НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
278
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
278
:
1000
резултата в
5
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Трите зрънца
,
МОК
, София, 20.2.1927г.,
Все ще останат 25%
да
не
си
платят – ще ги извадите, туй се нарича сгурия.
(втори вариант)
Даром ще иде на тях.
(втори вариант)
И благодарение, че щом оставите телата
си
, те ви пазят.
(втори вариант)
А другото ще дойде всичко.
(втори вариант)
И ако те не пазят, вий като се върнете, ще намерите къщата
си
ограбена.
(втори вариант)
Тази идея ще я пазите за
себе
си
.
(втори вариант)
Ако мисълта ви е насочена, ще я възприемат, парите ще дойдат – пък като дойдат парите, ще се въодушевите и може
да
напишете нещо по-хубаво.
(втори вариант)
Искам
да
укрепнете.
(втори вариант)
Божественото няма
да
го разкривате.
(втори вариант)
Щом дойдете до Божественото – «Ама, вий вярвате ли в Господа?
(втори вариант)
Вий трябва
да
го прекарате,
да
уякчите вашата воля.
(втори вариант)
Започнахте една работа, трябва
да
я доизкарате.
(втори вариант)
Нещо за съвременната наука, астрология, хиромантия – за всичко ми говорете, но за Бога – не, ще ми замотае ума.
(втори вариант)
Не
да
я свършите, аз не искам
да
я свършвате.
(втори вариант)
Той е далечен път.
(втори вариант)
Да
успява списанието.
(втори вариант)
(- Мислим
да
пишем по едно писмо.) Вий, като напишете писмото, ще идете при някой човек тъй, неофициално, ще му го прочетете; и щом той извади и каже: «Аз искам
да
се заинтересувам,
да
се абонирам», извади и плати – пратете писмото.
(втори вариант)
В списанието трябва
да
бъдете толкова искрени, че този човек, като възприеме вашето писмо,
да
почувства, че трябва
да
помогне.
(втори вариант)
Искате
да
разкриете.
(втори вариант)
Трябва
да
възприеме мислите ви, идеята ви.
(втори вариант)
«Житно зърно» трябва
да
го прокарате вие.
(втори вариант)
Хермес – когато неговите ученици го запитали какво е грехът, произходът на злото, той само
си
стиснал устата.
(втори вариант)
Вий
да
сте, веднага ще разрешите въпроса.
(втори вариант)
Като идея, като един опит трябва
да
го вземете само.
(втори вариант)
И вий всички за някои неща трябва
да
затваряте устата
си
– ще стиснете устните
си
.
(втори вариант)
Понеже, ако отворите устата
си
, ще се напълнят с нещо много лошо.
(втори вариант)
Аз не искам у вас
да
създам идеята за Бога.
(втори вариант)
Да
има един свят, незасегнат от окръжающата среда.
(втори вариант)
Да
има нещо, на което вий
да
се осланяте.
(втори вариант)
Да
имате място, където може
да
си
починете.
(втори вариант)
То е красивото.
(втори вариант)
Красивото ще развивате и Божественото у вас.
(втори вариант)
Сега задайте един от най-умните въпроси.
(втори вариант)
Най-умния въпрос, който съвременната наука се мъчи
да
разреши.
(втори вариант)
Ако не може сега
да
го оформите, може в следующото събрание – безразлично.
(втори вариант)
(- По какъв начин душата, която е нещо нематериално, може
да
докара в движение тялото на човека?
(втори вариант)
В каква връзка се намира душата в тялото, за
да
може
да
се прояви животът, който е нещо нематериално?) Те считат, че душата е полудуховна и полуматериална. (...)
(втори вариант)
Те казват, че Бог изпълня всичко.
(втори вариант)
(- Тези философи, които приемат субстанциалността на душата, вземат полуматериално, полудуховно – нещо средно, което свързва абсолютното с материалното, по този начин се мъчат
да
обединят субстанциалния свят с материалния и свеждат всичко до един монотеизъм – Спиноза.) (Приятелите цитират мнението на Бергсона по този въпрос.)
(втори вариант)
Че будните духове, които влияят на материята, се мъчат
да
разбудят спящите духове.
(втори вариант)
И когато говорим ние за Козмичната Душа, тя включва всички слънца.
(втори вариант)
И следователно тя с тях може
да
манипулира, както иска.
(втори вариант)
За душата
да
бъде материална е тъй лесно.
(втори вариант)
Дали е материална или духовна или Божествена – и трите състояния са еднакви.
(втори вариант)
Когато всички същества спят, всичко е материално.
(втори вариант)
Първото същество, което се пробужда в тази Козмична Душа – разните йерархии, то е вече духовната страна.
(втори вариант)
Когато един ден всичко се одухотвори, всичко ще стане съзнание, тогава материя няма
да
има.
(втори вариант)
От теорията на Себатие – ако туй може
да
хвърли светлина върху тази идея.
(втори вариант)
А пък този въпрос за душата, аз бих желал всеки един от вас
да
си
го разреши по своему.
(втори вариант)
Вий изучавате общите теории за душата, всички са хубави, но дръжте се близо до вашите понятия за душата!
(втори вариант)
Всеки от вас
си
има едно схващане за душата – дръжте го като една ядка, никога не го заменяйте с една философска система, защото вий имате едно схващане, добито от дългия ваш живот, то е много ценно.
(втори вариант)
Философски не може
да
го изкажете, но то е много ценно.
(втори вариант)
На пясъка ако приложите единица топлина, ще се разшири само, ще се сгрее, нищо друго няма
да
стане.
(втори вариант)
Ако притурите на житното зърно, може
да
му се даде един импулс за растене.
(втори вариант)
Удари те някой, казваш: «Няма
да
го забравя», но зарасне ръката ти – забравиш.
(втори вариант)
Но има болки духовни, тя не е физическа, ръката ти не е счупена, минават 5-10-20 години, не може
да
забравиш.
(втори вариант)
Съвременната наука смята, че на молекулите на телата се придава повече сила, тази енергия увеличава разстоянието между тези молекули.
(втори вариант)
Спомняте
си
за един от американските психолози, Браун, един ден, като дефинира пред студентите какво нещо е «аз», смесва се с учениците и не знае какво е той.
(втори вариант)
Следователно, когато вий говорите за трите вида математика, в органическия или психическия свят, когато боравим с физика на физическото поле, имате отмерени величини.
(втори вариант)
И ако вий постъпвате в органическия свят както във физическия, почвате
да
усещате едно вътрешно ограничение.
(втори вариант)
Не може
да
се познае.
(втори вариант)
Психологически като гледал, питал се: «Дали съм вчерашният Браун или не съм аз?
(втори вариант)
Той е толкова искрен, изнася го като един научен факт – как човек може
да
се обърка.
(втори вариант)
Ти седиш, недоволен
си
от живота – туй недоволство вдървява организма.
(втори вариант)
После, в туй отношение може
да
изучавате френологията.
(втори вариант)
Защо трябва
да
изучавате окултната наука?
(втори вариант)
Трябва
да
я свържете с вашия организъм.
(втори вариант)
От френологично гледище философията може
да
стане по-ясна, отколкото сега.
(втори вариант)
Вий трябва
да
изучавате окултната наука, доколкото тя може
да
съгради във вас мощно, силно тяло,
да
преорганизира вашите чувства,
да
създаде един мозък, една здрава нервна система.
(втори вариант)
Учениците, които следват този курс – за тях туй е задача.
(втори вариант)
Ако вий не знаете
да
я приложите в
себе
си
, как ще я приложите вън?
(втори вариант)
Най-първо – една задача.
(втори вариант)
Недоволството може
да
дойде по един незнаен начин.
(втори вариант)
Ако има една хубава глава, може
да
се определи френологически дали неговите чувства са постоянни или не.
(втори вариант)
Даже най-разположения от вас, ако го убодете с една губерка, цял въпрос ще стане.
(втори вариант)
Може
да
се определи на процент какво ще изпълни от това, което обещава.
(втори вариант)
Туй мушване може
да
бъде от причина външна, или загуба на пари, или баща му умрял – причини всевъзможни.
(втори вариант)
Едва ли ще се намери някой, който
да
изпълни 75%.
(втори вариант)
Пък може
да
дойде една малка губерка,
да
произведе същия резултат на недоволство.
(втори вариант)
Защо не изпълня всичко?
(втори вариант)
Аз ви казвам: ако един човек, който ви обича тъй, както обича
себе
си
, ако той ви мушне с тази губерка, освен че няма
да
ви причини недоволство, но ще ви причини една радост.
(втори вариант)
Да
кажем, имате тази крива линия (фиг. 21.3).
(втори вариант)
Но ако един човек не ви обича, и най-голяма услуга
да
ви направи, ще ви достави една неприятност.
(втори вариант)
В тези, кривите линии къде силата е по-голяма?
(втори вариант)
Да
кажем, това са гранати – силата, която е изхвърлила тези гранати.
(втори вариант)
Аз не искам
да
ги разрешавам.
(втори вариант)
Колкото повече се отдалечават тези линии, толкова силата е по-постоянна.
(втори вариант)
В света съществуват три вида тайни: физически, тях можем
да
ги разгадаем,
да
ги обясним напълно.
(втори вариант)
Вследствие на това тези гънки на мозъка – по-интензивни, по-интелигентни – изискват по-голяма площ, за
да
се развие нейната действителност; вследствие на това в едно малко пространство се образуват гънки.
(втори вариант)
Втория вид можем 75%
да
разкрием, те са от духовния свят.
(втори вариант)
Гънките, това е плоскостта, в която трябва
да
се прояви мисълта, където човешката мисъл трябва
да
работи.
(втори вариант)
А Божествените тайни винаги са покрити, никога не се разгадават.
(втори вариант)
Ако разгледате мозъка на един човек, клетките, строението, ще намерите грамадна разлика.
(втори вариант)
Ти не можеш
да
разкопаеш пластовете – ако разкопаеш, ще го развалиш.
(втори вариант)
Но там, където извира, може
да
измериш водата му, неговата форма, интензивност и качество на водата, колко вода извира в секунда – можеш
да
направиш много опити.
(втори вариант)
Питам: вий розовото масло може ли
да
го турите в една обикновена българска стомна?
(втори вариант)
Тук вече качеството на водата, няма първоначалната чистота.
(втори вариант)
Трябва
да
се стремите
да
пресъздадете вашия мозък – че за едно съществувание, второ, трето, този мозък, той ще дойде с вас.
(втори вариант)
Туй, което е ваше, никой не може
да
го вземе.
(втори вариант)
Може ли от реката
да
съдите какъв ще бъде изворът?
(втори вариант)
Тази материя може
да
е по Слънцето някъде, но когато дойдете
да
се въплотите на Земята, тези частици от всички звезди ще дойдат, ще се съберат и ще създадат организма ви.
(втори вариант)
Трябва
да
се изучава вътрешната връзка.
(втори вариант)
Божествените неща всякога ще бъдат прости.
(втори вариант)
За
да
влияят, те са ни дали нещо.
(втори вариант)
Речете ли
да
да
го разкриете, ще го развалите.
(втори вариант)
Щом дадеш, имаш влияние.
(втори вариант)
Някои от вас искат
да
покажат: «Какво съм аз.» Този въпрос не го разрешават.
(втори вариант)
Щом не даваш, не може
да
имаш влияние.
(втори вариант)
То е закон вътре в природата, даваш и вземаш, обмяна има.
(втори вариант)
Не главоломно
да
кажеш: «Аз всичко мога
да
направя.» Има нещо, което не можеш
да
направиш.
(втори вариант)
Играя, пея, ям, ходя из небето, връщам се, всичко правя.
(втори вариант)
Ще ви приведа този анекдот: Среща един млад човек един стар дядо на 100 години, качил се на магарето и казва: «Дядо,
да
говорим за философия.» Дядото казва: «Всичко може
да
направя, всичко може
да
разреша.» – «Е, дядо,
да
говорим за една работа, която няма
да
стане.» – «Как, синко, всичко може
да
стане.» – «Я слез, дядо, от магарето, аз
да
се кача.» – «А, синко, това не може
да
стане.» Среща дядото младия, качен на магарето.
(втори вариант)
– «Синко, хайде
да
говорим за една работа, която може
да
стане.
(втори вариант)
Слез, синко, от магарето,
да
се кача аз.» – «Заповядай, дядо.» – Качва се старецът.
(втори вариант)
Значи, за младия всичко е възможно.
(втори вариант)
А за стария всичко е възможно, но от магарето не може
да
слезне.
(втори вариант)
Ако може
да
слезнете от магарето, въпросът е разрешен.
(втори вариант)
Някой път обезсърчавате се от простия факт, често искате
да
разкриете целия
си
живот: «Вижте, ето ме какъв съм!
(втори вариант)
» Че, цялата Слънчева система не е достатъчна
да
направите едно изложение какво сте вий.
(втори вариант)
Онзи, който ще дойде, ще има и достатъчно средства
да
направи туй посещение.
(втори вариант)
В живота ще го вземете като един символ и с него ще
си
разрешите въпроса.
(втори вариант)
» Ти разрешаваш въпроса, казваш тъй: «Защо аз трябва
да
страдам!
(втори вариант)
Един от вас трябва
да
има закона на смирението, то е закон за консервиране на енергиите.
(втори вариант)
До гуша ми дойдоха страданията.
(втори вариант)
Съдбата няма ли
да
каже за мен някоя хубава дума?
(втори вариант)
» Но вий не знаете как страдат другите хора.
(втори вариант)
За
да
може с най-малка енергия, при най-бедните условия
да
извърши най-добрата работа.
(втори вариант)
Аз страдам, но има хора, които хиляди пъти повече страдат от мен.
(втори вариант)
Някъде,
да
кажем, седят хората, мислят, че
си
прост, не
си
учен – ти
си
мълчиш, проучваш ги.
(втори вариант)
А там има един човек сляп, глух, той благодари на Бога.
(втори вариант)
И ако можеш
да
се повдигнеш вътрешно, движението на твоя ум
да
стане толкова силно,
да
проникне вътре техните мисли, те ще изменят своето настроение.
(втори вариант)
Да
се върнем към мисълта.
(втори вариант)
Тази топлина,
да
кажем, е от живота.
(втори вариант)
Сега аз не искам
да
се образува у вас доволство, но съзнателно
да
дойдете до едно разрешение на един въпрос.
(втори вариант)
Аз искам
да
страдате, не страданията ви
да
се прекратят.
(втори вариант)
Ако вземем единица топлина, то е, един човек,
да
кажем, него му се пада един милион наследство.
(втори вариант)
По същия закон: не
да
изгорите, но
да
се стремите
да
се превърнете на вода, че
да
почнете
да
поливате градините.
(втори вариант)
2.
Природните звукове
,
ООК
, София, 23.2.1927г.,
Който започва с Разумността, той може
да
постигне всички останали Добродетели.
Като станете сутринта, от изгрева на слънцето до залеза, ще следите внимателно всичко каквото говорите или пеете и ще го записвате в тетрадка.
Всяка постъпка на човека трябва
да
бъде разумно направена.
Какво ще говорите, дали ще се карате или ще водите приятен разговор, дали ще се молите или само ще произнасяте отделни звукове, всичко ще записвате.
В една от беседите
си
казах, че човек трябва
да
се стреми
да
получи от Бога писмо с обратна разписка,
да
знае, че наистина е получил.
Дали сте сам или се разговаряте с някого, всичко, което излезе от устата ви, ще записвате.
Само онзи човек може
да
получи такова писмо, който откак се е родил докато замине за онзи свят, не е казал никому лоша дума; през сърцето му не е минало нито едно лошо чувство и през ума му не е минала нито една лоша мисъл.
Задачата не се заключава в това какви думи сте изговорили, но
да
се види колко думи и колко букви са произнесени през това време, както и това кои букви най-много се повтарят.
Сърцето на този човек е подобно на извор, който постоянно блика и дава.
Тъй щото при изпълнение на упражнението трябва
да
бъдете свободни и искрени спрямо
себе
си
.
Каже ли човек, че животът му няма смисъл, че иска
да
се самоубие, той нито е изпратил писмо до Господа, нито е получил писмо от Него.
Които не знаят
да
пишат, все трябва
да
потърсят някакъв начин
да
изпълнят задачата.
И
да
пише на Господа, писмото му няма
да
отиде до своето местоназначение.
Вечерта преди
да
си
легнете, направете сметка колко думи и колко букви сте произнесли за даденото време и кои букви преобладават.
Още на първата станция ще прегледат това писмо и ще го върнат назад.
Казвам: ученикът трябва
да
гледа на всяка задача с еднаква сериозност,
да
не ги дели на важни и маловажни.
На мнозина се вижда чудно как е възможно човек
да
живее цял живот и нито през сърцето му, нито през ума му
да
е минало нещо нечисто.
Колкото малка
да
е по външен вид една задача, тя има дълбок вътрешен смисъл.
Който може
да
прекара един такъв живот, той ще бъде посетен от Ангел Господен.
Опасно е за ученика когато дойде до положение
да
омаловажава работите.
В историята на човечеството има само един такъв пример, човек
да
бъде посетен от Ангел.
С това той сам
себе
си
разваля.
Ако е права мисълта, че някои работи са маловажни, как ще
си
обясните стиха от Евангелието, дето се казва, че космите на главите ви са преброени?
За
да
постигне своята цел, човек трябва
да
води абсолютно чист живот, проникнат от една велика идея, от музика, изкуство, поезия.
Какво представлява един косъм, та Невидимият свят
да
се заинтересува от космите на човешката глава и
да
ги брои?
Сега
да
се върнем към задачата.
Значи колкото малък
да
е косъмът, Невидимият свят се интересува от него както лесничеят се интересува от всяко дърво в гората, което става за работа.
Ние се отвлякохме от нея, както се увлякъл един беден американец с мечтите
си
.
Както копал лозето на един богат човек, той се подпрял на мотиката
си
и започнал
да
мисли: Ако бих имал богат чичо
да
ми даде един милион долара, аз зная какво щях
да
направя.
Казвате: Като не разбираме тия работи, по-добре
да
мълчим или поне по-малко
да
говорим.
Щях
да
си
купя къща, ниви, лозя; щях
да
имам много слуги, които
да
ми работят,
да
орат и
да
копаят, аз щях само
да
ги наглеждам.
Казвам: и бедният мислил така, и вие можете
да
мислите така, но какво ще правите, когато богатият чичо го няма?
Бедният отново взел мотиката
си
и започнал
да
копае.
Само умрелите мълчат, само умрелите не могат
да
говорят.
Мнозина казват: Учителят ще ни даде нещо.
Мълчанието още не е никакво разрешаване на въпросите.
Не, аз не давам лесно.
Човек трябва
да
говори, но разумното, здравото Слово.
Всичко давам, но пари не давам.
В живота на всеки човек е математически определено колко думи трябва
да
произнесе всеки ден.
– Тежък е животът ни.- Не, този е най-красивият, най-приятният живот, който прекарвате сега на земята.
Човек не може и не трябва
да
говори каквото му дойде на ума.
Кой е най-хубавият концерт, най-красивият изглед?
За всяка възраст и за всеки човек е точно определено колко думи на ден трябва
да
изговори.
Тъй щото никой не може
да
говори колкото иска и каквото му дойде на ума.
В живата природа съществува математика на говоренето.
Някой казва: Аз съм свободен
да
говоря колкото и каквото искам.
– Не
си
свободен. Защо?
Във всичко това аз слушам великия концерт на Природата.
Всяка дъждовна капка, която пада върху мене, напомня такава музика, каквато и най-великият музикант не може
да
изпълни.
Ако ти вървиш и мълчиш по пътя
си
, никое куче няма
да
те лае.
Обаче ако вземеш камък и го хвърлиш върху кучетата, всички ще те лаят.
Който иска
да
слуша велик концерт, нека отиде някоя бурна нощ сред Природата и застане близо до някоя канара: там ще слуша той ехото на всички гръмотевици, ще гледа как мълниите разкъсват небето, ще чува падането на дъждовните капки, придружено от бученето на вятъра.
Кой дава повод на кучетата
да
лаят?
Във всичко това той ще схване великата хармония на Природата.
Падането на дъждовните капки е говор.
Обаче това ще разбере онзи, който има ухо
да
чува и око
да
вижда.
На сутринта ще се върне радостен, в добро разположение на Духа и ще каже: Тази нощ присъствах на един велик концерт в Природата!
Който не разбира тази красота, той ще каже:
Да
ме пази Господ втори път
да
преживея подобно нещо!
Ако добър човек влезе в някой двор, кучето ще залае, ще се доближи до него, ще завърти опашката
си
и ще каже: Ще ме извиниш, аз съм турен на служба
да
пазя,
да
съобщавам на господаря
си
кой влиза и кой излиза.
Дано втори път не преживея подобно нещо!
Днес господарят ми не е у дома, утре ела!
Когато Мойсей се качи на Синайската гора, там също така имаше дъжд, вятър, бури, светкавици.
– Истинският морал седи в това
да
изговори човек през деня толкова думи, колкото са определени за него от Невидимия свят.
Така трябва
да
гледате на живота.
Великата задача в живота на човека седи в познаването на Бога.
Казвате: Как
да
разбираме това, в буквален или в преносен смисъл?
Трудна задача е тя, но красива.
За мене това е вярно и в положителен, и в символичен смисъл.
Казано е в Писанието: “Това е Живот Вечен,
да
позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога”.
Докато човек не чуе този велик симфоничен концерт в Природата, той не може още
да
говори за музика.
Ще каже някой, че е ходил на Мусала, че го е валял силен дъжд, придружен със светкавици и гръмотевици, с буря.
И това още не може
да
ни убеди, че той е слушал и разбрал този концерт.
Да
слушаш и
да
разбираш тази велика симфония, това подразбира
да
си
съвършено сам сред Природата, кацнал на някоя канара като птичка и от там
да
броиш всяка дъждовна капка и
да
я наричаш с нейното име, както музикантът нарича всяка нота;
да
схващаш песента, която вятърът изпълнява и
да
пееш след него;
да
следиш гръмотевицата спокойно и
да
чуваш в нея повишавания и понижавания, каквито срещаме в музиката.
Ти
си
беден човек, нямаш пет пари в джоба
си
, нямаш земя за обработване, нямаш никакви средства за живот.
И най-после докато се изпълнява тази симфония,
да
можеш
да
определиш нейния темп къде върви пиано, къде алегро, къде адажио и т.н.
От този момент сърцето ти започва
да
трепти, на всяка крачка изпитваш трепет: седиш в къщи, безпокоиш се
да
не те нападне някой
да
те обере; пътуваш в гората, страхуваш се
да
не се натъкнеш на някаква засада.
Дето мръднеш, все не
си
спокоен. Защо?
Като се дават хубавите, великите концерти, те бързат
да
се скрият в къщи и от време на време поглеждат през прозорците и казват: Дъждът престана ли!
Боиш се
да
не изгубиш парите
си
.
По същия начин когато човек придобие Великата Истина в душата
си
, той изпитва този Свещен трепет, страхува се
да
не Я изгуби.
Щом дойдат топлите слънчеви дни, те се радват и казват: Слава Богу, стопли се малко, можем
да
поизлезем навън!
Може ли човек
да
изгуби богатството
си
, било то физическо или духовно?
Значи те са се научили
да
се радват на благото на своите ближни, а на своето благо още не могат
да
се радват.
Има един начин, по който човек никога не може
да
изгуби своето богатство.
На онези от вас, които са смели и решителни, ще дам следната задача: през бурна, тъмна нощ ще ги изпратя на някой планински връх, там
да
прекарат цялата нощ.
Чухте ли и разбрахте ли великия симфоничен концерт, който Природата ви даде?
Така са правили всички ученици на окултните школи.
наследство от вашия чичо, така трябва
да
го вложите в обръщение, че и вие, и вашите ближни
да
се ползвате еднакво от това благо.
Днес виждаме какви големи усилия правят англичаните
да
се качат на Хималаите.
Тъй употребено това богатство, подразбира, че сте дали ред угощения на ближните
си
.
Може някога
да
се качат, но не се превземат лесно високите върхове.
Значи вашият чичо, който живее на физическия свят, ви оставя наследство, а същевременно от Духовния свят определят колко сладки думи
да
кажете на всеки ваш ближен през деня.
Сега онези от вас, които искат
да
направят упражнението с написване на изговорените думи и букви, трябва
да
се определят в
себе
си
,
да
има връзка помежду им.
Физическото даване се изразява по един начин, а духовното – по друг начин.
Които не искат
да
правят това упражнение, могат
да
бъдат свободни.
Следната сряда ще видим какви са резултатите от упражнението.
От това колко пъти сте употребили дадени звукове, ще извадим малки правила за самовъзпитанието на човека.
Някой ще каже: Нямам друга работа, ами
да
записвам какво говоря.
Да
нагостиш човека и едновременно с това
да
му кажеш няколко сладки думи, в това седи Новото в живота.
Не искам
да
губя деня в подобни упражнения!
Тъй както живеят съвременните хора, това е стар, изтъркан, отживял времето
си
живот.
Какво трябва
да
каже тогава домакинята, която е заставена цял ден
да
гледа къщата?
Какво трябва
да
каже онази жена, която цял ден преде, тъче или шие?
Когато тръгва
да
проси, циганката започва и свършва по един и същ начин.
Трябва ли
да
счита, че тази работа е еднообразна и губене на време?
Влиза в една къща и започва
да
изрежда какво иска: хляб, лук, сол и т.н.
– Какво щяхте
да
кажете, ако някой би ви заставил
да
правите това упражнение цяла година?
Щом е само за един ден, лесно е; за един ден съзнанието на човека може
да
бъде будно, но мъчно е тази будност
да
се поддържа цяла година.
В живота на циганката, която проси, няма нищо ново.
Не, когато се касае за благородното, за възвишеното, човек трябва
да
бъде готов
да
жертва.
Тя придобива само един занаят – просия, но с този занаят не се прогресира.
Той трябва
да
има готовност, смелост поне колкото светските хора.
Казвам: който иска
да
прогресира, той всеки ден трябва
да
внася нещо ново в живота
си
, от което
да
се учи,
да
се облагородява.
Срещате някоя светска дама с отрязани коси, модерно причесани, с модна рокля, голи ръце, с цигара в уста, говори, смее се, не се стеснява от нищо.
За смекчаване, за облагородяване на характера трябва
да
се изговарят специални звуци, специални думи.
Това всеки възпитател трябва
да
знае, за
да
може съзнателно
да
работи върху своите възпитаници.
Казвате: Мода е това.
Дървото само расте, но все трябва от време на време някой
да
го полива.
Не е важно, може и на модата
да
служи, но смела е тя, от никого не се смущава.
Човек иска
да
бъде добър.
И тъй аз искам
да
бъдете свободни Духом,
да
бъдете искрени спрямо
себе
си
.
За
да
бъде добър, все трябва
да
се намери някой
да
полее това негово желание.
И той трябва
да
работи върху
себе
си
, но и други трябва
да
му помагат.
Като свърши работата
си
, той ще каже: Сега съм доволен, че свърших работата
си
както трябва.
Ако човек не е дошъл до положение
да
работи върху
себе
си
вътрешно, духовно, той трябва
да
работи външно, по физически начин.
Дали ще четете или ще пишете нещо, спрете се за малко, помислете върху това, което работите, извадете някои принципиални положения, вижте как можете
да
ги приложите в живота
си
и в края на краищата ще изпитате едно доволство от
себе
си
.
За тази цел той трябва често
да
произнася известни думи по определено число пъти на ден, докато те проникнат в съзнанието му и почнат
да
работят вътрешно.
Целта на всяка работа, която човек върши, е
да
го доведе до едно малко вътрешно доволство.
Запример според наредбите на православната църква, за ония, които искат
да
се подвизават духовно, определено е думите “Господи помилуй”
да
се произнасят 40 пъти на ден.
Щом това произнасяне става бързо, по-скоро
да
се свърши, то се превръща в механически процес и вместо
да
принесе някаква полза, донася съвсем обратни резултати.
Разумният човек трябва
да
се подчинява на този закон, на този ритъм, определен от самата Природа.
Рече ли човек
да
бърза с цел
да
произведе известен ефект, той ще изгуби Божествената мисъл и работата му ще приеме търговски характер.
В края на краищата какво сте придобили от всичко това?
Ето защо при честото повтаряне на известни думи трябва
да
се пазят някои правила: отчетливо
да
се произнасят, спокойно, тихо, с вдълбочаване.
Ако в характера на някой човек преобладава мъжкият елемент, той трябва
да
произнася меки срички, меки звуци.
Всички срички, които завършват накрая с “ь”, са меки.
Сега ако започнете
да
изреждате кои букви или кои срички са меки, ще дойдете до ред мнения, но мненията още не съдържат Истината в
себе
си
.
Едно трябва
да
знаете: всяка буква означава известен закон.
Запример буквата “В” означава вътрешен стремеж на зърното
да
цъфне – закон на разцъфтяване.
В тази буква се съдържат ред сили, които трябва
да
намерят начин
да
излязат навън.
Лесно е човек
да
напише превръщането на буквите една в друга, но мъчно е, когато при някое противоречие в живота, той трябва
да
превръща енергиите според разумните закони на Природата.
Който разбира смисъла на законите, вложени в буквите, той ще може
да
превръща и техните енергии.
Запример някой казва: Аз мразя еди-кого
си
.
– Какво трябва
да
направиш?
на първата сричка “мра”, трябва
да
се противопостави такава сричка, която
да
е в състояние
да
измени ефекта на думата мразя.
Коя сричка или коя дума може
да
измени състоянието, което се предизвиква от енергиите на думата мразя?
Мнозина ще кажат, че думата “Любов” може
да
се противопостави на омразата.
Не, само обичта е в сила
да
унищожи действието на омразата.
Вие можете много пъти
да
изговаряте думата любов, но ако не обичате човека, никаква промяна не може
да
стане в неговото състояние.
Ако искате
да
измените състоянието на човека, непременно трябва
да
му дадете нещо реално.
За тази цел човек трябва
да
знае какво
да
даде и как
да
постъпва.
Не е въпросът едно
да
се изправи, друго
да
се развали.
Обикновено те
си
служат с два различни метода, с две съвършено различни мерки за действие: добрата мярка прилагат към
себе
си
, а лошата – към окръжаващите.
Те знаят Истината за всяко нещо, но Я задържат за
себе
си
.
Школите на Бялото Братство имат точно обратни методи: строгата мярка прилагат към
себе
си
, а меката, добрата – към своите ближни.
Това е изразил Христос в стиха: “Който иска
да
ме последва, той трябва
да
се отрече от
себе
си
”.
Христос казва: “Ако те ударят по едната страна, обърни и другата”.
Това са ред философии, но
да
се спрем върху практическата страна на тия философии.
Някой човек може
да
познава философиите на ред учени и сам той
да
минава за учен, но ако тия философии нямат приложение в живота, в края на краищата и той ще стане обикновен човек.
Ледът. Той е стегнат, свит, никой не може
да
го раздвижи; обаче изгрее ли Слънцето, първите лъчи още започват
да
топят леда.
Твърдостта на леда качество на водата ли е?
Може ли водата
да
се превърне в твърдо състояние?
Водата не може
да
се превърне в лед, т.е.
Противоречие е
да
мислите, че водата може
да
се превръща в твърдо или газообразно състояние.
Сянката на някое тяло може
да
стане много голяма, но това не означава, че самото тяло е толкова голямо.
Следователно когато водата замръзва или се превръща в пара, става увеличаване или намаляване на сцеплението между молекулите й, но самите молекули на водата не се изменят.
Това могат
да
потвърдят и естествениците.
Ако в съд с вода поставим малко брашно
да
се образува каша, това не значи, че между частиците на водата е станало особено изменение.
Тук влиза един чужд елемент – брашното, което не придава свойствата
си
на водата.
На същото основание когато водата замръзва, казваме, че в нея влиза чужд елемент, който не е присъщ на естеството й.
Това нещо физиците обясняват като особено състояние на молекулите на водата.
Значи водата нито замръзва, нито се изпарява.
Вода, която замръзва и се изпарява, не е вода.
Че става изпаряване и замръзване на водата, това е факт, но в него не се включва самата Истина.
Това може
да
са противоречия за вас, но вие сами трябва
да
ги примирите.
Едно ще знаете: водата нито се изпарява, нито замръзва.
И тъй когато Великата наука разглежда въпросите, те седят другояче.
Докато учените приемат, че водата се изпарява и замръзва, това показва, че те не са дошли още до положителната наука.
Верен е фактът, че водата се изпарява и замръзва, но той не е правилно изяснен.
Казвате: Водата замръзва.
Да
, водата замръзва, но никога не измръзва.
Какво нещо е изпаряването и замръзването на водата, ще се обясни в бъдеще от новата наука.
Питам: каква е тази сила, която сгъстява и разрежда молекулите на водата?
Значи брашно има във водата, което я прави гъста.
Щом брашното се махне, водата дохожда в първото
си
положение.
Че водата замръзва, това е факт, но обясненията за замръзването на водата не са пълни.
За онзи, който иска
да
изучава явленията в природата, тия обяснения не са достатъчни.
Запример той вижда как постъпват в индустрията, в техниката, когато искат
да
получат някои метали в свободно състояние от техните руди, но същността на процесите остава неизяснена.
Взимат сребърната или златната руда, в която среброто или златото е пръснато във вид на зрънца или жили, и я нагряват, за
да
могат всичките частици на метала
да
се стопят и по този начин
да
се слеят в едно цяло.
От гледище на техниката се задава въпросът: кога именно има смисъл
да
се изразходват толкова средства,
да
се топи рудата за
да
се получи металът свободен?
Отговарят: Когато приходите от метала надминават разходите, има смисъл
да
се предприема топене на рудите.
Обаче от научно гледище се задава следния въпрос: защо някои метали като злато, сребро и други, са пръснати във вид на малки зрънца из рудите, а не са в едно цяло?
Който искрено се интересува от науката, той ще се домогне до въпроса за произхода на златото и ще
си
обясни причината за неговото явяване във вид на люспи или зрънца.
Следователно който иска
да
се занимава с истинските процеси в природата и в живота, той трябва
да
намери една идея като златото.
Обаче за
да
дойде до такава идея, той трябва
да
разтопи цели тонове руди и оттам
да
освободи онова вещество, подобно на златото, необходимо за създаването на неговата мисъл.
Тя ще дойде от природата някъде.
Много идеи идат или се образуват при разни процеси в природата.
Запример при храненето се създават много идеи.
В този смисъл храненето е важен процес в цялата Природа.
Днес той се разглежда повече физиологически, но има и своя психическа, и морална страна.
Някоя идея дохожда в ума на човека, когато се храни.
Тя не е нищо друго, освен руда, в която има някой ценен метал.
Какво трябва
да
направите с тази руда?
Ще сложите рудата в своята огнена пещ
да
се стопи.
За
да
стопиш рудата и
да
извадиш от нея метала чист, в свободно състояние, изискват се специални окултни методи.
Ако не можеш
да
направиш това, металът, ценното в рудата ще остане неизползван.
И в такъв случай ако човек не може
да
обработи идеята, която е дошла в неговия ум, той ще прилича на празна воденица, която вдига шум, но работа не върши и казва: Ядох, пих цял живот, но защо беше всичко това, не зная.
Ето защо човек всякога трябва
да
бъде буден,
да
може
да
възприеме и правилно
да
обработи всяка дошла до него идея.
Великите, светлите идеи не идат всякога.
Съвременните хора търсят красивите неща отвън, вследствие на което губят времето
си
напразно.
Когато ученикът иска
да
изучава музиката, първо той трябва
да
има в
себе
си
силно желание
да
учи; той трябва
да
има идея за вътрешната музика и след това вече ще търси учител отвън, който
да
го занимава.
Само по този начин човек може
да
реализира своите идеи.
Умът му трябва
да
бъде винаги зает, и то със светли, велики идеи.
Сега като свършите дадената вече задача, ще ви дам още една.
Всичко, каквото помислите този ден, ще го запишете.
При това ще бъдете искрени в
себе
си
, няма
да
скривате мислите
си
.
Някой от вас помислил нещо добро, бърза
да
го запише.
После помислил нещо лошо за някой брат или за някоя сестра, но като не му хареса тази мисъл, въздържа се
да
я запише.
Не, всичко ще записвате.
Друг пък мислено ще търси погрешките на хората, но като дойде
да
напише тази своя мисъл, въздържа се.
Искрени трябва
да
бъдете първо към
себе
си
, а после към другите.
Често вие употребявате думите: Добро, Правда, Разумност.
Доброто има отношение към хората, към всички живи същества.
Когато човек се затрудни материално, той казва: Няма ли някой добър човек в света,
да
даде нещо,
да
отвори хамбара
си
?
И затова когато работите на някой човек се забъркат, той казва: Няма ли някой разумен човек
да
ни покаже начин как
да
се оправим,
да
разплетем обърканите
си
работи?
Правдата пък е свързана с Божествения свят.
Значи Правдата е свързана с Божествения свят; Разумността – с живота на хората, а Доброто -с материалния живот на нашите ближни.
От тук се виждат двете допирни точки, двата полюса на живота: едната допирна точка е с Божествения свят, а другата – с нашите ближни.
Правдата има само една допирна точка до нас.
В това отношение никой не може
да
се добере до същността на Правдата.
Това значи: никой не може
да
разкрие Правдата.
Кой може
да
разкрие източниците на един извор?
Можете ли
да
предскажете какво е писано в останалите теми, които не можаха
да
се прочетат тази вечер?
Източникът на кой и
да
е извор може
да
се уподоби на мястото, откъдето извира Разумността на човека.
Доброто пък е водата, която изтича от извора и се влива в Морето.
Сега ще ви задам въпроса: Защо ви е знанието?
Следователно Доброто е водата в реката; Разумността е изворът, от който изтича тази вода, а Правдата е онова Неизвестно, скрито място, откъдето иде енергията.
Ще кажете, че знанието е потребно, за
да
живеете по-добре.
И тъй на първо място човек трябва
да
бъде разумен.
Без знание не можете ли
да
живеете добре?
Някой иска
да
бъде добър.
И математикът
си
служи с числа, но питам: не може ли той
да
смята без числа?
Не, човек първо трябва
да
бъде разумен, а после ще му се дадат условия
да
бъде добър.
Много хора не знаят числата, не могат
да
ги пишат, но пак смятат.
Само на разумния човек Бог дава блага,
да
се прояви като касиер,
да
раздава.
Те взимат бобови зрънца, нареждат ги по едно, по две, по три, по четири, по пет и смятат.
Дойде ли въпрос до Правдата, човек не може
да
бъде праведен.
Значи човек може
да
смята и без
да
знае числата; той може
да
говори и без
да
брои колко пъти е произнесъл всяка буква.
Запример правили ли сте опит
да
видите колко пъти сте произнесли буквата “а” след като сте говорили цял час?
Велика наука е след като говорите цяла година,
да
знаете колко пъти сте произнесли буквата “а” през това време.
Това означава, че Правдата може
да
се пренесе в Живота само чрез Вярата.
Знаете ли, че от това колко пъти сте произнесли буквата “а”, зависи вашето щастие или нещастие?
От това пък колко пъти в годината ще произнесете буквата “б”, зависи вашето поумняване или оглупяване.
От произнасянето на буквата “в” пък зависи вашето благородство.
Като говоря за Правда, за Разумност, за Добро, аз не искам
да
се самокритикувате.
Когато човек огрубява, той употребява повече такива букви, които съдържат в
себе
си
твърдост, сухота, коравина.
Тъй щото от това колко пъти ще произнесете едни или други букви, зависи благородството, знанието, успеха и ред още придобивки в живота на човека.
Човек трябва
да
уповава на своята Разумност,
да
гледа
да
не я изгуби.
Разумността е качество на човешкия ум, дадено от Бога, и затова той трябва
да
започне живота
си
с нея.
И тъй понеже звуковете указват голямо влияние върху човека, ще ви дам следната задача.
Не започне ли с Разумността, той нищо не може
да
постигне.
3.
Здрави връзки
,
МОК
, София, 27.2.1927г.,
Има хора, които се привързват силно, вследствие на което страдат; те не трябва
да
се обезсърчават, защото където има привързване, там има и развързване.
Това се дължи на известна хармония, на някаква далечна връзка между тях; колкото по-здрава е връзката, толкова и отношенията им са по-хармонични.
Това виждаме и в съчетанието на тоновете: има тонове, които са хармонични помежду
си
- такива тонове образуват акорд, съзвучие.
Например тоновете до, ми, сол
си
хармонизират, докато тоновете до и ре не
си
хармонизират.
Като изучавате произведенията на гениалните поети, виждате, че и тяхната поезия е основана на същите закони, на които и музиката, поради което между поетите и музикантите съществува тясна връзка.
Добре е музикантите
да
правят опити
да
превеждат гласните и съгласните букви в тонове.
Като пише, истинският поет се спира не само върху музикалното значение на всеки звук, но и на мястото му в сричките и думите; също така той обръща внимание и на местата на думите в поезията
си
.
Попадне ли в една от наклонените плоскости, човек започва стремително
да
се хлъзга, докато дойде до равнище - така той проявява някои нежелателни качества, след което трябва
да
мине известно време, за
да
се хармонизира.
Срещнат ли се двама души на една наклонена плоскост, те непременно ще се скарат и понякога скарването е толкова голямо, че трябва
да
дойде някой отвън
да
ги примири.
Защо се карат хората - защото са попаднали на наклонена площ и не могат
да
се спрат - хлъзгат се.
Скарването, спорът между хората се дължи на известни избухливи вещества в човешкия организъм, които лесно се запалват и образуват експлозии - тези експлозии стават независимо от човешката воля.
Едно нехармонично движение на мускулите на лицето може
да
стане причина за възпламеняване на избухливите вещества в човека; нехармоничните движения, както и отрицателните думи, представляват бомби, които могат
да
извадят човека от релсите на неговото движение.
Човек трябва
да
познава вътрешната, т. е.
психическата страна на живота, за
да
може
да
си
въздейства с нея - това наричаме ние психическа психология; познава ли тази психология, човек може
да
я приложи при самовъзпитанието
си
.
Като се самовъзпитава, човек трябва
да
дойде до пълно самообладание,
да
пази своята енергия,
да
не я изразходва напразно.
Трябва ли човек
да
се гневи, че на пътя му имало камък и той по невнимание ударил крака
си
?
Ако няма нужното самообладание, той ще вземе камъка и ще го хвърли гневно настрани.
Не, види ли на пътя
си
камък, човек трябва
да
се наведе спокойно,
да
го отмести от пътя
си
и
да
замине - откъде знае, може би под този камък се крие някакво богатство и като вдигне камъка, ще го намери под него.
Един ден той седял в градината
си
и четял философска книга.
Прочел няколко глави, затворил книгата, легнал
да
си
почине и заспал; като се събудил, отново взел книгата, за
да
продължи четенето, но видял вътре един плик и се ядосал, че някой е бъркал в книгата му и е сложил в нея плика.
Така разгневен, той бързо взел плика, смачкал го и в момента, когато се готвел
да
го хвърли в огъня, дошла му наум мисълта: „Преди
да
изгоря плика, ще видя какво има в него"; отваря плика и какво
да
види - една голяма банкнота, а на едно листче написано: „Вземете тия пари и
си
услужете както намирате за добре".
От кого били тия пари не могъл
да
разбере - никакъв подпис нямало там.
Следователно научете се
да
цените малките неща.
Сама по
себе
си
клетката е малка, но тя е проводник на нещо велико; когато се организират в едно цяло, малките клетки стават проводници на Великия съзнателен живот.
Като ученици, вие трябва
да
се изучавате,
да
дойдете до вътрешно познаване на
себе
си
- това се постига чрез работа и учене във всяко направление.
Ако живее на физическия свят, човек ще изучава земята, заради което ще работи с рало и мотика; след това той ще мине в Сърдечния свят, за
да
изучава всичко, което се отнася до отношенията му към всички живи същества, малки и големи; после ще навлезе в Умствения свят, където ще изучава поезия, философия, наука.
Като мине през всички светове и придобие нещо ново, човек има право
да
си
почине; като
си
почива, ще размишлява върху малките и високите върхове в науката, в музиката, в изкуството и ще разбере, че големите неща съществуват благодарение на малките.
Като изучавате малките неща, постепенно ще вървите към големите, като се нагаждате към новите форми на науката, на живота, на изкуствата; не можете ли
да
се нагодите към новите форми,
да
ги използвате разумно, вие ще се върнете назад, към старите форми - това подразбира инволюция.
В каквото и направление
да
работи, човек се нуждае от сътрудник или в работата, или в поощряването му.
Колкото и добре
да
работи, човек все има нужда
да
сподели работата
си
с някого, който разбира и който
да
даде своята преценка; като сподели с някого, човек усилва Вярата
си
.
Докато е на Земята, човек се нуждае от мнението, преценката и съвета на своя ближен.
В преценката, която давате, вие трябва
да
бъдете справедливи - нито
да
надценявате, нито
да
подценявате; такава преценка не е опасна за слабия човек, иначе той може
да
се подхлъзне и
да
падне.
Не е страшно падането - защо?
И в падането човек се учи.
Само онзи може
да
падне, който не е завършил развитието
си
, а който го е завършил, никога не пада.
Страшно е, когато човек за пръв път среща мечка на пътя
си
, от страх той заболява.
Очите на мечката са малки и са поставени близо до носа - малките очи показват, че тя приема малко впечатления, но ги задържа дълбоко в
себе
си
, вследствие на което има интензивни чувства; мечката силно обича и силно мрази, следователно, ако мечка ви обикне, радвайте се, но намрази ли ви, пазете се.
Защо плюе мечката - чрез плюенето тя изказва негодуванието
си
, че се е намерил някой
да
попречи на разположението или на настроението и, обаче като животно мечката е страхлива.
Ако има будно съзнание, човек може
да
мине покрай нея спокойно, без тя
да
му направи нещо.
Страхът е животинско чувство, той е силно развит в животните - те разчитат на него.
За
да
не се поддава на отрицателните чувства в
себе
си
, трябва
да
държи съзнанието
си
будно,
да
се свързва с Възвишените Разумни същества.
Човек е колективно същество, свързан със същества по-високо и по-нискостоящи по съзнание от него; от него зависи с кои от тях ще се свърже.
Много помагачи има човек, но той трябва
да
съзнава това, за
да
се свързва с тях и
да
се ползва разумно от помощта им.
Орачът оре земята с ралото
си
, но милиони червеи орат преди него; той казва, че е разорал, но няма предвид ония невидими помагачи в земята, които са работили преди него.
Човек посажда плодни дръвчета, отглежда ги, радва се на плода им, но забравя милионите пчели, пеперуди и други насекоми, които като невидими помагачи са извършили тяхното оплодяване.
Какво ще кажете за помощта на Слънцето, на водата, на въздуха?
Хиляди и милиони същества взимат участие при разрешаване на известен философски въпрос, човек напряга ума
си
и допринася нещо към разрешаването му; който не разбира това, той мисли, че сам разрешава въпросите - никой не работи сам.
Има въпроси, които от хиляди години насам се разрешават, но и досега още не са разрешени - например въпросът за душата и до днес не е разрешен, въпросът за ума също не е разрешен.
Задава се въпрос дали умът е сила, или принцип.
Според някои философи умът е облечен в специфично тяло - умствено, което има свои специфични органи; човек може
да
разреши въпроса за ума, когато развие неговите органи - тогава той функционира свободно и независимо, както виждаме това във физическото тяло на човека.
За следния път пишете върху темата: „Първата играчка или първият предмет в детството ми, който ми е направил силно впечатление"; така ще проверите от коя възраст сте започнали
да
задържате впечатления в паметта
си
.
Добре е от време на време човек
да
се връща към детството
си
,
да
види какви впечатления и спомени носи оттам, какви стремежи и желания са го вълнували.
Задача. В продължение на десет дена всеки от вас трябва
да
мести по един камък, който се е изпречил на пътя му; като правите задачата
си
, ще бъдете концентрирани, за
да
попаднете точно на този камък, който трябва
да
преместите.
Обръщайте внимание кога местите камъка - сутрин, следобед или надвечер: ако го преместите сутрин, вие сте били във възходящо състояние и същото състояние ще предадете на онзи, който стъпи на този камък; ако го преместите следобед, състоянието ви е било низходящо.
След залез слънце няма
да
местите камъните.
Задачата ще бъде добре изпълнена, ако можете
да
поставите камъка на онова място, което му е определено.
Така изпълнена, задачата представя само една от страните
си
; пълно разрешение подразбира приложение на вътрешната и страна - това значи: всеки
да
премести в живота
си
по една твърда мисъл, по едно твърдо желание и по едно твърдо чувство, които спъват както самия него, така и окръжаващите; може ли
да
направи това, той е дал вече права насока на живота
си
.
Щом една твърда мисъл се отмести от пътя ви, след нея ще тръгнат всички останали.
За
да
съгради своя характер, човек трябва
да
започне от външните предмети - ако не
си
готов
да
вдигнеш от земята един лист, пръчка или камък, ти не можеш и в
себе
си
да
преместиш нито една твърда мисъл, нито едно твърдо чувство; изправен ли
си
към външния свят, ти можеш
да
работиш и вътрешно.
Задачата, която днес ви давам, е добър метод за самовъзпитание и възпитание.
Така могат
да
се възпитават и малките деца - когато води децата на разходка, учителят трябва
да
обръща вниманието им на всичко, което срещат на пътя
си
: ако са на планина, той трябва
да
спира вниманието им върху изворчетата и ако са нечисти,
да
се заеме заедно с тях
да
ги изчисти.
Пръчки, листа, камъчета, каквото срещнете на пътя
си
, вдигайте и слагайте настрани; пътят, по който вървите, трябва
да
бъде чист.
Ако имате стомна, която пуска вода през порите
си
, не се сърдете на грънчаря, но намерете начин
да
не мокри дъските - сложете под нея една чинийка и дъските ще бъдат сухи.
Всеки човек има две стомни в
себе
си
- умът и сърцето му, и случва се понякога тия стомни
да
пропускат част от съдържанието
си
; намерете начин
да
не се излива съдържанието им - сложете по една чинийка под тях.
Ако стомните ви пропускат, не се обезсърчавайте - това е една погрешка, която може
да
се изправи и ще даде добри резултати.
По- грешката на добрия човек се превръща в добро; и грешка
да
направи, добрият човек
си
остава добър.
Лошият човек обаче и добро
да
направи, пак лош
си
остава.
Човек трябва
да
бъде добър - защо?
Сега какво разбирате вий, дали Методий говори за цялата вселена на звездите или говори за своята вселена?
(втори вариант)
Всичките звезди, като са се вселили, образували са вселената.
(втори вариант)
Вселенните звезди влезнали
да
живеят, у кого?
(втори вариант)
(- Иска
да
каже, че той не е с предразсъдък,
да
търси обект вън от
себе
си
, а е живо въплощение на тази вяра.) «Изтъкан» е много материализирано.
(втори вариант)
Ти като поет ако
си
бил – тук «изтъкан» е много материалистично.
(втори вариант)
Какво друго може
да
се тури?
(втори вариант)
Всеки знае, че щом някой се въодушевява с вас, вий може
да
говорите, но щом не се въодушевява, сковавате се.
(втори вариант)
Ако той вярва, че може
да
говорите, говорете.
(втори вариант)
Ако той вярва, че той може
да
пее, той пее.
(втори вариант)
Няма поет, докато няма среда – известна среда.
(втори вариант)
Условия трябва
да
има.
(втори вариант)
Един учен човек, след като е изнамерил известни теории, той няма вяра в
себе
си
.
(втори вариант)
Той ще намери други учени
да
потвърдят теориите му и като намери двама, окуражава се.
(втори вариант)
Той сам като твърди, няма сила в
себе
си
.
(втори вариант)
Но трябва
да
имаш един приятел, едно разумно същество, което мисли като теб, и
да
ти даде една правилна преценка на твоите мисли.
(втори вариант)
Затуй е хубаво и в науката
да
имаш един, на когото
да
разчиташ.
(втори вариант)
Не
да
те хвали – тъй,
да
направи една истинска преценка.
(втори вариант)
(- Може ли цялото изречение
да
се изрази с тези ваши думи: Съзнанието почива на вярата?) За пример, ако преобърнем така, кажем: «В целокупното съзнание вселената почива» – вселената не може
да
почива.
(втори вариант)
Почива човек, който е работил, но вселената не е свършила своята работа – може ли
да
почива?
(втори вариант)
При какви условия се ражда вярата или вярването?
(втори вариант)
Кога изпъква – кога се ражда?
(втори вариант)
– Божията любов спрямо някоя душа.) Вземете, когато ние обичаме някой човек, някой път го преценяваме и след туй, не се мине дълго време, направим
си
второ заключение.
(втори вариант)
И първите са преувеличени, и вторите са намалени – трябва
да
ги съберем и
да
вземем средното.
(втори вариант)
Представете
си
един гениален човек, дипломат, който ви играе или който е обикновен човек.
(втори вариант)
Питам: с кого трябва
да
имаш работа – с гениалния или с обикновения?
(втори вариант)
Един обикновен човек гениален може
да
стане, но гениалният човек обикновен може ли
да
стане?
(втори вариант)
В природата съществува един закон: същества, които са завършили своето развитие, не може
да
паднат. Защо?
(втори вариант)
Значи, те не могат
да
паднат, защото са минали по своя път.
(втори вариант)
Човек, който е завършил своето развитие, той не може
да
падне.
(втори вариант)
За тях, при слизането падането е възможно.
(втори вариант)
Който е завършил своето развитие – падането е изключено.
(втори вариант)
Но за онзи, който не е завършил, падането е възможно.
(втори вариант)
Тогава, като казвам «възможно е всеки
да
падне», разбирам: всички онези същества, които слизат по закона на инволюцията, не е изключена възможността за падане.
(втори вариант)
Но всички онези същества, които възлизат нагоре по закона на еволюцията и завършват своето развитие – падането е изключено.
(втори вариант)
Този закон може
да
го приложите и частично.
(втори вариант)
Една ваша опитност не може втори път
да
се преповтори.
(втори вариант)
Вий няма какво
да
се плашите от миналото.
(втори вариант)
Ако веднъж ви е плюла мечката, няма какво
да
се плашите втори път
да
ви плюе.
(втори вариант)
Еднаж като ви плюе мечка, всички други мечки няма
да
ви плюят.
(втори вариант)
Да
те плюе мечка, то е нещо изключително.
(втори вариант)
Ако искате
да
знаете психологически, на мечката очите са много близо до носа.
(втори вариант)
Когато те обикне мечка,
да
се радваш, но когато те мрази,
да
се пазиш.
(втори вариант)
Когато мечка е плюла някого, тя се вдава един вид на съзерцание.
(втори вариант)
Всякога, когато се нарушат чувствата, тогава се зарежда туй желание
да
плюеш,
да
си
покажеш негодуванието, че е попречил на хубавото ти разположение.
(втори вариант)
Всички животни, изобщо, от човека се страхуват.
(втори вариант)
Някои от тях изразяват страха
си
, някои от тях чувстват страха, но повече изпъкват и други чувства – показват се смели и решителни.
(втори вариант)
Но изобщо, като закон, всички животни и птици са страхливи и ако човек срещне мечка или вълк, или тигър, или бик, ако държиш очите
си
съсредоточени, няма
да
посмеят
да
те нападнат.
(втори вариант)
Под думата «животни» разбирам специфично, не разбирам общия живот, който минава през животните – тази мощна сила, която се проявява.
(втори вариант)
Може ли някой
да
си
каже опитността?
(втори вариант)
(- Една малка опитност имам: два пъти се случи, бях много разсеян, не можах
да
работя.
(втори вариант)
Тогава усилено се концентрирах с тази мисъл, извиках тези клетки на помощ, клетките на разсъдливостта, и забелязах едно силно повишение.
(втори вариант)
И той има много помощници, за
да
му вървят работите.
(втори вариант)
Каквато и
да
е философска мисъл – преди вас хиляди същества са мислили.
(втори вариант)
Като дойдат от невидимия свят, те работят заедно с вас, помагат ви.
(втори вариант)
Някой проблем разисквате – голямо количество разумни същества ви помага, за
да
го разрешите.
(втори вариант)
Някой камък, трябват няколко души, за
да
го вдигнат.
(втори вариант)
Една мъчна задача с една глава не може
да
се разреши.
(втори вариант)
В туй отношение индусите имат по-правилни схващания за ума.
(втори вариант)
Има спор дали умът е сила или принцип.
(втори вариант)
Някои приемат, че е сила, други – че е принцип.
(втори вариант)
Ако се пренесем още по-напред – има други теории, които дават чисто инволюционно гледище, по-правилно схващане за ума.
(втори вариант)
Само когато се развие умственото тяло, органите на ума, тогава той може
да
функционира.
(втори вариант)
Значи, ако може
да
се привърже, може и
да
се развърже, нали?
(втори вариант)
Сега, ако се даде една тема... Каква тема можем
да
изберем за следующия път?
(втори вариант)
Една любима тема, върху която всички бихте могли
да
пишете.
(втори вариант)
Защо между някои тонове не може
да
се образува хармония, не може
да
се образува акорд?
(втори вариант)
Можете ли вий
да
си
припомните първата играчка във вашето детинство, която ви са донесли?
(втори вариант)
Тема: «Първата играчка от детинство.»
Да
видим кой какво ще напише.
(втори вариант)
Да
видим докъде се простира вашата памет.
(втори вариант)
(- Тези, които се намират в интервал терца, например До-Ми-Сол.) Значи, при сегашните условия в природата несъвместима е пълната хармония с устройството на вселената.
(втори вариант)
Нещо, което ви е обърнало внимание, някой предмет или дрешка, или шапка, или чепиче, или конче, или ябълка, или круша, или каквото
да
е, откъдето може
да
започвате.
(втори вариант)
Необходимо е едно малко разногласие.
(втори вариант)
Във всяка една гама (- Този интервал секунда До-Ре, например.
(втори вариант)
Да
ви кажа за 10 дена, всеки ден
да
премествате по един камък.
(втори вариант)
Не тук, из града, но някъде.
(втори вариант)
Тъй, като вървите по пътя, ще намерите камъчето, което трябва
да
преместите.
(втори вариант)
Сега, ще правите наблюдения: някой път ще се случи, че камъкът, който трябва
да
преместите, може
да
е от дясната ви страна, а може
да
се случи и от лявата.
(втори вариант)
Не сте изучавали
да
превеждате звуковете.
(втори вариант)
» Но един, преместен от вашата ръка, вий сте имали най-добрите мисли, някой, който е отчаян, искал
да
се самоубие, стъпи на вашия камък – той ще възприеме вашата мисъл, ще тури револвера в джоба и ще се върне вкъщи радостен.
(втори вариант)
Словесните звукове
да
ги преведете в музикални тонове.
(втори вариант)
Този камък ще го спаси.
(втори вариант)
За пример звука «т»
да
го направите музикален.
(втори вариант)
(Един брат пита дали насред пътя
да
туря камъка.) Настрани.
(втори вариант)
Съгласните букви какво носят в
себе
си
?
(втори вариант)
Аз ги наричам спънатите звукове – «п», «д» нямат простор, съгласната буква се мъчи, гласната като че дава простор
да
се разшири.
(втори вариант)
Отчаяните хора са крайно индивидуализирани, затова и страдат.
(втори вариант)
Значи, съгласните букви правят немите, гласните ги карат
да
проговорят, добиват израз.
(втори вариант)
Те се чувствуват в дадения случай като изолирани, те са дошли до крайния предел на своята деятелност.
(втори вариант)
Аз искам
да
ви наведа на онази мисъл: всяко едно неразположение се дължи на такава малка причина, че ако вий бихте знаели, на този философ или поет бихте се смели през-глава.
(втори вариант)
Тези, големите хора са малки деца и те се обаждат.
(втори вариант)
Всички органи са отишли на повърхността и следователно в този случай се губи по-голяма енергия.
(втори вариант)
И след туй една ваша твърда мисъл, и нея ще преместите, за
да
бъде задачата пълна.
(втори вариант)
Сега, ако се случи сутрин
да
преместите камъчето, значи желанията ви са във възходяща степен.
(втори вариант)
Онзи, който би се осмелил
да
тури думата не на място – прави се източен въпрос.
(втори вариант)
Задачата е откато изгрее Слънцето докато залезе.
(втори вариант)
Разбира се, светът
си
върви по своите обикновени пътища.
(втори вариант)
След като залезе, няма вече какво
да
местите камъните.
(втори вариант)
Всеки един човек има една наклонена площ – ти не можеш
да
си
помогнеш,
да
проявиш известен характер, плъзгаш се.
(втори вариант)
Самата идея, тези, малките идеи:
да
премести човек един камък,
да
го тури на правото място – той гради в
себе
си
.
(втори вариант)
В един събор на мисионерите в България, двама души видни мисионери, които проповядват Христовата любов, се скарват за нищо и никакво, че трябвало другите
да
ги примиряват 2-3 дена.
(втори вариант)
Сега ще извадите друг закон: че всеки един човек има вещества, които може
да
се възпламенят.
(втори вариант)
Вий вървите по пътя, искате
да
преместите нещо.
(втори вариант)
Вашият противник - това е запасът на вашите енергии, и вашите неприятели може
да
се домогнат до вашия запас на тези запалителни вещества и
да
направят цяло избухване.
(втори вариант)
Ти
си
човекът, който трябва
да
я премести.» Ако ти преместиш тази пръчка, ти в
себе
си
преместваш един голям недъг.
(втори вариант)
Запаси са това за време на война.
(втори вариант)
По същия закон ти дава стимул.
(втори вариант)
За туй как човек мисли, как действа – в малките работи той трябва
да
бъде прецизен.
(втори вариант)
Може с помръдването на устата
да
произведе цяла една вълна, която, като удари твоя противник,
да
го изкара из релсите.
(втори вариант)
Или мръдването на окото – дадеш такова направление на мисълта му.
(втори вариант)
Или свиването на очите, или отварянето на устата – вий всички наблюдавате.
(втори вариант)
Или плод няма
да
видите разхвърлян.
(втори вариант)
Трябва
да
разбирате вътрешната психология и
да
прилагате тази психология във вашия ежедневен живот, за
да
може
да
се самовъзпитавате.
(втори вариант)
Виждам, някой върви из пътя, удари се о камък, грабне камъка и го захвърли – той сега не се усеща
да
вземе камъка и
да
му каже: «Ще ме извиниш», а го хвърля.
(втори вариант)
Удариш
си
крака – спри се, не бързай, има важна причина.
(втори вариант)
Пък тук, ако тръгнете в България, ще намерите толкова книги* по пътя, че трябва
да
дойдат англичаните.
(втори вариант)
Ако дойдат англичаните, 10 години
да
управляват, не може
да
намерите книга по пътя.
(втори вариант)
Вий знаете тези анекдоти, може би под този камък
да
се крие едно голямо съкровище за вас.
(втори вариант)
Казвам: Тези упражнения, трябва
да
ги правите.
(втори вариант)
И ако вий се помъчите този камък
да
го вдигнете, ще намерите съкровището отдолу.
(втори вариант)
Понеже вий ще дойдете в стълкновение с външния свят и трябва
да
имате една опорна точка.
(втори вариант)
Това са идеи, това са методи за възпитание, и може
да
ги приложите където и
да
е.
(втори вариант)
Човек трябва
да
бъде внимателен.
(втори вариант)
«Чета една философска книга аз и
си
турям бележка.
(втори вариант)
Ако сте един учител на малките деца, с тези малки премествания на камъчета, чистене извори, листа може
да
вдъхнете на тези малки деца най-хубавите идеи,
да
ги направите способни
да
мислят.
(втори вариант)
Виждам един ден, един турил един плик вътре.
(втори вариант)
Вземам този плик, смачквам го и го хвърлям в печката, но мина ми през ума: чакай
да
видя плика!
(втори вариант)
За бъдеще трябва
да
се възпитавате по друг начин.
(втори вариант)
Отварям, виждам една голяма банкнота.» Изведнаж неговото мнение се изменя.
(втори вариант)
В моята стая има две стомни, и двете изпущат вода.
(втори вариант)
Тогава се замисля: «Виж каква глупава работа щях
да
направя!
(втори вариант)
Дойде ми наум, трябва
да
им купя две панички.
(втори вариант)
» Този човек искал
да
обърне вниманието му.
(втори вариант)
Хубави са стомните, но трябва
да
туря панички.
(втори вариант)
Какво ще ходя
да
критикувам грънчаря, че не опекъл тези стомни хубаво – толкова можал.
(втори вариант)
Не
си
турил името.
(втори вариант)
Ако у вас честолюбието е развито, ще търсите този човек
да
му върнете парите.
(втори вариант)
Всеки от вас има по две стомни, които пускат вода.
(втори вариант)
Някой път гледаш, изпуснали нещо, излязло навън, иди
да
го търсиш.
(втори вариант)
Но в другия се явява желание
да
разкъса плика, мисли, че някой
си
е играл.
(втори вариант)
Един ден идва в стаята ми един, който се занимава, виждам, учен човек.
(втори вариант)
«Замръзнало е отвън, казва, пукнала е стомната.» Не е – благодарение на тези пори, че водата е излезнала навън през порите, напорът се намалил.
(втори вариант)
Ако беше корава, щеше
да
се пукне.
(втори вариант)
Вий трябва
да
свързвате малките факти.
(втори вариант)
Клетките, ако сами по
себе
си
се изучават, в тях няма никаква наука.
(втори вариант)
Клетките, докато те са носители на съзнателен живот – проводници.
(втори вариант)
Мен ме интересува една крушка, доколкото е носителка на светлината.
(втори вариант)
Клетките, те са лампи, доколкото те са носители.
(втори вариант)
Има известни ваши задачи, които може
да
разрешите само по известни прави линии.
(втори вариант)
Неразположен сте например, вземете
да
разрешавате задачи с прави линии само.
(втори вариант)
Представете
си
, един човек, един хлебар ви меси хляб – брашното хубаво, водата хубава, но той е болен, заразен.
(втори вариант)
Той е имал всичкото добро желание.
(втори вариант)
Ама, ще кажете, как може човек
да
бъде лош и
да
прави добро?
(втори вариант)
(- Бързината на връщането ще бъде ли равна на бързината на движението?)
Да
, с една малка придобивка.
(втори вариант)
В духовния свят не е възможно, но на физическото поле всичко е възможно.
(втори вариант)
Добрият човек каквото
да
прави, и лошо
да
прави, е добър; и добро
да
прави, е добър.
(втори вариант)
А лошият човек, и добро
да
прави, е лош; и лошо
да
прави, пак е лош.
(втори вариант)
Трябва
да
бъдете всички добри.
(втори вариант)
А знаете ли защо трябва
да
бъдете добри?
(втори вариант)
Като търсили Земята между другите планети, едва могли
да
я намерят.
(втори вариант)
Всички разумни същества са свързани с доброто.
(втори вариант)
Същества от Сириус дошли
да
посетят Земята.
(втори вариант)
Туй същество от Сириус хванало с два пръста кораба, поставило го на дланта
си
... и останало учудено, че могло
да
разговаря с това микроскопическо същество, учения французин, разумно.
(втори вариант)
Любовта в живота има основа, откъдето може
да
започне.
(втори вариант)
Сега ще свеждате, като ученици.
(втори вариант)
Целия живот вий не може
да
го сведете, но има известни явления, които могат
да
ви помогнат на вътрешните ваши състояния – затуй четенето на хубави книги, размишленията, науките, всички изобщо науки, които днес съществуват, като се изучават, те принасят известна полза.
(втори вариант)
Систематически ако се изучават.
(втори вариант)
Педагогически човек може
да
се възпитава.
(втори вариант)
За пример някой от вас може
да
се възпитава с поезия, друг – с музика, трети – с рисуване.
(втори вариант)
Малките неща съществуват благодарение на големите.
(втори вариант)
Благодарение на малките неща ние се забавляваме.
(втори вариант)
После, забелязали ли сте: при писането някои хора изядат постоянно по някоя буква.
(втори вариант)
Вий сте накрая на една епоха, от която трябва
да
се ползувате.
(втори вариант)
Трябва
да
намерите достатъчно енергия и опитност, за
да
можете
да
си
служите с новите форми.
(втори вариант)
Няма
да
се мине много време, за бъдеще науката ще вземе друга посока.
(втори вариант)
– Силният човек не търси обект
да
вярва, а той сам е изтъкан от вяра.»
(втори вариант)
4.
Слънцето не ще зайде
,
НБ
, София, 27.2.1927г.,
Сега, всички вие се нуждаете от велика наука за разбиране на живота и на великите Божии закони, които царуват в този живот.
От тях 12 съставляват предверието на небето, а останалите - богове и богини, значи, между тях имало и жени, живеят на земята като хора, раждат се и прераждат се, имат синове и дъщери, спорят помежду
си
, при които спорове по-силните взимат надмощие над по-слабите и т. н.
Аз не говоря за законите, които хората са поставили, нито за религията, с която хората са установили известни обреди, форми, символи и т. н.
Под думата Бог ние разбираме разумното върховно начало, от което произтичат всички души и богове и на което не знаем същинското име.
По естество и по строеж всички хора мязат на Бога.
Защото не впрегнеш ума
си
на работа.
Ти
си
способен за работа, но твоето честолюбие, твоята гордост не ти позволяват
да
работиш и ти казваш: Как ще отида
да
работя?
И тъй, когато се говори за великия океан на живота, разбират се всички девствени сили, събрани в човешкото сърце.
Питам: Кой трябва
да
работи?
Умният човек, именно, трябва
да
работи, а глупавият трябва
да
легне под сянката на някоя круша,
да
почива.
Някои ще кажат: Достатъчно ни е
да
знаем, че слънцето изгрява и залязва.
Само глупавите хора трябва
да
бъдат богати, а умните хора трябва
да
бъдат сиромаси.
Ако можете
да
схванете в пълнота идеята какво нещо е изгрев и залез в живота, както и в природата, вие бихте разрешили много от противоречията, които съществуват във вашия живот; и ако проучите земята в нейните специални движения, както и колебанията и промените, които стават в северния полюс, вие бихте разрешили една важна задача и в своя живот, а именно: вие ще разберете, че такива колебания и промени стават и във вашия ум и щяхте
да
видите, че полюсът ви постоянно се мени.
Например, как ще
си
обясните обстоятелството, че някога сте обичали някои хора, а сега не ги обичате?
Сиромасите не носят раници на гърба
си
, а богатите носят.
Какво разбирам под думата „сиромах“ човек [думите „сиромах човек“?
Този факт се обяснява по следния начин: Едно време вие сте били богат човек, хамбарите ви са били пълни с жито и сте имали възможност
да
посрещнете и нагостите всички хора, които са ви посещавали.
Обаче, след години хамбарът ви се изпразва и вие вече нямате възможност
да
посрещате и угощавате гостите
си
.
Под думата сиромах човек [думите „сиромах човек“?
Сега, понеже честолюбието ви е голямо, вие не искате
да
се излагате пред тях и казвате: Аз не приемам гости.
] аз не разбирам сиромах по сърце и по ум.
Ако пък имате смирение в душата
си
, вие ще кажете: Понеже хамбарът ми се изпразни, аз нямам с какво
да
угостя гостите
си
, затова не приемам никого.
Питам: Способният лекар има ли нужда от пари?
Способният музикант има ли нужда от пари?
Денят е създаден за хората, а не за Бога.
Способният скулптор има ли нужда от пари?
Денят е създаден за човешкия дух и затова на първо место трябва
да
се възпитава човешкият ум.
Способният земеделец има ли нужда от пари?
Задачата на съвременния човек е
да
възпита първо своя ум и своите мисли, а после своето сърце и своите чувства.
Да
мисли човек, че парите му са необходимост в живота, това показва, че неговото слънце още изгрява и залязва.
Когато казвам, че човек не се нуждае от пари, разбирам, че той е господар на парите, а не обратно.
Парите не са господари на човека.
Когато човек се свърже напълно с Бога, когато той повярва, че наистина е душа, която може
да
излиза и
да
влиза в тялото
си
, когато пожелае, а също така и когато той повярва, че може
да
разглобява и
да
сглобява тялото
си
,
да
го прави видимо и невидимо, както и Христос правеше това, той може вече
да
каже за
себе
си
: Моето слънце не ще зайде веч.
Веднъж човек е създал парите, той не трябва
да
се безпокои за тях, дали има пари или няма.
Когато поставиха тялото на Христа в гроба, Той го разглоби и когато отидоха
да
Го търсят, не Го намериха на мястото Му и казаха: Христос е възкръснал!
Всеки човек може
да
провери в
себе
си
доколко мисълта за парите го е хипнотизирала.
Човек като Христа не може
да
лежи в гроба.
Вървиш из пътя спокоен, безгрижен, но потрябват ти за нещо пари: бръкнеш в джоба
си
и нищо не намираш.
Намериш ли пари в джоба
си
, една книжна монета от сто лева, веднага ти се ободряваш, разполагаш се, почувстваш се силен и започнеш смело
да
крачиш по пътя
си
.
Той всякога е бил готов
да
пренесе всички поругания и хули за Бога, макар че е знаел високото произхождение, което имал, както и науката, с която разполагал.
Ако влезеш в някоя гостилница без пет пари в джоба
си
, гледаш по-скоро
да
излезеш навън.
При това положение и гостилничарят не ти вярва, имаш ли в джоба
си
тази книжка от сто лева, ти
си
смел, горд; същевременно и гостилничарят има вяра в тебе.
Не, Христос имал пробудено съзнание и затова Той е могъл
да
се учи направо от невидимия свят, както и от връзката
си
с Бога.
Изкуство е човек
да
влезе в гостилницата без пет пари,
да
се обърне свободно към гостилничаря и
да
му каже: Погледни ме в лицето и ми кажи, за колко можеш
да
ме кредитираш!
Следователно, първото нещо, което човек трябва
да
направи на земята, е
да
възстанови връзката
си
с Бога.
Англичанин отива в една гостилница без пет пари в кесията
си
и казва на гостилничаря: Сър, за колко лева можеш
да
ме кредитираш?
Като направи връзка с Бога, той не трябва тук
да
спре, но след това, именно, му предстои работа –
да
учи.
Някои религиозни хора казват: Щом човек е роден от Бога, той е учен вече, няма какво повече
да
учи.
Англичанинът започнал
да
се храни на кредит в гостилницата цял месец и след изтичането на този срок той му заплатил определената сума.
Казвам: Щом човек е роден от Бога, той трябва
да
учи повече, отколкото преди
да
е бил роден от Бога.
За толкова време му било дадено доверие.
Затова, именно, Бог е създал света,
да
се учат хората.
Има хора, на които веднага можеш
да
отпуснеш кредит до 20,000 лева, а има такива, на които никакво доверие не можеш
да
дадеш. Защо?
Много религиозни хора казват: Ние не се нуждаем от ум, достатъчно е
да
имаме чисто сърце.
– Понеже тези хора вътрешно не внушават никакво доверие, а външно
си
турят маска на благочестиви хора.
Те мислят, че всичката наука излиза само от сърцето.
Когато отивате при някого за някаква услуга, казвам: Хвърлете маската
си
и го попитайте за колко ви оценява и какво доверие ви определя.
Някой казва: Ние не трябва
да
се отваряме много пред хората.
С това те искат
да
кажат, че знанието възгордява човека, понеже излиза от ума.
Имали ли сте случай в живота
си
,
да
разтворите душата
си
пред някой човек и той
да
ви отговори със същото?
Следователно, щом многото знание възгордява човека, той не трябва
да
учи.
Спомняте ли
си
случай в живота
си
, когато сте се разтваряли пред някой свой приятел и сте се разговаряли от душа, без
да
съжалявате за това, но
да
го считате за привилегия и благословение от Бога?
Да
се отвори една душа, подразбира се, същевременно и умът, и сърцето й
да
са отворени.
Знание без любов произвежда зло, знание с любов произвежда добро.
Отвори ли човек душата
си
, неговото слънце само изгрява и никога не залязва.
Днес човек се нуждае от знание повече отколкото всеки друг път, за
да
разбере връзката, която съществува между хората, както и връзката им с Бога.
Сега, като наблюдавам съвременните хора, намирам, че повечето от тях изпадат в големи дребнавости.
Те са готови за нищо и никакво
да
развалят красивото и благородното в душата
си
.
По този начин те изгубват Божественото в
себе
си
.
Тъй щото, рече ли човек
да
прояви своята любов, преди всичко той трябва
да
признае доброто в
себе
си
и във всички хора.
Най-малкото противоречие ги изкарва от релсите на техния живот.
Всъщност, противоречията са дадени на хората като задачи за разрешение.
Понякога поставят човека на противоречие, на изпит, с който искат
да
помогне той на някои души от задгробния живот.
Щом е така, човек никога не трябва
да
казва за
себе
си
, че не е добър.
Значи, понякога страданията ни се дават с цел
да
помогнем на някои заминали души.
Например, дохождат при тебе някои твои близки и те молят
да
кредитираш една сума от 20,000 лева за едно лице, което в дадения момент е силно притеснено.
Доброто е първата връзка между душите на всички хора, без разлика на това, дали те са на земята или на небето.
Ти правиш тази услуга не от доброто желание
да
услужиш на този нуждаещ се, но само
да
не откажеш на своите близки, които ходатайстват за него.
Съзнае ли човек своята първа връзка, той може
да
извика от другия свят когото пожелае и
да
влезе в общение с него.
Обаче, след време срокът за изплащане на полицата изтича и този беден човек не може
да
я изплати.
По същия начин и него могат
да
повикат от невидимия свят за разговор и после пак
да
го върнат на земята.
Имате ли връзка с доброто и съзнавате ли тази връзка, вие можете
да
се разговаряте и с баща
си
, и с майка
си
, които са заминали за другия свят.
В дадения случай ти носиш страданията, отговорността за тази душа, която сама не може
да
си
изплати дълга.
По същия начин всеки ден и вас ви заобикалят същества, които ви убеждават
да
вършите волята на Петко, на Стоян, на Драган, но не и волята Божия.
Разправят за Елифас Леви, добър, виден писател, който се занимавал с висшите духовни науки, че един ден пожелал
да
извика някой от древните Учители на Мъдростта,
да
му обясни едно кабалистическо изречение, което той не разбирал.
За
да
се удостои за това посещение, той се приготовлявал цели 40 дни по разни кабалистически начини, с огън, с кадене и с вода, и най-после, когато бил готов, явява му се един от тия Учители, който го запитал: „Какво искаш от мене?
Затова казвам: Първо трябва
да
придобиете светъл ум и чисто, благородно сърце и като придобиете това богатство,
да
го употребите за благото на своите ближни.
И тъй, всички трябва
да
прочетете цялата 60 глава от книгата на пророк Исайя, за
да
разберете какво точно е искал
да
каже той с изречението: „Слънцето не ще зайде веч“.
Като се събудил от това състояние, той
си
казал: Втори път не ще посмея
да
извикам един такъв Учител.
Той дойде при мене, искаше
да
ми каже нещо, но аз не го разбрах, понеже заспах.
В този смисъл всеки трябва
да
се стреми към знание, към добродетели, на които слънцето никога не ще зайде.
И сега, когато между съвременните хора се засягат такива въпроси, те казват: Отдалечени, отвлечени са тия въпроси, те не са за нас.
Хората искат
да
се разглеждат въпроси, близки до техния живот и до тяхното разбиране.
И тогава, като срещнете човек, когото считате за приятел, ще
си
зададете въпроса: Този човек, този приятел, който влиза в моята система, ще помрачи ли моето слънце или няма
да
го помрачи?
Като се жените, пак
си
задайте въпроса: Жената, която избирам за другарка в живота
си
, ще помрачи ли моето слънце или няма
да
го помрачи?
Публиката, която го слуша
да
свири така хубаво, казва: Отлично свири този музикант, с голямо вдъхновение!
Ако искате
да
вземете пари назаем от някой банкер, пак се запитайте: Парите, които ще взема от този банкер, ще помрачат ли моето слънце или няма
да
го помрачат?
Да
, отлично свири той, защото музи го вдъхновяват.
Ако не го помрачат, вземете парите; ако го помрачат, и даром
да
ви дават, не ги взимайте.
Влизате ли в някое религиозно общество, пак се запитайте: Ако вляза в това общество, то ще помрачи ли моето слънце, или няма
да
го помрачи?
Когато вие нагорещите парче желязо от един килограм от 1 – 1000°, ще можете ли лесно
да
го дигнете?
Ако искате
да
изучавате някаква наука, пак се запитайте: Тази наука ще помрачи или няма
да
помрачи моето слънце?
Вие не можете
да
го дигнете, докато не премахнете тази нова сила, вложена в него.
Премахнете ли я и децата могат
да
дигат това парче желязо и
да
си
играят с него.
Казвам: За в бъдеще ние ще изучаваме всички науки от ново гледище, от нова светлина.
Те са притоци към нашия живот, които влагат любовта
си
у нас.
Аз ценя науката, но я разглеждам от друго становище.
Както големината на реката зависи от притоците, които се вливат в нея, така и нашата интелигентност зависи от любовта, която висшите същества вливат в нашия живот.
Според мене биологът трябва
да
разглежда как се е сформирал животът на земята, а не само как се е образувал животът на клетките.
Преди
да
се заеме с изучаване живота и произхода на клетките, той трябва
да
е изучил всички разумни сили, които са създали малките центрове в живота.
В душата на човека се включват и луната, и звездите, и всички небесни светила, които ние виждаме по небето.
Когато някой изучава картините на един велик художник, преди всичко той трябва
да
се запознае със самия художник, а след това и с неговите картини.
Той не може
да
има ясна представа за картините, ако не познава самия художник.
И тъй, ако схващате живота по този начин, у вас ще се зароди силно желание
да
свържете вашия живот с живата природа и по този начин
да
разрешите правилно мъчнотиите, които срещате на пътя
си
.
От вас зависи всичко.
Всички останали черти и качества от характера на художника остават скрити за нас.
Когато изучаваме някоя картина, ние можем
да
схванем на лицето й или само благородство, или само любов, или само смирение, а всички останали добродетели ще липсват.
В един и същ момент, на едно лице, ние не можем
да
намерим изразени всички добродетели.
Те считат за срам
да
се молят на Бога, а когато се молят едни на други, това не е срам.
Всички съвременни хора и бедни, и богати, и учени и прости, са просяци.
Синът и дъщерята отиват в странство
да
учат и един месец след заминаването
си
пишат на родителите
си
: Моля ви се, мамо и тате, изпратете ни толкова и толкова пари!
Защо синът пише на баща
си
„моля ти се, татко“, а
да
не пише: Обични ми татко, толкова пъти
си
ми услужвал, винаги
си
бил готов
да
ми помогнеш, помогни ми и в този случай, имам нужда от малко пари.
Нима синът, като е отишъл в странство
да
учи, трябва
да
пише на баща
си
толкова сухо?
Той иска
да
покаже, че научил смятане, аритметика, всякакъв род уравнения и уравновесяване на сметките, та и в този случай гледа
да
се изрази по търговски начин.
Хора, които страдат от разстройство на черния дроб, от жълтеница, имат жълт цвят, но нито са мъдреци, нито светии.
И като се върне от странство, синът поема сметките на баща
си
, но работите не вървят, както трябва.
Тогава бащата казва: Синът ми ходи в странство, учи разни науки, но сметките не вървят, работите повече се забъркват.
Ако нашето слънце не залязва, това показва, че ние сме при такива условия, отдето можем
да
черпим великата мъдрост на живота.
Можем ли
да
кажем, че нашето слънце не залязва, ние сме вече господари на своята съдба.
Щом знаете, че става смяна в температурата, вие трябва
да
вземете всички мерки,
да
се приготвите за студена, мразовита зима, когато температурата може
да
спадне и до 25 – 30° под нулата.
В такъв случай вие трябва
да
имате дърва и въглища, трябва
да
имате дебели дрехи, за
да
издържате на външните условия.
Обаче, когато говорим за Божествената Правда, ние разбираме всички блага, които Бог е определил за душата.
Ако пък вашето слънце изгрява и залязва само веднъж в живота ви, вие живеете в полюсите, т. е.
Всичко това ще постигнем постепенно, а не изведнъж.
Човек не може изведнъж
да
се пробуди, изведнъж
да
развие голяма вяра в
себе
си
, че
да
прави чудеса пред хората.
Малки постижения са необходими, но в малкото се крият големи сили и възможности.
Христос е казал: „Ако имате вяра колкото синапово зрънце, вие бихте могли гори и планини
да
премествате“.
– Енергия, която дава живот на всички добри хора, за
да
работят.
Значи, студът и топлината са две сили в природата, които са разпределили службите
си
между хората на земята, както и между духове в духовния свят.
Когато Христос казва, че с вяра могат и планини
да
се преместват, Той имал предвид малки планини.
Ако вие не можете
да
разберете вашия ум и вашето сърце, които са толкова близо до вас, как ще разберете вашия дух и вашата душа, които отстоят далеч от вас?
Който изучава сърцето и ума
си
, той ще може
да
изучи и онези велики, мощни сили, които се крият в съзнанието му.
Тези и ред други причини могат
да
повлияят на времето,
да
стане по-топло или по-студено.
Чрез съзнанието ние дохождаме до положение
да
разберем какво всъщност представляваме.
Казвам: При всяко положение на живота се запитвайте дали вашето слънце е залязло?
За
да
не залязва вашето слънце, вие трябва
да
се повдигнете по-високо,
да
отидете на полюсите, а оттам и в още по-висока област.
Един ден, когато нашата луна се запали и гори, както слънцето, което гори без
да
изгаря, ние ще имаме постоянна вътрешна светлина.
Няма по-опасно положение за човека от това,
да
има религия без наука и наука без религия.
Когато човешкият ум и човешкото сърце дойдат до абсолютно вътрешно съгласие, вътрешна хармония и се слеят в един живот, тогава в живота на човека ще настане такова положение, което се изразява със стиха: „Слънцето не ще зайде веч“.
Велика задача предстои на човека,
да
изчисти ума
си
от всички странични мисли и сърцето
си
от всички странични чувства.
Мнозина се запитват: Каква е нашата задача на земята?
Истинската религия трябва
да
даде абсолютна свобода на човешкото сърце,
да
може то свободно
да
изказва своите чувства; истинската наука трябва
да
даде абсолютна свобода на човешкия ум,
да
може той свободно
да
изказва своите разбирания и схващания.
Сега вече може
да
им се отговори: Нашата задача е
да
възпитаме и очистим ума
си
и
да
облагородим сърцето
си
.
Тъй щото, рече ли някой човек
да
изкаже своите разбирания по известен въпрос, той трябва
да
бъде свободен,
да
знае, че никой няма
да
го осмее, нито осъди.
Това не може
да
се постигне в един, в два, в три, в пет или в десет дни и месеци, но се изискват години усилена работа.
И детински
да
са неговите схващания, той не трябва
да
се стеснява.
Някои окултисти твърдят, че за
да
се постигне това нещо, изискват се поне 777 живота и то епохални, през които човек
да
е играл някаква велика роля.
Често малките деца запитват майка
си
отде е дошло малкото им братче или малкото им сестриче?
Да
се казва на хората, че те се раждат и прераждат, не било по Бога, а
да
отиват на бойното поле
да
се бият и убиват, това е по Бога.
При това, някои религиозни твърдят, че никъде в Писанието не се говори за прераждането.
Казвам: На всяка страница в Писанието се говори за прераждането, но то се отнася само за онези, които имат очи и могат
да
виждат и за онези, които имат уши и могат
да
чуват.
Преди всичко прераждането не е закон на материята.
Никой не знае как се ражда човек.
Да
се облича човек, това е закон на материята, а
да
се преражда, това е закон на човешкия дух.
Който се ражда, само той съзнава това нещо.
Когато се казва, че човек един път само се ражда, това се отнася до Божествения свят, дето има само един дълъг ден, а когато казваме, че човек се преражда много пъти, ние разбираме материалния свят, дето могат
да
се реализират идеите, които Бог е вложил в човека.
Питам: Защо трябва
да
има противоречия в живота?
Той казва: Моментът на моето раждане е този, когато за пръв път почувствах, че мога
да
мисля.
Това значи раждане.
Защо хората се плашат от прераждането?
Когато тялото на човека се сформира, той трябва
да
знае защо се е родил.
Щом не знаеш защо
си
се родил, това показва, че ти още не
си
роден.
Че
си
излязъл на бял свят, това показва, че майка ти само те е изнесла вън, но ти още не
си
роден.
Каква култура може
да
има в такъв живот?
Коя майка би желала
да
роди дете и след един ден то
да
умре?
Новороденото дете трябва
да
има слънце, което никога
да
не залязва.
Кое е по-хубаво: детето
да
живее един ден или
да
живее 10,000 дена?
Красиво е човек
да
живее 10,000 дена.
Бъдещите деца трябва
да
носят на главите
си
слънца, които никога
да
не залязват, нито на земята, нито на небето.
Сега аз желая и вашите слънца никога
да
не залязват и
да
почувствате, че сте родени.
Някои от съвременните хора считат красивите, хубавите неща за лоши.
Дойдете ли до това положение, вие ще почувствате в
себе
си
вътрешна свобода.
И след това, като заключение на своите разбирания, тези хора считат прераждането за нещо страшно в техния живот.
Само при това положение човек може
да
говори за религия и за наука.
Прераждането е страшно, но за грешните хора, а за праведните то е благословение.
Прераждането е икономия в природата.
Няма по-свещен момент за човека от този,
да
повдигне ума
си
към Бога и
да
почувства връзката, която съществува между всички умове.
Защо някои хора не приемат прераждането?
Няма по-свещен момент за човека от този,
да
повдигне сърцето
си
към Бога и
да
почувства връзката, която съществува между всички души.
– Защото те не искат
да
изплащат дълговете
си
или най-малко не искат
да
ги признаят.
Когато човек дойде на земята и признае прераждането, той трябва
да
се наеме с изплащане на всичките
си
дългове, които е направил в миналото.
Като се роди, ще го кръстят с някакво име и ще му кажат: Слушай, ти
си
Иван еди-кой
си
, който имаш от миналото дългове, дето
си
ял и пил.
Съзнае ли това, той ще направи всички усилия
да
се домогне до великото благо на живота, дето слънцето никога не залязва.
Сега трябва
да
ги изплатиш.
–
Да
, ти не
си
старият Иван, със старите дрехи, но
си
същият онзи Иван със старите дела, със същия ум, със същото сърце и със същата воля.
Аз пък в твоето лице познавам именно онзи Иван, който обичаше
да
си
похапва и попийва.
Ти обичаш ли
да
си
похапваш и попийваш?
– Значи, ти
си
същият Иван, когото аз познавам.
Днес
си
се преродил на земята
да
си
изплатиш старите дългове и
да
се научиш
да
живееш правилно – нови дългове
да
не правиш.
Следователно, когато човек не приема прераждането, той прави това, защото интересите му го диктуват.
И тъй, когато се казва, че слънцето няма
да
зайде веч, ние подразбираме човешкия ум.
Слънцето на човешкия живот е неговият ум, който постоянно трябва
да
свети.
Този стих подразбира, че слънцето няма
да
залязва вече.
Понякога луната е толкова красива, че хората се страхуват от нея.
Ако разглеждаме света като механическо проявление, а
себе
си
считаме божества, ние ще имаме един поглед върху външната природа.
Те не обичат
да
сеят дините, когато луната е съвсем пълна, защото са забелязали, че тогава те не узряват добре.
Ако пък разглеждаме света като съзнателно, разумно проявление, а
себе
си
считаме като части на едно велико цяло, ние ще имаме друг поглед върху външната природа.
Добре е
да
се сеят дините, когато луната е малко празна.
От всички небесни тела най-познато ни е слънцето.
Колкото малко и
да
мислим за слънцето, обаче през целия ден, ако не прямо, поне косвено мислим само за него.
Събудим ли се сутрин, първата ни работа е
да
погледнем светло ли е вън или не, т. е.
Тръгваме на път, пак поглеждаме навън дали слънцето е изгряло или още не е изгряло.
В Писанието се казва, че в началото Бог създаде небето и земята, а после луната и слънцето.
Съвременните учени казват, че водата замръзвала при 0°.
Всички тела при замръзване се свиват, т. е.
Слънцето хроникира всичко, което става под небето.
намаляват обема
си
.
То отбелязва всичко във великата книга на живота.
Обаче водата прави изключение от това правило, а именно, водата при замръзване се разширява, като увеличава обема
си
.
Питам: Възможен ли е свят, в който слънцето
да
не залязва?
Питам: Как става това разширение на водата при замръзване, когато в науката е известно, че телата се разширяват само от топлина.
В умерените и в топлите страни на земята слънцето всеки ден изгрява и залязва, обаче на полюсите слънцето изгрява и залязва само един път през годината.
Тогава защо водата се разширява именно при замръзване?
Ще кажете: Как е възможно
да
не става никакво замръзване?
Изгряване и залязване на слънцето съществува само за простите, за неучените хора, които знаят нещата по това, както ги виждат; обаче, истински ученият знае и разбира нещата, както са в действителност.
Кажете ми тогава, в коя епоха на човешкия живот водата е замръзнала и до последната
си
капка?
Ако простият човек попадне на полюсите и види, че слънцето изгрява и залязва само веднъж през годината, как ще
си
обясни това явление?
Знае се положително, обаче, че и при най-големия студ водата е замръзвала най-много до дълбочина десет метра, но никога не е замръзвала изцяло, до дъно.
– Понеже всички прояви, всички явления в природата са тясно свързани с техния живот.
Щом е така, това не може
да
се нарече замръзване в пълен смисъл на думата.
Дейността на слънцето, на луната, на звездите, както и на всички небесни светила упражняват грамадно влияние върху душевния живот на човека, независимо от това, дали той го съзнава или не.
От това гледище всички небесни тела съставляват велик Божествен свят.
Всички заедно представляват разумни светове.
Ние виждаме само външната им страна, но не и вътрешната, в която се крие всичкото величие.
Съвременните хора считат, че със смъртта на човека за него всичко е свършено.
Всяка слънчева система представлява известна степен на интелигентност.
Не, когато човек умира, свършват се само неговите безпокойствия, илюзии и тогава, освободен от всички ограничения, той се намира пред реалността на живота и казва: Едно време, когато живях на земята, аз бях малко дете, което се смущаваше и безпокоеше от дреболиите на живота, но сега виждам, че за всичко това не заслужава човек
да
се спира в своя път.
Всички слънчеви системи, както и нашата, представляват от своя страна група от системи.
Докато човек живее с илюзиите на живота, той мяза на пътник, който се е нагърбил с голяма, тежка раница, защото мисли, че дето отиде, няма
да
намери храна.
Обаче, като пътува, той среща по пътя
си
ред ханчета, дето спира и намира всичко, което му е било нужно.
От този живот тя може
да
разбере толкова, колкото нейното съзнание е развито.
Тогава той разбира, че не е трябвало
да
пълни раницата
си
с толкова много провизии.
Какво може
да
разбере една мравка за човека?
Ако продължава
да
носи тази тежка раница на гърба
си
, в заключение гърбът му ще се охлузи и той нищо няма
да
спечели.
Преди всичко мравката няма такива очи, с които би могла
да
схване целия човешки образ.
Казвате: Не трябва ли човек
да
мисли за утрешния ден?
Речете ли
да
й разправяте нещо за религията на човека, тя още повече ще се обърка.
Те мислят само върху това, как повече
да
напълнят раниците
си
, а всъщност трябва
да
се справят с въпроса, има ли ханчета по пътя, през който ще пътуват и ако има такива,
да
не носят тежка раница.
Ако има спирки по пътя им, те трябва
да
вземат раница с най-насъщните
си
потреби и припаси, за
да
пътуват леко, спокойно, доволни от живота
си
.
Всъщност, между религията и науката няма никакво противоречие, никакво несъгласие.
Когато земята се върти около оста
си
, настава светлина и тъмнина, които хората наричат ден и нощ.
Питам: Могат ли
да
бъдат верни изчисленията, правени в тъмнина?
Може ли
да
бъде права постъпката на човек, когато той е бил в тъмнина?
Например, някой учител поставя на един от своите ученици двойка по предмета, който преподава и този ученик, като не може
да
понесе това положение, отчайва се и
си
тегли куршум.
Той изпада в тъмнина на съзнанието
си
и решава въпроса криво.
Ние разглеждаме душата в смисъл на истинския човек.
Щом е така, тя не може
да
се разглежда като права постъпка.
Тъй щото, иска ли някой
да
знае какво всъщност представя човек, нека той има предвид душата.
Външният човек, когото виждаме, не е „азът“; той е слуга на същинския човек, на душата.
Когато професор или учител постави на своя ученик двойка, с това той иска
да
му каже: Ти не учиш, но
си
един от способните ученици, който може
да
работи.
Ако това „аз“ е същинският човек, тогава защо често той търси помощта на другите хора?
На неспособния
си
ученик учителят поставя шесторка, като число на илюзии, с което иска
да
каже: Турям ти шесторка, за
да
не се обезсърчиш.
Ако ти
си
„азът“, т. е.
великото и славното у човека, защо търсиш помощта на баща
си
и на майка
си
, както и помощта на своите приятели и близки?
Когато разумният учител оценява учениците
си
, той знае какво прави: на способния
си
ученик поставя двойка, защото иска
да
го изправи,
да
му посочи грешките и
да
го застави
да
учи,
да
работи; на неспособния
си
ученик поставя шесторка,
да
го насърчи
да
работи.
Щом казваш „аз съм“, направи нещо подобно на земята или на някоя слънчева система!
Влязат ли и двамата ученици в живота, онзи, който в училището е получавал шесторки, той се отчайва и самоубива, защото не е разбрал дълбокия смисъл, който учителят е вложил в шесторките; онзи, който е получавал двойки, той се засилва и започва самостоятелно
да
работи,
да
решава трудните житейски задачи.
Ти казваш аз съм и нищо не можеш
да
направиш.
Някой казва: Знаете ли кой съм аз и какво мога
да
направя?
Ти
си
едно аз, което нищо не може
да
направи.
Светът се създаде от двойката.
Това не трябва
да
ви обезсърчава.
Всичко зависи от двойката.
Човек трябва
да
започне с негативната страна на живота, за
да
разбере великите закони, които се съдържат в него.
Има ли двойка в живота, всичко има; няма ли двойка в живота, нищо няма.
Един ден, когато човек се съедини със своята душа и каже „аз“, той ще може
да
създава цели системи.
Без двойка нищо не може
да
се направи.
И тогава човек няма
да
създава своите системи между готовите вече,
да
нарушава законността и реда в тях, но ще го поставят в някое празно пространство, там
да
създава и твори, както иска и както разбира.
Селянинът впряга два вола, заедно
да
орат.
Във вселената има още много празни, ненаселени пространства, които един ден трябва
да
се изпълнят и населят.
Дойде ли човек до това положение
да
се слее със своята душа, ще му дадат възможност
да
създава,
да
твори.
Ще му кажат: Хайде сега, направи един свят, какъвто ти искаш, дето слънцето
да
залязва и
да
изгрява, или
да
изгрява, без
да
залязва.
Ще кажете: Възможно ли е Бог
да
предостави на човека сила и власт
да
създава светове и системи?
– Възможно е, защото и без това светът, в който сега живеем, е създаден от ангели, вследствие на което и в него виждаме известни дефекти.
Някой казва: Защо страданията идват все до моята глава?
Тия ангели, макар и
да
са работили по всичките правила на висшата математика, все пак са допуснали известни погрешки, които и до днес изправят.
В този смисъл страданието е голяма двойка.
Наистина, те са работили с милиони години върху създаването на този свят, тъй щото грешките, които са допуснали, са съвсем малки.
Например, когато слънцето се завърти сто милиона пъти около
себе
си
, забелязва се само едно изключение.
Със страданията Господ казва на човека: Ти
си
способен
да
разрешиш трудните задачи в своя живот.
Същото нещо се забелязва и в движението на земята, както и в движението на човека: когато земята, както и човекът се завъртят сто милиона пъти около
себе
си
, забелязва се едно изключение от правилния ход на тяхното движение.
Човек може
да
разреши правилно своите задачи, когато слънцето на неговия живот никога не залязва.
Великото и красивото се заключава именно в това изключение, понеже в него едновременно става повдигането и падането на човека.
Казвам: При сегашната култура всеки трябва
да
самовъзпитава своя ум.
Докато слънцето изгрява и залязва, дотогава всякога ще съществуват две възможности за ума:
да
се развива,
да
придобива известна интелигентност, след време
да
я загуби.
Как може
да
се постигне това?
Вземете, например, как човек постепенно се развива от дете до зряла възраст: най-ранната
си
възраст детето се развива по малко, после, колкото расте, то се развива все повече и повече и като дойде в средната
си
възраст, човек достига най-високата точка на своето развитие; и най-после, колкото повече преминава тази възраст и отива към старост, неговата интелигентност като че се губи някъде.
Като се занимава човек с всичко, което той обича.
И тогава, за такъв човек всички казват, че е оглупял нещо.
Като изучавате митологията на старите гръцки богове, вие виждате, че хората са олицетворявали в тях разни човешки образи, със свойствени тям качества и достойнства.
5.
Възможни постижения
,
ООК
, София, 2.3.1927г.,
И царски синове
да
сте, ще съблечете своята мантия и ще уповавате не на царската кръв, но на своя ум и на своето сърце.
Когато при пеенето искаме
да
изразим дълбочина и устойчивост в чувствата, служим
си
с басовите тонове.
Ще работите за развиването на ума и на сърцето
си
.
Каква философия сте имали до това време, или какво верую, това са стари работи, които за времето
си
са имали значение.
Защо човек не може
да
пее хубаво?
За дадения случай са важни вашият ум и вашето сърце.
Ако иска
да
пее хубаво, той трябва
да
бъде съвършен.
Когато умът и сърцето на човека не са свободни, неговото съзнание се натъква на влиянието на вълчите вълни, които му препятстват
да
пее хубаво.
Пък и другите, като го слушат
да
пее, ще кажат: „И той ли се намери сега
да
пее?
“ Който иска
да
пее хубаво, той трябва
да
бъде вътрешно свободен,
да
се радва, че пее.
Ако видите някоя стара сестра или стар брат
да
пее, вие ще се смеете.
Сестрите ще кажат, че имат
да
готвят; братята ще кажат, че са чиновници, учители, не могат
да
изпълняват задачата.
Който се смее, който се радва, само той може
да
пее.
Не е лесно човек
да
пее.
Според мене за един час може
да
се сготви едно ядене.
Школуване, дисциплина се изисква, за
да
може човек
да
пее.
Колко години трябва
да
се упражнява човек, докато дойде до положение
да
контролира гърлото
си
,
да
пее, както иска,
да
развие мекота, магнетична сила в
себе
си
!
Който може
да
разбере и приложи законите на пеенето, той става отличен певец; който не може
да
разбере тия закони, той остава обикновен певец.
В съвременните песни няма съответствие между думите и тоновете, вследствие на което те не могат
да
произведат нужния ефект.
Но и при това положение за предпочитане е човек
да
пее, отколкото
да
не пее.
Ще каже той, че трябва
да
я прочете няколко пъти, за
да
я запомни.
Питам: Колко време ще ви остане за другата работа, ако за
да
запомните няколко мисли от тази голяма книга, трябва
да
я прочетете няколко пъти?
Ако нямате свободно време за тази работа, тогава използвайте поне онова време, което не знаете как
да
употребите.
Обаче един ден ще разберете, че това време е най-добре използвано, защото ви е дало най-добри резултати.
Тогава ще имате възможност
да
сравните резултатите на работата
си
извън Школата и тия в Школата.
Каквото вършите, вие сами трябва
да
бъдете доволни от него,
да
не кажете в
себе
си
, че това са глупави работи.
При това положение човек е принуден
да
върши онова, което другите му налагат.
За пример, поканват ви
да
отидете на представление; вътрешно вие нямате желание, обаче не искате
да
откажете на своите познати.
Времето, през което сте били в театъра, е съвпаднало със зададената ви задача от невидимия свят и вие не сте могли
да
я изпълните.
Добре е, ако човек може
да
работи едновременно и във физическия, и в духовния свят.
Ако някой отиде на концерт или на представление и през това време може
да
слуша и
да
върши своята духовна работа, нека отиде.
За вас е важно духовната работа
да
не страда.
работата за
себе
си
.
Така гледам аз на работата, така трябва
да
гледате и вие.
Сега, от упражнението, което ви дадох, трябва
да
извлечете мисълта, че имате свобода
да
говорите, колкото и каквото желаете, но същевременно трябва
да
следите колко от изказаните думи са на място.
Казано е, че за всяка празна дума ще давате ответ.
Там ще ви дадат задача,
да
изброите колко думи сте изговорили през целия
си
живот и колко букви има във всяка дума.
И най-после, ще ви заставят
да
проследите добрите и лошите последствия на всяка дума.
Само по този начин ще пречистите живота
си
, ще отделите потребното от непотребното.
Ако сте изговорили определеното число думи в живота
си
, ще останете в духовния свят; ако не сте изговорили определеното число думи, ще ви върнат на земята,
да
свършите задачата
си
.
Първото нещо, което се изисква от човека, е
да
бъде свободен по дух, за
да
създаде в
себе
си
вътрешна хармония.
Тази доброта ще му послужи като велик подтик в живота,
да
работи за своето благо, както и за благото на своите ближни.
Така трябва ученикът
да
разбира живота, където и
да
се намира той, при каквито условия и
да
живее.
Това подразбира освобождаване от старите възгледи на живота.
Човек трябва
да
се съблече от старото, както съблича старите
си
дрехи и облича нови, чисти дрехи и започва нов живот – живот на свобода, на истина и красота.
Искреността трябва
да
бъде негова спътница във всяка мисъл, във всяко чувство и във всяко действие.
За пример, когато изпълнявате задачата
си
, трябва
да
бъдете тъй естествени, като че нямате никаква задача: ще говорите, както обикновено
си
говорите, без никакво въздържане.
Може би мнозина ще пожелаят
да
говорят по-малко,
да
подбират думите
си
, но това вече не е естествено положение.
Така правят мнозина, когато някои графолози искат
да
изучават техния почерк.
Като знаят това, те написват няколко реда, но ясно, красиво,
да
не би
да
се каже нещо лошо за тях.
Някой казва: „Понеже ще давам отчет за всяка изговорена дума, днес ще говоря малко“.
Не, и днес ще говорите, както през другите дни, с една разлика само, че през тези 3 часа съзнанието ви трябва
да
бъде будно,
да
записвате всичко, каквото говорите.
Покрай другото тази задача има предвид
да
ви постави в положение
да
работите при всякакви условия, а не само при благоприятни.
Едно условие се изисква при тази задача:
да
бъдете свободни и естествени.
По този начин ще се създаде вътрешна идея във вас, която ще ви направи силни,
да
устоявате на всички мъчнотии в живота.
Докато живеете на земята, всички хора се нуждаят от задачи, от упражнения.
Много пъти човек ще се отклонява и отдалечава от правия път – това е неизбежно и естествено.
Ученикът обаче не трябва
да
се плаши.
НАГОРЕ