НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
299
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
299
:
1000
резултата в
5
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Великото и красивото
,
ООК
, София, 25.8.1927г.,
И при това положение човек е пак недоволен, търси нещо друго и казва:" Има нещо, което ми не достига." И той започва
да
търси приятел, когото
да
обича, с когото
да
се разговаря,
да
общува.
И най-после, когато този параход премине от единия до другия край на океана и се върне отново на пристанището, без
да
е загубил нито един матрос, нито един пътник, той заслужава похвала.
Така именно се създава домът.
След като създаде дома, като възпита и изхрани своите деца, човек пак усеща една празнина, вижда, че още нещо му не достига.
Той иска
да
даде духовна храна на своите деца,
да
съдейства за развитието на техните умове,
да
ги запознае със законите на великата природа.
Той е пуснат във великия океан – живота, всред бурите и вълните
да
се изпита,
да
се кали.
И
да
постигне това, човек пак усеща известна празнина в
себе
си
, разбира, че още нещо му не достига.
И ако той, като този параход, със своите велики мисли, чувства и постъпки, може
да
извърви своя път, от единия до другия край на океана и здрав се върне на пристанището
си
, той заслужава похвала като велик герой, като голям юнак.
Следователно тази празнина в човека постоянно съществува: тъкмо постигне нещо, друг стремеж се създаде.
Когато дойдат големите изпитания и мъчнотии в живота, човек трябва
да
има поне един добър приятел, който
да
му каже:" Дръж се!
Стремежът в човека постепенно се усилва и разширява, както се усилва в него желанието за по-голяма, за по-силна светлина.
Не се плаши, ти ще устоиш." Затова от всички се изисква едно солидно верую, а не суеверие.
Днес повечето хора
си
служат с електрическа светлина; ако ги върнете години назад, когато са
си
служили с газово осветление, те няма
да
бъдат доволни.
Всички трябва
да
имате такова верую, което
да
почива на основата на светъл ум, на благородно сърце, на вътрешни и красиви стремежи.
При това положение само човек може
да
направи връзка, контакт между ума, сърцето и волята
си
,
да
влезе в общение с всички добри, разумни хора, които
да
образуват помежду
си
общество, основано на братство, на хармоничен ред и порядък.
Съществува един закон, който определя действието на живите сили в природата.
– Те постоянно запитват защо светът е създаден така, защо животът се проявява по тоя начин и т. н.
На тези въпроси можем
да
дадем отговорите на великите хора.
Те казват:" За
да
си
отговорите на тези въпроси, първо трябва
да
намерите пътя, начина, по който животът може
да
се изправи." – Каквото са говорили в миналото, каквото говорят в бъдеще, всичко това произтича от един и същ източник. Защо?
Дали светлината иде от газена лампа, от огън или от електрическа крушка, тя иде все от един и същ източник – от слънцето.
Тъй щото трите фактора, които могат
да
поставят човека в заблуждения, това са трите свята: физически, сърдечен и умствен.
Ако разглежда нещата само от гледището на физическия свят, човек ще се натъкне на един род заблуждения; ако ги разглежда само от гледището на сърдечния свят, той ще се натъкне на друг род заблуждения; и най-после, ако ги разглежда само от гледището на умствения свят, той ще се натъкне на трети род заблуждения.
Ние правим заключение от
себе
си
, като излизаме от частното към общото, а понякога вървим и по обратен път – от общото към частното.
За
да
не изпадне нито в една от тия категории заблуждения, човек трябва
да
разглежда нещата едновременно и от трите свята.
Тези методи виждаме навсякъде в природата.
Всички велики хора, които са живели в миналото, които живеят и сега, са познавали живота от трите гледища, познавали са законите, които го управляват, и затова са могли
да
изкажат велики истини.
В материалистичните епохи на живота хората са поддържали и поддържат, че всичко е материя.
– Материята съществува, но всичко не произтича от материята.
Щом слънцето или цялото изгрее, всички огньове и светлини загасват.
Материята е само един от факторите, едно от условията
да
се прояви животът.
За
да
се прояви каква
да
е форма в света, необходима е материя, субстанция, с която
да
се облекат живите сили.
Казано е в Господнята молитва: "Отче наш, Който
си
на небето." – Защо е казано "който
си
на небето", а не – "който
си
на земята?
Тялото, както и външните, и вътрешните му органи, представя материалната страна на силите на човешкия мозък.
Следователно дробовете, стомахът, мускулите, костната, нервната и всички останали системи- представят величествена инсталация, чрез която се проявява човешката интелигентност.
Благодарение на интелигентността, която съществува в природата, стават постоянни корекции и подобрения в човешкия организъм.
Ако имаше такъв Баща на земята, хората нямаше
да
се бият помежду
си
.
У едни хора е силно развито въображението, у други- по-слабо.
У едни хора е по-силно развит центърът за причинността, у други – по-слабо.
За
да
се дойде до развитието на съвременния човек, всичко това се дължи на ония труженици в миналото и сега, които постоянно и непрекъснато са работили и работят като клонове и клончета на великото дърво на живота.
Тя носи в
себе
си
, в своето развитие, постиженията на цялото човечество.
Трябва ли след всичко това човек
да
не оценява великите блага, които му се дават?
Ако посетите някой културен град, или даже най-организираното общество, ще забележите съществуването на вътрешен анахронизъм, вътрешно различие между хората.
Той предава своята лекция, а учениците слушат, мислят.
Когато учителят не е между учениците
си
, те нищо не знаят.
Когато учителят влезе в клас, учениците научават всичко.
Следователно когато казваме, че съществува религия в света, тази религия трябва
да
се обоснове на велика идея, която
да
хвърля светлина в умовете на хората.
И богати, и сиромаси не вярват още, че са братя.
Религията не трябва
да
хвърля сянка в умовете на хората, нито
да
им туря юлар.
Религията има за цел
да
създаде връзка между умовете и сърцата на хората,
да
им даде нов подтик, нови стремежи.
Като вярва в Бога, религиозният мисли, че ще отиде на небето, а светският, невярващият – в ада.
В това отношение хората разделят живота на полюси.
Сега, желая ви, от всичко онова, което чухте,
да
се постараете, от дълбочината на вашия ум и на вашето сърце,
да
изразите доброто и възвишеното у вас и
да
го впрегнете на работа през годината.
Те определят свободата на човешкия дух.
Тази работа има велико бъдеще и затова се изискват общи усилия на човешките души.
И тъй, пожелавам ви тази година
да
свършите поне една част от предвидената ви работа, като извадите нещо от скритото съкровище на вашия ум, на вашето сърце, на вашата душа и го приложите в живота
си
.
Няма ли подслон, гладен ли е, болен ли е, сиромах ли е, в лишения ли е, човек е в ада; смутено ли е сърцето му, помрачен ли е умът му, човек е пак в ада.
Може
да
има някъде и друг ад, но човечеството е влязло вече в ада на земята и сега трябва
да
работи,
да
излезе оттам,
да
стъпи на повърхността на земята.
На умните, на добрите хора в света е дадена задача
да
изпъдят всички хора от ада,
да
ги изпратят вън и
да
затворят след тях вратата на ада,
да
не може никой
да
влиза вътре.
Хората сами са отворили вратата на ада и сами трябва
да
я затворят.
Ако изкопаете дупка на пътя, в нея може
да
падне и грешният, и праведният.
Засипете дупката, никой
да
не пада в нея.
Едно благородно американско семейство, мъж, жена, единствената им дъщеря и нейният възлюбен, пътували с кабриолет и трябвало
да
минат покрай този рудник.
Без
да
забележи, кочияшът налетял право в дупката.
Така цялото семейство намерило нещастието
си
в тази дупка.
Онези контрольори и надзиратели, които се грижат за пътищата
да
са в пълна изправност, трябвало е
да
следят,
да
не оставят такива дупки, които нямат особено предназначение.
Щом някъде се отвори такава дупка, веднага трябва
да
се съобщи в общината,
да
вземат мерки за нейното затваряне.
Който съгреши, той трябва
да
знае, че ще опита дълбочината на тази дупка."-Лесно се говори за ада, но мъчно се излиза оттам.
Който влезе в ада, той знае какво нещо го чака.
И след всичко това хората разискват върху въпроса, кой е създал ада, защо Господ го е създал и т. н.
Съвременните хора трябва
да
мислят право,
да
разглеждат живота от гледището на разумността.
Те трябва
да
знаят, че 99% от всички неща зависят от вътрешното разбиране на човека, а само едно на стоте зависи от природата.
Отиват двама студенти при директора на едно от американските училища и казват:" Господин директоре, двама от вашите ученици се скараха, сбиха се и
си
пукнаха главите." – Няма нищо, те прибързали
да
свършат работата, която аз трябваше
да
направя.
Аз трябваше
да
ги набия.
Сега не остава нищо друго, освен
да
ги поздравите за голямото им геройство.
Значи, благодарение на своето невежество, хората сами се наказват.
Някой се наяде с мъчносмилаема храна или с консервирана риба и цяла нощ не може
да
спи, превива се от болки в стомаха, върти се на една, на друга страна и после казва:"Господи, защо ми даде такава храна?
В коя научна книга е писано, че вечер човек трябва
да
яде консервирана риба или някаква мъчносмилаема храна?
Никой учен, никой лекар не препоръчва вечер
да
се яде консервирана риба или каква
да
е трудносмилаема храна.
Разумност се изисква от човека, за
да
изправи своя живот.
Всички говорят, че светът трябва
да
се изправи.
– Само разумните хора могат
да
оправят света.
В този смисъл всички хора са пратени на земята за велика работа.
Всеки човек трябва
да
вземе участие в изправянето на света.
Когато кажат на малките клончета, че са създадени, за
да
развият голямото дърво,
да
му дадат живот,
да
покажат неговата бъдеща слава, те се учудват, не вярват в тия думи.
Листата и клончетата на дървото приемат сокове от корените, задържат ги, преработват ги в
себе
си
и част от тях пращат пак към корените.
По този начин става двойно течение на соковете- от-долу-нагоре и отгоре-надолу, в резултат на което се развива цялото дърво, докато даде най-после своя плод.
Мнозина искат
да
видят това велико дърво,
да
се уверят в неговото безсмъртие.
Всеки ще може дз вземе в ръцете
си
един от тия екземпляри и самостоятелно
да
изучава неговото органическо развитие.
Тази аномалия, това отклонение съществува и в самата природа.
Никой не може
да
изправи това отклонение, освен природата.
Само природата е в състояние
да
изправи ония погрешки, които произтичат от нея.
За
да
помогне на природата, човек трябва
да
върви в съгласие с нея; за тази цел той трябва
да
има в
себе
си
вътрешен идеал, вътрешен стимул за работа, за повдигане на своята душа.
Този идеал може
да
бъде личен, обществен и най-после -общочовешки.
Следователно човек трябва
да
има най-малко три идеала: един на физическия свят, друг – в духовния свят, в света на сърцето, и трети – в умствения свят.
Никой не може
да
отрече съществуването на ума, на сърцето и на тялото.
Що се отнася до другите идеали – тия на духа и на душата, тях можем
да
оставим настрана.
Чрез тези три идеала човек развива ума и сърцето
си
,
да
схваща и разбира законите на разумната природа.
Така той придобива знания
да
манипулира с природните закони.
Всички хора се стремят към знание.
Те не подозират даже, че знанието е в самите тях.
Ако наблюдавате животните например, ще видите, че когато някое животно заболее, то само намира своя лек.
След дълго боледуване у него се пробужда едно вътрешно чувство, някакъв инстинкт, с помощта на който само намира тревите, с които може
да
се лекува.
Това се забелязва и в месоядните, и в тревопасните животни, даже и в насекомите.
Оставете животното само на
себе
си
и то ще намери своя лек, ще намери метод за своето лекуване.
Едно куче счупило крака
си
.
За
да
не го смущава никой, то се скрило в хамбара на своя господар, дето прекарало цяла седмица без ядене.
Кой научи това куче
да
пости?
От глад, от малко ядене хората не умират; те умират от преяждане, от много ядене.
Сегашните хора се страхуват от мисълта, как ще прекарат живота
си
.
–
Да
, има възможност човек
да
умре гладен, но малка е тази възможност.
Най-малката възможност
да
умре човек е именно тази,
да
умре от глад. Защо?
– Защото, докато между хората съществува вътрешна, съзнателна връзка на любов, никой не може
да
умре от глад.
Докато има будни души в света, те винаги ще бъдат отзивчиви към страданията на хората.
Те всякога ще имат желание и готовност
да
им помагат.
Човек трябва
да
развива в
себе
си
благородното чувство на вътрешно единение с всички живи, разумни същества.
Трябва
да
се създаде тясна вътрешна връзка между всички разумни същества в света.
Тази връзка не трябва
да
бъде привидна само, но съзнателна, и то между души, които желаят повдигането на човечеството, които работят и се жертват за него.
Само по този начин те могат
да
прилагат ония закони, според които благата на природата се разпределят правилно, в зависимост от степента на развитието на всяко живо същество.
Само така ще може всеки
да
използва своя стремеж към свобода, към развитие.
Ако е със слабо развит ум, той ще
си
създаде и съответен живот.
Как ще убедите змията
да
пусне жабата, която здраво хванала за крака?
Как ще накарате съвременните хора
да
не екзекутират човека, щом те са убедени, че той напълно заслужава това?
Каквото
да
правите, както
да
ги убеждавате, те ще изпратят виновния на онзи свят.
Днес по всички краища на света има хора, които протестират против екзекуцията, но не е дошло още времето на великите държавници, на хората с велики и широки умове, с благородни и възвишени сърца, които
да
разрешават въпросите по свобода, по велико съзнание.
Сърцата им са като това на Бисмарка, който създаде величието на Германия, но същевре-менно – и нейното нещастие.
Бисмарк не разбираше закона, че насилието ражда насилие, че злото ражда зло, че смъртта ражда смърт.
И тъй, когато се говори за Бога, ние разбираме онзи дълбок вътрешен принцип – на дълбоко вътрешно единение:
да
желаеш доброто на другите хора, както на
себе
си
;
да
желаеш успеха на ближните
си
, както на
себе
си
.
Това значи
да
съществува между хората вътрешна разумна връзка.
Само при съществуването на тази връзка, вие ще съзнаете, че в много отношения всички хора по целия свят мислят, чувствуват и действуват еднакво.
Щом съзнавате тази връзка между хората, ако сте пътник и останете без хляб, който
да
ви срещне, ще бъде готов
да
раздели хляба
си
с вас.
Той няма
да
учи заради вас, но ще ви помага.
Ето защо, по силата на единството, което съществува между хората, всички общества и народи трябва
да
се обединяват, но не
да
се разделят.В природата деление не съществува.
Мисълта, която сега искам
да
оставя, е не само
да
слушате, но и
да
прилагате.
Земеделецът се ползва само от онази земя, която се обработва и дава плодове.
Човек може
да
има много енергии, но само онази ще го ползва, която се прилага в работа.
Силите, които човек съзнателно прилага в живота
си
, го определят като човек, като разумно същество.
Следователно желая ви
да
приложите в живота
си
поне част от всичко това, което сте чули и разбрали сега.
Сега от всички хора се изисква работа.
Мнозина мислят, че могат
да
отложат работата
си
за в бъдеще.
–
Да
отлагате нещата в бъдеще, то е все едно
да
казвате, както някои казват, че светът ще се подобри в бъдеще.
– Ако очаквате човечеството
да
се подобри в бъдеще, това е въпрос на друга йерархия.
И това е добро, но всеки човек трябва
да
приложи нещо от
себе
си
за подобрение на човечеството.
Бог сам може
да
оправи човечеството,
да
подобри света, за което има свой план, но в тази работа Той оставя дял и за човека.
Щом започне
да
работи чрез своя ум, чрез своето сърце и чрез своята воля, човек се свързва с по-велики от
себе
си
същества, повдига се на техния уровен, а с това заедно и съзнанието му се разширява.
Те се намират помежду
си
в тясна вътрешна връзка: кореспондират
си
, разговарят се – поддържат известни отношения.
Един ден всички хора ще се свържат и взаимно ще
си
помагат.
Било е време, когато отделните хора, общества и народи не са били свързани помежду
си
, но сега вече всички чувстват, че са членове на едно Велико цяло.
2.
Малките резултати
,
ООК
, София, 31.8.1927г.,
Всички хора са под влиянието на нещо, никой не е свободен.
Колкото
да
се пазят, хората пак изпадат под влияние на нещо.
Запример когато някой постоянно говори за морал, най-после той дотяга и на
себе
си
, и на околните, които го слушат.
Когато войникът влезе няколко пъти наред в сражение, най-после се втръсва, отвращава се от своите действия и категорично се отказва по-нататък
да
воюва.
Затова всички се стремят към разнообразие.
Ако можеше
да
се избави от влиянието, човек нямаше
да
греши, щеше
да
бъде спасен, но понеже не е свободен от влияние, той греши.
Когато говорите за любовта като носителка на живота, вие обличате думите
си
с червен цвят.
Червеният цвят символизира живота.
Казвате:"
Да
не ядем тогава!
Но любовта не носи само живот.
Тя носи и растене за човешката душа.
Благословение е
да
яде човек!
Но той трябва
да
избира за
себе
си
такава храна, която съответства на неговия организъм.
Благо е
да
яде човек!
Затова именно когато говори за любовта, или когато живее в нея, човек ще я прекара през всичките цветове, съответни на нейните качества, и по тях ще познава в коя степен на любовта се намира.
– Какво
да
яде?
Така той ще знае дали неговата любов е червена, жълта, зелена, синя, портокалена или виолетова.
Онова, което природата е определила за него.
Както любовта минава през всички тонове, през всички цветове на гамата, така също мислите, чувствата и постъпките на човека минават през всичките цветове на спектъра.
Благословение е човек
да
чете!
Следователно, за
да
мисли, човек трябва
да
е минал през всички тонове на цветната гама и
да
знае как
да
минава през тях.
Всеки писател не може
да
достави нужната храна за даден индивид.
Всички центрове на човешката мисъл трябва
да
са събудени!
Някои хора са много миролюбиви, че дохождат почти до пасивност.
За
да
излязат от това положение, те трябва
да
развият в
себе
си
смелост.
За тази цел те трябва
да
вземат чук в ръка и
да
започнат
да
трошат камъни или
да
вземат мотика и
да
отидат някъде
да
копаят.
Също така трябва
да
се прави избор и в начина, по който се извършва едно добро.
– Ама ръцете им щели
да
се развалят,
да
огрубеят.– Ще копаете по малко, постепенно ще привиквате на тази работа.
Ако чувството на приятелство не е развито у някого, той трябва
да
потърси човек, у когото този център е добре развит, и
да
дружи с него.
И когато се молите, пак трябва
да
знаете по какъв начин
да
се молите.
По този начин човек ще посещава всички центрове на мозъка
си
, ще ги изучава, ще ги развива.
Често в ума на човека се натрупва излишна енергия, и ако той знае
да
се моли, ще се справи с тази енергия.
Ако не знае, ще каже:" Не струва човек
да
се моли!
" – Не, струва човек
да
се моли.
Както виждам, всички сте на различни места в мозъка
си
.
Между всички мозъчни центрове има вътрешна връзка, те взаимно се допълват.
Като се моли, той отваря онзи кран в
себе
си
, през който ще изтече натрупалата се излишна енергия.
Има един център в мозъка, към който всички останали се съсредоточават.
Ако този център в човека не е развит
да
привлече останалите центрове към
себе
си
, всичките мисли и чувства в човека ще бъдат разхвърляни, разсеяни, вследствие на което той няма
да
има резултати.
Когато не се спазва това, в мозъка на човека се натрупва излишна енергия и той започва
да
обезсмисля нещата.
При този процес може едва
да
се чува изговаряне на някакви думи.
" – Щом не знаят какво
да
правят със знанието, което са придобили, нека отидат при Господа и поискат от Него работа.
Колко време трябва
да
се молите, това не е определено.
Бог знае как
да
впрегне техните сили, знае каква работа
да
им даде,
да
осмисли знанието.
Някой мисли, че колкото повече се моли на Господа и цитира стихове от Евангелието, толкова по-скоро ще получи отговор.
И четири факултета
да
сте свършили, Бог ще ви каже
да
вземете мотика в ръка и
да
отидете в еди-кое
си
село при един благочестив човек и
да
му предложите
да
ви научи
да
копаете.
Този човек ще ви посрещне радостно, весело, ще ви нагости добре, ще
си
поприказвате и след това ще каже:"Хайде, сега на работа!
Друг пък се моли и напомня на Господа какво е обещал, какво трябва
да
направи.
" Като ви гледа как копаете, ще ви се посмее малко, че при четири диплома сте толкова невежа в копането, но ще започне
да
ви учи.
Като свършите работата
си
, ще тръгнете за дома
си
.
Тогава вие ще започнете
да
му говорите работи, които той не знае, и ще се чудите, че освен копането, нищо друго не знае.
Как ще познаете, че сте получили отговор на молитвата
си
?
Щом стигнете в дома на селянина, той ще ви покани
да
се нахраните.
– По онази вътрешна тиха радост, по онази малка вътрешна светлина, която ще ви помогне при разрешаване на известни въпроси.
Някой получава моментално отговор на молитвата
си
; друг чака дни, седмици, месеци, а трети чака с години – това зависи от интензивността на молитвата.
Сега и на вас казвам: След като сте учили шест години в школата и сте придобили много знания, ще вземете мотиката и ще отидете на лозето
да
се научите
да
копаете,
да
видите как зрее гроздето, как превръща киселите, горчивите сокове в сладки.
Много неща знаете, но това именно не знаете: как гроздето превръща, преработва във фабриките
си
киселите сокове в захар, която ние употребяваме.
Нареждането на красиви думи в стройни, правилни редове не представя молитва.
Христос взема лозата като символ и казва: " Аз съм истината лоза, а вие – пръчките.
Ако е въпрос за красив език, няма по-красив език от Божия.
Който яде и пие от мене, той има живот в
себе
си
." – Мъчнотиите в живота на хората се дължат на това, че те не търсят живота
си
от тази Лоза, но го търсят един от друг.
Ако е въпрос за красива мисъл, няма по-красива мисъл от Божията.
Казано е: "Бог е Любов, Бог е Истина." – Как
да
намерим тази любов, тази истина?
Ако е въпрос за светлина, коя светлина може
да
се сравни с Божията?
Как
да
ги проявим в
себе
си
?
Тогава за какво можем
да
очакваме отговор на нашата молитва?
– Докато Бог не се прояви у вас, вие никога не можете
да
проявите Неговата Любов, Неговата Истина.
– Дали за силата ни, дали за знанието ни, дали за обичта ни?
Щом търсите тази любов, пригответе място в
себе
си
, дето Бог
да
обитава.
За какво Бог може
да
ни обича?
– Как може
да
стане това?
Казано е в един стих: "Възлюбил
Си
истината в душата ни." В това отношение нашата душа е съкровищница, в която е вложена истината.
Живей добре, прави добро, ако искаш Бог
да
не ти стане враг.
Българите казват: "Направи добро,
да
намериш зло." – Тази пословица не е права.
Не е било случай
да
направи човек добро и
да
не е получил приз-нателност.
Тъй щото не можете
да
придобиете знание, добродетели, здраве, ако Бог не се проявява във вас.
Човек не може
да
има добри чувства и светли мисли, ако Бог не се проявява в него.
Човек не може
да
бъде свободен, ако не е намерил истината.
Но за
да
придобиете знание, трябва
да
имате Божието съдействие на своя страна.
Казано е в Писанието: "Възлюбил
Си
истината в човека."
Това пък е възможно само при силен стремеж към истината.
Съвременните хора мислят, че всеки трябва
да
живее за
себе
си
,
да
се осигури,
да
се нареди, той
да
бъде щастлив и доволен.
Вие трябва
да
знаете, че страданията на едного са страдания на всички; страданията на всички, на множеството са страдания на едного, на единицата.
Следователно не мислете, че лесно можете
да
придобиете свободата.
Докато Бог не започне
да
живее в сърцата на всички хора, светът никога няма
да
се поправи.
Щом се обърне към Бога, Той няма
да
го остави.
Ако нямате истината в
себе
си
и на другия свят
да
отидете, пак ще се намерите в същото положение.
Мнозина мислят, че като отидат в другия свят, очите им ще се отворят и ще виждат всичко.
– Страшно е
да
се отворят очите на човека, ако той няма истината в
себе
си
.
Да
влезеш неподготвен в онзи свят, това значи
да
мислиш, че
си
добър цигулар и
да
излезеш
да
свириш с гениални цигулари.
–
Да
бъде здрав на физическия свят.
Щом чуеш тяхното свирене, веднага очите ти се отварят, захвърляш цигулката и казваш:" Повече не пипам цигулка, тя не е за мене." Някога мислиш, че говориш добре, но като чуеш някой велик оратор с дълбока и силна мисъл, казваш:" Аз нищо не струвам." Някога мислиш, че
си
силен човек, но срещаш такъв, който с една ръка дига десет души.
Да
бъде чист в духовния свят.
Да
бъде справедлив в Божествения свят.
Това са три положения, тясно свързани помежду
си
.
Казвате, че Бог е Любов и с това искате
да
разрешите въпроса.
Следователно, за
да
бъдеш здрав в Божествения свят, за
да
те обичат там, непременно трябва
да
бъдеш справедлив.
– Не, по този начин въпросите не се разрешават.
За
да
бъдеш справедлив, трябва
да
имаш истината в
себе
си
.
То е все едно
да
казвате, че царят е силен, богат, всичко може
да
направи.
–
Да
, за
себе
си
царят всичко може
да
направи, но не и за вас.
Този е пътят, по който човек трябва
да
върви, за
да
го възлюби Бог.
Ако отидете при него, можете
да
изпросите нещо, но това не може
да
осигури вашия живот.
Има милиардери в света, при които са ходили мнозина
да
просят, но те не дават. Защо?
По този път са минали всички велики хора; по този път ще минете и вие.Няма по-велик, по-обширен свят от света на истината!
Когато всичко в света изчезне, само истината остава вечно
да
съществува.
Който не работи, той ще седи гладен." В това отношение богатите са каси, пълни с пари, но затворени.
Нищо не може
да
засегне истината.
–
Да
питате така, това значи: няма ли щедри каси в света?
– Сами по
себе
си
, касите не могат
да
бъдат щедри.
За
да
придобиете истината, вие трябва
да
пожертвате своя личен живот.
Щедър е само господарят на касата.
Бъдете благодарни на всичко, което имате, колкото малко
да
е то.
Богатият е каса, която казва:" Който може
да
ме отключи, той ще получи нещо от мене." Рокфелер и Форд са американски каси, които не дават нищо, докато господарят им не заповяда.
Не се сравнявайте един с друг, но гледайте всеки ден
да
сте придобили нещо; всеки ден трябва
да
има малък придатък в растенето ви.
Ако искате нещо от тази каса, трябва
да
се обърнете към господаря й.
Докато е сиромах, човек казва:"
Да
имам голямо богатство, щедро бих раздавал." Обаче като забогатее, и той нищо не дава.
Достатъчно е с малкия
си
пръст Бог
да
бутне някъде, за
да
започне там процесът на растенето.
Някоя мома иска
да
напълнее,
да
стане като месечина в лицето.
Това са мазнини, отлагания, които всеки човек трябва
да
избягва.
Ако се качите на някой планински връх, ще поседите най-много час-два и ще бързате
да
слезете в долината.
Сега от всички се изисква работа – вътрешна и външна.
Всички хора искат
да
бъдат богати.
Започнете
да
изучавате лекциите от 1-та година и стремете се
да
прилагате.
– Добре е човек
да
бъде богат, но богатството подразбира знание, сила, опитности.
Без приложение никакъв успех не можете.
да
имате.
Нека всеки сам работи,
да
види какъв резултат ще има в продължение на една година.
–
Да
имаме тогава знания.
Първата работа, с която трябва
да
започнете, е чистенето.
Който има тези три неща в
себе
си
, той има човещина.
Българинът пък специално трябва
да
бъде справедлив.
Лесно е човек
да
желае нещо, но за това желание се иска сила, издръжливост, постоянство.
Като американец той е точен, на всички отговаря.
Много от учениците се съмняват дали са в правия път, или не.
– Това лесно може
да
се опита.
Ако някой иска пари от богати хора, те ще му отговорят:" Трябва
да
знаете, че ние, богатите хора, не сме щедри.
Ако сте в правия път, той ще ви изведе на спасителния бряг.
Отваряме касите
си
само когато Бог ни заповяда.
Ще знаете, че от всички се иска съзнателна работа върху
себе
си
, за развиване на своя ум, на своето сърце и на своята воля.
Вие сте вярващи, знаете, че всичко е под Божия власт; следователно, ще се молите на Бога Той
да
ни заповяда
да
отворим касите
си
за вас." Особено са точни американските богаташи: те отгова-рят на всяко писмо.
Само при това положение вие можете
да
разчитате на малки придобивки, на малки резултати.
Човек трябва
да
бъде внимателен не само към човека, но и към всяко живо същество.
Излизате от дома
си
, заминавате за няколко деня за провинцията например.
Заключвате стаята
си
, без
да
забележите, че вътре има пчела.
Връщате се дома
си
, отваряте стаята и виждате една умряла пчела.
Като нямала какво
да
яде, тя умряла от глад.
Щом е седма, тя трябва
да
бъде година на почивка.
Вие трябваше
да
бъдете внимателни.
Казано е в Писанието:"Бог работи шест деня, а в седмия ден
си
почина." Как ще прекарате почивката?
Преди
да
заключите стаята
си
, трябваше
да
прегледате какво оставяте вътре.
Които от вас искате, можете
да
повторите материала, който сте минали през шестте години.
И като забележехте пчелата, трябваше
да
й кажете:" Понеже ще отсъствам за няколко деня, бъди тъй добра
да
си
отидеш в кошера." Пчелата щеше
да
излезе вън и
да
продължи работата
си
.
Когато посадите една ябълчна семка и от нея изникне ябълка, каква е нейната задача?
Отива една жена на извора
да
си
налее вода.
Когато в природата някъде се яви извор, каква е неговата задача?
В това време на същия извор дохожда един жаден вол.
На същото основание може
да
се запитате каква е задачата на вятъра, който вее?
Жената го побутва оттук-оттам
да
не й пречи.
Каква е задачата на слънчевите лъчи?
Какво струва на тази жена
да
тури кофата пред вола
да
го напои?
Каква е задачата на водните капки?
Човек трябва
да
бъде справедлив!
Същевременно могат
да
ви запитат коя е причината, дето водните капки се съединяват, а после-разединяват?
Ако е готов
да
услужва на човека, защо
да
не услужи и на едно животно?
Този е един от най-простите въпроси, но малцина могат
да
отговорят правилно.
Ученикът трябва
да
обръща внимание и на най-малките неща.
Представете
си
един висок, остър планински връх.
Той може
да
направи такива малки услуги, които никой
да
не вижда.
Обаче той ще бъде доволен от
себе
си
.
Въз основа на този закон всички капки, които падат върху острия връх, ще се раздвоят.
Обаче ако водните капки падат в долината, те ще се съединят една с друга и ще образуват нещо подобно на езеро.
Оттук вадим заключението: когато водните капки падат върху високи, остри планински върхове, те се разделят, разединяват.
Когато падат в долини, водните капки се съединяват, обединяват се в едно цяло.
Веднага конят дигнал главата
си
към него, погледнал го и казал, че е жаден.
От този остър връх произтичат всички спорове, всички недоразумения в света.
Веднага му донесъл една кофа вода
да
пие.
Постоянно слушате
да
се говори защо един човек е предпочетен пред друг, защо един е по-богат, по-силен, по-умен, по-учен, по-добър, по-праведен от други?
Конят повдигнал малко главата
си
, пил вода, отпуснал се пак на земята и заминал за онзи свят.
Навсякъде в света се проявява азът, личността и всеки казва:"Аз, аз..." Бащата, майката, детето, учителят, свещеникът, държавникът – всички казват "аз".
Като умирал, той отправил последен поглед към нашия приятел, с което изказал благодарността
си
, задето му донесъл вода
да
разхлади гърлото
си
.
Няма нищо лошо в това, но азът създава всички спорове, противоречия и недоразумения между хората.
От това се зараждат всички разединения в света.
Само чрез тях чо-век може
да
създаде в
себе
си
характер.
Вървите по пътя, ударите се в някой камък и започвате
да
се сърдите.
Въпреки това много от съвременните учени поддържат, че без лични чувства човек не може
да
съществува.
Те казват:" За
да
си
пробие път в живота, човек трябва
да
бъде личност, т. е.
да
има силно развити лични чувства." Според мене силно развитите лични чувства излагат човека на големи опасности.
– Няма защо
да
се сърдите.
За
да
дойде до това положение, той се е отклонил от правия път.
Наведете се, дигнете камъка, турете го настрана, никой
да
не се спъва.
По този начин вие ще въздействате върху съзнанието
си
така, че ще бъдете будни и към най-малките външни и вътрешни препятствия в живота
си
.
Човек трябва
да
работи върху
себе
си
, правилно
да
разпределя енергиите на своя мозък и тогава, дето отиде, ще бъде добре приет.
Днес хората се чувстват чужди помежду
си
.
На физическия свят истинският човек е скрит и се вижда само неговото външно богатство, останало от дядо му и от баба му.
Отивате при някой земеделец и не знаете какво
да
му говорите.
В онова, което той е придобил, се крие силата ка личността.
Той иска
да
му говорите по земеделски въпроси, защото те го интересуват.
Отивате при някой банкер, той иска
да
му говорите върху положението на парите.
Но има нещо, което човек не може
да
придобие по външен начин.
Отивате при някой учен, той иска
да
му говорите по неговата специалност.
Щом не говорите на хората по въпроси, които засягат техните интереси, вие сте чужди едни за други.
Има един начин, който може
да
съедини хората в едно цяло,
да
ги направи близки.
Сложете трапеза на хората и ще видите, че всички ще се наредят около нея, били те учители, свещеници, търговци, банкери, земеделци, учени, и ще се разбират.
Казвате, че еди-кой
си
наследил доброто от баща
си
.
Всички хора ядат по един и същ начин.
Като ядат, всички са доволни, разположени и могат
да
се разговарят разумно.
Ако се наследяваше, то щеше
да
бъде нещо физическо, материално.
В този смисъл, доброто нито се създава, нито се наследява, но само се проявява като нещо присъщо на човешката душа.
Ако отидете в дома на някой философ, той ще ви каже, че е зает, че няма време
да
се разговаря с вас.
Като ученици малцина от вас знаят, какво представят като хора, с какви способности разполагат, какво могат
да
направят.
Обаче поканите ли го във вашата гостилница, той ще дойде веднага и тогава ще има време
да
се разговаря с вас, ще ви занимава със своята нова теория.
Някои мислят, че могат
да
направят много работи.
Тъй щото, ако искате
да
влезете във връзка с учения, не го търсете в кабинета му; отворете гостилница, той сам ще ви посети.
Те са подобни на онези деца, които се мислят за много силни, които мислят, че могат
да
дигнат земята на ръцете
си
.
Ако искате
да
направите връзка с банкера, не го търсете в кантората; отворете гостилница, той сам ще дойде при вас.
– Не е лошо
да
мисли човек, че е силен, но той трябва
да
направи опит
да
изпита силата
си
.
Следователно гостилницата е средство, условие, чрез което хората могат
да
създадат помежду
си
приятелски отношения.
Детето, което казва, че може
да
дигне земята и
да
я носи, като се опита, вижда, че нищо не може
да
направи, и затова казва:" Едно време дигах земята, но тогава тя беше малка, като житно зърно." -
Да
, едно време, когато Бог създал света, земята е била малка, но с течение на векове, на милиарди години, тя постепенно е расла, развивала се е, уголямявала се е, докато днес я виждаме толкова голяма, че обикновеният човек не може
да
я дигне с ръцете
си
.
Но за
да
отворите гостилница, вие трябва
да
имате капитал.
– Това са разсъждения, които не трябва
да
се вземат по буква.
Като ученици вие трябва
да
работите върху
себе
си
,
да
трансформирате излишните енергии в мозъка
си
, особено тази в задната част на мозъка.
Те имат дълбок вътрешен смисъл, който трябва
да
се разбира.
Тази енергия е причина почти за всички болести, за всички отрицателни състояния.
Понякога тази излишна енергия се натрупва зад ушите, както и около слепите очи на човека, и го прави нервен, раздразнителен, готов
да
се сърди,
да
се обижда за най-малкото нещо.
Като срещне камък на пътя
си
, ритне го недоволен, че му препятствал.
Като иска
да
отвори прозореца, дърпа го нервно; ако се запъне малко, той блъска, удря, готов е
да
го счупи.
Отива към вратата, но тя се затегнала, не може
да
я отвори.
Небето не може
да
говори.
Често казвате, че Русия така казвала, че Англия, Америка така казвали или че поддържали известно становище по даден въпрос.
Какво трябва
да
направи?
– Могат ли Русия, Англия, или Америка
да
говорят?
–
Да
вземе малко масло и
да
намаже вратата.
Един човек или много хора могат
да
говорят и по такъв начин
да
изказват мнението на целия американски народ, но Америка сама не може
да
говори.
Щом я намаже, тя няма
да
се запъва.
Следователно когато се казва, че Бог говори, трябва
да
знаете, че говори или човек, или дух, но пак чрез човека.
Ръждата е причина за запъването на вратата.
Понеже е приятно
да
ни се каже нещо от името Божие, ние считаме, че Той ни говори.
Но за
да
може този ключ свободно
да
влиза и
да
излиза от вратата, нужно е масло.
Но трябва
да
се знае как седи истината по всеки даден въпрос.
За
да
се домогне до тези знания, човек трябва
да
се изучава,
да
намери метод, чрез който
да
въздейства на своите чувства.
За тази цел всеки трябва
да
изучава
себе
си
,
да
изучава своите прояви,
да
изучава своите отличителни черти като човек.
Днес чувствата имат надмощие над мисълта в човека, а той трябва
да
работи,
да
уравновеси силите в
себе
си
.
Защо е необходимо
да
изучавате
себе
си
?
Когато хората искат
да
бъдат учени, добри, праведни, това се диктува от техните чувства, вследствие на което те се разколебават, разочароват, докато най-после започнат
да
се страхуват от всичко.
– Като се изучавате, вие ще различавате проявите на личността от Божествените и ще можете лесно
да
се справяте.
Тогава те казват:"Човек трябва
да
бъде самостоятелен,
да
не зависи от никого." – За
да
бъде самостоятелен, човек трябва
да
бъде свързан с Първата Причина.
Ако не дойдете до това различаване, вие ще се обиждате, ще страдате, че на едного давали предпочитание пред вас и т. н.
Вън от тази връзка той не може
да
бъде самостоятелен, не може
да
има свобода.
Защо слугите обикалят царския син и му услужват?
Останалите ще се наредят от дясната и от лявата страна на царя, докато изпълнят всичките места.
– Не, те обикалят царския син заради баща му, понеже само той може
да
им даде свобода,
да
ги направи самостоятелни.
Всички ще кажат, че тия, които са отдясно на царя, имат по-голямо почитание от ония, които са отляво.
Като знаете това, всички трябва
да
мислите,
да
чувствате и
да
постъпвате като Бога.
Той всичко обединява.
Тия, които са отляво, са записани в червената книга на царя, те имат
да
изправят по един грях.
Той обединява и най-разединените мисли, свързва ги в едно цяло и създава от тях нещо стройно, хармонично.
Всичко, което става в Бога, е добро.
Двама души ми подаряват по едно златно перо.
Когато започне
да
разбира Божията мисъл, човек придобива здраве, знание, сила, свобода.
И двете пера са красиви, скъпи, но за мене е важно онова перо, което пише хубаво, гладко, не дращи върху хартията.
Той носи истината в
себе
си
; щом придобие истината, в него настава мир, спокойствие.
Опитвам едното, опитвам другото и започвам
да
работя с това, което пише гладко, красиво.
Стремете се към този мир, защото само при това положение ще дадете възможност на Бога
да
се прояви чрез сърцето ви.
Бога отвън не можете
да
намерите.
– Аз нямам никакво лично отношение, но перата характеризират двамата души, които са ми ги подарили.
Който ми е подарил по-хубавото перо, той има по-добро разбиране, по-добър вкус.
Същият въпрос може
да
се зададе и по отношение на човека.
Следователно, когато отидете някъде и нещата не се нареждат както трябва, ще знаете, че или не сте избрали часа, момента, който е бил предвиден за това посещение, или сте казали нещо не на място, или не сте постъпили както трябва.
Човек не е нито в главата
си
, нито в сърцето
си
, нито в краката
си
, нито в ръцете
си
.
Тази е причината, поради която се създават неприятни чувства и разположения, които спъват развитието ви.
Когато идвате в клас, виждам, че някои от вас заспиват.
Чрез тялото, чрез удовете
си
, той само се проявява, но е извън тях.
Той може
да
се качи и на автомобил, но е извън автомобила.
Вследствие натрупването на тази материя организмът се уморява и човек започва
да
заспива.
Кой заставя човека
да
кара кола,
да
ходи пеш?
За
да
се справи с тази умора, човек трябва или
да
заспи,
да
си
почине, или по някакъв начин
да
трансформира енергиите
си
.
– Има един вътрешен закон, който регулира всички неща.
Ако един предмет не го интересува,
да
го замести с такъв, който го интересува.
Кое заставя селянина
да
впряга колата
си
пазарен ден,
да
я товари със стока и
да
отива в града?
Ако едно чувство го измъчва, уморява,
да
го замести с друго, приятно чувство.
Същият закон се отнася и до храната: ако една храна не се приема от стомаха,
да
се замести с друга.
Значи, всяко нещо става на своето място и се урежда от специални закони.
Дойде ли до еднообразие в мисълта
си
, той непременно трябва
да
потърси някаква смяна.
Тъй щото трябва
да
се заемете сериозно
да
обработвате излишната енергия в
себе
си
.
Някой иска
да
се концентрира,
да
промени мисълта
си
и започва
да
мисли за Бога, но скоро заспива.
За тази цел необходимо е
да
повторите материала, който сте минали през шестте години.
Няма защо
да
мисли за Бога.
Днес всички хора повтарят нещата, повтарят службите
си
: точиларят всеки ден повтаря своята работа; домакинята всеки ден повтаря една и съща работа: готви, чисти, нарежда, и все ненаредено остава.
Щом искате
да
се концентрирате, изберете такъв обект, който Бог е създал, и размишлявайте върху него.
Той може
да
бъде растение, животно, човек или пък отделни части, удове на човека като например носа, пръстите му и т. н.
Не, когато дойде до края на своя живот, когато се готви
да
замине за другия свят, човек трябва
да
е наме-рил вече Бога в
себе
си
,
да
се е обновил,
да
е станал нов човек, нова душа, в която е проникнала истината.
Има какво
да
се учи по тях.
" – С думи истината не може
да
се определи.
Обект за размишление могат
да
бъдат слънцето, звездите и т. н.
Казват, че истината носи светлина в живота.
Не само това, но те могат
да
определят как са живели неговите деди и прадеди, какви капитали са вложили в Божествената банка, а оттам и кредита, с който днес той разполага.
Те са носители, проводници на светлината.
Колкото по-развита е линията на съдбата в човека, толкова повече приятели ще има той в живота
си
.
И мисълта се проявява чрез мозъка, но мозъкът не създава мисълта.
Когато линията на съдбата липсва, това показва, че дедите и прадедите ви са яли и пили, без
да
плащат, но вие като техни наследници, ще работите, за
да
платите дълговет им.
Следователно, не оставяйте
да
се натрупва излишна енергия в мозъците ви.
Понеже вашите деди не са работили, не са ви оставили никакъв капитал, сега вие ще работите, ще търсите добри и щастливи хора и ще се подслоните под техните сенки.
Това значи: не носете със
себе
си
излишно богатство, защото апашите ще тръгнат след вас.
Когато някоя жена търси добър мъж, по този начин тя иска
да
се подслони под неговата сянка.
Не дръжте меда
си
отворен, защото пчелите ще тръгнат след вас.
Същото може
да
се каже и за мъжа.
Не давайте хлеб даром на всички хора, защото ще тръгнат след вас.
Не лекувайте всички хора даром, защото ще тръгнат след вас.
Добрият, щастливият човек е ликвидирал с кармата
си
, затова всеки го търси, иска
да
се скрие под неговата сянка.
Не е лесно човек
да
се справи с апашите, с гладните, с болните хора.
Какво по-хубаво от това
да
седнете под сянката на една круша, отрупана със сладки, хубави плодове?
Ако оставите всеки свободно
да
взема колкото и каквото иска, ще има кражби, надпреваряния, пукнати глави.
Седнете под сънката й, позаспите малко, починете
си
, а като дойде вятърът, разлюлее клонищата й и наготово, без труд и усилие, пусне една-две круши направо в ръцетe ви.
Под такава круша всеки би седял, но под круша без листа и плодове, никой не би по-търсил подслон.
Тъй щото ученикът може
да
мисли за
себе
си
каквото иска, но той трябва
да
знае, че в природата всяко същество има своя опредeлена цена и свое опредeлено място.
Така постъпват днес и учените, и окултните ученици, вследствие на което между тях се зараждат голями спорове, недоразумения.
Не мислете обаче, че каквото
да
правите, можете
да
задържите мястото
си
.
Ако вършите глупости, природата ще изгуби доверие във вас.
Те разискват върху въпроса, защо Бог е вложил живота в малката клетка и след това е започнал
да
я организира,
да
създава от нея все по-големи форми – растение, риба, птица, млекопитаещо, докато най-после е дошъл до човека?
Мислите ли, че ако отидете при някой ваш приятел и му наговорите ред глупости или извършите глупави постъпки, той ще запази доверието
си
към вас?
Защо е трябвало животът
да
мине през толкова много и разнообразни форми?
Външно може
да
каже, че се радва, задето сте дошли, но вътрешно той запазва особено мнение за вас.
– На този въпрос не може
да
се отговори.
То е все едно
да
питате защо хората пишат върху бяла хартия.
Например лекарят казва на болния
да
не говори,
да
пази строга диета, но тъкмо тогава ще се изредят всички негови близки
да
му говорят,
да
го разпитват за здравето,
да
му носят различни яденета: кокошка агънце и т. н.
– Белият цвят създава здравословно състояние в човека.
Докато е здрав и може
да
яде, никой не се сеща за него; щом се разболее и не може
да
яде, тогава се изреждат един след друг
да
му носят ядене.
Белият цвят носи здраве.
Запитали Сократа:"Защо богатите хора дават милостиня на бедните, а на философите нищо не дават?
Когато е болен, човек трябва
да
се облича в бели дрехи.
" Сократ отговорил: "Богатите дават на бедните, защото знаят, че един ден могат
да
станат като тях; на философите нищо не дават, защото знаят, че никога философи няма
да
станат." И българинът мисли така.
Обаче ако постоянно носи бели дрехи, в него ще стане обратна реакция.
Сега всеки от вас иска
да
стане добър по механически начин.
И наистина, виждате някой млад човек, който постоянно носи бели дрехи.
Същевременно всеки иска
да
бъде самостоятелен, от никого
да
не зависи, от никого
да
не се влияе.
Изведнъж в него се събужда желание
да
се облече в черно, контрастен цвят на белия.
Човек трябва постоянно
да
сменя цветовете.
Няма човек в света, който
да
не се влияе от дъжда, от вятъра, от слънчевите лъчи.
Няма човек, който
да
не се влияе от парите.
Няма човек, който
да
не се влияе от огъня.
Човек трябва
да
мине през всички цветове, през всички тонове на цветната гама.
Достатъчно е
да
видите, че гори някоя къща, за
да
извикате всички:" Пожар!
При това, определено е по колко време трябва
да
прекара във всеки цвят, във всеки тон на гамата.
Ако в даден цвят прекара повече от определеното време, в него ще стане известно втръсване.
3.
Божествената мисъл
,
МОК
, София, 4.9.1927г.,
При това, някои хора страдат повече, някои – по-малко.
Това зависи от степента на развитието на тяхното съзнание.
Колкото по-будно е съзнанието на човека, толкова по-интензивни са страданията му.
Те гледали на смъртта като условие за посяване на новия живот.
С тяхното пожертване животът им се вливал в окръжаващата среда.
От техния живот се ползвали всички същества на земята.
Нищо в природата не се губи.
Тъй щото, ако сте истински ученици, не се страхувайте от страданията; не се страхувайте и от смъртта.
Като умре, човек влиза в други хора и пак продължава
да
работи.
Формата му може
да
се разруши, но съзнанието – никога.
Никой никого не може
да
убие.
За
да
извади човека от това състояние, природата му дава страдания.
Чрез тях съзнанието се пробужда и той започва
да
вижда нещата ясно.
– „Не може ли без страдания?
“ – Докато сте на земята, страданията са неизбежни.
Не избягвайте страданията, но се ползвайте от тях.
Всяко страдание крие някакво благо в
себе
си
– гледайте
да
не изпуснете това благо.
Една от първите задачи на ученика е
да
изучава своя живот,
да
дойде до познаване на своите добри и лоши черти.
За
да
стане истински ученик, той трябва
да
се освободи от всички слабости.
Забележи ли това отрицателно чувство в
себе
си
, той трябва
да
търси метод, как
да
се справи с неговата енергия,
да
го превърне в положително чувство.
Завистта е опасно чувство, защото в него няма даже микроскопическа светлинка или радост.
Виждате пияницата, че пие и се разболява от пиене, но в това време той се радва, че задоволява желанието
си
.
Завистливият обаче няма никаква радост в
себе
си
, благодарение на което и той страда, но иска другите повече
да
страдат.
За
да
не получи съседът му по-голямо благо от неговото, той е готов
да
му извадят едното око, но на съседа – двете очи.
Стремете се
да
превръщате енергията на завистта в положителна.
И тогава вместо
да
пожелавате на ближния
си
по-голямо зло, пожелайте му по-голямо добро от вашето.
Христос изрази този закон чрез стиха: „Онези, които идат след мене, ще правят по-големи чудеса от моите“.
Христос не завидя, не мислеше, че след Него не трябва
да
дохождат велики хора, но Той пожела
да
се увеличи силата на доброто в света.
Това показва какво благородство се криеше в душата на Христа, Който носел в
себе
си
велика идея.
Той разбира, че всички добри и възвишени прояви в живота са Божии и затова казва: „В бъдеще Бог ще се прояви по-силно, отколкото днес“.
Ако завиждате, вие спъвате ближните
си
, но спъвате и
себе
си
.
Всички хора се стремят към него.
Всеки, който се опитва
да
се качи на върха, веднага пада долу – другите го теглят отзад, не му позволяват
да
стигне пръв.
След първия се качва втори, трети, четвърти, но и него теглят, не му позволяват
да
стигне върха.
Идеалът привлича всички, но, поради завистта, никой не може
да
го постигне.
Навсякъде в живота виждате блъскане, теглене,
да
не би някой
да
излезе пръв.
Сега, като на млади, ви казвам: Работете върху съзнанието
си
,
да
измените коренно живота
си
и разбирането
си
за него.
Дайте широта, простор на душата
си
, във всяка добра проява
да
виждате нещо Божествено.
Помнете: Като помагате на другите, вие помагате и на
себе
си
.
Като давате свобода на Божественото, вие сами се повдигате и усилвате духа
си
.
Не подпушвайте
себе
си
; не подпушвайте и ближните
си
.
Някой иска
да
напише нещо ново,
да
се прояви.
Дайте му път.
Нека всеки се опита
да
работи в новия дух.
Малко
да
направите, но
да
придадете нещо към това, което досега сте съградили.
Сегашните хора се оплакват от неуспехи в живота
си
.
На всеки човек е дадено
да
носи по една малка част от общия товар, а не целия.
Никой не може
да
носи земята на гърба
си
, но всеки може
да
носи по една малка частица от нея.
Никой не може
да
носи страданията на целия свят, но всеки може
да
носи своите страдания, като част от общите страдания, и
да
не се радва за привилегията, която му е дадена.
Привилегия е за човека
да
страда.
Чрез страданията той вижда, че е предпочетен.
Кой ученик не страда?
За
да
научи уроците
си
, той употребява 4–5 часа от времето
си
, не
си
доспива, понякога не
си
дояжда, както трябва, мъчи се, но в края на краищата мъчнотиите и страданията му се възнаграждават.
Който не е учил, не е страдал, не се е мъчил, животът му не се нарежда добре.
Трудолюбивият ученик се възнаграждава, а ленивият – страда.
Който иска
да
бъде истински ученик, не трябва
да
бяга от страданията, нито
да
се оплаква от тях.
Като човек, като ученик в живота, всеки трябва
да
бъде носител на Божествените идеи, колкото малки и
да
са те, колкото страдания и
да
му причиняват.
Най-малката Божествена мисъл е в състояние
да
повдигне човека,
да
го постави на здрава основа.
Не мислете за големи идеи, които могат
да
ви спънат.
Приемете малките Божествени идеи в
себе
си
, както майката отглежда детето
си
в своята утроба.
Отхранвайте малките идеи като малки деца в
себе
си
, за
да
се радвате някога на големите идеи.
Малките идеи се посаждат в човешката душа, растат, развиват се, цъвтят, завързват плод и зреят.
Радвайте се на малките Божествени идеи, които са в състояние
да
разпръснат всяко отчаяние и обезсърчение.
Щом се намери пред някой труден въпрос, търговецът отваря пълната
си
каса и го разрешава; ученият отива към библиотеката
си
, изважда една от книгите и разрешава мъчнотията
си
.
И вие имате условия
да
разрешавате мъчнотиите
си
.
Вярвайте в Божественото в
себе
си
; вярвайте в Божественото във всички хора.
Не се стремете
да
станете велики хора, но дайте път на Божественото в
себе
си
.
Като вярва в Божественото Начало, човек усилва вярата
си
.
Вън от Божествените мисли, вярата не може
да
се прояви.
И тъй, който иска
да
се развива правилно, трябва
да
приеме съществуването на Божественото Начало в
себе
си
като аксиома.
Достатъчно е
да
ги възприемете, за
да
се оформят като доказани.
Каква нужда има растението от доказване на неговото съществуване?
То стои пред тебе, расте, развива се, цъфти и плод дава.
Трябва ли
да
доказвате процесите, през които минава то?
Тогава ще дойдат ангели от разумния свят,
да
видят узрелия човек и
да
го поставят при нови условия на живота.
Всеки човек ще узрее, но това трябва
да
стане навреме, когато всички ще го ценят, а не преждевременно, когато червеи ще го ядат.
Пазете следното правило: ставайте от сън с радост, че носите Божественото в
себе
си
и с негово съдействие можете
да
развивате дарбите и способностите
си
.
Първо, той отива на баня,
да
се окъпе,
да
бъде чист.
Вярвайте във всяка Божествена мисъл, колкото
да
е малка, като зародиш, от който може
да
израсте голямо, велико дърво.
Това подразбира, че той се облякъл с най-новите
си
и чисти дрехи, пременил се е, турил
си
накитите.
Това значи
да
се измени коренно живота ви,
да
влезете в областта на новото, великото в света.
Какво прави човек, когато го повикат на лозе
да
копае?
Това са малките Божествени мисли, които не трябва
да
се пренебрегват.
Той знае, че на лозето трябва
да
отиде като работник, цял ден
да
вдига и слага мотиката.
Без тях човек не може
да
направи крачка напред.
При това положение, той облича работническите
си
дрехи, а не сватбарските.
Да
отидеш на сватба, или
да
отидеш на лозе
да
копаеш, това са две различни неща, за които се изискват различни пособия.
Трябва ли младият
да
върви по пътя на стария, който се е обезсърчил и разочаровал?
Следователно, който разбира живота, знае какво се изисква от него всеки даден момент.
Стойте далеч от стария живот.
Не разбира ли живота, той се обърква и изпада в драматично, комично или в трагично положение.
Едно ви е нужно:
Да
вложите в ума
си
мисълта, че Божественото Начало е във всеки човек.
Не е ли комично положението на човек, който отива
да
копае лозето със сватбарска премяна, а на сватба – с работническа?
Нека тази мисъл бъде основният камък на вашия живот, за
да
съградите върху нея своето велико бъдеще.
И тъй, от човека зависи
да
бъде животът му комичен, драматичен или трагичен.
Сам по
себе
си
, животът не е нищо друго, освен драма.
Когато драмата не се изпълнява, както трябва, превръща се в комедия; когато в изпълнението ѝ има пресилване, драмата се превръща в трагедия.
Те са полюси на самия живот, който представя драма.
Ето защо, за
да
не изпадате нито в комично, нито в трагично положение, поставяйте всяко нещо на своето място.
Ако отивате на сватба, ще се облечете в нова, чиста премяна; ако отивате на лозе, ще облечете работническите
си
дрехи и ще вземете мотика в ръка; ако влезете в църква, ще се прекръстите, ще запалите свещ и ще слушате какво чете свещеникът.
Като ученици на великия живот, вие трябва
да
имате широк ум,
да
разбирате законите, които работят в Битието.
Не е достатъчно човек
да
разбира външния живот, както днес се проявява.
Човек трябва
да
разбира целокупния живот, както се схваща в пробуденото съзнание.
Който иска
да
бъде активен, дееспособен, трябва
да
се стреми към разбиране на целокупния живот.
За
да
разшири съзнанието
си
, той трябва
да
гледа на всяко явление като на част от целокупния живот,
да
знае, че между всички явления има тясна, неразривна връзка.
Следователно дето и
да
вложите енергията
си
–
да
копаете,
да
пишете,
да
се молите,
да
правите добро, тя ще произведе един и същ резултат.
Който иска
да
се благослови трудът му, нека вложи енергията
си
за повдигане на цялото човечество, т.е.
Ако вложи енергията
си
само за свое, лично благо, той постепенно се понижава и остарява.
И тъй, докато живее само за
себе
си
, човек се намира в ограничени условия на дейност; когато живее за хората, условията му се обогатяват, но все още не е дошъл до целокупния живот; дойде ли до идейното схващане на живота, до изпълнение на Божиите закони, човек влиза вече в целокупния живот, който обхваща всичко.
Който е влязъл в областта на великия живот, той се свързва със съзнанието на разумните същества, които са готови всякога
да
му помагат.
Запример, някой човек отправи погледа
си
към вас и вие казвате, че ви внушил някаква мисъл – добра или лоша.
Това може
да
направи всеки човек и всяко животно.
И змията, и лъвът, и тигърът могат
да
спрат погледа
си
върху вас и
да
ви уплашат.
Дойдете ли до човек, на когото съзнанието е пробудено, той може
да
изпрати своята мисъл не само наблизо, но и на далечно разстояние.
С помощта на своята силна мисъл, те могат
да
лекуват болни на разстояние, без никакви лекарства.
Като знаете силата на мисълта, хранете в
себе
си
само светли и възвишени мисли, които повдигат, съграждат и обновяват човека.
Съвременните учени се спират върху закона на внушението като вътрешна, съзнателна сила в човека.
Достатъчно е
да
има човек чисто и пробудено съзнание, за
да
бъде проводник на светлите и възвишени мисли на разумните същества.
Той може
да
лекува,
да
помага на болни, страдащи, обезсърчени хора,
да
ги оправя в пътя им.
Като знаете това, работете върху своя ум,
да
организирате неговите сили,
да
станете проводници на Божията мисъл.
Като ученици, вие трябва
да
работите върху пробуждане на висшето, Божествено съзнание в
себе
си
, както и върху организирането на висшите центрове като проводници на Божествените идеи и чувства.
Достатъчно е
да
насочите ума и сърцето
си
към новите, светли идеи, за
да
започнат те
да
работят във вас и
да
организират ума и сърцето ви,
да
събудят висшите умствени центрове.
Повечето хора мислят как
да
наредят живота
си
, как по-лесно
да
преживеят.
Откак светът съществува, хората са мислели по този въпрос, няма защо повече
да
се занимават с него.
Което живо същество
да
попитате как живее, то веднага ще ви отговори – специализирало се е.
По този въпрос всички живи същества са специалисти, не се нуждаят от учители.
Щом е така, трябва ли човек и до днес още
да
мисли как
да
си
нареди живота?
Който продължава
да
се занимава още с него, той страда от така наречената „духовна анемия, малокръвие или безжизненост“.
Установените работи не могат
да
разширят човешкото съзнание.
Колкото и
да
е добър един писател или поет, докато се занимава с установени въпроси, той не може
да
се издигне над обикновения уровен на мисълта.
Колкото и
да
е добър един певец, докато се движи в кръга на установените песни, той не може
да
възприеме новата песен и музика.
Когато възприеме новия живот, писателят започва
да
твори; той излива мисълта
си
в нови, стройни форми; певецът и музикантът изливат песента
си
в нови форми и образи.
Като ученици, вие трябва
да
се стремите към новия живот, който иде сега, и
да
ликвидирате със старото.
Ако търсите Бога, ще Го намерите в новия живот, а не в стария, който представя замъждялото човечество.
Значи старият човек трябва
да
си
замине,
да
отвори път на новия.
Ако искате
да
познаете кой е стар и кой – нов човек, вижте каква храна употребяват, с какви мисли и чувства се хранят.
Новият и старият човек се различават един от друг и по методите, с които
си
служат: новият човек
си
служи с методите на светлината, а старият – с методите на тъмнината.
Всичко, каквото виждате в природата – камъни, растения, животни, хора – се различават едни от други по някаква специфична черта.
Мислете по този въпрос, за
да
си
съставите ясна представа за
себе
си
,
да
знаете доколко, всъщност, сте Божествени ученици.
Човек трябва
да
се познава добре,
да
знае с какви дарби и способности разполага, за
да
може
да
се справя с всички мъчнотии в живота
си
.
Даже великите хора изучаваха
себе
си
, с цел
да
намерят най-добри методи за справяне с мъчнотиите в живота
си
.
Колко повече това е задача за обикновените хора!
Като изучавате живота на великите и гениални хора, виждате, че те не дойдоха на земята със сватбарски дрехи, но с работнически.
Те носеха в ръцете
си
чукове, мотики, рала,
да
трошат камъни,
да
правят пътища,
да
разорават земята.
Те пожертваха живота
си
за благото на човечеството, но проправиха неговия път.
Мнозина мислят, че ако приемат новите идеи, ще прекарат живота
си
леко, без мъчнотии.
Вярно е това, но лекият, приятният живот ще бъде на края, а в началото всички ще минат през големи мъчнотии и страдания.
Това не трябва
да
ви плаши.
Ако поставите човека в условията на вълка, колкото и
да
се е повдигнал, след време ще стане вълк.
През всяка форма на живота минават специфични течения, които се проявяват навън по начин, който съответства на дадената форма.
В този смисъл, той не може
да
избегне закона на влиянието.
Едно се иска от вас:
да
се стремите към добрите влияния и
да
избягвате лошите.
И тъй, като ученици на великия живот, вие трябва
да
се стремите към новото, което иде вече в света.
Кое е новото, към което трябва
да
се стремите?
Новото подразбира нови схващания за живота, нови възгледи за всичко, на което се натъквате.
Представете
си
, че ви дойде някакво страдание.
Като ученици на новото, вие трябва
да
помислите за всички същества, малки и големи, които също страдат.
Няма същество на земята, което
да
не страда.
Щом мислите така, по-лесно и разумно ще понасяте страданията.
Ако се индивидуализирате и мислите само за своето страдание, вместо облекчение, вие ще страдате повече, отколкото трябва.
Чрез страданията животът се организира и оформява.
За
да
придобие известна енергия, чрез която
да
поддържа живота
си
, човек приема известно количество храна.
Първо, той донася храната
си
с ръцете
си
, туря я в устата и започва
да
я дъвче.
След това я изпраща в хранопровода, в стомаха и в червата.
Значи енергията, която се съдържа в храната, минава през ред процеси на огъвания, страдания, докато се превърне във фина, организирана енергия, от каквато се нуждае човек.
енергиите, които действат в живота, трябва
да
се префинят,
да
се организират,
да
подготвят човека към нов живот.
Който не иска
да
работи, казва, че е достатъчно
да
посадиш лозената пръчка в земята, за
да
ти даде винце.
Природата работи постоянно, планомерно, тя никога не бърза.
Ще кажете, че страданията ви, като ученици, са големи.
Всички същества страдат, независимо от това, дали са ученици, или не.
Раненият заяк не страда ли?
Овцата, която колят, не страда ли?
Онзи, когото турят в затвор и измъчват, не страда ли?
Онзи, когото бесят, не страда ли?
Всички растения, животни и хора страдат, без
да
са ученици.
4.
Мнозина казваха
,
НБ
, София, 4.9.1927г.,
Ще се озърнете към Бога с всичкото
си
смирение и ще се разкаете за всичко сторено досега.
Като не знае гибелното влияние на този паразитизъм, човек сам разрушава живота
си
.
Колкото и
да
не искате, ножовете ще ви заставят
да
се покаете.
Той обръща внимание повече на живота на другите хора, тях критикува, осъжда, вследствие на което руши своя живот .
При последния нож, при последното дупчене, ангелът на смъртта ще ти каже: Помни, че преди три хиляди години Господ ти даде последните условия за изправяне, но ти не ги използува.
Колкото
да
се спира върху живота на хората, човек трябва
да
знае, че той не може
да
ги познава повече от
себе
си
.
Ако желаеш, и сега можеш
да
се изправиш.
Човек познава хората дотолкова, доколкото познава
себе
си
; той може
да
помага на хората дотолкова, доколкото помага на
себе
си
.
Тогава ти започваш ла плачеш,
да
се молиш,
да
се разкайваш за греховете
си
.
Ако не може
да
помогне на
себе
си
, как ще помага на другите?
Мислите ли, че ако дадете парче хляб на някой човек, това е помощ?
Докато човек не върне всичко, което несправедливо е взел, той не може
да
се изправи.
Мислите ли, че ако научите едно дете
да
чете и
да
смята, това е помощ?
Това очаква всички хора.
И животните знаят
да
смятат.
Те търсят лесния път, но трябва
да
;каят, че ангелът на смъртта иде вече!
Наблюдавайте котката, как напада жертвата
си
.
Можете
да
се молите по десет пъти на ден, това нищо не значи, дупчене ще има.
Едно може
да
ви спаси –
да
произнесете името Божие.
Само при това положение смъртта ще покаже светлото
си
лице.
Щом се излюпи, то веднага влиза във водата и започва
да
плава.
Кой каквото
да
му обещава, той казва: „Ти бил ли
си
дупчен от ангела на смъртта?
Съвременните хора казват, че човек трябва
да
учи смятане.
Слушал ли
си
думите, които той говори?
Така е, той трябва
да
учи смятането. Защо?
Да
съм опитал всичко това и съм решил вече
да
не нарушавам Божия Закон.” Който още не е видял страшното лице на смъртта, за него е казано, че той е крадец и разбойник.
Казвам: време е вече всички хора
да
изчистят съзнанието
си
,
да
бъдат готови
да
потърсят Бога с всичкото
си
сърце,
да
научат името Му.
Щом намерите Господа, Той ще ви се изяви във всичката пълнота.
Щом Го намерите, Истината ще ви се разкрие, и вие ще изпитате небивала радост в душите
си
.
Такъв човек постоянно мени своето верую, своето убеждение: ще го видите
да
минава от едно учение в друго, от една църква в друга.
Псалмопевецът казва: „Като видя лицето Ти, душата ми ще се зарадва и развесели, ще живея в Господа”.
Човек може
да
се колебае,
да
се мени, но не в принципа на своето верую, а в методите, чрез които се прилага дадено верую, За пример, всички хора търсят Бога, но важно е, как Го търсят.
Следователно, от днес поставете ново начало в живота
си
:
Да
търсите името Божие,
да
търсите своето име,
да
търсите името на своя ближен!
Щом намерите тези три имена, вие сте вече на правия път, и каквото поискате от Бога, ще ви се даде.
В този смисъл, всички хора търсят Любовта, Мъдростта и Истината, но се различават по начина, по пътищата, по които ги търсят.
Така е с праведния: каквото пожелае, Бог му дава.
Всеки трябва
да
има ясна представа, какво означават тия думи.
За онзи, който не познава Истината, който не знае името Божие, друг закон има: ангелът на смъртта ще дойде при него, ще му покаже страшното
си
лице и ще почне
да
дупчи.
Да
търсиш Бога, подразбира
да
търсиш същността, смисъла на нещата.
Засега ви оставям с важната мисъл:
да
научите името Божие.
Дето и
да
ходите, каквато работа и
да
имате, мислете по този въпрос!
Няма сила в света, която може
да
препятствува на вашето силно желание,
да
научите името Божие.
Днес тази дума „Бог” е изгубила своето първоначално значение; тя е почти без съдържание, понеже мнозина я употребяват за маскиране на дадени положения.
От мнозина тя се употребява като уловка,
да
мамят хората.
Между понятието Бог и самата реалност трябва
да
има връзка.
Само това име е в сила
да
ви освободи от всички грехове,
да
ви пречисти и подмлади.
Иначе, при греховното
си
състояние, каквито и колкото хубави работи
да
получите, всичко ще разрушите и изгубите.
Колко хубави цветове съм виждал по цветята и дърветата, но де са те?
Да
знаеш името на нещо, това подразбира
да
разполагаш вече с неговата сила.
Щом дойдат ветрове, бури, те окапват.
Ти не можеш
да
говориш за силата на нещата, ако не знаеш имената им.
Всеки предмет, всяка сила има свое специфично име.
И когато произнесеш името на дадена сила, тя може
да
ти услужи; ако не произнесеш името й, тя остава чужда за тебе.
Хубави плодове завързват, но бурите ги събарят, не могат
да
узреят.
Всички закони в природата имат свое специално име.
Какво хубаво грозде виждам по лозята, но филоксерата го унищожава.
Трябва
да
се търси цяр против филоксерата!
Трябва
да
се търси цяр против гъсениците, които изяждат листата на дърветата!
В това отношение човешкият живот може
да
ни послужи за пример.
Най-после, трябва
да
се търси цяр и против ветровете!
Срещам една млада, красива мома, облечена с бяла рокля, с венец на глава, чака възлюбения
си
, де се венчаят, но той изчезнал някъде.
Ако го извикате с чуждо име, той няма
да
се обърне.
Това е задача, дадена на всеки човек.
Друга мома чака възлюбения
си
, и него няма.
Животът на човека се заключава в това, именно,
да
научи името на Бога.
– Явил се някакъв удар в сърцето му, той паднал на улицата и умрял.
Причината се дължи на това, че хората неправилно разрешават въпросите на живота.
Това става в случаи, когато те искат
да
минат инкогнито, незабелязано от хората, И в Писанието са дадени разни имена за Бога.
Майката и бащата живеят без Бога, раждат дете без Него и погледнеш, още при кръщаването, детето умира.
– Този човек не може
да
я отгледа, няма съответна храна за нея.
Като ме слушат
да
говоря така, някои казват: Дали е вярно всичко това, или не?
Ако дам на всички по един чек от стотина хиляди лева, това реално ли е?
Вие ще вземете чека, ще благодарите и ще кажете: Този човек ни поговори малко, даде ни пари, с които
да
поправим живота
си
,
да
си
уредим някои работи.
Аз пък мисля, че ако бих ви дал по един такъв чек, с него, именно, ще разваля живота ви.
Има случаи, когато и богатството, и сиромашията подобряват живота на хората; има случаи, при които, ако се отнеме богатството и сиромашията на хората, животът им ще се подобри.
Не можеш
да
произнесеш името на даден човек, и той
да
не се обърне към тебе.
Богатството, в ръцете на добрия човек, е благословение; и сиромашията, в ръцете на добрия човек, е пак благословение.
Ето защо, искате ли и Бог
да
се обърне към вас, когато Го призовете, вие трябва
да
измените, те. е.
Когато богатият стане сиромах, той има възможност
да
отива при бедните, и със своята опитност и доброта,
да
им помага.
да
изправите понятието
си
за Него.
Ето защо, богатият трябва
да
осиромашее, за
да
посещава бедните,
да
се приравни с тях.
Неправилният живот на хората в миналото до голяма степен е покварил тяхното съзнание, вследствие на което светът, със своите изисквания, се е наместил в умовете и сърцата им и не е оставил място за Господа.
Аз не говоря за външно приравняване, но за вътрешно, разумно приравняване,
да
дойдат хората до положение
да
се чувствуват братя.
Всичко има в умовете и сърцата на хората, но само Той не е том.
В химията, например, два елемента могат
да
влязат в съединение с оглед на техните тегловни и обемни отношения.
Те носят голям, непосилен товар.
Съвременните хора работят, трудят се, учат, знания придобиват, богатство и сила придобиват, но едно нямат – Любовта, която ражда живота.
Следователно, ако идеите на двама души са различни по тегло и не могат взаимно
да
се уравновесят, тия двама души не могат
да
се споразумеят, не могат
да
влязат в отношения.
И в края на краищата, всичко, което са придобили, изчезва, и те заминават за онзи свят, като казват: Нищо, пак ще се преродим!
Тежестта на идеите определя посоката на техните сили, дали са във възходяща, или в низходяща степен.
И наистина, пак дохождат на земята, пак същата задача решават.
Тези сили пък определят посоката, направлението, в което даден човек се движи.
Дойде смъртта, отнесе ги на онзи свят, и задачата остава неразрешена.
Хиляди години вече, откак хората се раждат и прераждат, но въпросите на живота остават все неизяснени.
Единият от тях служи на Бога, помага на хората, а другият служи на
себе
си
, на своя дом.
Прераждането изяснява въпросите, но не ги разрешава.
Няма
да
мине дълго време, и ще се разделят.
След всичко това ще дойде един светски човек при някой духовен и ще го нарече луд.
Вторият ще изиграе първия и ще вземе всичките печалби за
себе
си
.
Питам: този човек знае ли същността на нещата, за
да
нарича духовните хора луди?
Христос казва: „ Синовете на този свят са по-умни от чадата Божии”.
Преди всичко, коя е нормата, по която познавате, кой човек е здравомислещ и кой не?
Аз не съм срещнал досега случай, дето религиозен или духовен човек, като е търгувал със светски човек,
да
не е бил изигран.
Светските хора, това е светът, с който днес всеки трябва
да
уреди сметките
си
,
да
ликвидира.
Хиляди години хората са търгували със света, и до днес още продължават
да
търгуват, вследствие на което са създали своята карма.
Беднотията, сиромашията не е нещастие, но тя показва, че човек се е отклонил от правия път.
Кармата не е нищо друго, освен натрупани дългове, които трябва
да
се изплащат.
Ожени се, но после казва: Сега имам мъж, деца, трябва тях
да
наредя.
Когато се говори за обикновеното знание, ние го схващаме като външен, механически процес, натрупване на ред данни, без обща връзка помежду им.
Като ги наредя, ще бъда по-свободна, тогава ще служа.
За пример, ако изучавате Писанието от външна страна само, вие ще четете стих след стих, глава след глава, много от тях ще знаете наизуст, но в края на краищата, пак ще
си
останете обикновен човек и ще водите обикновен живот.
Тя ожени децата
си
, нареди ги, но внучета идат; сега пък казва: Веднъж внучетата
да
наредя, ще бъда свободна
да
служа на Бога.
Много хора имат отлична памет, и като четат Писанието, лесно заучават стихове, глави наизуст, могат
да
ги тълкуват, но пак
си
остават обикновени хора.
Така се нареждат внучета, правнучета, но за Бога все още ред не остава.
Казвам: По този начин никой досега не е могъл
да
служи, както трябва.
Защото съзнанието им беше изопачено, вследствие на което, каквото и
да
им се говори, те едно могат
да
кажат: „Не го слушайте, той е луд!
” Такива хора са в постоянна борба със
себе
си
.
Те съветват другите: Докато сте млади, яжте и пийте, поживейте
си
, че един ден, като остареете,
да
не съжалявате.
След това иска
да
изучи математика, физика, астрономия, астрология и казва: Добре е
да
стана учен човек, и като учен
да
изпълня своя дълг.
Да
, но после се родят внучета на всички тия науки и го викат
да
ги отглежда.
Окултният ученик не може и не требва
да
върви в пътя, в който върви съвременният религиозен човек.
Той отглежда едни внучета, втори, трети, докато един ден се огледа пред свършения факт – трябва
да
замине за онзи свят, и казва: Отиде животът ми, нищо не направих!
Религиозният очаква спасението
да
дойде отвън, като никакво чудо.
Хайде, като дойда втори път, тогава ще служа на Бога.
– И втори път
да
дойдеш, пак ще имаш внучета, които ще развалят живота ти.
Не, така не се разрешават въпросите.
Слънцето всяка сутрин изгрева и носи за него нещо ново.
Ако той започне пак същата работа, влезе в дюкяна
си
като някой стар търговец, отвори тефтера
си
и започне
да
смята от кого, колко има
да
взима, и на кого, колко има
да
дава?
Веднъж
си
дошъл на земята, при каквото положение
да
се намираш, женен или неженен, прост или учен, ти трябва
да
изпълниш волята Божия без никакво отлагане!
Който е разбрал Истината, той правилно разрешава въпросите.
Окултният ученик се познава по своята ясна, светла мисъл, в която не прониква никаква ръжда, никаква самоизмама.
Тя става рано, отваря тефтера
си
и започва: Днес трябват толкова килограма хляб, толкова ориз, домати, бамя, пипер, сол и те. н.
Ще кажете, че човек е разумно същество, което се отличава от другите по това, че знае
да
готви храната
си
.
” Първо, човек трябва
да
се освободи от бесовете в
себе
си
, те е.
След това той трябва
да
си
каже: „ Аз съм Пътят, Истината и Животът”.
И след това казват: Добре е човек
да
има поне един Господ на земята!
Ти ще живееш с истината, която
си
намерил.
В прочетената глава Христос определя своите вътрешни отношения към Бога и казва за
себе
си
, по какво се отличава от другите: „Аз им давам живот вечен; и няма
да
загинат във века, и никой няма
да
ги грабне от ръката ми”.
Следователно, овчар е онзи, който дава живот, а не онзи, който взима.
Желая на всички
да
чуете този глас!
Не е човек онзи, който гледа само на отрицателната страна на живота.
Казвам: престанете
да
се занимавате с другите хора!
Това значи
да
чуете гласа на Бога, Който от хиляди години сте очаквали!
Това значи Бог
да
ви проговори!
Щом сте недоволни от живота, който ви е даден, кажете тогава, какъв живот искате.
Религиозният е недоволен от
себе
си
, че не бил такъв, какъвто трябва
да
бъде.
Това недоволство има отношение към целокупния живот, но за дадения случай човек трябва
да
бъде доволен от това, което е и което може
да
бъде.
Бъди благодарен за дадения момент, че толкова разбираш истината.
Следователно, всеки момент човек трябва
да
бъде доволен от това, което му е дадено.
Външният начин включва отношенията към самия човек, към ближните му и към всички хора изобщо.
В туй се крие смисълът на живота, За пример, слушате никаква беседа, но излизате недоволни, казвате: Този проповедник не можа
да
изясни един въпрос; той остана за мене неразрешен.
Който няма правилни отношения към Бога, той се намира на крив път в живота
си
.
Казвам: този философ е писал книгата
си
преди хиляда години.
Неговите данни за изгряването на слънцето преди хиляда години не се съгласяват с данните за изгряването на слънцето днес.
Вие срещате един 33 годишен човек, когото сте виждали на петгодишната му възраст, като малко дете.
За пример, съвременната математика, която има външно отношение към числата, познава четири действия: събиране, изваждане, умножение и деление.
Какво отношение съществува между данните, които сте имали за този човек по-рано, като дете, и сега?
Голяма разлика съществува между първите и последните данни.
Изваждане и деление в Божествения свят не съществуват.
Следователно, изваждането и делението не са нищо друго, освен отражение на реалността.
Когато нещата се делят, те не се увеличават, но и когато се изваждат, те не се намаляват.
По-чист
си
бил, но в зависимост от развитието на съзнанието.
Тогава стаята ти е била по-тъмна, влизала е по-малко светлина; днес стаята ти е по-голяма, прозорците по-широки, светлината по-обилна, вследствие на което съзнанието ти е по-широко, и ти виждаш, че
си
нечист.
При изваждането пък частиците стават по-малко на брой.
И тогава
си
бил нечист, но не
си
виждал; и сега
си
нечист, но виждаш тази нечистота и можеш
да
се изчистиш.
Значи, при изваждането и делението имаме процес на намаляване; при събирането и умножението имаме процес на увеличаване.
Съвременните хора
си
служат повече с процесите изваждане и деление, които неправилно свеждат към събиране и умножение.
Давид казва: „В грях ме зачна майка ми”.
За пример, някой апаш открадне от един джоб хиляда лева, от друг – хиляда лева, от трети – часовник, от четвърти – друго нещо, и в края на краищата събира тия неща, извършва действието събиране.
Вие трябва
да
знаете, че грехът, престъплението съществува във всички хора, като зародиш от миналото, и ако искат
да
не грешат, те трябва
да
се освободят от греха, още докато е в зародиш.
Като не знаят и не разбират тия неща, хората се питат: Защо Бог не ни даде богатство, сила, знание?
Невъзможно е
да
се събират и умножават части от различни величини.
– Ако имахте тия неща, те щяха
да
разрушат живота ви.
Невъзможно е
да
съберете пет метра и пет килограма, нито пък
да
ги умножите.
Не ви трябват много знания, нито големи богатства, нито голяма сила.
В началото на тази глава Христос определя, какви са хората, които могат
да
изваждат и делят и
да
наричат тия действия събиране и умножение.
Който се занимава само с изваждане и деление, той принадлежи към физическия свят.
– Ама аз искам
да
бъда като Наполеона.
Питам: Какво особено създаде Наполеон?
Ако дадете един скъпоценен камък на някое дете, то няма
да
се зарадва; ако го дадете на някой възрастен човек, той ще се зарадва.
Може би за Франция
да
е велик, но каква промяна направи неговият живот в природата?
Ако дадете една ябълка на някое дете, то ще се зарадва; дадете ли я на някой възрастен човек, той няма
да
се зарадва.
Някои казват, че той създал епоха.
Това е неразрешен въпрос, по който хората могат с години
да
спорят, и пак
да
не дойдат до едно заключение. Защо?
Това зависи от техните разбирания.
Каква промяна е направил Наполеон, от която слънцето, или поне луната
да
се е повлияла?
На този въпрос може
да
се отговори по следния начин: всеки човек, който е отделен от Бога, той е луд.
Не е достатъчно
да
знае човек това, но той трябва
да
го констатира.
За този човек лицата на всички хора светят.
Щом е отделен от Бога, той няма тил в живота
си
, няма опорна точка, вследствие на което се лута натук-натам, без никакви разбирания за нещата.
Който няма Божественото в
себе
си
, той казва: „Човек за човека е вълк”.
В който момент се прояви Божественото в него, лицата на хората отново му стават мили и започват
да
светят.
” Само лудият може
да
бъде
обсебен
от бесове.
Изпитвали ли сте положението, хората
да
ви бъдат мили, близки за вас и
да
сте готови
да
се жертвувате за тях, като за
себе
си
?
Бесовете пък са непокорни духове, излезли от Бога, понеже искали
да
станат божества.
Казвам; разбиранията на хората трябва коренно
да
се изменят.
За пример, някой минава покрай един бостан, откъсва
си
няколко дини и казва: Колко са хубави тия дини!
Минава покрай едно лозе, откъсва
си
няколко грозда и казва: Колко е хубаво това грозде!
Следователно, всеки човек, който се отдели от Бога, може
да
попадне под тяхното влияние.
Те са доста разумни същества, и затова могат
да
влияят на хората.
Минава покрай библиотеката на някой учен, взима
си
една от най-хубавите книги, занася я дома
си
и казва: Деца, елате
да
видите, какво спечелих.
Съвременната наука показва, че и низши същества даже могат
да
влияят на по-напреднали от тях.
И всичко това вие считате за придобивка.
За пример, ако вълк, мечка, или лъв срещнат някой човек, те могат
да
му повлияят,
да
му внушат страх.
Силна е мисълта им, и за това хората бягат от тях.
Обаче, ако лъвът, мечката или вълкът срещнат човек, на когото мисълта е по-силна от тяхната, те отстъпват, не могат
да
го нападнат.
Великият закон гласи: Не късай без позволение чуждите плодове!
В някои случаи лъвът може
да
внуши страх на човека, но ако срещне на пътя
си
кобра, той се изправя пред нея вкаменен.
Не бъркай без позволение в чуждите каси!
Значи, силата на човека или на кое и
да
е животно, не зависи от неговата големина.
Нарушиш ли този закон, сам ще
си
причиниш нещастие Минеш ли покрай един бостан, или покрай някое лозе, извикай господаря, сам
да
ти откъсне една диня, или един грозд, и той
да
ти го подаде.
Кобрата, макар и много по-малка от лъва и тигъра, има някаква сила, някакво оръжие в
себе
си
, с което надвива и най-свирепите животни.
Кое е онова оръжие, с което човек може
да
запази живота
си
?
Това, което господарят сам ти подаде с ръката
си
, то се благославя.
Де се крие неговата сила?
Когато Бог ви изпраща своето благословение, спазвайте същия закон: Не бързайте сами
да
вземете благословението
си
, но почакайте Бог
да
ви го даде с ръката
си
!
Силата на здравомислещия човек седи в неговата мисъл, в неговите прави разбирания за живота.
Та когато минеш покрай Божественото лозе, не бързай сам
да
си
откъснеш, никой
да
те не види, но почакай час, два, три, докато стопанинът дойде, сам
да
ти откъсне един грозд и
да
ти го подаде с ръката
си
.
Обаче, ако човек не може
да
си
обясни и най-обикновените прояви в живота и се безпокои, той ще се намери пред големи мъчнотии, ще изгуби силата
си
.
Ако сам
си
откъснеш ще вземеш само един грозд и ще бягаш; ако дочакаш стопанина, той може
да
ти набере и цяла кошница и ще каже: Заповядай и друг път!
Често хората се безпокоят за прехраната, за здравето
си
, за взаимните
си
отношения и намират, че всичко това прави живота труден, непоносим.
Наистина, трудни са тия въпроси, но ако човек знае законите, които регулират живота, лесно ще се справи с тях.
Докато
си
служи само с изваждане и деление, човек никога няма
да
разреши задачите
си
.
И тъй, всички хора, които сами късат дини от чуждите бостани, са луди; всички хора, които сами късат грозде от чуждите лозя, са луди; всички хора, които бъркат в чуждите каси, са луди, бяс има в тях.
И тъй, който иска
да
успява в живота
си
, той трябва
да
започне с процесите на Божествения свят – със събиране и с умножение.
Щом влезеш в чужд дом, ще бъдеш внимателен към душите на хората в този дом, като към нещо свещено; ще бъдеш внимателен към техните мисли и чувства, ще ги пазиш като зеницата на очите
си
.
Тези процеси трябва
да
съставят идеал на човека, към който
да
се стреми.
Всички хора искат
да
бъдат обичани.
В каквито условия
да
се намира, той трябва
да
се стреми към реализиране на този идеал.
Без идеал, без идея в живота
си
, човек не може
да
расте и
да
се развива.
Ти трябва
да
бъдеш внимателен към господаря на този бостан, или на това лозе.
Да
си
служим с процесите на събиране и умножение, тази е основната идея, върху която трябва
да
лежи нашия живот.
Мъчнотиите, които идат в живота ни, не са нищо друго, освен условия
да
подобрят,
да
закрепят основата, върху която градим бъдещия
си
живот.
Изпитанията в живота не са нищо друго, освен условия, чрез които се опитва, дали основата, на която сме поставили вече живота
си
, е трайна и устойчива.
Какво виждаме в съвременния свят?
Тя носи живот.
Следователно, когато някой те обича, той щети предложи най-хубавата диня, най-хубавия грозд, ще те тури
да
легнеш на най-хубавото легло в къщата
си
.
Вие още не сте завършили живота
си
, но след като го завършите, след като направите един цикъл на движение, ще имате ли поне една основна идея, която ще занесете със
себе
си
?
Какво ще запазите в съзнанието
си
?
Нека всеки
си
даде отчет за това.
Смисълът, същността на живота седи в това, човек
да
запази в съзнанието
си
една основна идея, която
да
носи със
себе
си
във вечността.
Тя включва най-хубавото, най-красивото в човека.
Казвате; Ние учим цял живот, придобиваме знания, трудим се, състезаваме се, караме се, натъкваме се на ред противоречия, но какво ще занесем от всичко това със
себе
си
?
– Всеки сам трябва
да
си
отговори; всеки сам трябва
да
намери основната идея в своя живот, за която има смисъл
да
работи,
да
се труди,
да
понася мъчнотии и страдания.
Всеки казва, че трябва
да
живее,
да
мисли по Божествен начин, но въпреки това нито живее по Бога, нито мисли като Него.
Когато обичаш някого идеално, трябва
да
го туриш близо до сърцето
си
, на уровен, на който седиш и ти сам.
За пример, мнозина казват, че трябва
да
бъдат щедри, но как ще изявят тази щедрост?
Сега отивам
да
ви приготвя жилища”.
Преди всичко, никой не може
да
бъде щедър, в пълния смисъл на думата, освен Бог.
Някои от вас, от учениците, казват: Ние искаме
да
ни се каже нещо ново,
да
разберем природата.
Всички живи същества на земята са осигурени.
– Само онзи може
да
разбере природата, на когото съзнанието е пробудено и който знае името на Бога.
Всичко е предвидено за тях.
Съвременните хора не знаят още имената на своите синове и дъщери, както и тия на своите приятели.
Затова човек трябва
да
бъде щедър не за другите, но за
себе
си
.
Да
бъдеш щедър, това не подразбира
да
направиш някакво добро, но
да
вземеш от пълните Божествени хамбари в света и
да
раздаваш на ония, които имат по-малко от тебе.
Ти
си
натоварен много – ще бъдеш щедър, ще дадеш на другите,
да
се освободиш от ненужния товар.
Той говори за това име, което гарантира твоето бъдеще, Ако това име е записано горе, всичко е на твое разположение.
Имаш много пари, ще раздаваш; имаш много знания, ще раздаваш.
Ще раздаваш от изобилието, което имаш,
да
ти олекне.
Достатъчно е само
да
подаде картата
си
, и чиновникът на касата ще му каже; На ваше разположение сме.
Ако не
си
щедър, ще бъдеш смачкан, затрупан от тежестта на знанието, на богатството
си
.
Въз основа на това, казвам: нещастията в света не се дължат на недоимък, на нямане, но на голямото добро на голямото изобилие, с което хората не знаят, как
да
се справят.
Чудни са хората, когато, без
да
са записани имената им горе, отиват сред природата, искат тя
да
ги познава.
Те отиват при Бога, искат Той
да
ги познава.
И ако не стане по тяхному, те се огорчават, че природата не ги познава, че Бог не ги познава, не отговаря на молитвите им.
Този живот седи в съзнанието на човека в зародишно състояние и чака условия
да
се прояви и развие.
Някои дохождат при мене, искат
да
им кажа истината.
За
да
кажа истината някому, той трябва
да
знае моето име, и аз трябва
да
зная неговото.
Иначе, той не може
да
разбере истината.
Ако злото успее
да
погълне соковете на новия живот, последният няма
да
се прояви.
Само на онзи човек може
да
се каже истината, който е свързан с Божествения свят, който познава Бога.
Затова, именно, българите казват: „
Да
спи зло под камък!
Съвременните хора не могат
да
възприемат истината, понеже съзнанието им е обременено.
” И наистина, злото в човека трябва
да
спи!
В човека има известни мисли, чувства и желания, които трябва
да
спят.
Не ги събуждайте преждевременно, те не са нужни.
За какво мислят пенсионерите?
Това положение може
да
се формулира със следните думи: Не искай повече, отколкото ти е нужно!
– За своите пенсии.
Използвай само ония условия, които моментът носи!
Значи, всеки човек се нуждае от път, от придобиване на истината и от осмисляне на живота.
Който осмисли живота
си
, той ще разполага с мощ, със сила за постигане на своите желания.
Следователно, има една врата в живота, през която човек трябва
да
влиза.
Щом се заговори за нещо духовно, всички казват: Това е празна работа!
Когато Христос казва „Аз съм Пътят”, Той подразбира онзи път, който се открива за овцете и носи благоприятни условия за тяхното развитие.
– Ако реалността на живота се заключава в касата, в парите, питам: когато заболеете, и смъртта дойде при вас, можете ли
да
се откупите с пари?
Не, смъртта с пари не се подкупна; веднъж смъртта е решила
да
вземе някого, никакви пари не са в състояние
да
отменят решението й.
– Когато чуе
да
се произнесе името Божие.
Ако болният при когото смъртта е дошла, чуе от неговата уста това име, тя отстъпва настрана с голямо уважение и казва: Нямам право
да
бутам този човек!
Тогава болният вижда при
себе
си
един светъл, красив ангел – другото лице на смъртта.
През която врата влезеш, през нея трябва
да
излезеш.
Смъртта не постъпва еднакво с всички хора.
Иначе, ти
си
осъден на страдания, на нещастия, които неизбежно водят в пътя на злото, в пътя на паразитизма.
Страшно е
да
видите човек, надупчен от ножовете не смъртта!
Всички хора днес страдат от този паразитизъм.
Тя вземе ножовете
си
, седне при умиращия, започва до боде и говори: Помниш ли, преди еди-колко
си
години, ти обра една бедна вдовица?
Помниш ли, преди еди-колко
си
години изнасили една мома?
Той
си
е пробил път навсякъде в живота; в семействата, в религиозния, в политическия живот на хората.
Помниш ли когато уби майка
си
?
Всички хора пъшкат под неговото иго.
Дупчи този ангел и припомня на човека всички грехове и престъпления на миналото му.
Първото нещо: човек трябва
да
се освободи от този паразитизъм.
5.
Великите хора
,
МОК
, София, 11.9.1927г.,
Като се говори за великите хора, ние дохождаме до техния произход и до пътя, по който са вървели.
Ние се интересуваме от тях дотолкова, доколкото можем
да
следваме пътя им и
да
се ползваме от техните опитности.
Важно е
да
се знае кой е бил първият тласък в човека
да
работи върху
себе
си
и
да
стане велик.
Мозъкът оформява човешката глава и определя границите, в които човек може
да
се движи.
От този свят той слязъл в сърцето и образувал друг кръг – поле на дейността
си
в света на чувствата.
За
да
ги осмисли, човек вложил в тях чувства, като съдържание на мислите.
Първите били по-силни от вторите, поради което изместили сърцето наляво.
В бъдеще, когато мислите и чувствата на човека се уравновесят по сила, сърцето ще бъде точно на средата, както е било първоначално, при създаването на първия човек.
Най-после, великите хора постепенно слизали надолу, докато един ден стъпили на земята и създали стомаха – третият кръг на своята дейност, проявена на физическия свят.
Стомахът е полето, в което човек усилено работи, за
да
придобие блага, чрез които
да
подслажда живота
си
.
Значи като говорим за великите хора, ние имаме предвид това, което те са създали чрез мисълта, чувствата и стремежа
си
към хранене, към задоволяване нуждите на вкуса.
На великите хора, именно, се дължи създаването на мозъка, белия дроб, сърцето и стомаха.
И тъй, първото нещо, което определя човека, е правата мисъл, която трябва
да
бъде строго определена, т.е.
да
отговаря на реалността.
Второто нещо, което се иска от човека, са правите чувства, които имат зад
себе
си
поне една основна мисъл като тил.
Преходните чувства нямат никакъв тил зад
себе
си
.
Тъй щото, човек може
да
бъде велик, когато мислите му имат за тил Божествени принципи, а чувствата му се поддържат от Божествени мисли.
Първоначално, когато светът се е създавал, великите хора са взимали участие в създаването му.
Като свършили работата
си
горе, те слезли на земята на по-низка служба –
да
я уредят.
Като проследите живота на великите хора, виждате, че те са живели при големи ограничения, поради което не са могли
да
се проявят напълно.
Христос беше велик човек, но не можа
да
се прояви напълно, не му се даде възможност: биха Го, разпнаха Го и Го изпратиха на онзи свят.
Христос носеше в
себе
си
велико слово, светлина и мъдрост, знание и любов, но не можа напълно
да
се прояви.
Днес постепенно се създават условия за проявяване на великите хора.
Отсега нататък те ще слизат на земята, за
да
се проявят в своята пълнота и величие.
За
да
познаете кой човек е велик, вие трябва
да
имате отзивчиво сърце и будно съзнание.
Който не е готов
да
познае великите хора, той минава край тях, както край обикновените, без
да
придобие нещо.
Как може слепият
да
се ползва от светлината на слънцето?
Срещнат ли човек, който има любов в
себе
си
, великите хора веднага се отварят, пущат малко от светлината
си
и отново се затварят.
Като ученици на живота, вие се нуждаете от смирение.
Да
се смири човек, това значи
да
научи закона на смаляването.
В една легенда се разправя как Буда приложил закона на смаляването.
НАГОРЕ