НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
295
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
295
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Духът на Господа
,
СБ
, София, 19.8.1927г.,
Не казвам насилие, а сила, чрез която
да
проявите всичко добро и благородно у вас и
да
го приложите по всички правила на новото учение.
Ще се върна към стиха: „Духът на Господа в връх мене“.
Така всички ще бъдете носители на Божествените мисли.
Как може Духът на Господа
да
прониква у нас?
В съвременната наука, например, се разглежда въпроса, как мисълта на един човек може
да
проникне мисълта на друг човек.
Този човек отива на пазара, купува воловете, връща ги на съседа
си
и, наистина, болестта му изчезва.
Те, като ви гледат как работите, ще кажат: „Тези ученици са способни, ще излезе нещо от тях, затова ние ще им помогнем в тяхната кариера“.
Решите ли сега
да
се лекувате по този начин, трябва
да
върнете всичко заграбено.
И за образуването, за съчетанието на всички тия форми има определени закони, на които те се подчиняват.
Дали знаете това, или не, то е друг въпрос, но всичко заграбено трябва
да
се върне.
Вие сте ученици, и за
да
напредвате, трябва
да
се молите.
Следователно всеки човек, който познава законите, по които се нареждат мислите ви, може
да
ви влияе.
Кражбата може
да
е извършена от дядо ти, но понеже ти
си
наследник, тебе държат отговорен, ти ще плащаш.
Питам: Когато отидеш при своя учител, как ще му разкажеш урока
си
?
– С мисълта
си
.
Вие трябва
да
оправите работата и на дядо
си
, и на прадядо
си
, на всички четири поколения преди вас.
Ако той те извади на дъската и ти даде някоя задача по математика, ти как ще постъпиш?
Ето защо, вие не можете
да
се избавите от влиянието на неговата мисъл.
Вие трябва
да
премахнете лъжата, която е съществувала във всички четири поколения преди вас, докато дойдете до
себе
си
.
На колене ли ще седнеш и ще дигнеш ръце нагоре
да
се молиш?
Направите ли това, тогава само ще се свържете с Бога, ще възстановите хармонията в
себе
си
и всичките ви работи ще се оправят.
– Не, ти ще трябва
да
решаваш задачата
си
,
да
говориш, а Учителят ще те слуша.
Благодарение на този закон и добрите, и лошите хора в света едновременно
си
влияят.
Ако искате вашата вяра
да
се усили, направете първия опит.
Запример, ние се влияем от слънцето, от растенията, от водата, от хляба, от родителите
си
, от братята и сестрите
си
, от приятелите
си
и т.н.
Като свършиш молитвата, задачата ти трябва
да
бъде решена.
Разумността обаче изисква всяко влияние
да
се постави на своето място, за
да
произведе благотворен резултат в душата на всеки едного.
Затова ние трябва
да
се научим
да
мислим правилно,
да
чувстваме правилно и
да
действаме правилно.
Молитвата, в този случай, представлява велико почитание и уважение, велика любов, която трябва
да
имаме към онази Първична причина, която ни е дала живот.
Чрез влияние ние можем
да
поставим в умовете на хората мисълта, че Бог царува навсякъде в света.
Следователно ние няма
да
се отричаме от живота, но ще го използваме в своето минало, настояще и бъдеще.
Сега аз желая всички вие
да
кажете като онзи еврейски пророк: „Духът на Господа е връх мене и ме помаза
да
благовествам“.
Това се твърди във всички религии.
Ние няма
да
изхвърляме нечистата вода, но ще я прецедим, за
да
отстраним примесените към нея вещества, а после ще я преварим, за
да
я освободим от бацилите.
Ще дойде ден, когато всички вие, в един или в друг смисъл, ще благовествате, и трябва
да
бъдете готови с една богата опитност в
себе
си
,
да
знаете, че всичко, което кажете на света, е вярно.
Това твърди и съвременната наука, като казва, че в света съществува един велик закон, който управлява всичко.
Казва пророкът: „Духът на Господа е връх мене“ – Божията мисъл е връх нас.
Когато говорите великата Истина, трябва
да
имате пълна самоувереност.
И ако ви пита някой, познавате ли Господа,
да
кажете: „
Да
, през целия
си
живот съм опитвал Господа, и Неговата мисъл е връх мен“.
От всички хора днес се изисква
да
имат в
себе
си
великата Божия мисъл.
Това значи, че у всички хора вярата трябва
да
действа не формално, а вътрешно.
Ако някой от вас го мързи
да
направи туй упражнение, нека дойде при мене, аз ще измия ръцете му десет пъти.
Всички трябва
да
съзнаем, че сме проекция на Божията мисъл.
В това отношение, всеки трябва
да
бъде в хармония с ближните
си
.
Аз съм правил цели 11 години ред упражнения, които сега не искам
да
изнасям пред света.
Когато Писанието казва
да
любиш ближния
си
, както самаго
себе
си
, това подразбира
да
любиш тази велика мисъл във всеки едного, както в
себе
си
.
Един ден те ще бъдат известни, но сега имам предвид друга задача.
Днес хората трябва
да
се лекуват дотолкова, доколкото здравето за тях представлява една съединителна нишка с Божията Любов.
Тя чудеса произвежда.
Днес никакви дарби, никакви таланти не могат
да
се развият в човека, докато той не оправи работите на четирите поколения преди него.
Доколкото ученикът иска
да
научи Божията Любов, аз съм готов
да
му услужа, и 10 пъти
да
измия краката му.
На вас предстои задачата
да
изправите грешките на вашите прадеди и прабаби.
Дойде при тях някой парализиран, запример, поставят го на стол и този, който се заема с лекуването му, поставя ръцете
си
над главата на болния и бавно ги спуща до стъпалата.
Взимам чиста вода в една кана, поливам върху главата му 3–4 пъти, както аз зная, и главоболието му минава.
След това свива ръцете
си
, изтърсва пръстите
си
и отново пак прекарва ръцете
си
от главата до краката на болния.
“ – Отворете книгата на живота и там ще намерите всичко написано.
Пак свива ръцете
си
, изтърсва пръстите
си
и потретва опита.
„Духът на Господа е връх мене и ме помаза.“ За какво?
Аз прилагам Божията мисъл и казвам: „Господи, Ти, който живееш във водата, излекувай главата на този човек
да
познае, че Ти проникваш и чрез водата“.
–
Да
благовествувам на смирените,
да
освободя народа
си
,
да
възстановя ред и порядък навсякъде в живота.
Този човек оздравя и казва: „Благодаря, аз имам вече връзка с Божията мисъл“.
След като ръцете се прекарат така 10–15 пъти, болният изпада в една приятна магнетическа дрямка, както детето заспива в ръцете на майка
си
.
Аз искам у всинца ви
да
съществува тази трезва мисъл.
Водата обаче мен познава и казва: „Аз ще излекувам главата на този човек, но заради тебе, и ако той не познае Господа и злоупотреби, ти ще бъдеш отговорен“.
Сегашното общество, сегашният свят има особени схващания и разбирания за живота, вследствие на което страда от много болести, от много недъзи.
И когато някой ме пита защо еди-кой
си
човек плаче, казвам: Той плаче, защото се намира в една дисхармонична среда.
В света съществуват толкова много и органически, и психически болести, че съвременните лекари не могат вече
да
се справят с тях.
И този, който лекува, и онзи, когото лекуват, трябва
да
бъдат чистосърдечни.
Турете го в една хармонична среда, между добри приятели, този човек веднага ще се усмихне и сълзите му ще престанат.
И всички нещастия, които съществуват в живота, произтичат именно от тази вътрешна дисхармония, в която се намираме.
Този, който лекува, не трябва
да
се пазарува с болния,
да
му иска известна сума за лекуването.
Ако двама души не могат
да
живеят добре помежду
си
, причината е, че и двамата нямат връзка с Бога – тяхната мисъл не е свързана с Божията мисъл.
Нито пък онзи, когото лекуват, има право
да
се пазари.
“ – Хармоничната среда.
Не можеш
да
пишеш – не
си
свързан с Божията мисъл.
Какъв е цярът на сиромашията?
Ако се свържеш с Божията мисъл, тя веднага ще потече в тебе, и ти ще започнеш
да
пишеш.
Ако светът злоупотребява със своите дарби, това е друг въпрос, но ученикът, който учи пътя на Истината, трябва
да
бъде правдив, трябва
да
бъде образец на Божията Любов.
– Хармоничната среда.
Болен
си
– не
си
свързан с Божията мисъл.
Ти реализирай Божията мисъл, и после я остави сама
да
се проявява.
Всички учени хора доказват това нещо.
Съвременните лекари дават наставления за болните,
да
не се смущават, дават разни лекарства, правят различни инжекции, бани и т.н.
Нека всички ваши приятели познаят, че Господ е във вас.
Новите методи за лекуване избягват всички тия средства и казват: създайте хармонична среда на болния, и духът му ще се успокои.
Сега ще ви дам една нова рецепта.
Който отива при болен, не трябва
да
има в
себе
си
никаква дисхармонична или негативна мисъл, защото болният е крайно чувствителен субект.
Раздразнен
си
, разсърден
си
или се съмняваш в нещо.
Запример, като говоря сега, някои бързат
да
си
отидат и казват: „Защо Учителят не свърши вече беседата
си
?
Това разширение произвежда у болния едно раздразнено състояние, от което се ражда неврастенията.
Какво трябва
да
направиш?
У всички неврастеници двойникът е разширен, заема по-голямо пространство, отколкото трябва.
Вземи в един съд хубава, чиста вода и полей с нея горната част на лявата
си
ръка.
Други пък казват: „Дано Учителят каже още нещо!
Вследствие на това голямо разширение, природата им налага данък тъй, както държавата налага данък на всички ония хора, които са собственици на места.
Вземи после една кърпа и леко отнеми влагата, мокротата от ръката
си
; нека ръката остане малко влажна.
“ И едните, и другите са прави, но и аз, от своя страна, се питам: Защо трябва
да
говоря на тия хора?
Някой човек купува голямо място и държавата му налага данък, като му казва: „Ако не искаш
да
плащаш такъв голям данък, трябва
да
съкратиш мястото
си
“.
След една минута намокри горната част на дясната
си
ръка.
Аз трябваше
да
дойда при вас и в няколко изречения
да
свърша беседата
си
.
И като го съкрати, пак ще плаща данък, само че по-малък.
Трябваше
да
ви кажа: Вие трябва
да
разбирате живата природа,
да
се свържете с формите на Божествената мисъл в природата,
да
поливате главата
си
с чиста вода три пъти на ден,
да
миете ръцете
си
десет пъти, често
да
си
миете краката.
Нали всички хора плащат данък за водата, за сметта, за къщата, за правото
да
ходят по улиците – за всичко плащат.
Проследи сега
да
видиш какво ще стане с твоето психическо състояние.
След това
да
си
туря шапката и
да
изляза.
Дойде ли ред до природата, мислите ли, че там може без данък?
Ако състоянието ти не се е подобрило, след една минута намокри пак горната част на лявата
си
ръка.
2.
Пътят на ученика
,
СБ
, София, 19.8.1927г.,
И след това като се погледнеш в огледалото, виждаш, че мязаш на него.
Раздайте след това и новозаветния
си
живот.
Желая всички вие
да
започнете с Божествената Любов, сърцата и умовете ви
да
бъдат свободни.
Кажеш ли обаче, че всичко това е твое, ти веднага ще потъмнееш.
Най-после раздайте и живота на праведния, който е у вас, и след това идете при вашия Учител.
Божественият Дух и Божествената Любов
да
бъдат с вас,
да
бъдете през целия ден радостни и весели!
Затова ти ще прегърнеш този ангел, ще му благодариш и ще кажеш: „Стой при мене, не ме оставяй.
Но ако вие отидете при вашия Учител с разперена тога, с гердани на врата, със своето велико достойнство, Той ще знае как
да
ви посрещне.
Работи в мен, отвътре, а не само
да
ме утешаваш, отвън.
След като погладувате така десет дена, преставате
да
сте старозаветен, ставате новозаветен.
Като получите тази малка хапка, казвате: „Малко ми е този хлебец, но ще направя един опит, все-таки ще уталожа глада
си
“.
И той започва
да
говори сладко, увлекателно.
Като дойдете идната година, ще се явите на конкурс, ще видим какви ще бъдат тогава условията за приемане“.
Взимаш тази хапка и я изяждаш, но оставаш ненаситен.
И тъй, година след година ще ви отлагат, докато най-после старини дойдат и кажете: „Съжалявам, че не можах
да
вляза в училището!
Тя говори тъй сладко, че който чуе нейния глас, никога няма
да
я забрави.
“ Но трябва
да
се влезе в училището.
Докато
си
недоволен, ти
си
старозаветен човек, но като разбереш великия Божи закон,
да
бъдеш доволен на малките хапки, които враната ти донася, минаваш в Новия Завет, ставаш новозаветен човек, преставаш
да
се ожесточаваш, започваш
да
разсъждаваш,
да
оправдаваш враната и казваш: „Наистина, колко може
да
донесе в устата
си
тази малка врана?
Най-хубавото нещо в живота е
да
влезете като ученик в Школата.
– Колкото тя може
да
изяде.
Всички говорите за първата Любов, но никой от вас не я задържал.
Виждам, крилцата ѝ са малки, крехки.
Някои от вас са опитали първата любов за една секунда; други са я опитали за пет секунди; трети за десет секунди, а малцина само са я опитали за 60 секунди.
И на толкова съм благодарен“.
Даже не и следобяд.
Сега вече ти не се ожесточаваш, не се съмняваш и от новозаветен човек започваш
да
се готвиш
да
влезеш в живота на праведния.
Да
я опиташ само за 60 секунди, това е много нещо.
И като такъв, започваш
да
скърбиш, че няма повечко храна, и
си
казваш: „Не може ли
да
се намерят повече врани, поне десетина, та
да
ми донесат повече хапчици?
Престана ли
да
говоря, всичко се свършва.
В сегашния свят има много такива праведни хора, които казват: „Трябва
да
имаме повече храна!
Когато враната му носеше малките хапчици хляб, той не беше вече голям човек, а заемаше положението на една малка пеперуда, тъй щото от тази храна даже му оставаше.
Свърша ли беседата
си
, може
да
хлопате, колкото искате, може
да
счупите всички врати – затворено е вече!
“ Просякът, който тръгва на просия в света, казва: „Дано има повече праведни хора в света, та този ще ми даде един грош, онзи ще ми даде един грош, от сто места по един грош, правят 20 лева и то златни!
Сега всички можете
да
влезете, но без багажа
си
.
“ Аз ви представям във форми трите вида живот.
“ Така Илия се смали и се задоволяваше с храната, която една врана можеше
да
изяде.
Спомнете
си
стиха, в който Христос казва: „По-скоро камила може
да
влезе през иглени уши, нежели богат в Царството Божие“.
Какъв трябва
да
бъде животът на ученика?
Първото нещо, чрез което можем
да
успеем, е онзи вътрешен процес на освобождение, който става у нас.
– Той не очаква враните
да
му донасят хляб.
Някой път Бог дохожда до нас, смалява се, за
да
ни повдигне.
И всички трябва
да
се освободим!
Сега вече той влиза в пътя на „ученика“, в който път трябва
да
има други схващания и възгледи за живота.
Малкото житно зърно, запример, съдържа всички условия за един велик живот.
– Като се слушаме, като
си
помагаме.
Христос казва: „Вие, които сте минали през тия пътища, трябва
да
се самоотречете от живота“.
Така и вие съдържате всички условия за един велик живот.
Трябва
да
се самоотречете от кой живот още?
Трябва
да
се помогне на такъв човек, било с блага дума, било с мил поглед.
Да
бъдете ученици, първо трябва
да
влезете в Школата, но време се изисква, за
да
разберете Любовта, Светлината, Мира и Радостта в една планета, а време Бог е дал, колкото искате.
Някой път се намериш в парична криза, нямаш нито пет пари в джоба
си
.
И най-после трябва
да
се самоотречете и от живота на праведния.
Все трябва
да
дойде някой богат човек
да
ги помогне.
Старозаветен ли
си
, ти се ожесточаваш.
Новозаветен ли
си
, ти се съмняваш.
Праведен ли
си
, ти се наскърбяваш.
“ Гледам го, той има една полица от 20,000 лева, която на еди-кой
си
срок трябва
да
изплати.
Това не са грехове, това са естествени състояния, които всички хора минават.
Тогава ще ти дам на разположение време, колкото искаш“.
Какво ще го ползват в случая моите думи, ако взема
да
му говоря: „Не бой се, Господ е велик.
Ти казваш: „Господи, искам
да
живея 60 години,
да
продължа работата
си
!
Той има на разположение много ангели, които ще дойдат
да
ти помогнат.
Ето, на еди-кой
си
господин в Америка помогнаха по този и този начин и т.н.“ Обаче аз съкратявам своята реч.
Ако обърнем страниците на Стария Завет, ние виждаме, че там има изказани велики неща, но велики работи не са останали в Стария Завет.
Хайде, аз ти давам още 20 години“.
Взимам един чек от 20,000 лева, подписвам се, давам му го и казвам: „Ще отидеш в народната банка
да
изтеглиш тия пари!
Този събор е пръв по рода
си
.
Има хора и от сегашната култура, които казват, че грешният човек може
да
бъде праведен.
В какво положение ще се намерите, ако вие сте на 120 години и се огледате сам на земята, немил-недраг за всички?
Не, грешният човек никога не може
да
бъде праведен.
Трябва
да
се даде нещо на света.
Той обаче има възможност
да
изправи греховете
си
и след това
да
стане праведен човек.
Всички ви погледнат и казват: „Този старец защо ли не замине?
Когато Бог говори, Той винаги дава.
А сегашните хора, като искат
да
подкрепят мисълта
си
, че грешният човек може
да
бъде праведен, привеждат следния пример.
И тъй, само в пътя на ученика ние можем
да
разрешим правилно живота.
Ако пък търсите в Евангелието пътя на ученика, там няма
да
го намерите.
Те казват: „Вижте онзи човек, беше затънал до уши в дългове, но сега оправи живота
си
, изправи работите
си
и се облече в редингот, с хубави модерни панталони, с лачени обуща, с цилиндър на глава, с хубава, цветно нашарена връзка, със златен часовник на хубава, солидна верижка, с бастун, с дръжка от слонова кост в ръка, и тъй върви, като джентълмен, по всички правила на благородник: вдига бастуна, пак го слага на земята и на всички познати вежливо се покланя.
Неговият ум не може
да
схваща новите времена“.
Значи пътят на ученика, това е новото, което днес Бог дава.
Де как мине, всички казват: „Ето един благороден човек!
Едно заблуждение, от което трябва
да
се пазите, е следното: не мислете, че в Царството Божие може
да
се влезе чрез палене на свещи, чрез правене добрини, чрез подкупи и т.н.
“ Казвам: Дано никой не чува това, що други хора казват.
В Царството Божие с палене на свещи не може
да
се влезе; в Царството Божие с правене добрини не може
да
се влезе; в Царството Божие с подкупи не може
да
се влезе.
Не, никой човек в света не може
да
говори; никой човек не може
да
мисли.
Ще ви приведа един пример за дядо Стоян Пенджурски, който бил на 100 години.
Някой човек ви е учил на нещо и вие казвате: „Аз мога
да
се изплатя на този човек“. Как?
В света само Бог се проявява, а всички хора са носители на великата Божия Мъдрост.
Той събира един ден децата наоколо
си
и започва: „Ех, деца, деца, знаете ли какви неща е научил дядо ви от живота?
– „Като му дам пари.“ Не, този Учител не взима нищо, той не работи за пари.
Едно време, като бях 20-годишен момък, ходих в Австрия
да
печеля, бях градинар.
Питам: Колко сме платили, за
да
дойдем в този свят?
Един от най-великите духове на първата създадена вселена се огледал веднъж в Божественото огледало и като видял своята красота, която била ненадмината от никой друг дух, казал: „Това съм аз!
Ако се заемете
да
решите една математическа задача,
да
изчислите колко струват условията, при които живеем, ще видите, че за всеки едного от нас се харчат с милиарди левове жива енергия.
“ Но от момента, когато казал „това съм аз“, започнал
да
потъмнява,
да
губи красотата
си
. Защо?
Когато минавам през Стара планина, хванаха ме турски разбойници, обраха ме и аз се върнах дома
си
беден и ранен.
Запример, ако вие изгубите своята жизненост, или ако изгубите светлината на вашия ум, ще видите, че не можете
да
я доставите тъй лесно.
– не можах
да
се оженя.
Много от съвременните хора страдат от неврастения. Защо?
Знаете ли, деца, какво значи човек
да
работи цели 10 години в чужбина, както аз работих в Австрия, и
да
изгуби парите
си
в един ден?
– Те са загубили много от тази жива енергия, от своята жизненост, вследствие на което става пропукване в нервната им система.
Как
да
не се вземе?
Върнах се пак в Австрия, взех двама ортаци,
да
работим заедно една градина, но след като работихме и тримата 10 години, тия ортаци ме обраха.
Тогава животворният магнетизъм и животворното електричество у човека изтичат, и той усеща вътрешна слабост в
себе
си
, едно вътрешно отмаляване.
Ще дойде време, когато всички заграбени неща ще се вземат.
И аз пак се върнах в България с дрипелите
си
, без
да
мога
да
се оженя.
Във всички материални светове грехът върви тъй, както сянката подир колелото.
И тъй, станах човек на 45 години и
си
казах: „Веднъж разбойници ме обраха, втори път – моите ортаци.
Ще дойдат стражари, ще хванат облечения джентълмен, ще го дадат под съд, ще му вземат дрехите, цилиндъра, лачените обуща, златния часовник с верижката – всичко това ще
си
отиде на своето място.
Какво
да
правя сега?
Човек трябва
да
се учи в училището на живота и до най-старата
си
възраст.
И тъй, аз искам
да
ме разберете добре.
“ Най-после, за добро, за зло, реших
да
се оженя за една богата мома – продадох свободата
си
.
И 120-годишен
да
е, трябва
да
се учи!
Ако се озлобявате, ожесточавате, трябва
да
знаете, че това е старозаветният живот, който тече във вашите жили.
До последния час, до последния момент на живота
си
, човек трябва
да
се учи.
Щом се освободи от тялото
си
, той вече е млад.
Виждате ли, деца, какво е патил дядо ви от тази жена?
Душата на човека е винаги млада.
Днес в съзнанието на всички хора има известни противоречия.
Не стига това, но родиха ми се син и дъщеря, които мязаха на майка
си
.
Запример, някой път вие мислите, че сте намерили Господа.
Когато пораснаха, синът ме хване за краката, дъщерята за косата, а жена ми отгоре ме налага с дърво.
Когато тялото остарява, у човека се ражда скръб. Защо?
Тогава сте радостни, весели, учени, мислите, че всичко знаете.
Да
не ви дава Господ такава опитност!
Това са възгледите на всички хора от миналото.
Вие сте дотолкова праведни, доколкото човек може
да
бъде праведен.
Казва Христос: „Съблазните неизбежно ще дойдат, но тежко и горко на онзи, чрез когото идват“.
Вие сте дотолкова святи, доколкото човек може
да
бъде свят.
Питам: Каква философия има в това, че го обрали разбойници, че го обрали ортаци, че го налагали жена му, син му, дъщеря му?
Вие сте дотолкова учени, доколкото човек може
да
бъде учен.
– Този човек неизбежно ще страда.
Всинца вие имате такава опитност.
Изобщо тия три вида живот разрушават тялото на човека, и задачата му в този свят остава неизпълнена.
Във всичко това има ограничения, има предел.
В старозаветния живот е казано: „Много са страданията и изпитанията на праведния, но от всички тях Бог ще го избави“.
Когато говорим за знание, не разбираме всезнанието на Бога, нито даже всезнанието на ангелите, но разбираме това знание, което е достояние на човешкия ум.
Обръща се дядо Стоян Пенджурски към децата и ги пита: „Деца, макар че сте млади, а аз толкова стар, не можете ли
да
ми кажете какво трябва
да
правя сега?
Когато говорим за силата, разбираме тази сила, която е достояние на човешкия дух.
Учениците ще носят Радостта в живота
си
, като разрешение на своите задачи.
„Аз съм Истината.“ – За
да
има човек Истината в
себе
си
, той непременно трябва
да
има Мир в душата
си
, а мирен може
да
бъде само онзи човек, който има Мъдростта на своя страна.
И тъй, най-първо вие трябва
да
имате ясна представа за старозаветния човек; трябва
да
имате ясна представа за новозаветния човек; трябва
да
имате ясна представа за праведния човек – за човека на новата епоха, на новите времена, и най-после, трябва
да
имате ясна представа за ученика.
Аз не говоря за радост, която се мени, но за Радостта на ученика, която нищо в света не може
да
засенчи, която от нищо не отпада.
Сам не можах
да
спечеля, с ортаци – също, от женитбата само бой видях.
Това са пътища, фази, които ученикът трябва
да
знае.
Та казвам: Някои ученици, които постъпват в училището сега, те са още слушатели, затова трябва
да
се учат от опитността на по-възрастните, на по-напредналите ученици от тях.
Никакъв облак не може
да
достигне до този връх.
Защо става всичко това?
Между вас
да
има правилно надпреварване.
“ – „Не знаем, дядо.“ – „Опичайте
си
умовете, деца,
да
не ви патят главите, като моята!
Сега всички ученици искат
да
се доближат до Учителя.
Прави са техните стремежи, затова и Бог им дава.
Докато са старозаветници, те са в правото
си
да
имат ниви, волове, разни видове говеда, рала, мотики,
да
орат,
да
копаят земята,
да
се раждат и прераждат,
да
се убиват – всичко могат
да
правят.
Аз ви моля, ако между вас има някой Стоян,
да
не ми се сърди, че съм взел неговото име, защото каквото име и
да
взема, все ще го носи някой от вас.
Ще се допитвате по зададените уроци от по-напредналите ученици.
Грънчарят, който прави грънци за продан, ще направи много гърнета – и хубави, и лоши.
В този пример се виждат трите живота, които човек трябва
да
разреши на земята.
Между всички ученици трябва
да
има взаимно почитание.
Разбойниците представляват старозаветния живот; ортаците – новозаветния; дъщерята, която бие баща
си
, показва какъв път трябва
да
мине праведния.
Младият човек трябва
да
се отнася с почитание към по-възрастния.
Това зависи от неговото знание и умение като грънчар.
Мирът, това е най-хубавото жилище, в което Радостта може
да
живее.
Той ще изпрати и едните, и другите грънци на пазар, но според разбирането
си
, хубавите грънци ще определи за по-горно употребление, а по-лошите – за по-долно употребление.
За в бъдеще, ако искате
да
съградите своето тяло, своето жилище, Мирът трябва
да
ви дойде в помощ.
Кой художник не е бит по всички правила?
За всички гърнета има пазар в света.
Ако ме попитате защо е така, не мога
да
ви отговоря, но казвам, че това е факт.
Ако у грънците има съзнание, по-долнокачествените и по-лошите щяха
да
кажат: „Защо този грънчар постъпи с нас така?
И тогава Радостта ще влезе
да
живее в това тяло.
Това е задачата, която всички трябва
да
разрешите.
Защо на онези грънци там даде такава красива форма, а нас направи толкова грозни?
Радостта е най-малката, най-любимата сестра, която всички галят.
Аз няма
да
се спирам
да
разрешавам въпросите на старозаветния и на новозаветния живот, понеже ви считам достатъчно умни сами
да
си
ги разрешите.
Защо на тях даде почест и слава в света, а нас изложи на такова безчестие?
Аз ви давам упътвания, какъв трябва
да
бъде пътят на ученика.
Запример, ти
си
честен човек, но банката не ти дава пари на заем.
“ Питам: Отговорен ли е грънчарят за всичко това?
Дето има Любов, има и Светлина, има и Мир, а Мирът носи радостта.
Пътят на ученика трябва
да
бъде път на Любовта, път на Светлината, път на Мира и път на Радостта.
При това, учен човек
си
, свършил
си
три факултета, но условията в България сега са такива, че тя има на разположение много чиновници, и за тебе няма място.
Мирът носи жилището на Радостта.
Можете ли
да
влезете в този път, не за в бъдеще, но още сега, още този момент?
Ти имаш голямо мнение за
себе
си
, но хората не те признават.
Любовта не зависи от знанието ви.
Ти можеш
да
пишеш хубаво, поет
си
.
Той е един израз на живата природа, която работи у нас.
Тя не идва, без
да
сте ѝ приготвили жилище.
Напишеш нещо, хората не го оценяват, ще ти платят тъй малко, че ти започваш
да
съжаляваш за труда
си
.
Днес на всички предстои
да
разрешим този важен въпрос в живата природа.
Любовта не зависи нито от вашата сила, нито от вашата красота.
Ти имаш още и художествени дарби.
За в бъдеще, при повече свободно време, ще засегнем въпроса, как трябва ученикът
да
се лекува, както и въпроса, какви са законите, по които той може
да
си
създаде едно ново тяло.
Знанието, силата, красотата, това са само условия, които вашата душа може
да
използва, за
да
разреши задачата на своя живот.
За тази цел той трябва
да
изучава законите на Мира.
Любовта е в състояние, при най-малките изключения,
да
разреши всички трудни въпроси.
Както виждате, има нещо съществено в живота, което хората не знаят, вследствие на което работите им не вървят, както трябва.
При сегашното положение, в което се намираме, Любовта е в състояние
да
разреши 75% от мъчнотиите ви.
Преди няколко дни дохожда при мене един художник, предложи ми
да
купя две негови картини.
Как ще обясните всички тия противоречия в живота?
Мъчнотиите са задачи, които ученикът не трябва
да
избягва.
Аз имам правило, за картини пари не давам, пък и картините не ми трябваха.
Обаче всички удове в нашето тяло, независимо от това, какво място заемат, са създадени от живи клетки, от живи души, които имат една обща, единна душа.
Възроптае ли защо Господ му е дал тази задача, той не може
да
бъде ученик.
Но за
да
го насърча, взех картините и му дадох една сума за тях.
И ако един ден им се дадат благоприятни условия за развитие, те ще станат тъй умни, толкова красиви, като вас, и с толкова знания, колкото имате и вие.
Всички майки, които имат мир в душата
си
, раждат здрави деца.
Напротив, той трябва
да
каже: „Господи, благодаря Ти, че ми даде тази трудна задача“.
И те ще могат
да
заемат в обществото такова почтено място, каквото заемате и вие.
Онази майка пък, която се е тревожила през всичкото време на своята бременност, било от условията на живота, било от неблагоприятните съчетания в природата, ражда болни, хилави деца.
Когато Господ или Учителят ти те поставят пред една трудна задача, те имат високо мнение за теб.
Но днес тия клетки са смалени, турени са на такива незавидни места, за
да
учат смирението.
Ние пренасяме този закон и към
себе
си
.
Когато Учителят ти не те вдига на урок, когато не ти дава задачи, тогава именно злото ще дойде.
Какъв беше резултатът от всичко това?
Всеки човек, който влезе в пътя на ученика, той ще ражда, ще създава по една нова мисъл и по едно ново чувство, и то не само веднъж през годината, но почти всеки час, почти всяка минута.
Ако
си
старозаветен, ще се озлобиш.
Ако
си
новозаветен, ще се съблазниш.
Аз не му казах нищо, но
си
помислих: „Пътят, по който върви този човек, ще го изведе на загуба“. Защо?
Ако
си
праведник, ще се наскърбиш.
– Художество с пари не се продава.
Художник, който продава картините
си
, мяза на майка, която продава децата
си
.
Великите работи, като се смаляват, произвеждат греха, който разрушава.
Изхвърлиха във водата всички свои мисли и чувства във вид на малки яйчица.
И обратно: малките, нищожните работи, като се увеличават, произвеждат доброто.
Ако старозаветният живот има преодоляващо влияние върху теб, ти ще се озлобиш и ще
си
кажеш: „Аз ли съм най-големият грешник, че Господ ми даде толкова големи изпитания?
Той трябва
да
изпрати това дете то само
да
му донесе пари. Как?
Така и ние по някой път написваме нашите мисли на книгите и ги оставяме настрана,
да
се излюпят, както яйцата на рибите, но това не е правилно разрешение на великия Божи закон.
– Ще изложи картините
си
, и всяка картина сама за
себе
си
казва: „Всеки, който иска
да
ме види, ще плати нещо за мене, без
да
ме вземе“.
Когато пък тия клетки, след като се размножат, започнат отново
да
се разединяват, става индивидуализиране между тях и с това се ражда злото.
Сега аз не искам
да
ангажирам със своята беседа за дълго време вниманието ви,
да
ви развивам по един философски начин новата мисъл за старозаветния живот, за новозаветния живот и за живота на праведния, защото ще се уморите.
“ Ако новозаветният живот има преодоляващо влияние върху теб, ти ще се съблазниш и ще кажеш: „Защо тия страдания идват върху мен?
Та казвам: Според новите разбирания на живота, вие трябва
да
давате подтик на талантливите между вас,
да
се интересувате от хубавите им работи!
Следователно достатъчно е двама, трима, четирима, петима, шестима или десетина души, които са били по-рано в съгласие,
да
се индивидуализират, и всеки от тях, за
да
изпъкне в нещо, започне
да
настоява на своето.
Кой ще остане
да
ме слуша?
Аз съм слушал
да
се повтарят и потретват стари работи.
Започна ли
да
говоря за живота на ученика, той ще ми каже: „Говори, Учителю, аз съм готов
да
те слушам!
Ако ти определяш характера на твоя учител от бележките, които той ти поставя, тогава ти
си
разбрал отчасти старозаветния и отчасти новозаветния живот.
Преди години дойде при мен един евангелски ученик,
да
ми проповядва Евангелието.
Та казвам: задачата, която имате
да
разрешите в живота
си
, е трудна. Защо?
Започна той
да
ми цитира стихове, от единия край на Евангелието до другия.
Сега аз засягам въпроса психологически.
Защото се намирате при трудни условия, но трябва
да
знаете, че Бог е Бог на Любовта, на Светлината, на Мира и на Радостта.
Туй, което вие търсите в живота
си
, е щастието.
Вие търсите и богатството и знанието в света.
Господ носи вечното веселие и мир за душата.
Всички се стремят към едно и също нещо –
да
бъдат праведни.
Стремежът ви
да
търсите всичко това е прав.
Хайде сега
да
излезем малко
да
се поразходим,
да
помислим за хубавите стихове.
Грешникът никога не казва, че иска
да
бъде грешен човек, но казва: „Аз искам
да
си
поживея,
да
опитам всичко в света, затова именно съм дошъл на земята.
Казано е в Писанието: „Искай, хлопах, търси!
– „
Да
, добре трябва
да
мислиш, никой друг не ги е цитирал тъй, както аз ги зная.
Баща ми има голямо богатство, аз трябва
да
го използвам.
“ Погрешката не седи в това, че търсите щастие, богатство и знание, но начините, методите, които избирате, за
да
постигнете тия неща, са неправилни.
Това чисто, светло и приятно небе е заради ученика, който е възлюбеният на Господа.
На стари години, след като опитам всичко в живота, след като добия знания и мъдрост, ще
си
помисля как ще служа на Бога с тия придобивки.
За ученика, който иска
да
учи, Господ дава всичко най-добро.
Цели 20 години от живота
си
съм посветил само за тия цитати!
Тогава ще бъда по-опитен и ще зная как
да
служа на Бога“.
Следователно за всяко нещо ученикът трябва
да
има само една идея, а не две идеи.
Ученикът пак казва: „Господи, всичко, което Ти
си
отредил за мене, е хубаво.
“ –
Да
, много хубави са цитатите.
Аз се радвам, че мога
да
решавам задачите, които
Си
ми дал“.
Казвам: И вие, като ученици, ще се научите
да
изтърпявате.
Та казвам: Като ученици, вие трябва
да
имате ясна представа за пътя на ученика.
Ще ви приведа един пример от Свещеното Писание.
Който иска
да
ви проповядва, изслушайте го, но научете се от всичко
да
вадите поука.
От гледището, какъв трябва
да
бъде пътят на ученика, ние не критикуваме абсолютно никого, ние не правим никакви операции.
Казах ви, че този събор е пръв по рода
си
.
След тях дойдоха други двама, Адам и Ева, създадени по образ и подобие на първите.
Те бяха вторите инициирани ученици на тази Школа, които Бог въведе в рая и им даде първата задача за разрешение.
Този хубав ден е за ученика, който иска
да
учи – за възлюбения на Бога.
Той ги повика при
себе
си
и им каза: „Ще се занимавате с всички дървета на рая, ще ядете от плодовете на това дърво, наречено „дърво на живота“, както и от всички други плодове, но тук има едно дърво, с което няма
да
се занимавате и от плода му няма
да
вкусвате.
Следователно само ученикът може
да
каже: „Хубав е този ден!
Ето защо, вие трябва още този ден
да
приложите Любовта.
В който ден вкусите от неговите плодове, вашият ум, вашето сърце и вашата душа ще се отровят, защото в него се крият всичките отрови на живота“.
“ Той няма
да
го каже гласно, но ще почувства в душата
си
, че това е Божие благоволение.
Започнете ли с Любовта, всичко ще ви тръгне по мед и масло, както казват българите.
И рече им Бог: „В който ден ядете от плода на това дърво, ще умрете“.
Също така и вашият ум, и вашата душа ще бъдат като днешното безоблачно, чисто и светло небе.
Ако вие ме запитате какъв трябва
да
бъде вашият идеал при сегашните условия, ще ви кажа, че вашият идеал трябва
да
бъде: Любов, Светлина, Мир и Радост за душите.
И това не бяха прости хора, но най-малко кандидати за ученици.
Сега аз искам
да
ме разберете правилно.
Това не е някакъв идеал за вечността, но той може
да
се постигне още днес.
Един ден другарят на единия от учениците ходеше из райската градина
да
изучава дърветата: разглеждаше ги, държеше
си
бележки, правеше
си
снимки.
Аз внимавам в думите
си
,
да
не внеса във вас някакви илюзии,
да
очаквате повече, отколкото може
да
ви се даде.
Не е достатъчно, обаче,
да
проверите това само в един ден, но ако се минат два, три, десет, сто, 500, 1000, 10,000 и 100,000 дни и у вас не се забелязва никакво окисляване, никакво смущение, значи вие сте добили новата Любов.
Вие не можете
да
кажете, че обичате Истината, Мъдростта, че искате
да
ги постигнете.
По едно време той се приближи и към дървото за „познаване доброто и злото“ и започна
да
го изучава: преброяваше листата му, изчисляваше броя на плодовете, формата им, цвета им и т.н.
Запример, аз често съм правил следния опит: дам някому една круша, но той не е доволен, иска по-голяма круша.
В този момент се приближава до дървото един благообразен на вид човек, с дълга черна брада, с черни мустаци, увиснали надолу, облечен с черен дълъг редингот, като на старовременните учени хора, отгоре метнал черна разперена тога, на врата черна огърлица, на която виси черен кръст, на главата златна корона, с черни диаманти околовръст, и внимателно, тихо запитва този ученик: „Мога ли
да
зная с какво се занимавате, какво изучавате?
Дам му по-голяма круша, пак не е доволен, иска една за дъщеря
си
.
“ – „Нашият Учител ни зададе една задача, нея решаваме.“ – „Какво знаете за това дърво?
Дам и за нея.
Новата Любов иде от Бога, от ангелите, от всички ваши братя, които живеят на земята и горе на небето, и от всички ученици.
Пак е недоволен, иска за приятеля
си
.
Като
си
легнете вечерно време и се предадете на размишление, ще почувствате, че тази Любов иде отвсякъде: отвън – отвътре, отгоре – отдолу.
Той ви казва така, за
да
изпита умовете ви.
И тъй, за приятеля
си
вземе, за този-онзи вземе, погледнеш го, събрал десетина круши.
Тя ще изпрати някой
да
похлопа на вашия телефон и ще ви запита: „Как сте?
Дали ще ги даде на тия, за които ги е взел, то е въпрос.
“ Всяка вечер ще ви изпраща поздравите
си
чрез някого и ще ви каже: „Днес ви изпратих една кошница грозде, една кошница круши, една тенекия мед, един чифт нови обуща, една нова шапка, нови дрехи“.
Аз го гледам, обаче, седнал под някое дърво на сянка и
си
ги яде сам, една след друга.
Всички тия неща са съединени в едно цяло.
“ – „
Да
, ето тия знаци, които нося по
себе
си
, показват, че аз зная това нещо, защото съм завършил тази Школа, в която вие едва сега влизате.
Той представлява едновременно и дъщеря
си
, и приятелите
си
.
Освен това пощата всеки ден ви носи толкова писма от тия същества на Любовта, че вие не знаете какво
да
правите с тях и им отговаряте: „Моля ви се, братя, спрете малко с пратките
си
, докато освободим от пощата получените неща“.
Нали всички старозаветни хора имаха любов без Светлина?
Герданите, които нося, ми са дадени като емблем на завършено образование.
Едно време и мене, като вас, изпитваха при това дърво, но аз не бях тъй прост като вас, правилно реших задачата.“ – „Тъй ли?
И сега, желая пощата постоянно
да
ви донася пълни кошници с грозде, круши, ябълки, сливи, смокини, портокали, банани – изобщо всички най-хубави плодове, които съществуват на земята.
Обаче ученикът, който влиза в живота, трябва
да
разбира смисъла му, за
да
може
да
реализира хубавото в този живот.
Превърнете всичко това в духовен смисъл.
Нали всички новозаветни хора имаха светлина без Мир?
Някой казва: „Идеите на новото учение, които се проповядват, не са за сега, те не могат
да
се реализират“.
Благодарете на Бога за доброто, за благото, което ви е дал.
Той ме изпрати
да
дойда при вас,
да
ви осветля върху въпроса“.
Не, именно сега е времето им, но трябва
да
знаеш как
да
ги приложиш.
Благодарете на Бога за хубавите думи, които ви е казал.
Ето защо, вие правилно трябва
да
разбирате вътрешния процес на живота.
Ти не можеш
да
пробиеш една канара с някое дърво, но ако вземеш един диамантен свредел, ще я пробиеш.
На Бога само ще благодарите.
След като добиете знания, туй знание трябва
да
ви даде Светлина.
В Африка има сонди, които пущат в земята на дълбочина 800 метра и оттам извличат вода.
Не благодарите ли на Него, каквото и
да
казвате на мене, или на когото и
да
е друг, нищо няма
да
ви ползва.
– Че като яде човек от плодовете на това дърво, не само че няма
да
умре, но ще стане като Учителя
си
, дори и по-горен от Него.
Такива сонди могат
да
се спуснат и на дълбочина 2000 метра.
Бог е първоизточникът на всички блага.
Вие имате много знания, но сте недоволни от живота
си
, нямате Мир в
себе
си
.
Там водата е още по-хубава.
Нему ще благодарите и към Него ще отправите ума и сърцето
си
.
Религиозните хора, освен че нямат Мир в
себе
си
, нямат и Радост.
Казвам: Тия кандидати за ученици имаха две идеи за дървото на познаване доброто и злото.
Ще благодарите на Бога за хубавото време, за хубавия живот, за добрите условия на живота; ще благодарите, че ви е пратил на земята между този народ; ще благодарите, че сте член на човечеството; ще благодарите, че сте свързани с ангелите, а понякога и Той сам благоволява
да
говори с вас.
Първата идея беше, че в който ден ядат, ще умрат.
Някой от вас може
да
пее добре, друг –
да
рисува, трети –
да
пише, и казвате: „Имам един малък талант“.
Когато един ученик разправя за някоя своя опитност, той може
да
разправя за една опитност на Любовта, в която има Светлина.
Втората идея беше, че в който ден ядат, не само че няма
да
умрат, но като Учителя
си
ще станат, а дори и като Бога.
Стремеж на ученика е не само
да
проникне с тия сонди до дълбочина 2000 метра надолу в земята, но
да
издигне нагоре в пространството високи стълбове, близо 500–1000 километра височина.
Не, на Бога ще благодарите за този свой талант и ще знаете, че и малките таланти могат
да
се увеличават,
да
стават големи.
Ученикът може
да
разправя за една своя опитност на Светлината, в която има Мир.
Ученикът може
да
разправя за една своя опитност на Мира, която носи Радост за неговата душа.
Ние бихме създали един perpetuum mobile.
Всички ученици на Всемирното Бяло Братство са живели и между старозаветните, и между новозаветните.
Да
се отваря тази дупчица повече и
да
става все по-голяма, това зависи и от самия човек.
По същия начин и във вашия мозък се крие грамадна енергия, която изисква време и пространство, за
да
се прояви и реализира.
Единствената причина, дето не можете
да
реализирате това, което Бог ви е дал, то е, че се занимавате с идеи, които отпосле са дошли.
Ще ви дам един пример.
Всички хора търсят Правдата в света, имат желание
да
я постигнат, но нямат методи, как
да
я приложат.
И ако се водите по отражението на нещата, няма
да
имате никакви резултати.
И днес всички се питат: „Как трябва
да
се поправи света?
“ Под думата „свят“ разбирам сегашния живот във всичките му проявления: индивидуалния, обществения и общочовешкия.
Някой казва: „Искам
да
бъда праведен“.
Маймунката, като виждала, че се връщат, отивала при тях
да
ги пощи – изхвърляла всички тия тръни от козината им.
Как могат
да
се поправят всички тия видове живот?
Най-напред изчиствала едната, после другата и като нямала какво повече
да
прави, хвърляла се по гърба, по главата ту на едната, ту на другата, дърпала ушите им, дращела ги, с което искала
да
им каже: „Донесете още тръни!
– То е най-тясното място, през което човек може
да
мине.
Едно ще гледате
да
придобиете – животът на ученика.
“ Козите викали, кряскали, искали
да
се освободят от нея.
В сегашния живот Любовта не се дава, Светлината не се дава, Мирът не се дава и Радостта не се дава.
Та онези от вас, които искат
да
бъдат ученици, ще имат само едно схващане за нещата.
Вие можете
да
имате само един Учител в света!
Няма
да
ликвидирате със стария живот, но ще го държите настрана,
да
не се смесва с новия живот.
– Щом мъчнотиите дойдат в живота ви, трябва
да
знаете, че маймуната е свършила работата
си
, и вие трябва
да
отидете в гората.
Първите три вида живот текат в корените на цялото човечество, но ние не можем
да
ги изолираме изведнъж.
Преди
да
завърша беседата
си
, ще ви дам още един пример.
Всеки може
да
ви говори, вие ще го изслушате, без
да
се противите.
Изолирането им трябва
да
става постепенно, като придобиваме истинското знание в живота.
Вие трябва
да
знаете как
да
възприемете тази Любов.
Какво трябваше
да
направи ученикът, който беше в райската градина, като слушаше
да
му говори адептът пред дървото за познаване доброто и злото?
Можем ли
да
изолираме тия животи, докато не завършим живота на ученика?
Вие трябва
да
знаете как
да
посрещнете новата Светлина, която иде в света.
На този адепт аз бих казал следното нещо: „Почитаеми Господине, ти
си
един от първите ученици на Школата, но аз не искам
да
бъда пръв.
По едно време Нунцио се влюбва в една богата мома, която обаче имала и друг кандидат.
Вие трябва
да
знаете кое място в душата
си
трябва
да
дадете на новия Мир.
Аз искам
да
нося бяла премяна, а не черна като твоята.
Не е въпросът
да
ги изолираме, нито
да
ги използваме, но
да
се повдигнем над тях.
Последният, като се научава за любовта на Нунцио, възненавидял го толкова много, че намислил най-после
да
го отрови,
да
се освободи от него, за
да
придобие той момата.
Вие трябва
да
знаете какво най-богато, най-хубаво угощение трябва
да
дадете на Радостта, която иде в света.
Ако ти, след като
си
се занимавал много години с това дърво, придоби тази черна краска, аз ще отложа тази наука за друг път.
Как
да
извърши това?
Дето има радост, само там може
да
има угощение.
Благодаря ти за тази услужливост и готовност
да
ме просвещаваш, но още не съм готов за това.
Той искал тъй
да
направи това престъпление, че никой
да
не го разбере, даже и сам Нунцио
да
не усети нищо.
Ще ви прочета 15 стих от 15 глава на Евангелието от Йоана: „Не ви наричам вече раби, защото рабът не знае що прави господарят му; а вас нарекох приятели, защото всичко, що чух от Отца
си
, явих ви го“.
Тази Школа препоръчва на слабите ученици
да
избягват изучаването на този въпрос.
Страдаш ли, скърбиш ли, това е животът на праведния човек.
Обаче граф Берози, който обичал приятеля
си
, схванал мисълта на противника му.
Онези от вас, които ме слушат, трябва
да
ме разбират добре,
да
мислят право.
Този въпрос е много сложен и аз ще го отложа за в бъдеще, когато се засиля.
Всичко това е, защото искаш
да
намериш човек, който
да
те обича, искаш
да
добиеш Любовта в света.
Един ден съперникът на Нунцио отива у дома му и му поднася чаша сладко вино, в което турил една от модерните отрови, със свойство
да
действа бавно, но сигурно.
Никой от вас не трябва
да
се обезсърчава, нито
да
се съблазнява.
Като се видим втори път, ще
си
поговорим по този предмет.
Кой може
да
те обича, освен твоя Учител?
Озлобяват се старозаветните, съблазняват се новозаветните, наскърбяват се праведните, а ученикът винаги се радва на противоречията, които среща в живота
си
.
Сега, довиждане!
Може
да
те обича само онзи, който те учи.
Той знае, че всяко противоречие е една велика задача в живота му, която той трябва
да
разреши.
“ Всичко това ще му докажа научно, без
да
го обидя в нещо.
Ако ти обичаш едно животно и го повдигнеш до твоето положение, каква философия може
да
внесе то в живота ти?
Като видял, че той надига чашата с виното
да
пие, веднага взима пушката
си
и прицелва право в чашата.
Тия противоречия не са само факти, както някои ги наричат, но те са резултат на всички четири вида живот, които текат в нашия организъм.
Утре това животно може
да
умре, и ти ще скърбиш за него.
Чашата се счупва и на парчета пада на земята.
Следователно това, което обичаш, трябва
да
бъде безсмъртно,
да
не умира.
Нунцио и неговият съперник се уплашват, но граф Берози, съвсем спокоен, казва: „Извинете, аз исках
да
се опитам дали съм добър стрелец, ще мога ли
да
ударя чашата, без
да
повредя някого“.
Вие не можете
да
се избавите от него.
Робството е най-долното положение, което човек може
да
заеме в този свят.
То не трябва
да
изгубва своята красота, не трябва
да
изгубва своята интелигентност, не трябва
да
изгубва своята благост и доброта.
Нунцио не подозирал, че приятелят му по такъв начин го избавил от смърт, но и съперникът му не подозирал, че това нещо е направено съзнателно, с цел
да
спаси живота на приятеля
си
.
Следователно той носи ред противоречия в
себе
си
, от които вие не можете
да
избягате.
И двамата похваляват граф Берози за умението му
да
стреля.
Новозаветният живот тече във вашите дробове, простира се и във вашата симпатична нервна система, в слънчевия ви възел.
Роб – заробване – значи, каквото кажат на човека,
да
го направи без какво и
да
е противоречие, без всякакво противодействие.
Аз наблюдавам, някой човек говори криво, но има нещо хубаво, добро, благородно в душата
си
, с което влияе на другите хора.
Аз не говоря за състоянията в живота, но за съзнателното робство, в което може
да
изпадне човек.
Та казвам: Право е желанието на хората
да
ги обичат.
Робство има в умствения свят – ти не
си
свободен
да
мислиш, както искаш.
Но ако е въпросът за съвременната любов, която трае ден до пладне, какво ще ни даде тя?
Отправете я към чашата с отрова, за
да
я разбиете!
Робство има в духовния свят – ти не
си
свободен
да
чувстваш, както искаш.
– Само разочарования и страдания.
Единственото нещо, което се позволява на ученика, е
да
разбие чашата с отровата.
Вие ще познаете ученика по следните качества: той носи в
себе
си
една мека светлина, която не предизвиква никакво дразнене на очите.
Докато други ти определят едно верую, докато други ти налагат едно учение, ти не можеш
да
бъдеш свободен.
Защо Господ даде свобода на двамата ученици в рая?
Някой казва: „Човек може ли жаден
да
ходи?
Той може
да
те нахрани с такава храна, че никога няма
да
разстрои стомаха ти, нито
да
развали вкуса ти.
Той не можа ли
да
постави два ангела пред дървото за познаване доброто и злото, които
да
не позволят на двамата ученици
да
ядат от плодовете на това дърво?
“
Да
се разберем добре!
Всички знаете какво нещо са удоволствията.
Вие трябва
да
разбирате тия неща не по форма, но по вътрешен смисъл.
Вярно е, че без любов не можем
да
живеем, както и без вода не можем, без хляб не можем, без топлина не можем и без светлина не можем.
Когато имате радост, която изхвърля всички противоречия вън от вас, вие сте засегнали една малка част от живота на ученика.
Какво разрешение на въпроса щеше
да
има, ако тия ангели стояха с пламенни мечове пред това дърво и не позволяваха никому
да
се докосне до него?
Тази радост ви показва какви трябва
да
бъдете като ученици.
– Ние и досега щяхме
да
бъдем праведни хора.
В такъв случай, ако ти подпушиш светлината и топлината, те ще ти създадат най-големите страдания.
Затова чашата, която заробва човека, трябва
да
се разпръсне.
Досега мнозина хора от разните епохи са се стремели
да
примирят всички тия течения в живота и
да
отстранят противоречията, които се явяват като техни естествени резултати.
За предпочитане е свободата, придобита по негативен начин, отколкото ограничението.
Съвременните хора подпушват тия течения и затова страдат.
Обаче резултатите на тия животи, сами по
себе
си
, са непримирими.
Следователно нямате право
да
подпушвате онова, което тече. Защо?
Ти не можеш
да
примириш резултата от постъпката на човека, който изгаря една къща, с резултата от постъпката на друг някой, който съгражда тази къща.
Защото всички течения са природни и трябва
да
ги оставим свободно
да
си
текат.
Вие можете
да
си
помогнете.
Ти не можеш
да
примириш резултата от постъпката на онзи, който изгаря една свещена книга, с резултата от постъпката на друг, който написва тази свещена книга.
Един от начините, чрез които можете
да
си
помогнете, е молитвата.
Ти не можеш
да
примириш резултата от постъпката на едного, който убива човека, с резултата от постъпката на другиго, който ражда този човек и го отглежда.
А ти, като човек, за
да
направиш един такъв кръг и
да
се върнеш на същото място, отдето
си
излязъл, нужни ти са най-малко десет милиона години.
Ние разглеждаме молитвата като разговор с невидимия свят, като разговор с Бога.
Как ще примирите тия два вида резултати?
Да
се молиш, значи
да
се учиш
да
говориш.
Някой човек, след като убие подобния
си
, ще говори за карма, за Божии права, за създаването на света и т.н.
Трябва
да
се говори.
Та казвам: В света има три положения, в които вие може
да
действате.
Днес ние страдаме, понеже не сме научили небесния, Божествения език.
Този човек бил ли е съветник на Бога,
да
знае, че всичко това е тъй, както го разправя?
Първото положение: вие сте разумно същество, което невидимият свят изпраща на земята и ви дава тяло, без
да
ви пита, искате ли, или не искате.
Любовта тече с такава бързина, каквато човешкият ум не може
да
си
представи.
Не е достатъчно само
да
се моли човек, но молитвата трябва
да
представлява един израз, в който
да
взима участие целият човешки дух, цялата му душа, целият човешки ум и цялото му сърце.
Ако това е един общ закон, той трябва
да
бъде общ за всички.
Ако искаш
да
подпушиш Любовта, която Бог внася в теб, ще
си
създадеш най-голямото нещастие.
В това, което човек иска от Бога, трябва
да
има само един вътрешен смисъл.
Второто положение: изпращат ви на земята, дават ви тяло, като се ползвате само с една малка свобода,
да
кажете де искате
да
дойдете.
Остави Любовта
да
тече върху теб!
Молиш ли се, кажи: „Господи,
да
бъде Твоята воля!
Той казва, например, че волята Божия е
да
се съгради тази къща,
да
се напише тази свещена книга,
да
се възпита и отгледа този човек.
Аз ще приема на драго сърце всичко онова, което иде от Твоята ръка, и ще изпълня волята Ти без никакво престъпване на Твоя закон“.
Питам: Кое е по-хубаво,
да
се направи една къща, или
да
се създаде едно тяло?
Третото положение: изпращат ви от невидимия свят на земята при най-благоприятни условия
да
се учите, за което се ползвате със сравнително по-голяма свобода.
Тъй и ученикът трябва
да
каже на Учителя
си
: „Учителю, аз ще разреша всички задачи, които
си
ми дал в живота.
И кое е по-лошо,
да
изгориш една къща, или
да
убиеш едно тяло?
Това са елементарни въпроси, които аз няма
да
разрешавам.
В старозаветния живот вие ще изкупувате греховете
си
и ще се мъчите.
Този твой другар ще бъде един от умните ученици, а не както онзи адепт, който дойде до дървото „за познаване доброто и злото“ и създаде голямо страдание на двамата ученици в рая.
Такъв трябва
да
бъде новият път!
Сега се изискват ученици, които трябва
да
се върнат при дървото „за познаване на живота“.
Вие имате в
себе
си
старозаветния живот, имате новозаветния, имате живота на праведния и сега сте при вратата на пътя на ученика.
В живота на праведния ще помагате на другите, а като дойдете на земята като ученик, ще изучавате първото правило, чрез което Любовта може
да
се приложи във вашия живот.
Това са четири неизвестни, които трябва
да
решите.
При Любовта аз определям
себе
си
, своите постъпки, отношенията
си
към хората и към съвършените същества.
Затова всеки, който иска
да
намери този живот именно, не трябва
да
върви нито по старозаветния, нито по новозаветния живот, нито по пътя на праведния, но трябва
да
влезе в пътя на ученика.
В душата
си
ще почувствате такъв мир и такава радост, каквито никога в живота
си
не сте имали.
Аз минавам живота на старозаветния човек мимоходом, но трябва
да
го изясня.
Дойде ли някой човек при вас, отношенията ви към него са вече определени, вие знаете как
да
постъпите с този човек.
Христос се обръща към своите ученици и им казва: „Не ви наричам вече раби, вие сте минали по този път, но ви наричам приятели, защото всичко, което чух от Отца
си
, явих ви го“.
Вие можете
да
му говорите много благо, при това отношенията ви
да
бъдат неестествени.
Казвам, ако имам време, защото човек може
да
говори само ако има време.
Вие можете
да
му говорите много грубо, при това отношенията ви
да
бъдат пак неестествени.
Всички вие живеете във време и пространство, а мнозина от вас искат
да
правят това, което е несъвместимо със законите на живата природа.
Питам: Кой е най-правилният начин, по който трябва
да
говорите на някой човек?
Христос запозна учениците
си
със силата на природата, затова при един случай те Го запитаха: „Учителю, според както ни учи,
да
снемем ли огън от небето, както направи Илия,
да
изплашим ония там?
Вие казвате: „Как тъй човек
да
не може
да
направи всичко,
да
не може
да
говори, когато иска?
Вие ще му говорите, както говорите на
себе
си
.
“ Вие искате, запример,
да
ви държа една беседа по старозаветния живот, но представете
си
, че в това време става такова земетресение, че всички камъни в салона, дето ви говоря, започнат
да
се събарят, стените – също, слънцето отвън се помрачава и вие, от тия силни трусове, се намерите на разстояние половин час от салона.
Вие ще бъдете тъй снизходителни към другите, както и към
себе
си
.
Питам: Кои от вас ще останат в салона
да
слушат моята беседа?
Казвам: Онези от вас, които искат
да
влязат в пътя на ученичеството, трябва
да
имат възвишен идеал.
Те трябва
да
изучават вътрешното ограничение.
Ако снемете този огън отвън, вие ще изгубите пътя
си
като ученици.
Всички тия работи могат
да
станат.
Ония, които живеят в старозаветния живот, казват: „Дотегна ни вече животът, не искаме повече
да
живеем“.
Аз не съм дошъл
да
погубвам, но
да
дам живот, и то преизобилно“.
Следователно, за
да
се разисква върху такава една философия, изисква се мир в природата,
да
няма никакви земетресения.
Друг някой казва: „Не искам
да
живея вече, искам
да
умра“.
След това вие искате
да
ви обясня какво нещо е новозаветният живот.
Казвам му: Хубаво е това, но има ли кой
да
те погребе?
На този, когото обичаме, ние се усмихваме вътрешно и му даваме най-хубавото, което имаме.
Аз започвам
да
ви говоря, но представете
си
, че тъкмо в това време ви донасят един лист, с който ви съобщават, че кредитната банка „Гирдап“ е фалирала.
Щом искаш
да
умреш, трябва
да
намериш някой
да
те погребе.
За него трябва
да
отворим душата
си
тъй, както небето се отваря за нас.
Вие, обаче, сте вложили капитала
си
именно в тази банка.
Семето, което излиза из житницата, трябва
да
намери човек, който
да
го посее на нивата.
Затова се казва в Евангелието: „Без Мене нищо не можете
да
направите“.
Ние трябва
да
му се усмихнем вътрешно и
да
му кажем: „Заповядайте, добре дошли, отдавна ви чакаме.
Хващате се за главата, ужасявате се от това положение и от този момент, каквото и
да
ви говоря вече, мисълта за банка „Гирдап“ заема моето място в главата ви.
Не е достатъчно само
да
го извадят навън и
да
го хвърлят някъде.
Сега, като ученици, ще държите строго в
себе
си
мисълта, че ученикът е свободен
да
слуша когото и
да
е, независимо това, дали говори право или криво, но когато дойде до приложение, ще каже: „Братко, аз трябва
да
започна първо с Любовта, после със Светлината, след това с Мира и най-после с Радостта“.
Сега всички ще отворите душите
си
за вашия Учител.
Ако ти умреш без
да
има някой
да
те погребе, ти изгубваш своето предназначение в света.
Които могат, нека направят това още днес, още сега,
да
не чакат даже и свършването на беседата.
Когато ни се говори нещо, ние трябва
да
бъдем тъй искрени, нашите умове и сърца трябва
да
бъдат тъй отворени и свободни за него, че всичко, което става отвън,
да
не ни занимава.
Аз мога
да
слушам, без
да
се отегча, всеки човек, който може
да
ми говори за Любовта, за Светлината, за Мира и за Радостта, цял ден, а дори и през целия
си
живот.
Ние се занимаваме с неща, които мязат на земетресенията в природата.
Христос казва: „Ако житното зърно не падне на земята и не умре, то няма
да
даде никакъв плод“.
Някои от вас, които ме слушате, ще кажете: „Вижте, нашият Учител иска
да
напуснем света“.
Ние се занимаваме с банка „Гирдап“, с ред още материални работи и казваме: „Нали трябва
да
живеем, нали трябва
да
имаме средства?
Тогава питам: Как искаш
да
умреш, като житно зърно, което умира и погребват в земята, или без
да
го погребват?
Не, аз не съм от тези, които искат
да
напуснете света; аз не съм от тези, които искат
да
напуснете училището.
Аз искам вашите умове
да
си
хармонират,
да
мислите еднакво за Любовта.
“ – Разбира се, че трябва
да
живеем; разбира се, че трябва
да
се ползваме от условията на живота.
Аз искам вие
да
разрешите всички мъчни задачи, турени в програмата на училището.
Вие можете
да
прилагате Любовта по различни начини, както намирате за добре, свободни сте.
Всеки човек, който е дошъл на земята
да
живее, трябва
да
има условия за това; той трябва
да
има храна
да
яде, трябва
да
има вода
да
пие, трябва
да
има дрехи
да
се облича, трябва
да
има жилище, де
да
се прибере и
да
си
почине.
И тъй, при всяко страдание вие сте заровени в земята.
Аз искам
да
разрешите всички мъчнотии в живота.
Казват някои, че Бог е промислил за всичко.
При всяка голяма тъмнина, при всяка голяма скръб вие искате
да
умрете,
да
се хвърлите от някоя голяма канара, или
да
се удавите, или
да
се обесите, или
да
се мушнете с някой нож, или
да
си
отсечете главата и т.н.
Вие сте свободни
да
изявявате Любовта, както намирате за добре.
Да
, Той отдавна е промислил за всичко, но ти сам трябва
да
отидеш на извора
да
си
донесеш вода.
Всички тия неща идват отвън, те не са ваши желания.
Никой няма право
да
ви съди.
Никой ангел няма
да
слезе от небето
да
ти донесе вода.
Това са все ваши другари на миналото, които ви дават тия съвети.
Имах много кръв, дадох им малко.
Един от великите пророци на Израиля, мощен със своите знания и сила, като останал в уединение, почувствал нужда от храна, но не дойдоха ангели от небето
да
му донесат храна, а врани изпратиха
да
му услужат.
Някой от тях ти казва: „Ако искаш
да
свършиш с живота
си
, вземи един револвер или една чаша с отрова“.
Те ме поздравиха по особен начин, но благодаря на Бога, защото в мен имаше известни погрешки, които по този начин изчезнаха“.
Ние гледаме какви са мотивите, които предизвикват проявлението на Любовта.
Те му носеха хлебец в устата
си
.
След това се поусмихна и продължи пътя
си
.
Казвам: Всички ще отворим сърцата
си
за новия ден.
Този велик пророк разбра Божествения закон, беше доволен от Него и благодари на Бога.
После, една от сестрите ми разказваше за една своя опитност, от която благополучно се спасила.
Питам: Колко храна може
да
донесе една врана в своята човка?
Аз вярвам, че всички сте дошли за новия живот.
По едно време тя улови един от клоновете, за
да
си
направи път, и веднага го пусна.
Не, тя донесе една малка хапка, като нафора, колкото може
да
носи в устата
си
.
Нито страданията, нито мъченията, нито неверието, нито съблазните са в състояние
да
разрешат живота.
В този момент аз наближавам и пуснатият клон силно ме удари в бялото на окото и ми протече кръв“.
Ако вие сте дошли на земята гладни, боси, бедни, със скъсани и кирливи дрехи и ви изпратим пак такива, вашето идване на земята е безсмислено.
Казвам ѝ: Благодари, че с малко се изплати, клонът можеше
да
те удари в зеницата на окото и тогава щеше
да
бъде по-опасно.
Аз искам
да
се върнете хубаво облечени, добре нахранени, но не преситени, добре напоени с чиста, хубава вода;
да
сте слушали най-хубавата проповед, която ви е посочила пътя към великата цел в живота;
да
сте
си
написали една програма, по която
да
работите за в бъдеще, та всичките мъчнотии в живота ви
да
не са в състояние нито на косъм
да
ви отклонят от правия път, по който сега сте тръгнали.
– Той е голямата дъщеря на Бога, което единствено можете
да
вземете като учителка.
Иди промий окото
си
с чиста вода!
Аз зная, много от вас са бедни, много от вас са болни, много от вас са невежи, много от вас имат недъзи, много от вас са прости, не са учени – всичко зная.
Ти трябваше
да
вървиш най-малко 20 крачки след нея, а не толкова близко, както
си
била.
Казвате: „Учителят не знае ли всичко това?
Какво щеше
да
направи тази сестра, ако беше от старозаветните хора?
“ Зная, и защото зная, показвам ви пътя, по който ще намерите това богатство; показвам ви мястото, отдето можете
да
го вземете.
– Щеше
да
стигне първата,
да
я поразтърси малко и
да
ѝ каже: „Защо вървиш тъй невнимателно, не можа ли
да
задържиш клона, докато го хвана аз?
Казвате: „Учителю, ела с нас, дай ни от този хамбар!
“ А тя каза: „Аз съм виновна, трябваше
да
вървя малко по-назад от нея“.
“ – Ние с крини не даваме.
Така всички хора имат тази слабост, вървят близо един до друг.
Почти всичко беше изгоряло, изсъхнало.
Когато минавате през някоя гора, трябва
да
вървите най-малко 20 крачки на разстояние един от друг.
Всеки ще бъде абсолютно свободен, ще отиде сам и ще
си
вземе, колкото му трябва.
Всеки трябва
да
бъде искрен,
да
знае, че това учение има приложение.
Ако тия четири ученици кредитират за вас, Учителят ще ви отвори вратите на Школата, ще ви даде свободен вход, ще ви благослови, ще ви запознае с други ученици, и от този момент вие ще имате достъп в Школата.
Представете
си
, че и вие се намерите в това незавидно положение като Илия!
Нямате ли препоръката на Любовта, вашият Учител не може
да
ви приеме.
Когато пътници вървят през някоя гора, трябва
да
вървят на разстояние най-малко 10 метра един от друг.
Какво ще почувствате, ако дойде при вас една врана и ви донесе малко хляб в устата
си
?
Аз не говоря за Любовта като разумна сила, нито като вътрешно чувстване, но говоря за Любовта като едно от разумните същества, първо по рода
си
.
И всяка интелигентност, всяко знание, всяка сила, всяка доброта и всяка мощ, било на човека, било на обществото, било на народа, било на цялото човечество, се дължи на Този, Който е създал света.
Тя е най-мощният дух, най-силният ангел.
По-красиво, по-силно и по-благородно същество от Любовта няма.
Както виждате, този път е велик.
Ние сме членове на този свят и трябва
да
изпълним Божията воля, каквато и
да
е тя.
– Тя е хапчицата хляб, която малката врана донася в устата
си
.
Христос казва: „Иди разпродай всичко, раздай го на сиромасите, ела и ме последвай!
Но вие, като старозаветника, взимате тази хапка хляб и казвате: „По-добре
да
не е била и тя, само
да
ми дразни стомаха!
Като те срещне, той ще те прегърне, ще те помилва и след като те остави от прегръдките
си
, всичките ти страдания, всичките ти грехове изчезват.
“ И аз ви казвам: Идете и раздайте вашия старозаветен живот, който имате.
Този е великият Закон на учениците, които искат
да
реализират доброто и то тъй, както е писано в Божествената книга, която още не е напечатана на земята.
3.
Братя в единомислие
,
СБ
, София, 20.8.1927г.,
ако не знаете как
да
отваряте запушените шишета, елате при мен, аз ще ви кажа как се отварят.
За
да
отворите едно запушено шише, вие взимате един тирбушон, прекарвате го през тапата и шишето се отваря.
Казвате: Човек може
да
обича, но тази любов трябва
да
има граници.
Той може
да
се занимава със старозаветна, с новозаветна астрология, с астрологията на праведния, но не може
да
се занимава с астрологията на ученика.
Значи Любовта трябва
да
има граници, предел.
Ако ти искаш
да
проникнеш в смисъла, който Бог е вложил в звездите, ако искаш
да
проникнеш във великото, което те крият в
себе
си
, ти можеш
да
бъдеш ученик.
Нужно ли е
да
каните светлината
да
влезе в тази къща?
Да
, вярно е, Любовта има граници, както и яденето.
Всеки, който прочете този Псалом и го вземе в неговия буквален смисъл, ще попадне в една погрешка и ще
си
създаде ред неприятности в живота.
Навсякъде той е последен, не мисли за
себе
си
, готов е на пълно самоотричане.
Например, във 2 стих на този Псалом се казва: „Като многоценното онова миро на главата, което слизаше на брадата Ааронова“.
Ще отворите кепенците, после ще махнете кукичките на прозорците, ще ги отворите широко и светлината сама ще влезе вътре – няма защо
да
я каните.
Всеки от вас има брада, но под „брада“ не се разбират само космите, както някои мислят.
Следователно аз говоря за целомъдрието като за разумна сила, като за разумно същество.
Човек свещено трябва
да
пази границите на Любовта.
Гледате ги, влезли в някой вагон, първо място заели.
На брадата, наистина, растат косми, но космите не съставляват брадата, те са само нейно проявление.
Целомъдрието носи сила със
себе
си
.
И тъй, в сегашното състояние, в което се намирате, вие нямате право
да
пипате онзи, когото обичате.
Долната челюст, която е лост на човешката воля, всъщност тя съставлява брадата.
Та когато вие отворите път на целомъдрието, това същество ще дойде във вашия ум и във вашето сърце и ще ви покаже по кой начин трябва
да
разсъждавате и по кой начин трябва
да
чувствате.
Значи лостът, чрез който човешката воля
си
служи, това е брадата.
Целомъдрието разбира законите на мисълта и затова, като влезе в мозъка на човека, ще поправи всички центрове, с които той
си
служи, и мисълта веднага ще потече плавно.
Тогава мисълта добива израз и става силна, мощна в своите прояви.
Това е първото нещо, което трябва
да
спазвате в Любовта.
Ако вие разбирате, че мирото слиза по космите на човешката брада, знайте, че с това нещо човек не може
да
се благослови.
И действително, ние не даваме прах
да
падне върху този, когото обичаме.
Не можеш ли
да
заемеш последното място, ученик не можеш
да
бъдеш.
„Ето, колко е добро и колко угодно
да
живеят братя в единомислие!
Тя никога не може
да
бъде изказана не навреме, защото няма
да
се възприеме и приложи, а всяка мисъл, която не може
да
се възприеме, не може и
да
живее.
Христос е разбирал този закон и го изказал със следните думи: „Когато те покани някой на гости, заеми последното място,
да
не би, като дойде господарят на този дом,
да
ти каже
да
отстъпиш твоето място, защото е определено за някой почтен гост“.
“ Пред кого е угодно
да
живеят братя в единомислие, пред нас, или пред Бога?
Ако оставите всичкия прах
да
падне върху онзи, когото обичате, а говорите за любов, това не е никаква любов.
“ –
Да
, има целомъдрие в света, което не е механическо, но Божествено целомъдрие.
Колко е угодно
да
живеят хората в единомислие пред лицето на Бога!
В Новия Завет наричат това целомъдрие „прииждане на Духа“, „явяване на Духа“, „посещение на Духа“ и т.н.
Това са банкноти, които всякога могат
да
се обезценят.
Ученикът трябва
да
каже: „Докато всички хора спорят, докато разискват това-онова, аз ще се вслушвам в Божествения живот, който работи в мен, ще слушам какво Господ ми казва и ще уча“.
Не, днес не може още
да
се живее в единомислие, нито пък живеят хората в единомислие. Защо?
И тъй, ученикът не трябва
да
се дразни.
По простата причина, че всички хора имат различни интереси.
–
Да
мислите правилно.
Следователно вие никога и по никой начин не можете
да
примирите интересите на хората.
Той ще ви даде знания за живота, а животът не седи само в това
да
чувстваш и
да
мислиш как
да
прекараш времето
си
.
Не мислете, че вашата любов е много малка, или съвсем нямате любов, но казвам, че вашата любов е в такъв малък мащаб по отношение на великата Божествена Любов, та като дойдете
да
боравите с по-големите изисквания на живота, тя не ще бъде в състояние
да
издържи.
Ученикът не трябва
да
се сърди.
От хиляди години те се силят
да
примирят интересите
си
, но това се е указало невъзможно.
Не, сегашният живот представлява една дълбока вътрешна наука, едно дълбоко познаване на
себе
си
.
Божествената Любов, за която ви говоря, е силна, мощна.
Ти не можеш
да
излезеш срещу човека, който носи в
себе
си
великата Любов.
Ученикът не трябва
да
се съмнява.
– Интересите на частите не могат
да
се примирят едни с други.
Той е толкова гъвкав, толкова пластичен, дето и
да
го туриш, ще намери и най-малката дупчица, през която ще излезе.
Те могат
да
се примирят само в цялото.
Само цялото представлява велик закон за примирение интересите на частите.
Ученикът обаче трябва
да
работи над
себе
си
.
Следователно всеки човек, който се занимава с частите, преди всичко трябва
да
разбира закона на цялото, понеже всяка част има определено място в цялото; и тя е част дотогава, докато запазва своето място.
Че кой не разсъждава?
Сега, на старозаветните казвам
да
станат новозаветни.
Идната година, като дойдете тук, искам
да
видя у всинца ви една малка промяна.
На новозаветните казвам
да
станат праведни.
Това не може
да
стане изведнъж, но постепенно.
На праведните казвам
да
станат ученици.
Аз съм последователен, не говоря това от
себе
си
, но такъв е Божият закон.
Христос казва: „Ако е въпрос за въздържание, по-добре човек
да
се не жени“.
Аз някога ще ви разделя на старозаветни, на новозаветни, на праведни и на ученици и ще образувам отделни събрания от всички тия категории хора.
Всичко
да
става по свобода.
Който от вас може,
да
мине напред, а който не може, пак
да
работи, но
да
чака своя ред.
Това са четирите живота, които текат у вас, без
да
се задържат завинаги.
Казвам: На учениците предстои една от най-великите задачи.
Аз не взимам думата „смърт“ в смисъл умиране на тялото, но я разглеждам като състояние, при което умът на човека се изопачава, и той престава
да
мисли; сърцето му се изопачава, и той престава
да
чувства; смисълът на живота се изгубва, и всичко пред човека започва
да
бледнее.
Ще ви обясня този закон, за
да
не ви създам съблазън.
Тия от вас, които искат
да
бъдат ученици, аз ще ви събера, ще ви говоря на един нов, необикновен, съвсем специфичен език.
Да
изгубиш смисъла на живота, това е най-ужасната смърт!
Аз не искам
да
унижа достойнството на вашата душа.
Тогава старозаветни между вас няма
да
има, новозаветни няма
да
има и праведни няма
да
има.
„Колко е угодно на Бога и пред Бога
да
живеят братя в единомислие!
Да
кажем, че баща ви и майка ви са били болни хора и са вложили във вас слаба, нечиста кръв.
Ще има само ученици, с които ще мога
да
се разбера.
“ „Пред Бога“ – значи
да
живеят братя и сестри в единомислие пред цялото.
Само един контрабасист може
да
вземе този тон.
Сега, понеже между вас има и учени, и неучени, последните ще кажат: „Ние не можахме
да
разберем какво искаше
да
каже Учителят, не се изясни напълно“.
– Докато тази кръв не се пречисти, докато не се усили, вие не можете
да
бъдете здрав човек.
Други ще кажат: „Учителят ни нападна малко; не трябваше
да
казва така“.
Той е силен, мощен тон, в състояние е
да
разтърси нашия салон.
Тази кръв е на един старозаветен човек, и тя трябва
да
се преобрази.
Действително, и при най-голямото добро, което човек иска
да
направи, все може
да
стане една малка погрешка.
Ние никога не можем
да
живеем в единомислие, докато всеки мисли само за
себе
си
.
Както виждате, този тон има една отличителна черта, по която се познава от другите тонове.
Вие трябва
да
създадете нова кръв във вашето тяло,
да
минете в живота на новозаветния човек.
Ако вие имате няколко ученика, които ви обичат, и други, които не ви обичат, аз мога
да
направя всички
да
изменят мнението
си
за вас. Как?
Мислим ли само за
себе
си
, всякога ще има противоречия.
Докато
си
старозаветен човек, ти
си
един търговец, който взима пари назаем.
Представете
си
, че ви давам една кошница, пълна с ябълки – и големи, и малки – от различна големина, и ви казвам
да
ги раздадете на вашите ученици.
Тогава силният ще има право в едно отношение, а слабите, колективно съединени, ще имат право в друго отношение.
Той е толкова висок, че човешкото ухо едва може
да
го схване, като че отдалеч някъде се носи този звук.
Казвам му: Ти ще се освободиш от дълговете
си
!
Раздайте малките ябълки на тия от учениците, които са ви обичали, които са ви носили цветя, и вижте какво ще направят.
Днес малко цигулари могат
да
вземат този тон чист и ясен.
Те ще престанат
да
ви носят цветя и ще кажат: „Едно време ние имахме добро мнение за вас, но сега го изменяме“.
Грешката не е в цигуларя, нито в цигулката, но жиците, които се употребяват, не могат
да
предават тия трептения.
Дайте от големите ябълки на тия ученици, които не са ви обичали, и вижте какво ще направят.
Затова всички майстори-цигулари търсят материал за жиците по-чист, по-отзивчив за предаване на тези висши трептения.
Те ще започнат
да
ви обичат,
да
ви носят цветя и ще кажат: „Ние не знаехме, че учителят ни бил толкова добър, не мислехме така за него“.
Когато клетките в човешкия организъм се индивидуализират и всяка за
себе
си
каже, че тя може
да
работи тъй, както
си
разбира, в организма на човека става анархия.
Аз прилагам този закон по отношение на нашата нервна система, която постоянно се преобразява, преустройва.
Но ако раздадете на всички ученици еднакво хубави, еднакво големи ябълки, те ще погледнат едни към други, ще видят, че ябълките са еднакви по големина и красота, и ще бъдат доволни.
Идват лекари тогава – един, двама, трима, правят инжекции, препоръчват разтривки, изпотявания, какви ли съвети не дават, но всичко това може
да
се сведе към следното: всички клетки трябва
да
разберат, че те са живи същества, че щастието на всяка една от тях зависи от общото състояние на организма.
Тя трябва
да
се кали толкова много, че
да
бъде в сила
да
издържа както на ниските, тъй и на високите тонове.
Праведен човек е този, който е пласирал своя капитал в чужди банки и дава пари назаем.
Казвам: В света има една особена обстановка на нещата, че и при най-доброто и искрено желание
да
задоволите всички, не можете.
Затова клетките, които живеят в човешкия организъм, трябва
да
имат взаимно съгласие помежду
си
.
Това ще се постигне чрез мъчнотиите и страданията в живота.
Кошницата, която ви дават, е пълна с големи и с малки ябълки.
Ако те живеят всяка за
себе
си
, никога не ще имат благото на общото, благото на цялото.
Чрез тях, именно, става преустройване на материята в нашата нервна система.
На старозаветните ще дадете най-малките ябълки; на новозаветните – по-големите; на праведните – още по-големите, а на учениците, които са най-малко, ще дадете най-големите ябълки.
Ако всяка клетка пожелае
да
живее някъде отделно, като малка микроба, тя ще има един прост, нищожен живот.
Ако разгледате с увеличително стъкло нервната система на един човек, който има старозаветни вярвания, както и на онзи човек с новозаветни вярвания, после разгледате нервната система на праведния човек и най-после на ученика, ще намерите голяма разлика в устройството на нервната им система.
нито дългове плаща, нито със свой капитал оперира, нито свой капитал дава някъде в обръщение.
Вие не можете
да
постъпите другояче, не можете
да
дадете на ученика малък плод.
Влезе ли
да
живее в човешкия организъм, тя ще опита онова величие, което съществува в общата хармония на човешката душа.
Ако намерите, че този символ не е сполучлив за разяснение на мисълта ми, ще ви дам друг символ.
Представете
си
, че ми дават една чанта, пълна с различни книги: граматики, читанки, сметанки, разни научни и философски книги.
Давам ви една загадка, помислете сами, на какво можете
да
уподобите ученика.
Какво трябва
да
правя с тези книги?
Дайте една форма, с която
да
определите с какво се занимава ученикът.
–
Да
ги раздам.
Ние можем
да
познаем миналото, настоящето и бъдещето на човека по неговото око.
И тъй, ако ви питам с какво се занимава ученикът, ще кажете: Беше време, когато той работеше с чужди капитали, когато изплащаше дългове; беше време, когато работеше със свои капитали; беше време, когато даваше пари назаем, когато работеше с ортаци, но те го обраха.
Трябва ли
да
дам философските и научните книги на онова дете, което сега влиза в първо отделение?
Никому досега не съм направил какво и
да
е зло – праведен човек съм“.
Всичко, което може
да
стане с човека, е написано в неговото око, и ние можем
да
четем по него.
– Не, на това дете аз ще дам буквара.
Не, колкото и
да
е праведен този човек, той още не е ученик.
Ако някой човек страда от охтика, или от каква и
да
е болест, в окото му има признаци, които говорят за тази болест.
После се обърна той към децата и ги запита: „Кажете ми, дядовото, какво
да
правя сега?
Всички болезнени състояния се отразяват в очите на хората.
“ Аз казвам на този дядо тъй: Дядо, ти трябва
да
станеш ученик!
Кому ще дам философските и научните книги?
И праведният човек живее още за
себе
си
.
Там стават известни пресичания на кръговете, от които правилните течения в очите се прекъсват.
И той казва: „Дайте ми буквар
да
уча!
– На онзи ученик, който е напреднал вече, който може
да
ги чете, разбира и прилага.
Той иска
да
застави хората
да
познават и признават неговата праведност, затова казва: „Не знаете ли, че аз съм праведен човек, и всички трябва
да
се отнасяте към мен с почитание?
Онзи, който може
да
чете по очите, като погледне в тях, ще познае, че някой човек ще умре от охтика, например, след една година.
Случва се такъв човек, който чете по очите,
да
отиде при някой болен, когото всички лекари отписват от книгата на живота, и казва: „Този човек след десет дена ще бъде на крака“.
Да
учи човек, в това седи смисълът на живота.
Аз ще раздам тия книги съобразно степента на развитието на всеки ученик.
Новият живот изисква от всички ви
да
бъдете ученици.
Нали всички лекари казват обратното?
Това е най-великото и най-славното, което можете
да
направите.
Тук може
да
се постъпи само по един разумен начин.
Да
, така казват те, но в окото на този човек е написано положително, че той ще живее, няма
да
умре.
Туй, което сега имате в
себе
си
, ще го носите, без
да
подозира светът, че сте ученици.
Когато човек престане
да
иска почитание, той става ученик.
Светът ще ви постави на ред изкушения, ще ви кара
да
правите това-онова; ще ви иска пари назаем, защото сте богати.
Само ученикът учи, а всички други се занимават, те живеят един физически живот.
Ако хората искат от вас пари назаем, и вие им давате, не сте ученици.
“ – Погледни в окото
си
, или намери човек, който може
да
чете по окото, той ще ти каже всичко, каквото може
да
стане от теб.
Ученикът не борави с пари, той назаем пари не дава.
От свое гледище, те са прави
да
се сърдят.
После намери някой опитен френолог и го попитай за какво
си
способен.
Дойде някой
да
те пита: „Дългове имаш ли?
Казвам: Ако ви поканят на едно угощение и ви турят на последното място, вие ще се сърдите, но ако ви поканят
да
работите на лозето и ви турят на последно място, ще благодарите.
Той има ред мерки, с които ще
си
послужи: ще измери главата ти околовръст, на дължина и т.н.
“ – „Нямам.“ „Пари назаем даваш ли?
“ – „Не давам.“ „С какво се занимаваш тогава?
Казват някои, че и в България имало такива гадатели.
“ – „Ученик съм.“ Изваждаш буквара и казваш: „Ето, с това се занимавам“.
Все-таки, един трябва
да
бъде пръв на лозето!
Всички сравнения, които ви давам сега, служат като определения и допълнения на главната мисъл в този Псалом.
Не, нашите гадатели говорят, както им падне, те не са тъй точни, както съвременните френолози, не могат даже
да
се сравняват с тях.
Френологията почива на ред опити, наблюдения, извлечени от живота, из живата природа.
Много глупав човек
си
бил ти!
– Който знае
да
работи, който има здрави мишци и здрав гръбнак.
Първият стих е следният: „Колко е добро и колко угодно
да
живеят братя в единомислие!
Казах ви в една от беседите
си
, че всяка форма е израз на една Божествена мисъл.
И на трапезата трябва
да
има някой пръв!
В този смисъл, окото е жива Божествена форма, в която е написано как са устроени целия космос, цялата слънчева система, как е устроен най-после и животът.
„Не можеш ли
да
пасеш овце, говеда, ами
си
взел този буквар?
Окото на човека е създадено най-после.
“ – „Не, моят буквар струва повече, отколкото пасенето на говедата.
Когато всички части на едно колело са сплотени и работят заедно, това колело има смисъл.
Аз се определих в пътя на ученика.“ И той, като ученик, започва
да
се занимава с Любовта, със Светлината, с Мира и с Радостта.
Следователно онзи, който може
да
чете по окото, той е учен човек.
Това са четирите предмета, които ученикът започва
да
проучава в началото на своя път.
Ние, обаче, не можем
да
примирим противоречията в живота.
И всички по-видни ясновидци, всички адепти и Учители на човечеството четат и се учат по окото.
Той трябва
да
знае какво нещо е Любовта като предмет,
да
знае как
да
я прилага.
Той трябва
да
знае какво нещо е Светлината, като предмет, и
да
може
да
я прилага.
Най-напред се помоля на Бога, след това, като погледна в очите им, всичко познавам.
Той трябва
да
знае какво нещо е Мирът, като вътрешно състояние на душата.
Външните блага са относителни неща.
И коларят тогава казва: „Не върви нещо колата ми, разхалтавила се е, трябва
да
се поправи!
Не мога ли
да
проникна в окото, нищо не мога
да
кажа, нищо не мога
да
прочета“.
Той трябва
да
знае какво нещо е Радостта, като плод на всички блага, които съществуват в света.
“ Така и ние често се разхалтавяме и трябва
да
отидем при Бога,
да
се поправим.
Така е, в окото на човека е написано всичко.
Той трябва
да
знае как
да
я употреби за благото на своето сърце, както и
да
бъде полезен на своите ближни – на майка
си
и на баща
си
, значи
да
им служи тъй, както Бог изисква, а това подразбира
да
изпълнява волята Божия.
Ти ще желаеш
да
имаш, но главно ще желаеш
да
бъдеш ученик,
да
учиш, защото само ученикът има бъдеще в Царството Божие.
Трябва
да
знаете, че от тази гъста материя, в която живеете, често спиците на вашия живот се поразслабват, разхалтавят, и трябва
да
се молите, трябва
да
отидете при Бога
да
ви се поправят.
Христос казва: „Ако окото ти е чисто, всичкото ти тяло чисто ще бъде; и ако окото ти е нечисто, всичкото ти тяло нечисто ще бъде“.
Сега разбрахте ли всичко ясно?
Ние трябва
да
ходим при Господа най-малко по три пъти на ден
да
ни поправя спиците.
Аз искам
да
бъда категоричен,
да
ме разберете добре и
да
не
си
служа с неопределени думи.
Този живот има свой израз, затова трябва
да
се подготвят за него.
Той сам няма
да
ги поправи, майстор ще изпрати, но ние трябва
да
се молим.
Ако в окото има признаци на нечистота, тялото ти не може
да
бъде чисто.
Иде едно велико бъдеще за хората, в което всеки ще заеме своето определено място: старозаветните ще бъдат орачи, новозаветните – говедари, праведните – готвачи, а учениците ще заемат най-високите длъжности. Защо?
Колкото и
да
ви говоря – и 20, и 30 дена наред, па и цяла година, вие пак ще знаете толкова, колкото и сега знаете, т.е.
– На тях се дават тия места.
Ние виждаме това око на лицето, но то е израз, отражение на вътрешното око.
вие ще знаете повече, но и задачите, които ви се дават, ще бъдат все по-сложни.
Първите три категории хора ще бъдат ли доволни от своите служби?
Тия спици на нашия живот могат
да
се изправят само чрез молитвата.
В това отношение, привидно, вие като че ли ще бъдете на една и съща степен в знанията
си
.
Някой ученик казва: „
Да
свърша първи клас, нищо повече не ми трябва“.
Пророкът на миналото е изразил идеята за ученичеството в друг смисъл, като казва: „Всички хора ще придобият нов живот, ще бъдат научени от Господа
да
живеят тъй, както Той изисква“.
Да
се моли човек, значи
да
храни сърцето
си
.
Като свърши първи клас, тогава пак казва: „
Да
свърша поне втори клас, не ми трябва повече
да
уча“.
Всичко онова, което е написано в клетките на мозъка, представлява недостъпна област за съвременната наука.
На всинца ви предстои нов живот, нова работа, различна от досегашната.
Такава минава клас след клас, докато най-после казва: „Хайде и университета
да
свърша, че
да
няма за какво
да
мисля“.
Съвременните учени, при известни случаи, са отваряли черепа на човека и са наблюдавали мозъка.
Като свърши университета, казва: „Много малко зная, почти нищо“.
“ Всички трябва
да
работим над
себе
си
.
Те са виждали как той пулсира, как се увеличава и намалява по обем.
Това е хубавото,
да
съзнаваш, че не знаеш.
Тази нова работа има своето определено време, има своята сила, има и своите помощници.
Аз говоря за съзнателния живот на човека, за съзнателната молитва, за този вътрешен, непреривен стремеж на душата,
да
бъде свързана с Бога, а не за онази молитва на думи само, написана от други хора.
Ако спазвате този велик закон,
да
четете и проучавате свещената книга на живота,
да
изучавате живота на великите хора, които са я писали, тя ще ви даде ценни упътвания.
Молитвата е непреривно стремление
да
работим заедно с Бога.
Новата наука започва
да
чертае велики методи и пътища на бъдещето.
Тогава нашите интереси и интересите на Бога ще бъдат едни и същи.
Щом мисълта у някой човек е силно възбудена, мозъкът излиза навън до 2–3–5, а даже и до 10 сантиметра, като краставица, но като се успокои, отново се прибира.
И ученикът почва
да
се храни с тия плодове.
Само един човек с просветен ум, който се е решил
да
служи на Бога, може
да
види бъдещето.
За
да
не се прекъсва връзката с Бога, каквато работа предприемем през деня, трябва
да
я вършим с единствената мисъл, че тя се върши за Бога.
Както виждате, не е лесно
да
се управлява мозъкът.
Миеш ли лицето
си
, мий го за Бога.
Пишеш ли, четеш ли, каквато работа и
да
вършиш, върши я за Бога.
Ето защо, природата, като знае, че съвременните хора, в тяхното развитие, са деца, е поставила мозъка в такава здрава коруба.
Той трябва
да
вкуси от този плод!
Постъпваш ли така, ще имаш в
себе
си
един постоянен импулс.
Тя знае, че тия деца не могат
да
пазят нещата.
– Този плод носи вечния живот.
ако тя върви само в една определена посока, може
да
разбие черепа ви.
Та като имате тази велика идея в
себе
си
, като имате Любовта, всички разногласия, които съществуват в света, ще изчезнат.
По едно време той се влюбва в една красива мома и се вдъхновява, насърчава се вече.
По тази причина, именно, много хора заболяват умствено, и нервната им система се разстройва.
Мнозина идват при мене, искат
да
ги лекувам.
Като излезе на сцената, и 10,000 души
да
го слушат, това не е важно за него.
Следователно, като разбирате този велик закон, ще трансформирате умствената
си
енергия, ще я отправяте към всички посоки на мозъка.
Той има пред
себе
си
един образ и за него пее.
Затова, когато дойде някой при мене
да
се лекува, ще го питам по кой начин иска
да
го лекувам, от кои хора е той.
Всички казват: „Много хубаво пее този певец“.
Новозаветният не може
да
се лекува по начина на праведния, и праведният не може
да
се лекува по начина на ученика.
Тя няма
да
бъде многобройна, но всички хора от тази раса ще бъдат мощни по ум, по сърце, по воля, по душа и по дух.
Отнемете този образ от него, този певец изгубва вдъхновението
си
, от никъде помощ не иде, не му се пее вече.
Не, човек не може
да
полудее от много мислене.
В природата съществува строг закон, който следи за изпълнението на това нещо.
Тези хора ще възстановят Царството Божие на земята и ще кажат: „Възможно е всички ние
да
живеем в Любовта, възможно е всички ние
да
живеем в Светлината, възможно е всички ние
да
живеем в Мира, възможно е всички ние
да
живеем във вечната Радост, която Бог ни е дал!
Аз наричам този образ „вътрешен център“, който привлича мисълта и в който всички части намират своето единение.
По-нататък, като се дойде до науката, и там има четири начина за учене, четири вида наука: наука за старозаветния, наука за новозаветния, наука за праведния и наука за ученика.
Този образ не е някаква външна представа, но едно съзнание в нас, което може
да
регулира живота ни.
Това трябва
да
знаете!
Ето защо, вие трябва
да
пазите този образ в
себе
си
!
Ако някой старозаветен иска
да
стане новозаветен, той трябва
да
измени начините и методите, по които живее; той трябва
да
измени своите схващания и разбирания в новозаветни.
Вие може
да
го намерите в някой по-напреднал човек от вас, а може
да
го намерите и в лицето на Бога.
Искаш ли
да
бъдеш здрав, право ще мислиш!
Той не може
да
борави със същите термини, със същите понятия, които имал по-рано.
Дето и
да
го намерите този образ, пазете го.
Красивата мисъл е хармонично съчетание на мислите.
Старозаветният човек казва за някого: „Този трябва
да
се обеси,
да
се убие,
да
се глоби.
Той носи живот за вас.
Някои питат: „Как се предава живота?
Искаш ли неща, които не ти са потребни, заинтересован ли
си
от нещо лично, ще се родят и кривите прояви в живота.
“ Новозаветният казва: „Простете този човек, смекчете наказанието му, пуснете го на свобода!
“ – Божественият живот не се предава направо чрез мислите, чрез идеите.
Ето защо, ти трябва
да
допускаш в мисълта
си
само такива неща, които са необходими за живота ти за даден момент.
“ Праведният казва: „Дайте условия на този човек
да
се повдигне,
да
работи.
Как се предава тогава?
Вземете, запример, факта, че искаш
да
бъдеш красив.
Дайте му пари назаем,
да
оправи работите
си
!
– Божественият живот, Божествените идеи се предават най-първо чрез контакт, чрез допиране, не физическо, но духовно, вътрешно допиране.
Красотата не е лошо нещо, но важното е какви са подбужденията ти
да
бъдеш красив.
“ Ученикът казва: „Пратете този човек на училище
да
се учи!
При това допиране се образува Божествения пламък, и Божественият живот у човека започва
да
тече.
Както при горенето във физическия свят е необходимо вещество, способно
да
гори, за
да
се поддържа огънят постоянно, така и в Божествения живот трябва
да
има едно постоянно прииждане на Божествени енергии.
Те казват: „
Да
гледа човек хубавото в живота, в природата, това е привилегия за него, това осмисля живота“.
Ако е старозаветен, праща сина
си
на нивата
да
оре.
Значи, за
да
се прояви живот, енергия е потребна.
Ако е новозаветен, праща го
да
пасе говедата.
НАГОРЕ