НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
296
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
296
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Братя в единомислие
,
СБ
, София, 20.8.1927г.,
Чувството към красивото е развито даже и у животните.
Ако е праведен, оставя го вкъщи
да
готви.
Отдето и
да
я вземете, ще имате все едни и същи резултати – горене ще става.
И те съзнават кога са красиви.
Ако е ученик, праща го на училище
да
се учи.
У всички същества има едно вътрешно чувство за красотата.
Ореш ли – старозаветен
си
; пасеш ли говедата – новозаветен
си
; готвиш ли – праведен
си
; учиш ли – ученик
си
.
Ако ви трябва електрическа енергия, ще вземете от дружество „Орион“, или от другаде някъде, и пак ще
си
платите.
Отде иде красотата, как се създава тя?
Ако разгледате хората в домовете, някои от тях са старозаветни, казват: „Дотегна ни
да
орем земята!
Някой казва: „Всичко се дава даром от Бога“.
Само човешката мисъл е в състояние
да
подбере съответната храна,
да
направи човека красив.
“ Как няма
да
ви дотегне?
Вярно, всичко от Бога е даром, но при условие.
Ако човек не може
да
си
подбере нужната храна, образува се едно мускулно натрупване.
Да
ореш земята цели 20–30 години, това не е лесна работа.
Ние взимаме буквално думите, че от Бога всичко е даром.
Питам: Щом всичко от Бога е даром, защо всички хора не се даряват еднакво?
“ Аз не му казвам нищо, но
си
мисля: Как няма
да
огрубееш?
Защото всички хора не заслужават еднакво.
Аз не говоря за онази красота на лицето, при която то изглежда неподвижно, като маска.
Да
копаеш,
да
ореш земята, това е старозаветният живот.
Красиво е това лице, на което се забелязва всяка промяна в мислите, чувствата и действията на човека.
Когато ние копаем, с това ние искаме
да
насърчим старозаветните,
да
не се отчаят.
Понякога отиваме при новозаветните, които пасят говедата.
Тази мисъл, че от Бога всичко е даром, е старозаветна, и аз я превеждам в новозаветна, за
да
стане по-ясна.
Гледаме някой от тях легнал под една круша, излежава се, а говедата му наоколо пасат.
Красив човек е този, в лицето на когото можеш
да
четеш.
Това лице изразява всичко онова, което се крие в душата.
Днес хората се страхуват
да
четат по лицата им.
Погледнеш говедаря, той е свободен човек: пасе говедата, а сам легнал под крушата, и като падне някоя круша на земята, взима я и я изяжда.
Някой от тях казват: „Ще скрия лицето
си
, не искам
да
ме познаят“. Защо?
Не, нашето време е запълнено с Божествения Дух, и ако сега не Го научите, това време втори път няма
да
се върне.
Какво по-хубаво от това, като видят лицето ти,
да
познаят, че твоята баба и твоят дядо са били добри хора?
Погледнеш праведния, носи манджица, хлебец.
Ако обаче още сега не запълните това време, един ден то ще ви донесе най-голямото нещастие, каквото не сте виждали на света.
Нека хората четат красивите неща в живота!
Това е един старозаветен закон, с който сега нямам време
да
се занимавам.
Вие четете по тия лица, но нищо не можете
да
разберете.
Задача на ученика е
да
научи всички закони.
Красиво лице е това, по което Бог пише, а човек го пази чисто.
Това е пътят, през който всички трябва
да
минете.
„Колко е добро и угодно
да
живеят братя в единомислие!
Аз ще сравня тази мисъл с по-раншната, която цитирах: „Ето, колко е добро и колко угодно
да
живеят братя в единомислие!
“ Коя е основата на живота, за
да
живеят братя в единомислие?
Този път е създаден от живата природа.
С кого трябва
да
живеем в любов, без
да
се съблазни сърцето ни?
Природата е създала пътя на старозаветния човек, на новозаветния, на праведния и сега създава пътя на ученика.
Аз искам
да
ме слушате, а не
да
потвърждавате нещата външно.
Някои от вас говорят, мърдат само устата
си
, без
да
мислят.
Характерът на човека седи в това, той
да
не се съблазни от нищо.
Вие няма
да
мърдате устата
си
, нито ще се смеете, понеже сега Господ е между вас, сега Той говори.
И целият свят
да
му дават, и всичкото богатство на света
да
му обещават, той трябва
да
каже: „Не, за нищо в живота
си
, не бих пожертвал Онзи, Когото обичам!
Щом дойде време вие
да
си
мърдате устата, аз ще ви дам знак.
“
Да
се самоотречеш,
да
понесеш кръста на страданията и същевременно
да
носиш в душата
си
великата идея, че всичко това правиш заради Бога, без най-малко
да
се поколебаеш, това е благородството, това е геройството, това е красотата на човека.
Като преминавате от старозаветния в новозаветния живот, всички ценно от този живот ще пренесете в новозаветния.
Щом дойде време за смях, аз пак ще ви дам знак.
Живееш ли така, ти беден няма
да
бъдеш, лишен от храна няма
да
бъдеш, от нищо нужда в живота няма
да
познаваш.
Като преминавате от новозаветния живот в живота на праведния, всичко ценно от този живот ще пренесете в живота на праведния.
Мърдането на устата е на място, смехът е на място, говоренето е на място, но всяко нещо трябва
да
дойде на своето време.
Щом любя Бога, аз ще имам нужната храна – ще дойде някоя врана
да
ми донесе едно малко парченце от Любовта.
И най-после, всичко ценно от живота на праведния ще пренесете в живота на ученика.
Когато говорим без време, и когато се смеем без време, ние сме в един живот на безпорядък, и тогава не можем
да
идем при Бога.
Само по този начин може
да
се създаде онова вътрешно единение между всички хора.
Вие казвате: „Аз не съм ли свободен
да
говоря?
Щом любя Бога, аз не се нуждая хората
да
ме хранят и
да
казват: „Знаеш ли, че ние те храним?
Думата „единение“ означава всички хора
да
живеят за Бога.
“ Свободен
си
, но когато цялото говори, частите трябва
да
мълчат,
да
слушат, защото тогава Господ говори.
“ Докато очакваме хората
да
ни хранят, ние Бога не обичаме.
Престанем ли
да
очакваме хората
да
ни хранят, ние обикваме Бога.
когато ние говорим, трябва
да
се редуваме,
да
пазим реда, последователно
да
говорим.
Казвам: Имате ли тия максими, които ви давам, като основа на живота ви, няма
да
бъдете бедни.
“ – „Вчера.“ „Ами кога ще
си
отиваш?
Най-първо ще говори един, после втори, трети, четвърти и като се изкажем всички, ще оставим цялото
да
даде заключението
си
.
Свобода съществува само за тези хора, които любят Бога.
“ Той не знае какво
да
отговори, иска
да
поседи повечко, дошъл е на гости като ваш брат.
Ние по някой път говорим по цели часове, пререждаме се, бързаме
да
се изкажем, не се изслушваме спокойно, и цялото не може
да
даде никакво заключение.
Следователно всеки от нас каже ли урока
си
, който му е зададен, трябва
да
остави Бог
да
даде своето вътрешно заключение.
“ Искат
да
му обърнат внимание, че много седял.
Ако срещнеш такъв човек, той отваря душата
си
пред тебе и ти казва: „Ела
да
те запозная с Онзи, Когото любя!
Те се отегчили от него, а той дошъл и не мисли
да
си
заминава.
Ела
да
видиш колко е добър Той!
Бог казва: „Щом човек е неправеден и в малкото и в многото, братята не могат
да
живеят в единомислие“.
Аз не казвам, че трябва
да
те запозная със
себе
си
, нито с моя гениален ум, нито с моето благородно сърце, но искам
да
те запозная с Онзи, Когото любя.
Сега, за
да
се създаде у вас хубавия, красивия живот на ученика, вие трябва
да
елиминирате от
себе
си
първите три вида живот,
да
ги оставите настрана и
да
заживеете само с идеала на ученика.
Само по този начин всеки от вас ще носи своето благо.
Мнозина от вас имат желание
да
заведат някого при Бога.
В първите времена, всеки ученик сам носеше хляба в торбата
си
.
„И ако в чуждото се не показахте верни, кой ще ви даде вашето?
По кой начин можете
да
заведете кого и
да
е при Бога?
Всички ученици вкупом излизат вън, всред природата, и там насядат на голямата трапеза.
По кой начин, именно, трябва
да
заведем някого при Този, Когото любим?
Учителят ги нарежда.
Когато момата залюби някой момък, завежда ли някого при него?
Всички изваждат хляба
си
и започват
да
ядат.
Значи, ако вие се показвате неверни към благото, което Бог ви дава, и злоупотребявате с него, кой ще ви даде вашето?
Никой в света, освен Бог, не може
да
ви даде вашето.
Вечерта всички се връщат с празни торбички.
Единственото същество в света, което може
да
ви даде вашето благо, това е Бог.
Следователно, ако вие сте злоупотребили с Божието благо, от никого не можете
да
очаквате вашето благо.
Както виждате, и ние правим по същия начин.
– По същата причина, няма доверие в хората, бои се
да
не му я откраднат.
Така трябва
да
започне ученикът!
Той не вярва даже в своята възлюбена. Защо?
Като отива на училище, той трябва
да
носи торба, пълна с хляб; вечер, като се връща, торбата му трябва
да
е празна.
Тогава, ако ние злоупотребим с Божието благо, кой ще ни даде нашето?
Той казва: „Момата може
да
ме разлюби, затова в мой интерес е
да
я държа в невежество, много
да
не знае, само мен
да
обича.
Ще ви дам един конкретен пример за обяснение на този закон.
Иначе тя може
да
се изгуби“.
Представете
си
, че вие сте един прост работник и отивате
да
работите на лозето на един богат българин.
Засега човек има доверие само в майка
си
и в баща
си
, затова момъкът, като се влюби в някоя мома, първо я завежда при майка
си
и при баща
си
,
да
получи тяхното благословение.
Значи във физическия живот ученикът трябва
да
отива на училище с пълна торба, а с празен ум.
Той ви казва: „Ще ти платя, колкото желаеш, но искам тъй
да
прекопаеш лозето ми, че
да
не остане в него нито един стрък трева.
След това я представя пред брата
си
и пред сестра
си
и дотам спира.
После,
да
разкопаеш пръстта добре, на ситно,
да
не останат никакви буци“.
И ако вие прекопаете лозето тъй, както господарят ви иска, той ще ви плати добре, както обеща, но ако дойде и види, че вие сте прекопали лозето отгоре-отгоре само, тук-там сте драснали почвата с мотиката, питам: Този господар ще ви даде ли благото, което ви се пада?
Това трябва
да
стане естествено, нормално състояние за всеки ученик.
– Няма
да
ви го даде.
Когато едно нещо у вас се пълни, друго нещо трябва
да
се празни.
„Никой слуга не може на двама господари
да
слугува, защото или едного ще намрази и другиго ще възлюби, или до едного ще се прилепи и другиго ще презира.
Човек не може едновременно
да
богатее и материално, и духовно.
Не можете
да
работите на Бога и на Мамона.“ Човек не може
да
работи едновременно и на
себе
си
, и на Бога.
Взимам ги като най-чисти форми, с които искам
да
изясня духовния, както и Божествения живот.
Не казвам, че трябва
да
сте сиромаси, но като ученици, вие трябва
да
изпразвате торбата с вашите блага и
да
учите законите на новия живот, или по-право,
да
учите живота на великата Любов.
По същия начин и грешникът не може
да
бъде заведен при Бога, освен ако съзнанието му започва
да
се пробужда.
Любовта носи всички методи, всички начини, чрез които светът може
да
се изправи, чрез който животът ви може
да
бъде щастлив.
Работиш ли за
себе
си
, ще знаеш, че за
себе
си
работиш.
Тогава ще му кажем: „Ела
да
те заведем при Онзи, Когото обичаме!
Вие не можете
да
примирите тия две положения в живота
си
.
Той носи новата наука в света.
Някой казва: „Нали трябва
да
живеем за
себе
си
?
Питам ви сега: Отде ще черпите законите, максимите за бъдещата наука?
Затова ще изучавате
себе
си
, ще изучавате окото
си
.
Ученикът трябва
да
черпи познанията, максимите и законите за новата наука от друг източник.
Виждали ли сте красиво око?
Той, след като е преминал всички школи на света, като приготвителни училища, ще се ползва от един съвсем нов източник.
Красиво е човешкото око!
Христос казва: „Като дойде Духът на Истината, Той ще ви научи на всичко“.
Но ако го разглеждате без веждите, без клепачите, не можете
да
познаете какво изразява то, дали има израз на усмивка, или няма.
Той казва и за
себе
си
: „Както ме е Отец ми научил, и както ме сега учи, така и аз ви уча“.
Питам: Как е възможно умрял човек
да
говори?
Под думата „смърт“ Павел не разбира изгубване на съзнанието в човека, но той подразбира, че в даден момент човек се самоотрича от
себе
си
и живее за Бога, като казва: „Господи, ще живея само заради Тебе!
“ Лошо ли е човек
да
живее за Бога?
Да
живее човек за Бога, това е едно от най-красивите състояния на човешката душа.
В каква форма
да
употребя тази мисъл?
По окото може
да
се чете всичко.
Да
живее човек за Бога, това още е частичен живот, а
да
живее в Бога и за Бога, това е целокупният живот, в който той минава живота на всички същества.
„Всичко това чуваха и фарисеите, които бяха сребролюбци; и присмиваха Му се.“ Това е светът, това са безидейните хора.
Като казвам, че „вие“ нямате смирение, изключвам
себе
си
от това число и обиждам вас.
Когато човек не иска
да
се издаде, че е направил нещо лошо, затваря клепачите
си
.
„Всеки, който напуща жена
си
и се ожени за друга, прелюбодейства; и всеки, който се ожени за напусната от мъж, прелюбодейства.“ Какъв е смисълът на този стих?
Ако кажа „ние“, включвам
себе
си
, а по този начин
себе
си
обиждам.
Когато някое дете иска
да
скрие нещо от майка
си
, гледа към земята.
Ако кажа някому: „Ти нямаш смирение“, обидата е още по-голяма.
Майката казва: „Я
си
отвори очите, погледни ме!
Жената е символ на Любовта.
“ Няма човек в света, който като лъже,
да
не съзнава.
Затова всеки, който напуща Бога и започва
да
живее с тази или онази жена, с този или онзи мъж, прелюбодейства.
Тя мисли, че е общ център, около който всички трябва
да
се групират, и е недоволна, че не може
да
върши, каквото
си
иска.
Той се бори с ума
си
, който му казва: „Ти не говориш право, не тури думата на място, коригирай се!
Тя казва: „Аз мога
да
употребя благото, което Бог ми е дал, за
себе
си
“.
Не, Бог ни изпитва с благото, което ни дава.
Като четем този стих, ние не разбираме в буквален смисъл отношенията на мъжа към жената, нито отношенията на жената към мъжа, нито отношенията само на мъжа, или тия на жената отделно, нито пък отношенията на всички живи същества, но разбираме отношенията ни към Бога.
Ако ти не знаеш тия неща, ученик не можеш
да
бъдеш.
Казва Христос: „Който напусне жена
си
, прелюбодейства“.
Ако пък ученикът знае всичко, той ще бъде Учител.
Като дойде този ум у вас, той ще ви научи на всичко.
Аз не искам
да
определям какво нещо е Учителят.
Всички хора днес страдат от неразбиране на нещата.
И
да
обяснявам това, няма
да
ме разберете, но казвам: Има по-велик път от този на ученика, той е пътят на Учителя.
Те разглеждат всяко нещо в неговия буквален смисъл.
Тази мисъл е новозаветна, и кой как я прочете, ужаси се и казва: „Ние трябва
да
пазим жените
си
като писани яйца.
Сърцето понякога може
да
се оцапа, може
да
се поквари, но умът винаги носи светлина.
Любиш ли жена
си
, ще любиш и Бога“.
Понеже светлината е необходима, затова се изисква наука, в която сърцето
да
се не меси.
Не, аз казвам, че ако любиш жена
си
, Бога не можеш
да
любиш.
Обаче разберете ли пътя на ученика, само по този начин, в далечното бъдеще, ще дойдете до една нова фаза,
да
разберете пътя на Учителя.
Намеси ли се някъде сърцето, нещата се изопачават.
Но любиш ли Бога, ти не можеш
да
не любиш жена
си
и децата
си
, и всички същества.
Ако не можете
да
преминете пътя на ученика, пътят на Учителя ще бъде абсолютно недостъпен за вас.
Когато ученикът иска
да
бъде пръв,
да
има отлични бележки, това се диктува от неговите чувства, а не от мисълта.
Когато някой човек иска
да
бъде праведен,
да
го познават всички, това се диктува пак от чувствата.
Тогава Любовта ще бъде нещо възможно за тебе, и ти няма
да
казваш, че „този не мога
да
търпя“, „онзи не обичам“ и т.н.
Чистата, Божествената мисъл у човека елиминира всички посторонни, всички второстепенни мисли.
Тя употребява чувствата като сили, които помагат за развитието, за растенето на мисълта.
Когато човек добие смирението, всякакво терзание изчезва от него, и той добива едно вътрешно спокойствие в душата
си
.
Пък един ден, когато ние станем чисти, хубави извори, хората сами ще ни намерят, ще ни оценят и ще започнат
да
говорят за нас.
Докато човек няма смирение, той търси почит и уважение от хората.
Ученикът обаче първо трябва
да
разбере, че най-необходимото нещо за него е
да
се учи.
Ако ти любиш всички хора, техните съзнания, като възприемат твоята любов, ще се съединят с твоето, и ще има единство в съзнанията.
Казвам: Ученикът трябва
да
се подложи на една вътрешна самоанализа.
„Всеки, който напуща жена
си
, прелюбодейства.“ Този стих, преведен в широк смисъл, означава: „Всеки, който напуща Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина, прелюбодейства“.
“ Нека Бог има добро мнение за вас, и Той ще ви научи на всичко.
Онези от вас, които са готови за това,
да
започнат вече, но искреност се изисква.
Някой казва: „Аз ще се трудя, колкото мога, колкото сили Бог ми е дал“.
Щом в един дом царува Божията Любов, там се раждат умни деца.
Това е една от задачите на ученика.
Цялата ваша еволюция седи в това,
да
познаете отличителната
си
черта, като ученици.
Ученикът казва: „Аз мога
да
направя всичко, каквото Учителят ми даде“.
Този дом, в който бащата и майката са били целомъдрени, в пълния смисъл на думата, там се раждат най-добри, най-разумни и гениални деца.
Не знаете ли вашата отличителна черта, един ден вие може
да
се изгубите в пътя
си
като ученик и няма
да
познаете кой сте, дали сте вие, или не.
Учителят не може
да
ви даде задача, която не можете
да
разрешите.
Вие знаете анекдота за онзи човек, които отишъл в банята
да
се къпе.
Бог не може
да
иска от вас невъзможни работи.
Съблякъл дрехите
си
, влязъл в банята между другите хора, но изведнъж се изгубил, не могъл
да
познае кой е.
Ако Бог ни туря на известни изпитания, те ще бъдат такива, които ще имат добри резултати, ще извлечем добри уроци.
Еврейският народ не можа
да
създаде по-добра, по-целомъдрена жена от Мария – майката Господня.
Следователно всяко изпитание съответства на моята сила.
Христос можа
да
се роди само чрез нея.
Втория път, когато влязъл в банята, за
да
не се изгуби между другите хора, вързал един конец на крака
си
.
Това изпитание ми е дадено като задача в живота, като един умствен акт, от който, след като го реша, ще стана по-силен.
Да
, страшно нещо е изгубването!
Да
кажем, че вие минавате през една гора и в ръцете
си
носите торба, пълна със злато.
Само най-целомъдрената душа може
да
роди прави, прекрасни, красиви мисли в света.
И човек, наистина, може
да
се изгуби.
Сядате на едно място
да
си
починете, и там заспивате.
Събуждате се, парите ги няма – изгубили сте ги, някой ги взел.
Само най-целомъдреният дух може
да
роди прекрасни, красиви постъпки в света.
Ако човек може
да
се изгуби в гората, колко повече може
да
се изгуби в широкия свят?
Защо изгубихте парите
си
?
Целомъдрието може
да
се тури като основа в живота на всеки едного.
Следователно задачата на всеки едного е
да
познае
себе
си
.
Да
допуснем, че мъжът и жената в един дом се бият и наричат това „живот“.
Христос казва: „Това е живот вечен,
да
позная Тебе, Единнаго Истиннаго Бога“.
Като минат разбойниците покрай вас и не намерят нищо ценно, ще ви отминат, без
да
ви докоснат.
Не, това не може
да
се нарече живот.
Да
познаем Бога, значи
да
познаем
себе
си
,
да
познаем Първата Причина, която ни е пратила в света,
да
познаем Единственият, Който ни обича, Който ни дава светлина, мир и радост за душите.
Вие тогава се връщате назад, търсите парите
си
тук-там, и ги намирате.
Такъв спор, такъв бой става и вътре във вас; вие сте разделени в
себе
си
, и в резултат на това се явява тъмнина, мрак.
Питате: „Защо изгубих парите
си
?
“ – За
да
спечелиш живота
си
.
Да
се говори за Любовта, това е широка, необятна област.
Ще знаете: Всяко препятствие в живота на ученика е специфичен акт, насочен с цел
да
го избавят от някое по-голямо зло.
Затова трябва
да
се благодари на Бога!
Как ще изправите ума и сърцето
си
?
Вие ще се очаровате и от Светлината, ако я разгледате във всички форми, които тя създава.
Не е лесна работа
да
благодариш,
да
се научиш
да
се примиряваш с всички препятствия и мъчнотии в живота!
Десет пъти най-малко ще се изпотиш, докато се научиш
да
благодариш!
Това са максими, с които можете
да
работите.
Това са области за преминаване, това са теми за проучаване, с които ученикът трябва
да
се занимава през целия път, докато достигне крайния предел на своя живот и започне
да
изучава пътя на своя Учител.
Та казвам: Ученикът може
да
превъзмогне всички мъчнотии!
Ще кажете: „Как ще работим с тия максими?
Тогава той ще бъде по-близо до дълбокото разбиране на живота, до великата Любов, която действа в света, до причините и възможностите, които са го създали, до причините и възможностите, чрез които хората се сближават, до причините и възможностите, които заставят великите Учители
да
идат в света и
да
работят.
У нас има ред навици и мъчнотии, ред теории, които трябва
да
превъзмогнем,
да
разрешим.
Тогава ще разберете какъв е смисълът на това,
да
се любите един друг, какъв е смисълът
да
любите Бога.
За в бъдеще, за
да
разберете човешката ръка, човешкото око, за
да
научите астрономията, астрологията, трябва
да
сте превъзмогнали всички мъчнотии в живота
си
.
Ако не можете
да
намерите правилния начин за работа, т.е.
Само ученикът може
да
се занимава с тези науки.
2.
Обич към знанието
,
СБ
, София, 21.8.1927г.,
Казва: „Аз пия ракия, защото тя ще стимулира стомаха ми, а от това и умът ми ще заработи по-усилено“.
Но трябва
да
знаете, че паметта зависи от чувствата.
Колкото чувствата на един човек са по-необуздани, толкова и паметта му е по-слаба.
Природата обаче е предвидила само едно питие – водата.
Когато паметта му започва
да
отслабва, това показва, че става разслабване в неговите чувства, той се разсейва и не помни – – скоро забравя.
Тя казва: „Ако искаш умът ти
да
бъде бистър, ясен и
да
работиш добре, трябва
да
пиеш само вода.
Паметта на хората отслабва и от големи скърби и страдания, от голям страх и от силни умствени сътресения.
Намери най-хубавата, най-чистата вода и от нея пий!
Ето защо, за
да
може ученикът
да
се развива правилно, за
да
води нормален живот, трябва
да
се намира в хармонична среда.
“ Ако искаш
да
пушиш, тя казва: „Ти трябва
да
мислиш!
Всеки от вас може
да
си
създаде хармонична среда за своето развитие.
Даже и при най-неблагоприятни условия
да
попадне, той може
да
си
създаде от тях една хармонична среда, но за това се изисква голяма устойчивост и постоянство.
Значи горение трябва
да
има навсякъде.
Той пренасял пръст, насипвал го, разкопавал го, торил го и така облагородил цялото място.
Мисълта на всеки ученик трябва
да
гори!
Ученикът може
да
прави разни физически упражнения, може
да
рисува,
да
свири,
да
учи,
да
се занимава с какво и
да
е изкуство, стига всички тия неща
да
развиват неговия ум.
Първоначално земята е била толкова бедна, че селяните от околните места му се смеели, дето се е заел с такава неблагодарна работа, и му казвали, че и трудът, и времето, и средствата му ще отидат напразно.
Той трябва
да
се пази от всички безполезни удоволствия, които спират развитието на неговия ум.
Да
допуснем, че вие сте даровит, способен ученик, имате голяма обич към знанието, но същевременно нямате баща, майка, нито приятели, които
да
ви помогнат, нито средства за учене.
Питам ви: По кой начин ще
си
доставите средства?
Този градинар може
да
ви послужи за пример, че при силно желание човек може
да
реализира всяка своя идея.
(– „Ще упражняваме занятието, което имаме, и от него ще се ползваме.“)
Да
кажем, че вие можете
да
свирите,
да
рисувате, или
да
шиете,
да
правите обуща.
И вие можете
да
работите по същия начин.
Кое от всички тия занятия и изкуства в дадения случай ще бъде най-подходящо?
Ако имаме човек с обикновени способности дори, при усилена 20-годишна работа върху
себе
си
той ще може
да
облагороди сърцето
си
и
да
просвети своя ум.
Кое трябва
да
използвате?
Работа се изисква от всинца ви!
Аз ви наведох примера с въжето, показах ви как трябва
да
се къса.
Питам ви: Как мислите, според вас позволено ли е на ученика
да
взима пари назаем от другарите
си
?
То представлява мъчнотиите във вашия живот, които трябва
да
късате,
да
разнищвате с игла.
Да
си
помагате взаимно, то е друг въпрос, но аз говоря за правене заеми, с обещание, че след няколко дни ще ги върнете, а при това минават месеци, и вие не можете
да
се издължите.
Освен това колко пари трябва
да
искате назаем?
Обръчи са потребни за каците, но живите дървета нямат нужда от тях.
(– „Колкото можем
да
върнем и колкото
да
си
купим хляб.“)
Да
, така е, колкото ви трябват за хляб.
Ако на едно живо дърво се турят обръчи, то не може
да
расте и се разваля.
Ами колко хляб може
да
изяде един ученик на ден?
Тия обръчи трябва
да
се премахнат от него!
Сега ние зачекваме един от съществените въпроси – въпросът за доволството.
Ние сме живи дървета, които трябва
да
растат и
да
се развиват при пълна свобода.
Човек още от младини трябва
да
учи закона на доволството.
От това гледище вие трябва
да
изучавате Любовта и нейното приложение в мисълта.
Ученикът всякога трябва
да
има най-хубав хляб, но каквото количество и
да
има, всякога трябва
да
е доволен.
Той няма право
да
изказва недоволство от количеството на храната
си
, защото всеки ден носи своето благо.
Вие трябва
да
изучавате и светлината, но не тази, която би ви пречила в пътя, а тази светлина, която осветява пътя ви и ви насърчава.
Днес може
да
има скромна храна и в малко количество, утре ще бъде по-богата и повече.
Запример, вечерно време ти се заблудиш в някоя местност, луташ се натук-натам, не знаеш де
си
, но яви ли се първият лъч на слънцето, той хвърля светлина на пътя ти и ти се ориентираш.
Но каквото има днес, ученикът трябва
да
бъде напълно доволен, не трябва
да
иска повече.
Вие трябва
да
изучавате и мира, който внася вътрешно спокойствие в човека.
Колкото и малко хляб
да
има, той трябва
да
го погледне,
да
му се усмихне,
да
го помилва и
да
каже: „Благодаря и за това, двама заедно ще учим“.
Военният е мирен, когато носи оръжието
си
на рамо.
Оръжието представлява за него пълната кесия.
Той я побутва и казва: „Мир имам в душата
си
!
– „Кесията ми е пълна.“ Когато кесията му е празна, той няма мир.
Представете
си
, че вие сте един господар, който се нуждае от работници, и всеки ден отивате на пазара
да
си
цените такива.
Щом имаш хляб, гладен няма
да
бъдеш.
Виждате там един работник, който чака
да
го потърси някой,
да
се услови на работа.
Щом имаш вода, жаден няма
да
бъдеш.
Вие го взимате у дома
си
, и той всеки ден дохожда
да
ви работи.
Любовта носи живот; животът носи светлина, а светлината носи мир.
Питам: Ще намерите ли на другия ден този работник на пазара
да
чака за работа?
Най-после вие трябва
да
изучавате радостта,
да
знаете, че ще постигнете това, към което се стремите.
– Няма
да
го намерите.
И тъй, като ученици, ще гледате реално на живота.
От ваше гледище прав ли е, след като този човек е получил половин милион долари,
да
отива пак на пазара с мотиката и
да
чака някой
да
го услови на работа?
Задачата на всички ученици е
да
имате не само теоретически познания за живота, но и практически.
Кое заставя работника
да
напусне вече своята работа?
Всичко, което учите в Школата, трябва
да
го прилагате.
Питам: След като получи парите, с каква работа трябва
да
се заеме?
(– „
Да
започне
да
учи.“) Ако този работник, след като добие това голямо наследство, се откаже от учене, напусне училището и намира, че знания не му трябват, защото има с какво
да
се препитава, той не разрешава задачата
си
правилно.
В такъв случай беднотията е за предпочитане, защото го кара
да
работи,
да
учи, а богатството го разваля.
Той не иска
да
работи, не ще
да
учи.
Живият хляб, това са благоприятните условия на живота, които всеки разумен човек трябва добре
да
използва.
С това искам
да
ви наведа на мисълта, че благоприятните условия в живота отклоняват неразумния човек от неговата права посока, а разумният човек те подкрепят в правата посока на неговия път.
Невидимият свят или разумната природа иска
да
ви застави
да
учите, както любещата майка иска
да
застави своите деца
да
учат.
И когато те не учат, тя ги поставя в много неблагоприятни условия, при големи мъчнотии,
да
пожелаят
да
учат.
Те имат нужда от знания.
И тъй, кой е най-важният въпрос, според вас, който трябва
да
занимава ученика?
Това знание трябва
да
съдържа в
себе
си
качество на вътрешно смирение.
Всеки ден, като се разширява съзнанието на ученика, трябва
да
се увеличава и обичта му към знанието, към проучаване живота.
Както водата се е събирала с хиляди години в тия пластове, без
да
излиза навън, така и човешкото знание се е складирало с години в съзнанието му, без
да
излиза навън.
Разумният ученик може
да
прокопае тия пластове, и събралата се в тях вода ще бликне навън, ще излезе на повърхността.
И сега, понеже вие се приготовлявате за света, тази енергия трябва
да
излезе вън от вас,
да
бъдете носители на новото учение.
Или, казано на научен език: Ученият човек трябва
да
бъде изразител на ония извори вътре в
себе
си
, чрез които може
да
се обработва външната растителност.
Най-хубавите желания, най-хубавите чувства, които имате, могат
да
се реализират само от един прекрасен ум.
Затова всеки от вас трябва
да
се стреми
да
има един прекрасен, отлично развит ум и с него
да
работи.
(– „Естествените науки и математиката.“) Всички съгласни ли сте с това?
Ами вие с какво трябва
да
започнете?
Най-първо започнете с изучаването на лицето
си
.
Аз ви препоръчвам
да
изучавате челото
си
,
да
го измервате,
да
наблюдавате има ли линии, или не.
После изучавайте носа
си
: ширината и формата му.
След това изучавайте очите
си
, ушите
си
, веждите
си
, главата
си
и т.н.
Вие не можете
да
запомните цялото
си
лице, но има известни черти на челото ви, които определят направлението на вашия ум.
За такива хора може
да
се приведе поговорката: „Докато мъдрите се намъдруват, лудите се наиграват“.
Ще ви приведа един анекдот, който илюстрира добре този род хора.
Те бавно разрешават въпросите.
В едно село започнали
да
строят баня.
След известно време тя била почти готова, оставало само
да
я постелят с мраморни плочки, но понеже това щяло
да
коства скъпо, селяните решили най-после
да
я постелят с дъски.
Сега обаче възникнал спор, дали дъските трябва
да
бъдат изгладени или неизгладени.
Най-после идва един инспектор, разглежда положението на работата и казва: „Ще поставите една дъска изгладена за тези, които настояват за такива дъски, и една дъска неизгладена за тези, които искат неизгладени дъски, та
да
се задоволят и двете желания“.
Питам: Какво заключение ще извадите, ако влезете в една такава баня, която е постлана с два вида дъски?
– Ще разберете, че са работили две сили, имало е две мнения.
Та казвам: Човек трябва
да
изучава външно частите на своето тяло, за
да
разбере всички ония сили, които се крият в него.
Това развива в човека една самоувереност,
да
разработва в
себе
си
всички свои дарби и способности.
Запример, някои хора не могат
да
говорят Истината. Защо?
Други хора пък не могат
да
лъжат. Защо?
В това отношение всички хора не са еднакви.
Ако ви се даде
да
развиете темата „Кой е най-важният въпрос за младите“, или „От какво се интересуват младите най-много“, какво бихте писали по нея?
Следователно има една максима, която определя отношенията на всичките органи при размер на главата 55 сантиметра околовръст и диаметри 15 сантиметра и 18 сантиметра.
– От храната, от млякото на майка
си
.
Всеки, който изучава главата, може
да
чете по линиите, може
да
разбира кой център е добре развит и кой не; той знае мястото на съвестта и на всички останали центрове.
То пристъпва към това мляко, като някой учен професор, и започва
да
го изследва,
да
го анализира.
Доколко нашите центрове и способности са добре развити или слабо развити, всичко това е строго определено.
От млякото зависи неговото бъдеще.
Между всички центрове има известно съотношение.
Тогава кой е най-важният въпрос, с който ученикът трябва
да
се занимава най-първо?
Кой е този въпрос, от който зависи неговото бъдеще?
Апостол Павел казва: „Слабият във вярата зеле
да
яде“.
Както от млякото на майката зависи здравословното състояние на детето, доброто състояние на неговия ум и на неговото сърце, на неговите мисли и чувства, тъй и от обичта, от любовта на ученика към знанието зависи неговото правилно развитие.
Когато страхът има преобладаващо влияние върху човека, това се дължи на слаба вяра.
Следователно, ако майката дава най-хубавото мляко на своето дете, тогава неговото здраве, неговите мисли и чувства ще бъдат нормални.
Иди проповядвай на един страхлив човек, че има Божи Промисъл, че трябва
да
вярва в Бога.
Ние разбираме, че такова дете е родено и отгледано по всички правила на разумната природа, затова то е здраво във всяко отношение.
Здрави крака трябва
да
имам.
По същия закон ученикът трябва
да
започне с обич към знанието.
Плюй на краката
си
и бягай!
Знанието е предметът, към който той трябва
да
се стреми, а Любовта е храната, която той трябва
да
възприема.
“ Можеш ли
да
проповядваш на заека, че има Божи Промисъл, че трябва
да
вярва в Бога?
Няма ли ученикът любов към знанието, той нищо не може
да
постигне.
Има ли любов към знанието, както детето има любов към млякото на майка
си
, то ще улесни пътя на неговата душа, ще спомогне за правилното развитие на неговия ум.
Заекът казва: „Аз вярвам на задните
си
крака и зная, че като бягам нагоре, по-лесно ми е“.
Понеже всички вие сега минавате в по-горен клас, от вас се изисква любов към знанието.
Ученик може
да
бъде всеки, бил той млад или стар, ако има любов към знанието.
Ако тя има съзнание, ще ви каже: „И при най-големите бури в света, аз няма
да
се помръдна от мястото
си
!
Ще ви задам още един въпрос: Кои са признаците на любовта към знанието?
Аз турям едно разграничение между старата и новата философия на живота, която върви съобразно великите закони на природата.
Оттук ще извадя един велик закон, който регулира нещата в природата, а именно: Слабите неща се отвяват от силите на природата по всички посоки.
Като наблюдавате и изучавате тази жива, разумна природа, тя ще ви разкрие това, което досега не е било достъпно за умовете ви.
Един откъснат лист от някое дърво се развява по всички посоки, но седи ли този лист на дървото, вятърът не го развява, а само го огъва около центъра.
Да
допуснем, че вие се занимавате с геологията, изучавате земните пластове.
Откъснатият лист се движи и в периферията
си
, и в центъра; здравият лист, който е на дървото, се движи само в периферията, а в центъра остава спокоен.
Вие може
да
изучавате техния състав само, а може
да
изучавате и формата им, дали тия пластове са нагънати, пречупени или хоризонтални.
В това отношение хора, които имат морален устой в
себе
си
, издържат на всички бури в света.
Затова, именно, вие трябва
да
имате едно правилно схващане за живота.
Казвате: „Какво ни интересува дали известни земни пластове са огънати или пречупени?
“ Самите пластове може
да
не ви интересуват, те може
да
нямат никакъв смисъл за вас, но не може
да
не ви интересува водата и качеството на водата, която излиза от тия пластове.
Ако тия пластове са пясъчници, при това пречупени, те ще образуват подземни долини, през които водата като минава, ще се пречиства и така те ще бъдат носители на най-хубавата вода.
Питам ви: Ако вие се занимавате с хидрологията и разбирате де има вода и каква вода, няма ли
да
услужите на хората, които се нуждаят от нея,
да
им покажете де има най-хубава вода.
До момента, в който сте се чувствали млади, наистина сте млади, но от момента, в който започвате
да
се мислите, че сте стар, и в съзнанието ви става една промяна.
Не само че ще им услужите, но всички ще ви уважават вече, ще минавате за един учен човек.
Представете
си
, че вие, като ученик, имате една кесия, пълна със златни звонкови пари.
Често в тия начупени и огънати пластове се крие най-хубавата вода.
Пипате я от време на време в джоба
си
, тя ви стимулира.
Питам ви: Кое е по-хубаво, вашите пластове
да
бъдат начупени и огънати, както са пластовете CD, и
да
има в тях вода, или
да
бъдат хоризонтални и
да
няма в тях вода?
Пълната кесия изразява младостта.
Или, кое е по-хубаво,
да
имате един прав характер, както хоризонталните пластове, и
да
няма в него вода, или
да
имате един огънат характер, както пластовете CD, но
да
има в него вода?
Тя е твърда, коравичка, тежка, защото е пълна.
По пречупването, по огъването на земните пластове може
да
се изчисли до каква дълбочина е проникнала водата в земята.
Когато усещате нейната тежест и коравина, тя ви придава стабилност, и вие вървите изправен, горд, смел.
По същия закон, като изучавате човешкия мозък, ще видите, че той е също така набразден, образуван от ред начупени, огънати пластове, които са претърпели ред метаморфози, докато дойдат до такова състояние, в което ги намираме.
Който ви види в тази поза, още веднъж се обръща
да
ви погледне.
Приятно е
да
видиш самоуверен, смел човек в света!
Учените хора казват, че от гънките на човешкия мозък зависи неговата мисъл.
Представете
си
, че след известно време вие бръквате в джоба
си
, пипате кесията и какво усещате?
Вие изпадате в едно особено психологическо състояние и казвате: „Как е възможно
да
стане това нещо?
Щом тия пластове са огънати, някой учен може
да
пусне своята сонда в тях и
да
извлече вода, но ако са хоризонтални, прави, щом пробие в тях дупка за своята сонда, колкото вода има, ще се изгуби, ще потъне надолу някъде, и той не ще може
да
извлече вода нагоре.
“ Вие се чудите как се изпразнила кесията ви, как е олекнала толкова!
Така че ако някой иска
да
изправи огънатите пластове, какво ще стане?
Някой хитър, ловък човек извадил незабелязано вашата пълна кесия, турил вместо нея една празна и
си
заминал.
– Водата в тях ще се изгуби.
Вие изгубвате смелостта
си
и вървите с увиснала глава, отпаднал духом.
Ако чоплите много тази идея, най-после моралът потъва някъде дълбоко в земята и вие вече няма
да
знаете кое е морално и кое не, или кое е право и кое не.
Празната кесия изразява старостта.
И тогава вие съвсем забърквате понятията и разбиранията
си
за морала.
Какви трябва
да
бъдат отношенията на пластовете един към друг?
– „Не зная.“ Пипа кесията
си
, но тя вече е лекичка, мекичка, и
си
казва: „Едно време краката ми държаха, но сега, не зная какво стана, не държат“.
Да
кажем, че вие имате един пласт, който заема положението А2БВ по отношение пласта М.
Трябва
да
знаете следното: Всички хора, които живеят със сърцето
си
, остаряват по-скоро, отколкото тия, които живеят с ума
си
; или, с други думи казано: Хората на чувствата остаряват по-скоро от хората на трезвата мисъл.
Този пласт ще бъде безводен, защото не може
да
задържа вода в
себе
си
.
Едно от качествата на младия човек е
да
мисли право.
На кои пластове от живота можем
да
уподобим безводните?
Затова правата мисъл е необходима за всинца ви.
Безводни пластове в нашия живот са всички ония, в които се срещат противоречия.
Сега вие се готвите
да
влезете в новия живот.
Знаете ли колко векове, колко хиляди години са били нужни на природата, за
да
огъне хоризонталните пластове?
Всички трябва
да
работите над новите положения в живота, защото у човека има двойни органи, които той трябва
да
разработва.
Ако вие разглеждате научно земните пластове и правите паралел между тях и огъванията в мозъка, може
да
кажете, че това е едно случайно съвпадение, а може
да
извадите заключение, че някаква разумна сила е работила в природата.
Засега човек работи с лявото полушарие на мозъка и с дясната ръка, а дясното полушарие на мозъка и лявата ръка са пасивни, те не взимат участие в работата.
Как ще разсъждавате по този въпрос, това ще зависи от степента на вашето умствено развитие.
Лявото полушарие представлява жената, която работи цял ден вкъщи, а мъжът ходи натук-натам с цигара в ръка, разисква, философства и казва: „Жената ще се погрижи за всичко“.
И тъй, проявленията на външната природа се виждат и в нашите прояви, затова ние можем
да
се ползваме от природата.
Щом ние се учим от нея, в това отношение, не можем
да
изискваме нашия живот
да
бъде гладък.
У младите има желание животът им
да
върви гладко,
да
нямат мъчнотии.
Той взима няколко цигари в джоба
си
, пуши, разхожда се, среща се с този или онзи приятел, разговаря се, не се грижи за нищо – жена му го храни.
Трябва
да
знаете обаче, че всяка мъчнотия съответства на умственото развитие на младия.
Циганката с тояга в ръка и с торба на гърба, хлопа от врата на врата – проси.
Това подразбира, че според степента на неговия ум, такава е и отговорността, която природата му налага.
В природата има един велик закон, който определя мъчнотиите на хората според тяхното умствено развитие.
Аз взимам като пример живота на циганите, за
да
изтъкна в по-ярки черти отношенията между сърцето и ума, или между чувствата и мислите в човека.
Често у хората се забелязва същия този атавизъм, както у циганите, оставят чувствата
да
разрешават най-важните въпроси.
Следователно всеки от вас може
да
преодолее каква и
да
е мъчнотия по един разумен начин.
сърцето или жената в човека не може
да
разреши най-важните въпроси.
Да
допуснем, че ви дават
да
скъсате едно дебело гемиджийско въже.
Циганинът научава жена
си
да
проси оттук-оттам, но с просия работа не става.
За тази цел ви дават само една шевна игла.
Ами ако всички хора, от които проси, са бедни, какво ще ѝ дадат?
Просията не е изкуство.
Можете ли
да
го скъсате изведнъж?
Тя трябва
да
научи друго нещо.
Казвам: Сърцето у нас не може
да
разреши въпросите, умът трябва
да
се впрегне на работа.
Започне ли умът
да
работи, сърцето трябва
да
е в сдружение с него.
Афектирате ли се, отпадате ли духом, обезсърчавате ли се, това са чувствания, настроения, които не разрешават въпросите.
Умът поставя нещата върху един положителен закон и казва: „Аз съм се родил в света, Бог ми е дал условия
да
се развивам, и аз трябва
да
работя“.
Затова първо у вас ще се яви желание
да
го скъсате изведнъж.
Хора, които се ръководят от своя ум, са разумни и разрешават въпросите правилно.
Единствените средства, които ви се дават за разнищването на това въже са иглата и времето.
От това гледище засега всички живеете двояк живот, но трябва
да
придобиете една нова опитност, едно ново схващане.
Вие още не можете
да
живеете само в новия живот, но ще минавате ту в единия, ту в другия.
Постоянство. Сръчност.“)
Да
, сръчност ще придобиете,
да
можете майсторски
да
късате въжето, конец по конец, а не по два или по три конеца заедно.
В беседите
си
аз направих паралел между четирите живота, които текат у вас.
Природата не позволява
да
се късат по два конеца наведнъж, а само по един конец.
Ще изучавате този живот, ще разпознавате и
себе
си
.
Ако разглеждате този въпрос според вашите разбирания, ще кажете, че можете
да
късате и по два, и по три, и по четири, и по пет конеца наведнъж, но природата, като ти дава на разположение игла и време, не позволява
да
късаш нито два конеца наведнъж, а само по един конец.
Аз мога
да
изнеса тия четири живота и в научна форма.
Тя казва: „Аз ти давам на разположение време, колкото искаш, но ще късаш въжето конец по конец!
Ще кажете: „За
да
скъсам въжето скоро, аз ще работя по цял ден“.
Не, природата не позволява
да
късате конците на въжето повече от един час на ден.
Правили ли сте опит, по колко конци можете
да
късате в един час?
Ако това въже има 10,000 нишки, правили ли сте опит, по колко нишки може
да
късате в една минута, и то по всички правила, без
да
бързате.
Конците на това въже са така оплетени, че като хванеш единия, закачаш другия, а природата казва: „Ще разнищваш конците един по един, без
да
ги късаш, без
да
им връзваш възли“.
При съзнателния и подсъзнателния живот вие трябва
да
изучавате една област от живата природа, която има връзка със сегашния ви живот.
Как мислите, колко време ще ви отнеме
да
скъсате едно такова дебело въже?
В подсъзнанието, запример, са складирани всички възможности за реализиране на нещата.
Добре, ще ви дам едно здраво въже,
да
видим дали ще можете за пет часа
да
го разнищите конец по конец.
Например, ти искаш
да
постигнеш нещо добро.
Вложи тази мисъл в подсъзнанието
си
с пълна вяра, и тя ще се реализира.
Да
допуснем, че това въже представлява огънатите пластове P и R.
Внеси тази мисъл без страх, без съмнение, и висшите същества, които живеят там, ще ти помогнат.
Водата се намира в последния пласт R, дето е спусната една сонда.
Ти само напиши заявлението
си
до тях, но конкретно, определено, и го остави.
Искате
да
станете утре точно в 3 и половина часа.
Вие трябва
да
знаете как
да
използвате тази енергия.
Аз съм ви казвал и друг път: Ще вложиш в подсъзнанието
си
мисълта, че искаш
да
станеш сутринта в 3 и половина часа.
Питам ви: Като скъсате и последния конец, готови ли сте
да
използвате тази енергия?
Ще кажеш тази мисъл само веднъж, без
да
я повтаряш.
Често вие казвате: „Аз ще скъсам връзките
си
с еди-кой
си
човек“.
Като скъсате тази връзка, готови ли сте
да
не мислите повече за това?
Готови ли сте
да
запълните тази празнина, която се образува в този случай?
Готови ли сте
да
се справите с тия елементи, които се образуват при това скъсване?
Вие имали ли сте такава опитност,
да
скъсате всички връзки с един ваш приятел?
Кажете
си
: „Идната година на същия този ден ще имам на разположение 1000 лева“, например.
Вие не можете
да
скъсате всички конци с някой ваш приятел, а само няколко от тях.
Вложи тази мисъл в подсъзнанието
си
и ще видиш, че идната година на този ден ще имаш 1000 лева.
Няма човек, който
да
не е минал през тази опитност,
да
къса връзки с някой свой приятел.
Да
кажем, че някой от вас има слаба памет.
Ако иска
да
усили паметта
си
, той може
да
се ползва от същия закон.
Лягате, ставате, ходите, излизате, влизате, не можете
да
си
намерите място, не можете
да
намерите начин, как
да
се освободите от това състояние.
Всяка вечер, като
си
ляга,
да
влага в подсъзнанието
си
мисълта: „От утре моята памет ще бъде по-силна“.
Като внася тази положителна мисъл в подсъзнанието
си
, паметта му постепенно ще се усилва.
Всеки човек, който иска
да
корени своите недъзи,
да
изправя своя живот, трябва
да
има положителна, права мисъл.
Като скъсаш веднъж конеца, природата не позволява
да
връзваш възли.
Каквото му е нужно за живота, той трябва
да
го вложи в подсъзнанието
си
, и висшите същества ще се притекат в услуга.
Питам: Като сте скъсали конеца, как ще изправите погрешката
си
?
И тъй, правилното разбиране и прилагане на законите ще ви избави от ред ненужни страдания в живота.
Конецът е скъсан, погрешката е направена, при това възли не могат
да
се правят, как ще се изправи тогава погрешката?
Да
допуснем, че вие сте саможив човек, песимист по характер, но искате
да
придобиете правилни отношения към хората.
Ако минава вода през глинести пластове, каква ще бъде тя?
Вложете с вяра това ваше желание в подсъзнанието
си
, като фиксирате дори датата, до която искате
да
стане това, и ще видите, че до този ден ще придобиете това, което сте желали.
Тази енергия ще потече във вас тъй, както водата тече през пясъчните пластове и чрез сонда излиза навън.
През какви пластове трябва
да
минава водата, за
да
бъде най-чиста, най-хубава?
Всичко ще дойде на своето време.
Тогава, по аналогия на това, ще ви запитам: За
да
бъде животът ви най-чист, най-хубав, през какви пластове трябва
да
премине?
– През грапави пластове, защото те отговарят на песъчливите пластове в природата.
Във всяко време не можете
да
си
внушавате.
Например, ако
си
внушавате, когато сте разстроени или раздразнени, не можете
да
имате добри резултати.
Всеки, който иска
да
вложи в подсъзнанието
си
една велика мисъл, която
да
се реализира, той трябва
да
избере за това най-хубавото разположение на духа
си
.
Колкото човек е по-неразположен, по-неспокоен, толкова по-бавно и несигурно работи законът на внушението; колкото човек е по-разположен, законът работи по-добре.
Тази мисъл ви е потребна, за
да
придобиете възвишения живот, който ще внесе подобрение у вас.
Без тия способности умът не може
да
се развива, и мисълта не може
да
дойде.
Само по този начин човек може
да
работи и
да
премахне всички мъчнотии от пътя
си
.
На първо място вие трябва
да
развивате вашите способности, вашите таланти.
Ще ви приведа няколко примери,
да
видите кое съвременният свят нарича удоволствие.
Каквато и малка способност
да
имате, непременно гледайте
да
я развивате, защото до известна степен от нея зависи проявата на вашия живот.
Срещате един млад ученик, турил цигара в уста, разхожда се самодоволно, пуши.
Живата природа ще работи върху вас именно чрез тази способност.
Този закон работи еднакво за всички хора.
Виждам друг ученик, той пък надигнал чашка ракия или винце, пие.
Да
имате силна, добра памет, това е богатство.
3.
Ще се превърне в радост
,
СБ
, София, 21.8.1927г.,
И в един живот, и във втори, и в трети, и в четвърти, те знаят, че всякога са били и ще бъдат ученици.
По същия начин, щом и вие сте ученици, Господ ще положи Духа
си
върху вас и вие ще изнесете малкото, което Бог ви е определил.
И след време, когато нашата земя, както и цялата слънчева система, завърши своето развитие, те ще минат като ученици в нова школа, при нови условия.
Ще ви дам един пример,
да
видите как това „кривичко“ разваля всички работи.
Когато се роди Христос, кои дойдоха първи
да
Му се поклонят?
Бог тогава ще им даде друго име, а не ученици.
Няколко помаци се заели
да
правят една турска джамия.
И сега аз искам всички вие на първо място
да
бъдете радостни, на второ място –
да
имате мир, на трето място – светлина и на четвърто място – любов.
Думата „ученик“ не е подходяща
да
изрази дълбоката идея, която е скрита в това понятие.
Правилото там било, през всичкото време, докато правят джамията,
да
не се употреби нито една българска дума.
Любовта ви
да
бъде тил.
Аз искам
да
ме разбирате право,
да
не се обезсърчавате.
Тръгнали тия помаци из близката гора,
да
търсят дървета за строежа на джамията.
Новозаветните казват на своите овци: „Ние не искаме повече
да
ви мъчим, ще ви оставим
да
пасете свободно.
Дали ще ме разберете право, или не, за мен е все едно, т.е.
Като търсили дървета из гората, говорели помежду
си
само на турски, казвали
си
: „Това дърво е хубаво, високо, валчесто, но на върха е малко „кривичко“.
Какво прави една разумна майка, когато тръгне на път с децата
си
?
Щом дохождали при думата „кривичко“, казвали я на български.
Ще ви пазим от вълци, но с условие
да
снимаме от време на време горната ви дреха и
да
издояваме млякото ви.
– Тя оставя децата
да
вървят напред.
Представете
си
, че вие сте облекли своята бяла рокля като сняг, но дойде една муха, кацне върху роклята ви и остави на нея своето писмо, или по-право, своята визитна картичка.
Писмото, което ви написва, е следното: „Имах честта
да
посетя хубавата ви рокля и за
да
знаете, че съм ви посетила, оставих
си
визитната картичка“.
Тръгвали отново
да
търсят дървета из гората, но не намирали прави дървета, всички били на върха малко „кривички“, и джамията останала недовършена само заради българската дума „кривичко“.
Ние имаме деца, жени, трябва
да
ги храним.
Значи радостта трябва
да
върви напред, а мирът, светлината и любовта трябва
да
вървят назад.
Казвам: Всичко хора започват работите
си
добре, но на върха излизат малко кривички.
Ние сме реформирали вече живота
си
, няма
да
ви изтезаваме, но ще ни услужвате с вашата вълна и с вашето мляко“.
Неразумните майки постъпват по обратен път: Те вървят напред, а оставят децата
си
да
вървят след тях,
да
хленчат.
Значи всичките ни работи са като на помаците, на върха малко кривички, затова и до днес още не можем
да
направим джамията. Защо?
Христос е казал: „Ако имаш две дрехи, дай горната на брата
си
“.
Когато една майка остави детето
си
назад,
да
хленчи, това вече говори, че тя не е разумна майка.
Тази муха не е намерила пощенската кутия, там
да
остави писмото
си
.
В този стих това се разбира,
да
дадеш горната
си
дреха на своя господар.
Аз желая вашите деца
да
вървят напред.
Често и вие правите като нея: напишете някое писмо и докато го занесете на пощата, за
да
не го забравите, забождате го с една карфичка на някое от пердетата у вас.
И тогава овцете казват: „Понеже нашият господар казва така, вземете вълната ни
да
се облечете и млякото ни
да
се нахраните“.
Вие, като погледнете тия писма на бялата ви рокля, казвате: „Тук ли намери тази муха
да
остави писмата
си
?
Често слушам
да
казвате за някои: „Тия хора не могат
да
направят нищо“.
“ Недоволни сте, и започвате
да
чистите роклята
си
.
„Жена, която ражда, на скръб е.“ Значи и вие ще имате малко скръб.
Кога хората не могат
да
направят нищо?
Ето защо, на първо място, от всинца ви се изисква едно широко разбиране на нещата.
Това състояние показва само един момент от духовното събуждане на човека.
Аз зная последствията от неразбирането, затова обяснявам въпросите ту по един, ту по друг начин,
да
не се пропусне някоя дума, от която
да
се произведе обратен резултат.
Запример, когато ти не обичаш някого, казваш: „Не мога
да
направя това“.
Той не вика хората на угощение, но туря
си
бяла престилка, готви, нарежда чиниите на масата и усмихнато на всички казва: „Заповядайте!
Когато великата мисъл дойде у вас и вие се пробудите, ще имате едно вътрешно преживяване, което искам
да
остане завинаги у вас.
Ако вие пратите някой работник на нивата, мислите ли, че правите добро за всички?
Когато го обичаш, казваш: „Всичко мога
да
направя заради него!
Аз искам
да
запазите радостта, която придобиете, за през целия
си
живот.
За домашните
си
, за приятелите
си
, за тия, на които дължите, това е добро, но за малките червейчета и бубулечици в земята това е най-голямата пакост.
“ Когато не обичаш някого, посрещаш го от официалната врата, но когато го обичаш, и от прозореца излизаш
да
го посрещнеш.
Той им услужва, препоръчва се за служител на новото учение, но след като се наядат, пошепва на ухото им: „Слушайте, аз вълна не искам, мляко не искам, но отворете кесиите
си
, златото не ви трябва, аз го обирам.
Не е достатъчно тази радост
да
я придобиете само за един ден, или за една седмица, или за една година, но дойде ли веднъж при вас,
да
я задържите завинаги.
Вчера, в беседата
си
, аз казах, че старозаветните хора са орачи.
Вие ще оставите златото
си
в моята кесия“.
Мнозина от вас
си
казаха: „Учителят нарича орачите старозаветници.
На всинца ви трябва сега едно вътрешно прозрение,
да
разбирате нещата.
Значи всички, които орат земята, са старозаветници“.
Вие може
да
имате някакъв спор помежду
си
, обаче не правете никакви сравнения, не казвайте, че тази или онази сестра не обича никого.
Аз ви давам тези идеи, за
да
разбирате вашите душевни състояния.
Някои хора от света трябва
да
се убеждават, но вас няма какво
да
убеждаваме.
Вие трябва
да
знаете, че земеделието е най-висшата форма на старозаветния живот, защото има и по-низши форми: убийства, кражби и др.
Мислете принципиално върху въпроса, какви трябва
да
бъдат отношенията ви към Бога.
Ще се наблюдавате и ще анализирате вашите душевни състояния.
Този е най-главният въпрос засега, решението на който от вас, именно, зависи.
Ще
си
кажете: „Днес аз съм орач, изпълнявам най-високото занятие от старозаветния живот.
Можете ли заради Бога, заради Неговата Любов
да
разрешите вашите задачи в живота?
Ако можете, кажете
си
: „Заради Божията Любов аз мога
да
уча, слуга мога
да
стана, без пари мога
да
работя, гладен мога
да
ходя, деца мога
да
отглеждам – всички задачи, които Бог ми е определил, с приятност мога
да
изпълня“.
Той им казва: „Жена ми, децата ми са гладни, боси, трябва
да
се оре!
Като се върнете при Бога, ще видите как сте решили всички тия задачи.
“ Какво общо имат тия волове с неговите деца, с неговата жена, че били гладни, боси?
Какви задачи имате
да
решавате?
Любовта ще ви научи как
да
постъпвате.
Например, споровете, които се явяват между вас, това са малки задачи.
Най-после дохождаме до новия живот, до живота на ученика, който не иска нищо.
Бъдете уверени, че всичко ще се завърши по един Божествен начин.
То не влиза в съзнанието на воловете, които искат
да
бъдат свободни.
Някой ви е казал една обидна дума, това е една малка задача,
да
трансформирате нейната енергия.
Аз разглеждам в този случай воловете като съзнателни същества.
Христос казва: „Всеки, който първом търси Царството Божие и Неговата Правда, нему всичко друго му се дава“.
Орачът продължава по-нататък
да
се разговаря с воловете: „Вие сте създадени от Бога
да
работите заради мен.
Но докато дойдете до него, вие не можете
да
се освободите от другите три вида живот: орач ви е потребен, овчар ви е потребен, гостилничар ви е потребен.
Всички ние седим по-високо от вас, затова трябва
да
работите по цял ден, без
да
ви плащам, без
да
се оплаквате някому“.
Тъй трябва
да
разсъждавате.
Ако искате
да
имате щастие у дома
си
, трябва
да
имате орач, трябва
да
имате овчар, трябва
да
имате гостилничар.
Той взима след това един прът и ги помушва
да
вървят по-бързо.
Вие може
да
разсъждавате и по друг начин,
да
кажете: „Ако тази муха имаше моите разбирания, моето съзнание, не би оставила визитната
си
картичка на моята рокля, затова благодаря на Господа, че не съм муха,
да
правя пакости като нея“.
Искате ли
да
имате радост у дома
си
, искате ли
да
имате Божието благословение, непременно трябва
да
имате и един ученик.
Само по този начин вие ще можете
да
разрешите всички мъчнотии, които ви се представят.
Всеки човек, който не разсъждава правилно, който върши престъпления, има съзнанието на мухата.
Когато се съберат в дома ви орачът, овчарят, гостилничарят и ученикът,
да
се науча от всеки по нещо.
Когато Бог е вложил Любовта и Светлината във вас, когато ви е облякъл в Мира и Радостта, а вие оставяте визитните
си
картички тук-таме, питам: Какви са вашите разбирания?
Аз бих желал всички вие
да
разрешите тия неща свободно, без никакви външни давления, от страна на когото и
да
е.
Ще ви приведа един пример,
да
ви изтъкна някои от методите, по които хората постъпват помежду
си
.
– В най-простия дам.
Запример, случва се някой от учениците на Школата излиза пред другарите
си
да
им държи една хубава беседа, в която изтъква някои техни погрешки, или някои техни неправилни прояви.
От невидимия свят ще изпратят в дома ви един ученик, който всяка вечер ще отива на небето
да
се учи, а денем, като се върне, ще ви разправя какво е научил за Любовта, за Светлината, за Мира и за Радостта.
Ще ви дам един конкретен пример.
Воловете се оплакват понякога, но господарят им не ги чува.
Той казва, например, че еди-кои
си
братя или сестри били фанатици, правили молитвите
си
явно, пред другите хора, и ставали за посмешище и т.н.
Той ще носи хубавите неща, ще ви ги разправя, а вие ще се учите от него.
Идва при този ваш брат друг някой
да
му иска пари назаем.
Той намира, че техният дам е много добър.
Всичко това той изнася чистосърдечно, искрено, с цел
да
се изправят тия погрешки, но какво излиза от този метод?
Някой казва: „Хубаво е
да
има човек посещението на Духа“.
Той се отнася с него грубо и не му дава пари.
– Всички изтъкнати погрешки на другите се нахвърлят върху самия него.
Казвам: Добре е
да
има човек в дома
си
на пансион един ученик,
да
го учи на Любовта.
Ти виждаш това нещо и не го одобряваш.
В природата съществува следния закон: Когато някой човек изнася погрешките на другите, тия погрешки ще укажат известно влияние върху него тъй, както някой отровен или задушлив газ ще укаже влияние върху този, който работи с него.
Понякога той ще има добрината
да
ви заведе в училището,
да
видите неговия Учител.
Няма защо
да
съветваш брата
си
как трябва
да
постъпи, но ще се обърнеш внимателно към нуждаещия се и ще му кажеш: „Братко, извини, ти
си
изпратен до мене, сбъркал
си
адреса, не
си
отишъл на определеното място.
Аз разглеждам въпроса в широк смисъл, говоря за целокупния живот, за пътя, през който цялото човечество минава.
Вие не можете
да
отидете сами при Учителя.
Ето, заповядай тази сума, услужи
си
с нея!
Засега човекът индивидуално, както и домът, и цялото общество страдат.
Трябва
да
има някой ученик
да
ви заведе.
“ Постъпиш ли така, ти ще повдигнеш брата
си
в очите на другите.
Няма същество в света, което
да
не страда.
Понякога и аз
си
служа с този метод, изнасям погрешките на някой ученик на всеослушание.
Благородство се изисква от всинца ви.
Старозаветният живот засяга всички.
После той ми казва: „Учителю, защо изнесохте погрешката ми публично, не можахте ли
да
ми я кажете лично?
Ученикът сам никога не може
да
отиде при своя Учител.
Вие можете
да
изнасяте погрешките на хората, но в Божественото учение е правило
да
се постъпва с благородство и любов.
Ще знаете засега, че орачът е най-благородната, най-висшата форма, която старозаветният живот може
да
произведе.
По същия начин, за
да
отидем при Бога, непременно трябва някой
да
ни заведе.
Трябва ли ние, които сме във великото благословение, във Великия океан,
да
се смущаваме от малките нещастия, които ни сполетяват?
Сега, ако разгледаме старозаветния и новозаветния живот в тесен смисъл, Адам и Ева бяха старозаветни хора.
Великият океан трябва ли
да
рони сълзи, че малката речица може
да
опетни брега му?
Старозаветният живот създаде първия закон, който Ева написа.
отблизо, гласът ми ще прозвучи тъй силно, че има опасност тъпанчето ти
да
се пукне.
Тя казва: „Каквото Господ заповядва, няма
да
се разбира в неговата идейна форма, но ще се разбира тъй, както може
да
се приложи на земята.
Обаче като изказвам погрешката публично, аз намалявам силата ѝ, като взимам върху
себе
си
половината от товара.
В моите води всички мътни реки се утаяват, всички философски системи се утаяват, всички религиозни системи се утаяват и остава само великото, Божественото.
Ние ще търсим вътрешния смисъл на нещата.
В такъв случай предпочитам
да
страдам аз, отколкото вие.
Важното е целта
да
се постигне.
Следователно ще излезем смело пред света и ще кажем: „Ние сме длъжни най-първо
да
изпълним Божия закон, а след това ще изпълним и вашия закон.
Адам и Ева, като ученици в рая, в разсъжденията
си
пред дървото „за познаване доброто и злото“, по друг начин изтълкуваха Божиите закони.
Ние трябва
да
бъдем верни на нашия закон.
Ако ви кажа, че е време вече
да
се отворят очите ви – те са отворени.
Искате ли
да
не изменяме на вашия закон, най-първо трябва
да
бъдем верни на нашия закон“.
Той беше на границата между новозаветния и старозаветния живот, което се вижда в неговия личен живот.
Изисква се
да
се махне само едно малко було, но за мнозина от вас това ще причини голям страх.
Съзнанието им трябва
да
бъде будно, иначе конците могат
да
се скъсат.
Като влезете в духовния живот, в новия живот, както го наричам, неизбежно ще срещнете на пътя
си
едно огледало, в което ще видите и красивото, и грозното в
себе
си
, и веднага ще се уплашите.
Няма
да
се спирам повече върху тези въпроси, понеже те ще ни отдалечат от главната мисъл, ще предизвикат спор, разногласия в умовете ви.
Когато се изнасят чужди погрешки, това трябва
да
става с по възможност по-голяма благост и чистота, с по-голямо благородство от страна на този, който ги изнася.
Затова е нужно човек
да
бъде подготвен, иначе в него ще се яви скръб, че не е достоен за този път.
Това няма
да
ви доведе до правите разбирания, които са необходими за вас, защото Адам и Ева и днес са пак ученици на земята и казват: „Колко сме били глупави, като не сме разбирали Божиите закони; не сме разбирали Пътя, който Бог ни е чертал!
В това огледало ще видите всички ваши минали съществувания, затова ще ви прекарат през един подготвителен път, дето ще видите друго огледало, а после, като ви приготвят, ще се натъкнете на страшното огледало.
“ Вие срещали ли сте Адам и Ева на земята?
Каже ли ви Той, ще се обърнете много внимателно към брата
си
и ще му кажете: „Братко, изнасям твоята погрешка публично, защото Господ ми каза
да
направя така“.
Ученици, които бързат много, като влязат в духовния живот, натъкват се именно на второто огледало и не издържат.
Като ви питам дали сте ги срещали, ето каква е идеята, която трябва
да
разбирате.
Аз предпочитам
да
извърша волята Божия и
да
вляза в стълкновение със света, отколкото
да
премълча и
да
вляза в стълкновение с Бога.
Те падат, стават, докато най-после се отчаят и казват: „Тази работа не е за мен, аз съм много грешен човек“.
Дойде един праведен човек в света, а някой замисля
да
излезе насреща му с револвер.
Когато Павел изнасял известни погрешки на хората от свое име, той казвал: „Ще ме извините, аз говоря от свое име, Господ не ми е казал
да
сторя това“.
Затова, влезеш ли в духовния живот, не бързай, чакай
да
се подготвиш,
да
се калиш добре и тогава, като видиш лицето
си
, ще знаеш вече, какво се изисква от теб
да
работиш.
Можете ли
да
гърмите срещу светлината?
Когато говорим за разливане, разбираме един вътрешен процес, а именно: Великото, мощното, силното се разлива в малкото.
Затова всеки, който попадне в този закон, ако не може
да
носи товара, лицето му потъмнява, той се обезсърчава и казва: „Защо се наех
да
говоря на тия хора, щом не ме разбраха?
Можете ли
да
направите дупка в океана?
Водата от Великия океан се разлива и образува безброй малки поточета и извори.
“ Хората пък, на които той говори,
си
казват: „Защо този човек ни напада така?
Докато аз съм във физическо тяло на земята, безопасен съм за съвременното общество, но лиша ли се от тялото
си
и остана със своите духовни и Божествени мисли, всичко ще се разруши, нищо не ще остане на земята.
Те знаят своя произход, знаят, че са произлезли от Великия океан, и искат
да
се върнат в него.
Нали и ние искаме
да
служим на Бога?
На вратата на всеки едного от вас може
да
похлопат още утре и
да
ви повикат.
Докато един задушлив, един отровен газ е затворен в някое шише, той е безопасен, но като излезе от шишето, всички ще опитат неговата сила.
Аз не говоря за физическо влизане в Новия живот, не искам
да
умрете, че така
да
влезете, но казвам: Когато Господ похлопа на вашето съзнание, вие може
да
умрете и пак
да
живеете на земята.
Аз искам по този начин
да
ви изнеса два метода, чрез които може
да
се въздейства на хората, когато искаме
да
изправим някои техни погрешки: или направо, лично на тях
да
ги казваме, или публично.
Не може
да
се унищожи един праведен човек.
Някой път от невидимия свят казват някому: „Изнеси погрешките на този човек и за последствията не мисли“.
Та когато някой брат или някоя сестра изнасят каква и
да
е идея, вие ги изслушвайте внимателно, постарайте се
да
проникнете в тяхната мисъл,
да
видите какво се крие в нея.
Той казва, че умрял, а го виждаме
да
ходи,
да
говори.
Как е възможно онзи, който е умрял,
да
продължава
да
живее?
Цяла Япония се разтърси от страшни земетресения.
“ Ако Бог благоволява
да
се влее и
да
живее в теб, защо ти
да
не се влееш и живееш в Него?
Тия, които говорят на хората, аз мога
да
уподобя на рибари, които хвърлят мрежата във водата, а тия, които ги слушат и възприемат, уподобявам на купувачите на тази риба.
Отгоре им казват: „Няма
да
вдигате шум против Божиите посланици“.
Влееш ли се в Бога, няма
да
се изгубиш.
При това, известно е на всички, че рибарите, които ловят рибата, печелят по-малко от тия, които я продават.
Всеки народ, който се е опитал
да
се противопостави на Божиите посланици, не е видял добро.
Както Бог, като се е разлял в нас, не се е изгубил, така и ние, като се влеем в Бога, няма
да
се изгубим.
Онзи, който лови рибата, хвърля мрежата във водата, изважда я, пак я хвърля и това се продължава по цели 4–5 часа наред, цял се измокри и ще го видите, едва уловил няколко риби.
“ – „Кой
си
Ти, Господи?
И сега българите мислят, че могат
да
се повдигнат против мен.
Ако те се опитат
да
нарушат Божиите закони, Господ ще ги заличи от лицето на земята.
Като казвам
да
се влеем в Бога, разбирам
да
ни се дадат най-добрите условия за развитие, най-добрият живот.
“ Щом ние не проявяваме Божията Любов, това не е ли гонене на Господа?
По-добри условия от тия не могат
да
ви се дадат.
Не, българите трябва
да
знаят, че каквото е отношението им към мене, такова ще бъде и отношението на външния свят спрямо тях.
От това благо вашите души ще се наситят, а не преситят, както при яденето; ще бъдете доволни, ще придобиете вътрешна радост.
Ако те изменят отношенията
си
към мене, и външният свят ще измени отношенията
си
спрямо тях.
Аз ви давам тия неща като дефиниции,
да
ги държите в ума
си
, за
да
не изпаднете в противоречия.
Светът никога не е чувствал такава нужда от Любов, каквато сега чувства.
Някои от вас може
да
запитат: „Защо Учителят каза така?
Такива страдания, такива падения, такъв мрак съществува днес в света!
Защо при даден случай, например, постъпва тъй, а не иначе?
Сега се изискват силни души, силни ученици, които не само
да
говорят за Любовта, но
да
я изявяват и прилагат в света,
да
подкрепят тия души.
“ Вие имате право
да
питате и мен, имате право
да
питате и Господа за много неща.
Знания са нужни за всинца ви, и за напредналите, и за по-слабите.
Знаете ли колко хора пъшкат, плачат, страдат в своите домове, без
да
има кой
да
им каже една утешителна, една насърчителна дума?
Например, може
да
питате защо Господ тури Витоша на това място, на което е днес.
Този събор по своите идеи, по всичко, което става, е особен.
Ние сме пред очите на Господа, имаме Неговото благословение, имаме подкрепата на всички братя в това дело по целия свят.
“ Те ходят в църкви, свещи палят, молят се и не могат
да
се утешат.
И казва Христос: „Всички, които се обявяват против Мене, т.е.
Учат се, не могат
да
се утешат.
На всички тия въпроси Господ ще ви даде ли отговор?
Пари имат, не могат
да
се утешат.
Българите мислят, че един човек може
да
създаде известно течение и
да
омотае хората.
Те казват: „Господи, изпрати някого
да
ни даде светлина,
да
ни упъти в този свят!
Това не може
да
бъде.
Интересувате се
да
знаете каква е била Витоша преди 2000 години, но Господ пак мълчи.
Някои казват: „Дали ще успее нашето дело?
С това искат
да
ви кажат: „Вие сами прочетете тия неща!
И вие трябва
да
имате това усърдие
да
търсите великата Истина.
“ Проучете ги, всичко е написано по канарите, по пластовете, по дърветата, по изворите.
Дали ще успее делото, или не, по този въпрос не мислете.
Като ви говоря така, ако нямате разположение
да
ме слушате със закона на Любовта, със закона на Светлината, със закона на Мира и със закона на Радостта, вие няма
да
разберете смисъла на думите ми и те ще имат за вас обикновено съдържание.
Съвременните геолози, които изучават земята, посвещават най-малко 20–30 години за изучаване на канарите, на земните пластове, и едва могат
да
напишат една малка книга.
И Библията
да
четете, пак няма
да
разберете дълбокия смисъл, който е вложен в нея.
Донякъде те разбират езика на живата природа.
Казвате: „Кои ще дойдат при нас?
Бог е скрил от нас нещата, защото иска
да
ни застави
да
мислим.
“ Които трябва
да
дойдат, те са дошли вече.
Аз не искам
да
ви изпитвам какво бихте поискали от Него, но казвам: Когато Господ се яви при Соломона, който на времето
си
беше адепт, какво поиска той от Бога?
Буда, Мохамед също тъй са дошли от Бога, Негови пратеници са те.
Та казвам: Ние не трябва
да
тълкуваме скриването на нещата от Бога в лош смисъл.
Ако дойдат всички хора, де ще се съберат?
Аз не трябва
да
се спирам върху това, какво мислят хората за мене; не трябва
да
обръщам внимание на омразата в света.
Ако тази книга е отворена, като един лист, и достъпна за всички, знаете ли какво ще стане?
Представете
си
, че тук дойдат 20,000 души.
Зная, че има готови хора, в този народ, готови сърца, които искат
да
служат на Бога.
Ще дойдат всички ония благообразни посетители, като золниците, големите мухи, ще оставят върху всеки лист на тази книга своите визитни картички и ще
си
заминат.
Избра мъчния път и не можа
да
устои в него.
Аз зная, че между този народ има старозаветни, има новозаветни, има праведни хора, има и ученици – има от всички категории хора.
Ще можем ли
да
четем след тях на тази книга?
Тогава вие няма
да
можете
да
ме виждате.
Физически много хора не могат
да
се съберат в такова малко пространство.
Този път е път на страдания, на скърби в света, но дето има страдания и скърби, там е Любовта.
За праведните хора, както и за новозаветните, и за старозаветните, има кой
да
се интересува.
Следователно, за
да
се избавят от тия золници, мъдрите хора са намерили за добре
да
скрият всичко,
да
затворят тази свещена книга.
Има друг начин, по който тия хора могат
да
се съберат и видят в едно малко пространство.
Вие трябва
да
бъдете смели и решителни,
да
имате вяра, че Бог е на наша страна.
Когато дойде онзи човек, който може
да
пази книгата със свещено чувство, със свещена чистота, нему е позволено
да
отвори книгата,
да
чете от нея и
да
разбере какво е писано във всички глави на тази книга.
Правило е
да
започнете с Любовта, после със Светлината, след това с Мира и най-после с Радостта.
Когато дойде до изпълнение волята Божия, ние ще работим, няма
да
отстъпваме нито на косъм.
Като говоря за
себе
си
, аз разбирам идейно нещата.
„Жена, която ражда, на скръб е.“ В Израиля се смятало за безчестие, за наказание, когато някоя жена не ражда.
Понякога съм облечен в празничните
си
дрехи, понякога в простите
си
дрехи.
Ако не минете по този естествен път, цял свят може
да
обиколите, може
да
изучите всички школи на великите Учители в света, които носят Божието Слово, но всички ще имат само една определена Божествена идея, те не могат
да
изменят този Божествен път.
Те са били подлагани на мъчения, на горения, на страдания, но всякога са отивали с радост.
За тази фамилия, за този род се мислило или че е на израждане, или че е извън Божието благословение.
Вие забелязвате това и казвате: „Днес Учителят е облечен с всекидневните
си
дрехи.
Трябва
да
знаете, че всичко, което се повдига срещу Бога, срещу Любовта, се дължи на невежеството в света.
Казвам: Учениците трябва
да
имат жива, положителна вяра,
да
живеят с Радостта, с Мира, със Светлината и с Любовта.
„Жена, която ражда, на скръб е.“ Защо?
Соломон избра този път, защото имаше високо мнение за
себе
си
.
Когато някоя жена ражда, тя се намира в неблагоприятни условия, не знае как ще роди.
Господ ми казва: „Днес ще се облечеш с обикновените
си
дрехи и ще слезеш при тия хора
да
им говориш на техен език“.
Той мислеше, че може
да
стане Учител на Израиля.
Хиляди хора преди вас са страдали и работили за Бога.
Има случаи при раждане, когато и майката умира, и детето умира.
Друг ден Господ ми казва: „Ще напуснеш работата
си
сега, ще излезеш на пътя и там ще видиш два вола, впрегнати в кола.
Той създаде един храм, но колко пъти трябваше
да
се събаря!
И днес хиляди хора живеят, страдат и работят за Бога.
Но като се роди детето, майката забравя своята скръб и се радва, понеже човек се ражда в света.
Те отдавна се молят.
Аз взимам думата „раждане“ в най-красив смисъл.
Ще се спреш при тях, ще ги помилваш малко по гърба и ще
си
заминеш“.
Та казвам: Колко пъти може
да
се събори и вашето здание!
Един ден ще видите връзката, която съществува между всички тия хора.
Всяка мисъл, която може
да
родим, представлява бременното състояние на жената.
Това показва, че има Правда в света!
Жена, която зачева, добива самоувереност в
себе
си
.
Аз излизам на пътя, намирам воловете, помилвам ги и се каня
да
се връщам назад, когато господарят им ме изгледва учудено и ме запитва: „Какво правиш?
Едно общество се събаря и пак се съгражда.
Ще ви дам един образ за обяснение идеята за раждането.
“ Той е изненадан от тази постъпка спрямо воловете
си
, които всеки ден налага на общо основание.
Значи има нещо, върху което животът, обществата почиват и без което не могат
да
се съградят.
На какво мяза жена, която не ражда?
Аз изваждам три–четири златни монети от джоба
си
, давам му ги и казвам: Моля ти се, гледай воловете много добре!
Христос казва: „Аз съм съградил тази църква върху канара и вратите адови няма
да
я преодолеят“.
Тази е задачата на всинца ни –
да
подготвим този път.
– Тя мяза на празна кесия.
Те хубаво изпълняват службата
си
.
Учениците са ангажирани с тази трудна задача.
Тази кесия може
да
струва 10–20–50–100 лева, най-много 1000 лева, но ценна ли е тя?
Ако ме слушаш, и друг път ще ти дам няколко от тия монети.
Те ще срещнат много препятствия, но всички препятствия ще се разтопят като снеговете и ледовете.
След това
си
заминавам.
Ако вие съградите живота
си
върху Любовта, нищо не е в състояние
да
го разклати.
Това няма
да
стане в един ден, нито в два дни, нито в десет дни, нито в година, нито в две години, нито в сто години, това е един вътрешен органически процес, за който се изисква дълго време.
Воловете, като се върнат вечерта дома
си
, казват: „Днес мина покрай нас един човек, потупа ни, помилва ни малко по гърбовете и от този момент нашият господар омекна.
Аз не говоря за външните форми на Любовта, нито за вашето външно верую, но за всичко онова, което живее дълбоко във вас.
Обаче това, за което ви говоря, за всеки едного поотделно, може
да
стане бързо и
да
пожъне плодовете му.
„Жена, която ражда, на скръб е, но като роди, скръбта ѝ се превръща на радост, защото человек се е родил на света.“ Започнете
да
раждате с любов.
Това, което за колективното изисква векове, за един човек отделно може
да
стане в един кратък период, тъй както един авиатор за няколко минути може
да
се издигне със своя аероплан високо във въздуха и
да
слезе долу на земята.
Раждате ли с любов, вашето дете няма
да
умре и скръбта ви ще се превърне на радост.
И вие може
да
направите същото.
Ние вече я пазим, носим я навсякъде със
себе
си
, казваме: „Много е почтена тази кесия“.
Ако раждате без любов, то ще умре.
Ние можем
да
ви дадем билет още за първия аероплан,
да
отидете горе и като се върнете, ще кажете: „Видяхме новото, което се строи“.
Казвам тогава: Това, което повдига майката, това, което я създава, е детето.
Господ ми каза
да
оставя професорската
си
работа и
да
отида
да
помилвам тия два вола, а на господаря им
да
дам 3–4 златни монети.
„Жена, която ражда, на скръб е, и като роди, забравя своята скръб.“
Следователно детето създава условия
да
се прояви майката.
И като отида при този човек, няма
да
му разправям, че Господ ме пратил, но ще му говоря на научен език.
Аз желая всички вие
да
родите, и като родите,
да
забравите своята скръб, и скръбта ви
да
се превърне на радост –
да
носите Божията Радост винаги с вас!
Ето защо, у майката има желание
да
роди дете.
Казвам му: Слушай, приятелю, твоите волове са от първокачествена порода, други като тях няма
да
намериш, затова добре ги храни, добре ги гледай.
При сегашното положение, в което се намирате, само ония хора са разумни, които страдат дълбоко и съзнателно.
Ако някой иска конкретно
да
се определи в какво се проявява разумният живот, за него могат
да
се дадат много дефиниции.
За
да
стане тя майка, непременно трябва
да
има дете.
Те вършат работата
си
много усърдно.
Всеки от вас може
да
си
даде по едно обяснение, но само едно от тях може
да
бъде напълно разбрано.
Под думата „разумност“ ние разбираме такива прояви, в които човек вижда една последователна, неразривна връзка във всички неща в природата.
Докато у човека не се събуди висшето съзнание, той е празна кесия, не може
да
мисли.
Онези, които страдат дълбоко, душата им се раздрусва тъй, като че светът се руши в тях.
Такъв човек ние наричаме „разумен“, защото и в злото, и в доброто той вижда една Божествена връзка.
И наистина, този човек намира отнякъде Евангелие, започва
да
го чете, става вегетарианец, захвърля остена, разбира, че не трябва
да
се измъчват животните, и след една година аз го виждам
да
оре на нивата с тия волове и тихо
да
им говори: „Ха, чоджум, ха братко, хайде
да
поорем малко!
Те чувстват не само своите страдания, но и тия на целия свят, на всички същества.
“ Като пооре с тях 3–4 часа, освобождава ги.
Аз чувствам страданията на всички разумни и неразумни същества, на всички малки и големи; моята душа се разтърсва, но зная причините на тия страдания.
Той съзнава вече, че трябва
да
направи връзка с Бога.
Господарят и воловете започват вече
да
се разбират.
Затова аз съм против изкуствените страдания, които хората
си
създават.
Ние го познаваме дотолкова, доколкото сме в съприкосновение с него, доколкото усещаме, виждаме, чуваме и мислим.
Първата мисъл е начало на истинския живот, а той е най-красивият живот.
Всеки има този господар в
себе
си
.
И без това в света има достатъчно страдания, не туряйте нито косъм повече върху тях!
Този живот представлява първата връзка с Бога, първата връзка с Любовта, от която произтича всичко.
Съмнението, недоверието, подозрението са изкуствени страдания, затова ги избягвайте, не ги създавайте сами, защото те ще донесат други по-тежки страдания.
Всеки от вас трябва
да
се стреми
да
дойде до това състояние,
да
чувства и
да
разбира тези връзки, тези отношения.
Направиш ли тази връзка, животът ти тече като вода, лее се като музикални тонове.
Аз съм решил вече
да
посетя вашите господари.
Ето защо, всички велики Учители препоръчват на учениците
си
различни методи за придобиване на самообладание.
Когато говоря в беседите
си
, аз ви давам закони, правила, по които трябва
да
живеете; аз ви говоря за човека, какви са били първичните човешки идеали, и какви трябва
да
бъдат хората за в бъдеще.
Щом тази връзка съществува, животът не е тежък, всички скърби и страдания лесно се носят.
Вас ще потупам по гърбовете, а на господарите ви ще дам по няколко звонкови монети, като им кажа: Бъдете туй добри
да
пазите вашите слуги.
Колко трудно е човек
да
се самовлада!
Но без тази връзка, без любов в живота ти, и при най-големите богатства и удобства, и при най-големите знания, ще се оплаквате като Соломона, най-мъдрият човек в света, който казва: „Суета на суетите, всичко е суета!
Те ви работят усърдно, подобни на тях няма
да
намерите.
И сега, понеже някои от вас сте заченали Божественото, аз ви преподавам учението на Любовта.
Например, ти
си
работник, условил
си
се на работа при някой господар.
Някои от вас, като слушат беседите, схващат, като че аз отричам вашите усилия.
Че външните условия на живота се подобрили, че обществото започнало
да
гледа на вас с по-добро око и т.н.
Две сестри се разговарят: „От толкова години насам правим големи усилия, работим, искаме
да
станем ученици, а като че ли никакъв резултат нямаме, тъй изглежда от думите на Учителя!
Сега мнозина от вас казват: „Учителю, не може ли
да
се измени това лошо мнение на обществото спрямо нас?
“ Аз виждам всичко това, то
си
е дало своите резултати, но разглеждам въпроса в широк смисъл, говоря ви какъв трябва
да
бъде великият идеал на ученика.
Най-щастливият момент за тебе може
да
бъде или когато се ценяваш при някой господар и отиваш на лозето му
да
работиш, или когато се връщаш от лозето и отиваш при този господар.
Той казва: „Всичко имам.
Не може ли
да
се изменят техните възгледи по отношение нас?
Това трябва
да
бъде стремеж, импулс в живота ви, но бъдете уверени, колкото малко и
да
направите, Бог ще го благослови.
Тук разумният човек трябва
да
разсъждава.
Всичко, което пожелах на земята, придобих.
Ако не обичаш господаря
си
, приятно ще ти бъде, когато се отдалечаваш от него.
И цар бях, и богатства имах, и жени имах, и робини имах, ядох и пих, изучавах природата и нейните закони, и знания имах, но великото, което търсех, което исках
да
придобия за своята душа, не можах
да
намеря.
Трябва
да
се направи нещо!
Бог казва: „Ако някой човек даде само една чаша вода, комуто и
да
е, с любов, Аз ще го благословя“.
Ще кажеш: „Слава Богу, че мога
да
се отдалеча от този човек,
да
си
поотдъхна малко!
“ Това е особено психологическо състояние.
Суета на суетите, всичко е суета!
Казвам: Има един начин, по който хората могат
да
ви слушат.
Син и дъщеря, които не обичат родителите
си
, като се оженят, казват: „Добре, че се освободихме от тях“.
Само така можете
да
бъдете носители на Божествения живот.
Когато казвате, че не обичате някого, това е едно естествено състояние, което се ражда у всички хора.
Той принадлежеше към школата на Есеите, отдето придоби своите знания, но за неговото падение му дадоха един добър урок.
Ако през тази година приложите Любовта, за която ви говоря, ако приложите Светлината, която иде отгоре и предавам през
себе
си
, ако приемете и Мира, и Радостта, които идат отгоре, всички препятствия ще се стопят.
Та казвам: Ще дойдат отвън хора
да
ви изкушават, ще имат желание
да
ви станат учители.
И тогава ще говорите на хората тъй красноречиво, че всички ще ви слушат.
Те ще ви казват: „Знаете ли, че там, дето ходите
да
ви проповядват, се всява деление между народа?
В Еклесиаст казва: „Прави каквото щеш, но знай, че един ден ще даваш отговор за всичко“.
За
да
премахнете препятствията в света, трябва
да
имате жив контакт с разумните сили в природата.
В осма глава на притчите Соломон казва: „Веселих се и наслаждението ми беше с человеческите синове“.
Тия сили се предават само чрез контакт.
Обаче ако обичаш господаря
си
, най-щастливият момент за теб ще бъде, след като
си
ходил на лозето,
да
се върнеш при него.
Дойдете ли в контакт с тях, те ще потекат във вас, ще стопят всички ледове и снегове.
Та ако ви попита някой, кое е най-хубавото нещо в живота,
да
се отдалечаваш, или
да
се приближаваш към някого, вие ще кажете: „Това зависи от обстоятелството, дали обичаме, или не обичаме този човек“.
И като казва „суета на суетите, всичко е суета“, той съзна, че изгуби нещо, което Бог му беше дал.
Та казвам: Противоречията във вашия ум трябва
да
изчезнат,
да
няма никаква натегнатост между вас.
Това са факти в живота, това са отношения, а не максими и закони.
Той изгуби Синовете Божии, след това се зае
да
изправи живота
си
.
потребно е и
да
се отдалечаваш, и
да
се приближаваш.
Като не обичаш някого, потребно е
да
се отдалечиш от него,
да
отидеш на работа.
– „Но това е неопределен възглед за мен.“ – Тогава започни
да
обичаш майка
си
по новия начин!
Като обичаш някого, потребно е
да
се приближиш при него,
да
се върнеш от работа.
– „Обикнах я, но пак ми липсва нещо.“ – Обикни баща
си
!
Делението произвежда смърт, а разклонението е процес на великия живот, който работи в света.
Когато не обичаш някого, ти
си
започнал работата
си
; когато обичаш някого, ти
си
свършил работата
си
.
– „Обикнах и него, но пак ми липсва нещо.“ – Обикни брата
си
!
Следователно жена, която ражда, се намира в закона на разклонението.
– „Пак ми липсва нещо.“ – Обикни сестра
си
!
По този начин Божественото приижда в живота.
– „Още нещо ми липсва.“ – Обикни слугата
си
, всички същества, обикни най-после и врага
си
!
И тъй, ще се стараете
да
се освободите от заблужденията в живота.
Понякога ви се вижда странно, защо виждате един и същ предмет в разни фази.
Любовта не е физическо нещо, което може
да
се изгуби.
Когато казвате, че сте изгубили Любовта
си
, това подразбира, че връзката между вас и Любовта е прекъсната.
Докато в душата ти тече Божествената Радост, слез до най-големите дълбочини и ще познаеш, че Божията Любов е подействала там, и ти
си
изпълнил волята Божия.
Някой казва: „Аз видях сянката на еди-кое
си
дърво на изток“.
Когато обичате някого, вие сте дома
си
на почивка.
Тази връзка отново може
да
се направи,
да
се възстанови, но само чрез правата мисъл.
Аз вадя заключение, че този човек е наблюдавал това дърво при залез слънце.
Ето как разсъждавам аз.
В първата беседа ви говорих за пътя на ученика.
Ако приложите Любовта, вратите на вашия ум ще се отворят и знанието на миналите векове, както и знанието на настоящето и бъдещето, ще започне
да
влиза у вас по един естествен начин.
Друг казва: „Сянката на това дърво, което наблюдавах, беше към запад“.
За
да
разберете пътя на ученика, трябваше
да
ви говоря за четирите вида живот.
Значи той го е наблюдавал при изгрев слънце.
Природата е разумна, тя използва всички наши състояния.
Какъв трябва
да
бъде пътя на ученика?
В света днес има добродетелни, талантливи хора, които са слезли
да
работят с единствена цел,
да
запознаят хората с тия проблеми.
Първият, който наблюдава дървото при залез слънце, има по-малка светлина от този, който го наблюдава при изгрев слънце.
Колко елемента трябва
да
влизат в него?
Природата казва: „Много добре, аз имам една хубава работа за теб.
След това се събират двамата и започват
да
спорят, накъде е сянката на това дърво, на изток, или на запад, и започват
да
вадят свои заключения.
Вземи тази малка мотичка и иди на лозето
да
покопаеш!
Това са предмети, въпроси за изучаване.
“ – „Ама ръцете ми се умориха, слаб съм.“ – „Няма нищо, всичко ще мине.“ „Ама аз обичам еди-кой
си
човек.“ Природата казва: „Върни се сега вкъщи
да
почиваш“.
Ученикът на новия живот трябва
да
изучава Любовта, Светлината, Мира и Радостта всестранно, а не тъй, както обикновените хора ги изучават.
Питам ви: Какво трябва
да
правят онези, на които умовете са празни, т.е.
Разбира се, природата не говори като нас.
Та казвам: В живота съществува една вътрешна връзка, една вътрешна философия, която трябва
да
се оформи,
да
се изучи от вашите нови възгледи.
Питате ме: „Какво мнение имате за еди-кой
си
човек?
Без тази философия вие не можете
да
живеете, т.е.
Те ще постъпят по същия начин, както постъпват със своята кесия, в която има стари неща без никаква цена.
“ Отговарям ви символически: Сянката на този човек е на запад.
Те хвърлят ли кесията
си
?
– Не, изваждат всичко старо от нея, всичко онова, което няма цена, и я напълват с нещо ново, ценно.
Когато ти
си
нещо недоволен, природата те приема любезно, усмихнато, и всичкото недоволство изчезва от тебе.
Аз искам вие
да
влезете в новия живот и
да
работите със закона на Любовта.
Когато казвам, че трябва
да
изпразните ума и сърцето
си
, подразбирам, че трябва
да
извадите навън всичко онова, което се е обезценило, трябва
да
изхвърлите навън всички стари идеи, понятия, схващания и разбирания за морала и
да
турите,
да
влеете в
себе
си
Божественото, а то само по
себе
си
ще се определи.
Тя знае на кого
да
дава и как
да
дава.
Ако говорим за човека на Правдата, сянката му не може
да
бъде на изток, защото Правдата излиза от изток, отгоре, а сянката ѝ ще бъде всякога надолу, дето е запад.
Това показва, че Господ познава всичките ни нужди и се отзовава точно навреме.
Когато майката роди детето, тя ли го учи
да
говори?
Когато човек страда, сянката му е към запад, когато се радва – към изток.
Може
да
имате някаква малка любов, но тя не е в състояние
да
ви даде тази Радост, за която душата копнее.
– Не, тя му дава възможност само
да
се прояви.
В миналото, когато държах беседи, след беседата ще дойде някой у дома
да
ме пита де е Господ.
И най-силният дух, или някой велик ангел, като слезе на земята, и той
си
поплаква малко.
Най-първо детето почва
да
бъбли, издава някакви звукове и постепенно проговаря.
Аз му казвам: На радо сърце ще ти отговоря де е Господ, но сега е време за обяд, и понеже сме гладни, нека най-първо
да
се нахраним, а после ще говорим.
И на неговите очи се виждат по няколко сълзи.
Едно разумно същество не може
да
се роди от някое глупаво същество.
Поканвам го на обяд у дома, нагостя го добре, дам му чашка винце, развесели се той и вече забравя
да
ме пита де е Господ.
Например, една овца не може
да
роди едно разумно дете.
Погледне часа, късно станало вече, и той
си
отива.
Хората, като го слушат
да
говори тъй, казват му: „За какво небе говориш?
Адептите, като малки деца, не се нуждаят много от майките
си
да
ги поправят.
На другия ден пак дохожда
да
поговорим.
Да
не
си
сънувал нещо?
Детето ще мяза на майка
си
и на баща
си
.
Те ще направят най-много 2–3 грешки при говоренето
си
, и скоро след това започват
да
говорят добре.
Аз го поканвам пак на обяд, и той забравя
да
ме пита по въпроса, който го интересува.
Не те ли виждаме как
си
облечен?
Така и вие, като вложите Божественото в
себе
си
, то ще обнови вашия живот.
Вие казвате: „Когато някой човек скърби, дайте му чашка винце
да
пие,
да
забрави тъгата
си
“.
НАГОРЕ