на смъртно легло, бърза
да
извика лекар,
да
му помогне.
Като влезе в стаята на ближния
си
, лицето му трябва
да
бъде светло, чисто и
да
го поздрави по закона на любовта.
Има хора, които, сами по
себе
си
, са светещи, не се нуждаят от прекарване на електрически ток през тях.
Моли се на лекаря, проси от него помощ и не му дохожда на ум
да
се обърне към Бога.
Колко каещи се грешници са изправили живота
си
, след като са изпълнили абсолютно съветите на своите пастори?
Ако сте в положението на ученик, вие ще имате светлина на лицето
си
и чистота в сърцето
си
.
От техните трапези падат трошици, с които се хранят всички живи същества.
Значи, обикновеният човек има условия в
себе
си
да
стане ученик, а ученикът има условия
да
стане брат.
За тия ученици, именно, се отнася стиха: „Със слава и почест
си
го венчал." Значи, със слава и почест е венчал онези, които Го любят, които имат пълна вяра в Него и очакват новата, великата вселена, която е подчинена на ангелите, но не и на хората.
В такъв случай, имайте пред вид следното положение: хората, били те лекари, свещеници, учители, държавници, могат
да
дават само временна помощ, или временни упътвания, но истинското възраждане на човешката душа може
да
даде само Бог.
Хората могат
да
внесат в човека много идеи и идеали, но онзи вечен идеал, който осмисля живота, който дава истинско направление на човешкия дух, това е връзката ни с Първата Причина, с Великата Божия Любов.
Под думата „ученик" в обикновен смисъл се разбира човек, който има ред противоречия в живота
си
, които трябва
да
разреши, за
да
стане разумен.
Те ще живеят в новата вселена, но докато са на земята още, нека
си
помагат едни-други, за
да
се отличат със смирение и търпение, отличителните качества на Христа.
Това подразбира познаване на Онзи, Който ни е създал, Който ни е дал условия
да
живеем,
да
растем и
да
се развиваме.
Под думата „брат" се разбира ученик, който е излязъл от противоречията на живота и който има вече правилни отношения към всички окръжаващи.
Казва се в Писанието: „В последните дни ще ви възкреси и ще ви венчае със слава и почест".
Сега, аз държа тази беседа за ученици, които ме разбират; онези пък, които не ме разбират, нека слушат само.
Брат е онзи, който може
да
жертва живота
си
за жената, като за своя сестра, без
да
допусне някаква порочна мисъл, някакво нечисто чувство по отношение на нея.
„И поставил
си
Го над делата на Твоите ръце." – Всичко това се отнася за новия човек, когото Бог ще облече в слава и почест.
И ако намерят някакви междини, нека прочетат някой роман,
да
видят, че и там се срещат междини.
Брат е онзи, който държи сестрата като светиня в душата
си
.
Междините трябва
да
съществуват, за
да
се даде възможност на онзи, който слуша или чете,
да
размишлява,
да
държи съзнанието
си
будно.
На думи лесно се казва брат и сестра, но кажеш ли някому брат или сестра, а държиш в ума и сърцето
си
нечисти мисли и чувства към него, ти грешиш първо към Бога, после към своя ближен и най-после към
себе
си
.
Вземете, например, един от романите на Виктор Юго, или на Толстой, и ще видите, как авторът още в първата глава започва
да
разправя нещо за главния герой и току виж, изоставя героя и отива към други лица.
Вие сте се заинтересували вече, искате
да
чуете нещо за героя и за героинята, но минават две, три, четири глави, свършва се първото действие, и авторът все ви държи напрегнати, нищо не пише за героя, не се връща към първата обстановка.
Привидно, той като че
си
играе с вас.
Мнозина казват, че Царството Божие със сила се взима, но това не подразбира, че трябва
да
се счупят вратите на това Царство и така
да
се влезе вътре.
„Със сила" подразбира с Божията Любов.
Само Божията Любов разполага със сила, която може
да
отвори вратата на човека за Царството Божие.
Така авторът развива своя роман, и през всичкото време държи будно съзнанието ви, поддържа вашия интерес.
Ако ги разглеждате буквално, непременно ще изпаднете в известни погрешки.
Например, казано е, че човек е създаден по образ и подобие Божие.
Въпреки това, ние виждаме, че човек не прилича на Бога.
Казвате:
Да
, всичко беше хубаво, но героят не се ожени за героинята.
Чрез ума и сърцето
си
човек има възможност
да
бъде проводник на Божиите мисли и чувства.
Нима всички герои са се оженили?
Значи, чрез чувствата
си
човек се свързва с животните, а чрез интелигентността, чрез ума
си
– с ангелите.
„Направил
си
го малко нещо по-долен от ангелите." Какъв трябва
да
бъде човек, за
да
отговори на това положение?
Той трябва
да
бъде честен, добър, справедлив и високо благороден.
Една бедна, но красива и много интелигентна мома отивала често при двама велики художници
да
им позира.
Питам: защо красивата мома не излизала и от двамата художници с едно и също разположение?
Всяко физическо допиране в живота произвежда ред спънки, ред препятствия. Защо?
Такова е свойството на твърдата материя.
Когато красивата мома позирала на първия художник, той винаги изисквал от нея
да
бъде гола.
Като отивала при втория художник, той й казвал: Когато идваш при мене
да
ми позираш, аз искам
да
се обличаш с най-хубавите
си
дрехи.
Ако отиваш при една красива мома, от която животът е изчезнал, и я намериш мъртва на леглото й, веднага твоето въодушевление изчезва.
Следователно, животът на човека, както и неговият идеал седят в неуловимото, което нито се вижда, нито се ограничава.
Когато човек разкрива недостатъците на своите братя и сестри, не е ли той същият онзи художник, който иска момата
да
му позира гола?
Да
разкриваш недъзите на хората, това значи
да
рисуваш тяхната голота.
Да
изправяш недъзите на хората, това значи
да
ги обличаш в най-хубавите им дрехи.
Тъй щото, ако искате хората
да
ви се радват и
да
ви обичат, бъдете като втория художник, който рисува човека, облечен в най-хубавите
си
дрехи, както Бог го е създал.
Да
, това са математически въпроси, но те същевременно представят и проблеми на живота.
Тъй трябва
да
гледа ученикът на всички хора!
Да
заставиш брата
си
или сестра
си
да
съблече дрехите
си
и
да
се яви пред тебе гол, това значи
да
отхвърлиш добродетелите му настрана и
да
го видиш гол, с неговите недъзи.
Може ли
да
се нарече човек онзи, който лъже, който краде и който убива?
Например, ако се интересувате за устройството на вашата ръка, първо трябва
да
знаете, от каква материя е направена тя; после, трябва
да
знаете, от какви числа е съставена всяка клетка и в каква степен са повдигнати тия числа.
Само човекът на любовта, на справедливостта, на разумността, на вътрешното благородство може
да
се нарече ученик, в пълния смисъл на думата.
Само ученикът може
да
служи на Бога, на ближния
си
и на
себе
си
.
Само ученикът може
да
заеме всякакво положение: той може
да
бъде и слуга, и господар; той може
да
заеме положението и на овца, в дълбокия смисъл на тази дума.
Някой казва: Аз не искам
да
бъда овца.
В една от теориите на учени хора, адепти, се казва, че всички живи същества, както и слънцето постепенно изгубват енергията
си
, изтощават се.
Щом не искаш
да
бъдеш овца, тогава ще бъдеш вълк.
Затова казваме, че силите на човека постепенно се губят, изразходват се, и той остарява.
– Не, аз искам герой
да
бъда.
Тази енергия от цялата вселена отива в пространството, както малките ручейчета се разливат по стръмнините, и служи като основа за съграждане на нова вселена.
И тогава, всички живи същества от старата вселена ще бъдат преместени в новата, при нови условия за живот.
Съвременните хора считат за герой онзи, който взима револвера
си
и убива.
Ако искате
да
знаете нещо за новата вселена, четете Еклисиаст, там Соломон е писал за нея.
– Според мене,
да
убиваш хората, това не е геройство.
" Значи, Бог е изпратил човека на земята
да
сее,
да
се учи,
да
се готви за бъдещата вселена.
Тези герои се отличавали по това, че са помагали на бедни, на страдащи.
Затова, именно, Бог е поставил човека на големи страдания и изпитания.
Герой е онзи богат човек, който пълни джобовете
си
с пари и раздава.
Страданията са най-голямото благо за човека.
Герой е онзи земеделец, който вади по няколко крини жито от хамбара
си
и раздава на бедни.
Сам апостол Павел е казал: „Сегашните страдания на човека не могат
да
се сравнят с бъдещата му слава".
Казвате: Как можем
да
проверим това?
Герой е онзи музикант, който събира около
себе
си
хора и свири без пари.
Който иска
да
научи истината по този въпрос, той трябва
да
излезе от своето физическо тяло и с духовното
си
тяло
да
отиде в невидимия свят.
Следователно, не може
да
се нарече герой, онзи богаташ, който събира само за
себе
си
; не може
да
се нарече герой онзи земеделец, който пълни хамбарите
си
с жито и не мисли за бедните; не може
да
се нарече герой онзи учител, или музикант, който продава своето знание или своето изкуство.
Какво нещо е продажбата?
Не, духовният човек е развил своето духовно тяло така, че той може
да
функционира с него, както с физическото
си
тяло.
Продажбата е получаване на известно удостоверение, от което се вижда, че ти
си
изпълнил длъжността
си
спрямо
себе
си
.
Той може
да
излиза от физическото
си
тяло и
да
се връща в него, според желанието
си
.
Тези удостоверения са подобни на онези малки парички, особени металически марки, които се дават на пътниците в Америка срещу багажа им, докато го прегледат.
Значи, истински духовен човек е онзи, на когото съзнанието е будно и за физическия, и за духовния свят; той може и в двата свята
да
се движи еднакво свободно и съзнателно.
Щом багажът им се прегледа, те връщат назад тия марки.
Само такъв човек може
да
се нарече истински ученик.
Обаче, когато човек, в своя личен живот, дойде до положението
да
събира такива удостоверения в сандъка
си
, за сметка на това, че е изпълнил дълга
си
спрямо
себе
си
, той вече е на крив път.
Само на такъв човек може
да
се говори.
Когато съвременните хора
си
услужват взаимно, те плащат тази услуга с пари.
Който не е ученик още, той е буден само за физическия свят, и като му се говори по тези въпроси, съмнява се.
Ако влезете в една тъмна стая, вие веднага ще изпитате страх,
да
не би
да
се спънете в нещо,
да
не паднете някъде.
Ако между един земеделец и един богат човек се създадат взаимни отношения на любов, земеделецът ще пожелае
да
даде от житото
си
на своя приятел, без
да
мисли за никакво възнаграждение.
Обаче, щом стаята се осветли, съмнението, страхът изчезва, понеже виждате, де вървите.
И богатият ще е готов
да
даде на приятеля
си
една или две златни монети, без
да
счита, че плаща за житото.
НАГОРЕ