НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
4
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
4
:
729
резултата в
78
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Три правила за ученика
,
ИБ
,
БР
, София, 9.9.1923г.,
Господ е казал: "Да изповядаш погрешките си." И тогаз ти ще почнеш да казваш погрешките си и това,
Божественото
ще наблюдава дали ще кажеш истината или не.
" Те трябва да излязат някъде. Трябва да ги хвърлиш далеч от себе си. И много общества се разсипват от своите боклуци. Тоз държи боклук, онзи държи боклук, почне да издава миризма. Затова се казва: "Изповядайте се един на друг." Не само пред себе си, но и пред своя брат.
Господ е казал: "Да изповядаш погрешките си." И тогаз ти ще почнеш да казваш погрешките си и това,
Божественото
ще наблюдава дали ще кажеш истината или не.
Това е един път, през който ученикът ще мине. Никой ученик не може без това. Отношенията между вас са вече чисто духовни, имате една мярка, която не е на земята. Сега някой път у вас се заражда някое настроение, тежко ви е. Тази тежест какво е?
към беседата >>
Ти ще бъдеш първият, който ще потвърдиш
учението
.
Вашата похвала, вашите ръкопляскания няма да повдигнат моя талант. Защо да изпъкна за това, че много знам ? Ако знаеш нещо, кажи го на братята си, да се ползват. Искаш да бъдеш главатар - ще носиш най-големия товар. Проповядваш да дават, ти ще даваш най-много.
Ти ще бъдеш първият, който ще потвърдиш
учението
.
Това са закони на Братството. Вие сега се приготовлявате. Влизате в школата за ученици - да нямате желание да бъдете видни между хората. Не да убиете желанието, но да имате други желания - да бъдете съвършени, да имате знания. От желание да бъдете видни между хората, от това желание като от огън да се пазите.
към беседата >>
Това
учение
ли е?
Не може така! Един брат събрал 10-15 души, учил ги на любов. Дохожда друг и казва: "Какво го слушате? Аз ще ви уча сега! " Но той ги разпръсква в една година като пилци.
Това
учение
ли е?
Той може да вземе мястото на онзи брат, но иска без страдание. Един казва: "Учителю, аз искам твоето място да взема." - Заповядайте - ще му кажа. Аз вдигам един чувал от 100 килограма и изпотявам се. Ще му кажа: "Елате." Той като поноси чувала на гърба си една-две седмици, ще каже: "Тази работа не е за мене." Но един ще каже: "Нека той носи тежките чували, а аз леките, но ще се каже, че и аз нося чували." Това не е наука. Искреност трябва.
към беседата >>
Някой ще каже: "Това е тежко
учение
." Тежкото
учение
беше досега, което се е вършило.
Не казвайте: "Да мине така, да ми прости така." Не, не, ученикът трябва непременно да се изповяда. Само така може да виреете, да бъдете благословени от Бога. Всичко да бъде изправно. Това няма да вършите насила. Това е закон на любовта.
Някой ще каже: "Това е тежко
учение
." Тежкото
учение
беше досега, което се е вършило.
Досега сте живели затворнически живот. Според учението, по което вървим, ние трябва да имаме уважение, почитание, любов заради Бога, не заради тях. Понеже обичам Него, искам да се пожертвувам за Него, затуй това, на което Той е турил ръката Си, ще го пазите като окото си. Сега третото нещо за учениците. Първото нещо беше баня - изповед.
към беседата >>
Според
учението
, по което вървим, ние трябва да имаме уважение, почитание, любов заради Бога, не заради тях.
Всичко да бъде изправно. Това няма да вършите насила. Това е закон на любовта. Някой ще каже: "Това е тежко учение." Тежкото учение беше досега, което се е вършило. Досега сте живели затворнически живот.
Според
учението
, по което вървим, ние трябва да имаме уважение, почитание, любов заради Бога, не заради тях.
Понеже обичам Него, искам да се пожертвувам за Него, затуй това, на което Той е турил ръката Си, ще го пазите като окото си. Сега третото нещо за учениците. Първото нещо беше баня - изповед. Второто беше - да не вземате големи длъжности. Да имате стремеж, но този стремеж да е духовен; да се усъвършенствуваш, да имаш знание.Третото нещо е: вие взаимно може да си помагате.
към беседата >>
2.
Високият идеал
,
ООК
, София, 11.9.1923г.,
Ако ще имаш едно верую, ако ще имаш едно
учение
, ако ще имаш една мярка, ако ще имаш един образ, ако ще имаш едно сърце, ако ще имаш един ум, ако ще имаш една душа, един Дух – този Дух да е синът на Истината.
Който и да е друг, ако не е царският син, ще го върна. Един избор имам, пък ако той не дойде, аз съм решила да остана девица.“ Ще кажете вие: „Глупава работа! “ Не, идеал има тя. „Ако дойде царският син, ще се оженя, ако не, не ми трябва никаква женитба.“ Где е сега приложението на този велик идеал вътре в света?
Ако ще имаш едно верую, ако ще имаш едно
учение
, ако ще имаш една мярка, ако ще имаш един образ, ако ще имаш едно сърце, ако ще имаш един ум, ако ще имаш една душа, един Дух – този Дух да е синът на Истината.
Сега ще пристъпим към сравнението. Отиваш да посрещаш Слънцето. Не отивай да го посрещаш, когато то вече е излязло четири пръста над хоризонта. Ти трябва да си там при първия лъч, който се покаже. Той е най-важният.
към беседата >>
Сега някои правят възражения: „Ако е такова
Учението
, ние ще забравим хората.“ Не, не ще ги забравим, ние ще дадем на хората един Идеал.
Това е великата Истина! Великата Истина е там. И онзи човек, който не започва с Бога, от него човек не става. Ако моите думи не са верни, прегледайте цялата човешка история и намерете някого, който, като е постъпил другояче, да е станал човек. Всички велики хора, всички светии, гении, учители на човечеството, са били хора, които са любили само Бога.
Сега някои правят възражения: „Ако е такова
Учението
, ние ще забравим хората.“ Не, не ще ги забравим, ние ще дадем на хората един Идеал.
Ако всички хора се стремяха към първия лъч на Слънцето, ако всички хора се стремяха към идеала на Божествената Любов, какви щяха да бъдат съвременният свят и съвременните ваши души? Щяха ли да бъдат така хилави? – Не. Добре! Аз ще ви дам едно възражение – на всички онези, които казват тъй: „Аз мога да любя когото и да е, аз любя човечеството.“ Казвам: добре, за да любиш всички, трябва да познаеш човека. Значи щом любиш човечеството, ти познаваш хората, а щом познаваш хората, ти можеш да изправиш техните погрешки.
към беседата >>
Ако сте схванали първия лъч, който излезе от
Божественото
, от вас ученици и човеци ще станат.
Именно по този вътрешен ваш избор всичките вие ще се отличавате от другите хора. Сега схващате ли накъде отива моята мисъл? Схващате ли накъде отива тази река, която тече сега? Толкова време не съм ви говорил. Тази вечер аз реших, казах: тази вечер на тия ученици ще им говоря, ще им говоря най-хубавото, най-хубавото, което мога да им дам!
Ако сте схванали първия лъч, който излезе от
Божественото
, от вас ученици и човеци ще станат.
Ако сте закъснели и не сте схванали този, първия лъч, ще ви кажа, ученици, една горчива дума: вие ще бъдете забравените деца в дъното на тази изба. Любящият говори за Любовта, а страхливият – за страха! Кой печели в света? Който говори за Любовта ли, или който говори за страха? Умният говори за Мъдростта, а глупавият – за блудкавите работи в света.
към беседата >>
Ето защо, ако човек има някакъв идеал или някакво
учение
, или някакво верую, или някакъв образ за нещата, те трябва да бъдат израз на всемирната истина.
(втори вариант)
Един избор имам - царският син. Ако той не дойде, решила съм да остана девица." Ще кажете: "Глупава работа." Не, идеал има тая мома. Тя казва: "Ако дойде царският син, ще се оженя. Не дойде ли, за никаква женитба не мисля." Питам, де е приложението на този велик идеал в съвременния живот?
Ето защо, ако човек има някакъв идеал или някакво
учение
, или някакво верую, или някакъв образ за нещата, те трябва да бъдат израз на всемирната истина.
Ако човек има сърце, ум, душа и дух, те трябва да бъдат царски синове - синове на истината, синове на великия Божи Дух. И тъй, ще направя няколко сравнения. Ако излизате да посрещате слънцето, бъдете на мястото си още при самия изгрев, да видите първия лъч, който се показва. Хванете ли първия лъч на слънцето, той е най- важният, той е царският син. Не хванете ли първия лъч, вие сте изгубили изгреба на слънцето за този ден.
към втори вариант >>
Те ще кажат: ако новото
учение
проповядва само любов към Бога, тогава ние ще забравим хората.
(втори вариант)
После той трябва да люби ближните си и най-после - себе си. И всеки, който не започва живота си с любов към Бога, от него човек не може да стане. Проследете цялата история на човечеството и намерете някой, който, като е престъпил този велик закон, да е станал човек. Всички велики хора, всички светии, всички гении, всички учители на човечеството са били хора, които преди всичко са любили Бога. Мнозина ще възразят на тази мисъл.
Те ще кажат: ако новото
учение
проповядва само любов към Бога, тогава ние ще забравим хората.
Не, да любите Бога, това подразбира да любите всяка душа, защото Бог живее в душите на хората. Щом любите душата на човека, вие любите вече и самия него. Който люби Бога, той дава на хората образец на Божията любов, той им показва какъв трябва да бъде високият идеал в живота. Ако всички хора се стремяха към първия лъч на слънцето, ако всички хора се стремяха към Божествената любов, съвременният свят щеше да бъде в много по-добро положение от това, в което днес се намира. Сега аз ще направя едно възражение срещу ония, които казват, че могат да обичат всички хора, че любят цялото човечество.
към втори вариант >>
И тъй, който хване първия лъч от
Божественото
, от него човек може да стане.
(втори вариант)
Не намерите ли такъв, никакъв друг диамант не закачайте. Такъв трябва да бъде идеалът на всеки човек - най-хубавото в света. Тъй щото човек трябва да се отличава по своя вътрешен избор. Истината трябва да се вложи в сърцата на хората. У всички трябва да се създаде висок идеал.
И тъй, който хване първия лъч от
Божественото
, от него човек може да стане.
Който закъснява и не може да хване първия лъч, той ще се намери в положението на едно от забравените деца на дъното на природната изба. Обаче избите на природата не са за Божиите деца. За тях е създаден великият свят, да го проучват. Любещият говори за любовта, страхливият - за страха. Кой от двамата печели - който говори за любовта или който говори за страха?
към втори вариант >>
3.
Бъдете разумни!
,
НБ
, , 16.9.1923г.,
Следователно опорната точка на разума е
Божественото
.
Тъй определям аз що е морал. И тъй, моралът, това е мащаб за ума, отдето той започва своите проекции. Без морал умът не може да започне своята деятелност. Сега, разбира се, аз бих употребил друга една дума за морал. Тъй както днес се употребява думата „морал“, тя се употребява в много ограничен смисъл, но моралът има много по-високо произхождение, чисто Божествено произхождение.
Следователно опорната точка на разума е
Божественото
.
Вие не можете да бъдете разумен човек, ако нямата абсолютна моралност в себе си. Някои казват: „Трябва да бъдем добри“. Не, абсолютно добър трябва да бъдеш! Абсолютно добър, без никакво изключение. Да няма абсолютно никакво зло в сърцето ти, абсолютно никакво съмнение, абсолютно никакво неверие.
към беседата >>
Не, настоящето е
Божественото
.
Културата на гълъбите, и това е един символ, култура, през която херувимите са минали. Първата култура е развила качествата на разума, а втората култура – скромността, качество, което произтича от Любовта, от незлобието. По какво се отличава разумният човек? Разумният човек не се занимава с миналото, нито се занимава с бъдещето, няма тях за цел, а той се занимава с настоящето. Под думата „настояще“ не значи, че той е материалист.
Не, настоящето е
Божественото
.
В настоящето той работи за себе си. Разумният човек, ако има да взима от някого, той няма, като го види на улицата, да го изругае, а ще го повика в къщата си и ще му каже: „Приятелю, можеш ли да ми платиш с лихвите? “ – „Не мога.“ – „Оставам лихвите. Без лихвите можеш ли? “ – „Не мога.“ – „Тогава трите четвърти можеш ли?
към беседата >>
Ние ще приложим туй Божествено
учение
индивидуално.
Никакво благо! Тия държави се разсипаха. Те виждат своите погрешки, но не могат да ги поправят. Те не бяха достатъчно разумни. Сега ние ще оставим всичко това.
Ние ще приложим туй Божествено
учение
индивидуално.
За нас животът има друг един смисъл. Ние се готвим за един свят, който няма нищо общо с този съвременен свят. Ние се готвим за една култура, на която корените не са тук на земята. Един ден цялото човечество съвършено ще излезе, ще напусне тази земя. Учените казват, че тази земя ще се пренесе в друга една планета, която сега се създава в пространството, и там ще започне онази разумна, нова култура.
към беседата >>
Сега всички религиозни хора проповядват едно
учение
, да се оправи земята.
Ние се готвим за една култура, на която корените не са тук на земята. Един ден цялото човечество съвършено ще излезе, ще напусне тази земя. Учените казват, че тази земя ще се пренесе в друга една планета, която сега се създава в пространството, и там ще започне онази разумна, нова култура. И Христос загатва на своите ученици: „Отивам да ви приготвя друго място и когато ви приготвя, ще дойда да ви взема, та където съм аз, там ще бъдете и вие“. Ако това място беше тук, на земята, Христос нямаше да каже: „Отивам да ви приготвя място“.
Сега всички религиозни хора проповядват едно
учение
, да се оправи земята.
Египтяните я оправяха, не можаха да я оправят; вавилоняните я оправяха, не можаха да я оправят; асирийците я оправяха, не можаха да я оправят. Никой не можа да я оправи. Тъй ще си върви. „Бъдете – казва Христос – разумни като змиите“ В какво отношение?
към беседата >>
Човешкото у човека, това е опаковката, а
Божественото
– това е същността на човешкото естество.
„Бъдете – казва Христос – разумни като змиите“ В какво отношение? В какво седи този разумен живот? Разумният живот се изразява в служене на Бога. Във всеки човек, вънка от човешкото, има една Божествена черта.
Човешкото у човека, това е опаковката, а
Божественото
– това е същността на човешкото естество.
Всеки един, колкото и да е морално паднал, когато направи една погрешка, той я съзнава в себе си, само че не знае как да изправи тази погрешка. Сега в религиозния живот е необходимо развиване на разума. То е вътрешната страна. Защото вътрешното разбиране на тези идеи ще зависи от вашия разум. В разумния живот се изисква обмяна на идеите.
към беседата >>
И когато туй
Божественото
у нас възрастне и придобием своя разум, само туй
Божественото
е в състояние да ни освободи от робството, в което се намираме.
У вас има заченат един нов живот, едно дете. Всеки носи по едно дете. Аз казвам, че всички съвременни хора, мъже и жени, са бременни. И всички трябва да бъдем доволни, че сме бременни, че сме заченали едно ново дете. И ние трябва, като майката, всичко да пожертваме, за да може туй духовното в нас да възрастне.
И когато туй
Божественото
у нас възрастне и придобием своя разум, само туй
Божественото
е в състояние да ни освободи от робството, в което се намираме.
За пример, в какво седи робството? Да кажем, някой път може да ви проповядвам една отлична беседа и казвате: „Отлична е тази беседа, като се върнем вкъщи, ще приложим туй учение“. Но като се върнете вкъщи, учението не се прилага. Защо? Защото разумът ви е слаб. Вие, да кажем, сте две братчета.
към беседата >>
Да кажем, някой път може да ви проповядвам една отлична беседа и казвате: „Отлична е тази беседа, като се върнем вкъщи, ще приложим туй
учение
“.
Аз казвам, че всички съвременни хора, мъже и жени, са бременни. И всички трябва да бъдем доволни, че сме бременни, че сме заченали едно ново дете. И ние трябва, като майката, всичко да пожертваме, за да може туй духовното в нас да възрастне. И когато туй Божественото у нас възрастне и придобием своя разум, само туй Божественото е в състояние да ни освободи от робството, в което се намираме. За пример, в какво седи робството?
Да кажем, някой път може да ви проповядвам една отлична беседа и казвате: „Отлична е тази беседа, като се върнем вкъщи, ще приложим туй
учение
“.
Но като се върнете вкъщи, учението не се прилага. Защо? Защото разумът ви е слаб. Вие, да кажем, сте две братчета. Едното братче е толкова сухо, а другото братче дращи кибрит, без да му идва на ум, че може да запали своето братче. Аз зная, много деца са запалвали своите братчета.
към беседата >>
Но като се върнете вкъщи,
учението
не се прилага. Защо?
И всички трябва да бъдем доволни, че сме бременни, че сме заченали едно ново дете. И ние трябва, като майката, всичко да пожертваме, за да може туй духовното в нас да възрастне. И когато туй Божественото у нас възрастне и придобием своя разум, само туй Божественото е в състояние да ни освободи от робството, в което се намираме. За пример, в какво седи робството? Да кажем, някой път може да ви проповядвам една отлична беседа и казвате: „Отлична е тази беседа, като се върнем вкъщи, ще приложим туй учение“.
Но като се върнете вкъщи,
учението
не се прилага. Защо?
Защото разумът ви е слаб. Вие, да кажем, сте две братчета. Едното братче е толкова сухо, а другото братче дращи кибрит, без да му идва на ум, че може да запали своето братче. Аз зная, много деца са запалвали своите братчета. Във Варна имаше един такъв случай.
към беседата >>
А Христос казва в един стих тъй: „Когато Син человечески дойде на земята, ще намери ли достатъчно разум и вяра в хората, да възприемат новото
учение
?
Досега още не се е намерил нито един държавник, който да има смелостта да каже, че всички народи, под един знаменател, могат да живеят заедно и да работят заедно. Всеки един държавник излиза от своето схващане, че за доброто на своя народ трябва да се живее, както досега са живели, а за онуй, за бъдещето, там други ще дойдат. Затова те казват: „Ние не сме компетентни да разрешим този разумния живот“. И в църквата казват: „И ние не сме компетентни да въведем този разумния живот. Като дойде Христос, Той ще го разреши“.
А Христос казва в един стих тъй: „Когато Син человечески дойде на земята, ще намери ли достатъчно разум и вяра в хората, да възприемат новото
учение
?
“ Сега вие ще кажете тъй: „Защо светът не възприеме туй Божествено учение? “ Ти задай този въпрос на себе си: „Защо аз не мога да възприема туй Божествено учение и да Го приложа в себе си? “ Разбира се, всички хора на земята не са еднакво напреднали. Като погледнеш хората, според сегашното им развитие, някои са готови да възприемат този разум и този разумен живот, а някои може да имат още хиляди години да се развиват. И когато ние говорим за разумните, ние подразбираме онези от вас, които са готови.
към беседата >>
“ Сега вие ще кажете тъй: „Защо светът не възприеме туй Божествено
учение
?
Всеки един държавник излиза от своето схващане, че за доброто на своя народ трябва да се живее, както досега са живели, а за онуй, за бъдещето, там други ще дойдат. Затова те казват: „Ние не сме компетентни да разрешим този разумния живот“. И в църквата казват: „И ние не сме компетентни да въведем този разумния живот. Като дойде Христос, Той ще го разреши“. А Христос казва в един стих тъй: „Когато Син человечески дойде на земята, ще намери ли достатъчно разум и вяра в хората, да възприемат новото учение?
“ Сега вие ще кажете тъй: „Защо светът не възприеме туй Божествено
учение
?
“ Ти задай този въпрос на себе си: „Защо аз не мога да възприема туй Божествено учение и да Го приложа в себе си? “ Разбира се, всички хора на земята не са еднакво напреднали. Като погледнеш хората, според сегашното им развитие, някои са готови да възприемат този разум и този разумен живот, а някои може да имат още хиляди години да се развиват. И когато ние говорим за разумните, ние подразбираме онези от вас, които са готови. Няма какво да отлагате.
към беседата >>
“ Ти задай този въпрос на себе си: „Защо аз не мога да възприема туй Божествено
учение
и да Го приложа в себе си?
Затова те казват: „Ние не сме компетентни да разрешим този разумния живот“. И в църквата казват: „И ние не сме компетентни да въведем този разумния живот. Като дойде Христос, Той ще го разреши“. А Христос казва в един стих тъй: „Когато Син человечески дойде на земята, ще намери ли достатъчно разум и вяра в хората, да възприемат новото учение? “ Сега вие ще кажете тъй: „Защо светът не възприеме туй Божествено учение?
“ Ти задай този въпрос на себе си: „Защо аз не мога да възприема туй Божествено
учение
и да Го приложа в себе си?
“ Разбира се, всички хора на земята не са еднакво напреднали. Като погледнеш хората, според сегашното им развитие, някои са готови да възприемат този разум и този разумен живот, а някои може да имат още хиляди години да се развиват. И когато ние говорим за разумните, ние подразбираме онези от вас, които са готови. Няма какво да отлагате. Този разум вие може да го добиете по най-лесен начин.
към беседата >>
4.
Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земеделецът
,
НБ
, Русе, 1.10.1923г.,
Диамантена. Казвам, ние, съвременните хора, и онези, които искат да следват христовото
учение
, трябва да имаме диамантена воля, воля, която пред никакви мъчнотии, пред никакви страдания да не прави никакви отклонения.
Следователно на първо място човек трябва да облагороди своя ум, а за да се облагороди човешкият ум, изисква се не – както казват съвременните хора, гранитна и желязна воля. Казвам, не, това не е култура. Желязна и гранитна воля не са култури на растене. Гранитната воля създава прах, а желязната воля – война, насилие. А каква воля трябва?
Диамантена. Казвам, ние, съвременните хора, и онези, които искат да следват христовото
учение
, трябва да имаме диамантена воля, воля, която пред никакви мъчнотии, пред никакви страдания да не прави никакви отклонения.
А сега ние, съвременните хора, даже и вие, които имате свои възгледи, колко често може да се отклоните от пътя си. Някой философ писал, че нямало задгробен живот и следователно вие повярвате в тази философия. Питам ви, опитали ли сте тази философия? Някои казват: „Ние ще умрем.“ На мнозина казвам тъй: „Ти можа ли да докажеш, че има смърт в света? “ Че живеем, това можем да докажем.
към беседата >>
Сега мнозина казват, че този път, в който хората вървят, пътят на новото
учение
не е прав.
Ако аз ви дам едно зърно грозде и ви кажа, че не е хубаво, вие, за да повярвате, трябва да го опитате с вашия вкус. Като проверите и се окаже, че е вярно, добре, но иначе можете да кажете: „Излъга ни той.“ Следователно всяка дума, всяко мое предложение може да го опитате в живота си. Ако е кисело, добре, но ако всяко мое предложение е вярно, може да го приемете. И тъй, Христос казва: „Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земеделецът.“ За възпитанието на нашите души се изискват най-добрите възпитатели.
Сега мнозина казват, че този път, в който хората вървят, пътят на новото
учение
не е прав.
Питам хората на старата култура: „Кой е правият път? “ „Ами че нашата църква.“ Казвам: „Какви са принципите на нашата църква? “ „Аз вярвам от дяда си, от баба си.“ Добре, аз зная, че единият ти дядо беше много набожен, другият ти дядо – християнин. За кой дядо говориш – за първия или за втория? Във всички религии има една вярна основа, която е изопачена от служителите.
към беседата >>
Следователно Христос казва – ние трябва да подложим
учението
на Христа на един жив опит.
След него ти потърсиш парите си тук-там, няма ги. Казваш: „Тук бяха те.“ Изведнъж дойде съмнението – той ги е задигнал, кой друг, нямаше никой друг тука. Търсиш пак, и не мине една-две минути, намериш ги. А, не бил той виновен. Твоето съмнение не било основателно.
Следователно Христос казва – ние трябва да подложим
учението
на Христа на един жив опит.
Вече две хиляди години са се изминали, откак Христос е дошъл на земята. И какъв е смисълът на този живот? Казваме: „Да живеем.“ Да, но ние не живеем сега. Аз определям живота така. В живота има мъчения, има труд, има и работа.
към беседата >>
И сега, ако ние приложим туй
учение
вътре в себе си, ще можем да пораснем.
Частта е равна на своето цяло. Ще кажете – това е един абсурд. Не, аз ще ви определя, че това е така. Онзи малкият орех, който е паднал от големия, той е част от него, но ако вие го посадите в добра почва и му дадете същите условия, същия брой години, той ще стане толкова голям, колкото и другия. Следователно той съдържа в себе си възможността да стане също толкова голям.
И сега, ако ние приложим туй
учение
вътре в себе си, ще можем да пораснем.
Запример всеки един от вас да се запита откъде иде, защо е дошъл на земята и где отива. Откъде идем и къде отиваме, ние нищо не знаем. Често казвате: „Онзи свят.“ Но где е той, знаете ли го? Имате ли карта за онзи свят? За Америка отиваме, имаме карта.
към беседата >>
Казваме: „Като умрем, ще познаем всичко.“ Не, Христос е проповядвал друго
учение
.
За Америка отиваме, имаме карта. Казвам, за онзи свят има точно определен път. Има методи, чрез които вие може да се научите как да направлявате тялото си, да отидете в друг свят, да видите какво има там, че има ред и порядък. Съвременните хора сме като онези затворници, затворени в своите мазгали, разбираме толкова, колкото виждаме. Да, но като ни извадят от тия затвори, ще видим повече.
Казваме: „Като умрем, ще познаем всичко.“ Не, Христос е проповядвал друго
учение
.
Той е казал, че трябва да намалим своята деятелност, да минем в най-малката деятелност. Следователно от тази минимална деятелност трябва да преминем в истинския живот, дето условията са други, във вечния живот, в който не съществува. Следователно Христос е имал друга задача – чрез смъртта да покаже на хората начин как да се освободят от ограничителните условия на живота, а тази смърт съществува навсякъде – в нашите сърца, в нашите умове, в нашата воля. Питам, как ще обясните на философски език тия външни настроения, които хората имат един към друг? Как ще се обяснят вашите отношения на един господар към неговия слуга, как ще се обясни положението на един син, който се е озлобил към баща си, или положението на една дъщеря, която се озлобила срещу майка си, или озлоблението на един ученик срещу учителя си, и обратно?
към беседата >>
Аз ще ви оставя сега с мисълта да направите опит с туй велико Христово
учение
на опит, а не на вяра, защото ние не проповядваме сега вяра.
Англичанинът е изработил тази точност в себе си. Като каже в дванадесет часа, той е точен на минутата. И действително в природата всички неща са точни – изгряването на слънцето, движението на земята, всичко е точно навреме. И животът, както е създаден, и той върви по този закон. Та Христос казва: „Аз съм истинната лоза и ако вие се насадите на тази лоза отгоре, и Отец ми ви стане земеделецът, вие ще принесете плод много.“
Аз ще ви оставя сега с мисълта да направите опит с туй велико Христово
учение
на опит, а не на вяра, защото ние не проповядваме сега вяра.
Някой казва: „Повярвай сега.“ В какво? Ще вярваш само в любовта. Тя е нещо реално. Вярата пък подразбира човешкия ум. Като дойде до вярата, ще почнем да я проповядваме в нейните малки проявления.
към беседата >>
Следователно, когато соковете на любовта, на туй
Божественото
проникнат в нас, у нас ще стане едно вътрешно видоизменение, умът ни ще се просвети, сърцето ни ще се разтвори и ние ще влезем в един друг, нов свят.
Казвам: „Ти си един фалирал търговец. Ще заложиш всичкия си живот, всичко, каквото имаш, и ще ти се помогне. Но направиш ли най-малкото отклонение, ще пропаднеш.“ Ако направите опита, ще видите. Някои опити може да излязат сполучливи, а някои може да излязат несполучливи. Ще излязат сполучливи само ония опити, при които казваш: „Аз да оздравея, ще служа на Господа.“ Но преди да оздравееш, ще решиш, ще обещаеш и ще свършиш.
Следователно, когато соковете на любовта, на туй
Божественото
проникнат в нас, у нас ще стане едно вътрешно видоизменение, умът ни ще се просвети, сърцето ни ще се разтвори и ние ще влезем в един друг, нов свят.
Сега, ако биха ви казали, че има и други същества, които живеят на земята, какво бихте казали? Турците имат една поговорка, която казват: „Ако това е истина, голяма лъжа е.“ Е, аз сега правя следующата аналогия. Да допуснем, че негде в полето живеят на стотина купчини мравуняци и да допуснем, че съзнанието у тях е събудено и един философ започне да ми разправя, че има някакви същества, милиони пъти по-големи от тях, и живеят около тях, те ще кажат: „Докажи ни това.“ Ако този философ би взел една от тези мравки и я постави върху себе си да го види, как ще го изследва тя? Тя ще се качи по тялото му, ще почне да ходи по него и ще каже: „Грамадно нещо е това, грамадна планина, качих се на нея.“ Ще го опише тъй, както ние даваме описания за планините. Обаче, ако дойде този философ и бутне с крака си този мравуняк, те ще го почувстват и всички ще подскочат, ще кажат: „Земетресение.“ Не, казвам, само кракът на този философ ви заденал, а ако един ден този гигант тури своето рало върху мравуняка, всички ще помислят: „Потоп цял е това.“ Не, това е ралото на този гигант, а земята ни най-малко не се е подвижила.
към беседата >>
А сега ни проповядват едно чисто материалистично
учение
.
Питам, какъв ковчег имаше Христос? Туриха го в една пещера. Питам, туй, което стана с Христа, не може ли да стане с нас? Ние може да се видоизменим. Туй, което стана със светиите, може да стане и с нас.
А сега ни проповядват едно чисто материалистично
учение
.
Присадете се на лозата, за да опитате този Господ, и то не само да го опитате, но и да го чуете. Този глас мнозина са го чули. Този тихия глас ви е проговорил. Искаш да извършиш едно престъпление, този Божественият глас на любовта ти казва: „Недей! Въздържай се!
към беседата >>
“ Мнозина хора казват: „Нещо ми казва на ума.“ Този ум, това е
Божественото
, което те въздържа.
Присадете се на лозата, за да опитате този Господ, и то не само да го опитате, но и да го чуете. Този глас мнозина са го чули. Този тихия глас ви е проговорил. Искаш да извършиш едно престъпление, този Божественият глас на любовта ти казва: „Недей! Въздържай се!
“ Мнозина хора казват: „Нещо ми казва на ума.“ Този ум, това е
Божественото
, което те въздържа.
Въздържай се, не бързай. Някой път може да дойдете до края на отчаянието си, този глас ще ти проговори. Когато един човек дойде до положението на най-голямото отчаяние, зад тази граница седи онова Божественото начало. Не се обезсърчавай. След големите скърби идват големите радости.
към беседата >>
Когато един човек дойде до положението на най-голямото отчаяние, зад тази граница седи онова
Божественото
начало.
Искаш да извършиш едно престъпление, този Божественият глас на любовта ти казва: „Недей! Въздържай се! “ Мнозина хора казват: „Нещо ми казва на ума.“ Този ум, това е Божественото, което те въздържа. Въздържай се, не бързай. Някой път може да дойдете до края на отчаянието си, този глас ще ти проговори.
Когато един човек дойде до положението на най-голямото отчаяние, зад тази граница седи онова
Божественото
начало.
Не се обезсърчавай. След големите скърби идват големите радости. И когато човек се намира в едно затруднено положение, нещо му казва: „Не бой се, ще се оправят работите.“ И действително, няма да минат една-две години, всичко ще се оправи. Преди една-две години ме питат какво ще стане с България. Казвам, а, България е в най-добро положение, щастлива е тя.
към беседата >>
Христовото
учение
не е
учение
на теория, но е опитно
учение
, то е опитна школа, в нея има задачи за разрешение, има методи.
Ние казваме: „Топла вода ще пиеш.“ Хората ни се смеят. Казвам, ако една седемдесетгодишна баба може да излезе на Мусала, и то не само да мине през най-лесния път, да се качи и да се върне, да мине през Бистрица, през южната страна на Марица и после се върне през Чамкория, това не е лесна работа. Но това става с постепенно приготовление. Следователно навсякъде трябва да имаме едни положителни знания. И когато говоря за тия знания, това са опити, те изведнъж не могат да се предадат.
Христовото
учение
не е
учение
на теория, но е опитно
учение
, то е опитна школа, в нея има задачи за разрешение, има методи.
Христовото учение е една малка микроскопическа работа. Писанието казва, че Христос говорил толкова много работи и ако всички тия работи бяха написани, щеше да се знае много нещо. Но Йоан казва: „Душите Христови не са загубили.“ Туй, което е вярно, което е Божествено, то не изчезва, то се написва на тия Божествени скрижали и то не се губи. Христовото учение е насипано във вашите умове и сърца и ако Бог ви стане земеделецът, вие ще имате един жив опит и ще кажете: „Сега вярвам и опитах.“ Аз бих желал за в бъдеще религията, за която ще говорим, да бъде опитана един, два и повече пъти и да кажем: „Аз вярвам, защото съм направил опити, а не защото дядо ми вярва.“ Хубаво, дядо ти може да бъде по-умен от тебе и ти можеш да бъдеш като дядо си.
към беседата >>
Христовото
учение
е една малка микроскопическа работа.
Казвам, ако една седемдесетгодишна баба може да излезе на Мусала, и то не само да мине през най-лесния път, да се качи и да се върне, да мине през Бистрица, през южната страна на Марица и после се върне през Чамкория, това не е лесна работа. Но това става с постепенно приготовление. Следователно навсякъде трябва да имаме едни положителни знания. И когато говоря за тия знания, това са опити, те изведнъж не могат да се предадат. Христовото учение не е учение на теория, но е опитно учение, то е опитна школа, в нея има задачи за разрешение, има методи.
Христовото
учение
е една малка микроскопическа работа.
Писанието казва, че Христос говорил толкова много работи и ако всички тия работи бяха написани, щеше да се знае много нещо. Но Йоан казва: „Душите Христови не са загубили.“ Туй, което е вярно, което е Божествено, то не изчезва, то се написва на тия Божествени скрижали и то не се губи. Христовото учение е насипано във вашите умове и сърца и ако Бог ви стане земеделецът, вие ще имате един жив опит и ще кажете: „Сега вярвам и опитах.“ Аз бих желал за в бъдеще религията, за която ще говорим, да бъде опитана един, два и повече пъти и да кажем: „Аз вярвам, защото съм направил опити, а не защото дядо ми вярва.“ Хубаво, дядо ти може да бъде по-умен от тебе и ти можеш да бъдеш като дядо си. И тъй, на вас ви проповядват да се занимавате с Христовото учение, защото вие не го познавате, и тогава един ден член четвърти ще дойде и за вас.
към беседата >>
Христовото
учение
е насипано във вашите умове и сърца и ако Бог ви стане земеделецът, вие ще имате един жив опит и ще кажете: „Сега вярвам и опитах.“
И когато говоря за тия знания, това са опити, те изведнъж не могат да се предадат. Христовото учение не е учение на теория, но е опитно учение, то е опитна школа, в нея има задачи за разрешение, има методи. Христовото учение е една малка микроскопическа работа. Писанието казва, че Христос говорил толкова много работи и ако всички тия работи бяха написани, щеше да се знае много нещо. Но Йоан казва: „Душите Христови не са загубили.“ Туй, което е вярно, което е Божествено, то не изчезва, то се написва на тия Божествени скрижали и то не се губи.
Христовото
учение
е насипано във вашите умове и сърца и ако Бог ви стане земеделецът, вие ще имате един жив опит и ще кажете: „Сега вярвам и опитах.“
Аз бих желал за в бъдеще религията, за която ще говорим, да бъде опитана един, два и повече пъти и да кажем: „Аз вярвам, защото съм направил опити, а не защото дядо ми вярва.“ Хубаво, дядо ти може да бъде по-умен от тебе и ти можеш да бъдеш като дядо си. И тъй, на вас ви проповядват да се занимавате с Христовото учение, защото вие не го познавате, и тогава един ден член четвърти ще дойде и за вас. Какво ще правите? Е, Господ да ни е на помощ. Не, отсега да се осигуриш.
към беседата >>
И тъй, на вас ви проповядват да се занимавате с Христовото
учение
, защото вие не го познавате, и тогава един ден член четвърти ще дойде и за вас.
Христовото учение е една малка микроскопическа работа. Писанието казва, че Христос говорил толкова много работи и ако всички тия работи бяха написани, щеше да се знае много нещо. Но Йоан казва: „Душите Христови не са загубили.“ Туй, което е вярно, което е Божествено, то не изчезва, то се написва на тия Божествени скрижали и то не се губи. Христовото учение е насипано във вашите умове и сърца и ако Бог ви стане земеделецът, вие ще имате един жив опит и ще кажете: „Сега вярвам и опитах.“ Аз бих желал за в бъдеще религията, за която ще говорим, да бъде опитана един, два и повече пъти и да кажем: „Аз вярвам, защото съм направил опити, а не защото дядо ми вярва.“ Хубаво, дядо ти може да бъде по-умен от тебе и ти можеш да бъдеш като дядо си.
И тъй, на вас ви проповядват да се занимавате с Христовото
учение
, защото вие не го познавате, и тогава един ден член четвърти ще дойде и за вас.
Какво ще правите? Е, Господ да ни е на помощ. Не, отсега да се осигуриш. На онзи българин му искали шест хиляди лева, не дава. Дай ги, защото иначе – в затвора.
към беседата >>
Ако дойде някой и ми вземе всичкото богатство, ще кажа на драго сърце: „Нека го вземе.“ А в туй новото
учение
няма никакви обири, обирания.
Първия ден добре вървяло, живели в любов, втория ден – също, но вълкът бил малко замислен, третия ден – също, но четвъртия ден ѝ казал: „Аз не съм готов за този брак.“ Любовта на вълка траяла четири дни. И сегашната любов на хората трая четири дни. Вие обичате хората, нали? Но когато ви пипнат хиляда лева от кесията, ще ги обичате ли? Не, тази Божествена любов, за която ви говоря, тя е друга.
Ако дойде някой и ми вземе всичкото богатство, ще кажа на драго сърце: „Нека го вземе.“ А в туй новото
учение
няма никакви обири, обирания.
Да допуснем, че аз имам стотина килограма злато и някой го вземе. Аз по законите, които зная, трансформирам златото, и то пак се връща при мене. Крадецът може да го носи сто пъти у дома си, то пак ще се върне при мене. Някои хора казват: „Пари, пари, пари.“ Аз казвам: „Магарето и хиляда килограма злато да пренесе, пак магаре ще си остане. Малко сламица му трябва.“ Парите, това са енергията, която трябва да се пренесе за нашето развитие.
към беседата >>
5.
Ще ви направи свободни/ Истината
,
НБ
, , 21.10.1923г.,
Аз казвам: Туй е един вътрешен подтик на човека, в когото се пробужда
Божественото
, защото човек е с двояка природа.
Има едно изречение в свещената книга, което казва: „Истината ще ви направи свободни“ – казано някога отдавна, може би преди хиляди години. Това изречение е повтаряно и всеки ден се повтаря: „Истината ще ви направи свободни“. Стремеж и копнеж е на човешката душа да бъде свободна. Туй е един велик вътрешен подтик, не на обикновения човек, казано на съвременен език, но на съзнателния човек.
Аз казвам: Туй е един вътрешен подтик на човека, в когото се пробужда
Божественото
, защото човек е с двояка природа.
Той има нещо човешко, има нещо Божествено. Освен това у човека има нещо животинско, още по-долу; това са три естества, свързани едно с друго. Човешкото е една присадка върху животинското, а Божественото е една присадка върху човешкото. Сега мнозина философи се спъват върху думата „свобода“, седят да доказват психологически какво нещо е свободата. Ние няма да се занимаваме, да разнищваме свободата като някоя лукова глава, да видим от колко черупки, от колко люспи се състои.
към беседата >>
Човешкото е една присадка върху животинското, а
Божественото
е една присадка върху човешкото.
Стремеж и копнеж е на човешката душа да бъде свободна. Туй е един велик вътрешен подтик, не на обикновения човек, казано на съвременен език, но на съзнателния човек. Аз казвам: Туй е един вътрешен подтик на човека, в когото се пробужда Божественото, защото човек е с двояка природа. Той има нещо човешко, има нещо Божествено. Освен това у човека има нещо животинско, още по-долу; това са три естества, свързани едно с друго.
Човешкото е една присадка върху животинското, а
Божественото
е една присадка върху човешкото.
Сега мнозина философи се спъват върху думата „свобода“, седят да доказват психологически какво нещо е свободата. Ние няма да се занимаваме, да разнищваме свободата като някоя лукова глава, да видим от колко черупки, от колко люспи се състои. Това е механическата страна, това не е свобода. Свободата има три отношения към човека: отношение физическо, отношение умствено и отношение духовно или Божествено. И когато ние говорим за свобода, трябва да знаем за коя свобода говорим.
към беседата >>
Сега в нас има едно заблуждение, ние сме станали горделиви, мислим, че познаваме Бога, християнски народ сме ние, Христа държим горе, направили сме Му църкви, тамян Му кадим днес, а Христос пита: „Где е моето
учение
, где е приложението му?
Ще ви кажа защо. Днес тревопасните животни не се избиват като нас. Ние сме избили 30,000,000 хора. Я ми кажете где, между най-низшите животни, са се извършили толкова много престъпления? Те разбират по-добре живота.
Сега в нас има едно заблуждение, ние сме станали горделиви, мислим, че познаваме Бога, християнски народ сме ние, Христа държим горе, направили сме Му църкви, тамян Му кадим днес, а Христос пита: „Где е моето
учение
, где е приложението му?
“ Молитви, молитви днес навсякъде, но къде е приложението на Христовото учение? И тогава чакат някой реформатор отвън да дойде и със закон да го наложи. Свободата не може със закон да се налага. Свободата принадлежи само на Божествения свят, тя не е качество даже и на ангелите. Единственото същество в света, което е свободно, това е Бог; и ангелите не са свободни.
към беседата >>
“ Молитви, молитви днес навсякъде, но къде е приложението на Христовото
учение
?
Днес тревопасните животни не се избиват като нас. Ние сме избили 30,000,000 хора. Я ми кажете где, между най-низшите животни, са се извършили толкова много престъпления? Те разбират по-добре живота. Сега в нас има едно заблуждение, ние сме станали горделиви, мислим, че познаваме Бога, християнски народ сме ние, Христа държим горе, направили сме Му църкви, тамян Му кадим днес, а Христос пита: „Где е моето учение, где е приложението му?
“ Молитви, молитви днес навсякъде, но къде е приложението на Христовото
учение
?
И тогава чакат някой реформатор отвън да дойде и със закон да го наложи. Свободата не може със закон да се налага. Свободата принадлежи само на Божествения свят, тя не е качество даже и на ангелите. Единственото същество в света, което е свободно, това е Бог; и ангелите не са свободни. Следователно, когато ние приемем Бога в себе си, в сърцето си, ние ще бъдем свободни, защото само Той може да ни направи свободни.
към беседата >>
В тази държава има граждани на
Божественото
Царство, наречени Синове Божии, слуги Божии, избраници Божии на тази държава.
Единственото нещо, което иска Господ, то е абсолютно всички същества да бъдат свободни като Него. И ако сме наказани, ако ние страдаме, то е нищо друго, освен че Бог реагира на нашето невежество. Той казва: „Аз не искам в моята правова държава такава, като вашата, искам всички хора да бъдат свободни, всички без изключение, да се обичат“. Той държи на Истината. В тази държава няма българи, няма французи, няма германци, няма и англичани.
В тази държава има граждани на
Божественото
Царство, наречени Синове Божии, слуги Божии, избраници Божии на тази държава.
Сега вие седите на тази земя, искате да бъдете свободни. Някои от вас, които ме слушат, ще кажат: „Дали този проповедник ще каже нещо в полза на българите? “ Ако българите постъпват съобразно Истината на Бога, ще кажа всичко добро за тях; ако българите престъпват Истината, друго нещо има за тях. Аз и друг път съм казвал, и сега пак ще кажа: Аз всеки ден давам рапорт на Бога; и за българите съм дал такъв рапорт. Те ще опитат това.
към беседата >>
Ако едно
учение
може да облагороди характера на един човек, а не да го направи страхлив, тогава какво ще кажете за това
учение
?
“ Няма какво да опъваш, ще видиш. Ако това, което съм казал, даде още утре резултат, какво ще кажете? „Ама тъй се случило! “ Е, хубаво, днес така се случило, утре така се случило, ами ако на 100 случаи 99 пъти се получат добри резултати, какво ще кажете? Тогава аз съм на правата страна.
Ако едно
учение
може да облагороди характера на един човек, а не да го направи страхлив, тогава какво ще кажете за това
учение
?
Казвате: „Ако сме вървели така, не можехме да бъдем герои, не бихме могли да се бием“. Аз зная хора, които 10 пъти са се били и пак са страхливци. Обществото изисква герои, и ние трябва да бъдем добродетелни. Има друго бойно поле, за което трябва да воюваме. „Истината ще ви направи свободни.“ Само при тази Истина, само когато Бог дойде да живее у вас, когато вие имате сила, имате Божествен Дух и се ръководите по тези правила, само тогава всички вие ще бъдете свободни, ще живеете по Любов, ще живеете по разум, ще бъдете познати на Бога.
към беседата >>
Не чоплете
Божественото
!
„Всяко дърво се познава от плода си“, казва Господ. Чакайте да дадете плод. Щом едно дърво ражда добри плодове, то е добро. Но чоплите ли този корен, вие ще повредите на вашия ум, на вашето сърце, на вашата душа, на всичко, което е благородно. Сега у мнозина се заражда мисълта: „Аз не съм добър, аз съм лош човек“.
Не чоплете
Божественото
!
Бог е твоето добро. Щом Бог живее в тебе, ти си добър. Бог казва: „Аз ще премахна всичките ви грехове“. Всичките ви грехове, това са спънките. Ако аз дойда и намеря ръцете, краката, очите ви превързани и кажа: „Аз ще ви направя свободни“, и премахна връзките от ръцете, краката, от очите ви, така прави и Господ.
към беседата >>
Сега вие ме слушате и казвате: „Хубаво
учение
, но мъчно се прилага“.
Казвам: Господ е дал рецептата, сладко е яденето, и всички наоколо са засмени. Как да не са весели, как да не са засмени? Там, дето е Господ, всички са засмени и казват: „Слава Богу! “ Защо слава Богу? Защото Бог живее вътре.
Сега вие ме слушате и казвате: „Хубаво
учение
, но мъчно се прилага“.
Българите имат една поговорка, която казва: „Клин, клин избива“. Ще ви дам едно тълкувание на тази поговорка. Аз съм наблюдавал как някой дървар цепи дърва. Тури един клин, той се забива в дървото, не може да излезе. Туря друг по-голям, той се забива, изважда първия, но сам остава в дървото.
към беседата >>
6.
Изпитвайте Писанията!
,
НБ
, София, 28.10.1923г.,
А
учението
на Истината не е там.
Говорите ли си любовно, казали ли сте си две приятни думи, говорите ли си Истината един на друг? Не са ли мъжът и жената, които си говорят постоянно един на друг: „Ти си такъв, ти си онакъв! “ Жената: „Ти ме направи такава“. Мъжът се обърне: „Ти ме направи такъв. От мене нищо няма да излезе“.
А
учението
на Истината не е там.
Всеки трябва да признае факта тъй, както си е. Дето мъжът е виновен, да си каже: „Това е тъй“, благородство се изисква. Дето жената е виновна, да си каже: „Това е тъй, моя е вината“. Никой никому не трябва да доказва. Всеки сам трябва да си знае вината.
към беседата >>
Ние не го съзнаваме, и казваме: „Новото
учение
“.
Аз говоря на вас, на разумните. Сега, като ме гледате, вие казвате: „Ние знаем“. Казвам: Не знаете, и то не само вие, но и най-великите философи, адепти, не знаете. Има нещо ново, сега внесено в света от Бога, което трябва да изучаваме. И тъй, новото не влиза сега в света, но сега се проявява.
Ние не го съзнаваме, и казваме: „Новото
учение
“.
Да, то е учение, което сега се проявява. Като видите туй ново учение, няма да отидете под някой дъб да проливате сълзи, но ще напишете една строфа, едно стихотворение, че като го четете на онзи парализирания, да го познае. Аз зная, че в България има много поети и поетеси, радвам се, но нека напишат 3 куплета от по 6 реда и да отидат при един парализиран да му ги прочетат. Ако този парализираният стане от леглото си, ще кажа на този поет: Ти си истински поет. Защо? – Защото като прочетох тези 3 куплета на парализирания, той стана от леглото си.
към беседата >>
Да, то е
учение
, което сега се проявява.
Сега, като ме гледате, вие казвате: „Ние знаем“. Казвам: Не знаете, и то не само вие, но и най-великите философи, адепти, не знаете. Има нещо ново, сега внесено в света от Бога, което трябва да изучаваме. И тъй, новото не влиза сега в света, но сега се проявява. Ние не го съзнаваме, и казваме: „Новото учение“.
Да, то е
учение
, което сега се проявява.
Като видите туй ново учение, няма да отидете под някой дъб да проливате сълзи, но ще напишете една строфа, едно стихотворение, че като го четете на онзи парализирания, да го познае. Аз зная, че в България има много поети и поетеси, радвам се, но нека напишат 3 куплета от по 6 реда и да отидат при един парализиран да му ги прочетат. Ако този парализираният стане от леглото си, ще кажа на този поет: Ти си истински поет. Защо? – Защото като прочетох тези 3 куплета на парализирания, той стана от леглото си. За музикантите – същото правило.
към беседата >>
Като видите туй ново
учение
, няма да отидете под някой дъб да проливате сълзи, но ще напишете една строфа, едно стихотворение, че като го четете на онзи парализирания, да го познае.
Казвам: Не знаете, и то не само вие, но и най-великите философи, адепти, не знаете. Има нещо ново, сега внесено в света от Бога, което трябва да изучаваме. И тъй, новото не влиза сега в света, но сега се проявява. Ние не го съзнаваме, и казваме: „Новото учение“. Да, то е учение, което сега се проявява.
Като видите туй ново
учение
, няма да отидете под някой дъб да проливате сълзи, но ще напишете една строфа, едно стихотворение, че като го четете на онзи парализирания, да го познае.
Аз зная, че в България има много поети и поетеси, радвам се, но нека напишат 3 куплета от по 6 реда и да отидат при един парализиран да му ги прочетат. Ако този парализираният стане от леглото си, ще кажа на този поет: Ти си истински поет. Защо? – Защото като прочетох тези 3 куплета на парализирания, той стана от леглото си. За музикантите – същото правило. Парализиран е някой човек, лежи.
към беседата >>
Ако вие ограничите
Божественото
в себе си, вашият живот е свършен.
Аз нямам предвид нито един свещеник, те не ме интересуват, мене ме интересува само Божията Любов. Ако река да се занимавам с тях, с дребнавости, с мене всичко е свършено. Любов трябва на всинца ни, тази свещена Любов, която да донесе мир и радост. Сега те казват: „Да направим такива закони, че да ги ограничим“. Кого? Това, което говоря, е Божествено, а то няма да се ограничи и не може да се ограничи.
Ако вие ограничите
Божественото
в себе си, вашият живот е свършен.
„Изпитвайте – казва Христос – Писанията! “ Аз бих желал всички свещеници да се обърнат към Бога. Те са длъжни – сега непременно сега са длъжни. Те са в последния момент, Господ им дава последен срок и пред тях седи една велика отговорност, каквато никога досега не е лежала. Не само българското духовенство, но духовенството в целия свят, всички носят една велика отговорност.
към беседата >>
7.
Най-добрият начин за разсъждение
,
ООК
, София, 31.10.1923г.,
Тя представлява
Божественото
начало, основата, на която се крепи човешкият живот.
Те имат един знак, но аз обръщам този знак в обратна посока. Те започват движението на кривата линия от дясно към ляво, а ние обръщаме това движение от ляво към дясно (фиг. 1). Този символ е една представа за разсъжденията на нисшия ум. Горната линия АВ – това са условията на живота. Аз ще нарека другата, напречната линия, основа, върху която се крепи този живот.
Тя представлява
Божественото
начало, основата, на която се крепи човешкият живот.
Сега аз ще ви представя тази идея по следния начин. Тук имате лицето на една пирамида АВС (фиг. 2). С е остър връх, като на една игла. ДЛ е една плоскост, която се крепи на него. Д и Л са живи, разумни точки.
към беседата >>
Вие трябва с помощта на
Божественото
съзнание да внесете Истината.
Може да бъде! От нас зависи. Не всички хора могат да бъдат философи: философите са родени, те не се раждат сега. Човек не може, като се роди, и веднага да стане философ – той трябва да е работил хиляди години, за да стане философ. И тъй, някои от вас трябва да турят нова основа, да се очистят по новия начин.
Вие трябва с помощта на
Божественото
съзнание да внесете Истината.
Трябва да си представите Бога като едно разумно лице, което те наблюдава – винаги щедър, мъдър – и да кажеш: „Заради Него, заради Този, който ми е дал всичките блага в света, ще се постарая да изпълня всичко.“ Това е воля, това е сила! Бог е единствената сила, която може да стимулира. А сега някои, вместо да турят Бога като идеал в душата си, турят там някой велик, някой идеален човек, и си го представят като Бог. Нямам нищо против това, обаче ще си признаете факта, ще кажете тъй: „Господи, направихме една погрешка, прости ни! Ние ще се стремим да изпълним Твоя закон.“ Погрешката е извън времето и пространството.
към беседата >>
Вие сте събрани тук като ученици, но един ден казвате: „Не искам да се интересувам повече от това
Учение
.“ – Не е така.
Като поседи 3 – 4 дни, вие почвате да се ровите в него и изваждате всичките му недъзи. „Аз го мислех за добър, а той бил такъв…“ Този човек с тия недъзи не е вашият приятел. Недъзите, които приятелят ви носи, са неща случайни. Приятелството е съчетание на Любов и Мъдрост. Имате един приятел – това е една душа, която ви люби, обича, но вие не оценявате тази Любов.
Вие сте събрани тук като ученици, но един ден казвате: „Не искам да се интересувам повече от това
Учение
.“ – Не е така.
Това събиране ще послужи за вашето бъдещо самоусъвършенстване. За да се съберете така, не съм ви събрал аз. Това е един любовен акт на Божествената Любов, Мъдрост и Истина, в името на които Бог ви е събрал, за да ви даде познание, Мъдрост и Истина, да ви научи как да бъдете добри. И туй вие не трябва да го пренебрегвате. Някой дойде, казва: „Аз излизам от Школата.“ Ти не можеш да напуснеш тази Школа.
към беседата >>
8.
Задачи на истинската наука
,
МОК
, София, 4.11.1923г.,
Трябва ли да си приготовляваш всичко необходимо за
учението
?
И тъй, всяко нещо в живота, което вие не можете да си обясните, има свои разумни причини, които, ако не днес, за в бъдеще ще ви станат ясни. Сега вие трябва да бъдете последователни в живота си, а не да бъдете дребнави и да казвате: Да използваме сегашния живот както дойде. Не, вие трябва да употребите сегашния живот като условие за туряне здрава основа на бъдещия живот. Ти си ученик в училището, баща ти е богат, има средства да те издържа, какво трябва да правиш тогава? Трябва ли да търгуваш?
Трябва ли да си приготовляваш всичко необходимо за
учението
?
Баща ти е приготвил и стая, и дрехи, и храна, и учител – от теб се изисква само труд и постоянство да се учиш. Вие, като сте дошли веднъж на земята, трябва да се учите! Ако се усъмните и кажете: Ами баща ми може един ден да умре, нали аз трябва да се погрижа за себе си? Не, ние мислим по това малко по-другояче. Ние сме съгласни с Христа, Който казва: „Достатъчно е на деня неговото зло.“ Човек трябва да мисли само за днешния ден.
към беседата >>
Ето защо, задачата на окултната наука е да развие вашата висша способност, да събуди във вас
Божественото
и вашия висш разум.
Простият човек не може да намери нещо особено, което да свързва тия съотношения; той не може да намери и причините, защо горната част на челото да е по-широка, а долната по-тясна, но ученият човек проучава тия неща. Забелязано е, че когато човек се занимава с философия, неговото чело отгоре се разширява. И между вас ще забележите, че ония, у които горе челото не е широко, в тях разсъдителните способности са по-слабо развити. Тия, които разсъждават философски, тяхното чело отгоре е широко, те са работили в миналото, в тях има събудени известни центрове и способности, дето се проявяват душевните им сили. Във вас трябва да се събуди силен интерес към разните области на науката, за да се развият постепенно и различните центрове.
Ето защо, задачата на окултната наука е да развие вашата висша способност, да събуди във вас
Божественото
и вашия висш разум.
Събуди ли се във вас Божественото, вие ще имате вече друго разположение към нещата и живота. Вашата воля ще бъде мощна, силна, тя ще има един нов елемент в себе си, т.е. ще има един толкова силен подтик нагоре, че при каквито условия и да се намери, нейната сила няма да се измени, няма да отпадне. Когато ние говорим за живата разумна природа, някои хора я разбират криво, те казват: Господ ще промисли за нас. Аз съм съгласен с това, но в какъв случай?
към беседата >>
Събуди ли се във вас
Божественото
, вие ще имате вече друго разположение към нещата и живота.
Забелязано е, че когато човек се занимава с философия, неговото чело отгоре се разширява. И между вас ще забележите, че ония, у които горе челото не е широко, в тях разсъдителните способности са по-слабо развити. Тия, които разсъждават философски, тяхното чело отгоре е широко, те са работили в миналото, в тях има събудени известни центрове и способности, дето се проявяват душевните им сили. Във вас трябва да се събуди силен интерес към разните области на науката, за да се развият постепенно и различните центрове. Ето защо, задачата на окултната наука е да развие вашата висша способност, да събуди във вас Божественото и вашия висш разум.
Събуди ли се във вас
Божественото
, вие ще имате вече друго разположение към нещата и живота.
Вашата воля ще бъде мощна, силна, тя ще има един нов елемент в себе си, т.е. ще има един толкова силен подтик нагоре, че при каквито условия и да се намери, нейната сила няма да се измени, няма да отпадне. Когато ние говорим за живата разумна природа, някои хора я разбират криво, те казват: Господ ще промисли за нас. Аз съм съгласен с това, но в какъв случай? Ако синът каже, че баща му ще промисли за него, вярно е.
към беседата >>
И тъй, като ученици на Окултната школа вие ще заложите ума, сърцето и волята си да се учите, и
учението
трябва да е придружено с един вътрешен копнеж, с любов.
Разумните същества могат да промислят всичко заради нас, но едно нещо не могат да направят за нас: те не могат да учат за нас. Значи, има една специална работа, за която ние сме тук на земята – да учим! Всички вие трябва да учите без друго; вие трябва да живеете, да преживявате, да действате, да упражнявате вашата воля, сърце и ум. Никой не може да живее заради вас; никой не може да мисли заради вас; с чужд ум не може да се мисли, с чуждо сърце не може да се чувства, с чужда воля не може да се действа. Ще чувствате с вашето сърце, ще мислите с вашия ум и ще действате с вашата воля!
И тъй, като ученици на Окултната школа вие ще заложите ума, сърцето и волята си да се учите, и
учението
трябва да е придружено с един вътрешен копнеж, с любов.
Имате ли тази любов, вие ще се домогнете до онази велика Истина, която е цел на вашия живот. И тогава, който клон от науката и да изберете, ще ви ползва. Ние не ви налагаме да изберете този или онзи клон от науката. Всеки от вас е свободен да избере какъвто клон иска, но да знаете, че този клон трябва да бъде помагало за развиване на вашия ум, сърце и душа.
към беседата >>
9.
Който има уши
,
НБ
, София, 11.11.1923г.,
Ние искаме да поставим твоето
учение
на опит.
– Не може. Следователно съществуването на сенките е едно доказателство, че съществува и реалност. „Който има уши да слуша, нека слуша! “ Сега някои от вас ще кажат: „Ние сме хора на реалността, хора на двадесети век, нови идеи има в нас, мислиш ли, че ще ни заблудиш в своите аргументи?
Ние искаме да поставим твоето
учение
на опит.
Туй, което ни говориш, право ли е? “ Аз бих ви задал други въпроси: Кола, която не се движи, може ли да се счупи? Стомна, която се не пълни, може ли да се изпразни? Хляб, който се не яде, може ли да се свърши? Река, която не тече, може ли да пресъхва?
към беседата >>
Аз забелязвам, мнозина от вас, като дойдат тук, в първо време са ревностни, после поолегнат малко, казват: „Ние усвоихме
учението
“.
Сега тия неща, които ви казвам, както и туй последното, се нуждаят от доказателства, но и него... „Който има уши да слуша, нека слуша! “ В туй отношение вие трябва да бъдете последователни, да изучавате вашата природа, вашия ум. Всеки ден си задавайте задачата да определите на какво се дължи туй постоянно сменяване на вашите чувства, туй постоянно сменяване на вашите мисли и на вашите действия.
Аз забелязвам, мнозина от вас, като дойдат тук, в първо време са ревностни, после поолегнат малко, казват: „Ние усвоихме
учението
“.
Казвам: Та вие още не сте били ревностни, вие не сте опитали още Любовта, вие не сте намерили още Бога, не Го познавате. Аз не отказвам, че Бог се проявява във вас, че и вие живеете в Него, но туй първото съприкосновение с Бога, което аз наричам „съприкосновение по особена благодат, второ раждане или новия живот“, вие не сте го придобили още. Това специално съприкосновение ще го придобиете след 40–50 години. Тогава ще придобиете живота на ангелите. Казвате: „Аз мога ли да стана ангел?
към беседата >>
Тия двамата ученици от новото
учение
се бият!
Зависи как гледаш на нещата. Сега ние се тревожим, някой си бил някого, някой казал някому нещо, с дреболии се занимаваме. Това са въпроси за света, а вие трябва постоянно да превръщате тия неща. В това седи силата. И най-после, дойде във вас мисълта: „Какво ще кажат хората?
Тия двамата ученици от новото
учение
се бият!
“ Аз си казвам тъй: Слънцето, като грее, направило ли е всички хора щастливи? Бог, като е направил света, защо е допуснал злото, не е ли Негово? Някой ще направи мене виновен. Ако някой ме осъди, че хората в моето учение тъй живеят, питам: Ами в Божественото учение как живеят хората? Покажете ми едно идеално общество, дето хората да живеят тъй идеално!
към беседата >>
Ако някой ме осъди, че хората в моето
учение
тъй живеят, питам: Ами в
Божественото
учение
как живеят хората?
И най-после, дойде във вас мисълта: „Какво ще кажат хората? Тия двамата ученици от новото учение се бият! “ Аз си казвам тъй: Слънцето, като грее, направило ли е всички хора щастливи? Бог, като е направил света, защо е допуснал злото, не е ли Негово? Някой ще направи мене виновен.
Ако някой ме осъди, че хората в моето
учение
тъй живеят, питам: Ами в
Божественото
учение
как живеят хората?
Покажете ми едно идеално общество, дето хората да живеят тъй идеално! Не, ние не се лъжем. Двама се хванали за гуша, бият се, но след половин час седнали, гугуцат си. Това са актьори на сцената, вие не се самоизлъгвайте. „Който има уши да слуша, нека слуша!
към беседата >>
10.
Излишък и недоимък в живота
,
ООК
, София, 14.11.1923г.,
Плюсът – това е човешкото и
Божественото
, съединени заедно.
И тя е толкова малка, че няма никакво измерение. Минус – това е недоимък, плюс – това е излишък. В какво седи минусът? Минусът показва само човешкото. Тази черта представлява само една плоскост, една хоризонтална повърхност, върху която няма никаква растителност, никаква мисъл.
Плюсът – това е човешкото и
Божественото
, съединени заедно.
Те са в постоянна борба. И следователно, когато на съвременните хора се проповядва една Божествена идея, най-първо те казват: „Туй е неприложимо в нашия живот, условията са такива.“ Това е плюсът, поражда се борба. Защо е неприложимо? Казвате: „Такива семенца не растат.“ – Не, ние сме правили опити и сме видели, че само при минуса не растат. И съвременните писатели и проповедници проповядват недоволство.
към беседата >>
И в Новото
учение
аз забелязвам по някой път същите тия недъзи.
Започва вторият: „Чакайте, аз да ви разправя как заболях.“ На следния ден, като станат, пак почват да разправят същото. Дойде четвърти болен, казва: „Вашето нищо не е, ами чакайте, аз да ви разправя моето.“ И той ще разправя как заболял. Дойде пети, шести – все същото разправят. Те се привличат и намират удоволствие в това, като си приказват за болестите. Туй съществува като един недъг и във всичките нови течения.
И в Новото
учение
аз забелязвам по някой път същите тия недъзи.
Някой има един недъг: той не го счита за недъг, ами ще почне да ви изнася някоя извинителна причина защо постъпва тъй. Не, помнете едно нещо. Ако нещата са Божествени, те си остават Божествени, идейни. Ако са човешки, те си остават човешки. Нещата могат да бъдат или животински, или човешки, или Божествени.
към беседата >>
Това е нашето съзнание, първият плод на
Божественото
съзнание.
Тия двете същества, двете монади А и А1, както и В и В1, са свързани (фиг. 3). Едното положение в Писанието се нарича старият човек – А, а другото положение, което сега се заражда, се нарича новият човек. Значи тия две монади едновременно се борят да вземат връх в съзнанието ви – А1 действа върху В1. Това е нашата Божествена душа. От В1 излиза С1.
Това е нашето съзнание, първият плод на
Божественото
съзнание.
Сега в А, В и С има желание да се домогнат до тази вътрешна Светлина. И ако вие наблюдавате вашия живот, ще забележите в него една постоянна борба. Някой път вие се страхувате дали сте на правия път, или не сте. Питам ви аз: може ли човек да се съмнява дали е на правия път, или не е? Или казвам тъй: може ли Светлината да пита: „Дали съм Светлина, или не съм?
към беседата >>
11.
Гняв и страх
,
МОК
, София, 18.11.1923г.,
Аз говоря за гнева в обикновения живот, дето той представлява обикновено явление, но когато човек се занимава с възвишеното, с
Божественото
тогава гневът се изключва.
Как се е създала тази енергия? – Всяко желание, което среща на пътя си съпротивление, се пречупва. Половината от неговата енергия се превръща в една ненормална топлина, която отива в мозъка и тази топлина именно образува гнева. Гневът е, който увеличава температурата в тялото. Той съставлява един плюс към обикновената температура на организма и действа разрушително.
Аз говоря за гнева в обикновения живот, дето той представлява обикновено явление, но когато човек се занимава с възвишеното, с
Божественото
тогава гневът се изключва.
Идейният живот изключва всякакъв гняв. Гневът не е качество на човешкия ум, но той е присадка на чувствата, един недъг на чувствата. Когато се разгневите, вие може да се оправдаете с това, че някой ви обидил. Да, но вие може да се разгневите и без да са ви казали някоя обидна дума. Просто вървите по пътя, някой ви бутне и вие веднага кипвате.
към беседата >>
Не, това е Мойсеевото
учение
.
Само за Истината мога да подложа гърба си – нека бият! Ти ще мълчиш. Измениш ли този закон, Истината сама ще те накаже. Затова тя казва: Остави, ти не защитавай себе си! Някой ще каже: Око за око, зъб за зъб.
Не, това е Мойсеевото
учение
.
То няма нищо общо с Истината. Другаде можем да приложим това правило „око за око“, но дойде ли до Истината, ще обърнеш гърба си. Тя казва: Ти не се защитавай, аз ще те защитавам. Речеш ли сам да се защитаваш, ти си фалирал, ти си пропаднал вече. Остави Истината да те защитава.
към беседата >>
Сега, аз не искам да ангажирам всичкото ви време за
учение
на това, което ви говоря.
Остави Истината да те защитава. Онзи, който днес те е ударил три пъти, след една година ще бъде твой приятел. Но кога? – Ако ти премълчиш заради Истината. Тогава той ще дойде при тебе и ще ти каже: Извини, аз направих голяма погрешка по отношение към тебе, но зарад това отсега вече съм твой приятел.
Сега, аз не искам да ангажирам всичкото ви време за
учение
на това, което ви говоря.
Ще употребите само това време, което не знаете как да употребите, само празното си време. Ето кое е празното време, според мен. Някой път сте неразположени, това е празно време, използвайте тогава учението на живата природа. Занимавайте се с него. Щом умът ви е зает, оставете го настрана.
към беседата >>
Някой път сте неразположени, това е празно време, използвайте тогава
учението
на живата природа.
– Ако ти премълчиш заради Истината. Тогава той ще дойде при тебе и ще ти каже: Извини, аз направих голяма погрешка по отношение към тебе, но зарад това отсега вече съм твой приятел. Сега, аз не искам да ангажирам всичкото ви време за учение на това, което ви говоря. Ще употребите само това време, което не знаете как да употребите, само празното си време. Ето кое е празното време, според мен.
Някой път сте неразположени, това е празно време, използвайте тогава
учението
на живата природа.
Занимавайте се с него. Щом умът ви е зает, оставете го настрана. Когато животът ви се обезсмисли, когато ви е страх от нещо, когато имате някакво неразположение на духа, пак вземете учението на живата природа. Това е правилният начин, по който може да възстановите своето равновесие, силите в своя организъм. Обезсърчен сте от живота, мислите, че от вас нищо няма да излезе занимавайте се с учението на живата природа.
към беседата >>
Когато животът ви се обезсмисли, когато ви е страх от нещо, когато имате някакво неразположение на духа, пак вземете
учението
на живата природа.
Ще употребите само това време, което не знаете как да употребите, само празното си време. Ето кое е празното време, според мен. Някой път сте неразположени, това е празно време, използвайте тогава учението на живата природа. Занимавайте се с него. Щом умът ви е зает, оставете го настрана.
Когато животът ви се обезсмисли, когато ви е страх от нещо, когато имате някакво неразположение на духа, пак вземете
учението
на живата природа.
Това е правилният начин, по който може да възстановите своето равновесие, силите в своя организъм. Обезсърчен сте от живота, мислите, че от вас нищо няма да излезе занимавайте се с учението на живата природа. Занимавайте се с цветовете, с Любовта, с Мъдростта и намерите ли нещо съществено за вас, задръжте го. Аз мисля, че вие ще намерите по 3–4 часа на ден такова празно време, което да посветите на новото учение.
към беседата >>
Обезсърчен сте от живота, мислите, че от вас нищо няма да излезе занимавайте се с
учението
на живата природа.
Някой път сте неразположени, това е празно време, използвайте тогава учението на живата природа. Занимавайте се с него. Щом умът ви е зает, оставете го настрана. Когато животът ви се обезсмисли, когато ви е страх от нещо, когато имате някакво неразположение на духа, пак вземете учението на живата природа. Това е правилният начин, по който може да възстановите своето равновесие, силите в своя организъм.
Обезсърчен сте от живота, мислите, че от вас нищо няма да излезе занимавайте се с
учението
на живата природа.
Занимавайте се с цветовете, с Любовта, с Мъдростта и намерите ли нещо съществено за вас, задръжте го. Аз мисля, че вие ще намерите по 3–4 часа на ден такова празно време, което да посветите на новото учение.
към беседата >>
Аз мисля, че вие ще намерите по 3–4 часа на ден такова празно време, което да посветите на новото
учение
.
Щом умът ви е зает, оставете го настрана. Когато животът ви се обезсмисли, когато ви е страх от нещо, когато имате някакво неразположение на духа, пак вземете учението на живата природа. Това е правилният начин, по който може да възстановите своето равновесие, силите в своя организъм. Обезсърчен сте от живота, мислите, че от вас нищо няма да излезе занимавайте се с учението на живата природа. Занимавайте се с цветовете, с Любовта, с Мъдростта и намерите ли нещо съществено за вас, задръжте го.
Аз мисля, че вие ще намерите по 3–4 часа на ден такова празно време, което да посветите на новото
учение
.
към беседата >>
12.
Ще хвърля мрежата
,
НБ
, София, 25.11.1923г.,
Схванете ли го така, тогава и най-малкото нещо, което ви се случи в този свят, то е едно предметно
обучение
.
Парите са едно от най-големите блага, всички ламтят за тях, но ако някой ви тури 1000 килограма злато отгоре, какво ще стане с вас? – Ще умрете под тази тежест, нищо повече. Следователно всичките неща имат своята ценност дотогава, докато те се употребяват разумно. И затова всички вие сте повикани в този свят да живеете разумно, да се учите, и нищо повече. Светът е едно велико училище.
Схванете ли го така, тогава и най-малкото нещо, което ви се случи в този свят, то е едно предметно
обучение
.
Сега, да кажем, идват страданията в света. Някои казват: „Защо са страданията? “ – Страданията, това са един метод за придобиване на търпение, това е една Божествена наковалня. Но ако ти не знаеш как да употребиш тези страдания, ти ще развалиш себе си. При страданието има мерки, има закони, според които то трябва да се употребява.
към беседата >>
Само че когато тълкуваме една Божествена мисъл, трябва да спазим онзи велик закон, да схванем
Божественото
.
Един велик художник нарисувал една символична картина, вложил нещо Божествено в нея. Пишат една статия, втора, трета, разискват върху картината. Хубаво, едно малко селянче нарисувало една малка гарга от 4 линии, два крака – картина. Какво можем да тълкуваме върху тази гарга? Езикът на хората, това са гарги, никакви тълкувания.
Само че когато тълкуваме една Божествена мисъл, трябва да спазим онзи велик закон, да схванем
Божественото
.
Схванем ли Го, ние се ползваме. Не тълкуваме ли правилно Божественото, вредим на себе си. Петър казва на Христа: „Учителю, ние ще хвърлим тази мрежа“. Понеже те казваха, че ще хвърлят тази мрежа, то какви бяха резултатите? Хванаха ли риби?
към беседата >>
Не тълкуваме ли правилно
Божественото
, вредим на себе си.
Хубаво, едно малко селянче нарисувало една малка гарга от 4 линии, два крака – картина. Какво можем да тълкуваме върху тази гарга? Езикът на хората, това са гарги, никакви тълкувания. Само че когато тълкуваме една Божествена мисъл, трябва да спазим онзи велик закон, да схванем Божественото. Схванем ли Го, ние се ползваме.
Не тълкуваме ли правилно
Божественото
, вредим на себе си.
Петър казва на Христа: „Учителю, ние ще хвърлим тази мрежа“. Понеже те казваха, че ще хвърлят тази мрежа, то какви бяха резултатите? Хванаха ли риби? – Две ладии се напълниха. Сега вие седите, нещастни сте и запитвате защо Господ е създал нещастията в света.
към беседата >>
Някой ще каже: „Аз разбирам Христовото
учение
“.
Човешкият дух е завършил вече своята еволюция, той е съвършен. Човешката душа, и тя е завършила своята еволюция, и тя е съвършена, но вашият ум, вашето сърце и вашата воля се нуждаят от развитие и усъвършенстване. Следователно ние трябва да работим за своя ум, за своето сърце. Чрез какво? – Чрез онзи великия закон, който съществува в природата.
Някой ще каже: „Аз разбирам Христовото
учение
“.
– Не го разбираш, не разбирате Христовото учение. Разбиране и изпълнение! – това са две различни неща. Дават една музикална пиеса. Извикват Паганини, знаменит цигулар, да свири.
към беседата >>
– Не го разбираш, не разбирате Христовото
учение
.
Човешката душа, и тя е завършила своята еволюция, и тя е съвършена, но вашият ум, вашето сърце и вашата воля се нуждаят от развитие и усъвършенстване. Следователно ние трябва да работим за своя ум, за своето сърце. Чрез какво? – Чрез онзи великия закон, който съществува в природата. Някой ще каже: „Аз разбирам Христовото учение“.
– Не го разбираш, не разбирате Христовото
учение
.
Разбиране и изпълнение! – това са две различни неща. Дават една музикална пиеса. Извикват Паганини, знаменит цигулар, да свири. Понеже той бил прочут като виртуоз, искали да опитат до каква степен е гениален.
към беседата >>
Второто криво понятие, което имаме, е, че всички мислят какво Христос преди 2,000 години е дошъл, учил е едно
учение
и си е отишъл горе на небето.
– „Е, въздухът е тук друг.“ И българите сега казват така: „Тук условията са други. Човек да е в Америка, във Франция, в Англия, друго нещо, но тук хората са бамбашка, не са културни, не може да се живее морален живот“. А, не може! Може, ние си внушаваме, че не можем. Трябва послушание на живата природа!
Второто криво понятие, което имаме, е, че всички мислят какво Христос преди 2,000 години е дошъл, учил е едно
учение
и си е отишъл горе на небето.
Питам: Този Христос, Който преди 2,000 години е живял, жив ли е сега? – Жив е, възкръснал е и седи горе на небето, отдясно на Отца. Ами вие ходили ли сте да видите, че е така? Дясната страна на Бога, това показва Божествената Мъдрост, която прониква във всичкото Битие на човешкото съзнание. Тя прониква във всеки един атом, във всеки един лъч, във всичко туй, в което съществува ред, порядък и хармония.
към беседата >>
Туй е силата на Христовото
учение
.
Не, там ще спреш, ще срещнеш мечката, ще поговориш с нея и като дойдеш в България, тогава ще кажеш: „Аз срещнах тази мечка, имам голяма опитност, поговорих с нея, опитах я, по-страшна мечка от тази не съм виждал“. В един голям град да нямаш нито един познат! Аз съм срещал тази страшна мечка. И като я потупам, сърцето ѝ се отвори. Скрити богатства има в човека!
Туй е силата на Христовото
учение
.
Докато не опитате така Христовото учение, няма да го разберете. Ще ви питам: Мечката срещнахте ли, говорихте ли с нея? Не сте ли я срещнали, нищо още не сте научили. Да срещнеш мечката, това аз наричам герои. Някой имал страдания.
към беседата >>
Докато не опитате така Христовото
учение
, няма да го разберете.
В един голям град да нямаш нито един познат! Аз съм срещал тази страшна мечка. И като я потупам, сърцето ѝ се отвори. Скрити богатства има в човека! Туй е силата на Христовото учение.
Докато не опитате така Христовото
учение
, няма да го разберете.
Ще ви питам: Мечката срещнахте ли, говорихте ли с нея? Не сте ли я срещнали, нищо още не сте научили. Да срещнеш мечката, това аз наричам герои. Някой имал страдания. Ами че като видя човек, който страда, мене ми затупа сърцето, радвам се.
към беседата >>
13.
Каквото чух
,
НБ
, София, 9.12.1923г.,
А Христовото
учение
гласи: „Всяко дете, което не е родено от Любов, то е незаконнородено“ – без изключение!
Уволняват го. Отива тяхното щастие! Питам: Това желание не е ли детето, родено вътре в тях? Да, имайте предвид: децата могат да бъдат родени с любов и без любов. Евреите казват: „Ние не сме родени в блуд“.
А Христовото
учение
гласи: „Всяко дете, което не е родено от Любов, то е незаконнородено“ – без изключение!
Всяко желание, всяка мисъл, всяко действие, което не е извършено от онази Божествена Любов, то няма санкция в Божествения живот. Така седи законът. Ние с хиляди години можем да четем Словото Божие, с хиляди години можем да разискваме върху нещата, но Любовта е извън времето и пространството. И моралният живот не е вътре във физическия, той е извън него. Във физическия свят няма никакъв морал.
към беседата >>
– Едно разбиране има в света, то е
Божественото
!
И ние, съвременните християни, имаме една погрешка, тя се състои в това: ние постоянно отлагаме. Дойде една благородна мисъл, казваме: „Утре“. Дойде една светла мисъл, казваме: „Аз съм при особено разбиране, утре“. Не, това са човешки схващания. Какво е твоето разбиране?
– Едно разбиране има в света, то е
Божественото
!
И когато ние, всичките същества в света схванем Божественото разбиране, ще внесем един нов импулс. Сега, някои задават въпроса: „Може ли! “ – Може. „Каквото чух – казва Христос – от Отца си, явих ви го.“ Аз зная, че през вековете, през които сте живяли, много неща ви са казани, но вие не сте ги казали.
към беседата >>
И когато ние, всичките същества в света схванем
Божественото
разбиране, ще внесем един нов импулс.
Дойде една благородна мисъл, казваме: „Утре“. Дойде една светла мисъл, казваме: „Аз съм при особено разбиране, утре“. Не, това са човешки схващания. Какво е твоето разбиране? – Едно разбиране има в света, то е Божественото!
И когато ние, всичките същества в света схванем
Божественото
разбиране, ще внесем един нов импулс.
Сега, някои задават въпроса: „Може ли! “ – Може. „Каквото чух – казва Христос – от Отца си, явих ви го.“ Аз зная, че през вековете, през които сте живяли, много неща ви са казани, но вие не сте ги казали. Не всякога вие сте се подчинявали на онзи Божествен импулс, на онова велико Божествено чувство, което ви казва: „Направи това!
към беседата >>
В
Божественото
няма изключение, там всичко е съвършено.
“ Отхвърляте го, казвате: „Не мога сега“. Аз не говоря за това, което приятелите ви са казали. Дойде някой приятел, каже ви: „Направи ми тази услуга“. Това са човешки работи. Аз говоря за великите Божествени импулси.
В
Божественото
няма изключение, там всичко е съвършено.
Казвате: „Бог е всесилен“. Мислите ли, че ако Бог носеше нашия ум и мислеше като нас, не би унищожил досега света? Взели ли сте някой път предвид всички тези неправди, които сега съществуват в света? Мислите ли, че Бог не ги вижда? Всичко това Той вижда, всички тези страдания, въздишки Той чува.
към беседата >>
14.
Той ги изпита
,
НБ
, София, 16.12.1923г.,
Като говоря тъй, на онези, които ме слушат, казвам: Опитайте туй
учение
, после ме слушайте!
По какво познавате? Придобили ли сте вие онзи огън? Добре, аз ще туря пръста си на пламъка на вашата свещ и ако пръстът ми не изгори, аз казвам: Да, вие сте придобили едно изкуство, придобили сте свещения огън. Ако туря пръста си и той изгори, казвам: Този огън, който сте придобили, е обикновен огън, него и светът има. Често правя опити.
Като говоря тъй, на онези, които ме слушат, казвам: Опитайте туй
учение
, после ме слушайте!
От никого не искам да приемете нещата направо. Аз имам някои ученици, които казват: „Тъй казва моят Учител“. Считат, че това е „fait a complit“, и не им трябва друго нещо. А, не, не, с махане на ръцете и с клатене на глава, това не е учение. Божественото учение, което ви проповядвам, е живо учение.
към беседата >>
А, не, не, с махане на ръцете и с клатене на глава, това не е
учение
.
Често правя опити. Като говоря тъй, на онези, които ме слушат, казвам: Опитайте туй учение, после ме слушайте! От никого не искам да приемете нещата направо. Аз имам някои ученици, които казват: „Тъй казва моят Учител“. Считат, че това е „fait a complit“, и не им трябва друго нещо.
А, не, не, с махане на ръцете и с клатене на глава, това не е
учение
.
Божественото учение, което ви проповядвам, е живо учение. Ще поставите вашия пръст на моя огън. Вашият пръст е болен. Турите го на моя огън. Той оздравее, подмлади се.
към беседата >>
Божественото
учение
, което ви проповядвам, е живо
учение
.
Като говоря тъй, на онези, които ме слушат, казвам: Опитайте туй учение, после ме слушайте! От никого не искам да приемете нещата направо. Аз имам някои ученици, които казват: „Тъй казва моят Учител“. Считат, че това е „fait a complit“, и не им трябва друго нещо. А, не, не, с махане на ръцете и с клатене на глава, това не е учение.
Божественото
учение
, което ви проповядвам, е живо
учение
.
Ще поставите вашия пръст на моя огън. Вашият пръст е болен. Турите го на моя огън. Той оздравее, подмлади се. Казвам: Благодарни ли сте?
към беседата >>
Аз проповядвам мир без насилие, а не
учението
на някакви комунисти, не
учението
на богатите, не
учението
на професорите, на учените хора.
Защото вие, с вашите престъпления, носите едно разрушение за самия народ. Който народ и да е, бил той английският, француският или какъвто и да е, върши ли убийство, той носи разрушение. И те сега ще ни изпитат! Е, ще кажат: „Той проповядва против държавата“. Как! Аз ли проповядвам против държавата?
Аз проповядвам мир без насилие, а не
учението
на някакви комунисти, не
учението
на богатите, не
учението
на професорите, на учените хора.
Не, аз проповядвам друго учение, учението на онази велика абсолютна Истина, която засяга всинца ни еднакво, без разлика. Аз проповядвам онази Истина, приятели, на чийто пламък турям вашия пръст. И като го турите, няма да изгори. Сега ще ми кажат някои, че са културни хора, че са християни. Да, мене може да ме изпитате доколко съм културен, но и аз мога да ви изпитам.
към беседата >>
Не, аз проповядвам друго
учение
,
учението
на онази велика абсолютна Истина, която засяга всинца ни еднакво, без разлика.
Който народ и да е, бил той английският, француският или какъвто и да е, върши ли убийство, той носи разрушение. И те сега ще ни изпитат! Е, ще кажат: „Той проповядва против държавата“. Как! Аз ли проповядвам против държавата? Аз проповядвам мир без насилие, а не учението на някакви комунисти, не учението на богатите, не учението на професорите, на учените хора.
Не, аз проповядвам друго
учение
,
учението
на онази велика абсолютна Истина, която засяга всинца ни еднакво, без разлика.
Аз проповядвам онази Истина, приятели, на чийто пламък турям вашия пръст. И като го турите, няма да изгори. Сега ще ми кажат някои, че са културни хора, че са християни. Да, мене може да ме изпитате доколко съм културен, но и аз мога да ви изпитам. И доколко любите, също може да се изпита!
към беседата >>
Аз я наблюдавам, човешкото и
Божественото
у нея се слели и тя не може да ги различава.
Туй нежното чувство, което спасява хората. Един момент е, когато човек може да съзнае и да си каже: „Не, моят живот не е такъв, какъвто трябва да бъде. Не, аз не съм толкова нежен“. Не говоря за обикновената нежност, както я разбирате някои. Ето, тук имаме една сестра, ще я взема за пример.
Аз я наблюдавам, човешкото и
Божественото
у нея се слели и тя не може да ги различава.
Тя иска да взема все първото място. Дойде на трапезата, иска масълце, туй-онуй, иска да се представи, че е Магдалена. Какво? Ние сме сити на Магдалени. От такива Магдалени, от Йоан Кръстителовци и тям подобни ние не се нуждаем. На Йоан Кръстителя му отсякоха главата.
към беседата >>
Туй няма нищо общо с моето
учение
.
Ние сме сити на Магдалени. От такива Магдалени, от Йоан Кръстителовци и тям подобни ние не се нуждаем. На Йоан Кръстителя му отсякоха главата. Първото нещо, което се проповядва, то е, че всеки един трябва да бъде човек. Много сестри има, които са тръгнали тъй, да се препоръчват за светици.
Туй няма нищо общо с моето
учение
.
Ако ти си Магдалена, дръж го за себе си вътре. Ако ти си Йоан Кръстител, мълчи си. Ще тръгнат за мене да говорят: Христос съм бил! Дръж го за себе си! Аз не съм дал право никому да говори за мене.
към беседата >>
Аз ги наричам „котките на новото
учение
“.
„Мац, мац! “ Дойде котката, почне да я обикаля. Някой път и мацата не ще да яде мишки. Господарят отвори капана и я пусне. Някой път и между котките има благородни.
Аз ги наричам „котките на новото
учение
“.
Туй е факт! Аз наблюдавах една котка. Хвана една мишка, изнесе я навънка и казва: „Не ти е мястото тук“ – и я пусна. Друг един факт: една котка хвана една мишка отвънка и я донесе вътре, като ѝ казва: „Ти си стояла много време вънка, не знаеш закона, сега ще останеш вътре“. Една хване, друга хване – разправяше се с мишките.
към беседата >>
Тази котка е много беля, тя от вътре изнася мишките вън, а от вън ги носи вътре, Казвам: Това е една котка, която е разбрала новото
учение
.
Хвана една мишка, изнесе я навънка и казва: „Не ти е мястото тук“ – и я пусна. Друг един факт: една котка хвана една мишка отвънка и я донесе вътре, като ѝ казва: „Ти си стояла много време вънка, не знаеш закона, сега ще останеш вътре“. Една хване, друга хване – разправяше се с мишките. „А – казват, – тази котка! “ Хване една мишка отвън, внесе я вкъщи; хване някоя от къщи, изнесе я вън и почва да мърка на господарката си.
Тази котка е много беля, тя от вътре изнася мишките вън, а от вън ги носи вътре, Казвам: Това е една котка, която е разбрала новото
учение
.
Обмяна прави. „Защото си знаеше, какво щеше да прави.“ И тъй, от човека се изисква едно нещо: да бъдем крайно внимателни към думите, които употребяваме, защото, казва Христос: „От думите си ще се оправдаем и от думите си ще се обвиним“. Туй, което ни спъва, то са думите, нашият лош език. Това не е само с българите, аз съм срещал и французи, и англичани, и руси, и румънци, и те имат лош език.
към беседата >>
Туй значи да събудим в себе си
Божественото
.
И нейната радост да се оправдае от всичките мои постъпки. Няма нищо по-благородно от това на света! Желая ви това да бъде ваш идеал. Не само да ви бъде идеал, но да го приложите: ако го приложите, вашите домове ще се спасят, или по-добре, вие ще подобрите вашето положение. Нищо повече!
Туй значи да събудим в себе си
Божественото
.
Когато човек помисли тъй, той се свързва с Бога и Бог му казва: „Ти оправда моята Любов“. Само при такива условия един човек може да се спаси. Само при такива условия един народ може да се спаси. Говорят в България за свещениците, за владиците. Нека излезе духовенството да проповядва този идеал!
към беседата >>
15.
Окултната музика в живота
,
ООК
, София, 19.12.1923г.,
Туй е
Учение
!
Той трябваше да го занесе в една малка саксийка, да го посади там и да ¢ го подари живо, като каже: „Поливай туй цветенце.“ Нека тя го полива, наглежда – туй има повече смисъл, отколкото да Ă го даде тъй, откъснато. Сега ние откъснем една Божествена мисъл и казваме: „Колко е красива тя! “ Тия откъснати цветя са отделните стихове от Писанието. Това е нашата съвременна култура. Тия Божествени слова трябва да бъдат живи и всяко едно Слово да е посадено в саксийка.
Туй е
Учение
!
Сега тази беседа няма да ви направи по-добри, вие пак ще си вървите по вашия път. Това не е беседа, това са малки забележки. Вие ще ме изслушате и ще си кажете като турците. Знаете ли какво казват турците? Те казват: „Ходжата си пее това, което си знае.“ И три викала да има, все същото си пее: „Аллах, Аллах!
към беседата >>
Не за това лично себе си, но за
Божественото
вътре във вас.
Вие не трябва да казвате: „Ако изляза да пея, какво ще кажат хората за мене? “ Ако излезеш като някоя певица, то е друго нещо. Вие излизате да пеете за себе си. Аз искам да пеете за себе си – за никого другиго! Ама за какво себе си подразбирам?
Не за това лично себе си, но за
Божественото
вътре във вас.
У вас има такива кармически състояния, които по никакъв друг начин не можете да смекчите, освен със силата на музиката. Или пък трябва да изучавате мистически стихове и да мислите върху тях, понеже те са музикални. Пеенето, което сега употребявате, е език на много напреднали същества. Те са създали музиката. И туй, което за нас е безсмислено, тоновете например, за тях те са говор.
към беседата >>
16.
Нашите длъжници
,
НБ
, София, 30.12.1923г.,
– С всеки един лош факт, който задържаме в себе си, ние създаваме големи пакости, не толкова на ближните си, колкото на онова възвишеното, благородното,
Божественото
в нас.
Пущат и него на арената. Но той, като вижда спасителя си, дохожда до него, спуща се пред краката му и почва да ближе ръката му. „Познавам те, ти извади моя трън.“ Сега каква е лошата страна на непрощаването? Защо трябва да си прощаваме?
– С всеки един лош факт, който задържаме в себе си, ние създаваме големи пакости, не толкова на ближните си, колкото на онова възвишеното, благородното,
Божественото
в нас.
Може да кажем, че с това ние забиваме един трън вътре в Божествения Дух, Който живее в нас. И Писанието често казва: „Не огорчавайте Божествения Дух, с Който сте запечатани“. Не е въпросът, че ме е обидил някой, но аз да не обидя онзи велик, Божествен Дух, Който събужда в мене всички благородни мисли, всички благородни чувства, Който развива волята ми. Всичко това, което имам в себе си, е благодарение на Него. И какво ще стане с мене, ако Той ме напусне?
към беседата >>
“ И когато ние дойдем до великото, до
Божественото
, до Господа, казваме: „Аз съм грешен“.
Аз съм много грешен: ще мога ли да се измия от твоята вода? “ Този извор казва: „Приятелю, пий, колкото искаш, само че по-малко, защото съм студен“. Дойдеш до реката, питаш: „Мога ли да се измия? “ Реката казва: „Влез, тези твои нечистотии аз ще ги измия. Не бой се!
“ И когато ние дойдем до великото, до
Божественото
, до Господа, казваме: „Аз съм грешен“.
В това няма някакво външно благочестие. Аз бих желал да видя тези хора, които са толкова благочестиви! Когато взимат, те са много благочестиви, а когато плащат, те са подли, тогава ги е страх! Такива хора са много страхливи. Това е лицемерие!
към беседата >>
Ти си имала един брат, който се запознал с богомилите и поискал за тяхното
учение
да пожертва всичко.
“ – Има нещо, което ме спира. Защо? Гледа ме тя. Хайде, казвам, ще направя едно усилие, само един факт ще ти изнеса и той е следующият. Преди стотина години, то бе във времето на богомилите, ти си била дъщеря на един знатен български велможа. Баща ти бил много богат и влиятелен.
Ти си имала един брат, който се запознал с богомилите и поискал за тяхното
учение
да пожертва всичко.
Но ти, като влиятелна, чрез своя любовник си успяла да го разубедиш. Ти си обичала брата си много и си успяла да го възвърнеш от неговите свещени идеи и да го убедиш, че туй учение е черно, че то е от дявола. Как така той може да уронва твоя престиж! И си го възвърнала в света. От този ден започват твоите нещастия.
към беседата >>
Ти си обичала брата си много и си успяла да го възвърнеш от неговите свещени идеи и да го убедиш, че туй
учение
е черно, че то е от дявола.
Хайде, казвам, ще направя едно усилие, само един факт ще ти изнеса и той е следующият. Преди стотина години, то бе във времето на богомилите, ти си била дъщеря на един знатен български велможа. Баща ти бил много богат и влиятелен. Ти си имала един брат, който се запознал с богомилите и поискал за тяхното учение да пожертва всичко. Но ти, като влиятелна, чрез своя любовник си успяла да го разубедиш.
Ти си обичала брата си много и си успяла да го възвърнеш от неговите свещени идеи и да го убедиш, че туй
учение
е черно, че то е от дявола.
Как така той може да уронва твоя престиж! И си го възвърнала в света. От този ден започват твоите нещастия. Този твой брат е днешният ти мъж. Тя казва: „Разбрах сега, ще поправя грешката си“.
към беседата >>
Няма рана, няма болка, няма друго нещо, което
Божественото
да не го излекува.
Но не и Христос при положението като Син Божий, защото вие още не схващате думата „Син Божий“. Да дойдете във връзка с Христа като един Извор, Който постоянно блика. А ти, като дойдеш при Него, питаш: „Мога ли да се изменя? “ – Може, може. Аз наричам Божествено туй, което задоволява всички нужди у хората.
Няма рана, няма болка, няма друго нещо, което
Божественото
да не го излекува.
Следователно ние сме дошли сега до неща, които не ни задоволяват, а трябва да дойдем до истинската наука. Запример, дойде някой много учен човек, много учен бактериолог, но на какво? – На бактериите. Е, в какво седи тази наука? – Този човек ред години под микроскопа е наблюдавал особените свойства на бактериите, как се размножават, с каква бързина, и после, какви болести произвеждат.
към беседата >>
17.
Мъртвите и живите линии
,
ООК
, София, 8.1.1924г.,
Да обменяме разумни мисли – това е
Божественото
вътре в нас.
За този път, в който вървите, никога не туряйте една преграда, че ще стигнете до неговия край. Вие ще стигнете този край, но той е началото на друг един път, който е идеен. Роди ли се във вас мисълта, че ще дойдете до края, вие имате в себе си една дребнава мисъл, вие искате да стигнете една височина и оттам да се върнете към хората и да покажете колко знаете. Човек, който търси славата на хората или похвалата на хората, не знае абсолютно нищо. Сега във вас ще се зароди друг въпрос: не трябва ли да обменяме мисли?
Да обменяме разумни мисли – това е
Божественото
вътре в нас.
Да имаш похвалата на Божественото вътре в себе си, да чуеш гласа на вечното, на безконечното: че ти вървиш по правия път, по дългия път, по тесния път, а не по широкия път – тази е моята идея. Често някои от вас казват: „Моите страдания няма ли да се скъсят вече? “ Мнозина от вас се оплакват от страданията си. Не може без тях. Впрочем има един път, по който хората не страдат, но той е пътят на умрелите.
към беседата >>
Да имаш похвалата на
Божественото
вътре в себе си, да чуеш гласа на вечното, на безконечното: че ти вървиш по правия път, по дългия път, по тесния път, а не по широкия път – тази е моята идея.
Вие ще стигнете този край, но той е началото на друг един път, който е идеен. Роди ли се във вас мисълта, че ще дойдете до края, вие имате в себе си една дребнава мисъл, вие искате да стигнете една височина и оттам да се върнете към хората и да покажете колко знаете. Човек, който търси славата на хората или похвалата на хората, не знае абсолютно нищо. Сега във вас ще се зароди друг въпрос: не трябва ли да обменяме мисли? Да обменяме разумни мисли – това е Божественото вътре в нас.
Да имаш похвалата на
Божественото
вътре в себе си, да чуеш гласа на вечното, на безконечното: че ти вървиш по правия път, по дългия път, по тесния път, а не по широкия път – тази е моята идея.
Често някои от вас казват: „Моите страдания няма ли да се скъсят вече? “ Мнозина от вас се оплакват от страданията си. Не може без тях. Впрочем има един път, по който хората не страдат, но той е пътят на умрелите. Два пътя има: пътят на страданията и пътят на Живота.
към беседата >>
Все очаква някакво благо от своето
учение
.
Досега вие сте изучавали всички науки в щета на вашите мисли, в щета на човечеството. Всичките науки хората ги използват все за зло – не тъй прямо, открито, но вътре в тях се крие една користолюбива цел. Даже най-благородните хора или най-възвишените философи използват всичко за известни облаги. Защо някой се учи? –Да стане някой виден проповедник.
Все очаква някакво благо от своето
учение
.
Питам: знание, което очаква своята облага отвън, знание ли е? – Не, това е знание на мъртвите линии. Следователно знанието, за което аз говоря, това е знание за съприкосновение с Бога – знание за добродетелите. Ние ще дойдем на другата фаза на еволюцията – да се учим да превръщаме всички отрицателни сили на Природата в добри сили, т. е. не самите сили да станат добри, но да действат за добро.
към беседата >>
18.
Оздравяха
,
НБ
, София, 13.1.1924г.,
На времето си това било правото
учение
.
От 50 години насам вестниците все истината изнасят, но България още не е свободна. Освен че не е свободна, но още повече се забатачва. Питам: Как мислите, ако сравните положението на България преди 50 години и сегашното ѝ положение, кое е по-добро? Едно време българите казваха: „Слушайте, това е турчин, не му вярвайте, той не е християнин, той ще те коли, ще те изтезава“. Значи в ума си имат една мисъл, че еди-кой си бил турчин, че коли, беси, изтезава.
На времето си това било правото
учение
.
Хубаво, дойдоха българите да управляват. Оправдаха ли се думите им, че турчинът изтезава? – Не се оправдаха. Казвам: Турците не са излезли още от България. И в моите очи аз мога да определя защо не са излезли.
към беседата >>
Докато онзи философ мисли с любов, докато онзи философ разпространява своето
учение
с любов, дотогава неговото
учение
е мощно.
Не, тя се е докоснала до реалността, до нещо съществено. След като се допре до реалността, майка ѝ, баща ѝ започват: „Остави ти него, ти с него няма да харосаш“. Те я отдалечават от него. Не я отдалечавайте! И действително, няма човек, който като се отдели от Любовта, да е прокопсал.
Докато онзи философ мисли с любов, докато онзи философ разпространява своето
учение
с любов, дотогава неговото
учение
е мощно.
Докато ученият човек разпространява своето учение с любов, то е мощно. Докато онзи военен или онзи техник разпространява своето учение с любов, туй учение е идейно, в него има смисъл. Този офицер може 20 пъти да извади своя нож, но няма да убие никого. Той може да обезоръжи неприятеля си, но в последния момент ще каже: „Достатъчно е толкова! “
към беседата >>
Докато ученият човек разпространява своето
учение
с любов, то е мощно.
След като се допре до реалността, майка ѝ, баща ѝ започват: „Остави ти него, ти с него няма да харосаш“. Те я отдалечават от него. Не я отдалечавайте! И действително, няма човек, който като се отдели от Любовта, да е прокопсал. Докато онзи философ мисли с любов, докато онзи философ разпространява своето учение с любов, дотогава неговото учение е мощно.
Докато ученият човек разпространява своето
учение
с любов, то е мощно.
Докато онзи военен или онзи техник разпространява своето учение с любов, туй учение е идейно, в него има смисъл. Този офицер може 20 пъти да извади своя нож, но няма да убие никого. Той може да обезоръжи неприятеля си, но в последния момент ще каже: „Достатъчно е толкова! “ Сега хората казват: „Ние трябва да бъдем меки, добри хора“.
към беседата >>
Докато онзи военен или онзи техник разпространява своето
учение
с любов, туй
учение
е идейно, в него има смисъл.
Те я отдалечават от него. Не я отдалечавайте! И действително, няма човек, който като се отдели от Любовта, да е прокопсал. Докато онзи философ мисли с любов, докато онзи философ разпространява своето учение с любов, дотогава неговото учение е мощно. Докато ученият човек разпространява своето учение с любов, то е мощно.
Докато онзи военен или онзи техник разпространява своето
учение
с любов, туй
учение
е идейно, в него има смисъл.
Този офицер може 20 пъти да извади своя нож, но няма да убие никого. Той може да обезоръжи неприятеля си, но в последния момент ще каже: „Достатъчно е толкова! “ Сега хората казват: „Ние трябва да бъдем меки, добри хора“. Но в какво седи тази добрина?
към беседата >>
“ – „Ще се примирим.“ Казвам: „Слушайте, това е моето
учение
.
Срещам аз двама ученици на улицата, 14–15-годишни, от трети или четвърти клас, хванали се и се бият. Казвам им: „Вие сте братчета, не се бийте! “ Не обръщат внимание те. Аз няма да се намеся, да ударя едното или другото. Не, аз съм силен човек, хващам двамата за краката, държа ги като свещи изправени и казвам: „Ще се примирите или не?
“ – „Ще се примирим.“ Казвам: „Слушайте, това е моето
учение
.
Ако е за налагане, мога да ви наложа по-хубаво, отколкото вие си мислите“. Сложа ги на земята. Те се гледат. „Няма да се биете, разбирате ли? Вие двамата сте братчета.
към беседата >>
Аз бих желал това
учение
да се приложи във всичките домове и да имате едно разположение като на светия.
Така ще се уреди въпросът. Не е работата да мине едната ябълка от единия на другия. Не, трябва да се разреже ябълката. Сега мнозина, като ме слушат, ще кажат: „Тази работа е лесна“. Не е лесна.
Аз бих желал това
учение
да се приложи във всичките домове и да имате едно разположение като на светия.
Ще кажете: „А, може ли човек да бъде светия? “ Светията е човек, който ходи всякога със запалена свещ, той не ходи в тъмнина. Ще ви приведа една аналогия. По-добре е да ходиш с вощена свещ вечерно време, отколкото с една електрическа лампа от 1,000 свещи. Ще кажете: „Е, сега туй разсъждение ли е?
към беседата >>
Не само да се разговаряте, но да разберете дълбокия смисъл на Неговото
учение
.
А, не, не насън, това не е разговор. Аз мога да се явя насън на когото и да е. И вашите приятели, и те могат да ви се явят, но това не е една реалност на нещата. Насън, това е едно нещо, а реалното, това е друго нещо. Колко пъти през живота ви се явил Христос в дома ви и сте се разговаряли с Него?
Не само да се разговаряте, но да разберете дълбокия смисъл на Неговото
учение
.
Как мислите, ако дойде Христос, какво ще говори днес? Той ще говори за целокупния живот, ще говори за нашите отношения към Бога, а отношенията към Бога са отношения към целия космос, към всички същества. Това е въпросът, който веднага разрешава всички отношения. И днес, в сегашното си положение, когато вие искате да се запознаете с Христа, когато искате да се запознаете с някой велик човек, това не е толкова от желание да се домогнете до знанието, което Той има, а от това, че във вашето подсъзнание има едно скрито тщеславие, да кажете: „Аз се познавам с Христа“, а хората да кажат, че сте нещо, да ви отдадат едно външно уважение. Това е едно скрито тщеславие и вие сте на кривия път.
към беседата >>
А дъждът е носител на новото
учение
.
Ако само студени ветрове духат, дъжд няма да има; ако само топли ветрове духат, дъжд няма да има. Вие питате: „Защо животът да е само страдания? “ Той е само северен вятър. Някои казват: „Любовта на момата била толкова силна, че изгорила сърцето на момъка“. Е, хубаво, трябват две различни течения, за да се образува дъжд.
А дъждът е носител на новото
учение
.
Той е, който разнася тези семенца. Същите такива противоречия има и в светлината. Във всеки момент на светлината се посрещат две течения. Така става и при тъмнината. Едно тъмно течение се среща с едно светло течение.
към беседата >>
Всичките християни в първите времена са разбирали туй
учение
.
Едно тъмно течение се среща с едно светло течение. Тъмното течение, това е студеният вятър. Като се срещнат тъмнина със светлина, дето се срещнат, там започва новият живот. Следователно между една голяма радост и една голяма скръб се заражда един велик Божествен живот. Тогава в тия промени на състоянията има философия.
Всичките християни в първите времена са разбирали туй
учение
.
А сега всички искат да бъдат весели, никой не иска да бъде тъжен. И прави са. Половината живот е в скръб, половината е в радост, но те трябва да се съединят. Ако вие изолирате скръбта вън от радостта, вие ще създадете най-голямата отрова. И ако изолирате радостта вън от скръбта, вие ще създадете най-голямата безсмислица в самия живот.
към беседата >>
Новото,
Божественото
учение
е необходимо за всички съсловия.
Ако вие изолирате скръбта вън от радостта, вие ще създадете най-голямата отрова. И ако изолирате радостта вън от скръбта, вие ще създадете най-голямата безсмислица в самия живот. Следователно радостта и скръбта ще съедините заедно. Тъй както се проявяват на земята, те са две противоположни течения. Когато дойдем в съприкосновение с тях, ние ще се докоснем до Онзи, Който може да ни оздрави.
Новото,
Божественото
учение
е необходимо за всички съсловия.
То е необходимо и за младите, и за старите. Сега хората казват, че религията е необходима само за старите, че духовният свят е необходим само за старите, а не и за младите. Аз правя следующето възражение, казвам тъй: Светлината за кого е, за младите дървета или за старите? Младите дървета се нуждаят от по-голяма светлина, отколкото старите дървета. Следователно младите хора се нуждаят повече от духовен живот, отколкото старите хора.
към беседата >>
А сега някои поддържат туй
учение
: „Тия хора сега не се обичат, но като се оженят, ще се обикнат, ще дойде любовта“.
Мен ми е чудно! Може ли един момък, който не е разумен в младини, да стане разумен в старини? Това е невъзможно! Разумността си е всякога разумност. И един момък трябва да бъде разумен в младини, за да бъде разумен в старини.
А сега някои поддържат туй
учение
: „Тия хора сега не се обичат, но като се оженят, ще се обикнат, ще дойде любовта“.
Това е една измама. Ти за да намериш реалността, трябва да се докоснеш до нея, да туриш пръста си в нея. И когато дойде един от учениците на Христа, казва Му: „Аз не вярвам“. Казва му Христос: „Ела, тури си пръста тук, в тази рана, и опитай тази реалност. Блажен, който не види и не опита, но повярва“.
към беседата >>
Не, не, това е лъжливо
учение
.
И когато дойде един от учениците на Христа, казва Му: „Аз не вярвам“. Казва му Христос: „Ела, тури си пръста тук, в тази рана, и опитай тази реалност. Блажен, който не види и не опита, но повярва“. Днес думите Христови са малко изопачени. Някои искат да ни убедят, че и без да видим Христа, ние пак можем да бъдем истински християни.
Не, не, това е лъжливо
учение
.
Аз поддържам едно учение: Човек, който не може да види Христа, нищо не може да стане от него. Някои казват: „Вяра трябва! “ Не, не, това е глупава вяра. Човек трябва да види, но не такова виждане, да видиш от любопитство, да видиш само. Това не е виждане.
към беседата >>
Аз поддържам едно
учение
: Човек, който не може да види Христа, нищо не може да стане от него.
Казва му Христос: „Ела, тури си пръста тук, в тази рана, и опитай тази реалност. Блажен, който не види и не опита, но повярва“. Днес думите Христови са малко изопачени. Някои искат да ни убедят, че и без да видим Христа, ние пак можем да бъдем истински християни. Не, не, това е лъжливо учение.
Аз поддържам едно
учение
: Човек, който не може да види Христа, нищо не може да стане от него.
Някои казват: „Вяра трябва! “ Не, не, това е глупава вяра. Човек трябва да види, но не такова виждане, да видиш от любопитство, да видиш само. Това не е виждане. Виждане аз подразбирам, да видиш своя приятел!
към беседата >>
Казват някои: „Ние имаме едно и също
учение
“.
Приятел може да ти бъде само разумният човек! Разумността, това е едно качество на един светия. А приятелството е качество само на един разумен човек! Приятелство ли е това, когато един човек не може да ти помогне в нужда? Аз считам за приятел този, който може да раздели своя залък с тебе.
Казват някои: „Ние имаме едно и също
учение
“.
Питам: Ти можеш ли да разделиш своя залък с мене? Ако аз дойда в твоята къща като твой приятел и те морализирам да разделиш с мене къщата си, това приятелство ли е? Не, аз ще кажа: Радвам се за тази къща, която имаш, и в душата си зная без никакво съмнение, че туй, което ти имаш, си готов половината да го разделиш с мене. Аз зная, че туй, което моят приятел има, е готов половината да го жертва за мене; и туй, което аз имам, съм готов половината да го жертвам за него. И сега вие мислите, че сте млади.
към беседата >>
Казват: „Това е опасно
учение
.
И в Англия, и в Америка, и в България, навсякъде е така. Каква е тази религия? Аз като казвам „долу парите“, защо говоря това? То е само за свещениците. Търговците имат право, на пазара, там има място за пари, но в църквите, никакви пари!
Казват: „Това е опасно
учение
.
Ето опасен човек! “ Не, вие извратихте Словото Божие и продавате Словото Божие за пари. Не, няма да го продавате! В църквата никакви пари! И ако вие сте благородни хора, вие трябва да ми благодарите, че аз ви казвам Истината в очите.
към беседата >>
Някой път те критикуват туй
Божественото
и казват: „Какво може да направи Той?
Не е тази задачата на света. Казвам: Ако един ден проточа своята ръка, то ще бъде ръката на Любовта, която да свърже тия хора. И ще кажа: Ето, този е правият път във вашия живот, а пътят, по който сега вървите, този е кривият път. Сега най-първо трябва да се освободим от заблужденията, но доброволно. Аз не мога да уверявам хората, да им доказвам кое е право, кое не.
Някой път те критикуват туй
Божественото
и казват: „Какво може да направи Той?
“ Това е глупав въпрос. Я ми кажете, кой човек до сега е направил нещо в света? Всички хора не са ли оставили своите кости в гробищата? И след като умре някой, тогава ще го подигнат и ще почнат да разпространяват учението му. Така и сега казват: „Христос умрял!
към беседата >>
И след като умре някой, тогава ще го подигнат и ще почнат да разпространяват
учението
му.
Аз не мога да уверявам хората, да им доказвам кое е право, кое не. Някой път те критикуват туй Божественото и казват: „Какво може да направи Той? “ Това е глупав въпрос. Я ми кажете, кой човек до сега е направил нещо в света? Всички хора не са ли оставили своите кости в гробищата?
И след като умре някой, тогава ще го подигнат и ще почнат да разпространяват
учението
му.
Така и сега казват: „Христос умрял! “ Аз в умрели хора не вярвам; в умрелия Христос не вярвам. Аз вярвам в живите хора. В хората на Любовта вярвам, но че преди 2,000 години някой живял и умрял, аз в него не вярвам, в умрял човек не вярвам. Защо? Аз ще им кажа: „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите, и в Него всички живеем“.
към беседата >>
Те казват, че туй новото
учение
ще намали авторитета на владиците и поповете.
Имат право да ги е страх. Но аз казвам: Вас трябва да ви е страх само от Бога! Какво има да се плашите от мене? Аз зная защо съм опасен. Светлината, при известни условия в живота, е опасна.
Те казват, че туй новото
учение
ще намали авторитета на владиците и поповете.
Ами когато поповете и владиците се бият с кандилниците, авторитетът им не се ли намалява? Те имаха едно събрание тук, в София, в което техният език не беше тъй благовиден, както подобава за в народното събрание. Питам: Кой е крив тогава? Един свещеник със своя живот трябва да бъде образец! Тези двама или трима свещеници не могат ли да служат заедно за Христа?
към беседата >>
Не, има хора, които страдат хиляди пъти повече, отколкото тези коне, и казвам: кое е това
учение
, което ще даде почивка на тези хора?
Аз не те гледам, като някой апаш, за да те обера, или както гледам някое говедо, туря си ръката отгоре, пипам го дали е тлъсто. Не, не е тази моята цел. Или, ако ми дадат един кон, моята цел не е да му туря юзди и да се кача на него, но аз казвам: този кон се нуждае от свобода, той дълго време е орал. Аз не мисля за конете, но сега има много хора, които са станали коне. Някой път казват: „Горкият кон".
Не, има хора, които страдат хиляди пъти повече, отколкото тези коне, и казвам: кое е това
учение
, което ще даде почивка на тези хора?
Кое е това учение, което ще внесе тази радост, този мир вътре в живота им? —- Само онези разумни отношения между хората, само ако между хората дойде Божествената Любов. Само Божествената Любов ще внесе мекота и разумност в живота. Тази Любов ще внесе знания, духовност между хората. И държавите ще се изменят.
към беседата >>
Кое е това
учение
, което ще внесе тази радост, този мир вътре в живота им?
Не, не е тази моята цел. Или, ако ми дадат един кон, моята цел не е да му туря юзди и да се кача на него, но аз казвам: този кон се нуждае от свобода, той дълго време е орал. Аз не мисля за конете, но сега има много хора, които са станали коне. Някой път казват: „Горкият кон". Не, има хора, които страдат хиляди пъти повече, отколкото тези коне, и казвам: кое е това учение, което ще даде почивка на тези хора?
Кое е това
учение
, което ще внесе тази радост, този мир вътре в живота им?
—- Само онези разумни отношения между хората, само ако между хората дойде Божествената Любов. Само Божествената Любов ще внесе мекота и разумност в живота. Тази Любов ще внесе знания, духовност между хората. И държавите ще се изменят. Държавниците ще наредят разумни закони.
към беседата >>
В света сега проповядват едно
учение
, че човек като остарее, ще оглушее, ще ослепее, ще се парализират способностите му.
Няма да я разберете, ръката ви е счупена. Ще намерите най-видния хирург да я направи, да я заздрави. Имате някоя малка раничка в стомаха, или където и да е, ще я излекувате. Всичките недъзи във вас трябва да изчезнат веднъж завинаги. А сега окото ви боли, ухото ви боли.
В света сега проповядват едно
учение
, че човек като остарее, ще оглушее, ще ослепее, ще се парализират способностите му.
Това не е учение на духовния свят. Това учение, което ние проповядваме, което Христос е проповядвал, то не е учение на остаряване, то е учение на вечно подмладяване. Исая преди хиляди години е казал: „Онези, които очакват Господа, тяхната сила ще се възобнови“. И Христос на много места е казал: „Ако не се родите отново от Дух и вода, няма да влезете в царството Божие“. И Той подразбирал същия закон.
към беседата >>
Това не е
учение
на духовния свят.
Ще намерите най-видния хирург да я направи, да я заздрави. Имате някоя малка раничка в стомаха, или където и да е, ще я излекувате. Всичките недъзи във вас трябва да изчезнат веднъж завинаги. А сега окото ви боли, ухото ви боли. В света сега проповядват едно учение, че човек като остарее, ще оглушее, ще ослепее, ще се парализират способностите му.
Това не е
учение
на духовния свят.
Това учение, което ние проповядваме, което Христос е проповядвал, то не е учение на остаряване, то е учение на вечно подмладяване. Исая преди хиляди години е казал: „Онези, които очакват Господа, тяхната сила ще се възобнови“. И Христос на много места е казал: „Ако не се родите отново от Дух и вода, няма да влезете в царството Божие“. И Той подразбирал същия закон. И всеки ден човек трябва да се възражда в себе си, не веднъж, а постоянно да се възражда.
към беседата >>
Това
учение
, което ние проповядваме, което Христос е проповядвал, то не е
учение
на остаряване, то е
учение
на вечно подмладяване.
Имате някоя малка раничка в стомаха, или където и да е, ще я излекувате. Всичките недъзи във вас трябва да изчезнат веднъж завинаги. А сега окото ви боли, ухото ви боли. В света сега проповядват едно учение, че човек като остарее, ще оглушее, ще ослепее, ще се парализират способностите му. Това не е учение на духовния свят.
Това
учение
, което ние проповядваме, което Христос е проповядвал, то не е
учение
на остаряване, то е
учение
на вечно подмладяване.
Исая преди хиляди години е казал: „Онези, които очакват Господа, тяхната сила ще се възобнови“. И Христос на много места е казал: „Ако не се родите отново от Дух и вода, няма да влезете в царството Божие“. И Той подразбирал същия закон. И всеки ден човек трябва да се възражда в себе си, не веднъж, а постоянно да се възражда. И Павел казал на едно място тъй: „Да се обновявате в ума си“.
към беседата >>
19.
Приливи и отливи
,
ООК
, София, 16.1.1924г.,
Знанията и стремежът към Божествените идеи се дължат на
Божественото
, което от хиляди и милиони години действа вътре в нас.
Седна с него, приказвам си приятелски, дам му от хляба си, и тогава и той, и аз разберем как действа Бог. Щом Го няма, затворя вратата си. Щом Господ е в моя ум, като видя един учен човек, уча се от него. Може да ме изпъдят и сто пъти, но аз ще ида, ще дам всички жертви, ще отстъпя на всичко, само за да науча нещо. Щом Го няма Господ горе, в моята мисъл, и цялата библиотека да ми дадат, аз ще избягам оттам.
Знанията и стремежът към Божествените идеи се дължат на
Божественото
, което от хиляди и милиони години действа вътре в нас.
Там няма да имате тези понятия, да казвате: „Чакай да видя какво ще каже моят Учител, че да имам едно по-право понятие за Бога.“ – Не, моята задача не е там, да ви дам едно по-право понятие за Бога. Аз искам да ви дам прави методи как да служите на Бога. Казвам, че всичките методи, с които хората досега са служили на Бога, не са прави. Не че не са добри, аз не ги отричам, но не са един идеален начин за служене на Бога. Добри са всички църкви и държави, във всичко работи Божественото, но не е този истинският метод, по който можем да служим на Бога.
към беседата >>
Добри са всички църкви и държави, във всичко работи
Божественото
, но не е този истинският метод, по който можем да служим на Бога.
Знанията и стремежът към Божествените идеи се дължат на Божественото, което от хиляди и милиони години действа вътре в нас. Там няма да имате тези понятия, да казвате: „Чакай да видя какво ще каже моят Учител, че да имам едно по-право понятие за Бога.“ – Не, моята задача не е там, да ви дам едно по-право понятие за Бога. Аз искам да ви дам прави методи как да служите на Бога. Казвам, че всичките методи, с които хората досега са служили на Бога, не са прави. Не че не са добри, аз не ги отричам, но не са един идеален начин за служене на Бога.
Добри са всички църкви и държави, във всичко работи
Божественото
, но не е този истинският метод, по който можем да служим на Бога.
Когато истинският метод влезе, ще има разбирания, ще има мир, ще има благородство между хората. Смъртта ще изчезне, страданията ще се премахнат, затворите ще се премахнат, всичко туй ще изчезне. Сега някои може да кажат, че това се отнася до далечното бъдеще. Не, не, аз твърдя едно нещо, което е вярно, а то е, че това е възможно и сега. То е извън времето и пространството.
към беседата >>
И представете си сега, аз като изнасям тези Божествени Истини, всички казват за мене: „Той изнася едно Ново
учение
.“ Това не може да се нарече Ново
учение
– това е
Божественото
учение
, това са законите в Природата, това са начините, по които Живата природа действа.
Като държа някоя беседа, някой казва: „Учителя говори хубаво, но ние пак ще си вървим по нашия път.“ – Да, ще си вървите по вашия път, но кракът ви за втори път ще бъде изкълчен. За мене е безразлично, но казвам: много от вашите страдания може да се премахнат още сега, не за в бъдеще, но трябва да вървите в Божествения път. Някой от вас казва: „Аз имам доброто желание, правя тези усилия.“ Други обаче търсят по-лесния път. За да се добере човек до една велика, Божествена Истина при сегашните условия, изисква се усилена работа. При тази усилена работа ще срещнете хиляди мъчнотии.
И представете си сега, аз като изнасям тези Божествени Истини, всички казват за мене: „Той изнася едно Ново
учение
.“ Това не може да се нарече Ново
учение
– това е
Божественото
учение
, това са законите в Природата, това са начините, по които Живата природа действа.
Аз констатирам тия закони, които действат в Живата природа, които действат и в Живота. Казват, че тия неща разваляли живота – и започват срещу мене шпионирания, говорят, че аз лъжа, това-онова и т. н. Казвам: когато говорят за мене, че лъжа, аз зная, че говоря Истината. „Ама той е лош човек! “ Аз зная, че съм най-добрият човек. Защо?
към беседата >>
Само по такъв начин у вас ще се зароди желание за висшето, за
Божественото
.
Вие още не сте братство, но туй, което сега става, е едно побратимяване. В какво седи туй побратимяване? – То седи в това, че като срещнеш някого, когото много обичаш, той ще ти направи един абсцес и ти на него друг, та ще смесите кръвта си. Това е побратимяване, обмяна. Едните ще вземат от твоята кръв и ти от тяхната.
Само по такъв начин у вас ще се зароди желание за висшето, за
Божественото
.
Само по такъв начин животът ви ще се осмисли. Ще се намериш в едно затруднено положение: писател си, художник си или музикант, но не ти върви – беден си, сиромах си. Не че не ти върви, много добре ти върви, но трябва да намериш вътрешната философия на нещата, да разбереш защо не ти върви. Разбирате ли нещата, вие ще намерите красивата страна на живота. Като изнасям тия неща, вие не се занимавате със себе си, но казвате: „Чакай, този е хикс (х) “ – турите го долу.
към беседата >>
20.
Допреният въглен
,
НБ
, София, 20.1.1924г.,
А онези, които не са ходили по Неговото
учение
, ще останат отвън“.
Още по-близо е. И знаете ли какво ще бъде положението на съвременното човечество, когато дойде Господ? Всички хора ще бъдат простряни на земята с лицето си надолу. С всички, без разлика, така ще бъде; цялото човечество ще бъде простряно на земята. Всички ще лежат, ще мине тогава Христос и ще каже: „Онези, които са правили добро, които са се подчинявали на Божия закон, ще възкръснат.
А онези, които не са ходили по Неговото
учение
, ще останат отвън“.
И следователно, като потегли Христос ръцете си върху тях, те ще възкръснат. Христос ще пита колко има между българите, които са ходили по Неговото учение? Колко американци, германци, французи, руси и други има между всички, които са ходили по Неговото учение? Той ще види кои са истинските и вие ще видите между кои сте. Ако станете, вие ще Го видите, ще видите онова велико лице, което казва: „Гладен бях, нахранихте ме; жаден бях, напоихте ме; в затвор бях, посетихте ме; болен бях, прегледахте ме“.
към беседата >>
Христос ще пита колко има между българите, които са ходили по Неговото
учение
?
Всички хора ще бъдат простряни на земята с лицето си надолу. С всички, без разлика, така ще бъде; цялото човечество ще бъде простряно на земята. Всички ще лежат, ще мине тогава Христос и ще каже: „Онези, които са правили добро, които са се подчинявали на Божия закон, ще възкръснат. А онези, които не са ходили по Неговото учение, ще останат отвън“. И следователно, като потегли Христос ръцете си върху тях, те ще възкръснат.
Христос ще пита колко има между българите, които са ходили по Неговото
учение
?
Колко американци, германци, французи, руси и други има между всички, които са ходили по Неговото учение? Той ще види кои са истинските и вие ще видите между кои сте. Ако станете, вие ще Го видите, ще видите онова велико лице, което казва: „Гладен бях, нахранихте ме; жаден бях, напоихте ме; в затвор бях, посетихте ме; болен бях, прегледахте ме“. Но това са само символи, зад които се крият велики истини. Сега туй учение на Христа не е само един импулс, да се въодушеви човек временно, то не е само едно въодушевление.
към беседата >>
Колко американци, германци, французи, руси и други има между всички, които са ходили по Неговото
учение
?
С всички, без разлика, така ще бъде; цялото човечество ще бъде простряно на земята. Всички ще лежат, ще мине тогава Христос и ще каже: „Онези, които са правили добро, които са се подчинявали на Божия закон, ще възкръснат. А онези, които не са ходили по Неговото учение, ще останат отвън“. И следователно, като потегли Христос ръцете си върху тях, те ще възкръснат. Христос ще пита колко има между българите, които са ходили по Неговото учение?
Колко американци, германци, французи, руси и други има между всички, които са ходили по Неговото
учение
?
Той ще види кои са истинските и вие ще видите между кои сте. Ако станете, вие ще Го видите, ще видите онова велико лице, което казва: „Гладен бях, нахранихте ме; жаден бях, напоихте ме; в затвор бях, посетихте ме; болен бях, прегледахте ме“. Но това са само символи, зад които се крият велики истини. Сега туй учение на Христа не е само един импулс, да се въодушеви човек временно, то не е само едно въодушевление. Божественото учение мяза на един малък огън, който се постоянно разгорява.
към беседата >>
Сега туй
учение
на Христа не е само един импулс, да се въодушеви човек временно, то не е само едно въодушевление.
Христос ще пита колко има между българите, които са ходили по Неговото учение? Колко американци, германци, французи, руси и други има между всички, които са ходили по Неговото учение? Той ще види кои са истинските и вие ще видите между кои сте. Ако станете, вие ще Го видите, ще видите онова велико лице, което казва: „Гладен бях, нахранихте ме; жаден бях, напоихте ме; в затвор бях, посетихте ме; болен бях, прегледахте ме“. Но това са само символи, зад които се крият велики истини.
Сега туй
учение
на Христа не е само един импулс, да се въодушеви човек временно, то не е само едно въодушевление.
Божественото учение мяза на един малък огън, който се постоянно разгорява. И всичко, което прави човек, прави го само заради Бога. Питам ви: Защо става всичкият спор сега в света? Вие ще се срещнете някой път, ще кажете: „А, шапката му е хубава“. На дрехите му ще погледнете, на знанието, но всички тия неща са външни украшения.
към беседата >>
Божественото
учение
мяза на един малък огън, който се постоянно разгорява.
Колко американци, германци, французи, руси и други има между всички, които са ходили по Неговото учение? Той ще види кои са истинските и вие ще видите между кои сте. Ако станете, вие ще Го видите, ще видите онова велико лице, което казва: „Гладен бях, нахранихте ме; жаден бях, напоихте ме; в затвор бях, посетихте ме; болен бях, прегледахте ме“. Но това са само символи, зад които се крият велики истини. Сега туй учение на Христа не е само един импулс, да се въодушеви човек временно, то не е само едно въодушевление.
Божественото
учение
мяза на един малък огън, който се постоянно разгорява.
И всичко, което прави човек, прави го само заради Бога. Питам ви: Защо става всичкият спор сега в света? Вие ще се срещнете някой път, ще кажете: „А, шапката му е хубава“. На дрехите му ще погледнете, на знанието, но всички тия неща са външни украшения. Онова, което отличава човека, е друго.
към беседата >>
Сега това не е едно
учение
, да знаете как да сте спрямо мен.
Когато направиха едно престъпление, те се усетиха голи, туриха си дрехи. Не е хубав този поглед, да се погледне някой тъй нахално, с един хипнотичен поглед. Хубав поглед е мекият поглед. Да те погледне някой с един мек, нежен поглед и да каже: „Братко, в името на Бога на Любовта, Който живее в мене, аз съм готов да извърша всичко онова, което е за твоето добро“. И когато той ме погледне, да каже същото.
Сега това не е едно
учение
, да знаете как да сте спрямо мен.
Не, аз за това не се нуждая, но всеки да погледне така към всеки един страждущ. Колко страждущи, колко вдовици има, колко бедни има, те не се нуждаят само от дрехи, от обуща. Колко хора има, които зимно време хвърлят обущата. Не само от това се нуждаят хората, но от една вътрешна подкрепа. Казват: „Мил поглед искам“.
към беседата >>
– Това е великата жертва, великото
учение
на Любовта.
Разпъваният може да го целуне онзи, който е бил разпъван. Болният може да влезе в положението на болния, но здравият в положението на болния не може да влезе, той може само да му услужи. Следователно, ако ние не минем през онази дълбока опитност, през която Христос е минал, ако нашето сърце не се закваси с онази дълбока самопожертвователност, през която Христос е минал, как ще служим на Бога? Сега казват: „Христовата кръв ще ни очисти“. Коя е Христовата кръв?
– Това е великата жертва, великото
учение
на Любовта.
А сега всички църкви от хиляди години турят венци, чакат пришествието Божие. Казват: „Идва Господ! “ И ние казваме: „Идва Господ! “ А те казват: „Не слушайте този проповедник, той е малко смахнат, има време още“. Аз няма да се спирам върху това, те са наши братя, и те са прави, и аз съм прав.
към беседата >>
„Нека малко се позабави, че да се очистим от греховете си.“ Казвам: Според Христовото
учение
може да се очистим веднага.
Техните часовници са на турски, моят е алафранга. Казвам: Приятели, една грешка има, вашият часовник е на турски, чакайте да ги преведем под еднакъв знаменател. И тогава, като ги извадим, ще видят, че и те са прави, и аз съм прав. Времето е дошло, само че нашите часовници не са верни. Казвам: Христос иде!
„Нека малко се позабави, че да се очистим от греховете си.“ Казвам: Според Христовото
учение
може да се очистим веднага.
Кажете: „Аз служа на Христа“, и раздайте всичкото си имане! Казва: „Аз ще го раздам, но ще оставя за себе си поне 10,000 лева“. Не, всичкото си имане ще раздадеш, а пък ако нямаш да раздадеш, не раздавай нищо! Помня, преди 10 години, един богат мой приятел, доктор Миркович, ми казва: „Слушайте, Учителю, да ви оставя настойник на моето богатство“. Казвам му: Аз не се нуждая да ставам настойник на твоето имане, но ще ти дам един съвет.
към беседата >>
Туй трябва да го знаете, а не че доброто
учение
полудява хората.
“ И тъй, трябва да оставим този ангел на Любовта да се докосне до вашите сърца. Днес е денят! Но във вас не трябва да има туй състояние, от което хората полудяват. Полудяването в света произтича от един закон: щом човек се раздвои в своите убеждения, той полудява.
Туй трябва да го знаете, а не че доброто
учение
полудява хората.
Всеки, който се е раздвоил, всеки, който не е изпълнил волята Божия, все полудява. И съвременният свят към това отива. Единственото нещо, което може да ни направи трезви, е да имаме една основна мисъл: От Любов да служим на Бога и като Сафрио да не осъждаме никого. Ще дойде осъждането, но във всички случаи да кажем: „Аз съм причината за това“. Някои път, като ви говоря, говоря, казвам: „Тия хора са добри, тия хора са способни, аз съм причината, че не ме разбират, трябва да намеря някакъв метод да им разправя хубаво, има в тях добро.
към беседата >>
Сега, според туй
учение
, някои искат да знаят дали живеят по закона на Любовта.
Доброто аз направих, и злото аз направих, но аз, който мога да направя туй зло, мога да направя и доброто. Сегашните хора обаче са на другата страна. Щом дойде за доброто, казват: „Аз направих това добро“. А щом дойде до погрешките, там ги няма. Ще бъдем доблестни да признаем своите погрешки пред себе си, да се разтърсим и да кажем: „Слушай, приятелю, ти още не си живял по закона на Любовта“.
Сега, според туй
учение
, някои искат да знаят дали живеят по закона на Любовта.
Аз ще ви дам един начин, и за млади, и за стари, да разберете дали живеете според Любовта. Влезте в един дом веднъж, дваж, три пъти. Ако в този дом става подобрение, вашите влияния са добри, любовта ви действа. Но ако след като влезете в този дом произведете една малка дисхармония, нямате любов. Мнозина имат особена тактика, особена психология.
към беседата >>
Това е Христовото
учение
, което всякога можем да приложим.
Мнозина имат особена тактика, особена психология. Те, като влязат в един дом, гледат дали мъжът или жената е по-съобразителна, искат нея или него да ги предразположат. Гледат да задоволят единия от тях. Не, ти като влезеш в един дом, ще бъдеш и към мъжа, и към жената, и към децата честен. От твоето сърце ще блика любов и на всички същества, които са излезли от Бога, ще гледаш като на живи души, ще гледаш с чист поглед, няма да имаш никаква задна мисъл.
Това е Христовото
учение
, което всякога можем да приложим.
Така ще бъдем щастливи. Този Господ, Който ни говори, Той не е отвън, Той е вътре в нас. Той ни говори, говори, говори. Страданията, мъченията, нещастията, това са истинският Божествен език. Страданията, това са според Божествения език въздишките.
към беседата >>
Туй
учение
е за новите хора.
– Вода е това! „Кръвта му изтече.“ Каква кръв? – Кръвта на онзи престъпник, боя е това! Като боднаха Христа, кръв и вода протече от Неговото сърце. Това е истински страждущият човек.
Туй
учение
е за новите хора.
За тях казват, че са сектанти. Не, те не могат на учението на тия сектанти и най-малкия пръст да обърнат. Пък сегашното верую! „Ама тъй е казал Христос.“ Какво е казал Христос? Христос е казал: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила, а ближния си, като себе си“.
към беседата >>
Не, те не могат на
учението
на тия сектанти и най-малкия пръст да обърнат.
– Кръвта на онзи престъпник, боя е това! Като боднаха Христа, кръв и вода протече от Неговото сърце. Това е истински страждущият човек. Туй учение е за новите хора. За тях казват, че са сектанти.
Не, те не могат на
учението
на тия сектанти и най-малкия пръст да обърнат.
Пък сегашното верую! „Ама тъй е казал Христос.“ Какво е казал Христос? Христос е казал: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила, а ближния си, като себе си“. Или: „Който се гневи на брата си без причина или който рече напразно всяка реч...“ Това са писани неща. Защо тогава да притуряме на Христа това, което не Му идвало на ум да каже?
към беседата >>
21.
Придобивки на съзнанието
,
МОК
, София, 20.1.1924г.,
Запише се, учи 2–3 семестъра и после казва: И без
учение
минава.
Сега вас, младите, аз наричам „богати“ хора. Тия богати хора мислят, че имат право да иждивят своето богатство в света тъй, както намират за добре. Това е вярно, те имат право да иждивят своето богатство, както намират за добре, но ако бяха умни. А сега се явява въпросът: вие разбирате ли как трябва да иждивявате вашата енергия? Да допуснем, че някой от вас иска да следва в университета.
Запише се, учи 2–3 семестъра и после казва: И без
учение
минава.
Зареже университета, казва: Аз ще стана учител, ще просвещавам народа. Става учител, но след две-три години зарязва и учителството. После казва: Търговец ще стане. Започне търговията, но след 4–5 години и търговията напусне. Хване се след това на някакъв занаят и него скоро напуща.
към беседата >>
Да уповава човек на себе си, аз разбирам да уповава на онова великото,
Божественото
, което е вложено в неговия ум, сърце и воля.
Силите, които сега действат в действат в света, както и във вас, са повече отрицателни. По някой път например вие се въодушевявате, вярвате, че това ще направите, онова ще направите, но защо/ Защото баща ви още изпраща пари, вие не уповавате на вашето сърце, на вашия ум и на вашата воля и да кажете: С труд и постоянство аз мога да изкарвам прехраната си! Казвате: Мен не ме е страх. Защо? Защото бащата и майката са зад гърба ви. Вие сте на една лъжлива почва.
Да уповава човек на себе си, аз разбирам да уповава на онова великото,
Божественото
, което е вложено в неговия ум, сърце и воля.
Щом уповавате на Божественото, каквато голяма мъчнотия или каквото крушение и да ви дойде, вие ще бъдете силни да кажете: Онзи велик закон, който направлява света, той ще ме избави, ще ме изведе на спасителния бряг. Ще те избави, но кога? – Когато ти правилно си свързан с природата. В това отношение, онези хора, които не вярват в Бога, които са профани в тази работа, но изпълняват този велик закон, имат по-добри резултати, отколкото верующите. Често религиозните хора, като станат много чувствителни, се намират пред една опасност, а именно: те добиват за себе си едно особено мнение, стават особени хора.
към беседата >>
Щом уповавате на
Божественото
, каквато голяма мъчнотия или каквото крушение и да ви дойде, вие ще бъдете силни да кажете: Онзи велик закон, който направлява света, той ще ме избави, ще ме изведе на спасителния бряг.
По някой път например вие се въодушевявате, вярвате, че това ще направите, онова ще направите, но защо/ Защото баща ви още изпраща пари, вие не уповавате на вашето сърце, на вашия ум и на вашата воля и да кажете: С труд и постоянство аз мога да изкарвам прехраната си! Казвате: Мен не ме е страх. Защо? Защото бащата и майката са зад гърба ви. Вие сте на една лъжлива почва. Да уповава човек на себе си, аз разбирам да уповава на онова великото, Божественото, което е вложено в неговия ум, сърце и воля.
Щом уповавате на
Божественото
, каквато голяма мъчнотия или каквото крушение и да ви дойде, вие ще бъдете силни да кажете: Онзи велик закон, който направлява света, той ще ме избави, ще ме изведе на спасителния бряг.
Ще те избави, но кога? – Когато ти правилно си свързан с природата. В това отношение, онези хора, които не вярват в Бога, които са профани в тази работа, но изпълняват този велик закон, имат по-добри резултати, отколкото верующите. Често религиозните хора, като станат много чувствителни, се намират пред една опасност, а именно: те добиват за себе си едно особено мнение, стават особени хора. Срещнах един път един млад евангелист, който, като дошъл до състоянието на „новораждане“, толкова се въодушевил, че започна да се мисли за всесилен, че никой не може да излезе насреща му и т.н.
към беседата >>
При това онези, които вървят в пътя на
Божественото
развитие ще изхарчат повече от своята енергия, но това харчене на енергията трябва да става разумно.
Всеки ден може да правите по една такава разходка. Туй усилие на вашия ум веднага ще тонира мозъка ви. При дисхармония на човешките мисли и чувства всички способности се замъгляват и се образува един вътрешен мрак. Всички краски наоколо ни изчезват и ние се усещаме напълно изолирани, като че отделени от целия космос. И тогава всички страдания като че се струпват все на нашия гръб.
При това онези, които вървят в пътя на
Божественото
развитие ще изхарчат повече от своята енергия, но това харчене на енергията трябва да става разумно.
Да допуснем, че между двама от вас, които и да са те, се създаде едно чувство на сближаване, на приятелство. Вие как определяте качествата на едно приятелство или на една дружба? То не е само едно обикновено запознаване. И в природата съществува такова чувство на приятелство. Щом свържеш приятелство с някого, този приятел никога не можеш да го забравиш.
към беседата >>
подразбирам, ако човек сам не цени
Божественото
, което е заложено в него, може ли другите да го обичат?
Затова вие, като ученици в този нов път, трябва да се учите на самообладание, на контролиране. Често някои от вас започват да губят паметта си. Това аз наричам „прилив“, който обяснявам с това, че чувствата във вас са взели надмощие, материята е станала по-гъста. Следователно, за да помогнете на паметта си, ще обърнете тия енергии към ума си. Сега ще ви задам един въпрос: ако човек не може да обича себе си, т.е.
подразбирам, ако човек сам не цени
Божественото
, което е заложено в него, може ли другите да го обичат?
Ще ви задам друг въпрос: ако вие сами не можете да си сдъвчете храната, друг може ли да яде заради вас? – Не може. То значи: като отидете при един ваш приятел, той може да ви приеме най-любезно, да ви сложи богата трапеза, но вие сами ще ядете. Този ваш приятел, това е Любовта, която може да ви даде всички най-добри условия за учене, но заради вас не може да учи. Вашият приятел може да ви даде и всички средства за учене, но той не е в състояние да ви направи учен, способен.
към беседата >>
22.
Плодовете на Духа
,
НБ
, София, 3.2.1924г.,
И едното, и другото не е ли Христовото
учение
!
Питам сега: Защо тези двама графове имат две различни разбирания? Вие ще ми възразите: „Туй е невъзможно, тези неща авторът ги е направил така“. Но аз питам: Защо съвременните християнски църкви, една православна и една евангелска, не се разбират? Защо, като се срещат, си обръщат гръб? От какво произтича туй неразбиране?
И едното, и другото не е ли Христовото
учение
!
Туй Евангелие не е ли туй спуснато въже в един кладенец! Туй въже не е ли едно и също? – Едно и също е, но на единия ръцете се охлузват, а на другия – не се охлузват. Защо? Казвате: „Това е навик, това е възпитание, това е, защото тъй сме родени“. Не, това не е разяснение на живота.
към беседата >>
Цар Алима поддържал сегашното
учение
: картечен огън, бесилки, ножове.
едната посока към вас, най-първо ние обичаме себе си, а после искаме да обичаме и другите. Ще ви приведа един пример за тази борба, която съществува между хората, която е съществувала и преди хиляди години. Един от древните царе, Рама Северан, адепт на Великото Бяло Братство, и Алиман Белима, също цар, управлявали своите царства, но били с противоположни разбирания. Рама представлявал закона на Любовта. Той издал заповед, според която спрямо всички хора да се отнасят по закона на Любовта и никакво насилие не трябва да се прави.
Цар Алима поддържал сегашното
учение
: картечен огън, бесилки, ножове.
Той казвал, че всичко неприятелско трябва да се прекара под нож, навсякъде трябва да се внуши страх и трепет. Само така неприятелят ще трепери от него. Всички съседни народи, всички градове и селища, дето минавал Алима, всичко било изгаряно. Всички жители забегнали по гори и планини. Когато минавали пътници, питали: „Защо тези села и градове са изгорени?
към беседата >>
И ако вие не възприемете новото
учение
, у вас ще настане такава голяма скръб, която ще произведе у вас цял ад.
Следователно ние ще имаме един обратен процес на развитие. Досега цялото човечество, не само тук на земята, но във всички светове, които съществуват вън и вътре във вселената, всички минават в една нова фаза. Не само на земята, но в целия космос става едно преобразувание, макар че всички не са на една степен на развитие. Всички същества са дошли наполовина в своето развитие. Новата вълна, която идва, няма да ви остави на старото място.
И ако вие не възприемете новото
учение
, у вас ще настане такава голяма скръб, която ще произведе у вас цял ад.
Адът не е нищо друго, освен въздействието на тази Божествена вълна. За в бъдеще тия страдания ще се увеличат и ще знаете, че колкото страданията ви са по-големи, толкова е по-голямо вашето съпротивление, а дали е съзнателно или несъзнателно, то е друг въпрос. Ще знаете, че сте в противодействие на тази вълна, затова ще се хармонизирате и ще кажете: „Аз трябва да бъда в съгласие с великата съзнателна Любов, с Божествения Дух и ще действам тъй разумно, както Той действа“. Искам да се осветлите върху действието на Духа. Някои казват: „Духът ми казва това.
към беседата >>
Когато
Божественото
начало у нас започне да говори, лицето добива една нежност, една малка светлинка, в очите се чете една разумност, погледът е устойчив и такъв човек е готов, в дадения случай, на всички услуги.
После, някой ще ти говори близо до ухото, ще ти каже: „Господине, нещо тайно ще ти кажа, голям секрет“. Това са външни начини. После, има и други начини. Някой казва, че някъде под сърцето, под лъжичката нещо го заговаря или нещо на главата му заговаря. На всички все им говори нещо, но резултатите на туй говорене не са едни и същи.
Когато
Божественото
начало у нас започне да говори, лицето добива една нежност, една малка светлинка, в очите се чете една разумност, погледът е устойчив и такъв човек е готов, в дадения случай, на всички услуги.
Каквото му поискаш, той казва: „Удоволствие ми е да ви услужа. Пак заповядайте, пак елате при мене! Ако вие ми платите за труда, ще ми причините голяма неприятност“. Имате някаква нужда, той ще се подпише зарад вас. А ние, сега, при тези насилия, при тези изнудвания, минаваме за честни, за разумни хора.
към беседата >>
Младите хора са носители на новото
учение
.
Те не трябва да бъдат мъже. После, ние се нуждаем от млади хора, но не само млади хора по форма, защото аз срещам много млади хора, които преждевременно са остарели. Млади, разбирам такива, у които блика живот. Млад човек наричам този, на когото въжетата са развързани. Старият човек е завързан.
Младите хора са носители на новото
учение
.
Старите им казват тъй: „Вие сега сте млади, но един ден ще остареете като нас“. Не, ако вие остареете като старите, не ви трябва да носите новата култура. Първото нещо: Трябва да турим в ума си мисълта, че няма да остареем – нищо повече! Ами казват, че човешкото лице се сбръчкало. Туй, че моето лице се сбръчква, това не съм аз.
към беседата >>
23.
Най-щастливият ден
,
ООК
, София, 6.2.1924г.,
Това
Учение
, което придобиваме, ако не го приложим, ние ще приличаме на онзи търновски адвокат, когото хващат разбойници между Търново и Севлиево и намират в джоба му два револвера запазени.
Колкото едно дърво започва да остарява, толкова клоните започват да се превиват към земята. Този закон за растенията е същият, както и у човека. Човек, като мине известна възраст, някой път започва несъзнателно да се прегърбва. Това е идеята. Това прегърбване произтича от изменение на теченията, които действат в неговия организъм.
Това
Учение
, което придобиваме, ако не го приложим, ние ще приличаме на онзи търновски адвокат, когото хващат разбойници между Търново и Севлиево и намират в джоба му два револвера запазени.
Питат го: „Защо са ти тия револвери? “ – „За зор заман.“ –„Ами от този зор заман по-голям има ли? “ Те го набили и му казали: „Като не знаеш да носиш револвер, защо го носиш? “ Той си казал: „Втори път вече без револвер ще ходя.“ Знанието има сила само когато се прилага.
към беседата >>
Хората на Любовта обаче може да говорят само за сегашното, за
Божественото
.
Туй е за насърчение. Но когато аз говоря на себе си, никога не казвам втори път, но казвам сега. За мен бъдещето не съществува. За грешника, който умира, на когото греховете не са простени, има бъдеще, но за праведния има само настояще – нищо повече! Онзи, който казва: „За в бъдеще ще възкръсна“, на него Господ не е простил греховете.
Хората на Любовта обаче може да говорят само за сегашното, за
Божественото
.
Сега няма да изпадате в друга крайност. Това са само философски разсъждения, а когато дойдете до онова, Божественото, в себе си ще се поставите в положение да гледате на нещата от чисто Божествено гледище. Тъй трябва да разисквате. Онези от вас, които искате да мислите правилно, под думата сега ще разбирате условията, които животът днес, в този момент, ви предлага. Използвайте ги за ваше добро!
към беседата >>
Това са само философски разсъждения, а когато дойдете до онова,
Божественото
, в себе си ще се поставите в положение да гледате на нещата от чисто Божествено гледище.
За мен бъдещето не съществува. За грешника, който умира, на когото греховете не са простени, има бъдеще, но за праведния има само настояще – нищо повече! Онзи, който казва: „За в бъдеще ще възкръсна“, на него Господ не е простил греховете. Хората на Любовта обаче може да говорят само за сегашното, за Божественото. Сега няма да изпадате в друга крайност.
Това са само философски разсъждения, а когато дойдете до онова,
Божественото
, в себе си ще се поставите в положение да гледате на нещата от чисто Божествено гледище.
Тъй трябва да разисквате. Онези от вас, които искате да мислите правилно, под думата сега ще разбирате условията, които животът днес, в този момент, ви предлага. Използвайте ги за ваше добро!
към беседата >>
24.
Искаш ли да оздравееш?
,
НБ
, София, 10.2.1924г.,
И следователно ние, съвременните хора, сме се заблудили, взели сме изопачено Христовото
учение
и сме турили вътре в Него неща, които не са верни.
Тя казва: „А, моето ангелче! “ Но тя не знае още какво могат да направят тези ръце. Това дете може да бъде един Наполеон, може да бъде един Калигула, може да бъде един Толстой, може да бъде един Христос, не този Христос, когото очакват, но Христос, човекът с непреодолимата Любов към цялото човечество. Като казвам „Христос“, разбирам човекът, който има непреодолима Любов към човечеството, който е намерил доброто, благото в живата природа, и всичко туй иска да го предаде на другите тъй, както го намерил за себе си. Това е целта на Христа.
И следователно ние, съвременните хора, сме се заблудили, взели сме изопачено Христовото
учение
и сме турили вътре в Него неща, които не са верни.
Запример, като кажем, че трябва да имате Любов, вие казвате: „Да, но с любов само не става“. Е, щом не става с любов, с какво става? – „Ама малко и насилие трябва! “ Ами че по-голяма сила от силата на Любовта има ли? Някои казват: „Аз употребих любовта, но тя нищо не ми даде“.
към беседата >>
С богатството лесно се разправяме, но колкото за
учението
, то е трудна работа.“ Трудните работи, именно, са хубавите работи в света.
“ – всички ще кажете: „Искаме, Господи! “ „Искате ли да бъдете богати? “ – „О, как не, всички искаме да бъдем богати! “ „Искате ли да бъдете умни? “ – „Е, Господи, това вече е трудна работа.
С богатството лесно се разправяме, но колкото за
учението
, то е трудна работа.“ Трудните работи, именно, са хубавите работи в света.
Възвишени и благородни работи трябват днес! Всяко знание, не само съвременното, трябва да се опита и докаже. Като казвам, че трябва да се опита, то е защото имаме една страна, която е проверена, и друга, която не е проверена, а предстои да се провери. Какъв е смисълът на нашия живот? Често ние постъпваме като тия двамата, германецът и французинът, хванали сме се за гушата и заставяме с нож един срещи друг.
към беседата >>
Ние проповядваме едно
учение
, всички да имат тази Любов, но да се приложи без насилие.
Досега никой не се е избавил. И Христос, когато дойде, и Него пратиха там. И след това Той показа своето изкуство – възкръсна. Има един стих в псалмите, който казва тъй: „Няма да оставя преподобните си да видят изтление“. Ако ние имаме тази велика Любов, ако ние имаме Бога на нашата страна, ние ще опитаме този стих.
Ние проповядваме едно
учение
, всички да имат тази Любов, но да се приложи без насилие.
Днес всички искат любов, но в какво седи тази любов? Всички казват: „Да разделим помежду си спечеленото“. Ние, хората на Любовта, не се нуждаем от събраното богатство на другите. Ние се нуждаем от това богатство, което ни се дава отгоре. Ние се нуждаем от това богатство, което припечелваме с труд, със своите ръце.
към беседата >>
В сърцата на всинца ни трябва да блика живота като един извор, за да се подигнем и да покажем, че ние сме носители на туй
Божественото
.
Тази Божествена Любов не се предава с думи. Преди всичко, за нея се изисква нов език, нови думи. Ако човекът, у когото блика тази Любов, дойде във вашата къща, той без да ви каже една дума, ще бъде за вас същото нещо, каквото е изгряващото слънце. Може да дойде друг някой да ви говори сладки думи, тъй ще бъде, иначе ще бъде, но сълзите ви ще текат. Дойде ли обаче човекът на Любовта, сълзите ви ще се пресушат, скръбта ви ще изчезне и вие ще усетите нещо ново да се влива във вас.
В сърцата на всинца ни трябва да блика живота като един извор, за да се подигнем и да покажем, че ние сме носители на туй
Божественото
.
Питам християнските народи: Днес Христос интересува ли се от църквите? – Интересува се. Той ходи навсякъде, обикаля. Досега Христос е обиколил цяла Европа и се чуди на гениалността на Неговите последователи, че вътре в Неговата уста и Неговия ум са турени неща, които Той никога не е помислял да каже. Тези хора за всичко говорят, но за Любовта не са говорили досега, и казват: „Христовата Любов е неприложима.
към беседата >>
Това
учение
е утопично, изискват се още хиляди години, според Дарвиновата теория, докато хората дойдат до положение да приложат тази велика Любов“.
Питам християнските народи: Днес Христос интересува ли се от църквите? – Интересува се. Той ходи навсякъде, обикаля. Досега Христос е обиколил цяла Европа и се чуди на гениалността на Неговите последователи, че вътре в Неговата уста и Неговия ум са турени неща, които Той никога не е помислял да каже. Тези хора за всичко говорят, но за Любовта не са говорили досега, и казват: „Христовата Любов е неприложима.
Това
учение
е утопично, изискват се още хиляди години, според Дарвиновата теория, докато хората дойдат до положение да приложат тази велика Любов“.
Българите казват: „Зяй, коньо, за зелена трева“. Когато Христос е проповядвал своето учение на евреите, Той им казвал: „Сега е време за вас да приложите моето учение. Ако не го приложите, в 2,000 години ще опитате последствията на вашето отричане“. И днес Христос пак седи пред вратата на европейските народи и казва: „Ако вие приложите моето учение, очаква ви едно велико знание, едно велико благословение, но ако вие отхвърлите Любовта ми, както преди 2,000 години, ще опитате най-големите нещастия, ще се възмути не само небето, но и земята“. Под земята се готви нещо страшно.
към беседата >>
Когато Христос е проповядвал своето
учение
на евреите, Той им казвал: „Сега е време за вас да приложите моето
учение
.
Той ходи навсякъде, обикаля. Досега Христос е обиколил цяла Европа и се чуди на гениалността на Неговите последователи, че вътре в Неговата уста и Неговия ум са турени неща, които Той никога не е помислял да каже. Тези хора за всичко говорят, но за Любовта не са говорили досега, и казват: „Христовата Любов е неприложима. Това учение е утопично, изискват се още хиляди години, според Дарвиновата теория, докато хората дойдат до положение да приложат тази велика Любов“. Българите казват: „Зяй, коньо, за зелена трева“.
Когато Христос е проповядвал своето
учение
на евреите, Той им казвал: „Сега е време за вас да приложите моето
учение
.
Ако не го приложите, в 2,000 години ще опитате последствията на вашето отричане“. И днес Христос пак седи пред вратата на европейските народи и казва: „Ако вие приложите моето учение, очаква ви едно велико знание, едно велико благословение, но ако вие отхвърлите Любовта ми, както преди 2,000 години, ще опитате най-големите нещастия, ще се възмути не само небето, но и земята“. Под земята се готви нещо страшно. Ако тия хора не приемат Божествената Любов, земята ще се отвори и ще ги повикат долу. Ще има една революция в природата, но не такава, каквато вие познавате.
към беседата >>
И днес Христос пак седи пред вратата на европейските народи и казва: „Ако вие приложите моето
учение
, очаква ви едно велико знание, едно велико благословение, но ако вие отхвърлите Любовта ми, както преди 2,000 години, ще опитате най-големите нещастия, ще се възмути не само небето, но и земята“.
Тези хора за всичко говорят, но за Любовта не са говорили досега, и казват: „Христовата Любов е неприложима. Това учение е утопично, изискват се още хиляди години, според Дарвиновата теория, докато хората дойдат до положение да приложат тази велика Любов“. Българите казват: „Зяй, коньо, за зелена трева“. Когато Христос е проповядвал своето учение на евреите, Той им казвал: „Сега е време за вас да приложите моето учение. Ако не го приложите, в 2,000 години ще опитате последствията на вашето отричане“.
И днес Христос пак седи пред вратата на европейските народи и казва: „Ако вие приложите моето
учение
, очаква ви едно велико знание, едно велико благословение, но ако вие отхвърлите Любовта ми, както преди 2,000 години, ще опитате най-големите нещастия, ще се възмути не само небето, но и земята“.
Под земята се готви нещо страшно. Ако тия хора не приемат Божествената Любов, земята ще се отвори и ще ги повикат долу. Ще има една революция в природата, но не такава, каквато вие познавате. Тази революция, която сега става, е нищо пред тази, която природата приготовлява. Ще стане една такава революция, каквато светът не помни, каквато никога не е виждал.
към беседата >>
– Вие се съмнявате в мене, казвате: „Това
учение
е опасно“.
Да, но преди да ме зачне майка ми, аз бях в доброто, а злото, грехът ме обвиха отпосле. Трябва да знаем, че този великият закон на Любовта е по-велик от злото и като дойде този закон на Любовта, всички ще се разберем. Всички трябва да вярваме, че Любовта е, която ще победи света. А сега има един спор. За какво?
– Вие се съмнявате в мене, казвате: „Това
учение
е опасно“.
Хубаво, аз не казвам, че трябва да го приемете. Опитайте, приложете го, направете най-малкия опит с него. Вашите възражения, вашите стрели аз взимам предвид. Но като дойде Христос, какво ще каже на хората, я ми кажете? Всички казват, че ни трябва храна.
към беседата >>
Не, не сме в заблуждение, но никой не е в състояние да изпълни туй
учение
тъй, както трябва.
Ние сме чада на Бога. Ние служим на Бога на Любовта, но изпълнихме ли този закон на Любовта? – Не сме го изпълнили още, а си хвърляме вината един другиму. Ако запитате някого: „Ти изпълни ли закона на Любовта? “ – ще ви кажат, че сте в заблуждение.
Не, не сме в заблуждение, но никой не е в състояние да изпълни туй
учение
тъй, както трябва.
Защо нямаме тази смелост? – Понеже Любовта още не е проработила в нас. Когато проработи Любовта, тя ще внесе в нас истинските методи за приложение на туй учение. Не говоря за любовта на онази мома, която може да напусне дома на баща си и майка си и да бяга с онзи момък. С приставането тя не е разрешила въпроса.
към беседата >>
Когато проработи Любовта, тя ще внесе в нас истинските методи за приложение на туй
учение
.
Ако запитате някого: „Ти изпълни ли закона на Любовта? “ – ще ви кажат, че сте в заблуждение. Не, не сме в заблуждение, но никой не е в състояние да изпълни туй учение тъй, както трябва. Защо нямаме тази смелост? – Понеже Любовта още не е проработила в нас.
Когато проработи Любовта, тя ще внесе в нас истинските методи за приложение на туй
учение
.
Не говоря за любовта на онази мома, която може да напусне дома на баща си и майка си и да бяга с онзи момък. С приставането тя не е разрешила въпроса. Приставането не подобрява живота. Тази мома, като е избрала един момък за себе си, според нашите схващания, трябва да го обичат и майката, и бащата, и братята, и сестрите. Това е благословение за дома ѝ.
към беседата >>
Пак ви казвам:
Божественото
носи светлина за ума и топлина за сърцето; знание за ума и любов за сърцето.
“ Като го погледна в очите, Христос си каза: „Не съм видял такива очи! “ Благословение е за нас да срещнем Господа и да ни проговори, но не външно да Го срещнем. Пазете се от това заблуждение! Не търсете Господа външно!
Пак ви казвам:
Божественото
носи светлина за ума и топлина за сърцето; знание за ума и любов за сърцето.
Божественото носи още и свобода, но тази свобода не е обоснована на насилието, тя не е обоснована и на науката, тя е нещо идеално. Тази велика Божествена Любов като дойде, ние няма да обръщаме внимание на човешките погрешки. Някои ме питат: „Не може ли без грешки? “ Чудни са хората! Възможно ли е, когато дойде порой, който влече разни клончета и тиня, реката да остане чиста от този порой?
към беседата >>
Божественото
носи още и свобода, но тази свобода не е обоснована на насилието, тя не е обоснована и на науката, тя е нещо идеално.
“ Благословение е за нас да срещнем Господа и да ни проговори, но не външно да Го срещнем. Пазете се от това заблуждение! Не търсете Господа външно! Пак ви казвам: Божественото носи светлина за ума и топлина за сърцето; знание за ума и любов за сърцето.
Божественото
носи още и свобода, но тази свобода не е обоснована на насилието, тя не е обоснована и на науката, тя е нещо идеално.
Тази велика Божествена Любов като дойде, ние няма да обръщаме внимание на човешките погрешки. Някои ме питат: „Не може ли без грешки? “ Чудни са хората! Възможно ли е, когато дойде порой, който влече разни клончета и тиня, реката да остане чиста от този порой? Запитват: „Защо тази река е нечиста?
към беседата >>
Колко хора приеха Неговото
учение
?
Животът е едно велико течение, той, сам по себе си, е чист, обаче носи много утайки, които постепенно ще се утаят. И сега Христос пита болния: „Искаш ли да оздравееш? “ Вие казвате: „Това беше преди 2,000 години“. Хубаво, преди 2,000 години говори Христос.
Колко хора приеха Неговото
учение
?
След смъртта Му бяха всичко 500 братя. И когато се възнесе Христос, даже някои от тези последователи се усъмниха дали това е вярно или не. Такъв един народ са били евреите. Трябва да знаете, че когато ние дойдем до положението да носим тази Истина, светът ще опита туй учение. Любовта ще внесе здраве, ще внесе светлина, ще внесе разбирателство между хората, между мъже и жени, между деца и родители, между братя и сестри, между господари и слуги, навсякъде.
към беседата >>
Трябва да знаете, че когато ние дойдем до положението да носим тази Истина, светът ще опита туй
учение
.
Хубаво, преди 2,000 години говори Христос. Колко хора приеха Неговото учение? След смъртта Му бяха всичко 500 братя. И когато се възнесе Христос, даже някои от тези последователи се усъмниха дали това е вярно или не. Такъв един народ са били евреите.
Трябва да знаете, че когато ние дойдем до положението да носим тази Истина, светът ще опита туй
учение
.
Любовта ще внесе здраве, ще внесе светлина, ще внесе разбирателство между хората, между мъже и жени, между деца и родители, между братя и сестри, между господари и слуги, навсякъде. Тя е вътрешният процес, който гради. Тези неща, които сега стават, те са вън от Любовта. Любовта е един вътрешен процес. Тя няма нищо общо с тези работи, които стават в света.
към беседата >>
25.
Трите състояния у човека
,
ООК
, София, 13.2.1924г.,
И тогава, ако виждате тази малка светлинка – това показва, че вие се движите по посока на
Божественото
.
Еднаква е. Знаете ли кога се вижда тя? Не когато сте щастливи, но когато се намирате в най-голямото отчаяние, изоставени от всички, когато всичко е загаснало на вашето небе – и звезди, и Месечина. Тогава далече някъде във вашето съзнание се появява тази светлинка: блещука на вашия хоризонт, показва пътя, към който трябва да се стремите. Там е Бог!
И тогава, ако виждате тази малка светлинка – това показва, че вие се движите по посока на
Божественото
.
Не се ли движите в тази посока, вие се намирате с гърба си към светлината, т. е. съзнанието ви е обърнато към света. Следователно ще се обърнете точно в посоката на вашето съзнание. Някои от вас искат да видят някой ангел, но трябва да знаят, че тази малка светлинка струва повече, отколкото да видят един ангел. Един ангел може да стои при вас един ден, той е един пратеник – дойде да ви посети и си отива, но тази малка светлинка – това е специфичното, Божественото, което бди над вас във всеки момент.
към беседата >>
Един ангел може да стои при вас един ден, той е един пратеник – дойде да ви посети и си отива, но тази малка светлинка – това е специфичното,
Божественото
, което бди над вас във всеки момент.
И тогава, ако виждате тази малка светлинка – това показва, че вие се движите по посока на Божественото. Не се ли движите в тази посока, вие се намирате с гърба си към светлината, т. е. съзнанието ви е обърнато към света. Следователно ще се обърнете точно в посоката на вашето съзнание. Някои от вас искат да видят някой ангел, но трябва да знаят, че тази малка светлинка струва повече, отколкото да видят един ангел.
Един ангел може да стои при вас един ден, той е един пратеник – дойде да ви посети и си отива, но тази малка светлинка – това е специфичното,
Божественото
, което бди над вас във всеки момент.
Това е тази мъжделива светлинка. Аз я считам за най-приятната светлинка. Когато вие видите тази светлинка, сърцето ви ще заиграе – много радостни ще бъдете. Единственото нещо в света, което може да ви причини тази Радост, това е малката светлинка. И аз казвам: най-доволните, най-щастливите хора в света са тези, които виждат най-малките, микроскопическите неща.
към беседата >>
Според туй
Учение
за един момент можеш да станеш добър.
В неизпълнението на Волята Божия се раждат тия нещастия. „Аз искам да бъда добър човек.“ Че и най-добрият човек може да върши най-глупави работи. Нима един добър човек не може да счупи едно шише, да развали една лампа? Но това не показва, че той е лош. Туй е невнимание, незнание.
Според туй
Учение
за един момент можеш да станеш добър.
Но вие се спирате, казвате: „Това не може изведнъж, то е невъзможно.“ – Не, може. Невъзможните неща са възможни, а възможните неща са невъзможни. Бедният може да влезе в Небето, а богатият – никога. Богатството може и да ви повдигне, може и да ви направи един знатен цар, но то може да ви лиши от Царството Божие. Възможността на Земята е невъзможност на Небето.
към беседата >>
26.
Царството Божие се благовества
,
НБ
, София, 17.2.1924г.,
Бащата влага всички тези покварени мисли на своето благовестие в своя новороден син и един ден синът ще стовари всичко туй върху гърба му, бащата да опита сам своето
учение
.
Обаче вътре в бащата се крие юнашко сърце. Той иска да вземе ножа, да убие някого, и си казва: „Когато Господ спи“. Хората мислят, че истинският Господ спи. Онзи, истинският Господ, никога не спи. Той всякога пише всичко, каквото става.
Бащата влага всички тези покварени мисли на своето благовестие в своя новороден син и един ден синът ще стовари всичко туй върху гърба му, бащата да опита сам своето
учение
.
Бащата мисли да обере другите, а сега синът му ще дойде със същите тези идеи да обере баща си. И бащата ще каже: „Господи, защо ми даде този син? “ Господ казва: „Дадох ти този син, да опиташ чрез него своето учение, та ако ти харесва туй учение, прилагай го и върху другите“. Сега всички работи вървят добре, докато засягат кожата на другите хора. Трябва да знаете обаче, че всеки един закон на Божествената справедливост ще засегне и нашата кожа.
към беседата >>
“ Господ казва: „Дадох ти този син, да опиташ чрез него своето
учение
, та ако ти харесва туй
учение
, прилагай го и върху другите“.
Онзи, истинският Господ, никога не спи. Той всякога пише всичко, каквото става. Бащата влага всички тези покварени мисли на своето благовестие в своя новороден син и един ден синът ще стовари всичко туй върху гърба му, бащата да опита сам своето учение. Бащата мисли да обере другите, а сега синът му ще дойде със същите тези идеи да обере баща си. И бащата ще каже: „Господи, защо ми даде този син?
“ Господ казва: „Дадох ти този син, да опиташ чрез него своето
учение
, та ако ти харесва туй
учение
, прилагай го и върху другите“.
Сега всички работи вървят добре, докато засягат кожата на другите хора. Трябва да знаете обаче, че всеки един закон на Божествената справедливост ще засегне и нашата кожа. „И от тогаз царството Божие се благовества.“ Сега първото нещо, в което съвременните хора си противоречат, се следующето: те казват, че без насилие не може. Въпросът е поставен неправилно.
към беседата >>
Като приложите Христовото
учение
в семейния живот, при възпитание на децата си, ще разберете и благовестието.
Кога трябва да се правят новите неща? Какво нещо е новото? – Новото в света е това, което носи живот. Правилното благовестие носи живот в себе си. Всеки един от вас има синове и дъщери, нали?
Като приложите Христовото
учение
в семейния живот, при възпитание на децата си, ще разберете и благовестието.
Е, защо се родиха вашите синове и дъщери? Ако вашите синове и дъщери ви са само за един живот, то е безполезно. Ако е само за да ги оставите за след смъртта си, това е безполезно. Не е въпросът там. Между синът и бащата всякога се образува една тясна връзка.
към беседата >>
Ще ти каже: „Татко, аз ти благодаря, че на тези години ми проповядваш едно
учение
, благодаря ти, че ми помогна“.
Не е въпросът там. Между синът и бащата всякога се образува една тясна връзка. Между майката и дъщерята всякога се образува една тясна връзка. Някои ще възразят: „Ами ние, които сме неженени, ами нашите връзки? “ Ти, след като нямаш деца, нямаш връзки, ще отидеш да благовестваш, ще обърнеш някого към Бога и ще имаш един син или дъщеря, израснали в един ден на 21 година.
Ще ти каже: „Татко, аз ти благодаря, че на тези години ми проповядваш едно
учение
, благодаря ти, че ми помогна“.
Сега някои пъшкат, казват: „Е, нас Господ ни остави да се оженим“. Не, вас Господ ви остави по друг начин да работите. Не на всички хора е съдено да се женят. Общо правило е да се женят хората, но при тази женитба всякога има един спорен въпрос. Спорен въпрос в какво?
към беседата >>
Ето в какво седи Христовото
учение
: имам две ризи, едната я давам – дава я на диваците.
Не се изисква да си свършил някакво училище. Не мислете, че онези, които са свършили тия заведения, че те имат някаква тапия за служене на Бога. Един английски проповедник, дипломиран от две богословски училища, след като проповядвал 20 години между диваците на остров Цайлон, не могъл да обърне нито един дивак към християнството. Един ден взима той своите дипломи, заравя ги в земята и си казва: „Не съм много учен“. Този ден събира той проповедници, свои приятели, и им казва: „Слушайте, приятели, 20 години проповядвах между диваците, но нищо не направих, не знаях как да проповядвам.
Ето в какво седи Христовото
учение
: имам две ризи, едната я давам – дава я на диваците.
Имам две дрехи – едната я давам. Ето, имам повече столове, заповядайте и тях“ – раздава им всичко. Те задигат всичко, което им дава. „Има ли, Господи, още нещо, което мога да раздам? Чакай, имам малко спестени пари.
към беседата >>
“ Така приложил той Христовото
учение
.
Чакай, имам малко спестени пари. И тях ще раздам.“ Раздава ги, по толкова и толкова се падат на човек. После пак пита Господа: „Има ли още нещо, което не съм раздал? “ Раздава всичко и усеща в себе си един мир. Казва си: „Сега съм доволен!
“ Така приложил той Христовото
учение
.
Някои казват: „Като постъпваме тъй, ще ни оберат“. Не, когато в човешкото сърце се заражда тази Любов, човек всичко дава и от нищо не се страхува. При туй последното самоотричане, в този човек се събужда Божественото и той казва: „За в бъдеще ще зная как трябва да проповядвам на тия диваци, как трябва да се живее според Христовото учение. Цели 20 години проповядвах между тях, но нищо още не съм сторил“. През това време у тия диваци се събужда човешкото и те казват: „Ние обрахме този човек“ – и започват да му връщат едно по едно взетите неща.
към беседата >>
При туй последното самоотричане, в този човек се събужда
Божественото
и той казва: „За в бъдеще ще зная как трябва да проповядвам на тия диваци, как трябва да се живее според Христовото
учение
.
“ Раздава всичко и усеща в себе си един мир. Казва си: „Сега съм доволен! “ Така приложил той Христовото учение. Някои казват: „Като постъпваме тъй, ще ни оберат“. Не, когато в човешкото сърце се заражда тази Любов, човек всичко дава и от нищо не се страхува.
При туй последното самоотричане, в този човек се събужда
Божественото
и той казва: „За в бъдеще ще зная как трябва да проповядвам на тия диваци, как трябва да се живее според Христовото
учение
.
Цели 20 години проповядвах между тях, но нищо още не съм сторил“. През това време у тия диваци се събужда човешкото и те казват: „Ние обрахме този човек“ – и започват да му връщат едно по едно взетите неща. В сърцата на тия диваци се събужда чувството на любов. Докато пазим нещата с насилие, хората с насилие ще ни ги вземат. Щом кажем, че искаме да живеем по любов, да пазим всичко с любов, и те ще пазят всичко наше с любов.
към беседата >>
27.
Обектът на съзнанието
,
ООК
, София, 20.2.1924г.,
Ако ви попитам дали всичко, което съществува, е осъзнато, това е по отношение на
Божественото
съзнание, а не по отношение на нашето съзнание, защото нашето съзнание не съставлява целокупността на общото съзнание.
Ето защо всеки един от вас трябва да има един обект извън своето съзнание. Онези, които са следвали философия, нека кажат има ли такъв обект извън съзнанието. (Няма.) Всяко отрицание обаче показва, че има. Защото ако нещата не можеха да бъдат извън съзнанието, не можеше да има никакво отрицание. Щом едно нещо се отрича, то съществува.
Ако ви попитам дали всичко, което съществува, е осъзнато, това е по отношение на
Божественото
съзнание, а не по отношение на нашето съзнание, защото нашето съзнание не съставлява целокупността на общото съзнание.
Казват, че вън от съзнанието нищо не съществува. От кое съзнание? От Божественото съзнание – да, но не и от нашето съзнание. Защото нашето съзнание е част от Божественото съзнание. Сега какво приложение може да има този въпрос в живота?
към беседата >>
От
Божественото
съзнание – да, но не и от нашето съзнание.
Защото ако нещата не можеха да бъдат извън съзнанието, не можеше да има никакво отрицание. Щом едно нещо се отрича, то съществува. Ако ви попитам дали всичко, което съществува, е осъзнато, това е по отношение на Божественото съзнание, а не по отношение на нашето съзнание, защото нашето съзнание не съставлява целокупността на общото съзнание. Казват, че вън от съзнанието нищо не съществува. От кое съзнание?
От
Божественото
съзнание – да, но не и от нашето съзнание.
Защото нашето съзнание е част от Божественото съзнание. Сега какво приложение може да има този въпрос в живота? Да допуснем, че вие сте гладни, три дни не сте яли. Аз ви задавам въпроса: има ли Господ, или няма Господ? Какво отношение има моят въпрос към вашия глад?
към беседата >>
Защото нашето съзнание е част от
Божественото
съзнание.
Щом едно нещо се отрича, то съществува. Ако ви попитам дали всичко, което съществува, е осъзнато, това е по отношение на Божественото съзнание, а не по отношение на нашето съзнание, защото нашето съзнание не съставлява целокупността на общото съзнание. Казват, че вън от съзнанието нищо не съществува. От кое съзнание? От Божественото съзнание – да, но не и от нашето съзнание.
Защото нашето съзнание е част от
Божественото
съзнание.
Сега какво приложение може да има този въпрос в живота? Да допуснем, че вие сте гладни, три дни не сте яли. Аз ви задавам въпроса: има ли Господ, или няма Господ? Какво отношение има моят въпрос към вашия глад? Казвате: „Не е важно дали има Господ, или няма Господ, но аз съм гладен.“ Аз ви казвам, че причината за вашия глад е тази, че вие не вярвате в Господа.
към беседата >>
Тогава как трябва да се приложи това
Учение
?
Тия две неща са равносилни. Някои може да кажат: „Този път е много труден, аз не съм завършил университет.“ Ако с университети, с гимназии може да се оправи светът, тогава най-добрите хора трябваше да бъдат тези, които са ги завършили. Вярно е, че един човек, който е завършил университет, може да свърши по-хубава работа и по-добър човек може да бъде, но и много лош човек може да бъде. Онзи, който не е завършил университет, не може да бъде толкова добър, но не може да бъде и толкова лош. Хората на науката могат да принесат по-голяма пакост, ако не вървят в правия път, но когато работят, принасят по-голяма добрина.
Тогава как трябва да се приложи това
Учение
?
Някои казват: „Да се приравним с хората.“ Как разбирате този въпрос? С кои хора да се приравним? Ще се приравняваме с хората, само когато сме невежи. Представете си, че аз съм човек, който владее законите на Природата, и нямам нито пет пари в джоба си, нито кесия, нито слуги. Излизам в планината, огладнея и седна на един камък.
към беседата >>
Това значи събуждане на
Божественото
съзнание.
Аз наричам знание само това, което може да придружи човека след неговото заминаване в задгробния живот. Знание, което може да се заличи от мозъка на човека, е само забавление. Един човек, който има библиотека от десет хиляди тома философски книги, който е научил много работи – всичко това може да се изличи. Това, което остава, то е най-важното, то е хубавото в живота. Най-важното за нас е това знание, което може да остане с нас, та като отидем на другия свят, да го носим.
Това значи събуждане на
Божественото
съзнание.
Всички трябва да се усещате силни. Сега моето желание, целта ми не е да се примирите, но искам да бъдете силни, да не сте малодушни. Защото, гледам, мнозина от вас сте малодушни. Аз наричам силен човек онзи, който, като дойдат страданията, казва: „Тия страдания са на място, още, още страдания искам. Тия са малко.“ А пък сега, като ни дойде едно малко страдание, ние ще окрекаме орталъка, всички ще знаят.
към беседата >>
28.
Господи, да прогледам!
,
НБ
, София, 9.3.1924г.,
Закон в природата е:
Божественото
винаги идва в множеството, а се реализира само в едно.
„Господи, да прогледам! “ – Ето едно добро желание, на място изказано. Хиляди желания могат да се зародят в човешкия ум, хиляди желания могат да изпъкнат в човешкото сърце, но всички желания едновременно не могат да се реализират.
Закон в природата е:
Божественото
винаги идва в множеството, а се реализира само в едно.
В човешкото идва само едно желание, а се реализират много, и вследствие на това човешкият живот е безсмислен, т.е. в човешкия живот няма единство. В Божествения живот има единство, значи там всичко се хармонизира в едно. Обаче за да се разбере тази мисъл, изискват се ред разсъждения. Съвременните хора разсъждават еднообразно.
към беседата >>
“ – Ще отчупиш туй клонче от твоя ум и от твоето сърце, за да може
Божественото
в тебе свободно да расте.
Някои от вас имате тази опитност. До известно време вие сте много кротки, смирени, благи, но след време вашият характер се изменя, вие ставате нервни, избухливи и се чудите какво става с вас. Питате се: „Защо се измени моят характер? “ – Върху теб е присадена една отрицателна енергия. Тогава казвате: „Какво да правя?
“ – Ще отчупиш туй клонче от твоя ум и от твоето сърце, за да може
Божественото
в тебе свободно да расте.
Така също може да се присаждат Божествените енергии върху лош човек. Ако върху един лош човек присадиш едно Божествено клонче, той ще стане добър. По присадката върху човека вие може да познаете дали той е добър или лош. Ако на един човек, на вид добър, отчупите присадката и той стане лош, значи само присадката му била Божествена, а естеството му, подложката – лоша. Ако пък отчупите присадката на някой лош човек и той стане добър, значи присадката му била лоша, а подложката – добра.
към беседата >>
Дойде някой, казва: „Аз съм въодушевен от това
учение
, ще пожертвам живота си за Господа, за Христа, ще раздам имането си заради Господа, ще бъда Негов добър работник“.
– Има си причини. Аз няма да обяснявам защо стават тия неща. Това са частични проявления в нашия живот. Същият закон не се ли забелязва и в нас? Не измират ли много от нашите благородни желания?
Дойде някой, казва: „Аз съм въодушевен от това
учение
, ще пожертвам живота си за Господа, за Христа, ще раздам имането си заради Господа, ще бъда Негов добър работник“.
Виждаш го отначало така въодушевен, после почне да отслабва, отслабва и казва: „Аз съм се заблудил“. Хубаво, ако сега си заблуден, по-рано не беше ли заблуден? И започва той да пише някакви статии против този, против онзи. Мисли ли той, че това е добро? Кое е по-добро?
към беседата >>
Но първо трябва да им посочим истинския път, да ги научим на
Божественото
учение
.
Ние, съвременните хора, оставяме държавниците да оправят света. Ние, съвременното общество, църквата, не можем ли да оправим света? Не можем ли да помогнем на бедните? – Можем. Как? – Като им създадем работа.
Но първо трябва да им посочим истинския път, да ги научим на
Божественото
учение
.
Когато отворя кесията си пред един беден да му дам пари и той почне да ми благодари, аз не считам, че е благороден човек, не считам, че е беден. Ако онзи беден, комуто дам пари, ми каже: „Господине, аз ти благодаря, но едно нещо искам от тебе, създай ми работа! Тежко ми е да получавам пари, без да работя. Аз трябва да работя! “ Този беден човек е благороден.
към беседата >>
На външния образ на Христа всички се кланят, кръстят и сълзи ронят, но никой не изпълнява Христовото
учение
.
Онзи, който е подигнал света, това е само Божественият Дух на Любовта. Ние можем да турим статуята на когото искаме, но това са само идоли! И доколкото зная аз, когато турим статуята на някой умрял човек, това е статуя само от сълзи. Той постоянно рони сълзи от небето. Същото е и с образа на Христа.
На външния образ на Христа всички се кланят, кръстят и сълзи ронят, но никой не изпълнява Христовото
учение
.
Какво се ползва Христос от този образ? Срамота е това! Днес Христос ще дойде с множество ангели и ще повика тия, които познават Истината. Още по-голямо е осъждането на хората, които казват, че знаят Истината, а не я изпълняват. Аз бих желал, когато човек има известна дарба, нека прояви тази своя дарба, но той трябва да бъде скромен, той трябва да бъде последен помежду всички.
към беседата >>
Жени и мъже, всички трябва да приложат
Божественото
, защото всички ще бъдем съдени, ще туря и себе си.
Онзи престъпник, който не се е разкаял, не може да бъде приет в небето. Не, не, какъв ред и порядък има там! Не е както тук на земята. Не е тъй лесно да се приеме човек на небето. Онзи търговец, онзи готвач, какви трябва да бъдат?
Жени и мъже, всички трябва да приложат
Божественото
, защото всички ще бъдем съдени, ще туря и себе си.
Как ще бъдем съдени? – Според съдбата на Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина – никому няма да се прости. Като казвам, че няма да се прости, какво разбирам? Каквито страдания си причинил на другите хора, ще те постави Господ в положение да изпиташ тия страдания във всичките им потънкости. Ти трябва да кажеш: „Господи, наложи ми тия страдания, да видя как са страдали моите братя“.
към беседата >>
Счупете всички човешки присадки, които ви причиняват страдания, и оставете да израстне
Божественото
.
Това и лекарите виждат. Тогава мислите и чувствата в човека се помрачават и той става като една кордисана пушка. Най-малкото побутване се изисква, и той гръмва. Дойде ли човек в това състояние, той трябва да се спре, да пречупи тази присадка и на мястото ѝ веднага ще се яви онова естествено състояние на разбиране. Най-първо вие застанете на почвата, че във вашата душа Бог е вложил всичките добродетели и вие можете да ги развиете.
Счупете всички човешки присадки, които ви причиняват страдания, и оставете да израстне
Божественото
.
То ще ви донесе мир. Някои казват: „Ама как ще разрушим съвременния строй? “ Вие не мислете за това. Болестите не разрушават ли хората? Онази майка, като роди детето, не е ли болестта, която разрушава организма ѝ?
към беседата >>
Отрежи тази ръка, казвам аз, и я присади с
Божественото
право!
Ако вашето ухо е лошо, присадете го! Ако вашият нос е лош, присадете го! Ако вашият език е лош, присадете го! Ако вашата ръка е лоша, присадете я! И когато Христос е казал: „Ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я“, какво се подразбира?
Отрежи тази ръка, казвам аз, и я присади с
Божественото
право!
Тази ръка, която е избила толкова хора, отрежи я, т.е. присади я с доброто и повече да не убиваш, а да правиш добро. „Ако дясното ти око те съблазнява, извади го“, казва Христос. Какво иска да каже с това? – Присади го наново!
към беседата >>
Ние няма да отидем в горите, но ще бъдем в тези гори между хората и ще проповядваме туй
учение
не само на думи, но чрез своя вътрешен живот.
“ – Може. Отношенията на Бога спрямо нас са такива. Синът трябва да бъде като баща си. Ученикът трябва да бъде като учителя си. И този Бог, който ни е създал по образ и подобие свое, трябва да бъдем подобни Нему и по сърце, и по душа, и по дух, и тогава ще бъдем благородни и възвишени хора.
Ние няма да отидем в горите, но ще бъдем в тези гори между хората и ще проповядваме туй
учение
не само на думи, но чрез своя вътрешен живот.
Този бедният слепец се обръща към Христа и казва: „Господи, да прогледам! “ Казва му Христос: „Вярваш ли? “ – „Вярвам.“ – „Да бъде според вярата ти! “ И сега, понеже това е и ваше желание, аз пожелавам на всинца ви да прогледате, да имате тази Божествена виделина! Всички трябва да работите, за да се премахне омразата и лъжата от света.
към беседата >>
Изисква се
учение
, знание, присаждане, че всички тия добродетели да заживеят във вашите души!
Най-хубавото, най-красивото нещо е да говориш Истината, да няма абсолютно никаква лъжа! Аз ви говоря като на мои братя. Истината ви говоря! Сега вие сте доволни, но не е само доволството. Туй е едно угощение.
Изисква се
учение
, знание, присаждане, че всички тия добродетели да заживеят във вашите души!
Всички тия капризи, честолюбие, недоволство, над всичко туй да се подигнем. Да се подигнем над обикновения живот! Когато сме сиромаси и нямаме петаче в джоба си, да ходим с онова вътрешно доволство, да знаем, че има нещо по-високо от сиромашията, то е Истината! Да знаем, че има нещо по-високо от богатството, то е Истината! Да знаем, че има нещо по-високо от властта, от величието, то е Истината, която трябва да живее в нас.
към беседата >>
29.
Движение на енергиите. Закон за поляризиране
,
МОК
, София, 16.3.1924г.,
Туй отчасти е така, но този вътрешен принцип на
Божественото
начало в разумния живот казва, че животът има и друго разрешение.
Той дава на човека толкова, колкото знае. Егоизмът ще ти каже така: ти трябва да подчиниш другите хора под краката си, ти трябва да ги заплашиш със сила, с власт. Много хубаво, но този егоизъм, както говори на тебе, така говори и на подобните ти. И тогава се заражда в човека една вътрешна борба. Това значи зло.
Туй отчасти е така, но този вътрешен принцип на
Божественото
начало в разумния живот казва, че животът има и друго разрешение.
Било е време, когато егоизмът е бил необходим, но той е минал в една нова област, дето методите на човешкия егоизъм не намират приложение. Сега аз говоря на ония ученици, у които се е пробудило Божественото съзнание и които се намират в стълкновение със себе си. Те трябва да влязат в едно ново направление. Вие не ще можете съвършено да унищожите вашия егоизъм. Той пак ще остане, само че ще му кажете: Ти ще отстъпиш мястото си на Божествения разум, ще се подчиниш на Него, ще Го слушаш.
към беседата >>
Сега аз говоря на ония ученици, у които се е пробудило
Божественото
съзнание и които се намират в стълкновение със себе си.
Много хубаво, но този егоизъм, както говори на тебе, така говори и на подобните ти. И тогава се заражда в човека една вътрешна борба. Това значи зло. Туй отчасти е така, но този вътрешен принцип на Божественото начало в разумния живот казва, че животът има и друго разрешение. Било е време, когато егоизмът е бил необходим, но той е минал в една нова област, дето методите на човешкия егоизъм не намират приложение.
Сега аз говоря на ония ученици, у които се е пробудило
Божественото
съзнание и които се намират в стълкновение със себе си.
Те трябва да влязат в едно ново направление. Вие не ще можете съвършено да унищожите вашия егоизъм. Той пак ще остане, само че ще му кажете: Ти ще отстъпиш мястото си на Божествения разум, ще се подчиниш на Него, ще Го слушаш. И когато човешкият егоизъм разбере това нещо, ще разбере и Божественото, защото той е една разумна сила. Той ще му се подчини и ще стане един от добрите Негови слуги.
към беседата >>
И когато човешкият егоизъм разбере това нещо, ще разбере и
Божественото
, защото той е една разумна сила.
Било е време, когато егоизмът е бил необходим, но той е минал в една нова област, дето методите на човешкия егоизъм не намират приложение. Сега аз говоря на ония ученици, у които се е пробудило Божественото съзнание и които се намират в стълкновение със себе си. Те трябва да влязат в едно ново направление. Вие не ще можете съвършено да унищожите вашия егоизъм. Той пак ще остане, само че ще му кажете: Ти ще отстъпиш мястото си на Божествения разум, ще се подчиниш на Него, ще Го слушаш.
И когато човешкият егоизъм разбере това нещо, ще разбере и
Божественото
, защото той е една разумна сила.
Той ще му се подчини и ще стане един от добрите Негови слуги. При сегашния живот всички спънки произхождат все от личните чувства. Можем да кажем, че 99 на сто от всички спънки на човешкия живот произтичат все от личните чувства, а само едно на сто от спънките произтичат от другите чувства в човека. Съвременните хора говорят, че у човека съществува зло и затова някои се стремят да изкоренят от себе си това зло. По какъв начин могат да го изкоренят?
към беседата >>
Ако започнете с
Божественото
, пак същото нещо: първо ще се яви
Божественото
, а после човешкото и обратното.
Каквато и да е вашата мисъл, все ще произведе обратна реакция. И законът е обратен: ако намислите нещо лошо, тази лоша мисъл ще роди нещо обратно във вас, ще роди една добра мисъл. Силите в природата всякога се балансират. Ако започнете отгоре-надолу или отдолу-нагоре, всякога тия сили се балансират. Ако започнете с положителното, после ще се прояви отрицателното; ако пък започнете с отрицателното, първо ще се прояви то, а после положителното.
Ако започнете с
Божественото
, пак същото нещо: първо ще се яви
Божественото
, а после човешкото и обратното.
Тъй щото, когато сте в неразположение на духа, вижте каква мисъл ще се яви от туй неразположение. Запример, неразположен сте, но дойде ви наум да посетите един ваш приятел и го посещавате. Някой ваш приятел е далеч, във Варна, но ви дойде наум за него, цели 5 години не сте го виждали. Имате ли условия да го посетите, не се бавете, идете във Варна, направете една разходка и ще добиете една отлична опитност. Замислите ли това нещо, веднага ще дойде едно изкушение, ще си кажете: ама аз ще похарча толкова пари!
към беседата >>
Ако тук не можете да се ползвате, тогава
учението
ви заедно е безпредметно.
Ако не ги спазвате, в края на краищата вие пак ще ги научите, но по-мъчно. Умните хора се учат от опитността на другите, а тия които не са поумнели, се учат от своята опитност. Затова по-добре ползвайте се от опитността един на друг. Така трябва да бъде за учениците, които се учат в един окултен клас. Преимуществото за ученици които се учат заедно, е в това, да се ползват взаимно от своите опитности.
Ако тук не можете да се ползвате, тогава
учението
ви заедно е безпредметно.
Като се наблюдавате, ще видите, че някой е по-опитен в живота, друг е по-търпелив, трети е по-силен в известна област, по-умен, по-съобразителен и т.н. Някой има прозорливост, някой е милостив, някой е смел, решителен. Че това са подбудителни причини. Всеки може да ти даде една инжекция, да ти послужи като една подбудителна причина към добро. Ако живееш сам, няма да имаш тия добри влияния.
към беседата >>
30.
Който дойде при мене
,
НБ
, София, 16.3.1924г.,
– Защото не поставят за основа любовта, но човешкия егоизъм и казват:
Учението
на егоизма е свещено, здравословно.
Казваш: Нямам къде глава да подслоня. – Значи, любов нямаш. Следователно, за да бъдеш свободен, трябва да имаш основа, стени и покрив, т. е. да имаш любов, вяра и надежда. Питате: Защо хората не успяват в живота си?
– Защото не поставят за основа любовта, но човешкия егоизъм и казват:
Учението
на егоизма е свещено, здравословно.
Който живее и мисли само за себе си, той ще бъде здрав. Майката казва на сина си: Синко, мисли за себе си. Не ставай глупав, да се грижиш за другите. – Така живее и малката буболечица. И тя мисли само за себе си.
към беседата >>
И той прилага
учението
на егоизма.
Майката казва на сина си: Синко, мисли за себе си. Не ставай глупав, да се грижиш за другите. – Така живее и малката буболечица. И тя мисли само за себе си. И бръмбарът мисли само за себе си.
И той прилага
учението
на егоизма.
Казвате: Кога е научил човек това изкуство? – Когато е минавал през царството на бръмбарите. В това отношение, всеки човек е специалист – знае да се грижи за себе си. След всичко това, майката съветва сина си, свършил естествените науки, да се грижи само за себе си. Той сам знае това.
към беседата >>
Ще възприемеш новото
учение
и ще забравиш себе си.
Навсякъде се чува едно и също: Трябва да се грижиш за себе си. – Мислите ли, че това е особена наука? Кой не се грижи за себе си? В училищата, в университетите същото се проповядва: Да се погрижим за себе си. – Не, ще се грижите за любовта, за Бога.
Ще възприемеш новото
учение
и ще забравиш себе си.
– И това трябваше да чуем! – да забравим себе си. – Много просто. Ако не забравиш себе си, не можеш да намериш истината. Ако принципът „да се грижим за себе си" е верен, нека дойде един човек да ни докаже, че като е служил на този принцип, е придобил истинското щастие.
към беседата >>
Всички знаят
учението
„да се грижим за себе си" и добре го прилагат.
Всеки, който е служил на този принцип, е фалирал. Въпреки това, и доднес още се чува: Да помислим за себе си, за своите деца, за близките си! Коя птичка не се грижи за яйцата си и за своите малки? Коя крава не се грижи за своето теленце? Кой не знае това изкуство?
Всички знаят
учението
„да се грижим за себе си" и добре го прилагат.
Първо Бог е научил човека да се грижи за себе си. Но това учение е отживяло вече времето си. Мнозина минават от светския в религиозния живот и пак се държат за старото учение „да се грижат за себе си." Сега формата му е изменена – "да се грижим за своето верую." – Какво ще стане с вашето верую? Да не се страхувате, че ще го изгубите? Защо ще се страхувате за вашето верую?
към беседата >>
Но това
учение
е отживяло вече времето си.
Коя птичка не се грижи за яйцата си и за своите малки? Коя крава не се грижи за своето теленце? Кой не знае това изкуство? Всички знаят учението „да се грижим за себе си" и добре го прилагат. Първо Бог е научил човека да се грижи за себе си.
Но това
учение
е отживяло вече времето си.
Мнозина минават от светския в религиозния живот и пак се държат за старото учение „да се грижат за себе си." Сега формата му е изменена – "да се грижим за своето верую." – Какво ще стане с вашето верую? Да не се страхувате, че ще го изгубите? Защо ще се страхувате за вашето верую? Отде дойде то? Отде дойдоха вашите мисли, чувства и желания?
към беседата >>
Мнозина минават от светския в религиозния живот и пак се държат за старото
учение
„да се грижат за себе си." Сега формата му е изменена – "да се грижим за своето верую." – Какво ще стане с вашето верую?
Коя крава не се грижи за своето теленце? Кой не знае това изкуство? Всички знаят учението „да се грижим за себе си" и добре го прилагат. Първо Бог е научил човека да се грижи за себе си. Но това учение е отживяло вече времето си.
Мнозина минават от светския в религиозния живот и пак се държат за старото
учение
„да се грижат за себе си." Сега формата му е изменена – "да се грижим за своето верую." – Какво ще стане с вашето верую?
Да не се страхувате, че ще го изгубите? Защо ще се страхувате за вашето верую? Отде дойде то? Отде дойдоха вашите мисли, чувства и желания? Кой внесе в човека тези възвишени желания, които го вдъхновяват?
към беседата >>
Следователно, знай, че страданията, които преживяваш, се дължат на ограничаване на
Божественото
в себе си.
Кой внесе в човека тези възвишени желания, които го вдъхновяват? Отде дойдоха тези мисли, които изпълват цялото ви същество? Всичко чисто, светло и възвишено иде от Бога. Тогава защо се страхувате? Ето защо, когато човек противодейства на едно благородно желание или на една светла мисъл, сам се излага на страдания.
Следователно, знай, че страданията, които преживяваш, се дължат на ограничаване на
Божественото
в себе си.
Като дойде Божественото в тебе, ти започваш да го коригираш и казваш: Чакай малко, Господи, да ти дам един съвет. Бог ти казва: Ти имаш две къщи, дай едната на брата си. Той няма нито една. – Почакай малко, Господи. Аз имам нужда от пари, да изуча децата си, да ги оженя.
към беседата >>
Като дойде
Божественото
в тебе, ти започваш да го коригираш и казваш: Чакай малко, Господи, да ти дам един съвет.
Отде дойдоха тези мисли, които изпълват цялото ви същество? Всичко чисто, светло и възвишено иде от Бога. Тогава защо се страхувате? Ето защо, когато човек противодейства на едно благородно желание или на една светла мисъл, сам се излага на страдания. Следователно, знай, че страданията, които преживяваш, се дължат на ограничаване на Божественото в себе си.
Като дойде
Божественото
в тебе, ти започваш да го коригираш и казваш: Чакай малко, Господи, да ти дам един съвет.
Бог ти казва: Ти имаш две къщи, дай едната на брата си. Той няма нито една. – Почакай малко, Господи. Аз имам нужда от пари, да изуча децата си, да ги оженя. След това ще помисля, как да изпълня Твоя съвет.
към беседата >>
Бог пише в книгата си: Този е един от учениците, който коригира
Божественото
.
– Почакай малко, Господи. Аз имам нужда от пари, да изуча децата си, да ги оженя. След това ще помисля, как да изпълня Твоя съвет. Сега съм на особено мнение. След време ще изпълня Твоята воля.
Бог пише в книгата си: Този е един от учениците, който коригира
Божественото
.
После Бог отива при свещеника или проповедника и му казва: Слушай, иди при своите слушатели и им кажи истината. – Почакай малко, Господи. Ние сме служители на църквата. Тя ни налага известни ограничения, които не можем да нарушим. Аз съм далновиден, учен човек, не мога да се излагам пред слушателите си, да изгубя своя авторитет.
към беседата >>
Бог пише в книгата си: И свещеникът коригира
Божественото
.
Ние сме служители на църквата. Тя ни налага известни ограничения, които не можем да нарушим. Аз съм далновиден, учен човек, не мога да се излагам пред слушателите си, да изгубя своя авторитет. Един ден ще им кажа истината, но до това време ще ги залъгвам малко. Ще видиш, какво може да роди моята глава!
Бог пише в книгата си: И свещеникът коригира
Божественото
.
Всяка църква, всяко верую имат отлични закони, но все нещо им липсва. – Какво им липсва? – Любовта не е между тях. Някой ми казва: Ти любиш другиго повече от мене. – Не си разбрал любовта.
към беседата >>
Ако любиш малките листенца, цветове и клончета повече от Бога, ти не си разбрал любовта, не си познал
Божественото
.
– Какво им липсва? – Любовта не е между тях. Някой ми казва: Ти любиш другиго повече от мене. – Не си разбрал любовта. Има само едно същество в света, което можем да любим – то е Бог.
Ако любиш малките листенца, цветове и клончета повече от Бога, ти не си разбрал любовта, не си познал
Божественото
.
Когато познавам един човек, аз познавам Божественото в него. Ако го обичам, то е пак заради Господа в него. Вън от Божественото, той е сух клон. Като сух клон, за мене, той не струва нищо. Аз бих го турил на огъня да изгори.
към беседата >>
Когато познавам един човек, аз познавам
Божественото
в него.
– Любовта не е между тях. Някой ми казва: Ти любиш другиго повече от мене. – Не си разбрал любовта. Има само едно същество в света, което можем да любим – то е Бог. Ако любиш малките листенца, цветове и клончета повече от Бога, ти не си разбрал любовта, не си познал Божественото.
Когато познавам един човек, аз познавам
Божественото
в него.
Ако го обичам, то е пак заради Господа в него. Вън от Божественото, той е сух клон. Като сух клон, за мене, той не струва нищо. Аз бих го турил на огъня да изгори. Христос казва: „Който дойде при мене, няма да го изпъдя." В книгата на любовта няма нито един кодекс, според който тя може да изпъди някого, който иде при нея.
към беседата >>
Вън от
Божественото
, той е сух клон.
– Не си разбрал любовта. Има само едно същество в света, което можем да любим – то е Бог. Ако любиш малките листенца, цветове и клончета повече от Бога, ти не си разбрал любовта, не си познал Божественото. Когато познавам един човек, аз познавам Божественото в него. Ако го обичам, то е пак заради Господа в него.
Вън от
Божественото
, той е сух клон.
Като сух клон, за мене, той не струва нищо. Аз бих го турил на огъня да изгори. Христос казва: „Който дойде при мене, няма да го изпъдя." В книгата на любовта няма нито един кодекс, според който тя може да изпъди някого, който иде при нея. Тя е толкова богата, разполага с толкова методи, с които изправя грешките на глупавите и непоправими хора. Тя приема при себе си тези хора, забравени в избата на природата.
към беседата >>
Как смеете след това да проповядвате Христовото
учение
?
– Кръвта на Авела вика към тебе. И за да не те убие никой, ще туря белег на челото ти, всички да те познават. Така, векове ще носиш греха на твоето престъпление. След всичко това вие минавате за християни, за културни хора. Казвате: Този да се обеси, онзи да се убие.
Как смеете след това да проповядвате Христовото
учение
?
Ако светът може да се оправи с убийства, с обесвания, досега би се оправил. Всъщност, оправен ли е светът? Значи, този закон не е правилен. Светът не се оправя нито с убийства, нито с обесвания. И евреите проповядваха за Бога, но имаха криво понятие за Него.
към беседата >>
- Заемете се като учените, като химиците, да извадите отровните елементи от вашите желания и да оставите в тях само великото,
Божественото
, което е в сила да просвети вашите умове.
- Светът е лош, животът ни е тежък. - Няма защо да бягаш. Животът е велико благо, но хората, със своите криви мисли и желания, сами себе си тровят. Те сами внасят отрова в своя живот. - Какво да правим тогава?
- Заемете се като учените, като химиците, да извадите отровните елементи от вашите желания и да оставите в тях само великото,
Божественото
, което е в сила да просвети вашите умове.
- Искаме да бъдем свободни. - Как ще придобиете свободата си: чрез войни и чрез убийства? Прочетете Библията и ще видите, че няма друг народ, който да е воювал толкова много, както еврейският. Придобиха ли те свободата? И до днес още не са свободни.
към беседата >>
Сега аз не ви проповядвам
учение
, което не знаете.
Бог е вложил живот във всички живи същества, във всички хора. Следователно, ние трябва да живеем така, както Той изисква от нас. – Искаме да се обичаме, но не знаем как. Обърнете се към Бога. Той ще ви покаже, как да се обичате.
Сега аз не ви проповядвам
учение
, което не знаете.
Аз само ви припомням това, което сте знаели, но сте го забравили. Вие знаете, как да любите; знаете учението за любовта, аз само ще ви го припомня. Казано е в Писанието: „Когато дойде Духът на Истината, Той ще ви научи и припомни всичко." И аз само ще ви напомня за любовта, а който е готов, ще я приеме. Тогава вие ще бъдете свободни. Само в любовта има свобода.
към беседата >>
Вие знаете, как да любите; знаете
учението
за любовта, аз само ще ви го припомня.
– Искаме да се обичаме, но не знаем как. Обърнете се към Бога. Той ще ви покаже, как да се обичате. Сега аз не ви проповядвам учение, което не знаете. Аз само ви припомням това, което сте знаели, но сте го забравили.
Вие знаете, как да любите; знаете
учението
за любовта, аз само ще ви го припомня.
Казано е в Писанието: „Когато дойде Духът на Истината, Той ще ви научи и припомни всичко." И аз само ще ви напомня за любовта, а който е готов, ще я приеме. Тогава вие ще бъдете свободни. Само в любовта има свобода. Дето е любовта, там има вътрешно разбиране между хората. Когато любиш, ти си внимателен не само външно към човека, но и вътрешно – към неговия ум, сърце и воля.
към беседата >>
31.
Добрите и лошите мисли / Добритѣ и лошитѣ мисли
,
ООК
, София, 26.3.1924г.,
Ти ще се задълбочиш в себе си, ще туриш в действие
Божественото
и ще се подпишеш.
Ти кажеш: „Чакай, аз не мога да го повдигна, ще повикам другиго.“ Веднъж мисълта е проектирана върху тебе, че ти ще помогнеш на този човек: ти се моли, моли, подпиши се, но мълчи и провери. Когато оздравее този човек, тогава и твоята вяра ще се усили. Слабост има у всички, които още не са се подписали. Казват: „Дойде ни мисъл, че еди-кой си брат щял да оздравее.“ Вие кажете това и го изоставите. Не, това е човешкото.
Ти ще се задълбочиш в себе си, ще туриш в действие
Божественото
и ще се подпишеш.
С това едновременно ще вземеш участие в живота на този болен. Ако вие бяхте работили по този начин, половината болни, които имате, не биха съществували. Кашлицата показва, че в Умствения свят има дисхармонични мисли. Всякога, когато хората страдат епидемически от кашлица, има обща дисхармония. Тази дисхармония не е грях на един човек, но общо престъпление на всички хора.
към беседата >>
Казва му: „Виждам, че прилагаш Христовото
учение
.
Ето, Великден иде, нямам нито пет пари; търсих работа, но не намерих. „Чувам – казва проповедникът – един глас, който ми казва: ти имаш нов костюм, затова ще дадеш дрехите си на този селянин.“ Проповедникът седи цяла нощ и се бори да даде ли дрехите си на селянина, или да не ги дава. „Отде се намери тази беля из пътя, та трябваше да му проповядвам? “ Но става рано сутринта, събира палтото, жилетката, шапката и цървулите си, отива и ги занася на селянина. Селянинът остава много благодарен.
Казва му: „Виждам, че прилагаш Христовото
учение
.
Ако всичките проповедници бяха като тебе, светът щеше да се оправи.“ Ние говорим да се оправи светът, но трябва да сме готови да дадем новите си дрехи. Бори се цели 24 часа, но трябва да ги дадеш. И проповедникът се борил 24 часа, молил се Господ да му покаже какво да прави. Той проповядва, пък се моли Бог да му каже да даде ли дрехите си, или не.
към беседата >>
Ти ще се задълбочишъ въ себе си, ще туришъ въ дѣйствие
Божественото
и ще се подпишешъ.
(втори вариант)
Когато оздравѣе този човѣкъ, тогава и твоята вѣра ще се усили. Слабость е у всички, които още не сѫ подписали. Казватъ: дойде ни мисъль, че еди-кой си братъ щѣлъ да оздравѣе. Вие кажете това и го изоставите. Не, това е човѣшко.
Ти ще се задълбочишъ въ себе си, ще туришъ въ дѣйствие
Божественото
и ще се подпишешъ.
Съ това едноврѣменно ще вземешъ участие въ живота на този боленъ. Ако вие бехте работили по този начинъ, половината болни, които имате, не биха сѫществували. Кашлицата показва, че въ умствения свѣтъ има дисхармонични мисли. Всѣкога когато хората страдатъ епидемически отъ кашлица, има обща дисхармония. Тази дисхармония не е грѣхъ на единъ човѣкъ, но общо прѣстѫпление на всички хора.
към втори вариант >>
Казва му виждамъ, че прилагашъ Христовото
учение
.
(втори вариант)
Чувамъ, казва проповѣдникътъ, единъ гласъ, който ми казва: ти имашъ новъ костюмъ, затова ще дадешъ дрехитѣ си на този селянинъ. Проповѣдникътъ стои цѣла нощь и се бори, да даде ли дрехитѣ си на селянина, или да не ги дава. Отдѣ се намѣри тази беля изъ пѫтя, та трѣбваше да му проповѣдвамъ? Но, става рано сутриньта, събира палтото, жилетката, шапката и цървулитѣ си, отива и ги занася на селянина. Селянинътъ остава много благодаренъ.
Казва му виждамъ, че прилагашъ Христовото
учение
.
Ако всичкитѣ проповѣдници бѣха като тебе, свѣтътъ щѣше да се оправи. Ние говоримъ да се оправи свѣта, но трѣбва да сме готови да дадемъ новитѣ си дрѣхи. Бори се цѣли 24 часа, но трѣбва да ги дадешъ! И проповѣдникътъ се борилъ 24 часа, молилъ се, Господъ да му покаже, какво да прави. Той проповѣдва, пъкъ се моли Богъ да му каже, да даде ли дрехите си, или не.
към втори вариант >>
32.
Плати ми, що ми си длъжен
,
НБ
, София, 30.3.1924г.,
Божественото
се различава от физическото и от духовното.
Като изучаваме човешкия живот, ние различаваме три категории хора: физически, духовни, между които влизат образованите, учените и божествените хора. И трите категории имат свои специфични разбирания, в зависимост от условията и средата, в които живеят. Една от причините за грешките и заблужденията на хората се дължи на факта, че те са размесили етикетите си: на физическия човек турят етикета божествен. Някога и на духовния, т.е. на учения турят същия етикет – божествен човек.
Божественото
се различава от физическото и от духовното.
Следователно, не можеш да кажеш за физическия човек, че е божествен. Божественият свят се отличава по своята абсолютна разумност. Да кажеш за някого, че е ангел, това значи, да бъде по сърце чист, нежен, благороден. Такъв ли е той в действителност? В прочетената глава Христос изнася основните принципи в живота.
към беседата >>
Ако вярващите прилагат Христовото
учение
, без съмнение и подозрение, всеки ще си бъде на мястото.
– Защо днес в света има повече слуги, отколкото господари? – За да се поправят. Ако при това отнасяне на слугите към своите братя вадим заключение за неправдата в света, питам: Защо има толкова болни хора на земята? Казвам: Има болни на земята, защото хората не живеят хигиенично. Христос казва: „Да не съблазняваме едного от тези малките." Това е закон.
Ако вярващите прилагат Христовото
учение
, без съмнение и подозрение, всеки ще си бъде на мястото.
Ако имаш един кон, можеш ли да измениш неговото естество ? Конят, дето и да е, все кон си остава. И аз да се моля, и целият свят да се моли за него, все кон ще си остане, Естеството на коня е такова, че при сегашните условия, той не може да се измени – пак кон ще си остане. Обаче, аз мога да се отнасям с него добре, като приятел: всеки ден ще го реша, ще го чистя и ще го карам на работа. Вечер, като се върне от работа, добре ще го приема.
към беседата >>
– На неестествения човешки живот, лишен от
Божественото
.
Днес има толкова болести в света, че лекарите не знаят, как да ги кръщават. Неврастенията, в различните си видове, е толкова разпространена, че не знаят, какви имена да им дадат. Един германски лекар, който изследвал нервните болести в Америка, намерил 400 различни вида и, като ги кръщавал, не могъл да намери толкова различни имена. Най-после, той ги нарекъл с общото име „американичи". На какво се дължи неврастенията?
– На неестествения човешки живот, лишен от
Божественото
.
Когато изгуби връзката си с Божественото, човек става неврастеник. Изобщо, когато човек се лиши от нещо съществено, той става неврастеник. Ако подложите един здрав, силен човек на тридневен глад, той ще стане неврастеник. Не казвам да се подложи на глад, когато няма апетит, но когато организмът му се нуждае, когато апетитът му е голям. Страшно е да лишиш човека от любовта, като храна за неговата душа.
към беседата >>
Когато изгуби връзката си с
Божественото
, човек става неврастеник.
Неврастенията, в различните си видове, е толкова разпространена, че не знаят, какви имена да им дадат. Един германски лекар, който изследвал нервните болести в Америка, намерил 400 различни вида и, като ги кръщавал, не могъл да намери толкова различни имена. Най-после, той ги нарекъл с общото име „американичи". На какво се дължи неврастенията? – На неестествения човешки живот, лишен от Божественото.
Когато изгуби връзката си с
Божественото
, човек става неврастеник.
Изобщо, когато човек се лиши от нещо съществено, той става неврастеник. Ако подложите един здрав, силен човек на тридневен глад, той ще стане неврастеник. Не казвам да се подложи на глад, когато няма апетит, но когато организмът му се нуждае, когато апетитът му е голям. Страшно е да лишиш човека от любовта, като храна за неговата душа. Тази истина е позната на всички хора.
към беседата >>
В миналото много отшелници прекарвали в горите, в пустините; там са изучавали Христовото
учение
и са оставили ценни знания и опитности.
И днес, като дойде Христос, няма да излекува всички хора, но само онези, на които съзнанието е пробудено. Само те могат да приемат моментално Божията Любов. – Тогава ние ще отидем в горите, там да се подвизаваме. – Гората, това е животът между хората. Ще отидеш между хората, и там ще се подвизаваш.
В миналото много отшелници прекарвали в горите, в пустините; там са изучавали Христовото
учение
и са оставили ценни знания и опитности.
Трябва ли и ние да се подвизаваме като тях ? Не, ние ще използуваме техните знания и опитности, като школа, която трябва да изучаваме. Сегашните светии трябва да живеят между хората, да опитат тяхната омраза и студ. Само така те ще възприемат любовта и ще дадат път на Божественото в себе си. Онези хора, колкото малко и да са те, посветили живота си в служене на Бога с любов, са в състояние да подобрят положението на своя народ в материално, социално и политическо отношение.
към беседата >>
Само така те ще възприемат любовта и ще дадат път на
Божественото
в себе си.
Ще отидеш между хората, и там ще се подвизаваш. В миналото много отшелници прекарвали в горите, в пустините; там са изучавали Христовото учение и са оставили ценни знания и опитности. Трябва ли и ние да се подвизаваме като тях ? Не, ние ще използуваме техните знания и опитности, като школа, която трябва да изучаваме. Сегашните светии трябва да живеят между хората, да опитат тяхната омраза и студ.
Само така те ще възприемат любовта и ще дадат път на
Божественото
в себе си.
Онези хора, колкото малко и да са те, посветили живота си в служене на Бога с любов, са в състояние да подобрят положението на своя народ в материално, социално и политическо отношение. От тях зависи всичко. Проследете историята на човечеството и ще видите, че е така. Бъдещето на един народ зависи от дейността на духовните хора в него. Докато римляните служеха искрено и с любов на своите богове, Рим беше велика империя.
към беседата >>
Това е
Божественото
.
Бог търси начин, как да върне нейният възлюбен отново на земята. Майката плаче за умрелите си деца. Бог търси начин, да изпрати децата, да й съобщят, че са живи. Не бойте се, не бързайте, всички ще възкръснат и оживеят. Всичко това ще проверите и ще видите, че в света съществува абсолютна правда, абсолютна мъдрост, абсолютна любов към всички хора.
Това е
Божественото
.
Ето защо, Христос казва: „Дето са двама или трима, събрани в мое име, там съм и аз." Трябва ли да се страхуваме, щом Бог е с нас ? Ето пътят, по който българите могат да оправят работите си. За кои българи говоря ? Аз говоря за съзнателните българи. – Не трябва ли да бъдем патриоти?
към беседата >>
Това е било Христовото
учение
преди 2,000 години, това е Христовото
учение
сега.
Тогава всички спорове и недоразумения, всички размирици ще изчезнат. Добри хора са нужни на света. Аз не говоря за външния свят, но за онези разумни хора – дето и да са те – в църквата, в обществото, които служат на Бога с любов. Нека те отворят сърцата си и кажат: Господи, ние Ти служим с любов. Постъпвай с нас, както желаеш.
Това е било Христовото
учение
преди 2,000 години, това е Христовото
учение
сега.
Всички светии, всички добри хора по целия свят ще проповядват учението на Любовта. Аз желая Ормузд-дей да прости на всички и да остави по една кутийка с хубав, скъп пръстен за вашата дъщеря. И като отворите кутийката, да вземете този пръстен в знак на връзка с Бога. Само така животът ви ще се осмисли.
към беседата >>
Всички светии, всички добри хора по целия свят ще проповядват
учението
на Любовта.
Добри хора са нужни на света. Аз не говоря за външния свят, но за онези разумни хора – дето и да са те – в църквата, в обществото, които служат на Бога с любов. Нека те отворят сърцата си и кажат: Господи, ние Ти служим с любов. Постъпвай с нас, както желаеш. Това е било Христовото учение преди 2,000 години, това е Христовото учение сега.
Всички светии, всички добри хора по целия свят ще проповядват
учението
на Любовта.
Аз желая Ормузд-дей да прости на всички и да остави по една кутийка с хубав, скъп пръстен за вашата дъщеря. И като отворите кутийката, да вземете този пръстен в знак на връзка с Бога. Само така животът ви ще се осмисли.
към беседата >>
33.
Разумното сърце
,
ООК
, София, 2.4.1924г.,
Щом започнете да разсъждавате,
Божественото
вече почва да губи своята стойност.
Ще си зададете въпроса ясно в ума. При тия опити ще забележите, че каквото умът каже, едва ли излиза едно на сто вярно. Че времето ще бъде хубаво, това е предположение. Но ако вие запитате вашето разумно сърце какво ще бъде времето в понеделник, то ще ви каже с абсолютна точност. В тия схващания няма разсъждение.
Щом започнете да разсъждавате,
Божественото
вече почва да губи своята стойност.
Разсъждавате ли с разумното си сърце, вие ще почувствате едно приятно разположение долу, под лъжичката си, и тогава всеки един от вас може да каже: „Времето ще бъде еди-какво си.“ Запитайте се например как ще прекарате тази година живота си – добре ли, или не? Ако отговорите с ума си, той ще ви даде или най-хубавите проекти, или някой път може да ви даде мрачни проекти, но запитате ли вашето разумно сърце, то ще ви даде един положителен отговор. Не само че ще ви даде един положителен отговор, но ще ви посочи дали ще минете през мъчнотии, като същевременно ще ви даде права насока, за да може да преминете по-благополучно. Сега в това разумно сърце влизат и добрите навици. Всеки човек има добри навици.
към беседата >>
Възприемеш ли
Божественото
, изпълни го.
Хайде, друг ден ще направя това добро.“ Разсъждаваш ли така, ти вече си направил първата погрешка. Няма да се мине дълго време и ти ще платиш десетократна глоба за неизпълнението на ония хубави Божествени чувства. Следователно ние всякога трябва да се подчиняваме на Божествения глас в себе си. Щом това Божествено чувство заговорва в нас, то е изпит в живота ни. Бог ни изпитва – трябва абсолютно да Му се подчиним!
Възприемеш ли
Божественото
, изпълни го.
За това Добро, което ще направиш, не се изисква да дадеш цялото си имане – то е една малка услуга. Едно дете паднало на улицата, счупило си крака. Какво ще ти коства да го вземеш, да го занесеш у дома си и да му помогнеш? – Ще изгубиш само половин час. Казваш: „Аз имам важна работа.“
към беседата >>
Моралната сила на ученика, който следва
Божественото
учение
, е в това, че той трябва да има абсолютна вяра в Бога.
Да кажем, че един човек се дави във водата. Ти го спасиш. След като го извадиш от водата, не стой да ти се отплаща. Ти си замини, а нека той те търси. Ако ти, след като направиш Доброто, пишеш във вестниците, че си избавил от смърт еди-кого си, това Добро е наполовина изгубено.
Моралната сила на ученика, който следва
Божественото
учение
, е в това, че той трябва да има абсолютна вяра в Бога.
Ние може да не знаем где е Небето, може да не знаем где живее Господ, колко е далече от нас, но трябва да чувстваме Бога. Един английски проповедник казва: „Аз не зная где е Небето, но щом започна да се моля Богу, тайно в душата си чувствам действието на Божествения Дух.“ Значи Господ го чува моментално, а това е важното – че в момента, когато ние отправим своя Дух към Бога, Той ни чува. Право е казал пророкът, че Бог не живее на Небето, а в сърцата на смирените. Кои са смирените? – Хората на разумното сърце – казвам аз.
към беседата >>
Ако още тази вечер вие решите да бъдете верни на този велик закон на
Божественото
проявление, знаете ли каква промяна ще стане с вас?
Има Един Бог в света, Който се е ограничил заради нас. Това е най-голямото величие на Бога. Ако ти пренебрегнеш тази жертва, която Господ е направил – да влезе в човешкото сърце, създаваш условия за смъртта. Оттам произтича смъртта. Ние всеки ден и умираме, и възкръсваме.
Ако още тази вечер вие решите да бъдете верни на този велик закон на
Божественото
проявление, знаете ли каква промяна ще стане с вас?
Ако вие се подчините на този Божествен закон, то който човек и да срещнете на пътя, и най-лошият да е, щом се спрете и го погледнете, Бог ще ви се усмихне чрез него. Ще кажете: „Познах Го! “ У лошите хора Бог е скрит надълбоко. Тия хора са лоши, защото не живеят добре. Когато се развалят пътищата в една държава, кой е виновен – пътищата или хората?
към беседата >>
Разбира се, вие ще приложите това
Учение
кой на което място се намира в живота.
До последния момент бе на изпитание. Когато вдигна ножа, Господ му каза: „Познах, ти си човек на послушанието, затова няма да принесеш сина си в жертва.“ Ето една похвална черта на Авраам! С това той показа, че е готов да пожертва и най-ценното, което имаше. Затова Авраам се нарича приятел Божи. Аз го наричам отец на верующите, понеже беше човек на абсолютната вяра, човек без никакво съмнение.
Разбира се, вие ще приложите това
Учение
кой на което място се намира в живота.
Вие ще опитате Бога и Той ще ви изпита. Да не мислите, че Той няма да ви изпита. Ще ви изпита като Авраам, ще ви изпита като апостолите, ще ви изпита като пророците. Всички ще минете през огън, седем пъти ще минете през огън. Като казвам, че всички ще минете през огън, вас ви е страх.
към беседата >>
34.
Кажи само реч
,
НБ
, София, 6.4.1924г.,
Явиха се различни тълкуватели на Христовото
учение
, но не засегнаха същественото.
Едни-други се убеждават и не могат да се убедят. И едните доказват въпроса, и другите го доказват, но в доказателствата им има нещо криво. Това, което Христос внесе в живота, то е разумната любов, т.е. любовта в Божествения живот. Любовта е достояние за всяка душа.
Явиха се различни тълкуватели на Христовото
учение
, но не засегнаха същественото.
Те се занимаваха с неговата външност, с каква тога бил облечен, на какъв кръст бил разпнат и т.н. Мнозина и до днес още носят този кръст на врата си, особено в трудни моменти, когато отиват на бойното поле, когато боледуват. Въпреки това, кръстът не им помага: много войници умряха на бойното поле. Ако те бяха приели любовта в себе си, нито един от тях нямаше да умре. „Кажи само реч." Под „реч" стотникът разбира разумното.
към беседата >>
Когато разпнаха Христа,
Божественото
, т.е.
Човешкото тяло е къща, но човекът не е там. Обаче, има едно място, дето лекарите не могат да бъркат. То е свещеният храм на човешката душа. Когато се прави операция на човека, святото в него, т.е. неговата душа, излиза навън.
Когато разпнаха Христа,
Божественото
, т.е.
Неговата душа Го напусна. Божественият Дух излезе от Христа и Го остави сам. Много естествено, Божественото не могат да разпнат. Никой не може да се докосне до Него. То прави човека силен, мощен.
към беседата >>
Много естествено,
Божественото
не могат да разпнат.
Когато се прави операция на човека, святото в него, т.е. неговата душа, излиза навън. Когато разпнаха Христа, Божественото, т.е. Неговата душа Го напусна. Божественият Дух излезе от Христа и Го остави сам.
Много естествено,
Божественото
не могат да разпнат.
Никой не може да се докосне до Него. То прави човека силен, мощен. Всички хора се подчиняват на Божественото Начало в себе си. Затова в Писанието се казва, че двоеумният е раздвоен в своите пътища. – Защо е така?
към беседата >>
Всички хора се подчиняват на
Божественото
Начало в себе си.
Неговата душа Го напусна. Божественият Дух излезе от Христа и Го остави сам. Много естествено, Божественото не могат да разпнат. Никой не може да се докосне до Него. То прави човека силен, мощен.
Всички хора се подчиняват на
Божественото
Начало в себе си.
Затова в Писанието се казва, че двоеумният е раздвоен в своите пътища. – Защо е така? – Божественото не е в него. Такъв човек едно говори, друго разбира. Говори за Любовта, а крие в себе си нещо користно.
към беседата >>
–
Божественото
не е в него.
Никой не може да се докосне до Него. То прави човека силен, мощен. Всички хора се подчиняват на Божественото Начало в себе си. Затова в Писанието се казва, че двоеумният е раздвоен в своите пътища. – Защо е така?
–
Божественото
не е в него.
Такъв човек едно говори, друго разбира. Говори за Любовта, а крие в себе си нещо користно. Това не е любов. Любовта подразбира единство в целокупния живот. Единството осмисля живота.
към беседата >>
И вие трябва да разбирате Христовото
учение
и да го прилагате.
В тази любов всички хора влизат като членове на едно семейство; всички са под закрилата на Божия Дух. От тази любов ще влезеш в закона на свободата, дето всички хора, всички живи същества имат еднакво право на живот. Всяко живо същество има право да живее. „Речи само реч". Това са думи, изказани не от евреин, който изпълнява Мойсеевия закон, а от езичник, в душата на когото имало светлина, който разбирал великата истина на живота.
И вие трябва да разбирате Христовото
учение
и да го прилагате.
Ще го прилагате трояко: по закона на необходимостта, по закона на Божия Промисъл и по закона на свободата. Роден си, например, в християнски народ. Такава е вярата на баща ти и майка ти. Следователно, по необходимост, и ти ще бъдеш християнин. Можеш, като християнин, да виждаш навсякъде Божия Промисъл.
към беседата >>
Не е достатъчно само да разбираш Христовото
учение
, но да живееш според него.
Роден си, например, в християнски народ. Такава е вярата на баща ти и майка ти. Следователно, по необходимост, и ти ще бъдеш християнин. Можеш, като християнин, да виждаш навсякъде Божия Промисъл. И най-после казваш: Ще живея като Христа, по закона на свободата.
Не е достатъчно само да разбираш Христовото
учение
, но да живееш според него.
– Как е живял Христос? – Той е живял според закона на Любовта и изпълнявал волята на Отца. Христос казва: Готов съм да положа живота си за Бога и да изпълнявам всичко, което Той желае. От две хиляди години хората говорят за Христа, но християните още не са обединени. Ще се изминат още 2000 години и пак няма да се обединят.
към беседата >>
Когато Той дойде на земята, когато човешкото сърце възприеме
Божественото
в себе си, само тогава може да запалите свещите си.
Ако любовта не работи еднакво във всички хора, тя не е истинска. Като знаете това, не мислете, че любовта ще дойде само чрез един човек. Впрочем, един човек я донесе, но всички хора ще я проповядват. Сега всички хора отиват срещу „Възкресение Христово" в църква, със запалени свещи, и чакат да каже свещеникът: „Христос възкресе." Следователно, когато и ангелите кажат: „Христос възкресе", и вие трябва да запалите своите свещи. Запалената свещ е Божественият Дух.
Когато Той дойде на земята, когато човешкото сърце възприеме
Божественото
в себе си, само тогава може да запалите свещите си.
Това се изисква още сега от всички християнски народи. Като говоря за живота, аз не го отричам в неговите съвършени прояви. Не казвам, че онзи, който е придобил любовта, не трябва да се занимава с наука, музика, с изкуство. Не, той ще учи всичко и лесно ще разбира. В Божията Любов има музика на любовта, наука на любовта и изкуство на любовта.
към беседата >>
Често ме питат, какво е
учението
, което проповядвам.
Това се изисква още сега от всички християнски народи. Като говоря за живота, аз не го отричам в неговите съвършени прояви. Не казвам, че онзи, който е придобил любовта, не трябва да се занимава с наука, музика, с изкуство. Не, той ще учи всичко и лесно ще разбира. В Божията Любов има музика на любовта, наука на любовта и изкуство на любовта.
Често ме питат, какво е
учението
, което проповядвам.
Аз отговарям: То е учение за живата природа, която включва в себе си всички живи сили, с които се занимава науката. То е наука за човека, наука за разумното в света. То е наука за Бога, за любовта. Новото учение включва всичко, което е предмет на живота и на природата. Ето защо, ако кажа нещо, било по медицина, по музика, изкуство или каквато и да е област на науката, все ще се намери някой да се обиди.
към беседата >>
Аз отговарям: То е
учение
за живата природа, която включва в себе си всички живи сили, с които се занимава науката.
Като говоря за живота, аз не го отричам в неговите съвършени прояви. Не казвам, че онзи, който е придобил любовта, не трябва да се занимава с наука, музика, с изкуство. Не, той ще учи всичко и лесно ще разбира. В Божията Любов има музика на любовта, наука на любовта и изкуство на любовта. Често ме питат, какво е учението, което проповядвам.
Аз отговарям: То е
учение
за живата природа, която включва в себе си всички живи сили, с които се занимава науката.
То е наука за човека, наука за разумното в света. То е наука за Бога, за любовта. Новото учение включва всичко, което е предмет на живота и на природата. Ето защо, ако кажа нещо, било по медицина, по музика, изкуство или каквато и да е област на науката, все ще се намери някой да се обиди. Лекарят ще каже: Това учение по-високо ли е от медицината?
към беседата >>
Новото
учение
включва всичко, което е предмет на живота и на природата.
В Божията Любов има музика на любовта, наука на любовта и изкуство на любовта. Често ме питат, какво е учението, което проповядвам. Аз отговарям: То е учение за живата природа, която включва в себе си всички живи сили, с които се занимава науката. То е наука за човека, наука за разумното в света. То е наука за Бога, за любовта.
Новото
учение
включва всичко, което е предмет на живота и на природата.
Ето защо, ако кажа нещо, било по медицина, по музика, изкуство или каквато и да е област на науката, все ще се намери някой да се обиди. Лекарят ще каже: Това учение по-високо ли е от медицината? Според мене, истинският лекар трябва да знае много повече от това, което практикува. – Кога ще го научи? – Когато стане ученик на живата природа.
към беседата >>
Лекарят ще каже: Това
учение
по-високо ли е от медицината?
Аз отговарям: То е учение за живата природа, която включва в себе си всички живи сили, с които се занимава науката. То е наука за човека, наука за разумното в света. То е наука за Бога, за любовта. Новото учение включва всичко, което е предмет на живота и на природата. Ето защо, ако кажа нещо, било по медицина, по музика, изкуство или каквато и да е област на науката, все ще се намери някой да се обиди.
Лекарят ще каже: Това
учение
по-високо ли е от медицината?
Според мене, истинският лекар трябва да знае много повече от това, което практикува. – Кога ще го научи? – Когато стане ученик на живата природа. Малко лекари изучават живата природа. Казвате: Кога не е имало лекари?
към беседата >>
Когато
Божественото
чувство у човека се развие, той ще възприеме Божията Любов и сила в себе си и ще стане безсмъртен.
Ако е въпрос само за тях, как ще възприемете Божията Любов? Как ще почувствате Божиите блага? В човека има едно особено сетиво, особено чувство, чрез което той може да възприеме Божията Любов, Божиите блага. Това чувство не е еднакво развито у всички хора. Тази е причината, задето говориш на някого за Бога, а той или нищо не разбира, или друго нещо разбира.
Когато
Божественото
чувство у човека се развие, той ще възприеме Божията Любов и сила в себе си и ще стане безсмъртен.
Христос казва: „В последните дни ще го възкреся." – Кои са последните дни? – Когато това чувство се разцъфти, както пъпката на слънчевата светлина, ти ще направиш първата вдишка, ще възприемеш Божествения живот. Докато не цъфне, човек е в положението на малкото дете в утробата на майка си. Щом излезе вън от нея и направи първата вдишка, то се разцъфтява. Значи, съществуването и животът на човека зависят от първата вдишка.
към беседата >>
35.
Съграждане на доброто
,
МОК
, София, 27.4.1924г.,
Проявявайте
Божественото
във вас, това, което е благородно и възвишено.
И бащата казва същото. И ако няма някой техен роднина да ги подкрепи, току видиш едното дете заминало, другото заминало и т.н. Там, дето има обич между родителите, децата са здрави. Същият закон е среща и в един клас. Всякога трябва да имате любов помежду си; аз не говоря за вашите временни проявления и промени на чувствата, но за ония правилни чувства за висша любов, които трябва да храните един към друг.
Проявявайте
Божественото
във вас, това, което е благородно и възвишено.
Щом го проявявате, вие усещате едно вътрешно задоволство. Минават дни и седмици, но вие усещате една дълбока радост. Никой не знае това, само вие го знаете. Та първото нещо: трябва да бъдете герои в малките работи. Някой път казвате за някого: той си има карма, нека си я носи!
към беседата >>
Учението
е извор на Мъдростта.
И когато професорът дохожда, слугата казва: „Извинете, аз държах лекцията вместо Вас.“ Професорът му отговаря: „Много добре си направил, станал си мой заместник.“ У този слуга няма амбиция, но професорът се компрометира. Туй се казва мъдър човек. Такъв човек след време може да стане учен. Най-напред човек трябва да бъде мъдър. Мъдър ли е, всичко се добива.
Учението
е извор на Мъдростта.
към беседата >>
36.
Ще го изцеля
,
НБ
, София, 27.4.1924г.,
Подло е да проповядваш едно
учение
без да си убеден в него.
Според мене, истински герой е онзи, който доброволно, съзнателно отива на бойното поле, а не този, когото насила заставят да воюва. Той е страхливец, не е герой. Човек трябва да има убеждение! Това е философията на живота. Велики принципи са нужни на хората.
Подло е да проповядваш едно
учение
без да си убеден в него.
Подло е да се учиш без убеждение. Подло е да изповядваш една религия, без да си убеден в нея. Подло е да воюваш без убеждение. Каквото правиш, трябва да се ръководиш от едно свято убеждение, от едно свещено чувство в себе си. Като човек, ти трябва да се отличаваш от другите живи същества.
към беседата >>
Друго е
учението
на Христа.
И вие, като се изядете един-друг, ще остане последният от вас, най-големият и изхранен. Тогава италианецът ще му каже: Искам да видя, кой е този герой, който изяде 25 червея. Аз ще го опитам. Такъв е краят на съвременната философия. Казва му Исус: „Ще дойда и ще го изцеля." И сега иде Христос на земята, но няма да ни опече, както италианецът опекъл червея.
Друго е
учението
на Христа.
За да се възприеме това учение, у всички хора трябва да се пробуди Божественото съзнание. То ще разреши въпроса. Вътрешно животът на хората е уреден. И ако се оставите на своята интуиция, на своето разумно сърце, на своя ум и на своята воля, вие ще изпълните задълженията си хиляди пъти по-добре, отколкото без това ръководство. Зле ли щеше да бъде на българите, ако се ръководеха от този принцип?
към беседата >>
За да се възприеме това
учение
, у всички хора трябва да се пробуди
Божественото
съзнание.
Тогава италианецът ще му каже: Искам да видя, кой е този герой, който изяде 25 червея. Аз ще го опитам. Такъв е краят на съвременната философия. Казва му Исус: „Ще дойда и ще го изцеля." И сега иде Христос на земята, но няма да ни опече, както италианецът опекъл червея. Друго е учението на Христа.
За да се възприеме това
учение
, у всички хора трябва да се пробуди
Божественото
съзнание.
То ще разреши въпроса. Вътрешно животът на хората е уреден. И ако се оставите на своята интуиция, на своето разумно сърце, на своя ум и на своята воля, вие ще изпълните задълженията си хиляди пъти по-добре, отколкото без това ръководство. Зле ли щеше да бъде на българите, ако се ръководеха от този принцип? Дето действа този принцип, всичко се нарежда добре.
към беседата >>
Христовото
учение
, т. е.
В нея има мекота, нежност. Щом изгуби благородството си, човек става груб; също така и говорът му става груб. Грубата реч показва, че в този човек няма любов. Вижте, как говори онзи, в когото любовта присъства. Всяка дума е на място и пада на човешкото сърце, както росните капки на цветята.
Христовото
учение
, т. е.
учението за Любовта не е за обикновените хора. То е за необикновените, за разумните хора. То не е за болни сърца, за болни умове. Човек трябва да бъде умствено, сърдечно и волево здрав и тогава да изучава това учение. Първо, той трябва да излезе от болницата, за да прилага това учение.
към беседата >>
учението
за Любовта не е за обикновените хора.
Щом изгуби благородството си, човек става груб; също така и говорът му става груб. Грубата реч показва, че в този човек няма любов. Вижте, как говори онзи, в когото любовта присъства. Всяка дума е на място и пада на човешкото сърце, както росните капки на цветята. Христовото учение, т. е.
учението
за Любовта не е за обикновените хора.
То е за необикновените, за разумните хора. То не е за болни сърца, за болни умове. Човек трябва да бъде умствено, сърдечно и волево здрав и тогава да изучава това учение. Първо, той трябва да излезе от болницата, за да прилага това учение. Болните могат да се ползуват от силата на Христа, но те не са готови да приложат любовта.
към беседата >>
Човек трябва да бъде умствено, сърдечно и волево здрав и тогава да изучава това
учение
.
Всяка дума е на място и пада на човешкото сърце, както росните капки на цветята. Христовото учение, т. е. учението за Любовта не е за обикновените хора. То е за необикновените, за разумните хора. То не е за болни сърца, за болни умове.
Човек трябва да бъде умствено, сърдечно и волево здрав и тогава да изучава това
учение
.
Първо, той трябва да излезе от болницата, за да прилага това учение. Болните могат да се ползуват от силата на Христа, но те не са готови да приложат любовта. Христос имаше сила в себе си, с която изцеляваше болни. Затова стотникът го молеше: „Кажи само реч, и ще оздравее момчето ми." И ние, съвременните хора, казваме: Само една дума на Христа може да излекува болния. – Да, така е, това е вярно за Христа, защото Той живее в закона на любовта.
към беседата >>
Първо, той трябва да излезе от болницата, за да прилага това
учение
.
Христовото учение, т. е. учението за Любовта не е за обикновените хора. То е за необикновените, за разумните хора. То не е за болни сърца, за болни умове. Човек трябва да бъде умствено, сърдечно и волево здрав и тогава да изучава това учение.
Първо, той трябва да излезе от болницата, за да прилага това
учение
.
Болните могат да се ползуват от силата на Христа, но те не са готови да приложат любовта. Христос имаше сила в себе си, с която изцеляваше болни. Затова стотникът го молеше: „Кажи само реч, и ще оздравее момчето ми." И ние, съвременните хора, казваме: Само една дума на Христа може да излекува болния. – Да, така е, това е вярно за Христа, защото Той живее в закона на любовта. Ако живееш в любовта, и ти само с една дума ще излекуваш болния.
към беседата >>
И тъй, ако ви питат, в какво се състои Новото
учение
, кажете: Любовта ми към моите родители, братя и сестри, към приятелите ми да бъде една и съща при всички условия на живота.
Щом придобиете любовта, вие ще я приложите към болните и страдащите, към изоставените и падналите в света. Страдащият и болният трябва да знаят, че има Един приятел в света, верен при всички условия на живота. Той всякога ни помага. Той ще хване болния за ръка, ще го потупа и ще каже: „Аз ще те изцеля." Значи; има Един Човек в света, на когото всички можете да разчитате. Чрез Него Бог се проявява.
И тъй, ако ви питат, в какво се състои Новото
учение
, кажете: Любовта ми към моите родители, братя и сестри, към приятелите ми да бъде една и съща при всички условия на живота.
Тя никога не се изменя, нито се променя. Тогава ще се изпълнят думите на Христа: „Аз ще дойда и ще ви изцеля".
към беседата >>
37.
Добрите и лошите
,
ООК
, София, 30.4.1924г.,
Учение
ви трябва!
Турят си на огъня едно гърне с житце, хапнат си преспокойно, нищо не ги плаши. Казват за някого: „Той е толкова свят човек, че и въшка не убива – оставя ги свободно да лазят по него.“ Човек, който оставя да го ядат въшките, не е свят човек, не е светия. Аз уподобявам лошите мисли, желания и действия на човека на въшки и бълхи. Ако вие имате тия неща, не сте светии, а сте обикновени хора. Всички ще се учите!
Учение
ви трябва!
Туй учение, което имате, следвайте го, но сериозно учение ви трябва. Като имате някаква болест, най-първо ще се определите в себе си: на Бога ли служите, или на себе си. Ако служите на себе си, ако сте грешен, ще викате един, два и десет доктори дори, докато най-после ви помогнат. Ако служите на Бога, нито един лекар няма да викате. Не се плашете!
към беседата >>
Туй
учение
, което имате, следвайте го, но сериозно
учение
ви трябва.
Казват за някого: „Той е толкова свят човек, че и въшка не убива – оставя ги свободно да лазят по него.“ Човек, който оставя да го ядат въшките, не е свят човек, не е светия. Аз уподобявам лошите мисли, желания и действия на човека на въшки и бълхи. Ако вие имате тия неща, не сте светии, а сте обикновени хора. Всички ще се учите! Учение ви трябва!
Туй
учение
, което имате, следвайте го, но сериозно
учение
ви трябва.
Като имате някаква болест, най-първо ще се определите в себе си: на Бога ли служите, или на себе си. Ако служите на себе си, ако сте грешен, ще викате един, два и десет доктори дори, докато най-после ви помогнат. Ако служите на Бога, нито един лекар няма да викате. Не се плашете! Болестта за вас има съвсем друго предназначение.
към беседата >>
Заинтересувах се от Новото
учение
, следвах го и после го напуснах.
– Платът, който тъчеш, означава животът. Преди години бях в Стара Загора и там една жена ми разправяше следното: „Сънувах, че ми дадоха стан и бял памук да тъка платно. Идва в това време при мен един от Великите Учители и ми казва: „Ще тъчеш! “ Започнах да тъка платното, но го напуснах. Така стана и в живота ми.
Заинтересувах се от Новото
учение
, следвах го и после го напуснах.
Вдадох се в света и цели десет години се лутах, докато най-после ме постигна голяма скръб – единственият ми син се самоуби. От тази голяма скръб отново се обърнах към Господа. Една вечер се явява при мене Христос, донася ми същия по-раншен стан и ми казва: „Туй платно беше добре започнато. Ако можеш да го довършиш, ти ще излезеш благополучно в живота.“ Значи това показва за всинца ви, че трябва добре да обработвате живота, който сте започнали. Неуспехът, погрешките се дължат на вас.
към беседата >>
Докато не съградите
Божественото
в себе си, не хвърляйте човешкото.
Не мислете, че ще намерите друг метод за развитието си. Този е един от най-простите. Вие трябва да прилагате разумно методите на Природата. Ще работите вътрешно, скрито в себе си, тъй както скрито, незабелязано за другите работи и самата Природа. Ще работите така, докато съградите в себе си един солиден характер.
Докато не съградите
Божественото
в себе си, не хвърляйте човешкото.
Вие хвърляте човешкото, а нямате още Божественото създадено, и оставате сухи кости. Дръжте човешкото, а Божественото нека работи отвътре, докато се засили. Когато всичко във вас стане Божествено, тогава всяка велика превръзка сама по себе си пада, или по-право – превръща се в Божествена. Сега помнете едно правило: при всяка беседа, която ви държа, и доброто у вас се увеличава, и страданията ви се увеличават. Едновременно с това и радостта ви се увеличава, и скръбта ви се увеличава.
към беседата >>
Вие хвърляте човешкото, а нямате още
Божественото
създадено, и оставате сухи кости.
Този е един от най-простите. Вие трябва да прилагате разумно методите на Природата. Ще работите вътрешно, скрито в себе си, тъй както скрито, незабелязано за другите работи и самата Природа. Ще работите така, докато съградите в себе си един солиден характер. Докато не съградите Божественото в себе си, не хвърляйте човешкото.
Вие хвърляте човешкото, а нямате още
Божественото
създадено, и оставате сухи кости.
Дръжте човешкото, а Божественото нека работи отвътре, докато се засили. Когато всичко във вас стане Божествено, тогава всяка велика превръзка сама по себе си пада, или по-право – превръща се в Божествена. Сега помнете едно правило: при всяка беседа, която ви държа, и доброто у вас се увеличава, и страданията ви се увеличават. Едновременно с това и радостта ви се увеличава, и скръбта ви се увеличава. Затова не се стремете да ме надхитрите.
към беседата >>
Дръжте човешкото, а
Божественото
нека работи отвътре, докато се засили.
Вие трябва да прилагате разумно методите на Природата. Ще работите вътрешно, скрито в себе си, тъй както скрито, незабелязано за другите работи и самата Природа. Ще работите така, докато съградите в себе си един солиден характер. Докато не съградите Божественото в себе си, не хвърляйте човешкото. Вие хвърляте човешкото, а нямате още Божественото създадено, и оставате сухи кости.
Дръжте човешкото, а
Божественото
нека работи отвътре, докато се засили.
Когато всичко във вас стане Божествено, тогава всяка велика превръзка сама по себе си пада, или по-право – превръща се в Божествена. Сега помнете едно правило: при всяка беседа, която ви държа, и доброто у вас се увеличава, и страданията ви се увеличават. Едновременно с това и радостта ви се увеличава, и скръбта ви се увеличава. Затова не се стремете да ме надхитрите. Щом сте влезли в този път и не работите, няма да ви се помогне.
към беседата >>
Доброто не седи нито в сиромашията, нито в богатството, Доброто не седи нито в
учението
, нито в глупостта.
– Това Добро с пари не става; с дрехи, с обуща не става; с имоти, с къщи, с ниви – не става. Днес вие разбирате, че за да се направи Добро, трябва да имате пари; ако нямате пари, а искате да направите Добро, ще вземете отнякъде назаем. Всеки, който помага с пари, мисли, че е добър човек. Това ни най-малко не е Добро. Доброто в света не е създадено от материя.
Доброто не седи нито в сиромашията, нито в богатството, Доброто не седи нито в
учението
, нито в глупостта.
Защото, ако си учен, ти можеш да направиш много Добро, но можеш да направиш и много зло. Ако си глупав, ти пак можеш да направиш много Добро, но можеш да направиш и много зло. Същото нещо може да се каже и в случай, когато си богат, когато си силен и т. н. Тъй както ви схващам, вие още живеете във външния живот и, доколкото ви виждам, вие очаквате доброто да дойде отвън. Има три категории влияния върху вас.
към беседата >>
38.
Каквото попросите
,
НБ
, София, 4.5.1924г.,
Според новото
учение
, аз не защищавам праведни хора.
– Не е така. Аз мога да им кажа, кои са причините за това. Ако си взел пари на заем от сто места и не ги връщаш на хората, кой е виновен, че не те почитат ? – Вината е в самия тебе. Ако си прав, аз няма да те защищавам.
Според новото
учение
, аз не защищавам праведни хора.
– Но хората трябва да ме почитат. – Това е тяхна работа. Аз не се занимавам с този въпрос. Единственото важно нещо за мене и за вас е да изпълним волята Божия. Христос казва: „Каквото попросите в мое име, аз ще ви го направя.” – Какво трябва да просим ?
към беседата >>
– Значи, на
Божественото
не трябва да се турят никакви граници.
Те казват, че не трябва да се молят. – На кого не трябва да се молим? – На хората. – А на кого да се молим? – На Бога.
– Значи, на
Божественото
не трябва да се турят никакви граници.
То е като светлината и въздуха. – Ние ще се молим на Бога. – Да, но Бог не се нуждае от нашата молитва. Под „молитва” се разбират разумни отношения. Следователно, ще се молиш, когато разбереш и познаеш Бога.
към беседата >>
Това е старото
учение
, турено в нова форма.
– Аз не казвам да не се работи, но да не се пресилвате в работата. Богатият казва, че не иска да работи. Кой ще работи тогава? – Бедният. Значи, богатият ще почива, а бедният ще работи.
Това е старото
учение
, турено в нова форма.
Новото изисква всички хора да работят, бедни и богати, учени и прости. Това, което ви говорих, е предисловие към един разказ. Египетският фараон Озирис Бен, излязъл един ден из града и срещнал един войник със скъсани дрехи. Той го запитал: От коя дружина си ти ? Защо си толкова окъсан?
към беседата >>
Такова
учение
сектанство ли е?
– Ще ви я дам само при едно условие: да се научите да служите на Бога тъй, както аз Му служа; да осветявате името на Бога, както аз Го осветявам; да изпълнявате волята Му, както аз я изпълнявам. Отнасяйте се с голямо внимание и към най-малките бубулечици. Това наричам аз висок морал. Като видите едно дърво, да гледате на него като на нещо свещено, в което е вложено живот. Питам: Какво щеше да представя човечеството, ако във всички хора беше вложен този висок морал?
Такова
учение
сектанство ли е?
Разделя ли то хората? Ако българите ме бяха послушали, аз бих чукнал с пръчицата си, и щях да им оправя всички объркани работи. Но сега няма да го направя. – Защо ? – Защото те не са готови да просят в името на Христа.
към беседата >>
Това е
Божественото
учение
, което трябва да дойде в света.
– Колко ти дължи ? – 50 хиляди лева. – Ето, вземи тези пари и пусни човека на свобода. – Добър, благороден човек си ти. – Като хванеш друг длъжник, който не може да ти плати, ела пак при мене.
Това е
Божественото
учение
, което трябва да дойде в света.
Всеки трябва да отвори ума и сърцето си, да плаща за своя ближен. Всеки трябва да помага. Който иска да върши волята Божия, трябва да плаща.” Това значи да владееш магическата пръчица. Тази пръчица се е проповядвала във всички школи. И когато тя дойде, светът ще се оправи.
към беседата >>
Като свършат работата, ще им кажеш: Хайде да поговорим за новото
учение
и за великите работи в света.
Ще даде друга работа, и нея веднага свършват. Чиновниците се чудят, какво става с тях. Казват: Колко сме работни днес! Изкуство е, така да чукнеш с пръчицата, че никой да не те види. Чиновниците ще заспят, и в това време ти ще чукнеш с пръчицата.
Като свършат работата, ще им кажеш: Хайде да поговорим за новото
учение
и за великите работи в света.
Има смисъл да се освободят хората от работа, но да използуват времето си разумно, не да ядат и пият. Тогава мъжът и жената в къщи ще се радват на пръчицата, като на Божествено благо. В нея е бъдещата наука, която всички ще изучават. – Може ли да се придобие тази пръчица? – Може, но за това е нужна абсолютна вяра.
към беседата >>
На вас е познато това
учение
.
Тогава ще живеят в мир; лицата им ще бъдат светли, красиви. И каквото пожелаят в името на Христа, ще им се даде. Просете това, за което ви говоря. Нали вярвате в Христа ? Днес има 500 милиона християни, между които сте и вие.
На вас е познато това
учение
.
Просете в името на Христа! Обърнете се към Бога, към живия Господ, Който през всичките векове е пращал учени хора, да просвещават невежите. Аз вярвам във всички учени хора – физиолози, астрономи, биолози, държавници, изпращани все от Бога със специална мисия. Художници, скулптори, музиканти са дошли на земята да помагат на човечеството. Това са все таланти.
към беседата >>
39.
Напразно ме почитат
,
НБ
, София, 11.5.1924г.,
Като се проповядва едно
учение
, не трябва ли да се опита?
Щом тропне с пръчицата си и пожелае нещо, всичко става. Това не са ли приказки от „Хиляда и една нощ" ? Ако царят си служи с магическата пръчица, защо и човекът на любовта да не си служи с нея? Казва се, че сме нездравомислещи хора. Кой е здравомислещ ?
Като се проповядва едно
учение
, не трябва ли да се опита?
По какво ще се познае, че е истинско учение? – По резултатите му. Тогава нека се опитат всички съвременни системи: религиозни, обществени, политически. .Нека първо се направи опит със стотина души, а не с цели общества и народи. Ако едно учение има добри резултати в малкото, такива ще бъдат резултатите и за целия народ.
към беседата >>
По какво ще се познае, че е истинско
учение
?
Това не са ли приказки от „Хиляда и една нощ" ? Ако царят си служи с магическата пръчица, защо и човекът на любовта да не си служи с нея? Казва се, че сме нездравомислещи хора. Кой е здравомислещ ? Като се проповядва едно учение, не трябва ли да се опита?
По какво ще се познае, че е истинско
учение
?
– По резултатите му. Тогава нека се опитат всички съвременни системи: религиозни, обществени, политически. .Нека първо се направи опит със стотина души, а не с цели общества и народи. Ако едно учение има добри резултати в малкото, такива ще бъдат резултатите и за целия народ. Ако резултатите не са добри в малкото, т.е.
към беседата >>
Ако едно
учение
има добри резултати в малкото, такива ще бъдат резултатите и за целия народ.
Като се проповядва едно учение, не трябва ли да се опита? По какво ще се познае, че е истинско учение? – По резултатите му. Тогава нека се опитат всички съвременни системи: религиозни, обществени, политически. .Нека първо се направи опит със стотина души, а не с цели общества и народи.
Ако едно
учение
има добри резултати в малкото, такива ще бъдат резултатите и за целия народ.
Ако резултатите не са добри в малкото, т.е. в малцинството, няма да бъдат добри и в болшинството. Така трябва да мислят и да постъпват умните народи. Да се върнем към стиха; „Напразно ме почитат." Що е почитание? Днес мъжете изискват почитание от жените; учителите – от учениците; военачалникът – от войниците; господарят – от слугите си.
към беседата >>
Според Христовото
учение
, ако те ударят по едната страна, ще дадеш и другата.
– Ти си пленник, и десет войника вървят след тебе. Какво ще правиш, ако един от тях те удари с пушката си ? Ще го удариш ли и ти ? – Не, ще си вървя напред, нищо няма да направя. – Така е, и генерал да си, като пленник, ще глътнеш този горчив хап.
Според Христовото
учение
, ако те ударят по едната страна, ще дадеш и другата.
В случая, Христовото учение е приложимо. Ако не го приложиш, очаква те нещо по-лошо. Аз наричам герой този, който, попаднал в плен, може да разположи войниците и да се разговаря с тях приятелски. Ако е в сила да ги застави да приберат ножовете и пушките си и да го почувствуват като свой брат, той е истински герой. – Може ли да стане това?
към беседата >>
В случая, Христовото
учение
е приложимо.
Какво ще правиш, ако един от тях те удари с пушката си ? Ще го удариш ли и ти ? – Не, ще си вървя напред, нищо няма да направя. – Така е, и генерал да си, като пленник, ще глътнеш този горчив хап. Според Христовото учение, ако те ударят по едната страна, ще дадеш и другата.
В случая, Христовото
учение
е приложимо.
Ако не го приложиш, очаква те нещо по-лошо. Аз наричам герой този, който, попаднал в плен, може да разположи войниците и да се разговаря с тях приятелски. Ако е в сила да ги застави да приберат ножовете и пушките си и да го почувствуват като свой брат, той е истински герой. – Може ли да стане това? – Може.
към беседата >>
Христос казва на учениците си: „Идете и проповядвайте това
учение
, и аз ще бъда с вас до скончанието на века." – Защо отиде Христос на небето?
Някои казват, че отишъл при Бога, при Отца си. Други казват, че както Го видели ангелите да слиза и възлиза нагоре, така пак ще слезе на земята. Някои пък казват, че е грешно да се говори за такива работи. Кое не е грешно ? Да се мисли като вас ли ?
Христос казва на учениците си: „Идете и проповядвайте това
учение
, и аз ще бъда с вас до скончанието на века." – Защо отиде Христос на небето?
– Да разбере нещо за новата земя, която сега се устройва. Той искаше да види новата земя, която Бог създава за своите възлюбени. От 2000 години Христос изследва новата земя – новият Йерусалим, дето ще се преселят праведните. Това означава стихът: „Дето съм аз, там ще бъдете и вие." Казвате: Това учение още не е доказано.
към беседата >>
Казвате: Това
учение
още не е доказано.
Христос казва на учениците си: „Идете и проповядвайте това учение, и аз ще бъда с вас до скончанието на века." – Защо отиде Христос на небето? – Да разбере нещо за новата земя, която сега се устройва. Той искаше да види новата земя, която Бог създава за своите възлюбени. От 2000 години Христос изследва новата земя – новият Йерусалим, дето ще се преселят праведните. Това означава стихът: „Дето съм аз, там ще бъдете и вие."
Казвате: Това
учение
още не е доказано.
– Фактически то не може да се докаже. Колцина видяха възнесението на Христа? – Само няколко от учениците Му. Едни повярваха, а други се усъмниха в това. Голямо е човешкото съмнение.
към беседата >>
Още днес зачеркнете всички заповеди и учения, обърнете нов лист и дайте простор на
Божественото
в себе си.
Христос казва: „Да бъде според вярата ви! " Аз прибавям: Да бъде според вашата любов, според вашата надежда, според вашата разумност. Какво ви липсва, за да бъдете весели ? Ще кажете, че има нещо, което ви липсва. – Не, нищо не ви липсва.
Още днес зачеркнете всички заповеди и учения, обърнете нов лист и дайте простор на
Божественото
в себе си.
Хиляди години сте живели в човешкото. Светът е пълен с инвалиди, резултат на човешкия живот. Ако не дадете път на Божественото в света, инвалидите ще се увеличават, но няма да се намаляват. Ако не възприемете Божията Любов, няма да разрешите въпросите в живота си. Христос казва: „Бог не може да се излъже." Външното почитание не може да ви спаси.
към беседата >>
Ако не дадете път на
Божественото
в света, инвалидите ще се увеличават, но няма да се намаляват.
Ще кажете, че има нещо, което ви липсва. – Не, нищо не ви липсва. Още днес зачеркнете всички заповеди и учения, обърнете нов лист и дайте простор на Божественото в себе си. Хиляди години сте живели в човешкото. Светът е пълен с инвалиди, резултат на човешкия живот.
Ако не дадете път на
Божественото
в света, инвалидите ще се увеличават, но няма да се намаляват.
Ако не възприемете Божията Любов, няма да разрешите въпросите в живота си. Христос казва: „Бог не може да се излъже." Външното почитание не може да ви спаси. Обърнете се вътрешно към Бога. Не казвам да мислите като мене. Мислете според любовта, вложена във вас.
към беседата >>
„Напразно ме почитат, като учат учения и заповеди чслозечески." Когато се говори на хората за
Божественото
, всички се страхуват.
Да чакаш друг да те нахрани, ще останеш гладен. Като поканя някого у дома си, гледам как той яде. Той се храни съсредоточено и все за себе си мисли. Щом яде за себе си, чувствува за себе си, мисли за себе си, печели за себе си, казвам: И аз трябва да мисля, да чувствувам и да работя за себе си. След като всички научим този закон, ще намерим начин, как да работим за другите.
„Напразно ме почитат, като учат учения и заповеди чслозечески." Когато се говори на хората за
Божественото
, всички се страхуват.
Те мислят, че Божественото ще подрони основите на човешкото. Те не знаят, че човешкото ще рухне и без Божественото. – Защо ? – Защото човек непрестанно расте. Колкото и да са красиви дрешките на малкото дете, един ден то ще ги смени с по-големи – то непрекъснато расте.
към беседата >>
Те мислят, че
Божественото
ще подрони основите на човешкото.
Като поканя някого у дома си, гледам как той яде. Той се храни съсредоточено и все за себе си мисли. Щом яде за себе си, чувствува за себе си, мисли за себе си, печели за себе си, казвам: И аз трябва да мисля, да чувствувам и да работя за себе си. След като всички научим този закон, ще намерим начин, как да работим за другите. „Напразно ме почитат, като учат учения и заповеди чслозечески." Когато се говори на хората за Божественото, всички се страхуват.
Те мислят, че
Божественото
ще подрони основите на човешкото.
Те не знаят, че човешкото ще рухне и без Божественото. – Защо ? – Защото човек непрестанно расте. Колкото и да са красиви дрешките на малкото дете, един ден то ще ги смени с по-големи – то непрекъснато расте. Като расте човек, и възгледите му за живота се разширяват.
към беседата >>
Те не знаят, че човешкото ще рухне и без
Божественото
.
Той се храни съсредоточено и все за себе си мисли. Щом яде за себе си, чувствува за себе си, мисли за себе си, печели за себе си, казвам: И аз трябва да мисля, да чувствувам и да работя за себе си. След като всички научим този закон, ще намерим начин, как да работим за другите. „Напразно ме почитат, като учат учения и заповеди чслозечески." Когато се говори на хората за Божественото, всички се страхуват. Те мислят, че Божественото ще подрони основите на човешкото.
Те не знаят, че човешкото ще рухне и без
Божественото
.
– Защо ? – Защото човек непрестанно расте. Колкото и да са красиви дрешките на малкото дете, един ден то ще ги смени с по-големи – то непрекъснато расте. Като расте човек, и възгледите му за живота се разширяват. Колелото се върти, и човек ту се повдига, ту слиза.
към беседата >>
Който не разбира
учението
ми, ще изопачи тази мисъл и ще каже: Тази жена се наситила на мъжа си, търси друг, а за оправдание казва, че тръгнала след Бога.
Значи, като дойде смъртта, всичките работи на човека се оправят. Като дойде Бог, тогава човек отлага часа, иска да свърши всичките си работи. – Не, и на Бога ще пристанеш. Ако майката напуща дома си и тръгва със смъртта, защо по същия начин да не отиде и с Бога ? Лошо ли е, ако жената доброволно, по любов напусне дома си и тръгне с Бога?
Който не разбира
учението
ми, ще изопачи тази мисъл и ще каже: Тази жена се наситила на мъжа си, търси друг, а за оправдание казва, че тръгнала след Бога.
– Не е така. Жената напуща дома си от любов към Бога и казва на мъжа си: Не ме интересува вече никакъв мъж. Отивам с Бога, на Него да служа. Зная, че ти ще се грижиш за децата, както аз се грижих за тях. Един запасен офицер ми разказваше една опитност от своя живот.
към беседата >>
Божественото
в него ще оправи света.
Турете любовта за основа на своя живот и не се съмнявайте. – Ама любовта не може да оправи живота. – Не, любовта ще оправи живота. Тя разполага с всички средства и възможности. Разумната воля на човека, т.е.
Божественото
в него ще оправи света.
Бъдете спокойни, не се страхувайте от нищо! Не мислете, кой ще ви гледа на стари години. Забравете всичко, което ви смущава! Забравете старите си години! Живейте като млад човек на 33 години.
към беседата >>
40.
Да възлюбиш Господа
,
НБ
, София, 18.5.1924г.,
Вчера дойде при мене един чужденец, който се интересува, на какво се основава моето
учение
.
– Как ще Го възлюбим? – Като влезете в контакт с Него, както допирателната до окръжността. За да направите този контакт, достатъчна ви е само една допирна точка. Тази допирна точка подразбира езика на любовта. Всички хора трябва да знаят този език.
Вчера дойде при мене един чужденец, който се интересува, на какво се основава моето
учение
.
Казвам му: Това учение не е мое, то е Божествено и се основава на великата Божия Любов, която обхваща всичко. В нея влизат всички народи, всички общества и хора, като органи на великия Божествен организъм. Растенията, животните също са органи на този велик организъм. Има растения и животни по-признателни и благодарни от човека. Всеки може да направи опит, да провери думите ми.
към беседата >>
Казвам му: Това
учение
не е мое, то е Божествено и се основава на великата Божия Любов, която обхваща всичко.
– Като влезете в контакт с Него, както допирателната до окръжността. За да направите този контакт, достатъчна ви е само една допирна точка. Тази допирна точка подразбира езика на любовта. Всички хора трябва да знаят този език. Вчера дойде при мене един чужденец, който се интересува, на какво се основава моето учение.
Казвам му: Това
учение
не е мое, то е Божествено и се основава на великата Божия Любов, която обхваща всичко.
В нея влизат всички народи, всички общества и хора, като органи на великия Божествен организъм. Растенията, животните също са органи на този велик организъм. Има растения и животни по-признателни и благодарни от човека. Всеки може да направи опит, да провери думите ми. Чужденецът ме пита: Ти направи ли този опит?
към беседата >>
Ако постигаш всичко чрез еволюция, това подразбира проява на Бога в човека, с цел да се изяви съвършеното, възвишеното,
Божественото
в него.
Тя поддържа, че само чрез еволюция се постигат нещата. – Това е отчасти вярно. Има една велика наука, според която можеш да постигнеш нещата моментално. Тя е науката на любовта. Затова е казано: „Да възлюбиш Господа Бога твоего." Любовта е допирна точка, условие, в което се крият всички възможности за постижение.
Ако постигаш всичко чрез еволюция, това подразбира проява на Бога в човека, с цел да се изяви съвършеното, възвишеното,
Божественото
в него.
Вън от това, друга еволюция не съществува. А това, че човек е произлязъл от клетка, която постепенно минавала в различни форми, докато дойде до човешката форма, то не е никаква еволюция. Как ще си обясните грамадната разлика между различните животни, от най-малките до най-големите и до човека? Според мене, еволюцията означава история на човешката душа; как е използвала всички условия и възможности за своето развитие. Доброто е помогнало за разширяване на човешкото съзнание.
към беседата >>
Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си." Това е така в духовния свят, но какъв лъжлив култ се е създал от това
учение
в света?
Питам: Отде иде това желание във влюбените? – От времето, когато и двамата са яли от това месце. Казвам: Ние отдавна сме престанали да ядем от него. „Да възлюбиш Господа." В тази любов ние ще намерим истинския смисъл на живота. Казвам: Вие трябва да изпитате месцето на своя възлюбен, не по буква, а по дух.
Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си." Това е така в духовния свят, но какъв лъжлив култ се е създал от това
учение
в света?
Това, което излиза от устата на човека, е живото слово, което влиза в нас. Твоята възлюбена може да излезе от тялото си и да влезе в твоето, заедно да живеете и да си гугуцате като гълъбчета. Тогава не би имало условия за ревност. Някой иска да се ожени за една мома, но тя му казва: Не искам втори път да се женя – женена съм вече. – За кого?
към беседата >>
Божественото
си служи с друг език: Услужих, прекопах, посях, върнах парите и др.
Вземеш пари на заем, обещаваш да ги върнеш скоро, но не спазваш обещанието си. Дават те под съд и после страдаш. Казваш: Ще ти услужа, ще прекопая лозето ти, ще посея нивата ти. Обещаваш и не изпълняваш. Това е човешко.
Божественото
си служи с друг език: Услужих, прекопах, посях, върнах парите и др.
– Какви ще сме в бъдеще? – Това не е важно. Какъв си днес, то е важно. – Ще любя. – Любя – нищо повече.
към беседата >>
Работете върху себе си, да дадете път на
Божественото
съзнание.
Няма да им разказваш, къде си бил, защото не могат да те разберат. Един ден, когато и те започнат да любят, ще те разберат. Тогава и те ще пътуват по всички планети. Тогава хората ще живеят заедно. Любовта разрешава всички въпроси.
Работете върху себе си, да дадете път на
Божественото
съзнание.
Щом проникне във вас, вие ще живеете без страх и тъмнина. Дето е Бог, никакъв страх не съществува. – Искаме да турим ред и порядък в света. – Искате, защото Бог е носител на реда и порядъка. – Искаме да бъдем разумни.
към беседата >>
Това показва, че всяко дело, направено в името на Бога, колкото и да е малко, ще принесе в бъдеще своя плод стократно, както Христовото
учение
принесе и продължава да принася своя плод.
– Защо понесе толкова страдания? – Защото любеше Господа. Той не умря, но възкръсна. Първоначално, Той имаше 500 последователи, а днес има 500 милиона. Значи, един последовател се умножи на един милион.
Това показва, че всяко дело, направено в името на Бога, колкото и да е малко, ще принесе в бъдеще своя плод стократно, както Христовото
учение
принесе и продължава да принася своя плод.
В любовта е разрешението на всички въпроси.
към беседата >>
41.
Онези дни ще се съкратят
,
НБ
, София, 25.5.1924г.,
Обаче, човек не може да се роди философ, и още от люлката си да се занимава с теорията на Канта, с морала на Толстоя, или с
учението
на Христа.
– Кои са избраните? – Умните хора. Днес хората считат, че благородникът е избраник. – Не е така. Човек може да е роден царски син и да не носи благородното в кръвта си.
Обаче, човек не може да се роди философ, и още от люлката си да се занимава с теорията на Канта, с морала на Толстоя, или с
учението
на Христа.
Той трябва да се учи дълго време, докато дойде до тълкуванията. Следователно, всеки трябва да се учи. Каквото придобие, то е същественото за него. В наследство на никого нищо не се дава. Когато говорим за условия, разбирам, че всички възможности на човека са дадени.
към беседата >>
Мнозина четат вестниците „Факел", „Пастирско слово", в които пишат лошо за мене и за новото
учение
.
Ако някой ми се оплаква, че заборчлял, че няма хляб за жена си и децата си, аз няма да му дам пари, но ще му дам подходяща работа, да изкарва прехраната си с труд и да запази достойнството си като човек. Човешкото общество е основано на разумни закони, които тласкат човека към труд и работа, като условия за развитие. Има избрани хора в света, но още много трябва да дойдат. Ако ме питат, защо работите на България не вървят добре, отговарям: Малко избраници има. За да се оправят работите й, броят на избраниците трябва да се увеличи най-малко 200–300 пъти.
Мнозина четат вестниците „Факел", „Пастирско слово", в които пишат лошо за мене и за новото
учение
.
Свободни са да пишат, каквото искат, но не знаят, как да пишат. Който иска да пише нещо против мене, нека дойде да се срещнем лице с лице, да не говори зад гърба ми. Аз ще му отговоря на всички въпроси, които го интересуват. Като ги питат, отде знаят тези неща, те отговарят: Ние сами нищо не знаем, но пишем това, което чуваме от хората. – Така постъпват всички хора, водят се все по лъжливи доноси.
към беседата >>
– Само
Божественото
се радва.
Бог създаде човека по образ и подобие свое, даде му възможност да владее земята и да се ползува от нея. Целта на сегашната женитба е изправяне грешките на хората. Според мене, тя не е нищо друго, освен затвор. Всички женени – мъже и жени са затворени, мъчат се и страдат. – Кой се радва тогава?
– Само
Божественото
се радва.
Някога в затворите, така наречени женитби, има големи изтезания, големи страдания. Майката роди дете, и след известно време идат бирниците да й го вземат. Тя плаче, страда, пита, как е възможно да вземат детето й. Най-после се примирява и казва: Така е наредила природата, такава е волята Божия. Ако съдията осъжда на доживотен затвор престъпника, в съдията ли е вината?
към беседата >>
Това е новото
учение
.
Някой седне до мене и се пита: Няма ли да изчерпя Учителя? – Водата, която изтича от мене, е много голяма, може да те отнесе. По-добре, стой далеч от мене, да не те отнесе моята вода. Ако си извор, който постоянно тече, кой ще те изчерпи? Бъди спокоен, никой не е в състояние да те изчерпи.
Това е новото
учение
.
Щом си в него, кажи: Божественият живот изтича от мене. Наистина, всеки човек е извор, от главата и сърцето на когото изтича нещо. То дава благостта и сладчината на човека. Затова обикваме известен човек. Той е бистра вода, сладък извор; приятно ти е да пиеш от него.
към беседата >>
42.
Право ходене
,
ООК
, София, 4.6.1924г.,
Та нима
Божественото
в човека може да изчезне?
На какво се дължи това? – На тия основни мисли. Но едно малко нещастие в света е в състояние да наруши във вас този Божи мир. Веднага вашето щастие, вашето разположение на духа изчезват. Къде остана всичко това?
Та нима
Божественото
в човека може да изчезне?
Мислите ли, че ако направите едно рало от злато, то ще се измени? – Няма да се измени. Златото при всички условия на живота остава злато. То не се изменя. Тъй щото, когато говорим за Божественото, ние разбираме то да проникне във всичките наши клетки.
към беседата >>
Тъй щото, когато говорим за
Божественото
, ние разбираме то да проникне във всичките наши клетки.
Та нима Божественото в човека може да изчезне? Мислите ли, че ако направите едно рало от злато, то ще се измени? – Няма да се измени. Златото при всички условия на живота остава злато. То не се изменя.
Тъй щото, когато говорим за
Божественото
, ние разбираме то да проникне във всичките наши клетки.
Всичките клетки, които съставляват човешкия организъм, трябва да възприемат Новото учение. Всяка клетка трябва да се проникне от мисълта, че тя вярва в Бога. Това аз наричам вярване. А така: главата приеме едно, стомахът не го приема – това не е вярване. Стомахът казва: „Аз не се занимавам с такива глупави работи.
към беседата >>
Всичките клетки, които съставляват човешкия организъм, трябва да възприемат Новото
учение
.
Мислите ли, че ако направите едно рало от злато, то ще се измени? – Няма да се измени. Златото при всички условия на живота остава злато. То не се изменя. Тъй щото, когато говорим за Божественото, ние разбираме то да проникне във всичките наши клетки.
Всичките клетки, които съставляват човешкия организъм, трябва да възприемат Новото
учение
.
Всяка клетка трябва да се проникне от мисълта, че тя вярва в Бога. Това аз наричам вярване. А така: главата приеме едно, стомахът не го приема – това не е вярване. Стомахът казва: „Аз не се занимавам с такива глупави работи. Хлебец, хлебец ми дай.“ Това е философията на живота.
към беседата >>
Това е
Божественото
учение
: казано, свършено.
Аз ви я давам, защото ви обичам. Ще кажете: „Ама моето достойнство ще пострада.“ Това е друг въпрос. Друг някой ден вие ще дойдете с кесията си, ще ми я предложите и ще кажете: „Заповядайте, вземете си, колкото ви трябват.“ Вие ще разберете, че аз ви обичам. Ама най-първо аз ще ви дам кесията и тогава ще ви кажа, че ви обичам. Тази кесия ще ходи от ръка в ръка.
Това е
Божественото
учение
: казано, свършено.
Туй, което разделя всичките окултни ученици навсякъде, са лошите думи. Например аз съм недоволен, но дойде някой, седне при мене, аз казвам: „На този човек му хлопа дъската, но той иска да му кажа нещо, затова е дошъл при мен.“ Когато казват, че някому хлопа дъската, това подразбира, че някъде в ума му има един развинтен винт. Неговият господар казва: „Ти знаеш как да го поправиш – завърти му винта.“ Аз му завъртя винта. След това му казвам: я ми поговори сега малко да те разбера! Поговори ми малко, но виждам, че друг винт му хлопа.
към беседата >>
Всеки човек в даден случай е предметно
обучение
.
Бях малко неразположен, но сега съм добре.“ Говориш с друг някой и той казва: „Винтът ми е развит.“ На всеки човек се развърта винтът. Кому не са се развъртвали винтовете? Някой ще дойде, ще ги завърти и работата ще се свърши. Едно правило ще имате: в обходата си няма да казвате, че някому хлопа дъската. Кажеш ли някому така, ще изправиш погрешката си.
Всеки човек в даден случай е предметно
обучение
.
Ако видиш един недъг в себе си, той ти е даден с цел или да изправиш нещо в себе си, или да научиш нещо. Никога да не се смееш на човека за неговия недъг, защото ще ти дойде на главата. Турците казват, че който се присмива, същото и нему се връща. Ние по някой път се присмеем на някой човек, а като ни дойде същото до главата, казваме: „Да ме прости Господ от туй прегрешение. Да ми помогне Бог да се очистя.“
към беседата >>
43.
Да възлюбиш / Да възлюбиш Господа
,
МС
, София, 6.7.1924г.,
Третото положение на любовта, това е
Божественото
у човека.
(втори вариант)
" И ти почваш да му разправяш, да му доказваш туй - онуй, да му изнасяш най-свещените си чувства. И той те слуша, слуша, че после започне: „Кис- кис- кис, не мислих, че си толкова глупав, че си такъв простак. Та ти си бил цяла жена! " След като си замине той, тебе ти става тежко на душата и си казваш: „Защо бях такъв серсемин, че му разправих всичко? " Той взел твоята дъщеря и ти казва: „Ти можеш да останеш и без нея." Той взел онова свещеното в тебе и си заминава.
Третото положение на любовта, това е
Божественото
у човека.
Този, който признае тази Любов, той вече не само, че не се отделя от тебе, но той е като част от тебе, той ще се присъедини към тебе и ще каже: „Аз ще остана у дома ти, слуга ще ти бъда, ще деля всички страдания и мъчнотии с тебе, на смърт, на живот, на всичко съм съгласен. Тогава животът добива смисъл. Туй наричат идеал, Божествена връзка, между хората. Тази Любов, носи онова истинско разширение. За да дойдете до тази Любов обаче, трябва да минете през първите две фази на любовта.
към втори вариант >>
Той ни е дал живот от
Божественото
, от себе си, от вътре, чрез своята Любов, защото Бог е Любов.
(втори вариант)
Те ще дойдат в онова место, дето Бог ще ги пречисти и ще ги приеме в себе си. Сега в живота има известни факти, известни опитности, известни мисли, известни преживявания, на които вие трябва да знаете вътрешните им връзки. Всеки един от вас, аз говоря на учениците, у които съзнанието е пробудено, които сте близо до Царството Божие, на които Бог иска да се открие, които досега сте любили малкото във великото и великото в малкото, без да знаете, влизате сега в третия закон, да познаете Бога и да придобиете в себе си този живот, който ще ви направи свободни. И тъй в началото на Битието, когато Бог искал да се прояви или да изяви своята Любов към хората, чрез какво е доказал това? Единственото нещо, чрез което Бог доказва своята Любов, то е че ни е дал живот.
Той ни е дал живот от
Божественото
, от себе си, от вътре, чрез своята Любов, защото Бог е Любов.
Великият закон, чрез който Бог влиза в живота, е чрез туй, малкото. Следователно първото доказателство, че Бог ни люби е това, че Той ни е дал живота, та колкото малък и да е този живот. Даже и животът на една малка бубулечица е доказателство за Божията Любов. Някой казва: „А, много малко ни е дал Господ." Ще се благодариш и на туй, малкото. То включва в себе си и великото.
към втори вариант >>
Защото те са изнесли един свещен факт на Божествения живот и ние благоговеем пред този факт, пред
Божественото
, което те са изнесли.
(втори вариант)
Тази опитност са я имали всички пророци, всички души, които са живели в Бога. Казваме: „Исая рече така." - Защо рече така? „Еремия рече така." - Защо рече така? „Апостол Павел рече така." - Защо рече така? „Христос рече така." - Защо рече така?
Защото те са изнесли един свещен факт на Божествения живот и ние благоговеем пред този факт, пред
Божественото
, което те са изнесли.
Христос казва: „Аз говоря тъй, както Отец ми ме е научил, и благоговея пред онзи свещен факт пред онази свещена Истина, която излиза от недрата на великото, на Бога, Който осмисля вътрешният живот." И ако вие сега разберете този закон в неговата дълбочина, вие ще разрешите един от най-важните и съществените въпроси, които ви измъчват. И тогава вие ще бъдете свободни. И тъй, първото нещо, за да покаже Бог Своята Любов по отношение на нашата душа, Той е внесъл живота. По отношение на нашия дух пък, Той внесе нещо ново, Той внесе Мъдростта. Следователно Той е дал малко нещо от своята интелигентност в човека, която ние наричаме „човешкия дух".
към втори вариант >>
Лъвът му казва: „Понеже ти ми направи тази голяма услуга, аз ще приложа твоето
учение
." Не се минава и една седмица, той вижда една крава, донася я при Апио и и казва: „Слушай, ти ще служиш на този човек, ще му даваш млякото си.
(втори вариант)
По едно време, като минавал през гората, чува рев на един лъв. Отива да види какво има. Вижда един лъв, който идва насреща му и носи дигната нагоре едната си лапа. Поглежда, един трън се забил в лапата му. Тогава той се обръща към лъва и му казва: „Ще извадя тръна от лапата ти, но ще те моля едно нещо: крави няма да ядеш, овци няма да ядеш, кози няма да ядеш, няма да ги гониш, но ще ги защищаваш и ще дойдеш да живееш при мене." И след това му изважда тръна.
Лъвът му казва: „Понеже ти ми направи тази голяма услуга, аз ще приложа твоето
учение
." Не се минава и една седмица, той вижда една крава, донася я при Апио и и казва: „Слушай, ти ще служиш на този човек, ще му даваш млякото си.
Ще бъдеш свободна тук, ще живеем по братски. Този човек ми извади тръна и аз станах негов ученик." И така не се минало дълго време, около Апио се събрало цяло общество от животни, които живели с Апио и с лъва в мир и съгласие. Ние всякога трябва да се приближаваме с любов да изваждаме тръна от онзи, силния лъв. И в най-силния човек, когато влезе трън и той става слаб. Ние сме силни само дотогава, докато Любовта живее в нашата душа.
към втори вариант >>
На, вие нали сте сестри от Новото
учение
, защо не разсъждавате така?
(втори вариант)
Вие някой път се вслушвате в това, какво ще каже някой приятел за вас, или какво ще кажат хората. Не се вслушвайте в това! Каквото и да кажат за вас, обърнете се към Бога и кажете: „Туй, което ми се дава, е най-доброто за мене." Вие не знаете каква е крайната цел на Бога. Да кажем, че всички хора се нахвърлят върху вас, казват: „Той е такъв, онакъв." Е, добре, факт е това, но щом ние казваме, че всички живеем и се движим в Бога, че в нас прониква Неговия ум, то веднъж Той е допуснал това, няма да се спираме и да обсъждаме, защо това е така, но ще кажем: „Щом от Бога е допуснато това, всичко от Негова страна е добро. Той сам ще разреши въпроса."
На, вие нали сте сестри от Новото
учение
, защо не разсъждавате така?
Вие казвате: „Моят мъж не ме разбира." Щом не те разбира, значи такава е волята Божия. Ти казваш на мъжа си: „Хайде да не готвим! " Ти заповядваш и той се подчинява: „Е, добре, хайде да не готвим! " Това любов ли е? Не, не е така.
към втори вариант >>
44.
Новото възпитание / За възпитанието
,
МС
, София, 7.7.1924г.,
В това дете е събудено
Божественото
, то може да се възпитава.
Някои родители се възхищават от тънките вежди на децата си, от малката им устичка, от малките им ушички и т.н. Тъкмо тези белези говорят за неправилно развитие, за нещо лошо в характера. Родителите могат да не познават нито френология, физиогномия, астрология, обаче, искат ли да знаят, какви заложби носят децата им в себе си, ще се подават ли на новите педагогически методи, нека видят, обичат ли ги децата им. Това е първото условие за възпитание на детето. Ако детето обича родителите си, то влиза в положението им и цени всичко, каквото те правят за него.
В това дете е събудено
Божественото
, то може да се възпитава.
Не е ли събудено още Божественото в детето, то може да се дресира, но не и да се възпитава. Природата изпраща тези деца на земята при неблагоприятни условия, да чукат камъни, да копаят руди, да орат земята, за да изпитат горчивините на живота. На благородните и напреднали души природата дава по-благородни задачи. Изобщо, природата възпитава своите деца с години, като прилага към тях различни методи, по-сурови и по-меки. Тя си служи с по-сурови методи, когато иска да смекчи характера им, да сломи тяхната упоритост.
към беседата >>
Не е ли събудено още
Божественото
в детето, то може да се дресира, но не и да се възпитава.
Тъкмо тези белези говорят за неправилно развитие, за нещо лошо в характера. Родителите могат да не познават нито френология, физиогномия, астрология, обаче, искат ли да знаят, какви заложби носят децата им в себе си, ще се подават ли на новите педагогически методи, нека видят, обичат ли ги децата им. Това е първото условие за възпитание на детето. Ако детето обича родителите си, то влиза в положението им и цени всичко, каквото те правят за него. В това дете е събудено Божественото, то може да се възпитава.
Не е ли събудено още
Божественото
в детето, то може да се дресира, но не и да се възпитава.
Природата изпраща тези деца на земята при неблагоприятни условия, да чукат камъни, да копаят руди, да орат земята, за да изпитат горчивините на живота. На благородните и напреднали души природата дава по-благородни задачи. Изобщо, природата възпитава своите деца с години, като прилага към тях различни методи, по-сурови и по-меки. Тя си служи с по-сурови методи, когато иска да смекчи характера им, да сломи тяхната упоритост. Не се възпитава лесно човек.
към беседата >>
Страшно е да попаднете в ръцете на човек, в когото
Божественото
съзнание още не е пробудено.
Ако го хвърлиш в очите на хората, голяма пакост причинява. Като се натъквате на някои лоши характери, на мъже или на жени, казвате: Ял ли си попарата на жена? Ял ли си попарата на мъж? Зависи, на каква жена, или на какъв мъж сте попаднали. Всички мъже и жени не са еднакви.
Страшно е да попаднете в ръцете на човек, в когото
Божественото
съзнание още не е пробудено.
Сега аз говоря за големите деца, за мъжете и за жените. Обаче, каквито са големите деца, такива са и малките. Мъжът, като по-силен от жената, мисли, че има право да си служи със закона на пръчката и я прилага на общо основание. Тя мълчи, не роптае, не се противопоставя. — Защо?
към беседата >>
Докато човек не даде път на
Божественото
начало в себе си, душата не може да се прояви.
Човек трябва да бъде смирен, да благодари и за най-малкото добро, което в даден случай може да направи. Ще кажете, че ако в проявите си човек не е велик, душата му поне е велика. Наистина, велика е човешката душа, но тя не се е проявила още. Днес тя приготвя условия за своето проявление. Сегашният човек не е готов да прояви душата си.
Докато човек не даде път на
Божественото
начало в себе си, душата не може да се прояви.
Тя чака своето време, както пъпката чака, слънчевите лъчи, да се разцъфти. Сега, като говорим за новото възпитание, имаме предвид новите методи. Един от новите методи за възпитанието на децата е да ги възпитавате на сън. Направете опит, да извикате при себе си учениците си, когато спят. Ако в сънното си състояние те могат да се свържат със съзнанието на своя учител, от тях може да се очаква нещо добро.
към беседата >>
Само ония ученици могат да възприемат
учението
на своите учители, на които съзнанието е будно вечер, във време на сън.
Един от новите методи за възпитанието на децата е да ги възпитавате на сън. Направете опит, да извикате при себе си учениците си, когато спят. Ако в сънното си състояние те могат да се свържат със съзнанието на своя учител, от тях може да се очаква нещо добро. За ония ученици, които във време на сън не могат да се свържат със съзнанието на учителя си, казваме, че нямат будно съзнание. Така всеки учител може да провери будността на съзнанието на учениците си, за да знае, как трябва да постъпва с тях.
Само ония ученици могат да възприемат
учението
на своите учители, на които съзнанието е будно вечер, във време на сън.
Не е ли будно съзнанието им вечер, от тях нищо не може да се очаква. Този метод е приложим не само при възпитанието, но и при други случаи. Запример, ако искате да узнаете, можете ли да работите успешно със своя приятел, извикайте го на сън при вас. Ако се отзове на поканата ви, работите ви ще вървят добре; ако не се отзове, между вас няма разумна връзка. И тъй, за да възпитавате детето си, или своя ученик, между вашето съзнание и неговото трябва да има три допирни точки: на физическия, на духовния и на Божествения свят.
към беседата >>
Според мене, според новото
учение
, дали вие ще можете да приложите новите педагогически методи върху едно дете, се познава само по следующето правило: дали това дете влиза в положението на майка си и баща си.
(втори вариант)
Децата, които са дошли тук, не са ангели, това трябва да го знаете. Те са ангели без крила, ангели на греха са те. Между 400-500 милиона деца, Бог понякой път изпраща един ангел като дете, но Той го изпраща само, за да ги ръководи. Някога казваме: Хубаво е това дете, с розова брадичка, с малка устичка, с тънки вежди, но това дете е неправилно в характера си. У някое дете виждаш голяма уста, казваш: „Красноречиво е това дете." Но после туй дете се научава тъй майсторски да лъже, че те побеждава.
Според мене, според новото
учение
, дали вие ще можете да приложите новите педагогически методи върху едно дете, се познава само по следующето правило: дали това дете влиза в положението на майка си и баща си.
Следете това дете, което родителите пращат на училище, да видите, дали то ги обича и дали цени жертвите, които те правят заради него. Ако в това дете има едно малко, микроскопическо признание за всичко, което се прави за него, в туй дете има заложено нещо Божествено. Няма ли това нещо, туй дете може само да се дресира, но не и възпита. И природата праща туй дете на Земята само да копае камъни. Друго дете е направила земледелец, трето - въглищар в някоя рудокопачница, четвърто е направила рибар, изобщо дала им е всевъзможни занятия, за да изпитат горчивините на живота.
към втори вариант >>
Ако би се проявила сега великата душа, тя би разкъсала тялото, но тя чака, като малката пъпка, която не бърза да цъфне, докато не дойдат нейните условия, докато не дойде
Божественото
.
(втори вариант)
Туй сме ние при сегашното си състояние, а не сме от тия, великите духове. Понякога казваме: „Велика е човешката душа! " Да, то е друго нещо. Велика е колективната човешка душа, но тя още не се е проявила. Тя чака своите условия, приготовлява своето бъдеще, за да се съединим с нея.
Ако би се проявила сега великата душа, тя би разкъсала тялото, но тя чака, като малката пъпка, която не бърза да цъфне, докато не дойдат нейните условия, докато не дойде
Божественото
.
Та, тия от вас, които искат да станат учители, да възпитават децата, трябва да ги възпитават насън, когато те спят и когато вие спите. Направете един малък опит. Имате 10 деца, които искате да възпитавате. Извикайте ги насън и вижте, колко от тях ще дойдат при вас. Този опит е само за вас.
към втори вариант >>
Колкото деца дойдат вечерно време на училище като ги повикаш, бъди уверен, че тия деца ще възприемат
учението
ти и с тях ще можеш да завършиш нещо.
(втори вариант)
Направете един малък опит. Имате 10 деца, които искате да възпитавате. Извикайте ги насън и вижте, колко от тях ще дойдат при вас. Този опит е само за вас. Да не отивате да го разправяте на другите, докато не сте го опитали вие сами.
Колкото деца дойдат вечерно време на училище като ги повикаш, бъди уверен, че тия деца ще възприемат
учението
ти и с тях ще можеш да завършиш нещо.
Не идват ли тия деца насън, с тях нищо не можеш да направиш. Такива ще бъдат бъдещите учители, а като дойдат тук, те само ще проверяват работите на обикновените училища. Това е истинският метод за възпитание, който може да приложите за себе си. Имате един приятел, искате да знаете можете ли да работите с него. Ако той дойде при вас, бъдете уверени, че работите ще вървят добре, не дойде ли, нищо няма да излезе.
към втори вариант >>
45.
Топлината на живота
,
МС
, София, 7.7.1924г.,
Ние трябва знаем, че всичките хора на земята, това са като платното, това са като нишките на
Божественото
проявление.
(втори вариант)
Сега аз забелязвам, когато на някой му стане мъчно, когато някой падне в униние, търси хората да го окуражат. Никой не може да те окуражи. Ще кажете: „Тогава? " - При Бога ще идете тогава. И в началото при Бога ще идете и в края при Бога ще идете.
Ние трябва знаем, че всичките хора на земята, това са като платното, това са като нишките на
Божественото
проявление.
Всеки човек на Земята аз го считам като една нишка на Божественото проявление. Аз го уважавам дотолкоз, доколкото е важно местото, което той завзема вътре в Божествения свят. Една нишка, изтъкана в платното, е на местото; една нишка, изхвърлена на улицата, може да е копринена, всеки може да я гази, никой не мисли за нея. Хората за вас ще мислят докато сте в Божествения свят свързани. Всеки има своята ценност, изплъзнете ли се от Божественото, губите.
към втори вариант >>
Всеки човек на Земята аз го считам като една нишка на
Божественото
проявление.
(втори вариант)
Никой не може да те окуражи. Ще кажете: „Тогава? " - При Бога ще идете тогава. И в началото при Бога ще идете и в края при Бога ще идете. Ние трябва знаем, че всичките хора на земята, това са като платното, това са като нишките на Божественото проявление.
Всеки човек на Земята аз го считам като една нишка на
Божественото
проявление.
Аз го уважавам дотолкоз, доколкото е важно местото, което той завзема вътре в Божествения свят. Една нишка, изтъкана в платното, е на местото; една нишка, изхвърлена на улицата, може да е копринена, всеки може да я гази, никой не мисли за нея. Хората за вас ще мислят докато сте в Божествения свят свързани. Всеки има своята ценност, изплъзнете ли се от Божественото, губите. И тъй, сега трябва да поставите съотношенията.
към втори вариант >>
Всеки има своята ценност, изплъзнете ли се от
Божественото
, губите.
(втори вариант)
Ние трябва знаем, че всичките хора на земята, това са като платното, това са като нишките на Божественото проявление. Всеки човек на Земята аз го считам като една нишка на Божественото проявление. Аз го уважавам дотолкоз, доколкото е важно местото, което той завзема вътре в Божествения свят. Една нишка, изтъкана в платното, е на местото; една нишка, изхвърлена на улицата, може да е копринена, всеки може да я гази, никой не мисли за нея. Хората за вас ще мислят докато сте в Божествения свят свързани.
Всеки има своята ценност, изплъзнете ли се от
Божественото
, губите.
И тъй, сега трябва да поставите съотношенията. Ще дойдете да проучавате светлината, всяко едно ваше разположение на гняв, на съмнение. Не се плашете. Гневът дошъл, поразчоплете как дошъл, разгледайте неговото естество как се е образувал. Дошъл веднъж, ял и пил, нека плати дълга.
към втори вариант >>
Но да проверяваме
Божественото
вътре в себе си, то е близо до културата.
(втори вариант)
Аз не искам със страх. Ако с гвоздеи можеше да се поправи човек, аз бих ги забил. Това е насилие. Гвоздеите не правят хората културни. В говоренето за любовта, това още не е култура.
Но да проверяваме
Божественото
вътре в себе си, то е близо до културата.
Сега от ред години аз забелязвам в учениците едно съмнение. Нямам нищо против съмнението, но изследвайте го. Щом се съмнявате, питайте защо се съмнявате. Съмнението показва, че имате живот. Щом някой се съмнява в мене, той е жив.
към втори вариант >>
Аз мисля туй, което давам, ще причини ли този ефект, който
Божественото
изисква.
(втори вариант)
Аз се съмнявам в своите погрешки. Някой път се колебая, тази мисъл да му дам или не. Извадя друга мисъл, премеря, с тази мисъл той може да извърши каквото му трябва. Някои мислят защо се колебая. Не се колебая за вас.
Аз мисля туй, което давам, ще причини ли този ефект, който
Божественото
изисква.
Желая и вие да разсъждавате по същия начин. Ние в окултната школа от будали не се нуждаем. В школата съмнявайте се, гневете се, лицемерствайте, но мислете, всичко правете, но мислете защо го правите. Философия се изисква. И аз, като се приближавам до някой, при вас, не мислете, че аз съм сляп.
към втори вариант >>
Преподавам туй
учение
, не искате да ме слушате, ще взема чантата един ден, имам други ученици, ще ида при тях, ще ме посрещнат.
(втори вариант)
Ще изучавате топлината на живота. За мен е безразлично дали ще изучавате или няма да изучавате, безразлично. Значи няма какво да се спирам аз. Законите са определени. Ако вие се спирате, има други същества, които не се спират.
Преподавам туй
учение
, не искате да ме слушате, ще взема чантата един ден, имам други ученици, ще ида при тях, ще ме посрещнат.
Ученици, който ме разбират. Ще си взема чантата ще ида. Те ме чакат. Вие ще останете с вашите съмнения, с вашата философия, ще дойдат други учители да ви учат. Няма да си губя времето.
към втори вариант >>
46.
Новата азбука
,
СБ
, Мусала, 13.7.1924г.,
Божественото
никога не умира.
“ Като ме слушат да говоря, някои казват: днес Учителят разви такава теория, че колкото свещени идеи имахме, всичките изчезнаха. Това са свещените теории на куклите. Ако Учителят ви може да разруши една Божествена идея, сама по себе си тя не е Божествена. През колкото по-големи изпитания минава една Божествена идея, толкова повече тя расте и се укрепва.
Божественото
никога не умира.
Мислиш ли, че ако напишат името ти на една църковна камбана, това ще ти помогне да свършиш училището с успех? Ред години камбаната ще бие, богомолците ще се молят, но нито биенето на камбаната, нито молитвите на богомолците ще ти помогнат. Камбаната ще си бие „дин-дан“, добрите хора ще се молят, но ти няма да придобиеш знание. Те могат да ти дадат хляб, да не гладуваш, но ще останеш невежа. Името ти не трябва да бъде написано на камбана и от добрите хора не очаквай да се молят за тебе, но сам учи.
към беседата >>
Цялата Вселена да ми дадат, всичкото богатство на света да ми обещават, аз няма да допусна в ума си мисъл, противна на
Божественото
в себе си.
Друг път очите ви са мътни, неясни, погледът изгаснал – имате някаква мъка, страдание или скръб. И това не е естествено състояние. Казвате: „Бог ни забрави“. – Бог забравя нечистотиите на човека, тях туря настрана, а като душа никога не го забравя. Има неща, които никога не нося в своя ум.
Цялата Вселена да ми дадат, всичкото богатство на света да ми обещават, аз няма да допусна в ума си мисъл, противна на
Божественото
в себе си.
Същото е и за вас. Има неща, които трябва да знаем; има неща, които не е нужно да знаем. Това, което ви говорих досега, не беше нищо друго, освен чистене. Вие се измихте от известни нечистотии. Мийте се, но всякога сами, без теляк.
към беседата >>
Значи ще влезеш в Царството Божие не с груба сила, но с разумното, възвишеното,
Божественото
, в което няма никакво противоречие.
Като живеете редовно, ще влезете в Царството Божие. Казано е: „Царството Божие се взима със сила“. Същевременно е казано: „Да възлюбиш Господа с всичкото си сърце, ум, душа и дух“. Що е духът? – Разумната сила в света.
Значи ще влезеш в Царството Божие не с груба сила, но с разумното, възвишеното,
Божественото
, в което няма никакво противоречие.
Който иска да влезе в Царството Божие, не трябва да има абсолютно никакво противоречие в себе си. Помнете: Ако не изпълните правилата, които ви давам, аз няма да обеднея, и вие няма да нарушите моралния закон, но ще страдате и боледувате. Каквото изпълните, то е за вас, вие се ползвате. Ще бъдете здрави и бодри. Като служа на Бога, аз искам тялото ми да бъде здраво, защото то принадлежи на Него.
към беседата >>
Новото
учение
изключва бързането.
Аз имам работа. Ще свърша работата си и ще го приема да си поговорим. Така ще се разберем като разумни хора. Така постъпва разумният човек. С бързане работа не става.
Новото
учение
изключва бързането.
Като говоря за Любовта, ще кажете, че не обичам всички еднакво. – Как познавате това? – „Вътрешно.“ Мислите ли, че Любовта на Бога към вълка и към овцата е еднаква? Ами към камъка и човека еднаква ли е? Под „еднаква Любов“ разбираме едно и също отношение към всички.
към беседата >>
Така и вашите малки погрешки, мъчнотии и страдания образуват голяма завеса, която закрива
Божественото
.
Щом имате резултат, тогава можете да говорите на хората всичко, каквото съм ви казал. Вижте облаците на небето. – Как са образувани големите облаци? От малките облаци. Когато малки облаци се съберат на едно място, те образуват голям облак, който закрива слънцето.
Така и вашите малки погрешки, мъчнотии и страдания образуват голяма завеса, която закрива
Божественото
.
Ето защо, като направите една малка погрешка, обърнете се към Божественото в себе си, то да я изправи. Кажи си: „Господи, сгреших. Сам не мога да изправя грешката си; научи ме как да постъпя“. Щом се помолиш искрено, Божественото ще дойде да ти помогне. Като ви гледам как седите, намирам, че позата ви не е правилна.
към беседата >>
Ето защо, като направите една малка погрешка, обърнете се към
Божественото
в себе си, то да я изправи.
Вижте облаците на небето. – Как са образувани големите облаци? От малките облаци. Когато малки облаци се съберат на едно място, те образуват голям облак, който закрива слънцето. Така и вашите малки погрешки, мъчнотии и страдания образуват голяма завеса, която закрива Божественото.
Ето защо, като направите една малка погрешка, обърнете се към
Божественото
в себе си, то да я изправи.
Кажи си: „Господи, сгреших. Сам не мога да изправя грешката си; научи ме как да постъпя“. Щом се помолиш искрено, Божественото ще дойде да ти помогне. Като ви гледам как седите, намирам, че позата ви не е правилна. Много естествено, Любовта не е дошла още във вас.
към беседата >>
Щом се помолиш искрено,
Божественото
ще дойде да ти помогне.
Когато малки облаци се съберат на едно място, те образуват голям облак, който закрива слънцето. Така и вашите малки погрешки, мъчнотии и страдания образуват голяма завеса, която закрива Божественото. Ето защо, като направите една малка погрешка, обърнете се към Божественото в себе си, то да я изправи. Кажи си: „Господи, сгреших. Сам не мога да изправя грешката си; научи ме как да постъпя“.
Щом се помолиш искрено,
Божественото
ще дойде да ти помогне.
Като ви гледам как седите, намирам, че позата ви не е правилна. Много естествено, Любовта не е дошла още във вас. Тя се изразява в правилни форми и положения. Не можеш да имаш цигулка, докато вътрешно не си я пожелал. Не можеш да намериш Учителя си, докато вътрешно не си го потърсил.
към беседата >>
47.
Разумният живот
,
ООК
, София, 16.7.1924г.,
Тъй щото ще видите, че всички неща, които считате днес за нещастия, са били среди, през които
Божественото
се пречупва и проявява.
И за Доброто се изисква едно малко съпротивление. Това съпротивление е злото. Затуй иде злото в света. Злото е едно малко препятствие, за да отклони лъча на Божията Добродетел. И неправдата също е едно малко препятствие, за да се яви Божията Правда.
Тъй щото ще видите, че всички неща, които считате днес за нещастия, са били среди, през които
Божественото
се пречупва и проявява.
Един ден, когато научим тази по-висока философия на живота, ще можем да излезем от тия среди. Например било е време, когато рибата е живяла извън водата. Тогава тя е станала птица. Тя се е учела на закона на хвърченето. Млекопитаещите, след като са научили законите на растителния живот, са се превърнали в хора, почнали са да мислят и да ходят изправени.
към беседата >>
Божественото
в мен и
Божественото
във вас трябва да се прояви.
Вие още не мислите как преживяват другите, за да им помогнете, а всеки мисли за себе си. Това е слабата ви страна. Вие вървите по един крив път. При сегашното ваше състояние, да кажем, че ви срещна: аз няма какво да очаквам от вас да ме обичате, нито вие да очаквате от мене аз да ви обичам. Аз само ще очаквам момента да проявя онази Божествена Любов към вас и вие да я проявите към мене.
Божественото
в мен и
Божественото
във вас трябва да се прояви.
В моето съзнание и във вашето съзнание трябва да се проявят тези два момента и да си кажем: „От сега нататък ще оставим Божественото да се проявява.“ Ние няма да запушим този Божествен тласък, този импулс, и ще изпълним Волята Божия. Подпушването на Божественото в нас ражда всички страдания. Страданията показват, че като дойде някоя Божествена мисъл в нас, ние реагираме срещу нея – тогава става подпушване в нас. Обаче трябва да знаем, че в Божественото няма обратни действия. Тази Божествена енергия ще си пробие път и ще пречупи не само нашата ограда, но и кюнците ни.
към беседата >>
В моето съзнание и във вашето съзнание трябва да се проявят тези два момента и да си кажем: „От сега нататък ще оставим
Божественото
да се проявява.“ Ние няма да запушим този Божествен тласък, този импулс, и ще изпълним Волята Божия.
Това е слабата ви страна. Вие вървите по един крив път. При сегашното ваше състояние, да кажем, че ви срещна: аз няма какво да очаквам от вас да ме обичате, нито вие да очаквате от мене аз да ви обичам. Аз само ще очаквам момента да проявя онази Божествена Любов към вас и вие да я проявите към мене. Божественото в мен и Божественото във вас трябва да се прояви.
В моето съзнание и във вашето съзнание трябва да се проявят тези два момента и да си кажем: „От сега нататък ще оставим
Божественото
да се проявява.“ Ние няма да запушим този Божествен тласък, този импулс, и ще изпълним Волята Божия.
Подпушването на Божественото в нас ражда всички страдания. Страданията показват, че като дойде някоя Божествена мисъл в нас, ние реагираме срещу нея – тогава става подпушване в нас. Обаче трябва да знаем, че в Божественото няма обратни действия. Тази Божествена енергия ще си пробие път и ще пречупи не само нашата ограда, но и кюнците ни. Ние казваме тогава: „Пострадах много.“ Защо?
към беседата >>
Подпушването на
Божественото
в нас ражда всички страдания.
Вие вървите по един крив път. При сегашното ваше състояние, да кажем, че ви срещна: аз няма какво да очаквам от вас да ме обичате, нито вие да очаквате от мене аз да ви обичам. Аз само ще очаквам момента да проявя онази Божествена Любов към вас и вие да я проявите към мене. Божественото в мен и Божественото във вас трябва да се прояви. В моето съзнание и във вашето съзнание трябва да се проявят тези два момента и да си кажем: „От сега нататък ще оставим Божественото да се проявява.“ Ние няма да запушим този Божествен тласък, този импулс, и ще изпълним Волята Божия.
Подпушването на
Божественото
в нас ражда всички страдания.
Страданията показват, че като дойде някоя Божествена мисъл в нас, ние реагираме срещу нея – тогава става подпушване в нас. Обаче трябва да знаем, че в Божественото няма обратни действия. Тази Божествена енергия ще си пробие път и ще пречупи не само нашата ограда, но и кюнците ни. Ние казваме тогава: „Пострадах много.“ Защо? Защото със сърцето, с ума си не си отговорил на този Божествен импулс.
към беседата >>
Обаче трябва да знаем, че в
Божественото
няма обратни действия.
Аз само ще очаквам момента да проявя онази Божествена Любов към вас и вие да я проявите към мене. Божественото в мен и Божественото във вас трябва да се прояви. В моето съзнание и във вашето съзнание трябва да се проявят тези два момента и да си кажем: „От сега нататък ще оставим Божественото да се проявява.“ Ние няма да запушим този Божествен тласък, този импулс, и ще изпълним Волята Божия. Подпушването на Божественото в нас ражда всички страдания. Страданията показват, че като дойде някоя Божествена мисъл в нас, ние реагираме срещу нея – тогава става подпушване в нас.
Обаче трябва да знаем, че в
Божественото
няма обратни действия.
Тази Божествена енергия ще си пробие път и ще пречупи не само нашата ограда, но и кюнците ни. Ние казваме тогава: „Пострадах много.“ Защо? Защото със сърцето, с ума си не си отговорил на този Божествен импулс. Когато човек дълго време реагира срещу някоя Божествена мисъл, Бог казва: „Вдигнете този човек от Земята! Доведете друг на негово място, чрез когото водата може да върви правилно.“ Ако оставите Бог да действа във вас, Той ще ви благослови.
към беседата >>
От тази вечер, от този Божествен час, започваме
Божественото
знание.
В Божествения свят има един обратен закон: човек може да прояви Любовта, когато е в най-лошо положение, когато е в най-голямата сиромашия; а когато е най-богат, тогава има най-малко условия за това. Същият закон е и за Знанието: когато човек има най-много знания, той има най-малък шанс да прояви Светлината, а когато е най-голям невежа, има най-голям шанс да я прояви. Тогава не че е невежа, но е като дете и в него има най-големи възможности. Щом е богат, щом има знания, той се орахатява и казва: „Аз съм богат, имам знания – нищо не ми трябва.“ Той няма стремеж. Тъй щото ние имаме много знания.
От тази вечер, от този Божествен час, започваме
Божественото
знание.
Дойде при мене една ученичка и ми казва: „Учителю, аз искам да си отмъстя по правилата на Новото учение, според закона на Любовта. Постарому зная как да си отмъстя. Толкова време мислих какъв метод да намеря по Новото учение, та като си отмъстя някому, завинаги да ме помни.“ Сега и аз искам да си отмъщавате като тази ученичка, по новия метод, та да ви помнят. Казвам ¢: „Много хубаво, ще ти кажа.“ Сега аз ви пожелавам да си отмъщавате по новия начин, според законите на Новото учение, Учението на Любовта, та всички да ви помнят!
към беседата >>
Дойде при мене една ученичка и ми казва: „Учителю, аз искам да си отмъстя по правилата на Новото
учение
, според закона на Любовта.
Същият закон е и за Знанието: когато човек има най-много знания, той има най-малък шанс да прояви Светлината, а когато е най-голям невежа, има най-голям шанс да я прояви. Тогава не че е невежа, но е като дете и в него има най-големи възможности. Щом е богат, щом има знания, той се орахатява и казва: „Аз съм богат, имам знания – нищо не ми трябва.“ Той няма стремеж. Тъй щото ние имаме много знания. От тази вечер, от този Божествен час, започваме Божественото знание.
Дойде при мене една ученичка и ми казва: „Учителю, аз искам да си отмъстя по правилата на Новото
учение
, според закона на Любовта.
Постарому зная как да си отмъстя. Толкова време мислих какъв метод да намеря по Новото учение, та като си отмъстя някому, завинаги да ме помни.“ Сега и аз искам да си отмъщавате като тази ученичка, по новия метод, та да ви помнят. Казвам ¢: „Много хубаво, ще ти кажа.“ Сега аз ви пожелавам да си отмъщавате по новия начин, според законите на Новото учение, Учението на Любовта, та всички да ви помнят!
към беседата >>
Толкова време мислих какъв метод да намеря по Новото
учение
, та като си отмъстя някому, завинаги да ме помни.“ Сега и аз искам да си отмъщавате като тази ученичка, по новия метод, та да ви помнят.
Щом е богат, щом има знания, той се орахатява и казва: „Аз съм богат, имам знания – нищо не ми трябва.“ Той няма стремеж. Тъй щото ние имаме много знания. От тази вечер, от този Божествен час, започваме Божественото знание. Дойде при мене една ученичка и ми казва: „Учителю, аз искам да си отмъстя по правилата на Новото учение, според закона на Любовта. Постарому зная как да си отмъстя.
Толкова време мислих какъв метод да намеря по Новото
учение
, та като си отмъстя някому, завинаги да ме помни.“ Сега и аз искам да си отмъщавате като тази ученичка, по новия метод, та да ви помнят.
Казвам ¢: „Много хубаво, ще ти кажа.“ Сега аз ви пожелавам да си отмъщавате по новия начин, според законите на Новото учение, Учението на Любовта, та всички да ви помнят!
към беседата >>
Сега аз ви пожелавам да си отмъщавате по новия начин, според законите на Новото
учение
,
Учението
на Любовта, та всички да ви помнят!
От тази вечер, от този Божествен час, започваме Божественото знание. Дойде при мене една ученичка и ми казва: „Учителю, аз искам да си отмъстя по правилата на Новото учение, според закона на Любовта. Постарому зная как да си отмъстя. Толкова време мислих какъв метод да намеря по Новото учение, та като си отмъстя някому, завинаги да ме помни.“ Сега и аз искам да си отмъщавате като тази ученичка, по новия метод, та да ви помнят. Казвам ¢: „Много хубаво, ще ти кажа.“
Сега аз ви пожелавам да си отмъщавате по новия начин, според законите на Новото
учение
,
Учението
на Любовта, та всички да ви помнят!
към беседата >>
48.
Ще дойда след Тебе
,
НБ
, София, 20.7.1924г.,
Вие всякога сте готови да продадете
Божественото
на безценица.
– Защо ще тръгне след Христа? – За да оправи работите си. Христос му отговаря: „Лисиците си имат легла, и птиците небесни гнезда, а Син Человечески няма място, де глава си да подслони." Какво искал да каже Христос с тези думи? – Че Божията Любов трябва да намери място в сърцата ни. Божията Любов не може да намери място в сърцата на съвременните хора.
Вие всякога сте готови да продадете
Божественото
на безценица.
Представи си, че имаш приятно Божествено разположение – Бог те е посетил. Дойде някой отвън и ти казва: Дядо ти умря, остави ти голямо наследство. Ела да го получиш. Ще кажеш ли, че това, което имаш в този момент, няма да го дадеш за никакво наследство ? – Не, ти веднага ще напуснеш доброто и възвишено разположение и ще тръгнеш да гониш наследството.
към беседата >>
– Не разбираш, защото
Божественото
не е в тебе.
– Няма ли някакъв изход? – Има изход, по засега ти липсва нещо. – Какво ми липсва? – Божията Любов. – Не разбирам някои неща.
– Не разбираш, защото
Божественото
не е в тебе.
Щом си неразположен, Бог не е в тебе. Ти не признаваш истината. – Как да не я признавам? От десет години вярвам в Христа. – Не, ще признаеш, че извън времето и пространството си направил една микроскопическа погрешка, която трябва да изправиш.
към беседата >>
Когато
Божественото
похлопа на вратата ти, трябва да бъдеш готов, като войник, да Го последваш.
Като не го разбират, хората му противодействуват и казват: Не му е време сега. – Кога ще му бъде времето ? – След три -четири години, когато си уредя всички работи. – Не, ти никога няма да си уредиш работите. Това е Божия работа, а работите на Бога са всякога уредени.
Когато
Божественото
похлопа на вратата ти, трябва да бъдеш готов, като войник, да Го последваш.
Стани и иди след 'Него. Ти трябва да бъдеш като онзи младеж, който напуща всичко и отива да се учи. Трябва да бъдеш като слънчевия лъч, който напуща всичко и прониква в земята. Ще бъдеш като онази малка птичка, която напуща вече гнездото си и хвръква на свобода. Който не разбира смисъла на живота, иска да се осигури, да живее добре на земята.
към беседата >>
И обратно, каже ли най-малката истина, той е човек, който дава път на
Божественото
в себе си.
След няколко години Шлятер пътувал през Сан - Франциско, дето срещнал същия просяк, пак гол и бос. Каква човещина, какъв морал има и в съвременните хора – свещеници, търговци и др., които лъжат в името Божие ? Често и за мене казват, че лъжа хората. – Не, аз никого не лъжа. Зная, че когато човек си позволи да каже най-малката лъжа, той престава да бъде човек.
И обратно, каже ли най-малката истина, той е човек, който дава път на
Божественото
в себе си.
Някога може да се изкусиш, да кажеш една малка лъжа, но след това ще кажеш една истина, за да се свържеш с Бога. Не е изключено за човека да греши, но дълбоко в душата си той трябва да има стремеж към великия Учител на Любовта, Мъдростта и Истината. Бог живее в човека, и той е длъжен на Него да говори истината. Ще говориш с Господа, а хората, по отражение, ще възприемат твоя разговор. Днес аз се разговарям с Господа, а вие възприемате този разговор чрез отражение.
към беседата >>
И учените още не са разрешили въроса, приложимо ли е Христовото
учение
, или не.
Земята е място, дето хората се учат да любят Господа и да изпълняват неговата воля. Христос казва на книжника: „Лисиците имат легла, и птиците небесни гнезда, а Син Человечески няма, де глава да подслони." Какво е отговорил книжникът на Христа, не се знае, но, като философ,, той останал да размишлява. Както го виждам, от 2,000 години, той все още продължава да мисли. Още се колебае, да следва ли Христа, или не. Изобщо, книжниците не могат да следват Христа.
И учените още не са разрешили въроса, приложимо ли е Христовото
учение
, или не.
Всеки човек може да направи опит за себе си, да се увери, дали Христовото учение може да се приложи. Всички, които ме слушате, трябва да се учите, да придобиете онова знание, за което сте дошли на земята. Запитайте се, защо сте дошли на земята и къде ще оти дете, когато я напуснете. Коя е следващата станция? Тя е най-важната.
към беседата >>
Всеки човек може да направи опит за себе си, да се увери, дали Христовото
учение
може да се приложи.
Христос казва на книжника: „Лисиците имат легла, и птиците небесни гнезда, а Син Человечески няма, де глава да подслони." Какво е отговорил книжникът на Христа, не се знае, но, като философ,, той останал да размишлява. Както го виждам, от 2,000 години, той все още продължава да мисли. Още се колебае, да следва ли Христа, или не. Изобщо, книжниците не могат да следват Христа. И учените още не са разрешили въроса, приложимо ли е Христовото учение, или не.
Всеки човек може да направи опит за себе си, да се увери, дали Христовото
учение
може да се приложи.
Всички, които ме слушате, трябва да се учите, да придобиете онова знание, за което сте дошли на земята. Запитайте се, защо сте дошли на земята и къде ще оти дете, когато я напуснете. Коя е следващата станция? Тя е най-важната. Вие сте вече пред прага на една граница, дето ще прегледат билетите и паспортите ви по всички правила.
към беседата >>
Къде е
Божественото
тогава?
Това не е изкуство. Всички животни ядат и пият. Каква разлика има между животното и човека ? Например, говедото расте и умира, и човек расте и умира. Животното, като умре, се вмирисва, но и човек се вми рисва.
Къде е
Божественото
тогава?
Следователно, ние трябва да бъдем свързани с Бога така, че да не ни засяга смъртта. Като дойде смъртта, ще й кажеш: Вземи си само това, което е твое. Повече нищо не можеш да вземеш. Ако смъртта не те послуша, ще се бориш с нея, докато я победиш. Като надвиеш, ще.
към беседата >>
Като минаваш край хората,
Божественото
в тях ще ти проговори.
Няма по-велико нещо от това, да знае човек, че изпълнява волята Божия, че е свързан с Него. Тогава, дето минеш, всички извори и дървета ще те гледат. Тогава и техните очи са отворени и всичко виждат. Ти чувствуваш красотата във всичко окръжаващо. Аз желая, и вие да имате тази опитност.
Като минаваш край хората,
Божественото
в тях ще ти проговори.
Божественото ще ти проговори и в животните, и в растенията. „И пристъпи един книжник, та Му рече: „Учителю, ще дойда след Тебе, дето идеш," – Отлична идея! Сега аз бих желал, и вие, не само да отидете след Него, но да принесете в жертва всичко разумно. Който жертвува, е разумен човек. Който служи на Бога, и той е разумен човек.
към беседата >>
Божественото
ще ти проговори и в животните, и в растенията.
Тогава, дето минеш, всички извори и дървета ще те гледат. Тогава и техните очи са отворени и всичко виждат. Ти чувствуваш красотата във всичко окръжаващо. Аз желая, и вие да имате тази опитност. Като минаваш край хората, Божественото в тях ще ти проговори.
Божественото
ще ти проговори и в животните, и в растенията.
„И пристъпи един книжник, та Му рече: „Учителю, ще дойда след Тебе, дето идеш," – Отлична идея! Сега аз бих желал, и вие, не само да отидете след Него, но да принесете в жертва всичко разумно. Който жертвува, е разумен човек. Който служи на Бога, и той е разумен човек. Разумни хора, мъже и жени, трябва да дойдат в света.
към беседата >>
– Само чрез любовта ще внесем в нас Божествената хармония и ще разберем смисъла на Христовото
учение
.
Той ще ни каже, кой е вторият, когото трябва да обичаме. Вторият ще ни доведе третия и т. н, Такъв е законът на непреривната Божия Любов която се изявява в ред и порядък. Да се обичаме по Божествено. – Не може вся-киго да обичаме.
– Само чрез любовта ще внесем в нас Божествената хармония и ще разберем смисъла на Христовото
учение
.
Любовта ще дойде и ще заживеем в мир. „Учителю, ще дойда след Тебе." – Защо ? – За да науча великия закон на любовта. Христос го запита: Можеш ли, като Сина Человечески, да няма, къде да подслониш глава? Готов ли си на това самоотричане?
към беседата >>
49.
Хубави чувства
,
СБ
,
ИБ
, Мусала, 12.8.1924г.,
Божественото
никога не се губи.
Вие тъжите за нещо. То е малко нещо. Тази книжка, която бях изгубил, аз можах и от другаде да си я доставя. От петото издание са излезли 10 000 екземпляра, аз можах да си я набавя, но не трябва да се изгубва. Та казвам, когато дойде до Божествените работи, у тях загуба няма.
Божественото
никога не се губи.
У Божественото стават промени, но То ще регулира човешкото. Всичките хора ще претърпят промени. Някой път имаш желание да се молиш - молиш се. Някой път нямаш желание да се молиш и казваш: "Е, защо ще се моля? Ако иска Бог да ме благослови, да ме благослови и без да се моля.
към беседата >>
У
Божественото
стават промени, но То ще регулира човешкото.
То е малко нещо. Тази книжка, която бях изгубил, аз можах и от другаде да си я доставя. От петото издание са излезли 10 000 екземпляра, аз можах да си я набавя, но не трябва да се изгубва. Та казвам, когато дойде до Божествените работи, у тях загуба няма. Божественото никога не се губи.
У
Божественото
стават промени, но То ще регулира човешкото.
Всичките хора ще претърпят промени. Някой път имаш желание да се молиш - молиш се. Някой път нямаш желание да се молиш и казваш: "Е, защо ще се моля? Ако иска Бог да ме благослови, да ме благослови и без да се моля. Няма какво да се моля!
към беседата >>
Та реалното сега е да се посветите на
Божественото
учение
, да всявате в живота примери, които може да издържат.
Мислите си: "Какво ли става в София? " Вие днес сте тук, утре другаде, не мислете за София. София е едно училище, тук е друго училище. Всеки ден няма да седите в София! Ще я напуснете.
Та реалното сега е да се посветите на
Божественото
учение
, да всявате в живота примери, които може да издържат.
Това не е толкова лесно, но ще направите 1-2-3 и повече опита, докато успеете. Всички ще се стремите към една духовна работа. Аз ви казвам: Това е най-лесната работа. Тя няма да ви спъне в каквото положение и да сте, на каквато работа и да сте. Всяко положение ви определя какво трябва да правите.
към беседата >>
Трябва да зачитате
Божественото
в себе си!
Ще се обърнеш към Бог, ще кажеш: "Господи, аз много Ти благодаря, че ми се отдаде случай да помогна на няколко бедни." Срещнеш друг някой, ще му кажеш една сладка дума. Благодари, че си беден, че разчиташ на здравите си крака, иначе, ако беше с автомобил, нямаше да имаш възможност да направиш това добро. Онези, които са в автомобил, те остават все при особено мнение. Та, разбира се, изисква се от вас! Аз желая да се обединявате, да се стремите да се образува една обща база, върху която да работите.
Трябва да зачитате
Божественото
в себе си!
И Писанието казва: "Надпреварвайте се да си отдавате почит един към друг! " Ако е като хора, ще мина и ще замина, не ви познавам. Човешкото е хубаво, но то е приготовление, а Божественото е неизменно. Господ сам ме поставя в нужда, за да видя Божията Любов. Понякога някой човек нищо не дава за другите, пет пари не дава, нищо не струват те за него, но случи се, че кракът му се счупи и никой не му обръща внимание.
към беседата >>
Човешкото е хубаво, но то е приготовление, а
Божественото
е неизменно.
Та, разбира се, изисква се от вас! Аз желая да се обединявате, да се стремите да се образува една обща база, върху която да работите. Трябва да зачитате Божественото в себе си! И Писанието казва: "Надпреварвайте се да си отдавате почит един към друг! " Ако е като хора, ще мина и ще замина, не ви познавам.
Човешкото е хубаво, но то е приготовление, а
Божественото
е неизменно.
Господ сам ме поставя в нужда, за да видя Божията Любов. Понякога някой човек нищо не дава за другите, пет пари не дава, нищо не струват те за него, но случи се, че кракът му се счупи и никой не му обръща внимание. Току-виж, дошъл един от тези, за които той пет пари не дава, поправи му крака, помогне му. Тогава той казва: "А, струвал този човек нещо! " Значи този, който ти е направил едно зло, то може да е добро в негативна смисъл, затова ти не трябва да се разочароваш.
към беседата >>
Та сега ще гледаме да се тренирате, да придобиете онова,
Божественото
.
" - "Остави ме, не ме пипай! " Срещне го друг: "Какво имаш? " - "Остави ме! " - Онзи, който разбира, като го срещне, не го пита какво има, но му казва: "Чакай, аз имам лекарство, дай тук раната си! "
Та сега ще гледаме да се тренирате, да придобиете онова,
Божественото
.
Трябва ви вяра в Божествения Промисъл! Ние ходим из тези места и много същества идват с нас, водят ни, помагат ни. Но като ви говоря тези неща, може да ви се виждат фантастични. Тези същества ни водят навсякъде, упътват ни, пазят ни и ние се връщаме здрави и читави. Толкова мерки се вземат от тяхна страна!
към беседата >>
Та първото нещо в
Божественото
училище - трябва да храните към всички хубави чувства и да се стремите да избягвате некрасивите чувства.
Те казват: "Законът на природата е закон на Англия". Значи в това отношение те постъпват така, както природата работи. Дават-вземат, а това - "дай на вересия, че после ще видим", у тях това го няма. Не, сега ще платите. Разбира се, има някои англичани, които дават пари на заем, и те се обвързват, че не могат да се освободят с години.
Та първото нещо в
Божественото
училище - трябва да храните към всички хубави чувства и да се стремите да избягвате некрасивите чувства.
Некрасивите чувства, това е човешко нещо. Кажеш си: "Моят живот е много нещастен". Остави, нека мине тази мисъл през тебе, нея възпирай" - "Ама тежко ми е днес " - Ще кажеш: "Е, не съм само аз, много същества има, на които днес е тежко". Този ден, през който ти е тежко, помисли за всички волове, за всички агънца, които колят, помисли за всички нещастни хора. Ние не мислим за тях, а трябва да мислим.
към беседата >>
Ако искам да служа на Бог, ако искам да приложа
Божественото
учение
, ще взема сам лопатата, ще изкопая един декар земя, ще посея жито, царевица, картофи, ще ги обера сам, ще начукам житото, ще го сваря, ще те поканя на гости и ще кажа: "Радвам се, че мога да ти предложа нещо от своя труд." А сега, купя нещо оттук-оттам и ви поканвам.
Има хора, чрез които Господ не може да изпрати Своето благословение. Сега това, което имате, то е една школа и вие трябва да се учите. Всички казвате, че не трябва да се живее за пари, че ще служите на Бог даром. Да, но като ги видиш, всеки си носи най-малко по едно кайме, всеки си носи най-малко по една икона. Да служим на Бог, но трябва да бъдем последователни.
Ако искам да служа на Бог, ако искам да приложа
Божественото
учение
, ще взема сам лопатата, ще изкопая един декар земя, ще посея жито, царевица, картофи, ще ги обера сам, ще начукам житото, ще го сваря, ще те поканя на гости и ще кажа: "Радвам се, че мога да ти предложа нещо от своя труд." А сега, купя нещо оттук-оттам и ви поканвам.
За сега нашият живот е неестествен, но ще се примирим. Като дойде Божественият живот, тогава ще дойде и естественият живот. При този живот достатъчно ми е да иждивя 2-3 часа за копане, 2-3 часа за учене, 2-3 часа за музика, 2-3 часа за благотворителност. За мене, за вас е достатъчно да си разработим по 1/2 декар земя за прехраната. Като си изкараме прехраната, за другите работи е лесно.
към беседата >>
50.
Качества на разумния живот
,
СБ
, , 24.8.1924г.,
То е най-близкото начало, което е вложено в
Божественото
естество на човека.
Светлината идва от горе на долу, т. е. от главата, и слиза към краката. Значи в Природата има един естествен начин, по който стават нещата. Светлината винаги идва от главата към краката. Ние наричаме това нещо разумното начало, с което се държим за Бога.
То е най-близкото начало, което е вложено в
Божественото
естество на човека.
Главата е, която най-първо възприема Божиите мисли. Тя ги възприема по-скоро, отколкото краката. И тъй, като казвам „аз ходя“, то значи: аз, разумното, ходя, т. е. това е движение, което аз мога да направя. Значи „ходя“, това е резултат на „аз“, затова правилно е „аз ходя“, а не „ходя аз“.
към беседата >>
Туй е теоретически, но щом се дойде до практическия живот, вие не вярвате в това
учение
.
Какви съотношения има между онзи, който е поставен за пръв министър на България, и онзи, който оре на нивата? По отношение на Бога онзи, който оре на нивата, заема първо място, а онзи, който е пръв минстър на България, заема последно място. По отношение на хората пък това е обратно. Питам сега: кое мнение е меродавно, нашето или Божието? – Божието.
Туй е теоретически, но щом се дойде до практическия живот, вие не вярвате в това
учение
.
Я ми кажете коя жена от вас е благодарна за лошия мъж, който ª е даден? Или кой мъж е благодарен за лошата жена, която му е дадена? Че са лоши, това е нещо относително. Лошата жена за едного е добра, за другиго – не. Аз зная жени, които всяка вечер се карат с мъжете си, но такава жена, като отиде при своя любовник, да ги видите как си гугукат.
към беседата >>
Божественото
в човека е в състояние да промени целия ход на нещата.
И 120-годишният старец ще бъде млад, ще припка като млад момък, няма да има това набръчкано лице. Разбрахте ли ме сега? Аз не искам много да ме разберете. Като ме разберете малко, достатъчно е. В Божествения закон човек, като се хване за нокътя, върви.
Божественото
в човека е в състояние да промени целия ход на нещата.
към беседата >>
То е най-близкото начало, което е вложено в
Божественото
естество на човека.
(втори вариант)
Светлина- та идва отгоре надолу, т. е. от главата и слиза към краката. Значи, в природата има един естествен начин, по който стават нещата. Светлината винаги идва от главата към краката. Ние наричаме това нещо разумно начало, с което се държим за Бога.
То е най-близкото начало, което е вложено в
Божественото
естество на човека.
Главата е, която най-първо възприема Божиите мисли. Тя ги възприема по-скоро, отколкото краката. И тъй, като казвам "аз ходя", то значи аз, разумното ходя, т. е. това е движение, което аз мога да направя. Значи, ходя, това е резултат на аз, затова правилно е "аз ходя", а не "ходя аз“.
към втори вариант >>
Туй е теоретически, но щом дойде до практическия живот, вие не вярвате в това
учение
.
(втори вариант)
Какви съотношения има между онзи, който е поставен пръв министър на България, и онзи, който оре на нивата? По отношение на Бога, онзи, който оре на нивата, заема първо място, а онзи, който е пръв министър на България, заема последно място. По отношение на хората пък това е обратно. Питам сега: кое мнение е меродавно, нашето или Божието? - Божието.
Туй е теоретически, но щом дойде до практическия живот, вие не вярвате в това
учение
.
Я ми кажете, коя жена от вас е благодарна от лошия мъж, който и е даден? Или кой мъж е благодарен от лошата жена, която му е дадена? Че са лоши, това е нещо относително. Лошата жена за едного е добра, за другиго не. Аз зная жени, които всяка вечер се карат с мъжете си, но такава жена, като отиде при своя любовник, да ги видите, как си гугуцат!
към втори вариант >>
Божественото
в човека е в състояние да промени целия ход на нещата.
(втори вариант)
И 120 годишният старец ще бъде млад, ще припка като млад момък, няма да има това набръчкано лице. Разбрахте ли ме сега? Аз не искам много да ме разберете. Като ме разберете малко, достатъчно е. В Божествения закон, човек като се хване за нокета, върви.
Божественото
в човека е в състояние да промени целия ход на нещата.
към втори вариант >>
51.
Правила на разумния живот
,
СБ
, , 31.8.1924г.,
Днес се проповядва едно
учение
на леност.
Някой ти иска 150 лв. Ти трябва да работиш най-малко десет дни за тях, за да му ги дадеш. Аз мога да бръкна в касата и да му дам и 100 000 лв., но ще си създам карма. Следователно добро е само това, което е излязло от нашите ръце. Затова, докато не се научите да работите и от труда си да давате, всичко друго, което е направено, не е добро.
Днес се проповядва едно
учение
на леност.
Майката проповядва едно учение на дъщеря си, казва ѝ: „Ти гледай да се ожениш за някой богат човек.“ Защо? – За да стане ленива. Бащата проповядва на сина си едно учение, казва му: „Ти гледай да се ожениш за някоя богата мома.“ Защо? – За да стане ленив. Те ще се оженят и ще научат децата си на същото.
към беседата >>
Майката проповядва едно
учение
на дъщеря си, казва ѝ: „Ти гледай да се ожениш за някой богат човек.“ Защо?
Ти трябва да работиш най-малко десет дни за тях, за да му ги дадеш. Аз мога да бръкна в касата и да му дам и 100 000 лв., но ще си създам карма. Следователно добро е само това, което е излязло от нашите ръце. Затова, докато не се научите да работите и от труда си да давате, всичко друго, което е направено, не е добро. Днес се проповядва едно учение на леност.
Майката проповядва едно
учение
на дъщеря си, казва ѝ: „Ти гледай да се ожениш за някой богат човек.“ Защо?
– За да стане ленива. Бащата проповядва на сина си едно учение, казва му: „Ти гледай да се ожениш за някоя богата мома.“ Защо? – За да стане ленив. Те ще се оженят и ще научат децата си на същото. Това е учение на паразитството.
към беседата >>
Бащата проповядва на сина си едно
учение
, казва му: „Ти гледай да се ожениш за някоя богата мома.“ Защо?
Следователно добро е само това, което е излязло от нашите ръце. Затова, докато не се научите да работите и от труда си да давате, всичко друго, което е направено, не е добро. Днес се проповядва едно учение на леност. Майката проповядва едно учение на дъщеря си, казва ѝ: „Ти гледай да се ожениш за някой богат човек.“ Защо? – За да стане ленива.
Бащата проповядва на сина си едно
учение
, казва му: „Ти гледай да се ожениш за някоя богата мома.“ Защо?
– За да стане ленив. Те ще се оженят и ще научат децата си на същото. Това е учение на паразитството. То е произлязло от паразитите. Ще каже някой: „Аз съм завършил своето развитие.“ Щом си завършил своето развитие, ти трябва да бъдеш на Небето, а не на Земята.
към беседата >>
Това е
учение
на паразитството.
Майката проповядва едно учение на дъщеря си, казва ѝ: „Ти гледай да се ожениш за някой богат човек.“ Защо? – За да стане ленива. Бащата проповядва на сина си едно учение, казва му: „Ти гледай да се ожениш за някоя богата мома.“ Защо? – За да стане ленив. Те ще се оженят и ще научат децата си на същото.
Това е
учение
на паразитството.
То е произлязло от паразитите. Ще каже някой: „Аз съм завършил своето развитие.“ Щом си завършил своето развитие, ти трябва да бъдеш на Небето, а не на Земята. Щом си на Земята, ще работиш, а щом не искаш да работиш, ще отидеш на Небето. Работа наричам това, когато човек е свободен, няма букаи, работи с ума си, работи със сърцето си, работи и с волята си. Волята, това е най-разумното нещо в човка.
към беседата >>
“ Ще си кажеш: „Чакай, аз ще се помоля, докато дойде
Божественото
в мене, и като дойде то, тогава ще разбера да дам или да не дам.“ Защо?
Ама той може да ти каже: „Аз искам, не мога да чакам! “ Който дойде с насилие, той не е нито брат, нито ученик. Когато дойдем до положение да дадем, всякога вътре в себе си трябва да изпитваме радост, че сме изпълнили Волята Божия, защото ние не сме господари на нищо в света. Ти си овчар. Дойде някой, каже ти: „Дай ми една овца!
“ Ще си кажеш: „Чакай, аз ще се помоля, докато дойде
Божественото
в мене, и като дойде то, тогава ще разбера да дам или да не дам.“ Защо?
– Защото този живот на овцата не е мой. Ако дам тази овца с Любов, тя ще отиде на мястото си. И този, комуто я дам, няма да я заколи. От какво произтича тази вътрешна натегнатост у вас? Аз я наричам преструвка.
към беседата >>
Учениците на Новото
учение
мислят, че това
учение
няма приложение в живота.
Аз имам цяла книга, в която съм записвал съветите, които са ми давали. Казват: „Тъй трябва да направи Учителя, този трябва да изпъди, онзи да изпъди, че да пречисти Братството.“ Че това не е леща да го пречистиш! Чистенето, това е едно велико изкуство! Само Любовта може да те очисти. Само Мъдростта може да те очисти.
Учениците на Новото
учение
мислят, че това
учение
няма приложение в живота.
В Новото учение ще държите онези методи, които Природата има. Когато Природата иска да изкара старото месо, тя не го изхвърля изведнъж, а работи отдолу, отвътре. Тя държи старото месо отгоре, а отдолу туря ново, и когато новото един ден може да издържи, изхвърля вече старото. Вие може да имате стари навици, които нищо не струват, но гледайте да създадете нови навици, които да изместят старите. Но ако нямате нито един нов навик, по-добре си дръжте старите, макар и лоши навици.
към беседата >>
В Новото
учение
ще държите онези методи, които Природата има.
Казват: „Тъй трябва да направи Учителя, този трябва да изпъди, онзи да изпъди, че да пречисти Братството.“ Че това не е леща да го пречистиш! Чистенето, това е едно велико изкуство! Само Любовта може да те очисти. Само Мъдростта може да те очисти. Учениците на Новото учение мислят, че това учение няма приложение в живота.
В Новото
учение
ще държите онези методи, които Природата има.
Когато Природата иска да изкара старото месо, тя не го изхвърля изведнъж, а работи отдолу, отвътре. Тя държи старото месо отгоре, а отдолу туря ново, и когато новото един ден може да издържи, изхвърля вече старото. Вие може да имате стари навици, които нищо не струват, но гледайте да създадете нови навици, които да изместят старите. Но ако нямате нито един нов навик, по-добре си дръжте старите, макар и лоши навици. Лошият навик е за предпочитане, отколкото никакъв.
към беседата >>
Като ви тълкувам тази Истина, за мене е важно дали, като дойде Христос, ще Му дам от моята вода, доколко съм приложил туй
Учение
в живота си, т. е.
“ Защо иска Христос от нашата водица? – За да види какъв е нашият живот. И тази жена казваше на Христа: „Как смееш да говориш с мене, не знаеш ли, че не е позволено на юдеин да говори със самарянка? “ Туй не е разбиране на въпроса. Христос взема повод от тия нейни думи, за да ѝ обясни дълбоката Истина.
Като ви тълкувам тази Истина, за мене е важно дали, като дойде Христос, ще Му дам от моята вода, доколко съм приложил туй
Учение
в живота си, т. е.
доколко моето и Божието съзнание са в съприкосновение. Доколкото съм приложил туй Учение, дотолкова моето съзнание може да бъде в съприкосновение с Божието съзнание. Аз ви гледам по някой път: вие сте само в съмнения свързани. Какво е съмнението? – То е признак на невежество.
към беседата >>
Доколкото съм приложил туй
Учение
, дотолкова моето съзнание може да бъде в съприкосновение с Божието съзнание.
И тази жена казваше на Христа: „Как смееш да говориш с мене, не знаеш ли, че не е позволено на юдеин да говори със самарянка? “ Туй не е разбиране на въпроса. Христос взема повод от тия нейни думи, за да ѝ обясни дълбоката Истина. Като ви тълкувам тази Истина, за мене е важно дали, като дойде Христос, ще Му дам от моята вода, доколко съм приложил туй Учение в живота си, т. е. доколко моето и Божието съзнание са в съприкосновение.
Доколкото съм приложил туй
Учение
, дотолкова моето съзнание може да бъде в съприкосновение с Божието съзнание.
Аз ви гледам по някой път: вие сте само в съмнения свързани. Какво е съмнението? – То е признак на невежество. Някой път вие казвате: „Учителя направи една погрешка.“ – Не, не знаеш дали съм направил погрешка. Аз съм учител, хвана един ученик, кажа му: „Ти си взел парите на еди-кого си.
към беседата >>
Божественото
учение
не се нуждае от никакви пари!
“ Ами че Бог не е касиер, та да ти изпраща пари! – „Как? Нашите пари са боклук! “ – Когато ти потрябват пари, ще поискаш разрешение от Невидимия свят да вземеш кола, на която да натовариш парите, и след това Невидимият свят ще ти покаже пътя, по който ще минеш, за да не се разнася тяхната миризма. Като дойде въпрос до Божията църква, тя от никакви пари не се нуждае!
Божественото
учение
не се нуждае от никакви пари!
Това трябва да го знаете. Ако отидеш някъде да проповядваш и вземеш пари, ще си затвориш носа и ще кажеш: „По необходимост вземам тези пари, за нивата ми трябва тор, но за Делото Божие няма нужда от никакъв тор.“ Христос казва: „Не вземайте нито кесия, нито тържик! “ Кесията – това е сърцето ти. Значи Христос с тия думи подразбира следното: като отидеш да проповядваш, вземи само сърцето си, не ти трябва друг тържик. Ако твоето сърце е сърце на Любовта, дето и да отидеш, пътят ти ще бъде отворен.
към беседата >>
Иначе вие излагате
Божественото
.
Питам ви: кому от вас съм взел пет пари? Някой път дойде някой и ми донесе туй-онуй като подарък. Казвам: ако си го донесъл от Любов, не го споменавай даже. И аз, когато направя нещо за вас, няма да кажа, че съм го направил. Ако направя нещо за вас, мен ми е приятно, радвам се, че ще се ползвате.
Иначе вие излагате
Божественото
.
Ако съм един извор и вие се ползвате от него, радвайте се на извора, че е Божествен. И аз се радвам, че съм ви говорил Божествени Истини. Един ден вие ще ме срещнете и аз ще ви срещна, но ще ме видите не тъй, както днес. Какво ви казах? Словото, което ви говоря, ще ви съди, но и ще ви благослови, ще ви повдигне един ден.
към беседата >>
Такова е
Божественото
нещо.
Един ден вие ще ме срещнете и аз ще ви срещна, но ще ме видите не тъй, както днес. Какво ви казах? Словото, което ви говоря, ще ви съди, но и ще ви благослови, ще ви повдигне един ден. От туй Слово няма да се избавите нито вие, нито аз. Каквото ви кажа, няма да се избавите от него.
Такова е
Божественото
нещо.
Ние не можем да правим, каквото искаме. Не, аз правя това, което Бог иска. Ако аз правя това, което искам, ще бъда един престъпник, нищо повече! Искам и всички вие да вършите Волята Божия и тогава всичко, каквото пожелаете, ще ви бъде. По някой път аз ви гледам: вие сте уморени, неразположени сте духом, спи ви се. Защо?
към беседата >>
Гледам: по някой път две сестри турили Новото
учение
в средата – костта е то, и едната казва: „Знаеш ли какво е Новото
учение
?
Седи една кост между тях. Едното си отворило устата, и другото си отворило устата – гледат се, хъркат едно срещу друго. Едното казва на другото: „Знаеш ли какви зъби имам? “ И другото казва: „Ами ти знаеш ли аз какви зъби имам? “ И двете се зъбят, а костта седи помежду им.
Гледам: по някой път две сестри турили Новото
учение
в средата – костта е то, и едната казва: „Знаеш ли какво е Новото
учение
?
“ Другата казва: „Да, но то трябва да се приложи.“ –„Е, ти го приложи, та да видим.“ Другата казва: „Ти го приложи! “ – Не, и аз ще го приложа, и вие, и всички ще го приложим. Аз не искам от вас да приложите туй, което аз прилагам. Вие ще приложите туй, което вие можете и сте длъжни да го приложите. Ние в Школата имаме доста важни въпроси за разрешаване.
към беседата >>
В
Божественото
учение
всеки може да изпълни Волята Божия.
Сега вие ще кажете: „Туй за кого ли се отнася? Какво иска да каже Учителя с това? “ За никого не се отнася. Давам ви житно зърно да го посеете, а вие казвате: „Аз ли съм определен да сея туй житно зърно? Аз не съм готов, не умея.“ – Нищо от това, ти можеш да дадеш туй житно зърно друг някой да го посее, безразлично е.
В
Божественото
учение
всеки може да изпълни Волята Божия.
Не струва много една жена да вземе легена и водата и да полее на мъжа си. На какво ще уподобите туй поливане с вода? Туй поливане с вода е един красив обичай у българите. Метне жената кърпата на рамо, вземе каната с вода и полива. Вие сега, като не разбирате законите, изпитвате един страх и си казвате: „Да не би аз да изгубя в този път?
към беседата >>
“ – Не, туй не е
учение
.
Не струва много една жена да вземе легена и водата и да полее на мъжа си. На какво ще уподобите туй поливане с вода? Туй поливане с вода е един красив обичай у българите. Метне жената кърпата на рамо, вземе каната с вода и полива. Вие сега, като не разбирате законите, изпитвате един страх и си казвате: „Да не би аз да изгубя в този път?
“ – Не, туй не е
учение
.
В Бога има методи да прогресират всички, въпросът е само в изпълнението. Вие тук именно куцате. Ако се спъваме, причината не е в Бога, ние сме причината. Тези причини може да се отмахнат. Ако се съединим всички в едно, ние бихме били една мощна сила.
към беседата >>
Всички ще турим нещо в действие, за да се прояви
Божественото
.
Тази година Господ ще помогне, ще ни благослови повече. Божието благословение ще дойде върху всички ви и гледайте да го използвате. Но да няма колебания! Господ е решил да ни благослови и ще ни благослови – и благословението ни никой не може да отнеме. Затуй всички ще работим – във всички направления.
Всички ще турим нещо в действие, за да се прояви
Божественото
.
към беседата >>
Днес се проповядва едно
учение
на леност.
(втори вариант)
Някой ти иска 150 лв. Ти трябва да работиш най-малко 10 дни за тях, за да му ги дадеш. Аз мога да бръкна в касата и да му дам и 100,000 лв., но ще си създам карма. Следователно, добро е само това, което е излезло от нашите ръце. Затова, докато не се научите да работите и от труда си да давате, всичко друго направено не е добро.
Днес се проповядва едно
учение
на леност.
Майката проповядва едно учение на дъщеря си, казва и: ти гледай да се ожениш за някой богат човек. Защо? - За да стане ленива. Бащата проповядва на сина си едно учение, казва му: ти гледай да се ожениш за някоя богата мома. Защо? - За да стане ленив. Те ще се оженят и ще научат децата си на същото.
към втори вариант >>
Майката проповядва едно
учение
на дъщеря си, казва и: ти гледай да се ожениш за някой богат човек. Защо?
(втори вариант)
Ти трябва да работиш най-малко 10 дни за тях, за да му ги дадеш. Аз мога да бръкна в касата и да му дам и 100,000 лв., но ще си създам карма. Следователно, добро е само това, което е излезло от нашите ръце. Затова, докато не се научите да работите и от труда си да давате, всичко друго направено не е добро. Днес се проповядва едно учение на леност.
Майката проповядва едно
учение
на дъщеря си, казва и: ти гледай да се ожениш за някой богат човек. Защо?
- За да стане ленива. Бащата проповядва на сина си едно учение, казва му: ти гледай да се ожениш за някоя богата мома. Защо? - За да стане ленив. Те ще се оженят и ще научат децата си на същото. Това е учение на паразитство.
към втори вариант >>
Бащата проповядва на сина си едно
учение
, казва му: ти гледай да се ожениш за някоя богата мома. Защо?
(втори вариант)
Следователно, добро е само това, което е излезло от нашите ръце. Затова, докато не се научите да работите и от труда си да давате, всичко друго направено не е добро. Днес се проповядва едно учение на леност. Майката проповядва едно учение на дъщеря си, казва и: ти гледай да се ожениш за някой богат човек. Защо? - За да стане ленива.
Бащата проповядва на сина си едно
учение
, казва му: ти гледай да се ожениш за някоя богата мома. Защо?
- За да стане ленив. Те ще се оженят и ще научат децата си на същото. Това е учение на паразитство. То е произлезло от паразитите. Ще каже някой: аз съм завършил своето развитие.
към втори вариант >>
Това е
учение
на паразитство.
(втори вариант)
Майката проповядва едно учение на дъщеря си, казва и: ти гледай да се ожениш за някой богат човек. Защо? - За да стане ленива. Бащата проповядва на сина си едно учение, казва му: ти гледай да се ожениш за някоя богата мома. Защо? - За да стане ленив. Те ще се оженят и ще научат децата си на същото.
Това е
учение
на паразитство.
То е произлезло от паразитите. Ще каже някой: аз съм завършил своето развитие. Щом си завършил своето развитие, ти трябва да бъдеш на небето, а не на земята. Щом си на земята ще работиш, а щом не искаш да работиш, ще отидеш на небето. Работа наричам това, когато човек е свободен, няма букаи, работи с ума си, работи със сърдцето си, работи и с волята си.
към втори вариант >>
Ще си кажеш: чакай, аз ще се помоля, докато дойде
Божественото
В мене, и като дойде то, тогава ще разбера да дам, или да не дам. Защо?
(втори вариант)
Ама той може да ти каже: аз искам, не мога да чакам! Който дойде с насилие, той не е нито брат, нито ученик. Когато дойдем до положение да дадем, всякога, вътре в себе си трябва да изпитваме радост, че сме изпълнили волята Божия, защото ние не сме господари на нищо в света. Ти си овчар. Дойде някой, каже ти: дай ми една овца!
Ще си кажеш: чакай, аз ще се помоля, докато дойде
Божественото
В мене, и като дойде то, тогава ще разбера да дам, или да не дам. Защо?
- Защото този живот на овцата не е мой. Ако дам тази овца с любов, тя ще отиде на мястото си, и този, комуто я дам, няма да я заколи. От какво произтича тази вътрешна натегнатост у вас? Аз я наричам приструвка. Забелязвам, у всинца ви има една приструвка.
към втори вариант >>
Учениците на новото
учение
мислят, че това
учение
няма приложение в живота.
(втори вариант)
Казват: тъй трябва да направи Учителят, този трябва да изпъди, онзи да изпъди, че да пречисти братството. Че това не е леща да го пречистиш! Чистенето, това е едно велико изкуство! Само Любовта може да те очисти. Само Мъдростта може да те очисти.
Учениците на новото
учение
мислят, че това
учение
няма приложение в живота.
В новото учение ще държите Онези методи, които природата има. Когато природата иска да изкара старото месо, тя не го изхвърля изведнъж, а работи отдолу, отвътре. Тя държи старото месо отгоре, а отдолу туря ново, и когато новото един ден може да издържи, изхвърля вече старото. Вие може вече да имате стари навици, които нищо не струват, но гледайте да създадете нови навици, които да изместят старите. Но, ако нямате нито един нов навик, по-добре си дръжте старите, макар и лоши навици.
към втори вариант >>
В новото
учение
ще държите Онези методи, които природата има.
(втори вариант)
Че това не е леща да го пречистиш! Чистенето, това е едно велико изкуство! Само Любовта може да те очисти. Само Мъдростта може да те очисти. Учениците на новото учение мислят, че това учение няма приложение в живота.
В новото
учение
ще държите Онези методи, които природата има.
Когато природата иска да изкара старото месо, тя не го изхвърля изведнъж, а работи отдолу, отвътре. Тя държи старото месо отгоре, а отдолу туря ново, и когато новото един ден може да издържи, изхвърля вече старото. Вие може вече да имате стари навици, които нищо не струват, но гледайте да създадете нови навици, които да изместят старите. Но, ако нямате нито един нов навик, по-добре си дръжте старите, макар и лоши навици. Лошият навик е за предпочитане, отколкото никакъв.
към втори вариант >>
Като ви тълкувам тази истина, за мене е важно, дали като дойде Христос ще Му дам от моята вода, до колко съм приложил туй
учение
в живота си, т. е.
(втори вариант)
- Да види какъв е нашият живот. И тази жена казваше на Христа: "Как смееш да говориш с мене, не знаеш ли, че не е позволено на юдеин да говори със самарянка? " Туй не е разбиране на въпроса. Христос взима повод от тия нейни думи, за да и обясни дълбоката истина.
Като ви тълкувам тази истина, за мене е важно, дали като дойде Христос ще Му дам от моята вода, до колко съм приложил туй
учение
в живота си, т. е.
до колко моето и Божието съзнание са в съприкосновение. До колкото съм приложил туй учение, до толкова моето съзнание може да бъде в съприкосновение с Божието съзнание. Аз ви гледам по някой път, вие сте само в съмнения свързани. Какво е съмнението? - То е признак на невежество.
към втори вариант >>
До колкото съм приложил туй
учение
, до толкова моето съзнание може да бъде в съприкосновение с Божието съзнание.
(втори вариант)
" Туй не е разбиране на въпроса. Христос взима повод от тия нейни думи, за да и обясни дълбоката истина. Като ви тълкувам тази истина, за мене е важно, дали като дойде Христос ще Му дам от моята вода, до колко съм приложил туй учение в живота си, т. е. до колко моето и Божието съзнание са в съприкосновение.
До колкото съм приложил туй
учение
, до толкова моето съзнание може да бъде в съприкосновение с Божието съзнание.
Аз ви гледам по някой път, вие сте само в съмнения свързани. Какво е съмнението? - То е признак на невежество. Някой път вие казвате: Учителят направи една погрешка. Не, не знаеш, дали съм направил погрешка.
към втори вариант >>
Божественото
учение
не се нуждае от никакви пари!
(втори вариант)
Ами че Бог не е касиер та да ти изпраща пари! Как? Нашите пари са боклук! Когато ти потрябват пари, ще поискаш разрешение от невидимия свят да вземеш кола, на която да натовариш пapите, и след това невидимият свят ще ти покаже пътя, по който ще минеш, за да не се разнася тяхната миризма. Като дойде въпрос до Божията църква, тя от никакви пари не се нуждае!
Божественото
учение
не се нуждае от никакви пари!
Това трябва да знаете. Ако отидеш някъде да проповядваш и вземеш пари, ще си затвориш носа и ще кажеш: по необходимост Взимам пари, за нивата ми трябва тор, но за делото божие няма нужда от никакъв тор. Христос казва: "Не взимайте нито кесия, нито тържик! " Кесията, това е сърдцето ти. Значи, Христос с тия думи подразбира следното: като отидеш да проповядваш, Вземи само сърдцето си, не ти трябва друг тържик.
към втори вариант >>
Иначе вие излагате
Божественото
.
(втори вариант)
Питам ви: кому от вас съм взел 5 пари? Някой път дойде някой и ми донесе туй-онуй като подарък. Казвам: ако си го донесъл от любов, не го поменавай даже. И аз, когато направя нещо за вас, няма да кажа, че съм го направил. Ако направя нещо за вас, мен ми е приятно, радвам се, че ще се ползувате.
Иначе вие излагате
Божественото
.
Ако съм един извор, и вие се ползувате, радвайте се на извора, че е Божествен. И аз се радвам, че съм ви говорил Божествени Истини. Един ден вие ще ме срещнете, и аз ще ви срещна, но ще ме видите не тъй, както днес. Какво ви казах? Словото, което ви говоря ще ви съди, но и ще ви благослови, ще ви подигне един ден.
към втори вариант >>
Такова е
Божественото
нещо.
(втори вариант)
Един ден вие ще ме срещнете, и аз ще ви срещна, но ще ме видите не тъй, както днес. Какво ви казах? Словото, което ви говоря ще ви съди, но и ще ви благослови, ще ви подигне един ден. От туй Слово няма да се избавите нито вие, нито аз. Каквото ви кажа, няма да се избавите.
Такова е
Божественото
нещо.
Ние не можем да правим каквото искаме. Не, аз правя това, което Бог иска. Ако аз правя това, което искам, ще бъда един престъпник нищо повече! Искам и всички вие да вършите волята Божия, и тогава всичко, каквото пожелаете, ще ви бъде. По някой път, аз ви гледам, вие сте уморени, неразположени сте духом, спи ви се. Защо?
към втори вариант >>
Гледам по някой път, две сестри, турили новото
учение
в cpeдaтa - костта е то, и едната казва: знаеш ли какво е новото
учение
?
(втори вариант)
Седи една коте между тях. Едното си отворило устата, и другото си отворило устата, гледат се, хъркат едно срещу друго. Едното казва на другото: знаеш ли какви зъби имам? И другото казва: ами ти знаеш ли аз какви зъби имам? И двете се зъбят, а костта седи помежду им.
Гледам по някой път, две сестри, турили новото
учение
в cpeдaтa - костта е то, и едната казва: знаеш ли какво е новото
учение
?
Другата казва: да, но то трябва да се приложи. - Е, ти го приложи та да видим. Другата казва: ти го приложи! Не, и аз ще го приложа, и вие, и всички ще го приложим. Аз не искам от вас да приложите туй, което аз прилагам.
към втори вариант >>
В
Божественото
учение
Всеки може да изпълни волята Божия.
(втори вариант)
Какво иска да каже Учителят с това? За никого не се отнася. Давам ви житно зърно да го пoceeтe, а вие казвате: аз ли съм определен да сея туй житно зърно? Аз не съм готов, не умея. Нищо от това, ти можеш да дадеш туй житно зърно друг някой да го посее, безразлично е.
В
Божественото
учение
Всеки може да изпълни волята Божия.
Не струва много, една жена да вземе легена и водата и да полее на мъжа си. На какво ще уподобите туй поливане с вода? Туй поливане с вода е един красив обичай у българите. Метне жената кърпата на рамо, вземе каната с вода и полива. Вие сега, като не разбирате законите, изпитвате един страх и си казвате: да не би аз да се изгубя в този път?
към втори вариант >>
Не, туй не е
учение
.
(втори вариант)
Не струва много, една жена да вземе легена и водата и да полее на мъжа си. На какво ще уподобите туй поливане с вода? Туй поливане с вода е един красив обичай у българите. Метне жената кърпата на рамо, вземе каната с вода и полива. Вие сега, като не разбирате законите, изпитвате един страх и си казвате: да не би аз да се изгубя в този път?
Не, туй не е
учение
.
В Бога има методи да прогресират всички, въпросът е само в изпълнението. Вие тук именно куцате. Ако се спъваме, причината не е в Бога, ние сме причината. Тези причини може да се отмахнат. Ако се съединиме всички в едно, ние бихме били една мощна сила.
към втори вариант >>
Всички ще турим нещо в действие, за да се прояви
Божественото
.
(втори вариант)
Тази година Господ ще ни помогне, ще ни благослови повече. Божието благословение ще дойде върху всички ви, и гледайте да го използувате. Но да няма колебания! Господ е решил да ни благослови, и ще ни благослови, и благословението ни никой не може да отнеме. Затуй всички ще работим, във всички направления.
Всички ще турим нещо в действие, за да се прояви
Божественото
.
към втори вариант >>
52.
Никаква лъжа
,
СБ
,
ИБ
,
БР
, София, 2.9.1924г.,
Божественото
вътре във вас ще ви спаси!
Няма случай, който да е казвал една малка лъжа и да не е изгубил после много. Трябва абсолютна честност в дома и навън. И сега, аз бих желал да се тури в Братството образец на честност. Човек може и в истината, като преувеличи, да каже една лъжа, затова, когато говорите, трябва да бъдеш буден, защото невидимият свят следи и трябва да си дадете ценз на всяка една дума. И тогава жената ще те обича, децата ти ще те обичат.
Божественото
вътре във вас ще ви спаси!
(Разказва примера със сестра Стефова - когато баща й я изпъдил, че била в Новото Учение, а приписва имота на младата си дъщеря, но тоя зет го изпъжда и сега е гол, и ще го гледа изпъдената дъщеря.) Не пъдете добродетелта от себе си вътре - лъжата изпъдете, на дявола я дайте, а Истината, Добродетелта задръжте в себе си. Някои от себе си Божествено нищо не дават, а материално отвред събират. (Учителят казва примера с първата комуна, която устроил само с храна. Определено било колко да се плаща. Младите държали сметка, но забатачили.
към беседата >>
(Разказва примера със сестра Стефова - когато баща й я изпъдил, че била в Новото
Учение
, а приписва имота на младата си дъщеря, но тоя зет го изпъжда и сега е гол, и ще го гледа изпъдената дъщеря.) Не пъдете добродетелта от себе си вътре - лъжата изпъдете, на дявола я дайте, а Истината, Добродетелта задръжте в себе си.
Трябва абсолютна честност в дома и навън. И сега, аз бих желал да се тури в Братството образец на честност. Човек може и в истината, като преувеличи, да каже една лъжа, затова, когато говорите, трябва да бъдеш буден, защото невидимият свят следи и трябва да си дадете ценз на всяка една дума. И тогава жената ще те обича, децата ти ще те обичат. Божественото вътре във вас ще ви спаси!
(Разказва примера със сестра Стефова - когато баща й я изпъдил, че била в Новото
Учение
, а приписва имота на младата си дъщеря, но тоя зет го изпъжда и сега е гол, и ще го гледа изпъдената дъщеря.) Не пъдете добродетелта от себе си вътре - лъжата изпъдете, на дявола я дайте, а Истината, Добродетелта задръжте в себе си.
Някои от себе си Божествено нищо не дават, а материално отвред събират. (Учителят казва примера с първата комуна, която устроил само с храна. Определено било колко да се плаща. Младите държали сметка, но забатачили. Но понеже това е по човешки, поискал сметка, взели заем и уредили всичко.
към беседата >>
(Навежда Учителят примера със "Слово" Акционерно дружество, че е била вкарана еврейщина, хитрина.) Не
Божественото
ги е ръководило, а личният интерес и облаги.
Това е резултат на лошите отношения по-рано в Русия. Не е въпросът, какво Бог може да направи. Той всичко може да направи. Ние трябва да възстановим връзките на Божията Любов, и не за сега, а за в бъдеще. Като се поставят сега здрави основи, и за в бъдеще върху вашия сега труд ще градим.
(Навежда Учителят примера със "Слово" Акционерно дружество, че е била вкарана еврейщина, хитрина.) Не
Божественото
ги е ръководило, а личният интерес и облаги.
Ето и Недялкова, не й върви. Убиха и последния й син на Калиманци през юли тази година. Искреност трябва и за чистотата, и в работата. Те са причина и за г-жа Иванович Ружа, че си замина. Но тя (Недялкова) нека стои малко по-далече от нас, тя е забатачила и с нея не можем да се рекламираме.
към беседата >>
Дойде ли да употребим
Божественото
за себе си, загубени сме.
От тях поука ще почерпите. Много от нашите братя трябва да минат през сепията и дисциплината на света и тогава да дойде при нас да го лекуваме. Направо като идват при нас, омързеливят се. Като влязат първом в света, ще придобият опитност, която ще ги ползва, като дойдат при нас. Ще работите вие всичко онова между братята, което е здраво, морално, а материалното по-настрани.
Дойде ли да употребим
Божественото
за себе си, загубени сме.
Чешмата, която дава вода, не я задържай за себе си. Доброто, което правите, да не се знае от никой. Пари със светски човек пратете - но вие да не изпъквате на лице. Ще си изработвате временни методи за изпълнение на доброто - на чисто ще бъдете. Имате лозе, работите го вие - град го убива две години, тая година не го уби - чужди хора го работиха.
към беседата >>
53.
Най-малкото
,
КД
, София, 8.9.1924г.,
Има случаи в училището, деца се учат добре, но после нещо им каже отвътре: „Защо ти трябва
учение
, я си играй, докато си малък, пък като остарееш, тогава ще учиш.“ То послушва този глас, но като остарее, пак нещо отвътре му каже: „Що ти трябва
учение
, ти си стар, не е за тебе.“
После, когато човек си тури една, каквато и да е благородна мисъл в ума, той ще срещне едно съпротивление. Щом мъчнотиите престават отвънка, ще дойде съпротивлението отвътре. Това може да го вземете като един закон. При всяка една работа все ще се явят мъчнотии или отвънка, или отвътре. Затова е по-добре да дойдат най-напред мъчнотиите отвънка, да ви уякчат, а после да дойдат отвътре.
Има случаи в училището, деца се учат добре, но после нещо им каже отвътре: „Защо ти трябва
учение
, я си играй, докато си малък, пък като остарееш, тогава ще учиш.“ То послушва този глас, но като остарее, пак нещо отвътре му каже: „Що ти трябва
учение
, ти си стар, не е за тебе.“
Та две положения има, които са несъвместими в живота. Всеки човек трябва да се стреми да преодолее мъчнотиите, които ще срещне в пътя си. Каквато работа започнете, гледайте да я свършите добре. За пример за уякчаване на волята кажете си тъй: „Десет сутрини наред аз ще си махам ръката напред-назад; после краката.“ Може да си кажете: „Защо съм тъй глупав да го правя! “ Аз пък казвам: Защо не!
към беседата >>
Естествения човек аз наричам „красивия Божествен човек“ -
Божественото
да се прояви у човека.
Всякога пишете неща, които сте преживяли, които са верни. Пишете едно писмо, то да бъде естествено. За пример минали сте през някое място, искате да съобшите това на другите, гледайте да намерите кои са най-важните моменти. Тъй ще се научите правилно да мислите. Да бъдете естествени.
Естествения човек аз наричам „красивия Божествен човек“ -
Божественото
да се прояви у човека.
Да бъде човек естествен, то значи да се прояви красивият Божествен живот у него. Допуснете, че имате една кесия. Тази кесия става интересна според онова, което съдържа в себе си. Така е с всеки предмет. Имате една тетрадка, отначало в нея няма нищо написано, тя не буди интерес у вас, но щом напишете едно предложение, тя става интересна.
към беседата >>
Само
Божественото
е, което свързва хората, понеже то е постоянното.
Имате една тетрадка, отначало в нея няма нищо написано, тя не буди интерес у вас, но щом напишете едно предложение, тя става интересна. И колкото повече пишете в нея, толкова повече тя е интересна, докато дойде ден, когато не може да се разделите с нея. Така се образува и приятелството. Срещате се с един човек. Най-напред той не ви интересува, но вложите ли някоя добра мисъл в този човек, вие вече се интересувате от него.
Само
Божественото
е, което свързва хората, понеже то е постоянното.
(Сега, като седим пред Вас, Учителю, струва ни се, като че няма нищо, за което да питаме. Иска ни се само да ни говорите, а ние само да възприемаме. Преди да дойдете, си мислехме това ще питаме, онова ще питаме, а сега всичко забравихме и се радваме, че сме при вас и може да ви слушаме.) Вие като отивате при Учителя си, казвате: „Ще видя какво може да кажа там.“ Не си уговаряйте предварително, защото много мислите какво да кажете предварително, но после го забравяте. То е, защото сте го казали вече веднаж и няма защо втори път да го казвате.
към беседата >>
Човешкото по човешки ще се свърши,
Божественото
по божественому.
Вие често правите следната погрешка. Почнете да пишете едно писмо, дойде един ваш приятел и ви каже: „Я ми дай аз да довърша писмото.“ Вие му давате писмото. Мислите ли, че той ще довърши писмото, както вие искате? Сега туй, което искам да обясня, е следното: Вие искате да изучавате Божествената Любов. Дойде едно друго същество и ви каже: „Чакай да туря моята любов, ти спри, пък аз да довърша твоята работа.“ Не, вие сам ще довършите вашата работа.
Човешкото по човешки ще се свърши,
Божественото
по божественому.
Щом разделите работата си, няма да има никакъв успех нито в едното, нито в другото положение. Сега в съвременната култура има някои, на които остава излишък от храната. Казват: „Я да си купим едно прасенце, че туй, разваленото от храната да му го даваме.“ Но като вземете туй прасе, то си има една особена миризма. После то ще рови по двора и цялата ви градина ще бъде разровена. Защо ви трябва тогава да имате излишък от храна - помия?
към беседата >>
Някои казват: „
Божественото
може да се прояви по кой и да е начин.“ Не е тъй.
Това е едно зло. Че имате прасе, това е второ зло. Не ви трябва да си купувате прасе. Ако имате помия, заровете тази помия в земята, то е най-хубавото. А сега някои ще хранят прасе с нечистотии, а после ще ядат това прасе и ще прокопсат много.
Някои казват: „
Божественото
може да се прояви по кой и да е начин.“ Не е тъй.
Казвам, ако имате една вмирисана делва и искате да задържите в нея чиста вода, мислите ли, че тази вода може да си запази чистотата? Само в чистото сърце любовта може да се запази чиста, ако човек иска да разбере Божествената Любов. Ние туряме правилото: Не пийте вода от стара делва. В умствен смисъл: от един покварен човек, който е грешил, грешил, че той съвет да ви даде..., - съвет не вземайте. Това значи: от стара делва вода не пий.
към беседата >>
Щом тури разграничение на каквато и да е мисъл на
Божественото
в себе си, той се поставя на хлъзгав път.
Това, което ви казах, е достатъчно за днес. Вие ще прилагате. Числото три образува триъгълника, а пет - пентаграмата. Три е отвътре, пет - отвънка. Човек има пет чувства, с които работи във външния свят, а има три, с които работи вътре: умът, сърцето и волята.
Щом тури разграничение на каквато и да е мисъл на
Божественото
в себе си, той се поставя на хлъзгав път.
Каквото и да дойде, то е за добро, то е Божествено. Веднага отпусни душата си. Всичко в живота е добро. Добрите хора не че не виждат лошото, те го виждат, но доброто ги изпълня, те са богати, изпълнени така с доброто, че лошото за тях не е лошо. Ще живеете всякога с разумната любов.
към беседата >>
54.
Настанало е царството Божие
,
НБ
, София, 19.10.1924г.,
Ето защо нѣкой пѫть ние разглеждаме нѣкое безплодно
учение
и споримъ върху него, но всѣко
учение
върху което може да споримъ е безплодно
учение
, а всѣко
учение
, върху което нѣма никакъвъ споръ е плодно
учение
.
„Какъ, ти по-голѣма свѣтлина ли имашъ отъ Мойсея? “ – Разбира се по-голѣма! Хубаво, това сѫ твърдения обаче твърденията нищо не показватъ. Всѣко дърво се познава не отъ своитѣ листа, не отъ своитѣ корени, не и отъ своитѣ клонища. Върху една ябълка ние можемъ да споримъ, да доказваме научно съ часове, дали е ябълка или не, обаче азъ казвамъ: ще отидемъ при ябълката, ще вкусимъ отъ нея, ще опитаме плода ѝ, и нищо повече.
Ето защо нѣкой пѫть ние разглеждаме нѣкое безплодно
учение
и споримъ върху него, но всѣко
учение
върху което може да споримъ е безплодно
учение
, а всѣко
учение
, върху което нѣма никакъвъ споръ е плодно
учение
.
Ако тази ябълка е сладка, въпросътъ е свършенъ; ако тази ябълка е кисела, въпросътъ е свършенъ. И Христосъ казва: „Но, ако азъ чрѣзъ Духа Божий изгонвамъ бѣсоветѣ, настанало е на васъ царството Божие“. Сега, ще се подигне въпроса, има ли бѣсове въ свѣта или нѣма и ще спорятъ, че има, че нѣма и т.н. Ние, като математицитѣ, за да докажемъ нѣкои нѣща, допущаме ги, че сѫ вѣрни и така ги доказваме. Въ логиката, въ математиката има редъ проблеми, които се разрѣшаватъ чрѣзъ допущане.
към беседата >>
Слѣдователно, ако едно
учение
, може, като този серумъ, да внесе въ вашия умъ, който се гърчи, яснота и прѣснота и го освободи, изпѫди отъ него всички заблуждения, ако може да подобри вашия животъ, питамъ: не е ли изпѫдило онѣзи бѣсове?
Такава е, напримѣръ, холерата, чумата и др. Така, една малка животинка, единъ микробъ, който едва можешъ да видишъ съ микроскопъ, въ него има сила да умори най-голѣмия юнакъ. Когато този микробъ влѣзе вѫтрѣ въ кръвьта, и най-голѣмиятъ юнакъ почва да отслабва, почва да прави извѣстни конвулсии, да се гърчи. Тогава, лѣкаритѣ, които разбиратъ законитѣ, правятъ инжекции, и чрѣзъ тѣхъ изпѫждатъ дявола навънъ. И Христосъ казва: „Ако азъ мога чрѣзъ този серумъ да изпѫдя микробитѣ навънъ, значи настанало е здравето у васъ“.
Слѣдователно, ако едно
учение
, може, като този серумъ, да внесе въ вашия умъ, който се гърчи, яснота и прѣснота и го освободи, изпѫди отъ него всички заблуждения, ако може да подобри вашия животъ, питамъ: не е ли изпѫдило онѣзи бѣсове?
– Разбира се, че ги е изпѫдило. Въ съврѣменния животъ, между хората, има редъ разсѫждения, редъ погрѣшки, защото сѫ изобщо заинтересувани. Запримѣръ, нѣкои казватъ: ако видите, че нѣкой носи звѣзда, той е отъ дявола, а онзи, който носи кръстъ е отъ Христа. Добрѣ, азъ приемамъ туй твърдение, и ще видимъ математически, до колко то е вѣрно. Когато Богъ изпрати Христа на земята, кръстъ ли се яви на небето или звѣзда светна?
към беседата >>
Туй
учение
има ли приложение въ живота, е ли то единъ методъ, по който ние чрѣзъ сѫщия Духъ можемъ да изпѫдимъ отъ себе си бѣсоветѣ?
Защо мълчишъ? Той изялъ сиренето и послѣ казалъ: „Миналата година пѣхъ прѣди да изямъ сиренето и го изгубихъ, но сега ще изямъ сиренето и послѣ ще пѣя“. Та, нѣкой пѫть хората пѣятъ прѣди да развиятъ своитѣ добродѣтели и ги изгубватъ, а нѣкой пѫть ги развиятъ и слѣдъ това пѣятъ. Христосъ казва: „Ако азъ чрѣзъ Духа Божий изгонвамъ бѣсоветѣ, настанало е на васъ царството Божие“. Ние се спираме върху факта, че Христосъ изпѫждалъ бѣсоветѣ.
Туй
учение
има ли приложение въ живота, е ли то единъ методъ, по който ние чрѣзъ сѫщия Духъ можемъ да изпѫдимъ отъ себе си бѣсоветѣ?
Не е въпросътъ да изпѫдимъ бѣсоветѣ отъ обществото, защото ние виждаме какви резултати даватъ всичкитѣ методи, които обществото прилага за изправяне. Нека историята говори за това. Азъ наричамъ тия усилия палеативни, но има едно срѣдство, единъ начинъ, чрѣзъ който човѣкъ може да приложи туй учение. За да се приложи туй учение, човѣкъ трѣбва да има всичката чистота на своя умъ. Той не трѣбва да бѫде откровенъ, но трѣбва да бѫде искренъ и правдивъ въ себе си.
към беседата >>
Азъ наричамъ тия усилия палеативни, но има едно срѣдство, единъ начинъ, чрѣзъ който човѣкъ може да приложи туй
учение
.
Христосъ казва: „Ако азъ чрѣзъ Духа Божий изгонвамъ бѣсоветѣ, настанало е на васъ царството Божие“. Ние се спираме върху факта, че Христосъ изпѫждалъ бѣсоветѣ. Туй учение има ли приложение въ живота, е ли то единъ методъ, по който ние чрѣзъ сѫщия Духъ можемъ да изпѫдимъ отъ себе си бѣсоветѣ? Не е въпросътъ да изпѫдимъ бѣсоветѣ отъ обществото, защото ние виждаме какви резултати даватъ всичкитѣ методи, които обществото прилага за изправяне. Нека историята говори за това.
Азъ наричамъ тия усилия палеативни, но има едно срѣдство, единъ начинъ, чрѣзъ който човѣкъ може да приложи туй
учение
.
За да се приложи туй учение, човѣкъ трѣбва да има всичката чистота на своя умъ. Той не трѣбва да бѫде откровенъ, но трѣбва да бѫде искренъ и правдивъ въ себе си. Когато разсѫждава, той не трѣбва да разсѫждава за никакви интереси. Запримѣръ, съврѣменнитѣ хора се учатъ, за да осигурятъ живота си. Такова учение не може да принесе полза.
към беседата >>
За да се приложи туй
учение
, човѣкъ трѣбва да има всичката чистота на своя умъ.
Ние се спираме върху факта, че Христосъ изпѫждалъ бѣсоветѣ. Туй учение има ли приложение въ живота, е ли то единъ методъ, по който ние чрѣзъ сѫщия Духъ можемъ да изпѫдимъ отъ себе си бѣсоветѣ? Не е въпросътъ да изпѫдимъ бѣсоветѣ отъ обществото, защото ние виждаме какви резултати даватъ всичкитѣ методи, които обществото прилага за изправяне. Нека историята говори за това. Азъ наричамъ тия усилия палеативни, но има едно срѣдство, единъ начинъ, чрѣзъ който човѣкъ може да приложи туй учение.
За да се приложи туй
учение
, човѣкъ трѣбва да има всичката чистота на своя умъ.
Той не трѣбва да бѫде откровенъ, но трѣбва да бѫде искренъ и правдивъ въ себе си. Когато разсѫждава, той не трѣбва да разсѫждава за никакви интереси. Запримѣръ, съврѣменнитѣ хора се учатъ, за да осигурятъ живота си. Такова учение не може да принесе полза. Всички училища се създаватъ, за да осигурятъ живота.
към беседата >>
Такова
учение
не може да принесе полза.
Азъ наричамъ тия усилия палеативни, но има едно срѣдство, единъ начинъ, чрѣзъ който човѣкъ може да приложи туй учение. За да се приложи туй учение, човѣкъ трѣбва да има всичката чистота на своя умъ. Той не трѣбва да бѫде откровенъ, но трѣбва да бѫде искренъ и правдивъ въ себе си. Когато разсѫждава, той не трѣбва да разсѫждава за никакви интереси. Запримѣръ, съврѣменнитѣ хора се учатъ, за да осигурятъ живота си.
Такова
учение
не може да принесе полза.
Всички училища се създаватъ, за да осигурятъ живота. Всѣки се учи, но защо? – За да осигури живота си. Науката не е едно благо, тя е една професия. Всичкитѣ изкуства, всичкитѣ занятия, даже и най-благороднитѣ сѫ впрегнати съ цѣль само за материални блага.
към беседата >>
Тъй като всѣко едно дърво дава единъ малъкъ опитъ за своя произходъ, така и всѣко едно
учение
, всѣко едно вѣрую, каквото и да е то, по сѫщия законъ, трѣбва да покаже единъ малъкъ опитъ.
Всичкитѣ изкуства, всичкитѣ занятия, даже и най-благороднитѣ сѫ впрегнати съ цѣль само за материални блага. Питамъ: при такова схващане на живота, мислите ли, че той ще се уреди правилно? – Нѣма да се уреди. И всички онѣзи, които твърдятъ, че тѣхнитѣ възгледи за живота сѫ вѣрни, нека ни дадътъ единъ малъкъ опитъ. И тѣ трѣбва да ни дадатъ!
Тъй като всѣко едно дърво дава единъ малъкъ опитъ за своя произходъ, така и всѣко едно
учение
, всѣко едно вѣрую, каквото и да е то, по сѫщия законъ, трѣбва да покаже единъ малъкъ опитъ.
И ние, които вѣрваме въ това учение, трѣбва да дадемъ единъ опитъ за себе си. Ако ние вѣрваме въ нѣщо, трѣбва да знаемъ положително, туй реално ли е, така ли е. Запримѣръ, вземете въпроса: въ какво седи сѫщностьта на Бога? – Че Богъ е Любовь въ свѣта. Ние не трѣбва да проучаваме сѫщностьта на Бога, като едно сѫщество извънъ насъ: не сѫщностьта на Бога както ние Го знаемъ е, че Той е Любовь, отъ Него излиза животътъ.
към беседата >>
И ние, които вѣрваме въ това
учение
, трѣбва да дадемъ единъ опитъ за себе си.
Питамъ: при такова схващане на живота, мислите ли, че той ще се уреди правилно? – Нѣма да се уреди. И всички онѣзи, които твърдятъ, че тѣхнитѣ възгледи за живота сѫ вѣрни, нека ни дадътъ единъ малъкъ опитъ. И тѣ трѣбва да ни дадатъ! Тъй като всѣко едно дърво дава единъ малъкъ опитъ за своя произходъ, така и всѣко едно учение, всѣко едно вѣрую, каквото и да е то, по сѫщия законъ, трѣбва да покаже единъ малъкъ опитъ.
И ние, които вѣрваме въ това
учение
, трѣбва да дадемъ единъ опитъ за себе си.
Ако ние вѣрваме въ нѣщо, трѣбва да знаемъ положително, туй реално ли е, така ли е. Запримѣръ, вземете въпроса: въ какво седи сѫщностьта на Бога? – Че Богъ е Любовь въ свѣта. Ние не трѣбва да проучаваме сѫщностьта на Бога, като едно сѫщество извънъ насъ: не сѫщностьта на Бога както ние Го знаемъ е, че Той е Любовь, отъ Него излиза животътъ. Сѫщностьта на живота пъкъ дава възможность да се прояви разумното, а въ разумното се проявява човѣшката свобода.
към беседата >>
Ако азъ живѣя споредъ тази Божествена Любовь, и съзнавамъ реда на нѣщата, никога не ще жертвувамъ
Божественото
, великото въ мене.
Другъ ви каже нѣкоя обидна дума, и вие казвате: господине, знаете ли, че вие обиждате моя личенъ престижъ! – И веднага го дадете подъ сѫдъ. Значи, вие жертвувате моралнитѣ чувства за личното, за човѣшкото достойнство, и искате да реабилитирате вашата честь чрѣзъ сѫдъ. Споредъ великия моралъ на свѣта, честьта на човѣка отвънъ не може да се възстанови. Никакъвъ сѫдъ, никакво общество, никаква религия не е въ състояние да възстанови честьта на човѣка, освѣнъ той самиятъ.
Ако азъ живѣя споредъ тази Божествена Любовь, и съзнавамъ реда на нѣщата, никога не ще жертвувамъ
Божественото
, великото въ мене.
Когато изпѫкне нѣкое изкушение, азъ ще си кажа: за нищо въ свѣта, вѫтрѣ въ тази велика Любовь, която обгръща всичко въ себе си, нѣма да жертвувамъ туй великото въ мене, споредъ което сѫ живѣли и дѣйствували всички висши, разумни сѫщества прѣди мене и сѫ добили своята сила. Този великъ законъ за нищо нѣма да го прѣстѫпя, но ще подчиня всичко нисше на Него и ще изпълня волята Божия. Ще каже нѣкой: ти слушашъ ли Господа? Не, ти не можешъ да слушашъ Господа. Какъ ще Го слушашъ?
към беседата >>
Не, това е едно
учение
на бѣсоветѣ, дяволско
учение
.
Въ кой кодексъ, въ коя Божествена книга е писано, че хората трѣбва да дѣлятъ земята, да се биятъ за нея и да я владатъ? Кой баща е написалъ, че слѣдъ смъртьта му синоветѣ трѣбва да дигнатъ дърво, да се изпобиятъ, да си счупятъ главитѣ и, който е по-силенъ, да вземе повече. Ако бащата е уменъ, той е разпрѣдѣлилъ всичко казалъ е въ завѣщанието си: на голѣмия синъ оставямъ това, на срѣдния – това, на другитѣ – това и т.н. И ако синоветѣ обичатъ баща си, трѣбва да постѫпятъ съобразно завѣщанието му. Е, мислите ли, че ние имаме единъ Господь, който е умрѣлъ и оставилъ своето наслѣдство да го дѣлимъ?
Не, това е едно
учение
на бѣсоветѣ, дяволско
учение
.
Не е така. Богъ, въ когото вѣрваме който ни люби, и когото любимъ, вѣчно живѣе. Той вѣчно прѣбѫдва. Този Богъ сега се проявява въ хората. Съврѣменнитѣ хора искатъ еднообразие въ живота.
към беседата >>
Та, сега азъ говоря за онѣзи, у който се е пробудило
Божественото
съзнание.
Казвате: трѣбва да бѫдемъ умни хора, да се осигуримъ. Казвамъ: и маймунитѣ сѫ умни. Плантаторътъ насадилъ, а тѣ прѣнасятъ всичко. Да, но втори пѫть, като насади, той дойде съ пушката си, а тѣ всички бѣгатъ. И пѣтелътъ втори пѫть вече не кукурига, докато не изяде сиренето.
Та, сега азъ говоря за онѣзи, у който се е пробудило
Божественото
съзнание.
Нѣкои казватъ: е, така му скимнало, така говори. Не, ние не говоримъ така. Има единъ великъ законъ вѫтрѣ въ насъ, който опрѣдѣля нашитѣ мисли, нашитѣ чувства и нашитѣ дѣйствия. И когато ние постѫпваме споредъ този законъ, виждаме, че има нѣщо, което ни рѫководи. Туй, което ни говори е толкова красиво!
към беседата >>
Ако не приложите туй
учение
, всичката наука, която изучавате, ще бѫде една лъжа, но ако го приложите, ще имате една свещена наука: и философията, и педагогията, и химията, и физиката, и геологията, и астрономията, всички тѣзи науки ще се осмислятъ и ще ви дадатъ единъ великъ потикъ да изучавате живота.
Силата ти е въ револвера, силата ти е въ наполеона. Така всѣки може да бѫде силенъ. Не, азъ бихъ желалъ да те видя юнакъ безъ кобуръ, юнакъ безъ пари, юначеството ти да седи въ твоя умъ, въ твоето сърдце, въ твоята свещена воля, въ твоята велика и благородна душа, въ твоя мощенъ и силенъ духъ. Това е човѣкътъ, отъ който съ изпѫдени всички бѣсове, и който изпълнява волята Божия. Отъ това се нуждаятъ и млади, и стари.
Ако не приложите туй
учение
, всичката наука, която изучавате, ще бѫде една лъжа, но ако го приложите, ще имате една свещена наука: и философията, и педагогията, и химията, и физиката, и геологията, и астрономията, всички тѣзи науки ще се осмислятъ и ще ви дадатъ единъ великъ потикъ да изучавате живота.
Но, трѣбва да се приложи туй учение, а да не казвате, че за въ бѫдеще ще се приложи. Не, отъ днесъ казва Христосъ: „Въ името на моята Любовь ще изпѫдя всички бѣсове отъ васъ“. Този Христосъ не е вънъ отъ васъ, азъ Го виждамъ, че Той говори вѫтрѣ въ васъ. Ще каже нѣкой: ама безъ пари може ли да се живѣе, безъ кобури може ли да се ходи? Хубаво, то е тъй, паритѣ сѫ едно удобство, но ако е права тази философия, че безъ пари не може да се живѣе, питамъ: птицитѣ съ пари ли живѣятъ, пчелитѣ въ кошеритѣ съ пари ли живѣятъ, ангелитѣ съ пари ли живѣятъ, Господь съ пари ли живѣе?
към беседата >>
Но, трѣбва да се приложи туй
учение
, а да не казвате, че за въ бѫдеще ще се приложи.
Така всѣки може да бѫде силенъ. Не, азъ бихъ желалъ да те видя юнакъ безъ кобуръ, юнакъ безъ пари, юначеството ти да седи въ твоя умъ, въ твоето сърдце, въ твоята свещена воля, въ твоята велика и благородна душа, въ твоя мощенъ и силенъ духъ. Това е човѣкътъ, отъ който съ изпѫдени всички бѣсове, и който изпълнява волята Божия. Отъ това се нуждаятъ и млади, и стари. Ако не приложите туй учение, всичката наука, която изучавате, ще бѫде една лъжа, но ако го приложите, ще имате една свещена наука: и философията, и педагогията, и химията, и физиката, и геологията, и астрономията, всички тѣзи науки ще се осмислятъ и ще ви дадатъ единъ великъ потикъ да изучавате живота.
Но, трѣбва да се приложи туй
учение
, а да не казвате, че за въ бѫдеще ще се приложи.
Не, отъ днесъ казва Христосъ: „Въ името на моята Любовь ще изпѫдя всички бѣсове отъ васъ“. Този Христосъ не е вънъ отъ васъ, азъ Го виждамъ, че Той говори вѫтрѣ въ васъ. Ще каже нѣкой: ама безъ пари може ли да се живѣе, безъ кобури може ли да се ходи? Хубаво, то е тъй, паритѣ сѫ едно удобство, но ако е права тази философия, че безъ пари не може да се живѣе, питамъ: птицитѣ съ пари ли живѣятъ, пчелитѣ въ кошеритѣ съ пари ли живѣятъ, ангелитѣ съ пари ли живѣятъ, Господь съ пари ли живѣе? Казвате: простаци сѫ тия хора, които могатъ безъ пари да живѣятъ.
към беседата >>
Всѣка постѫпка на човѣка трѣбва да бѫде любовна, въ него трѣбва всѣкога да изпѫква
Божественото
.
Ако азъ имамъ тази свещена Любовь къмъ васъ, вашиятъ домъ ще бѫде отворенъ заради мене“. Туй може да го провѣрите. Имате ли тази свещена Любовь, навсѣкѫдѣ пѫтьтъ ви ще бѫде отворенъ. Вие имате една велика наука и трѣбва да вѣрвате, разумни трѣбва да бѫдете, и воля трѣбва да имате. Значи, най-първото нѣщо: ще се научите да мислите право и да постѫпвате право въ живота си.
Всѣка постѫпка на човѣка трѣбва да бѫде любовна, въ него трѣбва всѣкога да изпѫква
Божественото
.
Така Господь иска, така е казалъ Господь, такава е Неговата воля. Туй е жертвата. Ако ония свѣтски хора отиватъ да жертвуватъ живота си за своето отечество, защо азъ да не жертвувамъ живота си за онова великото въ свѣта, за Бога и да кажа при всички случаи въ живота си: такава е волята Божия! Слѣдователно, ако ние разрѣшимъ онзи великъ въпросъ на жертвата, царството Божие ще бѫде въ насъ. Казвамъ ви сега: направете опити!
към беседата >>
Ето защо някой път ние разглеждаме някое безплодно
учение
и спорим върху него, но всяко
учение
върху което може да спорим е безплодно
учение
, а всяко
учение
, върху което няма никакъв спор е плодно
учение
.
(втори вариант)
„Как, ти по-голяма светлина ли имаш от Мойсея? “ – Разбира се по-голяма! Хубаво, това са твърдения, обаче твърденията нищо не показват. Всяко дърво се познава не от своите листа, не от своите корени, не и от своите клони. Върху една ябълка ние можем да спорим, да доказваме научно с часове дали е ябълка или не, обаче аз казвам: Ще отидем при ябълката, ще вкусим от нея, ще опитаме плода ѝ, и нищо повече.
Ето защо някой път ние разглеждаме някое безплодно
учение
и спорим върху него, но всяко
учение
върху което може да спорим е безплодно
учение
, а всяко
учение
, върху което няма никакъв спор е плодно
учение
.
Ако тази ябълка е сладка, въпросът е свършен; ако тази ябълка е кисела, въпросът е свършен. И Христос казва: „Но, ако аз чрез Духа Божий изгонвам бесовете, настанало е на вас царството Божие.“ Сега, ще се повдигне въпроса, има ли бесове в света или няма и ще спорят, че има, че няма и т.н. Ние, като математиците, за да докажем някои неща, допускаме ги, че са верни и така ги доказваме. В логиката, в математиката има ред проблеми, които се разрешават чрез допускане.
към втори вариант >>
И Христос казва: „Ако аз мога чрез този серум да изпъдя микробите навън, значи настанало е здравето у вас.“ Следователно, ако едно
учение
, може, като този серум, да внесе във вашия ум, който се гърчи, яснота и пряснота и го освободи, изпъди от него всички заблуждения, ако може да подобри вашия живот, питам: Не е ли изпъдило онези бесове?
(втори вариант)
Например, в живота се срещат ред болести, и то от най-ужасните, най-разрушителните, които се дължат на тия малки същества, наречени микроби. Такава е, например, холерата, чумата и др. Така, една малка животинка, един микроб, който едва можеш да видиш с микроскоп, в него има сила да умори най-големия юнак. Когато този микроб влезе вътре в кръвта, и най-големият юнак почва да отслабва, почва да прави известни конвулсии, да се гърчи. Тогава, лекарите, които разбират законите, правят инжекции, и чрез тях изпъждат дявола навън.
И Христос казва: „Ако аз мога чрез този серум да изпъдя микробите навън, значи настанало е здравето у вас.“ Следователно, ако едно
учение
, може, като този серум, да внесе във вашия ум, който се гърчи, яснота и пряснота и го освободи, изпъди от него всички заблуждения, ако може да подобри вашия живот, питам: Не е ли изпъдило онези бесове?
– Разбира се, че ги е изпъдило. В съвременния живот, между хората, има ред разсъждения, ред погрешки, защото са изобщо заинтересувани. Например, някои казват: Ако видите, че някой носи звезда, той е от дявола, а онзи, който носи кръст е от Христос. Добре, аз приемам това твърдение, и ще видим математически, доколко то е вярно. Когато Бог изпрати Христос на земята, кръст ли се яви на небето или звезда светна?
към втори вариант >>
Това
учение
има ли приложение в живота, е ли то един метод, по който ние чрез същия Дух можем да изпъдим от себе си бесовете?
(втори вариант)
Минава пак лисицата, вижда го, че седи на клона и започва да го хвали, какъв добър певец е, иска да му попее, но той мълчал. Защо мълчиш? Той изял сиренето и после казал: „Миналата година пях преди да изям сиренето и го изгубих, но сега ще изям сиренето и после ще пея.“ Та, някой път хората пеят преди да развият своите добродетели и ги изгубват, а някой път ги развият и след това пеят. Христос казва: „Ако аз, чрез Духа Божий изгонвам бесовете, настанало е за вас царството Божие.“ Ние се спираме върху факта, че Христос изпъждал бесовете.
Това
учение
има ли приложение в живота, е ли то един метод, по който ние чрез същия Дух можем да изпъдим от себе си бесовете?
Не е въпросът да изпъдим бесовете от обществото, защото ние виждаме какви резултати дават всичките методи, които обществото прилага за изправяне. Нека историята говори за това. Аз наричам тези усилия палеативни, но има едно средство, един начин, чрез който човек може да приложи това учение. За да се приложи това учение, човек трябва да има всичката чистота на своя ум. Той не трябва да бъде откровен, но трябва да бъде искрен и правдив в себе си.
към втори вариант >>
Аз наричам тези усилия палеативни, но има едно средство, един начин, чрез който човек може да приложи това
учение
.
(втори вариант)
Христос казва: „Ако аз, чрез Духа Божий изгонвам бесовете, настанало е за вас царството Божие.“ Ние се спираме върху факта, че Христос изпъждал бесовете. Това учение има ли приложение в живота, е ли то един метод, по който ние чрез същия Дух можем да изпъдим от себе си бесовете? Не е въпросът да изпъдим бесовете от обществото, защото ние виждаме какви резултати дават всичките методи, които обществото прилага за изправяне. Нека историята говори за това.
Аз наричам тези усилия палеативни, но има едно средство, един начин, чрез който човек може да приложи това
учение
.
За да се приложи това учение, човек трябва да има всичката чистота на своя ум. Той не трябва да бъде откровен, но трябва да бъде искрен и правдив в себе си. Когато разсъждава, той не трябва да разсъждава за никакви интереси. Например, съвременните хора се учат, за да осигурят живота си. Такова учение не може да принесе полза.
към втори вариант >>
За да се приложи това
учение
, човек трябва да има всичката чистота на своя ум.
(втори вариант)
Ние се спираме върху факта, че Христос изпъждал бесовете. Това учение има ли приложение в живота, е ли то един метод, по който ние чрез същия Дух можем да изпъдим от себе си бесовете? Не е въпросът да изпъдим бесовете от обществото, защото ние виждаме какви резултати дават всичките методи, които обществото прилага за изправяне. Нека историята говори за това. Аз наричам тези усилия палеативни, но има едно средство, един начин, чрез който човек може да приложи това учение.
За да се приложи това
учение
, човек трябва да има всичката чистота на своя ум.
Той не трябва да бъде откровен, но трябва да бъде искрен и правдив в себе си. Когато разсъждава, той не трябва да разсъждава за никакви интереси. Например, съвременните хора се учат, за да осигурят живота си. Такова учение не може да принесе полза. Всички училища се създават, за да осигурят живота.
към втори вариант >>
Такова
учение
не може да принесе полза.
(втори вариант)
Аз наричам тези усилия палеативни, но има едно средство, един начин, чрез който човек може да приложи това учение. За да се приложи това учение, човек трябва да има всичката чистота на своя ум. Той не трябва да бъде откровен, но трябва да бъде искрен и правдив в себе си. Когато разсъждава, той не трябва да разсъждава за никакви интереси. Например, съвременните хора се учат, за да осигурят живота си.
Такова
учение
не може да принесе полза.
Всички училища се създават, за да осигурят живота. Всеки се учи, но защо? – За да осигури живота си. Науката не е едно благо, тя е една професия. Всичките изкуства, всичките занятия, даже и най-благородните са впрегнати с цел само за материални блага.
към втори вариант >>
Тъй като всяко едно дърво дава един малък опит за своя произход, така и всяко едно
учение
, всяко едно верую, каквото и да е то, по същия закон, трябва да покаже един малък опит.
(втори вариант)
Всичките изкуства, всичките занятия, даже и най-благородните са впрегнати с цел само за материални блага. Питам: При такова схващане на живота, мислите ли, че той ще се уреди правилно? – Няма да се уреди. И всички онези, които твърдят, че техните възгледи за живота са верни, нека ни дадат един малък опит. И те трябва да ни дадат!
Тъй като всяко едно дърво дава един малък опит за своя произход, така и всяко едно
учение
, всяко едно верую, каквото и да е то, по същия закон, трябва да покаже един малък опит.
И ние, които вярваме в това учение, трябва да дадем един опит за себе си. Ако ние вярваме в нещо, трябва да знаем положително, то реално ли е, така ли е. Например, вземете въпроса: в какво седи същността на Бога? – Че Бог е Любов в света. Ние не трябва да проучваме същността на Бога, като едно същество извън нас; не същността на Бога както ние Го знаем е, че Той е Любов, от Него излиза животът.
към втори вариант >>
И ние, които вярваме в това
учение
, трябва да дадем един опит за себе си.
(втори вариант)
Питам: При такова схващане на живота, мислите ли, че той ще се уреди правилно? – Няма да се уреди. И всички онези, които твърдят, че техните възгледи за живота са верни, нека ни дадат един малък опит. И те трябва да ни дадат! Тъй като всяко едно дърво дава един малък опит за своя произход, така и всяко едно учение, всяко едно верую, каквото и да е то, по същия закон, трябва да покаже един малък опит.
И ние, които вярваме в това
учение
, трябва да дадем един опит за себе си.
Ако ние вярваме в нещо, трябва да знаем положително, то реално ли е, така ли е. Например, вземете въпроса: в какво седи същността на Бога? – Че Бог е Любов в света. Ние не трябва да проучваме същността на Бога, като едно същество извън нас; не същността на Бога както ние Го знаем е, че Той е Любов, от Него излиза животът. Същността на живота пък дава възможност да се прояви разумното, а в разумното се проявява човешката свобода.
към втори вариант >>
Ако аз живея според тази Божествена Любов, и съзнавам реда на нещата, никога не ще жертвам
Божественото
, великото в мене.
(втори вариант)
Друг ви каже някоя обидна дума, и вие казвате: Господине, знаете ли, че вие обиждате моя личен престиж! – И веднага го дадете под съд. Значи, вие жертвате моралните чувства за личното, за човешкото достойнство, и искате да реабилитирате вашата чест чрез съд. Според великия морал на света, честта на човека отвън не може да се възстанови. Никакъв съд, никакво общество, никаква религия не е в състояние да възстанови честта на човека, освен той самият.
Ако аз живея според тази Божествена Любов, и съзнавам реда на нещата, никога не ще жертвам
Божественото
, великото в мене.
Когато изпъкне някое изкушение, аз ще си кажа: За нищо в света, вътре в тази велика Любов, която обгръща всичко в себе си, няма да жертвам това великото в мене, според което са живели и действали всички висши, разумни същества преди мене и са добили своята сила. Този велик закон за нищо няма да го престъпя, но ще подчиня всичко нисше на Него и ще изпълня волята Божия. Ще каже някой: Ти слушаш ли Господа? Не, ти не можеш да слушаш Господа. Как ще Го слушаш?
към втори вариант >>
Не, това е едно
учение
на бесовете, дяволско
учение
.
(втори вариант)
В кой кодекс, в коя Божествена книга е писано, че хората трябва да делят земята, да се бият за нея и да я владеят? Кой баща е написал, че след смъртта му синовете трябва да вдигнат дърво, да се изпобият, да си счупят главите и, който е по-силен, да вземе повече. Ако бащата е умен, той е разпределил всичко, казал е в завещанието си: На големия син оставям това, на средния – това, на другите – това и т.н. И ако синовете обичат баща си, трябва да постъпят съобразно завещанието му. Е, мислите ли, че ние имаме един Господ, който е умрял и оставил своето наследство да го делим?
Не, това е едно
учение
на бесовете, дяволско
учение
.
Не е така. Бог, в когото вярваме, който ни люби, и когото любим, вечно живее. Той вечно пребъдва. Този Бог сега се проявява в хората. Съвременните хора искат еднообразие в живота.
към втори вариант >>
Та сега, аз говоря за онези, в които се е пробудило
Божественото
съзнание.
(втори вариант)
Казвате: Трябва да бъдем умни хора, да се осигурим. Казвам: И маймуните са умни. Плантаторът насадил, а те пренасят всичко. Да, но втори път, като насади, той дойде с пушката си, а те всички бягат. И петелът втори път вече не кукурига, докато не изяде сиренето.
Та сега, аз говоря за онези, в които се е пробудило
Божественото
съзнание.
Някои казват: Е, така му скимнало, така говори. Не, ние не говорим така. Има един велик закон вътре в нас, който определя нашите мисли, нашите чувства и нашите действия. И когато ние постъпваме според този закон, виждаме, че има нещо, което ни ръководи. Това, което ни говори е толкова красиво!
към втори вариант >>
Ако не приложите туй
учение
, всичката наука, която изучавате, ще бъде една лъжа, но ако го приложите, ще имате една свещена наука: и философията, и педагогиката, и химията, и физиката, и геологията, и астрономията, всички тези науки ще се осмислят и ще ви дадат един велик подтик да изучавате живота.
(втори вариант)
Силата ти е в револвера, силата ти е в наполеона. Така всеки може да бъде силен. Не, аз бих желал да те видя юнак без кобур, юнак без пари, юначеството ти да седи в твоя ум, в твоето сърце, в твоята свещена воля, в твоята велика и благородна душа, в твоя мощен и силен дух. Това е човекът, от който са изпъдени всички бесове, и който изпълнява волята Божия. От това се нуждаят и млади, и стари.
Ако не приложите туй
учение
, всичката наука, която изучавате, ще бъде една лъжа, но ако го приложите, ще имате една свещена наука: и философията, и педагогиката, и химията, и физиката, и геологията, и астрономията, всички тези науки ще се осмислят и ще ви дадат един велик подтик да изучавате живота.
Но, трябва да се приложи това учение, а да не казвате, че за в бъдеще ще се приложи. Не, от днес казва Христос: „В името на моята Любов ще изпъдя всички бесове от вас.“ Този Христос не е вън от вас, аз Го виждам, че Той говори вътре във вас. Ще каже някой: Ама без пари може ли да се живее, без кобури може ли да се ходи? Хубаво, то е тъй, парите са едно удобство, но ако е права тази философия, че без пари не може да се живее, питам: Птиците с пари ли живеят, пчелите в кошерите с пари ли живеят, ангелите с пари ли живеят, Господ с пари ли живее? Казвате: Простаци са тези хора, които могат без пари да живеят.
към втори вариант >>
Но, трябва да се приложи това
учение
, а да не казвате, че за в бъдеще ще се приложи.
(втори вариант)
Така всеки може да бъде силен. Не, аз бих желал да те видя юнак без кобур, юнак без пари, юначеството ти да седи в твоя ум, в твоето сърце, в твоята свещена воля, в твоята велика и благородна душа, в твоя мощен и силен дух. Това е човекът, от който са изпъдени всички бесове, и който изпълнява волята Божия. От това се нуждаят и млади, и стари. Ако не приложите туй учение, всичката наука, която изучавате, ще бъде една лъжа, но ако го приложите, ще имате една свещена наука: и философията, и педагогиката, и химията, и физиката, и геологията, и астрономията, всички тези науки ще се осмислят и ще ви дадат един велик подтик да изучавате живота.
Но, трябва да се приложи това
учение
, а да не казвате, че за в бъдеще ще се приложи.
Не, от днес казва Христос: „В името на моята Любов ще изпъдя всички бесове от вас.“ Този Христос не е вън от вас, аз Го виждам, че Той говори вътре във вас. Ще каже някой: Ама без пари може ли да се живее, без кобури може ли да се ходи? Хубаво, то е тъй, парите са едно удобство, но ако е права тази философия, че без пари не може да се живее, питам: Птиците с пари ли живеят, пчелите в кошерите с пари ли живеят, ангелите с пари ли живеят, Господ с пари ли живее? Казвате: Простаци са тези хора, които могат без пари да живеят. Може, може, парата е само символ на Мъдростта.
към втори вариант >>
Всяка постъпка на човека трябва да бъде любовна, в него трябва всякога да изпъква
Божественото
.
(втори вариант)
„Щом имате моята Любов“, казва Христос, „моите съкровища ще бъдат отворени заради вас. Ако аз имам тази свещена Любов към вас, вашият дом ще бъде отворен заради мене.“ Това може да го проверите. Имате ли тази свещена Любов, навсякъде пътят ви ще бъде отворен. Вие имате една велика наука и трябва да вярвате, разумни трябва да бъдете, и воля трябва да имате. Значи, най-първото нещо: ще се научите да мислите правилно и да постъпвате правилно в живота си.
Всяка постъпка на човека трябва да бъде любовна, в него трябва всякога да изпъква
Божественото
.
Така Господ иска, така е казал Господ, такава е Неговата воля. Това е жертвата. Ако ония светски хора отиват да жертват живота си за своето отечество, защо аз да не жертвам живота си за онова великото в света, за Бога, и да кажа при всички случаи в живота си: Такава е волята Божия! Следователно, ако ние разрешим онзи велик въпрос на жертвата, царството Божие ще бъде в нас. Казвам ви сега: Направете опити!
към втори вариант >>
55.
Добрата постъпка
,
ООК
, София, 22.10.1924г.,
Божественото
знание пък ни е необходимо за Божествения, висшия живот.
Само добрият човек може да има знания. Някой ще каже: „Ами как тъй падналите духове имат знания? “ – Туй знание се дължи на тяхната добрина, а техните лоши постъпки създадоха ада. Ония духове, които останаха при Бога, създадоха рая. Следователно ние със своите добри постъпки ще създадем връзките на знанието.
Божественото
знание пък ни е необходимо за Божествения, висшия живот.
Вие питате: „Защо трябва да направим тази връзка? “ – Трябва да направите тази връзка, за да придобиете Божественото знание, което ви е необходимо за живота. Значи между добротата, знанието и живота има тясна връзка. В този живот са скрити всички възможности за вашето бъдещо щастие. Вие искате да бъдете щастливи, следователно в живота ще намерите тия условия.
към беседата >>
“ – Трябва да направите тази връзка, за да придобиете
Божественото
знание, което ви е необходимо за живота.
“ – Туй знание се дължи на тяхната добрина, а техните лоши постъпки създадоха ада. Ония духове, които останаха при Бога, създадоха рая. Следователно ние със своите добри постъпки ще създадем връзките на знанието. Божественото знание пък ни е необходимо за Божествения, висшия живот. Вие питате: „Защо трябва да направим тази връзка?
“ – Трябва да направите тази връзка, за да придобиете
Божественото
знание, което ви е необходимо за живота.
Значи между добротата, знанието и живота има тясна връзка. В този живот са скрити всички възможности за вашето бъдещо щастие. Вие искате да бъдете щастливи, следователно в живота ще намерите тия условия. Туй трябва да поставите като принцип в живота си. Някой казва: „И без добро може.“ – Да, но ще отидеш в ада.
към беседата >>
Вие казвате: „Ние сме хора от Новото
учение
.“ Добре, какви са отличителните белези на Новото
учение
?
Най-после се намери някой да ви я реши и вие я преписвате наготово. Оставяте ли други да ви решават задачите, вие никога не може да се научите да ги решавате. Вие сами трябва да се опитвате, да видите колко задачи може да решите. Ако останат 1-2 задачи нерешени, тогава попитайте някой ваш другар или учителя си как да ги решите. Половината от задачите си обаче сами трябва да решите.
Вие казвате: „Ние сме хора от Новото
учение
.“ Добре, какви са отличителните белези на Новото
учение
?
Аз ще се спра някой път да говоря конкретно по какво се отличава Новото учение, тъй като всяко учение, всеки живот се отличава с известно нещо. Например у вас се е развила грамадна енергия, която не използвате, вследствие на което се явява между вас несъгласие и някои казват: „Несъгласие има между нас.“ – Да, аз виждам това нещо. То се дължи на известен психологически закон. Вие, като не можете да пласирате разумно тази енергия във вас, започвате да се предизвиквате едни други, по този начин вие търсите изходен път на тази енергия. Всеки има енергия, иска да се прояви.
към беседата >>
Аз ще се спра някой път да говоря конкретно по какво се отличава Новото
учение
, тъй като всяко
учение
, всеки живот се отличава с известно нещо.
Оставяте ли други да ви решават задачите, вие никога не може да се научите да ги решавате. Вие сами трябва да се опитвате, да видите колко задачи може да решите. Ако останат 1-2 задачи нерешени, тогава попитайте някой ваш другар или учителя си как да ги решите. Половината от задачите си обаче сами трябва да решите. Вие казвате: „Ние сме хора от Новото учение.“ Добре, какви са отличителните белези на Новото учение?
Аз ще се спра някой път да говоря конкретно по какво се отличава Новото
учение
, тъй като всяко
учение
, всеки живот се отличава с известно нещо.
Например у вас се е развила грамадна енергия, която не използвате, вследствие на което се явява между вас несъгласие и някои казват: „Несъгласие има между нас.“ – Да, аз виждам това нещо. То се дължи на известен психологически закон. Вие, като не можете да пласирате разумно тази енергия във вас, започвате да се предизвиквате едни други, по този начин вие търсите изходен път на тази енергия. Всеки има енергия, иска да се прояви. За всеки от вас има място, през което може да излезе.
към беседата >>
Външният свят е мястото, дето вие може да проверите вашето
учение
и да видите доколко сте силни.
Вие, като не можете да пласирате разумно тази енергия във вас, започвате да се предизвиквате едни други, по този начин вие търсите изходен път на тази енергия. Всеки има енергия, иска да се прояви. За всеки от вас има място, през което може да излезе. И всеки трябва да излезе от своя път. Следователно ученикът се учи в училището, а възвишените духове се учат в Небето и оттам слизат да работят на Земята.
Външният свят е мястото, дето вие може да проверите вашето
учение
и да видите доколко сте силни.
Например вие срещате един човек, който не вярва в Бога, а вие вярвате. Започвате да се разговаряте. Вие му казвате: „Хайде сега, можем ли да съберем вашето неверие и моята вяра? “ Той има едно, вие имате сто. Събирате ги, стават 101.
към беседата >>
Пътуваме и двамата, разговаряме се и аз му казвам: „Знаеш ли, че аз нося и твоето
учение
?
Само по този начин може да се докаже на този приятел де е смисълът – във вярата или в неверието. Ето как бих му доказал аз това нещо. Вървим двамата. Аз нося две торби: в едната нося празно шише, а в другата шише, пълно с мляко и малко захар в него. Другият не носи нищо със себе си.
Пътуваме и двамата, разговаряме се и аз му казвам: „Знаеш ли, че аз нося и твоето
учение
?
“ – „И моето учение!? “ – „Да, ще ти докажа.“ Изваждам празното шише и му казвам: „Това си ти. Отвори туй шише и виж какво има в него.“ Отваря той шишето, гледа – празно шише. Казва ми: „Аз празно шише ли съм? “ Питам го: „Ако ти би имал сто хиляди лева, би ли ми дал половината от тях?
към беседата >>
“ – „И моето
учение
!?
Ето как бих му доказал аз това нещо. Вървим двамата. Аз нося две торби: в едната нося празно шише, а в другата шише, пълно с мляко и малко захар в него. Другият не носи нищо със себе си. Пътуваме и двамата, разговаряме се и аз му казвам: „Знаеш ли, че аз нося и твоето учение?
“ – „И моето
учение
!?
“ – „Да, ще ти докажа.“ Изваждам празното шише и му казвам: „Това си ти. Отвори туй шише и виж какво има в него.“ Отваря той шишето, гледа – празно шише. Казва ми: „Аз празно шише ли съм? “ Питам го: „Ако ти би имал сто хиляди лева, би ли ми дал половината от тях? “ – „Как ще ти дам, нали и за мене трябват?
към беседата >>
“ – „Добре, ето моето
учение
, което почива на вярата.“ Изваждам пълното шише, изваждам две чаши – една за него, една за мене, наливам в тях мляко, похапваме си и се разговаряме.
“ – „Да, ще ти докажа.“ Изваждам празното шише и му казвам: „Това си ти. Отвори туй шише и виж какво има в него.“ Отваря той шишето, гледа – празно шише. Казва ми: „Аз празно шише ли съм? “ Питам го: „Ако ти би имал сто хиляди лева, би ли ми дал половината от тях? “ – „Как ще ти дам, нали и за мене трябват?
“ – „Добре, ето моето
учение
, което почива на вярата.“ Изваждам пълното шише, изваждам две чаши – една за него, една за мене, наливам в тях мляко, похапваме си и се разговаряме.
Казвам му: „За втори път нека и твоето шише бъде пълно! Ние двамата с тебе си приличаме. Разликата е само в това, че според твоето неверие шишето ти е празно, а моето пълно. Иначе и ти си човек като мене – страдаш, чувстваш, че имаш празнота, че нещо не ти достига.“ Някой казва, че душата му е празна. Всеки човек, който чувства в себе си празнота, той е празно шише.
към беседата >>
Това е старото
учение
.
“ – „От брашно.“ На тази дума, на тази любов сега вие трябва да заповядате. Ще напишете на дъската думата брашно. Ще го запитате пак: „От какво се нуждаеш? “ – „От обуща.“ Пак написвате на дъската думата обуща. Казвате: „Аз ще имам предвид нуждите ви, ще се погрижа за тях.“ Казвате, но не изпълнявате.
Това е старото
учение
.
Не, изпратете всички тия неща на този беден човек и после го срещнете да се разговаряте! Така трябва да бъде според Новото учение. Ще извършиш и после ще говориш. А сега, според старото учение, ще се съберат в кáмарата, че ще говорят, ще прокарват закони, ще назначават старши стражари, инспектори, учители, свещеници, че ще проповядват да се отворят сърцата на богатите, че туй, че онуй. Но всичко това трябва да стане без никакви проповеди, без никакви уговаряния, а само на дело.
към беседата >>
Така трябва да бъде според Новото
учение
.
Ще го запитате пак: „От какво се нуждаеш? “ – „От обуща.“ Пак написвате на дъската думата обуща. Казвате: „Аз ще имам предвид нуждите ви, ще се погрижа за тях.“ Казвате, но не изпълнявате. Това е старото учение. Не, изпратете всички тия неща на този беден човек и после го срещнете да се разговаряте!
Така трябва да бъде според Новото
учение
.
Ще извършиш и после ще говориш. А сега, според старото учение, ще се съберат в кáмарата, че ще говорят, ще прокарват закони, ще назначават старши стражари, инспектори, учители, свещеници, че ще проповядват да се отворят сърцата на богатите, че туй, че онуй. Но всичко това трябва да стане без никакви проповеди, без никакви уговаряния, а само на дело. Аз не ви казвам да изпратите обуща на едно място, дрехи – на друго, брашно – на трето, защото ако вършите това нещо по моя заповед, вие вършите престъпление. Ако е така, аз сам ще ги изпратя.
към беседата >>
А сега, според старото
учение
, ще се съберат в кáмарата, че ще говорят, ще прокарват закони, ще назначават старши стражари, инспектори, учители, свещеници, че ще проповядват да се отворят сърцата на богатите, че туй, че онуй.
Казвате: „Аз ще имам предвид нуждите ви, ще се погрижа за тях.“ Казвате, но не изпълнявате. Това е старото учение. Не, изпратете всички тия неща на този беден човек и после го срещнете да се разговаряте! Така трябва да бъде според Новото учение. Ще извършиш и после ще говориш.
А сега, според старото
учение
, ще се съберат в кáмарата, че ще говорят, ще прокарват закони, ще назначават старши стражари, инспектори, учители, свещеници, че ще проповядват да се отворят сърцата на богатите, че туй, че онуй.
Но всичко това трябва да стане без никакви проповеди, без никакви уговаряния, а само на дело. Аз не ви казвам да изпратите обуща на едно място, дрехи – на друго, брашно – на трето, защото ако вършите това нещо по моя заповед, вие вършите престъпление. Ако е така, аз сам ще ги изпратя. Аз съм достатъчно богат, за да мога да изпратя на всички нуждаещи се по едни обуща. Въпросът не е в това, че аз не мога да ги изпратя, но ако аз ги изпратя, ще стана още по-богат.
към беседата >>
Един ден всички ние като придобием
Божественото
в нас, тогава и целият свят ще стане Божествен и всички ще се радваме в пълнотата на Божествената Любов.
Вложете го! Не се интересувайте само за себе си! Като работите за вашето самоусъвършенстване, вие работите едновременно и за усъвършенстването на целия свят. Когато аз работя за себе си, нямам предвид само своята работа. Защо? Защото онази малка искра, която прави усилие да се запали, да се възпламени още повече, тя предава своята енергия на окръжаващите я и всички останали искри се възпламеняват и образуват обща топлина.
Един ден всички ние като придобием
Божественото
в нас, тогава и целият свят ще стане Божествен и всички ще се радваме в пълнотата на Божествената Любов.
Вие живеете, за да изнесете пред света тази Божествена светлина и топлина. И тогава Бог ще се прояви хармонично във всички души. Всеки един от вас ще прояви Божията Любов по особен начин. Всеки един от вас ще прояви Божията добродетел по особен начин. Това е красивото в света!
към беседата >>
Защото
Божественото
проблясва вече в него.
Не, доброто ще ви повдигне в очите на когото и да е. Нима една добра постъпка, едно добро, което сте извършили, няма да зарадва онзи, който ви обича? – Ще се радва, вие ще бъдете идеал за него. Момък или мома, които вършат добро, се повдигат един пред друг. Всеки, който прави добро, става идеал за другите. Защо?
Защото
Божественото
проблясва вече в него.
Вие седите в бездействие някога и си казвате, че не може да направите добро, че то не е за вас. Мислите ли така, вие сте на нисък уровен, вие сте на степента на животно. Това показва, че вие не сте разбрали законите на Природата. Да направиш добро, това подразбира знания. Дяволът лъже, като казва, че нямате знания.
към беседата >>
Горе, на
Божественото
дръвче, вие трябва да бъдете едно самостоятелно клонче, да проявите вашата самостоятелност, но ще черпите вашата енергия от енергията на това Божествено дърво.
Когато умре един човек, какво става с него? – Всички негови длъжници започват да делят тялото му. Тъй че когато хората започнат да се делят, аз мисля, че са умрели. Хората се делят на категории. Когато телата се делят едно от друго, те правят малки отклонения от своя път.
Горе, на
Божественото
дръвче, вие трябва да бъдете едно самостоятелно клонче, да проявите вашата самостоятелност, но ще черпите вашата енергия от енергията на това Божествено дърво.
Същевременно ще бъдете малко, индивидуално клонче, на което може да се роди някой плод. Този плод ще бъде резултат на усилието, което сте направили. Ето защо всички трябва да бъдете малки клончета или големи клончета на това Божествено дърво, за да се роди нещо от вас. Това е приятното в живота. Тази лоша миризма, която имате, трябва да изчезне, защото лошата миризма е признак на смърт.
към беседата >>
Тогава не може да имате
Божественото
благоволение, ученици не може да бъдете и никакво знание не може да имате.
Аз ще съжалявам, ако отсега нататък чуя някой, на когото езикът разрушава. От тази вечер думите ви да бъдат думи съграждащи: думи на Любов, на Мъдрост, на Истина, на Правда, на Добродетел, на милосърдие, на въздържание, на кротост и тем подобни. Думите на всинца ви да внасят живот. Така трябва да бъде и между млади, и между стари. Всичко друго, което направите вън от туй, е от лукаваго.
Тогава не може да имате
Божественото
благоволение, ученици не може да бъдете и никакво знание не може да имате.
Всички може да направите доброто, защото в сърцето на всеки едного от вас има добро. Не ставайте оръдия на нисшите духове – да им слугувате, да им ставате суфльори, и каквито драми са написали, да ги представяте. Ако искаме да представим една драма, ще поискаме отгоре да ни дадат такава. И те са писали драми. Ако ще представим една драма, ще представим Божествена драма; ако е за поезия, ще вземем сюжет отгоре, а светът нека се занимава с поезия отдолу.
към беседата >>
От вас се изисква
учение
, доброта, любов, и то каква любов?
Може да сте направили най-големите грешки, но ние ви приехме в училището като праведни. Дипломите ви взехме, записахме ви в училището, но отсега нататък ако лавирате, може да минете за грешници. Няма да минете лесно. Вие искате да минете по лесния път, но не може. Никакъв подкуп, никаква празна дума не се позволява.
От вас се изисква
учение
, доброта, любов, и то каква любов?
– Любов, която включва в себе си всичко. Сега вие ще кажете: „Учителя е говорил много пъти тъй.“ – Не, за пръв път ви говоря тази вечер така. Нали съм ви казвал, че водата, която тече от една и съща чешма, всякога е различна. Много пъти сте ме слушали, но тази вода е друга. Следната неделя ще ви говоря друго нещо, друга вода ще бъде.
към беседата >>
От невидимия свят ви желаят доброто, затова вие не трябва да отлагате
учението
за някое друго прераждане.
Нали съм ви казвал, че водата, която тече от една и съща чешма, всякога е различна. Много пъти сте ме слушали, но тази вода е друга. Следната неделя ще ви говоря друго нещо, друга вода ще бъде. Няма да ви говоря два пъти едно и също нещо. Силата, която действа чрез Словото, е друга: Бог се проявява всеки момент различно.
От невидимия свят ви желаят доброто, затова вие не трябва да отлагате
учението
за някое друго прераждане.
Може да се преродите и друг път, но ще останете в тринадесетата сфера, а в тринадесетата сфера ще имате копита, па ще имате и крила, ще имате муцуна, ще имате опашка, ще имате люспи като рибите и т.н. Питам: такова прераждане струва ли? Бих желал в бъдещия си живот да сте растения от висша еволюция, да сте живи растения в ангелския свят. Ще си зададете следната задача: да минете от това си състояние в друго, по-висше. Този е един важен момент за вас и всеки може да го използва, всеки има възможности в себе си.
към беседата >>
56.
Блаженъ този рабъ! / Блажен този раб!
,
НБ
, София, 9.11.1924г.,
Слѣдователно, ние, съзнателнитѣ хора, които живѣемъ съ онази дълбока философия, трѣбва да схващаме, че въ свѣта има само едно съзнание, то е
Божественото
съзнание, което прониква всички сѫщества.
Кой ти? Ти като Иванъ, като Петко, като Драганъ, като Стоянъ ли? Така може да каже и една птичка, така може да каже и една муха. Нѣкои казватъ, че въ мухата нѣмало „азъ“. Не, има и въ нея.
Слѣдователно, ние, съзнателнитѣ хора, които живѣемъ съ онази дълбока философия, трѣбва да схващаме, че въ свѣта има само едно съзнание, то е
Божественото
съзнание, което прониква всички сѫщества.
И до колкото нашиятъ животъ, нашиятъ умъ е въ съгласие съ тѣзи велики правила и закони на туй съзнание, до колкото сме въ изправность съ тѣхъ, до колкото ги изпълняваме, до толкова и тѣ сѫ оживѣли въ нашия животъ. Има много философски задачи и въпроси, които трѣбва да разрѣшимъ. Нѣкои казватъ: пари не ни трѣбватъ въ живота. Други казватъ: пари, пари ни трѣбватъ въ живота. И едното положение е вѣрно, и другото положение е вѣрно.
към беседата >>
Обаче, ние трѣбва да дадемъ ходъ на
Божественото
съзнание въ себе си и да знаемъ, че ако азъ отъ свое, индивидуално гледище разглеждамъ страданията въ живота, ако отъ свое гледище разрѣшавамъ всички задачи, никога нѣма да ги разрѣша правилно.
Има извѣстни аксиоми, които не търпятъ противорѣчия, а ние може да ги извиняваме по единъ, или по другъ начинъ. Слѣдователно, ако вие се стремите да разрѣшавате задачитѣ въ живота заради вашето благо, заради вашето добро, вие сте на крива посока. Затова, казвам: ние ще възприемемъ въ себе си онази велика Божия Любовь, която включва благото, интереситѣ на всички сѫщества. Нѣкой ще каже: ама азъ мога ли да разрѣшавамъ всички въпроси? – Можешъ.
Обаче, ние трѣбва да дадемъ ходъ на
Божественото
съзнание въ себе си и да знаемъ, че ако азъ отъ свое, индивидуално гледище разглеждамъ страданията въ живота, ако отъ свое гледище разрѣшавамъ всички задачи, никога нѣма да ги разрѣша правилно.
Запримѣръ, откѫснато ми е ухото, извадено ми е окото, какъ ще разрѣша тѣзи противорѣчия? Единъ американски прѣдприемачъ майсторъ, като давалъ заповѣдь на своитѣ майстори-зидари, какъ да дигнатъ единъ голѣмъ камъкъ, камъкътъ падналъ върху рѫката му и му откѫсналъ двата пръста. Той веднага си оттеглилъ рѫката и казалъ: благодаря ти, Господи! Защо благодари? Той благодари, че не му се откѫснала цѣлата рѫка.
към беседата >>
Христовото
учение
е едно Божествено
учение
, което разрѣшава живота въ неговата вѫтрѣшна пълнота.
Онзи, който има да дава, казва: не за три мѣсеца, но поне за година, двѣ, три, най-много до десеть години. Колкото падежътъ е по-кратъкъ, толкова сърдцето ти се повече стѣга. Слѣдователно, ние, съврѣменнитѣ хора, имаме полици съ краткосрочни падежи, та сърдцето ни се стѣга. Донесатъ нѣкоя полица, кажатъ ни: изплати тази полица. Пъкъ азъ ви казвамъ: вземете тази полица съ дългосроченъ падежъ.
Христовото
учение
е едно Божествено
учение
, което разрѣшава живота въ неговата вѫтрѣшна пълнота.
Ние, съврѣменнитѣ хора, се заблуждаваме, мислимъ, че материалнитѣ блага сѫ една необходимость. Материалнитѣ блага сѫ послѣдствие на онзи вѫтрѣшенъ духовенъ животъ. Слѣдователно, щомъ сме разумни, материалнитѣ блага ще дойдатъ. Ние за тѣхъ не трѣбва да мислимъ, а трѣбва да мислимъ, какъ да станемъ разумни. Щомъ си разуменъ, може да имашъ една кѫща, направена само отъ стъкла, и свѣтлината ще иде отвсѣкѫдѣ.
към беседата >>
Нѣкой казва: азъ ще се откажа отъ това
учение
, азъ ще се откажа отъ Любовьта, Мѫдростьта, и Истината.
Защото отношенията на тѣзи малки коренчета се опрѣдѣлятъ отъ отношенията ни къмъ Бога. Прави ли сѫ моитѣ отношения къмъ Бога, въ каквото и да е направление, азъ ще бѫда живъ. Ако моитѣ отношения и къмъ най-малкото коренче сѫ любовни, ще имамъ всичкото съдѣйствие на Бога. Ако ти, като нѣкой търговецъ, като нѣкой земледѣлецъ, или като нѣкой учитель душата ти е пълна съ онази Божествена Любовь и се разширява, животътъ ти ще се осмисли. Но, ако ти си царь даже, а нѣмашъ тази Любовь короната на главата ти ще бѫде тежка.
Нѣкой казва: азъ ще се откажа отъ това
учение
, азъ ще се откажа отъ Любовьта, Мѫдростьта, и Истината.
Да се откажешъ отъ Любовьта, значи да се откажешъ отъ живота. Да се откажешъ отъ Мѫдростьта, значи да изпаднешъ въ робство, въ безумие. Да се откажешъ отъ Истината, значи да влѣзешъ въ ада. Да възприемешъ Любовьта, това е животъ. Да възприемешъ Мѫдростьта, това е свѣтлина.
към беседата >>
Следователно, ние, съзнателните хора, които живеем с онази дълбока философия, трябва да схващаме, че в света има само едно съзнание, то е
Божественото
съзнание, което прониква всички същества.
(втори вариант)
Кой ти? Ти като Иван, като Петко, като Драган, като Стоян ли? Така може да каже и една птичка, така може да каже и една муха. Някои казват, че в мухата нямало „аз“. Не, има и в нея.
Следователно, ние, съзнателните хора, които живеем с онази дълбока философия, трябва да схващаме, че в света има само едно съзнание, то е
Божественото
съзнание, което прониква всички същества.
И доколкото нашият живот, нашият ум е в съгласие с тези велики правила и закони на туй съзнание, доколкото сме в изправност с тях, доколкото ги изпълняваме, дотолкова и те са оживели в нашия живот. Има много философски задачи и въпроси, които трябва да разрешим. Някои казват: Пари не ни трябват в живота. Други казват: Пари, пари ни трябват в живота. И едното положение е вярно, и другото положение е вярно.
към втори вариант >>
Обаче, ние трябва да дадем ход на
Божественото
съзнание в себе си и да знаем, че ако аз от свое, индивидуално гледище разглеждам страданията в живота, ако от свое гледище разрешавам всички задачи, никога няма да ги разреша правилно.
(втори вариант)
Има известни аксиоми, които не търпят противоречия, а ние може да ги извиняваме по един, или по друг начин. Следователно, ако вие се стремите да разрешавате задачите в живота заради вашето благо, заради вашето добро, вие сте на крива посока. Затова, казвам: Ние ще възприемем в себе си онази велика Божия Любов, която включва благото, интересите на всички същества. Някой ще каже: Ама аз мога ли да разрешавам всички въпроси? – Можеш.
Обаче, ние трябва да дадем ход на
Божественото
съзнание в себе си и да знаем, че ако аз от свое, индивидуално гледище разглеждам страданията в живота, ако от свое гледище разрешавам всички задачи, никога няма да ги разреша правилно.
Например, откъснато ми е ухото, извадено ми е окото, как ще разреша тези противоречия? Един американски предприемач майстор, като давал заповед на своите майстори-зидари, как да дигнат един голям камък, камъкът паднал върху ръката му и му откъснал двата пръста. Той веднага си оттеглил ръката и казал: Благодаря ти, Господи! Защо благодари? Той благодари, че не му се откъснала цялата ръка.
към втори вариант >>
Христовото
учение
е едно Божествено
учение
, което разрешава живота в неговата вътрешна пълнота.
(втори вариант)
Онзи, който има да дава, казва: Не за три месеца, но поне за година, две, три, най-много до десет години. Колкото падежът е по-кратък, толкова сърцето ти се повече стяга. Следователно, ние, съвременните хора, имаме полици с краткосрочни падежи, та сърцето ни се стяга. Донесат някоя полица, кажат ни: Изплати тази полица. Пък аз ви казвам: Вземете тази полица с дългосрочен падеж.
Христовото
учение
е едно Божествено
учение
, което разрешава живота в неговата вътрешна пълнота.
Ние, съвременните хора, се заблуждаваме, мислим, че материалните блага са една необходимост. Материалните блага са последствие на онзи вътрешен духовен живот. Следователно, щом сме разумни, материалните блага ще дойдат. Ние за тях не трябва да мислим, а трябва да мислим, как да станем разумни. Щом си разумен, може да имаш една къща, направена само от стъкла, и светлината ще иде отвсякъде.
към втори вариант >>
Някой казва: Аз ще се откажа от това
учение
, аз ще се откажа от Любовта, Мъдростта и Истината.
(втори вариант)
Защото отношенията на тези малки коренчета се определят от отношенията ни към Бога. Прави ли са моите отношения към Бога, в каквото и да е направление, аз ще бъда жив. Ако моите отношения и към най-малкото коренче са любовни, ще имам всичкото съдействие на Бога. Ако ти, като някой търговец, като някой земеделец, или като някой учител душата ти е пълна с онази Божествена Любов и се разширява, животът ти ще се осмисли. Но, ако ти си цар даже, а нямаш тази Любов, короната на главата ти ще бъде тежка.
Някой казва: Аз ще се откажа от това
учение
, аз ще се откажа от Любовта, Мъдростта и Истината.
Да се откажеш от Любовта, значи да се откажеш от живота. Да се откажеш от Мъдростта, значи да изпаднеш в робство, в безумие. Да се откажеш от Истината, значи да влезеш в ада. Да възприемеш Любовта, това е живот. Да възприемеш Мъдростта, това е светлина.
към втори вариант >>
57.
Забравените неща
,
ООК
, София, 12.11.1924г.,
Пред техния дух, пред техния зов
Божественото
съзнание веднага им разкрива всички неща в тяхната пълнота.
Това показва, че самата тази идея принадлежи към Божествения свят. Голяма светлина се изисква, за да може човек да разбере този вътрешен духовен живот. Не е лесна работа да разберете дълбочината на тази идея; не само вие, но има и ангели, които не разбират тази идея. Ангелите са разделени на две царства: ангели, които принадлежат към същинския Божествен свят, тъй наречения небесен свят, и ангели, които принадлежат към духовния свят – те са от една по-нисша йерархия. Разликата между тях е, че едните възприемат своето знание вътрешно, по интуиция, те са в пълен контакт с Бога.
Пред техния дух, пред техния зов
Божественото
съзнание веднага им разкрива всички неща в тяхната пълнота.
Пред тях разкрива всичкото си същество. А другите, по-нисшите ангели в това духовно царство, черпят своята духовна сила външно, чрез първите. Едните черпят своите знания от Центъра, а другите черпят своите знания от периферията. Пък като дойдете в човешкото царство, понеже то е трето по ред, човеците трябва да вземат своето знание от горните два разряда. Каквото знание е минало през ума на ангелите, то слиза и при човеците, дето за трети път се пречупва.
към беседата >>
Младите пък казват: „Туй
учение
е за старите хора, те имат знания и мъдрост, то не е за нас.“ Кои са старите хора?
– Нищо няма да разбере. Тогава, питам ви: вие разбирате ли дълбочината на окултната наука? Какво съдържа тя в себе си? Отсега нататък ще се яви във вас желание да изучавате окултизма. Някои казват: „Тази наука е за младите, не е като за нас, стари хора.“ Чудни сте вие, кои са младите хора?
Младите пък казват: „Туй
учение
е за старите хора, те имат знания и мъдрост, то не е за нас.“ Кои са старите хора?
Според тази теория аз наричам млад човек този, който изучава закона на самопожертвуванието. Непроявеното семе, което се посажда в почвата – това е младият човек. Обърнатият триъгълник с върха надолу – това е младият човек. Той показва семето, което трябва да се посее в почвата, да се пожертва, да страда. След тия страдания младият човек се превръща в стар, т.е.
към беседата >>
То подразбира първоначалното,
Божественото
, което е било у човека и което съдържа всичко в себе си.
Тя е сложна дума и не е от славянско произхождение. Коренът ом или ум е една свещена дума. На английски език се пише eum (еум), а се произнася ом; значи умът е, който съдържа в себе си всички Божествени качества. А какво означава частицата раз. Русите казват раз, което значи „един път, веднъж, едно, първо“.
То подразбира първоначалното,
Божественото
, което е било у човека и което съдържа всичко в себе си.
Човек трябва да се стреми да разбира нещата. От разума, от първоначалното, от Божественото, е излязло Словото, разумното, т.е. обвивката на нещата, която е приела първия образ, за да направи Словото видимо и чуто. Защото Словото в невидимия мир и се вижда, и се слуша. Като кажем В начало бе Словото, веднага в нашия ум трябва да изпъкне великата идея за онова живо същество – Словото – което е излязло от Бога.
към беседата >>
От разума, от първоначалното, от
Божественото
, е излязло Словото, разумното, т.е.
На английски език се пише eum (еум), а се произнася ом; значи умът е, който съдържа в себе си всички Божествени качества. А какво означава частицата раз. Русите казват раз, което значи „един път, веднъж, едно, първо“. То подразбира първоначалното, Божественото, което е било у човека и което съдържа всичко в себе си. Човек трябва да се стреми да разбира нещата.
От разума, от първоначалното, от
Божественото
, е излязло Словото, разумното, т.е.
обвивката на нещата, която е приела първия образ, за да направи Словото видимо и чуто. Защото Словото в невидимия мир и се вижда, и се слуша. Като кажем В начало бе Словото, веднага в нашия ум трябва да изпъкне великата идея за онова живо същество – Словото – което е излязло от Бога. И вие, като пеете това упражнение, трябва да се пренесете там, а не да сте тук, на Земята. И музиката, както и математиката, има свои математически правила, но те не приличат на сегашните правила в музиката.
към беседата >>
Божественото
начало подразбира най-благоприятните условия за създаване.
Съюзите – това са първите думи, с които човечеството е започнало. Най-после идат съществителните. Те имат най-нов произход. Сега да изясним значението на думите В начало бе Словото. Те означават, че в най-голямата красота и хубост, в това Божествено начало на нещата, е излязло Словото.
Божественото
начало подразбира най-благоприятните условия за създаване.
В живота за създаването на всички Божествени неща има определено време. Ако вие дадете на един астролог невярна дата на рождението си, той ще ви каже, че според колкото ви познава, вие не може да се родите в това време. В астрологията не може да има безразборност в ражданията; има определени закони за възможностите на ражданията. Този астролог ще ви каже: „В този ден и в този час вие не сте родени, понеже този момент – тъй както е съчетанието на планетите, изключва вашето раждане.“ Значи и Словото, за което пеем, е излязло в едно определено Божествено начало. Ще кажете: „Отде да знаем кога е било това начало?
към беседата >>
58.
Градоветѣ Содомски и Гоморски / Градовете Содомски и Гоморски
,
НБ
, София, 16.11.1924г.,
То е писано отъ човѣкъ, който билъ запознатъ съ Христовото
учение
.
Това послание е писано повече отъ прѣди 19 вѣка.
То е писано отъ човѣкъ, който билъ запознатъ съ Христовото
учение
.
Той билъ единъ отъ виднитѣ Христови ученици. Туй послание може да се изтълкува въ двоякъ смисълъ: въ букваленъ и въ прѣносенъ смисълъ. Извѣстни коментатори тълкуватъ 1-то и 2-то Петрово послание въ букваленъ смисълъ, като изваждатъ отъ тѣхъ единъ общъ изводъ. И еднитѣ, и другитѣ си иматъ доводи, иматъ си, вѫтрѣшни съображения и правила, по които тълкуватъ Писанието. Но ние имаме единъ фактъ, изложенъ въ това послание, че тия градове сѫ разрушени.
към беседата >>
– Този ножъ е
Божественото
Слово, което влиза въ човѣка.
Но, други сѫ Божиитѣ закони, не зависи нито отъ мене, нито отъ васъ. Този Учитель Ешавора изважда своя мечъ, насочва го къмъ ученика си и го допира до тѣлото му. Този ножъ веднага се прѣвърналъ въ най-хубавата свѣтлина, и ученика останалъ живъ. По-нататъкъ вие сами може да си правите заключенията. Какво означава този ножъ?
– Този ножъ е
Божественото
Слово, което влиза въ човѣка.
Ако това Божествено Слово влѣзе въ твоя умъ и се прѣвърне на свѣтлина; ако това Божествено Слово влѣзе въ твоето сърдце и се прѣвърне на свѣтлина; ако това Божествено Слово влѣзе въ твоята душа и се прѣвърне на свѣтлина, ти ще останешъ живъ и ще покажешъ, че твоето сърдце е пълно съ Любовь, твоятъ умъ е пъленъ съ Мѫдрость и твоята душа е пълна съ Истина. Та, онѣзи отъ васъ, които вървите въ този пѫть, трѣбва да издържате на всички изпитания. Ако вие, при сегашнитѣ условия не можете да издържите едно страдание, едно изпитание, какъ ще се оправи свѣтътъ? Свѣтътъ изисква герои! Вие сте изгубили понятието си за Бога, и мислите, че Богъ е нѣщо отвлѣчено.
към беседата >>
Мислите ли, че ако ние служимъ така разумно на
Божественото
въ себе си, че нашитѣ кораби ще потънатъ?
Какво не направиха хората! Вѣтърътъ спрѣ ли ги? Не, като излѣзе вѣтърътъ, тѣ му се опрѣха. Вѣтърътъ казва: опрѣха ми се тия хора. Взеха всичко въ съображение и разумно работяха.
Мислите ли, че ако ние служимъ така разумно на
Божественото
въ себе си, че нашитѣ кораби ще потънатъ?
Не, тѣ ще устоятъ на туй море. Но, ако не служимъ разумно на Божественото въ себе си, тия малки наши кораби ще потънатъ въ морето. Тия малки кораби, това сѫ тия ангели, които Богъ изхвърли отъ небето, т.е. прати ги на земята да се учатъ. Той ги тури въ материята, дѣто и до сега работятъ.
към беседата >>
Но, ако не служимъ разумно на
Божественото
въ себе си, тия малки наши кораби ще потънатъ въ морето.
Не, като излѣзе вѣтърътъ, тѣ му се опрѣха. Вѣтърътъ казва: опрѣха ми се тия хора. Взеха всичко въ съображение и разумно работяха. Мислите ли, че ако ние служимъ така разумно на Божественото въ себе си, че нашитѣ кораби ще потънатъ? Не, тѣ ще устоятъ на туй море.
Но, ако не служимъ разумно на
Божественото
въ себе си, тия малки наши кораби ще потънатъ въ морето.
Тия малки кораби, това сѫ тия ангели, които Богъ изхвърли отъ небето, т.е. прати ги на земята да се учатъ. Той ги тури въ материята, дѣто и до сега работятъ. Ако тѣзи градове за сега сѫ разрушени, има и добри причини за това разрушение. Нали така постѫпватъ и сегашнитѣ лѣкари?
към беседата >>
Не, важното е въ васъ да се прояви
Божественото
.
Да съзнавашъ въ себе си своитѣ погрѣшки, да се стремишъ да ги изхвърлишъ и да кажешъ: има нѣща въ мене, които не сѫ чисти, трѣбва да се очистя и нищо да не крия. Това е благородство! Вие не трѣбва да криете своитѣ погрѣшки, но да бѫдете доблестни да ги изправяте. Вие казвате: а, той иска да ни замотае! Ами ако азъ ви замотая, какво ще добия?
Не, важното е въ васъ да се прояви
Божественото
.
Сега азъ седя тукъ прѣдъ васъ, спрѣлъ съмъ се и искамъ да бодна по едно сѣменце. Ами за кого правишъ тия работи? – За васъ, за васъ садя тия сѣменца. Правете и вие така, бодвайте навсѣкѫдѣ по едно сѣменце! Като се срещнете, бодвайте по едно сѣменце!
към беседата >>
То е писано от човек, който бил запознат с Христовото
учение
.
(втори вариант)
Това послание е писано повече от преди 19 века.
То е писано от човек, който бил запознат с Христовото
учение
.
Той бил един от видните Христови ученици. Туй послание може да се изтълкува в двояк смисъл: в буквален и в преносен смисъл. Известни коментатори тълкуват І-то и ІІ-то Петрово послание в буквален смисъл, като изваждат от тях един общ извод. И едните, и другите си имат доводи, имат си, вътрешни съображения и правила, по които тълкуват Писанието. Но ние имаме един факт, изложен в това послание, че тия градове са разрушени.
към втори вариант >>
– Този нож е
Божественото
Слово, което влиза в човека.
(втори вариант)
Но, други са Божиите закони, не зависи нито от мене, нито от вас. Този Учител Ешавора изважда своя меч, насочва го към ученика си и го допира до тялото му. Този нож веднага се превърнал в най-хубавата светлина, и ученикът останал жив. По-нататък вие сами може да си правите заключенията. Какво означава този нож?
– Този нож е
Божественото
Слово, което влиза в човека.
Ако това Божествено Слово влезе в твоя ум и се превърне на светлина; ако това Божествено Слово влезе в твоето сърце и се превърне на светлина; ако това Божествено Слово влезе в твоята душа и се превърне на светлина, ти ще останеш жив и ще покажеш, че твоето сърце е пълно с Любов, твоят ум е пълен с Мъдрост и твоята душа е пълна с Истина. Та, онези от вас, които вървите в този път, трябва да издържате на всички изпитания. Ако вие, при сегашните условия не можете да издържите едно страдание, едно изпитание, как ще се оправи светът? Светът изисква герои! Вие сте изгубили понятието си за Бога, и мислите, че Бог е нещо отдалечено.
към втори вариант >>
Мислите ли, че ако ние служим така разумно на
Божественото
в себе си, че нашите кораби ще потънат?
(втори вариант)
Какво не направиха хората! Вятърът спря ли ги? Не, като излезе вятърът, те му се опряха. Вятърът казва: Опряха ми се тия хора. Взеха всичко в съображение и разумно работеха.
Мислите ли, че ако ние служим така разумно на
Божественото
в себе си, че нашите кораби ще потънат?
Не, те ще устоят на туй море. Но, ако не служим разумно на Божественото в себе си, тия малки наши кораби ще потънат в морето. Тия малки кораби, това са тия ангели, които Бог изхвърли от небето, т.е. прати ги на земята да се учат. Той ги тури в материята, дето и до сега работят.
към втори вариант >>
Но, ако не служим разумно на
Божественото
в себе си, тия малки наши кораби ще потънат в морето.
(втори вариант)
Не, като излезе вятърът, те му се опряха. Вятърът казва: Опряха ми се тия хора. Взеха всичко в съображение и разумно работеха. Мислите ли, че ако ние служим така разумно на Божественото в себе си, че нашите кораби ще потънат? Не, те ще устоят на туй море.
Но, ако не служим разумно на
Божественото
в себе си, тия малки наши кораби ще потънат в морето.
Тия малки кораби, това са тия ангели, които Бог изхвърли от небето, т.е. прати ги на земята да се учат. Той ги тури в материята, дето и до сега работят. Ако тези градове засега са разрушени, има и добри причини за това разрушение. Нали така постъпват и сегашните лекари?
към втори вариант >>
Не, важното е във вас да се прояви
Божественото
.
(втори вариант)
Да съзнаваш в себе си своите погрешки, да се стремиш да ги изхвърлиш и да кажеш: Има неща в мене, които не са чисти, трябва да се очистя и нищо да не крия. Това е благородство! Вие не трябва да криете своите погрешки, но да бъдете доблестни да ги изправяте. Вие казвате: А, той иска да ни замотае! Ами ако аз ви замотая, какво ще добия?
Не, важното е във вас да се прояви
Божественото
.
Сега аз седя тук пред вас, спрял съм се и искам да бодна по едно семенце. Ами за кого правиш тия работи? – За вас, за вас садя тия семенца. Правете и вие така, бодвайте навсякъде по едно семенце! Като се срещнете, бодвайте по едно семенце!
към втори вариант >>
59.
Да угоди на народа
,
НБ
, София, 23.11.1924г.,
Сега, нѣма какво да се спирамъ да обяснявамъ другата страна на въпроса, но силата е въ това, че
Божественото
работи чрѣзъ страданията.
Тогава, ние питаме: кѫдѣ е Господь? Нѣкои може да кажатъ, че нѣма Господь. Азъ питамъ: какъ е възможно, какъ стана това нѣщо, че този слабиятъ човѣкъ, който не можеше да се защищава, когото евреитѣ прѣдадоха на разпятие, днесъ Му се кланятъ 500 милиона хора, и Го признаватъ за Богъ? Вие ще кажете, че Той бѣше Господь. Не, Господь никой не може така да Го разпъва.
Сега, нѣма какво да се спирамъ да обяснявамъ другата страна на въпроса, но силата е въ това, че
Божественото
работи чрѣзъ страданията.
Богъ работи въ противорѣчията на човѣшкия животъ. Да допуснемъ, че вие се намирате въ положението на Христа. Какво ще направите? Ако имате единъ кобуръ, нѣма ли да го извадите да се защищавате? Казвате: разбира се, че ще се защищавамъ.
към беседата >>
Туй е съгласно съ Христовото
учение
, защото на друго мѣсто Христосъ казва: „Не търсете слава отъ человѣцитѣ, а отъ Бога“.
Кои нѣща? Запримѣръ, ти слѣдъ като умрѣшъ, кѫдѣ ще отидешъ? Какво казваше Христосъ? Слѣдъ като те обезчестятъ, слѣдъ като ти взематъ всичко, отгдѣ ще дойде славата ти? За това нѣщо, казва Христосъ, има кой да се погрижи.
Туй е съгласно съ Христовото
учение
, защото на друго мѣсто Христосъ казва: „Не търсете слава отъ человѣцитѣ, а отъ Бога“.
Човѣшката слава лесно може да се взема, човѣшкото богатство лесно може да се вземе, но славата отъ Бога, животътъ отъ Бога, никой не може да го вземе. Сега, при туй положение, всѣки трѣбва да има опитностьта на Божията Любовь. Всѣки отъ васъ трѣбва да дойде въ съгласие, въ съприкосновение съ тази велика сѫщина. Тогава ще разбере, че човѣшката любовь е въ свръзка съ Божията Любовь. Между Божията и човѣшката любовь има такава връзка, каквато между една бомба и нейната запалка.
към беседата >>
Слѣдователно, всѣко
учение
трѣбва да съдържа въ себе си животъ, трѣбва да има духъ.
Ние, съврѣменнитѣ хора, се люлѣемъ. Даже напрѣднали души има, които се съмнѣватъ. Нѣма какво човѣкъ да се съмнѣва. Важниятъ въпросъ въ свѣта не зависи отъ това, на какво мѣсто седи свѣщьта, на какъвъ свѣщилникъ е поставена, дали на дървенъ, на сребъренъ или на златенъ, а зависи отъ нейната свѣтлина. Свѣщьта може да е поставена и на нѣкой камъкъ, важното е дали гори и какъ свѣти.
Слѣдователно, всѣко
учение
трѣбва да съдържа въ себе си животъ, трѣбва да има духъ.
Божиятъ духъ, който изтича отъ всички хора, трѣбва да бѫде за тѣхъ една обща връзка, да ги съединява въ едно. И тогава нѣкои запитватъ: какъ ще позная, дали съмъ въ Бога, или вънъ отъ Него; какъ ще позная кога съмъ Го намѣрилъ? Казвамъ: рѫката какъ познава, дали е намѣрила човѣка, или не? Щомъ рѫката е здрава, тя е на човѣка отгорѣ, намѣрила го е. Щомъ е здрава, тя ще се ползува отъ всички сокове.
към беседата >>
“ Въ всѣкой човѣкъ работи
Божественото
, и ако вие дадете надмощие на човѣшкото, на животинското, на неразумното въ васъ, послѣдствията на този животъ сѫ лоши, катастрофални.
– Ще вземемъ положителната страна отъ дѣйствията на Пилата: ще угаждаме на Бога. И, намѣсто да прѣдаваме Христа да Го разпъватъ, ще Го прѣдадемъ на Неговитѣ приятели, на Неговитѣ апостоли, които Го обичатъ. Когато Пилатъ питаше: искате ли да ви пусна Исуса, то значи, че той имаше свобода да стори това нѣщо, въ негова власть бѣше да пусне Христа. Казвамъ: дайте свобода на вашия духъ! Писанието казва: „Не запечатвайте Духа, оставете Го да работи!
“ Въ всѣкой човѣкъ работи
Божественото
, и ако вие дадете надмощие на човѣшкото, на животинското, на неразумното въ васъ, послѣдствията на този животъ сѫ лоши, катастрофални.
И онѣзи, които сѫ възприели Истината, които сѫ влѣзли въ този пѫть, трѣбва да бѫдатъ смѣли, да вървятъ напрѣдъ, за да достигнатъ съвършенството, цѣльта на вашия животъ. Съвършенството е за истинскитѣ ученици. Мнозина отъ васъ има да учатъ закона на жертвата, на самоотричането; нѣкой пъкъ има да изучаватъ извѣстни добродѣтели, а онѣзи, които сѫ минали това, трѣбва да изучаватъ самоусъвършенствуването, да се проявятъ и да дадатъ образци на Божията Любовь. Запримѣръ, мнозина казватъ, че и безъ пари можемъ да живѣемъ. Кой може да живѣе безъ пари?
към беседата >>
Азъ постѫпихъ неразумно, че предадохъ своето
учение
на тия неблагодарни хора“.
И Христосъ, като дойде втори пѫть, ще му покаже, какъ трѣбва да постѫпва, ще му покаже гдѣ е неговата слаба страна. Христосъ ще му даде единъ добъръ урокъ. Елифасъ Леви разправя единъ малъкъ анекдотъ, въ който ще намѣря образа на Пилата. Сатана, слѣдъ като работилъ 2,000 години въ свѣта, слѣдъ като далъ на хората една хубава опитность, тѣ не го слушали повече, не искали да го знаятъ за нищо. Единъ день той излѣзълъ да си почине, спрѣлъ на едно каменисто мѣсто, навелъ си главата и си размишлявалъ: „Така е, учихъ, учихъ свѣта и като го научихъ, днесъ никой не те почита.
Азъ постѫпихъ неразумно, че предадохъ своето
учение
на тия неблагодарни хора“.
По едно врѣме вижда Христосъ, че идва по направление къмъ него и сатана му казва: „Е, много късно идвашъ при мене“. Защо? – „Прѣди 2,000 години, когато бѣхъ толкова силенъ, толкова богатъ, ти не дойде при мене да ти дамъ всички тия свѣтове, които имахъ на разположение, но идвашъ сега, когато нѣмамъ нищо“. – Не, азъ не идвамъ за твоитѣ царства, му казва Христосъ, азъ идвамъ да ти помогна. Сатаната е човѣкъ снаженъ, мускулестъ, но Христосъ видѣлъ въ гѫрдитѣ му впити двѣ голѣми, черни змии. Христосъ се приближи при него, побутна тия змии, и тѣ паднаха на земята.
към беседата >>
Той ще върви съобразно Христовото
учение
.
Да не казвате: ето какво ни проповѣда този човѣкъ, че сатаната трѣбвало да дойде да учи хората. Ами че сатаната и сега ви учи. На какво ви учи? – Пушки да си правите, да се убивате и на какво ли не друго, но сега сатаната е реформиранъ. И този новиятъ, реформиранъ сатана ще върви по съвсѣмъ другъ пѫть.
Той ще върви съобразно Христовото
учение
.
И тъй, коя е главната идея? – Ще поставите Божията Любовь като глава на вашия животъ, вашата любовь – като дихателна система, а любовьта къмъ вашитѣ ближни – като условие за създаване крака, рѫцѣ, стомахъ, изобщо като удове на вашето тѣло. Тогава философията на вашия животъ ще се осмисли. Вие може да направите единъ опитъ и ще видите, че този опитъ ще излѣзе сполучливъ.
към беседата >>
Сега, няма какво да се спирам да обяснявам другата страна на въпроса, но силата е в това, че
Божественото
работи чрез страданията.
(втори вариант)
Тогава, ние питаме: Къде е Господ? Някои може да кажат, че няма Господ. Аз питам: Как е възможно, как стана това нещо, че този слабият човек, който не можеше да се защитава, когото евреите предадоха на разпятие, днес Му се кланят 500 милиона хора, и Го признават за Бог? Вие ще кажете, че Той беше Господ. Не, Господ никой не може така да Го разпъва.
Сега, няма какво да се спирам да обяснявам другата страна на въпроса, но силата е в това, че
Божественото
работи чрез страданията.
Бог работи в противоречията на човешкия живот. Да допуснем, че вие се намирате в положението на Христа. Какво ще направите? Ако имате един кобур, няма ли да го извадите да се защитавате? Казвате: Разбира се, че ще се защищавам.
към втори вариант >>
Туй е съгласно с Христовото
учение
, защото на друго място Христос казва: „Не търсете слава от человеците, а от Бога“.
(втори вариант)
Кои неща? Например, ти след като умреш, къде ще отидеш? Какво казваше Христос? След като те обезчестят, след като ти вземат всичко, откъде ще дойде славата ти? За това нещо, казва Христос, има кой да се погрижи.
Туй е съгласно с Христовото
учение
, защото на друго място Христос казва: „Не търсете слава от человеците, а от Бога“.
Човешката слава лесно може да се вземе, човешкото богатство лесно може да се вземе, но славата от Бога, животът от Бога, никой не може да го вземе. Сега, при туй положение, всеки трябва да има опитността на Божията Любов. Всеки от вас трябва да дойде в съгласие, в съприкосновение с тази велика същина. Тогава ще разбере, че човешката любов е във връзка с Божията Любов. Между Божията и човешката любов има такава връзка, каквато между една бомба и нейната запалка.
към втори вариант >>
Следователно, всяко
учение
трябва да съдържа в себе си живот, трябва да има дух.
(втори вариант)
Ние, съвременните хора, се люлеем. Даже напреднали души има, които се съмняват. Няма какво човек да се съмнява. Важният въпрос в света не зависи от това, на какво място седи свещта, на какъв свещник е поставена, дали на дървен, на сребърен или на златен, а зависи от нейната светлина. Свещта може да е поставена и на някой камък, важното е дали гори и как свети.
Следователно, всяко
учение
трябва да съдържа в себе си живот, трябва да има дух.
Божият дух, който изтича от всички хора, трябва да бъде за тях една обща връзка, да ги съединява в едно. И тогава някои запитват: Как ще позная, дали съм в Бог, или вън от Него; как ще позная кога съм Го намерил? Казвам: Ръката как познава, дали е намерила човека, или не? Щом ръката е здрава, тя е на човека отгоре, намерила го е. Щом е здрава, тя ще се ползва от всички сокове.
към втори вариант >>
“ Във всеки човек работи
Божественото
, и ако вие дадете надмощие на човешкото, на животинското, на неразумното във вас, последствията на този живот са лоши, катастрофални.
(втори вариант)
– Ще вземем положителната страна от действията на Пилат: ще угаждаме на Бог. И, вместо да предаваме Христа да Го разпъват, ще Го предадем на Неговите приятели, на Неговите апостоли, които Го обичат. Когато Пилат питаше: Искате ли да ви пусна Исус, то значи, че той имаше свобода да стори това нещо, в негова власт беше да пусне Христа. Казвам: Дайте свобода на вашия дух! Писанието казва: „Не запечатвайте Духа, оставете Го да работи!
“ Във всеки човек работи
Божественото
, и ако вие дадете надмощие на човешкото, на животинското, на неразумното във вас, последствията на този живот са лоши, катастрофални.
И онези, които са възприели Истината, които са влезли в този път, трябва да бъдат смели, да вървят напред, за да достигнат съвършенството, целта на вашия живот. Съвършенството е за истинските ученици. Мнозина от вас има да учат закона на жертвата, на самоотричането; някой пък има да изучават известни добродетели, а онези, които са минали това, трябва да изучават самоусъвършенстването, да се проявят и да дадат образци на Божията Любов. Например, мнозина казват, че и без пари можем да живеем. Кой може да живее без пари?
към втори вариант >>
Аз постъпих неразумно, че предадох своето
учение
на тия неблагодарни хора“.
(втори вариант)
И Христос, като дойде втори път, ще му покаже, как трябва да постъпва, ще му покаже къде е неговата слаба страна. Христос ще му даде един добър урок. Елифас Леви разправя един малък анекдот, в който ще намеря образа на Пилат. Сатана, след като работил 2,000 години в света, след като дал на хората една хубава опитност, те не го слушали повече, не искали да го знаят за нищо. Един ден той излязъл да си почине, спрял на едно каменисто място, навел си главата и си размишлявал: „Така е, учих, учих света и като го научих, днес никой не те почита.
Аз постъпих неразумно, че предадох своето
учение
на тия неблагодарни хора“.
По едно време вижда Христос, че идва по направление към него и Сатана му казва: „Е, много късно идваш при мене“. Защо? – Преди 2,000 години, когато бях толкова силен, толкова богат, ти не дойде при мене да ти дам всички тия светове, които имах на разположение, но идваш сега, когато нямам нищо. – Не, аз не идвам за твоите царства, му казва Христос, аз идвам да ти помогна. Сатаната е човек снажен, мускулест, но Христос видял в гърдите му впити две големи, черни змии. Христос се приближи при него, побутна тия змии, и те паднаха на земята.
към втори вариант >>
Той ще върви съобразно Христовото
учение
.
(втори вариант)
Да не казвате: Ето какво ни проповядва този човек, че сатаната трябвало да дойде да учи хората. Ами че сатаната и сега ви учи. На какво ви учи? – Пушки да си правите, да се убивате и на какво ли не друго, но сега сатаната е реформиран. И този новият, реформиран сатана ще върви по съвсем друг път.
Той ще върви съобразно Христовото
учение
.
И тъй, коя е главната идея? – Ще поставите Божията Любов като глава на вашия живот, вашата любов – като дихателна система, а любовта към вашите ближни – като условие за създаване на крака, ръце, стомах, изобщо като удове на вашето тяло. Тогава философията на вашия живот ще се осмисли. Вие може да направите един опит и ще видите, че този опит ще излезе сполучлив.
към втори вариант >>
60.
Съсредоточение
,
МОК
, София, 30.11.1924г.,
Съвременното
обучение
в отделенията, гимназията, в университета, то е един метод за концентриране на човешката мисъл.
Е, колко от тях присъстват в клас? Ще пазите един закон: Каквато работа започнете, в дадения момент трябва да присъствате с целия си ум. В момента, не във времето и пространството, но в момента да присъства с целия си ум. Тъй ще придобиете един навик. Например вие седите в клас и казвате: „Дано се свърши по-скоро.“ Но то е един навик да се концентрираш.
Съвременното
обучение
в отделенията, гимназията, в университета, то е един метод за концентриране на човешката мисъл.
То е един метод да може да се концентрирате, да разработвате вашите способности. И онези, които не разбират закона, те гледат да свършат училището, да вземат дипломата. Не е само така в свършването. Да свършиш, значи да научиш този закон да контролираш ума си и своите способности. Туй е най-голямата придобивка от учението и туй е същинското предназначение на училището.
към беседата >>
Туй е най-голямата придобивка от
учението
и туй е същинското предназначение на училището.
Съвременното обучение в отделенията, гимназията, в университета, то е един метод за концентриране на човешката мисъл. То е един метод да може да се концентрирате, да разработвате вашите способности. И онези, които не разбират закона, те гледат да свършат училището, да вземат дипломата. Не е само така в свършването. Да свършиш, значи да научиш този закон да контролираш ума си и своите способности.
Туй е най-голямата придобивка от
учението
и туй е същинското предназначение на училището.
Тъй е било и в старо време в школите, които са се образували тогава. Сега разбира се, се дава само знание и то не е лошо, т.е. потик към знание се дава. Сега от вас десет души излезте на таблата един по един и всеки да напише една геометрическа форма, един малък триъгълник, една крива линия, една права линия, един малък ъгъл, една окръжност – каквато форма искате. Кой от вас ще излезе първия?
към беседата >>
Той в подсъзнанието си казва: „Човек трябва да има чисти и благородни мисли и желания.“ Този полукръг представлява челото,
Божественото
у него казва: „Чисти желания и чувства благородни трябва да има всеки човек.”
(Борис Николов: “Мислех да напиша един полукръг.”) Значи тук е работило подсъзнанието. Нямал е никаква друга мисъл. Този полукръг показва движението на нещо. Но какво е това движение? Може да е движението на едно тяло неорганическо, а може да е движение на едно разумно същество.
Той в подсъзнанието си казва: „Човек трябва да има чисти и благородни мисли и желания.“ Този полукръг представлява челото,
Божественото
у него казва: „Чисти желания и чувства благородни трябва да има всеки човек.”
Този триъгълник какво показва? Каква беше вашата мисъл? (Пенка Михайлова: „Стремеж нагоре”) Хубаво. В нея свръхсъзнанието казва: „Човек, за да може да има такива чисти чувства, непременно му трябва един Божествен ум, едно Божествено сърце и една Божествена воля, които да са насочени нагоре.“ Свръхсъзнанието в нея това казва. Каква беше вашата идея?
към беседата >>
Щом духовното почва да преобладава, раменете му стават широки; а щом
Божественото
почне да преодолява, главата му почва да става правилна.
Към запад е вглъбнатината, а острата част е към изток. Значи стремежът на сърцето е към изток. Когато човек на земята желае много материални работи, когато той е материалист, неговите бедра започват да растат. Той в бедрата си става широк. Щом превъзмогва* материалното, растат бедрата.
Щом духовното почва да преобладава, раменете му стават широки; а щом
Божественото
почне да преодолява, главата му почва да става правилна.
Туй е отношението на частите. Разбирам съответно на тялото. Аз взимам за норма височина 165 см. При тази височина колко трябва да бъдат широки бедрата, колко раменете и колко широчината на главата? Всичко туй уподобява сърцето.
към беседата >>
Значи носът е
Божественото
у човека, духовното от там започва – от мисълта.
Тези триъгълници показват направлението на силите във физическия свят. Виждате, че всички тия грамадни сили слизат към земята. А само една малка част, силите на носа отиват нагоре. И Писанието не казва, че Бог вдъхнал в устата на Адам, но казва: „Вдъхна дихание чрез ноздрите.“ Защо? Чрез устата не може ли да се вдъхне?
Значи носът е
Божественото
у човека, духовното от там започва – от мисълта.
И туй, малкото един ден ще се развие и цялото устройство на човека ще се измени. Това е само една схема за човека, а другите фигури по същия закон вие ще ги наредите. Това е една задача, един ребус, който трябва да изработите. Първата фигура аз я употребих, направих челото, на другите вие ще им намерите място. Везните къде ще турите?
към беседата >>
“ Съвременното
обучение
в отделенията, в гимназията и в университета е метод за концентриране на човешката мисъл, за да разработите вашите способности.
(втори вариант)
С колко от тях присъствате в клас? Ще спазвате следния закон: каквато работа и да започвате в даден момент, умът ви трябва да присъства изцяло. Не казвам, че трябва да присъствате във времето и пространството, но само в момента. Само тъй ще добиете навик да се концентрирате. Например вие седите в клас и си казвате: „Дано се свърши по-скоро часът!
“ Съвременното
обучение
в отделенията, в гимназията и в университета е метод за концентриране на човешката мисъл, за да разработите вашите способности.
Онези, които не разбират този закон, гледат да завършат училището по-скоро, да вземат диплом. Това не е завършване. Да завършиш, значи да научиш закона да контролираш ума си и своите способности. Туй е най-голямата придобивка от учението. То е същинското предназначение на училището.
към втори вариант >>
Туй е най-голямата придобивка от
учението
.
(втори вариант)
Например вие седите в клас и си казвате: „Дано се свърши по-скоро часът! “ Съвременното обучение в отделенията, в гимназията и в университета е метод за концентриране на човешката мисъл, за да разработите вашите способности. Онези, които не разбират този закон, гледат да завършат училището по-скоро, да вземат диплом. Това не е завършване. Да завършиш, значи да научиш закона да контролираш ума си и своите способности.
Туй е най-голямата придобивка от
учението
.
То е същинското предназначение на училището. Тъй е било и в старо време в школите. Днес се дава само знание, или по-право подтик за знание, но и то не е лошо. Сега нека излязат на дъската десет души един след друг и всеки да напише по една геометрическа форма. Уточнение: Начертаха се следните фигури:
към втори вариант >>
Значи
Божественото
у него казва: „Всеки човек трябва да има и благородни мисли и желания.“
(втори вариант)
Значи тук е работило подсъзнанието. Този полукръг показва движение на нещо. Но какво е това движение? Може би движение на някое неорганическо тяло, а може би движение на някое разумно същество. Този ученик в подсъзнанието си казва: „Човек трябва да има чисти и благородни мисли и желания.“ Полукръгът представлява челото.
Значи
Божественото
у него казва: „Всеки човек трябва да има и благородни мисли и желания.“
Какво показва триъгълникът? Каква беше мисълта на този, който начерта триъгълника? Отговор: Стремеж нагоре. Тук свръхсъзнанието казва: „Човек трябва да има чисти чувства. От него се изисква Божествен ум, Божествено сърце и Божествена воля, които да са насочени нагоре.“
към втори вариант >>
Когато материалното взема надмощие у човека, бедрата му стават широки; ако духовното в човека преобладава, раменете му стават широки; щом
Божественото
започва да преобладава в човека, главата му става правилна – такова е отношението на частите в тялото на човека.
(втори вариант)
Защо начертахте тази фигура на запад, а не я начертахте перпендикулярно? Отговор: Така се образува от окръжността. Тъй както тук е поставено сърцето, самото му положение разрешава въпроса: вдлъбнатината е към запад, а острата му част – към изток. Това показва, че стремежът на сърцето е към изток. Когато човек желае много материални работи на Земята, той става материалист и бедрата му започват да растат, да се разширяват.
Когато материалното взема надмощие у човека, бедрата му стават широки; ако духовното в човека преобладава, раменете му стават широки; щом
Божественото
започва да преобладава в човека, главата му става правилна – такова е отношението на частите в тялото на човека.
Когато измервам височината на човека, като средна величина вземам 165 сантиметра. При тази височина колко широки трябва да бъдат бедрата, раменете и главата? Тъй че тази фигура наподобява сърцето. Значи на човека е необходимо сърце, където да става обмяна на Божествената енергия. Сърце има и в Бога.
към втори вариант >>
Значи носът е
Божественото
, духовното у човека.
(втори вариант)
Виждате значи колко малък е духовният човек в сравнение с физическия, или колко малък е носът в сравнение с цялото тяло на човека. Триъгълниците показват направлението на силите във физическия свят. Вие виждате, че всички тия грамадни сили слизат към Земята, а само една малка част – силите на носа – отиват нагоре. В Писанието не се казва, че Бог вдъхнал живот в устата на Адам, но се казва: „Бог вдъхна дихание на първия човек чрез ноздрите.“ Защо? Не можа ли да се вдъхне живот чрез устата?
Значи носът е
Божественото
, духовното у човека.
Оттам започва мисълта, оттам започва и духовният живот у човека. Тази малка част – носът – един ден ще се развие и цялото устройство на човека ще се измени. И тъй, вие имате сега схема за човека. По същия закон ще наредите и другите фигури. Това е задача, ребус, който трябва да изработите.
към втори вариант >>
61.
Ти си!
,
НБ
, София, 7.12.1924г.,
Защото има много хора, които отричатъ, че Христосъ е Синъ Божий, а при това живѣятъ единъ добъръ животъ, съобразно Христовото
учение
.
Въ свѣта има толкова силни доказателства за това, вие сами може да ги прослѣдите. „Ти си Христосъ, Синъ на Бога Живаго“. Сега, може да ви запитамъ: вие мислите ли, че Христосъ, който дойде прѣди 2,000 години дѣйствително бѣше Синъ Божий? Вие може да ми дадете единъ положителенъ, а може да ми дадете и единъ отрицателенъ отговоръ. И единиятъ, и другиятъ отговоръ оставатъ безъ послѣдствие, безъ резултатъ. Защо?
Защото има много хора, които отричатъ, че Христосъ е Синъ Божий, а при това живѣятъ единъ добъръ животъ, съобразно Христовото
учение
.
Има много хора пъкъ, които не отричатъ въпроса, положително твърдятъ, че Христосъ е Синъ Божий, но не живѣятъ съобразно Неговото учение. Силата не е въ твърдението или отричането, но въ самия животъ. Сега, въ християнския свѣтъ, подържатъ, че само онѣзи хора ще се спасятъ, които вѣрватъ въ Христа, а онѣзи външнитѣ, езичницитѣ нѣма да се спасятъ. Питамъ: на какво се обосновава това твърдение? Билъ ли е нѣкой съвѣтникъ на Бога, та да знае, кой се спасява, и кой не?
към беседата >>
Има много хора пъкъ, които не отричатъ въпроса, положително твърдятъ, че Христосъ е Синъ Божий, но не живѣятъ съобразно Неговото
учение
.
„Ти си Христосъ, Синъ на Бога Живаго“. Сега, може да ви запитамъ: вие мислите ли, че Христосъ, който дойде прѣди 2,000 години дѣйствително бѣше Синъ Божий? Вие може да ми дадете единъ положителенъ, а може да ми дадете и единъ отрицателенъ отговоръ. И единиятъ, и другиятъ отговоръ оставатъ безъ послѣдствие, безъ резултатъ. Защо? Защото има много хора, които отричатъ, че Христосъ е Синъ Божий, а при това живѣятъ единъ добъръ животъ, съобразно Христовото учение.
Има много хора пъкъ, които не отричатъ въпроса, положително твърдятъ, че Христосъ е Синъ Божий, но не живѣятъ съобразно Неговото
учение
.
Силата не е въ твърдението или отричането, но въ самия животъ. Сега, въ християнския свѣтъ, подържатъ, че само онѣзи хора ще се спасятъ, които вѣрватъ въ Христа, а онѣзи външнитѣ, езичницитѣ нѣма да се спасятъ. Питамъ: на какво се обосновава това твърдение? Билъ ли е нѣкой съвѣтникъ на Бога, та да знае, кой се спасява, и кой не? Кой отъ тѣзи богослови, философи, учени, проповѣдници сѫ били въ това врѣме, когато Богъ е създавалъ свѣта?
към беседата >>
–
Учението
е една необходимость.
Защо трѣбва да обичаме? – Обичьта е една необходимость. Защо трѣбва да живѣемъ? – Животътъ е една необходимость. Защо трѣбва да се учимъ?
–
Учението
е една необходимость.
Защо трѣбва да работимъ? – Работата е една необходимость. А сега, нѣкой казва: азъ не искамъ да живѣя, искамъ да се самоубия. Самоубийството не е една необходимость. Прѣдставете си, че живѣете въ единъ свѣтъ, непоносимъ за васъ и искате да се хвърлите отъ една висока скала надолу, да се самоубиете.
към беседата >>
Христовото
учение
въ това нѣщо не се бърка.
Вземете запримѣръ хора, който отъ 2,000 години вѣрватъ въ Христа, а щомъ дойде нѣкой при тѣхъ, тѣ го запитватъ: ти вѣрвашъ ли въ Христа, и какъ вѣрвашъ? Другиятъ казва: по този въпросъ азъ имамъ малко по-друго мнѣние. Току видишъ, скарали се, спорятъ – не се разбрали. Гледашъ ги, въ обикновения животъ и двамата живѣятъ по единъ и сѫщъ начинъ. Тѣ се различаватъ само въ възгледитѣ си, иначе единиятъ дава пари съ 15% лихва, а другиятъ – съ 20%.
Христовото
учение
въ това нѣщо не се бърка.
Христовото учение изключва лихвитѣ. Лихварството не е наука, лихварството не е една необходимость. Ще каже нѣкой: ами отъ кѫдѣ трѣбва да прѣживѣемъ? Тогава и земедѣлецътъ може да каже: ако азъ не ора и не сѣя нивитѣ си, какъ ще се прѣхраня? Ще гладувамъ.
към беседата >>
Христовото
учение
изключва лихвитѣ.
Другиятъ казва: по този въпросъ азъ имамъ малко по-друго мнѣние. Току видишъ, скарали се, спорятъ – не се разбрали. Гледашъ ги, въ обикновения животъ и двамата живѣятъ по единъ и сѫщъ начинъ. Тѣ се различаватъ само въ възгледитѣ си, иначе единиятъ дава пари съ 15% лихва, а другиятъ – съ 20%. Христовото учение въ това нѣщо не се бърка.
Христовото
учение
изключва лихвитѣ.
Лихварството не е наука, лихварството не е една необходимость. Ще каже нѣкой: ами отъ кѫдѣ трѣбва да прѣживѣемъ? Тогава и земедѣлецътъ може да каже: ако азъ не ора и не сѣя нивитѣ си, какъ ще се прѣхраня? Ще гладувамъ. Ако пък ора и сѣя, стомахътъ ми ще бѫде пъленъ, хамбарътъ ми ще бѫде пъленъ.
към беседата >>
Ние изучаваме много нѣща, но въ това изучаване нѣма такова единство, чрѣзъ което да дойдемъ до едно коренно разрѣшение на въпроситѣ, чрѣзъ което умътъ ни да се просветли за възприемане на
Божественото
учение
.
Любовьта да стане като единъ мощенъ принципъ, като единъ двигатель въ живота ви, та всички тия сили, които създаватъ злото въ свѣта, да се прѣвърнатъ чрѣзъ любовьта въ добро. И тъй, Христосъ запитва Петра: „Ти какво мислишъ за мене? “ Петъръ Му казва: „Ти си Синъ на Бога Живаго“. Азъ бихъ желалъ да се развие у васъ съзнанието, да дойдете до туй ново схващане, да вземете туй ново направление въ живота си, та всѣка тѫга, всѣко страдание да се разтопи, за да могатъ новитѣ условия да влѣзатъ въ вашия животъ. И въ съврѣменната наука има единъ омагьосанъ крѫгъ.
Ние изучаваме много нѣща, но въ това изучаване нѣма такова единство, чрѣзъ което да дойдемъ до едно коренно разрѣшение на въпроситѣ, чрѣзъ което умътъ ни да се просветли за възприемане на
Божественото
учение
.
Сега има споръ между религия и наука. Никакъвъ споръ не трѣбва да има. Ние произвеждаме спора. Ако религията се прѣвърне на Любовь, тя е на мѣстото си; ако науката се прѣвърне на Мѫдрость, тя е на мѣстото си. Религията азъ наричамъ забавачница за хората, а науката – учителка за възрастнитѣ дѣца.
към беседата >>
Защото има много хора, които отричат, че Христос е Син Божий, а при това живеят един добър живот, съобразно Христовото
учение
.
(втори вариант)
В света има толкова силни доказателства за това, вие сами може да ги проследите. „Ти си Христос, Син на Бога Живаго“. Сега, може да ви запитам: Вие мислите ли, че Христос, който дойде преди 2,000 години действително беше Син Божий? Вие може да ми дадете един положителен, а може да ми дадете и един отрицателен отговор. И единият, и другият отговор остават без последствие, без резултат. Защо?
Защото има много хора, които отричат, че Христос е Син Божий, а при това живеят един добър живот, съобразно Христовото
учение
.
Има много хора пък, които не отричат въпроса, положително твърдят, че Христос е Син Божий, но не живеят съобразно Неговото учение. Силата не е в твърдението или отричането, но в самия живот. Сега, в християнския свят, поддържат, че само онези хора ще се спасят, които вярват в Христа, а онези външните, езичниците няма да се спасят. Питам: На какво се обосновава това твърдение? Бил ли е някой съветник на Бога, та да знае, кой се спасява, и кой не?
към втори вариант >>
Има много хора пък, които не отричат въпроса, положително твърдят, че Христос е Син Божий, но не живеят съобразно Неговото
учение
.
(втори вариант)
„Ти си Христос, Син на Бога Живаго“. Сега, може да ви запитам: Вие мислите ли, че Христос, който дойде преди 2,000 години действително беше Син Божий? Вие може да ми дадете един положителен, а може да ми дадете и един отрицателен отговор. И единият, и другият отговор остават без последствие, без резултат. Защо? Защото има много хора, които отричат, че Христос е Син Божий, а при това живеят един добър живот, съобразно Христовото учение.
Има много хора пък, които не отричат въпроса, положително твърдят, че Христос е Син Божий, но не живеят съобразно Неговото
учение
.
Силата не е в твърдението или отричането, но в самия живот. Сега, в християнския свят, поддържат, че само онези хора ще се спасят, които вярват в Христа, а онези външните, езичниците няма да се спасят. Питам: На какво се обосновава това твърдение? Бил ли е някой съветник на Бога, та да знае, кой се спасява, и кой не? Кой от тези богослови, философи, учени, проповедници са били в това време, когато Бог е създавал света?
към втори вариант >>
–
Учението
е една необходимост.
(втори вариант)
Защо трябва да обичаме? – Обичта е една необходимост. Защо трябва да живеем? – Животът е една необходимост. Защо трябва да се учим?
–
Учението
е една необходимост.
Защо трябва да работим? – Работата е една необходимост. А сега, някой казва: Аз не искам да живея, искам да се самоубия. Самоубийството не е една необходимост. Представете си, че живеете в един свят, непоносим за вас и искате да се хвърлите от една висока скала надолу, да се самоубиете.
към втори вариант >>
Христовото
учение
в това нещо не се бърка.
(втори вариант)
Вземете например хора, които от 2,000 години вярват в Христа, а щом дойде някой при тях, те го запитват: Ти вярваш ли в Христа, и как вярваш? Другият казва: По този въпрос аз имам малко по-друго мнение. Току видиш, скарали се, спорят – не се разбрали. Гледаш ги, в обикновения живот и двамата живеят по един и същ начин. Те се различават само във възгледите си, иначе единият дава пари с 15% лихва, а другият – с 20%.
Христовото
учение
в това нещо не се бърка.
Христовото учение изключва лихвите. Лихварството не е наука, лихварството не е една необходимост. Ще каже някой: Ами от къде трябва да преживеем? Тогава и земеделецът може да каже: Ако аз не ора и не сея нивите си, как ще се прехраня? Ще гладувам.
към втори вариант >>
Христовото
учение
изключва лихвите.
(втори вариант)
Другият казва: По този въпрос аз имам малко по-друго мнение. Току видиш, скарали се, спорят – не се разбрали. Гледаш ги, в обикновения живот и двамата живеят по един и същ начин. Те се различават само във възгледите си, иначе единият дава пари с 15% лихва, а другият – с 20%. Христовото учение в това нещо не се бърка.
Христовото
учение
изключва лихвите.
Лихварството не е наука, лихварството не е една необходимост. Ще каже някой: Ами от къде трябва да преживеем? Тогава и земеделецът може да каже: Ако аз не ора и не сея нивите си, как ще се прехраня? Ще гладувам. Ако пък ора и сея, стомахът ми ще бъде пълен, хамбарът ми ще бъде пълен.
към втори вариант >>
Ние изучаваме много неща, но в това изучаване няма такова единство, чрез което да дойдем до едно коренно разрешение на въпросите, чрез което умът ни да се просветли за възприемане на
Божественото
учение
.
(втори вариант)
Любовта да стане като един мощен принцип, като един двигател в живота ви, та всички тия сили, които създават злото в света, да се превърнат чрез любовта в добро. И тъй, Христос запитва Петра: „Ти какво мислиш за мене? “ Петър Му казва: „Ти си Син на Бога Живаго“. Аз бих желал да се развие у вас съзнанието, да дойдете до туй ново схващане, да вземете туй ново направление в живота си, та всяка тъга, всяко страдание да се разтопи, за да могат новите условия да влязат във вашия живот. И в съвременната наука има един омагьосан кръг.
Ние изучаваме много неща, но в това изучаване няма такова единство, чрез което да дойдем до едно коренно разрешение на въпросите, чрез което умът ни да се просветли за възприемане на
Божественото
учение
.
Сега има спор между религия и наука. Никакъв спор не трябва да има. Ние произвеждаме спора. Ако религията се превърне на Любов, тя е на мястото си; ако науката се превърне на Мъдрост, тя е на мястото си. Религията аз наричам забавачница за хората, а науката – учителка за възрастните деца.
към втори вариант >>
62.
Неразбраното
,
ООК
, София, 10.12.1924г.,
Ти трябва да имаш нещо положително в главата си, което никой не може да ти го вземе – това е
Божественото
знание.
Като вземете тефтерчето и търсите записаното, тогава ще приличате на онзи проповедник, който мъчно намирал отделните места в Евангелието, та за да ги намира лесно, когато му потрябват, турял на тия места по един праз лук. Жена му, като не знаела защо е този праз вътре в Евангелието, извадила го. Дохожда попът, търси мястото, което означил с праза, не може да го намери, нито празът е на място. Това са анекдоти, които често се случват в живота ви. Не основавай твоето знание на този праз, не ти трябва такова знание.
Ти трябва да имаш нещо положително в главата си, което никой не може да ти го вземе – това е
Божественото
знание.
Не казвам, че не трябва да записваш някои неща, но те са второстепенни. Има неща, които трябва да знаеш, които трябва да са написани вътре в сърцето ти. Казвам: всички ще учите! Не е необходимо всички да сте философи, но трябва да учите. Желателно е да сте всички философи, пророци, но като не сте, и то не е лошо.
към беседата >>
Учението
е една необходимост, една потреба за ума ви.
Хванал тази ръчка и бил много работен. Работиш, защото имаш зор. Ние не сме дошли до онова свободно положение – да работим от любов. Това е бъдещата ни работа. Сега вие трябва да се съвземете, да учите.
Учението
е една необходимост, една потреба за ума ви.
Трябва да разсъждавате, като учите, а не само да запомняте. Човек трябва да помни някои неща, а други да забравя. Често вие казвате: „Човек трябва да събира.“ Хубаво, но какво трябва да събира? – Хубавите работи трябва да събира. И в знанието – също.
към беседата >>
Тъй че първо ти ще дойдеш до
Божественото
в тебе и от това Божествено начало ще слезеш в разумното начало на твоя ум.
Царството Божие трябва да започне от Духа. Този Дух, който по някой път ни говори, туй не е Духът Божий, но това е Словото. Значи туй, което ни говори, това е Словото, а глава на Словото е Истината. Глава на Истината пък е Духът Божий. Разбрахте ли сега?
Тъй че първо ти ще дойдеш до
Божественото
в тебе и от това Божествено начало ще слезеш в разумното начало на твоя ум.
Вие искате да постигнете всичко изведнъж, тъй както в 1001 нощ, с един замах, магически. За идущата сряда ще напишете коя мисъл е най-важна за всеки едного от вас от тази беседа. Сега, изпейте тоновете до, ми, сол, до! Силата, смисълът на един тон зависи от туй – да внесем в този тон нещо разумно. Щом внесем разумното в един музикален тон, добива се едно малко трептение, една мекота в гласа.
към беседата >>
63.
Да Го посрещнат
,
НБ
, София, 14.12.1924г.,
Какъ ще имъ докаже, че
учението
, което носи, ще имъ донесе подобрение?
Съ всички, които влѣзатъ въ морето, постѫпваме по единъ и сѫщъ начинъ. Казва се въ стиха: „Излѣзе народътъ да посрещне Исуса“. Мислите ли, че ако днесъ Христосъ дойде между съврѣменнитѣ хора, тѣ биха Го посрещнали по-добрѣ? Не, работата днесъ е още по-лоша. Най-първо, какъ ще примири Исусъ интереситѣ на тия воюващи страни?
Какъ ще имъ докаже, че
учението
, което носи, ще имъ донесе подобрение?
Тѣ веднага ще му кажатъ: докажи! Пакъ ще се подигне въпросътъ: хлѣбъ, хлѣбъ! – Нищо повече. Жито трѣбва? Всѣки градъ трѣбва да се храни.
към беседата >>
Хубаво, ако тогавашниятъ свѣтъ бѣше приелъ Христовото
учение
въ Неговата пълнота мислите ли, че нашето положение щѣше да бѫде по-лошо?
Не, не сѫ достигнали до тамъ. Тѣ още нѣматъ условия за приложение на тази Любовь. При това, за въ бѫдеще трѣбва да се изучватъ методи, какъ да се приложи тази Любовь, какъ да се използуватъ не само физическитѣ, но и духовнитѣ блага, които ни сѫ дадени. И тъй, народътъ излѣзе да посрещне Христа. Но явиха се фарисеитѣ и казаха: видите ли Го, отиде свѣтътъ съ Него!
Хубаво, ако тогавашниятъ свѣтъ бѣше приелъ Христовото
учение
въ Неговата пълнота мислите ли, че нашето положение щѣше да бѫде по-лошо?
Питамъ: защо тогавашнитѣ учени хора не сѫ били готови да възприематъ Христовото учение? Защо ли? Ще дамъ слѣдната аналогия. Двѣ моми обичатъ единъ богатъ, ученъ, красивъ момъкъ и нито едната успѣва, нито другата. Едната казва: отстѫпи ти.
към беседата >>
Питамъ: защо тогавашнитѣ учени хора не сѫ били готови да възприематъ Христовото
учение
?
Тѣ още нѣматъ условия за приложение на тази Любовь. При това, за въ бѫдеще трѣбва да се изучватъ методи, какъ да се приложи тази Любовь, какъ да се използуватъ не само физическитѣ, но и духовнитѣ блага, които ни сѫ дадени. И тъй, народътъ излѣзе да посрещне Христа. Но явиха се фарисеитѣ и казаха: видите ли Го, отиде свѣтътъ съ Него! Хубаво, ако тогавашниятъ свѣтъ бѣше приелъ Христовото учение въ Неговата пълнота мислите ли, че нашето положение щѣше да бѫде по-лошо?
Питамъ: защо тогавашнитѣ учени хора не сѫ били готови да възприематъ Христовото
учение
?
Защо ли? Ще дамъ слѣдната аналогия. Двѣ моми обичатъ единъ богатъ, ученъ, красивъ момъкъ и нито едната успѣва, нито другата. Едната казва: отстѫпи ти. Другата казва: отстѫпи ти.
към беседата >>
Всички ще си отидатъ, а ти ще започнешъ да учишъ новото
учение
.
И тъй, Божествениятъ Духъ слиза! Нѣкои искатъ да Го видятъ съ крилѣ. Не, когато Божествениятъ Духъ ви дойде на гости, вие ще почувствувате единъ вѫтрѣшенъ миръ, една вѫтрѣшна умствена стабилность каквато никога не сте чувствували; при това ще се зародятъ въ насъ нови мисли, нови желания. Въ който день стѫпи Божествениятъ Духъ въ кѫщата ви, сиромашията, всички несгоди ще си взематъ торбичкитѣ и една слѣдъ друга ще си отиватъ и ще ви казватъ: сбогомъ, сбогомъ! Този Духъ ги изпраща една слѣдъ друга и имъ казва: „Вие свършихте вече своята работа, сега азъ започвамъ моята“.
Всички ще си отидатъ, а ти ще започнешъ да учишъ новото
учение
.
Нѣкои казватъ: ние трѣбва да докажемъ, че сме добри и невинни хора. Ти не можешъ да докажешъ своята невинность. Йосифъ можа ли да докаже своята невинность, когато жената на господаря му го обвини? Не, тя дори взе дрехата му и каза на мѫжа си: „Този младиятъ евреинъ се подигра съ мене“. Какво направиха съ него?
към беседата >>
Слѣдователно, всѣки единъ отъ васъ трѣбва да чака, докато се събуди
Божественото
въ него, докато Богъ не го посѣти.
Прѣкараха го прѣзъ училището. Така ще бѫдете поставени и вие. Какъ ще докажете, че сте невинни? Човѣкъ въ себе си трѣбва да знае, дали е виновенъ, или не. Азъ не зная ли прѣдъ себе си, дали съмъ правъ, или не?
Слѣдователно, всѣки единъ отъ васъ трѣбва да чака, докато се събуди
Божественото
въ него, докато Богъ не го посѣти.
Богъ ще го посѣти, по който и да е начинъ. То е великото! Ние трѣбва да се примиримъ съ Бога. Нѣкои отъ васъ са се примирили вече и на тѣхъ казвамъ: вие трѣбва да се учите на закона на служенето! Нѣкои казватъ: ние го знаемъ.
към беседата >>
Сега вие казвате: възможно ли е това ново
учение
да се приложи при сегашнитѣ условия?
– Не тѣлата, а душитѣ на хората сѫ вашитѣ ближни. Колко ми е приятно, когато срѣщна нѣкоя душа, спрѣла се и говори на друга душа! Срѣщамъ други двама, облечени хубаво, вървятъ заедно, но не се обичатъ. Какво виждамъ? – Тѣхнитѣ души не се докосватъ никакъ, тѣ сѫ студени като ледъ, чужди сѫ единъ на другъ.
Сега вие казвате: възможно ли е това ново
учение
да се приложи при сегашнитѣ условия?
– Именно сега може да се приложи. Отъ васъ днесъ не се изисква да отивате по горитѣ. Въ България нѣма скрити мѣста, дѣто да станешъ постникъ. Ако станешъ нѣкой виденъ светия, ще започнатъ да се изреждатъ отъ Европа хора, които ще тѣ фотографирватъ, ще изучаватъ живота ти, ще пишатъ за тебе туй-онуй и ще се намѣришъ въ чудо, въ беля; ще се чудишъ, кѫдѣ да се скриешъ. Тукъ нѣма скрити мѣста, и въ Европа сѫщо нѣма скрити мѣста.
към беседата >>
Тогава изучавайте Библията, изучавайте
учението
на хората, които сѫ живѣли по Бога.
– Че този човѣкъ нѣма да устои. Това е не защото той има зла воля но, толкова може. Съ това стѣгане на сърдцето ви, природата иска да каже, че условията въ живота ви, всичко така ще се стече, че нѣма да успѣете. Тръгнете на пѫть, но сърдцето ви се стѣга нѣщо – не тръгвайте. Ако искате да знаете, дали туй, което ви говоря е Истина или не, вижте, ако нищо не стѣга сърдцето ви, приемете я, изучавайте тази Истина, но ако сърдцето ви се стѣга, не я приемайте, азъ не ви я налагамъ.
Тогава изучавайте Библията, изучавайте
учението
на хората, които сѫ живѣли по Бога.
Послѣ, вземете прѣдъ видъ слѣдното правило. Намирашъ се въ нѣкакво изпитание, омоталъ си се нѣкѫдѣ, но ти се дава възможностъ да излѣзешъ отъ това положение. Какъ трѣбва да постѫпишъ? Заплетешъ ли се, направи туй, което не ти е угодно, което не е въ твой интересъ. Направишъ ли туй, което не е въ твой интересъ, ти ще спечелишъ; направишъ ли туй, което е въ твой интересъ, ще изгубишъ.
към беседата >>
Затова, всѣки отъ насъ трѣбва да работи на
Божественото
лозе!
Отъ гдѣ ще вземете здраве? Нѣкои сте изгубили общественото си положение. Какво трѣбва да правите? – Ще имате една основна идея, ще се свържете съ основния законъ на Любовьта, и вашето положение нѣма изведнъжъ да се подобри, но постепенно ще излѣзете отъ това положение, въ което се намирате. Само така ще видите, че въ свѣта има единъ идеалъ, животътъ ви ще придобие единъ вѫтрѣшенъ смисълъ, и вие ще бѫдете полезни не само за васъ, но и за вашитѣ ближни.
Затова, всѣки отъ насъ трѣбва да работи на
Божественото
лозе!
Сега, нѣкои може да кажатъ: а, той тъй говори! Не, всички трѣбва да говоримъ така, и съ умъ, и съ сърдце, и съ душа, и съ духъ. Всички трѣбва да бѫдемъ тъй искрени, тъй невинни, както дѣцата. И право е казалъ Христосъ: „Ако не станете като малкитѣ дѣца, не можете да влѣзете въ царството Божие“. За сегашнитѣ хора, за вѣрующитѣ се иска не само вѣра, не само любовь, но се изисква чистота и невинность, които сѫ една вѫтрѣшна връзка между доброто и Истината.
към беседата >>
Как ще им докаже, че
учението
, което носи, ще им донесе подобрение?
(втори вариант)
С всички, които влязат в морето, постъпваме по един и същ начин. Казва се в стиха: „Излезе народът да посрещне Исуса“. Мислите ли, че ако днес Христос дойде между съвременните хора, те биха Го посрещнали по-добре? Не, работата днес е още по-лоша. Най-първо, как ще примири Исус интересите на тези воюващи страни?
Как ще им докаже, че
учението
, което носи, ще им донесе подобрение?
Те веднага ще му кажат: Докажи! Пак ще се повдигне въпросът: Хляб, хляб! – Нищо повече. Жито трябва? Всеки град трябва да се храни.
към втори вариант >>
Хубаво, ако тогавашният свят беше приел Христовото
учение
в Неговата пълнота, мислите ли, че нашето положение щеше да бъде по-лошо?
(втори вариант)
Не, не са достигнали до там. Те още нямат условия за прилагане на тази Любов. При това, за в бъдеще трябва да се изучават методи, как да се приложи тази Любов, как да се използват не само физическите, но и духовните блага, които ни са дадени. И тъй, народът излезе да посрещне Христа. Но явиха се фарисеите и казаха: Виждате ли Го, отиде светът с Него!
Хубаво, ако тогавашният свят беше приел Христовото
учение
в Неговата пълнота, мислите ли, че нашето положение щеше да бъде по-лошо?
Питам: Защо тогавашните учени хора не са били готови да възприемат Христовото учение? Защо ли? Ще дам следната аналогия. Две моми обичат един богат, учен, красив момък и нито едната успява, нито другата. Едната казва: Отстъпи ти.
към втори вариант >>
Питам: Защо тогавашните учени хора не са били готови да възприемат Христовото
учение
?
(втори вариант)
Те още нямат условия за прилагане на тази Любов. При това, за в бъдеще трябва да се изучават методи, как да се приложи тази Любов, как да се използват не само физическите, но и духовните блага, които ни са дадени. И тъй, народът излезе да посрещне Христа. Но явиха се фарисеите и казаха: Виждате ли Го, отиде светът с Него! Хубаво, ако тогавашният свят беше приел Христовото учение в Неговата пълнота, мислите ли, че нашето положение щеше да бъде по-лошо?
Питам: Защо тогавашните учени хора не са били готови да възприемат Христовото
учение
?
Защо ли? Ще дам следната аналогия. Две моми обичат един богат, учен, красив момък и нито едната успява, нито другата. Едната казва: Отстъпи ти. Другата казва: Отстъпи ти.
към втори вариант >>
Всички ще си отидат, а ти ще започнеш да учиш новото
учение
.
(втори вариант)
И тъй, Божественият Дух слиза! Някои искат да Го видят с криле. Не, когато Божественият Дух ви дойде на гости, вие ще почувствате един вътрешен мир, една вътрешна умствена стабилност каквато никога не сте чувствали; при това ще се зародят във вас нови мисли, нови желания. В който ден стъпи Божественият Дух в къщата ви, сиромашията, всички несгоди ще си вземат торбичките и една след друга ще си отиват и ще ви казват: Сбогом, сбогом! Този Дух ги изпраща една след друга и им казва: „Вие свършихте вече своята работа, сега аз започвам моята“.
Всички ще си отидат, а ти ще започнеш да учиш новото
учение
.
Някои казват: Ние трябва да докажем, че сме добри и невинни хора. Ти не можеш да докажеш своята невинност. Йосиф можа ли да докаже своята невинност, когато жената на господаря му го обвини? Не, тя дори взе дрехата му и каза на мъжа си: „Този младият евреин се подигра с мене“. Какво направиха с него?
към втори вариант >>
Следователно, всеки един от вас трябва да чака, докато се събуди
Божественото
в него, докато Бог не го посети.
(втори вариант)
Прекараха го през училището. Така ще бъдете поставени и вие. Как ще докажете, че сте невинни? Човек в себе си трябва да знае, дали е виновен, или не. Аз не зная ли пред себе си, дали съм прав, или не?
Следователно, всеки един от вас трябва да чака, докато се събуди
Божественото
в него, докато Бог не го посети.
Бог ще го посети, по който и да е начин. То е великото! Ние трябва да се примирим с Бог. Някои от вас са се примирили вече и на тях казвам: Вие трябва да се учите на закона на служенето! Някои казват: Ние го знаем.
към втори вариант >>
Сега вие казвате: Възможно ли е това ново
учение
да се приложи при сегашните условия?
(втори вариант)
– Не телата, а душите на хората са вашите ближни. Колко ми е приятно, когато срещна някоя душа, спряла се и говори на друга душа! Срещам други двама, облечени хубаво, вървят заедно, но не се обичат. Какво виждам? – Техните души не се докосват никак, те са студени като лед, чужди са един на друг.
Сега вие казвате: Възможно ли е това ново
учение
да се приложи при сегашните условия?
– Именно сега може да се приложи. От вас днес не се изисква да отивате по горите. В България няма скрити места, където да станеш постник. Ако станеш някой виден светия, ще започнат да се изреждат от Европа хора, които ще те фотографират, ще изучават живота ти, ще пишат за тебе туй-онуй и ще се намериш в чудо, в беля; ще се чудиш, къде да се скриеш. Тук няма скрити места, и в Европа също няма скрити места.
към втори вариант >>
Тогава изучавайте Библията, изучавайте
учението
на хората, които са живели по Бога.
(втори вариант)
– Че този човек няма да устои. Това е не защото той има зла воля, но толкова може. С това стягане на сърцето ви, природата иска да каже, че условията в живота ви, всичко така ще се стече, че няма да успеете. Тръгнете на път, но сърцето ви се стяга нещо – не тръгвайте. Ако искате да знаете дали туй, което ви говоря е Истина или не, вижте, ако нищо не стяга сърцето ви, приемете я, изучавайте тази Истина, но ако сърцето ви се стяга, не я приемайте, аз не ви я налагам.
Тогава изучавайте Библията, изучавайте
учението
на хората, които са живели по Бога.
После, вземете предвид следното правило: Намираш се в някакво изпитание, омотал си се някъде, но ти се дава възможност да излезеш от това положение. Как трябва да постъпиш? Заплетеш ли се, направи туй, което не ти е угодно, което не е в твой интерес. Направиш ли това, което не е в твой интерес, ти ще спечелиш; направиш ли това, което е в твой интерес, ще изгубиш. Направете един такъв опит.
към втори вариант >>
Затова, всеки от нас трябва да работи на
Божественото
лозе!
(втори вариант)
Откъде ще вземете здраве? Някои сте изгубили общественото си положение. Какво трябва да правите? – Ще имате една основна идея, ще се свържете с основния закон на Любовта, и вашето положение няма изведнъж да се подобри, но постепенно ще излезете от това положение, в което се намирате. Само така ще видите, че в света има един идеал, животът ви ще придобие един вътрешен смисъл, и вие ще бъдете полезни не само за вас, но и за вашите ближни.
Затова, всеки от нас трябва да работи на
Божественото
лозе!
Сега, някои може да кажат: А, той тъй говори! Не, всички трябва да говорим така, и с ум, и със сърце, и с душа, и с дух. Всички трябва да бъдем тъй искрени, тъй невинни, както децата. И право е казал Христос: „Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в царството Божие“. За сегашните хора, за вярващите се иска не само вяра, не само любов, но се изисква чистота и невинност, които са една вътрешна връзка между доброто и Истината.
към втори вариант >>
64.
Божественото буталце
,
МОК
, София, 21.12.1924г.,
Аз разбирам
Божественото
, туй което осмисля живота, а без него човек идва до отчаяние.
Вие ще кажете: "Това магаре реве и се търкаля, какво оценява? " А магарето казва: "Десет години ужасен затвор беше това долу в земята! " Е, какво е свобода? Сега вие по някой път се смеете на магарето, но често и вие влизате в такива дълбоки рудници, че по 20 години прекарвате в рудокопачество. Един живот - човек-машина, отдалечил се от Божествената светлина.
Аз разбирам
Божественото
, туй което осмисля живота, а без него човек идва до отчаяние.
Рекох, в сегашното си положение вие всички трябва да се стремите да имате един вътрешен опит. Всеки един от вас, от младите, трябва да имате един опит. Самият живот без опит не върви в права посока. Най-малко един опит, два, три трябва да имате, които трябва да бъдат ръководяща звезда, да имате нещо, на което да разчитате. А такъв опит всеки един от вас може да има.
към беседата >>
Дойде ли до
божественото
, за нас няма въпрос: да или не, въпросът е свършен, въпросът е решен вече!
Божествените идеи, които проникват в нашата душа, на тях трябва да отдадем всичките си идеи, докато ги реализираме. А сега, такава една идея като проникне във вашия ум, вие я напишете и кажете: "Аз написах тази и тази идея." Вие не признавате, че тази идея е дошла от някъде, не признавате авторитета й, а мислите, че от вашия ум е излязла и тръгнете да се хвалите с нея, но няма да се минат една-две седмици и ще ви покажат, че тази идея не е израснала от вашия ум. Значи, божествените неща всякога трябва да ги отбелязваме в себе си и да признаем, че те са от бога, че тогава те ще бъдат божествени. И за тях трябва да имаме в душата си особено място. Дойде ли тази идея, да бъдем готови да жертваме всичко.
Дойде ли до
божественото
, за нас няма въпрос: да или не, въпросът е свършен, въпросът е решен вече!
Значи за божественото човек трябва всякога да е готов да жертва живота си. Не да го изгуби, да го пожертва. Защото всякога, пожертван живота за една божествена идея, този живот се усилва, става по-интензивен. И всичките велики хора и герои дължат своето геройство на този принцип. И те са били затваряни тъй херметически.
към беседата >>
Значи за
божественото
човек трябва всякога да е готов да жертва живота си.
А сега, такава една идея като проникне във вашия ум, вие я напишете и кажете: "Аз написах тази и тази идея." Вие не признавате, че тази идея е дошла от някъде, не признавате авторитета й, а мислите, че от вашия ум е излязла и тръгнете да се хвалите с нея, но няма да се минат една-две седмици и ще ви покажат, че тази идея не е израснала от вашия ум. Значи, божествените неща всякога трябва да ги отбелязваме в себе си и да признаем, че те са от бога, че тогава те ще бъдат божествени. И за тях трябва да имаме в душата си особено място. Дойде ли тази идея, да бъдем готови да жертваме всичко. Дойде ли до божественото, за нас няма въпрос: да или не, въпросът е свършен, въпросът е решен вече!
Значи за
божественото
човек трябва всякога да е готов да жертва живота си.
Не да го изгуби, да го пожертва. Защото всякога, пожертван живота за една божествена идея, този живот се усилва, става по-интензивен. И всичките велики хора и герои дължат своето геройство на този принцип. И те са били затваряни тъй херметически. Сега вие сте в такава гъста материя, страдате всички, нали?
към беседата >>
Казвам ви: Ще има 7 плодородни години, сейте и прибирайте жито, пълнете вашите житници, понеже ще дойдат 7 гладни години, та сега, когато имате благоприятно време, събирайте
Божественото
богатство.
Ако взема една хубава книга, която вие обичате, че я изгоря? Въобще, отнема нещо, което вие обичате и с което вие сте свързани, веднага ще изменя вашето настроение и прави сте. Човек трябва да бъде свободен. Всеки обича свободата, но и всеки трябва да пази свободата си. Сега, отговорете ми, защо ви навеждам към тия мисли, вие сте сега в Египет, при Йосиф.
Казвам ви: Ще има 7 плодородни години, сейте и прибирайте жито, пълнете вашите житници, понеже ще дойдат 7 гладни години, та сега, когато имате благоприятно време, събирайте
Божественото
богатство.
Утре, когато дойдат годините на страданието и изпитания, защото те ще дойдат, та да имате един голям запас, да можете да издържате този глад. Изпитанията ще дойдат и трябва да можете да издържате. Сега, на вас като ви говоря за изпитания, някои казват: "Тия са неприятни неща, човек да бъде изпитан." Не, не, даже човек сам себе си трябва да изпитва. Ами че ако аз себе си не изпитвам и кажа например тъй: "Аз мога да плавам, но само разсъждавам, че мога да плавам." Но, ако някой каже: "Да направим опит", аз мога да се удавя в реката. Значи, в мен има едно съмнение, една неувереност, трябва да направя един малък опит, да вляза в реката един път, два, три, четири, пет, шест, докато най-после се хвърля във водата и преплувам реката.
към беседата >>
Някой учи до трети клас, остане и казва: "И без знание мога, и без
учение
мога." Че можеш без
учение
, можеш, разбира се.
- Схванаха ми се краката. Не, да си говорим истината, той да каже тъй: "Аз само мислено преплавам тази река." Сега, в живота всинца имате този опит! На мнозина се схващат ръцете и после трябва да им помагаме. Нали сте били ученици в училището?
Някой учи до трети клас, остане и казва: "И без знание мога, и без
учение
мога." Че можеш без
учение
, можеш, разбира се.
Тогава друг човек казва: "Господ ми направи две очи, защо ми са две и с едно мога." - Извади едното. "И две уши имам", вземе и пробие едното си ухо. После казва: "Два крака, защо ми са, с един крак мога." Питам: на каква карикатура ще замяза човек с такива разсъждения? Някой казва: "Човек не трябва да бъде набожен." Смешни сте, набожността, това е едно качество на човека, едно благородно чувство е то. Казва: "И умен не трябва да бъде човек." Е хайде, и умен не трябва да бъде човек, на какво ще се обърнете тогава?
към беседата >>
Тогава
учението
, което сега придобивате, ще може да го реализирате.
Онзи, който е учен, той знае закона, не го е страх, той има условия по всеки начин да избягва мъчнотиите. А невежият човек, като не знае по кой път да мине, той се уплаши и умът му изтръпне. Та сега, на всинца ви трябва силен и крепък дух, че като влезе тази светла, Божествена идея, която се отправя към вас, както буталцето (М), да я приемете, не отлагайте, приемете я. Всички свещени идеи, които проникнат във вас, приемете ги. Бъдете всякога трезви, да ги използвате.
Тогава
учението
, което сега придобивате, ще може да го реализирате.
И материалното учение ви е потребно. Станете да направим едно упражнение. И тъй, всички ще се стремите да развивате един дух на будност. Бодър и весел дух, вътрешно всички трябва да бъдете бодри и весели, да побеждавате мъчнотиите, които ви посрещат. Корабът, който върви в океана, той не трябва да се плаши от вълните, които идат отляво и отдясно, той гледа само своята посока и върви напред.
към беседата >>
И материалното
учение
ви е потребно.
А невежият човек, като не знае по кой път да мине, той се уплаши и умът му изтръпне. Та сега, на всинца ви трябва силен и крепък дух, че като влезе тази светла, Божествена идея, която се отправя към вас, както буталцето (М), да я приемете, не отлагайте, приемете я. Всички свещени идеи, които проникнат във вас, приемете ги. Бъдете всякога трезви, да ги използвате. Тогава учението, което сега придобивате, ще може да го реализирате.
И материалното
учение
ви е потребно.
Станете да направим едно упражнение. И тъй, всички ще се стремите да развивате един дух на будност. Бодър и весел дух, вътрешно всички трябва да бъдете бодри и весели, да побеждавате мъчнотиите, които ви посрещат. Корабът, който върви в океана, той не трябва да се плаши от вълните, които идат отляво и отдясно, той гледа само своята посока и върви напред. И човек трябва да прилича на един хубав кораб, който да отива по пътя на своето предназначение, без да обръща внимание на вълните, от какъв са характер.
към беседата >>
Под
Божественото
аз разбирам туй, що осмисля Живота.
(втори вариант)
Вие ще кажете: „Какво може да оцени това магаре, като знае само да реве и да се търкаля? “ Магарето казва: „Ужасен затвор беше моят живот долу в Земята! “ Питам: какво нещо е Свободата? По някой път и вие се смеете на магарето, но често влизате в такива дълбоки рудници като него и прекарвате по цели двадесет години в рудокопачество. Това е животът на човека машина, който се е отдалечил от Божествената светлина.
Под
Божественото
аз разбирам туй, що осмисля Живота.
Без Божественото обаче човек идва до пълно отчаяние. Та казвам: в сегашното си положение всички вие трябва да се стремите да имате един вътрешен опит. Самият живот без опит не върви в права посока. Трябва да имате най-малко един, два, три и повече опита, които да бъдат ръководеща звезда в живота ви. На тях ще можете да разчитате.
към втори вариант >>
Без
Божественото
обаче човек идва до пълно отчаяние.
(втори вариант)
“ Магарето казва: „Ужасен затвор беше моят живот долу в Земята! “ Питам: какво нещо е Свободата? По някой път и вие се смеете на магарето, но често влизате в такива дълбоки рудници като него и прекарвате по цели двадесет години в рудокопачество. Това е животът на човека машина, който се е отдалечил от Божествената светлина. Под Божественото аз разбирам туй, що осмисля Живота.
Без
Божественото
обаче човек идва до пълно отчаяние.
Та казвам: в сегашното си положение всички вие трябва да се стремите да имате един вътрешен опит. Самият живот без опит не върви в права посока. Трябва да имате най-малко един, два, три и повече опита, които да бъдат ръководеща звезда в живота ви. На тях ще можете да разчитате. Такива опити всеки от вас може да има.
към втори вариант >>
И тъй, настоящето е
Божественото
.
(втори вариант)
След като и се даде форма, тя придобива съществувание. Тя дойде днес, ти казваш: „Днес не съм разположен, утре ела! “ Утре вече тя намира друго място. Втори път не се връща при теб. Законът действа много рязко, затуй трябва да бъдете внимателни.
И тъй, настоящето е
Божественото
.
Значи Божествените идеи действат в настоящето. Бог ни говори в настоящето, но Той никога не повтаря. Той говори веднъж на ума, втори път на сърцето, и трети път – на волята. Ти ако не си слушал, ако не си възприел – въпросът е свършен. Тази идея ти не можеш да възприемеш друг ден – тя е само за днес; за друг ден – друга идея; за трети ден – трета идея, и т.н.
към втори вариант >>
Дойде ли до
Божественото
, за нас не съществува въпросът да или не – въпросът е решен вече.
(втори вариант)
А сега, като проникне във вашия ум една такава идея, вие я написвате и казвате: „Аз написах тази идея.“ Вие не признавате, че тази идея е дошла отнякъде, не признавате авторитета и, а мислите, че е излязла от вашия ум, и тръгвате да се хвалите с нея. Но не се минават една-две седмици, показват ви, че тая идея не е израсла от вашия ум. Значи всякога трябва да различаваме Божествените неща в себе си и да признаваме, че са от Бога – само тогава те ще бъдат Божествени. И за тях трябва да имаме особено място в душата си. Дойде ли такава идея в ума ви, трябва да бъдете готови да жертвате заради нея всичко.
Дойде ли до
Божественото
, за нас не съществува въпросът да или не – въпросът е решен вече.
Значи за Божественото човек трябва всякога да е готов да жертва живота си – не казвам да го изгуби, но да го пожертва. Защото пожертван ли е животът ви за една Божествена идея, той се усилва, става по-интензивен. И всички велики хора и герои, както в миналото, така и днес, дължат своето геройство и величие на този принцип именно. И те някога са били затваряни херметически. Сега всички вие се намирате в една гъста материя и страдате.
към втори вариант >>
Значи за
Божественото
човек трябва всякога да е готов да жертва живота си – не казвам да го изгуби, но да го пожертва.
(втори вариант)
Но не се минават една-две седмици, показват ви, че тая идея не е израсла от вашия ум. Значи всякога трябва да различаваме Божествените неща в себе си и да признаваме, че са от Бога – само тогава те ще бъдат Божествени. И за тях трябва да имаме особено място в душата си. Дойде ли такава идея в ума ви, трябва да бъдете готови да жертвате заради нея всичко. Дойде ли до Божественото, за нас не съществува въпросът да или не – въпросът е решен вече.
Значи за
Божественото
човек трябва всякога да е готов да жертва живота си – не казвам да го изгуби, но да го пожертва.
Защото пожертван ли е животът ви за една Божествена идея, той се усилва, става по-интензивен. И всички велики хора и герои, както в миналото, така и днес, дължат своето геройство и величие на този принцип именно. И те някога са били затваряни херметически. Сега всички вие се намирате в една гъста материя и страдате. Кой от вас не страда?
към втори вариант >>
Та когато имате благоприятно време, събирайте
Божественото
богатство.
(втори вариант)
Отговорете ми сега защо ви навеждам към тия мисли? Вие сега сте в Египет, при Йосиф. Казвам ви: ще има седем плодородни години. Сейте и прибирайте жито! Пълнете вашите житници, понеже ще дойдат седем гладни години.
Та когато имате благоприятно време, събирайте
Божественото
богатство.
Утре, когато дойдат годините на страдания и изпитания, а те ще дойдат, трябва да имате един голям запас – да можете да издържите глада. Изпитанията ще дойдат и трябва да ги издържите. Като ви се говори за изпитания, някои казват: „Неприятни неща са тия – да бъде човек на изпитания.“ – Не, не са неприятни. Човек сам даже трябва да се изпитва. Ами ако аз не изпитвам себе си, мога ли да се позная?
към втори вариант >>
Някой учи до трети клас, но остави училището, напуска го и казва: „И без знание мога, и без
учение
мога.“ –Можеш без
учение
, разбира се.
(втори вариант)
Като дойде до опита, тия хора казват: „Аз потънах във водата.“ – Как тъй? – „Схванаха ми се краката.“ Не, трябва да си говорим Истината. Такъв неопитен човек трябва да каже: „Аз преплувах тази река мислено само.“ В живота всинца имате този опит. На мнозина се схващат ръцете и после трябва да им помагаме. Нали сте били ученици в училището?
Някой учи до трети клас, но остави училището, напуска го и казва: „И без знание мога, и без
учение
мога.“ –Можеш без
учение
, разбира се.
Друг някой казва: „Господ ми даде две очи. Защо ми са двете? И с едно око мога.“ Изважда едното. – „Имам две уши. Защо ми са и двете?
към втори вариант >>
И тогава
учението
, което сега придобивате, ще можете да го реализирате.
(втори вариант)
Невежият човек, като не знае по кой път да мине, уплашва се и умът му се взема. Та сега на всинца ви трябва силен и крепък дух, че като влезе една светла Божествена идея в ума ви и се отправи към вас, както буталцето (М)да я приемете. Не отлагайте, приемете я веднага! Приемете всички свещени идеи, които проникват във вас. Бъдете всякога трезви – да ги използвате.
И тогава
учението
, което сега придобивате, ще можете да го реализирате.
За всинца ви е потребно и материалното учение. Сега всички ще се стремите да развиете дух на будност – да имате бодър и весел дух. Всички трябва да бъдете вътрешно бодри и весели, да побеждавате мъчнотиите, които ви дохождат. Корабът, който върви в океана, не трябва да се плаши от вълните, които идат отляво и отдясно. Той трябва само да гледа към своята посока и да върви напред.
към втори вариант >>
За всинца ви е потребно и материалното
учение
.
(втори вариант)
Та сега на всинца ви трябва силен и крепък дух, че като влезе една светла Божествена идея в ума ви и се отправи към вас, както буталцето (М)да я приемете. Не отлагайте, приемете я веднага! Приемете всички свещени идеи, които проникват във вас. Бъдете всякога трезви – да ги използвате. И тогава учението, което сега придобивате, ще можете да го реализирате.
За всинца ви е потребно и материалното
учение
.
Сега всички ще се стремите да развиете дух на будност – да имате бодър и весел дух. Всички трябва да бъдете вътрешно бодри и весели, да побеждавате мъчнотиите, които ви дохождат. Корабът, който върви в океана, не трябва да се плаши от вълните, които идат отляво и отдясно. Той трябва само да гледа към своята посока и да върви напред. Всеки човек трябва да прилича на един хубав кораб, който отива по пътя на своето предназначение, без да обръща внимание на вълните – от какъв характер са те.
към втори вариант >>
Божественото
буталце
(втори вариант)
Корабът, който върви в океана, не трябва да се плаши от вълните, които идат отляво и отдясно. Той трябва само да гледа към своята посока и да върви напред. Всеки човек трябва да прилича на един хубав кораб, който отива по пътя на своето предназначение, без да обръща внимание на вълните – от какъв характер са те. – Любовта ражда Доброто. – Доброто носи за нас Живот, Светлина и Свобода.
Божественото
буталце
Любовьта ражда доброто! Доброто внася въ насъ Животъ, Свѣтлина и Свобода! Шесть души прочетоха темитѣ: “Ролята на съзнанието”. Прочете се резюме отъ темата: “Защо благоухаятъ цвѣтята? ”
към втори вариант >>
Азъ разбирамъ
Божественото
, туй което осмисля живота, а безъ него човѣкъ идва до отчаяние.
(втори вариант)
Вие ще кажете: “Това магаре реве и се търкаля, какво оцѣнява? ” А магарето казва: “Десеть години ужасенъ затворъ бѣше това долу въ земята! ” Е, какво е свобода? Сега вие понѣкой пѫть се смѣете на магарето, но често и вие влизате въ такива дълбоки рудници, че по 20 години прѣкарвате въ рудокопачество. Единъ животъ - човѣкъмашина, отдалечилъ се отъ Божествената свѣтлина.
Азъ разбирамъ
Божественото
, туй което осмисля живота, а безъ него човѣкъ идва до отчаяние.
Рекохъ, въ сегашното си положение вие всички трѣбва да се стремите да имате единъ вѫтрѣшенъ опитъ. Всѣки единъ отъ васъ, отъ младитѣ, трѣбва да имате единъ опитъ. Самиятъ животъ безъ опитъ не върви въ права посока. Най-малко единъ опитъ, два три трѣбва да имате, които трѣбва да бѫдатъ рѫководяща звѣзда, да имате нѣщо, на което да разчитате. А такъвъ опитъ всѣки единъ отъ васъ може да има.
към втори вариант >>
Дойде ли до
Божественото
за насъ нѣма въпросъ: да или не, въпросътъ е свършенъ, въпросътъ е рѣшенъ вече!
(втори вариант)
Божественитѣ идеи, които проникватъ въ нашата душа, на тѣхъ трѣбва да отдадемъ всичкитѣ си идеи, докато ги реализираме. А сега такава една идея, като проникне въ вашия умъ, вие я напишете и кажете: “Азъ написахъ тази и тази идея.” Вие не признавате, че тази идея е дошла отъ нѣкѫдѣ, не признавате авторитета и, а мислите, че отъ вашия умъ е излѣзла и тръгнете да се хвалите съ нея, но нѣма да се минатъ една-двѣ седмици и ще ви покажатъ, че тази идея не е израстнала отъ вашия умъ. Значи, Божествените нѣща всѣкога трѣбва да ги отбѣлѣзваме въ себе си и да признаемъ, че тѣ сѫ отъ Бога, че тогава тѣ ще бѫдатъ Божествени. И за тѣхъ трѣбва да имаме въ душата си особено мѣсто. Дойде ли тази идея, да бѫдемъ готови да жертвуваме всичко.
Дойде ли до
Божественото
за насъ нѣма въпросъ: да или не, въпросътъ е свършенъ, въпросътъ е рѣшенъ вече!
Значи за Божественото човѣкъ трѣбва всѣкога да е готовъ да жертвува живота си. Не да го изгуби, да го пожертвува. Защото всѣкога пожертвуванъ живота за една Божествена идея, този животъ се усилва, става по-интензивенъ. И всичкитѣ велики хора и герои дължатъ своето геройство на този принципъ. И тѣ сѫ били затваряни тъй херметически.
към втори вариант >>
Значи за
Божественото
човѣкъ трѣбва всѣкога да е готовъ да жертвува живота си.
(втори вариант)
А сега такава една идея, като проникне въ вашия умъ, вие я напишете и кажете: “Азъ написахъ тази и тази идея.” Вие не признавате, че тази идея е дошла отъ нѣкѫдѣ, не признавате авторитета и, а мислите, че отъ вашия умъ е излѣзла и тръгнете да се хвалите съ нея, но нѣма да се минатъ една-двѣ седмици и ще ви покажатъ, че тази идея не е израстнала отъ вашия умъ. Значи, Божествените нѣща всѣкога трѣбва да ги отбѣлѣзваме въ себе си и да признаемъ, че тѣ сѫ отъ Бога, че тогава тѣ ще бѫдатъ Божествени. И за тѣхъ трѣбва да имаме въ душата си особено мѣсто. Дойде ли тази идея, да бѫдемъ готови да жертвуваме всичко. Дойде ли до Божественото за насъ нѣма въпросъ: да или не, въпросътъ е свършенъ, въпросътъ е рѣшенъ вече!
Значи за
Божественото
човѣкъ трѣбва всѣкога да е готовъ да жертвува живота си.
Не да го изгуби, да го пожертвува. Защото всѣкога пожертвуванъ живота за една Божествена идея, този животъ се усилва, става по-интензивенъ. И всичкитѣ велики хора и герои дължатъ своето геройство на този принципъ. И тѣ сѫ били затваряни тъй херметически. Сега вие сте въ такава гѫста материя, страдате всички, нали?
към втори вариант >>
Казвамъ ви: Ще има 7 плодородни години, сѣйте и прибирайте жито, пълнете вашитѣ житници, понеже ще дойдатъ 7 гладни години, та сега, когато имате благоприятно врѣме, събирайте
Божественото
богатство.
(втори вариант)
Въобще, отнема нѣщо, което вие обичате и съ което вие сте свързани, веднага ще измѣня вашето настроение и прави сте. Човѣкъ трѣбва да бѫде свободенъ. Всѣки обича свободата, но и всѣки трѣбва да пази свободата си. Сега, отговорете ми, защо ви навеждамъ къмъ тия мисли. Вие сте сега въ Египетъ, при Йосифъ.
Казвамъ ви: Ще има 7 плодородни години, сѣйте и прибирайте жито, пълнете вашитѣ житници, понеже ще дойдатъ 7 гладни години, та сега, когато имате благоприятно врѣме, събирайте
Божественото
богатство.
Утрѣ, когато дойдатъ годинитѣ на страданието и изпитания, защото тѣ ще дойдатъ, та да имате единъ голѣмъ запасъ, да можете да издържате този гладъ. Изпитанията ще дойдатъ и трѣбва да можете да издържате. Сега, на васъ като ви говоря за изпитания, нѣкои казватъ: “Тия сѫ неприятни нѣща, човѣкъ да бѫде изпитанъ.” Не, не, даже човѣкъ самъ себе си трѣбва да изпитва. Ами че ако азъ себе си не изпитвамъ и кажа напримѣръ тъй: “Азъ мога да плавамъ, но само разсъждавамъ, че мога да плавамъ.” Но, ако нѣкой каже: “Да направимъ опитъ, азъ мога да се удавя въ рѣката.” Значи, въ менъ има едно съмнение, една неувѣреность, трѣбва да направя единъ малъкъ опитъ, да влѣза въ рѣката единъ пѫть, два, три, четири, петь, шесть, докато най-послѣ се хвърля въ водата и прѣплувамъ рѣката. Така ще добие вече вѣра въ себе си.
към втори вариант >>
Нѣкой учи до трети класъ, остане и казва: “И безъ знание мога, и безъ
учение
мога.” Че можешъ безъ
учение
, можешъ, разбира се.
(втори вариант)
- Схванаха ми се краката. Не, да си говоримъ истината, той да каже тъй: “Азъ само мислено прѣплавамъ тази рѣка.” Сега въ живота всинца имате този опитъ! На мнозина се схващатъ рѫцѣтѣ и после трѣбва да имъ помагаме. Нали сте били ученици въ училището?
Нѣкой учи до трети класъ, остане и казва: “И безъ знание мога, и безъ
учение
мога.” Че можешъ безъ
учение
, можешъ, разбира се.
Тогава другъ човѣкъ казва: “Господь ми направи двѣ очи, защо ми сѫ двѣ и съ едно мога.” - Извади едното. “И двѣ уши имамъ”, вземе и пробие едното си ухо. Послѣ казва: “Два крака, защо ми сѫ, съ единъ кракъ мога.” Питамъ: на каква карикатура ще замяза човѣкъ съ такива разсъждения? Нѣкой казва: “Човѣкъ не трѣбва да бѫде набоженъ.” Смѣшни сте, набожностьта, това е едно качество на човѣка, едно благородно чувство е то. Казва: “И уменъ не трѣбва да бѫде човѣкъ.” Е, хайде, и уменъ не трѣбва да бѫде човѣкъ, на какво ще се обърнете тогава?
към втори вариант >>
Тогава
учението
, което сега придобивате, ще може да го реализирате.
(втори вариант)
Онзи, който е ученъ, той знае закона, не го е страхъ, той има условия по всѣки начинъ да избѣгва мѫчнотиитѣ. А невѣжиятъ човѣкъ, като не знае по кой пѫть да мине, той се уплаши и ума му изтръпне. Та, сега на всинца ви трѣбва силенъ и крѣпъкъ духъ, че като влѣзе тази свѣтла, Божествена идея, която се отправя къмъ васъ, както буталцето (Ì), да я приемете, не отлагайте, приемете я. Всички свещени идеи, които проникнатъ въ васъ, приемете ги. Бѫдете всѣкога трезви, да ги използвате.
Тогава
учението
, което сега придобивате, ще може да го реализирате.
И материалното учение ви е потрѣбно. Станете да направим едно упражнение. И тъй, всички ще се стремите да развивате единъ духъ на будность. Бодъръ и веселъ духъ, вѫтрѣшно всички трѣбва да бѫдете бодри и весели, да побѣждавате мѫчнотиитѣ, които ви посрѣщатъ. Корабътъ, който върви въ океана, той не трѣбва да се плаши отъ вълнитѣ, които идатъ отъ лѣво и отъ дѣсно, той гледа само своята посока и върви напрѣдъ.
към втори вариант >>
И материалното
учение
ви е потрѣбно.
(втори вариант)
А невѣжиятъ човѣкъ, като не знае по кой пѫть да мине, той се уплаши и ума му изтръпне. Та, сега на всинца ви трѣбва силенъ и крѣпъкъ духъ, че като влѣзе тази свѣтла, Божествена идея, която се отправя къмъ васъ, както буталцето (Ì), да я приемете, не отлагайте, приемете я. Всички свещени идеи, които проникнатъ въ васъ, приемете ги. Бѫдете всѣкога трезви, да ги използвате. Тогава учението, което сега придобивате, ще може да го реализирате.
И материалното
учение
ви е потрѣбно.
Станете да направим едно упражнение. И тъй, всички ще се стремите да развивате единъ духъ на будность. Бодъръ и веселъ духъ, вѫтрѣшно всички трѣбва да бѫдете бодри и весели, да побѣждавате мѫчнотиитѣ, които ви посрѣщатъ. Корабътъ, който върви въ океана, той не трѣбва да се плаши отъ вълнитѣ, които идатъ отъ лѣво и отъ дѣсно, той гледа само своята посока и върви напрѣдъ. И човѣкъ трѣбва да прилича на единъ хубавъ корабъ, който да отива по пѫтя на своето прѣдназначение, безъ да обръща внимание на вълнитѣ, отъ какъвъ сѫ характеръ.
към втори вариант >>
65.
Както природата пише
,
ООК
, София, 24.12.1924г.,
По някой път в света се проповядва едно
учение
на насърчение.
Защо умира? – Защото не се е родило навреме. Щом не се роди навреме, връщат го назад. И втори път ако не дойде навреме, пак ще го върнат. Дотогава ще го връщат, докато се научи, че не трябва да прескача, а да идва точно навреме.
По някой път в света се проповядва едно
учение
на насърчение.
Хубаво, отлично нещо е да насърчаваме човека, но има една изгнила греда, която може да издържи само една котка. Да насърчаваме обаче някой човек да мине по тази греда, умно ли е това? Ще му кажа: „Не, приятелю, ако минеш по тази греда, ще паднеш.“ – „Ама защо не ме насърчаваш да мина по нея? “ – „Не мога да те насърчавам, тази греда е толкоз гнила, че само една котка може да мине по нея.“ Сега обратният процес – ако тази греда е толкоз здрава, че един слон може да мине по нея, а аз ти казвам да не минаваш и те обезсърчавам, тогава аз върша престъпление. Следователно аз трябва да насърча приятеля си по следния начин: „Не бой се, не само ти можеш да минеш през тази греда, но и цяла кола.“ Ако при този случай те възпирам, това не е насърчение.
към беседата >>
Защото като казах да си миете главата с хума, една сестра не могла да измие главата си, както трябва, и дохожда да ми се оплаква: „Учителю, виждаш ли твоето
учение
на какъв ред ми докара косата?
Тя е ден за прогрес. Хубавите часове, веселите часове са в неделята. Който иска да избере весел ден, да избере неделята – тя е ден за веселие. Сега вие ще ми кажете: „Кой да ни научи на всичко това? “ Аз не искам да ви уча.
Защото като казах да си миете главата с хума, една сестра не могла да измие главата си, както трябва, и дохожда да ми се оплаква: „Учителю, виждаш ли твоето
учение
на какъв ред ми докара косата?
“ Аз ѝ казах: „Две неща трябва да се имат предвид: или хумата не е била хубава, или ти не си знаела как да я употребиш.“ Тя казва: „Още веднъж не си мия главата с хума.“ огато се дава някое наставление, аз искам да го правите по добра воля. Това са опити, които вие ще правите доброволно. Ако е насила, няма никакъв смисъл. Който ви изпраща хумата, трябва да е ваш приятел.
към беседата >>
Та първото нещо: щом дойдете до
Божественото
, от вас се изисква да имате един необикновен идеал, не такъв като на другите хора.
“ – Нещата могат да станат по много начини, но щом започнеш да отлагаш едно нещо, никакъв резултат не можеш да имаш. Когато дойде една Божествена мисъл, трябва да стане тъй, както е дошла. Тя трябва да се приложи в нейната простота. Само тогава има резултат. Отложиш ли я, или туриш ли ѝ някакво украшение, целта, която си поставил, не може да се постигне.
Та първото нещо: щом дойдете до
Божественото
, от вас се изисква да имате един необикновен идеал, не такъв като на другите хора.
Вие трябва да имате един висок идеал, да изпълните Волята Божия във всичката нейна простота. Под думата простота разбирам чистота без никакво изопачаване. Защото Божиите идеи, които идат в нас, са от такъв характер, че всеки от вас може да ги изпълни. Някой казва: „Аз съм чиновник.“ Божествената идея не иска да жертваш голяма част от времето си. Където и да си, ти можеш да я изпълниш.
към беседата >>
Искам всички вие да се стремите към една правилна философия, към приложение на
Божественото
, в което Бог се проявява в настоящето, в което Бог се е проявил в миналото и в което ще се прояви за в бъдеще. Защо?
Ще дойде жена му, децата му да се молят, да казват: „Не може ли да се отложи? “ Във вас не е проникнала още идеята, че другият живот е красив. Казват: „Няма вече виждане! “ – Не е така! Да се върнем на въпроса.
Искам всички вие да се стремите към една правилна философия, към приложение на
Божественото
, в което Бог се проявява в настоящето, в което Бог се е проявил в миналото и в което ще се прояви за в бъдеще. Защо?
– Понеже ние ще бъдем образци на бъдещото поколение. Ние трябва да оставим нещо на света! Както онези, които са заминали преди нас, са оставили нещо за нас, така и ние, по същия закон, трябва да оставим нещо за другите след нас. Като влизаме така в другия свят, там ще ни посрещнат много добре, много добър прием ще ви дадат. Не мислете, че там ще бъдем неканени гости.
към беседата >>
Ако ние всеки ден не прилагаме по нещо от
Божественото
, за да растем и да се облагородяваме, ако днес сме такива, каквито сме били вчера, животът нямаше да има смисъл.
Някои казват: „Не можем ли ние сами да мислим? “ Тези хора мислят, че всичко е в тях. Ако всичко беше в нас, въпросът би бил свършен. Ние постоянно черпим от великия склад на Живата Природа. Този склад постоянно трябва да влага и да преработва.
Ако ние всеки ден не прилагаме по нещо от
Божественото
, за да растем и да се облагородяваме, ако днес сме такива, каквито сме били вчера, животът нямаше да има смисъл.
Днес трябва да бъдем нещо повече – съвсем малко да е, но все таки да сме приложили нещо ново. В нашия живот – в нашите чувства и в нашите мисли, всеки ден трябва да се влага по нещо ново, колкото и да е малко то. Сега може би у мнозина от вас се заражда срам. Срамът е хубаво нещо, но кой срам? Някой път срамът е на място, друг път не е.
към беседата >>
66.
Които гладуват
,
НБ
, София, 28.12.1924г.,
Когато ти чувствувашъ гладъ, когато чувствувашъ жажда,
Божественото
съзнание взима участие, Богъ разбира този езикъ.
Нѣкой взиматъ Правдата въ абстрактенъ смисълъ и казватъ: Правдата има ли смисълъ въ живота? Има, разбира се, тя е кръвообращението у човѣка. Че нѣкой пѫть, твоето кръвообращение не върви правилно, това не изключва кръвообращението изобщо. Слѣдователно, и онѣзи най-малкитѣ частици, които сѫ на крайнинитѣ, вслѣдствие на това кръвообращение се хранятъ. Ти трѣбва дълбоко да почувствувашъ глада и жаждата, защото тѣ сѫ езикътъ на Бога.
Когато ти чувствувашъ гладъ, когато чувствувашъ жажда,
Божественото
съзнание взима участие, Богъ разбира този езикъ.
Богъ разбира езика на глада и на жаждата, но не разбира езика на удоволствието. Седи онзи бѣдниятъ човѣкъ, който е гладувалъ три дни, гладенъ е той, но Богъ разбира този езикъ и взима нужнитѣ мѣрки, за да му достави храна – хлѣбъ. Когато, обаче, онзи богатия седи и си мисли, какво прасенце, какви патки и пуйки да си приготви за Коледа, този езикъ не е понятенъ за Бога, и тогава Богъ казва: „На този богатия ще наложитѣ глоба“. Сегашнитѣ хора казватъ: е, блазе на богатитѣ! На кои богати?
към беседата >>
Та казвамъ: когато дойдемъ до истинското
учение
, голотата трѣбва да изчезне отъ насъ.
Свирни сега на цирея си! – А, може да се нараня! За себе си държи смѣтка, че може да се нарани, а за другитѣ не мисли. Азъ не го считамъ герой. За себе си има една философия, а за другитѣ – друга.
Та казвамъ: когато дойдемъ до истинското
учение
, голотата трѣбва да изчезне отъ насъ.
Да обсебвашъ едно чуждо тѣло за себе си, да се удоволствувашъ съ него, това е прѣстѫпление! Да целунешъ единъ човѣкъ, когато е изстиналъ, да го вземешъ въ кѫщи и да го стоплишъ като майка, това разбирамъ, но да се удоволствувашъ съ нѣговото тѣло, това не го разбирамъ, то е пиянство. Казвате: еди-кой си е мораленъ, еди-кой си не е мораленъ. Що е моралностьта въ човѣка? – Тя се опрѣдѣля отъ единъ вѫтрѣшенъ законъ.
към беседата >>
Този гладъ, тази жажда въ него, това е
Божественото
.
Това е единъ цѣлъ животъ, който се отразява. Е, казватъ, това е лице! Да но колцина отъ васъ сѫ чели тѣзи свещени писма написани на човѣшкото лице? Колцина отъ васъ сѫ могли да прочетатъ онази дълбока скърбь, написана въ душата на нѣкой човѣкъ? Този човѣкъ може да е царь, може да е богатъ, може да има всичко на земята, но той е незадоволенъ, вѫтрѣ въ душата си усѣща една празнина, усѣща гладъ и жажда.
Този гладъ, тази жажда въ него, това е
Божественото
.
Благодарение на този гладъ и тази жажда, Богъ ни показва Истината, къмъ която трѣбва да се стремимъ. Туй ние наричаме Богъ, природа и т.н. Когато ние така схванемъ този живия Господь и го разберемъ, Той ще вземе участие въ всичкитѣ наши дѣла. Кога ще вземе Богъ участие въ нашия животъ? – Когато възлюбимъ Бога, когато отворимъ сърдцата си и ги направимъ олтарь, на който да гори този свещенъ огънь на Любовьта и на нейната свѣтлина да четемъ свещената книга.
към беседата >>
Туй
Божественото
вѫтрѣ ти казва: „Не бой се, не се обезсърдчавай“!
И дѣйствително, не мине много врѣме, дѣдо ти умре, остави ти наслѣдство, и твоитѣ работи се оправятъ. Искашъ да се учишъ, да слѣдвашъ нѣкѫдѣ, но срѣдства нѣмашъ. Той ти казва: „Не бой се, ще ти се отвори пѫтя“. Отваря ти се пѫтьтъ. Музикантъ си, обезсърчишъ се.
Туй
Божественото
вѫтрѣ ти казва: „Не бой се, не се обезсърдчавай“!
Писатель си, обезсърдчишъ се. Учитель си, обезсърдчишъ се. Майка си, обезсърдчишъ се. Не бой се! Туй Божественото у насъ всѣкога говори.
към беседата >>
Туй
Божественото
у насъ всѣкога говори.
Туй Божественото вѫтрѣ ти казва: „Не бой се, не се обезсърдчавай“! Писатель си, обезсърдчишъ се. Учитель си, обезсърдчишъ се. Майка си, обезсърдчишъ се. Не бой се!
Туй
Божественото
у насъ всѣкога говори.
Богъ е, който говори въ насъ, но трѣбва да имаме тазъ беззавѣтна Любовь! Вие казвате: този човѣкъ, тамъ на масата, вѣрва ли въ всичко това, което говори? Този въпросъ, дали вѣрвамъ, или не, се отнася до мене. Азъ не се спирамъ на това, дали вие ще вѣрвате, но казвамъ: опитайте и ще видите! Вземете тази сѣмка, посѣйте я така и така, и ще видите!
към беседата >>
Божественото
не търпи спънки!
Господь живѣе въ всички народи, но каквото имъ каже, трѣбва да го слушатъ. Всичко това, което ви говоря, това сѫ думи на великия разуменъ животъ, който всички сте опитали. Азъ проектирамъ извѣстни лѫчи, но тази свѣтлина иде отъ друго мѣсто. Не мислете, че азъ искамъ да играя роля на единъ грамофонъ, но говоря отъ изобилието, въ което живѣя. Азъ оставямъ това изобилие да мине прѣзъ васъ, пъкъ вие ще дадете на другитѣ.
Божественото
не търпи спънки!
Всички ще дадете мѣсто на Бога и ще го обикнете! Само тогава лицата ви ще бѫдатъ млади, хубави, свѣтящи; само тогава погледътъ ви ще бѫде благороденъ, милъ; само тогава всичкитѣ ви работи бързо ще се разрѣшатъ! Та, ако дойде обезсърдчение, радвайте се, не малодушествувайте! Даже и най-голѣми противорѣчия да се родятъ въ живота ви, нека се родятъ! Туй сѫ възможности за проявление на Бога.
към беседата >>
Когато ти чувстваш глад, когато чувстваш жажда,
Божественото
съзнание взима участие, Бог разбира този език.
(втори вариант)
Някои взимат Правдата в абстрактен смисъл и казват: Правдата има ли смисъл в живота? Има, разбира се, тя е кръвообращението у човека. Че някой път твоето кръвообращение не върви правилно, това не изключва кръвообращението изобщо. Следователно, и онези най-малките частици, които са на крайнините, вследствие на това кръвообращение, се хранят. Ти трябва дълбоко да почувстваш глада и жаждата, защото те са езикът на Бога.
Когато ти чувстваш глад, когато чувстваш жажда,
Божественото
съзнание взима участие, Бог разбира този език.
Бог разбира езика на глада и на жаждата, но не разбира езика на удоволствието. Седи онзи бедният човек, който е гладувал три дни, гладен е той, но Бог разбира този език и взима нужните мерки, за да му достави храна – хляб. Когато, обаче, онзи богатия седи и си мисли, какво прасенце, какви патки и пуйки да си приготви за Коледа, този език не е понятен за Бога и тогава Бог казва: „На този богатия ще наложите глоба“. Сегашните хора казват: Е, блазе на богатите! На кои богати?
към втори вариант >>
Та казвам: Когато дойдем до истинското
учение
, голотата трябва да изчезне от нас.
(втори вариант)
Свирни сега на цирея си! – А, може да се нараня! За себе си държи сметка, че може да се нарани, а за другите не мисли. Аз не го считам герой. За себе си има една философия, а за другите – друга.
Та казвам: Когато дойдем до истинското
учение
, голотата трябва да изчезне от нас.
Да обсебваш едно чуждо тяло за себе си, да се удоволстваш с него, това е престъпление! Да целунеш един човек, когато е изстинал, да го вземеш в къщи и да го стоплиш като майка, това разбирам, но да се удоволстваш с неговото тяло, това не го разбирам, то е пиянство. Казвате: Eди-кой си е морален, еди-кой си не е морален. Що е моралността в човека? – Тя се определя от един вътрешен закон.
към втори вариант >>
Този глад, тази жажда в него, това е
Божественото
.
(втори вариант)
Това е един цял живот, който се отразява. Е, казват, това е лице! Да, но колцина от вас са чели тези свещени писма, написани на човешкото лице? Колцина от вас са могли да прочетат онази дълбока скръб, написана в душата на някой човек? Този човек може да е цар, може да е богат, може да има всичко на земята, но той е незадоволен, вътре в душата си усеща една празнина, усеща глад и жажда.
Този глад, тази жажда в него, това е
Божественото
.
Благодарение на този глад и тази жажда Бог ни показва Истината, към която трябва да се стремим. Туй ние наричаме Бог, природа и т.н. Когато ние така схванем този живия Господ и го разберем, Той ще вземе участие във всичките наши дела. Кога ще вземе Бог участие в нашия живот? – Когато възлюбим Бога, когато отворим сърцата си и ги направим олтар, на който да гори този свещен огън на Любовта и на нейната светлина да четем свещената книга.
към втори вариант >>
Туй
Божественото
вътре ти казва: „Не бой се, не се обезсърчавай!
(втори вариант)
И действително, не мине много време, дядо ти умре, остави ти наследство и твоите работи се оправят. Искаш да се учиш, да следваш някъде, но средства нямаш. Той ти казва: „Не бой се, ще ти се отвори пътят“. Отваря ти се път. Музикант си, обезсърчиш се.
Туй
Божественото
вътре ти казва: „Не бой се, не се обезсърчавай!
“ Писател си, обезсърчиш се. Учител си, обезсърчиш се. Майка си, обезсърчиш се. Не бой се! Туй Божественото у нас всякога говори.
към втори вариант >>
Туй
Божественото
у нас всякога говори.
(втори вариант)
Туй Божественото вътре ти казва: „Не бой се, не се обезсърчавай! “ Писател си, обезсърчиш се. Учител си, обезсърчиш се. Майка си, обезсърчиш се. Не бой се!
Туй
Божественото
у нас всякога говори.
Бог е, който говори в нас, но трябва да имаме тази беззаветна Любов! Вие казвате: Този човек, там на масата, вярва ли във всичко това, което говори? Този въпрос, дали вярвам или не, се отнася до мене. Аз не се спирам на това, дали вие ще вярвате, но казвам: Опитайте и ще видите! Вземете тази семка, посейте я така и така и ще видите!
към втори вариант >>
Божественото
не търпи спънки!
(втори вариант)
Господ живее във всички народи, но каквото им каже, трябва да го слушат. Всичко това, което ви говоря, това са думи на великия разумен живот, който всички сте опитали. Аз проектирам известни лъчи, но тази светлина иде от друго място. Не мислете, че аз искам да играя роля на един грамофон, но говоря от изобилието, в което живея. Аз оставям това изобилие да мине през вас, пък вие ще дадете на другите.
Божественото
не търпи спънки!
Всички ще дадете място на Бога и ще го обикнете! Само тогава лицата ви ще бъдат млади, хубави, светещи; само тогава погледът ви ще бъде благороден, мил; само тогава всичките ви работи бързо ще се разрешат! Та, ако дойде обезсърчение, радвайте се, не малодушествайте! Даже и най-големи противоречия да се родят в живота ви, нека се родят! Туй са възможности за проявление на Бога.
към втори вариант >>
67.
Малката радост
,
ООК
, София, 31.12.1924г.,
Спасение чрез благодат не е
учение
, то е метод.
Ние не знаем крайната чел на онова Божествено проявление в света; ние не знаем каква е крайната цел на живота. Има догадки, които философите правят, но има неща, които не знаем. Всички твърдят, че в доброто, което изживяваме, седи човешкото блаженство. Туй можем да предполагаме. Има съвременни религиозни хора, които казват, че човек се спасява чрез благодат.
Спасение чрез благодат не е
учение
, то е метод.
То е учението на апостол Павел – чрез благодат се спасява човек. Той взема за основа в живота вярата. Благодатта е второстепенен метод. Що наричаме благодат? Ето какво подразбирам под благодат.
към беседата >>
То е
учението
на апостол Павел – чрез благодат се спасява човек.
Има догадки, които философите правят, но има неща, които не знаем. Всички твърдят, че в доброто, което изживяваме, седи човешкото блаженство. Туй можем да предполагаме. Има съвременни религиозни хора, които казват, че човек се спасява чрез благодат. Спасение чрез благодат не е учение, то е метод.
То е
учението
на апостол Павел – чрез благодат се спасява човек.
Той взема за основа в живота вярата. Благодатта е второстепенен метод. Що наричаме благодат? Ето какво подразбирам под благодат. След като насадя 200-300 ябълкови дървета, череши, сливи и ги оградя наоколо, това означава, че са под моя грижа, в благодат са те.
към беседата >>
Туй е
Божественото
.
От светлината на красивото, на хубавото ще се учим. А ако вие дойдете при мен, ето как бих постъпил. Идвате да ме питате нещо върху някой философски въпрос. Ако аз ви кажа туй или онуй, каквото и да ви говоря, ще се роди някакво съмнение във вас и вие ще кажете: „Това е негова философия, той си мисли така, пък и аз съм свободен да мисля, както искам.“ За да се избегне туй противоречие, казвам: ти имаш свещена книга – ела да четеш на моята свещ, да прочетеш еди-коя си глава на моята светлина, и като я прочетеш, ще видиш, че има нещо ново. След това иди и мисли върху туй, новото, което прочете от твоята книга.
Туй е
Божественото
.
Всеки ден Бог отваря листата на твоята книга. Мисли върху великото, което Бог е вложил в душата ти – нова глава си прочел. Прочети я и нека тази малка радост да се всели в душата ти! Сега казвате да ни нагостят някъде! Любовта не седи в нагостяването; любовта не седи в сладките думи; любовта не седи в правенето на къщи.
към беседата >>
Това е
Божественото
!
Сега казвате да ни нагостят някъде! Любовта не седи в нагостяването; любовта не седи в сладките думи; любовта не седи в правенето на къщи. Любовта седи в нещо много малко: като видя някого на пътя, да се зарадвам заради него – без да се разговарям с него, мен да ми е приятно, че съм видял един свой брат! Туй е Любов! За този, за когото се радвам, без да му говоря, всичко мога да направя за него.
Това е
Божественото
!
Когато получа едно малко благо от Бога или когато някой ми направи някое добро, аз се радвам. Или пък аз се радвам, щом видя, че някой прави добро. Казвам: колко се радвам, че видях туй добро! Наскоро при мене дойде един младеж, който ми разправи една своя опитност, от която неговото сърце трепнало, зарадвало се. „Аз – казва той – от дълго време бях изгубил впечатление за Бога, сърцето ми беше закоравяло, изпълваше се от недоверие, от съмнение.
към беседата >>
Ние трябва да бъдем свързани с Божията Любов, с Божията Истина, с Божията Мъдрост, каквото и да правим: ядем ли, работим ли, спим ли, копаем ли, пишем ли – всякога и във всичко да влагаме
Божественото
.
Знаете ли тази приказка за заека и костенурката, които се хванали на бас кой по-скоро ще стигне местоназначението. Заекът хукнал да бяга, но се уморил скоро и останал да почива, да спи, а костенурката все пътувала – бавно, но сигурно. Успехът не седи в многото работа, не и в многото припкане, но в постоянството, в непреривността на работата. Нашият ум трябва постоянно да бъде свързан с онзи висш съзнателен свят над нас. Каквото и да работим, каквото и занятие да имаме, в каквито условия на Земята и да сме, всякога трябва да бъдем свързани с онзи разумен невидим свят, който съдържа Духа в себе си.
Ние трябва да бъдем свързани с Божията Любов, с Божията Истина, с Божията Мъдрост, каквото и да правим: ядем ли, работим ли, спим ли, копаем ли, пишем ли – всякога и във всичко да влагаме
Божественото
.
Вложим ли Го, ще имаме Божието благоволение. Не Го ли вложим, може да изпълняваме и най-хубавите работи, пак няма да имаме Божието благоволение. Бог гледа на това – кой как изпълнява работата. Сега аз вярвам, че сестрите замазаха добре кухните си. Аз се радвам на това.
към беседата >>
И тъй, по-добро
учение
от това никъде не може да намерите.
“ Щом вземат обратното положение, Той пак се оттегля: не мисли за хората никак, само слуша, докато дойде този зов на човешката душа. Това е едно от великите качества на Бога. Някой път казвате: „Защо Господ не ни слуша? “ Бог чува само когато Го потърсим с всичкото си сърце и кажем: „Господи, аз ще извърша Твоята воля! “
И тъй, по-добро
учение
от това никъде не може да намерите.
Ние сме на Земята. Нашите къщи не са, които дават живот; не са и хората, които създават условията. Условията се проявяват чрез хората, благото се проявява чрез хората, но не са хората причина за благото у нас. Някой път чрез хората се проявяват някои неприятности, страдания, но те не са причина. Причината седи по-далече, ние само си правим криви заключения.
към беседата >>
Учението
, което учим, трябва да го придобием от някого, все трябва някой да ни го предаде.
Аз искам да се зарадва сърцето ви, да трепне малко и да забравите всичките тъги и страдания! Много работи човек трябва да забрави. Писанието казва, че и Бог забравя: „Ще хвърля греховете ви зад гърба Си, ще ги залича и няма да ги поменавам.“ И ние като Господа ще хвърлим всичко зад гърбовете и ще заличим всичко, а ще турим в умовете си хубавото, великото; ще гледаме нагоре, докато Бог в нас извърши всичко. Защото Бог е, Който извършва спасението. Спасението не става от нас, то става от Божествения Дух.
Учението
, което учим, трябва да го придобием от някого, все трябва някой да ни го предаде.
Божественият Дух може да ни води по тези стъпки. И тъй, ако учите, трябва да учите правилно. Само така ще станете силни, вяра ще придобивате, Любовта ще придобивате. Любовта пък ще усили вашата надежда, а надеждата ще стане като основа, в която ще придобиете онази свобода, от която всички се нуждаете. Вие ще кажете, че това ви пожелавам.
към беседата >>
68.
Квадратурата на кръга
,
МОК
, София, 11.1.1925г.,
Сега вие се учудвате, понеже не вярвате в туй
учение
.
И затуй един добър човек е равен на хиляда лоши хора. Ако хиляда души направят хиляда злини и един добър човек направи едно добро, това добро е равно на хиляда злини, то ги унищожава. А сега, някои мислят, че злото е по-мощно. Количествено е по-мощно, но по своята интензивност, доброто всякога ще вземе надмощие, понеже то го прониква. Затуй не трябва да се обезсърчавате, когато дойде злото, ще знаете, че то е само на кората.
Сега вие се учудвате, понеже не вярвате в туй
учение
.
Вие още не може да го разберете. Най-първо човек казва: "Как мога да повярвам? " Но ти трябва да допуснеш нещата и след това ще почнеш да работиш върху тях. Това е закон в математиката, като една аксиома ще работиш с тази величина. Най-първо ще допуснеш нещата и после ще работиш.
към беседата >>
Всякога
Божественото
носи ентусиазъм.
Един индусин може да направи един разрез на ръката си, след туй ще положи другата си ръка върху болката и след 10 минути, това място е съвсем заздравяло. Когато, според сегашните ваши методи, за да се излекува този разрез, се изискват най-малко 3-4 месеци и пак раната няма да се премахне, ще остане известна малка резка. А този индусин, само като положи ръката си, всичко тъй хубаво зараства и никаква следа не остава от тази болка. Ще се стремите да се домогнете до онова знание, вътрешното разбиране на нещата. И когато дойдете до онова, истинското Божествено знание, то ще внесе в душата ви вдъхновение, туй което вие наричате ентусиазъм.
Всякога
Божественото
носи ентусиазъм.
Където понякога някои губят куража си, то е човешкото. - Кога изгубвате куража си? - Когато правите земята от диамант; когато градите къща върху окото си… Мислите значи, за неща невъзможни. Например съвременните учени хора в Бог не вярват, а вярват в невъзможни работи. Има учени хора, които вярват на късмет.
към беседата >>
Сега вие се учудвате, понеже не вярвате в това
Учение
, не можете още да го разберете.
(втори вариант)
Някои мислят, че злото е по-мощно. Не е така. Злото е по-мощно количествено, но по своята интензивност доброто всякога взема надмощие – то прониква злото. Затуй, когато дойде злото, не трябва да се обезсърчавате: ще знаете, че то е на кората само, т.е. на повърхността.
Сега вие се учудвате, понеже не вярвате в това
Учение
, не можете още да го разберете.
Вие казвате: „Как мога да повярвам, докато не опитам нещата? “ – Не, първо вие трябва да приемете нещата, а след това ще почнете да работите върху тях. Това е нещо, подобно на аксиомата в математиката. Най-първо ще допуснеш нещата, а после ще работиш върху тях. Не мислете, че като се съмнява човек, това е наука.
към втори вариант >>
Когато дойдете до
Божественото
знание, то ще внесе в душата ви вдъхновение – туй, което вие наричате ентусиазъм.
(втори вариант)
Нейният език е крайно изразителен и по форма, и по съдържание, и по смисъл. Индусите например изучавали законите на Природата в ред поколения и са придобили ценни методи. Като са изучавали физиология, законите на тялото, те са достигнали до следните резултати: един индус може да направи разрез на ръката си и след като положи здравата си ръка върху болната, за десет минути болното място е съвсем заздравяло. Докато според сегашните методи, за да се излекува този разрез, се изискват най-малко три-четири месеца, и пак раната няма да се премахне напълно, все ще остане малък белег. Ще се стремите към вътрешното знание, към разбиране на Природата.
Когато дойдете до
Божественото
знание, то ще внесе в душата ви вдъхновение – туй, което вие наричате ентусиазъм.
Когато някои хора губят кураж, това се дължи на човешкото в тях. Кога изгубвате кураж? – Когато правите Земята от диамант, когато градите къща върху окото си. Значи мислите за неща невъзможни. Вземете например съвременните учени хора: те не вярват в Бога, а вярват в невъзможни неща – в късмет, в лотария и др.
към втори вариант >>
69.
Тесният път
,
НБ
, София, 11.1.1925г.,
–
Учението
, това е една сила у човѣка.
Съврѣменнитѣ хора, обаче, глѣдатъ само на външната страна на нѣщата. Тѣ цѣнятъ човѣка по това, дали той е богатъ, ученъ или силенъ. Дали е богатъ! – Богатството е едно условие за човѣка. Дали е ученъ!
–
Учението
, това е една сила у човѣка.
Дали той е богатъ, това значи, дали има условия у него. Дали той е ученъ, това значи, дали той е силенъ. Слѣдователно, въ всички тия нѣща – богатство, учение, сила – ние включваме извѣстенъ вѫтрѣшенъ интересъ, който ни води къмъ живота. Къмъ кой животъ? – Къмъ истинския животъ.
към беседата >>
Слѣдователно, въ всички тия нѣща – богатство,
учение
, сила – ние включваме извѣстенъ вѫтрѣшенъ интересъ, който ни води къмъ живота.
– Богатството е едно условие за човѣка. Дали е ученъ! – Учението, това е една сила у човѣка. Дали той е богатъ, това значи, дали има условия у него. Дали той е ученъ, това значи, дали той е силенъ.
Слѣдователно, въ всички тия нѣща – богатство,
учение
, сила – ние включваме извѣстенъ вѫтрѣшенъ интересъ, който ни води къмъ живота.
Къмъ кой животъ? – Къмъ истинския животъ. Какъ се намира този животъ? Христосъ казва: „Тѣсенъ е пѫтьтъ къмъ живота! “ То значи: само въ тѣсния пѫть, само въ мъчнотиитѣ се намира истинския животъ.
към беседата >>
Виждали ли сте
Божественото
, чували ли сте го?
Защото идейното, великото не може да се тури на никакво платно. И когато ми кажатъ че нѣкой художникъ е нарисувалъ нѣщо велико, казвамъ: не, това е цапало. Ако го погледнешъ, ще видишъ, че действително е така. Нѣкой музикантъ като свири, казватъ: а тази музика е нѣщо Божествено! Какво ти Божествено!
Виждали ли сте
Божественото
, чували ли сте го?
Ами че вие не можете да се възхищавате отъ една жива картина, пъкъ се възхищавате отъ нѣкоя рисунка! Че хората на земята сѫ по-красиви отъ картинитѣ, рисувани отъ най-великия художникъ. Човѣкъ е една жива картина. Като наблюдавамъ лицето ви, виждамъ, че то играе, има едно постоянно движение отвънъ навѫтрѣ. Вие още не сте живи, не можете да се владѣете още.
към беседата >>
Приятели, партии, общества, всички искатъ да привлѣкатъ хората на страната си, да ги направятъ обекти на своето
учение
.
Тази жена не е мислила за него. Тя е била само единъ проводникъ, прѣзъ нея е минала Свѣтлината на Любовьта. Тя е била фокусъ, въ който трѣбвало да изгорятъ страститѣ на този мѫжъ. Всѣка една развратна жена, всѣки единъ развратенъ мѫжъ, това сѫ други фокуси, това сѫ хора на обекти. Жената иска да привлѣче единъ мѫжъ на страната си, и мѫжътъ иска да привлѣче една жена на страната си.
Приятели, партии, общества, всички искатъ да привлѣкатъ хората на страната си, да ги направятъ обекти на своето
учение
.
Това не е Божествено учение! Всѣки човѣкъ трѣбва да се остави да се разбива естествено, тъй както е неговата природа. Всѣка ябълка трѣбва да се остави да се развива естествено. Всѣки изворъ трѣбва да се остави самъ да тече. Почнемъ ли да се занимаваме съ него, той се разваля.
към беседата >>
Това не е Божествено
учение
!
Тя е била само единъ проводникъ, прѣзъ нея е минала Свѣтлината на Любовьта. Тя е била фокусъ, въ който трѣбвало да изгорятъ страститѣ на този мѫжъ. Всѣка една развратна жена, всѣки единъ развратенъ мѫжъ, това сѫ други фокуси, това сѫ хора на обекти. Жената иска да привлѣче единъ мѫжъ на страната си, и мѫжътъ иска да привлѣче една жена на страната си. Приятели, партии, общества, всички искатъ да привлѣкатъ хората на страната си, да ги направятъ обекти на своето учение.
Това не е Божествено
учение
!
Всѣки човѣкъ трѣбва да се остави да се разбива естествено, тъй както е неговата природа. Всѣка ябълка трѣбва да се остави да се развива естествено. Всѣки изворъ трѣбва да се остави самъ да тече. Почнемъ ли да се занимаваме съ него, той се разваля. Често хората казватъ: да направишъ този изворъ по-хубавъ.
към беседата >>
Азъ нѣма да казвамъ Христосъ, но ще го нарека „проповѣдникътъ на Израиля, проповѣдникътъ на Любовьта“, а пъкъ че тогавашнитѣ християни, както и съврѣменнитѣ християни Го наричатъ още Учитель, азъ не зная, до колко съврѣменниятъ свѣтъ може да нарече Учитель този, на когото
учението
не е изпълнено.
– Най-свещеното – Любовьта! Той е недоволенъ отъ себе си. Питамъ: такъвъ човѣкъ, който е недоволенъ, ходилъ ли е по тѣсния пѫть? – Не, той е ходилъ по широкия пѫть. Христосъ обръщалъ вниманието на своитѣ слушатели за този тѣсенъ пѫть.
Азъ нѣма да казвамъ Христосъ, но ще го нарека „проповѣдникътъ на Израиля, проповѣдникътъ на Любовьта“, а пъкъ че тогавашнитѣ християни, както и съврѣменнитѣ християни Го наричатъ още Учитель, азъ не зная, до колко съврѣменниятъ свѣтъ може да нарече Учитель този, на когото
учението
не е изпълнено.
Азъ не признавамъ, че съврѣменниятъ християнски свѣтъ сѫ ученици на Христа. И въ туй отношение, Христосъ не е тѣхенъ Учитель. Защото, ако тѣ сѫ ученици, азъ зная, че ученицитѣ трѣбва да живѣятъ съобразно учението на Учителя си. Второ положение: ако ученицитѣ не.ходятъ въ пѫтя на своя Учитель, какъвъ Учитель е той? Слава на майката е нейната дъщеря, но ако дъщерята не може да ходи въ пѫтя на майка си, майката ще страда, ще изкупва грѣховетѣ, ще я заковаватъ на кръста.
към беседата >>
Защото, ако тѣ сѫ ученици, азъ зная, че ученицитѣ трѣбва да живѣятъ съобразно
учението
на Учителя си.
– Не, той е ходилъ по широкия пѫть. Христосъ обръщалъ вниманието на своитѣ слушатели за този тѣсенъ пѫть. Азъ нѣма да казвамъ Христосъ, но ще го нарека „проповѣдникътъ на Израиля, проповѣдникътъ на Любовьта“, а пъкъ че тогавашнитѣ християни, както и съврѣменнитѣ християни Го наричатъ още Учитель, азъ не зная, до колко съврѣменниятъ свѣтъ може да нарече Учитель този, на когото учението не е изпълнено. Азъ не признавамъ, че съврѣменниятъ християнски свѣтъ сѫ ученици на Христа. И въ туй отношение, Христосъ не е тѣхенъ Учитель.
Защото, ако тѣ сѫ ученици, азъ зная, че ученицитѣ трѣбва да живѣятъ съобразно
учението
на Учителя си.
Второ положение: ако ученицитѣ не.ходятъ въ пѫтя на своя Учитель, какъвъ Учитель е той? Слава на майката е нейната дъщеря, но ако дъщерята не може да ходи въ пѫтя на майка си, майката ще страда, ще изкупва грѣховетѣ, ще я заковаватъ на кръста. Днесъ Христосъ още страда на кръста. Не мислете, че Той е свободенъ. И днесъ, въ невидимия свѣтъ другитѣ Учители правятъ упрѣци на Христа, казватъ му: виждашъ ли твоитѣ ученици тамъ долу на земята?
към беседата >>
Кое е
Божественото
, и кое е човѣшко?
Ще кажете: какъ може да развалятъ Царството Божие? – Ако дойдатъ при васъ, една жена и едно дѣте въ този смисълъ, както вие ги разбирате, тогава тѣ ще развалятъ Царството Божие. За сега, обектъ на хората е земниятъ животъ. Азъ не говоря за земята, азъ говоря за идейния животъ, който се различава коренно отъ земния животъ, защото човѣшката любовь е любовь на обектитѣ. Тъй е, ако живѣешъ по човѣшки, трѣбва да имашъ обектъ, но ако искашъ да живѣешъ по Божествено, ще живѣешъ безъ обектъ!
Кое е
Божественото
, и кое е човѣшко?
Ако ти си въ любовьта съ обектъ, ще ми кажешъ тъй: азъ ще те обичамъ като човѣкъ и ще тѣ прѣгърна и цѣлуна, като човѣкъ. Но нѣма да ми казвашъ: душата ми те обича, затова, заради Господа, чакай да те прѣгърна. Не, това сѫ празни работи, празни приказки. У Господа нѣма обекти! Тогава азъ ще ти кажа тъй: слушай, азъ имамъ 100,000 лв.
към беседата >>
По сѫщата аналогия, всички вие, които днесъ ме слушате, и всички ония, които изповѣдватъ Христовото
учение
, съ какво е пъленъ вашиятъ умъ?
Туй трансформиране ние трѣбва да направимъ, за да опитаме силата на нашия животъ. Защото всѣки единъ животъ се познава по силата, която съдържа въ себе си. За насъ е важно да видимъ, можемъ ли да използуваме условията, при които живѣемъ. Единъ духовенъ човѣкъ, който така разбира живота, който живѣе безъ обекти, той нѣма да употрѣбява вече ралото, той нѣма да си служи съ фабрики. При сегашната култура, фабрикитѣ, огъньтъ, всичко това е необходимо, но ще дойде врѣме, когато електричеството ще измѣсти този димъ, и атмосферата нѣма да бѫде пълна съ сажди, както е сега.
По сѫщата аналогия, всички вие, които днесъ ме слушате, и всички ония, които изповѣдватъ Христовото
учение
, съ какво е пъленъ вашиятъ умъ?
– Умътъ ви е пъленъ съ безполезни, безпрѣдметни нѣща, които нѣматъ никаква цѣна; умътъ ви е пъленъ съ идеи и мисли, които носятъ зараза, и то такава зараза, че и бѫдещето поколѣние дори ще бѫде заразено. Туй поколѣние, което иде сега, ще бѫде още по-хилаво отъ сегашното, защото ония идеи, съ които тѣ сѫ заквасени, не носятъ животъ въ себе си. Казва Христосъ: „Тѣсенъ е пѫтьтъ! “ Това е казано прѣди 2,000 години. Мислите ли, че днесъ този пѫть е станалъ по-широкъ?
към беседата >>
Така постѫпватъ и днесъ – на всѣко
учение
ще турятъ по единъ обектъ, за да го опетнятъ.
Да, въ врѣмето на Нерона римското общество правѣше оргии, но християнството изключва външната, физическа любовь. Християнството изключва прѣдметната любовь, понеже тя не може да бѫде постоянна. Дайте ми вие примѣръ отъ историята, дѣто двама души, отъ каквото и да е положение да сѫ били, които да сѫ имали материална връзка и до 100 години да сѫ живѣли тъй непреривно добрѣ, безъ да сѫ си казали една горчива дума. Даже между Христовитѣ ученици имаше голѣма бъркотия, понеже въ тѣхъ се яви извѣстенъ обектъ. Павелъ стана обектъ за езичницитѣ, Петъръ за евреитѣ, и тогава стана едно спречкване, докато най-послѣ Павелъ каза: азъ не съмъ за васъ обектъ, нито Петъръ, нито Аполосъ.
Така постѫпватъ и днесъ – на всѣко
учение
ще турятъ по единъ обектъ, за да го опетнятъ.
Божественото учение не може да бѫде обектно! То не е учение на обекта. Християнството не е учение на Христа, то е Божествено учение. Азъ мисля, че ако християнитѣ не носѣха кръстове по себе си, ако въ църквитѣ не държаха Христа на кръста, свѣтътъ щѣше да бѫде по-добъръ, хората щѣха по-малко да се заблуждаватъ. Днесъ хората се заблуждаватъ много.
към беседата >>
Божественото
учение
не може да бѫде обектно!
Християнството изключва прѣдметната любовь, понеже тя не може да бѫде постоянна. Дайте ми вие примѣръ отъ историята, дѣто двама души, отъ каквото и да е положение да сѫ били, които да сѫ имали материална връзка и до 100 години да сѫ живѣли тъй непреривно добрѣ, безъ да сѫ си казали една горчива дума. Даже между Христовитѣ ученици имаше голѣма бъркотия, понеже въ тѣхъ се яви извѣстенъ обектъ. Павелъ стана обектъ за езичницитѣ, Петъръ за евреитѣ, и тогава стана едно спречкване, докато най-послѣ Павелъ каза: азъ не съмъ за васъ обектъ, нито Петъръ, нито Аполосъ. Така постѫпватъ и днесъ – на всѣко учение ще турятъ по единъ обектъ, за да го опетнятъ.
Божественото
учение
не може да бѫде обектно!
То не е учение на обекта. Християнството не е учение на Христа, то е Божествено учение. Азъ мисля, че ако християнитѣ не носѣха кръстове по себе си, ако въ църквитѣ не държаха Христа на кръста, свѣтътъ щѣше да бѫде по-добъръ, хората щѣха по-малко да се заблуждаватъ. Днесъ хората се заблуждаватъ много. Нѣкой човѣкъ види кръстъ, цѣлуне го, а прѣдъ него седи единъ бѣденъ, него не цѣлува.
към беседата >>
То не е
учение
на обекта.
Дайте ми вие примѣръ отъ историята, дѣто двама души, отъ каквото и да е положение да сѫ били, които да сѫ имали материална връзка и до 100 години да сѫ живѣли тъй непреривно добрѣ, безъ да сѫ си казали една горчива дума. Даже между Христовитѣ ученици имаше голѣма бъркотия, понеже въ тѣхъ се яви извѣстенъ обектъ. Павелъ стана обектъ за езичницитѣ, Петъръ за евреитѣ, и тогава стана едно спречкване, докато най-послѣ Павелъ каза: азъ не съмъ за васъ обектъ, нито Петъръ, нито Аполосъ. Така постѫпватъ и днесъ – на всѣко учение ще турятъ по единъ обектъ, за да го опетнятъ. Божественото учение не може да бѫде обектно!
То не е
учение
на обекта.
Християнството не е учение на Христа, то е Божествено учение. Азъ мисля, че ако християнитѣ не носѣха кръстове по себе си, ако въ църквитѣ не държаха Христа на кръста, свѣтътъ щѣше да бѫде по-добъръ, хората щѣха по-малко да се заблуждаватъ. Днесъ хората се заблуждаватъ много. Нѣкой човѣкъ види кръстъ, цѣлуне го, а прѣдъ него седи единъ бѣденъ, него не цѣлува. Ако е за цѣлувка, азъ бихъ прѣдпочелъ да цѣлуна единъ живъ кръстъ, отколкото единъ златенъ въ църквата.
към беседата >>
Християнството не е
учение
на Христа, то е Божествено
учение
.
Даже между Христовитѣ ученици имаше голѣма бъркотия, понеже въ тѣхъ се яви извѣстенъ обектъ. Павелъ стана обектъ за езичницитѣ, Петъръ за евреитѣ, и тогава стана едно спречкване, докато най-послѣ Павелъ каза: азъ не съмъ за васъ обектъ, нито Петъръ, нито Аполосъ. Така постѫпватъ и днесъ – на всѣко учение ще турятъ по единъ обектъ, за да го опетнятъ. Божественото учение не може да бѫде обектно! То не е учение на обекта.
Християнството не е
учение
на Христа, то е Божествено
учение
.
Азъ мисля, че ако християнитѣ не носѣха кръстове по себе си, ако въ църквитѣ не държаха Христа на кръста, свѣтътъ щѣше да бѫде по-добъръ, хората щѣха по-малко да се заблуждаватъ. Днесъ хората се заблуждаватъ много. Нѣкой човѣкъ види кръстъ, цѣлуне го, а прѣдъ него седи единъ бѣденъ, него не цѣлува. Ако е за цѣлувка, азъ бихъ прѣдпочелъ да цѣлуна единъ живъ кръстъ, отколкото единъ златенъ въ църквата. Питамъ: какво ви ползува този кръстъ въ църквата?
към беседата >>
–
Божественото
, разбира се!
Ами че въ общия животъ се криятъ всичкитѣ хубави нѣща. Кое е по-хубаво, да живѣя единъ индивидуаленъ животъ, или да живѣя живота на Бога? Да имамъ 4–5 кѫщи въ София, да имамъ 4–5 дѣца и да мисля постоянно за тѣхъ – за дрехи, за обуща, за кокошки, за пуйки и да кажа: дѣца, азъ за васъ се грижа и за васъ всичко жертвамъ; или, да имамъ онзи великиятъ Божественъ животъ, да участвувамъ въ живота на цѣлия козмосъ, въ живота на всички разумни сѫщества? Това е Божествениятъ животъ – да чувствувашъ радостьта и веселието на всичко живо! Кое е по-хубаво?
–
Божественото
, разбира се!
Тогава нашиятъ животъ ще придобие смисълъ. Смѣшни сѫ хората, като казватъ, че въ общия животъ се губи отдѣлното съзнание. Не, именно въ Божественото, въ великия животъ ти ще запазишъ своето съзнание. Ето идеята, която трѣбва да проникне въ вашата душа. И когато тази Божествена Любовь проникне въ васъ, вие другояче ще разбирате нѣщата.
към беседата >>
Не, именно въ
Божественото
, въ великия животъ ти ще запазишъ своето съзнание.
Това е Божествениятъ животъ – да чувствувашъ радостьта и веселието на всичко живо! Кое е по-хубаво? – Божественото, разбира се! Тогава нашиятъ животъ ще придобие смисълъ. Смѣшни сѫ хората, като казватъ, че въ общия животъ се губи отдѣлното съзнание.
Не, именно въ
Божественото
, въ великия животъ ти ще запазишъ своето съзнание.
Ето идеята, която трѣбва да проникне въ вашата душа. И когато тази Божествена Любовь проникне въ васъ, вие другояче ще разбирате нѣщата. Нѣкои сега казватъ: братко, раздай си имането! Не, азъ считамъ насилие да проповѣдвате на хората да си раздаватъ имането. Ако нѣкой е богатъ, азъ нѣма да обърна внимание на това.
към беседата >>
“ Онѣзи, които слушатъ, казватъ: туй
учение
е страшно!
И когато Великиятъ Учитель каже така, той издава голѣма, голѣма Свѣтлина, душата му се изпълня съ единъ великъ трепетъ, съ онзи свещенъ трепетъ, който той разпраща по цѣлото лице на земята, и отъ който хората ставатъ щастливи. Отъ двѣ хиляди години хората казватъ: Господи, не си ли чулъ нашитѣ страдания, до кога ще бѫде това Господи, нѣма ли да дойдешъ при насъ? Ами че Той е дошълъ отъ прѣди 2,000 години още, но вие държите вашата врата затворена. Отъ 2,000 години насамъ Божествената Любовь хлопа на вашитѣ сърдца, но тѣхнитѣ врати сѫ още затворени. Великиятъ изпитъ, който се дава на съврѣменното човѣчество върху Любовьта, не можаха да го издържатъ, Христосъ, тази Велика Любовь, казва: „Трѣбва нова свѣтлина на съврѣменнитѣ хора!
“ Онѣзи, които слушатъ, казватъ: туй
учение
е страшно!
Защо? – Е, всичко трѣбва да изгубимъ. Да, всичко трѣбва да се изгуби, за да се добие новото! Ако волътъ не изгуби своитѣ копита, своитѣ рога, своята козина – човѣкъ не може да стане; ако свинята не изгуби своята муцуна, своитѣ зѫби – човѣкъ не може да стане; ако вълкътъ не хвърли своитѣ зѫби, своитѣ некти – човѣкъ не може да стане и т.н. Какво лошо има въ туй?
към беседата >>
И ако ние, съврѣменитѣ хора, не хвърлимъ лошото отъ насъ, не ще можемъ да разберемъ
Божественото
.
Защо? – Е, всичко трѣбва да изгубимъ. Да, всичко трѣбва да се изгуби, за да се добие новото! Ако волътъ не изгуби своитѣ копита, своитѣ рога, своята козина – човѣкъ не може да стане; ако свинята не изгуби своята муцуна, своитѣ зѫби – човѣкъ не може да стане; ако вълкътъ не хвърли своитѣ зѫби, своитѣ некти – човѣкъ не може да стане и т.н. Какво лошо има въ туй?
И ако ние, съврѣменитѣ хора, не хвърлимъ лошото отъ насъ, не ще можемъ да разберемъ
Божественото
.
Че и ние имаме рога, въ прѣносенъ смисълъ казано, пъкъ имаме и единъ ножъ – ужасенъ е той. Това е езикътъ, най-страшниятъ ножъ въ свѣта, с който човѣкъ може да убие. И най-страшната рѫка въ свѣта, това е човѣшката рѫка! Запримѣръ, нѣкой е царь, седи прѣдъ мастилото, пише присѫда. И Господь седи прѣдъ този царь, казва му тихичко: прости, не подписвай присѫдата!
към беседата >>
Азъ, като казвамъ за менъ, подразбирамъ безличното, това, което е безъ обекти,
Божественото
.
Рѣки нѣма да има. Тогава какво ще правитѣ, я ми кажете? Какви воденици ще правите на този изворъ? Вие ще кажете: това сѫ само вѣроятности. За васъ – да вѣроятности сѫ, а за менъ – това сѫ велики Истини, които азъ зная.
Азъ, като казвамъ за менъ, подразбирамъ безличното, това, което е безъ обекти,
Божественото
.
Казвате си: какво ли мисли нашиятъ Учитель? – Вашиятъ Учитель мисли това, което и Богъ мисли. А какво мисли Богъ, вие не знаете. Богъ мисли да направи една вселена, по-голѣма отъ тази. Той за въ бѫдаще мисли да създаде 10 милиарда слънца, и всѣко слънце да бѫде 10 милиона пѫти по-голѣмо отъ сегашното.
към беседата >>
Туй
учение
можете да го приложитѣ още днесъ!
Вие, казвате: врѣмето не е дошло още. Врѣмето е дошло, то е сега; и слѣдъ 10 милиона години, то е пакъ сѫщото. Врѣмето нѣма да се измѣни. Нѣщата по нѣкой пѫть се повтарятъ, но не въ сѫщата форма. Сега е врѣмето!
Туй
учение
можете да го приложитѣ още днесъ!
Тогава ако вземете буквално Христовитѣ думи „раздай всичко“, ще кажете: азъ ще отида да раздамъ всичко. Кому ще го раздадешъ? Азъ държа единъ списъкъ, кой, какво ми е далъ и ще му го върна назадъ. Азъ не се нуждая отъ вашитѣ подаръци. Азъ мога да живѣя и безъ вашитѣ ризи, и безъ вашитѣ килими, а ако съмъ ги приелъ, това правя отъ друго съображение.
към беседата >>
Ще бѫдете тъй прѣчистени, че ще забравите всичко – и кѫща, и дѣца, и
учение
, и всичко което сте учили.
Казвате: ще видимъ Христа. Да, да, всички ще Го видите. Когато влѣзете въ новия животъ, т.е. когато минете прѣзъ тѣсния пѫть, ще изгубите всичко – и кости, и мозъци. Господь ще ви прѣкара прѣзъ най-тѣсното мѣсто, че като влѣзете въ другия свѣтъ, нѣма да имате никаква тяжесть.
Ще бѫдете тъй прѣчистени, че ще забравите всичко – и кѫща, и дѣца, и
учение
, и всичко което сте учили.
Тогава ще започнете учението си като малкитѣ дѣца, но като дѣца, които разбиратъ живота другояче. Като погледнете небето, ще го разбирате съвсѣмъ другояче. Тогава ще бѫдете по-умни и отъ най-виднитѣ философи на земята. И тъй, ще ви прочета още веднъжъ стиха: „Понеже тѣсни сѫ вратата, и стѣсненъ е пѫтьтъ, който води въ животъ, и малцина сѫ, които ги намѣрватъ“. Въ тѣсния пѫть е великиятъ животъ!
към беседата >>
Тогава ще започнете
учението
си като малкитѣ дѣца, но като дѣца, които разбиратъ живота другояче.
Да, да, всички ще Го видите. Когато влѣзете въ новия животъ, т.е. когато минете прѣзъ тѣсния пѫть, ще изгубите всичко – и кости, и мозъци. Господь ще ви прѣкара прѣзъ най-тѣсното мѣсто, че като влѣзете въ другия свѣтъ, нѣма да имате никаква тяжесть. Ще бѫдете тъй прѣчистени, че ще забравите всичко – и кѫща, и дѣца, и учение, и всичко което сте учили.
Тогава ще започнете
учението
си като малкитѣ дѣца, но като дѣца, които разбиратъ живота другояче.
Като погледнете небето, ще го разбирате съвсѣмъ другояче. Тогава ще бѫдете по-умни и отъ най-виднитѣ философи на земята. И тъй, ще ви прочета още веднъжъ стиха: „Понеже тѣсни сѫ вратата, и стѣсненъ е пѫтьтъ, който води въ животъ, и малцина сѫ, които ги намѣрватъ“. Въ тѣсния пѫть е великиятъ животъ! Но той е само за силнитѣ хора – само тѣ минаватъ по тѣсния пѫть.
към беседата >>
Туй е
Божественото
у васъ, което трѣбва да се събуди.
– Ничего! Дохождатъ най-послѣ турцитѣ, и всички казаци удрятъ въ бѣгъ. Не чакайте да дойдатъ турцитѣ, а ги отблъснете, защото ще се нахвърляте долу въ пропастьта. Нѣкои отъ васъ сте въ туй заблуждение, искате да уредите всичкитѣ си външни работи, че тогава да възприемете Божията Любовь. Не, турцитѣ идватъ, а ти ще вземешъ ножа си и ще разрѣшишъ този въпросъ – ще воювашъ за свободата на душата си.
Туй е
Божественото
у васъ, което трѣбва да се събуди.
Затова всички трѣбва да имаме само едно убѣждение: Любовь безъ никакъвъ обектъ! Бога да не виждаме въ никаква форма! Христа да не виждаме разпнатъ! Богъ е, който носи животъ въ насъ. Като помислимъ за Него, да почувствуваме животъ въ себе си, да почувстваме подемъ въ мислитѣ и въ желанията си.
към беседата >>
–
Учението
, това е една сила у човека.
(втори вариант)
Съвременните хора обаче, гледат само на външната страна на нещата. Те ценят човека по това, дали той е богат, учен или силен. Дали е богат! – Богатството е едно условие за човека. Дали е учен!
–
Учението
, това е една сила у човека.
Дали той е богат, това значи, дали има условия у него. Дали той е учен, това значи, дали той е силен. Следователно, във всички тия неща – богатство, учение, сила – ние включваме известен вътрешен интерес, който ни води към живота. Към кой живот? – Към истинския живот.
към втори вариант >>
Следователно, във всички тия неща – богатство,
учение
, сила – ние включваме известен вътрешен интерес, който ни води към живота.
(втори вариант)
– Богатството е едно условие за човека. Дали е учен! – Учението, това е една сила у човека. Дали той е богат, това значи, дали има условия у него. Дали той е учен, това значи, дали той е силен.
Следователно, във всички тия неща – богатство,
учение
, сила – ние включваме известен вътрешен интерес, който ни води към живота.
Към кой живот? – Към истинския живот. Как се намира този живот? Христос казва: „Тесен е пътят към живота! “ То значи: Само в тесния път, само в мъчнотиите се намира истинския живот.
към втори вариант >>
Виждали ли сте
Божественото
, чували ли сте го?
(втори вариант)
Защото идейното, великото не може да се тури на никакво платно. И когато ми кажат, че някой художник е нарисувал нещо велико, казвам: Не, това е цапало. Ако го погледнеш, ще видиш, че действително е така. Някой музикант като свири, казват: А, тази музика е нещо Божествено! Какво ти Божествено!
Виждали ли сте
Божественото
, чували ли сте го?
Ами че вие не можете да се възхищавате от една жива картина, пък се възхищавате от някоя рисунка! Че хората на земята са по-красиви от картините, рисувани от най-великия художник. Човек е една жива картина. Като наблюдавам лицето ви, виждам, че то играе, има едно постоянно движение отвън навътре. Вие още не сте живи, не можете да се владеете още.
към втори вариант >>
Приятели, партии, общества, всички искат да привлекат хората на страната си, да ги направят обекти на своето
учение
.
(втори вариант)
Тази жена не е мислила за него. Тя е била само един проводник, през нея е минала Светлината на Любовта. Тя е била фокус, в който трябвало да изгорят страстите на този мъж. Всяка една развратна жена, всеки един развратен мъж, това са други фокуси, това са хора на обекти. Жената иска да привлече един мъж на страната си, и мъжът иска да привлече една жена на страната си.
Приятели, партии, общества, всички искат да привлекат хората на страната си, да ги направят обекти на своето
учение
.
Това не е Божествено учение! Всеки човек трябва да се остави да се развива естествено, тъй както е неговата природа. Всяка ябълка трябва да се остави да се развива естествено. Всеки извор трябва да се остави сам да тече. Започнем ли да се занимаваме с него, той се разваля.
към втори вариант >>
Това не е Божествено
учение
!
(втори вариант)
Тя е била само един проводник, през нея е минала Светлината на Любовта. Тя е била фокус, в който трябвало да изгорят страстите на този мъж. Всяка една развратна жена, всеки един развратен мъж, това са други фокуси, това са хора на обекти. Жената иска да привлече един мъж на страната си, и мъжът иска да привлече една жена на страната си. Приятели, партии, общества, всички искат да привлекат хората на страната си, да ги направят обекти на своето учение.
Това не е Божествено
учение
!
Всеки човек трябва да се остави да се развива естествено, тъй както е неговата природа. Всяка ябълка трябва да се остави да се развива естествено. Всеки извор трябва да се остави сам да тече. Започнем ли да се занимаваме с него, той се разваля. Често хората казват: Да направиш този извор по-хубав.
към втори вариант >>
Аз няма да казвам Христос, но ще го нарека „проповедникът на Израил“, „проповедникът на Любовта“, а пък че тогавашните християни, както и съвременните християни Го наричат още Учител, аз не зная доколко съвременният свят може да нарече Учител този, на когото
учението
не е изпълнено.
(втори вариант)
– Най-свещеното – Любовта! Той е недоволен от себе си. Питам: Такъв човек, който е недоволен, ходил ли е по тесния път? – Не, той е ходил по широкия път. Христос обръщал вниманието на своите слушатели за този тесен път.
Аз няма да казвам Христос, но ще го нарека „проповедникът на Израил“, „проповедникът на Любовта“, а пък че тогавашните християни, както и съвременните християни Го наричат още Учител, аз не зная доколко съвременният свят може да нарече Учител този, на когото
учението
не е изпълнено.
Аз не признавам, че съвременният християнски свят са ученици на Христа. И в това отношение, Христос не е техен Учител. Защото, ако те са ученици, аз зная, че учениците трябва да живеят съобразно учението на Учителя си. Второ положение: ако учениците не ходят в пътя на своя Учител, какъв Учител е той? Слава на майката е нейната дъщеря, но ако дъщерята не може да ходи в пътя на майка си, майката ще страда, ще изкупува греховете, ще я заковават на кръста.
към втори вариант >>
Защото, ако те са ученици, аз зная, че учениците трябва да живеят съобразно
учението
на Учителя си.
(втори вариант)
– Не, той е ходил по широкия път. Христос обръщал вниманието на своите слушатели за този тесен път. Аз няма да казвам Христос, но ще го нарека „проповедникът на Израил“, „проповедникът на Любовта“, а пък че тогавашните християни, както и съвременните християни Го наричат още Учител, аз не зная доколко съвременният свят може да нарече Учител този, на когото учението не е изпълнено. Аз не признавам, че съвременният християнски свят са ученици на Христа. И в това отношение, Христос не е техен Учител.
Защото, ако те са ученици, аз зная, че учениците трябва да живеят съобразно
учението
на Учителя си.
Второ положение: ако учениците не ходят в пътя на своя Учител, какъв Учител е той? Слава на майката е нейната дъщеря, но ако дъщерята не може да ходи в пътя на майка си, майката ще страда, ще изкупува греховете, ще я заковават на кръста. Днес Христос още страда на кръста. Не мислете, че Той е свободен. И днес, в невидимия свят другите Учители правят упреци на Христос, казват му: Виждаш ли твоите ученици там долу на земята?
към втори вариант >>
Кое е
Божественото
, и кое е човешкото?
(втори вариант)
Ще кажете: Как може да развалят Царството Божие? – Ако дойдат при вас, една жена и едно дете в този смисъл, както вие ги разбирате, тогава те ще развалят Царството Божие. Засега, обект на хората е земният живот. Аз не говоря за земята, аз говоря за идейния живот, който се различава коренно от земния живот, защото човешката любов е любов на обектите. Тъй е, ако живееш по човешки, трябва да имаш обект, но ако искаш да живееш по Божествено, ще живееш без обект!
Кое е
Божественото
, и кое е човешкото?
Ако ти си в любовта с обект, ще ми кажеш така: Аз ще те обичам като човек и ще те прегърна и целуна, като човек. Но няма да ми казваш: Душата ми те обича, затова, заради Господ, чакай да те прегърна. Не, това са празни работи, празни приказки. У Господ няма обекти! Тогава аз ще ти кажа така: Слушай, аз имам 100,000 лв.
към втори вариант >>
По същата аналогия, всички вие, които днес ме слушате, и всички ония, които изповядват Христовото
учение
, с какво е пълен вашият ум?
(втори вариант)
Туй трансформиране ние трябва да направим, за да опитаме силата на нашия живот. Защото всеки един живот се познава по силата, която съдържа в себе си. За нас е важно да видим, можем ли да използваме условията, при които живеем. Един духовен човек, който така разбира живота, който живее без обекти, той няма да употребява вече ралото, той няма да си служи с фабрики. При сегашната култура, фабриките, огънят, всичко това е необходимо, но ще дойде време, когато електричеството ще измести този дим, и атмосферата няма да бъде пълна със сажди, както е сега.
По същата аналогия, всички вие, които днес ме слушате, и всички ония, които изповядват Христовото
учение
, с какво е пълен вашият ум?
– Умът ви е пълен с безполезни, безпредметни неща, които нямат никаква цена; умът ви е пълен с идеи и мисли, които носят зараза, и то такава зараза, че и бъдещото поколение дори ще бъде заразено. Туй поколение, което идва сега, ще бъде още по-хилаво от сегашното, защото онези идеи, с които те са заквасени, не носят живот в себе си. Казва Христос: „Тесен е пътят! “ Това е казано преди 2,000 години. Мислите ли, че днес този път е станал по-широк?
към втори вариант >>
Така постъпват и днес – на всяко
учение
ще турят по един обект, за да го опетнят.
(втори вариант)
Да, във времето на Нерон, римското общество правеше оргии, но християнството изключва външната, физическа любов. Християнството изключва предметната любов, понеже тя не може да бъде постоянна. Дайте ми вие пример от историята, дето двама души, от каквото и да е положение да са били, които да са имали материална връзка, и до 100 години да са живели тъй непреривно добре, без да са си казали една горчива дума. Даже между Христовите ученици имаше голяма бъркотия, понеже в тях се яви известен обект. Павел стана обект за езичниците, Петър за евреите, и тогава стана едно спречкване, докато най-после Павел каза: Аз не съм за вас обект, нито Петър, нито Аполос.
Така постъпват и днес – на всяко
учение
ще турят по един обект, за да го опетнят.
Божественото учение не може да бъде обектно! То не е учение на обекта. Християнството не е учение на Христа, то е Божествено учение. Аз мисля, че ако християните не носеха кръстове по себе си, ако в църквите не държаха Христа на кръста, светът щеше да бъде по-добър, хората щяха по-малко да се заблуждават. Днес хората се заблуждават много.
към втори вариант >>
Божественото
учение
не може да бъде обектно!
(втори вариант)
Християнството изключва предметната любов, понеже тя не може да бъде постоянна. Дайте ми вие пример от историята, дето двама души, от каквото и да е положение да са били, които да са имали материална връзка, и до 100 години да са живели тъй непреривно добре, без да са си казали една горчива дума. Даже между Христовите ученици имаше голяма бъркотия, понеже в тях се яви известен обект. Павел стана обект за езичниците, Петър за евреите, и тогава стана едно спречкване, докато най-после Павел каза: Аз не съм за вас обект, нито Петър, нито Аполос. Така постъпват и днес – на всяко учение ще турят по един обект, за да го опетнят.
Божественото
учение
не може да бъде обектно!
То не е учение на обекта. Християнството не е учение на Христа, то е Божествено учение. Аз мисля, че ако християните не носеха кръстове по себе си, ако в църквите не държаха Христа на кръста, светът щеше да бъде по-добър, хората щяха по-малко да се заблуждават. Днес хората се заблуждават много. Някой човек види кръст, целуне го, а пред него седи един беден, него не целува.
към втори вариант >>
То не е
учение
на обекта.
(втори вариант)
Дайте ми вие пример от историята, дето двама души, от каквото и да е положение да са били, които да са имали материална връзка, и до 100 години да са живели тъй непреривно добре, без да са си казали една горчива дума. Даже между Христовите ученици имаше голяма бъркотия, понеже в тях се яви известен обект. Павел стана обект за езичниците, Петър за евреите, и тогава стана едно спречкване, докато най-после Павел каза: Аз не съм за вас обект, нито Петър, нито Аполос. Така постъпват и днес – на всяко учение ще турят по един обект, за да го опетнят. Божественото учение не може да бъде обектно!
То не е
учение
на обекта.
Християнството не е учение на Христа, то е Божествено учение. Аз мисля, че ако християните не носеха кръстове по себе си, ако в църквите не държаха Христа на кръста, светът щеше да бъде по-добър, хората щяха по-малко да се заблуждават. Днес хората се заблуждават много. Някой човек види кръст, целуне го, а пред него седи един беден, него не целува. Ако е за целувка, аз бих предпочел да целуна един жив кръст, отколкото един златен в църквата.
към втори вариант >>
Християнството не е
учение
на Христа, то е Божествено
учение
.
(втори вариант)
Даже между Христовите ученици имаше голяма бъркотия, понеже в тях се яви известен обект. Павел стана обект за езичниците, Петър за евреите, и тогава стана едно спречкване, докато най-после Павел каза: Аз не съм за вас обект, нито Петър, нито Аполос. Така постъпват и днес – на всяко учение ще турят по един обект, за да го опетнят. Божественото учение не може да бъде обектно! То не е учение на обекта.
Християнството не е
учение
на Христа, то е Божествено
учение
.
Аз мисля, че ако християните не носеха кръстове по себе си, ако в църквите не държаха Христа на кръста, светът щеше да бъде по-добър, хората щяха по-малко да се заблуждават. Днес хората се заблуждават много. Някой човек види кръст, целуне го, а пред него седи един беден, него не целува. Ако е за целувка, аз бих предпочел да целуна един жив кръст, отколкото един златен в църквата. Питам: Какво ви ползва този кръст в църквата?
към втори вариант >>
–
Божественото
, разбира се!
(втори вариант)
Ами че в общия живот се крият всичките хубави неща. Кое е по-хубаво, да живея един индивидуален живот, или да живея живота на Бог? Да имам 4–5 къщи в София, да имам 4–5 деца и да мисля постоянно за тях – за дрехи, за обувки, за кокошки, за пуйки и да кажа: Деца, аз за вас се грижа и за вас всичко жертвам; или, да имам онзи великият Божествен живот, да участвам в живота на целия космос, в живота на всички разумни същества? Това е Божественият живот – да чувстваш радостта и веселието на всичко живо! Кое е по-хубаво?
–
Божественото
, разбира се!
Тогава нашият живот ще придобие смисъл. Смешни са хората като казват, че в общия живот се губи отделното съзнание. Не, именно в Божественото, във великия живот ти ще запазиш своето съзнание. Ето идеята, която трябва да проникне във вашата душа. И когато тази Божествена Любов проникне във вас, вие другояче ще разбирате нещата.
към втори вариант >>
Не, именно в
Божественото
, във великия живот ти ще запазиш своето съзнание.
(втори вариант)
Това е Божественият живот – да чувстваш радостта и веселието на всичко живо! Кое е по-хубаво? – Божественото, разбира се! Тогава нашият живот ще придобие смисъл. Смешни са хората като казват, че в общия живот се губи отделното съзнание.
Не, именно в
Божественото
, във великия живот ти ще запазиш своето съзнание.
Ето идеята, която трябва да проникне във вашата душа. И когато тази Божествена Любов проникне във вас, вие другояче ще разбирате нещата. Някои сега казват: Братко, раздай си имането! Не, аз считам за насилие да проповядвате на хората да си раздават имането. Ако някой е богат, аз няма да обърна внимание на това.
към втори вариант >>
“ Онези, които слушат, казват: Туй
учение
е страшно!
(втори вариант)
От две хиляди години хората казват: Господи, не си ли чул нашите страдания, докога ще бъде това Господи, няма ли да дойдеш при нас? Ами че Той е дошъл от преди 2,000 години още, но вие държите вашата врата затворена. От 2,000 години насам Божествената Любов хлопа на вашите сърца, но техните врати са още затворени. Великият изпит, който се дава на съвременното човечество върху Любовта, не можаха да го издържат. Христос, тази Велика Любов, казва: „Трябва нова светлина на съвременните хора!
“ Онези, които слушат, казват: Туй
учение
е страшно!
Защо? – Е, всичко трябва да изгубим. Да, всичко трябва да се изгуби, за да се добие новото! Ако волът не изгуби своите копита, своите рога, своята козина – човек не може да стане; ако свинята не изгуби своята муцуна, своите зъби – човек не може да стане; ако вълкът не хвърли своите зъби, своите нокти – човек не може да стане и т.н. Какво лошо има в това?
към втори вариант >>
И ако ние, съвременните хора, не хвърлим лошото от нас, не ще можем да разберем
Божественото
.
(втори вариант)
Защо? – Е, всичко трябва да изгубим. Да, всичко трябва да се изгуби, за да се добие новото! Ако волът не изгуби своите копита, своите рога, своята козина – човек не може да стане; ако свинята не изгуби своята муцуна, своите зъби – човек не може да стане; ако вълкът не хвърли своите зъби, своите нокти – човек не може да стане и т.н. Какво лошо има в това?
И ако ние, съвременните хора, не хвърлим лошото от нас, не ще можем да разберем
Божественото
.
Че и ние имаме рога, в преносен смисъл казано, пък имаме и един нож – ужасен е той. Това е езикът, най-страшният нож в света, с който човек може да убие. И най-страшната ръка в света, това е човешката ръка! Например, някой е цар, седи пред мастилото, пише присъда. И Господ седи пред този цар, казва му тихичко: Прости, не подписвай присъдата!
към втори вариант >>
Аз, като казвам за мен, подразбирам безличното, това, което е без обекти,
Божественото
.
(втори вариант)
Реки няма да има. Тогава какво ще правите, я ми кажете? Какви воденици ще правите на този извор? Вие ще кажете: Това са само вероятности. За вас – да, вероятности са, а за мен – това са велики Истини, които аз зная.
Аз, като казвам за мен, подразбирам безличното, това, което е без обекти,
Божественото
.
Казвате си: Какво ли мисли нашият Учител? – Вашият Учител мисли това, което и Бог мисли. А какво мисли Бог, вие не знаете. Бог мисли да направи една вселена, по-голяма от тази. Той за в бъдеще мисли да създаде 10 милиарда слънца, и всяко слънце да бъде 10 милиона пъти по-голямо от сегашното.
към втори вариант >>
Туй
учение
можете да го приложите още днес!
(втори вариант)
Вие, казвате: Времето не е дошло още. Времето е дошло, то е сега; и след 10 милиона години, то е пак същото. Времето няма да се измени. Нещата по някой път се повтарят, но не в същата форма. Сега е времето!
Туй
учение
можете да го приложите още днес!
Тогава ако вземете буквално Христовите думи „раздай всичко“, ще кажете: Аз ще отида да раздам всичко. На кого ще го раздадеш? Аз държа един списък, кой какво ми е дал и ще му го върна назад. Аз не се нуждая от вашите подаръци. Аз мога да живея и без вашите ризи, и без вашите килими, а ако съм ги приел, това правя от друго съображение.
към втори вариант >>
Ще бъдете тъй пречистени, че ще забравите всичко – и къща, и деца, и
учение
, и всичко което сте учили.
(втори вариант)
Казвате: Ще видим Христа. Да, да, всички ще Го видите. Когато влезете в новия живот, т.е. когато минете през тесния път, ще изгубите всичко – и кости, и мозъци. Господ ще ви прекара през най-тясното место, че като влезете в другия свят, няма да имате никаква тежест.
Ще бъдете тъй пречистени, че ще забравите всичко – и къща, и деца, и
учение
, и всичко което сте учили.
Тогава ще започнете учението си като малките деца, но като деца, които разбират живота другояче. Като погледнете небето, ще го разбирате съвсем другояче. Тогава ще бъдете по-умни и от най-видните философи на земята. И тъй, ще ви прочета още веднъж стиха: „Понеже тесни са вратите, и стеснен е пътят, който води в живот, и малцина са, които го намират“. В тесния път е великият живот!
към втори вариант >>
Тогава ще започнете
учението
си като малките деца, но като деца, които разбират живота другояче.
(втори вариант)
Да, да, всички ще Го видите. Когато влезете в новия живот, т.е. когато минете през тесния път, ще изгубите всичко – и кости, и мозъци. Господ ще ви прекара през най-тясното место, че като влезете в другия свят, няма да имате никаква тежест. Ще бъдете тъй пречистени, че ще забравите всичко – и къща, и деца, и учение, и всичко което сте учили.
Тогава ще започнете
учението
си като малките деца, но като деца, които разбират живота другояче.
Като погледнете небето, ще го разбирате съвсем другояче. Тогава ще бъдете по-умни и от най-видните философи на земята. И тъй, ще ви прочета още веднъж стиха: „Понеже тесни са вратите, и стеснен е пътят, който води в живот, и малцина са, които го намират“. В тесния път е великият живот! Но той е само за силните хора – само те минават по тесния път.
към втори вариант >>
Туй е
Божественото
у вас, което трябва да се събуди.
(втори вариант)
– Ничего! Дохождат най-после турците, и всички казаци удрят в бяг. Не чакайте да дойдат турците, а ги отблъснете, защото ще се нахвърляте долу в пропастта. Някои от вас сте в туй заблуждение, искате да уредите всичките си външни работи, че тогава да възприемете Божията Любов. Не, турците идват, а ти ще вземеш ножа си и ще разрешиш този въпрос – ще воюваш за свободата на душата си.
Туй е
Божественото
у вас, което трябва да се събуди.
Затова всички трябва да имаме само едно убеждение: Любов без никакъв обект! Бога да не виждаме в никаква форма! Христос да не виждаме разпнат! Бог е, който носи живот в нас. Като помислим за Него, да почувстваме живот в себе си, да почувстваме подем в мислите и в желанията си.
към втори вариант >>
70.
Замъждѣло свѣщило / Замъждело свещило
,
НБ
, София, 18.1.1925г.,
Е, ако съврѣменнитѣ
учение
хора говорятъ на единъ свещенъ езикъ, защото тъй трѣбва да говорятъ, това не сѫ ли тайни?
Геометрикътъ говори на единъ свещенъ езикъ! Кой е онзи, който го разбира? Ти, като влѣзешъ въ областьта на геометрията, ще се забатачишъ. Съврѣменниятъ химикъ говори на единъ свещенъ езикъ, има си той свои формули Н20. Какъ ще разберете тия формули?
Е, ако съврѣменнитѣ
учение
хора говорятъ на единъ свещенъ езикъ, защото тъй трѣбва да говорятъ, това не сѫ ли тайни?
Азъ наричамъ свѣщенъ езикъ, необикновения, разбрания езикъ, а обикновения езикъ наричамъ неразбрания езикъ въ живота. На този послѣдния езикъ ти не можешъ да говоришъ като въ математиката – този езикъ можешъ да го обтѣгашъ и тъй, и тъй. Въ този езикъ ти можешъ да обърнешъ внимание на запетаята, защо не е турена на едно мѣсто, а на друго. Хората казватъ, че всичкото съдържание е въ запетаята. Смисълътъ не е въ запетаята.
към беседата >>
Защото, въ сегашнитѣ религиозни системи има единъ култъ, който отъ хиляди години сѫществува: тѣ всѣкога сѫ се опитвали да угасятъ
Божественото
въ човѣка.
Подъ думата „тръсть“ Христосъ подразбира слабитѣ хора въ свѣта, който сѫ като дѣца,които още не могатъ да мислятъ, който още не сѫ застанали на своитѣ крака. „Тръсть смазана нѣма да прѣчупи“ – то значи, че нѣма да имъ даде изведнъжъ такова знание, или такъвъ животъ, който може да ги развали. Той ще имъ даде това, което съответствува на тѣхното развитие – нѣма да смаже никого; ще имъ даде животъ, какъвто могатъ да носятъ, ще се погрижи за всички. „И отъ ленъ свѣщило замъждѣло нѣма да угаси“ То значи, че колкото и да е слаба мисъльта, свѣщилото, т.е. колкото и да е малка интелигентностьта, която човѣкъ има, нѣма да се угаси.
Защото, въ сегашнитѣ религиозни системи има единъ култъ, който отъ хиляди години сѫществува: тѣ всѣкога сѫ се опитвали да угасятъ
Божественото
въ човѣка.
Всички религиозни системи си служатъ съ заплашванията на властьта. Тѣ сѫ прѣдставлявали Божествения свѣтъ такъвъ какъвто не е. Те сѫ заплашвали свѣта съ ада. Има адъ, но Богъ не е създалъ ада. Има рай, но Богъ не е създалъ и рая.
към беседата >>
Всѣко наше желание, всѣка наша мисъль може да напрѣдватъ въ свѣта, само когато се добива онова
Божественото
.
Едно врѣме имаше асирийци – тѣ бѣха великъ народъ! Прѣди тѣхъ имаше други, още по-велики култури. Това сѫ все имена, съ които човѣкъ се зове, но въ свѣта има само едно име, съ което човѣкъ може да се назове – то е човѣкътъ на мисъльта – „манасъ“ нареченъ. Той трѣбва да разбира законитѣ, да знае, какви сѫ неговитѣ тѣла, неговитѣ облѣкла, а не само да знае, какъвъ е неговиятъ мозъкъ. Той трѣбва да знае, каква е онази първична материя, въ която функционира мисъльта.
Всѣко наше желание, всѣка наша мисъль може да напрѣдватъ въ свѣта, само когато се добива онова
Божественото
.
То се отличава по това, че когато човѣкъ го има, изпитва една малка радость въ душата си, както се радва онзи бѣдниятъ човѣкъ, когато му донесатъ една торбичка съ злато. Човѣкъ, въ когото има Божественото, като погледне въ себе си, зарадва се, знае, че има една валюта неизмѣнна, има нѣщо цѣнно, за което може да работи. Това е първиятъ животъ. И човѣкъ трѣбва да знае, че животътъ, това, което Богъ е вложилъ въ насъ, е единъ великъ даръ, който имаме за сега. Любовьта не е още като единъ даръ въ живота ни.
към беседата >>
Човѣкъ, въ когото има
Божественото
, като погледне въ себе си, зарадва се, знае, че има една валюта неизмѣнна, има нѣщо цѣнно, за което може да работи.
Това сѫ все имена, съ които човѣкъ се зове, но въ свѣта има само едно име, съ което човѣкъ може да се назове – то е човѣкътъ на мисъльта – „манасъ“ нареченъ. Той трѣбва да разбира законитѣ, да знае, какви сѫ неговитѣ тѣла, неговитѣ облѣкла, а не само да знае, какъвъ е неговиятъ мозъкъ. Той трѣбва да знае, каква е онази първична материя, въ която функционира мисъльта. Всѣко наше желание, всѣка наша мисъль може да напрѣдватъ въ свѣта, само когато се добива онова Божественото. То се отличава по това, че когато човѣкъ го има, изпитва една малка радость въ душата си, както се радва онзи бѣдниятъ човѣкъ, когато му донесатъ една торбичка съ злато.
Човѣкъ, въ когото има
Божественото
, като погледне въ себе си, зарадва се, знае, че има една валюта неизмѣнна, има нѣщо цѣнно, за което може да работи.
Това е първиятъ животъ. И човѣкъ трѣбва да знае, че животътъ, това, което Богъ е вложилъ въ насъ, е единъ великъ даръ, който имаме за сега. Любовьта не е още като единъ даръ въ живота ни. Любовьта е само едно условие въ живота ни, тя идва и си заминава. Тя подкрѣпва само великия животъ въ насъ.
към беседата >>
Срещнешъ една бѣдна душа, тури я на мѣстото и ѝ кажи: Богъ е вложилъ въ тебе нѣщо много хубаво, мощенъ животъ има въ тебе, много нѣщо може да стане отъ тебе, ще вѣрвашъ въ
Божественото
!
Да сѫ живи онѣзи разумни, необикновени млади; да сѫ живи онѣзи разумни необикновени стари! – Това разбирамъ. Казва Христосъ: „Тръсть смазана нѣма да прѣчупи“. Защо? – За да се насърдчи всѣка една душа. Въ насъ има единъ аристократски духъ.
Срещнешъ една бѣдна душа, тури я на мѣстото и ѝ кажи: Богъ е вложилъ въ тебе нѣщо много хубаво, мощенъ животъ има въ тебе, много нѣщо може да стане отъ тебе, ще вѣрвашъ въ
Божественото
!
Ще дойдатъ страдания, но Божественото въ тебе е по силно, отколкото всички тия страдания, и ти ще се подигнешъ. Ние започваме: е, тѣзи младитѣ сѫ глупави! Като дойдемъ до старитѣ казваме: е, тѣзи старитѣ сѫ обезумѣли! Младитѣ сѫ глупави, старитѣ сѫ обезумѣли. Гдѣ е животътъ?
към беседата >>
Ще дойдатъ страдания, но
Божественото
въ тебе е по силно, отколкото всички тия страдания, и ти ще се подигнешъ.
– Това разбирамъ. Казва Христосъ: „Тръсть смазана нѣма да прѣчупи“. Защо? – За да се насърдчи всѣка една душа. Въ насъ има единъ аристократски духъ. Срещнешъ една бѣдна душа, тури я на мѣстото и ѝ кажи: Богъ е вложилъ въ тебе нѣщо много хубаво, мощенъ животъ има въ тебе, много нѣщо може да стане отъ тебе, ще вѣрвашъ въ Божественото!
Ще дойдатъ страдания, но
Божественото
въ тебе е по силно, отколкото всички тия страдания, и ти ще се подигнешъ.
Ние започваме: е, тѣзи младитѣ сѫ глупави! Като дойдемъ до старитѣ казваме: е, тѣзи старитѣ сѫ обезумѣли! Младитѣ сѫ глупави, старитѣ сѫ обезумѣли. Гдѣ е животътъ? Не, младитѣ започватъ съ силния, съ разумния животъ, а старитѣ съ какво започватъ?
към беседата >>
– За онова великото,
Божественото
, което е вложено въ него.
Нека и двамата се убѣдятъ, че не само съ хлѣбъ може да се живѣе, но съ всѣко разумно слово, което е вложено въ човѣшката душа, което изтича отъ човѣшкия духъ. Ние трѣбва да се освободимъ отъ това робство, което сѫществува въ нашия умъ, че трѣбва да осигуримъ живота си. Ние сме осигурени! И щомъ сме осигурени, като видимъ брата си, трѣбва да му се зарадваме. За какво?
– За онова великото,
Божественото
, което е вложено въ него.
И азъ съмъ на мнѣние, че ние, за да се познаваме, не трѣбваше да гледаме съ нашитѣ очи. Щомъ гледаме съ тѣзи очи, който имаме, веднага ще влѣземъ въ беля. Ама защо да не се гледаме? Я погледни онази млада жена, която се оженила наскоро, какво ще каже мѫжътъ ѝ? Ще ти каже: господине, кой ти даде право да гледашъ очитѣ на жена ми?
към беседата >>
Тъй, както е устроенъ свѣтътъ, нека се радваме на туй проявление; а ние, като хора на туй велико Божествено
учение
, трѣбва да знаемъ, че имаме да разрѣшаваме по-велики задачи, имаме по-високи цѣли.
Затова казва Христосъ, че човѣкъ трѣбва да се отрече отъ всичко. Подразбирамъ, че човѣкъ трѣбва да затвори очитѣ си за всичко материялно, не трѣбва да вижда той. Не, ние трѣбва да затворимъ очитѣ си за свѣта въ насъ, а нека да дадемъ ходъ на външния свѣтъ, нека се радваме, че той работи. Ако богатитѣ хора нѣмаха тия кѫщи, знаете ли какво щѣше да бѫде? – Въ горитѣ щѣхте да ходите.
Тъй, както е устроенъ свѣтътъ, нека се радваме на туй проявление; а ние, като хора на туй велико Божествено
учение
, трѣбва да знаемъ, че имаме да разрѣшаваме по-велики задачи, имаме по-високи цѣли.
Ти си се влюбилъ. Та нима това е разрѣшение на задачата? Ако ти си се влюбилъ, това е само единъ моментъ отъ разрѣшение задачата на твоя животъ. Ако ти трѣбва да се влюбишъ, трѣбва да се влюбишъ въ Онзи великъ изворъ на живота, който дава разрѣшение на задачата ти. Ако трѣбва да се влюбите, въ какво трѣбва да се влюбите: въ вашата вощена свещъ, или въ слънцето?
към беседата >>
Ние сме отъ тѣзи „симоновци“, които, като вземемъ
Божественото
, веднага туряме името си, изнесемъ го като свое.
Вилмаръ вижда напечатено своето произведение, подписано отъ еди-кой си авторъ и веднага единъ ударъ въ сърдцето го парализира. Питамъ сега: дъщерята постѫпи ли разумно? – Не. Този ученикъ постѫпи ли благородно? – Не.
Ние сме отъ тѣзи „симоновци“, които, като вземемъ
Божественото
, веднага туряме името си, изнесемъ го като свое.
Каквото напишемъ, подпишемъ се отдолу, казваме: това съмъ азъ! Туй, което ти си написалъ, туй, което ти си открилъ, е на Вилмара, не е твое – велики сили отъ природата сѫ работили върху него. Затуй, когато напишешъ нѣщо, не туряй името си. Когато дойде Христосъ, тури ли си името нѣкѫдѣ? – Никѫдѣ.
към беседата >>
Щомъ ти повѣрвашъ въ
Божественото
, което е въ твоя животъ, всички други души сѫ разтворени и се притичватъ да ти помогнатъ – обичатъ те.
Сега, разбира се, азъ не засѣгамъ писателитѣ, но казвамъ: вие хората, които имате живота, считате, че този животъ е вашъ, туряте си името подъ него и казвате, че имате право да разполагате съ този животъ тъй, както разбирате – Не! Великото, благородното у насъ изисква да употрѣбимъ живота си за туй, за което сме прѣдназначени. Всѣки може да развие мощнитѣ сили въ себе си. Спасението на човѣка е вѫтрѣ въ него, да развие вѫтрешнитѣ си сили. Щомъ се спаси единъ човѣкъ, веднага идва отзвукъ и у всички други души.
Щомъ ти повѣрвашъ въ
Божественото
, което е въ твоя животъ, всички други души сѫ разтворени и се притичватъ да ти помогнатъ – обичатъ те.
Всички трѣбва да вѣрваме въ Божественото. Щомъ повѣрваме, това значи да създадемъ единство въ живота, да си подадемъ рѫка единъ на другъ. Това значи, да приложимъ методитѣ, начинитѣ за постигане на Божественото въ насъ. Първото нѣщо, което ви прѣдстои е слѣдното: Всѣки единъ отъ васъ трѣбва да се запита: далъ ли е ходъ на Божественото въ себе си, развилъ ли го е? Ти четешъ нѣкой писатель, но забравяшъ че и ти самъ имашъ нѣщо Божествено въ себе си – твоята душа, на която не си далъ възможность да се прояви.
към беседата >>
Всички трѣбва да вѣрваме въ
Божественото
.
Великото, благородното у насъ изисква да употрѣбимъ живота си за туй, за което сме прѣдназначени. Всѣки може да развие мощнитѣ сили въ себе си. Спасението на човѣка е вѫтрѣ въ него, да развие вѫтрешнитѣ си сили. Щомъ се спаси единъ човѣкъ, веднага идва отзвукъ и у всички други души. Щомъ ти повѣрвашъ въ Божественото, което е въ твоя животъ, всички други души сѫ разтворени и се притичватъ да ти помогнатъ – обичатъ те.
Всички трѣбва да вѣрваме въ
Божественото
.
Щомъ повѣрваме, това значи да създадемъ единство въ живота, да си подадемъ рѫка единъ на другъ. Това значи, да приложимъ методитѣ, начинитѣ за постигане на Божественото въ насъ. Първото нѣщо, което ви прѣдстои е слѣдното: Всѣки единъ отъ васъ трѣбва да се запита: далъ ли е ходъ на Божественото въ себе си, развилъ ли го е? Ти четешъ нѣкой писатель, но забравяшъ че и ти самъ имашъ нѣщо Божествено въ себе си – твоята душа, на която не си далъ възможность да се прояви. Ти взимашъ една роза, радвашъ ѝ се, усѣщашъ нейния миризъ, доволенъ си отъ аромата ѝ.
към беседата >>
Това значи, да приложимъ методитѣ, начинитѣ за постигане на
Божественото
въ насъ.
Спасението на човѣка е вѫтрѣ въ него, да развие вѫтрешнитѣ си сили. Щомъ се спаси единъ човѣкъ, веднага идва отзвукъ и у всички други души. Щомъ ти повѣрвашъ въ Божественото, което е въ твоя животъ, всички други души сѫ разтворени и се притичватъ да ти помогнатъ – обичатъ те. Всички трѣбва да вѣрваме въ Божественото. Щомъ повѣрваме, това значи да създадемъ единство въ живота, да си подадемъ рѫка единъ на другъ.
Това значи, да приложимъ методитѣ, начинитѣ за постигане на
Божественото
въ насъ.
Първото нѣщо, което ви прѣдстои е слѣдното: Всѣки единъ отъ васъ трѣбва да се запита: далъ ли е ходъ на Божественото въ себе си, развилъ ли го е? Ти четешъ нѣкой писатель, но забравяшъ че и ти самъ имашъ нѣщо Божествено въ себе си – твоята душа, на която не си далъ възможность да се прояви. Ти взимашъ една роза, радвашъ ѝ се, усѣщашъ нейния миризъ, доволенъ си отъ аромата ѝ. Кажи си: не трѣбва ли и азъ, като нея, да цъвна, да придобия този ароматъ? Дойде ли пролѣтъ – всички ние трѣбва да цъвнемъ!
към беседата >>
Първото нѣщо, което ви прѣдстои е слѣдното: Всѣки единъ отъ васъ трѣбва да се запита: далъ ли е ходъ на
Божественото
въ себе си, развилъ ли го е?
Щомъ се спаси единъ човѣкъ, веднага идва отзвукъ и у всички други души. Щомъ ти повѣрвашъ въ Божественото, което е въ твоя животъ, всички други души сѫ разтворени и се притичватъ да ти помогнатъ – обичатъ те. Всички трѣбва да вѣрваме въ Божественото. Щомъ повѣрваме, това значи да създадемъ единство въ живота, да си подадемъ рѫка единъ на другъ. Това значи, да приложимъ методитѣ, начинитѣ за постигане на Божественото въ насъ.
Първото нѣщо, което ви прѣдстои е слѣдното: Всѣки единъ отъ васъ трѣбва да се запита: далъ ли е ходъ на
Божественото
въ себе си, развилъ ли го е?
Ти четешъ нѣкой писатель, но забравяшъ че и ти самъ имашъ нѣщо Божествено въ себе си – твоята душа, на която не си далъ възможность да се прояви. Ти взимашъ една роза, радвашъ ѝ се, усѣщашъ нейния миризъ, доволенъ си отъ аромата ѝ. Кажи си: не трѣбва ли и азъ, като нея, да цъвна, да придобия този ароматъ? Дойде ли пролѣтъ – всички ние трѣбва да цъвнемъ! Второто положение: всички ние трѣбва да завържемъ!
към беседата >>
Слѣдователно, нека всички туримъ въ ума си мисъльта, да бѫдемъ истинни и вѣрни на този първиченъ животъ, който е вложилъ всичко въ насъ, за да се прояви
Божественото
и да се освободимъ отъ сегашнитѣ несгоди въ живота.
Второто положение: всички ние трѣбва да завържемъ! Третото положение: всички ние трѣбва да узрѣемъ! И, когато дойде господарьтъ, този великиятъ, мощниятъ, който е вложилъ великия животъ въ насъ, отъ плода ни трѣбва да познае, че действително ние сме работили съ онѣзи методи, съ онѣзи сили, съ които Той ни е надарилъ. Казвамъ: нѣма нищо по-хубаво въ свѣта отъ това, тайно въ душата си да бѫдешъ вѣренъ на Бога. И за Бога се казва, че Той е Истиненъ и Вѣренъ въ всички свои постѫпки.
Слѣдователно, нека всички туримъ въ ума си мисъльта, да бѫдемъ истинни и вѣрни на този първиченъ животъ, който е вложилъ всичко въ насъ, за да се прояви
Божественото
и да се освободимъ отъ сегашнитѣ несгоди въ живота.
Този е пѫтьтъ, по който народитѣ, индивидитѣ и душитѣ ще могатъ да извоюватъ своята бѫдаща свобода. Това е Божествениятъ животъ. И казва стихътъ: „Тръсть смазана нѣма да прѣчупи“. То значи, че и най-слабитѣ хора нѣма да бѫдатъ прѣчупени, нѣма да бѫдатъ смазани, но Богъ ще ги подигне. „И отъ ленъ свѣщило замъждѣло нѣма да угаси, докогато изведе сѫда въ побѣда“.
към беседата >>
Е, ако съвременните
учение
хора говорят на един свещен език, защото тъй трябва да говорят, това не са ли тайни?
(втори вариант)
Геометрикът говори на един свещен език! Кой е онзи, който го разбира? Ти, като влезеш в областта на геометрията, ще се забатачиш. Съвременният химик говори на един свещен език, има си той свои формули Н20. Как ще разберете тия формули?
Е, ако съвременните
учение
хора говорят на един свещен език, защото тъй трябва да говорят, това не са ли тайни?
Аз наричам свещен език, необикновения, разбрания език, а обикновения език наричам неразбрания език в живота. На този последния език ти не можеш да говориш като в математиката – този език можеш да го обтягаш и тъй, и тъй. В този език ти можеш да обърнеш внимание на запетаята, защо не е сложена на едно место, а на друго. Хората мислят, че всичкото съдържание е в запетаята. Смисълът не е в запетаята.
към втори вариант >>
Защото, в сегашните религиозни системи има един култ, който от хиляди години съществува: те всякога са се опитвали да угасят
Божественото
в човека.
(втори вариант)
„Тръст смазана няма да пречупи“ – то значи, че няма да им даде изведнъж такова знание, или такъв живот, който може да ги развали. Той ще им даде това, което съответства на тяхното развитие – няма да смаже никого; ще им даде живот, какъвто могат да носят, ще се погрижи за всички. „И от лен свещило замъждяло няма да угаси“. То значи, че колкото и да е слаба мисълта, свещилото, т.е. колкото и да е малка интелигентността, която човек има, няма да се угаси.
Защото, в сегашните религиозни системи има един култ, който от хиляди години съществува: те всякога са се опитвали да угасят
Божественото
в човека.
Всички религиозни системи си служат със заплашванията на властта. Те са представлявали Божествения свят такъв какъвто не е. Те са заплашвали света с ада. Има ад, но Бог не е създал ада. Има рай, но Бог не е създал и рая.
към втори вариант >>
Всяко наше желание, всяка наша мисъл може да напредват в света, само когато се добива онова
Божественото
.
(втори вариант)
Едно време имаше асирийци – те бяха велик народ! Преди тях имаше други, още по-велики култури. Това са все имена, с които човек се зове, но в света има само едно име, с което човек може да се назове – то е човекът на мисълта – „манас“ наречен. Той трябва да разбира законите, да знае, какви са неговите тела, неговите облекла, а не само да знае, какъв е неговият мозък. Той трябва да знае, каква е онази първична материя, в която функционира мисълта.
Всяко наше желание, всяка наша мисъл може да напредват в света, само когато се добива онова
Божественото
.
То се отличава по това, че когато човек го има, изпитва една малка радост в душата си, както се радва онзи бедният човек, когато му донесат една торбичка със злато. Човек, в когото има Божественото, като погледне в себе си, зарадва се, знае, че има една валута неизменна, има нещо ценно, за което може да работи. Това е първият живот. И човек трябва да знае, че животът, това, което Бог е вложил в нас, е един велик дар, който имаме за сега. Любовта не е още като един дар в живота ни.
към втори вариант >>
Човек, в когото има
Божественото
, като погледне в себе си, зарадва се, знае, че има една валута неизменна, има нещо ценно, за което може да работи.
(втори вариант)
Това са все имена, с които човек се зове, но в света има само едно име, с което човек може да се назове – то е човекът на мисълта – „манас“ наречен. Той трябва да разбира законите, да знае, какви са неговите тела, неговите облекла, а не само да знае, какъв е неговият мозък. Той трябва да знае, каква е онази първична материя, в която функционира мисълта. Всяко наше желание, всяка наша мисъл може да напредват в света, само когато се добива онова Божественото. То се отличава по това, че когато човек го има, изпитва една малка радост в душата си, както се радва онзи бедният човек, когато му донесат една торбичка със злато.
Човек, в когото има
Божественото
, като погледне в себе си, зарадва се, знае, че има една валута неизменна, има нещо ценно, за което може да работи.
Това е първият живот. И човек трябва да знае, че животът, това, което Бог е вложил в нас, е един велик дар, който имаме за сега. Любовта не е още като един дар в живота ни. Любовта е само едно условие в живота ни, тя идва и си заминава. Тя подкрепя само великия живот в нас.
към втори вариант >>
Срещнеш една бедна душа, сложи я на мястото ѝ и кажи: Бог е вложил в тебе нещо много хубаво, мощен живот има в тебе, много нещо може да стане от тебе, ще вярваш в
Божественото
!
(втори вариант)
Да са живи онези разумни, необикновени млади; да са живи онези разумни необикновени стари! – Това разбирам. Казва Христос: „Тръст смазана няма да пречупи“. Защо? – За да се насърчи всяка една душа. В нас има един аристократичен дух.
Срещнеш една бедна душа, сложи я на мястото ѝ и кажи: Бог е вложил в тебе нещо много хубаво, мощен живот има в тебе, много нещо може да стане от тебе, ще вярваш в
Божественото
!
Ще дойдат страдания, но Божественото в тебе е по-силно, отколкото всички тия страдания, и ти ще се повдигнеш. Ние започваме: Е, тези младите са глупави! Като дойдем до старите казваме: Е, тези старите са обезумели! Младите са глупави, старите са обезумели. Къде е животът?
към втори вариант >>
Ще дойдат страдания, но
Божественото
в тебе е по-силно, отколкото всички тия страдания, и ти ще се повдигнеш.
(втори вариант)
– Това разбирам. Казва Христос: „Тръст смазана няма да пречупи“. Защо? – За да се насърчи всяка една душа. В нас има един аристократичен дух. Срещнеш една бедна душа, сложи я на мястото ѝ и кажи: Бог е вложил в тебе нещо много хубаво, мощен живот има в тебе, много нещо може да стане от тебе, ще вярваш в Божественото!
Ще дойдат страдания, но
Божественото
в тебе е по-силно, отколкото всички тия страдания, и ти ще се повдигнеш.
Ние започваме: Е, тези младите са глупави! Като дойдем до старите казваме: Е, тези старите са обезумели! Младите са глупави, старите са обезумели. Къде е животът? Не, младите започват със силния, с разумния живот, а старите с какво започват?
към втори вариант >>
– За онова великото,
Божественото
, което е вложено в него.
(втори вариант)
Нека и двамата се убедят, че не само с хляб може да се живее, но с всяко разумно слово, което е вложено в човешката душа, което изтича от човешкия дух. Ние трябва да се освободим от това робство, което съществува в нашия ум, че трябва да осигурим живота си. Ние сме осигурени! И щом сме осигурени, като видим брата си, трябва да му се зарадваме. За какво?
– За онова великото,
Божественото
, което е вложено в него.
И аз съм на мнение, че ние, за да се познаваме, не трябваше да гледаме с нашите очи. Щом гледаме с тези очи, които имаме, веднага ще влезем в беля. Ама защо да не се гледаме? Я погледни онази млада жена, която се оженила наскоро, какво ще каже мъжът ѝ? Ще ти каже: Господине, кой ти даде право да гледаш очите на жена ми?
към втори вариант >>
Тъй, както е устроен светът, нека се радваме на туй проявление; а ние, като хора на туй велико Божествено
учение
, трябва да знаем, че имаме да разрешаваме по-велики задачи, имаме по-високи цели.
(втори вариант)
Затова казва Христос, че човек трябва да се отрече от всичко. Подразбирам, че човек трябва да затвори очите си за всичко материално, не трябва да вижда той. Не, ние трябва да затворим очите си за света в нас, а нека да дадем ход на външния свят, нека се радваме, че той работи. Ако богатите хора нямаха тия къщи, знаете ли какво щеше да бъде? – В горите щяхте да ходите.
Тъй, както е устроен светът, нека се радваме на туй проявление; а ние, като хора на туй велико Божествено
учение
, трябва да знаем, че имаме да разрешаваме по-велики задачи, имаме по-високи цели.
Ти си се влюбил. Та нима това е разрешение на задачата? Ако ти си се влюбил, това е само един момент от разрешение задачата на твоя живот. Ако ти трябва да се влюбиш, трябва да се влюбиш в Онзи велик извор на живота, който дава разрешение на задачата ти. Ако трябва да се влюбите, в какво трябва да се влюбите: във вашата вощена свещ, или в слънцето?
към втори вариант >>
Ние сме от тези „симоновци“, които, като вземем
Божественото
, веднага слагаме името си, изнесем го като свое.
(втори вариант)
Вилмар вижда напечатано своето произведение, подписано от еди-кой си автор и веднага един удар в сърцето го парализира. Питам сега: Дъщерята постъпи ли разумно? – Не. Този ученик постъпи ли благородно? – Не.
Ние сме от тези „симоновци“, които, като вземем
Божественото
, веднага слагаме името си, изнесем го като свое.
Каквото напишем, подпишем се отдолу, казваме: Това съм аз! Туй, което ти си написал, туй, което ти си открил, е на Вилмар, не е твое – велики сили от природата са работили върху него. Затуй, когато напишеш нещо, не слагай името си. Когато дойде Христос, сложи ли си името някъде? – Никъде.
към втори вариант >>
Щом ти повярваш в
Божественото
, което е в твоя живот, всички други души са разтворени и се притичват да ти помогнат – обичат те.
(втори вариант)
Сега, разбира се, аз не засягам писателите, но казвам: Вие хората, които имате живота, считате, че този живот е ваш, слагате си името под него и казвате, че имате право да разполагате с този живот тъй, както разбирате – Не! Великото, благородното у нас изисква да употребим живота си за туй, за което сме предназначени. Всеки може да развие мощните сили в себе си. Спасението на човека е вътре в него, да развие вътрешните си сили. Щом се спаси един човек, веднага идва отзвук и у всички други души.
Щом ти повярваш в
Божественото
, което е в твоя живот, всички други души са разтворени и се притичват да ти помогнат – обичат те.
Всички трябва да вярваме в Божественото. Щом повярваме, това значи да създадем единство в живота, да си подадем ръка един на друг. Това значи, да приложим методите, начините за постигане на Божественото в нас. Първото нещо, което ви предстои е следното: Всеки един от вас трябва да се запита: Дал ли е ход на Божественото в себе си, развил ли го е? Ти четеш някой писател, но забравяш че и ти сам имаш нещо Божествено в себе си – твоята душа, на която не си дал възможност да се прояви.
към втори вариант >>
Всички трябва да вярваме в
Божественото
.
(втори вариант)
Великото, благородното у нас изисква да употребим живота си за туй, за което сме предназначени. Всеки може да развие мощните сили в себе си. Спасението на човека е вътре в него, да развие вътрешните си сили. Щом се спаси един човек, веднага идва отзвук и у всички други души. Щом ти повярваш в Божественото, което е в твоя живот, всички други души са разтворени и се притичват да ти помогнат – обичат те.
Всички трябва да вярваме в
Божественото
.
Щом повярваме, това значи да създадем единство в живота, да си подадем ръка един на друг. Това значи, да приложим методите, начините за постигане на Божественото в нас. Първото нещо, което ви предстои е следното: Всеки един от вас трябва да се запита: Дал ли е ход на Божественото в себе си, развил ли го е? Ти четеш някой писател, но забравяш че и ти сам имаш нещо Божествено в себе си – твоята душа, на която не си дал възможност да се прояви. Ти взимаш една роза, радваш ѝ се, усещаш нейния мирис, доволен си от аромата ѝ.
към втори вариант >>
Това значи, да приложим методите, начините за постигане на
Божественото
в нас.
(втори вариант)
Спасението на човека е вътре в него, да развие вътрешните си сили. Щом се спаси един човек, веднага идва отзвук и у всички други души. Щом ти повярваш в Божественото, което е в твоя живот, всички други души са разтворени и се притичват да ти помогнат – обичат те. Всички трябва да вярваме в Божественото. Щом повярваме, това значи да създадем единство в живота, да си подадем ръка един на друг.
Това значи, да приложим методите, начините за постигане на
Божественото
в нас.
Първото нещо, което ви предстои е следното: Всеки един от вас трябва да се запита: Дал ли е ход на Божественото в себе си, развил ли го е? Ти четеш някой писател, но забравяш че и ти сам имаш нещо Божествено в себе си – твоята душа, на която не си дал възможност да се прояви. Ти взимаш една роза, радваш ѝ се, усещаш нейния мирис, доволен си от аромата ѝ. Кажи си: Не трябва ли и аз, като нея, да цъфна, да придобия този аромат? Дойде ли пролет – всички ние трябва да цъфнем!
към втори вариант >>
Първото нещо, което ви предстои е следното: Всеки един от вас трябва да се запита: Дал ли е ход на
Божественото
в себе си, развил ли го е?
(втори вариант)
Щом се спаси един човек, веднага идва отзвук и у всички други души. Щом ти повярваш в Божественото, което е в твоя живот, всички други души са разтворени и се притичват да ти помогнат – обичат те. Всички трябва да вярваме в Божественото. Щом повярваме, това значи да създадем единство в живота, да си подадем ръка един на друг. Това значи, да приложим методите, начините за постигане на Божественото в нас.
Първото нещо, което ви предстои е следното: Всеки един от вас трябва да се запита: Дал ли е ход на
Божественото
в себе си, развил ли го е?
Ти четеш някой писател, но забравяш че и ти сам имаш нещо Божествено в себе си – твоята душа, на която не си дал възможност да се прояви. Ти взимаш една роза, радваш ѝ се, усещаш нейния мирис, доволен си от аромата ѝ. Кажи си: Не трябва ли и аз, като нея, да цъфна, да придобия този аромат? Дойде ли пролет – всички ние трябва да цъфнем! Второто положение: всички ние трябва да завържем!
към втори вариант >>
Следователно, нека всички сложим в ума си мисълта, да бъдем истинни и верни на този първичен живот, който е вложил всичко в нас, за да се прояви
Божественото
и да се освободим от сегашните несгоди в живота.
(втори вариант)
Второто положение: всички ние трябва да завържем! Третото положение: всички ние трябва да узреем! И, когато дойде господарят, този великият, мощният, който е вложил великия живот в нас, от плода ни трябва да познае, че действително ние сме работили с онези методи, с онези сили, с които Той ни е надарил. Казвам: Няма нищо по-хубаво в света от това, тайно в душата си да бъдеш верен на Бога. И за Бога се казва, че Той е Истинен и Верен във всички свои постъпки.
Следователно, нека всички сложим в ума си мисълта, да бъдем истинни и верни на този първичен живот, който е вложил всичко в нас, за да се прояви
Божественото
и да се освободим от сегашните несгоди в живота.
Този е пътя, по който народите, индивидите и душите ще могат да извоюват своята бъдеща свобода. Това е Божественият живот. И казва стихът: „Тръст смазана няма да пречупи“. То значи, че и най-слабите хора няма да бъдат пречупени, няма да бъдат смазани, но Бог ще ги повдигне. „И от лен свещило замъждяло няма да угаси, докогато изведе съда в победа“.
към втори вариант >>
71.
Значение на изслушването
,
ООК
, София, 21.1.1925г.,
Когато гърците са проповядвали да познаваш себе си, те са минали през известна школа, през известно
учение
.
“ Кое е по-хубаво – да познаваме себе си или Бога! Ако аз бих критикувал гърците, бих казал: дотолкоз е достигнал гръцкият ум. Еврейският ум пък е достигнал до положението да казва: „Начало на мъдростта е страхът.“ Идва Христос и казва: „Познай Бога! “ Питам сега: кое е по-силно – да познаваш себе си, да се страхуваш ли, или да познаваш Бога? – Разбира се, това са били системи, школи, през които човечеството е минало.
Когато гърците са проповядвали да познаваш себе си, те са минали през известна школа, през известно
учение
.
Как трябва да познава човек себе си! Какво трябва да познава в себе си? – Да познае в себе си Божественото и всички възможности, които се крият в Него. Щом в Божественото има толкоз възможности, кажете ми една от тях, главно основната възможност. Все трябва да има една основна възможност.
към беседата >>
– Да познае в себе си
Божественото
и всички възможности, които се крият в Него.
“ Питам сега: кое е по-силно – да познаваш себе си, да се страхуваш ли, или да познаваш Бога? – Разбира се, това са били системи, школи, през които човечеството е минало. Когато гърците са проповядвали да познаваш себе си, те са минали през известна школа, през известно учение. Как трябва да познава човек себе си! Какво трябва да познава в себе си?
– Да познае в себе си
Божественото
и всички възможности, които се крият в Него.
Щом в Божественото има толкоз възможности, кажете ми една от тях, главно основната възможност. Все трябва да има една основна възможност. Коя е тя? По някой път ние вземаме едно общо твърдение и казваме: „Повярвай! “ В какво?
към беседата >>
Щом в
Божественото
има толкоз възможности, кажете ми една от тях, главно основната възможност.
– Разбира се, това са били системи, школи, през които човечеството е минало. Когато гърците са проповядвали да познаваш себе си, те са минали през известна школа, през известно учение. Как трябва да познава човек себе си! Какво трябва да познава в себе си? – Да познае в себе си Божественото и всички възможности, които се крият в Него.
Щом в
Божественото
има толкоз възможности, кажете ми една от тях, главно основната възможност.
Все трябва да има една основна възможност. Коя е тя? По някой път ние вземаме едно общо твърдение и казваме: „Повярвай! “ В какво? – В Божията Любов.
към беседата >>
Начините, по които туй
учение
може да ви се предаде, са всевъзможни.
Малкият трепет може да даде най-силен тласък на вашия ум, най-силен тласък на вашето сърце. Някой приятел се намира в затруднено положение. Отваря Писанието и му се пада стихът: „Духът Светий ще ви научи.“ Сега вие си мислите как ли ще ви научи Духът. Ще ви научи, като се учите. Аз мога да разбера усилието на Божия Дух, онова, на което Той ме учи, като уча и аз сам.
Начините, по които туй
учение
може да ви се предаде, са всевъзможни.
Във всинца ви трябва да има желание да се учите. От малките работи ще се учите. Научили сте много неща, много примери имате, но както виждате, чорапът ви е до петата. Сега общият закон е следующият: всичките състояния, които може да прекарате през деня, са всъщност само две – положително състояние на радост и отрицателно състояние на скръб. Скръбта ви може да бъде интензивна, и радостта ви ще бъде интензивна; скръбта ви може да бъде средна, и радостта ви ще бъде средна.
към беседата >>
72.
Който иска славата
,
НБ
, София, 25.1.1925г.,
Когато Мѫдростьта проектира своитѣ проекции въ нашия умъ, ние ставаме велики, у насъ се явява единъ великъ замахъ и казваме: велико е това
учение
!
Мѫдростьта хвърля своитѣ проекции отвѫтрѣ навънъ, т.е. къмъ външния свѣтъ. Какви сѫ тѣзи проекции? Когато Любовьта дойде у насъ, веднага ние се разширяваме, ставаме великани. Когато Любовьта изчезне, ние ставаме дребнички, като мушици.
Когато Мѫдростьта проектира своитѣ проекции въ нашия умъ, ние ставаме велики, у насъ се явява единъ великъ замахъ и казваме: велико е това
учение
!
Щомъ, обаче, Мѫдростьта се оттегли, ние ставаме обикновени, малки, дребни. Когато Истината внесе своитѣ проекции въ човѣшката душа, човѣкъ става силенъ, като Христа, може да жертвува живота си за другитѣ, за цѣлото човѣчество. Щомъ Истината оттегли проекцията си отъ човѣшката душа, ние имаме единъ типъ като Юда, който върши престѫпления и послѣ отива да се самоубива. Значи имаме два типа въ свѣта: Юда, който търсеше своята слава и мислеше само за себе си; и Христосъ, който търсѣше славата на Онзи, Който Го е проводилъ. И двамата умрѣха.
към беседата >>
Слѣдователно, между тѣзи два принципа, който виждаме въ
учението
на Юда, и въ
учението
на Христа, има една велика борба, която ние трѣбва да завършимъ.
И единиятъ се размножи, и другиятъ се размножи. Послѣдователитѣ на Юда днесъ не сѫ малко. Казвате: а, послѣдователи на Юда! Ами че послѣдователи сѫ! Навсѣкѫдѣ има послѣдователи на Юда.
Слѣдователно, между тѣзи два принципа, който виждаме въ
учението
на Юда, и въ
учението
на Христа, има една велика борба, която ние трѣбва да завършимъ.
Нѣкои казватъ: е, какво ще се говори за учението на Юда? Нека се запитаме, свободни ли сме отъ влиянията, отъ недъзитѣ на Юда? Когато бръкнемъ въ кисията на нѣкого, когато отнемешъ живота му, имането му, когато го обезчестишъ, когато отнемешъ всичкото му цѣломѫдрие, това не е ли учението на Юда? Когато внесешъ онѣзи велики, дълбоки качества въ душата на човѣка, когато внесешъ онова чувство на самопожертвуване, на себеотрицание въ живота на човѣка, да бѫде той готовъ да жертвува здраве, сили и животъ за другитѣ, не е ли това учението на Христа? Ние казваме: ето единъ човѣкъ, който не разбира живота!
към беседата >>
Нѣкои казватъ: е, какво ще се говори за
учението
на Юда?
Послѣдователитѣ на Юда днесъ не сѫ малко. Казвате: а, послѣдователи на Юда! Ами че послѣдователи сѫ! Навсѣкѫдѣ има послѣдователи на Юда. Слѣдователно, между тѣзи два принципа, който виждаме въ учението на Юда, и въ учението на Христа, има една велика борба, която ние трѣбва да завършимъ.
Нѣкои казватъ: е, какво ще се говори за
учението
на Юда?
Нека се запитаме, свободни ли сме отъ влиянията, отъ недъзитѣ на Юда? Когато бръкнемъ въ кисията на нѣкого, когато отнемешъ живота му, имането му, когато го обезчестишъ, когато отнемешъ всичкото му цѣломѫдрие, това не е ли учението на Юда? Когато внесешъ онѣзи велики, дълбоки качества въ душата на човѣка, когато внесешъ онова чувство на самопожертвуване, на себеотрицание въ живота на човѣка, да бѫде той готовъ да жертвува здраве, сили и животъ за другитѣ, не е ли това учението на Христа? Ние казваме: ето единъ човѣкъ, който не разбира живота! Споредъ насъ, въшката, която се качва на главата ми, нищо не работи и живѣе на моята смѣтка, е много културна!
към беседата >>
Когато бръкнемъ въ кисията на нѣкого, когато отнемешъ живота му, имането му, когато го обезчестишъ, когато отнемешъ всичкото му цѣломѫдрие, това не е ли
учението
на Юда?
Ами че послѣдователи сѫ! Навсѣкѫдѣ има послѣдователи на Юда. Слѣдователно, между тѣзи два принципа, който виждаме въ учението на Юда, и въ учението на Христа, има една велика борба, която ние трѣбва да завършимъ. Нѣкои казватъ: е, какво ще се говори за учението на Юда? Нека се запитаме, свободни ли сме отъ влиянията, отъ недъзитѣ на Юда?
Когато бръкнемъ въ кисията на нѣкого, когато отнемешъ живота му, имането му, когато го обезчестишъ, когато отнемешъ всичкото му цѣломѫдрие, това не е ли
учението
на Юда?
Когато внесешъ онѣзи велики, дълбоки качества въ душата на човѣка, когато внесешъ онова чувство на самопожертвуване, на себеотрицание въ живота на човѣка, да бѫде той готовъ да жертвува здраве, сили и животъ за другитѣ, не е ли това учението на Христа? Ние казваме: ето единъ човѣкъ, който не разбира живота! Споредъ насъ, въшката, която се качва на главата ми, нищо не работи и живѣе на моята смѣтка, е много културна! Тя казва: нека този човѣкъ работи заради мене. Азъ ще си смуча, ще ямъ готовата храна.
към беседата >>
Когато внесешъ онѣзи велики, дълбоки качества въ душата на човѣка, когато внесешъ онова чувство на самопожертвуване, на себеотрицание въ живота на човѣка, да бѫде той готовъ да жертвува здраве, сили и животъ за другитѣ, не е ли това
учението
на Христа?
Навсѣкѫдѣ има послѣдователи на Юда. Слѣдователно, между тѣзи два принципа, който виждаме въ учението на Юда, и въ учението на Христа, има една велика борба, която ние трѣбва да завършимъ. Нѣкои казватъ: е, какво ще се говори за учението на Юда? Нека се запитаме, свободни ли сме отъ влиянията, отъ недъзитѣ на Юда? Когато бръкнемъ въ кисията на нѣкого, когато отнемешъ живота му, имането му, когато го обезчестишъ, когато отнемешъ всичкото му цѣломѫдрие, това не е ли учението на Юда?
Когато внесешъ онѣзи велики, дълбоки качества въ душата на човѣка, когато внесешъ онова чувство на самопожертвуване, на себеотрицание въ живота на човѣка, да бѫде той готовъ да жертвува здраве, сили и животъ за другитѣ, не е ли това
учението
на Христа?
Ние казваме: ето единъ човѣкъ, който не разбира живота! Споредъ насъ, въшката, която се качва на главата ми, нищо не работи и живѣе на моята смѣтка, е много културна! Тя казва: нека този човѣкъ работи заради мене. Азъ ще си смуча, ще ямъ готовата храна. Не, въ това нѣма никаква култура!
към беседата >>
Ние трѣбва да се отърсимъ отъ
учението
на Юда, отъ туй криво разбиране.
Споредъ насъ, въшката, която се качва на главата ми, нищо не работи и живѣе на моята смѣтка, е много културна! Тя казва: нека този човѣкъ работи заради мене. Азъ ще си смуча, ще ямъ готовата храна. Не, въ това нѣма никаква култура! Азъ говоря сега за духовнитѣ хора.
Ние трѣбва да се отърсимъ отъ
учението
на Юда, отъ туй криво разбиране.
Какво прѣдставлява Юда? – Той е само единъ символъ. Който говори за себе си, търси своята слава. И тъй, всички ние, за да се разберемъ като хора, като братя, трѣбва да туримъ принципа, учението на Юда долу на опашката, а принципа учението на Христа, Божественото въ насъ – трѣбва да туримъ на първо мѣсто, трѣбва да го поощряваме. Такива хора азъ похвалявамъ.
към беседата >>
И тъй, всички ние, за да се разберемъ като хора, като братя, трѣбва да туримъ принципа,
учението
на Юда долу на опашката, а принципа
учението
на Христа,
Божественото
въ насъ – трѣбва да туримъ на първо мѣсто, трѣбва да го поощряваме.
Азъ говоря сега за духовнитѣ хора. Ние трѣбва да се отърсимъ отъ учението на Юда, отъ туй криво разбиране. Какво прѣдставлява Юда? – Той е само единъ символъ. Който говори за себе си, търси своята слава.
И тъй, всички ние, за да се разберемъ като хора, като братя, трѣбва да туримъ принципа,
учението
на Юда долу на опашката, а принципа
учението
на Христа,
Божественото
въ насъ – трѣбва да туримъ на първо мѣсто, трѣбва да го поощряваме.
Такива хора азъ похвалявамъ. Какви хора? – Бѣднитѣ. Азъ не говоря за тия бѣдни хора, който по наслѣдство, кармически сѫ наслѣдили пороцитѣ на своитѣ дѣди и прадѣди. Азъ не съмъ съгласенъ съ тѣхъ.
към беседата >>
– Общитѣ условия,
учението
на Юда е такова.
Тия хора азъ наричамъ възпитатели, учители на човѣчеството. Ще дойде день, когато великитѣ музиканти, великитѣ художници ще бѫдатъ Учители на човѣчеството. А сега, за да дойде единъ музикантъ да свири, трѣбва да му се плати. Казвате: е, такива сѫ условията! Да, такива сѫ условията на живота но кои условия?
– Общитѣ условия,
учението
на Юда е такова.
Турцитѣ казватъ: който дава пари, който си плаща, слуша великия виртуозъ, а който не плаща, седи отвънъ, нищо не може да чуе. Но азъ казвамъ: има изключения отъ това! Зная за единъ великъ виртуозъ въ Европа, който единъ день, слѣдъ като излизалъ отъ единъ концертъ, минавалъ покрай едно бѣдно момиченце, куцичко и като погледналъ въ очитѣ му, прочелъ нѣкакво особено желание. Пита го: защо седишъ тука? – Искахъ да влѣза въ салона да послушамъ, но нѣмахъ пари.
към беседата >>
Ние, съврѣменнитѣ хора, сѫдимъ за едно
учение
по хората, който го слѣдватъ, дали учени хора го слѣдватъ, или прости.
Той знае, че ако публиката не хареса свиренето му, втори пѫть нѣма да дойде. И той свири, прави усилия. Защо? – За да дойде публиката и втори пѫть. Онзи пъкъ, който свири безкористно, който изпълнява Божествения принципъ, за него не важи, кой ще дойде. Тукъ не важи количеството, а качеството.
Ние, съврѣменнитѣ хора, сѫдимъ за едно
учение
по хората, който го слѣдватъ, дали учени хора го слѣдватъ, или прости.
Азъ бихъ желалъ всички онѣзи учени хора, всички онѣзи благородни хора, всички онѣзи сиромаси, който сѫ пожертвували своитѣ богатства, своя животъ, да слѣдватъ това учение. Азъ ще имамъ всичкото почитание къмъ тѣхъ. Бихъ желалъ всички онѣзи благородни свещеници, всички проповѣдници, да излезатъ на сцената. Нѣкои казватъ, че врѣмето щѣло да подобри нѣщата. Врѣмето отдавна е дошло.
към беседата >>
Азъ бихъ желалъ всички онѣзи учени хора, всички онѣзи благородни хора, всички онѣзи сиромаси, който сѫ пожертвували своитѣ богатства, своя животъ, да слѣдватъ това
учение
.
И той свири, прави усилия. Защо? – За да дойде публиката и втори пѫть. Онзи пъкъ, който свири безкористно, който изпълнява Божествения принципъ, за него не важи, кой ще дойде. Тукъ не важи количеството, а качеството. Ние, съврѣменнитѣ хора, сѫдимъ за едно учение по хората, който го слѣдватъ, дали учени хора го слѣдватъ, или прости.
Азъ бихъ желалъ всички онѣзи учени хора, всички онѣзи благородни хора, всички онѣзи сиромаси, който сѫ пожертвували своитѣ богатства, своя животъ, да слѣдватъ това
учение
.
Азъ ще имамъ всичкото почитание къмъ тѣхъ. Бихъ желалъ всички онѣзи благородни свещеници, всички проповѣдници, да излезатъ на сцената. Нѣкои казватъ, че врѣмето щѣло да подобри нѣщата. Врѣмето отдавна е дошло. Питамъ: прѣди хиляди години, когато дойде туй благоприятно врѣме, кой го използува?
към беседата >>
Ние, съврѣменнитѣ хора, защо не използуваме това
учение
сега?
Врѣмето отдавна е дошло. Питамъ: прѣди хиляди години, когато дойде туй благоприятно врѣме, кой го използува? – Овцитѣ го използуваха. Защо не го използуваха вълцитѣ? – Има си причини за това.
Ние, съврѣменнитѣ хора, защо не използуваме това
учение
сега?
Всѣки ще се оправдае, ще каже: трѣбва да се осигуря. Ако си чиновникъ, имашъ 1,000 лв. мѣсечна заплата, ще искашъ 2,000 или 3,000 лева. Какво отъ това? Допуснете, че имате 100,000 лв.
към беседата >>
Когато
Божественото
дойде у насъ, то ще обнови живота ни, ще ни създаде единъ организъмъ съ органи много по-приспособени за животъ и дейность, отколкото сѫ сегашнитѣ.
– На Онзи, Който го е пратилъ. Питамъ: защо ние да не можемъ да възприемемъ този общъ животъ? Този общъ великъ животъ нѣма да обезсмисли нашия индивидуаленъ животъ. Напротивъ, ще го осмисли. Той ще бѫде единъ притокъ вѫтрѣ въ насъ.
Когато
Божественото
дойде у насъ, то ще обнови живота ни, ще ни създаде единъ организъмъ съ органи много по-приспособени за животъ и дейность, отколкото сѫ сегашнитѣ.
Въ сегашното ни положение ние се намираме въ колебание и въ двоумѣние, отъ гдѣ да започнемъ. Днесъ отъ западъ, отъ Англия, отъ Америка много американци, много англичани отиватъ въ Индия да изучаватъ Истината. Обаче най-виднитѣ адепти отъ Индия сѫ убѣдени, че тѣ сѫ дошли до края въ познаването на Истината, затова очакватъ отъ другадѣ да узнаятъ нѣщо повече за Истината. Сами тѣ я търсятъ. Европейцитѣ я търсятъ въ Индия, а индийцитѣ я търсятъ въ Европа.
към беседата >>
Казвамъ: това
учение
е
учение
на свободата.
Словото Божие, което прѣдставлява тази велика Истина, се състои отъ безбройни сѣмена, които, за да посадя, избирамъ специаленъ методъ. Този методъ е слѣдниятъ: азъ прѣдварително проучвамъ почвата и като видя, че тия сѣменца биха се развили въ тази почва, не ги сѣя. Нѣкой казва: сѣй въ тази почва! Не, въ тази почва ще сѣя други сѣмена, но тия цѣннитѣ нѣма да сѣя. Най-цѣннитѣ сѣмена ще сѣя въ най-хубавата почва.
Казвамъ: това
учение
е
учение
на свободата.
Вие имате сърдца, вие имате умове, вие имате души, вие имате духове – опитайте сами тази велика Истина. Ако се съмнѣвате не пипайтѣ, занимавайте се съ други работи! Ще кажете: врѣмето още не е дошло. Не, онѣзи отъ васъ, които чуятъ първиятъ зовъ, първото хлопане, както вашиятъ приятель хлопа на вратата, не се излежавайте на леглото! Станете изведнъжъ и отворете!
към беседата >>
Когато Мъдростта проектира своите проекции в нашия ум, ние ставаме велики, у нас се явява един велик замах и казваме: Велико е това
учение
!
(втори вариант)
Мъдростта хвърля своите проекции отвътре навън, т.е. към външния свят. Какви са тези проекции? Когато Любовта дойде у нас, веднага ние се разширяваме, ставаме великани. Когато Любовта изчезне, ние ставаме дребнички, като мушици.
Когато Мъдростта проектира своите проекции в нашия ум, ние ставаме велики, у нас се явява един велик замах и казваме: Велико е това
учение
!
Щом, обаче, Мъдростта се оттегли, ние ставаме обикновени, малки, дребни. Когато Истината внесе своите проекции в човешката душа, човек става силен, като Христа, може да жертва живота си за другите, за цялото човечество. Щом Истината оттегли проекцията си от човешката душа, ние имаме един тип като Юда, който върши престъпления и после отива да се самоубива. Значи имаме два типа в света: Юда, който търсеше своята слава и мислеше само за себе си; и Христос, който търсеше славата на Онзи, Който Го е проводил. И двамата умряха.
към втори вариант >>
Следователно, между тези два принципа, които виждаме в
учението
на Юда, и в
учението
на Христа, има една велика борба, която ние трябва да завършим.
(втори вариант)
И единият се размножи, и другият се размножи. Последователите на Юда днес не са малко. Казвате: А, последователи на Юда! Ами че последователи са! Навсякъде има последователи на Юда.
Следователно, между тези два принципа, които виждаме в
учението
на Юда, и в
учението
на Христа, има една велика борба, която ние трябва да завършим.
Някои казват: Е, какво ще се говори за учението на Юда? Нека се запитаме, свободни ли сме от влиянията, от недъзите на Юда? Когато бръкнем в кесията на някого, когато отнемеш живота му, имането му, когато го обезчестиш, когато отнемеш всичкото му целомъдрие, това не е ли учението на Юда? Когато внесеш онези велики, дълбоки качества в душата на човека, когато внесеш онова чувство на самопожертване, на себеотрицание в живота на човека, да бъде той готов да жертва здраве, сили и живот за другите, не е ли това учението на Христа? Ние казваме: Ето един човек, който не разбира живота!
към втори вариант >>
Някои казват: Е, какво ще се говори за
учението
на Юда?
(втори вариант)
Последователите на Юда днес не са малко. Казвате: А, последователи на Юда! Ами че последователи са! Навсякъде има последователи на Юда. Следователно, между тези два принципа, които виждаме в учението на Юда, и в учението на Христа, има една велика борба, която ние трябва да завършим.
Някои казват: Е, какво ще се говори за
учението
на Юда?
Нека се запитаме, свободни ли сме от влиянията, от недъзите на Юда? Когато бръкнем в кесията на някого, когато отнемеш живота му, имането му, когато го обезчестиш, когато отнемеш всичкото му целомъдрие, това не е ли учението на Юда? Когато внесеш онези велики, дълбоки качества в душата на човека, когато внесеш онова чувство на самопожертване, на себеотрицание в живота на човека, да бъде той готов да жертва здраве, сили и живот за другите, не е ли това учението на Христа? Ние казваме: Ето един човек, който не разбира живота! Според нас, въшката, която се качва на главата ми, нищо не работи и живее на моята сметка, е много културна!
към втори вариант >>
Когато бръкнем в кесията на някого, когато отнемеш живота му, имането му, когато го обезчестиш, когато отнемеш всичкото му целомъдрие, това не е ли
учението
на Юда?
(втори вариант)
Ами че последователи са! Навсякъде има последователи на Юда. Следователно, между тези два принципа, които виждаме в учението на Юда, и в учението на Христа, има една велика борба, която ние трябва да завършим. Някои казват: Е, какво ще се говори за учението на Юда? Нека се запитаме, свободни ли сме от влиянията, от недъзите на Юда?
Когато бръкнем в кесията на някого, когато отнемеш живота му, имането му, когато го обезчестиш, когато отнемеш всичкото му целомъдрие, това не е ли
учението
на Юда?
Когато внесеш онези велики, дълбоки качества в душата на човека, когато внесеш онова чувство на самопожертване, на себеотрицание в живота на човека, да бъде той готов да жертва здраве, сили и живот за другите, не е ли това учението на Христа? Ние казваме: Ето един човек, който не разбира живота! Според нас, въшката, която се качва на главата ми, нищо не работи и живее на моята сметка, е много културна! Тя казва: Нека този човек работи заради мене. Аз ще си смуча, ще ям готовата храна.
към втори вариант >>
Когато внесеш онези велики, дълбоки качества в душата на човека, когато внесеш онова чувство на самопожертване, на себеотрицание в живота на човека, да бъде той готов да жертва здраве, сили и живот за другите, не е ли това
учението
на Христа?
(втори вариант)
Навсякъде има последователи на Юда. Следователно, между тези два принципа, които виждаме в учението на Юда, и в учението на Христа, има една велика борба, която ние трябва да завършим. Някои казват: Е, какво ще се говори за учението на Юда? Нека се запитаме, свободни ли сме от влиянията, от недъзите на Юда? Когато бръкнем в кесията на някого, когато отнемеш живота му, имането му, когато го обезчестиш, когато отнемеш всичкото му целомъдрие, това не е ли учението на Юда?
Когато внесеш онези велики, дълбоки качества в душата на човека, когато внесеш онова чувство на самопожертване, на себеотрицание в живота на човека, да бъде той готов да жертва здраве, сили и живот за другите, не е ли това
учението
на Христа?
Ние казваме: Ето един човек, който не разбира живота! Според нас, въшката, която се качва на главата ми, нищо не работи и живее на моята сметка, е много културна! Тя казва: Нека този човек работи заради мене. Аз ще си смуча, ще ям готовата храна. Не, в това няма никаква култура!
към втори вариант >>
Ние трябва да се отърсим от
учението
на Юда, от туй криво разбиране.
(втори вариант)
Според нас, въшката, която се качва на главата ми, нищо не работи и живее на моята сметка, е много културна! Тя казва: Нека този човек работи заради мене. Аз ще си смуча, ще ям готовата храна. Не, в това няма никаква култура! Аз говоря сега за духовните хора.
Ние трябва да се отърсим от
учението
на Юда, от туй криво разбиране.
Какво представлява Юда? – Той е само един символ. Който говори за себе си, търси своята слава. И тъй, всички ние, за да се разберем като хора, като братя, трябва да турим принципа, учението на Юда долу на опашката, а принципа учението на Христа, Божественото в нас – трябва да турим на първо място, трябва да го поощряваме. Такива хора аз похвалвам.
към втори вариант >>
И тъй, всички ние, за да се разберем като хора, като братя, трябва да турим принципа,
учението
на Юда долу на опашката, а принципа
учението
на Христа,
Божественото
в нас – трябва да турим на първо място, трябва да го поощряваме.
(втори вариант)
Аз говоря сега за духовните хора. Ние трябва да се отърсим от учението на Юда, от туй криво разбиране. Какво представлява Юда? – Той е само един символ. Който говори за себе си, търси своята слава.
И тъй, всички ние, за да се разберем като хора, като братя, трябва да турим принципа,
учението
на Юда долу на опашката, а принципа
учението
на Христа,
Божественото
в нас – трябва да турим на първо място, трябва да го поощряваме.
Такива хора аз похвалвам. Какви хора? – Бедните. Аз не говоря за тия бедни хора, който по наследство, кармически са наследили пороците на своите деди и прадеди. Аз не съм съгласен с тях.
към втори вариант >>
– Общите условия,
учението
на Юда е такова.
(втори вариант)
Тия хора аз наричам възпитатели, учители на човечеството. Ще дойде ден, когато великите музиканти, великите художници ще бъдат Учители на човечеството. А сега, за да дойде един музикант да свири, трябва да му се плати. Казвате: Е, такива са условията! Да, такива са условията на живота, но кои условия?
– Общите условия,
учението
на Юда е такова.
Турците казват: Който дава пари, който си плаща, слуша великия виртуоз, а който не плаща, седи отвън, нищо не може да чуе. Но аз казвам: Има изключения от това! Зная за един велик виртуоз в Европа, който един ден, след като излизал от един концерт, минавал покрай едно бедно момиченце, куцичко и като погледнал в очите му, прочел някакво особено желание. Пита го: Защо седиш тука? – Исках да вляза в салона да послушам, но нямах пари.
към втори вариант >>
Ние, съвременните хора, съдим за едно
учение
по хората, които го следват, дали учени хора го следват, или прости.
(втори вариант)
Той знае, че ако публиката не хареса свиренето му, втори път няма да дойде. И той свири, прави усилия. Защо? – За да дойде публиката и втори път. Онзи пък, който свири безкористно, който изпълнява Божествения принцип, за него не важи, кой ще дойде. Тук не важи количеството, а качеството.
Ние, съвременните хора, съдим за едно
учение
по хората, които го следват, дали учени хора го следват, или прости.
Аз бих желал всички онези учени хора, всички онези благородни хора, всички онези сиромаси, които са пожертвали своите богатства, своя живот, да следват това учение. Аз ще имам всичкото почитание към тях. Бих желал всички онези благородни свещеници, всички проповедници, да излязат на сцената. Някои казват, че времето щяло да подобри нещата. Времето отдавна е дошло.
към втори вариант >>
Аз бих желал всички онези учени хора, всички онези благородни хора, всички онези сиромаси, които са пожертвали своите богатства, своя живот, да следват това
учение
.
(втори вариант)
И той свири, прави усилия. Защо? – За да дойде публиката и втори път. Онзи пък, който свири безкористно, който изпълнява Божествения принцип, за него не важи, кой ще дойде. Тук не важи количеството, а качеството. Ние, съвременните хора, съдим за едно учение по хората, които го следват, дали учени хора го следват, или прости.
Аз бих желал всички онези учени хора, всички онези благородни хора, всички онези сиромаси, които са пожертвали своите богатства, своя живот, да следват това
учение
.
Аз ще имам всичкото почитание към тях. Бих желал всички онези благородни свещеници, всички проповедници, да излязат на сцената. Някои казват, че времето щяло да подобри нещата. Времето отдавна е дошло. Питам: Преди хиляди години, когато дойде туй благоприятно време, кой го използва?
към втори вариант >>
Ние, съвременните хора, защо не използваме това
учение
сега?
(втори вариант)
Времето отдавна е дошло. Питам: Преди хиляди години, когато дойде туй благоприятно време, кой го използва? – Овцете го използваха. Защо не го използваха вълците? – Има си причини за това.
Ние, съвременните хора, защо не използваме това
учение
сега?
Всеки ще се оправдае, ще каже: Трябва да се осигуря. Ако си чиновник, имаш 1000 лв. месечна заплата, ще искаш 2,000 или 3,000 лева. Какво от това? Допуснете, че имате 100,000 лв.
към втори вариант >>
Когато
Божественото
дойде у нас, то ще обнови живота ни, ще ни създаде един организъм с органи много по-приспособени за живот и дейност, отколкото са сегашните.
(втори вариант)
– На Онзи, Който го е пратил. Питам: Защо ние да не можем да възприемем този общ живот? Този общ велик живот няма да обезсмисли нашия индивидуален живот. Напротив, ще го осмисли. Той ще бъде един приток вътре в нас.
Когато
Божественото
дойде у нас, то ще обнови живота ни, ще ни създаде един организъм с органи много по-приспособени за живот и дейност, отколкото са сегашните.
В сегашното ни положение ние се намираме в колебание и в двоумение, откъде да започнем. Днес от запад, от Англия, от Америка много американци, много англичани отиват в Индия да изучават Истината. Обаче най-видните адепти от Индия са убедени, че те са дошли до края в познаването на Истината, затова очакват от другаде да узнаят нещо повече за Истината. Сами те я търсят. Европейците я търсят в Индия, а индийците я търсят в Европа.
към втори вариант >>
Казвам: Това
учение
е
учение
на свободата.
(втори вариант)
Словото Божие, което представлява тази велика Истина, се състои от безбройни семена, които, за да посадя, избирам специален метод. Този метод е следният: аз предварително проучвам почвата и като видя, че тия семенца не биха се развили в тази почва, не ги сея. Някой казва: Сей в тази почва! Не, в тази почва ще сея други семена, но тия ценните няма да сея. Най-ценните семена ще сея в най-хубавата почва.
Казвам: Това
учение
е
учение
на свободата.
Вие имате сърца, вие имате умове, вие имате души, вие имате духове – опитайте сами тази велика Истина. Ако се съмнявате не пипайте, занимавайте се с други работи! Ще кажете: Времето още не е дошло. Не, онези от вас, които чуят първия зов, първото хлопане, както вашият приятел хлопа на вратата, не се излежавайте на леглото! Станете изведнъж и отворете!
към втори вариант >>
73.
Азъ Те познахъ / Аз Те познах
,
НБ
, София, 1.2.1925г.,
Прочетената глава прѣдставлява кратко извлѣчение отъ една дълга речь, която Христосъ държалъ между своитѣ избрани ученици, които сѫ разбирали вѫтрѣшния смисълъ на
учението
.
(20) И не само за тѣхъ се моля, но и за онѣзи които чрѣзъ тѣхното слово ще повѣрватъ въ мене, (21) да бѫдатъ всички едно; както ти, Отче, си въ мене и азъ въ тебе, да бѫдатъ и тѣ въ насъ едно; за да повѣрва свѣтътъ че ти си ме проводилъ. (22) И азъ, славата която ми даде, дадохъ я тѣмъ; да бѫдатъ едно както сме ние едно: (23) азъ въ тѣхъ, и ти въ мене; да бѫдатъ съвършени въ едно, и да разбере свѣтътъ че ти си ме проводилъ, и възлюбилъ си ги както си възлюбилъ мене. (24) Отче, тѣзи които си ми далъ, искамъ дѣто съмъ азъ да бѫдатъ и тѣ съ мене, за да гледатъ славата моя която ми си далъ; защото си ме възлюбилъ прѣди създание мира. (25) Отче праведни, свѣтътъ не те е позналъ, но азъ те познахъ; и тѣ познаха че ти си ме проводилъ. (26) И явихъ имъ твоето име, и ще явя, да бѫде въ тѣхъ любовьта съ която си ме възлюбилъ, и азъ въ тѣхъ.
Прочетената глава прѣдставлява кратко извлѣчение отъ една дълга речь, която Христосъ държалъ между своитѣ избрани ученици, които сѫ разбирали вѫтрѣшния смисълъ на
учението
.
„Да Те прослави и синъ Ти“. „Да Те прослави“ – туй е само външната страна на стиха. Онзи, който не разбира добрѣ нѣщата, ще разбере само материялната страна. „Синътъ“, това означава вѫтрѣшното отношение, което сѫществува между човѣшкия и Божествения Духъ. „Както си Му далъ власть надъ всѣка плъть“.
към беседата >>
Значи, познаването подразбира
учение
, а провождането – излизане отъ този процесъ, отиване нѣкѫдѣ. Кѫдѣ?
Онѣзи нѣща, които иматъ образъ и подобие, сѫ разумни. Нѣщата, тѣлата или вещитѣ, въ които функционира живота, могатъ да се познаятъ. Тѣ иматъ свои характерни качества. И тъй, въ какво седи познаването? Христосъ казва: „Въ всичко познахъ, че Ти си ме проводилъ.“ Познаването е единъ вѫтрѣшенъ процесъ, а провождането е процесъ на движение.
Значи, познаването подразбира
учение
, а провождането – излизане отъ този процесъ, отиване нѣкѫдѣ. Кѫдѣ?
– Въ свѣта. Интересно е по какво познаваме хората? Запримѣръ, всѣки отъ васъ казва: азъ познавамъ вълка, познавамъ змията, познавамъ жабата, познавамъ рибата. Съ какво ги познавате? – Съ вашитѣ очи.
към беседата >>
То значи:
Божественото
проектира своя животъ навънъ, като дава живота си и на всички души, които сѫществуватъ едноврѣменно въ битието.
Защо се забърква човѣкъ? Като имашъ два конеца, не можешъ да ги забъркашъ. Но щомъ имашъ нѣколко хиляди конци, можешъ да ги забъркашъ и то така, че не можешъ да ги разплетешъ. Христосъ казва: „Сега познахъ Бога.“ Той познава Бога по едно нѣщо: че Богъ е великата Любовь, ограничила себе си, забравила себе си заради онѣзи малки сѫщества, които живѣятъ въ Него. Въ своитѣ велики планове, Богъ, слѣдъ като създаде всичко, обръща вниманието си отвѫтрѣ навънъ.
То значи:
Божественото
проектира своя животъ навънъ, като дава живота си и на всички души, които сѫществуватъ едноврѣменно въ битието.
Азъ ще употрѣбя израза: всички души сѫ вѣчни. Англичанитѣ употрѣбяватъ израза: душитѣ сѫ тъй вѣчни, както и Богъ е вѣченъ. Тѣ не сѫ отдѣлни отъ Него и сѫществуватъ едноврѣменно съ Него въ вѣчностьта. Тѣ вървятъ заедно, живѣятъ въ единъ и сѫщъ животъ, но не сѫ еднакви, различаватъ се. Богъ винаги се различава, и тѣ се различаватъ, а при това, между тѣхъ има тѣсна връзка.
към беседата >>
И когато съзнаемъ туй
учение
, трѣбва да го приложимъ на опитъ въ най-малкитѣ нѣща.
При сегашната култура, тъй както хората се насъскватъ едни срѣщу други, тъй както се възпитаватъ, това изречение е вѣрно, но то не трѣбва да бѫде така. Въ основата си, човѣкъ за човѣка е братъ. И тъй, Христосъ казва: „Познахъ.“ Какво е позналъ? – Че Ти Си ме проводилъ. И всички ние трѣбва да познаемъ, че Богъ ни е проводилъ въ този свѣтъ.
И когато съзнаемъ туй
учение
, трѣбва да го приложимъ на опитъ въ най-малкитѣ нѣща.
Азъ мисля, че спасението на свѣта нѣма да стане съ помагането на бѣднитѣ. Като наблюдавамъ хората, азъ считамъ за благороденъ, за културенъ човѣкъ този, който като види, че нѣкоя мравя се дави, е готовъ да ѝ тури една сламка и да я извади отъ водата. Онзи, който може да извади една мравя отъ водата, той може да се обърне къмъ Бога, той има сърдце, благороденъ човѣкъ е. Глѣдамъ, нѣкой човѣкъ полива цвѣтята. Казвамъ: онзи, който може да избави една мравя, който може да полива едно цвѣте, той е благороденъ човѣкъ, той е въ правата посока.
към беседата >>
Прочетената глава представлява кратко извлечение от една дълга реч, която Христос държал между своите избрани ученици, които са разбирали вътрешния смисъл на
учението
.
(втори вариант)
Прочетената глава представлява кратко извлечение от една дълга реч, която Христос държал между своите избрани ученици, които са разбирали вътрешния смисъл на
учението
.
„Да Те прослави и синът Ти“. „Да Те прослави“ – туй е само външната страна на стиха. Онзи, който не разбира добре нещата, ще разбере само материалната страна. „Синът“, това означава вътрешното отношение, което съществува между човешкия и Божествения Дух. „Както си Му дал власт над всяка плът“.
към втори вариант >>
Значи, познаването подразбира
учение
, а провождането – излизане от този процес, отиване някъде. Къде?
(втори вариант)
Онези неща, които имат образ и подобие, са разумни. Нещата, телата или вещите, в които функционира живота, могат да се познаят. Те имат свои характерни качества. И тъй, в какво седи познаването? Христос казва: „Във всичко познах, че Ти си ме проводил.“ Познаването е един вътрешен процес, а провождането е процес на движение.
Значи, познаването подразбира
учение
, а провождането – излизане от този процес, отиване някъде. Къде?
– В света. Интересно е по какво познаваме хората? Например, всеки от вас казва: Аз познавам вълка, познавам змията, познавам жабата, познавам рибата. С какво ги познавате? – С вашите очи.
към втори вариант >>
То значи:
Божественото
проектира своя живот навън, като дава живота си и на всички души, които съществуват едновременно в битието.
(втори вариант)
Защо се забърква човек? Като имаш два конеца, не можеш да ги забъркаш. Но щом имаш няколко хиляди конци, можеш да ги забъркаш и то така, че не можеш да ги разплетеш. Христос казва: „Сега познах Бога.“ Той познава Бога по едно нещо: че Бог е великата Любов, ограничила себе си, забравила себе си заради онези малки същества, които живеят в Него. В своите велики планове, Бог, след като създаде всичко, обръща вниманието си отвътре навън.
То значи:
Божественото
проектира своя живот навън, като дава живота си и на всички души, които съществуват едновременно в битието.
Аз ще употребя израза: всички души са вечни. Англичаните употребяват израза: душите са тъй вечни, както и Бог е вечен. Те не са отделни от Него и съществуват едновременно с Него във вечността. Те вървят заедно, живеят в един и същ живот, но не са еднакви, различават се. Бог винаги се различава, и те се различават, а при това, между тях има тясна връзка.
към втори вариант >>
И когато съзнаем туй
учение
, трябва да го приложим на опит в най-малките неща.
(втори вариант)
При сегашната култура, тъй както хората се насъскват едни срещу други, тъй както се възпитават, това изречение е вярно, но то не трябва да бъде така. В основата си, човек за човека е брат. И тъй, Христос казва: „Познах.“ Какво е познал? – Че Ти Си ме проводил. И всички ние трябва да познаем, че Бог ни е проводил в този свят.
И когато съзнаем туй
учение
, трябва да го приложим на опит в най-малките неща.
Аз мисля, че спасението на света няма да стане с помагането на бедните. Като наблюдавам хората, аз считам за благороден, за културен човек този, който като види, че някоя мравка се дави, е готов да ѝ тури една сламка и да я извади от водата. Онзи, който може да извади една мравка от водата, той може да се обърне към Бога, той има сърце, благороден човек е. Гледам, някой човек полива цветята. Казвам: Онзи, който може да избави една мравка, който може да полива едно цвете, той е благороден човек, той е в правата посока.
към втори вариант >>
74.
Видѣхме звѣздата! / Видяхме звездата
,
НБ
, София, 8.2.1925г.,
– Само за онѣзи умове, само за онѣзи сърдца, които сѫ готови да видятъ
Божественото
.
Тази звѣзда е съкровището на вашия животъ; тази звѣзда е смисълътъ на вашия умъ; тази звѣзда е смисълътъ на вашето сърдце. Когато Христосъ дойде на земята, тази звѣзда дойде съ Него заедно. И ако сега рече да дойде втори пѫть на земята, тази звѣзда пакъ ще се яви заедно съ Него. Отъ изчисленията, които правятъ ученитѣ, тази звѣзда този пѫть ще бѫде 10 пѫти по-ярка, отколкото е била прѣди 2,000 години. Тя ще бѫде ярка, но за кого?
– Само за онѣзи умове, само за онѣзи сърдца, които сѫ готови да видятъ
Божественото
.
Въ живота ни има нѣща, които сѫ важни само за разумния човѣкъ. Този животъ, който ние сега прѣкарваме, остава ли слѣдъ насъ? – Не. Туй което не остава, не е сѫществено. Съ какво може да се похвали една воденица, която мѣли житото?
към беседата >>
Всѣки е отговоренъ за
Божественото
, което разваля.
Да отидешъ на лозето да отрѣжешъ една лоза, трѣбва да си майсторъ, трѣбва да знаешъ, какъ и какво да се рѣже. Ако рѣжете на общо основание, това изкуство ли е, това лозарство ли е? Азъ не зная, защо хората мислятъ, че трѣбва да си рѣжатъ главитѣ! Въ Божествения свѣтъ такъвъ законъ не сѫществува. Въ свѣта сѫществува единъ законъ – законътъ на Божията Любовь – който трѣбва да пазимъ свещено, защото за нарушенията му всички сме отговорни.
Всѣки е отговоренъ за
Божественото
, което разваля.
Не само сега, но и слѣдъ 10 години, и слѣдъ 100 години, и слѣдъ 1,000 години никой не може да ни освободи отъ тази отговорность. Казва Писанието: „Всѣко дърво, което Богъ е посадилъ, никой не може да изкорени.“ Сега, другата погрѣшка въ васъ е, че онѣзи които сѫ тръгнали въ този пѫть, се нуждаятъ не само отъ свѣтлина, но и отъ разяснения, да разбератъ, че само разумниятъ животъ е, който дава свѣтлината. Азъ разбирамъ „разуменъ животъ“ не въ обикновенъ смисълъ. Ако азъ стана ученъ човѣкъ въ обикновенъ смисълъ, това нѣма да поправи свѣта.
към беседата >>
Казвамъ: знаете ли, какво е
учението
на квакеритѣ?
Прѣди нѣколко дни дойде при мене единъ българинъ, младъ човѣкъ и ми казва: моля ви се кажете ми, какво е вашето мнѣние за квакеритѣ? – Мнѣнието ми за тѣхъ е това, че тѣ сѫ най-добритѣ хора въ Англия. Само добро мога да кажа за тѣхъ. Защо ме питате? – Искаме да привлѣчемъ вниманието на квакеритѣ, да изберемъ 7 души измежду насъ, да съставимъ едно малко общество отъ квакери, та споредъ правилата имъ, да помагатъ и на българитѣ.
Казвамъ: знаете ли, какво е
учението
на квакеритѣ?
– До сега не съмъ се интересувалъ, но отъ скоро врѣме се интересувамъ; зная, че са противъ войната. Не, тѣ не сѫ само противъ войната, нѣщо по-основно има въ тѣхъ, тѣ иматъ една вѫтрѣшна опитность. Всѣки единъ отъ тѣхъ се стреми да е въ прѣма връзка съ Бога, съ невидимия свѣтъ. Като влѣзете между тѣхъ, ще забѣлѣжите едно гробно мълчание: седятъ и размишляватъ. Квакерътъ никога не говори, докато не знае нѣщо.
към беседата >>
За Христовото
учение
казватъ: тази звѣзда, туй
учение
е разумното слово Божие.
Когато тази жива звѣзда, тази жива свѣтлина обсеби една душа, тя не се колебае, не се съмнѣва вече. Въ душата на такъвъ човѣкъ настава единъ отъ великитѣ моменти, който той едва ли нѣкога е прѣживѣвалъ. Въ него се заражда едно велико, благородно, нѣжно чувство. Туй чувство е толкова нѣжно, толкова деликатно, че такъвъ човѣкъ въ всѣко отношение е мощенъ, силенъ. Апостолъ Павелъ на едно мѣсто казва: „Всички ние чрѣзъ силата на Словото Божие може да побѣждаваме“.
За Христовото
учение
казватъ: тази звѣзда, туй
учение
е разумното слово Божие.
Отъ свѣтлината излиза Словото. Законътъ е много вѣренъ. Тамъ, дѣто има свѣтлина въ човѣшкия умъ, разумното Слово може да се вмѣсти. Тамъ, дѣто има свѣтлина въ човѣшкото сърдце, Любовьта може да се вмѣсти. Свѣтлина трѣбва на всички хора!
към беседата >>
– Азъ съмъ Исусъ съ звѣздата, човѣкътъ, който донесохъ новото Божествено
учение
.
Ние още не разбираме езика на Духа. Разумниятъ Божествениятъ Духъ говори на нашъ езикъ и казва: „Пѫтьтъ, по който вървишъ, нѣма да те изведе на добъръ край“. Ама какво трѣбва да се прави? Този Духъ като срещна Савла, каза му: „Савле, пѫтьтъ по който си тръгналъ, не е добъръ. Кой си Ти Господи?
– Азъ съмъ Исусъ съ звѣздата, човѣкътъ, който донесохъ новото Божествено
учение
.
Ти си тръгналъ по единъ пѫть на насилие. Трѣбва да се върнешъ назадъ и да пожертвувашъ своя животъ за благото на своитѣ братя“. И той каза: „Слушамъ, Господи, какво искашъ отъ мене? “ – Иди сега при Ананий, и той ще те освѣдоми. Той отиде, започна живота на Христа и каза: „Ще се похваля съ кръста Христовъ“.
към беседата >>
Казватъ: ако това
учение
се приеме, какво ще стане съ свѣта?
Друго е подразбиралъ Павелъ подъ тия думи. Той искалъ да каже: ще се похваля съ разумното Слово на Христа, ще се похваля съ Духа Христовъ, който носи свѣтлина за човѣчеството, свѣтлина въ нашия животъ. Значи, свѣтлина ни трѣбва въ живота! И тъй, тѣзи мѫдреци, които дойдоха въ Ерусалимъ, произведоха цѣла суматоха. Не само тогава тѣ произведоха такава суматоха, но и днесъ хората се смущаватъ отъ сѫщото нѣщо.
Казватъ: ако това
учение
се приеме, какво ще стане съ свѣта?
Ако между хората има любовь, ако между хората дойде едно взаимно разбиране, то нѣма да дойде по единъ външенъ процесъ, по единъ външенъ пѫть. Това ще дойде по единъ вѫтрѣшенъ пѫть. Нѣкои искатъ да се организиратъ. Организирането не е нѣщо механическо. Организирането е единъ вѫтрѣшенъ процесъ.
към беседата >>
Само индуситѣ могатъ да ги запазватъ, затова тамъ се занесе на съхранение великото, свещено
учение
.
Нѣма много да ви говоря, но ще ви кажа само едно нѣщо: тѣ се разговаряли съ Христа. Той имъ прѣдаде великата Мѫдрость и знание, които тѣ прѣдадоха въ Индия. И сега това знание се пази тамъ. Индийскиятъ народъ е единствениятъ народъ на земята, който може да пази свещенитѣ работи. Нито англичанитѣ, нито американцитѣ, нито французитѣ, нито кой да е другъ народъ могатъ да пазятъ свещени тайни.
Само индуситѣ могатъ да ги запазватъ, затова тамъ се занесе на съхранение великото, свещено
учение
.
Ето защо, толкова хора отъ Европа отиватъ въ тия светилища да се учатъ. Тия светилища не сѫ нѣкакви видими храмове. Не, въ Индия има такива храмове, за които хората днесъ нищо не знаятъ. Значи, има нѣкаква особена свѣтлина. Вие виждали ли сте тази свѣтлина?
към беседата >>
– Само за онези умове, само за онези сърца, които са готови да видят
Божественото
.
(втори вариант)
Тази звезда е съкровището на вашия живот; тази звезда е смисълът на вашия ум; тази звезда е смисълът на вашето сърце. Когато Христос дойде на земята, тази звезда дойде с Него заедно. И ако сега рече да дойде втори път на земята, тази звезда пак ще се яви заедно с Него. От изчисленията, които правят учените, тази звезда този път ще бъде 10 пъти по-ярка, отколкото е била преди 2000 години. Тя ще бъде ярка, но за кого?
– Само за онези умове, само за онези сърца, които са готови да видят
Божественото
.
В живота ни има неща, които са важни само за разумния човек. Този живот, който ние сега прекарваме, остава ли след нас? – Не. Туй, което не остава, не е съществено. С какво може да се похвали една воденица, която мели житото?
към втори вариант >>
Всеки е отговорен за
Божественото
, което разваля.
(втори вариант)
Да отидеш на лозето да отрежеш една лоза, трябва да си майстор, трябва да знаеш как и какво да се реже. Ако режете на общо основание, това изкуство ли е, това лозарство ли е? Аз не зная защо хората мислят, че трябва да си режат главите! В Божествения свят такъв закон не съществува. В света съществува един закон – законът на Божията Любов – който трябва да пазим свещено, защото за нарушенията му всички сме отговорни.
Всеки е отговорен за
Божественото
, което разваля.
Не само сега, но и след 10 години, и след 100 години, и след 1000 години никой не може да ни освободи от тази отговорност. Казва Писанието: „Всяко дърво, което Бог е посадил, никой не може да изкорени.“ Сега, другата грешка във вас е, че онези които са тръгнали в този път, се нуждаят не само от светлина, но и от разяснения, да разберат, че само разумният живот е, който дава светлината. Аз разбирам „разумен живот“ не в обикновен смисъл. Ако аз стана учен човек в обикновен смисъл, това няма да поправи света.
към втори вариант >>
Казвам: Знаете ли какво е
учението
на квакерите?
(втори вариант)
Преди няколко дни дойде при мене един българин, млад човек и ми казва: Моля ви се кажете ми, какво е вашето мнение за квакерите? – Мнението ми за тях е това, че те са най-добрите хора в Англия. Само добро мога да кажа за тях. Защо ме питате? – Искаме да привлечем вниманието на квакерите, да изберем 7 души измежду нас, да съставим едно малко общество от квакери, та според правилата им, да помагат и на българите.
Казвам: Знаете ли какво е
учението
на квакерите?
– Досега не съм се интересувал, но от скоро време се интересувам; зная, че са против войната. Не, те не са само против войната, нещо по-основно има в тях, те имат една вътрешна опитност. Всеки един от тях се стреми да е в пряка връзка с Бога, с невидимия свят. Като влезете между тях, ще забележите едно гробно мълчание: седят и размишляват. Квакерът никога не говори, докато не знае нещо.
към втори вариант >>
За Христовото
учение
казват: Тази звезда, туй
учение
е разумното слово Божие.
(втори вариант)
Когато тази жива звезда, тази жива светлина обсеби една душа, тя не се колебае, не се съмнява вече. В душата на такъв човек настава един от великите моменти, които той едва ли някога е преживявал. В него се заражда едно велико, благородно, нежно чувство. Туй чувство е толкова нежно, толкова деликатно, че такъв човек във всяко отношение е мощен, силен. Апостол Павел на едно място казва: „Всички ние чрез силата на Словото Божие може да побеждаваме“.
За Христовото
учение
казват: Тази звезда, туй
учение
е разумното слово Божие.
От светлината излиза Словото. Законът е много верен. Там, дето има светлина в човешкия ум, разумното Слово може да се вмести. Там, дето има светлина в човешкото сърце, Любовта може да се вмести. Светлина трябва на всички хора!
към втори вариант >>
– Аз съм Исус със звездата, човекът, който донесох новото Божествено
учение
.
(втори вариант)
Ние още не разбираме езика на Духа. Разумният, Божественият Дух говори на наш език и казва: „Пътят, по който вървиш, няма да те изведе на добър край“. Ама какво трябва да се прави? Този Дух като срещна Павел, каза му: „Павле, пътят по който си тръгнал не е добър“. Кой си Ти, Господи?
– Аз съм Исус със звездата, човекът, който донесох новото Божествено
учение
.
Ти си тръгнал по един път на насилие. Трябва да се върнеш назад и да пожертваш своя живот за благото на своите братя. И той каза: „Слушам, Господи, какво искаш от мене? “ – Иди сега при Ананий, и той ще те осведоми. Той отиде, започна живота на Христа и каза: „Ще се похваля с кръста Христов“.
към втори вариант >>
Казват: Ако това
учение
се приеме, какво ще стане със света?
(втори вариант)
Друго е подразбирал Павел под тия думи. Той искал да каже: Ще се похваля с разумното Слово на Христа, ще се похваля с Духа Христов, който носи светлина за човечеството, светлина в нашия живот. Значи, светлина ни трябва в живота! И тъй, тези мъдреци, които дойдоха в Ерусалим, произведоха цяла суматоха. Не само тогава те произведоха такава суматоха, но и днес хората се смущават от същото нещо.
Казват: Ако това
учение
се приеме, какво ще стане със света?
Ако между хората има любов, ако между хората дойде едно взаимно разбиране, то няма да дойде по един външен процес, по един външен път. Това ще дойде по един вътрешен път. Някои искат да се организират. Организирането не е нещо механично. Организирането е един вътрешен процес.
към втори вариант >>
Само индусите могат да ги запазват, затова там се занесе на съхранение великото, свещено
учение
.
(втори вариант)
Няма много да ви говоря, но ще ви кажа само едно нещо: те разговаряли с Христа. Той им предаде великата Мъдрост и знание, които те предадоха в Индия. И сега това знание се пази там. Индийският народ е единственият народ на земята, който може да пази свещените работи. Нито англичаните, нито американците, нито французите, нито кой да е друг народ могат да пазят свещени тайни.
Само индусите могат да ги запазват, затова там се занесе на съхранение великото, свещено
учение
.
Ето защо толкова хора от Европа отиват в тия светилища да се учат. Тия светилища не са някакви видими храмове. Не, в Индия има такива храмове, за които хората днес нищо не знаят. Значи, има някаква особена светлина. Вие виждали ли сте тази светлина?
към втори вариант >>
75.
Продължаване на живота
,
ООК
, София, 11.2.1925г.,
Христовото
учение
, което беше в противоречие с юдаизма11, днес е едно благо за християнските народи.
Вие си гледайте вашата работа. Не се занимавайте с това, кой човек е лош и кой е добър. Ако ви попитам кой човек е добър, вие не ще може да определите това. Не само вие, но досега аз не съм срещнал нито един, който да е определил кой човек е добър и кой е лош. Туй, което е лошо по време и пространство, всъщност не е лошо.
Христовото
учение
, което беше в противоречие с юдаизма11, днес е едно благо за християнските народи.
И днешното Ново учение, което се смята за несъобразено със съвременните разбирания на хората, за в бъдеще ще им донесе едно благо. Не, днес не се знае кой живот е добър и кой е лош. В далечното бъдеще, когато хората завършат своето развитие, само тогава от плодовете им ще се види кой човек на каква степен на развитие е дошъл. Хората няма да бъдат вече толкова лоши: някои ще бъдат от рода на дренките, някои – от рода на крушите; други – от рода на ябълките или на гроздето, или на черешите, или на смокините и на други подобни плодове. Сега, като се продължава животът ви, не вземайте на гърба си товара на света.
към беседата >>
И днешното Ново
учение
, което се смята за несъобразено със съвременните разбирания на хората, за в бъдеще ще им донесе едно благо.
Не се занимавайте с това, кой човек е лош и кой е добър. Ако ви попитам кой човек е добър, вие не ще може да определите това. Не само вие, но досега аз не съм срещнал нито един, който да е определил кой човек е добър и кой е лош. Туй, което е лошо по време и пространство, всъщност не е лошо. Христовото учение, което беше в противоречие с юдаизма11, днес е едно благо за християнските народи.
И днешното Ново
учение
, което се смята за несъобразено със съвременните разбирания на хората, за в бъдеще ще им донесе едно благо.
Не, днес не се знае кой живот е добър и кой е лош. В далечното бъдеще, когато хората завършат своето развитие, само тогава от плодовете им ще се види кой човек на каква степен на развитие е дошъл. Хората няма да бъдат вече толкова лоши: някои ще бъдат от рода на дренките, някои – от рода на крушите; други – от рода на ябълките или на гроздето, или на черешите, или на смокините и на други подобни плодове. Сега, като се продължава животът ви, не вземайте на гърба си товара на света. Не мислете как ще се поправи светът.
към беседата >>
Ти можеш да се отклониш от този план, но
Божественото
всякога се нарежда според определения отгоре план.
Туй, което аз върша, то е по известен план, не е ваша работа. Аз правя туй, което е в плана ми. „Ама какво ще кажат хората? “ – Чудни сте вие! Има известен Божествен план, който не търпи никакво отклонение.
Ти можеш да се отклониш от този план, но
Божественото
всякога се нарежда според определения отгоре план.
Ти не можеш да направиш от Божественото нито йота отклонение. Някой път Господ може да мълчи, а ти мислиш, че Той отстъпва. Не, цялата Вселена може да стане на каша, но от Божиите закони нито една резка, нито една дума няма да се измени. Тъй щото всеки от вас ще си каже: „Това нещо, което трябва да направя, Божествено ли е, или не? Ако е Божествено, ще го направя.
към беседата >>
Ти не можеш да направиш от
Божественото
нито йота отклонение.
Аз правя туй, което е в плана ми. „Ама какво ще кажат хората? “ – Чудни сте вие! Има известен Божествен план, който не търпи никакво отклонение. Ти можеш да се отклониш от този план, но Божественото всякога се нарежда според определения отгоре план.
Ти не можеш да направиш от
Божественото
нито йота отклонение.
Някой път Господ може да мълчи, а ти мислиш, че Той отстъпва. Не, цялата Вселена може да стане на каша, но от Божиите закони нито една резка, нито една дума няма да се измени. Тъй щото всеки от вас ще си каже: „Това нещо, което трябва да направя, Божествено ли е, или не? Ако е Божествено, ще го направя. Каквото Господ е казал, ще го направя.“ Туй е в плана на Бога.
към беседата >>
76.
Послѣдното мѣсто / Последното място
,
НБ
, София, 15.2.1925г.,
Учението
на съврѣменния свѣтъ е
учение
за заемане първото мѣсто.
Учението
на съврѣменния свѣтъ е
учение
за заемане първото мѣсто.
Да седнешъ на послѣдното мѣсто, и да седнешъ на първото мѣсто, и въ двата случая трѣбва да имашъ знания. Защото, ако всичко, което съставлява човѣка, се събере само въ главата, ще имаме човѣкъ само отъ една глава. При това положение, съ какво ще ходи човѣкъ, съ какво ще работи, съ какво ще диша, съ какво ще яде? – Той ще бѫде само глава – голѣма, разумна глава. Ако човѣкъ вземе послѣдното мѣсто, значи главата влиза вѫтрѣ въ самото тѣло.
към беседата >>
Ако искашъ да разберешъ Бога, да обхванешъ
Божественото
, ти ще изгубишъ съзнанието си, ще паднешъ въ единъ вѣченъ сънь, всичката ти енергия ще се разлѣе.
Ние можемъ да познаемъ Бога, но да Го разберемъ, нѣма защо. Бога по форма не можемъ да разберемъ. Най-послѣ, какво ще разберете отъ Бога? Той нѣма форма, нѣма тѣло, а е единъ чистъ, святъ Духъ – чиста, абсолютна свѣтлина. Той е основа на всѣко нѣщо.
Ако искашъ да разберешъ Бога, да обхванешъ
Божественото
, ти ще изгубишъ съзнанието си, ще паднешъ въ единъ вѣченъ сънь, всичката ти енергия ще се разлѣе.
Третата реалность азъ наричамъ „реалность на разширение“. За да разберете, по какво се отличава тя отъ другитѣ форми, ще ви дамъ една специална форма. Прѣдставете си, че имате една обикновена соба, пълна съ въглища. Прѣди да сѫ запалени вѫглищата, тѣ сѫ ограничени въ собата, но слѣдъ като се запалятъ, собата вече не може да ги ограничи; топлината, която се образува отъ тѣхъ, се лѫчеизпуска по всички посоки. Тѣзи лѫчи могатъ ли да се ограничаватъ отъ самата соба?
към беседата >>
Той дава лошо
учение
.
Майката казва на младия си синъ: синко, гледай да се събирашъ съ другари, да ходишъ на театъръ, на концертъ, на балове; пъкъ гледай да си намѣришъ нѣкоя другарка за живота, но непрѣменно да има парички! Майката е първиятъ автоматъ, който дава възпитание на своя младъ синъ. Свършва синътъ въ странство, връща се дома си, и бащата, вториятъ автоматъ му казва: ехъ, синко, ти си много по-ученъ отъ мене; въ наше врѣме нѣмаше такива училища, нѣмаше такива учени, като тебе. Използвай твоето знание, ти знаешъ какъ. Казвамъ, ето вториятъ автоматъ, който дава лошъ съвѣтъ на своя синъ.
Той дава лошо
учение
.
Въ какво седи това учение? – Утрѣ синътъ изпъди баща си отъ кѫщи, не иска такъвъ простъ баща въ дома си. И тогава бащата дава едно заявление до сѫда, дава сина си подъ сѫдъ, иска сѫдътъ да се произнесе, колко трѣбва синътъ му да плаща. Е, моля ви се, сѫдътъ ли трѣбва да опрѣдѣля, какви да бѫдатъ отношенията между бащата и сина? Ако се остави сѫдътъ да се произнася, какви да бѫдатъ отношенията между бащата и дѣцата, всичко въ свѣта пропада, всичко е свършено.
към беседата >>
Въ какво седи това
учение
?
Майката е първиятъ автоматъ, който дава възпитание на своя младъ синъ. Свършва синътъ въ странство, връща се дома си, и бащата, вториятъ автоматъ му казва: ехъ, синко, ти си много по-ученъ отъ мене; въ наше врѣме нѣмаше такива училища, нѣмаше такива учени, като тебе. Използвай твоето знание, ти знаешъ какъ. Казвамъ, ето вториятъ автоматъ, който дава лошъ съвѣтъ на своя синъ. Той дава лошо учение.
Въ какво седи това
учение
?
– Утрѣ синътъ изпъди баща си отъ кѫщи, не иска такъвъ простъ баща въ дома си. И тогава бащата дава едно заявление до сѫда, дава сина си подъ сѫдъ, иска сѫдътъ да се произнесе, колко трѣбва синътъ му да плаща. Е, моля ви се, сѫдътъ ли трѣбва да опрѣдѣля, какви да бѫдатъ отношенията между бащата и сина? Ако се остави сѫдътъ да се произнася, какви да бѫдатъ отношенията между бащата и дѣцата, всичко въ свѣта пропада, всичко е свършено. Азъ бихъ употрѣбилъ за случая едно силно българско изречение: всичко ще отиде по дяволитѣ.
към беседата >>
Нѣкой пѫть хората искатъ да правятъ интриги съ своето
учение
, тъй както се опитватъ да правятъ и съ водата.
Силна ли е тя? Всички ще кажатъ, че сцѣплението между частичкитѣ ѝ не е голѣмо. Обаче, така ли е? Може да я биете, да я сѣчете, да я направите на хиляди частици и така да я разхвърлите изъ пространството, но нѣма да се мине много врѣме, и всички тия частици пакъ ще се съединятъ въ едно. Вие не можете да правите интриги съ водата.
Нѣкой пѫть хората искатъ да правятъ интриги съ своето
учение
, тъй както се опитватъ да правятъ и съ водата.
Тѣ боядисватъ водата на синьо, на червено, на зелено и разхвърлятъ частицитѣ ѝ изъ пространството, но послѣ, като се съединятъ отново всичкитѣ частици, водата е пакъ безцветна. Тя казва: азъ не се лѫжа, на нищо не се подавамъ. Слѣдователно, отъ наше гледище, водата е жива. Тогава, какъ ще се разберемъ ние? Като казвамъ, че водата е жива, какво подразбирамъ?
към беседата >>
Не е до външната страна на
учението
на Павла, нито до външната страна на философията на Канта, или на Шопенхауера.
Шопенхауеръ! – Вода! Павелъ! – Вода! Вода, вода, разбирате ли!
Не е до външната страна на
учението
на Павла, нито до външната страна на философията на Канта, или на Шопенхауера.
Христосъ, който е разбиралъ дълбоко смисъла на тази вода, казва: „Ще имате единъ изворъ вѫтрѣ въ себе си, отъ който ще извира тази вода“. Подъ изворъ Той е разбиралъ великата Истина. „И живиятъ хлѣбъ сѫщо ще бѫде въ васъ“. Слѣдователно, въ себе си ще носите два елемента, на които ще бѫдете господари – вода и хлѣбъ. Сега, нѣкои ни срѣщатъ и ни питатъ: ти въ какво вѣрвашъ?
към беседата >>
Учението
на съвременния свят е
учение
за заемане първото място.
(втори вариант)
Учението
на съвременния свят е
учение
за заемане първото място.
Да седнеш на последното място, и да седнеш на първото място, и в двата случая трябва да имаш знания. Защото ако всичко, което съставлява човека, се събере само в главата, ще имаме човек само от една глава. При това положение, с какво ще ходи човек, с какво ще работи, с какво ще диша, с какво ще яде? – Той ще бъде само глава – голяма, разумна глава. Ако човек вземе последното място, значи главата влиза вътре в самото тяло.
към втори вариант >>
Ако искаш да разбереш Бога, да обхванеш
Божественото
, ти ще изгубиш съзнанието си, ще паднеш в един вечен сън, всичката ти енергия ще се разлее.
(втори вариант)
Ние можем да познаем Бога, но да Го разберем, няма защо. Бога по форма не можем да разберем. Най-после, какво ще разберете от Бога? Той няма форма, няма тяло, а е един чист, свят Дух – чиста, абсолютна светлина. Той е основа на всяко нещо.
Ако искаш да разбереш Бога, да обхванеш
Божественото
, ти ще изгубиш съзнанието си, ще паднеш в един вечен сън, всичката ти енергия ще се разлее.
Третата реалност аз наричам „реалност на разширение“. За да разберете по какво се отличава тя от другите форми, ще ви дам една специална форма. Представете си, че имате една обикновена стая, пълна с въглища. Преди да са запалени въглищата, те са ограничени в стаята, но след като се запалят, стаята вече не може да ги ограничи; топлината, която се образува от тях, се лъчеизпуска по всички посоки. Тези лъчи могат ли да се ограничават от самата стая?
към втори вариант >>
Той дава лошо
учение
.
(втори вариант)
Майката казва на младия си син: Синко, гледай да се събираш с другари, да ходиш на театър, на концерт, на балове; пък гледай да си намериш някоя другарка за живота, но непременно да има парички! Майката е първият автомат, който дава възпитание на своя млад син. Завършва синът в странство, връща се у дома си, и бащата, вторият автомат му казва: Ех, синко, ти си много по-учен от мене; в наше време нямаше такива училища, нямаше такива учени, като тебе. Използвай твоето знание, ти знаеш как. Казвам, ето вторият автомат, който дава лош съвет на своя син.
Той дава лошо
учение
.
В какво седи това учение? – Утре синът изпъди баща си от къщи, не иска такъв прост баща в дома си. И тогава бащата дава едно заявление до съда, дава сина си под съд, иска съдът да се произнесе, колко трябва синът му да плаща. Е, моля ви се, съдът ли трябва да определя, какви да бъдат отношенията между бащата и сина? Ако се остави съдът да се произнася, какви да бъдат отношенията между бащата и децата, всичко в света пропада, всичко е свършено.
към втори вариант >>
В какво седи това
учение
?
(втори вариант)
Майката е първият автомат, който дава възпитание на своя млад син. Завършва синът в странство, връща се у дома си, и бащата, вторият автомат му казва: Ех, синко, ти си много по-учен от мене; в наше време нямаше такива училища, нямаше такива учени, като тебе. Използвай твоето знание, ти знаеш как. Казвам, ето вторият автомат, който дава лош съвет на своя син. Той дава лошо учение.
В какво седи това
учение
?
– Утре синът изпъди баща си от къщи, не иска такъв прост баща в дома си. И тогава бащата дава едно заявление до съда, дава сина си под съд, иска съдът да се произнесе, колко трябва синът му да плаща. Е, моля ви се, съдът ли трябва да определя, какви да бъдат отношенията между бащата и сина? Ако се остави съдът да се произнася, какви да бъдат отношенията между бащата и децата, всичко в света пропада, всичко е свършено. Аз бих употребил за случая едно силно българско изречение: Всичко ще отиде по дяволите.
към втори вариант >>
Понякога хората искат да правят интриги със своето
учение
, тъй както се опитват да правят и с водата.
(втори вариант)
Силна ли е тя? Всички ще кажат, че сцеплението между частичките ѝ не е голямо. Обаче, така ли е? Може да я биете, да я сечете, да я направите на хиляди частици и така да я разхвърлите из пространството, но няма да се мине много време, и всички тия частици пак ще се съединят ведно. Вие не можете да правите интриги с водата.
Понякога хората искат да правят интриги със своето
учение
, тъй както се опитват да правят и с водата.
Те боядисват водата в синьо, в червено, в зелено и разхвърлят частиците ѝ из пространството, но после, като се съединят отново всичките частици, водата е пак безцветна. Тя казва: Аз не се лъжа, на нищо не се поддавам. Следователно, от наше гледище, водата е жива. Тогава, как ще се разберем ние? Като казвам, че водата е жива, какво подразбирам?
към втори вариант >>
Не е до външната страна на
учението
на Павел, нито до външната страна на философията на Кант, или на Шопенхауер.
(втори вариант)
Шопенхауер! – Вода! Павел! – Вода! Вода, вода, разбирате ли!
Не е до външната страна на
учението
на Павел, нито до външната страна на философията на Кант, или на Шопенхауер.
Христос, който е разбирал дълбоко смисъла на тази вода, казва: „Ще имате един извор вътре в себе си, от който ще извира тази вода“. Под „извор“ Той е разбирал великата Истина. „И живият хляб също ще бъде във вас“. Следователно, в себе си ще носите два елемента, на които ще бъдете господари – вода и хляб. Сега, някои ни срещат и ни питат: Ти в какво вярваш?
към втори вариант >>
77.
Най-важното
,
МОК
, София, 22.2.1925г.,
Не,
Божественото
съзнание е всякога тихо и спокойно.
Докато хората мислят, че Бог е недоволен от тях, те ще имат едно съзнание; но от момента, в който разберат, че недоволството е тяхно, те ще придобият друго съзнание. Защо Бог ще бъде доволен от едного, а недоволен от другиго? Това са само предположения. Недоволството у хората се дължи на същества, огорчени от тях. Това огорчение се предава в съзнанието на хората и те, като не разбират законите, отправят това недоволство към Бога – мислят, че Бог е недоволен от тях.
Не,
Божественото
съзнание е всякога тихо и спокойно.
Докосне ли се човек до Божественото съзнание, веднага и неговото съзнание се пречиства, недоволството се премахва и животът му се осмисля. Ще ви питам как бихте намерили Божественото съзнание? Как ще се домогнете до Него? Имате ли такава опитност? Засега вие се занимавате с обикновеното съзнание – до Божественото съзнание още не сте стигнали.
към беседата >>
Докосне ли се човек до
Божественото
съзнание, веднага и неговото съзнание се пречиства, недоволството се премахва и животът му се осмисля.
Защо Бог ще бъде доволен от едного, а недоволен от другиго? Това са само предположения. Недоволството у хората се дължи на същества, огорчени от тях. Това огорчение се предава в съзнанието на хората и те, като не разбират законите, отправят това недоволство към Бога – мислят, че Бог е недоволен от тях. Не, Божественото съзнание е всякога тихо и спокойно.
Докосне ли се човек до
Божественото
съзнание, веднага и неговото съзнание се пречиства, недоволството се премахва и животът му се осмисля.
Ще ви питам как бихте намерили Божественото съзнание? Как ще се домогнете до Него? Имате ли такава опитност? Засега вие се занимавате с обикновеното съзнание – до Божественото съзнание още не сте стигнали. Вие още се занимавате един с друг.
към беседата >>
Ще ви питам как бихте намерили
Божественото
съзнание?
Това са само предположения. Недоволството у хората се дължи на същества, огорчени от тях. Това огорчение се предава в съзнанието на хората и те, като не разбират законите, отправят това недоволство към Бога – мислят, че Бог е недоволен от тях. Не, Божественото съзнание е всякога тихо и спокойно. Докосне ли се човек до Божественото съзнание, веднага и неговото съзнание се пречиства, недоволството се премахва и животът му се осмисля.
Ще ви питам как бихте намерили
Божественото
съзнание?
Как ще се домогнете до Него? Имате ли такава опитност? Засега вие се занимавате с обикновеното съзнание – до Божественото съзнание още не сте стигнали. Вие още се занимавате един с друг. Понякога съзнанието на другите хора се отразява върху вашето или като една тъмна ивица, като сянка, или като малка светлинка, или само като приятно впечатление, а понякога то се отразява върху вас и като известно ограничение.
към беседата >>
Засега вие се занимавате с обикновеното съзнание – до
Божественото
съзнание още не сте стигнали.
Не, Божественото съзнание е всякога тихо и спокойно. Докосне ли се човек до Божественото съзнание, веднага и неговото съзнание се пречиства, недоволството се премахва и животът му се осмисля. Ще ви питам как бихте намерили Божественото съзнание? Как ще се домогнете до Него? Имате ли такава опитност?
Засега вие се занимавате с обикновеното съзнание – до
Божественото
съзнание още не сте стигнали.
Вие още се занимавате един с друг. Понякога съзнанието на другите хора се отразява върху вашето или като една тъмна ивица, като сянка, или като малка светлинка, или само като приятно впечатление, а понякога то се отразява върху вас и като известно ограничение. Когато дойдете в съприкосновение с хора, у които чувствата са благородни и мислите са възвишени и трезви, вие придобивате полет в Духа си, както птиците се чувстват в своя полет към висините. Това става по причина на висшето съзнание у тия хора, което се отразява благоприятно върху вас. Когато дойдете в съприкосновение с хора, у които съзнанието не е подвижно, вие чувствате в себе си стеснение, ограничение и слизане надолу.
към беседата >>
Когато човек се ползва от знанието на Новото
учение
, той и като млад, и като стар трябва да е способен да възприема; неговият ум и в двата случая трябва да бъде свеж.
Аз ви навеждам на всички тия мисли, за да се развие у вас висшата интелигентност. Сегашната наука спомага за развитието на човека само до известно време, но като мине той петдесет-шестдесет годишна възраст, тази наука започва да го изтощава и той почва да оглупява. Съвременната наука оказва влияние върху човека тъй, както виното се отразява върху организма. Като пие една чаша винце, човек първо става силен, смел, но колкото повече продължава да пие, организмът му все повече и повече се изтощава и отслабва. Любовта, която трябва да имате в новата наука, се изразява в думите Доброта, Истина, Красота.
Когато човек се ползва от знанието на Новото
учение
, той и като млад, и като стар трябва да е способен да възприема; неговият ум и в двата случая трябва да бъде свеж.
Аз наричам такъв човек умен. Този човек, който и като млад е знаел малко, и като стар знае малко: в неговия ум не е ставало растене. Ученият човек, който на старини знае много неща, като се прероди втори път, пак ще знае много. Съвременният хипнотизъм ни показва, че ако хипнотизират някой учен човек и му внушат, че нищо не знае, като се събуди, той ще се почувства напълно невеж човек, нищо няма да знае. Той може да е професор, да е свършил два факултета, но в това хипнотично състояние всичко в него се заличава.
към беседата >>
78.
Сега скърбь имате / Сега скръб имате
,
НБ
, София, 1.3.1925г.,
Сега, Христосъ се обръща къмъ своитѣ ученици, които сѫ разбрали Неговото
учение
и имъ казва: „Скърбь ще имате!
Спри се въ себе си и си кажи: ще бѫда честенъ, нѣма да опетня своето име. Дойдешъ до отношенията си къмъ другитѣ, кажи: да бѫда справедливъ! Дойдешъ до природата, кажи: ще бѫда интелигентенъ! Отъ тази интелигентность зависи не само твоето развитие, но и развитието на цѣлото поколѣние слѣдъ тебе. Дойдешъ ли до всички души, кажи: ще бѫда благороденъ!
Сега, Христосъ се обръща къмъ своитѣ ученици, които сѫ разбрали Неговото
учение
и имъ казва: „Скърбь ще имате!
“ Той се занимавалъ съ тѣхъ, училъ ги да разбиратъ скърбьта, да знаятъ кои сѫ причинитѣ за нейното явяване. Слѣдователно, скърбьта ни може да я отнеме, само единъ нашъ приятель. Само едно разумно сѫщество може да отнеме твоитѣ скърби. Прѣдставете си, че вие вървите, замисленъ сте и падате въ нѣкой дълбокъ кладенецъ, нѣкѫдѣ въ планината. Питамъ ви: какво чувствувате долу?
към беседата >>
Вие сте само изразители на
Божественото
.
Сега вече сравняватъ първото и второто съчинение и разбиратъ какво е станало. Знаменития Винсонъ пакъ се проявява. Това е единъ изпитъ въ живота, разбирате ли? Когато вие изнесете една велика Истина, дайте ѝ мѣсто да върви, не туряйте името си. Силата не е въ нашия подписъ.
Вие сте само изразители на
Божественото
.
Въ музиката въ науката, въ свѣщенодѣйствието, или кѫдѣто и да е, вие сте изразители само на великото. Богъ турилъ ли си е нѣкѫдѣ името, да се знае, че отъ Него сѫ излѣзли тия нѣща? Навсѣкѫдѣ пишатъ: Толстой тъй казалъ; Кантъ тъй казалъ; Ибсенъ тъй казалъ; Христосъ тъй казалъ; Павелъ тъй казалъ и т.н. Казватъ: това сѫ велики хора, богове. Да, всинца сме богове, но какви?
към беседата >>
Това е Божията Любовь,
Божественото
въ насъ.
Има малки богове, има и велики богове въ свѣта. Не, въ свѣта има само единъ Богъ, Който единствено се проявява, а всички други сѫ Неговитѣ Синове, изразители на Неговата Велика Любовь, на Неговата Велика Мѫдрость, на Неговата Велика Истина, които разпраща навсѣкѫдѣ по всички слънчеви системи, както и на нашата слънчева система, както и на нашата бѣдна земя. Нашата земя е една забавачница, ние имаме още страдания на поданицитѣ отъ царството на Бенъ-Адета. Но врѣме е вече да дойде Бенъ-Адетъ-Исабетъ, царскиятъ синъ. Като дойде Бенъ-Адетъ-Исабетъ, ще каже: „Отъ сега нататъкъ всѣки човѣкъ да живѣе тъй, както намира за добрѣ“.
Това е Божията Любовь,
Божественото
въ насъ.
Като казвамъ, че Богъ е въ насъ, ние не подразбираме външния законъ. Не, Богъ ще заговори въ душитѣ на всички. И като видимъ Неговото Лице, ние ще бѫдемъ въ положение на Забру-Меди, ще пиемъ отъ извора на живота и ще четемъ при свѣтлината на Мѫдростьта великата книга Бенъ-Адетъ-Исабетъ и Исабетъ-Бенъ-Адетъ. Тия думи сѫ толкова свещени, че не заслужава да се прѣведатъ. На български езикъ не могатъ да се прѣведатъ.
към беседата >>
Но когато дойде онзи Божественъ лѫчъ,
Божественото
въ човѣка, като срещнешъ единъ човѣкъ ще знаешъ, че те разбира, че той има за тебе такова убѣждение, каквото и ти за себе си.
Скърбь, казва Христосъ ще имате, понеже дѣцата се родиха такива, каквито майкитѣ не ги искаха. Ученитѣ ще иматъ скърби, понеже ученицитѣ имъ не излѣзоха такива, каквито ги искаха. Управницитѣ иматъ скърби; свещеницитѣ иматъ скърби. Всички хора иматъ скърби. Отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ сѫщества, всички иматъ скърби.
Но когато дойде онзи Божественъ лѫчъ,
Божественото
въ човѣка, като срещнешъ единъ човѣкъ ще знаешъ, че те разбира, че той има за тебе такова убѣждение, каквото и ти за себе си.
Тогава ще дойде радостьта въ човѣка. Да имашъ единъ приятель, но не само приятель на думи, а образецъ – туй е най-хубавото въ свѣта! Този твой приятель трѣбва да бѫде внимателенъ, досетливъ, да има всички отлични качества. Този приятель трѣбва да бѫде поетъ, музикантъ, уменъ човѣкъ, философъ. Този приятель трѣбва да съдържа всичко най-хубаво въ себе си, да разбира твоята душа и да я пази тъй свята и чиста, както пази и своята душа.
към беседата >>
Сега, Христос се обръща към своите ученици, които са разбрали Неговото
учение
и им казва: „Скръб ще имате!
(втори вариант)
Спри се в себе си и си кажи: ще бъда честен, няма да опетня своето име. Дойдеш до отношенията си към другите, кажи: да бъда справедлив! Дойдеш до природата, кажи: ще бъда интелигентен! От тази интелигентност зависи не само твоето развитие, но и развитието на цялото поколение след тебе. Дойдеш ли до всички души, кажи: ще бъда благороден!
Сега, Христос се обръща към своите ученици, които са разбрали Неговото
учение
и им казва: „Скръб ще имате!
“ Той се занимавал с тях, учил ги да разбират скръбта, да знаят кои са причините за нейното явяване. Следователно, скръбта ни може да я отнеме, само един наш приятел. Само едно разумно същество може да отнеме твоите скърби. Представете си, че вие вървите, замислен сте и падате в някой дълбок кладенец, някъде в планината. Питам ви: какво чувствате долу?
към втори вариант >>
Вие сте само изразители на
Божественото
.
(втори вариант)
Сега вече сравняват първото и второто съчинение и разбират какво е станало. Знаменития Винсон пак се проявява. Това е един изпит в живота, разбирате ли? Когато вие изнесете една велика Истина, дайте й място да върви, не туряйте името си. Силата не е в нашия подпис.
Вие сте само изразители на
Божественото
.
В музиката в науката, в свещенодействието, или където и да е, вие сте изразители само на великото. Бог турил ли си е някъде името, да се знае, че от Него са излезли тия неща? Навсякъде пишат: Толстой тъй казал; Кант тъй казал; Ибсен тъй казал; Христос тъй казал; Павел тъй казал и т.н. Казват: това са велики хора, богове. Да, всинца сме богове, но какви?
към втори вариант >>
Това е Божията Любов,
Божественото
в нас.
(втори вариант)
Има малки богове, има и велики богове в света. Не, в света има само един Бог, Който единствено се проявява, а всички други са Неговите Синове, изразители на Неговата Велика Любов, на Неговата Велика Мъдрост, на Неговата Велика Истина, които разпраща навсякъде по всички слънчеви системи, както и на нашата слънчева система, както и на нашата бедна земя. Нашата земя е една забавачница, ние имаме още страдания на поданиците от царството на Бен-Адета. Но време е вече да дойде Бен-Адет-Исабет, царският син. Като дойде Бен-Адет-Исабет, ще каже: „От сега нататък всеки човек да живее тъй, както намира за добре“.
Това е Божията Любов,
Божественото
в нас.
Като казвам, че Бог е в нас, ние не подразбираме външния закон. Не, Бог ще заговори в душите на всички. И като видим Неговото Лице, ние ще бъдем в положение на Забру-Меди, ще пием от извора на живота и ще четем при светлината на Мъдростта великата книга Бен-Адет-Исабет и Исабет-Бен-Адет. Тия думи са толкова свещени, че не заслужава да се преведат. На български език не могат да се преведат.
към втори вариант >>
Но когато дойде онзи Божествен лъч,
Божественото
в човека, като срещнеш един човек ще знаеш, че те разбира, че той има за тебе такова убеждение, каквото и ти за себе си.
(втори вариант)
Скръб, казва Христос ще имате, понеже децата се родиха такива, каквито майките не ги искаха. Учените ще имат скърби, понеже учениците им не излязоха такива, каквито ги искаха. Управниците имат скърби; свещениците имат скърби. Всички хора имат скърби. От най-малките до най-големите същества, всички имат скърби.
Но когато дойде онзи Божествен лъч,
Божественото
в човека, като срещнеш един човек ще знаеш, че те разбира, че той има за тебе такова убеждение, каквото и ти за себе си.
Тогава ще дойде радостта в човека. Да имаш един приятел, но не само приятел на думи, а образец – туй е най-хубавото в света! Този твой приятел трябва да бъде внимателен, досетлив, да има всички отлични качества. Този приятел трябва да бъде поет, музикант, умен човек, философ. Този приятел трябва да съдържа всичко най-хубаво в себе си, да разбира твоята душа и да я пази тъй свята и чиста, както пази и своята душа.
към втори вариант >>
НАГОРЕ